Contract
СЪДЪРЖАНИЕ
I.ВЪВЕДЕНИЕ 4
1.Общи данни 4
2.Разработващ екип 4
3. Приложени принципи и подходи при изготвянето на ОУПО 5
4. Нормативна уредба 8
5. Основни източници на данни и информация за разработването на ОУПОЛ 12
6. Цел и задачи на Общия устройствен план на Общината 13
II. АНАЛИЗ НА СЪЩЕСТВУВАЩОТО ПОЛОЖЕНИЕ 23
1. Регионални проблеми 23
2. Социално-икономически условия и проблеми 27
2.1. Демография 27
2.1.1.Брой на населението 27
2.1.2.Структури на населението 29
2.1.3. Движение на населението 38
2.2. Структури на заетостта 42
2.2.1.Заетост 42
2.2.2. Безработица 43
2.3. Икономическа база 45
2.3.1. Отрасли 45
3.Териториални проучвания 52
3.1. Релеф 52
3.2. Климат 53
3.3.Хидрографска мрежа 55
3.4.Почви 59
3.5. Геоложка характеристика 61
3.5.1.Геоложки строеж 62
3.5.2.Полезни изкопаеми 62
3.5.3.Сеизмичност 63
3.6.Биологично разнообразие 64
3.6.1. Флора 64
3.6.2. Фауна 67
3.7. Поземлен ресурс по територии 68
3.8. Структура на собствеността 76
4. Обитаване 77
4.1.Основни характеристики на жилищния фонд 77
5. Социални дейности и социална инфраструктура 80
5.1. Образование 80
5.2. Здравеопазване 85
5.3. Култура 87
5.4. Спорт 92
5.5. Социални дейности 93
6. Техническа инфраструктура 94
6.1. Електроснабдителна мрежа 94
6.2. Водоснабдителна система 95
6.3. Канализационна мрежа и ПСОВ 103
6.4. Хидромелиоративни съоръжения 104
6.5. Газопроводна мрежа 106
6.6. Съобщителна мрежа 108
6.7. Пътна и железопътна мрежа 109
6.8. Сметосъбиране и третиране на отпадъци 117
6.9. Депа за отпадъци 118
6.10. Други обекти 120
7. Ландшафтно устройство и зелена система 120
8. Пожарна безопасност и защита на населението при бедствия 123
8.1. Пожарна безопасност 123
8.2. Защита на населението и националното стопанство при възникване на бедствия 123
8.3. Свлачища 128
9.Планова осигуреност на населените места 130
10. Състояние и опазване на околната среда 131
10.1. Атмосферен въздух 131
10.2. Води 136
10.3. Почви и нарушени територии 143
10.4. Биологично разнообразие, защитени територии и зони 145
10.5.Отпадъци- устройствени изисквания при управлението им 149
10.6. Вредни физични фактори 149
III.ПРОГНОЗА И СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ 151
1.1.Прогноза за демографско развитие 151
1.2.Прогноза за икономическо развитие 165
1.2.1. Прогноза за икономическо развитие на населението 165
1.2.2. Xxxxxxxxx икономическа прогноза 167
1.3.Прогноза за развитие на социалната база 169
1.3.1. Образование 170
1.3.2. Здравеопазване 173
1.3.3. Култура и спортна инфраструктура 175
1.3.4. Социални дейности 177
1.3.5. Техническа и комунална инфраструктура 179
1.4. Приоритети за реализация 181
IV.ПРОГНОЗА ЗА ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ 183
1.Пространствено развитие 183
1.1.Основно предназначение на териториите 183
1.2. Развитие на териториите 184
1.2.1. Територии в граници на урбанизирани територии 184
1.2.2. Територии в и извън границата на населените места 185
1.2.3. Територии извън границите на урбанизираните територии 187
1.2.3. Територии извън границите на урбанизираните територии 187
1.2.4. Припокриващи се защитени територии и зони 189
2. Режим на устройство и параметри за натоварване на устройствените зони 190
2.1. Жилищна устройствена зона с малка височина на застрояване (Жм) 191
2.2. Смесена обслужваща и производтвено-складова зона (Соп) 191
2.4. Чисто производствени територии 192
2.7. Територии с допустима промяна на предназначението 193
2.6. Територии за алтернативно земеделие (За) 194
2.8. Терени за гробищни паркове 194
2.3. Територии за озеленяване 194
2.10. Терени за обществено-обслужващи дейности 194
2.9. Терени със специално предназначение 194
2.10. Терени с обекти на културно наследство (Ткин) 194
3. Баланс на територията 1955
IV. ПРАВИЛА И НОРМАТИВИ ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ОУПО 2287
V. ОБЕМ И СЪДЪРЖАНИЕ НА ПРОЕКТА 2454
I.ВЪВЕДЕНИЕ
1.Общи данни
Настоящият проект за Общ устройствен план на Община Лозница е изготвен в изпълнение на Договор №235 от 11.12.2014г. сключен между Община Лозница и
„Инвестиционно проектиране“ ЕООД гр. Шумен.
Проекта е изготвен съгласно Плановото задание за изработване на Общ устройствен план на Община Лозница.
Общият устройствен план се разработва за територията на цялата община Лозница с обхват на всички землища от общината – землищата на град Лозница и селата с.Бели лом, x.Xxxxxxxx, с.Гороцвет, с.Градина, с.Каменар, с.Крояч, с.Ловско, с.Манастирско, с.Манастирци, с.Сейдол, с.Синя вода, с.Студенец, x.Xxxxxxx, с.Тръбач, x.Xxxxxxx.
2.Разработващ екип
Проекта за Общ устройствен план на Община Лозница е разработен от експертен екип на „Инвестиционно проектиране“ ЕООД гр. Шумен, с участието на всички заинтересовани страни и партньори, в условията на широка гражданска подкрепа, проведени обществени обсъждания, дискусии и осигуряване на публичност, прозрачност и информация в изпълнение на обществена поръчка с предмет: „Изработване на проект за общ устройствен план на Община Лозница“.
РЪКОВОДИТЕЛ ЕКИП - инж. Xxxx Xxxxx Xxxxxx
Експерти:
✓ Архитект - арх.Xxxxxx Xxxxxxx Xxxxxxxx;
✓ Архитект - арх.Xxxxxxxxx Xxxxxx Xxxxxxxx;
✓ Архитект културно наследство - арх.Xxxxxxxxx Xxxxxx Xxxxxxxxxx;
✓ Транспортно строителство - инж.Xxxx Xxxxxxxxx Xxxxxxxx;
✓ Инженер ВиК - инж. Xxxxxxxx Xxxxxx Xxxxxxxxx;
✓ Електроинженер - инж. Xxxxx Xxxxxx Xxxxxxx;
✓ Геодезист – инж.Xxxxxxx Xxxxxx Xxxxx;
✓ Ландшафтен архитект - арх.Xxxxx Xxxxxxxxx Xxxxxxxx;
✓ Икономист - Xxxxxx Xxxxxxxx Xxxxxxx – Xxxxxxxxx;
✓ Инженер Конструктор - инж.Xxxxx Xxxxxxxx Xxxxxxxx;
Допълнителни експерти:
✓ Архитект – арх. Xxx Xxxxxxxxxxxx Xxxxxxxxx;
✓ Геодезист / Инженер Транспортно строителство - инж. Xxxxxxxx Xxxxxx Xxxxxxx;
✓ Геодезист / Инженер ВиК - инж. Xxxxxxxx Xxxxxxxx Xxxxxxxxx;
✓ Инженер ВиК - инж. Xxxxxx Xxxxxxx Xxxxxxx;
✓ Инженер Конструктор - инж. Xxxxxxxx Xxxxxxxx Xxxxx;
✓ Експерт „Отопление и газоснабдяване” - инж. Xxxxxxxx Xxxxx Xxxxx;
✓ Икономист - Xxxxxxxx Xxxxxxx Xxxxxxxxx
✓ Икономист - Xxxxxxxxx Xxxxxxxx Xxxxxxxxx;
✓ Експерт „Юрист” - Xxxxxxxxx Xxxxxxx Xxxxxxx
3. Приложени принципи и подходи при изготвянето на ОУПО
В системата на комплексното планиране териториално устройственото или пространственото планиране заема своето важно място, тъй като то планира физическата среда, където се реализират всички намерения и проекти в икономическата, социалната и екологическата сфери. Териториално устройственото планиране създава териториалната основа за локализиране и реализиране на всяко реално действие за развитие.
Планирането на регионалното развитие е свързано с планирането на пространството или с териториално устройственото планиране. Тази връзка по никакъв начин не може да бъде прекъсната и пренебрегната. Примерно когато лансираме един проект за икономическа дейност, ние неизбежно трябва да отговорим и на въпросите къде и как ще се разположи тази дейност, какво пространство ще е необходимо, как ще се отрази на околната среда. И ако няма предвидено чрез устройствено планиране подходящо място за нея, то неизбежно това планиране трябва да бъде симулирано или компенсирано с действия, които го осъществяват, макар и не по най-добрия начин. Липсата на устройствено планиране или на добро устройствено планиране е причината за много грешки в локализирането на различни обекти и съоръжения върху територията на страната в близкото минало, а построените грешки са тежко бреме за поколенията.
Пространственото планиране по своята същност не е секторно планиране, а е ориентирано към всички сектори, защото организира и балансира секторните дейности в пространството, върху територията. Пространственото планиране може да играе координираща роля както хоризонтално между различните ведомства, така и вертикално между националните, регионалните и общинските администрации и служби. Пространственото планиране не представлява планиране на инвестиции, а на организационни мерки. Неговите инструменти са устройствените схеми и планове.
Устройствените схеми и планове са пространствен израз на интегрираната политика на развитие на обществото, пространствен израз на икономическата, социалната, културната и екологическата политика на цялото общество. Това обуславя връзката на устройственото планиране с регионалното планиране и с интегралното планиране на устойчивото развитие.
Общият устройствен план на общината определя общото (преобладаващото) предназначение на най-едрите структурни части на територията и общият режим на тяхното устройство. Това са териториите на населените места и селищните образувания (урбанизираните територии), земеделските територии, горските територии, защитените територии и нарушените територии за възстановяване. Режимът на устройство на всяка от посочените територии и на техните съставни подразделения се изразява с най-общи
цели, мерки, ограничения и изисквания за опазване, използване, изграждане и развитие на териториите.
Съчетаването на методите и подходите на планиране на регионалното развитие и на планиране на териториалното устройство би обогатило едновременно и двете дейности и резултатите от тях. Такъв подход би доближил тези дейности плътно до същността на добро комплексно планиране. Много важно е при планиране на регионалното развитие да се открояват дългосрочните прогнози и сценарии на развитие, да се очертава бъдещият образ на съответния район и съответната територия и оттам да се откриват по- близките краткосрочни цели и задачи.
За изпълнение на поставените цели и постигане на желаните резултати подходът, който е използван за изготвянето на ОУПО, ще се основава на някои основни принципи, а именно:
Принцип на устойчивостта – спазване преди всичко изискванията за екологосъобразност на общите устройствени концепции и на всяко от конкретните устройствени решения. Изготвения от екипа ни ОУП на Община Лозница ще бъде изработен така, че да осигури икономично разходване на всички природни ресурси при организиране на територията, особено на невъзобновимите и на първо място на поземления ресурс. По този начин ще се създадат устройствени условия за осигуряване на стабилност в развитието на първичния сектор – фундамент на местната икономика и едновременно ще се осигурят възможности за алтернативна реализация на потенциалите на ценните природни ресурси в посока диверсификация на стопанските активности и създаване на многоотраслова структура, в която все по – голям дял ще заемат малките и средните предприятия, базирани на местни ресурси и съвременни технологии, включително инициативи в областта на туризма, чрез популяризиране и развитие на културното и природното наследство на общината. Не на последно място, прилагането на този принцип допринася за подобряване качеството на живот на населението, за опазване на биоразнообразието, както и за предпазването от кризисни ситуации, възникващи в резултат на физико-геоложки процеси в земната основа, производствени аварии и природни бедствия.
Принцип на приемствеността – ще бъдат насърчени онези устройствени решения (при наличие на такива), които прибавят нови положителни качества към вече създаденото, а не го отричат и разрушават. При изготвяне на ОУП на Община Лозница ще се анализират предходните планове и проекти по отношение степента на тяхната приложност и постигнати резултати, направените инвеститорски „стъпки”, в т.ч. и променени предназначения на земята, като индикатори за инвестиционен интерес и ориентир за устройствените предвиждания. В съответствие с разпоредбата на чл. 103а от Закона за устройство на територията (ЗУТ) ще бъдат съобразени предвижданията на действащите подробни устройствени планове. В пълна степен ще бъдат взети предвид предвижданията на стратегическите и планови документи в сферата на регионалното развитие на национално, регионално, областно и общинско ниво в частите им, отнасящи се за пространственото развитие на предметната територия и в частност – конкретните
мерки и проекти, включени в Плана за развитие на Община Лозница за периода 2014 – 2020 г.
Принцип на реализма – ще се формулират постижими цели, инвестиционните и организационните усилия, необходими за чиято реализация, да са съизмерими с мащаба на ресурсите, които могат реално да бъдат осигурявани общо от публичния и частния сектори.
Принцип на солидарността – ще бъде търсен баланс между индивидуалните и групови интереси от една страна и интересите на териториалната общност в цялост от друга страна, като се отчита, че в своята същност те не могат да бъдат конфликтни, тъй като и общностните интереси са сбор от определен тип индивидуални интереси (за здраве, за чист въздух и зелени площи, за образование и т.н.). Освен това ще се търси и баланс между интересите на различните социални категории, в т.ч. специална грижа за уязвимите групи, каквито са например децата, и за онеправданите категории от населението – семействата с ниски доходи, хората в неравностойно положение, старите хора. Прилагането на този принцип се основава и на равнопоставеността на различните видове собственост.
Принцип на партньорството – прилагането на същия е от изключително значение, както за постигане на надеждни и стабилни устройствени решения, така и за увеличаване на ресурсния потенциал за реализирането им. Това ще стане чрез активно партниране с представителните структури на бизнеса, с гражданските сдружения и движения при работни срещи по време на проектирането на ОУП на Община Лозница. Ще се търси и взаимодействие и координиране на усилията с централните ведомства, реализиране на междуобщински инициативи.
Принцип за интегрираността – ще се изразява в прилагането на методически подход, отчитащ влиянието на разнопосочни фактори на развитието и използването на териториалните ресурси, на търсене на възможности за съвместяване на разнопосочни интереси с превес на тези с изразен публичен характер. Принципа за интегрираност ще бъде допълнен и с изискването за координация на устройственото планиране със стратегическото планиране и програмиране, на екологическите изисквания и др.
Принцип на публичност на устройствените решения – ще се търси осигуряването на активното участие на жителите на общината в обсъждания на проекта на ОУП и отчитане на техните предложения.
Принцип за дългосрочност – съгласно действащата нормативна уредба в устройственото планиране, срокът на действие на ОУП е 15-20 години. Прилагането на този принцип при разработване на ОУП на Община Лозница ще бъде съобразен изцяло с обективни прогнозни разчети за протичащите на територията процеси, които да отчитат очакваното въздействие на фактори със стимулиращо и със задържащо влияние. Предлаганите устройствени решения ще бъдат относително устойчиви във времевия хоризонт на действие на ОУП.
Предлаганият подход е съобразен с идентифираните нужди на Възложителя и съответства напълно на целите и резултатите на договора/проекта. Базира се на натрупан
капацитет и професионален опит и създава реална възможност за мултиплициране и приемственост на добрите национални и европейски практики.
Взаимодействие на всички нива и във всички посоки
Най – съществен елемент, който обуславя успешното реализиране на дейностите по конкретната обществена поръчка е осъществяване на координация в действията на институциите и на всички участници в процеса на планиране.
На първо място тук изпъква необходимостта от много добра взаимовръзка между нивото на областната администрация, която носи основната отговорност при регионалното планиране и общинските администрации, които имат големи компетенции в процеса на териториално устройственото планиране. Проникването и обвързването на двете дейности изисква много сериозно сътрудничество и партньорство, построено повече на хоризонтален принцип, на зачитане и уважение.
На второ място бихме посочили много важното значение на междуобластната координация в рамките на района за планиране, която също изисква голяма толерантност, равнопоставеност, взаимно зачитане, откриване на общите проблеми, които са в състояние да обвързват, да провокират организирането на общи действия с повишена ефективност.
На трето място нека да подчертаем най – важното – необходимостта от подобряване на междусекторната координация, координацията между ведомствата, която трябва да се реализира на всички нива на планирането. Дейността по осъществяване на планирането провокира и стимулира силно подобряването на междуведомствената координация. Но териториалният подход, териториалното планиране и отчитането на изискванията на територията по – категорично от всичко налагат тази необходима координация и приближаването към комплексното планиране.
Цялата политика на регионално развитие и на устройството на територията на всяко от нивата трябва да бъде базирана на активното участие на гражданите, на техните неформални организации, на бизнес средите, научните среди и различните граждански формации. Те трябва да бъдат много ясно, всеобхватно и точно информирани за всички етапи и процедури в процеса на планиране и за дейността на институционалните структури. Те трябва да бъдат привлечени за активно участие в процеса на планиране.
4. Нормативна уредба
Проекта за Общ устройствен план на Община Лозница е изготвен съгласно следната нормативна уредба:
1) НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПЕРИОДА 2012 – 2022 г., приета с Решение № 696 на Министерския съвет от 24.08.2012 г.;
2) НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ за периода 2013 – 2025 г.;
3) ЗАКОН ЗА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ;
4) Правилник за прилагане на Закона за регионалното развитие;
5) ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНО-ТЕРИТОРИАЛНОТО УСТРОЙСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ;
6) Заповед № РД-02-14-2021 от 14.08.2012 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството за утвърждаване на категоризация на общините в Република България съгласно приложение № 1 и на категоризация на населените места в Република България съгл.приложение № 2;
7) ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА от 31.03.2001г.( изм. ДВ. бр.105 от 19 Декември 2014г.);
8) НАРЕДБА № 8 ОТ 14 ЮНИ 2001 г. ЗА ОБЕМА И СЪДЪРЖАНИЕТО НА УСТРОЙСТВЕНИТЕ ПЛАНОВЕ (изм. ДВ. бр.56 от 8 Юли 2014г..);
9) НАРЕДБА № 7 ОТ 22 ДЕКЕМВРИ 2003 Г. ЗА ПРАВИЛА И НОРМАТИВИ ЗА УСТРОЙСТВО НА ОТДЕЛНИТЕ ВИДОВЕ ТЕРИТОРИИ И УСТРОЙСТВЕНИ ЗОНИ (изм. ДВ. бр.21 от 1 Март 2013г.);
10) Правила и нормативи за планиране на населените места;
11) Правилник за планиране на населените места;
12) Териториално-устройствени и градоустройствени норми за целесъобразно разполагане на материалната база за културни дейности;
13) Градоустройствени норми и правила за спортните сгради, съоръжения и комплекси;
14) Норми и правила за обектите, обслужващи вилните зони;
15) ЗАКОН ЗА ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ;
16) ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО;
17) ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ;
18) Правилник за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи, приет с ПМС № 240 от 1996 г.;
19) Наредба № 26 от 1996 г. за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт;
20) ЗАКОН ЗА ГОРИТЕ;
21) Правилник за прилагане на Закона за горите, приет с ПМС № 80 от 1998 г.;
22) Наредба № 39 от 10.04.2006 г. за строителство в горите и земите от горския фонд;
23) ЗАКОН ЗА ТУРИЗМА;
24) Наредба № 14 от 1987 г. за курортните ресурси, курортните местности и курортите;
25) ЗАКОН ЗА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР;
26) Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри;
27) Наредба № 18 от 2005 г. за съдържанието, условията и реда за създаване и поддържане на специализираните карти и регистри за изградената от оператори далекосъобщителна инфраструктура;
28) Инструкция за създаване и поддържане на геодезически мрежи с местно
предназначение;
29) Инструкция и условни знаци за изработване и поддържане на планове на подземни проводи и съоръжения;
30) Инструкция № РД-02-20-25 от 2011 г. за определяне на геодезически точки с помощта на глобални навигационни спътникови системи;
31) Инструкция № РД-02-20-12 от 2012 г. за преобразуване на съществуващите геодезически и картографски материали и данни в „Българска геодезическа система 2005”;
32) ЗАКОН ЗА ГЕОДЕЗИЯТА И КАРТОГРАФИЯТА;
33) Наредба № 2 от 2010 г. за дефиниране, реализация и поддържане на Българската геодезическа система;
34) ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА;
35) ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ;
36) Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост, приет с ПМС № 254 от 15.09.2006 г.;
37) ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ;
38) ЗАКОН ЗА ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА;
39) ЗАКОН ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ ГОРИТЕ И ЗЕМИТЕ ОТ ГОРСКИЯ ФОНД;
40) Правилник за прилагане на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, приет с ПМС № 55/1998 г.;
41) ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗУВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ;
42) Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи;
43) ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО;
44) Наредба № 2 от 2011 г. за здравните изисквания към гробищни паркове (гробища) и погребването и пренасянето на покойници;
45) ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА;
46) Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, приета с ПМС № 59 от 2003 г.;
47) Наредба № 2 от 2003 г. за реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда на националните, регионалните и областните планове и програми за развитие, устройствените планове и техните изменения;
48) Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми, приета с ПМС № 139 от 2004 г.;
49) ЗАКОН ЗА ЧИСТОТАТА НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ;
50) ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ;
51) Наредба за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали, приета с ПМС № 277 от 2012 г.;
52) Наредба № 7 от 2004 г. за изискванията, на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци;
53) Наредба № 8 от 2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци;
54) ЗАКОН ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ;
55) Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, приета с ПМС № 201 от 2007 г.;
56) ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ШУМА В ОКОЛНАТА СРЕДА;
57) ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА;
58) Наредба № 16 от 2004 г. за сервитутите на енергийните обекти;
59) Наредба № 6 от 2004 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ;
60) Наредба за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ, приета с ПМС № 171 от 16.07.2004 г. ;
61) ЗАКОН ЗА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ;
62) ЗАКОН ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ;
63) Наредба № 35 от 30.11.2012 г. за правилата и нормите за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на кабелни електронни съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура;
64) Наредба № 5 от 23.07.2009 г. за реда и начина за определяне на размера, разположението и специалния режим за упражняване на сервитутите на електронните съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура;
65) ЗАКОН ЗА ПЪТИЩАТА;
66) Правилник за прилагане на Закона за пътищата (ППЗП), приет с ПМС № 245/24.11.2000 г.;
67) ЗАКОН ЗА ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАНСПОРТ;
68) Наредба № 2 от 24.06.2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно- транспортните системи на урбанизираните територии;
69) Наредба № 8 от 28.07.1999 г. за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места;
70) Наредба № 1 от 20.01.1994 г. за геозащитната дейност;
71) Наредба № 1 от 12.01.2004 г. за борба с ерозията и свлачищата в горския фонд и строежът на укрепителни съоръжения;
72) ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ;
73) Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични,
питейни и хигиенни нужди;
74) Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води;
75) Наредба № 2 от 22.03.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи;
76) Закон за защита от бедствия;
77) План за защита на населението и националното стопанство при възникване на бедствия, 2008г.;
78) Планово задание за изработване на Общ устройствен план на Община Лозница, одобрено с решение №258 / 05.06.2014г. на Общински съвет Лозница.
