Contract
Правила за оценка и управление на риска на Договорен фонд „ЦКБ Прайвит“
С настоящите Правила се урежда организационната структура и нивата на отговорност по управление на риска в УД „ЦКБ Асетс Мениджмънт” ЕАД („Управляващо/то дружество“), което действа за сметка на ДФ “ЦКБ Прайвит” (“Договорния фонд” или “Фонда”) и процедурите за установяване, оценяване, управление и наблюдение на рисковете, на които са изложени или могат да бъдат изложени инвестициите на Фонда.
I. ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. Настоящите правила регламентират модела (процедурите) за идентифициране, измерване, анализ и управление на рисковете, свързани с портфейла на Договорния фонд.
Чл. 2. Правилата за управление на риска са част от инвестиционната политика на Договорния фонд, описана в Правилата на Фонда.
Чл. 3. Управляващото Дружество идентифицира и измерва всички рискови фактори, свързани с отделните инструменти в портфейла на Договорния Фонда, след което измерва общата експозиция на портфейла към тези фактори и взима решения за лимити, толерантност и управление на рисковете на портфейлно ниво, съобразно рисковия профил на Фонда.
II. ОРГАНИЗАЦИОННА СТРУКТУРА
Чл. 4. (1) Организационната структура в Управляващото Дружество, свързана с управлението на риска е тристепенна:
1. Съвет на директорите.
2. Изпълнителен директор.
3. Служители, работещи по договор в Управляващото Дружество (Отдел „Анализ и управление на риска“).
(2) Когато организационната структура, определената в ал.1, е друга или се промени, следва да се гарантира спазването на основния принцип за разделянето на отговорностите между служителите с цел предотвратяване конфликти на интереси.
Чл. 5. Съветът на директорите има следните отговорности по управление на риска:
1. Приема правила за управление на риска и следи за тяхната актуализация.
2. Определя рисковата политика на Договорния фонд, който управлява. Тя може да бъде:
а) консервативна;
б) умерено-консервативна; в) умерено-xxxxxxx;
г) рискова.
3. Контролира рисковите фактори за Договорния фонд чрез обсъждане на доклади, внесени от изпълнителния директор и взема решения в границите на своите правомощия.
4. Извършва периодичен ежегоден преглед на политиките и стратегиите за управление на рисковете.
5. Взема решения за кадрово, софтуерно и друго осигуряване ( на дейностите по управление на риска.
6. Следи за спазването на Правилата за управление на риска и участва активно в процеса по управлението му.
Чл. 6. Изпълнителният директор на Управляващото Дружество има следните отговорности по управлението на риска:
1. Организира работата по правилно провеждане на приетата от Съвета на директорите политика по управление на риска.
2. Контролира спазването на приетите лимити.
3. Създава организация на работа, която осигурява спазването на определените лимити и нива на риск.
4. Следи за съответствие на използваните от съответните служители процедури по измерване, наблюдение и оценка на риска с приетите вътрешно-дружествени документи от Съвета на директорите.
5. Взема решения за кадрово, материално-техническо и методическо осигуряване на дейностите по управление на риска.
Чл. 7. (1) Отдел „Анализ и управление на риска“ действа (йерархически и функционално) независимо от другите оперативни звена в Управляващото Дружество, отчита се пряко пред Съвета на директорите и има следните функции:
1. разработва и прилага системата за управление на риска на Фонда;
2. изпълнява правилата и процедурите по управление на риска;
3. гарантира съответствието с одобрената вътрешна система за ограничаване на риска на Фонда, включително с нормативно определените лимити за стойността на общата рискова експозиция и риска на насрещната страна;
4. изчислява общата рискова експозиция на Фонда най-малко един път дневно;
5. консултира Съвета на директорите на Управляващото Дружество относно определянето на рисковия профил на Фонда;
6. (изм. – реш. на СД от 23.03.2020 г.) докладва пред Съвета на директорите на Управляващото Дружество редовно - веднъж на календарно тримесечие или по-често, ако е наложително, относно:
а) съответствието между текущото ниво на риск, на което е изложен управляваният от него ДФ и одобрените рискови профили на тази схема;
б) съответствието на ДФ с вътрешната му система за ограничаване на риска; в) адекватността и ефективността на процеса за управление на риска и по-
специално показващ дали са предприети подходящи коригиращи мерки в случаите, когато са констатирани недостатъци;
7. (изм. – реш. на СД от 23.03.2020 г.) докладва редовно - веднъж на календарно тримесечие или по-често, ако е наложително, пред висшето ръководство, представяйки текущото ниво на риск, на което е изложен ДФ и за текущите или предвиждани нарушения на ограниченията, като по този начин се осигурява предприемането на навременни и подходящи действия;
8. извършва преглед и подпомага организацията и процедурите за оценка на извънборсовите деривативи.
(2) Управляващото дружество осигурява на Отдел „Анализ и управление на риска“ съответните правомощия и достъп до цялата информация, необходими за изпълнение на функциите му по ал. 1.
(3) Служителите от Отдел „Анализ и управление на риска“ трябва да притежават подходяща квалификация за изпълнение на възложените им дейности.
(4) Функцията по управление на риска може да бъде делегирана на трето лице при спазване на изискванията на чл. 106, ал. 1 – 2 и 5 – 6 ЗДКИСДПКИ.
III. ИДЕНТИФИКАЦИЯ И ИЗМЕРВАНЕ НА РИСКОВЕТЕ, СВЪРЗАНИ С ДЕЙНОСТТА И ИНВЕСТИЦИИТЕ
Чл. 8. (1) Процесът по установяването, управлението и наблюдаването на рисковете има за цел да редуцира влиянието на външните и вътрешните рискови фактори върху инвестициите, включително на рисковете произтичащи от макроикономическата среда.
(2) Процедурите за управление на риска включват: а) идентификация на риска;
б) оценка на риска;
в) избор на стратегия по отношение на риска;
г) избор на начини за намаление степента на риска; д) контрол нивото на риска.
(3) Оценяването, анализа и мониторинга на рисковите фактори се извършва ежедневно от служителите в отделa по управление на риска.
Чл. 9. (1) Рисковите фактори, които оказват влияние върху инвестициите, управлявани от УД са:
а) пазарен риск - възможността да се реализират загуби поради неблагоприятни изменения в цените на ценни книжа, пазарните лихвени проценти, валутни курсове и други. Компонентите на пазарния риск са:
аа) лихвен риск - рискът от намаляване на стойността на инвестицията в дадена ценна книга (даден финансов инструмент), поради изменение на нивото на лихвените проценти;
бб) валутен риск - рискът от намаляване на стойността на инвестицията в дадена ценна книга или депозит, деноминирани във валута, различна от лев и евро, поради изменение на курса на обмяна между тази валута и лева или евро;
вв) ценови риск, свързан с инвестиции в акции или други дялови ценни книжа (в дялови финансови инструменти) - рискът от намаляване на стойността на инвестицията в дадена ценна книга (даден финансов инструмент) при неблагоприятни промени на нивата на пазарните цени;
б) кредитен риск – възможността от намаляване на стойността на позицията в един финансов инструмент при неочаквани събития от кредитен характер свързани с емитентите на финансови инструменти, насрещната страна по борсови и извънборсови сделки, както и държавите, в които те извършват дейност;
в) операционен – възможността да се реализират загуби, свързани с грешки или несъвършенства в системата на организация, недостатъчно квалифициран персонал, неблагоприятни външни събития от нефинансов характер, включително и правен риск; г) ликвиден риск – възможността от загуби от наложителни продажби на активи при неблагоприятни пазарни условия за посрещане на неочаквано възникнали краткосрочни задължения;
д) риск от концентрация – възможността от загуба поради неправилна диверсификация на експозиции към емитенти, групи свързани емитенти, емитенти от един и същ икономически отрасъл или географска област или възникнал от една и съща дейност, което може да причини значителни загуби, както и рискът, свързан с големи непреки кредитни експозиции.
