Contract

„РАЗВИТИЕ НА НЕЗЕМЕДЕЛСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА МИГ: ВЪЗМОЖНОСТИ, НАСОКИ И ДОБРИ ЕВРОПЕЙСКИ ПРАКТИКИ‖

Настоящият секторен анализ „Развитие на неземеделски икономически дейности на територията на МИГ: възможности, насоки и добри европейски практики―е подготвен в изпълнение на договор за услуга ―Изготвяне на анализи и проучване за територията на МИГ- Берковица и Годеч, предназначени за подкрепа изпълнението на Стратегията за местно развитие на сдружение МИГ- Берковица и Годеч‖ .

Във връзка с : Изпълнение на Мярка 4.3.1.(1) „Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на територията на МИГ, прилагащи Стратегии за местно развитие― и прилагане на Мярка 41-Прилагане на стратегиите за местно развитие» от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 година, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на земеделието и селските райони.

За нуждите на МИГ“Берковица-Годеч“: Договор № 50-86 /13.06.2013г. сключен между МИГ, МЗХ и ДФЗ-РА.

„… Ако искаш да оставиш следа по пътя,

- върви след хората.

…Но ако искаш да оставиш следа в историята

-накарай хората да вървят след теб !“

Съдържание

1. Преамбюл 4

2.Резюме 5

3. Въведение 8

4. Анализ на сегашното състояние на неземеделските дейности на територията на МИГ Берковица и Годеч 11

4.1 Промишленост – анализ на сектора; 11

4.2 Търговия и услуги – анализ на сектора 15

4.3 Характеристики на материално-техническата инфраструктура 27

4.4 Финансов капацитет на местните власти за подпомагане на социално- икономическото развитие на територията на МИГ 28

4.5 Научно-образователна структура .......................................................................... 29 2

5. Представяне на възможностите и насоките за развитие на неземеделски дейности. Добри европейски практики 31

6. Потенциал за развитие на неземеделски дейности на територията на МИГ Берковица и Годеч 42

6.1 Възможности пред МИГ Берковица и Годеч за развитие на еко и селски туризъм 51

7. Потенциал за развитие на неземеделски дейности на територията на МИГ Берковица и Годеч 55

8. Приложимост на добри европейски практики в България 59

9. Маркетингова стратегия на общините 62

10. Инструменти за популяризиране, които ще бъдат използвани 65

11. Препоръки за развитието на неземеделските дейности 68

12. Заключения 69

ПРИЛОЖЕНИЯ

1. Попълнени анкетни карти на хартиен носител: 150 броя

2. База-данни с индивидуални интервюта на хартиен носител-мин.20 броя

3. База-данни с телефонни интервюта на хартиен носител -40 броя дистанционни анкети

4. База-данни „бизнес― на хартиен носител

5. База- данни „земеделски производители―на хартиен носител

6. База-данни „публичен сектор― на хартиен носител

7. Списък на таблиците на хартиен носител

8. Списък на графиките на хартиен носител

9. Използвани съкращения-описание

10. Снимков материал на хартиен носител

11. Видео-материал –на магнитен носител

12. Мостра за информационен материал-брошура 3

13. Доклад за изпълнена обособена позиция на хартиен носител

14. Приемно-предавателен протокол за извършена услуга на хартиен носител

15. На магнитен носител-анализ, доклад, снимки, видеа, таблици.

Дата: 06.12.2013г. Подпис/печат

1. Преамбюл

Селските райони в България се характеризират с изостаналост в икономически, социален и културен аспект, застаряващо население, нисък жизнен стандарт на живот, влошена инфраструктура и произтичащите от това негативи. Това е резултат от обективно протекли процеси, но също така и от пренебрежението и подценяването на последиците от това неблагоприятно развитие. В същото време тези райони разполагат със значителен природен, човешки, икономически и културен потенциал, чието развитие и пълноценно използване е задължително.

Политиката за развитие на селските райони е част от Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС с нарастващо значение през годините. Тя поощрява устойчивото развитие в селските райони на Европа и е насочена към решаване на икономически, социални и екологични проблеми в различните територии. Повече от половината от населението на ЕС живее в селски райони, които обхващат 90% от територията на ЕС.

Един от инструментите на ОСП за позитивно въздействие върху развитието на селските райони е ЛИДЕР. Това е новаторски подход, който се прилага в България през последното десетилетие чрез местните инициативни групи (МИГ) с финансовата подкрепа на Мярка 4.3.1.(1) „Управление на местни инициативни групи, придобиване

на умения и постигане на обществена активност на територията на МИГ, прилагащи 4

Стратегии за местно развитие― и прилагане на Мярка 41-Прилагане на стратегиите за

местно развитие― от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 година (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на земеделието и селските райони.

Успешното прилагане на подхода ЛИДЕР в България играе важна роля за насърчаването на новаторски решения на стари и нови проблеми в селските райони и да се превърне в своеобразна „лаборатория‖ за развиване на местни способности и за изпробване на нови начини за задоволяване на нуждите на общностите в селските райони.1 Подходът е донесъл ценни резултати в много селски райони в петнадесетте страните-членки на ЕС и може да изиграе значителна роля в подпомагането на селските райони в новите и бъдещите страни-членки на ЕС в адаптирането им към променящите се реалности на днешния ден.

МИГ имат сложната задача и огромно предизвикателство да съхранят селските територии, да насърчат селските райони да търсят нови начини да станат или останат конкурентноспособни, да използват максимално своите ресурси и да преодолеят предизвикателствата, пред които са изправени като застаряващо население, ниско качество на предоставяне на услуги или липса на възможности за трудова заетост.

1 Подходът Лидер:основно ръководство, Европейска комисия

Основните характеристики за въздействие на подхода ЛИДЕР са: Стратегии за местно развитие (СМР), основаващи се на териториален принцип; изграждане на местни публично-частни партньорства (местни инициативни групи), улесняване на иновациите, подход отдолу-нагоре, много-секторен подход при планиране и прилагане на стратегията, работа в мрежа на местните партньорства, сътрудничество/коопериране. Тези параметри определят и уникалността на ЛИДЕР и неговото значение за съхраняване и развитие на селските райони с участие на местните общности.

2.Резюме

Политиката за развитие на селските райони (ПРСР) е част от Общата селскостопанска политика (ОСП) с нарастващо значение. Тя поощрява устойчивото развитие в селските райони на Европа, като е насочена към икономически, социални и екологични проблеми.

Основните цели на Програма за развитие на селските райони на Република България 2007-2013 г.обобщено могат да се формулират така2 :

✓ Да се разработи конкурентоспособно и основано на иновациите селско стопанство, горско стопанство и хранително –вкусова промишленост;

✓ Да се опазят природните ресурси и околната среда на селските райони; 5

✓ Да се подобри качеството на живот и да се създаде по-голямо многообразие от възможности за заетост в селските райони, чрез създаване на условия за развитие на дребния и среден бизнес,, да се подобри социалната инфраструктура и икономическото състояние на селските общини в България

✓ Да се изгради местен капацитет и да се подобри местното самоуправление;

ПРСР е разработена така, че да се изпълнят 30 мерки от Регламент 1698/2005 на ЕС,разпределени по четири основни оси, за да се постигнат целите от Националната стратегия за развитие на селските райони в България.

Общият бюджет за публична помощ за целия период на Програмата възлиза на 2 242 844 797 евро.

Програмата подпомага земеделски производители, микро, малки и средни предприятия, организации на производители, неправителствени организации, общини и други стопански субекти, извършващи дейност предимно на територията на селските общини в страната.

2 ПРСР 2007-2013г.

Териториалният обхват на ПРСР е 231 общини в България, намиращи се в селски райони.

Приоритети на ПРСР са:

✓ Приоритетна ос 1 - Развитие на конкурентоспособни и основани на иновации земеделие, горско стопанство и хранително-вкусова промишленост

Операция 1 – Професионално обучение, информационни дейности и разпространение на научни знания

Операция 2 – Създаване на стопанства на млади фермери Операция 3 – Модернизиране на земеделските стопанства Операция 4 – Подобряване икономическата стойност на горите

Операция 5 – Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти Операция 6 – Подпомагане на полу-пазарни стопанства

Операция 7 – Създаване на организации на производители

Операция 8 – Предоставяне на съвети и консултиране в земеделието в България и Румъния

✓ Приоритетна ос 2 - Опазване на природните ресурси и околната среда в селските райони 6

Операция 1 – Плащания за природни ограничения на фермери в планинските райони Операция 2 – Плащания на фермери в райони с ограничения, различни от планинските райони

Операция 3 – НАТУРА 2000 за земеделски земи

Операция 4 – Първоначално залесяване на неземеделски земи Операция 5 – Плащания по НАТУРА 2000 за гори

Операция 6 – Възстановяване на горския потенциал и въвеждане на превантивни дейности

✓ Приоритетна ос 3 - Подобряване на качеството на живот и разнообразяване на възможностите за заетост в селските райони

Операция 1 – Разнообразяване към неземеделски дейности

Операция 2 – Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия Операция 3 – Насърчаване на туристическите дейности

Операция 4 – Основни услуги за икономиката и населението на селските райони Операция 5 – Обновяване и развитие на селата

✓ Приоритетна ос 4 - Изграждане на местен капацитет и подобряване на местното управление

Операция 1 – Между-териториално и транс-национално сътрудничество

Операция 2 – Управление на МИГ, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия

Защо ЛИДЕР е важен за България и местните инициативни групи са основополагащи за неговото прилагане?

Различните подходи за развитие на селските райони, които са били прилагани преди началото на деветдесетте години на ХХ век, са били типично секторни, насочени основно към фермери и целящи насърчаването на структурните промени в селското стопанство. Те са използвали подход „отгоре надолу― със схеми за подпомагане, решавани на национално или регионално равнище. Местните действащи лица не винаги са били насърчавани да придобият уменията, които са им нужни, за да се превърнат в строители на бъдещето на собствените си райони. Подходът, основаващ се на местно равнище и на метода „отдолу нагоре―, включващ местните общности и добавящ стойност към местните ресурси, постепенно започна да добива популярност като нов начин за създаване на работни места и нов бизнес в селските райони. ЛИДЕР започна като експеримент за събиране заедно на местно равнище, различни проекти и идеи, заинтересовани страни и ресурси. Подходът се оказа идеален инструмент за тестване и на това как да се разширяват възможностите за комплексно развитие на селските

райони. 7

МИГ са главните действащи лица, които решават насоките и съдържанието на Стратегията за местно развитие за всяка МИГ и вземат решения за различните проекти, които трябва да се финансират. МИГ работи в селските райони, които предоставят най- активните си бенефициенти за местни инициативи: професионални организации и съюзи (представляващи фермерите; професионалисти, които не са фермери, и микрофирми); търговски асоциации;граждани, жители и техните местни организации;местни политически представители;екологични асоциации;доставчици на културни и обществени услуги, включително медиите;женски асоциации; млади хора.

От местната група се очаква да: събере заедно съответните заинтересовани групи в района около един общ проект; да има автономност на вземане на решенията и възможността да отправи нов поглед към местните ресурси; да свърже различните мерки; да бъде способна да се възползва от възможностите, предоставени от местния сбор от ресурси; да бъде отворена към новаторски идеи; да бъде способна да свърже и интегрира отделни секторни подходи.

ЛИДЕР може да играе важна роля за стимулиране на нови и новаторски подходи за развитието на селските райони. Такова новаторство се стимулира като на МИГ се предоставят широки граници на свобода и гъвкавост във взимането на решения за дейностите, които те искат да подкрепят.

Подходът има ключово влияние върху придобиващата всепо-голяма популярност концепия за устойчиво развитие. Устойчивото развитие е такова развитие, което

задоволява най-пълно потребностите на населението в настоящия момент, без да накърни възможностите на задоволяване на потребностите на бъдещите поколения. В този контекст, устойчивото развитие на селските райони е приоритетно за политиките през новия програмен период.

Най-общо се определя като устойчива тази селска община, чиято икономика е конкурентоспособна, условията на живот в нея са социално приемливи, а като цяло развитието й е екологично съвместимо с изискванията за опазване на околната среда. Това разбиране е залегнало и определя най-новите задачи в ОСП на Европейския съюз:

- повишаване на конкурентоспособността на европейското земеделие на световно ниво;

- контрол над производството и прекомерното нарастване на бюджетните разходи;

- осигуряване на приемлив стандарт на заетите в селското стопанство посредством увеличаване на доходите им;

- опазване на околната среда.

Три са основните оси на устойчивото развитие на селските райони в ОСП:

- конкурентоспособност;

- управление на земите и околната среда;

- качество на живот и диверсификация. 8

Общоприета визия за развитие на селските райони в публичното пространство към 2013 г., използвана от медиите:

✓ Съхранена и поддържана околна среда;

✓ Конкурентни земеделски стопанства и работни места в районите;

✓ Отговарящи на европейските ветеринарно-хигиенни изисквания предприятия от хранителната промишленост;

✓ Възстановена селска инфраструктура.

3. Въведение

Основна цел на този анализ ще бъде да се популяризират възможностите за повишаване на местните доходи, както и подобряване на качеството на живот на територията на МИГ. Всички резултати от анализа ще бъдат отпечатани в информационна брошура.

С този анализ ще се предоставят възможности и насоки за развитие на неземеделски дейности, както и добри европейски практики на територията на МИГ «Берковица и Годеч».

Програмата ЛИДЕР насърчава интеграционни схеми, формулирани и изпълнявани чрез партньорство, действащо на местно ниво. Целите са да се насърчат инициативните хора да разглеждат потенциала на техния район в дългосрочен аспект и да се насърчи изпълнението на висококачествени, интеграционни стратегии за устойчиво развитие, които прилагат нови начини с цел: подобряване на организационните способности на тяхната общност; опазване и използване на природното и културно наследство; засилване на икономическата среда за подпомагане създаването на работни места, и др.

Приоритетни теми на европейско ниво са:

✓ Използване на ноу – хау и нови технологии за да направи продуктите и услугите в селските райони по-конкурентно способни.

✓ Подобряване на качеството на живота в селските райони.

✓ Добавена стойност за местните продукти, на практика чрез улесняване достъпа до пазарите за малки производствени единици чрез събирателни пунктове.

✓ Пълноценно използване на природните и културни ресурси.

ЛИДЕР се изпълнява в България от 35 одобрени МИГ, които обхващат 57 общини с население от 800 758 души и територия от около 25,1 хил. кв. км.

Сдружение „Местна инициативна група - Берковица и Годеч‖ e юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, учредено на

25.10.2010г.3 Сдружението е от 35-те местни инициативни групи с финансирани Стратегии за местно развитие в България на стойност за проекти на местната общност в 9 размер на 3 125 000 лева и период на изпълнение 2012-2015г.

Териториалният обхват на МИГ― Берковица и Годеч― е изключително интересен и нетипичен за страната феномен, поради следните характеристики:

1. Територията обхваща общини от два района на планиране (NUTS-2): Северозападен район за планиране (област Монтана-община Берковица) и Югозападен район за планиране (Софийска област-община Годеч);

2. МИГ-ът включва цялата територия на община Годеч (20 населени места) и само част от територията на община Берковица (12 населени места от общо 20 за общината)

Населени места от територия на община Годеч -20 населени места ( с. Букоровци, с. Бракьовци, с. Бърля, с. Връбница, с. Връдловци, с. Гинци, гр. Годеч, с. Голеш, с. Губеш, с. Каленовци, с. Комщица, с. Лопушна, x. Xxxxxx, с. Xxxxx, с. Разбоище, с. Ропот, с. Смолча, с. Станянци, с. Туден, с. Шума)

Населени места от територията на община Берковица-12 населени места (с. Балювица, гр. Берковица, с. Бокиловци, с. Бързия, с. Замфирово, с. Мездрея, x. Xxxxxxxxx, с. Пърличево, с. Рашовица, с. Слатина, с. Цветковабара, с. Ягодово).

3 Източник на информацията: СМР на МИГ“Берковица-Годеч“

СМР на МИГ ―Берковица-Годеч― е основана на стратегическите насоки на Европейската общност (ЕО) за развитие на селските райони, на основните приоритети на Европейския съюз (ЕС) по отношение на развитие на динамична и конкурентноспособна икономика, основана на знанието, устойчивото развитие и на останалите политики на ЕС.

СМР е насочена към конкурентноспособното териториално развитие, интегриращо основните заинтересовани страни в нея за постигане на дългосрочен ефект.

Конкурентноспособното териториално развитие е планирано и ще се реализира на основата на наличните ресурси и развитието на ефективни партньорски взаимоотношения между публичната власт, частния сектор и гражданите.

