Contract

Съдържание

12.2 Електроснабдяване 102

12.3 Газоснабдяване 109

13. Зелена система 118

14. Правила и нормативи за прилагане на ОУПО гр. Добрич 144

ПРИЛОЖЕНИЯ 149

1. Общи условия

1.1 Възлагане

Общият устройствен план на община град Добрич е възложен за изпълнение на НЦТР ЕАД, след спечелена обществена поръчка. Xxxxxx да се отбележи, че последния Общ устройствен план на града и землището му е от 1997 г., т.е той е не само физически, но и морално остарял, и не може да отговори на потребностите – социални и икономически, а и не отчита и по-късно изработената карта на възстановената собственост на земите. Може да се отчете като положителен момент, че този план, както и множество подробни устройствени планове на градски структури са разработени от колективи на НЦТР с ръководител арх. Xxxx Xxxxxx.

Работата по етап “предварителен проект” е изпълнена в съответствие с изискванията на договора и заданието за изработването на ОУП.

При работата е ползвана предоставена информация, мнения и препоръки от специалисти в дирекции, отдели и сектори на общинската администрация на община град Добрич, представители на експлоатационни дружества, ведомства, бизнеса и граждани, споделени на организирани срещи.

Екипът, разработващ задачата, отправя благодарност към всички служители от посочените институции, експерти и граждани, които се отзоваха и споделиха мнения, виждания и очаквания за бъдещото социално-икономическо и териториално развитие на Община град Добрич.

1.2 Цели и задачи на разработката

Рамковата цел на новия Общ устройствен план на общината е да предложи адекватен и съвременен пространствен модел за развитие на града, както и да формулира подходяща политика и нормативни рамки за неговата реализация.

В обхвата на тази цел, подцелите се формулират като:

• Обвързване на развитието на града с факторите от регионално, национално и над национално ниво.

• Оптимизиране на функционалната структура на града спрямо съвременните социално-икономически и демографски процеси.

• Оптимизиране на начините и режимите на земеползване в градската и крайградската територия.

• Оптимизиране на пространственото и функционално развитие на различните подсистеми на градския организъм и взаимодействието между тях.

• Планиране на такива структурни и функционални преобразувания, които да направят градския организъм адекватен на съвременните социално-икономически, културни и технологични промени и процеси.

• Изявяване на пространствените потенциали и екологичните рамки за устойчиво развитие на града.

• Създаване на предпоставки и условия за ефективно управление на градското развитие.

• В същото време планът трябва да осигури възможно най-добър баланс между частните и обществените интереси, при равнопоставяне на различните видове собственост.

1.3 Кратка историческа справка

Разположен на пътя, свързващ Изтока със Запада, от хилядолетия Добрич е кръстопът, на който се срещат различни племена, етноси, народи, култури и цивилизации. Тези интензивни демографски процеси продължават и през по- късните исторически периоди, което предопределя етнографската и етно- конфесионалната специфика на града и неговия регион, тяхната превратна историческа съдба в ново време и културно-историческото им значение в историята на Стария континент.

Първите археологически сведения за Добрич датират от времето на Античността. Те показват, че животът тук възниква още през 3–4 в. сл. Хр. и продължава и през периода на Първата българска държава. Опустошителните номадски нашествия, започнали в началото на 10. век и стигнали почти до края на 14. столетие, прекъсват живота на това място. Възцарилата се несигурност прогонва местното население към крайбрежията на Черно море и Дунав или към възвишенията на Стара планина, които му дават естествена сигурност и закрила.

И изворите за историята на Добрич замлъкват за дълго. Едва в началото на 16 в. в един османски опис се споменава отново за малко селце с 14 домакинства или близо 60 жители, преселени най-вероятно от източните провинции на империята. През 1526 г. вилаетските описвачи го вписват в регистъра под името Xxxxxxxxx пазарджик. Само след четвърт век селото е вече град, а след още 50 години и център на обширна каза, която включва 80 селища. Условия за бързото развитие на тогавашния Xxxxxxxxx пазарджик не липсват. Селището се намира всред плодородна област с богат хинтерланд и на важен стратегически път, свързващ столицата на Османската империя с отвъд дунавските земи и Европа. Така за кратко Добрич се превръща в оживен земеделски и търговско- занаятчийски център, който през 19 в. става известен и със своя ежегоден панаир, сбирал търговци от близки и далечни краища на империята.

През столетията на османско владичество пътеписците, минали по нашите земи, описват Xxxxxxxxx пазарджик като процъфтяващ град с много дюкяни и ханове, с над 2000 къщи, разположени в 12 махали и с оживени улици. И още нещо удивлява чужденците – етно-конфесионалното многообразие на града, в който векове наред съжителстват турци, татари, черкези, цигани, гърци, евреи, арменци и българи.

През Възраждането Xxxxxxxxx пазарджик застава начело на национално- освободителните борби на българите от областта. Не по-малко е и значението му в нашата нова история. През 1878 г. край него се водят ожесточените боеве от последната руско-турска война, направили възможно освобождаването на останалите селища в Южна Добруджа и успешния ход на руските войски на юг към центъра на Османската империя. 38 години по-късно, в дните 5-7 септември 1916 г., отново край Добрич стават кръвопролитните сражения за отбраната на града, останали в нашата история като Добричката епопея. Тогава българските войски начело с ген. Xxxxx Xxxxxxxxxxx удържат решителна победа над многократно превъзхождащия ги противник, обединил румънски, руски и сърбо- хърватски бойни части. В тези боеве загиват над 3000 воини от 6 национални армии и 6 вероизповедания, които днес почиват на добруджанска земя, в най- голямото в страната ни Военно гробище от времето на Първата световна война.

В годините на румънско владичество Добрич става отново център на национално-освободителните борби на добруджанци срещу чуждото господство, прогонило стотици хиляди хора от техните домове; откарало в лагерите на Молдова над 25 000 деца, жени, мъже и старци; задържало за десетилетия напред икономическото развитие на областта и подложило на геноцид нейното население. Неслучайно, през 1940 г. – непосредствено след подписването на Крайовския договор, възвърнал след 27 години X. Xxxxxxxx отново на България, Добрич е обявен за център на освободена Добруджа, а 25-ти септември – денят, в който българските войски влизат в града ни – за негов официален празник.

Днес Добрич е един от десетте най-големи градове в България. От 1882 г., с известни прекъсвания (периода на румънското владичество), той носи името на средновековния владетел на тези земи – деспот Добротица. А още от създаването си градът е естествено административно, икономическо и културно средище на вътрешноконтиненталната част на Южна Добруджа.

2. Обща характеристика на област Добрич, регионални условия и връзки. Характеристика на община град Добрич

2.1 Представяне на област Добрич

Област Добрич е разположена в северната част на Североизточен район и заема площ от 4 719,7 кв. км. (4,24% от територията на Република България). Областта е част от Североизточен район от ниво 2, в който влизат и съседните области Варна, Шумен и Търговище и е със следните административни граници:

• на север - Република Румъния;

• на юг – областите Варна и Шумен;

• на изток – Черно море;

• на запад – област Силистра.

Следва да се отбележи фактът, че територията на област Добрич остава встрани от основните транспортни коридори “Север- Юг” и “Изток- Запад”. но крайбрежният път І-9 граница Румъния-Дуранкулак-Шабла-Каварна-Балчик- Варна, с Европейска категоризация Е-87 е част от Трансевропейската транспортна мрежа TEN-T. През област Добрич преминава и ж.п. линията Констанца- Варна, която е връзка между Русия, Украйна и Молдова с Република Турция.

На територията на областта има два ГКПП – Йовково и Дуранкулак.

Област Добрич включва в състава си 8 общини - Балчик, град Добрич, Добричка, Генерал Тошево, Каварна, Крушари, Тервел и Шабла и 215 населени места, от които 6 града.

Населението на областта към 31.12.2014 г. е 182 808 души /2,5 % от населението на страната/, като почти половината е съсредоточено в община Добрич град /48 %/. На другия полюс е община Крушари, където живее най- малка част от населението -2,4%.

Областта се характеризира с ясно изразен дисбаланс в териториалното развитие и изявен проблем „център-периферия”.

Статистически район, област, общини	Територия	Население 2014 г.	Гъстота на населението	Населени места	села	градове
Статистически район, област, общини	кв.км	брой	д./кв.км	брой	брой	брой
БЪЛГАРИЯ	111001.00	7202198	64.82	5285	5030	257
Област Добрич	4719.71	182808	38,73	215	219	6
Балчик	524.15	20055	38.26	22	21	1
Генерал Xxxxxx	982.24	14162	14.41	42	41	1
Добрич	109.02	87817	805.51	1	0	1
Добричка	1296.16	21142	16.31	68	68	0
Каварна	481.37	14757	30.65	21	20	1
Крушари	417.46	4343	10.40	19	19	0
Тервел	579.68	15767	27.20	26	25	1
Шабла	329.64	4765	14.45	16	15	1

Като административен център, традиционен културен образователен и център за областта , град Добрич съсредоточава и голямата част от икономическия пзначение в СИ район. Автомагистрали не са изградени, а относителният дял на първокласната пътна мрежа е едва 10%, при това пътят обслужва само крайбрежната територия на областта. До някъде това се компенсира с много добре развитата второкласна пътна мрежа, която достига почти една трета от изградената РПМ в областта.

Ж.п. клонът “Повеляново /Варна/-Добрич-Кардам”/Румъния/ обслужва директно област Добрич, като провежда и международните потоци в североизточна посока към Румъния, Украйна и Русия, тъй като се явява част от основното направление София-Г.Оряховица-/Варна/-Добрич-Румъния. Главната жп линия

е двойна, електрифицирана и е категоризирана в Европейската ж.п. мрежа за комбинирани превози и мрежата от международни магистрални линии, но отклонението през област Добрич е единична, неелектрифицирана линия.

Воднiqt транспорт е представен от пристанище Балчик, което функционира от 1969г. и е третото по големина товарно пристанище на Черноморското ни крайбрежие.

Пристанище Каварна е по-малко, предназначено е за малки пасажерски и рибарски кораби.

Област Добрич е “пионер” в усвояването на ВЕИ. Още през 2006г в община Каварна се изграждат първите ЕЦ на вятърна енергия и към момента са изградени най-много от цялата страна.

2.2 Добрич и мястото му в осите на урбанизация

Осовните оси на урбанизация в страната образуват пръстен в посока от запад- изток:

• Ос-1 София –В.Търново – Шумен – Варна – в Северна България;

• Ос-2 София – Ямбол – Ст.Загора – Сливен - Ямбол – Бургас – в Южна България.

Към тях тангират в посока север-юг отделни оси на развитие, които имат по- слабо изразена сила на влияние.

2.3 Добрич и неговите зони на влияние

Като общ резултат от процеса на трансформация през последните 20 години, и наблюдаваните промени в структурата на собствеността, организацията на

обществения транспорт и рязкото поскъпване на транспортните услуги; реформите в сферите на образованието и здравеопазването, следвани от нарушение на традиционните културно-битови връзки, както и влиянието на трите икономически кризи, които претърпя страната и населените места през този период, се очертава редуциране на връзките с населените места изявяващи

„възлите” в урбанизираната ос и “свиване на полетата на организиращо въздействие” върху прилежащите им територии.

При съвременните условия, регионалните връзки на града придобиват нов характер, който се обуславя от принципите на самоуправление на общините, липсата на централизирано планиране и пазарно-икономически отношения.

Регионалните връзки на град Добрич се определят и зависят от няколко групи фактори, които се отчитат при разработването на ОУП на града, а именно:

- Икономически фактори - селскостопанският район около града е естествена суровинна база на промишлени предприятия в града.;

- Социални фактори - голяма част от обектите на периодичното и епизодичното обслужване в рамките на областта, са изградени в града. В най-голяма степен това се отнася до подсистемите образование, здравеопазване, административно и правно обслужване, култура и др.;

- Транспортни и технически фактори - регионалните връзки се определят и от схемата на магистралната инженерна инфраструктура и преди всичко в областта на водоснабдяването, електроснабдяването и транспорта

Същевременно, гр. Добрич остава един от най-големите търговско- консумативни центрове в тази част на страната, което неминуемо ще има отражение върху неговата функционално-пространствена структура.

Зоната на влияние на град Добрич основно се реализира в границите на областта. това е естествено, тъй като в него са съсредоточени, от една страна високите нива на обслужване, а от друга градът предлага най-големи възможности за избор на разнообразни функции (труд, образование, здравеопазване, обитаване, култура и т.н.) в региона.

Зоната на активно влияние на град Добрич се определя от общоприетите критерии за определяне на зоната на влияние, включващи:

- транспортен изохрон – до 30 минути;

- интензивни ежедневни трудови и културно-битови пътувания – посока Добрич;

- стопански връзки.

Съгласно тези критерии, когато повече от половината населени места в дадена община отговарят на тези показатели, тя се включва в зоната на активно влияние.

На основата на критериите „30 мин. транспортен изохрон” в зоната на активно влияние попадат: общините Добричка и части от Генерал Тошево и Балчик;

На основа на критерия „интензивни ежедневни трудови и културно-битови пътувания – посока Добрич, независимо от намалелия интензитет, направленията на трудовите пътувания показват, че те се реализират основно в рамките на общините Добричка и Балчик.

По отношение на критерия „стопански връзки” – в тази зона попадат всички общини в областта.

2.4 Общи сведения за общината

Разположение

Община град Добрич е разположена в Североизточна България и попада в обхвата на Североизточен район от ниво 2 (NUTS2), в област Добрич (NUTS3).

Общината е заобиколена от всички страни от община Добричка. Територията й

възлиза на 19,4 км2.

Една от важните характеристики на град Добрич е, че той е най-големия, най- населен град в Добруджа и втори по големина в Североизточна България. Населеността на града е фактор, който оказва определящо влияние за развитието на неговите селищни функции и за големината на зоната на неговото влияние.

3. Природен комплекс и екологична обстановка

3.1 Релеф

Град Добрич е разположен Върху равнинен терен, разсичан от долината на Суха река. Преобладават терени с благоприятен наклон - от 1,5 % до 6 %. По склоновете на долината на Суха река наклоните на места в южната част на града достигат до 12 - 15 %. Северозападно от града е разположен хълмът "Чорчолийките" с наклон на източния и северен склон 10 -12 % и много полегати склонове. По- стръмни са склоновете на долината, разположена източно от северната промишлена зона - на места достигат до 10 -15%.

Геоложки условия, геоложки строеж

Град Добрич е построен върху терен, който в геоложко отношение разкрива материали от горно миоиенска възраст: сарматски варовици, глини и мергели със значителна мошност - 50 - 80 м.

Сарматските отложения са покрити повсеместно със значителни кватернерни наслаги с мошност от 4 - 5 до 20 м. Те са представени от материалите на льосовия комплекс, льос, льосови глини, песъкливи плътни глини, на места

примесени с ръбести чакъли и опочвени глини. Кватернер-ните материали се разкриват, особено на територията на стария Добрич, културен слой опочвени глини с мошност до 2 м примесени със строителни останки, пористи, неуплътнени.

Материалите от льосовият комплекс имат повсеместно разпространение, като типичният льос покрива северните части на града, а в останалата част съшият е заглинен, деградирал на места и се е превърнал в льосовидни глини. Погребаният почвен слой, който почти винаги присъст-вува в льосовия комплекс показва, че льосонавяването не е станало еднократно.

Плътните, песъкливи, червено-кафяви глини, на места примесени с чакъли, които съшо почти винаги съпътствуват льосовия комплекс, са мазни с твърдо пластична консистенция. Само на места в контактните зони в льосовия комплекс се наблюдава известна пористост, която довежда до мисълта, че съшите имат льосов произход и са силно деградирали льосови материали.

3.2 Хидрогеоложка характеристика

В хидрогеоложко отношение районът се характеризира като беден на подпочвени води. Такива се разкриват акумулирани в материалите на льосовия комплекс и дълбочината им зависи от близостта и наличието на водоупора - плътните песъчливи глини или сарматските мергелни глини. Установени са няколко зони на дълбочина на подпочвените води, а именно:

ПЪРВА ЗОНА с най-плитки подпочвени води, които се разкриват на дълбочина от 0,00 до 3,00 м, се намира в ниските средни и южни участъци на източната част на града. Тук наличието на подпочвени води се обуславя от теренно понижение (руслото на долината), която върби вероятно по тектонски разсед и плитко залягане на водоплътни глини.

ВТОРА ЗОНА с дълбочина на водата от 3 - 5 м се наблюдава 8 източният район на града и ниската част на западния склон, там - където льосовата покривка е маломоидна.

ТРЕТАТА ЗОНА с дълбочина на подпочвените води по-голяма от 5 м. Наблюдава се във високата част на източния район, северната част на града, високите западни райони и има най-голямо разпространение.

Разбира се, както е характерно за води - акумулирани в льосови почби - нивото на същите силно зависи от годишните времена и количеството на атмосферните Валежи, които падат 8 района. Нивата 6 зависимост от описаните по-горе причини, Варират В порядъка от + 0,50 до + 0,80 м.

Не са изключени отделни петна В трета зона, където нивото на подпочвените Води да се яви и на дълбочина по-малка от 5 м и вероятно теренът, Върху които е станало льосонавяването, съвсем не е бил равнинен, а със значителни неравности.

В сарматските отложения, представени от окарстени варовици и изграждащи терена в дълбочина, има формиран Водоносен хоризонт с широко площно разпространение и добри филтрационни свойства. Водното ниво обикновено се намира на около 15 м от горнището на варовиците. В тях може да бъдат изградени попивни кладенци при осушаването с дренажи на площадка или пък черпателни такива за технологични нужди.

3.2 Инженерногеоложка характеристика

Морфоложкият и геоложки строеж на въпросният терен изключват появата на каквито и да е физико геоложки явления, като: свлачища, срутища.

3.3 Физикогеоложки явления

Особено важни се явяват две физико геоложки явления - окарастяването на сарматските варовици - процес, който продължава и сега под зоната на ерозионния базис (Сухо дере), особено 8 източната част на града. От това следват и влошените физикомеханични качества на варовиците, като основа за фундиране в тези участъци.

Град Добрич попада в земетръсна област от VIII степен по скалата на Медведев. Това трябва да се има в предвид при проектиране на сгради и съоръжения и да се предвиждат винаги противоземетръсни мероприятия, съгласно изискванията на Наредба РД-02-20-2/2012 за проектиране осигуряване на сгради и съоръжения в земетръсни райони.

