Contract
„ЕКСПЛИКА – ГЛОБАЛ МЕТРИКС“ ДЗЗД
ЗДРАВЕН ТУРИЗЪМ |
План за развитие за периода 2020-2025 г. |
В изпълнение на открита процедура с предмет „Разработване на продуктови анализи и планове за развитие на културния и на здравния туризъм за периода 2020-2025“, съгласно договор № Т-РД-29-86/16.04.2019 г. |
9 септември 2019 г., трета версия |
ВЪВЕДЕНИЕ
Стратегическите политики и планове в съвременния туризъм изискват висока сте- пен на специализация на туристическите продукти. От тази гледна точка изработ- ването на стратегически планове за специализирани видове туризъм са ключови фактори за постигането на по-добри резултати в планирането и развитието на дестинацията.
Предложеният вариант на План за развитие на здравния туризъм 2020-2025 г. се основава на:
• Резултатите от задълбочен анализ и идентифицираните проблеми, нужди и предизвикателства;
• Извеждането на добри примери и области за подобрение в предлагането на услуги в областта на здравния туризъм в България и в чужбина;
• Резултатите от проучването на вижданията на заинтересованите страни за потенциала и възможностите за развитие на здравния туризъм, приоритет- ните специализирани продукти и пазари, основните проблеми и потреб- ности, стратегическите приоритети, цели и необходими конкретни дейст- вия за подкрепа и регулиране на развитието на здравния туризъм.
Планът за развитие на здравния туризъм отразява насоките за развитие, заложени в стратегическите планови документи на ЕС и България, както следва:
• Цели и дейности в съответствие с основните приоритети на ЕС за устойчиво развитие на европейския туризъм и подобряване на здравния статус на гражданите на ЕС.
• Основните приоритети, залегнали в нормативната рамка на ЕС за мобил- ност на пациенти и използване на природните ресурси по устойчив начин;
• Целите на българските институции за подобряване на здравния статус на българските граждани
• Изводите и препоръките, направени в актуализираната НСУРТРБ 2014-2030 г. и плана за действие към нея;
В настоящия план понятието „здравен туризъм“ следва да се разбира като
„Всяко пътуване на хора, извън тяхното постоянно местоживеене, с цел подобря- ване, възстановяване или лечение на здравето и физическото състояние на инди- вида чрез спа, балнео, терапевтични или медицински услуги“.
Планът обхваща следните подвидове здравен туризъм:
• Балнео туризъм, разбиран като: туризъм, свързан с ефективно лечение и рехабилитация под медицински контрол, чрез минерална вода, лечебна кал и други;
• Спа и уелнес туризъм, разбиран като: туризъм, свързан с процедури за отпускане и комфорт за тялото и душата, основани на различни природни ресурси и продукти (минерална вода, етерични масла, лечебна кал, вино, шоколад и други);
• Таласотерапевтичен туризъм, разбиран като: туризъм, в близост до морс- кия бряг, свързан с програми и ритуали, включващи използването на мор- ска вода и/или естествени производни продукти, и/или лиманна кал, чрез класически и нетрадиционни терапевтични методи на въздействие, це- лящи възстановяване на психо-емоционалното и физическото здраве, както и насочени към красотата на човешкото тяло, които се провеждат в специализирано оборудвани кабинети, зали и помещения;
• Медицински туризъм, разбиран като: туризъм, чиято основна цел е подоб- рение или възстановяване на здравето чрез медицинска интервенция1.
В Плана са заложени цели и дейности, чиято реализация се основава на възмож- ностите за финансиране на проекти по оперативни програми на ЕС, по които Министерството на туризма е бенефициент.
В плана се търси баланс между икономическите, екологичните и социалните ас- пекти на развитието на здравния туризъм.
