Освен газообразни замърсители атмосферата може да бъде замърсена и с частици. Тези частици (в суспендирано или в твърдо състояние), имат различен състав и размер и понякога се наричат аерозоли. Те често са каталогизирани като „плаваща прах“, но...

VI. АНАЛИЗ НА СИТУАЦИЯТА

1. Описание на факторите, които са причината за нарушеното КАВ (пренос на замърсители, включително трансграничен, образуване на вторични замърсители, локални източници и др.)

Освен газообразни замърсители атмосферата може да бъде замърсена и с частици. Тези частици (в суспендирано или в твърдо състояние), имат различен състав и размер и понякога се наричат аерозоли. Те често са каталогизирани като „плаваща прах“, но най-добре познати са като прахови частици или фини прахови частици (ФПЧ). Този прах е най-често категоризиран на базата на аеродинамичен диаметър на частиците. Аеродинамичният диаметър на частиците прах е диаметърът на сфера, който показва същото поведение в атмосферата като частици прах (които не е задължително да имат форма на сфера). Прахови частици като ФПЧ10, ФПЧ2.5, ФПЧ1 и ФПЧ0.1 се определят като фракция на частици с аеродинамичен диаметър по-малък от съответно 10, 2.5, 1 и 0.1 µm (за информация: 1 µm = 1 милионна част от метъра или 1 хилядна от милиметъра).

Праховите частици се класифицират като първични и вторични. Разликата е на база техния произход. Първичните прахови частици се отделят директно в атмосферата и могат да бъдат твърди или суспендирани. Те може да бъдат с произход от природни източници, например минерални частици от ерозията на почвата, пустинен пясък, вулканична пепел, морска сол и т.н. или с антропогенен (причинен от човешката дейност) произход – въглерод от димните газове при изгаряне на горива или от отработилите газове на двигателите с вътрешно горене, от износване на гуми или спирачки, ресуспендиране на насложения на пътя прах от пътния трафик и вятъра, ветрова ерозия на почвата в необлагородени площи, промишлени дейности и др.

Частиците с вторичен произход, произхождат от атмосферата и се образуват чрез химична реакция на газообразни прекурсорни съединения като амоняк (NH3), серен диоксид (SO2), азотни оксиди (NOх) или органични съединения, както и аерозоли на морска сол. От тези газове или техните реакционни продукти могат да бъдат получени аерозоли, чрез образуването на нови частици (зародиши) или чрез адхезия към вече съществуващите частици (коагулация).

За района на Община Русе за вторичните източници на ФПЧ10, каквито са другите въздушни замърсители на атмосферата (прекурсори), като SOx, NOx, ЛОС, амоняк и др., които образуват или подпомагат формирането на ФПЧ, не е провеждано специално изследване, поради което на този етап тяхното влияние не може да бъде оценено.

В проучване на разпределението на източниците, проведено в България, от Съвместен изследователски център към Европейската комисия45 в сътрудничество с Националния институт по метеорология и хидрология „Сравнителен анализ на причините за замърсяването на въздуха в три града на Дунавския регион“, се посочва, че около 42.4% от замърсяването с

45 Claudio A. Belis, Georgieva E., Janos O., Sega K., Törok S., Veleva B., Perrone M., Vratolis S., Pernigotti D., Elefhteriadis K., A comparative analysis of the causes of air pollution in three Cities of the danube region, Jrc Technical Reports, 2015

ФПЧ10, наблюдавано в София през 2012-2013г., е свързано с образуването на вторични частици.

Приноса на различни източници към концентрациите ФПЧ10 за гр. София например е оценен от НИМХ46 през 2020г. чрез физико-химически анализ и определяне съдържанието на 33 елемента и 8 разтворими йони в ежедневно събирани средноденонощни проби от ФПЧ10. Получените резултати за приноса на различните източници за периода на изследването са както следва:

• почва и прах от улиците - 25%;

• изгаряне на биомаса, в това число и дървесина - 23%;

• ФПЧ10 от външни за града източници – 16%;

• изгаряне на въглища – 19%;

• транспорт - 9%;

• индустрия - 4%;

• ФПЧ10 от топлоцентрали на газ - 4%.

• други източници – под 1%.

Други проучвания47, показват че средно химическия състав на ФПЧ10 се състои от 40% неорганични йони като нитрати, сулфати и амоний. Този неорганичен състав на вторично образуваните неорганични прахови частици се дължи най-вече на емисиите от земеделски, промишлени и транспортни сектори. Органичната маса (диоксини, алкани и др.), съставлява около 20% от общата маса на частиците и има смесен - първичен и вторичен произход. Предполага се, че горивните процеси играят важна роля при формирането на тази органична фракция. Делът на почвения прах е около 14% и както подсказва името, е завихрения от почвата прах, например при обработка на земеделските земи, но може да бъде и прах, който се ресуспендира от пътния трафик и от открити площи от вятъра. Съдържанието на елементен въглерод (около 4%) показва наличието на сажди, емитирани от изгарянето на изкопаеми горива и биомаса. Друг важен източник на този компонент са дизеловите двигатели. Има множество доказателства, че тази част от праховите частици е една от най- вредните за здравето на човека.

В изготвен, през 2012 г., работен документ48 е определено, че голяма част от замърсяването на въздуха, което уврежда човешкото здраве и околната среда, е резултат от човешки дейности, но естествените източници също излъчват замърсители на въздуха, допринасяйки за излагането на европейските граждани и екосистемите на лошо качество на въздуха - и потенциално подкопавайки усилията на държавите-членки на ЕС за постигане на стандартите за качество на въздуха, определени в законодателството на ЕС. Признавайки предизвикателството, породено от естественото замърсяване на въздуха, Директивата за

46 Проект: Определяне на приноса на различни източници към концентрациите на фини прахови частици с размер до 10 микрометъра (ФПЧ10) за гр. София; Изпълнител: Национален институт по метеорология и хидрология (НИМХ), Период на изследването: 7.01.2019 – 02.02.2020 год.

47 CHEMKAR PM10 - Chemical characterization of particulate matter in Flanders 2006-2007, Edition 25-03-2009, The Flemish Environment presents the results of the first large-scale investigation into the composition of particulate matter in Flanders

48 EEA's European Topic Centre on Air and Climate Change Mitigation (ETC/ACM) Reporting on natural events in the EU Member States under Directive 2008/50/EC, 2008–2009

качеството на въздуха (Директива 2008/50/EC) предвижда, че преди държавите-членки да сравняват концентрациите на замърсителите в атмосферния въздух със съответното правно обвързващо ограничение, те могат да извадят приноса на природните източници.

⮚ Естествени източници на прахови частици:

Работният документ на службите на Европейската комисия 6771/1149 дава насоки за това кои източници могат да бъдат разглеждани като „естествени“, както и методи за количествено определяне и изваждане приноса на тези източници в рамката на Директивата за качеството на въздуха. Въздействието от изпълнението на програмата в дадена община е ограничено от приноса към концентрациите на ФПЧ10 от вторично образуваните прахови частици и от емисиите, извън границите на общината и границите на страната.

Основният трансграничен източник на прах за Европа, включително за България, са африканските пустини. На следващите графики е показан средногодишния принос на африкански прах към концентрациите на ФПЧ10 за европейските страни:

Фиг.VI-01. Принос на африкански прах към СГК на ФПЧ10

Източник: EEA Technical report No 10/201250

Този пренос понякога е осезаем и видим от населението. Така например по данни на Атинския университет на 16.05.2020г. концентрациите на прах в нашата страна, с източник пустинята Сахара, достигат до над 100 µg/m3:

49 Guidelines for demonstration and subtraction of exceedances attributable to natural sources under the Directive 2008/50/EC on ambient air quality and cleaner air for Europe

50 EEA Report No 10/2012, The contribution of transport to air quality

Фиг.VI-01а. Регистрирани нива на прах в страната, поради пренос на въздушни маси от

Средиземноморието към вътрешността на Европа

Илюстрация: Прах от Африка над София от 19.05.2020г

Друг случай на външен пренос, който води до много високи концентрации на ФПЧ10 е регистриран в края на март 2020г. На 24 март 2020 г. сателита Aqua на НАСА засне прахова буря над Аралско море, а като източник е посочена пустинята Аралкум51. Този външен пренос е отчетен в цялата страна, като са регистрирани много високи СДК. В АИС

„Възраждане“ в периода 27-29 март 2020 г са отчетени СДК до и над 200 µg/m3.

51 https://earthobservatory.nasa.gov/images/146487/a-dusty-day-over-the-aral-sea

Подобни явления не са нещо необичайно и се случват поне няколко пъти в годината, както през топлото, така и през студеното полугодие. Когато преносът на прах във височина при определени условия се съчетае с дъжд или снеговалеж, те биват оцветени в различни нюанси жълто или кафяво. При мартенският снеговалеж след началото на астрономическата пролет, например, в Северна България валя „мръсен“ сняг, но праховите частици имаха произход - пустините на Централна Азия. Не рядко вали и „кален“ дъжд.

Проучване за Европейската комисия на Международният институт за анализ на приложните системи, разположен в Laxenburg, Австрия (IIASA)52, показва че комбинираният естествен и международен (т.е. извън България) принос към годишните концентрации на ФПЧ2.5 средно за 14 транспортно-ориентирани пункта в България е ~ 6 µg/m3, а приносът на националните емисии, идващи извън градовете е още ~ 10 µg/m3, или общо ~ 16 µg/m3. Въпреки, че цитираната концентрация се отнася до ФПЧ2.5, еквивалентната им концентрация във ФПЧ10 е почти същата. Това е значителен дял от концентрацията на ФПЧ, който е извън контрола на общините. Според публикация на Съвместния изследователски център към Европейската комисия53, за България фоновата концентрация на ФПЧ10, дължаща се на комбиниран естествен принос е между 10 - 15%, Фиг.VI-02. Обърнато е специално внимание и на допълнителния пренос (10-15%) на емисии от външните на ЕС райони, които играят значителна роля в много градове, разположени по границите на ЕС, Фиг.VI-02а. Това означава, че при регистрирана в град Русе средногодишна концентрация за 2018г. на ФПЧ10 от 39 μg/m3, приноса на външното замърсяване може да се оцени на 7.8 - 11.7 μg/m3, а при регистрирана СГК на ФПЧ2.5 от 24 μg/m3, приноса от външни източници може да се оцени на около 4.4 -6.6 μg/m3.

В Национална програма за подобряване качеството на атмосферния въздух (2018-2024 г.) външния пренос (регионален и трансграничен) е приет за 16 μg/m3. Това обаче е твърде висока стойност и означава, че от 50 до 100% от концентрациите на ФПЧ10, които се регистрират през лятото (14-30 μg/m3) се дължат на външен пренос. Както се признава и в националната програма тази стойност вероятно е завишена, тъй като се основава на допускането, че регионалният и трансграничният принос, който представлява приносът от международни източници и от тези в останалата част на България, остава постоянен. Още повече, че в националната програма не е направено моделиране на дисперсията в национален мащаб, която да оцени приноса на останалата част от страната и трансграничния пренос.

52 International Institute for Applied Systems Analysis

53 European Commission, Joint Research Centre

Фиг.VI-02. Принос на природния сектор за концентрацията на ФПЧ2.5 в градската среда

Източник: Urban PM2.5 Atlas Air quality in European cities, Luxembourg: Publications Office of the EU, 2017

Фиг.VI-02а. Принос на външен пренос за концентрацията на ФПЧ2.5 в градската среда

Източник: Urban PM2.5 Atlas Air quality in European cities, Luxembourg: Publications Office of the EU, 2017

Трябва да се има предвид и, че само в 10% от дните в годината регистрираните концентрации в националния фонов пункт „Рожен“ са над 15 μg/m3. В тези дни (през 2018 г например в КФС „Рожен“ са регистрирани 29 такива СДК, включително 2 превишения на СДН) е очаквано да се регистрират и високи концентрации в АИС „Възраждане“, които не рядко надхвърлят СДНОЧЗ. Така например в около 10% от дните с регистрирани СДК над СДН в АИС „Възраждане“, дела на националния фон в тях е бил над 30% и без този принос антропогенните източници самостоятелно не биха формирали концентрации над СДН. Тази зависимост е показана на следващата фигура:

4.9.2018 13.10.2018 18.10.2018 19.10.2018 20.10.2018 21.10.2018 23.10.2018

КФС "Рожен"

Антропогенни източници

µg/m3

Фиг.VI-03. Принос на националния фон при формиране концентрацията на ФПЧ10 в гр. Русе

Тези случаи не подлежат на моделиране и не могат да бъдат предсказани. В тази връзка трябва да се приеме, че при около 10% от превишенията на СДН годишно, влиянието на националния фон е значително. Това трябва да се има предвид при определяне на целите и мерките, които трябва да се заложат, за да се достигнат стандартите за качество на атмосферния въздух. По-конкретно би следвало мерките да осигуряват не повече от 30 бр. превишения на СДН, за да бъде изпълнено нормативното изискване за не повече от 35 бр. превишения годишно.

В тази връзка и за да не бъде подценен или надценен приноса на локалните източници, в настоящата оценка, като най-меродавна оценка за външния пренос, са приети средногодишните концентрации на ФПЧ10 от 8.68 μg/m3 и на ФПЧ2.5 от 4.66 μg/m3, измерени в Комплексна фонова станция „Рожен“. Данните от КФС „Рожен“ показват, че дяловото участие на националния фон в регистрираните концентрации в гр. Русе е около 20% и е в съответствие с определеното от Съвместния изследователски център към Европейската комисия. Коректността на това приемане е потвърдено и чрез проведеното математическо моделиране на дисперсията на ФПЧ за базовата 2018г.

⮚ Антропогенни (от човешка дейност) източници на ФПЧ10:

Значителна част от първичните емисии на ФПЧ се генерират от различни човешки (антропогенни) дейности. Тези видове дейности са свързани с емисии от: изгаряне на дървесина и изкопаеми горива в битовия и обществен сектор, транспортни дейности чрез двигателите с вътрешно горене (главно дизелови) и ресуспендиране на отложен по транспортната мрежа и други открити повърхности прах, промишлени процеси, селскостопански операции и др.

В предвид произхода на ФПЧ от природни и антропогенни източници, последните са в центъра на вниманието, тъй като те могат да се контролират. Антропогенните емисии могат да бъдат разделени на такива от стационарни източници и от мобилни източници. Освен това те се излъчват директно в атмосферата (първични частици) или се трансформират във вторични органични частици от газообразни замърсители като SO2 (серен диоксид) и NOx (азотни оксиди). Освен сложността на образуването на ФПЧ, метеорологичните условия играят значима роля в дифузията, отлагането и транспорта им. Метеорологичните фактори като температура, валежи, скорост и посока на вятъра оказват силно въздействие върху разреждането, зараждането, кондензацията и изпарението на частиците. Общоприето е, че антропогенните емисии са източник на замърсяване на въздуха, а метеорологичните променливи са причина за тяхната дифузия във въздуха.

(1) Емисии от изгаряне на дървесина и изкопаеми горива в битовия и обществен сектор:

Емисиите на ФПЧ от битовото отопление се получават най-вече от изгарянето на дърва, но също така и въглища. Използването на влажна дървесина или на въглища с високо съдържание на пепел и ниска калоричност е особено вероятно да доведе до високи емисии на ФПЧ, като положението се влошава допълнително, ако горивото се изгаря в по-стари печки и котли, които не са проектирани и изработени да бъдат енергоефективни и нискоемисионни - какъвто е случаят с повечето такива уреди в страната.

Отоплителни системи използват различни източници на енергия: изкопаеми горива (въглища, мазут, газ) и биомаса (дървесина). При пълно изгаряне се емитират само въглероден диоксид и водни емисии. Повечето горивни процеси обаче са непълни, поради което в димните газове се съдържат замърсяващи газове и частици. Повечето горива също така съдържат примеси или не-лесно горими елементи, в различни количества.

Според Националната инвентаризация на емисиите (НИЕ)54, която съдържа данни за националните годишни емисии на ФПЧ10 до 2018г., битовото отопление е с преобладаващ принос към общото количество емисии - 82% за ФПЧ2.5 и 57% за ФПЧ10, като този принос се запазва относително еднакъв през годините. Определените в настоящата програма емисии за Община Русе (Фиг. V-01.) потвърждават напълно тази констатация.

Общите емисии на ФПЧ от изгаряне на дърва и въглища за 2018г. само за град Русе са оценени на 301 (303 тона според НППКАВ) и 294 тона за ФПЧ2.5 респективно. В количествено отношение тези емисии, определят използването на твърди горива за отопление като основен източник на ФПЧ10 и ФПЧ2.5.

(2) Емисии от транспортните дейности чрез двигателите с вътрешно горене (главно дизелови)

МПС с двигатели с вътрешно горене изгарят изкопаеми горива, които произвеждат енергия, която пък се трансформира в движение. Повечето автомобилни горива (бензин, дизелово

54 Bulgaria’s Informative Inventory Report 2019 (IIR), Republic of Bulgaria Ministry of Environment and Water Executive Environment Agency

гориво, природен газ, етанол, и т.н.) са смеси от въглеводороди - съединения, които съдържат водородни и въглеродни атоми. При горивните процеси в автомобилите се осъществява реакция на водорода и въглерода, които са съставна част на горивата, с кислород от въздуха. В идеален двигател, в който се осъществява „идеален“ горивен процес кислорода във въздуха ще конвертира водорода във вода, а цялото количество въглерод във въглероден диоксид. Нито един от тези продукти не е непосредствено вреден за човешкото здраве. Въпреки това, СО2 е основният газ, който причинява „парников“ ефект и увеличаване на средната температура на планетата. В действителност, процесът на горене не е

„перфектен“ и изгарянето на въглеводороди произвежда редица други вторични продукти с по-преки вреди за човешкото здраве от водната пара и CO2. Тези замърсители имат три възможни произхода: (а) при горивните процеси въглерода реагира с кислорода и води до образуване на въглероден оксид (CO), или до кондензация и образуване на твърди частици (карбонатни сажди) - основен компонент на праховите частици; (б) непълно изгаряне на въглеводородите, при което се образуват газообразни въглеводороди, наречени летливи органични съединения (ЛОС), които от своя страна могат да се адсорбират върху частиците, което води до повишаване на масата им; и (в) в горивата и въздуха присъстват и други елементи, включително сяра, олово, азот, тежки метали, които също участват в процеса на горене, което от своя страна води до образуване на серни оксиди (SOx), азотни оксиди (NOx) и аерозоли. Тези странични продукти директно могат да увредят човешкото здраве, но те имат и способността да реагират в атмосферата, произвеждайки „вторични“ замърсители като сярна киселина, сулфати и озон, също вредни за здравето на хората.

При горивните процеси в ДВГ се емитират твърди частици. Автомобилният трафик представлява непрекъсното действащ източник. Неговата интензивност е пропорционална на интензитета на движение и следва неговите изменения – сезонни и денонощни. По тази причина в големите населени места с интензивен градски трафик максималната концентрация на ФПЧ в атмосферния въздух обикновено съвпада с часовете на пиков трафик. През нощните часове неговото влияние върху КАВ силно намалява до пренебрежимо ниски нива. Независимо от това, в градските зони с интензивен трафик автотранспортът е в състояние да поддържа високи средноденонощни концентрации на ФПЧ.

Частици във въздуха се отделят и в резултат на взаимодействието между гумите на превозното средство и повърхността на пътя, а също така при използване на спирачките за намаляване на скоростта на превозното средство. И в двата случая, генерирането на сили на триене при относителното движение на повърхности е основният механизъм за производство на частиците. Вторичният механизъм включва изпарението на материали от повърхностите при високи температури, образувани в резултат на контакта.

Гумите носят товара на превозното средство, осигуряват сцепление и поглъщат вариациите от повърхността на пътя, и като цяло подобряват качеството на возене. Материала на гумата е сложна смесица от каучук, въпреки че точният състав на гумите на пазара, обикновено не се публикува, като правило за гуми за леки автомобили той е 75% стирен бутадиен каучук (SBR), 15% естествен каучук и 10% полибутадиенов. Съдържат се и метали и органични добавки. Износване на протектора на гумите е сложен физико-химичен процес, който се

предизвиква от енергията при триене между протектора и настилката. Частици от износване на гумите и от износване на пътната настилка са неразривно свързани. Въпреки това, за целите на определяне на емисионните фактори, износването на гумите и износването на пътната настилка в редица случаи се третират като отделни източници. Действителният процент на износване на гумите зависи от голям брой фактори, включително стил на шофиране, позицията на гумата, конфигурация, сцепление, вид на превозно средство, свойства и състояние на гумите, състояние на настилката. Например, моделът на шофиране има значителен ефект върху степента на износване. Дори, когато превозното средство се движи с постоянна скорост, има непрекъснато микроприплъзване на гумата спрямо пътната настилка. При динамично шофиране (завиване, спиране, ускоряване), приплъзването е по- голямо и води до допълнително износване както на гумите, така и на пътната настилка. Редица изследвания55 показват, че при „нормални“ условия на шофиране средния коефициент на износване за лекотоварните превозни средства е около 100 mg на превозно средство на km. Установено е, че на шофирането в градски условия се дължи 63% от износването на гумите, въпреки че то представлява само 5% от общия им пробег. Времето и пътни условия също влияят върху живота на гумите. Мокрите условия намаляват триенето, и следователно може да се очаква намаляване на степента на износване. По същия начин при нова асфалтова покривка, въпреки че е по-добра за движение, износването е по-голямо. При тежките МПС износване на гумите е значително по-високо. Приема се, че коефициентът на износване на гумите при тежкотоварни превозни средства е от 136 до 192 mg/km, като се съобщава и за стойности от 539 до 1403 mg/km. Факторът на износване зависи от конфигурацията на превозното средство, като броят на осите и товара.

Ефектът върху износването от спирачките на превозно средство е още по-значим от този за гумите. Съществуват две основни системи на спирачни конфигурации: дискови спирачки, в която плоски накладки се трият върху въртящ метален диск, и барабанни спирачки, в която извити подложки се притискат върху вътрешната повърхност на въртящ се цилиндър. Дисковите спирачки се използват в по-малки превозни средства (леки автомобили и мотоциклети) и на предните колела на лекотоварните МПС. Традиционно, барабанни спирачки се използват при по-тежки превозни средства, въпреки че дискови спирачки все повече се използват в по-новите тежкотоварни автомобили. Спирачни накладки обикновено се състоят от четири основни компоненти - свързващи вещества, пълнители, влакна, и модификатори на триенето - които са стабилни при високи температури. Различни модифицирани фенол-формалдехидни смоли се използват като свързващи вещества. Влакната могат да бъдат класифицирани като метализирани, минерални, керамични, или арамид, и включват стомана, мед, месинг, калиев титанат, стъкло, азбест, органичен материал и кевлар. Пълнителите са материали като барий и антимон сулфат, каолиновите глини, магнезиеви и хромни оксиди, както и метален прах. Фрикционни модификатори са с неорганичен, органичен или метален състав. В миналото, накладките са включвали и азбестови влакна, но те вече са напълно премахнати от европейския автомобилен парк. В леките автомобили и мотоциклетите, спирачната сила се прилага главно към предните колела, докато задните са основно за поддържане на стабилността на превозното средство. В

55 Councell, T.B., Duckenfield, K. U., Landa, E. R., Callender, E. (2004), ‘Tire wear particles as a source of zinc to the environment’, Environmental Science and Technology, Vol. 38, pp. 4206– 4214

резултат накладките на предната ос се заменят по-често (~ 30 000 km) от накладките на задната ос (~ 50 000 km). При тежките камиони, спирачната енергия е по-равномерно разпределена между осите. За товарни автомобили и автобуси, живота на спирачните накладки е от порядъка на 60 000 km. Редица проучвания56, показват, че износването възлиза на 11-18 mg/km за леки автомобили, за лекотоварни около 29 mg/km и 54 mg/km за тежки автомобили.

Износване на пътната настилка също е източник на емисии на твърди частици. По голямата част от пътната настилка в градовете е на основата на асфалт и бетон. Бетонните повърхности са съставени от груби агрегат, пясък и цимент. Асфалтовите покрития са смеси от минерален агрегат, пясък, пълнител и битумни свързващи вещества, въпреки че съставът може да варира в широки граници. Обикновено, съдържанието на камък е около 90-95%, а битуминозното свързващо вещество е около 5 - 10%. Свойствата на асфалта могат да бъдат модифицирани чрез добавки като адхезиви, полимери и различни видове пълнител. Износването на асфалта, се оценява57 на 3.8 mg/km. Има проучвания, при които се съобщават резултати от 7.9 и 38 mg/km съответно за лекотоварни и тежки МПС. В райони, където има зимно поддържане, тези стойности са значително по-високи. Средният фактор на износването на пътищата в Стокхолм58 например е оценен на 4-6 g/km.

Дейностите по зимната поддръжка (разпръскването на пясък и други агрегати върху пътната повърхност) са свързани с високи концентрации на частици във въздуха, поради формиране на процес, известен като „шкурка ефект“59. Износването на пътната настилка се увеличава и с ниво на влажност, и е от 2 до 6 пъти по-голям за мокър път, отколкото за сух60. То също така се увеличава след осоляване на пътя, тъй като повърхността остава мокра за по-дълги периоди. Скоростта на превозното средство, налягането в гумите и температурата на въздуха, също оказват влияние върху износването на пътната настилка. През зимата, тъй като температурата е ниска, гумите стават по-малко еластични, в резултат на което темповете на износване на пътната настилка се увеличават.

Емисиите на ФПЧ10 от двигателите с вътрешно горене на МПС за град Русе са оценени на 25 t/y, а тези от спирачки, гуми и пътна абразия на 2 тона. Емисиите на ФПЧ2.5 от ДВГ са също 25 t/y, а тези от спирачки, гуми и пътна абразия са 1 тон.

(3) Ресуспендиране на отложен прах:

Емисиите на изгорелите газове, особено от дизеловите превозни средства, както и отложения по улиците прах са значим фактор на местно равнище, главно в големите градове с развита

56 Garg, B.D., Cadle, S.H., Mulawa, P.A., Groblicki, P.J., Laroo, Ch., Parr, G.A. 2000, ‘Brake Wear Particulate Matter Emissions’, Environmental Science and Technology, Vol. 34, pp. 4463–4469

57 Muschack, W. 1990, ‘Pollution of street run-off by traffic and local conditions’, The Science of the Total Environment, Vol. 93, pp. 419–431

58 Jacobsson, T., Hornwall, F. 1999, ‘Dubbslitage pâa asfaltbeläggning’, VTI meddelande pp. 862– 199, VTI, Linköping, Sweden (in Swedish). Cite in Sörme and Lagerqvist (2002)

59 Kupiainen, K., Tervahattu, H., Räisänen, M. 2003, ‘Experimental studies about the impact of traction sand on urban road dust composition’, Science of the Total Environment, Vol. 308, pp. 175–184

60 Folkeson, L. 1992, ‘Miljö-och hälsoeffekter av dubbdäcksanvändning’. VTI meddelande Nr.694. Statens Väg- och trafikinstitut, pp. 581 95 Linköping

транспортна мрежа и интензивен трафик. Докато емисиите от изгорелите газове на автомобилите подлежат на регулации (непрекъснато се намаляват емисиите на вредни вещества от двигателите, чрез въвеждането на все по-високи евро стандарти), то емисиите, които се дължат на повторно ресуспендиране на пътния прах от пътния трафик са добре познат, но слабо количествено определен проблем. Тези емисии възникват независимо от вида на превозното средство и неговата мощност и допринасят за общото натоварване с прахови частици на околната среда. Понастоящем не се прилага законодателство, което да ограничава или намалява тези емисии, така че докато законодателството е ефективно за намаляване на емисиите на частици от изгорелите газове на двигатели с вътрешно горене, делът на емисиите от пътния трафик се увеличава. Тези емисии заемат значителен дял от масата на първичните емисии ФПЧ10 и ФПЧ2.5.

Ресуспендирането на отложен прах по улиците и откритите повърхности се дължи, както на автомобилния транспорт, така и на вятъра. Въпреки, че ресуспендирането на прахови частици, причинено от движението на автомобилите има значително влияние при формиране концентрациите на ФПЧ във въздуха и това е видимо с просто око, в Ръководството на ЕЕА61 не е представена методология за оценка. Такава липсва и по отношение на ресуспендирането на отложения прах от вятъра. От друга страна, US EPA разглежда ресуспендирането на пътен прах от транспорта, като значителен източник и предлага методика за оценка. В тази връзка в настоящата програма емисиите от ресуспендиран прах, са оценени като неауспухови емисии от транспорта.

Праха от улиците представлява сложна смес от частици, утаени от различни източници - отработени газове, спирачки, гуми, почви, растителни материали, разрушаване на сгради, строителни материали, износване на пътни настилки или асфалт и т.н. Част от тях се изнася с дренажните системи от дъждовна вода или при измиване на улиците, но друга част може да навлезе в атмосферата чрез повторно суспендиране от вятъра или движението на превозните средства. В проучване, проведено в три европейски града, са идентифицирани четири източника на прах по пътищата: пътна абразия, минерален прах, отработени газове и от износване на спирачки и гуми62. В същото изследване е доказано, че пътната абразия и минералния прах са преобладаващи в испанските градове (със средно масово участие от 60%), докато техният дял е само 30% от праха по улиците в Цюрих (Швейцария), където приносът е по-равномерно разпределен между четирите основни източника на прах по пътищата. В проучване, проведено в три китайски града63, произхода на прах по улиците е главно от почвен прах, въглища и циментов прах, а техния масов принос в пътния прах е бил 48%, 24% и 19% съответно.

61 EMEP/EEA air pollutant emission inventory guidebook 2019, 1.A.3.b.vi - Road transport: Automobile tyre and brake wear, 1.A.3.b.vii - Road transport: Automobile road abrasion

62 Amato, F., Pandolfi, M., Moreno, T., Furger, M., Pey, J., Alastuey, A., Bukowiecki, N., Prevot, A.S.H., Baltensperger, U. and Querol, X. (2011). Sources and Variability of Inhalable Road Dust Particles in Three European Cities. Atmos. Environ.45: 6777– 6787

63 Jia, Y.H., Peng, L. and Mu, L. (2011). The Chemical Composition and Sources of PM10 in Urban Road Dust. Appl. Mech. Mater. 71–78: 2749–2752

Редица изследвания64,65 показват, че в инхалационната фракция на пътния прах в градски зони в Испания, Швейцария и Холандия с най-високо съдържание са минералният прах (34%) и строителният прах (25%). Емисиите на частици от ауспухните газове е 19%, а износването на гумите и спирачките имат принос от 10% и 12% съответно, Фиг. VI-04:

Фиг.VI-04. Разпределение (%) на източниците на пътен прах в градски зони

12 %

строителство

25%

минерален прах

10%

димни газове

19%

износване на гуми

34%

износване на спирачки

Високото съдържание на минерален прах във фракцията ФПЧ10 в градските райони и най- вече край пътищата е сигурно доказателство за влиянието на ресуспендирането на отлагания пътен прах. Минералните компоненти варират според местоположението, а също и според климата, като са по-големи през сухите периоди, но техния дял се увеличава и през зимния период поради мерките за осигуряване на безопасно шофиране през зимата, свързани с опесъчаване.