В руслото на долината, обаче, се наблюдават известни заблатявания, поради глинесто песъчливият характер на материалите, които я изграждат, близкият водоупор и много слабият наклон

Основна строителна почва в гр. Добрич са материалите от льосовият комплекс. Същите притежават свойството пропадъчност. Льосовите глини и глинестия льос, намиращи се в зоната на плитки подпочвени води (от 0 - 3,0 м) не притежават пропадъчност. Същите материали, намиращи се в зоната на подпочвени води от 3 - 5 м са непропадъчни само 8 интервала 1-2 м над нивото на подпочвените води, където се явяват водонаситени.

Материалите от льосовият комплекс в зоната на дълбоки подпочвени води, са пропадъчни. На места, където дълго време са обитаеми от хора, десетки и стотици години е имало строителство, разливали са се води за битови нужди, поливани са градини и др., имаме известно сработване на льосовия комплекс на дълбочина и същият е загубил почти пропадъчният си характер.

Типичен льос намираме само в някои части в северозападната част на града. Той се характеризира с факта - силно пропадъчен и има мощност 10 -15 м.

Същият поставя проблеми за заздравяването му при извършване на различните видове строителство. В една незначителна част от града се разкриват, като строителни почви - сарматски варовици и глини, които не се нуждаят от допълнителни мероприятия за заздравяване, а са отлични земни основи - особено глините.

В резултат на всичко изложено по-горе, по отношение на инженерно-геоложкият строеж на терена, същият се подразделя на следните участъци:

УЧАСТЪК "А" - районът е изграден от материалите на льосовия комплекс и заема най-голяма част от територията на гр. Добрич.

УЧАСТЪК "Б" - изграден от червеникавокафяви слабо песъчливи прахови глини, плътни, тежки. На места в тях се наблюдават чакъли. Имат кватернерна възраст и обикновено се намират в основата на льосовия комплекс, но вследствие деградация са загубили белезите на льоса. Участъкът е разположен а на двете страни на ерозионната долина.

УЧАСТЪК "В" - в него се разкриват на повърхността сарматски глини и мергели или са под незначителна делувиална покривка на кота на фундиране на сградите и съоръженията. В процеса на практическата работа при фундиране, непосредствено върху сарматските варовици, същите се указват силно окарстени с малки и големи празнини, кухи или пълни с меко пластични червено- кафяви глини.

УЧАСТЪК "Г" - това са терените, които се заемат от ниската част на долината. Същите са разположени на най-ниска кота и са изградени от силно оводнени пролувиално алувиални отложения в мощност до 8-10 м. Същите са предимно глинести, слабо песъкливи материали, пористи силно оводнени и се намират в пластична консистенция. Грунтовите води, които циркулират в долината, се явяват на места почти на повърхността, където наблюдава и заблатяване. Такива сега се наблюдават само в северната част на града.

В заключение може да се каже, че инженерно-геоложката обстановка в гр. Добрич, макар и разнообразна, дава възможност, за жилищното и обществено строителство и благоустрояване, както и нормалното строителство на съоръженията на инфраструктурата.

При строителството особено в райони, където строителните почви се явяват материалите от льосовия комплекс, следва да се проектира след детайлни геоложки проучвания.

3.5 Хидрология

На територията на общината и града липсват повърхностни водни течения.

Порьозността на льосовата покривка и окарстената варовикова основа, заедно с оскъдните валежи и слабия наклон на релефа, са комплекс от обстоятелства, определящи липсата на повърхностно течащи води и за наличието на суходолия.

Повърхностните води се дренират от развита речна мрежа, образувана в минали геоложки времена с ориентация на север. Гъстотата на речната мрежа е под 0,250 км/кв.км. Модулът на оттока е слаб. Колебае се от 0,5 до 1 л/с/кв.км. Минималната му проява се обуславя от оскъдните валежни количества, значителното изпарение, водопропускливостта, льосова и карбонатна основа и слабият наклон на релефа.

През територията на града преминава първоначално в източна, а след това в северна посока - долината на Суха река. В по-голямата си част има широко речно легло, запълнено с наносни материали и стръмни склонове. По-главните й притоци са Ботевското, Лясковското и Богдановското сухи дерета. Водният им режим се определя от дъждовните води и снеготопенето.

3.6 Почви

Почвената покривка се е формирала главно върху льосова основа при степни и лесостепни растителни отношения. Развити са главно черноземните почви - излужени и оподзолени. В долинните дъна се развиват алувиалните почви.

По отношение на производствената им характеристика, тези почви са високо продуктивни. В извън селищната територия преобладават земи от III категория.

Почвите в района са изложени на водна и ветрова ерозия. За това е допринесло намаляване на горските площи и екстензивното полевъдство. Особено силно проявление има ерозията по бреговите земи - склоновете на суходолията. На много места е изнесен хоризонт А, от части и хоризонт В, като почвата е отнесена в леглата на суходолията. В равнината се проявява ветровата ерозия.

3.7 Климат

Територията на община град Добрич попада в умереноконтиненталната климатична подобласт на европейската континентална климатична област, в зоната на Черноморската климатична подобласт и климатичната му характеристика е с черти на континенталния климат.

Характеризира се със сравнително мека зима, средномесечните януарски температури са -1,6 С0. Горещо лято - +20,7 С0. Средномесечна температура за месец юли - 21,1 С0. Абсолютно максималната температура достига до 39,1 С0, а абсолютната минимална - 22,7 С0. Средногодишната температура е 10,2 С0.

казател	І	ІІ	ІІІ	ІV		VІ	VІІ	VІІІ	ІХ	Х	ХІ	ХІІ	Год.
Ср.м.	-1,6	0,1	3,6	5	4,8	18,6	21,1	20,7	16,6	11,4	6,5	1,5	10,2
Ср.м. мах.	2,5	4,9	9,2	5,9	1,4	25,4	28,3	28,2	24,3	17,8	11,2	5,3
Ср.м Мин.	4,7	3,3	-8,9	,1	3	7,6	10,0	9,9	4,4	0,4	-5,1	-11,3

Пролетта е сравнително хладна, есента е топла (по-топла) от пролетта, поради затоплящото влияние на Черно море. През зимата е по-силно изразено въздействието на североизточните въздушни маси, което обуславя по-големите различия в термичното ниво през годината.

Продължителността на периода със средна температура над 10 С0 е 190 - 200 дни,, а с температура над 5 С0 е 250 дни. През зимата понякога почвата замръзва до 20-см слой.

Датите на първия и последния мраз са съответно -15 октомври и 16 април. Средна продължителност на свободното от мраз време е 181 дни.

Районът се отличава с по-слаби валежи от средните за страната. Средногодишно падат 540 мм (за страната годишните валежи са 650 мм). Тези количества валежи се дължат на доста обеднелите на влага северозападни въздушни маси.

Валежите са с добре проявен континентален режим. Летен (юнски) максимум и зимен (февруарски) минимум. През лятото падат 80 % от годишните валежи.

Въпреки неголямата надморска височина, снежната покривка се задържа до 2,5 месеца. Проявата на типични североизточни ветрове през зимата предизвикват отвяването и преотлагането на снежната покривка и натрупването й във вид на дебели преспи. Това води до неравномерно развитие на снежната покривка и застрашава посевите от измръзване, както и нееднаквост в разпределението на почвената влага.

Широкият териториален обсег на източната дунавска равнина, значителната й отдалеченост от планинските бариери на Карпатите и Стара планина от север и юг, както и отвореността й към изток и запад - определят и ветровият режим. Районът се характеризира като ветровит.

честота на вятъра по посока

Период		Е		Е		W		W	ихо
Януари	3,6	,4	,4	,9	,1	,7	9,3	6,6	9,4
Април	5,7	3,0	1,1	4,2	1,8	,0	5,0	1,2	3,6
Юли	7,1	,7	,9	,0	,8	,1	0,8	9,9	4,8
Октом.	0,1	3,8	,3	2,5	3,5	,6	1,9	2,2	1,3
Год.	9,8	1,4	,5	1,5	1,3	,4	6,4	4,9	1,3

Основният въздушен пренос е от северните ветрове с честота на проявление

-19,8 %. Втори по значимост са западните – 16,4 %. Най-слабо проявление имат ветровете с южна източна компонента – 7,5 %. През зимния период ветровете са със значително по-голяма скорост – 4,2 м/с в сравнение с тези през лятото -2,8 м/с. Характерни са силните североизточни нахлувания, които се явяват при наличност на циклон над Черно море, предизвикано от бързото намаляване на атмосферното налягане от сушата към морето. Скоростта на вятъра достига до 20 м/с. Тихото време е около 21 %.

Скорост на вятъра

Пока-зател	І	ІІ	ІІІ	ІV	V	VІ	VІІ	VІІІ	ІХ	Х	ХІ	ХІІ	Год.
Ср. Скор. м/с	4,8	5,0	5,1	4,3	3,5	2,9	2,7	2,8	2,7	3,2	4,2	4,0	3,8

Орографските условия, посоката и скоростта на вятъра, определят потенциалът на замърсяване на въздуха, който за община град Добрич е нисък, което спомага за слабо проявление на температурни инверсии и всички негативни последици, произтичащи от това по отношение на замърсяването на атмосферния въздух.

Средната относителна влажност на въздуха е 78 %. През зимния период влажността достига 86 - 88 %, а през лятото спада до 69 - 74%.

Влажност

Пока- зател

ІІ

ІІІ

ІV

VІ

VІІ

VІІІ

ІХ

ХІ

ХІІ

Год.

Относ. Влаж.

Средногодишният брой на дните с мъгла е 55, които се проявяват най-често през студеното полугодие - октомври-март - 41 дни. Най-слабо проявление дните с мъгла имат през летният период - юни, юли и август -средно по два дни от месеца.

Характерно за зимния период на този район понякога са обледеняванията на електропреносната мрежа, което се получава след обилен снеговалеж и определени метеорологични условия, което причинява скъсване на електропроводната мрежа.

Слабата изразеност и разчлененост на релефа, липсата на големи горски масиви и водни повърхности, са условия за слабо изменение на стойностите на климатичните елементи и формиране на микроклимат в отделни части от територията, отличаващи се с по-големи контрасти.

В биологичен аспект - от данните на метеорологична станция могат да се направят изводи, че община град Добрич попадат в среда със сравнително висок биоклиматичен комфорт.

Годишно около 65 % от дните в годината са с биоклиматичен комфорт. През преходните сезони - пролетта и лятото - той е с относително по-голям процент - 67 - 68 %. През летния период процентът е 60,61. Това се дължи на по-ниската влажност, по-слабата скорост на вятъра - средно 1,8 м/с, no-8ucokume температури ма въздуха, което води до създаване на условия на прегряване, т.е. на биоклиматичен дискомфорт. Това особено е изразено в централната градска част на гр. Добрич, където преобладават изкуствените покрития и по-голяма плътност на застрояване.

През зимния период е обратно - създават се условия за преохлажда-не, предизвикани от високата влажност на въздуха, голямата скорост на североизточните и северни ветрове и ниските температури на въздуха, по- ниската слънчева радиация.

В по-благоприятни биоклиматични условия се намират жилищните квартали, разположени в близост до градския парк.

За подобряване на биоклиматичният комфорт в централната градска част е необходимо да се увеличат зелените площи, да се избягва високо-етажното и плътно застрояване.

Изводите, които се налагат от проведените проучвания на условията на природната среда, могат да се обобщят по следния начин:

Равнинният и леко нахълмен релеф, с наклон на терена до 8 %, който заема над

80 % от територията на общината, е важна предпоставка за усвояване на територията и изграждане на всякакви технически съоръжения и сгради. По- трудни за усвояване са терените с наклон от 8 - 12 %, които заемат десните полегати склонове на суходолията, разсичащи територията на общината. Практически тези стръмни участъци могат да се използват за подобряване на микроклиматичните условия и естетическите качества на територията, за предотвратяване на ерозионните процеси чрез залесяването им;

Наличието на льосова покривка в геоложкия строеж на територията, известна с пропадъчните си свойства, е необходимо задължителни геоложки проучвания при строителство на сгради и съоръжения. Липсата на физико-геоложки явления и процеси на територията, я определя като територия с добри инженерногеоложки условия;

Територията е бедна на повърхностни води. Всечените в терена су-ходолия са безводни. Водният им режим се определя от дъждовните и снежни води при снеготопенето;

Подземните води са акумулирани в сарматския водоносен хоризонт с дълбочина на водното ниво от 20 до 70 м;

Съчетанието на основните климатични фактори на територията, създават условия за сравнително добри биоклиматични характеристики. По-

неблагоприятни условия се създават през зимния период, когато се проявяват силните и студени ветрове със северна компонента.

Ниският процент тихо време (около 21 %) определя района като такъв с нисък потенциал на замърсяване на атмосферния въздух.

В района преобладава селскостопанската и културна растителност. Естествената горска растителност е била унищожена. За това свидетелстват остатъци от единични или групи от дървета, пръснати по територията на общината. Характерен елемент на ландшафта са полезащитните горски пояси.

Равнинният и еднообразен релеф, обезлесеността на района, липсата на повърхностно течащи води, преобладаването на селскостопанските земи, определят територията на община град Добрич като район с ниски естетически качества;

3.8 Околна среда

Атмосферен въздух

Община Добрич е класифицирана като “гореща” екологична точка, тъй като съществува потенциална възможност от влошаване здравето на населението, вследствие от замърсяването на атмосферния въздух. В общината е разработена и се реализира програма за намаляване на нивата на замърсителите, като основните констатирани наднормени замърсители са фини прахови частици.

През 2014 г. в АИС „ОУ Хан Xxxxxxx”, гр.Добрич са регистрирани 333 средноденонощни концентрации на ФПЧ10, 8 от тях превишават ПС за СДН от 50 μg/m3 или 2,4 % от общия брой регистрирани средноденонощни стойности. Най-голям брой превишения на ПС за СДН на ФПЧ10 са регистрирани през зимните месеци. През месец ноември е регистрирана и най-високата средноденонощна стойност от 79,61 μg/m3. Средногодишната концентрация от23,03μg/m3 не превишава СГН от 40 μg/m3.

През 2013 г. регистрираните 8 бр. превишения на СДН за ФПЧ10 не надхвърля допустимия брой превишения за една календарна година (35 броя). В сравнение с 2013 г.( регистрирани 350 средноденонощни концентрации, 21 от тях превишават ПС за СДН от 50 μg/m3, средногодишна концентрация от 25,25 μg/m3

) постигнатото съответствие с нормите по показател ФПЧ10 се поддържа и бележи тенденция на понижаване, като най-високи и най -голям брой наднормени стойности са регистрирани през зимните месеци резултат от използването на твърди горива в битовия сектор и характерните за сезона – високи скорости на вятъра, които създават условия за задържане и натрупване на атмосферните замърсители в приземния въздушен слой.

Като цяло анализът очертава низходяща тенденция в замърсяването на атмосферния въздух с ФПЧ10 от 2009 г. Това се наблюдава в занижените стойностите на измерените СДК, както и по-малкия брой дни, в които е регистрирано превишение на СДН. Този резултат е постигнат в резултат на предприетите и изпълнени към настоящият момент мерки за подобряване качеството на въздуха.

В района на града е налице концентрация на промишлени производства, емитиращи вредни вещества във въздушния басейн. Замърсяването е главно от горивни процеси при изгарянето на твърди горива, използвани за отопление от населението. Регистрираните превишения и съвпадението на най-високите среднодневни концентрации с активния отоплителен сезон е ясно доказателство за това.

Към замърсяване на въздуха от битовото отопление се наслагват и емисиите на ФПЧ10 от автомобилния транспорт, предвид на това, че АИС попада под

частичното влияние на автотранспорта - в близост до него улиците са с интензивен автомобилен трафик.

Промишлеността на Добрич е концентрирана в северната и югозападната част на града, което създава предпоставки за локално замърсяване. През периода май-октомври се наблюдават устойчиво по-ниски стойности на ФПЧ10, като се регистрират единични завишени стойности. Може да се предположи, че формирането им се дължи на транспорта и на строително-ремонтни работи по сградния фонд и инфрастуктурни обекти.

Води

През територията на град Добрич преминава първоначално в източна посока, а след това в северна посока дерето на река Добричка, която е приток на Суха река. Суха река е и приемник на отпадните води на град Добрич след пречистването им в ПСОВ. До град Добрич тя е ІІ категория водоприемник, а след него – ІІІ категория. Качеството на водата през последните години в мониторинговата точка след гр. Добрич съответства на проектната трета категория на реката по всички изследвани показатели. Главните източници на замърсяване на повърхностните води са промишлеността (има предприятия, които заустват недостатъчно пречистени води в река Добричка), бита, транспорта (основно с масла и нефтопродукти), селскостопанската дейност (основно животновъдството).

Шум

На територията на града има над 20 пункта на измерване, като повечето от тях са в районите с интензивно движение, 3 пункта в райони, в близост до локални източници на шум (автогари, ж.п. гари) и 9 в жилищни райони.

За град Добрич основният проблем възниква за сметка на пораждания от транспортния поток шум. За него е характерна флуктуалност, периодичност, променлива интензивност. Системата от транспортни артерии на града, застрояването и лесотехническите мероприятия засилват или намаляват

влиянието на този шум. С най-висока интензивност той се проявява отново в централната градска част, основно през работно време и делнични дни. Тук са съсредоточени повечето от основните транспортни потоци, улиците са по-тесни, сградите са с по-висока гъстота, залесяването е по-рехаво.

След 1990 г. се наблюдава завишение на интензитета на шумовите нива с тенденция за стабилизиране около 64-68 dB., което е относително неблагоприятно като фактор на средата за обитаване. От 2010 г. до 2013 г. намаляват с един пунктовете в най-високата акустична група 68-72 дБ, а се увеличават с два тези от групата 63-67 дБ.Намалява броя на пунктовете в диапазона 58-62 от 3 на 2 и се увеличават пунктовете в най-ниския шумов диопазон – под 58 дБ.

Най-неблагоприятните (рискови) зони с акустичен дискомфорт в града са в централната градска част, обхваната от вътрешния транспортен периметър, в която са разположени повечето административни институции, учебни и здравни заведения и др. Висока е интензивността на шума и в обособените промишлени зони, но с влияние само върху работещите там. С по-ниски нива на шум се характеризират отдалечените от центъра жилищни квартали, а най-благоприятни са зоните за организиран отдих (градските паркове).

