BG0002077 „Бакърлъка“ по Директивата за опазване на дивите птици
ДОКЛАД
за оценка степента на въздействие на инвестиционно предложение:
„Изграждане на туристически чифлици в ПИ 61042.15.249, местност
„Добровица“ и ПИ 61042.15.273 и 61042.15.274, местност „Факуда“ по КК на с. Равадиново, Община Созопол“ върху защитена зона
BG0002077 „Бакърлъка“ по Директивата за опазване на дивите птици
(Съгласно Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони в сила от 11.09.2007 г. Приета с ПМС № 201 31.08.2007 г. ДВ бр. 73 от 11.09.2007 г., изм. и доп., бр. 81 от 15.10.2010 г.,
в сила от 15.10.2010 г., бр. 3 от 11. 01.2011 г., изм. и доп. ДВ. бр. 94 от 30 Ноември 2018 г.)
гр. Бургас, декември 2021г.
Данни за възложителя:
Възложител: ЕТ „ЖИКА-XXXXXX XXXXXXXX”
Адрес за кореспонденция: гр. Созопол, ул. „Оборище“ № 6 П.К.8130 Лице за контакти: Xxxxxxxx Xxxxxxxxx
Изготвили доклада:
Xxxxxxx Xxxxxxxx Диплом № 088219
на СУ „Xxxxxxx Xxxxxxxx“ специалност Биология
Подпис:
Xxxxxx Xxxxxxxxx Xxxxxx сер. МЯ№ 0003974 ВЛТИ София
Подпис:
СЪДЪРЖАНИЕ
№ | Ст р. | |
ВЪВЕДЕНИЕ | 4 | |
1. | Анотация на инвестиционното предложение | 4 |
2. | Описание на характеристиките на други планове, програми и проекти/инвестиционни предложения, съществуващи и/или в процес на разработване или одобряване, които в съчетание с оценяваното могат да окажат неблагоприятно въздействие върху защитена зона BG0002077 „Бакърлъка“ | 9 |
3 | Описание на елементите на ИП, които самостоятелно или в комбинация с други планове, програми и проекти/инвестиционни предложения биха могли да окажат значително въздействие върху защитената зона или нейните елементи. | 11 |
4. | Описание на защитена зона BG0002077 „Бакърлъка“, местообитанията, видовете и целите на управление на национално и международно ниво и тяхното отразяване при изготвянето на плана за ИП; | 12 |
5. | Описание и анализ на степента на въздействие на инвестиционното предложение, върху предмета и целите на опазване в защитената зона; | 17 |
5.1 | Описание и анализ на въздействието на ИП, върху типовете природни местообитания и видовете - прeдмет на опазване в защитената зона; | 17 |
5.2. | Описание и анализ на въздействието на разглежданото ИП върху целостта на защитената зона с оглед на нейната структура, функции и природозащитни цели (загуба на местообитания, фрагментация, обезпокояване на видове, нарушаване на видовия състав, химически, хидроложки и геоложки промени и др.) както по време на реализацията, така и при експлоатацията на инвестиционното предложение. | 46 |
6. | Предложения за смекчаващи мерки, предвидени за предотвратяване, намаляване и възможно отстраняване на неблагоприятните въздействия от осъществяване на проекта/инвестиционното предложение върху защитените зони и определяне на степента им на въздействие върху предмета на опазване на защитените зони в резултат на прилагането на предложените смекчаващи мерки. | 51 |
7. | Разглеждане на алтернативни решения и оценка на тяхното въздействие върху защитената зона | 52 |
8. | Картен материал с местоположението на ИП спрямо защитена зона BG0002077 „Бакърлъка“ | 53 |
9. | Заключение за вида и степента на отрицателно въздействие съобразно критериите по чл. 22 от Наредбата за ОС | 53 |
10. | Наличие на обстоятелства по чл. 33 ЗБР, включително доказателства за това и предложение за конкретни компенсиращи мерки по чл. 34 ЗБР - когато заключението по т. 9 е, че предметът на опазване на съответната защитена зона ще бъде значително увреден от реализирането на инвестиционното предложение и че не е налице друго алтернативно решение | 54 |
11. | Информация за използваните методи на изследване, включително | 54 |
времетраене и период на полеви проучвания, методи за прогноза и оценка на въздействието, източници на информация, трудности при събиране на необходимата информация | ||
12. | Документи по чл. 9, ал. 2 и 3 | 70 |
13. | Литература | 72 |
Приложения
Приложение 1 Картен материал
Приложение 2 Документи по чл. 9, ал. 2, т. 3 на експертите изготвили ДОСВ
ВЪВЕДЕНИЕ
Настоящият доклад за оценка на степента на въздействие върху защитени зони от Натура 2000 по смисъла на Закона за биологичното разнообразие, е изготвен съгласно изискванията посочени в писма изх. №ПД-3449(3)/04.01.2021г и №ПД- 3449(5)/20.04.2021г относно внесени уведомление и задание за обхват и съдържание на Доклад по ОВОС за инвестиционно предложение за „Изграждане на туристически чифлици в ПИ 61042.15.249, местност „Добровица“ и ПИ 61042.15.273 и 61042.15.274, местност „Факуда“ по КК на с. Xxxxxxxxxx, Община Созопол“ с възложител ЕТ „ЖИКА-XXXXXX XXXXXXXX”.
Докладът е изготвен съгласно изискванията по реда на чл. 31, ал. 4 във връзка с ал.1 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата за ОС).
Инвестиционното предложение е в границите на защитена зона от екологичната мрежа Натура 2000 по смисъла на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) BG0002077 „Бакърлъка“ за опазване на дивите птици, обявена със заповед № РД 530/26.05.2010 г. на Министъра на ОСВ, изменена със Заповед № РД 563/22.07.2014 г. публикувана в ДВ брой 67/12.08.2014г. При извършената проверка за допустимост по реда на чл.12, ал.2 и ал.4 с разпоредбата на чл. 37, ал. 2, във връзка с чл. 39, ал. 2 от Наредбата по ОС компетентният орган по решението (РИОСВ Бургас) е установил, че инвестиционното предложение е допустимо спрямо режима на ЗЗ BG0002077
„Бакърлъка“, наложен със заповедта за обявяване и изменението ѝ.
Анализът и оценката на въздействията върху птиците, предмет на опазване и местообитанията им в ЗЗ BG0002077 „Бакърлъка“ се основава на направени наблюдения на място и в района на други подобни инвестиционни предложения в защитената зона.
1. Анотация на инвестиционното предложение.
Предвидената за реализирането на инвестиционното предложение територия (ПИ 61042.15.249, местност „Добровица“ и ПИ 61042.15.273 и 61042.15.274, местност
„Факуда“ по КК на с. Равадиново, Община Созопол) е разположена в съседство с най- източната застроена част на с. Xxxxxxxxxx, непосредствено до южната стена на замъка
„Влюбен във вятъра“ и на около 20м на югозапад от аквапарк „Нептун“.
Комбинирана извадка от землището на с. Xxxxxxxxxx с аерофото изображение и разположение на ПИ 61042.15.249, местност „Добровица“ и ПИ 61042.15.273 и 61042.15.274, местност „Факуда“ е представена на Фиг. 1-1.
Фиг. 1-1. Извадка от КК на землището на с. Равадиново с разположение на ПИ
№№ 61042.15.249, 61042.15.273 и 61042.15.274
Общата площ на предвидената за реализирането на ИП територия е 14717 кв. м. Съгласно прeдставените скици и наличните в Агенцията по кадастър данни 3 те имота са земеделски земи като НТП и площта на всеки един са представени в таблицата по- долу.
Поземлен имот | Площ кв.м. | Трайно предназначение на територията | Начин на трайно ползване | Категория на земята при неполивни условия |
ПИ № 61042.15.249 | 7000 | Земеделска | Нива | 5 |
ПИ №61042.15.273 | 4002 | Земеделска | Нива | 3 |
ПИ №61042.15.274 | 3715 | Земеделска | Нива | 3 |
В настоящия момент фактическото състояние на всеки един имот е следното:
По протежение на северната граница която се явява стената на замъка „Влюбен във вятъра“ са разположени лехи в които се отглеждат зеленчуци, като покрай тях е обособена алея от паркинга пред вода на замъка до ПИ и ПИ №61042.15.274, която се използва за трнспортенн достъп, заедно с преминаващия през ПИ №61042.15.248, 61042.15.249 и 61042.15.275 полски път.
В ПИ № 61042.15.274 са разположени леки преносими временни постройки за съхранение на сено, фураж за отглежданите в замъка „Влюбен във вятъра“ животни, селскостопански машини и обслужваща техника, част от които са разположени и в източната част на ПИ №61042.15.243. През 3те имота преминава електропровод високо напрежение окачен на железорешетъчни стълбове.
Фиг. 1-2. Поглед към ПИ № №61042.15.274
Най-западната част на ПИ № 61042.15.249 в, който е учреден сервитут на кабелно трасе служи за паркиране на автомобилите на посетителите на замъка „Влюбен във вятъра“ а в останалата му част са депонирани земни и скални маси от подравняването на имотите и обособяването на алеята за достъп.
Фиг. 1-3. Поглед към западната част на ПИ № 61042.15.249
Инвестиционното предложение ще се реализира след приключването на всички процедури на одобрения със Заповед № 8-Z-16/11.01.2011 г., на Кмета на община Созопол ПУП-ПРЗ, който предвижда предвижда обособяване на два нови урегулирани имота с номера І15247-с площ 6349м2 и ІІ15249-с площ 6950м2, местност „Добровица“, землище с. Равадиново, общ. Созопол, улична регулация за улица с осови точки 11-12- 13-14-15-16-17-18-19-20 с ширина 6.00 метра, завършваща с уширение в имот
№61042.11.161, стар №000519.
С реализирането на ИП се предвижда обособяването в 2 УПИ на 6 туристически чифлика с двуетажни сгради във всеки един.
Застрояването ще се извършви при спазване на следните градоустройствени показатели:
Плътност на застрояване - 8%; К инт.=0,25;
Н макс.= 7,00м;
Мин. озел. площ 80%,
Мин. озел. площ 80%, като ½ от нея да бъде осигурена за лозя и овощни насаждения.
Сградите ще бъда предвидени за настаняване от 6 до 8 души в тях, при общ капацитет 48 обитатели.
Строителството на сградите ще се осъществи на един етап за 180 дни при спазване на наложените с Чл. 15.от ЗУЧК ограничения за строителство
След приключване на строителството ще се извърши благоустрояване и
озеленяване на незастроената част от 11774 кв.м (мин. озел. площ 80%), като ½ от нея ще бъде за лози и овощни насаждения.
ПИ 61042.15.274 е електроснабден от разположения в ПИ 61042.15.249 трафопост като за трите имота ще бъде изготвена обща схема за захранване с напрежение 220V от табло НН на съществуващия трафопост. Заданието за ПУП-ПРЗ е съгласувано с „Електроразпределение Юг“ ЕАД и съгласно предварителен договор №8 2018г следва единствено съществуващата въздушна линия да бъде заменена с подземен кабел.
Фиг. 1-4. Поглед към ПИ 61042.15.249 с трафопоста в него
Питейна вода вода ще бъде осигурена посредством отклонение от водопроводната мрежа на село Равадиново - клон 1 със статут на уличен водопровод ПЕВП с минимален диаметър ф 90 мм от който се захранва прилежащия на имотите ПИ 61042.11.134 който е част от двора на замъка „Влюбен във вятъра“. За всеки УПИ се предвижда сградно водопроводно отклонение което ще завърши до водомерен възел с подотчетен водомер в шахта, ситуирана по изискванията на 2 m от уличната регулация.
Комуникационно-транспортния достъп до имота ще се осъществява от ПИ
61042.11.161, урбанизирана територия с НТП „За второстепенна улица“ стар номер 000519, който е съседен на ПИ № 61042.15.249.
За третиране и отвеждане на отпадните води от бъдещите туристически чифлици, първоначално са предвидени локални пречиствателни съоръжения, но в процеса на съгласуване на проекта Община Созопол в Становище изх№26-00-522-1 е направила предписание за включване на формиращите се битовофекални води от туристическите чифлици в най-близкото изградено канализационно съоръжение в с. Xxxxxxxxxx. Това предполага изграждане на подземна връзка с дължиа около 100м до битовофекалната канлизация на с. Равадиново, преминаваща през урабанизирани територии.
Реализирането на ИП допустимо съгласно действащия Общ устройствен план на Община Созопол, одобрен със Заповед № РД-02-14-539 от 13.07.2016г. на Министъра на
РРБ (обн.в ДВ бр.59 от 29 юли 2016г.) и е съгласуван със Становище по екологична оценка №2-2/2014г. на МОСГВр.адина
2. Описание на характеристиките на други планове, програми и проекти/инвестиционни предложения, съществуващи и/или в процес на разработване или одобряване, които в съчетание с оценявания ПУП-ПРЗ могат да окажат неблагоприятно въздействие върху ЗЗ BG0002077 „Бакърлъка“.
За оценка на кумулативните ефекти в обхвата на разглежданото инвестиционно предложение е ползвана информация от публичния регистър на МОСВ и РИОСВ Бургас за всички планове, програми и проекти/инвестиционни предложения, реализирани или в процес на реализация до момента, попадащи на територията ЗЗ BG0002077 „Бакърлъка“. Информацията е систематизирана и представена в обобщен вид предоставящ възможност за по-прецизно отчитане на всички съгласувани и/или в процедура по одобряване ИП/ППП, чиято реализация би могла да окаже кумулативно въздействие заедно с предвижданията на оценяваното инвестиционно предложение.
Наличието на запаси от медна руда на рида „Бакърлъка“ е привлякло вниманието на хората, населяващи района още преди новата ера, което е довело до заселването му и разкриване на галерии и шахти на местата с установени залежи. Най- раните селища в района са тракийските крепости на рида „Бакърлъка“ и Xxxxxxxx xxxx западно от с. Равадиново, като крепостта на рида „Бакърлъка“ е била обитавана и през средновековието. В североизточното подножие на „Бакърлъка” в галериите на стария рудник „Червено знаме” са открити материали от епохата на гръцката колонизация: – подпори, дървени лопати, керамика с тъкани. В района има и стари „рупи”, останки от открити рудници.
През миналия век до 80те години залежите от медни руди бяха обект на разработка, главно чрез рудниците „Червено знаме” „Сърнешко кладенче” и
„Пропаднала вода”. Във връзка с експлоатацията им и необходимостта за извозване на изкопаните количества руда до флотационната фабрика в м.с. Росен, сега с. Xxxx, по склоновете и билото на рида „Бакърлъка” са прокарани асфалтирани обслужващи пътища.
Едновременно с разработването на рудниците в района на предвидения за реализиране на инвестиционното предложения имот бяха изградени две миньорски селища, от които с указ на президента бе създадено с. Атия.
От плановете, които могат да окажат неблагоприятно въздействие върху защитената зона с най-голяма значимост е Общия устройствен план на Община Созопол, тъй като той определя в дългосрочен период цялостната визия за развитие на общината;
Общият устройствен план на Община Созопол е съгласуван със Становище по екологична оценка №2-2/2014г. на МОСВ.
Инвестиционните предложения по предвижданията на ИОУП на община Созопол, свързани с изграждане на вилни и жилищни сгради, както и на туристически чифлици - общо 362 на брой, заемат 1959.76 дка или 0.58 % от зоната.
Броят на ИП и ПиП за курортно строителство, сгради за обществено обслужване и др., са 2270 на брой с площ от 1298.546 дка или 0.387 % от площта на зоната и 1,034% от частта ѝ на сушата..
Най-много ИП и ПиП са концентрирани в землището на град Созопол 374 на брой с площ от 1595.77 дка или 0.48 % от площта й.
За „Пречист. Станция”, „Базови станции” и други обекти са 24 на брой с площ от
88.244 дка или 0,026 %.
Другите ИП и ПиП („Канализация”, „Общински парк”, „Кариери”, „Автогара” и др.) са 5 на брой с обща площ от 420.71 дка или 0.13 % от площта на защитената зона.
За производствена дейност на закрито са одобрени предложения, с обща площ 14,793 dka. Одобрените предложения за две автогари с площ съответно 11,536 dka и 3,844 dka са в рамките на населени места. Заявените магазини за обслужване на населението също са предвидени в населени места и с тяхното изграждане не се очаква формиране на кумулативен ефект върху зоната.
Въздействията, които формират кумулативен ефект са загуба на потенциални местообитания в резултат на урбанизацията и безпокойство на птиците, които се опазват в защитената зона. Безпокойството в резултат на шума, вибрациите, визуалното въздействие, присъствието на строителни работници и строително-монтажна техника по време на строителството ще бъде временно и краткосрочно, само през определен период на годината. В крайбрежната част от защитената зона периода за извършване на строителни дейности е регламентиран с чл.15 от ЗУЧК, което изключва строителство в по голямата част от размножителния период на птиците, обект на опазване в защитената зона.
В случай на реализирането на всички предвидени в ОУП на община Созопол инвестиционни предложения ще бъдат засегнати няколко Класа земно покритие: Екстензивни зърнени култури (2.86%), Друга орна земя (0.99%), Не-горски райони, култивирани с дървесна растителност (0.06%), Други горски земи (0.04%), Други земеделски земи (0.69%).
Инвестиционното предложение ще се реализира в устройствена зона устройствена зона Ок-Зз (27), за курортна и земеделска функция, туристически чифлици, е възможна смяна на предназначението на земеделската земя, с отреждане за туристически чифлици, в прилежащи на замъка „Влюбен във вятъра“ имоти и в съседство с аквапарк Нептун и застроените имоти, които са част от с. Xxxxxxxxxx.. Територията на която ще се реализира ИП е част от предвижданията на ОУП на
Община Созопол, включена е в баланса на територията, която ще отнеме от местообитанията на птиците, които се опазват в ЗЗ „Бакърлъка“ и реализирането на ИП не води до формиране на кумулативен ефект над вече оценения.
