ДОКЛАД I

АДФИ	Агенция за държавна финансова инспекция
АМС	Администрация на Министерски съвет
АОП	Агенция за обществени поръчки
АФКОС	Дирекция „Защита на финансовите интереси на Европейския съюз“
ВСС	Висш съдебен съвет
ГД	Годишен доклад (на ОПДУ)
ДАЕУ	Държавна агенция „Електронно управление“
ДЗЗД	Дружество по закона за задълженията и договорите
ЕС	Европейски съюз
XXXX	Европейски структурни и инвестиционни фондове
ЕСФ	Европейски социален фонд
ЗОП	Закон за обществените поръчки
ЗУСЕСИФ	Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове
ЗУСЕФСУ	Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
ЗЮЛНЦ	Закона за юридическите лица с нестопанска цел
ИА СОСЕЗФ	Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове“
ИВСС	Инспекторат към Висшия съдебен съвет
ИСУН	Информационна система за управление и наблюдение
КН	Комитет за наблюдение
МВР	Министерство на вътрешните работи
МЕУ	Министерство на електронното управление
МОН	Министерство на образованието и науката
МП	Министерство на правосъдието
МФ	Министерство на финансите
НИП	Национален институт на правосъдието

НПК	Наказателно-процесуален кодекс
НПО	Неправителствена организация
НС	Народно събрание
НСИ	Национален статистически институт
НСОРБ	Национално сдружение на общините в Република България
ОИЦ	Областен информационен център
ОО	Одитен орган
ОП	Оперативна програма
ОПДУ	Оперативна програма „Добро управление“
ОСЕС	Одит на средствата от ЕС
ПО	Приоритетна ос
СИП	Социално-икономическите партньори
СО	Сертифициращ орган
СП	Споразумение за партньорство
ТС	Техническа спецификация
УО	Управляващ орган
XXX	Xxxxxxxx частен облак
ЦКЗ	Централното координационно звено
EVALSED	Насоки на Европейската комисия за оценка на социално- икономическото развитие

4. ВЪВЕДЕНИЕ

Настоящият доклад е изготвен съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Договор № МС-166/ 21.11.2022 г. с предмет „Оценка на ефективността, ефикасността и въздействието от инвестициите, извършени по Оперативна програма „Добро управление“ (ОПДУ)“, сключен между Администрацията на Министерския съвет в качеството му на Възложител и ДЗЗД „ГФК-2016“ в качеството му на Изпълнител.

В техническата спецификация – Приложение 1 към договора за обществена поръчка, Възложителят е дефинирал целта на поръчката, а именно да бъде извършен независим анализ, на базата на който да се направи оценка на ефективността, ефикасността и въздействието от инвестициите, извършени по ОПДУ в периода от 19 февруари 2015 г1. до 31 юли 2022 г., и потенциалния ефект на мерките, които са в процес на изпълнение, като се:

1. Оцени ефективността, ефикасността и въздействието от инвестициите по ОПДУ, свързани с:

- развитие на е-управление и подобряване на административното обслужване по ПО1 на ОПДУ;

- административната реформа и обученията в администрацията по ПО2;

- съдебната реформа, е-правосъдие и обученията в съдебната система по ПО 3;

- развитие на гражданския контрол върху администрацията и съдебната система и на гражданското участие по ПО2 и ПО3;

- развитие на системата за управление и контрол на XXXX по ПО4 и ПО5.

2. Да се изведат конкретни препоръки и да се формулират мерки и показатели в сферата на е-управление и дигиталната трансформация, за подобряване на системата за управление и контрол на фондовете в България, за повишаване на ангажираността на организациите на гражданското общество (неправителствени организации и социално-икономически партньори) в процеса на подготовка, изпълнение и оценка на програмите от Споразумението за партньорство 2021- 2027 през програмен период 2021-2027 г.

В обхвата на оценката попадат инвестициите по ОПДУ, извършени в периода от 19 февруари 2015 г до 31 юли 2022 г., и потенциалния ефект от мерките, които са в процес на изпълнение. На Встъпителната среща, проведена на 22.11.2022 г., беше договорено, че оценката ще бъде изготвена с актуални данни към датата на извършването й.

ОПДУ е инструмент в подкрепа на реализирането на националните мерки за административната и съдебна реформа, за развитие на електронно управление, вкл. –е-

1 Датата на одобрение на ОПДУ от ЕК.

правосъдие, както и за осигуряване на функционирането на националните хоризонтални звена, отговорни за управление и контрола на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (XXXX). ОПДУ е съфинансирана от Европейския социален фонд и от националния бюджет на Република България. Общият бюджет на програмата е 000 000 000 евро.

Мерките, планирани в ОПДУ, са обединени в пет2 приоритетни оси: ПО 1: Административно обслужване и е-управление;

ПО 2: Ефективно и професионално управление в партньорство с гражданското общество и бизнеса;

ПО 3: Прозрачна и ефективна съдебна система;

ПО 4: Техническа помощ за управлението на XXXX; ПО 5: Техническа помощ.

Първите три приоритетни оси са в изпълнение на Тематична цел № 11 „Засилване на институционалния капацитет на публичните органи и заинтересовани страни и ефикасна публична администрация“, Инвестиционен приоритет № 1 „Инвестиции в институционален капацитет и в ефикасността на публичните администрации и публичните услуги на национално, регионално и местно равнище с цел осъществяването на реформи и постигането на по-добро регулиране и добро управление“ от Регламент (ЕС) № 1304/20133. ПО4 и ПО5 са приоритетни оси за техническа помощ.

Специфичните цели на всяка приоритетна ос са:

ПО1

1. Намаляване на административната и регулаторна тежест за гражданите и бизнеса и въвеждане на принципите на „епизоди от живота“ и „бизнес събития“;

2. Увеличаване на достъпните за гражданите и бизнеса услуги, предоставяни по електронен път.

ПО2

1. Увеличаване на броя на администрациите, прилагащи механизми за организационно развитие и управление ориентирано към резултатите;

2. Подобряване на специализираните знания и умения на служителите в администрацията и развитие на механизми за кариерно развитие;

2 В ОП Добро управление 2014-2020 – с четвърто изменение от 05.10.2022 г. е добавена нова приоритетна ос 6, която не е предмет на настоящия анализ и оценка.

3 Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Съвета

	3. Увеличаване на гражданското участие в процеса на формиране и контрол на изпълнението на политики.
ПО3	1. Увеличаване на прозрачността и ускоряване на правораздаването чрез реформа в структурата, процедурите и организацията на съдебната система; 2. Подобряване на достъпността и прозрачността на съдебната система чрез въвеждане на е-правосъдие; 3. Разширяване обхвата и подобряване на качеството на обученията в съдебната система.
ПО4	1. Подкрепа на хоризонталните структури, отговорни за управлението и изпълнението на XXXX; 2. Осигуряване на ефективно функциониране на ИСУН 2020; 3. Подобряване на информираността на обществото за възможностите и резултатите от XXXX в България, както и подобряване капацитета на бенефициентите.
ПО5	1. Ефективно и ефикасно управление на ОПДУ; 2. Повишаване капацитета и информираността на бенефициентите по ОП.

Настоящият доклад 1 е изготвен в съответствие със заложените в техническата спецификация изисквания на Възложителя, като са следвани изискванията за минимално съдържание на доклада. Докладът се фокусира върху формулираните в Техническата спецификация изследователски задачи 2 и 3.

5. ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ЗАДАЧИ И ОЦЕНИТЕЛНИ ВЪПРОСИ

Възложителят е определил три задачи, които Изпълнителят следва да изпълни за целите на оценката. За всяка от задачите са формулирани минимален набор от оценителни въпроси, на които следва да бъде отговорено, за да се направи оценка на ефективността, ефикасността и въздействието от инвестициите, извършени по ОПДУ. Настоящият доклад отразява цялата работа съобразно описанието на обхвата на Оценката по т. 3.1. и задачи 2 и 3 от Техническото задание.

Формулировката на задачите за оценка, както и оценителните въпроси са включени в текста по-долу:

Задача 2: Анализ и оценка на ефективността, ефикасността и въздействието от извършените инвестиции по ПО2 и ПО3 за повишаване на гражданското участие и засилване на гражданския контрол върху дейността на администрацията и съдебната система, в т.ч. формулиране на конкретни препоръки, мерки и показатели за повишаване на ангажираността на организациите на гражданското общество (неправителствени организации и социално-икономически партньори) в процеса на подготовка, изпълнение и оценка на програмите от Споразумението за партньорство 2021-2027.

Оценителните въпроси в обхвата на Задача 2 са:

2.1. Каква е ефективността на инвестициите за повишаване на гражданското участие и засилване на гражданския контрол върху дейността на администрацията и съдебната система?

2.2. Каква е ефикасността на инвестициите за повишаване на гражданското участие и засилване на гражданския контрол върху дейността на администрацията и съдебната система, разглеждана като съотношение между вложените ресурси и постигнатите резултати?

2.3. Реалистични ли са заложените цели? Каква е разликата между очакваните и постигнатите реални резултати?

2.4. Какъв е приносът на подкрепата от ОПДУ за повишаване на гражданското участие и засилване на гражданския контрол върху дейността на администрацията и съдебната система?

2.5. Настъпили ли са промени след извършване на инвестициите по ПО2 и ПО3 в:

2.5.1 Гражданския контрол върху дейността на администрацията и на съдебната система?

2.5.2 Гражданското участие в процесите на формулиране, изпълнение и мониторинг на политики и законодателство в администрацията и x

съдебната система, както и при популяризиране на алтернативните методи за решаване на правни спорове?

2.5.3 Начина, по който администрацията адресира предложенията на организациите на гражданското общество при формулирането, изпълнението и мониторинга на политики и законодателство?

2.5.4 Начина, по който отговорните институции и органи реализират реформите в съдебната система и използването на алтернативни методи за решаване на правни спорове?

2.5.5 Кои/ каква част от промените се дължат на подкрепата по ОПДУ?

2.6. Какво е въздействието върху заинтересованите страни/целевите групи?

2.7. Кои са идентифицираните непланирани ефекти (положителни и отрицателни) от интервенциите?

По Задача 2 Изпълнителят ще отговори и на следните допълнителни въпроси:

2.8. Постигнатите резултати гарантират ли устойчивост по отношение повишаване на гражданското участие и засилване на гражданския контрол върху дейността на администрацията и съдебната система?

2.9. Взети ли са предвид от администрацията и съдебната система препоръките и заключенията направени от представителите на гражданското общество в докладите и анализите, финансирани по ОПДУ?

Съответно изследователска задача 3 е формулирана както следва:

Задача 3: Анализ и оценка на ефективността, ефикасността и въздействието на инвестициите по ПО4 и ПО5, в т.ч. формулиране на конкретни препоръки, мерки и показатели за подобряване на системата за управление и контрол на фондовете в България за програмен период 2021-2027 г. Оценителните въпроси в обхвата на тази задача са:

3.1. Каква е ефективността на извършените инвестиции? Постигнати ли са планираните резултати и до каква степен инвестициите са допринесли за постигането им?

3.2. Каква е ефикасността на инвестициите, разглеждана като съотношение между вложените ресурси и постигнатите резултати?

3.3. Реалистични ли са заложените цели? Каква е разликата между планираните и постигнатите реални резултати?

3.4. Каква е промяната преди и след инвестициите по ПО? Каква част от изменението се дължи на подкрепата по ОПДУ?

3.5. Какво е въздействието от реализацията на всеки от двата приоритета на програмата? Какви механизми са допринесли за постигане на въздействие? Какви са факторите за липса на въздействие?

3.6. Какво е въздействието върху заинтересованите страни и целевите групи?

3.7. Какво е въздействието върху изпълнението на хоризонталните принципи? По Задача 3 Изпълнителят ще отговори и на следния допълнителен въпрос:

3.8. Допринесли ли са средствата от техническата помощ за укрепване на

капацитета на съответните конкретни бенефициенти?

При извършване на оценката следва да се вземат предвид следните оценителни критерии:

• Релевантност – степен на взаимовръзка между нуждите и проблемите в обществото и целите на инвестициите по програмата;

• Ефективност – степен на постигане на целите, определени на програмно ниво (постигане на заложените индикатори за резултат и изпълнение);

• Ефикасност – до каква степен постигнатите резултати/промяната съответстват на направените разходи;

• Съгласуваност – съответствие на дейностите, реализирани чрез програмата, към националните и европейските политики;

• Въздействие – въздействие на програмата върху заинтересованите страни;

• Устойчивост – определяне на устойчивостта на постигнатите резултати от проектите след приключване на финансирането по програмата;

• Приложимост на помощта – анализ на целите на програмата и тяхната адекватност по отношение на промените в социален, икономически и политически аспект по време на програмния период;

• Добавена стойност на Европейския съюз – промени, които доказано могат да се приемат като резултат на намесата на ЕС, над това, което би могло разумно да се очаква от националните действия на държавите-членки. Добавената стойност може да бъде демонстрирана, като се покаже ролята на финансирането от ЕС за дейности, които иначе не биха се случили, които се случват в по-голям мащаб или които се случват по-рано, отколкото биха се случили.

6. МЕТОДОЛОГИЯ

Оценката на ефективността, ефикасността и въздействието от инвестициите, извършени по ОПДУ, поставя редица ключови въпроси, с които Изпълнителят планира да се съобрази. При избора на методите за оценка са взети предвид големия брой администрации - бенефициенти и заинтересовани страни, които трябва да бъдат оценени и анализирани и броят изпълнени проекти. Това предполага добре подбрани методи и инструменти за набиране на информация и анализ, които покриват обхвата на оценка и в същото време ангажират в достатъчно малка степен служителите в тези структури, поради голямата им натовареност.

Подходящи при избора на методология за оценката са и препоръките, базирани на добри практики4 на ръководството EVALSED за използване на методи и инструменти за оценка, които включват следните основни насоки:

• Изборът на методи и инструменти следва директно от въпросите, на които трябва да се отговори;

• Повечето методи и инструменти имат силни и слаби страни, които трябва да бъдат взети предвид. Трябва да се прилагат различни методи и инструменти за да се осигури добро качество на анализите и надеждност на резултатите;

• Важно е да се направи разлика между методите и инструментите за събиране на данни, за анализ на данни и за представяне на резултатите. Необосновано е използването на много сложни методи за събиране на данни, които след това да бъдат опростено анализирани;

• Данните не съществуват просто така, те трябва да бъдат събрани. Поради това трябва да е ясно откъде идват данните и какви допускания са направени, за да бъдат събрани и обработени те. Качеството на изводите и заключенията ще зависи от качеството и характеристиките на данните, които са използвани, за да се стигне до тях.

При извършване на услугата Изпълнителят също прилага подход на триангулация чрез използването на различни първични и вторични източници на информация и използването както на качествени, така и на количествени методи за събиране и анализ на данни. За целите на настоящата оценка са използвани следните типове:

• Триангулация на методите за събиране на информация.

• Триангулация на методите за анализ.

• Триангулация на източниците на информация (заинтересованите страни)

• Триангулация на анализаторите. Следва описание на методите на оценка.

4 xxxx://xx.xxxxxx.xx/xxxxxxxx_xxxxxx/xxxxxxx/xxxxxxxx/xxxxxxxxxx/xxxxxxx/xxxxx/xxxxxxx_xxxxxxxxxx/xxxxx_xx.xxx, текстът не е цитат, а е редактиран

Методи за събиране на информация и данни

За целите на оценката са използвани следните методи за събиране на данни:

- Кабинетно проучване - анализ на документи и релевантни източници на информация, в т.ч. официални, публично достъпни данни, данни на Възложителя, административни данни, социално икономически данни, индикатори за мониторинг, анализ на информация от вече извършени оценки, касаещи ОПДУ;

- Качествени методи – фокус групи, дълбочинни интервюта, изследване на случаи (case studies);

- Количествени методи – провеждане на стандартизирани анкетни проучвания.

Методът „Кабинетно проучване“ е началната фаза на всеки от отделните оценъчни процеси. С помощта на Възложителя беше събрана, анализирана и индексирана цялата налична документация, свързана с протичането, наблюдението и оценката. Бяха изследвани европейски и национални стратегически и нормативи документи, имащи отношение към инвестициите, извършени по ОПДУ, европейски и национални стратегически и нормативни документи, регулиращи управлението на европейските фондове, насоки на ЕК и други документи за осъществяване на оценки на програми и проекти, административни и отчетни документи, включително отчети по изпълнението на процедурите и данни от ИСУН 2020, доклади относно изпълнение на програмата и доклади от предходни оценки. Използваните документи са представени в Приложение

№ 1 към настоящия доклад.

Качествените методи, които бяха използвани са: фокус група, дълбочинни интервюта и казуси. Фокус групите бяха използвани като форум за изказване на индивидуални мнения и оценки, за обсъждане на спорни интереси между участниците, както и за определяне на потенциалните полета на съвместно действие. С получените данни от проведените фокус групи на последващ етап се осъществи и кръстосана проверка (cross-check) на информацията, която е била събрана посредством други методи за анализ. Фокус групите бяха проведени като беше използван сценарий/ръководство за провеждане на фокус групи, представени с Встъпителния доклад и одобрени от Възложителя.

Дълбочинните интервюта, провеждани с помощта на предварително изготвени ръководства/сценарии за интервюта, които бяха представени с Встъпителния доклад, бяха проведени с ключови заинтересовани страни. В обхвата на Задачи 2 и 3 бяха проведени интервюта с представители на УО на ОПДУ, с ключови заинтересовани страни, бенефициенти.

Количествените методи, които бяха използвани, включиха стандартизирано анкетно проучване. В обхвата на задачи 2 и 3 бяха проведени количествено изследване с бенефициенти по конкретните процедури попадащи в обхвата на Задача 2 (ПО 2 и 3) и

количествено изследване с бенефициенти по процедури, попадащи в обхвата на Задача 3 (ПО 4 и ПО 5). Беше проведено изчерпателно изследване – анкетата беше изпратена до всички бенефициенти по проекти включени в обхвата на оценката по отделните задачи. Отчитайки типа на бенефициентите, Изпълнителят проведе проучването онлайн с програмирани въпросници, за да бъдат по-пълно обхванати всички бенефициенти. Проучването беше анонимно, получените отговори се съхраняват и натрупват автоматично.

Получените данни от проучването бяха подложени на статистически анализ и използвани при отговор на оценителните въпроси.

В следващата таблица са представени обобщени данни за проведените проучвания във връзка с изпълнение на Задачи 2 и 3, включени в настоящия доклад.

Таблица 1 Обобщени данни от приложената методология в рамките на оценката по задачи 2 и 3

Проведени количествени и качествени изследвания
	Брой
Проведени дълбочинни интервюта – ПО 2 и ПО 3*	16
Проведени дълбочинни интервюта – ПО 4 и ПО 5**	13
Проведена фокус група***	1
Проведено анкетно проучване в рамките на Задача 2
	Брой
Общ брой участвали в анкетното проучване бенефициенти по ПО 2 и ПО 3	238
Бенефициенти, изпълнявали проекти по BG05SFOP001-2.009 и BG05SFOP001-2.025, участвали в анкетното проучване (ПО 2)	207
Бенефициенти, изпълнявали проекти по BG05SFOP001-3.003, участвали в анкетното проучване (ПО 3)	31
Проведено анкетно проучване в рамките на Задача 3
	Брой
Бенефициенти ПО 4 (общ брой участвали в анкетното проучване)	24

*По ПО 2 и ПО3 са проведени дълбочинни интервюта с НПО, изпълнявали проекти по ПО 2 и ПО 3 (вкл. партньорите им по ПО 2 от местна и централна власт); интервюта със заинтересовани страни вкл. и с представители на НПО, които не са изпълнявали

проекти по ОПДУ; заинтересовани страни, работещи в различни сфери на съдебната система (вкл. адвокатура, съд, ВСС) в контекста на оценка на развитието на гражданския контрол върху администрацията и съдебната система и на гражданското участие – 15 бр.; дълбочинно интервю с представители на УО.

**По ПО 4 и ПО 5 са проведени дълбочинни интервюта с представители на НСОРБ – 1 бр.; дълбочинни интервюта с представители на ОИЦ – 10 бр.; дълбочинни интервю с представители на Одитния орган по XXXX – 1 бр.; дълбочинно интервю с представители на УО.

***Фокус група с представители на ЦКЗ.

Методи за анализ на събраните данни

Методите, които бяха използвани за аналитичните дейности се базират на подхода за оценка, базирана на теория на промяната. Бяха използвани следните методи:

Методи, техники и инструменти за анализ на събраните данни включват:

• Анализ на логиката на интервенция;

• Оценка на изпълнението и степента на постигане на целите;

• Анализ на индикатори;

• Анализ на удовлетворяване на нуждите и очакванията на заинтересованите страни и целеви групи;

• Теоретична оценка на въздействието;

• Анализ на причинно-следствените връзки;

• Анализ на приноса;

• Оценка на ефективността;

• Оценка на ефикасността;

• Анализ разходи-ефикасност;

• Анализ на непланираните ефекти;

• Анализ на несъответствията (Gap анализ);

• Качествен анализ;

• Сравнителен анализ;

• Социално-икономически анализ;

• Експертна оценка;

• Аналитико-описателен метод;

• Метод на триангулацията;

• Статистически изследвания за оценка на въздействието на факторите, влияещи върху изпълнението на програмата;

В Приложение № 2 е представена матрицата за извършване на оценката, в която са видни връзката между оценъчните въпроси по отделните задачи, методите за набиране и анализ на информацията за отговор на всеки оценителен въпрос и потенциалните респонденти.

7. ОЦЕНКА ПО ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ЗАДАЧА 2

Тази задача е насочена към изследване на постигнатото от процедурите по двете приоритетни оси, които са насочени към повишаване на гражданското участие и контрол върху дейността на администрацията (ПО 2) и контрол върху реформата в съдебната система (ПО 3) като се изследват ефективността, ефикасността на инвестициите и приноса им за повишаване на гражданската активност.

В изложението по-долу следват отговорите на оценителните въпроси.

Предмет на анализа по изследователска задача 2 са извършените инвестиции по приоритетни оси 2 и 3 за повишаване на гражданското участие и засилване на гражданския контрол върху дейността на администрацията и съдебната система.

В обхвата на анализа попадат инвестициите по Специфична цел 3: Увеличаване на гражданското участие в процеса на формиране и контрол на изпълнението на политики на Приоритетна ос 2 „Ефективно и професионално управление в партньорство с гражданското общество и бизнеса“, както и Специфична цел 1. Увеличаване на прозрачността и ускоряване на правораздаването чрез реформа в структурата, процедурите и организацията на съдебната система на Приоритетна ос 3 „Прозрачна и ефективна съдебна система“.

Инвестициите се реализират чрез следните процедури:

• BG05SFOP001–2.009 „Повишаване на гражданското участие в процесите на формулиране, изпълнение и мониторинг на политики и законодателство“

• BG05SFOP001–2.025 „Повишаване на гражданското участие в процесите на изпълнение и мониторинг на политики и законодателство“

• BG05SFOP001-3.003 „Граждански контрол върху реформата в съдебната система“

Процедура BG05SFOP001–2.009 „Повишаване на гражданското участие в процесите на формулиране, изпълнение и мониторинг на политики и законодателство“ е с общ бюджет 10 000 000 лв. при максимален размер на БФП за отделен проект – 90 000 лв. Допустими кандидати по процедурата са юридически лица с нестопанска цел в обществена полза, национално представителни организации на работодателите и на

работниците и служителите, както и мрежи/коалиции/платформи на НПО/СИП.

Процедурата е отворена за кандидатстване през м. юли 2018 г. В рамките на срока за кандидатстване са подадени 211 проектни предложения, сключени са 121 административни договора, като 115 са изпълнени (5 прекратени и 1 е с изтекъл срок без изпълнение).

Целите на процедурата, формулирани в насоките за кандидатстване, са:

1. Партньорско управление с гражданите и бизнеса;

2. Открито и отговорно управление;

3. Отправяне на препоръки за подобряване процесите по предоставяне на услуги, по-добра регулаторна среда, борба с корупцията, предотвратяване на конфликта на интереси и злоупотреба със служебно положение, спазване на етичните норми от държавните служители.

Очакваните резултати от предоставената по тази процедура подкрепа са:

✓ повишаване взаимодействието между администрацията и гражданите и бизнеса;

✓ нарастване активността на НПО и СИП при формулирането, изпълнението и мониторинга на политики и законодателство, включително чрез отправяне на препоръки за подобряване процесите по предоставяне на услуги, по-добра регулаторна среда, борба с корупцията, предотвратяване на конфликта на интереси и злоупотреба със служебно положение, спазване на етичните норми от държавните служители;

✓ подобряване на социално-икономическата среда в резултат на по-открито и отговорно управление.