Почви

Развитието на промишлени дейности в района на Добрич, интензивното селско стопанство и животновъдството са източници за замърсяване на почвите в района.

Замърсяването на почвите с олово от дейностите на завод “Старт” са изследвани в периода 1990-1991г. От тогава насам заводът е подобрил значително технологичните си процеси и пречистването на изходящите потоци – въздух и води, вследствие на което са намалени значително и емисиите влияещи на статуса на почвите.

Средното съдържание на олово в почвите за страната ни е 25mg/kg, фоновото съдържание на олово за Добрич варира от 15-20 mg/kg, като измерените през 90- 91г съдържания на олово в почвите повлияни от завод “Старт” варират от 201 до 940 mg/kg.

Проведеното през 2002 г. проучване на почвите показва, че като цяло замърсяването на почвите с тежки метали е под регламентираните норми – ПДК, с изключение на данните от опробването взети от Южна промишлена зона и района на РИОКОЗ и Многопрофилна болница. Нивото на олово в почвите в района на РИОКОЗ и болницата е 231 mg/kg, което е 2,8 пъти над ПДК. Анализът, направен в Хигиенната оценка от 2002 г. /след направено сравнение със съдържанието на тежки метали в почвите в близост до други натоварени транспортни възли/, допуска възможност за остатъчни стари замърсявания, различни от транспортното замърсяване. Отстоянието на мястото на пробване от завод “Старт” е ~ 560-600 m, като мястото на опробване попада в граничните зони на влияние на завод “Старт”, установени при опробването през 90-91 г. Поради ниската самопречиствателна способност на почвите към тежките метали и по- специално към оловото, считаме, че изводът направен в хигиенната оценка е резонен, като установените наднормени концентрации в района на РИОКОЗ отразяват остатъци от стари замърсявания.

В останалите обследвани райони на гр. Добрич, макар и съдържанието на тежки метали да е под нормите, сравнителните анализи показват, че съществува антропогенно замърсяване на почвите с олово и цинк /пробите показват стойности над фоновите за страната/, като това влияние се дължи най-вече на автомобилния транспорт.

Преовлажняване. Локални заблатявания се оформят предимно през влажния сезон в ниските участъци, предимно по руслото на р. Суха река и северните склонове на “Чорчолийките”. Временните и локални заблатявания се дължат на високите подпочвени води в района – до 3 m и глинестият характер на материалите, които изграждат близкият водоупор, слабият наклон обезпечаващ

оттока на водите. Терените със заблатявания и временно повърхностно преовлажняване са предимно частни земеделски земи, ползвани за отглеждане на зеленчуци и култури и обхващат площ ~80 dka.

Възможностите за подобряване на почвените и градските условия са свързани с възможни благоустройствени мероприятия насочени към – отводняване на терените чрез дрениране на водите в изграден отводнителен канал и озеленяване на териториите с високи подпочвени води.

Ерозия. Съществуват много слаби процеси на ерозия по склоновете на суходолието на Суха река в южната част на града и по северния склон на “Чорчолийките”, на места с наклони ~15%. Ерозията не видима, като на някои места е изнесена малка част от хоризонт А.

В откритите земеделски равнинни райони почвите са изложени на ветрова ерозия и водна ерозия при поливните земи. Затова е допринесло намаляване на горските площи и екстензивното полевъдство. Изграждането на защитни пояси, ограничаването на пашата на животни в тях, могат да спомогнат за ограничаване на ветровата ерозия.

Изводи относно състоянието на почвената покривка:

• Замърсяването на почвите в община Добрич над нормите с олово следва лентовидно /5-20 m/ натоварените транспортни потоци /с над 6000х еквивалентни мотоеденици дневно/; в периметър до 500-600 mот завод “Старт” в източна, североизточна, северна, южна и югоизточна посока;

• Замърсени над нормите с олово са почвите в жилищни райони разположени в ареала на замърсяване на завод “Старт”, като измерените стойности по улиците “Xx.Xxxxx”, “Шипка, “Xxxxx x Xxxxxxx, “Кр. Договор”, “X. Xxxxxxxx” и “Xxxxxx”, поддържат нива на замърсяване от 1.8 до 6.3 пъти над ПДК. Отглеждането на кореноплодни /картофи, моркови и др/ и повечето видове зеленчуци, в дворните градини на замърсените райони е опасно за здравето на хората, поради миграцията на оловото в хранителната верига.

• Замърсяването на земеделски земи в западна посока /наветрената страна на завод “Старт” варира, като след 300 m е в границите на ПДК. В тези земи е препоръчително отглеждането на зърнени култури, които акумулират нищожни количества от метала в семената си.

• Замърсяването на почвите от инфилтрация на замърсени води е локално, в ограничен периметър около източника, при висока самопречистваща способност на почвата и попадащо предимно в рамките на производствените площадки, в обществени зелени площи и зелени защитни пояси.

• В местата с високи подпочвени води, съществува тенденция /естествен процес/ за вкисляване и засоляване на почвите.

Отпадъци

На територията на града се генерират битови, строителни, производствени и опасни отпадъци. Нормата на натрупване на отпадъци е около средната за страната, но е двойно по-голяма от тази в развитите страни.

Производствените отпадъци са разнородни, което е обусловено от ускорената индустриализация на града през 70-те и 80-те години на м.в., когато са формирани производствени зони с многоотраслова специализация. Следствие на икономическата криза след 1989 г. производствената дейност е силно редуцирана, което се отразява благоприятно на количеството генерирани промишлени отпадъци. Освен това немалка част от производсвените отпадъци подлежат на рециклиране и се предават за последваща преработка на специализирани предприятия.

Сметосъбирането се извършва организирано ежедневно по райони, определени със заповед на кмета. Отпадъците се депонират на регионалното депо в землището на x. Xxxxxx, разположено на ~5 km от града.

4. Демографска характеристика - количествени и качествени аспекти

Настоящата тема е разработена в съответствие постановките на Плановото задание, в методическа последователност, отговаряща на вида на разработката.

Информация за демографското развитие на община град Добрич е ползвана от: Национален статистически институт, Главна Дирекция “ГРАО”, социологически проучвания и анкети, свързани с други проекти.

Различните елементи на демографското развитие са изследвани за определени периоди според тяхната динамика и формиралите се тенденции.

Характерно за демографското развитие на страната е намаляването на населението след 1990 г., което продължава и понастоящем. Към края на 2014г. населението на България е 7 202 198 души. В основата на демографските загуби са отрицателният естествен прираст и миграциите. Неблагоприятните тенденции в развитието на демографските процеси се отразяват на възрастовата структура и задълбочават процеса на остаряване на населението.

Динамика в движението на населението

Тя е изследвана по години на преброяване и текуща статистика за последните три години , като визира един период от 80 години, достатъчен за анализ на ситуацията. Данните от движението на населението на града са илюстрирани в следващата таблица:

Година на преброяване	Население - брой	Абсолютно нарастване	Базисен индекс	Верижен индекс
31.12. 1934	30 381		100.0
31.12. 1946	32 671	2290	107.5	107.5
01.12. 1956	43 951	13570	144.7	134.5
01.12. 1965	56 626	26245	186.4	128.8
02.12. 1975	88 233	57852	290.4	155.8
04.12. 1985	109 142	78761	359.2	123.7
04.03. 1992	104 494	74113	343.9	95.7

01.03. 2001	100 000	69618	329.2	95.7
01.02. 2011	91 030	60649	299.6	91.0
31.12.2011 Текуща статистика	90375	59994	297.5	99.3
31.12.2012 Текуща статистика	89627	59246	295.0	99.2
31.12.2013 Текуща статистика	88807	58426	292.3	99.1
31.12.2014 Текуща статистика	87817	57436	289.1	98.9

Източник НСИ

Административно- териториално промени

През 1949 г. гр. Добрич се преименува на гр. Толбухин с Указ № 871/обн. 25.10.1949 г. През 1955 г. към гр. Толбухин е присъединено с. Xxxxxx Xxxxxxx x Указ

№ 371/обн. 13.12.1955 г. През 1983 г. с Указ № 1320/обн. 6.05.1983 г. с. Рилци се заличава и се присъединява като квартал към град Толбухин. Населението на с. Рилци е било: през 1941 г. – 1640 лица, 1946 г. – 1369 лица, 1956 г. – 1290, 1965 г. – 1476, 1975 г. – 1787 лица. От 19 септември 1990 г. градът възстановява името Добрич.

В демографското развитие на община град Добрич се наблюдават три основни етапа:

-1934 – 1956г- период на нарастване на населението по естествен път ;

-1956 – 1985 г.- период на нарастване на населението по механичен и естествен път;

-1986 – 2011 г. период на рязко намаляване на населението на града, който продължава с бавни, но постоянни темпове в следващите години.

От гледна точка на градоустройството е важно населението на града да се адресира към утвърдените градски структури. В такъв разрез картината за града е следната1:

N	Район	Население
1	ПЗ"СЕВЕР"	759
2	СЕВЕР 3	1579,2
3	СЕВЕР 2	4354,45

1 Данните са от картата на преброителните райони, използвана за нуждите на „Преброяване на населението и жилищния фонд 2011г.“

4	СЕВЕР 1	3792,55
5	РУСИЯ 3-4	5156,2
6	ж.к."ИГЛИКА"	1861
7	ж.к."СТРОИТЕЛ"	2415
8	кв."ИЗГРЕВ"	2618
9	ж.к."БАЛИК"	20250
10	ж.к."ДРУЖБА"	7824
12	ж.к."ДОБРОТИЦА"	4734
14	РУСИЯ 2	2603,2
15	РУСИЯ 1	8889,7
16	ЦЕНТЪР	19761,5
17	ЗАПАД	2905,2
18	ПЗ"ЗАПАД"	102
19	кв."РИЛЦИ"	1425

За динамиката на населението на общината, важна роля играят естественият и механичен прираст.

Каква е картината при тези два показателя за последните години?

Години	Родени	Умрели	Естествен прираст	Заселени	Изселени	Механичен прираст	Общ прираст
2007	1020	1030	-10	1217	1757	-540	-550
0000	0000	0000	-56	1263	1344	-81	-137
2009	993	1066	-73	1383	1801	-418	-491
2010	845	1057	-212	1477	1906	-429	-641
2011	855	1066	-211	732	1191	-459	-670
2012	753	1042	-289	681	1212	-531	-820
2013	803	1100	-297	665	1116	-451	-748
2014	709	1091	-382	766	1374	-608	-990

ПРИРАСТ НА НАСЕЛЕНИЕТО

-102007 -562-0801-8137 -732009 -2122010 -2121011 2012

-289

2013

-297

2014

-418

-491

-429

-382

-459

-451

-54-0550

-531

-641

-608

-670

-748

-820

-990

Естествен прираст Механичен прираст Общ прираст

Важен индикатор за демографските процеси са качествените демографски характеристики - полово-възрастова структура, фертилни групи и др.

Възраст ( в навършени години)	Общо		Мъже		Жени
	2011	2014	2011	2014	2011	2014
	Бр.	Бр.	Бр.	Бр.	Бр.	Бр.
Общо	91 030	87817	44 096	42211	46 934	45606
0 - 4	4141	3794	2197	1947	1944	1847
5 - 9	3839	4226	1953	2194	1886	2032
10 - 14	3934	3882	2020	1948	1914	1874
15 - 19	4722	3817	2375	1990	2347	1827
20 - 24	5573	4368	2924	2195	2649	2173
25 - 29	5939	5550	3113	0000	0000	0000
30 - 34	0000	0000	0000	2949	3153	2747
35 - 39	0000	0000	0000	3325	3665	3312
40 - 44	7325	7237	3653	0000	0000	0000
45 - 49	6965	6751	3426	3357	3539	3394
50 - 54	7018	6848	3356	3331	3662	3516
55 - 59	7158	6631	3353	3119	3805	3512
60 - 64	7022	6772	3251	3039	3771	3733
65 - 69	5005	6027	2094	2608	2911	3419
70 - 74	3381	4038	1397	1594	1984	2444
75 - 79	0000	0000	0000	1023	1592	1686
80 - 84	1682	1795	660	675	1022	1120
85+	871	1101	279	381	592	719

По въсприетите три възрастови групи, структурата е следната:

години	2011			2014
в %	общо	мъже	жени	общо	мъже	жени
Общо за града	100,00	48,44	51,56	100,00	48,07	51,93
Под трудоспособна възраст	14,02	7,26	6,75	13,48	6,94	6,54
В трудоспособна възраст	65,54	33,78	31,77	68,67	33,98	34,69
Над трудоспособна възраст	20,44	7,40	13,04	17,84	7,15	10,69

ОБЩО

МЪЖЕ

ЖЕНИ

ОБЩО

МЪЖЕ

ЖЕНИ

2011

2014

Под трудоспособна възраст В трудоспособна възраст

Над трудоспособна възраст

Възрастовата структура на населението на града може да се определи като критична по отношение на естественото движение на населението, в същото време тя е около тази на страната и областта.

За годините след 2001 се наблюдава намаляване на абсолютния брой и на относителния дял на младите генерации (под 15 г.). Това обстоятелство има важно значение за бъдещото демографско и социално-икономическо развитие на община град Добрич. Изодът, който се налага е, че регресивната възрастова структура ще е предпоставка за трайно намаляване на населението на общината в перспектива, процесс, кпйто не може да бъде овладян със сегашните соиални и икономически мерки.

Структурата на населението по пол е взаимосвързана с възрастовата структура. В общия брой на населението жените продължават да са повече 51.96% . През 2014 г. на 100 мъже се падат 108 жени. Жените са повече и поради нарастване на дела на възрастното население, където жените преобладават в по-високите възрастови групи.

Коефициента на демогравско заместване за 2014 г. е:

Коефициент на демографско заместване -2014 г.2
Град Добрич	56.4
Р България	62,0

Стойността на показателят показват трайна тенденция на намаляване, защото през 2011 г. той е бил 67.0. Това е драстичен спад на активно население, а добре знаем, че една икономика се движи напред от активното население.

Качествена характеристика, макар и с по-специфична насоченост, е образователния ценз на населението. За града тя има следната характеристика:

Области Общини Населени места

Общо

Висше

Средно

Основно

Начално

Незавършен о начално

Никога не посещавал и училище

Дете (до 7 години

вкл., което още не посещав

а училище)

2 Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира най-добре чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 г.) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 г.).

ГР.ДОБРИЧ

85242

17058

39288

19075

5268

3578

806

169

Тя може да се определи като добра и гарантираща социално-икономическото развитие на града.

По отношение на етнносни и религиозни групи, трябва да се каже, че в града доминират българската етническа група и изповядащите източно православно вероизповедание.

Преброяването 2011 г. е отчело 34282 домакинства , при средна големина от 2,6 членове и 27404 семейства .

Трудова заетост и безработица

Мxxxx x твърде динамичен във времето, този процесс и респективно проблем е финаги в центъра на вниманието. Благодарение на основните си икономически субекти, безработицата в общината в последните години е под средната за областта и страната.

Гр.Добрич	активни лица / брой /	безра- ботни / брой /	на работа през мес. / брой /	безр. до 29 г.вкл. / брой /	безр. с рег.>1 год. / брой /	заявени през мес. / брой /	в края на месеца / брой /	безр. за едно СРМ	Равнище на безработица / % /
Гр.Добрич	1	2	3	4	5	6	7	8	9
31.12.2012	44 810	4 344	226	825	682	81	208	18	9,7
31.12. 2013	44 810	4 113	189	637	634	68	101	63	9,2
31.12 2014	44 810	3 779	244	574	516	104	95	20	8,4
VI 2015	44 810	2 285	649	268	454	619	473	3	5,1

Предполага се, че безработицата в бъдеще ще се установи в границите на 3-5% от разполагаемия трудов ресурс.

Демографската прогноза на града е разработена на база естествен прираст, като са отчетени и механичните процеси, главно движения по линия на браковете и работа.

На база на тези предвиждания се очаква населението на града към 2030 г. да се стабилизира на 80 000 души. Тази благоприятна перспектива се основава на някои външни фактори като икономическо активизиране на региона и почертано засилено трансгранично сътрудничество. Тази цифра съвпада с

«песимистичния» вариант по Планово задание.

Отчитайки функциите на града , като един от основните пунктове на националната селищна мрежа и регионалните му функции, препоръчително е, разчетите за интегриращите системи да се правят на база население в перспектива 87 000.

Промени ще претърпи и заетостта по сфери на прилагане на труд. Прогнозите сочат прехвърляне на трудови ресурси от сферата на материалното производство към обслужващата сфера. Може да се очаква следната структура на заетост на населението:

-първичен сектор	2-3 %
-вторичен сектор	25-35 %
-третичен сектор	60-70 %

Това е типичният модел на пазарно стопанство, съчетано с частна инициатива.

5. Социална инфраструктура и услуги

По своето предметно предназначение подсистемите на социалното обслужване биват:

▪ Системи на социална в т.ч. институционална инфраструктура на обслужването;

▪ Пазарни подсистеми;

▪ Система на туристическата инфраструктура. В тези главни групи има много подгрупи.

Социалната инфраструктура обхваща: образование, здравеопазване, култура и изкуство, научни изследвания, физкултура и спорт, държавно управление и неправителствени организации (НПО).

От своя страна пазарните подсистеми включва: търговия, ремонт на коли и битова техника, други услуги, финанси, кредит и застраховане.

В туристическата инфраструктура попадат базите за подслон и агенциите за пътуване и туризъм.

От гледна точка на важността, както и от бюджетния ангажимент социалната инфраструктура е приоритетна в устройственото планиране.

ОБРАЗОВАНИЕ

Системата е много добре развита3 . Тя разполага с:

• седем основни училища с 2 304 ученика;

• седемнадесет средно образователни училища с 7 606 ученика;

По форма на разпореждане училищата се разпределят така: 7 държавни, на подчинение на МОМН, 16 общински училища и едно частно.

