Contract

М Е Х А Н И З Ъ М

за граждански мониторинг и контрол при изпълнението на

общински политики

по Проект

„Споделени отговорности между администрацията, граж- даните и бизнеса за ефективно и отрито управление на община Созопол“

Административен договор No BG05SFOP001-2.025-0049-С01 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ

гр.Созопол,2023 г.

Този документ е създаден в рамките на Административен договор No BG05SFOP001-2.025-0049-С01 за предоста- вяне на безвъзмездна финансова помощ по проект „Споделени отговорности между администрацията, гражда- ните и бизнеса за ефективно и открито управление на община Созопол“, № BG05SFOP001-2.025-0049, финансиран от Оперативна програма „Добро управление“

СЪДЪРЖАНИЕ

І.	УВОД	5
ІІ.	НОРМАТИВНА РАМКА	6
ІІІ.	ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ МЕСТНАТА ВЛАСТ И ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ В ПРОЦЕСА НА ГРАЖДАНСКИ МОНИТОРИНГ И КОНТРОЛ	9
ІІІ.1.	Основни принципи на гражданското участие	12
ІІІ.2.	Очаквания на гражданите към местната власт за успешно включване във вземането на решения	13
ІІІ.3.	Цели и функции на гражданския мониторинг и контрол	14
ІІІ.4.	Отговорност за улесняване на гражданското участие в процесите по мониторинг и контрол	16
ІІІ. 5.	Участници в процеса на граждански мониторинг и контрол	17
ІІІ. 6.	Права и задължения на гражданите	18
ІІІ.7.	Условия за създаване на Механизъм за граждански мониторинг и контрол при изпълнението на общински политики	19
ІV.	СЪЩНОСТ НО МЕХАНИЗМА ЗА ГРАЖДАНСКИ МОНИТОРИНГ И КОНТРОЛ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ОБЩИНСКИ ПОЛИТИКИ	21
ІV.1.	Определение за общински политики, мониторинг, оценка и контрол на общински политики	21
ІV.2.	Граждански мониторинг и граждански контрол	23
ІV.3.	Условия и среда, позволяващи гражданско участие и осъществяване на граждански мониторинг и контрол	25
ІV.4.	Основни канали за осъществяване на граждански мониторинг и контрол	28
ІV.5.	Общи механизми за комуникация и достъп до информация	32
ІV.6.	Xxxxx в процеса на вземане на решения	34
ІV.7.	Действия на НПО, гражданите и бизнеса на територията на община Созопол в процесите на формулиране, изпълнение и мониторинг при изпълнението на общински политики	39

ІV.8.	Действия на Общинска администрация Созопол за пости- гане на повече прозрачност и открито управление при из- пълнението и управлението на общински политики	40
V.	АНАЛИЗ НА ТЕКУЩОТО СЪСТОЯНИЕ ПРИ УЧАСТИЕТО НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО В ПРОЦЕСИТЕ НА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ГРАЖДАНСКИ МОНИТОРИНГ И КОНТРОЛ В ОБЩИНА СОЗОПОЛ	42
VІ.	НАСОКИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА ПРОЦЕСИТЕ НА ГРАЖДАНСКИ МОНИТОРИНГ И КОНТРОЛ В ОБЩИНА СОЗОПОЛ	45
VІІ.	ЗАКЛЮЧЕНИЕ	47
VІІІ.	ПРИЛОЖЕНИЕ - ИЗТОЧНИЦИ	48

ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ

ЕС	Европейски съюз
ЗРР	Закон за регионалното развитие
МРРБ	Министерство на регионалното развитие и благоустройството
ППЗРР	Правилник за прилагане на Закона за регионалното развитие
НПО	Неправителствена организация
СГО	Структури на гражданското общество
ПИРО	План за интегрирано развитие на община
XXX	Xxxxxxxx-историческо наследство
КСВТ	Консултативен съвет по въпросите на туризма
ОПДУ	Оперативна програма „Добро управление“ 2014 -2020
ПЧП	Публично-частно партньорство
ЗМСМА	Закон за местното самоуправление и местната администрация
ЗПУГДВМС	Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление
ЗНА	Закон за нормативните актове
УО	Управляващ орган
БФП	Безвъзмездна финансова помощ

І.УВОД

Настоящият Механизъм за граждански мониторинг и контрол при изпълнението на общински политики в община Созопол е резултат от изпълнението на Административен договор No BG05SFOP001-2.025- 0049-С01 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по про- ект „Споделени отговорности между администрацията, гражданите и бизнеса за ефективно и открито управление на община Созопол“, № BG05SFOP001-2.025-0049, финансиран по Оперативна програма

„Добро управление“.

Предназначението на този Механизъм е да подпомага орга- низирането и провеждането на граждански мониторинг и контрол на въздействието на общински политики , функциониращи на територи- ята на община Созопол. Механизмът е насочен към разработване на подходящ обективен инструментариум, с който да се извършва наб- людение върху изпълнението на общински политики.

Гражданският мониторинг и контрол в местното самоуправ- ление са абсолютно необходим елемент на демократичната държава и са важна действена форма за участието на гражданите в местното самоуправление. Те са съществен фактор за защита правата на гражда- ните и на техните законни интереси и благополучието на местната об- щност. Включването на заинтересованите страни е един от начините, който гарантира качествено предлагане на общинските услуги, както и е основен механизъм за противодействие на корупционни практики.

Диалогът между местната власт и заинтересованите страни (граждани и структури на гражданското общество) е важна част от про- цеса на разработване, изпълнение и наблюдение на всяка общинска

политика в община Созопол. Този диалог трябва да стане по-официа- лен и по-публичен.

Настоящият механизъм осигурява възможност за укрепване на участието на гражданите и структурите на гражданското общество в процесите по формиране и изпълнение на всички общински политики, осъществявани в община Созопол. Той е предназначен да се използва от всички заинтересовани страни, които имат отношение към форму- лирането и изпълнението на политиките на местно ниво, като цели да повиши прозрачността, ефективността, отчетността и легитимността.

Очаква се използването на Механизма за граждански монито- ринг и контрол да насърчи по-тясно сътрудничеството, консултациите и комуникацията между местната власт и администрацията, гражда- ните, бизнеса и гражданското общество при формулиране, изпълне- ние и управление на всички политики в община Созопол.

ІІ.НОРМАТИВНА РАМКА

Публичното участие е установено в ценностите и принципите на управление в Конституцията на Република България - “Цялата дър- жавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосред- ствено и чрез органите, предвидени в Конституцията”. Тази разпо- редба показва, че народът е източник и субект на властта. Това озна- чава, че всички, които упражняват държавната власт пряко или кос- вено получават своите правомощия от народа – той избира свои пред- ставители, които вземат управленски решения от негово име и в негов интерес. В същото време, откритостта и прозрачността на дейността на местната власт към местната общност и достъпът на гражданите до ин-

формацията са необходими за активното участие на гражданите в про- цесите на формулиране и наблюдение на прилаганите политики на местно ниво.

Ролята на гражданите и структурите на гражданското общес- тво не е само да задават въпроси към властта, но и да участват в тях- ното решение, наблюдение и контрол, като осъзнават, че решенията зависят и от техните усилия.

Правният характер на местната власт произтича от факта, че това е нивото на публичната власт, което е най-близо до източника му

– обществеността. Съществуват и други фактори за приближаване на местните органи към гражданите, като например възможността за об- ществен и граждански контрол върху работата на местната власт от страна на обществото, а от своя страна местната власт трябва да открие и да вземе предвид мнението на обществеността при вземане на ре- шения. Всички изброени характеристики са включени в правната пред- става за принципа на публичната местна власт и тяхната реализация е основно предизвикателство.