Втората процедура BG05SFOP001–2.025 „Повишаване на гражданското участие в процесите на изпълнение и мониторинг на политики и законодателство“ е обявена през октомври 2021 г. с общ бюджет 11 145 970 лв. при максимален размер на БФП за отделен проект – 60 000 лв.

Допустими кандидати, конкретизирани в насоките за кандидатстване са: юридически лица с нестопанска цел, учредени на основание Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), определени за извършване на дейност в обществена полза (НПО) и национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите, признати от Министерския съвет по реда на чл. 36, ал. 1 от Кодекса на труда и Xxxxxxxxx за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите, както и техните поделения съгласно чл. 36, ал. 8 от Кодекса на труда (СИП), ) както и Мрежи/коалиции/платформи на НПО/СИП, с членове, отговарящи на

горните условия5. В рамките на срока за кандидатстване към края на 2022 г. са подадени

238 проектни предложения, 186 от които са одобрени за финансиране, като 3 са прекратени.

В Насоките за кандидатстване са дефинирани двете цели на тази процедура:

1. Партньорско управление с гражданите и бизнеса;

2. Открито и отговорно управление.

Очакваните резултати при втората процедура са прецизирани и са следните:

✓ повишаване на взаимодействието между администрацията и гражданите и бизнеса;

✓ нарастване на активността на НПО и СИП при изпълнението и мониторинга на политики и законодателство;

✓ отправяне на препоръки за подобряване на административното обслужване, за по-добра регулаторна среда, за подобряване на бизнес средата, за борба с корупцията, за предотвратяване на конфликта на интереси и злоупотреба със служебно положение, за спазване на етичните норми от държавните служители.

Процедура BG05SFOP001-3.003 „Граждански контрол върху реформата в съдебната система“ е с общ бюджет 5 000 000 лв. при максимален размер на БФП за отделен проект – 100 000 лв. Процедурата е предвидена с 3 срока за кандидатстване, разпределени по следния начин: 28.04.2017 г., (за проекти, които ще се изпълняват 2017

– 2019 г.); 30.09.2018 г. (за проекти, които ще се изпълняват 2019 – 2020 г.); 30.09.2020 г., (за проекти, които ще се изпълняват 2021 – 2022 г.).

Допустими кандидати по процедурата са юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност, вписани в Централния регистър на ЮЛНЦ при МП по чл. 45 от XXXXX, в сила до 31.12.2017 г. или вписани в Регистъра по чл. 17 от ЗЮЛНЦ, в сила от 01.01.2018 г., които имат поне една приключена финансова година към датата на кандидатстване и професионални организации, регистрирани по ЗЮЛНЦ или регистрирани по/създадени със специален закон, на лица, работещи в системата на съдебната власт (съдии, прокурори, следователи, съдии по вписванията, съдебни заседатели, съдебни служители, вещи лица и др.), на адвокати, нотариуси и други юристи, на медиатори и арбитри, както и на други лица, работещи в сектор

„Правосъдие“, които имат поне една приключена финансова година към датата на кандидатстване. В рамките на трите срока за кандидатстване са подадени 148 проектни предложения, сключени са 56 административни договора, като 53 са изпълнени, а 3 – прекратени.

Процедурата е в подкрепа на СЦ 1 на ПО 3. Специфичните цели, определени в Насоките за кандидатстване, са:

5 НК по процедура BG05SFOP001-2.009

1. Осъществяване на граждански контрол върху реформата в съдебната система чрез по-активното включване на НПО и професионалните организации в процеса на разработването, наблюдението и оценката на стратегиите за реформа;

2. Отправяне на предложения за подобрения в съдебната система.

3. Насърчаване и развитие на алтернативни методи за решаване на правни спорове.

Очакваните резултати от подкрепата по процедурата се изразяват в повишен граждански контрол върху реформата в съдебната система и нарастване на броя активно включени НПО в този процес, отправени препоръки за подобряване на съдебната система и пренесени добри практики, популяризиране и създаване на необходимите условия за въвеждане в практиката на алтернативни методи за решаване на правни спорове, като в резултат на подкрепата се цели повишаване на ефективността на работата на институциите на съдебната власт и увеличаване на общественото доверие към тях.

7.1.Ефективност на инвестициите за повишаване на гражданското участие и засилване на гражданския контрол върху дейността на администрацията и съдебната система

Оценителен въпрос 2.1. Каква е ефективността на инвестициите за повишаване на гражданското участие и засилване на гражданския контрол върху дейността на администрацията и съдебната система?

Въз основа на направения преглед на данните за постигане на индикаторите и обратната връзка на респондентите, по отношение на постигнатите резултати може да се направи извод, че е постигната висока степен на ефективност при постигане на специфичните цели по ПО2 и ПО3 за повишаване на гражданското участие и засилване на гражданския контрол върху дейността на администрацията и реформата в съдебната система, като проектите водят до очакваните резултати. Индикаторите са постигнати във висока степен (с изключение на индикатор СО20, който не е постигнат единствено по ПО2), като за проектите, които са в изпълнение по ПО 2 все още има възможност да се достигнат целевите стойности. Това се потвърждава и от количественото изследване сред бенефициентите, които изразяват мненията си за постигнатите във висока степен резултати и ефекти.

Ефективността се разглежда като степен на постигане на целите, определени на програмно ниво (постигане на заложените индикатори за резултат и изпълнение). Използвано е многообразие от методи. За да бъде оценена ефективността, се измерва физическото изпълнение – анализ на постигнатите резултати, измерени чрез индикаторите. Анализът на индикаторите е основният количествен метод, чрез който е анализирана събраната документална информация относно оценката на физическия напредък по ОПДУ. За допълнително валидиране на получените от този метод резултати са взети предвид и мненията, събрани чрез качествените методи (дълбочинни интервюта и фокус групи).

Критерият за ефективност е в основата на оценката на изпълнението и отразява съществения въпрос, който стои пред създаващите политиките: до каква степен дадена интервенция е допринесла за постигане на желаната промяна. От гледна точка на логическия модел, фокусът е върху очакваната причинна динамика между резултатите и преките и косвени ефекти. При приложението на този метод е анализирана първична и вторична информация, събрана при документалния анализ и останалите изследователски методи, която е необходима, за да бъде даден отговор и направена оценка на ефективността.

Конкретната изследователска задача е насочена към оценка на ефективността на инвестициите по Специфична цел 3. Увеличаване на гражданското участие в процеса на формиране и контрол на изпълнението на политики на Приоритетна ос 2 „Ефективно и професионално управление в партньорство с гражданското общество и бизнеса“, както и Специфична цел 1. Увеличаване на прозрачността и ускоряване на правораздаването чрез реформа в структурата, процедурите и организацията на съдебната система на Приоритетна ос 3 „Прозрачна и ефективна съдебна система“.

За целите на оценката на ефективността е извършен анализ на показателите на базата на документалните данни от технически доклади, данни от досиетата на бенефициентите в ИСУН, протоколи от заседанията на КН, данни от годишните доклади за изпълнение на програмата и справки от ИСУН 2020 и Насоките за кандидатстване за изследваните процедури.

Анализът на ефективността е направен по приоритетни оси, като за всяка от тях са анализирани финансираните по ОПДУ процедури, описани във въведението на оценителна задача 2.

Приоритетна ос 2

2.3. по ПО2 за повишаване на гражданското участие в процеса на формиране и контрол на изпълнението на политики. Индикаторите са постигнати във висока степен (с изключение на индикатор СО20), като за проектите, които са в изпълнение по ПО 2, все още има възможност да се достигнат целевите стойности. Управляващият орган е полагал непрекъснато усилия чрез системен мониторинг и оценка на риска да максимизира изпълнението на този индикатор.

В обосновката на Специфична цел 3 на ПО 2 в програмния документ6 е описано, че ОПДУ ще насърчи работещо партньорство между държавата, гражданските организации и бизнеса. В обосновката на резултатите, които България се стреми да постигне чрез подкрепата на програмата, е посочено, че пълноценното гражданско участие е

6 https://www.eufunds.bg/sites/default/files/uploads/opgg/docs/2022- 10/1.%20Programme_2014BG05SFOP001_5_0_bg%20%281%29.pdf

идентифицирано като важен елемент от функционирането на ефективна институционална среда в България за подготовка, осъществяване, мониторинг и оценка на публичните политики. Пак в тази обосновка са изведени слабости по отношение на гражданския сектор на базата на Доклад за оценка на гражданското общество7 сред които е споменато, „неправителственият сектор в България, не осъществява достатъчно влияние при разработване и прилагане на политики, както и липсват ефективни механизми за въздействие върху този процес. Отбелязано е също, че диалогът между гражданското общество и държавата е с непостоянен характер.“

В програмата е посочено, че гражданският мониторинг върху дейността и политиките, осъществявани от администрацията, би следвало да окаже силен антикорупционен ефект и да подкрепи спазването на етично и отговорно поведение от страна на служителите. Очаква се също да бъдат финансирани инициативи и проекти с конкретни решения по отношение на борбата с корупцията, предотвратяването на конфликт на интереси и злоупотребата със служебно положение. Подчертана е необходимостта от подобряването на капацитета на администрацията да обработват и управляват жалби с цел превенция на дела и административен арбитраж.

В първоначалния вариант на програмата8 е описано, че „част от дейностите по Специфична цел 3 на Приоритетна ос 2 на ОПДУ, по-специално дейностите на НПО и социално-икономическите партньори за граждански мониторинг и контрол върху действията на администрацията, оценка от страна на потребителите на административни услуги, разработване на анализи и предложения за промяна на нормативни актове, структури и политики на национално и местно ниво и пр. ще бъдат изпълнявани посредством глобална субсидия на стойност 10 млн. евро. Предвидено е междинно звено, което да управлява тази глобална субсидия, като за целта бъде избрана чрез конкурс неправителствена организация, на база способността си и доказания си опит да управлява проекти на НПО с донорско финансиране. Междинното звено предоставя гаранции за платежоспособността си и компетенциите си в съответната област, както и за своя капацитет за административно и финансово управление и сключва споразумение в писмена форма за правата и задълженията си по глобалната субсидия с управляващия орган“.

На петото заседание на Комитета за наблюдение (декември 2016 г.) е създаден постоянен подкомитет „Увеличаване на гражданското участие в процеса на формиране и контрол на изпълнението на политики“ (Подкомитета) към КН на ОПДУ във връзка с интервенциите на неправителствения сектор по Специфична цел 3 на ПО 2 на ОПДУ. Основната функция на подкомитета е да подпомага УО на ОПДУ и КН на ОПДУ, като разглежда, обсъжда и съгласува пакета от документи, необходими за изпълнението на процедури за неправителствени организации и социално-икономически партньори по Специфична цел 3 на ПО 2 на ОПДУ. Подкомитетът гласува мандат на УО да инициира

7 Индекс на гражданското общество 2008-2010: Гражданското общество в България: гражданска активност без участие, http://www.osf.bg/downloads/File/Civil_Society_in_Bulgaria_BG.pdf

8 т. 7.2.2 от Оперативна програма „Добро управление“

модификация на програмата, вкл. премахване на необходимостта от междинно звено за изпълнение на интервенциите за НПО. Модификацията е одобрена през м. март 2017 г. На Второто си заседание, проведено на 21.04.2017 г., Подкомитетът съгласува Техническата спецификация за избор на изпълнител, който да разработи условията за кандидатстване и условията за изпълнение по първата за НПО и СИП процедура по ОПДУ „Повишаване на гражданското участие в процесите на формулиране, изпълнение и мониторинг на политики и законодателство“, да проведе информационна кампания и да извърши оценка на подадените проектни предложения.

През 2018 г. са проведени две заседания на Подкомитета. Едното е с цел обсъждане на степента на готовност за отваряне на процедурата, а другото е да се представят Насоките и методиката за оценка на проектите. Насоките и методиката за оценка са разработени от външен изпълнител, избран чрез обществена поръчка, обявена през октомври 2017 г., която стартира със закъснение поради обжалване. Това води до забавяне в цялостния цикъл на програмиране на процедурата и първата процедура е отворена за кандидатстване през м. юли 2018 г.

Целите и резултатите по Процедура BG05SFOP001–2.009 се измерват чрез следните индикатори:

№

Индикатор

Наименование на индикатора

Целева стойност, определена

в КПО

СО - 20

Брой проекти, изцяло или частично изпълнени от социални партньори или неправителствени

организации

150

R2-4

Отправени препоръки от НПО и мрежи от НПО към процеса на формиране, осъществяване и мониторинг

на политики

300

Подкрепени анализи, проучвания, изследвания,

методики, одити и оценки за администрацията

100

Брой проведени информационни кампании

В Насоките за кандидатстване по тази процедура са включени задължителни индикатори, които са част от системата от индикатори на ОПДУ, както е описано в програмата. Бенефициентите имат възможност да изберат комбинация от индикатори, като задължително включват индикатор СО-20 и един от следните:

• индикатор № 3 „Подкрепени анализи, проучвания, изследвания, методики, одити и оценки за администрацията“

• или индикатор № 4 „Брой проведени информационни кампании“

Допуска се бенефициентите да изберат и другите два индикатора, ако те са приложими спрямо проектното им предложение.

Както е отбелязано в текста по-горе, процедурата е отворена за кандидатстване през м. юли 2018 г. В рамките на срока за кандидатстване са подадени 211 проектни предложения, сключени са 121 административни договора, като 115 са изпълнени (5 прекратени и 1 е с изтекъл срок без изпълнение). Проектните дейности са насочени към различни области на политика (образование, здравеопазване, екология, култура и др.), в зависимост от профила и дейностите на организациите бенефициент и техните партньори, в изпълнение на целите на процедурата. Част от проектите са фокусирани на ниво община или област. Близо 40% от проектите са изпълнени в партньорство, като партньорите са предимно структури на държавната администрация (общини, областни администрации, централни администрации, специализирани териториални администрации). Постигнатите количествени резултати от изпълнение на дейностите са: проведени над 185 информационни кампании, разработени повече от 382 анализа, проучвания, изследвания, методики и оценки за администрацията, отправени над 1000 препоръки от НПО по отношение на формирането, осъществяването и мониторинга на политики.

Следващата процедура е първоначално планирана в ИГРП за 2020 г., но не е отворена за кандидатстване, тъй като част от проектите по процедура BG05SFOP001-

2.009 са все още в изпълнение и не могат да се обобщят всички спестявания, с които може да бъде увеличен бюджета на новата процедура, не може да се направи цялостен анализ на ефектите от процедурата и по този начин да се очертаят необходими промени на методиката за оценка, параметрите на нова процедура, включително използване на опростени разходи.

След задълбочен анализ на процеса по кандидатстването, изпълнението и отчитането на проектите, както и на ефекта от процедура BG05SFOP001-2.009, УО на ОПДУ предлага включване в ИГРП2021 на втората процедура. За тези цели Подкомитет

„Увеличаване на гражданското участие в процеса на формиране и контрол на изпълнението на политики“ към КН на ОПДУ е включен е обсъждането и съгласуването на пакета от документи, необходими за изпълнението на процедурата, като през април 2021 г. документите са изпратени за съгласуване. По време на две последователни заседания на Подкомитета (април 2021 г.) са представени и обсъдени резултатите от анкета за обратна връзка от администрацията във връзка с отправените препоръки, формулирани по проектите на НПО по Процедура BG05SFOP001-2.009, обсъдени и съгласувани са и проекти на Критериите за подбор на операции, Насоките за кандидатстване, Методиката за оценка на проектни предложения, Методологията за определяне на опростен разход за труд на персонал, Условията за изпълнение и приложенията към тях.

Бюджетът на процедурата е формиран, като е отчетен както финансовият ресурс, разписан в Специфична цел 3 на ПО2 на ОПДУ, така и спестяванията от 1 145 970 лв. по процедура BG05SFOP001-2.009. По процедурата се очаква да има принос от поне 180 единици по индикатори СО-20 „Брой проекти, изцяло или частично изпълнени от социални партньори или неправителствени организации“ и R2-4 „Отправени препоръки

от НПО и мрежи от НПО към процеса на формиране, осъществяване и мониторинг на политики“

Процедура „Повишаване на гражданското участие в процесите на изпълнение и мониторинг на политики и законодателство“ чрез подбор на проектни предложения е отворена за кандидатстване през юни 2021 г. и е прекратена поради постъпила жалба в АССГ срещу допустимостта на кандидатите и партньорите. След отстраняване на несъответствията, процедурата е отворена за кандидатстване през октомври 2021 г. Допустими кандидати по процедурата са юридически лица с нестопанска цел в обществена полза и социално икономически партньори. Получени са 238 проектни предложения, 186 от които са одобрени за финансиране, съответно договорени, а 3 са междувременно прекратени.

Индикаторите, които са определени по процедура BG05SFOP001–2.025 са:

№	Инди- катор	Наименование на индикатора	Бележки
1	СО - 20	Брой проекти, изцяло или частично изпълнени от социални партньори или неправителствени организации	Задължителен индикатор
2	R2-4	Отправени препоръки от НПО и мрежи от НПО към процеса на формиране, осъществяване и мониторинг на политики	Задължителен индикатор, в случай че предвижда изпълнение на дейности за: • граждански мониторинг на политики и/или законодателство чрез проучвания, анализи и оценяване на въздействието/ефекта и отправяне на предложения за преформулиране на политики и подобряване на законодателството, включително и за подобряване на средата за гражданско участие в управлението; И/ИЛИ • мониторинг на съдебните дела срещу администрацията.
3		Подкрепени анализи, проучвания, изследвания, методики, одити и оценки за администрацията	Задължителен индикатор, в случай че предвижда изпълнение на дейности за: • граждански мониторинг на политики и/или законодателство чрез проучвания, анализи и оценяване на въздействието/ефекта и

отправяне на предложения за преформулиране на политики и подобряване на законодателството, включително и за подобряване на средата за гражданско участие в управлението; И/ИЛИ

• мониторинг на съдебните дела срещу администрацията.

Брой проведени информационни кампании

Задължителен индикатор, в случай че предвижда изпълнение на дейности за:

• информационни дейности с цел повишаване на гражданското участие в процесите на изпълнение и мониторинг на политики и законодателство; И/ИЛИ

• дейности за осъществяване на застъпнически действия и кампании в защита на обществено-значими каузи.

Към момента на изготвяне на настоящата оценка, одобрените проекти по тази процедура още не са приключили.

Системата от индикатори по Специфична цел 3 на ПО 2 включва 4 индикатора: 1 общ индикатор (С020)9, 1 индикатор от програмата (R2-4) и 2 индикатора, специфични за процедурите. Целевите стойности на индикаторите са на ниво програма (на ниво процедура няма целеви стойности). Доколкото има посочени целеви стойности на индикатори в следващите таблици, това са договорени целеви стойности.

Индикатор R2-4 е индикатор за резултат, за който е определена целева стойност. Целевата стойност на индикатора е претърпяла промяна, като с третото изменение на програмата през 2020 г., е коригирана техническа грешка при програмиране на ОПДУ, когато в целевите стойности са били включени и базовите стойности10.

Таблица 2 Целеви стойности по индикатор R2-4

Индикатор

Наименование

Мерна единица

Базова стойност

Целева стойност, преди промяната

Целева стойност след промяната

R 2-4

Отправени препоръки от НПО и мрежи от

НПО към процеса на

брой

400

370

9 Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Съвета

10 https://www.eufunds.bg/bg/opgg/node/4861

формиране, осъществяване мониторинг

политики

на

Другият индикатор е С020 „Брой проекти, изцяло или частично изпълнени от социални

партньори или неправителствени организации“. Целевата стойност на този индикатор не е променяна с измененията на програмата.

Таблица 3 Целева стойност по индикатор С020

ИД

Наименование

Мерна единица

Базова

стойност (2014)

Целева стойност

С020

брой проекти, изцяло или частично

изпълнени от социални партньори или неправителствени организации

брой

350

В първия доклад за оценка „Оценка на изпълнението на ОПДУ в периода 2015-2017 г. и проучвания, подпомагащи процеса по планиране събирането на данни за всички оценки след 2017 г., включени в Плана за оценка на ОПДУ“11 е направен преглед на индикаторите – дали те са подходящи за планираните специфични цели и логика на интервенции по различните приоритетни оси на ОПДУ, дали е необходимо да се преформулират или да се включат нови, дали е необходимо да се предефинират целевите стойности на някои от индикаторите, в каква посока и поради какви причини. В оценителния доклад е направена констатация, че заложените индикатори за резултат и продукт могат да се отнесат към заложените специфични цели по приоритетни оси.

Конкретно за измерване постигането на СЦ 3 по ПО 2 е предвиден 1 индикатор за резултат (R2-4), принос към който се отчита посредством 1 индикатор за продукт (общ индикатор CO20). Допълнително на ниво процедури са формулирани още два специфични индикатора.

По отношение на индикатор R2-4 „Отправени препоръки от НПО и мрежи от НПО към процеса на формиране, осъществяване и мониторинг на политики“ е направена констатация, че: „Индикаторът не дава възможност за измерване на търсената промяна, а именно „увеличаване на гражданското участие в процеса на формиране и контрол на изпълнението на политики“. Сам по себе той измерва „продукт“ от дадена операция/проект. Количественото увеличаване на броя препоръки не води задължително до качествено увеличаване на гражданското участие в правенето на политики.“ Направена е и препоръка за „модифициране на индикатор R2-4 от такъв измерващ резултат, в такъв измерващ изпълнение. Предлага се включването на нов индикатор за резултат на място на сега действащия R2-4.“

11 https://www.eufunds.bg/sites/default/files/2018-11/Report_I_final.pdf

Дефиницията на новия индикатор за резултат е препоръчително да отразява „Брой подкрепени по ОПДУ модели/механизми за граждански мониторинг и контрол на политики“. Анализите сочат, че подходяща целева стойност на индикатора е 25 подкрепени „модели/механизми“.

За индикатор за изпълнение CO20 „Брой проекти, изцяло или частично изпълнени от социални партньори или неправителствени организации“ е направена констатация, че индикаторът може да бъде ползван за идентифициране участието на НПО-сектора в програмата като бенефициент/партньор, но не и да обуславя постигането на конкретни резултати. Т.е. той по презумпция има индиректен принос към съответните резултати на програмата. Направена е и препоръка за включването на индикатор CO20 към всеки индикатор за резултат, за който се знае, че има (или се очаква да има) участие на социални партньори/НПО.

ОПДУ не е претърпяла последващи промени по отношение на този индикатор.

Степен на постигане на заложените индикатори

Когато разглеждаме степента на постигане на заложените индикатори за продукт и резултат, следва да направим следните уговорки:

Специфичната цел е резултат, който допринася за съответния инвестиционен приоритет в определен национален или регионален контекст чрез действия или мерки, предприети в рамките на конкретния програмен приоритет. В този смисъл специфичната цел е израз на това, което всеки инвестиционен приоритет цели да постигне. Търсената със специфична цел промяна се изразява с един (или най-много два) индикатора за резултат.

Индикаторите за резултат са (количествен или качествен) израз на целта. Тези индикатори следва да са: тясно свързани с интервенциите, подкрепящи съответната политика. Индикаторите за изпълнение (продукти) следва да произтичат от логиката на интервенция на програмата, изразявайки нейните дейности. Продукти (outputs) са директните постижения/изпълнения на програмата, които се очаква да допринесат за постигане на резултатите.

В този смисъл индикаторите се използват като измерител за изпълнение на заложените в проекта дейности и съответно за постигане на целите и ни носят информация за постигане на ефективността на инвестициите.

В насоките за кандидатстване по двете процедури в подкрепа на гражданското общество (СЦ 3 на ПО2) не са определени целеви стойности на индикаторите. В тази връзка за нуждите на анализа се използват определените целеви стойности по програмата и договорените стойности за финансираните по двете процедури проекти. Разгледани са постигнатите стойности на индикаторите към 15.06.2023 г., включително и тенденциите за постигане на заложените целеви стойности.

Таблица 4 Индикатори по ПО 2

№

Индикатор

Целева стойнос т 2023*

Договоре на

стойност

Верифицира на стойност в ИСУН към 15.06.2023 г.