3. Описание на елементите на ИП, който самостоятелно или в комбинация с други планове, програми и проекти/инвестиционни предложения биха могли да окажат значително въздействие върху защитените зони или техните елементи;
Елементите на инвестиционното предложение са:
Двуетажни сгради за обитателите и посетителите на чифлиците
Площи заети с лозя, овошки и за отглеждане на зеленчуци за задоволяване потребностите на обитателите и посетителите на чифлиците
Техническа инфраструктура:
паркоместа
връзки към електропреносната мрежа, водопровод и канализация озеленяване.
Инвестиционното предложение ще се реализира поради вече реализирано строителство в съседните имоти в подложена на антропогенни въздействия територия, като части от 3-те имота се ползват за осигуряване на нормалното функциониране на замъка „Влюбен във вятъра“. По тази причина по-голямата, част от очакваните поради урбанизация на в други части от ЗЗ BG0002077 „Бакърлъка“, въздействия в настоящия случай могат да бъдат отхвърлени, но компетентният орган РИОСВ-Бургас в Писмо изх. №ПД-3449(3)/04.01.2021г, е преценил, че с изграждането на сгради и съпътстващи съоръжения има вероятност за проява на следните въздействия:
Унищожаване на местообитания на видове, предмет на опазване в защитената зона и/или нарушаване на естествения за тези местообитания видов състав;
Загуба на местообитания на видовете диви птици, придържащи се към описаната
среда;
Отнемане на места за кацане, почивка и хранене;
Безпокойство при дивите птици поради допълнително натоварване от
посетителите и моторни превозни средства при експлоатацията на сградите което също ще доведе до.
Пряко унищожаване или прогонване чрез безпокойство на гнездещи в района диви птици, предмет на опазване в защитената зона;
Синурбанизация (навлизане на диви животни, включително и птици в урбанизираните територии и адаптирането им към специфичните за градската среда условия (Luniak 2004).
По-долу в ДОСВ възможните, произтичащи от реализацията на инвестиционното предложение въздействия са оценени спрямо:
защитените зони;
- дълготрайност или са с временен ефект;
- дали въздействията са постоянни,
краткосрочни, периодични, инцидентни (не се предполага задължително да възникнат);
я на ИП/ПП имат комбинирано влияние върху даден параметър за благоприятния природозащитен статус на видовете и местообитанията
4. Описание на защитенa зона BG0002077 „Бакърлъка“, местообитанията, видовете и целите на управление на национално и международно ниво и тяхното отразяване при изготвянето на плана за ИП.
Точните граници, предмета на опазване, целите за постигането на които е обявена и режимът на опазването на ЗЗ BG0002077 „Бакърлъка” са описани в Заповед
№ РД-530 от 26 май 2010 г. на Министъра на Околната среда и водите.
ЗЗ BG0002077 „Бакърлъка“ обхваща най-вдадената в морето част от Бургаския залив и рида „Бакърлъка“ югозападно от гр. Созопол. По-голямата част от площта ѝ представлява морска акватория, обхващаща южната част на Бургаския залив, залива
„Каваците“, включително няколко острова и част от териториалните води на Република България на няколко километра южно от Поморие до Аркутино.
Сухоземната ѝ територия се простира от долината на Xxxxxxxx река на запад и обхваща земите на изток до морето включително бреговата ивица от залива Ченгене скеле до блатото Аркутино. Срещат се няколко типа местообитания, като най-голяма площ заемат широколистните гори от благун (Quercus frainetto) със средиземноморски елементи, откритите пространства с ксеромезотермна растителност, с преобладаване на белизма (Dichantium ischaemum), луковична ливадина (Poa Bulbosa), пасищен райграс (Lolium pirenne) и др.
В защитената зона са представени следните класове земно покритие:
Клас хабит ат | Класове земно покритие по EUNIS | % покрити е |
N01 | Морска акватория | 63,0 |
N08 | Равнини, шубраци | 5,0 |
N09 | Сухи тревни съобщества, степи | 1,0 |
N12 | Обширни зърнени култури | 8,0 |
N15 | Други обработваеми земи | 2,0 |
N16 | Широколистни листопадни гори | 13.0 |
N17 | Иглолистни гори | 1,0 |
N19 | Смесени гори | 2,0 |
N21 | Негорски площи, заети с растителни видове (включително градини, лозя, трайни насаждения) | 1,0 |
N23 | Други земи (включително градове, села, пътища, места за отпадъци, мини, индустриални обекти) | 3,0 |
Общо покритие | 100 |
По литературни данни на територията на ЗЗ BG0002077 „Бакърлъка“ са установени 172 вида птици, от които 43 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 73 са от европейско природозащитно значение (SPEC)
(BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 3 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 24 вида, в SPEC3 - 46 вида. Защитената зона осигурява подходящи местообитания за 53 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита, вписани в приложение І на Директива 79/409 на ЕС.
Предмет на опазване в ЗЗ BG0002077 „Бакърлъка” съгласно заповедта за обявяване на защитената зона са следните видове птици:
Видове по чл.6, ал.1, т. 3 от Закона за Биологичното разнообразие:
Червеногуш гмуркач (Gavia stellata), Черногуш гмуркач (Gavia arctica), Розов пеликан (Pelecanus onocrotalus), Малък воден бик (Ixobrychus minutus), Малка бяла чапла (Egretta garzetta), Голяма бяла чапла (Egretta alba), Червена чапла (Ardea purpurea), Черен щъркел (Ciconia nigra), Бял щъркел (Ciconia ciconia), Поен лебед (Cygnus cygnus), Малък нирец (Mergus albellus), Осояд (Pernis apivorus), Черна каня (Milvus migrans), Червена каня (Milvus milvus), Тръстиков блатар (Circus aeruginosus), Полски блатар (Circus cyaneus), Степен блатар (Circus macrourus), Ливаден блатар (Circus pygargus), Малък креслив орел (Aquila pomarina), Скален орел (Aquila chrysaetos), Малък орел (Hieraaetus pennatus), Орел рибар (Pandion haliaetus), Сoкол скитник (Falco peregrinus), Голяма пъструшка (Porzana porzana), Средна пъструшка (Porzana parva), Сив жерав (Grus grus), Саблеклюн (Recurvirostra avosetta), Малка черноглава чайка (Larus melanocephalus), Малка чайка (Larus minutus), Речна рибарка (Sterna hirundo), Кoзодой (Caprimulgus europaeus), Земеродно рибарче (Alcedo atthis), Синявица (Coracias garrulus), Сив кълвач (Picus canus), Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius), Късопръста чучулига (Calandrella brachydactyla), Горска чучулига (Lullula arborea), Полска бъбрица (Anthus campestris), Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria), Червеногърба сврачка (Lanius collurio), Черночела сврачка (Lanius minor), Градинска овесарка (Emberiza hortulana), Малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), Червеногуша гъска (Branta ruficollis), Късопръст ястреб (Accipiter brevipes), Белоопашат мишелов (Buteo rufinus), Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), Голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum), Полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata), Обикновен буревестник (Puffinus yelkouan);
Видове по чл. 6, ал. 1, т. 4 от Закона за биологичното разнообразие:
Малък гмурец (Tachybaptus ruficollis), Голям гмурец (Podiceps cristatus), Черногуш гмурец (Podiceps nigricollis), Голям корморан (Phalacrocorax carbo), Сива чапла (Ardea cinerea), Ням лебед (Cygnus olor), Бял ангъч (Tadorna tadorna), Фиш (Anas penelope), Зимно бърне (Anas crecca), Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos), Клопач (Anas clypeata), Червеноклюна потапница (Netta rufina), Xxxxxxxxxxx потапница (Xxxxxx xxxxxx), Kачулата потапница (Aythya fuligula), Планинска потапница (Aythya marila), Обикновена гага (Somateria mollissima), Среден нирец (Mergus serrator), Голям ястреб (Accipiter gentilis), Малък ястреб (Accipiter nisus), Обикновен мишелов (Buteo buteo), Черношипа ветрушка (Керкенез) (Falco tinnunculus), Сoкол орко (Falco subbuteo), Вoден дърдавец (Rallus aquaticus), Зеленоножка (Gallinula chloropus), Лиска (Fulica atra), Речен дъждосвирец (Charadrius dubius), Сребриста булка (Pluvialis squatarola),
Обикновена калугерица (Vanellus vanellus), Tъмногръд брегобегач (Caldris alpina), Голям свирец (Numenius arquata), Малък червеноног водобегач (Tringa totanus), Голям зеленоног водобегач (Tringa nebularia), Речна чайка (Larus ridibundus), Чайка буревестница (Larus canus), Пчелояд (Merops apiaster), Жълтокрака чайка (Larus cachinnans).
Целите за постигането на които е обявена защитената зона BG0002077
„Бакърлъка” съгласно Заповед № РД-530 са:
Опазване и поддържане на местообитанията на посочените в т. 2 от заповедта видове птици за постигане на тяхното благоприятно природозащитно състояние;
Възстановяване на местообитания на видове птици по т. 2 от заповедта, за които е необходимо подобряване на природозащитното им състояние.
В границите на ЗЗ Бакърлъка съгласно заповедта се забранява:
1. залесяването на пасища, ливади и мера, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;
2. използването на пестициди и минерални торове в пасища;
3. косенето на тръстикови масиви и крайбрежна растителност в периода от 1 март до 15 август;
4. паленето на тръстикови масиви и крайбрежна растителност;
5. изграждането на вятърни генератори за производство на електроенергия с изключение на тези, за които към датата на обнародване на заповедта в „Държавен вестник“ има започната процедура или са съгласувани по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие, както и с изключение на тези за самостоятелно захранване на обекти.
5. Описание и анализ на степента на въздействие на инвестиционното предложение, върху предмета и целите на опазване в защитената зона;
5.1. Описание и анализ на въздействието на ИП, върху типовете природни местообитания и видовете - предмет на опазване в защитената зона;
Върху типовете природни местообитания
ЗЗ BG0002077 „Бакърлъка е обявена по директивата за опазване на дивите птици и в заповедта за обявяване ѝ, а също така и в стандартния ѝ формуляр в предмета на опазването ѝ няма включени типове природни местообитания от Приложение 1 на ЗБР. ЗЗ BG0002077 „Бакърлъка“ е зона тип F и съдържа защитена зона по Директивата за местообитанията, в случая ЗЗ BG0000146 „Плаж Градина – Златна рибка“ в която в проекта за заповед за обявяването ѝ са включени 11 типа природни местообитания. Предвидената за реализирането на ИП територия, ПИ №61042.15.249, местност
„Добровица“ и ПИ №61042.15.273 и №61042.15.274, местност „Факуда“ са разположени извън припокриващата ЗЗ BG0000146 „Плаж Градина – Златна рибка“ част от ЗЗ BG0002077 „Бакърлъка“ и в нея няма включени подлежащи на опазване природни местообитания които могат да бъдат засегнати от реализирането на ИП.
Върху видовете предмет на опазване;
За определяне на степента на въздействие на ИП и количествени оценки за очакваните загуби или влошаване на състоянието на местообитанията (площ) и видове
(численост и плътност на популациите), предмет на опазване в ЗЗ са ползвани наличните в информационната система Натура 2000 данни - численост на популациите на птиците, които се опазват в защитената зона, данни от изготвения доклад по проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" за гнездещите в ЗЗ BG0002077 „Бакърлъка“ птици и собствени наблюдения.
За оценка на въздействията върху видовете е използвана 5 степенна скала в която въздействията се подреждат от незначителни (1) до значителни (5). В случаите, когато не се очакват въздействия върху вида по причини, че обитава с напълно различни по характеристика местообитания в сравнение с територията в която ще се реализира ИП местообитания или друга значително отдалечена от нея част от защитената зона и не ползва района на ИП за гнездене, търсене на храна или почивка се приема, че не се очакват въздействия и степента за очаквано въздействие се обозначава с 0. Тъй като за разлика от биосферните резервати в териториите извън границите им поради извършваната стопанска дейност от човека се извършват постоянно някакви промени в местообитанията на птиците в случаите когато са налични слаби такава в съществуващото състояние или промяната е едва различима и се приближава до ситуация, „без промяна“ въздействията се приемат за незначителни и цифрово са изразени с 1.
При значително въздействие задължително се прилагат адекватни, изпълними и контролируеми мерки за смекчаването им. В случай, че оценката на ефекта от прилагането им покаже, че степента на въздействие не се променя, се предлагат и разглеждат „алтернативни решения”.
Оценката на степента на въздействие от реализирането на инвестиционното приложение се базира на влиянието върху всеки от критериите за сигурност на популациите в заеманите от тях местообитания, посочени в „Червения списък на застрашените видове” на Международния съюз за опазване на природата IUCIN (UCN- 2012).
Освен тези критерии са взети предвид и следните възможни промени: Площ на засегнатото местообитание на вида,
Промяна в числеността на популацията на вида в зоната, Качество на местообитанията,
Въздействия при строителство и експлоатация, Преки и косвени въздействия върху защитената зона.
При оценка на степента и обхвата на въздействията са отчетени: Териториалния обхват на въздействието,
Степента на въздействието, Продължителността на въздействието, Честотата на въздействието,
Кумулативни и синергични въздействия върху околната среда.
На територията на защитената зона са установени 172 вида птици, от които 43 са включени в Червената книга на България, а 73 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (Bird Life International, 2004). Като застрашени в Европа съответно в
категория SPEC2 - 24 вида, в SPEC3 - 46 вида и 3 вида, като световно застрашени в категория SPEC1.
При оценката на въздействието от реализирането на инвестиционното предложение върху птиците предмет на опазване в защитената зона е анализиран видовия състав, на пряко свързаните със засегнатата територия видове птици, възможностите за ползването ѝ в различни етапи от жизнения им цикъл, както и влиянието на параметрите ѝ върху тях. На тази база и взетите под внимание биологични изисквания на птиците и характера на конкретната територия е определен видовият състав в района, който пряко или косвено ще бъде засегнат от реализирането на ИП.
Орнитофауната в защитената зона е представена от няколко специфични орнитокомплекса. Защитена зона BG0002077 „Бакърлъка“ предлага местообитания на птиците, свързани с различни биотопи, предимно влажни зони, крайбрежните острови, част от акваторията на Черно море. От 86 вида птици предмет на защита в зоната 52 вида са водолюбиви или придържащи се до крайбрежната ивица на водоемите птици и местообитанията им с изключение на белия щъркел (Ciconia ciconia), не съвпадат с предвидената за реализирането на ИП част от защитената зона. В тази група попадат следните видове птици:
- по чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона за биологичното разнообразие:
червеногуш гмуркач (Gavia stellata), черногуш гмуркач (Gavia arctica), розов пеликан (Pelecanus onocrotalus), малък воден бик (Ixobrychus minutus), малка бяла чапла (Egretta garzetta), голяма бяла чапла (Egretta alba), червена чапла (Ardea purpurea), черен щъркел (Ciconia nigra), поен лебед (Cygnus cygnus), малък нирец (Mergus albellus), голяма пъструшка (Porzana porzana), средна пъструшка (Porzana parva), сив жерав (Grus grus), саблеклюн (Recurvirostra avosetta), малка черноглава чайка (Larus melanocephalus), малка чайка (Larus minutus), речна рибарка (Sterna hirundo), земеродно рибарче (Alcedo atthis), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), червеногуша гъска (Branta ruficollis), обикновен буревестник (Puffinus yelkouan).
- чл. 6, ал. 1, т. 4 от Закона за биологичното разнообразие:
малък гмурец (Tachybaptus ruficollis), голям гмурец (Podiceps cristatus), черногуш гмурец (Podiceps nigricollis), голям корморан (Phalacrocorax carbo), сива чапла (Ardea cinerea), ням лебед (Cygnus olor), бял ангъч (Tadorna tadorna), фиш (Anas penelope), зимно бърне (Anas crecca), зеленоглава патица (Anas platyrhynchos), клопач (Anas clypeata), червеноклюна потапница (Netta rufina), кафявоглава потапница (Aythya ferina), качулата потапница (Aythya fuligula), планинска потапница (Aythya marila), обикновена гага (Somateria mollissima), среден нирец (Mergus serrator), вoден дърдавец (Rallus aquaticus), зеленоножка (Gallinula chloropus), лиска (Fulica atra), речен дъждосвирец (Charadrius dubius), сребриста булка (Pluvialis squatarola), обикновена калугерица (Vanellus vanellus), тъмногръд брегобегач (Caldris alpina), голям свирец (Numenius arquata), малък червеноног водобегач (Tringa totanus), голям зеленоног водобегач (Tringa nebularia), речна чайка (Larus ridibundus), чайка буревестница (Larus canus), жълтокрака чайка (Larus cachinnans)
Местообитанията на повечето от тези видове птици са влажни зони по смисъла на §1 т.6 от допълнителните разпоредби на Закона за биологичното разнообразие и няма
да бъдат засегнати от реализирането на инвестиционното предложение. Изброените видове птици с малки изключения обитават основно обрасли с водна растителност водоеми, речни корита, мочурища, влажни ливади и тихите заливи покрай скалите на Черноморското крайбрежие. Важни местообитания за тях са черноморските заливи, островите Св Xxxx и Св Xxxxx край Созопол, както и влажните зони между Созопол и Равадиново. Видовете червеногуш гмуркач (Gavia stellata), черногуш гмуркач (Gavia arctica), малък нирец (Mergus albellus), малка черноглава чайка (Larus melanocephalus), малка чайка (Larus minutus), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), речна рибарка (Sterna hirundo), обикновен буревестник (Puffinus yelkouan), ням лебед (Cygnus olor), среден нирец (Mergus serrator), лиска (Fulica atra), речен дъждосвирец (Charadrius dubius), речна чайка (Larus ridibundus), чайка буревестница (Larus canus) и жълтокрака чайка (Larus cachinnans) освен в сладководни водоеми се срещат в морски води и крайбрежната ивица на Черно море.
Някои от тези птици по време на миграциите си летят изключително над покрити с вода пространства, Черно море, крайморски езера, реки, канали и свързващите ги части от сушата, но по-голямата част от тях прелитат над всички черноморски селища, както и ивицата от сушата между полуостров Скамния, на който е разположена старата част на гр. Созопол и рида Бакърлъка в която е разположен предвиденият за реализирането на ИП терен. Прилежащите на замъка „Влюбен във вятъра имоти XX
№№ 61042.15.249, 61042.15.273 и 61042.15.274, които са част от сушата и поради разположението си са напълно неподходяща като място за гнездене, укриване и търсене на храна от тази група птици.