В редица страни се констатира значително влияние на уличния прах и ресуспендирането, водещи до нарушаване на граничните стойности на ЕС за ФПЧ10, около строителни обекти66 и по транспортни маршрути до и от обектите за управление на отпадъците.

Освен оценка на влиянието на този източник, все повече проучвания са насочени към минимизиране на тези емисии. Някой проучвания67 показват, че текстурата на пътната настилка има значителен ефект върху ресуспендирането на ФПЧ10. Наблюдавано е, че увеличаването на средната дълбочина на текстурата от 0.5 до 1 mm води до намаляване на ресуспендираната маса на ФПЧ10 с близо 64%. Друга мярка за минимизиране на ресуспендирането е използването на прахозащитни химикали, които се нанасят върху пътна

64 Amato, F., Schaap, M., Denier van der Gon, H.A.C., Pandolfi, M., Alastuey, A., Keuken, M. and Querol, X. (2012a). Effect of Rain Events on the Mobility of Road Dust Load in Two Dutch and Spanish Roads. Atmos. Environ. 62: 352–358

65 Karanasiou A., Amato F., Moreno T., Lumbreras J., Borge R., Linares C., Boldo E., Alastuey A., Querol X., Road Dust Emission Sources and Assessment of Street Washing Effect, Aerosol and Air Quality Research, 14: 734–743, 2014

66 Fuller, G. W., Green, D., 2004. The impact of local fugitive PM10 from building works and road works on the assessment of the European Union Limit Value. Atmospheric Environment 38, 4993-5002

67 China, S., James, D. E., 2012. Influence of pavement macrotexture on PM10 emissions from paved roads: A controlled study. Atmospheric Environment 63, 313-326

настилка за намаляване на ресуспендирането. Те се различават в зависимост от химичния състав, като двете най-тествани съединения са калциево магнезиев ацетат (СМА) и магнезиев двухлорид. Резултатите от прилагането на този метод показват добра ефективност за някой райони (Скандинавски страни), но за други (Германия) не толкова добри. В тази връзка, т.к. строителството е общопризнат важен местен източник на прах и ФПЧ10, чието въздействие достига до 500 метра от големи строителни обекти, в Ръководство за оценка на праха от разрушаване и строителство68, предложените мерки включват, както измиване на гумите на превозните средства, почистване и измиване на пътищата около обекта, така и използването на прахозащитни средства, като CMA. Тази информация следва да се има предвид при определяне на стратегията на общинските власти за намаляване на емисиите от транспорта. Видно е, че съсредоточаването на усилията към недопускане и отстраняване на минералния и строителния прах от улиците би имало съществен ефект.

Характерно за емисиите от транспорта е, че те макар и с различна сезонна интензивност, са целогодишни, докато емисиите от битовото отопление са само през отоплителния сезон. В тази връзка трябва да се отбележи, че емисиите от транспорта оказват значително по-голямо влияние върху средногодишните концентрации на ФПЧ.

Съгласно изготвеното дисперсионно моделиране и оценката на замърсяването по показателя ФПЧ10 и ФПЧ2.5, както и на база данните от проведеният мониторинг в периода 2016 – 2020 г. се установява, че в гр. Русе автомобилния транспорт, включително разпрашаването, заедно с битовото отопление, се явява основен източник на замърсяване, като по-голям е неговият дял в районите с по-интензивен пътен трафик. Анализът на регистрираните, през последните 5 години, концентрации на ФПЧ, показва, че прилаганите мерки за поддържане в добро техническо състояние на уличната мрежа, миенето и метенето на улиците в града, оказват съществен ефект и през неотоплителния сезон се регистрират максимум 3-4 СДК на ФПЧ10, превишаващи праговата стойност на СДН от 50 µg/m3, които се дължат в повечето случаи на трансграничен пренос, а СГК и за ФПЧ10 и за ФПЧ2.5 са под СГНОЧЗ.

Емисиите на ФПЧ10 от ресуспендиране на отложения по улиците на град Русе прах за 2018 г. са оценени на около 92 тона, а на ФПЧ2.5 22 тона.

(4) Промишлени процеси:

Емисиите на прах и ФПЧ от производствените процеси в предприятията са два вида: организирани – когато се изхвърлят в атмосферния въздух от изпускащи устройства (комини, вентилационни тръби и др.) и неорганизирани. Докато за източниците на организираните емисии над определена мощност са установени норми за допустими емисии69, както и според условията в издадените комплексни разрешителни, то за неорганизираните източници са поставени само определени изисквания, които ограничават тяхното разпространение при

68 Institute of Air Quality Management (IAQM), 2014. “Guidance on the assessment of dust from demolition and construction.” IAQM, London

69 Наредба №1 от 27.06.2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии, издадена от Министъра на околната среда и водите, Министъра на икономиката, Министъра на здравеопазването и Министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 64 от 5.08.2005г., в сила от 6.08.2006г.

прахоотделящи дейности. По-големите организирани източници подлежат на контрол чрез провеждане на собствени непрекъснати измервания или чрез периодични такива, както и на контролни проверки от ИАОС. Освен това те могат да бъдат оборудвани с пречиствателни съоръжения. В тази връзка инвентаризацията на тези емисии е по-надеждна, т.к. се базира на конкретни данни от проведени измервания, докато емисиите от неорганизираните емисии се определят теоретично, на база емисионни фактори. Характерно за организираните източници е, че те се изпускат на по-голяма височина и съответно се разсейват на по-големи разстояния

– създават по-ниски концентрации на по-голяма площ. В същото време неорганизираните източници са обикновено приземни и тяхното разпространение е на по-малки разстояния и образуват по-високи концентрации на по-малка площ.

Общите емисии на ФПЧ10 от промишлеността за 2018 г. в град Русе са оценени на около 70 тона, а на ФПЧ2.5 48 тона. В количествено отношение емисиите от промишлеността се явяват трети по значимост източник на ФПЧ10 с дял от около 14%, докато по отношение на ФПЧ2.5 тези емисии са втори по-значимост (12%), след битовото отопление.

(5) Селско стопанство

Основните източници на емисии на ФПЧ10 са резултат от култивирането на почвата и прибирането на реколтата, които заедно представляват > 80% от общите емисии на ФПЧ10 от селско стопанските дейности, според Центъра за инвентаризация и предвиждания на емисиите70, към Европейската програма за мониторинг и оценка към Европейската агенция по околна среда71. Тези емисии произхождат от местата, на които работят тракторите и другите селскостопански машини и се смята, че се състоят от смес от органични фрагменти от растителни и почвени минерали и органично вещество. Полевите операции могат също да доведат до повторно суспендиране на прах, който вече е насложен (повторно увличане). Емисиите на ФПЧ10 зависят от климатичните условия и по-специално от влагата на почвата и повърхностите на културите.

Според Националната инвентаризация на емисиите, (ИАОС, 2020), която съдържа данни за националните годишни емисии на ФПЧ10 до 2018г., дела на селскостопански операции, включително складиране, обработка и транспорт на селскостопански продукти, в общите емисии на ФПЧ10 е 12%. Общите емисии на ФПЧ10 от селскостопански дейности, за Община Русе, са определени на 53 тона и дела им в общия микс от емисии е от същия порядък – 8% и на фона на останалите източници, се явяват четвърти по значимост източник на ФПЧ10. Емисиите на ФПЧ2.5 от селското стопанство е незначителен – под 1%.

Годишни емисии на замърсителите ФПЧ от антропогенни източници

Заедно с външния пренос на ФПЧ10/ФПЧ2.5 (извън границите на общината и страната) и вторично образуваните ФПЧ10/ФПЧ2.5 (от прекурсори), основно емисиите от изгаряне на дървесина и изкопаеми горива в битовия сектор и емисиите от транспорта и ресуспендирането на прах, формират концентрациите на ФПЧ10/ФПЧ2.5 в Община Русе. Делът на ФПЧ от отработилите газове от МПС е сравнително нисък 4-5%, но пък трябва да

70 CEIP, 2015

71 EMEP/EEA air pollutant emission inventory guidebook

се има предвид, че частиците с такъв произход съдържат компоненти, които са особено опасни за човешкото здраве.

Тъй като съдържанието на ФПЧ се контролира в града, е важно да се оцени дяловото участие на емисиите на ФПЧ10 и ФПЧ2.5 конкретно за града. Тази оценка е представена в следващите Таблица VI-01 и на Фиг.VI-04a,b. Тук не са включени емисиите от селското стопанство, т.к. те нямат практическо влияние върху концентрациите на ФПЧ в рамките на града, а в емисиите от транспорта са включени само улиците и булевардите в рамките на града:

Таблица VI-01. Емисии на ФПЧ10 от антропогенни източници само за гр.Русе

Антропогенен източник	Емисии на ФПЧ10, t/y	Емисии на ФПЧ2.5, t/y
Изгаряне на дървесина и изкопаеми горива в битовия сектор	301	294
Ресуспендиране на отложен по транспортната мрежа прах. Пътен нанос	92	22
Промишлени процеси	70	48
Двигателите с вътрешно горене	25	25
Емисии от спирачки, гуми и пътна абразия	2	1
Общо емисии само в град Русе	490	390

На следващите графики е представено дяловото участие на източниците на емисии на ФПЧ10 ФПЧ2.5 за базовата 2018г. в град Русе. На графиките е представено разпределението само на източниците, разположени на територията на града, не са включени емисиите от външен пренос и вторично образуваните от прекурсори:

0.4%

Битово отопление

14%

транспорт - разпрашаване транспорт - NEE

19%

61%

Транспорт - ДВГ

Промишленост

Фиг.VI-04a. Дял на емисии на ФПЧ10 от антропогенни източници в гр. Русе

0.26%

Битово отопление

12%

транспорт - разпрашаване транспорт - NEE

Транспорт - ДВГ

75%

Промишленост

Фиг.VI-04b. Дял на емисии на ФПЧ2.5 от антропогенни източници в гр. Русе

Резултатите (Таблица VI-01. и Фиг.VI-04 a,b.) показват, че над половината (61%) от общите емисии на ФПЧ10 в гр. Русе, се дължат на битовото отопление, въпреки че това е сезонен източник и действа само през отоплителния сезон. Втори по значимост дял (19%) в общите емисии на ФПЧ10, формират емисиите от ресуспендиране на отложен прах по улици и свободни площи. Емисиите (организирани и неорганизирани) от промишлеността представляват 14% от общите емисии. На четвърто място са емисиите от автомобилите – ДВГ, спирачки, гуми и износване на асфалта с общо около 6%.

При емисиите на ФПЧ2.5, битовото отопление има още по-висок дял (75%) в общите емисии от анропогенни източници. При тези емисии промишлените инсталации формират 12%, а емисиите от разпрашаване и ДВГ вече са трети и четвърти с равен дял от по 6%.

Ако се абстрахираме от условията на емитиране и дифузия на тези емисии, резултатите показват, че основните източници на ФПЧ в атмосферния въздух на гр. Русе са битовото отопление, разпрашаването на отложен прах, промишлеността и автомобилите. Влиянието им обаче при сформиране на концентрациите на ФПЧ в атмосферния въздух на града е различно и е оценено чрез моделиране, което взема предвид условията на емитиране, местоположението на източниците, метеорологичните характеристики и редица друг фактори на дисперсия.

Тези са основните категории източници, които се посочват и в проекта Интегрирана оценка за регионални и местни политики за качество на въздуха, финансиран от Седмата рамкова програма на Европейския съюз за научни изследвания. Въз основа на разгледани и оценени 60 плана и проекта за качество на въздуха в Европа72, като източници на ФПЧ са определени: автомобилен транспорт (50%), битови горивни инсталации (37%) и производствени процеси (25%).

⮚ Метеорологични фактори:

Както вече беше споменато климатичните и метеорологични фактори оказват съществена роля за разсейването на емитираните вредни вещества. Един от климатичните елементи с

72 APPRAISAL EU-FP7 project (FP7/CA 308395 http://www.appraisal-fp7.eu)

най-силно влияние върху дисперсията на вредните вещества във въздуха е вятърът и по- конкретно неговата скорост и посока.

По данни от АИС „Възраждане“, средногодишната скоростта на вятъра е под 1 m/s. Характерна за зимните месеци от ноември до март е посока на вятъра от североизток-изток до юг-югозапад (40-260 degree) и скорост на вятъра до 2-3 m/s. За останалите месеци характерна е посока на вятъра от югоизток до югозапад (120-260 degree), а скоростта на вятъра е от 1 до 2 m/s. Ветровата характеристика на района оформя ясно изразен пренос на замърсители от североизток и от югозапад по протежение на града.

Тихото време (скорост на вятъра под 1.5 m/s), възпрепятства разсейването на праховите частици и създава условия за задържане и натрупване на атмосферните замърсители в приземния въздушен слой. През зимата, през нощта, подложната повърхност (почвата) се охлажда силно и при безветрие и облачност 0 бала се образува приземна инверсия, която влияе неблагоприятно върху разсейването на замърсителите в приземния слой. Тази приземна инверсия е причина за увеличаване на концентрациите на замърсителите. Приземната инверсия се разрушава при поява на вятър или от слънчевото греене, което затопля подложната повърхност. Облачност от 0 бала се приема за гранична стойност, при която този фактор има влияние върху разсейването на замърсителите73. В повечето случаи дните с облачност 0 бала през зимните месеци (предпоставка за температурни инверсии) се припокриват с дните с тихо време.

Влажността на въздуха също е фактор, който оказва влияние върху концентрациите на ФПЧ. Обикновено с нарастване на влагосъдържанието на въздуха концентрацията на частици във въздуха намалява74, Фиг. VI-05:

Фиг.VI-05.Влияние на относителната влажност на въздуха върху концентрациите на ФПЧ10

73 Синоптичен анализ, Записки за курса към катедра “Метеорология и геофизика”, доц. д-р Маргарита Сиракова,Физически факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”

74 Effect of wind speed and relative humidity on atmospheric dustconcentrations in semi-arid climates, Science of the Total Environment, Janae Csavina, Jason Field, Omar Félix, Alba Y.Corral-Avitia,A.EduardoSáeza,,EricA.Betterton

Относителната влажност за 2018г. в гр. Русе, по данни от АИС „Възраждане“, се движи между 50% през лятото до 70% през зимата, като тази влажност е относително благоприятна за намаляване съдържанието на ФПЧ.

Характерът на ландшафта (използване на земята и естествената неравномерност), както и топографията оказват силно влияние върху атмосферните транспортни процеси, което от своя страна води до разлики в концентрациите и отлагането на замърсителите. Специфичната топография в регионален и локален мащаб, определя разликата между идеалните (хомогенен пейзаж, равен терен) и реалните условия на разпространение на замърсителите. Важен фактор за атмосферния транспорт в сложен терен е задържането на въздушните маси пред или зад препятствията, поради забавяне на атмосферния поток. Това може да се наблюдава във всякакъв мащаб - при планински системи или открити единични хълмове и гори, както и сгради. В зависимост от силата на атмосферната стабилност и размера на препятствието, замърсителите могат да се натрупват и да водят до по-високи концентрации, в подветрената или наветрена страна на препятствието. При слаб вятър и стабилна стратификация, замърсителите се натрупват пред препятствието, докато при по- висока скорост на вятъра и намалена атмосферна стабилност, замърсителите се задържат зад препятствието. Освен това посоката и скоростта на вятъра могат да се различават значително в блокираната въздушна маса поради отделянето и от атмосферата над нея. Това оказва значително влияние върху посоката на атмосферния транспорт и вертикалната дисперсия, като води до образуването на зони с високи концентрации на замърсители, т.н. „мъртви зони“ и „горещи точки“.

Факторите - относително ниска средна скорост на вятъра, относително голям брой дни с устойчива атмосфера и преобладаваща посока на вятъра по дължина на града не са особено благоприятни за разсейването на замърсителите на атмосферния въздух в района.

Въпреки, че ФПЧ са с различни размери, произхода им обикновено е идентичен и масовата концентрация на ФПЧ2.5 силно корелира с тази на ФПЧ10, все пак емисиите на различните размери ФПЧ са специфични при различните източници. Тази специфика може да се използва, чрез съотношението ФПЧ2.5/ФПЧ10, за идентифициране на тези източници75. По- високото съотношение, означава по-висок дял на първичното замърсяване от антропогенни източници и на образуването на вторични частици от прекурсори като NO3−, SO42−, NH + и органични вещества, докато по-ниското съотношение, определя по-високия дял на природните източници и външния пренос76. Това съотношение за град Русе за 2018г е показано на следващата графика:

75 PM2.5/PM10 Ratios in Eight Economic Regions and Their Relationship with Meteorology in China research Article, Open Access, Volume 2019 |Article ID 5295726 | https://doi.org/10.1155/2019/5295726

76 D. L. Yue, M. Hu, Z. J. Wu et al., “Variation of particle number size distributions and chemical compositions at the urban and downwind regional sites in the Pearl River Delta during summertime pollution episodes,” Atmospheric Chemistry and Physics, vol. 10, no. 19, pp. 9431–9439, 2010.

2018 г

0.90

0.80

0.70

0.60

0.50

0.40

0.30

0.20

0.10

0.00

10 11 12

месец

ФПЧ2.5/ФПЧ10

Фиг. VI-06. Съотношение на средномесечните концентрации на ФПЧ2.5 и ФПЧ10

Видно е, че влиянието на антропогенните източници е най-силно през отоплителния сезон (октомври-март), когато се използват уреди за битово отопление и през месеците юни-август, когато транспорта е с най-голям интензитет, като тази тенденция е характерна не само за 2018г.

2. Анализ на резултатите от моделирането за базовата 2018г. и оценка на актуалния принос на отделните групи източници

Резултатите от проведеното дисперсионно моделиране на средногодишните концентрации на ФПЧ10, на база емисиите за 2018г., са представени в следващата Таблица VI-02:

Таблица VI-02. Средногодишни концентрации на ФПЧ, получени при моделиране за 2018 г.

Замърсител	Дименсия	СГК за 2018 г АИС „Възраждане“	AERMOD СГК 2018 г.
Замърсител	Дименсия	СГК за 2018 г АИС „Възраждане“	ВИ	БО	ТР	ПР	Ф
ФПЧ10	µg/m3	38.87	30.60	23.10	18.70	0.30	8.68
ФПЧ2.5	µg/m3	24.14	16.70	14.70	9.7	0.10	4.66

Легенда: ВИ – всички източници; БО – битово отопление; ТР – транспорт; ПР – промишленост; Ф- национален фон (външен пренос).

Резултатите от дисперсионното моделиране потвърждават, че битовото отопление и транспорта, включително ресуспендирането на отложен по улиците прах са най-значимите източници за формиране на средногодишните концентрации на ФПЧ10 и ФПЧ2.5 в атмосферния въздух на Община Русе.

На следващите графики, Фиг.VI-07a,b е представено влиянието на източниците, при формиране на средногодишните и средноденонощните концентрации на ФПЧ10 и ФПЧ2.5 в град Русе:

СГК ФПЧ10

22%

59%

48%

битово отопление

промишленост

транспорт и ресуспендиране

национален фон

Фиг. VI-07a. Влияние на източниците при формиране на СГК на ФПЧ10 в гр. Русе

СГК ФПЧ2.5

0.4%

21%

30%

66%

битово отопление

транспорт и ресуспендиране

промишленост национален фон

Фиг. VI-07b. Влияние на източниците при формиране на СГК на ФПЧ2.5 в гр.Русе

Обикновено рецепторите, в които са изчислени най-високите концентрации, са различни при различните източници, а най-високата концентрация, при моделиране едновременно на множество източници, се получава в рецептора, в който сумата от концентрациите от всички източници има най-висока стойност. Представените, например в Таблица VI-04 резултати са изчислени за различни рецептори в рецепторната мрежа и за различен момент от време. Това е естествено, т.к. всеки източник оказва различно влияние върху различни части от територията на общината по различно време през деня и годината, поради различните условия на емитиране (различни видове източници – организирани, неорганизирани, ниски, високи, различно местоположение и т.н.).

Резултатите от моделирането потвърждават изводите от оценката на емисиите, че битовото отопление и транспорта, включително ресуспендирането на прах са основните източници на ФПЧ в атмосферния въздух на гр. Русе. От графиките е видно, че макар битовото отопление

да действа само през студеното полугодие, то е най-същественият източник (от 59 до 66%) за формиране на СГК на ФПЧ, следвано от транспорта чрез ауспухните газове и ресуспензията с дял от 30 до 48%. Въпреки, че дела на промишлеността при формиране на общите емисии на ФПЧ e значителен (11-14%), при формиране на концентрациите на ФПЧ в атмосферния въздух това влияние вече е под 1%. Обратно, дела на транспорта и разпрашаването при формирането на общите емисии на ФПЧ е от порядъка на 12-25%, но при формиране на концентрациите на ФПЧ във въздуха този дял вече е 30-48%. Това показва, че не винаги количеството на емисиите на ФПЧ са определящи за концентрациите им във въздуха. Емисиите от промишлеността например се емитират в атмосферата от организирани източници, които най често са високи и лесно се разсейват в атмосферата на значителна територия. Това води до образуване на незначителни концентрации, особено на разстояние от тях. В същото време емисиите от битовото отопление, транспорта и ресуспендирането на пътен прах представляват ниски източници, чието разсейване в атмосферата е затруднено и се възпрепятства от сградите, поради което тези източници образуват сравнително високи локални приземни концентрации. Прави впечатление и относително високият дял на националния фон (21-22%) при формирането на локалните концентрации на ФПЧ, което следва да се има предвид при определяне на целите и мерките за постигането им.

Влиянието на двата основни източника (битово отопление и транспорт, включително ресуспендиране) при формиране на максималните средноденонощните концентрации (МСДК) на ФПЧ10 е различно през различните сезони. Максимални СДК от битовото отопление се получават през отоплителния сезон (когато се ползват отоплителни уреди на твърдо гориво), докато максималните СДК от транспорта и разпрашаването се образуват през летния сезон (тогава интензивността на движение е най-висока и времето е най-сухо). И докато при формирането на СГК влиянието на антропогенните източници е от 30 до 66%, то при формирането на СДК то вече достига 90%.

В Таблица VI-03 са представени, измерените в АИС „Възраждане“ максимални средноденонощни концентрации на ФПЧ10 и изчислените от модела СДК от различните източници. Тези данни дават възможност да се оцени приноса на всеки от източниците при формиране на максималните СДК на ФПЧ10.

Таблица VI-03. Принос на източниците при формиране на СДК на ФПЧ10 по сезони, (µg/m3)

Замърсител

МСДК за 2018 г.

АИС „Възраждане“

AERMOD, МСДК - 2018

ВИ

БО

ТР

ПР

ФПЧ10

106.63

101.80

95.84

40.00

1.00

8.68

Легенда: МСДК – максимално измерена средноденонощна концентрация; ВИ-всички източници; БО

– битово отопление; ТР – транспорт; ПР – промишленост; Ф-национален фон

От горната таблица е видно, че битовото отопление през зимата, може самостоятелно да формира СДК, надвишаващи СДН. Същото се отнася за транспорта и разпрашаването, но през летния сезон, особено в дни с повишен външен пренос. Влиянието на промишлеността остава незначително и самостоятелно не може да образува СДК надхвърлящи СДН.

3. SWOT анализ

На базата на направените анализи и оценки на факторите, които могат да бъдат причина за превишаване на нормите за качеството на атмосферния въздух, е необходимо да се формулират адекватни решения и мерки за недопускане. Един добър инструмент за стратегическо планиране и вземане на решения е SWOT анализа. Той дава възможност за анализиране на конкретната ситуация от различни аспекти и помага за вземането на правилни и адекватни решения, чрез определяне на силните (Strengths) и слабите (Weaknesses) страни, възможностите (Opportunities) и заплахите (Threat) на средата. В случая този инструмент за решаване на проблемите с качеството на атмосферния въздух е използван с оглед формулиране на правилни цели и предлагане на адекватни решения и мерки за постигането им:

Силни страни	Слаби страни
1. Икономически развита община с висок административен капацитет. 2. Наличие на топлофикационна мрежа с възможност за обратно/ново присъединяване. 3. Развита газопреносна мрежа с капацитет за включване на нови абонати. 4. Развита велосипедна мрежа. 5. Отлично развит обществен транспорт. 6. Богат опит на общинската администрация в реализиране на проекти, финансирани по национални и международни програми. 7. Опит по успешно прилагане на мерки за КАВ. 8. Желание и мотивация на общинските власти да осигурят КАВ, отговарящо на НОЧЗ. 9. Множество реализирани и реализиращи се проекти с преки и косвени ефекти за КАВ.	1. Относително голям дял на домакинствата, използващи за отопление дърва и въглища. 2. Много малък брой домакинства, присъединени към газопреносната мрежа. 3. Значителен брой МПС преди Евро 3 4. Липса на актуална информация за домакинствата, използващи твърдо гориво и тяхното местоположение. 5. Относително малък брой електромобили и зарядни станции. 6. Наличие на улици и места за паркиране на МПС без асфалтово или бетоново покритие.
Възможности	Заплахи
1. Потенциал за включване на нови абонати към ТЕЦ. 2. Потенциал за включване към газоразпределителната мрежа. 3. Наличие на множество финансиращи програми за подобряване качеството на въздуха. 4. Нова Директива 2016/2284/ЕС за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители. 5. Нови изисквания за качество на горивата, приети с Наредба за изискванията за качеството на твърдите горива, използвани за битово отопление, условията, реда и начина за техния контрол, в сила от 21.03.2020г., и Наредба №6 от 7 октомври 2019г. за изискванията и контрола върху дървесината, която се използва за битово отопление, в сила от 15.10.2019г. 6. Постепенно отпадане на МПС без еврокатегория. 7. Повишаване контрола при техническите прегледи на МПС. 8. Законова възможност за въвеждане на НЕЗ	1. Увеличаване на пътния трафик, респективно емисиите. 2. Увеличаване цената на алтернативните варианти на отопление – електричество, газ, ТЕЦ. 3. Висока цена за ново присъединяване към газовата и топлопроводна мрежи. 4. Повишен трансграничен пренос на прах. 5. Намаляване благосъстоянието на населението поради епидемиологичната криза.

4. Мерки за подобряване на КАВ

Съгласно чл.27, ЗЧАВ изпълнението на мерките от програмите за намаляване нивата на замърсителите и за достигане на утвърдените норми следва да доведе до ежегодно намаление на броя на превишенията на нормите за вредни вещества и на средногодишните нива на замърсителите, като намалението на броя на превишенията на средноденонощните норми и на средногодишните такива се оценява за всяка календарна година на база средната стойност на регистрирания брой превишения на нормите за вредни вещества и на средногодишните нива на замърсителите за последните три календарни години, като това трябва да бъде изпълнено за всеки отделен пункт за мониторинг на територията на общината.

Емпиричната връзка, представена на следващата диаграма, между средногодишната наблюдавана концентрация на фини прахови частици (ФПЧ10) и годишния брой на превишения на дневната норма за фини прахови частици от 50 µg/m3 показва, че в България средна годишна концентрация на ФПЧ10 от 30 µg/m3 е приемлив заместител на максималния годишен брой превишения (35) на дневната норма на ФПЧ10:

Диаграма на средната годишна стойност на ФПЧ10 в България

(2016 г.) спрямо броя дни превишаващи 50µg/m3 Източник: НПКЗВ, 2020-2030

На база данните за средногодишните концентрации и броя на превишенията на СДН за последните три години, може да бъде проследена тенденцията за подобряване/влошаване на КАВ по отношение на ФПЧ. Данните за последните 3 години показват, че в резултат на прилаганите мерки, тенденцията е за устойчиво намаление на СГК, както за ФПЧ10, така и за ФПЧ2.5, като СГК и по двата показателя е под средногодишната норма. Регистрираното снижение на СГК на ФПЧ10 през последните 3 години, обаче не е достатъчно за осигуряване на допустимите 35 броя превишения на СДН за една календарна година (през целевата 2018 г броя на превишенията е бил 64, а през 2020 – 53 броя).

По отношение на ФПЧ2.5, регистрираната СГК през целевата 2018г е 24.14 µg/m3, като е била под средногодишната норма за опазване човешкото здраве от 25 µg/m3, но над нормата от 20 µg/m3, която е въведена от 01.01.2020 г, съгласно Наредба № 12 от 15 юли 2010 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух.

Имайки предвид извода, направен на база анализите на резултатите от последните години в цялата страна (НППКАВ), че СГК за ФПЧ10 под 30 µg/m3, осигурява допустимия брой от 35 превишения на СДН годишно, целевата СГК за ФПЧ10 за Община Русе е определена на 30 µg/m3, която да бъде постигната до 2023г и на 28 µg/m3, която да бъде постигната до 2026 г. По отношение на ФПЧ2.5 целевата концентрация, която трябва да бъде постигната до 2023 г е определена на 18 µg/m3 и на 16 µg/m3 съответно до 2026 г.

Таблица VI-04. Целеви стойности на средногодишните концентрации, които да бъдат постигнати, µg/m3

	СГК базова	Целеви СГК
Замърсител	2018 г	2023 г	2026 г
ФПЧ10, µg/m3	39	30	28
ФПЧ2.5, µg/m3	24	18	16

На следващите графики са показани средногодишните концентрации на ФПЧ10 и ФПЧ2.5 и броя превишения на СДН за последните три години (2018 – 2020 г.), регистрирани в АИС

ФПЧ10

2018 2020 2023 2026

година

брой превишения СГК

µg/m3

Бр.превишения

„Възраждане“, както и целевите стойности за 2023 и 2026г:

Фиг.VI-08a. Зависимост между регистрираните средногодишни концентрации на ФПЧ10 и броя на превишенията на СДН.

СГК ФПЧ2.5

2018 2020 2023 2026

година

µg/m3

Фиг.VI-08b.Регистрирани и целеви средногодишни концентрации на ФПЧ2.5.

На база така определените целеви стойности на СГК, може да бъде определено и необходимото намаление на емисиите, по формулата:

Необходимо намаление на емисиите (%) = 100 x ((LS – (TA – RTT))/LS), където:

LS - принос на локалните източници (µg/m3), LS = AAV – RTT;

AAV - измерената средногодишна концентрация (39 µg/m3) (ФПЧ2.5 - 24 µg/m3) RTT - регионален и трансграничен принос (8.7 µg/m3) (ФПЧ2.5 – 4.7 µg/m3)

TA - целевата средногодишна концентрация (28 µg/m3) (ФПЧ2.5 – 16 µg/m3)

Резултатите от прилагането на горната формула показват, че необходимото и достатъчно намаление на емисиите е както следва:

Таблица VI-05. Необходимо намаление на емисиите спрямо базовата 2018г

Замърсител	Необходимо намаление на емисиите спрямо 2018г, (%)
Замърсител	към 2023 г.	към 2026 г.
ФПЧ10	30	36
ФПЧ2.5	32	38

Това целево намаление на емисиите ще осигури, както СГК под 40 µg/m3 (под 20 µg/m3 за ФПЧ2.5), така и превишения на СДН за ФПЧ10 под допустимите 35 броя годишно. Тази цел е напълно постижима, като се има предвид, че се очаква значително влияние да окажат, както намаляването приноса на външни източници, в резултат на изпълнение на мерки в страната и извън границите на страната, във връзка с преразгледаната директива за националните тавани - Директива (ЕС) 2016/2284 за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители, предприетите мерки на национално ниво по отношение качеството

на горивата, използвани за битово отопление, така и реализиращите се и новопредвидените целеви проекти за намаляване на емисиите.

