ГЛАВА I

УВОД

Обяснителната записка e част от горскостопанския план на горските територии, собственост на община Бобошево, изработен съгласно утвърдено Задание за проектиране и сключен Договор между общината и фирмата изпълнител – „Призма Инфо” ЕООД.

Имотите, обект на планиране, попадат в района на дейност на ТП „ДГС Дупница”. За съставянето на горскостопанския план са използвани данните от инвентаризацията на държавната горскостопанска единица, извършена през 2016 г. Стопанските класове и турнусите на сеч, към които са отнесени залесените територии на общината, са разгледани и приети на ЕС при ИАГ с протокол от 20.03.2017 г., утвърден от изпълнителния директор на Агенцията.

ГЛАВА I

ПРИРОДНИ УСЛОВИЯ, ТИПОВЕ МЕСТОРАСТЕНИЯ И ИКОНОМИЧЕСКИ ЕФЕКТ

1. ИМЕ И МЕСТОНАХОЖДЕНИЕ НА ГОРСКОСТОПАНСКАТА ЕДИНИЦА

Община Бобошево е разположена в Югозападна България. Според административното делене на страната, общината попада на територията на област Кюстендил. Обхваща землищата на гр. Бобошево с. Слатино, с. Усойка, с. Блажиево, с. Доброво, с. Скрино, с. Xxxxxx, с. Сопово, с. Висока могила, с. Циклово, с. Бадино, с. Каменик. Те са свързани с добре развита пътна мрежа.

През територията на община Бобошево преминава участък от 7,6 km от трасето на жп линията София – Благоевград – Кулата. През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 33,6 km: участък от 8,4 km от автомагистрала „Струма“ (от km 335 до km 343,4); участък от 5,7 km от Републикански път I-1 (от km 341,4 до km 347,1); началният участък от 15,9 km от Републикански път III-104 (от km 0 до km 15,9); началният участък от 3,6 km от Републикански път III-1005 (от km 0 до km 3,6).

Според горскоадминистративното делене на България, общинските имоти, обект на планиране, попадат в района на дейност на ТП „ДГС Дупница”.

През горските масиви е прекарана мрежа от горски пътища в добро състояние, които са проходими през по-голяма част от годината. На места са необходими ремонтни дейности за стабилизирането им. Част от извозните пътища са ерозирани след приключване на използването им. Телефонни постове има във всички населени места, а мрежите на мобилните оператори покриват по-голямата част от територията на общината.

Общината е разположена в централната част на Област Кюстендил. С площта си от 135,142 km2 е най-малката сред 9-те общините на областта, с площен дял 4,43%. На север граничи с община Бобов дол, на североизток –с община Дупница, на югоизток – с община Рила, на юг – с община Кочериново и на северозапад – с община Невестино.

2. ФИЗИКО-ГЕОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА а) Географско положение

б) Релеф

Теренните форми на община Бобошево се отличават с голямо разнообразие. В средата на територията ѝ, от север на юг, по долината на река Струма и левият ѝ приток Джерман се простира Бобошевското поле, което е южно продължение на Долната Дупнишка котловина. Тук, в коритото на Струма, югоизточно от град Бобошево се намира най-ниската точка на общината – 363 m н.в. От изток, северозапад и запад полето е оградено от планински масиви. На изток от него в пределите на общината попадат крайните западни части на Северозападния дял на Рила. В изворната област на Бадинска река (ляв приток на Джерман) се намира най-високата точка на община Бобошево – 2030 m н. в. В северната част на общината, между Скринския пролом на Струма на югозапад и река Джерман на изток се простират крайните южни части на Конявска планина, като този и дял носи името Поглед планина. На северозапад от село Циклово, на границата с община Бобов дол се издига най-високата ѝ точка – връх Поглед (965 m). Югозападно от Скринския пролом на Струма в пределите на общината попадат крайните северни части на планината Влахина, известна като Руенска планина, като южно от село Скрино височината ѝ достига 1 134 m.

В таблица №1 е показано разпределението на дървопроизводителната площ на общинските имоти по надморска височина. От нея се вижда, че по-голяма част от територията е с надморски височини между 401 и 800 m.

701 - 750 m	26.0	7.2
751 - 800 m	51.7	14.2
801 - 850 m	20.2	5.6
851 - 900 m	24.8	6.8
901 - 950 m	20.2	5.5
951 - 1000 m	1.5	0.4
1001 - 1050 m	1.9	0.5
1251 - 1300 m	1.6	0.4
1301 - 1350 m	3.8	1.0
1351 - 1400 m	5.5	1.5
всичко	364.0	100.0

Таблица №1: Разпределение на дървопроизводителната площ по средни надморски височини.

надм. вис.	площ, ha	%
351 - 400 m	7.5	2.1
401 - 450 m	25.0	6.9
451 - 500 m	53.8	14.8
501 - 550 m	38.6	10.6
551 - 600 m	30.0	8.3
601 - 650 m	11.4	3.1
651 - 700 m	40.5	11.1

В таблица №2 е дадено разпределенито на дървопроизводителната площ на община Бобошево по наклон на терена. От нея се вижда, че преобладават стръмните терени (21°-30°) – 60.8%, следвани от наклонените (11°-20°) с 31.3%. Това затруднява на дейностите по експлоатация и възпроизводство на гората.

Таблица №2: Разпределение на дървопроизводителната площ по наклон на терена.

Степени на наклон	Равно 0°-4°	Полегато 5°-10°	Наклонено 11°-20°	Стръмно 21°-30°	Много стръмно над 30°	Общо
площ ha	12.6	11.5	114.0	222.1	4.2	364.4
проценти	3.5	3.2	31.3	60.8	1.2	100.0

В таблица №3 е дадено разпределението на дървопроизводителната площ на общината по изложение на терена. В района преобладават припечните изложения (ЮИ, ЮЗ, З, Ю) – 51.1%, което обуславя по-голяма слънчева радиация и от там наличието на по-сухи и бедни почви.

Таблица №3: Разпределение на дървопроизводителната площ по изложения.

Изложения	Сенчести (С, СИ, СЗ, И)	Припечни (Ю, XX, ЮЗ, З)	Всичко
площ ha	178.1	186.3	364.4
проценти	48.9	51.1	100.0

в) Хидроложки условия

Според хидроложкото райониране, територията на България се разделя на 2 области, 2 подобласти и 28 района. Подялбата се основава на климатичното влияние върху оттока (Xxxxxxxxx 2002).

Община Бобошево попада в област Б – с умереноконтинентално климатично влияние върху оттока, подобласт БII, която се характеризира със значително снежно подхранване и район БII4 (Осоговско-Xxxxxxxxxx) – с голяма водоносност, пролетно пълноводие с рязко изразен майски максимум, с големи колебания в по-високите басейни и с по-слабо изразен априлски максимум, с не толкова големи колебания в по-ниските басейни.

Основна водна артерия е река Струма, която протича през територията на общината с част от средното си течение, вкл. и част от Скринския пролом. Втора по значение е река Джерман, с най-долното си течение, вливаща се в р. Струма източно от град Бобошево. От оградните планини в Струма и Джерман се вливат множество малки реки, по-голямата от които е Бадинска река.

3. ГЕОЛОЖКИ СТРОЕЖ И ПЕТРОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА

В геолого-петрографско отношение територията на община Бобошево е еднообразна. Най-голямо разпространение в района имат горноюрските седименти – глинести шисти и варовици, конгломерати, пясъчници и глини. Делувиални наслаги се намират в по големите речни тераси.

Основните скали оказват косвено влияние за формирането на различните типове месторастения по отношение на богатството им. То се проявява в комплекс с останалите почвообразуващи фактори – климат, изложение, наклон, надморска височина, горскодървесна растителност.

4. КЛИМАТИЧНИ УСЛОВИЯ

Според климатичното райониране на България, община Бобошево попада в Континентално-средиземноморска климатична област, Преходно-континентална климатична подобласт, като най-ниския хипсометричен пояс попада в Кюстендилско-Благоевградски климатичен район (400-600 m н.в.), във височина територията преминава в Рило-Осоговски нископланински климатичен район (600-1000 m н.в.), а най-високите части попадат в Планинския климатичен район (над 1000 m н.в.) (Xxxxx 1960).

Кюстендилско-Благоевградски климатичен район – обхваща площите по поречието на река Струма. Средната годишна абсолютна минимална температура тук е между минус 17°С и минус 23°С, а средната годишна абсолютна максимална температура е между 14°С и 24°С. Поради общотото намаление на летните валежи и сравнително високите летни температури, се създават условия за по- чести и продължителни засушавания, особено характерни за втората половина на лятото и началото на есента. Средната сума на валежите е от 700 до 960 mm, като максимумът е през април-май, а минимумът – през август-септември. Поради мекия температурен режим и незначителните снеговалежи, снежната покривка за целия зимен сезон се задържа не повече от месец и половина, като дебелината ѝ е незначителна и рядко надвишава 10 cm. Датата на първата снежна покривка е между 1-10.XII, а последната между 1-10.III. Средният брой дни със снежна покривка е между 20-50 дни. Лятото е горещо и сухо. При недостатъчна влага и силно слънце през този годишен сезон, горният почвен слой се нагрява силно и изсъхва.

В Рило-Осоговският нископланински климатичен район средната годишна температура е от 8°С до 10.5°С. Средната температура през месец януари е около минус 1.5°С, а тази през юли – 19.5°С. Средната годишна абсолютна минимална температура е минус 18°С, а средната годишна абсолютна максимална температура е 33.5°С. Периодът на устойчиво задържане на температурите над 5°С е 241 дни, а на тази с температури над 10°С е около 172 дни. Късните пролетни и ранните есенни слани тук са по-рядко явление. Средната годишна сума на валежите е от 640 до 710 mm. Максимумът е през юни и октомври, а минимумът – през март и август. Първият сняг пада около 20.ХI, а последният – около 20.III. Средният брой на дните със снежна покривка е от 40 до 60.

Планинският климатичен район в морфологично отношение предлага разнообразие от площи с различно положение, височина и изложение на склоновете. Всички тези фактори, от своя страна дават възможност за твърде големи различия в климатично отношение. По-голямата надморска височина определя и по-ниска средна годишна температура, която тук варира от 2°С до 8°С. Средната годишна температура през най-студения месец януари е минус 4.5°С, а тази през юли 14.5°С. Средната годишна абсолютна минимална температура е около минус 19°С, а средната годишна абсолютна максимална е около 27.5°С. Периодът на устойчиво задържане на температурите над 5°С е 165 дни, а тази с температура над 10°С е 131 дни, или за този район средната продължителност на вегетацонния период е около 5 месеца. Валежите са значителни и средногодишно доближават 1000 mm. Валежният минимум е през зимата, но поради по-ниските температури тук снежната покривка е значителна – 20-40 cm. Първата снежна покривка е между 1-20.IX, а последната между 20-31.III. Броят на дните със снежна покривка е между 80-120 дни.

5. ПОЧВА

Климатичните особености на континентално-средиземноморския климат, геоложката основа и характерът на естествената растителност са основните причини за образуване на разнообразна почвена покривка. Според почвено- географското райониране на България (Нинов 2002) територията на община Бобошево попада в Софийско-Крайщенска и Рило-Пиринска провинция, Балканско-Средиземноморската почвена подобласт на Средиземноморската почвена област. Основните почвени типове са от клас Лесивирани почви (Luvisols) – канелени горски почви (Chromic Luvisols), от клас Метаморфни почви (Cambisols) – кафяви горски почви (Dystric-Eutric Cambisols), от клас Наносни почви (Fluvisols) се срещат алувиални (Alluvial Fluvisols) и от клас Примитивни почви (Leptosols) – рендзини (Rendzinas).

Почвени типове	ha	%
алувиална ненаситена	16.8	4.6
канелена горска обикновена	294.0	80.7
кафява горска ненаситена	26.3	7.2
кафява горска наситена	1.5	0.4
рендзина обикновена	25.8	7.1
всичко	364.4	100.0

В таблица №4 е дадено разпределението на общинската дървопроизводителна площ по типове и подтипове почви. От нея се вижда, че преобладават обикновените канелени горски почви

– 80.7%. Следват ги кафявите горски наситени почви – 7.2%, рендзините – 7.1% и т.н.

Таблица №4: Разпределение на дървопроизводителната площ по типовете и подтипове почви.

В таблица №5 е показано разпределението на дървопроизводителната площ по дълбочина на почвата. Водещ е делът на плитките (16-30 cm) – 55.7%. Средно дълбоките почви (31-60 cm) заемат 39.7%, което е лимитиращ фактор за разпространението на горскодървесна растителност.

Таблица №5: Разпределение на дървопроизводителната площ на община Бобошево по дълбочина на почвата.

Дълбочина на почвата	тв.плитка 0-15 см	плитка 16-30 см	ср.дълбока 31-60 см	дълбока 61-120 см	мн.дълбока над 120 см	общо
ha	0.2	203.0	144.4	16.8	-	364.4
проценти	-	55.7	39.7	4.6	-	100.0

В инвентаризираната територия са установени ерозирани терени, заемащи 11.1% от общата площ (таблица №6), в т.ч. 7.7% са с втора степен на ерозия, 2.4%

– с първа, 1.0% – с трета. Не са установени терени засегнати от четвърта и пета степен на ерозия. Най-голям е делът на ерозираните земи в издънковите гори за превръщане – 11.1 ha.

Таблица №6: Разпределение на общата площ по група гори и степени на ерозия.

група гори	неерозирана	I	II	III	IV	V	всичко
	площ, ha
иглолистни	90.7	3.1	15.3	3.0	-	-	112.1
широколистни високостъблени	0.9	0.4	-	-	-	-	1.3
издънкови за превръщане	186.7	5.0	5.8	0.3	-	-	197.8
нискостъблени	28.5	0.2	6.8	0.4	-	-	35.9
тополови	16.9	-	-	-	-	-	16.9
голи площи	0.4	-	-	-	-	-	0.4
всичко	324.1	8.7	27.9	3.7	-	-	364.4
проценти	88.9	2.4	7.7	1.0	-	-	100.0

6. РАСТИТЕЛНОСТ

Според горскорастителното райониране на България (Павлов, Димитров 2012), направено на основата на зонално-поясни градиенти на растителността, свързани с климатичното и почвено райониране на страната, територията на община Бобошево попада в Преходноконтинентална горскорастителна област, Преходноконтинентална Западнобългарска горскорастителна провинция, Среднострумски Кюстендилско-Благоевградски равнинен район.

За района са характерни смесените дъбови гори от клас Aestilignosa. Разпространена е и интразонална растителност от класовете формации Pratoherbosa и Theroherbosa, също и хигрофилни съобщества по долините на реките – крайречни гори от тополи, върби, черна елша. Установени са и вторични съобщества, формирани на деградирани терени и урбанизирани територии.

Добре представена е и храстовата растителност. Повсеместно се срещат дрян (Cornus mas), глог (Crataegus monogyna), шипка (Rosa canina).

Според горскорастителното райониране (Захариев и др. 1979), община Бобошево попада в следните пояси и подпояси на Тракийската горскорастителна област, подобласт Осогово:

• Т-I: Долен равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори 0÷700 m н.в.

o Т-I-1: Подпояс на крайречните и лонгозни гори 0÷700 m н.в.

o Т-I-3: Подпояс на хълмисто-предпланинските смесени широколистни гори 500÷700 m н.в.

• Т-II: Среден планински пояс на горите от бук и иглолистни 700÷2000 m н.в.

o Т-II-1: Подпояс на нископланинските гори от горун, бук и ела 700÷1200 m н.в.

o Т-II-2: Подпояс на среднопланинските гори от бук, ела и смърч 1200÷1700 m н.в.

• М,Т,Ю: Типове месторастения с интразонално разпространение:

o М,Т,Ю-II: Среден планински пояс на горите от бук и иглолистни от 600÷800 до 1800÷2200 m н.в.

7. ТИПОВЕ МЕСТОРАСТЕНИЯ

Горските месторастения са определени на базата на относителната еднородност на климатични, почвени, релефни и хидроложки условия. Те обхващат горски площи с относително еднакъв лесорастителен ефект. При еднакви други условия, типовете горски месторастения се определят на базата на подтиповото разнообразие на генетичния тип почва, а в отделни случаи и на базата на самия тип почва. Разгледаните дотук физико-географски, хидроложки, геоложки, климатични, почвени и растителни условия на района обуславят разнообразието на типовете месторастения (таблица №7).

С помощта на Класификационна схема на типовете горски месторастения в Република България (ИАГ 2011 г.) са актуализирани 18 типа месторастения. От таблица №7 се вижда, че месторастене С2,1 (63), което е средно богато и свежо заема най-голяма площ от общината – 25.7%, следвано от бедните месторастения В1,2 (68) с 21.9% и В1(64) с 21.6%. Тези данни показват едни сравнително добри условия за дървесната растителност.

Таблица №7: Разпределение на дървопроизводителната площ по типове горски месторастения, горскорастителни области и подобласти, пояси и подпояси.

Месторастене		Площ(ha)	%
Тракийска горско-растителна област, подобласт Осогово
Долен равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори (0÷700 m н.в.)
Подпояс на крайречните и лонгозни гори (0÷700 m н.в.)
Т-I-1 С-2	53	16.8	4.6
Подпояс на хълмисто-предпланинските смесени широколистни гори (500÷700 m н.в.)
Т-I-3 С-2,1	63	47.9	13.2
Т-I-3 B-1	64	97.3	26.7
Среден планински пояс на горите от бук и иглолистни (700÷2000 m н.в.)
Подпояс на хълмисто-предпланинските смесени широколистни гори (700÷1200 m н.в.)
Т-II-1 B-1,2	68	65.1	17.9
Т-II-1 C-2	71	11.3	3.1
Т-II-1 B-1,2	72	5.6	1.5
Т-II-1 C-1,2	142	44.0	12.1
Подпояс на среднопланинските гори от бук, ела и смърч (1200÷1700 m н.в.)
Т-II-2 B-1,2	77	10.9	3.0
Интразонални месторастения
МТЮ-II C-2	124	1.1	0.3
МТЮ-II B-1,2	125	23.7	6.5
МТЮ-I B-1,12,2	131	26.5	7.3
МТЮ-I А-0,A-1	132	0.4	0.1
МТЮ-II B-1,12,2	133	13.4	3.7
Всичко:		364.0	100.0

8. ОЧАКВАН ТЕХНИКО-ИКОНОМИЧЕСКИ ЕФЕКТ

Съставянето на горскостопанския план на типологична основа позволява да се определи оптимален бъдещ състав за всяко насаждение. Този оптимален бъдещ състав отговаря на екологичните фактори на месторастенето и предполага значително по-висока продуктивност. Чрез целевия състав или подходящото разпределение на площите по дървесни видове и по бонитети се цели да се постигне увеличение на дървесния прираст и съответно на дървесния запас. Като се съпоставят сегашният и подходящият оптимален запас може да се получи представа за ефекта от предвидените мероприятия. На практика сравнението е невъзможно, поради което се налага използването на условни единици – условен общ усреднен прираст. За тази цел всички сегашни дървесни видове са приведени към 100 годишна възраст и нормална пълнота 1.0. По опитни таблици е изчислен условният общ среден зрелостен прираст на сегашните дървостои. От предвижданията за подходящият състав за всеки от определените типове месторастения се правят същите изчисления и се установява общ зрелостен прираст за дървопроизводителната площ на община Бобошево (таблица №8).