За тази група с изключение на жълтокраката чайка (Larus cachinnans), която гнезди върху покривите на всички Черноморски селища и за която въздействията ще бъдат по-скоро благоприятни въздействия не се очакват (степен - 0).
Останалите видове птици са предимно горски обитатели или обитават покрайнините на горите, 2 вида са синантропни –- бял щъркел и сирийски пъстър кълвач и един степен вид обитаващ открити пустинни пространства-полска бъбрица.
Тази част от представителите на орнитофауната условно може да бъде разделена на две големи групи: гнездещи в смесените широколистни гори в равнинния пояс до 500м н. в. и обитатели на открити площи, обработваеми и необработваеми земи, ивици ди групи дървета в откритите площи, храсталаци, пясъчни дюни и зелени площи в населените места.
Гнездещи в смесените широколистни гори в равнинния пояс до 500м н. в.:
Местообитанията на горските птици са широколистни гори в защитената зона, храсталаците и горските поляни в тях. За грабливите птици едно от основните орнитологично важни места е рида Бакърлъка, над който се концентрират по време на миграция голямо количество грабливи видове птици. Гористата част се използва главно от мигриращите грабливи птици за хранене и нощуване. Тук те създават и отглеждат поколение, по време на размножителния си период. Грабливите птици използват дървесната растителност за гнездене, а при хранене ловуват и в откритите част на защитената зона, където по-лесно откриват дребните бозайници и влечуги, които
представляват основната част от храната им.
Защитена зона BG0002077 „Бакърлъка“ предоставя подходящи местообитания за обитаващите пояса на широколистните гори птици осояд (Pernis apivorus), малък креслив орел (Aquila pomarina), скален орел (Aquila chrysaetos), малък орел (Hieraaetus pennatus), кoзодой (Caprimulgus europaeus), сив кълвач (Picus canus), среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius), горска чучулига (Lullula arborea), полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata), голям ястреб (Accipiter gentilis), малък ястреб (Accipiter nisus), черношипа ветрушка (Керкенез) (Falco tinnunculus), сoкол орко (Falco subbuteo) и обикновен мишелов (Buteo buteo). Подходящите гнездови местообитания на тези видове са гори и храсти в района на рида Бакърлъка, Голям и Малък Куку баир.
Обитатели на открити площи, обработваеми и необработваеми земи, ивици ди групи дървета в откритите площи, храсталаци, пясъчни дюни и зелени площи в населените места;
В тази група влизат видовете тръстиков блатар (Circus aeruginosus), полски блатар (Circus cyaneus), степен блатар (Circus macrourus), ливаден блатар (Circus pygargus), сoкол скитник (Falco peregrinus), черношипа ветрушка (керкенез) (Falco tinnunculus), сoкол орко (Falco subbuteo), късопръста чучулига (Calandrella brachydactyla), градинска овесарка (Emberiza hortulana), сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), синявица (Coracias garrulus), голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum), полска бъбрица (Anthus campestris), ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria), червеногърба сврачка (Lanius collurio), черночела сврачка (Lanius minor). Местообитанията на тези видове птици заемат попадат в откритте площи на запад от Черноморския бряг. В тази част от зоната се срещат черношипа ветрушка (керкенез) (Falco tinnunculus), голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum), червеногърба сврачка (Lanius collurio) и ястребогушо коприварче (Xxxxxx xxxxxxx).
От прелетните видове птици по време на сезонните си миграции в най-голяма численост прелитат над Черноморското крайбрежие щъркели, грабливи и лешояди, а в териториите на запад от морския бряг от птиците които се опазват в границите на защитената зона попадат местообитанията на обитателите на горите и откритите площи, включително и тези край населените места.
За грабливите птици важно място е ридът Бакърлъка над който се концентрират по време на миграция голямо количество грабливи видове птици. От тях той се ползва предимно за нощуване. За ношувка се ползват високи дървета в покрайнините на гората ивици или групи дървета.
От групата на грабливите видовете черна каня (Milvus migrans), червена каня (Milvus milvus), скален орел (Aquila chrysaetos), орел рибар, (Pandion haliaetus), сoкол скитник (Falco peregrinus) и късопръст ястреб (Accipiter brevipes) не гнездят в защитената зона, но са част от прелитащите по Западночерноморския път Виа Понтика птици. Същите само прелитат през защитената зона, включително и над повечето от населените места и нощуват по дървета в отдалечени от ПИ №№ 61042.15.249, 61042.15.273 и 61042.15.274 места в защитената зона.
По тези причини отрицателни въздействия върху тази група птици и техните местообитания от реализирането на ИП не се очакват и няма да бъдат разглеждани в
ДОСВ.
Низината част на зоната е от значение най-вече при набиране на височина от птиците при прелет и като място за почивка. При определените за УЗ Ок-Зз (27) параметри на застрояването и височината на предвидените за изграждане сгради в туристическите чифлици 7м преграда или препятствие за миграциите на птиците няма да бъдат създадени.
Поради напредналата степен на урбанизация територията между аквапарк
„Нептун“ и старите граници на с. Xxxxxxxxxx и прилежащите ѝ незастроени имоти е без изразени консервационни функции, а поради трайното антропогенно присъствие в района същият по-скоро е с буферен характер. В тази част от защитената зона антропогенното натоварване е исторически обусловено и с реализирането на ИП съществени промени не се очакват. По-долу в анализа ще бъдат оценени очакваните въздействия върху видовете птици, обитаващи частта от защитената зона в която попада предвидената за реализирането на ИП територия.
Оценка на въздействията върху видове за които съществува вероятност да бъдат засегнати:
Водолюбиви видове;
Бял щъркел (Ciconia ciconia)
Статус по IUCN – незастрашен (LC) Биологични особености;
Гнездещо прелетен и преминаващ за България вид. Размножава се предимно в населени места. По време на миграции образува различни по големина ята, които нощуват в обработваеми площи, люцерни, ливади, пасища, мери и др. подобни в ниските части на страната. По-редки са случаите на нощуване върху покриви на сгради в села, гробища и дървета. Над защитената зона преминава източния миграционен път по който прелитат от 70592 до 229144 бели щъркели (Мичев, Профиров 2012 г.).
Оценка на популацията в зоната.
В стандартния формуляр на защитената зона е включен като преминаващ и размножаващ се вид с численост 123125 преминаващи индивида и 10 гнездещи двойки. Регистрираните от автора на тази част от доклада, в резултат на многогодишни наблюдения места за почивка и нощуване на белия щъркел (Ciconia ciconia) по време на пролетните миграции са на юг от пътя II-99 между с. Атия и гр. Черноморец и в най- южната част на защитената зона, в ливадите северозападно от ез. Алепу. Най-близките регистрирани гнезда са на стълбове по улиците в с. Равадиново което е селото с най- голям брой гнездещи двойки в защитената зона, на стълб южно от къмпинг Градина и в бившия стопански двор на земеделското стопанство в гр. Черноморец. Гнездещите в с. Равадиново птици основно ползват за търсене на храна блатистите места между гр. Черноморец и с. Равадиново и по-рядко след жътва или оран големите масиви обработваеми земи. По време на есенните миграции ятата прелитат директно отлитат на юг, без да спират за нощуване в защитената зона, като най голям брой птици прелитат в периода между 15 и 27 август.
Очаквани въздействия от реализирането на ИП:
Промени в числеността поради безпокойство, прогонване и смъртност на индивиди;
Видът е синантропен, не е чувствителен към човешко присъствие и не гнезди на територията на защитената зона. Проследяването от сателит на щъркели с прикрепен предавател на мигриращите от Европа до Африка птици е показало следните резултати (Van den Bossche 2002): По-голямата част от птиците загиват в Африка и Близкия изток. От загиналите в Европа 44% загиват поради болести, слабост и други естествени причини, 16,6% поради нараняване, 25% по пътищата, 2,4% биват изяждани от хищници и 12% от сблъсъци с електропроводи. През първата година от живота си загиват от 52 до 68% от напусналите гнездото птици, а смъртността сред едногодишните е между 25 и 31%. Стабилността на популацията се подържа от броя на оцелелите след първата година.
Въздействия от реализирането на ИП, изразяващи се в спад на числеността на вида не се очакват.
Загуба на местообитания;
Установените в резултат на многогодишни наблюдения места за почивка на белия щъркел по време на сезонните миграции са в откритите площи между с. Атия и гр. Черноморец и в най-южната част на защитената зона, в ливадите северозападно от ез. Алепу. Най-близко установените гнезда са в с. Равадиново, извън границите на предвидената за реализирането на ИП територия, а по време на миграция ползва за почивка открити площи значително отдалечени от нея. Храната си открива в заблатени и мочурливи места, по-рядко в обширни масиви от обработваеми земи, част от които ПИ №№ 61042.15.249, 61042.15.273 и 61042.15.274 не представляват. С реализирането на ИП дейности в местообитания на вида не се предвиждат. Въздействия от реализирането на ИП не се очакват.
Обща оценка на въздействията.
Тъй като с реализирането на ИП няма да бъдат предизвикани спад в числеността на вида и промени в площта на местообитанията въздействията от реализирането на ИП върху белия щъркел (Ciconia ciconia) не се очакват (степен 0).
Жълтокрака чайка (Larus cachinnans) Статус по IUCN – незастрашен (LC) Биологични особености;
Синантропен вид, гнездещ по покривите на сградите в Черноморските селища, по-рядко се среща край водни басейни във вътрешността на страната. Вид, който разширява местообитанията си и вече гнезди и на сгради в градове във вътрешността на страната, включително и гр. София. Местата в които търси храна са акваторията на Черно море, вътрешни водоеми, сметища, улици и контейнери за смет в населените места, сметища, скоро разорани и временно наводнени земеделски земи. Видът е постоянно пребиваващ за страната, като през есента долитат за зимуване птици от северните части на Европа.
Оценка на популацията в зоната;
В стандартния формуляр е включена като гнездещ вид с численост 400- 695двойки и зимуващ с численост 138-1570 индивида. Видът гнезди на покривите на сгради в градовете Созопол, Черноморец и на островите Св. Иван и Св. Петър. Търси храна както в открити морски води така и по плажната ивица, сметища, в кошове и контейнери за смет в населените места и разорани ниви.
Очаквани въздействия от реализирането на инвестиционното предложение:
Пряко нарушаване на местообитанията и потенциални заплахи за вида.. Строителството в УПИ I-034001 ще бъде без отрицателни въздействия върху местообитанията и популацията на жълтокраката чайка (Larus cachinnans). Същата е разширяващ местообитанията си синантропен вид, който успешно намира храната си на сушата и в акваторията на Черно море. С построяването на предвидената сграда възможностите за гнездене на вида ще се увеличат.
Очаквани въздействия от реализирането на ИП:
Промени в числеността поради безпокойство, прогонване и смъртност на индивиди;
Видът е синантропен и се среща и гнезди на покривите на сгради във всички черноморски селища. Храни се с хранителни отпадъци и с урбанизирането на нови площи се очаква повишаване на числеността на гнездящите в зоната двойки. За нея урбанизацията е с благоприятни въздействия. С разрастването на населените места е заела нова екологична ниша, като за сметка на намаляващите рибни запаси значителен дял от храната ѝ заемат хранителните отпадъци по улиците (Шурулинков 2009), кошовете за смет и общинските сметища, а не са редки случаите когато крадат храната от ръцете на хората, тераси и прозорци на сгради. Броят на задържащите се в защитената зона птици ще остане непроменен, тъй като повече зависи от климатичните процеси, които определят броя на прелитащите от север индивиди. Въздействията от реализирането на ИП ще бъдат по-скоро благоприятни, тъй като урбанизацията се отразява благоприятно на вида и води до увеличаване на числеността ѝ.
Загуба на местообитания;
Реализирането на инвестиционното предложение не засяга потенциални местообитания на вида. С урбанизирането и застрояването на територията ще се увеличат подходящите за гнездене места. Въздействията от реализирането на ИП ще бъдат положителни за жълтокраката чайка (Larus cachinnans) тъй като с реализирането на ИП ще бъдат предоставени нови възможни места за гнездене.
Обща оценка – не се очакват отрицателни въздействия.
Гнездещи в смесените широколистни гори в равнинния пояс до 500м н. в.:
Oсояд (Pernis apivorus),
Статус по IUCN – незастрашен (LC)
Биологични особености;
Прелетно гнездещ за България вид приоритетен за опазване и застрашен от
изчезване (Приложения 2 и 3 от ЗБР). Числеността на популацията му в България е 450
- 550 двойки. Осоядът е високо специализирана насекомоядна птица. В местата в които се размножава се храни предимно с ларвите на оси. Наблюдава скрит къде е входа към гнездото на осите, което често е под земята и ги изравя, като понякога целия се скрива под земята. Ноктите на краката му не са толкова извити, колкото на другите грабливи птици и поради това са по-подходящи за копаене. Напада и гнезда на стършели, като предпочита ларвите, но понякога изяжда и възрастните. Освен с оси, осоядът се храни и с други насекоми, като скакалци и гъсеници, които улавя с човка. Често търси храна по земята. В години на недостиг на оси се храни и с жаби, змии, млади птици и мишки. За 70% от птиците териториите за хранене са в границите на 3 км от гнездото, а останалите се отдалечават до 5 км. (Irons, 1980). Счита се за доста толерантен към човека вид (Roberts et al., 1999). Гнезди в обширни гори, предимно букови, изпъстрени с поляни или в близост до ливади и пасища. Гнездото е на дървета, на 4 - 25 m височина. При миграциите си образува ята (най-големи до около 200-400 бр.), понякога смесени с други грабливи (черна каня, тръстиков блатар и др.) Височина на полета е около 300 – 400 м. За нощувка избира гори.
Отрицателно действащи фактори са масовото изсичане на старите гори, безпокойството и бракониерството. Използването на пестициди в земеделието (Домусчиев Спиридонов 2012). Най-голям дял в общата смъртност на птиците, която е от значение за числеността на популациите му е смъртността по време на пресичане региона на Средиземно море (Panuccio 2005), където е сред ловните обекти. Това се потвърждава и от направените изследвания чрез проследяване от сателит (Strandberg et al.2009).
Оценка на популацията в зоната;
В стандартния формуляр на защитената зона е включен като гнездещ и преминаващ вид с численост 1 гнездeщиа двойка и 1353 прелитащи по време на миграции. Подходящи за гнездене местообитания са налични в обраслите с широколистни гори склонове на рида Бакърлъка.
Очаквани въздействия от реализирането на ИП:
Промени в числеността поради безпокойство, прогонване и смъртност на индивиди:
Видът е толерантен към, човека. Гнездовите му местообитания са отдалечени на разстояние по голямо от обхвата на възможните въздействия от дейностите по време на строителството и функционирането на туристическите чифлици ще бъдат недоловими за гнездещата двойка. Прелитащите над зоната по време на миграциите си осояди нощуват в гори поради което безпокойство в местата на струпване за почивка и нощуване и гнездене, прогонване на гнездящата двойка, нисък гнездови успех и загиване на поколението поради свързани с реализирането на ИП дейности няма да бъдат предизвикани (степен 0).
Загуба на местообитания;
Потенциалните гнездови местообитания в защитената зона за осояда са класове земно покритие N21 Негорски площи, заети с растителни видове (включително
градини, лозя, трайни насаждения), N19 Смесени гори, N16 Широколистни листопадни гори и N17 Иглолистни гори, а ловните попадат в N08 Равнини, шубраци, N09 Сухи тревни съобщества, степи и N12 Обширни зърнени култури и, чиято обща площ в защитената зона е 100523,676 дка. Теоретически с реализирането на ИП ще бъдат урбанизирани 14717 m2 земеделски земи, потенциални трофични местообитания на осояда, които са 0,0146% от общата площ на потенциалните му местообитания. Видът не е наблюдаван по време на теренните проучвания. В действителност, поради ниската численост на гнездещите в защитената зона (1 гнездеща двойка) предвидената за реализирането на ИП площ не е част от ефективно заетите от вида местообитания и не се ползва за търсене на храна.
Засегнатата част от потенциалните местообитания на вида е незначителна, поради което въздействията, изразяващи се в отнемане на местообитания на вида ще бъдат незначителни- степен 1 (по петстепенната скала от 1 до 5).
Обща оценка на въздействията – незначителни (степен 1).
Малък орел (Hieraaetus pennatus); Статус по IUCN – незастрашен (LC) Биологични особености:
Гнездещо прелетен за България вид, приоритетен за опазване и застрашен от изчезване (Приложение 2 на ЗБР). Числеността на популацията му в България се оценява на 140-200 двойки (Янков). Гнезди в алувиални или стари гори с изобилие от стари дървета. В защитената зона гнездят 2 двойки (СФ). Ловува като дебне жертвата си кацнал на някой клон, летейки на малка височина между дърветата в гората или планирайки на много голяма височина в откритите райони след което се спуска на 20м и от там атакува жертвата си (Martin 2005).
Оценка на популацията в зоната:
По данни от стандартния формуляр на ЗЗ BG0002077 „Бакърлъка“ на територията ѝ гнезди 1 двойка по време на миграции прелитат до 4 индивида.
Резултатите от проучванията в изпълнение на проекта на МОСВ: „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” потвърждават гнездене поне на 1 двойка в защитената зона.
Очаквани въздействия от реализирането на ИП:
Промени в числеността поради безпокойство, прогонване и смъртност на индивиди:
Най-близките подходящи места за гнезедене са в широколистните гори в рида Бакърлъка, които отстоят на около 2,7км от предвидените за реализирането на ИП терени. Същите са отдалечени на разстояние по голямо от обхвата на възможните въздействия от дейностите по време на строителството и функционирането на туристическите чифлици ще бъдат недоловими за гнездещата двойка. Прелитащите над зоната по време на миграциите си 4 индивида нощуват в гори поради което безпокойство в местата на струпване за почивка и нощуване и гнездене, прогонване на гнездящата двойка, нисък гнездови успех и загиване на поколението поради свързани с
реализирането на ИП дейности няма да бъдат предизвикани (степен 0).
