CIG 14/07
КОНФЕРЕНЦИЯ
НА ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ПРАВИТЕЛСТВАТА НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ
Брюксел, (OR. fr)
CIG 14/07
Относно: Договор от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на
Договора за създаване на Европейската общност
CG 14/07 MN/rou
BG
ДОГОВОР ОТ ЛИСАБОН
ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ДОГОВОРА ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НА ДОГОВОРА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ
ПРЕАМБЮЛ
НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛЯТ НА БЕЛГИЙЦИТЕ, ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ЧЕШКАТА РЕПУБЛИКА, НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА ДАНИЯ,
ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ, ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ЕСТОНИЯ, ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ИРЛАНДИЯ,
ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ, НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛЯТ НА ИСПАНИЯ, ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА,
ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ИТАЛИАНСКАТА РЕПУБЛИКА, ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА КИПЪР, ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ЛАТВИЯ, ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ЛИТВА,
НЕГОВО КРАЛСКО ВИСОЧЕСТВО ВЕЛИКИЯТ ХЕРЦОГ НА ЛЮКСЕМБУРГ, ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА УНГАРИЯ,
ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА МАЛТА,
НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА НИДЕРЛАНДИЯ, ФЕДЕРАЛНИЯТ ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ,
ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ПОЛША, ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ПОРТУГАЛСКАТА РЕПУБЛИКА, ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РУМЪНИЯ,
ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА СЛОВЕНИЯ, ПРЕЗИДЕНТЪТ НА СЛОВАШКАТА РЕПУБЛИКА, ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ФИНЛАНДИЯ, ПРАВИТЕЛСТВОТО НА КРАЛСТВО ШВЕЦИЯ,
НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ,
ВОДЕНИ ОТ ЖЕЛАНИЕТО да завършат започналия с Договора от Амстердам и с Договора от Ница процес за засилване на ефективността и на демократичната легитимност на Съюза и подобряване на съгласуваността на неговата дейност.
СЕ СПОРАЗУМЯХА да изменят Договора за Европейския съюз, Договора за създаване на Европейската общност и Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,
и за тази цел определиха за свои упълномощени представители:
НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛЯТ НА БЕЛГИЙЦИТЕ
XXXXXXXXX
Министър председател
XXXXXXXXX
Министър на външните работи ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
XXXXXXXXX
Министър председател
XXXXXXXXX
Министър на външните работи
ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ЧЕШКАТА РЕПУБЛИКА
XXXXXXXXX
Министър председател
XXXXXXXXX
Министър на външните работи
НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА ДАНИЯ
XXXXXXXXX
Министър председател
XXXXXXXXX
Министър на външните работи
ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ
XXXXXXXXX
Министър председател
XXXXXXXXX
Министър на външните работи
XXXXXXXXX
Заместник канцлер
ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ЕСТОНИЯ
XXXXXXXXX
Министър председател
XXXXXXXXX
Министър на външните работи ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ
XXXXXXXXX
Министър председател
XXXXXXXXX
Министър на външните работи
НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛЯТ НА ИСПАНИЯ
XXXXXXXXX
Министър председател
XXXXXXXXX
Министър на външните работи
ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА
XXXXXXXXX
Президент
XXXXXXXXX
Министър председател
XXXXXXXXX
Министър на външните работи ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ИРЛАНДИЯ
XXXXXXXXX
Министър председател
XXXXXXXXX
Министър на външните работи
ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ИТАЛИАНСКАТА РЕПУБЛИКА
XXXXXXXXX
Министър председател
XXXXXXXXX
Министър на външните работи ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА КИПЪР
XXXXXXXXX
Министър председател
XXXXXXXXX
Министър на външните работи
ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ЛАТВИЯ
XXXXXXXXX
Президент
XXXXXXXXX
Министър председател
XXXXXXXXX
Министър на външните работи ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ЛИТВА
XXXXXXXXX
Президент
XXXXXXXXX
Министър председател
XXXXXXXXX
Министър на външните работи
НЕГОВО КРАЛСКО ВИСОЧЕСТВО ВЕЛИКИЯТ ХЕРЦОГ НА ЛЮКСЕМБУРГ
XXXXXXXXX
Министър председател
XXXXXXXXX
Министър на външните работи ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА УНГАРИЯ
XXXXXXXXX
Министър председател
XXXXXXXXX
Министър на външните работи ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА МАЛТА
XXXXXXXXX
Министър председател
XXXXXXXXX
Министър на външните работи
НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА НИДЕРЛАНДИЯ
XXXXXXXXX
Министър председател
XXXXXXXXX
Министър на външните работи
ФЕДЕРАЛНИЯТ ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ
XXXXXXXXX
Министър председател
XXXXXXXXX
Министър на външните работи ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ПОЛША
XXXXXXXXX
Министър председател
XXXXXXXXX
Министър на външните работи
ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ПОРТУГАЛСКАТА РЕПУБЛИКА
XXXXXXXXX
Министър председател
XXXXXXXXX
Министър на външните работи ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РУМЪНИЯ
XXXXXXXXX
Президент
XXXXXXXXX
Министър председател
XXXXXXXXX
Министър на външните работи
ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА СЛОВЕНИЯ
XXXXXXXXX
Министър председател
XXXXXXXXX
Министър на външните работи
ПРЕЗИДЕНТЪТ НА СЛОВАШКАТА РЕПУБЛИКА
XXXXXXXXX
Министър председател
XXXXXXXXX
Министър на външните работи
ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА ФИНЛАНДИЯ
XXXXXXXXX
Министър председател
XXXXXXXXX
Министър на външните работи ПРАВИТЕЛСТВОТО НА КРАЛСТВО ШВЕЦИЯ
XXXXXXXXX
Министър председател
XXXXXXXXX
Министър на външните работи
НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛИЦАТА НА ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ
XXXXXXXXX
Министър председател
XXXXXXXXX
Министър на външните работи
КОИТО, след като си размениха установените за валидни и съставени в надлежна форма пълномощни,
СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:
ИЗМЕНЕНИЯ КЪМ ДОГОВОРА ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И КЪМ ДОГОВОРА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ
ЧЛЕН 1
Договорът за Европейския съюз се изменя в съответствие с разпоредбите на настоящия член.
ПРЕАМБЮЛ
1) Преамбюлът се изменя, както следва:
а) добавя се следният текст като второ съображение:
„ВДЪХНОВЕНИ от културното, религиозното и хуманистичното наследство на Европа, от което са се развили универсалните ценности на ненакърнимите и неотчуждими права на човешката личност, както и свободата, демокрацията, равенството и правовата държава;“;
б) В седмо съображение, което става осмо съображение, думите „на настоящия договор“ се заменят с „на настоящия договор и на Договора за функционирането на Европейския съюз,“;
в) В единадесето съображение, което става дванадесето съображение, думите „на настоящия договор“ се заменят с „на настоящия договор и на Договора за функционирането на Европейския съюз,“.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
2) Член 1 се изменя, както следва:
а) в края на първата алинея се добавя следното изречение:
„..., на който държавите-членки предоставят области на компетентност, за да бъдат постигнати общите им цели.“;
б) третата алинея се заменя със следния текст:
„Съюзът се основава на настоящия договор и на Договора за функционирането на Европейския съюз (по-нататък наричани „Договорите“). Тези два договора имат еднаква юридическа сила. Съюзът заменя Европейската общност и е неин правоприемник.“
3) Създава се член 1а:
„ЧЛЕН 1а
Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Тези ценности са общи за държавите-членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете.“
4) Член 2 се заменя със следния текст:
„ЧЛЕН 2
1. Съюзът има за цел да насърчава мира, ценностите си и благоденствието на своите народи.
2. Съюзът предоставя на своите граждани пространство на свобода, сигурност и правосъдие без вътрешни граници, в което е гарантирано свободното движение на хора в съчетание с подходящи мерки по отношение на контрола на външните граници, убежището, имиграцията, както и предотвратяването и борбата с престъпността.
3. Съюзът установява вътрешен пазар. Той работи за устойчивото развитие на Европа, основаващо се на балансиран икономически растеж и ценова стабилност, силно конкурентна социална пазарна икономика, която има за цел пълна заетост и социален прогрес, и високо равнище на защита и подобряване качеството на околната среда. Той насърчава научния и техническия прогрес.
Той се бори срещу социалното изключване и дискриминациите и насърчава социалната справедливост и закрила, равенството между жените и мъжете, солидарността между поколенията и защитата на правата на детето.
Той насърчава икономическото, социалното и териториалното сближаване, както и солидарността между държавите-членки.
Той зачита богатството на своето културно и езиково многообразие и следи за опазването и развитието на европейското културно наследство.
4. Съюзът установява икономически и паричен съюз, чиято парична единица е еврото.
5. В отношенията си с останалата част от света Съюзът утвърждава и насърчава своите ценности и интереси и допринася за защитата на своите граждани. Той допринася за мира, сигурността, устойчивото развитие на планетата, солидарността и взаимното уважение между народите, свободната и справедлива търговия, премахването на бедността и защитата на правата на човека и в частност тези на детето, както и за стриктното спазване и развитието на международното право, и по- специално зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации.
6. Съюзът преследва своите цели чрез подходящи средства, в зависимост от областите на компетентност, които са му предоставени в Договорите.“
5) Член 3 се отменя и се създава член 3а:
„ЧЛЕН 3а
1. В съответствие с член 3б, всички области на компетентност, които не са предоставени на Съюза в Договорите, принадлежат на държавите-членки.
2. Съюзът зачита равенството на държавите-членки пред Договорите, както и националната им идентичност, присъща на техните основни политически и конституционни структури, включително по отношение на местното и регионалното самоуправление. Той зачита съществените функции на държавата и по-специално онези, които имат за цел да осигуряват нейната териториална цялост, да поддържат обществения ред и да опазват националната сигурност. По-специално, националната сигурност остава единствено в рамките на отговорността на всяка държава-членка.
3. Съгласно принципа на лоялното сътрудничество, Съюзът и държавите-членки при пълно взаимно зачитане си съдействат при изпълнението на задачите, произтичащи от Договорите.
Държавите-членки вземат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза.
Държавите-членки съдействат на Съюза при изпълнението на неговите задачи и се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Съюза.“
6) Създава се член 3б, който заменя член 5 от Договора за създаване на Европейската общност:
„ЧЛЕН 3б
1. Принципът на предоставената компетентност определя границите на компетентност на Съюза. Принципите на субсидиарност и на пропорционалност определят упражняването на тази компетентност.
2. По силата на принципа на предоставената компетентност, Съюзът действа единствено в границите на компетентност, която държавите-членки са му предоставили с Договорите, с оглед постигане на поставените в тези Договори цели. Всяка компетентност, която не е предоставена на Съюза с Договорите, принадлежи на държавите-членки.
3. По силата на принципа на субсидиарност, в областите, които не попадат в неговата изключителна компетентност, Съюзът действа само в случай и доколкото целите на предвиденото действие не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки, както на централно, така и на регионално и местно равнище, а поради обхвата или последиците от предвиденото действие могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза.
Институциите на Съюза прилагат принципа на субсидиарност в съответствие с Протокола относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност. Националните парламенти следят за спазването на принципа на субсидиарност в съответствие с процедурата, предвидена в този протокол.
4. По силата на принципа на пропорционалност, съдържанието и формата на дейност на Съюза не надхвърлят необходимото за постигане на целите на Договорите.
Институциите на Съюза прилагат принципа на пропорционалност в съответствие с Протокола относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност.“
7) Членове 4 и 5 се отменят.
8) Член 6 се заменя със следния текст:
„ЧЛЕН 6
1. Съюзът зачита правата, свободите и принципите, определени в Хартата на основните права на Европейския съюз от 7 декември 2000 г., адаптирана на 12 декември 2007 г. в Страсбург, която има същата юридическа сила като Договорите.
Разпоредбите на Хартата не разширяват по никакъв начин определените в Договорите области на компетентност на Съюза.
Правата, свободите и принципите, съдържащи се в Хартата, се тълкуват съгласно общите разпоредби на дял VІІ на Хартата, уреждащи нейното тълкуване и прилагане, и като надлежно се вземат предвид разясненията в Хартата, които посочват източниците на тези разпоредби.
2. Съюзът се присъединява към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Това присъединяване не променя областите на компетентност на Съюза, така както са определени в Договорите.
3. Основните права, както са гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите-членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи.“
9) Член 7 се изменя, както следва:
а) в целия член думата „официално съгласие“ се заменя с „одобрение“, позоваването на нарушаването на „принципите, посочени в член 6, параграф 1,“ се заменя с позоваване на нарушаване на „ценностите, посочени в член 1а, думите „настоящия договор“ се заменят с „Договорите“, а думата „Комисията“ се заменя с
„Европейската комисия“;
б) в параграф 1, първа алинея, първо изречение, последната част от изречението „... и да отправи съответните препоръки към тази държава“ се заличава; в последната част на последното изречение „ ... и съгласно същата процедура може да призове независими лица да представят в разумен срок доклад за ситуацията във въпросната държава-членка“ се заменя с „ ... и може да отправи препоръки към нея, като действа съгласно същата процедура.“;
в) в параграф 2 думите „Съветът, на заседание в състав държавни глави или правителствени ръководители на държавите-членки и като взема решение с единодушие...“ се заменят с „Европейският съвет, като действа с единодушие...“, а думите „... правителството на въпросната държава-членка...“ се заменят с „... тази държава-членка...“;
г) параграфи 5 и 6 се заменят със следния текст:
„5. Условията и редът за гласуване, които, за целите на настоящия член, се прилагат за Европейския парламент, за Европейския съвет и за Съвета, са определени в член 309 от Договора за функционирането на Европейския съюз.“
10) Създава се следният нов член 7а:
„ЧЛЕН 7а
1. Съюзът развива привилегировани отношения със съседните страни с оглед установяване на пространство на просперитет и добросъседство, основано на ценностите на Съюза и се характеризира с близки и мирни отношения, изградени на основата на сътрудничеството.
2. За целите на параграф 1 Съюзът може да сключва специфични споразумения със заинтересованите страни. Тези споразумения могат да съдържат реципрочни права и задължения, както и възможността за предприемане на съвместни действия. Тяхното прилагане е предмет на периодично съгласуване.“
11) Разпоредбите на дял ІІ са включени в Договора за създаване на Европейската общност, който съответно се изменя и става Договор за функционирането на Европейския съюз.
ДЕМОКРАТИЧНИ ПРИНЦИПИ
12) Xxx XX и член 8 се заменят със следното ново заглавие и следните нови членове:
„ДЯЛ ІІ
РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ПРИНЦИПИ
ЧЛЕН 8
Във всички свои дейности Съюзът зачита принципа на равенство между гражданите, които се ползват от еднакво внимание от страна на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза. Всяко лице, което притежава гражданство на държава-членка, е гражданин на Съюза. Гражданството на Съюза се добавя към националното гражданство и не го заменя.
ЧЛЕН 8 А
1. Функционирането на Съюза се основава на представителната демокрация.
2. В рамките на Съюза гражданите се представляват пряко в Европейския парламент.
Държавите-членки се представляват в Европейския съвет от техните държавни или правителствени ръководители, а в Съвета ― от техните правителства, които от своя страна са демократично отговорни пред националните си парламенти или пред гражданите си.
3. Всеки гражданин има право да участва в демократичния живот на Xxxxx. Решенията се вземат възможно най-открито и възможно най-близо до гражданите.
4. Политическите партии на европейско равнище допринасят за формирането на европейско политическо съзнание и за изразяването на волята на гражданите на Съюза.
ЧЛЕН 8 Б
1. Институциите предоставят чрез подходящи средства на гражданите и представителните организации възможността да изразяват и обменят публично своите мнения във всички области на дейност на Съюза.
2. Институциите поддържат открит, прозрачен и редовен диалог с представителните организации и гражданското общество.
3. С цел да осигури съгласуваност и прозрачност на дейността на Съюза, Комисията провежда широки консултации със заинтересованите страни.
4. Най-малко един милион граждани на Съюза, граждани на значителен брой държави-членки, могат да поемат инициативата да приканят Комисията да представи подходящо предложение, в рамките на предоставените правомощия, по въпроси, за които тези граждани считат, че за целите на прилагането на Договорите е необходим юридически акт на Съюза.
Процедурите и условията, необходими за представяне на такава инициатива се определят в съответствие с член 21, първа алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз.
ЧЛЕН 8 В
Националните парламенти допринасят активно за доброто функциониране на Съюза: а) като биват информирани от институциите на Съюза и биват нотифицирани за
проектите на законодателни актове на Съюза в съответствие с Протокола относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз;
б) като следят за спазването на принципа на субсидиарност в съответствие с процедурите, предвидени в Протокола относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност;
в) като участват, в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, в механизмите за оценка на изпълнението на политиките на Съюза в това пространство, в съответствие с член 61В от Договора за функционирането на Европейския съюз и като участват в политическия контрол на Европол и в оценката на дейностите на Евроюст съгласно членове 69 Ж и 69 Г от този договор;
г) като участват в процедурите за преразглеждане на Договорите съгласно член 48 от настоящия договор;
д) като биват информирани за молбите за присъединяване към Съюза съгласно член 49 от настоящия договор;
е) като участват в междупарламентарното сътрудничество между националните парламенти и с Европейския парламент, в съответствие с Протокола относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз.“
ИНСТИТУЦИИ
13) Разпоредбите на дял ІІІ от Договора за ЕС се отменят. Заглавието на дял ІІІ се заменя със следното ново заглавие:
„ДЯЛ ІІІ
РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ИНСТИТУЦИИТЕ“.
14) Член 9 се заменя със следния текст:
„ЧЛЕН 9
1. Съюзът разполага с институционална рамка, която има за цел да насърчава неговите ценности, да преследва неговите цели, да служи на неговите интереси, на интересите на неговите граждани и на тези на държавите-членки, както и да осигурява съгласуваност, ефикасност и последователност на неговите политики и дейности.