% изпълнение

СО20*

Брой проекти, изцяло или частично изпълнени от социални партньори или неправителствени организации

350

299

12212

40,8% (при изпълнение на договорените проекти на НПО/СИП по Процедура BG05SFOP001-2.025 ще се

постигне 85%)

R2-4**

Отправени препоръки от НПО и мрежи от НПО към процеса на формиране, осъществяване и мониторинг на политики

370

2042

164713

(80,6% изпълнение на договорените стойности),

над 100% изпълнение на целевата стойност на програмата

О1-10, О2-10

Подкрепени анализи, проучвания, изследвания, методики, одити и оценки за администрацията

952

552

58,0% изпълнение на договорените стойности

О2-8, О2-9

Брой проведени информационни кампании

539

250

46,4% изпълнение на договорените стойности

Източник: УО на ОПДУ

Уточнения:

* За индикатор СО20 „Брой проекти, изцяло или частично изпълнени от социални партньори или неправителствени организации“ по ПО 2 допринасят и четири проекта по процедури BG05SFOP001-2.001 „Стратегически проекти в изпълнение на Стратегията за развитие на държавната администрация 2014-2020 г., ПОС, ПИК и НАТУРА 2000“, BG05SFOP001-2.004 „Повишаване на експертния капацитет на служителите в администрацията“ и BG05SFOP001-2.015-0001 „Обучения за служителите в администрацията, организирани от Дипломатическия институт към министъра на външните работи и Националното сдружение на общините в Република България“, в които НСОРБ е бенефициент или партньор.

12 По индикатор СО20, извън тази процедура, са верифицирани още 3 бр. проекти по ПО 2, в които НСОРБ са бенефициент или партньор.

13 По индикатор R2-4, извън тази процедура, са верифицирани още 26 бр. препоръки по общо три проекта на МОСВ и МРРБ.

** За индикатор R2-4 „Отправени препоръки от НПО и мрежи от НПО към процеса на формиране, осъществяване и мониторинг на политики“ по ПО 2 допринасят и три проекта (два на МОСВ и един на МРРБ) по процедури BG05SFOP001-2.001

„Стратегически проекти в изпълнение на Стратегията за развитие на държавната администрация 2014-2020 г., ПОС, ПИК и НАТУРА 2000“, BG05SFOP001-2.016

„Разработване на Национална стратегия за околна среда и развитие на Единната информационна система за НАТУРА 2000“ и BG05SFOP001-2.023 „Подкрепа за изготвянето на териториални планове за справедлив преход на осем области“.

Последните два индикатора „Подкрепени анализи, проучвания, изследвания, методики, одити и оценки за администрацията“ и „Брой проведени информационни кампании“, които не са заложени в Програмата, са определени в Насоките за кандидатстване като специфични по процедурите.

Обобщените данни за изпълнените индикатори в резултат от двете процедури по Специфична цел 3 на ПО 2 сочат за много висока степен на изпълнение на индикатор R2-4 – договорените целеви стойности надвишават в пъти заложената целева стойност по програмата (5,7 пъти). Проектите, финансирани по процедура BG05SFOP001-2.025 са все още в процес на изпълнение към датата на извършване на оценката, но са постигнати 80,6% от общо договорените стойности на този индикатор.

Подобно е положението и с индикаторите, които определят броя на подкрепените анализи (О1-10, О2-10) и броя на проведените информационни кампании (О2-8, О2-9). За тези индикатори целевите стойности са на база договорено и към момента на оценка за първия е постигнато изпълнение от 58%, а за втория – 46,4%. Има основание да се счита, че целевите стойности ще бъдат достигнати ако не напълно, то в много висока степен (надвишаваща 85%).

Единствено по отношение на индикатор СО20 е договорена целева стойност, която е по-ниска от целевата стойност по програмата и там тенденциите са да бъде постигната максимално 85% от целевата стойност по програмата14 (ако бъдат изпълнени най-малко 180 проекта по втората процедура). Анализът на информацията, свързана с индикатора показва, че дори и при най-позитивни прогнози, степента на изпълнение може да достигне малко над 85%. Съгласно чл. 5, параграф 5 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 215/2014 15 общите цели на даден приоритет се приемат за изпълнени, ако всички

14 По данни от Годишния доклад за изпълнение на ОПДУ за 2022 г.

15 РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 215/2014 НА КОМИСИЯТА от 7 март 2014 година за определяне на разпоредби за изпълнение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство по отношение на методологиите за подкрепата във връзка с изменението

индикатори, включени в рамката на изпълнението, са достигнали най-малко 85% от стойността на общата цел до края на 2023 г., което би било относимо за ПО 2 при достигане на 85% на горния индикатор.

В „Анализ на риска от загубата на средства и неизпълнение на индикаторите“ изготвен от УО на ОПДУ в началото на 2020 г. са очертани рисковете, свързани с непостигане на индикатор СО 20. Към момента на изготвяне на анализа договорената стойност е 119 или 34 % от целевата стойност. Принос към индикатора се очаква по обявената през м. октомври 2021 г. процедура за НПО/СИП в изпълнение на СЦ 3 BG05SFOP001-2.025 „Увеличаване на гражданското участие в процеса на изпълнение и мониторинг на изпълнението на политики“, по която са подадени 238 проектни предложения. За да се постигне най-малко 85% от целевата стойност, при което индикаторът ще се счита за изпълнен, трябва да се договорят над 180 проекта. Направена е прогноза, че при темповете на изпълнение се очаква към края на 2023 г. този индикатор да бъде постигнат 86%.

Възможните причини за не постигане в пълна степен на този индикатор е, че не са подадени достатъчен брой качествени проекти – при първата процедура са финансирани всички проекти, които са покрили изискването за качество. При двете процедури има прекратени общо 8 договора, а един е приключил без изпълнение. Ниското качество на проектните предложения по ПО2 е посочено като проблем и в годишния доклад за 2019 г. Би следвало да се обследва административният капацитет и проектната готовност на бенефициентите, за да се потърсят възможности и за повишаване на качеството на проектните предложения.

Повишаването на административния капацитет на потенциалните бенефициенти по тези процедури не попада в специфичните цели на ПО2. По-скоро с проектите се цели да бъдат укрепени каналите за комуникация между администрацията от една страна и НПО и социално-икономическите партньори от друга страна. Сред допустимите дейности са включени обучения на служителите на НПО и социално-икономическите партньори, участието на НПО в мрежи, включително НПО мрежи на европейско равнище, но тези дейности са подкрепящи и допустимите за тях разходи са силно ограничени - до 10% от общо допустимите разходи по проекта.

Друг проблем е забавянето в стартирането на процедура BG05SFOP001-2.009 и в последствие процедура BG05SFOP001-2.025. Първоначално възприетият в програмата подход, част от дейностите по Специфична цел 3 на ПО 2 да бъдат изпълнявани посредством глобална субсидия от междинно звено (НПО), е променен с изменение на програмата, което е отнело време. Има известно забавяне и при последвалия избор на изпълнител на обществената поръчка с предмет „Консултантска подкрепа на УО на ОПДУ за подготовката и провеждането на процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор на проектни предложения за НПО и СИП по Специфична

на климата, определянето на етапни и общи цели в рамката на изпълнението и номенклатурата на категориите интервенции за европейските структурни и инвестиционни фондове

цел 3 „Увеличаване на гражданското участие в процеса на формиране и контрол на изпълнението на политики” на Приоритетна ос 2 „Ефективно и професионално управление в партньорство с гражданското общество и бизнеса“. Обществената поръчка е обявена на 06.10.2017 г. с краен срок за подаване на оферти 08.11.2017 г. Заповедта за класиране на участниците (№ ФС-3/ 15.01.2018 г.) е обжалвана пред КЗК и ВАС, което значително е забавило обявяването на първата процедура, като е създало и реален риск за постигането на междинната цел на индикатор СО20 от рамката за изпълнение за 2018г.

След приключване на изпълнението на първата процедура (BG05SFOP001-2.009), УО на ОПДУ е извършил детайлен анализ, включително чрез разпространена анкета до бенефициентите.

В процеса на изпълнение на проектите си структурите на гражданското общество формулират и отправят предложения и препоръки към администрацията, като е важно не само тяхното адресиране до компетентната администрация, но също така и решението, което администрацията получател ще вземе в отговор на предложенията и препоръките. Целта на анкетата на УО е да се събере и изследва информацията относно получената от администрацията обратна връзка в отговор на формулираните по проектите препоръки, отправени от бенефициентите. Административните органи, адресати на препоръките, са основно общински и централни администрации. Адресирани са също и областни администрации, РЗИ, НЗОК, общински съвети, комисии в Народното събрание и други. Преобладаващият дял на общините се обяснява с това, че по някои проекти са адресирани множество общини (напр. общините на територията на една или повече области). 70% от административните органи, към които са отправени препоръки, не са партньори по проектите. По 28% от проектите препоръките са насочени към партньора/ите, а по 2% - както към партньора/ите, така и към административни органи, които не са формално ангажирани с проекта.

В проучването са обобщени някои важни изводи, които потвърждават очакванията за висока степен на постигнати резултати, изразени и чрез степента на изпълнение на индикаторите. Резултатите от проучването сочат, че е значителен делът на административните органи, които са дали обратна връзка (77%). По 75% от проектите бенефициентите считат, че дадените от тях препоръки са обсъдени по същество от съответните административни органи и всички или част от тях са приети като приложими. Това дава надежда, че част от администрациите може да се „вслушат“ в предложенията и да ги вземат предвид в процеса на правене на политики.

Основните изводи от проведеното проучване са следните:

По проектите с партньори – структури на държавната администрация (предимно общински администрации) се наблюдава по-голям ефект. Това се дължи на формалният статут на „партньор“ на съответната институция и ангажимента, произтичащ от това, да се включи активно в дейностите и да припознае предложенията и препоръките, които в хода на изпълнение на проекта са съгласувани между бенефициента и него.

В малките общини е по-вероятно да се постигнат промени, макар и наглед дребни. Това може да се обясни с по-компактната структура, възможността за по-тесен контакт между местната власт и населението, непосредственото взаимодействието между отделните групи в общността, както и мажоритарния характер на изборите за кмет и значимостта на представянето на кмета и репутацията му сред съгражданите с оглед на очакваната подкрепа при следващо участие в избори.

Проектите, дори в своята съвкупност, трудно биха довели до ефект на ниво политика, тъй като фокусът им е много разнообразен и не е концентриран в една област. Въвеждането на промяна в дадена политика е процес, който се базира на определени натрупвания и обичайно отнема време.

Въпреки всички условности, несъмнено полезно е да се поощрява активността и подкрепят идеите на гражданските организации като коректив на администрацията. Това ще доведе до укрепване на партньорството помежду им и до припознаването им като пълноправен участник в процесите на формулиране, изпълнение и мониторинг на политики.

Въз основа на „научените уроци“ от натрупания опит по първата процедура и резултатите от горното проучване УО преосмисля дизайна на следващата процедура (BG05SFOP001-2.025) в посока намаляване на административната тежест при кандидатстване, опростяване на процеса по оценка, намаляване на броя на критериите, както и тяхното прецизиране, оптимизиране на допустимите дейности (по-общо дефиниране на допустимите дейности, което да дава възможност на кандидатите да подредят проекта си около идеята, която имат), опростяване на отчетността (въвеждане на опростени разходи за персонал под формата на фиксирана часова ставка).

И по двете процедури са постигнати във висока степен очакваните резултати за: повишено взаимодействие между администрацията и гражданите и бизнеса; нарастване на активността на НПО и СИП при изпълнението и мониторинга на политики и законодателство; отправяне на препоръки за подобряване на административното обслужване, за по-добра регулаторна среда, за подобряване на бизнес средата, за борба с корупцията, за предотвратяване на конфликта на интереси и злоупотреба със служебно положение, за спазване на етичните норми от държавните служители, като тези резултати са в процес на допълване при продължаващото изпълнение на договорите по процедура BG05SFOP001-2.025. И двете процедури 16 активизират неправителствените организации, като им предоставят възможност да реализират своите идеи. Посредством проектите си бенефициентите и техните партньори се фокусират най-общо върху това

16 По данни от дълбочинно интервю

как функционира държавната администрация, което е стимул за нея да подобрява работата си, включително като взаимодейства със структурите на гражданското общество като равнопоставен участник в процесите на правене и мониторинг на политики.

В проучването, проведено от УО на три етапа17 са обобщени някои важни изводи, които потвърждават очакванията за висока степен на постигнати резултати, изразени и чрез степента на изпълнение на индикаторите. В процеса на изпълнение на проектите си, структурите на гражданското общество формулират и отправят предложения и препоръки към администрацията. Резултатите от проучването сочат, че е значителен делът на административните органи, които са дали обратна връзка (77%). По 75% от проектите бенефициентите считат, че дадените от тях препоръки са обсъдени по същество от съответните административни органи и всички или част от тях са приети като приложими. Това дава надежда, че част от администрациите може да се „вслушат“ в предложенията и да ги вземат предвид в процеса на правене на политики.

Приоритетна ос 3

Въз основа на направения преглед на данните за постигане на индикаторите и обратната връзка на респондентите, по отношение на постигнатите резултати може да се направи изводът, че е постигната висока степен на ефективност при постигане на Специфична цел 3.1 по ПО3 за увеличаване на прозрачността и ускоряване на правораздаването чрез реформа в структурата, процедурите и организацията на съдебната система чрез осъществяване на граждански контрол чрез по-активното включване на НПО и професионалните организации в процеса на разработването, наблюдението и оценката на стратегиите за реформа. Целевите стойности на индикаторите по процедурата са постигнати напълно.

В обосновката на Специфична цел 1 . Увеличаване на прозрачността и ускоряване на правораздаването чрез реформа в структурата, процедурите и организацията на съдебната система на ПО 3 в програмния документ е записано, че „приоритетът ще подкрепя откритото участие на всички активни в сферата НПО и професионални организации при разработването, наблюдението и оценката на стратегиите за реформи и предложения за подобрения в съдебната система“...

В Критериите за избор на операции процедурата е обоснована и като допълваща процедурите „Стратегически проекти в изпълнение на Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система и стратегията за въвеждане на

17 Консолидирано обобщение на резултатите от анкета 1, 2 и 3 за обратна връзка от администрацията в отговор на отправените препоръки, формулирани по проектите на НПО по Процедура BG05SFOP001- 2.009, (юли-август 2020, февруари-март 2021, юни-юли 2021)

електронно управление и електронно правосъдие в сектор „Правосъдие” 2014-2020 г.“ и

„Повишаване на компетентността на магистратите и съдебните служители чрез ефективно обучение в Националния институт на правосъдието“, от ИГРП 2015 г. Също така процедурата допълва и надгражда мерки, включени в одобрените пътни карти към Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, и Стратегията за въвеждане на електронно управление и електронно правосъдие в сектор

„Правосъдие“ 2014- 2020 г. Чрез финансиране на тази процедура ОПДУ цели по-активно включване на неправителствените и професионални организации в процеса на разработването, наблюдението и оценката на стратегиите за реформи, отправяне на предложения за подобрения в съдебната система, насърчаване и развитие на алтернативни методи за решаване на правни спорове; повишаване на доверието към съдебната власт чрез обществено участие и прозрачност.

Целевите групи са: Министерството на правосъдието; Органи на съдебната власт; Юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност, вписани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел (ЦРЮЛНЦ) при Министерството на правосъдието (МП) съгласно изискванията чл. 45 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ); Професионални организации, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел или по специален закон, на лица, работещи в системата на съдебната власт (съдии, прокурори, следователи, съдии по вписванията, съдебни заседатели, съдебни служители, вещи лица и др.), на адвокати, нотариуси и други юристи, на медиатори и арбитри, както и на други лица, работещи в сектор „Правосъдие“; Социално-икономически партньори (национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите); Граждани; Бизнес; Общественост.

Дейностите, които могат да бъдат изпълнявани са:

• Извършване/разработване на анализи, проучвания, изследвания, методики, модели и оценки, свързани с дейността на съдебната система, чрез които се подпомага процеса на модернизация на системата и мониторинга на съдебната реформа;

• Проучване и пренасяне на добри практики и иновативни решения;

• Събиране на данни и разработване на бази данни, които да подпомагат процеса на модернизация на системата и мониторинга на съдебната реформа.

• Провеждане на информационни кампании за популяризиране на системата за правна помощ сред гражданите; за алтернативните методи за решаване на правни спорове/ техники за медиация и арбитраж/ арбитраж и арбитражни процедури; медиация и помирителен процес;

• Разработване на механизми и инструментариум за обратна връзка и оценка от страна на съдиите, прокурорите и следователите по въпросите на администрирането на съдебната власт;

• Разработване на механизми и инструментариум за обратна връзка и оценка от страна на гражданите и бизнеса за взаимоотношенията им с органите на съдебната власт;

• Провеждане на конференции, обществени обсъждания, кръгли маси, и др. със заинтересованите страни;

• Провеждане на семинари и обучения за вещи лица, съдебни заседатели, адвокати, медиатори, арбитражни съдии;

• Мониторинг и отправяне на препоръки по дела за корупционни престъпления, организирана престъпност и дела, засягащи лица, заемащи висши държавни длъжности (вкл. магистрати);

• Формулиране на предложения за въвеждане и популяризиране на подходите на възстановително правосъдие;

• Организиране и провеждане на обучения на служителите на бенефициента, участието на бенефициента в мрежи, включително НПО мрежи на европейско равнище.

Насоките за кандидатстване по Процедура BG05SFOP001-3.003 „Граждански контрол върху реформата в съдебната система“ описват, че в рамките на ПО 3 е предвиден финансов ресурс за активно включване на неправителствени и професионални организации в процеса на разработване, наблюдение и оценка на стратегиите за реформи, изготвяне на предложения за подобрения в съдебната система и насърчаване и развитие на алтернативни методи за решаване на правни спорове. Очертана е подкрепата на всички активни в сферата НПО и професионални организации при разработването, наблюдението и оценката на стратегиите за реформи и предложения за подобрения в съдебната система. Подкрепата е фокусирана към проекти на НПО за извършване на независим анализ на провалилите се дела, като се анализират слабостите както в следствието, така и в прокуратурата, в това число защитата на свидетелите, икономическият и финансовият анализ, събирането на доказателства от полицията и сътрудничеството между съдебната и изпълнителната власт. Дава се приоритет на проекти, които на базата на анализ пренасят добри практики и иновативни решения за премахване на недостатъците в структурата, управлението, персонала, обученията, сътрудничеството и професионалните практики.....

Индикаторите, относими към процедурата са:

№

Индикатор

Наименование на индикатора

Бележки:

СО - 20

Брой проекти, изцяло или частично изпълнени от социални партньори или неправителствени

организации

Задължителен индикатор

R3-1

Въведени нови и усъвършенстване на съществуващи инструменти за модернизация

на съдебната власт

O3-1

Подкрепени анализи, проучвания,

изследвания, методики и оценки, свързани с дейността на съдебната система

Във всяко проектно предложение задължително се включва

№

Индикатор

Наименование на индикатора

Бележки:

O3-4

Проекти за насърчаване и развитие на

алтернативни методи за решаване на правни спорове

минимум един от двата индикатора

Бенефициентите следва да използват поне един от двата индикатора „Подкрепени анализи, проучвания, изследвания, методики и оценки, свързани с дейността на съдебната система“ и „Проекти за насърчаване и развитие на алтернативни методи за решаване на правни спорове“.

Отново въз основа на Доклада „Оценка на изпълнението на ОПДУ в периода 2015-2017 г. и проучвания, подпомагащи процеса по планиране събирането на данни за всички оценки след 2017 г., включени в Плана за оценка на ОПДУ“ е направен преглед на индикаторите – дали те са подходящи за планираните специфични цели и логика на интервенции по различните приоритетни оси на ОПДУ, дали е необходимо да се преформулират или да се включат нови, дали е необходимо да се предефинират целевите стойности на някои от индикаторите, в каква посока и поради какви причини. Констатациите относно индикаторите по процедурата са, че те имат ясна и пряка логическа връзка: „За измерване постигането на СЦ-3.118 е предвиден един индикатор за резултат (R3-1), принос към който се отчита посредством 5 индикатора за продукт (CO20, O3-1, O3-2, O3-3 и O3-4). Логическата връзка и принос на индикаторите за продукт към индикатора за резултат е ясна и пряка.“.

По тази процедура, подобно на процедурите за гражданското общество по Специфична цел 3 на ПО 2, има целева стойност само за един от индикаторите (СО20) на ниво програма, но няма определени целеви стойности в Насоките за кандидатстване по конкретната процедура. В този смисъл при анализа като целеви стойности се разглеждат стойностите на индикаторите на етап сключване на договор за финансиране по процедурата.

В следващата таблица са представени данни за целевите стойности на индикаторите, както и за верифицираните стойности (към 15.06.2023) и степен на изпълнение:

18 Специфична цел 1 на ПО3

Таблица 5 Физическо изпълнение на индикаторите по процедура BG05SFOP001-3.003

„Граждански контрол върху реформата в съдебната система“

№

Индикатор

Договорена целева стойност

Верифицирана стойност в ИСУН към 15.06.2023 г.

изпълнен ие

СО20

Брой проекти, изцяло или частично изпълнени от социални партньори или неправителствени

организации

100.00%

O3-1

Подкрепени анализи, проучвания, изследвания, методики и оценки, свързани с дейността на

съдебната система

157

158

100,6%

О3-4

Проекти за насърчаване и развитие на алтернативни

методи за решаване на правни спорове

100.00%

R3-1

Въведени нови и усъвършенстване на съществуващи инструменти за модернизация на

съдебната власт

100.00%

В рамките на проектите, изпълнени от НПО и професионални организации, са отчетени и верифицирани 158 изготвени анализи, изследвания и оценки, свързани с дейността на съдебната система. 26 от приключилите проекти са насочени към насърчаване на развитието и подобряване на капацитета за прилагане на алтернативни методи за разрешаване на правни спорове, при заложена целева стойност по програмата

– 5 към 2023 г.

По три от четирите индикатора е постигнато 100% изпълнение на целевите стойности, определени на база на договорените по процедурата проекти. Това са СО20, О3-4 и R3-1, а по индикатор O3-1 е постигнато над 100% изпълнение.

Разгледани спрямо целевите стойности по тези индикатори по програмата19, три (СО20, O3-1 и О3-4) от четирите индикатора надвишават целевите стойности, а за един (R3-1) е постигнато 27% изпълнение.

С изпълнението на тази процедура е постигната висока ефективност, измерена чрез постигнатите индикатори.

В заключение, ефективността, измерена чрез проследяване на индикаторите е съпоставена и с данни от количественото изследване сред бенефициентите по двете приоритетни оси (ПО2 и ПО3) 20 . Като част от проучването са включени въпроси, свързани с постигане на резултатите – дали бенефициентите срещат трудности при постигането им, дали в рамките на изпълнение отправят препоръки към администрациите, какъв е приносът на извършените инвестиции.

19 СО20 – 50; O3-1 – 50; О3-4 – 5; R3-1 – 30.

20 Сборът от процентите надхвърля 100%, тъй като респондентите имат възможност да посочат повече от един отговор.

Според участвалите в изследването бенефициенти по ПО 2, ОПДУ и извършените инвестиции за повишаване на гражданското участие и засилване на гражданския контрол върху дейността на администрацията, имат съществен принос за21:

✓ Подобряване на средата за гражданско участие (79%);

✓ Развитие на политика за взаимодействие с гражданското общество (77,4%);

✓ Създаване на възможности за мониторинг на политиките, провеждани на национално и местно ниво, от страна на гражданите (75,8%);

✓ Подобряване на връзката на администрацията и гражданско общество чрез мерки за изграждане на партньорство в управлението (75,8%);

✓ Отправяне на предложения за подобрения в дейността на администрацията и съдебната система (69,4%);

✓ Подобряване и принос към реформата на административното обслужване (58.1%);

Според участвалите в изследването бенефициенти по ПО 3, ОПДУ и извършените инвестиции за повишаване на гражданското участие и засилване на гражданския контрол върху дейността съдебната система, имат съществен принос за22:

✓ Отправяне на предложения за подобрения в дейността на съдебната система (100%);

✓ Развитие на политика за взаимодействие с гражданското общество (92,9%);

✓ Създаване на възможност за граждански контрол върху реформата в съдебната система чрез по-активното включване на НПО и професионалните организации в процеса на разработването, наблюдението и оценката на стратегиите за реформа (85,7%);

✓ Подобряване на средата за гражданско участие (78,6%);

✓ Насърчаване и развитие на алтернативни методи за решаване на правни спорове (42,9%).