Загуба на местообитания;
Потенциалните гнездови местообитания в защитената зона за малкия орел са класове земно покритие N21 Негорски площи, заети с растителни видове (включително градини, лозя, трайни насаждения), N19 Смесени гори, N16 Широколистни листопадни гори и N17 Иглолистни гори, а ловните попадат в N08 Равнини, шубраци, N09 Сухи тревни съобщества, степи и N12 Обширни зърнени култури и, чиято обща площ в защитената зона е 100523,676 дка. Теоретически с реализирането на ИП ще бъдат урбанизирани 14717 m2 земеделски земи, потенциални местообитания за осояда, които са 0,0146% от общата им площ. Видът не е наблюдаван по време на теренните проучвания. В действителност, поради ниската численост на гнездещите в защитената зона (1 гнездеща двойка) предвидената за реализирането на ИП площ не е част от ефективно заетите от вида местообитания и не се ползва за търсене на храна. Засегнатата част от потенциалните местообитания на вида е незначителна, поради което въздействията, изразяващи се в отнемане на местообитания на вида ще бъдат незначителни- степен 1 (по петстепенната скала от 1 до 5).
Обща оценка на въздействията – незначителни (степен 1).
Голям ястреб (Accipiter gentilis); Статус по IUCN – незастрашен (LC) Биологични особености;
Гнездещо-прелетен, преминаващ и зимуващ за България вид. Гнезди във високостъблени гори в планините и равнините, крайречни гори, стари паркове в градската и крайградската зона. В много райони на България гнезди в иглолистни култури, които сега са едно от типичните размножителни местообитания на вида. Често гнездата са разположени близо до селища. Разполага гнездото в покрайнините на гората, близо до откритите райони в които ловува. Гнездата са големи- с диаметър 60-80 см, лесно забележими, но използва и стари гнезда на други хищни или на вранови птици. Обикновено всяка двойка има по 2–3 гнезда в гнездовата си територия, които използва през различни години. Годишно отглежда едно люпило Храни се с дребни и средно големи птици (диви и домашни) и бозайници, които достигат до половината от теглото му.
Оценка на популацията в зоната;
В стандартния формуляр на защитената зона е включен като гнездещ и преминаващ вид с численост 1 гнездеща двойка и 151 преминаващи по време на миграция индивида. Резултатите от проучванията в изпълнение на проекта на МОСВ:
„Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” не потвърждават гнезденето му в защитената зона.
Очаквани въздействия от реализирането на ИП:
Промени в числеността поради безпокойство, прогонване и смъртност на индивиди;
Видът не проявява чувствителност към човешко присъствие. Нерядко гнезди в
паркове в големи населени места. Често ловува на територията на населените места, където улавя гълъби и кокошки. На територията на която ще се реализира ИП и в обхвата на въздействията от дейностите в нея видът не гнезди поради което въздействия като безпокойство, прогонване на гнездящата двойка, нисък гнездови успех и загиване на поколението поради свързани с реализирането на ИП дейности не се очакват.
Загуба на местообитания;
Потенциалните за големия ястреб гнездови местообитания в защитената зона са класове земно покритие N21 Негорски площи, заети с растителни видове (включително градини, лозя, трайни насаждения), N19 Смесени гори, N16 Широколистни листопадни гори и N17 Иглолистни гори, лесопаркове и паркове в населените места, а ловните попадат в N08 Равнини, шубраци, N09 Сухи тревни съобщества, степи и N12 Обширни зърнени култури, крайселищни територии паркове, открити терени и дворове в населените места.
Като вид, който гнезди и ловува и на територията на населените места урбанизацията и застрояването с параметри при които е предвидено реализирането на ИП не е свързано със загуба на местообитания. Въздействия, изразяващи се в отнемане на местообитания на вида не се очакват (степен 0)
Обща оценка на въздействията - не се очакват (степен 0).
Малък ястреб (Accipiter nisus); Статус по IUCN – незастрашен (LC) Биологични особености;
Резидентен и гнездящ за България вид, като обитаващите северните части на
континента мигрират и зимуват на юг. Зимуващи птици могат да бъдат наблюдавани в населените места, включително и големи градове. Видът е с численост на националната популация 1500- 2000 гнездящи двойки (Янков 2007) и е защитен на територията на цялата страна (Приложение 2 и 3 на ЗБР). Гнезди в широколистни гори, но също така и в населени места паркове, градини и индустриални зони. Гнезди по дърветата, като предпочита изоставени гнезда на вранови птици. Местните птици ловуват в покрайнините на гората, но прелетните и зимуващите могат да бъдат наблюдавани в различни местообитания, и близо до населени места. по време на миграции лети поединично или на малки ята.
Оценка на популацията в зоната;
В стандартния формуляр на защитената зона е включен като гнездещ и преминаващ вид с численост 3 гнездещи двойки и 121 прелитащи по време на миграции индивида. Предвидената за реализирането на ИП територия е част от потенциалните за вида местообитания.
Очаквани въздействия от реализирането на ИП:
Промени в числеността поради безпокойство, прогонване и смъртност на индивиди;
Видът не проявява чувствителност към човешко присъствие. Местните птици ловуват в покрайнините на гората, но прелетните и зимуващите могат да бъдат
наблюдавани в различни местообитания, също и в населени места. На територията на която ще се реализира ИП видът не гнезди поради което въздействия като безпокойство, прогонване на гнездящата двойка, нисък гнездови успех и загиване на поколението поради свързани с реализирането на ИП дейности не се очакват.
Загуба на местообитания;
Потенциалните за малкия ястреб гнездови местообитания в защитената зона са класове земно покритие N21 Негорски площи, заети с растителни видове (включително градини, лозя, трайни насаждения), N19 Смесени гори, N16 Широколистни листопадни гори и N17 Иглолистни гори, лесопаркове и паркове в населените места, а ловните попадат в N08 Равнини, шубраци, N09 Сухи тревни съобщества, степи и N12 Обширни зърнени култури, крайселищни територии, паркове, индустриални зони, открити терени и дворове в населените места.
Като вид, който гнезди и ловува и на територията на населените места урбанизацията и застрояването с параметри при които е предвидено реализирането на ИП не е свързано със загуба на местообитания. Въздействия, изразяващи се в отнемане на местообитания на вида не се очакват (степен 0)
Обща оценка на въздействията - не се очакват (степен 0).
Черношипа ветрушка (Керкенез) (Falco tinnunculus); Статус по IUCN – незастрашен (LC)
Биологични особености;
Широко разпространен в България вид, обявен за защитен, с нарастваща численост през последните години (Янков 2007). Само в най-северните райони на Европа е прелетен, а в останалите части може да бъде видян целогодишно. Числеността ѝ у нас е между 4000 и 7500 двойки (Янков 2007). Предпочита открити местности и избягва гъсти и затворени гори. Обитава открити пространства с единични или групи високи дървета, скални проломи и ждрела, льосови брегове, окрайнини на гори. Среща се в обработваеми земи с разположени по периферията синори и храсталаци и групи дървета и линии на далекопроводи, на които гнезди. Често може да се види да лети над поляни, ниви и ливади. Понякога се среща и гнезди в градска среда, включително и индустриални зони, без да показва чувствителност по отношение на антропогенизирането на терените в които ловува (Янков 2007). От автора на тази част на ДОСВ е наблюдавана в Черноморските градове Балчик и Бургас. В хранителния ѝ спектър влизат дребни пойни, гризачи и насекоми, които летят на малка височина или улавя на земята.
Отрицателните въздействия, които водят до намаляване на числеността ѝ са използването на инсектициди и хербициди, промените в селскостопанските практики, премахването на единични и групи дървета в обработваемите земи и унищожаването на синорите, които осигуряват подходящи места за ловуване.
Оценка на популацията в зоната:
По данни от стандартния ѝ формуляр в защитената зона гнездят 2 двойки, по време на миграции преминават до 14 и зимуват 3 индивида. Керкенезът е включен като
гнездещ в защитената зона, но не гнезди на територията на предвидените за реализирането на ИП терени и в съседство с тях. Като широкоразпространен вид, същите са част от териториите над които ловува.
Оценка на въздействията от реализирането на ИП:
Промени в числеността поради безпокойство, прогонване и смъртност на индивиди:
Негативни въздействия от реализирането на инвестиционното предложение върху вида, като безпокойство по време на гнездене, разрушаване на гнезда, прогонване, и смърт на новоизлюпените не се очакват тъй като не гнезди непосредствено в предвидения за реализирането на ИП терен Видът не проявява чувствителност и е сред видовете, които гнездят и ловуват в населени места и отрицателни въздействия не се очакват(степен 0).
Загуба на местообитания:
С реализирането на ИП загуба на местообитания няма да бъде предизвикана. Керкенезът е сред видовете, за които урбанизацията се отразява благоприятно, гнездят и ловуват в населените места (степен 0).
Обща оценка: Не се очакват въздействия (степен 0)
Сoкол орко (Falco subbuteo); Статус по IUCN – незастрашен (LC) Биологични особености;
Прелетногнездещ за България вид с численост на националната популация 600- 1200двойки. Предпочита степи и други подходящи открити местности покрити нарядко с дървета. Гнезди в широколистни, иглолистни и влажни алувиални гори. Не се среща в градски или заселени от човек зони. Храни се предимно с насекоми и дребни птици, които улавя по време на полет. Гнезди в изоставени гнезда от вранови птици най-често на чавки. В края на април –началото на май заема гнездовата територия, като гнезди в гнездото от предходната година.
Оценка на популацията в зоната:
Числеността му в защитената зона според данните от стандартния ѝ формуляр е 2 гнездещи двойки и до 51 преминаващи по време на миграции индивида. Резултатите от проучванията в изпълнение на проекта на МОСВ: „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” през 2012г не потвърждават гнезденето му в защитената зона.
Оценка на въздействията от реализирането на ИП:
Промени в числеността поради безпокойство, прогонване и смъртност на индивиди:
Най-близките подходящи места за гнезедене са в широколистните гори в рида Бакърлъка, които отстоят на около 2,7км от предвидените за реализирането на ИП терени. Същите са отдалечени на разстояние по голямо от обхвата на възможните въздействия от дейностите по време на строителството и функционирането на туристическите чифлици и ще бъдат недоловими за гнездещата двойка. Негативни
въздействия от реализирането на инвестиционното предложение върху вида, като безпокойство по време на гнездене, разрушаване на гнезда, прогонване, и смърт на новоизлюпените не се очакват поради отдалечеността на предвидените за реализирането на ИП терен от най-близо възможните за гнездене места (степен 0).
Загуба на местообитания:
Предвиденият за реализирането на ИП терен е разположен извън границите на подходящи гнездови местообитания на вида и територии в които търси храна, тъй като . Не се среща в района на ИП, а само рядко прелита над него на голяма височина по време на миграции тъй като е вид избягващ урбанизираните територии. С реализирането на ИП загуба на местообитания няма да бъде предизвикана (степен 0).
Обща оценка: Не се очакват въздействия (степен 0)
Обикновен мишелов (Buteo buteo); Статус по IUCN – незастрашен (LC) Биологични особености;
Гнездещо-прелетен, преминаващ и зимуващ за България вид. Числеността на
популацията му в България е 2500 - 4000 двойки. Гнезди на дървета, като размерите на гнездото могат да достигнат до 1 м в диаметър и 0,8 м височина, така, че при наличие на гнездо в района то лесно може да бъде открито. Обикновено дебне жертвите си от клони, стълбове на електропреносната мрежа, колове на огради или реейки се във въздуха. В хранителния му спектър влизат 257 животински вида 37% дребни бозайници, основно полевки (Microtus arvalis), 59% птици, 1% влечуги и земноводни и 2% риба (Hastädt, V. & Sömmer, P). През зимата е чест край пътищата, където се струпват дребни пойни птици, като в състава на храната му са и загинали от автомобилите животни. Зимуващи птици, често могат да бъдат видени по огради в крайните дворове на населени места, стълбове и дървета в покрайнини на големи градове, включително бул. Тодор Александров в Бургас. Заплахи за вида, които водят до намаляване на числеността му са: Използването на отрови срещу гризачи и други химикали в селското стопанство, унищожаване на гнездата при горскостопански дейности, безпокойство през размножителния период, бракониерски отстрел, смъртност от токови удари при кацане върху необезопасени стълбове от електроразпределителната мрежа.
Оценка на популацията в зоната;
В стандартния формуляр на защитената зона е включен като гнездещ, преминаващ и зимуващ вид с численост 4 гнездещи двойки и 1224 преминаващи по време на миграция птици, без да са налични данни за броя на зимуващите. Предвидената за реализирането на ИП територия е част от потенциалните за вида ловни местообитания.
Очаквани въздействия от реализирането на ИП:
Промени в числеността поради безпокойство, прогонване и смъртност на индивиди;
Най-близките подходящи места за гнезедене са в широколистните гори в рида
Бакърлъка, които отстоят на около 2,7км от предвидените за реализирането на ИП терени. Същите са отдалечени на разстояние по голямо от обхвата на възможните въздействия от дейностите по време на строителството и функционирането на туристическите чифлици и ще бъдат недоловими за гнездещата двойка. Наблюдава се на стълбове и колове на огради в покрайнините на малки населени места и покрай пътищата, без да проявява реакции на безпокойство от преминаващите хора и автомобили. По време на миграция прелита над населените места по Черноморското крайбрежие. Реализирането на ИП не е от значение за числеността на прелитащите по време на миграция над зоната. На територията на която ще се реализира ИП видът не гнезди поради което въздействия като безпокойство, прогонване на гнездящата двойка, нисък гнездови успех и загиване на поколението поради свързани с реализирането му дейности не се очакват (степен 0).
Загуба на местообитания;
Потенциалните гнездови местообитания в защитената зона за обикновения мишелов са класове земно покритие N21 Негорски площи, заети с растителни видове (включително градини, лозя, трайни насаждения), N19 Смесени гори, N16 Широколистни листопадни гори и N17 Иглолистни гори, а ловните попадат в N08 Равнини, шубраци, N09 Сухи тревни съобщества, степи и N12 Обширни зърнени култури и, чиято обща площ в защитената зона е 100523,676 дка. Теоретически с реализирането на ИП ще бъдат урбанизирани 14717 m2 земеделски земи, потенциални местообитания за осояда, които са 0,0146% от общата им площ. Видът не е наблюдаван по време на теренните проучвания. В действителност, поради ниската численост на гнездещите в защитената зона (1 гнездеща двойка) предвидената за реализирането на ИП площ не е част от ефективно заетите от вида местообитания и не се ползва за търсене на храна. Засегнатата част от потенциалните местообитания на вида е незначителна, поради което въздействията, изразяващи се в отнемане на местообитания на вида ще бъдат незначителни- степен 1 (по петстепенната скала от 1 до 5).
Обща оценка на въздействията – незначителни (степен 1).
Кoзодой (Caprimulgus europaeus); Статус по IUCN – незастрашен (LC) Биологични особености;
Прелетно гнездещ за страната вид - приоритетен за опазване и застрашен от изчезване (Приложение 2 и 3 на ЗБР). Числеността на националната популация е 7000 - 10000 гнездящи двойки. (Янков 2007). В България се среща от април до октомври. Обитава гори, но се среща и в открити местности с храстова растителност. Ловува през нощта, като летейки с отворена уста лови попадналите в обсега му насекоми. Ловува в разнообразни хабитати, вкл. населени места (около улични лампи) (Нанкинов и кол. 1997, Jonsson 2006, лични набл.). През деня се укрива в труднодостъпни места, храсталаци и гъсти треви. Гнезди на припечни места, с тревна настилка или опадала шума, с добър обзор и положение позволяващо бързо излитане при опасност - просеки, покрай гората и каменисти места с храсти. Гнездото е ямка на земята, често
неразличима, без постилка. В търсене на храна се отдалечава на значителни разстояния на места с изобилие от насекоми, торища, обори, ферми и блата.
Оценка на популацията в зоната;
В стандартния формуляр на защитената зона е включен като гнездещ в зоната вид с численост от 20 до 40 двойки. Потенциалните места за гнездене са просеките и голините в широколистните гори на Рида Бакърлъка и хълмовете Голям и Малък Куку баир.
Очаквани въздействия от реализирането на ИП:
Промени в числеността поради безпокойство, прогонване и смъртност на индивиди;
Най-близките подходящи места за гнезедене са в широколистните гори в рида Бакърлъка, които отстоят на около 2,7 км от предвидените за реализирането на ИП терени. Същите са отдалечени на разстояние по голямо от обхвата на възможните въздействия от дейностите по време на строителството и функционирането на туристическите чифлици и ще бъдат недоловими за гнездещите в защитената зона. През деня е укрит в гората, а през нощта улавя насекоми в откритите части, често в населени места и покрайнините им, над торища, сметища или контейнери за смет. На територията на която ще се реализира ИП видът не гнезди поради което въздействия като безпокойство, прогонване на гнездящата двойка, нисък гнездови успех и загиване на поколението поради свързани с реализирането му дейности не се очакват (степен 0).
Загуба на местообитания;
Потенциалните гнездови местообитания в защитената зона за обикновения мишелов са класове земно покритие N19 Смесени гори, N16 Широколистни листопадни гори и N17 Иглолистни гори, а ловните попадат в N08 Равнини, шубраци, N09 Сухи тревни съобщества, степи и N12 Обширни зърнени култури и населени места. В местата за гнездене дейности не се предвиждат, а в предвидената за реализирането на ИП територия възможностите за облитане през нощта и улов на насекоми от козодоя няма да бъдат възпретятствени. Въздействия, изразяващи се в отнемане на местообитания на вида не се очакват (степен 0).
Обща оценка на въздействията - не се очакват (степен 0).
Сив кълвач (Picus canus);
Статус по IUCN – незастрашен (LC)
Биологични особености;
Приоритетен за опазване и застрашен от изчезване вид с численост на популацията му у нас 1500 - 2800 гнездящи двойки. Обитава алувиални и много влажни гори и храсталаци, смесени широколистни гори, иглолистни гори, ивици дървета, градски паркове и градини, градове, села и индустриални зони (Янков, 2007). Гнезди в издълбани от него хралупи в стари широколистни дървета. Трофично зависи от изобилието на мравки, а през зимата от насекоми ксилофаги и ларвите им (Спиридонов, 2012). Дълбае дупки по дървета с мека дървесина (обикновено изсъхнали или гниещи) на височина 02- 24m, обикновено 1,5—8м (Winkler, Hans; Christie, David, 2006)
Наблюдава се в дворове и около комини където търси насекоми (Вълчанов, непубл.). Отрицателно действащи фактори водещи до намаляване на числеността му са: силното намаляване на площта на старите гори през последните 50 години; залесяване с иглолистни култури и санитарни сечи; незаконни сечи в равнините и ниския планински пояс; намаляване на трофичната база; тясна специализация към храна и местообитание; конкуренция на черния, но особено на зеления кълвач, по-специализиран в лова на мравки по земята (Saari, Sudbeck, 1997), (Blume, 1973).