Така определените целеви стойности на средногодишната концентрация на ФПЧ са предпоставка, дори и при необикновени обстоятелства (нетипична метеорологична година, или засилен трансграничен пренос) нормите за опазване на човешкото здраве, както средноденонощните, така и средногодишните, да бъдат спазени.

Същият подход е използван и в Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха, България 2020-2030г (НПКЗВ, 2020-2030), изготвена по Споразумение за предоставяне на консултантски услуги за управление на качеството на въздуха – продукт 7, (Проект номер P160312), 2019г. Представените там резултатите показват, че за да се спазят стандартите за ФПЧ10, е необходимо да се намалят емисиите с 9% до 69% в различните общини, където средната годишна концентрация на всички фини прахови частици надхвърля 30 µg/m3, като за Община Русе, минимално необходимото намаления на емисиите към 2016г, е оценено на 43%.

Въз основа на направената комплексна оценка на качеството на атмосферния въздух, по данни от НСМОС, оценката на факторите, които са причината за нарушеното КАВ, изчислените емисии на ФПЧ по източници, както и резултатите от дисперсионния анализ за базовата 2018г. е констатирано, че водеща роля в замърсяване на атмосферния въздух с ФПЧ10, се пада на битовото отопление, в резултат от изгарянето на твърди горива в домакинствата и от транспорта, чрез емисиите, както от двигателите, така и от неауспухните емисии, включително ресуспундирането на отложен по улиците и местата за паркиране прах. Това са основни проблеми за всички по-големи градове в страната и Европа.

За постигане на определените целеви стойности в съответствие с установените основни локални източници на ФПЧ (изгарянето на твърди горива за отопление през зимата, транспорта и разпрашаването), както и съобразно правомощията на местната власт са предложени няколко групи мерки за намаляване на емисиите и постигане на съответствие с нормите за опазване на човешкото здраве. Мерките са изцяло съобразени с политиките и мерките на Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха (НПКЗВ 2020 – 2030), осигуряващи постигане задълженията на страната за намаляване на емисиите за 2020- 2029 г., както и с комплекса от мерки на Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух (НПКАВ 2018-2024), чието приложение да доведе до постигане на съответствие с нормите за ФПЧ съгласно изискванията на законодателството не по-късно от 2024 г.

Предлаганите мерки за достигане на целите са свързани с намаляване на емисиите на първични ФПЧ от определените източници, с основен фокус върху битово отопление на твърди горива, транспорта и ресуспендирането, както и ресурсната и енергийната ефективност на домакинствата. Целта на мерките е намаляването на вредните емисии и оттам до подобряване на качеството на въздуха, което да доведе до значителен положителен ефект за човешкото здраве. При избора на мерки е отчитан принципа за нeнанасяне на вреди съгласно Европейската зелена сделка. Мерките са формулирани в следните няколко групи:

1). Мерки за намаляване на замърсяването на въздуха от битовото отопление, свързани с поетапна подмяна на отоплителни уреди на твърдо гориво с екологични алтернативи, съобразявайки принципа за нeнанасяне на вреди (приоритетно в енергийно ефективни жилища); въвеждане на зони с ниски емисии; насърчаване използването на ВЕИ, водород и други иновационни алтернативи; повишаване енергийната ефективност на сградния фонд.

2). Мерки за намаляване на замърсяването на въздуха от транспорта, свързани с поетапно намаляване използването на лични превозни средства с високи емисии, чрез насърчаване на електромобилността; въвеждане на зони с ниски емисии, извеждане на транзитния и товарен трафик извън града, оптимизиране на градския трафик, подобряване на обществения транспорт, подобряване на инфраструктурата и др.

3). Мерки за намаляване на вторичното разпрашаване, чрез изграждане на зелена инфраструктура в градските зони, създаване и/или разширяване на зелени пояси и зони, машини за почистване на улици и др.

4). Подобряване на мониторинга на КАВ, включително надграждане на Националната система за наблюдение на КАВ в реално време и Информационната система за докладване на данни за КАВ.

5). Разработване/актуализация на стратегически/ програмни/ планови/ аналитични документи във връзка с качеството на атмосферния въздух, извършване на научни проучвания, прогнозиране, моделиране и др.

6). Обучителни и информационно-образователни мерки, свързани със сформиране на екипи, които да консултират гражданите и да съдействат в избора и последващите административни стъпки. Навременната, проактивна, пряка комуникация с крайните получатели – гражданите, е ключова за ефективното изпълнение на мерките. Провеждане на таргетирани информационни кампании за необходимостта от мерките, възможностите за участие на гражданите, както и на подкрепата от фондовете на ЕС.

Анализът на резултатите, както за количеството на емисиите на ФПЧ, така и на регистрираните СГК и СДК на ФПЧ е различно в различните райони на общината като цяло и на града конкретно. В кварталите и селата със значителен дял на домакинствата, използващи уреди за отопление с дърва и въглища, преобладаващ източник на ФПЧ е битовото отопление, докато в райони с интензивен пътен трафик и големи пътни артерии значителен е дела на транспорта. В тази връзка, освен конкретни, планираните мерки трябва да бъдат специфични и целенасочени за конкретните райони. Така например за районите, в които преобладаващ дял има битовото отопление мерките трябва да са насочени приоритетно към намаляване емисиите от този източник. В районите със значително влияние на транспорта, мерките могат да бъдат комбинирани или приоритетно насочени към транспорта.

Описаните мерки са целенасочени към намаляване на замърсяването основно от битовото отопление, транспорта и разпрашаването, които са основни, но това не означава, че

мерките/дейностите по програмата се ограничат единствено до тях. В Плана за действие са предложени и други мерки, които да подсилят ефекта от основните приоритетни мерки.

4.1. Мерки за намаляване на замърсяването на въздуха от битовото отопление

За постигане на определената цел за намаляване на емисиите - с 36% за ФПЧ10 и с 38% за ФПЧ2.5 респективно, по-долу ще бъде разгледан пакет от мерки, които да бъдат реализирани на два етапа – краткосрочни мерки за изпълнение в рамките на 12-18 месеца и средносрочни за изпълнение в рамките на 3 години, които да доведат до намаляване на емисиите с 36% до 2023 г и дългосрочни мерки, които да доведат за намаляване на емисиите с 38% до 2026г.

Във връзка с поставената цел в НППКАВ за установяване на съответствие на КАВ по отношение ФПЧ до 2024г, както и в изпълнение на Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха 2020-2030г. за подмяна на стари неефективно стационарни индивидуални и многофамилни домакински горивни устройства на твърдо гориво с друг вид отоплителни устройства до 2025г., по-значимите мерки са заложени за изпълнение на първия етап.

4.1.1. Първи етап до 2023г:

Мерки на национално ниво, които се очаква да допринесат съществено за намаляване емисиите, респективно концентрациите на ФПЧ10:

1) Прилагане изискванията на:

• Наредба за изискванията за качеството на твърдите горива, използвани за битово отопление, условията, реда и начина за техния контрол, приета с ПМС №22 от 17 февруари 2020г., в сила от 21.03.2020г, и на

• Наредба №6 от 7 октомври 2019г. за изискванията и контрола върху дървесината, която се използва за битово отопление, Обн. ДВ. бр.81 от 15 октомври 2019г., в сила от 15.10.2019г.

Стандартите за качество на горивата са важни за гарантиране на ефективно изгаряне и за да се сведат до минимум емисиите на ФПЧ10. Предложените стандарти налагат ограничения за допустимото съдържание на сяра и пепел във въглищата, както и на лимити за съдържанието на влага, пепел и сяра, калоричността и плътността на пелетите за битово отопление. С Наредба за изискванията за качеството на твърдите горива, използвани за битово отопление, условията, реда и начина за техния контрол е определена максимално допустима влажност за въглища и брикети от въглища 20% и максимално съдържание на пепел 15%.

Съгласно Наредба №6 от 7 октомври 2019г. за изискванията и контрола върху дървесината, която се използва за битово отопление, в сила от 15.10.2019г., издадена от министъра на земеделието, храните и горите дървесината, използвана за битово отопление, трябва да е суха, а „Суха дървесина“ е дървесина с абсолютна влажност не повече 30%. Разпоредбите на наредбата се прилагат в общини или части от тях, на чиито територии са регистрирани превишения по показател фини прахови частици (ФПЧ10) на средногодишната норма или на допустимия за годината брой превишения на средноденонощната прагова стойност. С решение на общинския съвет се определя териториалният обхват за прилагане на наредбата в съответната община. Общините, за които се прилага наредбата, оповестяват данните на

интернет страниците си и на видно място в сградата на общината и кметствата и провеждат информационни кампании за задълженията на лицата, използващи дървесина за битово отопление.

Регионалните инспекции по околна среда и води (РИОСВ) ежегодно до края на февруари уведомяват съответните общини, за които са регистрирани превишения по показател фини прахови частици (ФПЧ10) на средногодишната норма или на допустимия за годината брой превишения на средноденонощната прагова стойност. При поискване от кметове на общини РИОСВ предоставя данни за нивата на ФПЧ10 за периоди, по-кратки от една година.

Количеството на емитираните ФПЧ10 при изгарянето на дърва в домашни печки зависи, както от количеството, така и от качеството на изгаряната дървесина. Показателят влажност е основен, тъй като той влияе пряко върху енергийното съдържание, респективно върху емисиите. Установено е, че горивната мощност на дървесината се увеличава два пъти при намаляване на влажността й под 25%. В обширно изследване77 е установено, че емисионният фактор при изгаряне на влажна дървесина (над 25-30% влага) е най-малко 1.5 пъти по-голям отколкото при стандартна дървесина (16-20% влага), като достига и до 3.5 пъти по-високи стойности.

Съгласно Доклад на министерството на енергетиката78 от 2016г, потреблението на топлинна енергия за жилища и домакинства, които не са свързани с централно отопление, с Наредба

№Е-РД-04-2 от 22 януари 2016 г. се въвежда интегриран показател, който е специфичен годишен разход на енергия с размерност кВтч/м2 за година. За общини с централно отопление и над 100 хиляди жители има сграден фонд, в който се ползва локално или индивидуално отопление на еднофамилни къщи или етажна собственост. Една част от тях са санирани, но не са минали енергиен одит. За сградния фонд, който не е свързан с централно отопление, се приема за интегрален показател на специфичен годишен разход на енергия 250 кВтч/м2 и съответно за специфичен годишен разход на топлинна енергия 163 кВтч/м2. Интегрираният показател за годишен разход на енергия в кВтч/м2 за година се изчислява по методиката по чл. 5, ал. 3. от наредбата.

По данни на НСИ средната площ, обитавана от едно домакинство в Община Русе е 49 кв.м. към 2018г. Това показва, че необходимата енергия за отопление на 1 средно статистическо домакинство е около 8 MWh годишно (28.8GJ). При емисионен фактор от 760 g/GJ ФПЧ10 (740g/GJ ФПЧ2.5) за дърва, това се равнява на 22 kg/годишно от 1 печка на дърва и

11.6 kg/годишно от 1 печка на въглища, при емисионен фактор от 404 g/GJ ФПЧ10 (398 g/GJ ФПЧ2.5) за въглища. За осигуряването на необходимата топлинна енергия за едно домакинство са необходими около 1600 kg дърва с калоричност от 18 MJ/kg при 16-20% влага. При съдържание на влага 25-30% калоричността на един килограм дърва пада под 14 MJ, което показва, че за осигуряване на необходимата топлинна енергия от 28.8 GJ ще са

77 Emission factors for SLCP emissions from residential wood combustion in the Nordic countries, Improved emission inventories of Short Lived Climate Pollutants (SLCP), Karin Kindbom, Ingrid Mawdsley, Ole-Kenneth Nielsen, Kristina Saarinen, Kári Jónsson and Kristin Aasestad, TemaNord 2017:570

78 Всеобхватна оценка на потенциала за прилагане на високоефективното комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия и на ефективни районни отоплителни и охладителни системи в Република България, 2016г

необходими около 2100 kg дърва, или от едно домакинство годишно ще се емитират вече 29 kg ФПЧ10. При 17911 домакинства на дърва и въглища в гр. Русе, потенциала за намаляване на емисиите от тази мярка е от порядъка на 125 тона ФПЧ10 и 121 тона ФПЧ2.5.

Като се има предвид, че съгласно Технически насоки при подготовката на националните инвентаризации на емисиите на Европейската програма за наблюдение и оценка към Европейската агенция по околна среда79, определената средна стойност на емисионният фактор за твърди частици от съществуващите печки на дърва е 760 g/GJ (около 1140 mg/m3) при 16-20% влажност, то при 30% (каквато влажност допуска наредбата) този емисионен фактор ще бъде по-висок и вероятно ефекта от тази мярка за намаляване на емисиите на ФПЧ10 няма да е повече от 40%. Организацията на ООН за прехрана и земеделие80 посочва, че дървеният материал, съхраняван за едно лято, е със съдържание на влага между 25% и 35%. Това означава, че ефекта от тази мярка ще се изразява в намаляване на емисиите на ФПЧ с около 50 тона годишно. Подобна констатация е направена и в НППКАВ.

Мерки на местно ниво:

В райони с висока гъстота на населението местните власти, могат да стимулират повишаването на енергийната ефективност на сградите и използването на нискоемисионни горива, в т.ч. използване на алтернативни горива в домакинствата. В тази връзка за ограничаване влиянието на битовото отопление възможните за прилагане мерки могат да бъдат насочени към:

2) Изпълнение на проекти за обновяване на общите части и саниране на многофамилни жилищни и административни сгради.

Мерките за подобряване на енергийната ефективност на сградния фонд – както на нови, така и на съществуващи сгради допринасят значително за спестяване на енергия и намаляване на емисиите на замърсители на въздуха. Например, резултатите от оценката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) на първата фаза на програмата за енергийна ефективност показват икономия на енергия от 25 - 40%. Това означава, че при използване на твърди горива за отопление, техния разход спада със същия порядък.

Общият брой на сградите на територията на Община Русе, обновени по Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради е 27, с 2184 самостоятелни обекта и общ брой живущи над 5000 души. От стартирането на програмата през 2015 г. стойността на сключените договори за изпълнение на дейности по обновяване на многофамилни жилищни сгради надхвърля 33 млн. лв.

Към януари 2021г Община Русе има подготвени документи за повишаване енергийната ефективност на 69 многофамилни жилищни сгради, които очакват реализация по Националния план за възстановяване и развитие. По данни на Дирекция „Международни политики, стопански дейности и анализи“ към Община Русе, 75 сгради са с голяма степен на

79 EMEP/EEA Air pollutant emission inventory guidebook 2016. Technical guidance to prepare national emission inventories, NFR:

1.A.4 Small combustion , SNAP 020205 Residential - Other stationary equipments (Stoves, fireplaces, cooking)

80 FAO’s Wood Fuels Handbook

документална готовност за включване в новата програма за енергийна ефективност за периода 2021-2026 г. При пропорционално разпределение (спрямо броя на домакинствата, ползващи алтернативни източници на отопление), може да се очаква, че до 2023г около 500- 550 домакинства, които се отопляват с дърва и въглища, ще се включат в тази и други подобни програми за енергийна ефективност, като в резултат може да се очаква спестяване на около 4 тона емисии на ФПЧ10 и още толкова на ФПЧ2.5.

3) Реализиране на основните възможности за алтернативни методи за отопление

a) повторно свързване към газопреносната мрежа;

b) повторно свързване към централно парно отопление;

c) ново свързване към газопреносната мрежа;

d) ново свързване към централно парно отопление.

Град Русе е с развита едновременно и топлопреносна и газопреносна мрежа. Битовите абонати, използващи топлофикационна мрежа за отопление, по данни на „Топлофикация Русе” АД, към 2020г. са 18243, което е 29% от домакинствата в града, при средно за градовете с топлофикационна мрежа 25%. Сравнително по-малко са абонатите, свързани към газопреносната мрежа (3748 битови абоната към 2018г.), или 0.6% от домакинствата в града, като този дял е по-нисък от средния за страната, при положение, че изградената инфраструктура дава възможност на над 17 хиляди домакинства в град Русе да се присъединят.

Тези данни показват, че в гр. Русе съществуват големи възможности за алтернативен начин на отопление. Според „Топлофикация Русе“ до 2026 г. се очаква нови 450 домакинства да се присъединят към топлофикационната мрежа (225 абоната до 2023г). Битовите абонати, свързани към газопреносната мрежа са нараснали с 755 бр. за периода 2012-2017г.

Сравнително по-малкия брой абонатите, свързани към газопреносната мрежа, сочи за наличието на бариери пред домакинствата за свързване с централната газоразпределителна мрежа. За преодоляването им обаче, съществуват възможности като например действалия до средата на 2020г проект DESIREE GAS, който се финансира от Международен фонд

„Козлодуй“, администриран от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), а Управляващ орган е Министерство на енергетиката на Република България. Бенефициенти по проекта са физически лица, които притежават жилище. Те могат да кандидатстват за получаване на безвъзмездна помощ от 30% от разходите за подмяна на отоплителната система с такава на природен газ и 100% от цената за включване към газоснабдителната мрежа. По принцип този източник на финансиране следва да бъде приложим за свързване или повторно свързване с централно отопление на газ. Повече информация за проекта DESIREE може да бъде намерена на адрес: https://desireegas.bg/bg-bg/.

По проект „Българските общини работят заедно за подобряване качеството на атмосферния въздух, финансиран по Програма LIFE на ЕС, като критерий за приоритизиране на зоните за интервенция, е включено изискването да има изградена газопреносна мрежа. Като допустими са определени кандидати, желаещи преминаване от отопление на дърва и/или въглища на природен газ, които имат технически достъп за доставка на природен газ от лицензирано

газоразпределително дружество, чрез централна газоразпределителна мрежа, а за тези, които са извън пряк достъп до централна газоразпределителната мрежа, да има наличие на възможност за доставка на природен газ за отопление от лицензираното газоразпределително дружество.

При включване до 2023 г на около 425 абоната към ТЕЦ и газ, и при положение, че 30% от тях се отопляват на дърва и въглища, това означава, че ще отпаднат около 120 бр. уреди за отопление с дърва и въглища, което ще доведе до намаляване емисиите на ФПЧ10 и ФПЧ2.5 с около 2 тона годишно.

4) Подмяна на стари неефективно стационарни индивидуални и многофамилни домакински горивни устройства на твърдо гориво с друг вид отоплителни устройства (eco-friendly). Въвеждане на зони с ниски емисии.

Мярката за подмяна на всички печки до 2025г., в общините, които не отговарят на стандартите за КАВ, е заложена като междинна цел в НПКЗВ81. Предвижда се подмяна на старите отоплителни уреди с нови отоплителни инсталации, отговарящи на изискванията на директивата за екодизайн82. Потенциала за намаляване на емисиите на ФПЧ10 при подмяна на всички печки на твърдо гориво в гр. Русе е около 150 тона. Подобна оценка е направена в НППКАВ за гр. Пловдив, който има приблизително същия брой домакинства на дърва и въглища.

Малки отоплителни уреди, чрез изгаряне на твърда биомаса, традиционно се използват за отопление и гореща вода. В Австрия, например, около 40% от горивния процес е свързан с жилищно отопление. Във Франция този дял възлиза на около 80%, в Германия до около 60%, а средно за ЕС възлиза на почти 40%83. Статистическите данни показват, че в малките населени места в България, отоплението на дърва и въглища достига до около 95%, в големите градове то е около 20%, а средно за страната 54% от домакинствата се отопляват с печки и котли на дърва и въглища. За Община Русе около 90% от отоплението в селата се осъществява с твърдо гориво, а за града този дял е около 29%. Трябва да се има предвид , че с цел осигуряване на 20% от първичната енергия да е от възобновяеми източници, съгласно Директива на ЕО „За насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници“ (2009/28/ЕО), се очаква изгарянето на твърда биомаса за отопление на жилищата да нараства. Важен аспект по отношение на емисиите от биомаса при отопление на жилищата, чрез изгаряне на дърва и въглища е наличието на предимно стари печки и котли. В Австрия, например, те представляват около 85% от всички жилищни отоплителни уреди на твърдо гориво, ситуация, типична за повечето други европейски страни. За България няма данни, но този процент вероятно е още по-висок. Естественият процес на амортизация и подмяна на използваните в момента печки на твърдо гориво, с модерни уреди, съответстващи на нормите на екологичния дизайн, вероятно ще отнеме повече от 30 години след влизането в сила на съответните регламенти на ЕС за екодизайн - (ЕС) 2015/1185 и (ЕС) 2015/1189 - от 1

81 Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха 2020-2030г.

82 Директива 2009/125/ЕО на ЕП и на Съвета от 21.10.2009г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението, използващи пелети или друг вид биомаса или използващи електричество, вкл. климатици.

83 AEBIOM (2010): Website, http://www.aebiom.org/, European Biomass Association, Brussels, Belgium, retrieved [3.3.2010]

януари 2020 г. за котли на твърдо гориво и след 1 януари 2022 г. за локални отоплителни топлоизточници на твърдо гориво.

Крайъгълният камък на всеки пакет от мерки, целящ да се подобри ефективността на предлаганите на пазара уреди за отопление на твърдо гориво, е прилагането на задължителни минимални стандарти за изпълнение. В тази посока е и Регламент (ЕС) 2015/1185 на Комисията от 24.04.2015г. за изпълнение на Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението, по отношение на изискванията за екопроектиране на локални отоплителни топлоизточници на твърдо гориво. Конкретните изисквания по отношение енергийна ефективност са за не по-ниска от 65%, а по отношение на емисиите 40 mg/m3 твърди частици при 13% О2 или 5g/kg (сухо вещество), което означава около 280 g/GJ. Тези изисквания се въвеждат от 01.01.2022г. и като се има предвид дългосрочното използване на такъв род отоплителни уреди (средно 28г.) това означава, че ефекта от въвеждането на регламента вероятно ще се усети около 2045г84. Това е прекалено дълъг срок за да се разчита на тази мярка. В тази връзка, т.к. на пазара вече се предлагат съответните отоплителни уреди на твърдо гориво, отговарящи на най-добрите налични техники, е възможно, и наложително в най-засегнатите райони, да се предприемат действия за подмяна на остарелите отоплителни уреди или за снабдяването им с допълнителни средства (филтри) с оглед намаляване на техните емисии, главно на ФПЧ10, и постигане на съответствие на качеството на атмосферния въздух с нормативните изисквания.

Проучванията показват, че масово използваните конвенционални печки на твърдо гориво в Европейските страни емитират до 1400 g/GJ (2100 mg/m3) твърди частици. За енергоефективни печки емисионният фактор е 400 g/GJ (600 mg/m3), а за базираните на най- добрите налични техники печки с екомаркировка85 - 250 g/GJ (375 mg/m3). Съгласно проучванията, направени в доклада за оценка на въздействието на Директивата за екодизайн 2009/125/EC86, средните емисии на твърди частици, от печки на твърдо гориво (дърва и въглища), към 2012г. в страните от централна и северна Европа са 200 mg/m3 (133 g/GJ). Това показва, че са налице технически възможности за няколкократно редуциране на емисиите на твърди частици от сегашните 760 g/GJ (1140 mg/m3), които са определени от Технически насоки при подготовката на националните инвентаризации на емисиите на Европейската програма за наблюдение и оценка към Европейската агенция по околна среда, като средна стойност за твърди частици от съществуващите печки на дърва и 450 g/GJ за въглища съответно. Като се има предвид масово предлаганите на пазара в страната печки, то предлаганите средни емисионни показатели от EMEP/EEA са релевантни за условията на България. Същите емисионни фактори се използват и при моделиране на емисиите на твърди

84 Final Information Material and Policy Recommendations (D7.6), EU-UltraLowDust Project, Wuppertal, March 2014.

85 Директива 2010/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 година, относно посочването на консумацията на енергия и на други ресурси от продукти, свързани с енергопотреблението, върху етикети и в стандартна информация за продуктите

86 Commission Staff Working Document, Impact assessment, Accompanying the document Commission Regulation implementing Directive 2009/125/EC of the European Parliament and of the Council with regard to ecodesign requirements for local space heaters, and Commission Delegated Regulation implementing Directive 2010/30/EU of the European Parliament and of the Council with regard to energy labelling for local space heaters {C(2015) 2643 final} {SWD(2015) 91 final.

частици, като резултатите показват, че използването им дава добра сходимост на резултатите от измерванията на концентрациите на твърди частици с получените при моделиране.

Високоефективни и с ниски емисионни стойности отоплителни печки на дърва и въглища се предлагат и на нашия пазар. Единственото ограничение за масовото им прилагане на този етап е тяхната значително по-висока цена (5 до 10 и повече пъти) от масово предлаганите.

Пределните по-ниски стойности на емисии от високоефективните уреди, обаче се гарантират от производителите при суха дървесина – съдържание на влага до 25%. Т.е. само замяната на отоплителните уреди с по-високо ефективни и с по-ниски емисии, без осигуряване на дървесина с подходяща влажност няма да доведе до очакваните резултати за намаляване на емисиите на твърди частици. Калоричността на свежата дървесина с над 50% влага е два пъти по-ниска от тази на сухите дърва, което определя и необходимостта от изгаряне на два пъти по-голямо количество дърва (два пъти повече емисии) за производството на единица топлинна енергия. Освен това изгарянето на дървесина с висока влажност отделя и по- високи емисии на останалите замърсители във въздуха.

Само в малка група страни са приети задължителни изисквания към граничните нива на емисиите от такъв род уреди. Това са централно европейски и скандинавските страни. Като тези национални разпоредби се различават значително по отношение на нивата на емисиите. Освен това почти всички регламенти включват изисквания само за типово изпитване на нови продукти, преди да бъдат пуснати на пазара, и няма изисквания за съществуващите инсталации. Към момента Германия е единствената страна в Европа, която регламентира емисиите от действащи малки горивни инсталации. Наредбата за прилагане на Федералния закон за емисиите, регламентира изискванията към малките и средни инсталации за изгаряне. Въведени са задължителни периодични измервания на емисиите на място по време на работа на всеки две години, както и изисквания и към качеството на горивата - за качество на дървесината например като цяло, е необходимо използването на необработен дървен материал с влажност по-малка от 25%. За други твърди горива от биомаса (слама, зърно и други подобни горива) са определени допълнителни изисквания. Освен това са регламентирани редовни проверки на складове за горива.

На този етап в България единствено стандарта EN13240 (БДС EN 13240:2006) Отоплителни уреди за помещения, работещи на твърдо гориво, поставя изисквания към методите за изпитване и към емисиите на въглероден окис (CO <1,0 об.% при 13% O2). Във връзка с допълнителните изисквания на много от страните членки по отношение на по-ниски стойности на СО, прах, азотни оксиди и въглеводороди, производителите изпитват и предоставят на клиентите и тези стойности. Въвеждането на норми за допустими емисии за горивни устройства в битовия сектор с мощност под 50kW в някой страни е довело до ускоряване развитието на технологиите и на пазара на устройства за улавяне на прахови частици в димните газове, което се явява друг подход за намаляване на емисиите на твърди частици от горивни уредби.

В изпълнение на Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха 2020-2030г.

за подмяна на стари неефективно стационарни индивидуални и многофамилни домакински

горивни устройства на твърдо гориво с друг вид отоплителни устройства до 2025г., в общините, които не отговарят на стандартите за КАВ, Община Русе е кандидатствала и е включена в проект за подмяна на старите отоплителни уреди с нови отоплителни инсталации, отговарящи на изискванията на директивата за екодизайн: „Българските общини работят заедно за подобряване на качеството на атмосферния въздух" LIF“17 IPE/BG000012 LIFE IP CLEAN AIR.

• Проект „Българските общини работят заедно за подобряване на качеството на атмосферния въздух" LIF“17 IPE/BG000012 LIFE IP CLEAN AIR;

Община Русе в сътрудничество с общините Столична, Велико Търново, Монтана, Стара Загора и Бургас е разработила проект за поетапно преминаване на домакинствата от отопление на дърва и/или въглища към алтернативно екологично отопление. Това е първият за България одобрен от Европейската комисия Интегриран проект по Програма LIFE –

„Българските общини работят заедно за подобряване на качеството на атмосферния въздух“. Главната цел на интегрирания проект е подобряване качеството на въздуха в тези общини. Основният инструмент за постигане на целта е разработване и прилагане на Схема за преход към алтернативни форми за отопление на домакинствата. Проекта е с продължителност 6 години – от октомври 2018 г. до октомври 2024 г. Проектът е финансиран по Споразумение за безвъзмездна финансова помощ № LIFE17 IPE/BG/000012 - LIFE IP CLEAN AIR с Изпълнителната агенция за малки и средни предприятия към Европейската комисия. Фокусът на дейностите в проекта е към намаляване на замърсяването от битово отопление с дърва и въглища на домакинствата.

Целевият брой домакинства за поетапна подмяна на конвенционалните печки за отопление на дърва и/или въглища към алтернативно екологично отопление в Община Русе е 1468 бр. домакинства, от които 80 домакинствата (64 уреда) участват в пилотната фаза на проекта през 2020 г. Очакваното намаление на емисиите на ФПЧ10 е в размер на 22.09 t/y съответно на 1.2 t/y от изпълнението на демонстрационната схема за преход към алтернативни форми за отопление на домакинствата и 20.89 t/y от изпълнението на Основната схема. Предвидените финансови средства в бюджета на ИП за подмяна на старите отоплителни уреди на домакинствата в Община Русе са в размер на 3.85 млн. лв. Като зони за интервенция са определени: ЦГЧ – Войводите, ЦГЧ – Широк център, кв. „Ялта“, ж.к. „Родина 2“, ж.к.

„Дружба 2“ и ж.к. „Мальовица 2“.

Тъй като заложеното намаление на емисиите с този проект е около 7% от необходимото, само то няма да е достатъчно за постигане на съответствие с директивата за по-чист въздух за Европа (Програма „Чист въздух за Европа“ 2013-2030 г.) и постигане на целите по отношение на емисиите на замърсяване на въздуха съгласно Директивата за националните тавани за емисии за 2030 г., разработена в контекста на Пакета от политики на ЕС за чист въздух (Пакет за чистота на въздуха) от 2013 г. Необходимо е включване на допълнително домакинства на дърва и въглища, които да подменят уредите си за отопление на дърва и въглища с алтернативно отопление или с по-високо ефективни и екологични уреди. Това би могло да се реализира или от самите домакинства, чрез предоставяне на финансови стимули от държавата, или от общината, като кандидатства по ОПОС 2021-2027 за целево финансиране, чрез което безвъзмездно да бъдат заменени определен брой уреди.