Постигането на устойчиво териториално конкурентноспособно развитие е основано на принципите на териториалния подход за развитие ЛИДЕР.

МИГ“Берковица-Годеч“ изпълнява Стратегия за местно развитие със следните параметри:

⮚ Основното предизвикателство пред развитието на територията е превръщането й в конкурентноспособна на регионално и европейско ниво.

⮚ Основните цели на Стратегията за местно развитие на МИГ― Берковица и Годеч―, дефинирани със съгласието на местната общност, са свързани с постигането на хармонично, балансирано и устойчиво развитие.

Стратегическата рамка на СМР е дефинирана съобразно резултатите от социално- 10 икономическия анализ на територията, идентифицирани потребности на местното население и в синхрон с европейски, национални и регионални политики за развитие на селските райони. СМР е динамичен документ, който има възможност да бъде допълван

и актуализиран, съобразно промени в приоритетите на териториалното развитие, както и промени, свързани с националното и европейското законодателство.

Визията, която трябва да бъде постигната за територията на МИГ е:

Територия ―МИГ Берковица и Годеч‖ – привлекателен център на Западна Стара планина със съхранена чиста природа и местна идентичност, развита икономика на иновациите, модерно земеделие и атрактивен туризъм, населявана от свободни и осигурени хора.

Основна стратегическа цел на СМР:

Постигане на добър жизнен стандарт за населението от територия «МИГ Берковица – Годеч» чрез подкрепа за развитие на конкурентноспособна местна икономика и ефективно използване на човешките, природните и инфраструктурни ресурси.

Основни приоритети на СМР:

• Развитие на модерни и екологични земеделие, преработваща хранителна и горска промишленост;

• Подобряване и съхраняване на природните ресурси на територията на «МИГ- Берковица и Годеч»;

• Подобряване качеството на живот, разнообразяване на местната икономика и създаване на заетост;

• Изграждане, укрепване и интегриране на териториална общност «МИГ- Берковица и Годеч» на регионално и европейско ниво.

По отношение броя на населението, обхванато от МИГ-а последните актуални данни (към 15.11.2013г.4) са следните:

-Община Берковица, вкл. Град Берковица - 20 862 жители по настоящ/постоянен адрес на територията на населените места в общината;

-Община Годеч, вкл. Град Годеч - 5 298 жители по настоящ /постоянен адрес на територията на населените места в общината.

4. Анализ на сегашното състояние на неземеделските дейности на територията на МИГ Берковица и Годеч

4.1 Промишленост – анализ на сектора; 11

Специфични характеристики по регионален признак – Община Берковица

Община Берковица се намира в Северозападния район на планиране -ниво 2 (NUTS 2), за който е характерен най-нисък за България БВП на човек - 27.0 %.5 Икономическото състояние на района е на сравнително ниско равнище. Северозападният район през 2009 г. е на последно място сред районите от ниво 2 по създадения брутен вътрешен продукт (БВП) с 5 070 226 хил. лв. или 7.42% от БВП на 15 страната. На последно място е и по показателя за БВП на човек от населението с 27% от средното за ЕС-27 при 44% общо за страната за 2009 г. По показателя БДС Северозападният район се нарежда на последно място сред районите от ниво 2 с 7.42% принос.

Северозападният район в момента е най-слабо развитият район от ниво 2 в страната. Поставен е в групата райони в Европа с най-силна зависимост от заплахите от демографския спад (на последно място в ЕС), глобализацията, климатичните промени и енергийната зависимост. Поради ниския старт, въпреки прогнозираното абсолютно нарастване, прогнозните стойности на показателите за развитие остават под средното за страната. Като прогноза до 2020 година се предвижда нивото на заетост на населението от 20 – 64 г. Да достигне 72% при 76% средно за страната, а инвестициите в научна и

4 По данни на Главна дирекция „ ГРАО“

5 Национална стратегия за устойчиво регионално развитие на Република България 2012-2020г.

развойна дейност да достигнат 0.5% от БВП при 1.5% за страната. Намаляването на броя на хората, живеещи под прага на бедността ще бъде 11%, при 16 % средно за страната.6

Специфични характеристики по регионален признак – Община Годеч

Община Годеч се намира в Югозападния район на планиране- ниво 2 (NUTS 2), за който е характерен най-нисък за България БВП на човек - 75.0. Икономическото състояние на района е на високо равнище, сравнено с другите райони от ниво 2 в България. Югозападният район е най-силно развитият, като се доближава до средното ниво на европейските райони. Общият размер на БВП, създаден от района е 32. 995 498 хил. лв или 48.2% от общия национален БВП за 2009 г. По показателя БВП на човек (в PPS) през 2009 г. районът достига 75 % от средното за регионите на ЕС-27, при 44% за всички райони на България. Средната стойност на БВП на човек за 2009 г. е 15 610 лв. при средна стойност за страната 9 007 лв. Югозападният район има най-голям принос в БДС на страната – 48.29%.

Югозападният район е най-развитият български район от ниво 2 и остава с най-високи показатели при постигане на целите от стратегия ―Европа 2020‖. Заетостта на населението в трудоспособна възраст тук се прогнозира да бъде най-висока – 80%, при средно 76% за страната, до 50% ще се увеличи дяла на висшистите до 2020 г., при средно 36% за страната, намаляването на броя на хората, живеещи под прага на

бедността с 20%, при средно 16% за страната също ще бъде най-значително. 12

Наблюдават се обаче вътрешно-регионални неравенства в икономическото развитие на ЮЗП. Именно община Годеч е сред общините от района с изоставащо в икономическо отношение развитите и в тази връзка се открива сходство с община Берковица, чиято обща територия обслужва местната инициативна група.

В периода 2001 – 2011 г. се засилва междурегионалния контрастът между Югозападния район и всички останали райони, като с най-лоши показатели остава Северозападният район. Югозападният район се откроява пред останалите райони с по-динамичните темпове на социално и икономическо развитие и привличане на значителен дял от инвестициите в страната, като през последните десет години тази разлика се засилва. Този район наближава средното европейско равнище и показва възможности да премине в категорията на преходните региони с БВП на човек над 75% от средното на ЕС.

Северозападният район е на другия полюс и заема последното място по почти всички основни показатели за развитие.

Специфични характеристики по териториален признак – МИГ „Берковица и Годеч“

6 Данни на Евростат

При направената анкета на място сред бизнеса и местното население в общините Берковица и Годеч, територията като цяло се отличава с бедност, липса на препитание и ниско качество на живот, въпреки че посочените данни сочат, че Годеч като община от Югозападен район на планиране има 3 пъти по-висок БВП на човек.

Структуроопределяща роля имат добивната (въглища, добив и преработка на скално- облицовъчни материали), производство на метални изделия, текстилна, дърводобивната и дървопреработвателната промишленост. Ръстът на инвестициите е недостатъчен за по-значително структурно преустройство на териториалната икономика. Този недостиг е сред основните причини за недоброто състояние на някои от големите промишлени фирми. Аграрният сектор и туризмът са с допълващи функции. От представената характеристика би могло да се обобщи, че неземеделските дейности традиционно са по- развити от аграрните.

Териториалното разпределение на икономическите дейности е недостатъчно балансирано като голяма част от заетостта все повече се формира от търговията, услугите и строителството. Наблюдава се значителен спад на заетостта в производствения сектор заради протичащите процеси на преструктуриране.

Промишлените и обслужващите функции са съсредоточени изключително в гр. Берковица и гр. Годеч. На територията на двете общини функционират около 703 микро, 79 малки и 13 средни предприятия в частния сектор. Най-голям дял (42,39%) заемат фирмите в сектора на услугите, следвани от фирмите,осъществяващи дейност транспорт (13%), преработващата промишленост (10%), и хотелите и ресторантите

(8,71 %).7 13

Погледната в комплексен план, община Годеч, като цяло няма добре развита промишленост. Ориентацията към икономика на пазарно стопанство доведе до значително нарастване дела на частния сектор. На практика на територията на общината след приватизацията на държавните предприятия останаха следните по- значими обекти:

✓ С чуждестранни инвестиции – АК‖Магнит‖АД. Днес АК Магнит АД е част от шведската група фирми AQ Group. Основното производство на предприятието е трансформатори и индуктивни компоненти.

✓ Държавна собственост – „Пътно поддържане‖ – Годеч

✓ Частна собственост – завод „Ком‖ ЕООД гр.Годеч – производство на строителни плоскости, фирма ,,Докторс‖ в с. Гинци, която произвежда високо алкохолни напитки, рибовъдно стопанство гр. Годеч – производство на пъстърва и риборазвъден материал, „Пътсрой 92‖ с. Шума – строителство и ремонт на пътища,

„Могила‖ООД – произвежда кашкавал „Балкан‖ и „Витоша‖, автосервиз ЕТ‖Xxxxx Xxxxxxx‖ и автосервиз „Лидер‖ и други по - малки.

7 По данни от СМР на МИГ

През 2011 г. се открива завод за мощни светодиоди „Окта Лайт България― АД. Производството се помещава в сградата на нефункциониращия вече бивш държавен завод "Ком". В града съществува и завод за производство на нова строителна технология „ИБТ― ООД.

Видно от изложената структура на икономиката в община Годеч няма сериозни промишлени източници на отпадъци – опасни, строителни и битови.

Община Берковица се характеризира с лека промишленост и развито селско стопанство. През последните години се наблюдава намаление на активността в традиционни за Берковица производства: дървен материал и пластмаси. Едновременно с това рязко е увеличено производството на текстил и облекло и на хранителни продукти. Спектърът на икономическите дейности в града включва ограничен брой отрасли на икономиката, като структуроопределящ е преработващата промишленост. Диверсифицираният характер и потенциал на общинската икономика определя град Берковица като важен икономически център на развитие.

През последните години се забелязва разкъсване на функционалните връзки между компонентите на устойчивата система „образование - наука – производство―, поради икономическия спад в структуроопределящите производства, както и ликвидиране на значителна част от тези производства.

Към момента развити отрасли в общината са: шивашка промишленост; химическа промишленост; хладилни инсталации; машиностроене и абразивни инструменти; 14

каменообработване; хранително-вкусова промишленост ; отглеждане на трайни насаждения с ягодоплодни култури и др.

Преобладаващият предмет на дейност на активните фирми на територията на МИГ (малки фирми и микропредприятия с персонал до 10 човека) е следният:

Производство на абразивни дискове за шлайфане и рязане на метал и неметал, международен транспорт и спедиция, търговска дейност, магазинна мрежа в населени места, туристическа дейност, услуги, строителство, фармация, производство, доставка и монтаж на PVC дограми, Производство на конструктивни елементи и детайли от метал, производител на армирани дискове за шлифоване и рязане, преработка на блокове варовик „Враца‖, мушелкалк и мрамори, производство и преработка на птиче месо, производство на хляб и хлебни изделия, производството на консервирани храни, както и биологично производство на:

- малки плодове – култивирани ягоди, малини, касис и къпини;

- зеленчуци – тиква, пипер и други.

- овощни градини - ябълки, сливи, праскови, череши, кайсии, лешници;

- билки;

Съществува добра основа за надграждащо развитие на горепосочените неземеделски дейности на територията на МИГ. За целта обаче е необходимо, както във всички европейски страни, в т.ч. и България, да се разработи пакет от стимули да засилване на предприемаческия дух сред младите хора, окуражаване създаването на собствен бизнес и стабилизиране на институционалната и културната среда за иновации и ръст на малките и средните предприятия. Като цяло конкурентоспособността на българските МСП не е висока. Може да се предположи, че ситуацията в сектора на МСП се дължи и на недостатъчно добрата организация на обучението по предприемачество в страната.

Стратегията за местно развитие на МИГ предоставя възможности за създаване и развитие на микропредприятия за неземеделски дейности и обновяване/модернизиране на съществуващия малък и среден бизнес.

Общата тенденция за бизнеса в малките населени места и селските райони е неизползване на потенциала за предприемачество сред жените, по-малко жени стартират бизнес в сравнение с мъжете; както и по-малко жени имат намерение да започнат бизнес. Обикновено жените избират да започнат бизнес и да го управляват в сектор търговия на дребно, услуги за населението и други. Повечето фирми на жени предприемачи в България са създадени след 2001 г., те са частна собственост и са български. Тези фирми работят в сферите на търговията на дребно, услуги за населението и др.

4.2 Търговия и услуги – анализ на сектора 15

Посочете кои според Вас са най-успешните

неземеделски икономически дейности в региона?

Брой респонденти

По време на провелото се анкетиране на територията на МИГ, във връзка с изпълнението на задачата, се събраха най-актуалните данни за състоянието на сектора

25			21
20
15
10	6	6
5				1
0

Като най-успешни неземеделски икономически дейности в сферата на бизнеса, висок % посочват, че това са услугите и търговията. На три пъти по-ниско ниво са оценени икономически дейности извън земеделието, свързани с отдих и туризъм, лека промишленост, хранене, информация, производство и др.

Този резултат показва, че сравнително добре са развити на територията на МИГ услугите и търговията и те са основен бизнес за местното население.

Търговията на територията на общината се развива главно от дребни фирми, чиито интерес е насочен към задоволяване потребностите на местното население. Някои от тях са: ЕТ ,,Теди – Xxxxx Xxxxxxx‖; ЕТ ,,Xxx Xxxxxxx‖; ЕТ ,,Xxxxxxx‖; ,,Джак4 – Xxxx Xxxxxxx‖; ЕТ ,,Xxxx Xxxxxxxx‖; ,,Мургаш‖ ООД; ЕТ ,,Xxxx – Xxxxx Xxxxxxx‖; ЕТ

,,Xxxx – Xxxxxxx Xxxxxxxxxx‖; ЕТ ,,Xxxxx Xxxxxxx‖ и др.

Въпреки, че на територията на МИГ има сравнително добре развити сфери на търговия и услуги, съществува необходимост да се подобри достъпа на населението до културни, образователни, развлекателни и спортни услуги.

Търговската мрежа за хранителни и битови стоки е структурирана и добре развита в общинските центрове и по-големите села на територията на МИГ. При анкетирането в по-малки села е идентифициран проблема с недостиг на магазини и снабдяване с основни продукти и стоки на възрастното население.

4.2.1 Сектор на услугите - община Годеч 16

⮚ Транспорт

Пътната инфраструктура на територията на община Годеч е силно износена и трудно се поддържа поради липса на средства. Тя е изградена от 148 км. асфалтирана пътна мрежа, от която 30 км. са второкласни (най–високият клас пътища на територията на общината), 22 км. – третокласни и 96 км. четвъртокласни пътища. ЖП транспортът е представен от една ЖП линия, която свързва с. Станянци и с. Връдловци – Драгоман - София.

⮚ Водоснабдяване

Водоснабдителната система на община Годеч се състои от:

- открито водохващане на склоновете на Стара планина, които са разположени южно от връх Ком - водохващане "Черна";

- водохващане за града от местни извори - ,,Зли дол‖, ,,Молак‖, ,,Голеш‖, ,,Трап‖,

,Лопушна‖ и др.

- от местни водоизточнищи се захранват селата – Гинци, Бракьовци, Шума, Комщица, Бърля, Смолча, Губеш, с.Връбница.

Голяма част от водната мрежа е гравитачна, с изключение на с. Шума и с. Смолча и част от гр. Годеч, които се снабдяват с помощта на помпа. Канализация за отпадни води има изградена само в град Годеч с дължина 38 км., която е на 80% от необходимата. Необходимо е изграждане на пречиствателна станция на територията на общината.

⮚ Електроснабдяване

Енергийната инфраструктура на територията на общината е част от тази на Софийска област, респективно и на държавата ни. През територията на общината преминават електропроводи с мощност 380W и 220W. Всички населени места са обвързани с електропроводи, които са силно амортизирани.

⮚ Телекомуникационна мрежа

Създадена е Единната съобщителна система – ЕСС, която обхваща комплекс от технически съоръжения, мрежи и дейности, които осъществяват далекосъобщенията, пощенските услуги, радиоразпръскването и телевизията. Подсистемата от далекосъобщения включва телефонните и телеграфните услуги и мрежи за подаване на данни. Телефонната централа в град Годеч е от аналогов тип – А29. Телефонни централи са създадени в с. Гинци и с. Голеш. Всички населени места имат покритие и на трите мобилни оператори, с изключение с. Комщица, с. Връдловци, с. Станянци, с. Губеш, с. Смолча и с. Бракьовци.