Оценка на популацията в зоната;
Числеността му в защитената зона според стандартния ѝ формуляр е 4-12 гнездящи двойки. Направените по проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" наблюдения не потвърждават гнезденето му в защитената зона. Подходящи за него местообитания са налични в горите по склоновете на рида Бакарлъка и хълмовете Голям и Малък Куку баир, но през зимата може да бъде видян е в населени места. Предвидената за реализирането на ИП територия е част от потенциалните за вида местообитания.
Очаквани въздействия от реализирането на ИП:
Промени в числеността поради безпокойство, прогонване и смъртност на индивиди:
Промените в числеността му основно зависят от начина на стопанисване на горите. Гнезди в хралупи на височина на която се чувства добре защитен и загиване на поколението е възможно само при отсичане на дървото или нападение от хищници. Видът не проявява чувствителност към човешко присъствие и зимуващи птици се срещат и в населени места.
Въздействията от реализирането на ИП, изразяващи се в спад на числеността на вида не се очакват (степен 0)
Загуба на местообитания;
Местообитанията му попадат в клас земно покритие смесени гори и широколистни листопадни гори. Предвидената за реализирането на ИП територия, която е с НТП ниви не е част от потенциалните местообитания на вида. Като вид срещащ се през зимата и в населени места площта на териториите в които се среща ще се запази непроменена. Въздействия, изразяващи се в отнемане на местообитания на вида не се очакват (степен 0)
Обща оценка на въздействията - не се очакват (степен 0).
Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius) Статус по IUCN – незастрашен (LC) Биологични особености;
Приоритетен за опазване и застрашен от изчезване вид с численост на
популацията му у нас 12000 - 20000 гнездящи двойки. Среща се в широколистни гори, паркове и градини, като гнезди в хралупи издълбани в стари дървета. По-малко приспособен е за дълбаене на дупки от другите кълвачи и за това предпочита по стари
дървета с мъртва и по-мека дървесина. Води уседнал начин на живот, но извън размножителния сезон предприема скитания и тогава навлиза и в населените места. Тогава често се среща по клоните на стари орехови и сливови дървета и големи тополи. По време на гнездене търси храна на около 100-150 m от гнездото. Храни се с насекоми, семена и по-рядко с мравки (Нанкинов и др., 1997; Jonsson 2006). Гнезди в покрайнината на гората, недалеч от горски поляни и като правило прави дупки за гнездене по дървета с мека и започнала да гние дървесина.
Оценка на популацията в зоната;
В стандартния формуляр на защитената зона е включен като гнездещ често срещащ се вид с численост от 100 – 200 гнездещи двойки. Подходящи за него местообитания са налични в горите по склоновете на рида Бакарлъка и хълмовете Голям и Малък Куку баир, ивиците дървесна растителност край пътищата, старите овощни градини и зелените площи в населените места.
Очаквани въздействия от реализирането на ИП:
Промени в числеността поради безпокойство, прогонване и смъртност на индивиди:
Безпокойство, прогонване на гнездещи двойки, нисък гнездови успех и загиване на поколението поради свързани с реализирането на ИП дейности не се очакват. Видът навлиза и в селища където дълбае дупки по дървета и се среща често в ивиците крайпътни дървета. Въздействия от реализирането на ИП не се очакват- (степен 0)
Загуба на местообитания;
Местообитанията на вида попадат в клас земно покритие N19 Смесени гори, N16 Широколистни листопадни гори, каквито са налични в по-високите части на защитената зона, рида Бакърлъка и хълмовете Голям и Малък Куку баир. Предвидената за реазлизирането на ИП територия, която е с НТП ниви не е част от потенциалните местообитания на вида. Като вид срещащ се в постгнездовия период и в населени места площта на териториите в които се среща ще се запази непроменена.
Въздействия, изразяващи се в отнемане на местообитания на вида не се очакват (степен 0)
Обща оценка на въздействията - не се очакват (степен 0).
Горска чучулига (Lullula arborea); Статус по IUCN – незастрашен (LC) Биологични особености;
Широкоразпространен за страната вид. Обитава смесени, широколистни закелевели горички, храсталаци и изкуствени борови насаждения, алпийски и субалпийски тревни съобщества и храсталаци, като гнезди на земята сред горски полянки. Гнездото е добре маскирано сред тревата, а малките след 14-я ден го напускат. Дава две, а по някога и три поколения. След приключване на гнездовия период птиците се събират на ята и слизат на по-ниски места в равнините. Видът е уязвим към унищожаване и деградация на местообитанията му, както и унищожаване на хранителната база поради пожари и употреба на инсектициди.
Оценка на популацията в зоната;
По данни от стандартния ѝ формуляр видът е с численост в защитената зона от 11 до 108 гнездещи двойки.
Очаквани въздействия от реализирането на ИП:
Промени в числеността поради безпокойство, прогонване и смъртност на индивиди:
Безпокойство, прогонване на гнездещи птици, нисък гнездови успех и загиване на поколението поради свързани с реализирането на ИП дейности не се очакват. Видът е с кратък жизнен цикъл (продължителност на живота 4-6 години), големи възпроизводствени възможности (снася 3-6 яйца и често с две люпила годишно) като числеността ѝ на дадена територия зависи основно от числеността на хищниците за които тя е храна. Над предвидените за реализирането на ИП терени прелита само в постгнездовия период, когато не е чувствителна към човешко присъствие. Въздействия от прилагането на плана, изразяващи се в спад на числеността поради безпокойство, прогонване и смъртност на индивиди не се очакват. (степен -0)
Загуба на местообитания;
Предвидените за реализирането на ИП имоти не са част от подходящите за вида местообитания, храсталаци и редки гори с поляни и голини между тях. С реализирането на ИП загуба на местообитания няма да бъде предизвикана (степен 0).
Обща оценка: Не се очакват въздействия (степен 0
Полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata);
Статус по IUCN – незастрашен (LC)
Биологични особености;
Гнездещо-прелетен за България и разширяващ ареала си вид. Обитава стари паркове, разредени широколистни и смесени гори. В равнините гнезди в лонгозни влажни гори, гори край водоеми, овощни градини, градини и паркове в населени места. Гнезди в хралупи и изкуствени гнездилки (Нанкинов, 2013). Видът се среща и гнезди както в трудно достъпни места, така и в населени места.
Оценка на популацията на вида в ЗЗ и на територията на инвестиционното предложение:
В стандартния формуляр на защитената зона е включена като гнездещ вид с численост от 10 до 99 гнездящи двойки.. Предвидената за реализирането на ИП територия е част от потенциалните местообитания на вида.
Очаквани въздействия от реализирането на ИП:
Промени в числеността поради безпокойство, прогонване и смъртност на индивиди;
Безпокойство, прогонване на гнездящите двойки, нисък гнездови успех и загиване на поколението поради свързани с реализирането на ИП дейности не се очакват. Видът гнезди и в населени места и по тези причини прогонване на индивиди и спад в числеността на гнездящите в защитената зона не се очаква. Въздействията от реализирането на ИП, изразяващи се в спад на числеността ѝ не се очакват.
Загуба на местообитания;
Местообитанията на вида попадат в клас земно покритие N19 Смесени гори, N16 Широколистни листопадни гори, каквито са налични в по-високите части на защитената зона, рида Бакърлъка и хълмовете Голям и Малък Куку баир. Предвидената за реализирането на ИП територия, която е с НТП ниви не е част от потенциалните местообитания на вида. Като вид срещащ се в постгнездовия период и в населени места площта на териториите в които се среща ще се запази непроменена.
С реализирането на ИП загуба на местообитания няма да бъде предизвикана (степен 0).
Обща оценка: Не се очакват въздействия (степен 0
Обитатели на открити площи, обработваеми и необработваеми земи, ивици и групи дървета в откритите площи, храсталаци, пясъчни дюни и зелени площи в населените места;
Полски блатар (Circus cyaneus) Статус по IUCN – незастрашен (LC) Биологични особености;
Прелетен и зимуващ в България вид. Наблюдаван е през размножителния период в Горнотракийската низина, Дунавската равнина и Добруджа, но без доказателства за гнездене. Гнездовите му територии са на север от р. Дунав, като гнездящите на север птици зимуват на територията на България. Приоритетен за опазване и застрашен от изчезване вид (Приложение 2 и 3 на ЗБР). Обитава тревни съобщества, обработваеми земи, влажни зони и стоящи сладководни водоеми с постоянен или сезонен характер в Европа, Азия и Северна Америка. Храни се предимно с мишевидни гризачи, полевки, мишки, хомяци, които могат да заемат 95% от храната му (Dechant et al, 1998), но улавя и птици, влечуги и земноводни в зависимост от обилието на храната в района в който ловува. У нас зимуващи птици най-често се наблюдават в открити площи, покрайнини на лозя, овощни градини, понякога съвсем близо до населени места тъй като птиците ловуват летейки съвсем ниско над земята, като често наблюдават ловния си район от коловете на крайните редове на лозята, огради и ниски овощни дървета.
Оценка на популацията в зоната;
В стандартния формуляр на защитената зона е включен като преминаващ и зимуващ вид с численост 6 преминаващи и 2 зимуващи индивида. Зимуващите индивиди се наблюдават да ловуват в открити площи покрай пътищата, лозя и овощни градини. Подходящи открити площи са налични на в ивицата между рида Бакърлъка и хълмовете Голям и Малък Куку баир.
Очаквани въздействия от реализирането на ИП:
Промени в числеността поради безпокойство, прогонване и смъртност на индивиди:
Видът не гнезди в защитената зона, а зимуващите индивиди ловуват в обширните открити площи, каквато предвидената за реализирането на ИП територия не представлява. По тези причини безпокойство на гнездещи двойки, нисък гнездови
успех и смъртност сред новоизлюпените и възрастни индивиди с реализирането на ИП не се очаква. Дейностите в предвидените за реализирането на ИП имоти не са в състояние да предизвикат промени в числеността на прелитащите над защитената зона, Числеността на зимуващите зависи се определя от климатичните условия в страните на север от България. Числеността на зимуващите у нас е по-голяма при зими с по-обилни снеговалежи в страните на север и по-малка при по-топли и безснежни зими на север. Очакваната от реализирането на ИП смъртност сред прелитащите над зоната ще бъде в границите на естествената.
Въздействия, изразяващи се в спад на числеността на полския блатар не се очакват (степен 0).
Загуба на местообитания;
Видът не гнезди в предвидената за реализирането на ИП територия и не я ползва за търсене на храна. Въздействия от реализирането на ИП не се очакват.
Обща оценка; – не се очакват въздействия (степен 0).
Тръстиков блатар (Circus aeroginosus) Статус по IUCN – незастрашен (LC) Биологични особености;
Прелетено гнездещ за България вид с численост на гнездовата му популация 220-240 гнездящи двойки (Янков, 2007). Приоритетен за опазване и застрашен от изчезване вид (Приложение 2 и 3 на ЗБР). По време на миграции и зимуване обитава различни естествени и изкуствени влажни зони в ниските части на страната. Гнезди в обрасли с папур и тръстика места покрай водоемите.
Оценка на популацията в зоната; В стандартния формуляр на защитената зона е включен като гнездещ, зимуващ и преминаващ вид с численост, 2 гнездещи двойки, 1 зимуващ индивид и 94 преминаващи по време на миграция индивида. Най-близките до предвидения за реализирането на ИП терен в защитената зона са в откритите и блатисти площи край с. Равадиново.
Очаквани въздействия от реализирането на ИП:
Промени в числеността поради безпокойство, прогонване и смъртност на индивиди:
Тъй като гнезди в труднодостъпни обрасли с тръстика места безпокойство на гнездящи двойки, нисък гнездови успех и смъртност сред новоизлюпените и възрастни индивиди с реализирането на ИП не се очаква. Блатистите места край с. Равадиново в които се среща са със статут на защитена местност са изолирани от предвиденият за реализирането на ИП терен. Зимуващите индивиди предимно ловуват покрай пътища, по границите на обработваемите земи, покрай ливади и мочурливи места, където се струпват дребни пойни птици, полевки, земноводни и др., с които се хранят. Дейностите в предвидените за реализирането на ИП терени не са в състояние да предизвикат промени в числеността на гнездещите и зимуващите в защитената зона. Очакваната от реализирането на ИП смъртност сред прелитащите над нея ще бъде в границите на естествената. Въздействията поради безпокойство на гнездещите и
зимуващите ще бъдат незначителни.
Въздействия, изразяващи се в спад на числеността на тръстиковия блатар не се очакват.
Загуба на местообитания;
Видът не гнезди в предвидената за реализирането на ИП територия и не ползва за търсене на храна. Зимуващите индивиди предимно ловуват покрай пътища, по границите на обработваемите земи, покрай ливади и мочурливи места, където се струпват дребни пойни птици, полевки, земноводни и др., с които се хранят. Въздействия от реализирането на ИП не се очакват.
Обща оценка на въздействията – незначителни степен 1.
Тъй като гнезди в труднодостъпни обрасли с тръстика места безпокойство на гнездещи двойки, нисък гнездови успех и смъртност сред новоизлюпените и възрастни индивиди с реализирането на ИП не се очаква. Блатистите места край с. Равадиново са със статут на защитена местност са изолирани от предвиденият за реализирането на ИП терен. Тъй като числеността на гнездещите и зимуващите е много ниска –1 зимуващ индивид и 2 гнездещи двойки, а предвиденият за реализирането на ИП терен е разположен извън границите на ловните му територии, същият не е от значение за оцеляването на две зимуващи птици. Наличието на зимуващи индивиди в защитената зона зависи основно от температурите в северните райони и наличието на снежна покривка в тях и промяна на числеността им в резултат на реализирането на ИП не се очаква. Очакваната от реализирането на ИП смъртност сред прелитащите и зимуващите в защитената зона ще бъде в границите на естествената и промени в числеността им не се очаква.
В защитената зона са налични 26806,31дка клас земно покритие Екстензивни зърнени култури (включително ротационни култури с периодично оставяне на угар) и друга орна земя, в които в много студени години долитат отделни зимуващи птици. Подходящи открити площи са налични на юг от пътя II 99 Бургас Царево, между с. Атия и гр. Черноморец. Тъй като числеността на гнездещите и зимуващите е много ниска –1 зимуващ индивид и 2 гнездещи двойки, а предвиденият за реализирането на ИП терен е разположен извън границите на ловните му територии, същият не е от значение за оцеляването на две зимуващи птици. Наличието на зимуващи птици в защитената зона зависи основно от температурите в северните райони и наличието на снежна покривка в тях, а не от площта на откритите територии в зоната поради което, въздействия от реализирането на ИП поради загуба на местообитания не се очакват (степен 0).
Обща оценка; – не се очакват въздействия (степен 0).
Ливаден блатар (Circus pygargus); Биологични особености:
В началото на миналия век видът е бил съобщаван само като преминаващ за България вид. През 1987 г. е потвърдено гнезденето му край Карнобат (Нягулов 1987 г.). По късно гнезденето е потвърдено и на други места като през 2000-2005 г числеността му се оценява на 80- 180 двойки. У нас видът е с нарастваща численост на популацията
която в настоящия момент е 220-270 двойки (Янков, 2007). България е южната граница на гнездовия му ареал, а зимува в екваториална и южна Африка. Обитава обширни открити местности, влажни зони, включително влажни ливади, блата и торфища. Регистриран е да гнезди и в пшеничени ниви. Улавя мишки полевки, земеровки, а също така дребни птици, земноводни, гущери и насекоми.
Оценка на популацията в зоната:
В стандартния формуляр на защитената зона е включен като преминаващ през нея вид с численост 184 индивида. Преминаващите се задържат в кратки срокове в открити площи, ливади, орници и замочурени места. Над предвидената за реализирането на ИП територия се наблюдава само в полет.
Очаквани въздействия от реализирането на ИП:
Промени в числеността поради безпокойство, прогонване и смъртност на индивиди:
Видът не гнезди и не се задържа в предвидената за реализирането на ИП територия и тази част от землището на с. Равадиново. По тези причини безпокойство на гнездещи двойки, нисък гнездови успех и смъртност сред новоизлюпените и възрастни индивиди с реализирането на ИП не се очаква. Дейностите в предвидените за реализирането на ИП терени не са в състояние да предизвикат промени в числеността на прелитащите над защитената зона. Очакваната от реализирането на ИП смъртност сред прелитащите над нея ще бъде в границите на естествената. Въздействия, изразяващи се в спад на числеността на ливадния блатар (Circus pygargus) не се очакват (степен 0).
Загуба на местообитания;
Видът не гнезди в предвидената за реализирането на ИП територия и не я ползва за търсене на храна. Въздействия от реализирането на ИП изразяващи се в загуба на местообитания не се очакват (степен 0).
Обща оценка: Не се очакват въздействия (степен 0)
Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus) Статус по IUCN – незастрашен (LC) Биологични особености:
Приоритетен за опазване и застрашен от изчезване вид с численост на популацията му у нас 14000 – 25000 гнездещи двойки (Янков 2007). Видът е синантропен, повсеместно разпространен, предимно в населените места и по-рядко в ивици от дървета и групи дървета извън населените места. Почти във всяко селище гнездят минимум 3 двойки, като броят им е по-голям в по-големите населени места и в равнинните райони (Янков 2007). Преобладаващата част от популацията му гнезди в населени места, като броят на гнездещите в природни местообитания двойки не надхвърля една четвърт от цялата популация (Янков 2007).
Оценка на популацията в зоната;
В стандартния формуляр на защитената зона е включен като гнездещ с численост 20-155 двойки. Не гнезди в предвидените за реализирането на ИП имоти, тъй като в тях
липсва подходяща за гнездене дървесна растителност. В постгнездовия период когато предприема скитания прелита над тях.
