Epicenter.bg

Асоциация на индустриалния капитал в България в медиите

В. Труд

√ Васил Велев, председател на Асоциация на индустриалния капитал в България, пред „Труд“: Ситуацията с газа е пълно безобразие и безстопанственост

Газът за август поскъпна с 60%, а за септември „Булгаргаз“ предлага ново поскъпване с 6% до 315,61 лв. за мегаватчас. България има действащ договор за доставка на газ с „Газпром експорт“, но не го използва. С въпроси как поскъпването на газа ще се отрази на бизнеса и какво трябва да предприеме служебното правителство се обърнахме към председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.

- Г-н Велев, как поскъпването на газа с 60% от 1 август ще се отрази на бизнеса? От септември „Булгаргаз“ предлага ново поскъпване с 6% до 315,61 лв. за мегаватчас.

- Ще се отрази тежко. Редица предприятия спират работа или ограничават дейността си. Цената на газа за август от близо 300 лв. за магаватчас е десет пъти по-висока от дългосрочната средна цена от преди кризата. От порядъка на 30 лв. за мегаватчас беше цената, а сега е 300 лв. Няма как това да не стагнира бизнеса, който е свързан с потребяване на големи количества природен газ. Това са например химията, където в някои предприятия природният газ е и суровина, като азотно торовите заводи. Металургията е друг такъв сектор, стъкларската промишленост, производството на керамика, целулоза и хартия, оранжериите и така нататък. Там потреблението на газ, ако е било от порядъка на стотици хиляди лева на месец, сега вече е милиони. Трябва да умножаваме всичко по десет. Ако едно предприятие за производство на целулоза и хартия е потребявало природен газ за 500 хил. лв., сега трябва да плати 5 милиона лева. Ако един стъкларски завод е потребявал газ за 1 милион, сега трябва да плати 10 милиона. Тази огромна разлика няма как да бъде прехвърлена върху цената на крайния продукт, защото има ограничение в търсенето, има и международна конкуренция. Нашите конкуренти, даже на Балканите, потребяват значително по-евтин газ. Да не говорим за останалата част от света - САЩ, Русия, Турция. В Сърбия природният газ е от порядъка на 45 долара за мегаватчас, у нас е над 150 долара. Разликата е три пъти. В Унгария е 65 долара за мегаватчас, в Гърция е 80 долара. Всички те потребяват руски газ, ние също. Този руски газ първо минава през България, тоест би трябвало, ако сме добри търговци, ако сме отговорни политици, ако не крадем, в България да е по- евтин, отколкото в Сърбия, Унгария, Гърция. А газът е по-скъп от два до три пъти. Очевидно това се отразява много лошо на конкурентоспособността на българската индустрия. Губи се конкурентоспособност. Това води до забавяне на растежа, до цялостен упадък.

- Има ли опасност чуждестранни предприятия да изместят българските на вътрешния и на международния пазар?

- Разбира се, че има опасност, защото произвежданите продукти са значително по-скъпи и предприятията първото нещо, което правят, е да ограничат производството. Най-напред задраскват изделията, които са по-малко рентабилни и при новата цена на газа излизат на загуба. Стъпка по стъпка ограничават активността, съкращават персонал до пълно затваряне, ако ситуацията продължи по-дълго. А тенденцията е такава, защото спот пазарът е над 400 лв. за мегаватчас. В момента само една девета от консумацията е на ниски цени по дългосрочния договор с азерите. Това не е една трета, защото другите две девети от тази една трета са по пазарни цени докато не проработи връзката с Гърция, интерконекторът, който се очаква да заработи от 1 октомври. Това е поредният нов пусков срок. При проработване на тази връзка ще имаме за една трета от потреблението много по-добра цена. В момента не ползваме това, което имаме по договор с „Газпром“, където 30 процента са на цената на евтиния азерски газ, а другите 70 процента са на пазарна цена. Тоест ние имаме цена от порядъка на 250 лева за мегаватчас от „Газпром“, а обявяваме търг и търсим газ на цена 380 лв. Това е абсолютно безобразие. Затова работодателските организации излязоха с отворено писмо до президента и до премиера. Освен това ние сме застрашени и от плащане на санкции от порядъка на 1 млрд. евро до края на годината заради газа, който сме поръчали, но не сме взели по договора с „Газпром експорт“. По тази клауза „вземи или плати“ и юристи и експерти 90 към 10 предвиждат осъждане на България, защото е въведен форсмажор. Той е признат от други страни от Европейския съюз като Франция, Германия, Италия, Австрия и арбитражът вероятно ще отсъди не в наша полза. Тоест ние в момента хем потребяваме по-скъп газ отколкото можем, хем въобще не е сигурно, че ще има необходимите количества през последното тримесечие, защото за момента нямаме, хем накрая ще платим и 1 милиард евро неустойка за газа, който не сме потребили. Това е пълна безстопанственост, абсолютно безобразие и нещо, което ние няма да оставим така.

- Служебното правителство трябва ли да започне да купува газ от „Газпром“ при техните условия за плащане?

- Служебното правителство задължително трябва да уреди взаимоотношенията с „Газпром експорт“, защото ако не ги уреди ще платим 1 милиард евро неустойка. Това първо. Второ, ние нямаме достатъчно газ за последното тримесечие на годината. Заявките за последното тримесечие са за 9,5 тераватчаса. Азерският газ е 2,6 тераватчаса, трите танкера са 3,15 тераватчаса. Тоест имаме недостиг даже и да вземем трите танкера, което не е сигурно, защото не е ясно как газът от тях

ще стигне до нас. Остава недостиг от 3,76 тераватчаса. 39 процента от потреблението остава недостиг за последното тримесечие. Това е недостиг, който е съизмерим с цялото потребление на индустрията в България. И ние питаме, ако има недостиг, кои ще бъдат изключени. Надявам се да имаме възможност да вземем това, което сме поръчали от „Газпром“ на по-добра цена и да не платим неустойки, а в същото време взимаме на по-висока цена, на всичкото отгоре имаме и недостиг и ще платим неустойка. Като казваме, че не го взимаме от „Газпром експорт“ по морални съображения, което е пълно лицемерие, дотолкова доколкото Франция, Германия и Италия излиза, че са неморални, а ние сме морали. Но ние взимаме пари от Франция, Германия и Италия, които те с този по-евтин газ произвеждат като доход и внасят във фондовете на Европейския съюз, откъдето ние нетно черпим пари. Те неморалните нетно внасят, а ние моралните тези неморални пари нетно ги потребяваме. Това не ви ли звучи шизофренно. На всичкото отгоре ние пак ползваме руски газ, но чрез посредници и с 30 процента по-скъп. Тоест излиза, че когато купуваме руски газ по-скъпо чрез посредници, плащайки очевидно комисионни на този и на онзи, това е морално, а е неморално да потребим същия газ, само че на по-добра цена по договора и да не платим неустойка. Същото можем да кажем и за петрола. Ние ползваме руски петрол, нещо повече, ще го ползваме и след като другите спрат да го ползват. Това също е морално, но не е морално да вземем евтин газ.

- Казахте, че няма да оставите нещата така. Предвиждате ли протестни действия?

- Ние имаме шепа некъпани стипендианти на една чужда фондация, и срещу нея 250 хиляди работници в заводите, които ще спрат, ако няма газ. Имаме 2 милиона и 300 хиляди общо работници, които ще пострадат от по-високите цени, от това което ще надплатим. Числата трудно може да се вместят в нормалното възприятие в ежедневието на един човек. Затова аз ги превръщам в средно месечни заплати. Това оскъпяване на природния газ, което е от 30 лева на 300 лева за мегаватчас, разликата 270 лв. умножена по годишното потребление, което е от порядъка на 32 милиона мегаватчаса дава една сума на оскъпяването, която е 8 милиарда и 630 милиона. С толкова повече ще платим за газ. И няма да платим на АЕЦ

„Козлодуй“, както е с тока, за да си ги вземем обратно, а ще платим на доставчици на газ, които са в чужбина. Дали са танкери от Америка или е друг източника, в крайна сметка ние сме платците. Тези 8,6 милиарда лева са повече от две средни брутни работни заплати на всичките работещи у нас. Тоест всеки работещ у нас ще плати в повече за газ две свои средно месечни работни заплати. Под една или друга форма ще направи това плащане. Дали като остане без работа и спре да получава заплата, дали като купува стоки на по-висока цена, защото инфлацията изпреварва значително ръста на доходите, дали като плати по-скъпо парно. Това са пари, които излизат от страната и няма връщане. А ние вместо да намалим тези пари застрашаваме страната, тоест данъкоплатците, всички ние, да платим още над 1 милиард евро неустойки по договора с „Газпром експорт“. Това е абсолютно безумие. Ние очакваме заседание на кризисния щаб на служебното правителство вече втора седмица. Но не го свикват. Събира се информация, която я има в „Булгаргаз“ - какво е потреблението в индустрията, какви са заявките. Всичко това всеки месец се докладва от „Булгаргаз“ в КЕВР.

- Колко общо предприятия потребяват газ в страната?

- Има 140 предприятия, които са вързани директно към мрежата на „Булгартрансгаз“, 25 топлофикации и хиляди предприятия, които са към газоразпределителните дружества. Някои от тях потребяват газ само за отопление, но много от тях потребяват газ и за технологични нужди - за термична обработка на метали, за сушене при боядисване и така нататък. Тези предприятия също ще спрат, ако няма газ. Не само тези, които ползват газ в огромни количества като металургията и стъкларската промишленост, керамика, целулоза, но и тези, които в себестойността им газът е по-малка част, също ще спрат, ако няма газ, защото и 5 процента от производствения цикъл да не може да бъде извършен, няма го цялото изделие, няма продажби, а приходите са нула. Не може да бъде заменен газът с мазут, както някои си мислят, или с дърва и въглища. Освен че е път назад, за да се подмени оборудването се изискват огромни инвестиции и много време. Няма изплащане тази подмяна, защото е стъпка назад. Утре пак ще има санкции за въглеродни емисии.

- Ще искате ли компенсации за бизнеса заради скъпия газ, каквато беше въведена заради високите цени на електроенергията?

- При газа е много по-сложно. Ние имахме обещание от предишния премиер Кирил Петков, че горницата над априлската цена на газа, която беше 142 лв. за мегаватчас, ще бъде компенсирана. През май цената беше 162 лв., а сега вече е близо 300 лв. Това са огромни пари, които не можем да вземем от някъде в България, където са складирани, защото те са заминали навън, защото внасяме газ. Не е както при електроенергията, която произвеждаме и то на много добра себестойност, трупаме огромни печалби в производителите на електроенергия и от там взимаме парите. Даже не цялата печалба, а част от нея е достатъчна за компенсиране потребителите на електроенергия. При газа не става така, парите трябва да се вземат от бюджета. Това са огромни средства. Ние потребяваме 32 тераватчаса газ годишно. Колко да компенсираме? Ако е по 100 лв., от 300 лв. да стане 200 лв. цената, това са 3 милиарда и 200 милиона лева годишно. Откъде да ги вземем. Да, ние ще искаме разумни компенсации, за да се запази конкурентоспособността на индустрията. Но по-важно е да намалим цената. А това намаление става с потребление на газ по дългосрочния договор с „Газпром експорт“, защото никой няма да ни направи подарък и, ако на пазара цената е 400 лв. за мегаватчас, да ни го продаде за 250 лв. А ние имаме цена 250 лв. по дългосрочен договор. Сега и да сключим дългосрочен договор с друг, той ще бъде от 2027-2028 г. Ако сключим средносрочен договор, той ще бъде на близки до пазарните цени. Така че това решение е безалтернативно. От една страна имаме възможност да вземем по-евтин газ сега и да напълним газохранилището „Чирен“ догоре. Ако ни остане газ, защото например имаме и танкери, което ни остава можем да продадем и да спечелим. Ако го взимаме на 250 лв. и го продадем на 350 лв. ще спечелим по 100 лв. за мегаватчас. Ето пари за компенсиране. Практически безалтернативно е това решение. Тук няма място за чудене. Имаш възможност да вземеш евтин газ, не е забранено, другите го правят, имаш договор. Обратно, ако не вземеш, ще платиш неустойки от 80% от това което не си взел. А другата алтернатива е сега да потребяваме още по-скъп газ и най-накрая да платим този, който не сме взели втори път. Здравият разум не го разбира това колебание.

- С актуализацията на бюджета за фирмите беше въведена компенсация за скъпия ток в размер на 100% над прага от 250 лв. за мегаватчас. Фирмите получиха ли тази компенсация за юли?

- Да, но пътят на парите е малко по-различен. Ние не плащаме пълната цена, а после да ни връщат пари. Търговците имат договори с министерството, с Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, те ни пускат фактури на пълната стойност и от тях вадят компенсациите. Ние към търговците плащаме разликата, която не е 250 лв. за мегаватчас, а е малко повече, защото компенсацията е цената на пазара „ден напред“ минус 250 лв. Но пазарът „ден напред“ е някаква средна величина, а в това, което ние имаме като договор с търговците, е включена и тяхната надценка и е съобразно профила на всеки и цената е от порядъка на 20-30 лв. отгоре. Така в крайна сметка предприятията плащат около 270-280 лв. за мегаватчас

- Тази компенсация достатъчна ли е, за да няма следващо увеличение на цените на производителите, които не използват газ, а само ток?

- Тази компенсация би трябвало да стопира инфлацията, защото през първото полугодие средната цена след компенсиране е от този порядък. Тоест ние досега сме плащали подобни цени. Те са два пъти по-високи отколкото преди година, но би трябвало това увеличение вече да е вкарано в крайните цени на продуктите. Не би трябвало да растат цените на производителите заради високата цена на електроенергията, която продължава да расте. По дългосрочни договори, които се сключват на нашата борса, цените са около 800 лв. за мегаватчас. Но при газа положението не е такова.

Нашият гост

Васил Велев е изпълнителен директор на “Стара Планина Холд” АД и председател на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ). Дипломира се във факултет “Автоматика” на Техническия университет в София със златен медал и като първенец на випуска. През 2008 г. завършва магистратура в Икономическия университет във Варна, специализирайки “Корпоративно развитие и управление”. В частния бизнес е от възникването му в най-новата ни история като първоначално има дейности в областите на управление на финансови активи, търговия, недвижими имоти, машиностроене. Той е един от учредителите на АИКБ.

Радио „Фокус“

√ Васил Велев: 250 хиляди работни места са застрашени – настояваме за спешна среща с кризисния щаб за газа

Първи започнаха да затварят предприятията от химическата индустрия. Това заяви Васил Велев, председател на Асоциацията на Индустриалния капитал в България (АИКБ), в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио

„Фокус“. Това са предприятията, които потребяват големи количества природен газ, отбеляза той.

„Неохим“ вече затвори, плюс съкрати част от персонала. Следващите са в металургията. Вие си представете едно металургично предприятие, ако е плащало 500 000 за газ, сега трябва да плати 5 милиона за един месец. Стъкларската промишленост – там предприятията плащат от порядъка на 1 милион по-рано, сега трябва да платят 10 милиона. Откъде да ги вземат? Не могат да прехвърлят в цената тази огромна разлика. Керамиката, целулоза и хартия, оръжейни, хляб. Ами един голям хлебозавод потребява в порядъка на 100 000 лева по-рано, сега трябва да плати 1 милион. Какви 20% ДДС на хляба, като цената на газа е увеличена не 20%, а с 1000? 250 хиляди работни места така или иначе са застрашени. Това са предприятията, които потребяват големи количества природен газ. Плюс тези, които още толкова, използват природен газ за технологични нужди. Ще отрази това и безспорно на цените на парното и топлата вода. Те са сметнати сега с това увеличение от 40% при цена 120 лева за мегаватчас на природния газ, а тя цената е 300. Очевидно трябва да се направи от 1 октомври ново ценово решение на КЕВР. А за да е 40% увеличението при цена 120 лева, се използва и 1 милиард субсидии от Фонда за сигурност на електроенергийната система, където повече пари за субсидии няма“. Цената на топлоенергията, на парното и топлата вода би следвало да се утрои, за да може да се покрият разходите на топлофикациите и те да не фалират, пресметна Васил Велев.

„За да не се утрои, трябва да се субсидира. А откъде пари – не е ясно. Защото за разлика от електроенергията тук тези пари изтичат по тръбата или по кораба. Аз пак повтарям, 2 средни работни заплати ние надплащаме за тази разлика в цената на природния газ“, допълни той.

Тази седмица работодателите ще поискан настойчиво свикване на кризисния щаб в енергетиката, за да се търсят решения, съобщи Велев.

„Защото какво беше оправданието, че няма заседание засега – че се събира информация за потреблението на газ от бизнеса, колко предприятия потребяват колко газ и т.н. Цялата тази информация е има в „Булгаргаз“. Цялата тази информация всеки месец се внася в КЕВР. Има от порядъка на 140 предприятия, големи предприятия, които са свързани директно към газопреносната мрежа, и още от порядъка на 25 газоразпределителни дружество и топлофикации, съответно пък газоразпределителните дружества са свързани по-малките и средни предприятия. Колко потребяват те месец по месец се знае, защото те го купуват, плащат, има статистика назад във времето, има текуща информация на база на сключени договори. Защо това трябва да се събира отново от работодателските организации да се бави това заседание на въпросния щаб?, попита председателят на АИКБ.

Epicenter.bg

√ Велев: Докога ще стои този шеф на "Булгаргаз", който прави сделки със себе си в ущърб на държавата

В същото време ние вземаме от еврофондовете парите, които тези неморални държави: Франция, Германия, Италия, Австрия внасят там. Що са лицемерие е това? На всичкото отгоре ние пак вземаме руски газ, само че с посредници с 30% по-скъпо“, посочи Велев.

Наслушахме са на приказките на некъпаните от площада, които ни обясняват, че не било морално да се купува, макар и по-евтино газ от „Газпромекспорт“.