⮚ Кабелната телевизия е разпространена само в града, както и интернет услугите

⮚ Интернет

Най-слабо е покритието в рядко населените предимно селски райони на Северозападния район за планиране.8 Интернет достъпът и степента и начина на ползването му от домакинствата и лицата показват, че България, и особено селските райони на страната, не съумяват да се възползват от възможностите на интернет да предлага уеб-базирани публични и частни услуги, включително такива, свързани с административното обслужване на населението, здравеопазването и образованието.

⮚ Здравеопазване

Населението на община Годеч е обслужвано от ,,Специализирана болница за активно лечение на вътрешни болести‖ ЕООД – гр. Годеч, която разполага с 25 легла. Към нея работи една ренгенова и една клинична лаборатория. Персоналът и се състои от 33 щатни бройки. Бързата помощ се състои от 5 лекари, 6 медицински сестри, 7 шофьора и 1 санитар. На територията на общината функционират 5 стоматологични кабинети, от които 3 работят в болницата.

4.2.2 Сектор на услугите - община Берковица

8 По данни на Broadband coverage in Europe in 2011

⮚ Транспорт

Основните пътни артерии са в добро състояние, но общинската пътна мрежа се нуждае от основен ремонт. Градът е отдалечен на 23 км от Монтана и 80 км от София.

⮚ Водоснабдяване

Всички селища в общината са водоснабдени, но потреблението на вода намалява, Няма развита канализационна мрежа с изключение на гр. Берковица. Квартал ―Раковица‖, който обхваща 15 % от общото население, е на постоянен режим на водоснабдяване.

⮚ Електроснабдяване

Изградената електропроводна и електроразпределителна мрежа осигурява достатъчна сигурност и оперативност в захранването на всички селища. Инсталираната мощност е оразмерявана за по-големи товари от сегашното потребление и повечето подстанции работят с около 50 % от капацитета си.

⮚ Телекомуникационна мрежа

Телефонната мрежа е добре развита. Общината разполага със 7 аналогови и 2 цифрови телефонни централи. Монтирани са 7099 телефонни поста. Плътността за общината е 35 бр. постове на 100 жители при средната за страната 38,6 бр. постове на 100 жители. Всички населени места са телефонизирани. Мрежата на пощенските услуги е също добре развита (с изключение на малките села). В общината има 7 пощенски станции.

⮚ Интернет 18

Достъпът до интернет и състоянието на интернет услугите е идентично с характеристиките на община Годеч.

⮚ Здравеопазване

Здравеопазването в общината е осигурено от болница в гр. Берковица и лични лекарски практики в селата. Статистическата задоволеност с болнични легла е 67 % - 25 бр. на 10 хил. души и лекари. Задоволеността от 1447 жители на 1 един лекар е твърде ниска в сравнение със средната за страната. Проблемът при болничната помощ е недостигът на средства, незадоволителното състояние на сградния фонд и невъзможността да се отделят целеви средства за ремонти. Доболничното обслужване се осъществява от 15 лекарски практики – 9 в града и 6 в селата. Проблем е навременното осигуряване на здравна помощ в отдалечените села и тези без лекарски практики.9

4.2.3 Туризъм и рекреационни дейности

Възникване на различни видове туризъм и възникването на туристическата индустрия е резултат на редица условия и фактори. Факторите биват:

- общи с глобално въздействие

- местни с локално въздействие

Те имат решаваща роля за превръщането на едно място в туристическо и могат да се разглеждат като предпоставка на туристическото предлагане.

⮚ Рекреационно- туристически ресурси на територията на община Годеч 10

Годеч се намира в планински район, на 47 км от град София. На север се издига Берковският дял на Стара планина с връх Ком (2016 м), на юг е разположена Чепън планина с най-висок връх Xxxxxxxxx кръст (1206 м), а на изток са крайните издънки на Мала планина. На запад границата на България със Сърбия е много близо.

Градът и околностите му се характеризират с живописна природа, чист въздух и природна свежест. В близост има няколко малки манастира и параклиса, запазили своята православна автентичност през годините.

В община Годеч няма курорт с национално значение, но планинският характер на местностите и природните дадености са благоприятствали изграждането на вилни зони около града и около селата Гинци, Връбница, Туден и др. На територията ѝ се намират:

• хижа Малина и хижа Петрохан — в землището на село Гинци, до прохода Петрохан, които се посещават годишно от стотици туристи.

• Скален комплекс "Заското" с обща площ 88 ха, който включва карстова пропаст Заското" и пещерите "Диневата пещ", "Кривата пещера", "Светата вода", "Подмоло"

- до с.Гинци.

• Водопад "Котлите" с обща площ 1 ха - между с.Каленовци и с.Туден

Горите в района на Чепън и подножията на връх Ком — с. Гинци, с. Комщица, с. Губеш, с. Смолча и др., са удобни за туризъм и лов.

Река Нишава, планинските рекички и водоемите до с. Връбница са подходящи обекти за спортен риболов. За тяхното редовно ежегодно зарибяване се грижи Ловно-

рибарското дружество в Годеч.

Туристически интерес в общината представлява културно историческото наследство от паметници на територията на Община Годеч. Богатството на манастири по долината на река Нишава е привлякло вниманието на археолозите, които считат, че става въпрос за средновековен манастирски център в Западна България. Мнението на археолозите е, че през Второто българско царство и първите години на османското владичество Годечката област е била голям манастирски център, принадлежащ към софийската Света гора.

Най значими са художествените паметници на културата, както следва:

• Манастир „Св.Николай Летни‖ – гр. Годеч – нов храм и античен римски храм от ІІ- ІV век – национален паметник на културата. Интересното е, че римският храм в Титси

/Англия/ по вид, градеж, датировка и разположение напълно съответства на нашия.

• Църква „Св.Троица‖- с. Губеш

• Манастир „Св.Архангел Xxxxxx‖- с. Лопушна

• Манастир „Св.Xxxx‖- с. Връдловци

• Манастир „Св.Дух‖- гр. Годеч

• Манастир „Св.Xxxxxx‖- с. Букоровци

• Църква „Св.Xxxxxxx‖/стара/-гр. Годеч – художествен паметник на културата с местно значение. Отвътре църквата е изографисана със сцени от Евангелието. Иконописта показва стилова близост с произведенията на Самоковската и Банската художествена школа.

• Църква „Св.Троица‖- с.Комщица-художествен паметник на културата. Църквата се датира в 1863 год. Иконостасът и иконите са с голяма художествена стойност. Много рядко срещан иконостас в България, един от най-хубавите от залеза на Българското възраждане.

• Манастир „Въведение Богородично‖- с. Разбоище – Национален паметник на културата. Църквата е построена в скална ниша на височина 50 метра. Запазени са няколко фрагмента от стенопис, датиран в ХІV век.

• Църква „Св.Xxxxxxx Xxxxxxxxxx‖- с. Туден – Художествен паметник на културата.

• Манастир „Св.Xxxxxxx летни‖ при с.Xxxxx . По своя архитектурен план и начин на градеж църквата би могла да се датира в ХV – ХVІ век.

• Църква „Св.Xxxxxxx‖ в с. Гинци – художествен паметник на културата. 20

• Етноцентър, модел на традиционно българско село 19 век.

Изредените ресурси, обаче, не съставят система от туристически активи, която иначе би могла да повиши туристическата посещаемост на територията на община Годеч. За целта е необходимо да се развие набор от консултантски услуги за подпомагане на местния селски туризъм, да се разшири и модернизира леговата база за настаняване на туристи и най-вече да се подобри техническата инфраструктура за развитие на видовете туризъм.

⮚ Рекреационно- туристически ресурси на територията на община Берковица

Берковица се намира в планински район или по-точно тя е разположена в подножието на северозападните дялове на Стара планина, близо до границата със Сърбия. Градът е отдалечен на 23 км от Монтана и 80 км от София.11

Град Берковица е обявен за курорт от национално значение от 1974 год. С прекрасните си природни дадености градът е привлекателно място за туризъм и отмора, спорт и развлечения.

11 Данни от публични източници

• Връх Ком и Хижа "Ком". Ски пистата в близост до нея, може да предложи много забавления за любителите на зимните спортове. Върхът е част от Стоте национални исторически обекта, печатът се намира в новата хижа "Ком".

• Лесопарк „Калето― - издига се на север от града. На хълма калето (515 м. н. в.) има разкопки от римско време, в древността е използван от траките за защита на града от нежелани нашествия. От него се открива панорамна гледка към Старопланинското било, гр. Берковица и околностите. Лесопаркът предлага възможности за краткотрайни излети за тазлични категории туристи.

• Местността "Калето" - връх в самото сърце на града от който може да се види разположението на града,.

• Местността "Синия вир"- намира се на около 5 км. извън града, много приятно място за отдих сред природата, в близост има езерце в което в горещите летни дни човек може да се охлади и освежи.

• "Хайдушките водопади".

• Храм "Рождество на Пресвета Богородица". Църквата е съвременник на българското Възраждане, средище на мъжко и девическо училище, духовен извор на берковчани. Тя е преизградена през 1843 г. Камбанарията е изградена през 1897 г .

• Църквата „Свети Xxxxxxx Xxxxxxxxxx―, изградена в 1871 година от майстор Xxxxxx Xxxxxxx. 21

• Турска (римска) баня. Архитектурно-строителен паметник на културата. Изградена е през 1665 г . върху част от основите на стените на римска къпалня.

• Етнографски музей - архитектурен паметник, къща-музей "Xxxx Xxxxx"

• Градска художествена галерия "Отец Пxxxxx". Сградата на старото двукатно класно училище „Отец Паисий‖, градено през 1872 г. днес е градска художествена галерия за възрожденска живопис и дърворезба.

• Екопарк „Ком-Петрохан―. Съществуващите екопътеки се поддържат, но вече има изградени и нови екопътеки, с които общата дължина на маршрутите достига солидната дължина от 72 километра.

• Районът на „Здравченица― - на 9 км. от Берковица. Голяма открита поляна в подножието на връх „Здравченица― (1176 м), с възможност за развитие на конен спорт и колотуризъм.

• Местността „Ашиклар― - разположена на 3.5 км. от града, в полите на Стара планина. Предпочитано място за излети и разходки.

• Часовникова кула - най-отличителният архитектурно-строителен паметник на културата. Намира се в центъра на града и е негов символ и емблема. Строена е през 1762- 64 г .

• ЧЕШМА „МАЛИНАРКА― - Построена е през 1967 год. от розов берковски мрамор в чест на девойките малинарки, които Xxxx Xxxxx x възпял в стихотворението „Малини‖.

• АНТИЧНА И СРЕДНОВЕКОВНА КРЕПОСТ „КАЛЕТО― - Паметник на културата с историческо значение. Архитектурните разкопки започват през 1961 г. Разкрити са външна и вътрешна крепостна стена от късната античност с отделни помещения между тях.

• XXXXXXXXX МАНАСТИР „СВ. СВ. XXXXX X XXXXXXX―- Клисурският манастир е четвъртият по големина и посещение в България. Намира се на 85 км от София и на 9 км от Берковица, в подножието на северните склонове на Гордия Балкан, под ―Тодорини кукли‖, заслужено наречен ―Духовната перла на Северозападна България‖. На входа на храма на Клисурския манастир е поставен надпис, според който манастирът датира от 1240 г .

Налице е, също така, многообразие от туристически маршрути, измежду които:

• Маршрут №1 От град Берковица до връх Ком- Следва асфалтовия път от града до хижа ―Ком‖ (16 км или 4 часа и половина пеша) и след около час и половина път по маркирана пътека се стига до върха. Обща денивелация 1 600 м.

• Маршрут №1а ―Пряката пътека‖-маркирана горска пътека – дължина 7 км.

• Маршрут №2 От x. Xxxxxxxxx соват до x. Xxxxxxxxxx - Отклонение от трасето

Ком – Емине в източна посока, около 3 часа, трасето минава през вековна букова 22

гора.

• Маршрут №3 От x. Xxxxxxxxxx до с. Бързия – трасето е по съществуващия път, около 2 часа.

• Маршрут №4 От м. Синия вир (табелата ―Добре дошли в Берковския балкан‖) до x. Xxxxxxxxxx, около 3 часа път.

• Маршрут №5 От x. Xxxxxxxxx до x. Xxxxxxxxxx -Изключително живописен и стръмен маршрут – 800 м денивелация.

• Маршрут №6 От ЮЗ край на село Бързия до м. Ашиклар-Лек двучасов преход, почти по хоризонтала.

• Маршрут №7 Хайдушки водопади-Започва от кв. Беговица, следва пътя (7 км) и продължава по екопътека.

• Маршрут №8 Берковица – Здравченица – Ком - Еднодневен преход. Красивите природни гледки оправдават сериозните усилия за преминаването му.

• Маршрут №9 Тxxxxxxx xxxxx – Xxxxxxxxx манастир- Отклонение от трасето Ком – Емине в СИ посока. Близо 1 200 м денивелация. Около 5 часа път, ако се тръгне от Петрохан.

• Маршрут №10 От x. Xxxxxxxxxx до м. Малка Бързия - Следва канала на ВЕЦ. Приятен преход от около час и половина.

С красотата на своята девствена природа Берковската планина е прекрасно място за туризъм, спортуване и отмора. Лечебният климат, минералните води, липсата на сухи летни и сурови зимни ветрове, меката и слънчева зима и прохладното лято са благоприятни предпоставки за пълноценен отдих и възстановяване.

Рекреационно-туристическите ресурси са изходните обекти и явления, които привличат туристически контингент (туристопотоци) в дадена дестинация. Чрез ресурсите се извършва психофизично възстановяване и разширяване на познанията на туристите - пряко или посредствен предложените на тяхна основа услуги.

Въздействието на рекреационно-туристическите ресурси е динамично и силно индивидуализирано в зависимост от особеностите и промените в туристическото търсене на ниво отделна личност или различни социални групи.

Превръщането на природните или антропогенните обекти и явления в туристически ресурси не става изведнъж. Тези обекти и явления, които имат потенциална атрактивност, се определят като запаси или ресурси в резерв.

В тази връзка на територията на общините Берковица и Годеч има достатъчно налични ресурси, които в по-голямата си част на се използвани като потенциал за развитие на региона.

Забележителностите, които вече са придобили туристическа известност, в които са вложени значителни средства за нуждите на туризма, за улесняване на посещенията и същевременно за опазване на ресурсите се определят като ресурсен фонд. Ресурсният

фонд се отличава от останалите ресурси с вложения в него труд и с постоянния 23

характер на включването му в туристическата индустрия.

Усвояването на рекреационно-туристическите ресурси трябва да отговаря на условията за използване на ресурсите изобщо: техническа осъществимост, икономическа необходимост, социална потребност и достатъчна проученост. Всяко от тези условия е динамично изменящо се и в повечето случаи разширява обхвата на рекреационно- туристическите ресурси.

Наред с тези общи условия рекреационно-туристическите ресурси на територията на общините Берковица и Годеч имат някои специфични характеристики:

✓ Привлекателност (атрактивност) за настоящите и бъдещите туристи. Това свойство е субектобектно отношение, като основен интерес представляват обекти, които привличат количествено значими и сравнително постоянни туристически потоци.

✓ Обхващат две съвършено различни групи забележителности: природни и антропогенни. Първите са резултат от действието на природни закономерности, вторите са резултат от човешката дейност и се управляват от естествени закономерности. На практика се получава комплексен туристически продукт, съдържащ ресурси от двата типа, макар един от тях да е водещ.

✓ Местата с туристическа привлекателност са фиксирани в пространството.

✓ Многократност на използването. Известно е, че туристическите ресурси са възобновими .Но това става, ако не се надвиши един предел, над който започват промени, които ресурсите не могат сами да компенсират. Антропогенните ресурси на туризма също са предмет на многократно използване, като те нямат самовъзстановителна способност. Затова настъпилите при тях неблагоприятни промени трябва да бъдат изкуствено коригирани с технически, устройствени и други мероприятия.

✓ Необходимост от опазване - необходимо е да се определи правилен режим на ползване на рекреационно-туристическите ресурси. Тяхната безразборна и несъобразена с капацитетите им експлоатация се обръща срещу цялата туристическа индустрия.

Оптималното използване на ресурсите трябва да се определя съобразно конкретните условия. Прекомерната им експлоатация води до унищожаване или понижаване на качествата им, но, от друга страна, твърде екстензивното използване на ресурсите намалява икономическата ефек-тивност на туризма. Първото определя тавана (горната граница), а второто -долната граница, между които е диапазонът на екологически и икономически изгодното развитие на туризма.

