YQ, RJ
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (девети състав) 15 юни 2023 година*
„Преюдициално запитване — Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 93/13/ЕИО — Договор за ипотечен кредит, индексиран в чуждестранна валута — Член 6, параграф 1 — Член 7, параграф 1 — Молба за допускане на привременни мерки — Спиране на изпълнението на договора за кредит — Гарантиране на пълната ефективност на реституционния ефект“
По дело C-287/22
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Sąd Okręgowy w Warszawie XXVIII Wydział Cywilny (Окръжен съд Варшава, XXVIII гражданско отделение, Полша) с акт от 24 март 2022 г., постъпил в Съда на 3 май 2022 г., в рамките на производство по дело
YQ, RJ
срещу
Getin Noble Bank S.A.,
СЪДЪТ (девети състав),
състоящ се от: L. S. Xxxxx, председател на състава, S. Rodin и O. Xxxxxxxx-Xxxxx (докладчик), съдии,
генерален адвокат: X. Medina, секретар: X. Xxxxx Xxxxxxx,
предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени:
– за RJ и YQ, от M. Xxxxxxxxxxx, radca prawny,
– за Getin Noble Bank S.A., от Ł. Xxxxxx, X. Przygodzka и A. Szczęśniak, adwokaci,
BG
* Език на производството: полски.
ECLI:EU:C:2023:491 1
– за полското правителство, от B. Majczyna и S. Żyrek, в качеството на представители,
– за португалското правителство, от P. Xxxxxx xx Xxxxx, X. Xxxxxxx Xxxxx и X. Cunha, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от I. Xxxxxx, X. Xxxx Xxxxxx и X. Xxxxxxxxxxx, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 6, параграф 1 и на член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273) във връзка с принципите на ефективност и пропорционалност.
2 Запитването е отправено в рамките на спор между YQ и RJ, от една страна, и Getin Noble Bank S.A., от друга страна, по повод молба за допускане на привременни мерки за спиране на изпълнението на договор за ипотечен кредит, индексиран в чуждестранна валута, до постановяването на окончателно решение за възстановяване на недължимо платените суми поради съдържащите се в този договор неравноправни клаузи.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Съгласно член 6, параграф 1 от Директива 93/13:
„Държавите членки определят изискването, включените неравноправни клаузи в договори между потребители и продавачи или доставчици да не са обвързващи за потребителя, при условията на тяхното национално право, и че договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи“.
4 Член 7, параграф 1 от тази директива гласи:
„Държавите членки осигуряват, че в интерес на потребителите и конкурентите, съществуват подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици“.
Граждански кодекс
5 Ustawa — Kodeks cywilny (Закон за приемане на граждански кодекс) от 23 април 1964 г. (Dz. U., бр. 16, позиция 93), в консолидираната му редакция (Dz. U., 2020 г., позиция 1740) (наричан по-нататък „Гражданският кодекс“), предвижда в член 3851:
„1. Клаузите от сключен с потребител договор, които не са договорени индивидуално, не обвързват потребителя, ако определят правата и задълженията му в противоречие с добрите нрави, грубо нарушавайки неговите интереси (незаконосъобразни договорни клаузи). Това не засяга клаузите, в които се определят главните престации на страните, включително цената или възнаграждението, ако са формулирани еднозначно.
2. Ако в съответствие с параграф 1 договорна клауза не обвързва потребителя, страните остават обвързани от договора в останалата му част.
3. Не са договорени индивидуално договорните клаузи, върху чието съдържание потребителят не е оказал реално въздействие. Това по-специално се отнася за използваните договорни клаузи от образец на договор, предложен на потребителя от съдоговорителя.
4. Тежестта за доказване, че клаузата е индивидуално договорена, се носи от позоваващия се на това обстоятелство“.
6 Член 405 от Гражданския кодекс гласи:
„Получилият без правно основание имуществена облага за сметка на другиго е длъжен да възстанови облагата в натура, а ако това не е възможно, да върне стойността ѝ“.
7 Съгласно член 410 от този кодекс:
„1. Разпоредбите от предходните членове се прилагат по-специално за недължимата престация.
2. Престацията е недължима, ако онзи, който я е изпълнил, изобщо не е имал задължение или не е имал задължение към лицето, в чиято полза я е извършил, или пък основанието за престацията е отпаднало или преследваната с престацията цел не е постигната, или пък правната сделка, налагаща извършването на престацията, е била недействителна и не е станала действителна след изпълнението на престацията“.