Реализирането на такъв проект за подмяна на всички традиционни уреди на дърва и въглища, изисква много сериозен финансов ресурс. В НППКАВ 2018-2024 е поставена амбициозната цел за подмяна на всички 420 000 конвенционални печки на дърва и въглища в целевите общини в страната до 2025г. Оценката на необходимите капиталови разходи за Община Русе при замяна на 3567 бр. печки годишно за период от 2020 до 2024г е между 32.7 и 74.7 млн. лв. Очевидно замяната на подобен брой печки до 2024г е трудно осъществима, не само поради финансови, но и по технически причини, още повече че съгласно Технически бележки87 за подкрепа изпълнението на мерките за подобряване на качеството на въздуха в България на Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух и на Национална програма контрол на замърсяването на въздуха, индикативният брой уреди, чиято замяна може да бъде финансирана по ОПОС 2021-2027 в цялата страна е 120 000.

В тази връзка, при пропорционално разпределение, Община Русе би могла да разработи проект, с който да кандидатства за финансиране по ОПОС 2021-2027 за замяна на около 5000 конвенционални печки с алтернативно отопление за този програмен период. За постигане на националната цел за прилагане на мерки, чието приложение да доведе до постигане на съответствие с нормите за фини прахови частици съгласно изискванията на Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа и действащото национално законодателство в областта на качеството на атмосферния въздух в най-кратък възможен срок, но не по-късно от 2024г, на първи етап - до 2024, е необходимо да бъдат заменени поне още 2000 конвенционални печки на дърва и въглища. Това ще доведе до спестяване на още около 30 тона емисии на ФПЧ и заедно с проекта по програма LIFE и другите мерки: присъединяване към ТЕЦ и ГАЗ; мерките за енергийна ефективност на жилищните сгради и мерките за качеството на горивата ще осигури намаление на емисиите от битово отопление с около 41%.

Въвеждане на зона/и с ниски емисии (ЗНЕ)

Съгласно Чл. 28а. ЗЧАВ в случаите, когато видът и степента на замърсяване на атмосферния въздух увеличават значително риска за човешкото здраве и/или за околната среда или при непостигане на норми за вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух, общинските съвети могат да създават зони с ниски емисии на вредни вещества на територията на цялата община или на част от нея, да ограничават употребата на определени видове горива или уреди за отопление. Зоните с ниски емисии на вредни вещества могат да се въвеждат чрез налагане на мерки, забрани, такси и ограничения, включително да ограничават употребата на определени видове горива или уреди за отопление. Мерките могат да бъдат включени в програмите и в оперативните планове за КАВ и/или в наредба на общинския съвет.

В случая при въвеждане на такава зона/и това би могло да означава, забрана за използване на дърва и въглища или на уреди за отопление, които не отговарят на изискванията на директивата за екодизайн, като същевременно на домакинствата се предлага безплатна

87 Supporting the Implementation of Residential Heating Measures in Bulgaria’s National Air Quality Improvement Program (NAQIP) and National Air Pollution Control Program (NAPCP), Technical Note ECA Sustainable Development Environment, Natural Resources and Blue Economy Global Practice, World Bank, June 2020

алтернатива - да заменят конвенционалните си уреди за отопление с дърва и въглища, с котли и камини на пелети, природен газ, ел. енергия (климатици, термопомпи). Преди въвеждането на такава мярка, на домакинствата трябва да се предоставят възможности за алтернативно отопление. Това би могло да се осъществи, чрез реализиране на проект за замяна на традиционните уреди за отопление с дърва и въглища с нови, отговарящи на изискванията за екодизайн. Такава възможност е предвидена в проекта на ОПОС 2021-2027г, в която са предвидени мерки за намаляване на замърсяването на въздуха от битовото отопление – поетапна подмяна на отоплителни уреди на твърдо гориво (приоритетно в енергийно ефективни жилища); въвеждане на зони с ниски емисии; насърчаване на топлофикацията, вкл. разширяване на разпределителната мрежа за централно топлоснабдяване; насърчаване използването на ВЕИ, водород, други иновационни алтернативи, когато е приложимо. Тази възможност е предвидена за общините с нарушено качество на въздуха, като основен приоритет са тези, които попадат в обхвата на Решение на Съда на Европейския съюз по дело C-488/15 от 5 април 2017 г. за неспазване на нормите за съдържание на ФПЧ10 в атмосферния въздух в агломерации и зони на страната и неизпълнението на задълженията по Директива 2008/50/ЕО по отношение на пределно допустимите стойности на прахови частици в атмосферния въздух. В зависимост от резултатите от подобен проект общинските власти трябва да преценят необходимостта от въвеждане и на зона с ниски емисии.

5) Насърчаване използването на ВЕИ, водород и други иновационни алтернативи. Зеленият водород и силната чиста водородна икономика имат съществена роля в енергийния преход за постигане на неутралност по отношение на климата, като същевременно дават големи възможности за иновации, създаване на стойност и заетост в много европейски региони. Тези иновации изискват подкрепа чрез инвестиции, данъчно облагане и държавна помощ и подкрепа, например чрез Фонда за иновации в рамките на СТЕ, програмата InvestEU и плана за възстановяване след COVID-19. Местните и регионалните власти могат да играят решаваща роля при реализирането на водородната икономика, чрез разработване на стратегии за водорода, програми за подпомагане на зеления водород и конкретни проекти, като например в рамките на Европейското партньорство за водородни долини (European Hydrogen Valleys Partnership)88.

6) Контрол за качеството на продаваните биомаса и твърди горива за отопление и за изгаряне на неподходящи материали.

Този контрол може да бъде осъществяван в съответствие с правомощията на кмета на общината или на оправомощени от него лица по Наредба №6 от 7 октомври 2019г. за изискванията и контрола върху дървесината, която се използва за битово отопление, Закона за управление на отпадъците, на други законови актове и/или на общински наредби.

7) Подобряване на мониторинга на КАВ, разработване и/или актуализация на стратегически, програмни, планови и аналитични документи във връзка с качеството на атмосферния въздух, извършване на научни проучвания, прогнозиране, моделиране. Тези мерки са свързани с модернизацията на станциите за измерване на качеството на

88 В рамките на „Платформата за интелигентна специализация“ (S3P).

въздуха, неразделна част от националната система за мониторинг на качеството на въздуха в реално време. Инвестициите в подмяна на оборудването със съвременни алтернативи и надграждане на модула за отчитане ще доведат до подобряване на качеството на данните, включително на тези предавани в реално време, осигуряване на качеството чрез автоматични проверки и др.

Подкрепата за разработване/актуализация на документи и извършване на научни проучвания по отношение на КАВ, във връзка с новите европейски и национални политики и стандарти за чистота на въздуха, идентифицирани добри практики, приложими иновационни технологии и др. Аналитичните документи ще подпомогнат работата на общината, пряко отговорна за КАВ.

8) Обучителни и информационно-образователни мерки

Информационно-образователните мерки трябва да бъдат насочени както към широката общественост, така и към конкретни целеви групи - младежи и ученици. Те трябва да са насочени, както към информиране за състоянието на КАВ, така и за предприеманите мерки за подобряване и възможностите за участие на обществеността при тяхната реализация.

Ефекта от регулаторните, информационни и образователни кампании трудно може да бъде оценен количествено, но при всички положения имат съществен принос към намаляване на замърсяването с ФПЧ. От ключово значение е промяната в мисленето на гражданите, която да доведе до промяна в цялостното им отношение и поведение спрямо проблемите на КАВ. Съзнанието на хората, че инвестициите в чист въздух са инвестиции в здравето на техните семейства и за по-добро качеството на живот ще стимулира отказа от употребата на отоплителни уреди на твърдо гориво и високоемисионни дизелови автомобили.

Тъй като, определените в Съвместният наръчник за инвентаризация на емисиите на замърсители на въздуха EMEP/EEA емисионни фактори за ФПЧ10 и ФПЧ2.5 при изгаряне на дърва и въглища в жилищни уреди за отопление, са почти идентични, може да се очаква, че спестените емисии на ФПЧ10 и ФПЧ2.5 при реализиране на горните мерки са идентични.

Обобщение на очаквания ефект на основните мерки за намаляване емисиите от битово отопление на първи етап (2023г.) е дадено в следващата таблица:

Таблица VI-06. Очаквано снижение на емисиите на ФПЧ10/ФПЧ2.5

Замърсител	Очаквано снижение на емисиите на ФПЧ10/ФПЧ2.5
	Общо		1).Стандарти за качество на горивата	2).Мерки за ЕЕ	3).Присъединяване към ТЕЦ и газ	4).Проект LIFE	5).Проект ОПОС (ЗНЕ)
	тона	%
ФПЧ10/ФПЧ2.5	106	35	50	4	2	22	30

Пълният ефект от прилагането на мерките за намаляване на емисиите в първия етап 2021- 2023 г ще бъде отчетен през 2024г, в съответствие с НПКАВ 2018-2024, чиято цел е постигане на съответствие с нормите за ФПЧ не по-късно от 2024 г.

4.1.2. Мерки за намаляване на замърсяването на въздуха от битовото отопление - Втори етап до 2024-2026г:

1) Ново или обратно присъединяване към ТЕЦ и газ

Очакванията са от 2024 до 2026г към ТЕЦ и газ да се присъединят още 150 домакинства, които се отопляват на дърва и въглища, при което може да се очаква допълнително намаляване емисиите на ФПЧ10, респективно на ФПЧ2.5 с около 3 тона. Тази мярка е приложима само за гр. Русе.

2) Изпълнение на проекти за обновяване на общите части и саниране на многофамилни жилищни и административни сгради.

При включване в програмата за енергийна ефективност, в периода 2024-2026г, на още 500 домакинства, използващи за отопление твърди горива, се очаква допълнително спестяване на около 4 тона емисии на ФПЧ10.

3) Поетапна подмяна на отоплителни уреди на твърдо гориво с екологични алтернативи, съобразявайки принципа за нeнанасяне на вреди (приоритетно в енергийно ефективни жилища); въвеждане на зони с ниски емисии; насърчаване използването на ВЕИ, водород, други иновационни алтернативи.

В предвид амортизацията на използваните в момента печки на твърдо гориво и влизането в сила на регламентите на ЕС за екодизайн - (ЕС) 2015/1185 и (ЕС) 2015/1189 от 1 януари 2020 г. за котли на твърдо гориво и от 1 януари 2022 г. за локални отоплителни топлоизточници на твърдо гориво се очаква естествена подмяна на уредите за отопление. Общия брой отоплителни уреди, които ще бъдат заменени по проект „Българските общини работят заедно за подобряване на качеството на атмосферния въздух" LIF“17 IPE/BG000012 LIFE IP CLEAN AIR е 1468 бр. плюс около 2000 бр. по евентуален проект по ОПОС 2021-2027, което означава, че останалите 14443 бр. (от 17911 към момента) отоплителни уреди на дърва и въглища ще бъдат подменяни от собствениците им след тяхното амортизиране с отоплителни устройства, отговарящи на регламентите за екодизайн. Този процес ще бъде продължителен, като се има предвид, че амортизационният срок на такива уреди е около 27- 28 години. Все пак това показва, че може да се очаква естествена подмяна на около 550 локални отоплителни уреди на твърдо гориво годишно от 2022 г нататък, особено ако държавата въведе финансови компенсации за домакинствата, които заменят старите си печки с нови. Това ще доведе до спестяване още на около 11 тона/годишно ФПЧ10 и ФПЧ2.5.

4) Поставяне на очистващи филтри на комините, където се ползват твърди горива за отопление.

По принцип могат да се прилагат първични и вторични мерки за намаляване на емисиите. Прилагането на първични мерки има за цел пряко влияние върху процеса на формиране на емисиите, т.е. до тяхното предотвратяване и следователно трябва да се разглеждат като предпочитан вариант. Те са свързани с производството на по-високо енергийно ефективни и същевременно с по-ниски емисии печки за изгаряне на твърдо гориво. Вторичните мерки са свързани със съоръжения за пречистване на димните газове като например филтри и други системи, които се монтират след уредите за изгаряне. Докато първата стратегия основана на първични мерки може да се прилагат само за нови уреди, вторичните мерки предлагат възможност за ъпгрейд или да допълнят съществуващите отоплителни системи с цел да се

намалят значително емисиите. Комбинирането на първични и вторични мерки може да доведе до постигане на целите за намаляване на емисиите от отоплителни уреди на твърдо гориво.

От всички устройства, предлагани на пазара, технологията електростатично утаяване се очертава като най-обещаващия технологичен подход за намаляване емисиите на прахови частици. С тези устройства обикновено се постига ефективност на намаляване на праховите емисии от 50 до 85%. Ефективността на утаяване на частиците силно зависи от използваното гориво и технологията на изгаряне, както и вида на горивната уредба - стара/нова. Тези системи се инсталират на пътя на димните газове – на изхода на горивната камера, между горивната камера и комина или се монтират върху горната част на комина. Повечето устройства са оборудвани с автоматична система за почистване. Почистване се постига с вибрации, с четка или с вода. Честотата на почистване и процедурите по поддръжка зависят от периода на експлоатация и вида на монтаж. Обикновено препоръчваният цикъл на почистване е веднъж или два пъти годишно. Почистването включва почистване и на комина. Консумацията на електроенергия за устройствата от типа електростатично утаяване е от порядъка на 50 – 200 вата.

На пазара се предлагат все по усъвършенствани електростатични утаители, които се монтират на комините. Със своята автоматична система за почистване и автоматичен контролен блок, те значително намалят допълнителните усилия за тяхното обслужване, което е основен проблем при този род съоръжения. Като цяло тези устройства са подходящи за улавяне на частиците в димните газове от съществуващи стари горивни уредби. Те обаче трябва да бъдат ефективни, да имат стабилни експлоатационни характеристики, лесно да се обслужват, да са съобразени с възможностите на едно и двуфамилните жилища по отношение място за монтаж, електрозахранване, шумови характеристики и др. и не на последно място цена на отделното устройство и цена за поддръжка.

Резултатите от прилагането на тези устройства не са еднозначни. Приложението на тази технология в световен мащаб е ограничено. Въпреки високата им ефективност, съществуват някои задържащи фактори, свързани с необходимостта от обслужване на съоръженията и допълнителните разходи за електричество при експлоатация на електростатични филтри, които са и най-ефективни. Тези фактори не рядко водят до съпротива на населението за прилагането им. Вероятно поради това тази мярка не бе включена в мерките на Националната програма за подобряване качеството на въздуха 2018-2024г., нито се предвижда в новата ОПОС 2021-2027г.

В момента в страната се реализира проект за поставяне на филтри от Столична община. Монтирани са 85бр. филтри в кв. „Факултета“. На този етап не са отчетени резултати за ефекта от този проект.

Обобщение на предлаганите мерки и очаквания от тях ефект за намаляване на емисиите на ФПЧ10 за периода 2025- 2026г., е представено в следващата текст таблица:

Таблица VI-07. Очаквано снижение на емисиите на ФПЧ10/ФПЧ2.5 – втори етап

Мерки на етап за намаляване на замърсяването на въздуха от битовото отопление –2 етап (2024-2026г.)	Очаквано снижение на емисиите на ФПЧ10/ФПЧ2.5 (тон)
Ново или обратно присъединяване към ТЕЦ и газ	3
Изпълнение на проекти за обновяване на общите части и саниране на многофамилни жилищни и административни сгради	4
Естествена подмяна, поради амортизация, на стари индивидуални и многофамилни домакински горивни устройства на твърдо гориво с друг вид отоплителни устройства, отговарящи на регламентите за екодизайн	11
Общо	18

Прилагането на тези мерки за периода 2024-2026 г ще доведе до допълнително снижение на емисиите на ФПЧ10/ФПЧ2.5 с около 6%. Общо мерките за намаляване на емисиите от битовото отопление за периода на действие на програмата ще доведат до намаляване на емисиите с 125 тона и от определените 301 тона за ФПЧ10 (294 тона за ФПЧ2.5) към 2018г те ще се сведат до 176 тона за ФПЧ10 и 173 тона за ФПЧ2.5 към 2026г, което представлява намаление с около 41%.

При избор на мерки за намаляване на емисиите от ФПЧ10 е необходимо да се съблюдава, както тяхната ефективност така и тяхната цена. По-долу са представени мерките за намаляване на емисиите на ФПЧ10 от битовия сектор, подредени по тяхната ефективност:

Таблица VI-08. Ефективност на различните решения за намаляване на емисиите от битовото отопление

№	Мярка	Ефективност по отношение намаляване на емисиите, %
1.	Ново или обратно присъединяване към ТЕЦ	100
2.	Ново или обратно присъединяване към газ	100
3.	Преминаване към ел. отопление (климатици)	100
4.	Замяна на конвенционални печки с модернизирани екодизайн уреди	70-90
5.	Поставяне на филтри на комините	50-80
6.	Въвеждане на стандарти за качество на горивата	10

4.2. Мерки за намаляване на замърсяването на въздуха от транспорта. Мерки за справяне с вторичното разпрашаване – зелена инфраструктура в градските зони, вкл. създаване/разширяване на „зелени пояси/зони“, машини за почистване на улици и др.; Тези мерки могат да бъдат свързани с поетапното намаляване използването на лични превозни средства с високи емисии чрез насърчаване на електромобилността, въвеждане на зони с ниски емисии, оптимизиране и извеждане на трафика от града, намаляване на

вторичното разпрашаване, чрез изграждане и реновиране на зелената инфраструктура в градските зони и др.

В съвременните условия, основните групи източници с най-голям дял в замърсяването на атмосферния въздух, без съмнение са битовото отопление с твърдо гориво, автотранспорта и свързаното с него вторичното ресуспендиране. Но докато битовото отопление има сезонен характер, автотранспортът представлява непрекъснато действащ източник. Неговата интензивност е пропорционална на автомобилния трафик и следва неговите изменения – сезонни и денонощни. По тази причина в големите населени места с интензивен градски трафик максималните концентрации на замърсители в атмосферния въздух обикновено съвпада с часовете на пиков трафик. В градските зони с интензивен трафик автотранспортът поддържа високи средноденонощни концентрации на замърсители. Към момента това е като световен, в това число национален и регионален проблем.

Един от основните механизми, по които автотранспортът генерира замърсители в атмосферния въздух, е горивния процес в двигателите – поради непълното изгаряне на горивата. Независимо, че през последните години навлизат все повече автомобили, чиито екологични характеристики са значително подобрени и отговарят на по-високи екологични категории и гранични стойности на вредните вещества по Директива 88/77/ЕЕС (Евро 1, 2, 3, 4, 5 и 6), процесът на непълно горене не е напълно овладян.

Ограничаването на емисиите от двигателите на МПС има най-малък принос в годишния баланс на емисиите, но влиянието му върху КАВ в гъсто населените райони е високо. Транспортните източници са разположени непосредствено на земната повърхност и емисиите от тях (особено при висок трафик) формират веднага високи приземни концентрации. Макар, че имат променлива интензивност, тези източници действат целогодишно и оказват силно влияние, както върху максималните 24-часови концентрации (създават се високи едночасови концентрации, които влияят силно и върху СДК), така и върху средногодишните концентрации. В тази светлина, ограничаването на транспортното замърсяване е от изключителна важност.

Мерките за намаляване на ФПЧ от разпрашаване са свързани и с предотвратяване постъпването на прах върху уличните настилки или с минимизиране на неговото влияние чрез неговото отстраняване - метене и миене с вода под налягане. Водата премахва праха от асфалтовото покритие чрез дъждовната канализация. Освен това, водата слепва вече депонираните частици и увеличава силите на повърхностно напрежение и след изпаряването и се образуват по-тежки агрегати, което намалява вероятността за ресуспендирането им. Високата ефективност на метенето и миенето на градските улици е доказано полезна нетехнологична стратегия за намаляване на емисиите на ФПЧ10 в градски условия. Тя намалява с над 90% ресуспендирания прах с минерален произход (вторично принесен върху улиците от строителни обекти, кални гуми, необлагородени площи и др.). Редица изследвания89 показват, че средноденонощните концентрации намаляват със 7-10%.

89 Amato F., Querol X., Alastuey A., Pandolfi M., Moreno T., Gracia J., Rodriguez P., Evaluating Urban PM10 pollution benefit induced by street cleaning activities, Atmospheric Environment 43 (2009) 4472–4480

След изчерпване на възможностите за намаляване на замърсяването чрез административни, организационни и инфраструктурни решения ефективен инструмент за засилване на този ефект е въвеждане на добри практики за допълнително намаляване на емисиите от МПС, например чрез постепенна подмяна на автомобилния парк с електрически или хибридни автомобили. Подмяната на общинските автомобили с електрически и/или хибридни също допринася за снижаване емисиите на фини прахови частици, азотни оксиди, въглероден диоксид, въглеводороди и др. замърсители, т.к. се редуцира замърсяването на атмосферния въздух. Разбира се на фона на общия брой автомобили в града този ефект няма да е голям, но несъмнено това има възпитателен и информационно-популяризиращ ефект сред гражданите и фирмите за насърчаване използването на електрически/хибридни превозни средства.

Електромобилите в света ще заемат все по-голям дял от пазара на превозните средства през следващите 10 години, сочи изследване на консултантската компания Frost&Sullivan, представено на международна конференция в София, посветена на развитието на този сектор. Според прогнозата около 40% от електромобилите в света ще се използват в Европа, приблизително толкова ще има по пътищата в САЩ и около 10-15% в Япония.

Един от основните задържащи фактори за развитието на пазара на електромобили е тяхната цена, която е по-висока от тази на същата марка класически автомобил. Хибридните автомобили са малко по-евтини от изцяло електрическите, но също са по-скъпи от класическите. От Българска асоциация „Електрически превозни средства“ са пресметнали, че използването на един лекотоварен автомобил, работещ с електричество, става рентабилно дори и без финансови облекчения от страна на държавата (например по-ниски данъци), ако на ден той изминава около 100 km. Друг фактор е монтирането на зарядни станции за електромобили. Най-общо те могат да бъдат два вида – за нормално (6-8 часа) и бързо зареждане (30 минути). Станциите за бързо зареждане са 2-3 пъти по-скъпи от тези за нормалното зареждане. Зареждането с ток от тях също е по-скъпо. Самите зарядни за електромобили от своя страна се произвеждат от различни компании и са няколко вида, затова се работи за тяхното унифициране.

Друг задържащ фактор представлява и пробегът на електромобила, който в общия случай е 150-500 km с едно зареждане. Така новите автомобили на ток може да се използват основно в градски условия. Затова производителите обръщат голямо внимание и на така наречените хибридни автомобили, работещи както с течно гориво, така и с електричество.

Предвид високата степен на автомобилизация и постоянното нарастване на броя на МПС за достигане на нормите за съдържание на ФПЧ, може да се обърне внимание и на възможностите за въвеждане в бъдеще на т.нар. „зони с ниски емисии“ (ЗНЕ) с цел ограничаване на трафика в ЦГЧ. Зони с ниски емисии са части от териториите на града, където се допускат само автомобили, удовлетворяващи определени емисионни стандарти.

Европейските стандарти за емисии се отнасят за леки автомобили, лекотоварни МПС, както и за двигатели, използвани в тежкотоварни МПС. Всеки тип превозно средство има различни ограничения на емисиите и процедури за изпитване, както и отделни изисквания за бензинови и дизелови автомобили. Стандартите за емисии за леките и лекотоварни

автомобили се идентифицират с арабски цифри (Euro 1, Euro 2, и т.н.), а тези за тежкотоварни МПС с римски (Euro I, Euro II, и т.н.). За автомобилния парк в страната е характерно, че 63% от превозните средства са над 15-годишна възраст, а само 30% от автомобилите отговарят на Европейски стандарти за емисии Euro 3, Euro 4, Euro 5 и Euro 6.

Много градове в Европа прилагат мярката зони с ниски емисии (ЗНЕ), като основна за намаляване на емисиите от автомобилния трафик. ЗНЕ се организират в територии, в които нивата на замърсяване на въздуха са опасни за здравето. В момента са създадени и действат повече от 200 такива зони с ниски емисии в ЕС, като те са базирани на стандартите за емисии от превозните средства. Най-общото им предназначение е да ограничават достъпа на МПС, които не отговарят на определени стандарти за емисии. Тези ограничения в различните страни са различни. Повечето зони засягат само микробуси и тежки МПС, но някои от тях, като в Германия и Италия, засягат и леките автомобили. Ограниченията могат да бъдат за забрана на достъп на определен вид МПС или чрез такса за достъп. Тези зони могат да обхващат определени улици или определени части от територията на града.

Възможностите на такива зона са многобройни. Тя може да бъде разширявана или стеснявана, работното и време може да се променя, може да се въвеждат изисквания за по- висок или по-нисък евро стандарт за автомобилите с право на достъп, може да се отнася или да не се отнася за определен тип МПС и т.н. Европейската практика при въвеждане на подобни зони е ограниченията за достъп да се въвеждат постепенно на определени периоди от време, като обикновено те стават по-рестриктивни във времето.

Трябва да се има предвид обаче, че резултатите от проучванията90, като цяло са противоречиви. В по-рестриктивните зони (Германия) се отчита намаляване на замърсяването с ФПЧ и азотни оксиди с няколко процента (7% за ФПЧ10 и 4% за NO2) по отношение на средногодишните стойности, докато за зоните, в които ограничението обхваща само тежките МПС, картината е доста неясна. На този етап съществуват, макар и ограничени, доказателства за по-съществен ефект на ниско емисионните зони върху намаляването на замърсяването с въглеводороди. В тази светлина, вероятно само въвеждането на по-рестриктивна нискоемисионна зона, с ограничения за всички МПС под Euro 6, би довело до съществен ефект по отношение намаляването на замърсяваните с ФПЧ и NO2.

Функционирането на такава зона изисква регистрация, чрез закупуване на стикер например. Стикера е доказателство за стандарта за емисии (като се има предвид документите на превозното средство). Цената на такива стикери в Европа е между 5 и 15 евро. Необходим е контрол, който може да се осъществява чрез система от камери на входовете в зоната с ниски емисии. Камерите могат да създават електронно подписани документи, на принципа на камерите за скорост на КАТ. Други органи, които могат да осъществяват контрола са полицията, служители на общинската администрация чрез системата за синята зона, или

90 Holman Cl, Harrison R., Querol X.q Review of the efficacy of low emission zones to improve urban air quality in European cities, Atmospheric Environment 111 (2015) 161-169);

други оторизирани за целта чрез проверка за наличие на стикер на предното стъкло. Не на последно място са и санкциите за шофиране или паркиране на МПС без валиден стикер.

Както става ясно изграждането и управлението на една такава ниско емисионна зона е сложен процес, а освен това и непопулярен, поради което трябва внимателно да се прецени ефекта от такава мярка. Вероятно тази мярка би имала по-съществен ефект ако е необходимо намаляване на емисиите освен на ФПЧ и на други замърсители (азотни оксиди, въглеводороди и др.), чиито норми системно се превишават. На този етап за гр. Русе не се констатират наднормени замърсявания с други замърсители.

Основните мероприятия за намаляване емисиите на ФПЧ10 с транспортен произход следва да са в две направления – преки и непреки мерки. Преките мерки са свързани с директно намаляване на емисиите чрез предотвратяване, а непреките, като косвен ефект от реализиране на други проекти.

Преки мерки:

1) Системно машинно и ръчно метене и миене на основната улична мрежа в града, включително въвеждане на нови, съвременни машини за почистване на улици и др.;

2) Периодично ръчно измиване на зони или части от улици, по които по някаква причина се е натрупал пътен нанос;

3) Реализиране на проекти за оптимизиране на движението и намаляване на задръстванията;

4) Извеждане на транзитния и тежкотоварния трафик от града;

5) Обновяване на автомобилния парк, включително насърчаване на електромобилността, чрез предлагане на финансови инструменти за подкрепа на електромобилност срещу предаване за рециклиране на високоемисионни стари автомобили;

6) Оптимизиране и подобряване на градския транспорт – закупуване на нови автобуси с Euro 6 и електробуси;

7) Контрол за паркиране на МПС в зелени и „кални“ площи;

8) Контрол на изпълнителите при подмяна и ремонт на канализационни мрежи, улици и др. инфраструктура за възстановяване целостта на пътното покритие, недопускане на емитиране на прах, замърсяване на прилежащите площи и територии, водещи до увеличаване на пътния нанос или ветрово запрашаване;

9) Системен контрол към всички строителни обекти, за недопускане емитиране на прах и замърсяване със строителни отпадъци и земни маси;

10) Въвеждане на зони с ниски емисии (ЗНЕ);

11) Техническите прегледи на МПС и контрол за наличие на DPF филтри и катализатори;

12) Отстраняване на „кални“ точки;

Непреки мерки:

13) Изграждане на нови и поддържане на съществуващи велоалеи;

14) Изграждане на нови и поддържане на съществуващи станции за зареждане на електромобили;

15) Подобряване и разширяване на системата за организирано кратковременно паркиране – „синя зона“;

16) Реконструкция и рехабилитация на уличната мрежа;

17) Изграждане на нови паркинги и места за паркиране;

18) Облагородяване и затревяване на свободните площи;

19) Изграждане и рехабилитация на зелена инфраструктура в градските зони, вкл. създаване/разширяване на „зелени пояси/зони“;

20) Ремонт и възстановяване на повредени тротоарни настилки;

21) Подобряване на мониторинга на КАВ и информационната система за докладване на данни за КАВ;

22) Провеждане на проучвания, прогнозиране, моделирания за ефекта от въвеждане на зона/и с ниски емисии от транспорта;

23) Обучителни и информационно-образователни мерки за влиянието на транспорта върху КАВ.

През 2020 г. стартира процедурата за проектиране и изграждане на автомагистрала „Русе - В. Търново, която ще започва на 3 км източно от Дунав мост, ще преминава южно от гр. Русе. Този проект има съществено значение за намаляването на емисиите на ФПЧ, т.к. ще изведе транзитния и товарен трафик от града, респективно ще доведе до намаляване емисиите на ФПЧ от транспорта в града с около 15 тона.

Община Русе е одобрена за изпълнение на проект по ОПОС, приоритетна ос 5 „Подобряване качеството на атмосферния въздух“, по процедурата за „Мерки за адресиране на транспорта като източник на замърсяване на атмосферния въздух с фини прахови частици“. По проекта предстои да бъдат закупени общо 35 електрически транспортни средства за нуждите на обществения транспорт на община Русе – 20 електробуса и 15 тролейбуса. Предвижда се доставка и монтаж на 20 станции за зареждане в тролейбусно депо и 4 станции за бързо зареждане чрез пантографи, които осигуряват връзка между електрически превозни средства с контактната мрежа. Проекта се финансира по Оперативна програма „Околна среда 2014- 2020 г. Общият размер на инвестицията е 46.8 млн. лв., от които 39 млн. лв. по ОПОС. Реализацията на проекта ще доведе до спестяване на около 1 тон емисии на ФПЧ10 и още толкова ФПЧ2.5 годишно.