Оценка на ресурсите - тя трябва да включва анализ не само за търсенето, но и за икономическите, техническите, устройствените и други аспекти на усвояването и използването на ресурсите за производство на услуги.

Природни рекреационни ресурси 24

Природните рекреационни ресурси са цел на преобладаващата част от туристическите пътувания. Същевременно в пътуванията се забелязва тенденция към съчетаване и взаимно проникване на природни и антропогенни туристически забележителности.

Характерното за природните рекреационни ресурси е, че те имат предимно рекреативен (оздравителен и възстановителен) ефект в/у туристите. В някои случаи е налице и познавателен ефект.

Друга важна особеност е, че рекреативният ефект на природните ресурси предполага по-продължително пребиваване и подлагане на полезните им въздействия, което означава по-дълъг престой на туриста в техния обсег.

Природната среда включва следните компоненти: релеф, климат, води, биогенни ресурси (флора и фауна) и почви. Само онези техни елементи и особености, които притежават туристическа привлекателност се отнасят към рекреационните ресурси.

Рекреационните ресурси могат да се анализират комплексно по типове природна среда

- планинска, крайморска, хълмисто-равнинна, селищна, като във всяка от тази среди се разгледа мястото на отделните природни компоненти.

Опазване на природните рекреационно-туристически ресурси

Туризмът страда от замърсяване на околната среда, предизвикано главно от индустрията и транспорта. За територията на общините Берковица и Годеч това

всеобщо правило и следствие не е закономерност, тъй като на територията на населените места все още няма силно развит поток от туризъм, който да замърсява.

От своя страна туризмът също нарушава природното равновесие, макар че това вредно въздействие е локализирано в курортните зони-каквато зона се очаква да се превърне територията на МИГ с необходимите инвестиции.

Затова трябва да се прави разлика между опазване на средата от други дейности за нуждите на туризма и опазване от самия туризъм. Методите за опазване са различни - технически, напр. използване на пречиствателни и звукоизолационни съоръжения, правилно взаимно разположение между замърсяващите отрасли и туристическите обекти, и в най-широк аспект - чрез използване на рекреационните ресурси съобразно техния оптимален капацитет по отношение на материална база и посетители.

За опазването на природата голямо значение имат защитените територии, определени от държавата или регионалните власти. Сред тях с голямото си значение за туризма се открояват националните паркове.

На територията на община Берковица има две НАТУРА 2000 защитени територии:

1. Берковица - за опазване на дивите птици

2. Западна Стара планина - регион с високо орнитологичено и ботаническо значение , богатото биоразнообразие, с много ендемични видове , което е важно местообитание за опазване на древните букови и смърчови гори. Районът е известен със своята красива

природа, чист виздух, етническите култури, традиционните си фестивали, кухня, и 25

занаяти.

В община Годеч се намират две защитени територии обявени със Заповед №1141 от 15.12.1981 г. на КОПС са :

1. Водопад „Котлите‖ намиращ се в землището на с. Разбойще

2. Скален комплекс „Заского‖ в землището на с. Гинци, включващ карстова пропаст

„Заского‖ и пещерите : „Диневата пещера‖, „Кривата пещера‖, „Светата вода‖,

„Подмола‖. Диневата пещера е уникална с 16-те вида прилепи /9 са КЗВ/, които се събират в нея в пред размножителния период и в пред зимния период. Скалният комплекс „Заското‖ попада в територията на природен парк „Западен балкан‖ и има световно природозащитно значение. Учени от Сърбия и България определят района като част от територия с уникална геология, като обосновават приоритета за нейното обявяване за обект на световното геоложко наследство към ЮНЕСКО. Предложената за парк територия покрива критериите за включване на мрежата НАТУРА 2000.

Днес почти всички страни в света разполагат с мрежа от национални паркове. Техните концепция и функции са твърде различни, но навсякъде основен мотив за създаването им е възможността за екологосъобразни туристически посещения в ценни природни комплекси с познавателна цел. Друг широко разпространен тип защитени територии са резерватите, при които туристическата функция е силно редуцирана заради по-строгия режим на опазването им. Наред с това отделни природни образувания -пещери, скални феномени, ценни единични дървета и др. - са включени в категорията на природните

паметници (забележителности). Те също се характеризират с голяма туристическа посещаемост. Защитените обекти са основна цел на някои видове туризъм като природо-познавателния, маршрутно-познавателния, екскурзиите всред природата, някои хоби-пътувания и др.

Антропогенни туристически ресурси

Рекреационно-туристическите потребности се задоволяват не само чрез качествата на природната среда. Голяма част от познавателните интереси на съвременния човек се реализират чрез пътувания, обусловени от културни, исторически, стопански, спортни и други обекти и прояви. Тях наричаме с общото име антропогенни (създадени от човека) туристически ресурси. Бидейки дело на човека, на неговата обществена дейност, антро-погенните туристически ресурси са подчинени на обществени закономерности, но същевременно изпитват преките и косвени влияния на природната среда. По принцип, в дадената територия рекреационно-туристическите ресурси въздействат като цяло, като посетителите и ор-ганизаторите на туризма селективно подбират търсения набор от атрактивности. Взаимното проникване на двата типа ресурси прави тяхното разграничение понякога условно. Това създава немалка трудност при оценката и управлението им.

Видове антропогенни туристически ресурси

Антропогенните ресурси на туризма обхващат два основни вида атрактивности познавателни делови и спортни прояви. Те се проявяват като постоянни атрактивности 26

или като периодични и епизодични събития.

Първият вид обхваща типичните антропогенни забележителности, които от своя страна се диференцират на:

-социално-познавателни - свързани с демографски особености, фолклор, политически интереси, обществена и държавна организация, начин и стил на живот, език и литература и т.н.

-историко-археологически и архитектурно-етнографски - свързани с исторически забележителности, археологически обекти, музеи, мемориали, разкриващи архитектурни и фолклорни ценности.

-други културни обекти и събития, свързани с дейността на културните институти и прояви - изложби,фестивали, събори.

-религиозни обекти и прояви - обекти и места, привличащи посетители както заради религиозната им значимост, така и заради културно-историческите ценности, които са характерни за тези забележителности.

Особености на антропогенните туристически ресурси.

Не само отделните видове, но и като цяло антропогенните туристически ресурси показват някои общи особености, представени по-долу:

-преобладаване на познавателния ефект- т.е. преки въздействия върху информираността и мисловната дейност. Може да се реализира и рекреативен ефект, но той не е характерен за този тип ресурси;

-сравнително малка времеемкост на посещенията, насочени към антропогенни ресурси, поради самия характер на познавателния ефект. Тази особеност позволява по-сещенията, свързани с тези ресурси, да се осъществяват бързо и без големи предварителни капиталовложения, тъй като се използва наличната инфраструктура на селището. В обсега на селищата антропогенните забележителности се концентрират обикновено в историческото ядро и съвременния център. За антропогенните забележителности е характерно пунктово разпределение, за разлика от площното разпределение, характерно за природните ресурси.

-повечето антропогенни ресурси са пространствено фиксирани, но една част са преносими обекти - т.е. могат да се локализират в музеи, изложби и др., като по този начин се засилва концентрацията им в гра-довете.

-силно диференцирана избирателност на туристическия контингент по отношение на антропогенните забележителности. Това налага конкретно изучаване на пазарния сегмент на отделните видове антропогенни забе-лежителности, като се отчитат демографските, социопсихологичните и професионалните характеристики на настоящите и потенциалните туристи. По принцип се привличат туристи с по-висока култура и образование.

-туристическата клиентела в антропогенните обекти, особено на тези с международна 27 значимост, се характеризира с високоплатежност и по-високи изисквания към качеството и разнообразието на услугите. В резултат на това за единица време от турист се реализират по-големи приходи;

-въздействието на антропогенните ресурси се характеризира с липса или слабо изразена сезонност - нещо, което силно ги отличава от повечето природни рекреационни ресурси. Това тяхно предимство позволява към антропогенните обекти да се насочват туристопотоци тогава, когато природните ресурси са неактивни. По този начин се намалява сезонността във функционирането на туристическите райони и центрове и се смекчава влиянието на един от най-неблагоприятните фактори в туризма;

- важна особеност на антропогенните забележителности на туризма е тяхното възпитателно значение - особено за патриотичното и естетическото възпитание. Това ги прави особено ценни като ресурси на младежкия и детския туризъм.

4.3 Характеристики на материално-техническата инфраструктура

Състоянието на техическата инфраструктура на територията на МИГ не се различава с състоянието й в други МИГ и най-общо казано се характеризира с ограничен достъп, разрушаващи се и амортизирали активи, които разгледани заедно представляват сериозна причина за отсъствието на външни капитали в полза на социално- икономическото развитие на МИГ.

4.4 Финансов капацитет на местните власти за подпомагане на социално- икономическото развитие на територията на МИГ

В следствие на липсата на адекватна система за държавно подпомагане на местните финанси, икономическата криза, водените политики на повсеместни съкращения в образованието и здравеопазването, и сравнително ограничения ресурс (спрямо нуждите) от европейските фондове, в селските райони се наблюдава изнасяне и концентрация на основните услуги в общинските центрове и дори невъзможност за тяхното поддържане. Общините са собственици на 37% от националния поземлен фонд, на 9% от горските територии и на огромната част от все още съществуващата хидромелиоративна инфраструктура в селските райони.

Управлението на тези активи в полза на местното развитие предопределят водещата роля и активното участие на общините по работещите мерки по ПРСР, свързани с опазването на тези природни ресурси.

Горепосочените факти обясняват изключително активното участие на местните власти от селските райони по ПРСР 2007-2013 г. и големия брой одобрени общински проекти.

Лошото ниво на инфраструктурата, незадоволителното ниво на сигурност по отношение на собствеността, и по-трудния достъп до качествено образование и здравеопазване свалят от качеството на живота в селските райони и допринасят за

засиленото им обезлюдяване, което ги поставя в трудно-обратимата спирала на 28

социално-икономически упадък.

Данни за финансовия капацитет на общини Годеч и Берковица:

-Дял на собствените приходи от общите постъпления за Община Годеч12 към 31.12.2011г.: 26.16% и 27.36% към 31.12.2012г.: Тук индексът е положителен.

-Покритие на разходите за местни дейности със собствени приходи за Община Годеч към 31.12.2011г.: 71.46% и 78.08% към 31.12.2012г.: Тук индексът е положителен.

-Бюджетно салдо спрямо общите постъпления на Община Годеч към 31.12.2011г.: - 1.40% и 5.51% към 31.12.2012г.: Тук индексът е положителен.

- Размер на дълга, като процент от собствени приходи и изравнителна субсидия към 31.12.2011г.: -0.00% и 0.00% към 31.12.2012г.: Тук индексът е положителен.

- Население на един общински служител за Община Годеч към 31.12.2011г.: -125 и 149 към 31.12.2012г.: Тук индексът е положителен

- Дял на капиталовите разходи в общите разходи (инвестиционна активност), към 31.12.2011г.: - 18.30% и 18.80% към 31.12.2012г.: Тук индексът е положителен.

12 Данни на НСИ и Министерство на финансите

- Показатели за финансова самостоятелност на Община Годеч, 31.12.2011г.: - 48.81 % и 52.72% към 31.12.2012г.: Тук индексът е положителен.

към

- Показатели за ефективност на Община Годеч, 30.53% : към 31.12.2012г.: Тук индексът е отрицателен

- Показател за инвестиционна активност на Община Годеч,

към 31.12.2011г.: - 35.78% и

-4

към 31.12.2011г.:

- 154.46 % и 18.80 % : към 31.12.2012г.: Тук индексът е отрицателен

-2

-Крайна оценка по всички показатели по които се оценява Община Годеч в сравнение с всички български общини към 31.12.2011г.: - на 67-мо място и 69-то място към 31.12.2012г.: Тук индексът е отрицателен.

-Дял на собствените приходи от общите постъпления за Община Берковица към 31.12.2011г.: 15.78% и 16.40% към 31.12.2012г.: Тук индексът е положителен.

-Покритие на разходите за местни дейности със собствени приходи за Община Берковица към 31.12.2011г.: 57.87% и 61.54% към 31.12.2012г.: Тук индексът е положителен.

-Бюджетно салдо спрямо общите постъпления на Община Берковица към 31.12.2011г.:

-0.73% и 1.65% към 31.12.2012г.: Тук индексът е положителен.

- Размер на дълга, като процент от собствени приходи и изравнителна субсидия към 31.12.2011г.: 7.61% и 1.50% към 31.12.2012г.: Тук индексът е положителен. 29

- Население на един общински служител за Община Берковица: към 31.12.2011г.: -227 и 324 към 31.12.2012г.: Тук индексът е положителен

- Дял на капиталовите разходи в общите разходи (инвестиционна активност), към 31.12.2011г.: - 6.47% и 5.51% към 31.12.2012г.: Тук индексът е положителен.

- Показатели за финансова самостоятелност на Община Берковица, 31.12.2011г.: - 36.83% и 38.97 % към 31.12.2012г.: Тук индексът е положителен.

към

- Показатели за ефективност на Община Берковица,

% и 30.53 % : към 31.12.2012г.: Тук индексът е положителен.

към 31.12.2011г.: - 35.78

-4

-Показател за инвестиционна активност на Община Берковица, 31.12.2011г.: - 160.69 % и 5.51 % : към 31.12.2012г.: Тук индексът е отрицателен

към

-Крайна оценка по всички показатели по които се оценява Община Берковица в сравнение с всички български общини, към 31.12.2011г.: - на 152-ро място и 142 –р о място към 31.12.2012г.: Тук индексът е положителен.

4.5 Научно-образователна структура

Образование и обществено-значими структури за Община Годеч

• Общинска администрация

• Общински съвет

• Туристически информационен център гр. Годеч

• Начално училище „Xxxxxx Xxxxx‖

• Помощно училище- интернат „Xxxxx Xxxxxx‖

На територията на общината съществува едно Обединено детско заведение ,,Xxxx Xxxxxxx‖, състоящо се от две бази. В началното училище ,,Xxxxxx Xxxxx‖ учат деца от I до IV клас в осем паралелки и подготвителна паралелка. В СОУ ,,Проф. д-р Xxxx Xxxxxxxx‖ има 8 броя паралелки от от V до VIII клас, , а от IX до XII клас е четири.

В помощно училище ,,Xxxxx Xxxxxx‖ учат и живеят деца от V, VI и VII клас.

По комбиниран показател за образование общината е на едно от средните нива в държавата .

Образование и обществено-значими структури за Община Берковица

• Фондация „Берковска дарителска инициатива―

• Дружество „Берковско родолюбиво общество―

• Дружество за подпомагане развитието на Берковица (ДПРБ) „Алтернативи―

• Берковски младежки общински съвет

• Xxxxxxxxx духовна музика, ръководител Xxxxx Xxxxxxxx

• Първо основно училище ―Xxxxxx Xxxxxx Xxxxxxxx―

• Второ основно училище ―Xxxxxx Xxxxxxxxxx―

• Трето основно училище „Xxxx Xxxxx―

• Четвърно основно училище „Xxxxxx Xxxx Xxxxxxxx―

• Гимназия „Д-р Xxxx Xxxxx―

• Лесотехническа професионална гимназия

• Помощно училище „Xxxxxx Xxxxx―

• Център за работа с деца

• Основно училище – с. Бързия

• Основно училище – с. Замфирово

• Целодневна детска градина „Малина―

• Целодневна детска градина „Пролетна дъга―

• Целодневна детска градина „Звънче―

• Целодневна детска градина „Xxxxx Xxxxxx― - с. Бързия

• Целодневна детска градина „Червената шапчица― - с. Боровци

• Целодневна детска градина „Детелина― – с. Замфирово

Средните училища предлагат професионална подготовка в широк диапазон от специалности, сред които има и такива насочени към туристическия бизнес. Макар и покриващи икономическия профил на общината, не би могла да се направи оценка за реализуемостта на тези специалности поради отсъствие на данни. Осъзнат е проблемът с недостатъчно широко застъпеното обучение в информационни и комуникационни технологии.

Културни характеристики - обобщени данни за територията на община Берковица

Официален празник на Берковица: Рождество на Пресвета Богородица - 8 септември. Редовни събития в града са:

o "Лачени обувки" (фестивал на детската песен и изкувства);

o BERKSTOCK (рок-фест с участието на много състави от страната и чужбина), също и фолклорният фестивал "Ашиклар пее и танцува";

o Празникът на Берковския балкан — в края на лятото; 31

o Празникът на "дивите малини", провеждан на хижа "Ком";

o Всяка година се изпълнява традиционен Културен календар на общината с местни и културни събития в населените места на територията на община Берковица.