21 Процентното изражение показва сборът на отговорилите „имат принос в голяма степен“ и „имат съществен принос“ на въпрос „До каква степен според Вас ОПДУ и извършените инвестиции за повишаване на гражданското участие и засилване на гражданския контрол върху дейността на администрацията, имат принос за..“

22 Процентното изражение показва сборът на отговорилите „имат принос в голяма степен“ и „имат съществен принос“ на въпрос „До каква степен според Вас ОПДУ и извършените инвестиции за повишаване на гражданското участие и засилване на гражданския контрол върху дейността на съдебната система, имат принос за..“

7.2.Ефикасност на инвестициите за повишаване на гражданското участие и засилване на гражданския контрол върху дейността на администрацията и съдебната система

Оценителен въпрос 2.2: Каква е ефикасността на инвестициите за повишаване на гражданското участие и засилване на гражданския контрол върху дейността на администрацията и съдебната система, разглеждана като съотношение между вложените ресурси и постигнатите резултати?

Оценката на ефикасността на инвестициите по ПО2 и ПО3 за повишаване на гражданското участие и засилване на гражданския контрол върху дейността на администрацията и реформата в съдебната система, е положителна. Средствата, вложени за постигането на резултатите, могат да се определят като ефикасно вложени, а планираните резултати са преизпълнени.

Оценката на ефикасността е изготвена чрез изследване на съотношението между двата основни показателя, чрез които са планирани и отчетени вложените ресурси и постигнатите резултати, а именно:

• Планираните и платени разходи по отделните процедури;

• Планираните и отчетени стойности на индикаторите, чрез които се измерва постигането на целите на процедурите.

За целите на оценката на ефикасността е извършен анализ на показателите на два етапа: на етап програмиране на операцията и на етап изпълнение.

В теорията и практиката има широко приета дефиниция на понятието ефикасност. Въпреки това, често пъти в литературата е налице несъответствие и дори противоречие между нея и определението за понятието ефективност. Ето защо, за целите на настоящата оценка дефинираме понятието ефикасност по следния начин:

Ефикасността указва отношението на постигнатия резултат спрямо вложените разходи. Колкото вложените разходи са по-малко, толкова по-ефикасни са действията и мероприятията, заради които те са направени.

Поради специфичните особености на обследването на ефикасността, настоящият анализ е базиран единствено на информацията от приключилите проекти по ОПДУ.

Анализирано е изпълнението на бюджетите, целевите и постигнати стойности на индикаторите за изпълнение и резултат, които са договорени по финансираните проекти, въз основа на документалните данни от техническите и финансови отчети на бенефициентите, данни от досиетата на бенефициентите в ИСУН, данни от годишните доклади за изпълнение на програмата и справки от ИСУН, както и информация от Насоките за кандидатстване за изследваните процедури.

УО на ОПДУ не е дефинирал предварително целеви стойности на индикаторите за резултат и изпълнение в Насоките за кандидатстване по изследваните процедури. Анализирани са извършените промени в договорите и бюджетни модификации на база

на информацията в ИСУН и докладите за изпълнение на програмата. Анализът се основава на показатели, свързани с финансовото и техническо изпълнение на проектите и постигнати стойности на индикаторите, разгледани в изложението надолу.

В модела за управление на интервенциите за повишаване на гражданското участие и засилване на гражданския контрол върху дейността на администрацията и съдебната система е използван подход за предоставяне на безвъзмездна помощ чрез процедури за конкурентен подбор. В изложението по-долу са разгледани поотделно интервенциите за повишаване на гражданското участие и засилване на гражданския контрол върху дейността на администрацията и на интервенциите за повишаване на гражданското участие и засилване на гражданския контрол върху дейността на съдебната система.

Анализът на ефикасността е направен по приоритетни оси, като за всяка Приоритетна ос са анализирани финансираните по ОПДУ процедури, описани във въведението на оценителна задача 2.

Приоритетна ос 2

Основният извод от извършения анализ е, че инвестициите по изследваните процедури за засилване на гражданския контрол върху дейността на администрацията са ефикасни: резултатите по процедура BG05SFOP001-2.009 са постигнати по икономичен начин, като същото е валидно и за процедура BG05SFOP001-2.025 на базата на предвижданията за постигане на заложените целеви стойности на индикаторите на етап подаване на проектно предложение и прогнозата за разходите.

Както е отбелязано в текста по-горе, по ПО2 са обявени две процедури на конкурентен подбор, които имат отношение към повишаване на гражданското участие и засилване на гражданския контрол върху дейността на администрацията.

Процедура BG05SFOP001-2.009 „Повишаване на гражданското участие в процесите на формулиране, изпълнение и мониторинг на политики и законодателство“

В рамките на тази процедура са сключени 121 административни договора, като 115 са изпълнени.

Етап програмиране

Насоките за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти по процедурата са изготвени от външен изпълнител, избран по реда на ЗОП. Документите са одобрени от УО на ОПДУ, съгласувани от Подкомитета към КН на ОПДУ и са одобрени от КН. Съгласно условията за кандидатстване максималният размер на безвъзмездната финансова помощ за отделен проект е 90 000 лв. Допустимите разходи за изпълнение на проектите са преки и непреки, като в НК е посочено, че непреките разходи следва да са в размер на 8% от допустимите преки разходи по проекта. По отношение на преките разходи се прилага финансова обосновка, в която следва да се посочи по какъв начин е формирана стойността на разхода, както се посочват/прилагат източници на информация, въз основа на които са определени планираните стойности на

разходите или на отделните им елементи, за да се докаже съответствието на планираните разходи с реалните пазарни цени. Източниците на информация са изброени в Указания за попълване на финансовата обосновка. В частта за преките разходи има заложено финансово ограничение на размера на разходите за изграждане на капацитет с максимална стойност до 10% от общо допустимите разходи по проекта.

С оглед на спецификата на процедурата и нейните цели могат да се обособят следните две групи дейности:

Основни дейности, допринасящи за постигане на резултатите (изготвени анализи и проучвания, отправени препоръки към администрацията, проведени събития и мероприятия и проведени обучения за служителите на кандидатите и партньорите), които са свързани с преки разходи:

• Подобряване на участието в процеса на формулиране, осъществяване и мониторинг на политики чрез разработване на анализи, проучвания, оценки, обучения и др. дейности от НПО или мрежи/коалиции/платформи на НПО, както и от социално- икономическите партньори;

• Граждански мониторинг и контрол върху действията на администрацията; Разработване на механизми и предложения за подобряване на средата за гражданско участие в управлението ;

• Организиране на широки информационни кампании и други дейности с цел повишаване на обществената осведоменост и на гражданското участие в процесите на формулиране, изпълнение и мониторинг на политики и законодателство; Мониторинг на делата срещу администрацията;

• Осъществяване на застъпнически действия и кампании в защита на обществено- значими каузи;

• Съвместни действия между администрации и НПО за реализация на публични политики; Участие на НПО в мрежи.

Дейности, които са подкрепящи за изпълнението на проектите – това са организация и управление, свързана с непреки разходи: възнаграждения, командировки, информация и публичност и одит.

УО е дефинирал и индикатори за резултат и изпълнение, които да измерят постигането на целите. При програмиране на операцията УО е заложил като критерии в методиката за оценка на проектните предложения два критерия, които оценяват ефикасността на инвестициите:

- Ефикасност на изпълнените анализи, проучвания, изследвания, методики, одити и оценки за администрацията, като съотношение между целевите стойности на индикатори № 3 „Подкрепени анализи, проучвания, изследвания, методики, одити и оценки за администрацията“ и № 2„Отправени препоръки от НПО и мрежи от НПО към процеса на формиране, осъществяване и мониторинг на политики (R2-4)“ (Група II Съответствие и обосновка, т.7);

- Ефикасност на планираните анализи, проучвания, изследвания, методики, одити и оценки за администрацията: изчислява се като съотношение на безвъзмездна финансова помощ за преки разходи към броя проведени анализи, проучвания, изследвания, методики, одити и оценки за администрацията. По-конкретно ефикасността се изчислява по следния начин: „Планираната стойност на разходите за един анализ, проучване, изследване, методика, одит и/или оценка за администрацията се изчислява като планираната в бюджета обща стойност на преките разходи се раздели на целевата стойност на индикатор „Подкрепени анализи, проучвания, изследвания, методики, одити и оценки за администрацията“..

Етап изпълнение на административните договори

За целите на настоящата оценка са използвани формулираните от УО критерии за оценка на ефикасността на инвестициите за повишаване на гражданското участие и засилване на гражданския контрол върху дейността на администрацията, разглеждана като съотношение между вложените ресурси и постигнатите резултати.

Таблица 6 Договорени и разплатени средства по процедура BG05SFOP001-2.009

Процедура

Договорени

Разплатени

Преки разходи

за изпълнение на проектите

% изпълнение

Процедура BG05SFOP001- 2.009

9 609 207,21 лв.

8 742 800,38 лв.

8 095 185,54лв.

90.98%

Източник: ИСУН 2020

Забележка: Преките разходи са изчислени по следния начин: стойността на разплатените суми, разделена на 1,08, съобразно допустимия процент)

Таблица 7 Остойностен индикатор „Подкрепени анализи, проучвания, изследвания, методики, одити и оценки за администрацията“ по процедура BG05SFOP001-2.009

Процедура BG05SFOP001-2.009

Постигната

целева стойност на индикатора

Вложен финансов ресурс (преки разходи) за постигане на единица индикатор

Подкрепени анализи, проучвания, изследвания, методики, одити и оценки за администрацията

435

18 609,62

Източник: Собствени изчисления

Съгласно утвърдената методика за оценка при търсене на ефикасност на планираните анализи, проучвания, изследвания, методики, одити и оценки за администрацията се използва съотношението безвъзмездна финансова помощ за преки разходи към брой проведени анализи, проучвания, изследвания, методики, одити и

оценки за администрацията, като с максимален брой точки са оценявани проектни предложения, при които планираната стойност на разходите за един анализ, проучване, изследване, методика, одит и/или оценка за администрацията е по-малка или равна на 41 400 лв.

Видно от таблицата по-горе съотношението между общия размер на преките разходи и постигната целева стойност на индикатор „Подкрепени анализи, проучвания, изследвания, методики, одити и оценки за администрацията“ е в размер на 18 609,62 лева, което е 55% по-икономично от първоначално заложеното или с 22 390,38 лева по-ниско в абсолютна стойност. Изводът е илюстриран със следващата таблица.

Ефикасност на планираните анализи,

проучвания, изследвания,

методики, одити и оценки за

администрацията

Заложена от УО стойност на единица анализи, проучвания, изследвания, методики, одити и оценки за администрацията за максимален брой точки

Средна стойност на единица отчетен индикатор - анализи, проучвания,

изследвания, методики, одити и оценки за администрацията

По- благоприятно

Стойност

41 400,00 лв.

18 609,62 лева

54,61% или

22 390,38 лева

Източник: Собствени изчисления

Данните от горните изчисления дават основание да се направи извод, че инвестициите за повишаване на гражданското участие по процедура BG05SFOP001-

2.009 и засилване на гражданския контрол върху дейността на администрацията, разглеждана като съотношение между вложените ресурси и постигнатите резултати, са ефикасни, като резултатите са постигнати по много икономичен начин – два пъти по- икономичен от заложеното като цел от УО на ОПДУ.

Допълнително е изследвано и съотношението между двата специфични индикатора за процедурата, които са включени също и в критериите за оценка, а именно, ефикасност на изпълнените анализи, проучвания, изследвания, методики, одити и оценки за администрацията, измерена като съотношение между целевите стойности на индикатори

„Подкрепени анализи, проучвания, изследвания, методики, одити и оценки за администрацията“ и „Отправени препоръки от НПО и мрежи от НПО към процеса на формиране, осъществяване и мониторинг на политики“. В критериите за оценка дейностите, съдържащи анализи се считат за ефикасни, ако съотношението между целевите стойности на двата индикатора - „Отправени препоръки от НПО и мрежи от НПО към процеса на формиране, осъществяване и мониторинг на политики“ и

„Подкрепени анализи, проучвания, изследвания, методики, одити и оценки за администрацията“ е равно или по-високо от 2.

При направените изчисления, на база на постигнатите и отчетени стойности на двата индикатора от изпълнените проекти по процедурата, съотношението е 3,38, което значително надвишава поставената в критериите за оценка цел. Това потвърждава постигната по процедурата висока ефикасност на инвестициите.

Процедура BG05SFOP001-2.025 - Повишаване на гражданското участие в процесите на изпълнение и мониторинг на политики и законодателство

Етап програмиране

В сравнение с предходната схема BG05SFOP001-2.009, тук са налице промени в Насоките за кандидатстване като съгласно Насоките за кандидатстване по процедура BG05SFOP001-2.025 максималният размер на безвъзмездната финансова помощ за отделен проект е 60 000 лв.

По тази процедура се прилагат следните опростени форми за предоставяне на БФП:

• единна ставка по чл. 67, параграф 1, буква “г” от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и чл. 55, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ за непреките разходи;

• стандартна таблица на разходите за единица продукт (фиксирана часова ставка) по член чл. 67, параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ за преките разходи за труд на персонал.

Допустимите разходи за изпълнение на проектите отново са преки и непреки, като размерът на непреките разходи е в размер на 8% от размера на преките допустими разходи.

И в тази процедура на етап изготвяне на проектни предложения е заложена структура и рамка на бюджета, която не позволява да има неефективност на използваните средства, като за най-голямото перо от преките разходи (разходите за труд на персонала) се прилага опростен разход. В допълнение се използва и единна ставка за непреките разходи. Рамката на бюджета дава основа, която допринася да няма големи разлики и неефективност в използваните средства.

Съгласно приложената към Насоките за кандидатстване Методология за определяне на опростен разход за труд на персонал по Процедура № BG05SFOP001-

2.025 „Повишаване на гражданското участие в процесите на изпълнение и мониторинг на политики и законодателство“ определянето на размера на опростения разход за труд за персонал е базирано на общодостъпни статистически данни на Националния статистически институт (НСИ) относно разходите на работодателя за труд на един отработен час по икономически дейности, налични на

https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/reports/query.jsf?x_2=1133 24 , като е използван КИД

„Професионални дейности и научни изследвания“, чиято подкатегория „Дейност на централни офиси; консултантски дейности в областта на управлението“ в най-голяма степен съответства на вида дейности, които се очаква да се изпълняват по проектите.

Мотивите за прилагане на стандартна таблица на разходите за единица продукт (фиксирана часова ставка) по член чл. 67, параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ за преките разходи за труд на персонал са следните: данните от проектите по Процедура BG05SFOP001-2.009 сочат че при близо 64% от сключените договори са предвидени разходи за персонал. УО на ОПДУ е определил правилата за изчисляването на часовите ставки по тази процедура в Указанията за попълване на финансовата обосновка на бюджета на проекта. Предоставена е възможност кандидатите да използват като база или вече сключени трудови договори със служители с цел разходите за персонал да бъдат планирани в съответствие с обичайната практика на кандидата/партньора, или данни от официалната статистика на НСИ за средна месечна заплата на наетите лица на национално ниво за последното тримесечие, за което са публикувани данни, преди подаване на проектното предложение. По 71% от проектите, в които са предвидени разходи за персонал, като база за калкулирането им, кандидатите са ползвали официалните статистически данни. Това се обяснява с факта, че малко от допустимите кандидати НПО/СИП са имали служители на трудови договори (персонал) преди изпълнението на проекта.

Допълнителен мотив е фактът, че при калкулирането на часовата ставка на персонала на етапите на кандидатстването и изпълнението на проектите системно се допускат грешки и неточности. Така бенефициентите, партньорите и УО на ОПДУ влагат усилия и време за изчисляване, проверка, коригиране, непропорционални на размера на самите разходи.

Предвид изложените по-горе факти от практиката, УО приема за целесъобразно въвеждането на фиксирана часова ставка за персонала на бенефициента/партньора. С това се постига облекчаване на кандидатстването и отчитането на разходите за персонал, както и се свеждат до минимум на грешките, свързани с некоректно изчисляване.

Към проектните предложения отново се представя финансова обосновка, като в нея се посочват източници на информация, въз основа на които са формирани съответните стойности за всеки пряк разход, с изключение на Разходи за възнаграждения на персонала на Кандидата и/или Партньора/ите и Разходите за командировки на служителите на Кандидата/Партньора/ите.

23 ИНФОСТАТ: Демографска и социална статистика, Пазар на труда, Годишна статистика на заетостта и разходите за труд, Разходи на работодателя за труд на един отработен час по икономически дейности (А21)(2008-2019г.)

24 ИНФОСТАТ: Демографска и социална статистика, Пазар на труда, Годишна статистика на заетостта и разходите за труд, Разходи на работодателя за труд на един отработен час по икономически дейности (А21)(2008-2019г.)

В методиката за оценка на проектните предложения по процедура BG05SFOP001-

2.025 УО на ОПДУ не е заложил критерии, които оценяват паричната стойност на един анализ или съотношението препоръки/анализи.

Етап изпълнение на административните договори

Следва да се отбележи, че към 02.06.2023 г. отчетеният и верифициран физически и финансов напредък по изпълнението на административните договори по процедурата е сравнително нисък.

Таблица 9 Финансов напредък по процедура BG05SFOP001-2.025 към 02.06.2023 г.

Договорени	Разплатени към 02.06.2023 г.	Процент изпълнение
10 261 778,64 лв.	1 561 773,04 лв.	15,22%

Източник: ИСУН 2020

Таблица 10 Физически напредък по процедура BG05SFOP001-2.025 към 15.06.2023 г.

Индикатори	Отчетени и приети от УО целеви стойности на индикаторите към 15.06.2023 г.	Договорени целеви стойности на индикаторите съгласно подадени проектни предложения (без прекратените договори)	% отчетени спрямо договорени
Брой проекти, изцяло или частично изпълнени от социални партньори или неправителствени организации	11	183	6,01%
Подкрепени анализи, проучвания, изследвания, методики, одити и оценки за администрацията	153	546	28,02%
Брой проведени информационни кампании	30	307	9,77%
Отправени препоръки от НПО и мрежи от НПО към процеса на формиране, осъществяване и мониторинг на политики	248	1080	22,96%

Източник: ИСУН 2020

Видно от степента на напредъка (под 30%) при отчитане на изпълнението към настоящия момент не могат да се направят обосновани и коректни изводи по отношение на ефикасността на вложените ресурси спрямо постигнатите резултати.

За да има сравнимост с предходната процедура, правим сравнение между двете процедури, като условно вземаме договорената БФП и планираните резултати за изпълнени договори (без да се включват трите прекратени договора по процедура BG05SFOP001-2.025).

За сравнимост на анализа между двете процедури при тази процедура също използваме критериите за оценка на ефикасността на инвестициите за повишаване на

гражданското участие и засилване на гражданския контрол върху дейността на администрацията, измерена чрез съотношението между вложените ресурси и постигнатите резултати, аналогично на използваните за оценка на ефикасността на предходната процедура. Поради това, че процедурата е в процес на изпълнение и напредъкът е под 30%, използваме стойностите на договорените средства и целевите стойности на индикаторите.

Таблица 11 Договорени средства и преки разходи за изпълнение по процедура BG05SFOP001-2.025

Процедура

Договорени средства

Преки разходи за изпълнение на

проектите

Процедура BG05SFOP001-2.025

10 261 778,64

9 501 646,89

Източник : Собствени изчисления

Забележка: Преките разходи са изчислени по следни начин: стойността на договорените суми намалена с 8%)

Процедура BG05SFOP001-2.025

Договорена

целева стойност на индикатора

Вложен финансов ресурс за постигане на единица резултат (съотношение между договорени

преки разходи и целева стойност)

Подкрепени анализи, проучвания, изследвания, методики, одити и оценки за администрацията

546

17 402,28

Договорените индикатори по прекратените договори №№ 58, 161, 205 са изключени от таблицата. Източник: Собствени изчисления

Ефикасност на планираните анализи, проучвания, изследвания, методики, одити и оценки за администрацията

Отчетена стойност на 1 брой анализи, проучвания, изследвания, методики, одити и оценки за администрацията

Процедура BG05SFOP001-2.009

Планирана стойност на 1 брой анализи, проучвания, изследвания, методики, одити и оценки за администрацията

Процедура BG05SFOP001-2.025

Стойност

18 609,62 лева

17 402,28 лева

Източник: Собствени изчисления

Стойността на един анализ по Процедура BG05SFOP001-2.025 е 17 402,28 лева, а съотношението между целевите стойности на индикатори „Отправени препоръки от НПО и мрежи от НПО към процеса на формиране, осъществяване и мониторинг на

политики“ и „Подкрепени анализи, проучвания, изследвания, методики, одити и оценки за администрацията“ е 1,99 пъти. Все пак трябва да се вземе предвид, че по процедура BG05SFOP001-2.025 максималният бюджет за един проект е ограничен до 60 000 лв., докато за Процедура BG05SFOP001-2.009 максималният бюджет е 90 000 лв.

Данните от горните изчисления показват, че подходът за изготвяне на бюджета на проектните предложения не показва голяма разлика в стойността на единица анализ, проучване, изследване, методика, одит и оценка за администрацията, независимо че по втората процедура критерият за ефикасност, оценяващ паричната стойност на анализа, не е част от методиката за оценка на ефикасността на проектните предложения.

По отношение на ефикасността на изпълнените анализи, проучвания, изследвания, методики, одити и оценки за администрацията, измерена като съотношение между целевите стойности на индикатори „Подкрепени анализи, проучвания, изследвания, методики, одити и оценки за администрацията“ и „Отправени препоръки от НПО и мрежи от НПО към процеса на формиране, осъществяване и мониторинг на политики“ на двете процедури сме изследвали описаните в таблицата данни.

Таблица 14 Сравнителна таблица за ефикасност на изпълнени анализи

Ефикасност на изпълнените анализи,

проучвания, изследвания,

методики, одити и оценки за

администрацията

Съотношение на отчетената стойност на индикатор № 2

„Отправени препоръки от НПО и мрежи от НПО към процеса на формиране, осъществяване и мониторинг на политики(R2-4)“ спрямо отчетената стойност на индикатор № 3„Подкрепени анализи, проучвания, изследвания, методики, одити и оценки за администрацията“

BG05SFOP001-2.009

Съотношение на планирана стойност на индикатор № 2

„Отправени препоръки от НПО и мрежи от НПО към процеса на формиране, осъществяване и мониторинг на политики(R2-4)“ спрямо планирана стойност на индикатор № 3„Подкрепени анализи, проучвания, изследвания, методики, одити и оценки за администрацията“

BG05SFOP001-2.025

Стойност

3,38

1,99

Източник: Собствени изчисления

Ефикасността на изпълнените анализи, проучвания, изследвания, методики, одити и оценки за администрацията е положителна, като за Процедура BG05SFOP001-2.009 е изчислена на база на реално отчетения напредък по двата индикатора, а по процедура BG05SFOP001-2.025 – въз основа на договорените им целеви стойности. .

Направено е сравнение и между разходите за постигане на единица резултат (Подкрепени анализи, проучвания, изследвания, методики, одити и оценки за администрацията) по двете процедури, като са сравнени средните стойности, минимална и максимална стойност за единица резултат. За целта са взети предвид данните за верифицираните разходи и напредък в изпълнението на индикатора по всички приключили проекти по процедура BG05SFOP001-2.009 и отчетените и верифицирани

междинни стойности на разходи и напредък по индикатора по проектите в изпълнение по процедура BG05SFOP001-2.025.

Фигура 1 Сравнение на средните стойности за единица резултат и минималната и максимална стойност за единица резултат при двете процедури (преки разходи за единица резултат)

90000,00

80000,00

70000,00

60000,00

50000,00

40000,00

30000,00

20000,00

10000,00

0,00

Сравнение на показателите за резултат между двете процедури

83323,40

37926,90

18597,81

14644,00

1145,00

1637,74

Процедура BG05SFOP001-2.009 Процедура BG05SFOP001-2.025

Средна стойност за 1ца резултат

Минимална стойност

Максимална стойност

Докато средните и минимални стойности на преките разходи за постигане на единица резултат по двете процедури се доближават, максималните стойности са доста различни. Трудно може да се направи обоснован извод по този критерий, тъй като резултатите не са обвързани качествено, а може да има голяма разлика по отношение на трудност, обхват и обем на анализа. Вероятно обаче, ограничението в максималния допустим бюджет за един проект до 60 000 лв. при втората процедура е предпоставка бенефициентите да планират по-малки по обхват (и брой) анализи, за да могат да спазят поставеното бюджетно изискване.

Като цяло оценката на ефикасността на инвестициите за повишаване на гражданското участие и засилване на гражданския контрол върху дейността на администрацията, е положителна. Средствата, вложени за постигането на резултатите, могат да се определят като много ефикасно вложени, а заплатената цена е по-ниска от планираната. УО е положил усилия още с определяне на КПО, а впоследствие и с насоките за кандидатстване да определи ясни параметри на разходите и финансовата обосновка на остойностяването им като предпоставка към определяне на реалистичен бюджет за предвидените в проектите резултати.