Граждански процесуален кодекс
8 Ustawa — Kodeks postępowania cywilnego (Закон за приемане на Граждански процесуален кодекс) от 17 ноември 1964 г. (Dz. U., бр. 43, позиция 296), в консолидираната му редакция (Dz. U., 2021 г., позиция 1805) (наричан по-нататък „Гражданският процесуален кодекс“), предвижда в член 189:
„Ищецът може да поиска съдът да установи съществуването или несъществуването на правоотношение или право, ако има правен интерес от това“.
9 Член 7301 от този кодекс предвижда:
„1. Допускане на обезпечение може да иска всяка страна или участник в производството, ако обоснове иска и правния интерес от допускането на обезпечение.
2. Правен интерес от допускането на обезпечение съществува винаги когато липсата на обезпечение ще направи невъзможно или значително ще затрудни изпълнението на постановения до делото съдебен акт или по друг начин ще направи невъзможно или значително ще затрудни постигането на целта на производството по делото.
[…]
3. При избора на начина на обезпечаване съдът отчита интересите на страните или участниците в производството, така че на правоимащия да се осигури надлежна правна защита, а задължаваният да не се обременява повече от необходимото“.
10 Съгласно член 731 от посочения кодекс обезпечението не може да е насочено към удовлетворяване на иска, освен ако законът предвижда друго.
11 Член 755 от същия кодекс предвижда:
„1. Ако предметът на обезпечението не е паричен иск, съдът допуска обезпечението по начин, който смята за подходящ според обстоятелствата, без да изключва предвидените начини за обезпечаване на парични искове. Съдът по-специално може:
1) да уреди правата и задълженията на страните или участниците в производството докато то трае;
2) да наложи забрана за отчуждаване на вещи или права, засегнати от производството;
3) да спре производство по принудително изпълнение или друго производство, насочено към изпълнение на определен акт;
4) […]
5) да разпореди вписване на съответно предупреждение в имотния регистър или в надлежния регистър.
2. […]
21. Разпоредбата на член 731 не се прилага, ако обезпечението е необходимо, за да се предотврати заплаха от увреждане или настъпване на други неблагоприятни последици за правоимащия.
3. Съдът връчва на задължавания постановеното в закрито заседание определение, с което му разпорежда да извърши или да не извърши нещо или пък да не възпрепятства извършването на нещо от правоимащия. Това не се отнася за определенията, с които се разпорежда предаване на вещи, намиращи се във владение на задължавания“.
Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
12 През 2008 г. YQ и RJ сключват с Getin Noble Bank договор за ипотечен кредит за сумата от 643 395,63 полски злоти (PLN) (около 140 000 евро) със срок за погасяване от 360 месеца (наричан по-нататък „разглежданият в главното производство договор за кредит“). Този договор за кредит предвижда клауза за преизчисляване на тази сума в швейцарски фран- кове (CHF) по определения от банката курс купува с променлив лихвен процент. Месечните вноски, изчислени в CHF, подлежат на погасяване в PLN по курс продава на CHF, който също се определя едностранно от банката. Ищците в главното производство са уведомени за отражението на промените на лихвения процент и на валутния курс върху посочения договор за кредит под формата на сравнителна таблица.
13 На 25 май 2021 г. ищците сезират Sąd Okręgowy w Warszawie (Окръжен съд Варшава, Полша) в качеството му на първоинстанционен съд с иск за установяване на нищожността на разглеждания в главното производство договор за кредит и за осъждане на Getin Noble Bank да им заплати сумата от 375 042,34 PLN (около 94 000 евро), тоест размерът на месечните вноски, които те вече са платили към датата на предявяване на иска пред посочения съд, заедно със законната xxxxx за забава и съдебните разноски. В това отношение ищците твърдят, че клаузите на този договор за кредит, които се отнасят до индексирането на размера на кредита в чуждестранна валута, са „неравноправни клаузи“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13.
14 Ищците в главното производство подават и молба за допускане на привременни мерки, за да се уредят правата и задълженията на страните в производството, докато то трае, които се изразяват в това, първо, да се спре изпълнението на задължението да се правят вноски по договора за кредит, в размера и датите, посочени в него, за периода от предявяването на иска в първоинстанционното производство до окончателното приключване на производството, второ, да се забрани на Getin Noble Bank да прави изявление за разваляне на договора и трето, да се забрани на тази банка да подава в Biuro Informacji Gospodarczej (Бюро за икономическа информация, Полша) информация за ненаправени от ищците плащания по кредита за периода от допускането на поисканите привременни мерки до приключването на производството.