Институциите на Съюза са:
- Европейският парламент,
- Европейският съвет,
- Съветът,
- Европейската комисия (по-нататък наричана „Комисията“),
- Съдът на Европейския съюз,
- Европейската централна банка,
- Сметната палата.
2. Всяка институция действа в кръга на правомощията, които са предоставени с Договорите, в съответствие с процедурите, условията и целите, предвидени от тях. Институциите осъществяват лоялно сътрудничество помежду си.
3. Разпоредбите относно Европейската централна банка и Сметната палата, както и подробни разпоредби за другите институции, са включени в Договора за функционирането на Европейския съюз.
4. Европейският парламент, Съветът и Комисията се подпомагат от Икономически и социален комитет и от Комитет на регионите, които упражняват консултативни функции.“
15) Създава се член 9 А:
„ЧЛЕН 9 А
1. Европейският парламент осъществява, съвместно със Съвета, законодателни и бюджетни функции. Той осъществява функции по политически контрол и консултативни функции в съответствие с условията, предвидени в Договорите. Той избира председателя на Комисията.
2. Европейският парламент се състои от представители на гражданите на Съюза. Техният брой не надвишава седемстотин и петдесет, плюс председателя. Представителството на гражданите е регресивно пропорционално, с минимален праг от шест представители за държава-членка. Никоя държава-членка не получава повече от деветдесет и шест места.
Европейският съвет приема с единодушие, по инициатива на Европейския парламент и с неговото одобрение, решение, с което се определя съставът на Европейския парламент при спазване на посочените в първа алинея принципи.
3. Членовете на Европейския парламент се избират за срок от пет години въз основа на всеобщо пряко избирателно право, при свободно и тайно гласуване.
4. Европейският парламент избира измежду членовете си председател и Бюро.“
16) Създава се член 9 Б:
„ЧЛЕН 9 Б
1. Европейският съвет дава на Xxxxx необходимия тласък за неговото развитие и определя неговите общи политически насоки и приоритети. Той не изпълнява законодателни функции.
2. Европейският съвет се състои от държавните или правителствените ръководители на държавите-членки, председателя на Европейския съвет и председателя на Комисията. Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност участва в неговата работа.
3. Европейският съвет заседава два пъти на шест месеца, като се свиква от неговия председател. Когато дневният ред го налага, членовете на Европейския съвет могат да решат да бъдат подпомагани от по един министър, а що се отнася до председателя на Комисията – от един член на Комисията. Когато обстоятелствата го налагат, председателят свиква извънредно заседание на Европейския съвет.
4. Европейският съвет се произнася с консенсус, освен в случаите, за които в Договорите е предвидено друго.
5. Европейският съвет избира своя председател с квалифицирано мнозинство за срок от две години и половина, като неговият мандат може да бъде подновен еднократно. В случай на невъзможност да изпълнява функциите си или извърши сериозно нарушение, Европейският съвет може да прекрати неговия мандат според същата процедура.
6. Председателят на Европейския съвет:
а) председателства и ръководи работата на Европейския съвет;
б) съвместно с председателя на Комисията и въз основа на работата на Съвета по общи въпроси осигурява подготовката и приемствеността на работата на Европейския съвет;
в) се стреми да улеснява сближаването и консенсуса в Европейския съвет; г) представя пред Европейския парламент доклад след всяко заседание на
Европейския съвет.
Председателят на Европейския съвет осигурява на своето равнище и в това си качество външното представителство на Съюза по въпросите, отнасящи се до общата външна политика и политика на сигурност, без да се засягат компетентността на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.
Председателят на Европейския съвет не може да упражнява национален мандат.“
17) Създава се член 9 В:
„ЧЛЕН 9 В
1. Съветът съвместно с Европейския парламент осъществява законодателни и бюджетни функции. Той осъществява функции по определяне на политиките и координиране, в съответствие с условията, предвидени в Договорите.
2. Съветът се състои от по един представител на всяка държава-членка на ниво министри, който може да обвързва правителството на държавата-членка, която представлява и да упражнява нейното право на глас.
3. Съветът действа с квалифицирано мнозинство, освен когато в Договорите е предвидено друго.
4. От 1 ноември 2014 г. квалифицираното мнозинство се определя като мнозинство, формирано от гласовете на най-малко 55 % от членовете на Съвета, което включва най- малко петнадесет членове и представлява държави-членки, които обхващат население не по-малко от 65 % от населението на Съюза.
Блокиращото малцинство трябва да включва най-малко четирима членове на Съвета, като в противен случай се приема, че е налице квалифицирано мнозинство.
Останалите правила за гласуване с квалифицирано мнозинство са определени в член 205, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
5. Преходните разпоредби относно определението за квалифицирано мнозинство, които се прилагат до 31 октомври 2014 г., както и тези, които ще се прилагат между 1 ноември 2014 г. и 31 март 2017 г., са определени в Протокола относно преходните разпоредби.
6. Съветът заседава в различни състави, чиито списък се приема в съответствие с член 201б от Договора за функционирането на Европейския съюз.
Съветът по общи въпроси осигурява съгласуваност в работата на различните състави на Съвета. Той подготвя заседанията на Европейския съвет и съвместно с председателя на Европейския съвет и с Комисията следи за изпълнението на взетите решения.
Съветът по външни работи разработва външната дейност на Съюза в съответствие със стратегическите насоки, определени от Европейския съвет, и осигурява съгласуваност в дейността на Съвета.
7. Комитетът на постоянните представители на правителствата на държавите-членки отговаря за подготовката на работата на Съвета.
8. Съветът заседава в открито заседание, когато обсъжда и гласува проекти на законодателни актове. За тази цел всяко заседание на Съвета се разделя на две части ― посветени съответно на обсъждания на законодателни актове на Съюза и на незаконодателни дейности.
9. Председателството на съставите на Съвета, с изключение на този по външни работи, се поема от представителите на държавите-членки в Съвета според равноправна ротационна система при условията, определени съгласно член 201б от Договора за функционирането на Европейския съюз.“.
18) Създава се член 9 Г:
„ЧЛЕН 9 Г
1. Комисията допринася за общия интерес на Съюза и предприема подходящи инициативи в тази насока. Тя следи за прилагането на Договорите и на мерките, приети от институциите по силата на тези Договори. Тя съблюдава прилагането на правото на Съюза под контрола на Съда на Европейския съюз. Тя изпълнява бюджета и управлява програмите. Тя осъществява функции по координиране, изпълнение и управление съобразно условията, предвидени в Договорите. С изключение на общата външна политика и политика на сигурност и на другите предвидени в Договорите случаи, тя осигурява външното представителство на Съюза. Тя поема инициативите за годишното и многогодишното планиране в рамките на Съюза с цел постигане на междуинституционални споразумения.
2. Законодателен акт на Съюза може да бъде приет единствено по предложение на Комисията, освен ако в Договорите е предвидено друго. Другите актове се приемат по предложение на Комисията, когато това е предвидено в Договорите.
3. Мандатът на Комисията е пет години.
Членовете на Комисията се избират на основание на тяхната обща компетентност и ангажираност към европейската идея и измежду лица, чиято независимост е извън съмнение.
Комисията изпълнява своите задължения при пълна независимост. Без да се засягат разпоредбите на член 9 Д, параграф 2, членовете на Комисията не могат да искат, нито да приемат инструкции от никое правителство, институция, орган, служба или агенция. Те се въздържат от всякакво действие, несъвместимо с техните функции или с изпълнението на техните задачи.
4. Комисията, назначена в периода между датата на влизане в сила на Договора от Лисабон и 31 октомври 2014 г., се състои от по един представител на всяка държава- членка, включително председателя на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, който е един от заместник-председателите на Комисията.
5. От 1 ноември 2014 г. Комисията се състои от брой членове, включително нейния председател и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, който да отговаря на две трети от броя на държавите-членки, освен ако Европейският съвет, като действа с единодушие не реши да промени този брой.
Членовете на Комисията се избират измежду гражданите на държавите-членки на основата на строго равноправна за държавите-членки ротационна система, която отразява демографското и географското многообразие на всички държави-членки на Съюза. Тази система се установява с единодушие от Европейския съвет в съответствие с член 211а от Договора за функционирането на Европейския съюз.
6. Председателят на Комисията:
а) определя насоките, в рамките на които Комисията изпълнява своите функции; б) взема решения за вътрешната организация, за да осигури последователност,
ефективност и колективен характер на нейната дейност;
в) назначава заместник-председателите, с изключение на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, измежду членовете на Комисията.
Член на Комисията подава оставка, ако председателят му я поиска. Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност подава оставка в съответствие с процедурата, предвидена в член 9 Д, параграф 1, ако председателят му я поиска.
7. Като се вземат предвид изборите за Европейски парламент и след провеждане на съответни консултации, Европейският съвет, като действа с квалифицирано мнозинство предлага на Европейския парламент кандидат за длъжността председател на Комисията. Този кандидат се избира от Европейския парламент с мнозинството на членовете, които го съставляват. Ако този кандидат не получи необходимото мнозинство, Европейският съвет, като действа с квалифицирано мнозинство предлага в срок от един месец нов кандидат, който се избира от Европейския парламент според същата процедура.
Съветът, по общо съгласие с избрания председател, приема списъка на другите лица, които предлага за членове на Комисията. Изборът им се осъществява въз основа на предложенията, направени от държавите-членки в съответствие с критериите, предвидени в параграф 3, втора алинея, и в параграф 5, втора алинея.
Председателят, върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и другите членове на Комисията колективно се подлагат на гласуване за одобрение от Европейския парламент. На основание на това одобрение Комисията се назначава от Европейския съвет, който действа с квалифицирано мнозинство.
8. Комисията колективно е отговорна пред Европейския парламент. В съответствие с член 201 от Договора за функционирането на Европейския съюз Европейският парламент може да гласува вот на недоверие на Комисията. Ако бъде приет такъв вот на недоверие, членовете на Комисията трябва да подадат колективно оставка и върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност трябва също да подаде оставка по отношение на функциите, които осъществява в Комисията.“
19) Създава се нов член 9 Д:
„ЧЛЕН 9 Д
1. Европейският съвет, като действа с квалифицирано мнозинство, със съгласието на председателя на Комисията, назначава върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. Европейският съвет може да прекрати мандата му по същата процедура.
2. Върховният представител провежда външната политика и политика на сигурност на Съюза. Той допринася чрез предложенията си за разработването на тази политика и я изпълнява в качеството си на пълномощник на Съвета. Същото се отнася за общата политика за сигурност и отбрана.
3. Върховният представител председателства Съвета по външни работи.
4. Върховният представител е един от заместник-председателите на Комисията. Той следи за съгласуваността на външната дейност на Съюза. Той е натоварен, в рамките на Комисията, с отговорностите, които са предоставени на последната в областта на външните отношения, и с координирането на другите аспекти на външната дейност на Съюза. При изпълнение на тези отговорности в рамките на Комисията, и само по отношение на тези отговорности, върховният представител е обвързан от процедурите, които уреждат функционирането на Комисията, доколкото това е съвместимо с параграфи 2 и 3.“.
20) Създава се член 9 Е:
„ЧЛЕН 9 Е
1. Съдът на Европейския съюз се състои от Съд, Общ съд и специализирани съдилища. Той осигурява спазването на правото при тълкуването и прилагането на Договорите.
Държавите-членки установяват правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза.
2. Съдът се състои от по един съдия от всяка държава-членка. Той се подпомага от генерални адвокати.
Общият съд включва поне по един съдия от държава-членка.
Съдиите и генералните адвокати на Съда и съдиите на Общия съд се избират измежду лица, чиято независимост е извън съмнение и които отговарят на условията, предвидени в членове 223 и 224 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Те се назначават по общо съгласие от правителствата на държавите-членки за срок от шест години. Съдиите и генералните адвокати, чийто мандат изтича, могат да бъдат преназначавани.
3. Съдът на Европейския съюз се произнася в съответствие с Договорите:
а) по искове, подадени от държава-членка, от институция или от физическо или юридическо лице;
б) с преюдициални заключения, по искане на националните юрисдикции, относно тълкуването на правото на Съюза или относно действителността на актове, приети от институциите;
в) в другите случаи, предвидени от Договорите.“
21) Разпоредбите на дял ІV на Договора за ЕС са включени в Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, който съответно се изменя.
ЗАСИЛЕНО СЪТРУДНИЧЕСТВО
22) Дял ІV приема заглавието на дял VІІ, който става „РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ЗАСИЛЕНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО“, а членове 27 А—27 Д, членове 40—40 Б и членове 43—45 се заменят със следния член 10, който заменя също членове 11 и 11 А от Договора за създаване на Европейската общност. Същите тези членове се заменят с членове 280 А - 280 И от Договора за функционирането на Европейския съюз, както е посочено по-долу в член 2, точка 278) от настоящия договор:
„ЧЛЕН 10
1. Държавите-членки, които желаят да установят помежду си засилено сътрудничество в области, които не попадат в изключителната компетентност на Съюза, могат да ползват неговите институции и да упражняват тези области на компетентност, като прилагат съответните разпоредби на Договорите, в границите и по реда и условията, предвидени в настоящия член, както и в членове 280 А—280 И от Договора за функционирането на Европейския съюз.
Засиленото сътрудничество има за цел да благоприятства осъществяването на целите на Съюза, да защитава неговите интереси и да засилва процеса на интеграция. То е открито за всички държави-членки по всяко време съгласно член 280 В от Договора за функционирането на Европейския съюз.
2. Решението за установяване на засилено сътрудничество се приема от Съвета като крайна мярка, след като той установи, че целите на това сътрудничество не могат да бъдат постигнати в разумен срок от Съюза като цяло, и при условие че в него участват поне девет държави-членки. Съветът действа в съответствие с процедурата, предвидена в член 280 Г от Договора за функционирането на Европейския съюз.
3. Всички членове на Съвета могат да участват в неговите обсъждания, но в гласуването участват само членовете на Съвета, представляващи държавите-членки, които вземат участие в засиленото сътрудничество. Редът и условията за гласуване са предвидени в член 280 Д от Договора за функционирането на Европейския съюз.
4. Актовете, приети в рамките на засилено сътрудничество, обвързват единствено участващите държави-членки. Те не се считат за част от достиженията на правото, които трябва да бъдат приети от държавите-кандидатки за присъединяване към Съюза.“
23) Заглавието на дял V се заменя със следното заглавие: „ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ВЪНШНАТА ДЕЙНОСТ НА СЪЮЗА И СПЕЦИФИЧНИ РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ОБЩАТА ВЪНШНА ПОЛИТИКА И ПОЛИТИКА НА СИГУРНОСТ“
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ВЪНШНАТА ДЕЙНОСТ
24) Създава се следната нова глава:
„ГЛАВА I
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ВЪНШНАТА ДЕЙНОСТ НА СЪЮЗА
ЧЛЕН 10 А
1. Дейността на Съюза на международната сцена се ръководи от основополагащите принципи за неговото създаване, развитие и разширяване, които той цели да насърчава в останалата част от света: демокрацията, правовата държава, универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи, зачитането на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност и зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации и на международното право.
Съюзът се стреми да развива отношения и да изгражда партньорства с трети страни и с международните, регионалните или световните организации, които споделят принципите, посочени в първа алинея. Той се стреми към намиране на решения на общите проблеми на многостранна основа, по-специално в рамките на Организацията на обединените нации.
2. Съюзът определя и провежда общи политики и действия и допринася за осигуряването на висока степен на сътрудничество във всички области на международните отношения, с цел:
а) опазване на своите ценности и основни интереси, на своята сигурност, независимост и цялост;
б) утвърждаване и укрепване на демокрацията, правовата държава, правата на човека и принципите на международното право;
в) опазване на мира, предотвратяване на конфликти и укрепване на международната сигурност, съгласно целите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации, както и на принципите на Заключителния акт от Хелзинки и целите на Парижката харта, включително тези, които се отнасят до външните граници;
г) подпомагане на устойчивото развитие в икономическо и социално отношение и в областта на опазването на околната среда в развиващите се страни, с основна цел премахване на бедността;
д) насърчаване на интеграцията на всички страни в световната икономика, включително чрез постепенно премахване на пречките пред международната търговия;
e) принос в разработването на международни мерки за опазване и подобряване на качеството на околната среда и устойчивото управление на световните природни ресурси, с цел осигуряване на устойчиво развитие;
ж) подпомагане на населението, страните и регионите, пострадали от природни или причинени от човека бедствия; както и
з) насърчаване на международна система, основана на засилено многостранно сътрудничество и добро глобално управление.
3. Съюзът спазва принципите и следва целите, изброени в параграфи 1 и 2, при разработването и провеждането както на външната си дейност в различните области, обхванати от настоящия дял и пета част на Договора за функционирането на Европейския съюз, така и на другите си политики в техните външни аспекти.
Съюзът следи за съгласуваността между различните области на външната си дейност, както и между тези области и другите си политики. Съветът и Xxxxxxxxx, подпомагани от върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, осигуряват тази съгласуваност и си сътрудничат за тази цел.
ЧЛЕН 10 Б
1. Въз основа на принципите и целите, изброени в член 10 А, Европейският съвет определя стратегическите интереси и цели на Съюза.
Решенията на Европейския съвет относно стратегическите интереси и цели на Съюза са свързани с общата външна политика и политика на сигурност, както и с други области на външната дейност на Съюза. Те могат да се отнасят до отношенията на Съюза с конкретна страна или регион, или да следват тематичен подход. В тях се определя продължителността им и средствата, които Съюзът и държавите-членки трябва да предоставят.