Община Русе ежегодно извършва мащабни ремонти на улици и тротоари. Реализиран е мащабен ремонт на близо 140 улици и тротоари в града. Изграден е буферен паркинг в кв.

„Дружба 3“, който разполага с 41 места и функционира на принципа „Паркирай и пътувай“ - възможност за живущите в района и гостите на града да оставят личните си автомобили на паркинга и да използват градския тролейбусен транспорт.

Извършва се постоянен контрол върху дейността на избраните по обществени поръчки изпълнители за поддържане на пътната и улична мрежа, както и върху дейността на строителните фирми от служители на специализирано звено „Контрол за опазване на обществения ред и сигурността” при Община Русе и служители на отдел „Екология“ – за недопускане на замърсяването при излизане от строителната площадка на камиони с мръсни гуми, замърсяване от работниците, работещи на строителната площадка, замърсяване на

улиците, тротоарите и др. територии за обществено ползване извън границите на строителната площадка и/или извън границите на имота, при извършване на строителни, изкопни или ремонтни работи, замърсяване на пространството около строителния обект с прахови частици по време на строителството или дейностите по премахване и разрушаване на сгради, както и при третирането и транспортирането на СО.

Реализирани и в процес на реализирани са множество проекти в областта на транспорта и градската среда. В периода 2016 - 2020 година приоритетите на Община Русе са насочени към повишаване на ефективността и привлекателността на системата за обществен градски транспорт, подобряване на качеството на средата за мобилност и създаване на условия за алтернативни начини на придвижване. За постигането, на които са реализирани няколко важни проекта:

• „Интегрирана система за градски транспорт на гр. Русе – 2-ри етап“. Главната цел на проекта e създаване на по-ефективен, по-бърз, екологичен и интелигентен градски транспорт с по-малко потребление на енергия и възможности за алтернативни форми на транспорт. Даден е приоритет на велосипедните и пешеходните алеи и е осигурено намаляване на емисиите на парникови газове.

• Изпълнение на проект „CIVITAS ECCENTRIC - Иновативни решения за устойчива мобилност на хора в периферните градски квартали и товарна логистика без вредни емисии в градските центрове“, финансиран по програма „Хоризонт 2020“. В рамките на проекта през 2019 г. е извършена актуализация на транспортната схема на Община Русе в част – градски линии, която е утвърдена с Решение № 1201 прието с Протокол

№ 49/19.09.2019 г. на Общински съвет Русе. Водещ принцип, на който се базира новата транспортна схема, е разделянето на автобусния от тролейбусния транспорт, с цел избягване дублирането на линиите. В новата схема тролейбусния транспорт е приоритизиран като основа на обществения градски транспорт. Развитието на автобусна мрежа е предвидено като допълваща тролейбусния транспорт, чрез осигуряването на обиколни линии, допълващи линии и линии към по-отдалечени местности. Новата транспортна схема осигурява по-добра свързаност между отделните части на града и общината и синхронизацията между различните линии в точките за прекачване.

• „Добре развита транспортна система в Еврорегион Русе – Гюргево за по-добра свързаност с TEN-T мрежата“;

• „Инвестиране в пътната безопасност и подобряване свързаността на Община Русе и Окръг Гюргево с транспортна мрежа TEN-T;

• „Реконструкция и рехабилитация на пешеходна среда и изграждане на зони за обществен отдих“;

• „Закриване и рекултивация на съществуващото общинско депо на територията на Община Русе“;

• „Реконструкция и рехабилитация на пешеходна среда и изграждане на зони за обществен отдих“;

В световен мащаб са изследвани много стратегии, насочени към справяне с рисковете за здравето от транспортни източници и подобряване на качеството на въздуха. Те включват стратегии за управление на трафика, подобрения на състава на автомобилния парк и

оптимизиране на инфраструктурата. Стратегиите за управление на трафика включват прилагане на такси за преминаване по пътища или задръствания, създаване на зони с ниски емисии, ограниченията за използване на МПС, оптимизиране на времето за движение чрез регулиране на светофарите, промяна на ограниченията на скоростта, насърчаване на екологичното шофиране, осигуряване на пешеходни и велосипедни съоръжения и др. Тези стратегии могат да намалят общите емисии от трафика или да подобрят качеството на въздуха91. Например, доказано е, че увеличаването на дела на електрическите превозни средства намалява емисиите, както на CO2, така и на ФПЧ2.5.

Трябва да се има предвид обаче, че редица изследвания установяват, че стратегиите за управление на трафика, включително промени в управлението на тежкотоварни превозни средства и пътната инфраструктура, имат както положителни, така и отрицателни въздействия върху замърсяването на въздуха и емисиите на парникови газове92. Всичко това показва, че въвеждането на стратегии за управление на трафика изисква внимателно проучване. Предполага се, че въздействието на подобни стратегии може да варира в отделни случаи и трябва да се прилагат според всеки отделен случай.

Въвеждане на зони с ниски емисии (ЗНЕ) от транспорта

Съгласно ЗЧАВ, в случаите, когато видът и степента на замърсяване на атмосферния въздух увеличават значително риска за човешкото здраве и/или за околната среда или при не постигане на нормите за замърсители, общинските съвети могат да създават зони с ниски емисии на вредни вещества на територията на цялата община или на част от нея и да ограничават движението на моторни превозни средства или на определени категории моторни средства. Въвеждането на ЗНЕ става със специална наредба на общинския съвет. Кметовете на общини или оправомощени от тях лица имат право при осъществяване на контрол, включително по спазване на мерките, забраните и ограниченията и при налагане на принудителни административни мерки да използват автоматизирани технически средства и системи и имат право на достъп до данни от регистри, водени от МВР и МТИТС.

Във връзка с последните промени на Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, (посл. изм. ДВ бр.80/2020 г.), след 12.07.21 г. при преминаване на годишен технически преглед съответното ППС ще получава стикер, с който ще се определя в коя екологична група попада (общо екологични групи пет, като последната включва електрическите и хибридни автомобили).

Както беше споменато по-горе, резултатите от въвеждането на зони с ниски емисии93 като цяло са противоречиви. В тази връзка Община Русе може да възложи специално изследване за ефектите от въвеждане на такава зона, нейният обхват и режим. В проекта на „ОПОС

91 Bigazzi, A.Y.; Rouleau, M. Can traffic management strategies improve urban air quality? A review of the evidence. J. Transp. Heal. 2017, 7, 111–124.

92 Tang, J.; McNabola, A.; Misstear, B.; Caulfield, B. An evaluation of the impact of the Dublin Port Tunnel and HGV management strategy on air pollution emissions. Transp. Res. Part D Transp. Environ. 2017, 52, 1–14.

93 Review of the efficacy of low emission zones to improve urban air quality in European cities, Claire Holman,, Roy Harrison, Xavier Querol Atmospheric Environment 111 (2015) 161-169)

2021-2027“ въвеждането на зони с ниски емисии е приоритетна мярка, предвидена за финансиране.

Предприетите национални мерки, относно техническите прегледи на МПС и контрола за наличие на DPF филтри и катализатори (през 2018г. бяха въведени някои разпоредби в Наредба № Н-32/16.12.2011г. за годишните технически прегледи за техническа годност на моторните превозни средства), също ще допринесе за намаляване на емисиите на ФПЧ от изгорелите газове. Автомобилите с отстранени филтри за твърди частици генерират почти 10 пъти повече от емисиите на автомобилите с DPF филтри, а направената оценка в НППКАВ показва, че между 10-50% от собствениците на автомобили в България премахват тези устройства. Ефекта от това за град като София е оценен на 5-25 тона ФПЧ10.

Трябва да се има предвид и процеса на отпадане от автопарка на автомобили с евростандарт до и преди Евро 2, поради естествена амортизация. За Община Русе, при регистрирани около 90 х. автомобила, 47% са без еврокатегория или до Евро 2 (над 20 годишни). Замяната на 10% от тези МПС годишно с МПС с по-висок евростандарт води до намаляване на емисиите на ФПЧ с около 5 тона за ФПЧ10 и за ФПЧ2.5. Този процес може да бъде ускорен, ако държавата въведе финансова компенсация при замяна на тези автомобили с електрически или с по-висок евростандарт.

Изпълнението на тези мерки ще доведе до намаляване на годишните емисии на ФПЧ10 с около 26 тона, а на ФПЧ2.5 с 17 тона до 2026г. В следващата таблица е представено очакваното намаление на емисиите от прилагане на основните мерки за намаляване на замърсяването с ФПЧ от транспорта:

Таблица VI-09. Оценка на очакваните емисиите на ФПЧ10/ФПЧ2.5 до края на 2026г. след прилагане на мерки за намаляване на замърсяването на въздуха от транспорта

Мерки за намаляване на замърсяването на въздуха от транспорта	Намаление на емисиите на ФПЧ10 (ФПЧ2.5), тона
	2023	2026	Общо
Въвеждане на електрически автобуси в обществения транспорт	1 (1)	-	1 (1)
Инфраструктурни проекти за извеждане на транзитния трафик	15 (6)	-	15 (6)
Подмяна на автопарка с автомобили с по-висока еврокатегория	5 (5)	5 (5)	10 (10)
Общо	21 (12)	5 (5)	26 (17)

В Таблици VI-09 а и b е представена обобщена оценка на очакваните емисии на ФПЧ10 и ФПЧ2.5, след прилагане на набелязаните мерки по отношение на основните източници – битово отопление и транспорт, включително ресуспендиране, както и очакваният ефект спрямо базовата 2018г.

Таблица VI-09a. Оценка на очакваните емисиите на ФПЧ10.

	Мерки	ФПЧ10, (t/y)		Намаление към 2023г.		ФПЧ10, (t/y)	Намаление към 2026г.		Общо намаление
	Мерки	2018г. (базова)	2023г. (прогноза)	(t)	(%)	2026г. (прогноза)	(t)	(%)	(t)	(%)
Град Русе	БО	301	194	107	35	176	18	6	125	41
	ТР	118	97	21	18	92	5	4	26	22
	Общо	419	291	128	30	268	23	5	151	36

Таблица VI-09b. Оценка на очакваните емисиите на ФПЧ2.5.

	Мерки	ФПЧ2.5, (t/y)		Намаление към 2023г.		ФПЧ2.5, (t/y)	Намаление към 2026г.		Общо намаление
	Мерки	2018г. (базова)	2023г. (прогноза)	(t)	(%)	2026г. (прогноза)	(t)	(%)	(t)	(%)
Град Русе	БО	294	191	103	35	173	18	6	121	41
	ТР	48	43	5	10	38	5	10	10	21
	Общо	342	234	108	32	211	23	7	131	38

От горните таблици е видно, че с предлаганите мерки могат да се постигнат заложените цели за намаление на емисиите, определени в Таблица VI-04.

Емисиите от промишлеността и селскостопанските операции не могат да бъдат повлияни съществено от общинските власти. Промишлеността се контролира от ИАОС и РИОСВ, чрез нормите за допустими емисии за организираните източници и чрез изискванията на нормативната уредба за неорганизираните. За тези емисии в програмата не се предлагат мерки, които да са от компетентността на Община Русе.

Неминуемо намалението на емисиите ще доведе и до намаляване на концентрациите на ФПЧ в атмосферния въздух. Това очаквано намаление е оценено чрез математическо моделиране. Резултатите са обобщени в следващите таблици:

Таблица VI-10a. Очаквани концентрации ФПЧ10 в резултат от изпълнение на мерките

	Дименсия	НОЧЗ	Измерена в АИС	Изчислена чрез моделиране с добавен фон
	Дименсия	НОЧЗ	2018г.	2018г.	2023г.	2026г.
СГК	µg/m3	40	39.09	39.28	29.92	26.28
Макс.СДК	µg/m3	50	106.63	110.48	72.88	52.38
90.4-ти перцентил	µg/m3	50	64.56	68.58	42.54	32.34

Легенда: НОЧЗ – норма за опазване на човешкото здраве; СГК – средногодишна концентрация; СДК – средноденонощна концентрация.

Таблица VI-10b. Очаквани концентрации ФПЧ2.5 в резултат от изпълнение на мерките

Дименсия

НОЧЗ

Измерена в АИС

Изчислена чрез моделиране с добавен фон

2018г.

2023г.

2026г.

СГК

µg/m3

24.14

21.36

15.56

13.90

Резултатите от моделирането показват, че изпълнението на мерките за намаляване на емисиите ще осигури постигане на заложените цели: за ФПЧ10 - СГК от 30 µg/m3 до 2023г и 28 µg/m3 до 2026г, и за ФПЧ2.5 от 18 µg/m3 до 2023г и 16 µg/m3 до 2026г.

5. Прогнозни разходи и източници на финансиране на предложените мерки:

5.1. Разходи за изпълнение на мерки за група „Битово отопление“

1) Изпълнение изискванията на Наредба за изискванията за качеството на твърдите горива, използвани за битово отопление, условията, реда и начина за техния контрол и на Наредба №6 за изискванията и контрола върху дървесината, която се използва за битово отопление, при запазване на досегашната цена на дървата и въглищата, ще доведе до значителни икономии в разходите за отопление с твърди горива, т.к. например за отопление на едно средно жилище за един сезон ще са необходими с около 500 kg дърва по-малко, поради по-ниската влажност и по-високата калоричност, а това при сегашни цени от около 127 лв./тон води до спестяване на около 65 лв. на домакинство.

2) Разходи за изпълнение на проекти за саниране на многофамилни жилищни и административни сгради.

Референтните цени за саниране на квадратен метър по програмата за Енергийно ефективно обновление на многофамилни жилищни сгради са от 154 до 192 лв. в зависимост от етажността.

През тази година ще започне работа по новата Програма за подобряване на енергийната ефективност на сградния фонд по Плана за възстановяване и устойчивост на България, която ще обхване не само жилищните, но и публичните и промишлените сгради. За тези мерки са предвидени 2.5 млрд. лв., като най-големият ресурс – 1.7 млрд. лв., ще бъде насочен към повишаване енергийната ефективност на жилища. За първи път програмата ще включва не само панелни блокове, но и еднофамилни сгради.

При включване в програми за енергийна ефективност на около 1000 домакинства в Община Русе, които в момента се отопляват с дърва и въглища, и при референтна цена за саниране на квадратен метър по програмата за Енергийно ефективно обновление на многофамилни жилищни сгради от 192 лв., се очаква общият необходим ресурс да възлезе на около 15 млн. лв.

3) Разходи за подмяна на горивни уредби с по-високо ефективни и с по-ниски емисии, както и за преминаване на алтернативно отопление.

Важен фактор при избора на отоплителен източник е необходимата първоначална инвестиция. Тези инвестиции варират значително в зависимост от вида на инсталацията, спецификата на инсталацията и предпочитанията на потребителите. В следващата таблица са представени необходимите първоначални инвестиции за преминаване на алтернативно отопление или замяна на уредите за горене на твърди горива за едно домакинство:

Таблица VI-11. Необходими първоначални инвестиции за преминаване на алтернативно отопление или замяна на уредите за горене на твърди горива за едно домакинство

Вид гориво	Вид уред	Единица	Мин. цена	Макс. цена	Средна цена
Биомаса	Високоефективна печка	лева	2500	3900	3 200
Биомаса	Модернизирана/Еко-дизайн печка	лева	2500	3900	3 200
Биомаса	Пелетна печка	лева	2500	3900	3 200
Биомаса	Модернизиран/Еко-дизайн котел	лева	1500	5500	3 500
Биомаса	Пелетен котел	лева	2200	7000	4 600
Биомаса	Среден котел с автоматично зареждане	лева	2500	7000	4 750
Биомаса	Среден котел с ръчно зареждане	лева	1500	4000	2 750
Твърдо (въглища)	Малък котел (<=50 kWth)	лева	1500	5500	3 500
Твърдо (въглища)	Модернизирана печка	лева	1500	4000	2 750
Газ	Печка/Конвектор	лева	2800	6400	4 600
Газ	Малък котел (<=50 kWth)	лева	4000	7100	5 550
Централен източник	Топлофикация - ново свързване	лева	978	3912	2 445
Централен източник	Топлофикация - повторно свързване	лева	300	600	450
Централен източник	Газ - ново свързване	лева	7000	8000	7 500
Централен източник	Газ - повторно свързване	лева	300	600	450
Електричество	Термопомпа	лева	7000	14000	10 500
Електричество	Битов климатик - инвенторен	лева	800	2500	1 650

Източник: НППКАВ, 2018-2024г., София, 2018г.

Мерките за подмяна на горивни уредби с по-високо ефективни и с по-ниски емисии или за преминаване на алтернативно отопление имат различна цена, както по отношение на необходимите инвестиции, така и по отношение цена на тон спестените емисии ФПЧ. Освен инвестиционните разходи за реализиране на мерките за замяна на отоплителните уреди с по- високо ефективни или за преминаване на алтернативно отопление, трябва да бъдат взети предвид и последващите оперативни разходи при реализирането им.

Необходимите инвестиционни и оперативни разходи при реализиране на сценарий със замяна на 3718 бр. печки на дърва и въглища с алтернативна форма на отопление или нови

уреди (1468 бр. от тях ще бъдат заменени по програма LIFE), са определени чрез инструментариума, разработен от екипа на световната банка, изготвил НППКАВ 2018- 2024 г. Определена е и икономическата полза от реализирането на такъв пакет от мерки, както и ефективността според съответното техническо решение.

На този етап не е известно точното разпределение на видовете уреди, с които ще бъдат заменени 3718 бр. традиционни печки на дърва и въглища. Съгласно Аналитичен доклад от проведеното представително социологическо проучване на населението на град Русе, по проект Българските общини работят заедно за подобряване на качеството на атмосферния въздух LIFE17 IPE/BG/000012 - LIFE-IP Clean Air, основните намерения на населението са насочени към използване на газ - 31.4%, ТЕЦ – 9.8%, електрически уреди – 20.6% и пелети – 20.6%. На тази база и като се имат предвид прогнозите на операторите за включване на нови абонати към ТЕЦ и газ за следващите години е прието, че при замяна на 3718 броя конвенционални печки, 10% ще отпаднат за сметка на присъединяване към ТЕЦ, още 30 % ще бъдат заменени с включване към газификационната мрежа и инсталиране на газов котел, 22% с инверторен климатик, 8% с термопомпи и останалите 30% с модернизирана/еко- дизайн печка.

Очакваните годишни фискалните разходи, т.е. тези които ще са за сметка на общината, при реализиране на подобен сценарий, за периода 2021-2026 г., са представени в следващата таблица:

Таблица VI-12. Годишни фискални разходи за мерките за намаляване на емисиите от битовото отопление.

Мярка	Брой заменени уреди	Капиталови разходи, лв.	Годишни фискални разходи, лв.
Топлофикация - повторно свързване	186	83700	13950
Топлофикация - ново свързване	186	454770	75795
Преминаване на газ	1115	6193800	1032300
Битов климатик - инвенторен	816	1346400	224400
Модернизирана/Еко-дизайн печка	1115	3561600	593600
Термопомпа	300	3150000	525000
Общо	3718	14 790 270	2 465 045

На следващата графика са показани годишните фискални разходи за спестяване на 1 тон ФПЧ, при различни технически решения:

Общо

31 603

Термопомпа

75 000

Преминаване на газ

43 013

Модернизирана/Еко-дизайн печка

28 267

Топлофикация - ново свързване

18 949

Битов климатик - инвенторен

12 467

Топлофикация - повторно свързване

3 488

лева/тон ФПЧ

Фиг. VI-09. Годишни фискални разходи за подмяна на традиционните горива в Община Русе,

според техническото решение

Видно е, че при реализиране на подобен сценарий за подмяна на 3718 бр. печки на дърва и въглища с алтернативна форма на отопление или нови уреди, най-ниски са разходите за спестяване на 1 тон ФПЧ10 при повторно присъединяване към топлофикационната мрежа, при налична вътрешна инсталация и изградена връзка към централната мрежа. Преминаване на отопление с климатици и ново свързване към топлофикационната мрежа са в следващата група. Следват замяна на конвенционалните печки с нови високоефективни, ново свързване към газовата мрежа и термопомпите. Прави впечатление, че замяната на конвенционалните печки с нови високоефективни е едва на четвърто място по ефективност. Въпреки сравнително високите първоначални разходи, дори при ново присъединяване към ТЕЦ като цяло разходите на тон спестени ФПЧ10 са по-ниски от замяната на отоплителните уреди на дърва и въглища с нови такива. Това е така, т.к. при преминаване на ТЕЦ, газ и електричество на 100% се прекратяват емисиите на ФПЧ от ново присъединените абонати, докато при подмяна на уредите на дърва и въглища емисиите не се прекратяват напълно, а само се редуцират.

Направена е оценка и на икономическата ефективност, която дава представа за финансовата ефективност на мерките и на съотношението разходи/ползи (СРП) и дали пакета мерки, може да бъде икономически оправдан, т.е. да има добавена стойност за обществото. Съотношение от 1 или повече означава, че икономическите ползи от подмяната на традиционни печки надхвърлят капиталовите вложения за реализирането на тази подмяна. Оценката показва, че разглежданият пакет мерки за намаляване емисиите на ФПЧ от битово отопление има добавена стойност за обществото (СРП=5). При приет здравен разход на тон ФПЧ в България от 47 826 лв. средна стойност (НППКАВ 2018-2024 г), годишната икономическа полза от избегнати здравни разходи в резултат на намалените с мерките емисии е изчислен на 7 130 458 лв.

Кумулативните годишни оперативни разходи при реализиране на предложените мерки за замяна на 3718 бр. печки на дърва и въглища с алтернативна форма на отопление или нови уреди възлизат на 2 815 549 лв., а за традиционни печки преди тяхната замяна на 3 389 984 лв. Това показва, че при реализиране на подобна замяна оперативните разходи средно на домакинство със заменен уред ще намалеят с около 154 лв./год. Този ефект е очакван, т.к. алтернативните форми на отопление или уреди са много по-енергоефективни от конвенционалните печки.

Тук не са дадени допълнителните разходи за предоставяне на социална подкрепа (чрез програмата за енергийни помощи или допълнение към нея), след въвеждане на съответната мярка на домакинствата, които биха могли да се включат в мерките за замяна на конвенционалните печки на дърва и въглища. За Община Русе, по данни на Агенция за социално подпомагане, помощи за отопление с твърдо гориво през 2018 г. са получили 1222 домакинства, а през 2020 г. те са вече 1789. Разбира се би могло да се разгледа възможността за включване в мерките за замяна на конвенционалните печки само на домакинствата, които получават енергийни помощи. Безспорно това ще доведе до общо намаляване количеството емисиите на ФПЧ от битово отопление. Тъй като обаче местоположението на тези домакинства не е известно, ефекта върху намаляване на концентрациите на ФПЧ може да е незначителен, ако се окаже, което е твърде вероятно, че тези домакинства са разпределени равномерно по цялата територията на общината.

Трябва да се има предвид, че част от мерките вече се реализират. По Проект „Българските общини работят заедно за подобряване на качеството на атмосферния въздух "LIF“17 IPE/BG000012 LIFE IP CLEAN AIR е започнала подмяната на 1468 бр. отоплителни устройства и финансирането на този проект в размер на 3.85 млн. лв. е осигурено. За замяната на останалите отоплителни устройства трябва да бъде изготвен проект, с който да се кандидатства по предстоящата ОПОС 2021-2027 или други финансиращи програми.

И след при реализиране на горните проекти обаче, ще продължат да се използват, около 14880 бр. отоплителни уреди, които не отговарят на Директивата за екодизайн. Тяхната замяна ще се осъществи в резултат на естествена амортизация, но процеса ще е продължителен. На този етап в страната няма механизъм за финансова подкрепа на домакинства, които не попадат в зоните за въздействие на целеви проекти за подмяна на горивните уреди, но искат да подменят своите стари печки. Възможен механизъм е прилагането на добри Европейски практики като възстановяване на част от сумата или данъчни облекчения при закупуване на нов уред, който отговаря на определени стандарти за ефективност.

5.2. Разходи за намаляване емисиите от транспортни дейности

Цената за намаляване на емисиите от прилагането на първични мерки (недопускане образуване на отложен прах по улиците и откритите пространства) е трудна за определяне, тъй като обикновено намаляването на емисиите е вторичен ефект от реализирането на инфраструктурни и градоустройствени проекти (изграждане, реконструкция и ремонт на инфраструктура – улици, паркове, тротоари, градинки и т.н.).

Вторични мерки по обществена хигиена и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се извършват целогодишно. Дейностите включват: механизирано метене (автометене) на улични платна; механизирано метене (автометене) на тротоари, пешеходни зони и други места за обществено ползване; ръчно метене и уборка; престъргване на улични платна, тротоари, пешеходни зони и други зони за обществено ползване; ръчно престъргване и товарене, в т. ч. почистване на улични канавки; механизирано миене на улици и площади; почистване и поддържане на дъждоприемните шахти. За целта през последните години в бюджета на Община Русе се заделят по около 1.3 млн. лв.

За подобряване на транспортната инфраструктура и облекчаване на движението по уличната мрежа, общинската администрация предприема действия в т.ч. организационни и технически, съобразно съществуващите възможности. Като цяло ключовите проекти, които предстои да бъдат завършени или реализирани в следващия програмен период са насочени към извеждане на транзитния трафик, подобряване управлението на трафика и мрежата на обществения градски транспорт:

• Проект „Интегрирана система за градски транспорт на град Русе-2 етап” осъществяван с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014- 2020г., стойност 24.3 млн.лв. Целта на проекта е да се създаде по-ефективен, по-бърз, екологичен и интелигентен градски транспорт с по-малко потребление на енергия и възможности за алтернативни форми на транспорт, включително осигуряване на опазване на околната среда чрез намаляване на вредните емисии и шумово замърсяване;

• Проект „Добре развита транспортна система в Еврорегион Русе – Гюргево за по-добра свързаност с TEN-T мрежата“. Общ бюджет за Община Русе: 3.3 млн. евро. Проектът цели по-добро свързване на Община Гюргево и Община Русе с мрежата TEN-T чрез действия, които водят до модернизация на пътната инфраструктура в двата града;

• Проект Инвестиране в пътната безопасност и подобряване свързаността на Община Русе и Окръг Гюргево с транспортна мрежа TEN-T. Общ бюджет за Община Русе 4.4 млн. евро. Инфраструктурните мерки в Русе включват реконструкция и модернизация на 3.1 км път, покриващ ключовия за града бул. „Трети Март“ и свързания с него „Сарайски“ мост, които заедно действат като основен пункт за влизане в града от главните пътища Русе- Велико Търново и Русе-София - част от мрежата TEN-T;

• Община Русе е одобрена за изпълнение на проект по ОПОС, приоритетна ос 5

„Подобряване качеството на атмосферния въздух“, по процедурата за „Мерки за адресиране на транспорта като източник на замърсяване на атмосферния въздух“. Проектът е на обща стойност 46.8 млн.лв., от които безвъзмездно финансиране по ОПОС в размер на 39 млн.лв. По проекта ще бъдат закупени общо 35 електрически транспортни средства за нуждите на обществения транспорт на община Русе – 20 електробуса и 15 тролейбуса. Предвижда се доставка и монтаж на 20 станции за зареждане в тролейбусно депо и 4 станции за бързо зареждане чрез пантографи, които осигуряват връзка между електрически превозни средства с контактната мрежа;

• През 2021 г. започва реализацията на първите 75.6 км от магистралата „Русе - Велико Търново“. Срокът на изпълнение е 72 месеца, а стойността на проекта е 982.74 млн. лв.;

• Продължава изграждането, ремонта и поддържането на уличната мрежа. В бюджет 2021 г. са предвидени 4.5 млн. лв. за тази дейност;

• Продължава реализация та проект „Реконструкция и рехабилитация на пешеходна среда и изграждане на зони за обществен отдих“, за което в бюджет 2021 г. са предвидени

16.9 млн. лв.;

• Ежегодно в бюджета на Община Русе се приемат значителни средства за благоустрояване на междублоковите пространства и озеленяване.

• Проект: „CIVITAS ECCENTRIC – Иновативни решения за устойчива мобилност на хора в периферните градски квартали и товарна логистика без вредни емисии в градските центрове“ - Община Русе, в партньорство с 4 европейски града – Мадрид (Испания), Мюнхен (Германия), Стокхолм (Швеция), Турку (Финландия), университети, частни компании и неправителствени организации по програма „Хоризонт 2020“.

При разработването на мерките в Плана за действие към настоящата програма е следван принципът за допълване и синергия с мерките от актуални програмни документи, одобрени от общински съвет като План за устойчива градска мобилност на Община Русе 2016-2026г.94; Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Община Русе за периода 2014 – 2020г.95; Програма за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и биогорива на Община Русе за периода 2014-2024г.; Краткосрочна програма за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и биогорива на Община Русе 2020-2023 г.; Програма за опазване на околната среда 2017-202096; Програма за намаляване на нивата на замърсителите и достигане на установените норми за съдаржанието им в атмосферния въздух на територията на Община Русе за периода 2015-2020 година97; План за енергийна ефективност за периода 2014-202498; Интегриран план за градско възстановяване и развитие гр. Русе, 2014-2020 г99 и др.

5.3. Източници на финансиране за реализиране на мерките:

В Национална програма за подобряване качеството на атмосферния въздух, 2018-2024г., София, 2018 г. са обобщени възможностите на национални и международни източници на финансиране за подпомагане на планирането, изпълнението и мониторинга на мерките за подобряване на качеството на въздуха в България. Поради изчерпателността на тази информация тя е представена и в настоящата програма:

Национални източници на финансиране:

⮚ Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“ е създаден по силата на Закона за енергийната ефективност, с междуправителствени споразумения между Глобалния екологичен фонд (чрез Световната банка), правителството на Австрия и правителството на България. Фондът работи съгласно разпоредбите на Закона за енергийната ефективност, Закона за енергията от възобновяеми източници и договорите с донорите.

94 https://civitas.eu/sites/default/files/sump_ruse.pdf

95 https://obshtinaruse.bg/

96 https://obshtinaruse.bg/uploads/files/Ekologiq/2017_06_12_OPOOS_Ruse.pdf

97 https://obshtinaruse.bg/uploads/files/Ekologiq/RuseKAV_03_2016k.pdf

98 https://obshtinaruse.bg/uploads/files/Strategii

99 https://obshtinaruse.bg/ipgvr

Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“ е основният механизъм в България за финансиране на изпълнението на дейностите за повишаване на енергийната ефективност и мерките и дейностите за производство и използване на енергия от възобновяеми източници, с изключение на тези, финансирани от държавния бюджет. Фондът предлага следните финансови продукти в областта на енергийната ефективност:

• Финансиране – преференциални заеми за проекти над 1 000 000 лева за общини, търговски дружества и физически лица;

• Цесии (покупка на вземания) – за корпоративни клиенти и компании за енергийни услуги (КЕУ);

• Гаранции на портфолиото на КЕУ – за по-добър комфорт на КЕУ чрез гарантиране на риска от контрагентите им и за покриване на прекъсвания в потока на вземанията на КЕУ;

• Гаранции по портфейли – за инвестиционни проекти за енергийна ефективност в жилищния сектор

• Частични кредитни гаранции - индивидуалните (по проект) гаранционни ангажименти не трябва да надхвърлят 800 000 лв.