(2) УД във връзка с всички рискове на които е изложен ДФ предприема следните действия:
1. установява адекватно документирани организационни мерки, процеси и техники за измерване на рисковете, които гарантират, че рисковете, свързани с всяка позиция и нейното влияние върху общия рисков профил, са правилно измерени въз основа на точни и надеждни данни;
2. извършва при необходимост периодични бек тестове за преглед на валидността на мерките за измерване на риска, които включват прогнози и оценки, базирани на модел;
3. извършва при необходимост периодични стрес тестове и сценарийни анализи, с цел подготовка за извършване на действия в случай на настъпване на рисковете, възникващи от потенциални промени в пазарните условия, които може да повлияят неблагоприятно на ДФ.
IV. ПАЗАРЕН РИСК
Чл. 10. (1) Управляващото Дружество прилага краткосрочна и дългосрочна стратегия за управление на пазарния риск, свързан с осъществяването на дейността на Фонда.
(2) Ръководителят на отдел „Анализ и управление на риска” следи ежедневно ограниченията на инвестициите по групи финансови инструменти описани в правилата на Фонда, като по този начин осигурява спазването на определената рискова политика на Фонда по чл. 5, т. 2. Всяко преминаване на ограниченията по предходното изречение се документира от отдел „Анализ и управление на риска“ и се докладва на Съвета на директорите на Управляващото Дружество за предприемане на коригиращи действия.
Чл. 11. (1) Управляващото Дружество измерва лихвения риск чрез изчисляването на дюрация. Дюрацията е основната мярка за чувствителността на дадена ценна книга (даден инструмент) към изменението на нивото на лихвените проценти. Отдел „Анализ и управление на риска“ използва метода на модифицираната дюрация, за да измери
лихвения риск, свързан с всяка ценна книга (всеки финансов инструмент), базирана на лихвен процент като облигации, лихвени суапи, фючърси, базирани на лихвени проценти, и фючърси, базирани на облигации. Управляващото Дружество прилага краткосрочна и дългосрочна стратегия за управление на лихвения риск.
(2) Дългосрочната стратегия за управление на лихвения риск включва определяне на целеви стойности на чувствителността на портфейла към изменението на нивото на лихвените проценти, съгласно инвестиционните цели и политика на ДФ.
(3) Краткосрочната стратегия включва ежеседмично определяне на чувствителността на дадена ценна книга към изменението на нивото на лихвените проценти.
Чл. 12. (1) Управляващото Дружество измерва валутния риск за всяка валута, различна от лев и евро, прилагайки краткосрочна и дългосрочна стратегия.
(2) Дългосрочната стратегия за управление на валутния риск включва измерване чрез използване на историческата волатилност на курса на съответната валута към лева или еврото спрямо нетната валутна експозиция.
(3) (изм. – реш. на СД от 23.03.2020 г.) Краткосрочната стратегия за управление на валутния риск включва следене на ефективността на предпазването от валутен риск.
Чл. 13. (1) Управляващото Дружество прилага краткосрочна стратегия за управление на ценовия риск като измерва и анализира получените резултати чрез един от приложимите за съответния пазар на ценни книжа количествени методи:
1. Историческа волатилност, измерена чрез стандартно отклонение;
2. β-коефициента към индексите на съответните пазари;
3. При невъзможност за прилагане на точка 1. и 2., УД използва стандартното отклонение на избрания индекс на регулирания пазар, на който се търгуват дадените акции като заместител при цялостния анализ на портфейлите. Показателите по тази алинея се изчисляват веднъж в месеца.
(2) Общият риск на портфейла се измерва чрез историческата волатилност на цената на дяловете/акциите, измерена чрез стандартно отклонение.
(3) Дългосрочната стратегия за управление на ценовия риск включва:
1. оценка на приложимостта и ефективността на използваните методи за измерване на ценовия риск;
2. изготвяне на предложения до Съвета на директорите на УД при установяване на необходимост от промяна на използваните методи за измерване на ценовия риск.
V. КРЕДИТЕН РИСК И РИСК НА НАСРЕЩНАТА СТРАНА
Чл. 14. Кредитен риск е общо рискът от намаляване на стойността на инвестицията в дадена ценна книга при неочаквани събития от кредитен характер, свързани с емитентите на ценни книжа, насрещната страна по борсови и извънборсови сделки, както и неочаквани събития в държавите, в които те извършват дейност.
Чл. 15. УД разглежда три основни вида кредитен риск:
1. Контрагентен риск е рискът от неизпълнение на задълженията от насрещната страна по извънборсови сделки. Експозицията на Фонда към насрещната страна по сделка с извънборсово търгувани деривативни инструменти може да бъде намалена като се използва обезпечение, което трябва да бъде достатъчно ликвидно. Обезпечението е ликвидно, ако то може да бъде продадено на цена, която е близка до неговата оценка преди момента на извършване на продажбата.
2. Сетълмент риск е рискът, възникващ от възможността договорните фондове да не получат насрещни парични средства или финансови инструменти от контрагент на датата на сетълмент, след като те са изпълнили задълженията по дадени сделки към този контрагент. УД измерва този риск чрез стойността на всички неприключили сделки с една насрещна страна като процент от стойността на управлявания портфейл. Не се включват сделките сключени при условие на сетълмент DVP (доставка срещу плащане) и на пазари с функциониращ клирингов механизъм.
3. Инвестиционен кредитен риск е рискът от намаляване на стойността на инвестицията в дадена дългова ценна книга поради кредитно събитие при емитента на този
инструмент. Кредитно събитие включва обявяване в несъстоятелност, неплатежоспособност, съществена промяна в капиталовата структура, намаляване на кредитния рейтинг и др. УД извършва качествен и количествен кредитен анализ на базата на:
3.1. Финансовите отчети на емитента;
3.2. Капиталовата структура на емитента;
3.3. Обезпечението на емисията, в случаите когато емисията е обезпечена;
3.4. Управлението и репутацията на емитента.
Чл. 16. (1) Лимитите за сделки и нивата на риск, свързани с кредитния риск, се одобряват и преразглеждат на тримесечие от Съвета на директорите на УД по предложение на отдела за анализ и управление на риск.
(2) Управляващото дружество прилага краткосрочна и дългосрочна стратегия за управление на кредитния риск и риска на насрещната страна.
(3) Краткосрочната стратегия за управление на кредитния риск и риска на насрещната страна включва:
1. текуща и последваща оценка на кредитния риск на дълговите финансови инструменти в портфейла на Фонда чрез качествен и количествен анализ на базата на финансовите отчети на емитента, обезпечението на емисията, управлението и репутацията на емитента или използване на присъдения му външен кредитен рейтинг за целите на оценката.