Разработеният Механизъм е в пълно съответствие с няколко важни и основополагащи документа за гражданско участие при фор- мирането, оценката и мониторинга на публични политики, осъществя- вани от общините. На първо място, следва да се споменат Насоките за гражданско участие в процеса на вземане на политически решения (Приети от Комитета на министрите на 27 септември 2017 г. на 1295-то заседание на заместник-министрите (Съвета на Европа). Документът подчертава, че участието на гражданите е в основата на идеята за де- мокрация, че представителната демокрация, основана на правото на гражданите свободно да избират своите представители на разумни ин- тервали от време, е част от общото наследство на държавите-членки,

че демокрацията на участието, основана на правото да се съблюдава или да се влияе върху упражняването на правомощията и отговорнос- тите на публичните власти, допринася за представителната и пряка де- мокрация и че правото на участие на гражданите в процеса на вземане на политически решения трябва да бъде осигурено на лицата, непра- вителствените организации (НПО) и гражданското общество като цяло. Настоящият Механизъм е в съответствие с текстовете на Съ-

вета на Европа, които допринасят за създаването на среда за граждан- ско участие, като:

• Конвенцията за защита на правата на човека и основ- ните свободи (CETS No.5) и нейните допълнителни про- токоли;

• Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до офици- ални документи (CETS No. 205);

• Препоръка Rec (2003) 3 на Комитета на министрите към страните-членки относно балансираното участие на же- ните и мъжете в процеса на вземане на политически и публични решения;

• Препоръка CM / Rec (2007) 14 на Комитета на минист- рите към страните-членки относно правния статут на неправителствените организации в Европа;

• Кодекса на добрите практики за гражданско участие в процеса на вземане на решения (одобрен през 2009 г) и текстовете, които определят правото на участие;

• Допълнителният протокол към Европейската харта за местно самоуправление за правото на участие в делата на местната власт (CETS No 207);

• Препоръка Rec (2001) 19 на Комитета на министрите към държавите-членки относно участието на гражданите в местния обществен живот.

• Конституция на Република Българи

• Закон за нормативните актове (ЗНА)

• Закон за местното самоуправление и местната админис- трация (ЗМСМА)

• Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС)

ІІІ. ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ МЕСТНАТА ВЛАСТ И ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ В ПРОЦЕСА НА

ГРАЖДАНСКИ МОНИТОРИНГ И КОНТРОЛ

Взаимодействието между органа, който прилага политиките и структурите на гражданското общество се изразява в няколко аспекта:

• Съвместно разработване на цялостна политика на общи- ната за местно развитие, на определени целеви политики и програми

, както и на споразумения за съвместна дейност.

• Въвличане на СГО в работата на комисиите към Общинския съвет, излъчване на експерти от общинската администрация за съвмес- тна работа със СГО.

• Създаване на групи за обществено наблюдение, оценка и контрол на проблемите, групи за граждански диалог, консултативни и обществени съвети към кмета, мрежи и коалиции за партньорство и др.

• Изграждане на временни или постоянно действащи органи за взаимодействие между Общински съвет, общинска администрация и СГО.

• Обединяване на усилията за финансиране на значими местни дейности.

Успешен модел представлява сформирането на работна група от експерти от всички заинтересовани страни и организации и изграждане на експертен екип за мониторинг, който да подпомага ад- министрацията на общината при организиране и провеждане на xxxx- торинга на местните политики.

В работната група и експертния екип за мониторинг могат да бъдат включени:

• Представители на местната власт – експерти от Общински дирекции, които участват в ръководството и управлението на общин- ски програми или подкрепят инициативата и изпълняват функцията на посредници при осъществяването на мониторинг на програми и про- екти на европейско, национално и регионално ниво.

• Представители на СГО – НПО, читалища, спортни и пенсио- нерски клубове, училищни настоятелства и др.

• Институциите – представители на държавните институции и ведомства на територията на общината и областта, като експерти при организиране на процесите за набиране, организиране и анализиране на специализирани данни и информация и изготвянето на експертни становища по конкретни индикатори за мониторинг.

• Представители на бизнеса – участват като партньор на граж- данското общество, който осигурява експертна оценка, финансова и логистична подкрепа.

• Медиите – имат ключовата роля при популяризиране на инициативите и посредничат при диалога с широката общественост в процеса на мониторинг.

• Експерти – независими експерти, привлечени с цел изготвя- нето на адекватни становища и заключения по конкретните проблеми.

Развитието на гражданското общество предполага даване на възможности за участие, както на отделни граждани, така също и на техни сдружения и представители в обсъждането на проблемите и на- соките за развитие на местните политики. От друга страна, чрез това участие се гарантира наличието на коректив на административните ре- шения и повишаване на равнището на прозрачност на взетите реше- ния, относно приоритетите в политиките и техните реализации.

Механизмите за гражданско участие на практика се прилагат чрез три основни инструмента за осъществяване на партньорства в процеса на мониторинг и оценка на политики:

• Информиране – еднопосочни информационни потоци, при които местните власти изготвят и предоставят информация, предназ- начена за гражданите и техните организации. Осъществява се чрез официални документи, пресконференции, радио и телевизионни пре- давания, създаването на електронни страници и уеб базирани канали на информация, отговори на въпросници и проучвания, безплатни те- лефони за „горещи линии” и др.

• Консултиране – двупосочна връзка, при която гражданс- ките организации осъществяват обмен на информация с общината. Консултациите включват оценки на бенефициентите, събиране на об- ратна информация и отзиви, срещи в общината, фокус групи, конфе- ренции, кръгли маси, обсъждания и др. форми.

• Ангажиране или активно участие – връзка, основаваща се на партньорство с местните органи, при което гражданите и техните организации вземат активно участие в процеса на разработване на конкретни дейности и политики. При него се признава ролята на граж- даните в процеса на предлагане на варианти, въпреки че отговор- ността за окончателното решение или формулирането на дадена поли- тика се поема от съответния компетентен орган.

Съществуват и форми на сътрудничество между местната власт и гражданските организации, при които контролът върху взетите решения е споделен.

ІІІ.1. Основни принципи на гражданско участие

Гражданското участие се нуждае от насърчаване и подпома- гане и се основава на следните принципи, приложими за всички учас- тници в процеса на вземане на управленски решения:

→ взаимно уважение между всички участници като основа за честно взаимодействие и взаимно доверие;

→ зачитане на независимостта на гражданските организации, независимо дали техните мнения съответстват с тези на публичните органи, или не;

→ зачитане на позицията на публичните органи, които носят отговорността и се отчитат за взетите решения;

→ откритост, прозрачност и отчетност;

→ отзивчивост, като всички участници предоставят съответна обратна връзка;

→ недискриминация и приобщаване, така че всички гласове, включително тези на по-малко привилегированите и най-уязвимите да могат да бъдат чути и взети под внимание;

→ равенство между половете и равнопоставено участие на всички групи, включително тези с особени интереси и нужди като мла- дежи, възрастни, хора с увреждания или малцинства;

→ достъпност чрез използване на ясен език и подходящи средства за участие, офлайн или онлайн и на различни видове устройс- тва.

ІІІ.2. Очаквания на гражданите към местната власт за ус- пешно включване във вземането на решения

За да бъде ангажирано гражданското общество по ползот- ворен начин, местната власт трябва да планира и подготви дейности за ангажиране, да осигури прозрачност, почтеност и уважение във взаи- модействието, да гарантира въздействие и резултати и да направи оценка на участието.

Ключов фактор за успех е планирането на дейностите за анга- жиране, което от своя страна включва определяне на:

→ правилния момент за ангажиране;

→ необходимите условия на контекста;

→ представителност на участниците (от гледна точка на тех- ните ценности и мнения). Ефективното планиране отговаря на след- ните критерии:

▪ ангажирането да става на възможно най-ранен етап и

▪ през целия политически цикъл – планиране, прила- гане, наблюдение и оценка на политиките и управ- ленските актове;

▪ организаторите са запознати с нуждите на участни- ците и вземащите решения;

▪ участниците приемат целите на ангажирането;

▪ обръща се внимание на различните мнения, включи- телно на различни организации и хора от всякаква възраст, пол, етнически групи, географско местополо- жение, социален статут и др.;

▪ обръща се внимание на избора на методи за ангажи- ране и на броя на участниците.

Създадените от местната власт предварителни условия от- носно ангажирането на представители на местната общност в проце- сите на вземане на решения по съответните политики представлява добра предпоставка за тяхното активно участие.

ІІІ.3.Цели и функции на гражданския мониторинг и контрол

Гражданският мониторинг и контрол имат за цел да подпо- могнат управленския процес по отношение на осъществяването на контрол и вземане на решения относно действията във връзка с реали- зацията, актуализирането или прекратяването на дадена политика. Гражданският мониторинг е систематично събиране и анализ на ин- формация за даден процес, за проследяване на напредъка по опреде- xxxx политики и проверка на съответствието с установени стандарти, като се използва капацитета и професионалната експертиза на специ- алисти – активни участници в прояви на гражданското общество.