Европейският съвет действа с единодушие по препоръка на Съвета, която е приета от него по реда и условията, предвидени за всяка област. Решенията на Европейския съвет се прилагат съгласно процедурите, предвидени в Договорите.
2. Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, по отношение на общата външна политика и политика на сигурност, и Комисията, по отношение на останалите области на външната дейност, могат да представят съвместни предложения пред Съвета.“
ОБЩА ВЪНШНА ПОЛИТИКА И ПОЛИТИКА НА СИГУРНОСТ
25) Създават се следните заглавия:
„ГЛАВА 2
СПЕЦИФИЧНИ РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ОБЩАТА ВЪНШНА ПОЛИТИКА И ПОЛИТИКА НА СИГУРНОСТ
РАЗДЕЛ І ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ“
26) Създава се следният нов член 10 В:
„ЧЛЕН 10 В
Дейността на Съюза на международната сцена, съгласно настоящата глава, се основава на принципите, преследва целите и се провежда в съответствие с общите разпоредби, предвидени в глава 1.“
27) Член 11 се изменя, както следва:
а) параграф 1 се заменя със следните два параграфа:
„1. Компетентността на Съюза в областта на общата външна политика и политика на сигурност обхваща всички области на външната политика, както и всички въпроси, свързани със сигурността на Съюза, включително постепенното формиране на обща отбранителна политика, която може да прерасне в обща отбрана.
Общата външна политика и политика на сигурност е предмет на специфични правила и процедури. Тя се определя и прилага от Европейския съвет и от Съвета, които решават с единодушие, освен в случаите, когато в Договорите е предвидено друго. Приемането на законодателни актове се изключва. Тази политика се изпълнява от върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и от държавите-членки, в съответствие с Договорите. Конкретните роли на Европейския парламент и на Комисията в тази област се определят от Договорите. Съдът на Европейския съюз не е компетентен по отношение на тези разпоредби, с изключение на компетентността да следи за съответствието с член 25б от настоящия договор и да проверява законосъобразността на определени решения, посочени в член 240а, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз.
2. В рамките на принципите и целите на своята външна дейност Европейският съюз провежда, определя и прилага обща външна политика и политика на сигурност, която се основава на развитието на взаимната политическа солидарност между държавите-членки, на определянето на въпросите от общ интерес и постигането на все по-висока степен на сближаване в действията на държавите- членки.“
б) параграф 2, преномериран на 3, се изменя, както следва:
i) в края на първата алинея се добавя следният текст:
„... и зачитат дейността на Съюза в тази област.“;
ii) третата алинея се заменя със „Съветът и върховният представител следят за спазването на тези принципи.“
28) Член 12 се заменя със следния текст:
„ЧЛЕН 12
Съюзът провежда общата външна политика и политика на сигурност, като: а) определя общите насоки;
б) приема решения, които определят:
i) действията, които Съюзът следва да предприеме;
ii) позициите, които Съюзът следва да заеме;
iii) реда и условията за прилагане на решенията, посочени в подточки i) и ii);
и
в) укрепва системното сътрудничество между държавите-членки за провеждането на тяхната политика.“
29) Член 13 се изменя, както следва:
а) в параграф 1 думите „... определя принципите и основните насоки ...“ се заменят с
„ ... определя стратегическите интереси на Съюза, набелязва целите и формулира общите насоки ...“ и се добавя следното изречение: „Той приема необходимите решения.“; добавя се следната алинея:
„Ако международно развитие го изисква, председателят на Европейския съвет свиква извънредно заседание на Европейския съвет с цел да се определят стратегическите насоки на политиката на Съюза по отношение на това развитие.“
б) параграф 2 се заличава и параграф 3 се преномерира на 2. Първата xxxxxx се заменя със следния текст: „Съветът разработва общата външна политика и политика на сигурност и взема решенията, необходими за определянето и прилагането на тази политика въз основа на общите насоки и стратегическите направления, определени от Европейския съвет.“ Втората алинея се заличава. В третата алинея, която става втора алинея, думите „... гарантира за ...“ се заменят с
„... и върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност следят за ...“.
в) добавя се следният нов параграф:
„3. Общата външна политика и политика на сигурност се изпълнява от върховния представител и от държавите-членки, като се използват както националните средства, така и средствата на Съюза.“
30) Създава се следният нов член 13а:
„ЧЛЕН 13а
1. Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, който председателства Съвета по външни работи, допринася с предложенията си за разработването на общата външна политика и политика на сигурност и осигурява прилагането на решенията, приети от Европейския съвет и Съвета.
2. Върховният представител представлява Съюза по въпросите, отнасящи се до общата външна политика и политика на сигурност. Той води политическия диалог с трети страни от името на Съюза и изразява позицията на Съюза в международните организации, както и на международните конференции.
3. При изпълнението на функциите си върховният представител се подпомага от Европейска служба за външна дейност. Тази служба работи в сътрудничество с дипломатическите служби на държавите-членки и включва длъжностни лица от компетентните служби на генералния секретариат на Съвета и на Комисията, както и командирован персонал от националните дипломатически служби . Организацията и функционирането на Европейската служба за външна дейност се определят с решение на Съвета. Съветът действа по предложение на върховния представител след консултация с Европейския парламент и след одобрение от Комисията.“
31) Член 14 се изменя, както следва:
а) в параграф 1 първите две изречения се заменят със следното изречение: „Когато международното положение налага оперативно действие от страна на Съюза, Съветът приема необходимите решения.“;
б) параграф 2 става втора алинея на параграф 1, а следващите параграфи съответно се преномерират. В първото изречение, думите „ ... на съвместното действие“ се заменят с „... на решение,“, а думата „действие“ се заменя с „решение“.
Последното изречение се заличава;
в) в параграф 3, преномериран на 2, думите „Съвместните действия ...“ се заменят с
„"Решенията, посочени в параграф 1...“;
г) съществуващият параграф 4, преномериран на 3 се заличава, а следващите параграфи се преномерират съответно;
д) в параграф 5, преномериран на 3, първо изречение, думите „ ... по прилагането на едно съвместно действие се предоставя информация в срокове, които да позволят“ се заменят с „ ...при прилагането на решение, посочено в параграф 1, се предоставя информация от заинтересованата държава-членка в срокове, които да позволят ...“;
е) в параграф 6, преномериран на 4, първо изречение, думите „... при липса на решение на Съвета,“ се заменят с „... при липса на преразглеждане на решението на Съвета, посочено в параграф 1,“, а думите „... на съвместното действие.“ се заменят с „...на посоченото решение.“;
ж) в параграф 7, преномериран на 5, първо изречение, думите „съвместното действие“ се заменят с „решението, посочено в настоящия член“, и във второто изречение думите „съвместното действие“ се заменя с „решението, посочено в параграф 1“.
32) В член 15, думите в началото: „Съветът приема общи позиции. Общите позиции уточняват ...“ се заменят със „Съветът приема решения, които определят ...“, а последните думи „общите позиции“ се заменят с „позициите на Съюза“.
33) Създава се член 15б, който включва текста на член 22 със следните изменения:
а) в параграф 1 думите „Всяка държава-членка или Комисията може да сезира Съвета
...“ се заменят с „Всяка държава-членка, върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, или върховният представител с подкрепата на Комисията, може да сезира Съвета ...“, а думите „ ... да прави предложения ...“ се заменят с „ ... да внася, съответно, инициативи или предложения ...“.
б) в параграф 2 думите „Председателството свиква ...“ се заменят с „върховният представител свиква ...“, а думите „или по искане на Комисията или на държава- членка,“ се заменят с „или по искане на държава-членка,“.
34) Създава се член 15б, който включва текста на член 23 със следните изменения: а) в параграф 1, първата алинея се заменя със следния текст: „Решенията по
настоящата глава се вземат от Европейския съвет и от Съвета с единодушие, с изключение на случаите, когато в настоящата глава е предвидено друго.
Приемането на законодателни актове се изключва.“, а последното изречение на втората алинея се заменя със следния текст: „Ако членовете на Съвета, придружили своето въздържане с такава декларация, представляват поне една трета от държавите-членки, обхващащи най-малко една трета от населението на Съюза, решението не се приема.“;
б) параграф 2 се изменя, както следва:
i) първото тире се заменя със следните две тирета:
„- когато приема решение, което определя действие или позиция на Съюза въз основа на решение на Европейския съвет относно стратегическите интереси и цели на Съюза, както е посочено в член 10 Б, параграф 1;
- когато приема решение, което определя действие или позиция на Съюза по предложение на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, представено вследствие на конкретно искане, което Европейският съвет му е отправил по собствена инициатива или по инициатива на върховния представител;“
ii) във второто тире, което става трето тире, думите „ ... съвместно действие или обща позиция“ се заменят с „ ... решение, което определя действие или позиция на Съюза,“;
iii) във втора алинея, първо изречение, думата „важни“ се заменя с
„жизненоважни“; последното изречение се заменя със следния текст:
„Върховният представител, като се консултира постоянно със заинтересованата държава-членка, търси приемливо за нея решение. При липса на резултат Съветът, като действа с квалифицирано мнозинство, може да поиска Европейският съвет да бъде сезиран по въпроса, с оглед приемането на решението с единодушие.“;
iv) третата xxxxxx се заменя със следния нов параграф 3, последната алинея се преномерира на 4, а параграф 3 се преномерира на 5:
„3. Европейският съвет може с единодушие да приеме решение, според което Съветът действа с квалифицирано мнозинство в случаи, различни от посочените в параграф 2.“
в) в параграфа, номериран като 4, думите „Настоящият параграф не се прилага ...“ се заменят с „Параграфи 2 и 3 не се прилагат ...“.
35) Член 16 се изменя, както следва:
а) думите „ ... се информират и се консултират взаимно“ се заменят със „... се консултират ...“, думите „на Съвета“ се заменят с „на Европейския съвет и на Съвета“, а думите „ ... за да гарантират, че влиянието на Съюза се осъществява по най-ефикасен начин със средствата на съгласувани и обединени действия.“ се заменят с „ ... с оглед на определянето на общ подход.“
б) след първото изречение се добавя следният текст: „Преди да предприеме каквото и да е действие на международната сцена или да поеме какъвто е да е ангажимент, който би могъл да засегне интересите на Съюза, всяка държава-членка се консултира с другите в рамките на Европейския съвет или на Съвета. Държавите- членки гарантират, чрез сближаването на техните действия, че Съюзът е в състояние да отстоява интересите и ценностите си на международната сцена.
Държавите-членки са солидарни помежду си.“; в) създават се следните две алинеи:
„Когато Европейският съвет или Съветът са определили общ подход на Съюза по смисъла на първата алинея, върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и министрите на външните работи на държавите-членки координират действията си в рамките на Съвета.
Дипломатическите представителства на държавите-членки и делегациите на Съюза в трети страни и при международните организации си сътрудничат и допринасят за формулирането и прилагането на общия подход.“
36) Текстът на член 17 става член 28А, с измененията, посочени в точка 49) по-долу.
37) Член 18 се изменя, както следва: а) параграфи 1—4 се заличават;
б) в параграф 5, който остава без номерация, думите „ ..., всеки път когато счете за необходимо, ...“ се заменят с „ ..., по предложение на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, ...“, а в края се добавя следното изречение: „Специалният представител упражнява своя мандат под ръководството на върховния представител.“.
38) Член 19 се изменя, както следва:
а) в параграф 1, първа и втора алинея, думите „ ...общите позиции“ се заменят с „ ...
позициите на Съюза“, а в края на първата алинея се добавя следното изречение:
„Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност осигурява организирането на тази координация.“;
б) параграф 2 се изменя, както следва:
i) в първата алинея думите „Без да се засяга параграф 1 и член 14, параграф 3,“ се заменят с „В съответствие с член 11, параграф 3“, а думите „,както и върховния представител,“ се добавят след „ ... информират последните“;
ii) във втора алинея, първо изречение думите „, както и върховния представител“ се добавят след „ ... останалите държави-членки“; във второто изречение думата „постоянни“ се заличава, а думите „ ... гарантират при изпълнението на своите функции защитата на позициите ...“ се заменят с „ ... защитават, при изпълнението на своите функции, позициите ...“
iii) създава се следната нова трета алинея:
„Когато Съюзът е определил позиция по тема, включена в дневния ред на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, държавите- членки, които заседават в него, поставят искане върховният представител да бъде поканен, за да изложи позицията на Съюза.“
39) Член 20 се изменя, както следва:
а) в първата алинея думите „делегациите на Комисията“ се заменят с „делегациите на Съюза“, а думите „ ... изпълнението на общите позиции и на съвместните действия, приети от Съвета.“ се заменят с „ ... изпълнението на решенията, които определят позициите и действията на Съюза, приети по силата на настоящата глава.“;
б) във втора алинея думите „... информация, правят съвместни оценки“ се заменят с
„... информация и правят съвместни оценки.“, а частта от изречението „ ... и допринасят за изпълнението на разпоредбите, посочени в член 20 от Договора за създаване на Европейската общност“ се заличава;
в) създава се следната нова алинея:
„Те допринасят за осъществяване на правото на защита на гражданите на Съюза на територията на трети страни, посочено в член 17, параграф 2, буква в) от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и за приетите мерките съгласно член 20 от този договор.“
40) Член 21 се изменя, както следва:
а) първата алинея се заменя със следния текст:
„Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност се консултира редовно с Европейския парламент по главните аспекти и основните решения в областта на общата външна политика и политика на сигурност и общата политика за сигурност и отбрана, като го информира за развитието на тези политики. Той гарантира, че възгледите на Европейския парламент надлежно са взети предвид. Специалните представители могат да участват в информирането на Европейския парламент.“
б) в края на първото изречение на втора алинея се добавят думите „и до върховния представител“; във второто изречение думата „ежегодно“ се заменя с „два пъти годишно“, а в края се добавят думите „, включително общата политика за сигурност и отбрана.“.
41) Текстът на член 22 става член 15а; той се изменя съгласно посоченото в точка 33) по- горе.
42) Текстът на член 23 става член 15б; той се изменя съгласно посоченото в точка 34) по- горе.
43) Член 24 се заменя със следния текст:
„Съюзът може да сключва споразумения с една или няколко държави или международни организации в областите, които попадат в обхвата на настоящата глава.“.
44) Член 25 се изменя, както следва:
а) в първото изречение на първа алинея упоменаването на Договора за създаване на Европейската общност е заменено с упоменаване на Договора за функционирането на Европейския съюз, а думите „, на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност“ се добавят след „ ... по искане на Съвета,“; във второто изречение думите „ ... без да се засяга отговорността на Председателството и на Комисията“ се заменят с „без да се засягат правомощията на върховния представител“;
б) текстът на втората алинея се заменя със следния текст: „В обхвата на настоящата глава Комитетът по политика и сигурност упражнява, под ръководството на Сxxxxx x на върховния представител, политически контрол и стратегическо ръководство на операциите за управление на кризи, посочени в член 28Б.“
в) в третата алинея, думите „, без да се засяга член 47“ се заличават.
45) Членове 26 и 27 се отменят. Създават се членове 25а и 25б, а член 25б се заменя с член
47:
„ЧЛЕН 25а
В съответствие с член 16Б от Договора за функционирането на Европейския съюз и чрез дерогация от параграф 2 от него, Съветът приема решение, с което се определят правилата за защита на физическите лица по отношение на обработката на личните данни от държавите-членки при извършване на дейности, попадащи в приложното поле на настоящата глава, както и по отношение на свободното движение на тези данни.
Спазването на тези правила е предмет на контрол от страна на независими органи.
ЧЛЕН 25б
Осъществяването на общата външна политика и политика на сигурност не засяга прилагането на процедурите и съответния обхват на правомощията на институциите, предвидени в Договорите с оглед упражняването на областите на компетентност на Съюза, посочени в членове 2Б - 2Д от Договора за функционирането на Европейския съюз.
По същия начин осъществяването на политиките, посочени в тези членове, не засяга прилагането на процедурите и съответния обхват на правомощията на институциите, предвидени в Договорите с оглед упражняването на областите на компетентност на Съюза съгласно настоящата глава.“
46) Членове 27 А - 27 Д относно засиленото сътрудничество се заменят с член 10 в съответствие с точка 22) по-горе.
47) Член 28 се изменя, както следва:
а) параграф 1 се заличава, а следващите параграфи се преномерират съответно; в целия член думите „на Европейските общности“ се заменят с „на Съюза“;
б) в параграф 2, преномериран на 1, думите „ ... разпоредбите, отнасящи се до областите, разглеждани в настоящия дял“ се заменят с „ ... прилагането на настоящата глава“;
в) в първата алинея на параграф 3, преномериран на 2, думите „ ... изпълнението на тези разпоредби“ се заменят с „ ... прилагането на настоящата глава“;
г) добавя се следният нов параграф 3, като параграф 4 се заличава:
„3. Съветът приема решение, което установява специфичните процедури за гарантиране на бърз достъп до бюджетните кредити на Съюза, предназначени за спешно финансиране на инициативи в рамките на общата външна политика и политика на сигурност и по-конкретно за дейностите по подготовка на мисия, посочена в член 18А, параграф 1 и член 28Б. Той действа след консултация с Европейския парламент.
Дейностите по подготовка на мисиите, посочени в член 28А, параграф 1 и
член 28Б, които не са за сметка на бюджета на Съюза, се финансират от начален фонд, набиран от вноски на държавите-членки.
Съветът приема с квалифицирано мнозинство, по предложение на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, решения, които установяват:
а) реда и условията за сформиране и финансиране на началния фонд, по- конкретно отпуснатите на фонда финансови средства;
б) реда и условията за управление на началния фонд; в) реда и условията на финансовия контрол.