Таблица №8: Разпределение на условния среден зрелостен прираст по дървесни видове в сегашния и бъдещия състав.

Дървесни видове	СЕГАШЕН СЪСТАВ			ПОДХОДЯЩ СЪСТАВ
	залесена площ			залесена площ			дървопр. площ
	ha	m3	m3/ha	ha	m3	m3/ha	ha	m3	m3/ha
Бял бор	58.4	317	5.4	55.2	353	6.4	55.2	353	6.4
Черен бор	39.8	211	5.3	39.7	245	6.2	39.7	245	6.2
Дуглазка	0.2	3	15.0	0.2	3	15.0	0.2	3	15.0
Бук	2.8	12	4.3	4.6	32	7.0	4.6	32	7.0
Червен дъб	1.0	3	3.0	1.1	6	5.5	1.1	6	5.5
Зимен дъб	30.1	103	3.4	31.9	154	4.8	31.9	154	4.8
Благун	33.0	107	3.2	40.5	182	4.5	40.5	182	4.5
Цер	14.2	51	3.6	14.3	61	4.3	14.3	61	4.3
Габър	1.9	10	5.3	1.9	13	6.8	1.9	13	6.8
Бряст	0.2	1	5.0	0.6	2	3.3	0.6	2	3.3
Трепетлика	0.6	3	5.0	0.6	4	6.7	0.6	4	6.7
Бреза	1.2	3	2.5	0.3	2	6.7	0.3	2	6.7
Мъждрян	4.2	6	1.4	3.6	13	3.6	3.6	13	3.6
Акация	13.2	32	2.4	14.0	58	4.1	14.0	58	4.1
Космат дъб	100.0	294	2.9	106.6	409	3.8	106.6	409	3.8
Келяв габър	45.3	-	-	31.9	-	-	31.9	-	-
Бяла върба	1.2	7	5.8	1.2	7	5.8	1.2	7	5.8
Воден габър	1.5	3	2.0	1.6	5	3.1	1.6	5	3.1
Черна елша	0.8	5	6.3	0.8	3	3.8	0.8	3	3.8
Леска	1.0	-	-	-	-	-	-	-	-
Дребнолистна липа	0.6	1	1.7	0.6	3	5.0	0.6	3	5.0
Планински ясен	-	-	-	1.4	11	7.9	1.4	11	7.9
тп Bachelieri	4.5	66	14.7	-	-	-	-	-	-
тп I-214	8.3	110	13.3	11.4	188	16.5	11.4	188	16.5
Всичко	364.0	1348	3.7	364.0	1754	4.8	364.0	1754	4.8

Отношението между сегашния и подходящия условен зрелостен прираст дава реална представа за ефекта от предвидените изменения в състава на дървостоите за увеличението прираста на гората.

От таблица №8 се вижда, че сегашният общ зрелостен прираст е 1 348 m3, а на оптимизираният, подходящ състав на гората – 1 754 m3 или увеличението ще бъде (1 754 : 1 348) х 100 = 130.11%. Средният зрелостен прираст на 1 ha залесена площ при сегашния състав на гората е 3.7 m3/ha, а в бъдеще се очаква да достигне 4.8 m3/ha. Това показва, че част от насажденията в сегашния си състав не използват напълно потенциала на месторастенията. При оптимизиране на състава им продуктивността на горите би се увеличила с близо 1/3.

В таблица №9 е направено сравнение на площта на дървесните видове в сегашния и подходящия според месторастенето състав на гората. Разликата в площното и процентно съотношение се получава от оптималното използване на богатството на съответното месторастене и оптимизирането на бъдещия състав. В бъдещия състав се увеличава делът на видове като зимен дъб, благун, космат дъб и цер, за сметка на засегнатите от корояд бялборови култури.

Таблица №9: Сравнение на площта по сегашен видов състав и видове, подходящи за месторастенето.

дървесни видове	СЕГАШЕН СЪСТАВ		ПОДХОДЯЩ СЪСТАВ
	залесена площ		залесена площ		дървопр. площ
	ha	%	ha	%	ha	%
Бял бор	58.4	16.1	55.2	15.2	55.2	15.2
Черен бор	39.8	10.9	39.7	10.9	39.7	10.9
Дуглазка	0.2	-	0.2	-	0.2	-
Бук	2.8	0.8	4.6	1.3	4.6	1.3
Червен дъб	1.0	0.3	1.1	0.3	1.1	0.3
Зимен дъб	30.1	8.3	31.9	8.8	31.9	8.8
Благун	33.0	9.1	40.5	11.1	40.5	11.1
Цер	14.2	3.9	14.3	3.9	14.3	3.9
Габър	1.9	0.5	1.9	0.5	1.9	0.5
Бряст	0.2	-	0.6	0.2	0.6	0.2
Трепетлика	0.6	0.2	0.6	0.2	0.6	0.2
Бреза	1.2	0.3	0.3	0.1	0.3	0.1
Мъждрян	4.2	1.1	3.6	1.0	3.6	1.0
Акация	13.2	3.6	14.0	3.8	14.0	3.8
Космат дъб	100.0	27.5	106.6	29.3	106.6	29.3
Келяв габър	45.3	12.5	31.9	8.8	31.9	8.8
Бяла върба	1.2	0.3	1.2	0.3	1.2	0.3
Воден габър	1.5	0.4	1.6	0.4	1.6	0.4
Черна елша	0.8	0.2	0.8	0.2	0.8	0.2
Леска	1.0	0.3	-	-	-	-
Дребнолистна липа	0.6	0.2	0.6	0.2	0.6	0.2
Планински ясен	-	-	1.4	0.4	1.4	0.4
тп Bachelieri	4.5	1.2	-	-	-	-
тп I-214	8.3	2.3	11.4	3.1	11.4	3.1
всичко	364.0	100.0	364.0	100.0	364.0	100.0

ГЛАВА II ИКОНОМИЧЕСКИ УСЛОВИЯ

1. РОЛЯ И ЗНАЧЕНИЕ НА ГОРИТЕ НА ГОРСКОСТОПАНСКАТА ЕДИНИЦА ЗА ИКОНОМИКАТА НА ОБЩИНАТА

а) Ползватели на дървесина

Основните потрбители на дървесина са домакинствата, тъй като местното население се отоплява на дърва. Дърводобивът се извършва от местни фирми.

Общият брой на населението и разпределението му по пол в градове и села в областта и общината е показан в таблица №10. Данните са на Националния статистически институт. От таблицата прави впечатление, че броя на жителите в гр. Бобошево е по-малък от този в селата. Броят на мъжете е незначително по- малък от този на жените.

В таблица №11 е даден естественият прираст на населението. Стойностите са отрицателни, като това е общ национален проблем. Тези стойности са резултат от високата смъртност и ниската раждаемост, което подчертава водещата роля на застаряващото население. От таблица №12 се вижда, че водеща роля има населението в трудоспособна възраст. Впечатление прави ниският брой на населението подтрудоспособна възраст. Това е резултат на ниската раждаемост и е рисков фактор за бъдещото социално-икономическо развитие на региона.

Таблица №10: Брой на населението в област Кюстендил и община Бобошево към 31.12.2015 г.

Области	Общо			В градовете			В селата
Общини	всичко	мъже	жени	всичко	мъже	жени	всичко	мъже	жени
Общо за страната	7 153 784	3 477 177	3 676 607	5 227 182	2 519 346	2 707 836	1 926 602	957 831	968 771
Кюстендил	126 014	61 371	64 643	87 083	42 126	44 957	38 931	19 245	19 686
Бобошево	2 888	1 423	1 465	1 207	572	635	1 681	851	830

Таблица №11: Естествен прираст на населението в област Кюстендил и община Бобошево през 2015 г.

Области	Живородени			Умрели			Естествен прираст
Общини	всичко	момчета	момичета	всичко	мъже	жени	всичко	мъже	жени
Общо за страната	65950	34069	31881	110117	57040	53077	-44167	-22971	-21196
Кюстендил	926	446	480	2473	1279	1194	-1547	-833	-714
Бобошево	21	10	11	80	46	34	-59	-36	-23

Таблица №12: Население под, в и надтрудоспособна възраст в област Кюстендил и община Бобошево към 31.12.2015 г.

Области	Общо			В т.ч. в градовете
Общини
Възрастови категории	всичко	мъже	жени	всичко	мъже	жени
КЮСТЕНДИЛ	126 014	61 371	64 643	87 083	42 126	30802
Под трудоспособна възраст	16 015	8 222	7 793	12 731	6 519	4301
В трудоспособна възраст	71 600	38 604	32 996	51 734	27 274	17386
Над трудоспособна възраст	38 399	14 545	23 854	22 618	8 333	9115
Бобошево	8 142	4 280	3 862	5 270	2 803	2491
Под трудоспособна възраст	229	128	101	130	71	63
В трудоспособна възраст	1 515	870	645	654	357	267
Над трудоспособна възраст	1 144	425	719	423	144	244

б) Транспортни и експлоатационни условия

Републиканската пътна мрежа е добре развита, но състоянието на общинските пътища е незадоволително. Те свързват всички населени места, като с тях са свързани стабилизираните горски пътища. Това улеснява извоза и останалата стопанска дейност на територията на общинските имоти.

в) Недървесни горски продукти

Стопанското значение на горите не се изчерпва само с добива на дървесина. В горските територии съществуват благоприятни услови за добиване на сено, горски плодове, билки, гъби и др.

г) Други полезни функции на горите

От голямо значение за населението в района са защитно-водоохранните, противоерозионните и рекреационните функции на гората.

2. ДРУГИ ФАКТОРИ, ОПРЕДЕЛЯЩИ ИКОНОМИКАТА НА ОБЩИНАТА

Водеща роля имат търговията, туризмът и леката промишленост – шивашка и дървопреработвателна. На територията на общината работят няколко фирми за шивашки изделия, като в тях е ангажирана значителна част от трудоспособното население. Развити са и дърводобива и дървопреработването. Селското стопанство е специализирано в овощарство, лозарство и тютюнопроизводство.

ГЛАВА III

ДОСЕГАШНA ГОРСКОСТОПАНСКА ДЕЙНОСТ

Раглежданите общински имоти са национализирани през 1947-1949 г. и до приемане на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горски фонд са стопанисвани като част от държавните горски територии. Поради тази причина община Бобошево не е извършвала горскостопанска дейност. В общината няма обособена структура за управление и стопанисване на общинските горски територии и служители по горите.

ГЛАВА IV

ХАРАКТЕРИСТИКА НА ГОРСКИТЕ ТЕРИТОРИИ

1. ОБЩА ПЛОЩ – РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ПО КАТЕГОРИИ И ФУНКЦИИ

а) Разпределение на общата площ по вид на земите

След инвентаризацията на ТП „ДГС Дупница”от 2016 г., са установени 364.4 ha гори, собственост на община Бобошево, от които:

залесена площ: незалесена дървопроизводителна площ: недървопроизводителна площ:	- 364.0 ha - - - 0.4 ha	- 99.9% - - - 0.1%
със защитни функции:	- 13.6 ha	- 3.7%
със специални функции:	- 179.1 ha	- 49.2%
със стопански функции:	- 171.7 ha	- 47.1%

Разпределението на общинските имоти по землища и по вид на територията е дадено в таблица №13. От нея се вижда, че 9.8 ha (2.7%) са гори и земи в горски територии, а по-голямата част – 364.4 ha (97.3%) са гори в земеделски земи.

В таблица №14 е показано разпределението на включените в ГСП общински имоти по вид на горите и по вид на земите. Преобладаващи са горите с естествен произход. Те заемат 78.0% от общата площ, обект на планиране. Следват ги склопените култури, предимно иглолистни, с дял 21.5%.

Таблица №13: Разпределение на имотите, общинска собственост в землищата по вид на територията.

общо			в т.ч. в горски територии	в т.ч. гори в земеделски земи
землище	площ, ha	отн. дял	площ, ha
c. БАДИНО	51.0	14.0%	-	51.0
c. БЛАЖИЕВО	4.9	1.3%	-	4.9
c. ВИСОКА МОГИЛА	8.7	2.4%	-	8.7
c. ВУКОВО	104.6	28.7%	8.6	96.0
c. ДОБРОВО	7.5	2.1%	-	7.5
c. КАМЕНИК	12.9	3.5%	0.2	12.7
c. СКРИНО	52.3	14.4%	0.8	51.5
c. СЛАТИНО	44.7	12.3%	-	44.7
c. СОПОВО	5.2	1.4%	-	5.2
c. УСОЙКА	20.6	5.7%	-	20.6
c. ЦИКЛОВО	15.5	4.3%	0.2	15.3
гр. БОБОШЕВО	36.5	10.0%	-	36.5
Общо	364.4	100.0%	9.8	354.6

Таблица №14: Разпределение на общата площ по групи гори и вид на подотделите за имотите, собственост на община Бобошево.

Вид на подотдела	Група гори					%
	игло- листни	шир. вис.	изд. за превр.	ниско- стъбл.	Всичко
	площ, ha
естествен произход 0.4-1.0	26.7	4.1	195.4	34.8	261.0	71.7
склопени култури	85.4	14.1	-	1.1	100.6	27.6
несклопени култури	-	-	-	-	-	-
естествен произход 0.1-0.3	-	-	2.4	-	2.4	0.7
изредени култури	-	-	-	-	-	-
всичко залесена площ	112.1	18.2	197.8	35.9	364.0	100.0
голини, пожарища, сечища	-	-	-	-	-	-
поляна	0.2	-	-	-	0.2	-
лесонепригодна площ	-	-	0.2	-	0.2	-
общо:	112.3	18.2	198.0	35.9	364.4	100.0
в т.ч. дървопр. площ	112.1	18.2	197.8	35.9	364.0	100.0

б)Характеристика на горските територии, подлежащи на залесяване и на недървопроизводителните горски територии

Не са установени площи, подлежащи на залесяване (голини, пожарища, сечища). Недървопроизводителната площ е представена от една поляна и от една лесонепригодна площ.

в) Настъпили промени в общата площ след извършването на предишната инвентаризация

Предвид факта, че настоящия план е първи за горите и земите в горските територии собственост на община Бобошево, не е възможно да се направи сравнение за настъпили промени в площите.

г) Разпределение на общата площ и залесената площ и запаса по категории гори според функциите им

В таблица №15 е показано общото разпределение на площта и запаса с клони на имотите, собственост на община Бобошево по категории и функции, определени въз основа на одобрени документи и в съответствие с чл. 5 от Закона за горите. Общият обем дървесина в обекта на планиране е 33 065 m3 стояща маса с клони, от които 14 180 m3 са в широколистни, а 18 885 m3 – в иглолистни гори. Според новото функционално разпределение 47.1% от общата площ са със стопански функции, а останалите 52.9% – със защитни и специални.

Таблица №15: Разпределение на общата площ и запаса с клони по функции и категории на имотите, собственост на община Бобошево.

Горски територии по категории и функции	Иглолистни			Широколистни			Всичко
	Обща площ, ha	Залесена площ, ha	Запас, m3	Обща площ, ha	Залесена площ,ха	Запас, m3	Обща площ, ha	Залесена площ, ha	Запас, m3
СОЗ пояс I	0.1	0.1	25	-	-	-	0.1	0.1	25
СОЗ пояс II	0.3	0.3	70	3.9	3.9	330	4.2	4.2	400
СОЗ пояс III	-	-	-	3.0	3.0	340	3.0	3.0	340
Всичко защита на води	0.4	0.4	95	6.9	6.9	670	7.3	7.3	765
защ. ивица край река	-	-	-	5.8	5.8	1630	5.8	5.8	1630
лесонепригодна площ	-	-	-	0.2	-	-	0.2	-	-
Всичко защита на почви	-	-	-	6.0	5.8	1630	6.0	5.8	1630
защ. ивица магистрала	-	-	-	0.3	0.3	110	0.3	0.3	110
Всичко защита на сгради и инфраструктури	-	-	-	0.3	0.3	110	0.3	0.3	110
Общо защитни функции	0.4	0.4	95	13.2	13.0	2410	13.6	13.4	2505
защ. зона птици	24.7	24.5	4795	24.9	24.9	1245	49.6	49.4	6040
защ. зона местообитания	26.2	26.2	4585	103.3	103.3	5165	129.5	129.5	9750
Всичко Натура 2000	50.9	50.7	9380	128.2	128.2	6410	179.1	178.9	15790
Общо спец. функции	50.9	50.7	9380	128.2	128.2	6410	179.1	178.9	15790
Общо защ. и спец. функции	51.3	51.1	9475	141.4	141.2	8820	192.7	192.3	18295
стопански функции	61.0	61.0	9410	110.7	110.7	5360	171.7	171.7	14770
Всичко	112.3	112.1	18885	252.1	251.9	14180	364.4	364.0	33065

д) Кратко описание на защитените територии

Общински подотдели с обща площ 179.1 ha попадат в границитe на защитени зони BG0001013 „Скрино”, приета с РМС №611/16.10.2007 г. по Директива 92/43/ЕС за местообитанията, BG0002107 „Бобошево”, обявена със Заповед № РД- 781/29.10.2008 г. (ДВ, бр. 104/2008 г.) и BG0002108 „Скрино” – Заповед № РД-

782/29.10.2008 г. (ДВ, бр. 104/2008 г.), по Директива 79/409/ЕС за дивите птици.

2. ТАКСАЦИОННА ХАРАКТЕРИСТИКА НА НАСАЖДЕНИЯТА

В таблица №16 са показани разпределението на залесената площ и основните дендрометрични параметри на залесената площ по стопански класове, приети общо за цялата територия на ТП „ДГС Дупница” с протокол от ЕТИС в ИАГ от 20.03.2016 г. Към плана са приложени и таблици за таксационна характеристика, съставени за всеки стопански клас в общинските гори.

Средната производителност на насажденията и културите е IV-ти (4.3) бонитет, средната възраст е 39 години, а средния запас е 76 m3/ha. Средната пълнота е 0.66. Средногодишният прираст е 2.28 m3/ha и 831 m3 общо.

Таблица №16: Основни показатели на залесената площ по стопански класове, функции и групи гори.