Гражданският мониторинг и контрол на общински политики и програми са инструменти на доброто управление при упражнява- нето на политическа, икономическа и административна власт.

1. Те създават прозрачност - процедурите, институциите и ин- формацията са директно достъпни за заинтересованите страни и об- ществеността, като предоставят достатъчно информация, за да бъдат

разбирани, наблюдавани и оценявани общинските политики и прог- рами. Прозрачната система на управление има ясни процедури за пуб- лично вземане на решения и отворени канали за общуване между за- интересованите страни и общинските служители.

2. Гражданския мониторинг и контрол осигуряват отчетност – те предоставят информация в каква степен политиката/програмата постигат своите цели, доколко рационално са използвани публичните ресурси, какви са обществените въздействия и т.н.

Така се предоставя възможност на заинтересованите страни да предоставят и получават информация, която има решаващо значе- ние за разкриването на злоупотреби и защита на интересите им.

3. Те гарантират отговорност на управлението - необходимо е институциите постоянно да се опитват да отчитат интересите на всички целеви групи и заинтересовани страни при реализацията на полити- ките и програмите. Политиците и служителите в публичния сектор следва да отговарят пред заинтересованите за упражняването на тех- ните правомощия, да вземат мерки при критика или изисквания, пос- тавени от гражданите, както и да поемат отговорност за грешки и не- компетентност.

4. Гражданският мониторинг и контрол подобряват качест- вото на изпълнението на общинските политики и програми, както и на постиганите резултати, създаваните продукти и предоставяните ус- луги. Подобрява се и се развива капацитета на реализиращите полити- ките и програмите общински институции, организации и техните мрежи

5. Създават се механизми за участие – гражданите получават възможност да участват във вземането на решения по отношение на

оценката и промените при реализацията на общинските политики и програми

6. Те са инструменти за постигане на съгласие - доброто уп- равление отчита и съгласува различните интереси, за да постигне ши- роко съгласие по това кое е в интерес за общността и там, където е въз- можно – да се постигне съгласие по политиките и процедурите за осъ- ществяването им. В процеса на гражданския мониторинг и контрол на общинските политики и програми заинтересованите страни получава възможност за влияние върху тях.

7. Те допринасят за ефективността и ефикасността на полити- ките/програмите и изграждането на стратегическа визия – институци- ите постигат резултати, които отговарят на обществените нужди, като използват наличните ресурси по най-добрия начин. Лидерите и общес- твеността изграждат широка и дългосрочна перспектива за добро уп- равление и развитие.

Смисълът на гражданския мониторинг и контрол върху изпъл- нението и управлението на публичните политики и програми е да се прецени дали е възможно да се повиши качеството на живота, благо- състоянието и възможностите за просперитет на гражданите

ІІІ.4. Отговорност за улесняване на гражданското участие в процесите по мониторинг и контрол

Един от основополагащите принципи на ЕС е партньорството, което се основава на консултиране и участие. Законовите и норма- тивни разпоредби, който целят да включат гражданите и структурите на гражданското общество в процесите на формулиране и изпълнение на политики, регламентират като задължение на публичните институ-

ции обсъждане със заинтересованите страни на всеки проект на нор- мативен акт и съответното им вземане предвид, като всеки орган на държавната власт взема решенията след консултации с гражданското общество. Всички актове на Общинския съвет се свеждат до знанието на населението чрез средствата за масово осведомяване и/или интер- нет. Една пета от избирателите в общината могат да поискат свикване на заседание на Общинския съвет. Гражданите имат право да присъс- тват на заседания на Общинския съвет и на комисиите му, да се изказ- ват, да внасят питания, становища и предложения от компетентността на Общинския съвет, кмета или Общинска администрация ,представ- ляващи обществен интерес и да получават отговори по ред, начин и срок, определени в правилника за дейността на Общинския съвет. От- критост и достъпност са два от основополагащите принципи, като ад- министрацията е длъжна да дава отговор на гражданите и юридичес- ките лица на отправени от тях запитвания, молби, жалби, предложения и сигнали по въпроси, които представляват техен законен интерес.

ІІІ.5. Участници в процеса на граждански мониторинг и кон-

трол

Участието в процеса на гражданско наблюдение и контрол

трябва да бъде отворено за всички членове на местната общност. На никой не може да бъде забранявано да участва на основание на пол, раса, етнически или социален произход, език, религия или убеждения, принадлежност към национално малцинство, увреждане, възраст или сексуална ориентация.

Разработването на местни стратегически и планови доку- менти, които са в основата на формулиране на местните политики следва да бъде осъществено в основата на принципа на партньорство с гражданите, СГО и други заинтересовани страни, чрез използването

на различни механизми. В този смисъл, отговорността за улесняване на гражданското участие в процесите на контрол и мониторинг на об- щинските политики в община Созопол следва да бъде на представите- лите на местната власт и администрация, чиято задача е да улесни и предостави възможност на гражданите за активно участие в процеса на мониторинг и контрол.

ІІІ.6. Права и задължения на гражданите

Участието на гражданите в процесите на мониторинг и конт- рол на общинските политики ,осъществявани от община Созопол следва да бъде подчинено на някои правила, които да осигурят и га- рантират ефективното им участие в процеса на мониторинг и контрол:

- Свобода на изразяване:

Всеки гражданин има свободата на изразяване, включително свободата да търси, получава или предава информация или идеи. Сле- дователно всеки гражданин на община Созопол следва да се чувства упълномощен да споделя информации и идеи по време на процеса на гражданския мониторинг и контрол на провежданата общинска поли- тика и предоставяните услуги на територията на общината.

- Право на достъп до информация:

Всеки гражданин има право на достъп до информация. Това включва информация, необходима за ефективното гражданско и об- ществено участие.

- Планиране:

Гражданите и местната общности трябва да бъдат включени в обсъждане на важни въпроси относно определяне на целите и прио- ритетите за развитие на общината. Представителите на местната общ- ност трябва да имат възможност да гарантират, че от самото начало

това, което е идентифицирано като стратегически приоритет, всъщност представлява решение на проблеми, които са най-важни за общината. Гражданите и местната общност трябва да бъдат наясно към кого трябва да бъдат адресирани предложенията/коментарите и мненията в процеса на идентифициране и формулиране на политиките и въз- можните форми за активно участие.

- Организация:

Гражданите могат да участват в процеса на вземане на реше- ния в лично качеството и/или под формата на сдружение и/или пред- ставителни граждански групи. Те трябва да определят най-ефектив- ните форми за ангажиране на местната власт и администрация, от- носно отчитане на тяхното мнение или предложение.

Формулирането и разработването на качествена политика за развитие на община Созопол изисква сериозни ресурси и време, които не са по силите само на местната администрация. Развитието на граж- данското общество предполага даване на възможности за участие както на отделни граждани, а така също и на техни сдружения и пред- ставители в обсъждането на проблемите и насоките за развитие на местните политики и техен ангажимент и тяхна отговорност е да учас- тват активно в тези процеси.

ІІІ.7. Условия за създаване на Механизъм за граждански мо- ниторинг и контрол при изпълнението на общински политики

Необходимо е да бъдат формулирани и представени на об- щество условията за гражданско участие и осъществяване на граждан- ски мониторинг и контрол върху общинските политики. За да бъде ефективен гражданският мониторинг и контрол в община Созопол е необходимо тясно сътрудничество между всички заинтересовани

страни, имащи отношение към провеждането на общинските поли- тики. Това изисква да бъдат осигурени следните

УСЛОВИЯ:

• Достъп до информация:

Обективният мониторинг и контрол при реализацията на оп- ределена политика се основава на пълна и навременна информация. Местната власт трябва да гарантира, че гражданите и местната общ- ност в община Созопол ще получат нужната информация в достатъчен обем и в приемлив и лесен за използване формат.

• Пълна прозрачност:

Навременното споделяне на лесноразбираема и достъпна ин- формация дава възможност за конструктивни и прагматични предло- жения, мнения и становища от страна на гражданите и структурите на гражданското общество.