Планът за развитие на здравния туризъм в периода 2020-2025 г. си поставя след- ните количествени цели:
1
Повишаване на разпознаваемо стта и инфор- мираността за България като дестинация за
здравен
туризъм (вкл. подвидовете)
2
Увеличаване на дела на
посещенията на чужденци и пътуванията на българи в
България с цел здравен
туризъм
3
Увеличаване на продължител- ността на престоя и
разходите при посещения/ пътувания с цел здравен тури-
зъм в дестина- цията
4
Повишаване на удовлетворе- ността от преживяването с цел здравен
туризъм на
територията на дестинацията
1 Използвани са дефинициите в Концепцията за туристическо райониране, 2015 г., с.30, и xxxx://xxx.xxxxxxx.xxxxxxxxxx.xx/xxxxx/xxxxxxx.xxxxxxxxxx.xx/xxxxx/xxxxxxx/xxxxxxxxxx/xxxxxxxxx.x df; и xxxxx://xxx.xxx-xxxxxxx.xx/Xx/Xxxxxx_Xxx/
ВИЗИЯ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЗДРАВНИЯ ТУРИЗЪМ
В резултат от изпълнението на Плана за развитие, през 2025 г. отличителните ха- рактеристики на България като туристическа дестинация ще бъдат:
• Туристическа дестинация със силно развит сектор на здравния туризъм и балансирано развитие на всички разновидности – медицински, балнеоту- ризъм, спа и уелнес туризъм и таласотерапевтичен туризъм – които прив- личат платежоспособни туристи, генерират заетост за квалифицирани здравни специалисти, носят значителни приходи за БВП и водят до значи- телно подобряване на здравния статус на българските граждани. До 2025 г. страната трябва да е сред разпознаваемите дестинации за здравен ту- ризъм в ЦИЕ и ЕС.
• Предпочитана дестинация за здравен туризъм през четирите сезона, която има устойчиво развитие и използва оптимално значителна част от природ- ните, материалните и човешките ресурси на страната.
ПРИОРИТЕТИ
ПРИОРИТЕТ 1. РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ КАТО ПОПУЛЯРНА ДЕСТИНАЦИЯ ЗА ЗДРАВЕН ТУРИЗЪМ НА БАЛКАНИТЕ И В ЦИЕ
България се намира в два от районите на Европа, в които здравният туризъм се развива изключително динамично и с акцент върху основното конкурентно пре- димство в сектора – предлагане на висококачествени услуги на конкурентно ниски цени. Ето защо основен акцент в планирането и реализацията на прог- рами и мерки трябва да бъде повишаването на популярността “измежду” мно- жество предложения, които се намират в географски близки дестинации. Съ- щевременно, България следва да се възползва от развитието на здравния туризъм чрез привличането на чуждестранни туристи, като стимулира и вътрешното тър- сене на такива туристически продукти.
ПРИОРИТЕТ 2. МАКСИМАЛНО ЕФЕКТИВНО И УСТОЙЧИВО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПРИРОДНИТЕ РЕСУРСИ, ИКОНОМИЧЕСКИТЕ РЕСУРСИ И ЧОВЕШКИЯ КАПИТАЛ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЗДРАВНИЯ ТУРИЗЪМ В БЪЛГАРИЯ
Здравният туризъм е сред най-бързо развиващите се туристически сектори в света. Наличието на благоприятни природни дадености и добре развита туристи- ческа инфраструктура и суперструктура дават възможност за постигане на ус- тойчиво развитие на сектора. Наличието на добри медицински и здравни специ- алисти е допълнителен позитивен фактор за формирането на добре структури- ран и интегриран туристически продукт.
ПРИОРИТЕТ 3. ИЗГРАЖДАНЕ НА СИСТЕМА ЗА ЕФЕКТИВНО ПАРТНЬОРСТВО МЕЖДУ ОТГОВОРНИТЕ ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ И ДРУГИТЕ ЗАИНТЕРЕСОВАНИ СТРАНИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕФЕКТИВНО И УСТОЙЧИВО РАБОТЕЩ ЗДРАВЕН ТУРИСТИЧЕСКИ СЕКТОР
За създаването на ефективно и качествено функциониращ сектор за здравен туризъм е абсолютно необходимо всички заинтересовани страни да постигнат партньорство помежду си, тъй като спорадичните и изолирани политики, мерки и действия водят до ниска реализация на потенциала за развитие. Основни уси- лия следва да се положат в установяването на резултатен междуинституциона- лен диалог и върху формирането на консенсус между дублиращи и излишно конкуриращи се помежду си съсловни и браншови организации.
СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ, МЕРКИ И ДЕЙНОСТИ
Стратегическа цел 1. Създаване на благоприятна обществено-икономи- ческа среда за развитието на здравен туризъм в България
Здравният туризъм в България следва да се развива като интегрирана система, в която държавните институции и другите заинтересованите страни формулират своите стратегии и политики по начин, който води до създаване на атрактивни ус- ловия за лечение или почивка за туристическите потребители и осигурява на предприятията и заетите в сектора сигурна и устойчива перспектива.
