по проект „Сцени за млади арт таланти“, Договор BGCULTURE-3.001- 0004-С01 /20.04.2023 г.
__
КОНЦЕПЦИЯ ЗА УСТОЙЧИВО ОТКРИВАНЕ,
РАЗВИТИЕ И „ПРОМОТИРАНЕ“ НА МЛАДИ ТАЛАНТИ ОТ РАЗЛИЧНИ МАЛЦИНСТВЕНИ И ЕТНИЧЕСКИ ГРУПИ
по проект „Сцени за млади арт таланти“, Договор BGCULTURE-3.001- 0004-С01 /20.04.2023 г.
__
Съкращения
ДОС | Държавен образователен стандарт |
ЗЗД | Закон на закрила на детето |
ЗЗРК | Закон за закрила и развитие на културата |
ЗПОО | Закон за професионалното образование и обучение |
ЗПУО | Закон за предучилищното и училищното образование |
ИТИ | Интегрирани териториални инвестиции |
МИИ | Министерство на икономиката и индустрията |
МИР | Министерство на иновациите и растежа |
МК | Министерство на културата |
ММС | Министерство на младежта и спорта |
МОН | Министерство на образованието и науката |
МРРБ | Министерство на регионалното развитие и благоустройството |
МС | Министерски съвет |
МСП | Малки и средни предприятия |
МТСП | Министерство на труда и социалната политика |
НП | Национална програма |
НПО | Неправителствена организация |
НСИ | Национален статистически институт |
СОП | Специални образователни потребности |
СЦ | Специфични цели |
ЦИПО | Център за информация и професионално ориентиране |
XXXX | Xxxxxx за подкрепа на личностното развитие |
STE(А)M образование | Образование, което включва наука, технологии, инженерство, (изкуства) и математика |
__
СЪДЪРЖАНИЕ
1. Въведение / 4
2. Xxxxxxx „Да откриеш таланта“ – публични политики в България / 7
2.1. Актуална нормативна рамка за работа с млади таланти / 7
2.2. В търсене на баланс между насърчаването на количество и качество при откриването, подкрепата и развитието на млади таланти / 12
3. Културното предприемачество тук и сега / 19
3.1. Същност на културното предприемачество / 19
3.2. Специфики на културното предприемачество в България / 22
4. Мрежа за откриване, подкрепа и развитие на млади таланти /
29
4.1. Стратегически насоки и специфики при представянето на културата на етнически и културни малцинства / 29
4.2. Методически насоки за осъществяване на ефективна подкрепа за висококачествено професионално сътрудничество между творци и талантливи деца и младежи от малцинствени групи / 32
__
ВЪВЕДЕНИЕ
Настоящата Концепция за устойчиво откриване, развитие и „промотиране“ на млади арт таланти от различни малцинствени и етнически групи е неизменна част от Дейност 3 по проект „Сцени за млади арт таланти“, осъществяван с финансовата подкрепа на Програма РА14 „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“, финансирана от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 г.
Проектът е насочен към стимулиране на социалното сближаване в две области в България (Кърджали и Софийска) и подобряване на взаимното разбиране между мнозинството и културите на малцинствата – с фокус върху ромите.
Дейностите по проекта са разработени с цел увеличаване достъпа до културата на етнически и културни малцинства (с фокус върху роми) и засилване на тяхната ангажираност – по-конкретно чрез интегриран комплекс от иновативни културни и образователни събития, изложби, дигитално документиране на културната история с фокус върху ромската култура, в т. ч. и чрез реализацията на пътуващо турне.
В рамките на проектните дейности се предвижда популяризирането на културни инициативи на етнически и културни малцинства (с фокус върху роми), чрез:
– прилагане на разработената по проекта Концепция за устойчиво откриване, развитие и „промотиране“ на млади арт таланти от различни малцинствени и етнически групи;
– провеждането на 4 Арт работилници за общо 40 представители на целевите групи в 2-те области с продължителност от 6 месеца всяка и привличането на нови публики.
Фондация „Младежки център Кръг – Арт движение Кръг“, съвместно с Фондация
„САВОРЕ“ и културната асоциация KUTIN KONSERT FORENING от Кралство Норвегия, в рамките на проекта си поставя като основна задача да ангажира мнозинството и малцинствените групи (с фокус върху роми) в интердисциплинарни културни проекти, чрез провеждане на 2 едноседмични сесии на летен Пленер на изкуствата в Европейската културна младежка къща на Фондацията в с. Дъждовница. Заключителното културно събитие по проекта – Фестивал на изкуствата – е насочено към подобряване качеството на живота и благоденствието на ромското население в България като форма за развитие и публично представяне на техния
__
потенциал в сферата на културата, изкуствата и предприемачеството, и превръщане на талантите им в мост към нови публики.
Един от главните залози и приносни моменти на проекта се състои във формирането на специфични знания и умения по културно предприемачество на представителите на целевите групи (с фокус върху роми), чрез провеждането на обучения по културно предприемачество и представяне на авторски произведения в рамките на Арт аукциони на Фестивала на изкуствата.
Настоящият документ посреща следните специфични цели (СЦ) на проекта:
СЦ 1, насочена към популяризиране на културни инициативи на етнически и културни малцинства (с фокус върху деца и младежи от ромски произход, на възраст между 12 и 18 години), чрез прилагане на разработената по проекта Концепция за устойчиво откриване, развитие и „промотиране“ на млади арт таланти от различни малцинствени и етнически групи; разработване на дигитална платформа xxx.xxxxxxxx.xx с мобилно приложение; провеждане на 4 Арт работилници за общо 40 представители на целевите групи в 2-те области, с продължителност от 6 месеца всяка;
СЦ2, насочена към активно ангажиране на мнозинството и малцинствените групи (с фокус върху роми) в интердисциплинарни културни проекти, чрез провеждане на 2 едноседмични сесии на летен Пленер на изкуствата в Европейската културна младежка къща на Фондация „Младежки център Кръг – Арт движение Кръг“ в с. Дъждовница и чрез реализацията на пътуващо турне в 6 отдалечени населени места.
Цели на Концепцията
Концепцията за устойчиво откриване, развитие и „промотиране“ на млади арт таланти от различни малцинствени и етнически групи има за главна цел да представи иновативен устойчив модел за „отглеждане“ в естествената им среда на млади художествени/изпълнителски таланти от различни маргинални слоеве, с фокус върху роми.
Затова и настоящата Концепция следва да послужи като рамков документ на основните принципи, правила, подходи и успешни методи за работа с талантливи деца и младежи, представители на културни и етнически малцинства, включително и с тяхното активно участие в обсъждане на основните теми, съобразено с контекста
__
на тяхната възраст, индивидуални заложби и таланти, знания и умения, социокултурна среда и др. Моделът предполага отворено приложение и мултиплициране и в други региони на страна. Съответно на това, системното извеждане на ключовите стъпки за развитие на този модел обхваща и подходи за установяване на културно сътрудничество и развиване на публики, които да допринесат за артистично/художествено сътрудничество и мултикултурен диалог на местно, регионално, национално и международно ниво.
Целеви групи на Концепцията са: общественият сектор, НПО и всички заинтересовани страни от секторите на културата, образованието и иновациите; управляващият екип на проекта.
Обхват на Концепцията
Моделът включва:
– Обзор на съществуващите публични политики в България за работа с млади таланти;
– Идентифициране на конкретни пунктове за успешно развитие на каузата „Да откриеш таланта“ със засилване на акцента върху качествени измерители и критерии, личностно-, компетентностно- и хоризонтално ориентираните образователни подходи;
– Изходно работно определение за културно предприемачество;
– Кратък типологичен обзор на специфики на културното предприемачество в България;
– Стратегически насоки и специфики при представянето на културата на етнически и културни малцинства (с фокус върху роми);
– Методически насоки за осъществяване на ефективна подкрепа за висококачествено професионално сътрудничество между творци и талантливи деца и младежи от малцинствени групи.
__
1. XXXXXXX „ДА ОТКРИЕШ ТАЛАНТА“ – ПУБЛИЧНИ ПОЛИТИКИ В БЪЛГАРИЯ
1.1. Актуална нормативна рамка за работа с млади таланти1
Основните закони, в съответствие с които се формират нормативни наредби, подзаконови актове и програми при работа с млади таланти в училищна възраст, са:
1) Закон за предучилищното и училищното образование (ЗПУО)2
Законът регламентира включването на 9 групи ключови компетентности в рамките на общообразователната подготовка, сред които: дигитални компетентности, умения за учене, инициативност и предприемачество, умения за общуване на чужд език, социална и гражданска компетентности. Тази стъпка от своя страна води до съществени промени в почти всички други елементи на образователната система като: държавните образователни стандарти (ДОС), подготовката и квалификацията на учителите, ролята и съдържанието на учебниците и учебните помагала, механизмите за оценяване на резултатите на учениците и на образователната система като цяло, и др.
В ЗПУО е заложено важното изискване училищата да получават средства и за
„повишаване на качеството на образованието и образователните резултати“, което променя принципа „парите следват ученика“ с „парите следват качеството“. Поради липса на разработена Методология за оценка на качеството – изискването за проект е в сила от 1.01.2018 г., с краен срок за приемане 30.06.2021 г. – тази реформа е отложена с още 3 години; оттук се отлага във времето и обвързването на финансирането с постигането на конкретни резултати по отношение на качеството: т.е. на добавената стойност и реалната ефикасност на образованието.