Основните показатели на първите три групи могат да се обобщят по следния начин:

Брой класни стаи по видове училища

Вид на училището	Брой класни стаи
Основни училища	151
Средни училища	399

3 Виж приложените таблици

Брой класни стаи на 100 паралелки

Вид на училището	Бр. класни стаи на 100 паралелки
Основни училища	149.5
Средни училища	114.7

Среден брой ученици в една паралелка

Вид на училището	Среден брой ученици в една паралелка
Основни училища	22.8
Средни училища	21.94

От така направеният анализ могат да се обобщят следните изводи:

• Задоволеността с класни стаи може да се отчете като много добра ;

Ниската стойност на средния брой ученици в една паралелка позволява воденето на съвременен учебен процес;

• Едносменен режим на обучение е възможен в повечето училища на града; В училища на града се обучават над 300 ученика от други общини на областта; Физическото състояние на сградните фондове в повечето случаи е добро;

Към подсистемата на образованието са и детските заведения. В града те са седемнадесет.

Детските заведения разполагат със 469 стаи/занимални и спални помещения/ при 97 групи, от които две яслени с 2386 деца. Мрежата от детски градини съответства на броя на децата от предучилищна възраст. Тя осигурява реална възможност на всяко дете от града да посещава детска градина в района по местоживеене. Капацитетните възможности са за около 2450 деца, като в целодневните детски градини работят 195 педагози.

Средната пълняемост на една група е 24.8 деца, което е над норматива от 22 деца.

Към подсистемата трябва да се отнесат и висшите учебни заведения в града, чиято дейност се регламентира по отделен закон. Те са три : Колеж в гр. Добрич към Шуменски университет „Еп .X. Xxxxxxxxxx"; Висше училище по мениджмънт (Varna University of Management) и Добруджански технологичен колеж - Добрич, към Технически университет –Варна. Общо в тези училища се обучават към 1500 студента.

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

Здравното обслужване на населението на община град Добрич е другата основна социална дейност, към развитието и нормалното функциониране на която имат ангажименти както държавата, така и местната, общинска власт. То е представено от доболничната и от болничната лечебна дейност. Като цяло системата за здравеопазване в гр. Добрич е добре изградена и между основните й структури съществуват добри функционални връзки. Така при необходимост се създават възможности за функционална приемственост между звената (структурите) на доболничната, в т.ч. и бързата и неотложна помощ от една страна и от друга от структурите на болничната лечебна помощ.

Състоянието на подсистемата в града има следните параметри: Доболнична помощ

• 38 бр. амбулатории за индивидуални практики за първична медицинска помощ с общо 29830 бр. пациенти;

5 бр. амбулатории за групови практики за първична медицинска помощ с работещи 30 изпълнители на първична извън болнична медицинска помощ с общо 44256 бр. пациенти;

• 36 бр. амбулатории за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ;

• 2 бр. амбулатории за групова практика за специализирана медицинска помощ с работещи 4 изпълнители на специализирана извън болнична медицинска помощ;

• 61 бр. амбулатории за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина;

7 бр. амбулатории за групови практики за първична медицинска помощ по дентална медицина с работещи 17 изпълнители на дентална помощ;

• 1 бр. амбулатория за индивидуална практика за специализирана помощ по дентална медицина;

• 5 бр. медико-диагностични лаборатории, които са в структурите на ДКЦ и МЦ; -1 бр. самостоятелна медико-диагностична лаборатория;

• 3 бр. медицински центрове с работещи 67 лекари - специалисти;

• 2 бр. ДКЦ с работещи 64 лекари - специалисти.

• Филиал на ЦСМП

Болнична помощ

Тя се осъществява от МБАЛ „Добрич“, което е най-голямото болнично заведение в област Добрич и предоставя здравна услуга на населението от 8 общини - Добрич, Добричка, Каварна, Балчик, Шабла, Тервел, Крушари, Генерал Тошево. Общият брой на леглата за активно болнично лечение е 330, които са разпределени в 26 отделения. Средногодишният брой на пациентите, които се лекуват в болницата е 19 000. За здравето на пациентите се грижат 144 лекари, 177 специалисти по здравни грижи, 142 санитари и 78 помощен персонал.

Към системата са и яслените заведения в града. Те са 6 и обгрижват 440 деца от 1- до 3-годишна възраст , разпределени в 26 групи при спазени законови норми за капацитет на групите.

В града функционира и детска млечна кухня с капацитет, задоволяващ нуждите на 470 деца, както и Дом за медико-социални грижи за деца / към момента се отглеждат 75 деца/.

СОЦИАЛНИ ГРИЖИ

Това е подсистема, която набира скорост и разполага с множество обекти. Дейностите в нея не се свързват вече само с „Домашен патронаж“. Обектите на тази подсистема в града са:

СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ИНСТИТУЦИИ

• ДОМ ЗА СТАРИ ХОРА С ОТДЕЛЕНИЕ ЗА ЛЕЖАЩО БОЛНИ - Домът разполага с 42 стаи с по две легла и 19 стаи с по едно легло. Стаите са модерно обзаведени, със собствен санитарен възел и тераса. Капацитетът на социалното заведение е 115 души. За възрастните хора се грижи персонал от 41 квалифицирани кадри и помощни служители;

РЕЗИДЕНТЕН ТИП

• ЦЕНТЪР ЗА НАСТАНЯВАНЕ ОТ СЕМЕЕН ТИП -На територията на общината функционират три Центъра за настаняване от семеен тип с капацитет 45 деца,;

• ПРЕХОДНО ЖИЛИЩЕ - Капацитетът на заведението е 8 лица;

• ЗАЩИТЕНИ ЖИЛИЩА ЗА ЛИЦА С ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ЗАТРУДНЕНИЯ – жилищата са две с общ капацитет 14 лица;

СОЦИАЛНИ УСЛУГИ, ПРЕДОСТАВЯНИ В ОБЩНОСТТА

• ДНЕВЕН ЦЕНТЪР ЗА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ – предоставя услуга на 58 деца;

• ПРИЮТ ЗА БЕЗНАДЗОРНИ ДЕЦА И СИРАЦИ с капацитет 20 деца;

• ЦЕНТЪР ЗА ОБЩЕСТВЕНА ПОДКРЕПА – оказва такава на 25 деца;

• ДНЕВЕН ЦЕНТЪР ЗА ВЪЗРАСТНИ ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ;

• ДНЕВЕН ЦЕНТЪР ЗА ЛИЦА С ПСИХИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА – капацитета на центъра е 30 места;

• ЦЕНТЪР ЗА СОЦИАЛНА РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ИНТЕГРАЦИЯ – предоставя услуги на 48 клиенти месечно;

• ДОМАШЕН СОЦИАЛЕН ПАТРОНАЖ – по настоящем услугата обхваща 300 възрастни.

Общината стопанисва и 7 клуба на пенсионера. Тяхното териториално разположение е съобразено с нормативните изисквания за достъпност. Те са относително равномерно разположени по цялата градска територия, вкл. и в жилищните квартали и комплекси.

ПРОЕКТИ, СВЪРЗАНИ С ПРЕДОСТАВЯНЕ НА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ

Община Добрич в качеството си на партньор на Агенция за социално подпомагане, е конкретен бенефициент и изпълнява проект „И аз имам семейство" по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Приеми ме", бюджетна линия BG051РО001-5.2.11

КУЛТУРА

В сферата на културата в Община град Добрич са представени обекти с регионален характер, като музеи, театър, художествена галерия и най-старата и масова дейност - комплексната читалищна дейност. Основните културни институции в общината са:

• държавни културни институти: Театрален продуцентски център "Xxxxxx Xxxxxx", създаден през 1928 година; Държавен куклен театър «Xxxx Xxxx», театърът е професионален от 01.01.1963 година;

• общински културни институти (държавна дейност) с регионално значение: Регионална библиотека «Xxxx Xxxx», създадена през 1884 година и разполага с фонд от близо 370 000 книжни единици; Регионален исторически музей - създаден e през 1953 година Със своите обекти Историческият музей предлага на туристите запознаване с културно- историческото наследство на Добруджа. Той разполага общо с над 163 000 музейни експоната; Художествена галерия - Тя е музей за изобразително изкуство с богата експозиция от творби на български художници - живопис, графика, скулптура и обекти от хартия. Сградата на галерията е в стил неокласицизъм и е от малкото запазени в града от 30-те години на 20 век. Тя е паметник на културата и един от 100-те национални туристически обекта в България.

• общински културни институти (местна дейност): Български камерен оркестър -Създаден е през 1968 година под името Толбухински камерен оркестър; Професионален фолклорен ансамбъл «Добруджа»

- Ансамбълът е създаден през 1954 година. Негова основна задача е да издирва, съхранява и популяризира фолклорното наследство на добруджанския край; Духов оркестър Оркестърът е създаден през 1963 година; Детски хор «Маестро Xxxxxx Xxxxxxxxxx»- основан през 1961 година; Хор «Добруджански звуци» -

Хорът е един от ветераните на българската хорова самодейност. Създаден е през 1901 година.; Общински младежки център «Xxxxxx Xxxxxxx» - създаден е през 1974 г. Общински младежки център е средище за деца и млади хора до 35 г., за пълноценно осмисляне на свободното време; читалища: Народно читалище «Xxxxxx Xxxxxx – 1870 г.» - то е най-старата и уникална културно-просветна институция на територията на Добрич. Към читалището функционира библиотека с фонд над 173 000 тома; Народно читалище «Романо дром – 2002 г.» - Създадено през август 2002 г; Народно читалище «Пробуда – 1939 г.» - Създадено през 1941 г. и Народно читалище «Мевляна – 2012 г.» - То е най-младото читалище в общината и носи името на знаменития персийски поет, философ и мистик Xxxxxxx Xxxxxx ал-Дин Xxxxxxxx Xxxx. Към читалищата в общината функционират 155 колектива за любителско творчество, клубове и школи.

• частни културни сдружения и формации - АРТ ЦЕНТЪР „ПАЛИТРА"; ДРУЖЕСТВО НА ХУДОЖНИЦИТЕ ; ДРУЖЕСТВО НА ХУДОЖНИЦИТЕ "АТЕЛИЕ 13" и други.

В града са представени почти всички форми на културата – визуални и сценични изкуства, книги, четене и библиотеки, културно наследство и култура и образование. Културният календар на Добрич предлага разнообразни събития, насочени към различни целеви групи. Те се реализират както на традиционните за целта места /изложбени, театрални и концертни зали/, така и на алтернативни градски пространства – лапидариуми, паркове, площади, монументални комплекси. Градът извършва и активен културен обмен на регионално, национално и международно ниво. Важно значение в това отношение имат гостуващите прояви на наши или външни институти, организации и състави

/изложби, концерти, турнета, участия във фестивални и конкурсни форми и в реализацията на културни проекти/, както и събитията от културния календар с над общинско значение, като: Националната среща на млади балетни изпълнители „Xxxxxxx Xxxxxx”, Международният младежки музикален конкурс "Надежди, таланти, майстори"; Международният младежки фестивал и конкурс "Фолклор без граници"; Европейският младежки поп-рок конкурс "Xxxxxxxx"; Седмицата на камерната музика и др.

СПОРТ

Спортът е подсистема, която гравитира между социалните и пазарни системи.

Инфраструктурата на спорта в гр. Добрич включва спортни обекти от различен характер. Най-голям сред тях е стадион “Дружба” (използван от ФК “Добруджа”) с капацитет 12500 места. Към спортната инфраструктура се включват още двата спортни комплекса “Русалка” и “Простор”, стрелбищния комплекс, хиподрума, тенис-кортове и др. спортните бази “Русалка” и Ученическата спортна школа са предоставени на концесия. Основната част от спортните обекти се стопанисват от Общинско предприятие “Спортни имоти” .

В гр. Добрич функционират 43 спортни клуба и спортни школи, които не са регистрирани като търговски дружества. В тях се развиват над 25 вида спорт – футбол, баскетбол, волейбол, лека атлетика, вдигане на тежести, бокс и др. Като своеобразен “инкубатор” за спортни клубове и школи е Спортното училище в гр. Добрич.

Към спортната инфраструктура следва да се отчитат и спортните салони, спортните площадки и игрищата в училищата в града. Училищната спортна база е с важни функции за развитие на спортните умения на подрастващите.

Като цяло спортните терени я града задоволяват нуждите на населението му.

ИНСТИТУЦИОНАЛНА ИНФРАСТРУКТУРА

Развитието на институционалната инфраструктура в гр. Добрич е следствие от административните и другите управленски функции на града. На територията на града функционират обекти, свързани с различни управленски и други административни функции, които се диференцират на:

• Инфраструктура на административни институции

Наличието на обекти на тази инфраструктура е от особена важност за населението на общината. Статутът на гр. Добрич като общински и областен център е свързан с локализацията на обекти на общинската и на областната администрации. В гр. Добрич са разположени и децентрализирани структури на централни ведомства. Такива са Областна служба “Земеделие”, Регионалният инспекторат по образование, Регионалната дирекция на вътрешните работи,

Регионалната служба по заетостта, Инспекцията по обществено здраве, окръжният съд и прокуратурата, и т.н.

Администрациите на общинско ниво, включват: Общинска администрация, общинска служба земеделие, районна служба ПБЗН, районен съд и други.

Град Добрич е един от трите града в страната – заедно с Пловдив и Ямбол, който е седалище на общинска администрация на други общини – в случая на община Добричка.

ПОЩИ И ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ

Първата подсистема има над стогодишна история. Обектите й в града са шест пощенски станции, разпределени в територията както следва:

ПС

адрес

Пощ.услуги

Тър.

д-ст

Услуги по възложителство:

Р П

БУЛ ПОСТ

Рекл. ус-и

Б Т К

Н Е К

Б П Б

сг

бт

РПС Ц

пл. Свобода 7

ПС кл.1

Бул. "25 септември"

68, ДКЦ 2

ПС кл.2

жк Добротица 12

ПС кл.3

жк. Балик, xx. Хр.

Ботев 97

ПС кл.4

ул. "Калиакра" 54,

бл.2, вх. Б, ап. 7

ПС кл.5

жк Дружба, бл. 21, вх.

Ж, ап. 1

ПС кл.7

кв. Рилци, бул.

Добруджа 200

Забележка: С “+” са обозначени видовете предоставени услуги ;п-писма; к-колети; з-записи; РП;Ускор.поща; БТК; НЕК; БПБ; п-пенсии;сг-социални грижи; бт-бюро по труда;

Стационарните телефонни услуги в града се осъществяват главно от Виваком/бивша БТК/. Това е най-използваната телефонна мрежа. Компанията предлага и мобилни телефонни услуги, интернет и цифрова телевизия.

Другите два оператора – Мтел и Глобул предлагат също достатъчен набор от услуги.

По отношение на телефонните и други кабелни съобщителни услуги града не изпитва затруднения.

ПАЗАРНА ИНФРАСТРУКТУРА

Втората група подсистеми на общественото обслужване са подчинени изцяло на пазарния механизъм. Тук попадат системи като търговия и обществено хранене, услуги от всички възможни сфери (битови, авто, финансово-кредитни, транспортни и др.). Тяхното наличие се диктува изцяло от пазарното търсене и предлагане и общинската администрация няма намеса в тяхното развитие с изключение на регистрационна и устройствена допустимост.

За сведение обектите на подсистемите – Обществено хранене са 165, като най- масови обекти са кафе-аперитивите и снек баровете; Търговията е водещ по значение сектор за приходите от дейност, създавани в общината – 63%.и над 400 обекта. Търговските вериги, представени в града са „Метро“, „Била“, „CBA“,

„Кауфланд“, „Пени“, „Технополис“, „Техномаркет“, „Мосю Бриколаж“ и др.

Финансово кредитните институции са представени от над дванадесет банки или почти пълната палитра от подобни институции в страната.

Същото е и състоянието при застрахователните компании.

Туристическата инфраструктура също попада в класификатора от обслужващи дейности. Предвид нейната важност за развитието на общината тя е разгледана към икономическите дейности.

6. Обитаване и жилищен фонд

Съществен дял в решаването на проблема на териториалното развитие на града се пада на системата “Обитаване”, която под влияние на демографското нужди от една страна и на физическото износване на съществуващия сграден фонд - от друга, изисква проучване не само в качествено, но и в количествено отношение.

Състоянието на жилищния фонд на гр.Добрич е анализирано на база на статистически данни от преброяването 2011 г. и 20135/ текуща статистика/.

На територията на града има изградени 10028 / 9963/6 жилищни сгради с 40622

/ 40322/ / жилища със следните характеристики:

НАСЕЛЕНО МЯСТО	ПОЛЕЗНА ПЛОЩ				Полезна площ на човек от населението	Жилищна площ на човек от населението	Средна полезна площ на едно жилище
НАСЕЛЕНО МЯСТО	ОБЩО	ЖИЛИЩНА	СПОМА- ГАТЕЛНА	ПЛОЩ НА КУХНИ	Полезна площ на човек от населението	Жилищна площ на човек от населението	Средна полезна площ на едно жилище
1	2	3	4	5	6	7	9
Гр. Добрич	3035515	2294905	456128	284482	34,18103303	25,84148772	74,65237814

Един важен факт е, че 7 767 жилища са отчетени като необитаеми при преброяването.

По данни от преброяването 2011 г., жилищните сгради и жилищата в тях се разпределят по градоустройствени структури както следва:

5 Данни на НСИ към 31.12.2013 г.

6 Цифрите в скоби се отнасят за данни от преброяване 2011 г.