Това коментира Васил Велев, председател на Асоциацията на Индустриалния капитал в България (АИКБ), в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“.

„Тоест, ние казваме, че Франция и Германия, Италия, Австрия не са морални, а само България е морална. В същото време ние вземаме от еврофондовете парите, които тези неморални държави: Франция, Германия, Италия, Австрия внасят там. Що са лицемерие е това?

На всичкото отгоре ние пак вземаме руски газ, само че с посредници с 30% по-скъпо“, посочи Велев.

„И тук възниква и въпросът: докога ще бъде този изпълнителен директор на „Булгаргаз“ (Людмил Йоцов) на поста си?

Човек, дошъл от една фирма, търговец на газ, и още първия ден на поста си в „Булгаргаз“ прави сделки с нея, които увреждат интереса на „Булгаргаз“, на държавното публично предприятие, обществен доставчик – прави сделки със себе си, разменя фактури, купува евтин газ от частната си фирма, продава обратно скъп газ на „Булгаргаз“.

За едни месец, смятаха експерти – 7 милиона са 2 фактури ущърб за предприятието. Смениха се маса областни управители и какви ли не постове, този пост, който отговаря за тези 9-10 милиарда на годишна база оборот, остава. И в същото време продължаваме да купуваме през посредници пак руски газ 30% по-скъпа. Беше показана фактура и от август месец“, даде пример Велев.

Няколко кресливи стипендианта са намерили група полезни идиоти, а те се изправят срещу над 2 милиона работници, допълни председателят на АИКБ. Бизнесът настоява да разбере ще има ли газ за всички и как ще бъдат компенсирани предприятията, каза още той.

„Ако няма да има, защото до момента е ясно, че не е осигурен за последното тримесечие газ, даже и с прословутите 7 танкера има недостиг от 39.4% спрямо заявеното.

Заедно с танкерите остават 39% от заявеното като недостиг за последното тримесечие.

Трябва да знаем: ако няма да има газ за всички, на кой и в какъв ред ще бъде спирано подаването.

Това не може просто така да си замълчим, да си затраем, в края на годината ще дойде иск за тези над 1 милиард евро. Тоест, ние трябва да знаем дали ще има за всички, цената да е конкурентна, не по-висока от тази, която имаме по съществуващия договор с „Газпромекспорт“, и трябва да знаем как ще уредим отношенията си с този доставчик, за да не платим тези 1 милиард евро“, посочи Васил Велев.

В. Стандарт

√ Бизнесът бесен. Срина "Булгаргаз"

Бизнесът побесня от зловещите цени на газа. И скочи на шефа на „Булгаргаз”.

Наслушахме са на приказките на некъпаните от площада, които ни обясняват, че не било морално да се купува, макар и по-евтино газ от „Газпромекспорт“, коментира Васил Велев, председател на Асоциацията на Индустриалния капитал в България (АИКБ), в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“.

На всичкото отгоре ние пак вземаме руски газ, само че с посредници с 30% по-скъпо“, посочи Велев.

„И тук възниква и въпросът: докога ще бъде този изпълнителен директор на „Булгаргаз“ (Людмил Йоцов) на поста си? Човек, дошъл от една фирма, търговец на газ, и още първия ден на поста си в „Булгаргаз“ прави сделки с нея, които увреждат интереса на „Булгаргаз“, на държавното публично предприятие, обществен доставчик – прави сделки със себе си, разменя фактури, купува евтин газ от частната си фирма, продава обратно скъп газ на „Булгаргаз“.

Заедно с танкерите остават 39% от заявеното като недостиг за последното тримесечие.

Трябва да знаем: ако няма да има газ за всички, на кой и в какъв ред ще бъде спирано подаването.

Второ, трябва да знаем на каква цена ще има газ. Ако цената е по-добра от тази на „Газпромекспорт“, следва да се реши въпросът за неустойките по договора, да се уреди въпросът с „Газпромекспорт“.Това не може просто така да си замълчим, да си затраем, в края на годината ще дойде иск за тези над 1 милиард евро. Тоест, ние трябва да знаем дали ще има за всички, цената да е конкурентна, не по-висока от тази, която имаме по съществуващия договор с „Газпромекспорт“, и трябва да знаем как ще уредим отношенията си с този доставчик, за да не платим тези 1 милиард евро“, посочи Васил Велев.

НОВА ТВ

√ Какви са сценариите пред България за излизане от енергийната криза

Темата коментираха енергийните експерти Васил Велев, Красимир Манов и инж. Кремен Георгиев

Какви са сценариите пред България за излизане от енергийната криза? Темата коментираха енергийните експерти Васил Велев, Красимир Манов и инж. Кремен Георгиев в студиото на “Здравей, България”

Рекордното поскъпване на синьото гориво може да доведе до безпрецедентно висока цена на парното и топлата вода. От Асоциацията на топлофикационните дружества са готови да поискат 60-процентно увеличение на тарифите за топлинна енергия от 1 януари.“Това е се прави, за да наплаши хората. Реалното увеличение е 100% - т.е още един път отгоре. Тези цени на топлофикациите могат да се променят от 1ви януари”, обясни инж. Кремен Георгиев, председател на Асоциацията на топлофикациите.

Това прави увеличението три пъти по-високо спрямо миналата зима, изчислиха експертите.

Има ли вариант, в който КЕВР може да не одобри такива цени? Георгиев обясни, че към 1-ви януари КЕВР е длъжен да се самосезира, ако прогнозните данни, по които са се смятали цените от 1-ви юли не са се случили, както е сега.

Той допълни още, че при такъв сценарии топлофикациите ще изпаднат в невъзможност да плащат горивото. “На практика ще спрат да им продават гориво, а те ще спрат да работят, тъй като газовите топлофикации нямат алтернатива, която може да ги замести изцяло”, поясни той.

“Това увеличение стана възможно в резултат на 1 млрд. лева субсидия от Фонда “Сигурност на електроенергийната система”, каквито пари повече там за субсидия няма. Това дойде да покрие разликата между 50 лв за миналия период пазарна прогнозна цена и 120 през този. А то не е 120лв. В момента е 300лв, и за следващите месеци вероятно ще върви нагоре - без субсидия. Т.е това би довело до тройни цени, ако няма субсидия”, обясни Велев. Той беше категоричен, че при силно субсидираната цена на енергията е възможно гражданите да минат изцяло на електроенергия. “А в София, наример, няма да издържи електропреносната мрежа”, обясни експертът.

Красимир Манов е оптимист, че газ ще има. “В крайна сметка изпълнителният директор на “Булгаргаз” е човек на “Газпром” и след като ни продава почти на спотовите цени, не виждам защо да се отказват да го правят. Те правят доста добри печалби”, каза Манов и попита: “Всички казват, че в държават има хаос и разруха, защо не го махнат този директор, след като декапитлаизраха дружеството и сега всички ние им наливаме 800 млн. лева? Защо не се опитаха да договорят по-евтини цени с Турция?”.

Експертите бяха категорични, че бизнесът може да получава газ и без “Булгаргаз”, но ще има преходен период от близо 2 години.

За повече информация вижте видеото .

Flash News

√ Ако миналата година сметката за парно е била 200 лв., тази ще е близо 600 лв., изчисли енергиен експерт

Сега вдигат цената на газа с 60%, за да не плашат хората. Това са 60% от сто, така че ще има ново увеличение на цената. А топлофикациите могат да въведат нови цени евентуално от януари. Като съберем всички увеличения на цената, се

получава три пъти повече спрямо миналата година. Т.е. ако миналата година сметката за отопление е била 200, сега ще е 600 лева.

Това изчисли в ефира на Нова телевизия Кремен Георгиев от Асоциацията на топлофикациите

„Ако продължават така нещата, няма как да се стигне до нещо добро. Ако цените на топлофикациите останат непроменени, те ще изпаднат в невъзможност да си плащат горивото за осигуряването на услугата и ще спрат да работят, тъй като газовите топлофикации нямат алтернативно гориво, с което да заместят газа изцяло“, допълни той.

„Ако всички минат на отопление на електроенергия заради скъпото парно, то системата няма да издържи, особено в София“, каза от своя страна председателят на АИКБ Васил Велев.

Красимир Манев пък е убеден, че ще преживеем зимата по някакъв начин. Той е оптимист, че газ ще има.

„В крайна сметка изпълнителният директор на „Булгаргаз“ е човек на „Газпром“. След като казва, че в държавата има хаос и разруха, защо не го махат? Защо не отиде нито един в Турция, за да се опитат да договорят по-ниски цени? Турция е газовия хъб“, каза той.

По думите му на тези въпроси трябва да отговори правителството.

Според Велев въпросът не е да имаме газ, а да го имаме на конкурентни цени.

24 часа

√ Парното може да е 3 пъти по-скъпо тази зима

Какви са сценариите пред България за излизане от енергийната криза? Темата коментираха Васил Велев, Красимир Манов и инж. Кремен Георгиев в студиото на “Здравей, България”.

“Това не се прави, за да наплаши хората. Реалното увеличение е 100% - т.е още един път отгоре. Тези цени на топлофикациите могат да се променят от 1 януари”, обясни инж. Кремен Георгиев, председател на Асоциацията на топлофикациите.

Това прави увеличението три пъти по-високо спрямо миналата зима, изчислиха експертите.

Има ли вариант, в който КЕВР може да не одобри такива цени? Георгиев обясни, че към 1 януари КЕВР е длъжен да се самосезира, ако прогнозните данни, по които са се смятали цените от 1 юли, не са се случили, както е сега.

“Това увеличение стана възможно в резултат на 1 млрд. лева субсидия от Фонда “Сигурност на електроенергийната система”, каквито пари повече там за субсидия няма. Това дойде да покрие разликата между 50 лв за миналия период пазарна прогнозна цена и 120 през този. А то не е 120 лв. В момента е 300 лв, и за следващите месеци вероятно ще върви нагоре - без субсидия. Т.е. това би довело до тройни цени, ако няма субсидия”, обясни Велев. Той беше категоричен, че при силно субсидираната цена на енергията е възможно гражданите да минат изцяло на електроенергия. “А в София, наример, няма да издържи електропреносната мрежа”, обясни експертът.

Красимир Манов е оптимист, че газ ще има. “В крайна сметка изпълнителният директор на “Булгаргаз” е човек на “Газпром” и след като ни продава почти на спотовите цени, не виждам защо да се отказват да го правят. Те правят доста добри печалби”, каза Манов и попита: “Всички казват, че в държавата има хаос и разруха, защо не го махнат този директор, след като декапитлаизраха дружеството и сега всички ние им наливаме 800 млн. лева? Защо не се опитаха да договорят по-евтини цени с Турция?”.

Аctualno.com

√ Енергиен експерт: Ако миналата година сметката за парно е била 200 лв., тази ще е близо 600 лв.

Увеличение на цената на парното може да има от 1 януари. Тогава ще има и прогнозни цени на газа. Това каза в ефира на Нова телевизия Кремен Георгиев от Асоциация на топлофикациите попитан наистина ли трябва да се вдигнат цените на парното с 60%, както искат от топлофикационните дружества. Той обясни, че като съберем всички увеличения на цените, това значи три пъти по-високи сметки за парно спрямо миналата зима - ако една сметка е била 200 лева, тя ще стане близо 600 лева. „Ако продължават така нещата, няма как да се стигне до нещо добро.

Ако цените на топлофикациите останат непроменени, те ще изпаднат в невъзможност да си плащат горивото за осигуряването на услугата и ще спрат да работят, тъй като газовите топлофикации нямат алтернативно гориво, с което да заместят газа изцяло, допълни той.

Красимир Манев заяви, че ще преживеем зимата по някакъв начин. Той е оптимист, че газ ще има. „В крайна сметка изпълнителният директор на „Булгаргаз“ е човек на „Газпром“.

След като казва, че в държавата има хаос и разруха, защо не го махат? Защо не отиде нито един в Турция, за да се опитат да договорят по-ниски цени? Турция е газовия хъб“, каза той. По думите му на тези въпроси трябва да отговори правителството. Според Велев въпросът не е да имаме газ, а да го имаме на конкурентни цени.

Важни обществено-икономически и политически теми

БНТ

√ Екоминистерството изостава при усвояването на над 200 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост Екоминистерството изостава при усвояването на над 200 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост. Това обяви министър Росица Карамфилова, която вчера представи екипа си.

Сред приоритетните проекти на ведомството до октомври ще бъдат: Решаване на казуса със замърсяващите централи като тази в Гълъбово, както и окончателно решение относно проекта за изграждане на магистрала "Струма" в Кресненското дефиле.

"Това е една сага, която се върти от 25 години, едва ли има някой, който да не е чел по казуса "Струма", казусът наистина е сложен и заплетен. В рамките на 20 години са разгледани над 20 алтернативни варианта за изграждане на трасето. Нашата цел е в рамките на този кабинет, защото вие сами разбирате колко сложна е ситуацията, да можем да начертаем устойчив във времето план за действие, какво предстои и какви трябва да бъдат ходовете от възложителя", заяви Росица Карамфилова, служебен министър на околната среда и водите.

√ Петър Витанов: България се съгласи да намали с 15% потреблението на газ

В момента Европа е в средата на каскада от кризи и търпи страшно много негативи, това заяви в "Още от деня" евродепутатът от Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите и член на НС на БСП Петър Витанов.

По думите му съвкупността от тези кризи прави гражданите на Европа най-потърпевшите след гражданите на Украйна и може би на Русия.

Огромна е кризата, свързана с климатичните изменения. Подобни явления, на каквито сме свидетели, не сме виждали до момента. Войната пък предизвика енергийна криза, с която Европа не може да се справи. Има предложения за решаването на част от въпросите, включително с газовите доставки, но за това трябва време, отбеляза той.

Според него централно решение на енергийния проблем с общи доставки на газ по начина, по който се реализираха ваксините за Ковид, е невъзможно. Обясни, че проблемът е в липсата на достатъчно газ. Ако цяла Европа се откаже от руския газ, той няма да има с какво да бъде заменен.

Категоричен е, че Европейският съюз не само регистрира кризите, но и дава своята трактовка за решаването им. По отношение на климатичните изменения ЕС е много амбициозен. Зелената сделка буквално е флагът на ЕК. Що се отнася до войната - там Европейският съюз прави, каквото е възможно, но отчита, че страните не са извършили своята диверсификация.

Петър Витанов призна, че вероятно има двоен стандарт по отношение на санкциите към Русия, защото "Германия продължава да си плаща, по "Турски поток" обемите не са намалени, Италия продължава да си плаща, големите страни продължават да си плащат". България взе идеологическо решение, което нямаше как да бъде оправдано икономически, подчерта той.

България се съгласи да намали с 15% потреблението на газ. Като държава сме изложили своето становище и то е положително.

По отношение на предстоящите избори Витанов беше категоричен:

"БСП има една функция. Тя не може да бъде партия-патерица. БСП или трябва да управлява, или трябва да е опозиция." Призна, че не приема да види партията си с две или три министерства и четвърта или пета политическа сила.

"Трябва да имаме различни послания от това да казваме, че един или друг ни е виновен или да се молим като просяци да бъдем в някаква коалиция", посочи Витанов.

Допълни, че в този несправедлив свят БСП не може да не говори за равенството, за справедливостта, за доходите, за политики, за промени, за екология, за климат. Призна, че БСП е постигнала своите успехи в социалната сфера.

Целия разговор вижте във видеото .

√ Над 260 проверки са извършени на морските плажове от началото на сезона

От началото на летния сезон 2022 до момента броят на извършените проверки на морските плажове е 261, без да са установени сериозни проблеми, съобщиха от Министерството на туризма. До момента са изпратени 81 предупреждения до наематели и концесионери, във връзка с установени нарушения.

Наложени са 16 неустойки за констатирани повторни нарушения на договорни задължения. От началото на летния сезон до момента са съставени 5 акта за установяване на административни нарушения по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.

Към 15 август 2022 г. охраняемите морски плажове със сключени договори за концесия и наем през този летен сезон са

137. От тях 88 са възложени на концесия и 49 са отдадени под наем. Неохраняемите морски плажове са 94, 3 са плажовете за природосъобразен туризъм.

За някои от плажовете са извършени проверки и повече от два пъти. Освен изпълнение на утвърдения от министъра график, се извършват и контролни проверки за отстраняване на вече установените нарушения.

Екипите на министерството следят за осигуряването на задължителните дейности, в т.ч. водно спасяване и обезопасяване на прилежащата акватория, здравно и медицинско обслужване и санитарно-хигиенно поддържане.

Проверяващите следят за наличието на указателни табели, спазването на задълженията за осигурен свободен и безплатен достъп до морския плаж, на осигурената зона за свободно разполагане, която да не е по-малко от 50 на сто от активната плажна площ, както и зоните за платени принадлежности.

Обект на проверката е и спазването на изискването преместваемите обекти и съоръжения (за здравно, медицинско и санитарно-хигиенно обслужване, за водноспасителни и спортно-развлекателни дейности, за бързо хранене и за поддържане на морския плаж) да не заемат обща площ повече от 2 на сто от морския плаж, както и недопускане на преместваеми обекти и съоръжения извън съгласуваните в схемата.

√ НСИ и ББР ще си партнират в изследвания за финансирането на малките и средни предприятия

Българска банка за развитие подписа с Националния статистически институт споразумение за сътрудничество при провеждането на проучвания и обработката на данни, свързани с банковото финансиране на малките и средни предприятия в страната.

НСИ ще спомогне в анализа на търсенето на възможности за финансиране за „зелен“ преход и въвеждането на ESG стратегии (екология, социалното развитие и фирмено управление) в предприятията.

Сътрудничеството предвижда също съвместни публични прояви, обучения, конкурси с фокус върху инвестиционната активност със социален, „зелен“ и икономически компонент.

НСИ ще предоставя на ББР информация от свои статистически изследвания, включени в Националната статистическа програма, като може да подпомогне провеждането на проучвания и анализи на ББР.