Подцел 1.1. Усъвършенстване на нормативната рамка и политиките за подобря- ване на средата за развитие на здравния сектор
Адекватната нормативна уредба в сферата на здравния туризъм следва ясно да формулира правомощията, правата и задълженията на институциите и другите заинтересовани страни така, че да не блокира инициативата за развитие и реа- лизацията на планове и проекти, които действено увеличават туристопотока. Също така, необходимо е да очертае връзката между усилията на за подобря- ване на здравния статус на населението в България и “споделянето” на богатите ресурси и природни дадености с хора от други държави, които развиват афини- тет и туристическа лоялност към страната. В частност, използването на законода- телството на ЕС, третиращо мобилността на пациентите е благоприятна норма- тивна рамка, в която България може да се възползва от стабилен интерес към реализация на лечения и профилактика в страната.
Мярка 1.1.1. Развитие на институционалния капацитет
Анализът показва, че действащата нормативна рамка формално създава въз- можности за развитие на всички форми на медицински туризъм, но не създава условия, чрез които да бъде постигнато синергийно действие между институции и частни субекти за систематична организация. Xxxxxx обвързаност и синхрон в правомощията на министъра на туризма, министъра на здравеопазването, НЗОК и НОИ, което не позволява адекватно развитие на ресурсите за здравен ту- ризъм.
Дейност 1.1.1.1. Създаване на специализирана администрация за развитие на здравния туризъм
Развитието на здравния туризъм засяга много и различни по своите компетенции и интереси заинтересовани страни, които трябва да осъществят работата по усъ- вършенстването на нормативната уредба. Междуинституционалната група трябва да включва като минимум експерти-юристи от МТ, МЗ, НЗОК, НОИ, НСОР, ОУТР, основни съсловни и браншови организации.
Дейност 1.1.1.2. Насърчаване на участието на съсловни, браншови и неправител- ствени организации в прилагането на стратегиите и политиките за управление на здравния туризъм
Съсловните и браншови организации и НПО към момента работят по свои пла- нове за развитие, в които липсват механизми за координация и синергийно дейс- твие при реализацията. Включването им в дискусиите за нормативна оптимиза- ция ще стимулира тяхното желание за продуктивно партньорство с държавата.
Дейност 1.1.1.3. Изработване на регионални планове за развитие на здравния ту- ризъм, управлявани и прилагани от ОУТР
Създаването на планове за развитие на равнище туристически район ще конк- ретизира приоритетите и ще “осветли” възможностите, които остават неиденти- фицирани при общия преглед в националните планове и програми. Същевре- менно, интересът на общините да развиват здравен туризъм е по-ясно иденти- фициран и конкурентно мотивиран.
Мярка 1.1.2. Подобряване на качеството на услугите, свързани със здравния ту- ризъм
Човешкото здраве и благосъстояние е област, в която прилагането на стриктни стандарти и качествено провеждане на лечения и профилактика следва да е не- отменимо и безкомпромисно. Специализираната администрация за развитие на здравния туризъм следва да има за основна задача създаването на система за управление и постоянно подобряване на качеството на услугите в сектора на здравния туризъм. Това може да се постигне чрез:
Дейност 1.1.2.1. Засилване на контрола върху лицензирането на обектите
Дейност 1.1.2.2. Изработване на единни и приети стандарти за информацията, свързана с естеството на услугите в спа и уелнес туризма
Дейност 1.1.2.3. Създаване на национална информационна база за дейностите, обектите и специалистите в областта на здравния туризъм
Дейност 1.1.2.4. Реформиране на СБР-ЕАД
Дейност 1.1.2.5. Създаване на система за реимбурсиране на разходи за балне- олечение по клинични пътеки на НЗОК
Мярка 1.1.3. Подобряване на ефективността на управлението на ресурсите
Нормативната уредба в България е така устроена, че концентрира значителна роля на държавата в целия процес на стопанисване и управление на ресурсите, свързани със здравния туризъм. Нейната промяна в насока за делегиране на част от правомощията към общините би допринесло за по-ефективното и моти- вирано управление на ресурсите. Също така, създаването на по-лесни режими за лицензиране (но по-строг контрол) за реализация на дейностите от частни су- бекти би повишило ефективността в здравния туризъм.