Очаквани въздействия от реализирането на ИП:
Промени в числеността поради безпокойство, прогонване и смъртност на индивиди:
Сирийският пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus) е синантропен вид и гнезди предимно в населените места на защитената зона. По тези причини прогонване на индивиди и спад в числеността му поради застрояване на имота не се очакват.
Въздействията от реализирането на ИП, изразяващи се в спад на числеността му не се очакват (степен 0).
Загуба на местообитания;
Не се очаква. Утвърдените с ПУП-ПРЗ строителни параметри допускат ниска плътност на застрояване, като повече от половината на площта е предвидена да остане за озеленяване, при което видът ще продължи да прелита над предвидената за реализирането на ИП територия, а след засаждане на подходяща растителност вероятно и да гнезди.
Въздействията от реализирането на инвестиционното предложение, поради загуба на местообитания ще не се очакват (степен 0).
Обща оценка; – не се очакват въздействия (степен 0).
Късопръста чучулига (Calandrella brachydactyla); Статус по IUCN – незастрашен (LC) Биологични особености;
Гнездещо-прелетнен и преминаващ вид, в миналото широко разпространен в цялата страна, но само на места многоброен, а сега ареалът е разкъсан на отделни малочислени субпопулации, запазени само в райони с оптимални местообитания. Числи се към степните видове и се среща в откритите площи със сухи тревни видове по варовити и калцифилни терени. Обитава открити местообитания, голи или с оскъдна тревиста растителност. Предпочита сухи каменисти степи и пасища. Среща сe и в крайморски дюни, обработваеми площи и пустеещи земи. Пристига през април. Към началото на май женската строи наземно гнездо и снася 3–5 бели или жълтеникави, изпъстрени със светлокафяви точки яйца. Мътенето продължава 11–13 дни. Малките напускат гнездото на 10–11 дневна възраст. Възрастните хранят малките с наземни насекоми, червеи, ларви и др.
Оценка на популацията в зоната
В стандартния формуляр на защитената зона е включена като постоянен гнездещ вид с численост 1 –9 гнездещи двойки. Подходящи за нея местообитания са налични на югоизточния склон на Куку баир.
Очаквани въздействия от реализирането на ИП:
Промени в числеността поради безпокойство, прогонване и смъртност на индивиди:
Безпокойство, прогонване на гнездещи птици, нисък гнездови успех и загиване
на поколението поради свързани с реализирането на ИП дейности не се очакват. Същите са отдалечени на разстояние по голямо от обхвата на възможните въздействия от дейностите по време на строителството и функционирането на туристическите чифлици и ще бъдат недоловими за гнездещите в защитената зона. Въздействия, изразяващи се в безпокойство, прогонване на гнездещите двойки, нисък гнездови успех и загиване на поколението поради свързани с реализирането на ИП дейности не се очакват (степен -0).
Загуба на местообитания;
Не се очаква. Подходящите за гнездене местообитания в защитената зона са откритите, откритите каменисти площи със сухи тревни видове по югоизточния склон на Куку баир. При търсене на храна не се отдалечава значително от местата в които гнезди. Въздействия от реализирането на инвестиционното предложение, поради загуба на местообитания не се очакват (степен 0)
Обща оценка; – не се очакват въздействия (степен 0).
Градинска овесарка (Emberiza hortulana) Статус по IUCN – незастрашен (LC) Биологични особености:
В България видът е прелетно гнездещ, като мигрира до местата в които зимува. Приоритетен за опазване и защитен от изчезване вид. Общата численост на гнездещата популация в България е между 25000 и 75000 двойки (Янков 2007). Обитава храсталаци и тревни съобщества в разредени гори, склонове обрасли с дъб, габър, глог, драка и други бодливи храсти или фрагментирани със синори и храсти земеделски земи. Във Франция е характерна и за местообитания, които са нехарактерни другаде- често се среща в лозя. Видът е заплашен от изчезване поради това, че е считан за ценен деликатес в западна Европа, главно Франция и Италия. При нормални условия видът е с ниска демографска уязвимост тъй като снася 4–6 яйца, които мъти 11-12 дни. Дава до две поколения годишно. Малките след 10-15 дни и напускат гнездото. Полово зрели са след 1 година. Средната продължителност на живота ѝ е 5,8 години (Moller 2006). Видът е с ниска демографска уязвимост при условия без човешка намеса, включваща улавяне, която позволява запазване на числеността на популацията при високи нива на смъртност (60% естествена годишна смъртност на едногодишните).
Оценка на популацията в зоната;
В стандартния формуляр на защитената зона е включена като гнездещ вид с численост 43-420 двойки. Наблюдавана е от автора на тази част на доклада в южната част на занитената зона, в местността Мапи, на около 30м от построения ваканционен комплекс Грийн лайф, където гнезди в храсти (Вълчанов непубл). В постгнездовия период, когато птиците се събират на ята и по време на миграции прелита над предвидените за реализирането на ИП терени.
Очаквани въздействия от реализирането на ИП:
Промени в числеността поради безпокойство, прогонване и смъртност на индивиди:
При нормални условия видът е с ниска демографска уязвимост. Снася 4–6 яйца, които мъти 11-12 дни. Дава до две поколения годишно. Малките след 10-15 дни напускат гнездото. Полово зрели са след 1 година. Видът е със средна продължителност на живота 5,8 години.(Moller 2006) при 60% естествена годишна смъртност на едногодишните.
Прогонване на гнездещи двойки, нисък гнездови успех и загиване на поколението поради свързани с реализирането на инвестиционното предложение дейности не се очакват. В предвидените за реализирането на ИП терени и видът не гнезди. Не се очакват въздействия от реализирането на инвестиционното предложение, изразяващи се в спад на числеността ѝ (степен -0).
Загуба на местообитания;
Не се очаква. Подходящите за гнездене местообитания в защитената зона са откритите, обрасли с храсти местности и покрайнини на гори, до горната граница на гората, паркове и градини в населени места в защитената зона. Утвърдените с ПУП-ПРЗ строителни параметри допускат ниска плътност на застрояване, като повече от половината на площта е предвидена да остане за озеленяване, лозя и овощни градини, които са сред предпочитаните от градинската овесарка местообитания при което ще продължи да попрелита над предвидената за реализирането на ИП територия и да я ползва като място за хранене и почивка.
Въздействия от реализирането на инвестиционното предложение, поради загуба на местообитания не се очакват (степен 0)
Обща оценка; – не се очакват въздействия (степен 0).
Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria); Статус по IUCN – незастрашен (LC) Биологични особености:
Обитава храсталаци и открити сухи места с храсти от драка, шипка, паркове и градини в населени места и индустриални зони. Числеността на популацията му в България е 4000 – 10000 двойки. Потенциални местообитания за вида са налични в храсталаците в горските площи и необработваемите земи в защитената зона. Ястребогушото коприварче е насекомояден вид. Търси насекоми по земята и сред храстите, в дворове и градини, поради което урбанизацията със създаването на нови зелени площи не води до намаляване на местообитанията му. Най-значимо от негативните въздействия е употребата на растителнозащитни препарати в селскостопанските земи.
Оценка на популацията в зоната:
В защитената зона по данни от стандартния ѝ формуляр гнездят от 22 до 48 двойки. Резултатите от проучванията в изпълнение на проекта на МОСВ: „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” през 2012г не потвърждават гнезденето му в защитената зона. Не е наблюдавано
и не гнезди в предвидените за реализирането на ИП терени.
Оценка на въздействията от реализирането на ИП:
Промени в числеността поради безпокойство, прогонване и смъртност на индивиди:
Видът е толерантен към човешко присъствие, гнезди и в населени места и индустриални зони и безпокойство, прогонване на гнездещите двойки, нисък гнездови успех и загиване на поколението поради свързани с реализирането на ИП дейности не се очакват (степен -0).
Загуба на местообитания:
Подходящите гнездови и ловни местообитания на вида в землището на с. Равадиново са храсталаците в подстъпите на рида Бакърлъка и по хълмовете Голям и Малък Куку баир. Видът е склонен към синурбанизация. Търси насекоми по земята и сред храстите, в дворове и градини, поради което урбанизацията със създаването на нови зелени площи не води до намаляване на местообитанията му. Загуба на местообитания не се очаква (степен 0).
Обща оценка: Не се очакват въздействия (степен 0)
Червеногърба сврачка (Lanius collurio); Статус по IUCN – незастрашен (LC) Биологични особености:
Прелетногнездещ за България вид с численост на популацията и 300000 – 700000 двойки (Янков 2007). В България е често разпространена
Обитава предимно открити, обрасли с храсти местности и покрайнини на гори, до горната граница на гората, паркове и градини в населени места. Наблюдавана е от автора на тази част от доклада в урбанизирани територии- дворове в покрайнините на гр. Ямбол, по Черноморското крайбрежие в района на ваканционния комплекс Каваците и на юг от Китен, на дърво до почивната станция на Върховния съд в с. Лозенец. Гнезди ниско по храстите и дърветата. Ловува кацнала на клони на дървета, жици на електропроводи или огради откъдето изчаква неподвижно жертвата си – насекоми, полевки или дребни птици, понякога големи колкото нея..
Оценка на популацията в зоната;
В стандартния формуляр на защитената зона е включена като гнездещ с численост 180-690 двойки. Среща се във всички обрасли с храсти площи в защитената зона. Прогонване на гнездещи двойки, нисък гнездови успех и загиване на поколението поради свързани с реализирането на инвестиционното предложение дейности не се очакват. В предвидените за реализирането на ИП терени и видът не гнезди. Не се очакват въздействия от реализирането на инвестиционното предложение, изразяващи се в спад на числеността ѝ (степен -0).
Очаквани въздействия от реализирането на ИП:
Промени в числеността поради безпокойство, прогонване и смъртност на индивиди:
Видът не е чувствителен към антропогенно натоварване, гнезди в населените места и индустриалните зони. Въздействия от реализирането на ИП, изразяващи се в
спад на числеността поради безпокойство, прогонване и смъртност на индивиди не се очакват. (степен 0)
Загуба на местообитания;
Не се очаква. Подходящите за гнездене местообитания в защитената зона са откритите, обрасли с храсти местности и покрайнини на гори, до горната граница на гората, паркове и градини в населени места в защитената зона. Утвърдените с ПУП-ПРЗ строителни параметри допускат ниска плътност на застрояване, като повече от половината на площта е предвидена да остане за озеленяване, лозя и овощни градини, при което ще продължи да попрелита над предвидената за реализирането на ИП територия и да я ползва като място за хранене и почивка.
Въздействия от реализирането на инвестиционното предложение, поради загуба на местообитания не се очакват (степен 0)
Обща оценка; – не се очакват въздействия (степен 0).
Черночела сврачка (Lanius minor); Статус по IUCN – незастрашен (LC)
Гнездещо прелетен за България вид с численост на популацията 5000 15000 двойки. Гнезди в открити терени и пасбища, сухи тревни съобщества в скалисти терени, а също така и в лозя паркове, овощни градини, крайпътни и крайречни насаждения. В Западна Европа, включително Франция, малката сива сврачка се е адаптирала добре към някои култивирани степни пейзажи (поликултури, крайпътни дървета), и индустриални зони. Храни се с насекоми, които дебне от стълбове, храсти, клони на дървета и др. Намаляването на числеността ѝ в Западна Европа се дължи предимно на употребата на растителнозащитни препарати в селскостопанските земи.
Оценка на популацията в зоната:
По данни от стандартния ѝ формуляр видът е с численост в защитената зона 2- 6 гнездещи двойки. Направените по проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" наблюдения не потвърждават гнезденето ѝ в защитената зона и не е наблюдавана от нас в предвидената за реализирането на ИП площ.
Оценка на въздействията от прилагането на плана:
Промени в числеността поради безпокойство, прогонване и смъртност на индивиди:
Видът e със склонност към синурбанизация, гнезди и в населени места, включително и големи градове като Варшава (Luniak 1996), а от автора на тази част от ДОСВ е наблюдавана на храсти покрай преминаващата покрай фабрика „Славянка“ в гр. Бургас железопътна линия и оградата на автокъща зад Кауфланд в ж.к. „Изгрев“. Въздействия от реализирането на ИП, изразяващи се в спад на числеността поради безпокойство, прогонване и смъртност на индивиди не се очакват. (степен 0)
Загуба на местообитания:
При предвидените градоустройствени показатели и озеленяване с подходяща растителност ще бъдат създадени условия за адаптиране на вида към новосъздадената урбанизирана територия. Като вид който се среща и в населени места, градски паркове
селски дворове и овощни градини и индустриални зони, често по огради и електропроводи от които дебне жертвата си с реализирането на ИП загуба на местообитания няма да бъде предизвикана (степен 0).
Обща оценка: Не се очакват въздействия (степен 0)
Полска бъбрица (Anthus campestris) Статус по IUCN – незастрашен (LC) Биологични особености:
Прелетногнездещ за България вид с численост на националната популация 1200- 3500двойки (Янков). Обитава топли и припечни места, степни сухолюбиви съобщества, пустеещи места, пясъчни дюни, просеки в горите, кариери, открити рудници, като избягва обработваемите земи.
Оценка на популацията в зоната;
В стандартния формуляр на защитената зона е включена като гнездещ вид с численост 13 гнездещи двойки. При проучванията в изпълнение на проекта на МОСВ:
„Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” през 2012г гнезденето ѝ в зоната не е потвърдено. Не гнезди в предвидената за реализирането на ИП територия, тъй като подходящите ѝ гнездови местообитания са пустеещи места и между пясъчни дюни, сред туфите от елимус и псамофитна растителност.
Очаквани въздействия от реализирането на инвестиционното предложение:
Промени в числеността поради безпокойство, прогонване и смъртност на индивиди:
Прогонване на гнездещи двойки, нисък гнездови успех и загиване на поколението поради свързани с реализирането на инвестиционното предложение дейности не се очакват. Очакваната от реализирането на инвестиционното предложение смъртност ще бъде в границите на естествената и промени в числеността ѝ няма да бъдат предизвикани. В средна Европа периода на мътене е от средата на май до средата на юни, като малките се излюпват след 13-15 дни. По това време плажовете които са в границите на защитената зона са все още малко посещаеми и гнезденето остава невъзпрепятствано.
Въздействия от реализирането на инвестиционното предложение, изразяващи се в спад на числеността на полската бъбрица (Anthus campestris) не се очакват (степен 0).
Загуба на местообитания.
Реализирането на инвестиционното предложение ще бъде без отрицателни въздействия върху вида тъй като същият не се среща на територията на ИП и същата не е част от местообитанията му (степен0).
Обща оценка: Не се очакват въздействия (степен 0)
Голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum);
Статус по IUCN – незастрашен (LC) Биологични особености:
Гнездящ и мигриращ за България средиземноморски вид. Намиран е в овощни
градини, паркове, гори от дъб, бряст, клен и храсталаци от глог и габър. Гнездото най- често се прави в драка, също на кукуч и дървовидна хвойна, или в разклоненията на ниски дървета. През размножителния период търси храна предимно в короните на дърветата (Големански 2011, Мичев и кол 2012, Kennerley and Pearson 2010, Pearson and Lack 1992).
Оценка на популацията в зоната;
В стандартния формуляр на защитената зона е включен като гнездещ вид с численост от 15 до 60 гнездещи двойки. По време на теренните проучвания видът не е наблюдаван в предвидените за реализирането на ИП терени. .
Очаквани въздействия от реализирането на ИП:
Промени в числеността поради безпокойство, прогонване и смъртност на индивиди;
Голeмият маслинов присмехулник (Hipolias olivetorum) се числи към толерантните към човека видове птици. В Турция и Гърция предпочита маслинови и бадемови насаждения, където показва толерантност към работещите в тях селскостопански работници. Безпокойство, прогонване на гнездящите двойки, нисък гнездови успех и загиване на поколението поради свързани с реализирането на ИП дейности не се очакват. Въздействията от реализирането на ИП, изразяващи се в спад на числеността му не се очакват (степен 0).
Загуба на местообитания;
Не се очаква. Подходящите за гнездене местообитания в защитената зона са откритите, обрасли с храсти местности и покрайнини на гори, овощни градини, паркове, гори от дъб, бряст, клен и храсталаци от глог и габър. Утвърдените с ПУП-ПРЗ строителни параметри допускат ниска плътност на застрояване, като повече от половината на площта е предвидена да остане за озеленяване, лозя и овощни градини, при което територията ще запази характеристиките си на подходящо местообитание за вида. Въздействия от реализирането на инвестиционното предложение, поради загуба на местообитания не се очакват (степен 0)
Обща оценка: Не се очакват въздействия (степен 0)
Синявица (Coracias garrulus); Статус по IUCN – уязвим (VU) Биологични особености:
В страната видът се среща през гнездовия сезон и по време на миграция.
Гнездовата популация в Европа е оценена на 53000-110000 двойки, като за България е 2500-5500 двойки. Гнезди в дупки по дърветата, речни брегове, стръмни скалисти склонове и хралупи на дървета (орехи и върби). Обитава покрайнините на сухи гористи райони или открити местности с групички дървета, като често каца по електропроводите от където наблюдава периметъра в който си намира храна. Мигрира в края на август-началото на септември и в края на април- май.
Отрицателно действащите фактори, водещи до намаляване на числеността ѝ са: Унищожаване и деградация на местообитанията ѝ, използване на химични препарати в
селското стопанство за борба срещу вредители и пряко унищожаване (Мичев 2012).
Оценка на популацията в зоната:
По данни от стандартния ѝ формуляр в защитената зона гнездят от 18-94 двойки. Не гнезди в предвидената за реализирането на ИП територия поради липсата на отвесни стени и дървета в които да изкопае дупки не се среща и не я ползва за търсене на храна поради отдалечеността ѝ от най-близко установените места в които гнезди.
Оценка на въздействията от реализирането на ИП:
Промени в числеността поради безпокойство, прогонване и смъртност на индивиди:
Негативни въздействия от реализирането на инвестиционното предложение върху вида, като безпокойство по време на гнездене, разрушаване на гнезда, прогонване, и смърт на новоизлюпените не се очакват поради отдалечеността на повече от 5 км на предвидените за реализирането на ИП терени от най-близките места в които е установено гнездене (степен 0).