	панелни сгради	пан. жил.	сгради стоманобет.	жил. стоманобет.	сгради тух.+бет.	жил. тух.+бет.	сгради гредоред	жил. гредоред	сгр. камък	жил. камък	други сгр.	Общо сгр..	Общо жил.
ПЗ"СЕВЕР"	5	393	1	113	4	9	1	1	0	0	0	11	516
СЕВЕР 3	3,6	3,6	3	3	100,4	167,2	366,4	378,6	0,8	0	41,9	515,9	593,3
СЕВЕР 2	5,45	8,8	7,35	94,4	237,4	818,35	590,85	687,65	0,2	0	36,2	877,45	1645,2
СЕВЕР 1	2,95	47,6	14,65	487,6	88,2	696,45	392,75	433,75	1	2	47,1	546,65	1715,5
РУСИЯ 3-4	12	12	4	55	411	644	812	922	2	2	89	1330	1731
ж.к."ИГЛИКА"	7	588	0	0	25	34	129	147	0	0	11	172	782
ж.к."СТРОИТЕЛ"	20	963	0	0	52	83	4	4	0	0	0	76	1050
кв."ИЗГРЕВ"	15	17	6	8	130	161	409	488	0	0	25	585	699
ж.к."БАЛИК"	113	7753	15	64	532	961	812	901	0	0	116	1594	9801
ж.к."ДРУЖБА"	29	2404	12	639	19	458	1	15	0	0	0	61	3516
ж.к."ДОБРОТИЦА"	3	149	9	381	40	1393	1	1	0	0	0	53	1924
РУСИЯ 2	2	3	12	30	196	600	272	328	0	0	0	502	983
РУСИЯ 1	6,8	968,8	21,4	968	226,4	1489,3	462,3	505,5	3	3	0	869	4089
ЦЕНТЪР	25,2	1194,2	57,6	1392	673,6	5991,7	644,7	816,5	7	8	1	1456	9452
ЗАПАД	7	337	6	6	116	195	440	515	2	2	0	620	1105
ПЗ"ЗАПАД"	0	0	0	0	1	1	16	55	0	0	0	17	56
кв."РИЛЦИ"	3	3	6	6	188	206	377	386	14	14	2	658	686

Данните за години на построяване на жилищните сгради в града са следните:

ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА

ЖИЛИЩНИ СГРАДИ ОБЩО

ПЕРИОДИ НА ПОСТРОЯВАНЕ

до 1918

г.

1919 -

1945

г.

1946 -

1960

г.

1961 -

1970

г.

1971 -

1980

г.

1981 -

1990

г.

1991 -

2000

г.

2001 -

2010

г.

от началото на 2011 г.

Добрич - град

10028

711

2274

2631

1668

1102

846

655

2631

2274

1668

1102

711

846

655

Според годините на построяване - най-много жилищни сгради са построени в периода 1946-1980 г.

По показателя брой на стаите, жилищата в града се разпределят както следва:

ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ,

НАСЕЛЕНИ МЕСТА

ЖИЛИЩА ОБЩО

ЖИЛИЩА ПО БРОЯ НА СТАИТЕ

едностайни

двустайни

тристайни

четири- стайни

петстайни

шест и повече

Добрич - град

40662

4563

15988

13574

5541

586

410

Факт е, че близо 11 % от жилищата са маломерни. Това се дължи на факта, че в един период за решаване на жилищния проблем се е наблягало на строителството на маломерни жилища. Решаването по този начин на проблема, в едно определено време е породило нов проблем в следващ период.

Средният брой лица на едно жилище е 2.18.

Според етажността на сградата , в която се намират жилищата, те се разпределят:

НАСЕЛЕНИ МЕСТА

ЖИЛИЩА ОБЩО

ЕТАЖНОСТ НА СГРАДИТЕ

едно- етажни

дву- етажни

три- етажни

четири- етажни

пет- етажни

шест- етажни

седем- етажни

осем и повече етажни

гр.Добрич

40662

7870

2634

1709

2436

3861

4683

2810

14659

По форма на собственост, жилищният фонд на града се распределя както следва:

ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА

ЖИЛИЩА ОБЩО

ФОРМА НА СОБСТВЕНОСТ

ДЪРЖАВНИ ИЛИ ОБЩИНСКИ

ЧАСТНИ - НА ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ

ЧАСТНИ - НА ФИЗИЧЕСКО ЛИЦЕ

Добрич - град

40662

1906

304

38452

На лице е българския феномен, над 95% от фонда да е частен.

Качествен показател за стандарта на обитаване е първичната техническа благоустроеност на жилищата.

		БЛАГОУСТРОЕНОСТ
		ел. ток,	ел. ток, водопровод, канализация
НАСЕЛЕНИ	ЖИЛИЩА	водопровод,
МЕСТА	ОБЩО	канализация, централно,		ел. ток, водопровод	ел. ток	водопровод, канализация	водопровод	без благоустр.
		местно
		отопление
гр.Добрич	40662	12969	27313	248	116	0	0	16

Данните от 31.12.2013 г., показват, че 32 % от жилищата в града са с най-висока степен на благоустроеност. В 67,2% от жилищата са с наличие на ел.ток , вода и канал.

Данните за жилищна задоволеност показват, че на 1000 жители се падат 457,9 жилища. Едно жилище се обитава от 2,2 души. Стандарта на обитаване е 34м2 полезна площ на обитател и средна полезна площ на едно жилище 74,6м2 .

Анализът на данните на жилищния фонд дават основание за следните изводи:

• налице е пълно жилищно задоволяване по отношение брой жилища на едно домакинство или семейство;

• стандартът на обитаване е висок;

• осигуреността с жилища е висока, но над 50 % от жилищата са едно- и двустайни;

• има много празни частни жилища, а в същото време има крайно нуждаещи се и лица и специфични маргинални групи.

Единствено фактът, че населението на гр.Добрич намалява, до някъде тушира неяснотата, породена от феномена “жилищна задоволеност” и “ нуждаещи се”.

Жилищни потребности

Традиционен/статистически подход/ Жилищните дефицити (излишъци) се определят като разликата между приети стандарти за жилищно потребление и действителното потребление. Жилищните дефицити се измерват с брой жилища, стаи и площи (жилищна, полезна, брутна/разгъната). Като основа за изчисляване на жилищните дефицити е приет само броят на обикновените, обитавани и годни за обитаване жилища.

ЖИЛИЩНО ПОТРЕБЛЕНИЕ	Статистическо	Стандарт	Дефицит
Жилища на 1000 обитатели	457,9	420	+38
Обитатели на 1 жилище	2,2	2,4	+0,2

Тези показатели не означава, че в градът не се търсят жилищни имоти за застрояване, в това число и за високо категориино такова, а такива терени в съществуващата градска черта липсват .

7. Културно наследство

Недвижимо културно наследство

При разработването на този раздел са ползвани:

▪ Списък на недвижимите културни ценности на територията на община град Добрич, предоставен от НИНКН;

▪ Списък на военните паметници, предоставен от общинска администрация Добрич;

▪ Списък на археологическите обекти на територията на община град Добрич, предоставен от Национален археологически институт с музей към БАН;

▪ Информация предоставена от общинска администрация Добрич.

Недвижимото културно наследство включва археологическите, историческите, архитектурно-строителните, художествените, урбанистичните и етнографските недвижими културни ценности, образци на парковото и градинско изкуство, културните ландшафти и културните маршрути.

На територията на община град Добрич има 110 недвижими културни ценности по списък, предоставен от НИНКН.

Забележки:

▪ Включени са 8 свалени обекта;

▪ Включени са 2 обекта, които се повтарят;

▪ Реалният брой НКЦ е 100.

Според пространствената структура и териториалния обхват те са: 94 единични и 6 групови (ансамбли) НКЦ (чл. 48 от ЗКН).

Според научната и културна област, към която се отнасят, единичните недвижими културни ценности са: 8 археологически, 9 исторически, 71 архитектурно-строителни, 3 архитектурно-строителни от Античността и

Средновековието, 2 художествени, 1 на парковото и градинското изкуство (чл. 47 от ЗКН).

Според културната и научна стойност и обществена значимост единичните недвижими културни ценности се включват в следните категории: 10

„национално значение”, 12 „местно значение” (чл. 50 от ЗКН).

Според научната и културна област, към която се отнасят, груповите недвижими културни ценности са архитектурно-строителни.

Историческото развитие на Добрич, както и фактът, че от създаването си той е основен административен, икономически и културен център на Област Добрич предопределят богатото културно наследство на града. Освен многото и значими артефакти, които се съхраняват и експонират в културните институти на Добрич (Регионален исторически музей, Художествена галерия, Регионална библиотека

„Xxxx Xxxx”), на територията на общината има множество недвижими културни ценности от епохата на късната античност, ранното средновековие, османския период, българското възраждане и новото време.

В Списъка на недвижимите културни ценности с национално значение са включени: къща музей „Xxxxxx Xxxxxx” и родната къща на Xxxxxxx Xxxxxxxx – днес също музеен обект. Съгласно действащата законова и нормативна база с тази категория са и могилите и могилните некрополи, включени в Археологическата карта на България и посочени в приложенията (списъците, получени от XXXXX, и НАИМ-БАН).

Най-голям, в община град Добрич, е броят на архитектурно-строителните недвижими културни ценности. Те датират от от ХІХ и първата половина на ХХ век. Повечето от тези недвижими културни ценности днес са частни домове – факт, който значително затруднява тяхната поддръжка. Концентрация на НКЦ има в централната градска част – района на църквата „Св. Xxxxxx” и по улиците

„Св.св. Xxxxx x Xxxxxxx”, „Xxxxx Xxxxxxx” (дн. ул. „България”), „Xxxxxx Xxxxxxxx” (дн. ул. „Независимост”), „Xxxxx Xxxxxxxxx” и „Xxxxxx Xxxxxx”.

В списъка с обектите на недвижимото културно наследство в община град Добрич попадат 32 недвижими културни ценности, които не могат да бъдат идентифицирани поради липсата на достатъчно данни. Съществува възможност, някои от тях вече да са съборени или да са се самосрутили.

Липсват актуални подробни устройствени планове, които да регламентират граници на охранителни зони на недвижимите културни ценности. Не са разработвани режими за опазване на единичните и груповите недвижими културни ценности. Част от архитектурно-строителните обекти, особено тези, които са частна собственост, са лишени от консервационна намеса и поддръжка и са сериозно засегнати от физически увреждания. Налице са множество неадекватни намеси и изменения, които нарушават тяхната автентичност.

С цел създаване на по-добри условия за опазването на своето културно наследство Община град Добрич е осъвременила данните в списъка, предоставен от НИНКН и е предприела стъпки за неговата актуализация. През 2013 година до Министрество на културата на Р България и НИНКН са изпратени искания за повишаване категорията на Военното гробище в Добрич от „местно” в „национално” и за сформиране на комисия, която да разгледа проблемите, свързани с къща музей „Xxxxxxx Xxxxxxxx”. Съхраняването и социализирането на културното наследство присъства като мярка и в Интегрирания план за градско възстановяване и развитие, в Общинския план за развитие 2014– 2020 г. и в Програмата за управление на Общината за срока на мандат 2011– 2015 г.

Сред социализираните вече недвижими културни ценности на територията на Община град Добрич, които са част от маршрутите на алтернативния туризъм и се намират в много добро състояние, са:

Къща музей „Xxxxxx Xxxxxx”– недвижима културна ценност с национално значение. В нея е възстановена обстановката, в която е живял и творил писателят. В „голямата стая” на тази къща той се венчава за своята съпруга Xxxxxxx Xxxxxx и започва да пише първата си творба на невоенна тема,

една повест за възкресяването на България чрез труда, вярата и любовта – повестта „Жетварят”. Освен че е свързана с Xxxxxx, къщата представя и архитектурата на традиционното добруджанско жилище от началото на миналия век.

Етнографска къща – Къщата е построена през 1860-1861 г. от богатия български търговец Xxxxxx Xxxxxx, преселил се в Добрич след Кримската война от 1853–1856 г. Тя е дело на неизвестен майстор балканджия и в архитектурно отношение се отличава от типичния добруджански дом. През 1864 г. в източната част от двора на къщата е построена първата училищна сграда в Долната българска махала.

През 60-те години на миналия век наследниците на Xxxxxxxx род даряват къщата за музей, а 10 години по-късно в нея се открива етнографска експозиция, която днес носи името “Добруджанският дом на границата на две епохи”.

Художествена галерия– Добрич е един от 100-те национални туристически обекта на България. Сградата й е построена в периода 1933–1937 г. за нуждите на съдебно-административна система и е не само образец на европейските архитектурни традиции, но и част от паметта на Добрич. През десетилетията в нея се помещават различни институции, а през 1981 г. тя е превърната в галерия.

Военно гробище музей– Военното гробище в Добрич е свързано с боевете за отбраната на града от 5–7 септември 1916 г., наречени още тогава епопея. Тук почиват над 3 500 воини от шест национални армии и шест вероизповедания. Пространството на музея днес обединява каменните надгробия на загиналите воини, алеята на опълченците, експозицията “Добричката епопея 1916 г.”, вечния огън, алеята на знамената с флагове на България, Германия, Румъния, Русия, Сърбия и Турция и параклис-костницата “Св. Архангел Xxxxxx”, изградена през 1921 г.

Градски парк „Свети Xxxxxx”е сред петте най-стари паркове в България. Създаден е през 1867 г. През следващите десетилетия паркът се разширява и

се обогатява с нови елементи и съоръжения. Важен период в неговото развитие са годините 1956–1962 г., свързани с инициативите и дейността на тогавашния кмет – Xxxx Xxxxxxxxx. В т. нар. „Стара градина”, която е недвижима културна ценност, днес се намира Музеят по нова и най-нова история. В началото на ХХ в. на това място е имало сграда – средище на социалния и културния живот в града. Тук са се провеждали модерните тогава балове и вечеринки, xxxxxxxx и соарета. По-късно известни италиански архитекти превръщат сградата в казино. Запазвайки извоюваното си място в социума, за кратко време то се превръща в емблема на вървящия по пътя на своето европейско развитие град.

Църква “Св. Xxxxxx” е изградена през 1864 г. на мястото на по-стар християнски храм от 1843 г., който изгаря по време на Кримската война заедно с цялата Долна българска махала. В архитектурно отношение новата църква е трикорабна базилика. Издигната е с даренията на българското население от град Добрич и неговата околия в двора на големия български възрожденец Xxxx xxxxx Xxxxxx. Предполага се, че храмът е дело на неизвестни майстори, които принадлежат или поне са запознати с школата на прочутия български майстор Xxxx Xxxxxx. Храмът е изографисан от представителя на Дебърската живописна школа Xxxxx Xxxxxxxx, който изработва и иконостаса. А част от иконите са дело на известните през ХІХ в. зографи – Xxxxx Xxxxxxxxx от Xxxxxxx, Xxxxxxxxx Xxxxxxx от Пирдоп и Xxxxxxx Xxxxxxx от Шумен. Църквата е осветена през 1889 г. от митрополит Xxxxxx.

Църква “Св. Троица” се намира в централната част на гр. Добрич. Днешната църква е построена на мястото на по-стар християнски храм, открит през 1860 г. заедно с първата училищна сграда в града, в която се преподава по Бел-Ланкъстърския метод. Основите на новата църква са положени на 29 юни 1905 г., а проектът й е дело на арх. Xxxxx Xxxxxxxx от София. Храмът се издига с даренията на гражданите на Добрич, сред които е и Xxxxx Xxxxxx, дал 5 000 златни лева за градежа. Църквата отваря врати на 6 декември 1908 г. Иконите в нея са дело на известния живопшсиц Xxxxxxxx Xxxxxxxx Xxxxxxxx. Храмът е

осветен на 22 май 1911 г. от Варненскопреславския митрополит Xxxxxx и от бившия скопски митрополит Xxxxxxxx.

Арменска църква “Св. Xxxxxx” – Първата църковна сграда на това място е построена през 1830 г. По време на руско-турските войни от ХІХ в. (1853– 1856 и 1877–1878 г.) църквата изгаря. През 1894 г. италиански архитекти проектират и изграждат нова еднокорабна църква с каменни основи и стени и с дървена покривна кострукция. В храма могат да се видят оригинални изображения на арменски светци, рисувани през ХІХ в., както и ценна църковна утвар и книжнина.

Ески джамия /Теке джамия/ – Храмъте декларирана недвижима културна ценност. Той се споменава за пръв път в документите от втората половина на ХVІІ в. Неговото изграждане най-вероятно се свързва с култа към незнаен мюсюлмански светец и с дейността на някои от множеството мистични мюсюлмански секти и ордени, разпространени по североизточните българските земи.

Подобен потенциал имат и следните декларирани недвижими културни ценности:

Гръцка църква – До Кримската война на това място е имало метох на атонския манастир “Св. Xxxxxxxxx”. През 1853 г. той изгаря. По-късно на мястото му се изгражда старата гръцка църква. През последната руско-турска война от 1877–1878 г. сградата е запалена. Построена е в днешния си вид сред Освобождението на България от османско владичество.

Римската баня в Добрич се състои от три помещения, разположени в надлъжна редица, ориентирана от североизток на югозапад. Южните две от тях са оборудвани с подова въздушна отоплителна инсталация (hypocaust). Общият правоъгълен план на сградата е променен от три екседри (полукръгли помещения с басейни и предвидени места за сядане ниско край стените), издаващи се навън от източната, южната и западна основни стени. Откритите при разкопките археологически находки, между които и 24 монети, датирани в

периода от управлението на император Xxxxxxxxxx X Xxxxxx (307– 337 г.) до времето на Xxxxxx (364–378 г.), показват, че построяването на римската баня в Добрич може да се отнесе не по-рано от първото десетилетие на ІV век. Банята просъществува до началото на последната четвърт от ІV в., когато е опожарена и разрушена. По същото време прекратяват съществуването си и по-голяма част от неукрепените селища в земите на днешна Южна Добруджа.

ЖП гара-юг – Гарата е построена през 1910 г. Тя е свързана с много и все важни за Добрич събития от епохата на новото време и периода на румънското владичество в Южна Добруджа (1919–1940 г.), като: откарването на добруджанци в лагерите на Молдова в годините на Първата световна война, убийството на 57 добричлии през 1916 г., посрещането на българските административни власти в града на 15 септември 1940 г. и преселването на българите от Северна в Южна Добруджа след нейното възвръщане към България.

Хотел “Москва” – Сградата е построена най-вероятно в началото на миналия век. През периода 1919–1940 г. тя е превърната в хотел “Роял”, който по-късно е преименуван на “Москва”. През годините 1941–1948 на първия й етаж се намира клонът на Българска земеделска банка.

Към материалното недвижимо културно наследство на Добрич се отнасят и 7-те войнишки паметника, описани подробно в отделно приложение. Към момента е създаден и инициативен комитет, който набира средства за издигане паметник на генерал-лейтенант Xxxx Xxxxx, за да осъществи идеята, възникнала още през 1917 г. непосредствено след смъртта на пълководеца.

В автоматизираната информационна система „Археологическа карта на България” има данни за 19 археологически недвижими културни ценности в община град Добрич.

За археологическите обекти има временни режими за опазване съгласно чл. 35 от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Някои от археологическите ценности са

застрашени от физическа разруха, причинена от природни и антропогенни фактори. Не се извършват консервационно-реставрационни дейности. Археологическите ценности на територията на община град Добрич в голяма степен са непроучени.