Дейност 1.1.3.1. Изграждане на нова и възстановяване на съществуващата инф- раструктура за пренос на минерална вода в локациите, където това е необхо- xxxx
Дейност 1.1.3.2. Прилагане на административни и финансови стимули за общи- ните да използват пълния капацитет на минералните извори на тяхната територия
Дейност 1.1.3.3. Програма за приоритетно кредитиране при възстановяване на съществуващи локации за балнеотуризъм и спа туризъм (Европейски фондове, Българска банка за развитие)
Дейност 1.1.3.4. Програма за задържане на медицинските специалисти и здрав- ните професионалисти (съществуващи или пред присъединяване се към пазара на труда) в България
Дейност 1.1.3.5. Програма за привличане на студенти от трети страни (извън ЕС) и стимули за задържането им на работа в България
Мярка 1.1.4. Подобряване на достъпността на дестинацията
Естеството на здравния туризъм предполага туристите и техните обслужващи ор- ганизации да срещат колкото се може по-малко пречки за физически и юриди- чески достъп до “крайната точка” на тяхното пътуване. Това засяга основно прио- ритетното подобряване на транспортната инфраструктура, но и намаляването на бюрократични процедури при оформяне на необходимите за престоя доку- менти.
Дейност 1.1.4.1. Създаване на специализирана “удължена виза за лечение” – за пациенти и придружаващи лица от трети страни
Дейност 1.1.4.2. Развитие на въздушните транспортни връзки с компании от ос- новните емитивни пазари
Дейност 1.1.4.3. Реализация на съвместни проекти с БДЖ за модернизиране и популяризиране на пътуванията с влак до локации за балнео, спа и уелнес тури- зъм
Дейност 1.1.4.4. Насърчаване на груповите пътувания в здравния туризъм
Дейност 1.1.4.5. Приоритетно подобряване на вътрешната инфраструктура до по-трудно достъпните курортни места
Мярка 1.1.5. Развитие на човешките ресурси
България следва да приоритизира създаването, усъвършенстването и задържа- нето на работа в страната на медицинските и здравни специалисти, като разви- тието на здравния туризъм може да бъде един от начините за това. Дефицитът на кадри в определени направления може да бъде преодолян чрез комбинация от законови и пазарни стимули.
Дейност 1.1.5.1. Програма за задържане на медицинските специалисти и здрав- ните професионалисти (съществуващи или пред присъединяване се към пазара на труда) в България
Дейност 1.1.5.2. Кампания за привличане на чуждестранни студенти от трети страни (извън ЕС) за обучение и професионална реализация в направление 7. Здравеопазване и спорт в България
Дейност 1.1.5.3. Създаване на специализирани курсове по “Управление на здра- вен туризъм” – медицински университети
Дейност 1.1.5.4. Насърчаване на изследванията, публикациите и участията в на- учни форуми, свързани с комплексната и специфичната проблематика на здравния туризъм
Мярка 1.1.6. Насърчаване на инвестициите в здравния туризъм и осигуряване на достъп до финансиране
Предвид факта, че всички форми на здравен туризъм изискват значителни фи- нансови инвестиции, следва да се предвидят лостове в законодателството, чрез които държавата да стимулира (пряко и косвено) тяхната реализация.
Дейност 1.1.6.1. Въвеждане на система за специализирани туристически ваучери с показания за балнеолечение и таласотерапия
Дейност 1.1.6.2. Въвеждане на облекчени концесионни и разрешителни режими за ползване на минерални води и други ресурси при гарантирано изграждане на балнеосъоръжения
Дейност 1.1.6.3. Финансови и други стимули за концесионери и туроператори, които осигуряват и публичен достъп до съоръженията
Мярка 1.1.7. Насърчаване на иновациите в здравния туризъм
Широкото разпространение на дигитални технологии (онлайн, изкуствен инте- лект, big data и т.н.), едновременно в сферата на опазването на човешкото здраве и на туризма е радикално трансформиращ фактор. Затова в норматив- ната уредба следва да се предвидят механизми за по-бързо и задълбочено при- лагане на тези технологии. В същото време опазването на личните данни и чувст- вителна информация за здравето на туристите също е част от формулирането на политиките в тази сфера и следва да бъдат предвидени строги механизми за контрол и превенция на изтичане.