• Ангажираност към процеса:

Местната власт и администрацията трябва да декларират же- лание и да бъдат готови да вземат предвид приноса на гражданите на община Созопол при вземането на решения, касаещи общинските по- литики, като по този начин гарантират, че процесът на граждански мо- ниторинг и контрол не е формална процедура.

• Ясна структура и процес:

Преди да се осъществи участието на гражданите в процеса на мониторинг и контрол на определена общинска политика, следва да бъдат установени ясни правила, определящи протичането на процеса, инструментите, които ще бъдат използвани и как ще бъдат взети окон- чателните решения.

• Яснота по темата:

Установяване на реалистични, достижими и практически цели, приети от всички заинтересовани страни.

• Осигуряване на възможност за балансирано влияние:

Трябва да бъде гарантирано, че ще бъде осигурен баланс на мненията с цел да се избягват пристрастията и доминирането от страна на част от заинтересованите страни.

• Капацитет за ангажиране:

Необходимо е наличието на гаранции, че местната власт, ад- министрацията, гражданите и местната общност в община Созопол притежават знания и умения как да проектират и прилагат процесите на граждански мониторинг и контрол. Всички страни, включени в про- цеса, трябва да притежават капацитет за комуникация, необходим за ефективно им участие.

ІV.СЪЩНОСТ НО МЕХАНИЗМА ЗА ГРАЖДАНСКИ МОНИТОРИНГ И КОНТРОЛ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ОБЩИНСКИ ПОЛИТИКИ

ІV.1.Определение за общински политики, мониторинг, оценка и контрол на общински политики

Общинските публични политики са система от принципи и на- соки за действия, ориентирани към постигането на определени общес- твени цели с помощта на определени средства и ресурси и често в рам- ките на определено време. Те се разработват и осъществяват от орга- ните на местно самоуправление, които разполагат с политически, за- конодателни, изпълнителни и финансови правомощия. Политиките се разработват и изпълняват под различна форма – концепции, стратегии,

наредби, решения. Разработването и реализацията на общински поли- тики и програми е сложен и многоаспектен процес, протичащ през раз- лични фази, които най-общо включват:

1. Стратегическо планиране;

2. Разработване на политиката и програмите за нейната реа- лизация;

3. Прилагане на политиката и програмите;

4. Мониторинг, вкл. граждански;

5. Оценка.

Най-общо под понятието „мониторинг” се разбира комплекс от три основни дейности – наблюдение, анализ и оценка на цялостния процес по изпълнение/реализация на публични политики. Монито- рингът е важна част от работата за реализация на политики, защото чрез него сме в състояние да следим действията в развитие, да оценя- ваме успешните практики и да анализираме неуспешните.

Мониторингът и оценката се основават на един обобщен мо- дел на разработване и осъществяване на публични политики .Той представя съотношението между поставените цели, вложените ре- сурси, извършените действия, постигнатите резултати и осъществе- ните въз-действия.

Оценката на публичните политики и програми може да се из- върши в различни перспективи, сред които най-често реализирани са:

1. Оценка на процеса. Оценява се как и до каква степен се из- пълнява публичната политика и дали политиката функционира, както е планирано. Обикновено оценката засяга съответствието на извърш- ваните дейности и интервенции със законовите и нормативните изис-

квания, съдържанието на програмата или плана за действие, професи- оналните стандарти или очакванията на обществото/заинтересова- ните страни.

2. Анализ на съотношението „разходи/ползи” и анализ на ефикасността на разходите. Това са анализи, при които се сравняват резултатите и постиженията на програмата с разходите (изразходва- ните ресурси) за тяхното получаване. Чрез анализа на съотношението

„разходи/ползи” се определят целесъобразността на направените вло- жения и адекватността на получените ползи. Анализът на ефикасността на разходите оценява уместността на разходите за постигане на опре- делена цел, за да се идентифицират най-изгодните възможности и на- чини за постигане на предвидените цели.

3. Оценка на резултатите. Оценява се до каква степен се пос- тигат очакваните резултати на публичните политики. Тази оценка се съсредоточава преди всичко върху резултатите и постиженията (вклю- чително странични, непланирани и нежелани ефекти), за да се пре- цени ефективността на политиката. Възможно е да се поставят и въп- роси, свързани с оценка на качеството на продуктите и услугите, пре- доставени на различните целеви групи.

4. Оценка на въздействието. Оценяват се въздействията на публичната политика в различни аспекти, както и чистият ефект на оп- ределени програми ,осъществени в рамките на общинската политика.

ІV.2.Граждански мониторинг и граждански контрол

Гражданският мониторинг е процес на системно и непрекъс- нато наблюдение, събиране и анализ на информация от организации

на гражданското общество или граждани относно хода на реализаци- ята на дадена политика и напредъка по постигане на набелязаните цели.

Резултатите от гражданския мониторинг имат за цел да под- помогнат управленския процес по отношение на осъществяването на контрол и вземане на решения относно действията във връзка с реали- зацията, актуализирането или прекратяването на дадена политика. Гражданският мониторинг е систематично събиране и анализ на ин- формация за даден процес, за проследяване на напредъка по опреде- xxxx политики и проверка на съответствието с установени стандарти, като се използва капацитета и професионалната експертиза на специ- алисти - активни участници в прояви на гражданското общество.

Мониторинговият процес подпомага идентифицирането на промени в тенденции и фактори, към които да се адаптират полити- ките и да се осигури постигане на планираните цели. Гражданският мо- ниторинг всъщност регистрира напредъка и отчита качеството на про- цеса, сравнява планираното с достигнатото, без да оказва натиск върху средата. Именно по тази си характеристика–липсата на натиск и въз- действие, мониторингът се различава от контрола.

Основна задача на гражданския контрол е да съдейства в по- зитивния процес на местното самоуправление, да създава обстановка, която да не позволява или да предотвратява настъпването на отрица- телни явления и причините за тях в местната администрация. Той обс- лужва пълноценно двете страни в процеса на местното самоуправле- ние– органите на местно самоуправление и гражданите.

Гражданският контрол е важен информационен източник с особена ценност за местното самоуправление. Органът на самоуправ- ление, както и местната администрация, която го подпомага, не могат

ефективно да функционират, ако не разполагат със съответната инфор- мация за обекта на управление.

Обхватът на гражданския контрол и методите на него- вото осъществяване обуславят голямото значение на превантивната му роля в дейността на органите на местното самоуправление и мест- ната администрация. Превантивният характер на този контрол се ба- зира на неговата систематичност и постоянност. Превантивността е тясно свързана с неговия възпитателен и мотивационен характер и с неговата гласност.

За да изпълнява функциите си, гражданският контрол трябва своевременно и комплексно да отразява процесите в местното само- управление. Това означава контролната информация да се предоставя бързо и да отразява както допуснатите слабости, така и постигнатите успехи и положителни резултати в дейността на органите на местното самоуправление и местната администрация.

ІV.3.Условия и среда, позволяващи гражданско участие и осъществяване на граждански мониторинг и контрол

На 27 септември 2017 страните членки на Съвета на Европа приеха подробни Насоки за гражданското участие в процеса на взе- мане на политически решения, които съдържат както всеобщи прин- ципи, така и конкретни предложения за разширяване и подобряване на възможностите за включване на гражданите в процесите на взе- мане на политически решения.