5. Основни източници на данни и информация за разработването на ОУПОЛ
За изготвянето на проекта за ОУП на Община Лозница е използвана информация предоставена от следните институции.
Таблица I.5.1. Основни източници на данни и информация за разработването на ОУПОЛ
№ | ИНСТИТУЦИЯ |
1 | ОБЩИНА ЛОЗНИЦА |
НАЦИОНАЛЕН СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ - | |
2 | „ТЕРИТОРИАЛНО СТАТИСТИЧЕСКО БЮРО“ - |
РАЗГРАД | |
3 | „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД |
4 | БАСЕЙНОВА ДИРЕКЦИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ВОДИТЕ В ЧЕРНОМОРСКИ РАЙОН - ВАРНА |
5 | БАСЕЙНОВА ДИРЕКЦИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ВОДИТЕ В ДУНАВСКИ РАЙОН -ПЛЕВЕН |
6 | „БУЛСАТКОМ“ АД |
7 | ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД |
8 | „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД |
9 | ОБЛАСТНО УПРАВЛЕНИЕ „ГРАЖДАНСКА ЗАЩИТА“ – РАЗГРАД |
10 | ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАЖДАНСКА ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ” |
11 | ДП НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА |
12 | МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА |
13 14 | МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ |
МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА | |
15 | „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД КЛОН ДОЛЕН ДУНАВ -РУСЕ |
16 17 | ОБЛАСТНО ПЪТНО УПРАВЛЕНИЕ – РАЗГРАД АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД |
РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА | |
18 | БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО “ |
РАЗГРАД | |
19 | РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ-РУСЕ |
20 | РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА ИНСПЕКЦИЯ – РАЗГРАД |
21 | „ЧЕРНОМОРСКА ТЕХНОЛОГИЧНА КОМПАНИЯ“ АД |
22 | „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД |
23 | "ВОДОСНАБДЯВАНЕ ДУНАВ" - РАЗГРАД |
24 | ВИВАКОМ; |
25 | ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ РАЗГРАД |
26 | ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО „РАЗГРАД“ |
27 | РИОСВ-Русе |
28 | „СЛУЖБА ПО ГЕОДЕЗИЯ, КАРТОГРАФИЯ И КАДАСТЪР“ – РАЗГРАД |
29 | ЕСО ЕАД МРЕЖОВИ ЕКСПЛОАТАЦИОНЕН РАЙОН РУСЕ |
30 | ЕСО ЕАД МРЕЖОВИ ЕКСПЛОАТАЦИОНЕН РАЙОН ШУМЕН |
31 | НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ ЗА ИНФРАСТРУКТУРНИ ПРОЕКТИ |
В процеса на изготвяне на проекта са проведени срещи с Общинска администрация- Лозница и Кметовете на населените места в общината.
6. Цел и задачи на Общия устройствен план на Общината
Основната стратегически цел на Общия устройствен план на Община Лозница е да създаде основа за балансирано и устойчиво устройствено развитие и хармонична жизнена среда в урбанизираните и извън урбанизираните територии.
За изпълнението на тази цел е необходимо:
⬂ Развиване на съществуващите функции на общината, адаптирането им към бъдещата визия за устойчиво развитие и съответното установяване на нови такива;
⬂ Определяне на функционалното предназначение на терените с техните параметри;
⬂ Развитие на елементите на техническата инфраструктура;
⬂ Създаване на условия за поддържане на екологичното равновесие и опазване на околната среда;
⬂ Опазване обектите на културното наследство;
⬂ Определяне на правила и нормативи за прилагане на ОУПО, които да довеждат до изпълнение на гореописаните цели и задачи на плана.
Основната цел на екипът ни, е изработването на Общ устройствен план, съобразен с изискванията на чл. 7 и 10 от ЗУТ, и ще цели съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба
№8/14.06.2001 г.:
✓ Да създаде планова основа за дългосрочно, устойчиво устройствено развитие на териториите, обвързано с документите за стратегическо планиране и програмиране на регионалното развитие и с документите за стратегическо планиране на пространственото развитие, регламентирани в Закона за регионалното развитие (ЗРР);
✓ Да създаде условия за живеене и реализация на дейности за приоритетно социално-икономическо развитие;
✓ Да осигури равнопоставеност на физическите и юридическите лица при реализиране на инвестиционни инициативи, засягащи тяхната поземлена собственост, при гарантиране на правата им;
✓ Да определи границите на териториите, в зависимост от основното или конкретното им предназначение, както и допустимите и забранените дейности в тях и изискванията при използването, опазването и застрояването им;
✓ Да определи насоките за териториалното развитие на урбанизираните територии и екологичното им съвместяване със земеделските, горските и защитените територии и зони с оглед постигане на оптимална териториална структура;
✓ Да създаде възможност за възстановяване на нарушените територии и определяне на последващото им предназначение;
✓ Да предвиди подходящо развитие на техническата инфраструктура и обвързването на националните инфраструктурни коридори с европейските;
✓ Да определи устройството на поземлените имоти съобразно конкретното им предназначение и да осигури опазването на недвижимото културно наследство;
С изработването на ОУП ще се открият нови възможности, приоритети за действия, целящи повишаване на привлекателността на населените места, икономически активности, имащи за задача удовлетворение нуждите на населението и една по – добра и приятна среда да живеене и бизнес.
Общият устройствен план на общината ще даде възможност за реализиране на основните приоритети залегнали в стратегическите документи за регионално развитие, в т.ч.:
НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ
2012 – 2022 г. (НСРР)
Основният документ, който определя стратегическата рамка на държавната политика за постигане на балансирано и устойчиво развитие на районите на страната и за преодоляване на вътрешнорегионалните и междурегионалните различия/неравенства в контекста на общоевропейската политика за сближаване и постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.
НСРР определя дългосрочните цели и приоритети на политиката за регионално развитие, която има интегрален характер, дава възможност за координация на секторните политики на територията и съдейства за тяхното синхронизиране. С реализирането на настоящия проект ще се допринесе за изпълнението на заложените в НСРР 2012 – 2022 г.:
Стратегическа цел 3: Балансирано териториално развитие чрез укрепване на мрежата от градове-центрове, подобряване свързаността в районите и качеството на средата в населените места:
Свързана с концентриране на усилия и ресурси за устойчиво интегрирано градско развитие, за полицентрично развитие на йерархизирана система от градове-центрове, простиращи влиянието си върху периферни селски зони, и за осигуряване на транспортната и комуникационна свързаност на районите и градовете в национален и международен план. Тази стратегическа цел изразява стремежа към по – обширно 135 териториално покритие на зоните с работни места, висок жизнен стандарт и висока конкурентоспособност.
ПРИОРИТЕТ 4.3. Подобряване качеството на живот в селските райони:
Интегрираният подход за балансирано и устойчиво регионално развитие изисква в обхвата на стратегията да бъдат включени мерки и дейности за подобряване на качеството на живот в селските райони и насърчаване на диверсификацията на тяхната икономика. Необходимо е да бъдат създадени условия за стимулиране на предприемачеството и подобряването на конкурентоспособността на местната икономика с цел преодоляване на нейната зависимост от аграрния сектор.
В рамките на приоритета се предвижда подкрепата да бъде насочена към доизграждане и модернизиране на местната техническа инфраструктура, благоустрояване,
предлагане на базови публични услуги, опазване на културното и природно наследство в населените места. Акцентира се и върху включването на по-широк кръг от участници в процеса на регионално и местно развитие чрез по-пълноценно използване на възможностите, които предлага публично-частното партньорство при изпълнението на стратегиите за местно развитие.
Специфична цел 1: Насърчаване изграждането на местната инфраструктура, обновяването на селата, предлагането на местни основни услуги и опазване на културното и природно наследство:
Тази цел е насочена към изграждане на местната инфраструктура за достъп и инженерните мрежи, предлагащи основни публични услуги, обновяването и благоустрояването на селата, както и опазването и валоризирането на културното и природното наследство и ландшафта в селските райони. Това са важни условия за тяхното устойчиво развитие. Чрез насърчаването на тези дейности ще се подпомогне социалното приобщаване и ще се противодейства на тенденциите за социален и икономически спад и обезлюдяване на тези райони, като същевременно ще се подобри качеството на живот в селските райони.
Специфична цел 2: Насърчаване публично-частното партньорство за реализация на стратегии за местно развитие:
Местните стратегии за развитие обединяват усилията на заинтересованите страни в селските райони за ефективно използване на местния потенциал за развитие. Те служат като 135 основа за идентифициране на проекти, които могат да се реализират по схемата на публично-частното партньорство. Приоритетните дейности са насочени към подпомагането и улесняването на изпълнението на интегрирани стратегии за местно развитие, подготвени от местни инициативни групи и ще бъдат финансирани от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
ОБЛАСТНА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ (ОСР) НА ОБЛАСТ РАЗГРАД
2014 – 2020 г.
Тя определя целите и приоритетите за развитие на областта, както и действията, необходими за тяхното постигане. ОСР е инструмент за анализ на взаимодействащите си природни и социално-икономически системи, даващ възможност за отчитане на тяхното състояние и динамика, както и за формулиране на адекватни политики за планиране и управление на територията на областта. ОСР определя рамката за развитие и устройство на областта и е стратегически документ, който кореспондира с Регионалния план за развитие и Общинските планове за развитие. Тази тясна взаимовръзка между отделните равнища на планирано управление в страната е гарант за по-голям синхрон и допълняемост при стратегическото целеполагане с оглед на регионалното развитие.
Новите социално-икономически реалности в Европа, в това число приетата Стратегия „Европа 2020”, предвиждаща прилагането на интегриран подход при планирането и осъществяването на секторните политики, поставят на преден план необходимостта от интегриране на 3-те нови форми на растеж, а именно интелигентен,
устойчив и приобщаващ. Стратегията за развитие на Област Разград има за цел да направи преглед и оценка на социално-икономическия профил на региона и на тенденциите в неговото развитие през последните пет години и на базата на направените констатации, изводи и препоръки да адаптира стратегическите цели и приоритети за развитие на областта в следващия програмен период: 2014 – 2020г. С реализацията на настоящия проект ще се постигнат заложените в Областната стратегия за развитие на област Разград 2014 – 2020 г. цели, а именно:
Стратегическа цел 2: Балансирано териториално развитие чрез укрепване на мрежата от градове- центрове, подобряване свързаността в районите и качеството на средата в населените места;
Приоритет 3: Обновяване и развитие на техническата инфраструктура и на жизнената среда, подобряване качествата на околната среда;
Балансираното, екологосъобразното и устойчивото устройство и развитие на територията е в тясна зависимост от състоянието на техническата инфраструктура на областта. Обновяването на съществуващата и развитието на по-модерна инфраструктура има определящо значение за повишаване на инвестиционната привлекателност, за подобряване качеството на околната среда и спомага за по-бързото интегриране на областта в регионален и национален план.
Специфична цел 1: Обновяване и развитие на техническата инфраструктура;
Специфична цел 3: Доизграждане и развитие на инфраструктурата, подобряваща качеството на жизнената среда;
Специфична цел 4: Подобряване качествата на околната среда
ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА ЛОЗНИЦА ЗА ПЕРИОДА 2014 – 2020г.
Общинският план за развитие интерпретира и отразява приоритетите на Националната стратегия за регионално развитие по отношение на ключовите области на регионалното и местното развитие, свързани с икономическо, социално и териториално сближаване и балансирано развитие. Стратегическите цели на НСРР са насочени към: повишаване на конкурентоспособността и заетостта; инфраструктурно развитие и достъпност, устойчивост и социалното включване.
С реализацията на настоящия проект ще се постигнат заложените в Плана за развитие на Община Лозница за периода 2014 – 2020г.:
Стратегическа цел 4: Въвеждане на съвременни подходи на управление, развитие на партньорството и териториалното сътрудничество.
Успехът на реализацията на общинския план за развитие на община Лозница зависи от качеството на изградения административен капацитет, система за управление на изпълнението на плана и провеждане на принципа на регионално сътрудничество и партньорство.
ПРИОРИТЕТ 2: Добро управление в полза на местната общност и бизнес:
Специфична цел 1: Повишаване на административния и проектен капацитет и подобряване на публичните услуги.
Мярка 5.1.3: Изготвяне на общ устройствен план на Община Лозница.
Изхождайки от формулираните цели на ОУП на Община Лозница и от схващането, че планът ще бъде управленски инструмент на Общината в сферата на пространственото й развитие, са формулирани и неговите задачи. Важно условие при изработването на настоящия ОУП, ще е да съобразим целите и задачите на ОУП с целите и задачите на План за развитие на общината за новия програмен период 2014-2020 г.
Общият устройствен план на Община Лозница има за цел да даде отговор на следните общи изисквания свързани с:
⮊ Устойчиво развитие на Община Лозница през периода на действие на ОУП, чрез методите на устройственото планиране за реализиране на териториалните ресурси;
⮊ Очертаване на основни насоки за бъдещото демографско, социално- икономическо, културно-историческо и инфраструктурно развитие, в баланс и взаимовръзка с опазването на околната среда на територията на Община Лозница;
⮊ Отчитане на устройствените проблеми на Община Лозница, които не могат да бъдат решени с действащите планове на територията й;
⮊ Отчитане на проблемите нанесени от т.н. „планиране на парче“, чрез влезли в сила ПУП (Подробни Устройствени Планове), които са без взаимна връзка помежду си и са създали една своеобразна дисперсна структура по отношение на съществуващата урбанизация на територията;
⮊ Синтезиране на направените през последните години проучвания на територията на Община Лозница, имащи отношение към бъдещото й развитие;
⮊ Изследване на факторите, които ще оказват както положително, така и ограничаващо въздействие върху устройственото планиране и като цяло върху развитието на общината – социално-икономически, инфраструктурни, екологични и др. В практиката е прието тези фактори да се наричат „стимулатори“ и съответно „ограничители“ на пространственото развитие;
⮊ Да покаже акцентите били те регионални, областни или национални, върху които трябва да се наблегне при разработването на ОУП на Община Лозница.
За да бъдат изпълнени поставените от Възложителя общи изисквания, основните задачи на ОУП на Община Лозница са:
✓ Определяне на общата структура на територията - предмет на плана, и преобладаващото предназначение на съставните и структурните й части, местоположението и границите на урбанизираните територии, земеделските територии; горските територии, защитените територии, защитените зони, санитарно-охранителни зони на водоизточници, нарушените територии за възстановяване, водните течения и площи и териториите със специално, с друго или със смесено предназначение;
✓ Определяне на общият режим на устройство на всяка от горе упоменатите териториите, който включва най-общи цели, мерки и изисквания за тяхното опазване, използване, изграждане и развитие;
✓ Определяне на извънурбанизираните територии - изключителна държавна, публична държавна и публична общинска собственост, и режимът на тяхното устройство;
✓ Определяне разположението на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура и сервитутните им зони на територията на общината и връзките им с териториите на съседните общини и с инфраструктурни мрежи, съоръжения и обекти от национално значение;
✓ Определяне на териториите с вероятно разпространение на предвидими природни бедствия и необходимите превантивни мерки и начин на устройство и защита;
✓ Определяне на териториите за активно прилагане на ландшафтно устройствени мероприятия и естетическо оформяне, в т.ч. териториите за превантивна устройствена защита съгласно чл. 10, ал. 3 ЗУТ;
✓ Определяне на територии за специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, и прилежащи към тях забранени и сервитутни зони;
Освен гореспоменатите основни задачи на ОУП, регламентирани в Наредба № 8 от 14 юни 2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове (загл. изм. - ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.), Обн. ДВ. бр.57 от 26 Юни 2001 г., изм. ДВ. бр. 68 от 3 Август 2004 г., изм. ДВ. бр. 51 от 21 Юни 2005 г., изм. ДВ. бр. 66 от 25 Юли 2008 г., изм. и доп. ДВ. бр. 22 от 11 Март 2014 г., изм. ДВ. бр.56 от 8 Юли 2014 г., с изработването на ОУП на Лозница, ще бъдат осъществени и някои специфични задачи, касаещи дългосрочното развитие на общината, спрямо изискванията на устойчивото развитие, а именно:
✓ Да се осигури възможност за създаване на добри условия за обитаване и труд на населението;
✓ Да се осигури оптимален баланс между частните и обществените интереси. ОУП на Община Лозница ще е изработен така, че да защитава и гарантира частната собственост, но в същото време и да дава възможност за реализация на необходимите обществени мероприятия. Важен елемент от тази задача ще бъде и балансът между отделните и различни частни интереси;
✓ Да се равнопоставят различните видове собственост при определяне на функционалните зони и предвижданията за функционално използване на терените. Когато определени мероприятия от обществен интерес имат търговска привлекателност, то за реализацията на тези мероприятия ще се търси възможност за включване на всички заинтересовани собственици и инвеститори, включително и частни; и обратно – за реализацията на непопулярни мерки, свързани със забрани за видове дейности или отчуждаване на имоти, ще се подхожда внимателно за да се избегне високата степен на накърняване на частния интерес, тъй като несъобразяването с тези постановки може да доведе освен до негативен
отзвук от качествата на ОУП, така и до практическото забавяне на прилагането му, предвид възникване на възражения и съдебни спорове;
✓ Да се определят точно функционалните зони и режими спрямо прилежащите строителни и регулационни граници на селищата и селищните образувания, както и спрямо други административни и териториални ограничители, респ. при съобразяване с Плана за Земеразделянето на територията, като се определят границите и местоположението на устройствените зони и се конкретизират допустимите и забранени дейности в тях;
✓ Да се определят изискванията при използването, опазването и застрояването на терените в различните устройствени зони;
✓ Да се определят насоките за териториалното развитие на урбанизираните територии и екологичното им съвместяване със земеделските, горските и защитените територии, с оглед постигане на оптимална териториална структура;
✓ Да се предвидят мерки и да се осигурят възможности за възстановяване на нарушените територии и да се определи последващото им предназначение;
✓ Да се осигури възможност за подходящо развитие на комуникационно – транспортната инфраструктура и обвързването й с националната инфраструктура;
✓ Да се отразят съществуващите и предвиди необходимите нови трасета и прилежащите им терени и да се осигури спазване на сервитутните зони за провеждане на съоръженията на техническата инфраструктура;
✓ Да се определи начина на ползване и устройството на поземлените имоти, съобразно конкретното им предназначение;
✓ Да се отразят всички защитени зони и защитени територии и да посочат всички наложени спрямо тях ограничителни условия за ползване, като същевременно се гарантира опазването на биологичното разнообразие;
✓ Да се отразят всички съществуващи кариери, като за същите се укажат необходимите хигиенно-защитни зони и изисквания за начин на ползване и стопанисване, гарантиращ максимална защита и ползване на прилежащите им терени, съгласно предвижданията на ОУП;
✓ Да се направят инфраструктурни проучвания за потенциала на територията и да се оценят възможностите за организиране на наличните обекти на културно - историческо наследство, като културни центрове за посещение;
✓ Да се представи цялостна стратегия за опазване на културното и историческо наследство, която да бъде неразделна част от политиката за развитие на селищните и извънселищните територии на общината;
✓ Да се представи концепция за развитие на туризма, при балансирано и устойчиво използване на селищните и извънселищните територии, при умело използване на природните и антропогенни фактори, като за целта се предвиди създаване на зони за осъществяване на ежедневен, седмичен и годишен отдих и се осигури възможност за развитие на нови видове туризъм – екологичен, селски, религиозен, културен и др.;
✓ Да се обвържат съществуващите и предвидени терени за озеленяване за широко обществено ползване в селищната среда с нови и съществуващи паркове и горски паркове в единен зелен организъм, като освен това се предвидят терени за спорт и развлечения и специфични терени за озеленяване, с цел осъществяване защита на зоните за обитаване от промишлени зони и други замърсители;
✓ Да се прецизират границите на съществуващите зони за отдих;
✓ Да се обследва съществуващото състояние на териториите с устройствен режим за обществено обслужване и да се преструктурират според създалите се необходимости;
✓ Да се изготви комуникационно-транспортен план за елементите на транспортната инфраструктура, като неразделна част от ОУП;
✓ Да се осигурят възможности за оперативно действие на Общинската администрация. Общият Устройствен План на Община Лозница ще бъде изработен така, че да служи като практически инструмент в ръцете на Общинската администрация за ефективно управление на територията. За тази цел той ще е едновременно достатъчно ясен и точен и ще дава възможности за бързо привеждане в съответствие с новите условия и изискванията на конюнктурата. Тази задача е изключително важна, тъй като в настоящия момент процесите в икономиката и пространственото изграждане на средата са с висока степен на непредвидимост, даже и в близко бъдеще. Много бързо изменящите се условия могат да направят и най – добрият план неприложим, ако той не съдържа в себе си възможности за развитие. В този смисъл, изработеният от екипът ни Общ Устройствен План на Община Лозница ще бъде прецизиран така, че да балансира между силно рестриктивни и фиксирани режими за някои от териториите, спрямо общо допустими режими, с възможност за бързата им конкретизация или промяна с ПУП;
✓ Да се даде възможност конкретни намерения и мероприятия, заложени в него, да се обвържат с международни програми за финансиране;
✓ Да се изгради прогноза за урбанистично развитие, съответстваща на Националния, Регионалния, Областния и Общински планове и стратегии за развитие;
✓ Да се даде възможност за интегриране на устройственото и пространствено развитие на територията в по – високи устройствени нива.