Дейност 1.1.7.1. Разработване на онлайн портал за здравен туризъм
Дейност 1.1.7.2. Създаване и въвеждане на информационна система за връзки между основните заинтересовани страни за обмен на данни и туристи
Дейност 1.1.7.3. Ежегодни проучвания на туристопотока и big data анализ на тър- сенето на здравни туристически услуги
Мярка 1.1.8. Подобряване на информационното осигуряване на дестинацията
Здравният туризъм е специфична област, в която информацията има много по- различен характер от преобладаващо “рекламно-промоционалния” в другите туристически сектори. Необходима е и рамка за контрол върху разпростране- нието на заблуждаваща и застрашаваща здравето на туристите информация.
Дейност 1.1.8.1. Засилване на влиянието на социалните мрежи
Дейност 1.1.8.2. Насърчаване на публикуването на атрактивно съдържание
Дейност 1.1.8.3. Изработване на механизми за контрол върху съдържанието и предотвратяване на разпространението на невярна или застрашаваща здра- вето на туристите информация
Подцел 1.2. Създаване на система за взаимодействие между институциите, със- ловните и браншовите организации и местните власти за развитие на здравния туризъм
За успешното и ефективно развитие на здравния туризъм като национален при- оритет е необходимо да се изгради систематичен подход с ясно определени роли, права и отговорности между страните. Един от възможните подходи е да се приложи познания от бизнеса подход “верига за доставки”, в която всички участ- ници имат точно определени роли при извършването на дейността.
Мярка 1.2.1. Създаване на консултативен орган за развитие на здравен туризъм
Консултативният орган следва да подкрепи и реализира действията, които ще до- xxxxx до създаването на специализираната администрация за здравен туризъм. Той трябва да изгради необходимия капацитет за взаимодействие и контрол, който да бъде възприет и прилаган систематично и на ниво нормативна база.
Дейност 1.2.1.1. Провеждане на серия от консултации, инициирани от Министер- ството на туризма
Дейност 1.2.1.2. Създаване на концепция за органа и определяне на функциите му
Дейност 1.2.1.3. Формиране на експертен състав
Дейност 1.2.1.4. Приемане на 5-годишен план за действие
Мярка 1.2.2. Създаване на система от специализирани структури за развитие на здравния туризъм на ниво туристически райони
Делегирането на правомощия към туристическите райони в сферата на здрав- ния туризъм ще стимулира по-преки интереси към специфичните приоритети за развитие на местно ниво и ще ускори практическата реализация на програмите за развитие. Целта на специализираните структури в рамките на ОУТР следва да бъде постигането на реален механизъм за взимане на обосновани решения и определяне на изпълними мерки, които да водят до постигане на ключови и коли- чествено определени показатели за степента на развитието на здравния туризъм в съответния ОУТР.
Дейност 1.2.2.1. Привличане на специалисти от здравния сектор като членове на управителните органи на ОУТР
Дейност 1.2.2.2. Определяне на регионални приоритети и система за синхрони- зиране с националните планове и програми
Подцел 1.3. Подобряване на взаимоотношенията и взаимодействието на между- народно ниво
Развитието на здравния туризъм е критично зависимо от добрата интеграция на България в световната система на туристически продукти и услуги, свързани с чо- вешкото здраве и благосъстояние. Целенасочената работа на международно ниво има многопосочни ползи: привличане на ключови партньори, сертификация и повишаване на качеството, подобряване на познаваемостта и репутацията на дестинацията и други.
Мярка 1.3.1. Използване на членството в общонасочените туристически орга- низации за популяризиране и утвърждаване на дестинацията
От съществено значение е още в началото на реализация на настоящия План България да заяви и демонстрира категорично и последователно своето наме- рение да развива приоритетно здравния туризъм. Предвид неговата специфика, това не трябва да се реализира в общата рамка за маркетиране на туристичес- ката дестинация България, а да се прилага диференциран и задълбочен подход.
Дейност 1.3.1.1. Идентифициране на ключови лидери на мнения във всяко нап- равление на здравния туризъм и сътрудничество
Дейност 1.3.1.2. Създаване на тематични представяния във всяко направление на здравния туризъм
Дейност 1.3.1.3. Организиране на специализирани събития, посветени на здрав- ния туризъм с международно участие
Мярка 1.3.2. Нови членства в международни организации на национално ниво
В глобален мащаб, секторът на здравния туризъм върви към развитие, подчинено на тясната специализация. За да имат успех, заинтересованите страни в Бълга- рия трябва да познават системата от организации и да работят съвместно с ин- ституциите за успешното приемане и ефективно членство в съществуващите ор- ганизации, а също и да се поема инициатива за създаване на нови, в които стра- ната може да има водещата роля на учредител и ключов член.