Приоритетна ос 3

Основният извод от извършения анализ е, че инвестициите по изследваната процедура по ПО3 са използвани по ефикасен начин. УО е създал условия с ясни НК и

указания, като самата структура на бюджета задава рамка за изпълнение, която предполага ефикасност на използваните средства. Постигнатите и отчетени конкретни резултати - анализите, проучванията, изследвания, методика и оценка, свързани с дейността на администрацията са допринесли за повишаване на гражданския контрол върху реформата в съдебната система, и гражданското участие, независимо дали са възприети от съдебните органи или не.

По ПО 3 е обявена една процедура на конкурентен подбор, която има отношение към повишаване на гражданското участие и засилване на гражданския контрол върху дейността на съдебната система с три срока за кандидатстване - BG05SFOP001-3.003 – Граждански контрол върху реформата в съдебната система

Сключените договори по трите срока за кандидатстване са следните:

Таблица 15 Сключените договори по процедура BG05SFOP001-3.003

Краен срок

Изпълнение на проектите

Сключени договори

Договорени средства, лв.

Договорени

средства със спестявания, лв.

Реално изплатени средства, лв.

28.04.2017 г.

2017-2019 г

972 421,01

864 842,69

30.09.2018 г.

2019-2020 г.

(2 договора са прекратени)

1 797 024,15

1 662 680,29

30.09.2020 г.

2021-2022 г.

(1 договор е прекратен)

1 995 906,84

1 900 827,90

Източник: ИСУН 2020

Етап програмиране

Съгласно Насоките за кандидатстване минималният размер на безвъзмездната финансова помощ за отделен проект е 30 000 лв., а максималният е 100 000 лв.

За целите на анализа на ефикасността е изследвана структурата на бюджетите на проектите. По тази процедура се прилага схема за финансиране с единна ставка в съответствие с чл. 14, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1304/2013 и чл. 68б на Регламент (ЕС) № 1303/2013 и чл. 6, ал. 1 от ПМС № 189/2016 г. Съгласно тази разпоредба при проекти, финансирани от ЕСФ, може да бъде използвана единна ставка в размер до 40 на сто от допустимите преки разходи за персонал за покриване на останалите допустими разходи за даден проект, без да се изисква да се правят изчисления за определянето на приложимата ставка.

Допустимите разходи по процедурата са:

- Преки разходи за персонал – това са разходи за възнаграждения за дейности по изпълнение на проекта, произтичащи от трудови/служебни правоотношения,

правоотношения по специален закон (вътрешен персонал) и/или договори за предоставяне на услуги (външен персонал), сключени между бенефициента/партньора и лица, изпълняващи такива дейности.

- Единна ставка в размер до 40% от допустимите преки разходи за персонал, в която са включени други допустими разходи:

• преки разходи, пряко свързани с изпълнението на допустимите дейности по проекта и

• непреки разходи.

„Непреки разходи“ са разходите, които са свързани с проекта, които не могат да бъдат пряко обвързани с отделна дейност по проекта и не допринасят пряко за постигането на неговите цели и резултати, но са необходими за неговото цялостно администриране, управление, оценка и добро финансово изпълнение. (типични административни разходи като: разходи за организация и управление, канцеларски материали, разходи за телефон, електроенергия и др.; разходи за информация и комуникация).

Прилагането на единна ставка в размер до 40 на сто от допустимите преки разходи за персонал облекчава административната тежест, като по този начин намалява и риска от грешки както при кандидатстването, така впоследствие и при изпълнението и отчитането на проектите. При кандидатстването се обосновават само преките разходи за персонал в съответствие с изискванията, поставени в НК. Използването на единна ставка допринася също и за по-ясното планиране на разходите от страна на бенефициентите и обвързването им с конкретните дейности, цели и резултати (логическа рамка). Това от своя страна е предпоставка за постигане на по-добър баланс между дейностите и свързаните с тях разходи и ефикасно разходване на средствата.

За да улесни допълнително бенефициентите, УО е публикувал в пакета документи за кандидатстване помощен документ, озаглавен „Често допускани грешки при подготовка и подаване на проектни предложения по процедура BG05SFOP001-3.003 – Граждански контрол върху реформата в съдебната система“.

Етап изпълнение на административните договори

Изпълнението на всички административни договори по процедурата е приключило. Отчетени и приети от УО на ОПДУ са следните постигнати резултати, съобразно стойностите по предвидените индикатори:

Таблица 16 Верифицирани индикатори по процедура BG05SFOP001-3.003

№	Индикатор	Договорена целева стойност на изпълнените проекти	Верифицира на стойност в ИСУН към 15.06.2023 г.	% изпълнение (верифицирана спрямо договорена стойност)
O3-1	Подкрепени анализи, проучвания, изследвания, методики и оценки, свързани с дейността на съдебната система	157	158	100,6%
О3-4	Проекти за насърчаване и развитие на алтернативни методи за решаване на правни спорове	26	26	100.00%
R3-1	Въведени нови и усъвършенстване на съществуващи инструменти за модернизация на съдебната власт	8	8	100.00%
СО2 0	Брой проекти, изцяло или частично изпълнени от социални партньори или неправителствени организации	53	53	100.00%

Таблица 17 Договорени и разплатени средства по процедура BG05SFOP001-3.003

Договорени средства	Договорени със спестявания	Разплатени средства
4 765 352,00 лв.	4 428 350,88 лв.	4 428 350,88 лв.

Източник: ИСУН 2020

В таблицата по-долу сме представили обобщена информация за договорените и разплатени средства за всеки един от приемите, както и за отчетените и верифицирани индикатори.

Таблица 18 Обобщена информация за договорени и изплатени средства

Процедура	Договорени средства, лв.	Договорени със спестявания, лв.	Реално изплатени суми, лв.	Разходи за персонал лв.	Разходи за единна ставка (40%, вкл. непреки разходи*лв. )
Първи срок за кандидатстване	972 421,01	864 842,69	864 842,69	617 744,78	247097,91
Втори срок за кандидатстване	1 797 024,15	1 662 680,29	1 662 680,29	1 187 628,78	475051,51
Трети срок за кандидатстване	1 995 906,84	1 900 827,90	1 900 827,90	1 357 734,21	543093,69

Таблица 19 Обобщена информация за отчетени и верифицирани индикатори

ОТЧЕТЕНИ И ВЕРИФИЦИРАНИ ИНДИКАТОРИ
Индикатори	Брой проекти, изцяло или частично изпълнени от социални партньори или неправителствени организации	Въведени нови и усъвършенстване на съществуващи инструменти за модернизация на съдебната власт	Подкрепени анализи, проучвания, изследвания, методики и оценки, свързани с дейността на съдебната система	Проекти за насърчаване и развитие на алтернативни методи за решаване на правни спорове
Първи срок за кандидатстване	11	1	38	4
Втори срок за кандидатстване	20	5	62	10
Трети срок за кандидатстване	22	2	58	12
ОБЩО ПРОЦЕДУРА	53	8	158	26

*Преките разходи са за експертен труд (персонал), изчислени по следния начин: стойността на разплатените разходи, разделена на 1,4 (40% единна ставка)

Основният резултат от изпълнението на проектите са изготвените анализи, проучвания, изследвания, методики и оценки, свързани с дейността на съдебната система. Подобно на изчислението на ефикасността по ПО2, тук отново е направено изчисление каква е стойността на преките разходи за постигане на единица стойност на индикатора, а именно, какъв е разходът за единица продукт „Подкрепени анализи, проучвания, изследвания, методики и оценки, свързани с дейността на съдебната система“. Разходът за единица резултат е изчислен като съотношение на разплатените разходи по проектите към верифицирана стойност на индикаторите. В рамките на трите срока за кандидатстване са изготвени 158 броя анализи, проучвания, изследвания, методики и оценки, свързани с дейността на съдебната система. Разпределението по трите срока за кандидатстване и период на изпълнение е представено в таблица 22.

За да бъде изследвана връзката между бюджетите по договорите и постигнатите индикатори са изследвани верифицираните разходи и стойности на индикатор

„Подкрепени анализи, проучвания, изследвания, методики и оценки, свързани с дейността на съдебната система“.

Изчислено е, че по първия срок за кандидатстване, средната стойност на един проект е 78 622,06 лв., за втория срок за кандидатстване – 83 134,01 лв., а за третия срок за кандидатстване – 86 401,27 лв., т.е. средната стойност на проект се повишава във времето (и стойността за постигане на индикатор СО2).

В рамките на първия срок за кандидатстване за индикатор „Подкрепени анализи, проучвания, изследвания, методики и оценки, свързани с дейността на съдебната

система“(О3-1) е постигнат със стойност 38 броя. Средният разход за постигане на единица индикатор е 22 759,02 лв., като минималната стойност за този срок за кандидатстване е 15 127,69 лв., а максималната – 70 786 лв., което е 4,7 пъти разлика. В рамките на втория срок за кандидатстване стойността на посочения индикатор е 62, като средната стойност за постигане на единица от индикатора е 26 814,62 лв. (18% разлика в сравнение с първия срок за кандидатстване). Минималната стойност за постигане на единица индикатор в рамките на този срок е 9 405,59 лв., а максималната – 98 062,14 лв.

– разлика от над 10 пъти. В рамките на трети срок за кандидатстване средната стойност за постигане на единица индикатор – 32 772,89 лв. Разходът за постигане на 1 индикатор по третия срок е с 44% по-висок от средния разход по първия срок за кандидатстване 22% по-висок от средния разход по втория срок за кандидатстване, т.е. има сравнително равномерно увеличение на средната стойност за постигане на индикатора за трите срока. При третия срок минималната стойност за постигане на единица индикатор е 5 556,02 лв., а максималната – 98 770 лв., т.е. близо 18 пъти по-висока от минималната. При сравнение на минималните стойности на разходите за постигане на един индикатор е видно, че те намаляват от първия към третия близо три пъти, докато максималната стойност се увеличава от първия към втория и след това се задържа.

Фигура 2 Сравнение на разходите за постигане на единица резултат между трите срока за кандидатстване

Сравнение на разходите за постигане на единица резултат

120000

98062,14

98770

100000

80000 70786

60000

40000

32772,89

20000

22759,02

15127,69

26814,62

9405,59

5556,02

Първи прием

Втори прием

Трети прием

Средна стойност

Максимална стойност

Минимална стойност

Linear (Средна стойност)

Както е видно от проследените стойности за постигане на единица индикатор, не може да бъде намерена ясна закономерност, която да обвързва стойността с постигнатия индикатор. Някои анализи са многокомпонентни и сложни, докато други са с по-малък обхват и не толкова сложна методология. Тъй като липсва качествен индикатор, с който да са обвързани количествените индикатори за резултат, единствено може да се проследи тенденцията, че стойността на разходите за постигане на единица индикатор се повишава през периода на финансиране.

Съпоставката е условна, тъй като изготвянето на един анализ зависи от необходимите експерти с подходящ опит и сложността на самия анализ. Видно от таблицата по-горе е налице увеличение на стойността на един анализ за периода 2017- 2020 г. Увеличението може да се обоснове с нарастването на заплащането на труд в този период (свързано и с повишената инфлация), а именно стойността на преките разходи за персонал определят стойността на изготвените анализи. Възможно е комплексността на анализите също да се увеличава, като бенефициентите надграждат върху предходни резултати, но тъй като няма обвързващ качествен индикатор, това не би могло да бъде обследвано.

Таблица 20. Средна годишна брутна заплата

Средна годишна брутна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение по икономически дейности
(левове)
	2017	2018	2019	2020
	Частен сектор	Частен сектор	Частен сектор	Частен сектор
Професионални дейности и научни изследвания	18 591 лв.	20 978 лв.	22 864 лв.	24 817 лв.
Административни и спомагателни дейности	10 492 лв.	11 778 лв.	12 934 лв.	14 093 лв.

Източник: НСИ

На следващо място е изследван индикатор СО20 „Брой проекти, изцяло или частично изпълнени от социални партньори или неправителствени организации“. Този индикатор е заложен на ниво програма и принос за постигането на заложената целева стойност по ПО 3 – 50, има единствено процедура BG05SFOP001-3.003.

Таблица 21. Индикатор СО20

Индикатор СО20

Целева стойност

Верифиц ирана стойност

Вложен финансов ресурс за

постигане на единица

индикатор, лв.

Спестявания спрямо планирания финансов

ресурс

„Брой проекти, изцяло или частично изпълнени от социални партньори или неправителствени организации“

83 553,79

16.45%

Разходите за постигане на индикатор СО20 „Брой проекти, изцяло или частично изпълнени от социални партньори или неправителствени организации“, както е посочен в таблицата по-горе е в размер средно на 83 553,79 лева. Разходите за единица резултат са изчислени като съотношение на вложените разходи към постигната стойност на индикатора. При програмиране на процедурата е заложен общ размер на безвъзмездната финансова помощ в размер на 5 000 000 лева за 50 проекта, изцяло или частично

изпълнени от социални партньори или неправителствени организации или 100 000 лева на проект. В тази връзка може да се направи извод, че целеният резултат е постигнат по по-икономичен начин спрямо планираното. Четиридесет и шест НПО и професионални организации, активни в сферата, са участвали при разработването, наблюдението и оценката на стратегиите за реформи и предложения за подобрения в съдебната система, като седем от тях са изпълнили по два проекта. Финансирани са 53 проекта, като същите са насочени към следните теми и области: прозрачност, отчетност и повишаване на доверието в съдебната система; медиация и арбитраж - развитие на алтернативните методи за решаване на правни спорове, изработване на Стандарти за обучение на медиатори; граждански контрол и подпомагане реформата в съдебната система, детско правосъдие; насърчаване развитието на практики на възстановителното правосъдие в наказателното производство; подобряване на процедурите и правилата за работа на администрацията в съдилищата; подкрепа за адвокатурата и др.

Данните по-горе дават основание да се направи извод, че средствата са използвани по ефикасен и икономичен начин. Както е посочено в доклада по-горе, самата структура на бюджета задава рамка за изпълнение, която предполага ефикасност на използваните средства. Постигнатите и отчетени конкретни резултати - анализите, проучванията, изследвания, методика и оценка, свързани с дейността на администрацията са допринесли за повишаване на гражданския контрол върху реформата в съдебната система, и гражданското участие, независимо дали са възприети от съдебните органи или не.

В рамките на изследователската дейност оценителният екип извърши проучване, като с цел да допълни изводите по отношение на ефикасността на вложените средства, бяха потърсени възможности за сравнение и с други финансиращи инструменти, насочени към гражданското общество и неправителствените организации, като например Финансовият механизъм на ЕИП, Българо-швейцарската програма за сътрудничество, финансовите инструменти на Фондация „Америка за България“. За съжаление обаче, спецификите на инвестициите не позволяват директно сравнение с финансираните интервенции по ОПДУ, поради което пряка съпоставка на ефикасността между посочените програми и ОПДУ не може да бъде изведена.

При преглед на достъпните източници бяха направени сравнения с Програма

„Фонд Активни граждани“ (Active Citizens Fund), създадена като част от приоритетния сектор „Култура, гражданско общество и основни права и свободи“, един от петте приоритетни сектора, договорени между донорите и Европейския съюз.

Фонд Активни граждани България е на обща стойност 15 500 000 евро, предоставени изцяло от страните донори — Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Програмата ще функционира до 2024 г. и ще допринася за постигане на общите цели на ФМ на ЕИП и Норвежкия ФМ за намаляване на икономическите и социалните различия и за укрепване двустранните отношения между страните бенефициенти и страните донори. Целта на Фонд Активни граждани е „Укрепнало гражданско общество,

активни граждани и овластени уязвими групи“. Фондът подкрепя дългосрочната устойчивост и капацитета на гражданския сектор, укрепвайки неговата роля в насърчаване на демократичното участие, активното гражданство и човешките права.

Механизмите за подкрепа на неправителствените организации включват: Два конкурса за проектни предложения с продължителност до 36 месеца

• Текуща схема за малки инициативи с продължителност до една година.

• Двустранен фонд, предвиждащ: 1) мерки за подкрепа за разработване и изпълнение на проекти и инициативи с организации от страните донори; и 2) тематични работни срещи за установяване на контакти и обмен на опит с организации от страните донори

• Регионални тематични форуми

• Мерки за изграждане на капацитета на граждански организации за формулиране на проектни предложения и за изпълнение на проекти в приоритетните сфери на Фонда

• Минимум 10% от средствата ще са насочени към ромско включване и овластяване, включително чрез предоставяне на стипендии за студенти от Ромски произход в медицински специалности в рамките на Ромска стипендиантска програма

• Менторска подкрепа за студенти от ромски произход, изучаващи здравни специалности

• Платформа за генериране на проекти – за предоставяне на безвъзмездни консултации при формулирането на проектни предложения (извън Фонд Активни граждани), допринасящи за интегрирането на уязвими групи

• Инициатива за изграждане на бъдещо поколение граждански лидери

Единственият обединяващ критерий между Фонд „Активни граждани“ и предоставяното финансиране по ПО2 и ПО3 на ОПДУ за гражданското общество е сходството на потенциалните бенефициенти, но не и целите на програмите. Поради тази причина не би могло да бъде направено сравнение по отношение на ефикасността.

В самия програмен документ е описано, че Българо-швейцарската програма за сътрудничество и Норвежкия механизъм ще се финансират предимно структурни и законодателни промени в сферата на детското правосъдие и изграждане на капацитет на национално ниво за прилагане на Конвенцията по прилагане правата на човека, включително и за преодоляване на забавянията в правораздаването. Отново няма критерии на сходство, за да бъде направен сравнителен анализ на ефикасността.

7.3.Реалистичност на заложените цели

Оценителен въпрос 2.3: Реалистични ли са заложените цели? Каква е разликата между очакваните и постигнатите реални резултати?

Процедурите за предоставяне на БФП, насочени към постигане на СЦ 3 на ПО 2 на ОПДУ, определят амбициозни цели по отношение на активното участие на гражданските организации в процеса на формулиране, изпълнение и мониторинг на публични политики, взаимодействието им с държавната администрация и цялостното подобряване на социалната среда. Целите са реалистични по отношение на логиката на интервенция на ниво програма, приоритетна ос и процедури за финансиране, като планираните интервенции са аргументирани и оправдани в контекста на нивото на развитие на социалния капитал в България към момента на програмиране.

Постигнатите ефекти, свързани с подобряване на капацитета за участие на гражданския сектор и стимулиране на партньорства в процеса на вземане на решения, в голяма степен отговарят на планираните очаквани резултати.

Изпълнението на процедура за предоставяне на БФП BG05SFOP001-3-003 Граждански контрол върху реформата в съдебната система постига частично заложените цели и очаквани резултати. Безспорен е приносът на ОПДУ за популяризиране на системата за правна помощ и алтернативните методи за разрешаване на правни спорове чрез реализираните по ПО 3 инвестиции. В същото време, извън количественото постигане на заложените индикатори и реалистично планиране на входни ресурси за подкрепа, оценката на финансираната процедура не дава основание да се счита, че е постигнат значим ефект за повишаване ролята на гражданското общество при разработването, наблюдението и оценката на стратегиите за реформи в съдебната власт. Постигнатите резултати имат по-скоро компенсаторен ефект по отношение на цялостното развитие на сектора и гражданското участие в процесите на взимане на решения. Това до голяма степен се дължи и на специфичния политически контекст, в който са изпълнявани дейностите, капацитета на гражданския сектор и готовността на институциите на съдебната система да партнират с НПО сектора, както и на сложността на реформите в съдебната система и трудно постижимия консенсус за посоката и параметрите на промяна в нея.

Технологията на анализ на реалистичността на заложените цели включва следните стъпки:

- Идентифициране на концепции и елементи от специфичните цели на ниво приоритетна ос на ОПДУ, имащи отношение към конкретния аспект на оценка – повишаване на гражданското участие и засилване на гражданския контрол върху дейността на администрацията и съдебната система, включително причинно – следствените връзки: потребности – потенциали за въздействие – планирани дейности за подкрепа – планирани индикатори, които аргументират логиката на интервенция по съответната специфична цел;

- Изследване на съответствието на логическата рамка на всяка от конкретните процедури за БФП с логиката на интервенция по съответната специфична цел на приоритетната ос;

- Анализ на напредъка по постигане на заложените индикатори и оценка на реалистичността на заложените цели.

Технологията е приложена диференцирано за всяка една от приоритетните оси (ПО 2 и ПО 3), като реалистичността на поставените цели се оценява спрямо постигнатия напредък и резултати към края на програмния период по отношение на 3 количествено измерими аспекта:

- Степен на постигане на заложените индикатори;

- Времева рамка на постигане на етапните и крайната цел;

- Вложени ресурси.

Съответствието на постигнатите резултати с поставените цели е предмет на качествен анализ, базиран на експертни оценки и изследване на глобални индикатори за развитие на гражданското общество в България.

Приоритетна ос 2

„Ефективно и професионално управление в партньорство с гражданското общество и бизнеса“

Процедурите за предоставяне на БФП, насочени към постигане на СЦ 3, в рамките на ПО 2 на ОПДУ, показват сравнително висока степен на реалистичност на планираните цели и очаквани резултати по три от изследваните параметри: постигане на заложените индикатори, времева рамка на етапните и крайната целеви стойности на индикаторите и вложени ресурси. Положителната оценка на изпълнението може да бъде категорично валидирана в рамките на Програмата, но по отношение на цялостното развитие и състоянието на гражданското общество, постигнатите резултати имат по-скоро компенсаторен ефект.

Гражданското участие е безспорно съществен елемент от интервенционната логика на ПО 2 на ОПДУ 2014 – 2020 г., при формулиране на конкретна специфична цел - Специфична цел 3: Увеличаване на гражданското участие в процеса на формиране и контрол на изпълнението на политики.

Пълноценното участие на гражданското общество в процесите на подготовка, осъществяване, мониторинг и оценка на публичните политики е оценено като „важен елемент от функционирането на ефективна институционална среда в България“. Наред с разработването и прилагането на различни механизми за участие на НПО и бизнес сектора в процеса на планиране и реализация на публични политики, акцентът се поставя и върху гражданския мониторинг и неговия силен антикорупционен ефект, предотвратяване на конфликта на интереси, подобряването на административното обслужване.

Очакваните резултати по Специфична цел 3 на ПО 2, свързани с подобряване на участието на гражданите и бизнеса, включват:

- работещо партньорство между държавата, гражданските организации и бизнеса;

- антикорупционен ефект, етично и отговорно поведение от страна на служителите в резултат от граждански мониторинг;

- подобрен капацитет на администрацията за управление на жалби, превенция на дела и административен арбитраж (СЦ 3).

Логиката на интервенция по ПО 2 по отношение на подобряването на участието на гражданското общество и бизнеса към момента на разработване на ОПДУ е показана по- долу:

Таблица 22 Логика на интервенцията по ПО 2 по отношение на подобряването на участието на гражданското общество и бизнеса

Специфична цел

Анализ на

потребностите

Идентифициран

потенциал за въздействие

Планирани дейности на интервенция

Приложим индикатор

СЦ 3: Увеличаване на гражданското участие в процеса на формиране и

контрол на

изпълнението на политики

Недостатъчно влияние на НПО сектора при разработването и осъществяването на публични политики; Липса на ефективни механизми за въздействие; Непостоянен диалог между държавата и гражданското общество

Подобряване на гражданския мониторинг върху дейността на администрацията и политиките

Конкретни решения за борба с корупцията, конфликта на интереси и злоупотреба със служебно положение

Подобряване капацитета на администрацията за управление на жалби, превенция на дела и административен арбитраж

Процедури чрез подбор на проектни предложения на НПО и СИП за периодичен и продължителен граждански мониторинг: Интегрирани инициативи за граждански мониторинг и контрол върху действията на администрацията;

Разработване на анализи и предложения за подобряване на бизнес средата, промяна на нормативни актове, структури и политики на национално и местно ниво.

Разработване на стандарти за включване на НПО в процеса на стратегическо планиране по прозрачен и ефективен начин

Подкрепа за широки информационни кампании на ниво NUTS 2;

Съвместни действия между администрации и НПО за реализация на публични политики; Създаване на система за обмен на информация между заинтересованите страни в областта на устойчивия туризъм в територии по Натура 2000;

Разработване и приемане на нови инструменти и методологии, разпространение на добри практики, решения за борба с корупцията, предотвратяване на конфликт на интереси и

злоупотреба със служебно положение.

За резултат: Отправени препоръки от НПО и мрежи от НПО към процеса на формиране, осъществяване и мониторинг на политики.

За изпълнение: Брой проекти, изцяло или частично изпълнени от

социални партньори или неправителствени организации

За целите на тази част от анализа, процедурите за предоставяне на БФП, чрез които се осъществява подкрепата за стимулиране на гражданското участие в процеса на формиране и контрол на изпълнението на политики по ПО 2 са разгледани отделно.