Когато мисията, планирана в съответствие с член 28А, параграф 1 и член 28Б, не може да бъде за сметка на бюджета на Съюза, Съветът упълномощава върховния представител да използва този фонд. Върховният представител докладва на Съвета за изпълнението на този мандат.“
ОБЩА ПОЛИТИКА ЗА СИГУРНОСТ И ОТБРАНА
48) Създава се следният нов раздел:
„РАЗДЕЛ 2
РАЗПОРЕДБИ, СВЪРЗАНИ С ОБЩАТА ПОЛИТИКА ЗА СИГУРНОСТ И ОТБРАНА“
49) Създава се член 28А, който включва текста на член 17 със следните изменения:
а) създава се следният нов параграф 1, като следващият параграф се преномерира на
2:
„1. Общата политика за сигурност и отбрана е неразделна част от общата външна политика и политика на сигурност. Тя осигурява на Съюза оперативен капацитет, който почива на граждански и военни средства. Съюзът може да прибегне до тях при изпълнение на мисии извън територията на Съюза, с цел да осигури поддържането на мира, предотвратяването на конфликти и укрепването на международната сигурност, в съответствие с принципите на Устава на Организацията на обединените нации. Изпълнението на тези задачи се основава на капацитета, предоставен от държавите-членки“.
б) параграф 1, преномериран на 2, се изменя, както следва:
i) първата алинея се заменя със следния текст:
„Общата политика за сигурност и отбрана включва постепенното определяне на обща политика на отбрана на Сxxxx. Тя ще доведе до обща отбрана от момента, в който Европейският съвет, като действа с единодушие, вземе това решение. В такъв случай, той препоръчва на държавите-членки да приемат решение в този смисъл в съответствие с конституционните им изисквания.“
ii) във втората алинея думите „в съответствие с настоящия член“ се заменят с
„по смисъла на настоящия раздел“;
iii) третата алинея се заличава.
в) настоящите параграфи 2, 3, 4 и 5 се заменят със следните параграфи 3-7:
„3. Държавите-членки предоставят на разположение на Съюза, с оглед прилагането на общата политика за сигурност и отбрана, граждански и военни способности, за да допринесат за реализиране на определените от Съвета цели. Държавите-членки, които сформират помежду си многонационални сили, могат също да ги предоставят на разположение на общата политика за сигурност и отбрана.
Държавите-членки се задължават постепенно да подобряват своите военни способности. Агенцията в областта на развитието на отбранителните способности, научните изследвания, придобиването на военна техника и въоръжаване (наричана по-нататък „Европейска агенция по отбраната“) определя оперативните нужди, насърчава мерки за удовлетворяването им, допринася за определянето и при необходимост за изпълнението на всички необходими мерки за засилване на производствената и технологична база в сектора на отбраната, участва в определянето на европейска политика в областта на способностите и въоръжаването, и подпомага Съвета при оценката на подобряването на военните способности.
4. Решенията, свързани с общата политика за сигурност и отбрана, включително тези, които се отнасят до започване на мисия, посочена в настоящия член, се приемат от Съвета, като действа с единодушие, по предложение на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност или по инициатива на държава-членка. Върховният представител може да предложи да се прибегне до национални средства, както и до инструментите на Съюза, при необходимост съвместно с Комисията.
5. Съветът може да повери изпълнението на мисия в рамките на Съюза на група държави-членки с оглед защитата на ценностите на Съюза и отстояването на неговите интереси. Изпълнението на такава мисия се урежда от член 28Б.
6. Държавите-членки, чиито военни способности отговарят на по-високи критерии и които са поели по-обвързващи ангажименти в тази област с оглед на най-отговорните мисии, установяват постоянно структурирано сътрудничество в рамките на Съюза. Това сътрудничество се урежда с член 28Д. То не засяга разпоредбите на член 28Б.
7. В случай, когато държава-членка стане обект на въоръжено нападение на нейната територия, другите държави-членки са задължени да окажат помощ и съдействие с всички средства, с които разполагат, в съответствие с член 51 от Устава на Организацията на обединените нации. Това не засяга специфичния характер на политиката за сигурност и отбрана на някои държави-членки.
Ангажиментите и сътрудничеството в тази област са съвместими с ангажиментите, поети в рамките на Организацията на Северноатлантическия договор, която остава за държавите, които членуват в нея, основа на колективната им отбрана и главна инстанция за нейното осъществяване.“
50) Създават се следните нови членове 28Б–28Д:
„ЧЛЕН 28Б
1. Мисиите, посочени в член 28А, параграф 1, при които Съюзът може да прибегне до използването на граждански и военни средства, включват съвместни действия в областта на разоръжаването, хуманитарни и евакуационни мисии, мисии за съвет и помощ във военната област, мисии за предотвратяване на конфликти и поддържане на мира, мисии на военни сили за управление на кризи, включително умиротворителни мисии и стабилизиращи операции след края на конфликти. Всички тези мисии могат да допринесат за борбата срещу тероризма, включително чрез подкрепата, оказвана на трети страни, за да се борят с тероризма на своя територия.
2. Съветът приема решения относно мисиите, посочени в параграф 1, като определя тяхната цел и обхват, както и общите условия за изпълнението им. Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, под ръководството на Сxxxxx x в непосредствен и постоянен контакт с Комитета по политика и сигурност, следи за координирането на гражданските и военните аспекти на тези мисии.
ЧЛЕН 28В
1. В рамките на решенията, приети съгласно член 28Б, Съветът може да повери изпълнението на дадена мисия на група държави-членки, които желаят това и разполагат с необходимия капацитет за такава мисия. Тези държави-членки, заедно с върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, се споразумяват помежду си относно ръководството на мисията.
2. Държавите-членки, които участват в изпълнението на мисията, информират редовно Съвета за напредъка на мисията по своя собствена инициатива или по искане на друга държава-членка. Участващите държави-членки незабавно сезират Съвета, ако изпълнението на мисията има значителни последици или изисква изменение на целта, обхвата или условията на мисията, определени в решенията, посочени в параграф 1. В такива случаи Съветът приема необходимите решения.
ЧЛЕН 28Г
1. Европейската агенция по отбраната, посочена в член 28А, параграф 3 и под ръководството на Сxxxxx, има следните задачи:
а) да допринася за определяне целите на военните способности на държавите-членки и да оценява спазването на поетите от държавите-членки ангажименти относно тези способности;
б) да насърчава хармонизирането на оперативните нужди и възприемането на ефективни и съвместими методи на снабдяване;
в) да предлага многостранни проекти за изпълнение на целите в областта на военните способности, да осигурява координирането на програмите, изпълнявани от държавите-членки, както и управлението на специфични програми за сътрудничество;
г) да подкрепя научните изследвания в областта на отбранителните технологии, да координира и планира съвместни научно-изследователски дейности и разработки на технически решения, съответстващи на бъдещите оперативни нужди;
д) да допринася за определянето и при необходимост да прилага всяка полезна мярка за укрепване на производствената и технологичната база в сектора на отбраната и с оглед подобряването на ефективността на военните разходи.
2. Европейската агенция по отбраната е отворена за всички държави-членки, които желаят да участват в нея. Съветът, като действа с квалифицирано мнозинство, приема решение, което определя статута, седалището и реда и условията за дейността на Агенцията. Това решение отчита степента на ефективно участие в действията на Агенцията. В рамките на Агенцията се сформират специфични групи, обединяващи държави-членки, които осъществяват съвместни проекти. Агенцията изпълнява своите задачи, като при необходимост поддържа връзка с Комисията.
ЧЛЕН 28Д
1. Държавите-членки, които желаят да участват в постоянното структурирано сътрудничество, посочено в член 28А, параграф 6, които отговарят на критериите и поемат ангажиментите в областта на военния капацитет съгласно Протокола относно постоянното структурирано сътрудничество, нотифицират за своето намерение Съвета и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.
2. В срок от три месеца след нотификацията, посочена в параграф 1, Съветът приема решение, с което се установява постоянното структурирано сътрудничество и се определя списъкът на участващите държави-членки. Съветът действа с квалифицирано мнозинство след консултация с върховния представител.
3. Всяка държава-членка, която пожелае на по-късен етап да участва в постоянното структурирано сътрудничество, нотифицира за намерението си Съвета и върховния представител.
Съветът приема решение, което потвърждава участието на съответната държава- членка, която отговаря на критериите и поема ангажиментите, посочени в членове 1 и 2 от Протокола относно постоянното структурирано сътрудничество. Съветът действа с квалифицирано мнозинство след консултация с върховния представител. В гласуването участват само членове на Съвета, които представляват участващите държави-членки.
Квалифицираното мнозинство се определя в съответствие с член 205, параграф 3,
буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз.
4. Ако участваща държава-членка престане да отговаря на критериите или вече не е в състояние да изпълнява ангажиментите си, посочени в членове 1 и 2 от Протокола относно постоянното структурирано сътрудничество, Съветът може да приеме решение за спиране на участието на тази държава-членка.
Съветът действа с квалифицирано мнозинство. В гласуването участват само членове на Съвета, които представляват участващите държави-членки, с изключение на заинтересованата държава-членка.
Квалифицираното мнозинство се определя в съответствие с член 205, параграф 3,
буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз.
5. Ако участваща държава-членка желае да се оттегли от постоянното структурирано сътрудничество, тя нотифицира за решението си Сxxxxx, който взема под внимание преустановяването на участието на въпросната държава-членка.
6. Решенията и препоръките на Съвета в рамките на постоянното структурирано сътрудничество, различни от предвидените в параграфи 2—5, се приемат с единодушие. За целите на настоящия параграф, единодушие се формира само от гласовете на представителите на участващите държави-членки.“
51) Членове 29—39 на дял VІ , които се отнасят до съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и до полицейското сътрудничество, се заменят с разпоредбите на глави 1, 4 и 5 на дял ІV, трета част от Договора за функционирането на Европейския съюз. Съгласно посоченото по-долу в член 2, точки 64), 67) и 68) от настоящия договор, член 29 се заменя с член 61 от Договора за функционирането на Европейския съюз, член 30 се заменя с членове 69 Е и 69 Ж от този договор, член 31 се заменя с членове 69 А, 69 Б и 69 Г от този договор, член 32 се заменя с член 69 З от този договор, член 33 се заменя с член 61 Д от този договор и член 36 се заменя с член 61 Г от този договор. Заглавието на дяла се заличава и той приема номера на дяла, който се отнася до заключителните разпоредби.
52) Членове 40—40 Б на дял VІ и членове 43—45 на дял VII, които се отнасят до засиленото сътрудничество, се заменят с член 10, в съответствие с точка 22) по-горе, а дял VII се отменя.
53) Членове 41 и 42 се отменят.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
54) Дял VІІІ относно заключителните разпоредби, се преномерира на VІ; този дял и членове 48, 49, и 53 се изменят съгласно посоченото съответно в точки 56), 57) и 61) по-долу. Член 47 се заменя с член 25б, съгласно посоченото в точка 45) по-горе, а членове 46 и 50 се отменят.
55) Създава се следният нов член 46А:
„ЧЛЕН 46А
Съюзът има юридическа правосубектност.“
56) Член 48 се заменя със следния текст:
„ЧЛЕН 48
„1. Договорите могат да бъдат изменени в съответствие с обикновена процедура за преразглеждане. Те могат също така да бъдат изменени в съответствие с опростени процедури за преразглеждане.
Обикновена процедура за преразглеждане
2. Правителството на всяка държава-членка, Европейският парламент или Комисията могат да представят пред Съвета проекти за преразглеждане на Договорите. Тези проекти могат, наред с другото, да имат за цел да разширят или да намалят областите на компетентност, предоставени на Съюза с Договорите. Тези проекти се внасят от Съвета в Европейския съвет и се уведомяват националните парламенти.
3. Ако Европейският съвет след консултация с Европейския парламент и Комисията приеме с обикновено мнозинство решение в полза на разглеждането на предлаганите изменения, председателят на Европейския съвет свиква Конвент, съставен от представители на националните парламенти, на държавните или правителствените ръководители на държавите-членки, на Европейския парламент и на Комисията. С Европейската централна банка също се провеждат консултации в случай на институционални изменения в паричната област. Конвентът разглежда проектите за преразглеждане и приема с консенсус препоръка към Конференцията на представителите на правителствата на държавите-членки, както е предвидено в параграф 4.
Европейският съвет може да реши с обикновено мнозинство след одобрение от Европейския парламент да не свиква Конвент, ако обхватът на измененията не оправдава това. В последния случай Европейският съвет определя мандат за Конференция на представителите на правителствата на държавите-членки.
4. Конференция на представителите на правителствата на държавите-членки се свиква от председателя на Съвета, за да се приемат с общо съгласие измененията, които следва да се внесат в Договорите.
Измененията влизат в сила, след като бъдат ратифицирани от всички държави-членки в съответствие с конституционните им изисквания.
5. Ако след изтичане на двегодишен срок от подписването на договора за изменение на Договорите четири пети от държавите-членки са го ратифицирали, а една или повече държави-членки са срещнали трудности по ратифицирането, Европейският съвет се сезира по въпроса.
Опростени процедури за преразглеждане
6. Правителството на всяка държава-членка, Европейският парламент или Комисията могат да представят на Европейския съвет проекти за преразглеждане на всички или част от разпоредбите на третата част на Договора за функционирането на Европейския съюз, които се отнасят до вътрешните политики и дейности на Съюза.
Европейският съвет може да приеме решение за изменение на всички или на част от разпоредбите на третата част на Договора за функционирането на Европейския съюз. Европейският съвет действа с единодушие след консултация с Европейския парламент и Комисията, както и с Европейската централна банка в случай на институционални изменения в паричната област. Това решение влиза в сила едва след като бъде одобрено от държавите-членки в съответствие с конституционните им изисквания.
Решението, посочено във втора алинея не може да разшири областите на компетентност, предоставени на Съюза с Договорите.
7. Когато Договорът за функционирането на Европейския съюз или дял V от настоящия договор предвиждат Съветът да действа с единодушие в дадена област или в определен случай, Европейският съвет може да приеме решение, с което на Съвета се разрешава да действа с квалифицирано мнозинство в тази област или в този случай. Настоящата алинея не се прилага за решенията, които имат отражение във военната област или в областта на отбраната.
Когато Договорът за функционирането на Европейския съюз предвижда Съветът да приема законодателни актове в съответствие със специална законодателна процедура, Европейският съвет може да приеме решение, с което се разрешава приемането на тези актове в съответствие с обикновената законодателна процедура.
За всяка инициатива, поета от Европейския съвет въз основа на първа или втора алинея, се уведомяват националните парламенти. В случай на несъгласие на национален парламент, нотифицирано в срок от шест месеца след уведомяването му, решението, посочено в първа или втора алинея, не се приема. При липса на несъгласие Европейският съвет може да приеме решението.
За приемането на решенията, посочени в първа или втора алинея, Европейският съвет действа с единодушие след одобрение от Европейския парламент, който се произнася с мнозинство от съставляващите го членове.“
57) Член 49, първа алинея се изменя, както следва:
а) в първото изречение думите „ ... спазва принципите, залегнали в член 6, параграф 1, може да поиска ...“ се заменят със „ ... зачита ценностите, посочени в член 1а, и се ангажира да ги насърчава, може да поиска ... “;
б) във второто изречение думите „Тя заявява молбата си за членство пред Съвета, който се произнася с единодушие ...“ се заменят с „Европейският парламент и националните парламенти се информират за тази молба. Държавата заявител подава молбата си до Съвета, който се произнася с единодушие ...“; (изменение, което не се отнася за българския текст), а думата „абсолютно“ се заличава.
в) добавя се следното ново изречение в края на алинеята: „Вземат се предвид критериите за присъединяване, одобрени от Европейския съвет.“.
58) Създава се следният нов член 49А:
„ЧЛЕН 49А
1. Всяка държава-членка може да реши, в съответствие със своите конституционни изисквания, да се оттегли от Съюза.
2. Държавата-членка, която реши да се оттегли, нотифицира за намерението си Европейския съвет. В съответствие с насоките, дадени от Европейския съвет, Съюзът договаря и сключва споразумение с тази държава, с което се определят редът и условията за нейното оттегляне, като се вземат предвид рамките на бъдещите отношения със Съюза. Това споразумение се договаря в съответствие с член 188 Н, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Съветът сключва споразумението от името на Съюза, като действа с квалифицирано мнозинство след одобрение от Европейския парламент.
3. Договорите престават да се прилагат спрямо засегнатата държава от датата на влизане в сила на споразумението за оттегляне, или при липса на такова, две години след нотификацията, посочена в параграф 2, освен ако Европейският съвет в съгласие със засегнатата държава-членка не реши с единодушие да продължи този срок.
4. За целите на параграфи 2 и 3, членът на Европейския съвет и на Съвета, който представлява оттеглящата се държава-членка, не участва нито в обсъжданията, нито в решенията на Европейския съвет и на Съвета, които се отнасят до нея.
Квалифицираното мнозинство се определя в съответствие с член 205, параграф 3,
буква б) от Договора за функционирането на Европейския съюз.
5. Ако оттеглилата се от Съюза държава поиска да се присъедини отново, по отношение на нейната молба се прилага процедурата, посочена в член 49“.
59) Създава се член 49Б:
„ЧЛЕН 49Б
Протоколите и приложенията към Договорите представляват неразделна част от тях.“
60) Създава се член 49В:
„ЧЛЕН 49В
1. Договорите се прилагат към Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.
2. Териториалният обхват на договорите е уточнен в член 311а от Договора за функционирането на Европейския съюз.“
61) Член 53 се изменя, както следва:
а) първата алинея става параграф 1, списъкът на езиците се допълва с тези, изброени във втора алинея от съществуващия член 53 от Договора за Европейския съюз, а втората алинея се заличава;
б) създава се следният нов параграф 2:
„2. Настоящият договор може да бъде превеждан и на всеки друг език, определен от държавите-членки, измежду тези езици, които по силата на конституционния ред на тези държави-членки се ползват със статут на официален език за цялата или за част от тяхната територия. Заинтересованата държава-членка предоставя заверено копие на тези преводи, което се депозира в архивите на Съвета.“
ЧЛЕН 2
Договорът за създаване на Европейската общност се изменя в съответствие с разпоредбите на настоящия член.