Дейност 1.3.2.1. Членство в Medical Tourism Association
Дейност 1.3.2.2. Инициатива за учредяване на Асоциация за здравен туризъм в Черноморския регион
Мярка 1.3.3. Стимулиране на партньорства на ниво браншови организации, об- ластно и общинско ниво и на ниво туристически район
Активизирането на дейността на ОУТР в областта на здравния туризъм следва да разшири и задълбочи сътрудничеството със заинтересованите страни на местно ниво – не само конкретните “граници” на туристическия район, но и със съседни райони, а в определени случаи – и с регионални организации от съседни страни.
Дейност 1.3.3.1. Провеждане на серия от специални събития ( организирани от Министерството на туризма) за създаване на информираност сред заинтере- сованите страни
Дейност 1.3.3.2. Регулярни срещи между ОУТР за изграждане на координационни механизми
Дейност 1.3.3.3. Специализирани регионални планове за изграждане на парт- ньорства на ниво ОУТР
Стратегическа цел 2. Развитие на конкурентноспособен здравния тури- зъм на ниво ЕС
Здравният туризъм в България трябва да бъде базиран върху съществуващите раз- нообразни природни ресурси и дадености, устойчивата и развиваща се инф- раструктура и суперструктура и развитието на човешкия капитал в сферите на здравеопазването, туризма и другите дейности, свързани със здравната туристи- ческа дейност. В рамките на общия европейски туристически пазар, България следва да заеме място сред популярните и разпознаваеми дестинации за здра- вен туризъм с оптимален баланс между отличното качество на услугите и атрак- тивните им цени. Като член на ЕС, страната може да се възползва успешно от стимулиращата законодателна рамка, от финансиране за развитието на здрав- ния туризъм и участието в общи системи за развитие на регионални клъстери за здравен туризъм.
Подцел 2.1. Подобряване на капацитета на бизнеса за предлагане на услуги в сектора здравния туризъм
Заинтересованите страни трябва да бъдат насърчени, напътствани и подкрепени в усилията за подобряване на качеството и увеличаване на набора от възмож- ности за предлагане на общи, специализирани и комбинирани (с други турис- тически формати) форми на здравен туризъм. Това е задължителна предпос- тавка за постигане на конкурентоспособност в системата на общия туристи- чески пазар на ЕС, където има значителен брой конкуренти с равностойни или превъзхождащи дадености и капацитет за здравен туризъм.
Мярка 2.1.1. Изграждане на капацитет за покриване на международните сер- тификации в сферата на здравния туризъм
Привличането на ключови партньори за дългосрочно сътрудничество може да се постигне само чрез покриването и устойчивото поддържане на общоприетите международни стандарти в сферата на туризма, здравеопазването и защитата на потребителите. От направения анализ става ясно, че част от тези стандарти са в процес на формиране, но вече приетите и прилагани са непознати в България или липсва мотивация за тяхното прилагане.
Дейност 2.1.1.1. Програма за подпомагане на сертифицирането по междуна- родни стандарти на обекти от суперструктурата
Мярка 2.1.2. Изграждане на ефективни и дългосрочни партньорства с органи- зации и фирми в основните генериращи пазари
Партньорствата следва да бъдат разширени и задълбочени, като приортитено следва да се работи на ниво туристически бизнес, защото там има най-ясно оп- ределени ползи от сътрудничеството. В същото време, институциите следва да не изостават от процесите и да търсят партньорство със сродни организации, които да разкриват нови възможности за развитие на сферата на здравния туризъм.
Дейност 2.1.2.1. Представяния на възможностите за здравен туризъм в България пред здравноосигурителни каси и частни застрахователи в партньорство с НЗОК
Подцел 2.2. Оптимално използване на източниците на финансиране от ЕС
Анализът показва, че голяма част от инфраструктурата и суперструктурата в сферата на здравния туризъм има нужда от различни форми на подобряване. Дефицити има в средствата, предназначени за модернизация и поддръжка на балнеосъоръжения, изграждането на нова инфраструктура в локации с открити, но неизползвани ресурси и в транспортния достъп до локациите за здравен тури- зъм.