ЗПУО създава условия и подкрепа за реализация на творчески и новаторски дейности на ниво учители и училища, вкл. чрез утвърждаване на статута
„иновативни училища“, които се стремят към подобряване на образователните
1 Вж. мониторинговото „Проучване на политики, законодателство и добри практики при работа с млади таланти в училищна възраст” на “ЕВРОКОНСУЛТАНТС БЪЛГАРИЯ С.А.” АД, 2022 г. xxxxx://xxx.xxxx- xx.xxx/xxxx/Xxxxxxxxxx_Xxxxx_xxxxxxx.xxx
2 Обн. ДВ. бр.79 от 13.10.2015 г., …, изм. и доп. 2023 г.; акт. 07.02.2023 г.: htttp:///xx.xx/xx//xxx//xxx/0000000000
__
резултати чрез въвеждане на иновативни елементи в организацията и съдържанието на обучението. Този залог включва както нови методи на преподаване, така и иновативно разработени учебно съдържание, учебни програми и учебни планове, а също и организирани по нов начин управление, обучение и образователна среда. За учебната 2020/2021 година 504 училища от 28 области в страната са получили статут „иновативно училище“, а за 2022/2023 общият им брой вече е 542 (училища от 192 населени места от всички 28 области в страната).
2) Закон за закрила на детето (ЗЗД)3 – в него е положена нормативната база за формиране на регионалните Центрове за подкрепа на личностното развитие (ЦПЛР). Съгласно чл. 26. (1) ЦПЛР е: „институция в системата на предучилищното и училищното образование, в която се организират дейности, подкрепящи приобщаването, обучението и възпитанието на децата и учениците, както и дейности за развитие на техните интереси и способности“. Раздел „Закрила на деца с изявени дарби“, чл. 5а. гласи: „Закрилата на деца с изявени дарби се осъществява при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на културата, министъра на образованието и науката, председателя на Държавната агенция за закрила на детето и министъра на младежта и спорта, в която се предвиждат мерки и за: 1. насърчаване на творческите заложби и потребности на децата; 2. осигуряване на възможности и условия за постъпване в спортни училища и в училища по изкуствата; 3. финансово подпомагане и стимулиране чрез стипендии и специализирани образователни програми“.
3) Закон за професионалното образование и обучение (ЗПОО)4
Въз основа на този закон са създадени регионалните Центрове за информация и професионално ориентиране (ЦИПО), които съгласно чл. 21 „осъществяват професионално ориентиране на ученици, и на други лица“, а първото приоритетно направление в изпълнение на стратегическата цел на ЦИПО е: „създаване и поддържане на гъвкави системи за качествено образование и обучение, които да отговарят на настоящите и бъдещите изисквания и потребности на националния и европейския пазар на труда“. От 2022 г. матурата по професия стана задължителна и всички дванадесетокласници, изучаващи професия, полагат втори задължителен държавен изпит по теория за придобиване на професионална квалификация.
3 Обн. ДВ. бр.68 от 13 юни 2000 г., …, изм. и доп. 2022 г.; акт. 05.02.2022 г.: htttp://xxxxxxx.xxxxxxxxxx.xx/xxxx/xxxxxxx/0000000000
4 Обн. ДВ. бр.38 от 30 юли 1999 г., …, изм. и доп. 2018 г.; акт. 19 януари 2018 г.: htttp://xxxxxxx.xxxxxxxxxx.xx/xxxx/xxxxxxx/0000000000
__
4) Наредба за приобщаващото образование5, прието като държавен образователен стандарт, въз основа на който действа съответно и Наредба за условията и реда за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби6.
Общата подкрепа е насочена към развитието на потенциала на всяко дете и ученик, както и към развитие и прецизиране на подходите към деца и младежи с новаторски идеи и ориентация към постижения. МОН издига серия от национални програми, ориентирани към качествена промяна на образователните политики, вкл. чрез въвеждане на подходи за ускорено индивидуално развитие на учениците.
В програмните документи обаче към момента липсва ясна диференциация между нуждите на различните групи ученици в съответствие с потребностите им, а оттук и на образователните политики по отношение на ученици с висок потенциал, с ориентация към решаване на проблеми, със склонност за справяне с научни и културни предизвикателства, както и със скрити и неизявени дарби. Остава отворен въпросът с какви индикатори да бъдат открити заложбите и талантите и как да бъдат обучавани такива ученици. В основните законови документи учениците с по- висок потенциал и изявени дарби се разглеждат предимно като част от групи с нестандартни проблеми: заедно с деца и ученици със специални образователни потребности (СОП), в риск, с хронични заболявания, след извършване на оценка на потребностите. Съгласно чл. 177, ал. 1 от ЗПУО и чл. 4, ал. 1 от Наредбата за приобщаващото образование са регламентирани два вида подкрепа за личностно развитие – обща и допълнителна, където проблемите и надареностите често се разглеждат в близък синхрон.
5) Стратегическа рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021–2030)7
В определените 9 приоритетни области за развитието на образованието и обучението до 2030 г. са обхванати, при следване на цялостен подход, всички значими хоризонтални предизвикателства в системата на образованието и обучението. Втората приоритетна област е именно „2. Компетентности и таланти“, формулирана по следния начин:
5 Обн., ДВ, бр. 83 от 27 октомври 2017 г., изм. и доп. 2021 г.; акт. 2 ноември 2021 г.:
6 Обн. ДВ, бр. 111 от 22.12.2003 г., …, изм. и доп. 2022 г.; акт. 23 декември 2022 г.: htttp:///xx.xx//xxx//xxx/0000000000
7 htttp://xxx.xxxxxxxx.xx/XxxxxxxxxXxxxxxxxx/Xxxx.xxxx?/xxxxxx-XX&Xxx0000
__
„Целта при придобиване на съвременните ключови компетентности ще бъде развитие на личностния потенциал на детето/ученика, осигуряване на условия за удовлетворяване на индивидуалните му потребности и ранно откриване на заложбите и талантите му. Акцентът при обучението ще бъде изместен от възпроизвеждане на готови знания към развитие на съвременни умения и практическа приложимост на изучаваното учебно съдържание, както и върху социалната и емоционалната интелигентност на децата и учениците. За осъществяването на целите на политиката ще се осъществява партньорство и ефективно с родителите и другите заинтересовани страни.“ В групата от подцели в т. 2.3 „Развитие на способностите и талантите“ се поставя акцент основно към ориентацията за развитие на възможностите за партньорство между съществуващите ЦПЛР и училищата.
възраст.
При изпълнение на целите на Стратегическата рамка се съблюдават принципите на: партньорство и съгласуваност – активно взаимодействие и синхронизиране между образователните институции, органите на централната и местната власт, висшите училища, културните институции, научните организации, социалните партньори, работодателите и гражданското общество за постигане на целите, заложени в Стратегическата рамка. Експлицирана е необходимостта от системни усилия за култивиране на творческо и критично мислене, иновативност, способност за решаване на проблеми от най-ранна
6) Националните програми за развитие на образованието – важен инструмент, който има за цел да допринесе за реализирането на политиките в образованието и за разрешаване на конкретни системни проблеми. Одобряват се от Министерския съвет и се изпълняват и мониторират от Министерството на образованието и науката: успехът им обаче зависи от активното партньорство с административните структури по места, с общините, бизнеса, неправителствения сектор.
Националните програми „Иновации в действие“, „Изграждане на училищна STEM среда“, „Обучение за ИТ умения и кариера“ и „Осигуряване на съвременна образователна среда“, „Бизнесът преподава“, НП „Мотивирани учители“,
„Професионално образование и обучение“, „Успяваме заедно“ и др. са директно насочени към развитието на потенциала на училището да бъде по-иновативно, да формира ключови компетентности у учениците за реализация в професиите на бъдещето и да подкрепи учителите да прилагат иновативни методи на преподаване. Така, поне по замисъл, те пряко допринасят за изпълнение на политиките и
__
стратегическите цели за развитие на иновациите в образованието, формирането на компетентности в областта на STEM и ефективно използване на технологиите за по- качествено обучение, което на практика ще насърчи и учениците с по-висок потенциал за учене, развивайки талантите им.
Действащите в момента 24 национални програми следват много ясен и почти еднакъв алгоритъм. Заедно със стандартните елементи като: описание на проблема, бюджет, цели, обхват, бенефициенти и начин на кандидатстване, за всяка национална програма се определят и очаквани резултати, показатели за изпълнение на програмата и начина, по който нейното изпълнение ще бъде мониторирано и отчетено. Концепциите им като цяло са насочени обаче към оценка на постигнати резултати, а не към развитие на методики за постигане на резултати от ученици с творчески заложби и ускорено развитие. Финансирането, напр. в НП „Изграждане на училищна STEM среда“, не е обвързано със стимулирането на участниците в системата (общини, учители, директори, министерство и др.) да повишават образователните резултати. Така обвързването на размера на финансирането единствено с броя на учениците, паралелките, големината на общината, обучението на ученици от уязвими общности и др. изцяло „количествени“ фактори демотивира полагането на усилия за по-високи постижения.
Общините, които са най-заинтересовани от образователните резултати на учениците, не разполагат с достатъчно правомощия, за да подпомагат училищата да подобряват образователните постижения или за да проследяват качеството на образование и да прилагат мерки и решения на проблемите. В Доклад на Световната банка „Ролята на фискалните трансфери за подобряването на образователните резултати“ е поместен анализ за България, в който основателно се посочва, че
„настоящата система набляга на „контрол и съответствие“, а не на „диагностика и подкрепа“8. Препоръката в цитирания доклад е да се създадат механизми, които да оценяват добавената стойност на финансирането за подобряване качеството на образование и постиженията на учениците.
Вече е видна тенденцията развиването на компетенции да се превръща във водещ приоритет съгласно националните образователни политики; постигането на осезаеми резултати на практика обаче изисква преосмисляне на факторите, които оказват влияние върху ефективността на учебния процес. Напр. стоят отворени
8 The Role of lntergovernmental Fiscal Transfers in lmproving Education Outcomes, Bulgaria Case Study, Xxxxxxx Xxxxxxxx and Xxxx Xxxxxxxxxxx, 2021.