15 Посоченият съд обаче отхвърля молбата на ищците в главното производство за допускане на привременни мерки. Според него ищците не са доказали наличието на законен интерес от допускането на привременни мерки, тъй като нищо не позволява да се приеме, че липсата на такива мерки би направило невъзможно или затруднило сериозно изпълнението на бъдещото съдебно решение по делото по главното производство или постигането на целта на производството по това дело. Следователно не са изпълнени условията, предвидени в член 7301, параграфи 1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс.
16 Ищците в главното производство обжалват решението на посочения съд пред запитващата юрисдикция — Sąd Okręgowy w Warszawie XXVIII Wydział Cywilny (Окръжен съд Варшава, XXVIII гражданско отделение, Полша), като твърдят, че имат законен интерес от налагането на посочените привременни мерки. Getin Noble Bank оспорва това искане, като поддържа по-специално, че не е доказано наличието prima facie на вземането на ищците. Освен това тази банка оспорва неравноправния характер на клаузите на разглеждания в главното производство договор за кредит и подчертава, че финансовото ѝ положение е задоволително.
17 Запитващата юрисдикция посочва, че е сезирана с молба за допускане на привременни мерки, състоящи се в спиране на изпълнението на задължението за плащане на месечните вноски, предвидени в разглеждания в главното производство договор за кредит, за периода от датата на предявяване на иска в първоинстанционното производство до окончателното приключване на производството. Що се отнася до молбата за допускане на привременни мерки, тази юрисдикция пояснява, че се произнася въз основа на доказване prima facie на твърденията на страните в главното производство.
18 В това отношение посочената юрисдикция счита, от една страна, що се отнася до наличието prima facie на вземането на ищците в главното производство, че е установено, че някои договорни клаузи са неравноправни и че разглежданият в главното производство договор за кредит трябва да бъде обявен за нищожен, тъй като изпълнението на договора вече е обективно невъзможно съгласно полското право. Същата юрисдикция припомня, че по силата на член 410 от Гражданския кодекс всяка от страните по нищожен договор има право, независимо от правото на другата страна, на възстановяване на извършената престация.
19 От друга страна, що се отнася до доказването на правния интерес на ищците в главното производство, запитващата юрисдикция отбелязва, че съгласно член 7301, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс такъв интерес е налице, когато липсата на обезпечение ще направи невъзможно или значително ще затрудни изпълнението на постановения по делото съдебен акт или постигането на целта на производството по делото.
20 Тази юрисдикция посочва обаче, че националните съдилища рядко уважават молбите на потребителите за налагане на такива привременни мерки при обстоятелства като разглежданите в главното производство. Всъщност част от националните съдилища считат, че иск за установяване на нищожността на договор поради неравноправния характер на съдържаща се в него договорна клауза не подлежи на принудително изпълнение и следователно не е необходимо да се налагат привременни мерки. Други национални съдилища приемат, че налагането на привременна мярка трябва да е насочено не към изпълнението на вземане, а към избягване на вреди или други отрицателни последици за съответния потребител, така че налагането на такава мярка е възможно само ако се докаже prima facie, че съответната банка е в лошо финансово положение. Накрая, има практика на националните съдилища, съгласно която при обявяване на нищожността на договор за кредит съответният потребител трябва да изпълни задълженията си към тази банка, като ѝ върне главницата по кредита. Следователно потребителят няма никакъв интерес да иска налагането на привременни мерки като исканите в главното производство, тъй като при всички положения и независимо от окончателното решение по същество той ще бъде длъжен да извърши плащания към посочената банка било то, за да върне използваната главница, или пък като „възнаграждение за използването на тази главница“.
21 Запитващата юрисдикция счита по-специално, че тъй като има за цел да защити засегнатия потребител чрез възстановяване на равенството между страните, Директива 93/13 не допуска налагането на такива привременни мерки. Посочената юрисдикция счита, че когато отстраняването на неравноправните договорни клаузи води до пълна нищожност на целия договор за кредит, налагането на подходящи привременни мерки, като например спиране на изпълнението на задължението за плащане на дължимите по този договор за кредит месечни вноски за главницата и лихвите, докато трае производството, по принцип е необходимо, за да се осигури пълната ефективност на бъдещото решение по същество. Според посочената юрисдикция, когато поради отстраняването на неравноправните
договорни клаузи от посочения договор за кредит последният обективно вече не може да бъде изпълнен, отказът да се допуснат такива привременни мерки, би застрашил реституционния ефект, наложен с член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, а оттам и полезното действие на тези разпоредби.