Целите, които обособяват изготвянето на ОУП, заложени в нормативните документи /ЗУТ и Наредба № 8 „За обема и съдържанието на устройствените схеми и планове“/ са отражение на мотивите, които общината е изразила в „Плановото задание за изработване на общ устройствен план“, прието с решение №258 от 05.06.2014 г. на Общински съвет – Лозница. Най – съществено значимо последствие от изготвянето му ще има върху реализацията на инвестиционни програми и намерения от всички потенциални инвеститори и действия на общината за цялостното развитие и подобряване на жизнената среда и бизнес климата.
7. Прогнозен срок на действие на ОУПО
Съгласно ЗУТ и чл.17, ал.3 от Наредба №8 за обема и съдържанието на устройствените планове, Общите устройствени планове на общини се създават за прогнозен период от 15-20 години.
Съгласно плановото задание за изработване на ОУП на Община Лозница, настоящият ОУП ще бъде с прогнозен период до 2033г.
II. АНАЛИЗ НА СЪЩЕСТВУВАЩОТО ПОЛОЖЕНИЕ
1. Регионални проблеми
Община Лозница заема централната източна част на Разградска област и се включва в Дунавската равнина. Граничи със следните общини: на север с община Разград; на североизток с община Самуил; на изток с община Хитрино и на юг, югоизток и югозапад с община Търговище. Мястото й сред регионалните териториални единици, попада в обхвата на Северния централен район от ниво 2.
В границите на Община Лозница се включват 16 населени места с административен център град Лозница и 15 села – с. Бели Лом, x. Xxxxxxxx, с. Гороцвет, с. Градина, с. Каменар, с. Крояч, с. Ловско, с. Манастирско, с. Манастирци, с. Сейдол, с. Синя Вода, с. Студенец, x. Xxxxxxx, с. Тръбач, x. Xxxxxxx. Селата са отдалечени едно от друго и от общинския център. Значителните разстояния от гр. Лозница до селата в периферната част на общината затрудняват много организацията на икономическия, социалния и културен живот. Друг сериозен проблем е обезлюдяването на почти всички населени места, което допълнително затруднява живота в общината. Град Лозница е разположен на 19 км северно от гр. Търговище, 20 км южно от гр. Разград, 37 км западно от гр. Шумен и на 36 км източно от гр. Попово.
Фиг.II.1.1. Местоположение на Община Лозница
Общата площ на община Лозница е 240 565 дка. От тях 182 977 дка принадлежат към земеделския фонд, 37 182 дка са горски фонд, а 11 715 дка са към фонд „населени места”. Общият брой на населението в общината към 31.12.2013 г. наброява 9 013 души, като 24,3
% тях са концентрирани в административния център. Гъстотата на населението е 36,1 души/км², което е по-ниско от средната за страната 65,3 души/км².
Теренът на община Лозница е предимно хълмист, със средна надморска височина 370 метра. Северният район обхваща част от Разградските и Самуилските височини, а югозападния навлиза в разклоненията на Стара планина. Релефът на терена, оформен от тектонични скали, определя двата водосборни басейна: Голяма Камчия на югоизток и Бели Лом на северозапад. Установено е съществуването на плоска, с голям радиус на захранване коруба, наречена Разградско – Самуилска. Тя се очертава като изявена регионална структура в Източната подобласт.
Населението на община Лозница съставлява 7,5% от населението на област Разград (120 594 души към 31.12.2013 г. по данни на НСИ). По брой на населението общината се нарежда на пето място сред общините в областта, след общините Разград, Исперих, Кубрат и Завет.
Намаляването на населението е един от основните лимитиращи фактори за бъдещото развитие на общината, които негативно ще се отразят най-вече върху работната сила и възпроизводствения потенциал на територията.
Основно влияние върху развитието на демографските процеси в общината оказват полова, възрастова, етническа и образователни структури, брачността и разводимостта, раждаемостта и смъртността, както и миграционните процеси на населението. Те влияят на формирането на човешките ресурси в общината, както в количествено, така и в качествено отношение.
Община Лозница е разположена на територия, която се пресича от важни транспортни артерии с национално значение: ж.п. линията София – Варна през първокласният път Русе – Варна и второкласните пътища Попово – Шумен и Разград – Търговище.
Общината има 16 населени места със сравнително добра транспортна инфраструктура.
✓ Първокласен път I-2 – Русе–Разград–Шумен е с дължина 11,50 км. на територията на общината. Чрез връзката си с магистрала „Хемус” той свързва част от Североизточен район, включително гр. Варна с Дунав мост и пристанището в гр. Русе.
✓ Второкласни пътища ІІ-49 – Търговище–Разград-Кубрат-Тутракан с дължина 13,97 км и ІІ-51 – Дралфа -Чудомир–Лозница–път I-2 с дължина 16,67 км; Извършена е реконструкция на кръстовището на път II-49 „Търговище – Разград” с път „Дралфа
– Лозница – І-2”, като е изградено ново кръгово кръстовище. Строителството е изпълнено като част от ЛОТ №3, по програма „Рехабилитация на пътната инфраструктура“, финансирана от Международната банка за възстановяване и развитие (Световна банка);
✓ Третокласен път ІІІ-206 –път I-2- Пороище–Студенец-Ловско-път II-51 с дължина 12,66 км;
✓ Общинските пътища са с обща дължина 71,4 км;
Състоянието на пътната мрежа е сравнително добро. Многото и разпръснати населени места в общината изискват специално внимание към пътната мрежа, за да бъде възможна целогодишна ефективна транспортна комуникация между тях. През зимата пътните условия се влошават, поради натрупване на снежни преспи в отделни участъци от пътната мрежа.
Предвижда се трасето на автомагистрала „Хемус“, да премине през южната периферия на общината, което е изключително благоприятна предпоставка за значително подобрение на транспортната й свързаност и достъпност.
Община Лозница заема 0,2% от площта на Република България, като според ЗАТУРБ е административно-териториална единица, част от Разградска област и Северния централен район от ниво 2. По Номенклатурата за статистически териториални единици (NUTS) на ЕС е статистическа териториална единица от ниво LAU2. В общината живеят 7,5% от населението на област Разград на територия от 9,4% от територията на областта.
Категоризацията на общините и населените места е извършена във връзка с необходимостта от изграждане на йерархична териториална организация на единната система за комплексно обществено обслужване – елемент на Националната програма за повишаване на материалното и културното благосъстояние на народа. Категоризацията на общините е основна интегрална характеристика. Определянето на категориите на общините, кметствата, районите и населените места се извършва поотделно за всяка една единица. За основната административно-териториална единица – общината са формирани 5 основни критерия и допълващи такива към някои от тях, и за всеки от тях са подбрани показатели. За населените места са формирани 4 основни критерия и допълващи към някои от тях и характерни показатели. Всеки от критериите и показателите показват отделни характеризиращи аспекти на развитието на съответната единица - административна, демографска, стопанска и териториално-устройствена характеристика на всяка община.
Съгласно Заповед № РД-02-14-2021 от 14 Август 2012 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, Община Лозница попада в 4 категория (функционални типове, съобразно действащата в страната функционална категоризация на административно-териториалните единици и населени места), а населените места попадат в следните категории по степен на развитост на селищните функции.
Таблица II.1.1. Категоризация на населените места в Община Лозница
№ | Наименование на населеното място | ЕКАТТЕ | Категория на населеното място |
1 | с. Бели Лом | 24092 | 6 |
2 3 | x. Xxxxxxxx | 10759 | 5 |
с. Гороцвет | 17066 | 7 | |
4 5 | с. Градина | 17498 | 7 |
с. Каменар | 35715 | 6 | |
6 7 | с. Крояч | 39949 | 7 |
с. Ловско | 44937 | 6 |
8 9 | гр. Лозница | 44166 | 4 |
с. Манастирско | 47038 | 7 | |
10 11 | с. Манастирци | 47041 | 7 |
с. Сейдол | 65992 | 6 | |
12 13 | с. Синя вода | 66593 | 5 |
с. Студенец | 70069 | 7 | |
14 15 | x. Xxxxxxx | 73002 | 6 |
с. Тръбач | 73262 | 7 | |
16 | x. Xxxxxxx | 81619 | 7 |
Източник: Категоризация на административно-териториалните и териториалните единици – Приложение 2
Характерно за общината е наличието на ясно изразен център град Лозница и периферия, включваща териториите на останалите населени места. Основните проблеми на урбанизацията в общината са свързани с трайно изразената тенденция за миграция на хората от общината. Миграционните процеси са ясно изразени от селата към градовете и от общината към по-големите градове на страна и чужбина /особено за младите хора/. Тази тенденция се обуславя от наличието на жилища в града и по-доброто качество на услугите. В резултат е на лице западане на дейностите, свързани с услугите в селата. Това дава отражение и върху икономическата активност.
Тенденцията е тревожна и води до икономически и демографски диспропорции. Налагат се изводите, че следва да се насочат усилия към съживяване на икономическата активност в периферните територии чрез стимулиране изграждането на предприятия /или техни филиали/, развитие на специфични форми на селскостопански дейности в областта на трайните насаждения, билкопроизводство, развитието на туристическите услуги и др. Тези действия трябва да бъдат съпроводени и от социални и културни мероприятия, свързани с благоустрояване, подобряване на инфраструктурата и околната среда, обогатяване на културния живот възможности за оползотворяване на свободното време.
По данни на общинската администрация, общата площ на територията на общината е 249 483 дка. Като е разделена според основното им предназначение, определено с концепциите и схемите за пространствени развитие и общите устройствени планове на: урбанизирани територии (селищни образувания и населени места), земеделски територии, горски територии, защитени територии, нарушени територии за възстановяване, територии заети от води и водни обекти и територии на транспорта.
При анализ на жилищната осигуреност и моделите на урбанизация на територията са идентифицирани проблеми с недостатъчна жилищна незадоволеност в община Лозница, сравнено със страната. В някои населени места от друга страна има презадоволеност и наличие на пустеещи жилищни имоти, за разлика от центъра на общината – гр. Лозница, където има недостиг на жилища. Ясно изразената диспропорция е причината от липсата на поминък в някои от селищата на общината, което води до трудова миграция към населените места с по – големи възможности за намиране на работа.
2. Социално-икономически условия и проблеми
2.1. Демография
2.1.1.Брой на населението
Основен фактор при анализиране на социално – икономическото и инфраструктурно развитие на териториалните единици, както и за оформяне на визия за пространствено развитие на територията и конкретизиране на устройствени параметри при планирането е демографският.
Таблица II.2.1. Население в Р.България, Област Разград и Община Лозница
Страна/Област/ Община | 2010г. | 2011г. | 2012г. | 2013г. | 2014 г. |
Р. България | 7504868 | 7327224 | 7284552 | 7245677 | 7 202 198 |
Област Разград | 130238 | 123600 | 122166 | 120594 | 119048 |
Община | 9535 | 9212 | 9109 | 9013 | 8829 |
Лозница |
Източник: Национален статистически институт
Населението на община Лозница по официални статистически данни към 31.12.2014г. е 8829 души.
В следващата таблица са представени данни за броя на населението към 31.12 за периода от 2010г. до 2014г. по справка на Национален статистически институт – Териториално бюро – Разград.
Таблица II.2.2. Население на Община Лозница за периода 2010 – 2014 г.
№ | Наименование на населеното място/Година | 2010г. | 2011г. | 2012г. | 2013г. | 2014г. |
1 | с. Бели Лом | 734 | 746 | 723 | 697 | 679 |
2 | x. Xxxxxxxx | 894 | 907 | 894 | 892 | 874 |
3 | с. Гороцвет | 430 | 405 | 404 | 411 | 406 |
4 | с. Градина | 311 | 342 | 338 | 338 | 330 |
5 | с. Каменар | 578 | 492 | 489 | 494 | 492 |
6 | с. Крояч | 141 | 137 | 133 | 129 | 119 |
7 | с. Ловско | 675 | 666 | 667 | 659 | 645 |
8 | гр. Лозница | 2 361 | 2 222 | 2 207 | 2 192 | 2157 |
9 | с. Манастирско | 163 | 170 | 163 | 160 | 156 |
10 | с. Манастирци | 293 | 285 | 276 | 272 | 266 |
11 | с. Сейдол | 000 | 000 | 000 | 000 | 484 |
12 | с. Синя вода | 856 | 838 | 828 | 817 | 802 |
13 | с. Студенец | 471 | 385 | 392 | 383 | 374 |
14 | x. Xxxxxxx | 578 | 583 | 566 | 559 | 555 |
15 | с. Тръбач | 179 | 172 | 173 | 162 | 158 |
16 | x. Xxxxxxx | 369 | 334 | 334 | 334 | 332 |
Всичко: | 9 535 | 9 212 | 9 109 | 9 013 | 8 829 |
Източник: Национален статистически институт
Процесът на обезлюдяване, характерен за страната като цяло, засяга и община Лозница със същите темпове.
По населени места, броят на населението е разпределено неравномерно. От цялото население на общината към 2014г. в гр. Лозница, който е и общински център е разположено най-голям брой население – 2 157 души (24.43%). На второ място се нарежда x. Xxxxxxxx,– 874 души (9.90%). На трето място е с. Синя вода – 802 души (9.08%). Най- малко населеното място е с. Крояч – 119 души (1,35%).
Брой
За разглеждания период (2010 г. до 2014 г.), броя на население в Община Лозница е намаляло с 706 души. В периода от 2010г. до 2011г. населението е намаляло с 3.39%, а за периода 2011г. – 2014г. е намаляло с 4.16%. Тези данни показват че през 2010г. има рязък спад в броя на населението, след което през следващите години този отрицателен ръст е по-плавен.
Население в Община Лозница
9 600
9 400
9 200
9 000
8 800
8 600
8 400
9 535
9 212
9 013
9 109
8 829
2010г.
2011г.
2012г.
2013г.
2014г.
Граф.II.2.1. Брой на населението в Община Лозница за периода 2010г. - 2014г.
Съпоставяйки данните за общината като цяло и за отделните населени места се вижда, че само в с.Градина имаме положителен прираст. Във всички останали села и гр.Лозница прираста е отрицателен.
Таблица II.2.3. Динамика в броя на населението на Община Лозница за периода периода 2010 – 2014г.
№ | Населени места | 2010 г. | 2014 г. | Ръст 2010 - 2014 |
1 | с.Бели Лом | 734 | 679 | -55 |
2 | x.Xxxxxxxx | 894 | 874 | -20 |
3 | с.Гороцвет | 430 | 406 | -24 |
4 | с. Градина | 311 | 330 | 19 |
5 | с.Каменар | 578 | 492 | -86 |
6 | с.Крояч | 141 | 119 | -22 |
7 | с. Ловско | 675 | 645 | -30 |
8 | гр. Лозница | 2 361 | 2157 | -204 |
9 | с.Манастирско | 163 | 156 | -7 |
10 | с.Манастирци | 293 | 266 | -27 |
11 | с.Сейдол | 502 | 484 | -18 |
12 | с.Синя вода | 856 | 802 | -54 |
13 | с.Студенец | 471 | 374 | -97 |
14 | x.Xxxxxxx | 578 | 555 | -23 |
15 | с.Тръбач | 179 | 158 | -21 |
16 | x.Xxxxxxx | 369 | 332 | -37 |
Всичко: | 9 535 | 8 829 | -706 |
Източник: Национален статистически институт
За периода 2010 – 2014 г. най-голям отрицателен ръст на броя на населението има в гр. Лозница (-204 души), а най-малък в с.Манастирско (-7 души). Единствено в с. Градина имаме положителен ръст (19 души).
Негативните изменения в броя на населението, са неблагоприятен фактор за цялостното развитие на общината. В перспектива намалението на населението ще доведе до ограничаване на работната сила и възпроизводствения потенциал.
2.1.2.Структури на населението
Полова структура
Значението на половата структура на населението се определя от различията и особеностите на мъжете и жените като страни в процеса на възпроизводство, тяхното място и роля в семейството, участието им в трудовия процес, техният социален статус и др. Половата структура се определя главно от особеностите в динамиката на раждаемостта и смъртността на населението.
Таблица II.2.4. Полова структура в област Разград и Община Лозница
2013 г. | Общо | В градовете | В селата | ||||||
всичко | мъже | жени | всичко | мъже | жени | всичко | мъже | жени | |
Разград | 120594 | 59036 | 61558 | 56977 | 27288 | 29689 | 63617 | 31748 | 31869 |
Лозница | 9013 | 4508 | 4505 | 2192 | 1079 | 1113 | 6821 | 3429 | 3392 |
2014 г. | Общо | В градовете | В селата | ||||||
всичко | мъже | жени | всичко | мъже | жени | всичко | мъже | жени | |
Разград | 119048 | 58268 | 60780 | 56244 | 26935 | 29309 | 62804 | 31333 | 31471 |
Лозница | 8829 | 4428 | 4401 | 2157 | 1064 | 1093 | 6672 | 3364 | 3308 |
В област Разград към 2013г.делът на женският пол е 51.04%, а на мъжете е 48.95%, през 2014г. делът на жените се покачва до 51.05%.
В Община Лозница разликата между двата пола е много малка, като тук мъжкият пол надделява над женския. Мъжкият пол заема 50.02%, а женския пол 49.98%. През 2014г.делът на мъжете се увеличава до 50.15%, а за жените остава 49.85%.
Таблица II.2.5. Полова структура на населението в Община Лозница по населени места
Община Населени места | 2010 г. | 2011 г. | 2012 г. | ||||||
Общо | Мъже | Жени | Общо | Мъже | Жени | Общо | Мъже | Жени | |
с. Бели Лом | 734 | 378 | 356 | 746 | 399 | 347 | 723 | 388 | 335 |
x. Xxxxxxxx | 894 | 435 | 459 | 907 | 457 | 450 | 894 | 451 | 443 |
с. Гороцвет | 430 | 207 | 223 | 405 | 205 | 200 | 404 | 205 | 199 |
с. Градина | 311 | 148 | 163 | 342 | 172 | 170 | 338 | 169 | 169 |
с. Каменар | 578 | 269 | 309 | 492 | 232 | 260 | 489 | 234 | 255 |
с. Крояч | 141 | 74 | 67 | 137 | 66 | 71 | 133 | 65 | 68 |
с. Ловско | 675 | 339 | 336 | 666 | 339 | 327 | 667 | 341 | 326 |
гр. Лозница | 2 361 | 1201 | 1160 | 2 222 | 1 100 | 1 122 | 2 207 | 1092 | 1115 |
с. Манастирско | 163 | 78 | 85 | 170 | 79 | 91 | 163 | 74 | 89 |
с. Манастирци | 293 | 155 | 138 | 285 | 148 | 137 | 276 | 144 | 132 |
с. Сейдол | 502 | 232 | 270 | 528 | 255 | 273 | 522 | 249 | 273 |
с. Синя вода | 000 | 000 | 000 | 838 | 416 | 422 | 828 | 413 | 415 |
с. Студенец | 471 | 221 | 250 | 385 | 181 | 204 | 392 | 187 | 205 |
x. Xxxxxxx | 578 | 283 | 295 | 583 | 292 | 291 | 566 | 287 | 279 |
с. Тръбач | 179 | 90 | 89 | 172 | 84 | 88 | 173 | 85 | 88 |
x. Xxxxxxx | 369 | 193 | 176 | 334 | 171 | 163 | 334 | 171 | 163 |
Всичко: | 9 535 | 4 735 | 4800 | 9 212 | 4 596 | 4 616 | 9109 | 4555 | 4554 |
Община Населени места | 2013 г. 2014 г. | |||||
Общо | Мъже | Жени | Общо | Мъже | Жени | |
с. Бели Лом | 697 | 372 | 325 | 679 | 359 | 320 |
x. Xxxxxxxx | 892 | 449 | 443 | 874 | 443 | 431 |
с. Гороцвет | 411 | 213 | 198 | 406 | 217 | 189 |
с. Градина | 338 | 171 | 167 | 330 | 166 | 164 |
с. Каменар | 494 | 236 | 258 | 492 | 239 | 253 |
с. Крояч | 129 | 65 | 64 | 119 | 60 | 59 |
с. Ловско | 659 | 337 | 322 | 645 | 332 | 313 |
гр. Лозница | 2 192 | 1079 | 1113 | 2157 | 1064 | 1093 |
с. Манастирско | 160 | 72 | 88 | 156 | 71 | 85 |
с. Манастирци | 272 | 143 | 129 | 266 | 137 | 129 |
с. Сейдол | 514 | 245 | 269 | 484 | 229 | 255 |
с. Синя вода | 817 | 407 | 410 | 802 | 404 | 398 |
с. Студенец | 383 | 184 | 199 | 374 | 180 | 194 |
x. Xxxxxxx | 559 | 284 | 275 | 555 | 276 | 279 |
с. Тръбач | 162 | 80 | 82 | 158 | 80 | 78 |
x. Xxxxxxx | 334 | 171 | 163 | 332 | 171 | 161 |
Всичко: | 9013 | 4508 | 4505 | 8829 | 4428 | 4401 |
Източник: Национален статистически институт
През целия период 2010 – 2013 г. броят на жените в община Лозница е по-голям от този на мъжете. По-големият относителен дял на женското население е резултат най- вече от по-високата смъртност при мъжете и тяхната по-малка средна продължителност на живот. Дисбалансът в полза на женското население е резултат от неговия по-голям относителен дял във високите възрастови групи в резултат на по-голямата средна продължителност на живот.
Към 2014 г. делът на мъжете се увеличава до 50.15 %, а на жените спада леко 49.85
%. През анализирания период се наблюдава леки колебания в дяловете на половата структура, като най-малка разлика между двата пола е отчетена през 2012 г. 0.01%.
От графиката могат да се проследят тенденциите на половата структура в Община Лозница за периода от 2010г – 2014г.
Полова структура в Община Лозница
50.50
50.00
49.50
49.00
2010г.
2011г.
2012г.
2013г.
2014г.