Стопански класове	Залесена площ, ha	Средна възраст, години	Среден бонитет	Средна пълнота	Среден запас, m3/ha	Среден прираст, m3/ha	Общ среден прираст, m3	Общ дървесен запас, m3
								без клони	с клони
А. Гори със Защитни и специални функции
Бялборов СрН	8.4	24	IV (3.8)	0.74	92	3.33	28	775	975
Елов В	0.3	35	II (2.0)	0.90	233	6.67	2	70	90
Бялборови култури	20.2	35	IV (4.0)	0.84	169	4.85	98	3410	4280
Черборови култури	22.2	32	IV (3.8)	0.76	142	4.37	97	3160	4130
Широколистен В	10.8	27	III (2.6)	0.69	240	8.61	93	2590	2990
Дъбов СрН П	105.3	48	V (4.8)	0.62	44	0.94	99	4645	4990
Церов П	6.8	63	V (4.5)	0.64	49	0.88	6	330	355
Ак. противоерозионен	2.0	18	V (4.8)	0.66	38	2.00	4	75	80
Келявгабъров	16.3	49	V (4.9)	0.61	23	0.49	8	380	405
Всичко ЗСпФ	192.3	43	IV (4.4)	0.67	80	2.26	435	15435	18295
Б. Гори със стопански функции
Бялборов В	1.4	30	II (2.0)	0.70	86	2.86	4	120	160
Бялборов СрН	31.0	26	IV (3.5)	0.74	101	3.71	115	3125	4025
Бялборови култури	8.1	35	IV (4.0)	0.71	133	3.83	31	1080	1335
Черборови култури	20.5	36	IV (3.8)	0.73	149	4.34	89	3060	3890
Широколистен В	7.4	32	III (2.5)	0.59	146	5.68	42	1080	1225
Буково-габъров СрН П	2.2	23	V (4.5)	0.60	34	1.36	3	75	95
Дъбов СрН П	83.0	38	V (4.7)	0.59	39	1.05	87	3210	3440
Церов П	0.5	42	IV (4.0)	0.56	70	2.00	1	35	35
Ак. противоерозионен	13.5	23	V (4.5)	0.72	33	1.56	21	440	465
Келявгабъров	4.1	41	V (4.6)	0.67	24	0.73	3	100	100
Всичко СтФ	171.7	34	IV (4.2)	0.65	72	2.31	396	12325	14770
ОБЩО	364.0	39	IV (4.3)	0.66	76	2.28	831	27760	33065

На следващите фигури №1 и №2, са показани съответно площното и обемното разпределение по дървесни видове в горите на общината.

Фигура №1: Процентно разпределение на залесената площ по дървесни видове.

Фигура №2: Процентно разпределение на запаса по дървесни видове.

ГЛАВА V

ОСНОВНИ НАСОКИ ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ НА СТОПАНСТВОТО

1. НАПРАВЛЕНИЕ НА СТОПАНСТВОТО

В планирането и изпълнението на горскостопанските дейности водеща роля има функционалното зониране и разпределение на площите по категории и функции. Режимът на стопанисване на общинските гори и незалесени горски територии със защитни и специални функции се определя от редица нормативни документи и подзаконови актове, целта на които е запазване за максимално дълъг период от време на специалните природозащитни, рекреационни и други функции, стремеж към подобряване на общото състояние на горските екосистеми и рационално използване на материалните им ресурси.

Основното направление на дейностите в стопанските горски територии е максимално производство на строителна дървесина от единица площ, като същевременно се повишава устойчивостта, продуктивността и видовото разнообразие на насажденията.

2. РАЗДЕЛЯНЕ ГОРСКОСТОПАНСКАТА ЕДИНИЦА НА УЧАСТЪЦИ

Със заповед на директора на ТП „ДГС Дупница”, горското стопанство е разделено на три горскостопански участъка. Границите на горскостопанските участъци са приведени към общинските. Горите на Община Бобошево попадат в обхвата на III -ти ГСУ „Бобошево”.

3. СТОПАНСКИ КЛАСОВЕ. ТУРНУСИ НА СЕЧ

Обособяването на стопанските класове в общинските гори е извършено в съвкупност с това на останалите гори на територията на ТП „ДГС Дупница”.

Стопанските класове и турнусите за всички гори са приети от Експертен съвет в ИАГ, проведен на 20.03.2017 г. съгласно заповед № 170 / 19.04.2016 г. на изпълнителния директор на Агенцията. Определянето на насоките на стопанисване е съобразено с възприетото разпределение на залесената площ по стопански класове, показано на фигура №93.

Фигура №3: Процентно разпределение на залесената площ по стопански класове.

4. ВИДОВЕ ГОРИ

В таблица №17 са дадени дендрометричните показатели на видовете гори общинска собственост, определени с помощта на Приложение №5 към чл. 21 от Наредбата за инвентаризация и планиране в горските територии. С най-голямa площ са естествените гори от космат дъб (15.1.) и издънковите смесени дъбови гори (23.4). С най-голям запас са културите от черен бор (2.2.).

Таблица №17: Разпределение на залесената площ и дървесният запас по видове гори и средни таксационни показатели за общинските гори.

Вид гора	Залес. площ, ha	Средна възраст, години	Среден бонитет	Средна пълнота	Среден запас, m3/ha	Среден прираст, m3/ha	Общ среден прираст, m3	Общ дървесен запас, m3
								без клони	с клони
1.1 – Ест. гори от бял бор	21.6	23	III (3.2)	0.63	44	1.85	40	945	1290
1.2 - Култури от бял бор в ест. ареал	19.2	29	IV (3.8)	0.87	160	5.57	107	3075	3870
1.3 - Културиотбялбор– извънест. ареал	28.3	35	IV (4.0)	0.80	159	4.52	128	4490	5615
2.1 – Ест. гори от чер бор	5.1	27	IV (4.2)	0.61	57	2.16	11	290	410
2.2 - Култури от чер бор в ест. ареал	33.7	34	IV (3.8)	0.77	156	4.72	159	5260	6790
2.3 - Културиотчерборизвънест. ареал	3.9	42	IV (3.7)	0.70	172	4.10	16	670	820
9 - Култури от чужди игл. видове	0.3	35	II (2.0)	0.90	233	6.67	2	70	90
13.2 - Култури от дъбове	0.9	35	IV (4.0)	0.80	72	2.22	2	65	90
15.1 – Ест. гори от космат дъб	88.6	41	V (4.8)	0.62	37	0.95	84	3240	3515
16.1 - Естествени крайречни гори	4.0	40	III (2.6)	0.60	105	2.75	11	420	470
16.2 - Култури от хибр. тополи и др.	12.8	25	II (2.4)	0.66	247	9.53	122	3160	3630
20.2 - Култури от липа	0.4	40	V (5.0)	0.50	38	-	-	15	15
23.2 – Изд. букови гори	2.1	22	V (4.5)	0.60	33	1.43	3	70	90
23.3 – Изд. гори от зимен дъб	29.9	47	V (4.5)	0.55	57	1.24	37	1705	1805
23.4 – Изд. смесени дъбови гори	70.7	45	V (4.7)	0.60	42	0.95	67	2970	3170
23.5 – Изд. церови гори	6.4	64	V (4.5)	0.63	48	0.94	6	305	330
23.6 – Изд. гори от обикновен габър	0.1	40	IV (4.0)	0.60	50	-	-	5	5
23.7 – Ест. гори от трепетлика	0.1	30	III (3.0)	0.70	100	-	-	10	10
24 - Гори от акация	15.5	23	V (4.5)	0.72	33	1.68	26	515	545
25 - Гори от келяв габър	20.4	48	V (4.8)	0.62	24	0.54	11	480	505
ОБЩО	364.0	39	IV (4.3)	0.66	76	2.29	832	27760	33065

ГЛАВА VI ПЛАНИРАНИ МЕРОПРИЯТИЯ

1. СЕЧИ

Планирането на сечите е извършено след обработка и анализ на данните от новата инвентаризация, съгласно Заданието за проектиране, Закона за горите и Наредбата за сечите. В горите със защитни и специални функции са спазени ограниченията, заложени в заповедите за обявяване на съответните защитени територии, за попадащите в санитарно-охранителни зони (СОЗ) – разпоредбите на Наредба №3/16.10.2000 г. на МОСВ и заповедите за обявяване на всяка една СОЗ, а за горите в защитени зони по ЗБР мероприятията са в съответствие с

„Режими за устойчиво стопанисване на горите в Натура 2000” (ИАГ, 2011 г.). Спазени са и изискванията на Глава шеста (нова – ДВ, бр. 72/2015 г.) от НСГ при планиране и провеждане на сечи в гори със защитни и и със специални функции.

а) Възобновителни сечи

В таблица №18 е показано площното разпределение на планираните възобновителни сечи по стопански класове, основни функции и видове гори. Общо, възобновяване се предвижда на 36.2 ha от общинската залесена площ, от която 45.3% със защитни и специални и 54.7% - със стопански функции. Най- много са задействаните насаждения от акациевия противоерозионен стопански клас – 39.8% общо от двете функционални групи. Следват ги тополовите гори от широколистния високостъблен стопански клас с 35.3% и дъбовия средно и нискобонитетен за превръщане с дял 24.9%.

Планираните сечи по насока възобновяване са:

⮚ постепенно-котловинна сеч – прогнозните добиви са в размер на 205 m3 стояща маса без клони. Интензивността е определена съобразно състоянието и функциите на всяко насаждение, но като цяло е до 30%. Разкриването на подраста да се извършва в котли, не повече от 2 броя на 1 хектар, като площта им не трябва да надхвърля 1.0 dka (Чл. 25 от НСГ). Първоначалното определяне на местата на котлите да се съобразява с наличието на естествени прозорци или изредени места, групи от подраст, контурните граници на насаждението, както и според конфигурацията на терена. Да не се поставя за цел постигането на правилни геометрични форми на котлите, както по време на залагането им, така и през целия възобновителен период, който е поне 30 години. Котлите да се разширяват, когато по периферията им се появи достатъчно надеждно възобновяване. Да се полагат грижи за семенните фиданки в тях.

⮚ гола сеч – предвидена е за 14.4 ha акациеви дървостои, както и 12.8 ha тополови. В зависимост от състава, е предвидено цялостно или частично изсичане на акацията.

Таблица №18: Разпределение на насажденията за възобновителна сеч по вид на сечта, стопански класове, функции, видове гори, площи и добиви.

Стопански класове	постепенно котловинна	гола за топола	гола за изд. възобн.	общо гола	ОБЩО	%
	площ, ha
Широколистен В	-	9.9	-	9.9	9.9	27.3
Дъбов СрН П	5.1	-	-	-	5.1	14.1
Ак. противоерозионен	-	-	1.4	1.4	1.4	3.9
всичко ЗСПФ	5.1	9.9	1.4	11.3	16.4	45.3
Широколистен В	-	2.9	-	2.9	2.9	8.0
Дъбов СрН П	3.9	-	-	-	3.9	10.8
Ак. противоерозионен	-	-	13.0	13.0	13.0	35.9
всичко СтФ	3.9	2.9	13.0	15.9	19.8	54.7
ОБЩО	9.0	12.8	14.4	27.2	36.2	100.0
отн. дял от площта:	24.9%	35.4%	39.7%	75.1%	100.0%	-
в това число:
16.2 - Култури от хибр. тополи и др.	-	12.8	-	12.8	12.8	35.4
23.3 – Изд. гори от зимен дъб	4.5	-	-	-	4.5	12.4
23.4 – Изд. смесени дъбови гори	4.5	-	-	-	4.5	12.4
24 - Гори от акация	-	-	14.4	14.4	14.4	39.8
ползване, m3 без клони	205	3160	345	3505	3710

б) Отгледни сечи

Провеждат се от възникването на насажденията до навлизане в съответната турнусна възраст. С тях се регулира състава, произхода, растежа и развитието на дървостоите. В средновъзрастните и дозряващи насаждения и култури с пълноти 0.7, за които не са предвидени отгледни сечи, както и в дървостои, в които планираните отгледни сечи се извеждат през първите три години от изпълнението на плана, в края на десетилетието да се проведат отново отгледни сечи с интензивност, отговаряща на разликата в пълнотата на всяко насаждение и заложената в НСГ. Общият размер на предвиденото ползване по насока отглеждане е 49.5 ha с прогнозен добив на 1 540 m3 стояща маса без клони.

в) Сечи за трансформация

Планирани са в насаждения и култури с обща площ 9.8 ha. Очакваните добиви са в размер на 530 m3 стояща маса без клони. Целта е реализиране на природосъобразен дървесен състав, като поне 50% от стъблата във всяка от тях да са с естествен произход. С приоритет са задействани дървостои с установени биотични или абиотични повреди. При евентуално възникнали по време на предстоящия десетгодишен период неблагоприятни процеси и явления, които биха довели до влошаване състоянието на отделни дървостои, повредената дървесина да се усвоява по реда, указан в чл. 105 и чл. 106 от Закона за горите.

г) Технически сечи

Не се предвиждат технически сечи. Дейностите по поддръжка на инфраструктурата и изпълнението на противопожарните дейности ще се изразяват в отстраняване на единични стъбла и храстова растителност.

Разпределението на планираното ползване по площ, насоки, стопански класове, по площ и размер на добивите за следващите десет години, е показано в таблица №19. Сечите по насоки са отбелязани на работните ведомости, както и на горскостопанските карти.

Таблица №19: Разпределение на залесената площ и предвидено ползване (без клони) с планирана насока на стопанисване по стопански класове.

Стопански класове	Мерни ед.	Насока на стопанисване
		Възобно- вяване	Отглеж- дане	Трансфор- мация	Техни- ческа	ВСИЧКО НАСОКИ	%
Бялборов СрН	ha	-	17.7	1.7	-	19.4	20.3
	m3	-	545	35	-	580	10.0
Елов В	ha	-	0.3	-	-	0.3	0.3
	m3	-	15	-	-	15	0.3
Бялборови култури	ha	-	11.6	8.1	-	19.7	20.6
	m3	-	375	495	-	870	15.1
Черборови култури	ha	-	18.4	-	-	18.4	19.3
	m3	-	585	-	-	585	10.1
Широколистен В	ha	12.8	0.9	-	-	13.7	14.4
	m3	3160	10	-	-	3170	54.8
Дъбов СрН П	ha	9.0	0.6	-	-	9.6	10.0
	m3	205	10	-	-	215	3.7
Ак. противоерозионен	ha	14.4	-	-	-	14.4	15.1
	m3	345	-	-	-	345	6.0
ОБЩО НАСОКИ	ha	36.2	49.5	9.8	-	95.5	100.0
	m3	3710	1540	530	-	5780	100.0

2. ОПРЕДЕЛЯНЕ НОРМАТА НА ПОЛЗВАНЕ НА ДЪРВЕСИНА ОТ ВЪЗОБНОВИТЕЛНИ СЕЧИ В ИЗДЪНКОВИТЕ ГОРИ ЗА ПРЕВРЪЩАНЕ И В НИСКОСТЪБЛЕНИТЕ ГОРИ (ВКЛ. И ОТГЛЕДНИ СЕЧИ)

Обемът на годишно ползване по насока възобновяване в издънковите гори за превръщане е набран по състояние и възлиза на 20 m3 или 205 m3 за следващите 10 години. Годишният прираст е 199 m3, или интензивността на ползване е 10.1% от прираста. Отнесено към запаса им, който е 8 300 m3 без клони, средната интензивност на ползване за плановия период е 2.5%.

Ползването от нискостъблени гори общинска собственост по насока възобновяване е 345 m3 за периода на действие на ГСП, а от тополови – 3 160 m3.

3. ОБЩ РАЗМЕР НА ПОЛЗВАНАТА ДЪРВЕСИНА

Планираният размер на средногодишно ползване за следващите десет години е по 578 m3. Разпределението на сечите по стопански класове, по площ и по вид на сечта с размера на добивите, е показано в таблица №20.

Таблица №20: Размер на ползването по площ, запас и вид на сечта.

Стопански класове	мерни ед.	ВЪЗОБН. СЕЧИ	осветл.	ПРЧ	ПРР	ПРБ	ВСИЧКО ОТГЛ.	сан.	принуд.	техн.	ОБЩО	%
Бялборов СрН	ha	-	-	-	13.9	0.5	14.4	0.8	-	-	15.2	15.9
	m3	-	-	-	435	20	455	35	-	-	490	8.5
Бялборов СрН ЗСпФ	ha	-	-	-	2.9	0.4	3.3	0.9	-	-	4.2	4.4
	m3	-	-	-	75	15	90	-	-	-	90	1.6
Елов В ЗСпФ	ha	-	-	-	0.3	-	0.3	-	-	-	0.3	0.3
	m3	-	-	-	15	-	15	-	-	-	15	0.3
Бялборови култури	ha	-	-	-	2.5	-	2.5	0.3	-	-	2.8	2.9
	m3	-	-	-	45	-	45	20	-	-	65	1.1
Бялборови култури ЗСпФ	ha	-	-	-	8.4	0.7	9.1	7.8	-	-	16.9	17.7
	m3	-	-	-	315	15	330	475	-	-	805	13.9
Черборови култури	ha	-	-	0.4	7.0	2.8	10.2	-	-	-	10.2	10.7
	m3	-	-	10	230	90	330	-	-	-	330	5.7
Черборови култури ЗСпФ	ha	-	-	-	7.9	0.3	8.2	-	-	-	8.2	8.6
	m3	-	-	-	245	10	255	-	-	-	255	4.4
всичко иглолистни	ha	-	-	0.4	42.9	4.7	48.0	9.8	-	-	57.8	60.5
	m3	-	-	10	1360	150	1520	530	-	-	2050	35.5
Широколистен В	ha	2.9	-	-	-	-	-	-	-	-	2.9	3.0
	m3	635	-	-	-	-	-	-	-	-	635	11.0
Широколистен В ЗСпФ	ha	9.9	-	-	0.9	-	0.9	-	-	-	10.8	11.3
	m3	2525	-	-	10	-	10	-	-	-	2535	43.9
всичко широколистни високостъблени	ha	12.8	-	-	0.9	-	0.9	-	-	-	13.7	14.3
	m3	3160	-	-	10	-	10	-	-	-	3170	54.9
Дъбов СрН П	ha	3.9	-	-	-	-	-	-	-	-	3.9	4.1
	m3	65	-	-	-	-	-	-	-	-	65	1.1
Дъбов СрН П ЗСпФ	ha	5.1	-	-	0.6	-	0.6	-	-	-	5.7	6.0
	m3	140	-	-	10	-	10	-	-	-	150	2.6
всичко издънкови за превръщане	ha	9.0	-	-	0.6	-	0.6	-	-	-	9.6	10.1
	m3	205	-	-	10	-	10	-	-	-	215	3.7
Ак. противоерозионен	ha	13.0	-	-	-	-	-	-	-	-	13.0	13.6
	m3	300	-	-	-	-	-	-	-	-	300	5.2
Ак. противоерозионен ЗСпФ	ha	1.4	-	-	-	-	-	-	-	-	1.4	1.5
	m3	45	-	-	-	-	-	-	-	-	45	0.8
всичко нискостъблени	ha	14.4	-	-	-	-	-	-	-	-	14.4	15.1
	m3	345	-	-	-	-	-	-	-	-	345	6.0
ВСИЧКО ПОЛЗВАНЕ	ha	36.2	-	0.4	44.4	4.7	49.5	9.8	-	-	95.5	100.0
	m3	3710	-	10	1380	150	1540	530	-	-	5780	100.0

4. ДОБИВИ ОБЩО И ПО КАТЕГОРИИ ДЪРВЕСИНА ОТ ЛЕСОСЕЧНИЯ ФОНД

В таблица №21 е дадено разпределението на предвидената за отсичане през десетилетието стояща маса и площи по дървесни видове, видове сечи и основни групи сортименти.