Съвместната работа ще подобри структурирането на нови гаранционни и кредитни продукти, насочени към отделни пазарни ниши, с които банката да подпомогне целево нуждаещите се компании, както и да мобилизира ресурс в области като устойчиви бизнес модели, засилване на експорта и конкурентоспособността на малките и средните предприятия и други.

√ Атанас Мулетаров е новият директор на "Напоителни системи"

Атанас Мулетаров е новият изпълнителен директор на "Напоителни системи", съобщиха от дружеството. Той е избран с решение на Съвета на директорите.

Мулетаров има дългогодишен опит в "Напоителни системи", като от 2011 г. до момента е бил директор на дирекция "Собственост и наеми" в Централното управление на дружеството.

√ Шефът на фирмата изпълнител на газовата връзка: Останаха детайли, очакваме на 1 октомври да потече газ

Ние сме на финалната права. Всички основни строителни дейности са завършени, в момента говорим за съпътстващи дейности, за да получим Акт 16. Това заяви в студиото на "Денят започва" Теодора Георгиева - изпълнителен директор на ICGB фирмата изпълнител на проекта за газовата връзка Гърция - България.

"Говорим за сериозни детайли, които в нашия случай се броят на пръстите на едната ръка - това е вертикална планировка, път до диспечерски център, предписание на пожарните, които документално трябва да се представят, вентилатори с по-сериозен капацитет. Гоним всичко това строителят да свърши първата седмица на септември, за да се планира Акт 15 и да се свика комисия за Акт 16, като паралелно се работи с институциите по събиране на всички документи, за да се свика максимално бързо комисията и да се препотвърди лиценз пред КЕВР и да получим правото на ползване края на септември, за да може от 1 октомври да потече газ", каза тя. Допълни, че водопроводът е приключил, проверката на канализацията също и са в непрекъснат контакт с министър Шишков.

Георгиева допълни още, че са сертифицирани като независим преносен оператор и от вчера вече има търговска регистрация, която препотвърждава корпоративната структура на дружеството.

Този газопровод обезпечава 3 млрд. кубически метра, което е еквивалентно на потреблението на България, каза тя. На първия технологичен етап ще бъдат налични 1 млрд. и 300 кубически метра.

1 млрд. - на база на договор с Азербайджан. Това ще допринесе за изключително намаляване на цените. Другите 300 кубически метра са от различни клиенти, които искат да влязат на българския пазар.

Около 50% от капацитета са резервирани дългосрочно, а остатъчните ще се предлагат и къси и тримесечни и годишни, каза още Георгиева.

Още от средата на юни по цялото съоръжение има 40 бара газ, което е тестване на системата. В началото на септември ще се напълни още веднъж, за да се вдигне налягането, за да се отговори на изискванията на "Булгартрансгаз", каза Георгиева. Мобилизирани са усилията и се надяваме газ да потече по тръбата на 1 октомври, категорична е Георгиева.

Вижте целия разговор във видеото .

√ Посланикът на Сърбия у нас: Благодаря, братя българи - за всичко, което получиха нашите граждани след тази ужасна катастрофа

Почти всички сръбски деца, пътували с автобуса, който катастрофира на АМ "Тракия" от вчера вече са в Република Сърбия. Две момчета в най-трудното състояние са в болница - в "Пирогов". Има още едно семейство - баща, майка и три дъщери, които са останали в болницата в Стара Загора. Таме и един възрастен, който е ампутиран крайник. Всички останали вече са в Република Сърбия и се надяваме след няколко дни ще бъдат вкъщи при своите семейства. Това каза в "Денят започва" посланикът на Република Сърбия у нас н. пр. Желго Йович.

"Лично аз и и всички мои приятели в Сърбия, всички сръбски институции сме много доволни за всичко, което са получили нашите граждани след тази ужасна катастрофа. В такова едно положение никога човек няма как да е доволен, когато се случи, но когато виждаш една друга нация, друг народ - братски, приятелски, когато виждаш как се грижи за своите граждани, че всички са заедно, действат веднага, спешно и като един, няма как да не си доволен. Това казах на моите български приятели вчера - ако трябваше да се случи такава катастрофа е добре, че се случи в България.

Благодаря, братя българи, благодаря на всичките институции, на кмета на Стара Загора, на обикновените хора. Тук не бяха само институции. В първия момент виждахме реакция на обикновени хора, които са се връщали от морето, които реагираха веднага, не са мислили за себе си, за своите деца в колата, но са мислили как да помагат на децата, които се нуждаят от помощ. Много благодаря на всички, които са участвали", каза н. пр. Желго Йович.

Посланикът каза още, че катастрофата е тема номер едно в Сърбия и се разисква кой е виновен и защо се случи. Вижте целия разговор във видеото .

√ Световният шампион по шахмат Гари Каспаров в специално интервю за БНТ

Гари Каспаров даде специално интервю за БНТ.

Познавате го като шампион по шахмат, който в продължение на десетилетия е номер едно в световния шах, като подобрява всички значими рекорди на времето си. След спортната кариера влиза в руската политика – едно особено опасно занимание. Бил е лидер на партия, критична към Владимир Путин, поради което Каспаров е подложен на политически репресии и арести и така се стига до момента, в който един ден той напуска Русия и повече не се връща.

Установява се в Ню Йорк и от тогава насетне е търсен събеседник за анализи и коментари от някои от най-реномираните американски и световни медии и предавания.

Това е обаче първото му интервю за БНТ и то става благодарение на Силвио Данаилов, мениджър на Веселин Топалов и личен приятел на Каспаров.

Гари Каспаров за войната в Украйна, за руската политика, за олигарсите и за спорта – вижте във видеото .

Г-н Каспаров, минаха вече почти 6 месеца от началото на войната в Украйна. Как оценявате реакциите и действията на международната общност, в частност на международните организации и то в контекста на това, което направи преди две

седмици "Амнести интернешънъл", първо критикуваха действията на украинските сили, след което се извиниха за това, но препотвърдиха резултатите на доклада си.

Гари Каспаров: Първо войната започна преди 8 години, трябва да сме наясно с това, началото на войната срещу Украйна, започната от Путин, беше на 14 февруари 2014 г. с анексирането на Крим. Тогава в Източна Украйна пропутинските групировки се опитаха да разединят страната. През 2014г. опитът на Путин да завземе по-голямата част от Източна и Южна Украйна се провали и през 2022-ра година той просто продължи.

Трагично е, че тази война се подготвяше задкулисно в продължение на много години, Путин криеше намеренията си, руската пропаганда разпространяваше 24 часа на ден неверни твърдения, че Украйна не е независима държава, а Русия се опитваше да завземе територии. През това време международната общност не искаше да види и да чуе злото. Европейските лидери, водени от Германия, продължаваха да увеличават газовите доставки от Русия и така да увеличават богатството на Путин. По този начин той успя да подсили армията си, с която мислеше, че би могъл да завладее Европа.

Този срамен доклад на "Амнести интернешънъл", за който вие говорите, би трябвало да доведе до затваряне на тази организация. Подобно на много други западни организации, аз няма да се спирам на причините. Амнести е под влияние на кремълската пропаганда.

Има толкова много агенти на влияние, лобисти и симпатизанти на Путин в Европа и САЩ, които използват всяка възможност да разпространяват кремълските наративи. В медиите и в международни организации има бивши държавни служители и политици, които подкрепят неговите тези. Путин имаше 22 години на разположение, за да купи влияние и застъпници, които в момента използва много ефективно.

Възникнаха много въпроси от това, което казвате. За начало, в какво състояние са мрежите на влияние на Путин от лоялни лобисти, политици, журналисти и други?

Гари Каспаров: В момента виждаме, че има известно разединение, защото за изненада на Путин и неговите поддръжниците, общественото мнение в голяма част от страните в Европа подкрепя Украйна. Не съм сигурен дали в България е така, може би не, чух, че обществото е разделено на половина по темата. Но в повечето европейски страни, на първо място Полша и Балтийските републиките, както и в страните от Западна Европа, правителствата предприеха мерки под натиска на общественото мнение.

За изненада на Путин свободния свят в момента напълно подкрепя Украйна, макар че не предприемат всичко, което биха могли. Мерките, които до момента бяха предприети бяха много по-малко от това, което украинците поискаха и много повече от това, което Путин очакваше.

По повод на подкрепата за Украйна в българското общество, трябва да отбележа, че по-голяма част от гражданите подкрепят украинската кауза. Но вие споменахте Германия и Франция. Как оценявате действията на техните лидери. Те разговаряха с Путин по телефона, използваха средствата на дипломацията в началото на войната…

Гари Каспаров: Както вече казах, това не е достатъчно, но са стъпки в правилната посока. Когато Еманюел Макрон се опита да води преговори, това беше абсолютен провал, защото Путин не е готов на компромиси, той иска да спечели тази война и да завладее територии, а украинците не са готови да отстъпят и сантиметър от територията си. Няма място за преговори.

Що се отнася до Германия, канцлерът Шолц не е най-решителния политик. Не мисля, че той някога си е представял, че ще води държавата във време на война. Предшественичката му Меркел постави германия в пълна зависимост от евтиния руски газ, а сега немската икономика страда от тази зависимост, така че за Шолц в момента е трудно да маневрира в тази обстановка. Чака го тежка зима, в контекста на енергийната криза.

Да се надяваме, че европейците ще продължат да подкрепят мерките срещу Русия при тези обстоятелства. Тази зима ще бъде решаваща. Ако украинците продължат да отстояват позициите си и Европа не се огъне под натиска на кризата, то през пролетта, икономиката на Русия ще бъде съсипана и армията на Путин ще бъде унищожена.

За да обобщим тази тема и да преминем към следващата – правилно ли разбирам, че според Вас Западът не е направил всичко по силите си, за да спре войната в Украйна?

Гари Каспаров: Недостатъчно е меко казано. Войната се подготвяше над 10 години. Путин увеличаваше военните разходи за сметка на социалните, образователните и други сфери. В месеците преди инвазията Путин дислоцира 200- хилядна армия на източната граница на Украйна. Той също така придвижи военни кораби от тихоокеанския флот в тази посока. Ако Западът беше реагирал съответно и беше инвестирал повече в отбранителната мощ на Украйна и беше предприел действия за намаляване на зависимостта си от руски газ, нещата можеше да изглеждат по съвсем различен начин. Сега щетите от войната са в огромни размери и то не само материалните, тук говорим и за загубените човешки животи. Освен убитите и ранените, имаме над 10 млн. бежанци, 1/3 от територията на страната е разрушена и всичко това е в резултат на неглижиране и липса на желание у лидерите на свободния свят да реагират подобаващо. Ние бяхме свидетели на подготовката на тази война.

В началото на войната си мислихме и очаквахме, че санкциите ще засегнат икономиката на Русия до такава степен, че олигарсите ще свалят Путин от власт. Това обаче не се случи, способни ли са всъщност руските олигарси да го свалят от власт?

Гари Каспаров: Това е мит, разпространен на Запад. Олигарсите са ужасно богати, но зависими от Путин. Да, може би някои от тях биха искали да се дистанцират от него и да дадат своя принос за Украйна, но това не е толкова лесно, защото Русия е в ръцете на Путин и на КГБ. Държавна сигурност контролира страната, това е мафиотска структура. Единственият начин да бъде постигната политическа промяна в страната е, заедно със санкциите, които вече дават резултат, да има и военни загуби - украинската армия да разгроми Путин на бойното поле.

Историята показва, че обрат може да има само тогава, когато хората видят, че империята губи война. До момента Путин не печели, но и не губи войната. Само новината за военни загуби на фронта, може да обърне общественото мнение в Русия.

Всеки път когато говорим за смяна на режима в Русия, си представяме, че след Путин идва Алексей Навални. Не е ли обаче това наивно? Не е ли по вероятно да дойде на власт някой като Николай Патрушев?

Гари Каспаров: Това кой ще дойде след Путин зависи от начина на смяната на властта, защото ние говорим за края на неговия режим и за края на руската империя. Тази промяна е много по-дълбока отколкото смяната на лидери. Тук става въпрос за фундаментална смяна на курса на историята на Русия. Говорим за приключване на методите прилагани от столетия в Русия. Пълен рестарт от нула.

Трябва да изградим страната на ново и да изградим нови взаимоотношения със съседите си. Също така радикална промяна по отношение на вътрешната политика. Не мисля, че една свободна и демократична Русия ще може да продължи да съществува като империя. Това означава, че част от териториите ѝ ще се отделят от нея. Например Чечня, Дагестан или Татарстан.

Всъщност имаме две възможности – или да се върнем към границите на Киевска Рус и северозападните територии и да се опитаме да станем част от евроатлантическата цивилизация. Или Русия да стане сателит на Китай, който чака с нетърпение Русия да попадне в сферата на неговите имперски интереси.

В края на разговора, друга голяма тема от началото на войната е дали трябва да разделим спорта от политиката? Видяхме, че Аркадий Дворкович – президента на международната шахматна федерация и бивш политик бе преизбран на поста, а той е и руски гражданин…

Гари Каспаров: Това са много въпроси на едно място, нека се спрем на руските граждани по принцип. Единственият начин руските граждани да бъдат приети от свободния свят е да бъде изискано от тях да подпишат една проста декларация, предложена от Руския антивоенен комитет. Това е начинът за реабилитация на стотици хиляди, милиони руснаци, които са готови да скъсат с режима на Путин. Тази декларация осъжда престъпната война, започната от незаконния режим на Путин срещу Украйна и напълно признава териториалната цялост на Украйна. Ние даваме възможност на руските граждани легално да се включат в обществения живот и да бъдат приети от свободния свят.

Що се отнася до спорта и политиката, диктаторите винаги са имали слабост към спорта и са го използвали за политически цели. Аз имам личен опит с това. Международната шахматна федерация е под контрола на КГБ от 1982г., за това не е изненада, че Дворкович беше преизбран, тази организация е безнадеждно корумпирана.

Важното е, че Дворкович беше дълго време дясна ръка на Дмитри Медведев. Той се движеше в тези кръгове, но не става въпрос толкова за него, колкото за европейските делегати, които гласуваха за него, което е лицемерие. Нямам планове да работя с федерацията, която напуснах преди години. Можехме да спрем преизбирането му, защото има делегати, които са твърдо против политиката на Путин, но въпреки това гласуваха за Дворкович, което само потвърждава лицемерието и корупцията.

БНР

√ Министър Христов: Решение за преговори с "Газпром" може да се очаква най-рано след седмица

Решение дали България ще преговаря и с руския монополист "Газпром" може да се очаква най-рано след седмица.

Такива преговори ще има само, ако се окаже, че България няма да може да си осигури всички необходими количества газ за зимата, потвърди министърът на енергетиката Росен Христов:

"Изчакваме да видим какво ще се случи с другите опции, да направим един окончателен анализ на необходимите количества газ, които са ни необходими, за да осигурим индустрията. Също и ценови анализ при какви нива на цената индустрията може да функционира. На нас ни трябва газ, който хората да могат да си позволят да купят и да работят. Така, че тези финални стъпки буквално ги завършваме тази седмица и другата, отчитаме също и възможността да работим с интерконектора, който е важна част от общия план. И тогава вече окончателно ще решим какви количества е необходимо да договаряме с "Газпром".

Министърът на енергетиката посочи, че крайният срок за пускане на търговски количества газ по новата връзка с Гърция е 1 октомври. Уговорката с фирмата строител "Авакс" е в сряда да представи график за всички дейности, които остават да се извършат по интерконектора с Гърция включително и процедурите по получаване на акт 15 и акт 16:

"В момента в тръбопровода има газ, но в момента газопроводът е като голям цистерна. Затапен е и от двете страни, като е пуснат газ под налягане, за да се провери за теч. Газ през него не тече. Нас ни интересува това нещо да може да пренася търговски количества газ, а не експериментално, не някакви тестове. Това нещо да може да работи".

√ Д-р Асен Меджидиев: Скъсяваме карантината и за ваксинирани, и за неваксинирани

Тази седмица се създава работната група за остойностяването на лекарския и сестринския труд Интервю на Лора Търколева с д-р Асен Меджидиев

Типът вирус и мутацията са различни в сравнение с предходните вълни. Затова и експертен съвет взема адекватни мерки седмица за седмица, които да не важат цял месец.

Това поясни пред БНР служебният министър на здравеопазването д-р Асен Меджидиев относно актуалната ситуация с коронавируса.

"Бяха бракувани много ваксини – над 1 300 000 опаковки бяха бракувани", уточни той и посочи, че вече се дава възможност да се отваря флакон с ваксини и при по-малко желаещи да се ваксинират.

Трябва да има различен период на карантина за ваксинирани и неваксинирани с малка разлика, смята Меджидиев. "Говорим категорично за скъсяване на периода на карантина и за ваксинирани, и за неваксинирани. Повечето хора след петия, шестия ден вече не разпространяват заразата. По този начин ще разтоварим населението от тази ограничителна мярка, ще помогнем на бизнес, на всички", заяви той в предаването "Преди всички".

Лекарите, които в момента ваксинират, ще получат парите си със задна дата, увери служебният здравен министър. "От юли месец, със задна дата. Това ще влезе в сила".

По темата с тестовете за Covid-19 той потвърди, че се надява от идния понеделник да могат да се издават такива електронни направления за безплатно тестване.

Тази седмица се създава работната група за остойностяването на лекарския и сестринския труд, стана ясно от думите на Меджидиев.

"Имаме остойностяване на всичко останало в сферата на медицината, изключая труда на лекаря, на сестрата и на фелдшера, на целия екип, който извършва медицинската услуга".

"Мислим за изграждане на факултет за обучение на парамедици, които да се включат в спешната помощ", каза още Асен Меджидиев. Той е на мнение, че въпреки късия хоризонт на служебното правителство, някои от инициативите му в здравния сектор могат да заработят.

Здравният министър даде и информация за състоянието на двете деца, които бяха транспортирани от Стара Загора в "Пирогов" в София след катастрофата със сръбския автобус.