2010г. | 2011г. | 2012г. | 2013г. | 2014г. | |
Мъже | 49.66 | 49.89 | 50.01 | 50.02 | 50.15 |
Жени | 50.34 | 50.11 | 49.99 | 49.98 | 49.85 |
%
Граф. II.2.2.Полова структура на Община Лозница
Възрастова структура
Възрастовата структура на населението показва неговото разпределение на различни по обхват възрастови групи. Възрастовите особености на хората имат важно значение, поради различията в техните възможности за участие в трудовия процес. От друга страна, поделянето на населението на възрастови групи отразява и различията в техните репродуктивни възможности, свързани с процеса на естественото възпроизводство.
Възрастовата структура разкрива трудовите и възпроизводствените възможности на населението. Според трудовите си възможности населението се дели на подтрудоспособно – до 15 навършени години (вкл.), трудоспособно - обхваща жените от 16 до 59 навършени години и мъжете от 16 до 62 навършени години и надтрудоспособно - обхваща жените на 60 и повече навършени години и мъжете на 63 и повече навършени години. От съотношението между трите възрастови групи зависи контингента на работната сила.
Според възпроизводствените си възможности населението се дели на: поколение на децата (до 14г.), поколение на родителите (15–59г.) и поколение на прародителите (над 60 г.).
По предоставени данни от Националния статистически институт за периода 2010г.- 2014г. са представени броя на населението по пол и възрастови групи в Община Лозница.
Таблица II.2.6. Възрастова структура в страната, област Разград и община Лозница
Година 2010г. | 2011г. | 2012г. | 2013г. | 2014г. | |
Страната | 7504868 | 7364570 | 7284552 | 7245677 | 7202198 |
Под трудоспособна възраст | 1098240 | 1039949 | 1048070 | 1055804 | 1064735 |
В трудоспособна възраст | 4700606 | 4576904 | 4505017 | 4471633 | 4403374 |
Над трудоспособна възраст | 1706022 | 1747717 | 1731465 | 1718240 | 1734089 |
Област Разград | 130238 | 123600 | 122166 | 120594 | 119048 |
Под трудоспособна възраст | 20059 | 18299 | 18015 | 17829 | 17691 |
В трудоспособна възраст | 82006 | 76382 | 75683 | 74701 | 73009 |
Над трудоспособна възраст | 28173 | 28919 | 28468 | 28064 | 28348 |
Община Лозница | 9535 | 9212 | 9109 | 9013 | 8829 |
Под трудоспособна възраст | 1542 | 1419 | 1391 | 1356 | 1356 |
В трудоспособна възраст | 5985 | 5849 | 5792 | 5741 | 5552 |
Над трудоспособна възраст | 2008 | 1944 | 1926 | 1916 | 1921 |
Източник: Национален статистически институт
Таблица II.2.7. Ръст на възрастовата структура в страната, област Разград и община Лозница
Възрастова структура | 2010 г. | 2014 г. | Ръст /брой/ |
Страната | |||
Под трудоспособна възраст | 1098240 | 1064735 | -33505 |
В трудоспособна възраст | 4700606 | 4403374 | -297232 |
Над трудоспособна възраст | 1706022 | 1734089 | 28067 |
Област Разград | |||
Под трудоспособна възраст | 20059 | 17829 | -2230 |
В трудоспособна възраст | 82006 | 74701 | -7305 |
Над трудоспособна възраст | 28173 | 28064 | -109 |
Община Лозница |
Под трудоспособна възраст | 1542 | 1356 | -186 |
В трудоспособна възраст | 5985 | 5741 | -244 |
Над трудоспособна възраст | 2008 | 1916 | -92 |
В Община Лозница се наблюдава по-нисък ръст на населението в трудоспособна възраст за периода от 2010 г. до 2014 г. Делът на населението в подтрудоспособна възраст е намаляло с -186 души, също така и в трудоспособна до - 244 души и надтрудоспособна - 92 души.
В община Лозница поколението на прародителите (населението на 50 и повече навършени години) превишава значително като брой и относителен дял поколението на децата (населението от 0-15 навършени години).
Таблица II.2.8. Население по пол и възраст в Община Лозница
Година | Общо | Под трудоспособна възраст | В трудоспособна възраст | Над трудоспособна възраст | ||||||||
Всичко | Мъже | Жени | Общо | Мъже | Жени | Общо | Мъже | Жени | Общо | Мъже | Жени | |
2010 | 9535 | 4735 | 4800 | 1542 | 812 | 730 | 5985 | 3174 | 2811 | 2008 | 749 | 1259 |
2011 | 9212 | 4596 | 4616 | 1419 | 717 | 702 | 5849 | 3154 | 2695 | 1944 | 725 | 1219 |
2012 | 9109 | 4555 | 4554 | 1391 | 000 | 000 | 0000 | 0000 | 0000 | 1926 | 729 | 1197 |
2013 | 9013 | 4508 | 4505 | 1356 | 681 | 675 | 5741 | 3111 | 2630 | 1916 | 716 | 1200 |
2014 | 8829 | 4428 | 4401 | 1356 | 689 | 667 | 5552 | 3008 | 2544 | 1921 | 731 | 1190 |
Източник: Национален статистически институт
От таблицата се вижда че делът на населението в трудоспособна възраст е най- голям, като към 31.12.2010 г. то заема 62.77 %, а към 31.12.2014 г. – 62.88 %. След тази група се нарежда населението в надтрудоспособна възраст – 21.06 % за 2010 г. и 21.76 % за 2014 г. Населението в подтрудоспособна възраст заема най-малък дял – 16.17 % за 2010 г. и 15.36 % за 2014 г.
Възрастова структура на населението в Община Лозница
16.17
1
62.77
21.06
15.40
2
63.49
21.10
15.27
3
63.59
21.14
15.04
4
63.70
21.26
15.36
5
62.88
21.76
⬤ Под трудоспособна възраст
⬤ В трудоспособна възраст
⬤ Над трудоспособна възраст
в %
Граф II.2.3. Възрастова структура на населението в Община Лозница
От представените данни се вижда, че в началото на разглеждания период двете групи на подтрудоспособното и надтрудоспособното население са близки стойности, а към 2014 г. делът на надтрудоспособното население се е повишило с 0.69%.
Етническа структура
Етническата структура на населението има важно значение за начина на живот и поведение на населението. Добре изразена е връзката между етническата принадлежност и репродуктивната нагласа и поведение на населението. Етническата принадлежност може да влияе и върху миграционното поведение, характера на трудовата заетост и др. характеристики на населението.
По отношение на етническата структура, населението на Община Лозница се оформя в четири големи групи – българи, турци, българомохамедани и роми. Като религиозна принадлежност те се разделят на християни и мюсюлмани.
Таблица II.2.9. Население на община Лозница по етническа принадлежност, брой, 2011, НСИ
Общо | В т.ч. отговорил и | българска | турска | ромска | друга | Не се самоопред елят | |
Р. България | 7 364 570 | 6 680 980 | 5 000 000 | 000 318 | 325 343 | 49 304 | 53 391 |
Област Разград | 125 190 | 114 475 | 49 229 | 57 261 | 5 719 | 702 | 1 564 |
Община Лозница | 9 265 | 7 665 | 2 812 | 4 440 | 59 | 190 | 164 |
От данните в таблицата е видно, че населението от турската етническа група представлява 57,9% от населението на общината (които са посочили своята етническа принадлежност). На второ място се подрежда българската етническа група с 36,7% от населението.
Община Лозница се отличава по отношение на етническата структура от тази за страната с по-големия брой население от турската етническа група. В процентно отношение, българската етническа група е под средните стойности за страната (84,79%) и за област Разград (43%). Делът на турската етническа група е по-висок от средния за страната (8,8%) и областта (50%). Ромската етническа група се отличава с по-нисък процент от средния за страната (4,9%) и областта (5%).
Обособени ромски малцинства има в с. Xxxxxxxx и в с. Каменар, където това население е около 90%. Ромско население има в с. Гороцвет но то разпознава себе си като турци. Основният проблем на ромското малцинство е ниската култура на населението – във всички нейни аспекти – здравна, образователна, общностна и пр. Поради факта, че по
– голяма част нямат източници на парични доходи, децата не посещават училище и са неграмотни.
Етническият състав на общината позволява подготовката и провеждането на дългосрочна политика на интегриране на етносите, която да има и превантивна роля срещу нарастване на бъдещи етнически разслоения в общината. Във тази връзка е разработена Стратегия за развитие на интеграцията на малцинствата в община Лозница 2005 – 2015 г.
Образователна структура
Образователната структура на населението има определящо значение за качествената характеристика на човешките ресурси и формирането на техните професионални умения за участие в трудовия процес. Образователната структура е в зависимост от други структурни характеристики на населението като пол, възраст, етническа принадлежност и др.
Една от водещите цели на общоевропейската стратегия „Европа 2020” е подобряване на образователното равнище на населението, по-специално намаляване на дела на преждевременно напусналите училище и увеличаване на делът на населението с висше или еквивалентно на висше образование.
Таблица II.2.10. Население на 7 и повече навършени години в община Лозница по степен на образование към 2011г.
Местоживеене | Общо | Висше | Средно | Основно | Начално | Незавършено начално | Никога не посещавали училище | Дете |
Област Разград | 117381 | 13611 | 41215 | 39213 | 14337 | 7003 | 1796 | 206 |
Община Лозница | 8 680 | 417 | 2 870 | 3390 | 1 323 | 518 | 147 | 15 |
с. Бели Лом | 708 | 26 | 192 | 337 | 73 | 79 | - | - |
x. Xxxxxxxx | 866 | - | 240 | 433 | 117 | 53 | 13 | - |
с. Гороцвет | 381 | 18 | 88 | 158 | 77 | 26 | 11 | 3 |
с. Градина | 328 | 8 | 69 | 159 | 81 | 11 | - | .. |
с. Каменар | 436 | 75 | 191 | 119 | 35 | 11 | .. | |
с. Крояч | 138 | .. | 48 | 56 | 24 | 8 | .. | - |
с. Ловско | 636 | 24 | 226 | 211 | 112 | 37 | 25 | .. |
гр. Лозница | 2 094 | 216 | 1 011 | 580 | 174 | 99 | .. | .. |
с..Манастирско | 159 | 5 | 50 | 63 | 36 | 3 | .. | .. |
с. Манастирци | 276 | 7 | 85 | 133 | 34 | 12 | 5 | - |
с. Сейдол | 502 | 22 | 176 | 197 | 61 | 21 | 25 | - |
с. Синя вода | 802 | 43 | 313 | 271 | 118 | 36 | 18 | - |
с. Студенец | 320 | .. | 28 | 142 | 114 | 33 | - | .. |
x. Xxxxxxx | 566 | 28 | 184 | 208 | 94 | 37 | 15 | - |
с. Тръбач | 156 | 3 | 39 | 81 | 17 | 12 | 4 | - |
x. Xxxxxxx | 312 | 3 | 46 | 170 | 72 | 16 | 5 | - |
Източник: Национален статистически институт
Забележка: Знакът “..“ – конфиденциални данни; Знакът “-“ – няма случай
Към 2011 г. година лицата с висше образование в община Лозница са 417. Лицата завършили средно образование, към момента на преброяването са 2 870. Лицата завършили основно образование са – 3 390 и заемат най-висок дял, а лицата с начално са 2 782. Незавършилите начално образование са 1 323. Лицата, които никога не са посещавали училище са 147.
Граф.II.2.4. Образователна структура в Област Разград и Община Лозница към 2011 г.
Дяловете на лицата със завършено средно и висше образование са под тези за областта. Делът на специалистите с висше образование е повече от два пъти по-малък от средния за страната. Община Лозница има и по-висок относителен дял на лицата никога не посещавали училище в сравнение със тази на Област Разград. Сегашната образователна структура на населението в общината е силно повлияна от по-ниското образователно равнище при турската и ромската етнически групи.
Влияние върху ниското образователно равнище на населението оказват също застаряването на населението и емиграцията на част от специалистите с висше и средно образование. В перспектива усилията трябва да бъдат насочени основно към повишаване на образоваността на населението от посочените етнически групи и селското население в общината. Важно значение в тази насока има намаляването на лицата, които никога не са посещавали училище, както и на случаите на преждевременно отпадане на ученици от системата на образование.
2.1.3. Движение на населението
Естествен прираст
Броят на населението като величина е резултат от неговия естествен и механичен прираст. Естественият прираст показва разликата между живородените и умрелите за даден период от време.
Таблица II.2.11. Естествен прираст в Р. България, област Разград и община Лозница
Година 2010 2011 2012 2013 2014 Страната | |||||
Живородени | 75513 | 70846 | 69121 | 66578 | 67585 |
Умрели | 110165 | 108258 | 109281 | 104345 | 108952 |
Естествен прираст( брой) | -34652 | -37412 | -40160 | -37767 | -41367 |
Област | Разград | ||||
Живородени | 1135 | 1055 | 1142 | 998 | 1041 |
Умрели | 1920 | 1849 | 1903 | 1845 | 1951 |
Естествен прираст( брой) | -785 | -794 | -761 | -847 | -910 |
Община | Лозница | ||||
Живородени | 75 | 76 | 74 | 76 | 72 |
Умрели | 128 | 117 | 133 | 122 | 157 |
Естествен прираст( брой) | -53 | -41 | -59 | -46 | -85 |
Естествен прираст
0.00
-0.10
-0.20
-0.30
-0.40
-0.50
-0.60
-0.70
-0.80
-0.90
-1.00
Р.България % Област Разград % ОбщинаЛозница %
%
Източник: Национален статистически институт
2010г. | 2011г. | 2012г. | 2013г. | 2014г. | |
Р.България % | -0.46 | -0.51 | -0.55 | -0.52 | -0.57 |
Област Разград % | -0.60 | -0.64 | -0.62 | -0.70 | -0.76 |
ОбщинаЛозница % | -0.55 | -0.44 | -0.64 | -0.51 | -0.95 |
Граф II.2.5. Естествен прираст в Р. България, Област Разград и Община Лозница
В диаграмата са показани процентното съотношение на естествения прираст спрямо общия брой на населението в Р. България, Област Разград и Община Лозница.
В резултат на относително ниската раждаемост и по-високата смъртност на населението община Лозница има лоши стойности на естествения прираст. През целият разглеждан период 2010 – 2014 г. естественият прираст в общината е отрицателен. Данните показват, че заедно с редица други общини в България, община Лозница е със нарушено естествено възпроизводство на населението. При съществуващия демографски потенциал на общината, стойностите на естествения прираст могат да продължат да запазват отрицателни нива.
Естествен прираст на населението в
Община Лозница
Естествен прираст
Брой
-41
-46
-53
-59
-85
2010г.
2011г.
2012г.
2013г.
2014г.
Граф II.2.6. Естествен прираст в Община Лозница
В началото на разглеждания период естествения прираст в Община Лозница е отрицателен и към края на 2014 г. се наблюдава влошаване и увеличаване не негативната тенденция от -53 души за 2010 г. до -85 души за 2014 г.
Механичен прираст
Миграциите или механичното движение на населението заедно с неговото естествено възпроизводство определят тенденциите в демографското развитие на определена територия. За тяхното изследване се използват редица показатели и коефициенти. Такива са коефициентите за миграционна подвижност на населението, за интензивност на заселванията и изселванията, за миграционен или механичен прираст и
др. Стойностите на показателя „механичен прираст на населението“ показва разликата от заселените и изселените в разглеждания времеви период.
Таблица II.2.12. Механичен прираст в Р. България, област Разград и община Лозница
Година | 2010 | 2011 | 2012 | 2013 | 2014 |
Страната | |||||
Заселени | 155212 | 95368 | 96300 | 104948 | 121135 |
Изселени | 179402 | 100163 | 98812 | 106056 | 123247 |
Механичен | -24190 | -4795 | -2512 | -1108 | -2112 |
прираст (брой) | |||||
Област Разград | |||||
Заселени | 2189 | 1241 | 1411 | 1565 | 1964 |
Изселени | 0000 | 0000 | 0000 | 2290 | 2600 |
Xxxxxxxxx | -1717 | -975 | -673 | -725 | -636 |
прираст (брой) | |||||
Община Лозница | |||||
Заселени | 124 | 81 | 89 | 115 | 169 |
Изселени | 268 | 109 | 133 | 165 | 268 |
Механичен | -144 | -28 | -44 | -50 | -99 |
прираст (брой) | |||||
Механичен прираст
0.00
-0.20
-0.40
-0.60
-0.80
-1.00
-1.20
-1.40
-1.60
Източник: Национален статистически институт
2010г. | 2011г. | 2012г. | 2013г. | 2014г. | |
Р.България % | -0.32 | -0.07 | -0.03 | -0.02 | -0.03 |
Област Разград % | -1.32 | -0.79 | -0.55 | -0.60 | -0.53 |
Община Лозница % | -1.51 | -0.30 | -0.48 | -0.55 | -1.12 |
%
Граф II.2.7. Механичен прираст в Р.България, Област Разград и Община Лозница
В диаграмата са показани процентното съотношение на механичния прираст спрямо общия брой на населението в Р.България, Област Разград и Община Лозница.
Механичен прираст в Община Лозница
0
-20
-40 -28
-50
-60
-44
-80
-100
-99
-120
-140
-160
-144
2010г.
2011г.
2012г.
2013г.
2014г.
Брой
През отделни години от периода се наблюдава намаляване на миграционната подвижност на населението, която се проявява в по-големия брой случаи на изселване и заселване. В края на отчетния период стойността отново се увеличава.
Граф II.2.8. Механичен прираст в Община Лозница
Механичният прираст в община Лозница през анализирания период е разнородно. Налице е отрицателния прираст, през целият отчетен период като през 2011 г. и 2012 г. намалява, до като през 2014 г. отново се увеличава.
Определено влияние в тази насока имат последствията от икономическата криза върху трудовата заетост и жизнения стандарт на населението в общината. Отрицателният миграционен прираст има негативно въздействие и върху формирането на трудоспособния контингент. Това въздействие е особено значимо, когато в изселванията участват лица с по-високо образование и квалификация.
Изводи от демографската характеристика на община Лозница
⮚ Сериозен проблем на общината от гледна точка на демографската характеристика е намаляването на населението и негативното влияние на този факт върху работната сила и възпроизводителния потенциал на територията.
⮚ Неравномерно разпределение на населението в различните населени места в общината и най-голяма концентрация в общинския център.
⮚ Умерено неблагоприятна възрастова структура, с тенденция за преминаване в неблагоприятна. Негативното изменение на възрастовата структура води до икономическото натоварване на населението от възрастовата група 15-64г.
⮚ Невисок процент на образованост на населението в община Лозница.
⮚ Относително високи отрицателни стойности на естествения прираст, което води до намаляване на демографския потенциал на общината.
⮚ Благоприятна полова структура на община Лозница с равномерен брой на мъжете и жените сред населението.
⮚ Положително въздействие за формирането на трудовия контингент от гледна точка на дела в под-трудоспособната и трудоспособната възраст в община Лозница.
2.2. Структури на заетостта 2.2.1.Заетост
По данни от преброяването на населението през 2011 г. икономически активните лица в община Лозница са 3 960 души, което представлява 49,99% от населението на възраст 15 и повече навършени години в общината и 7,51% от икономически активните лица в област Разград. Заетите на територията на общината са 2919 души, което представлява 73,71 % от броя на икономически активните в същата категория.
Таблица II.2.13.Население на 15 и повече навършени години по пол, икономическа активност, брой, 2011, НСИ
Област Община пол | общо | Икономически активни | Икономически неактивни | ||
общо | заети | безработни | |||
България | 6389298 | 3329683 | 2834835 | 494848 | 3059615 |
Област Разград | 107883 | 52661 | 42628 | 10033 | 55222 |
Община Лозница | 7921 | 3960 | 2919 | 1041 | 3961 |
мъже | 3937 | 2289 | 1695 | 594 | 1648 |
жени | 3984 | 1671 | 1224 | 447 | 2313 |
Източник: Проучване и анализ на икономическите и социални характеристики и тенденции на община Лозница
Проблем за община Лозница е сезонната и етническата безработица, следствие от сезонното производство в селското стопанство и високия процент малцинствено население.
По данни от преброяването на населението през 2011 г. по степен на образование, заетите лица на възраст от 15 до 64 навършени години в община Лозница се разпределят както следва: 10,12% висшисти, 52,66 % със средно образование и 31,82 % с основно и по-ниско образование.
Като цяло общото ниво на професионална квалификация в общината е ниско. Голяма част от населението е с ограничени образователни възможности и може да работи предимно в селското стопанство. Общината изпитва недостиг на професионални кадри –икономисти, юристи, лекари, педагози и др.
По данни на НСИ средната годишна работна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в община Лозница за 2012 г. е 5876 лв., което е с 1189 лв. по-малко от СГРЗ в област Разград и с 2897 лв. по малко от СГРЗ в страната. В периода 2008-2012г. СГРЗ в общината бележи постепенно нарастване с 1613 лв. Обезпокоителна е тенденцията, че като цяло в Област Разград се поддържа стабилна разлика в стойността на СГРЗ спрямо тази в страната. Тази разлика е особено голяма през 2010 г. (22 %) и 2011 г. (21,2 %) - т.е., през 2011 г. работещите по трудово и служебно правоотношение в Област Разград са получавали около една четвърт по-малко от средното за страната. За 2012 г. се наблюдава положителна тенденция като разликата в СГРЗ спада до 19,5 %.
10000
9000
8773
8000
7065
РБългария
7000
6000
5876
5000
4000
Област Разград
3000
2000
1000
0
Община Лозница
СГРЗ
Фиг.II.2.9.Средна годишна работна заплата за 2012г. (лв.)
2.2.2. Безработица
По данни на дирекция „Бюро по труда“ – гр. Разград общия брой регистрирани безработни лица за 2013 г. е 1180 от които жени – 684, на възраст до 29 години - 123 лица, над 50 години – 525 лица, с висше образование – 23 лица, със средно образование
– 489 лица, с основно образование – 160 лица, с начално и по-ниско образование – 508 лица. Равнището на безработица в Община Лозница за 2013 г., представляващо броя на безработните към броя на активните лица е 29,9 %. Очакванията са и за 2014 г. нивото на безработица да се запази в рамките на 29 процентни пункта, както и да не настъпят сериозни промени в нейната структура.
Таблица II.2.14. Равнище на безработица 2011-2012 (%)
2011г. | 2012г. | |
Р.България | 10,1 | 11,1 |
Област Разград | 18 | 17,9 |
Община Лозница | 28,9 | 28,1 |
Източник: Проучване и анализ на икономическите и социални характеристики тенденции на община Лозница
Данните от таблицата показват, че за периода 2011-2012 г. безработицата в общината поддържа доста високи стойности, които са над средните за страната и областта.
По-голям е броят и относителният дял на регистрираните безработни жени, в сравнение с тези на мъжете – фактът е валиден както за Разградска област, така и за Община Лозница. Най-висок процент безработни има сред населението с начално и по- ниско образование, което е предимно от малцинствен ромски произход и сред населението над 50 години.
От 2007 г. до 2009 г. в програми за заетост на МТСП са обхванати 1059 безработни.
Проблем за община Лозница е сезонната и етническата безработица, следствие от сезонното производство в селското стопанство и високия процент малцинствено население.
Не са реализирани достатъчно активни мерки и проекти, които да осигурят условия за повишаване на квалификацията на безработните и най-вече на младежите в община, което ще ги направи по-конкурентноспособни на пазара на труда и ще увеличи шансовете им за трайна реализация. Липсват програми, водещи до разкриването на трайни работни места.
Има необходимост от разработване и изпълнение на програми за включването на етническите малцинства в учебния процес, нужда от детски ясли и здравни услуги, тъй като в момента населението трябва да се придвижва до областния център, за да ползва специализирана медицинска помощ. Нужда има и от подобряване здравния статус на населението, профилактика и специализирани институции за деца и семейства в риск.
Общото ниво на професионална квалификация в общината е ниско. Голяма част от населението е със затруднен достъп до образователни институции, както и ограничен избор в сферата на обучение и може да работи предимно в селското стопанство. Общината изпитва недостиг на професионални кадри.
2.3. Икономическа база
2.3.1. Отрасли
Икономиката на общината се обуславя предимно от селското стопанство, търговията, услугите и съществуващите предприятия, предимно МСП, в сферата на хранително-вкусовата промишленост, която е с водещо място в общината.
Община Лозница е с ниска степен на промишлено развитие. Застъпени са най-вече преработката на хранителни продукти и металообработването. В общината са представени и отрасли като дървообработване, шивашка промишленост, млекопреработваща промишленост.
Община Лозница е част от област Разград, чийто БВП за 2011г. е 785,1 млн. лв., а БВП на човек от населението в областта е 6307 лв., което е с 38,5% по-ниско от средното за страната. Разпределението на Брутната добавена стойност (БДС) по сектори за 2011 г. е както следва: 18,8% от селско стопанство, 32,9% от индустрия и 48,3% от услуги. Тази структура е типична, тъй като е характерно преобладаващия дял на сектор услуги, което важи и за страната.
Икономиката е обусловена предимно от селскостопанското производство, търговията и услугите и малкото на брой предприятия. Хранително-вкусовата промишленост има водещо място в тези общини, като функционират предимно МСП.
В Община Лозница 72,3% от приходите от продажби се отчитат в „Търговия и ремонт”, 16,7% в „Селско, ловно, горско и рибно стопанство” и само 12,4% в преработващата промишленост.
По големите промишлени предприятия на територията на общината са: „Джъмп фрут” АД – консервна фабрика с хладилник за дълбоко замразяване, „Хладилна база за дивечово месо” АД, „Мерби – 98” ООД – производство и багрене на дънкови облекла,
„Xxxxx Xxxx Продукт“ ЕООД - преработка на ядки, „Болгарресурс“ ООД - производство и пакетиране на пчелни продукти, „Еделвайс 77“ ЕООД - производството на саламурено сирене, „Ситона груп“ ООД - производство на
екобрикети, „XXXXX-90“ ЕООД - фабрика за ПВЦ и ал. дограма и стъклопакети и др.
Таблица II.2.15.По-големи стопански субекти на територията на община Лозница към 2014 г.
Наименование | Дейност |
ЕТ Xxxxxx Xxxxxxxx- НИМ | Земеделие, семепроизводство |
ЗКПУ ”Единство –СВ” с. Синя вода | Земеделие |
ПК Слънце – с.Ловско | Земеделие |
ЗК „ОРАЧ” – с.Манастирци | Земеделие |
ЗК „Единство”- с. Xxxxxx | Xxxxxxxxx |
ЗК „Градина” – с.Градина | Земеделие |
ЗК „Клас” – с.Бели Лом | Земеделие |
XX XXXXXXX- Xxxxx Xxxxxx | Земеделие |
Джъмп фрут АД | Производство на плодове |
Хладилна база за дивечово месо АД | Преработка и замразяване на плодове |
ЗП-Xxxxx Xxxxxx | Животновъдство |
Xxxxx Xxxx Продукт ЕООД | Преработка на ядки |
Болгарресурс ООД | Производство и пакетиране на пчелни продукти |
Парке прима ЕООД | Изработка на пчелни кошери |
Войс Кемикъл ООД | Производство на перилни и почистващи препарати |
Еделвайс 77 ЕООД | Производството на саламурено сирене |
Ситона груп ООД | Производство на екобрикети |
XXXXX-90 ЕООД | Фабрика за ПВЦ и ал. дограма и стъклопакети |
ЕТ „Xxxxx - Xxxx Xxxxxxxx” | Изработка на ПВЦ и ал. дограма |
Кенси 2014 ЕООД | Изработка ПВЦ и ал. дограма |
МЕРБИ 98 ООД | Шивашка промишленост |
ЕТ „СИ АГРО 87” | Селскостопанска аптека |
ЕТ Xxxx Xxxxxxxx | Xxxxxx |
XX Xxxxxx Xxxxxxxx | Xxxxxx |
Общинско предприятие „Лозстрой” | Организирано сметопочистване и сметоизвозване |
„Метал“ ЕООД | Промишлена инсталация за топене и леене на алуминий |
Източник: Общинска администрация-Лозница
Таблица II.2.16. Основни показатели на нефинансовите предприятия в община Лозница през 2012 година по групи предприятия според броя на заетите/хил.лв./
Групи предприятия | Предприятия | Произведена продукция* | Приходи от дейността | Нетни приходи от продажби | |
/брой/ | /хил.лв./ | ||||
Общо | 199 | 00000 | 00000 | 00000 | |
Микро до 9 заети | 181 | 13565 | 21075 | 16735 | |
Малки от 10 до 49 | 18 | 20997 | 24671 | 20758 | |
Средни от 50 до 249 | - | - | - | - | |
Големи над 250 | - | - | - | - | |
Източник: Общинска администрация-Лозница
* - Показателят е изчислен по методология на Структурна бизнес статистика
Както се вижда от таблицата по-горе през 2012 г. на територията на община Лозница функционират общо 199 нефинансови предприятия от които 91% са
микропредприятия с до 9 заети и 9% малки предприятия. Малките предприятия произвеждат 60,7% от продукцията, а микропредприятията 39,3%, като нетните приходи от продажби съответно 55,4% и 44,6%. Общите нетни приходи от продажби са 37 493 хил. лв., което е ръст с 17 034 хил. лв., спрямо 2008 г.
През 2012 г. броя на МСП се е увеличил с 62 бр., сравнение с 2008 г., което е положителна тенденция в развитието на местната икономика.
На територията на общината не функционират средни и големи предприятия.
Таблица II.2.17. Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи и придобити дълготрайни материални активи в община Лозница през 2012 година по видове (хил. лв), НСИ.
Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи | Придобити дълготрайни материални активи | |
Общо | 9032 | 9143 |
Земя | 980 | 980 |
Сгради, строителни съоръжения и конструкции | 2388 | 2538 |
Машини,производствено оборудване и апаратура | 5056 | 5043 |
Транспортни средства | 372 | 372 |
Други разходи | 236 | 210 |
Източник: НСИ
От данните в таблицата се вижда, че най-голям е делът на придобитите ДМА за машини,производствено оборудване и апаратура 5056 хил.лв., следван от тези за сгради, строителни съоръжения и конструкции 2388 хил.лв.
По статистически данни на територията на Община Лозница са регистрирани 440 стопански субекта, както следва:
⬂ Еднолични търговци | - 367 |
⬂ Дружества с ограничена отговорност | - 20 |
⬂ Еднолични дружества с ограничена отговорност | - 10 |
⬂ Акционерни дружества | - 5 |
⬂ Събирателни дружества | - 2 |
⬂ Кооперации | - 35 |
През 2012 г. размера на чуждестранните преки инвестиции в нефинансовия сектор са 651,3 хил. евро.
На територията на общината няма застрахователни дружества, същите се представляват от съответните им агенти. Банковото обслужване се извършва от две банки: ДСК – клон Разград – офис Лозница. и ЦКБ – клон Разград, офис – Лозница.
🙪 Селско стопанство и горско стопанство
Аграрният сектор в Община Лозница е традиционно водещ в местната икономика, като определящо значение има растениевъдството. Площите със зърнени култури, заемат основен дял в структурата на отглежданите в общината земеделски култури. Положителна тенденция е въвеждането на алтернативното земеделие - през последните години се наблюдава тенденция за разширяване на площите с малинови и ягодови насаждения. В следствие на това действащите предприятия за преработка и замразяване на плодове увеличават своя капацитет.Земеделските кооперации и арендаторите инвестират в обновяване на машинния си парк, с нови и икономични машини.
Наблюдава се и развитие на пчеларството, предпоставка за което е новооткритото в град Лозница предприятие за преработка на пчелни продукти.
Увеличава се броя на постоянно заетите лица в селското и горското стопанство, които са били 123 - ма за 2008 г. и 510 за 2013 г. За същия период средната годишна работна заплата на наетите в селското стопанство е нараснала с 1726 лв.(6000 лв. за 2013 г.).
Площ на земеделските култури в община Лозница в дка
По статистически данни територията на Община Лозница е с площ 240 565 дка, от които около 150 хил. дка обработваема земя - 61%, разпределена както следва:
⬂ Ниви 141 994 дка;
⬂ Ливади 833 дка;
⬂ Овощни градини 2 500 дка;
⬂ Лозя 847 дка;
⬂ Малини 2000 дка;
⬂ Ягоди 500 дка.
През последните години поливните площи намаляват поради амортизацията на мелиоративната мрежа и към момента те са около 16 хил. дка. Необходима е реконструкция и разширяване на напоителната система, от което би последвало и подобряване на добивите от земеделските култури и възстановяване на зеленчукопроизводството.
Най-голям дял от собствеността на земята заема частния сектор, около 92%. Общинските, държавните, училищните, джамийските и църковните земи са отдадени под наем и аренда. Общинските пасища, мери, които са около 21 хил.дка. също са отдадени под наем и аренда на собственици на пасищни животни и на СНЦ ДЕТЕЛИНА-2007 – гр. Лозница. На територията на общината почти няма пустеещи земи.
По данни на общината наличната земя се стопанисва от 6 земеделски кооперации и десетина крупни арендатори. На територията на общината има и голям брой земеделски стопани, които сами обработват земята си.
✓ Растениевъдство
Благоприятните природни и климатични условия и плодородната земя са предпоставка за отглеждането на различни селскостопански култури и най-вече зърнени и технически култури. През последните години обаче намаляват площите със зърнено- фуражни култури, които към момента заемат около 57% от обработваемата земя, но се увеличават площите с трайни насаждения: овощни, малини и ягодоплодни. Като причина за нарастването на площите с трайни насаждения може да се посочи бързата възвръщаемост на инвестициите. Основните масиви на територията на област Разград с малинови насаждения се намират в Община Лозница като голяма част от продукцията се изнася за Румъния. Тези култури, поемат голям брой сезонна заетост, което е предпоставка за нарастване на доходите на населението. Площите с рапица също се увеличават. По данни на общината средните добиви са около средните за страната.
През последните години нараства броя на оранжериите за ранни зеленчуци, като през 2008 г. са били 6, а през 2013г. са 14 бр.
Влияние върху структурата на земеделските култури оказват и външни за средата фактори. Определящо значение за решението на арендаторите на земя за отглеждане предимно на царевица е близостта на завода за преработка на царевица за производство на нишесте и подсладители “Амилум България” – Разград, който изкупува големи количества на конкурентни цени и е добър платец.
Определящо значение за бъдещото развитие на овощарството и производството на плодове оказва наличието на хладилник за дълбоко замразяване, стопанисван от „Джъмп фрут” АД, с модерно оборудване, изнасящи продукцията си предимно на пазарите на ЕС, и „Хладилна база за дивечово месо“ АД, с основна дейност преработка и замразяване на плодове.
Тенденциите за развитие на растениевъдството в общината са общо положителни. Традициите, плодородната и екологично чиста земя, обезпечеността с техника и свободната работна ръка, с възможности за реализация предимно в земеделието, са основните ресурси на общината. Богатството на води и изградената, макар амортизирана инфраструктура, обслужваща към момента около 16 хил. дка поливни площи, създава потенциал за възстановяване на поливното земеделие. Съществуват условия за възстановяване на масивите от трайни насаждения и зеленчукопроизводството, пряко свързани с реализацията на продукцията и търсене на нови пазари.
⬂ Билки с търговско значение, находища, ползване
В разработената през 2007 г. Общинска програма по опазване на околната среда Раздел “Лечебни растения” са описани видовете лечебни растения, местоположенията на естествените им находища на територията на общината, контролът по издаване на позволителни за ползване на лечебни растения и приоритетните мерки за опазване на екосистемите, включващи лечебни растения, за осигуряване на устойчивото им ползване и опазване на ресурсите в общината. В община Лозница има находища на около 35
различни видове лечебни растения, което е предпоставка за развитие на билкопроизводството.
⬂ Животновъдство
Животновъдството е втори по значение подотрасъл в района. Положителни са тенденциите за развитие на овцевъдството, птицевъдството, пчеларството и рибовъдството.
Към днешна дата на територията на общината има регистрирани 56 животновъди. Броят на животните по групи е както следва: говеда – 2025 бр., овце – 9500 бр., кози – 1450 бр. и за последните години е почти постоянен. Увеличава се обаче броя на пчелните семейства, който е 5 200 за 2013 г., като за сравнение броят им през 2004 г. е бил 1598. Предпоставка за развитие на пчеларството в общината е новооткритото в град Лозница предприятие за преработка на пчелни продукти.
На територията на община Лозница са налични немалък брой птицеферми за интензивно отглеждане на бройлери: в с.Манастирци – с капацитет до 15 000 броя птици; в с.Ловско – две птицеферми, всяка от които с капацитет до 26 000 места за птици; в с.Гороцвет – с капацитет до 26 000 места за птици; в с.Бели Лом - капацитет до 79 500 броя бройлери и птицеферма за кокошки носачки в гр.Лозница с капацитет до 500 места за птици.
Друг важен фактор, който е предпоставка за развитието на модерно и иновативно животновъдство, което да произвежда екологична продукция с висока добавена стойност са наличните филиали на научни институти по земеделие (Земеделски институт гр. Шумен с експерименталната опитна станция в гр. Лозница и Институт по животновъдни науки гр. Костинброд с база в гр. Лозница) на територията на общината.
⬂ Горско стопанство
По данни на общинска служба по Земеделие-Лозница в картата на възстановената собственост към Февруари, 2015г., площта на горските територии е общо 3579,63 ха. Отчитайки базата данни на лесоустройствения план, обединен с КВС на отделните землища, горските територии са разпределени в следните категории, съгласно чл.5, ал.1 от Закона за горите:
Землище | Площ по категория на горите /ха/ | ||
Стопански гори | Защитни гори | Специални гори | |
с. Бели Лом | 285,53 | - | - |
x. Xxxxxxxx | 164,75 | 168,08 | - |
с. Гороцвет | 245,04 | 74,42 | - |
с. Градина | 273,99 | 77,00 | 6,05 |
с. Каменар | 339,54 | 242,65 | - |
с. Крояч | 4,50 | - | - |
с. Ловско | 108,24 | 14,83 | 23,04 |
гр. Лозница | 130,85 | - | 83,16 |
с. Манастирско | 114,71 | 48,25 | 41,12 |
с. Манастирци | 126,69 | - | - |
с. Сейдол | 316,11 | - | 2,92 |
с. Синя вода | 179,48 | 12,84 | 48,01 |
с. Студенец | 229,10 | 63,65 | - |
x. Xxxxxxx | 187,52 | - | - |
с. Тръбач | 41,44 | - | - |
x. Xxxxxxx | 44,26 | - | - |
Всичко: | 2791,76 | 701,72 | 204,31 |
Поради факта, че за с.Бели Лом има действаща кадастрална карта, горите в обхвата на землището на това населено място са обособени като „стопански гори“.
Към горските територии, в балансите на ОУПОЛ, са причислени и териториите с НТП“гори и храсти в земеделски земи“, с обща площ от 20,44 ха.
🙪 Преработваща промишленост
Община Лозница е с ниска степен на промишлено развитие. Застъпени са най-вече преработката на хранителни продукти и металообработването. В общината са представени и отрасли като дървообработване, шивашка промишленост, млекопреработваща промишленост. Добре развита е хранително – вкусовата промишленост, суровините за която се осигуряват от местното селско стопанство. По големите промишлени предприятия на територията на общината са: „Джъмп фрут” АД – консервна фабрика с хладилник за дълбоко замразяване, „Хладилна база за дивечово месо” АД, „Мерби – 98” ООД – производство и багрене на дънкови облекла, „Xxxxx Xxxx Продукт“ ЕООД - преработка на ядки, „Болгарресурс“ ООД - производство и пакетиране на пчелни продукти, „Еделвайс 77“ ЕООД - производството на саламурено сирене, „Ситона груп“ ООД - производство на екобрикети, „XXXXX-90“ ЕООД - фабрика за ПВЦ и ал. дограма и стъклопакети и др.
🙪 Туризъм
Развитието на туризма въз основа на културно-историческото наследство е един от приоритетите в стратегическото планиране на Област Разград, в т.ч. и на община Лозница.
Като туристически ресурси биха могли да се разгледат богатите природни и културни дадености на община Лозница и особено на село Сейдол разположено в “самото сърце” на Лудогорието. Те са предпоставка за интегрирано развитие на екотуризма, културния и селския туризъм. Местността “Тюлбето” край село Сейдол е известна с вековната си дъбова гора и като “свещено място” за християни и мюсюлмани; Уникалната музейна колекция “Царството на минералите”, съхраняваща и представяща богатото разнообразие от минерали и природни изкопаеми в България; Етнографската
колекция, която разкрива богатото културно наследство и бит на местното население през различните епохи; Античното селище в околностите на гр. Лозница; Историческото място „Бункера” в с. Манастирско; Историческото място ”Юмрука” в гр. Лозница, Историческото място ”Чистилището” в с. Синя вода; Историческото място „Змиярника” в с. Манастирско, както и „Вила Рустика” покрай яз. „Бели Лом”.
По данни на „Националния институт за недвижимо и културно наследство” на територията на общината има 14 селищни и надгробни могили, обявени за паметници на културата, притежаващи статут на недвижими културни ценности с категория национално значение.
По отношение на наличната туристическа база /средства за подслон и места за настаняване/ към 2011 г. по данни на НСИ на територията на общината функционира едно средство за подслон с 4 стаи, което е недостатъчно и по същество е пречка пред развитието на туризма в общината.
За развитието на сектора е необходимо е да бъдат разработени и маркетирани тематични еко-маршрути, свързващи Лозница и село Сейдол с други природни и културни забележителности. Необходимо е да се подобрят уменията за мениджмънт на местните човешки ресурси заети в туризма, да се интегрират ориентираните към туризма МСП и бизнес сектори на регионално и местно ниво. Регионът принадлежи към проблемните райони в страната. Той е типичен селски район с високо равнище на безработица и също така представлява район със смесена етнокултурна и етнорелигиозна структура. Развитието на еко, културен и селски туризъм може да бъде средство за съживяване на местната икономика.
Като цяло в Община Лозница са наложени традиции в различните сфери на икономиката. Определящо значение в тази структура има преработвателната промишленост и селското стопанство. Общината разполага с възможности за развитие на икономиката, които са свързани с:
- Привличане на външни инвеститори;
- Внедряване на иновации в предприятията от местната икономика;
- Внедряване на екологичното селско стопанство, за което на територията на общината има потенциал;
- Развитие на биологично животновъдство;
- Развитие на билкопроизводството;
- Създаване на трайните насаждения;
- Обособяване на складови бази, борси и изкупвателни пунктове;
- Развитие на еко, културен и селски туризъм.
3.Териториални проучвания
3.1. Релеф
Според физикогеографската подялба на Република България, община Лозница попада в територията на Дунавската равнина и по-точно Източна дунавска равнина. Северният район обхваща част от Разградските и Самуилските височини, а югозападния
навлиза в разклоненията на Стара планина. Това обуславя предимно хълмисто- равнинния релеф, със средна надморска височина 370 метра. Релефът на терена е оформен от тектонични скали.
3.2. Климат
Общината попада в Европейско-континенталната климатична област, която обхваща Северна и Средна България (без Черноморието) заедно с прилежащите им планини. Тя е в най-тясна връзка с Източноевропейските райони и същевременно е отдалечена от Средиземно море и не се чувства осезателно смекчаващото климатично влияние на последното. Поради това климатът в тази област носи типичните белези на източноевропейския: сравнително студена за съответната географска ширина зима и относително горещо лято. Максимумът на валежите е през лятото, а минимумът през зимата, като амплитудата в годишния ход на валежите (разликата между лятната и зимната им сума) достига до 15-25% от годишната им сума.
Главно по направление север - юг в европейско континенталната област се забелязват редица изменения в климатичните условия. Това обуславя разделянето и на две подобласти: умерено континентална и преходно континентална.
В тази климатична подобласт континенталният характер на климата е най-добре изразен. Зимата тук е най-студена в сравнение с всички останали низини в страната, а лятото е горещо, поради преобладаването на субтропични въздушни маси от по-южните географски ширини или формирани на място под въздействие на силното лятно слънце.
Районът на общината попада в умерено континенталната европейска климатична област, характеризираща се със студена зима (абсолютна минимална температура - 26.8°С) и сухо, топло лято (абсолютна максимална температура +39.5°С). Крайдунавската тераса е открита за североизточните ветрове и е без средиземноморско влияние. Това е причина за горещите лета и студените зими. Xxxxxx и пролетта са краткотрайни. Въпреки студената зима, поради малката надморска височина пролетта настъпва рано, но е по-студена от есента. Резкият контраст между зимните и летни условия характеризира климата на община Лозница като подчертано континентален. Това се потвърждава и от средната годишна амплитуда, която е около 26°С и е една от най-голямата за страната.
Средномесечните температури са 0,0°С през зимата, 10,5°С през пролетта, 20,9 °С през лятото и 11,9°С през есента. Климатът се характеризира с малко валежи и относително студена зима за съответната ширина и горещо лято, в което попадат максималните валежи. Пролетта и есента имат характер на преходни сезони, като есента е по-хладна от пролетта.
По-важните климатични данни за общината са следните:
✓ атмосферно налягане 975, 6 hPa
✓ средна годишна температура 10, 3 оС
✓ среда януарска температура 1, 6 оС
✓ годишна сума на валежите 644,8 л/кв. м
✓ относителна влажност на въздуха 68 %
✓ средногодишна облачност 5 бала
✓ видове валежи и тяхната продължителност в дни:
-дъжд | 99 дни |
-сняг | 21 дни |
-гръмотевици | 13 дни |
-градушки | 1 ден |
-мъгли | 51 дни |
-снежна покривка | 69 дни |
-облачност < 2 | 60 дни |
В района преобладават западни, по-малко североизточни и източни ветрове. Средната годишна скорост на вятъра е сравнително малка – 1, 0 м/ сек. Най-силни ветрове духат през зимата и началото на пролетта, а най-слаби – през лятото и есента. Характерна особеност е сравнително честата и интензивната поява на фьон.
Таблица II.3.1. Температурни данни от ХМС-Разград
Пока- затели | І | ІІ | ІІІ | ІV | V | VІ | VІІ | VІІІ | ІХ | Х | ХІ | ХІІ | Ср. год. |
Дневна температу- ра, °С | -1.8 | 0.6 | 4.3 | 11.0 | 16.2 | 19.7 | 21.4 | 21.6 | 17.3 | 11.7 | 6.7 | 1.2 | 10.8 |
Максимал- на дневна темпе- ратура, °С | 2.3 | 5.2 | 10.2 | 17.6 | 22.7 | 26.2 | 28.8 | 29.1 | 24.7 | 18.5 | 11.5 | 5.4 | 16.9 |
Минимална дневна темпе- ратура, °С | 6.0 | -4.2 | -1.2 | 4.0 | 9.1 | 12.5 | 14.1 | 13.6 | 9.9 | 5.3 | 2.0 | -3.1 | 4.7 |
Използваните данни за розата за ветровете са съгласно климатичната характеристика на гр. Разград. Тъй като територията на общината се намира на по-малко от 20 км южно от град Разград.
Таблица II.3.2. Честота, скорост и посока на вятъра
Посоки | Честотна роза на ветровете за м.Януари, % | Честотна роза на ветровете за м.Юли, % | Скоростен диапазон на ветровете по географски посоки, м/с |
N | 15.7 | 5.9 | 4.1 |
NЕ | 11.8 | 12 | 3.5 |
Е | 8.6 | 10.5 | 2.8 |
SE | 12.5 | 21.5 | 3.0 |
S | 10.8 | 5.7 | 3.2 |
SW | 8.3 | 19.1 | 4.1 |
W | 18.5 | 12.3 | 5.9 |
NW | 13.8 | 13 | 4.7 |
Фиг.II.3.1. Роза на ветровете на Община Лозница
3.3.Хидрографска мрежа
Релефът на терена, оформен от тектонични сили, определя двата водосборни басейна: Голяма Камчия на югоизток и Бели Лом на северозапад.
Територията на общината обхваща част от Дунавски район за управление на водите и включва поречията река Русенски Лом, заедно с притоците й Бели Лом, Черни Лом,
Мали (Омурски) Лом и т.н. (територията, разположена западно от подземния малм- валанжски водоносен хоризонт).
На територията на община Лозница са разположени части от две повърхностни водни тела, категория река и едно водно тяло категория езеро (територията, разположена западно от подземния малм-валанжски водоносен хоризонт).
Двете повърхностни водни тела категория река са части от водосбора на р.Бели Лом, в поречие Русенски Лом. Едното тяло e с европейски код BG1RL900R008 , обхваща водосбора на р.Бели Лом от извора до язовир Бели Лом. Другото е част от водосбора на р. Xxxx Xxx, р.Бели Лом след яз.Бели Лом и р.Малки Лом от яз.Ломци до вливане и е с европейски код BG1RL900R012. Водните тела са категория река, тип BGTR11 (малки и средни карстови реки) (типология 2009 г.).
Язовир Бели Лом е силномодифицирано водно тяло (СМВТ),тип BGTL13, с европейски код BG1RL900L009.
Фиг. II.3.2. Водни обекти и повърхностни водни тела
Източник: Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район с център Плевен
Река Русенски Лом се образува от сливането на Бели с Черни Лом. Рeка Бели Лом води началото си южно от гр. Разград, а р. Черни Лом-югоизточно от гр. Попово. Двата главни клона-Черни и Бели Лом, имат дължина до сливането си съответно 130 и 140 км с водосборни области 1549 кв.км и 1276 кв.км .
Във водосбора на река Русенски Лом са изградени следните по-основни язовири: яз. Бели Лом, яз. Xxxxxxx Xxxxx, яз. Тръбач, яз. Трапище, яз. Баниска, яз. Xxxxx, яз. Сеячи, яз. Желязковец и яз. Ломци. По поречието на река Русенски Лом има множество естествени езера, водоеми и други повърхностни водни обекти. Поречието обхваща следните общини: Разград, Цар Xxxxxx, Ветово, Иваново, Русе, Две могили и Борово.
Като цяло речната мрежа на територията на община Лозница е рядка и слаборазвита. Най-голямо хидрогеографско значение има р. Бели Лом. Горните и средните течения на реките са врязани в льоса и в терциерните и кредни варовици, като образуват дълбоки и сухи долини.
Долинната мрежа на реките на Разградско – Самуилската подутина има радиално устройство. Морфологията на речните долини, врязани в миоценски варовици и пясъци се отличава съществено от морфологията на долините, врязани в плиоценските и льосови наслаги. Каньоновидното всичане е характерно за реките Черни, Малки и Бели Лом. Високите части на склоновете са заети от структурни стъпала, а върху по-ниските са развити речни тераси.
В общината са изградени язовири, микроязовири, водоеми и рибарници, като една по – голяма част от тях се стопанисват от Община Лозница, а останалите от
„Напоителни системи” ЕАД гр. София клон Търговище.
Таблица II.3.3. Водни обекти на територията на Община Лозница
№ | Воден обект, № на имота, местност, землище на населеното място и ЕКАТТЕ | Собствеността на имота | Договор №/ дата срок на договора | Водоползвател /Концесионер или наемател/ |
1 | Язовир “Сейдол” Имот № 000081 в землището на с. Сейдол, ЕКАТТЕ 65992 | Община Лозница АОС № 79/11.05.1998 г. | Концесия Договор от 18.08.2005 г. 25 години | ЕТ ”Полиграф – Xxxxxxx Xxxx” гр. Разград ул. “Xxxxx X № 8 тел. 084/66-01-91 |
2 | Микроязовир “Крояч” Имот № 000127 и 000128 в землището на с. Крояч, ЕКАТТЕ 39949 | Община Лозница АОС № 111/14.04.1999 г. | Концесия Договор от 14.11.2000 г. 15 години | ЕТ “Xxxxxxx Xxxxxxxx – 71” гр. Лозница, xx. “Дружба” N 35 GSM 0898718540 |
3 | Водоем “Чудомир” имот № 000169 в землището на с. | Община Лозница АОС № 126/14.04.1999 г. | Община Лозница ул. “Дружба” № 19 тел. 25-51 |
Чудомир, ЕКАТТЕ 81619 | ||||
4 | Водоем “Тръбач”, имот № 000196 и 000197 в землището на с. Тръбач и имот № 000189 - x. Xxxxxxx ЕКАТТЕ, 73262, 81619 | Община Лозница АОС № 100/07.10.1998 г. | Концесия Договор от 14.11.2000 г. 15 години | ЕТ “КИСС – 2000 – Xxxxxxxx Xxxxxxxx” гр. Лозница ул. “X. X. Xxxxxxxx” № 10, вх. “А” ап.22 |
5 | Водоем “Манастирци”, имот № 000178 в землището на с. Манастирци, ЕКАТТЕ 47041 | Община Лозница АОС № 113/14.04.1999 г. | Община Лозница гр. Лозница ул. “Xxxxx Xxxxxx” № 6 | |
6 | Водоем “Синя вода”, имот № 000153 в землището на с. Синя вода, ЕКАТТЕ 66593 | Община Лозница АОС № 81/11.05.1998 г. | Концесия Договор № 30 09.03.2011 г. за 25 години | „Синплас” ООД Гр. Разград Xxxxx Xxxxxxx |
7 | Водоем “Сейдол”, имот № 000080 в землището на с. Сейдол, ЕКАТТЕ 65992 | Община Лозница АОС № 80/11.05.1998г. | Концесия Договор № 14 30.01.2006 г. за 25 години | ООД ”АКВА -ГАРАНТ” гр. Разград, ул. Бели Лом” № 34, ап. 22; Тел. 084/2-42-74 |
8 | Водоем “Гороцвет”, имот № 000203 в землището на с. Гороцвет, ЕКАТТЕ 170066 | Община Лозница АОС № 127/19.04.1999 г. | Концесия Договор № 31 18.03.2011 г. за 25 години | ЕТ „Xxxxxxxx Xxxxxxx 0010” Гр. Разград Xxxxxxxx Xxxxxxx |
0 | Рибарник “Крояч”, имот № 000141 в землището на с. Крояч, ЕКАТТ 39949 | Община Лозница АОС № 127/19.04.1999 | Община Лозница гр. Лозница ул. “Xxxxx Xxxxxx” № 6 | |
10 | Язовир “Тръбач”, имот № 000186в землището на с. Тръбач, ЕКАТТЕ | “Напоителни системи” ЕАД гр. София клон гр. Търговище | гр. Търговище ул. “Гладстон” № 10; тел. 2-36-76 |
73262 | ||||
11 | Язовир “Камена чешма”, находящ се в землището на гр. Лозница, ЕКАТТЕ 44166 | “Напоителни системи” ЕАД гр. София клон гр. Търговище | гр. Търговище ул. “Гладстон” № 10; тел. 2-36-76 | |
12 | Язовир “Трапище”, имот № 000082 и № 000083 в землището на с. Сейдол, ЕКАТТЕ 65992, | “Напоителни системи” ЕАД гр. София клон гр. Търговище | гр. Търговище ул. “Гладстон” № 10; тел. 2-36-76 |
Източник: Общинска администрация- Лозница
На територията на Община Лозница няма находища на минерални води.
3.4.Почви
Територията на България се характеризира с голямо разнообразие на почвената покривка, поради влиянието в България на четири големи почвени провинции - Степна и лесостепна източноевропейска, Средиземноморска южноевропейска, Горско атлантическа западноевропейска и Влажна субтропична черноморска. Представена е от 15 почвени типа, в които се поделят 42 подтипа.
На територията на България се отделят следните три почвени зони:
✓ Севернобългарска лесостепна почвена зона - обхваща Дунавската равнина и Предбалкана /до 600-700 м н.в/. В посока от север на юг промяната на почвообразуващите скали, климата и растителната покривка обуславя и промяна на почвените типове и техните съчетания.
✓ Южнобългарска ксеротермална почвена зона - обхваща територията на Южна България /до 700-800 м.н.в./. Поради по-разнообразния и по-топъл преходно- континентален климат и ксерофитна растителност са се формирали специфични почвени типове.
✓ Планинска почвена зона - обхваща планинските районите /над 700-800 м.н.в./, покрити с широколистни и иглолистни гори, както и обширни пасища и ливади с различни вариации на планинския климат.
Пространствените съчетания на релеф, климат и растителност имат първостепенно значение за хоризонталното и вертикално разположение на главните почвени типове и за формирането на почвените зони. Почвената покривка е представена от 15 почвени типа, в които се поделят 42 подтипа. В обсега на Севернобългарската лесостепна почвена зона са разпространени зоналните почвени типове – черноземи (54% от площта на зоната) и сиви горски почви (39% от площта на зоната). Черноземните почви са
разпространени в Дунавската равнина (западна и средна част), Южнодобружанското плато и Лудогорието. Привързани са към равнинно - хълмистия релеф на равнината и льосовата покривка, и сухия умерено-континентален климат и сухолюбива растителност. Характеризират се с повишена мощност на хумусния хоризонт (60-80 см), но с ниско хумусно съдържание (2-4%). Поделят се на: карбонатни, типични, излужени и деградирали.
Типичните черноземи са разпространени на юг от карбонатните черноземи в обсега на високата част на Дунавската равнина. Формирани са върху разкъсана льосова основа, при по-хълмист и по-дълбоко разчленен релеф. В морфологично отношение не се различават съществено от карбонатните черноземи, с тази разлика, че карбонатите при тях се наблюдават във височинния интервал 25-60 см. Мощността на хумусния хоризонт е 50-70 см. Поради идентичните свойства на типичните черноземи с тези на карбонатните те се обединяват в една обща агро-производствена група.
Излужените черноземи са разпространени в Лудогорието и Добруджа. Формирани са върху льосовиден и песъчливо-глинест субстрат, умерено-континентален климат, дъбови гори и ливадно-степна растителност. В сравнение с карбонатните и типичните черноземи, тези почви са с по-добри агро-производствени свойства. Това се дължи на тежкия механичен състав и по-висока водозадържаща способност. Тези почви са едни от най-плодородните почви.
Деградираните черноземи заемат отделни площи в най-високите райони на Дунавската равнина и Лудогорието. Образувани са върху песъчливо-глинести льосовидни наслаги, при лесостепни условия и доминиращото участие на горска растителност. Характеризират се с мощността на хумусния хоризонт /40-50 см/ и значително участие на глинести фракции /40-50% /.
Почвите в Лудогорието са силно повлияни от особеностите на скалната основа и от характера на релефа, климата и растителността. Във връзка с льосовата и льосовидната основа, сравнително сухия климат и наличието на сухолюбива лесостепна растителност от север към юг е разпространението на карбонатните, типичните и изслужените черноземи /оподзолените/ черноземи, които заемат 39% от обработваемата земя. Сивите и тъмносиви горски почви (61%) са образувани върху слюдести шисти, карбонатни пясъчници и др., под влияние на влаголюбива букова растителност, която постепенно е била унищожена и заменена с по-сухолюбива растителност. Поради изсичането на горите и интензивните ерозионни процеси, сивите горски почви се характеризират с маломощен хумусно-алувиален хоризонт, който варира от 5 до 30 см, като средно не надвишава 20 см дълбочина. Сивите и тъмносиви горски почви имат добра структура, пропускат въздуха и задържат влагата и бързо се затоплят през пролетта.
Най-често срещаните видове почви на територията на община Лозница са излужените черноземи и деградиралите сиви горски почви.
Физичните, физико-химичните и химичните свойства на черноземите са силно повлияни от ерозионните процеси. По механичен състав почвите са песъкливо-глинести. От механичните фракции преобладават частиците на "едрия прах". Съдържанието на
физична глина в повърхностния слой е от порядъка на 48%. По съдържание на органични вещества почвите са средно хумусни.
Поради изсичането на горите и интензивните ерозионни процеси, сивите горски почви се характеризират с маломощен хумусно-алувиален хоризонт, който варира от 5 до 30 см., като средно не надвишава 20 см. дълбочина. Сивите и тъмносиви горски почви имат добра структура, пропускат въздуха и задържат влагата и бързо се затоплят през пролетта.
3.5. Геоложка характеристика
В геоложката история на България се отделят следните етапи с различна специфика: предпалеозойски (докамбрийски), каледоно-херцински, алпийски и неотектонски. Те обхващат сравнително дълги периоди от време, в течение на които природните условия са се изменяли. Особеностите на геотектонската обстановка през тези етапи са се отразили върху характера и разпространението на изключително разнообразни по възраст скални комплекси и структури. Възрастта на скалните комплекси е от Докамбрия до съвременни наслаги. По вид разкриващите се скали са седиментни, магмени и метаморфни. Това многообразие от различни по състав и възраст скали и разнообразни палеогединамични обстановки е предпоставка за наличието на разнообразни по вид и произход минерални суровини, проявата на многообразни негативни геодинамични процеси, както и определят различна сеизмична характеристика на различните части от територията на страната. Геоложкият строеж и тектонските особености на територията на България са резултат от процесите, предизвикали образуването на Алпо-Хималайската геотектонска структура.
Фиг.II.3.3. Характеристика на геоложките условия
Дунавската xxxxxxx платформа е играла относително пасивна роля спрямо нагъвателните процеси в Старопланинската геосинклинала. За нея са характерни платформеният тип тектонични движения – бавни, продължителни и диференцирани колебания на земната кора, придружени с разломяване на някои нейни части.
В района не се наблюдават свлачища, срутища, заблатявания и др.
3.5.1.Геоложки строеж
Установено е съществуването на плоска, с голям радиус на захранване коруба, наречена Разградско – Самуилска. Тя се очертава като изявена регионална структура в Източната подобласт.
⬂ Палеозойският цикъл по темето на Разградско – Самуилската подутина лежи на 800 – 1 000 метра под земната повърхност.
⬂ Бремските и Аптиските мергили и варовици се разкриват по бедрата на подутината /склоновете на Разградските и Самуилските височини/.
⬂ Долнокредитни дебелослойни варовици бронират отвесните брегове на Суха река и Бели Лом.
Широкото разпространение на варовиците, голямата им мощност и зонално разположение благоприятстват развитието на карстови процеси.
⬂ Самарско – Понтийската денудационна повърхност дава началото на съвременната морфоструктура.
⬂ Льосонавяването е замаскирало старите ерозионни и карстови форми и е прикрило Самарско – Понтийската повърхност с льос.
Мощността на льосовата повърхност е от 5 до 20 метра.
има:
3.5.2.Полезни изкопаеми
По данни на Министерството на енергетиката на територията на Община Лозница
🙪 една концесия за добив на подземни богатства (строителни материали – мергели за тухли) предоставена на „Комфорт“ ООД гр. Варна с „договор №
337 от 11.11.2005 г. за предоставяне на концесия на кариера Трапище“, сключен на основание решение № 172 от 08.06.2005 г. и решение № 204 от 28.09.2005 г. на Общински съвет Лозница.
🙪 едно разрешение за търсене и проучване на подземни богатства в площ „Блок Провадия“ дадено на „Овергаз Инг“ АД гр. София с решение № 9 на Министерски съвет от 13.01.2010 г. за издаване на разрешение за търсене и проучване на нефт и природен газ – подземни богатства по чл.2, ал.1,т.3 от Закона за подземните богатства в блок „Провадия“, разположен на територията на Североизточна България.
За територията на общината са заведени в Националния баланс за запасите и ресурсите на подземните богатства предварително оценени ресурси от глини за фасадни плочки и битова керамика от находище „Лозница“.
Няма предоставени по реда на Закона за подземните богатства концесии за добив на: метални полезни изкопаеми, неметални полезни изкопаеми – индустриални материали; нефт и природен газ; твърди горива; скалнооблицовъчни материали. Няма заявени инвестиционни намерения и „бъдещи проекти“ за добив на подземни богатства на територията на общината.
3.5.3.Сеизмичност
България е разделена при последното сеизмично райониране на пет сеизмични зони. Това са Кресненската, Горнооряховската, Пловдивската, Софийската и Шабленската сеизмични зони.
Съгласно сеизмичната карта на България, общината попада в зоната на VII степен. Коефициентът за сеизмичност е 0.10. Не се наблюдават активни физико-геоложки явления и процеси - свлачища, пропадане, срутвания.
Фиг.II.3.4.Сеизмичната карта на България
3.6.Биологично разнообразие
Биоразнообразието включва цялата жива природа на планетата в три основни нива на организация: 1) генетично – обхваща огромното разнообразие от генни комбинации във всички живи организми, 2) видово – включва видовете и разновидностите от всички групи живи организми и 3) екосистемно – обхваща не само разнообразието от живите организми в природата, но и сложните им взаимоотношения и разнообразни връзки помежду им и със заобикалящата ги природа. Съгласно националното законодателство, в България биоразнообразието се опазва главно чрез Закона за биологичното разнообразие, съгласно който биологичното разнообразие е неразделна част от националното богатство и опазването му е приоритет и задължение за държавните и общинските органи и гражданите. Биологичното разнообразие е част от националното богатство и опазването му е задължение с приоритетна значимост. Същността на приоритетите по опазване на биологичното разнообразие могат да се систематизират главно в следните няколко аспекта: опазване на местообитания по типова характеристика и местообитания на застрашени, редки и ендемични растителни и животински видове, представителни за Р България и Европа, нормативно уредено в Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и Закона за лечебните растения (ЗЛР), подзаконовите нормативни документи – Наредби и Заповеди към него на МОСВ уреждат опазването и регулират ползването на редица лечебни, редки и застрашени растения за добиване на билки както изкупуване и търговия с тях. В тази връзка, задължение на община Лозница е и опазването на богатото за района биоразнообразие. Горите са характерни за хълмистите части на района и са концентрирани главно в северозападната и североизточната част на територията на общината – по посока на Разградските височини. Горите варират от равнинни до нископланинския /до 700 м/ пояс, главно смесени от благун и цер. В естествените гори в района на Лозница често срещани дървесни видове са също цер, благун, габър и сребролистна липа. Освен тях дървесните видове и храсти включват още глог, червена върба, шипка, смрадлика, обикновен дрян, джанка, бяла акация, елша. Ливадната растителност включва обикновена вълча ябълка, овчарска торбичка, ливадно секирче, бяла детелина, великдинче, подбел, глухарче, горски сципрус и ливадна власатка.
3.6.1. Флора
В съответствие с геоботаническото райониране на България, общината попада в Поповско-Разградския геоботанически район от Лудогорски окръг в Илийриската (Балканска) провинция на Европейската широколистна горска област (Xxxxxx, 1997). В миналото преобладаващата част от територията е била заета от ксеротермни благуново- церови горски екосистеми, като в отделни участъци са били формирани и ксеромезофитни горски екосистеми с преобладаване на цер, сребролистна липа и горун. След унищожаването на горите, на по-голямата част от територията са отглеждани различни селскостопански култури, а на други части е формирана производна и вторична храстова и тревна растителност. Естествената растителност се е запазила само
в онези зони, които са по-малко годни за развитието на земеделието. Естествените гори са основно широколистни, разположени в леснодостъпни райони, даващи възможност за развитие на горскостопански дейности. Разпространени са и много видове билки, имащи стопанско значение.
Флората в района на Лозница включва някои важни видове, включително един, който се счита за изчезнал – гроздовидно подъбиче (Червена книга, 1985 г., в новата от 2011 г. не присъства), като вероятни находища са в землището на с. Ловско и с. Гороцвет.
В състава на растителните формации участват и следните храстови и тревни видове: шипка, глог, дрян, черен бъз, обикновена леска, чашкодрян, аморфа, трънка, драка, смрадлика, люляк, птиче грозде, капина, коприва, горска ягода, здравец, риган, бял равнец, мащерка, маточина, див пелин, тревни видове от семейство житни и много други. Горите в района имат дървопроизводителни, средообразуващи, защитно- водоохранни, противоерозионни, рекреационни и здравно-украсни функции. Многогодишната стопанска дейност на човека се е отразила благоприятно върху общото състояние на горите. Голяма част от насажденията са запазени с добър сортиментен състав.
В по – голямата част на общината възобновяването е добро и гарантира в бъдеще условия за действително възпроизводство на дървесина. На отделни места има повреди предимно от паша на селскостопански добитък, което е довело до неблагоприятни въздействия в растежа и развитието на дървесната растителност.
Контрол върху екологосъобразното използване на горите за територията на община Лозница се осъществява от ТП-ДГС “Разград” гр. Разград. Системно се следи за опазване на горите, предотвратяване разпространението на вредители, залесяване и извеждане на санитарни сечи. Като цяло не е установено повишено ползване на горите, както по обем, така и по категории. Основни нарушения в горския фонд са незаконни сечи, които са съсредоточени предимно в келаво-габъровите и дъбови гори. Главните сечи се извеждат с цел подсигуряване естественото възобновяване на съответните насаждения с основния дървесен вид. Въпросът за съхраняване и възстановяване на буковия дървостой е особено важен за общината, като се има предвид средообразуващата, водозадържаща и вододайна функция на гората. Имайки предвид ограничените възможности за водоснабдяване от собствени източници в общината, проблемът за запазване на въпросните гори придобива важно значение за перспективите на района в социално-икономически план.
Лечебни растения
Голямото растително богатство на Община Лозница се допълва от находищата на лечебни растения. Те съдържат голямо количество биологично активни вещества, на които се дължи тяхното лечебно действие. Съдържанието на лечебните вещества се обуславя от специфичните почвени и климатични дадености. Билките са богати на разнообразни химични съединения: полизахариди, гликозиди, алкалоиди, кумарини,
витамини, терпеноиди, флавоноиди, въглехидрати и др. В резултат на нарасналия през последните години интерес, се увеличава както броят на видовете билки, които се събират, така и тяхното количество.
През последните години като лимитиращ фактор за опазване на биологичното разнообразие в района е билкосъбирането. На контрол са подложени всички известни на РИОСВ-Русе пунктове за изкупуване на билки без ограничен режим. Следи се за правилната им заготовка и съхраняване. Фауната на общината е взаимносвързана с определени екологични предпоставки, осигурявани от растителността, климата, водите, антропогенното въздействие.
В местността “Елаците” в имот кад. № 059001 село Гороцвет се намира и единственото в общината находище на пролетен горицвет (Adonis vernalis), който е част от лечебните защитени растения в България. Видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие, но на основание чл. 10, ал. 1, 2 и 3 от Закона за лечебните растения и поради ограничените запаси със заповед на министъра на околната среда и водите № РД-72 от 3 февруари 2006 г. е забранено събирането на растението от естествени находища, освен за лични нужди. Съгласно разпоредбите на Закона за лечебните растения "билки за лични нужди" са количества билки в свежо състояние, събрани от едно лице в рамките на един ден. За стръкове, каквито се събират от горицвета, разрешеното количеството за лични нужди е до 2 кг.
Фиг.II.3.5.Местоположение на x.Xxxxxxx, с.Гороцвет.
На територията на Община Лозница се срещат и няколко вида лечебни растения по данни от “Хорологичен атлас на лечебните растения в България” и Приложение към чл. 1, ал. 2 от Закона за лечебните растения.
Състоянието на природните им популации изисква строг контрол върху изземването на растителна маса и допълнителни мерки за възстановяването им.
Видове, които се срещат често със значителни находища са трънка, обикновена шипка, коприва и лепка.
Видове, които се срещат рядко с единични находища са горицвет, зайча сянка, камшик, обикновен пелин, черен пелин, отниче, клоновче, обикновен повет, парички, ранилист, обикновена леска, змийско мляко, смрадлика, наумка, червен, глог, кукувича прежда, полски хвощ, ветрогон, горска ягода, росопос, бударица, еньовче, бръшлян, кукуряк, сибирски дивисил, голо изсипливче, великденско изсипливче, бял оман, дяволска уста, луличка, полско птиче просо, обикновена мента, пчелинок, лечебна поточалка, гингер, обекновен риган, обикновено питериче, мехунка, теснолистен живовлек, голяма телчарка, пача трева, сладка папрат, жълтурче, зърника, обикновен киселен, черен бъз и др.
3.6.2. Фауна
Разглежданият животински свят може да бъде отнесен към Северната зоогеографска подобласт на България. В нея преобладават сухоземни животни, характерни за Средна и Северна Европа.
Безгръбначната водна фауна показва сравнително добро разнообразие отресничести едноклетъчни (тип - Ciliophom), малочетинести червеи (клас Oligochaeta), еднодневки (разред - Ephemeroptera), перли (разред - Plecoptera), бръмбари (разред - Coleoptera), ручейници (разред - Trichopterd) и двукрили (разред - Diptera).
Безгръбначната сухоземна фауна на района притежава най-голямо ви¬дово разнообразие сред насекомите (Клас-Insecta). Характерни насекоми за района, са водните кончета: Callopteryx virgo meridionalis, Platycnemis pennipes и Aeshna affinis, малката богоможа - Ameles heldreichi (разред - Mantodea); черното житно пиле от правокрилите - Bradypoms dasypus (разред - Orthoptera); равнокрилото хоботно - Eurybregma nigrolineata и др. Значителен е броят на твърдокрилите насекоми (разред - Coleoptera), като типични видове сред бръмбарите листояди, са - Chrysolina graminis, Ch. staphylea и Phratora vulgatissima, а сред бръмбарите сечковци - Pachyta quadrimaculata, Acmaeops pratensis, Anoplodera nifipes, Necydalis major, както и редките видове сечковци
- Brachyleptura tesserula и Vadonia imitatrix. Тук се среща и защитеният бръмбар бегач - rbЛудогорието са широко разпространените в Европейския континент лесостепни видове мравки - Messor structor, миризливата мравка - Liometopum micro- cephahim и Formica cinerea, а в населените места се среща интродуцирания у нас синантропен вид, фараонова мравка - Monomorium pharaonis. Тук се срещат и паразитиращи ихнеумониди (сем. Ichneumonidae, Hymenoptera) като - Scambus elegans (паразитоид по пеперуди) и Tromatobia ornata (паразитоид по паяци). От пепрудите (разред - Lepidoptera) тук се
срешат освен аполоновата пеперуда - Parnassius apollo и индикаторните таксони за района - Colias hyale, Lopinga achine achine и Melitaea arduinna от семействата Hesperioidea, Papilionoidaea (Абаджиев, 1999).
Рибната фауна на района се състои от шаранови риби, между които са речен кефал - Leuciscus cephalus, обикновена мряна - Barbus barbus, скобар - Chondrostoma nasus, уклей
- Alburnus alburnus, малка кротушка - Gobio uranoscopus, сребриста каракуда - Carassius gibelio и др.
От земноводните се срещат обикновената чесновница - Pelobates fuscus, жабата дървесница - Hyla arborea и горската дългокрака жаба - Rana dal- matina. Характерни рептилии за района са шипобедренага костенурка - Testudo graeca, шипоопашатата костенурка - Testudo hermanni, кримския гущер - Podarcis taurica, големия стрелец - Coluber caspius, пъстрия смок Elaphe quatuorlineata sauromates, медянката - Coronella austriaca и пепелянката - Vipera ammodytes.
Орнитофауната на района е разнообразна, което се дължи до голяма степен на близостта му с Черноморския басейн, както и на горските масиви, представляващи специфични местообитания за определени видове. Средното поречие на р. Бели Лом представлява орнитологичен обект с национално значение, в който обитават повече от 150 вида птици. Сред тях са защитените видове червен ангъч - Tadorna ferruginea, орел змияр - Circaetus gallicus, белоопашат мишелов - Buteo rufinus, малък креслив орел - Aquila pomarina и бухал - Bubo bubo. В Лудогорския биогеографски район се срещат и други редки видове птици, като черен щъркел - Ciconia nigra, ловен сокол - Falco cherrug, белошипа ветрушка - Falco naumanni, вечерна ветрушка - Falco vespertinus и.
Във фаунистично отношение, бозайниците в Лудогорския биогеографски район представляват смесен комплекс между видове, обитаващи широколистните гори и такива, които са свързани със степния биом. От насекомоядните видове на разред - Insectivora, в района обитават таралеж - Erinaceus concolor, белокоремна белозъбка - Crocidura leucodon, голям подковонос - Rhinolophus ferrumequinum, малък подковонос - Rhinolophus hipposideros и южен подковонос - Rhinolophus euriale, като от прилепите могат да бъдат установени единствено по време на миграция. Срещат се още обикновен хомяк - Cricetus cricetus, черногръд хомяк - Mesocricetus newtoni, обикновена полевка - Microtus arvalis и степна домашна мишка - Mus spicilegus. От разред хищници - Carnivora ограничено присъствие в района има вълкът - Canis lupus, докато популациите на чакала
- Canis aureus, лисицата - Vulpes vulpes, язовеца - Meles meles, видрата -Lutra lutra, Златката - Mаrtes martes, степния пор - Mustela eversmanni и дивата котка - Felis silvestris са по-многобройни.
3.7. Поземлен ресурс по територии
Териториалната структура на община Лозница според вида територия се дели на урбанизирана, земеделска, горска, защитени територии, нарушени територии, територия заета от води и водни обекти, територия на транспорта.
Правилното използване на териториалните ресурси и природните дадености във всички аспекти и сфери на човешките дейности биха помогнали за развитие на общината.
Балансите по вид територия са изготвени на база предоставени цифрови модели (zem формат) на актуалните карти за възстановената собственост на населените места в общината към февруари, 2015г. и действащи регулационни планове на населените места в общината.
Урбанизирани територии – населени места
✓ Пространствена характеристика на населените места
Територията на община Лозница е сформирана от землищата на 16 населени места (15 села и един град), които формират територия с обща площ от 1171,51 ха и население от 8 829 души към края на 2014г.
В Община Лозница няма обявени селищни образувания, съгласно Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
№
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
Таблица II.3.4. Площ на урбанизираните територии в Община Лозница
Наименование на населеното място | Населе- ние към 31.12.2014 | % от общото население в общината | Площ на землище /ха/ | % от общата площ на общи- ната | Площ на урбанизи- рана територия /ха/ | % от общата площ на землището |
с. Бели Лом | 679 | 7.69 | 1993.29 | 8.29 | 89.92 | 0.37 |
x. Xxxxxxxx | 874 | 9.90 | 2144.05 | 8.91 | 96.85 | 0.40 |
с. Гороцвет | 406 | 4.60 | 1865.99 | 7.76 | 86.06 | 0.36 |
с. Градина | 330 | 3.74 | 1441.82 | 5.99 | 41.53 | 0.17 |
с. Каменар | 492 | 5.57 | 2133.29 | 8.87 | 82.49 | 0.34 |
с. Крояч | 119 | 1.35 | 1061.57 | 4.41 | 56.16 | 0.23 |
с. Ловско | 645 | 7.31 | 1369.48 | 5.69 | 88.52 | 0.37 |
гр. Лозница | 2157 | 24.43 | 2464.10 | 10.24 | 200.13 | 0.83 |
с. Манастирско | 156 | 1.77 | 763.76 | 3.17 | 23.38 | 0.10 |
с. Манастирци | 266 | 3.01 | 1174.65 | 4.88 | 36.47 | 0.15 |
с. Сейдол | 484 | 5.48 | 1333.90 | 5.54 | 66.53 | 0.28 |
с. Синя вода | 802 | 9.08 | 1594.32 | 6.63 | 78.23 | 0.33 |
с. Студенец | 374 | 4.24 | 1246.06 | 5.18 | 55.92 | 0.23 |
x. Xxxxxxx | 555 | 6.29 | 1602.97 | 6.66 | 81.89 | 0.34 |
с. Тръбач | 158 | 1.79 | 754.05 | 3.13 | 37.60 | 0.16 |
x. Xxxxxxx | 332 | 3.76 | 1113.22 | 4.63 | 49.82 | 0.21 |
Всичко: | 8 829 | 100 | 24056.52 | 100 | 1171.51 | 4.87 |
Извън тези площи, из цялата община са налични единични урбанизирани територии извън населените места, които възлизат на 18.85 ха.
Общата площ на урбанизираните територии в общината възлизат на 1190.36 ха и заемат 4.95% от цялата площ на Община Лозница.
Земеделски територии
Земеделските територии в Община Лозница, заемат обща площ от 17372 ха, което е 72.21% от територията на община Лозница.
Таблица II.3.5. Баланс на земеделските територии в Община Лозница
№ | Наименование на населеното място | Площ на землище /ха/ | Земеделска територия | % от площта на землище /община |
1 | с. Xxxx Xxx | 1993.29 | 1482.21 | 6.16 |
2 | x. Xxxxxxxx | 2144.05 | 1629.69 | 6.77 |
3 | с. Гороцвет | 1865.99 | 1236.25 | 5.14 |
4 | с. Градина | 1441.82 | 978.79 | 4.07 |
5 | с. Каменар | 2133.29 | 1334.96 | 5.55 |
6 | с. Крояч | 1061.57 | 818.25 | 3.40 |
7 | с. Ловско | 1369.48 | 1013.52 | 4.21 |
8 | гр. Лозница | 2464.10 | 1873.23 | 7.79 |
9 | с. Манастирско | 763.76 | 497.11 | 2.07 |
10 | с. Манастирци | 1174.65 | 922.8 | 3.84 |
11 | с. Сейдол | 1333.90 | 796.94 | 3.31 |
12 | с. Синя вода | 1594.32 | 1187.56 | 4.94 |
13 | с. Студенец | 1246.06 | 818.77 | 3.40 |
14 | x. Xxxxxxx | 1602.97 | 1234.19 | 5.13 |
15 | с. Тръбач | 754.05 | 616.17 | 2.56 |
16 | x. Xxxxxxx | 1113.22 | 931.30 | 3.87 |
17 | Всичко: | 24056.52 | 17371.74 | 72.21 |
Горски територии
Горските територии в Община Лозница заемат обща площ от 3697.79 ха, което е
15.37 % от общата територия на Общината. Съгласно чл.5 от Закон за горите, те се делят на стопански, защитни и специални. Най-голям дял заемат стопанските гори – 11,60%, следвани от защитните – 2,92% и специалните – 0,85%.
С ОУПОЛ е увеличена площта на стопанските гори с 54.89 ха, които са част от терен със специално предназначение с отпаднала необходимост, а на место са горски територии.
Към групата на горските територии са причислени и „други горски територии в земеделски земи“, които възлизат на 0,08% от територията на общината. Това са земеделски земи с начин на трайно ползване „гори и храсти в земеделски земи“. Заедно с тях, площта на горските територии е 3718,23 ха, което съотнесено към площта на общината представлява 15,46%.
Защитени територии
Законът за защитените територии (ЗЗТ), обнародван в ДВ, бр.133/1998 год., с изм. и доп., урежда режима на опазване, ползване и управление на защитените територии в България. Цел на закона е опазване и съхраняване уникалността на природата, обект на защита в защитените територии, като национално и общочовешко богатство. Със ЗЗТ държавата, в съответствие с международните договори по опазване на околната среда, по които България е страна, регламентира и осигурява функционирането и съхранението на система от защитени територии, като част от регионалната и европейска екологична мрежа. Защитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и опазване на характерни или забележителни обекти на неживата природа. Законът регламентира процедурите за обявяване и промените в защитените територии - прекатегоризиране, заличаване, промяна на площта, режима и др., както и управлението, стопанисването и охраната им. Съгласно чл.5 от ЗЗТ, защитените територии имат следните категории: резерват, национален парк, природна забележителност, поддържан резерват, природен парк, защитена местност. С управлението на тези категории защитени обекти се цели създаване и развитие на екотуризъм.
🙪 Защитена местност „Вековна дъбова гора”
На територията на Община Лозница, в землището на село Гороцвет се намира защитена местност „Вековна дъбова гора” с площ около 10,5 ха с 282 дървета на възраст над 200 години. Обявена е със заповед № 1187 от 19.04.1976 г. на министъра на горите опазване на природната среда, прекатегоризирна със Заповед № РД - 1190 от19.09.2003 г. на министъра на околната среда и водите. Актуализирана площ със Заповед № РД- 542/ 12.07.2007г. на министъра на околната среда и водите от 70.000 дка на 105.372 дка. Държавен регистрационен номер: ЗМ № 400.
Фиг.II.3.6.Защитена местност „Вековна дъбова гора” Целта на обявяване е опазване на вековна гора от зимен дъб.
🙪 Вековни дървета местност “Каваклък”.
Намират се в землището на с. Манастирско, общ. Лозница в местността “Каваклък”.
Фиг. II.3.7. Цер и четири зимни дъба с.Манастирско
Обявявени са със заповед № 1027 от 01.12.1982 г., ДВ бр. 101/1982 г. Код в регистъра: 1429. Вид: цер (Quercus cerris); зимен дъб и горун (Quercus daleshampii).
Защитени зони
Съгласно изискванията на Закона за биологичното разнообразие, държавата изгражда Национална екологична мрежа, включваща защитени зони, в които могат да участват защитени територии и защитени територии, които не попадат в защитените зони.
Защитените зони са предназначени за опазване или възстановяване на благоприятното състояние на включените в тях природни местообитания, както и на видовете в техния естествен район на разпространение.
Национална екологична мрежа включва освен съществуващите територии, обявени по Закона за защитените територии, така и територии, обявени в отговор на ангажиментите, поети от Република България по Директива № 92/43/EEC (за хабитатите) и Директива № 79/409/EEC (за опазване на дивите птици). До голяма степен Националната екологична мрежа представлява българската част от европейската мрежа НАТУРА 2000.
В териториалният обхват на общината попада част от защитена зона от Национална екологична мрежа съгласно Закона за биологичното разнообразие (обн. ДВ 77/2002 г.) BG0000173 „Островче” – съгласно Директивата за местообитанията, с обща площ 6749,19 ха, одобрена с Решение №661/16.10.2007 г. на Министерски съвет. Целта на опазване са природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации. Защитената зона „Островче" BG0000173, тип „В” - Защитена зона по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.
Местоположение на защитената зона: географска дължина: Е 26°25’17”; географска ширина: N 43°25’48” Площ: 67,491.85 дка Надморска височина: средна 347 m.
На територията на общината попада и част от Защитена зона по Директивата за хабитатите от „НАТУРА 2000“ с код BG0000173 „Островче”, включваща землищата на с. Градина, с. Манастирско, с. Островче, с. Сейдол, с. Синя вода и с. Студенец.
✓ Цели на опазване в защитената зона:
• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.
• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на
популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
Фиг. II.3.8. Защитена зона „Островче”
Нарушени територии
Нарушените територии в Община Лозница заемат обща площ от 10.60 ха, което е 0.04% от общата територия на Общината. Това са територии за добив на полезни изкопаеми.
Таблица II.3.7. Баланс на нарушените територии в Община Лозница
№ | Наименование на населеното място | Площ на землище /ха/ | Нарушена територия | % от площта на землище /община |
1 | с. Бели Лом | 1993.29 | 0 | 0.00 |
2 | x. Xxxxxxxx | 2144.05 | 0 | 0.00 |
3 | с. Гороцвет | 1865.99 | 0 | 0.00 |
4 | с. Градина | 1441.82 | 0 | 0.00 |
5 | с. Каменар | 2133.29 | 0 | 0.00 |
6 | с. Крояч | 1061.57 | 0 | 0.00 |
7 | с. Ловско | 1369.48 | 0 | 0.00 |
8 | гр. Лозница | 2464.10 | 0 | 0.00 |
9 | с. Манастирско | 763.76 | 0 | 0.00 |
10 | с. Манастирци | 1174.65 | 0 | 0.00 |
11 | с. Сейдол | 1333.90 | 0 | 0.00 |
12 | с. Синя вода | 1594.32 | 0 | 0.00 |
13 | с. Студенец | 1246.06 | 5.42 | 0.02 |
14 | x. Xxxxxxx | 1602.97 | 5.18 | 0.02 |
15 | с. Тръбач | 754.05 | 0 | 0.00 |
16 | x. Xxxxxxx | 1113.22 | 0 | 0.00 |
17 | Всичко: | 24056.52 | 10.60 | 0.04 |
Територии, заети от води и водни обекти
Териториите заети от води и водни обекти в Община Лозница заемат обща площ от 616,98 ха, което е 2.56% от общата територия на Общината.
Таблица II.3.8. Баланс на територии заети от води в Община Лозница
№ | Наименование на населеното място | Площ на землище /ха/ | Територии заети от води и водни обекти | % от площта на землище /община |
1 | с. Бели Лом | 1993.29 | 34.21 | 0.14 |
2 | x. Xxxxxxxx | 2144.05 | 4.68 | 0.02 |
3 | с. Гороцвет | 1865.99 | 152.77 | 0.64 |
4 | с. Градина | 1441.82 | 3.73 | 0.02 |
5 | с. Каменар | 2133.29 | 20.44 | 0.08 |
6 | с. Крояч | 1061.57 | 121.38 | 0.50 |
7 | с. Ловско | 1369.48 | 60.77 | 0.25 |
8 | гр. Лозница | 2464.10 | 54.66 | 0.23 |
9 | с. Манастирско | 763.76 | 3.52 | 0.01 |
10 | с. Манастирци | 1174.65 | 36.00 | 0.15 |
11 | с. Сейдол | 1333.90 | 22.93 | 0.10 |
12 | с. Синя вода | 1594.32 | 11.26 | 0.05 |
13 | с. Студенец | 1246.06 | 32.89 | 0.14 |
14 | x. Xxxxxxx | 1602.97 | 7.88 | 0.03 |
15 | с. Тръбач | 754.05 | 22.09 | 0.09 |
16 | x. Xxxxxxx | 1113.22 | 27.77 | 0.12 |
17 | Всичко: | 24056.52 | 616.98 | 2.56 |
Територии на транспорта
Територия на транспорта в Община Лозница заемат 4.552% от общата територия на Общината.