Културни характеристики - обобщени данни за територията на община Годеч

o Всяка сряда в града се провежда пазарен ден;

o Видовден, който се отбелязва под формата на събор в последните два почивни дни от месец юни. Видов ден се пада на празника Лисе или още наричан Елисей. Тогава в Годеч се събират хора от цяла България, близки, роднини и познати.

o Всяка година се изпълнява традиционен Културен календар на общината с местни и културни събития в населените места на територията на община Годеч.

5. Представяне на възможностите и насоките за развитие на неземеделски дейности. Добри европейски практики.

Добрите практики могат да бъдат примерни инициативи, методи, дейности, проекти и т.н., с положително въздействащи системи и практики чрез техните дейности и

резултати, и които заслужават да бъдат трансферирани и приложени в различни контексти и среди от нови потребители или институции.

Добра практика може да бъде определена като творческа и устойчива практика, тази, която осигурява ефективен отговор, основан на идеята на прякото използване на знания, и която може да бъде използвана като "вдъхновяващи насоки", имащи потенциал за повторяемост и принос за политическо развитие.

Добри практики се определят като успешни инициативи, които:

• имат видим ефект и осезаемо въздействие върху подобряване качеството на живот на хората;

• са в резултат на ефективно партньорство между публичния, частния и граждански сектори на обществото;

• са социално, културно, икономически и екологично устойчиви.

Добри практики се популяризират и използват като средство за:

✓ подобряване на обществения ред;

✓ повишаване на осведомеността на вземащите решения на всички нива и на обществеността, относно потенциалните решения за общите социални, икономически и екологични проблеми;

✓ споделяне и пренос на знания, експертизи и опит чрез работа в интернет мрежа и обучение. 32

Признаци на добрите практики:

❖ Иновация и иновативни резултати при добрите практики са тези, които представляват някои нови и отличителни черти, разграничаващи ги от други със сходни характеристика и добавящи значимост в общоприетото решение;

❖ Повторяемост и трансфериране: до каква степен тази практика може да бъде повторена другаде и да се трансферира към друг контекст. Степента на адаптивност на инициативата в различен контекст е от съществено значение;

❖ Значителен принос за развитието на основната насока/система:една добра практика следва да допринесе в значителна степен, към интегриране и развитие на системата;

❖ Устойчивост: е капацитетът на практика / проект да продължи своето съществуване и функциониране извън пробния период;

❖ Въздействие (икономически и екологично): ефектът, който проектът и резултатите имат са в различни системи. Една добра практика има признато положително въздействие върху възвръщаемостта на инвестициите, спестяване на разходи, околната среда, производителността или качеството.

❖ Съвместимост: ниво на съгласуваност между резултатите и целите на практиката / проект.

Добри европейски практики, свързани с бъдещото разнообразяване на неземеделските дейности на територията на общините Берковица и Годеч на базата на местни ресурси и потенциал

Представените практики са избрани и определени като приложими неземеделски дейности на територията на МИГ за които се счита, че има подходящи ресурси.

Създаване на отоплителна система, която за гориво използва дърва от местни гори, Франция

МИГ „Haute Mayenne― се намира между районите Maine, Brittany и Normandy. На север и изток ландшафтът е предимно смесица от гори и пасбища. Проектът отговаря на няколко потребности на територията Haute Mayenne. Той запазва териториалното горско богатство и подпомага трудовата заетост на местно равнище чрез повишаване на търсенето на дърва.

Проектът е новаторски на много нива. Макар идеята за проекта да не е нова на европейско равнище, това е първата подобна инициатива, реализирана в западния регион на Франция. Тя също съответства на стратегията на Pays de Haute Mayenne и МИГ за възобновяема енергия. Но истинската новаторска същност на проекта е свързана с устойчивото развитие, тъй като той отлично свързва нови енергийни източници, опазването на околната среда, местното богатство и увеличаването на трудовата заетост на местно ниво.

Основната дейност по проекта е свързана с инсталиране на мрежа за осигуряване на

отопление и топла вода на двадесет и три частни къщи в квартал Les Lilas. Идеята е това да бъде пилотен проект, който да се превърне в добър пример за територията за използване на бъдещи източници на възобновяема енергия.

Най-общо проектът включва три основни стъпки. Първо се провежда посещение с проучвателна цел до Германия през 2003 г., за да се разбере концепцията на мрежа за отопление, използваща за гориво дърва, и да се получи помощ за технико- икономическото проучване. В края на 2004 г. проектът дава обява за представяне на предложения за изграждане на подземни отоплителни системи и до началото на 2005 г. проектът е готов да монтира мрежата Lilas. През 2005 г. местни селски стопани поемат своята част от работата по проекта, като осигуряват добро поддържане на горите и доставки на дърва. След това са монтирани котлите и мрежата започва да предлага отопление през есента на 2005 г. През 2006 г. проектът предлага услуги в помощ на инсталирането на втора мрежа Lilas.

Проектът, реализиран от община Saint Hilaire, има голям успех и осигурява ползи за няколко различни общности. Отоплението е от полза за жителите на квартал Lilas, развива се бизнесът на селските стопани, които добиват дърва за гориво, а проектът дава добър пример за цялата територия, като показва как може да се получи възобновяема енергия чрез използване на местното богатство.

Основното постижение е развитието и захранването на хидравлична мрежа, осигуряваща отопление и топла вода за квартал Lilas. Горивото се получава от дърва, получени при поддръжката и подрязването на горските пояси.

Селските стопани създават сектор, занимаващ се със събиране на дърва, който получава подкрепата на местната община. Тя създава публична структура за закупуване на дърва директно от стопаните и за препродаване на генерираната енергия на местните общности.

В региона е създадена местна асоциация „Bois Bocage Energie― (Енергия от залесени пояси), която подпомага селските стопани, които могат да продават „цепениците― чрез асоциацията, при условие че поддържат поясите с цел да се запази и развие местната мрежа от пояси. Тази система гарантира, че стопаните са заинтересувани да поддържат горското наследство и така осигуряват защитата му.

Изграждане на четири автоматични метеорологични станции, Португалия

Идеята за проекта е предложена от Асоциацията на земеделските стопани за интегрирано производство на планински плодове (AAPIM). Тя се базира на необходимостта да се запази качеството на плодовете в регион Cova da Beira (МИГ

„Rude — Associacao De Desenvolvimento Rural― – централна Португалия). В отговор на тази нужда се монтират четири автоматични метеорологични

станции, за да може регионът да разполага с по- 34

добра информация за атмосферните условия. Като използват данните, получени от метеорологичните станции, селските стопани и производителите могат да анализират информацията за атмосферните условия и да вземат мерки във връзка с въздействието и върху реколтата. Така земеделските производители ще предприемат превантивни мерки, ако прогнозата за времето

засяга условията за отглеждане на културите. Стопаните преминават и обучение във връзка с получаване и използване на данните от метеорологичните станции. Реалното изграждане на станциите е поверено на местен оператор, а за поддръжката на станциите отговаря AAPIM. Всяка станция е оборудвана с подходящ софтуер, който да осигури изпращането на предупреждения в целия регион на Cova da Beira.

Инициативата се реализира за една година.

Подкрепа за промоция и маркетинг на местни продукти в района на "Сърцето на Словения"

Местното производство на храни от личните стопанства има голяма важност за подобряването на качеството на живот в областта. Поради появата множеството нови селища и забързания начин на живот, на

преден план излиза необходимостта от по-интензивно производство на храни в личните стопанства.

На територията на общините, включени в МИГ-а, има множество по-малки ферми, продукцията им е много малка и много скъпа и съответно конкуренцията е много висока.

Проектът „Кооператив Xxxxx‖ включва анализ на излишъците от фермите на територията на МИГ и анализ на потенциалните купувачи (детски градини, училища, болници, специализирани магазини) на местна храна в непосредствена близост. На база на анализа на пазара е разработена стратегия, в която на мрежите от производители са представени нови канали за продажба. Чрез средствата на проекта са създадени нови възможности за производство и маркетинг на храни от личните стопанства.

Свързване в мрежа на производителите на местни продукти, Словения 35

През 2009 г. XXX - Xxxxx вече е осъществила проект за подпомагане на маркетинга на местни продукти от личните стопанства, в който е било проучено предлагането и нуждите на района на Сърцето на Словения, като в маркетинговата си стратегия са включени нови канали за продажби. На базата на тези първи важни стъпки към организирано производство на хранителни продукти в личните стопанства, през 2010 г. е разработен надграждащ проект за провеждане на специализирана маркетингова програма. Създадено е сътрудничество с 31 публични институции, които редовно купуват продукти от местните производители на територията на МИГ. Установено е и сътрудничество с хотели и верига от ресторанти в Словения. Използвайки наети превозни средства, МИГ се заема с организирането на общ транспорт на продуктите от производителите до крайните клиенти.

Организирани са и два семинара за фермери за придобиване на познания как да се повиши продукцията, а също така и различни промоционални дейности на изложенията

„Природа и здраве‖ в Любляна и „Селскостопански и хранително-вкусов панаир‖ в Горна Радгона. Предвиждат се и презентации в училищата в района на Сърцето на Словения, както и изпълнение на програми за еко дни във фермите в обхвата на МИГ.

Нови вкусове за познати видове: Разработване на нови продукти от местното и традиционното производство

През 2005 г. Xxxxxx Xxxx стартира своя собствена консервна фабрика - „Le Brin

‗Océan―, в Льо Теш, в залива Аркашон, Франция. Xxxxxx е отлична готвачка, омъжена е за моряк и рибар. Тя решава да стартира свой собствен бизнес, когато открива, че

„няма консервни фабрики за преработка на рибата от залива―. С първоначална инвестиция от 300 000 евро през 2006 г. тя купува място в местния бизнес парк и завършва курсове по готварство, за да придобие необходимата квалификация и да може да превърне хобито си в професионална и печеливша дейност. През 2007 г. тя печели две регионални награди за предприемачество, като същевременно довършва строителството и пуска в експлоатация новата си фабрика. Днес, освен традиционните продукти като рибена чорба и пастет, продуктовият й асортимент включва и „нови вкусове―. Например, тя разработва подобен на пастет продукт от черен дроб на морски дявол – риба, която традиционно се цени заради месото й, а благодарение на нейната изобретателност понастоящем сепията се приготвя с къри, в собствен сос и добавен доматен сос. Директните продажби съставляват 10 % от приходите й, а по-голямата част от продукцията се продава в около 100 специализирани магазина (магазини за деликатеси, вина и др.).

След две години работа консервната фабрика навлиза в критичната фаза на бизнес зрялост. На този етап трябва да се направи избор между различни маркетингови стратегии, като същевременно се наблюдават пазарните развития и новите тенденции. Всъщност обслужването на индивидуални клиенти чрез директни продажби и 36 доставките за местните прекупвачи могат понякога да създадат нежелана „вътрешна― конкуренция между двете маркетингови опции. Трета група участници – супермаркетите – също проявяват интерес към продуктите, но те изискват различни обеми и различен вид пакетиране. Сътрудничеството с други участници понякога изглежда като естествена стъпка, която би могла да се предприеме, но трябва да се провери дали тези действия не противоречат на действащите правни рамки. Така Xxxxxx разбира, че павилионите за стриди нямат право да продават нейните продукти

заедно със собствените си „специалитети―, без да е учредено специално търговско дружество за тази цел. Това става пречка за потенциално плодотворно сътрудничество.

Местната инициативна рибарска група (МИРГ), които по дефиниция разработват териториална стратегия с участието на много заинтересовани лица, могат да изиграят ролята на координатори в това отношение и да разработят нови подходи за насърчаване на сътрудничеството между местните оператори, което да генерира мултиплициращ ефект.

Geoline, Австрия

Районът, в който е разположена МИГ Гезойзе – Айзенвурцен (Gesause – Eisenwurzen), е затруднен от редица структурни проблеми, включващи ниска гъстота на населението и липса на работни места за квалифицирани специалисти. В сянката на популярния съседен регион Дахщайн-Тауерн (Dachstein-Tauern) и регионалния център Лиецен

(Liezen), през последните години туристическият сектор няма възможност да се разраства. Въпреки планинския си ландшафт, природната красота и присъствието на природния резерват Золктелер (Solktaler), районът се конкурира трудно с други райони, главно поради липса на туристическа инфраструктура.

Стратегията на МИГ е да подобрят маркетинга на района и да се опитат да популяризират територията пред потенциални посетители. Един от ключовите аспекти е да се обединят всички съществуващи проекти и дейности с туристическа насоченост в 17-те града и села от територия та на МИГ. Това е осъществено чрез общи теми и съвместни маркетингови усилия, като представата за района е обновена около една обща пазарна идея. Например в културния сектор на общността са организирани широк кръг от мероприятия и обществени контакти. Тези усилия съпътстват осъвременяването на туристическата инфраструктура на района. В земеделието също има опити за постигане на общо взаимодействие, например под формата на ваканции и излети във ферми и училищни дейности. Основните теми са съпътствани от редица подпроекти, които са насочени към потребността на района от икономически растеж, залагайки върху ценните, но същевременно уязвими природни и човешки ресурси.

Проектът се осъществява въз основа на двугодишно проучване от група учени и експерти по регионално развитие, които предложиха включването на редица дейности. В резултат на това бяха отбрани повече от тридесет дейности, в сферата на геологията, ботаниката и историята на района.

Тридесетте проекта включват редица туристически обекти и прояви като изложби и планински влакчета. Обособени са пет основни групи дейности: инвестиция в 37

туристическата инфраструктура, обучаване на туристически водачи, работа в мрежа

между партньорите, маркетинг, включващ интернет страница и разработване на интегрирани туристически пакети. Освен това сътрудничеството между общините довежда до разработване на търговска марка за геопарка „Nationalpark Gesause―, който обедини две туристически сдружения.

Значителни материални инвестиции са направени по отношение на туристическата инфраструктура, а именно: за геоложка изложба, за създаването на филм за карстовите образувания в района, както и за всички обекти на проекта, четири пътеки, включващи интересни места и триизмерен модел на планинската верига в територията, виртуален полет и интерактивен, семеен воден център, регионален информационен център.

Приложена е обединена маркетингова стратегия, изградена върху геотуризма.

Проектът не би бил възможен без участието на МИГ, чиято роля включва координирането, посредничество, гарантиране на качество, мотивация и повишаване на информираността. МИГ помогна за обединяването на всички участници, за да се създадат цялостни туристически пакети за благото на целия район.

Приложение на кулинарното наследство в изграждането на идентичност в областта Xxx Xxxx, Словения

Интересът за обмен на умения чрез семинари в областта на кулинарното наследство, организирани от Работната група на жените "Пламък - Долско" е много голям. Въпреки, че съществува едва от няколко години, работната група включва много жени от всички поколения, които искат да общуват и да обменят опит от поколение на поколение. Този женски клуб вече успешно представя своите дейности на територията на цялото Сърце на Словения. Те са получили помещение в читалището на Долско и са го оборудвали по проект, финансиран от МИГ. В рамките на проекта Работната група на жените е закупила оборудване за лекционна зала, както и кухненско оборудване със съответните домакински уреди. Проектът е дал възможност и за организиране на срещи за обмен на умения от областта на кулинарното наследство. Изготвена и публикувана е брошура за кулинарното наследство в областта.

Възстановяване на етнографски сгради, Испания

Районът и градът А Вейга (А Veiga), една от няколкото общини в територията, се нуждаеха особено от повече туристически атракции. По тази причина МИГ реши да подкрепи този проект, за да се реставрира група от културни сгради и характерни особености и да се създаде културна мрежа, която може да допринесе към туристическите оферти за района.

Проектът създаде един вид „жив музей‖, тъй като в действителност именно местните хора държат ключовете за сградите и обясняват различните архитектурни и практически особености (например традиционни фурни и уреди) и предлагат реална демонстрация на това как са изглеждали сградите.

След периода на обсъждане с местни жители относно потенциалните обекти, които да се включат в „културна мрежа", бяха получени почти петдесет заявления. Крайният подбор включи три воденици, мост и други технически средства като шевни машини и земеделски машини. Даде се предимство на онези сгради/артефакти, които са обществена собственост и имат уникални характеристики.

Постижението на проекта е реставрирана група от обекти на културното наследство / артефакти,

което доведе до увеличен брой посетители в града. Новите посетители са туристи, но и ученически групи, които се интересуват от архитектура или селски начин на живот. Друг важен резултат от проекта е, че поощри динамичността на местното население и създаде социален капитал въз основа на оценката на културното наследство на града.