Община град Добрич работи активно по въпросите, свързани с подобряването на защитата на културното наследство, проучва, въвежда и усъвършенства добри практики и модели, ангажира вниманието на своите граждани с проблемите на това наследство и потенциала, който то има, и интегрира успешно културните пространства в съвременната градска среда. Доказателство за това са създадените в центъра на града лапидариуми, възстановената стара част на Градския парк „Св. Xxxxxx”, извършените консервационни дейности на сградата на Художествената галерия, успешно изпълненият проект “Йовковият Добрич – съвременна туристическа дестинация”, както и разработеният и депозиран вече проект „Мемориалният комплекс „Военно гробище” – платформи на паметта”.

8. Анализ на състоянието на икономическа база на град Добрич7

Обща характеристика

Анализите и оценките на икономическата база на град Добрич са подчинени на изискванията на разработването на общ устройствен план на града. Изследванията за състоянието и оценките на потенциалите на социално- икономическия комплекс на града/общината, на характеристиките на икономическите и социалните функции на общината се обвързват с функционална система “Труд”. Прилагането на секторно-отрасловия подход в аналитичните проучвания на икономиката на общината дава възможност да се разкрият по-добре особеностите в развитието на икономическите дейности в зависимост от спецификата на отделните сектори на социално-икономическия комплекс на общината.

С оглед изясняване ролята и значението на отделните сектори в икономиката на общината е необходимо първоначално да се даде комплексна характеристика на развитието на икономиката на община/град Добрич.

№	Показател8	2009 г.	2010 г.	2011г.	2 012 г.	2 013 г.
1	Произведена продукция	624336	655 502	730 080	761 732	817 482
3	Нетни приходи от продажби	1434903	1 403 445	1 591 059	1 675 148	1 764 697
5	Дълготрайни материални активи	526047	534 880	514 283	521 442	560 056

Източник ТСБ Добрич/ Отдел статистически изследвания/

7 При разработване на анализа е ползвана информация от Териториалното статистическо бюро Добрич и промишлено-търговска палата Добрич и БСК.

8 Посочените стойности за показателите са в хиляди лева.

Налице е постоянен темп на нарастване на произведената продукция, нетните приходи от продажби , както и на стойностите на дълготрайните материални активи.

Реализираните приходи от продажби за 2013 г. в общината представляват 53.5% от тези на областта..

Дейностите, които формират около 90% от общия обем на реализираните нетни приходи от продажби в община град Добрич, са: „Преработваща промишленост”

„Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети”, „Строителство”, „Селско стопанство“ и „Транспорт“.

Динамика на основните икономически показатели в община град Добрич за периода 2009-2013 г. в хил. лв.

1 764 697

1 675 148

1 591 059

817 482

761 732

730 080

655 502

624336

1 403 445

1434903

560 056

521 442

514 283

534 880

526047

0 0 0

ПРОИЗВЕДЕНА НЕТНИ ДЪЛГОТРАЙНИ

ПРОДУКЦИЯ ПРИХОДИ ОТ МАТЕРИАЛНИ ПРОДАЖБИ АКТИВИ

2009 г.

2010 г.

2011г.

2 012 г.

2 013 г.

Фирмена структура на икономиката на община град Добрич

На територията на община град Добрич през 2013 година , активна стопанска дейност развиват 5 117 фирми или 54.2% от всички нефинансови предприятия в област Добрич, които са както дружества с регистрация в община град Добрич, така и фирми, регистрирани в други райони на България, но извършващи дейност на територията на община град Добрич.

Основни показатели на стопанските единици (нефинансов сектор), развивали дейност на територията на община град Добрич през 2012- 2013 година

Икономически дейности (А21)	Предприятия	Произведена продукция1	Приходи от дейността	Нетни приходи от продажби	ДМА
Икономически дейности (А21)	Брой	Х и л я д и л е в о в е
2012 година
ДОБРИЧ-ГРАД	5 032	761 732	1 785 024	1 000 000	000 442
A СЕЛСКО, ГОРСКО И РИБНО СТОПАНСТВО	207	83 579	108 815	78 017	51 620
C ПРЕРАБОТВАЩА ПРОМИШЛЕНОСТ	460	269 427	282 155	268 840	121 250
D ПРОИЗВОДСТВО И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА И ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ И НА ГАЗООБРАЗНИ ГОРИВА	8	..	..	..	..
E ДОСТАВЯНЕ НА ВОДИ; КАНАЛИЗАЦИОННИ УСЛУГИ, УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ	6	..	..	..	..
F СТРОИТЕЛСТВО	253	68 319	76 994	68 288	32 778
G ТЪРГОВИЯ; РЕМОНТ НА АВТОМОБИЛИ И МОТОЦИКЛЕТИ	2 067	160 833	1 086 558	1 058 097	138 781
H ТРАНСПОРТ, СКЛАДИРАНЕ И ПОЩИ	312	52 677	65 531	62 450	22 857
I ХОТЕЛИЕРСТВО И РЕСТОРАНТЬОРСТВО	300	17 274	26 799	25 661	16 151

J СЪЗДАВАНЕ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ИНФОРМАЦИЯ И ТВОРЧЕСКИ ПРОДУКТИ; ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ	77	6 465	7 322	6 239	4 002
L ОПЕРАЦИИ С НЕДВИЖИМИ ИМОТИ	248	11 051	19 238	10 237	75 660
M ПРОФЕСИОНАЛНИ ДЕЙНОСТИ И НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ	434	16 593	22 346	21 820	8 060
N АДМИНИСТРАТИВНИ И СПОМАГАТЕЛНИ ДЕЙНОСТИ	113	13 705	19 023	13 953	12 524
P ОБРАЗОВАНИЕ	33	5 949	6 976	6 231	1 094
Q XXXXXXX ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ И СОЦИАЛНА РАБОТА	168	26 864	30 693	26 586	12 083
R КУЛТУРА, СПОРТ И РАЗВЛЕЧЕНИЯ	61	2 851	2 990	2 978	4 665
S ДРУГИ ДЕЙНОСТИ	285	4 956	5 569	5 315	1 877

2013 година
ДОБРИЧ-ГРАД	5 117	817 482	1 864 771	1 764 697	560 056
A СЕЛСКО, ГОРСКО И РИБНО СТОПАНСТВО	259	75 348	101 226	79 615	63 428
C ПРЕРАБОТВАЩА ПРОМИШЛЕНОСТ	462	285 285	323 998	296 363	131 950
D ПРОИЗВОДСТВО И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА И ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ И НА ГАЗООБРАЗНИ ГОРИВА	8	..	..	..	589
E ДОСТАВЯНЕ НА ВОДИ; КАНАЛИЗАЦИОННИ УСЛУГИ, УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ	6	..	..	..	..
F СТРОИТЕЛСТВО	257	89 833	99 107	90 969	40 722
G ТЪРГОВИЯ; РЕМОНТ НА АВТОМОБИЛИ И МОТОЦИКЛЕТИ	2 022	173 777	1 112 372	1 090 102	128 307

H ТРАНСПОРТ, СКЛАДИРАНЕ И ПОЩИ	331	59 339	62 811	59 522	21 920
I ХОТЕЛИЕРСТВО И РЕСТОРАНТЬОРСТВО	285	19 054	28 866	28 038	15 679
J СЪЗДАВАНЕ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ИНФОРМАЦИЯ И ТВОРЧЕСКИ ПРОДУКТИ; ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ	83	7 157	7 594	6 508	5 508
L ОПЕРАЦИИ С НЕДВИЖИМИ ИМОТИ	235	10 880	14 238	9 734	93 618
M ПРОФЕСИОНАЛНИ ДЕЙНОСТИ И НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ	475	19 647	27 720	25 774	7 571
N АДМИНИСТРАТИВНИ И СПОМАГАТЕЛНИ ДЕЙНОСТИ	111	14 739	16 006	15 253	12 763
P ОБРАЗОВАНИЕ	30	6 063	7 305	6 024	1 325
Q XXXXXXX ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ И СОЦИАЛНА РАБОТА	165	29 115	32 257	28 961	12 680
R КУЛТУРА, СПОРТ И РАЗВЛЕЧЕНИЯ	63	1 638	1 765	1 735	4 551
S ДРУГИ ДЕЙНОСТИ	325	5 499	6 469	6 197	2 274

В община Добрич, най-голям е броят на фирмите, които се занимават с търговия

– 2 022, като повечето от тях (75%) са търговци на стоки на дребно. Следват дейностите „Преработваща промишленост” – 462 предприятия

Стопанската дейност в община град Добрич се извършва предимно от микрофирми с не повече от 9 заети, които са 4 789 и съставляват 93.6% от всички предприятия. Следват малките фирми (от 10 до 49 души), които са 278, или 5.4%. Средните предприятия (от 50 до 249 заети) са 46, а 6 са големите (с над 250 заети). Това до голяма степен стеснява изискванията на производствения сектор относно необходимите производствени площи.

Общинa	Предприятия
Общинa	0000	0000	0000	0000
ДОБРИЧ-ГРАД	5 117	5 032	4 988	5 074
Микро до 9 заети	4 787	4 695	4 648	4 694
Малки от 10 до 49	278	286	284	324
Средни от 50 до 249	46	43	48	48
Големи над 250	6	8	8	8

Структура на предприятията (без финансовите) в община град Добрич през 2013 г., по групи според броя на заетите в тях

14%

39%

21%

26%

Микро до 9 заети Малки от 10 до 49

Средни от 50 до 249

Големи над 250

Основната движеща сила в икономиката на община град Добрич са малките предприятия, генериращи най-високи нетни приходи от продажби – 723 млн.лв., и с най-висока стойност на дълготрайните материални активи – над 194 млн.лв..

Нетни приходи от продажби и дълготрайни материални активи на предприятия (без финансовите) в община град Добрич през 2013 г., по групи

според броя на заетите в тях

ГОЛЕМИ НАД 250

78 247

122 985

98 001

СРЕДНИ ОТ 50 ДО 249

358 668

189 723

МАЛКИ ОТ 10 ДО 49

560 255

194085

МИКРО ДО 9 ЗАЕТИ

722789

ДМА нетни приходи от продажби

Средният годишен брой на наетите работници и служители във фирмите на община Добрич през 2013 г. е 16 988 души, но се намаляват спрямо предходната година с 3.7%. Заетият персонал в община град Добрич представлява 55.4% от този на област Добрич. Съотношението между заетите и наетите лица в частния и обществения сектор се изменя непрекъснато в полза на частния сектор.

ДРУГИ ДЕЙНОСТИ

КУЛТУРА, СПОРТ И РАЗВЛЕЧЕНИЯ ХУМАННО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ И СОЦИАЛНА РАБОТА

ОБРАЗОВАНИЕ АДМИНИСТРАТИВНИ И СПОМАГАТЕЛНИ ДЕЙНОСТИ

ПРОФЕСИОНАЛНИ ДЕЙНОСТИ И НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

ОПЕРАЦИИ С НЕДВИЖИМИ ИМОТИ СЪЗДАВАНЕ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ИНФОРМАЦИЯ…

ХОТЕЛИЕРСТВО И РЕСТОРАНТЬОРСТВО

ТРАНСПОРТ, СКЛАДИРАНЕ И ПОЩИ

219

475

136

1129

1281

142

271

466

547

454

820

215

371

167

221

865

1032

858

1105

ТЪРГОВИЯ; РЕМОНТ НА АВТОМОБИЛИ И…

4386

5786

СТРОИТЕЛСТВО

1558

1699

ДОСТАВЯНЕ НА ВОДИ; КАНАЛИЗАЦИОННИ УСЛУГИ,…

ПРОИЗВОДСТВО И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА…

ПРЕРАБОТВАЩА ПРОМИШЛЕНОСТ

5320

5919

СЕЛСКО, ГОРСКО И РИБНО СТОПАНСТВО

494

675

Заети лица

2000

4000

6000

8000

Наети лица

Отраслова структура на общинската икономика

Селско и горско стопанство

Аграрният отрасъл има допълваща роля в общинската икономика. По данни от отдел „Агростатистика“ на МЗХ, използваемата земеделска земя в община град Добрич е 96096 дка, а обработваемите земи са 95 400,8 дка.

Растениевъдството е водещо по отношение на създадените нетни приходи от продажби, над 55 млн. лв. Основно добивите от зърнени и технически култури

формират тези приходи. Разпределението на площите/ в декари/ по основни култури в общината има следния вид:

01%%

43%

56%

зърнени технически фуражни

зеленчуци

Общо регистрираните стопанства с ИЗП9 в общината са 321. Големите стопанства с ИЗП над 500 дка. са 14.

Животновъдството има второстепенна роля в аграрния сектор и в преобладаващия си вид има затворен семеен характер. В стопанствата се отглеждат 108 крави, 495 овце, 197 кози, 2248 кокошки и 712 пчелни семейства.

Заетите в отрасъла са 660 души, като броят им спрямо 2012 година се е увеличил незначително.

Горските територии в общината са незначителни – 759 ха., предимно широколистни дървесни видове в полезащитни горски пояси. Заетите в дейността са 16 души.

Преработваща промишленост

В сектор „Преработваща промишленост” дейност развиват 678 фирми. Нетните приходи от продажби (НПП) са на обща стойност 494 088 хил. лв., което представлява 15% от общо реализираните нетни приходи от продажби. С

9 ИЗП – използваеми земеделски площи

производство са били заети 8 554 души, което представлява 22,6% от общо заетите лица в община град Добрич.

Структурата на преработващата промишленост в общината се определя от отраслите: хранително – вкусова промишленост, лека промишленост, машиностроене. Основните продуктови производства по отрасли са следните:

• Хранително - вкусова промишленост - Производство на млечни продукти; колбаси; макаронени изделия; продукти от птиче месо; хляб и сладкарски изделия; фуражи; вина и спиртни напитки; безалкохолни напитки. Основните фирми в отрасъла са Фирмите, които дават облик на отрасъла са: “Добруджански хляб” АД и “Савимекс” – утвърдени производители на хляб и хлебни изделия, макарони и др., задоволяващи с продукцията си по-голям периметър от областта и страната; “Сердика 90” - фирмата е традиционен и основен производител и търговец на млечни продукти в България и на международните пазари; “Изида” – специализирана в производството на сладолед; “ Плодекс” ООД -производство, преработка и замразяване на плодове и зеленчуци; ”Макаронена фабрика” АД; “Добруджа МПИ”- месни деликатеси; ”Орехите Г”ООД, “Винпром Алвина” АД ‘ Птицекларница АД; „Xxxx xxx“ и „Голяма добруджанска мелница“ “Xxxxxx Xxxxx“ и др. Към момента е в ход процедура по изграждане на голям фуражен завод в града с китайски капитали.

• Лека промишленост:- производство на мъжка и дамска конфекция; облекла от кожи; мебели , обувки; платове; жакардови изделия и др. - - --

- Обувна и кожено-галантерийна промишленост е с многогодишни традиции в града. Основните субекти в отрасъла са “Делфи прим” АД- детски обувки, “Рива шуус” ООД, “Барфус” ООД, “Данибекс” ООД, “Xxxx стил” ЕООД, «Химчев» ЕООД и др.;

- Кожухарска фабрика "Свобода" АД е водеща в обработката на кожи и производството на облекла и аксесоари от агнешка кожа кожухарски велур.

- Мебелната промишленост - В последните години отрасълът (чрез фирмите на малкия и среден бизнес) успя да стабилизира в известна степен

позициите си. Водещи предприятия са “Тедива” ООД - лидер в производството на мека мебел за България, “Бряст-Д” АД - специализирано в производството на пълна гама обзавеждане за хотели и ресторанти, офиси и магазини, вили и домове, “Мебел стил” ООД, “Итал мебел” ЕООД, Xxxxxxxxxx и синове” ООД – тръбна мебел , «Мебел 94»и др.

- Шивашка и трикотажна промишленост - Поради относително ниските инвестиции, които са вложени за развитието й, отрасълът е лесно мобилен. В града той има традиции и перспективи за развитие. Основни фирми в отрасъла са Рада” ЕАД , ТПК “Прогрес”, ТПК”МИР” , “Мис Xxxxxx” ЕООД, “Мания – М” ООД, “Аве” ЕООД, “ Албена стил“ , “Xxxx Xxx“ и др.

• Машиностроене - в миналото отрасъла е бил водещ в икономиката на града. Понастоящем той е представен от фирмите „Металагро”АД /производство на прикачен инвентар за селскостопански машини/, “Булмат ЕООД– (гъвкави връзки за водопроводни системи/, “Интрама инвест” – една от водещите фирми в България в сферата на търговията и производството на машини, технологии и консумативи за хранително-вкусовата промишленост. Други фирми за отбелязване са: "Българско Машиностроене Добрич-БМД" АД е един от най- големите утвърдени производители в България на прикачни транспортни средства (ремаркета) и надстройки (фургони) за автомобили от лек, среден и тежък клас; “Компания за Инженеринг и Развитие” АД- производство на маслени и въздушни филтри и мотокарни мостове; “Старт” ООД – производство и търговия с акумулаторни батерии и елементи за тях/към МОНБАТ/; “НИКОС Хранинженеринг” ЕООД - производство на машини и съоръжения за млекопреработване; “Xxxxxxxxx” АД ,» Елпром ЕТ» АД и др.

Производство и разпределение на електрическа енергия и на газообразни горива доставяне на води, канализационни услуги, управление на отпа-дъци и възстановяване

В секторите „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива” и „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване”, работят 14 предприятия. Поради конфиденциалност на информацията не могат да се посочат данни за тях.

Строителство

През 2013 г. в община град Добрич 257 фирми от сектор „Строителство” генерират нетни приходи от продажби в размер на 90 969 хил.лв., при 68 288 хил.лв. за предходната година, или ръст от 33%.

През 2013 г. в община град Добрич със строителство са се занимавали 1 699 души, което е 10% от всички заети в общината. Като водещи фирми могат да се определят

„Екострой” АД с основен предмет на дейност: изграждане и ремонт на пътища, производство на асфалт, производство на бетон и бетонови изделия, «Строи инвест 2020» ЕООД, «Елит строй 2013», «Пътно строительство», «Термогаз инженеринг», «Комплексстрой» , , фирма “ВАЛЕНТИНО” ООД - специализирана в комплексното изграждане на сгради с административно, жилищно, туристическо и търговско предназначение , “Алфа ресурс” ООД изграждащо обекти с метални конструкции, «Агрохимстрой» и др.