Оперираното дете е в съзнание, в по-добро общо състояние. Операцията е преминала добре. Другото дете все още е в критично състояние, не е в пълно съзнание. При него продължават реанимационните мероприятия.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл .

√ До 17 септември се приемат заявленията за гласуване по настоящ адрес

От Централната избирателна комисия напомнят, че гласуването в страната се извършва по постоянен адрес, който е вписан в личната карта.

Ако избирател има регистриран настоящ адрес в друго населено място и желае на втори октомври да гласува на него, трябва да подаде заявление в срок до 17-ти септември включително.

Когато постоянният и регистрираният в общината настоящ адрес на избирателя са в различни населени места, той може да подаде заявление, по утвърден от ЦИК образец, да гласува по настоящия адрес, като адресира документа до кмета на общината.

Заявлението може да се подаде и по електронен път през интернет страницата на ГРАО, като избирателят впише данните си и посочи телефонен номер.

Електронен подпис не се изисква. От ЦИК напомнят също, че избирател, който е гласувал по настоящия си адрес на изборите през миналата година и желае това да се случи и сега на 2 октомври, трябва да подадено ново заявление за гласуване по настоящия си адрес.

Студентите, които учат в друго населено място от постоянния си адрес, могат да гласуват в града, където е учебното заведение и в избрана от тях секция.

Но, тъй като, вероятно, няма да имат заверена студентска книжка към датата, е необходимо да имат поне удостоверение от висшето училище".

До този момент за участие в изборите за народни представители са подали документи за регистрация 14 партии и 1 коалиция.

Днес се очаква още документи да внесат от БСП за България, "Демократична България", "Възраждане", ВМРО и "Ние идваме".

Крайният срок за подаване на заявление за регистрация в ЦИК на партиите и коалициите е до 17,00 часа на 17 август, напомнят от комисията.

√ НОИ: Разходите за пенсии от януари до юли са с над 11% по-високи спрямо същия период на 2021 г.

Разходите за пенсии от януари до юли са с над 11 процента по-високи спрямо същия период на миналата година. Заради недостигащите суми от осигуровки, към Националния осигурителен институт са преведени над 4 милиарда лева от държавния бюджет, показва месечният отчет на Института.

Към 31 юли общият размер на отчетените приходи от осигуровки е 5,541 млрд. лева, което е ръст от близо половин милиард лева спрямо 31 юли миналата година. Общо отчетените разходи на НОИ са 9,755 млрд. лева.

Покачването е също с повече от половин милиард лева, а само за пенсии са платени 8,336 млрд. лева.

Следващата по значимост и големина група разходи са тези за паричните обезщетения и помощи по Кодекса за социалното осигуряване, които към края на юли са били 1,187 млрд. лева и също нарастват с 15 милиона лева на годишна база.

Към бюджета на общественото осигуряване са направени трансфери от държавния бюджет от над 4 млрд. лева. Повечето от тях покриват недостига от осигуровки.

√ Хотелиерите в стрес от нестабилната обстановка, инфлацията и недостига на персонал

Противоречиви отзиви пристигат от българското Черноморие това лято. Туристическият бранш не е единодушен в оценката си за сезона. Някои го определят като слаб, други пък са доволни, като отчитат немалък ръст на туристите. Но всички са категорични – войната в Украйна, неизвестността и инфлацията правят невъзможно всяко планиране, а и не е ясно дали бизнесът им е на печалба или на загуба покрай галопиращите цени на пазара.

Според допитване на Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели, през първото полугодие на тази година много малка част от хотелиерите могат да се похвалят с ръст на приходите, който да е по-висок от инфлацията. Същевременно 43% от тях са били принудени да повишат между 10 и 20% цените на услугите си.

Веселин Налбантов, заместник-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) и собственик на хотел в Слънчев бряг, твърди, че хората са "ошашавени от хаоса с цените" , а това е сериозен стрес за бизнеса му. "Например в момента ВИК Бургас завиши цената на водата двойно. Те казват, че е с 60%, а на практика ръстът е с почти 100%, да не говорим за неизвестността около газа…", обяснява хотелиерът и добавя:

"При мен почиват англичани, румънци, поляци, чехи, имаме и някой друг немец. Преди работих предимно с немци, сега няма такова голямо количество. Румънците и поляците компенсират липсата на гости от Русия, а руснаците бяха прекрасни клиенти! Някои твърдят, че при нас има и украинци, но няма такива. Те са във война. Всъщност войната най-много вреди на нашия бранш."

Недостигът на персонал е тревожна тенденция, която сериозно се задълбочи покрай пандемията. Налбантов обаче не е съгласен, че причината е ниското заплащане:

"Непрекъснато се говори, че не плащаме, а плащаме много повече, отколкото можем да изкараме. Ще ви направя една малка сметка. През 1989 г. Слънчев бряг беше потънал в растителност и с едва 38 хиляди легла. В момента курортът разполага с 500 хиляди. За обслужването на тези легла са необходими десетки хиляди работници. Ние откъде да ги вземем?" – пита Налбантов. И добавя, че при него няма заплата на неквалифициран работник под 1000 лв. В момента в хотела му работят хора от Киргизстан и Украйна. Миналата година наел персонал от Сенегал. "Но това са временни работници и е ходене по мъките. Плащам им и самолетните билети и ми излиза дори по-скъпо от това да наема българи"

– твърди хотелиерът.

Въпреки добрата заетост по Черноморието това лято, хората в бранша не са сигурни дали до края на сезона няма да са на загуба. Причините са не само войната, инфлацията, недостигът на персонал, газовата криза и пр., но и нестабилната политическа обстановка в страната ни. В момент, когато секторът се нуждае от решителна и ефикасна подкрепа от държавата, България отново е със служебно правителство, на прага на поредните парламентарни избори с непредвидим изход. Налбантов и колегите му очакват след изборите Министерството на туризма най-сетне да бъде оглавено не от политическа фигура, а от представител на бранша, който да е наясно с действителните проблеми в сектора.

√ "Булгаргаз" иска ново 6-процентово поскъпване на газа за септември

„Булгаргаз“ предлага ново 6-процентно поскъпване на цената на природния газ за септември. Така синьото гориво ще достигне до рекордната цена от 315.61 лв. за мегаватчас без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС (около 161,37 евро за MWh).

Ръстът се дължи не само на цените на природния газ на европейските борси, но и на ръстът на американския долар, чиято стойност се увеличи с 2.99 на сто.

За август поскъпването на газа беше с рекордните 60 на сто и цената му достигна 297,89 лв. за мегаватчас.

Договорите за септември на борсата в Нидерландия TTF се сключват на цена около 220 евро за мегаватчас (около 430 лева за MWh) в края на търговията в понеделник, след като по-рано през деня дори удариха ценови пик от близо 230 евро (близо 450 лева за MWh).

Газовите TTF фючърси за последното тримесечие на 2022 г. пък поскъпнаха в понеделник до нива от 235 евро за мегаватчас (малко под 460 лева за MWh). Фючърсите за първото тримесечие на 2023 г. пък достигнаха ниво от 228,50 евро за мегаватчас, а тези за втрото тримесечие на следващата година - ниво от малко над 201 евро за мегаватчас - все цени около и над 400 лева за мегаватчас.

Графика на септемврийските газови TTF фючърси (в евро за мегаватчас)

√ Движението в Русе по маршрута към Дунав мост е блокирано от чакащи автомобили

Движението в Русе по маршрута към "Дунав мост" и съседните населени места в източна посока е блокирано отново от товарни и лични автомобили, които чакат да преминат граничния пункт с Румъния.

Вече месеци наред хората, които трябва да преминат по международния път към Румъния, са жертва на тапите, които образуват товарните автомобили. Липсата на места за престой и лошата организация на движението доведе до километрични опашки и проблеми от ранните часове на днешния ден.

Освен за леките автомобили, проблем има и за градския транспорт.

Ситуацията изглежда напълно безнадеждна заради липсата на адекватни решения, а трафикът от товарни автомобили е двоен вече шест месеца и няма изгледи скоро това да бъде променено.

√ Безплатно обучение на младежи по финансова грамотност

Разговор на Христина Иванова със Сребрина Ефремова

Младежи от 15 до 29 години могат да се запишат за безплатното финансово обучение, което ще се проведе присъствено или онлайн този четвъртък - 18 август, от 10:30 часа, съобщиха от фондация "Каузи".

Сред темите и въпросите, които ще бъдат засегнати, са:

- 10 важни правила за управлението на парите за тийнейджъри

- Как да се учим от грешките на другите?

- Личен бюджет. Възможно ли е сами да изчисляваме приходите и разходите си?

- Финансов кредит, стоков кредит, кредитна карта – какво трябва да знаем за тези неща?

Обучението е част от цикъл за усвояване на умения на 21-ви век - финансова грамотност, дигитална грамотност, гражданска активност и лидерство, обясни пред Радио София Сребрина Ефремова - изпълнителен директор на фондация "Каузи":

"Ще направим упражнения, свързани с правилото 50:30:20, ще говорим за различните финансови документи, например какво пише във фиша за заплата, какво значи трудов договор, и какво - граждански. Обучението ще засегне много теми, затова ангажиментът е целодневен и интензивен."

Присъственото обучение ще бъде проведено в сградата на 90. СУ „Ген. Хосе де Сан Мартин“ в ж.к. "Люлин". Всеки регистриран за оналйн обучение ще получи линк към срещата ден преди провеждане на събитието.

Днес (16 август) е крайният срок за записване. Регистрационната форма е тук .

√ Безработицата остава рекордно ниска - 4,2%

И през месец юли се запазва рекордно ниското равнище на безработицата от 4.2 процента, същият е бил процента и за юни, отчита Агенцията по заетостта. Регистрираните в бюрата по труда, се увеличават незначително със 416 души, като това се дължи основно на регистриращите се украински бежанци със статут на временна закрила.

В края на летния сезон заявените свободни работни места на първичния пазар на труда са над 11 хиляди, най-много - една четвърт от тях, са в преработващата промишленост. Работна ръка се търси също в хотели и ресторанти, в образованието, търговията, ремонтни дейности , както и в държавното управление.

√ Стабилизация на британската безработица на ниво от 3,8%

Нивото на безработица в Обединеното кралство се стабилизира през трите месеца до края на юни на ниво от 3,8% спрямо предходните три до края на май, показват данни на официалната британска статистика ONS.

По този начин безработицата във Великобритания се стабилизира малко над близо 50-годишното дъно от 3,7%, отчетено през първото тримесечие на настоящата година (най-ниско ниво от декември 1974 г.) и е с 0,2 процентни пункта под нейното ниво преди началото на коронавирусната пандемия, отбелязва британската статистика.

В същото време трудовата заетост продължава да нараства, посочи още ONS, като броят на заетите лица се увеличи със 160 хиляди през второто тримесечие на годината, но по-слабо от очакваното повишение с 256 хиляди.

Продължава да се повишава и заетостта през юли - със 73 хиляди до рекордна трудова заетост от 29,7 милиона.

Днешните силни данни предполагат, че свиването на разходите за живот все още не е засегнало пазара на труда на Обединеното кралство.

Междувременно средните седмични доходи за трите месеца до юни, включвайки бонусите, се повишиха през трите месеца до юни с 5,1% до 611 британски лири в сравнение със същия период на година по-рано и след растеж с 6,4% през предходния тримесечен период до май. Изключвайки бонусите, осреднените седмични доходи за периода април - юни 2022 г. се увеличиха с 4,7% след повишение с 4,4%

Доходите обаче намаляват през юни с 2,8% на годишна база, когато се вземе предвид високата инфлация, като това представлява осми пореден месец на спад на реалните доходи. В рамките на второто тримесечие реалното заплащане на труда се понижава с 3 на сто.

√ ДНР обвини чужди военнопленници за наемници, смъртна присъда грози трима

Съд в самопровъзгласилата се Донецка народна република (ДНР) обвини петима чужденци, заловени да се бият за украинските сили, че са наемници, и заяви, че трима от тях могат да получат смъртно наказание, предадоха световните агенции и БТА.

Британецът Джон Хардинг, хърватинът Векослав Пребег и шведът Матиас Густафшон, заловени в зоната на пристанището на град Мариупол, могат да бъдат осъдени на смърт съгласно законите на ДНР. Смъртното наказание може да им бъде

наложено по обвинение за опит за завземане на властта със сила и заради участие във въоръжен конфликт в качеството им на наемници.

Други двама британци – Дилан Хийли и Андрю Хил, също бяха обвинени, но не са заплашени от екзекуция. Никой от петимата подсъдими не се призна за виновен. Съдът заяви, че процесът ще продължи в началото на октомври. Първият от тях е обвиняван само в това, че е наемник, а вторият, че е уреждал наемници за Украйна.

Хърватското външно министерство заяви в отговор на обвиненията срещу Пребег, че „Хърватия отхвърля обвинението и не го смята за обосновано и законно, защото противоречи на международното право и международните конвенции за отношението към задържани цивилни и военнопленници“.

Донецките власти през юни осъдиха на смърт двама британци и един мароканец, заловени да се бият на страната на украинските сили срещу Русия, по обвинения в опит за насилствено завземане на властта и наемничество.

В Русия от 1997 г. има мораториум срещу смъртното наказание, но нещата не стоя така в двете сепаратистки територии в Източна Украйна.

√ Шойгу и Гутериш обсъдиха ситуацията около сигурността на АЕЦ "Запорожие"

Руският министър на отбраната Сергей Шойгу и генералният секретар на ООН Антонио Гутериш обсъдиха ситуацията около сигурността в Запорожката атомна централа в Украйна. Междувременно Киев призова за нови санкции срещу Русия и подчерта евентуалните последствия от катастрофа в най-голямата ядрена централа в Европа.

Продължават взаимните обвинения за нанасени удари срещу атомната електроцентрала в Запорожие. Руските сили, които са я окупирали, предлагат временно спиране на огъня.

Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш разговаря с руския министър на отбраната Сергей Шойгу за условията за безопасни операции в Запорожие, съобщиха ООН и Русия. Москва обяви, че ще направи "всичко необходимо", за да позволи на специалисти от Международната агенция за атомна енергия да посетят съоръжението, но предупреди, че мисия през Киев би била твърде опасна.

Говорителят на световната организация Стефан Дюжарик каза, че ООН може да осигури логистика и подкрепа за сигурността, ако Русия и Украйна се съгласят.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски отново призова руските сили да се изтеглят "без никакви условия" от окупираната Запорожка атомна централа. В традиционното си ежедневно обръщение Зеленски обвини Москва, че не спира с провокациите и обстрелът на територията на централата продължава.

"Под прикритието на АЕЦ "Запорожие" окупаторите обстрелват близките градове и населените места. Руските войски крият боеприпаси и оборудване направо в съоръженията на завода - де факто заводът е миниран".

"Всеки евентуален радиационен инцидент в Запорожката АЕЦ може да бъде удар и за страните от ЕС, и за Турция, и за Грузия, и за страни от по-отдалечени региони", предупреди Зеленски, като подчерта, че въпросът вече е изнесен на най- високо международно ниво, визирайки Организацията на обединените нации (ООН) и Международната агенция за атомна енергия (МААЕ).

Зеленски призова международната общност да приеме нови строги санкции срещу Русия и да не се поддава на ядрения шантаж.

"Светът се бори от много десетилетия за правилен контрол върху всички дейности с ядрени материали и радиационна безопасност. Ако сега светът не покаже сила и решителност да защитава една ядрена централа, това ще означава, че светът е изгубил. Той ще изгуби пред тероризма. И ще се поддаде на ядрен шантаж. Все още има шанс да предотвратим това поражение."

По-рано украинските власти съобщиха, че са поразили база, използвана от руската паравоенна групировка Вагнер, както и мост в окупирания от руската армия град Мелитопол. Украинската армия обяви контраофанзива в южната част на страната и вече си върна контрола върху десетки села, а руската армия е на път да бъде изтласкана на другия бряг на река Днепър. Зеленски отново призова руските сили да се изтеглят от окупираната централа. Във видеообръщението си тази нощ Зеленски обвини Москва, че не спира с провокациите и обстрелът на територията на централата продължава.

√ Китайската централна банка понижи основните си лихви

Китайската народна банка (PBoC) неочаквано намали основния лихвен процент за първи път от януари насам в опит да съживи търсенето на кредити в подкрепа на засегнатата от Covid-19 азиатска икономика.

Централната банка понижи в понеделник лихвения процент за едногодишните средносрочни заеми за някои финансови институции с 10 базисни пункта до 2,75%.

Банката също така заяви, че е пласирал 400 милиарда юана чрез своя едногодишен среден кредитен механизъм, заменяйки по-малко от 600-те милиарда юана заеми с падеж тази седмица. Тази операцията доведе до нетно изтегляне на свежи средства от банковата система в размер на 200 милиарда юана.

PBoC също така инжектира 2 милиарда юана чрез седемдневни обратни репо сделки, като същевременно намали цената на заема (лихвата) по тези 7-дневни репоаукциони също с 10 базисни пункта до 2,0%.

Решението е факт, след като по-рано днес бяха представени по-слаби от очакваното данни за индустриалното производството и продажбите на дребно в Китай през юли.

Китайското индустриално производство нарасна през юли с 3,8% на годишна база при очаквания за растеж с 4,9%, като спрямо юни производството се повиши с 0,38%.

Производството и доставката на електроенергия, топлоенергия, газ и вода нараснаха с 9,5% спрямо юли 2021 г., преработващата промишленост - с 8,4% и добивната - с 8,1%.

В същото време продажбите на дребно в Китай са се увеличили с 2,7% през юли на годишна база, съобщи Националното статистическо бюро. По този начин продажбите през юли бяха значително по-ниски от очакваното, като прогнозите предвиждаха ръст от 4,9%. На месечна база продажбите на дребно са нараснали с 0,27% спрямо юни 2022 г.