2. текуща и последваща оценка на кредитния риск на насрещната страна по извънборсови сделки посредством качествен и количествен анализ на базата на финансовите отчети на контрагентите по извънборсови сделки, предоставеното обезпечението (в случай на наличие на такова), управлението и репутацията на съответния контрагент или използване на присъдения му външен кредитен рейтинг;
3. проследяване стойността и честотата на неприключилите сделки с даден контрагент;
4. ежедневен контрол спазването на законовите и приетите вътрешни лимити за концентрация към кредитен риск;
5. постоянно наблюдение на развитието и взаимовръзките между пазарите и икономиката, което улеснява идентифицирането на потенциални рискове от концентрации на кредитен риск (както на ниво група, така и на самостоятелна основа) и факторите, които ги предизвикват.
(4) Дългосрочната стратегия за управление на кредитния риск и риска на насрещната страна включва:
1. изграждане на адекватни системи за управление на информацията, които да позволяват идентифициране на концентрации на кредитен риск и риск на насрещната страна;
2. определяне на вътрешни лимити за концентрация на кредитен риск, в съответствие с инвестиционните цели и политика на Фонда, при необходимост и по преценка на отдел „Анализ и управление на риска” и отдел „Управление на портфейли”;
3. преструктуриране на портфейла на Фонда в случаите на установен риск от влошаване платежоспособността на даден емитент или контрагент или група емитенти или контрагенти, установена прекомерна концентрация на кредитен риск и др. Портфейлът на Фонда се преструктурира по предложение на отдел
„Анализ и управление на риска”, съгласувано с отдел „Управление на портфейли”.
VI. ОПЕРАЦИОНЕН РИСК
Чл. 17. (1) Оперативните рискове могат да бъдат:
а. Вътрешни – свързани с организацията на работата на Управляващото Дружество във връзка с управлението на Фонда.
б. Външни – свързани с макроикономически, политически и други фактори, които оказват и/или могат да окажат влияние върху дейността на Управляващото Дружество във връзка с управлението на Фонда.
(2) Вътрешните оперативни рискове се състоят без да се ограничават до: а. Рискове свързани с персонал;
б. Технологичен риск.
(3) Външните оперативни рискове се състоят без да се ограничават до: а. Риск на обкръжаващата среда;
б. Риск от физическо вмешателство.
Чл. 18. (1) Оценката на оперативните рискове свързани с дейността на Фонда се извършва от Отдел „Анализ и управление на риска“.
(2) Служителите, работещи в Управляващото Дружество, оказват пълно съдействие на Отдела за анализ и управление на риска.
(3) Рисковете, свързани с дейността на Фонда, се оценяват с една от следните оценки:
1. нисък – когато всички рискове са покрити с адекватни контролни процедури с висока ефективност и липсват или са налице незначителни отклонения;
2. среден – когато всички рискове са покрити в известна степен с контролни процедури с недостатъчна ефективност;
3. висок – когато не всички рискове са покрити с контролни процедури и/или процедурите на предварителния контрол липсват или не действат ефективно, в резултат на което е нарушено спазването на принципите за добро управление и прозрачност.
Чл. 19. (1) Рискове свързани с персонала, това са рисковете от загуби, свързани с възможността от грешки, недобронамереност, недостатъчна квалификация, неблагоприятни изменения в трудовото законодателство.
(2) Методи за управление на рисковете свързани с персонала:
• Ясно дефиниране на вътрешни правила относно правата и задълженията на служителите;
• Ясно дефинирани вътрешни правила за достъп до информационните системи и бази данни на Управляващото Дружество;
• Регулярни обучения на персонала по теми свързани с:
- финансова теория и практика;
- управление на риска;
- нормативната база имаща отношение към дейността на Фонда;
- информационни технологии и сигурност;
- други.
• Регулярни срещи между отделните звена на Управляващото Дружество за обмяна на опит, впечатления и препоръки, по отношение на източниците на риск и търсене на решения за управлението и минимизирането им;
• Ежегодни събеседвания и оценка на персонала;
• Поддържане на отворени, открити комуникации между различните отдели в Управляващото Дружество.
Чл. 20. (1) Технологичен риск, това са рисковете свързани със загуби, обусловени от несъвършенството на използваните технологии - неадекватност на провежданите операции, липса на прецизност на методите на обработка на данните, ниско качество на използваните данни.
(2) Методи за управлението на технологичните рискове:
• Архивиране на информационната система на Фонда;
• Процедура за възстановяване на работоспособността на информационната система на Фонда;
• Организация и управление на достъпа на потребителите до информационната система на Фонда;
- Дефиниране на различни класове информация, съхранявана в УД;
- Дефиниране на нива на достъп на служителите на Управляващото Дружество според длъжностната им характеристика.
Чл. 21. (1) Риск на обкръжаващата среда това са рисковете, свързани с възможните загуби, свързани с изменения в средата от нефинансов характер, в която оперира Фонда
- изменения в законодателството, политически изменения, изменения в данъчната система.
(2) Методи за управление на рисковете свързани с обкръжаващата среда:
• Поддържане на актуална база данни с нормативната регламентация, имаща отношение към дейността на Фонда;
• Използване на външни консултанти и юридически кантори в случай на необходимост за имплементиране на нормативните изисквания спрямо дейността на Управляващото Дружество във връзка с управлението на Фонда;
• Вземане на активно участие в публичните обсъждания по отношение планирани промени в нормативната уредба, касаеща дейността на Управляващото Дружество във връзка с управлението на Фонда.
Чл. 22. (1) Риск от физическо вмешателство – това са рисковете, асоциирани със загуби, в следствие на непосредствено физическо вмешателство в дейността на Фонда – грабеж, терористичен акт, непозволено проникване в информационната система на Фонда или Управляващото Дружество.
(2) Методи за управление на риска от физическо вмешателство:
• Сключване на договор с охранителна фирма за осъществяване на 24-часов наблюдение и контрол на помещенията в които се намират технологичните средства и архивите на Управляващото Дружество във връзка с управлението на Фонда;
• Профилактика на регулярна база на въведените системи за наблюдение и контрол;
• Разработване на процедура за евакуация на служителите в случаите на непосредствено физическо вмешателство в дейността на Управляващото Дружество във връзка с управлението на Фонда;
• Процедура за докладване на инциденти.
Чл. 23. (1) Управляващото Дружество прилага краткосрочна и дългосрочна стратегия за управление на операционния риск, свързан с осъществяването на дейността на Фонда.
(2) Дългосрочната стратегия предвижда следните принципи при развитието на управлението на операционния риск:
1. Идентифициране на основните рискови идентификатори и представянето им пред Съвета на директорите на УД.
2. Създаване на карта на процесите в дружеството, както и правила за разпределението на задачите и отговорностите на звената при всеки един от процесите.
3. Статистическо измерване на точките, в които са концентрирани най-много събития.
4. Усъвършенстване на организацията, създавайки ясни правила и инструкции за всеки един от процесите.
5. Изготвяне на стратегия за редуциране на риска, чрез сключване на застраховки и други механизми за прехвърляне на риска.
6. Изготвянето на правила за сътрудничество с Отдела за Нормативно съответствие на УД.
7. Определяне на служителите, които ще са отговорни за следене на процесите, протичащи в отделите на УД, свързани с дейността на Фонда.