1) Заглавието на договора се заменя с: „Договор за функционирането на Европейския съюз“.
А. ХОРИЗОНТАЛНИ ИЗМЕНЕНИЯ
2) В целия договор:
а) думите „Общността“ или „Европейската общност“ се заменят със „Съюза“, думите
„на Европейските общности“ или „на ЕО“ се заменят с „на Европейския съюз“, а думите „общностен(а)(о)(и)“ или „на Общността“ се заменят с думите „на Съюза“, с изключение на член 299, параграф 6, буква в), преномериран на член 311а, параграф 5, буква в). Що се отнася до член 136, първа алинея, предходното изменение се отнася само до упоменаването „Общността“;
б) думите „настоящия(т) договор“, „от/на настоящия договор“ и „в настоящия договор“ се заменят съответно с „Договорите“, „от/на Договорите“ и „в Договорите“, като при необходимост глаголът и прилагателните, които следват, се поставят в множествено число; настоящата буква не се прилага за член 121, параграф 1, първа алинея, преномериран на член 117а, параграф 1, първа алинея, член 182, трета алинея и членове 312 и 313;
в) думите „Съветът, като се произнася в съответствие с процедурата, посочена в член 251“ или „Съветът, като действа в съответствие с процедурата, посочена в член 251“ се заменят с „Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура“, а думите „процедурата, посочена в член 251“ се заменят с „обикновената законодателна процедура“, като при необходимост глаголът, който следва, се поставя в множествено число;
г) думите „като взема решение/като действа/като се произнася с квалифицирано мнозинство“ и „с квалифицирано мнозинство“ се заличават;
д) думите „Съветът(а), заседаващ на ниво държавни глави или правителствени ръководители“ и „Съветът(а), като заседава/на заседание в състав (от) държавни глави и правителствени ръководители“ се заменят с „Европейския(т) съвет“;
е) думите „институции или органи“ и „институции и органи“ се заменят с
„институции, органи, служби или агенции“, с изключение на член 193, първа алинея;
ж) думите „общ(ия) пазар“ се заменят с „вътрешен(ния) пазар“; з) думата „екю“ се заменя с „евро“;
и) думите „държави(те)-членки, които не са предмет на дерогация“ се заменят с
„държави(те)-членки, чиято парична единица е еврото“;
й) абревиатурата „ЕЦБ“ се заменя с думите „Европейска(та) централна банка“; к) думите „уставът(а) на ЕСЦБ“ се заменят с „уставът(а) на ЕСЦБ и на ЕЦБ“;
л) думите „Комитетът(а), предвиден в член 114“ и „Комитетът(а) по член 114“ се заменят с „Икономическия и финансов комитет“;
м) думите „статут(а) на Съда на Европейските общности“ се заменят със „статут(а) на Съда на Европейския съюз“;
н) думите „Първоинстанционен(ния)(ният) съд“ се заменят с „Общ(ия)(ият) съд“; о) думите „съдебен състав“ и „съдебни състави“ се заменят съответно със
„специализиран съд“ и „специализирани съдилища“, като изречението съответно се адаптира в граматично отношение.
3) В следните членове думите „Съветът(а), с единодушие“ се заменят с думите
„Съветът(а), като(който) действа с единодушие в съответствие със специална законодателна процедура,“, а думите „по предложение на Комисията“ се заличават:
- член 13, който става 16Д, параграф 1
- член 19, параграф 1
- член 19, параграф 2
- член 22, втора алинея
- член 93
- член 94, който става 95
- член 104, параграф 14, втора алинея
- член 175, параграф 2, първа алинея
4) В следните членове след „Съветът“ се добавят думите „, като действа с обикновено мнозинство“:
- член 130, първа алинея
- член 144, първа аxxxxx
- член 208
- член 209
- член 213, последна алинея, трето изречение
- член 216
- член 284
5) В следните членове думите „консултация с Европейския парламент“ се заменят с
„одобрение от Европейския парламент“:
- член 13, който става 16Д, параграф 1
- член 22, втора алинея
6) В следните членове думата „институция“ или „институцията“ се заменят с думите
„институция, орган, служба или агенция“ или с думите „институцията, органът, службата или агенцията“, като при необходимост изречението съответно се адаптира в граматично отношение:
- член 195, параграф 1, втора алинея
- член 232, втора алинея
- член 233, първа алинея
- член 234, буква б)
- член 255, параграф 3, който става параграф 16А, параграф 3, трета алинея
7) В следните членове думата „Съда(ът)“, „Съда(ът) на ЕО“ и „Съда(ът) на Европейските общности“ се заменя с думите „Съда(ът) на Европейския съюз“:
- член 83, параграф 2, буква г) - член 234, първа, втора и трета алинея
- член 88, параграф 2, втора алинея - член 235
- член 95, който става 94, параграф 9 - член 236
- член 195, параграф 1 - член 237, уводното изречение и буква г)
- член 225 А, шеста алинея - член 238
- член 226, втора алинея - член 240
- член 227, първа и чxxxxxxx xxxxxx - член 241
- член 228, параграфи 1 и 2 - член 242
- член 229 - член 243
- член 229 А - член 244
- член 230, първа, втора и трета алинея - член 247, параграф 9, преномериран на 8
- член 231, първа алинея - член 256, втора и чxxxxxxx xxxxxx
- член 232, първа и трета алинея
- член 233, първа алинея
(това изменение не се отнася за българския текст)
8) В следните членове позоваването на друг член от договора се заменя със следното позоваване на член от Договора за Европейския съюз:
- член 21, трета аxxxxx, която става чxxxxxxx xxxxxx:
позоваването на член 9 (първо позоваване) и на член 53, параграф 1 (второ позоваване)
- член 97б: позоваване на член 2
- член 98: позоваване на член 2 (първо позоваване)
- член 105, параграф 1, второ изречение:
позоваване член 2
- член 125: позоваване на член 2
- член 215, трета алинея, която става чxxxxxxx xxxxxx:
позоваване на член 9 Г, параграф 7, първа алинея
9) това изменение не се отнася за българския текст
Б. СПЕЦИФИЧНИ ИЗМЕНЕНИЯ
Преамбюл
10) Във второто съображение думата „страни“ се заменя с думата „държави“, а в последното съображение от преамбюла думите „РЕШИХА да създадат Европейската общност и за тази цел определиха ...“ се заменят с думите „ОПРЕДЕЛИХА ...“.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
11) Членове 1 и 2 се отменят. Създава се член 1а:
„ЧЛЕН 1а
1. Настоящият договор урежда функционирането на Съюза и определя областите, границите, условията и реда за упражняване на неговата компетентност.
2. Настоящият договор и Договорът за Европейския съюз представляват договорите, на които се основава Съюзът. Тези два договора, които имат еднаква юридическа сила, се назовават с термина „Договорите“.
КАТЕГОРИИ И ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ
12) Създават се следният нов дял и нови членове 2А–2Д:
„ДЯЛ I
КАТЕГОРИИ И ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ НА СЪЮЗА
ЧЛЕН 2 А
1. Когато Договорите предоставят на Съюза изключителна компетентност в определена област, само Съюзът може да законодателства и да приема правно обвързващи актове, докато държавите-членки имат тази възможност, единствено ако са оправомощени за това от Съюза или с цел прилагането на актовете на Съюза.
2. Когато Договорите предоставят на Съюза компетентност, споделена с държавите- членки в определена област, Съюзът и държавите-членки могат да законодателстват и да приемат правно обвързващи актове в тази област. Държавите-членки упражняват своята компетентност, доколкото Съюзът не е упражнил своята. Държавите-членки упражняват отново своята компетентност, доколкото Съюзът е решил да спре да упражнява своята.
3. Държавите-членки координират икономическите си политики и политиките си по заетостта при условията и по реда, предвидени в настоящия договор, за чието определяне Съюзът разполага с компетентност.
4. Съюзът разполага с компетентност, в съответствие с разпоредбите на Договора за Европейския съюз, за определяне и осъществяване на обща външна политика и политика на сигурност, включително и за постепенното формиране на обща отбранителна политика.
5. В определени области и при условията, предвидени от Договорите, Съюзът разполага с компетентност да провежда действия за подкрепа, координиране или допълване на действията на държавите-членки, без при това да замества тяхната компетентност в тези области.
Правно обвързващите актове на Съюза, приети въз основа на разпоредбите на Договорите в тези области, не могат да предвиждат хармонизиране на законовите и подзаконовите разпоредби на държавите-членки.
6. Обхватът, условията и редът за упражняване на компетентността на Съюза са определени от разпоредбите на Договорите по отношение на всяка отделна област.
ЧЛЕН 2 Б
1. Съюзът разполага с изключителна компетентност в следните области: а) митнически съюз;
б) установяване на правила относно конкуренцията, необходими за функциониране на вътрешния пазар;
в) парична политика на държавите-членки, чиято парична единица е еврото;
г) опазване на морските биологични ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството;
д) обща търговска политика.
2. Съюзът разполага също с изключителна компетентност за сключване на международни споразумения, когато това е предвидено в законодателен акт на Съюза или е необходимо, за да му позволи да упражнява своята вътрешна компетентност, или доколкото може да засегне общите правила или да промени техния обхват.
ЧЛЕН 2 В
1. Съюзът разполага с компетентност, споделена с държавите-членки, когато Договорите му предоставят компетентност, която не се отнася до областите, посочени в членове 2 Б и 2 Д.
2. Споделената компетентност между Съюза и държавите-членки, се прилагат в следните основни области:
а) вътрешен пазар;
б) социална политика, що се отнася до аспектите, определени в настоящия договор; в) икономическо, социално и териториално сближаване;
г) земеделие и рибарство, с изключение на опазването на морските биологични ресурси;
д) околна среда;
е) защита на потребителите; ж) транспорт;
з) трансевропейски мрежи; и) енергетика;
й) пространство на свобода, сигурност и правосъдие;
к) общи проблеми на сигурността в областта на общественото здраве, за аспектите, определени в настоящия договор.
3. В областите на научните изследвания, технологичното развитие и космическото пространство Съюзът разполага с компетентност да предприема действия, и по- специално да разработва и изпълнява програми, като упражняването на тази компетентност не може да възпрепятства държавите-членки да упражняват своята компетентност.
4. В областите на сътрудничеството за развитие и хуманитарната помощ Съюзът разполага с компетентност да предприема действия и да води обща политика, като упражняването на тази компетентност не може да възпрепятства държавите-членки да упражняват своята компетентност.
ЧЛЕН 2 Г
1. Държавите-членки координират своите икономически политики в рамките на Съюза. За тази цел Съветът приема мерки, и по-специално общите насоки на тези политики.
Прилагат се специфични разпоредби спрямо държавите-членки, чиято парична единица е еврото.
2. Съюзът предприема мерки, за да гарантира координирането на политиките по заетостта на държавите-членки, и по-специално чрез определяне на основните насоки на тези политики.
3. Съюзът може да предприема инициативи, за да гарантира координирането на социалните политики на държавите-членки.
ЧЛЕН 2 Д
Съюзът разполага с компетентност да предприема действия за подкрепа, координиране или допълване на действията на държавите-членки. Областите на тези действия, в тяхното европейско измерение, са:
а) опазване и подобряване на човешкото здраве; б) промишленост;
в) култура;
г) туризъм;
д) образование, професионално обучение, младеж и спорт; е) гражданска защита;
ж) административно сътрудничество.“
РАЗПОРЕДБИ С ОБЩО ПРИЛОЖЕНИЕ
13) Създават се следният дял и член 2 Е:
„ДЯЛ II
РАЗПОРЕДБИ С ОБЩО ПРИЛОЖЕНИЕ
ЧЛЕН 2 Е
Съюзът следи за съгласуваността между различните си политики и действия, като отчита всички свои цели и се придържа към принципа на предоставената компетентност.“
14) Член 3, параграф 1 се отменя. Параграф 2 от него се изменя, както следва: думите
„...дейности, посочени в настоящия член,“ се заместват с „...негови дейности,“ и остава без номер.
15) Текстът на член 4 става член 97б. Той се изменя съгласно посоченото в точка 85) по- долу.
16) Член 5 се отменя; той се заменя с член 3б от Договора за Европейския съюз.
17) Създава се член 5а:
„ЧЛЕН 5а
„При определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът взема предвид изискванията, свързани с насърчаването на висока степен на заетост, с осигуряването на адекватна социална закрила, с борбата срещу социалното изключване, както и с постигане на високо равнище на образование, обучение и опазване на човешкото здраве.“
18) Създава се член 5б:
„ЧЛЕН 5б
„При определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът се стреми да се бори срещу всяка форма на дискриминация, основана на пол, раса или етническа принадлежност, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация.“
19) В член 6 думите „,посочени в член 3“ се заличават.
20) Създава се член 6а с текста на член 153, параграф 2.
21) Създава се член 6б с текста на разпоредбите от протокола относно закрилата и хуманното отношение към животните; думата „рибарството“ се добавя след „селското стопанство“, думите „... и научните изследвания“ се заменят с думите „научните изследвания, технологичното развитие и космическото пространство“, а думите „като разумни същества“ се добавят след „хуманно отношение към животните“.
22) Членове 7–10 се отменят. Членове 11 и 11 А се заменят с член 10 от Договора за Европейския съюз и членове 280 А - 280 И от Договора за функционирането на Европейския съюз съгласно посоченото в член 1, точка 22) и точка 278) по-долу.
23) Текстът на член 12 става член 16 Г.
24) Текстът на член 13 става член 16 Д. Той се изменя съгласно посоченото в точка 33) по- долу.
25) Текстът на член 14 става член 22а. Той се изменя съгласно посоченото в точка 41) по- долу.
26) Текстът на член 15 става член 22б. Той се изменя съгласно посоченото в точка 42)по-
долу.
27) Член 16 се изменя, както следва:
а) в началото на изречението, думите „Без да се накърняват разпоредбите на членове 73, 86 и 87...“ се заменят с думите „Без да се засяга член 3а от Договора за Европейския съюз и членове 73, 86 и 87 от настоящия договор...“;
б) в края на изречението думите „... и условия, които да им позволят да изпълняват своите задачи.“ се заменят с „... и при условия, по-специално икономически и финансови, които да им позволяват да изпълняват своите задачи.“;
в) добавя се следното ново изречение:
„Европейският парламент и Съветът, чрез регламенти в съответствие с обикновената законодателна процедура, установяват тези принципи и определят тези условия, без да се засяга компетентността на държавите-членки, при спазване на Договорите, да предоставят, възлагат изпълнението и финансират тези услуги.“
28) Създава се член 16 А с текста на член 255; той се изменя, както следва:
а) параграф 1 се предхожда от следния текст, като параграф 1 се преномерира на 3, а параграфи 2 и 3 стават алинеи:
„1. За да се насърчи доброто управление и да се осигури участието на гражданското общество, институциите, органите, службите и агенциите на Съюза работят при възможно най-голямо зачитане на принципа на откритост.
2. Заседанията на Европейския парламент са публични, както и на Съвета при обсъждането и гласуването по даден проект на законодателен акт.“
б) в параграф 1, преномериран на 3, първа алинея думите „..., според устройствения му акт, ...“ се добавят след „седалище“, думите „на Европейския парламент, Съвета и Комисията“ се заменят с думите „на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, независимо от вида на техния носител“, а думите „към параграфи 2 и 3“ се заменят с думите „към настоящия параграф“;
в) в параграф 2, който става втора алинея на параграф 3, след думите „ ...се определят“ се добавят думите „чрез регламенти“, а думите „в срок до две години от влизането в сила на Договора от Амстердам“ се заличават;
г) в параграф 3, който става трета алинея от параграф 3, думите „... посочена по-горе институция, изготвя ...“ се заменят с думите „... институция гарантира прозрачността на работата си и изготвя ...“, думите „..., в съответствие с регламентите, посочени във втора алинея“ се добавят в края на алинеята и се добавят следните две нови алинеи:
„Настоящият параграф се прилагат спрямо Съда на Европейския съюз, Европейската централна банка и Европейската инвестиционна банка, само когато те изпълняват административни функции.
Европейският парламент и Съветът осигуряват оповестяването на документите, отнасящи се до законодателните процедури, при условията, предвидени от регламента, посочен във втора алинея.“
29) Създава се член 16 Б, който заменя член 286:
„ЧЛЕН 16 Б
1. Всеки има право на защита на личните му данни.
2. Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, определят правилата за защита на физическите лица по отношение на обработката на личните данни от страна на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, както и от държавите-членки при извършване на дейности, които попадат в приложното поле на правото на Съюза, както и по отношение на свободното движение на тези данни. Спазването на тези правила е предмет на контрол от страна на независими органи.
Правилата, приети въз основа на настоящия член, не засягат специфичните правила, предвидени в член 25а от Договора за Европейския съюз.“
30) Създава се следният нов член 16 В:
„ЧЛЕН 16 В
1. Съюзът зачита и не засяга статута, от който се ползват църквите и религиозните сдружения или общности в държавите-членки съгласно националното законодателство.
2. Съюзът зачита също така статута, от който се ползват съгласно национално законодателство философските и неконфесионалните организации.
3. Като признава тяхната идентичност и техния специфичен принос, Съюзът поддържа открит, прозрачен и редовен диалог с тези църкви и организации.“
НЕДИСКРИМИНАЦИЯ И ГРАЖДАНСТВО
31) Заглавието на част втора се заменя със следното заглавие: „НЕДИСКРИМИНАЦИЯ И ГРАЖДАНСТВО НА СЪЮЗА“.