22 В това отношение запитващата юрисдикция уточнява по-специално, че съгласно полското процесуално право размерът на претенцията се определя към датата на предявяване на иска за установяване на нищожността на съответния договор за кредит. Ето защо потребителят може да иска връщането само на вече платените до тази дата месечни вноски. Следователно, ако не бъде наложена привременна мярка в началото на производството, този потребител би бил принуден след приключване на производството да започне ново производство срещу съответната банка с предмет връщане на платените от него месечни вноски в периода от започването до приключването на това ново производство. Според запитващата юрисдикция подобно положение санкционира потребителя и накърнява полезното действие на Директива 93/13. Освен това равновесието между правата и задълженията на страните не може да се възстанови с приемането на такова решение по същество, тъй като само потребителят би бил принуден да започне друго съдебно производство, за да предяви правата си, и следователно да отдели допълнителни финансови ресурси и време за това.
23 При тези обстоятелства Sąd Okręgowy w Warszawie XXVIII Wydział Cywilny (Окръжен съд Варшава, XXVIII гражданско отделение) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Допускат ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, предвид принципите на ефективност и на пропорционалност, тълкуване на националната правна уредба или националната съдебна практика, съгласно което националният съд може — по-специално с оглед на носените от потребителя задължения да уреди сметките си с търговеца или доброто финансово положение на търговеца — да не уважи молбата на потребителя за разпореждане от съда на привременна мярка (обезпечение на иска), изразяваща се в спиране, докато трае производството на изпълнението на договора, който вероятно ще бъде обявен за нищожен, след като от него бъдат отстранени неравноправните договорни клаузи?“.
По преюдициалния въпрос
По допустимостта
24 Getin Noble Bank оспорва допустимостта на преюдициалното запитване.
25 В това отношение ответникът в главното производство по същество изтъква, на първо място, че запитването не се отнася до тълкуването на правото на Съюза, тъй като разпоредбите на Директива 93/13 не се прилагат по отношение на последиците от отстраняването на неравноправни клаузи, доколкото целта на тази директива би била постигната с възстановяване на равновесието между страните. Следователно последиците от обявяването на нищожността на договор, който съдържа неравноправни клаузи, се уреждали от националното право. Ето защо въпросът на запитващата юрисдикция всъщност се отнасял до условията за налагане на привременни мерки при обстоятелства, при които поради обявяването на съответния договор за нищожен страните по този
договор са поставени при равни условия и повече не е налице правоотношение между потребител и продавач или доставчик. Следователно разпоредбите на посочената директива не трябвало да се прилагат при преценката на основателността на молбата за допускане на тези привременни мерки.
26 В това отношение следва да се припомни, че само националният съд, който е сезиран със спора в главното производство, може да прецени необходимостта от преюдициално решение и релевантността на въпросите, които поставя на Съда и които се ползват с презумпция за релевантност. Следователно, след като поставеният въпрос се отнася до тълкуването или валидността на норма от правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе, освен ако е очевидно, че исканото тълкуване няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, ако проблемът е от хипотетично естество или още ако Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на посочения въпрос (вж. в този смисъл решение от 5 май 2022 г., Zagrebačka banka, C-567/20, EU:C:2022:352, т. 43 и цитираната съдебна практика).
27 Освен това съгласно постоянната съдебна практика, когато не е съвсем очевидно, че тълкуването на разпоредба от правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, възражението, изведено от неприложимостта на тази разпоредба в главното производство, не се отнася до допустимостта на преюдициалното запитване, а до съществото на въпросите (решения от 4 юли 2019 г., Kirschstein, C-393/17, EU:C:2019:563, т. 28 и от 27 април 2023 г., M.D. (Забрана за влизане в Унгария), C-528/21, EU:C:2023:341, т. 52 и цитираната съдебна практика).
28 В случая, от една страна, спорът в главното производство се отнася до молба за допускане на привременни мерки, насочени по-специално към спиране на изпълнението на договор за ипотечен кредит, сключен с потребители от продавач или доставчик, до постановяването на окончателно решение относно нищожността на посочения договор поради неравноправния характер на една от неговите клаузи. От друга страна, преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на разпоредбите на Директива 93/13, които по-специално задължават държавите членки да осигурят подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици, и цели да се установи дали тези разпоредби допускат национална съдебна практика, която позволява отхвърлянето на такава молба.