Подробна информация за финансирането за общините е достъпна на: https://www.bgeef.com/en/energy-efficiency-measures/municipalities/.

⮚ Националният Доверителен Екофонд (НДЕФ) е основан през октомври 1995 година. Дейността му се регулира от Закона за опазване на околната среда, Закона за смекчаване на въздействието на изменението на климата, Наредба за организацията и дейността на НДЕФ и различни подзаконови нормативни актове. Ресурсите на фонда идват от различни източници, например: средства предоставени целево от държавния бюджет, включително по силата на суап сделки за замяна на “Дълг срещу околна среда” и “Дълг срещу Природа”; безвъзмездни средства от международни финансови институции, правителства, международни фондове и чуждестранни юридически лица, които се предоставят за програми и проекти в областта на околната среда; дарения от международни фондации и чуждестранни граждани за подпомагане на националната политика за опазване на околната среда; средства от продажба на предписани емисионни единици (ПЕЕ) в рамките на механизма за търговия с емисии по Протокола от Киото и т.н. Натрупаните ресурси в Националния Доверителен Екофонд се изразходват за екологични проекти и дейности в съответствие с условията, определени от донорите, и с приоритетите на националните стратегии и програми за опазване на околната среда, както и с целите и приоритетите на Националната схема за зелени инвестиции, определена в Закона за смекчаване на изменението на климата.

Във връзка с изпълнение на дейност A. II. 1 „Подбор на три пилотни общини за внедряване на Система за енергиен мениджмънт“ по проект „Общински системи за енергиен мениджмънт в подкрепа на финансирането на дейности в областта на климата и енергията на местно равнище“, НДЕФ съвместно с Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект, Община Русе е сред одобрените пилотни Общини за внедряване на система за енергиен мениджмънт по проект “Общински системи за енергиен мениджмънт в подкрепа на финансирането на дейности в областта на климата и енергията на местно равнище“.

⮚ Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) е държавно предприятие, попадащо в обхвата на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. ПУДООС се представлява от изпълнителен директор, а министърът на околната среда и водите е председател на Управителния съвет. Правният статут и дейностите на ПУДООС са регламентирани основно от Закона за опазване на околната среда.

ПУДООС изпълнява проекти и дейности в областта на околната среда в изпълнение на екологични стратегии и програми на национално и общинско ниво. Дейностите на ПУДООС се финансират чрез дейностите на предприятието чрез: такси, предвидени в специалните закони, регулиращи околната среда; средства, отпуснати от националния бюджет за програми за околната среда, когато компетентните органи са взели решение за това; дарения от местни и чуждестранни физически и юридически лица; доходи от лихви по депозити; глоби или парични санкции за административни нарушения, наложени съгласно различни закони; доходи от портфейлни инвестиции на краткосрочни ДЦК и облигации; доходи от услуги и дейности по опазване на околната среда; други приходи, определени по закон.

По отношение на качеството на атмосферния въздух, ПУДООС може да предостави следната финансова подкрепа:

• Безвъзмездна помощ за инвестиционен проект – предоставяна на общините

• Преференциални заеми, покриващи до 70 % от инвестиционните разходи по проект – предоставяни на общините или на търговски дружества.

За финансиране от ПУДООС са допустими различни инвестиционни проекти, при условие че водят до пряко или непряко намаляване на замърсяването на атмосферния въздух: проект за използване на горива с ниски емисии (включително проекти за реконструкция); изграждане на нови или обновяване на съществуващи съоръжения за пречистване на въздуха; предотвратяване на замърсяването на въздуха и други.

Приоритетно финансиране от ресурсите на ПУДООС се дава на проекти за постигане на съответствие със задължителните изисквания за качество на атмосферния въздух. Tози източник на финансиране е пряко приложим за целите на качеството на въздуха и би покрил инвестициите при всяка мярка, идентифицирана в настоящето проучване, където следва да им се даде приоритет.

Европейски и други международни фондове и програми:

Над половината от средствата от ЕС се насочват през 5-те европейски структурни и инвестиционни фонда (ЕСФИ). Те се управляват съвместно от Европейската комисия и страните от ЕС. Целта на тези фондове е да инвестират в създаването на работни места и в устойчива и здрава европейска икономика и околна среда. Петте фонда включват следните два, които са от значение за подобряването на качеството на въздуха:

⮚ Кохезионен фонд (КФ),

За следващия дългосрочен бюджет на ЕС за 2021—2027 г. се поставя фокус върху пет инвестиционни приоритета — в области, в които EC може да постигне най-добри резултати

1) Инвестициите в регионално развитие ще се съсредоточат върху цели 1 и 2. [65 %] до [85 %] от средствата от ЕФРР и Кохезионния фонд ще бъдат разпределени за тези приоритети в зависимост от относителното благосъстояние на държавите членки.

2) По-интелигентна Европа — чрез иновации, цифровизация, икономическа промяна и подкрепа за малките и средните предприятия

3) По-зелена безвъглеродна Европа — чрез прилагане на Парижкото споразумение и инвестиране в енергийния преход, възобновяемите енергийни източници и борбата с изменението на климата

4) По-добре свързана Европа — със стратегически транспортни и цифрови мрежи

5) По-социална Европа — изпълнение на европейския стълб на социалните права и подкрепа за качествената заетост, образованието, уменията, социалното приобщаване и равния достъп до здравеопазване

6) Европа по-близо до гражданите — подкрепа за местните стратегии за развитие и устойчивото градско развитие в ЕС.

⮚ Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) е фокусиран върху решаването на конкретните предизвикателства, пред които са изправени селските райони на ЕС, включително въздействие върху околната среда, иновации и защита на екосистемите. Потенциално източник на средства за по-добро управление на растителните остатъци след прибиране на реколтата и емисиите на амоняк.

⮚ Европейски портал за инвестиционни проекти (ЕПИП), като мрежа за разработчиците на проекти, предоставя възможности за намиране на партньори или инвеститори за проектите https://ec.europa.eu/eipp/desktop/en/index.html. Тя е безплатна за публичните органи, а минималната стойност на проектите е 1 милион евро.

⮚ Инициативата Иновативни действия в градовете (UIA) на ЕС предоставя на градските райони в цяла Европа ресурси за тестване на нови и неизпробвани решения за справяне с градските предизвикателства. Стратегията за управление на познанията за UIA е обхваща и споделя опита на UIA, за да служи на градовете и политиката на сближаване в целия ЕС. Стратегията за знания има за цел да повиши осведомеността на заинтересованите страни в областта на политиката на сближаване като най-естествени адресанти на знанията, които UIA трябва да предложи, т.е. на градовете, които изпълняват стратегии за устойчиво градско развитие, управляващите органи и/или междинните звена, отговарящи за програмите, които обхващат тези стратегии, и по-широката общност на бенефициентите на политиката на сближаване на местно и регионално равнище, които се интересуват от обучение или възпроизвеждане на успешния опит на UIA. Целта е също така да се подкрепи съвместното планиране на дейностите между градовете на UIA и ключовите участници в подкрепата на градовете от ЕС, т.е. заинтересованите страни от програмата URBACT III, от програмата за градовете за партньорствата на ЕС, заедно с мрежата за градско развитие, в по- динамична верига за създаване на т. н. ‘динамична верига на стойността’, която Европейската инициатива за градовете 2021—2027 (EUI) иска да насърчи в бъдеще. Всички заинтересовани страни са призовани да се запознаят със стратегията, да допринесат за широкото ѝ разпространение и да обединят силите си за успешното ѝ прилагане в полза на градовете и политиката на сближаване.

⮚ Друг механизъм за финансиране на научноизследователски проекти на ЕС е

„Хоризонт 2020“, който предоставя възможности за общините като партньори в активни научни изследвания за подобряване на градската среда. През 2018 г. Комисията предложи

амбициозна програма за научни изследвания и иновации на стойност 100 милиарда евро -

„Хоризонт Европа“, която да наследи „Хоризонт 2020“. Първият стратегически план на

„Хоризонт Европа“ (2021-2024) се очаква да бъде приет през февруари 2021 г, а първите работни програми да бъдат публикувани до април 2021 г.

⮚ Програма LIFE е инструментът на ЕС за финансиране на действия в областта на околната среда и климата. Общата цел на LIFE е да допринесе за изпълнението, актуализирането и развитието на политиката и законодателството на ЕС в областта на околната среда и климата чрез съфинансиране на проекти с европейска добавена стойност. Очаква се рекордно висок бюджет за програма LIFE през новия програмен период 2021–2027 година. И в новата програма акцентът попада върху опазването на природата, биологичното разнообразие и морските екосистеми. По отношение на прехода към кръговата икономика, финансирането на LIFE ще бъде насочено към проекти, свързани с най-добрите технологии, практики и решения, разработени на местно, регионално или национално ниво. Това включва също и интегрирани подходи за прилагане на планове за управление на отпадъците. LIFE ще насърчи инвестициите и дейностите, съсредоточени върху енергийната ефективност и малките възобновяеми енергийни източници. Ще бъдат разширени инвестициите в областта на климата.

⮚ Програмата УРБАКТ (www.urbact.eu) има за цел да насърчава устойчиво и интегрирано градско развитие в европейските градове. Програмата е инструмент на Кохезионната политика, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие, 28-те държави-членки, Норвегия и Швейцария. Мисията на УРБАКТ е да даде възможност на градовете да работят заедно и да разработват интегрирани решения на общи градски предизвикателства чрез работа в мрежа, споделяне на опит, извличане на поуки и идентифициране на добри практики за подобряване на градските политики. В България контактите се осъществяват чрез Националното сдружение на общините. Градовете в България, които работят в рамките на програмата УРБАКТ, включват: София, Смолян, Русе и Русе, които участват в редица проекти, включително инициативата за по-добро планиране SmartImpact.

⮚ Интеррег Европа https://www.interregeurope.eu/ има за цел да помогне на регионалните и местните власти в цяла Европа да разработват и прилагат по-добри политики. Чрез създаване на среда и възможности за споделяне на решения, програмата има за цел да гарантира, че правителствените инвестиции, иновациите и усилията за изпълнение на политиките водят до цялостно и устойчиво въздействие върху хората и мястото. Действията включват такива, които са от полза за околната среда и допринасят за ефективността на ресурсите, като отпадъците от строителството и разрушаването на сгради са релевантен и важен елемент. Финансова подкрепа се предоставя за проекти за междурегионално сътрудничество.

⮚ Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС) подкрепя опазването на околната среда, адаптацията към изменението на климата и превенцията и управлението на риска в Република България. Управляващият орган на тази оперативна програма е Министерство на околната среда и водите на България - Главна дирекция „Оперативна програма Околна среда“. Като резултат от опита, натрупан през предишните програмни периоди, взимайки предвид специфичните препоръки в Доклада за България за 2019 г., за периода 2021-2027 са идентифицирани пет приоритета, които да бъдат финансирани по програмата, като същите са насочени към постигане на цел на политиката 2 от Общия

Регламент за 2021-2027. Предвидените инвестиции ще допринесат за постигането на целите, определени в Националната програма за развитие България 2030, по-специално приоритети

„Кръгова и нисковъглеродна икономика“ и „Чист въздух и биоразнообразие“ в ос на развитие 2 „Зелена и устойчива България“ и приоритет „Местно развитие“ в ос на развитие 3

„Свързана и интегрирана България“.

Приоритетна ос 5 има специфична цел: „Засилване на биоразнообразието, “зелената” инфраструктура в градската среда, както и намаляване на замърсяването“ и е насочена към инвестиции в прилагане на:

• Мерки за намаляване на замърсяването на въздуха от битовото отопление – поетапна подмяна на отоплителни уреди на твърдо гориво с екологични алтернативи, съобразявайки принципа за нeнанасяне на вреди (приоритетно в енергийно ефективни жилища); въвеждане на зони с ниски емисии; насърчаване използването на ВЕИ, водород, други иновационни алтернативи, когато е приложимо. Инвестициите ще разширят и надградят постигнатите резултати от проектите по ОПОС 2014-2020 г. и интегрирания проект по програма Лайф „Българските общини работят заедно за подобряване на качеството на атмосферния въздух“ (LIFE-IP Clean Air).

• Мерки за намаляване на замърсяването на въздуха от транспорта – поетапно премахване на използването на лични превозни средства с високи емисии чрез насърчаване на електромобилността; въвеждане на зони с ниски емисии и др.;

• Мерки за справяне с вторичното разпрашаване – зелена инфраструктура в градските зони, вкл. създаване/разширяване на „зелени пояси/зони“, машини за почистване на улици и др.;

• Подобряване на мониторинга на КАВ, вкл. надграждане на Националната система за наблюдение на КАВ в реално време и Информационната система за докладване на данни за КАВ;

• Разработване/актуализация на стратегически/ програмни/ планови/ аналитични документи във връзка с качеството на атмосферния въздух, извършване на научни проучвания, прогнозиране, моделиране;

• Обучителни и информационно-образователни мерки.

Фокусът на интервенциите ще бъде към общините с нарушено качество на въздуха, като основен приоритет са тези, които попадат в обхвата на Решение на Съда на Европейския съюз по дело C-488/15 от 5 април 2017 г. за неспазване на нормите за съдържание на ФПЧ10 в атмосферния въздух в агломерации и зони на страната и неизпълнението на задълженията по Директива 2008/50/ЕО по отношение на пределно допустимите стойности на прахови частици в атмосферния въздух. Подкрепа за мерки, адресиращи източници на замърсяване на въздуха, е допустима и за общини, в които няма разположени постоянни пунктове за мониторинг, но е регистрирано наднормено замърсяване по показател ФПЧ10 с мобилните автоматични станции на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС).

В хода на подготовката за новия програмен период е публикуван проект на Оперативна програма за развитие на регионите (ОПРР) за периода 2021-2027г. В проекта е заложено от една страна, финансиране на традиционните мерки, за които съществуваше такава

възможност и досега - енергийна ефективност, градски транспорт, градска среда и др. В допълнение, през програмния период 2021-2027г. се предвижда разширяване на обхвата и по-голяма гъвкавост при прилагането на финансовите инструменти. В основата на всички действия, които трябва да бъдат подкрепени в рамките на най-големите градски общини в България през програмния период 2021 - 2027г., стои необходимостта от адекватно справяне с най-големите предизвикателства пред устойчивото градско развитие, а именно:

• замърсяване на околната среда и лошо качество на въздуха;

• затруднен достъп до обществени услуги, незадоволително състояние на жилищата и социални неравенства;

• интензивен градски трафик;

• липса на подходяща техническа инфраструктура.

През новия програмен период 2021 – 2027г. ще се подкрепят и по-малките градове и техните връзки с големите центрове, като ще бъдат насърчавани мерки за интегрираното социално, икономическо и екологично развитие. Основните видове интервенции, посочени в проекта на ОПРР 2021-2027г., имащи отношение към подобряване качеството на атмосферния въздух са:

• Енергийна ефективност и обновяване на жилищни и обществени сгради:

- всички видове мерки за енергийна ефективност в жилищни и обществени сгради;

- обновяване на жилищни и обществени сгради в съответствие с Дългосрочната стратегия за саниране на сградния фонд в Република България с хоризонт до 2050 г.;

• Устойчива градска мобилност:

- инфраструктурни мерки, включително улици и пътни мрежи между основния град и околните населени места на територията на общината;

- мерки за управление на трафика, включително развитие, инфраструктура и оборудване на системи за паркиране, интелигентни транспортни системи и интелигентни решения за мобилност;

- развитие и усъвършенстване на обществените системи за градски транспорт, включително инфраструктура, оборудване и нов подвижен състав;

- инфраструктура и оборудване за подобряване на връзките между всички видове транспорт;

- инфраструктура за насърчаване на алтернативен и по-екологичен транспорт (велосипеди, електромобилност и т.н.);

- всички видове мерки за пътна безопасност, включително превенция и повишаване на осведомеността.

• Зелена градска инфраструктура и сигурност в обществени пространства, вкл.:

- изграждане на обществени зони за отдих и зелени площи, включително физически елементи на градската среда и зелена инфраструктура за сгради;

- обновяване на квартали/специфични територии от градовете с неблагоприятни социално-икономически характеристики.

Повече информация за проекта на ОПРР 2021-2027г. е налична на http://bgregio.eu/programirane-i-otsenka/proektite-na-regionalni-shemi-za-prostranstveno-razvitie- sa-publikuvani-za-obshtestveno-obsazhdane.aspx

⮚ Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ съдържа проекти, които допринасят косвено за подобряването на качеството на въздуха чрез подкрепа за различни големи проекти за транспортната инфраструктурна (като разширението на метрото в София). Управляващият орган е Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията - Дирекция „Координация на програми и проекти“. Повече информация за ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020г., както и проектите на програмата за новия програмен период 2021-2027г. са достъпни на адрес: http://www.optransport.bg/page.php?c=209.

⮚ Оперативна програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ за периода 2021-2027г. (ПКИП 2021-2027 г.) е пряко насочена към постигането на интелигентен и устойчив растеж на българската икономика, както и осъществяването на индустриална и цифрова трансформация. Като инструмент за прилагане на Европейската политика за сближаване за периода 2021-2027г. и в частност на Европейския фонд за регионално развитие, ПКИП 2021-2027г. е предвидено да допринася за постигането на следните Цели на политиката, определени на европейско ниво:

Цел на политиката 1 „По-интелигентна Европа чрез насърчаване на иновативния и интелигентен икономически преход“ чрез следните специфични цели:

- Специфична цел (i) засилване на капацитета за научни изследвания и иновации и на въвеждането на модерни технологии;

- Специфична цел (ii) усвояване на ползите от цифровизацията за гражданите, дружествата и правителствата;

- Специфична цел (iii) засилване на растежа и конкурентоспособността на МСП;

Цел на политиката 2 „По-зелена, нисковъглеродна Европа чрез насърчаване на чист и справедлив енергиен преход, зелени и сини инвестиции, кръгова икономика, приспособяване към изменението на климата и превенция и управление на риска“ чрез следните цели:

- Специфична цел (i) насърчаване на мерките за енергийна ефективност;

- Специфична цел (vi) насърчаване на прехода към кръгова икономика.

Предвидената подкрепа в рамките на ПКИП 2021-2027 г. е насочена към преодоляване на идентифицираните предизвикателства и проблеми пред развитието на България чрез адресиране на съответните нужди и потребности съгласно целите и приоритетите, заложени в следните стратегически документи на национално ниво: Националната програма за развитие България 2030; Иновационната стратегия за интелигентна специализация за периода 2021-2027 г.; Националната стратегия за МСП в България 2021-2027 г., Цифрова трансформация на България за периода 2020-2030, Стратегия и план за действие за преход към кръгова икономика на Република България за периода 2021-2027г., както и Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030 (ИНПЕК). Като инструмент за изпълнение на политиките, заложени в тези документи, интервенциите и мерките по програмата ще спомогнат за фокусиране на усилията за икономическото развитие чрез подобряване на резултатите и продуктивността на иновационната система, създаване на благоприятни условия за качествено развитие и устойчив растеж на предприятията и цифрова трансформация в тяхната взаимообвързаност и синергия.

⮚ Програма „Енергийна ефективност и възобновяема енергия” се финансира от безвъзмездни средства от ЕИП и Кралство Норвегия. http://www.eeagrants.bg/en/2014-2021/. Първоначалният срок на програмата изтече през април 2017 г. Програмата обаче беше подновена през април 2018 г. с подкрепа за следните проекти/области:

Област 1: Стратегии за околната среда, планове за управление, планове за действие и/или планове за защита; мониторинг и моделиране на околната среда; системи за споделяне и разпространение на информация за околната среда; управление и контрол на опасни вещества; съответствие със законодателството в областта на околната среда.

Област 2: Енергийна ефективност при производството, разпределението и/или крайното потребление; производство и/или разпространение на възобновяема енергия; възстановяване на енергия от отпадъци или опасни отпадъци; енергийна сигурност; политика за възобновяемата енергия във всички съответни сектори; енергийни пазари.

Област 3: Стратегии, планове за действие и/или планове за действие при извънредни ситуации; намаляване на емисиите на парникови газове; мерки за адаптация към изменението на климата; готовност за справяне с екстремни метеорологични явления в резултат от промените в климата и управление на риска; улавяне и съхранение на въглерод.

⮚ Програма за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация

Програмата за научни изследвания, иновации и дигитализация за икономическа трансформация е един от инструментите в отговор на стратегическите нужди и приоритети на страната за изпълнение на обща политика за развитие на научните изследвания и иновациите в полза на ускореното икономическо развитие на страната. Тя е отговор и на необходимостта от ускоряване на процесите на дигитализация на публичния сектор и изграждане на благоприятна цифрова среда, която осигурява висококачествен и сигурен обмен на информация между различните сфери на живот и засилване на ефектите от тяхното взаимодействие.

Обвързването на процесите на цифровизация с инвестициите в научни изследвания и иновации създава изцяло нова среда за иновативно и интелигентно икономическо развитие и преодоляване на национални, териториални и междурегионални предизвикателства. Постигат се полезни взаимодействия и гъвкавост между различните направления в полза на икономическото и обществено възстановяване и развитие на страната, приоритетите на зеления и дигитален преход и кръговата икономика.

Не на последно място и в контекста на Ковид-19 пандемията програмата е един от инструментите за изграждане на устойчиви системи на научните изследвания и иновациите и електронното управление за справяне с кризисни и извънредни ситуации и посрещане на глобалните предизвикателства.

Програмата допринася за постигането на Цел на политика 1 "По-интелигентна Европа чрез насърчаване на иновативния и интелигентен икономически преход“ чрез следните специфични цели:

- Специфична цел (ii) усвояване на ползите от цифровизацията за гражданите, дружествата и правителствата;

- Програмата подкрепя приоритетите на политиката, определени в Споразумението за партньорство, свързани с:

- Повишаване на качеството, капацитета и продуктивността на научноизследователската и иновационна екосистема;

- Повишаване на темповете на дигитализация на публичния сектор в полза на гражданите и бизнеса, и

- Има допълващ ефект по отношение на приоритетите, свързани с устойчивия растеж на предприятията, развитието на предприемаческата екосистема и бизнес среда и дигитализацията на предприятията.

⮚ План за възстановяване и устойчивост

Основната цел на Плана за възстановяване и устойчивост е да способства икономическото и социално възстановяване от кризата, породена от COVID-19 пандемията. В преследването на тази цел правителството групира набор от мерки и реформи, които не просто да възстановят потенциала за растеж на икономиката, но и да го развият, като осигурят устойчивост на негативни външни въздействия. Това ще позволи в дългосрочен план постигането на стратегическата цел на правителството за конвергенция на икономиката и доходите до средноевропейските. Същевременно, Планът полага основите за зелена и цифрова трансформация на икономиката, в контекста на амбициозните цели на Зелената сделка.

Планът е структуриран в четири стълба:

- Иновативна България – целящ повишаването на конкурентоспособността на икономиката и трансформирането й в икономика, базирана на знанието и интелигентния растеж – 20%1 от ресурсите по Плана;

- Зелена България – с фокус върху устойчивото управление на природните ресурси, позволяващо задоволяване на текущите нужди на икономиката и обществото, при запазване на екологичната устойчивост, така че тези потребности да могат да продължат да бъдат удовлетворявани и в дългосрочен план – 37% от ресурсите по Плана;

- Свързана България – акцентиращ върху осигуряването на предпоставки за повишаването на конкурентоспособността и устойчивото развитие на районите на страната, каквито са подобряването на транспортната и цифрова свързаност, както и насърчаването на местното развитие, въз основа на специфичния местен потенциал – 22% от ресурсите по Плана;

- Справедлива България – със специален фокус върху групите и лицата в неравностойно положение за постигане на по-включващ и по-устойчив растеж и споделен просперитет за всички, както и с акцент върху изграждането на ефективни и отговорни публични институции, чувствителни към нуждите на бизнеса и потребностите на гражданите – 21% от ресурсите по Плана.

VII. АНАЛИЗ НА МЕРКИТЕ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА КАВ, ПРИЛАГАНИ И РЕАЛИЗИРАНИ В ПЕРИОДА 2016 – 2020 г. И ЕФЕКТИВНОСТТА ОТ

ТЯХНОТО ПРИЛАГАНЕ

В периода 2016-2020г. Община Русе изпълнява мерки за подобряване КАВ съгласно, одобрения от Общински съвет, план за действие към Програма за намаляване на нивата на замърсителите и достигане на установените норми за съдържанието им в атмосферния въздух на територията на Община Русе. Програмата включва три приоритетни дейности, които са насочени към намаляване на емисиите от битовото отопление, от автомобилния транспорт и от промишлеността. За всяка от приоритетните дейности са разписани конкретни мерки, изпълнението, на които осигурява постигането на поставената цел.

По отношение редуциране на годишните емисии от комунално-битовия сектор в плана за действие е предвидено изпълнението на мерки, насочени към повишаване енергийната ефективност в жилищни сгради, и намаляване потреблението на горива с високо съдържание на прахови частици (дърва, въглища, нафта). Отчетено е изпълнение по всяка една от заложените мерки:

Приоритет 1. Намаляване емисиите на ФПЧ10 от комунално битовия сектор

По отношение редуциране на годишните емисии от комунално-битовия сектор в плана за действие е предвидено изпълнението на мерки, насочени към повишаване енергийната ефективност в жилищни и общински сгради, и намаляване потреблението на горива с високо съдържание на прахови частици (дърва, въглища, нафта).

Първият тип дейности са насочени към увеличаване броя на газифицираните и топлофицирани жилищни и общински сгради в Община Русе (Rs_Lt_Dh_t_1, Rs_Lt_Dh_t_3, Rs_Lt_Dh_а_9, Rs_Sh_Dh_а_1). Топлоснабдяването и газификацията се развиват възходящо и за наблюдавания период са извършени значителни инвестиции в изграждане и модернизиране на мощностите и мрежите от страна на двете експлоатационни дружества - Топлофикация Русе и Овергаз Мрежи.

На територията на град Русе е положена газоразпределителна мрежа с обща дължина над 1400 л.м., която предоставя достъп до почти всички промишлени и обществено- административни сгради, както и до над 3 700 домакинства на Русе. Доставените количества природен газ на потребители за 2020 г. възлизат на 30 239 хил. Nm3. Разчетите на компанията показват, че от началото на газификацията на Русе през 2004г. количествата спестени емисии над града се повишават с всеки изминал отоплителен сезон. До момента те надхвърлят 270 хиляди тона. Данните показват, че броят на абонатите на дружеството на територията на общината непрекъснато се повишава, като се очаква да достигне над 7 000.

На национално ниво чрез Министерство на енергетиката е подписано споразумение за увеличаване на безвъзмездната помощ от 20% на 30% за домакинствата по Програмата за газификация на жилища като мярка за енергийна ефективност (DESIREE), както и е удължен срокът на действие на Програмата до м. юни 2020 г.

В Община Русе е изградена топлопреносна мрежа с обща дължина над 80 km, която е собственост на Топлофикация Русе. Дружеството ежегодно изпълнява дейности по разширяване на топлофикационна мрежа, присъединяване на нови потребители, реконструкция на топлопроводи и абонатни станции. През последните години се наблюдава ръст на абонатите, като преобладават битовите пред стопанските. Към края на 2016г. битовите потребители, отопляващи се с централно прано са 17 780, като техния брой нараства до 18 243 през 2020 г.

Община Русе участва в интегриран проект „Българските общини работят заедно за подобряване на качеството на атмосферния въздух“ по Програма LIFE. Интегрираният проект е с продължителност 6 години – от октомври 2018 г. до октомври 2024г. До момента е проведено социологическо проучване. Извлечената информация е анализирана и са разработени сценарии за реализиране на подмяната на отоплителните уреди. Избрани са терените за интервенция, на които ще бъде приложена схемата за преминаване на алтернативни форми на отопление. Разработени са критерии за допустимост и критерии за подбор на желаещите за участие в схемата. Направено е пазарно проучване на производителите на отоплителни уреди, които ще бъдат използвани в схемата. Проведена е среща (кръгла маса) за обсъждане на проект на Схема за преход към алтернативни форми за отопление на домакинствата с представители на Топлофикация – Русе, Овергаз мрежи АД, РИОСВ – Русе, РЗИ – Русе, Областна администрация и граждани на гр. Русе. Целевият брой домакинства за Община Русе, които участват е 1468 бр. домакинства, от които 80 домакинствата (64 уреда) ще бъдат пилотно тествани през 2020г. Видове допустими отоплителни уреди по проекта са:

- Отопление на газ (използване на централна мрежа) - котли, радиатори;

- Индивидуално газово отопление (за къщи извън газопреносната мрежа) - котли, радиатори;

- Преминаване към централно отопление – радиатори;

- Отопление с пелети - печки, котли и радиатори.

Rs_Sh_Dh_а_2. Проучване на възможностите за преминаване на ТЕЦ Русе от въглища на природен газ или комбинирано изгаряне.

Топлофикация Русе полага усилия за постигане на непрекъснато подобрение на екологичните показатели и резултатността си спрямо околната среда, като инвестира в развитие и оптимизация на производствената си дейност в т.ч.:

- Изграждане на площадков газопровод и въвеждане на нискоенисионни газови горелки;

- Изграждане на инсталация за отчистване на димните газове, сероочистваща инсталация, за намаляване нивата на емисиите на SO2 и прах.

- Изграждане инсталация за намаляване на азотните оксиди с използване на впръск на карбамид.

Втория тип дейности са насочени към подобряване на енергийната ефективност в жилищни сгради и сгради общинска собственост.

Rs_Lt_Dh_t_8 Повишаване енергийната ефективност на обществени сгради

През периода 2016-2020г. са въведени мерки за повишаване енергийна ефективност в общо

15 общински сгради. С финансова подкрепа по ОП „Региони в растеж 2014-2020“ по Процедура BG16RFOP001-1.005 „Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020-Русе“ са реализирани:

- „Ремонт на пет общински учебни заведения в град Русе, включително прилежащите им дворни пространства.“;

- „Ремонт, прилагане на мерки за енергийна ефективност и мерки, съгласно Наредба

№4 за достъпна среда на Комплекс за социални услуги за деца и семейства.“

- „Ремонт и модернизиране на ПГ по механотехника „Юрий Гагарин“ – Русе. Училището е включено по проект по ОПРР 2014 – 2020. Бенефициент по проекта е Министерство на образованието и науката. Ремонтните дейности стартираха през 2019 г. и включват изпълнение на мерки за енергийна ефективност, подмяна на отоплителната инсталация.

По Програма BG 04 „Енергийна ефективност и възобновяема енергия“ са извършени мерки за повишаване на енергийната ефективност в четири сгради от образователната инфраструктура на гр. Русе: ОУ „Любен Каравелов“, СУЕЕ „Св. Константин – Кирил Философ“, ОУ „Никола Обретенов“ и ДГ „Незабравка 2“. Изградени са нови отоплителни инсталации в помещенията, в които до момента не е имало такива; монтирани са радиатори и индивидуални терморегулиращи вентили; поставени са вентилационни инсталации и хидравлични модули за независимо захранване на отделните клонове на вътрешната отоплителна инсталация; подменен е неработещ котел с нов водогреен газов котел и други.