32) Създава се член 16 Г с текста на член 12.
33) Създава се член 16 Д с текста на член 13; в параграф 2 думите „... когато приема мерки...“ се заменят с думите „... Европейският парламент и Съветът могат, в съответствие с обикновената законодателна процедура, да приемат основните принципи на мерките...“, а думите в края „... Съветът решава в съответствие с процедурата, посочена в член 251.“ се заличават.
34) Член 17 се изменя, както следва:
а) в параграф 1 думата „допълва“ се заменя със „се добавя към“; б) параграф 2 се заменя със следния текст:
„2. Гражданите на Съюза се ползват с правата и имат задълженията, предвидени от Договорите. Те имат, inter alia:
а) правото да се движат и пребивават свободно на територията на държавите- членки;
б) правото да избират и да бъдат избирани в изборите за Европейски парламент, както и в общинските избори в държавата-членка, в която пребивават, при същите условия, както и гражданите на тази държава;
в) правото да се ползват, на територията на трета страна, в която държавата- членка, на която те са граждани, няма представителство, от закрилата на дипломатическите и консулските власти на всяка държава-членка при същите условия, както и гражданите на тази държава;
г) правото да отправят петиции до Европейския парламент, да подават жалби до Европейския омбудсман, както и правото да се обръщат към институциите и към консултативните органи на Съюза на някой от езиците на Договорите и да получават отговор на същия език.
Тези права се упражняват при условията и в границите, определени от Договорите и от мерките, приети по тяхното прилагане.“
35) Член 18 се изменя, както следва:
а) в параграф 2 думите „... Съветът може да приема ...“ се заменят с думите
„... Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, могат да приемат...“, а последното изречение се заличава;
б) параграф 3 се заменя със следния текст:
„3. За същите цели като посочените в параграф 1, и доколкото Договорите не предвиждат правомощия за тази цел, Съветът, като действа в съответствие със специална законодателна процедура, може да приема мерки в областта на социалната сигурност или социалната закрила. Съветът действа с единодушие след консултация с Европейския парламент.“
36) В член 20 думите „... установяват помежду им необходимите правила и ...“ се заменят със следния текст: „... вземат необходимите мерки и...“. Добавя се следната нова алинея:
„Съветът, като действа в съответствие със специална законодателна процедура и след консултация с Европейския парламент, може да приема директиви за установяване на мерките за координиране и сътрудничество, необходими за улесняването на тази закрила.“
37) В член 21 се създава следната нова първа алинея:
„Европейският парламент и Съветът, чрез регламенти, в съответствие с обикновената законодателна процедура, приемат разпоредби относно процедурите и условията, необходими за представянето, от страна на гражданите, на инициатива по смисъла на член 8 Б от Договора за Европейския съюз, както и минималния брой държави-членки, от които трябва да произхождат тези граждани.“
38) В член 22, втора алинея думите „... правата, предвидени в настоящата част, които да препоръча за приемане от държавите-членки в съответствие с техните конституционни изисквания...“ се заменят със следното: „... правата, изброени в член 17б, параграф 2. Тези разпоредби влизат в сила, след като бъдат одобрени от държавите-членки в съответствие с техните конституционни изисквания.“.
39) В заглавието на третата част думата „ВЪТРЕШНИ“ се добавя преди думата
„ПОЛИТИКИ“, а думите „И ДЕЙНОСТИ“ се добавят след нея.
ВЪТРЕШЕН ПАЗАР
40) В началото на част трета се създава дял I, озаглавен „ВЪТРЕШЕН ПАЗАР“.
41) Създава се член 22а с текста на член 14. Параграф 1 се заменя със следния текст:
„1. Съюзът приема мерките, предназначени за установяване или осигуряване на функционирането на вътрешния пазар, съгласно съответните разпоредби от Договорите.“
42) Създава се член 22б с текста на член 15. В първата алинея думите „... през времето на срока за създаване...“ се заменят с думите „... за създаването ...“.
43) Дял I относно свободното движение на стоките се преномерира на Iа.
44) В член 23, параграф 1 думите „... се основава на ...“ се заменят с „включва“.
45) След член 27 се създава глава 1а, озаглавена „МИТНИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО“, и се създава член 27а с текста на член 135, като последното изречение от член 135 се заличава.
ЗЕМЕДЕЛИЕ И РИБАРСТВО
46) В заглавието на дял II се добавят думите „И РИБАРСТВО“.
47) Член 32 се изменя, както следва:
а) в параграф 1 се добавя следната нова първа алинея: „Съюзът определя и прилага обща политика в областта на селското стопанство и на рибарството.“, а съществуващият текст на параграф 1 става втора алинея.
В първото изречение на втората алинея след думата „селско стопанство“ се добавя думата „, рибарството“, а следното изречение се добавя като последно изречение в алинеята: „Позоваванията на общата селскостопанска политика или селското стопанство и използването на понятието „селскостопански“ се разбират като отнасящи се и до рибарството, като се имат предвид специфичните особености на този сектор.“
б) в параграф 2 след думата „създаването“ се добавят думите „... или функционирането ...“.
в) в параграф 3, думите „от настоящия договор“ се заличават.
48) Член 36 се изменя, както следва:
а) в първата алинея думите „Европейския парламент и“ се добавят преди думата
„Съвета“, а позоваването на параграф 3 се заличава.
б) във втората алинея уводното изречение се заменя със следното изречение:
„Съветът, по предложение на Комисията, може да разреши предоставянето на помощи:“
49) Член 37 се изменя, както следва: а) параграф 1 се заличава.
б) параграф 2 се преномерира на 1; частта от изречение „След като вземе предвид работата на предвидената в параграф 1 конференция и след като се консултира с Икономическия и социален комитет, в рамките на две години от влизането в сила на настоящия договор, Комисията внася предложения ...“ се заменя с „Комисията представя предложения ...“, а третата алинея се заличава;
в) добавят се следните нови параграфи 2 и 3, а следващите параграфи се преномерират:
„2. Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура и след консултация с Икономическия и социален комитет, създават общата организация на селскостопанските пазари, предвидена в член 34, параграф 1, и приемат останалите разпоредби, необходими за постигането на целите на общата селскостопанска политика и общата политика в областта на рибарството.
3. Съветът, по предложение на Комисията, приема мерки за определяне на цените, налозите, помощите и количествените ограничения, както и за определянето и разпределянето на възможностите за риболов.“
г) в уводната част на параграф 3 преномериран на 4 думите „Съветът може, с квалифицирано мнозинство и...“ се заличават;
д) в първата част от изречението в параграф 4 преномериран на 5 думите „преди да е била създадена“ се заменят с думите „без да е налице“.
СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА РАБОТНИЦИ
50) В член 39, параграф 3, буква г) думите „за приложение“ се заличават.
51) Член 42 се изменя, както следва:
а) в първата алинея думите „... работниците-мигранти и на лицата на тяхна издръжка:“ се заменят с думите „заетите и самостоятелно заетите работници- мигранти и на лицата на тяхна издръжка:“
б) последната xxxxxx се заменя със следния текст:
„Когато член на Съвета заяви, че проект за законодателен акт, посочен в първата алинея, би засегнал важни аспекти на системата за социална сигурност в неговата държава, по-специално по отношение на приложното поле, разходите или финансовата структура, или би засегнал финансовото равновесие, той може да поиска отнасянето на този въпрос до Европейския съвет. В такъв случай обикновената законодателна процедура се спира. След разискване, в срок от четири месеца от спирането, Европейският съвет:
а) отнася проекта обратно до Съвета, с което се прекратява спирането на обикновената законодателна процедура, или
б) не предприема действия или отправя искане до Комисията да представи ново предложение; в този случай първоначално предложеният акт се счита за неприет.“
ПРАВО НА УСТАНОВЯВАНЕ
52) В член 44, параграф 2 думите „Европейският парламент,“ се добавят в началото на първата алинея.
53) В член 45, втора алинея, думите „Съветът може с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията да приеме ...“ се заменят с думите „Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, могат да приемат ...“.
54) Член 47 се изменя, както следва:
а) в края на параграф 1 се добавя следното изречение: „както и за координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите- членки относно достъпа до и упражняването на дейности като самостоятелно заети лица.“
б) параграф 2 се заличава, а параграф 3 се преномерира на 2; (това изменение не се отнася за българския текст).
55) Създава се член 48а с текста на член 294.
УСЛУГИ
56) Член 49 се изменя, както следва:
а) в първата алинея думите „държава от Общността“ се заменят с „държава-членка“;
б) във втората алинея думите „Съветът може, с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията да разшири ...“ се заменят с „Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, могат да разширят ...“.
57) В член 50, трета алинея, думата „държавата“ се заменя с „държавата-членка“, а думите
„съответната държава“ се заменят с „тази държава“.
58) В член 52, параграф 1, думите „... Съветът, по предложение на Комисията и след консултация с Икономическия и социален комитет и Европейския парламент, приема ...“ се заменят с „Европейският парламент и Съветът,като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура и след консултация с Икономическия и социален комитет, приемат...“.
59) В член 53 думите „... обявяват своята готовност да осъществяват либерализация ...“ се заменят със следното: „... полагат усилие да осъществят либерализация ...“.
КАПИТАЛИ
60) В член 57, параграф 2 думите „... Съветът може с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията, да приема мерки ...“ се заменят с: „... Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, приемат мерки ... “, а последното изречение от параграф 2 става параграф 3 и гласи следното:
„3. Чрез дерогация от параграф 2, единствено Съветът, като действа в съответствие със специална законодателна процедура, с единодушие и след консултация с Европейския парламент, може да приема мерки, които представляват крачка назад в правото на Съюза по отношение на либерализацията на движението на капитали към или от трети страни.“
61) В член 58 се добавя следният нов параграф 4:
„4. При липса на мерки за прилагане на член 57, параграф 3, Комисията, или при липса на решение от страна на Комисията в тримесечен срок от отправянето на искането от съответната държава-членка, Съветът може да приеме решение, според което рестриктивните данъчни мерки, предприети от държава-членка по отношение на една или повече трети страни, се считат за съответстващи на Договорите, доколкото са обосновани по отношение на някоя от целите на Съюза и съвместими с правилното функциониране на вътрешния пазар. Съветът действа с единодушие по искане на държава-членка.“
62) Член 60 става член 61 З. Той се изменя съгласно посоченото в точка 64) по-долу.
ПРОСТРАНСТВО НА СВОБОДА, СИГУРНОСТ И ПРАВОСЪДИЕ
63) Дял IV, озаглавен „ПРОСТРАНСТВО НА СВОБОДА, СИГУРНОСТ И ПРАВОСЪДИЕ“, заменя дял IV относно визите, убежището, имиграцията и другите политики, свързани със свободното движение на хора. Този дял съдържа следните глави:
Глава 1: Общи разпоредби
Глава 2: Политики относно контрола по границите, убежището и имиграцията Глава 3: Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Глава 4: Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси Глава 5: Полицейско сътрудничество
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
64) Член 61 се заменя със следната глава и членове. Член 61 замества също член 29 от съществуващия Договор за Европейския съюз, член 61 Г замества член 36 от този договор, член 61 Д замества член 64, параграф 1 от Договора за създаване на Европейската общност и член 33 от съществуващия Договор за Европейския съюз, член 61 Ж замества член 66 от Договора за създаване на Европейската общност, а член 61 З включва член 60 от последния договор съгласно посоченото в точка 62) по-горе:
„ГЛАВА 1
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
ЧЛЕН 61
1. Съюзът представлява пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което се зачитат основните права и различните правни системи и традиции на държавите-членки.
2. Той осигурява отсъствието на контрол на лицата на вътрешните граници и развива единна политика по въпросите на убежището, имиграцията и контрола на външните граници, която се основава на солидарността между държавите-членки и е справедлива спрямо гражданите на трети страни. По смисъла на настоящия дял апатридите се считат за граждани на трети страни.
3. Съюзът допринася за осигуряването на високо равнище на сигурност чрез мерки за предотвратяване на престъпността, расизма и ксенофобията, както и за борба с тях, чрез мерки за координиране и сътрудничество между полицейските и съдебните органи и другите компетентни органи, както и чрез взаимното признаване на съдебните решения по наказателни дела и, ако е необходимо, чрез сближаването на наказателните законодателства.
4. Съюзът улеснява достъпа до правосъдие, по-специално чрез принципа на взаимното признаване на съдебните и извънсъдебните решения по граждански дела.
ЧЛЕН 61 А
Европейският съвет определя стратегическите насоки на законодателното и оперативно планиране в пространството на свобода, сигурност и правосъдие.
ЧЛЕН 61 Б
Националните парламенти следят, по отношение на законодателните предложения и инициативи, представени в рамките на глави 4 и 5, за зачитането на принципа на субсидиарност, съгласно Протокола относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност.
ЧЛЕН 61 В
Без да се засягат разпоредбите на членове 226, 227 и 228, Съветът, по предложение на Комисията, може да приема мерки за установяване на реда и условията, при които държавите-членки, в сътрудничество с Комисията, правят обективна и безпристрастна оценка на прилагането, от страна на органите на държавите-членки, на посочените в настоящия дял политики на Съюза, и по-конкретно с цел да се насърчава пълното прилагане на принципа на взаимното признаване. Европейският парламент и националните парламенти биват информирани за съдържанието и резултатите от тази оценка.
ЧЛЕН 61 Г
В рамките на Съвета се създава постоянен комитет, за да се осигури, в границите на Съюза, насърчаването и засилването на оперативното сътрудничество в областта на вътрешната сигурност. Без да се засягат разпоредбите на член 207, той подпомага координирането на действията на компетентните органи на държавите-членки.
Представителите на съответните органи, служби и агенции на Съюза могат да бъдат приобщени към работата на комитета. Европейският парламент и националните парламенти биват информирани за неговата работа.
ЧЛЕН 61 Д
Настоящият дял не засяга изпълнението на задълженията, които имат държавите- членки по поддържането на обществения ред и опазването на вътрешната сигурност.
ЧЛЕН 61 Е
Държавите-членки могат да организират, помежду си и под своя отговорност, форми на сътрудничество и координация, които считат за подходящи, между компетентните служби на техните администрации, натоварени с опазването на националната сигурност.
ЧЛЕН 61 Ж
Съветът приема мерки за осигуряване на административно сътрудничество между компетентните служби на държавите-членки в областите, посочени в настоящия дял, както и между тези служби и Комисията. Той действа по предложение на Комисията при спазване на член 61 И и след консултация с Европейския парламент.
ЧЛЕН 61 З
Когато е необходимо за постигане на целите, посочени в член 61, по отношение на предотвратяването на тероризма и свързаните с него дейности, както и на борбата с тези явления, Европейският парламент и Съветът определят, чрез регламенти, в съответствие с обикновената законодателна процедура, рамка от административни мерки относно движението на капитали и плащанията, като например замразяване на финансови средства, на финансови активи или на икономически приходи, които принадлежат на физически или юридически лица, на групи или недържавни образувания, или са в тяхно владение или притежание.
Съветът приема, по предложение на Комисията, мерки за прилагане на посочената в първа алинея рамка.
Актовете, посочени в настоящия член, съдържат необходимите разпоредби в областта на правните гаранции.
ЧЛЕН 61 И
Актовете, посочени в глави 4 и 5, както и мерките, посочени в член 61 Ж, които осигуряват административно сътрудничество в областите, посочени в тези глави, се приемат:
а) по предложение на Комисията, или
б) по инициатива на една четвърт от държавите-членки.“ КОНТРОЛ ПО ГРАНИЦИТЕ, УБЕЖИЩЕ И ИМИГРАЦИЯ
65) Членове 62 - 64 се заменят със следната глава и членове. Член 62 заменя член 62, член 63, параграфи 1 и 2 заменя член 63, точки 1 и 2, член 63, параграф 3, заменя член 64, параграф 2, а член 63а заменя член 63, точки 3 и 4:
„ГЛАВА 2
ПОЛИТИКИ ОТНОСНО КОНТРОЛА ПО ГРАНИЦИТЕ, УБЕЖИЩЕТО И ИМИГРАЦИЯТА
ЧЛЕН 62
1. Съюзът развива политика, която има за цел:
а) да се гарантира отсъствие на всякакъв контрол на лицата, без оглед на тяхното гражданство, при преминаване на вътрешните граници;
б) да се осигурят контролът на лицата и ефективното наблюдение при преминаването на външните граници;
в) постепенно да се въведе интегрирана система за управление на външните граници.
2. За целите на параграф 1 Европейският парламент и Съветът приемат, в съответствие с обикновената законодателна процедура, мерки в областта на:
а) общата политика по отношение на визите и другите разрешения за краткосрочно пребиваване;
б) контрола, на който подлежат лицата, преминаващи външните граници;
в) условията, при които гражданите на трети страни могат да се движат свободно на територията на Съюза за кратък период от време;
г) всички необходими мерки за постепенното въвеждане на интегрирана система за управление на външните граници;
д) отсъствие на всякакъв контрол на лицата, без оглед на тяхното гражданство, при преминаване на вътрешните граници.
3. В случай че дадено действие на Съюза изглежда необходимо, за да се улесни упражняването на правото, посочено в член 17, параграф 2, буква а), и освен ако Договорите не предвиждат правомощия за тази цел, Съветът, като действа в съответствие със специална законодателна процедура, може да приема разпоредби относно паспортите, личните карти, разрешенията за пребиваване и всички други подобни документи. Съветът действа с единодушие след консултация с Европейския парламент.
4. Настоящият член не засяга компетентността на държавите-членки по отношение на географското определяне на техните граници в съответствие с международното право.
ЧЛЕН 63
1. Съюзът развива обща политика в областта на убежището, субсидиарната закрила и временната закрила, чиято цел е да предостави подходящ статут на всеки гражданин на трета страна, който се нуждае от международна закрила, както и да гарантира зачитането на принципа на неотблъскване. Тази политика трябва да бъде съобразена с Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. и с Протокола за статута на бежанците от 31 януари 1967 г., както и с другите съответни договори.