__
въпроси като тези: как ще се измерват ефектите от нови образователни модели, в т. ч. и от модели за работа с учениците с висок потенциал за учене и творчески възможности; докъде се простира автономията на училищата да инициират форми на работа с ученици с по-високи способности; съществуват ли практики, които осигуряват свобода на учениците сами да „внедряват“ иновативни модели в образователния процес в училищата, и др.
Програма „Образование“ 2021–2027 г.9 има като основна цел да подпомогне процеса на иновативното и интелигентно развитие на България, като осигури качествено и приобщаващо образование за всички, проактивно насочено към променящите се тенденции на пазара на труда, с оглед повишаване качеството на уменията и формиране на високо образование, иновативни и активни личности, способни да се реализират успешно като професионалисти и граждани и така да допринасят за личното си благоденствие и развитие на обществото. За подобряване на качеството на образованието се предвижда широко въвеждане на дигитално образователно съдържание, повишаване на дигиталните компетенции и умения на педагогическите специалисти, учениците и родителите, както и подкрепа за талантливи ученици и създаване на култура за иновации.
От общо 13-те фокуса един е специфично насочен към подкрепа на талантливи ученици с изявени дарби: „Осигуряване на качество на приобщаващото образование чрез модернизация на учебното съдържание, въвеждане на компетентностия модел и подобряване на уменията, цифрова трансформация на образованието, с възможности за разширяване обхвата на дистанционната форма на обучение, насърчаване на върховите постижения в образованието, чрез подкрепа за талантливи деца и ученици с изявени xxxxx, иновативни учебни програми, иновативни класни стаи и иновативни училища“.
В Приоритет 1 „Приобщаващо образование и образователна интеграция“, т. 2.3, са предвидени „занимания по интереси за стимулиране развитието на личностни качества, социални и творчески умения и изяви на способностите в областта на науките, технологиите, изкуствата, спорта, глобалното, гражданското, здравното и интеркултурното образование, образованието за устойчиво развитие – опазване на природата, използване на рециклируеми материали, разделно събиране и др., както и за придобиване на умения за лидерство и за работа в полза за общността и работа в екип“.
9 xxxxx://xx.xxx.xx/?xxxxxxx&xxxxxxx000
__
От своя страна т. 2.6. включва въвеждане на нови методи на преподаване, участие на учениците, родителите и представители на професионални и обществени организации в процесите на взимане на решения при „разработване, тестване и реализиране на партньорски принцип със социалните партньори, работодателите и други заинтересовани страни на информационни и комуникационни стратегии и програми на териториално ниво“.
В настоящия период 2022–2023 г. у нас се разработват приоритетно от правителството: комплексен план за мотивацията като стратегическа цел и средство за учители, директори, ученици и родители; нова система за стипендии за учениците в зависимост от нов тип индикатори за измерване на резултати и постижения; пълен преглед на учебното съдържание, като се ограничава броят на учебниците по предмет за всеки клас и чрез промяна на критериите за оценяване пригодността на учебниците. Обсъжда се въвеждане на нова система за атестиране на учителите и директорите, включваща оценяване на знанията и уменията на учениците на входа и изхода от съответния образователен етап, а с всичко това ще бъде осигурен и нов модел за финансиране на училищата. Очаква се да бъде улеснен достъпът на външни специалисти по определени учебни дисциплини в училищата за работа на място, вкл. и с ученици с изявени дарби и високо ниво на резултати в обучението.
Една отлична дългогодишна практика като инструмент на националните образователни политики е Националният конкурс „Млади таланти“, който се организира от МОН и се провежда от 1999 г. Той представлява реална възможност за насърчаване на младите хора – ученици и студенти, притежаващи потенциал и проявяващи интерес към наука и към провеждането на научни изследвания и иновации. Конкурсът е част от инициативите на МОН за стимулиране и подпомагане
10 Xxxxxx Xxxxxxxx, изпълнителен директор на Института за изследвания в образованието и член на Комисията за иновативните училища към МОН – „Индикатори за изследване на образователни иновации“, лекция по време на „Академия за лидери в образованието“ на Фондация „Америка за България“, 2021.
__
развитието на младите научни таланти в страната. През 2022 г. регламентът за участие в националния конкурс включваше подготовката на научноизследователски и иновативни проекти в категориите: биология, химия, информатика, инженерни науки, материалознание, математика, медицина, физика, социални и хуманитарни науки. Самият профил на спечелилите миналата година ученически проекти ясно говори за основание за развитие на учебни програми, насочени към откриване и насърчаване на младежи с изпреварващо темпо на развитие и с интерес към конкретни области на знанието.
Ежегодният конкурс „Знак за качество“ на НИО – Национален инспекторат по образованието, обявен на 20.05.2022 г., също насърчава процеса на преосмисляне на традиционното измерване на резултати в образователна среда предимно с индикатори за количество, като се фокусира върху качество на резултатите. „Под
1.2. В търсене на баланс между насърчаването на количество и качество при откриването, подкрепата и развитието на млади таланти
Вземе ли се предвид утвърденият към момента модел в българското образование за отчитане на адаптивността, развитието, напредъка и постиженията на учениците приоритетно на базата на количествени измерители – от системата на оценяване на ученическите постижения по предмети през измерване на тяхната функционална грамотност до обвързването на размера на финансирането единствено с броя на учениците, паралелките, големината на общината, обучението на ученици от уязвими общности, възникват редица въпроси. Разбираемо е, че управлението на образователния процес е нелека задача и в уравнението ѝ няма как да не съществуват количествени измерители с оглед на участието на стотици хиляди ученици (за учебната 2022/2023 г. – 717 000) спрямо около десет пъти по-
11xxxxx://xxx.xxxxxxxxxx.xx/%x0%xx%x0%xx%x0%xx%x0%xx%x0%00%x0%00%x0%00-
%d0%b7%d0%bd%d0%b0%d0%ba-%d0%b7%d0%b0-
%d0%ba%d0%b0%d1%87%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be/
__
малко преподаватели (за учебната 2021/2022 г. преподавателският персонал в общообразователните училища е бил 55 248 души по данни на НСИ от 26.04.2022 г.12); нещо повече, количествените измерители са основа на обективния структурен подход в управлението, рефлексията и стратегическото преосмисляне на образованието, вкл. приобщаващото образование, що се отнася до различните групи ученици по пол, социално-икономически статус, здравен (физически и ментален) статус, етнос, семейно възпитание и грижа…; също така дават възможност за съизмерване на представянето на българското образование спрямо други държави, било на ниво ЕС или в глобален мащаб. В момента обаче, в който сме поставени пред обективни количествени данни, сочещи високата функционална неграмотност на българските ученици спрямо тези в северозападна Европа, или ранното отпадане на деца от етнически малцинствени групи, или нарастващата по мащаб агресия на децата в училище поради високата претовареност на родителите, – количествените данни са безсилни да ни упътят как да преодолеем тези и редица други проблеми в образователната система, как да продължим да развиваме системата. Тъкмо тук се откроява решаващата значимост на нуждата от качествени измерители.
Във всекидневната училищна среда такива качествени измерители са преди всичко индивидуалното подкрепящо отношение и емпатия на учителя към ученика, тъй като учителят познава учениците си в тяхното поведение, представяне и постижения и когато е отдаден на призванието си, може да вземе мерки и да насочва ученика към неговото по-пълно развитие на базата на наблюденията си и разговорите си с него. И ако има проблеми в образованието, индикирани от количествените измерители, то тези измерители именно „напипват нерва“ на чисто качествени проблеми, които следва да бъдат разрешени чрез качествени методи, практики и отношение. И въпросите, които естествено изникват тук в контекста на подкрепата, от която има нужда развитието на личността и нейните таланти в училищна възраст, са следните:
12
xxxxx://xxx.xxx.xx/xx/xxxxxxx/0000/%X0%XX%X0%00%X0%X0%X0%XX%X0%XX%X0%X0%X0%X0
%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8-
%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB-%D0%B2-
%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2% D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-
%D1%83%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B0-%D0%BF%D0%BE-
%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82
__
Как да се идентифицират дарби в училищна възраст – чрез училищни практики, методики, съучастие на семействата, бизнеса и гражданския сектор? Как да се идентифицират ученическите постижения, проекти и каузи извън задължителния учебен материал? Как да се осъществява тяхното наблюдение, подкрепа, представяне, споделяне в системата на образованието? Има ли социално неравенство в шансовете за постижения в ученическа възраст? Как би могло да се измерва, за да бъде разрешавано?
И по какъв начин отговорът на всички тези въпроси да се разреши чрез оценяване с ясни индикатори за качество?