Таблица №21: Разпределение на предвидената за отсичане през десетилетието стояща маса по дървесни видове, видове сечи и основни групи сортименти.

вид на сечта и дървесен вид	предвидена за отсичане стояща маса		отпад	лежаща дървесна маса	вероятен добив сортименти
					строителна дървесина				дърва за огрев	използв. вършина
	без клони	с клони			едра	средна	дребна	общо
Възобновителна в издънкови за превръщане
Зимен дъб	100	100	5	95	-	25	-	25	70	-
Благун	85	85	5	80	-	20	-	20	60	-
Цер	10	10	-	10	-	5	-	5	5	-
Космат дъб	10	10	-	10	-	-	-	-	10	-
Общо възобн. в изд. за превръщане	205	205	10	195	-	50	-	50	145	-
проценти	100.0	100.0	4.9	95.1	-	24.4	-	24.4	70.7	-
Възобновителна в нискостъблени
Акация	345	355	40	315	-	95	20	115	195	5
проценти	97.2	100.0	11.3	88.7	-	26.8	5.6	32.4	54.9	1.4
Възобновителна в тополови
тп Bachelieri	1475	1680	205	1475	655	190	70	915	525	35
тп I-214	1685	1950	225	1725	790	215	80	1085	605	35
Общо възобновителна в тополови	3160	3630	430	3200	1445	405	150	2000	1130	70
проценти	87.1	100.0	11.9	88.1	39.8	11.2	4.1	55.1	31.1	1.9
Всичко възобновителни сечи	3710	4190	480	3710	1445	550	170	2165	1470	75
проценти	88.5	100.0	11.5	88.5	34.4	13.1	4.1	51.6	35.1	1.8
Прочистка в иглолистни
Черен бор	10	15	5	10	-	-	5	5	5	-
проценти	66.7	100.0	33.4	66.6	-	-	33.3	33.3	33.3	-
Прореждане в иглолистни
Бял бор	905	1150	310	840	-	535	85	620	165	55
Черен бор	430	580	170	410	5	255	45	305	95	10
Дуглазка	10	10	5	5	-	5	-	5	-	-
иглолистни	1345	1740	485	1255	5	795	130	930	260	65
проценти	77.3	100.0	27.9	72.1	0.3	45.7	7.5	53.5	14.9	3.7
Зимен дъб	10	10	-	10	-	-	-	-	10	-
Габър	5	5	-	5	-	-	-	-	5	-
широколистни	15	15	-	15	-	-	-	-	15	-
проценти	100.0	100.0	-	100.0	-	-	-	-	100.0	-
Общо прореждане в иглолистни	1360	1755	485	1270	5	795	130	930	275	65
проценти	77.5	100.0	27.6	72.4	0.3	45.3	7.4	53.0	15.7	3.7
Прореждане в широколистни високостъблени
Червен дъб	10	15	-	15	-	5	-	5	10	-
проценти	66.7	100.0	-	100.0	-	33.3	-	33.3	66.7	-
Прореждане в издънкови за превръщане
Космат дъб	10	10	-	10	-	-	-	-	10	-
проценти	100.0	100.0	-	100.0	-	-	-	-	100.0	-
Пробирка в иглолистни
Бял бор	55	60	20	40	5	30	-	35	5	-
Черен бор	95	110	30	80	15	45	5	65	15	-
Общо пробирка в иглолистни	150	170	50	120	20	75	5	100	20	-
проценти	88.2	100.0	29.4	70.6	11.8	44.1	2.9	58.8	11.8	-
Всичко отгледни сечи	1540	1965	540	1425	25	875	140	1040	320	65
проценти	78.4	100.0	27.5	72.5	1.3	44.5	7.1	52.9	16.3	3.3
Санитарна в иглолистни
Бял бор	485	605	210	395	10	95	25	130	265	-

вид на сечта и дървесен вид	предвидена за отсичане стояща маса		отпад	лежаща дървесна маса	вероятен добив сортименти
					строителна дървесина				дърва за огрев	използв. вършина
	без клони	с клони			едра	средна	дребна	общо
Черен бор	30	40	15	25	-	5	-	5	20	-
иглолистни	515	645	225	420	10	100	25	135	285	-
проценти	79.8	100.0	34.9	65.1	1.5	15.5	3.9	20.9	44.2	-
Зимен дъб	5	5	-	5	-	-	-	-	5	-
Благун	5	5	-	5	-	-	-	-	5	-
Акация	5	5	-	5	-	-	-	-	5	-
широколистни	15	15	-	15	-	-	-	-	15	-
проценти	100.0	100.0	-	100.0	-	-	-	-	100.0	-
Общо санитарна в иглолистни	530	660	225	435	10	100	25	135	300	-
проценти	80.3	100.0	34.1	65.9	1.6	15.1	3.8	20.5	45.4	-
Всичко санитарни сечи	530	660	225	435	10	100	25	135	300	-
проценти	80.3	100.0	34.1	65.9	1.6	15.1	3.8	20.5	45.4	-
ОБЩО от всички сечи
Бял бор	1445	1815	540	1275	15	660	110	785	435	55
Черен бор	565	745	220	525	20	305	55	380	135	10
Дуглазка	10	10	5	5	-	5	-	5	-	-
иглолистни	2020	2570	765	1805	35	970	165	1170	570	65
проценти	78.6	100.0	29.8	70.2	1.4	37.7	6.4	45.5	22.2	2.5
Червен дъб	10	15	-	15	-	5	-	5	10	-
Зимен дъб	115	115	5	110	-	25	-	25	85	-
Благун	90	90	5	85	-	20	-	20	65	-
Цер	10	10	-	10	-	5	-	5	5	-
Габър	5	5	-	5	-	-	-	-	5	-
Акация	350	360	40	320	-	95	20	115	200	5
Космат дъб	20	20	-	20	-	-	-	-	20	-
тп Bachelieri	1475	1680	205	1475	655	190	70	915	525	35
тп I-214	1685	1950	225	1725	790	215	80	1085	605	35
широколистни	3760	4245	480	3765	1445	555	170	2170	1520	75
проценти	88.6	100.0	11.3	88.7	34.0	13.1	4.0	51.1	35.8	1.8
ВСИЧКО	5780	6815	1245	5570	1480	1525	335	3340	2090	140
проценти	84.8	100.0	18.3	81.7	21.7	22.4	4.9	49.0	30.7	2.0

5. ВЪЗОБНОВЯВАНЕ И ЗАЛЕСЯВАНЕ

а) мероприятия за естествено възобновяване

Начинът на възобновяване на зрелите насаждения е определен конкретно за всяко насаждение в зависимост от типа месторастене, възобновителната му способност, избрания подходящ състав, водените до сега лесовъдски дейности, планираните за следващите десет години, и не на последно място целесъобразността от икономическа гледна точка.

б) мероприятия за залесяване

Планирането на залесяванията е извършено при спазване изискванията на Наредба №2 от 07.02.2013 г. за условията и реда за залесяване на горски територии и земеделски земи, използвани за създаване на специални, защитни и стопански гори и на гори в защитени територии, инвентаризация на създадените култури, тяхното отчитане и регистриране (Обн. ДВ, бр. 16/19.02.2013 г.).

В работната част на горскостопанския план за всяка площ, предвидена за залесяване, са указани дървесните видове за залесяване и площното им участие, насоката на залесяване, вида на почвоподготовката и схемата на залесяване.

В таблица №22 е показан размерът на планираните залесявания по насоки, дървесни видове и брой на необходимите фиданки. Предвидената площ за залесявания по вид на почвоподготовка и по насоки на залесяване е дадена в таблица №23.

Таблица №22: Разпределение на предвидената през десетилетието площ за залесяване и на необходимия посадъчен материал по дървесни видове.

Дървесен вид	Залесяване							Посадъчен материал
	след гола сеч	ново залеся- ване	възстановя- ване на гори	попълване на редини	в зрели гори	Всичко	%	фиданки на 1 ha	фиданки всичко
	ha							хиляди броя
Червен дъб	-	-	-	0.2	-	0.2	1.2	4.0	0.8
Зимен дъб	-	-	-	1.0	-	1.0	6.4	6.7	6.7
Благун	-	-	-	1.6	-	1.6	10.3	6.7	10.7
Пл. ясен	-	-	-	-	1.4	1.4	9.0	5.0	7.0
тп I-214	-	-	-	-	11.4	11.4	73.1	0.5	5.7
всичко	-	-	-	2.8	12.8	15.6	100.0	-	30.9

Таблица №23: Разпределение на площта за залесяване по почвоподготовка и по насоки на залесяване.

Почвоподготовка	за 10 години	годишно	%
	ha	ha
ръчни тераси	2.8	0.3	17.7
дупки моторен свредел	12.8	1.3	82.3
всичко	15.6	1.6
Насоки на залесяване	за 10 години	годишно	%
	ha	ha
попълване на редини	2.8	0.3	17.7
в зрели гори	12.8	1.3	82.3
общо	15.8	1.6	100.0

Основната насока на залесяване е залесяване в зрели гори на площ от 12.8 ha, в тополови насаждения след извеждане на възобновителна сеч. Технологията за предварителна подготовка на почвата е дупки с моторен свредел. Попълване на редини е предвидено за 2.8 ha след извеждане на санитарни сечи в засегнати от корояд бялборови култури.

в) Обосновка на планираните залесявания

Планирането на залесяванията е извършено при спазване изискванията на Наредба №2 от 07.02.2013 г. за условията и реда за залесяване на горски територии и земеделски земи, използвани за създаване на специални, защитни и стопански гори и на гори в защитени територии, инвентаризация на създадените култури, тяхното отчитане и регистриране (Обн. ДВ, бр. 16/19.02.2013 г.). Избраните видове са характерни за районите, в които ще се залесяват. Хибридни клонове тополи ще се залесяват само на площи, заемани и досега от тях.

г) Отглеждане на културите

За по-добро прихващане, укрепване и склопяване е необходимо да се полагат грижи за новосъздадени култури и появилия се естествен подраст. Те се състоят в отстраняване на плевелите, тревата и нежеланите издънки, които ги заглушават. При необходимост културите да се ограждат с леки огради или плетове.

д) Добиване и производство на необходимия посевен и посадъчен материал Необходимия посевен и посадъчен материал може да бъде закупен от

разсадника на ТП „ДГС Дупница” или от съседни стопанства.

6. ЗДРАВОСЛОВНО СЪСТОЯНИЕ НА ГОРАТА

В таблица №24 са показани различните видове повреди по дървесни видове, площ и запас, а в таблица №25 е дадено разпределението на залесената площ по видове насаждения и степени на повреди. Общият дял на засегнатите гори е 7.5% от площта им, а очакваните загуби са до 29.3% от запаса им.

Таблица №24: Разпределение на залесената площ по видове насаждения и степени на повреда.

Видове насаждения	Степени на повреда					Средна степен
	неповредени	I	II	III	общо
	ha
Бял бор	53.2	3.8	2.6	1.4	61.0	-	0.1
в.т.ч. Насаждения Чисти	2.3	-	-	-	2.3	-	-
в.т.ч. Насажд.Смес.Иглолистни	3.9	-	-	-	3.9	-	-
в.т.ч. Насажд.Смес.Игл-Шир.	12.1	-	-	-	12.1	-	-
в.т.ч. Култури Чисти	17.0	-	1.4	1.4	19.8	-	0.2
в.т.ч. Култ.Смес.Иглолистни	0.5	-	-	-	0.5	-	-
в.т.ч. Култ.Смес.Игл-Шир.	17.4	3.8	1.2	-	22.4	-	0.2
Черен бор	40.0	-	-	-	40.0	-	-
в.т.ч. Насаждения Чисти	1.1	-	-	-	1.1	-	-
в.т.ч. Насажд.Смес.Игл-Шир.	4.0	-	-	-	4.0	-	-
в.т.ч. Култури Чисти	17.3	-	-	-	17.3	-	-
в.т.ч. Култ.Смес.Иглолистни	2.1	-	-	-	2.1	-	-
в.т.ч. Култ.Смес.Игл-Шир.	15.5	-	-	-	15.5	-	-
Дуглазка	0.3	-	-	-	0.3	-	-
в.т.ч. Култ.Смес.Иглолистни	0.3	-	-	-	0.3	-	-
Червен дъб	0.9	-	-	-	0.9	-	-
в.т.ч. Култури Чисти	0.9	-	-	-	0.9	-	-
Зимен дъб	27.0	-	-	-	27.0	-	-
в.т.ч. Насаждения Чисти	6.5	-	-	-	6.5	-	-
в.т.ч. Насажд.Смес.Шир-Игл.	2.9	-	-	-	2.9	-	-
в.т.ч. Насажд.Смес.Широкол.	17.6	-	-	-	17.6	-	-
Благун	17.5	1.0	-	-	18.5	-	0.1
в.т.ч. Насаждения Чисти	1.3	-	-	-	1.3	-	-
в.т.ч. Насажд.Смес.Широкол.	16.2	1.0	-	-	17.2	-	0.1
Цер	0.3	-	-	-	0.3	-	-
в.т.ч. Насажд.Смес.Широкол.	0.3	-	-	-	0.3	-	-
Трепетлика	0.1	-	-	-	0.1	-	-
в.т.ч. Насаждения Чисти	0.1	-	-	-	0.1	-	-
Акация	15.5	-	-	-	15.5	-	-
в.т.ч. Насаждения Чисти	2.5	-	-	-	2.5	-	-
в.т.ч. Насажд.Смес.Шир-Игл.	0.3	-	-	-	0.3	-	-
в.т.ч. Насажд.Смес.Широкол.	11.6	-	-	-	11.6	-	-
в.т.ч. Култури Чисти	1.1	-	-	-	1.1	-	-
Космат дъб	84.7	-	-	-	84.7	-	-
в.т.ч. Насаждения Чисти	20.5	-	-	-	20.5	-	-

Видове насаждения	Степени на повреда					Средна степен
	неповредени	I	II	III	общо
	ha
в.т.ч. Насажд.Смес.Шир-Игл.	6.1	-	-	-	6.1	-	-
в.т.ч. Насажд.Смес.Широкол.	58.1	-	-	-	58.1	-	-
Келяв габър	9.1	-	-	-	9.1	-	-
в.т.ч. Насажд.Смес.Шир-Игл.	0.1	-	-	-	0.1	-	-
Дребнолистна липа	0.4	-	-	-	0.4	-	-
в.т.ч. Култури Чисти	0.4	-	-	-	0.4	-	-
тп Bachelieri	4.5	-	-	-	4.5	-	-
в.т.ч. Култури Чисти	4.5	-	-	-	4.5	-	-
тп I-214	8.3	-	-	-	8.3	-	-
в.т.ч. Култури Чисти	8.3	-	-	-	8.3	-	-
без преобладание	88.3	4.3	0.8	-	93.4	-	0.1
в.т.ч. Насажд.Смес.Игл-Шир.	3.3	-	-	-	3.3	-	-
в.т.ч. Насажд.Смес.Шир-Игл.	4.9	-	-	-	4.9	-	-
в.т.ч. Насажд.Смес.Широкол.	73.7	4.0	-	-	77.7	-	-
в.т.ч. Култ.Смес.Игл-Шир.	6.4	0.3	0.8	-	7.5	-	0.4
всичко	350.1	9.1	3.4	1.4	364.0	-	-
в.т.ч. Насаждения Чисти	34.3	-	-	-	34.3	-	-
в.т.ч. Насажд.Смес.Иглолистни	3.9	-	-	-	3.9	-	-
в.т.ч. Насажд.Смес.Игл-Шир.	19.4	-	-	-	19.4	-	-
в.т.ч. Насажд.Смес.Шир-Игл.	14.3	-	-	-	14.3	-	-
в.т.ч. Насажд.Смес.Широкол.	186.5	5.0	-	-	191.5	-	-
в.т.ч. Култури Чисти	49.5	-	1.4	1.4	52.3	-	0.1
в.т.ч. Култ.Смес.Иглолистни	2.9	-	-	-	2.9	-	-
в.т.ч. Култ.Смес.Игл-Шир.	39.3	4.1	2.0	-	45.4	-	0.2

Таблица №25: Преглед на повредите по дървесни видове.

видове повреди и дървесни видове	засегнати гори		запас	очаквани загуби
	ha	%	m3	m3	%
гниене	7.1	2.0	260	62	23.8
в.т.ч. Бял бор	3.9	1.1	170	40	23.4
в.т.ч. Бук	1.7	0.5	75	18	23.4
в.т.ч. Трепетлика	0.3	0.1	5	2	30.1
в.т.ч. Бреза	0.9	0.2	5	1	23.4
в.т.ч. Леска	0.3	0.1	5	1	23.4
суховършия	15.2	4.1	1855	596	32.1
в.т.ч. Бял бор	6.2	1.7	1145	502	43.8
в.т.ч. Зимен дъб	2.1	0.6	115	12	10.0
в.т.ч. Благун	2.4	0.7	155	18	11.3
в.т.ч. Цер	0.6	0.2	60	5	8.0
в.т.ч. Габър	0.8	0.2	100	13	13.3
в.т.ч. Акация	0.9	0.2	55	15	26.6
в.т.ч. Космат дъб	0.1	-	5	1	16.7
в.т.ч. Келяв габър	0.1	-	-	-	-
в.т.ч. Бяла върба	1.2	0.3	140	19	13.3
в.т.ч. Черна елша	0.8	0.2	80	11	13.3

видове повреди и дървесни видове	засегнати гори		запас	очаквани загуби
	ha	%	m3	m3	%
корояди	5.2	1.4	900	225	25.0
в.т.ч. Бял бор	5.2	1.4	900	225	25.0
всичко	27.5	7.5	3015	883	29.3
в.т.ч. Бял бор	15.3	4.2	2215	767	34.6
в.т.ч. Бук	1.7	0.5	75	18	24.0
в.т.ч. Зимен дъб	2.1	0.6	115	12	10.4
в.т.ч. Благун	2.4	0.7	155	18	11.6
в.т.ч. Цер	0.6	0.2	60	5	8.3
в.т.ч. Габър	0.8	0.2	100	13	13.0
в.т.ч. Трепетлика	0.3	0.1	5	2	40.0
в.т.ч. Бреза	0.9	0.2	5	1	20.0
в.т.ч. Акация	0.9	0.2	55	15	27.3
в.т.ч. Космат дъб	0.1	-	5	1	20.0
в.т.ч. Келяв габър	0.1	-	-	-	-
в.т.ч. Бяла върба	1.2	0.3	140	19	13.6
в.т.ч. Черна елша	0.8	0.2	80	11	13.8
в.т.ч. Леска	0.3	0.1	5	1	20.0

7. ДОБИВ НА НЕДЪРВЕСНИ ГОРСКИ ПРОДУКТИ И УСЛУГИ

а) Паша

Пашуването на домашни животни във всички горски територии, независимо от тяхната собственост, се регламентира с горскостопанския план или програма – ЗГ, чл. 123, 124, 125. Върху 100.6 ha – 27.6% от площта на общинските имоти, се забранява пашата на всякакви домашни животни за периода на действие на горскостопанския план. В таблица №26, която представлява извадка от общия план за пашата в горските територии на ТП „ДГС Дупница”, са показани по землища общинските подотдели, в които да не се допуска паша. Забранена е нощната паша, както и навлизането в горските територии на домашни животни без пастир. Забранено е пашуването в защитените територии по чл. 5 от ЗЗТ. По възможност да се оградят забранените за паша площи, попадащи в масив, който е разрешен за паша.