Извършени са енергийни обследвания на 6 обекта от общинския сграден фонд. През 2019 г. е финализиран договор за прилагане на мерки за енергиен мениджмънт на 26 бр. сгради общинска собственост като за отоплителен сезон 2018/2019 г. са реализирани икономии на топлоенергия в размер на 3 563 MWh. След провеждане на обществена поръчка е сключен договор със същия предмет и за новия отоплителен сезон 2019/2020 г.

Rs_Sh_Dh_t_4 и Rs_Lt_Dh_4. Изпълнение на национална програма по саниране на жилищни блокове. В обхвата на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради за Русе са обновени общо 27 сгради, с общ брой живущи – над 4 600 души.

Rs_Sh_Dh_а_3 - Разработване и приемане на Енергийна стратегия на Община Русе

Община Русе има изготвени и изпълнява следните секторни стратегии:

• Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Община Русе за периода 2014 – 2020г.;

• План за енергийна ефективност на Община Русе за периода 2014-2020 г.;

• Програма за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и биогорива на Община Русе за периода 2014-2020 г.

• Краткосрочна програма за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и биогорива на Община Русе 2020-2023 г.

Rs_Lt_Dh Контрол върху вида на използваните горива за отопление

През 2019 г. са извършени 70 проверки от отдел „Екология“ за вида на използваните горивни материали през зимния сезон на територията на гр. Русе, от които 10 броя са извършени съвместно със служители на ОДМВР – Русе. Съставени са 17 броя акта за установени административни нарушения по чл. 10, т. 2 от Наредба за опазване на околната среда на територията на Община Русе: „Забранява се Използването на нестандартни горивни материали (гума, пластмаси, ПДЧ плоскости, едрогабаритни отпадъци и др.) за отопление или технологични нужди.“

Rs_Lt_Dh_a_7. Актуализиране на програма за намаляване нивата на замърсителите в атмосферния въздух в община Русе

Община Русе е с нарушено качество на въздуха по показател ФПЧ10 и ФПЧ2,5 и попада в утвърден в Заповед № РД-969/21.12.2013 г.от Министъра на околната среда и водите списък с районите за оценка и управление качеството на атмосферния въздух. Поради тази причина е необходимо разработването на актуална програма за подобряване на КАВ в съответствие със законовите разпоредби. Одобрено е проектно предложение по ОП „Околна среда“ за разработване на програма на община Русе, съгласно по чл. 27 на Закона за чистотата на атмосферния въздух за намаляване нивата на замърсителите и за достигане на утвърдените норми за качество на атмосферния въздух (КАВ) и планиране на адекватни към местните условия мерки за подобряване КАВ, които да доведат до постигане на определените норми за КАВ. Периода на програмата е 2021-2026 г. поради наличие на действаща програма на Община Русе за периода 2015-2020 г.

Rs_Sh_Dh_i_5 - Визуализация на данните КАВ в реално време и доставка на табла. Община Русе е предприела мерки за визуализация на данните за КАВ в реално време, като за целта е сключен е договор № 4395/07.01.2019 г. с изпълнител „ИНФО-ЛОГИКА“ ООД гр. София с предмет „Разработка и внедраване на WEB базирана информационна система за предоставяне на данни от Националната система за мониторинг на КАВ в реално време и визуализирането им на страницата на Община Русе със срок за изпълнение на услугата четири месеца. Сключен е договор № 4398/16.01.2019 г. с изпълнител „ОФИС ПАРТНЬОР БГ” ЕООД със срок за доставка 70 календарни дни за 2 броя табла.

Приоритет 2: Намаляване на емитираните ФПЧ10 в атмосферния въздух от транспорта По отношение на автомобилния транспорт са заложени за изпълнение общо 20 подмерки с прилагането, на които следва да се постигне намаляване на годишните емисии. През разглеждания период, ежегодно от страна на общинската администрация е отчетено изпълнение по всяка една от заложените дейности.

Rs_Sh_Тr_а_1,2,3 Строителните обекти да се предават след щателни измиване на площадката и прилежащите площи и недопускане на замърсяване с кал и други отпадъци, водещи до увеличаване на пътния нанос или ветрово запрашаване.

Въведени са следните изисквания, съгласно чл. 20 на Наредба №15 на Общински съвет – Русе за управление на отпадъците на територията на Община Русе „Лицата, извършващи дейности по събиране, транспортиране и/или третиране на строителните отпадъци (СО) са длъжни след приключване на строителството да възстановят първоначалния вид на тротоара, уличното платно, зелените площи и др. терени, които са били включени в строителната

площадка на обекта, което включва и почистване на цялата строителна площадка и измиване на улиците, тротоарите, алеите, пешеходните зони и др. замърсени елементи на строителната площадка с твърда настилка. На основание чл. 21 от Наредба №15 се забранява:

• Замърсяването по какъвто и да е начин (при излизане от строителната площадка на камиони с мръсни гуми, замърсяване от работниците, работещи на строителната площадка и др.) на улиците, тротоарите и др. територии за обществено ползване извън границите на строителната площадка и/или извън границите на имота, при извършване на строителни, изкопни или ремонтни работи.

• Замърсяване на пространството около строителния обект с прахови частици по време на строителството или дейностите по премахване и разрушаване на сгради, както и при третирането и транспортирането на СО.

Ежедневен контрол върху изпълнение на наредбите на Общински съвет – Русе се осъществява от служители на специализирано звено „Контрол за опазване на обществения ред и сигурността” при Община Русе и служители на отдел „Екология“.

Rs_Sh_Тr_t_4, Rs_Lt_Тr_t_4 Поддържане в добро състояние на транспортната инфраструктура в т. ч. пътна и улична мрежа, тротоарни настилки и паркинги

Ежегодно се извършват дейности за подобряване на общинската транспортна инфраструктура, ремонтно-възстановителни работи по улици и тротоари на територията на Община Русе. През отчетения период са изразходени 286 217 лв. за извършване на ремонт на общински пътища:

- „Текущ ремонт на общински път RSE 3147 от РП II-23 вход и изход при с. Тетово – с площ 5659m2и дължина 720 m“ – стойност 172 876 лв. с ДДС;

- „Текущ ремонт на общински път RSE 3145 от РП II-21 до кръстовището с ул. „Чавдар войвода“ – с площ 3445 m2 и дължина 530 m“ – стойност 113 341 лв. с ДДС.

От страна на ОП „Комунални дейности“ за отчетения период е положен общо 23 590 тoна асфалт за поставяне на пътна настилка (пътища, паркинги и пешеходни алеи) в гр. Русе и Община Русе. Извършено е цялостно асфалтиране на 46 улици, 14 паркинга и 10 местни пътища и алеи. През 2019 г. за ремонт на уличната мрежа, пътна маркировка и сигнализация са инвестирани средства в размер на 1 648 255 лв. През 2018 година стартира мащабен ремонт на близо 140 улици и тротоари в Русе, обхващайки всеки един квартал, проекта е на стойност 10 млн. лв. Ежегодно се отпускат средства и за рехабилитиране на уличната мрежа в малките населени места, като за 2019 г. са осигурени средства в размер на 700 000 лв.

Програма Interreg V-A Румъния-България 2014-2020 г., в процес на изпълнение са:

• Проект „Инвестиране в пътната безопасност и подобряване свързаността на Община Русе и Окръг Гюргево с транспортна мрежа TEN-T“, който стартира през 2018 г. и е с продължителност 36 месеца.

• Проект „Добре развита транспортна система в Еврорегион Русе – Гюргево за по-добра свързаност с TEN-T мрежата“, който стартира през 2018 г. и е с продължителност 30 месеца.

Rs_Sh_Тr_t_1 Реализиране на инвестиционни проекти за подобряване на обществения транспорт и подобряване на съществуващата транспортна схема на Русе.

Реализиран е проект „Интегрирана система за градски транспорт на град Русе“ финансиран по ОП „Регионално развитие“ 2007-2013 г., на Стойност: 29 009 115.86 лв. Благодарение изпълнението на този мащабен проект е подобрен достъпът до обществения градски транспорт. Въведени са гъвкава система за таксуване на пътниците, както и Център за управление на трафика. Създадени са условия за по-безопасно придвижване на пешеходците и велосипедистите.

Реализиране на „Интегрирана система за градски транспорт на град Русе - 2 етап“, Договор BG16RFOP001-1.005-0001-C02, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Региони в растеж“2014-2020г. Главна цел на проекта е създаване на по-ефективен, побърз, екологичен и интелигентен градски транспорт с по-малко потребление на енергия и възможности за алтернативни форми на транспорт. По проект са изпълнени следните компоненти:

• Изградена пешеходна връзка – надлез между кв. Родина 3 и кв.Чародейка;

• Реконструкция на бул. „Придунавски“ и рехабилитация на три броя пасарелки;

• Изградена пешеходна зона по ул. „Чипровци“;

• Рехабилитация по ул. „Шипка“ в участъка от ул. „Чипровци“ до бул. „България“;

• Реконструкция и рехабилитация на пешеходен подлез при ПМГ „Баба Тонка“;

• Надграждане на интелигентна транспортна система.

Нова транспортна схема на Община Русе

Община Русе разработи предложение за актуализация на Общинската транспортна схема за превоз на пътници, обслужваща градските линии и тези до близките населени места на Община Русе. Тази значима стъпка предвижда конкретни решения по редица въпроси, касаещи заздравяване на услугата в зоните с по-голямо търсене; запазване на сегашния брой пътници и привличането на нови такива; създаване на по-удобна мрежа за потребителите и на лесни за разбиране разписания; проектиране на надеждна, удобна за пътниците транспортна система. За актуализацията Община Русе си сътрудничи с международен консорциум с богат опит в консултирането и планирането на интелигентни, екологични и икономически ефективни мобилни системи. В процеса на работа са проведени задълбочени проучвания и анализи за текущото състояние на услугата; дискусии със заинтересованите страни (вкл. действащите транспортни оператори) и публично обсъждане. В резултат е актуализирана транспортна схема на Община Русе е приета с решение на Общински съвет – Русе през 2019 г.

Въвеждане на нощна линия на градския транспорт

През месец май 2019 г. е въведена експериментална нощна линия на градския транспорт, която свързва квартал „Дружба“ с Централната градска част. Тя ще се изпълнява пилотно за период от една година и ако анализът покаже, че има интерес към нея, тя ще бъде запазена.

Курсовете на нощната линия се изпълняват от 00:30 ч. до 03:10 ч., като тролейбусът е специално брандиран, а с цел популяризиране на нощната линия са разработени информационни брошури и плакати, които съдържат подробно разписание на маршрутите и са достъпни във всички превозни средства на „Общински Транспорт Русе“ ЕАД. Билетът за еднократно ползване е в размер на 1 лв., както е и при останалите линии, които се

изпълняват през деня, а гражданите, които притежават карти за линии, които минават по този маршрут могат да ги използват при придвижването си с нощната линия.

Rs_Lt_Тr_t_2 и 3 Модернизиране и подновяване на автопарка в масовия градски транспорт През лятото на 2019 г. бяха закупени 17 бр. употребявани тролейбуса (соло вариант с дължина 12 метра), които послужиха за обновяване на автопарка на Общински Транспорт Русе ЕАД. Предстои закупуването на 15 нови тролейбуса и 20 електробуса по ОП Околна среда 2014-2020.

Rs_Lt_Тr_t_5 Изграждане на велосипедни алеи

В град Русе има изградени 14 километра велоалеи. Планът за велосипедната мрежа е приет с Решение на Общински съвет – Русе и е разделена на 5 участъка, определящи различни направления спрямо кръговото движение на бул. „Цар Освободител“ и бул. „Липник“.

Rs_Lt_Тr_t_6 Изграждане и определяне на паркинги, „синя зона“, стриктен контрол за неправилно паркиране.

В град Русе няма въведена синя зона с проект. Организирано е платено паркиране по улици и площади в централна градска част, съгласно чл.99 от Закона за движение по пътищата. Общ брой платени паркоместа – 511 бр. Общ брой паркоместа, приети с Решение №522, Пр.

№26/31.03.2009 г. но необслужвани на този етап – 252 бр.

Rs_Sh_Тr_t_5,6 и Rs_Lt_Тr_t_8 Благоустрояване на междублокови пространства и зелени площи, които са непрекъснат източник на пътен нанос.

През отчетения период са извършвани ежегодни дейности по благоустрояване на градската среда. Традиционно, всяка година Община Русе обновява по 20 детски площадки и изгражда по две площадки за фитнес на открито и за стрийт фитнес, като изгражда и нови спортни игрища. Инвестиции в размер на над 1 млн. лева в благоустрояването на малките населени места. В рамките на Национална кампания „За чиста околна среда“ на ПУДООС, МОСВ през 2018 г. и 2019 г. са реализирани общо 14 проекта в населените места - Николово, Тетово, Семерджиево, гр. Русе, кв. „Средна Кула“, гр. Русе, гр. Мартен, с. Червена вода. По проектите са осъществени различни дейности, свързани с почистване, озеленяване и обновяване на дворни пространства, тревни площи и детски площадки, засаждане на тревисти растения, изработване на беседка, монтаж на пейки и кошчета за отпадъци.

Кампания „Малки населени места“ Инициативата е на Община Русе, като целта на ежегодната кампания е да бъдат реализирани проекти за подобряване на физическата и жизнена среда на малките населени места на територията на община Русе, както и разрешаване на проблеми с висока обществена значимост. Проектите, които се изпълняват, са свързани с благоустрояването на детски и спортни площадки, паркове, места за отдих, ремонт на спортни центрове, реконструкция на тротоари и улична мрежа и др. През 2015- 2019 г. Община Русе провежда кампанията „Малки населени места“ ежегодно като средствата, които се отпускат, са в размер на 320 000 лв. и са насочени към финансиране на проекти на 13-те кметства от общината, както и кварталите „Средна кула“, „Долапите“,

„ДЗС“ и „Образцов чифлик“. През отчетния период на конкурсен принцип бяха финансирани общо 64 проекта на обща стойност 1 277 774 лв., осигурени от бюджета на Община Русе.

През 2017 г. стартира изпълнението на проект „Реконструкция и рехабилитация на пешеходна среда и изграждане на зони за обществен отдих“, който се изпълнява по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. Осъществено е реконструкция и рехабилитация на пешеходната среда по ул. „Славянска“, ул. „Църковна независимост“, ул.

„Райко Даскалов“ и ул. „Баба Тонка“, рехабилитация и изграждане на зона за обществен отдих по крайбрежната ивица на гр. Русе в района на ж.п. прелеза на Речна гара до ул.

„Мостова“, в т.ч. велоалеи, детска площадка, площадка за фитнес, сцени на открито, както и реконструкция и паркоустрояване на Розариума в Парка на младежта. Общата сума на проекта е 16 860 657.16 лв., като безвъзмездните финансови средства са в размер на 16790422.69 лв.

Rs_Sh_Tr_t_7 и Rs_Lt_Тr_t_8 Периодично почистване (ръчно или машинно) на непрекъснато натрупващия се пътен нанос на границата между пътното платно и паркингите

Съгласно договора за предоставяне на дейността по обществена хигиена ежедневно се извършва ръчно и машинно метене на улиците от главната и второстепенната улична мрежа, площадите, тротоарите и велоалеите. Обработваната площ се почиства от наноси, пръст, пясък, отпадъци и саморасли растения, и след това камарите се изнасят в рамките на работния ден.

Rs_Sh_Tr_t_8 Системно машинно миене на основната пътна мрежа на града и особено улиците, по които се движи обществения транспорт

Съгласно договора за предоставяне на дейността по обществена хигиена в гр. Русе, в началото на пролетта стартира ежедневно миене на улиците от главната и второстепенната улична мрежа. Основните пътни артерии – улици от първостепенна улична мрежа на гр. Русе, се мият през нощта с цел избягване на натоварения трафик през деня.

Rs_Sh_Tr_t_9 Проверки и контрол по спазване на изискванията за задължително покриване на тежкотоварните автомобили при транспортиране на строителни отпадъци и насипни товари – с цел намаляване на запрашаването на въздуха и предотвратяване замърсяване на уличните платна.

Съгласно чл. 16, буква „е” от Наредба №3 на Общински съвет – Русе за организация и развитие на комунално-битовата дейност в Община Русе е забранено превозването на отпадъци и шума от МПС без покривала. Същата забрана е регламентирана и с чл.21, т.7 на Наредба №15 на Общински съвет – Русе за управление на отпадъците на територията на Община Русе. Ежедневен контрол върху изпълнение на наредбите на Общински съвет – Русе се осъществява от служители на специализирано звено „Контрол за опазване на обществения ред и сигурността” при Община Русе. При издаване на маршрутни листи за транспортиране на отпадъци до инсталации за третирането им, в тях задължително фигурира изискването за покриване на товарите.

Приоритет 3. Намаляване емисиите на ФПЧ10 от промишлеността

Rs_Sh_Pr_t_1 - Контрол на емисиите на ФПЧ10 от производствените инсталации на

„Монтюпе“ ООД, „Керос“ ООД и „Топлофикация Русе“ АД с цел да не се допуска нарушение на нормите, заложени в действащите им комплексни разрешителни.

Rs_Sh_Pr_t_2 - Стриктен контрол на емисиите на ФПЧ10 от производствените предприятия.

Контрол на емисиите във въздуха, както и на заложените условия в комплексните разрешителни за експлоатация на промишлените предприятия се осъществява чрез планираните текущи и извънредни проверки (при необходимост) от страна на РИОСВ Русе и ИАОС.

През 2020 г. с Решение № 48/23.01.2020 г. на Общински съвет – Русе е създадена временната комисия за проучване на всички факти и обстоятелства, свързани със замърсяването на атмосферния въздух и за отпадъците в Община Русе. Комисията се свиква ежемесечно, заседанията са открити с присъствието на граждани, представители на РЗИ, РИОСВ, Русенския университет – проф. Владимиров.

Създадена е междуведомствената комисия с участието на експерти от Областна администрация Русе, която организира проверки в предприятия на територията на Русе, които се считат за възможни потенциални замърсители. Целта е да бъдат установени евентуални източници на отделяне на емисии и неприятни миризми във въздуха. Извършват се проверки на място, а също така детайлно се разглеждат всички комплексните разрешителни на фирмите. При необходимост се сезира и прокуратурата, а при установяването на вредни емисии във въздуха от конкретни предприятия, се предприемат мерки за превеждането на технологичния процес в съответствие с комплексните разрешителни, по които работят включително и по законово-административен начин. При неизпълнение на мерките може да се стигне и до спиране на съответните производства.

Във връзка с издадена Заповед №РД-01-2796 от 26.09.2016 г. на Кмета на Община Русе се сформира междуведомствена работна група за извършване на проверки на предприятия, които биха оказали въздействие върху качеството на атмосферния въздух на гр. Русе. Работната група с представители на РИОСВ, Регионална лаборатория Русе, Община Русе, Регионална здравна инспекция, Дирекция „Инспекция на труда“ и РСПБЗН изготвиха списък на предприятия за проверка, както и график за дейността. Бяха проверени следните предприятия: „Монтюпе“ ЕООД, „Мегахим“ АД, „Билбобул“ ООД, „Пиролиза“ ЕООД,

„Лубрика“ ООД, „Топлофикация-Русе“, „Адванс Техник Композит“ ЕАД-Русе, „СЕТ“,

„Оберьостерайхише Биодизел България“ЕООД- Русе, „Оргахим Резинс“ АД, „Полисан“ АД,

„Русе Кемикълс“ АД. По време на проверките са извършени контролни измервания на организирани източници на емисии от изпускащи устройства. Извършеният анализ на резултатите, не е показал превишаване на НДЕ на измерените показатели. На 10.11.2016г. представители на институциите връчиха Заповед №471 от 10.11.2016г. на Директора на РИОСВ-Русе за спиране на част от Инсталация за каруселно леене на алуминий в завод за производство на алуминиеви детайли и части на „Монтюпе“ ЕООД, гр. Русе.

В гр. Русе бяха позиционирани мобилни автоматични станции за контрол на качеството на атмосферния въздух, с денонощен режим на работа. Разположени са в ж.к. „Здравец- изток“ и в двора на Русенски университет. Функционира и една автоматична измервателна станция,

разположена в ж.к. „Възраждане“ - до руското консулство, която е част от Националната система за контрол на качеството на атмосферния въздух в реално време.

Община Русе има достъп до данните за качеството на атмосферния въздух от автоматичната измервателна станция „Възраждане“ в реално време. Данните от двете мобилни автоматични станции, ежедневно се публикуват на интернет страницата на ИАОС, РИОСВ-Русе и Община Русе.

Изводи от анализа:

• Оценка:

Изпълнението на заложените, в Плана за действие, мерки през периода 2016-2020 година е довело до намаляване на емисиите на замърсителя ФПЧ10, респективно до намаление броя превишение на СДН за ФПЧ10 от 77 през 2016 г. до 53 през 2020 г. Намален е значително и броя на превишенията на СДН извън отоплителния сезон – от 20 през 2026 г. до 6 през 2020г. СГК след 2016 г трайно е под средногодишната норма за опазване на човешкото здраве за ФПЧ10 от 40 µg/m3. Прилагането на мерките е довело и до намаляване на СГК за ФПЧ2.5 – от 23 µg/m3 през 2016 г. до 19 µg/m3 през 2020г, което е в рамките на нормата за опазване на човешкото здраве за ФПЧ2.5 от 20 µg/m3. Видно е, че прилаганите мерки имат ефект, но все още някой от нормите за КАВ не се покриват (допустим брой превишения на СДН).

• Потвърждаване/Коригиране/Преформулиране:

Досегашните мерки могат да бъдат потвърдени за прилагане и в следващия програмен период. Необходимо е обаче интензифициране на някои от тях, както и предлагане на нови специфични мерки, приоритетно насочени към намаляване на емисиите на ФПЧ от „Битово отопление“, транспорта и вторичното разпрашаване.

VIII. МЕРКИ И ПРОЕКТИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА КАВ, ПО

ОТНОШЕНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ НА ФПЧ10 и ФПЧ2.5, КОИТО СЛЕДВА ДА СЕ ПРИЛОЖАТ.

Имайки предвид

ЦЕЛИТЕ, КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ ПОСТИГНАТИ В КРАТКОСРОЧЕН ПЛАН:

1) Намаляване и поддържане на регистрираните превишения на СДН на ФПЧ10 до нормативно допустимите 35 броя за едногодишен период.

2) Поддържане на СГ концентрация на ФПЧ10 до 30 µg/m3 и на ФПЧ2.5 до 20 µg/m3.

и необходимостта те да бъдат постигнати в най-кратки срокове, по-долу са предложени основните групи от мерки, които трябва да бъдат приложени. При формулиране на тези мерките са взети предвид, както целите на Европейската зелена сделка и прехода към климатична неутралност за намаляване на замърсяването по отношение на въздуха, така и заложените в ОПОС 2021-2027 приоритети за интервенция. В този смисъл мерките са насочени към подобряване на наблюдението, докладването, предотвратяването и отстраняването замърсяването на въздуха:

ОСНОВНИ ГРУПИ МЕРКИ ЗА ПОСТИГАНЕ НА ЗАЛОЖЕНИТЕ ЦЕЛИ:

1) Мерки за намаляване на замърсяването на въздуха от битовото отопление – поетапна подмяна на отоплителни уреди на твърдо гориво (приоритетно в енергийно ефективни жилища); въвеждане на зони с ниски емисии; насърчаване на топлофикацията, вкл. разширяване на разпределителната мрежа за централно топлоснабдяване; насърчаване използването на ВЕИ, водород, други иновационни алтернативи, когато е приложимо.

2) Мерки за намаляване на замърсяването на въздуха от транспорта – поетапно намаляване използването на лични превозни средства с високи емисии чрез насърчаване на електромобилността, вкл. и чрез изграждане на инфраструктура за алтернативни горива по основните направления на републиканската пътна мрежа; въвеждане на зони с ниски емисии и др.;

3) Мерки за справяне с вторичното разпрашаване – зелена инфраструктура в градските зони, вкл. създаване на „зелени пояси/зони“, машини за почистване на улици и др.;

4) Подобряване на мониторинга на КАВ, вкл. надграждане на Националната система за наблюдение на КАВ в реално време и Информационната система за докладване на данни за КАВ;

5) Разработване/актуализация на стратегически/ програмни/ планови/ аналитични документи във връзка с качеството на атмосферния въздух, прогнозиране, моделиране;

6) Обучителни и информационно-образователни мерки.

Използваната сигнатурата за означаване на основните приоритетни мерки е както следва:

1. Мерки за намаляване на замърсяването на въздуха от битовото отопление (Rs_Dh);

2. Мерки за намаляване на замърсяването на въздуха от транспорта (Rs_Tr);

3. Мерки за справяне с вторичното разпрашаване (Rs_Dust);

4. Мерки за подобряване на мониторинга на КАВ (Rs_Mon);

5. Мерки за разработване/актуализация на стратегически/програмни/планови/ аналитични документи (Rs_Doc);

6. Обучителни и информационно-образователни мерки (Rs_Inf);

Мерките са обозначени и в съответствие с етапите на планиране, както следва:

1) Мерки с постоянен характер – това са мерки, които се прилагат през целия период на действие на програмата. Например мерките за намаляване на замърсяването на въздуха от битовото отопление (Rs_Per_Dh), от транспорта (Rs_Per_Tr), от промишлеността (Rs_Per_Рr);

2) Краткосрочни мерки – мерки, чийто срок за изпълнение е в рамките на 12-18 месеца от приемане на програмата – (Rs_Sh_Dh), (Rs_Sh_Tr) и т.н.;

3) Средносрочни мерки – мерки, които се прилагат 3 години от приемане на програмата (до 2023г) – (Rs_Mt_Dh), (Rs_Mt_Tr) и т.н. и

4) Дългосрочни мерки – прилагането им е до края на програмния период - 2026г. – (Rs_Lt_Dh), (Rs_Lt_Tr) и (Rs_Lt_Gc) и т.н.

Основните мерки за достигане на нормите за КАВ в Община Русе са със срок на действие до 2024 г., така че периодът на превишаване да бъде възможно най-кратък и в синхрон с времевия хоризонт на Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух (2018 – 2024г.), приета с Решение № 334 на МС от 07.06.2019г. За периода след 2024г. в програмата са заложени мерки за изпълнение, които да поддържат качеството на атмосферния въздух в съответствие с нормите.

1. Мерки с постоянен характер – Rs_Per

Код

Описание на мярката

Срок за изпълнение

Очакван ефект

Период, в който се очаква ефект

Необходими средства, лв.

Източник на финансиране

Отговорна институция

Индикатор за контрол на изпълнението

1.1. Мерки с постоянен характер за намаляване емисиите на ФПЧ10 и ФПЧ2.5 от битово и обществено отопление с твърди горива (Rs_Per_Dh)

Rs_Per_Dh_a_1

Уведомяване на Община Русе, за наличие на условията по чл. 2, ал.1 и

2 на Наредба № 6 от 7 октомври 2019г. за изискванията и контрола върху дървесината, която се използва за битово отопление.

ежегодно до края на февруари, до отпадане на необходимост

Намаляване на емисиите на ФПЧ10 и ФПЧ2.5

2021-2026

В рамките на бюджета за специализира- но звено

„Контрол за опазване на обществения ред и сигурността” и отдел

„Екология“

Общински бюджет

РИОСВ Русе

Получено уведомление

Rs_Per_Dh_a_2

Оповестяване на данните от уведомлението на РИОСВ Русе на интернет страницата и на видно място в сградата на общината и

кметствата.

ежегодно, до отпадане на необходимост

Община Русе

Осигурен обществен достъп за нивата на

ФПЧ10

Rs_Per_Dh_a_3

Контрол по изпълнение на Наредба

№ 6 от 7.10.2019г. за изискванията и контрола върху дървесината, която се използва за битово отопление.

постоянен

Извършени проверки

Rs_Per_Dh_а_4

Системни проверки за нерегламентирано изгаряне на гуми,

пластмаси, текстил и други.

постоянен

Предотвратя- ване на залпови емисии на ФПЧ10 и ФПЧ2.5

Брой проверки

Rs_Per_Dh_а_5

Системни проверки на строителните обекти за начина на отопление на работниците и чистотата на

строителните площадки.

постоянен

Брой проверки

Rs_Per_Pr_а_6

Привеждане в съответствие и контрол на производствените обекти, в съответствие с НДНТ и

съответните справочни документи (BREFs).

постоянен

Намаляване на годишните емисии на ФПЧ

2021-2026

Промишлени предприятия/ ИАОС

Брой проверки

Код	Описание на мярката	Срок за изпълнение	Очакван ефект	Период, в който се очаква ефект	Необходими средства, лв.	Източник на финансиране	Отговорна институция	Индикатор за контрол на изпълнението
1.2. Мерки с постоянен характер за намаляване емисиите на ФПЧ10 и ФПЧ2.5 от транспорта (Rs_Per_Tr)
Rs_Per_Tr_а_1	Осъществяване на проверки за спазването на мерки за недопускане на замърсяване от строежите, вкл. по спазването на маршрутите за транспортиране на отпадъците от строителните обекти.	постоянен	Намаляване на емисиите от разпрашаване	2021-2026	В рамките на бюджета за специализиран о звено „Контрол за опазване на обществения ред и сигурността” и отдел „Екология“	Общински бюджет	Община Русе	Брой извършени проверки/ констатирани нарушения
Rs_Per_Tr_а_2	Постоянен контрол за неправилно паркиране, особено в зелените площи.							Брой извършени проверки
Rs_Per_Tr_а_3	Проверки и действия за освобождаване на общински територии от ИУМПС							Брой освободени паркоместа
Rs_Per_Tr_а_4	Контрол по спазване изискването за транспортирането на насипни материали само от автомобили с покривала							Брой извършени проверки
Rs_Per_Tr_а_5	При обявяване на обществени поръчки/концесии за сключване на нови договори, за чието изпълнение е необходимо използването на транспортна техника, да се включва условие към изпълнителите за покриване на изискванията на Регламент (ЕО) №715/2007 от 20 юни 2007 год. за типово одобрение на МПС (минимум Евро 6).							Брой обществени поръчки с въведено изискване за доставка на нова транспортна техника

Код

Описание на мярката

Срок за изпълнение

Очакван ефект

Период, в който се очаква ефект

Необходими средства, лв.

Източник на финансиране

Отговорна институция

Индикатор за контрол на изпълнението

Rs_Per_Tr_а_6

При закупуване на нова транспортна техника за нуждите на Община Русе, да се прилагат изискванията на Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2007г. за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари - минимум Евро 5.

постоянен

Намаляване емисиите на ФПЧ10 ФПЧ2.5 от

транспорта

2021-2026

Община Русе

Брой закупени МПС

отговарящи на стандарт минимум Евро 5

Rs_Per_Tr_t_1

Системно машинно метене и миене на основната улична мрежа на града, в т.ч. периодично ръчно почистване на уличните регули.