В Обединеното кралство екологичен хотел разполага с телевизори, задвижвани с педали

Хижи край Великобритания разполагат с телевизор, захранван от педали в една от екологичните стаи за гости

Иновацията е свързана с развитието на туристическата индустрия. Cottage Lodge (UK), разполагат с телевизия, захранвана от педали, в една от „зелено-мислещите‖ стаи за гости. Разположени в сърцето на село New Forest на Brockenhurst в района на Хемпшир, къщичките за гости Cottage Lodge афишират себе си като ново поколение "еко шикозни", модерно ориентирани и с мисъл за устойчивост места, в които се предлага легло и закуска. Бамбукова настилка, ръчно изработено легло и печка на дърва са също на разположение, но може би най-интересното от всичко е стаята с педало-задвижващ телевизор, която е „идеална за тези, които искат да се намали въздействието им върху околната среда и в същото време искат да поддържат добра форма‖, обясняват от хотела. Xxxxxxxxx по целия всят: това е за вас!

Xxxxx предлага благоприятни условия за домашни любимци, включително услуги на специалисти в комуникацията с животни

Изглежда Портланд, Орегон, САЩ, се превръща в любимо място за пътуване на собствениците на домашни любимци, като към тенденцията за обгрижване на домашните любимци сега се присъединява и друг хотел, който допълва съществуващия Sniff Dog Hotel.

Хотелът Xxxxxxx приема гости, придружени от домашни животни от всички видове и не начислява допълнителни такси за тази услуга, независимо от теглото на домашния любимец или неговия размер. Стаите са оборудвани с купички за храна и вода, както и кучешко легло, придружено с безплатна бутилка вода и угощение на домашния

любимец. Осигурени са чували за почистване и всички домашни любимци са 40

посрещани на специално определено място, разположено в предната част на хотела.

Почиващите могат да се възползват от допълнителни услуги за своите домашни животни, като пешеходни разходки и време посветено на разтоварването на домашния любимец, включващо и масаж. (Posh Pooch Massage).

Специалист по душевно състояние на животни работи в тясно сътрудничество с хотела, за да даде възможност на посетителите да получат отговори на конкретно зададени въпроси относно техните домашни любимци. Възползвайки се от тази ниша, до юли 2012 г.специалистът таксува една сесия от 20 минути с домашния любимец по 110 щ.д..

Настанените в хотела могат за 20 щ.д. да се възползват от допълнителни пакети, включващи бягаща пътека, пригодена и за животни, допълнителен подарък-сертификат, специална марка орегонска бира за кучета и карта, на която са отбелязани местни любители на домашните любимци от региона.

Предоставянето на услуги за любителите на домашни животни не е нещо ново, но Hotel Monaco е постигнал наистина много в стремежа да направят своите услуги рай за любителите на животни.

Как бихте могли да пригодите предлаганите от вас услуги за хора с тези за четириногите им приятели?

Бетонни тръби трансформирани в еко-хотел в Мексико

Архитектите, създали Tubohotel (xxxx://xxx.xxxxxxxxx.xxx/xxxxxxx), са били привлечени от идеята за екологично-отговорен туризъм и използване на отпадъчни материали за строителство. Хотелът има 20 стаи, направени от рециклирани бетонови тръби (2,44 м на от 3,5 м). Вдъхновен от Dasparkhotel хотел, открит в Германия през

2006 г., архитектурно студио T3arc групира тръби, които образуват две мини пирамиди, 41

снабдени със стълби за достъп до по-горното ниво. Хотелът се намира на 45 минути

южно от Мексико Сити. T3arc завършва проекта в рамките на три месеца, като обзавежда вътрешното пространство на тръбите с двойно легло, светлина и вентилатор, като под леглото има и пространство за багаж.

За разлика от Dasparkhotel, който работи на принципа „плати колкото желаеш‖, стаите в Tubohotel са на цена от 42 щ.д. на нощ, с което хотелът се надява да привлече ученици, млади хора и онези, които търсят алтернативна и уникална възможност за настаняване, която в същото време да не ги разори. За съжаление, няма допълнителни удобства като баня в циментовите тръби, но съвсем наблизо има няколко общински бани, които разполагат с частни душове.

Двата примера с - Tubohotel и Dasparkhotel показват как са проучени и приложени възможностите за използване на нестандартни строителни материали в естествена среда за създаване на хотели, евтини и бързи за изграждане, по-добри за околната среда и в същото време дават повод за гордост с предимствата като достъпност и необичайно преживяване.

Като цяло, същността на определянето и споделянето на „добрите практики‖ е да се учим от опита на другите и да използваме натрупаните знания в нашите собствени дейности. Добрите практики могат да служат като източник за вдъхновение и пример и да подскажат нови подходи за разрешаването на съществуващи проблеми.

6. Потенциал за развитие на неземеделски дейности на територията на МИГ Берковица и Годеч.

Резултати от направено анкетно проучване със следните параметри

Тема: „Развитие на неземеделски икономически дейности на територията на МИГ: възможности, насоки и добри европейски практики―.

✓ Брой попълнени анкетни карти: 150 бр.

-От тях: 40 броя телефонни интервю

-От тях:20 индивидуални интервюта

✓ Профил на анкетираните по представителство:

Най-много отговори на анкетни карти са дали гражданите на територията на МИГ- 34%, след тях са представителите на бизнеса-26 %, представителите на селското стопанство са 19 %, по 7 % остават за анкетираните сектори на институциите, НПО и друго, което не е посочено.

Най-много отговори на анкетни карти са дали гражданите на територията на МИГ- 34%, след тях са представителите на бизнеса-26 %, представителите на селското стопанство са 19

%, по 7 % остават

анкетираните сектори

за на

институциите, НПО и друго,

✓ Профил на анкетираните по възраст:

Анкетираните на възраст от 35г.до 55г. са най-много-44%, това са и активната част от населението на територията на МИГ.

24% са анкетираните млади хора, изразили мнение за неземеделските дейности, а 22

% от анкетираните са над 55 г.

✓ Профил на анкетираните по образование:

От анкетираните № % са с основно образование, което е показател, че въпросниците са попълвани от грамотно и

информирано население със среден статус на знания и умения. 87% посочват, че имат средно образование и едва 13% са със висше образование.

Семеен статус на анкетираните:

✓

✓ Социален статус на анкетираните:

Социален статус

Работещ Безработен Трайно

нает

Срочно Самонаето

Учащ

нает

лице

Брой респонденти

40% от анкетираните са работещи;

27% са сред безработните или с несигурна заетост;

13% са самонаети лица;

9% са срочно наети до края на годината;

2 % се определят като трайно наети и сигурни в своята

дейност

Населено място

община

Годеч 44%

община

Берковица 56%

✓ Анкетирани по вид на местоживеенето:

✓ Запознатост на анкетираните с термина―неземеделска дейност― на територията на МИГ:

нт е изготвен в рамките на Договор за изпълнение на услуга с предмет: “Изготвяне на анализи и проучване за терит Годеч, в подкрепа изпълнението на Стратегията за местно развитие на сдружение МИГ- Берковица и Годеч”

финансирана съгласно Договор № 50-86 /13.06.2012г. сключен между МИГ, МЗХ и ДФЗ-РА.

Настоящият докуме орията на МИГ- Берковица и

✓ Свързаност на основна или съпътстваща работа на анкетираните с неземеделски икономически дейности

✓ Познавате ли добрите европейски практики за развитие на неземеделски икономически дейности?

ДА

НЕ

Не мога да

преценя

Ще поп

Отчаст

12 респ.

7 респ.

11 респ.

0 респ.

8 респ.

ита

Настоящият документ е изготвен в рамките на Договор за изпълнение на услуга с предмет:

Годеч, в подкрепа изпълнението на Стратегията за местно разв финансирана съгласно Договор № 50-86 /13.06.2012г.

✓ Анкетираните са запитани дали е достатъчна информацията в публичното пространство относно финансирането на неземеделски икономически дейности:

34,5% отговарят с НЕ 31, 5%-отгодарят с ДА 15, 5% не могат да преценят

15, 5 % отговарят с отчасти

3% ще попитат

✓ Въпрос: Важни ли са за развитието на вашето населено място неземеделските икономически дейности?

74 % отговарят с ДА 15%-отгодарят с НЕ

3 % от голямо значение 5 % отговарят с отчасти 3% нямат мнение

✓ Как оценявате местното икономическо развитие през последните 3 до 5 години?

Проспериращо

0 респ.

Добро

1 респ.

Нямам мнение

2 респ.

Няма развитие

6 респ.

Слабо

30 респ.

Никой от анкетираните не смята, че населеното място в което живее е проспериращо.

66% смятат, че е слабо развито; 13% смятат, че няма никакво развитие;

5% нямат мнение ;

2% смятат, че се развива добре.

Настоящият документ е изготвен в рамките на Договор за изпълнение на услуга с предмет:

Годеч, в подкрепа изпълнението на Стратегията за местно разви финансирана съгласно Договор № 50-86 /13.06.2012г. с

✓ Има ли осигурени възможности за развитие на нови неземеделски икономически дейности?

24%-слабо застъпени; 27%-НЕ

22%-отчасти;

14%-нямат мнение; 7%-ДА

2%-не знаят

✓ Какво може да подобри бъдещите инвестиции в неземеделската икономика?

Подобряване на бизнес-средата и

достъпа до услуги за

бизнеса

Социализиране на бизнес общността и между бизнеса, публичния и

обществения секто

Осигуряване на достатъчен брой

квалифициран

персонал

Подобряване на

конкурентноспособнос тта и стимулиране на малкия и среден

бизнес

Възстановяване на традиционни за

региона производств

Друго, моля посочете

40%

24%

33%

62%

33%

✓ Положителни страни на неземеделските икономически дейности:

Принос към цялостното икономическо развитие на общината и

населените мест

Създава възможности за заетост и добри доходи на

населението

Създават се трайни работни

места

Положително въздействие върху околната среда и

устойчивото

развитие

Повишава възможностите за привличане на инвестиции и

местен просперит

Повишава качеството на живот

Създава

алтернативи за местния бизнес и местното

население

Подпомага съхраняването на местната идентичност и специфика на

региона

82%

53%

62%

13%

35%

66%

40%

15%

а

ет

Индивидуални анкетни карти:

✓ В какъв отрасъл работите / осъществявате своята дейност?

✓ Познавате ли земеделски производители и фермери, които развиват неземеделски икономически дейности?

✓ Въпрос: Ако днес Ви се отдаде шанс да стартирате неземеделска икономическа дейност, в коя сфера ще бъде? (+N отговори)

✓ Какви дейности xxxx били печеливши за нов неземеделски бизнес? (+N отговори)

Изграждане и/или реконструкц ия или

ремонт на сгради, и/или

помещения и друга недвижима собственост

Закупуване на

транспортн и средства за неземеделс ки дейности,

пряко свързани с дейността

Закупуване на машини, съоръжения и оборудване, специализира на техника и др.

Закупуване на коне за неземеделс ка дейност

Разработва не на

продукти, разработва не и въвеждане на системи за управление

Разработване и разпространен ие на рекламни и информацион ни материали

друго (моля посоче те)

35%

20%.

25%

10%

✓ Посочете видовете налични / потенциални ресурсите във Вашето населено място, свързани с развитието на неземеделски икономически дейности? (+N отговори)

72%- уникална природа	35% местоположение	48%климат
21% околна среда	16%историческо наследство	33%култура
7%традиционни дейности	19% фолклор	63% туризъм

10% неповторима местна идентичност 4%история

7% занаяти 38% селско стопанство 52% местни продукти 18%биоразнообразие 25% селско наследство

13% природно наследство

2% поминък 41% традиционни производства

Данните от анализа показват влошаващо се състояние на социално-икономическите характеристики на територията на МИГ―Берковица-Годеч―, които са типични като показатели и тенденция за селските райони в България въобще, особено в сравнение с градските райони. Икономиката на селските райони е с ниска степен на разнообразие, преобладават

Селските райони на България са със средноевропейски нива на изграденост на основната и малката инфраструктура, но състоянието на активите е незадоволително, поради липсата на подход за планиране поддържането на тази инфраструктура. Посоченото състояние ограничава поддържане на конкурентни нива на качество на живота и публичните услуги, спрямо тези на градските райони.

Създаден е капацитет и опит за оживяване на местните общности и прилагане на стратегии за местно развитие на териториите в селските райони, чрез ЛИДЕР подхода.

МИГ полага достатъчно усилия , които подпомагат процесите на оживяване на общностите, активиране на предприемачество в разнообразни дейности и форми на заетост, устойчиво използване на ресурсите и потенциала за развитие на територията. Посоченият капацитет и опит следва да бъде подпомаган,развиван и отглеждан в следващите години, за да се развие процеса и постигне напредък в реални и практически дейности и инвестиции за развитието на териториите.

6.1 Възможности пред МИГ Берковица и Годеч за развитие на еко и селски туризъм

Екотуризмът има много определения, но повечето твърдят, че екотуризмът трябва минимално да нарушава природната и културна среда, в която се случва, тоест трябва да бъде устойчив .13

Екотуризмът е още:

❖ Пътуване сред природата, където основната мотивация на туристите е наблюдението и оценяването на природата както и на традиционните култури;

❖ Xxx образователен и тълкувателен характер;

❖ По принцип, но не винаги, се организира за малки групи от специализирани и малки 51

местни фирми. Чуждестранните тур оператори, които имат различна големина, също организират, провеждат и/или промотират екотуристически маршрути най- вече за малки групи;

❖ Намалява негативните въздействия върху природата и социално-културната среда;

❖ Подпомага опазването на природата;

❖ Създава на икономически ползи за местните общества, организации и власти, които са отговорни за опазването на природата;

❖ Създава на работни места и по-голям приход за местните общества;

❖ Повишава на съзнанието на местните жители и на туристите за нуждата да се съхранят природните и културни ценности.

Екотуризмът, в същото време, е ниша на туристическия пазар и се счита за най-бързо растящия сегмент от туристическата индустрия, като интересът към него се увеличава с 25% до 30% на година. Това търсене се увеличава от желанието на туристите за изживявания сред природата в спокойна, девствена околна среда.

Специфичните дадености на селските райони райони благоприятстват развитието на устойчиви форми на туризъм – природен, културен, екологичен и др. Туризмът може да

13 (Xxxxxx, 2008)

интегрира и мобилизира средите на бизнеса и да се развива като сериозна икономическа дейност, която диверсифицира икономиката на районите, като същевременно създава привлекателни работни места за млади хора. В последните години туризмът се налага като просперираща икономическа дейност, която има значителен дял в икономиката на районите и създава заетост. Същевременно той е дейност, която може да бъде основа за развитие на иновации и да допринесе за позитивен имидж на регионите.

На територията на общините Берковица и Годеч има значителен местен потенциал: недвижими културни ценности, природни ресурси и забележителности, подходящи климатични условия, ландшафт, които не се използват ефективно за развитие на туристически дейности, особено като непопулярни и девствени територии, отдалечени от големите планински курортни центрове в страната.

Богатите природни и антропогенни рекреационно-туристически ресурси на район Берковица-Годеч е предпоставка за изпълнене на Стратегия за развитие на туризма, която да вклйючи целенасочени мерки към следните дейности:

⮚ подпомагане бизнеса да създаде достатъчно качествена и като брой леглова база;

⮚ създаване на атракции, които имат уникалността и неповторимата идентичност на местния край;

⮚ подобряване на пътната инфраструктура и комуникации;

⮚ създаване от местния бизнес на достатъчно заведения за хранене и услуги; 52

⮚ обучение на професионални кадри в туризма;

⮚ създаване на нови маршрути и обвързването им между двете територии - на Годеч и на Берковица с общи послания;

⮚ стартиране на ефективен мениджмънт и маркетинг на територията, вкл. и засилено присъствие в медийното и информационното пространство;

⮚ мотивиране на местните хора да припознаят туризма като средство за местно развитие и собствено благополучие;

⮚ акцентиране на гостоприемството, биологичните храни и екологичните продукти, произвеждани от местното население, развитие на занаяти и изработка на местни марки и продукти, промотиране на екологично чистите ресурси на региона.

Изброеното до тук е налично като потенциал за бъдещо туристическо развитие, който следва да се оползотвори ефективно.

Ориентацията следва да бъде към нетрадиционни и специфични за района на МИГ форми на туризъм, базирани на местните културни и природни ценности. Вниманието трябва да бъде насочено към предотвратяване на рисковете от деградация на ресурсите и загубване на идентичността.