Структурата на целеполагане по процедура BG05SFOP001–2.009 Повишаване на гражданското участие в процесите на формулиране, изпълнение и мониторинг на политики и законодателство е показана по-долу:

Таблица 23. Целеполагане по процедура BG05SFOP001–2.009

Цели на процедурата

Очаквани резултати

Индикатори

⮚ Партньорско управление с гражданите и бизнеса;

⮚ Открито и отговорно управление;

⮚ Отправяне на препоръки за подобряване процесите по предоставяне на услуги, по- добра регулаторна среда, борба с корупцията, предотвратяване на конфликта на интереси и злоупотреба със служебно положение, спазване на етичните норми от държавните служители.

⮚ Повишаване взаимодействието между администрацията и гражданите и бизнеса;

⮚ Нарастване активността на НПО и СИП при формулирането, изпълнението и мониторинга на политики и законодателство, включително чрез отправяне на препоръки за подобряване процесите по предоставяне на услуги, по- добра регулаторна среда, борба с корупцията, предотвратяване на конфликта на интереси и злоупотреба със служебно положение, спазване на етичните норми от държавните служители;

⮚ Подобряване на социално- икономическата среда в резултат на по-открито и отговорно управление.

⮚ Брой проекти, изцяло или частично изпълнени от социални партньори или неправителствени организации;

⮚ Отправени препоръки от НПО и мрежи от НПО към процеса на формиране, осъществяване и мониторинг на политики;

⮚ Подкрепени анализи, проучвания, изследвания, методики, одити и оценки за администрацията;

⮚ Брой проведени информационни кампании

Целите на конкретната процедура са съотносими към посочените по-горе области с потенциал за въздействие на ниво Програма, доколкото развитието на капацитета за изграждане на партньорства, откритото и отговорно управление и възможностите за отправяне на препоръки от страна на гражданския сектор имат отношение към подобряване на гражданския мониторинг, противодействието на корупцията и подобряване на капацитета на администрацията за управление на жалби от гражданите и бизнеса. Общите и декларативни формулировки обаче не позволяват по-задълбочен анализ по отношение реалистичността и релевантността на целите на процедурата. Допълнителни дефицити, които възпрепятстват анализа са и:

- Липсата на ясен фокус на част от целите на процедурата за БФП, които реферират по-скоро към по-високо йерархично ниво на програмиране и са с еднаква валидност за всяка една от специфичните цели на Приоритетната ос;

- Индикаторът за резултат на ниво програма „отправяне на препоръки от НПО и мрежи от НПО...“ е интерпретиран под формата на конкретна цел на процедурата, което не позволява ясна формулировка на целева промяна по отношение на институционалната среда и степента на гражданско участие в процеса на формулиране и изпълнение на политики.

В голяма степен същите изводи могат да бъдат направени и по отношение на очакваните резултати. От общо формулираното „подобряване на социално- икономическата среда“ до широк обхват на таргетирана промяна на активността на НПО при отправяне на „препоръки за подобряване процесите по предоставяне на услуги, по-добра регулаторна среда, борба с корупцията, предотвратяване на конфликта на интереси и злоупотреба със служебно положение, спазване на етичните норми от държавните служители“, заложените и очаквани резултати не предпоставят измерването на конкретна промяна по отношение на определени аспекти от гражданското участие и взаимодействието с администрацията в процеса на вземане на решения.

Рамката от цели, очаквани резултати и индикатори по втората реализирана процедура BG05SFOP001–2.025 Повишаване на гражданското участие в процесите на формулиране, изпълнение и мониторинг на политики и законодателство, показва същите характеристики:

Таблица 24. Целеполагане по процедура BG05SFOP001–2.025

Цели на процедурата

Очаквани резултати

Индикатори

Партньорско управление с гражданите и бизнеса;

Открито и отговорно управление.

Повишаване на взаимодействието между администрацията и гражданите и бизнеса;

Нарастване на активността на НПО и СИП при изпълнението и мониторинга на политики и законодателство;

Отправяне на препоръки за подобряване на административното обслужване, за по-добра регулаторна среда, за подобряване на бизнес средата, за борба с корупцията, за предотвратяване на конфликта на интереси и злоупотреба със служебно положение, за спазване на етичните норми от държавните служители.

Брой проекти, изцяло или частично изпълнени от социални партньори или неправителствени организации; Отправени препоръки от НПО и мрежи от НПО към процеса на формиране, осъществяване и мониторинг на политики; Подкрепени анализи,

проучвания, изследвания, методики, одити и оценки за администрацията;

Брой проведени информационни кампании.

Макар и обосновката на целите да е обвързана с проведената вече Процедура BG05SFOP001-2.009 „Повишаване на гражданското участие в процесите на формулиране, изпълнение и мониторинг на политики и законодателство“, при отчетено изпълнение на 115 проекта за периода декември 2018 г. – февруари 2021 г., по същество целите на новата покана за проектни предложения остават непроменени.

Следва да се отбележи обаче засиленият фокус на областите на интервенция (допустими дейности), които се подкрепят по процедурата в сравнение с първата покана за проектни предложения:

- Допустимите за финансиране дейности по изготвяне на проучвания, анализи и оценки са приоритизирани като инструмент за граждански мониторинг и обвързани със задължително формулиране и отправяне на препоръки до компетентните органи на власт и/или администрации в рамките на представените проекти;

- Фокусът се поставя върху съвместни действия между държавни администрации/органи на държавна власт/общини и НПО/СИП.

В резултат само малко над 20% от одобрените за финансиране по втората процедура проекти не се изпълняват в партньорство, в сравнение с близо 40% проекти без партньорства по процедура за предоставяне на БФП BG05SFOP001–2.009. 56 или 30% от финансираните проектни предложения, подадени по процедура BG05SFOP001–

2.025 са в партньорство с органи на местната власт, при почти двойно увеличение спрямо подадените по процедура BG05SFOP001–2.009 проектни предложения. Активното участие на общините като партньори в проектите, подкрепени по втората процедура е за сметка на участието на централната и областните администрации на изпълнителната власт. Тенденция към увеличаване показват и партньорствата с други НПО, както и проектите с повече от един партньор.

Фигура 3 Проекти, изпълнявани в партньорство, финансирани по процедури BG05SFOP001–2.009 и BG05SFOP001–2.025

без партньор

38,79%

23,63%

партньорство с нпо

25,86%

39,01%

партньорство с общини

17,24%

30,77%

партньорство с централна администрация

13,79%

2,75%

други

4,31%

3,85%

BG05SFOP001–2.009

BG05SFOP001–2.025

Многообразието от теми, които засягат финансираните проекти не позволяват да бъдат изрично изведени приоритетни области на интервенция, съответно области, в които се регистрира най-голяма активност на гражданския сектор. Все пак значителен дял са проектите, насочени към местните политики и развитие, околна среда, социални политики и законодателство, бизнес среда, заетост и социално предприемачество. Логично и като резултат от създадените проектни партньорства, проектите в рамките на процедура BG05SFOP001–2.025 са значително по-фокусирани върху утвърждаване на механизми за взаимодействие при формулиране на местни политики, вземане на решения и ефективен диалог.

Степен на постигане на заложените индикатори

Както бе посочено по-горе, анализът на информацията, свързана с индикатора

„Брой проекти, изцяло или частично изпълнени от социални партньори или неправителствени организации“ показва, че дори и при най-позитивни прогнози, степента на изпълнение, при заложена целева стойност за 2023 г. 350 проекта, може да достигне малко над 85%. По първата обявена процедура в рамките на СЦ 3 на ПО 2 са договорени общо 121 проекта, от които са прекратени 5 и 1 е без изпълнение. Към края на 2022 г. по втората процедура за БФП са одобрени за финансиране 186 и прекратени 3 проекта. В по-голямата си част, към момента на изготвяне на настоящата оценка, одобрените проекти все още не са приключили (към м. юни 2023 г. по двете обявени процедури, верифицираната стойност на този индикатор е 122).

Индикаторът „Отправени препоръки от НПО и мрежи от НПО към процеса на формиране, осъществяване и мониторинг на политики“ към 2023 г. е с целева стойност

370.25 Верифицираната към момента на изготвяне на анализа стойност на индикатора по

двете разглеждани процедури на ПО2 (1647 отправени препоръки)26 показва значително преизпълнение на заложените стойности по оперативната програма.

Оценката на изпълнение на останалите два индикатора по разглежданите процедури „Подкрепени анализи, проучвания, изследвания, методики, одити и оценки за администрацията“ и „Брой проведени информационни кампании“ е на база сравнение между договорени и верифицирани стойности, като към този момент са верифицирани общо 250 информационни кампании при договорени 539 и 552 анализи, проучвания и оценки – при договорени 952. Напредъкът по изпълнение на двата индикатора е съответно 46,4% (брой проведени информационни кампании) и 58% (брой подкрепени анализи, проучвания, изследвания). Макар и в самия край на програмния период, вероятността за постигане на целевите стойности и за двата индикатора е голяма, предвид етапа на изпълнение на проектите по втората процедура за предоставяне на БФП и отчитането на напредъка пред УО.

Времева рамка на постигане на етапните и крайната цел

По отношение на етапните и крайната цели на идентифицираните индикатори могат да се обобщят няколко основни наблюдения.

Процесът на договаряне и изпълнение на проекти до голяма степен следва планираната по програмата рамка за изпълнение. Етапна цел към 2018 г. за програмата е заложена единствено за показателя „Брой проекти, изцяло или частично изпълнени от социални партньори или неправителствени организации“.

Таблица 25. Показатели

Показател

Мерна

единица

Етапна цел

(2018)

Крайна цел

(2023)

Вид показател

R2-4

Отправени препоръки от НПО и мрежи от НПО към процеса на формиране,

осъществяване и мониторинг на политики

брой

370

За резултат

СО20

Брой проекти, изцяло или частично

изпълнени от социални партньори или неправителствени организации

брой

350

За изпълнение

Постигането на етапната цел за брой проекти, изцяло или частично изпълнени от социални партньори, формално отчита заложената времева рамка, доколкото към 2018

25 Наръчник на индикаторите по Оперативна програма „Добро управление“, одобрен на Тринадесетата процедура на КН на ОПДУ, 16.10.2020 г.

26 Информация на УО на ОПДУ

г. са договорени 55 проектни предложения. Значителна част от проектите по първата процедура за БФП са договорени и стартират през 2019 г.

Активността на неправителствения сектор при подготовката и представяне за финансиране на проектни предложения е индикация за значителен интерес и мотивация. От друга страна, броят одобрени проектни предложения (общо 307 проектни предложения по двете процедури за предоставяне на БФП) показва известно надценяване при определяне на целевите стойности по този показател.

В допълнение, изпълнението на голяма част от финансираните проекти се концентрира във втората част и самия край на програмния период, което представлява риск за постигане на планираните цели във времевата рамка на програмата. Сроковете за договаряне и изпълнение на проектите, финансирани по първата процедура, провеждането на проучване за обратна връзка от администрацията, свързано с препоръките отправени от НПО и необходимостта от ревизия и съгласуване на критериите за подбор на операции, насоки за кандидатстване, методика за оценка и др. свързани документи, аргументират отлагането на втората процедура за кандидатстване с изменение на ИГРП на ОПДУ за 2021 г.27 за второто тримесечие на същата година. Обявена през месец октомври 2021 г., процедура BG05SFOP001–2.025 приключва с одобряването на 186 проектни предложения, изпълнението на които стартира през втората половина на 2022 г.

Вложени ресурси

Разпределението планирани – договорени ресурси по двете процедури – предмет на анализ е разгледано по-долу:

Таблица 26. Разпределение на планирани и договорени ресурси

Процедура

Планирани

средства, лв.

Договорени

средства, лв.

Изплатени

средства, лв.

% на

изпълнение

BG05SFOP001–2.009 Повишаване на гражданското участие в процесите на формулиране, изпълнение и мониторинг на политики и

законодателство

10 000 000,00

9 609 207,21

8 742 800,38

90,98%

BG05SFOP001–2.025 Повишаване на гражданското участие в процесите на формулиране, изпълнение и мониторинг на политики и

законодателство

11 145 970,00

10 261 778,64

1 561 773,04

15,22%

27 Индикативна годишна работна програма на ОПДУ за 2021 г. (Първо изменение/ април 2021 г.), Петнадесета процедура за неприсъствено вземане на решение на КН – 14.04.2021 г.- 28.04.2021 г.

И при двете процедури за предоставяне на БФП прогнозните бюджетни стойности са сравнително близки до реално договорените. Макар да се отчита факта, че броят одобрени проектни предложения не успява да постигне индикативните такива и проектните предложения по втората процедура са все още в процес на изпълнение и верификация, може да се формулира обоснован извод за относителна степен на реалистичност на планираните входни ресурси.

Съответствие на постигнатите резултати с поставените цели (качествен анализ)

За периода 2014 – 2020 г. Оперативната програма дефинира две основни дефицитни области на участието на НПО и бизнес сектора във формирането, изпълнението и мониторинга на публичните политики в България:

- Липса на ефективни механизми за въздействие на гражданските структури във всички етапи на планиране и изпълнение

- Непостоянен диалог между държавата и гражданското общество.

Предвидените по ПО 2 на Програмата интервенции са оправдани и аргументирани от гледна точка на това, че формирането на достатъчно устойчив във времето социален капитал изисква едновременно изграждането на капацитет на администрациите на различни нива и въвеждане на стимули и подкрепа за осигуряване на активност от страна на представителите на гражданския сектор и СИП за адекватно участие и прилагане на практически инструменти за подобряване на гражданския мониторинг върху дейността на администрацията и политиките. Релевантни в това отношение са два индикатора на ниво реализирани проекти:

- Брой отправени препоръки от НПО и мрежи от НПО към процеса на формиране, осъществяване и мониторинг на политики

В рамките на финансираните по ПО 2 проекти, изпълнени от гражданския сектор, са верифицирани 1647 препоръки и 552 анализи, изследвания и оценки, свързани с дейността на администрацията.

- Брой проведени информационни кампании, свързани с различни сфери на публичните политики, местното самоуправление и гражданското участие

250 са верифицираните към средата на 2023 г. проведени информационни кампании, инициирани от фондации, сдружения, сдружения на местни власти, общини и социално

– икономически партньори, и подкрепени по ПО 2 на ОПДУ.

Предвид разнопосочните сфери, в които се реализира финансовата подкрепа, липсата на базова стойност и конкретен индикатор за измерване на промяна на ниво програма, е трудно да се даде оценка доколко целите за подобряване на гражданския мониторинг върху дейността на администрацията и политиките са реалистично формулирани и постигнати, но при всички случаи изпълнението на финансираните проекти е конкретен стимул за повишаване на този тип взаимодействия.

Проведените в рамките на изследването дълбочинни интервюта с представители на УО на ОПДУ потвърждават значението на подкрепата на Програмата за подобряване активността на гражданския сектор и СИП по отношение участието в процесите на вземане на решения на различни нива на управлението. Отчита се и положителният ефект върху администрацията от гледна точка на засилване на гражданския мониторинг и контрол.28

Експертните оценки на Управляващия орган на програмата се потвърждават от резултатите от извършеното стандартизирано анкетно проучване сред бенефициенти на БФП по процедурите в обхвата на ПО2. Над 64% от респондентите посочват, че в резултат на изпълнението на финансираните проекти са установили контакти, които имат потенциал да развият устойчиви партньорства. Съгласно проучването, най-голям е ефектът на програмата по отношение на подобряване на капацитета на НПО сектора за активно включване в процесите на формулиране, изпълнение и мониторинг на политики (72% отчитат голямо и много голямо въздействие на програмата в тази посока). Ефектът от изпълнените проекти върху създаването на устойчиви партньорства, макар и посочен от 43,5% от участвалите в проучването, е с най-нисък дял на подкрепа.

Изводите от извършените качествени и количествени проучвания могат да бъдат показателни за постигането на поне два от очакваните резултати от значение за целите на разглежданите процедурите за БФП по ПО2:

- повишаване на взаимодействието между администрацията и гражданите и бизнеса;

- нарастване на активността на НПО и СИП при изпълнението и мониторинга на политики и законодателство.

Резултатите от проведеното проучване са подробно разгледани в тази част от анализа, която изследва Оценителен въпрос 5: Настъпили ли са промени след извършване на инвестициите по ПО2 и ПО3, включително ефектът от отправените от НПО сектора препоръки към държавната администрация за подобряване на процесите по предоставяне на услуги, по-добра регулаторна среда, борба с корупцията, предотвратяване на конфликта на интереси и злоупотреба със служебно положение, спазване на етичните норми от страна на държавните служители. Макар и колеблива, информацията по отношение на възприетите и приложени на практика препоръки от страна на държавната администрация (18,4% от респондентите посочват, че отправените препоръки са напълно приети и приложени, а 44,9% - че са частично възприети от администрацията) също може да бъде основание за регистриране на положителни тенденции, отново свързани с активизиране на участието на гражданския сектор и взаимодействието с публичната администрация. Базирана на анкетното проучване обаче, положителната оценка за постигане на един от очакваните резултати, свързан с борбата с корупцията и неетичните практики в администрацията, е слабо вероятна, предвид факта, че едва 4,8% от бенефициентите са посочили, че отправените от тях

28 Дълбочинно интервю с представители на УО на ОПДУ

препоръки имат отношение към борбата с корупцията. Това показва, че има области и теми, които са трудни за НПО, в които те нямат достатъчно експертиза или не смятат, че биха могли да реализират успешни проекти поради невъзможност да постигнат убедителни резултати и да изпълнят изисквания на програмата.

За целите на настоящия анализ, изведените по-горе заключения за степента на постигане на очакваните резултати по ПО2 на ОПДУ са поставени в контекста на общите оценки на състоянието на гражданския сектор в България и тенденциите в гражданското пространство през последните години. Именно идентифицираните дефицити и негативните тенденции в развитието на гражданския сектор в страната, към момента на програмиране, в голяма степен, аргументират конкретните нужди и планираните интервенции. Все пак трябва да се има предвид, че конкретният принос на Оперативната програма в контекста на една или друга регистрирана тенденция, не може да бъде ясно определен, предвид многообразието от социално-икономически фактори, които следва да бъдат отчетени при оценката.

Таблица 27. Индекс за устойчивост на НПО в България29

	2018 г.	2021 г.
ОБЩА УСТОЙЧИВОСТ НА НПО	3.4	3.4
Организационен капацитет	4.0	4.1
Финансова устойчивост	4.6	4.7
Застъпничество	2.6	2.8
Предоставяне на услуги	3.1	3.1
Инфраструктура	3.0	2.8
Обществен престиж	3.7	3.7

Степента на постигане на очакваните резултати по двете процедури за предоставяне на БФП, насочени към повишаване на гражданското участие в процесите на формулиране, изпълнение и мониторинг на политики и законодателство, могат да бъдат разгледани асоциирано с поне три от показателите, формиращи общият индекс на устойчивост на гражданските организации в страната: организационен капацитет, застъпничество и обществен престиж. Информацията, посочена в таблицата по-горе, показва, че няма значима промяна, както в общата среда за гражданското общество, така и на отделните аспекти на развитие на гражданския сектор. Незначително подобрение на оценката за 2021 г. спрямо 2018 г. се отчита по отношение на организационния капацитет и активността на НПО в сферата на застъпничеството, но като цяло секторът остава на ниво „развиваща се устойчивост“, очевидно без да успее да капитализира в достатъчна степен подкрепата, която получава.

Национално представителното проучване на обществените нагласи към дейността на гражданските организации в България, проведено от Българския център за

29 Индекс за устойчивост на НПО в България, Български център за нестопанско право, окт. 2022 г.

нестопанско право през 2022 г., също не е основание за оптимистични заключения.30 Подкрепата за влиянието на НПО в законодателните инициативи и интензитета на участие на гражданите в обществени обсъждания и дискусии през 2022 г. остава изключително нисък и на нивата от 2020 г. Изследването посочва, че недоверието към колективните действия е особено високо при по-младите възрастови групи, макар да се отчита известна разлика в подкрепата, когато се оценяват отделни сектори от интерес за широки обществени групи.

Така описаната ситуация не е необичайна на фона на общата тенденция на непрекъснато „стесняване на гражданското пространство“ в цяла Европа 31 . В допълнение, влошаването на средата за развитие на гражданския сектор в България следва да се разглежда и на фона на няколко доминиращи фактора от последните години: пандемията, предизвикана от разпространението на COVID-19, военният конфликт в Украйна, политическите кризи и честата смяна на правителства, утвърдени обществени нагласи за т.нар. „външно“ влияние върху неправителствените организации. Чувствителността на гражданския сектор към посочените фактори е изключително голяма и е допълнителен аргумент за осигуряване на адекватна подкрепа и финансиране.

Приоритетна ос 3

„Прозрачна и ефективна съдебна система“

Оценката на изпълнението на Приоритетна ос 3 „Прозрачна и ефективна съдебна система“ доказва реалистичността на заложените цели, по отношение на логика на интервенция, индикатори и планирани входни ресурси (времеви и финансови). Изследваните параметри на промяна обаче не дават основание за формиране на обоснован извод за достатъчна степен на постигане, респективно реалистичност на очакваните резултати.

Безспорен е приносът на Оперативната програма за популяризиране на системата за правна помощ сред гражданите и алтернативните методи за разрешаване на правни спорове.

Интервенциите по Приоритетната ос 3, насочени към по-активно включване на гражданския сектор, са доминирани от проекти за въвеждане на алтернативни методи за разрешаване на правни спорове и с лимитиран резултат по отношение на ролята на гражданското общество при разработването, наблюдението и оценката на стратегиите за реформи и повишаване на ефективността на работата на институциите на съдебната власт.

30 Обществени нагласи към дейността на гражданските организации – резултати от национално представително проучване 2022, БЦНП, https://bcnl.org/analyses/obshtestveni-naglasi-kam-deynostta-na- grazhdanskite-organizatsii-rezultati-ot-natsionalno-predstavitelno-prouchvane-2022.html

31 Europe’s Civil Society Still under Pressure, FRA, Update 2022, chrome- extension://efaidnbmnnnibpcajpcglclefindmkaj/http://fra.europa.eu/sites/default/files/fra_uploads/fra-2022- protecting-civic-space_en.pdf

Директна подкрепа за стимулиране на гражданското участие по ПО 3 на ОПДУ, чрез включване на всички активни в сферата на съдебната власт граждански структури е предвидена в рамките на СЦ 1: Увеличаване на прозрачността и ускоряване на правораздаването чрез реформа в структурата, процедурите и организацията на съдебната система. На етап програмиране акцентът се поставя върху дейностите за стимулиране на участието на НПО и професионалните организации в сектора в процеса на разработване, наблюдение и оценка на стратегиите за реформи и подобрения в съдебната система. С подкрепата на подобен тип проекти се инструментализира подход на повишаване на прозрачността и доверието към съдебната власт.

В генерален план очакваните ефекти от реализацията на Оперативната програма са свързани с постигане на по-бързо, по-справедливо и по-ефективно правосъдие. От своя страна очакваните резултати по отношение на гражданското участие и бизнеса на ниво програма, се обвързват логично с въвеждането на работещи системи за наблюдение и оценка на стратегиите за реформи в съдебната власт, с подобряване на възможностите за прилагане на алтернативни способи за решаване на правни спорове и намаляване на продължителността на наказателното и гражданското производство, превенция и противодействието на корупцията.

Логиката на интервенция за постигане на Специфична цел 1 на ПО 3 (ОПДУ), елемент гражданско участие, е разгледана в таблицата по-долу:

Таблица 28 Логиката на интервенция за постигане на Специфична цел 1 на ПО 3

Специфична цел

Анализ на потребностите

Идентифициран потенциал за

въздействие

Планирани дейности на

интервенция

Приложим индикатор

СЦ 1: Увеличаване на прозрачността и

ускоряване на правораздаването чрез реформа в структурата, процедурите и

организацията на съдебната система

Твърде голяма продължителност на наказателното производство.

Липса на система за мониторинг и оценка на съдебната система

Алтернативните способи за разрешаване на правни спорове са изключително слабо развити

Интегрирани усилия за предотвратяване на конфликта на интереси и корупцията в съдебната власт

Разработване и въвеждане на механизми и инструментариум за обратна връзка, мониторинг и оценка от страна на гражданите

Подобряване на

взаимодействието с

неправителствените и професионални организации за по-активно включване в процеса на разработването, наблюдението и оценката на стратегиите за реформи

Насърчаване на алтернативните способи за разрешаване на правни спорове.