Освен ученика и неговата индивидуалност, потенциал, скрити и изявени дарби, наличното на другия край по общите усилия и грижа по откриване, съзидание и развитие на младия талант, са съществуващите към момента нормативна и стратегическа рамки на национално равнище. Прегледът на стратегическите и програмните документи сочи, че под „талант“ се разбира вече изявеният и доказал се талант в различни сфери на науката, културата, изкуството и спорта, но не и потенциалният талант, все още недоразкрит, или пък скрит или потискан по една или друга причина на характера, средата, обстоятелствата. Реализацията на Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби от държавни, общински и частни училища през 2022 г. например е в подкрепа на държавната политика за
„подпомагане на деца с изявени xxxxx, които са доказали своите възможности в конкурентна среда в областта на науката, изкуствата и спорта“. Тази конкурентна среда включва национални и международни конкурси, олимпиади и състезания, за които са осигурени финансови средства за 2022 г. Описаната концепция показва, че фокусът на образователните политики у нас действително започва да се обръща към преосмисляне на фундаменталната роля на талантливите деца и ученици за едно по- добро и сигурно въпреки всичките си неизвестни бъдеще за всички ни; тази концепция и подкрепа следва да се надгради и чрез по-широкия демократичен подход в развитието на ключовите компетентности не само за децата с вече изявени, утвърдени и доказали се в количествени резултати и индикатори дарби, но и за учениците с висок потенциал на учене и творчески възможности. От своя страна проучването на нормативните документи отчита действително спешната нужда от отразяване на актуализациите в мисленето и нагласите към таланта и неговата ключова роля за посрещане на предизвикателствата на бъдещето в един все по-интензивен на новости свят. По смисъла на чл. 187 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), постановяващ
__
допълнителната подкрепа за личностно развитие, децата с изявени таланти влизат предимно в категорията на специалните образователни потребности (СОП) и ресурсното подпомагане. Ако съвременният свят на иновации и висок темп на технологичен и центриран около информацията напредък има неоспорима нужда от човешките креативни, аналитични и творчески способности, то талантът и развитието на неговия потенциал още в училищна възраст логично следва да бъде не изключението, а нормата в нормативната рамка за предучилищно и училищно образование. Това означава, че включително в управлението на образователния процес индивидуалността, личността и потенциалът на ученика следва да се приемат, в синхрон с европейските и глобалните политики на парадигмална трансформация на образователния процес, не като проблем, а именно като решение в рамките на един ефективен стратегически подход за качествено развитие на културата, изкуствата, науката, технологиите и спорта. Такава стъпка на политическо равнище вече е предприета чрез Наредбата за условията и реда за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби13, действаща на базата на ЗПО – по смисъла ѝ развитието и потенциалът на всяко дете и ученик са обект на обща подкрепа, и съответно издигнатата Програма на мерките за закрила на деца с изявени дарби от държавни, общински и частни училища през 2022 г.14
В европейските и глобалните тенденции към синхронизиране на формалното образование, неформалното обучение и информалното учене, на продължаващото обучение и квалификация и ученето през целия живот, през последните две десетилетия все по-целенасочено фокусът на ученето и надграждането на познания се измества от по-пасивното усвояване на масиви от информация към интерактивното обучение и проактивното разгръщане на личностния потенциал на обучаемия, развитие на индивидуалните компетентности, умения, способности и таланти – в името на по-гъвкав, посрещащ и приобщаващ предизвикателствата на информационната епоха начин на живот за отделния човек и за обществото като цяло. Оттук съответно и образователните стратегии и политики са все по-неразривно обвързани с отговорността за консолидиране на гражданското общество и за ясно дефиниране на облика на гражданската идентичност. А гражданската идентичност естествено има своите специфики в
13 Наредба за условията и реда за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби (обн. - ДВ, бр. 111 от 22.12.2003 г.; в сила от 01.01.2004 г.; ... изм., бр. 30 от 31.03.2020 г., в сила от 31.03.2020 г.). xxxxx://xxx.xxx.xx/xx/000000
14 Програма на мерките за закрила на деца с изявени дарби от държавни, общински и частни училища през 2022 г. xxxxx://xx.xxxxxxxxxx.xx/XXXxxx/0000/00_00/0000.xxx
__
дефинирането ѝ на ниво ЕС и в дефинирането ѝ на национално ниво, според специфичния ѝ културен, социален, икономически и политически контекст.
Затова и при промислянето и изготвянето на механизъм за гражданско участие в разработването, прилагането и мониторинга на образователните политики при работа с млади таланти в училищна възраст връзките между всички заинтересовани страни – младите таланти, техните семейства, педагогическите специалисти в училищна и извънучилищна среда, ЦПЛР и други консултативни центрове за образователно, професионално и кариерно ориентиране, младежки домове, читалища, клубове, спортни федерации, граждански организации, научни организации и центрове, ВУ, местни, общински и национални институции и ведомства, бизнеса – следва да се преосмислят именно в контекста на тяхната органична взаимна свързаност, откъм потенциала и нуждата от съвместно подпомагане на развитието на личността на ученика, на неговите таланти и идеи. Този механизъм, изхождайки от наличния порядък в нормативната и регулаторната рамка на дейността на всички гореописани физически и юридически лица, следва същевременно – в мрежови и децентрализиран порядък на детайлно дефинирана споделена отговорност – да предоставя възможност за действително сплотяване и обединяване на усилията на всички тези заинтересовани страни и на едно надинституционално ниво: на нивото на активното гражданско участие, което има личността за своя водеща цел.
Така в контекста на органичното развитие на гражданската идентичност по посока на личностния подход добрите и най-добрите практики следва да са тези, които израстват естествено от културния, социалния и проактивния граждански контекст у нас – като този процес, разбира се, неизменно включва и приемствеността и адаптацията на вече утвърдени модели на европейско и глобално ниво: през призмата обаче на специфичната за българските условия гражданска идентичност.
Ключовите холистични подходи в основата на такъв мрежови и децентрализиран механизъм на споделена отговорност следва да бъдат:
• личностно-ориентираният подход – „изходна предпоставка“ в него е личността на ученика и обучаемия, при отчитане на неговите индивидуални специфики и заложби. Този подход вече е достатъчно прецизиран и диференциран в употребите му според различните личностни типове и доказано дава градивни резултати по отношение на разширяване на способностите за учене и капацитета на възприемаемост и памет, математическите умения, метакогнитивните оценки, саморегулирането при личните стратегии за учене и обработка на информация,
__
критическото и аналитичното мислене, увереността на учениците15. Т.е. фокусът в личностно-ориентирания подход се състои във взаимната свързаност между личността, познанието, метапознанието, саморегулацията и резултатите от обучението. При това обаче следва изрично да уточним, че самата възможност за поставяне на личността на ученика в центъра на образователната система е пряко обвързана: 1) със съответно ниво на квалификация, чувствителност и отговорност от страна на заинтересованите страни в развитието на младата личност и таланти; 2) със съответно ниво на диалогична култура между ученика и педагогическия специалист, ментора, обучителя, консултанта и изобщо всяка фигура, която активно подпомага процеса на това развитие. Затова този подход би могъл да се дефинира също и като междуличностно-ориентиран подход – с уточнението, че ролята на подпомагащата младия талант фигура и личност следва да има не авторитарна, а по-скоро „прозирна“ функция при преподаването на професионален и житейски опит и познание в дадена област и индивидуалното насочване на младия талант;
• компетентностният подход се състои в центриране на училищната педагогика, структура и култура около качественото образование16 и успеха на всеки един ученик в равноценността на неговата личност с тази на останалите. Този подход е насочен към персонализиране на учебния процес на ниво идентифициране и развитие на компетентности, умения и таланти, специфични за всеки един ученик, и спомага за по-ефективното учене, за постигането на по-голяма справедливост и достъпност при представянето на учебното съдържание, за насърчаване на по- задълбоченото обучение, както и за системното изграждане на методи и подходи на непрекъснато усъвършенстване. За неговото ефективно прилагане е нужно да отбележим, аналогично на прилагането на личностния подход, че съответната степен на развити компетентности на фигурите, пряко участващи в процеса на развитие на младия талант, отново е от изключително значение.
Образованието и обучението, основани на компетентности, представляват система, в която: а) учениците ежедневно се овластяват да вземат важни решения относно учебния си опит и начините, по които ще създават и прилагат знания и ще демонстрират наученото; б) оценяването е смислено, положително и овластяващо учебно преживяване за учениците, което дава навременни, уместни и приложими
15 Cf. Agler, L.-M., Stricklin, K. & Alfsen, L. 2020. Using Personality-Based Propensity as a Guide for Teaching Practice. Journal of Curriculum and Teaching. Vol. 9, No. 3, pp. 45–56.
16 Cf. Mkonongwa, L. 2018. Competency-Based Teaching and Learning Approach towards Quality Education.
Tanzania, Miburani: Dar es salaam University College of Education (DUCE). Vol. 12.
__
• състезателният/конкурентният подход, прилаган съвместно и балансирано заедно с несъстезателни подходи в представянето на таланти. Състезателният подход под формата на организиране на конкурси, състезания, олимпиади е доказал своята ефективност за повишаване на личната мотивация и самодисциплина в подготовката на младите таланти за такъв тип мероприятие. При анализ в контекста на центрирането около личността и компетентностите следва да бъдат отбелязани няколко препоръки: ако изходим от презумпцията за равноценността на всяка отделна личност и нейния потенциал, от решаващо значение при състезателния подход е да се обърне внимание върху: 1) критериите за оценка на представянето и квалификацията на самите оценители – би било добре тук да имат думата не само тесни педагогически специалисти, но и предприемачи, публични фигури, по-големи ученици – ментори и други фигури с пряк опит в дадена област, които да участват във формирането на многоаспектни критерии за оценяване, даващи по-плътно приближение до комплексната среда и очаквания на „живия живот“; 2) наградите и положителното подкрепление – за повечето деца и младежи участието в мероприятия със състезателен характер е свързано с отделяне на много извънкласно и извънучилищно време за подготовка и немалко стрес и напрежение; което ще рече, че за да има продължаващ интерес и мотивация у учениците да се подготвят за бъдещи състезания, конкурси и олимпиади, би било добре да бъдат награждавани и насърчавани под някаква форма на положително подкрепление не само учениците, класирали се на първо, второ и трето място, но и всички останали участници. Вече има все повече такива добри практики, като например раздаването на медали на всички участници в спортните празници в училищата. Преминаването към личностно-ориентирания и компетентностния подходи,
17 Cf. ibid.
__
преосмислянето на критериите за оценяване на представянето на младите таланти по посока на максимално приближение към условията на реалния живот в гражданското общество, насърчаването на представянето в условия на равноценност на всяка личност и всяка заложба – необходимо влекат със себе си и нуждата от внимателно преосмисляне на самата идея за състезателност. Освен конкурсите, състезанията и олимпиадите, основани на конкуренция, все по-голяма популярност поради запалването на мотивацията на много по-голям брой ученици набират мероприятията от фестивален и експозиционен тип, вкл. дни на отворените врати, дни на науката и технологиите, дни на изкуствата, спортни празници и др. Такива фестивали, изложения и дни в чест на конкретна област или събитие също нерядко включват положително подкрепление на представянето на талантите и отлично демонстрират как то може да се случва на децентрализиран принцип – чрез гласуване от страна на публиката, от страна на самите участници например. Много ученици, поради естествени специфики на характера и по-ниски нива на самооценка, себепознание и ориентация в заложбите си, мотивация, търпение, упоритост, дисциплина, насочване и насърчаване отвън, несъзнателно или пък съвсем осъзнато отказват да участват в мероприятия от състезателен тип. Същевременно тяхното успешно обхващане и приобщаване на заложбите им в по- общи политики на развитие на младите таланти чрез колективните мероприятия от фестивален и експозиционен тип чудесно биха допълнили политиките, учебните програми и планове на „изпреварващо образование“: ако във втория случай покрай предвиденото за учениците с вече откроени таланти се облагодетелстват и учениците с още неразкрит потенциал, то в първия случай покрай предвиденото за демонстриране на различните нива на развитие на младите таланти се облагодетелстват и вече откроените такива, тъй като в такава среда те не са
„изключение“, което е извън нормата и общоприетия порядък в училище, а на практика повеждат нормата на развитие на талантите и заложбите като път към качествено, споделено и солидарно образование. И съответно – като път към активно гражданство, осъзнаващо ролята и значимостта на другите.