Дейностите, които ще подпомогнат развитието на екотуризма, са свързани с консервация, реставрация и интегриране на:

• недвижими културни ценности, включително с религиозен характер, в съвременната среда;

• изграждане на съпътстваща техническа инфраструктура;

• въвеждане на съвременни форми за представяне на недвижимите културни ценности;

• обновяване на музеите, чрез създаване на специфични туристически продукти;

• предоставяне на права за управление на недвижими културни ценности от общините;

• развитие на инфраструктура за туризъм и туристически атракции в регионите, подходящи за селски, спа/балнео, приключенски, спортен и др. видове туризъм.

Опазване, валоризация, цифровизация, представяне на недвижими, движими и нематериални културни ценности.

Дейностите по тази цел ще допринасят за подготовка на културното наследство от всякакъв характер за включване в регионални туристически продукти и популяризиране в световен план.

Цифровизацията на културното наследство ще допринася за привличане на туристи и

учени в страната, с което индиректно ще се стимулира местната икономика.

Разработване, регионален маркетинг и реклама на регионални туристически продукти, основани на местния потенциал.

Дейностите са насочени към формиране на регионални туристически продукти, провеждане на пазарни проучвания, подпомагащи създаването на регионален туристически продукт, разработване на бранд стратегии за регионите на страната, отразяващи тяхната културна специфика, обичаи и традиции и културни събития, които имат периодичен характер - фестивали, музикални дни, театрални дни, дни на поезията и др.

Интегрирането в регионален туристически продукт на известни недвижими културни ценности, природни забележителности, на местни обичаи, представени като туристическа атракция и културни събития ще засили интереса на туристите към българските региони и ще създава позитивен имидж и популярност.

От съществено значение за постигането на поставената цел е и рекламирането на създадените нови туристически продукти. Изпълнението на тази цел следва да се насочи към успешно и оригинално представяне на специфичните районни качества и на уникалността на културните и природните ценности.

Подпомагане на културните и творчески индустрии

Културните и творческите индустрии са пряко свързани с туристическото развитие, но не само с него, а и с цялостното културно развитие на местните и регионалните общности, с възраждането и стимулирането на традиционните културни индустрии и прояви в сферата на изкуствата, художествените занаяти и въобще в сферата на културата. Изпълнението на тази цел е от особено важно значение за повишаване на местния и регионален потенциал, културното равнище и качеството на живота.

Примерни дейности в тази посока включват подкрепа на визуалните изкуства и популяризиране на съвременни иновативни форми на художествено изразяване, мобилност на визуални, сценични и аудиовизуални произведения и на техните автори и изпълнители, подкрепа на българското участие в международно значими културни събития и инициативи, подкрепа за организиране на фестивали в регионите, представящи тяхната културна идентичност и популяризиращи дестинацията на Берковица и Годеч като културна европейска туристическа дестинация.

Биоразнообразие

Биоразнообразието е не само природно богатство, но и потенциал за бъдещото развитие. Опазването на редки видове на фауната и флората се обвързва с развитието на формите на устойчив, природен туризъм. Защитените видове ще се популяризират като символи на района, които да засилват интереса към него. Създаването на

подходящи условия за наблюдение на редки и застрашени видове и привличането на 54

лимитиран брой туристи, вкл. с научни цели ще създаде поминък за местното население на зоните и ще изгради позитивно отношение към опазването и доброто управление на защитената зона.

Преработка на селскостопанска продукция

Предпоставки за старт на дейности, свързани с преработка на селскостопанска продукция:

⮚ На територията на МИГ трябва да бъде осигурена техническа помощ на земеделските стопани за изграждане на преработващи съоръжения и пускането им в експлоатация – помощ със строителни планове, управление на водоснабдяването, третиране на отпадъци, пречистване на вода и т.н.;

⮚ Също така трябва да се насърчи процеса на преработване на място в земеделското стопанство за преработване на място на сирене, кисело мляко, месни продукти, яйца, плодове и зеленчуци и т.н.

⮚ Увеличаване на познанията на земеделските стопани чрез организиране посещения за обучение по преработка в земеделското стопанство и преки продажби в земеделски стопанства в страни от Европейския съюз и прилагане на добри европейски практики;

⮚ Технологично подпомагане в процеса на преработка.

През новия програмен период, МИГ може да предвиди мерки за стимулиране на преработката на селскостопанска продукция за своите бенефициенти и да подпомогне процеса, който ще доведе до добавена стойност на продукта. Примерни такива са следните:

• Обвързаност между опазване на биоразнообразието и добрите практики за производство на храни с добавена стойност

• Обучение на фермери и местна администрация за прилагането на добрите практики, както и възможностите през 2014-2020 г.

• Маркетинг на храни с добавена стойност от територии с ВПС (включително Био, традиционни продукти и т.н.)

• Разработване на план за маркетинг и промоция на традиционни продукти на базата на съществуващите продукти и очакванията на потребителите;

• Подпомагане разработването (производството) на етикети, опаковки и т.н.

• Подкрепа за създаването на пазари на храни от земеделски производители,;

7. Потенциал за развитие на неземеделски дейности на територията на МИГ Берковица и Годеч

◼ Резултати от направена анкета на територията на МИГ:

✓ Вие лично, смятате ли за предизвикателство и бихте ли стартирали нова неземеделска дейност?

✓ Бихте ли ползвали мерките за неземеделски дейности на МИГ в помощ на Вашите идеи?

✓ Какво би Ви стимулирало и мотивирало в сферата на неземеделските икономически дейности?

✓ Каква инвестиция е необходима за стартиране и развитие на печеливша неземеделска дейност?

Каква инвестиция е необходима за

стартиране и развитие на печеливша неземеделска дейност?

над 100 000 евро

12%

100 000 евро

23%

50 000 евро

42%

До 30 000 евро

23%

Брой респонденти

✓ Смятате ли, че Вашето населено място има икономически потенциал за неземеделски дейности?

Смятате ли, че Вашето населено място има

икономически потенциал за неземеделски

дейности?

Брой респонденти

60%

12%

16%

38%

ДА

НЕ

Не съм

запознат

Нямам

мнение

Нямам

мнение

16%.

Нямам

информация

38%

НЕ

42%

ДА

4%.

Насърчава ли се достатъчно развитието на

интегриран туризъм във Вашето населено място?

✓ Достатъчни ли са възможностите за заетост и повишаване на доходите на територията?

✓ Ако днес Ви се отдаде шанс да стартирате неземеделска икономическа дейност, в коя сфера ще бъде?

Развитие на
интегриран селски и
рекреативен
туризъм -
създаване на	Туристически услуги,
семейни хотели	свързани с опазване и
(къщи за гости) ново	експониране на места с		Преработка и
строителство,	историческо, културно,	Разнообразяване	обработка на
реконструкция на	природно и религиозно	и развитие на	специфични	Развитие	Производство
съществуващ	значение, изкуства,	предлаганите	за	на	на енергия от
сграден фонд в	традиционни	услуги на	територията	местните	ВЕИ и
селата	производства и занаяти	територията	продукти	занаяти	биомаса
90%	44%	24%	37%	10%	5%

90%-уникална природа	78%- местоположение	58%- климат
70%-околна среда	10%-историческо наследство	10%-култура
17%-традиционни дейности	3%-фолклор	32%туризъм

7%- неповторима местна идентичност 10%-история

1%-занаяти 3%- селско стопанство 14%- местни продукти

27%-биоразнообразие 5%-селско наследство 46% природно наследство 0% -поминък 24%- традиционни производства 0 Друго..............................

✓ Какви дейности xxxx били печеливши за нов неземеделски бизнес? (+N отговори)

56%-изграждане и/или реконструкция или ремонт на сгради, и/или помещения и друга недвижима собственост;

34%-закупуване на транспортни средства за неземеделски дейности, пряко свързани с дейността;

47%- закупуване на машини, съоръжения и оборудване, специализирана техника и др; 4%- закупуване на коне за неземеделска дейност;

27%-разработване на продукти, разработване и въвеждане на системи за управление; 20%- разработване и разпространение на рекламни и информационни материали

Търговия и услуги

Търговията и услугите е секторът, който обединява вижданията на анкетираните за потенциал за развитие на неземеделски дейности на територията на МИГ. Ролята на търговията може да се изведе от нейната същност и мястото й в маркетинговия канал на дистрибуция. Именно търговията осигурява продуктите, които се търсят от потребителите на подходящо място, в подходящо време, в подходящо количество и цена, т.е. осигурява удобство за клиентите. Търговията въздейства върху производството и останалите участници в маркетинговия канал (предлагането) чрез осигуряване на информация за потребителското търсене. Съществена е ролята й за разрешаване на противоречията между производителите и потребителите.

През последните години се появява нов феномен в пазарните отношения, а именно нарастващата мощ на търговците. Нараства въздействието на търговците върху доставчиците не само от гледна точка на размер, време и цена на доставките, но и от гледна точка на изисквания към опаковките, разфасофките, маркировката и др.

Търговската мрежа и услугите са сравнително добре развити на територията на градските центрове Берковица, Годеч, както и в по-големите села на територията на МИГ, и по-конкретно селата с над 500 жители.

За останалите села следва да се предвидят мобилни услуги, свързани с покриване на неотложни социални, здравни и потребителски нужди, особено спешна е нуждата в отдалечените населени места с изцяло възрастно население, както и местата с ограничен достъп поради лоша пътна и комуникационна инфраструктура. 59

По време на проучването в разговори с местното население стана ясно, че такъв бизнес- предимно на хранителни стоки и услуги, е непечеливш в малките населени места и това е причината да са закрити магазини. Най –добро покритие с магазини за стоки от първа необходимост в извънградската територия на МИГ имат районните потребителни кооперации.

Сервиз за селскостопанска техника

Във връзка с активно развитие на селското стопанство и с наличието на множество финансирани проекти на земеделци и млади фермери за закупуване на земеделска техника, на територията на МИГ е препоръчително да се открият сервизи за специализирана селскостопанска техника.

Рискът тук е свързан с фактът, че всички машини, закупени по ПРСР и ЛИДЕР се експлоатират при гаранционни условия и такива сервизи могат да бъдат не особено печеливши в началото на своята дейност.

8. Приложимост на добри европейски практики в България

Изграждане на слънчева централа - област Благоевград

С пари по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности‖ фирма изгради слънчева централа с мощност от 169 kW в област Благоевград.

Къщи за гости – област Благоевград

Къщи за гости в общ. Гърмен са изградени със средства по Мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от ПРСР.

Обновяване на туристическа пътека – област Монтана

Със средства по Мярка 313 „Насърчаване на туристическите дейности‖ община Белоградчик е обновила туристическа пътека и е изградила площадки с изглед към Белоградчишките скали.

Покупка и инсталиране на нови машини и съоръжения – област Разград

Със средства по Мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти‖ разградска фирма подобри производствения си процес с нови машини, специализирани транспортни средства и оборудване за лабораторен анализ.

9. Маркетингова стратегия на общините

Маркетингът на територията на МИГ трябва да включва маркетингова стратегия на Общините Берковица и Годеч и да представлява съставна част от по-общата регионална и общинска икономическа политика. На тази основа териториалният маркетинг се явява планомерно развитие, ориентирано към разработка на маркетингов комплекс за развитие на територията в дадена насока - в случая за туризма и производните на селското стопанство екологични продукти и услуги.

Предложение за структура на бъдеща маркетингова стратегия на теритоирята на общините Берковица и Годеч:

1. Маркетинг на имиджа на територията (общината) – обхваща мероприятията по целенасочената дейност относно създаването и поддържането на позитивен имидж на общината;

2. Маркетинг на забележителностите на територията (общината) – допълнение

към маркетинга на имиджа. Обхваща както естествените (природните) 62 забележителности, така и историческото наследство, известни личности и обекти за културен отдих и спорт;

3. Маркетинг на инфраструктурата – стабилизиращ елемент на маркетинга на територията в дългосрочен план;

4. Маркетинг на персонала – обхваща мероприятията за работа с хората – жители на територията, обединенията и съюзите на гражданите, работата с обществеността.

5. Реклама.

Определянето на визия е началото за разработване на обща маркетингова стратегия, тя може да бъде компилация от визията на двете общини Берковица и Годеч, структурирани в предишни програмни и стратегически документи, както и да се съгласува с местната общност. За визия може да се ползват и определенията в Стратегията за местно развити на МИГ.

Примерна цел за маркетингова стратегия:

“До 2020 год. Общините Берковица и Годеч да се превърнат в място, което предлага отлични условия за работа, добри връзки и активна дистрибуция на местни продукти в контекста на селския и екологичен туризъм с принос към качеството на живот на местното население и издигане на общия регионален имидж.”

Приоритети:

✓ Съхраняване (повишаване) конкурентноспособността на разположените на територията на община предприятия (и особено експортно-ориентираните);

✓ Създаване на територията на общините на предприятия от нов тип, в частност – с участието на чужд капитал;

✓ Формиране на благоприятен имидж на общините.

Препоръка:

Въвеждане на екотуристическата марка „най-добър за природата”

• Улеснява туристите да открият маршрути, които предлагат фантастични изживявания сред природата и културата на дестинацията;

• Гарантира високо качество на услугите;

• Допринася за опазването на природата и защитава културните ценности;

• Улеснява одобрените тур оператори да откриват и достигат до повече туристи;

• Допринася за растежа и качеството на екотуризма;

• Превръща се във фактор, който вдъхва вяра на туриста и дава директни отговори на важни въпроси за маршрута;

• Улеснява информирането относно теми, свързани с околната среда от страна на тур 63

операторите към други туристически заинтересовани страни, особено бизнес партньори от други държави, собственици на земя, власти и активни хора, които обичат да са навън;

• Увеличава мотивацията за работа сред персонала;

• Превръща се в средство за маркетинг и изграждане на имидж за одобрените тур оператори;

• Задължително условие е за създаването на общи маркетингови канали за екотуризъм;

• Стимулира разработването на иновативни, нови и уникални туристически продукти;

• Ще повиши търсенето на висококвалифицирани екскурзоводи;

• Погледнато в по-голям мащаб – ще осигури свързването или работата в тясно сътрудничество с други признати системи за класификация (WWF Arctic-LINKS, the Green Key, NEAP).

Маркетинговата стратегия е утвърден инструмент на икономическото развитие, спомагащ постигането на устойчиво развитие и създаващ предпоставки за поставяне на дългосрочни цели и перспективи.

Чрез разработването на маркетинговата стратегия също ще бъде представен потенциала на Община Берковица и на Община Годеч като екологично чисти места за живеене и за

развитието на различни видове туризъм, включително като подходяща дестинация за насърчаване на частни и публични инвестиции в тази сфера.

Туризмът, в частност селският и екологичният туризъм, се определят като един от най- бързо развиващите се икономически отрасли на световно ниво. Туризмът е важен отрасъл и за националната икономика на страната ни.

Трябва да се отбележи, че в следствие на икономическата криза, в отрасъла няма възможност за по-мащабна дейност, но сравнен с други отрасли той е много по-гъвкав и с потенциал да реализира печалби и в състояние на криза.

Възможното му ускорено развитие има потенциала да съживи свързаните с него отрасли и по този начин да се създаде предпоставки за по-добро развитие на местната икономика.

Изборът на целеви пазар е една много важна, стратегическа дейност, с която се определят възможните начини, чрез които да се насочи вниманието на туристите към предлаганата услуга или продукт. В тази насока маркетинговите стратегии осъществява следните дейности:

- Създаване на продукт или услуга отговарящ на специфичните пазарни нужди.

- Достъпност и подходящи условия за ползване на определен продукт или услуга.

- Разработване на адекватни продукти за реклама и разпространение на информация. Стратегията следва да дефинира конкретни маркетинг-дейности и мерки за насърчаване 64

на развитието на видовете единни туристически продукта, позиционирането им на

различните пазари и посочване на каналите и средствата за комуникации и реклама, чрез което да бъдат поставени основите на единна рекламна политика. В рамките на маркетинговата стратегия трябва да са разгледани и възможностите за сътрудничество между двете общини Берковица и Годеч, за бъде изграден „мост‖ на сътрудничество с продължаване на добрите връзки и традиционните съвместни събития между тях. Част от стратегията трябва да е създадена въз основа на обща база данни за туристическите обекти и мероприятия на територията на двете общини.