Оценка на въздействията от реализирането на ИП:
Реализирането на инвестиционното предложение ще бъде без отрицателни въздействия върху вида тъй като същият не се среща на територията на ИП и същата не е част от местообитанията му (степен 0).
Обща оценка: Не се очакват въздействия (степен 0)
Обикновен пчелояд (Merops apiaster); Статус по IUCN – незастрашен (LC) Биологични особености:
Прелетногнездещ за България вид, приоритетен за опазване и застрашен от
изчезване. Числеността на гнездещата му популация в България е 25 000 – 50 000 гнездещи двойки (Янков 2007). По време на миграция почива върху електропроводи, близо до населени места, както и в по-малки селища. Прелитащи по време на сезонните миграции пчелояди се наблюдават във всички селища по Черноморието, а най-голямата колония у нас е в гр. Тутракан.
Устройва гнездото си в направени от него дълбоки дупки, като избира места, пресечени от реки и долове със стръмни брегове и рядка растителност. Разкриването на пясъчни кариери, земни изкопи, строителство на пътища и канали е с благоприятни въздействия за вида (Петров, Златанов 1955). С въвеждане в експлоатация на участъка от автомагистрала Тракия Нова Загора- Карнобат вече гнезди и в отвесните стени на този участък. Тъй като се храни и с пчели в миналото, предвид закона за пчеларството от 1983г., е бил подложен на унищожаване, чрез разрушаване на гнездата му, задушаване в гнездата с напоени със сероводородни продукти парцали, отстрелван близо до пчелините или е ловен с рибарски въдици и стръв от живи търтеи.
Оценка на популацията в зоната:
По данни от стандартния ѝ формуляр видът е с численост в защитената зона 75 гнездещи двойки. Не гнезди и не ползва за търсене на храна предвидения за реализирането на ИП терен поради липсата на отвесни стени и в които да изкопае
дупки за гнездене. Наблюдава се само високо над района на ИП по време на миграции, когато прелита над всички крайморски селища.
Оценка на въздействията от реализирането на ИП:
Реализирането на инвестиционното предложение ще бъде без отрицателни въздействия върху вида тъй като същият не се среща на територията на ИП и същата не е част от местообитанията му.
Обща оценка: Не се очакват въздействия (степен 0)
По-голямата част от защитената зона (63%) е част от акваторията на Черно море , която заедно с влажните и мочурливите места в нея предоставя подходящи местообитания водолюбиви птици и такива, които се придържат близо до водоеми и замочурени места. Те съставляват по-голямата част от птиците, които се опазват в защитената зона. За тези видове, предвидената за реализирането на ИП територия, определено не е част от местообитанията им, не се срещат в нея и отрицателни въздействия върху тях определено не се очакват.
Останалата част от птиците, които се срещат в ивицата между морския бряг и рида Бакърлъка пребивават временно или случайно в предвидената за реализирането на ИП терен или прелитат високо над нея. Поради незначителните ѝ размери спрямо площта на сухоземната част от защитената зона същата не е от значение за оцеляването им и статуса им на сигурност.
5.2. Описание и анализ на въздействието на ИП върху целостта на защитената зона с оглед на нейната структура, функции и природозащитни цели (загуба на местообитания, фрагментация, обезпокояване на видове, нарушаване на видовия състав, химически, хидроложки и геоложки промени и др.) както по време на реализацията, така и при експлоатацията на инвестиционното предложение.
Структура
Инвестиционното предложение ще се реализира на малка площ в границите на защитената зона.
Реализирането на ИП не е свързано с отделяне на емисии, генерирани отпадъци и други физични фактори, които пряко или косвено биха увредили компонентите на околната среда или оказали негативно въздействие върху местообитания на видовете птици, предмет на опазване в ЗЗ BG BG00002077 „Бакърлъка“. Реализирането на инвестиционното предложение не засяга места за гнездене и струпване по време на миграции и зимуване на описаните в заповедтта за обявяване на защитената зона мигриращи видове птици, които подлежат на опазване съгласно чл. 6, ал.1, т.4 от Закона за биологичното разнообразие.
Птиците, които линеят (сменят пера) и са уязвими в този период поради ограничените си възможности за летене до подмяната на маховите пера са водоплаващи птици за които предвидената за реализиране на инвестиционното предложение площ определено не представлява влажна зона или воден обект обрасъл с растителност позволяващ укритие по време на линеенето. Предвиденото строителство не засяга безопасността на въздушни коридори и места за пренощуване и безпрепятствено
придвижване на мигриращи грабливи птици, щъркели, пеликани и жерави, защитени от чл. 6, ал.1, т. 3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие, по време на ежегодните им есенни и пролетни прелети. Не се засягат горски местообитания, тревни местообитания и местообитания на други видове птици, застрашени в Европа, съгласно Бернската конвенция.
Не се очаква с реализирането на ИП да настъпят промени в структурата, функциите и природозащитните цели по отношение на местообитанията на птиците, които се опазват в защитената зона.
Функции и природозащитни цели Загуба на местообитания
С реализирането на ИП терен ще бъдат застроени 0,00044% от площта на защитената зона и 0,0117% от сухоземната и част, територия която е включена в ОУП на община Созопол и за която МОСВ със Становище по ЕО№2-2/2014г вече се е произнесъл, че с прилагането на ОУП няма да окаже значително отрицателно въздействие върху предмета на опазване на защитената зона..
Територията на ЗЗ включва и 209,6 кв. км. морски пространства които са местообитания на водолюбиви птици. При предвидените градоустройствени показатели плътност за застрояване 8% и минимално озеленяване 80% като ½ от чифлиците ще бъде за лозя и овощни насаждения местообитанията на водолюбивите птици и гнездовите местообитания на обитателите на пояса на широколистните гори до 500м н м в ще останат напълно незасегнати и в незначителна степен ще бъдат засегнати ловните им местообитания. Обитателите на открити площи, обработваеми и необработваеми земи, ивици и групи дървета в откритите площи, храсталаци, пясъчни дюни и зелени площи в населените места са с много ниска численост в защитената зона и местата в които гнездят са на разстояние значително много по-голямо от възможните въздействия от дейностите в туристическите чифлици, а възможностите за прелитане навлизане и търсенето на храна в тях при предвидените градоустройствени показатели няма да бъдат възпрепятствани. Загубата на местообитания е незначителна спрямо общата им площ и няма да доведе до влошаване на благоприятния им природозащитен статус.
Фрагментация
Фрагментацията на местообитанията e процесът на подразделяне на непрекъснато местообитание на по-малки изолирани една от друга части. Процесът се притежава три основни компонента, а именно загуба на първоначалното местообитание, намаляване на размера на участъка от местообитанието и увеличаване на изолацията между отделните части от местообитанието (Wilcox 1980, Wilcox and Murphy 1985). На настоящия етап на развитие на популационната екология у нас няма определени критерии и скали които да определят пределната загуба на местообитания и разстояние между отделните фрагменти след достигането на които започва намаляване на числеността на популациите на видовете, особено при птиците поради
специфичните изисквания за всеки един вид, както и дали се отнасят за мигриращи или постоянно обитаващи територията птици. Фрагментацията на местообитания в по- малка степен влияе на числеността на мигриращите птици, тъй като след отлитане през есента на пролет могат да се заселят в други територии (Haila, 1983). В повечето случаи за видове, обитаващи конкретно местообитание с по-голямо значение е общата му площ от колкото пространственото му разположение и това е особено от значение за територии с висок дял на загуба от подходящото местообитание (повече от 30%) (Andrén, 1994).
С реализирането на ИП поради незначителната по размери площ на предвидения за реализирането на ИП терен фрагментация на местообитания на птиците, предмет на опазване в ЗЗ BG BG00002077 „Бакърлъка“ над допустимата нея няма да бъде предизвикана, тъй като за нито една от тях няма да бъдат намалени възможностите за прелитане над предвидения за реализирането на ИП терен. В случая популациите на птиците, предмет на опазване в защитената зона поради големите си възможности за придвижване на големи разстояния са слабо уязвими от фрагментиране, като основните фактори за фрагментация са свързани с тотална подмяна на местообитанията- замяна на широколистни гори с иглолистни, усвояване на големи масиви за селското стопанство, големи пожари и др. Тъй като с реализирането на инвестиционното предложение редукция на гнездовите местообитания птици предмет на опазване в защитената няма да бъде предизвикана, а загубата на трофични местообитания за ползващите откритите площи за търсене на храна птици ще бъде незначителна няма да бъде предизвикана фрагментация на местообитания над допустимата.
Обезпокояване на видове
Всички дейности по време на реализирането на ИП ще се осъществят на разстояние по-голямо от прага на чувствителност на птиците. По-голямата част от зимуващите в защитената зона птици са водолюбиви видове, които зимуват в спокойните заливи на Черно море, мочурливи места и влажни разположени на разстояние по-голямо от възможните въздействия от свързаните с реализирането на ИП дейности. Останалите видове, постоянно обитаващи и зимуващи в защитената зона птици, предмет на опазване в нея са малочислени, не образуват струпвания, нощуват по дървета в ивиците дървета в горите и на отдалечени от предвидената за реализирането на ИП територия места. Предвидената за реализирането на ИП площ е в обхвата на въздействията от дейностите в съседните имоти, особено паркингите пред замъка
„Влюбен във вятъра“ и аквапарк „Нептун“ на които в активния туристически сезон дневно пребивават около 1000 автомобила поради което същата се посещава от ограничен брой видове птици, нечувствителни видове, които се срещат и в населените места. С реализирането на ИП няма да бъде предизвикано безпокойство на птиците които се опазват в защитената зона в местата им за размножение, зимуване и почивка по време на миграция.
Нарушаване на видовия състав
Видовият състав на обитаващите прилежащите на замъка „Влюбен във вятъра“ и аквапарк „Нептун“ площи птици е исторически определен, като предвидените за
урбанизиране от тях се обитава от ограничен брой, приспособени към урбанизирана среда птици като след реализирането на проекта промяна не се очаква. Въздействията върху птиците ще бъдат аналогични на въздействията от дейностите във всяка друга урбанизирана територия. Въздействията ще бъдат под прага на чувствителност за птиците, които обитават частта от акваторията на Черно море, която е в границите на защитената зона, горите, храсталаците и сухите тревни местообитания в нея, където гнездят или се струпват по време на миграции и зимуване, поради което видовият състав на орнитофауната в защитената зона ще се запази в сегашният си състав.
Въздействия по време на строителството:
Строителството съгласно изискванията на ЗУЧК ще се осъществи след приключване на курортния сезон и през зимните месеци, когато есенните миграции на птиците ще са приключили и в района ще останат само постоянните видове. Инвестиционното предложение се реализира в район с напреднала урбанизация и застроени територии поради което използването на територията като място за хранене и почивка от вписаните в заповедта на МОСВ за обявяване на защитената зона птици е ограничено. Предвидените по ОУП на община Созопол за Устройствена зона Ок-Зз (27) градоустройствени показатели, допускат строителство на нискоетажни сгради и съоръжения при което използването на строителни машини - багер, самосвали, бетон помпа и бетоновози ще бъде краткосрочно. Трасетата на елементите на техническата инфраструктура преминават през урбанизирани територии, а съгласно предварителния договор с „Електроразпределение Юг“ ЕАД въздушните линии ще бъдат заменени с подземни кабели, което минимизира риска за обитаващите защитената зона птици. По предварителни проучвания издаваният шум от тези машини е в рамките на 75dB, а на 50 м от тях ще спадне до 45dB, което е в рамките на допустимото от Наредба №2 за мониторинг на шума. При съблюдаване спазването на изискванията на Наредба № 6/2006г на МЗ и МОСВ за показателите на шум в околната среда няма да се доведе до безпокойство на видове птици, предмет на опазване в защитената зона, което характеризира въздействието от шум от строителството като незначително (степен 1)..
Отделеният при строителството хумус ще бъде използван повторно при озеленяването, регламентирано с чл.14, ал.1 от Закона за опазване на земеделските земи. Част от изкопаните маси ще бъдат използвани за пълнеж и коригиране на неравностите по терена, а останалата част и строителните отпадъци ще бъдат депонирани по направление от община Созопол, предоставящо се едновременно с разрешението за строеж и протокола за разкриване на строителна площадка.
По време на строителните дейности преките въздействия върху защитената зона ще бъдат краткотрайни, периодични в границите на работния ден, незначителни и с локален характер.
Въздействия по време на експлоатацията на сградите и съоръженията;
Реализирането на инвестиционното предложение предвижда предимно сезонно използване на сградите в чифлиците и обичайните за земеделските земи дейности в частта им заета с лозя и овошки.
Очакваните въздействия свързани с експлоатацията на сградите и съоръженията които се предвиждат ще бъдат ограничени в обема на сградите и площта на ПИ №№ 61042.15.249, ПИ 61042.15.273 и 61042.15.27.
Всички въздействия ще бъдат сведени до допустимите за урбанизирани територии, като ще бъдат с обхват в границите на обема на сградите и границите на имотите в които ще бъдат изградени.
В случая реализирането на инвестиционното предложение не предвижда дейности, надвишаващи допустимите стойности за шум и концентрации на веществата които се емитират по време на експлоатацията.
Основното натоварване ще бъде през месеците юни, юли и август, когато мътенето, пролетните миграции на прелетните птици ще са приключили, а районът ще бъде с минимално човешко присъствие в останалата част от годината, когато къмпингът ще бъде затворен В случая прякото въздействие от експлоатацията на инвестиционното предложение по време на мътенето, пролетните и есенните миграции на птиците ще бъде незначително и със сезонен характер.
Химически промени
Няма да настъпят. Хидрогеоложки промени Не се очакват.
Геоложки промени
Не се очакват.
Други промени
Не се очакват.
Реализирането на ИП няма да окаже пряко и значимо косвено въздействие върху целостта за защитената зона с оглед на нейната структура, функции и природозащитни цели, както по време на реализацията, така и при експлоатацията. Няма да бъдат засегнати местообитания на видове птици, които се опазват в защитената зона поради което не са необходими специални компенсиращи мерки.
Кумулативен ефект от въздействията;
Строителството в ПИ №№ 61042.15.249, ПИ 61042.15.273 и 61042.15.27 ще се извърши в съответствие със Закона за устройство на територията, Закона за устройство на Черноморското крайбрежие и норми определени от Наредба № 7 на МРРБ за ПНУОВТУЗ, предвиждащи минимални параметри на застрояване на територията на Устройствена зона Ок-Зз (27) в която са разположени 3-те имота. Очакваните въздействия от реализирането на инвестиционното намерение и предвидените за строеж сгради и съоръжения в туристическите чифлици са в рамките на предвижданията по ОУП на община Созопол.
Очакваните въздействия от реализирането на инвестиционното предложение, чрез отделяне на емисии, генерирани отпадъци и други физични фактори, които пряко или косвено биха увредили компонентите на околната среда или оказали негативно въздействие върху типовете местообитания и видовете предмет на опазване в ЗЗ
„Бакърлъка“ могат да се характеризират като незначителни, тъй като допустимите стойности са гарантирани от националното законодателство. Емисиите от сградите и
съоръженията ще бъдат с незначителни концентрации на увреждащи качеството на атмосферния въздух и водите компоненти и в съответствие със съществуващото законодателство в Република България и кумулативен ефект няма да се формира.
Генерираният от дейностите туристическите чифлици шум ще бъде в рамките на нормите на Наредба № 6/2006г на МЗ и МОСВ за показателите на шум в околната среда и кумулативен ефект по отношение на шума не се очаква.
По отношение на антропогенното присъствие реализирането на инвестиционното предложение, както и всички други на територията се извършва в съответствие с чл. 18 ал.1 и чл.19 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие и след реализацията на инвестиционното предложение ще остане в границите на предвиденото по ОУП на Община Созопол. В района на инвестиционното предложение определящо ще бъде за човешкото присъствие посещаемостта на аквапарк
„Нептун‘ и замъка „Влюбен във вятъра“. В случай на реализирането на всички предвидени в ОУП на община Созопол инвестиционни предложения ще бъдат засегнати няколко Класа местообитания: Екстензивни зърнени култури (2.86%), Друга орна земя (0.99%), Не-горски райони, култивирани с дървесна растителност (0.06%), Други горски земи (0.04%), Други земеделски земи (0.69%), които заемат незначителна част от защитената зона. Най- значимата за птиците част от защитената зона обхваща морски райони и заливи, които заемат 63% от територията на защитената зона, широколистни листопадни гори, храстови съобщества, смесени гори и сухи тревни съобщества, степи ще остане незасегната от реализирането на инвестиционното предложение. Територията на Устройствена зона Ок-Зз (27) в която попадат ПИ №№ 61042.15.249, ПИ 61042.15.273 и 61042.15.27 е включена в баланса на ОУП на община Созопол, за одобряването на който МОСВ вече се е произнесло, поради което е застрояването на имота не води до увеличаването на общия кумулативен ефект, за който е преценено, че е в рамките на допустимия и няма да предизвика отрицателни въздействия върху предмета на опазване на ЗЗ BG 0002077 Бакърлъка.
6. Предложения за смекчаващи мерки, предвидени за предотвратяване, намаляване и възможно отстраняване на неблагоприятните въздействия от осъществяване на проекта/инвестиционното предложение върху защитените зони и определяне на степента им на въздействие върху предмета на опазване на защитените зони в резултат на прилагането на предложените смекчаващи мерки.
За опазването на птиците предмет на опазване в ЗЗ BG0002077 „Бакърлъка“ и местообитанията им се предвиждат следните мерки, които трябва да бъдат приложени при реализирането на ИП:
Преди започване на дейностите по проекта да се обособи временна площадка с места за складиране и съхранение на строителните материали, домуване на машините и за събиране на строителните отпадъци.
Да се определят и сигнализират местата със специфични рискове.
Да не се допуска изхвърляне на води от промиване на бетоновози и бетонопомпи на нерегламентирани за това места и по-специално, отводнителния канал между стария и новия път Бургас – Созопол и р. Факуда.