Всеки от тези подходи за подпомагане разгръщането на индивидуалния потенциал и таланти на младата личност следва да има еднаква тежест и хоризонтално приложение от страна на всички заинтересовани страни при концептуализирането и влизането в сила на всички тематично свързани дейности, инициативи, визии, стратегии, краткосрочни, средносрочни и дългосрочни политики.
__
2. КУЛТУРНОТО ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО ТУК И СЕГА
2.1. Същност на културното предприемачество
Прагът на новото хилядолетие – поради процесите на глобализация и дигитализация на културата, все по-широкото разпространение на новите технологии и появата на нови социални и културни форми и практики – е белязан от значителни качествени промени във всички сектори на икономиката и обществото.18 Оттук и понятието „културно предприемачество“ се популяризира през XXI век с нарастващото значение на т. нар. „четвърти икономически сектор“, който включва основани на знанието сектори като културата, медията и управлението19. Базираната на знание икономика включва по-специално услуги от типа на информационното производство и споделяне, образованието, научните изследвания, информационните технологии, консултирането, развитието и благоустройството, финансовото планиране и др. Терминът обаче започва да се използва по-тясно, най-вече във връзка с творческите и културните индустрии; отнася се до продукти и услуги, свързани както с комерсиалната масова култура, така и с изящните и приложните изкуства и занаяти.
Културата е съвкупността от общите ценности, вярвания, практики, поведение и артефакти – в рамките на една група или общност. Тя има както материален израз – в артефактите, така и нематериален, тъй като обхваща и начините, по хората се свързват един с друг, изразяват себе си и осмислят заобикалящата ги среда. Влияние върху културата оказват всички видове контекст – исторически, географски, религиозен, езиков, социален, етнографски и пр.
Оттук естествено всяка група или общност има специфично разбиране и практики, що се отнася до културното предприемачество. Съхраняването и популяризацията на културното наследство успоредно с неизменния ход на развитие на икономическата стойност по необходимост изисква въвеждане на
18 Вж. Добрева, Н. 2015. Културното предприемачество в политиките на Европейския съюз. // Икономиката в променящия се свят: Национални, регионални и глобални измерения. Т. 1. Варна: Наука и икономика. (С. 195–201). С. 195.
19 Първичният сектор на икономиката включва суровини и материали, вторичният – производство, а третичният – услуги.
__
иновации и изобретателност. Затова и разработването на методи, подходи и модели за поддържане на актуалността и приложимостта на културните традиции в бързо променящия се съвременен свят, като същевременно се създават икономически възможности за хората и общностите, част от тези традиции, – е изключително важно за изграждането на мостове между миналото, настоящето и бъдещето, между поколенията, между хората, между традициите, иновациите и новото, появяващо се в света. – В това се изразява същността на културното предприемачество.
Или, казано иначе в контекста на значимостта на таланта за настоящата концепция, културното предприемачество е свързано преди всичко останало с използването на творческия потенциал на културното ни наследство за създаване на дълготрайни начинания, които да са от полза за нашите общества. За тези цели културното предприемачество се опира на метода на екстраполация, т.е. налага му се да търси устойчив баланс на неизвестни и известни величини при използване на богатството на традициите и културната мъдрост, за да се произвеждат нови стоки и услуги. И в пряка връзка с това индивидуалните заложби, таланти, креативност и иновативност са повече от желани качества у хората, които са едновременно агенти (носители и възприематели), но и актьори (творци) на изграждането на гореспоменатите мостове.
Настоящия документ работи приоритетно с дефиницията за културното предприемачество като съвкупност от предприемачески начинания в сферите на изкуствата, културата и творческите индустрии. Тук културата се разглежда като сектор, съставен от изящните и приложните изкуства и занаяти, творческите индустрии и др. социално-икономически структури.
Има и друга водеща дефиниция за културното предприемачество като използване на културните ресурси с цел валидиране на конкретни предприемачески начинания: тук културата е компонент на всички индустрии. Както и трета дефиниция, съчетаваща първите две, в която културното предприемачество е креативна и иновативна дейност по стартиране на културни фирми и организации, както и маркетинг на художествени и креативни стоки и услуги, които представляват културна ценност, но също така имат и потенциална икономическа стойност. За целите на настоящия текст обаче първата дефиниция е от най-голямо значение, тъй като втората и третата са в по-голяма степен ориентирани към социално-икономическото измерение на културното предприемачество. А първата в най-голяма степен включва въпросите за отриването, подкрепата и развитието
__
на индивидуалните заложби и таланти от най-ранна възраст; докато другите. Защото в последна сметка съхраняването и развитието на богатството и отличителните елементи на дадена културна идентичност е в огромна степен въпрос на осъзнаването и развитието на индивидуалната идентичност и потенциал.
Един от главните методи за насърчаване на културното предприемачество е локализацията – контекстуализиране на елементи от глобалните тенденции спрямо спецификите на материалното и нематериалното културно наследство – традиции, ценности, обичаи, празници и фестивали, изкуства и занаяти, артефакти; и съответно създаване и развитие на ключови връзки на това локално културно наследство на дадена общност с нишите на съвременния свят, в които това наследство да се адаптира, а следователно и да открие продължение, развитие, надграждане, обновяване с нови ценности и смисъл, методи и подходи, техники и технологии – навсякъде, където това е приложимо. По такъв начин в културното предприемачество се идентифицира авангард на новото (дейности и практики), който служи за обезпечаване на мястото на дадена местна култура или общност в изискванията, които задава днешният свят, вкл. социални, икономически, политически, демографски и др.
Творческите и културните индустрии включват широк диапазон от подсектори
– като се започне от традиционните и новите медии, радиото и телевизията, мине се през традиционните изкуства (танц, музика, архитектура и др. и занаяти (дърводелство и дърворезба, каменоделство и каменна резба, добропис, везба, плетене и т. н., и т. н.) и съвременните изкуства, и се стигне до материалното културно наследство и развитието на подсектора на културния туризъм (вкл. архитектурен, фестивален, кулинарен и пр. туризъм). Стратегическият принос на културното предприемачество в тази насока от своя страна спомага за местното, регионалното, а с това и на националното развитие, затова отчитането му за актуализиране на държавните културни, образователни, социални, индустриални, икономически, иновационни политики е от изключително значение.
Оттук естествено основните цели на културното предприемачество са: опазването, съхраняването и насърчаването на културното наследство. Основни резултати на културното предприемачество са както насърчаването на развитието и растежа в икономически план, така и поддържането и закрилата на културното разнообразие и богатство, на конструктивния и плодотворния междукултурен
__
диалог, приемственост и дипломация в социален план. Тези резултати, наред с редица други, от своя страна са основата за по-силни и устойчиви общности, развиващи се на принципа на органичната солидарност, които в цялост допринасят за една по-свързана, разнообразна и обогатена глобална общност.
Внедряването на културното предприемачество като качествен процес в дадена култура, по необходимост имащ и количествени, и качествени измерители, се характеризира преди всичко с използването на творчеството и иновациите за съхраняване и популяризиране на културното наследство, както и за прецизиране и развитие на неговите отличителни и уникални елементи. Именно тук творческият потенциал се взима, от една страна, от страна на отличителните специфики на конкретното културно наследство, а от друга страна – от насърчаване на социалната интеграция и активното участие, вкл. идентифициране, подпомагане и насърчаване личностния потенциал и развитие на индивидите, съставящи конкретната културна общност и идентичност.
В ядрото на успешното културно предприемачество се различават няколко основни принципа:
1) Творчеството и изобретателността са жизненоважни характеристики на успешните начинания в културното предприемачество;
2) Креативният, творческият и иновативният импулс е пряко свързан със силната мотивация, която в практиката на културното предприемачество се насърчава от страна на експертите, специалистите и заинтересованите страни (държава, бизнес, НПО, културни институти, образователни и научноизследователски институции, професионални и занаятчийски организации, и др.) у индивидите, неформалните групи, културните и творческите кооперативи, организации и институции представители на съответната локална култура;
3) Уменията за адаптивност към актуалните културни, социални и икономически условия на деня в конкурентна среда. Тези умения включват и бизнес аспектите като: стратегическо планиране, бюджетиране, маркетинг и реклама, позициониране и създаване на име (локално, регионално, национално или международно) в съответния сектор или подсектор.
4) Интегриране на общността – именно заради ключовата роля на мотивацията от страна на индивидите и общността като цяло, културните и социалните иновации в контекста на съхраняващо развитие на дадено
__
културно наследство на всеки етап от разработването им следва да се осъществяват с прякото участие на съответната културна общност.