Участието изисква всички участници да обменят гледни точки честно и искрено, за да гарантират, че позициите на гражданското об-

щество са ефективно взети под внимание от публичните органи с пра- вомощия за вземане на решения. Поради това, условията за ефективно гражданско участие включват:

• Създаване и поддържане на благоприятна среда от страна на държавите-членки, включваща политическа рамка, правна рамка и практическа рамка, която да га- рантира на гражданите, неправителствените организа- ции и гражданското общество като цяло ефективни права на свобода на сдружаване, свобода на събрани- ята, свобода на изразяване и свобода на информацията;

• Подчертава се централната роля на гражданското учас- тие в плуралистичната демокрация и се отбелязва, че

„признанието и защитата“ от страна на правителството на застъпническите и наблюдаващи функции на граж- данското общество са ключови за „изграждането на раз- нообразно и жизнено общество

• Зачитане правата на човека и основните свободи, върхо- венството на закона;

• Спазване на фундаменталните демократични принципи, политически ангажимент, ясни процедури, общи прост- ранства за диалог и добри общи условия за жизнеспо- собно, плуралистично и устойчиво гражданско общес- тво;

• Признаване, защита и подкрепа на ролята на гражданс- кото общество в плуралистична демокрация, неговите функции по отношение на застъпничеството и монито- ринга на обществените дела и приноса му за изграж- дане на многообразно и жизнеспособно общество;

• Подчертава се, че ефективното и пълноценно граждан- ско участие може да бъде постигнато само когато дър- жавите- членки гарантират чрез правото и прилагането му на практика ефективното упражняване на правата на свободно сдружаване, на мирни събрания, на мнения и на информация;

• Подчертава се, че правото на участие в процесите на взимане на решения е различно от политически или ло- бистки дейности;

• Посочва се, че ефективното гражданско участие е невъз- можно без среда, която го позволява и подкрепя. Такава среда следва да включва правни и практически гаран- ции за основните права и върховенството на правото като предпоставка за гражданското участие.

ФОРМИ НА ГРАЖДАНСКО УЧАСТИЕ

Взаимодействието между властта и гражданския сектор има четири възможни измерения:

- допълване

- сътрудничество

- привличане

- конфронтация

• В ситуация на сътрудничество двете страни не просто споделят сходни цели, но и предпочитат подобни на- чини и средства за постигането им.

• В ситуация на допълване целите отново са сходни, но страните предпочитат различни начини и средства за постигането им.

• В ситуация на конфронтация и целите, и средствата на двете страни са различни.

• В ситуация на привличане наблюдаваме различни цели, които страните се опитват да постигнат по подобен на- чин. Тази ситуация е най-рядко срещана и нестабилна – обикновено е само временна, след което преминава към някоя от предходните.

• В зависимост от това до каква степен гражданите и тех- ните организации са включени в процеса на вземане на решения, разграничаваме следните форми на граждан- ско участие:

- информиране

- консултиране

- диалог

- партньорство

Всички те могат да се прилагат на всеки етап от процеса на вземане на решения.

ІV.4. Основни канали за осъществяване на граждански мо- ниторинг и контрол

Основните канали за осъществяване на граждански монито- ринг и контрол са:

- Независима гражданска група за мониторинг и контрол:

Членовете на Независимата гражданска група за мониторинг и контрол са представени в индивидуалното си качество и участват въз основа на своя опит, потребности и интереси, свързани със съответната общинска политика. Участието в групата е на доброволен принцип.

Групата може да се сформира по инициатива на граждани. Независи- мата гражданска група сама определя целите и обхвата на граждански мониторинг и контрол и изготвя план за провеждане на граждански форуми- работни срещи, кръгли маси и други. Групата автономно оп- ределя процедурата, по която ще реализира мониторинга и контрола и средствата за извършване на процеса. При осъществяването на сво- ята дейност Независимата гражданска група използва разнообразни средства за събиране на информация, както от местната власт и адми- нистрацията, така и от информация, събрана от заинтересовани страни и членове на общността. За събирането на данни Независимата граж- данска група може да използва един или комбинация от следните ин- струменти:

- първични данни от документи на местната администрация;

- групови и индивидуални интервюта;

- анкетни карти;

- форуми;

- фокус-групи;

- материали, публикувани в медиите;

Независимата гражданска група може да изпрати въпросник и до структурите на гражданското общество. След получаване на отго- ворите се обобщават и обсъждат получените резултати и се изготвя становище или доклад с препоръки и предложения към местната власт и администрация. Становището или докладът се публикуват на офици- алната страница на Община Созопол с цел получаване на коментари и становища от други граждани и заинтересовани страни.

Независимата гражданска група съвместно с местната адми- нистрация обсъждат постъпилите мнения, коментари и предложения

и постигат съгласие относно промяна на съответната общинска поли- тика, която се прави по съответния административен ред.

- Граждански консултативен съвет

По инициатива на Кмета на Община Созопол или с решение на Общинския съвет може да се създаде Граждански консултативен съ- вет или Група по определена общинска политика с участието на пред- ставители на всички заинтересовани страни от изпълнението й: местна власт, държавни институции, представители на неправителствения сектор и структурите на гражданското общество, частния сектор, граж- xxxx, медии. Гражданският консултативен съвет се сформира със за- повед на Кмета или решение на Общинския съвет, като в заповедта или решението се определят целите и обхвата на процеса на монито- ринг и контрол с участието на граждани.

Участниците в Гражданския консултативен съвет работят съв- местно като:

- Проучват документи на Община Созопол;

- Проучват законодателството в съответната област;

- Проучват мнения и становища на заинтересованите страни, включително на гражданското общество от изпълнението на съответ- ната общинска политика;

- Изискват становища на експерти;

- Запознават се с оценки от осъществен мониторинг на страте- гически документи на Община Созопол;

- Инициират провеждане на независим процес на мониторинг и контрол на съответната общинска политика;

- Изготвят становище до местната власт за частична или цялос- тна промяна на общинската политика;

- Независима експертна група

Независимата експертна група се структурира с участието на експерти, които притежават компетенции по определена общинска политика. Инициативата за създаването ѝ е на гражданското общество: неправителствени организации с интереси в областта на съответната общинска политика; други структури на гражданското общество; орга- низации на бизнеса и отделни експерти.

Задачите, които Независимата експертна група си поставя са следните:

- Идентифициране на дефицитите и проблемите в съответната общинска политика;

- Определяне на приоритетните потребности;

- Дефиниране на предложения до местната власт за промяна в съответната общинска политика на експертно ниво;

- Предложения до местната власт за кандидатстване и изпъл- нение на проекти, финансирани с финансови ресурси на Община Созо- пол или чрез външни източници (Национален бюджет, Европейски програми, Международни донори);

Независимата експертна група информира гражданското об- щество за резултатите от дейността си чрез социалните мрежи и уеб- сайтове в Интернет; чрез местни, регионални и национални медии.

Форми на взаимодействие между гражданското общество и местната власт, които са се наложили в практиката и допринасят за улесняване процесите на граждански мониторинг и контрол:

- приемен ден на кмета;

- подписки;

- телефонни линии и кутии за граждански сигнали и мнения;

- общи събрания;

- онлайн анкети и допитвания до населението;

- форуми на Интернет страницата на Община Созопол.

мация

ІV.5. Общи механизми за комуникация и достъп до инфор-

Достъпът и редът до информация за гражданите и структурите

на гражданското общество е утвърден в различни законови и норма- тивни разпоредби. Информацията, която се предоставя на местната общественост трябва да бъде автентична, точна и коректна.

Обществената комуникация има за цел:

- Да създаде ниво на осведоменост относно провежданата об- щинска политика;

- Да насърчи и подпомогне разбирането на гражданите за це- лите на общинската политика;

- Да ангажира гражданите и структурите на гражданското об- щество за участие в процеса на мониторинг и контрол на съответната общинска политика.

Обществената комуникация трябва да бъде включена във всички етапи – от идентифициране на проблема в общинската поли- тика до нейното наблюдение и оценка. Местната власт и администра- ция следва да бъдат в постоянна комуникация с гражданите. Трябва да се определят най- ефективните канали за комуникация по отношение на достигане до заинтересованите страни. Комуникационната среда може да включва:

- Брошури;

- Бюлетини;

- Официални интернет страници на Общинска администрация и Общински съвет – Созопол;

- Социални медии;

- Медии – електронни и печатни;

- Електронна поща;

- Местни радиостанции;

- Публични срещи;

- Поставяне на информация на информационни табла в общи- ната, обществени сгради, клубове и др.

Комуникацията, в нейните различни форми и видове трябва да бъде съобразена с нуждите и възможностите на хората с уврежда- ния, възрастните граждани, маргинализираните и по-слабо образова- ните жители на общината. Съобщението относно гражданското и об- щественото участие в различните форми на мониторинг и контрол е необходимо да съдържа минимум следното:

- Кратко описание;

- Информация за достъп до съответните публични документи, необходими за участието на гражданите;

- Инициаторът, който свиква участието;

- Местата за гражданско участие;

- Дата за гражданско участие;

- Канали, чрез които гражданите могат да дадат информация по въпроса, подложен на обсъждане;

- Контактна информация и отговорно лице.