Постигнат резултат: Недопускане увреждане на местообитания, на видове птици, предмет на опазване в ЗЗ BG0002077 „Бакърлъка“, чийто жизнен цикъл е свързан с наличието на водна среда.
Във встъпителния и периодичните инструктажи/обучение на работниците и техническия персонал да бъдат включени инструкции, относно видовете, предмет на опазване в ЗЗ BG0002077 „Бакърлъка“.
Постигнат резултат: Недопускане безпокойство и унищожаване на птици, които се опазват в ЗЗ BG0002077 „Бакърлъка“.
Поради разположението в район в който определящи са въздействията от други фактори, наличие на застроени имоти, пътища, населено място, и незначителния характер на очакваните въздействия не е необходимо се предвиждат следните мерки, които трябва да бъдат приложени при реализирането на ИП.
7. Разглеждане на алтернативни решения и оценка на тяхното въздействие върху защитената зона, включително нулева алтернатива.
Алтернатива на местоположението. По отношение местоположението на предвидените за реализиране на инвестиционното предложение имоти липсват алтернативни решения. Същите са в границите на предвидената в ОУП Созопол в устройствена зона Ок-Зз (27) и строителството в тях е в съответствие с предвижданията на утвърдения ОУПО Созопол. Реализирането на ИП не е в противоречие с наложения в заповедта за опазване на защитената зона BG0002077 „Бакърлъка” режим. В дадения случай алтернативите са лимитирани в границите на собствеността и начина на трайно ползване на територията. Възможните алтернативни решения са по отношението на разположението на сградите в чифлиците и предвидените в тях площи за засаждане на лози и овошки. Тези възможности са разгледани при изготвянето на проекта и съобразени с транспортния достъп и възможностите за най-добро ползване и изискванията за спазване на отстоянията към съседните имоти и минимизиране върху обитаващите близките терени животински видове. В този аспект съществуващите дадености и ограничения не предоставят големи възможности за алтернативи, тъй като приетите решения в случая са най-оптималните.
Нулева алтернатива
Нулева алтернатива:
Според т. 8 на допълнителните разпоредби на наредбата за оценка на съвместимостта на планове и програми с целите на опазване на защитените зони
„нулевата алтернатива” е описание на настоящото състояние и последиците от него в случаите, когато инвестиционните намерения, които се предлагат не могат да бъдат осъществени.
При „нулевата алтернатива” ще се запази сегашното състояние при което имотите се ползват за осигуряване изхранването на животните които се отглеждат в замъка „Влюбен във вятъра животни“ спомагателни дейности, съхранение на сено, селскостопански машини и обслужваща техника, и отглеждане на зеленчуци.
Прилагането на нулевата алтернатива е по-щадящото околната среда решение, но прилагането и не се налага поради следните съображения:
Предвиденият за реализирането на ИП терен е в границите на предвижданията
на действащия ОУПО Созопол.
Реализирането на ИП е допустимо съгласно наложения в заповедта за обявяване на защитената зона режим.
Очакваните от реализирането на ИП въздействия са в границите на допустимите, без значителна загуба на местообитания и безпокойство предизвикващо прогонване на видове птици от заетите от тях местообитания.
8. Картен материал с местоположението на ИП спрямо защитена зона BG0002077 „Бакърлъка”
При изготвянето на доклада са използвани скици на ПИ 61042.15.249, местност
„Добровица“ и ПИ 61042.15.273 и 61042.15.274, местност „Факуда“ по КК на с. Равадиново, Община Созопол и картa на защитенa зонa BG0002077 „Бакърлъка”.
Фиг 8-1 Разположение на ИП спрямо ЗЗ BG 0002077 „Бакърлъка”
9. Заключение за вида и степента на отрицателно въздействие съобразно критериите по чл. 22 от Наредбата за ОС
При изготвянето на Доклада за оценка за степента на въздействие върху защитена зона BG0002077 „Бакърлъка” по Директивата за опазване на дивите птици и на инвестиционно предложение „Изграждане на туристически чифлици в ПИ 61042.15.249, местност „Добровица“ и ПИ 61042.15.273 и 61042.15.274, местност
„Факуда“ по КК на с. Равадиново, Община Созопол“ с възложител ЕТ „ЖИКА-ГЕОРГИ ТУМПАЛОВ” е използван принципа на превантивността, като предметът на опазване
на защитените зони е изведен приоритетно. С реализирането на инвестиционното предложение се очаква запазване целостта на защитената зона без разпокъсване, нарушаване и значителна загуба на местообитания на птиците, които се опазват в защитената зона.
Очакваното въздействие върху видовете предмет на опазване в зоните ще бъде незначително, без да се потиска мигрирането и размножението им.
Кумулативните въздействия от дейности, свързани с реализирането на ИП ще бъдат незначителни, без да се променя съществуващото положение в защитените зони.
С реализирането инвестиционното предложение няма да бъдат увредени подлежащи на опазване места за струпване и почивка по време на зимуване и миграция и предизвикани препятствия в миграционни коридори на птиците предмет на опазване в зона BG0002077 „Бакърлъка”.
Реализирането на ИП не е в противоречие с наложения в Заповедта за обявяването на ЗЗ BG0002077 „Бакърлъка“ режим и не е в противоречие с целите за постигането на които е обявена.
Очакваното въздействие върху видовете предмет на опазване в зоните ще бъде незначително, без да се потиска мигрирането и размножението им.
С реализирането на ИП няма да се допусне замърсяване и увреждане на влажни зони реки, потоци и акваторията на Черно море, които са от значение за оцеляването на водолюбивите видове птици. поради което въздействията върху обитаващите водна среда видове в защитената зона ще бъдат незначителни.
Кумулативните въздействия от дейности, свързани с реализирането на ИП ще бъдат незначителни, без да се променя съществуващото положение в защитените зони.
Във връзка с по-горе изложеното авторите на ДОСВ предлагат компетентният орган да съгласува инвестиционното предложение.
10. Наличие на обстоятелства по чл. 33 ЗБР, включително доказателства за това и предложение за конкретни компенсиращи мерки по чл. 34 ЗБР - когато заключението по т. 9 е, че предметът на опазване на съответната защитена зона ще бъде значително увреден от реализирането на инвестиционното предложение и че не е налице друго алтернативно решение
Няма такива обстоятелства.
11 Информация за използваните методи на изследване, методи за прогноза и оценка на въздействието и източници на информация
Прогнозите и оценките на въздействието са извършени въз основа на многогодишния практически опит, натрупан при проучването и мониторинга на влажни зони, защитени територии, на редки, застрашени и защитени видове птици в България.
Прогнозната оценка е на база информацията за степента на засягане на съответния вид и неговия хобитата в района на ИП.
Направените анализи и изводи са в съответствие с изискванията на Директивите на Европейския съюз, хармонизираното българско природозащитно законодателство и на всички международни конвенции, по които България е страна.
Използвана е справочна литература, Уеб страници и публикации от НПО, като източници на информация за региона и защитените зони.
Методиките, които са използвани са представени в списъка с литературните източници в следващия раздел.
Птиците в района на ИП са определени визуално въз основа на направените наблюдения, като при трудности в определянето на видовете е ползван определителя Collins Bird guide 2009г.
Обследването на птиците е извършено чрез прилагането на трансектния метод (Line transects methods Bibby et al., 1992) като са отчетени нереещи се птици и такива, ползващи като миграционни коридори въздушното пространство над обследваната територия.
Наблюденията на птиците са извършвани рано сутрин по време на излитането от местата за нощуване. Проучванията са извършвани с помощта на бинокъл Opticron с увеличение 8 x 40.
Прогнозите и оценките на въздействието са извършени въз основа на многогодишния практически опит, натрупан при проучването и мониторинга на влажни зони, защитени територии, на редки, застрашени и защитени видове птици в България.
За оценка на степента на въздействията върху птиците предмет на опазване в защитените зони и техните местообитания е използвана 5 степенна скала (Percival 2003), представена в таблицата по-долу и ползвана в Ирландия, която също е член на ЕС.
Таблица: № 4 Определяне на степента на въздействията:
Степен | Описание на въздействията |
Много висока -5 | Тотална промяна или много голяма загуба на ключови елементи на защитената зона или характеристики на основните условия на средата така, че бъдещето развитие ще доведе до коренна промяна на нейния характер/композиция/атрибути така, че мястото ще бъде напълно променено критерий от площта на включените в зоната местообитания/ численост на видовете са се запазили по-малко от 20% |
Висока -4 | Много от ключовите елементи на защитената зона или характеристики на основните условия на средата са променени така, че бъдещето развитие ще доведе до промяна на нейния характер/композиция/атрибути така, че мястото в по-голямата си част ще бъде променено Критерий загуба на от 20% до 80% от площта на включените в зоната местообитания/от числености на видовете |
Средна 3 | Промяна на един или няколко от ключовите елементи на защитената зона или характеристики на основните условия на средата така, че бъдещето развитие ще |
доведе до частични промени на нейния характер/композиция/атрибути. Критерий загуба на от 5% до 20% от площта на включените в зоната местообитания/от числености на видовете | |
Ниска 2 | Слаба промяна на съществуващите елементи и условия. Промяната, произтичаща от загубата/промяната ще бъде осезаема, но основният характер/композиция/атрибути на защитената зона ще бъдат подобни на развитието без намеса в съществуващите обстоятелства/модели. Критерий загуба на от 1% до 5% от площта на включените в зоната местообитания/от числености на видовете |
Незначителна 1 | Много слаба промяна в съществуващото състояние. Промяната е едва различима и се приближава до ситуация, "без промяна". Критерий загуба на по-малко от 1% от включените в зоната местообитания/от числености на видовете |
12. Документи по чл. 9, ал. 2 и 3
Представени са в приложение към ДОСВ.
13. Литература
Нормативни документи:
Закон за опазване на околната среда (ДВ, бр. 91/2002 г; изм. и доп. ДВ,
бр.98/2002 г; ДВ, бр.86/2003 г; ДВ, бр.70/2004 г; ДВ, бр.74/2005 г; ДВ, бр.77/2005 г изм. и доп. ДВ бр. 52/06.06.2008 год.)
Закон за защитените територии (ДВ, бр. 133/1998 г; изм. и доп. ДВ, бр. 98/1999 г; ДВ, бр. 28/2000 г; ДВ, бр.48/2000 г; ДВ, бр.78/2000 г; ДВ, бр. 23/2002 г; ДВ, бр. 77/2002
г; ДВ, бр. 91/2002 г; ДВ, бр. 28/2005 г. изм. и доп. ДВ бр. 65 от 11.08.2006 г.
Закон за биологичното разнообразие (ДВ, бр. 77/2002 г; изм. и доп. ДВ,
бр.88/2005 г; ДВ, бр.105/2005 г. в сила от 1.01.2006 г., бр. 29 от 7.04.2006 г., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. и доп., бр. 34 от 25.04.2006 г., в сила от 1.07.2007 г. (*) - изм., относно влизането в сила, бр. 80 от 3.10.2006 г., в сила от 3.10.2006 г.
Директива 79/409 на Съвета на Европейската икономическа общност от 2.04.1979 г. за опазване на дивите птици.
Директива 92/43 на Съвета на ЕИО от 21.05.1992 г. за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.
Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони в сила от 11.09.2007 г., приета с ПМС № 201 от 31.08.2007 г. Обн. ДВ. бр.73 от 11 Септември 2007г.
Информационни източници:
Бисерков, В. (Редактор), 2007. Определител на земноводните и влечугите в България. София, Зелени Балкани, 196 с.
Биоценози с естествено формираща се флора и фауна, толерантни към умерен антропогенен натиск и възможности за съществуване на уникални флористични и фаунистични елементи, Справочник, МОС, 1997 г.
Бондев, И. Растителността в България, 1991 г, София
Дефиниция за постоянни пасища и земеделски земи с висока природна стойност Доклад на тематична работна група 2 Национална селска мрежа октомври 2013 Г. http://www.nsm.bg/sites/default/files/2-Постоянни%20пасища-доклад%20финален- 17окт2013.pdf
Георгиев Д, Материали върху хранителния спектър на видрата (Lutra lutra L.,1758) в България, Научнитрудове на ПУ, Trav. Sci. Univ. Plovdiv, Animalia, 2004., Том 40, Кн.6, .c. 165–172
Европейска Комисия „Документ с указания за лова съгласно Директива № 79/409/ЕИО на Съвета относно опазването на дивите птици“
Зингстра Х., Ковачев А., Китнаес К., Цонев Р., Димова Д., Цветков П. (ред.) 2009. Ръководство за оценка на благоприятно природозащитно състояние за типове природни местообитания и видове по НАТУРА 2000 в България. Изд. Българска фондация Биоразнообразие. София Technical report No 40
Костадинова И, С Дерелиев, Инструкция за оценка на защитени зони по чл.7 ал.3 във връзка с чл.6, ал1, т.3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие, включващи местообитания на видове птици, Костадинова И (съст.) 1997. Орнитологично важни места в България. БЗДП, Природозащитна поредица. Книга 1, БЗДП, София, 176 с.; 2001
Мичев, Т., П. Янков. 1993. Орнитофауна. В: Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие. Основни доклади, София, т. 1, 585-613.
Нанкинов, Д., С. Симеонов, Т. Мичев, Б. Иванов,1997. Фауна на България, Aves, част II, София, Изд.”Проф. М. Дринов”, БАН, 427 c.
Нанкинов, Д и колектив. 2004. Численост на националните популации на гнездящите в България птици. Зелени Балкани, Пловдив.
Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие. Основни доклади т. 2. Програма за поддържане на биологичното разнообразие, 1993.
Застрашените животни в България, Академично издателство „проф. Марин Дринов”, София, 2000 г.
Ловни птици и бозайници в България, Практическо ръководство, Издателство
„Пенсофт”, 2001 г.
Орнитологично важни места в България и Натура 2000; Българско дружество за защита на птиците, Природозащитна поредица/ Книга 11
Пешев, Ц, Нанкинов, Д, Пешев, Д. Гръбначните животни в България, 2000 г,
София
Попгеоргиев Г, Плачийски Д., 2006, Да опазим сухоземните костенурки в
България, БДЗП, Природозащитна поредица, кн.9
Попов, Вл., К. Мишев. 1974. Геоморфология на Българското Черноморско крайбрежие и шелф. София, Геогр. инст. на БАН, Изд. БАН, 267 с.
Птиците на Балканския полуостров, Издателство „Петър Берон”, София, 1991 г.
Цонев Р, Димова Д, Белев Т, Хабитати, разпространение, площ и алгоритъм за картиране; Преработили: Росен Цонев и Мариус Димитров)
Численост на националните популации на гнездещите в България птици 2004 Екип „Орнитофауна“ към Работна група „Фауна“ по проект на DEPA НАТУРА 2000 в България
Шурулинков П, Проблемни животни; сп. Българска наука, бр.20 2009
Янков П Атлас на гнездящите птици в България; Българско дружество за защита на птиците, Природозащитна поредица/ Книга 10
AERC TAC 2003, AERC TAC’s Taxonomic recommendations. Online vercion: www.
aerc.be
Balabanov, I. P. 2007. Holocene sea-level changes of the Black Sea. In: Yanko-
Hombach, V., A. S. Gilbert, N. Panin, P. M. Dolukhanov (Eds.) The Black Sea Flood Question: Changes in Coastline, Climate and Human Settlement. Dordreht, Springer, The Netherlands, 711-730.
BirdLife International (2012) Species factsheet: Botaurus stellaris. BirdLife International (2012) Species factsheet: Ixobrychus minutus
Boitani L; Francisci F, Andreoli G, Ciucci P 1997. Home range, activity and movements of a wolf pack in central Italy. – J. Zool. 343, 4: 803-819.
Bossard M., Feranec J., Otahel J. 2000, CORINE land cover technical guide, European Environment Agency
Collins Bird guide 2nd edition, Harper Collins Publishers Ltd, Fälth&Hässler, Värnamo Dolbeer, Richard A.;Woronecki, P.P.; Seamans, T. W.; Buckingham, B. N.; and Cleary,
E. C., "Herring Gulls, Larus argentatus, Nesting on Sandusky Bay, Lake Erie, 1989" (1989). USDA National Wildlife Research Center - Staff Publications. Paper 129. http://digitalcommons.unl.edu/icwdm_usdanwrc/129
Haila, Y. 1981. Winter bird communities in the Aland archipelago: an island biogeographic point of view. - Holarct. Ecol. 4: 174-183.
Holyoak D, Woodcock M Nightjars and their Allies. — United States: Oxford University Press, 2001. — С. 488-502. — 848 с
Hoyo del, J., Elliott, A. and Sargatal, J. (1994) (Eds.) Handbook of the Birds of the World (Volume2): World Vultures to Guineafowl. Lynx Edicions, Barcelona.
Kramer S.: Vom Aufstieg der Gebäudebrüter. In: C. Saar: Die Wiederkehr des Wanderfalken, in Vorbereitung
Luniak M., Mulsow R., Walasz K. 1990. Urbanization of the European blackbird: Expansion and adaptations ofurban population. In: Urban ecological studies in Centraland Eastern Europe. Ossolineum, Warsaw, Poland, pp.87–199.
Luniak M., Inventory of the avifauna of Warsaw — species composition, abundance, and habitat distribution, ACTA ORNITHOLOGICA Vol. 31 (1996) No. 1
Moller (2006), Sociality, age at first reproduction and senescence: comparative analyses of birds
Meyburg, B.-U. & C. Meyburg (2009): Hohe Mortalität bei Jung- und Altvögeln: Todesursachen von Schreiadlern. Falke 56: 382-388.
Meyburg, B., W. Scheller, C. Meyburg. 2000. Migration and wintering of the lesser spotted eagle Aquila pomarina: A study by means of satellite telemetry. Journal fur Ornithologie, 136/4: 183-193.
Ragyov, D., Kmetova, E., Dixon, A., Franz, K., Koshev, Y. and Nedialkov, N. (2009) Saker Falcon Falco cherrug Reintroduction in Bulgaria: Feasibility Study. SESN. Sofia, 2009.
Strandberg R, Raymond H. G. Klaassen, Mikael Hake and Thomas Alerstam How hazardous is the Sahara Desert crossing for migratory birds? Indications from satellite tracking of raptors. Biol. Lett. 23 June 20 vol. 6 no. 3 297-300