Транспорт

В сектор „Транспорт, складиране” в община град Добрич през 2013 г. работят 324 фирми. Общите им нетни приходи от продажби са около 50 000 хил.лв. Фирмите са специализирани основно в два вида дейност: Товарен автомобилен и ж.п. транспорт и пътнически такъв транспорт по разписание. В сектора заетите лица са били 1 050 души. Основните субекти на транспортната система са:

- Железопътен транспорт – той е представен от жп. гара Добрич юг - за пътници и товари; 1 2 основни коловоза и възможности, преработка на 5 0 хил. т. товари годишно, а превозените пътници през 2014 г. са 72 844. Жп гара север за товари е с възможности за преработка на 200 хил т. годишно.

- Автомобилен транспорт – той има две направления – пътнически и товарен. Пътническия транспорт в общината се извършват основно от „Пътнически превози“ ЕООД най - големият и основен превозвач в област Добрич, наследник на ДАП - Добрич. Той покрива основната част от регионалната транспортна схема на общините - Добрич селска, Генерал Тошево, Шабла, Крушари, Каварна, Балчик и Тервел. В град Добрия обслужва автобусните линии - 203, 204, 208, 215, 221, 238, 248 и 301.

„Автобусен транспорт“ ЕООД гр. Добрич е общинско дружество с ограничена отговорност и има предмет на дейност Към момента дружеството обслужва следните автобусни линии в гр. Добрич: 111, 124, 201, 233.

„ПГ Комерс“ ЕООД е третия превозвач в града, като подържа автобусни линии 176, 304 и 306.

Пътническите превози се обслужват и от таксиметровите фирми в града. Товарният транспорт е представен от „Евро карго“ ООД, „АР Транспорт“ ООД, „Товарни превози“ АД, „Дименс транс“ ООД, „Трансагро 2001“, Трансекспрес 74“ ЕООД и др.

Oсновни изводи от анализа на икономическото развитие на община град Добрич

– Оценката на промените в икономическата структура на община град Добрич дава основание за следните изводи: Община град Добрич се характеризира с развитие на многоотраслова икономика.

– Търговията и услугите са водещ по значение сектор за приходите от дейност, създавани в общината .

– Кризисните явления през последните години доведоха до съществен спад на производството на всички отрасли, като отделните отрасли на вторичния сектор на града показват различна динамика на развитие. Наличието на големи предприятия, стабилизиращи пазарните си позиции, е възможност за създаването на изтеглящи връзки с МСП и обща по-висока устойчивост на икономиката в перспектива при едно динамично и конкурентноспособно развитие на тези предприятия и останалите предприятия в града.

– Положителен факт е наличието на утвърдени бизнес-организации, които предоставят услуги в подкрепа на бизнеса.

– Производствените зони се нуждаят от съществена рехабилитация и инфраструктурно превъоръжаване, за да посрещнат предизвикателствата на съвременните производства.

– Преобладаващата част от фирмите в града са в категорията “ микро и малки ”. Най-голям е делът на фирмите от категорията “микрофирми”, със заети до 10 човека – 95%. Това доведе до обрастване на града с малки и микропредприятия, разхвърляно и извън определените производствени зони.

- Независимо от нарастването, ръстът на инвестициите е недостатъчен за значително структурно преустройство на икономиката. Използват се съществуващи материалните дълготрайни активи (сгради и съоръжения), голяма част от които са неподходящи за преструктуриране и са морално остарели. Общата оценка за ниското ниво на техниката и технологията в областта и общината не се различава съществено от националното ниво.

- Липсват важни елементи в структурата на икономическия комплекс, способни да дадат тласък на производството като подобрят технологическата и бизнес среда - технологични структури и нови производства, бизнес или технологични паркове, инкубатори и др.;

- Съществува ясно изразена тенденция за развитие на третичния сектор с въвеждането на нови отраслови дейности, нови видове стопанска активност или извършване на нови видове обществени услуги .

- Градът разполага с потенциал за развитие на историческия, културен и бизнес туризъм.

Възможностите, които се очертават, могат да се сведат до:

– Развитието на стопанския сектор съдържа предизвикателства - привличане на инвестиции, технологично обновяване, постигане на конкурентноспособност;

– Възможност за по-мащабно развитие на хранително-вкусовата промишленост при наличието на стабилен аграрен тил и наличието на пазар, като морските курорти от областта;

Основните насоки за икономическото развитие на град Добрич включват:

− Създаване на условия за повишаване на ефективността и конкурентоспособност -та на бизнеса в града.

− Разкриване на нови работни места, гарантиращи заетост на трудовия потенциал;

− Преструктуриране на съществуващата материално-веществена среда на промишлеността и услугите, както и определяне на потребностите от нови такива;

− използване на пространствените и устройствените фактори за - реализацията на нов динамизъм и качество на икономиката на града Подкрепа за индустрия, реализираща регионалните сравнителни предимства и организирана в клъстери, с оглед повишаване на нейната ефективност и конкурентноспособност.

- Потенциалите на град Добрич определят успешното му включване в клъстер “Хранително-вкусова промишленост”, конкурентоспособни трансгранични клъстери по подобие на този между гр. Добрич и гр. Констанца, Румъния.

− Насърчаване развитието на интелектуални и високотехнологични производства;

−

Производствени територии – състояние и развитие

В регулационните черти на град Добрич са обособени две производствени зони:

«Север» с площ 393,32 ха. и «Запад» с площ 144,16 ха.

Основната констатация е, че и в двете зони са настъпили съществени процеси на закриване на производства на удребняване на производствените площадки. Настъпилите промени в структурата и устройството на производствените зони се определят от настъпили промени в условията на производството, и по-конкретно:

– протеклите в периода след 1990 г. процеси на преструктуриране на собствеността, приватизация и ликвидация на държавните предприятия;

– намаляване дела на индустрията и развитие на третичния й сектор и услугите;

– в структурата и размерите на производствените единици – от големи държавни производствени структури (обединения, комбинати и др.) към частни малки, средни и микро предприятия с ниска степен на хоризонтална и вертикална интеграция.

– в динамичността и устойчивостта на производствената специализация на фирмите и предприятията.

Характеристиката на сега съществуващите производствени зони включва:

– достъп до жп линия и автомобилен път. Разположението на производствената зона в близост до главни пътни артерии я прави подходящи за развитие на бизнес и обществено обслужване;

– изградена техническа инфраструктура в преобладаващата част от зоните, която се нуждае от осъвременяване;

– наличие на инвестиционни терени с възможност за нови стопански инициативи;

– унищожаване, изхабяване и разбиване на сгради и инженерна инфраструктура поради раздробяването на собствеността и свързаната с това поява на малки и много малки предприятия, което е нецелесъобразно за бъдещото устройственото развитие на града. Срещат се функциониращи предприятия с обновена и реконструирана материална база, но в по-голямата си част реконструкцията на предприятията се забавя.

Устройствено решение на производствените територии в ОУП на община град Добрич

Концепцията на предложеното устройствено решение на производствените терени на град Добрич се базира на максималното уплътняване на съществуващите индустриални територии, обогатени с обосновани локални намеси на “безвредна промишленост” в градските територии, развитие на малки и средни предприятия (МСП), и обеспечаване на перспективното развитие на инвестиционни проекти с регионални и национални функции.

Независимо от затихналото нарастване на населението и високия размер на досега отредените производствени площи, градът ще има потребности от нови производствени територии за своето качествено развитие. Тази необходимост от териториално нарастване на града се проявява още сега и се обяснява с тенденцията за развитие на нови производства, които изискват свободни територии “на зелена поляна”. Едва по-късно ще се осъществява реконструкцията и обновяването на съществуващите производствени зони и замяната на старите енергоемки и замърсяващи средата производства с нови технологии.

Основните направления на устройственото решение на ОУП община град Добрич, свързани с развитието на производствените територии, могат да се обобщят до следното:

1. В зависимост от плътността на изграденост и характера на фондовете на различните терени, както и от възможността за ефективно осъвременяване на дейността в тях, производствените зони на Добрич в перспектива ще претърпят качествено обновление.

2. С предложеното устройствено решение на града Северната и Западната производствени зони разширяват своя обхват, като към тях се включват нови териториални локаризации, формирали се в резултат на протичащите нови инвестиционни процеси. С предложеното решение те са включени в регулация.

3. Запазва се статут на промишлените активности вътре града, при задължително спазване на санитарно-хигиенните изисквания.

4. Много съществен за развитието на териториалната система на община град Добрич е т.н. ефект на новите производства. Става дума за нови отраслови дейности, нови видове стопанска активност или т.н дейности в сферета на третичния сектор на икономиката. Такъв обект с регионално значение се предлага да се развие на територията на бившето военно летище. Това ще е интермодален терминал, „локомотива“ на комбинираните превози – въздушни, железопътни и пътни.

9. Туристическа инфраструктура

Макар и елемент на третичния сектор / хотелиерство и ресторантьорство/ в раздела е разгледана стопанската дейност само на базите за настаняване. В града те са 1110 , като стопанския им резултат надхвърля 1 840 х.лв. Той е плод предимно на пренощували български граждани, 73% от общия приход от дейност.

- Основните натурални показатели за туристическата инфраструктура са дадени в следващата таблица.

10 Данните са за 2014 г. и не включват къщи за гости и стаи под наем.

Община Добрич

Общини 2014 г.	Места за настаняване	Xxxxx		Xxxxxxxxx- нощия	Стаи		Реализирани нощувки - Общо	Реализирани нощувки от българи	Реализирани нощувки от чужденци	Пренощу- вали лица - Общо	Пренощу- вали българи	Xxxxxxx- вали чужденци	Използвае- мост на леглодено- нощията
Общини 2014 г.	Места за настаняване	Легла	в т.ч. временни (допълнителн и)	Xxxxxxxxx- нощия	Брой стаи	в т.ч. действително използвани	Реализирани нощувки - Общо	Реализирани нощувки от българи	Реализирани нощувки от чужденци	Пренощу- вали лица - Общо	Пренощу- вали българи	Xxxxxxx- вали чужденци	Използвае- мост на леглодено- нощията
Добрич	11	644	32	217406	371	371	42737	31824	10913	24129	19535	4594	19,7
хотели	8	537	32	192830	321	321	40019	29449	10570	23114	18594	4520	20,8
1-2 звезди и други	5+3=8	308	8	94766	155	155	12787	10629	2158	7140	6131	1009	13,5
3- +	3	336	24	122640	216	216	29950	21195	8755	16989	13404	3585	24,4

Апартамент за гости11 1 звезда – 1 стая с 2 легла;

11 Извън списъка на НСИ

10. Урбанистична концепция

Основни принципи

В резултат на предварителния анализ, в който са отчетени местоположението и връзките на гр.Добрич, неговото значение като областен и общински център, условията на средата, както и съществуващата градска структура, към проектното решение бяха поставени за достигане следните основни цели:

Социална цел

-осигуряване на комфорт на обитаване;

-осигуряване на висока задоволеност с обекти на общественото обслужване;

-осигуряване на оптимални условия на труд;

-осигуряване на добри условия за отдих и спорт;

-осигуряване на къси връзки между зоните за обитаване, труд, обслужване и отдих.

Икономическа цел

-повишаване ефекта от вложените средства;

-осигуряване интеграция на функции и дейности;

-осигуряване на по-съвършено функционално зониране на града;

-осигуряване интензивното използване на територията

Екологическа цел

-осигуряване на възпроизводството на окръжаващата среда;

-осигуряване чистотата на въздуха

-осигуряване на xxxxxxxx xxxxx режим.

Естетическа цел

-осигуряване на изразително височинно и пространствено изграждане на отделните градски части;

-осигуряване на характерен, индивидуален архитектурен образ на града като цяло;

-осигуряване хармоничното включване в градския организъм на елементи от историческото наследство и ландшафта.

На базата на поставените за достигане цели и на комплексните проучвания на територията на града и около него, са определени основните принципи за формиране на проектното решение:

∙- Усъвършенстване и доразвиване на съществуващата градска структура;

∙- Усъвършенстване на комуникационната мрежа на града доразвиване на жизнено важни направления като се осигурява лесен и бърз достъп до основните притегателни центрове - главен градски център, зони за приложение на труд, обитаване и отдих, при осигуряване на диференцирани пешеходни и вело връзки между тях ;

∙- Осигуряване на необходимите рекреационни зони за жителите на града, чрез запазване и доразвиване на съществуващата зелена система, местата за спорт и отдих;

Поставените цели и основни принципи са залегнали в предложения Общ устройствен план и тяхното реализиране би осигурило създаването на една съвременна градоустройствена структура с възможност за нейното пълноценно функциониране след прилагането им.

10.1 Анализ на досегашното развитие

По отношение на плановата осигуреност на градът, трябва да се отбележи, че той има Общ устройствен план, одобрен 1997 година. Независимо от факта, че същият е създаден при друга законова рамка – ЗТСУ и при липса на извършено възстановяване на земеделските земи, до момента предвиждания на този устройствен документ са стриктно спазвани и това не е довело до нарушаване цялостната му концепция, която е сложна система от функционални и интегриращи подсистеми.

Появата на нови елементи в извънселищната територия – смяна статута на земеделски земи за неземеделски цели е процес, започнал след изготвяне на КВС.

На база на предвижданията на действащият ОУП са разработени и множество подробни устройствени планове

Наименование	Одобрен ПРЗ с цифров модел
кв.„Рилци“	Р-ние№ 14-6/26.05.2004 г.
ж.к „Запад“	Р-ние№ 444/17.05.2000 г.
ж.к „Север 1“	Р-ние№ 24-9/28.07.2009 г.
ж.к „Север 2“	Р-ние№ 24-10/28.07.2009 г.
ЦГЧ	Р-ние№ 38-3/31.01.2006 г.
ж.к „Изгрев“	Р-ние№ 56-3/29.052007 г.
ж.к „Балик-Йовково“ - Север	Р-ние№ 387/02.05.2000 г.
ж.к „Xxxxx-Xxxxxxx“ - Юг	Р-ние№ 252/27.03.2001 г.
ж.к „Русия - 1“	Р-ние№ 986/30.09.1996 г.
ж.к „Русия - 2“	Р-ние№ 591/21.07.1997 г.
ж.к „Русия 3-4“	Р-ние№ 285/27.04.1999 г.
ж.к „Дружба 1,2 и 4“	Р-ние№ 3-11/20,12,2011 г.
ж.к „Добротица“	Р-ние№ 56-4/29.05.2007 г.
ж.к. „Иглика”	Р-ние№ 35-3/29.06.2010 г.

От анализът на плановата готовност ясно личи необходимостта от актуализация на всички планове, разработени в условията на ЗТСУ /преди влизането в сила на ЗУТ – 2001 г./. Тази актуализация трябва да започне непосредствено след изработване на нов ОУП, който е основа за цялостното устройство на териториите на града. След това трябва да се премине към актуализация на отделни ПУП-ове в зависимост от нуждите на Общинската администрация и строителната инициатива на гражданите.

10.2 Организация и развитие на териториалната и функционално- пространствена структура

Направените изводи по отношение на съществуващата градска структура, комплексната оценка на средата, поставените цели, както и очакваните изменения в демографското и социално-икономическо развитие, са послужили за основа при изграждане на градоустройствената концепция за изработване на Общия устройствен план на община град Добрич.

Предварителният проект обхваща две основни зони, които са подложени на анализ и конкретизирани с решения за усвояване на територията.

Извънселищна територия. Предложения за включване в регулация

Жилищни зони

1.Включване в градския организъм терени, разположени в северната и североизточната част на квартал «Изгрев». В над 90% от имотите има изградени жилищни сгради. Територията се обслужва комуникационно от улиците ”Тракия”,

„Купен“ и „Калина“.

2.Усвояване на терени за жилищно застрояване, заключени от

«Околовръстен път» на изток, ул.»Xxxxxx Xxxxxxxxx» на запад , на юг ж.к.

«Дружба 4» и бул. «Добруджа» от север.

Производствени зони и ядра

1. Западна посока- Предложение за включване в регулационни граници на терена на соларния парк и усвоените терени за складови и производствени дейности.

2. Северна посока – Предлага се за включване в регулация на терени в западната част на ”Северна индустриална зона“, южно от Северна тангента и северно от ж.п линията, терени, където вече има изградени мощности.

3. Югозападна посока на кв.Рилци–Влизане в регулационните черти на квартала усвоените територии за производствено-складови дейности в бившия стопански двор.

4. С полигони са обособени производствено-складови територии с което се дисциплинира територията на общината.

Рекреационни зони

С проектът се предлага обособяване на рекреационна зона от вида Ов – за вилно строителство на територии в местностите „Гаази Баба“ и „Лозята“ с

площ от 205,74 ха, раздавани и застроени по ПМС от ктая на 60-те години на миналия век.

Селищна територия

В ОУП на града се предвижда първоетапно развитие на основните функционални системи в сегашните регулационни граници при провеждане на реконструкция и уплътняване на жилищната зона, усвояване на свободните терени в регулация. Особено внимание е отделено на специалния терен в града / бившето летище/, като за неговото бъдещо развитие е предложена нова устройствена концепция.

Жилищна зона

Възможностите за развитие в централната част са :

- Реконструиране, адаптация и съхранение на съществуващия сграден фонд.

- Интензификация на застрояването, чрез въвеждането на нова устройствена зона – Ц , устройствените параметри, на която дават по-големи възможности за застрояване;

- обществено обслужване е организирано основно в главния градски център, който е основен градообразуващ фактор, разположен линеарно в посока изток - запад.

- Създаване на хармонизирана среда около елементите - недвижими културни ценности .

С проектът се предлага усвояване за жилищни нужди на незастроени територии в ж.к. „Модерна махала“ и „Балик – юг“.

Зелената система в предлагания й вид, обвързва жилищните и обслужващи територии и хармонизира средите за ежедневен и седмичен отдих.

Производствени територии

Концепцията на предложеното устройствено решение на производствените терени на община град Добрич се базира на максималното

уплътняване на съществуващите индустриални територии, обогатени с обосновани локални намеси на “безвредна промишленост” в градските територии, развитие на малки и средни предприятия (МСП), и обеспечаване на перспективното развитие на инвестиционни проекти с регионални и национални функции.