(3) Краткосрочна стратегия за управлението на операционния риск:
1. Основната цел на краткосрочната стратегия е определяне на насоките, които трябва да бъдат следвани за идентифициране, оценка, наблюдение, контрол и намаляване на операционния риск, свързан с дейностите на Фонда, както и определяне на организационната структура в УД, заета със създаването и практическото прилагане на системата за управление на операционния риск.
2. Идентифициране на операционния риск - за откриване и разграничаване на
операционния риск от другите видове риск, УД използва подробен анализ на бизнес процесите в дружеството, както и вътрешно за всяко звено изследване, което представлява дейност по установяване на факти, спомагащи за разкриването, определянето и локализирането на източниците и концентрация на операционен риск в дейността на Фонда. Допуска се определени (малко на брой) рискове да не бъдат проследени (неидентифицирани). Поради тази причина във всеки отдел е въведена процедурата по Риск и Контрол Самооценка, една от целите на която е да се подобри своевременното установяване на неидентифицираните рискове.
2.1 С цел по-точно разпределяне на операционните събития по рискови класове в зависимост от първопричината за тяхното възникване, в дейността на Фонда са идентифицирани,като потенциални четири основни рискови категории:
2.1.1 Рискове свързани с персонал - Например: грешки, недобронамереност, недостатъчна квалификация.
2.1.2 Технологичен риск - Например: неадекватност на провежданите операции, липса
на прецизност на методите на обработка на данните, ниско качество на използваните данни.
2.1.3 Риск на обкръжаващата среда Например: изменения в законодателството, политически изменения, изменения в данъчната система.
2.1.4 Риск от физическо вмешателство – Например: грабеж, терористичен акт, непозволено проникване в информационната система, природни бедствия, пожар.
2.2 Бизнес процес - Една или няколко свързани помежду си процедури или операции,
които съвместно реализират определена бизнес задача и реализирането им води до конкретни резултати. С оглед постигането на по-точни резултати в оценка на операционния риск са идентифицирани следните основни бизнес процеси:
2.2.1 Управление на портфейли
2.2.2 Координация и комуникация
2.2.3 Организация и управление на продажбите и обслужване на клиенти
2.2.4 Управление на риска
2.2.5 Вътрешен контрол
2.2.6 Дистрибуция на дялове на договорни фондове
2.2.7 Счетоводство на договорни фондове
2.2.8 Счетоводство на УД
2.2.9 Логистика
2.2.10 Управление на Човешките ресурси
2.2.11 Управление на УД
2.2.12 Процес на регулативно и вътрешногрупово отчитане, управленска информация
2.2.13 Оценка на НСА
3. Оценка на рисковете - чрез съпоставянето на идентифицираните рискове срещу бизнес процесите в една плоскост се отчита и влиянието им върху всеки вид осъществявана дейност в УД. Така се определя и така наречената рискова зона, която е пресечната точка на риска с конкретната дейност. Там е съсредоточен операционния риск, който най - често подлежи на количествено измерване. Рискът се оценява от гледна точка на характеристиките - честота на възникване и степен на въздействие. Ръководителят на отдел „Анализ и управление на риска” съдейства на ръководителите от различните отдели, като им оказва методическа помощ в процеса на определяне на рисковите зони.
4. Наблюдение на рисковете - всички операционни събития, които носят ефективна загуба, както и такива с потенциална такава, надвишаваща 500 лв. следва да се докладват на отдела по „Анализ и управление на риска” от съответните ръководители на отдели и да се регистрират в базата данни.
Ръководителите на отдели с помощта на отдела по Анализ и управление на риска могат да извършват по-задълбочени анализи на рисковите фактори, както и да определят нови методи за управлението / редуцирането им, които не противоречат на вътрешните правила на УД.
VII. ЛИКВИДЕН РИСК
Чл. 24. (1) Управляващото Дружество анализира ликвидния риск на база исторически данни за входящи и изходящи парични потоци, свързани с дейността на Фонда.
(2) Анализът по ал. 1 служи за определяне на минималния праг от пари и парични еквиваленти в портфейла на Фонда.
(3) Управляващото Дружество провежда стрес тестове, където е необходимо, които позволяват да се оцени ликвидния риск на Фонда при извънредни обстоятелства.
(4) Фондът е длъжен да инвестира в ликвидни прехвърляеми xxxxx xxxxx и други ликвидни финансови активи, както и да поддържа такава структура на активите и пасивите, която да му позволява да изпълнява във всеки момент задълженията си по обратното изкупуване на дяловете.
(5) Управляващото Дружество управлява ликвидния риск съгласно Правилата за поддържане и управление на ликвидния риск. Правилата посочват принципите и методите на управление, както и правата и задълженията на лицата, отговорни за управлението, отчетността и вътрешния контрол върху ликвидността.
VIIІ. РИСК ОТ КОНЦЕНТРАЦИЯ
Чл. 25. (1) Управляващото Дружество не може да инвестира повече от 5 на сто от активите на Фонда в прехвърляеми ценни книжа или в инструменти на паричния пазар, издадени от едно лице.
(2) Управляващото Дружество не може да инвестира повече от 20 на сто от активите на Фонда във влогове в едно лице по чл. 38, ал. 1, т. 6 от ЗДКИСДПКИ
(3) Рисковата експозиция на Фонда към насрещната страна по сделка с извънборсово търгувани деривативни финансови инструменти, не може да надвишава нито един от следните прагове
1. 10 на сто от активите, когато насрещната страна е кредитна институция по чл. 38, ал. 1, т. 6 от ЗДКИСДПКИ или
2. 5 на сто от активите-в останалите случаи
(4) (изм. – реш. на СД от 23.03.2020 г.) Управляващото Дружество може да инвестира до 10 на сто от активите на Фонда в прехвърляеми ценни книжа или в инструменти на паричния пазар, издадени от едно лице, само при условие че общата стойност на тези инвестиции в лицата, във всяко от които Фондът инвестира повече от 5 на сто от своите активи не надвишава 40 на сто от активите на Фонда. Ограничението по изречение първо не се прилага относно влоговете в кредитни институции, върху които се осъществява пруденциален надзор, както и към сделките с извънборсово търгувани деривативни финансови инструменти с тези институции. При изчисляване на общата стойност на активите по изречение първо не се вземат предвид прехвърляемите ценни книжа и инструментите на паричния пазар по ал. 6 и ал. 7.
(5) (изм. – реш. на СД от 23.03.2020 г.) Независимо от ограниченията по ал. 1 – 3, Фондът не може да комбинира инвестициите в прехвърляеми ценни книжа или инструменти на паричния пазар, издадени от едно лице, влоговете при това лице, както и експозицията към същото лице, възникнала в резултат на сделки с извънборсово търгувани деривативни финансови инструменти, когато в резултат на това комбиниране общата стойност на тези инвестиции ще надвиши 20 на сто от активите му..
(6) Управляващото Дружество може да инвестира до 35 на сто от активите на Фонда в прехвърляеми ценни книжа и инструменти на паричния пазар, издадени от едно лице, ако ценните книжа и инструментите на паричния пазар са издадени или гарантирани от Република България, от друга държава членка на Европейския съюз, от техни регионални или местни органи, от трета държава или от публична международна организация, в която членува поне една държава членка.