1 354 166

Общински бюджет

Община Русе

кв.м. измити улици

Rs_Per_Tr_t_2

Поддържане проводимостта на оттоците и дъждоприемните шахти.

Община Русе

Брой почистени оттоци и шахти

Rs_Per_Tr_t_3

Реализиране на инвестиционни проекти за подобряване на обществения транспорт и подобряване на съществуващата транспортна схема на Русе.

По проект

Оперативни програми, Международни фондове, Общински бюджет

Община Русе

Реализирани проекти

Код

Описание на мярката

Срок за изпълнение

Очакван ефект

Период, в който се очаква ефект

Необходими средства, лв.

Източник на финансиране

Отговорна институция

Индикатор за контрол на изпълнението

Rs_Per_Tr_t_4

Обновяване на автомобилния парк, включително насърчаване на електромобилността, чрез предлагане на финансови инструменти.

постоянен

Намаляване емисиите на ФПЧ10 и ФПЧ2.5 от ДВГ

2021-2026

По проект

Оперативни програми, Международни фондове, Общински бюджет

Община Русе

Относителен дял на електромобили

Rs_Per_Tr_t_5

Подобряване и разширяване на системата за кратковременно платено паркиране „синя зона“.

Брой места

1.3. Мерки за справяне с вторичното разпрашаване (Rs_Per_Dust)

Rs_Per_Dust_а_1

Контрол за възстановяване на улици и тротоари при ремонт/изграждане на елементи на техническата инфраструктура с цел недопускане на замърсяване на прилежащите площи и увеличаване на пътния нанос или ветрово запрашване.

постоянен

Предотвратяв ане на разпрашаване от МПС

2021-2026

В рамките на бюджета

Общински бюджет

Община Русе

Брой извършени проверки/ констатирани нарушения

Rs_Per_Dust_t_1

Изграждане на сигурни тротоари – изграждане на съоръжения, които ограничават достъпа на МПС до тротоарите и зелените площи.

1 000 000 лв.

Брой извършени проверки

Код

Описание на мярката

Срок за изпълнение

Очакван ефект

Период, в който се очаква ефект

Необходими средства, лв.

Източник на финансиране

Отговорна институция

Индикатор за контрол на изпълнението

Rs_Per_Dust_t_2

Облагородяване и затревяване на незаетите междублокови пространства.

постоянен

Намаляване емисиите от ресуспенди- ране

2021-2026

По проект

Оперативни програми, Международни фондове, Общински бюджет

Община Русе

Площ на облагородени и затревени

терени

Rs_Per_Dust_t_3

Изграждане и рехабилитация на зелена инфраструктура в градските зони, вкл. създаване/разширяване на

„зелени пояси/зони“

Реализирани проекти

Rs_Per_Dust_t_4

Контрол върху строителните обекти, за спазване на изискването за измиване на гумите на превозните средства, почистване и измиване на пътищата около обекта и използването на прахозащитни средства.

Не са необходими

брой проверки

Rs_Per_Dust_а_2

Непрекъснат контрол и санкции за замърсяване около строителни

обекти.

В рамките на бюджета на

Община Русе

Общински бюджет

Община Русе

Брой актове.

Rs_Per_Dust_t_5

Реконструкция и рехабилитация на уличната мрежа

В рамките на бюджета на ОП

„Комунални дейности”

Оперативни програми, Международни фондове, Общински бюджет

Брой улици

Rs_Per_Dust_t_6

Изграждане на нови паркинги и обособяване на нови места за паркиране

Брой нови паркинги и

места за паркиране

Rs_Per_Dust_t_7

Ремонт и възстановяване на повредени тротоарни настилки.

Ремонтирани тротоари.

Код

Описание на мярката

Срок за изпълнение

Очакван ефект

Период, в който се очаква ефект

Необходими средства, лв.

Източник на финансиране

Отговорна институция

Индикатор за контрол на изпълнението

Rs_Per_Dust_t_8

Редовно почистване на междублоковите пространства от отпадъци.

постоянен

Предотвратя- ване на разпрашаване

2021-2026

дейности”

Общински бюджет

Община Русе

Почистени площи.

Rs_Per_Dust_а_3

Непрекъснат контрол и санкции за замърсяване на междублоковите пространства.

Наложени санкции

Rs_Per_Dust_а_4

При възлагане на строителство и ремонт на улици, паркинги и др. обекти да се поставя условие към изпълнителите да не се използват въздуходувки за почистване преди асфалтиране.

Община Русе

Въведено изискване.

1.4. Мерки с постоянен характер за подобряване на мониторинга на КАВ - Rs_Per_Mon

Rs_Per_Mon_t_1

Закупуване на нова мобилна станция за измерване качеството на

атмосферния въздух

постоянен

Информиране за КАВ

2021-2026

100 000 лв.

ОПООС/

Държавен бюджет

МОСВ ИАОС

Работеща МС

Rs_Per_Mon_t_2

Придобиване възмездно право на ползване на автоматична станция за

измерване КАВ от Община Белене

постоянен

Информиране за КАВ

2021-2026

20 000 лв.

Общински бюджет

Община Русе

Работеща АИС

1.5. Мерки с постоянен характер за разработване/актуализация на стратегически/програмни/планови/аналитични документи (Rs_Per_Doc)

Rs_Per_Doc_а_1

Ежегоден доклад за изпълнение на Програмата за подобряване качеството на атмосферния въздух на Община Русе.

постоянен

Информиранe на населението

2021-2026

В рамките на бюджета за опазване на околната среда

Общински бюджет

Община Русе

Изготвени доклади

Rs_Per_Doc_а_2

Актуализация на плана с мерки към Програма за подобряване КАВ на Община Русе.

при необходимост

Приемане и адаптиране

на мерки за КАВ

Актуални мерки

Код

Описание на мярката

Срок за изпълнение

Очакван ефект

Период, в който се очаква ефект

Необходими средства, лв.

Източник на финансиране

Отговорна институция

Индикатор за контрол на изпълнението

1.6. Обучителни и информационно-образователни мерки с постоянен характер (Rs_Per_Inf)

Rs_Per_Inf_1

Провеждане на информационни кампании за разясняване на населението на икономическите и екологични ползи от енергийната ефективност.

постоянен

Формиране на отношение и поведение на гражданите по проблемите на КАВ.

2021-2026

50 000

ОПОС, ОПРР,

Други програми, Общински бюджет

Община Русе

Брой проведени кампании

Rs_Per_Inf_2

Провеждане на информационни кампании за разясняване на ефектите от използването на стандартизирани горива и горивни инсталации.

Rs_Per_Inf_3

Провеждане на информационни кампании за запознаване на обществеността с въздействие на ФПЧ10 и ФПЧ2.5 върху здравето на хората и възможностите за лично участие в намаляване на вредните емисии.

Rs_Per_Inf_4

Провеждане на информационни кампании за задълженията на лицата, използващи дървесина за битово отопление - Чл. 4. (3) от Наредба № 6 от 7 октомври 2019 г.

ежегодно

Rs_Per_Inf_5

Провеждане на информационна кампания и насърчаване използването на обществения транспорт, в т.ч. и велосипедния

транспорт.

постоянен

ОПОС,

Общински бюджет

Код

Описание на мярката

Срок за изпълнение

Очакван ефект

Период, в който се очаква ефект

Необходими средства, лв.

Източник на финансиране

Отговорна институция

Индикатор за контрол на изпълнението

Rs_Per_Inf_6

Разработване на образователни програми за граждани, младежи и учениците за влиянието на употребата на отоплителни уреди на твърдо гориво и високоемисионни

дизелови автомобили върху качеството на въздуха.

постоянен

Формиране на отношение и поведение спрямо проблемите на КАВ.

2021-2026

50 000

ОПОС, ОПРР,

Други програми, Общински бюджет

Община Русе

Разработени програми.

Rs_Per_Inf_7

Организиране на информационни срещи сред гражданите, дискусии и конкурси за ползите от предприемането на мерки за засилването на устойчивата градска

мобилност.

Ограничаване трафика

на автомобили

Община Русе, НПО

Проведени срещи, дискусии и конкурси

2. Краткосрочни мерки – Rs_Sh

Код

Описание на мярката

Срок за изпълнение

Очакван ефект

Период, в който се очаква ефект

Необходими средства, лв.

Източник на финансиране

Отговорна институция

Индикатор за контрол на изпълнението

2.1. Краткосрочни мерки за намаляване емисиите на ФПЧ10 и ФПЧ2.5 от битово и обществено отопление с твърди горива (Rs_Sh_Dh)

Rs_Sh_Dh_a_1

Обявяване на интернет страницата и на видно място в сградата на общината и кметствата изискванията към дървесината за битово отопление и

начините и сроковете за съхранението й.

2021

Информиране на населението

2022

Общински бюджет

Община Русе

Обявени изисквания

Rs_Sh_Dh_а_2

Определяне на териториалния обхват за прилагане на Наредба №6/7.10.2019г. за изискванията и контрола върху дървесината, която се използва за битово

отопление.

2021-2026

Общински съвет

Решение на ОС

Код

Описание на мярката

Срок за изпълнение

Очакван ефект

Период, в който се очаква ефект

Необходими средства, лв.

Източник на финансиране

Отговорна институция

Индикатор за контрол на изпълнението

Rs_Sh_Dh_t_1

Изготвяне на проектно предложение на интегриран проект „Намаляване на замърсяването на атмосферния въздух с фини прахови частици в гр. Русе“ по Приоритетна ос 5 „Подобряване качеството на атмосферния въздух“ по

ОПОС 2021-2027г.

2021

Намаляване емисиите на ФПЧ10 и ФПЧ2.5

2022

50 000

Общински бюджет

Община Русе

Изготвено и подадено проектно предложение

Rs_Sh_Dh_t_2

Замяна на конвенционални уреди за отопление с дърва и въглища в читалища, училища, музеи, библиотеки и др.

2023

2024

50 000

Финансиращи програми, Общински

бюджет

Брой заменени уреди.

Rs_Sh_Dh_t_3

Прилагане на мерки за ЕЕ на жилищни и административни сгради.

2023

Намаляване на енергопотребл ението

2024

по проект

ПЕЕ по Плана за

възстановяване

Община Русе

Брой сгради с приложени

мерки за ЕЕ

2.2. Краткосрочни мерки за намаляване емисиите на ФПЧ10 от транспорта (Rs_Tr)

Rs_Sh_Tr_t_1

Закупуване и доставка на 35 електрически транспортни средства за нуждите на обществения транспорт на община Русе. Предвижда се доставка и монтаж на 20 станции за зареждане в

тролейбусно депо и 4 станции за бързо зареждане чрез пантографи.

2022

Намаляване на годишни емисии на ФПЧ10 с 4

т/год.

2022-2026

46 800 000

ОПОС,

Бюджет Община Русе

Община Русе

Реализиран проект

Rs_Sh_Tr_t_2

„Интегрирана система за градски транспорт на град Русе - 2 етап“

2021

Намаляване на годишни емисии на ФПЧ от транспорта

24 300 000

ОП „Региони в растеж“,

Бюджет Община Русе

Община Русе

Реализиран проект.

Rs_Sh_Tr_t_3

Реализиране на проект „Инвестиране в пътната безопасност и подобряване

свързаността на Община Русе и окръг Гюргево с транспортната мрежа TEN-T

8 555 684

ЕФРР,

Бюджет Община Русе

Община Русе

Реализиран проект.

Код

Описание на мярката

Срок за изпълнение

Очакван ефект

Период, в който се очаква ефект

Необходими средства, лв.

Източник на финансиране

Отговорна институция

Индикатор за контрол на изпълнението

Rs_Sh_Tr_t_4

Реализиране на проект „Добре развита транспортна система в Еврорегион Русе-

Гюргево за по-добра свързаност с TEN-T мрежата“

2021

Намаляване на годишни емисии на ФПЧ от транспорта

2022-2026

6 295 697

ЕФРР,

Бюджет Община Русе

Община Русе

Реализиран проект

Rs_Sh_Tr_t_5

Изграждане, ремонт и поддържане на уличната мрежа.

4 375 050

Бюджет Община Русе

Реализирани обекти

Rs_Sh_Tr_t_6

Закупуване на електромобил за нуждите на домашен социален патронаж към Община Русе

65 000

Национален Доверителен Екофонд

Закупен автомобил

2.3. Краткосрочни мерки за справяне с вторичното разпрашаване (Rs_Sh_Dust)

Rs_Sh_Dust_t_1

Озеленяване и поддръжка на зелените площи.

2021

Намаляване на неорганизира ните емисии на ФПЧ

2021-2026

3 600 000

Общински бюджет

Община Русе

Озеленени и

поддържани площи

Rs_Sh_Dust_t_2

Благоустрояване на междублоковите пространства, изграждане на детски площадки и др.

В рамките на общински бюджет

Реализирани проекти

Rs_Sh_Dust_t_4

Изграждане на нови и ремонт на съществуващи паркинги

2.4. Краткосрочни мерки за подобряване на мониторинга на КАВ (Rs_Sh_Mon)

Rs_Sh_Mon_t_1

Доставка на мобилна станция за измерване качеството на въздуха.

2021

Подобряване определянето на КАВ

2021-2026

98 500

Бюджет Община Русе

Община Русе

Работеща МАИС

Rs_Sh_Mon_t_2

Въвеждане в експлоатация на 2бр. нови АИС по Проект „Българските общини работят заедно за подобряване на

качеството на атмосферния въздух“, LIFE IP CLEAN AIR

по проект

LIFE IP CLEAN AIR

Въведени АИС

Код

Описание на мярката

Срок за изпълнение

Очакван ефект

Период, в който се очаква ефект

Необходими средства, лв.

Източник на финансиране

Отговорна институция

Индикатор за контрол на изпълнението

2.5. Краткосрочни мерки за разработване/актуализация на стратегически/програмни/планови/ аналитични документи (Rs_Sh_Doc)

Rs_Sh_Doc_a_1

Предварително проучване за ефектите от въвеждане на зелена зона от транспорта, нейният обхват и режим.

2021

Приемане на адекватни

мерки за КАВ.

2021-2026

50 000

ОПОС,

Общински бюджет

Община Русе

Проведено проучване

2.6. Краткосрочни обучителни и информационно-образователни мерки (Rs_Inf)

Rs_Sh_Inf_a_1

Провеждане на информационна кампания за линиите по транспортната схема и велосипедните маршрути (вкл. и туристическите вело-маршрути).

2021

Информиране на населението.

2021-2023

5000

Общински бюджет

Община Русе

Проведена кампания

Rs_Sh_Inf_a_2

Популяризиране на устойчивите форми на мобилност на територията на града и региона чрез публикации и интервюта в местни медии

10 000

Общински бюджет

Брой публикации

Rs_Sh_Inf_t_1

Надграждане и разширяване обхвата на Системата за информиране на гражданите с данните от всички АИС.

по проект

Проект LIFE

Включени АИС в системата

Rs_Sh_Inf_a_3

Провеждане на обучения на тема "Устойчива градска мобилност" в основните училища на територията на гр. Русе

2023

50 000

Общински бюджет

Проведени обучения

3. Средносрочни мерки - Rs_Mt

Код

Описание на мярката

Срок за изпълнение

Очакван ефект

Период, в който се

очаква ефект

Необходими средства, лв.

Източник на финансиране

Отговорна институция

Индикатор за контрол на изпълнението

3.1. Средносрочни мерки (Rs_Mt_Dh) за намаляване на емисиите на ФПЧ от битово отопление

Rs_Mt_Dh_t_1

Проучване на необходимостта и възможностите за създаване на зона/и с ниски емисии на вредни вещества с цел ограничаване употребата на определени видове горива и/или уреди за отопление в

определени райони.

2023

Намаляване емисиите на ФПЧ от битово отопление

50 000

ОПОС

Общински бюджет

Проведено изследване

Rs_Mt_Dh_t_2

Изпълнение на Интегриран проект

„Българските общини работят заедно за подобряване на качеството на атмосферния въздух” по Програма LIFE

2024

Намаляване емисиите на ФПЧ10

с 21 тона

2024-2026

2 999 461

Програма LIFE на Европейския съюз

Община Русе

Брой домакинства, включени в проекта.

Rs_Mt_Dh_t_3

Повишаване на ЕЕ в жилищния сграден фонд (еднофамилни и многофамилни жилищни сгради), чрез прилагане на мерки за ЕЕ.

2024

Намаляване емисии на ФПЧ10 с 5 т.

по проект

НПЕЕ

Брой жилища с внедрени мерки за ЕЕ

Rs_Mt_Dh_а_1

Съгласуване на плановете на

„Топлофикация Русе“ ЕАД и

„Овергаз мрежи“ АД за развитие на мрежите с политиките на общината за КАВ и климата.

2024

Предоставяне на възможности за алтернативно отопление

Община Русе

„Топлофикация Русе“ ЕАД,

„Овергаз мрежи“ АД

Съгласувани планове

3.2. Средносрочни мерки (Rs_Mt_Tr) за намаляване на емисиите на ФПЧ от транспорта

Rs_Mt_Tr_t_1

Изграждане/реконструкция/рехабили тация на пътната и уличната мрежа в Общината.

2024

Намаляване на неорганизиранит е емисии на

2024-2026

по проект

Финансиращи програми,

Общински бюджет

Община Русе

Реализирани обекти

Код

Описание на мярката

Срок за изпълнение

Очакван ефект

Период, в който се

очаква ефект

Необходими средства, лв.

Източник на финансиране

Отговорна институция

Индикатор за контрол на изпълнението

ФПЧ

Rs_Mt_Tr_t_2

Повишаване ефективността, подобряване качеството и обхвата на общински предприятия

„Паркстрой“ и „Комунални дейности“ чрез осигуряване на нови модерни машини за почистване на улици и др.

2023

Намаляване на разпрашаването

2021-2026

По проект

ОПОС, ОПРР,

Общински бюджет

Община Русе

Закупени машини

Rs_Mt_Tr_t_3

Поетапно намаляване използването на лични превозни средства с високи емисии чрез разширяване на велосипедната мрежа, съгласно

„План за велосипедна мрежа“ и подобряване качеството на съществуващата.

Намаляване използването на лични превозни средства

1 000 000

Километри изградени велоалеи

Rs_Mt_Tr_t_4

Оптимизиране на транспортните схеми с цел намаляване интензивността на транспорта.

Намаляване емисиите от транспорта

по проект

Реализирани схеми

Rs_Mt_Tr_t_5

Създаване на места за заключване на велосипеди и ел. скутери. Въвеждане на общинска услуга за наемане на велосипеди под наем

Въведена услуга

Rs_Mt_Tr_t_6

Насърчаване обновяването на автомобилния парк, включително на електромобилността, чрез диференциране на местните данъци,

права за паркиране и др.

2024

Намаляване емисиите от транспорта

2021-2026

По проект

Финансиращи програми, Общински бюджет

Община Русе

Реализирани обекти

Код

Описание на мярката

Срок за изпълнение

Очакван ефект

Период, в който се

очаква ефект

Необходими средства, лв.

Източник на финансиране

Отговорна институция

Индикатор за контрол на изпълнението

Rs_Mt_Tr_t_7

Поставяне на динамични табла за трафик информация в реално време - за отклонение на трафика, които да се използват при извънредни ситуации, свързани с инциденти и др.

2023

Предотвратяване на

задръствания, разхода на гориво и емисиите

2024-2026

1 000 000

ОПОС, ОПРР,

Общински бюджет

Община Русе, КАТ

Поставени табла

Rs_Mt_Tr_t_8

Изграждане на паркоместа тип

„джобове“ и нови паркинги.

Намаляване емисиите на вредни газове,

частици и шум

по проект

Община Русе

Брой нови паркоместа

Rs_Mt_Tr_t_9

Ремонт на настилките на съществуващи паркинги.

Намаляване емисиите от транспорта

Подменени/рехаб илитирани

настилки

Rs_Mt_Tr_t_10

Изграждане и поддържане на залесителни пояси по основните и най-натоварени пътни артерии.

Извършено залесяване

3.3. Средносрочни мерки за намаляване на вторичното разпрашаване (Rs_Mt_Dust)

Rs_Mt_Dust_t_1

Изграждане и поддържане на зелена инфраструктура, вкл. създаване/ разширяване на „зелени пояси/зони“. Възстановяване на боровата гора на входа на гр. Русе.

2024

Намаляване на неорганизиранит е емисии на ФПЧ

2024-2026

по проект

Европейски програми, Общински бюджет

Община Русе

Изпълнени проекти

Rs_Mt_Dust_t_2

Изграждане на паркови зони в общински терени в крайните квартали

2024

Намаляване на неорганизиранит е емисии на

ФПЧ

2024-2026

по проект

Европейски програми, Общински бюджет

Община Русе

Намаляване на неорганизираните емисии на ФПЧ

Код

Описание на мярката

Срок за изпълнение

Очакван ефект

Период, в който се

очаква ефект

Необходими средства, лв.

Източник на финансиране

Отговорна институция

Индикатор за контрол на изпълнението

Rs_Mt_Dust_t_3

Облагородяване на

вътрешноквартални пространства. Създаване на регистър на граждански инициативи за подобряване на градската среда и подпомагане при реализиране.

2024

Намаляване на неорганизиранит е емисии на ФПЧ

2024-2026

по проект

Европейски програми, Общински бюджет

Община Русе

Изпълнени проекти

Rs_Mt_Dust_t_4

Обследване и регистриране в специално създаден регистър на всички „кални“ точки – неасфалтирани улици, пътеки, паркинги и др. обществени обекти.

Създаден регистър

Rs_Mt_Dust_t_5

Отстраняване на всички регистрирани „кални“ точки – неасфалтирани улици, пътеки, паркинги и др., чрез асфалтиране, благоустрояване, затревяване и т.н.

Бр. отстранени

„кални“ точки

3.4. Средносрочни мерки за подобряване мониторинга на КАВ (Rs_Mt_Mon)

Rs_Mt_Mon_t_1

Поддържане на мобилна автоматична измервателна станция за КАВ. Осигуряване качеството, чрез проверка и калибриране на анализаторите от акредитираната лаборатория.

2024

Определяне на КАВ в райони, извън обхвата на АИС.

2021-2024

50 000

ОПОС

Общински бюджет

Община Русе

Работеща и калибриране МАИС

Код

Описание на мярката

Срок за изпълнение

Очакван ефект

Период, в който се

очаква ефект

Необходими средства, лв.

Източник на финансиране

Отговорна институция

Индикатор за контрол на изпълнението

3.5. Средносрочни мерки за разработване/актуализация на стратегически/програмни/планови/ аналитични документи - Rs_Mt_Doc

Rs_Mt_Doc_a_1

Изследване на възможностите и ефектите от въвеждане на зелена зона за ограничаване замърсяването от транспорта.

2023

Очаквани ефекти от въвеждане на зелена зона

2021-2026

50 000

ОПОС

Общински бюджет

Община Русе

Проведено изследване.

3.6. Средносрочни обучителни и информационно-образователни мерки (Rs_Inf)

Rs_Mt_Inf_a_1

Провеждане на обществени консултации, информиране и предоставяне на възможност на хората да изразят мнението си относно мярката зони с ниски емисии.

2023

Въвеждане на зони с ниски емисии

2022-2024

ОПОС,

Общински бюджет

Община Русе

Проведени консултации

Rs_Mt_Inf_a_2

Определяне на необходимостта и степента на финансова подкрепа, която ще трябва да бъде предоставена на икономически уязвимите домакинства, както на източниците на финансиране, при въвеждане на зони с ниски емисии.

2024

Въвеждане на зони с ниски емисии

Общински бюджет

Община Русе

Определена необходимата финансова подкрепа

4. Дългосрочни мерки - Rs_Lt

Код

Описание на мярката

Срок за изпълнение

Очакван ефект

Период, в който се очаква ефект

Необходими средства, лв.

Източник на финансиране

Отговорна институция

Индикатор за контрол на изпълнението

4.1. Дългосрочни мерки (Rs_Lt_Dh) за намаляване на емисиите на ФПЧ10 от битово отопление

Rs_Lt_Dh_t_1

Осъществяване на мерки за енергийна ефективност чрез реализиране на проекти по различни финансови схеми, фондове и програми.

2026

Намаляване на годишни емисии на ФПЧ

2026

по проект

Оперативна програма

„Развитие на регионите“

2021-2027

Община Русе

Брой сгради с подобрени енергийни характеристики

Rs_Lt_Dh_а_1

Изготвяне на проект на наредба за условията и реда за създаване на зони с ниски емисии на вредни вещества от

битово отопление при необходимост.

10 000

ОПОС,

Общински бюджет

Изготвена наредба

Rs_Lt_Dh_t_2

При необходимост - Въвеждане на зона/и с ниски емисии от битовото отопление и въвеждане на ограничения за използване на определен вид горива и/или уреди за отопление в определени райони.

Намаляване СДК и СГК

на ФПЧ

по проект

ОПОС,

Общински бюджет

Въведена ЗНЕ

Rs_Lt_Dh_t_3

Насърчаване използването на ВЕИ, водород и други иновационни алтернативи.

2025

Намаляване емисиите на ФПЧ

Фонд за иновации в рамките на СТЕ, програма InvestEU, Плана за възстановяване след COVID. Европейско партньорство за водородни долини.

Разработена стратегия/план/ проект.

Код

Описание на мярката

Срок за изпълнение

Очакван ефект

Период, в който се очаква ефект

Необходими средства, лв.

Източник на финансиране

Отговорна институция

Индикатор за

контрол на изпълнението

Rs_Lt_Dh_t_4

Комбиниране на мерките по Енергийна ефективност в сградния фонд с мерки по въвеждане на ВЕИ - слънчеви термични колектори и др.

2025

Намаляване емисиите на ФПЧ

2026

по проект

Програма за развитие на регионите 2021-2027 г.

Община Русе

Брой сгради с въведени ВЕИ мерки.

4.2. Дългосрочни мерки за намаляване емисиите на ФПЧ10 от транспорта (Rs_Lt_Tr)

Rs_Lt_Tr_а_1

Изготвяне на проект на наредба за условията и реда за създаване на зони с ниски емисии на вредни вещества от транспорта.

2026

Намаляване на годишни емисии на ФПЧ

2026

10 000

ОПОС,

Общински бюджет

Община Русе

Изготвен проект на наредба

Rs_Lt_Tr_t_1

Въвеждане на зона/и с ниски емисии и ограничаване движението на МПС по определени улици при необходимост.

По проект

Въведена ЗНЕ

Rs_Lt_Tr_t_2

Изграждане на публична зарядна инфраструктура за електроавтомобили в градска среда.

Брой изградени зарядни станции

4.3. Дългосрочни мерки за намаляване на вторичното разпрашаване - Rs_Lt_Dust

Rs_Lt_Dust_t_1

Реконструкция и рехабилитация на: междублокови пространства, улична мрежа, зони за обществен отдих, включително градско обзавеждане и

озеленяване.

2026

Намаляване на неоргани- зираното разпрашаване

2026

По проект

ОПОС 2021-2027г.

Община Русе

Създадени или рехабилитирани градски райони

Rs_Lt_Dust_t_2

Прилагане на зелени решения за адаптиране на градската среда към изменение на климатичните промени. Развитие на парковите зони. Разширяване и благоустрояване на съществуващи.

Залесяване.

Площ на поддържани паркови зони годишно

Код

Описание на мярката

Срок за изпълнение

Очакван ефект

Период, в който се очаква ефект

Необходими средства, лв.

Източник на финансиране

Отговорна институция

Индикатор за

контрол на изпълнението

Rs_Lt_Dust_а_1

Въвеждане на изискване към промишлени терени с неблагоустроени

територии, за поддържане на обезпрашителни мероприятия.

2026

Намаляване на неоргани-

зираното разпрашаване

2026

Община Русе

Въведено изискване.

4.4. Дългосрочни мерки за подобряване мониторинга на КАВ - Rs_Lt_Mon

Rs_Lt_Mon_t_1

Адаптиране местоположението и контролираните замърсители в АИС, съобразно актуалната обстановка.

2026

Актуални и представител ни данни за КАВ

2026

По проект

ОПОС

Община Русе, РИОСВ

Актуални данни за КАВ

Rs_Lt_Mon_t_2

Поддържане на мобилна и стационарни АИС за КАВ. Осигуряване качеството, чрез проверка и калибриране.

2025

150 000

ОПОС,

Общински бюджет

Община Русе

Rs_Lt_Mon_t_3

Извършване анализ на химичния състав, минералния състав и концентрацията на левоглюкозан (маркер за изгаряне на биомаса) на ФПЧ10, от двата АИС, част от местната система за наблюдение и контрол на КАВ по интегриран проект

„Българските общини работят заедно по подобряване на качеството на атмосферния въздух „LIFE17 IPE/BG000012 – LIFE IP CLEAN AIR“,

финансиран по Програма LIFE на Европейския съюз.

2026

Актуални данни за локалните източници

2026

По проект

Програма LIFE Общински бюджет

ИАОС

Община Русе

Извършен анализ

4.5. Дългосрочни мерки за разработване/актуализация на стратегически/програмни/планови/аналитични документи - Rs_Lt_Doc

Rs_Lt_Doc_а_1

Актуализация на Програма за подобряване качеството на атмосферния въздух на Община Русе.

2026

Актуални мерки за КАВ

2026

100 000 лв.

ОПОС

Община Русе

Актуална програма

Rs_Lt_Doc_а_2

Извършване на научни проучвания, прогнозиране, моделиране

2026

100 000 лв.

Проведени проучвания

Код	Описание на мярката	Срок за изпълнение	Очакван ефект	Период, в който се очаква ефект	Необходими средства, лв.	Източник на финансиране	Отговорна институция	Индикатор за контрол на изпълнението
4.6. Дългосрочни обучителни и информационно-образователни мерки (Rs_Lt_Inf)
Rs_Lt_Inf_1	Провеждане на информационни кампании относно енергийната ефективност и използването на ВЕИ	2026	Повишаване на ЕЕ	2026	30 000	Финансиращи програми, Общински бюджет.	Община Русе	Проведени кампании
Rs_Lt_Inf_2	Популяризиране и насърчаване на биоклиматичната (природосъобразна) архитектура.				-			Създадена система
Rs_Lt_Inf_3	Създаване на Общинска информационна система за енергийна ефективност				-			Създадена система

5. Индикатори за контрол на изпълнение на мерките:

№	Индикатор	Начин на отчитане	Период на отчитане	Отговорни институции	Контрол
1	Брой превишения на СДНОЧЗ за ФПЧ10 под 35бр. годишно	Резултати от измерванията в контролните пунктове	Ежегодно	Община Русе	ИАОС, РИОСВ
2	СГ концентрации на ФПЧ10 под СГНОЧЗ от 40 µg/m3	Резултати от измерванията в контролните пунктове	Ежегодно	Община Русе	ИАОС, РИОСВ
3	СГ концентрации на ФПЧ2.5 под СГНОЧЗ от 20 µg/m3	Резултати от измерванията в контролните пунктове	Ежегодно	Община Русе	ИАОС, РИОСВ

Document Metadata

Table of Contents

Document Metadata