29 При тези обстоятелства не е очевидно, че исканото тълкуване на Директива 93/13 няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство или че поставеният проблем е хипотетичен.
30 Освен това е важно да се припомни, че предоставената с Директива 93/13 защита не може да бъде ограничена само до срока на изпълнение на договор, сключен с потребител от продавач или доставчик, а е приложима и след изпълнението на този договор. Така, макар несъмнено в случаите, когато договор, сключен между потребител и продавач или доставчик, е обявен за нищожен поради неравноправния характер на някоя от клаузите му, последиците от това обявяване на нищожност да трябва да бъдат уредени в националното право на държавите членки, това трябва да се извърши в съответствие с предоставената с посочената директива защита на съответния потребител, като по-конкретно се гарантира възстановяване на правното и фактическото положение, в което той би се намирал, ако
неравноправната клауза не съществуваше (вж. в този смисъл решение от 16 март 2023 г.,
M. B. и др. (Последици от обявяването на недействителността на договор), C-6/22, EU:C:2023:216, т. 21 и 22).
31 На второ място, Getin Noble Bank твърди, че Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора си на поставения му въпрос, тъй като с оглед на обстоятелствата по делото запитващата юрисдикция неправилно е квалифицирала ищците в главното производство като потребители.
32 В това отношение трябва да се припомни, че въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическата рамка, които той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Освен това в рамките на преюдициално запитване Съдът не следва да се произнася по тълкуването на национални разпоредби и да решава дали даденото им от националния съд тълкуване е правилно, тъй като това тълкуване е от изключителната компетентност на последния (вж. в този смисъл решение от 25 ноември 2020 г., Sociálna poisťovňa, C-799/19, EU:C:2020:960, т. 44 и 45 и цитираната съдебна практика).
33 В случая, след като запитващата юрисдикция е счела, че ищците в главното производство са потребители, Съдът не следва да се произнася по тази квалификация. Следователно Съдът разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора си на поставения въпрос.
34 Ето защо следва да се приеме, че преюдициалното запитване е допустимо.
По същество
35 С единствения си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 във връзка с принципа на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална съдебна практика, съгласно която националният съд може да отхвърли молба на потребител за допускане на привременни мерки за спиране — до постановяването на окончателно съдебно решение относно нищожността на сключения с този потребител договора за кредит, поради съдържащи се в него неравноправни клаузи — на плащането на дължимите по този договор месечни вноски, когато тези мерки са необходими, за да се гарантира пълната ефективност на това решение.
36 Най-напред следва да се припомни, че целта на Директива 93/13 е да се осигури високо равнище на защита на потребителите (вж. в този смисъл решение от 25 ноември 2020 г., Banca B., C-269/19, EU:C:2020:954, т. 37).
37 За тази цел член 6, параграф 1 от Директива 93/13 задължава държавите членки да гарантират, че неравноправните договорни клаузи не са обвързващи за потребителя, без да е необходимо той да предявява иск и да получи съдебно решение, което потвърждава неравноправния характер на тези клаузи (решение от 4 юни 2009 г., Pannon GSM, C-243/08, EU:C:2009:350, т. 20—28). От това следва, че националните съдилища са длъжни да не прилагат посочените клаузи, за да не породят задължителни последици за съответния
потребител, освен ако потребителят се противопостави на това (решение от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria et Bankia, C-70/17 и C-179/17, EU:C:2019:250, т. 52 и цитираната съдебна практика).
38 Освен това съгласно член 7, параграф 1 от тази директива държавите членки гарантират, че в интерес на потребителите и конкурентите съществуват подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици.
39 В този контекст Съдът приема, че държавите членки трябва да определят в националното си право правилата за констатиране на неравноправния характер на договорна клауза и за реализиране на конкретните правни последици от тази констатация. Тази констатация обаче трябва да дава възможност за възстановяване на правното и фактическото положение на съответния потребител, такова каквото то би било при липсата на тази неравноправна клауза. Всъщност подобно уреждане от националното право на защитата, гарантирана на потребителите с Директива 93/13, не може да засяга същността на тази защита (вж. в този смисъл решение от 30 юни 2022 г., Профи Кредит България (Служебно прихващане в случай на неравноправна клауза), C-170/21, EU:C:2022:518, т. 43 и цитираната съдебна практика).