Таблица №26: Разпределение на забранената за паша площ по землища.

Землище: c. БАДИНО
отдел	подотдели	площ ha
272	е	1.6
279	я	0.5
280	п	0.3
282	к	0.5
285	у, х	2.9
289	т	0.6
294	т, ц, ш, щ	3.4
общо		9.8
Землище: c. БЛАЖИЕВО
281	к1, п1, р1, с1	2.5
Землище: c. ВИСОКА МОГИЛА
281	г1	1.6
328	д	0.1
330	б, г, е	1.5
общо		3.2
Землище: c. ВУКОВО
304	к, л, у, я	8.4
305	б	0.7
306	з	0.5
307	и, р, г1, д1	8.7
311	з, л, м, е1, з1, л1, м1, р1, л2	4.6
312	в, г, д, с, т, у, ц	4.9
313	б	0.5
316	я	0.3
общо		28.6
Землище: c. ДОБРОВО
481	н, т, у	2.1
484	щ	0.3
804	л	1.4
общо		3.8
Землище: c. КАМЕНИК
334	ж	1.1
346	к	0.4
общо		1.5

Землище: c. СКРИНО
отдел	подотдели	площ ha
482	п	1.7
483	ц	1.1
485	л, с	2.1
486	к	0.8
487	о, с, у, ф	9.8
490	б, с	0.7
491	ш, щ, ю	2.3
802	б, е, и, л	4.2
общо		22.7
Землище: c. СЛАТИНО
282	в, ю	1.1
297	а, б	9.5
общо		10.6
Землище: c. СОПОВО
325	е, т, у, ш	4.0
326	ч	0.5
общо		4.5
Землище: c. УСОЙКА
281	а, ж, е1, з1, и1, л1	6.7
Землище: c. ЦИКЛОВО
318	в	1.3
320	н	0.2
326	д, ж	0.8
327	в	0.1
общо		2.4
Землище: гр. БОБОШЕВО
298	а	1.4
324	а	1.2
326	я	1.4
477	и	0.3
общо		4.3

б) Други недървесни горски продукти и услуги

В района съществуват много добри условия за добиване на сено, билки, гъби, горски плодове и др. Поради силната зависимост от климатичните условия не е възможно да се определят точни и подробни разчети. На основание чл. 10, ал. 1, 2 и 3 от Закона за лечебните растения, при събиране на диворастящи лечебни растения със стопанска цел, да се спазват допустимите количества, ежегодно определяни със Заповед на МОСВ.

8. СТРОЕЖ НА СГРАДИ ПЪТИЩА

През периода на действие на настоящия горскостопански план не се предвижда строеж на нови сгради, а само ремонти и текуща поддръжка на наличния сграден фонд и пътна мрежа в горските територии.

9. ДЕЙНОСТИ ПО ОПАЗВАНЕ НА ГОРСКИТЕ ТЕРИТОРИИ ОТ ПОЖАРИ

Планът за дейностите по опазване на горските територии от пожари представлява извадка от цялостният противопожарен план за територията на ТП

„ДГС Дупница”. В следващата глава са описани класовете на пожарна опасност, планираните противопожарни дейности, както и оценка на ефекта от досегашните в контекста на пожарната обстановка в района за изминалите десет години.

ГЛАВА VII

ПЛАН ЗА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ОПАЗВАНЕ НА ГОРСКИТЕ ТЕРИТОРИИ ОТ ПОЖАРИ

1. ОБЯСНИТЕЛНА ЗАПИСКА

Горските територии на в района на община Бобошево са разпределени в класове на пожарна опасност, показани в таблица №27. Преобладаващите богати почви и свежите месторастения са естествена предпоставка за средно ниво на пожарна опасност.

Таблица №27: Разпределение на общата площ по класове на пожарна опасност

Териториален обхват	Класове на пожарна опасност			Всичко
	I клас висока	II клас средна	III клас ниска
обща горска площ в Общината, ha	1510.3	3624.8	1055.9	6191.0
отн. дял,%	24.4	58.5	17.1	100.0
в т.ч. общински гори, ha	93.7	212.0	58.7	364.4
отн. дял,%	25.7	58.2	16.1	100.0

Най-честата причина за възникването на пожарите е човешката дейност – незагасени цигари, необезопасени или нерегламентирани огнища, запалени сметища, а също така са регистрирани и умишлени палежи. Поради пресечения терен, недостатъчната гъстота на горската пътна мрежа и особеностите на противопожарните автомобили, гасенето е извършвано предимно ръчно. В много малка част от случаите на възникване на пожари са използвани противопожарни цистерни за потушаването на пожарите.

2. ИЗГРАЖДАНЕ И ПОДДРЪЖКА И ОПИСАНИЕ НА НЕОБХОДИМИТЕ ПРОТИВОПОЖАРНИ СЪОРЪЖЕНИЯ

Всички дейности за защита на горските територии от пожари са планирани в съответствие с чл. 136 от Закона за горите, Наредба №18 от 7.10.2015 г., както и според изискванията на Наредба №8/11.05.2012 г. на МЗХ.

2.1. Бариерни прегради

Бариерните прегради на територията на Община Бобошево са с обща дължина

14.1 km. От тях 2.2 km са асфалтови пътища през държавни горски територии, 4.7 km са широки просеки (в т.ч. 4.6 km през държавни и 0.1 km през общински гори) и 7.2 km са реки, също през държавни горски територии. Не се налага създаването на нови бариерни прегради.

2.2. Лесокултурни прегради

Имат за цел забавяне и евентуално преустановяване разпространението на низови пожари, както и подпомагане на гасенето им. В границите на III-ри ГСУ на ДГС „Дупница”, в който попадат горските територии на община Бобошево съществуващите лесокултурни прегради са с дължина 75.3 km. От тях 25.3 km са автомобилни пътища (в т.ч. 23.0 km са през държавни, 0.2 km през общински и

2.1 km през частни горски територии) и 6.2 km са просеки с по-малка ширина (в т.ч. 5.2 km в държавни и 1.0 km в частни гори). Нови не са планирани.

2.3. Минерализовани ивици

Незалесени ивици с ширина 3-5 m, където горската покривка е отстранена до минералния почвен слой. Целта им е да спират разпространението на низови пожари с малка интензивност. В обхвата на III-ти ГСУ ежегодно поддържаните минерализовани ивици в държавни горски територии са с обща дължина 1.4 km. За общинските гори не се предвиждат. Собствениците и арендаторите на земеделски земи извършват дълбока оран по перваза на горите, граничещи с обработваеми блокове.

2.4. Санитарни ивици

Преди наближаване на пожароопасния сезон е необходимо покрай автомобилните пътища, граничещи или преминаващи през горски територии, тревата да се окосява, изнася и да се почистват леснозапалимите материали на разстояние 10 m от двете страни на пътищата.

2.5. Пътища за движение на противопожарни автоцистерни

Пътищата трябва да отговарят на изискванията, заложени в Наредба №18 на МЗХ от 07.10.2015 г. (Приложение №39 към чл. 134, ал.2). За движение на противопожарна техника са предвидени всички автомобилни пътища, а тракторните пътища са предвидени за движение на високопрохдима противопожарна техника. Местата за маневриране са обозначени на противопожарните карти. При изпълнение на горскостопанските дейности и изготвяне на технологичните планове за дърводобив, по възможност временните складове да се разполагат по начин, позволяващ последващото им използване за маневриране на противопожарни автоцистерни.

2.6. Подстъпи към водоеми

За цялата територия на III-ри ГСУ местата с възможност за зареждане с вода са: общински водоем в близост до подотдел 280 „г”, както и р. Струма, в близост до подотдели 484 „ш”, 300 „1”, 281 „о1”. При необходимост да се извърши подравняване на терена в близост до водоизточника, съгласно Приложение №39 към чл. 134, ал.2 от Наредба №18. Нови не се предвиждат.

2.7. Стационарни наблюдателни пунктове – автоматизирани системи или с пожаронаблюдатели

На територията на община Бобошево няма изградени стационарни наблюдателни пункта и не се предвижда назначаване на пожаронаблюдатели.

2.8. Tабели и билбордове с противопожарно съдържание

Броят на поставените през последните десет години табели е недостатъчен а и състоянието им е лошо. Табели с противопожарно съдържание да се поставят по преценка на общинските власти, които трябва да се подменят еднократно през десетилетието. Местоположението им е обозначено на картите с противопожарни дейности, но може да бъде оптимизирано.

2.9. Места за палене на огън

На територията на общината няма специално обособени такива места. Да се предложат от ТП „ДГС Дупница” допълнително нови места за палене на огън, след съгласуване с противопожарната служба и да се одобрят от кмета на община Бобошево. Да се обозначат трайно на терена и да се обезопасят съгласно изискванията.

2.10. Противопожарни депа

Община Бобошево трябва да разполага минимум с едно противопожарно депо оборудвано в съответствие с Наредба №8/11.05.2012 г. на МВР и МЗХ за условията и реда за защита на горските територии от пожари (ДВ, бр. 38/18.05.2012 г.).

2.11. Устройване на хеликоптерни площадки

Извън територията на общината са указани хеликоптерни площадки в поделение на МО, източно от отдел 311 (с ограничен достъп) и северозападно от подотдел 504 „ф1”.

2.12. Маршрути за патрулиране

Патрулирането да се извършва от горските надзиратели по предварително определени маршрути въз основа на ежегодно изготвян противопожарен план, във връзка с чл. 137, ал. 2 от Закона за горите.

2.13. Бариери на горските автомобилни пътища

Могат да се поставят на всички автомобилни пътища, които не са за обща употреба, с цел ограничаване достъпа в горите по време на пожароопасния сезон, по преценка на ръководството на общината. Да се спазват разпоредбите на Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, издадена от МВР и МЗХ (обн. ДВ, бр.11 от 7 Февруари 2012 г.), както и чл. 146 от ЗГ.

2.14. Други противопожарни съоръжения и дейности

Съгласно чл. 20 от Наредба №8 от 11.05.2012 г. Община Бобошево трябва ежегодно преди обявяване на пожароопасния сезон да изготвя план за защита на горските територии от пожари, които освен посочените по-горе методи и средства за предотвратяване, наблюдение и борба с пожари в горските територии, да съдържа описание на конкретните действия, насочени към преодоляване на факторите, създаващи опасност от пожари.

През пожароопасния сезон връзката с противопожарните служби се осъществява чрез денонощни дежурства, давани от служители на Община Бобошево, снабдени с мобилни телефони, МПС и съответния оперативен план. Във всички кметства на населените места в района има стационарни телефонни постове. Мрежата на мобилните оператори е с неравномерно покритие и това трябва да се има предвид при теренно-организационните дейности по гасене на пожари.

ГЛАВА VIII

ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ ПО ЗЗТ. ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ ПО ЗБР. САНИТАРНО-ОХРАНИТЕЛНИ ЗОНИ.

ЛЕЧЕБНИ РАСТЕНИЯ

УВОД

Тази глава представлява извлечение горскостопанския план и плана за дейностите по опазване на горските територии от пожари на Община Бобошево. Съставена е на основание чл. 61, ал. 5 от Наредба №18/07.10.2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии. В нея са описани всички защитени територии по смисъла на ЗЗТ, защитени зони по ЗБР, засягащи общински имоти, както и санитарно-охранителните зони (СОЗ), обявени по реда на Наредба №3/16.10.2000 г. на МОСВ. Съгласно чл. 50, ал. 4 от Закона за лечебните растения са разгледани разпространените в района диворастящи растителни видове с лечебни свойства, включени в Приложение №1 от ЗЛР.

Номерацията на таблиците е самостоятелна и е независима от досегашните глави на обяснителната записка.

1. Защитени територии според чл. 5 от ЗЗТ

1.1. Природна забележителност „Находище на турска леска”

Обявена e за опазване на група стъбла от турска леска (Corylus colurna L.) на възраст 300 г.

⮚ Местоположение: Област Кюстендил, Община Бобошево, с. Скрино;

⮚ Документи за обявяване: Заповед №882/25.11.1980 г. на КОПС при МС (ДВ, бр. 1/1980 г.);

⮚ Цели на обявяване: Опазване находище на турска леска.

⮚ Режим на дейности:

1. Забраняват се всякакви действия, като нараняване на стъблата, кастрене, чупене на клоните и други, които биха довели до повреждане на дърветата;

2. Забранява се преминаването и паркирането на моторни превозни средства;

3. Забранява се пашата на домашни животни;

4. Забранява се всякакво строителство, освен в случаите, когато такова е предвидено в устройствения проект на природната забележителност;

5. Забранява се извеждането на сечи.

В заповедта за обявяване от 1980 г. е посочена площ 20.0 ha. В ЛУП от 2007 г. е отразен обхват от 2.0 ha. Съгласно официално предоставени от възложителя скици защитената територия попада в имоти 405014 (13.568 dka) и 405007 (5.930 dka) по КВС на с. Скрино. И двата имота са собственост на Българската православна църква, като в имот 405007 се намира Руенският манастир „Св. Йоан Рилски”.

1.2. Защитена местност „Находище на вълнестоцветно сграбиче”

Обявена е за опазване на рядък растителен вид на площ 12.7 ha.

⮚ Местоположение: Област: Кюстендил, Община Бобошево, гр. Бобошево.

⮚ Документи за обявяване: Заповед №РД-205/04.03.2013 г.(ДВ,бр. 33/2013 г.).

⮚ Цели на обявяване: Опазване на вълнестоцветно сграбиче (Astragalus dasyanthus Pall.) и неговото местообитание.

⮚ Режим на дейности:

1. Забранява се промяна в предназначението и начина на трайно ползване на земята;

2. Забранява се строителство с изключение на дейности, свързани с реконструкция, ремонт и поддръжка на съществуващи съоръжения;

3. Забранява се извеждане на голи сечи;

4. Забранява се палене на огън;

5. Забранява се паркиране на превозни средства;

6. Забранява се внасяне на неместни растителни видове.

Защитената територия е обособена от три имота: 059004, 000077 и 061002 по КВС на гр. Бобошево. Първите два са с начин на трайно ползване залесена територия, а третият е пасище, мера. В тях не е установена горскодървесна растителност и не са обект на инвенаризацията и горскостопанския план. Другият попада в отдел 479, подотдели н, о, п, р, 3 – държавна собственост, т. е. не е обект на ГСП на Общината.

1.3. Защитена местност „Находище на анасонов лопен – с. Вуково”

Обявена е за опазване на рядък растителен вид на площ 9.7 ha.

⮚ Местоположение: Област Кюстендил, Община Бобошево, с. Вуково.

⮚ Документи за обявяване: Заповед № РД-638/14.08.2013 г.(ДВ,бр.89/2013 г.);

⮚ Цели на обявяване: Опазване на анасонов лопен (Verbascum anisophyllum Murb.) и неговото местообитание.

⮚ Режим на дейности:

1. Забранява се промяна на предназначението и начина на трайно ползване на земята;

2. Забранява се търсене, проучване и добив на подземни богатства;

3. Забранява се строителство, с изключение на дейности, свързани с ремонт и реконструкция на съществуващи съоръжения;

4. Забранява се поставяне на временно преместваеми обекти;

5. Забранява се внасяне на неместни видове.

Защитената територия включва имоти с номера 050016, 050043, 050062, 050063 по КВС за землището на с. Вуково. Това са общински земеделски земи с НТП „пасище с храсти”. В тях не е установена горскодървесна растителност, поради което не са обект на инвентаризацията и ГСП. Ловностопански дейности също не се предвиждат.

2. Защитени зони по Директива 92/43/ЕС за местообитанията

2.1. Защитена зона BG0001013 „Скрино”

а) Описание и площ на защитената зона

Приета е с РМС №611/16.10.2007 г. (обн. ДВ, бр.85/2007 г.) за опазване на природните местообитания и местообитанията на видовете и техните популации, съгласно чл. 6 ал. 1, т. 2 на ЗБР, Директива 92/43/ЕЕС за местообитанията. В района на община Бобошево засяга землищата на гр. Бобошево, с. Висока могила, с. Вуково, с. Доброво, с. Скрино, с. Сопово и с. Циклово – отдели и подотдели: 301 н; 304 д, к, л, п, у, я, б1; 305 б, в, д, х; 306 б, з, с; 307 а, б, и, р, щ, г1, д1; 311 н, ш; 312 д, м, с, т, у, ц;

313 б, в, г, л; 314 ф; 315 з, л, м, у; 317 о, п; 324 а; 325 е, т, х; 326 д, ж, з, и, л, м, н, о, п,

у, ч, щ, ю, я, а1; 327 а, в, д; 330 ф; 476 п; 477 е, и; 478 е; 479 с, т, х; 480 д, е, п; 481 б,

н, т, у, б1; 482 е, ж, п; 483 а, п, р, ц, р1, у1; 484 б, д, з, и, м, т, ф, щ; 485 д, л, р, с; 486 к,

л; 487 и, л, н, о, с, у, ф, ш; 490 б, с, ф, х; 491 с, ш, щ, ю, я; 802 е, з, и, л; 804 а, л, о, п, ш; с обща площ 131.7 ha, цялата залесена. Разпределението ѝ по групи гори и видове подотдели е показано в таблица №1.

Таблица №1: Разпределение на общата площ по групи гори и видове подотдели в Защитена зона BG0001013 „Скрино”.

Вид на подотдела	Група гори					отн. дял, %
	игло- листни	шир. вис.	изд.за превр.	ниско- стъбл.	Всичко
	площ, ha
естествен произход 0.4-1.0	2.6	-	85.0	16.6	104.2	79.1
склопени култури	24.0	3.5	-	-	27.5	20.9
несклопени култури	-	-	-	-	-	-
естествен произход 0.1-0.3	-	-	-	-	-	-
изредени култури	-	-	-	-	-	-
всичко залесена площ	26.6	3.5	85.0	16.6	131.7	100.0
незалесена дървопроизводителна площ	-	-	-	-	-	-
недървопроизводителна площ	-	-	-	-	-	-
общо	26.6	3.5	85.0	16.6	131.7	100.0

б) Типове местообитания

В таблица №2 са показани природните горски местообитания в инвентаризираната територия. Общата им площ е 63.0 ha, в т.ч. 11.4 ha балкано- панонски церово-горунови гори (91М0), 8.0 ha дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum (9170) и 68.9 ha от приоритетното за опазване местообитание панонски гори с Quercus pubescens (*91Н0).

Таблица №2: Разпределение на установените горски местообитания по подотдели в Защитена зона BG0001013 „Скрино”.