Мярка 2.2.1. Реализация на проекти по ОП “Иновации и конкурентоспособност”, “Региони в растеж”, “Развитие на човешките ресурси” и “Наука и образование за интелигентен растеж”
Дейност 2.2.1.2. Провеждане на серия от специални събития (организирани от Министерството на туризма) за представяне на възможностите за финансиране
Мярка 2.2.2. Реализация на проекти по Програмата за развитие на селските ра- йони и програмите за трансгранично и транснационално сътрудничество
Дейност 2.2.2.1. Провеждане на серия от специални събития (организирани от Министерството на туризма) за представяне на възможностите за финансиране
Мярка 2.2.3. Реализация на проекти по програмите, финансирани от ЕС
Дейност 2.2.3.1. Провеждане на серия от специални събития (организирани от Министерството на туризма) за представяне на възможностите за финансиране
Подцел 2.3. Използване на планови и извънредни мероприятия за популяризиране на България като дестинация за здравен туризъм
Заинтересованите страни следва да работят в тясна координация с правителст- вото и представителите на България в ЕС, за да бъдат оптимално използвани въз- можностите за представяне, популяризиране и лобиране в подкрепа на развити- ето на здравния туризъм.
Дейност 2.3.1.1. В контекста на Здравната програма на ЕС
Дейност 2.3.1.2 В контекста на политиките за обществено здравеопазване на ЕС Дейност 2.3.1.3. В контекста на политиките за регионално развитие на ЕС
Стратегическа цел 3. Позициониране на България като дестинация за здравен туризъм
България следва да се позиционира като дестинация за лечение, подобряване и укрепване на физическото здраве и духовно благополучие, която предлага мо- дерно и високо ниво на туристическо обслужване и изгражда допълнителни сти- мули за завладяващо туристическо преживяване.
Подцел 3.1. Създаване на маркетингово звено към консултативния орган за здра- вен туризъм
Успешното маркетиране на България като дестинация за здравен туризъм зависи от прилагането на целенасочено, планирано и координирано изпълнявано изг- раждане на имиджа на страната като популярна и предпочитана за здравен ту- ризъм. В тази дейност има две основни направления, всяко от които съдържа и две поднаправления. На първо място, усилията за маркетиране трябва да адре- сират ефективно и равнопоставено потенциала от външни и вътрешни туристи, тъй като неглижирането на някоя от двете групи ще доведе до загуба на ползи. На второ място, маркетирането на здравния туризъм следва да се реализира и на международно, и на национално (включително – регионално) ниво, защото по този начин се обхващат максимално ефективно всички целеви групи.
Мярка 3.1.1. Разработка и усъвършенстване на стратегически маркетингови документи в сектора на здравния туризъм
Маркетинговото звено в консултативния орган трябва да създаде работещ и под- лежащ на адаптация инструментариум, чрез който курортите, локациите и обек- тите да могат да се възползват от унифициран и интегриран комуникационен подход. Същевременно, той трябва да е достатъчно гъвкав и отворен към комуни- киране на местни и характерни продуктови предимства.
Дейност 3.1.1.1. Създаване на национална концепция за прилагане на холисти- чен подход в специализираните туристически форми
Дейност 3.1.1.2. Създаване на регионални планове за комбиниране на здравния туризъм с други туристически форми
Мярка 3.1.2. Създаване на капацитет за развитие на специализирани държавни, общински и частни структури за предлагане на здравни туристически про- дукти и услуги
Развитието на система от специализирани организации, които предлагат про- дукти и услуги в сферата на здравния туризъм е от ключово значение, тъй като включва набор от специализирани и припокриващи се компоненти, които в ком- плекс трябва да послужат за ефективното извършване на “продажбата” към ту- ристите.
Дейност 3.1.2.1. Програма на Министерството на туризма за обучение и прила- гане на мерките
Подцел 3.2. Разработване и провеждане на координирани комуникационни кам- пании за промотиране на България като дестинация за здравен туризъм
Оптимален вариант за осигуряване на адекватно финансиране за реализация на комуникационните кампании е изработването и приемането на механизъм (например, в рамките на консултативния орган за здравен туризъм), в който от държавния бюджет, програми и фондове на ЕС и частно финансиране се фор- мира общ бюджет за промотиране на здравния туризъм. Изработването на стра- тегията и планирането на реализацията може да се осъществява на годишна база, като институциите и другите заинтересовани страни имат равноправен глас в определянето на стратегията и на мерките.