(7) (изм. – реш. на СД от 23.03.2020 г.) Фондът може да инвестира до 25 на сто от активите си в облигации, издадени от кредитна институция със седалище в държава членка, която подлежи на надзор с цел защита на притежателите на облигации, включително на
изискването набраните от емисията облигации средства да бъдат инвестирани в активи, които през целия период на емисията осигуряват покритие на претенциите във връзка с облигациите и които в случай на несъстоятелност на емитента да бъдат използвани приоритетно за изплащане на задълженията към притежателите на облигации. Общата стойност на инвестициите по изречение първо, надхвърлящи ограничението по ал. 1 за експозиции към един емитент, не може да надхвърля 40 на сто от активите на Фонда.
(8) (изм. – реш. на СД от 23.03.2020 г.) Инвестиционните ограничения по ал. 1 - 7 не могат да бъдат комбинирани, когато в резултат на това комбиниране общата стойност на инвестициите на Фонда в прехвърляеми ценни книжа или инструменти на паричния пазар, издадени от едно лице, влоговете при това лице, както и експозицията към същото лице, възникнала в резултат на сделки с деривативни финансови инструменти съгласно ал. 1 - 7, ще надвиши 35 на сто от активите му.
(9) (отм. – реш. на СД от 23.03.2020 г.)
(10) (изм. – реш. на СД от 23.03.2020 г.) Дружествата, включени към една група за целите на съставяне на консолидиран финансов отчет съгласно признатите счетоводни стандарти, се разглеждат като едно лице при прилагане на ограниченията по предходните алинеи.
(11) Общата стойност на инвестициите в прехвърляеми ценни книжа или инструменти на паричния пазар, емитирани от дружествата в една група, не може да надвишава 20 на сто от стойността на активите на Фонда.
(12) При изчисляване на рисковата експозиция на ДФ към насрещната страна, се използва положителната пазарна стойност на извънборсово търгувания деривативен договор с тази насрещна страна. Позициите на ДФ в деривативни инструменти с една и съща насрещна страна могат да бъдат нетирани, ако УД може да гарантира прилагането на споразуменията за нетиране с насрещната страна от името на ДФ. Нетиране може да бъде извършено само на експозиции в извънборсово търгувани деривативни инструменти с една и съща насрещна страна. Не се разрешава нетиране с други експозиции на колективната инвестиционна схема към същата насрещна страна.
(13) При изчисляване на рисковата експозиция на ДФ към насрещната страна УД взема предвид ограниченията по ал. 1 – 3 ако съществува обезпечение. Обезпечението може да бъде отразено по нетна стойност, ако УД може да гарантира прилагането на споразуменията за нетиране с тази насрещна страна от името на ДФ.
(14) УД изчисляват ограниченията за концентрация на емитента по ал. 1-11 въз основа на базовата експозиция, възникнала чрез използването на деривативни финансови инструменти съгласно метода на поетите задължения.
(15) При изчислението на рискова експозиция на ДФ към насрещна страна по извънборсово търгуван деривативен инструмент по ал. 4 и 5, УД трябва да включват при изчисленията всяка рискова експозиция към насрещна страна по извънборсово търгуван деривативен инструмент.
(16) Управляващо дружество, действащо за сметка на всички управлявани от него Фондове, не може да придобива акции с право на глас, които биха му позволили да упражнява значително влияние върху управлението на емитент. Договорният фонд също така, не може да придобива повече от:
1. десет на сто от акциите без право на глас, издадени от едно лице;
2. десет на сто от облигациите или други дългови ценни книжа, издадени от едно лице;
3. двадесет и пет на сто от дяловете на една и съща колективна инвестиционна схема или друго предприятие за колективно инвестиране, което отговаря на изискванията на чл. 4, ал. 1 от ЗДКИСДПКИ;
4. десет на сто от инструментите на паричния пазар, издадени от едно лице.
(17) Ограниченията, относно дела на придобитите финансови инструменти спрямо общия брой финансови инструменти, издадени от едно лице, по ал. 16, т. 2, 3 и 4 не се прилагат, когато в момента на придобиване на посочените инструменти Управляващото Дружество, действащо за сметка на Фонда, не може да изчисли брутната сума на дълговите ценни книжа, на инструментите на паричния пазар или нетната стойност на емитираните ценни книжа. За момент на придобиване се счита датата на сетълмент.
(18) Управляващото Дружество може да инвестира не повече от 10 на сто от активите на Фонда в дяловете на едно и също предприятие за колективно инвестиране по чл. 38, ал. 1, т. 5 от ЗДКИСДПКИ, независимо дали е със седалище в държава членка или не
(19) Общият размер на инвестициите в дялове на предприятия за колективно инвестиране, различни от колективна инвестиционна схема, не може да надвишава 10 на сто от активите на Фонда.
(20) Ограниченията не се прилагат, когато се упражняват права на записване, произтичащи от прехвърляеми ценни книжа и инструменти на паричния пазар, които са част от активите на Фонда.
(21) В случаите и при условията, предвидени в Правилата на Фонда и съгласно чл. 50, ал. 2 и 3 от ЗДКИСДПКИ, някои от ограниченията по предходните алинеи могат да не се прилагат до 6 месеца от получаване на разрешението за организиране и управление на Фонда, както и в случай на преобразуване, в което Фондът участва като приемаща колективна инвестиционна схема, за която Комисията е компетентен орган – до 6 месеца от датата на вписване на сливането или вливането в съответния регистър.
(22) При нарушение на инвестиционните ограничения по този член по причини извън контрола на Управляващото Дружество или в резултат на упражняване права на записване, то приоритетно, но не по-късно от шест месеца от възникване на нарушението, чрез сделки за продажба привежда активите на Фонда в съответствие с инвестиционните ограничения, като отчита интересите на притежателите на дялове. В случаите по предходното изречение, Управляващото Дружество е длъжно в 7-дневен срок от извършване на нарушението да уведоми КФН, като предостави информация за причините за възникването му и за предприетите мерки за отстраняването му. Информация за предприетите мерки не се представя, ако нарушението е отстранено до представяне на уведомлението.
Чл. 26. (1) Съветът на директорите на Управляващото Дружество установява вътрешно рискови ограничителни прагове за Фонда, които са на ниво: 98% от ограниченията по чл. 25, ал. 1 – 19;
(2) Xxxxx преминаване на праговете по ал. 1 се документира от Отдел „Анализ и управление на риска“ и се докладва на Съвета на директорите на Управляващото Дружество за предприемане на коригиращи действия.
ІX.НАБЛЮДЕНИЕ И ПЕРИОДИЧНА ОЦЕНКА ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ НА ВЪТРЕШНИТЕ ПРАВИЛА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА
Чл. 27. Управляващото Дружество задължително оценява рисковете, свързани с портфейла на Договорния фонд, използвайки данни за фиксиран период време (напр. месец, година и т.н.) като актуализира входящите данни на дневна база.
Чл. 28. (1) Отдел „Нормативно съответствие“ извършва поне веднъж годишно проверка на процеса по управление и измерване на риска, която включва най-малко проверка на:
1. пълнотата на документацията, свързана с правилата по управление на риска и организацията на Отдел „Анализ и управление на риска“;
2. отчитането на оценките на риска в ежедневното управление на риска и целостта на управленската информационна система;
3. процеса на одобрение на методите и системите за оценка на риска;
4. обхвата на основните рисковете и утвърждаване на всички съществени промени в процеса на измерване на риска;
5. точността и пълнотата на данните за позициите, точността и уместността на допусканията за волатилност и корелация, както и точността на оценката и изчисленията за чувствителност към риск;
6. съвместимостта, навременността и надеждността на източниците на данни, включително независимостта на информационните източници;
7. резултатите от тестовете за валидност и точност на използваните методи.