2. За целите на параграф 1 Европейският парламент и Съветът приемат, в съответствие с обикновената законодателна процедура, мерки за обща европейска система за убежище, която включва:
а) единен статут на бежанец за гражданите на трети страни, който да е валиден в целия Съюз;
б) единен статут на субсидиарна закрила за гражданите на трети страни, които, без да получават европейско убежище, се нуждаят от международна закрила;
в) обща система за временна закрила на разселени лица в случай на масов приток на бежанци;
г) общи процедури за предоставяне или отнемане на единен статут на бежанец или на субсидиарна закрила;
д) критерии и механизми за определяне на държавата-членка, отговорна за разглеждането на молбите за убежище или субсидиарна закрила;
е) правила относно условията за приемане на лица, търсещи убежище или субсидиарна закрила;
ж) партньорство и сътрудничество с трети страни за управлението на потоците от лица, търсещи убежище или субсидиарна или временна закрила.
3. В случай че една или повече държави-членки се намират в извънредна ситуация, характеризираща се с внезапен приток на граждани на трети страни, Съветът, по предложение на Комисията, може да приема временни мерки в полза на засегнатата(ите) държава(и)-членка(и). Той действа след консултация с Европейския парламент.
„ЧЛЕН 63а
1. Съюзът развива обща имиграционна политика, целяща да гарантира, на всички етапи, ефективно управление на миграционните потоци, справедливо третиране на гражданите на трети страни, пребиваващи законно в държавите-членки, както и предотвратяване на незаконната имиграция и трафика на хора и засилена борба с тези явления.
2. За целите на параграф 1 Европейският парламент и Съветът приемат, в съответствие с обикновената законодателна процедура, мерки в следните области:
а) условията за влизане и пребиваване, както и правилата за издаване от държавите- членки на визи и разрешения за дългосрочно пребиваване, включително с цел събиране на семейства;
б) определянето на правата на гражданите на трети страни, пребиваващи законно в дадена държава-членка, включително условията за свобода на движение и пребиваване в другите държави-членки;
в) нелегалната имиграция и незаконното пребиваване, включително експулсирането и репатрирането на незаконно пребиваващите лица;
г) борбата срещу трафика на хора, по-специално на жени и деца.
3. Съюзът може да сключва с трети страни споразумения за обратно приемане в страните по произход или страните, от които идват, на граждани на трети страни, които не отговарят или са престанали да отговарят на условията за влизане, присъствие или пребиваване на територията на една от държавите-членки.
4. Европейският парламент или Съветът могат, в съответствие с обикновената законодателна процедура, да установят мерки за поощряване и подкрепа на действията на държавите-членки за насърчаване на интеграцията на граждани на трети страни, пребиваващи законно на тяхна територия, като се изключва всякакво хармонизиране на законовите и подзаконовите разпоредби на държавите-членки.
5. Настоящият член не засяга правото на държавите-членки да определят капацитета за прием на граждани на трети страни, идващи от трети страни, на тяхната територия с цел да търсят работа като заети или самостоятелно заети лица.
ЧЛЕН 63б
Политиките на Сxxxx, посочени в настоящата глава, и тяхното прилагане се ръководят от принципа на солидарност и на справедливо разпределение на отговорностите между държавите-членки, включително във финансово отношение. Винаги когато е необходимо, актовете на Съюза, приети по силата на настоящата глава, съдържат подходящи мерки за прилагането на този принцип.“
СЪДЕБНО СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО ГРАЖДАНСКОПРАВНИ ВЪПРОСИ
66) Член 65 се заменя със следната глава и член:
„ГЛАВА 3
СЪДЕБНО СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО ГРАЖДАНСКОПРАВНИ ВЪПРОСИ
ЧЛЕН 65
1. Съюзът развива съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранично значение, което се основава на принципа на взаимно признаване на съдебните и извънсъдебните решения. Това сътрудничество може да включва приемането на мерки за сближаване на законовите и подзаконовите разпоредби на държавите-членки.
2. За целите на параграф 1 Европейският парламент и Съветът приемат, в съответствие с обикновената законодателна процедура, по-специално когато това е необходимо за правилното функциониране на вътрешния пазар, мерки, които целят да осигурят:
а) взаимно признаване между държавите-членки на съдебните и извънсъдебните решения и тяхното изпълнение;
б) трансгранично връчване и уведомяване за съдебните и извънсъдебните актове; в) съвместимост на правилата, приложими в държавите-членки по отношение на
стълкновение на закони и на юрисдикции;
г) сътрудничество при събирането на доказателства; д) ефективен достъп до правосъдие;
е) премахване на пречките пред правилното протичане на гражданските производства, като при необходимост се насърчава съвместимостта на гражданскопроцесуалните правила, приложими в държавите-членки;
ж) разработване на алтернативни методи за разрешаване на спорове; з) подкрепа за обучението на магистрати и съдебни служители.
3. Чрез дерогация от параграф 2 мерките, свързани със семейното право, които имат трансгранично значение, се определят от Съвета в съответствие със специална законодателна процедура. Съветът действа с единодушие след консултация с Европейския парламент.
Съветът, по предложение на Комисията, може да приеме решение за определяне на аспектите на семейното право с трансгранично значение, които биха могли да бъдат предмет на актове, приемани съгласно обикновената законодателна процедура.
Съветът действа с единодушие след консултация с Европейския парламент.
Посоченото във втората алинея предложение се предава на националните парламенти. Ако национален парламент нотифицира своето несъгласие в срок от шест месеца след предаването, решението не се приема. При липса на несъгласие Съветът може да приеме това решение.“
СЪДЕБНО СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИ ВЪПРОСИ
67) Член 66 се заменя с член 61 Ж съгласно посоченото в точка 64) по-долу, а членове 67- 69 се отменят. Създават се следната глава и членове. Членове 69 А, 69 Б и 69 Г заменят член 31 от съществуващия Договор за Европейския съюз съгласно посоченото в член 1, точка 51) по-горе от настоящия договор:
„ГЛАВА 4
СЪДЕБНО СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИ ВЪПРОСИ
ЧЛЕН 69 А
1. Съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси в Съюза се основава на принципа на взаимното признаване на присъдите и съдебните решения и включва сближаването на законовите и подзаконовите разпоредби на държавите-членки в областите, посочени в параграф 2 и в член 69 Б.
Европейският парламент и Съветът приемат, в съответствие с обикновената законодателна процедура, мерки за:
а) установяване на правила и процедури, които осигуряват признаването, в целия Съюз, на всички видове присъди и съдебни решения;
б) предотвратяване и разрешаване на спорове за компетентност между държавите- членки;
в) подкрепа за обучението на магистрати и съдебни служители;
г) улесняване на сътрудничеството между съдебните или равностойни на тях органи на държавите-членки във връзка с наказателните производства и изпълнението на решенията.
2. Доколкото това е необходимо за улесняване на взаимното признаване на присъдите и съдебните решения, както и на полицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси с трансгранично измерение, Европейският парламент и Съветът, като приемат директиви в съответствие с обикновената законодателна процедура, могат да установят минимални правила. Тези минимални правила отчитат различията между правните традиции и системи на държавите-членки.
Те обхващат:
а) взаимната допустимост на доказателства между държавите-членки; б) правата на лицата в наказателното производство;
в) правата на жертвите на престъпления;
г) други специфични аспекти на наказателното производство, които Съветът определя предварително чрез решение; за приемането на това решение Съветът действа с единодушие след одобрение от Европейския парламент.
Приемането на минималните правила, посочени в настоящия параграф, не възпрепятства държавите-членки да запазят или да въведат по-високо ниво на закрила на лицата.
3. Когато член на Съвета счита, че проект за директива, посочена в параграф 2, би засегнал основни аспекти на наказателноправната система на неговата държава, той може да поиска отнасянето на този въпрос до Европейския съвет. В такъв случай обикновената законодателна процедура се спира. След разискване и при наличие на консенсус Европейският съвет, в срок от четири месеца от спирането, отнася проекта обратно до Съвета, с което се прекратява спирането на обикновената законодателна процедура.
В същия срок, при наличие на разногласие и ако най-малко девет държави-членки желаят да установят засилено сътрудничество въз основа на въпросния проект за директива, те информират за това Европейския парламент, Съвета и Комисията. В такъв случай разрешението да се пристъпи към засилено сътрудничество, посочено в член 10, параграф 2 от Договора за Европейския съюз и член 280 Г, параграф 1 от настоящия договор, се счита за предоставено и се прилагат разпоредбите за засилено сътрудничество.
ЧЛЕН 69 Б
1. Европейският парламент и Съветът, чрез директиви, в съответствие с обикновената законодателна процедура, могат да установят минимални правила относно определянето на престъпленията и на санкциите в областта на особено тежката престъпност с трансгранично измерение, произтичащо от естеството или последиците на тези деяния или от особена необходимост за общо противодействие.
Тези области на престъпност са следните: тероризъм, трафик на хора и сексуална експлоатация на жени и деца, незаконен трафик на наркотици, незаконен трафик на оръжия, изпиране на пари, корупция, фалшифициране на платежни средства, компютърна престъпност и организирана престъпност.
В зависимост от развитието на престъпността Съветът може да приеме решение за определяне на други области на престъпност, които отговарят на критериите, посочени в настоящия параграф. Той действа с единодушие след одобрение от Европейския парламент.
2. Когато сближаването на законовите и подзаконовите разпоредби на държавите- членки в областта на наказателното право е належащо, за да се осигури ефективното прилагане на политика на Съюза в област, в която са приети мерки за хармонизиране, чрез директиви могат да се установят минимални правила относно определянето на престъпленията и на санкции в съответната област. Тези директиви се приемат съгласно обикновена или специална законодателна процедура, идентична на тази, използвана за приемането на въпросните мерки за хармонизиране, без да се засягат разпоредбите на член 61 И.
3. Когато член на Съвета счита, че проект за директива, посочена в параграф 1 или 2, би засегнал основни аспекти на наказателноправната система на неговата държава, той може да поиска този въпрос да бъде отнесен до Европейския съвет. В такъв случай обикновената законодателна процедура се спира. След разискване и при наличие на консенсус Европейският съвет, в срок от четири месеца от спирането, отнася проекта обратно до Съвета, с което се прекратява спирането на обикновената законодателна процедура.
В същия срок, при наличие на разногласие и ако най-малко девет държави-членки желаят да установят засилено сътрудничество въз основа на въпросния проект за директива, те информират за това Европейския парламент, Съвета и Комисията. В такъв случай разрешението да се пристъпи към засилено сътрудничество, посочено в член 10, параграф 2 от Договора за Европейския съюз и член 280 Г, параграф 1 от настоящия договор, се счита за предоставено и се прилагат разпоредбите за засилено сътрудничество.
ЧЛЕН 69 В
Европейският парламент и Съветът могат, в съответствие с обикновената законодателна процедура, да установят мерки за насърчаване и подкрепа на действията на държавите-членки в областта на предотвратяването на престъпността, като се изключва всякакво хармонизиране на законовите и подзаконовите разпоредби на държавите-членки.
ЧЛЕН 69 Г
1. Мисията на Евроюст е да подкрепя и засилва координацията и сътрудничеството между националните органи за разследване и съдебно преследване по отношение на тежката престъпност, засягаща две или повече държави-членки, или изискваща съдебно преследване върху обща основа, на базата на извършените оперативни действия и на информацията, предоставена от органите на държавите- членки и от Европол.
В това отношение Европейският парламент и Съветът, чрез регламенти, в съответствие с обикновената законодателна процедура, определят структурата, функционирането, областта на действие и задачите на Евроюст. Тези задачи могат да включват:
а) започване на разследвания, както и предложението за възбуждане на наказателни преследвания от компетентните национални органи, по-конкретно онези, които се отнасят до престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза;
б) координиране на разследванията и наказателните преследвания, посочени в буква а);
в) засилване на съдебното сътрудничество, включително чрез разрешаването на спорове за компетентност и чрез тясно сътрудничество с Европейската съдебна мрежа.
Тези регламенти определят освен това и реда и условията за участие на Европейския парламент и на националните парламенти в оценяването на дейността на Евроюст.
2. В рамките на наказателните преследвания, посочени в параграф 1, и без да се засягат разпоредбите на член 69 И, официалните действия по съдебната процедура се извършват от компетентните национални длъжностни лица.
ЧЛЕН 69 Д
1. В борбата с престъпленията, засягащи финансовите интереси на Съюза, Съветът, чрез регламенти, в съответствие със специална законодателна процедура, може да учреди Европейска прокуратура на основата на Евроюст. Съветът действа с единодушие след одобрение от Европейския парламент.
При липса на единодушие група от най-малко девет държави-членки може да поиска отнасянето на проекта за регламент до Европейския съвет. В този случай процедурата в Съвета се спира. След разискване и при наличие на консенсус Европейският съвет, в срок от четири месеца от спирането, отнася проекта обратно до Съвета за приемане.
В същия срок, при наличие на разногласие и ако най-малко девет държави-членки желаят да установят засилено сътрудничество въз основа на въпросния проект за регламент, те информират за това Европейския парламент, Съвета и Комисията. В такъв случай разрешението да се пристъпи към засилено сътрудничество, посочено в член 10, параграф 2 от Договора за Европейския съюз и член 280 Г, параграф 1 от настоящия договор, се счита за предоставено и се прилагат разпоредбите за засилено сътрудничество.
2. Европейската прокуратура е компетентна да извършва издирване, наказателно преследване и предаване на съдебните органи, при необходимост в сътрудничество с Европол, на извършителите и съучастниците в престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза, както са определени от регламента, предвиден в параграф 1. Тя упражнява пред компетентните юрисдикции на държавите-членки функциите на обвинението във връзка с тези престъпления.
3. Регламентите, посочени в параграф 1, определят статута на Европейската прокуратура, условията за упражняване на функциите , процедурния правилник, приложим спрямо дейността , както и правилата, уреждащи допустимостта на доказателствата, и правилата, приложими по отношение на съдебната проверка на процесуалните актове, които тя приема при изпълнението на своите функции.
4. Европейският съвет може, по същото време или впоследствие, да приеме решение за изменение на параграф 1 с цел да се разширят правомощията, предоставени на Европейската прокуратура по отношение на борбата срещу тежката престъпност с трансгранично измерение, и което да измени съответно параграф 2 относно извършителите и съучастниците в тежки престъпления, засягащи няколко държави- членки. Европейският съвет действа с единодушие, след одобрение от Европейския парламент и след консултация с Комисията.“
ПОЛИЦЕЙСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО
68) Създават се следната глава 5 и членове 69 Е, 69 Ж и 69 З. Членове 69 Е и 69 Ж заменят член 30 от съществуващия Договор за Европейския съюз, а член 69 З заменя член 32 от този договор съгласно посоченото в член 1, точка 51) по-горе от настоящия договор:
„ГЛАВА 5
ПОЛИЦЕЙСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО
ЧЛЕН 69 Е
1. Съюзът развива полицейско сътрудничество, което обединява всички компетентни органи на държавите-членки, включително полицейските, митническите и други специализирани правоприлагащи служби в областта на предотвратяването или разкриването на престъпления, както и на действията по разследване.
2. За целите на параграф 1 Европейският парламент и Съветът могат, в съответствие с обикновената законодателна процедура, да установят мерки относно:
а) събирането, съхраняването, обработването, анализа и обмена на подходяща информация;
б) подкрепа за обучението на служители, както и сътрудничество в обмена на служители, в областта на оборудването и в научните изследвания в сферата на криминалистиката;
в) общите следствени методи, свързани с разкриването на тежки форми на организирана престъпност.
3. Съветът може, в съответствие със специална законодателна процедура, да установи мерки за оперативно сътрудничество между органите, посочени в настоящия член. Съветът действа с единодушие след консултация с Европейския парламент.
При липса на единодушие група от най-малко девет държави-членки може да поиска отнасянето на проекта за мерки до Европейския съвет. В този случай процедурата в Съвета се спира. След разискване и при наличие на консенсус Европейският съвет, в срок от четири месеца от спирането, отнася проекта обратно до Съвета за приемане.
В същия срок, при наличие на разногласие и ако най-малко девет държави-членки желаят да установят засилено сътрудничество въз основа на този проект за мерки, те информират за това Европейския парламент, Съвета и Комисията. В такъв случай разрешението да се пристъпи към засилено сътрудничество, посочено в член 10, параграф 2 от Договора за Европейския съюз и член 280 Г, параграф 1 от настоящия договор, се счита за предоставено и се прилагат разпоредбите за засилено сътрудничество.
Специфичната процедура, предвидена във втората и третата алинея, не се прилага спрямо актове, които представляват развитие на достиженията на правото от Шенген.
ЧЛЕН 69 Ж
1. Мисията на Европол е да подкрепя и засилва дейността на полицейските органи и на другите правоприлагащи служби на държавите-членки, както и взаимното им сътрудничество, в предотвратяването на тежката престъпност, засягаща две или повече държави-членки, на тероризма и на формите на престъпност, засягащи общ интерес, който е предмет на политика на Съюза, както и борбата срещу тях.
2. Европейският парламент и Съветът, като действат чрез регламенти, в съответствие с обикновената законодателна процедура, определят структурата, функционирането, областта на действие и задачите на Европол. Тези задачи могат да включват:
а) събирането, съхранението, обработката, анализа и обмена на информация, предадена по-конкретно от органите на държавите-членки или от трети страни или организации;
б) координирането, организирането и провеждането на следствени и оперативни действия съвместно с компетентните органи на държавите-членки или в рамките на съвместни следствени екипи, при необходимост в сътрудничество с Евроюст.