Капитал

√ Стара Загора: нов общ устройствен план, нов главен архитект и нови надежди

Градът изпревари много други в приемането на регулациите и очаква ефектите от въглищната трансформация и евентуално нови инвестиции

Темата накратко

• Нови зони за инвестиции и разширяване на индустриалния потенциал са основен акцент в новия план на община Стара Загора.

• След дълги години борба общият устройствен план запазва статута на 'Бедечка" като зелено пространство, предстои зелените терени в парка да се придобият от общината.

• Общината има и нов главен архитект, след като КОНПИ установи конфликт на интерес при стария.

Стара Загора рядко бива давана за пример. Но в последния месец две събития маркираха излизането на града с едни гърди напред. Съвсем наскоро - в началото на юли, след провеждането на конкурс бе назначен нов главен архитект - Младен Иванов. Причината за смяната на арх. Виктория Грозева на поста е установен от КПКОНПИ конфликт на интереси.

Месец по-рано пък с пълно единодушие в общинския съвет бе приет и новият общ устройствен план (ОУП) на града, който по думите на кмета на Стара Загора Живко Тодоров чертае индустриалното развитие и включването на околните села като потенциални зони за инвестиции. Това е изцяло в унисон и с по-дългосрочната финансова политика на общината, заложена в плана ѝ за интегрирано развитие за следващите 7 години, в който се набляга преимуществено на икономическия растеж и трансформацията на региона.

Така в рамките на няколко месеца Стара Загора реши два свои проблема - прие градоустройствената си политика за идните 10-15 години и чрез конкурс назначи главен архитект, който да съблюдава изпълнението на взетите решения за бъдещето на града.

Приемането на ОУП е проблем, с който много други общини не могат да се справят, а крайният срок всяка община да има такъв план наближава (виж карето). Такова е положението например в Царево, където вече няколко години не могат да се координират специфичните норми за парк "Странджа" с желанието за застрояване по Черноморието.

Съседният на Стара Загора Пловдив пък вече повече от 4 години не може да стигне до съгласие за изменението на общия устройствен план, а политическите представителите в града намират в това повод за противопоставяне. В София едва в началото на миналата година стартира поредица от срещи с експерти за изготвянето на нов план, който се очаква да бъде внесен за гласуване в средата на 2024 г.

Глад за терени за инвестиции

„Най-голямото достойнство на този ОУП е, че той разширява обхвата на индустриалните зони в Стара Загора, вкл. общински и държавни терени. Около селата също се обособяват зони за инвестиции“. (Живко Тодоров кмет на Стара Загора)

До момента тези зони не са били обхванати от общия устройствен план и са пречели на развитието на индустрията. Тодоров обясни, че индустриална зона "Загоре" е 116 дка, като от тях почти всички терени са заети, поради което на последната общинска сесия е гласувано нейното разширяване. Същото потвърди и д-р Румяна Грозева - изпълнителен директор на Агенцията за регионално икономическо развитие, Стара Загора.

"С новия общ устройствен план има предпоставки за привличане на нови инвеститори, но трябва да бъдем много гъвкави, защото това, което на нас в момента ни се струва подходящо, не означава, че утре ще бъде подходящо, нека не забравяме какво се готви за Стара Загора като регион и това, което e определено като територии, може да е недостатъчно и да не отговаря на изискванията на инвеститорите", припомня Грозева.

Тя отбеляза, че въпреки че инвестициите дават добавена стойност, много внимателно следва да се подхожда към употребата на земята, а и намирането на терени е необходимо, но недостатъчно условия за привличане на инвестиции, които наистина да развият региона, в което трябва да се намеси и държавата.

В допълнение към това новият общ градоустройствен план включва всички 51 села в рамките на общината за разлика от досега действащия, в който влизат едва една четвърт от тях. Това е било проблем заради покачващия се интерес към старозагорските села както по отношение на жилищно застрояване, така и в посока на изграждане на промишлени обекти. Бъдещето на летището

Идеите за превръщане на терените на бившето летище в индустриална зона многократно противопоставиха хората в града. От едната страна бяха тези, които вярват в бъдещето на въздушния транспорт като начин Стара Загора да се развива, а от другата - хората, които виждат в терените индустриалния потенциал.

По думите на кмета Тодоров това е и най-големият проект, заложен в ОУП-а, като за разширяване на индустриалните възможности на града на терените на бившето летище ще бъдат водени разговори, за да се включат в плановете ѝ за развитие на индустриалните зони. "С оглед на зелената сделка и това, което предстои като трансформация в региона, би било много хубаво тези 2200 дка се развиват като зона за индустрия и там да се създадат работни места, които да поемат бъдещите свободни работници", допълни Живко Тодоров.

Румяна Грозева обясни обаче, че терените на бившето летище са зона, много близка до жилищен квартал в града и до териториите на близките села. Това води до смесване на жилищни и индустриални зони и решенията трябва да се взимат предпазливо.

„Какъвто и инвеститор да се привлече там, производството трябва да е чисто и наистина да подобрява качеството на живот, а не да го влошава от гледна точка на повече замърсяване на въздуха, водите и почвите.“ (Румяна Грозева) Тя добави още, че не вижда светлина в тунела за решаване на казуса с държавата и с Държавната консолидационна компания относно летището. "Доколкото ми е известно, върху летището има и запори. Много дълга сага ще бъде това", добавя Румяна Грозева.

Официално зелено

Освен че чертае насоките за развитие, новият ОУП поправя и редица проблеми на града. Така например с плана се затвърди статутът на парк "Бедечка", за който преди 5 години бе проведен местен референдум, като зелено пространство. Проблемът там е, че голяма част от терените са частни след протеклата реституция. По предходен общ устройствен план от 2011 г. и приет въз основа на него ПУП близо 400 дка от парка са отредени за жилищен квартал, а през 2016 г. започва и строителството на кооперации, което предизвика протести и бурни реакции в града. Оттогава до днес многократно са водени разговори между местната власт, протестиращите и собствениците на терените, на които ОУП-ът постави край. "Това, че се повтаря волята тази зона да е парк, е похвално. Очевидно е в синхрон с обществения интерес и в известна степен е пример, че подобни казуси могат да се обръщат - тоест след като десетилетия наред се е вървяло в посока застрояване, сега се върви в посока запазване на озеленената територия. Това, което предстои, е затвърждаване на тази воля през приемане на подробен устройствен план, но това не променя факта, че общия устройствен план потвърждава парка, тъй като това е рамката и има приоритетен статус" , коментира политологът Първан Симеонов, един от дейците по запазването на "Бедечка".

По думите на кмета Тодоров предстои да бъдат придобити от общината терените в парка чрез замени за общински терени, които администрацията притежава. Симеонов пък е категоричен, че коректните собственици трябва да бъдат адекватно овъзмездени и че темповете, с които това ще се случи, изцяло зависят от общинската администрация.

Също така при приемането на миналия ОУП параметрите му не са били спазвани и са били приемани ПУП-ове в несъответствие с него. Така се стига до ситуация, в която ОУП-ът казва едно, а ПУП-овете - друго. Сега тези ПУП-ове - незаконни спрямо стария план, са отчетени и параметрите им за съответните терени са отразени в новия ОУП, така че да няма разминаване между документите.

Планът е единодушно приет от общинския съвет и вече е в действие. "Към него имаме в момента общо 12 жалби, като от тях 10 са отпаднали, а другите 2 се разглеждат в съда. Но те не го спират изцяло, а само в засегнатите от обжалването части. Двете жалби са на собственици, които не искат имотите им да бъдат вписани по този начин, както е по новия ОУП", обясни Тодоров.

Новото лице на строителството

Бившият главен архитект на община Стара Загора арх. Виктория Грозева беше освободена от поста, след като Административният съд в Стара Загора потвърди наложената от КПКОНПИ глоба за конфликт на интереси.

Става въпрос за разрешение, което арх. Грозева е издала за изработване на подробен устройствен план на дружество, собственост на съпруга ѝ през 2020 г., а сигналът в КПКОНПИ е подаден през 2021 г. по думите на Живко Тодоров.

"Аз съм провел разговор с нея, че ако това решение бъде потвърдено, ще я помоля да напусне, тъй като това не изглежда добре. Веднага след решението говорихме. Тя си подаде първоначално молба за преназначаване на друг пост в общинската администрация. Но при повторен разговор с нея сметнах, че не е добре да остава в администрацията, така че я помолих да си подаде молба за напускане", разказа за "Капитал" Тодоров.

Арх. Грозева е назначена също с конкурс, след като през 2016 г. нейният предшественик арх. Иван Кирчев е отстранен отново заради конфликт на интереси - този път свързани със съпругата му и отношението ѝ към строителство в парка "Бедечка". За разлика от Пловдив, където настоящият главен архитект Димитър Ахрянов е назначен от кмета Здравко Димитров без провеждане на конкурс, в Стара Загора след отстраняването на арх. Грозева веднага се организира конкурс. В дадения от общината срок кандидатури са подали само двама души. Ниският интерес към конкурса за главен архитект Живко Тодоров обяснява с ниските заплати в общинската администрация за сметка на заплатите на архитектите и проектантите в частния сектор. Спечелилият кандидат е арх. Младен Иванов, който родом е от Стара Загора, но досега е живял и работил в София.

Финансирането - от МРРБ

Новият общ устройствен план е изготвен с финансиране от програмата на МРРБ, която цели да обезпечи наличието на такива планове във всички общини с оглед предвиденото изменение от 1 януари 2023 г., според което без ОУП общините няма да могат да приемат подробни устройствени планове. За периода от 2014 г. до 2021 г. МРРБ са отпуснали около 20 млн. лв. за тази си дейност, а за 2022 г. са предвидени още 4.2 млн. лв. Обществената поръчка за изготвяне на предварителен проект на Стара Загора е на стойност 185 хил. лв. (без ДДС), а изпълнителят по нея е софийската фирма "Агора 66", избрана в началото на януари 2020 г.

√ ВЕИ секторът: Забавянето на разрешителните за вятърни ферми спъва "зелените" цели

В Германия, Испания и Полша над осем пъти повече вятърни мощности чакат да получат одобрение, отколкото се изграждат

Правителствата по света трябва да ускорят процеса по одобряване на новите вятърни паркове или рискът е да не могат да се изпълнят глобалните ангажименти за намаляване на въглеродните емисии. За това призовават ръководителите на две от най-големите компании за възобновяема енергия, цитирани от Financial Times. Главните изпълнителни директори на

датските Vestas и Orsted - съответно най-големият производител на вятърни турбини и най-големият разработчик на офшорни вятърни ферми, посочват, че световните лидери трябва да превърнат в дела "зелените" си обещания и да улеснят прекалено сложния процес по планиране.

Според главния изпълнителен директор на Orsted Мадс Нипър е необходимо "фундаментално преосмисляне" и "драматично скъсяване" на процедурата по даване на разрешителни. Докато Хенрик Андерсен, главен изпълнителен директор на Vestas, твърди, че правителствата не правят достатъчно, за да намерят решение на енергийната криза. И допълва: "Прекарваме много време в слушане защо те се извиняват, че не са направили каквото е трябвало през последните пет години." По думите му е нужна работна група във всяко правителство, която да забързва издаването на разрешителни за "зелени" проекти.

Забавяне с години

Проблемът стана още по-видим на фона на глобалната енергийна криза и особено предвид усилията на ЕС да скъса със зависимостта си от руските енергийни доставки. Но ВЕИ секторът отдавна твърди, че въпросът спъва вятърната индустрия, тъй като проектите могат да бъдат забавени с години заради сложен процес и законови пречки. Понякога се стига дори до случаи, в които дизайнът на турбините вече е остарял, докато се издадат всички разрешителни.

Според Брюксел такива проекти трябва да получават одобрение в рамките на една-две години.

През май Европейската комисия ускори опитите да бъдат забързани процедурите с мотива, че в европейските закони трябва да се запише, че възобновяемите енергийни източници са от "най-съществен обществен интерес". Според Брюксел такива проекти трябва да получават одобрение в рамките на една - две години.

ВЕИ секторът обаче все още е недоволен от скоростта, с която се случват нещата в някои държави, в които множество проекти изчакват започването на процеса по одобрение. Например в Германия, Испания и Полша над осем пъти повече вятърни мощности чакат да получат разрешителни, отколкото се изграждат.

Амбиции, но и мерки

Мадс Нипър посочва за пример САЩ, където нов законопроект за климата, който скоро ще влезе в сила, насърчава вятърната и слънчевата енергия, както и използването на възобновяема енергия за производството на водород. Той смята, че американското законодателство е ключово за "зелените" цели на страната, но подчертава, че заедно с такива инициативи е необходимо и "фундаментално скъсяване" на процеса по одобряването на проектите.

Проектите могат да бъдат забавени с години заради сложен процес и законови пречки.

Според главния изпълнителен директор на Orsted правителствата трябва с действия да подкрепят своите изказвания: "Амбициите са много важни и те постоянно се повишават. Но това е само първата стъпка и трябва да последват политически мерки".

3e-news.net

√ България продължава да се бори с три тежки наказателни процедури в екологията - за депата, фините прахови частици и високите нива на серен диоксид

Тези три наказателни процедури ще са приоритет за служебния министър на околната среда и водите Росица Карамфилова

Три наказателни процедури са основен приоритет на служебния министър на околната среда и водите Росица Карамфилова - за рекултивация на депа, замърсяването на въздуха с фини прахови частици и високите норми на серен диоксид. Карамфилова представи приоритетите и екипа си вчера пред журналисти. Към настоящия момент в областта на екологията България има 16 наказателни процедури, 5 от тях са в начален етап, 6 от тях са на последен етап от наказателна процедура, в съдебна фаза има 2 наказателни процедури, а 3 от процедурите са установени в съда”, коментира Карамфилова, цитирана от БГНЕС.

Първата наказателна процедура, по която ще се работи е свързана с рекултивацията на депа в 8 общини – Бяла, Перник, Велинград, Дупница, Пирдоп, Бобошево, Кочериново и Кърджали. Необходимо е да се предприемат спешни действия за изпълнение на проектите за техническа рекултивация на депата за битови отпадъци. Преди година ЕК предупреди, че предстои страната ни ще бъде изправена пред Съда на ЕС за заплащане на значителни по размер финансови санкции заради нерекултивирани 43 депа за неопасни отпадъци. Към момента остават 8 такива депа, за които България трябва да положи максимални усилия по рекултивацията им, така че да бъде намален размерът на санкциите.

„До 30 септември остават 45 дни, мисията е почти невъзможна, но мисля, че с общи усилия можем да придвижим нещата напред. Проведохме среща със 7 общини и кметовете са наясно, че ще трябва да започнат работа по рекултивиране на депата. Силите и ангажиментите, които трябва да се изпълнят са изключително големи. Целта на новото ръководство е санкциите да бъдат намалени.

Втора наказателна процедура е свързана с неспазването на нормите за фини прахови частици. През 2021 г. ЕК образува дело срещу България и иска да бъдат наложени финансови санкции. „На 21 септември тази година България трябва да се яви в т.н “устно състезание”, за да докаже дали предприетите мерки дават резултат. Въпреки известния напредък замърсяването на въздуха в България буди сериозно безпокойство, коментира само преди дни еврокомисарят по околна среда в специално интервю за 3eNews Виргиниюс Синкявичюс. Превишаването на пределно допустимите стойности на ЕС е систематично и трайно. България все още е една от държавите членки с най-много смъртни случаи, свързани със замърсяването, брой загубени години живот и излагане на градското население на микрочастици. Следователно България е първата държава-членка, изправена пред съда. Комисията е възприела систематичен подход, за да се увери, че държавите-членки спазват задълженията си за надлежно наблюдение и предприемат мерки за задържане на превишения на опасни замърсители като прахови частици (PM), азотен диоксид (NO2) или серен диоксид (SO2). Многократно и бившият

министър на околната среда и водите Борислав Сандов коментираше, че нарушенията са свързани с неспазване на нормите за периода 2015-2019 г. и за съжаление данните няма как да се оборят. Но пък въпросът е дали можем да убедим Комисията, че се вземат всички необходими мерки, предстои да видим.

Следващата наказателна процедура е свързана със стойностите за серен диоксид. България е единствената страна в целия Европейски съюз, която не може да постигне нормата за серен диоксид. Карамфилова добави, че ако не се постигне определеното количество позволено вещество, ще бъде наложена финансова корекция.

„Ние като министерство нямаме желание да затваряме, каквото и когото и да било. Разрешителното определя как едно предприятие трябва да спазва екологичните изисквания, които са постановени”, каза Карамфилова. Тя заяви, че ако не се спазват правилата ще бъдат налагани санкции.

По повод сагата за „Автомагистрала „Струма” Карамфилова посочи, че министерството ще начертае ясен и конкретен план за действие за ходовете предприети от възложителите. “В този контекст са и очакванията на ЕК за представяне на график и конкретни стъпки”, каза тя.

Третият основен приоритет, по който ще работи МОСВ е оперативна програма “Околна среда и Националният план за възстановяване и устойчивост. Карамфилова представи и заместник-министрите на служебния кабинет. Това са Ренета Колева, която вече беше заместник -министър по време на служебния кабинет на Румен Радев с министър Асен Личев и сега ще отговаря за отпадъците, въздуха и националните паркове, Петър Димитров ще отговаря за управлението на водите. Следващата седмица към екипа ще се присъедини и още един зам.-министър. Карамфилова посочи, че екипът е експертен, те имат дълъг опит и стаж и ще помагат за изпълнение на основните приоритети на министерството.

√ 5.44% повече банкноти в обращение през юли регистрира БНБ

Монетите са нараснали малко повече, с 6.44 на сто на годишна база

В края на юли в обращение в страната са били 576 631 146 броя банкноти, като на месечна база броят им се увеличава с

2.56 на сто спрямо юни, а на годишна - с 5.44 на сто спрямо юли 2021 година, съобщава Българската народна банка.