Местообитания	Списък подотдели	площ ha
h9170	307: д1; 312: д, т; 326: д, ж, ч; 487: ф; 491: ш, щ, ю; 802: и, л	8.0
*h91H0	301: н; 304: к; 304: л, п, у; 305: б, в, д; 306: б, з, с; 307: а, р, щ; 311: н; 312: с, у, ц; 313: б, л; 315: л; 317: о, п; 325: е, т; 325: х; 326: у; 327: д; 330: ф; 479; т, х; 480: е; 481: б, т, б1; 482: е, ж, п; 483: а, ц, р1, у1; 484: б, з, м, т; 485: л, р, с; 486: к, л; 487: о, с; 804: о;	68.9
h91M0	304: я; 307: и, г1; 484: д; 487: н, у; 490: б, с	11.4
ВСИЧКО		88.3

в) Планирани мероприятия

Планирането на горскостопанските, ловностопанските и противопожарните мероприятия в обхвата на защитената зона е извършено в съответствие със Стандартен формуляр за специални защитени зони, Наредба №18 от 07.10.2015 г. на МЗХ, Наредба №8 от 05.08.2011 г. на МЗХ и съпътстващите я разработки и Наредба №2 от 07.02.2013 г. на МЗХ.

В таблица №3 е показано разпределението на площта на общинските гори по видове възобновителни сечи и по условни стопански класове, в т.ч. и по местообитания. Зрелите насаждения ще се възобновяват с дългосрочна постепенно-котловинна сеч. Интензивността на ползване при еднократна лесовъдска намеса е между 20 и 30% от дървесния запас, а възобновителният период е не по-малък от 30 години (Наредба за сечите в горите, чл. 25, изм. и доп. - ДВ, бр. 71/2017 г.). Акацията и тополата ще се стопанисват чрез голи сечи.

Таблица №3: Разпределение на площта на насажденията в.т.ч. и с установени местообитания, предвидени за възобновителна сеч.

Стопански класове и местообитания	пост. Ф1	пост. Ф2	пост. ОФ	пост. котл.	гр. пост.	гола за топола	гола за изд. възобн.	общо гола	ОБЩО	%
	площ, ha
Широколистен В	-	-	-	-	-	2.6	-	2.6	2.6	28.6
Дъбов СрН П	-	-	-	5.1	-	-	-	-	5.1	56.0
Ак. противоерозионен	-	-	-	-	-	-	1.4	1.4	1.4	15.4
ОБЩО	-	-	-	5.1	-	2.6	1.4	4.0	9.1	100.0
в т.ч. h 9170	-	-	-	4.1	-	-	-	-	-	-
в т.ч. h 91М0	-	-	-	1.0	-	-	-	-	-	-
ползване, m3 без клони	-	-	-	140	-	710	45	755	895
ползване, m3 с клони	-	-	-	140	-	820	45	865	1005

Общите данни за планираните сечи по площ, запас и вид на сечта са дадени в таблица №4. Не са планирани технически сечи, свързани с изграждане на нови или разширяване на съществуващи автомобилни пътища в горските територии, както и с изпълнение на ловностопански и противопожарни мероприятия. В Горскостопанския план е указано да не се секат биотопни дървета, а след приключване на сечта да се осигури достатъчно количество мъртва дървесина.

Таблица №4: Разпределение на насажденията в т.ч. и с установени местообитания, по площ, запас и вид на сечта.

Стопански класове	мерни ед.	ВЪЗОБН.	осветл.	проч.	прор.	проб.	ВСИЧКО ОТГЛ.	санит.	техн.	ОБЩО	%
Бялборов СрН	ha	-	-	-	2.6	0.4	3.0	-	-	3.0	13.3
	m3	-	-	-	70	15	85	-	-	85	6.1
Елов В	ha	-	-	-	0.3	-	0.3	-	-	0.3	1.3
	m3	-	-	-	15	-	15	-	-	15	1.1
Бялборови култури	ha	-	-	-	3.5	0.7	4.2	3.2	-	7.4	32.9
	m3	-	-	-	95	15	110	255	-	365	26.1
Черборови култури	ha	-	-	-	2.0	0.3	2.3	-	-	2.3	10.2
	m3	-	-	-	50	10	60	-	-	60	4.3
Широколистен В	ha	2.6	-	-	0.9	-	0.9	-	-	3.5	15.6
	m3	710	-	-	10	-	10	-	-	720	51.4
Дъбов СрН П	ha	5.1	-	-	0.6	-	0.6	-	-	5.7	25.3
	m3	140	-	-	10	-	10	-	-	150	10.7
в т.ч. h 9170	ha	4.1	-	-	-	-	-	-	-	4.1
	m3	115	-	-	-	-	-	-	-	115
в т.ч. h 91H0	ha	-	-	-	0.6	-	0.6	-	-	0.6
	m3	-	-	-	10	-	10	-	-	10
в т.ч. h 91M0	ha	1.0	-	-	-	-	-	-	-	1.0
	m3	25	-	-	-	-	-	-	-	25
Ак. противоерозионен	ha	0.3	-	-	-	-	-	-	-	0.3	1.3
	m3	5	-	-	-	-	-	-	-	5	0.4
ВСИЧКО ПОЛЗВАНЕ	ha	8.0	-	-	9.9	1.4	11.3	3.2	-	22.5	100.0
	m3	855	-	-	250	40	290	255	-	1400	100.0

Планираните сечи в зоната по подотдели са показани в следващия списък:

отдел и	подотдел	площ, ha	вид сеч	% на ползв.	хабитат
307	и	0.4	постепенно-котловинна	25	91M0
307	г1	0.2	постепенно-котловинна	25	91M0
312	д	1.1	постепенно-котловинна	25	9170
312	т	0.2	постепенно-котловинна	20	9170
326	ч	0.5	постепенно-котловинна	25	9170
482	е	0.3	прореждане	15	91H0
482	ж	0.3	прореждане	15	91H0
490	с	0.4	постепенно-котловинна	25	91M0
491	ш	0.7	постепенно-котловинна	30	9170
491	щ	0.3	постепенно-котловинна	30	9170
491	ю	1.3	постепенно-котловинна	30	9170

г) Възобновяване и залесяване

Планираните възобновителни сечи в издънковите гори за превръщане са с предварително естествено възобновяване. Залесяванията са показани в таблици

№5 и №6. Ще се залесява на обща площ 4.2 ha, в т.ч. 1.0 ha зимен дъб, 0.6 ha благун,

1.4 ha ясен и 1.2 ha с хибридна топола след изсичане на съществуваща култура от същия вид.

Таблица №5: Разпределение на предвидената площ за залесяване и на необходимия посадъчен материал по дървесни видове.

Дървесен вид	Залесяване				Посадъчен материал
	попълване на редини	в зрели гори	Всичко	%	фиданки на 1 ha	фиданки всичко
	ha				хиляди броя
Зимен дъб	1.0	-	1.0	23.8	6.7	6.7
Благун	0.6	-	0.6	14.3	6.7	4.0
Планински ясен	-	1.4	1.4	33.3	5.0	7.0
тп I-214	-	1.2	1.2	28.6	0.5	0.6
всичко	1.6	2.6	4.2	100.0	-	18.3

Таблица №6: Залесяване и подпомагане на възобновяването.

отдел	подотдел	местообитания	насоки	подготовка	залесяване по видове
324	а	-	взг 1.2	дмс 1.2	и214 1.2
326	я	-	пр 1.0	рт 1.0	здб 1.0
802	е	-	пр 0.6	рт 0.6	бл 0.6
804	л	-	взг 1.4	дмс 1.4	пляс 1.4

В таблица №7 е дадено сравнение на сумарните площи на всеки дървесен вид при сегашния и при подходящия според месторастенето състав на гората. Очаква се увеличение на площите, заемани от местни видове като благун, зимен дъб, благун, космат дъб. Намаление се очаква при иглолистните, което се дължи на повредите от корояд. Тези промени се очаква да настъпят както в резултат на естествено протичащите природни процеси в горите, така и след правилното и компетентно изпълняване на планираните горскостопански дейности и ефективни мерки по охрана и опазване на общинските гори.

Таблица №7: Сравнение на площта по сегашен видов състав и видовете, подходящи за месторастенето в Защитена зона BG0001013 „Скрино”

дървесни видове	СЕГАШЕН СЪСТАВ		ПОДХОДЯЩ СЪСТАВ
	залесена площ		залесена площ		дървопр. площ
	ha	%	ha	%	ha	%
Бял бор	12.9	9.8	11.3	8.6	11.3	8.6
Черен бор	11.4	8.7	12.1	9.2	12.1	9.2
Дуглазка	0.2	0.1	0.2	0.1	0.2	0.1
Червен дъб	0.9	0.7	0.9	0.7	0.9	0.7
Зимен дъб	8.5	6.4	9.6	7.3	9.6	7.3
Благун	12.1	9.2	16.4	12.4	16.4	12.4
Цер	4.3	3.3	1.7	1.3	1.7	1.3
Мъждрян	1.7	1.3	1.3	1.0	1.3	1.0
Акация	0.4	0.3	0.4	0.3	0.4	0.3
Космат дъб	44.9	34.1	48.6	36.9	48.6	36.9
Келяв габър	30.3	23.0	25.0	19.0	25.0	19.0
Воден габър	1.5	1.1	1.6	1.2	1.6	1.2
Планински ясен	-	-	1.4	1.1	1.4	1.1
тп I-214	2.6	2.0	1.2	0.9	1.2	0.9
всичко	131.7	100.0	131.7	100.0	131.7	100.0

д) Строителство на сгради и пътища

Ново строителство не се предвижда. Наличната мрежа от автомобилни пътища е достатъчна за изпълнението на планираните дейности. Ще се извършва текуща поддръжка както на носимоспособността, така и на първоначално заложената ширина.

е) Гори във фаза на старост

Няма гори във фаза на старост в разглежданата зона.

ж) План за ловностопански дейности

Съгласно изготвения Ловностопански план на ТП „ДГС Дупница”, в рамките на Защитена зона BG0001013 „Скрино” се предвижда поддържане на специализирана фуражна база за дивеча в рамките на ЛР ЛД „Върбовниците”, „Бобошево – 9” и

„Бобошево – 10” в размер на 4.9 ha дивечови ниви върху земеделски територии (изоставени орни площи) за свободна паша и частичен добив на фураж за дивеча.

Не се предвижда използване на пестициди и минерални торове. Мероприятията за мелиорация на фуражните площи ще са на база частично торене с прегоряла суха оборска тор до 30 t/ha - три пъти до приключване на плановия период (края на 2026 г.), което по никакъв начин не би компрометирало предмета и целите за обявяване на защитената зона.

з) План за дейностите по опазване и защита на горските територии от пожари В таблица №8 е показано разпределението на общинските гори в зоната по

класове на пожарна опасност, от която се вижда, че преобладава класът на средна пожарна опасност – 75.4%. Противопожарните мерки ще се изразяват в превантивни дейности по опазване на горите от пожари и поддържане на съществуващите съоръжения в горски територии. Нови не са планирани.

Таблица №8: Разпределение на общинската инвентаризирана площ в Защитена зона BG0001013 „Скрино” по класове на пожарна опасност.

Териториален обхват	Класове на пожарна опасност			Всичко
	I клас висока	II клас средна	III клас ниска
площ, ha	16.0	99.2	16.5	131.7
проценти	12.1	75.4	12.5	100.0

и) План за пашата в горски територии

В таблица №9 са показани подотделите в зоната, на чиято територия не трябва да се допуска паша на домашни животни. Забранената за паша площ е 53.0 ha – 40.2% от общата.

Таблица №9: Разпределение на забранената за паша общинска площ в Защитена зона BG0001013 „Скрино”по землища

Землище c. ВУКОВО
отдел	подотдели	площ, ha
304	к, л, у, я	8.4
305	б	0.7
306	з	0.5
307	и, р, г1, д1	8.7
312	д, с, т, у, ц	3.0
313	б	0.5
общо		21.8
Землище c. ДОБРОВО
481	н, т, у	2.1
484	щ	0.3
804	л	1.4

общо		3.8
Землище c. СКРИНО
482	п	1.7
483	ц	1.1
485	л, с	2.1
486	к	0.8
487	о, с, у, ф	9.8
490	б, с	0.7
491	ш, щ, ю	2.3
802	е, и, л	3.6
общо		22.1
Землище c. СОПОВО
325	е, т	1.0

326	ч	0.5
общо		1.5
Землище c. ЦИКЛОВО
326	д, ж	0.8
327	в	0.1
общо		0.9
Землище гр. БОБОШЕВО
324	а	1.2
326	я	1.4
477	и	0.3
общо		2.9

3. Защитени зони по Директива 79/409/ЕС за дивите птици

3.1. Защитена зона BG0002107 „Бобошево”

а) Описание и площ на защитената зона

Обявена е със Заповед №РД-781/29.10.2008 г. (обн. ДВ, бр. 104/2008 г.) за опазване на природните местообитания и местообитанията на видовете и техните популации съгласно чл. 6 ал. 1, т. 2 на ЗБР, Директива 79/409/ЕС за дивите птици. Обхваща следните отдели и подотдели на ТП „ДГС Дупница”, разположени в община Бобошево, землищата на гр. Бобошево и с. Сопово: 324 а, г, 325 х, ш, 476 п, 477 е, и, 479 с, х, 480 д, е, п, с обща площ 9.7 ha, цялата залесена – таблица №10. В границите на инвентаризираната територия почти изцяло е припокрита от защитена зона BG001013 „Скрино” по директивата за местообитанията.

Таблица №10: Разпределение на общата площ по групи гори и видове подотдели в Защитена зона BG0002107 „Бобошево”.

Вид на подотдела	Група гори					%
	игло- листни	шир. вис.	изд. за превр.	ниско- стъбл.	Всичко
	площ, ha
естествен произход 0.4-1.0	-	-	5.4	0.5	5.9	60.8
склопени култури	2.6	1.2	-	-	3.8	39.2
несклопени култури	-	-	-	-	-	-
естествен произход 0.1-0.3	-	-	-	-	-	-
изредени култури	-	-	-	-	-	-
всичко залесена площ	2.6	1.2	5.4	0.5	9.7	100.0
незалесена дървопроизводителна площ	-	-	-	-	-	-
недървопроизводителна площ	-	-	-	-	-	-
общо:	2.6	1.2	5.4	0.5	9.7	100.0
в т.ч. дървопр. площ	2.6	1.2	5.4	0.5	9.7	100.0

б) Планирани мероприятия

Планирането на горскостопанските, ловностопанските и противопожарните мероприятия в обхвата на защитената зона е извършено в съответствие със: Заповедта за обявяване на защитената зона; Наредба №18 от 07.10.2015 г. на МЗХ; Наредба №8 от 05.08.2011 г. на МЗХ и съпътстващите я разработки; Наредба №2 от 07.02.2013 г. на МЗХ.

В таблица №11 е показано разпределението на площта на общинските гори по видове възобновителни сечи и по условни стопански класове. В случая - тополови и акациеви насаждения, които ще се възобновяват с голи сечи.

Общите данни за планираните сечи по площ, запас и вид на сечта са дадени в таблица №11.

Таблица №11: Разпределение на площта на насажденията за възобновителна сеч.

Стопански класове и местообитания	пост. Ф1	пост. Ф2	пост. ОФ	пост. котл.	гр. пост.	гола за топола	гола за изд. възобн.	общо гола	ОБЩО	%
	площ, ha
Широколистен В	-	-	-	-	-	1.2	-	1.2	1.2	80.0
Ак. противоерозионен	-	-	-	-	-	-	0.3	0.3	0.3	20.0
ОБЩО	-	-	-	-	-	1.2	0.3	1.5	1.5	100.0
ползване, m3 без клони	-	-	-	-	-	260	5	265	265	-
ползване, m3 с клони	-	-	-	-	-	300	5	305	305	-

Таблица №12: Размер на ползването по площ, запас и вид на сечта.

Стопански класове	мерни ед.	ВЪЗОБН.	осветл.	проч.	прор.	проб.	ВСИЧКО ОТГЛ.	санит.	принуд.	техн.	ОБЩО	%
Черборови култури	ha	-	-	-	0.5	-	0.5	-	-	-	0.5	25.0
	m3	-	-	-	15	-	15	-	-	-	15	5.4
Широколистен В	ha	1.2	-	-	-	-	-	-	-	-	1.2	60.0
	m3	260	-	-	-	-	-	-	-	-	260	92.9
Ак. противоерозионен	ha	0.3	-	-	-	-	-	-	-	-	0.3	15.0
	m3	5	-	-	-	-	-	-	-	-	5	1.8
ВСИЧКО ПОЛЗВАНЕ	ha	1.5	-	-	0.5	-	0.5	-	-	-	2.0	100.0
	m3	265	-	-	15	-	15	-	-	-	280	100.0

Не са планирани технически сечи, свързани с изграждане на нови или разширяване на съществуващи автомобилни пътища в горските територии, както и с изпълнение на ловностопански и противопожарни мероприятия. В Горскостопанския план е указано да не се секат биотопни дървета, а след приключване на сечта да се осигури достатъчно количество мъртва дървесина.

Планираните сечи са в следните подотдели:

отдел и по	дотдел	площ, ha	вид сеч	% на ползв.
324	а	1.2	гола за топола	100
477	и	0.3	гола за изд.възобн.	60
480	д	0.2	прореждане	15
480	п	0.3	прореждане	15

в) Възобновяване и залесяване

Планираните възобновителни сечи са с последващо възобновяване – издънково за акацията и изкуствено, чрез залесяване, за тополата. Планираните залесявания са за подотдел 324 «а» на площ 1.2 ha, по насока в зрели гори. Ще се залесява със същия клон хибридна топола. Почвоподготовката ще се изразява в почистване на остатъците от сечта и оформяне на дупки с моторен свредел.

В таблица №13 е дадено сравнение на сумарните площи на всеки дървесен вид при сегашния и при подходящия според месторастенето състав на гората.

Таблица №13: Сравнение на площта по сегашен видов състав и видовете, подходящи за месторастенето.

дървесни видове	СЕГАШЕН СЪСТАВ		ПОДХОДЯЩ СЪСТАВ
	залесена площ		залесена площ		дървопр. площ
	ha	%	ha	%	ha	%
Бял бор	0.4	4.1	0.4	4.1	0.4	4.1
Черен бор	2.3	23.7	2.3	23.7	2.3	23.7
Благун	-	-	0.1	1.0	0.1	1.0
Цер	-	-	0.3	3.1	0.3	3.1
Акация	0.2	2.1	0.2	2.1	0.2	2.1
Космат дъб	3.8	39.1	3.7	38.1	3.7	38.1
Келяв габър	1.8	18.6	1.5	15.5	1.5	15.5
тп I-214	1.2	12.4	1.2	12.4	1.2	12.4
всичко	9.7	100.0	9.7	100.0	9.7	100.0

г) Строителство на сгради и пътища

Строителство на сгради в границите на зоната не се предвижда. Наличната мрежа от автомобилни пътища е достатъчна за изпълнението на планираните дейности. Ще се извършва текуща поддръжка както на носимоспособността, така и на първоначално заложената ширина.

д) Гори във фаза на старост

В разглежданата защитена зона не са установени гори във фаза на старост. е) План за ловностопански дейности

Съгласно изготвения Ловностопански план на ТП „ДГС Дупница”, в рамките на Защитена зона BG0002107 „Бобошево” се предвижда поддържане на специализирана фуражна база за дивеча (дивечова нива) в рамките на ЛР ЛД

„Бобошево – 9” и „Бобошево – 10” в размер на 1.9 ha върху изоставени земеделски земи. Не се предвижда използване на пестициди и минерални торове. Мелиорацията ще се изразява в частично торене с прегоряла суха оборска тор до 30 t/ha - три пъти до приключване на плановия период (края на 2026 г.), което по никакъв начин не би компрометирало предмета и целите за обявяване на защитената зона.

ж) План за дейностите по опазване и защита на горските територии от пожари В таблица №14 е показано разпределението на инвентаризираната площ в зоната по класове на пожарна опасност, от която се вижда, че почти цялата площ попада във II-ра и III-та степен на пожарен риск. Нови съоръжения не са планирани.

Противопожарните мерки ще се изразяват в превантивни дейности по опазване на горите от пожари и поддържане на съществуващите.

Таблица №14: Разпределение на общинската инвентаризирана площ в Защитена зона BG0002107 „Бобошево” по класове на пожарна опасност.

Териториален обхват	Класове на пожарна опасност			Всичко
	I клас висока	II клас средна	III клас ниска
площ, ha	2.6	5.6	1.5	9.74
проценти	26.8	57.7	15.5	100.0

Землище c. Сопово
отдел	подотдели	площ ha
325	ш	2.9
общо		2.9
Землище гр. Бобошево
324	а	1.2
477	и	0.3
общо		1.5

з) План за пашата в горски територии В таблица №15 са показани

подотделите в зоната, на чиято територия не трябва да се допуска паша на домашни животни. Забранената за паша площ е 4.4 ha – 45.4% от общата.

Таблица №15: Разпределение на забранената за паша площ по землища.

3.2. Защитена зона BG0002108 „Скрино”

а) Описание и площ на защитената зона

Обявена е със Заповед №РД-782/29.10.2008 г. (обн. ДВ, бр. 104/2008 г.) за опазване на природните местообитания и местообитанията на видовете и техните популации съгласно чл. 6 ал. 1, т. 2 на ЗБР, Директива 79/409/ЕС за дивите птици. Обхваща следните отдели и подотдели на община Бобошево, разположени в землищата на с. Вуково и с. Каменик: 304 д, к, л, п, у, я, б1; 305 б, в, д, х; 306 б, з; 307 а, б, и, р, щ, г1, д1; 311 а, б, г, д, е, ж, з, л, м, н, о, п, р, ф, ш, е1, з1, л1,

м1, п1, р1, с1, б2, г2, д2, ж2, и2; 312 в, г, д, м, с, т, у, ц, щ, ю, а1, г1; 313 б, в, г, л; 334 ж; 335 т, ф; 336 и, н, р, т; 337 в, л, р, т, 1; 339 о, ц, с обща площ 96.8 ha – таблица №16. В границите на инвентаризираната територия частично е припокрита от защитена зона BG001013 „Скрино” по директивата за местообитанията

Таблица №16: Разпределение на общата площ по групи гори и видове подотдели в Защитена зона BG0002108 „Скрино”.

Вид на подотдела	Група гори					отн. дял, %
	игло- листни	шир. вис.	изд. за превр.	ниско- стъбл.	Всичко
	площ, ha
естествен произход 0.4-1.0	4.7	-	58.2	7.2	70.1	72.4
склопени култури	25.4	-	-	1.1	26.5	27.4
всичко залесена площ	30.1	-	58.2	8.3	96.6	99.8
незалесена дървопроизводителна площ	-	-	-	-	-	-
поляна	0.2	-	-	-	0.2	0.2
ОБЩО	30.3	-	58.2	8.3	96.8	100.0
в т.ч. дървопр. площ	30.1	-	58.2	8.3	96.6	99.8

б) Планирани мероприятия

Планирането на горскостопанските, ловностопанските и противопожарните мероприятия в обхвата на защитената зона е извършено в съответствие със: Заповедта за обявяване на защитената зона; Наредба №18 от 07.10.2015 г. на МЗХ; Наредба №8 от 05.08.2011 г. на МЗХ и съпътстващите я разработки; Наредба №2 от 07.02.2013 г. на МЗХ.

В таблица №17 е показано разпределението на площта на общинските гори по видове възобновителни сечи и по условни стопански класове. Тополовите и акациевите насаждения ще се възобновяват с голи сечи, като в тополовите ще се залесява след сечта, а акациевите ще се възобновяват издънково.

Таблица №17: Разпределение на площта на насажденията за възобновителна сеч в общинските гори от Защитена зона BG0002108 „Скрино”.

Стопански класове	пост. Ф1	пост. Ф2	пост. ОФ	пост. котл.	гр. пост.	гола за топола	гола за изд. възобн.	общо гола	ОБЩО	%
Дъбов СрН П	-	-	-	1.9	-	-	-	-	1.9	63.3
Ак. противоерозионен	-	-	-	-	-	-	1.1	1.1	1.1	36.7
ОБЩО	-	-	-	1.9	-	-	1.1	1.1	3.0	100.0
ползване, m3 без клони	-	-	-	45	-	-	40	40	85
ползване, m3 с клони	-	-	-	45	-	-	40	40	85

подот	дел	ha	сеч	ползв.
311	з	1.4	санитарна	40
311	р	3.2	санитарна	20
311	ф	1.2	прореждане	15
312	д	1.1	пост.-котл.	25
312	т	0.2	пост.-котл.	20
312	щ	0.3	прореждане	15
334	ж	1.1	гола за изд. възобн.	100

Общите данни за сечите по площ, запас и вид на сечта са дадени в таблица №18, а планираните дейности в зоната по подотдели са показани в следващия списък:

отдел и площ, вид % на подотдел ha сеч ползв.
307	б	2.1	прореждане	15	335	т	0.1	прореждане	15
307	и	0.4	пост.-котл.	25	335	ф	0.2	прореждане	15
307	г1	0.2	пост.-котл.	25	336	н	0.5	прореждане	15
311	б	2.5	прореждане	15	337	в	0.3	прореждане	20
311	г	0.6	прореждане	20	337	р	2.9	прореждане	20
311	е	0.9	санитарна	10	337	т	0.7	прореждане	20
311	ж	1.8	прореждане	30
отде	л и	площ,	вид	% на

Таблица №18: Размер на ползването по площ, запас и вид на сечта.

Стопански класове	мерни ед.	ВЪЗОБН.	осветл.	проч.	прор.	проб.	ВСИЧКО ОТГЛ.	санит.	принуд.	техн.	ОБЩО	%
Бялборов СрН	ha	-	-	-	2.4	-	2.4	0.9	-	-	3.3	15.2
	m3	-	-	-	65	-	65	-	-	-	65	8.3
Бялборови култури	ha	-	-	-	4.9	-	4.9	4.6	-	-	9.5	43.8
	m3	-	-	-	220	-	220	220	-	-	440	56.1
Черборови култури	ha	-	-	-	5.9	-	5.9	-	-	-	5.9	27.2
	m3	-	-	-	195	-	195	-	-	-	195	24.8
Дъбов СрН П	ha	1.9	-	-	-	-	-	-	-	-	1.9	8.8
	m3	45	-	-	-	-	-	-	-	-	45	5.7
Ак. противоерозионен	ha	1.1	-	-	-	-	-	-	-	-	1.1	5.1
	m3	40	-	-	-	-	-	-	-	-	40	5.1
ВСИЧКО ПОЛЗВАНЕ	ha	3.0	-	-	13.2	-	13.2	5.5	-	-	21.7	100.0
	m3	85	-	-	480	-	480	220	-	-	785	100.0

Не са планирани технически сечи, свързани с изграждане на нови или разширяване на съществуващи автомобилни пътища в горските територии, както и с изпълнение на ловностопански и противопожарни мероприятия. В Горскостопанския план е указано да не се секат биотопни дървета, а след приключване на сечта да се осигури достатъчно количество мъртва дървесина.

в) Възобновяване и залесяване

Ще се залесява на обща площ 0.6 ha, с благун, по насока попълване на редини в подотдел 311 з. В таблица №19 са дадени сумарните площи на всеки дървесен вид при сегашния и при подходящия според месторастенето състав на гората.

Таблица №19: Сравнение на площта по сегашен видов състав и видовете, подходящи за месторастенето в Защитена зона BG0002108 „Скрино”

дървесни видове	СЕГАШЕН СЪСТАВ		ПОДХОДЯЩ СЪСТАВ
	залесена площ		залесена площ		дървопр. площ
	ha	%	ha	%	ha	%
Бял бор	13.5	14.0	12.8	13.3	12.8	13.3
Черен бор	14.6	15.1	14.9	15.4	14.9	15.4
Зимен дъб	3.2	3.3	3.2	3.3	3.2	3.3
Благун	10.6	11.0	11.9	12.3	11.9	12.3
Цер	4.8	5.0	2.0	2.1	2.0	2.1
Мъждрян	0.9	0.9	0.9	0.9	0.9	0.9
Акация	1.8	1.9	1.8	1.9	1.8	1.9
Космат дъб	32.3	33.4	34.9	36.1	34.9	36.1
Келяв габър	14.9	15.4	14.2	14.7	14.2	14.7
всичко	96.6	100.0	96.6	100.0	96.6	100.0

г) Строителство на сгради и пътища

Строителство на сгради в границите на зоната не се предвижда. Наличната мрежа от автомобилни пътища е достатъчна за изпълнението на планираните дейности. При необходимост ще се извършва само текуща поддръжка.

д) Гори във фаза на старост

В разглежданата защитена зона не са установени гори във фаза на старост.

е) План за ловностопански дейности

Съгласно изготвения Ловностопански план на ТП „ДГС Дупница”, в рамките на Защитена зона BG0002108 „Скрино” се предвижда поддържане на специализирана фуражна база за дивеча (дивечови ниви) в рамките на ЛР ЛД „Върбовниците” и

„Усойка” в размер на 2.6 ha, върху изоставени земеделски земи. Не се предвижда използване на пестициди и минерални торове. Мелиорацията ще се изразява в частично торене с прегоряла суха оборска тор до 30 t/ha - три пъти до приключване на плановия период (края на 2026 г.), което по никакъв начин не би компрометирало предмета и целите за обявяване на защитената зона.

ж) План за дейностите по опазване и защита на горските територии от пожари В таблица №20 е показано разпределението на инвентаризираната площ в зоната по класове на пожарна опасност, от която се вижда, че 2/3 от площта попадат във II-ра степен на пожарен риск. Нови съоръжения не са планирани.

Противопожарните мерки ще се изразяват в превантивни дейности по опазване на горите от пожари и поддържане на съществуващите.

Таблица №20: Разпределение на общинската инвентаризирана площ в Защитена зона BG0002108 „Скрино” по класове на пожарна опасност.

Териториален обхват	Класове на пожарна опасност			Всичко
	I клас висока	II клас средна	III клас ниска
площ, ha	30.3	59.8	6.7	96.8
проценти	31.3	61.8	6.9	100.0

з) План за пашата в горски територии

В таблица №21 са показани подотделите в зоната, на чиято територия не трябва да се допуска паша на домашни животни. Забранената за паша площ е 29.1 ha – 30.1% от общата.

307	и, р, г1, д1	8.7
311	з, л, м, е1, з1, л1, м1, р1	4.3
312	в, г, д, с, т, у, ц	4.9
313	б	0.5
общо:		28.0
Землище c. Каменик
334	ж	1.1

Таблица №21: Разпределение на забранената за паша площ в Защитена зона BG0002108 „Скрино” по землища.

Землище c. Вуково
отдел	подотдели	площ ha
304	к, л, у, я	8.4
305	б	0.7
306	з	0.5
отдел	подотдели	площ ha

4. САНИТАРНО-ОХРАНИТЕЛНИ ЗОНИ (СОЗ). ВОДОДАЙНИ ЗОНИ

В разглеждания район са установени няколко санитарно-охранителни зони по смисъла на Наредба №3 ОТ 16.10.2000 г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРОУЧВАНЕ, ПРОЕКТИРАНЕ, УТВЪРЖДАВАНЕ И ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА САНИТАРНО- ОХРАНИТЕЛНИТЕ ЗОНИ ОКОЛО ВОДОИЗТОЧНИЦИТЕ И СЪОРЪЖЕНИЯТА ЗА ПИТЕЙНО-БИТОВО ВОДОСНАБДЯВАНЕ И ОКОЛО ВОДОИЗТОЧНИЦИТЕ НА

МИНЕРАЛНИ ВОДИ. По-голямата част от тях не са обоначени на терена по изискванията на наредбата, но въпреки това са отбелязани със съответните кодове на таксационните описания и планирането на горскостопанските дейности е съобразено със статута им. На картния материал са отбелязани с подходящи условни знаци и всички каптажи, чешми и други водоизточници, попадащи в горски територии.

4.1. СОЗ ПОЯСИ I

Според чл. 7, ал. 1, т.1. от Наредба №3/16.10.2000 г. най-вътрешният пояс I служи за строга охрана непосредствено около водоизточника и/или съоръжението от човешки дейности, които могат да увредят ползваната вода – подотдел 327 „в”, землище с. Циклово. Не са планирани никакви дейности.

4.2. СОЗ ПОЯСИ II

а) Описание и площ

Според чл. 7, ал. 1, т.2 от Наредба №3/16.10.2000 г. среден пояс II служи за охрана на водоизточника от: замърсяване с химични, биологични, бързо разпадащи се, лесно разградими и силно сорбируеми вещества; дейности, водещи до намаляване на ресурсите на водоизточника и/или проектния дебит на водовземното съоръжение; други дейности, водещи до влошаване качествата на добиваната вода и/или състоянието на водоизточника. В пояси II на СОЗ попадат следните отдели и подотдели собственост на Община Бобошево: 281 е, п1, 316 я, 327 а, 481 у, с обща площ 4,2 ha – таблица №22. В таблица №23 е показано разпределението им по землища.

„ПРИЗМА ИНФО” ЕООД, 2017 г. 41

Таблица №22: Разпределение на общата площ по групи гори и видове подотдели в СОЗ пояси II.

Вид на подотдела	Група гори					отн. дял, %
	игло- листни	шир. вис.	изд. за превр.	ниско- стъбл.	Всичко
	площ, ha
естествен произход 0.4-1.0	-	-	3.7	-	3.7	88.1
склопени култури	0.3	0.2	-	-	0.5	11.9
несклопени култури	-	-	-	-	-	-
естествен произход 0.1-0.3	-	-	-	-	-	-
изредени култури	-	-	-	-	-	-
всичко залесена площ	0.3	0.2	3.7	-	4.2	100.0
незал. дървопр. площ	-	-	-	-	-	-
недървопр. площ	-	-	-	-	-	-
Общо	0.3	0.2	3.7	-	4.2	100.0

Таблица №23: Разпределение на общинските подотдели в СОЗ пояси II по землища.

Землище	Списък подотдели	площ, ha
c. БЛАЖИЕВО	281: п1	0.2
c. ВУКОВО	316: я	0.3
c. ДОБРОВО	481: у	0.4
c. УСОЙКА	281: е	3.0
c. ЦИКЛОВО	327: а	0.3
ВСИЧКО СОЗ II: Община БОБОШЕВО		4.2

б) Планирани мероприятия

В СОЗ пояс II на община Бобошево са планирани гола сеч за тополова култура и пробирка за иглолистна култура от черен бор – таблица №24.

Таблица №24: Списък на сечите в СОЗ пояси II.

отдел	подотдел	стопански клас	вид сеч	площ, ha	ползване по дървесен вид и обем
281	п1	Широколистен В	гола за тополата 100%	0.2	и214, 70 m3
327	а	Черборови култури	пробирка 15%	0.3	чб, 10 70 m3

в) Възобновяване и залесяване

В СОЗ пояс II на община Бобошево са планирани залесявания на площ 0.2 ha, като последващо възобновяване на тополовата култура в подотдел 281 п1. Указаната почвоподготовка е изкопаване на дупки с моторен свредел.

г) Строителство на сгради и пътища

Строителство на сгради не се предвижда. Наличната мрежа от автомобилни пътища е достатъчна за изпълнението на планираните дейности. Ще се извършва текуща поддръжка при необходимост.

д) План за ловностопански дейности

Съгласно Ловностопанският план на ТП „ДГС Дупница”, в общински имоти в СОЗ пояси II не се предвижда провеждане на мероприятия свързани с изграждане на нови или поддържане на съществуващи площи от специализирана фуражна база, както и на съоръжения, обслужващи ловностопанска дейност.

е) План за дейностите по опазване и защита на горските територии от пожари В таблица №25 е показано разпределението на инвентаризираната площ в

зоната по класове на пожарна опасност. Преобладава II-ра степен на пожарен риск. Нови съоръжения не са планирани. Ще се извършват охрана и превантивни дейности по опазване на горите от пожари.

Таблица №53: Разпределение на общинската инвентаризирана площ в СОЗ пояси II по класове на пожарна опасност.

Териториален обхват	Класове на пожарна опасност			Всичко
	I клас висока	II клас средна	III клас ниска
площ, ha	0.3	3.7	0.2	4.2
проценти	7.1	88.1	4.8	100.0

Землище c. Блажиево
281	п1	0.2
Землище c. Вуково
316	я	0.3
Землище c. Доброво
481	у	0.4

ж) План за пашата в горски територии В таблица №26 са показани подотделите в СОЗ пояси II, на чиято територия не трябва да се допуска паша на домашни животни – 0.9 ha.

Таблица №26: Разпределение на забранената за паша общинска площ в СОЗ пояси II по землища.

4.3. СОЗ ПОЯСИ III

а) Описание и площ

Според чл. 7, ал. 1, т. 3 от Наредба №3/16.10.2000 г. външен пояс III служи за охрана на водоизточника от: замърсяване с химични, бавно разпадащи се, трудно разградими, слабо сорбируеми и несорбируеми вещества; дейности, водещи до намаляване на ресурсите на водоизточника и/или проектния дебит на водовземното съоръжение; други дейности, водещи до влошаване качествата на добиваната вода и/или състоянието на водоизточника.

В пояси III на СОЗ попадат общински отдели и подотдели: 272 о, 281 р1, 481 н, с обща площ 3.0 ha – таблица №27.

Таблица №27: Разпределение на площта по групи гори и видове подотдели в СОЗ пояси III.

Вид на подотдела	Група гори					отн. дял, %
	игло- листни	шир. вис.	изд. за превр.	ниско- стъбл.	Всичко
	площ, ha
естествен произход 0.4-1.0	-	-	2.0	-	2.0	66.7
склопени култури	-	1.0	-	-	1.0	33.3
всичко залесена площ	-	1.0	2.0	-	3.0	100.0
незал.дървопр площ.	-	-	-	-	-	-
недървопр. площ	-	-	-	-	-	-
общо	-	1.0	2.0	-	3.0	100.0

В таблица №28 е показано разпределението на подотделите, попадащи пояси II на СОЗ, по землища.

Таблица №28: Разпределение на общинските подотдели в СОЗ пояси III по землища.

Землище	Списък подотдели	площ ha
c. Бадино	272: о	0.6
с. Блажиево	281: р1	1.0
с. Доброво	481: н	1.4
ВСИЧКО СОЗ III: Община БОБОШЕВО		3.0

б) Планирани мероприятия

Планирана е възобновителна гола сеч в подотдел 281 р1, на площ 1.0 ha.

в) Възобновяване и залесяване

В СОЗ пояси III на община Бобошево e планиранo залесяванe с хибридна топола в дупки от моторен свредел след извеждане на гореспоменатата сеч.

г) Строителство на сгради и пътища

Строителство на сгради не се предвижда. Наличната пътна мрежа е достатъчна за изпълнението на планираните дейности. Ще се извършва текуща поддръжка както на носимоспособността, така и на първоначално заложената ширина.

д) План за ловностопански дейности

Съгласно Ловностопанският план на ТП „ДГС Дупница”, в общински имоти в СОЗ пояси III не се предвижда провеждане на мероприятия свързани с изграждане на нови или поддържане на съществуващи площи от специализирана фуражна база, както и на съоръжения, обслужващи ловностопанска дейност.

е) План за дейностите по опазване и защита на горските територии от пожари В таблица №29 е показано разпределението на инвентаризираната площ в

зоната по класове на пожарна опасност, от която се вижда, че преобладаваща е най-ниската степен на пожарен риск. Нови съоръжения не са планирани. Противопожарните мерки ще се изразяват в превантивни дейности по опазване на горите от пожари и поддържане на съществуващите съоръжения.

Таблица №29: Разпределение на общинската инвентаризирана площ в СОЗ пояси III по класове на пожарна опасност.

Териториален обхват	Класове на пожарна опасност			Всичко
	I клас висока	II клас средна	III клас ниска
площ, ha		1.4	1.6	3.0
проценти		46.7	53.3	100.0

ж) План за пашата в горски територии

Забранени за паша са подотдели 281 р1, землище на с. Блажиево и 481 н, землище на с. Доброво.

5. РАСТИТЕЛНИ ВИДОВЕ С ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

6.1. Описание на местоположението на естествените находища на лечебните растения, условията в местообитанията, количеството и състоянието на ресурсите

След проведената инвентаризация и с помощта на литературни източници като Хорологичния атлас на лечебните растения в Република България и Голямата билкова енциклопедия, в района на разглежданите общински имоти са установени значителен брой лечебни растения. Те са съсредоточени основно в поляни, ливади и покрайнини на гори в долния лесорастителен пояс. С изкачване във височина находищата и популациите им намаляват и се срещат единично или групово. Под склопа на гората количеството им също намалява, като за масови могат да се характеризират някои дървесни видове с лечебни свойства в определения лесорастителен пояс. Като райони с концентрация на лечебни растения са идентифицирани местностите „Марковица”, „Борова могила”,

„Митрово дабе”, „Присое”, „Свети Илия” и др.

6.2. Анализ на дейностите за опазване на екосистемите, включващи лечебни растения, за осигуряване на устойчивото им ползване и опазване на ресурсите По време на инвентаризацията не бяха установени съществени отрицателни

влияния върху лечебните растения. Като общо действащи фактори върху популациите им са общото засушаване, обрастването с храсти и дървесни видове на ливадите и поляните, паленето на стърнища, неправилното им събиране, изместването им от рудерални видове и замърсяване на околната среда с битови отпадъци. Тези фактори са по-скоро потенциални и се предлага да бъдат обект на наблюдение и контролиране, за да не бъдат допускани, с цел опазване на видовото разнообразие, находища и популации на лечебните растения.

6.3. Приоритетни мерки за опазване на ресурсите и разнообразието на лечебните растения, включително на редки или застрашени от изчезване видове

Като цяло не са необходими приоритетни мерки за опазване на лечебните растения, ако се спазват всички законови разпоредби от ЗЛР.

Общо правило за всеки ползвател на лечебни растения е, че трябва да се опазват от увреждане и унищожение естествените им находища с цел осигуряване на устойчивото им ползване като част от естествения растителен генетичен фонд със сегашна или бъдеща ценност. Опазването включва поддържането и съхраняването на екосистемите, съдържащи лечебни растения, на естествените им местообитания, както и поддържането и възстановяването на жизнеспособни популации от видове лечебни растеня.

6.4. Избор и регламент на територии, които не са защитени, но изискват подходящо управление с цел устойчиво ползване на лечебните растения в тях След направената инвентаризация не са установени територии, които не са защитени, но да изискват специално управление с цел устойчиво ползване на лечебните растения.

6.5. Предложения за разработване на местни нормативни актове за начините на земеползване съобразно изискванията на нормативните актове и плановите документи от по-висока степен

Не са налага разработването на местни нормативни актове за начините на земеползване. При събиране на диворастящи лечебни растения със стопанска цел трябва да се спазват допустимите количества, които ежегодно се определят със Заповед на Министъра на околната среда и водите.

Контролната дейност при ползването на лечебните растения се извършва от РИОСВ-Перник, РДГ-Кюстендил, съвместно с областния управител и кметовете на общини.,На основание чл. 50, ал. 4 от Закона за лечебните растения. В таблица

№30 са разгледани разпространените в района диворастящи растителни видове с лечебни свойства, включени в Приложение №1 от ЗЛР. Отбелязани са видовете, забранени за събиране, освен за лични нужди, както и тези с ограничение за събиране, в зависимост от ежегодната квото за всяка област от страната. При събиране на диворастящи лечебни растения със стопанска цел, да се спазват допустимите количества, ежегодно определяни със Заповед на Министъра на МОСВ, на основание чл.10, ал. 1, 2 и 3 от ЗЛР.

Таблица №30: Диворастящи растителни видове с лечебни свойства – статут, срещаемост, мерки по опазване, възможности за добиване.

Лечебни растения		Среща- ,емост	Добив	Мерки по опазване	Статут на вида
Българско наименование	Латинско наименование				Често срещан	Нормално срещан	Рядък	Вид по специален режим на опазване и ползване на основание чл. 10 от ЗЛР
Азмацуг	Anthriscus cerefolium (L.) Hoffm.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-	-
Ацинос полски	Acinos arvensis (Lam.) Dandy	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-	-
Безсмъртниче обикновено	Xeranthemum annuum L.	На петна	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-	-
Белоочица виолетова	Buglossoidespurpurocaeruleа(L.)Lohnst.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-	-
Благун	Quercus frainetto Ten.	Масиви	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-	-
Бор бял	Pinus sylvestris L.	Масиви,култури	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-	-
Боровинка червена	Vaccinium vitis-idaea L.	На петна	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-	-
Боровинка черна	Vaccinium myrtillus L.	На петна	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-	-
Бреза обикновена	Betula pendula Roth.	Единично	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-	-
Брей обикновен	Tamus communis L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-	-
Брекиня	Sorbus torinalis (L.) Crantz.	Единично	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-	-
Бръшлян	Hedera helix L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-	-
Бряст полски	Ulmus minor Mill.	Единично	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-	-
Бук обикновен	Fagus sylvatica L.	Масиви	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-	-
Бъзак	Sambucus ebulus L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-	-
Бъз черен	Sambucus nigra L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-	-
Великденче лечебно	Veronica officinalis L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-	-
Великденче плоскосеменно	Veronica chamaedrys L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-	-
Ветрогон полски	Eryngium campestre L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-	-
Винцетоксикум лечебен	Vincetoxicum hirundinaria Medic	На петна	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-	-
Вранско око	Paris quadrifolia L.	Единично	ПН	Указаните в ПСП	-	-	+	-
Вратига	Tanacetum vulgare L.	На петна	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-	-
Вълча ябълка обикновена	Aristolochia clematitis L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-	-
Върба бяла	Salix alba L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-	-
Върбинка лечебна	Verbena officinalis L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-	-
Габър обикновен	Carpinus betulus L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-	-
Гергевка	Cruciata laevipes Opiz.	На петна	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-	-
Глог червен	Crataegus monogyna Jacq.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-	-
Глухарче обикновено	Taraxacum officinale Web.	На петна	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-	-
Глушина едроцветна	Vicia grandiflora Scop.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-	-
Глушина посевна	Vicia sativa L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-	-
Глушина птича	Vicia cracca L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-	-
Горва луковична	Cardamine bulbifera (L.) Crantz.	На петна	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-	-
Гълъбови очички	Hepatica nobilis Mill.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	-	+	-
Дебрянка европейска	Sanicula europaea L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-	-
Девесил сибирски	Heracleum sibiricum L.	На петна	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-	-
Детелина ливадна	Trifolium pratense L.	На петна	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-	-
Детелина пълзяща	Trifolium repens L.	На петна	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-	-
Динка дребна	Sanguisorba minor Scop.	На петна	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-	-
Драка	Paliurus spina-christi L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-	-
Дрян обикновен	Cornus mas L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-	-
Дяволска уста обикновена	Leonurus cardiaca L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-	-
Елша черна	Alnus glutinosa (L.) Gaertn.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-	-
Еньовче ароматно	Galium odoratum (L.) Scop.	На групи	О	Определяне на год. квоти	-	+	-	+
Еньовче същинско	Galium verum L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-	-

Лечебни растения		Среща- ,емост	Добив	Мерки по опазване	Статут на вида
Българско наименование	Латинско наименование				Често срещан	Нормално срещан	Рядък	Вид по специален режим на опазване и ползване на основание чл. 10 от ЗЛР
Женска папрат обикн.	Athyrium filix-femina (L.) Roth.	Единично	ПН	Указаните в ПСП	-	-	+	-
Живовлек голям	Plantago major L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-	-
Живовлек ланцетовиден	Plantago lanceolata L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-	-
Живовлек среден	Plantago media L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-	-
Жълтуга висока	Genista tinctoria L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-	-
Жълтурче	Ranunculus ficaria L.	На петна	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-	-
Зайча сянка лечебна	Asparagus officinalis L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	-	+	-
Зайчина пъстра	Coronilla varia L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-	-
Залист бодлив	Ruscus aculeatus L.	На групи	З	Забрана за събиране	-	+	-	+
Зановец космат	Chamaecytisus hirsutus (L.) Link.	На петна	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-	-
Звездан обикновен	Lotus corniculatus L.	На петна	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-	-
Звездица средна	Stellaria media (L.) Vill.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-	-
Звъника , жълт кантарион	Hypericum perforatum L.	На петна	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-	-
Здравец зловонен	Geranium robertianum L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-	-
Здравец кървавочервен	Geranium sanguineum L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-	-
Здравец обикновен	Geranium macrorrhizum L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-	-
Златиста папрат	Ceterach officinarum DC.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-	-
Змийско мляко	Chelidonium majus L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-	-
Змиярник петнист	Arum maculatum L.	Единично	ПН	Указаните в ПСП	-	-	+	-
Ива	Salix caprea L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-	-
Иглика лечебна	Primula veris L.	На групи	О	Определяне на год. квоти	-	+	-	+
Изтравниче обикновено	Asplenium trichomanes L.	На групи	З	Забрана за събиране	-	+	-	+
Какула горска	Salvia nemorosa L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-	-
Какула жълта	Salvia glutinosa L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-	-
Калина	Viburnum opulus L.	Единично	ПН	Указаните в ПСП	-	-	+	-
Камшик лечебен	Agrimonia eupatoria L.	На петна	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-	-
Киселец	Rumex acetosa L.	На петна	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-	-
Киселица	Malus sylvestris Mill.	Единично	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-	-
Киселиче обикновено	Oxalis acetosella L.	На петна	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-	-
Ким обикновен	Carum carvi L.	На петна	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-	-
Козя брада	Rumex acetosella L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-	-
Кокошка	Isopyrum thalictroides L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-	-
Комунига лечебна	Melilotus officinalis (L.) Pal.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-	-
Крем петров	Lilium martagon L.	Единично	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-	-
Кукуряк миризлив	Helleborus odorus W. et K.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-	-
Къпина полска	Rubus caesius L.	На петна	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-	-
Лайка езичестоцветна	Chamomillasuaveolens (Pursh.) Rydb.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-	-
Лепка	Galium aparine L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-	-
Леска обикновена	Corylus avellana L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-	-
Липа дребнолистна	Tilia cordata Mill.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-	-
Липа едролистна	Tilia platyphyllos Scop.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-	-
Липа сребролистна	Tilia tomentosa Moench.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-	-
Лисичина грудеста	Corydalis bulbosa (L.) DC.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-	-
Лисичина плътногрудеста	Corydalis solida (L.)Swartz.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-	-
Лопатка многогодишна	Lunaria rediviva L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-	-
Лопен финикийски	Verbascum phoeniceum L.	На петна	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-	-
Лук мечи	Allium ursinum L.	На петна	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-	-
Луличка обикновена	Linaria vulgaris Mill.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-	-
Малина	Rubus idaeus L.	На петна	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-	-
Маргаритка обикновена	Leucanthemum vulgare Lam.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-		-
Маслинка обикновена	Ligustrum vulgare L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-		-
Мащерка	Thymus spp.	На петна	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-		-
Медуница лечебна	Pulmonaria officinalis L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-		-
Мента обикновена	Mentha spicata L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-		-
Мехунка	Physalis alkekengi L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-		-
Миризливка обикновена	Anthoxanthum odoratum L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-		-
Миши уши	Hieracium pilosella L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-		-
Млечка горска	Euphorbia amygdaloides L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-		-
Млечка обикновена	Euphorbia cyparissias Host.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-		-
Момкова сълза лечебна	Polygonatum odoratum (Mill.) Druce	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-		-
Момина сълза	Convallaria majalis L.	На групи	З	Забрана за събиране	-	-	+		+
Мурава кръглолистна	Pyrola rotundifolia L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-		-
Мъждрян	Fraxinus ornus L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-		-

Лечебни растения		Среща- ,емост	Добив	Мерки по опазване	Статут на вида
Българско наименование	Латинско наименование				Често срещан	Нормално срещан	Рядък	Вид по специален режим на опазване и ползване на основание чл. 10 от ЗЛР
Мъжка папрат	Dryopteris filix-mas (L.) Schott.	Единично	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-		-
Мъртва коприва червена	Lamium purpureum L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-		-
Наваличе	Orthilia secunda (L.) House	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-		-
Напръстник вълнест	Digitalis lanata Ehrh.	Единично	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-		-
Напръстник едроцветен	Digitalis grandiflora Mill.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-		-
Овчарска торбичка обикн.	Capsella bursa-pastoris (L.)Medic.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-		-
Омайниче градско	Geum urbanum L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-		-
Орехче ливадно	Filipendula vulgaris Moench.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-		-
Орлова папрат	Pteridium aquilinum (L.) Kuhn.	На петна	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-		-
Офика	Sorbus aucuparia L.	Единично	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-		-
Пелин обикновен	Artemisia vulgaris L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-		-
Повет обикновен	Clematis vitalba L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-		-
Поветица обикновена	Convolvulus arvensis L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-		-
Подбел	Tussilago farfara L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-		-
Подрумиче жълто	Anthemis tinctoria L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-		-
Подъбиче обикновено	Teucrium chamaedrys L.	На петна	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-		-
Пришница	Prunella vulgaris L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-		-
Прозорче сребролистно	Potentilla argentea L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-		-
Равнец струмски	Achillea clypeolata Sm.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-		-
Равнец хилядолистен	Achillea millefolium gr.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-		-
Ранилист лечебен	Betonica officinalis L.	На групи	О	Определяне на год. квоти	-	+	-		+
Риган обикновен	Origanum vulgare L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-		-
Росопас лечебен	Fumaria officinalis L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-		-
Свиларка	Lychnis coronaria (L.) Desr.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-		-
Секирче пролетно	Lathyrus vernus (L.) Bernh.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-		-
Секирче черно	Lathyrus niger (L.) Bernh.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-		-
Синчец обикновен	Scilla bifolia L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-		-
Синя жлъчка грапавоплодна	Cichorium intybus L.	Единично	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-		-
Сладка папрат обикновена	Polypodium vulgare L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-		-
Слез горски	Malva sylvestris L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-		-
Смрадлика	Cotinus coggygria Scop.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-		-
Смърч обикновен	Picea abies (L.) Karst.	Масиви	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-		-
Старо биле	Atropa belladonna L.	Единично	О	Определяне на год. квоти	-	-	+		+
Сълзица средна	Briza media L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-		-
Съсънка бяла	Anemone nemorosa L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-		-
Съсънка лютиковидна	Anemone ranunculoides L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-		-
Теменуга миризлива	Viola odorata L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-		-
Теменуга трицветна	Viola tricolor L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-		-
Трепетлика	Populus tremula L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-		-
Трънка	Prunus spinosa L.	На петна	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-		-
Хвощ полски	Equisetum arvense L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-		-
Часовниче цикутово	Erodium cicutarium (L.) L'Her.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-		-
Чашкодрян брадавичест	Euonymus verrucosus Scop.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-		-
Чашкодрян европейски	Euonymus europaeus L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-		-
Черновръх обикновен	Clinopodium vulgare L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-		-
Ягода горска	Fragaria vesca L.	На групи	ПН	Указаните в ПСП	+	-	-		-
Ясен планински	Fraxinus excelsior L.	Единично	ПН	Указаните в ПСП	-	+	-		-
Легенда:	ПСП	Позволително за странични ползвания
	З	Забранен за събиране, само за лични нужди
	ПН	Производствени нужди
	О	Ограничение за събиране

6. УПРАВЛЕНИЕ И ОПАЗВАНЕ НА ГОРСКИТЕ ТЕРИТОРИИ

Управлението на горските територии – общинска собственост ще се извършва съгласно разпоредбите на чл.181 и чл. 182 от Закона за горите. При изпълнение на разчетите на Горскостопанския план, както и текущите дейности по охрана и контрол ще се спазват разпоредбите на Наредба №1/30.01.2012 г. (обн. ДВ. бр. 11/07.02.2012 г.) за контрола и опазването на горските територии, издадена от МЗХ и МВР.

7. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ

Горскостопанският план на горите и земите в горски територии, собственост на община Бобошево, плана за дейностите по опазване от пожари и разработката за защитените територии са изготвени от

„Призма Инфо” ЕООД, гр. София,

Управител: инж. Божидар Стойков, Ръководител проекти: инж. Веселин Маринков.

Използвани са данните от инвентаризацията на ТП „ДГС Дупница”.

Обработката им е извършена с помощта на следните софтуерни продукти:

⮚ графични данни: DitaWin, MkadWin, ArcGIS, QGIS, AutoCad;

⮚ атрибутна информация: Forest Analysis and Planning, v.2.2.3.16;

⮚ текстови файлове: LibreOffice 4.4.0

Горскостопанският план има срок на действие 10 (десет) години, считано от датата на утвърждаването му от директора на РДГ Кюстендил.