Тези регламенти определят освен това реда и условията за контрол на действията на Европол от страна на Европейския парламент, като в този контрол участват и националните парламенти.
3. Всяко оперативно действие на Европол трябва да бъде извършвано във връзка със и със съгласието на органите на държавата(ите)-членка(и), чиято територия е засегната. Прилагането на принудителни мерки е от изключителната компетентност на съответните национални органи.
ЧЛЕН 69 З
Съветът определя, в съответствие със специална законодателна процедура, условията и границите, в които компетентните органи на държавите-членки, посочени в
членове 69 А и 69 Е, могат да действат на територията на друга държава-членка, заедно и със съгласието на органите на тази държава. Съветът действа с единодушие след консултация с Европейския парламент.“
ТРАНСПОРТ
69) В член 70 думите „на настоящия договор“ се заменят с „на Договорите“, а думите „от държавите-членки“ се заличават.
70) В член 71 параграф 2 се заменя със следния текст:
„2. При приемането на мерките, посочени в параграф 1, се вземат предвид случаите, при които тяхното прилагане би могло сериозно да засегне жизненото равнище и нивото на заетост в определени региони, както и експлоатацията на транспортното оборудване.“
71) В началото на член 72 думите „..., без единодушното одобрение на Съвета ...“ се заменят с „..., без приемането от Съвета, с единодушие, на мярка за дерогация ...“.
72) Член 75 се изменя, както следва:
а) в параграф 1 думите „По отношение на транспорта в рамките на Общността, трябва да бъде отменена дискриминацията...“ се заменят с: „По отношение на транспорта в рамките на Съюза се забранява дискриминацията ...“;
б) в параграф 2 думите „Съветът да предприеме“ се заменят с „Европейският парламент и Съветът да предприемат“;
в) в параграф 3, първа алинея, думите „с Икономическия и социален комитет“ се заменят със следното: „с Европейския парламент и Икономическия и социален комитет“.
73) В член 78 се добавя следното изречение:
„Пет години след влизането в сила на Договора от Лисабон, Съветът, по предложение на Комисията, може да приеме решение за отмяна на настоящия член.“
74) В член 79 частта от изречение „, без да се засягат правомощията на Икономическия и социален комитет“се заличава.
75) В член 80 параграф 2 се заменя със следния текст:
„2. Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, могат да приемат съответните разпоредби относно морския и въздушния транспорт. Те действат след консултация с Икономическия и социален комитет и с Комитета на регионите.“
ПРАВИЛА ОТНОСНО КОНКУРЕНЦИЯТА
76) В член 85 се добавя следният нов параграф 3:
„3. Комисията може да приема регламенти относно категориите споразумения, за които Съветът е приел регламент или директива, съгласно член 83, параграф 2,
буква б).“
77) Член 87 се изменя, както следва:
а) в параграф 2, в края на буква в) се добавя следното изречение:
„Пет години след влизането в сила на Договора от Xxxxxxx, Съветът, по предложение на Комисията, може да приеме решение за отмяна на настоящата буква.“
б) в параграф 3, в края на буква а) се добавя следната част от изречение: „... както и на регионите, посочени в член 299, като се вземе предвид структурната, икономическата и социалната ситуация в тях;“.
78) В член 88 се добавя следният нов параграф 4:
„4. Комисията може да приема регламенти относно категориите държавни помощи, за които Съветът е определил, в съответствие с член 89, че могат да бъдат освободени от процедурата, предвидена в параграф 3 от настоящия член.“
ДАНЪЧНИ РАЗПОРЕДБИ
79) В края на член 93 думите „... в срока, посочен в член 14.“ се заменят с „и за предотвратяване на нарушаването на конкуренцията.“.
СБЛИЖАВАНЕ НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВАТА
80) Редът на членове 94 и 95 се разменя. Член 94 се преномерира на 95, а член 95 се преномерира на 94.
81) Член 95, преномериран на 94, се изменя, както следва:
а) в началото на параграф 1 думите „Чрез дерогация от член 94 и“ се заличават;
б) в началото на параграф 4 частта от изречение „Ако след приемането от Съвета или от Комисията на дадена мярка за хармонизиране ...“ се заменя с „Ако след приемане от Европейския парламент и Съвета, от Съвета или от Комисията, на мярка за хармонизиране ...“;
в) в началото на параграф 5 частта от изречение „Освен това, без да се накърняват разпоредбите на параграф 4, ако след приемането от Съвета на мярка за хармонизиране...“ се заменя с „Освен това, без да се засягат разпоредбите на параграф 4, ако след приемането от Европейския парламент и Съвета, от Съвета или от Комисията, на мярка за хармонизиране ...“;
г) в параграф 10 думите „процедура на контрол от Общността“ се заменят със следното: „процедура на контрол от Съюза“.
82) В началото на член 94, преномериран на 95, се добавят думите „Без да се засягат разпоредбите на член 94 ...“.
83) В член 96, втора алинея, първото изречение думите „Съветът, по предложение на Комисията, издава“ се заменят с „Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, приемат...“. Второто изречение се заменя с „Могат да се приемат всички други необходими мерки, предвидени от Договорите.“.
ИНТЕЛЕКТУАЛНА СОБСТВЕНОСТ
84) Създава се следният нов член 97а, като последен член на дял VI:
„ЧЛЕН 97а
В рамките на установяването или функционирането на вътрешния пазар Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, установяват мерки за създаване на европейски права на интелектуална собственост с цел гарантиране на единна защита на правата върху интелектуалната собственост в Съюза, и за въвеждане на централизирани режими за издаване на разрешения, координация и контрол на равнището на Съюза.
Съветът, в съответствие със специална законодателна процедура, установява чрез регламенти езиковите режими на европейските права на интелектуална собственост. Съветът действа с единодушие след консултация с Европейския парламент.“
ИКОНОМИЧЕСКА И ПАРИЧНА ПОЛИТИКА
85) Създава се член 97б, като първи член на дял VII с текста на член 4; той се изменя, както следва:
а) в параграф 1 се заличават думите „и съгласно сроковете“, като глаголът съответно се съгласува;
б) в параграф 2 частта от изречение „Едновременно с гореизложеното, при условията и съгласно сроковете и процедурите, предвидени с настоящия договор, тези дейности включват необратимо фиксиране на обменните курсове, което води до въвеждането на единна валута, екюто, до...“ се заменя с „Едновременно с гореизложеното, при условията и съгласно процедурите, предвидени от Договорите, тази дейност включва единна парична единица, еврото, както и...“;
86) Член 99 се изменя, както следва:
а) в параграф 4 първото изречение на първата алинея се заменя със следните две изречения:
„Когато се установи, в рамките на процедурата, посочена в параграф 3, че икономическите политики на дадена държава-членка не са съобразени с общите насоки, посочени в параграф 2, или че могат да нарушат правилното функциониране на икономическия и паричен съюз, Комисията може да отправи предупреждение до съответната държава-членка. Съветът, по препоръка на Комисията, може да отправи необходимите препоръки до съответната държава- членка.“;
б) втората алинея на параграф 4 става параграф 5, а параграф 5 се преномерира на параграф 6;
в) в параграф 4 се създават следните две нови алинеи:
„Съгласно разпоредбите на настоящия параграф Съветът действа, без да взема предвид вота на члена на Съвета, представляващ съответната държава-членка.
Квалифицираното мнозинство на останалите членове на Съвета се определя в съответствие с член 205, параграф 3, буква а).“
г) в параграф 5, преномериран на 6 частта от изречение „Съветът, като действа в съответствие с процедурата по член 252, може да приеме подробни правила за ...“ се заменя със следното: „Европейският парламент и Съветът, като действат чрез регламенти, в съответствие с обикновената законодателна процедура, могат да приемат реда и условията за ...“, а думите „от настоящия член“ се заличават.
ЗАТРУДНЕНИЯ ПРИ СНАБДЯВАНЕТО С ОПРЕДЕЛЕНИ ПРОДУКТИ (ЕНЕРГИЯ)
87) В член 100 параграф 1 се заменя със следния текст:
„1. Без да се засягат останалите процедури, предвидени в Договорите, Съветът, по предложение на Комисията, може да вземе решение, в дух на солидарност между държавите-членки, относно мерките, съобразени с икономическата ситуация, и по- конкретно ако възникнат сериозни затруднения при снабдяването с определени продукти, а именно в областта на енергетиката.“.
ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ — ИКОНОМИЧЕСКА И ПАРИЧНА ПОЛИТИКА
88) В член 102 параграф 2 се заличава, а параграф 1 остава без номер.
89) В член 103 параграф 2 се заменя със следния текст:
„2. Съветът, по предложение на Комисията и след консултация с Европейския парламент, може при необходимост да уточни определенията за прилагане на забраните, посочени в членове 101 и 102, както и в настоящия член.“.
ПРОЦЕДУРА ПРИ ПРЕКОМЕРЕН ДЕФИЦИТ
90) Член 104 се изменя, както следва:
а) параграф 5 се заменя със следния текст:
„5. Ако Комисията счита, че в държава-членка съществува или може да възникне прекомерен дефицит, тя изпраща становище до съответната държава-членка и информира за това Съвета.“;
б) в параграф 6 думата „препоръка“ се заменя с думата „предложение“;
в) в параграф 7 първото изречение се заменя със следния текст: „Когато Съветът, в съответствие с параграф 6, реши, че е налице прекомерен дефицит, той приема, без ненужно отлагане и по препоръка на Комисията, препоръките, които отправя до съответната държава-членка, за да сложи тя край на тази ситуация в определен срок.“;
г) това изменение не се отнася за българския текст;
д) в началото на първото изречение на параграф 12 думата „решения“ се заменя с
„решения или препоръки“;
е) параграф 13 се заменя със следния текст:
„13. Когато Съветът взема решения или препоръки по параграфи 8, 9, 11 и 12, той се произнася по препоръка на Комисията.
Когато Съветът приема мерките, посочени в параграфи 6—9, 11 и 12, той действа, без да взема предвид вота на члена на Съвета, представляващ съответната държава-членка.
Квалифицираното мнозинство от останалите членове на Съвета се определя в съответствие с член 205, параграф 3, буква а).“;
ж) в параграф 14, трета алинея, думите „преди 1 януари 1994 г.“ се заличават.
ПАРИЧНА ПОЛИТИКА
91) Член 105 се изменя, както следва:
а) в първото изречение на параграф 1, абревиатурата „ЕСЦБ“ се заменя със следното:
„Европейска система на централните банки, наричана по-долу „ЕСЦБ“,“;
б) в параграф 2, второто тире позоваването на член 111 се заменя с позоваване на член 188 О;
в) текстът на параграф 6 се заменя със следния текст:
„6. Съветът, като действа чрез регламенти, в съответствие със специална законодателна процедура, с единодушие и след консултация с Европейския парламент и Европейската централна банка, може да възложи на Европейската централна банка специфични задачи по политиките, свързани с надзора за благоразумие на кредитните институции и на други финансови институции, с изключение на застрахователните предприятия.“
92) Член 106 се изменя, както следва:
а) в параграф 1, първото изречение думата „евро“ се добавя преди „... банкноти ...“;
б) в параграф 2, първото изречение думата „евро“ се добавя преди „... монети ...“; в началото на второто изречение думите „Съветът може, като действа в съответствие с процедурата по член 252 и след като се консултира с ЕЦБ,...“ се заменят със следния текст: „Съветът, по предложение на Комисията и след консултация с Европейския парламент и Европейската централна банка, може...“.
93) Член 107 се изменя, както следва:
а) параграфи 1 и 2 се заличават, а параграфи 3, 4, 5 и 6 се преномерират съответно на
1, 2, 3 и 4;
б) в параграф 4, преномериран на 2, думите „Уставът на ЕСЦБ“ се заменят със следната част от изречение: „Уставът на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, наричан по-нататък „Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ“ ...“;
в) текстът на параграф 5, преномериран на 3, се заменя със следния текст:
„3. Членове 5.1, 5.2, 5.3, 17, 18, 19.1, 22, 23, 24, 26, 32.2, 32.3, 32.4, 32.6, 33.1,
буква а) и 36 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ могат да бъдат изменяни от Европейския парламент и от Съвета, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура. Те действат или по препоръка на Европейската централна банка и след консултация с Комисията, или по предложение на Комисията и след консултация с Европейската централна банка.“.
94) В член 109 частта от изречение „..., най-късно до датата на създаване на ЕСЦБ ...“ се заличава.
95) В член 110 се заличават първите четири алинеи от параграф 2.
МЕРКИ ОТНОСНО ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ЕВРОТО
96) Параграфи 1—3 и 5 от член 111 стават съответно параграфи 1—4 от член 188 О; те се изменят съгласно посоченото в точка 174) по-долу. Текстът на параграф 4 става параграф 1 от член 115 В; той се изменя съгласно посоченото в точка 100) по-долу.
97) Създава се член 111а:
„ЧЛЕН 111а
Без да се засягат правомощията, предоставени на Европейската централна банка, Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, определят необходимите мерки относно използването на еврото като единна парична единица. Тези мерки се приемат след консултация с Европейската централна банка.“.
ИНСТИТУЦИОНАЛНИ РАЗПОРЕДБИ (ИПС)
98) Текстът на член 112 става член 245б и се изменя съгласно посоченото в точка 228).
Текстът на член 113 става член 245в.
99) Член 114 изменя, както следва:
а) в параграф 1, първа алинея, думите „Паричен комитет, който има съвещателни функции“ се заменят с „Икономически и финансов комитет“;
б) в параграф 1 втората и третата алинея се заличават;
в) в параграф 2 първата алинея се заличава; в третото тире позоваването на член 99, параграфи 2, 3, 4 и 5 се заменя с позоваване на член 99, параграф 2, 3, 4 и 6, а позоваванията на член 122, параграф 2 и на член 123, параграфи 4 и 5 се заменят с позоваване на член 117а, параграфи 2 и 3;
г) в параграф 4 позоваването на членове 122 и 123 се заменя с позоваване на член
116а.
СПЕЦИФИЧНИ РАЗПОРЕДБИ ЗА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, ЧИЯТО ПАРИЧНА ЕДИНИЦА Е ЕВРОТО
100) Създават се следната нова глава 3а и следните нови членове 115 А, 115 Б и 115 В:
„ГЛАВА 3a
СПЕЦИФИЧНИ РАЗПОРЕДБИ ЗА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, ЧИЯТО ПАРИЧНА ЕДИНИЦА Е ЕВРОТО
ЧЛЕН 115 А
1. За да допринесе за правилното функциониране на икономическия и паричен съюз и съгласно съответните разпоредби на Договорите, Съветът, в съответствие с подходящата процедура измежду посочените в членове 99 и 104, с изключение на процедурата, предвидена в член 104, параграф 14, приема мерки, отнасящи се до държавите-членки, чиято парична единица е еврото, с цел:
а) да се засилят координацията и наблюдението на тяхната бюджетна дисциплина; б) да се разработят отнасящи се за тях насоки на икономическа политика, като се
внимава те да бъдат съвместими с насоките, приети за Съюза като цяло, и да се осигури съответното наблюдение.
2. Единствено членовете на Съвета, представляващи държавите-членки, чиято парична единица е еврото, участват в гласуването на мерките, посочени в параграф 1.
Квалифицираното мнозинство от споменатите членове се определя в съответствие с член 205, параграф 3, буква а).
ЧЛЕН 115 Б
Условията и редът за провеждане на заседанията на министрите на държавите-членки, чиято парична единица е еврото, са определени в Протокола за Еврогрупата.
ЧЛЕН 115 В
1. С цел да гарантира мястото на еврото в международната парична система, Съветът, по предложение на Комисията, приема решение за установяване на общите позиции по въпросите, представляващи особен интерес за икономическия и паричен съюз в рамките на компетентните международни финансови институции и конференции. Съветът действа след консултация с Европейската централна банка.
2. Съветът може, по предложение на Комисията, да приема подходящи мерки за осигуряване на единно представителство в международните финансови институции и конференции. Съветът действа след консултация с Европейската централна банка.
3. Единствено членовете на Съвета, представляващи държавите-членки, чиято парична единица е еврото, участват в гласуването на мерките, посочени в параграфи 1 и 2.
Квалифицираното мнозинство от споменатите членове се определя в съответствие с член 205, параграф 3, буква а).“
ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ ЗА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ С ДЕРОГАЦИЯ
101) Създава се член 116а:
„ЧЛЕН 116а
1. Държавите-членки, за които Съветът не е решил, че отговарят на необходимите условия за приемане на еврото, са наричани по-нататък „държави-членки с дерогация“.
2. Спрямо държавите-членки с дерогация, не се прилагат следните разпоредби на Договорите:
а) приемане на частите от общите насоки на икономическите политики, отнасящи се като цяло до еврозоната (член 99, параграф 2);
б) принудителни мерки за преодоляване на прекомерните дефицити (член 104,
параграфи 9 и 11);
в) цели и задачи на ЕСЦБ (член 105, параграфи 1, 2, 3 и 5);
г) емитиране на еврото (член 106);
д) актове на Европейската централна банка (член 110);
е) мерки относно използването на еврото (член 111а);
ж) парични споразумения и други мерки, свързани с политиката по определянето на обменните курсове (член 188 О);
з) определяне на членовете на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка (член 245б, параграф 2);
и) решения за определяне на общите позиции по въпроси от особено значение за икономическия и паричен съюз в рамките на компетентните международни финансови институции и конференции (член 115 В, параграф 1);
й) мерки за осигуряване на единно представителство в международните финансови институции и конференции (член 115 В, параграф 2).
Следователно в членовете, посочени в букви а)—й), понятието „държави-членки“
означава държави-членки, чиято парична единица е еврото.
3. Държавите-членки с дерогация, и техните национални централни банки нямат правата и задълженията в рамките на ЕСЦБ, в съответствие с глава IX от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ.