И ПРОГРАМATA ОТ МЕРКИ

Съкращение	Дефиниция
БАН	Българска академия на науките
БД	Басейнова дирекция
БДЧР	Басейнова дирекция Черноморски район
ДСМОС	Добро състояние на морската околна среда
ЕО	Екологична оценка
EС	Европейски съюз
ЗБР	Закон за биологичното разнообразие
ЗВ	Закон за водите
ЗДОИ	Закон за достъп до обществена информация
ЗДПД	Закон за достъп до пространствени данни
ЗЗТ	Закон за защитените територии
ЗЗ	Защитена зона (по смисъла на ЗБР)
ЗМПВВППРБ	Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанища на Република България
ЗООС	Закон за опазване на околната среда
ЗПБ	Закон за подземните богатства
ЗТ	Защитена територия (по смисъла на ЗЗТ)
ЗУЧК	Закон за устройството на черноморското крайбрежие
ИАОС	Изпълнителна агенция по околна среда
МОСВ	Министерство на околната среда и водите
Наредба за ЕО	Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми
НООСМВ	Наредбата за опазване на околната среда в морските води
НСИ	Национален статистически институт
ОС	Оценка за съвместимост
ПоМ	Програма от мерки
ПСОВ	Пречиствателна станция за отпадъчни води
ПУРБ	План за управление на речните басейни
ПУРН	План за управление на риска от наводнения
РЗИ	Регионална здравна инспекция
XXX	Xxxxxxx директива за водите
РДМС 2008/56/XX	Xxxxxxx директива за морска стратегия 2008/56/ЕО
РИОСВ	Регионална инспекция по околната среда и водите

1 Въведение

1.1 Предмет на договора

Предмет на Договор № Д-33-11/16.02.2016 г. е изпълнението на обществена поръчка с предмет:

„Изготвяне на екологична оценка и оценка на съвместимост на проект на Морска стратегия“. Дейностите, попадащи в обхвата на поръчката, са:

▪ Изготвяне на Екологична оценка на проект на Морска стратегия и програмата от мерки;

▪ Изготвяне на Оценка за съвместимостна на проект на Морска стратегия и програмата от мерки (при решение на компетентния орган – МОСВ).

1.2 Цел на заданието за обхват и съдържание на оценката

В съответствие с изискванията, определени в чл. 3 на Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 г. относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда не може да се изключи възможността бъдещият проект на Морската стратегия да създаде условия за въздействие върху околната среда.

На основание чл. 4, т.1 от Наредбата за ЕО, компетентен орган за процедурата по ЕО за стратегията е министърът на околната среда и водите, като същият е компетентен и за провеждане на процедурата по ОС. Съгласно писмо с Xxx. № 05-08-5157/11.08.2015 на МОСВ Морската стратегия на Република България се приема от Министерския съвет което, и попада в обхвата на чл. 85, ал.1 на ЗООС, като съгласно приложените списъци с мерки Стратегията очертава рамката за развитие на инвестиционни предложения по Приложение № 1 и № 2 на ЗООС. В тази връзка и на основание чл. 2, ал.1, т.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми, стратегията подлежи на процедура по задължителна ЕО.

При процеса на определяне на обхвата и съдържанието на оценката се взема решение относно обхвата и нивото на подробност на информацията, която трябва да бъде включена в Докладаза екологична оценка (Директива за СЕО 2001/42/EО, чл. 5, ал. 4).

Процесът на определяне на обхвата и съдържанието има за цел да:

▪ определи съответния район на въздействие и времевия период за проява на евентуалните въздействия;

▪ идентифицира съответните екологични проблеми, които трябва да се разгледат в рамките на ЕО;

▪ определи подходящи индикативни показатели за качеството на околната среда (или конкретни въпроси), които ще направляват оценката в рамките на процеса по ЕО;

▪ определи метод за оценка на положителните и отрицателните въздействия;

▪ определи метод загенериране и оценка на разумни алтернативи;

▪ представи проект за съдържание на Доклада за екологична оценка.

1.3 Консултации по заданието за определяне обхвата на оценката

Съгласно Наредба за условията и реда на извършване на екологична оценка на планове и програми (Наредба за ЕО),чл. 19a, експертите, на които е възложено да изготвят екологичната оценка, трябва да подготвят задание за определяне обхвата на оценката, по което провеждат консултации с:

▪ Компетентните органи по чл.4 от Наредбата за ЕО;

▪ Съответните специализирани компетентни органи по чл. 13, ал. 1 относно

съдържанието и обхвата на оценката на здравно-хигиенни аспекти на околната среда и риска за човешкото здраве; и

▪ Други специализирани ведомства и заинтересовани страни - Регионалните инспекции по околна среда и води (РИОСВ) и др.

В съответствие с изложеното по-горе, настоящият документ се представя с искане за коментар от страна на Възложителя и на Компетентният органи - МОСВ, както и на МЗ и на други заинтересовани страни, идентифицирани съгласно Схемата за консултации, представена в Приложение 1 на настоящия документ.

2 Обхват на Морската стратегия

2.1 Географски обхват

В съответствие с Рамкова директива за морска стратегия (РДМС) 2008/56/ЕО

В съответствие с РДМС 2008/56/ЕО целият Черноморски басейн се разглежда като един регион, а на ниво държава - членка, РДМС се отнася задължително до обхвата на териториалните води и Изключителната икономическа зона (ИИЗ).

Териториалното море включва 12-милната морска акватория с площ 6 358 кв. км., срещу бреговата ивица на Черно море от нос Сиврибурун на север до река Резовска на юг, с обща дължина 378 км.

Изключителната икономическа зона е морското пространство до 200 морски мили извън площта, прилежаща към териториалното море, в което крайбрежната държава упражнява своите права и суверенитет за целите на проучване и експлоатация, опазване и управление на природните ресурси, независимо дали живи или неживи, морското дъно, както и покриващите го води . Българската изключителна икономическа зона възлиза на 29 052 кв.км , т.е 6,8 % от общата площ ( 421 638 кв.км ), а дължината на бреговата ивица - 414 км, т. е. 8,5 % от общата дължина на бреговата ивица на Черно море (4 869 km)

Фигура 1 Териториални води и Изключителна икономическа зона (ИИЗ)

По отношение на основните екологични зони в Черно море:

Пелагиал (водните слоеве от повърхността до дъното)

Съгласно ДОКЛАД по чл. 8, 9 и 10 от Рамкова директива за морска стратегия 2008/56/ЕО и Наредба за опазване на околната среда в морските води районите (подразделенията) за първоначална оценка на пелагиала са три добре разграничими района – крайбрежен, шелфов и откритоморски.

№	Наименование на района	Дълбочинни граници, м	Площ на района, км2
1	Крайбрежен	0-30	2 177
2	Шелфов	30-200	9 928
3	Откритоморски	>200	22 418

Фигура 2. Райони за първоначална оценка в пелагиала на Българската акватория на Черно море

Направеното райониране е аналогично с дефинираните райони на базата на антропогенните въздействия, повърхностните течения, продукционни характеристики и батиметрия в предходни изследвания (Kopelevich et al, 2002 и. Xxxxxxx et al, 2010).

Бентал (дъното на водния басейн, включително дънните утайки, обитавано от микроорганизми, растения и животни (бентос))

Българският сектор от Черно море е с приблизителна площ 35 600 км2 и включва строго дефинирани геоморфоложки зони: континентален шелф, континентален склон и абисална равнина. За целите на предварителната оценка континенталният склон и абисалната равнина са обединени в една обща, дълбоководна акватория с обща площ от около 23 400 км2, която поради специфичните хидрофизични особености на Черно море (полузатворен, изолиран басейн с ниска соленост с дефинитивна вертикална стратификация на водните маси и наличие на сероводородна зона на дълбочини под 180-200 м) е изключена от общата площ на българското морско пространство и на оценка е подложена само акваторията на континенталния шелф. Акваторията на континенталния шелф е разположена между бреговата линия и границата с континенталния склон и представлява плавно стесняваща се от север на юг акватория с ширини по паралела от 90-100 км на север по акваториалната граница с Румъния, 60-70 км в централните си части на паралела на град Варна, до 45-50 км срещу устието на р. Резовска на юг с приблизителна площ 12 200 км2.

Фигура 3. Райони за първоначална оценка в бентала на българската акватория на Черно море

В рамките на българския континентален шелф, паралелно на бреговата линия, се различават три основни геоморфоложки области: прибрежна, централна и периферна.

Вътрешната, прибрежна зона е разположена край съвременната брегова линия и е с площ от 690 км, която за целите на предварителната оценка е разделена на 5 основни района.

Централната зона на шелфа заема най-голямата площ от него, като се разполага на дълбочини от 20 м до 90-95 м. Геоморфоложки, тя се разделя на четири подзони - подзона на вътрешната депресия; на акумулативните валове; слабо разчленената равнина и подзона на разчленената равнина. Поради особености в морфологията на субаквалния релеф, съвременните седиментационни обстановки, литостратиграфията на дънните седименти и хидродинамичните характеристики, основата централната зона на шелфа е разделена на три района за оценка: Северен, Централен и Южен райони.

Външната, периферна шелфова зона е обособена като самостоятелна зона на оценка поради специфичния, граничен хидродинамичен режим и геолого геоморфоложка характеристика. Тя се проследява в най-мористата част на шелфа, като ивица с ширина от 3-4 до 10 км и площ от 2 276 км2. Границата с централната зона на шелфа се следи по тила на серия от клиноморфни акумулативни тела, изразени в релефа на морското дъно като валове с относителна височина от 3 до 5 м и почти съвпада с 90-метровата изобата. Стъпалообразното чело на най-външния вал, който е с височина от 10-15 м и подножие на дълбочини около 110-120 м, бележи началото на т.н. периферна шелфова тераса, чийто източен край маркира границата шелф-континентален склон.

Фигура 4. Подялба на българския сектор на Черно море на зони на оценка

Вътрешните морски води и териториално море попадат в Черноморски район за басейново управление с център Варна, заедно с водосборните области на реките, вливащи в Черно море от северната до южната граница.

С цел по-голяма пълнота на оценката по отношение на конкретни компоненти на околната среда (като въздух, климат, води, почви и др.) се разглежда и сухоземната територия в границите на 14-те черноморски общини: Шабла, Каварна, Балчик, Аксаково, Варна, Аврен, Долни чифлик, Бяла, Несебър, Поморие, Бургас, Созопол, Приморско и Царево (вж. Фигура 5).

Фигура 5 Черноморски общини

2.2 Времева рамка и етапи на разработване

Съгласно чл. 1, ал. 5 от Наредбата за опазване на околната среда в морските води (НООСМВ), Морската стратегията първоначално се разработва за срок от 10 години.

Разработването на Морската стратегия е непрекъснат процес, който е в съответствие с изискванията на Наредбата за опазване на околната среда в морските води (НООСМВ), транспонираща РДМС 2008/56/ ЕО, приета с Постановление на Министерски съвет (ПМС) № 273 от 23.11.2010 г. (обн. ДВ № 94 от 30.11.2010 г., в сила от 30.11.2010 г.).

Стъпките за разработване и прилагане на Морска стратегия за морските води на Р България са следните:

1. Изготвяне на Първоначална оценка на текущото състояние на околната среда в морските води и на въздействието на човешката дейност върху околната среда – съгласно изискванията на чл 8 на РДМС 2008/56/ ЕО

2. Определяне на „добро“ - то състояние на околната среда в морските води – съгласно член 9 на РДМС 2008/56/ ЕО. Въз основа на извършената първоначална оценка на състоянието на морската околна среда е определен набор от характеристики - дескриптори за добро състояние,

в съответствие с приложение 1 на РДМС. Състоянието на околната среда ще се оценява на база

11 качествени дескриптори, като се вземат предвид екологичното състояние, натискът и въздействията върху морските екосистеми.

3. Определяне на екологични цели и свързаните с тях индикатори за постигане на добро състояние на морската околна среда – съгласно член 10 на РДМС 2008/56/ ЕО.

4. Разработване и изпълнение на програми за мониторинг - съгласно член 11 на РДМС 2008/56/ ЕО Въз основа на първоначалната оценка, изготвена съгласно член 8, параграф 1, държавите- членки разработват и прилагат координирани програми за мониторинг на текущата оценка на състоянието на околната среда на своите морски води въз основа на примерни списъци с елементи, съдържащи се в приложение III, и списъка, съдържащ се в приложение V, като се вземат предвид екологичните цели, определени съгласно член 10.

5. Разработване и изпълнение на програма от мерки за постигане и/или поддържане на добро състояние на околната среда в морските води - съгласно чл. 13 на РДМС 2008/56/ ЕО.

Гореописаните стъпки за Морската стратегия са разработени в съответствие с чл.4, ал.1 на Наредбата за опазване на околната среда в морските води и включват 2 етапа:

• Подготвителен етап

а) извършване на първоначална оценка на текущото състояние на околната среда на морските води и на въздействието на човешката дейност върху околната среда;

б) определяне на критерии за добро състояние на околната среда в морските води; в) определяне на екологични цели и свързаните с тях индикатори;

г) разработване и изпълнение на програми за мониторинг в съответствие с текущите оценки и актуализиране на екологичните цели.

• Xxxx на разработване на програма от мерки и въвеждането й в изпълнение:

а) разработване на програма от мерки за постигане и/или поддържане на добро състояние на околната среда в морските води;

б) въвеждане в действие на програмата от мерки, нейното изпълнение, наблюдение и оценка.

3 Цели на Морската стратегия

3.1 Цели на Морската стратегия

Целите на Морската стратегия за опазване на морските води на Р България са:

1. Постигане и поддържане на „добро състояние" на морската околна среда до 2020 г.

2. Защита и съхраняване на морската околна среда, предотвратяване на нейното влошаване или, когато е практически възможно, възстановяване на морските екосистеми в територии, които са били неблагоприятно засегнати.

3. Предотвратяване и намаляване на въвеждането и освобождаването на вещества от антропогенен произход в околната среда с цел поетапно премахване на замърсяването и гарантиране липсата на съществено въздействие или опасност за човешкото здраве, биологичното разнообразие на морските екосистеми и законосъобразното използване на морето.

3.2 Концептуална база за Морската стратегия

Водещ принцип при разработването и изпълнението на морската стратегия е екосистемния подход в управлението на човешките дейности, който гарантира, че:

• нивата на общото въздействие на човешките дейности са в граници, съвместими с

постигане на добро състояние на околната среда в морските води;

• способността за адаптация на морските екосистеми към фактори и промени, предизвикани от човека, не е нарушена и е налична;

• използването и управлението на морските ресурси е устойчиво;

• трансграничните последици за качеството на морската околна среда на трети страни от региона на Черно море са отчетени и анализирани.

Разработването на морската стратегия започва с изготвяне на първоначална оценка на състоянието на околната среда в морските води при максимално използване на налични данни. Първоначалната оценка включва:

• анализ на основните общи и специфични характеристики и на текущото състояние на морската околна среда;

• анализ на преобладаващите видове натиск и въздействия върху състоянието на морската околна среда, в това число въздействията от антропогенен произход, като анализът:

o се основава на оценка на видовете натиск и въздействия при едновременното отчитане на комбинирания качествен и количествен ефект от въздействието на различните видове натиск, както и очертаващите се тенденции;

o обхваща основните кумулативни и комбинираните (синергичните) въздействия върху морската околна среда и отчита съответните оценки, изготвени до момента въз основа на действащото законодателство на ЕС;

• икономически и социален анализ на използването на морската околна среда и разходите, свързани с увреждането й.

Анализите и оценките:

• отчитат факторите, отнасящи се до екологичния и физикохимичния статус на крайбрежните и преходните води по смисъла на ЗВ и на териториалното море по смисъла на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанища на Република България (ЗМПВМППРБ);

• отчитат и/или използват за база други приложими оценки на състоянието на морската околна среда, като тези, изготвени съвместно в рамките на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване и други регионални конвенции.

При изготвяне на оценките органите координират действията си по сфери на компетентност с другите държави членки от морския регион на Черно море, с което се гарантира:

• последователност и съвместимост в методите за оценка;

• отчитане на трансграничните въздействия и характеристики

Съгласно РДМС, оценката на състоянието на морската околна среда се извършва на база единадесет качествени дескриптори (характеристики):

• Дескриптор 1 Биологично разнообразие;

• Дескриптор 2 Неместни видове;

• Дескриптор 3 Търговски видове риби, обект на промишлен риболов;

• Дескриптор 4 Хранителни мрежи;

• Дескриптор 5 Еутрофикация;

• Дескриптор 6 Цялост на морското дъно;

• Дескриптор 7 Хидрографски условия;

• Дескриптор 8 Концентрации на химични замърсители в морската околна среда;

• Дескриптор 9 Замърсители в морските хранителни продукти;

• Дескриптор 10 Морски отпадъци;

• Дескриптор 11 Въвеждане на подводен шум и енергия в морската околна среда. Определянето на добро състояние на околната среда в морските води се извършва:

• след определяне на набора от характеристики за добро състояние на базата на данните от първоначалната оценка при използване на списъка с качествени показатели;

• на базата на данните, отнасящи се до физичните и химичните условия, хидроморфологията, типовете местообитания и биологични характеристики, както и други специфични характеристики;

• при отчитане на видовете натиск или въздействия, произтичащи от човешка дейност.

За оценка на степента, в която е постигнато добро състояние на околната среда в морските води, се използват критерии и методологични стандарти, установени с Решение на Комисията 2010/477/ЕС относно критериите и методологичните стандарти за добро екологично състояние на морските води (OB, бр. L 232/14 L).

Определянето на подробен набор от екологични цели и свързаните с тях индикатори за постигане на добро състояние на морската околна среда се извършва въз основа на първоначалната оценка, оценените въздействия и натиск и предвид списъка с характеристики.

При определяне на екологичните цели и индикатори се вземат предвид мерките в процес на изпълнение, ориентирани към действащи екологични цели по отношение на морските води, установени на национално, регионално или международно ниво, за гарантиране на взаимната съвместимост и отчитане, доколкото е възможно, на съответните характеристики и трансгранични въздействия върху морската околна среда.

На базата на извършената първоначална оценка се планират, разработват и изпълняват координирани програми за мониторинг за текуща оценка на състоянието на морската околна среда. Програмите за мониторинг се разработват:

• въз основа на съгласуван и изчерпателен анализ на характеристиките, видовете натиск и въздействия;

• във връзка с осигуряване на необходимата информация;

• предвид определените екологични цели.

Програмите за мониторинг се разработват съгласувано с програмите за мониторинг на държавите членки от морския регион на Черно море, така че да се улесни съпоставимостта на резултатите и да се гарантира, че:

• методите за наблюдение в рамките на морския регион са последователни и съгласувани;

• се отчитат съответните трансгранични въздействия и характеристики;

• програмите за мониторинг допълват разпоредбите за оценка и мониторинг по националното законодателство, законодателството на ЕС и съответните международни и регионални споразумения.

Въз основа на първоначалната оценка за постигане и/или поддържане на добро състояние на околната среда в морските води се разработва Програма от мерки, която:

1. осигурява постигането на екологичните цели;

2. отчита видовете мерки;

3. се базира на принципите за устойчиво развитие, оценка на въздействието на мерките върху околната среда и отражението им върху социалното и икономическото развитие след извършен анализ на разходите и ползите, оценка на икономическата им

ефективност и техническа осъществимост;

4. отчита въздействието на включените в нея мерки по отношение на водите на съседни морски региони с оглед предпазване от неблагоприятно въздействие върху тези води;

5. интегрира съществуващи мерки, приети в изпълнение на изискванията на Закона за водите (ЗВ), Закона за опазване на околната среда (ЗООС), Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), Закона за подземните богатства (ЗПБ), Закона за устройството на черноморското крайбрежие (ЗУЧК), Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на република българия (ЗМПВМППРБ), Закона за достъп до пространствени данни (ЗДПД), , Закона за рибарството и аквакултурите, Закона за почвите, както и законодателството на ЕС относно екологичните стандарти за качество в областта на политиката за водите, и/или международни споразумения;

6. включва и мерки за защита на отделните компоненти на морската околна среда, които допринасят за създаване на последователни и представителни мрежи от защитени морски територии в морския регион на Черно море;

7. съдържа план за действие, който определя начина за постигане на целите, времевия график за изпълнение на мерките, индикаторите за наблюдение и отчитане, отговорните органи и необходимите финансови средства.

3.3 Програма от мерки

За да се намали антропогенният натиск върху морската среда, е необходимо да се планират и приложат мерки, за да се гарантира постигането и поддържането на добро състояние съгласно изискванията на РДМС.

Програмата от мерки (ПоМ) е планирана така, че да осигури намаляване на антропогенния натиск, за който не са планирани мерки в актуализирания ПУРБ за Черноморския басейнов район или за който се счита, че планираните мерки не биха били достатъчни за постигане на ДСМОС, съгласно изискванията на РДМС.

Програмата от мерки се отнася за териториалните морски води и изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Р България.

Периодът на изпълнение на програмата от мерки е от 2016 до 2021 г.

Програмата от мерки обхваща 9 теми: седем от тях са свързани с единадесетте качествените дескриптори на морската среда, а двете са допълнителни теми: защитени морски зони и общи (кръстосани мерки, свързани с управление в по-широк смисъл, като координацията между администрациите, участието на обществеността), както са описани по-долу:

o Биоразнообразие (дескриптори 1, 4 и 6)

o Неместни видове (дескриптор 2)

o Търговски видове риби (дескриптор 3)

o Еутрофикация, замърсители и ефекти от замърсяването,замърсители в риба и други морски храни (дескриптори 5,8,9 )

o Трайни изменения в хидрографските условия (дескриптор 7)

o Морски отпадъци (дескриптор 10)

o Подводен шум и енергия (дескриптор 11)

o Морски защитени зони

o Общи мерки

Програмата от мерки (ПоМ) е изготвена въз основа на първоначалната оценка, определението за "добро екологично състояние" (ДСМОС) за България, и на екологичните цели, дефинирани през 2012 г. Според XXXX, XxX трябва да помогне за намаляване на натиска върху морската

околна среда, от страна на човешката дейност и за подобряване на състоянието и. Целта на ПоM е да се поддържа или постигне ДСМОС до 2020 г.

Програмата от мерки съдържа два основни типа мерки:

• Съществуващи мерки

• Нови мерки

ПоM не съдържа изчерпателен списък на всички действия за опазване на морската околна среда. Тя включва само тези дейности, които се считат за най-подходящи за справяне с предизвикателствата, посочени в първоначалната оценка на морските води и при определяне на екологичните цели.

3.3.1 Съществуващи (реализирани и планирани) мерки

Съществуващи мерки са приетите в рамките на други политики такива, които са изцяло или частично от значение за постигането на екологичните цели за ДСМОС. Мерките като цяло са насочени към намаляване на антропогенния натиск върху морската околна среда и съответно към постигане на ДСМОС, въпреки, че дефинирането на ДСМОС и определянето на целите е непрекъснат процес, който се базира на набирането на данни и повишаването на познанието относно компонентите на морската околна среда и взаимодействията помежду им. Те включват предприетите мерки в рамките на Директивата за местообитания, на Директивата за птиците, Рамковата директива за водите и Директивата за градските отпадъчни води или на някои "секторни" политики (Конвенциите за баластните води, за общатата политика в областта на рибарството, за морска транспортна политика).

Списък на съществуващите мерки е даден в Таблица 1.

Таблица 1. Съществуващи (реализирани и планирани) мерки

№*

Име на мярката

Ключов тип мярка (КТМ)

съгласно РДМС *

Води, обвързани с прилагането на мярката: SW - повърхностни (РДВ), GW-подземни,

MW -морски (РДМС)

Законодателство, свързано с изпълнението на мярката

Провеждане на мониторинг с цел оценка на запасите

KTM 37

SW (WFD)* MW (MSFD)*

Регламент 1380/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 декември 2013 за обща политика в областта на рибарството;

Директива за местообитанията (92/42/EEC), Директива за птиците (2009/147/EC)

Превантивни мерки срещу нашествието на неместни видове в морските води

KTM 34

SW (WFD)* MW (MSFD)*

Регламент 708/2007 относно използването в аквакултурите на чуждоземни и неприсъстващи в района видове

Оценка на промените в екосистемите, социални и

икономически последици, произтичащи от инвазията на неместни видове в засегнатите водни тела

KTM 34

SW (WFD)* MW (MSFD)*

Регламент 708/2007 относно използването в аквакултурите на чуждоземни и неприсъстващи в района видове

Подобряване и внасяне на необходимите пояснения в законодателството, свързано с кейовете за риболов с

лодка

KTM 39

SW (WFD)* MW (MSFD)*

Регламент 1380/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 декември 2013 за обща политика в областта на рибарството

Контрол на несъответствията с условията, посочени в Разрешителните за ползване на водни обекти

KTM 31

SW (WFD)* MW (MSFD)*

Контрол на бракониерството, включително:

- Улов, продажба и транспорт на забранени и защитени видове риби и приулов

- Използване на риболовни съоръжения, отговарящи на нормативните изисквания

- Спазване на определени квоти за риболов

KTM 35

SW (WFD)* MW (MSFD)*

Определяне на квоти и определяне на общ допустим улов (total allowable catch TAC) на ценни видове риби

KTM 35

SW (WFD)* MW (MSFD)*

Забрана за:

- Улов по време на размножителния период на рибите и другите хидробионти

- Улов и експлоатация на застрашени риби и други

хидробионти предвид специфични за видовете и популациите характеристики

KTM 35

SW (WFD)* MW (MSFD)*

№*

Име на мярката

Ключов тип мярка (КТМ)

съгласно РДМС *

Води, обвързани с прилагането на мярката: SW - повърхностни

(РДВ), GW-подземни, MW -морски (РДМС)

Законодателство, свързано с изпълнението на мярката

- Временни забрани за търговски и любителски риболов с цел опазване на популациите

Изграждане на канализационни мрежи на агломерации с над 2 000 ЕЖ, между 2000 и 10 000 ЕЖ и над 100 000

ЕЖ

KTM 33

SW (WFD)* MW (MSFD)*

Директива 76/160/EEC от 8 декември 1975

за качеството на водите за къпане, Рамкова Директива за водите 2000/60/EC (РДВ ), Директива за градските отпадъчни води

91/27/EEC

Изграждане на нови, реконструкция и модернизация на съществуващи ПСОВ на агломерации, промишлени

обекти и помпени станции свързани с ПСОВ

KTM 31;

KTM 33

SW (WFD)* MW (MSFD)*

Директива 76/160/EEC от 8 декември 1975

за качеството на водите за къпане, Рамкова Директива за водите 2000/60/EC (РДВ ), Директива за градските отпадъчни води 91/27/EEC

Изграждане на колектори за битови отпадъчни води, целящо преустановяване изхвърлянето им в области, свързани с настоящо и бъдещо водоизползване

KTM 31;

KTM 33

SW (WFD)* MW (MSFD)*

Директива 76/160/EEC от 8 декември 1975

Изграждане на дълбоководно заустване за изхвърляне на пречистени води от ПСОВ

SW (WFD)* MW (MSFD)*

Директива 76/160/EEC от 8 декември 1975

Укрепване на бреговете на Черно море за защита от свлачищни процеси

SW (WFD)*

Директива 2001/42/EC относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда

Директива 85/337/EEC относно оценка на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда

Изхвърляне на драгажни материали в определени зони в Черно море

KTM 38

SW (WFD)* MW (MSFD)*

Директива 2001/42/EC относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда

Директива 85/337/EEC относно оценка на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда

Пречиствателни станции за питейна вода

KTM 39

SW (WFD)* MW (MSFD)*

Water Framework Directive (Directive 2000/60/EC)

Осигуряване на оборудване за отстраняване на замърсяването в пристанищните акватории на местно

ниво (скимъри и т.н.)

KTM 31;

KTM 32

SW (WFD)* MW (MSFD*)

Директива 2004/35/CE за екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на

екологични щети

№*

Име на мярката

Ключов тип мярка (КТМ)

съгласно РДМС *

Води, обвързани с прилагането на мярката: SW - повърхностни

(РДВ), GW-подземни, MW -морски (РДМС)

Законодателство, свързано с изпълнението на мярката

Директива 2008/105/EC за определяне на стандарти за качество на околната среда в областта на политиката за водите

Контрол върху дейностите по трансфер и

транспортиране на отпадъчни нефтопродукти

KTM 31;

KTM 32

SW (WFD)* MW (MSFD)*

Директива 2000/59/EC относно пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от експлоатацията

на корабите и на остатъци от товари

Директива 2008/105/EC за стандартите за качество на околната среда

Контрол на замърсяването от кораби, превозващи нефт и / или нефтени води,вредни течни вещества в наливно състояние, опаковани вредни вещества

KTM 31;

KTM 32

SW (WFD)* MW (MSFD)*

MARPOL 73/78, Директива 2000/59/EC относно пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от експлоатацията

на корабите и на остатъци от товари, Директива 2009/123/EC за изменение на Директива 2005/35/EC относно

замърсяване от кораби и налагане на

санкции при нарушения,Директива2008/105/EC за стандартите за качество на околната среда

Изхвърляне на драгажни материали в определени зони в Черно море.

KTM 31;

KTM 32

SW (WFD)* MW (MSFD)*

Определяне акваториите на пристанищата и мониторинг на качеството на водите

SW (WFD)* MW (MSFD)*

Директива 2004/35/EС за екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на

екологични щети

Закриване и рекултивация на депа за битови отпадъци

KTM 29

SW (WFD)* MW (MSFD)*

Рамкова Директива 2008/98/EО за отпадъците, Директива 2006/7/EC за управление качеството на водите за къпане,

Контрол върху дейностите по събиране и

транспортиране на корабни и битови корабни отпадъци, включително отпадъчни води

KTM 29

SW (WFD)* MW (MSFD)*

Рамкова Директива 2008/98/EО за отпадъците, Директива 2000/59/EC за пристанищните приемни съоръжения, Директива

2009/123/EC за замърсяванията, причинени от кораби

Прилагане на добри практики по отношение на

обработката и изхвърлянето на отпадъци, включително отпадъци от корабите

KTM 29

SW (WFD)* MW (MSFD)*

Рамкова Директива 2008/98/EО за отпадъците, Директива

2000/59/EC за пристанищните приемни съоръжения, Директива 2009/123/EC за замърсяванията, причинени от кораби

Изготвяне на планове за управление, включващи и мониторинг за биологичното разнообразие :

- за защитени зони (включващи в територията си част от Черно море), определени по Директива за опазване на дивите птици: ЗЗ “Галата”, ЗЗ “Комплекс Камчия”,

KTM 37

MW (MSFD)*

Директива 92/42/EEC за местообитанията, Директива 2009/147/EC) за птиците , Рамкова Директива за водите 2000/60/EC

№*

Име на мярката

Ключов тип мярка (КТМ)

съгласно РДМС *

Води, обвързани с прилагането на мярката: SW - повърхностни

(РДВ), GW-подземни, MW -морски (РДМС)

Законодателство, свързано с изпълнението на мярката

ЗЗ “Калиакра”, ЗЗ “Камчийска планина”, ЗЗ “Батова”, ЗЗ “Белите скали”, ЗЗ “Шабленски езерен комплекс” и ЗЗ “Дуранкулашко езеро”;

- Защитени зони (включващи в територията си част от Черно море), определени по Директива за опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна: ЗЗ “Галата”, ЗЗ “Камчия”, ЗЗ “Плаж Шкорпиловци”, ЗЗ

“Аладжа банк”, ЗЗ “Комплекс Калиакра”, ЗЗ “Езеро Шабла Езерец” и ЗЗ “Езеро Дуранкулак”.

Морски отпадъци

КТМ 29

SW (WFD)* MW (MSFD)*

Директива 2000/59/EC относно пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от експлоатацията

на корабите и на остатъци от товари

Контрол за предотвратяване на замърсяването с нефт и нефтопродукти от кораби

KTM 31;

KTM 32

SW (WFD)* MW (MSFD)*

Директива 2000/59/EC относно пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от експлоатацията

на корабите и на остатъци от товари

Контрол за предотвратяване на замърсяването с опасни вещества (различни от нефт/ нефтопродукти) от кораби

KTM 31;

KTM 32

SW (WFD)* MW (MSFD)*

Директива 2000/59/EC относно пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от експлоатацията

на корабите и на остатъци от товари

Контрол за предотвратяване на замърсяването с отпадъчни води от кораби

KTM 33

SW (WFD)* MW (MSFD)*

Директива 2000/59/EC относно пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от експлоатацията

на корабите и на остатъци от товари

Контрол за предотвратяване на замърсяването с (твърди) отпадъци от кораби

KTM 29

SW (WFD)* MW (MSFD)*

Директива 2000/59/EC относно пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от експлоатацията

на корабите и на остатъци от товари

Контрол за предотвратяване замърсяването на въздуха от кораби (съдържание на сяра в корабните горива)

KTM 31

SW (WFD)* MW (MSFD)*

Директива на Съвета 1999/32/EC относно намаляване

съдържанието на сяра в определени течни горива и за изменение на Директива 93/12/EИО

Контрол за предотвратяване замърсяването на въздуха

от кораби (парникови газове и разрушаващи озоновия слой вещества)

KTM 31;

KTM 33

SW (WFD)* MW (MSFD)*

Регламент (EO) № 1005/2009

Контрол за предотвратяване на замърсяването с органокалаени съединения от корабни

противообрастващи системи

KTM 31

SW (WFD)* MW (MSFD)*

Регламент (EO) № 782/2003 и Регламент (EC) № 36/2008

№*

Име на мярката

Ключов тип мярка (КТМ)

съгласно РДМС *

Води, обвързани с прилагането на мярката: SW - повърхностни

(РДВ), GW-подземни, MW -морски (РДМС)

Законодателство, свързано с изпълнението на мярката

Контрол за ограничаване постъпването и

разпространението на патогенни и инвазивни чужди морски видове, пренасяни с корабните баластни води

KTM 34

SW (WFD)* MW (MSFD)*

Регламент (EO) №1143/2014

Сателитен мониторинг на нефтените замърсявания от кораби и офшорни инсталации (чрез европейската

система CleanSeaNet)

KTM 31;

KTM 32

SW (WFD)* MW (MSFD)*

Директива 2009/123/EC за изменение на Директива 2005/35/ЕО относно замърсяване от кораби и налагане

на санкции при нарушения

Контрол и мониторинг на крайбрежните води в зоните за къпане

KTM 29

KTM 39

SW (WFD)*

Целогодишно забранени зони:

- Риболовът с мрежени уреди в радиус от 300 метра от устията на реките (чл. 5, ал.8, т.2 от Наредба

37/10.11.2008 г.);

- Ежегодно със заповед на министъра на земеделието и храните се определят забранени зони за риболов;

- Улов на попчета с мрежени уреди в акваториите на пристанищата и буните с отдалеченост 1 км от

бреговата линия (с изключение на уловите от даляните).

KTM 35

КТМ 37

SW (WFD)* MW (MSFD)*

Забрана за улов на риби по време на размножителния период:

- Калкан: Не се допуска улов, разтоварване,

трансбордиране, предлагане в търговската мрежа и

транспортиране на калкан в свежо състояние в периода между 15 април и 15 юни;

- През периода на забраната за улов на калкан не се разрешава улова на морска котка и морска лисица;

- Попчета с мрежени уреди: от 15 април до 15 май.

KTM 35

КТМ 37

SW (WFD)* MW (MSFD)*

Регламент 1380/2013 относно общата политика в областта на рибарството,

Директива 92/42/EEC за местообитанията, Директива 2009/147/EC за птиците

Забранени уреди и средства (чл. 35 от ЗРА):

- взривни материали, отровни и упойващи вещества;

- електрически ток и технически устройства и

съоръжения за улов с електрически ток и лъчения;

- дънни тралиращи и драгиращи средства с изключение на бийм трал;

KTM 35

КТМ 37

SW (WFD)* MW (MSFD)*

Регламент 1380/2013 за обща политика в областта на рибарството;

Директива 92/42/EEC за местообитанията, Директива за птиците 2009/147/EC

№*

Име на мярката

Ключов тип мярка (КТМ)

съгласно РДМС *

Води, обвързани с прилагането на мярката: SW - повърхностни

(РДВ), GW-подземни, MW -морски (РДМС)

Законодателство, свързано с изпълнението на мярката

- огнестрелно оръжие;

- харпун.

Въвеждане на временни забрани за риболов

KTM 37

SW (WFD)* MW (MSFD)*

Регламент 1380/2013 относно общата политика в областта на рибарството,

Директива 92/42/EEC за местообитанията, Директива 2009/147/EC за птиците

Забранени уреди и средства за осъществяване на стопански и любителски риболов

КТМ 26

KTM 35

КТМ 37

SW (WFD)* MW (MSFD)*

Регламент 1380/2013 относно общата политика в областта на рибарството,

Директива 92/42/EEC за местообитанията, Директива 2009/147/EC за птиците

Определяне на минимално допустими размери на водните организми, под които е забранено извършването на риболова им

КТМ 37

SW (WFD)* MW (MSFD)*

Регламент 1380/2013 за обща политика в областта на рибарството;

Директива 92/42/EEC за местообитанията, Директива за птиците 2009/147/EC

Повишаване селективността на риболовните уреди

(минимален размер на окото на дънните хрилни мрежи, използвани за улов на калкан - 400 мм)

КТМ 35

КТМ 37

MW (MSFD)*

Регламент1380/2013) - Regulation (EU) № 1380/2013 за общата

политика в областта на рибарството; Директива 92/42/EEC за местообитанията, Директива 2009/147/EC за птиците

Задължение за разтоварване на целия улов

КТМ 35

MW (MSFD)*

Регламент 1380/2013) за общата политика в областта на рибарството

Директива за местообитанията 92/42/EEC, Директива за птиците 2009/147/EC)

Провеждане на научни изследвания за оценка на

запасите от стопански ценни видове риба в Черно море, в изпълнение на Националната програма за събиране, управление и използване на данни в сектор "Рибарство"

КТМ 37

MW (MSFD)*

Регламент 199/2008,Решение 2010/93/EC Регламент 1380/2013 за общата политика в областта на рибарството; Директива

92/42/EEC за местообитанията, Директива 2009/147/EC за птиците

Мерки за адаптиране на риболовния капацитет на

риболовните кораби към съществуващите възможности за риболов

КТМ 37

MW (MSFD)*

Регламент 1380/2013) относно общата политика в областта на

рибарството ; Директива за местообитанията 92/42/EEC, Директива за птиците 2009/147/EC)

Осъществяване на съвместни дейности по инспекции и контрол по спазване на правилата на Общата политика в областта на рибарството в Черно море с румънските

власти

КТМ 35

SW (WFD)* MW (MSFD)*

Регламент 1380/2013) за общата политика в областта на рибарството; Директива за местообитанията 92/42/EEC,

Директива за птиците 2009/147/EC); Регламент 1224/2009 за

създаване на ситема за контрол на общността за гарантирането на спазването на правилата на общата политика мв областта на

№*

Име на мярката

Ключов тип мярка (КТМ)

съгласно РДМС *

Води, обвързани с прилагането на мярката: SW - повърхностни

(РДВ), GW-подземни, MW -морски (РДМС)

Законодателство, свързано с изпълнението на мярката

рибарството

Събиране на отпадъци (изгубени и изоставени рибарски мрежи или части от тях) в морската околна среда от

рибарите

KTM 29

MW (MSFD)*

Регламент 1380/2013) и свързаното с него законодателство (Регламент 1967/2006), всички технически мерки, свързани с

риболовните усилия, Регламент 508/2014 на Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяна на Регламенти 2328/2003, (EC), 861/2006, (EC), 1198/2006 и 791/2007 и Регламент

1255/2011 на Европейския парламент и Съвета

Дейности, свързани с опазването на морската среда и по-специално на биологичното разнообразие и на морските защитени територии, като обектите по

„Натура 2000“

КТМ 37

MW (MSFD)*

Регламент 1380/2013) за общата политика в областта на рибарството; Директива за местообитанията 92/42/EEC,

Директива за птиците 2009/147/EC, Регламент 1967/2006, всички технически мерки, свързани с риболовните усилия

Изследвания за повишаване на знанията и определяне на устойчивите граници на човешките дейности,

оказващи влияние върху морската среда

KTM 39

SW (WFD)* MW (MSFD)*

Изграждане, реконструкция или модернизация на ГПСОВ, в т.ч. изграждане на дълбоководно заустване

морски води

Директива 91/271/ЕЕС за пречистване на отпадъчни води от населени места;

Директива 76/160/ЕЕС за водите за

къпане; Директива 79/923/ЕЕС за водите за развъждане на черупкови

организми

Изграждане, реконструкция или модернизация на канализационна мрежа

морски води

Директива 91/271/ЕЕС за пречистване на отпадъчни води от населени места;

Директива 76/160/ЕЕС за водите за къпане;

Временна или постоянна забрана за ползване на определените зони за къпане

морски води

Директива 2006/7/ЕС за управление

качеството на водите за къпане; Закон за водите; Наредба 5 за управление

качеството на водите за къпане

Закриване на общинските депа за битови отпадъци, които не отговарят на нормативните изисквания

KTM 29

морски води

Рамкова директива за морска стратегия 2008/56/ЕО (РДМС),

Наредба за опазване на околната среда в морските води (НООСМВ), Директива

за управление на отпадъците, Закон за управление на

№*

Име на мярката

Ключов тип мярка (КТМ)

съгласно РДМС *

Води, обвързани с прилагането на мярката: SW - повърхностни

(РДВ), GW-подземни, MW -морски (РДМС)

Законодателство, свързано с изпълнението на мярката

отпадъците

Разработване на методи за анализ на приоритетни вещества във води (за № 5, 7, 12, 13, 19, 30 от Директива 2008/105 и на допълнените 11 ПВ ( от 33 до 44) от

Директива 2013/39/ЕК)

морски води

Marine Strategy Framework Directive 2008/56/ЕО, Directive 2013/39/ЕC

Рамкова директива за морска стратегия 2008/56/ЕО (РДМС), Директива 2013/39/ЕК

Разработване на методи за анализ на приоритетни вещества в седименти ( № 2, 5, 6, 7, 12, 15, 16, 17, 18, 20,

21, 26, 28 и 30 от приложение 1 на Директива

2008/105/ЕК) и биота -№№ 5, 15, 16, 17, 20, 28, 34, 35,

37, 43 и 44 от приложение 1 на Директива 2013/39/ЕК)

морски води

Рамкова директива за морска стратегия 2008/56/ЕО (РДМС), Директива 2013/39/ЕК

Осигуряване на подходящо пречистване на отпадъчни води от населени места с под 2000 е.ж. (изграждане на подходяща ПСОВ, включване към по-голяма ПСОВ,изграждане на влажна зона и др.)

морски води

Директива 91/271/ЕЕС за пречистване на отпадъчни води от населени места;

Директива 76/160/ЕЕС за водите за

къпане; Директива 79/923/ЕЕС за водите за развъждане на черупкови

организми

Премахване на нерегламентирани сметища, които са причина за влошаване на състоянието на водите

KTM 29

морски води

Рамкова директива за морска стратегия 2008/56/ЕО (РДМС), Наредба за опазване на околната среда в морските води (НООСМВ), Директива за управление на отпадъците, Закон за

управление на отпадъците

Изпълнение на собствен мониторинг за качеството на водите в акваторията

KTM 31

морски води

Рамкова директива за морска стратегия 2008/56/ЕО (РДМС),

Наредба за опазване на околната среда в морските води (НООСМВ)

Контрол, мониторинг и оценка на качеството на водите за къпане

морски води

Директива 2006/7/ЕС за управление

качеството на водите за къпане; Закон за водите; Наредба 5 за управление

качеството на водите за къпане

Определяне акваторията на пристанището;

KTM 39

морски води

Разработване и прилагане на инструкция и мерки за недопускане замърсяване на акваторията при товаро -

разтоварни дейности;

морски води

Рамкова директива за морска стратегия 2008/56/ЕО (РДМС), Наредба за опазване на околната среда в морските води

(НООСМВ), Директива за управление на отпадъците, Закон за

№*

Име на мярката

Ключов тип мярка (КТМ)

съгласно РДМС *

Води, обвързани с прилагането на мярката: SW - повърхностни

(РДВ), GW-подземни, MW -морски (РДМС)

Законодателство, свързано с изпълнението на мярката

управление на отпадъците

Осъществяване на контрол по отношение на

управлението на отпадъците в районите на рибарските селища

KTM 29

морски води

управление на отпадъците

Осъществяване на контрол на дейности по събиране и транспортиране на корабни и битови корабни отпадъци, включително отпадъчни води

морски води

Директива 2000/59/ЕО, Наредба № 15 от 2004 г. за предаване и приемане на

отпадъци -резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари

Осъществяване на контрол на замърсяването от кораби превозващи вредни вещества в опакован вид

морски води

Международна конвенция за

предотвратяване на замърсяването от кораби (MARPOL 73/78)

Осъществяване на контрол на замърсяването от кораби превозващи течни вещества в наливно състояние

морски води

Международна конвенция за

предотвратяване на замърсяването от кораби (MARPOL 73/78)

Осъществяване на контрол по замърсяване с петролни продукти

морски води

Директива 2000/59/ЕО, Наредба № 15 от 2004 г. за предаване и приемане на

отпадъци -резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари Международна конвенция за

предотвратяване на замърсяването от кораби (MARPOL 73/78)

Преразглеждане на издадените разрешителни с цел постигане на целите на водното тяло;

KTM 39

морски води

Рамкова директива за морска стратегия 2008/56/ЕО (РДМС), Стратегически план за действие за опазване на Черно море от замърсяване (BS SAP); Международна конвенция за контрол и управление на корабните баластни води и утайки; Регламент (ЕС) № 1143 / 2014 на Европейския Парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. относно

предотвратяването и управлението на навлизането и разпространението на инвазивни чужди видове; Закон за рибарство и аквакултури

Преразглеждане на програмата за собствен мониторинг на титуляри на разрешителни при констатирано

KTM 39

морски води

Рамкова директива за морска стратегия 2008/56/ЕО (РДМС), Стратегически план за действие за опазване на Черно море от

№*

Име на мярката

Ключов тип мярка (КТМ)

съгласно РДМС *

Води, обвързани с прилагането на мярката: SW - повърхностни

(РДВ), GW-подземни, MW -морски (РДМС)

Законодателство, свързано с изпълнението на мярката

влошаване на състоянието на водното тяло или при повишаване на концентрациите на замърсителите

замърсяване (BS SAP); Международна конвенция за контрол и управление на корабните баластни води и утайки; Регламент (ЕС) № 1143 / 2014 на Европейския Парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. относно

предотвратяването и управлението на навлизането и разпространението на инвазивни чужди видове; Закон за

рибарство и аквакултури

Ограничаване на замърсяването на морските води чрез

използване на подходящо оборудване при инцидентни разливи (скимъри, бонови заграждения и др.);

KTM 15

морски води

Директива 2004/35/ЕС, ЗМПВВППРБ

*Забележка: Номерацията в първата колона на Съществуващите мерки е от публикувания списък на страницата на БДЧР, а номерацията във втората колона е направена по пореден номер.

Задание за обхват и съдържание на Екологична оценка на Морска стратегия и програмата от мерки

3.3.2 Нови мерки (национални и трансгранични)

Нови мерки са мерки, идентифицирани в ПоM, които са необходими за поддържане или постигне на ДСМОС до 2020 г., когато съществуващите мерки не са достатъчни. Те са мерки за допълване на съществуващите такива (за укрепване, оптимизиране или разширяване на географския обхват) или изцяло нови, като съдържат препоръки за действия, които да се осъществяват на национално, трансгранично и международно ниво.

А. Трансгранични мерки

Трансграничните мерки са разработени през 2015 г. като общи или координирани мерки между България и Румъния в рамките на проект „Техническа и административна подкрепа за общо прилагане на Рамкова директива за морска стратегия (РДМС) в България и Румъния - фаза 2", финансиран от ЕК, Генерална дирекция „Околна среда".

Общ брой на трансграничните мерки: 17 (от № 1 до № 17), както са описани в Таблица 2.

Б. Национални мерки

Новите национални мерки са разработени от Басейнова дирекция „Черноморски район" с подкрепата на Консултантски фирми FreshThoughts и Intersus в рамките на проект „Прилагане на Рамкова директива за морска стратегия 2008/56/ЕО в България - разработване на Програми от мерки съгласно чл. 13“, финансиран чрез Консултативната програма за подпомагане опазването на околната среда в страните от Централна и източна Европа, Кавказ, и Централна Азия (Advisory Assistance Programme, AAP) и координиран от Германската Федерална агенция по околна среда (German Federal Environment Agency (UBA) към Германското Федерално министерство на околната среда, природозащитата и радиационната безопасност.

Общ брой на националните мерки - 6 (от №18 до №23), както са описани по-долу в Таблица 2.

В Таблица 2 са показани новите мерки (трансгранични и национални), като за всяка мярка е показано: Ключов тип мярка (КТМ) съгласно РДМС */Други свързани КТМ; Зони на прилагане на мярката; Категоризиране спрямо дескрипторите и Връзка с други директиви / законодателства / политики.

Таблица 2. Нови мерки

№	Име на мярката	Ключов тип мярка (КТМ) съгласно РДМС */ Други свързани КТМ	Зони на прилагане	Категоризиране спрямо дескрипторите	Връзка с други директиви / законодателства / политики
Трансгранични (двустранни) мерки
1	Управление и намаляване на замърсяването от дифузни източници, включително атмосферните отлагания на замърсители	КТМ 31 Мерки за преодоляване на замърсяването с опасни вещества (синтетични вещества, несинтетични вещества, радионуклиди) и системно и / или умишлено изпускане на вещества в морската среда от морско - базирани или въздушни източници KTM 33 Мерки за намаляване на хранителните вещества и органичната материя, постъпващи в морската среда от морско-базирани източници или по въздушен път	сухоземната част / пресни води, крайбрежни (РДВ) води и териториални води, и изключителна икономическа зона (ИИЗ) на Р България	Дескриптор 5 – Еутрофикация Дескриптор 8 – Замърсители в морската околна среда Връзка с други дескриптори: Дескриптор 4 - Хранителни мрежи	Съобразяване на целите с други законодателни ангажименти (задължения) Конвенция за опазване на Черно море от замърсяване и съответните протоколи към нея Стратегически план за опазване и възстановяване на Черно море от замърсяване (2009) Рамкова директива за водите (РДВ) 2000/60/ЕС Нитратна директива 91/676/EEC Директива 2001/81/ЕО относно националните тавани за емисии на някои замърсители
		Други свързани КТМ съгласно РДВ 2000/60/ЕС:
		KTM 2 Намаляване на замърсяването с биогени от селското стопанство по силата на Нитратната директива
		KTM 3 Намаляване на замърсяването с пестициди от селското стопанство
		KTM 14 Изследователска и научна дейност за подобряване на научната база, водеща до понижаване на неопределеността.
		KTM 15 Мерки за прекратяване на емисиите, заустванията и загубите от приоритетни опасни вещества или за намаляване на емисиите, заустванията и загубите на приоритетни вещества
		КТМ 21 Мерки за предотвратяване или контрол на замърсяването от градските райони, транспорт и изградена инфраструктура.
2	Въвеждане на Еко-етикетиране (базирано на съществуващи релевантни еко - етикети)	КТМ 39 Други мерки.	крайбрежни (РДВ) и териториални води на Република България	Дескриптор 9 – Замърсители в риби и други морски хранителни продукти Връзка с други	Привеждане в съответствие с цели по други правни задължения / ангажименти Конвенция за опазване на Черно море от замърсяване Стратегически план за опазване и възстановяване на Черно море от замърсяване (2009) Национално законодателство Закон за рибарство и аквакултури Заповед № РД-28-193/03.06.2011г. на Министъра на здравеопазването за провеждане на здравно-

№	Име на мярката	Ключов тип мярка (КТМ) съгласно РДМС */ Други свързани КТМ	Зони на прилагане	Категоризиране спрямо дескрипторите	Връзка с други директиви / законодателства / политики
				дескриптори: Дескриптор 3 – Състояние на търговските запаси видове риби и черупкови Дескриптор 5 – Еутрофикация Дескриптор 8 – Замърсители в морската околна среда	радиационен контрол на факторите на жизнената среда (риба, морски води, пясък), изготвена на основание чл.70, ал.3 от Наредба №36 от 21 юли 2009г. за условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол и Препоръка на Комисията от 8 юни 2000г. за приложение на чл.36 от Договора за Евратом относно мониторинга на нивата на радиоактивност в околната среда за целите на оценка на облъчване на населението като цяло (2000/473/Евратом)
3	Разработване на Регионален план за действие за Черно море по отношение на морските отпадъци (обща методология за количествена оценка на морски отпадъци, идентифициране на източниците, наказателни мерки и др.)	КТМ 29 Мерки, насочени към морските отпадъци Други свързани КТМ: KTM 14 Изследователска и научна дейност за подобряване на научната база, водеща до понижаване на неопределеността. КТМ 21 Мерки за предотвратяване или контрол на замърсяването от градските райони, транспорт и изградена инфраструктура.	Крайбрежни (РДВ) и териториални води, изключителнa икономическа зона (ИИЗ)	Дескриптор 10 – Морски отпадъци	Съобразяване на целите с други законодателни ангажименти (задължения) Рамкова директива за отпадъците (Директива 2008 /9 / ЕО); Директива 91/27 / ЕИО относно пречистване на отпадъчните води от населените места; Директива 2006 /7/ ЕС за водите за къпане; Директива 2000/59/ЕО относно пристанищните приемни съоръжения (изменена с директиви 2002/84/ЕО и 2007/71/ЕО и с Регламент № 137/2008) Конвенция за опазване на Черно море от замърсяване Стратегически план за действие за възстановяване и опазване на Черно море. Протокол за опазване на Черноморската околна среда от замърсяване чрез дъмпинг (преднамерено изхвърляне на отпадъци) Протокол за защита на околната среда на Черно море от замърсяване от наземно - базирани източници (2009)
4	Подобряване на управлението на отпадъците, генерирани от кораби	КТМ 29 Мерки, насочени към морските отпадъци Мярката се отнася и към:KTM 31 мерки, насочени към намаляване на замърсяването с опасни вещества (синтетични несинтетични вещества и съединения, радионуклиди) и системното и/ или умишлено въвеждане на съединения в морската околна среда от морско – базирани и атмосферни източници	крайбрежни (РДВ) и териториални води на Р България	Дескриптор 10 – Морски отпадъци Връзка с други дескриптори: Д 8 - Замърсители в морската околна среда	Съобразяване на целите с други законодателни ангажименти (задължения) Рамкова директива за отпадъците (Директива 2008 /9 / ЕО); Директива 91/27 / ЕИО относно пречистване на отпадъчните води от населените места; Директива 2006 /7/ ЕС за водите за къпане Директива 2000/59/ЕО за пристанищните приемни съоръжения, изменена с директиви 2002/84/ЕО и 2007/71/ЕО и с Регламент №137/2008 Конвенция за опазване на Черно море от замърсяване Протокол за сътрудничество в борбата със замърсяването на морската среда на Черно море с нефт и други вредни вещества при извънредни произшествия Протокол за опазване на Черноморската околна среда от замърсяване чрез дъмпинг (преднамерено изхвърляне на отпадъци)
5	Координирано организиране / подкрепа на провеждането на годишни кампании за повишаване на осведомеността на бизнеса сектора (търговци, плажни концесионери, потребители на плажни услуги, , рибари и т.н.) и	КТМ 29 Мерки, насочени към морските отпадъци Други свързани КТМ, съгласно РДВ 2000/60/ЕС: KTM 19 Мерки за предотвратяване или контрол на вредните въздействия от дейности по отдих и рекреация,	Сухоземна територия на България /вътрешни води и крайбрежни води (РДВ)	Дескриптор 10 – Морски отпадъци	Съобразяване на целите с други законодателни ангажименти (задължения) Рамкова директива за отпадъците (Директива 2008 /9 / ЕО); Директива 91/27 / ЕИО относно пречистване на отпадъчните води от населените места; Директива 2006 /7/ ЕС за водите за къпане Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване Протокол за опазване на Черноморската околна среда от замърсяване чрез дъмпинг (преднамерено изхвърляне на отпадъци)

№

Име на мярката

Ключов тип мярка (КТМ) съгласно РДМС */

Други свързани КТМ

Зони на прилагане

Категоризиране

спрямо дескрипторите

Връзка с други директиви / законодателства / политики

обществеността (туристи, студенти, деца и т.н.), по отношение на последствията върху морската околна среда, причинени от морските отпадъци, както и

необходимостта от тяхното рециклиране.

включително любителски риболов.

KTM 21 Мерки за предотвратяване или контрол на замърсяването от градските райони, транспорт и изградена инфраструктура.

Протокол за опазване на морската среда на Черно море от замърсяване от източници, разположени на сушата

Протокол за сътрудничество в борбата със замърсяването на морската среда на Черно море с нефт и други вредни вещества при инциденти.

Образователни кампании на местните инициативни рибарски групи (МИРГ) по отношение на ефективното използване на риболовни техники и оборудване, щадящи околната среда

KTM 35 Мерки за справяне с

биологичните смущения в морската среда от селективна екстракция на видове, включително инцидентния нецелеви улов

Други свързани КТМ съгласно РДВ 2000/60/ЕС:

KTM 20 Мерки за предотвратяване или контрол на вредните въздействия от риболов и други дейности, свързани с унищожаване на животни и растения.

крайбрежни води (РДВ), териториални води и изключителна икономическа зона на

Република България

Състояние на търговските запаси видове риби и черупкови (Дескриптор 3)

Връзка с други дескриптори:

Д1 –

Биоразнообразие (морски бозайници и морски птици)

Д2 – Неместни видове

Д4 – Хранителни мрежи

Д6 – Цялост на морското дъно

Привеждане в съответствие с цели по други правни задължения / ангажименти

Конвенция за биологично разнообразие

Конвенция за опазване на Черно море от замърсяване

Стратегически план за опазване и възстановяване на Черно море от замърсяване (2009)

Протокол за опазване на биологичното и ландшафтното разнообразие на Черно море към Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване, 2002 г. (в сила за България от 20 юни 2011 г.) Споразумение за опазването на китоподобните бозайници в Черно море, Средиземно море и съседната акватория на Атлантически океан (ACCOBAMS)

Интегрирана морска политика Инициатива на ЕС „Син растеж“ Рамкова Директива за водите 2000/60/ЕС

Директива 2014/89/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година за установяване на рамка за морско пространствено планиране

Интегрирана морска политика

Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1962 Комисията от 28.10.2015 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 404/2011 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20.11.2009 г. за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството

Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета

Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20.11.2009 г. за създаване на система за контрол на

Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 847/96, (ЕО) № 2371/2002, (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 768/2005, (ЕО) № 2115/2005, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007, (ЕО) № 676/2007, (ЕО) №

1098/2007, (ЕО) № 1300/2008, (ЕО) № 1342/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) №

1627/94 и (ЕО) № 1966/2006

Регламент (ЕС) № 508/2014 на Европейския Парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2328/2003, (ЕО) № 861/2006, (ЕО)

№ 1198/2006 и (ЕО) № 791/2007 на Съвета и Регламент (ЕС) № 1255/2011 на Европейския парламент и на Съвета

Делегиран Регламент (ЕС) № 2015/531 на Комисията от 24.11.2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС)

№ 508/2014 за ЕП и на Съвета, изразяващо се в дефиниране на допустимите разходи, които могат да бъдат подпомагани от Европейския фонд за морско дело и рибарство с цел подобряване на хигиената,

здравните условия, безопасността и условията на труд на рибарите, смекчаване на изменението на климата и подобряване на енергийната ефективност на риболовните кораби

№

Име на мярката

Ключов тип мярка (КТМ) съгласно РДМС */

Други свързани КТМ

Зони на прилагане

Категоризиране

спрямо дескрипторите

Връзка с други директиви / законодателства / политики

Регламент (EО) № 1799/2006 на ЕК от 06.12.2006 г. за изменение на Регламент (EО) № 26/2004 относно регистъра на риболовния флот на Общността

Национално законодателство:

Закон за рибарство и аквакултури Закон за опазване на околната среда Закон за биологичното разнообразие Закон за защитените територии Закон за водите

и свързаните с тях подзаконови нормативни актове

Стимулиране на щадящи околната среда практики за риболовни съдове под 10 м дължина, без тралиращи средства на борда (дребно- мащабен риболов)

KTM 35 Мерки за справяне с

крайбрежни води (РДВ) и териториални води на Република България

Състояние на търговските запаси видове риби и черупкови (Дескриптор 3 Връзка с други

дескриптори: Биоразнообразие - морски бозайници и птици (Дескриптор 1)

Хранителни мрежи (Дескриптор 4); Непрекъснатост на морското дъно (Дескриптор 6)

Привеждане в съответствие с цели по други правни задължения / ангажименти

Дескриптори 1,4,6

Конвенция за биологично разнообразие

Конвенция за опазване на Черно море от замърсяване

Стратегически план за опазване и възстановяване на Черно море от замърсяване (2009)

Инициатива на ЕС „Син растеж“

Директива за за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (Хабитатна Директива 92/43/EИО) и свързаните с нея законодателства

Директива за опазване дивите птици (Директива 2009/147/EО) Рамкова директива за водите 2000/60/ЕО

Дескриптор 3 - Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов

Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20.11.2009 г. за създаване на система за контрол на

1098/2007, (ЕО) № 1300/2008, (ЕО) № 1342/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) №

1627/94 и (ЕО) № 1966/2006

№ 1198/2006 и (ЕО) № 791/2007 на Съвета и Регламент (ЕС) № 1255/2011 на Европейския парламент и на Съвета

Делегиран Регламент (ЕС) № 2015/531 на Комисията от 24.11.2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС)

№ 508/2014 за ЕП и на Съвета, изразяващо се в дефиниране на допустимите разходи, които могат да

№	Име на мярката	Ключов тип мярка (КТМ) съгласно РДМС */ Други свързани КТМ	Зони на прилагане	Категоризиране спрямо дескрипторите	Връзка с други директиви / законодателства / политики
					бъдат подпомагани от Европейския фонд за морско дело и рибарство с цел подобряване на хигиената, здравните условия, безопасността и условията на труд на рибарите, смекчаване на изменението на климата и подобряване на енергийната ефективност на риболовните кораби Национално законодателство на България: Закон за рибарство и аквакултури Закон за опазване на околната среда Закон за биологичното разнообразие (ЗРБ) Закон за защитените територии
8	Провеждане на дългосрочни наблюдения на въздействията в зоните, разрешени за тралиране с бийм трал. При необходимост, промяна на границите на тези зони и на изискванията за експлоатация	KTM 27 Мерки, за намаляване на физическите увреждания в морските води (мерки, които не са докладвани по КТМ 6 във връзка крайбрежните води по РДВ) KTM 35 Мерки за справяне с биологичните смущения в морската среда от селективна екстракция на видове, включително инцидентния нецелеви улов	крайбрежни води (РДВ) и териториални води на Република България	Състояние на търговските запаси видове риби и черупкови (Дескриптор 3) Биоразнообразие - морски бозайници и птици (Десриптор 1) Неместни видове (Дескриптор 2); Хранителни мрежи (Дескриптор 4); Непрекъснатост на морското дъно (Дескриптор 6)	Привеждане в съответствие с цели по други правни задължения / ангажименти Конвенция за биологично разнообразие Конвенция за опазване на Черно море от замърсяване Стратегически план за опазване и възстановяване на Черно море от замърсяване (2009) Протокол за опазване на биологичното и ландшафтното разнообразие на Черно море към Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване, 2002 г. (в сила за България от 20 юни 2011 г.) Инициатива на ЕС „Син растеж“ Споразумение за опазването на китоподобните бозайници в Черно море, Средиземно море и съседната акватория на Атлантически океан (ACCOBAMS) Директива за за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (Хабитатна Директива 92/43/EИО) и свързаните с нея законодателства Рамкова директива за водите 2000/60/ЕО Обща политика по рибарството (ОПОР) Регламент (EО) № 1799/2006 на ЕК от 06.12.2006 г. за изменение на Регламент (EО) № 26/2004 относно регистъра на риболовния флот на Общността Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 11.12.2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета. Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета от 27 юли 2006 г. за Европейския фонд за рибарство Директива за морско пространствено планиране (2014) Национално законодателство на България: Закон за рибарство и аквакултури Закон за опазване на околната среда Закон за биологичното разнообразие (ЗРБ) Закон за защитените територии
9	Промотиране и стимулиране (включително и финансово) на незастрашаващи околната среда, методи за събиране на рапан (Rapana) и черупкови (миди)	KTM 35 Мерки за справяне с биологичните смущения в морската среда от селективна екстракция на видове, включително инцидентния нецелеви улов	крайбрежни води (РДВ) и териториални води на Република България	Състояние на търговските запаси видове риби и черупкови (Дескриптор 3) "Биоразнообразие	Привеждане в съответствие с цели по други правни задължения / ангажименти Конвенция за биологично разнообразие Конвенция за опазване на Черно море от замърсяване Стратегически план за опазване и възстановяване на Черно море от замърсяване (2009) Инициатива на ЕС „Син растеж“ Директива за за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (Хабитатна Директива 92/43/EИО) и свързаните с нея законодателства

№	Име на мярката	Ключов тип мярка (КТМ) съгласно РДМС */ Други свързани КТМ	Зони на прилагане	Категоризиране спрямо дескрипторите	Връзка с други директиви / законодателства / политики
				(Дескриптор 1)	Рамкова директива за водите 2000/60/ЕО Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 11.12.2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета. Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета от 27 юли 2006 г. за Европейския фонд за рибарство Национално законодателство на България: Закон за опазване на околната среда Закон за биологичното разнообразие (ЗРБ) Закон за защитените територии Закон за рибарство и аквакултури
10	Разработване на многогодишни планове за управление на целеви групи видове риби	KTM 35 Мерки за справяне с биологичните смущения в морската среда от селективна екстракция на видове, включително инцидентния нецелеви улов	крайбрежни (РДВ) и териториални води, изключителнa икономическа зона (ИИЗ) на Република България	Състояние на търговските запаси видове риби и черупкови (Дескриптор 3) Биоразнообразие (Дескриптор 1); Хранителни мрежи (Дескриптор 4); Непрекъснатост на морското дъно (Дескриптор 6)	Привеждане в съответствие с цели по други правни задължения / ангажименти Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 11.12.2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета. Регламент (ЕО) № 199/2008 на Съвета от 25 февруари 2008 г. за установяване на общностна рамка за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ и за подкрепа на научните консултации във връзка с Общата политика в областта на рибарството Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета от 27 юли 2006 г. за Европейския фонд за рибарство
11	Подобряване на контрола по отношение на хрилните мрежи за калкан	KTM 35 Мерки за справяне с биологичните смущения в морската среда от селективна екстракция на видове, включително инцидентния нецелеви улов	крайбрежни (РДВ) и териториални води, изключителнa икономическа зона (ИИЗ) на Република България	Състояние на търговските запаси видове риби и черупкови (Дескриптор 3) Биоразнообразие (Дескриптор 1); Непрекъснатост на морското дъно (Дескриптор 6)	Привеждане в съответствие с цели по други правни задължения / ангажименти Конвенция за биологично разнообразие Конвенция за опазване на Черно море от замърсяване и съответните протоколи към нея Стратегически план за опазване и възстановяване на Черно море от замърсяване (2009) Директива за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (Хабитатна Директива 92/43/EИО) и свързаното с нея законодателство Директива 2014/89/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година за установяване на рамка за морско пространствено планиране Споразумение за опазването на китоподобните бозайници в Черно море, Средиземно море и съседната акватория на Атлантически океан (ACCOBAMS) Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 11.12.2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета. Регламент (ЕО) № 199/2008 на Съвета от 25 февруари 2008 г. за установяване на общностна рамка за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ и за подкрепа на научните консултации във връзка с Общата политика в областта на рибарството Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета от 27 юли 2006 г. за Европейския фонд за рибарство

№	Име на мярката	Ключов тип мярка (КТМ) съгласно РДМС */ Други свързани КТМ	Зони на прилагане	Категоризиране спрямо дескрипторите	Връзка с други директиви / законодателства / политики
					Национално законодателство Закон за рибарството и аквакултурите Закон за опазване на околната среда Закон за биологичното разнообразие Закон за защитените територии
12	Определяне на времево- пространствени забрани и зони, затворени за риболов	KTM 35 Мерки за справяне с биологичните смущения в морската среда от селективна екстракция на видове, включително инцидентния нецелеви улов	крайбрежни води (РДВ) и териториални води на Република България	Д1- Биоразнообразие Д3 – Състояние на търговските запаси видове риби и черупкови Д4 - Хранителни мрежи Д6 – Състояние на морското дъно	Привеждане в съответствие с цели по други правни задължения / ангажименти Конвенция за биологично разнообразие Конвенция за опазване на Черно море от замърсяване и съответните протоколи към нея Стратегически план за опазване и възстановяване на Черно море от замърсяване (2009) Директива за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (Хабитатна Директива 92/43/EИО) и свързаното с нея законодателство Директива 2014/89/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година за установяване на рамка за морско пространствено планиране Регламент (ЕO) № 708/2007 относно използването в аквакултурите на чуждоземни и неприсъстващи в района видове Регламент (EC) № 1143/2014 на Европейския Парламент и на Съвета от 22.10.2014 г. относно относно предотвратяването и управлението на въвеждането и разпространението на инвазивни чужди видове. Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 11.12.2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета. Регламент (ЕО) № 199/2008 на Съвета от 25 февруари 2008 г. за установяване на общностна рамка за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ и за подкрепа на научните консултации във връзка с Общата политика в областта на рибарството Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета от 27 юли 2006 г. за Европейския фонд за рибарство Национално законодателство Закон за рибарството и аквакултурите Закон за опазване на околната среда Закон за биологичното разнообразие Закон за защитените територии
13	Опазване на мигриращия вид Средиземноморски буревестник (Puffinus yelkouan) и Средния (качулат) корморан (Phalacrocorax aristotelis) в крайбрежните, териториални води и ИИЗ на Черноморските държави.	КТМ 37 Мерки за възстановяване и опазване на морските екосистеми, включително местообитания и видове Други свързани КТМ съгласно РДВ 2000/60/ЕС: KTM 14 Изследователска и научна дейност за подобряване на научната база, водеща до понижаване на неопределеността. KTM 20 Мерки за предотвратяване	крайбрежни (РДВ) и териториални води, изключителнa икономическа зона (ИИЗ) на Р България	Д1 – Биоразнообразие (морски птици) Д4 – Хранителни мрежи	Привеждане в съответствие с цели по други правни задължения / ангажименти Международно, европейско и регионално законодателство: Конвенция за биологично разнообразие Конвенция за опазване на Черно море от замърсяване Стратегически план за опазване и възстановяване на Черно море от замърсяване (2009) Протокол за опазване на биологичното и ландшафтното разнообразие на Черно море към Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване, 2002 г. (в сила за България от 20 юни 2011 г.) Рамкова директива за водите 2000/60/ЕС); Директива за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (Хабитатна Директива 92/43/EИО) и свързаното с нея законодателство и Директивата за опазване дивите птици (Директива 2009/147/EО); Директива за установяване на рамка за морско пространствено планиране (2014)

№	Име на мярката	Ключов тип мярка (КТМ) съгласно РДМС */ Други свързани КТМ	Зони на прилагане	Категоризиране спрямо дескрипторите	Връзка с други директиви / законодателства / политики
		или контрол на вредните въздействия от риболов и други дейности, свързани с унищожаване на животни и растения.			Национално законодателство Закон за опазване на околната среда Закон за биологичното разнообразие Закон за защитените територии
14	Изготвяне/ актуализиране на планове за управление на защитените зони, включващи морска акватория, като се имат предвид изискванията на Рамковата Директива за Морска стратегия 2008/56/ЕО, включително определените национални и общи (съгласувани) с Румъния цели за постигане на добро състояние на морската околна среда	КТМ 37 Мерки за възстановяване и опазване на морските екосистеми, включително местообитания и видове Други свързани КТМ съгласно РДВ 2000/60/ЕС: KTM 19 Мерки за предотвратяване или контрол на вредните въздействия от дейности по отдих и рекреация, включително любителски риболов. KTM 20 Мерки за предотвратяване или контрол на вредните въздействия от риболов и друг вид експлоатация / отстраняване на животните и растенията	крайбрежни (РДВ) води, териториални води и изключителна икономическа зона (ИИЗ) на Република България	Д1 – Биоразнообразие Д3 – Видове риби и черупкови организми, обект на търговски риболов Д4 – Хранителни мрежи Д6 – Цялост на морското дъно	Привеждане в съответствие с цели по други правни задължения / ангажименти Конвенция за биологично разнообразие Конвенция за опазване на Черно море от замърсяване Стратегически план за опазване и възстановяване на Черно море от замърсяване (2009) Протокол за опазване на биологичното и ландшафтното разнообразие на Черно море към Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване, 2002 г. (в сила за България от 20 юни 2011 г.) Рамкова директива за водите 2000/60/ЕС); Директива за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (Хабитатна Директива 92/43/EИО) и свързаното с нея законодателство Директива за опазване дивите птици (Директива 2009/147/EО); Директива 2014/89/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година за установяване на рамка за морско пространствено планиране Национално законодателство Закон за рибарство и аквакултури Закон за опазване на околната среда Закон за биологичното разнообразие Закон за защитените територии
15	Създаване на синхронизирани и представителни мрежи от морски защитени територии в България и Румъния, както и на планове за управлениено им. Подобрен контрол на регламентираните дейности в защитените зони.	КТМ 37 Мерки за възстановяване и опазване на морските екосистеми, включително местообитания и видове	крайбрежни (РДВ) и териториални води, изключителнa икономическа зона (ИИЗ) на Република България	"Биоразнообразие (Десриптор 1)	Привеждане в съответствие с цели по други правни задължения / ангажименти Конвенция за биологично разнообразие Конвенция за опазване на Черно море от замърсяване Стратегически план за опазване и възстановяване на Черно море от замърсяване (2009) Протокол за опазване на биологичното и ландшафтното разнообразие на Черно море към Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване, 2002 г. (в сила за България от 20 юни 2011 г.) Рамкова директива за водите 2000/60/ЕС); Директива за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (Хабитатна Директива 92/43/EИО) и свързаното с нея законодателство и Директивата за опазване дивите птици (Директива 2009/147/EО); Директива 2014/89/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година за установяване на рамка за морско пространствено планиране Обща политика по рибарство (ОПОР) и свързаните с нея европейски регламенти Национално законодателство Закон за рибарство и аквакултури Закон за опазване на околната среда Закон за биологичното разнообразие Закон за защитените територии
16	Разработване и прилагане на	"КТМ 34 Мерки за справяне с	крайбрежни	Д2 – Неместни	Привеждане в съответствие с цели по други правни задължения / ангажименти

№	Име на мярката	Ключов тип мярка (КТМ) съгласно РДМС */ Други свързани КТМ	Зони на прилагане	Категоризиране спрямо дескрипторите	Връзка с други директиви / законодателства / политики
	общ план за действие за ранно откриване, и смекчаване, и оценка на въздействието на неместни видове	въвеждането и разпространението на неместни видове в морската среда, както и за техния контрол	(РДВ) води, териториални води и изключителна икономическа зона (ИИЗ) на Република България	видове	Международна конвенция за контрол и управление на корабните баластни води и утайки (ИМО), 2004 Регламент (ЕО) № 708 / 2007 на Съвета от 11 юни 2007 г. относно използването в аквакултурите на чуждоземни и неприсъстващи в района видове, изменен с Регламент (ЕО) № 506/2008 на Комисията от 06.06.2008 г. и Регламент (ЕС) № 304/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2011 г. Регламент (ЕС) № 1143 / 2014 на Европейския Парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. относно предотвратяването и управлението на навлизането и разпространението на инвазивни чужди видове Ръководство на Международната морска организация (IMO) за контрол и управление на биозамърсяването от корабите за минимизиране на трансфера на прикрепени инвазивни водни видове (Резолюция МЕРС.207(62))
17	Изменение на съществуващото законодателство, когато е необходимо, чрез въвеждане на разрешителен режим за дейности в морската среда	КТМ 39 Други мерки	крайбрежни (РДВ) и териториални води, изключителнa икономическа зона (ИИЗ) на Република България	Всички дескриптори	Привеждане в съответствие с цели по други правни задължения / ангажименти Рамкова директива за водите 2000/60/ЕС); Директива за за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (Хабитатна Директива 92/43/EИО) и свързаното с нея законодателство и Директивата за опазване дивите птици (Директива 2009/147/EО); Регламент (ЕС) № 1380/2013 на ЕП и на Съвета от 11.12.2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета. Интегрирана морска политика Директива 2014/89/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. за установяване на рамка за морско пространствено планиране
Национални мерки
18	Осигуряване на поетапно изпълнение на изискванията на РДМС 2008/56/ЕО чрез обезпечаване на необходимата информация в т.ч. механизми за финансиране и управленски решения.	КТМ 14 Изследвания, подобряване на базата от знания за намаляване на несигурността" и КТМ 39 Други мерки	сухоземната част на България, крайбрежни води (РДВ) и териториални води и ИИЗ на Р България	Всички дескриптори (Д 1 ÷ Д 11)	Привеждане в съответствие с цели по други правни задължения / ангажименти Рамкова директива за водите 2000/60/ЕС); Директива за за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (Хабитатна Директива 92/43/EИО) и свързаното с нея законодателство и Директивата за опазване дивите птици (Директива 2009/147/EО); Регламент (ЕС) № 1380/2013 на ЕП и на Съвета от 11.12.2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета.
19	Развитие на нетрадиционни за България и/или иновативни биотехники за морското аквакултурно производство или за добив на стопански ценни видове.	KTM 35 Мерки за справяне с биологичните смущения в морската среда от селективна екстракция на видове, включително инцидентния нецелеви улов	крайбрежни (РДВ) и териториални води на Р България	Дескриптор 2 – Неместни видове Дескриптор 3 - Видове риби и черупкови, обект на търговски риболов	Съобразяване на целите с други законодателни ангажименти (задължения) Конвенция за биологично разнообразие Конвенция за опазване на Черно море от замърсяване Стратегически план за опазване и възстановяване на Черно море от замърсяване (2009) Регламент (ЕO) № 708/2007 относно използването в аквакултурите на чуждоземни и неприсъстващи в района видове Регламент (EC) № 1143/2014 на Европейския Парламент и на Съвета от 22.10.2014 г. относно относно предотвратяването и управлението на въвеждането и разпространението на инвазивни чужди видове Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 11.12.2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета Директива 2014/89/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета за за установяване на рамка за морско

№	Име на мярката	Ключов тип мярка (КТМ) съгласно РДМС */ Други свързани КТМ	Зони на прилагане	Категоризиране спрямо дескрипторите	Връзка с други директиви / законодателства / политики
					пространствено планиране Директива за за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (Хабитатна Директива 92/43/EИО) и свързаните с нея законодателства Директива за опазване на дивите птици (Директива 2009/147/EО) Рамкова директива за водите 2000/60/ЕО Национално законодателство на България: Закон за рибарство и аквакултури Закон за опазване на околната среда Закон за биологичното разнообразие (ЗРБ) Закон за защитените територии Закон за водите и свързаните с тях подзаконови нормативни актове
20	Преразглеждане на зоните за драгиране и депониране на драгажни маси (изследване на пригодността на съществуващите места за депониране на драгажни маси и предложения за нови).	KTM 38 Мерки, свързани с мерки за пространствена защита на морската среда (които не се докладват по друга KTM)	сухоземната част / пресните води, крайбрежни (РДВ) води и териториални води на Р България	Дескриптор 6 – морско дъно Дескриптор 7 – Хидрографски условия Дескриптор 8 – Замърсители Дескриптор 9 - Замърсители в биота	Съобразяване на целите с други законодателни ангажименти (задължения) Директива за морско пространствено планиране. Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 г. относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (Директива за Стратегическа екологична оценка (СЕО)). Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда. Последната е изменена чрез Директива 2014/52/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16.04.2014 г. (Директива за ОВОС) Национално законодателство Закон за опазване на околната среда Закон за биологичното разнообразие Закон за защитените територии Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанища на Република България Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми, транспонираща Директива за Стратегическа екологична оценка (СЕО). Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, транспонираща Директива 2014/52/ЕС (Директива за ОВОС)
21	Внедряване на „морските отпадъци“ в съществуващото законодателство	КТМ 29 Мерки, насочени към морските отпадъци	Сухоземната част на България, крайбрежни (РДВ) и териториални води и изключителна икономическа зона (ИИЗ) на Р България	Дескриптор 10- Морски отпадъци	Привеждане в съответствие с цели по други правни задължения / ангажименти Рамкова директива за отпадъците (Директива 2008 /9 / ЕО), Директива относно пристанищните приемни съоръжения (Директива 2000/59 / ЕО), Директива относно пречистване на отпадъчните води от населените места (Директива 91/27 / ЕИО), Директива 2009/123/ЕО на ЕИ и на Съвета от 21 октомври 2009 година за изменение на Директива 2005/35/ЕО относно замърсяване от кораби и налагане на санкции при нарушения; Директива за водите за къпане (Директива 2006/7 / ЕС. Конвенция за опазване на Черно море от замърсяване; Международна Комисия за опазване на x. Xxxxx от замърсяване. Национално законодателство: Закон за управление на отпадъците, Закон за водите, Закон за опазване на околната среда, Закон за управление на черноморското крайбрежие, Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България и съответните им подзаконови документи.

№	Име на мярката	Ключов тип мярка (КТМ) съгласно РДМС */ Други свързани КТМ	Зони на прилагане	Категоризиране спрямо дескрипторите	Връзка с други директиви / законодателства / политики
					По-важни наредби, имащи отношение към РДМС са Наредба № 15 / 28.09.2004 г. за предаване и приемане на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност и на остатъци от корабни товари и Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците, и други свързани с отпадъците, наредби. Тази мярка е тясно свързана с мерките, заложени в първите Планове за управление на водите (по- специално ПУРБ на Черноморски район за басейново управление на водите и Дунавски район басейново управление на водите за закриване на крайбрежните сметища на отделните населени места и нерегламентираните сметища и изграждане на регионални депа за отпадъци с изградени ефективни системи за последващата им преработка, включително рециклиране. Мярката е свързана и с ефективното изпълнение на мерките в съседните страни, по-конкретно, заложени в техните ПУРБ и мерките към Международната комисия за опазване на x. Xxxxx (МКОРД), с оглед ограничаване на трансграничния пренос на отпадъци чрез x. Xxxxx. Изпълнението на мерките в РДВ 2000/60/ЕС ще допринесе за намаляване на броя на наземните източници и пътища на навлизане на отпадъците в морската околна среда (малки сметища, незаконни сметища, депа, разположени в непосредствена близост до крайбрежната зона или реки, вливащи се в Черно море. Тази мярка има връзка със следните мерки за опазване на крайбрежните води, включени в програмата от мерки към втори ПУРБ (ключов тип мярка по РДВ (КТМ) 21): Провеждане на ежегодни кампании (пролетен и есенен сезон) за почистване на устията на реките. Осигуряване на сметосъбиращи съдове и регулярно извозване на отпадъците в районите на рибарските селища на територията на крайбрежните общини. Осъществяване на контрол по отношение на управлението на отпадъците в районите на рибарските селища на територията на крайбрежните общини. Събиране и картиране на информация за нерегламентирани сметища в крайбрежните общини (подаване на сигнали, проверки и почистващи действия). Почистване и премахване на нерегламентирани сметища по крайбрежието (годишни, с честота поне 1 път годишно на крайбрежната зона до 2 км във вътрешността, извън плажните ивици.
22	Ограничаване на генерирането на подводен шум и енергия в морската среда от офшорните инсталации (платформи)	KTM 28 Мерки, насочени към въвеждането на енергия, в това число и подводен шум за морската среда КТМ 37 Мерки за възстановяване и опазване на морските екосистеми, включително местообитания и видове	Изключителна икономическа зона (ИИЗ) на Република България	Д – 1 – Биоразнообразие (морски бозайници) Д11 – Подводен шум и енергия	Съобразяване на целите с други законодателни ангажименти (задължения) Конвенция по за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) в трансграничен аспект (ЕСПОО Конвенция) Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 година относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (Директива за Стратегическа екологична оценка (СЕО)). Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда. Последната е изменена чрез Директива 2014/52/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16.04.2014 г. (Директива за ОВОС) Национално законодателство: Закон за опазване на околната среда Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми, транспонираща Директива за Стратегическа екологична оценка (СЕО). Наредба за условията и реда за извършване на ОВОС, транспонираща Директива 2014/52/ЕС
23	Надграждане на създаденият регистър за околния (постоянен) и антропогенния (импулсен) шум, следвайки стандартизираните	KTM 28 Мерки, насочени към въвеждането на енергия, в това число и подводен шум за морската среда	крайбрежни (РДВ) води, териториални води и изключителна	Д11 – Подводен шум и енергия	Съобразяване на целите с други законодателни ангажименти (задължения) Конвенция по за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) в трансграничен аспект (Еспоо Конвенция) Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 г. относно оценката на

№

Име на мярката

Ключов тип мярка (КТМ) съгласно РДМС */

Други свързани КТМ

Зони на прилагане

Категоризиране

спрямо дескрипторите

Връзка с други директиви / законодателства / политики

задължителни изисквания за

докладване с цел същият да се превърне в оперативен инструмент

икономическа зона (ИИЗ) на Р България

последиците на някои планове и програми върху околната среда (Директива за Стратегическа екологична оценка (СЕО)).

Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда. Последната е изменена чрез Директива 2014/52/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16.04.2014 г. (Директива за ОВОС)

Национално законодателство:

Закон за опазване на околната среда

Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми, транспонираща Директива за Стратегическа екологична оценка (СЕО).

Наредба за условията и реда за извършване на ОВОС, транспонираща Директива 2014/52/ЕС

4 Връзка с международни, регионални и европейски нормативни документи и националното законодателство

При разработването на Морската стратегия се отчита:

• че за крайбрежните води се изпълнява План за управление на речните басейни за Черноморския басейнов район, разработен на основание чл. 157 от ЗВ, и програма от мерки за постигане на добро екологично състояние на водните тела във водосборния район от българската част на Черно море;

• забраните и ограниченията, съдържащи се в заповедите за обявяване на защитени зони и защитени територии, включително плановете за управлението им;

• изпълнението на мерки, произтичащи от други действащи стратегически и планови документи, свързани с използването и опазването на морската околна среда.

Програмата от мерки има връзка със следните международни, регионални и европейски нормативни документи и националното законодателство в областта на опазване на околната среда:

• Конвенция за опазване на Черно море от замърсяване

• Стратегически план за опазване и възстановяване на Черно море от замърсяване (2009);

• Международна конвенция за контрол и управление на корабните баластни води и утайки

• MARPOL 73/78 и свързаните Анекси

• Конвенция за биологично разнообразие

• Споразумение за опазването на китоподобните бозайници в Черно море, Средиземно море и съседната акватория на Атлантически океан (ACCOBAMS) Интегрирана морска политика

• Инициатива на ЕС „Син растеж“

• Рамкова директива за водите 2000/60/ЕС

• Директива за за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (Хабитатна Директива 92/43ДИО) и свързаните с нея законодателства

• Директива за опазване дивите птици (Директива 2009/147/EО)

• Рамкова директива за отпадъците (Директива 2008/9/ЕО

• Директива 91/271/ЕИО относно пречистване на отпадъчните води от населените места

• Директива 2006 /7/ ЕС за водите за къпане

• Обща политика по рибарството (Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1962 на Комисията от 28.10.2015 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 404/2011 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20.11.2009 г. за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството; Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 11.12.2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета.

Национално законодателство:

• Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанища на Република България

• Закон за рибарство и аквакултури

• Закон за опазване на околната среда

• Закон за биологичното разнообразие

• Закон за защитените територии

• Закон за водите

и свързаните с тях подзаконови нормативни актове.

5 Методика на ЕО

5.1 Нормативна рамка за ЕО

ЕО ще бъде разработена в съответствие с разпоредбите на Директива 2001/42/EО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 г. относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (Директива за СЕО), транспонирана в националното законодателство с Наредбата за условията и реда на извършване на екологична оценка на планове и програми.

В допълнение, ЕО ще се съобрази със следните документи:

▪ Практически наръчник на ЕК по прилагане на Директива 2001/42/EО относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда;1

▪ Директива 92/43/EИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна;

▪ Директива 79/409/ЕИО за опазване на дивите птици, кодифицирана с Директива 2009/147/ЕО;

▪ Оценка на планове и проекти,съществено засягащи зони от Натура 2000 –Методическо ръководство по разпоредбите на чл. 6(3) и (4) на Директивата за местообитанията 92/43/EИО;

▪ Ръководство за екологична оценка на планове и програми в България, 2002 г., разработено от консорциум с участието на ПОВВИК ООС със съдействието и под редакцията на Министерство на околната среда и водите, България.

Списъкът с ключови документи, свързани с процеса по изготвяне на ЕО,е представен в следващото каре.

Каре1: Ключова нормативна рамка

Законова рамка на България и съответните документи, свързани с процеса по ЕО:

- Закон за опазване на околната среда (ЗООС) – обн. ДВ, бр. 91/2002 г.;

- Закон за биологичното разнообразие (ЗБР) – обн. ДВ, бр. 77 /2002 г.;

- Закон за водите (ЗВ) – обн. ДВ, бр. 67/1999 г.;

- Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми (Наредба за ЕО), приета с ПМС № 139 от 24.06.2004 г., - обн. ДВ, бр. 57/ 2004 г.;

- Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредба за ОС) – обн. ДВ, бр. 73 /2007г.

1 Commission's Guidance on the implementation of Directive 2001/42/EC on the assessment of the effects of certain plans and programmes on the environment - xxxx://xx.xxxxxx.xx/xxxxxxxxxxx/xxxxxxxx/xxx/xxx/000000_xxx_xxxxxxxx.xxx

5.2 Методически подход

Методите и техниките, предвидени за оценка на околната среда и за изготвяне на доклада за екологична оценка, са тези, посочени в насоките и ръководствата, изброени в предходния раздел, и по-специално в следните документи:

▪ Практически наръчник на ЕК по прилагане на Директива 2001/42/EО относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда;

5.3 Екологична политика и цели

Докладът за ЕО ще направи преглед на целите за опазване на околната среда на международно, национално и поднационално равнище, които имат отношение към Морската стратегия, и на начина, по който тези цели и всички екологични съображения са взети под внимание при изготвянето на плана.

Ключовите цели за опазване на околната среда на международно / общностно ниво включват тези, посочени в ключови стратегии, като: Стратегия "Европа 2020" и Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г. Целите за опазване на околната среда на национално ниво са отразени в основните стратегии и програми, като: Национална стратегия за регионално развитие 2012 – 2022 г., Национална програма за развитие: България 2020 г., Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор.

Освен тях ще бъдат разгледани стратегически документи от ключово значение за Морската стратегия, като: проект на План за управление на речните басейни в Черноморски район за басейново управление и др.

5.4 Преглед на съществуващото състояние

За да идентифицират взаимодействията между Морската стратегия и околната среда, ЕО ще включва преглед на съществуващото състояние на компонентите на околната среда, които ще бъдат оценени спрямо целите на Морската стратегия. В Доклада за ЕО ще се съдържа синтезирана информация за състоянието на морската околна среда, съгласно направената през 2012 г първоначална оценка на морската околна среда (референция към национален доклад на Р България по чл. 8 от РДМС 2008/56/ЕО).

⮊ Съществуващо състояние на компонентите на околната среда

Ще се направи анализ на съществуващото състояние на околната среда в съответствие с териториалния обхват на Морската стратегия. Компонентите и факторите на околната среда, които ще се разгледат, са както следва:

▪ Въздух, климат – оценка на съществуващото състояние на качеството на въздуха и климатичните фактори, както и тенденции в изменението на климата, включително емисии на парникови газове (ПГ).

▪ Води – вкл. повърхностни, подземни и морски води в обхвата на оценката

▪ Земни недра, почви – за сухоземната и морската част, вкл. съществуващо състояние на почвите и субстрата на морското дъно в обхвата на оценката

▪ Ландшафт – за морската и крайбрежна територия

▪ Биологично разнообразие – местообитания, биота, стопански ценни видове, чужди видове, екосистеми, защитени територии по ЗЗТ, защитени зони по ЗБР

▪ Културно-историческо наследство в морето

▪ Шум

▪ Отпадъци

▪ Население и човешко здраве

⮊ Съществуващо състояние на територии, за които съществува вероятност да бъдат съществено засегнати

Съществуващото състояние ще включва преглед на териториите, които е вероятно да бъдат съществено засегнати от Морската стратегия.

Специално внимание ще се отдели на защитените територии и зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие, Закона за защитените територии, Зони за защита на водите и други екологично уязвими райони.

⮊ Съществуващи екологични проблеми

Ще бъде предприето проучване за идентифициране на основните екологични проблеми и тенденции. Ще се разгледа и анализирасъществуващото състояние на околната среда, за да се гарантира, че всички съществуващи проблеми са взети под внимание при оценката на въздействиятаот Морската стратегия.

Анализът ще бъде основа за идентифициране както на проблемите по отношение на околната среда, които ще бъдат решени или уредени, така и на тези, които биха могли да се влошат при изпълнението на Морската стратегия.

Специално внимание ще бъде отделено на националните защитени територии.

⮊ Вероятни съществени въздействия върху околната среда

Директива 2001/42/EО за ЕО, Приложение I, определя проблемите на околната среда, за които най-вероятно ще има съществено въздействие. За точна оценка ще се използват специфични индикатори за оценка на въздействието върху различни екологични проблеми/субекти на защита, както е описано по-долу.

Кратка характеристика на територията, която е вероятно да бъде засегната от прилагането на Морската стратегия, е представена в Приложение ІІ към настоящия документ.

5.5 Индикатори

Установяването на проблемите на околната среда, целите и индикаторите, които трябва да бъдат разгледани в рамките на ЕО, се базира на първоначалната оценка на състоянието на морската околна среда (чл. 8) и определените цели и индикатори, съгласно чл. 9 и 10 на РДМС и включва следните процеси:

1. Идентифициране на съответните екологични проблеми, които следва да бъдат разгледани в рамките на ЕО;

2. Идентифициране на настоящата липса на информация и познание за определяне на състоянието на отделни компоненти на морската околна среда, съответно липса на дефиниции на ДСМОС, цели и индикатори;

3. На база на идентифицираните проблеми, установяване на целите за тяхното постигане, които следва да бъдат разглеждани в рамките на Морската стратегия и процеса на ЕО;

4. Където е възможно, предлагане на подходящи индикатори за състоянието на околната среда (или специфични въпроси), които ще ръководят анализа в рамките на процеса по ЕО.

⮊ Екологични проблеми, които трябва да се вземат под внимание при процеса по XX

Основните екологични проблеми са свързани с дейности, които оказват негативен ефект върху състоянието на морската околна среда и които се отнасят към следните икономически сектори:

• Градски и промишлени ПСОВ и канализационни мрежи

• Земеделие

• Индустрия

• Корабоплаване

• Пристанища

• Рибарство и аквакултури

• Туризъм / рекреационни спортове

• Други

Влиянието на тези дейности върху морската среда се отразява в загуба на местообитания, намаляване на биоразнообразието, обогатяване с хранителни вещества, въвеждане на химични замърсители, физическо увреждане на морското дъно, внасяне на отпадъци и шум, и др.Тези въздействия ще бъдат поробно разгледани в екологичната оценка с оглед на целите и мерките, заложени в Морската стратегия.

⮊ Избор на екологични цели

След като ключовите проблеми на околната среда са идентифицирани, в ЕО се идентифицират и описват съответните цели на околната среда, които трябва да бъдат защитени. Те могат да се установят от съответните:

▪ законови или нормативни рамки;

▪ стратегии в областта на околната среда, политики, планове за действие;

▪ стратегии за устойчиво развитие;

▪ програмни документии др.

⮊ Идентифициране на подходящи индикатори на околната среда (или специфични въпроси), които ще ръководят анализа в рамките на ЕО

Показателите за оценка на въздействието върху различни екологични компоненти се определят в рамките на фазата на определяне на обхвата в съответствие с определени критерии за подбор. При подбора на показателите се вземат предвид индикатори:

▪ които ще позволят възможно най-добра оценка на въздействието от Морската стратегия върху околната среда;

▪ които съответстват на екологичните проблеми;

▪ които могат добре да бъдат изразени количествено.

5.6 Видове въздействия

Докладът за ЕО ще анализира и оцени вероятните значителни въздействия върху околната среда, включително вторични, кумулативни, синергични/едновременни, краткосрочни, средносрочни и дългосрочни, постоянни и временни, положителни и отрицателни въздействия:

▪ на ниво Цели на Морската стратегия за опазване на морските води;

▪ на ниво Програма от мерки (ПоМ);

Тези въздействия ще бъдат разгледани по отделните компоненти и фактори на околната среда:

o Въздух и климат

o Води

o Земни недра, почви и субстрат на морското дъно

o Ландшафт

o Биологично разнообразие

o Културно-историческо наследство в морето

o Отпадъци

o Шум

o Население, човешко здраве.

Анализът на възможните значителни въздействия върху гореспоменатите компоненти ще обхване всички предвиждания на Морската стратегия, пропорционално на тяхната степен на подробност.

В случай на засягане на защитени зони от екологичната мрежа „Натура 2000“ и по решение на компетентния отган – МОСВ, като самостоятелна, но неделима част от ЕО ще бъде изготвена и Оценка за съвместимостта на Морската стратегия с предмета и целите на защитените зони в съответствие с Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони.

5.7 Метод за оценка на въздействията

ЕО ще оцени възможните въздействия на Морската стратегия върху околната среда и ще даде препоръки как да се подобри качеството му по отношение на екологичните аспекти.

Анализът на съществуващото състояние и очакваните последици в случай, че Морската стратегия няма да бъде изпълнена, ще дефинират. нар. „нулева алтернатива“.

Оценката на положителните и отрицателните въздействия на заложените в Морската стратегия цели ще бъдат обобщени в рейтинг матрица, като се използват следните обозначения:

Таблица 3. Рейтинг матрица (матрица на оценките)

+	Очаквано положително въздействие
0/+	Клони към резултат от позитивно въздействие
/	Очаква се незначително или никакво въздействие
0	Като цяло се очаква нулево резултантно въздействие, тъй като положителните и отрицателните въздействия взаимно се компенсират
0/-	Клони към резултат от негативно въздействие
-	Очаквано отрицателно въздействие
=	Очаква се въздействие, но поради недостатъчни данни, оценката на въздействието е невъзможна

В допълнение към тази матрица ще се извърши качествено описание на вероятните значителни въздействия върху околната среда и човешкото здраве, в т.ч. вторични, кумулативни, едновременни, краткосрочни, средносрочни и дългосрочни, постоянни и временни, положителни и отрицателни последици, които са предизвикани от заложените в Морската стратегия цели, така и от предложените мерки в Програмата от мерки.

База за оценката са експертните познания на екипа по екологичната оценка.

Съдържанието на Доклада за екологична оценка ще отговаря на изискванията на Директива 2001/42/EО и Наредбата за ЕО. Оценката ще се разработи в съответствие с указанията на ЕК по прилагане на Директива 2001/42/EО относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда, както и съгласно официалното Ръководство за екологична

оценка на планове и програми в България.

Нивото на подробност на оценката ще се базира на нивото на подробност, което предоставя Морската стратегия. Всички затруднения, възникнали в процеса на събиране на информация, необходима за разработката на ЕО, както и решаването им, ще бъдат включени в ЕО.

5.8 Трансгранични аспекти

Ключово изискване на РДМС и Наредбата за ЕО е регионалното сътрудничество между страните-членки и трети страни в общите региони и подрегиони с цел координиране на усилията и съвместна работа за постигнане съвместимост и сравнимост на резултатите на европейско ниво.

Поради факта, че от шестте страни по Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване само България и Румъния са държави - членки на ЕС и като се имат предвид различните приоритети в политиката на останалите страни, в това число и по отношение сътрудничеството с ЕС, както и спецификата на взаимодействието в рамките на Черноморската комисия, България акцентира върху двустранната координация с Румъния и Турция като се използват двустранни споразумения и инициативи.

o Координация между България и Румъния

Координацията между България и Румъния по отношение на Програмата от мерки (ПоМ) към Морската стратегия е подкрепена в рамките на проект на ЕК (вж. т. 3.3.2.), който е фокусиран върху трансграничните мерки (подбор на нови мерки и унифициране на формулярите към мерките). Организирани са множество двустранни срещи с участието на румънски и български експерти и заинтересовани страни.

Тъй като самата Морска стратегия представлява Стратегия за опазване на околната среда в морските води на Черно море, то целевият ефект от нейното прилагане в своята цялост е положителен, като не се очаква предложените мерки да окажат значително трансгранично въздействие.

o Координация между България и Турция

Официалното съгласуване със страна, която не е членка на ЕС (каквато е Турция), не е задължително и все още не стартирал процеса по обмен на информация по прилагане на Рамковата Директива за морска стратегия със съответните власти на Турция. С оглед на природозащитните цели на Морската стратегия и заложените мерки за тяхното постигане, потенциалните въздействия от тяхното прилагане са аналогични на гореспоменатите и целевият ефект от нейното прилагане в своята цялост е положителен, като не се очаква предложените мерки да окажат значително трансгранично въздействие.

o Координация в рамките на Черноморската комисия

От шестте държави-членки на Черноморската Комисия само България и Румъния са страни- членки на ЕС и прилагат РДМС 2008/56/EO. Съгласно член 13 от РДМС проектът на ПоМ е представен за коментари към Черноморската комисия по време на обществените консултации.

5.9 Мерки

Основната цел на Морската стратегия и програмата от мерки е подобряване на състоянието на морската околна среда и намаляване на негативните въздействия, оказвани върху нея. В ЕО ще бъдат оценени очакваните въздействия и в случай на доказана необходимост, ще се предложат мерки за предотвратяване, намаляване и възможно най - пълно отстраняване на неблагоприятните последствия от осъществяването на Морската стратегия върху околната среда, както и за предотвратяване или намаляване на възможните отрицателни последици за човешкото здраве, както следва:

⮊ Мерки за отразяване в окончателния вариант на Морската стратегия

Въз основа на анализа на предвижданията на Морската стратегия в случай на необходимост ще се предложат мерки за предотвратяване, намаляване и възможно най-пълно отстраняване на неблагоприятните последствия от осъществяването на Морската стратегия върху околната среда, както и за предотвратяване или намаляване на възможните отрицателни последици за човешкото здраве.

⮊ Мерки за изпълнение при прилагане на Морската стратегия

Ще бъдат разработени допълнителни мерки за смекчаване на очакваните въздействия от реализацията на Морската стратегия върху околната среда и човешкото здраве. Мерките ще бъдат определени от гледна точка на очакваните резултати от тяхното прилагане.

⮊ Мерки за мониторинг и контрол

Този раздел ще разгледа мерките, изисквани за мониторинга и контрола при изпълнението на Морската стратегия и прилагането на програмата от мерки.

5.10 Метод за генериране на алтернативи

Алтернативи по отношение на Програмата от мерки

Българската програма от мерки обединява мерки, насочени към теми като еутрофикацията, предотвратяване на разпространението на инвазивни чужди видове, намаляване на замърсителите, опазване на биологичното разнообразие, намаляване на въздействието на човешките дейности върху морското дъно, стимулиране на устойчивото използване и управление на морските ресурси (връзка със запасите на Черноморските видове риби / черупкови организми), намаляване на количество на отпадъците на плажовете и в морската среда, предотвратяване и ограничаване на евентуално шумово замърсяване, влияещо върху Черноморските бозайници.

Мерките съгласно РДМС са планирани на базата на първоначалната оценка на състоянието на морската околна среда и анализ на пропуските, с оглед осигуряване на необходимия обхват и адекватност по отношение нуждите на морската околната среда. Разработени са: първоначален списък и кратък списък с нови мерки:

• Първоначален списък с нови мерки

Въз основа на работни срещи със заинтересованите страни за националните и трансграничните мерки, проучвания (анализ на програмите от мерки на другите страни, регионалните планове за действие на OSPAR, HELCOM и UNEP/MAP, изследователски проекти, обмен на предложения по пощата) и двустранни дискусии с институциите, имащи отношение, е създаден дълъг списък от потенциални нови мерки. Този списък включва координирани/трансгранични мерки и национални такива, като са идентифицирани около 70 стари и 60 нови мерки, съотнесени към дескрипторите, посочени в РДМС и свързани със съответните екологични цели и ДСМОС.

• Кратък списък с нови мерки

След преглед на всички мерки, които трябва да бъдат изпълнени съгласно съществуващото законодателство (например Конвенцията за баластни води) чрез комбиниране на подобните такива, първоначалният списък е редуциран до по-малък брой мерки с оглед гарантиране на тяхното постоянство, като изследователските мерки са отстранени. Този процес протича успоредно в България и Румъния и е съпроводен от интензивни консултации на румънските колеги и заинтересовани страни и в двете държави. Разработен е списък, съставен от 17 трансгранични (т.е. за съвместни между България и Румъния) и 6 нови мерки, които ще се прилагат само на национално ниво.

Нулева алтернатива

Нулевата опция, която ще бъде дефинирана като “съществуващо състояние” за целия процес по оценка, ще представлява също алтернатива в съответствие с Директива 2001/42/EО.

5.11 Заключение

Екологичната оценка ще даде възможност за обосновано заключение относно съвместимостта на определените цели за Морската стратегия и на мерките за тяхното постигане, от гледна точка на изискванията за опазване на околната среда.

Предложеното съдържание на Доклада за екологична оценка е представено като Приложение 3

към настоящия документ.

6 Индикативен график за изготвяне на ЕО

Съгласно чл. 2 (1) от Договор № Д-33-11/16.02.2016 г. за изготвяне Морската стратегия, крайният срок за изпълнение на договора е до 8 месеца, считано от датата на получаването на писмено уведомление от ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ за издадената заповед на министъра на околната среда и водите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез оперативна програма "Околна среда 2014-2020 г.".

Индикативен график на дейностите за изпълнение на Договор № Д-33-11/16.02.2016 г. е представен в следващата таблица.

Задание за обхват и съдържание на Екологична оценка на Морска стратегия и програмата от мерки

Таблица 4. Индикативен график за изготвяне ЕО

7 Заинтересовани страни

Ключовите заинтересовани страни, идентифицирани в процеса на определяне на обхвата на ЕО, са както следва:

⮊ Министерство на околната среда и водите

o Басейнова дирекция „Черноморски район“

o Дирекция „Управление на водите“

o Дирекция „Превантивна дейност“

o Дирекция „Управление на отпадъците“

o Дирекция „Национална служба за защита на природата“

o Изпълнителна агенция по околна среда

o Регионални инспекции по околната среда и водите (РИОСВ Варна и Бургас)

⮊ Министерство на земеделието и храните (МЗХ)

o Изпълнителна агенция за рибарство и аквакултури (ИАРА)

o Българска агенция по храните (БАБХ)

⮊ Министерство на туризма

⮊ Министерство на енергетиката (МЕ)

⮊ Министерство на икономиката (МИ)

⮊ Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ)

⮊ Министерство на външните работи

⮊ Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията

o Изпълнителна агенция Морска администрация (ИАМА) (Дирекции „Варна“ и

„Бургас“)

o Държавно предприятие Пристанищна инфраструктура (ДППИ) и териториалните му структури във Варна и Бургас.

⮊ Министерство на здравеопазването и регионалните му структури - РЗИ Варна, Бургас и Добрич

⮊ Научни институти, университети и НПО:

o Институт по океанология (ИО-БАН)

o Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ)

o Институт по рибни ресурси (ИРР)

o Национален институт по хидрология и метеорология (НИМХ)

o Българско дружество за защита на птиците (БДЗП)

o Технически университет – Варна (ТУ - Варна)

o Висше Военноморско училище „Xxxxxx X. Xxxxxxxx“ (ВВМУ)

o Черноморска мрежа на НПО

o НПО „Зелени Балкани“

o WWF България

o Denkstatt България

⮊ черноморски общини и областни администрации

o Община Шабла

o Община Каварна

o Община Балчик

o Община Аксаково

o Община Варна

o Община Бяла

o Община Долни чифлик

o Община Аврен

o Община Несебър

o Община Поморие

o Община Бургас

o Община Созопол

o Община Приморско

o Община Царево

o Областна администрация Добрич

o Областна администрация Варна

o Областна администрация Бургас

⮊ Местни инициативни рибарски групи (МИРГ):

o МИРГ Шабла - Каварна – Балчик

o МИРГ "Приморско-Созопол-Царево"

o МИРГ Поморие – Несебър

o МИРГ Български черноморски сговор Бяла-Долни чифлик-Аврен

⮊ Фирми, свързани с корабоплаване и пристанищни дейности, и други дейности в морската околна среда, същевременно и титуляри на разрешителни за ползване на повърхностни водни обекти: Черно море, стар и нов канал Черно море – Варненско езеро:

o „Проучване и добив на нефт и газ“ АД клон Шабла („ПДНГ“ АД)

o „Поддържане чистотата на морските води“ („ПЧМВ“ АД)

o „Лукойл Xxxxxxxx Xxxxxx“ АД

o „Корабостроителница Бургас“ ЕООД

o „Пристанище Варна“ ЕАД

o „Пристанище Бургас“ ЕАД

Схемата за консултации със заинтересованите страни е представена в Приложение 1 на настоящия документ.

8 Приложения

Като неразделна част от настоящия документ са изготвени следните приложения:

▪ Приложение 1 – Схема за провеждане на консултации

▪ Приложение 2 – Характеристики на територията, която е вероятно да бъде засегната

▪ Приложение 3 - Проекто-съдържание на Доклада за екологична оценка

Приложение I

Схема за провеждане на консултации

Консултиране по Екологичната оценка и отразяване на резултатите се извършва в съответствие с разпоредбите на Глава 4 от Наредбата за ЕО.2 Консултациите се провеждат по схема, разработена от Възложителя, която включва информация за това как да бъдат съчетани процеса на планиране с основните етапи на екологичната оценка. Схемата следва да бъде съгласувана с компетентния орган – МОСВ. В схемата се включват и предвидените начини за провеждане на консултации и общественото обсъждане. Консултациите с обществеността, заинтересованите органи и трети лица се извършват и по реда, предвиден за съгласуване на проекта на нормативния или индивидуалния административен акт, с който Стратегията се одобрява.

Схемата за провеждане на консултации включва:

▪ задължителни консултации в процеса на изготвяне на ЕО, в т.ч. по заданието за определяне на обхвата на оценката с МОСВ (на основание чл. 19a т. 1 от Наредбата за ЕО), МЗ (относно съдържанието и обхвата на оценката на здравно-хигиенните аспекти на околната среда и риска за човешкото здраве, на основание чл. 19а, т. 2 от Наредбата за ЕО) и други специализирани ведомстваи заинтересовани страни (на основание чл. 19а, т. 3 от Наредбата за ЕО);

▪ консултация по доклада за ЕО на Морска стратегия, в съответствие с разпоредбите, посочени в чл. 20 от Наредбата за EО.

Консултантът,изготвящ екологичната оценка (Обединение „ЕКООЦЕНКИ 2015”), ще съдейства при организирането и провеждането на консултациите.

1. Вид на консултациите

По време на разработването на доклада за ЕО ще бъдат проведени консултации с компетентния орган (МОСВ), различни институции, неправителствени организации, физически и юридически лица, които могат да бъдат заинтересовани от прилагането на Морска стратегия. Консултациите ще бъдат формални и неформални:

▪ Формални консултации - те ще бъдат проведени посредством:

o официални писма (на хартия или чрез електронна поща), публикации в средствата за масово осведомяване и/или в интернет страницата на БД Черноморски район.

o официални писма и публикации в печата и в интернет за консултации с обществеността, заинтересованите органи и трети лица, които има вероятност да бъдат засегнати от реализацията на Морска стратегия.

▪ Неформални консултации - посредством неформални срещи между експертите по екологичната оценка с представители на БД Черноморски район, както и представители на Компетентния орган (МОСВ).

2. Обхват на консултациите

В съответствие с чл. 20 от Наредбата за ЕО, консултациите по доклада за екологична оценка на Морска стратегия включват:

▪ Публикуване на съобщение за провеждане на консултации, което съдържа:

o информация, за преценяване на необходимостта от ЕО в съответствие с чл. 8 ал.

1 от Наредбата за EО, както и информация за органите, отговорни за одобряването и прилагането на Морската стратегия и програмата от мерки;

2Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми (обн. ДВ бр. 57 от 2 юли 2004 г., посл. изм. ДВ бр. 12 от 12 февруари 2016 г.)

o място с публичен достъп и време за запознаване с проекта за Морската стратегия и програмата от мерки, доклада за ЕО с всички приложения и материалите към него;

o срок за изразяване на становище, който не може да бъде по-кратък от 30 дни след публикуването на съобщението и осигуряване на достъп до проекта за Морската стратегия, доклада за ЕО с всички приложения и материалите към него;

o алтернативен начин на изразяване на становище, който не може да бъде само чрез интернет или други електронни средства;

▪ Осигуряване на:

o достъп и достатъчна техническа възможност за запознаване с материалите по доклада за ЕО, с проекта на Морската стратегия и с нагледните материали по всяка от оценяваните алтернативи;

o експерт или лице с необходимата квалификация от планиращия екип, отговорно да предоставя допълнителни устни разяснения на място;

o приемането на изразените в срок становища.

Възложителят провежда консултации по доклада за ЕО с МОСВ и с МЗ, като им предоставя документацията за становище в рамките на 30 дни от датата на получаване.

Съобщението за провеждане на консултации се разпространява чрез страницата на Възложителя в интернет и/или по друг общодостъпен начин. Съобщението се предоставя на МОСВ за сведение и публикуване на интернет страницата му.

3. Отразяване на резултатите от консултациите в доклада за ЕО

Докладът за ЕО се оформя като единен документ, който включва и справка за проведени консултации и за изразените при консултациите становища/ мнения, както и за начина на отразяването им. В тази справка възложителят на доклада за ЕО и експертите описват приетите или неприетите бележки, препоръки или предложения и прилагат съставените за резултатите от консултациите документи (протоколи, становища и др.)

4. Обществено обсъждане на доклада за ЕО

Обществено обсъждане на доклада за ЕО е задължително в случаите, когато се изисква за проекта на Морската стратегия съгласно специален закон и при постъпване на повече от две мотивирани негативни становища или предложения за алтернативи, отразени в доклада за ЕО, или при провеждане на консултациите.

При провеждане на обществено обсъждане на доклада за ЕО ще бъдат съблюдавани минималните изисквания, посочени в чл. 21 от Наредбата за ЕО.

5. Съвместяване на процеса на планиране на Морската стратегия и програмата от мерки с основните процедурни етапи на ЕО

Съгласно Наредбата за ЕО, консултациите се провеждат по схема, която включва информация за начина на съвместяване на процеса на планиране и основните етапи на ЕО.

Предлаганата схема за провеждане на консултации и стъпки за изработване на ЕО на Морската стратегия и програмата от мерки е представена в Таблица I-1 по-долу.

Таблица І-1 Предлагана схема за консултации

Период

Консултации по Морска стратегия

Консултации по ЕО

Настоящ до края на

август 2016 г.

Консултиране на Програмата от мерки за постигане на добро състояние на морската околна среда на Морска стратегия посредством предоставяне на

обществен достъп до тях на сайта на

• Консултиране на Задание за обхват и съдържание на ЕО с Възложителя, МОСВ, МЗ, РИОСВ в териториалния обхват

Период	Консултации по Морска стратегия	Консултации по ЕО
	БДЧР за мнения и коментари в периода 02.03.2016 – 30.04.2016 г. и изпращане на писма с предлаганите мерки за управление на морската околна среда на Морска стратегия и програмата от мерки към нея до заинтересованите страни.	на Морска стратегия и други специализирани дружества и ведомства в обхвата на Морска стратегия. • Консултиране на необходимостта от оценка на съвместимостта с предмета и целите на защитените зони (ДОСВ) с компетентния орган (МОСВ)
Май – Юни 2016 г.	Консултиране на проекта на мерки за постигане на добро състояние на морската околна среда. МОСВ инициира тематични срещи за обсъждане на програмата от мерки за постигане на добро състояние на морската околна среда през 2016-2021 г. - в периода 11-12 май е проведена среща в МОСВ с представители на МРРБ, МТИТС и на МЕ, както и среща в МЗХ. В срещите участват експерти от Басейнова дирекция "Черноморски район" и от дирекция „Управление на водите“ на МОСВ. Срокът за мнения и коментари е до 30 септември 2016 г.
Юли 2016 г.	Срещи по проекта на Морска стратегия и Програмата от мерки към нея със заинтересованите страни	Консултиране на ДОСВ (при преценка за необходимост от такъв) с МОСВ и други заинтересовани органи и страни
Май 2016 г. -септември 2016 г.	Набиране и отразяване на предложения за мерки за управление на морската околна среда на Морска стратегия и програмата от мерки към нея среда	Консултиране на Доклада за ЕО (ДЕО) с Възложителя и други заинтересовани страни
Октомври – декември 2016 г.	Финализиране на Морска стратегия и представяне на компетентните органи	Финализиране на ДЕО и представяне на компетентните органи

Приложение ІI

Характеристики на територията, която е вероятно да бъде засегната

1. Величина и пространствен обхват

Според използваните за екологична оценка критерии, които са описани в Приложение II на Директивата за стратегическата екологична оценка 2001/42/ЕО, величината и пространственият обхват на въздействията на разглежданата Морската стратегия върху околната среда обхващат:

▪ географската територия, която е вероятно да бъде засегната;

▪ броя на населението, което е вероятно да бъде засегнато.

1.1 Географска територия, която е вероятно да бъде засегната

Българското морско пространство обхваща западната част на Черно море и включва териториалното море (12 - милна зона) и изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Република България. Районът се дефинира по бреговата линия от запад, а в морето по морските граници със съседните страни. Морската граница с Република Турция е договорена с двустранно споразумение през 1997 г., докато морската граница с Република Румъния е в процес на преговори. Поради тази причина българският сектор от Черно море от северната си страна е все още неуточнен.

В сектора се включват строго дефинирани геоморфоложки зони: континентален шелф, континентален склон и абисална равнина. За целите на Първоначалната оценка на състоянието на морската среда (изготвена съгласно чл. 8 от РДМС и НООСМВ) континенталният склон и абисалната равнина са обединени в една обща, дълбоководна акватория с обща площ от около 23 400 км2. Поради специфичните хидрофизични особености на Черно море (полузатворен, изолиран басейн с ниска соленост с дефинитивна вертикална стратификация на водните маси и наличие на сероводородна зона на дълбочини под 180-200 м) тази акватория е изключена от общата площ. Следователно, географският обхват на оценяваната акватория се ограничава до континенталния шелф, който е с площ от около 12 200 км2 .

С цел по-голяма пълнота на оценката по отношение на конкретни компоненти на околната среда (като въздух, климат, води, земни недра, почви и др.) се разглежда и сухоземната територия в границите на 14-те черноморски общини: Шабла, Каварна, Балчик, Аксаково, Варна, Аврен, Долни чифлик, Бяла, Несебър, Поморие, Бургас, Созопол, Приморско и Царево (вж. Фигура ІІ-1).

1.2 Население, което е вероятно да бъде засегнато

Трите области с излаз на Черно море – Добрич, Варна и Бургас – заемат 14,7% от територията на България и в тях живее същият процент от населението на страната по данни от преброяването от 2011 г.

На общинско равнище 14 общини граничат с Черно море и тяхното съвкупно население според последното преброяване е 726 923 души, като преобладаващата част от него (87%) живее в градовете и само 13% в селата. Над 70% от това население е в икономически активна възраст – между 15 и 64 г. Най-висока концентрация на население и на икономическа активност се наблюдава в градовете Варна и Бургас, което обяснява и значително по-високите данни за градското население спрямо средното за страната. Между 2006 и 2011 г. населението в черноморските общини нараства с 26 хил. души (или средно с 0,6%), като прираст отчита само градското население, главно за сметка на вътрешна миграция от други населени места.

Фигура ІІ-1. Гъстота на населението в Черноморския регион

Прогнозите за демографското развитие на крайбрежието на НСИ при хипотеза за конвергентност или реалистичен вариант, съобразен с нормативните изисквания на Европейския съюз за демографското и социално-икономическото развитие на страните членки очертават следните основни тенденции:

• Намаляване на населението на област Добрич с над 9%, което надхвърля очакваната средна стойност за страната от -5,6% в периода 2011-2020 г.

• По-слабо изразено свиване на населението в областите Варна и Бургас и запазване ролята на двата големи градски центъра за северното и южното крайбрежие.

• Намаляване на населението в крайбрежните области с по-ниска стойност от средната за страната и слабо увеличение на относителната тежест на региона в структурата на населението на България.

Населението, което потенциално може да бъде засегнато от реализацията на Морската стратегия, най-вече се асоциира с ползвателите на екосистемните услуги, предоставяни от морето.

В сектора на рибарството и аквакултурите:

• Общата заетост в риболовния сектор се оценява на 3 933 заети, което се равнява на

2889 еквивалента на пълна заетост (ЕПЗ) през 2010 г. (EC, 2012). Данните за 2011 г. сочат 1668 еквивалента на пълна заетост (NAFA, 2012), което се вписва по-убедително в оформилия се тренд от предходните години – оценките за 2008 и 2009 г. са съответно 1507 и 1430 ЕПЗ.

• Преработвателната индустрия осигурява около 2 230 работни места, като 90% от тях са заети от жени, наемани предимно сезонно. Риболовният сектор може да има важно значение за пазара на труда в малки крайбрежни общини, тъй като осигурява 5 до 7% от всички местни работни места (EC, 2011)

В сектора на туризма:

• Броят на заетите лица в заведения за настаняване, хранене и развлечение е почти постоянен – през 2008-2010 г. е около 47 000 души с известен ръст през 2011 г.

• Броят на пренощувалите лица в заведения за настаняване и средства за подслон в административните области с излаз на Черно море е около 2 милиона през периода 2007-2011 г, с известен ръст през 2011 г.

Морски транспорт и пристанищна дейност:

• Липсват достатъчно детайлизирани данни за броя на заетите в пристанищната дейност. Ако се екстраполират данните за Пристанище Варна (които са около 1600 души през годините) броят на заетите в отрасъла е в границите на 4-5 хиляди души.

Корабостроене и кораборемонт

• Броят на заетите в отрасъла може да бъде оценен на 4-5 хиляди души.

1.3 Природни характеристики на територията, която е вероятно да бъде засегната

1.3.1 Геология А. Сухоземна част

Според тектонската подялба територията на Българското черноморско крайбрежие в обхвата на Басейнова Дирекция Черноморски район от север на юг включва Добруджанския масив, източната част от Севернобългарския свод с Варненската падина в Мизийската платформа, Долнокамчийското понижение, Източнобалканската тектонска зона и Източносредногорската структурна зона с Бургаската депресия в нейните предели и Странджанската зона.

По източното бедро на Странджанската зона се разкриват триаски, нискометаморфни скали, мрамори и варовици. Материалите на кредата, на север от билото на Стара планина са представени в седиментен фациес, докато на юг преобладават вулканогенните и вулканогенно- седиментните формации.

В северните части на района кредата участва в геоложкия строеж основно със своите долни стратиграфски нива, изградени от мергели, пясъчници пачки и органогенни варовици.

В Източна Стара планина кредата се представя от карбонатно-теригенни свити, изградени от пясъчници, алевролити и варовици.

На юг от Стара планина горнокредните материали изграждат обширният Бургаски синклинорий. В профила им участват вулкански (андезити, трахити и др.) и вулканогенно- седиментни скали (туфи, туфити, пясъчници, процепени от плутонични тела (гранити, габра и др.).

Отложенията на палеогена и неогена като правило изпълват негативните тектонски структури - Варненската падина, Долнокамчийското понижение, Лудокамчийския синклинорий и Бургаската депресия. В профила на палеогенските свити преобладава глинесто-мергелния и флишкия фациес.

Седиментите на неогена най-широко са разпространени в северната крайбрежна ивица. Представени са от окарстени варовици, глини и глинести пясъци.

Съвременните отложения са представени от съвременни плажни пясъци, езерно-блатни, алувиални, пролувиални и пролувиално-делувиални образувания в речните долини. Алувиалните наноси от пясъци, чакъли и глини изграждат терасите на реките Голяма Камчия, Провадийска, Айтоска, Факийска, Велека, Ропотамо, Дяволска и др.

В най-северните части на района над сарматските материали, на значителни площи, са отложени съвременни еолични образувания на льосовия комплекс.

Всред физико-геоложкките процеси и явения (абразионни, гравитационни, ерозионно- акумулационни, изветрителни, карстови, еолови и заблатявания) свлачищата са сред основните елементи, формиращи геоложката опасност в третираното черноморско крейбрежие. В неговия обхват към юни 2015 г са регестрирани 287 свлачища, в това число: стабилизирани-82 броя, потенциални-118 броя и активни-67 броя. От тях над 110 свлачища са проявени по бреговата ивица и засягат множество жилищни и обществени сгради и съоръжения в Балчик, Варна, Бяла, Несебър, Сарафово, Приморско и др., курортите Арбена, Златни пясъци, Св. Констотнтин и Елена, участъци от пътната и железопътната инфраструктура и пр.

Б. Морска част

В рамките на българския континентален шелф, паралелно на бреговата линия се различават три основни геоморфоложки области: прибрежна, централна и периферна.

Вътрешната, прибрежна зона е разположена край съвременната брегова линия. Тя обхваща подводния брегови склон и потопени реликтни тераси. За целите на Първоначалната оценка на състоянието на морската околна среда (ПОСМОС) прибрежната плитководна зона е разделена на 5 основни района:

• Район І. н. Сиврибурун – x. Xxxxxxxx. Характерен е със слабо проявена ерозионна и хидрографска разчлененост на крайбрежния релеф. Изграден от водопропускливи льосови материали и устойчиви на дълбочинна ерозия скални формации (органогенни варовици).

• Район ІІ. x. Xxxxxxxx – н. Галата. Морфохидрографският облик е тясно свързан с най- обширните свлачищни комплекси по българското Черноморско крайбрежие, асоциирани с наличието на полегато залягащи към морето скален пласторед от варовици, мергели и пясъчни материали.

• Район ІІІ. н. Галата – н. Емине. Характеризира се с източна брегова експозиция и слаба брегова разчлененост. Високото процентно съдържание на кварцовите компоненти (до 80 %) показва преобладаващото значение на ерозионно- теригенната компонента за формиране на наносните отложения.

• Район ІV. н. Емине – н. Созопол. Характеризира се със слаба ерозионна и абразионна устойчивост на плейстоценския комплекс от глини, пясъци и слабо споени песъчливо- варовити конгломерати.

• Район V. н. Созопол – р. Резовска. Характерен е с висока ерозионна и хидрографска разчлененост на релефа, вследствие на блоково тектонския строеж формиращ т.нар.

„заливен” тип бряг.

Централната зона на шелфа заема най-голямата площ от него, като се разполага на дълбочини от 20 м до 90-95 м. Геоморфоложки, тя се разделя на четири подзони (на вътрешната депресия; на акумулативните валове; на слабо разчленената равнина и на разчленената равнина). В зоната на шелфа е ясно проявено меридионално разпределение на генетичните типове седименти. На север от паралела на нос Калиакра, поради широкото и силно течение, е развита обширна зона на транзитно преминаване на теригенния материал, като утайките са представени предимно от черупчести кондензати. На юг от нос Калиакра, поради рязката промяна на ориентацията на бреговата линия започва разтоварване на дунавския теригенен материал, като на шелфа преобладават теригенните алевритови и алевро-пелитови тини. Промяна настъпва също и южно от нос Емине, където също има рязка смяна на конфигурацията на брега. Там се забелязва хомогенизация на седиментния материал и формиране на хоризонтална акумулативна равнина.

Постепенното включване на локални източници на подхранване по пътя на водните маси на юг се отчита по теригенно-минераложката асоциация на Страндженската подхранваща провинция.

Тези особености в морфологията на субаквалния релеф, съвременните седиментационни обстановки, литостратиграфията на дънните седименти и хидродинамичните характеристики, са в основата централната зона на шелфа да бъде разделена на три района за оценка: Северен, Централен и Южен райони (фигура ІІ-2)

Фxxxxx XX-0. Подялба на българския сектор на Черно море на зони на оценка

Източник: Първоначална оценка на състоянието на морската околна среда, ИО

• Северният район е с площ от 2 851 км2 и обхваща централния шелф от морската граница с Р. Румъния на север до паралела на нос Калиакра, като южната му граница е прокарана по границата на разпространение на специфичните за тази част на шелфа дънни утайки от литостратиграфска единица „О”. Това са черупчести натрупвания с малко количество тинеста или песъчливо-тинеста спойка от разновидностите, имащи широко площно разпространение в шелфа северно от нос Калиакра, където е развита почти на цялата му ширина (Xxxxxxxxx и др. 2010). Към периферията на шелфа (локално и в други участъци) количеството на тинестата съставка се увеличава и така се осъществява преходът към единици D и К или директно към дълбоководните утайки. Характерно за този район е транзитно преминаване на теригенния материал, като по този начин, в условията на бай-пас на кластичния материал, се засебява зона на плиткоморска, карбонатна, биогенна седиментация.

• Централният район е с площ от 3 472 км2 и обхваща акумулативната шелфова равнина от нос Калиакра до нос Емине. Отличителна черта за този район е развитието на най- крупната акумулативна форма на западния черноморски шелф - Калиакренския акумулативен вал. Той е образуван от постъпването на голямо количество теригенен материал с дунавски произход. В района преобладават теригенните, алевритови и алевро-пелитови тини.

• Южният район е с площ от 2 924 км2 и обхваща шелфовата равнна от нос Емине до морската граница с Р. Турция на юг. Характерно за този район е развитето на Еминския и Странджански акумулативни валове. В Еминския вал се наблюдава хомогенизация на седиментния материал, като постепенното включване на локални източници на подхранване по пътя на водните маси на юг формира теригенно-минераложката асоциация на Страндженския акумулативен вал.

Външната, периферна шелфова зона се проследява в най-мористата част на шелфа, като ивица с ширина от 3-4 до 10 км и площ от 2 276 км2 . Границата с централната зона на шелфа се следи по тила на серия от клиноморфни акумулативни тела, изразени в релефа на морското дъно като валове с относителна височина от 3 до 5 м и почти съвпада с 90-метровата изобата. Стъпалообразното чело на най-външния вал, който е с височина от 10-15 м и подножие на дълбочини около 110-120 м, бележи началото на т.н. периферна шелфова тераса, чийто източен край маркира границата шелф-континентален склон. Доминиращо развитие в периферния шелфов райнон имат сивите алевропелитови тини от литостратиграфска единица L. Това са мекопластични тини с неравномерно разпръснато количество от биогенен черупчест детрит. Количеството на биогенната компонента на места е значително и е представено от цели черупки и детритус от Dreissena.

В. Подземни богатства

В земните недра на сухоземната крайморска територия са установени находища на:

• Черни въглища в Добруджанския басейн,и на кафяви въглища в мина „Черно море“;

• Манганови руди с. Оброчище и устието на река Батова, при с. Игнатиево и Бяла;

• Медни руди при Медни рид, Росен баир, Върли бряг и при Малко Търново;

• Магнетитни пясъци – между Бургас и Поморие;

• Неметални, строитиелни, инертни и скално-облицовъчни материали.

В земните недра на морската територия са установени и се проучват находища на нефт и газ.

За периода 2006-2011 г. са в сила две разрешения за търсене и проучване на нефт и газ, предоставени на „Проучване и добив на нефт и газ“ АД за блок „Шабла“ и на „Мелроуз рисорсиз“ ООД за блок „Галата“. През 2006 г. е отчетен максимален добив от находище

„Галата“, което е практически изчерпано до 2009 г. През 2010-2011 г. добивът се възобновява с разработването на находища Калиакра“ и Каварна“.

През август 2012 г. е сключен договор за търсене и проучване на нефт и природен газ в „Блок 1-21 Хан Xxxxxxx“ с консорциума „Тотал Е&П България“.

На 10 октомври 2015 г. правителството прие решение за откриване на конкурсна процедура за издаване на разрешение за търсене и проучване на нефт ирироден газ в „Блок 1-22 Xxxxx”.

През февруари 2016 г. правителството подписа договора за търсене и проучване на нефт и природен газ в „Блок 1-14 Силистар“.

1.3.2 Климат

Основните характеристики на климата по крайбрежието на България и морската акватория са типични за климат от континентален тип, леко смекчен от Средиземноморския. Последното е свързано най-вече с годишната изменчивост на количеството валежи и с по-високите зимни температури. Максимумът на средномесечната температура на въздуха се достига през юли и август, минимумът е през януари-февруари. Наблюдаваните атмосферни процеси са свързани непосредствено с процесите в Европейския естествен синоптичен район, включващ територията на Северна Атлантика и Евразия. В него има два активни атмосферни центъра (Исландски минимум и Азорски максимум), влияние оказват и два сезонни атмосферни центъра – средиземноморски циклонален, а в студеното полугодие - източно-европейски антициклонален (т.н. сибирски или азиатски). На основата на характера на атмосферната циркулация са класифицирани 9 типа циркулационни процеси: в западната част на басейна и по българското крайбрежие преобладават ветровете от изток, североизток и запад. Динамиката на

атмосферата над морето и свързаните с нея метеорологични условия, в частност - и ветровите, има добре изразен годишен ход. През цялата година западната част на Черно море се отличава с по-високи скорости от останалите акватории на морето (изключение прави единствено северозападната част на морето): средните скорости на вятъра в открито море са по-големи от тези по крайбрежието и през студеното полугодие надхвърлят 7 м/с, в отделни региони достига и до 8 м/с, докато на крайбрежието не превишава 7 м/с. Средната скорост на вятъра през зимните месеци и в морето, и на сушата значително превишава лятната скорост. През зимата преобладават ветровете от северната четвърт, най-рядко се срещат югоизточните. С приближаването на лятото постепенно се увеличава броят на случаите със североизточни, източни, югоизточни и южни ветрове, най-малко се наблюдават западните и югозападните ветрове. Характерните бризови скорости достигат 3-5 м/с през деня и 1-3 м/с нощем.

Северозападната част на Черноморския район за басейново управление се характеризира с умереноконтинентален климат и се отнася към Източния климатичен район на Дунавската равнина. Зимата е сравнително мека със средна януарска температура 0-1ºС. Характерни за този район през зимата са силните североизточни ветрове, които водят до формирането на относително ниски средни абсолютни минимални температури 13-14ºС под нулата. Силните ветрове при такива обстановки достигат и надвишават 20 м/с.

Въпреки малката надморска височина лятото не е така горещо както в другата част на Дунавската хълмиста равнина. Средната юлска температура е около 21-23ºС, като максималните температури достигат средно до около 37ºС.

Режимът на валежите в този район също съществено се отличава от този в другите части на Дунавската равнина. Годишната сума е около 500-550 мм, което очертава района като един от сухите в страната. Характерни за района са честите продължителни засушавания през лятото и есента. Годишният ход на валежите има континентален характер, обаче разликата между летния максимум и зимният минимум не е голяма и достига до 10-12% от годишната сума. На места се проявява тенденция за изместване на минимумана валежите от зимата към август или септември.

Останалата част на Черноморския басейн се отнася към Черноморската климатична подобласт на Континентално-средиземноморската област. И по-конкретно към 3 климатични района: Климатичен район на Северното Черноморие, Климатичен район на Бургаската низина, Климатичен район на Странджанското Черноморие.

Климатът в Черноморската климатична подобласт се формира главно от непосредствената близост на водните маси на Черно море и характера на атмосферната циркулация. Средиземноморския характер на климата се потвърждава основно от режима на валежите. Валежният максимум е главно през ноември, а минимумъте през август. Зимата е мека с положителни януарски температури, в северната му част около 0-1,5ºС, а в най-южната част до плюс 3ºС. Силните зимни застудявания се проявяват сравнително по-слабо, но в определени ситуации и в най-южните части са възможни температури до минус 17-18ºС, а в северните дори до 25ºС под нулата.

Лятото е доста топло, но без големите горещини, характерни за равнинните райони във вътрешността на страната. Ако такива се проявяват, то те са краткотрайни. Средните юлски температури са от 22ºС до 23,5ºС. Термичният режим през лятото е силно повлиян от бризовата циркулация, смекчаваща дневния прегрев. Все пак в отделни синоптични обстановки температурите на место могат да достигнат до 39-40ºС. Друга особеност на климата тук е относително по-честата проява на мъгли през топлата част на годината.

Въпреки голямата разлика между климата на българското Черноморие в сравнение с континенталната част на страната, той все пак не може да бъде определен като морски. Причина за това е, че почти през цялата година той е под въздействието на континентални въздушни маси. Годишната амплитуда е все още голяма – средно около 21ºС. Денонощната амплитуда също се запазва относително голяма.

Многогодишните данни за щормове в западната част на Черно море се корелират с фазите на NAO и AMO индекси. По-висока зимна температура и влага се наблюдава в Северна и

Централна Европа, а над южната му част, включително в Черноморския регион, времето е по- сухо и студено през положителна NAO фаза (Polonsky et al., 2007). Въпреки, че броят на щормовете и продължителността им намалява, тяхната енергия се увеличава. Това показва, че щормовете стават по-къси и по-интензивни, а енергията им е по-концентрираната. Това ги прави по-непредсказуеми, което увеличава риск е бреговата зона (Valchev et al 2012). Зимите със студено и бурно време, съответстващи на положителна NAO фаза, се корелират с повишените нива на фитопланктонни биомаси през последващите месеци поради повишения поток от биогени от хемоклина (Oguz, 2005). Аномално топлата зима през 2011 г. предизвиква задържане на биогените във фотичния слой, водещ до високи нива на хлорофил през лятото и пролетта в открито море. Тези условия през 2011 г. предизвикват изменение в режима на хлорофил като нелинейна реакция на климатичните промени (Galop et al 2008).

1.3.3 Атмосферен въздух

Анализът на качеството на атмосферния въздух в областите с излаз на Черно море е направен въз основа на Годишните доклади за състоянието на околната среда на РИОСВ Варна и РИОСВ Бургас.

За територията в обхвата на РИОСВ ВАРНА

В района на РИОСВ Варна, през 2013 г. контролът на качеството на атмосферния въздух се осъществява от пет стационарни пункта от Националната система за контрол на качеството на атмосферния въздух и в два временни пункта с мобилна автоматична станция:

• АИС СОУ X.Xxxxxx, гр.Варна

• АИС Батак, гр.Варна

• АИС ОУ Xxx Xxxxxxx, гр.Добрич

• АИС Изворите гр.Девня

• АИС Старо Оряхово, с.Старо Оряхово

• ПМ с МАС в гр.Белослав

• ПМ с МАС в гр. Провадия

Пунктовете (с изключение на АИС - Старо Оряхово) са разположени в общини, класифицирани като “горещи” екологични точки, тъй като в тях съществува потенциална възможност от влошаване здравето на населението, вследствие от замърсяването на атмосферния въздух.

Резултати от проведения през 2014г мониторинг на КАВ

• АИС”СОУ Xxxxx Xxxxxx” - От основните показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух в района /О3, СО, SО2, NO, NO2, ФПЧ10 превишения са регистрирани за показателя ФПЧ10, като отчетените денонощните измервания на ФПЧ10 превишават пределно допустимата стойност (ПС) на средната денонощна норма (СДН) Запазва се високото ниво на замърсяване с фини прахови частици, в сравнение с предходната 2013г, като се наблюдава известно повишаване на замърсяването с прах.

• АИС Батак - Данните от мониторинга за 2013 и 2014 г. показват тенденция за непостигане на изискванията за броя на превишенията на средноденонощната норма СДН за ФПЧ10, като се забелязва известна тенденция за намаляване нивото на замърсяване. Регистрирани са и превишения на максималната еднократна концентрация на ФПЧ10.

• АИС ОУ Xxx Xxxxxxx, гр.Добрич - Тук се наблюдава тенденция за подобряване на КАВ по отношение на ПС на СДН на ФПЧ10 този замърсител в сравнение с 2013г.

• АИС Изворите гр.Девня - И тук нарушаване на законовите изисквания по отношение на качеството на атмосфирния въздух са регистрирани само по отношение на ФПЧ10, като се наблюдава известно повишаване на замърсяването с

фини прахови частици в сравнение с 2013г.

• АИС Старо Оряхово, с.Старо Оряхово - Не са регистрирани превишения по отношение на ФПЧ10, както и на останалите контролирани атмосферни замърсители.

• ПМ с МАС в гр.Белослав - През 2014г са проведени измервания на ФПЧ10 през 55 денонощия и са констатирани 4 превишения на ПС на СДН.

• ПМ с МАС в гр. Провадия - рез 2014г са проведени измервания на ФПЧ10 през 62 денонощия и са констатирани 12 превишения на ПС на СДН.

Резултатът от проведения през 2014г. мониторинг на КАВ в границите на РИОСВ Варна показва, че основният проблем в повечето общини е замърсяването с ФПЧ10 и то през отоплителния период. В тези общини са разработени и се реализират програми за намаляване на нивата на замърсителите, като основните констатирани наднормени замърсители са фини прахови частици.

За територията в обхвата на РИОСВ Бургас

Мрежата за контрол на качеството на атмосферния въздух на територията на РИОСВ - Бургас като част от НСМОС - подсистема „въздух” включва следните пунктове:

• АИС „Долно Езерово"

• АИС „Меден Рудник"

• АИС „Несебър".

• ДОАС - РИОСВ (диференциална оптична автоматична система) гр. Бургас

• ДОАС - Камено гр. Камено

Мобилна автоматична станция (МАС) към община Бургас е въведена в експлоатация през април 2011 година и е единствената в страната автоматизирана общинска станция. Чрез нея се следят нивата на осем замърсители на атмосферния въздух: серен диоксид, азотни оксиди, озон, стирен, бензен, сероводород, ФПЧ10 и ФПЧ25. Резултатите от мониторинга на КАВ са разгледани по замърсители.

Фини прахови частици ФПЧ10

Измервания на фини прахови частици през 2014 г. са извършени в следните пунктове: XXXX XXXXX, АИС "Долно Езерово", АИС "Меден Рудник", АИС „Несебър".

• В пункт ДОАС РИОСВ са извършени 320 бр. измервания (валидни средноденонощни стойности). От тях 37 са над средноденонощната норма (СДН -

50 µg/m3, не бива да бъде превишавана повече от 35 пъти в рамките на една календарна година). Максимално измерената стойност за годината е 3,16 пъти СДН. Средногодишната стойност е 32,95 µg/m3 при 87,7% изискан минимум валидни данни. Над горния оценъчен праг (ГОП) са отчетени 110 стойности (ГОП за СДН -

35 µg/m3, не бива да бъде превишавана повече от 35 пъти за една календарна година). Над долния оценъчен праг (ДОП за СДН - 25 µg/m3, не бива да бъде превишавана повече от 35 пъти за една календарна година) са отчетени 212 стойности.

• В АИС "Меден Рудник" през 2014 г. са извършени 361 бр. измервания (валидни средноденонощни стойности). Констатирани са 38 броя превишения над (СДН - 50 µg/m3). В сравнение с 2013 г., когато регистрираните превишения са 42 броя, през 2014 г се отчита слабо намаляване на замърсяването по този показател. Максималната средна стойност за периода е 2.34 пъти СДН. Средногодишната стойност е 0,64 СГН. През 2014 г. са отчетени 76 бр. проби над горния оценъчен праг за СДН, а 139 бр. са отчетените стойности над долния оценъчен праг за СДН. Средногодишната концентрация е 0,91 пъти ГОП за СГН и 1,27 пъти ДОП за СГН.

• В АИС "Долно Езерово" са направени 327 бр. измервания (валидни

средноденонощни стойности). Констатирани са 110 броя превишения на средноденонощната норма. В сравнение с 2013 г. тук е налице увеличаване на замърсяването по този показател. Най-високата измерена среднодневна концентрация е 4,38 пъти СДН. През 2014. г. са отчетени 243 бр. проби над ГОП за СДН, а 313 бр. са отчетените проби над ДОП за СДН.

• В АИС "Несебър" са направени 204 бр. измервания (валидни средноденонощни стойности), което е под изисквания минимум валидни данни за определяне на средногодишна стойност. Констатирани са 53 броя превишения на средноденонощната норма, което е повече в сравнение с 2013 г., когато са отчетени 35 броя превишения. Най-високата измерена концентрация е 2,12 пъти СДН.

Замърсяването с фини прахови частици продължава да бъде основен проблем за качеството на атмосферния въздух на територията на РИОСВ-Бургас. Причините за превишенията с РМ10 имат комплексен характер. Замърсяванията се дължат основно на масовото използване на твърди горива за отопление в бита. Негативно влияние върху качеството на въздуха оказват и засиленият транспортен трафик (особено през летния период), ремонтните дейности по прилежащата пътна инфраструктура, активното строителство, а също, но не на последно място, влияние оказва и промишлеността: „Лукойл Нефтохим Бургас" АД, „Кроношпан България" ЕООД.

Серен диоксид SO2

Основен източник на емисии на серен диоксид е технологичната дейност на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, както и процесите свързани с изгаряне на твърди и течни горива в промишлеността и бита.

• В АИС "Долно Езерово" по показател серен диоксид са регистрирани общо 3646 валидни средночасови стойности, което е под изисквания минимум към качество на данните за оценка на КАВ. За периода, през който анализаторът е работил, няма регистрирано превишение на средночасовата норма и средноденонощната норма. Две са превишенията на ГОП на СДН и шест са превишенията на ДОП на СДН.

• В АИС "Меден Рудник" не е регистрирано превишение на средночасовата норма и средноденонощната норма. Не са отчетени превишения на ГОП на СДН, три са превишенията на ДОП на СДН.

• В ДОАС РИОСВ е регистрирано едно превишение на средночасовата норма. Превишения на средноденонощната норма не са регистрирани. Регистрирани са две превишения ДОП на СДН.

• В ДОАС Камено не е регистрирано превишение на средночасовата норма.

• В АИС "Несебър" по показател серен диоксид са регистрирани общо 5703 валидни средночасови стойности, което е под изисквания минимум към качество на данните за оценка на КАВ. За периода, през който е работил, няма регистрирано превишение на средночасовата норма и средноденонощната норма

Азотен диоксид NO2

• В АИС "Долно Езерово" отчетената средногодишна стойност не превишава СГН - 40 µg/m3. Горнооценъчния праг на средночасовата норма на ГОП е превишен 23 пъти, а долно оценъчния праг на средночасовата норма ДОП е превишен 45 пъти. СЧН е превишена 3 пъти през годината. Не са превишени ГОП и ДОП на СГН. За отчетният период не е нарушено качеството на атмосферния въздух за NO2 по средночасова норма, тъй като не превишен броя на допустимите 18 пъти за една календарна година.

• В АИС "Меден Рудник" не са регистрирани средночасови концентрации над средночасовата норма. През 2014 г. са отчетени само 2300 валидни средно часови стойности, което е под изискуемия минимум към качество на данните за оценка на КАВ. Не са регистрирани превишения на ГОП и ДОП на СЧН.

• В ДОАС РИОСВ не са регистрирани средночасови концентрации над средночасовата норма. През 2014 г. са отчетени само 5503 валидни средно часови стойности, което е под изискуемия минимум към качество на данните за оценка на КАВ. Регистрирано е едно превишение на ГОП и 18 бр. превишения на ДОП на СЧН.

• В ДОАС Камено са регистрирани 10 превишения на средночасовата норма. Горно оценъчния праг на средночасовата норма на ГОП е превишен 16 пъти, а долно оценъчния праг на средночасовата норма ДОП е превишен 25 пъти.

• В АИС "Несебър" не са регистрирани превишения на СЧН и СДН. През 2014 г. са отчетени само 2886 валидни средно часови стойности, което е под изискуемия минимум към качество на данните за оценка на КАВ. Няма превишения на ГОП и ДОП на СДН.

Въглероден оксид CO

СО са измерва в два от пунктовете за мониторинг: АИС "Долно Езерово" и АИС "Меден Рудник". И в двата пункта отчетените средногодишни концентрации са по ниски в сравнение с предходната година и не са регистрирани превишения на нито една от нормите.

Озон O3

Нивата на озон се следят в автоматичните станции с непрекъснато измерване - АИС "Меден Рудник", АИС "Долно Езерово" и АИС "Несебър", ДОАС РИОСВ и ДОАС Камено.

• През 2014 г. в АИС "Долно Езерово" не са регистрирани превишения на прага за информиране на населението (ПИН) и алармения праг за предупреждение на населението (ППН), няма превишения и на краткосрочната целева норма (КЦН) за опазване на човешкото здраве.

• През 2014 г. в АИС "Меден Рудник" не са регистрирани превишения на прага за информиране на населението (ПИН) и алармения праг за предупреждение на населението (ППН), няма превишения и на краткосрочната целева норма (КЦН) за опазване на човешкото здраве.

• В АИС "Несебър" не са регистрирани превишения на прага за информиране на населението (ПИН - 180 µg/m3). Краткосрочната целева норма (КЦН - 120 µg/m3) за опазване на човешкото здраве е превишена 1 път през годината.

• За ДОАС РИОСВ не са регистрирани превишения на прага за информиране на населението (ПИН) и алармения праг за предупреждение на населението (ППН), няма превишения и на краткосрочната целева норма (КЦН) за опазване на човешкото здраве.

• За отчетния период в ДОАС Камено не са регистрирани превишения на нито една от нормите.

БензенC6H6

Непълното изгаряне на горива е най-големият източник на C6H6. Други източници на бензен са домашното отопление и рафинирането на нефт, както и като манипулацииите при съхранение и разпространение на петролни продукти. Нивата на бензен се следят в автоматичните станции с непрекъснато измерване - АИС "Меден Рудник", АИС "Долно Езерово" и АИС "Несебър", ДОАС РИОСВ.

• В АИС "Долно Езерово" регистрираната средногодишна стойност за бензенае по- ниска от средногодишната норма (СГН). Долнооценъчният праг на средногодишната норма (ДОП) е превишен 1,05 пъти.

• В АИС "Меден Рудник" регистрираната средногодишна стойност за бензенае по- ниска от средногодишната норма (СГН). Няма превишение на ГОП и ДОП на СГН.

• В АИС "Несебър" и XXXX XXXXX, регистрираните валидни средночасови

стойности, са под изискуемия минимум към качество на данните за оценка на КАВ и не може да се определи средногодишна стойност в тези пунктове.

Сероводород H2S

Нивата на сероводород се следят само в АИС "Долно Езерово" и в АИС "Меден Рудник.

• В АИС "Долно Езерово" са регистрирани 1 316 средночасови концентрации, които превишават СЧН, от тях 236 превишават 3 пъти нормата, което е повече в сравнение с предходната година. Регистрирани са 122 средноденонощни концентрации над 3 пъти СДН. При регистрирани само 4 656 валидни средночасови стойности за 2014 г. броят на превишенията по този показател е повече в сравнение с 2013 г. Най - високата отчетена средночасова стойност е 0,04 mg/m3.

• В АИС "Меден Рудник" са регистрирани 7 825 средночасови концентрации, които превишават СЧН, от тях няма концентрации превишаващи 3 пъти средночасовата норма. Регистрирани са 321 средноденонощни стойности над СДН. Отчетената средногодишна концентрация е по-висока в сравнение с 2013 г. През 2014 г., в сравнение с 2013 г., в АИС "Меден рудник" се отчита забележимо повишаване броя на превишенията на СЧН и СДН, както и на средногодишното замърсяване. Основен източник на замърсяване със сероводород е ,,Лукойл Нефтохим Бургас" АД, главно от технологични пропуски, аварийни ситуации, налагащи изгаряне на значителни количества от газа на свещ, както и изпускане на процесни отпадъчни води без съответната дегазация. Другите източници са третирането на отпадъчните води и комунално-битов сектор.

Общи въглеводороди

Нивата на общите въглеводороди се следят само в АИС "Долно Езерово", поради близостта на пункта до „Лукойл Нефтохим Бургас" АД.

Неметанови въглеводороди

Неметанови летливи органични съединения (ЛОС) са колекция от органични съединения, които се различават значително по своя химичен състав, но показват подобно поведение в атмосферата. ЛОС се отделят в атмосферата от голям брой източници, включително горивни дейности, използване на разтворители в различни процеси, автомобилен транспорт, химическо чистене. НМЛОС допринасят за образуването на приземен (тропосферен) озон.

• В АИС "Долно Езерово" регистрираната средногодишна стойност е 530 mg/m3. В сравнение с предходната година се наблюдава понижаване на средногодишната стойност.

Стирен

Стирен се използва предимно в производството на пластмаси и полистиренови смоли, синтетичен каучуки др., катоприсъства в изгорелите газове на двигателите на автомобилите. През 2014 г. стирен е измерван в пунктовете ДОАС РИОСВ и ДОАС Камено.

• Максимално измерената концентрация в пункт ДОАС РИОСВ е 10,58 µg/m3 при СЧН норма 5 µg/m3. Регистрирани са 28 превишения над СЧН. Среднодневната норма е била превишена основно през месеците септември октомври и ноември.

• В ДОАС Камено са регистрирани 5 превишения на СЧН

Причина за замърсяването се дължат основно на автомобилния трафик, асфалтирането на пътищата, употребата на строителни материали.

Пара- и орто- ксилен

Орто-ксилен се измерва в ДОАС РИОСВ, пара-ксилен се измерва в АИС „Несебър", XXXX XXXXX и ДОАС Камено.

През 2014 г. има регистрирани 9 превишения на СЧН за орто--ксилен за пункт ДОАС РИОСВ. Превишенията са регистрирани основно през есенно-зимния сезон. Няма регистрирани превишения на СДН на на орто-ксилен.

По показателя пара-ксилен няма превишения на нормите в нито един от пунктовете. Ксиленът се използва основно като разтворител, присъства в състава на много бои и лакове и други продукти. Като летливо органично съединение ЛОС може да участва в образуването на приземен озон.

Толуен

Замърсителят толуен се следи в АИС „Несебър", пунктовете ДОАС РИОСВ и ДОАС Камено. През 2014 г. няма регистрирани превишения на нито една от нормите по този показател. Толуенът се използва основно като разтворител на бои лакове, мастила, лепила, кото добавка в горивата.

Тежки метали (Pb, Cd, Ni, As) и полиароматни въглеводороди (ПАВ)

Измервания на тежки метали (Pb, Cd, Ni, As) и полиароматни въглеводороди (РАВ) се извършват в пункт АИС „Несебър" и ДОАС РИОСВ, катопрез 2014 г. не са отчетени превишения на нормите за тези показатели.

Полиароматни въглеводороди (ПАВ) - Benzo(a)pyrene

• В пункт „XXXX XXXXX" и АИС „Несебър" през 2014 г. не са отчетени превишения на средногодишната норма.

• През 2014 г. мобилната автоматична станция (МАС) към община Бургас е провела измервания на територията на гр. Бургас - централна градска част и кварталите на града. Резултатите от измерванията показват, че :

o в: Градинката до операта, промишлена зона „Юг" площадка на „Бургас бус" ЕООД, к-с „Меден Рудник", кв. „Долно Езерово",кв. Долно Езерово, кв.

„Славейков", бул. „Xxxxxx Xxxxxxxxx", xx. „Копривщица" гр. Бургас са регистрирани превишения на СДН на ФПЧ10

o в: ул. „Оборище", к-с „Изгрев", к-с „Зорница", к-с „Славейков до спортна зала Младост, парк на к-с „Славейков", кс „Меден Рудник" до МБАЛ Черноморска, хотел Приморец в гр. Бургас, кв. „Долно Езерово",градинката до Операта в гр. Бургас, кръстовище на ул. „Цар Симеон" и ул.

„Богориди",xx. „Сан Стефано и ул. „Ивайло", кръговото кръстовище на хотел „Мираж" и кв. „Долно Езерово" са регистрирани превишения на СДН по показател сероводород.

Замърсяването с фини прахови частици продължава да бъде основен проблем за качеството на атмосферния въздух в горепосочените общини. За разрешаването му следва да се търси прилагане на финансови и законодателни мерки на национално ниво относно битовото отопление на населението през студените месеци, като използване на централно топлоснабдяване, природен газ, еко-пелети и брикети за сметка на въглища и дърва. На местно ниво трябва да продължи прилагането и изпълнението в пълна степен на заложените мерки в плановете за действие към съответните Програми за КАВ.

В докладите си за трансгранично замърсяване на въздуха и трансграничен пренос на замърсители от атмосферата над регионалните морета, Метеорологичният център-Изток (Москва) дава оценка на замърсяването и на Черноморския регион с тежки метали и устойчиви органични вещества. Анализът на данните показва, че основна роля за попадането на тежки метали в морето играят емисиите на Турция и Украйна (Travnikov et al., 2012).

1.3.4 Почви

За районите северно от Стара планина са характерни черноземите. Те заемат почти изцяло Дунавската хълмиста равнина, като незначителни площи от тях се наблюдават и в Южна

България в районите на Бургас и Айтос. Това са богати плодородни почви с изключително значение за земеделието. Образувани са при умерено континентален климат, върху скална основа от льос, мергели, варовици, наноси и под степна или лесостепна растителност. Характерни са с тъмен цвят, богат хумусен хоризонт и дълбочина на профила до 1,50 – 2 м.

Южно от Стара планина, господстващ почвен тип на равнините и в долните части на планинските склонове под сухите гори и храсталаци са канелени почви, а също така канеленовидни лесивирани и плитки почви. Канелените почви са характерни с червеникаво- кафявия си цвят, сравнително малката дълбочина (60-70 см) на профила и високото съдържание на глина почти от повърхността. Плодородието на канелените почви е добро – съдържат от 2 до 5% хумус и по тази причина се използват широко за земеделски цели.

В района на Бургаската низина и в котловинните образувания в района са разпространени смолници. Смолниците у нас са известни като черни глинести почви с тежък механичен състав

- най-често леко глинести до тежко песъчливо-глинести. Тежкият механичен състав на смолниците обуславя и техните неблагоприятни физико-механични свойства. Те имат голяма пластичност, лепливост и свързаност във влажно състояние и голяма твърдост в сухо състояние. Поради това трудно се обработват както във влажно, така и в сухо състояние.

На силикатни терени при по-специфични условия са разпространени уникалните за България и Балканския полуостров жълтоземи, срещащи се само в района на Странджа.

Подножията на склоновете на планините до 600-800 м надморска височина, покрити със сухи дъбови гори и храсталаци са заети с кафяви и канеленовидни почви.

В долините на реките са разположени наносни почви. Този тип почви се образуват върху алувиалните наноси (на отделни места примесени с делувиални отложения) на реките, обрасли повече или по-малко с растителност и обогатявани периодично с нови седиментни материали. Те се намират в начална фаза на почвообразуване, имат само хумусен А хоризонт в различна фаза на развитие, под който лежат наносни пластове от речен пясък и/или чакъли с различна дебелина и подреждане. По механичен състав наносните почви биват от чакълесто-песъкливи до леко глинести, като на малки площи могат да се менят много бързо в зависимост от гранулометрията на речните седименти. Те са рохкави, проветриви, топли и сa добре овлажнeни от близките подопочвени води. Тези им качества ги правят много подходящи за земеделие.

1.3.5 Субстрат на морското дъно

На българския шелф са развити области на контрастни седиментационни обстановки. Пространственото разпределение на темпа на седиментация в съвременния етап се контролира и от редица хидродинамични фактори, съвкупността от които определя пъстра картина на седиментогенезата. В зоната на шелфа е ясно проявено меридионално разпределение на генетичните типове седименти.

В централните райони на шелфа, по структурни характеристики, се обособяват две основни групи утайки – черупчестите утайки на единица О и теригенните тини на основните литостратиграфски единици (А, В, C, Н и D) – Фигура. II.3. Теригенните тини изграждат основната маса на разрезите в българския шелф. Във всички литостратиграфски единици тук присъстват еднакво глинести или алевропелитови и песъчливи тини. В северните части се наблюдава влошаване на сортировката, което е вследствие както на вариации в теригененния пластичен материал, така и от завишено участие на органогенен, чурепчест детрит, разпределен в прослойки или пръснат сред основната тинеста маса.

В северния шелфов район широко площно разпространение имат утайките на литостратиграфска единица „О” (Фигура ІІ-3). Те заемат почти цялата площ на района от дълбочини 30-40 м до 90-95 м. Това са черупчести натрупвания с малко количество тинеста или песъчливо-тинеста спойка от разновидностите D и К. Отчетливо се фиксира двучленен строеж на единицата, проявен както по отношение на биогенна съставка, така и на свързващата маса. В горната част преобладаващи са черупките на Modiolula phaseolina с различна степен на

промитост, като свързващата маса е от зеленосива, понякога твърде светла тиня. В долната част са налагат черупките на Mytilus galloprovincialis, които са включени в по- изразително зелена до масленозелена тиня. Гранулометричните данни отразяват присъствието на един хетерогенен матрикс, в който наред с трите основни компонента (глина, теригенен кластичен материал и детрит) идват и цели черупчести останки. Тези дънни утайки съответстват на “фазеолинов” тип субстрат, като заеманата от тях площ е оценена на 2,512 км2. Освен фазеолиновия тип субстрат, в западната част на района, по протежение на границата с прибрежната зона, са развити теригенните тини на литостратиграфски единици А, В и D. Това са зеленикаво-сиви до светло- зелени, мекопластични тини с вариации, както в съдържанието на биогенната компонента, представена от черупчест детрит, така и в съдържанието на песъчливо-алевритовия, теригенен компонент. В района, те се проследяват като непрекъсната ивица от румънската граница на север до нос Калиакра на юг (Фигура Фигура ІІ-3). Ширината на ивицата варира от 2-5 км до 12-15 км на юг и е разположена при дълбочини на морето от 20 м до 35-45 м. Тези дънни утайки съответстват на “тинест” тип субстрат, като площа им в района е оценена на 328 км2 . Дъното в централните зони на шелфа, в рамките на централния и южен шелфов район на оценка, почти изцяло е покрито от теригенните тини на основните литостратиграфски единици А, В, С, Н и D.

Задание за обхват и съдържание на Екологична оценка на Морска стратегия и програмата от мерки

Фигура ІІ-3. Карта на дънните седименти

Източник: ПОСМОС

1.3.6 Xxxx X. Повърхностни води

Реките в Черноморски басейнов район (от север на юг) започват от р. Шабленска, която се влива във едноименното езеро, но няма непрекъснато водно течение за разлика от следващите на юг реки Батова, Провадийска, Камчия, Фандъклийска, Панаир дере, Двойница, Вая, Дращела, Xxxxxxxxx, Ахелой, Курбандере, Айтоска, Xxxxxxxx, Русокастренска, Средецка, Факийска, Xxxxxxxx, Маринка, Ропотамо, Дяволска, Караагач, Велека, Силистар, Резовска (на границата с Турция) и други по-малки реки.

Водосборните области на реките, вливащи се в Черно море от северната до южната граница, в това число и прилежащи езера са обособени в следните речни басейни:

• Добруджански Черноморски реки - основните реки са Шабленска, Батова, Екренска и дерета Река Каварненска, Река Болтата.

Река Шабленска е суходолие с водно течение само при силни дъждове. На север от нея няма оформени реки и съществуващите крайморски малки езера имат подземно подхранване. В тази част на крайморския склон на Добруджанското плато годишните валежи от 500-550мм не формират речен отток поради силно водопропускливите почви, наличието на карст и дълбок водоупор. Дължината на реката е 25,6 км и събира водите си от 118,6 км2 водосборна площ.

Батова река води началото си под името Кавакдере от карство извор-чешма "Паласчешме" на 309 м н.в. във Франгенското плато, на 1,2 км югозападно от село Куманово, Община Аксаково. По цялото си протежение тече в каньоновидна долина със залесени, свлачищни склонове. До село Долище течението и е със северно направление, след което прави голяма дъга, изпъкнала на север, като заобикала Франгенското плато и при село Кранево се влива в Черно море. Долината при устието и е заета от лонгозната гора "Балтата". Батова река е единствената добруджанска река с постоянен водоток. X.Xxxxxxxx е дълга 39 км , а площта на водосборният й басейн е 338,8 км2. Основните притоци са: Xxxxxxxx река (15,5 км), Чатмадере и Голямата река. Реката има зимно-пролетно пълноводие, което започва още през ноември, достига максимума си през февруари и завършва през май. Останалите 5 месеца са маловодни с най- ниска стойност през юли и август. Среден годишен отток при село Оброчище — 0,72 м3/с.

Река Болтата протича през тясна долина и се влива в залива Болта на Черно море близо до с.Българево.

Р. Каварненска (Дерето) извира от землището на с Божурец и преди гр.каварна се влива в черно море в района на пристанището на града.

X.Xxxxxxxxx (Екренска, Кичевска) извира източно от с.Кичево и тече на североизток, включва водите на множество притоци и след с.Осеново приема името Голямата река. Влива се в.Черно море при гр.Кранево.

X.Xxxxxxxx извира югозападно от с.Езерец и се влива в Езеретското езеро (блато). Дълга е 20,3 km, а площта на водосборният й басейн е 101,5 км2.

• Басейн на река Провадийска - Основните реки в него са Провадийска и Девня.

Водосборната област на река Провадийска е ограничена от поречията на рекаРусенски Лом, Черноморските Добруджански реки и река Камчия. Площта наводосборната област на поречието е 2132 км2 с дължина на реката 119 км. Реката води началото си от хълмиста местност 2 км над с. Добри Войниково и извор на кота 426 м. Тече в югоизточна посока, която посока запазва до вливането си в Белославското езеро. Река Провадийска има осем притока, от които по-значителни са: Крива река — дължина 48 км и водосборна област 218 км²; Главница - дължина 41 км, водосборна област - 375 км² с приток р.Анандере, x. Xxxxxxxx (Мадара) с дължина 37,5 км, водосборна област – 174,7 км², x. Xxxxxxx с дължина 23,3 км и водосборна област 149,3 км², р.Язтепенска - с дължина 18,2 км и водосборна област – 128 км², р.Манастирска (Азълдере), Капаклъдереси.

Р.Девня се влива в Белославското езеро, като приема осем първоразрядни притока, от които по-значителни са Крива река, река Главница и река Девненска Хидрометричната мрежа в

речния басейн се състои общо от 2 действащи хидрометрични станции (ХМС) на река Провадийска. ХМС на река Крива и река Девня са закрити, поради технически проблеми през 2007 г.

Дерета Приселци-Черноморец - представени са от малки водни течения, които директно се вливат в Черно море.

Р. Сакъмадарси извира в северозападната периферия на момино плато и се влива в Черно море, южно от гр.Варна.

Р. Пашадере (Азмандере) извира източно от с.Приселци и се влива в Черно море, южно от гр.Варна.

• Басейн на река Камчия

Река Камчия е най-голямата на Балканския полуостров река, която се влива в Черно море. Реката и нейните притоци заемат района между разклоненията на Източна Стара планина. Тя се образува от Голяма и Луда Камчия, като за условно начало е приета Голяма Камчия, която извира на 26 m н.в., до югозападния ъгъл на село Величково, община Дългопол. Протича в източна посока в широка долина между Авренското (Момино) плато на север и Камчийска планина на юг. Влива се в Черно море при курортния комплекс "Камчия". Приустиевите части на долината са блатисти и обрасли с лонгозни гори. Р.Камчия е дълга 244,5 км и събира водите си от 5 357,6 км2 водосборна област. Има речна система с гъстота 0,7 км/км2 . Има 30 притока от първи порядък. Река Камчия е с дъждовно-снежно подхранване, като максималният отток е през месеците февруари и март, а минималният — октомври Опорната хидрометрична мрежа на поречие Камчия понастоящем се състои от 5 действащи хидрометрични станции (ХМС), от които 3 по главната река и 2 на река Врана.

• Басейн Севернобургаски реки - основните реки са Фандъклийска, Панаир-дере, Двойница, Вая, Дращела, Xxxxxxxxx, Ахелой, Курбардере, Айтоска x Xxxxxxxx (Чакърлийска).

Последните две реки се вливат в Черно море посредством Бургаско езеро. Опорната хидрометрична мрежа на Северно- бургаските реки понастоящем се състои от 2 действащи хидрометрични станции(ХМС).

Река Фандъклийска (Коджадере) извира северно от в.Ташлътепев камчийската пранина.влива се в черно море край Шкорпиловци. Дълга е 26,9 км и има водосборна област от 76,8 км2 . речната й система е със средна гъстота 0,82 км/км2 Има 4 първоразрядни притоа.

Река Панаир дере (Перперидере) извира от склона ан билото на Караджаада в землището на с.Господиново. Дълга 14,9 км и събира водите си от 58,2 км2 . влива се в Черно море южно от гр.Бяла (къмпинг Луна). Първоразрядни притоци са р.Кюпрюдере и р.Xxxxx.

Река Двойница (Черта, Суха Камчия) извира от Еминска планина , северно от вр.Xxxxxxx чука под имто Xxxxxxxx. Тече на север-североизток под името Лекарницаи южно от Голица завива на инаисток и тече под името Двойница. Влива се в черно море до гр.Обзор. Дълга е 53 км и събира водите си от 479 км2 водосборната площ. Има 8 притока първи порядък. Средната гъстота на речната мрежа е 0,48 км/км2 .

Река Вая (Субшадере) извира от Еминска планина ,югозападно от с.Баня и се влива в Черно море при Иракли. Дълга е 10,3 км и има водосборна област от 40,4 км2 . Гъстотата на речната й мрежа е 0,94 км/км2.

Река Дращела извира на около 800 м северозападно от вр. Барбуля (444 м н.в.). дълга е 12,2 км и има водосборна площ 38,1 км2. Влива се в Черно море при плаж „Елените“ и плаж“ Козлука“ .

Река Xxxxxxxxx извира северно от Xxxxxxx планина южна от вр.Айкая на юг от с. Добра поляна., тече между Еминска и Айтоска планина и се влива в Черно море северно от гр.Несебър Дълга е 55,3 км и има водосборната област от 355,8 км2. Речната й система включва 4 първоразрядни притока.

Река Ахелой извира от месността Адата в източната част на Карнобатско-Айтоска планина , североизточно от село Дряновец и се влива вЧерно море южно от град Ахелой. Дълга е 39, 9 км

и събира водите си от 141 км2 водосборна площ. Речната й система е с малък брой първоразрядни притоци и с гъстота 0,71 км/км2.

Река Азмак извира под вр.Каялъбаир. В началото тече под името Кавък дере, а след с.Лъка е Айтоска река.Влива се в Атанасовско езеро. Дълга е 13,9 км и събира водите си от 29,4 км2 водосборна площ.

Река Дермендере се влива в Атанасовско езеро. Дълга е 10,8 км и събира водите си от 78,3 км2 водосборна площ.

Река Курбадере извира югоизточно от вр.Капалия (424,1 м н.в.) их се влива в Атанасовско езеро. Дълга е 13,9 км и събира водите си от 72,5 км2 водосборна площ.

Река Айтоска извира югоизточно под вр.Голяма Кокарджа на Айтоска планина. Тече юг- югоизток през гр.Айтос и се влива в Бургаското езеро при гр.Бургас. Има 3 първоразредни притока. Дълга е 32,5 км и събира водите си от 304,7 км2 водосборна площ.

Xxxxxxxx река (или Чакърлийска река, Чакърлийка) води началото си от северния склон на връх Xxxxxxxxx xxxx (376 м) във възвишението Хисар, от 325 м н.в., на 1 km западно от с. Чукарка, община Айтос. Дължината и е 37 км, а площта на водосборният басейн на Xxxxxxxx река е 129 км2. Влива се в най-западния ъгъл на Бургаското езеро, на 1 м н.в., на 3 км югозападно от квартал "Долно Езерово" на град Бургас.Xxxxxxxx река има два първоразрядни притока — Селската река (десен) и Сънърдере (ляв).Реката е с максимален отток през февруари и март, а минимален — август и септември.

• Басейн Мандренски реки - основните реки са Русокастренска, Средецка, Факийска, Xxxxxxxx, Маринка, Отманли, които се вливат в Черно море посредством езеро Мандра.

Река Русокастренска тече в началото под името Чаирска . Иизвира от на 3 km източно от с. Крумово - Градница (Карнобатско). Дължината й е 65,4 km, водосборната площ възлиза на 525 km², средната надморска височина на басейна - 131 мm, и среден наклон на реката - 3.5 ‰. Река Русокостренска се влива в Мандренското езеро. Има два първоразредни притока: р.Голяма и x.Xxxxxxxxxxx.

Река Средецка извира северозападно от в. Тетрабаир от местността Габъра. Дължината й е 69 km, водосборната площ възлиза на 985,3 km², при средната надморска височина на басейна - 170 m, и среден наклон на реката – 4,3 ‰. Влива се в западната част на Мандренското езеро. Има 18 първоразредни притока.

Река Факийска започва течението си от карстов извор северозападно от вр.Кокарджа не далеч от Българо-Турската граница под името Xxxxxxx и се влива в Мандренското езеро.Дължината й е 87,3 km, водосборната площ възлиза на 641 km², при средната надморска височина на басейна

- 260 m, и среден наклон на реката – 4,8 ‰. Има 17 първоразредни притока.

Река Xxxxxxxx извира от рида босна , югозападно от с.Xxxxx xxxxxxx с името Селска. Влива се в Мандренското езеро. Дължината й е 35,3 km, а водосборната площ възлиза на 108,9 km². Приема водите на 4 първоразрядни притока.

Река Маринка извира южно от x.Xxxxxxx и се влива в Бургаския залив. Дълга е 10,2 km и има водосборна област от 30,8 km 2.Има речна система с гъстота 0,64 km / km 2.

Река Отманли извира южно от вр.Голия баир , северозападно от с.Росен. Влива се в залива цигански пристан на Черно море. Дълга е 7 km и има водосборна област от 19 km2. Гъстотата на речната й мрежа е 0,74 km / km 2.

• Басейн Южнобургаски реки - основните реки са Ропотамо, Дяволска, Караагач и Лисово дере.

Река Ропотамо извира от североизточното подножие на странджанския рид Босна под името Xxxxxxxx река, наречена така на село Церово, преселено през 1878 г. в с. Ново Паничарево и се влива в Черно море при Акутино. Дължина на р. Ропотамо е 48,5 km,

водосборната площ възлиза на 248,7 km², при среден наклон на реката – 1,84 ‰. Има 4 първоразредни притока, като най-големия приток на р. Ропотамо е Росенската река

(Мехмеченската река или Цера),извираща от Медни рид над с. Росен.

Река Дяволска извира от Хайдушка бърчина и рида Босна на Странджа. Зауства в Черно море южно от гр. Приморско. Дълга е 26,9 km и водосборна площ 133,2 km². Има 10 първоразрядни притока.

Река Караагач (Китенска, Оряшка) извира югозападно от вр.Демира, рида босна в Странджа. Протича южно от гр. Китен и образува дълбок естуар при вливането си в Черно море, който на места достига до 11-14 m дълбочина. Реката е дълга 30,5 km и има водосборна площ от 82,4 km 2. В речната си система включва 3 първоразредни притока.

Река Велека - Р. Велека води началото си от карстови извори северозападно от вр.Антепе в Странджа в турска територия в близост до с. Ковчаз. Велека тече в изключително залесен басейн и минава българо-турската граница на около 500 m от с. Мориане. Дължината на р. Велека е 147 km, водосборната площ възлиза на 994,8 km², при средна надморска височина на басейна – 311 m, залесеност - 50 % и среден наклон на реката - 4 ‰. Речната й мрежа включва 25 първоразрядни притока.

Река Бутамята извира от северните склонове на в.Пчелин рай на Странджа и се влива в Черно море при с.Синеморец.

Река Силистар извира жно от в.Голямото худру и се влива в Черно море при нос Силистар. Дълга е 12,7 km и има водосборна площ от 21,2 km 2. Образува асиметрична мрежа от няколко десни притока и един ляв в горното течение.

Река Резовска

Резовска река (на турски Мутлудере) е гранична река. Тя извира от най-високата част на Странджа планина, източно от Ковчас в Турция и тече в източна посока. След x. Xxxxxxxxx реката служи за граница между България и Турция до устието си в Черно море при с. Резово. Общата дължина на реката е 112 km. Водосборният й басейн обхваща 738 km², от които 183,4 km² в българска територия. Речната й мрежа включва 17 първоразрядни притоци . Характерно за притоците на Резовска е, че през лятото повечето от тях пресъхват, като само на отделни места се запазват вирове с голяма дълбочина (2-3 m), предимно в техните горни и средни течения. Резовска река е със силно изразена междугодишна и вътрешногодишна неравномерност. Пълноводието е през януари-април, когато минават 64% от годишния отток. Летните месеци са изключително маловодни.

Опорната хидрометрична мрежа на поречията се състои от 3 действащи хидрометрични станции (ХМС).

Езерата са разположени по Черноморското крайбрежие и за главно от два типа –лиманни и лагунни. Повечето от езерата са съсредоточени около двата най-големи залива – Варненски и Бургаски. Няколко малки езера са разположени по добруджанския бряг и на юг от Созопол – по странджанското крайбрежие. Към групата на лиманните езера спадат Дуранкулашкото, Езерецкото, Шабленско, Варненско, Белославско, Бургаско и Мандренско езеро (Узунгерен). Към групата на лагунните езера спадат Атанасовското и Поморийското езеро,езерата-блата Алепу, Аркутино, Стомоплу, Шабленска тузла, Xxxxxxxx и Балчишка тузла. Трите добруджански езера (тузли) представляват свръхсолени лагуни, малки по размери (площ и дълбочина).

В района има изградени 437 бр. язовири, от които 77 бр. големи (с височина настената над 15 м или с височина на стената от 10 до 15 м. и завирен обем над 1 млн. м3) и 339 бр. микроязовири, които служат за поемане на високата вълна при речните прииждания. От общия брой язовири, потенциално опасни при преминаването на високи води са 65 бр., тъй като язовирните стени са изградени над населени места и има заплаха за населението, околната среда и инфраструктурата при преливане или скъсване на стената им.

Б. Подземни води

Въз основа на комплексния анализ от всички фактори и параметри (стратиграфска, геолого- литоложка, хидрогеоложка характеристика на водоносния колектор, повърхностните

отложения и подхранващия водосбор, взаимодействие с повърхностни води и пр.) в „Проект на План за управление на речните басейни в Черноморски район 2016-2021 г“ на територията на Черноморското крайбрежие са идентифицирани 40 броя подземни водни тела в седем водоносни хоризонта, както следва:

• Кватернерен водоносен хоризонт – 11 водни тела;

• Неогенски водоносен хоризонт – 8 водни тела;

• Палеогенски водоносен хоризонт – 4 водни тела;

• Горнокреден водоносен хоризонт – 4 водни тела;

• Долнокреден водоносен хоризонт – 4 водни тела;

• Малм – валанжински водоносен хоризонт – 1 водно тяло.

На територията на Черноморското крайбрежие в Басейнова дирекция Черноморски район като зони за защита на водите, от които се извлича вода за консумация от човека със средно денонощен дебит над 10 м³ или служат за водоснабдяване на повече от 50 човека, съгласно чл. 7, т. 1 на Директива 2000/60ЕС и чл. 119а, ал. 1, т. 1 от Закона за водите, са определени 21 подземни водни тела.

Оценката на натиска от водовземане показва, че 6 подземни водни тела са в лошо състояние, а 24 - в добро състояние.

Според оценката на химичното състояние 15 подземните водни тела са в лошо състояние и 15 тела - в добро състояние. В две подземни водни тела (BG2G000000Q014 и BG2G000000N044) са установени участъци на морска интрузия.

Наименованията на подземните водни тела, присвоеният им код, площта на разпространение, естествените и привлекаемите ресурси, степента на взаимодействие с повърхностните води, както и оценката на количественото и химичното им състояние ще бъдат подробно отразени в Доклада за ЕО.

На територията на Черноморското крайбрежие в Дунавския район са установени 10 находища на минерална вода, които са изключителна държавна собственост, включени в Приложение № 2 на Закона за водите.

В. Морски води

Главната особеност на Черно море е Основното черноморско течение (ОЧТ), което обхваща целия басейн в единен циклонален кръговрат. Течението преминава покрай брега на разстояние средно 10-30 мили от него, а местоположението на неговата струя съвпада приблизително с района на материковия склон. Може да се приеме, че това течение условно разделя шелфовата зона от вътрешността на морето с дълбочини повече от 80-100 м. Между ОЧТ и брега се развиват шелфови и крайбрежни течения.

Крайбрежното течение, което възниква от постъпилите речни води в северозападната част, достига своите истински мащаби, когато приеме дунавските води. Край румънския и българския бряг това течение се насочва на юг. В района на x. Xxxxxxxx, когато в него се влее частта от Основното черноморско течение, (известна като Кримско течение), се образува мощно течение, насочено на юг, към региона на Босфорския пролив.

Западният шелф пред българския бряг се характеризира с най-интензивната динамика в целия басейн – тук са регистрирани абсолютните максимални скорости на течението. По посока към брега, солеността намалява, скоростта на течението отслабва и се появяват условия за възникване на противотечения, насочени на север. Непосредствено до брега, в зависимост от неговата конфигурация, съществуват местни течения, те са слаби и върху тях по-силно влияят ветровете, като цяло обаче доминира южният пренос. Южното течение е най-интензивно през зимата и пролетта, през лятото, когато то отслабва, северното противотечение е по-забележимо, а през есента понякога даже е значително. Силните ветрове откъм морето усилват повърхностното крайбрежно течение – незначително през всички сезони, освен есенно-зимния.

Съществена особеност на Черно море е присъствието на постоянния халоклин - слой с високи градиенти на соленосттта, разположен между 120 и 200 m.

Във вертикалната хидрологична структура на водата се отделят следните основни компоненти:

• горен еднороден слой и сезонен (летен) термоклин, свързани основно с процесите на ветровото смесване и годишния цикъл на потока топлина през повърхността на морето;

• студен междинен слой с минимална в дълбочина температура, който възниква в резултат на есенно-зимната конвекции и чрез преноса от теченията на студени води от северозападната част;

• постоянен халоклин (пикноклин) – слой на максималното нарастване на солеността и плътността с дълбочината, намиращ се в зоната на контакта между горната (черноморска) и дълбочинната (мраморноморска) водни маси;

• дълбочинен слой – от 200 м до дъното, където няма сезонни изменения на хидрологичните характеристики, а пространственото им разпределение е относително еднородно.

Цветът на черноморските води е синьозелен, но при интензивни „цъфтежи” на фитопланктон се променя от светлозелен до кафяв. Максималната стойност на прозрачността на водата в дълбоководието е 28 м.

Около 87 % от общия обем на Черно море съдържа сероводород (H2S), който се появява на дълбочина под 150-200 м. Сероводородът е отровен за живите организми с изключение на някои бактерии, които го консумират. За горна граница на анаеробната зона се приема концентрацията на сероводород от 0,3 мг/л, под която кислород практически отсъства. На дълбочина 200 м съдържанието на сероводород е 0,5 мг/л; на 400 м - 4 мг/л; на 1000 м - 8 мг/л; над 1500 м - 9 мг/л.

• Водороден показател - Стойностите на рН са сравнително еднородни, като през зимата са около 8,3, а през преходните сезони и лятото достигат 8,4-8,6. С дълбочината рН постепенно намалява до 7,7-7,8 в редокс-слоя, след което под 150 м се наблюдава слабо повишение до 7,9 и на дълбочина 180 -250 м –отново намаление до 7,7.

• Кислород и кислородна наситеност - Кислородният профил в дълбоководната част на басейна и в шелфа се характеризира с горен слой богат на кислород, слой на оксиклина, където концентрацията рязко пада до 20-30 μМ и редокс-слой (субокси-зона), където тя е минимална. През зимата концентрацията на кислород в студените повърхностни води варира от 300 до 360 μМ, в преходните сезони (пролет, есен) намалява до 250 -300 μМ, при което по-високите концентрации са измерени в крайбрежните води. През лятото кислородното съдържание пада до 220 -230 μМ с изключение на по-богатата в биологично отношение тримилна зона, където то е около 250 μМ. Максимална наситеност в крайбрежните води е установена през юни 2004 г. (124%), а на шелфа - през юни 2006 г. (128,7%).

• Биохимичната потребност от кислород (БПК5) - изменя се в границите 0,6-1,36 mg/l във Варненски залив и в диапазона 0,7-2,48 mg/l в района на устието на р. Камчия. Отсъстват съвременни данни за БПК5 в откритата част на ИИЗ на България. По литературни източници (Рождественский, 1992) многогодишните средносезонни данни за акваторията намираща се на 20 -30 мили от брега са както следва: зима 0,73-1,50 mg/l; пролет: 1,02-1,45 mg/l; лято 1,18-1,49 mg/l; есен 1,12-1,58 mg/l.

• Сероводород - открива се (в ниски концентрации) на дълбочина между 95 и 125 м в зависимост от разположението на пункта на измерване и сезона. В района на континенталния склон, в периферията на басейна, дълбочината на поява на H2S

„потъва” в сравнение с централната част на западната дълбоководна акватория на Черно море. С дълбочината в анаеробната зона H2S нараства и възлиза на 300 μМ. Средногодишната стойност за периода 1986 -1990 г. на дълбочина 150 m се посочва 0,07 ml/l, а на 200 m-0.49 ml/l. Многогодишните изследвания показват, че в откритите

води на 50 мили от брега, на дълбочина 1000 m и 1500 m концентрацията на H2S е 5.67 ml/l и съответно 5,90 ml/l.

• Биогенни елементи - крайбрежният и шелфовият райони се обособяват като по-богати на биогени, съпоставени с откритоморския район, като това определено важи за горния еднороден слой.

Измененията в нивото в Черно море за сметка на приливите и отливите не надвишават 10-15 сm: максималният в Бургас (т.е. в условията на най-големия в западната част на басейна залив) е 11,2 сm. За сравнение – най-големите приливи (до 17 сm) в Черно море се наблюдават в Одеския залив.

В резултат на глобалното затопляне на климата се наблюдава повишаване на черноморското ниво със скорост около 1,5 мм/год. като началото на евстазията е през 1924 г.

Хидрологичният и химичен режим на Черно море, като вътрешно изолирано море, се контролира от външни фактори, каквито са климатът и речният вток.

Г. Отпадъчни води

Имайки предвид водните количества, зауствани с реките в Черно море, приносът на река Дунав е изчислен като 67% от общия речен вток (ТДА, 2008).

От българските черноморски реки съществен принос в товарите от замърсители, внасяни в морето, има р. Камчия.

Индустриалните отпадъчни води (ОВ) представляват много малка част от общото количество формирани отпадъчни води. Участието на битовите ОВ и речните товари е значително по- високо от дела на индустриалните отпадъчни води, заустващи в морето.

ПСОВ преработват битовите ОВ, генерирани в населените места и курортните комплекси, като една част заустват директно в морето, а друга – индиректно. Общо за цялото крайбрежие 11 ПСОВ и 5 канализационни системи заустват директно в морето.

Използването на препарати за растителна защита допринася за попадането на специфични замърсители в морето чрез речния вток или изтичащите води от крайбрежните езера. Различните видове животновъдни ферми могат да причинят замърсяване с различни опасни вещества в зависимост от прилаганите технологии. Например свинефермите могат да допринесат преимуществено за замърсяване с мед, инсектициди и др. УОВ (устойчиви органични вещества) според TDA (2008).

1.3.7 Xxxxxxxx X. Черноморско крайбрежие

Черноморското крайбрежие съставлява най-източната част на 3 от областите, на които е зонирана страната съгласно класификационната схема на ландшафтите в България (Xxxxxx. П, География на България, 1997 г.) - Севернобългарска област на Дунавската равнина, Старопланинска област, Междупланинска област на южнобългарските низини и ниски планини. Класификацията на ландшафтите е както следва:

• Севернобългарската зонална област на Дунавската равнина (А) по Черноморското крайбрежие включва част от Южнодобруджанска подобласт (III), с източните части на райони Шабленско-Дуранкулашки (22) и Балчишко-Калиакренски (23) и част от Поповско-Шуменско-Франгенска подобласт (IV), с източната част на Девненско- Варненски район (32)

o В Южнодобруджанска подобласт са представени следните ландшафтни групи в посока от север на юг: По ивицата на черноморското крайбрежие в тази зонална област преобладаващо се редуват групите ландшафти от клас междупланински равнинно-низинни ландшафти: ландшафти на плажовите ивици и ландшафти на скалните клифове, Между тях на малки площи се срещат групите ландшафти на лиманните езера и ландшафти на лагунните езера (блата). Срещат се и ландшафти от клас равнинни ландшафти – група ландшафти на гористите плата

върху склонови наслаги със сравнително слаба степен на земеделско усвояване.

o Поповско-Шуменско-Франгенска подобласт – По ивицата на черноморското крайбрежие в тази зонална област преобладаващо се редуват ландшафтните групи от клас междупланински равнинно-низинни ландшафти: ландшафти на плажовите ивици и ландшафти на скалните клифове.

• Старопланинската зонална област (Б) по Черноморското крайбрежие включва част от Приморско-Старопланинска подобласт (VIII), с източните части на райони Авренски

(51) и Долнокамчийски (52) и Двойнишко-Емински (53)

o Приморско-Старопланинска подобласт - По ивицата на черноморското крайбрежие в тази зонална област преобладаващо се редуват групите ландшафти от клас междупланински равнинно-низинни ландшафти: ландшафти на плажовите ивици и ландшафти на скалните клифове, Срещат се и ландшафти от клас планински ландшафти – група ландшафти на нископланинските ксерофитнохрастови гори върху мезозойски и палеогенни глинесто-песъчливи наслаги със сравнително малка степен на земеделско усвояване

• Междупланинската зонална област на южнобългарските низини и ниски планини (Г) по Черноморското крайбрежие включва част от Бургаско-Айтоска подобласт (XXIII), с източните части на райони Хаджийско - Ахелойски (124) и Бургаски (123) и част от Странджанска подобласт (XXIV), с източните части на райони Хаджийско- Росенско- Медноридски (126) и Приморски (127).

o Бургаско-Айтоска подобласт - По ивицата на черноморското крайбрежие в тази зонална област преобладаващо се редуват групите ландшафти от клас междупланински равнинно-низинни ландшафти: ландшафти на плажовите ивици; ландшафти на лагунните езера (блата) и ландшафти на ливадно-степните междупланински низини с плиоценски песъчливо-глинести наслаги и с висока степен на земеделско усвояване.

o Странджанска подобласт - По ивицата на черноморското крайбрежие в тази зонална област преобладаващо се редуват групи ландшафти от клас междупланински равнинно-низинни ландшафти: ландшафти на плажовите ивици; ландшафти на скалните клифове; ландшафти на лиманните езера. Срещат се и ландшафтини групи от клас планински ландшафти: ландшафти на нископланинските лонгозни гори върху алувиални наслаги; ландшафти на нископланииските ксерофитнохрастови гори върху андезити и риолити със сравнително малка степен на земеделско усвояване; ландшафти на нископланинските ксерофитнохрастови гори върху мезозойски и палеогенни глинесто-песъчливи наслаги със сравнително малка степен на земеделско усвояване.

Б. Морска среда

Морските ландшафти биха могли условно да се разделят на крайбрежни и ландшафти на откритите морски пространства.

Крайбрежните морски ландшафти се асоциират основно с дейности, свързани със сектора на рибарството и аквакултурите, като например мидени ферми, таляни и др., а също и с морски транспорт (вкл. за туристичаски цели) и пристанищна дейност.

На по-голяма дълбочина промените в морските ландшафти се асоциират основно с индустриални дейности, като нефтени платформи, както и, разбира се, с морския транспорт.

Въздействията върху тези аспекти ще бъдат оценети в ДЕО с оглед на целите и мерките, заложени в Морската стратегия.

1.3.8 Биологично разнообразие

Наличието на сероводород в дълбоководната зона на басейна, както и ниската му соленост, ограничават биоразнообразието в него. Черно море е обитавано от над 1000 вида растения и

около 2000 вида животни. Известни са над 1650 вида едноклетъчни фитопланктонни водорасли; 285 вида дънни макрофити и няколко вида покритосеменни морски треви.

А. Местообитания

Преобладаващите типове дънни местообитания, които присъстват в българската акватория на Черно море, са класифицирани в ПОСМОС в съответствие с референтния списък на преобладаващите местообитания, съгласно Приложение 1 на European Commission 2012. За всяко преобладаващо местообитание са посочени съответстващите специални типове местообитания от Приложение I на Директивата за местообитанията, както и националните подтипове - биотопи, които са определени въз основа на характерната асоциирана фауна или флора.

Таблица ІІ-1. Списък на преобладаващите дънни местообитания по РДМС в българския сектор на Черно море

РДМС преобладаващи типове местообитания	Местообитания от Анекс I на Директивата за местообитанията	Национални подтипове (биотопи) в българския сектор на Черно море
1. Медиолиторални скали	1170 Рифове	1. Горен медилиторал с Chthamalus stellatus, Melaraphe neritoides и Ligia italica 2. Долен медиолиторал с Mytilaster lineatus и Mytilus galloprovincialis. 3. Медиолиторални скали с Corallina, Nemalion, Scytosiphon и др. макроводорасли
2. Медиолиторални седименти	1140 Тинести и пясъчни морски плитчини, които не се покриват от морски води при нисък прилив	4. Едри и средни медиолиторални пясъци, изложени на вълново вълнение с Donacilla cornea и Ophelia bicornis 5. Медиолиторални чакъли 6. Медиолиторални дребни пясъци 7. Медиолиторални тини 8. Зона на изхвърлените водорасли
3. Плитки сублиторални скали и биогенни рифове	1170 Рифове	9. Инфралиторално скално дъно с многогодишни кафяви водорасли от р. Cystoseira 10. Инфралиторални скално дъно с едногодишни зелени и червени водорасли 11. Долен инфралиторал със сциофилна асоциация на Phyllophora crispa 12. Инфралиторални скали с обрастване от черни миди Mytilus galloprovincialis и Mytilaster lineatus 13. Скално дъно с миди каменопробивачи (Pholas dactylus, Barnea candida, Petricola lithophaga) 14. Животински обраствания върху скално дъно 15. Биогенни рифове изградени от Ostrea edulis (острак)
4. Плитки сублиторални едри седименти	1110 Постоянно покрити от морска вода пясъчни и тинести плитчини	16. Инфралиторални чакъли
5. Плитки сублиторални пясъци	1110 Постоянно покрити от морска вода пясъчни и тинести плитчини	17. Подводни ливади с морски треви 18. Едри и средни плитки пясъци с Donax trunculus 19. Дребни и средни пясъци с Lentidium

РДМС преобладаващи типове местообитания	Местообитания от Анекс I на Директивата за местообитанията	Национални подтипове (биотопи) в българския сектор на Черно море
		mediterraneum 20. Чисти пясъци с Arenicolla marina и Callianassa spp. 21. Пясъци с Chamelea gallina 22. Тинести пясъци с Upogebia pusilla
6. Плитки сублиторални тини		23. Крайбрежни тини с Melinna palmata
7. Шелфови сублиторални скали и биогенни рифове	1170 Рифове	24. Сублиторални мидени банки на Mytilus gallorpovinvialis върху седимент 25. Циркалиторални скали с обрастване от черни миди Mytilus galloprovincialis, хидрозои и гъби
8. Шелфови сублиторални пясъци	1110 Постоянно покрити от морска вода пясъчни и тинести плитчини	26. Черупчести пясъци и чакъли с Modiolus adriaticus и Gouldia minima 27. Пясъци и тинести пясъци с Chamelea gallina 28. Тинести пясъци с Upogebia pusilla
9. Шелфови сублиторални тини		29. Тини на горния циркалиторал с Nephthys, Pitar, Spisula, Abra и др. 30. Тини на долния циркалиторал с Terebellides stroemi 31. Перифирни шелфови тини с Oligochaeta
10. Шелфови сублиторални смесени седименти		32. Черупчести тини с Modiolula phaseolina
11. Батиални скали и биогенни рифове	1180 Подводни структури, образували се под действието на просмукващи се газове	Научна резерва
12. Батиални седименти		Анаеробни
13. Абисални седименти		Анаеробни

От така изброените 13 преобладаващи типа местообитания на морското дъно, батиалните и абисалните седименти не са предмет на оценка, поради естествените анаеробни условия на тези дълбочини в Черно море и отсъствието на аеробни биологични съобщества.

По отношение на батиалните скали и биогенни рифове съществува научна резерва относно наличието в българската ИИЗ на т.нар. „бълбукащи рифове”, които представляват рифоподобни карбонатни колони, образувани от анеробни микробиални консорциуми, предизвикващи утаяване на карбонати. Тези структури са налични в северозападния шелф на Черно море, но не са установени в българския черноморски шелф.

• Медиолиторални скали - Разпространението на местообитанието е видоизменено по отношение на естествените физикогеографски и климатични условия поради натиск от запечатване, затрупване и промени в хидрологията в резултат изграждането на хидротехнически съоръжения като буни, дамби, яхтени пристани и пристанища и подхранване на плажове.

• Медиолиторални седименти - Високата степен на техногенна натовареност на

българското крайбрежие в районите на x. Xxxxxxxx - н. Галата и н. Емине - н. Созопол е довела до значително намаление на площта на медиолиторалните седименти със съответно запечатване и затрупване на значителни площи от местообитанието. Състоянието на местообитанието се оценява като видоизменено по отношение на естествените физикогеографски, географски и климатични условия, като най- същественото изменение в близо или повече от половината от обхвата на местообитанието се наблюдава в районите x. Xxxxxxxx - x.Xxxxxx и н. Емине - н. Созопол.

• Плитки сублиторални скали и биогенни рифове - Състоянието на местообитанието по физични и хидрологични условия се оценява като силно видоизменено по отношение на естествените физикогеографски, географски и климатични условия, поради изграждането на крайбрежни хидротехнически съоръжения в района на x. Xxxxxxxx - н. Галата и умерено видоизменено в района на н. Емине - н. Созопол

• Плитки сублиторални скали и биогенни рифове - Намалението на площта на местообитанието на плитките сублиторални скали спрямо референтното неповлияно състояние в резултат на запечатване и затрупване от техногенни структури е значително в района на x. Xxxxxxxx - x.Xxxxxx (> 50 %), умерено в района на н. Емине - н. Созопол (7 %) и незначително (<1%) в останалите райони.

• Плитки сублиторални пясъци - Като цяло, състоянието на местообитанието по физични и хидрологични условия се оценява като слабо видоизменено по отношение на естествените физикогеографски, географски и климатични условия, поради изграждането на крайбрежни хидротехнически съоръжения в района на н. Емине - н. Созопол и x. Xxxxxxxx - н.Галата, а в останалите райони състоянието се приема за съответстващо на естествените условия.

• Плитки сублиторални тини - Състоянието на местообитанието по площ и разпространение е неоценено. Състоянието на типичните видове и съобщества е определено като видоизменено по отношение на естествените физикогеографски и климатични условия, със средна степен на достоверност на оценката, поради пространствено фрагментираните данни.

• Шелфови сублиторални скали и биогенни рифове - състоянието на местообитанието е видоизменено по отношение на естествените физикогеографски и климатични условия със средна степен на достоверност на оценката поради фрагментираните данни. Наличните данни не позволяват оценки на изменението на разпространението и площтта на местообитанието и оценка на съвременните тенденции.

• Шелфови сублиторални пясъци - Състоянието на местообитанието в северния район на шелфа е неопределено, в централния район на шелфа съответства на ествествените физикогеографски условия, а в южния район на шелфа се характеризира с пространствена хетерогенност като в определени места (Велека) състоянието е в съответствие с естествените физикогеографски и климатични условия, докато в други места (Сарафово, Варвара) състоянието е видоизменено, като навсякъде се отбелязва тенденция за влошаване на състоянието през съвременния период.

• Шелфови сублиторални тини - състоянието на шелфовите сублиторални тини се оценява на видоизменено спрямо естествените физикогеографски и климатични условия, като отчетените съвременни тенденции са негативни (влошаване).

• Шелфови сублиторални смесени седименти - Единичната точкова информация е крайно недостатъчна за оценка на състоянието на местообитанието в обхвата на неговото разпространение, поради което съвременното състояние се определя като неоценено спрямо естествените физикогеографски и климатични условия.