Подкрепа за разработване на анализи, проучвания, методики и оценки подпомагащи провеждането на реформи

Подкрепа за открито участие на всички активни в сферата НПО и професионални организации при разработването,

наблюдението и оценката на стратегиите за реформи и предложения за подобрения в съдебната система.

Трансфер на добри практики и иновативни решения за премахване на недостатъците в структурата, управлението персонала, обученията, сътрудничеството и

професионалните практики.

За резултат: Въведени нови и усъвършенстване на съществуващи инструменти за модернизация на съдебната власт.

За изпълнение:

Подкрепени анализи, проучвания, изследвания, методики и оценки, свързани с дейността на съдебната система

Брой проекти, изцяло или частично изпълнени от социални партньори или неправителствени организации

Проекти за насърчаване и развитие на алтернативни методи за решаване на правни спорове

Изследователската задача, свързана с оценка на реалистичността на поставените цели спрямо постигнатите резултати, е обвързана изцяло с анализ на Процедура за предоставяне на БФП BG05SFOP001-3-003 Граждански контрол върху реформата в съдебната система.

Структурата на целеполагане по процедурата на БФП следва логиката на програмиране:

Таблица 29. Целеполагане по процедурата BG05SFOP001-3-003

Цели на процедурата

Очаквани резултати

Индикатори

⮚ Осъществяване на граждански контрол върху реформата в съдебната система чрез по-активното включване на НПО и професионалните организации в процеса на разработването,

наблюдението и оценката на стратегиите за реформа

⮚ Отправяне на предложения за подобрения в съдебната система.

⮚ Насърчаване и развитие на алтернативни методи за решаване на правни спорове.

⮚ Повишен граждански контрол върху реформата в съдебната система и нарастване на броя активно включени НПО в този процес.

⮚ Отправени препоръки за подобряване на съдебната система и пренесени добри практики.

⮚ Популяризиране и създаване на необходимите условия за въвеждане в практиката на алтернативни методи за решаване на правни спорове.

⮚ Повишаване ефективността на работата на институциите на съдебната власт и увеличаване на общественото доверие към тях.

⮚ Въведени нови и усъвършенстване на съществуващи инструменти за модернизация на съдебната власт.

⮚ Брой проекти, изцяло или частично изпълнени от социални партньори или неправителствени организации.

⮚ Подкрепени анализи, проучвания, изследвания, методики и оценки, свързани с дейността на съдебната система.

⮚ Проекти за насърчаване и развитие на алтернативни методи за решаване на правни спорове

Така формулираните цели на процедурата ясно кореспондират с идентифицираните в Оперативната програма области с потенциал за въздействие, но не очертават ясни параметри на очаквана позитивна промяна, а по-скоро обхват на допустимите за подкрепа дейности. Аспектите на промяна, които са цел на процедурата, могат да бъдат изведени от контекста на очакваните резултати, а именно:

- Повишен граждански контрол върху реформата в съдебната система и нарастване на броя активно включени НПО в този процес;

- Популяризиране и създаване на необходимите условия за въвеждане в практиката на алтернативни методи за решаване на правни спорове;

- Повишаване ефективността на работата на институциите на съдебната власт и общественото доверие към тях.

В обосновката на самата процедура е определен и нейният допълващ характер по отношение на други две процедури по ПО 3 на ОПДУ: BG05SFOP001-3.001

„Стратегически проекти в изпълнение на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система и Стратегията за въвеждане на електронно

управление и електронно правосъдие в сектор „Правосъдие” 2014-2020 г.“ и BG05SFOP001-3.002 „Повишаване на компетентността на магистратите и съдебните служители чрез ефективно обучение в Националния институт на правосъдието“. По този начин специфичните цели на процедурата имат синергичен ефект по отношение на усилията за модернизация и реформа на съдебната система, в подкрепа на интервенции пряко насочени към гарантиране независимостта на съда и на другите органи на съдебната власт. За да има обаче ясна демаркация и липса на двойно финансиране, действия и мерки, предвидени да бъдат подкрепени по Пътна карта към Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система и Пътна карта към Стратегията за въвеждане на електронно управление и електронно правосъдие в сектор „Правосъдие“ 2014-2020 г. не са допустими за финансиране по тази процедура.

Именно затова, с изключение на индикатор „Брой проекти, изцяло или частично изпълнени от социални партньори или неправителствени организации“, останалите индикатори по процедура „Граждански контрол върху реформата в съдебната система“ са с принос и от други интервенции по програмата. Това ограничава възможностите за по-категорични изводи за конкретното въздействие от подкрепата по процедура BG05SFOP001-3-003 върху поне два от идентифицираните по-горе аспекти на промяна: условия за въвеждане в практиката на алтернативни методи за решаване на правни спорове и повишаване на общественото доверие към институциите на съдебната власт. Още повече, че реализираните проекти интервенират на микро ниво, в обхвата на конкретен съдебен район или с тясно определен периметър на действие, а въпросът с общественото доверие към институциите на съдебната власт касае в голяма степен институциите на съдебната власт като национални институции и би могъл по-трайно да се повлияе при натрупване на множество положителни промени в работата им.

Степен на постигане на заложените индикатори

Напредъкът по изпълнението на проектите, финансирани по Процедура за БФП BG05SFOP001-3-003 към м. юни 2023 г. показва изпълнение на целевите индикатори съгласно Наръчника на индикаторите по Оперативна програма „Добро управление“ 2014

– 2020 г.32

Единственият индикатор по ПО 3 на Програмата, по който приносът е изцяло на разглежданата процедура - „Брой проекти, изцяло или частично изпълнени от социални партньори или неправителствени организации“ е с целева стойност 50 проекта към 2023 г. Към момента на изготвяне на настоящия анализ са отчетени и верифицирани всички финансирани проекти. Над 50% от тях са изпълнени самостоятелно от кандидатите, без установени партньорства.

26 от приключилите проекти са насочени към насърчаване на развитието и подобряване на капацитета за прилагане на алтернативни методи за разрешаване на

32 Наръчник на индикаторите по Оперативна програма „Добро управление“, одобрен на Тринадесетата процедура на КН на ОПДУ, 16.10.2020 г.

правни спорове, което далеч надхвърля заложена целева стойност за цялата Приоритетната ос – 5 проекта към 2023 г.

В допълнение, в рамките на проектите, изпълнени от НПО и професионални организации са отчетени и верифицирани 158 изготвени анализи, изследвания и оценки, свързани с функционирането на съдебната система.

Верифицираните въведени чрез административен акт инструменти за модернизация на съдебната власт в рамките на проектите, изпълнявани по тази процедура са 8, при целева стойност общо по ПО3 за 2023 г. – 30. Последното показва над 25% принос на проектите, финансирани по процедурата за постигане на индикатора за цялата Приоритетна ос 3. Отчита се и фактът, че верификацията на този показател, съгласно методологията на ОП, изисква инструментите за модернизация на съдебната система да бъдат утвърдени чрез нормативен или административен акт, което въвежда и допълнителен аспект на оценка на постигнатото в резултат от изпълнение на процедурата за БФП.

Времева рамка на постигане на етапните и крайната цел

Оценката на реалистичността на ресурса „време“ показва, че изпълнението на планираните интервенции и заложените индикатори се постига в предварително планираната времева рамка.

Процедура BG05SFOP001-3-003 е с три крайни срока за подаване на проектни предложения за период от повече от три години (2017 – 2020 г.) и бюджет от 5 000 000 лв. В рамките на трите срока за кандидатстване са подадени общо 148 проектни предложения, почти половината (65 проектни предложения), представени за финансиране през 2020 г. От сключените общо 56 и изпълнени 53 договора за предоставяне на БФП, най-малък брой (11) са договорени през 2017 г., логично следствие от бюджетното разпределение по процедурата, при което най-малък дял от финансовите средства е алокиран в рамките на първия срок за кандидатстване.

Напредъкът по изпълнение на целевите индикатори е разгледан подробно в раздела за анализ на ефективността на инвестициите за повишаване на гражданското участие и засилване на гражданския контрол върху дейността на администрацията и съдебната система. Отчита се пълно изпълнение и дори значително преизпълнение на договорените стойности по отделните индикатори, което е показател за висока степен на реалистичност на поставените цели спрямо времевия ресурс на оперативната програма.

Вложени ресурси

Съотношението планирани – вложени ресурси в проекти, свързани с подкрепа на гражданското участие и сътрудничеството с граждански структури в съдебната система също е доказателство за голяма степен на реалистичност на планираните разходи и обща

усвояемост по процедурата от 93,4%, съответно реалистичност на планираните входни ресурси.

Таблица 30. Планирани и вложени средства по Процедура BG05SFOP001-3-003

Процедура BG05SFOP001-3-003 Граждански контрол върху реформата в съдебната система	Планирани средства, лв.	Договорени средства, лв.	Изплатени средства, лв.	% на изпълнение
Срок за кандидатстване 2017 г.	1 000 000,00	972 421,01	864 842,69	88,94%
Срок за кандидатстване 2018 г.	2 000 000,00	1 797 024,15	1 662 680,29	92,52%
Срок за кандидатстване 2020 г.	2 000 000,00	1 972 873,79	1 900 827,90	95,24%

Съответствие на постигнатите резултати с поставените цели (качествен анализ)

Положителните изводи от количествения анализ на реалистичността на планираните цели, като функция от степента на постигане на заложени индикатори, се верифицира чрез експертни оценки и мнения на основни участници в процеса на реализация на подкрепата по ОПДУ, както и информация от изследвания на национално и европейско ниво.

Резултатите от проведените интервюта с експерти от УО на ОПДУ до голяма степен очертават качеството на постигнатата промяна или липсата на такава след изпълнението на финансираните проекти по процедура BG05SFOP001-3-003. Като цяло оценките отчитат изпълнението на предварително заложените по процедурата индикатори, но са в значителна степен скептични по отношение на ефектите, свързани със системни и структурни предизвикателства, свързани с реформата в съдебната система и възможностите на Оперативната програма да повлияе върху тях.

Общата оценка е, че приоритетните интервенции, на етап изпълнение, са доминирани от проекти за въвеждане на алтернативни методи за разрешаване на правни спорове, в сравнение с тези, свързани с повишаване на гражданския контрол върху реформата в съдебната система. Формира се заключение за по-голяма активност на гражданския сектор по отношение на развитие на различни практики по медиация напр., отколкото към активно и конструктивно участие в процеса на реформи33.

Едновременно с това се посочва, че от своя страна реализираните проекти, свързани с алтернативни на съдебните методи за разрешаване на правни спорове, не постигат ефект на намаляване на тежестта върху съдебната система. Причините за това могат да се търсят в липсата на законодателни промени, които да осигурят ефективното въвеждане на медиацията по места и да бъдат предпоставка за нейното развитие и налагането й като предпочитан от гражданите и бизнеса способ за решаване на спорове. Показателни в това отношение са данните от Информационното табло на ЕС по отношение на натоварването на съдебната система в България с дела за периода 2018 – 2020 г., където не се отчита промяна, с изключение на незначително намаляване на броя

33 Фокус група с представители на УО на ОПДУ

на гражданските, търговските и административни дела през 2020 г34. Последното, в голяма степен се обяснява с негативното въздействие на пандемията от Covid-19.

Следва да се обърне внимание и на факта, че в рамките на част от самите проекти, финансирани по процедура BG05SFOP001-3-003, се разработват анализи, в които се разглеждат причините за неефективното прилагане на алтернативни методи за разрешаване на правни спорове (АРС), формулират се конкретни предложения за въвеждане на добри практики и предложения за законодателни инициативи. Сред основните дефицити на съдебната система в България по отношение на АРС се посочват необходимостта от въвеждане на различни степени на задължителност на процедура по медиация за иницииране на съдебно производство, контрол на качеството на предоставяните услуги по медиация, интегриране на обучение по медиация и разрешаване на конфликти в обучението по специалност „Право“. 35 Критиките са свързани и с липсата на достатъчно солидна стратегическа основа и визия за развитие на АРС в Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система с хоризонт до 2020 г. и Пътната карта за нейното изпълнение.36

В този смисъл, реализираните продукти на ниво проекти, финансирани по ОПДУ, се явяват оценка за ограничените възможности за постигане на промяна от гражданския сектор, дори и с подкрепата на публично финансиране. Капитализирането на резултатите от тези проучвания в процеса на бъдещото програмиране, би разширило добавената стойност на подкрепата и очертава интересен аспект на планираните ефекти от реализацията на оперативната програма.

Далеч по-позитивна е оценката за България по отношение на усилията на държавата да популяризира алтернативното разрешаване на правни спорове, където приносът на Оперативната програма би трябвало да се счита за безспорен. През 2022 г. България се нарежда на 7 място от 27 държави – членки, с оценка от 40 точки при максимални 68. Сравнението с 2018 г. регистрира макар и скромна промяна - приблизително 20 точки от общо възможни 39.37 Макар и комплексен, индикаторът отчита показатели, като: публикации за степента на разпространение на АМРС, информационни кампании и популяризиране.

Експертните мнения, споделени по време на проведените интервюта, се консолидират около две основни предизвикателства пред изпълнението на заложените

34 EU Justice Scoreboard, https://commission.europa.eu/strategy-and-policy/policies/justice-and-fundamental- rights/upholding-rule-law/eu-justice-scoreboard_en#scoreboards

35 Анализ на добри практики за алтернативно разрешаване на най-често срещани типове казуси и интегрирането им в обща база данни, Доклад, Проект BG05SFOP001 – 3.0003 – 0079 – С01, финансиран по ОПДУ, chrome-extension://efaidnbmnnnibpcajpcglclefindmkaj/https://www.bgmediation.com/wp- content/uploads/2020/01/Doklad-Praven-balansor-Mediatsiya-i-dobri-chuzhdestranni-praktiki.pdf; Проучване и анализ на алтернативните методи за разрешаване на спорове в страни - членки на ЕС, Доклад, Проект BG05SFOP001-3.003-0122, финансиран по ОПДУ 2014 – 2020 г. и др.

36 Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, одобрена от НС на 21.01.2015, https://www.e-justice.bg/home/index/9888d99d-1602-493e-a167-7491ede8543b

37 The 2018 EU Justice Scoreboard, https://commission.europa.eu/system/files/2018- 05/justice_scoreboard_2018_en.pdf

по процедурата за предоставяне на БФП цели. Основен проблем е липсата на мотивация и интерес от страна на самата съдебна система за взаимодействие с гражданския сектор и професионалните организации. В процеса на изпълнение на финансираните проекти, това се отразява на качеството и крайния ефект от разработените анализи и отправени препоръки, които често остават без отговор и практическо приложение.

Липсата на адекватна законодателна рамка и ниският интерес към сътрудничество с гражданските организации са основна пречка и за реализацията на друг очакван резултат по процедурата – въвеждането на инструменти и добри практики за модернизация и подобряване на функционирането на съдебната система. Само 7 от общо 53 проекта са изпълнени в партньорство със структури на съдебната власт. Отказът от партньорство се отбелязва като ясно изразена тенденция и демотивиращ фактор за гражданските организации.38

7.4.Принос на подкрепата от ОПДУ за повишаване на гражданското участие и засилване на гражданския контрол върху дейността на администрацията и съдебната система

Оценителен въпрос 2.4: Какъв е приносът на подкрепата от ОПДУ за повишаване на гражданското участие и засилване на гражданския контрол върху дейността на администрацията и съдебната система?

Принос на подкрепата от ОПДУ по ПО2

Изпълнените дейности по ПО 2 допринасят за постигане на основната цел на интервенциите, а именно - Създаване на среда на открито и отговорно управление в партньорство с гражданите и бизнеса и за повишаване на гражданското участие и засилване на гражданския контрол върху дейността на администрацията. Осигурени са условия за реализирането на 307 проектни предложения, като в около 40% от тях партньори са структури на държавната администрация, като е важно да се отбележи, че това не е задължително условие по отношение на допустимост на проектното предложение – тоест програмираните интервенции са създали естествена среда за партньорство между гражданския сектор и администрацията и съвместно изпълнение и реализиране на интервенциите и това е реален принос на изпълнените мерки по ОПДУ.

Подкрепени са и над 500 анализи, проучвания, изследвания, методики, одити и оценки за администрацията.

Отправени са над 1600 препоръки по отношение на:

- подобряване процесите по предоставяне на услуги;

- по-добра регулаторна среда;

- модернизация на администрацията

- борба с корупцията.

38 Фокус група с представители на УО на ОПДУ

Ако се разглежда развитието на средата през призмата на високия брой отправени препоръки, може да се направи извод, че осъществените интервенции имат пряко въздействие за нарастване активността на НПО и СИП при формулирането, изпълнението и мониторинга на политики и законодателство. ОПДУ, чрез реализиране на приоритетите, е създала среда и възможност за отправяне на предложения за подобрения в дейността на администрацията.

Преизпълнението на заложения индикатор „отправени препоръки“ показва, че самите граждански организации и СИП припознават смисъла от участието си и виждат в ОПДУ важен инструмент, който дава възможност това участие да бъде подкрепено. Гражданските организации са активни в генерирането на проектни идеи, подготовка и подаване на проекти и в тяхното изпълнение, в това число и чрез формулиране на препоръки към институциите.

Големият брой отправени препоръки, показва също така, че са финансирани организации, които имат капацитет и в процеса на изпълнение на проектите са извършили определен обем аналитична работа, въз основа на която са формулирали голям брой препоръки и са действали като активен партньор на институциите.

Разработените по проектите документи и препоръки, отправени към компетентен орган, могат да имат своя полезен принос, добавени към съвкупността от източници на аналитична информация и мнения на заинтересовани страни, необходими в процеса на правене на политики. Те успяват да обогатят политико правещите институции, като им систематизират полезни знания и информация, добри практики или анализи, които могат да бъдат от пряка полза за работата на институциите и при разработването и изпълнението на политики на национално и регионално ниво.

Принос на подкрепата от ОПДУ по ПО 3

Изпълнените дейности по ПО 3 допринасят за постигане на основната цел на интервенциите, а именно - Създаване на среда за осъществяване на граждански контрол върху реформата в съдебната система чрез по-активното включване на НПО и професионалните организации в процеса на разработването, наблюдението и оценката на стратегиите за реформа.

Осигурени са условия за реализирането на 53 проекта, насочени към осъществяване на граждански контрол върху реформата в съдебната система, в рамките на които са изготвени 158 анализи, изследвания и оценки, свързани с дейността на съдебната система. Програмирането на мярката не е предвиждала по-голяма активност, тъй като е била съпроводена със съответните анализи по отношение на това какъв дял от регистрираните НПО реално изпълняват дейност в сферата на работата на съдебната система, тъй като тази област е специфична и изисква съответните специализирани познания, опит и експертиза. Същевременно, погледната конкретно за сферата на работа

на съдебната система, програмата има принос по отношение на това, че специално е

програмирала процедурата само за този сектор, което дава възможност за фокусирана подкрепа на НПО, които развиват дейност в сферата на гражданския контрол върху реформата в съдебната система, като по този начин повишава възможността за финансиране и реализиране на концепциите на работещите в сектора.

Създадени са условия за популяризиране на въвеждане в практиката на алтернативни методи за решаване на правни спорове, като в резултат на подкрепата са реализирани 26 проекта с такава насоченост. Реализирането на проектите е важно от гледна точка на това, че алтернативните методи за решаване на правни спорове, въпреки наличието на законодателство от 2004 г., остават непознат институт и съществува дефицит и неуспех за популяризирането на института „медиация“.

Естествено съдебната реформа е дълъг и сложен процес и тези проекти са част от процеса на диалог, но не може да се направи генерален извод, че са осъществили съществена промяна в процесите на работа и реформа на съдебната система. По-скоро изпълнените проекти са дали възможност за натрупване на анализи, знания, изследвания на добри практики и модели, които да бъдат използвани от гражданите или институциите на съдебната система в бъдеще. Предоставянето на целево финансиране за такъв тип проекти е крачка в правилната посока по отношение на установяване на политика на диалог и обмяна на информация между органите на съдебната власт и гражданския сектор.

Гражданското участие в процесите на вземане на решения дава възможност за периодичен граждански мониторинг върху действията, решенията и политиките, провеждани от държавата и създава възможност идеите на гражданите да се реализират. Чрез НПО и работата на гражданските организации позицията на обществото представлява своеобразен коректив на политическите приоритети и цели и е инструмент за обществен контрол върху държавната политика. Гражданското общество участва както в процеса на формиране на политики (в процеса на стратегическо планиране), така и в процеса на контрол и мониторинг на изпълнението им. Ползите от гражданското участие могат да бъдат изведени в следните направления:

✓ легитимност на мотивите за вземане на дадено политическо решение (базирани на данни и анализи политики);

✓ достоверност на нуждите и потребностите, които се отчитат и приоритизират от институциите и от политико правещите звена (определяне на приоритети на база оценка на нуждите и ясно дефинирани цели и приоритети);

✓ устойчивост на решенията и политиките в дългосрочен план с оглед задоволяване на идентифицираните потребности и постигане на трайни резултати (съгласувано със заинтересованите страни стратегическо планиране и изпълнение на политиките в партньорство със заинтересованите страни).

Участието на представители на неправителствения сектор и гражданите във вземането на решения по политики е изключително важно и следва да бъде добре подсигурено чрез разработване на подходящи механизми и мерки за включване. Гражданското участие в процеса на формулиране на политиките и на вземане на решения е условие за открито и ефективно управление, като то допринася за подобряване на качеството на публичните политики и повишава отчетността и диалогичността на институциите. То също така гарантира демократичност и легитимност на политическата система, съгласуваност на политиките и търсене на максимално възможно съгласие в процеса на дефиниране на ключови приоритети и мерки за тяхното изпълнение. Това предполага идентифициране на съществуващите проблеми в комуникацията, подобряване на механизмите за обратна връзка и усъвършенстване на методите, чрез които се осъществяват партньорството и взаимодействието с конкретните заинтересовани страни. Показването на готовност за партньорство от страна на представителите на администрациите е един от най-важните фактори, създаващи предпоставки за подобряване на механизмите по включване на заинтересованите страни в процеса.

Гражданското участие е неизменна част от определянето на приоритетите за развитие на отделните секторни политики. То е важна част в процеса на вземане на решения и изпълнението и мониторинга на политики, имащи за цел да отговорят на важни обществени потребности и приоритети. Гражданското общество има ключова роля за доброто функциониране на държавната администрация.

Приоритетна ос 2

При програмирането на процедури BG05SFOP001-2.009 и BG05SFOP001-2.02539, които попадат в обхвата на настоящата оценка по Приоритетна ос 2 „Ефективно и професионално управление в партньорство с гражданското общество и бизнеса“, Специфична цел 3 „Увеличаване на гражданското участие в процеса на формиране и контрол на изпълнението на политики“, са взети предвид състоянието и механизмите на функциониране на гражданско участие в Р България, които са обект на анализ в

„Стратегията за развитие на държавната администрация 2014-2020 г.“, както и на

„Стратегията за подкрепа на развитието на гражданските организации в Република България за периода 2012-2015 г.“, която има за цел да създаде подходящи условия за развитие на гражданските организации и да стимулира партньорството между тях и институциите на национално и местно ниво. В „Стратегията за развитие на държавната администрация 2014-2020 г.“ е отчетено, че механизмите за взаимодействие с гражданските организации не са достатъчно добре развити и не създават условия за активно гражданско участие. Идентифицираните проблеми в сферата на обществените консултации и активното публикуване на информация от

39 Процедурата допълва процедура BG05SFOP001-2.009 „Повишаване на гражданското участие в процесите на формулиране, изпълнение и мониторинг на политики и законодателство“. Максималният срок за изпълнение на всеки проект е 18 месеца от датата на сключването на административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, но не по-късно от 31.12.2023 г.

страна на държавните институции показват, че държавата следва да развива и използва паралелно различни форми и инструменти за включване на граждани и техни организации при формиране на политики и вземане на решения. Някои от формите на гражданско участие са използвани във висока степен (например обществените съвети), други остават встрани от общественото внимание (примери: конституционна жалба, пряка законодателна инициатива).

Проектите в рамките на двете процедури са насочени към различни области на политика (образование, здравеопазване, екология, култура и др.) съобразно сферата на дейност и специализация на съответната организация-бенефициент, съответно партньор, с цел подобряване на гражданското участие в процесите на формулиране, изпълнение и мониторинг на политики и законодателство. Част от проектите изследват формулирането и изпълнението на определена политика на ниво община или област. В близо 40% от изпълнените в партньорство проектите, партньори са структури на държавната администрация (общини, областни администрации, централни администрации, специализирани териториални администрации). При изпълнението на проектите са проведени над 200 информационни кампании; разработени са над 500 анализа, проучвания, изследвания, методики и оценки за администрацията, като са отправени над 1600 препоръки от НПО по отношение на формирането, осъществяването и мониторинг на политики.