Най-много банкноти в обращение отново са били тези с номинал 50 лева - 223 330 808 броя, следвани от банкнотите с номинал 20 лева - 128 906 338 и тези с номинал 100 лева - 105 689 273.

В края на юли стойността на банкнотите в обращение е била 25 345 196 540 лева или с 12,67 на сто повече от края на юли 2021 година. Най-голям дял в стойността на банкнотите в обращение се пада на банкнотите от 50 (над 44 процента от стойността) и на тези от 100 лева (41.7 на сто).

В края на 1999 година в обращение са били 160 559 571 банкноти, сочи статистиката на БНБ. Тогава банкнотата с най-голям номинал е била на тази от 50 лева, и от нея в обращение са били 20 074 488 броя. В края на 1999 година най-много са били разпространени банкнотите с номинал един лев - 37 223 418 броя. Банкноти от един лев не са в обращение от началото на 2016 година, но продължават да се обменят в касите на БНБ. Банкнотата с номинал 100 лева е в обращение от 8 декември 2003 година. В края на 1999 година стойността на банкнотите в обращение е била 2 002 694 095. Тоест оттогава се е увеличила с 1265.56 процента или 12.65 пъти.

При монетите също има нарастване на броя в обращение, но значително по-слабо отколкото при банкнотите, като нарастването е с 0,71% - от 2 944 768 035 броя към 30 юни до 2 965 674 419 броя към 31 юли. На годишна база, спрямо 31

юли 2021 година нарастването е с 6.44% от 2 786 044 537 броя до 2 965 674 419.

Най-много са монетите от 1 стотинка - 844 319 005 броя, следвани от 2 стотинки - 771 201 021 броя, 10 стотинки - 340 974 279

броя, а най-малко са монетите от 2 лева – 81 577 393 броя и от 1 лев – 175 368 646 броя.

√ Над 4.8 млрд. лева са вземанията на лизинговите дружества в края на юни

Те нарастват с 8% на годишна база и с 3.8 на сто спрямо края на март, сочат данните на БНБ

Вземанията на лизинговите дружества по финансов и оперативен лизинг в края на юни 2022 г. са общо 4.849 млрд. лв. (3.1% от БВП2 ) при 4.491 млрд. лв. (3.4% от БВП 2 ) в края на юни 2021 година. Те нарастват с 8% (357.4 млн. лв.) на годишна база и с 3.8% (179.3 млн. лв.) спрямо края на март 2022 година, съобщи БНБ.

Вземанията по финансов лизинг са 4.617 млрд. лв. в края на второто тримесечие на 2022 г., като нарастват с 8.1% (345.5 млн. лв.) на годишна база и с 3.9% (171.3 млн. лв.) спрямо първото тримесечие на 2022 година. Делът им в общия размер на вземанията по лизингови договори се повишава от 95.1% в края на юни 2021 г. до 95.2% в края на юни 2022 година. Сключените през второто тримесечие на 2022 г. нови договори за финансов лизинг са в размер на 655.9 млн. лв. Обемът им нараства с 13.1% (75.9 млн. лв.) спрямо второто тримесечие на 2021 г. и с 11% (65.1 млн. лв.) спрямо първото тримесечие на 2022 година.

Вземания по финансов лизинг по вид на актива. Вземанията по договори за финансов лизинг на Леки автомобили са 1.952 млрд. лв. в края на юни 2022 година. Те нарастват с 12.6% (218.3 млн. лв.) на годишна база и с 3.7% (68.8 млн. лв.) в сравнение с края на първото тримесечие на 2022 година. Относителният им дял е 42.3% в края на юни 2022 г. при 40.6% в края на юни 2021 година. В края на второто тримесечие на 2022 г. вземанията по договори за финансов лизинг на Товарни и лекотоварни автомобили са 1.169 млрд. лв., като нарастват с 4.2% (47 млн. лв.) спрямо края на юни 2021 г. и с 3.1% (35.1 млн. лв.) в сравнение с края на март 2022 година. Относителният им дял намалява от 26.3% в края на юни 2021 г. до 25.3% в края на същия месец на 2022 година. В края на второто тримесечие на 2022 г. вземанията по договори за финансов лизинг на Машини, съоръжения и индустриално оборудване са 1.302 млрд. лв., като нарастват с 9.7% (114.7 млн. лв.) спрямо края на юни 2021 г. и с 6.1% (74.8 млн. лв.) в сравнение с края на март 2022 година. Относителният им дял се повишава от 27.8% в края на юни 2021 г. до 28.2% в края на същия месец на 2022 година.

Вземания по финансов лизинг от резиденти по институционални сектори. В края на юни 2022 г. вземанията по финансов лизинг от сектор Нефинансови предприятия възлизат на 3.754 млрд. лв. Те нарастват с 6.7% (236.4 млн. лв.) спрямо края на второто тримесечие на 2021 г. и с 3.8% (135.8 млн. лв.) спрямо края на март2022 година. Относителният дял на вземанията от сектор Нефинансови предприятия в общия размер на вземанията по финансов лизинг от резиденти в края на юни 2022 г. е 81.3% при 82.4% в края на юни 2021 година.

В края на второто тримесечие на 2022 г. вземанията от сектор Домакинства и НТООД възлизат на 848 млн. лв.Размерът им нараства с 14.9% (109.8 млн. лв.) на годишна база и с 4.4% (35.6 млн. лв.) сравнение с края на март 2022 година. Относителният дял на вземанията от сектор Домакинства и НТООД в общия размер на вземанията по финансов лизинг от резиденти нараства от 17.3% в края на юни 2021 г. до 18.4% в края на юни 2022 година.

Структура на вземанията по финансов лизинг. В края на юни 2022 г. вземанията с матуритет над 1 до 5 години са 3.547 млрд. лв., като нарастват с 9.1% (295.6 млн. лв.) на годишна база и с 4% (137.3 млн. лв.) спрямо края на първото тримесечие на 2022 година. Относителният им дял в общия размер на вземанията по финансов лизинг нараства от 76.1% в края на юни 2021 г. до 76.8% в края на същия месец на 2022 година. В края на второто тримесечие на 2022 г. размерът на вземанията с матуритет над 5 години е 837.7 млн. лв. Те нарастват с 0.5% (4.1 млн. лв.) на годишна база, а намаляват с 1.5% (12.9 млн. лв.) спрямо края на първото тримесечие на 2022 година.

Към края на юни 2022 г. необслужваните вземания 5 са 132.8 млн. лв. Те се увеличават с 32.2% (32.4 млн. лв.) спрямо края на юни 2021 г. и с 46.2% (42 млн. лв.) в сравнение с края на първото тримесечие на 2022 година.

Вземанията по оперативен лизинг в края на юни 2022 г. са 231.6 млн. лв., като се увеличават с 5.4% (11.9 млн. лв.) на годишна база и с 3.6% (8.1 млн. лв.) спрямо края на първото тримесечие на 2022 година.

Източници на финансиране. В края на юни 2022 г. пасивите на лизинговите дружества са 5.936 млрд. лв. При 5.405 млрд. лв. в края на юни 2021 година. Те нарастват с 9.8% (530.5 млн. лв.) спрямо края на юни 2021 г. и с 5.7% (322.2 млн. лв.) спрямо март 2022 година.

В структурата на пасивите преобладават получените кредити, като относителният им дял нараства от 79.6% в края на юни 2021 г. до 82.1% в края на същия месец на 2022 година. Техният размер е 4.871 млрд. лв. в края на второто тримесечие на 2022 г., като на годишна база той нараства с 13.2% (567.4 млн. лв.) и с 8.3% (373.6 млн. лв.) спрямо края на март 2022 година. Кредитите с матуритет над 1 година представляват 87.5% от общия размер на получените кредити в края на юни 2022 г. при 87.1% в края на същия месец на 2021 година. Техният размер е 4.265 млрд. лв., като на годишна база той нараства с 13.8% (516.2 млн. лв.) и с 8.3% (326.2 млн. лв.) спрямо края на първото тримесечие на 2022 година.

В структурата на получените кредити преобладават кредитите от резиденти, които са 3.192 млрд. лв. в края на юни 2022 г. Размерът им нараства със 17% (463.4 млн. лв.) спрямо края на юни 2021 г. и с 10% (289.7 млн. лв.) в сравнение с края на март 2022 година. Относителният дял на тези кредити в общия размер на получените кредити нараства от 63.4% в края на юни 2021 г. до 65.5% в края на юни 2022 година.

Размерът на емитираните дългови ценни книжа от лизинговите дружества в края на юни 2022 г. е 6 млн. лв. Той нараства с 27.3% (1.3 млн. лв.) в сравнение с края на юни 2021 г. и със 187.3% (3.9 млн. лв.) спрямо края на март 2022 година.

√ Повишение с 4.9 %: Енергийната борса затвори при цена за базова енергия от 777.11 лв. за MWh с ден за доставка 16 август 2022 г.

Енергийната борса в рамките на търговията в сегмент „пазар ден напред“ затвори при цена за базова енергия (1 – 24 часа) от 777.11 лв. за MWh с ден за доставка 16 август 2022 г. и обем от 81 683.80 MWh, сочат данните от търговията. Това е повишение с 4.9 % спрямо стойността при затваряне на предишната търговия.

Цената на пиковата енергия (9-20 часа) е 760.26 лв. за MWh, при количество от 42 810.10 MWh.

Извънпиковата енергия (38 873.70 MWh) е на цена от 793.95 лв. за MWh (1-8; 21-24 часа). Борсата стартира при средна цена от 738.46 лв. за MWh и количество от 3197.4 MWh.

Най-ниската стойност е отчетена за 12 часа – 441.2 лв. за MWh (3672.5 MWh).

Най-високата цена на електроенергията, търгувана в сегмента „пазар ден напред“ е постигната за 19 - 20 часа – 1018.99 лв. за MWh (при количество от от 3462.3 – 3444.9 MWh).

В 24 часа цената на търгуваната електроенергия в този сегмент е 794.99 лв. за MWh при количество от 3233.1 MWh.

(https://ibex.bg/)

Спрямо стойността от 740.74 лв. (378.73 евро) за MWh за 15 август 2022 г., цената на търгуваната електроенергия с ден за доставка 16 август 2022 г. се повишава до 777.11 лв. за MWh ( ръст с 4.9 %) по данни на БНЕБ или 397.33 евро за MWh.

Нарастването на стойността на БНЕБ изглежда изключително умерено предвид масовия скок до нива от 500 евро за MWh на европейските електроенергийни борси (Германия – 490.97 евро, Франция – 500.82 евро, Румъния – 490.96 евро, Италия

– 503.87 евро за MWh).

При търговията в пазарен сегмент "в рамките на деня" на 15 август 2022 г. общият търгуван обем към часа на публикуване на информацията е 1 185.00 MWh при средно претеглена дневна цена от 710.04 лв. за MWh.

Към момента на публикуването на информацията, оперативните данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) на България за генерацията и товара, които не отразяват търговския обмен, както и енергийните обмени по линия на ENTSO- E сочат, че в системата участват:

Име		MW
АЕЦ	37,75%	2110.81
Кондензационни ТЕЦ	43,58%	2437
Топлофикационни ТЕЦ	2,89%	161.33
Заводски ТЕЦ	1,27%	71.09
ВЕЦ	1,19%	66.29
Малки ВЕЦ	1,34%	75.13
ВяЕЦ	0,44%	24.37
ФЕЦ	11,03%	616.57
Био ЕЦ	0,52%	29.33
Товар на РБ		3824.17

Интензитетът на СО2 е 387g (gCO₂eq/kWh) към момента на публикуването на информацията.

√ Енергийните борси в Централна Европа отново достигнаха цени от 700 евро/мвтч

Румънската OPCOM затвори при цена от 490,96 евро/мвтч, а гръцката HENEX е с цена от 397,33 евро/мвтч за базова енергия

Румънската енергийна борса OPCOM затвори сегмента „Ден напред“ при цена от 490,96 евро/мвтч за базова енергия. Това сочат данните на борсата за 16 август 2022 г. Цената за пиковата енергия е 509,08 евро/мвтч, а извънпиковата енергия е 472,84 евро/мвтч. Най-високата цена от 699,09 евро/мвтч ще бъде в 21 ч. Най-ниска ще бъде цената в 4 ч и тя ще бъде 343,01 евро/мвтч. Търгуваните обеми при базовата енергия са 66 811,7 мвтч.

На гръцката енергийна борса HENEX средната цена за базова енергия нa 16 август ще бъде 397,33 евро/мвтч. Общият изтъргуван обем електроенергия е за 144,45 гвтч. Максималната цена ще бъде 521,00 евро/мвтч и тя ще бъде в 19 ч и в 20 ч. Минималната цена ще бъде в 12 ч и тя ще бъде 225,58 евро/мвтч.

При унгарската енергийна борса HUPX цената на базовата енергия за 16 август е 500,56 евро/мвтч. Пиковата енергия пък се търгува за 509,48 евро/мвтч. Най-високата цена от 716,11 евро/мвтч ще бъде в 21 ч. Най-ниска пък ще бъде цената в 2 ч тя ще бъде 386,02 евро/мвтч. Търгуваните обеми ще бъдат 69 066,2 мвтч.

Базовата цена на електроенергията за 16 август на Словашката енергийна борса е 479,33 евро/мвтч. Най-високата цена ще бъде в 21 ч и тя ще е 670,61 евро/мвтч. Най-ниска ще бъде цената в 1 ч и тя ще бъде 329,79 евро/мвтч.

Базовата цена на електроенергията на Чешката енергийна борса е 453,02 евро/мвтч. Най-високата цена ще бъде в 20 ч и тя ще е 650,00 евро/мвтч. Най-ниска ще бъде цената в 1 ч и тя ще бъде 329,79 евро/мвтч.

На Австрийската енергийна борса цената за базова енергия за 16 август е 490,79 евро/мвтч. Пиковата цена ще достигне 479,00 евро/мвтч. Търгуваният обем при базовата енергия е 49 145,4 мвтч. Най-висока се очаква да бъде цената в 20 ч и тя ще достигне 664,89 евро/мвтч. Най-ниската цена се очаква в 14 ч и тя ще бъде 410,06 евро/мвтч.

На Германската енергийна борса цената за базова енергия е 490,79 евро/мвтч на 16 август. Пиковата цена ще бъде 479,00 евро/мвтч. Търгуваните обеми при базовата енергия са 490 835,1 мвтч. Най-висока се очаква да бъде цената в 20 ч и тя ще достигне 664,89 евро/мвтч. В 14 ч се очаква и най-ниската цена от 410,06 евро/мвтч.

Италианският енергиен пазар остава с едни от най-високите цени на електроенергията на сегмента „Ден напред“. За 16 август средната базова цена за страната е 503,87 евро/мвтч.

√ SEEPEX: Цените на електроенергията в Югоизточна Европа ще достигат 500 евро за MWh за четвъртото тримесечие на 2022 г.

Фючърсите за сетълмент през четвъртото тримесечие на 2022 г. показват цена на електроенергията в Югоизточна Европа от 500 евро за MWh. Това заяви директорът на сръбската енергийна борса SEEPEX Милош Младенович пред обществената телевизия РТС. По думите му средната цена на електроенергията от началото на годината достигна 250 евро за MWh на сръбската електроенергийна борса SEEPEX. Само за август обаче средната цена е 390 евро/мвтч, като възходящата тенденция е постоянна, заяви директорът на сръбската борса Милош Младенович. „Не е само тук, но ситуацията е такава на всички околни борси. И не само в региона, но и в цяла Европа, каза той пред обществената телевизия РТС. Според него индикациите на пазара са категорични: токът ще струва 500 евро за мегаватчас през четвъртото тримесечие на годината. Младенович обясни, че това е видно от цените на фючърсния пазар. Фючърсите са финансови деривати. Той добави, че нивото се покачва до 400 - 450 евро за MWh в момента. Референтните базови цени на електроенергията за една година напред във Франция и Германия за първи път надхвърлиха съответно 600 евро за MWh и 450 евро за MWh. Освен това месечните договори във Франция за доставка от ноември до февруари се държат при цени от над 1000 евро за MWh. След поредица от прекъсвания в атомните електроцентрали миналата зима страната сега е изправена пред повишаване на температурата на водата в реките. Производството на атомните централи трябваше да бъде намалено, тъй като те не могат да бъдат охладени достатъчно.

Прогнозите не бяха достатъчно песимистични

Тенденцията със сигурност ще продължи и през следващата година, като има прогнози, че ще се запази още две-три години, смята Младенович. Той посочи, че производителите и потребителите в Сърбия не използват достатъчно фючърси, като добави, че те са защитен механизъм за вътрешния и унгарския пазар. Припомняме, че Сърбия и Унгария сключиха

споразумение за обединяване на енергийните пазари в сегмента „Ден напред“. Фючърсите сега са достъпни благодарение на сътрудничеството с борсата EEX, и са листнати в Германия. Ролята на фючърсите е да осигурят застраховка срещу резки промени в цените на стоките, или в случая на електроенергията. А именно участниците на пазара, които закупиха инструментите миналия септември, си осигуриха електроенергия за цялата 2022 г. на 100 евро за MWh, подчерта Младенович. През декември цените вече достигнаха 250 евро за MWh. „Но ние виждаме, че прогнозите не са били достатъчно песимистични дори тогава“, каза ръководителят на SEEPEX. Младенович каза, че в началото на тази година цената за 2023 г. е била 200 евро за MWh.

Запитан за причините за невиждания досега скок в цените на електроенергията, той посочи също лошото водно стопанство в Европа, но и бързото възстановяване на азиатската икономика и покачването на цените на газа, регистрирано още преди началото на войната в Украйна.

Борсата е идеалното огледало

„Едно от основните предимства и основна цел на енергийната борса е, че при условия като тези, когато наистина има проблем с доставките, вие имате точка за търговия, където можете да намерите енергия. Трябва обаче да се каже, че самата цена зависи от ситуацията. Именно борсата е перфектното огледало, което показва ситуацията такава, каквато е“, каза Младенович.