(2) Отдел „Нормативно съответствие“ докладва незабавно в писмена форма на Съвета на директорите при откриване на грешки, нередности, неправилна употреба, измами или злоупотреба във връзка с дейността на Фонда.
X. ВИДОВЕ ДЕРИВАТИВНИ ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ И ВИДОВЕ РИСКОВЕ
Чл. 29. (1) Управляващото Дружество сключва сделки с деривативни инструменти от името на Фонда само с цел управление на риска – за хеджиране срещу пазарен и кредитен риск.
(2) Управляващото Дружество сключва от името на Фонда (като купувач или продавач) само дериватни договори, които отговарят на следните критерии:
1. деривативни финансови инструменти, включително еквивалентни на тях инструменти, задълженията по които могат да бъдат изпълнени чрез парично плащане, търгувани на регулирани пазари по чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 ЗДКИСДПКИ и/или деривативни финансови инструменти, търгувани на извънборсови пазари, при условие за деривативните финансови инструменти, търгувани на извънборсови пазари че:
а) базовите им активи са ценни книжа, финансови индекси, лихвени проценти, валута или валутни курсове, в които Фонда може да инвестира съгласно инвестиционната си политика, определена в Правилата му;
б) насрещната страна по сделката с тези деривативни финансови инструменти е институция – предмет на пруденциален надзор, и отговаря на изисквания, одобрени от КФН;
в) са обект на надеждна и подлежаща на проверка ежедневна оценка и във всеки момент по инициатива на Договорния фонд могат да бъдат продадени, ликвидирани или закрити чрез офсетова сделка по справедлива стойност.
Чл. 30. (1) Деривативните финансови инструменти, в които Управляващото Дружество може да инвестира за сметка на Фонда са:
• лихвени фючърси, фючърси върху лихвени индекси, фючърси върху облигации, валутни фючърси, фючърси върху акции
• договори за форуърдни курсове,
• форуърдни ангажименти за покупка или продажба на дългови инструменти,
• опции върху лихвени проценти,
• опции върху дългови инструменти,
• опции върху акции,
• опции върху финансови фючърси,
• опции върху суапове и
• опции върху валутни курсове,
• варанти върху дългови инструменти,
• варанти върху акции,
• суапове
(2) Управляващото дружество може да инвестира до 10% от активите на Фонда във всеки от горепосочените видове деривати. Общият дял на деривативните финансови инструменти не може да надхвърля 10 на сто от активите на Фонда.
Чл. 31. (1) Основните рискове по посочените в чл. 30 деривативни финансови инструменти са свързани с рисковете характерни за базовите инструменти, въз основа на които са конструирани. Основните рискове, характерни за посочените деривативни инструменти, са следните:
1. Пазарен риск – рискът от промяна в стойността на деривативните инструменти в резултат на промяна в лихвените проценти, цените на ценните книги, стойностите на индексите или валутните курсове, служещи като базови инструменти, въз основа на които са конструирани. Основните видове пазарен риск, характерни за посочените деривативни финансови инструменти са ценовият, лихвеният и валутният, описани в Раздел III от настоящите правила. Пазарният риск на хеджиращите
инструменти се разглежда в съвкупност с риска на хеджираната позиция в портфейла. Определянето на пазарния риск на хеджиращите инструменти се прави във връзка със структурирането на хеджиращите сделки и поддържане на ефективен хедж.
2. Кредитен риск на насрещната страна – Рискът от загуби, който възниква поради невъзможност на длъжника да изпълни задълженията си по сключения договор. Този риск е значително по-висок при извънборсовите деривати (ОТС Derivatives), тъй като сетълмента по сделката се урежда директно с насрещната страна. Значително по-нисък е кредитният риск при борсовите контракти, тъй като клиринговата къща играе ролята на насрещна страна по сделката, а контрагентите са задължени да поддържат минимално-изискуеми средства по маржин сметка в клиринговата къща, гарантиращи извършването на дължимото плащане.
3. Сетълмент риск – кредитният риск, който носят контрагентите по сделката през периода на сетълмента. Този риск е значително по-висок при търговията с инструменти на извънборсовите пазари. С цел намаляване му, страните по сделката могат да сключат двустранно споразумение за нетиране, което позволява нетиране на плащанията, без да се извършва реална покупко-продажба на базовите инструменти.
4. Ликвиден риск - риск от загуби, поради невъзможност Договорния фонд да заеме или да прекрати дадена позиция в случай на неблагоприятни и неочаквани пазарни изменения, без това да окаже съществено негативно влияние върху стойността на деривативния инструмент. Деривативните договори, сключени на извънборсов пазар (OTC пазар) са значително по-нисколиквидни от борсовите деривативни инструменти.
5. Базисен риск при фючърсни договори – вероятност за разширяване на спреда между пазарната и фючърсната цена на базовия инструмент, която възниква в случаите, когато характеристиките на хеджиращия инструмент се различават от тези на позицията, която се хеджира.
6. Риск на лостовия ефект (ливъридж) – Възможността за ливъридж или финансиране на определен процент от инвестицията със заемни средства, поражда риск от загуба на сума, надхвърляща инвестицията в съответния деривативен инструмент.
(2) Общата рискова експозиция, възникваща в резултат на сделки с деривативни финансови инструменти, следва да не надвишава нетната стойност на активите на Фонда.
(3) Общата рискова експозиция за основните видове деривативни финансови инструменти се определя въз основа на пазарната и справедлива цена на деривативните инструмент, отчитайки текущата стойност на базовите активи, рискът на насрещната страна по сделката, показателите за бъдещи пазарни изменения и времето, необходимо за закриване на позициите.
(4) УД прилага метода на поетите задължения последователно към всички позиции в деривативни финансови инструменти, включително и за вградените деривативни инструменти.
(5) При прилагането на метода на поетите задължения за изчисляване на общата рискова експозиция на колективна инвестиционна схема стойността на всяка позиция в деривативен финансов инструмент се приравнява на пазарната стойност на еквивалентна позиция в базовия актив на този деривативен инструмент. Изчисленията за съответните деривативни инструменти се извършват по следния начин:
1. фючърси:
a) фючърси върху лихвени индекси – пазарна стойност на базовия актив, т.е. – брой на контрактите * номинал * нивото на индекса;
б) фючърси върху облигации - пазарна стойност на базовия актив, т.е. – брой на контрактите * номинал * пазарна цена на “cheapest-to-deliver” облигация претеглена с фактора на конверсия;
в) лихвени фючърси - брой контракти * номинал; г) xxxxxxx xxxxxxx – брой контракти * номинал;
д) фючърси върху акции – брой контракти * множител * пазарна цена на базовата акция.
2. форуърди:
а) договори за форуърдни курсове – главница (т.е. пазарна стойност на базовия актив) на форуърдния договор;
б) форуърдни ангажименти за покупка или продажба на дългови инструменти - главница (т.е. пазарна стойност на базовия актив) на форуърдния договор;
в) валутен форуърд – главница в съответната валута.