За целите на настоящата оценка бе извършено анкетно проучване за изследване на мнението на бенефициентите40. По отношение на промяната в средата за гражданско участие и оценка на това, до каква степен тази промяна може да се дължи на изпълнените проекти по ОПДУ, бенефициентите, изпълнявали проекти по ПО 241, са на мнение, че благодарение на интервенциите, осъществени в рамките на проектите по ОПДУ, занапред ще се подобрят политиките за взаимодействие с гражданското общество, поради следните постигнати резултати:

✓ отправените от гражданските организации предложения могат да бъдат използвани като основа за развитие на политиките за взаимодействие с гражданското общество (64,5%);

✓ проектите показват, че ефективно управление съществува, когато е в партньорство с обществото и бизнеса (59,7%);

✓ необходимите реформи в сектора на административното обслужване, могат да бъдат осъществени в цялост само в партньорство с обществото (33,9%).

40 Попадащи в обхвата на оценка на Задача 2 - BG05SFOP001-2.009, BG05SFOP001-2.025 и BG05SFOP001-

3.003 – общ брой отговорили бенефициенти 238

41 Изпълнявали проекти по BG05SFOP001-2.009, BG05SFOP001-2.025 - общ брой отговорили бенефициенти 207

✓ Подобряване на средата за гражданско участие (79%);

✓ Развитие на политика за взаимодействие с гражданското общество (77,4%);

✓ Отправяне на предложения за подобрения в дейността на администрацията (69,4%);

✓ Подобряване и принос към реформата на административното обслужване (58.1%);

Резултатите показват, че заложените цели по отношение подобряване на средата за участие на гражданските организации са постигнати. Като цяло ефектите на ОПДУ върху насърчаване на гражданското участие са оценени положително от представители на организации, които са изпълнявали проекти. Според тях е поставена една добра основа за развитие на устойчива политика за взаимодействие между администрацията и гражданското общество. Гледната точка на НПО като ключов участник в този процес е изключително важна. В „Стратегията за развитие на държавната администрация 2014-2020 г.“ е отчетено, че механизмите за взаимодействие с гражданските организации не са достатъчно добре развити и не създават условия за активно гражданско участие. Намесата на ОПДУ адресира именно тези дефицити, като създава условия за подкрепа и насърчаване на процесите на гражданско участие. Оценката на гражданския сектор по отношение на това има ли промяна в средата, в която работят благодарение на извършените инвестиции в рамките на ОПДУ е отправната призма на проследяване на резултатите от изпълнението на проектите. Валидирането на този извод в изложението по-нататък ще направим и през призмата на администрациите, при разглеждането на това колко от отправените препоръки са били полезни и съответно са били отразени от администрацията, към която са насочени.

Приоритетна ос 3

Приоритетна ос 3 „Прозрачна и ефективна съдебна система“ и по-конкретно процедурата свързана със Специфична цел № 1 „Увеличаване на прозрачността и

42 Процентното изражение показва сборът на отговорилите „имат принос в голяма степен“ и „имат съществен принос“ на въпрос „До каква степен според Вас ОПДУ и извършените инвестиции за повишаване на гражданското участие и засилване на гражданския контрол върху дейността на администрацията, имат принос за..“

ускоряване на правораздаването чрез реформа в структурата, процедурите и организацията на съдебната система“, има за цел активно включване на неправителствени и професионални организации в процеса на разработване, наблюдение и оценка на стратегиите за реформа на съдебната система, изготвяне на предложения за подобрения и насърчаване и развитие на алтернативни методи за решаване на правни спорове. Процедурата подкрепя откритото участие на всички активни в сферата НПО и професионални организации при разработването, наблюдението и оценката на стратегиите за реформи и предложения за подобрения в съдебната система.

Проектните дейности обхващат разнообразни аспекти от дейността на съдебната система, като тяхната насоченост може да бъда групирана, както следва:

✓ граждански контрол и наблюдение върху работата на съдебната система;

✓ съдебна експертиза и решаване на правни спорове и помирителен процес чрез активното участие на съдебни експерти;

✓ изграждане на среда за въвеждане на единен стандарт (еталон) за публичност и прозрачност в работата на съдилищата в Република България;

✓ оптимизиране работата на следствените органи при разследването на престъпления в области с висока обществена и професионална значимост;

✓ алтернативни методи за решаване на правни спорове;

✓ механизъм за гражданско участие, отчетност, мониторинг и контрол;

✓ оценка и анализ на съдебната реформа;

✓ създаване на устойчив инструмент за мониторинг на интегритета в съдебната система;

✓ изготвяне на инструментариум за базиран на данни граждански мониторинг и контрол на реформата в съдебната система;

✓ анализ на работата на районни съдилища, вкл. разработване на практически указания и образци на документи, предназначени за уязвими групи граждани с цел гарантиране на ефективен достъп до правосъдие;

✓ извършване на анализи и проучвания, свързани с дейността на съдебната система за оценка на ефективността на работата и създаване на модел и методика за съкращаване на времето за решаване на делата за подпомагане на процеса на модернизация на системата и повишаване на общественото доверие в нея;

✓ ефективност и граждански контрол в административното правораздаване;

✓ създаване на инструментариум за проследяване и оценка развитието на съдебната система;

✓ анализ на съдържанието и формата на отчетите за дейността на институции от съдебната система и практиките им за комуникация с обществото и разработване на модулни образци и отчетни форми за дейността на институциите от съдебната система и подходящи канали за комуникация с гражданите, медиите, нестопанските организации и други заинтересовани страни;

✓ популяризиране на алтернативните методи за решаване на спорове чрез изграждане и развитие на центрове по медиация;

✓ реформата в детското правосъдие - обобщаване на данни и информация в областта на детското правосъдие, които позволяват граждански мониторинг на ефективността на системите за детско правосъдие;

✓ подобряване на процедурите и правилата за работа на администрацията в съдилищата, чрез разработване на обща рамка с унифицирани единни правила за работа в основни аспекти от дейността на съдебната администрация

✓ гражданско участие в процесите за модернизация на правораздаването.

Съдържанието на проектите е съобразено със сферата на дейност и специализация на съответната организация-бенефициент и техния партньор. В сравнение с ПО 2, тук са изпълнени значително по-малък брой проекти (53бр.), но дори при самото програмиране УО е отчел спецификата на средата и факта, че значително по-малко НПО имат експертиза и извършват дейности по теми, свързани с работата на съдебната система и е програмирал мярката сравнително консервативно. Също така е отчетено, че промените по отношението на реформи в съдебната система се извършват значително по-бавно, което се доказва и в множество изследвания на средата, проведени през последните години. В сравнение с ПО 2 тук доста по-малка част от проектите са изпълнени в партньорство - над 50% от проектите са изпълнени самостоятелно от кандидатите, като само 7 от общо 53 финансирани проектни предложения са изпълнени в партньорство със структури на съдебната власт. Трябва да се отбележи, че все още за представителите на съдебната система е трудно напълно да приемат и припознаят партньорството с НПО сектора. От една страна, все още липсва капацитет сред работещите в съдебната система да извличат ползи от анализите, становищата и препоръките на НПО сектора. От друга страна, често представителите на съдебната система имат нужда от повече време, за да разберат и приемат идеите на НПО сектора, които често идват от различен социален контекст (проучване на добри практики) или са твърде авангардни или прилагането им изисква по-голям ресурс или мащаб на промените, за които системата не е готова. -

По отношение на промяната в средата за гражданско участие и оценка на това, до каква степен тази промяна може да се дължи на изпълнените проекти по ОПДУ, бенефициентите, изпълнявали проекти по ПО 343, са на мнение, че благодарение на интервенциите, осъществени в рамките на проектите по ОПДУ, занапред ще се подобрят политиките за взаимодействие с гражданското общество, поради следните постигнати резултати:

✓ отправените от гражданските организации предложения могат да бъдат използвани като основа за развитие на политиките за взаимодействие с гражданското общество (71,4%);

43 Изпълнявали проекти по BG05SFOP001-3.003 – общ брой отговорили бенефициенти 31

✓ необходимата реформа в съдебната система, може да бъде осъществена в цялост само в партньорство с обществото (57,1%).

✓ Отправяне на предложения за подобрения в дейността на съдебната система (100%);

✓ Развитие на политика за взаимодействие с гражданското общество(92,9%);

✓ Подобряване на средата за гражданско участие (78,6%);

✓ Насърчаване и развитие на алтернативни методи за решаване на правни спорове (42,9%).

Ефектите на ОПДУ върху насърчаване на гражданското участие са оценени положително от представители на организации, които са изпълнявали проекти. Виждаме, че като най-съществен принос бенефициентите по ПО 3 отличават именно факта, че програмата им дава възможност да отправят предложения по отношение на дейността на съдебната система, в контекста на необходимата реформа. Ефектът от създаването на тази среда за управление съвместно с гражданите в бъдеще би следвало да допринесе за ефективността на работата на институциите на съдебната власт и за увеличаване общественото доверие към тях.

7.5.Промени след инвестициите по ПО 2 и ПО 3

Оценителен въпрос 2.5: Настъпили ли са промени след извършване на инвестициите по ПО2 и ПО3 в:

2.5.1. Гражданския контрол върху дейността на администрацията и на съдебната система?

2.5.2. Гражданското участие в процесите на формулиране, изпълнение и мониторинг на политики и законодателство в администрацията и в съдебната система, както и при популяризиране на алтернативните методи за решаване на правни спорове?

44 Процентното изражение показва сборът на отговорилите „имат принос в голяма степен“ и „имат съществен принос“ на въпрос „До каква степен според Вас ОПДУ и извършените инвестиции за повишаване на гражданското участие и засилване на гражданския контрол върху дейността на съдебната система, имат принос за..“

2.5.3. Начина, по който администрацията адресира предложенията на организациите на гражданското общество при формулирането, изпълнението и мониторинга на политики и законодателство?

2.5.4. Начина, по който отговорните институции и органи реализират реформите в съдебната система и използването на алтернативни методи за решаване на правни спорове?

2.5.5. Кои/ каква част от промените се дължат на подкрепата по ОПДУ?

Промените, настъпили в резултат на извършените инвестиции са разгледани в следващите оценителни под-въпроси:

Подвъпрос 2.5.1. Настъпили ли са промени след извършване на инвестициите по ПО2 и ПО3 в гражданския контрол върху дейността на администрацията и на съдебната система?

Резултатите от оценката показват, че промяната в средата по отношение на гражданския контрол е по-значима по отношение на изпълнените интервенции по ПО 2 в сравнение с ефектите от изпълнение на ПО 3. По-големият брой реализирани проекти, отправените препоръки и припознаването на голяма част от тях от съответните администрации са доказателства, че по отношение на тематичните области на изпълняваните проекти, организациите бенефициенти са имали реалната възможност за осъществяване на граждански контрол.

Резултатите по ПО 3 показват активизиране на НПО сектора по теми, свързани със съдебната реформа. Финансираните проекти повишават активността и подкрепят идеите на гражданските организации като коректив на органите на съдебната система. Поставените основи от тези дейности следва да продължат и за напред, за да се промени консервативната среда в съдебната система и да се даде възможност за осъществяването на реален граждански контрол и да се реализират същинска съдебна реформа. Макар и все още да няма натрупани значими промени в областта на съдебната система, изпълняваните проекти допринасят за обмен на знание и добри практики, за повишен диалог между НПО сектора и съдебната система и за търсене на модели и механизми на работа, които биха имали принос за очакваните в съдебната система реформи.

Проектните дейности по ПО 2 „Ефективно и професионално управление в партньорство с гражданското общество и бизнеса“, обхващат разнообразни аспекти от дейността на администрацията, като тяхната насоченост може да бъде групирана, както следва:

✓ изготвяне на оценки и мониторинг на изпълнението на стратегии и секторни политики;

✓ подобряване процесите по предоставяне на услуги, по-добра регулаторна среда;

✓ борба с корупцията, предотвратяване на конфликта на интереси и злоупотреба със служебно положение.

Настъпилите промени в резултат на интервенциите по проектите съдействат за подобряване на средата за гражданско участие. Въз основа на така програмираните процедури, гражданският сектор се активизира и множество бенефициенти и техни партньори се фокусират върху дейността на държавната администрация, като по този начин се създават предпоставки за граждански контрол и мониторинг. Изпълнените интервенции поставят основата за изграждане на модел, в който, от една страна, гражданските организации са активен участник в процесите по контрол върху дейността на администрацията, а от друга страна, администрацията си партнира с тях и адресира предложенията на гражданския сектор, което от своя страна е предпоставка за изграждане на устойчиво партньорство и диалог в управлението.

Проектните дейности по ПО 3 „Прозрачна и ефективна съдебна система“, обхващат разнообразни аспекти от дейността на съдебната система, като тяхната насоченост може да бъда групирана, както следва:

✓ граждански контрол и наблюдение върху работата на съдебната система;

✓ алтернативни методи за решаване на правни спорове;

✓ механизъм за гражданско участие, отчетност, мониторинг и контрол;

✓ оценка и анализ на съдебната реформа;

✓ създаване на устойчив инструмент за мониторинг на интегритета в съдебната система.

✓ ефективност и граждански контрол в административното правораздаване;

✓ създаване на инструментариум за проследяване и оценка развитието на съдебната система;

✓ анализ на съдържанието и формата на отчетите за дейността на институции от съдебната система и практиките им за комуникация с обществото и разработване

на модулни образци и отчетни форми за дейността на институциите от съдебната система и подходящи канали за комуникация с гражданите, медиите, нестопанските организации и други заинтересовани страни;

✓ гражданско участие в процесите за модернизация на правораздаването.

По отношение на изпълнението на проекти по ПО 3 все още не можем да говорим за осъществена съществена промяна в резултат от граждански контрол върху дейността на съдебната система, а за поставяне на начало на диалог.

Подвъпрос 2.5.2. Настъпили ли са промени след извършване на инвестициите по ПО2 и ПО3 в гражданското участие в процесите на формулиране, изпълнение и мониторинг на политики и законодателство в администрацията и в съдебната система, както и при популяризиране на алтернативните методи за решаване на правни спорове?

ОПДУ, чрез реализираните две процедури, в рамките на ПО 2, е създала среда и възможност за отправяне на предложения за подобрения в дейността на администрацията. Граждански организации и СИП припознават смисъла от участието си и виждат в ОПДУ важен инструмент, който дава възможност това участие да бъде подкрепено. Гражданските организации са активни в генерирането на проектни идеи, подготовка и подаване на проекти и в тяхното изпълнение, в това число и чрез формулиране на препоръки към институциите. Средата е активизирана, създадени са партньорства, което в бъдеще би помогнало за устойчиво взаимодействие между администрацията и гражданския сектор.

Реализирането на процедура „Граждански контрол върху реформата в съдебната система” по ПО 3, има принос за нарастване на броя активно включени НПО в процеса на отправяне на препоръки за подобряване на съдебната система и пренесени добри практики, популяризиране и създаване на необходимите условия за въвеждане в практиката на алтернативни методи за решаване на правни спорове. Изпълнените проекти в областта на алтернативните методи за решаване на правни спорове имат важен принос за популяризирането им, тъй като макар институтът да съществува от 2004 г. степента на познаването му от обществото е изключително ниска, което е дефицит, който се адресира чрез изпълнението на тези проекти. В резултат на подкрепата по ПО 3, ще продължи да се проявява ефектът от създаването на среда за управление съвместно

с гражданите, което в бъдеще би помогнало и за подобряване ефективността на работата на институциите на съдебната власт и за увеличаване на общественото доверие към тях.

Промяната в дадена политика или среда е процес, който се базира на определени натрупвания и обичайно отнема време. Ефективната и безпристрастна работа на институциите на изпълнителната власт и съдебната система имат основополагащо и съществено важно значение за стабилното обществено, икономическо и политическо развитие на страната ни. Разработените по проектите документи и препоръки по отношение на изпълнение и мониторинг на политики и законодателство в администрацията и в съдебната система, както и популяризиране на алтернативните методи за решаване на правни спорове, имат своя полезен и съществен принос, добавени към съвкупността от източници на аналитична информация и мнения на заинтересовани страни, необходими в процеса на правене на политики.

От гледна точка на секторните политики, ролята на проектите по ОПДУ е в укрепване на капацитета на гражданското общество за подготовка, осъществяване, мониторинг и оценка на публичните политики.

Изпълнените в рамките на ПО 2 проекти имат специфична секторна насоченост и включват както работа и препоръки към местната власт, така и партньорство, мониторинг и препоръки към институциите на централната администрация.

Промените, настъпили след извършване на инвестициите по ПО 2, засягащи гражданското участие в процесите на формулиране, изпълнение и мониторинг на политики и законодателство в администрацията, са разгледани първо през оценката на участвалите в анкетата бенефициенти по ПО 2, които са откроили следните най-важни според тях ефекти45:

✓ Подобряване на средата за гражданско участие – (79%);

✓ Създаване на възможности за мониторинг на политиките, провеждани на национално и местно ниво, от страна на гражданите – (75.8%);

✓ Подобряване на връзката на администрацията и гражданско общество чрез мерки за изграждане на партньорство в управлението - (75.8%).

Промяната след извършване на инвестициите в рамките на ПО 2, може да се търси през призмата на реализиране на целите, които си поставят приоритетите на ОПДУ, а именно:

- Програмираните интервенции са създали естествена среда за партньорство между гражданския сектор и администрацията и съвместно изпълнение и

45 Процентното изражение показва сборът на отговорилите „имат принос в голяма степен“ и „имат съществен принос“ на въпрос „До каква степен според Вас ОПДУ и извършените инвестиции за повишаване на гражданското участие и засилване на гражданския контрол върху дейността на администрацията, имат принос за..“, като са представени само отговорите на бенефициентите изпълнили проект по ПО 2 и анкетираните са можели да дават повече от един отговор

реализиране на интервенциите (около 40% от изпълнените проекти са с партньор от държавната администрация) – това създава предпоставка и за устойчиви бъдещи партньорства;

- Чрез реализираните проекти са подкрепени над 500 анализи, проучвания, изследвания, методики, одити и оценки за администрацията, могат да имат своя полезен принос, добавени към съвкупността от източници на аналитична информация и мнения на заинтересовани страни, необходими в процеса на правене на политики;

- Проектните дейности са насочени към различни области на политика (образование, здравеопазване, екология, култура и др.). Тук промените ще обхванат по-широк кръг от политики на общинско, областно и централно ниво, тъй като тематиката на проектите не е фокусирана като при ПО 3, като този подход позволява на гражданските организации в зависимост от експертизата си и идентифицираните слабости да изберат и да се фокусират върху конкретен проблем или тема или да се насочат към секторни политики от по-широко значение за дадена територия или в определена област на политики и можем да синтезираме, като отчитане на влияние в следните сфери:

• политики за регионално развитие – гражданско участие;

• местни политики – гражданско участие;

• секторни политики (политики за младежта и спорта, екология, здравеопазването, туризъм, образование и др.)

• политиките, насочени към подобряване ефективността на административната реформа.

В оценката за това, в коя област и до каква степен ОПДУ и извършените инвестиции за повишаване на гражданското участие и засилване на гражданския контрол върху дейността на съдебната система, според бенефициентите по ПО 3 с най- съществен принос са следните46:

✓ Дадената възможност за отправяне на предложения за подобрения в дейността на съдебната система (100%);

✓ Насърчаване и развитие на алтернативни методи за решаване на правни спорове (42,9%)

46 Процентното изражение показва сборът на отговорилите „имат принос в голяма степен“ и „имат съществен принос“ на въпрос „До каква степен според Вас ОПДУ и извършените инвестиции за повишаване на гражданското участие и засилване на гражданския контрол върху дейността на съдебната система, имат принос за..“, като са представени само отговорите на бенефициентите изпълнили проект по ПО 3 и анкетираните са можели да дават повече от един отговор

Основната промяна, по отношение на ПО 3, следва да разглеждаме през въздействието върху заинтересованите страни, в частност гражданския сектор, като въпреки че изпълнените проекти са само 53 и с уговорката, че това е една тясно специализирана сфера, ОПДУ е дала възможност за участие и е активизирала средата, което е съществена стъпка особено по отношение на една толкова консервативна и трудно променяща се среда като тази на съдебната система. Друга съществената промяна можем да търсим и през призмата на фокусираното финансиране за съответните интервенции и отделянето им като отделен приоритет. Благодарение на програмата са финансирани проекти, насочени в следните основни области и теми:

• Прозрачност, отчетност и повишаване на доверието в съдебната система;

• Медиация и арбитраж - развитие на алтернативните методи за решаване на правни спорове, изработване на Стандарти за обучение на медиатори;

• Граждански контрол и подпомагане реформата в съдебната система, граждански мониторинг и контрол върху реформата на съдебна карта;

• Ефективност на съдебната система, ефективна съдебната реформа в административното правосъдие;

• Управление на качеството с въвеждане на механизъм за гражданско участие;

• Независимост на съдебната система;

• Укрепване интегритета на съдебната система;

• Върховенство на закона и икономически растеж;

• Граждански контрол, мониторинг и оценка на приложението и изпълнението на Пътната карта за изпълнение на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система и на изпълнението на Стратегия за продължаване на реформата в съдебната система 2014-2020 г.;

• Инструментариум за базиран на данни граждански мониторинг и контрол на реформата в съдебната система;

• Анализ на тълкувателната дейност на Върховния Административен съд на Република България;

• Реформи в системата на детското правосъдие;

• Насърчаване развитието на практики на възстановителното правосъдие в наказателното производство;

• Подобряване на процедурите и правилата за работа на администрацията в съдилищата;

• Използване на новите технологии за конкретни решения в съдебната система;

• Анализ на различни аспекти от наказателното правосъдие;

• Подкрепа за адвокатурата.

От проведените дълбочинни интервюта със заинтересовани страни, може да се обобщи, че процесът по създаване на среда за повишаване на гражданското участие в процесите на формулиране, изпълнение и мониторинг на политики и законодателство в администрацията и в съдебната система, е допринесъл за подобряване на диалога и обмена на информация между гражданския сектор и институциите (администрации и органи на съдебната власт). Насърчаването на този диалог допринася за обмен на различни мнения и гледни точки, формулиране на препоръки към процеса на формиране, осъществяване и мониторинг на политики. Интервюираните заинтересовани страни дават препоръка и занапред при подобен тип процедури интервенциите да са насочени към подобряване на диалога между гражданския сектор и институциите –

„Гражданското общество е разнородно, администрацията е разнородна – трябва да изградим такъв модел, в който да се чуваме взаимно, за да можем да изградим устойчиво партньорство в управлението“ (интервю, представител на НПО сектора).

Подвъпрос 2.5.3. Настъпили ли са промени след извършване на инвестициите по ПО2 и ПО3 в начина, по който администрацията адресира предложенията на организациите на гражданското общество при формулирането, изпълнението и мониторинга на политики и законодателство?

Основен индикатор за оценка на начина, по който администрацията адресира направените предложения, е тяхното прилагане или неприлагане. Видно от високия процент взети под внимание и приложени препоръки по отношение на проектите по ПО 2, можем да кажем, че имаме осъществено въздействие от страна на гражданския сектор върху администрацията. Ако изследваме настъпила промяна вследствие на интервенциите по отношение на начина на адресиране, то по-скоро тя е положителна – администрацията приема и прилага голяма брой от направените предложения. Адресирането и приемането на голям брой от направените препоръки, подчертава и изградения капацитет в гражданските организации по отношение на формулирането, изпълнението и мониторинга на политики и законодателство. Налице са структурни предпоставки за осъществяване на граждански контрол и гражданско участие и може да бъде направен изводът, че изпълнените интервенции са поставили основата за изграждане на модел, в който администрацията взима предвид предложенията на гражданския сектор, което от своя страна е предпоставка за изграждане на устойчиво партньорство в управлението. Фактът, че въз основа на така програмираните процедури, немалка група бенефициенти и техни партньори се фокусират върху работата на държавната администрация в най-различни области на политика, само по себе си е полезно за администрацията – работата й става по-прозрачна, налице е партньорство, обменят се идеи и се осъществява мониторинг и контрол.

Както беше разгледано по-горе в изложението, при изпълнението на процедурите в обхвата на ПО 2, индикаторът, който измерва отправените препоръки от НПО и мрежи от НПО към процеса на формиране, осъществяване и мониторинг на политики, отчита над 1600 направени такива от участващите в изпълнението на проектите организации.

Document Metadata

Table of Contents

ДОКЛАД I

Document Metadata