Комуникационните инструменти трябва да бъдат пригодени, за да отговарят на различните групи хора от местната общност:

- Младежи: Социални медии, радио, електронни платформи, електронни медии;

- Хора с увреждания: Публикации, местно радио, вестници, информационни табла;

- Жени: Местно радио, социални и електронни медии, елект- ронни платформи, информационни табла;

- Възрастни хора: Съобщения на информационните табла в общината, клубове на пенсионера, клубове по интереси за възрастни хора, социални институции, радио и печатни издания, брошури;

- Специалисти: Бюлетини, социални и електронни медии, електронни платформи, вестници, местно радио.

Сроковете за комуникация са изключително важни, за да се гарантира, че гражданите имат достатъчно време да се запознаят с ин- формацията и да се подготвят за участие.

ІV.6. Xxxxx в процеса на вземане на решения

Гражданското участие трябва да бъде гарантирано чрез под- ходящи, структурирани и прозрачни средства, включително, където е необходимо, законови или регулаторни мерки, които могат да включ- ват разпоредби за разглеждане на искания за обжалване или обезще- тение в случай на неспазване. Практиката трябва да е съответна на ут- върдени международни правозащитни договорености като Конвенци- ята за защита правата на човека и основните свободи и съответната съ- дебна практика на Европейския съд по правата на човека.

Осигуряването на такова съответствие изисква от управлени- ето да отвори за гражданско участие различните етапи на процеса на вземане на решения.

За да могат да предоставят актуална и изчерпателна инфор- мация относно процеса на вземане на решения и процедурите за учас- тие, публичните органи трябва да планират и управляват гражданското участие и да определят ясно целите, действащите лица, процеса и сро-

ковете, както и използваните методи. В процеса на вземане на полити- чески решения има няколко момента, в които взаимодействието има изразена добавена стойност: определяне на дневния ред, разработ- ване на политика, вземане на решения, прилагане на политика, xxxx- торинг и преформулиране на политика.

ЕТАПИ:

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДНЕВЕН РЕД

Политическият дневен ред е съгласуван между парламента и правителството, но може да бъде оформян от гражданския сектор или група от НПО посредством кампании или лобиране относно актуални проблеми, нужди и притеснения. Новите политически инициативи често са резултат от влиянието на кампании на НПО. На този етап НПО целят да повлияят на вземащите решения лица в полза на общ интерес и могат да действат по начин, който допълва политическия дебат. При- носът на гражданския сектор в тази ситуация има няколко измерения:

- застъпничество;

- информиране и привличане на вниманието;

- експертиза и съвети;

- иновации;

- предоставяне на услуги;

Отговорности на публичните органи:

- споделяне на информация: предоставят актуална, точна и навременна информация в достъпен формат на всички заинтересо- вани страни;

- процедури: разработват и спазват прозрачен процес на взе- мане на решения, осигуряват ясни, открити и достъпни процедури за участие.

- предоставяне на ресурси: подкрепят активното гражданско участие, например чрез финансов принос, помощ в натура или адми- нистративни услуги.

- отзивчивост: осигуряват активно участие на представители на съответните публични органи; изслушват, реагират и предоставят обратна връзка.

РАЗРАБОТВАНЕ НА ПОЛИТИКА

Институциите разполагат с утвърдени процедури на разработ- ване на политики. На този етап гражданските организации са привли- чани за идентифициране на проблеми, предлагане на решения и оси- гуряване на доказателства за предпочитаните предложения.

ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕ

Формите на политическо вземане на решение се различават в зависимост от националния контекст и законодателството. Стандартна практика е издаването на наредба за правителствена политика от съ- ответното министерство или приемане на закон с парламентарен вот, или публичен референдум, който в такъв случай изисква наличие на съответното законодателство. Изработването на закони и предложе- ния трябва да бъде отворено за приноса и участието на XXX. Публич- ните органи трябва да преценят различните гледни точки и мнения, преди да се вземе дадено решение. На този етап консултацията играе основна роля за вземането на информирано решение. Същевременно окончателното правомощие за избор е на публичните органи, освен ако не е взето посредством обществено гласуване, референдум или чрез механизъм за съвместно вземане на решения.

форми:

Приносът на гражданския сектор на този етап има следните

- застъпничество: осигурява се възможност за упражняване на

влияние върху решението;

- информиране и запознаване: граждани и граждански групи се информират за политическите решения и техния потенциален ефект;

- експертиза и съвети: на управляващите се осигурява подро- бен анализ от позицията на гражданското общество, който може да повлияе на решението;

- наблюдение: проследява се процеса, за да се гарантира не- говата демократичност, прозрачност и оптимална ефективност.

ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПОЛИТИКА

Голяма част от гражданските организации са най-активни на този етап, като предоставят услуги и изпълняват проекти. Той е ключов за постигане на предвидените резултати, затова достъпът до ясна и прозрачна информация относно очакванията и възможностите и ак- тивното партньорство между страните е определящо условие за ус- пеха.

форми:

Приносът на гражданския сектор на този етап има следните

- информация и осведомяване: НПО се съсредоточават ос-

новно върху повишаване на обществената осведоменост, обясняване на предимствата, недостатъците и въздействието на политиката.

- предоставяне на услуги: като основен фактор за изпълнени- ето на политическите инициативи НПО често поемат основната отго- ворност за предоставянето на съответните услуги.

- надзорна функция: НПО оценяват изпълнението на полити- ката и следят то да протича, както е предвидено и да няма вредни стра- нични ефекти.

Отговорности на публичните органи:

- споделяне на информация: Предоставяне на информация относно стратегиите за изпълнение, процедурите за възлагане на об- ществени поръчки и насоките за проектите;

- процедури: Следват установени правила и уредби за изпъл- нение на политиката;

- предоставяне на ресурси: подкрепят активното участие на гражданското общество в етапа на изпълнението, например чрез фи- нансов принос, помощ в натура или административни услуги;

- отзивчивост: отзовават се и реагират на конкретните нужди, възникващи във връзка с изпълнението на политиките.

ПРЕФОРМУЛИРАНЕ НА ПОЛИТИКА

Информацията от оценката на изпълнението на политиката, както и променящите се нужди на обществото често изискват префор- мулиране на политиката. То трябва да е основано на достъпа до ин- формация и възможностите за диалог за определяне на нужди и ини- циативи. Това преформулиране позволява да се премине към нов ци- къл на вземане на решения.

Приноси на гражданското общество:

- застъпничество: лобиране за подновяване на политиката в полза на нуждите на потребителите или на гражданите, като се изтък- ват ограниченията или страничните ефекти на настоящата политика.

- експертно мнение и консултации: НПО и бизнесът провеж- дат анализ и проучвания, за да определят пропуските в настоящата по- литическа инициатива и да обосноват изискването за преформули- ране.

-иновации: НПО и бизнесът разработват нови подходи по ак- туалните въпроси на политиките и това може да се окаже основен еле- мент при преформулирането.

- предоставяне на услуги: определяне на пречките и събиране на материали за илюстриране на изменящите се нужди, които изискват преформулиране.

Отговорности на публичните органи:

-предоставяне на информация: предоставят информация от- носно възможно преразглеждане на дадена политика и своите вижда- ния по нуждата от промени в нея;

-процедури: осигуряват ясни, открити и достъпни процедури за участие.

-предоставяне на ресурси: правят възможно и подкрепят ак- тивното участие на гражданското общество;

-отзивчивост: вслушват се в гражданското мнение и действат на основата на подадената от НПО информация за пътна карта за ин- тегриране на иновациите в съответната политика чрез активно граж- данско участие и поставяне на съответната общност в центъра на разг- лежданата политика.

ІV.7. Действия на НПО, гражданите и бизнеса на територията на община Созопол в процесите на формулиране, изпълнение и мо- ниторинг при изпълнението на общински политики

ІV.7.1. Действия на НПО, гражданите и бизнеса по отно- шение на достъпа до информация:

- публикуване на информация в онлайн информационни из- дания и бюлетини;

- електронно оповестяване на събития/мероприятия;

- включване в официални електронни портали;

- онлайн задаване на въпроси, изказване на мнения, предло- жения, препоръки.