5) Акцент върху осъзнатата културна, социална и екологична отговорност от страна на културните предприемачи, т.е. далеч не само върху непосредствената дейност и резултати, но и върху по-широкото културно, социално и екологично въздействие в търсене на устойчивост в обществото и околната среда.
6) Подпомагане и насърчаване на местното и регионалното стратегическо планиране и развитие за подобряване качеството на живот и благоденствието на местните жители.
По такъв начин фигурата на културния предприемач се съсредоточава преди всичко в „създаване и довеждане до пазара на продукти и услуги, които притежават културна стойност, но могат да бъдат измервани и икономически. Културният предприемач е този, който използва иновативността, новите технологии и алтернативни финансови източници при произвеждането на културни продукти и услуги, при оптимизиране на бизнес модела и добавянето на стойност, както и за привличане, задържане и задълбочаване на връзките със своята публика. Културните предприемачи оперират не само в новосъздаваните организации, но и в утвърдените такива, които започват нови стратегически проекти. За тези организации тази фигура има потенциал да създаде устойчивост и относителна независимост в организационно и финансово отношение“20. А що се отнася специално до културната стойност на начинанието на тази фигура, тази стойност се генерира в не по-малка степен от икономическата на социален принцип, на непрекъснато влагане на усилия в развитието на човешкия потенциал. В това се изразява важна част от поетата социална отговорност на културния предприемач – фигура, която съчетава в себе си не само управленска позиция или друга специфична професия в културния сектор, но също и посвещаване на каузата „Да откриеш таланта“ със страст21, а заедно с тази страст – и талант за откриване на нишите в
20 Добрева, Н. 2015. Културното предприемачество в политиките на Европейския съюз. // Икономиката в променящия се свят: Национални, регионални и глобални измерения. Т. 1. Варна: Наука и икономика. (С. 195–201).С. 200.
21 Нидерландският изследовател Гийп Хагорт дефинира фигурата на културния предприемач като водена от страст и привързаност към дадена културна мисия или кауза, редом с познаването и взимането предвид на международната културна ситуация и тенденции, на структурата на културната иновация и не на последно място, на социалната отговорност. Cf. Hagoort, G.2000. Art management. Entrepreneurial style. Utrecht.
__
обграждащата култура, в които успешно и устойчиво да настани нови, творчески и иновативни начинания.
2.2. Специфики на културното предприемачество в България
В България основните специализирани държавни ведомства в сектора на културата, творческите и културните индустрии са: Министерство на културата (МК), като допълващи функции в това отношение имат и: Министерство на труда и социалната политика (МТСП), Министерство на икономиката и индустрията (МИИ), Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), Министерство на иновациите и растежа (МИР), МОН, Министерство на младежта и спорта (ММС), и др.
Ключовите нормативни документи на национално равнище, имащи отношение към културното предприемачество, са:
1) Закон за закрила и развитие на културата22
Този закон, съгласно чл. 1, определя „основните принципи и приоритети на националната културна политика, културните организации и органите за закрила на културата, на нейната национална идентичност и начините за подпомагане и финансиране на културната дейност и творци“.
Основните принципи на националната културна политика са съответно:
1. демократизъм на културната политика, свобода на художественото творчество и недопускане на цензура;
2. децентрализация в управлението и финансирането на културните дейности;
3. равнопоставеност на творците и на културните организации;
4. опазване и обогатяване на културно-историческото наследство, съхраняване на българския книжовен език, традиции и обичаи;
5. закрила на националната културна идентичност и културата на българските общности в чужбина;
6. насърчаване на културното многообразие при съхраняване единството на националната култура;
22 Обн. ДВ. бр.50 от 1 юни 1999 г., …, изм. и доп. 2022 г.; акт. 4 март 2022 г.: https://lex.bg/laws/ldoc/2134664704
__
7. поощряване на културната индустрия и пазара на произведенията на изкуството и стимулиране на продуцентството в областта на културата;
8. откриване, подпомагане и обучение на млади таланти в областта на културата;
9. поощряване на дарителството, меценатството и спонсорството в областта на културата;
10. развитие и усъвършенстване на образованието в областта на изкуствата и културата.
Видно е, че в тези принципи специално внимание се обръща върху значимата роля на младите таланти (8), развитието и усъвършенстването на образованието в областта на изкуствата и културата (10) в съграждането на културните мостове към качествено бъдеще; както и в обогатяване на културно-историческото наследство (4), насърчаване на културното многообразие при съхраняване единството на националната култура (6), поощряване на културната индустрия и пазара на произведенията на изкуството и стимулиране на продуцентството в областта на културата (7). На тези принципи, редом с останалите посочени принципи, почива съответно и най-широката стратегическа рамка на културното предприемачество у нас.
От своя страна, в контекста на настоящата Концепция, този закон в чл. 18.(2), т.8, в определяне на общинските политики включва и отпускането на творчески стипендии за подпомагане на млади творци на културата; както и ред други възможности за насърчаване на културното предприемачество през целева работа на индивидуална, неформално-групова и местна общностна основа.
Този закон, заедно със Закона за закрила на детето и Закона за младежта, постановяват и внасянето в МС на културно-образователни програми за децата и младежта от страна на министрите на МК, МОН, ММС и Министерство на отбраната. По смисъла на чл. 20, т. 2 посочените министерства играят ключова роля „за утвърждаване на духовните ценности на нацията и общочовешките норми и морал“.
Един от инструментите за насърчаване на младите таланти на Фонд „Култура“ към МК са творческите стипендии „за подпомагане на млади и на изтъкнати творци и на други млади специалисти в областта на културата със срок до 2 години“ (ЗЗРК, чл. 31(2), т. 8). Такъв инструмент съществува и в общинските фондове „Култура“ – осигуряване на творчески стипендии за даровити деца и младежи (ЗЗРК, чл. 36(2), т.
__
5), наред с подпомагането на любителското изкуство (т. 4), подпомагане провеждането на културни прояви (т. 2) и др.
Националната стратегия за развитие на културата с десетгодишен хоризонт, влизаща в изпълнение с този закон по предложение на министъра на културата пред МС, съдържа стратегически цели за управление и опазване на културното наследство. Стратегията за развитие на българската култура (2019–2029 г.)23, все още в проектен вариант, по залог трябва да представи обща рамка за стратегическото планиране и управление на културния сектор с формулирани дългосрочни програмни и управленски цели; съответно на това да определи разпределянето на усилия и ресурси; да идентифицира нужните планови количествени и качествени показатели за измерване на напредъка по постигане на общите и конкретни цели; както и, съвсем не на последно място, да дава възможност за прилагане принципите за широко участие в управлението на културните процеси с цел обединяване на визията и усилията на правителството, гражданското общество и всички заинтересовани страни. В обхвата на този рамков документ попадат и отделните секторни стратегии, с визия за развитие, мониторинг и оценка на всеки един от тях.
В проекта на Стратегията изрично се упоменава следното: „значителни са ползите за личността и за обществото от професионалното образование, ранното откриване и насърчаване на таланта, творческото развитие и изразяване. Изключително важна е връзката между образователната система и културните институти и тяхната роля да провокират по достъпен и привлекателен начин интерес и желание за придобиване на нови знания, повишаването на обществения интерес и ангажираността на обществото“; както и, по-специално в сектора на визуалните изкуства и архитектурата, че „поощряването на образователните програми в музеите и художествените галерии и осигуряването на финансиране за специализирани обучения, семинари и обмяна на опит на специалистите ще доведат до положителна промяна“24. В същото време, в рамките на разработване на СЦ 3 в областта на образованието в сферата на културата – „Насърчаване на художествено- творческата дейност и младите дарования в средните училища по изкуствата и културата“, е идентифицирана необходимостта от „създаването на програми за подпомагане на художествено-творческата дейност на училищата на конкурсен
23 Стратегия за развитие на българската култура (2019–2029 г.), проект, МК, 2019 г., с. 4: https://mc.government.bg/files/5495_Strategy_culture_.pdf
24 Пак там, с. 23.
__
принцип, с цел създаване на художествен продукт от учениците“25. Планът за мониторинг и оценка на този етап е изведен в систематично-схематичен вид, без конкретизирани общи количествени и качествени индикатори за постигане на резултатите, освен срочната периодичност на мониторинга и оценката на всеки 2 години. За сметка на това сред водещите очаквани резултати са включени:
⮚ развитието на националната мрежа, или „система от културни институти, обединяващи държавни, общински и частни“;
⮚ засилване ролята на културното наследство за обществото чрез повишаване познанията за него на всички възрастови нива и в международен план;
⮚ развитие на нови програми във всички области на културата и изкуствата;
⮚ насърчаване на творческото начало;
⮚ развитие на творческите и креативни индустрии;
⮚ разкриване на нови културни пространства;
⮚ подобряване на инфраструктурата в сферата на културата;
⮚ развита и ефективна образователна система в сферата на културата и изкуствата;
⮚ изявяване на националната културна идентичност на страната в контекста на европейското социокултурно пространство и използване на културното наследство и съвременното изкуство като фактор за устойчиво икономическо развитие и социално равновесие.
2) Закон за културното наследство26
Законът за културното наследство урежда опазването и закрилата на културното наследство в България, независимо от местонахождението му, което съгласно чл. 2(1) „обхваща нематериалното и материалното недвижимо и движимо наследство като съвкупност от културни ценности, които са носители на историческа памет, национална идентичност и имат научна или културна стойност“. Съобразно чл. 7(1) културна ценност в най-широк план е: „нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, природна даденост или
25 Пак там, с. 88.
26 Обн. ДВ. бр.19 от 13 март 2009 г., …, изм. и доп. 2021 г.; акт. 26 февруари 2021 г.: https://lex.bg/laws/ldoc/2135623662
__
феномен, което е от значение за индивида, общността или обществото и има научна или културна стойност“.