SEEPEX е лицензиран оператор за организирания пазар на електроенергия в Сърбия. Фирмата е съвместна собственост на оператора на преносната система на страната Elektromreža Srbije (EMS) и европейската енергийна борса EPEX Spot. Правителството на Сърбия даде на SEEPEX статут на номиниран оператор на пазара на електроенергия (NEMO) през юни.

√ Жегите, а и поизоставените мрежи върнаха цените на европейските електроенергийни борси над 400 евро за MWh Непредсказуемост. Страх от прекалени рискове насред жарко лято продължава да движи европейските електроенергийни борси. Стойностите остават в неочаквано високия ценови диапазон от над 400 евро за MWh. И това е заради редица фактори, смятани досега за второстепенни. През изминалата седмица за пореден път именно те подтикват цените към нива, които карат бизнесът и домакинствата да се задъхват.

Високите температури и поизоставените мрежи в резултат на локдауните по време на коронавируса са част от факторите. Данните сочат за по-слабо производство на електроенергия от фосилни горива, но не и от каменни въглища в процентно отношение, както и от природен газ. Малко, почти незабележимо по-добри са данните като цяло за участието възобновяемите източници и ядрена енергия.

Изненадващо, но горещините са новият елемент, който задълбочи проблема още през миналия месец като наруши работата на производствените мощности от една страна, а от друга доведе до ръст на търсенето на електричество. Ниската скорост на вятъра заради високите температури от своя страна доведе до намаляване на производството на вятърна енергия, а спадът на водите на река Рейн в средата на предходната седмица наруши доставката на въглища в Германия. Производство на електроенергия

Производството на електроенергия през 32-та седмица във всички страни от Европа e от порядъка на 44 506.12 GWh към късния следобед на 14 август 2022 г. (49 037.42 GWh след коригиране на данните за предходната 31 седмица).

Що се отнася до седмичното производство на електроенергия в страните от ЕС към късния следобед на 14 август за 32-та седмица то достига до обем от 39 675.04 GWh (44 091.02 GWh след корекцията в края на 31-та седмица), според данните на energy charts, базирани на ENTSO-E към момента на публикуване.

От това общо производство на фосилните горива се пада дял от 15 836.39 GWh или 39.92 % преди корекция (18 258.09 GWh

или 41.41% окончателните допълнени данни за седмица по-рано) . От тях - на кафявите въглища – 3876.54 GWh или 9.77

%, както и на каменните – 8.84 % (3508.87 GWh). Газът държи дял от 7354.22 GWh (18.54 %). Участието на ядрената енергия е изчислено на 9342.95 GWh или 23.55 %.

Делът на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) e от порядъка на 14 495.70 GWh или 36.54 %.

Вятърните централи на сушата са произвели обем от 4018.99 GWh (10.13 %), а офшорните – 186.25 GWh или 0.47 %.

Делът на електроенергията от слънчеви електроцентрали достига до 4876.70 GWh или 12.29 %. Що се отнася до хидроенергията, то делът и е от порядъка на 4.79 %, а от помпени станции – 5.02 %.

Цените

Първите дни от изминалата седмица дадоха надежди, че установилите се малко понамалени цени на европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ ще продължат да се движат в посока надолу. Уви, редица фактори се оказаха доста по-силни и очакването за спад не се оправда. За отбелязване е, че крайни стойности от 500 евро за MWh в този сегмент не бяха отчетени, но пък на повечето от енергийните борси се наблюдаваше масовото надхвърляне на нивото от 400 евро за MWh през втората половина от седмицата.

Европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ на 8 август стартираха с ръст, при който Италия запази

„първото“ си място с постигнатите 477.10 евро за MWh, а на БНЕБ беше отчетена цена от 344.74 евро за MWh. Надеждата за стойности, които ще вървят надолу се върна още с ден за доставка 9 август. Според данните, в посочения сегмент на повечето от борсите беше отчетен спад, който варираше от 1.1 % в Португалия (144.70 евро за MWh, 1.6 % в Испания до

143.99 евро за MWh) и 2.1 % в Белгия (344.06 евро за MWh) до 3.2 % във Франция (347.71 евро за MWh) и 4.1 % в Германия (344.87 евро за MWh).

Повишение все пак беше регистрирано на седем от европейските електроенергийни борси – от 2.7 % в Румъния (360.88 евро за MWh) и 4.2 % в България (359.20 евро за MWh) до 5.0% в Гърция (368.03 евро за MWh) до 8.3 % в Полша (269.02 евро за MWh).

Като цяло движението в посока надолу продължи и с ден за доставка 10 август, когато на всички европейски електроенергийни борси в посочения сегмент бе отчетено понижение – между 2.7 % в Нидерландия (333.00 евро за MWh)

и 2.8 % в Германия (335.08 евро за MWh), а също и 3.4 % във Франция (336.05 евро за MWh). Най-значително понижение бе наблюдавано на БНЕБ (IBEX) – 9.1 % (326.46 евро за MWh). Както и на съседните две борси – на гръцката HENEX стойността се понижи с 5.4 % до 348.01 евро за MWh, а на румънската OPCOM – с 6.9 % до 336.13 евро за MWh.

Ситуацията се обърна с ден за доставка 11 август, когато на всички европейски електроенергийни борси бе отчетен достатъчно висок ръст. Увеличението от 13.7% доведе до постигната стойност на БНЕБ (IBEX) от 371.31 евро за MWh, а на гръцката HENEX при скок със 7.8% - до 375.10 евро за MWh. Ръстът от 13.2 % на румънската OPCOM вдигна цената до 380.65 евро за MWh.

Доста по-висока бе и постигнатата цена в посочения сегмент на борсата в Унгария (плюс 12.3 %) – 384.89 евро за MWh.

Що се отнася до френската електроенергийна борса, цената при ръст от 12.0 % достигна до 376.23 евро за MWh, а на германската – до 368.15 евро за MWh.

Челното място по най-висока цена отново зае италианската GME, където след ръст с 12.4 % постигнатата стойност се върна на нивото от 486.41 евро за MWh.

Увеличението, отчетено и с ден за доставка 12 август върна ценовите нива до високите стойности от над и в близост до 400 евро за MWh. Така при скок с 6.3% стойността на БНЕБ (IBEX) и 5.3 % на гръцката HENEX се върна на нивото от 394.86 евро за MWh, а на съседната румънска OPCOM при скок с 18.9 % достигна до съществените 452.42 евро за MWh. Ръстът с 18.6 % на германската борса вдигна цената в сегмента „ден напред“ до нивото от 436.80 евро за MWh, а тази във Франция при ръст с 18.3 % - до 444.91 евро за MWh.

Въпреки спадът с 0.2 на сто стойността на италианската GME остана отново най-висока – 485.32 евро за MWh. С цена от

456.18 евро за MWh (плюс 18.6 %) Хърватия, както и Словения (плюс 18.6 % до 456.85 евро за MWh), така и Унгария с

457.09 (плюс 18.8 %) се нареждат сред държавите с много високи нива. Не по-малък е и скокът, отчетен в този сегмент на австрийската борса - плюс 16.7 % ( до 444.47 евро за MWh).

На другият полюс отново бе Полша, където при понижение с 6.5 % цената се установи на ниво от 211.36 евро за MWh, както и Испания и Португалия (с таван на цената на газа за производство на електроенергия) , където въпреки увеличението с

5.4 % постигнатата цена бе 158.25 евро за MWh.

Последвалият спад в почивните дни или с ден за доставка 13 и 14 август върна ценовите нива (грубо казано) до 370 евро за MWh. Единствено на италианската електроенергийна борса, въпреки спада със 7.9 % (до 446.85 евро за MWh) с ден за доставка 13.08 и с 9.9 % с ден за доставка 14 август цената остана над 400 евро за MWh – 402.70 евро за MWh.

Трябва да се отбележи и поскъпването с ден за доставка 13 август, отчетено само на три от европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ - на (IBEX) БНЕБ постигнатата стойност се повиши до 406.31 евро за MWh (плюс 2.9 %), на гръцката HENEX до 408.00 евро за MWh (плюс 3.3%), а в Полша – до 243.88 евро за MWh (скок с 15.4 %).

Спадът, отчетен с ден за доставка 14 август, грубо казано, но като цяло все пак върна ценовите нива до 380 евро за MWh. Разбира се, с изключение на Италия (402.7 евро за MWh ) и оставащите на другия полюс Полша (157.31 евро за MWh) и Португалия и Испания (149.18 евро за MWh).

Европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ стартират новата седмица, или с ден за доставка 15 август с ръст между 2.1 % , постигнат на гръцката HENEX и 5.0 % на БНЕБ (378.74 евро за MWh и 378.73 евро за MWh) и 11.8 % в Австрия (426.93 евро за MWh).

При ръст с 16.1 % стойността, постигната на електроенергийната борса във Франция се покачва до 424.64 евро за MWh, а скокът от 29.1 % вдига цената в сегмента „ден напред“ в Германия до 426.60 евро за MWh. Ценово, начело отново е италианската GME (плюс 15.0%) – 463.04 евро за MWh.

Казано иначе опитът за поддържане на тенденцията за леко смъкване на стойностите засега се оказват успешни само частично, за определени дни, тъй като има фактори, които остават изключително непредсказуеми.

Средна месечна и средна годишна цена към 15 август

Средната месечна цена на европейските електроенергийни борси с променя в посока към повишение.

На БНЕБ към 15 август средната месечна стойност се променя до нивото от 364.59 евро за MWh, а за Румъния – до 383.72 евро за MWh. За другите европейските електроенергийни борси тя варира от 374.92 евро за MWh в Гърция, но спада до

479.81 евро за MWh в Италия и 391.87 евро за MWh във Франция.

Доста по-ниска остава стойността за Испания – 145.26 евро за MWh (147.9 евро за MWh в съседна Португалия). В Германия, цената е на ниво от 363.49 евро за MWh, а в Австрия – 386.6 евро за MWh. В Унгария изчислениято сочат за ниво от 388.93 евро за MWh, а за Полша – 207.14.

Средната годишна цена към 8 август на БНЕБ е 231.55 евро за MWh и остава по-ниска, както от тази в Румъния (243.52 евро за MWh), Унгария (251.57 евро за MWh), така и от тази в Гърция (260.45 евро за MWh).

На останалите европейски електроенергийни борси средногодишните цени към посочената дата варират от 290.64 евро за MWh в Италия и 193.29 евро за MWh в Испания и Португалия (193.79 евро за MWh) до 225.55 евро за MWh в Нидерландия и 215.19 евро за MWh в Германия, както и 263.3 евро за MWh във Франция и 157.21 евро за MWh в Полша. Петрол, газ, СО2

Бурна. Така може да се определи изминалата седмица за петролните пазари. Причината – усещането за задаващи се лоши времена, касаещи търсенето от една страна заради данните за инфлацията в САЩ и от друга в резултат на прекъсванията на доставките по петролопроводите в Европа. На този фон няма как да не направи впечатление разликата между прогнозите на ОПЕК и МАЕ.

ОПЕК понижи прогнозата си за търсенето на петрол през 2022 г. с още 260 хил. барела на ден заради натиска, който изпитва пазара във връзка с рецесията.

МАЕ от своя страна увеличи очакването си за търсенето, като се аргументира с това, че по-високите цени на газа ще пренасочат потребителите към използването на суровия петрол. МАЕ на практика повиши прогнозата си за търсенето на

петрол с 380 хил. барела на ден – до 2.1 млн. барела на ден. Според експертите на агенцията, преминаването от газ към петрол ще даде тласък на петролните пазари, които иначе демонстрират предпазливост.

В крайна сметка петролът сорт Brent успя да си върне част от загубените позиции от началото на август, въпреки че завърши на минус. Така през първия ден на седмицата, или 8 август октомврийските фючърси за Brent достигнаха до 96.65 долара за барел, а в края на седмицата си отвоюваха нивото от 98.15 долара за барел. Междувременно, според публикуваните в петък данни на Комисията за търговия със стокови фючърси на САЩ (CFTC) сочат за намаляване от страна на спекулантите, включително и хедж фондовете на комбинираната нетна позиция във фючърси и опции за Brent и WTI с 35 014 договора до 319 367 договора – най-ниската от над две години (от април 2020 г., когато котировките на майския WTI спаднаха под нулата). Общата дълга спекулативна позиция във фючърси и опции върху Brent и WTI падна с 20 412 договора до 443 582 договора, най-ниското ниво от повече от девет години.

Общата къса спекулативна позиция във фючърси и опции за Brent и WTI нарасна с 14 602 договора до 124 215 договора, петседмично дъно.

Засилването на мечите настроения на големите спекуланти чрез затваряне на дълги позиции и отваряне на къси позиции показва тяхната увереност по отношение на по-нататъшното движение на пазара.

Няма как да се подмине и прогнозата на Goldman Sachs Group за възстановяване на цените на петрола към края на годината до 130 долара за барел и базирана именно на прогнозата за преминаване от газ към петрол.

Цената на газа удари нов рекорд и за четвърта поредна седмица демонстрира ръст. На 11 август септемврийските фючърси за газа по индекса TTF на борсата ICE Futures отбелязаха най-високото ниво постигано досега – 208.11 евро за MWh като за пореден път разтревожиха играчите на пазара. Въпреки че в последния ден от търговията цената се смъкна до 205.28 евро за MWh, отбелязвайки понижение под един процент, то тя остава достатъчно висока, за да притесни играчите на пазара. Високите стойности остават на фона на влизането в сила на европейския план за намаляване на потреблението на синьо гориво с 15 % и усилията за постигане на средно ниво на запълване на европейските газохранилища до 80 %. Според данните на GIE към 13 август европейските подземни газохранилища вече са запълнени средно до 73.93 % или 821.442 TWh. Между другото, седем са страните, постигнали този обем на запълване (с малко отклонение е Белгия – 79.05 % като в момента се тегли газ, но по-рано нивото бе 80 %). Става въпрос обаче за газохранилища с различен обем и начин на потребление.

По всичко изглежда, че Европа ще успее да се справи с постигането на целевото ниво от 80 %, но това не означава, че газовата криза ще бъде разрешена. Нещо повече, очаква се нов етап на развитие на ситуацията около руските газопроводи

„Северен поток 1“ и „Северен поток 2“, особено след като Германия отхвърли идеята за възобновяването на процедурите по пускането на експлоатация на втория. Всичко това в унисон с продължаващите упреци срещу руската агресия в Украйна. Малка надежда дойде от Freeport LNG, които отмениха ситуацията на форсмажор, което дава някаква надежда за по-ранно възстановяване на доставките на втечнен природен газ за по-ранен период. На този фон започналата вече конкуренция между доставчиците на LNG за Азия и Европа ще продължи да държи ценовите нива на достатъчно високо ниво.

Що се отнася до цената на емисиите, подхранвана от новите политики за възобновяема енергия от една страна и цената на синьото гориво от друга, през изминалата седмица тя успя също да си върне някак тихомълком загубените позиции. Цената на СО2 по индекса ICE EUA, която на 27 юли се срина до 75.85 евро за тон само за половин месец напомни за себе си, връщайки се до поредното ниво от рода на рекорд – 89.07 евро за тон. Увеличението е факт от началото на седмицата, когато СО2 все още бяха 83.53 евро за тон. Подобни високи стойности бяха наблюдавани на 17 май (91.52 евро за тон) и 30 юни (89.88 евро за тон). Не трябва да се забравя, че очакването на експертите за 90 евро за тон към края на годината все още е в сила, но има и допускания за по-високи нива.

Тенденции

Високите цени на електроенергията затрудняват бизнесът и домакинствата в Европа достатъчно дълго. Отдавна е ясно – те ще се задържат. По-тревожно е, че няма признаци за слизането им в по-нисък ценови диапазон. Липсата на инвестиции и техническо обслужване по време на пандемията, както и прекъсванията в работата на газовите пазари след началото на войната в Украйна, а сега летните жеги са допълнително доказателство, че ситуацията ще се проточи.

На този фон националните правителства на различните страни в Европа вече готвят нови мерки, които вече са насочени към предотвратяване на спирането на електроснабдяването през зимата. Все по-често се говори за въвеждане на нормиране на електроенергията от една страна и спиране на газовите електроцентрали.

Статистиката все още мълчи колко са затворените предприятия, каква е социалната тежест и колко ще струва ва Европа впускането в битка, за която се оказа недостатъчно подготвена. Няма и оценка на последствията, а те са свързани именно с бъдещето на индустрията като цяло, на услугите, а също така и на социалната система на Европейския съюз. Институциите на Европа мълчат, а националните държави възлагат надежди на плановете за възстановяване като един от начините запазване на начина на функционирането на бизнеса. И на политическата класа.

Напълно погрешно.

√ Фючърсите за газа в Европа удариха нов рекорд – 229.80 евро за MWh при ръст с 11.49 %

Цената на най-близкия (септемврийски) TTF фючърс на борсата ICE Futures рязко се покачи в понеделник вечерта, достигайки 229.80 евро за MWh ( 2350 долара за хиляда кубични метра), увеличавайки се с 11.49 %

В началото на август средната цена на TTF беше 200.79 евро за MWh, а през предходния юли газът се търгуваше в диапазона от 150 до 190 евро за MWh.

Цените на газа в Европа започнаха да вървят в посока нагоре още преди една година. Доскоро факторите за ръст можеха да претърпят известно влияние и пазарът да контролира по някакъв начин поскъпването. Цените обаче тръгнаха в рязка посока към повишение в резултат на ограничените възможности за транспортиране на газ през газопровода „Северен

поток“. Капацитетът му беше понижен до пет пъти поради нарушаване на графика за поддържане на оборудването на началната станция - компресорна станция „Портовая“.

Газопроводът е оборудван с газови компресорни агрегати от Rolls-Royce, чийто бизнес с газови турбини е поет от Siemens. Заради санкциите на Канада една турбина не се върна навреме в Русия от ремонтната база на Siemens Energy в Монреал. Междувременно настъпи и периодът за основен ремонт на други двигатели, както във връзка с междуремонтното време на работа, така и заради настъпили повреди.