ІV.7.2. Действия на НПО, гражданите и бизнеса по отно- шение на консултациите:

- участие в дискусии, фокус- групи, семинари и публични де-

бати;

ІV.7.3. Действия на НПО, гражданите и бизнеса по отно-

xxxxx на активно участие и диалог:

- Участие в междусекторни работни групи;

- Участие в експертни срещи, електронни форуми и информа- ционни кампании;

- Участие в информационни срещи, кръгли маси, конферен- ции, семинари и други;

- Участие в анкетни проучвания и изследвания на обществе- ното мнение.

ІV.8. Действия на Общинска администрация Созопол за постигане на повече прозрачност и открито управление при из- пълнението и управлението на общински политики

ІV.8.1. Действия на Общинска администрация Созопол по отношение на достъпа до информация:

- разпространение на актуална, точна и навременна информа- ция в достъпен формат;

- идентифициране на заинтересованите страни;

- предоставяне на подходящи възможности на заинтересова- ните страни за изразяване на мнения, предложения и препоръки;

- изпращане на електронни покани и напомняния за предсто- ящи събития/срокове;

- предоставяне на становища и информации, както и анализи от проведени анкетни проучвания и изследвания;

- ангажиране на медиите като медиатор между администра- цията, гражданското общество и бизнеса по отношение на информа- цията в сферата на съответната политика.

ІV.8.2. Действия на Общинска администрация Созопол по отношение на консултациите:

- покана към НПО, гражданите и бизнеса да предоставят мне- ния, предложения и препоръки;

- предоставяне на достатъчно време за обратна връзка и включване на всички, които са повлияни от темата или проблема;

- получаване на предложения препоръки и коментари, обра- ботка на всички получени мнения;

- публикуване на получените предложения, препоръки и ко- ментари;

- публикуване на резултатите от консултацията.

ІV.8.3. Действия на Общинска администрация Созопол по отношение на активно участие и диалог:

- създаване на работни групи или комисии, които да дават ек- спертни съвети при избиране на подходящи политики;

- провеждане на информационни срещи, кръгли маси, конфе- ренции, семинари и др. по актуални теми/проблеми и отправяне на покана за участие към всички заинтересовани страни;

- получаване на обратна връзка от заинтересованите страни под формата на въпроси, коментари, предложения и препоръки;

- провеждане на анкетни проучвания и изследвания сред за- интересованите страни.

V. АНАЛИЗ НА ТЕКУЩОТО СЪСТОЯНИЕ ПРИ УЧАСТИЕТО НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО X

ПРОЦЕСИТЕ НА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ГРАЖДАНСКИ МОНИТОРИНГ И КОНТРОЛ В ОБЩИНА СОЗОПОЛ

Гражданското общество в община Созопол е изправено пред много предизвикателства и проблеми. На първо място то се състои от хора, които в преобладаващата си част са по-скоро представители на възрастното население, а не активни млади хора. Причината е в драс- тичния демографски дисбаланс в съотношението младо/възрастно на- селение и в дефицита на младо население. Това неминуемо се отра- зява негативно върху състоянието на гражданското общество и най- вече на неговата активност.

Друг общо идентифициран проблем за целевата територия, е сравнителната пасивност на гражданите и гражданските организации и наложилото се в съзнанието на значителна част от хората мнение, че нищо не зависи от тях, което ги дистанцира от политическите процеси като цяло.

Съществуват множество проблеми, които възпрепятстват гражданското общество при осъществяването на мониторинг и конт- рол върху изпълнението на общинските политики. Нормативната уредба в някои случаи е абстрактна и пожелателна и нейната реализа- ция е поставена в зависимост от добрата воля и сътрудничеството на

местната власт със структурите на гражданското общество, неправи- телствения сектор и гражданите. Участието на гражданското общество в процесите на мониторинг и контрол върху изпълнението на общинс- ките политики зависи от преценката на местната власт, която не винаги изпълнява ангажиментите си за включване на гражданското общество при планирането, формулирането и изпълнението на общинските по- литики.

Местната власт в община Созопол е отворена за граждански инициативи и подкрепя под различни форми местните граждански ор- ганизации и търси подкрепата им при решаването на важни за общ- ността проблеми. Необходимо е нагласата и отвореността на местната власт да се съчетаят и с умения за провокиране и мотивиране на граж- данската активност и да се използват ефективно инструментите за граждански мониторинг и контрол с цел ползотворно взаимодействие с гражданското общество при изпълнението на общинските политики.

Взаимоотношенията между Община Созопол и структурите на гражданското общество и гражданите са базирани на доверие и вза- имно зачитане. Това предпоставя повишаване степента на гражданс- ката активност и мотивира представителите на гражданското общество да участват в местното самоуправление.

На територията на община Созопол осъществяват дейност неправителствени организации, разполагащи с необходимата експер- тиза, което е предпоставка за разширяване на експертния потенциал на местно ниво. Местната власт не използва в пълна степен този потен- циал, който би бил изключително полезен при осъществяването на об- щинските политики. Необходимо е Община Созопол да привлече екс- перти на местно и регионално ниво като активни партньори при пла- нирането, формулирането и реализирането на общинските политики.

Проблеми, произтичащи от гражданите и гражданския сектор

- Липса на представителност и легитимност на структурите на гражданското общество;

- Наличие на незаинтересованост и пасивност на гражданите, които са резултат от недостатъчно доверие между местната власт и гражданското общество;

- Ниска информираност на гражданския сектор в резултат на непознаване на нормативната уредба;

- Недостатъчна експертност сред местните представители на структурите на гражданското общество;

- Епизодичност в действията на гражданския сектор по отно- шение осъществяването на ефективен граждански мониторинг и конт- рол върху изпълнението на общинските политики;

- Липса на финансова самостоятелност на неправителствените организации и на наличие на зависимост на тези организации в от- делни случаи от публичните структури и от тяхната финансова подк- репа;

Проблеми, произтичащи от местната власт

- Недостатъчното използване на гражданския потенциал за провеждане на ефективен процес на граждански мониторинг и конт- рол:

- Не всички представители на местната власт притежават уме- ния за диалог с гражданите;

- Процесът на консултиране на местната власт с гражданския сектор не се използва пълноценно;

- Не се използва в достатъчна степен инвестирането в обуче- ния и в други форми на придобиване на знания и умения от експертите

в администрацията за осъществяване на ефективен диалог с гражда- ните и неправителствения сектор;

- Не са разработени механизми за граждански мониторинг и

контрол.

VІ. НАСОКИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА ПРОЦЕСИТЕ НА ГРАЖДАНСКИ МОНИТОРИНГ И КОНТРОЛ

В ОБЩИНА СОЗОПОЛ

Насоките за взаимодействие между местната власт и граж- данските организации могат да се систематизират както следва:

• Съвместно разработване на цялостна политика на общи- ната за местно развитие, на определени целеви политики и програми, както и на споразумения за съвместна дейност.

• Изграждане на временни, или постоянно действащи органи за взаимодействие между Общински съвет, общинска администрация и СГО.

• Обединяване на усилията за финансиране на значими мес- тни дейности.

• Създаване на публичен регистър на СГО в общината, който да отразява сферите им на дейност, осъществените партньорства и из- пълняваните проекти.

• Сформиране на представителна работна група от експерти от всички заинтересовани страни и организации и изграждане на екс- пертен екип за мониторинг, които да подпомага администрацията на общината при организиране и провеждане на наблюдението и оцен- ката на изпълнение на местните политики с участието на представи- тели на местната власт, СГО, НПО, читалища, пенсионерски клубове, училищни настоятелства, браншови организации и др.

• Институциите – представители на държавните институции и ведомства на територията на общината и областта, като експерти при организиране на процесите за набиране, организирането и анализира- нето на специализирани данни и информация и изготвянето на експер- тни становища по конкретни въпроси.

• Медиите – имат ключовата роля при популяризиране на инициативите и посредничат при диалога със широката общественост в процеса на мониторинг.