По смисъла на чл. 6 културно наследство са:
1. наземни, подземни и подводни археологически обекти и резервати;
2. исторически обекти и комплекси;
3. архитектурни обекти и комплекси;
4. етнографски обекти и комплекси;
5. образци на парковото изкуство и ландшафтната архитектура;
6. природни ценности (образци), включително антропологични останки, открити при теренни проучвания, и останки на палеозоологията и култивирани растения;
7. индустриално наследство;
8. произведения на изящни и приложни изкуства;
9. народни занаяти;
10. документално наследство;
11. аудио-визуално наследство;
12. устна традиция и език;
13. книжовни и литературни ценности;
14. обичаи, обреди, празненства, ритуали и вярвания;
15. музика, песни и танци;
16. народна медицина;
17. кулинарни и еноложки традиции;
18. народни игри и спортове.
Тази нормативна рамка за съхраняване, подкрепа и развитие на културата се допълва от Закона за Националния дарителски фонд „13 века България“, Закона за меценатството, Закона за филмовата индустрия, Закона за народните читалища, Закона за радиото и телевизията, Закона за авторското право и сродните му права.
__
Настоящият раздел има за цел да открои изходните и стратегически заложените елементи на културното предприемачество у нас, за да съпостави в обобщен SWOT анализ пунктовете на припокриване или разминаване с актуалните културно- предприемачески практики – с фокус върху нуждата от устойчиво откриване, подкрепа и развитие на млади таланти, в т. ч. от различни малцинствени и етнически групи.
SWAT анализ на състоянието на културното предприемачество в България в контекста на откриването, подкрепата и развитието на млади таланти, в т. ч. от малцинствени и етнически групи
Силни страни | Слаби страни |
• Насърчаването на творчеството в образованието и образованието в творчество, на откриването, подкрепата, развитието на млади таланти като стратегически приоритети на културата | • Липса на дефиниция за културно предприемачество на нормативно и стратегическо равнище • Липса на ясна дефиниция за предприемаческите практики и иновациите в културния и творчески сектор • Недостатъчно развита мрежа на творчески партньорства между културния и останалите сектори • Липса на достатъчно на брой и достатъчно гъвкави (некон- венционални) инструменти за посрещане на специфичните нужди от откриване, подкрепа и развитие на млади таланти от различни културни и малцинствени групи (с фокус върху роми) • Ограничен достъп до капитал, технологии, образование и обучение за |
млади таланти (12–18 г.) от малцинствени и етнически групи | |
Предизвикателства | Заплахи |
• Нужда от насърчаването на творчеството в образованието и образованието в творчество, на откриването, подкрепата, развитието на млади таланти като стратегически приоритети и на самото образование • Нужда от разработване на нови методи и подходи за привличане на публиката, вкл. за привличане на нови публики • Нужда от изработване на нови бизнес модели за по-широк достъп до пазарите на културните иновации, продукти и услуги • Оптимизиране на съществуващите ресурси и намиране на алтернативни източници на финансиране27 • Изграждане на нужния капацитет на културния сектор по управление и предприемачески практики | • Липса на приета и дей стваща Национална стратегия за развитие на културата, съответно – и на установено търсене на баланс между традициите и културните и социалните иновации • Липса на разработени инструменти за мониторинг и оценка на качествени и количествени индикатори относно насърчаването на творчеството в образованието и образованието в творчество |
__
Общата типология на силните и слабите страни, предизвикателствата и заплахите в търсенето на устойчив модел за откриване, подкрепа и развитие на млади таланти, в т. ч. от малцинствени и етнически групи, както вече става видно, налага нуждата от преосмисляне на ролята и активното участие на експертите и специалистите от секторите на културата, изкуството и образованието в обсъжданията за това какво е необходимо да знаят и да могат учениците в съвременните условия и как да бъде заменен академичният стил на преподаване с
27 Вж. Добрева, Н. 2015. Културното предприемачество в политиките на Европейския съюз, с. 195.
__
развитие на функционални компетентности, с културно-предприемачески модел на мислене, за който да има методики на обучение във всички образователни етапи. Това следва да е ядрото на един устойчив модел за работа с млади таланти от различни културни групи и общности (малцинствени, етнически, маргинализирани, уязвими и пр.), личностно-, компетентостно- и хоризонтално ориентиран.
__
3. МРЕЖА ЗА ОТКРИВАНЕ, ПОДКРЕПА И РАЗВИТИЕ НА МЛАДИ ТАЛАНТИ
„Организацията за образование, наука и култура към ООН – ЮНЕСКО дава следната дефиниция, според която културата е специфично множество от отличителни духовни, материални, интелектуални и емоционални черти на дадено общество или обществена група, обхващаща освен изкуството и литературата начина на живот, формите на съжителство, ценностните системи, традициите и вярванията. Съгласно дей стващото българско законодателство с „понятието култура“ се определя „дейността по създаването, проучването, разпространението и опазването на културните ценности, както и резултатите от тази дейност“. На тази основа, както и в резултат на различни интерпретации и съществуващи концепции може да се възприеме, че културата представлява също така сбор от материални и духовни ценности, създавани през различните години и епохи, както и в момента, от човека и за човека. Тя е негово сътворение и е продукт на човешката мисъл и на човешките усилия.“28
Настоящата Концепция за устойчиво откриване, подкрепа и развитие на млади таланти от различни малцинствени и етнически групи има за цел да предложи стратегически, методически и практически решения, осъществими и възможни към момента, на базата на съществуващите политики, нормативна и регулаторна рамка на национално, регионално и общинско ниво.
Устойчивите модели в тази насока като правило търсят корените на дадена културна идентичност в общности, социални и индивидуални ценности, вярвания, обичаи, традиции и артефакти. Затова настоящото предложение за устойчив модел взима за основа изкуствата, занаятите и традициите на дадена културна общност:
След дефиниране на фигурата и отличителните черти на културния предприемач логично следва въпросът как неговата дейност, професия и кауза за откриване на таланти могат да постигнат плодотворни резултати. Културното предприемачество е дейност, която поначало има нужда от множество агенти и актьори в същото време.
28 Стратегия за развитие на българската култура (2019–2029 г.), проект, МК, 2019 г., с. 3: https://mc.government.bg/files/5495_Strategy_culture_.pdf
__
3.1. Стратегически насоки и специфики при представянето на културата на етнически и културни малцинства
Въз основа на изведеното в Глава 3, в ядрото на успешното културно предприемачество с устойчиви резултати, когато то е насочено приоритетно към културата на малцинствени и етнически групи, се различават:
• творчеството, изобретателността, страстта, уменията за адаптивност – като движещи градивни импулси за създаване на мостове към развитие и актуализиране на културното наследство и ценности;
• идентифициране на мотивите и поддържане на мотивацията за дадено творческо и/или иновативно начинание в културния и творческия сектор – за която цел е нужен непрекъснат отворен диалог между: експертите, специалистите и културните (вкл. художествени) медиатори, от една страна; индивидите, неформалните групи, културните и творческите кооперативи, професионални и занаятчийски организации, организации и институции представители на съответната локална култура, от друга; и всички заинтересовани страни – държавни и общински власти и институции, бизнес, НПО, културни институти, образователни и научноизследователски институции, и др.
В хода на разработване на конкретното културно начинание и като същностни елементи на този процес неизменно са:
• добрата осведоменост и осъзнаване на културната, социалната и екологичната отговорност – както относно самия процес на разработване на начинанието, така и относно неговите резултати и продукти;
• идентифициране на начините, по които съответното начинание ще подпомогне и насърчи местното и регионалното стратегическо планиране и развитие за подобряване качеството на живот и благоденствието на местните жители в средносрочен и дългосрочен план.
За целите на изграждане на такова здраво ядро е видно, че създаването и поддържането на стабилна мрежа от всички гореизброени агенти и актьори на творческия и културния сектор в контекста на конкретното начинание – е от изключително значение. А най-големият гарант за успеха на това културно начинание, а и на всяко друго – е в крайна сметка индивидуалната мотивация, пряко свързана с мотивацията на общността за добро и устойчиво продължение.
__
Затова настоящата Концепция за устойчив модел има предвид по-специално такъв тип мрежа с фокус върху откриването, подкрепата, проследяване и подпомагане на развитието на млади таланти, при която органичната вътрешна мотивация за развитие се обвързва пряко с творчеството, изобретателността и иновативността. А от своя страна самата тази връзка между вътрешна мотивация и изява на таланта и творческия потенциал става толкова по-здрава, колкото повече възможности получава естествената индивидуална нужда от себеизразяване. Това е водещата причина настоящето предложение за устойчив модел да се ориентира пред всичко към възрастовата група 12–18 години, тъй като това е първият най- интензивен период в живота на човек във вече осъзнато търсене на себе си, на своята идентичност; на своите вътрешноприсъщи качества, таланти, умения, способности и възможности. И неизменно в този период стои въпросът какво изразява нас самите най-добре: като се започне от цветовете и стила на обличане, прическата и предпочитаните хобита и се стигне до естествената нужда от създаване, от творчество, в което човек в най-чист смисъл създава и развива сам себе си.
Също така моделът е приоритетно ориентиран към малцинствени и етнически групи, воден от осъзнаването на належащата необходимост от подкрепа за развитие, повишаване на качеството на живота и благоденствието на маргинализираните и уязвимите групи по етнически и малцинствен признак у нас. Моделът следва да подпомогне и да улесни интеркултурния диалог и разбирателство в България в социален план, а също така и да положи основи за развитие на местните общности в икономически план.
В този смисъл модел е иновативен в създаването на принципи, правила и подходи за устойчивост, като включва културно сътрудничество и развиване на публики, а с това и създаване на капацитет за дългосрочно практическо развитие на културното и художественото сътрудничество и на невидимия, но реален мултикултурен диалог на местно, регионално, национално, а също така и международно ниво.
