Политики и документи за е-управление в България. Сред българските документи трябва да бъдат посочени (неизчерпателен списък): Стратегия за развитието на електронното управление в Република България 2014-2020 (по-долу Стратегия за ЕУ), Национална програма за развитие „България 2020“, Национална програма за реформи 2012 - 2020 г., Стратегия за развитие на държавната администрация 2014-2020 г., Базисен модел на комплексно административно обслужване, Национална програма „Цифрова България 2015”, др. В българския контекст Стратегията за ЕУ в най-пълна степен дефинира и пояснява политическите потребности от електронното управление, като изтъква, че у нас по този въпрос се работи от 2001 г. първоначално под координацията на министъра на държавната администрация. Според някои анализатори към момента са изхарчени 2 xxxxxxxx xxxx с резултат – липсващо е-управление9. През 2005 г. функциите се разделят между Министерството на държавната администрация и административната реформа и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения. През последните години дейностите се концентрират в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, а политиката в областта на предоставянето на административни услуги в Съвета за административната реформа и администрацията на Министерския съвет. От 2016 г. функционира Държавна агенция „Електронно управление“. Констатациите на Стратегията за ЕУ са, че пречка за развитието на електронното управление и недостатъчно добрата координация между общата политика по предоставяне на административни услуги и предоставянето на услуги по електронен път, а също така и липсата на решение (вероятно и на воля) за установяване на безплатни вътрешни административни услуги; планираните високи приходи от държавни такси не стимулират администрациите да работят за служебен обмен на информация. Пречка е и липсата на управленски синхрон между МТИТС и МВР по ключовия въпрос за електронната идентичност. Стратегията дава ясна формулировка