3. опции:
а) опции върху акции – пазарна цена на базовия актив, претеглена с делтата на опцията , т.е. - брой контракти (договори) * брой акции в един контракт * цена на акция * делта;
б) опции върху дългови инструменти - пазарна цена на базовия актив, претеглена с делтата на опцията, т.е. – главница * цена на облигацията * делта;
в) опции върху лихвени проценти - главница * делта;
г) валутни опции – главница в съответната валута*делта.
4. варанти:
а) варанти върху акции - пазарна цена на базовия актив, претеглена с делтата на варанта , т.е. - брой контракти (договори)*, брой акции * цена на акция * делта;
б) варанти върху дългови инструменти - пазарна цена на базовия актив, претеглена с делтата на варанта, т.е. – главница * цена на облигацията * делта;
5. лихвен суап – номинал на договора (фиксираната страна);
6. CDS:
а) при покупка на протекция – пазарна стойност на базовия актив;
б) при продажба на протекция – по-високата стойност измежду пазарната стойност на базовия актив и номиналната стойност на базовия актив.
(6) Определянето на общата рискова експозиция включва:
1. Изчисляване на експозицията, възникнала от всеки отделен деривативен инструмент.
2. Идентифициране на споразуменията за нетиране или хеджиране. За всяко нетиране или хеджиране се изчислява нетна експозиция, както следва:
а) брутната експозиция е равна на сумата от експозициите към отделните финансови деривативни инструменти след отчитане на нетирането;
б) ако споразумението за нетиране или хеджиране се отнася за позиции в ценни книжа, пазарната стойност на ценните книжа може да се използва за нетиране на брутната експозиция;
в) абсолютната стойност на резултата от калкулацията е равна на нетната експозиция.
3. Общата рискова експозиция е равна на сумата от:
а) абсолютната стойност на експозицията по всеки отделен деривативен инструмент, неучастващ в нетиращи или хеджиращи споразумения;
б) абсолютната стойност на нетната експозиция, получена след отчитане на нетиращите и хеджиращите споразумения.
(7) При изчисляване на общата рискова експозиция на ДФ Управляващото Дружество може да вземе предвид споразумения за нетиране и хеджиране, ако тези споразумения не пренебрегват очевидни и съществени рискове и водят до явно намаляване на рисковата експозиция.
(8) Нетиране може да се извърши между: деривативни финансови инструменти конструирани върху един и същ базов инструмент, независимо от датата на техния падеж; позиции в ценни книжа (акции, облигации и др.) и деривативни финансови инструменти с базов актив съответните ценни книжа.
(9) За да се възползва от възможността за намаляване на общата си рискова експозиция, УД следва да докаже, че цената на хеджирания и хеджиращия инструмент винаги се движат в противоположна посока и демонстрират силна отрицателна корелация, независимо от пазарните условия.
(10) Ако използването на деривативни финансови инструменти не създава допълнителен риск за ДФ, базовата експозиция не се включва в изчисляването на задължението.
(11) При използване на метода на поетите задължения споразуменията за временно заемане на средства, сключени от името на колективната инвестиционна схема, съгласно чл. 27 ЗДКИСДПКИ не се включват при изчисляването на общата рискова експозиция.
(12) Методи за оценка на рисковете, свързани с инвестиции в деривативни финансови инстурменти:
1. Пазарен риск – лихвеният, валутният и ценовият риск на базовите инструменти се измерват въз основа на описаните в Раздел IV количествени методи. За оценка чувствителността на цената на опциите и варантите към различните рискови фактори, определящи цената им, се използват следните измерители:
a) Делта – изменението стойността на опцията/варанта в резултат на промяната в цената на базовия актив.
б) Тита – изменението в стойността на опцията с приближаване на датата на падежа, при константни други фактори;
в) Вега – изменението в стойността на опцията спрямо промяната на волатилността.
2. Базисен риск – експозицията към базисен риск се измерва чрез разликата между текущата стойност на базовия актив и договорената му фючърсна цена.
3. Кредитен риск на насрещната страна – измерва се чрез пазарната стойност на вземането от съответния контрагент.
4. Сетълмент риск – измерва се чрез пазарната стойност, предмет на сетълмент по сделката.
5. Риск на лостовия ефект – измерва се с пазарната стойност на % ливъридж, договорен по сделката.
6. Ликвиден риск – измерва се чрез следната методика: Max loss = W*S*1/2, където
W е пазарната стойност на деривативния инструмент,
S e спредът между цена продава и купува, разделен на средната цена
S = [P(ask) − P(bid )]
P(mid )
(13) Общата стойност на експозицията на Фонда, свързана с деривативни финансови инструменти, не може да бъде по-голяма от нетната стойност на активите му. Когато прехвърляеми ценни книжа или инструменти на паричния пазар съдържат вграден деривативен инструмент, експозицията на Фонда към този деривативен инструмент се взема предвид при изчисляването на общата експозиция по предходното изречение.
Фондът няма да прилага техники и инструменти за ефективно управление на портфейла по чл. 42 ЗДКИСДПКИ, включително споразумения за обратно изкупуване.
При инвестиране в деривативни инструменти Управляващото Дружество спазва ограничението по чл. 25, ал. 8, 10 и 11 и при условие че експозицията към базовите активи общо не надхвърля инвестиционните ограничения съгласно чл. 45 ЗДКИСДПКИ.
Когато Фондът инвестира в деривативни финансови инструменти, базирани на индекси, тези инструменти не се комбинират за целите на инвестиционните ограничения по чл. 25, ал. 1 - 11.
За целите на настоящата алинея рисковете, свързани с експозицията в деривативни финансови инструменти, се изчисляват, като се вземат предвид текущата стойност на базовите активи, рискът на насрещната страна по сделката с деривативния финансов инструмент, бъдещите колебания на пазара, както и необходимият период от време за закриване на позицията.
Чл. 32. (1) При хеджиране на активите на Фонда с деривативни финансови инструменти Управляващото Дружество се съобразява с ограничението, че стойността на базовия актив на всяка отделна хеджираща позиция може да превишава стойността на актива към момента на сключване на сделката, който Фонда притежава в портфейла си.
(2) Размерът на позициите в деривативни финансови инструменти, в които управляващото дружество инвестира за сметка на Договорния фонд с цел управление на риска зависят от ефективността на хеджирането.
(3) Размерът на позицията в деривативни инструменти се определя от следните основни принципи:
1. Основен фактор, който определя ефективността на хеджиращите сделки е избора на хеджиращ инструмент с базов актив или активи, които осигуряват най-добра корелация между цената на хеджиращия инструмент и цената, която стои в основата на съответния риск, който се хеджира.
2. Хеджирането се счита за високоефективно, ако в началото и по време на неговото съществуване се очаква измененията в справедливата стойност или паричните потоци на хеджирания актив да бъдат почти напълно компенсирани посредством измененията в справедливата стойност и паричните потоци на хеджиращия инструмент, а конкретните резултати са в рамките на 80-125 %.
(4) (изм. – реш. на СД от 23.03.2020 г.) При управление на активите на Инвестиционното дружество/Договорния фонд, управляващото дружество ежедневно следи и оценява ефективността на хеджирането.
XI. СЧЕТОВОДНИ ПРОЦЕДУРИ ПО УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА
Чл. 33. Основна цел на счетоводните процедури е адекватното събиране, обработване и представяне на достоверна, систематизирана и навременна информация за степента на риск, на която е изложен Договорният фонд.