40 Съгласно постоянната съдебна практика при липсата на специална правна уредба на Съюза в тази област редът и условията за прилагане на защитата на потребителите, предвидена в Директива 93/13, се уреждат във вътрешния правен ред на държавите членки по силата на принципа на процесуална автономия на последните. Тези ред и условията обаче не трябва да са по-неблагоприятни от тези, които уреждат подобни вътрешни положения (принцип на равностойност), нито да са определени така, че да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност) (решение от 10 юни 2021 г., BNP Paribas Personal Finance, C-776/19—C-782/19, EU:C:2021:470, т. 27 и цитираната съдебна практика).
41 Така, що се отнася по-специално до привременните мерки, поискани с оглед на предявяването на произтичащите от Директива 93/13 права, Съдът е приел, че тази директива не допуска национална правна уредба, която не позволява на съда, който разглежда делото по същество и който е компетентен да прецени неравноправния характер на договорна клауза, да наложи привременни мерки като спиране на изпълнителното производство, когато постановяването на тези мерки е необходимо, за да се гарантира пълната ефективност на окончателното му решение, тъй като тази правна уредба може да накърни ефективността на защитата, която се цели с посочената директива (вж. в този смисъл решение от 14 март 2013 г., Xxxx, C-415/11, EU:C:2013:164, т. 59, 60 и 64).
42 Освен това Съдът е имал повод да уточни, че може да е необходимо налагането на такива мерки по-специално когато съществува риск потребителят да заплати в хода на съдебното производство, продължителността на което може да бъде значителна, погасителни вноски в размер, по висок от действително дължимия, при положение че клаузата бъде обявена за нищожна (вж. в този смисъл определение от 26 октомври 2016 г., Xxxxxxxxx Xxxxx и др., C-568/14—C-570/14, EU:C:2016:828, т. 34—36).
43 Ето защо защитата, гарантирана на потребителите с Директива 93/13, и по-специално с член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от нея, изисква националният съд да може да наложи подходяща привременна мярка, ако това е необходимо, за да се гарантира пълната ефикасност на бъдещото съдебно решение относно неравноправния характер на договорните клаузи.
44 В случая, що се отнася до принципа на равностойност, от предоставената от запитващата юрисдикция информация не следва, че релевантното национално законодателство относно привременните мерки се прилага по различен начин в зависимост от това дали спорът се отнася до права, произтичащи от националното право, или до права, изведени от правото на Съюза.
45 Що се отнася до принципа на ефективност, следва да се припомни, че всеки случай, в който се поставя въпросът дали национална процесуална разпоредба прави невъзможно или прекомерно трудно прилагането на правото на Съюза, трябва да се анализира, като се държи сметка за мястото на тази разпоредба в цялото производство пред различните национални инстанции и за неговото развитие и особености (вж. в този смисъл решение от 18 февруари 2016 г., Finanmadrid EFC, C-49/14, EU:C:2016:98, т. 43). Същото важи и за тълкуването на тази национална разпоредба в съдебната практика.
46 В това отношение от съдържащата се в акта за преюдициално запитване информация и от писмените становища, представени пред Съда, по-специално от полското правителство, следва, че Гражданският процесуален кодекс позволява на полския съд, сезиран с производство за установяване на нищожността на договор поради неравноправния характер на съдържаща се в него договорна клауза, да наложи привременни мерки. В това отношение запитващата юрисдикция се позовава на член 7301 от Гражданския процесуален кодекс, който се отнася до условията за постановяване на привременни мерки, и на член 755, параграф 21 от този кодекс, по силата на който съдът може да наложи обезпечителна мярка, дори тя да е била предназначена за събиране на вземане, когато това е необходимо, за да се предотврати настъпването на непосредствена вреда или на други неблагоприятни последици за правоимащия.
47 Според запитващата юрисдикция обаче съществува важно течение в националната съдебна практика, според което молбите за допускане на привременна мярка се отхвърлят при обстоятелства като разглежданите в главното производство, а именно когато се иска спиране — до постановяването на окончателно решение по същество — на плащането на дължимите месечни вноски по договор за кредит, който може да бъде обявен за нищожен поради съдържащите се в него неравноправни клаузи. Съгласно тази съдебна практика това отхвърляне е обосновано от липсата на „правен интерес“ на съответния потребител поради съображенията, обобщени в точка 20 от настоящото решение.