Ръстът на европейските спот котировки в края на европейската търговска сесия също може да е в резултат и на влиянието на газовите котировки върху търговията със синьо гориво на азиатския пазар.

Освен това влияние оказва и новината, че от 13 август до края на месеца част от мощностите на норвежкото находище Troll и съоръжението за обработка на газ Kollsnes ще бъдат затворени за годишна профилактика. Производственият капацитет ще намалее с 20 милиона кубически метра. м газ. В тази връзка ръстът на цената на газа до настоящите 230 евро за MWh са що-годе обясними.

Междувременно цената на СО2 продължи да се повишава. Декемврийските фючърси по индекса ICE EUA продължават да се повишават и търговията в понеделник доведе до увеличение с 2.03 на сто до цена от 90.68 евро за тон.

√ Европейските фондови пазари откриха новата седмица със слабо повишение на търговията

С най-голям дневен ръст затвори италианският индекс FTSE MIB, а с най-слабо повишение приключи британският FTSE

100

Борсовите индекси на страните от Западна Европа отбелязват лек ръст по време на днешната търговия, разширявайки положителната тенденция, наблюдавана при затварянето на търговията миналата седмица и започвайки пета поредна седмица на печалби. Инвеститорите оценяваха статистическите данни от Китай, които отново повишиха страховете за растежа на световната икономика. В полезрението на пазарните участници бяха и новините от европейските компании.

Както стана известно в понеделник, ръстът на продажбите на дребно и промишленото производство в Китай през юли е по-слаб от прогнозите на анализаторите. Продажбите на дребно са се повишили с 2.7% на годишна база вместо очаквания ръст от 5%, а нарастването на промишленото производство в Китай се е забавило до 3.8% миналия месец от 3.9% през юни, докато анализаторите са очаквали ръст от 4.6% за този показател.

За да подкрепи китайската икономика, Китайската народна банка инжектира 400 милиарда юана (близо 60 милиарда долара) във финансовата система по програмата за средносрочно кредитиране (MLF), а също така намали лихвите по заемите за период от една година 10 базисни п ункта до 2.75% годишно.

Междувременно ръстът на цените на едро в Германия се забави до 19.5% на годишна база през юли, след като се повиши с 21,2% през юни. На месечна база цените се понижават с 0.4% спрямо юни.

Данните, публикувани от Обединеното кралство, показват, че икономиката се е свила през второто тримесечие на 2022 г., тъй като кризата с разходите за живот в страната удари домакинствата. Официалните данни показват, че брутният вътрешен продукт се е свил с 0.1% на тримесечна база през вторите три месеца на годината, но по-малко от свиването от 0.3%, което очакваха анализаторите.

До обед общият европейски индекс на най-големите компании в региона Stoxx 600 се повиши с 0.29%, а от националните измерители на „сините чипове“ с най-висок ръст беше испанският IBEX 35 (+0.22%), следван от френския САС 40 (+0.12%), германския DAX (+0.12%), а на загуба бяха британският FTSE 100 (-0.22%) и италианския FTSE MIB (-0.14%).

Източник: MarketWatch

От таблицата по-горе е видно, че с най-голям дневен ръст затвори италианският индекс FTSE MIB, а с най-слабо повишение приключи британският FTSE 100.

Акците на HelloFresh поскъпнаха с 2.66%, сред като германският доставчик на храна потвърди прогнозата си за цялата година. Компанията очаква 18-23% ръст на приходите, коригиран спрямо валутните курсове, и речалба между 460-530 милиона евро .

Пазарната стойност на германската Henkel AG се повиши с 0.52%. Производитилят на химически и потребителски стоки заяви, че неговите продажби за първото полугодие са нараснали с 8.9% до около 10.9 милиарда евро и повиши прогнозата си за растеж на приходите за цялата година до 4.5 – 6.5%.

Капитализацията на производителя на самолети Airbus SE се повиши с 0.42%, след като компанията заяви, че малайзийският превозвач Malaysia Aviation Group ще попълни своя флот с 20 самолета A330-900. Компанията ще закупи десет самолета директно от Airbus и ще наеме още 10 от лизинговата компания Avolon.

Сред печелившите бяха акциите на германската компания Uniper (+4.03%) и италианската Telecom Italia (+6.04%).

На върха на индекса Stoxx 600 се изкачиха книжата на скандинавската авиокомпания SAS, които поскъпнаха с 5.37%, след като обяви, че е осигурила мостово финансиране чрез процедури за защита от несъстоятелност. Авиокомпанията, чиито

най-големи собственици са Швеция и Дания, заяви, че е подписала сделка с американската частна инвестиционна компания Apollo Global Management за 700 милиона долара финансиране.

На дъното на Stoxx 600 слязоха книжата на TP Group PLC, оперираща в областта на консултациите, дигиталните решения и инженеринговите услуги, поевтиняха с 25.52%. Британската компания публикува своите одитирани финансови отчети за 2021 г., показващи увеличение на загубата преди данъци до 8 милиона паунда (9.7 млн. долара) от 3.6 милиона паунда година по-рано.

Сред губещите бяха акциите на шведската петролна и газова компания Orron Energy AB (-4.60%).

Шведската Storskogen Group затвори със спад от 9.77% преди публикуването на печалбите си за второто тримесечие, което се очаква във вторник.

√ МААЕ ще започне организиране на мисия за посещение на Запорожката АЕЦ

МААЕ започва организирането на мисия за посещение на Запорожката АЕЦ в скоро време. Това заявява постоянният представител на Русия към агенцията Михаил Улянов.

„Този процес не е лесен, особено като се има предвид, че Украйна и западните й покровители поставят поредица от предварителни условия, които може в края на краищата да се окажат непреодолими“, отбелязва Улянов.

Представителят на Русия в МААЕ добавя, че ключов въпрос е осигуряването на безопасността на мисията. Според него изявлението на 40 държави за Запорожката АЕЦ не е обективно.

„Поразително е, но в в съвместното изявление, което, както следва от заглавието, посветено на ситуацията в Запорожката АЕЦ, в това изявление не е казана и дума за това, че централата се подлага на систематичен обстрел“, отбелязва представителят на Русия, подчертавайки, че държавите биха могли поне да споменат за обстрела по начин, който е неутрален.

Според него този документ е неуспешен и опасен опит на съавторите да се наредят на „виенската опашка“. Освен това

„липсата дори на споменаването на обстрел всъщност насърчава Киев да държи продължава ракетните и артилерийски удари по централата“, смята Улянов.

По-рано днес руската страна заяви, че ще направи всичко възможно да бъде улеснена мисия на Запорожката АЕЦ.

Русия и Украйна от доста време демонстрират различни позиции и влизат в остри сблъсъци заради Запорожката АЕЦ. Двете страни се обвиняват една друга в опити за предизвикване на ядрена катастрофа, съизмерима с тази на Чернобилската АЕЦ, а МААЕ се опитва, макар и да не е допускана да контролира пряко ситуацията, да призовава за спазване на принципите за ядрена безопасност и опазване на населението.

Преди три дни, на 12 август председателят на МААЕ Рафаел Гросий съобщи, че Украйна е информирала агенцията за нов обстрел в района на Запорожката атомна електроцентрала (ЗАЕЦ) в страната, което допълнително подчертава големите рискове за ядрената безопасност и сигурността в най-голямото подобно съоръжение в Европа.

В съобщението, публикувано на страницата на МААЕ тогава бе уточнено, че въз основа на информацията, предоставена от Украйна, експертите на МААЕ смятат, че системи, важни за ядрената безопасност и сигурност, не са засегнати. Въпреки това подновеният обстрел в или близо до ядрената централа е дълбоко обезпокоителен за ядрената безопасност и сигурността на съоръжението с шест реактора, коментира тогава Гроси, повтаряйки искането за прекратяване на всякакви подобни военни дейности.

Мениджър

√ Рискът от рецесия в еврозоната нарасна до 60%

Рискът икономиката на еврозоната да изпадне в рецесия е нараснал от 45% на 60%, според експерти, анкетирани от Bloomberg. Това е най-високото ниво от ноември 2020 г. Очакванията са първа да пострада Германия, чиято икономика ще премине към стагнация през текущото тримесечие.

Според проучването годишната инфлация в еврозоната средно ще е близо 8%. Това е около четири пъти повече от прогнозата на Европейската централна банка. През 2023 г. експертите очакват инфлацията да достигне 4%, а към 2024 г. - да се забави до 2%.

Както отбелязва Bloomberg, повишаването на разходите за живот, както и енергийните заплахи от страна на Русия са основните фактори, които ощетяват компаниите и домакинствата в еврозоната.

Към началото на юли индексът на бизнес активността (PMI) в еврозоната спада до 49,9, което свидетелства за намаляване на бизнес активността. Според резултатите от второто тримесечие БВП на страните от еврозоната е нараснал с 0,7%. В същото време инфлацията в региона се е ускорила до 8,9% на годишна база.

√ Еврото се задържа твърдо под 1,02 долара

Курсът на еврото спрямо долара днес се задържа без особена промяна под прага от 1,02 долара, съобщиха германски финансови издания.

В междубанковата търговия във Франкфурт тази сутрин единната европейска валута се котираше за 1,0161 долара. Европейската централна банка определи вчера следобед референтен курс на еврото от 1,0195 долара.

√ Цената на петрола продължава да спада заради опасения, че настъпва рецесия

Цените на петрола се понижиха в азиатската търговия днес, след като последните данни за икономическото развитие на Китай, най-големият вносител на черно злато в света, подхраниха опасенията от настъпваща глобална рецесия, която неминуемо ще свие търсенето, предаде Ройтерс.

Фючърсите на сорта Брент от Северно море, референтен за Европа поевтиняха с 90 цента или 1 на сто до 94,20 долара за барел.

Американският лек суров петрол изгуби 81 цента или 0,9 на сто до 88,60 долара за барел. В предишната сесия петролните фючърси спаднаха с 3 на сто.

Данните от Китай показаха неочаквано забавяне на икономиката през юли под натиска на продължаващите антиковид ограничения и кризата на пазара на недвижими имоти.

Инвеститорите са в очакване и на повече информация за опитите за съживяване на ядрената сделка с Иран, което може да отвори достъпа на иранския петрол до световните пазари и допълнително да свали цените.

Cross.bg

√ Преглед на печата

Водещи заглавия на първите страници

в. 24 часа - На диета по принуда след лудите цени на храната, но вече за нея харчим 1/3 от парите си в. Труд - Пенсионери спасяват семейния бюджет

в. Телеграф - Очевидци пред "Телеграф": Майка бутнала шофьора в канавката

Водещи заглавия на вътрешните страници

в. 24 часа – 219 хил. за ремонт на бюфета и паравани, зад които да си похапват спокойно депутатите

в. 24 часа - Пробив! МВР откри модерен център за документи и глоби с онлайн резервация за час на обслужване в. Труд - Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов: Василев и Петков изсмукаха стотици милиони от държавата

в. Труд - 14 деца ранени в обърнат автобус след прилошаване в. Телеграф - БСП поема твърд курс към служебния кабинет

в. Телеграф - Ядем пo-малко хляб за да си платим сметките

Водещи интервюта

в. 24 часа - Проф. Асен Балтов, ортопед и бивш директор на "Пирогов": За година "Пирогов" изпадна в будна кома - не спря да работи, но нищо не се промени

в. Труд - Васил Велев, председател на Асоциация на индустриалния капитал в България, пред "Труд": Ситуацията с газа е пълно безобразие и безстопанственост

в. Телеграф - Старши инспектор Борис Стойнов: Гасихме при 50 градуса в Балкана

Водещи анализи

в. 24 часа - Агентите на Путин са навсякъде!

в. Труд - Летни размисли на македонска тема в. Телеграф - Затягаме колана, ама докога

√ Теми и гости в сутрешните блокове на телевизиите

БНТ „Денят започва"

- За спорта и политиката, за изхода от войната в Украйна и възможна ли е смяна на режима в Русия. Световният шампион по шахмат Гари Каспаров пред "Денят започва".

- Нарушени ли са българските закони при превозването на сръбските деца от катастрофиралия автобус? Говорят експертите по пътна безопасност.

- Нарушени ли са правилата за превоз на деца?

- Има ли газ в интерконектора и ще заработи ли в срок газовата връзка между Гърция и България - ще попитаме директора на фирмата изпълнител на проекта Теодора Георгиева.

- Енергийният министър: България е готова да започне преговори с Газпром" най-рано следващата седмица

- Лидерът на "Изправи се, България!" Мая Манолова за самостоятелното явяване на изборите и за очакваната подкрепа.

- Докога ще продължи безпрецедентната суша в Европа и ще доведе ли до недостиг на вода? Чуйте прогнозите на климатолога Симеон Матев.

БТВ, "Тази сутрин"

- Могат ли да се манипулират изборните резултати. Гост: екс мининстърът на електронното управление Божидар Божанов

- Заплашена ли е България с глоби заради неизпълнени еко норми и наказателните процедури? Гост: Росица Карамфилова, служебен министър на околната среда и водите

Нова телевизия, „Здравей България"

- Лекарят - спасител от магистралата. Среща с един от мъжете, отбили се от пътя, за да помогнат на децата, пострадали в тежката катастрофа със сръбски автобус.

- Ще се явят ли „Демократична България" и „Продължаваме Промяната" заедно на изборите. Разговор с Атанас Атанасов.

- По колко ще плати от джоба си всеки един от нас заради поскъпването на газа? Ще стане ли парното лукс? Сметките на експертите в студиото.

√ Предстоящи събития в страната на 16 август

София.

***

- От 9 часа „Демократична България“ ще внесе в ЦИК подписката си за участие в изборите. Представител на коалицията ще даде изявление за медиите.

- От 9.00 часа ПП "Възраждане" ще се регистрира за предсрочните парламентарни избори на 02.10.2022 г.

- От 11.00 часа пред сградата на Булгаргаз на ул. Петър Парчевич 47, Мая Манолова и представители на Изправи се България организират акцията "Да залепим високите сметки за газ на Булгаргаз", където от социалната формация ще представят документи как с действията си предишното правителство и Булгаргаз повишиха драстично сметките за газ и посредници прибраха милиони комисионни.

- Oт 11.30 часа, коалиция "БСП за България" ще се регистрира в ЦИК за предстоящите избори.

- От 12.00 часа кметът на София Йорданка Фандъкова ще провери възстановените и почистени четири Симеоновски езера. Дейностите са извършени и финансирани като част от дългосрочното Споразумение между „София – европейска столица на спорта“ и Природен парк „Витоша“ за рехабилитация на туристическата инфраструктура в планината.

- От 12.00 часа ВМРО – Българско национално движение ще се регистрира в Централната избирателна комисия за участие в насрочените за 2 октомври предсрочни парламентарни избори. Документите ще бъдат внесени от тримата съпредседатели на партията - Александър Сиди, Ангел Джамбазки и Искрен Веселинов, и главния секретар Юлиан Ангелов.

- От 15.30 часа „Ние идваме!“, с мандата на „Единна народна партия“, ще внесе документи за регистрация за участие в предстоящите извънредни парламентарни избори.

- От 18.00 часа във Вернисаж, фоайе пред зала 21 ще бъде открита изложба с 13 миниатюри и 6 скулптури.

Благоевград.

- От 11.00 часа в зала „22 септември“.кметът на Благоевград Илко Стоянов ще даде пресконференция по теми, свързани с развитието на Благоевград.

***

Варна.

- От 11.00 часа в радио Варна ще се проведе пресконференция за предстоящата Есенна академия на Международния фестивал на червенокръстките и здравни филми с участието на художествения директор на фестивала - проф. Божидар Манов.

- От 18.00 часа на ул. „Любен Каравелов“ № 1 в залите на ГХГ „Борис Георгиев“, ще бъде открит Втори Международен Салон на Наивистичното Изкуство.

- От 18.30 часа в Галерия Графит ще бъде открита изложба-живопис на Красен Кралев „Вдъхновения 2“. Дебютът на автора в родния му град, с неговите последни произведения, по волята на художника, са благотворителен материален принос за подпомагане на изобразителното изкуство в морската столица.

***

Казанлък.

- От 17.30 часа в Mузея на фотографията ще се състои Мултимедийното представяне на XXII лятна Експедиция

„Пирин ‘2022“.

***

Пловдив.

- От 18.00 часа в галерия „Капана“ ще бъде открита изложбата „Душата на Япония“.

***

Стара Загора.

- От 10.00 до 13.00 часа в Детски отдел на РБ „Захарий Княжески“ ще се проведат Летни ателиета в библиотеката

- От 10.00 до 12.30 часа в Детски отдел на библиотека „Родина“, ул. „Българско опълчение“ 69 ще се състоят: Вълшебна библиотека. Програма „Любими спътници от детството”: Ръдиард Киплинг; „Измислици-премислици”

– работа с говорещо табло/пано/кубче; Арт работилничка „Сръчковци”.

***

Търговище.

- От 11.00 до 12.00 часа в Регионална библиотека „Петър Стъпов“ ще бъдат отбелязани 135 години от рождението на Дора Габе с детско поетично утро.

***

Хасково.

- От 10.30 часа в РБ „Хр. Смирненски“, клуб „Млад краевед“ ще изнесе беседа на тема „Отдих, разходки, туризъм“.

Всички досегашни броеве на "ЕЖЕДНЕВЕН МЕДИЕН МОНИТОРИНГ" от началото на 2022 г. до днес може да намерите на адрес: http://bica-bg.org/?p=5966 В секция МЕДИИ/ЕЖЕДНЕВЕН МЕДИЕН МОНИТОРИНГ на уебсайта ни е запазен и пълен архив на изданията от 2011 г. до 2022 г.

Document Metadata

Table of Contents

Epicenter.bg

Document Metadata