Чл. 34. Своевременното и вярно представяне на информацията за степента на изложеност на риск пред Съвета на директорите е предпоставка за недопускане на концентрация на рисковете и понасяне на финансови загуби.
Чл. 35. Счетоводните процедури трябва да осигуряват всеобхватност на стопанските процеси, като по този начин се минимизира рискът от загуба и изкривяване на информацията за моментното състояние на Договорния фонд.
Чл. 36. Счетоводните процедури трябва да осигуряват подходящо структуриране на финансово-счетоводната информация за целите на управление на рисковете от Управляващото Дружество. Това се постига чрез детайлизиране и адекватно групиране на информацията от първичните счетоводни документи, на базата на индивидуалния сметкоплан и специализирано програмно осигуряване.
Чл. 37. За осъществяване на целите, стоящи пред счетоводните процедури за управление на рисковете, е необходимо съгласуваност с всички отдели в Управляващото Дружество.
Чл. 38. Предпоставките за правилното функциониране на счетоводните процедури са следните:
1. Спазване на одобрената от Съвета на директорите счетоводна политика, изработена в съответствие с Международните стандарти за финансови отчети;
2. Вярно, точно и своевременно осчетоводяване на стопанските процеси;
3. Осигуряване на необходимия информационен поток към счетоводното звено;
4. Навременност на подаваната към счетоводното звено информация;
5. Структуриране на индивидуалния сметкоплан за целите на получаване на необходимата счетоводна информация;
6. Активно взаимодействие с Отдела за анализ и управление на риска и другите звена на Управляващото Дружество за получаване на вярна и навременна информация за степента на изложеност на риск;
7. Наличие на програмни продукти, целящи автоматизиране на процесите, систематизиране на информацията, улесняване достъпа на данните от първичните документи и източници и надеждното им архивиране;
8. Организационна структура на счетоводния отдел в съответствие с нуждите на Управляващото Дружество, при ясно определени права, отговорности и нива на достъп до информацията;
9. Ежедневно осчетоводяване на всички операции, както и преоценка на финансовите инструменти в портфейла на Фонда, съобразно нормативните изисквания и възприетата счетоводна политика;
10. Ежедневно извличане, предоставяне на други звена и на ръководството на Управляващото Дружество, както и анализ на информацията за оценка на рисковете. Ежедневно изготвяне на баланс и аналитична оборотна ведомост и активно участие при изготвяне на ежедневните справки;
11. Предвиждане на коригиращи действия при допускане на грешки от различно естество в счетоводното звено;
12. Възможност за контрол на дейността от отдела за нормативно съответствие и Съвета на директорите на Управляващото Дружество;
13. Надеждно съхраняване на хартиените носители на информация чрез осигуряването на подходящи помещения за това.
Чл. 39. Управляващото Дружество определя източниците на ценова информация, данните от които ще се ползват за ежедневна и/или ежемесечна преоценка на позициите в портфейла на Фонда, както и отговорните за това служители.
Чл. 40. Източници на цени са регулираните пазари – “Българска фондова борса” АД и чуждестранни регулирани пазари, на които се търгуват финансови инструменти.
Чл. 41. Източници на котировки могат да бъдат признати световни информационни агенции като REUTERS, BLOOMBERG и т.н. За оценка на българските държавни ценни книжа могат да се ползват котировки от първични дилъри за тях, като в този случай се изисква да се определят дилърите и отговорните лица за събиране и обработка на информацията.
Чл. 42. За всяка от позициите във финансови инструменти, които нямат текущи котировки за цени, се определя метод за пресмятане на справедливата й цена, като този метод се следва последователно. Отговорните за пресмятането на справедливите цени длъжностни лица, трябва да могат да дават разяснения по калкулациите и периодично да проверяват пригодността и адекватността на използваните методи.
Чл. 43. Управляващото Дружество следва да делегира отговорности на служители, които да следят за отклоненията в сетълмента по сделките с дългови инструменти, акции и валути.
XІI. АДМИНИСТРАТИВНИ ПРОЦЕДУРИ
Чл. 44. Правилата и процедурите, уреждащи вътрешната организация и отговорностите в УД са подробно уредени в „Правила за вътрешната организация и вътрешния контрол” на УД ”ЦКБ Асетс Мениджмънт” ЕАД.
Правила относно организационната структура на Управляващото Дружество във връзка с оценката и управление на риска се съдържат и в Раздел ІІ. ОРГАНИЗАЦИОННА СТРУКТУРА на настоящите правила.
Допълнителни политики, процедури и правила се съдържат и в Устава на УД ”ЦКБ Асетс Мениджмънт” ЕАД, който в съответствие с изискванията на Търговския закон съдържа изчерпателна уредба на правомощията на корпоративните органи на Управляващото Дружество и разпределението на функциите между тях (в това число по управление на договорни фондове), включително определя кои решения са от компетентността на Общото събрание на акционерите, Съвета на директорите, както и изброява решенията на управителния орган, за които е необходимо предварително разрешение от Общото събрание на акционерите.
В стриктно съответствие с разпределението на функциите между различните отдели и служители в отделите, и при спазване на изискването за разделяне на отговорностите, са изготвени и се спазват длъжностни характеристики за всяка заемана длъжност в Управляващото Дружество, в които се определят изискванията към лицата за назначаването им на съответната длъжност и кръга от задължения, които им се възлагат. Чл. 45. Административни процедури, необходими за осъществяване на дейността на Управляващото Дружество, са:
1. Процедура за одобряване или коригиране на вътрешните правила;
2. Наличие на система за вътрешен контрол;
3. Поредица от действия на служители, във връзка с осъществяване на дейността на Управляващото Дружество, съобразно издадения му лиценз;
4. Упълномощаване на служители за потвърждаване и подписване на документи в рамките на дейността на Управляващото Дружество;
5. Процедура за създаване, функциониране и управление на данните и документите в Управляващото Дружество, включително и тяхното архивиране;
6. Администриране и управление на информационната система;
7. Правила и отговорни служители за уведомяване на Комисията за финансов надзор относно дейността на Управляващото Дружество.
Чл. 46. Във вътрешните правила Управляващото Дружество регламентира случаите на конфиденциалност при работа с вътрешна информация, както и нормите за поведение на служителите по отношение на клиентите на Управляващото Дружество, в случаи, когато услугата, искана от клиент, се отнася до инвестиция, информацията за която не е публично достояние.
XIІI. ОТЧЕТНОСТ И РАЗКРИВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ
Чл. 47. Управляващото Дружество води и съхранява отчетна информация по видове хеджиращи сделки и представя в КФН информацията, съгласно наредбата по чл. 60, ал. 1, т. 3 от ЗДКИСДПКИ.
Чл. 48. (1) Управляващото дружество извършва оценка, контрол и периодичен преглед на:
1. адекватността и ефективността на вътрешните правила за управление на риска, както и на мерките, процесите и техниките по чл. 44 – 46 Наредба №44;
2. степента на спазване на правилата за управление на риска и изпълнението на мерките, процесите и техниките по чл. 44 - 46 Наредба №44;
3. адекватността и ефективността на мерките, предприети за отстраняване на недостатъците в процеса на управление на риска.
(2) Управляващото Дружество извършва оценка, контрол и преглед на системата за управление на риска веднъж годишно като посочва датата на извършването им. Периодът обхваща текущата финансова година.