48 От информацията в акта за преюдициално запитване и от писменото становище на полското правителство пред Съда обаче е видно, че при разглеждането на иск за установяване на нищожността на договор поради неравноправния характер на съдържаща се в него договорна клауза националният съд по принцип се произнася, под страх от постановяване на решение ultra petita, по формулираните в иска претенции, тоест — освен ако не се разшири обхватът на този иск — по сумите, платени до предявяването на иска, с който е сезиран. Следователно, когато този съд установи по същество, че в резултат на отстраняването на тази клауза въпросният договор обективно вече не може да бъде изпълнен, какъвто е случаят в главното производство, и че на съответния потребител
следва да се възстановят недължимо платените от него по силата на посочения договор суми, отхвърлянето на молба за допускане на привременна мярка за спиране на плащането на дължимите по същия договор месечни вноски би довело най-малко до частична неефикасност на окончателното решение по същество, което предстои да се приеме. Всъщност такова окончателно решение не би довело до възстановяване, в съответствие с цитираната в точка 39 от настоящото решение съдебна практика, на правното и фактическото положение на потребителя, такова каквото то би било, ако посочената неравноправна клауза не съществуваше, тъй като съгласно приложимите процесуални правила само част от вече платената сума може да бъде предмет на това окончателно решение.
49 От това следва, че при такива обстоятелства налагането на привременна мярка за спиране на плащането на дължимите месечни вноски по договор за кредит, който може да бъде обявен за нищожен поради съдържаща се в него неравноправна клауза, може да се окаже необходимо, за да се гарантират пълната ефективност на бъдещото съдебно решение, неговият реституционен ефект и следователно ефективността на гарантираната от Директива 93/13 защита.
50 Всъщност, както е видно от акта за преюдициално запитване, ако не бъде наложена привременна мярка за спиране на изпълнението на договорното задължение на потребителя за плащане на тези месечни вноски, за да избегне възможността с окончателното решение относно нищожността на съответния договор за кредит само частично да се възстанови положението му, потребителят трябва или да разшири обхвата на първоначалния си иск, след плащане на всяка месечна вноска, или, след постановяването на решение за обявяване на този договор за кредит за нищожен, да предяви нов иск с предмет възстановяване на месечните вноски, платени в хода на първото производство. В това отношение следва да се отбележи, че в писменото си становище полското правителство отбелязва, че по силата на член 25 от Ustawa o kosztach sądowych w sprawach cywilnych (Закон за съдебните разноски по граждански дела) от 28 юли 2005 г. (Dz. U., бр. 167, позиция 1398), в консолидираната му редакция (Dz. U., 2022 г., позиция 1125), за всяко разширяване на обхвата на иск се плащат съдебни такси.
51 Освен това според запитващата юрисдикция предявяването на нов иск от потребителя е необходимо във всички случаи, когато първото производство за обявяване на договор за кредит за нищожен поради неравноправност на съдържаща се в него договорна клауза е последвано от въззивно производство, тъй като в този случай полското процесуално право не предвижда възможност за разширяване на обхвата на първоинстанционния иск. При тези обстоятелства е очевидно, че ако не бъдат наложени привременни мерки за спиране на изпълнението на задължението за плащане на дължимите месечни вноски по този договор за кредит, решението, с което този договор се обявява за нищожен и се разпорежда възстановяването на вече платените от този потребител суми, не може да постигне целта на Директива 93/13, а именно да се възстанови предишното правно и фактическо положение на потребителя.
52 Освен това, както бе посочено в точка 42 от настоящото решение, налагането на такава привременна мярка изглежда още по-необходимо, когато посоченият потребител е изплатил на съответната банка сума, по-голяма от заетата, още преди да е започнал производство.
53 Накрая, не е изключено, ако не бъде наложена привременна мярка за спиране на изпълнението на договорното задължение на същия потребител, удължаването на съответната процедура да доведе до влошаване на финансовото му положение до такава степен, че той вече да няма средства да предприеме необходимите действия, за да получи възстановяване на сумите, които му се полагат по обявения за нищожен договор.
54 Такива обстоятелства биха могли също така да увеличат риска потребителят вече да не е в състояние да изплаща месечните вноски по посочения договор за кредит, което може да накара съответната банка да пристъпи към принудително изпълнение на вземането си въз основа на договор за кредит, който може да бъде обявен за нищожен.