Мярка 3.2.1. Осъществяване на кампании за вътрешния пазар
Целта на кампаниите е преодоляване на регионалните диспропорции чрез по- пуляризиране на по-слабо известни локации за спа, уелнес и балнеотуризъм.
Дейност 3.2.1.1. Информационна кампания, насочена към широката публика на вътрешния пазар
Дейност 3.2.1.2. Регионални програми за привличане на вътрешни туристи към локации за здравен туризъм, планирани и реализирани чрез ОУТР
Мярка 3.2.2. Осъществяване на кампании за външните пазари
Целта на тези кампании е получаване на информация за дестинацията чрез со- циалните медии, стремеж към постигане на престижни световни награди за ме- дицински туризъм
Дейност 3.2.2.1. Кампания за популяризация на възможностите за здравен тури- зъм в България на основните целеви пазари
Подцел 3.3. Провеждане на проучвания за оценка на резултатите от маркетира- нето на дестинацията
Мярка 3.3.1. Провеждане на проучвания на целевите пазари Мярка 3.3.2. Извличане на данни (Data mining) за пациентите
Стратегическа цел 4. Балансирано и интегрирано развитие на типовете здравен туризъм
В периода 2020-2025 г. здравният туризъм трябва да се развие, като следва акту- алните тенденции в сектора, използва създаващите се нови възможности за прив- личане на туристи към съществуващия капацитет и създава благоприятна иконо- мическа среда за сътрудничество между всички заинтересовани страни. Те следва да партнират за изграждането на система, в която различните типове здравен туризъм (медицински, балнеотуризъм, спа и уелнес туризъм и таласо- терапевтичен туризъм) могат да бъдат предлагани според препоръките на спе- циалисти и/или предпочитанията на туристите като атрактивни и предпочитани поотделно или в комбинации, както и с други видове специализиран туризъм.
Подцел 4.1. Създаване за условия за балансирано и интегрирано развитие в на- ционален мащаб
Разновидностите на здравния туризъм имат различна “тежест” в пазарното пред- лагане и реализация и различен потенциал за развитие. Така например, меди- цинският (всички разновидности, включително дентален и с цел естетическа хи- рургия) и балнеотуризмът имат значителен потенциал да генерират туристопоток от по-платежоспособни туристи (пациенти) и да създават по-висока добавена стойност. Спа и уелнес туризмът са по-скоро близки до традиционните туристи- чески форми и могат да таргетират по-широк кръг от потенциални туристи, вклю- чително с по-кратки престои и по-малки финансови възможности. Таласотера- певтичният туризъм е много специализиран и географски ограничен, но в
България може да разчита на използването на изключително добре развита су- перструктура по Черноморието. От съществено значение е в рамките на Плана за развитие 2020-2025 г. да бъдат положени усилия за относително “равен старт” и да се търсят принципи и механизми за създаване на интегрирана система, в която формите могат да бъдат комбинирани помежду си.
Мярка 4.1.1. Координация на мерките между отговорните администрации
Дейност 4.1.1.1. Регулярни срещи и доклади на специализираната администра- ция за развитие на здравния туризъм
Мярка 4.1.2. Координация на мерките със съсловните и браншовите организа- ции
Дейност 4.1.2.1. Участие на представители в специализираната администрация за здравен туризъм
Мярка 4.1.3. Координация на мерките с икономическите субекти в сектора
Дейност 4.1.3.1. Създаване на дискусионен форум (онлайн) за проблемите в сектора (в рамките на специализирания сайт за здравен туризъм)
Подцел 4.2. Създаване на условия за балансирано и интегрирано развитие в ре- гионален мащаб
Специализацията на туристическите райони в сферата на здравния туризъм има решаващо значение за цялостната реализация на туристическото райониране. България има относително равномерно разпределени ресурси за здравен тури- зъм по цялата територия на страната и те могат да бъдат развивани ефективно както в националната туристическа система, така и в полза на общините, които попадат в дадения туристически район.
Мярка 4.2.1. Разработване на областни и общински стратегически документи за развитие на здравния туризъм
Дейност 4.2.1.1. Систематизиране на общинските планове за развитието на здравния туризъм от ОУТР