• Въвеждане на повече и по- достъпни материали за образо- вание на обществото във връзка с гражданското участие и с процесите на граждански мониторинг и контрол;

• Улесняване достъпа на гражданите и гражданските органи- зации до онлайн платформи за обществени консултации;

• Обучение на експерти от администрацията за адекватна ко- муникация с представители на структурите на гражданското общество и относно процесите на граждански мониторинг и контрол;

• Разширяване достъпа до органите на местната власт, като се включат и доразвият условията за участие на гражданите в заседа- ния на общинския съвет и неговите комисии и в публични събития

/дискусии, консултации, обсъждания, форуми/;

• Осъществяване на граждански контрол върху задължени- ята на органите на местната власт да участват активно и адекватно в процесите на граждански мониторинг и контрол;

• Използване възможностите на приема на граждани, зало- жени като задължения на Председателя на Общинския съвет, на Кмета на Общината и на неговите заместници, като се оповестят сред широ- ката общественост условията;

• Създаване на информирана среда сред гражданското об- щество за регламентите за достъп до информация, предоставяна от Община Созопол;

• Отчитане на местните традиции и културно- исторически фактори при изработване на закони и политики, съгласувано с граж- данското общество.

VІІ.ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Настоящият Механизъм осигурява възможност за насърча- ване на участието на гражданите и структурите на гражданското об- щество в процесите на формулиране и изпълнение на всички общин- ски политики на община Созопол. Успешното му прилагане зависи от активното взаимодействие на Община Созопол с гражданите, структу- рите на гражданското общество и бизнеса.

Най-важното условие за ефективното управление и развитие на местната власт като обществен авторитет е взаимодействието й с гражданите и организациите на гражданското общество и на местния

бизнес. Местната власт и администрацията трябва да осъзнаят своята мисия да създават предпоставки за по-доброто качество на живот на живеещите на територията на община Созопол, търсейки най-подхо- дящите форми за решаване на местните проблеми в партньорство с гражданското общество.

VІІІ. ПРИЛОЖЕНИЕ - ИЗТОЧНИЦИ

Използвани документи и източници на информация за разра- ботване на настоящия Механизъм:

1. Конституция на Република България

2. Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление

3. Закон за местното самоуправление и местна администра-

ция

4. Закон за достъп до обществена информация

6. Административно-процесуален кодекс

8. Европейска Стратегия за иновации и добро управление

9. Европейска харта за местно самоуправление

10. Насоки за гражданско участие в процеса за вземане на по-

литически решения

13. Официалната електронната страница на Община Созопол

14. План за интегрирано развитие на община Созопол/ПИРО/ 2021-2027 г.

Източници на информация от Община Созопол, които могат да бъдат използвани при осъществяването на граждански мониторинг и контрол при изпълнението на общински политики:

Източниците на информация за гражданския мониторинг и контрол следва да бъдат достоверни и да предоставят достатъчно ко- личествени и качествени данни, позволяващи проследяване на изпъл- нението на конкретни дейности и постигане на дефинираните резул- тати. Събирането на данни и анализите трябва да се планират предва- рително. Във възможно най-голяма степен следва да се разчита на на- личните източници, тъй като те най-лесно могат да бъдат включени в процеса. Главното предизвикателство при всеки мониторинг е да се събере, съхрани и използва информация, която служи за оценка на различни нива. В крайна сметка, мониторингът трябва да бъде много- функционален, така че информацията, генерирана на едно ниво, да бъде полезна и на други равнища. За осъществяване на мониторинга могат да се използват следните източници на информация (доку- менти), които са разработени или се съхраняват в Община Созопол::

• Отчети за изпълнението на общинската политика/секторна стратегия/програма;

• Отчети за изпълнение на Плана за интегрирано развитие на община Созопол/ПИРО/ 2021-2027 г.;

• Справки за реализирани проекти и инициативи по общинс- ката политика;

• Решения на Общински съвет по отношение на общинската политика;

• Извлечение от съдържанието на секторната стратегия за съ- ответната политика;

• Справка с използваните методики, указания или правила за разработване на секторни стратегии и политики;

• Протоколи от заседания на работни групи по разписването и обсъждането на съответната общинска политика;

• Заповед на кмета на общината за сформиране на ра- ботна/ни група/и за изготвяне на секторната стратегия /програма;

• Резултати от проведени допитвания до гражданите на об-

щината;

• Резултати от проведени анкетни проучвания;

• Протоколи от заседания на постоянните комисии на Об-

щинския съвет, на които са обсъждани секторната стратегия/програма и са присъствали представители на заинтересованите страни;

• Справки за реализирани проекти и инициативи по общинс- ката политика;

• Междинни или окончателни оценки на секторната страте- гия за конкретна политика;

• Резултати от проведени проучвания за нуждата от промяна в секторната стратегия/програма;

• Препоръки на експерти в общинската администрация;

• Препоръки за актуализация от държавен орган или облас- тна администрация;

• Становища на областната администрация по законосъоб- разността на решения на Общинския съвет, свързани с изпълнение на секторната стратегия/програма;

• Текущи доклади на групи/комисии, извършващи монито- ринг на изпълнението на общинската политика;

• Решения на Общинския съвет за приемане на общинския

бюджет;

• Справки за изпълнението на общинския бюджет;

• Справки от НСИ за икономическото и социалното състояние

на общината за периода на действие на секторната политика или прог- рама;

щината;

• Месечни отчети за касовото изпълнение на бюджета на об-

• Текущи справки за неразплатени разходи по проекти, част

от секторната стратегия/програма;

• Изпълнителни листове за влезли в сила съдебни решения, относно задължения по проекти, част от секторната стратегия/прог- рама;

• Разписани правила, процедури, механизми от СФУК;

• Справка за проведени обществени обсъждания или проуч- вания на общественото мнение по въпроси, касаещи общинската стра- тегия политика, инициирани от Общинския съвети или от някоя от пос- тоянните комисии към него;

• Справка на изказванията на граждани на редовни сесии на Общинския съвет по въпроси ,касаещи общинската политика;

• „Принт скрийн” (print screen) на официалната интернет страница на общината, където е публикувана секторната страте- гия/програма, действията по изпълнението ѝ, правилата за достъп до публична информация, както и контакти с определеното длъжностно лице, което отговаря пряко за предоставянето на обществена инфор- мация;

• Справка с интернет адреси, на които е публикувана сектор- ната стратегия/програма;

• Заповед за приемане на процедурни правила за достъп до обществена информация;

• Заповед за определяне на длъжностно лице от общинска администрация, което отговаря пряко за предоставянето на общест- вена информация;

• Публикации, репортажи, информационни съобщения и др., относно взети решения, приложените политики, постигнатите резул- тати, изготвените и изпълнените проекти, осъществените мерки и ини- циативи, вложените ресурси, проведените обществени поръчки и др., относно реализацията на секторната стратегия/програма;

• Справки за броя на изпратените прессъобщения до медии с информация за секторната стратегия/програма;

• Справки от регистъра на изготвените и изпълнените про- екти по секторната стратегия/ програма;

• Справки от регистъра на обществените поръчки за броя на проведените процедури при избор на изпълнители на дейности и мерки по секторната стратегия/програма;

• Покани до медии за участие в публични обсъждания, отчи- тане на извършена работа, отваряне на оферти по обществени по- ръчки, имащи отношение към секторната стратегия/ програма;

• Покани за провеждане на публични обсъждания на общин- ската политика;

• Публикации от проведени публични обсъждания на общин- ската политика;

• Протоколи от проведени публични обсъждания на общинс- ката политика;

• Протоколи от срещи с гражданите;

• Отчети за дейността на кмета;

• Графици на посещения в кметствата;

• Годишна програма за изпълнение на общинската политика;

• Годишна програма на управление на кмета;

• Справка за числеността на персонала и структурата на об- щинската администрация;

• Справка за това каква част от екипите за управление на про- ектите, част от секторната политика/програма са съставени от служи- тели на общинската администрация и каква част са от външни (привле- чени) експерти;

• Други източници.

Освен описаните източници на информация, за осъществя- ване на оценката може да се ползват и други документи, съществу- ващи в общината и полезни за установяване на актуалното състояние. По въпроси, за които не са налични доказателства или инфор-

мация, за нуждите на оценката може да се провеждат и интервюта със служители в администрацията, за да се набави необходимата инфор- мация.

Document Metadata

Table of Contents

Contract

Document Metadata