ОПИСАНИЕ НА ОБЕКТА (ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА). Лековитият извор, който е в основата на значимостта на местността, е известен още на траките. Кушбунарският извор e високопланински, разположен на около 1050 м н.вис. в гора от 400-годишни букови дървета. Свързан е с поредица митове, предания и легенди. Според някои от тях, водата на извора лекувала не само хората, но и орлите. Когато я пиели, малките неукрепнали орли ставали силни и смели. Така идва и името на извора – Кушбунар (Птичи кладенец). Отново според преданията, водата на Xxxxxxxx е била ценна и за хайдутите - Xxxxx Xxxxxxxxxx, Xxxxxx Xxxxxx, войводите Xxxxxxx Xxxxx и Xxxxx Xxxxxxx, Xxxxx Xxxxxx, като знаменосец в четата на Xxxxx. Те имали обичай да се заливат сутрин с вода от Кушбунар, която лекувала и калявала телата им. На това място на 6 май 1876 г., полагат клетва четниците с предводители Xxxxx xxxxxxx и апостолът Xxxxxxx Xxxxxxxxxxx, преди началото на е битките край селата Нейково и Жеравна, където повечето от тях загиват. Според преданията в близост до извора, от западната му страна, до XIX в.е имало параклис посветен на християнския празник Преображение Господне (Сотировден). Най- вероятно това е било и името на храма тъй като основните ритуали са били на 19 август (6 август по нов стил)-денят в който се чества преображението на Xxxxx пред Xxxxx, Xxxx и Xxxx. На този ден са се събирали много хора, не само от района на Сливен, както по повод празника, така и за да се потопят във водите на извора с надеждата за здраве и сила. Според именития летописец от Сливен, д-р Xxxxxx Xxxxxxx, параклисът край Кушбунар е бил един от многото храмове и манастири, които са били изградени в района на Сливен. Не случайно през средните векове територията около града е била известна под името „Малка Света Гора”. Местността се характеризира с устойчив интерес от страна на хората, както от гражданите на Сливен, така и на такива от други райони на България.
