Достъп до информация в органите на съдебната власт в България. Преглед на законодателството, регламентиращо достъп до информация в съдебната система, показва, че обикновено съдържащата се в нормите цел е да се осигури адекватно правото на защита на страните в съдебните и в други производства, а не правото на всеки до достъп до информация. Такъв е случаят например с общата хипотеза на достъп до съдебни дела /като сбор от документи/. Според чл. 73 и 74 от ПРАВИЛНИК за администрацията в съдилищата - ПАС, на Висшия съдебен съвет, обн. ДВ, бр. 8 от 28.01.2014 г. “Съдебната администрация е длъжна да осигурява откритост, достоверност и пълнота на информацията, събирана и съхранявана от съдилищата. Страните по делата и техните представители и адвокатите осъществяват правото си на достъп до информацията в производствата по реда на процесуалните закони. Лицата, които не са страни по дело, имат право на достъп само при наличие на законен интерес, заявен с писмена, мотивирана молба“. Има и случаи, в които това не е така. Например сред основните принципи на АПК е посочен принципът на “достъпност, публичност и прозрачност” /чл. 12/. Дава се възможност да се иска и изготвянето на справка при изразено желание на искащия. Съдебните дела, като съвкупност от документи, са поставени в режим на ограничен достъп при условията на чл. 73 и 74 от ПРАВИЛНИК за администрацията в съдилищата - глава 13, Достъп до информация. Достъп до тях имат само страните и техните представители, както и лица, доказали законен интерес. Решенията, определенията и протоколите от съдебните заседания на ВАС, на практика са публични в интернет. От началото на 2009 година по силата на Решение на Висшия съдебен съвет /ВСС/ всички съдилища в страната са задължени да публикуват съдебните документи и протоколи от съдебни заседания по дела, чиито решения, определения, присъди са влезли в сила. Разпоредбите на чл. 190 от ГПК, според които съдът обявява решението по гражданско дело, и чл. 263, ал. 3 от НПК, според която присъдата се обявява публично, обикновено не се тълкуват в практиката като регламентиращи тяхната общодостъпност. Друга група лица с право на достъп са имащите законен интерес – чл. 73, ал. 2, 3 и 4 от ПАС. ЗДОИ предвижда два основни вида задължения за предоставяне на достъп до информация: • По инициатива на задължените органи; • При поискване от заявител /чрез устно запитване или писмено заявление/. Тези задължения за предоставяне на информация се отнасят най-общо и за органите на съдебната власт като субекти по ЗДОИ.