Б. Биота

• Фитопланктон - За периода 2006-2011 за фитопланктонното съобщество в акватория на Черно море пред българския бряг продължава тенденцията на нарастване на видовото

богатство, характерна за периода на 90-те. Установени са общо 319 вида от регистрираните около 600 вида за българското Черноморско крайбрежие (Moncheva, 2010). Най-голямо е разнообразието на динофлагелатите (163) - повече от 50% от общия брой, около 2 пъти по-малко диатомеи (88 вида), значително присъствие на видове от класовете Chlorophyceae/Trebouxiophyceae (20), Prymnesiophyceae, Cyanophyceae, Cryptophyceae и Euglenophyceae, което наред с високата численост на разнообразни дребноразмерни видове микрофлагелати (Microflagellates) е в съответствие с тенденцията за увеличаване на видовото разнообразие на фитопланктонните съобщества по посока на представители на „други” таксономични класове, установена за целия Черноморски басейн след 2000 г. (Xxxxxxxxx et al., 2008, Xxxxxxxx et al., 2010, 2012).

• Зоопланктон - В таксономичната структура на зоопланктона доминира основно копеподният комплекс. Родовете Acartia, Xxxxxxxxxxx, Oithona са добре представени в крайбрежието, докато Pseudocalanus, и Xxxxxxx в дълбоководието. Представителите на Cladocera (Evadne spinifera, E. tergestina, Penilia avirostris and Pleopis polyphemoides) са застъпени предимно през лятото и есента, поради изискванията към температурния фактор за развитието им. Ко-доминанти в планктонната фауна са видовете Parasagitta setosa и Oicopleura dioica. Бентосните ларви (предимно Cirripedia, Polychaeta, Decapoda, Mollusca) допринасят съществено за формиране на биомасата на мезозоопланктона в крайбрежието. Ключов вид за съобществото е хетеротрофната динофлагелата Noctiluca scintillans. В шелф и открито море освен представителите на копепода (30-50%) с висок процент е представена хетогнатата P. setosa - приблизително 60%, т.е към открито море се засилва значението на евритермни и студенолюбиви видове от копеподния комплекс и P. setosa, а отслабва ролята на бентосния ларватон. Може да се обобщи, че биомасата на зоопланктона се изменя, преминавайки от позитивна фаза, обхващаща периода 1967- 1973, към чувствително понижаване и поддържане на по-ниските стойности на количествените параметри през 1980-1993 (Xxxxxxxx et al. 2001, Xxxxxxxx et al., 2001, Xxxxxxxxx et al. 2003, Xxxxxxxxx et al, 2008) и нестабилно състояние в съвременния период.

• Риби - Най-съвременната инвентаризация на българската ихтиофауна е публикувана от Xxxxxxxx (2007). Авторът идентифицира общо 134 за българското крайбрежие на Черно море, които принадлежат към 44 семейства. Повечето от тези видове са средиземноморски имигранти (100 вида), 23 са понто-каспийски реликти и 10 вида са бореално-атлантически реликти. Един вид от кефаловите риби (Mugil soiuy) е интродуциран в Черно море и понастоящем се среща повсеместно по българското крайбрежие. Приблизително, около 15 вида риби са обект на риболов в България. Поради своята пластичност, видовете се срещат както в близката крайбрежна зона, така и в по-откритите акватории. Според ПОСМОС крайбрежната и шелфовата зона се намират в недобро екологично състояние по отношение на рибната фауна. Обект на защита по Директива 92/43/ЕИО са немската есетра (A. sturio) и видовете от род Alosa.

• Бозайници - За българската акватория на Черно море са описани следните видове морски бозайници: Tursiops truncatus ponticus Barabash-Nikiforov, 1940 Delphinus delphis ponticus Barabasch-Nikiforov, 1935 Phocoena phocoena relicta Xxxx, 1905. Трите вида китоподобни в Черно море са категоризирани и включени в Червения списък на застрашените видове на IUCN и са обект на защита по националното законодателство, както и по силата на редица международни конвенции и споразумения. Муткурът обикновено обитава по-плитките води (0 – 200 м) над континенталния шелф, но често се среща и в откритоморската зона (Birkun, 2008) в зависимост от разпределението на хранителния ресурс – пелагични и дънни видове риби. Обикновеният делфин се среща предимно в откритоморската зона, но посещава и крайбрежните води (Birkun, 2008; Raykov, Panayotova, 2012), следвайки сезонните струпвания и миграции на пелагичните видове риби, с които основно се храни. Афалата се среща както в открити води, така и в крайбрежната зона. Поради липсата на специализирани изследвания върху китоподобните в българската акватория на Черно море, оценка на текущото състояние

на популациите на трите вида китоподобни не може да бъде направена чрез индикатори, базирани на численост, разпространение, размерно-върастова структура, съотношение между половете и др. Обект на защита по Директива 92/43/ЕИО са: Tursiops truncatus и Phocoena phocoena.

• Морски птици3 – Единствените два вида птици, изцяло зависещи (изхранващи се) от морето през периодите на гнездене, миграция и зимуване в разглежданата акватория са средиземноморския буревестник (Puffinus yelkouan) и качулатия корморан (Phalacrocorax aristotelis desmarestii), поради което са идентифицирани като основни индикаторни видове и за тях са предвидени мерки в Морската стратегия. Качулатият корморан гнезди по българския бряг в две колонии – едната (традиционна) на северното черноморие между нос Калиакра и нос Шабла и втората (по-нова) на остров Св. Xxxx – южно черноморие. Липсват данни за сигурно гнездене на средиземноморския буревестник на българска територия. Твърде вероятно е да се размножава по скалисти участъци от Черноморското крайбрежие както в северната, така и в южната му част (особено между нос Емине и Маслен нос), включително по островите. Навлиза в Черно море през Босфора от местата за размножаване - основните размножителните колонии са съсредоточени в централната и източната част на басейна на Средиземно море, от Корсика и Сардиния през центъра на Средиземно море, Адриатическо и Егейско море. Останалите видове, които могат да бъдат причислени към понятието „морски“ птици, напр. видовете рибарки, чайки и др. са до голяма степен свързани със сушата и крайбрежните влажни зони, които използват за гнездене, хранене и почивка по време на миграция и зимуване. За тях не са предвидени мерки в Морската стратегия, но с цел пълнота на оценката ще бъдат разгледани с оглед на въздействията на предвидените в Морската стратегия мерки върху тях.

В. Стопански ценни видове

Основен дял в уловите имат представителите на рибите и мекотелите. Уловите от трицона представляват 48,54% от общия улов през периода 2006 – 2011 г., следвани от уловите на рапана (43,40%). Останалите видове – сафрид, калкан, акула, хамсия, карагьоз и лефер, се ловят в по-ниски количества, средно между 30 – 200 т годишно.

Черната морска мида и рапана са двата вида мекотели с най–голямо стопанско значение за България. Присъствието и плътността на рапана е от основно значение за обилието и размерния състав на естествената популация на мидата. Усреднените улови по данни от последните години (1999 – 2004) за черната морска мида са около 25 тона, а за рапана са около 2 200 тона.4

Г. Чужди видове

Чуждите (интродуцирани) видове имат преимущества, които им позволяват да се развиват в концентрации, много по-високи от тези, типични за естествените им среди на обитание. Тези видове обикновено се характеризират с високо ниво на репродуктивност, кратък жизнен цикъл или дълъг живот, фенотипна и генетична пластичност, липса на хищник и паразити в новата среда, и т.н. (Xxxxxxxx, Kamburska, 2002). Към групата на чуждите видове спадат и инвазивните, които представляват заплаха за местното биологично разнообразие чрез своето хищничество, паразитизъм или конкуренция за наличните ресурси.

Биоинвазиите засягат силно и черноморската екосистема, особено в края на XX-ти век. Броят на екзотичните видове в Черно море и крайбрежните местообитания, регистрирани до 2006 г. възлиза на 217, от тях 102 са постоянно установили се, 20 вида са силно и съответно 35 -

3 Терминът "морски птици" се използва за окачествяване на видове птици, които получат най-много от храната си от крайбрежните води (неритични) или от откритите морски пространства (пелагични). Неритичните морски птици използват сушата и крайбрежните влажни зони за гнездене, хранене или за почивка в определени периоди, а пелагичните видове (първични морски птици) до голяма степен са независими от земята, с изключение на периодите на гнездене.

4 Източник: Национална програма за рибарството и аквакултурите (2007 – 2013)

умерено инвазивни (TDA, 2007). Два вида Rapana venosa и Mnemiopsis leidyi са силно инвазивни, които предизвикват изключително негативни промени в черноморската екосистема, респективно и пред българския бряг.

Д. Екосистеми

Черноморската екосистема проявява във времето еволюционни изменения, преминаващи през ралични фази. В зависимост от степента на еутрофикация и реакцията на биотата, в екосистемата се разграничават три периода - референтен “чист”период (60-те години), период на интензивна антропогенна еутрофикация (от 70-те до 90-те години) и съвременен период, характеризиращ се с понижаване нивото на антропогенна еутрофикация. В периода на интензивна еутрофикация се извършват драматични изменения в структурата и динамиката на пелагичните и дънни ценози: чести и масови цъфтежи на фитопланктон, развитие на толерантни на еутрофикация мезозоопланктонни видове и желеобразни, намаляване видовото разнообразие на планктона, широко развитие на бентосни опортюнистични видове, деградация на хабитатите, навлизане на чужди видове (Xxxxxxxx et al 2001 а, б, Xxxxxxxx et al, 2001, Xxxxxxxxx и кол., 2005). На съвременния етап (от средата на 90-те до сега) след промените в антропогенния натиск и климатичните сигнали екосистемата е твърде нестабилна. Налице са намаляване честотата на случаи на хипоксия, спад в концентрациите на нутриентите и хлорофил „а”, нарастване разнообразието и числеността на чувствителни към хипоксия бентосни видове, нормална доминантна структура и таксономичен обхват на бентосната макрофауна, които не се отклоняват от очакваните за региона (Shtereva et al., 2005, 2008, Xxxxxxxx et al., 2008, 2010, 2012, Xxxxxxxxx и кол. 2005). От друга страна се запазват много негативни признаци: намаляването на общата биомаса (хлорофил а) става за сметка на значително увеличение на дребноразмерни видове фитопланктон, доминирани от микрофлагелати и Emiliania huxleyi в частност, големи флуктуации в доминантните групи зоопланктон, запазване влиянието на Mnemiopsis leidyi върху структурата на зоопланктона, особено през лятото, и на Noctiluca scintillans през пролетта, намаляване разнообразието и биомасата на олиготрофни водорасли от отделите Phaeophyta и Rhodophyta, относително нарастване на дела на толерантните към хипоксия мекотели в таксономичната структура, изменено съотношение на ключовите групи в стуктурата по численост, засилване доминирането на опортюнистичните полихети (Xxxxxxxx et al., 2008, 2010, 2012, Xxxxxxxxx и xxx. 2005).

Е. Защитени територии по ЗЗТ

В териториалния обхват на черноморските общини и черноморската акватория попадат изцяло или частично следните защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии (ЗЗТ)

▪ Природни паркове (ПП)

o ПП Златни пясъци

o ПП Странджа

▪ Поддържани резервати (ПР)

o ПР Атанасовско езеро

o ПР Балтата

o ПР Xxxxxx вир (Водните лилии)

o ПР Вълчи проход

o ПР Киров дол

o ПР Пясъчната лилия

▪ Резервати

o Узунбоджак

o Тисовица

o Камчия

o Калиакра

o Ропотамо

o Силкосия

Освен горепосочените, в разглеждания район попадат 19 природни забележителности (ПЗ) и 50 защитени местности (ЗМ), сред които една морска защитена територия - ЗМ Кокетрайс.

Xxxxxx XX-4 Защитени територии

В Доклада за екологична оценка ще бъдат разгледани тези от защитените територии, които имат хидравлична връзка с черноморските води, а именно: поддържан резерват Атанасовско езеро, резерват Калиакра, резерват Ропотамо, природна забележителност Блатото Алепу и защитени местности Поморийско езеро, Ченгене скеле, Стамополу, Кокетрайс, Узнгерен, Пода, Лонгоза, Лиман, Шабленско езеро, Дуранкулашко езеро и Бургаски солници.

Ж. Защитени зони по ЗБР

Следните защитени зони от екологичната мрежа Натура 2000 по смисъла на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) обхващат морска акватория и/или крайбрежна територия:

Таблица II-2. Защитени зони по Директива за местообитанията

№	Код на ЗЗ	Име на ЗЗ
1	BG0000621	Езеро Шабла - Езерец
2	XX0000000	Поморие
3	BG0000154	Езеро Дуранкулак
4	BG0000116	Камчия
5	XX0000000	Долината на река Батова
6	BG0000100	Плаж Шкорпиловци
7	BG0000242	Залив Ченгене скеле
8	BG0000270	Атанасовско езеро
9	BG0000271	Мандра-Пода
10	BG0000146	Плаж Градина - Златна рибка
11	XX0000000	Ропотамо
12	BG0001007	Странджа
13	BG0000103	Галата
14	XX0000000	Комплекс Калиакра
15	BG0001004	Емине - Иракли
16	BG0001500	Аладжа банка
17	BG0001501	Емона
18	BG0001502	Отманли
19	BG0000574	Ахелой - Равда - Несебър

Таблица II-3. Защитени зони по Директива за птиците

№	Код на ЗЗ	Име на ЗЗ
1	BG0000152	Поморийско езеро
2	BG0000242	Залив Ченгене скеле
3	BG0000270	Атанасовско езеро
4	BG0002040	Странджа
5	XX0000000	Комплекс Ропотамо
6	BG0002043	Емине
7	BG0000156	Шабленски езерен комплекс
8	BG0002050	Дуранкулашко езеро
9	BG0000191	Варненско-Белославско езеро
10	BG0000271	Мандра-Пода
11	BG0002044	Камчийска планина
12	BG0002045	Комплекс Камчия
13	BG0002060	Галата
14	BG0002061	Балчик
15	XX0000000	Xxxxxx
16	BG0002097	Белите скали
17	BG0002051	Калиакра
18	BG0002077	Бакърлъка

Морските защитени зони са отбелязани в синьо в горните две таблици.

Фигура ІІ-5 Защитени зони

Въздействието на Морската стратегия върху тези от защитените зони, които имат хидравлична връзка с черноморските води, ще бъде подробно разгледано в отделен доклад за оценка на съответствието с предмета и целите на защитените зони, при преценка на компетентния орган за необходимост от изготвяне на такава.

1.3.9 Отпадъци

Корабоплаването е смятано за основен източник на отпадъци и най-важният източник на морски отпадъци от базирани в морето дейности (Sheavly, 2005). Морските отпадъци могат да увредят околната среда чрез струпване и физическо увреждане на рифове, морски треви, както и да бъдат погълнати от риби и птици. В икономически план те могат да причинят сериозни щети на крайбрежните общности (разходи за почистване на плажове) на корабоплаването (разходи за събиране на отпадъци в пристанищата и за почистване на акваторията; щети по винтове и двигатели при сблъсък) и на риболова (намален улов, повредени мрежи) (UNEP, 2009). От гледна точка на човешкото здраве морските отпадъци представляват риск във водите за къпане, както и чрез биоакумулиране в хранителните вериги.

А. Морски отпадъци – отпадъци в морето:

Географският обхват на отпадъците в морето, съществуващ в черноморския регион, се разпростира в целия басейн; включва Азовско и Мраморно море; двата канала, свързващи Черно море с горепосочените морета: Истанбулския канал и Керченския канал; всички реки, които се вливат в Черно море; крайбрежните територии, граничещи с тези морета; всички земи отводняващи се чрез реките и техните притоци. С други думи, географксия обхват на феномена, включва всички онези части на Европа и Азия, от които морският отпадък може да достигне или чрез силата на водните маси да се разпространи в басейна. Въздушните маси от своя страна спомагат за разпространението на отпадъците и за тяхната акумулация.

Отговорните институции в България не са извършвали специализирано проучване или не разполагат с данни, съответстващи на критериите и индикаторите към дескриптор 10, които са:

⮊ Критерий 10.1 Характеристика на отпадъците в морската и крайбрежната среда;

▪ Индикатор 10.1.1. тенденции в количеството отпадъци, които са изхвърлени на брега и/или натрупано по крайбрежията, в това число анализ на техния състав, пространствено разпределение и, когато е възможно, източник;

▪ Индикатор 10.1.2. тенденции в количеството отпадъци във водния стълб (включително отпадъци, които плуват по повърхността) и натрупаните по морското дъно отпадъци,в това число анализ на техния състав, пространствено разпределение и, когато е възможно, източник;

▪ Индикатор 10.1.3. тенденции в количеството, разпределението и, когато може да се установи – състава на микрочастиците (по – специално на пластмасовите микрочастици);

⮊ Критерий 10.2. Въздействие на отпадъците върху морските живи организми;

▪ Индикатор 10.2.1. тенденции в количествата и състава на отпадъците, погълнати от морските животни (например анализ на съдържанието на стомаха).

На 15-тата редовна среща на Черноморската комисия (Истанбул, 20-22 Ноември 2006г) е отчетен постигнатия напредък по отношение на прилагането на Регионалните дейности в Черно море за морските отпадъци и одобрения Работен план за 2006/2007г.

В периода 2006-2011г в българската акватория на Черно море няма специализирано изследване за количествено и качествено определяне на морските отпадъци. В посочения период единственият източник на информация в българския сектор на Черно море са изследванията с дънен и пелагичен трал в рамките на изпълнение на програмата за събиране на данни в областта на рибарството на ЕС, съгласно регламент DCR 199/2008 EC - Специализирани изследвания за установяване на моменетното състояние на биомасата на трицоната и калкана в българската част на Черно море, извършени в периода на 2006-2011г.

По време на изследователските рейсове, чрез използване на пелагичен трал в придънен вариант и дънен трал, е установено наличие на морски отпадъци, спадащи към следните групи:

▪ Полиетиленови торби;

▪ Битови пластмаси;

▪ Индустриални метални отпадъци;

▪ Изоставени хрилни мрежи;

▪ Метални отпадъци от кораби;

▪ Автомобилни гуми (каучукови отпадъци)

Б. Отпадъци от кораби

Количествата генерирани на корабите нефто-водни смеси (сантинни води, мазутни утайки и др.) и отпадъци, които са предавани в пристанищата на територията на РБългария не се различават съществено през годините 2008-2010. Общо количество събрани отпадъци от кораби през 2011 е 1314 м3).

През 2008 г. са генерирани най-големи количества отпадъци по видове и като общо количество. Докато сантинните води са максимални през периода 2006-2008 г., отпадъчните води са високи в началото и края на периода. Наблюдава се тенденция на нарастване на нефтените отпадъци (sludge), включително мазутни утайки.

По данни от Изпълнителна агенция "Морска администрация" (ИАМА) за 2011 г. по видове кораби за формираните нефтоводни смеси и твърди отпадъци за порт Варна общото количество баластни води от корабите, посетили пристанище Варна през 2011 г, е 646 796 м3 при средномесечно количество 53 900 м3.

За пристанище Балчик е подадена информация за периода 2005 -2008г. относно предадени отпадъци по групи: 1,6м3 пластмаси, 19,9м3 хранителни и 25,5 м3 други. Количествата сантинни води и нефтени отпадъци са съответно 33,6 м3 и 18,8м3. Няма данни за формирани баластни води.

1.3.10 Шум

Основните източници на антропогенен подводен шум в Черно море представляват дейности в следните области: морски транспорт, сеизмични изследвания, активни хидроакустични системи, подводни взривове, промишлени дейности и строителство.

Морският транспорт е един от основните източници на продължителен нискочестотен шум в морето. Корабният шум е свързан с работата на корабните винтове, двигатели и друго бордово оборудване, включително лебедки, генератори, помпи и хидродинамичен шум от водния поток около обшивката на корпуса на кораба. Внесеният подводен шум в морската среда от корабоплаването може да има две екологични последици: повишаване на общия фонов шум, благодарение на морския трафик и пряко въздействие в близост до отделните кораби.

Корабният трафик в морските пространства на Р България е състредототчен най-вече в крайбрежните води, прилежащия шелф и районите в близост до пристанищата. Търговското корабоплаване има годишна тенденция да се увеличава от пролетта до есента, с максимум през лятото поради повишаването на трафика в зоните за риболов, спорт, туризъм и развлечения. Зоните с интензивен трафик, които се характеризират с повишено ниво на подводен шум, припокриват районите обитавани от двата вида черноморски делфини – бутилконосият (афала) и морската свиня.

В периода 2006-2011г в българската акватория на Черно море няма специализирани мониторингови изследвания за количествено определяне на нивото на общия фонов шум в морската среда, делът на привнесения антропогенен шум и влиянието му върху морската фауна. Поради липсата на научни данни и знания за нивото на шумовото замърсяване на морската среда текущото състояние през съвременния период е неопределено. Поради същите причини съвременните тенденции са неопределени.

1.3.11 Здравни показатели на населението

Данните от Националния център по здравна информация и анализи (НЦЗИА) показват, че здравните показатели на населението в засегнатите територии на обхвата на Морската стратегия са представени н таблица II-4 .

Таблица II-4 Регистрирани заболявания от някои заразни заболявания, подлежащи на задължително съобщаване (за 2015 г).

Област	Скарлатина	Коклюш	Варицела	Епидемичен паротит	Лаймска берилиоза	Вирусен хепатит	Активна туберкулоза
Варна	70,5	-	312,1	1,3	7,0	16,0	17,1

Област	Скарлатина	Коклюш	Варицела	Епидемичен паротит	Лаймска берилиоза	Вирусен хепатит	Активна туберкулоза
Добрич	58,8	1,1	298,8	0,5	8,7	44,6	19,6
Бургас	36,0	-	175,5	0,2	1,7	15,2	18,3
За страната	53,5	0,7	316,2	0,4	5,6	16,9	23,2

Данните от таблицата показват разнообразно разпределение на инфекциозната заболеваемост при различните области, без определена зависимост. Скарлатина се среща по-често от средната за страната в област Варна и Добрич, докато в област Бургас тя е по-ниска от средната за страната. Варицела – при всички области е по-ниска от средната за страната, епидемичен паротит – само в област Варна е по-висока от тази за страната. Вирусният хепатит е отличаващо се по-разпространен в област Добрич спрямо останалите 2 области и в страната. Благоприятен е фактът, че случаите на активна туберкулоза и в трите разглеждани области са по-ниски от средната стойност за страната.

Болестността от злокачествените заболявания е представена в Таблица II-5 (Заб.представени са последните публикувани данни, за 2014 и 2015 няма налични данни към настоящия момент).

Таблица II-5 Заболеваемост от злокачествени заболявания в областите на територията на Черноморски басейнов район (на 100 000 население)

Области	Години
	0000	0000	0000	0000
Варна	3185,8	3453,6	3466,7	3632,1
Добрич	2447,6	2921,0	2896,4	3089,0
Бургас	3034,0	3155,8	3255,3	3416,0
За страната	3469,2	3602,7	3702,4	3819,0

През представения период както в страната, така и в конкретните области се наблюдава нарастване на заболеваемостта от злокачествени заболявания за 4-те представени години. Най- значително е увеличението на тези заболявания в област Добрич – със 642 случая на 100 000 население, в област Варна това увеличение е с – 446,3 случая на 100 000, за област Бургас – съответно с 382,0 случая на 100 000.

Сравнението между отделните области показва, че и в трите разглеждани области заболеваемостта от злокачествени заболявания е по-ниска от средната за страната. Това е много благоприятна тенденция и както е видно е характерна за областите на територията на Черноморски басейнов район и ангажирани с морската стратегия 2016 – 2021 г.

При децата от 0 до 17 години коефициентът на заболяемост спрямо 2006 година бележи намаление - от 1176,81‰ на 1041,2‰. Най-висока е заболяемостта от болести на органите на дихателната система, следват травмите и отравяния и на трето място-от инфекциозни и паразитни болести.

Посочените данни определят разглеждания район – областите с излаз на Черно море, като благоприятен по отношение на човешкото здраве – основните здравни показатели на населението са по-добри от средните за страната.

Приложение III

Проекто-съдържание на Доклада за екологична оценка

I. Въведение

⮊ предмет на договора;

⮊ описание на изготвянето на Морска стратегия;

⮊ методика, включително правна рамка;

II. Описание на Морска стратегия и програмата от мерки

Общо описание на:

⮊ съдържанието и обхвата;

⮊ цели на Морска стратегия;

⮊ програма от мерки на Морска стратегия;

⮊ връзка с други съотносими планове и програми;

III. Състояние на околната среда

Свързаните аспекти на:

⮊ текущото състояние на околната среда и

⮊ евентуалното развитие на околната среда без прилагането на Морска стратегия;

IV. Характеристики на околната среда за територии, които ще бъдат значително засегнати

Характеристиките на околната среда за територии, които ще бъдат значително засегнати;

V. Съществуващи екологични проблеми

Съществуващите екологични проблеми, които имат отношение към Морска стратегия, включително проблеми, отнасящи се до територии с особена екологична значимост, като например зоните, определени съгласно Директиви 79/409/ЕИО и 92/43/ЕИО;

VI. Цели на опазване на околната среда

Целите на опазване на околната среда, установени на:

▪ международно ниво;

▪ национално ниво;

▪ поднационално ниво,

които имат отношение към Морска стратегия и

▪ начина, по който тези цели и екологични съображения са били взети под внимание при изготвянето на Морската стратегия;

VII. Въздействие върху околната среда

⮊ Вероятните значителни въздействия върху околната среда, включително кумулативни въздействия на целите на Морска стратегия по отношение на:

▪ Въздух и климат;

▪ Води;

▪ Земни недра, почви и субстрат на морското дъно;

▪ Ландшафт;

▪ Биологично разнообразие;

▪ Културно-историческо наследство в морето;

▪ Отпадъци;

▪ Шум;

▪ Население, човешко здраве.

⮊ Вероятните значителни въздействия върху околната среда, включително кумулативни въздействия на мерките за подобряване състоянието на морската околна среда по отношение на:

▪ Въздух и климат;

▪ Води;

▪ Земни недра, почви и субстрат на морското дъно;

▪ Ландшафт;

▪ Биологично разнообразие;

▪ Културно-историческо наследство в морето;

▪ Отпадъци;

▪ Шум;

▪ Население, човешко здраве.

⮊ Вероятни значителни въздействия върху територията на други държави

VIII. Смекчаващи мерки

Мерките, предвидени за предотвратяване, намаляване и възможно най-пълно компенсиране на неблагоприятните последствия от прилагането на Морска стратегия, включващи:

▪ Мерки за отразяване в окончателния вариант на Морска стратегия;

▪ Мерки за изпълнение при прилагане на Морска стратегия.

IX. Алтернативи

Общо описание на основанията за избор на разгледаните алтернативи.

X. Трудности

Описание на методите за извършване на екологичната оценка, включително трудности от всякакво естество (напр. технически недостатъци и липса на ноу-хау), срещнати при събирането на необходимата информация;

XI. Наблюдение

Описание на предвидените мерки за наблюдение и контрол при изпълнението на Морска стратегия съгласно член 10 от Директивата за СЕО 2001/42/ЕО.

XII. Нетехническо резюме

Като отделно самостоятелно приложение към доклада за ЕО се изготвя нетехническо резюме на достъпен за обществеността език в обем, не по-малък от 10 на сто от обема на доклада. Освен текстовата част резюмето съдържа необходимите нагледни материали (карти, снимки, схеми).

XIII. Оценка за съвместимостта с предмета и целите на защитените зони

Съгласно писмо на XXXX с Xxx. № 05-08-5157/11.08.2015г. възложителят на Морска стратегия трябва да внесе в Министерство на околната среда и водите уведомление по чл. 10 от Наредбата за ОС за определяне на допустимостта на Стратегията съгласно чл.

36, ал. 1 от Наредбата за ОС и извършване на преценка за вероятната степен на отрицателно въздействие на Стратегията върху защитените зони по критериите на чл. 16 от Наредбата за ОС.

В случай на решение на компетентния орган - МОСВ, като самостоятелна, но неделима част от ЕО ще бъде изготвена и Оценка за съвместимостта на Морска стратегия с предмета и целите на защитените зони в съответствие с Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони.

Приложенията към Доклада за екологична оценка ще включват:

▪ Списък на източниците на информация на използваните методи за оценка и прогноза на въздействието върху околната среда с посочване на източника, в който са публикувани;

▪ Списък с експертите и ръководителя, изготвили доклада за ЕО, в който всеки удостоверява с полагане на подпис разработените от него раздели на доклада;

▪ Декларации по чл. 16(1) от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми;

▪ Справка за проведени консултации и за изразените при консултациите мнения и предложения, както и за начина на отразяването им;

▪ Други приложения.

Document Metadata

Table of Contents

И ПРОГРАМATA ОТ МЕРКИ

Document Metadata