Най-мащабната промяна в тези територии е предложението за създаване на Интермодален терминал на терена на бившето летище. На площ от над 390 ха. може да се развие модерен терминал/ транспортно - складови площи/ , обслужвани от ри вида транспорт – авто, ж.п. и авио, в тила на Варна и възможности за преразпределяне на товари към ГКПП Дуранкулак, Йовково и Силистра.

11. Транспортна система

11.1 Връзки с републиканската пътна мрежа

Общината има сравнително добри вътрешни и външни транспортни връзки, които осигуряват достъп до морски и речни пристанища, Ро Ро терминали и гражданско летище Варна, както и благоприятни транспортни връзки с Румъния.

Общината остава в страни от международнияп път Е-87, свързващ ГКПП Дуранкулак на българо-румънската граница с ГКПП Малко Търново по протежение на черноморското крайбрежие, както и от общоевропейските транспортни коридори, като най-близките от тях са коридор № 7, преминаващ през Силистра и свързващ Северно море с Черно море чрез речния канал Рейн

– Майн – Дунав и коридор № 8, свързващ Адриатическо с Черно море и достигащ до Варна.

Поради равниния характер на терена се е обособила и е ясно изразена радиалната транспортна структура с околовръстен път, за провеждане и преразпределяне на транзитното движение (II-97) и второкласни пътища включващи се към него, както следва:

- II-29 – по тази връзка се осъществява движението между Добрич и Варна, който като център с най-голям потенциал в района естествено привлича и излъчва значителен обем кореспонденции, както трудови, така и пътувания с цел рекреация или обучение. Пътят е важен и изобщо за направлението на трафика по оста север- юг в източната част на страната, а освен това посредством него се достига и до АМ „Хемус“, която от своя страна предоставя възможност за по бърз транспорт по направлението изток-запад.По този път се осъществява и трансграничния преход Добрич- Констанца.

- II-71 – основна връзка към туристическия комплекс Албена, където особено през летния сезон намира препитание значителна част от трудоспособното население на Добрич. На север пътя води до гр.

Силистра, където се очаква да бъде построен следващия мост на x.Xxxxx и да подобри трансграничната свързаност.

- II-27 – директна връзка към другия по-голям град и туристически център на брега на Черно море- Балчик. Посредством този път жителите на Добрич имат относително лесен и бърз достъп до пристанището в Балчик.Същият път е връзка и към вътрешноста на страната в западна посока-Нови Пазар, Шумен, Търговище.

Третокласната пътна мрежа на територията на Община гр.Добрич включва пътищата:

- ІІІ-293 Добрич – Паскалево – Крушари – Коритен – граница с Румъния

- ІІІ-9701 Ок. път Добрич – Победа – Методиево – Малина – Преселници – Горица – Великово – Сираково – Сърнино

- ІІІ-7105 (Средище – Хитово) – Балик – Житница – Козлодуйци – Добрич.

В голяма част от пътищата пътните настилки са в незадоволително състояние, като това се отнася особенно за ІІ-97 (северен и югоизточен обход на града), ІІ- 27 на запад от околовръстния път (ІІ-97), ІІ-71 (посока Бранище), ІІІ-293, ІІІ-9701 и ІІІ-7105.

11.2 Железопътен транспорт

През териториятя на общината преминава ж.п. линия № 28 от Разделна за Девня, Суворово, Вълчи дол, Добрич и Кардам, която на сенер пресича границата с Румъния при ГКПП „Йовково”, свързвайки страната с Румъния, Украйна, Русия и други европейски държави. Ж.п. линията свързва общината с вътрешноста на страната и черноморското крайбрежие.

Жп линията Разделна-Кардам е отклонение от 2-ра главна жп линия София- Варна. Връзка с главната жп линия има в гара Разделна и в гара Повеляново. От гара Разделна има връзка с Пристанище Варна Запад, а в гара Кардам с железопътната мрежа на Република Румъния.

Характеристики и състояние на жп линията

Година на изграждане

- 1910 г. Девня - Добрич

- 1914 г. Добрич - Ген. Тошево

Жп трасе - дължина, състояние

Територията на Община град Добрич обхваща участък с дължина 15,920 км от жп линията Разделна-Кардам с граници от км 62+670 (междугарие Дончево- Добрич) до км 78+590 (междугарие Добрич Север-Ген. Тошево). Жп линията е единична, неелектрифицирана. Железопътните съоръжения и устройства са в добро техническо състояние и позволяват движение на пътнически и товарни влакове, както и превоз на всякакви товари.

Водоотводни съоръжения

В обсега на разглеждания участък от жп линията са изградени общо 4 железопътни мостове и 13 броя водостоци.

Пресичания:

-с техническа инфраструктура - общо 23 на брой: с електропровод ВН, кабели НН. водопровод, канализация, газопровод, оптичен кабел

- плочогредов подлез - км 66+600

- плочогредов надлез на три отвора по 10 м - км 66+770

- плочогредов надлез на два отвора по 16 м - км 66+900

Прелези

-км 70+107 в междутарието Добрич-Добрич Север, lV-та категория, настилка дървено дюшеме, несъоръжен, на местен път от гр. Добрич за землище

Жп гари и жп спирки

- гара Добрич - км 67+218. Новото приемно здание е въведено в експлоатация през 1991 г. Запазена е и сградата на старото приемно здание, на км 67+320, в задоволително състояние.

- гара Добрич Север - км 75+675. Разположена в промишлената зона на града, осигурява възможности за връзка на производствените предприятия с националната жп мрежа.

Индустриални жп клонове

- Индустриален жп клон на „КСЕЛА България" ЕООД - от гара Добрич

- Индустриален жп клон на „Калиакра" ООД - от гара Добрич Север

- Индустриален жп клон на „Топливо" АД - от гара Добрич Север

- Индустриален жп клон на „Зърнени храни Балчик" ЕАД - от гара Добрич Север

- Индустриален жп клон на „Нафтекс Петрол" ЕООД - от гара Добрич Север

- Индустриален жп клон на „Птицекланица" АД - от гара Добрич Север

- Индустриален жп клон на „Макаронена фабрика" АД - от гара Добрич Север

Използване и развитие на изградената жп инфраструктура

Жп линията Разделна-Кардам е достъпна за извършване на превоз на пътници и товари. Възможно е включване в мрежата на ново изградени индустриални жп клонове. При увеличаване на товар потока н засилване на интереса към железопътния транспорт се очаква да се предвиди развитие на жп инфраструктурата в района.

За 2014 год. от гара Добрич са отпътували (съответно пристигнали) 72844 пътника.

Гарата разполага с 12 основни коловоза. Състоянието на железопътната инфраструктура като цяло е незадоволително, което води от една страна до намаляване на средната скорост и комфорт на пътуване, а от друга до увеличаване на експлоатационните разходи времето за пътуване. В голямата си част осигурителните, телекомуникационните и енергозахранващите системи са остарели и на ниско технологично ниво, което води до проблеми свързани с осигуряването на безопасността на пътниците. Всичко това води до незадоволително качество на железопътната транспортна услуга и понижава нейната атрактивност и респективно търсенето и.

Ж.п. гара Юг се използва за пътническо и товарно движение, с възможности за обработка на 5000 т. товари годишно. Жп. гара север се използва само за товарно движение с възможности за обработка на 200000 т. годишно.

11.3 Въздушен и воден транспорт

Близостта на Добрич до Варна (летище, пристанище – 45 км.) и Балчик (пристанище-36 км.) прави удобно използването на въздушния и морския

транспорт. Значение имат и разположеното в близост речно пристанище в Силистра и пристанищния комплекс Варна –Запад.

Има известен нереализиран потенциал по отношение на въздушния транспорт- на територията на Община Добрич има старо летище, което поради слабо търсене на подобен тип услуги и незадоволително състояние към настоящия момент не е разработен, но и е неизползваемо. На тази територия ,обаче има реални възможности за развитие на логистичен център с интермодален терминал.

12. Инженерна инфраструктура

12.1 Водоснабдяване и канализация

12.1.1 Водоснабдяване

Съществуващо положение

Град Добрич се захранва от две различни водопреносни системи, които са разделени в две основни групи сондажни кладенци – една около Шабла / Македонка и втора в близост около града. Реално водоснабдяването на град Добрич се осъществява от четири помпени станции: ПС„Приморци“, “Одринци“,

„Алмалии“, „Батово“ и от района на ПС “Македонка“. Водните количества от ПС“ Приморци“ ,ПС “Батово“ и ПС „Македонка“ постъпват чрез напорни тръбопроводи в два напорни водоема „5-ти км“, с обеми 16000м3 и 3000м3, разположени на 5 км на юг от град Добрич. Водите от ПС „Одринци“ след напорен водоем 3000м3, по трасето към града, се смесват с водите от ПС “Алмалии“ и постъпват директно в мрежата на града в района на западна промишлена зона, по улица

„Xxxxx x Xxxxxxx“. По часове работи и изпраща водите си до напорен водоем 3000м3 и дълбок сондажен кладенец в x. Xxxxxx. Всички напорни водоеми, които захранват град Добрич работят като преходни.

За водоизточниците има разрешителни за водоползване и учредени санитарно- охранителни зони- съгласно Наредба 3 / 16.10.2000 г., в които се съблюдават ограниченията за ползване и достъп, съгласно действащата нормативна уредба.

От напорните водоеми „5-ти км” по хранителни водопроводи водата се подава към разпределителната водопроводна мрежа на гр. Добрич. От водоем 16000 м3 по стоманен водопровод с Ф 630 мм , водните количества се включват в градската водопроводна мрежа в разпределителна шахта на главен водопроводен клон, на кръстовището на бул.“Трети март“ и ул“ Сан Стефано“. След нея водите се пренасят от основният пръстен, изграден в основната си част от етернитови тръби с Ф 546 мм и чугунени тръби с Ф 400 и 600 мм. От същия водоем, чрез кула водоем ,се подават водните количества към високо разположените жилищни квартали „Добротица“, “Дружба“, “Балик-Йовково“, посредством стоманени водопроводи с Ф 600 и 700 мм. От водоем 3000 м3, който основно се пълни от ПС“Батово“, водните количества постъпват във

водопроводната мрежа в района на МБАЛ – Добрич, по самостоятелен захранващ водопровод с Ф 400 мм.

Общият обем на напорните водоеми е 16600 м3 - на площадката на 5 км –два водоема с обеми 16000 м3 и 3000 м3 и в района на парк “Кобаклъка“ от ПС“Одринци“ – един с обем 3000м3, който при настоящото водопотребление е сравнително достатъчен за града. Работещите напорни водоеми са в задоволително състояние.

Водните количества, които се подават от всички помпени станции към град Добрич се добиват от сондажни кладенци с различна дълбочина от двата водоносни хоризонта –горен - сармат с дълбочина 230-270 м и долен – валанж с дълбочина 400-1100 м . Те са от категорията подземни води, които могат да бъдат ползвани за питейно-битови цели /Наредба №1 07.07. 2000г/. Водата се обеззаразява, чрез хлориране с течен хлор. Хлораторните станции са изградени до или в самите сгради на помпените станции.

За осигуряване нормално водоподаване в някой високо разположени сгради в града има действащи два хидрофора : „Дружба 1“ и „2-9“.

Основната част от разпределителната водопроводна мрежа на град Добрич е построена в периода 1954-1975 година . Тогава е изградена 60 % от мрежата. като основно са вложени стоманени, етернитови, поцинковани и полиетиленови тръби с диаметри от Ф 20мм и до Ф 700 мм. Преобладаващият материал в началото е етернит и с него са изградени около 69.4 % ,а със стоманените тръби са изградени 12.3 % от мрежата. Изграждането на водопроводи с тръби от полиетилен с висока плътност започва от 2001 година и до момента вложените тръби са около 20 % от общата дължина на мрежата.

Общата дължина на водопроводната мрежа, в която се включват и захранващите тръби от напорните водоеми до града, възлиза на 205 км. От тях с етернит са :

вътрешна водопроводна мрежа - 69,4 %

външна водопроводна мрежа- от напорните водоеми до града – 22.2%

По настоящем подаваното водно количество на ден е 21100 м3 / ден и то се разпределя така :

- за битови нужди - 80 %

- за промишлени и по-големи обществени консуматори – 15 %

- образование, здравеопазване, хотели и пр. - 5 %

Изградената водопроводна мрежа осигурява почти на 100% населението и небитовите потребители с вода за питейно битови и други нужди.

Поради икономически съображения някои предприятия, които са незначителен брой, ползват вода от собствени водоизточници, за което имат издадени разрешения за водоползване.

Водопроводната мрежа на град Добрич е остаряла и силно амортизирана, с голяма честота на авариите, които са една от основните причини за загубите на питейна вода. Други причини за загубите на вода са течове по старите сградни водопроводни отклонения от поцинковани тръби, неточността на водомерите и грешки при отчитането им, нерегламентирани включвания за безконтролно водочерпене. По данни на Генералния план, свързан с „ Техническа помощ за проекти във водния сектор“, като елемент от загубите на вода се включват реални загуби – 63%, кражби – 3%, и 12 % ,които представляват делът на грешки при отчитане и неточни водомери. и като загуби от кражби 3%, Така общите загуби на вода в мрежата са около 78 %.

Основна причина за многобройните ежедневни аварии е наличието на голям процент етернитови тръби в разпределителната мрежа поцинкованите тръби в сградните водопроводни отклонения. Основна цел на дългосрочното планиране е намалението на загубите на вода, както и рехабилитацията на износените водопроводи и полагане на нови водопроводи. Освен това то включва подобряване на цялостната водоснабдителна мрежа на град Добрич.

За реализиране на това, Община Добрич и „В и К“ дружеството предприемат мерки и със средства от “Воден заем” на Световната банка и капиталовата програма на общината, ежегодно подменят най-уязвимите участъци от мрежата на града. Основно подмяната се прави с тръби от полиетилен с висока плътност.

Проектно решение

В настоящия проект са взети предвид проектните разработки и тяхната реализация и на схемата са нанесени трасетата на съществуващите главен водопрводен клон и някои от основните клонове от разпределителната мрежа, по видове тръби и диаметри.

Тъй като градската водопроводна мрежа е изградена на почти на 100 % съгласно одобрения окончателен Доклад при завършване на Генералния план, основната линия по която ще се работи е :

• рехабилитация на основни клонове от мрежата

• рехабилитация на довеждащи клонове от водоемите до мрежата

• рехабилитация на ПС, хидрофорни станции и други съоръжения по мрежата.

В обект ”Интегриран проект за подобряване на водния сектор на град Добрич” вътрешната водопроводна мрежа е предвидена да се рехабилитира и подмени по етапи .

Необходими водни количества

Необходимите прогнозни водни количества са определени съгласно Наредба

№2 за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи и Наредба N:Iз-1971/29.2009г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.

В разработката „Интегриран проект за подобряване на водния сектор” и следващите му фази по етапи, водопотреблението е прието съгласно одобрения окончателен Доклад при завършване на Генералния план на гр. Добрич, при който данните за нарастване на населението са до 2033 год.

Nн 2033 = 87000 жители – общо население в перспектива до 2033 година;

Ne 2033 = 3800 жители – еквивалентни жители търговия и обществени услуги в перспектива до 2033 година;

N2033 = 90800 жители – общо еквивалентно население в перспектива до

2033 година.

Приети са следните водоснабдителни норми на водопотребление от жител на денонощие:

-постоянни жители – 125 л/ж/д

-еквивалентни жители – 125 л/ж/д

Максимално денонощните водни количества са приети при загуби във вътрешната мрежа за 2033 год. – 24.4% (приети в Генералния план на града).

Потреблението на питейна вода е определено по райони и зони на база брой жители, водоснабдителна норма и концентрирани консуматори.

Тези водни количества са приети за оразмерителни при решаването на вътрешната водопроводна мрежа. За новопроектираната водопроводна мрежа е приет минимален диаметър PEФ90 съгласно чл.139, ал.1 от Наредба №2. Материала на тръбите е полиетилен висока плътност за 1,0МРа.

За измиване на улиците и оросяване на тревните и цветни площи е добре да се ползва непитейна вода –условно чиста от собствени водоизточници .

За решаване на проблемите на водоснабдяването на населението и промишлеността е необходимо:

- Изготвяне на проекти за водопроводната мрежа в следващи фази, за предвидените нови територии за отдих и производство е необходимо да се разработят схеми с обща инфраструктура - водоснабдяване и канализация съобразно техните площни и производствени характеристики. В момента повечето имоти с вече променено предназначение са водоснабдени от налични водопроводи с недостатъчна проводимост;

-Необходимо е цялостна подмяна на водопроводната мрежа - напорни водопроводи, главен и основни водопроводи, разпределителна мрежа и сградни водопроводни отклонения;

-Подмяна на оборудването на тръбните кладенци, водоснабдителните помпени станции, сухите камери на водоемите, обследване и саниране на водоемите;

-Изграждане на съвременна диспечеризация на водоснабдителната система на града, с цел автоматизирано управление и контрол;

-Поддържане на водомерното стопанство, съгласно Закона за измерванията. Внедряване на измервателни устройства за дистанционнен контрол и отчитане на изразходваното количество вода от потребителите;

-Разширяване и модернизация на водомерно-ремонтната работилница за извършване на необходимите периодични проверки и ремонт на водомери;

-Оборудване със съвременна апаратура за откриване на течове по водоснабдителната мрежа;

-Актуализиране на кадастъра, въвеждане на ГИС система и хидравличен модел на водоснабдителната система на града;

-Пълна реконструкция на ремонтно-складовата база;

-Подмяна на амортизираната механизация и автотранспорт със съвременни високоефективни машини;

Като далечна перспектива за решаване проблемите на града по задоволяване нуждите на населението с вода за питейно битови нужди се предвижда проектиране и изграждане на водопроводна магистрала от язовир “Цонево.”

12.1.2 Канализация

Съществуващо положение

Канализационната мрежа на град Добрич е изградена като смесеназа централната градска част и като разделна – за новите квартали. Общата дължина на канализационната мрежа е 210 км, като в тази цифра се включват и 23 км дъждовни колектори. Общата дължина на смесената канализация е 156 км. Бxxxxx, дъждовни и промишлени води се отвеждат чрез Главен колектор I и единадесет събирателни колектора. Главен колектор I е довеждащ колектор и към площадката на ГПСОВ. Всички колектори от канализационната мрежа

Document Metadata

Table of Contents

Contract

Document Metadata