55 От гореизложеното следва, че национална съдебна практика, съгласно която се отказва допускането на привременни мерки за спиране на плащането на месечни вноски по договор за кредит, въпреки че тези мерки са необходими, за да се гарантира защитата, предоставена на потребителите с Директива 93/13, не изглежда в съответствие с принципа на ефективност предвид мястото ѝ в полската процесуалноправна уредба и следователно не е съвместима с член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13.
56 При това положение, на първо място, следва да се припомни, че националните юрисдикции трябва да използват всички свои правомощия, като вземат предвид цялото вътрешно право и като приложат признатите от последното методи за тълкуване, за да гарантират пълната ефективност на тази директива и да стигнат до разрешение, което съответства на преследваната от нея цел (решение от 6 ноември 2018 г., Max-Planck-Gesellschaft zur Förderung der Wissenschaften, C-684/16, EU:C:2018:874, т. 59 и цитираната съдебна практика).
57 Изискването за такова съответстващо тълкуване включва по-специално задължението за националните юрисдикции при необходимост да изменят постоянната съдебна практика, ако тя се основава на тълкуване на националното право, което е несъвместимо с целите на директива. Следователно националната юрисдикция не би имала основание да приеме, че е изправена пред невъзможност да тълкува разпоредба от националното право в съответствие с правото на Съюза единствено поради факта, че тази разпоредба трайно е тълкувана в несъвместим с това право смисъл (решение от 26 юни 2019 г., Xxxxxx Xxxx, C-407/18, EU:C:2019:537, т. 66 и цитираната съдебна практика).
58 В случая запитващата юрисдикция и полското правителство считат, че разглежданата правна уредба, и по-специално второто условие за налагане на привременни мерки съгласно полското право, а именно условието за наличие на „правен интерес“, предвидено в член 7301 от Гражданския процесуален кодекс, може да се тълкува в съответствие с правото на Съюза.
59 На второ място, следва да се подчертае, от една страна, че посочената в точка 55 от настоящото решение национална съдебна практика може да се квалифицира като несъвместима с правото на Съюза само когато тази юрисдикция установи, че налагането на исканите привременни мерки е необходимо, за да се гарантира пълната ефективност на окончателното съдебно решение по същество, което предстои да се приеме. В това отношение, от една страна, тя трябва да разполага с достатъчно данни за неравноправния характер на една или повече договорни клаузи, поради което да е вероятно съответният договор за кредит да е нищожен или поне на съответния потребител да трябва да бъдат възстановени дължимите по този договор месечни вноски. От друга страна, посочената
60 При това положение, ако националният съд приеме, от една страна, че са налице достатъчно данни, че съответните договорни клаузи са неравноправни и че следователно е вероятно сумите, платени от съответния потребител по разглеждания в главното производство договор за кредит, да бъдат възстановени и от друга страна, че ако не бъдат наложени привременни мерки за спиране на плащането на дължимите по силата на този договор месечни вноски, пълното действие на окончателното решение по същество, което предстои да се приеме, не може да бъде гарантирано, нещо, което националният съд следва да прецени, като вземе предвид всички обстоятелства по случая, този съд трябва да наложи привременни мерки, състоящи се в спиране на изпълнението на задължението на потребителя да извършва плащания по посочения договор.
61 С оглед на всичко изложено по-горе на поставения въпрос следва да се отговори, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 във връзка с принципа на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална съдебна практика, съгласно която националният съд може да отхвърли молба на потребител за допускане на привременни мерки за спиране — до постановяването на окончателно решение относно нищожността на сключения от този потребител договор за кредит, с мотива че той съдържа неравноправни клаузи — на плащането на дължимите по този договор месечни вноски, когато допускането на тези привременни мерки е необходимо, за да се гарантира пълната ефективност на това решение.
По съдебните разноски
62 С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (девети състав) реши:
Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори във връзка с принципа на ефективност
трябва да се тълкуват в смисъл, че
не допускат национална съдебна практика, съгласно която националният съд може да отхвърли молба на потребител за допускане на привременни мерки за спиране — до постановяването на окончателно решение относно нищожността на сключения от този потребител договор за кредит, с мотива че той съдържа неравноправни клаузи —
на плащането на дължимите по този договор месечни вноски, когато допускането на тези привременни мерки е необходимо, за да се гарантира пълната ефективност на това решение.
Подписи