Както бе изложено в Глава 2, каузата „Да откриеш таланта“ е припозната на национално равнище, в същото време обаче е видна и нуждата от оптимизиране и усъвършенстване на механизма на гражданското участие и сътрудничество в процесите по работа с млади таланти в България между ключови заинтересовани страни, участващи в процеса на образование и обучение (МОН, регионални власти, доставчици на услуги в образованието и обучението, РУО; НПО, вкл. читалища,
__
младежки домове, клубове по интереси; неформални групи по интереси; МСП; семействата на младите таланти). При едно органично партньорско управление, подобряване и прецизиране на връзките и мостовете между различните заинтересовани страни на мрежови принцип, простиращ се от самите ученици до административните и логистичните аспекти при подпомагането, грижата и отговорността пред развитието на техните таланти и заложби, въз основа на вече създадените и устойчивите добри практики, съответно ще добият конкретни очертания и посоките на преформулиране на образователните политики, нормативната и регулаторната рамки, в които ученическият потенциал и таланти са правило и вяра в тяхното развитие за общото ни градивно бъдеще. Устойчивият модел, приоритетно ориентиран малцинствени и етнически групи, следва да бъде достъпен и да предлага възможности също за деца, подрастващи и младежи (12–18 г.), необхванати или отпаднали от образователната система и по този начин да им предоставя възможност за градивно личностно и професионално развитие. Посредством настоящата Концепция за устойчиво откриване, развитие и
„промотиране“ на млади арт таланти от различни малцинствени и етнически групи се осигурява възможност за мултиплициране на добития опит във всяка местна общност в България.
Водеща ценностна предпоставка на Концепцията е стремежът към трансформация на нагласите спрямо образователния процес като приоритетно подлежащ на централизирано управление и на количествено и статистическо измерване; към по-нататъшното му оптимизиране и усъвършенстване и към такава нагласа, която поставя приоритетно в образованието градивното отношение към личността, заложбите, талантите и уменията на учениците и ценностните предпоставки на активното гражданско участие и сътрудничество в тяхна подкрепа (Глава 2). Или, с други думи, това е стремеж към по-ясното открояване и осъзнаване на значимостта не само на количествените аспекти, но и на отношението към личността, подкрепящите междуличностни, общностни и граждански отношения, в името на качественото образование и личностно развитие. От своя страна Глава 3 контекстуализира този стремеж на полето на културното предприемачество, което през последните години намира все по-широко и плодотворно приложение и в България.
За тази цел в устойчивия модел, въплъщаващ този стремеж, е нужно да се обособят следните етапи на консолидирането му, съответно: етап на предварително
__
проучване и разработване на методика; етап на прилагане за практическа трансформация в дадена културна общност; етап на мониторинг.
Устойчивият модел предполага интегриран подход на изпълнение, който да включва сътрудничество между училища, читалища, НПО, културни институти, културни и художествени медиатори; бизнеса – преди всичко в лицето на малките и средните предприятия (МСП); неформалните групи, културните и творческите кооперативи, професионални и занаятчийски организации, организации и институции представители на съответната локална култура; държавни и общински власти и институции, образователни и научноизследователски институции и други заинтересовани страни. Което сътрудничество следва да е съсредоточено върху развитието на културното предприемачество с младите таланти в главната роля.
Интегрираният подход на сътрудничество следва да изхожда от концепцията за капитализиране – както финансово, така и символно – на добавената стойност, която носи развитието и реализацията на младите таланти за качествено образование и професионална заетост, базирана на компетентностите и талантите на личността29.
Предлаганият модел, в условия на синхронизиране, синергия и общ надинституционален залог, представлява успешен механизъм за работа с млади таланти, тяхното ранно откриване, пълноценно развитие и реализация на потенциала им тогава, когато всички заинтересовани страни, включително целевата група на 12-18-годишните с техните вече изявени и доказани таланти или таланти в развитие, са открити и в готовност за диалог и градивни решения и действия и целенасочени добри практики винаги, когато в процеса на партньорство се открие неефективен елемент, потребност, трудност или техническа невъзможност за изпълнение.
29 Един такъв подход, вече заложен в програмата „Образование“ 2021–2027 г., е този на интегрираните териториални инвестиции (ИТИ), обединяващ няколко типа заинтересовани страни – държавни и общински органи, ВУ, бизнес, неправителствен сектор, включващ различни административни територии и интервенции от различни сфери на широк обществен интерес. Очаква се неговото приложение да внесе качествено нови и стимулиращи модели за училищата да разработват и прилагат подходи за идентифициране и оценка на висок индивидуален потенциал на ученика, който се нуждае от специфична подкрепа за развитие.
__
3.2. Методически насоки за осъществяване на ефективна подкрепа за висококачествено професионално сътрудничество между творци и талантливи деца и младежи от малцинствени групи
В методически план моделът е насочен приоритетно към „отглеждане“ в естествената им среда на млади художествени и изпълнителски таланти от различни маргинални слоеве.
Затова целеви групи на модела са всички партниращи си юридически и физически лица с интерес в създаването на мрежа за откриване, подкрепа, подпомагане и проследяване на развитието на тези млади таланти от маргинален малцинствен и етнически произход: гражданският и общественият сектори, вкл. НПО за промяна на политики, училища, читалища, ЦПЛР, културни институти; културни и художествени медиатори, педагогически специалисти, ментори (преподаватели по изкуства и занаяти, занаятчии, артисти и изпълнители на изкуства и др.), вкл. от местната общност; неформалните групи, културните и творческите кооперативи, професионални и занаятчийски организации, организации и институции представители на съответната локална култура; държавни и общински власти и институции, образователни и научноизследователски институции, МСП и др. А по отношение на крайния залог на създаването и поддържането на такава мрежа целеви групи са, от една страна, младите таланти (12–18 г.) от маргинален малцинствен и етнически произход, а от друга – новите публики, които следва да бъдат създадени и развити през предлагания културно-предприемачески модел с фокус върху художественото културно наследство на местните общности и адаптирането му към съвременните художествени и културни практики на днешния глобализиран мултикултурен свят.
Дейности, пряко свързани с откриването, подкрепата, подпомагане и проследяване на развитието на младите таланти от маргинален малцинствен и етнически произход:
• Провеждане на арт работилници за млади таланти, всяка включваща 10 млади таланта (с потенциал или вече изявени заложби), в 2 области на страната ни, с продължителност 6 месеца. Арт работилниците следва да бъдат тематизирани така, че да обхващат, адаптират и съчетават хармонично както наличното традиционно културно наследство в рамките на дадена местна общност (дърворезба, фолклорни танци, песни и музика, и др.), така и съвременни изящни и приложни художествени практики (стрийт арт, визуални изкуства, танцови и други изпълнителски изкуства, и др.).
__
Екипът за провеждане на арт работилниците следва да включва културни предприемачи, ментори, културни и художествени медиатори, педагогически специалисти и съветници, както и да си сътрудничи с по 1 училище и 1 читалище от всяка област, активно работещи с представители на съответната маргинална малцинствена и етническа група.
Всяка арт работилница за период от 6 месеца следва да включва: 1 месец за изготвяне на концепция съобразно социокултурния контекст на съответната област и общност на обхванатите групи, подготовка на младите таланти по минимум 2-4 часа седмично, участието им в летен Пленер на изкуствата.
• Летен Пленер на изкуствата, включващ провеждане на 2 едноседмични сесии на обучение по културно предприемачество с цел (участие във) формиране на специфични организационни, комуникационни, пиар и бизнес знания и умения у младите таланти. Обучението по културно предприемачество следва да включва: 1) запознаване със спецификите на художествената форма, съдържание, материал и изразни средства в различните изкуства, които обхващат арт работилниците; 2) запознаване със същността на креативното и творческото мислене, иновативното знание и съответно – създаването на творчески и иновативни продукти; 3) интердисциплинарни събития, съчетаващи различните изкуства в условия на мултикултурен подход и имплементиране на културното предприемачество в дей ствие.
Дейности, пряко свързани със създаването и развиването на нови публики:
Популяризирането на културните и художествените инициативи и произведения на обхванатите от арт работилниците млади таланти следва да включва:
• Реализация на пътуващо турне в 6 отдалечени населени места. По такъв начин се създават и укрепват връзките със съседни населени места и съответно – с разширяване на публичното познание на дадената културна общност.
• Фестивал на изкуствата – заключително събитие, което обединява резултатите от арт работилниците, летния Пленер на изкуствата и обучението по културно предприемачество и се организира с активното участие на младите таланти. На Фестивала на изкуствата следва да се представят и авторски произведения на арт аукциони, чрез които да се демонстрира наученото за
„културното предприемачество в дей ствие“ и то да се капитализира както финансово, така и символно.
__
Залогът на такъв фестивал следователно адресира именно подобряване качеството на живота и благоденствието на маргинализираното население в България като форма за развитие и публично представяне на техния потенциал в сферата на културата, изкуствата и предприемачеството, и превръщане на талантите им в мост към нови публики. Ролята на фестивалите в съвременната култура е различна спрямо някогашната им функция на екстатично отстъпление от тежкия труд и суровите изпитания на природата: фестивалите днес поемат изключително важната социална отговорност и ангажираност пред творческия потенциал и културното наследство, а също и пред успешното хармониране на двете.
• Разработване на дигитална платформа с мобилно приложение, които да служат едновременно като интерактивен „дневник“ на постигнатите успехи на младите таланти, за популяризиране на модела и привличане на нови публики, както и за укрепване и поддържане на мрежата от заинтересовани страни, работещи за откриването, подкрепата и развитието на млади таланти от малцинствени и етнически групи.
__
За публикацията
Тази публикация е създадена по проект „Сцени за млади арт таланти“, Договор BGCULTURE-3.001-0004-С01/20.04.2023 г., осъществяван с финансовата подкрепа на Програма РА14 „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“.
Употреба
Тази публикация може да се копира, сваля или отпечатва при посочване на източника.