Заинтересовани страни за разработване и прилагане на маркетингова стратегия за обща територия „Берковица-Годеч“

Заинтересованите страни в процеса на утвърждаване на територията на МИГ като туристическа дестинация с потенциал за развитие на селски и еко туризъм са следните целеви групи:

◼ Местната власт, в лицето на Общинските съвет и Общинска администрация на Берковица и Годеч;

◼ Представители на бизнеса- предприемачи в сферата на туризма в общините Берковица и Годеч;

◼ Туристи с интерес към селски и еко- туризъм;

Подготовката на маркетинговта стратегия трябва да бъде базирана на анкетни проучвания, анализи и работни срещи за обсъждане на възможности за обмен на добри практики в сферата на туризма.

10. Инструменти за популяризиране, които ще бъдат използвани

Интернет, социални мрежи, динамични интернет-платформи

Като рекламна среда, интернет предоставя изключително големи възможности за комуникация с потребителските аудитории. Могат да бъдат използвани различни рекламни формати, за да се предаде определено рекламно послание към потребителите. Възможностите за създаване на новаторски, оригинални и хващащи окото реклами са практически неизчерпаеми. Все повече големи и малки компании, които до скоро са рекламирали в традиционните медии прехвърлят голяма част от рекламния си бюджет към on-line рекламама. Интернет, почти непознат преди малко повече от десет години, днес се превърна в съществен елемент при изграждането на рекламните стратегии на организациите.

Предимства на on-line рекламата

Интернет рекламата съчетава в себе си лесно управление, резултатност, изключително 65

добри възможности за таргетиране на рекламните съобщения, бързо увеличаваща се аудитория и възможността за точно измерване на резултатите, което при рекламата в традиционните медии е доста субективно.

Интернет рекламата комбинира предимствата на телевизионната и печатната реклама и дори предоставя възможността за изключително високо качество на графичното изображение.

За разлика от телевизионната, радио и печатна реклама, on-line рекламите предоставят на потребителите много по-големи възможности за запознаване с продукта или услугата, която предлагате. Рекламният банер може да представя само рекламното съобщение, но всеки заинтересован потребител може без никакви усилия да кликне върху него и да бъде прехвърлен директно към уеб сайт, където подробно да се запознае с предлаганите продукти и услуги, с техните цени и дори да направи поръчка, ако уеб сайта предлага тази възможност.

Телевизионна реклама

Ефирни телевизии - предимства:

Възможност за разнообразни творчески решения; събира в едно картина, звук и движение, както и специални ефекти и цветове, за да демонстрира продукта. Достига до масовата аудитория само с едно представяне.

Рекламните съобщения могат да се чуят дори ако телевизорът е извън полезрението ви в даден момент.

Телевизията представя продукта с картина, което, според редица рекламодатели, е много съществено.

Рекламните агенции често препоръчват телевизията като идеално средство за изява на творческия талант (максимален потенциал за надбавки за производствени разходи).

Телевизията представя продукта в много привлекателна светлина. Атрактивните телевизионни реклами могат успешно да подобрят имиджа на вашия бизнес.

Кабелни телевизии - предимства:

Сравнително ниските цени позволяват честото повторение на една и съща реклама. Адресирана е към зрители с определени програмни интереси.

По-голяма творческа свобода, отколкото при ефирната телевизия - рекламите са по- дълги, съдържанието е по-смело.

Все повече домакинства (около 60% от българските семейства) се включват към кабелни телевизионни мрежи.

Печатна реклама

Реклама в преса (вестници) - предимства:

Традиционно средство, ползващо се с доверие и всеобщо одобрение. 66

Една от масмедиите, които достигат до широка аудитория (предимно над 35 годишна възраст) само с едно издание.

Подходящи за подробни съобщения, включващи информация за местонахождение, работно време, цени, ползване на кредити и др.

Рекламите могат да са големи по размер, например цяла страница. Каретата са веществени – могат да се изрежат и запазят.

Клиентът може да рекламира в специализирани рубрики (спорт, автомобили, туризъм), адресирани до определени потребителски групи.

Налице е визуален ефект – продуктът може да се види, както и да има цветно оформление.

Цените за малките обяви във вестниците са ниски.

Търговците могат сами да измислят и оформят своята реклама. Може да се отпечатват талони и приложения.

Ежедневниците са на разположение на рекламодателите всеки ден от седмицата.

Реклама в преса (списания) - предимства:

Адресирани са към групи с определен демографски облик и интереси.

Могат да бъдат естетически привлекателни с големи надписи, ярки цветове, добро рекламно съдържание. Рекламата може да описва продукта.

Рекламите могат да са доста дълги.

Рекламите имат дълъг живот. Списанията се пазят дълго по къщи и офиси.

Печатни издания за допълнителна визуализация:

В този сектор влизат всички идейни възможности на хартиен носител: плакати, афиши, дипляни, брошури, листовки, флаери, стикери, картички, вестници, бюлетини и други, чрез които и в момента МИГ популяризира своята дейност.

Проблемът при този вид реклама е, че тези средства за популяризация трябва да стигнат до определените целеви групи и потребители по ангажиращ начин.

Радио реклама - предимства:

Радиото е медия за реклама, която е достъпна до почти всички хора по всяко време. То е уникално по своята същност, заради възможността чрез него да се общува със

слушателите-почти всеки слуша радио през седмицата. От друга страна приемниците са 67

евтини, портативни и разнообразни. Това означава, че хората могат да прекарат приятни минути с любимата си станция навсякъде-далеч от дома, на работното място, в колата или вкъщи. Така че, рекламодателите са в състояние да са съвсем близо до потенциалните си клиенти.

Радиото достига до активните потребители

Радиото е навсякъде. То ни събужда сутрин, с нас е на работното място и в колите ни, слушаме го в офиса, дома и магазина.В действителност, сравнено с другите медии по време, то „контактува‖ с реалните рекламодатели най-много.

Почти всеки слуша радио всяка седмица. То пресича всички възрастови групи без значение на пол, раса, начин на живот и доход.

Повторението е ключа към научаването, а рекламата е форма за научаване. Радиото предлага най-доброто съотношение цена-качество на услугата. Радиото е по-евтино от телевизията и печатната реклама.

Лесният достъп до радиото означава последователност на рекламната кампания. Радиото може да развива и други медии

Външна реклама (билбордове) - предимства:

Размери: Големите цветни визии с привлекателни образи и кратки надписи се забелязват много лесно. Могат да са осветени и дори анимирани.

Местонахождение: Рекламните табла се поставят на оживени улици или на покривите на високи сгради. Могат да са стратегически разположени в близост до магазин, търговски център, голям супермаркет и т.н.

Ефективно прокарват прости идеи.

Изложени са 365 дни в годината, около 18 часа на ден ако са допълнително осветени

11. Препоръки за развитието на неземеделските дейности

✓ Подкрепа на традиционни икономически дейности в районите и общините.

✓ Съхраняването на регионалната идентичност е свързано с подкрепа за развитието на традиционните икономически дейности .

✓ Съхраняването на специфични екотехнологии на производство и на специфични продукти са част от местната идентичност и ще бъдат обект на подкрепа. 68

✓ Производството на специфични местни и хранителни продукти и напитки ще бъде подкрепяно и популяризирано, като част от регионалния дух и идентичност, с цел разнообразяване наместния туристически продукт и утвърждаване на неговата уникалност.

✓ Повишаване на конкурентоспособността на районите чрез развитие на нови бизнес модели за МСП, въвеждане на нови технологии и иновации в МСП в малките населени места за целенасочена подкрепа.

✓ Внедряването на нови технологии и прилагането на иновации е най-сигурният път за повишаване на конкурентоспособността на районите.

✓ През новия програмен период публичните интервенции ще бъдат с доказана устойчивост и способност за привличане на желани инвестиции, водещи до създаване на привлекателни работни места, задържане на човешкия капитал и генериране на регионален растеж.

✓ Предоставянето на подкрепа за преструктуриране и развитие на нови бизнес модели, повишаващи на конкурентоспособността на малките и средни предприятия ще допринася за постигане на икономически растеж на регионалната икономика и откриване на нови работни места. Обект на подкрепа може бъде и откриването на нови фирми, на основата на нови идеи и иновации.

✓ Малкият и среден бизнес и създаването на нови микропредприятия, които да възстановяват традиционни производства са ключово звено в икономиката на всеки от селските райони, защото те трябва да произвеждат значителна част от брутния вътрешен продукт в регионите, но и да създават заетост, която в условията на финансова криза осигурява социална и финансова стабилност на населението. Микропредприятията на територията на МИГ трябва да се пренасочат към конкурентоспособни производства и подходящо преструктуриране за овладяване на свободни пазарни ниши в по-широк план.

✓ Повишаването на местната конкурентоспособност е свързано с подкрепа на бизнеса за технологично обновяване на производствената сфера и развитие на „зелени‖ икономически дейности в сектора на МСП.

✓ Въвеждането на енергоспестяващи технологии и ВЕИ ще бъдат ключови аспекти на конкурентоспособността и обект на подпомагане, както и насърчаването на бизнес кооперирането и свързването в клъстери.

✓ Предприятията в изоставащите в развитието си райони е необходимо да бъдат подкрепяни за модернизиране, повишаване на капацитета на заетите, чрез придобиване на нови професионални умения и разработване на маркетингови стратегии, с цел запазване на работните места и създаване на нови. По този начин ще се противодейства на процеса на миграция и обезлюдяване на населените места в регионите.

✓ Стимулиране активизирането на бизнеса в изоставащи райони и постигане на 69

дългосрочна устойчивост чрез насърчаването на индивидуалното и колективното предприемачество.

✓ Други дейности, които следва да са обект на подкрепа, са стартиране на собствена стопанска дейност и развитие на съответни подкрепящи публични услуги, като се осигури необходимата бизнес инфраструктура.

12. Заключения

През последните години обществените наглади за същността на селските райони минават през сериозни трансформации. Вече се гледа на тези територии като привлекателни и търсени за живеене, което от своя страна налага мобилизирането на редица местни ресурси, така че да се благоприятства постигането на устойчив растеж чрез създаване на нови работни места, бизнес и туризъм и с постоянна грижа за природното и културно наследство.

През следващите 2 години МИГ ще подпомага изпълнението на проектите в частния сектор за развитие на неземеделски дейности, които са свързани предимно с развитие на туризма, къщи за гости, туристическа и атракционна инфраструктура, която трябва да доведе до:

o разнообразяване към неземеделски дейности в сектор земеделие;

o създаване на възможности за заетост и на повишаване доходите на населението;

o развитие на интегриран туризъм.

Приоритети на новата Програма за развитие на селските райони, свързани с бизнеса

Възможности:

-Подобряване на местните услуги;

-Укрепване на Подхода ЛИДЕР и обхващането на нови територии;

-Балансирано и устойчиво използване на ресурсите;

-Развитие на икономиката в селските райони чрез диверсификация към неземеделски сектори;

-Подобряване на мрежата за широколентов интернет;

-Провеждане на специална подкрепа за стимулиране конкурентоспособността на малките и средни стопанства;

-Насърчаване на интеграцията между хранителната индустрия и селското стопанство;

-Нови технологии за енергийна ефективност и производство от възобновяеми енергийни източници.

Негативни тенденции в развитието на селските райони, които следва да се отчитат при планирането на мерки за тяхното съживяване, вкл. такива, адаптирани към особеностите на МИГ Берковица и Годеч:

Селските райони са единственият тип район, където делът на населението < 15 години устойчиво спада през целия период 2007-2012 г. (от 13,8% на 13,3%).

Селските общини се характеризират и с по-нисък процент на трудоспособното население (65%) в сравнение с градските райони (71%), което се дължи главно на застаряването на селското население. В допълнение на това и икономическата активност е ниска. Според данни на НСИ към 01.02.2011 г., в селските райони икономически активни са 1 133 404 души.

Към февруари 2011 г. 60% от населението в трудоспособна възраст в селските райони е заето или търси активно работа в сравнение с 70% в градските. По-ниското ниво на икономическа активност се обяснява със слабите възможности за работа в селските райони. Общият брой на заетите в селските райони е 904 378 души и те съставляват 48% от населението в трудоспособна възраст, при 61% за градските.

Регистрираното ниво на безработица в селските общини все още остава сравнително високо - 20,2%, при средно 12,1% в градските. През 2011 г. в 28 общини от селските райони нивото на безработица надхвърля 30%.

Приоритети пред МИГ, свързани с осигуряване на ефективни условия за развитие и проспериране на бизнеса:

Приоритетните дейности са ориентирани към подобряване на качеството и средата на живот в регионите чрез осигуряване на достъп до образователни, здравни, социални и културни услуги, модернизиране и изграждане на образователна, културна и спортна инфраструктура, създаване на условия за насърчаване на трудовата географска мобилност на хората, като се запазва тяхното местоживеене. Следва да се акцентира и върху развитието на капацитета на местните власти за стратегическо планиране и подобряване на управлението на регионалното развитие като ключов фактор, допринасящ за постигането на растеж в районите, областите и общините, вкл. и за по- добро усвояване на средствата от фондовете на ЕС.

Анализът на международните тенденции за развитие на регионите, както и специфичните черти на сектора на културата и изкуствата в България, разкриват неизползвани възможности за развитие, чрез инвестиции в областта на културната инфраструктура и културните продукти.

Съхраняването и обогатяването на местните културни традиции и културните прояви в съвременния живот е добър подход за поддържането на местната идентичност.

Подкрепа на трудовата географска мобилност в районите - създаването на по-добър стандарт на живот в населените места чрез предлагане на алтернативи за прекарване на свободното време и осигуряване на възможности за трудова мобилност на хората е важно условие за постигане на балансирано и устойчиво регионално развитие и намаляване на миграционния поток към големите градове и столицата на страната.

Стимулиране ролята на малките населени места в селските райони за 72 предоставяне на услуги и създаване на работни места. Населението от селата в селския район ще намира в тези места работни места и услуги от периодичен характер в

сферата на здравеопазването, образованието, културата, а също и в търговското и битовото обслужване.

Развитие на връзките „град-район” и подобряване на достъпа до културни ценности, логистичните центрове, местата за рекреация и туризъм, производствените и бизнес зоните в районите. Връзките на града-център с околните територии, които са под прякото му въздействие, често надхвърлят границите на града и общината и се простират и по-далече в рамките на зоната на далечно влияние. Всъщност зоната на влияние е зона на взаимна обвързаност. От една страна благотворното влияние на града

– център върху по-малките градове и селски населени места в района се проявява по отношение на предоставянето на периодични и епизодични услуги в сферите на образованието, здравеопазването, културата и др. услуги. А от друга страна взаимната обвързаност се проявява за големия град с предоставяне на места за производствени и логистични зони, места за рекреация и туризъм, за посещение нанедвижими културни ценности, събития и др. Тази взаимна обвързаност изисква подобряване на транспортната достъпност от малките градове и села в периферията към главните транспортни оси и чрез тях към града-център. Подобряването на достъпността е най- наложителна в граничните и планинските райони.

Прилагане на интегриран подход в подобряване качеството на живот в селските райони - интегрираният подход за балансирано и устойчиво регионално развитие изисква в обхвата на бъдещата СМР да бъдат включени мерки и дейности за подобряване на качеството на живот в селските райони и насърчаване на диверсификацията на тяхната икономика. Необходимо е да бъдат създадени условия за стимулиране на предприемачеството и подобряването на конкурентноспособността на местната икономика с цел преодоляване на нейната зависимост от аграрния сектор.

Включване на по-широк кръг от участници в процеса на регионално и местно развитие чрез по-пълноценно използване на възможностите, които предлага публично- частното партньорство при изпълнението на стратегиите за местно развитие.

Насърчаване изграждането на местната инфраструктура, обновяването на селата, предлагането на местни основни услуги и опазване на културното и природно наследство. Изграждане на местната инфраструктура за достъп и инженерните мрежи, предлагащи основни публични услуги, обновяването и благоустрояването на селата, както и опазването и валоризирането на културното и природното наследство и ландшафта в селските райони. Това са важни условия за тяхното устойчиво развитие. Чрез насърчаването на тези дейности ще се подпомогне социалното приобщаване и ще се противодейства на тенденциите за социален и икономически спад и обезлюдяване на тези райони, като същевременно ще се подобри качеството на живот в селските райони.

Насърчаване публично-частното партньорство за реализация на стратегии за местно развитие - местните стратегии за развитие обединяват усилията на

заинтересованите страни в селските райони за ефективно използване на местния 73

потенциал за развитие. Те служат като основа за идентифициране на проекти, които могат да се реализират по схемата на публично- частното партньорство. Приоритетните дейности са насочени към подпомагането и улесняването на изпълнението на интегрирани стратегии за местно развитие, подготвени от местни инициативни групи.

Document Metadata

Table of Contents

Contract

Document Metadata