Таблица II.3.9. Баланс на територии на транспорта в Община Лозница
№ | Наименование на населеното място | Площ на землище /ха/ | Територии на транспорта | % от площта на землище /община |
1 | с. Бели Лом | 1993.29 | 104.93 | 0.44 |
2 | x. Xxxxxxxx | 2144.05 | 79,25 | 0.33 |
3 | с. Гороцвет | 1865.99 | 60.89 | 0.25 |
4 | с. Градина | 1441.82 | 54.44 | 0.23 |
5 | с. Каменар | 2133.29 | 103.40 | 0.43 |
6 | с. Крояч | 1061.57 | 66.62 | 0.28 |
7 | с. Ловско | 1369.48 | 61.71 | 0.26 |
8 | гр. Лозница | 2464.10 | 129.33 | 0.54 |
9 | с. Манастирско | 763.76 | 34.79 | 0.14 |
10 | с. Манастирци | 1174.65 | 43.36 | 0.18 |
11 | с. Сейдол | 1333.90 | 54.55 | 0.23 |
12 | с. Синя вода | 1594.32 | 73.11 | 0.30 |
13 | с. Xxxxxxxx | 1246.06 | 52.21 | 0.22 |
14 | x. Xxxxxxx | 1602.97 | 78.60 | 0.33 |
15 | с. Тръбач | 754.05 | 37.74 | 0.16 |
16 | x. Xxxxxxx | 1113.22 | 60.66 | 0.25 |
17 | Всичко: | 24056.52 | 1095.57 | 4.55 |
3.8. Структура на собствеността
Най-голям дял от видовете собственост на териториите в Община Лозница има частната, след нея се нарежда държавна частна и Общинска публична. В следващата таблица са разгледани вида собственост по населените места в общината.
Таблица II.3.10. Баланс на територията по вид собственост в Община Лозница
Населено място | Държавна публична | Държавна частна | Общинска публична | Общинска частна | Частна | Частна обществени организации |
с. Бели Лом | 6.02 | 319.58 | 141.54 | 24.49 | 1203.24 | 21.40 |
x. Xxxxxxxx | 5.53 | 430.50 | 301.21 | 108.12 | 700.10 | 122.67 |
с. Гороцвет | 146.49 | 335.66 | 210.47 | 68.99 | 712.26 | 274.81 |
с. Градина | 1.75 | 422.37 | 171.01 | 65.01 | 472.22 | 100.33 |
с. Каменар | 24.67 | 694.05 | 261.71 | 35.54 | 726.38 | 232.01 |
с. Крояч | 121.69 | 13.88 | 101.49 | 27.03 | 656.49 | 12.95 |
с. Ловско | 64.41 | 83.65 | 129.67 | 94.52 | 780.22 | 49.94 |
гр. Лозница | 24.32 | 375.31 | 225.35 | 51.93 | 1379.72 | 87.73 |
с. Манастирско | 10.08 | 285.75 | 102.53 | 19.59 | 277.55 | 21.09 |
с. Манастирци | 34.33 | 125.28 | 186.38 | 118.54 | 645.54 | 31.24 |
с. Сейдол | 4.46 | 402.49 | 78.44 | 33.54 | 611.64 | 125.62 |
с. Синя вода | 7.73 | 382.19 | 222.28 | 40.94 | 684.34 | 45.11 |
с. Студенец | 34.25 | 292.34 | 87.00 | 36.23 | 648.03 | 81.86 |
x. Xxxxxxx | 19.40 | 66.69 | 208.68 | 158.18 | 863.04 | 68.26 |
с. Тръбач | 1.25 | 74.49 | 136.53 | 48.85 | 362.75 | 73.60 |
x. Xxxxxxx | 9.66 | 67.83 | 189.49 | 116.07 | 499.31 | 97.99 |
Всичко: | 516.04 | 4372.07 | 2753.77 | 1047.57 | 11222.83 | 1446.60 |
Населено място | Частна чужди физически и юридически лица | Частна религиозни организации | Съсобстве- ност | Стопанисвано от общината | Липсват данни | Общо |
с. Бели Лом | 78.19 | 4.00 | 107.54 | 87.29 | 0.00 | 1993.29 |
x. Xxxxxxxx | 154.18 | 0.00 | 321.24 | 0.50 | 0.00 | 2144.05 |
с. Гороцвет | 6.76 | 2.00 | 108.05 | 0.49 | 0.00 | 1865.99 |
с. Градина | 26.02 | 3.00 | 170.39 | 9.73 | 0.00 | 1441.82 |
с. Каменар | 8.59 | 0.00 | 130.38 | 19.97 | 0.00 | 2133.29 |
с. Крояч | 46.44 | 3.07 | 78.52 | 0.00 | 0.00 | 1061.57 |
с. Ловско | 56.74 | 1.65 | 83.10 | 25.58 | 0.00 | 1369.48 |
гр. Лозница | 8.28 | 11.60 | 209.39 | 90.48 | 0.00 | 2464.10 |
с. Манастирско | 22.07 | 1.71 | 23.38 | 0.00 | 0.00 | 763.76 |
с. Манастирци | 0.00 | 1.40 | 30.20 | 1.73 | 0.00 | 1174.65 |
с. Сейдол | 0.00 | 3.00 | 68.42 | 6.29 | 0.00 | 1333.90 |
с. Синя вода | 111.53 | 3.30 | 93.48 | 3.42 | 0.00 | 1594.32 |
с. Студенец | 8.66 | 0.00 | 57.05 | 0.65 | 0.00 | 1246.06 |
x. Xxxxxxx | 24.43 | 6.00 | 124.70 | 63.59 | 0.00 | 1602.97 |
с. Тръбач | 3.99 | 0.00 | 49.11 | 3.48 | 0.00 | 754.05 |
x. Xxxxxxx | 15.08 | 0.00 | 117.78 | 0.00 | 0.00 | 1113.22 |
Всичко: | 570.98 | 40.74 | 1772.74 | 313.18 | 0.00 | 24056.52 |
4. Обитаване
4.1.Основни характеристики на жилищния фонд
Състоянието на жилищният фонд и жилищният стандарт на населението са важни характеристики за изпълнение на задачите на устройственото планиране. Жилищния фонд и състоянието му като система на обитаване е в зависимост от броя на населението. Върху развитието му оказват значение различни качествени и количествени показатели.
По данни на НСИ, броят на жилищата в община Лозница е 4 141, докато броя на сградите е 3 749.
По данни на НСИ има 4 141 жилищни помещения, от които 3027 са обитавани и 1114 необитавани. Най- голям брой са построени между 1960 и 1990 г.
Таблица II.4.1.Полезна площ на жилищата в община Лозница към 31.12.2011г.
Полезна площ кв.м. | ||||
общо | жилищна | спомагателна | площ на кухни | |
Община Лозница | 287 016 | 219 293 | 40 724 | 26 999 |
Източник: Национален статистически институт
В страната жилищната площ е 75.82% от общо полезната площ на жилищните сгради, а в община Лозница 76,40 %.
Таблица II.4.2. Жилищни сгради по брой на етажите
Xxxxxxxxx- жение | Общо | Xxxx етажи в сградата | |||||
един | два | три | четири | пет | шест и повече | ||
Страната | 2 060 745 | 1166063 | 753847 | 87329 | 19416 | 12663 | 21410 |
Община Лозница | 3121 | 705 | 13 | 212 | 0 | 90 | |
Източник: Национален статистически институт
Фиг.II.4.1. Жилища по брой етажи в страната и Община Лозница
От представените данни се вижда, че делът на едноетажните жилищни сгради в Община Лозница заемат 75,37 % от всички жилищните сгради в общината. В сравнение с този дял в страната, в община Лозница делът на едноетажните жилища в общината е по-висок. Най-нисък е процента на триетажните – 0,31%, като пететажни липсват. Следват шест или повече етажа са с 2,17%. Следват четири етажните и двуетажните жилища.
Високия дял на едноетажните сгради в Община Лозница е обоснован от преобладаващото ниско етажното застрояване в общината - предимно на един етаж.
Таблица II.4.3. Жилищни сгради по брой на стаите
Xxxxxxxxx- жение | Xxxx стаи в сградата към 2010г. | ||||||
една | две | три | четири | пет | шест и повече | непоказано | |
Област Разград | 3672 | 16979 | 19548 | 13245 | 5594 | 3384 | |
Община Лозница | 327 | 945 | 1539 | 897 | 403 | 319 | |
Xxxxxxxxx- жение | Xxxx стаи в сградата към 2011г. | ||||||
една | две | три | четири | пет | шест и повече | непоказано | |
Област Разград | 2365 | 14652 | 19850 | 13154 | 5747 | 3849 | |
Община Лозница | 104 | 945 | 1597 | 943 | 314 | 238 | |
Xxxxxxxxx- жение | Xxxx стаи в сградата към 2012г. | ||||||
една | две | три | четири | пет | шест и повече | непоказано | |
Област Разград | 2366 | 14649 | 19852 | 13159 | 5746 | 3848 | |
Община Лозница | 104 | 945 | 1597 | 943 | 314 | 238 | |
Xxxxxxxxx- жение | Xxxx стаи в сградата към 2013г. | ||||||
една | две | три | четири | пет | шест и повече | непоказано | |
Област Разград | 2363 | 14643 | 19853 | 13161 | 5749 | 3850 | |
Община Лозница | 104 | 945 | 1597 | 943 | 314 | 238 | |
Източник: Национален статистически институт
Основна част от жилищата в област Разград са двустайни, тристайни и четиристайни. В Община Лозница също най-голям дял заемат двустайните, тристайните и четиристайните жилища.
Таблица II.4.4. Жилищни сгради по конструкция на сградите
Местоположе ние | Общо | Материал от който са построени сградите | ||||
Xxxxxx | Xxxxxxxxxxxx | Xxxxx с бетонна плоча | Тухли с гредоре д | Друг (камък, кирпич) (сурови тухли) | ||
Община Лозница | 3 749 | 4 | 3 | 577 | 1828 | 1337 |
Източник: Национален статистически институт
От всички жилищни сгради 3 749, най-малък е процента на сградите със стоманобетонна скелетна конструкция – 3 бр. и тези, изпълнявани с панелни строителни системи – 4 бр., тухлените с бетонна плоча 577, тухли с гредоред 1828 и друг вид 1337. Панелните жилища са построени след 1970 год., но максимума на експлоатация без да се направи основна подмяна на всички инсталации и конструктивно обследване е приблизително 50 години, което значи, че в бъдеще ще имат нужда от реновиране.
Таблица II.4.5. Жилищни сгради по форма на обитаване
Община | Общо | Вид на сградата | |
Жилищна - обитавана | Жилищна - необитавана | ||
В страната | 2060745 | 1365228 | 554229 |
В Община Лозница | 4141 | 3027 | 1114 |
Източник: Национален статистически институт
Делът на обитаваните жилищни сгради в страната е 66.26%, този на необитаваните е 26.89%, на жилищата за временно обитаване – 6.82%.
В Община Лозница делът на обитаваните жилища е най-висок - 73.10%, спрямо този в страната за сметка на необитаваните жилища, които заемат 26,90%.
От представените данни може да се направи съпоставка между следните показатели
🙪 Брой обитавани жилища на 1000 д. от населението:
По данни към 2011г. броят на обитаваните жилища в общината е 3027 броя и население 9212 души. На 1000д. от населението се падат 328 броя жилища.
🙪 Среден брой обитатели на 1 жилище:
Средния брой на обитателите на едно жилище към 2011г. в Община Лозница е 3,0 души;
🙪 Жилищна площ на 1 лице.
По данни на НСИ жилищната полезна площ към 2011г. е 219 293 кв.м., при което се пада на един жител 23.81 кв.м жилищна площ.
5. Социални дейности и социална инфраструктура
5.1. Образование
Образователната структура на населението е важна социално-икономическа характеристика, защото от образователното ниво на хората зависи до голяма степен трудовото им участие, културното им ниво и в крайна сметка тяхното репродуктивно поведение.
На територията на община Лозница функционират 7 общообразователни училища, 1 професионално училище и 9 детски градини. В общината няма детски ясли. Единственото специализирано средно учебно заведение на територията на Общината е Професионалната гимназия по ветеринарна медицина.
Таблица II.5.1.Брой на ученици и преподаватели в СОУ „Xxxxxx Xxxxx” – гр.Лозница за периода 2011 – 2015г.
СОУ „Xxxxxx Xxxxx” – гр.Лозница | Година | Брой паралелки | Общ брой ученици | Брой преподаватели |
2011 | 7 | 136 | 14 | |
2012 | 7 | 128 | 14 | |
2013 | 7 | 124 | 14 | |
2014 | 7 | 125 | 15 | |
2015 | 7 | 129 | 14 |
Таблица II.5.2.Брой на ученици и преподаватели в ОУ „Виделина” – с. Сейдол за периода 2011 – 2015г.
ОУ „Виделина” – x.Xxxxxx | Xxxxxx | Xxxx паралелки | Общ брой ученици | Брой преподаватели |
2011 | 8 | 103 | 12 | |
2012 | 8 | 100 | 12 | |
2013 | 8 | 97 | 15 | |
2014 | 8 | 101 | 14 | |
2015 | 8 | 94 | 14 |
Таблица II.5.3.Брой на ученици и преподаватели в НУ „Xxxxx Xxxxxx” – гр.Лозница за периода 2011 – 2015г.
НУ „Xxxxx Xxxxxx” – гр. Лозница | Година | Брой паралелки | Общ брой ученици | Брой преподаватели |
2011 | 8 | 173 | 14 | |
2012 | 8 | 166 | 14 | |
2013 | 8 | 168 | 16 | |
2014 | 8 | 157 | 16 | |
2015 | 8 | 147 | 16 |
Таблица II.5.4.Брой на ученици и преподаватели в ОУ „Xxxxx x Xxxxxxx” – x.Xxxxxxx за периода 2011 – 2015г.
ОУ „Xxxxx x Xxxxxxx” – x.Xxxxxxx | Година | Брой паралелки | Общ брой ученици | Брой преподаватели |
2011 | 4 | 55 | 8 | |
2012 | 4 | 47 | 8 | |
2013 | 5 | 63 | 10 | |
2014 | 5 | 70 | 11 | |
2015 | 5 | 65 | 11 |
Таблица II.5.5.Брой на ученици и преподаватели в ОУ ”Xxxx Xxxxx” – x.Xxxxxxxx за периода 2011 – 2015г.
ОУ ”Xxxx Xxxxx” – x. Xxxxxxxx | Година | Брой паралелки | Общ брой ученици | Брой преподаватели |
2011 | 4 | 77 | 8 | |
2012 | 4 | 66 | 8 | |
2013 | 4 | 62 | 8 | |
2014 | 4 | 73 | 10 | |
2015 | 5 | 68 | 10 |
Таблица II.5.6.Брой на ученици и преподаватели в ОУ „Xxxxxx Xxxxx” – с.Гороцвет за периода 2011 – 2015г.
ОУ „Xxxxxx Xxxxx” – с.Гороцвет | Година | Брой паралелки | Общ брой ученици | Брой преподаватели |
2011 | 8 | 134 | 15 | |
2012 | 8 | 124 | 16 | |
2013 | 8 | 130 | 11 | |
2014 | 8 | 138 | 16 | |
2015 | 8 | 141 | 16 |
Таблица II.5.7. Брой на ученици и преподаватели в ПГВМЗ „Xxxxxxxxxx Xxxxxxxxxxxx” – гр. Лозница за периода 2011 – 2015г.
Година | Брой паралелки | Общ брой ученици | Брой преподаватели |
2011 | 15 | Общо 327, от тях: - 284 в дневна форма на обучение - 43 в задочна форма на обучение | 32 |
2012 | 16 | Общо 345, от тях: - 289 в дневна форма на обучение - 56 в задочна форма на обучение | 33 |
2013 | 16 | Общо 344, от тях: -276 в дневна форма на обучение -68 в задочна форма на обучение | 30 |
2014 | 16 | Общо 329, от тях: -269 в дневна форма на обучение -60 в задочна форма на обучение | 30 |
2015 | 17 | Общо317 , от тях: -245 в дневна форма на обучение - 72 в задочна форма на обучение | 30 |
Към 2015г. в Община Лозница функционират 9 целодневни детски градини, които се посещават общо от 276 деца, със зает преподавателски персонал от 30 души.
Таблица II.5.8. Брой групи, деца и преподаватели в ЦДГ в Община Лозница към 2011г.
№ | ЦДГ - 2011 г. | Брой групи | Общ брой деца | Xxxx преподаватели |
1. | ОДЗ „Веселие” – гр. Лозница | 5 | 107 | 11 |
2. | ЦДГ „Пролет” - x. Xxxxxxxx | 2 | 35 | 4 |
3. | ЦДГ „Осми март” - с. Бели Лом | 1 | 18 | 2 |
4. | ЦДГ ”Весело детство” - с. Синя вода | 1 | 18 | 2 |
5. | ЦДГ ”Росна китка” - с. Ловско | 2 | 30 | 3 |
6. | ЦДГ „Славейче” – с. Сейдол | 1 | 16 | 2 |
7. | ЦДГ „Радост” - x. Xxxxxxx | 1 | 16 | 2 |
8. | ЦДГ „Детелина” - x. Xxxxxxx | 1 | 13 | 2 |
9. | ЦДГ „Здравец” – с. Гороцвет | 2 | 44 | 2 |
ОБЩО: | 16 | 297 | 30 |
Таблица II.5.9. Брой групи, деца и преподаватели в ЦДГ в Община Лозница към 2012г.
№ | ЦДГ- 2012 г. | Брой групи | Общ брой деца | Xxxx преподаватели |
1. | ОДЗ „Веселие” – гр. Лозница | 5 | 108 | 11 |
2. | ЦДГ „Пролет” - x. Xxxxxxxx | 2 | 36 | 4 |
3. | ЦДГ „Осми март” - с. Бели Лом | 1 | 16 | 2 |
4. | ЦДГ ”Весело детство” - с. Синя вода | 1 | 18 | 2 |
5. | ЦДГ ”Росна китка” - с. Ловско | 2 | 30 | 3 |
6. | ЦДГ „Славейче” – с. Сейдол | 1 | 16 | 2 |
7. | ЦДГ „Радост” - x. Xxxxxxx | 1 | 16 | 2 |
8. | ЦДГ „Детелина” - x. Xxxxxxx | 1 | 11 | 2 |
9. | ЦДГ „Здравец” – с. Гороцвет | 2 | 48 | 2 |
ОБЩО: | 16 | 299 | 30 |
Таблица II.5.10. Брой групи, деца и преподаватели в ЦДГ в Община Лозница към 2013г.
№ | ЦДГ-2013 г. | Брой групи | Общ брой деца | Xxxx преподаватели |
1. | ОДЗ „Веселие” – гр. Лозница | 5 | 103 | 11 |
2. | ЦДГ „Пролет” - x. Xxxxxxxx | 2 | 36 | 4 |
3. | ЦДГ „Осми март” - с. Бели Лом | 1 | 16 | 2 |
4. | ЦДГ ”Весело детство” - с. Синя вода | 1 | 18 | 2 |
5. | ЦДГ ”Росна китка” - с. Ловско | 2 | 28 | 3 |
6. | ЦДГ „Славейче” – с. Сейдол | 1 | 19 | 2 |
7. | ЦДГ „Радост” - x. Xxxxxxx | 1 | 18 | 2 |
8. | ЦДГ „Детелина” - x. Xxxxxxx | 1 | 20 | 2 |
9. | ЦДГ „Здравец” – с. Гороцвет | 2 | 42 | 4 |
ОБЩО: | 16 | 300 | 32 |
Таблица II.5.11. Брой групи, деца и преподаватели в ЦДГ в Община Лозница 2014г.
№ | ЦДГ-2014 г. | Брой групи | Общ брой деца | Xxxx преподаватели |
1. | ОДЗ „Веселие” – гр. Лозница | 5 | 101 | 11 |
2. | ЦДГ „Пролет” - x. Xxxxxxxx | 2 | 36 | 4 |
3. | ЦДГ „Осми март” - с. Бели Лом | 1 | 16 | 2 |
4. | ЦДГ ”Весело детство” - с. Синя вода | 1 | 20 | 2 |
5. | ЦДГ ”Росна китка” - с. Ловско | 2 | 28 | 3 |
6. | ЦДГ „Славейче” – с. Сейдол | 1 | 16 | 2 |
7. | ЦДГ „Радост” - x. Xxxxxxx | 1 | 21 | 2 |
8. | ЦДГ „Детелина” - x. Xxxxxxx | 1 | 19 | 2 |
9. | ЦДГ „Здравец” – с. Гороцвет | 2 | 35 | 3 |
ОБЩО: | 16 | 292 | 31 |
Таблица II.5.12. Брой групи, деца и преподаватели в ЦДГ в Община Лозница към 2015г.
№ | ЦДГ-2015 г. | Брой групи | Общ брой деца | Xxxx преподаватели |
1. | ОДЗ „Веселие” – гр. Лозница | 5 | 101 | 11 |
2. | ЦДГ „Пролет” - x. Xxxxxxxx | 2 | 31 | 3 |
3. | ЦДГ „Осми март” - с. Бели Лом | 1 | 14 | 2 |
4. | ЦДГ ”Весело детство” - с. Синя вода | 1 | 18 | 2 |
5. | ЦДГ ”Росна китка” - с. Ловско | 2 | 28 | 3 |
6. | ЦДГ „Славейче” – с. Сейдол | 1 | 15 | 2 |
7. | ЦДГ „Радост” - x. Xxxxxxx | 1 | 20 | 2 |
8. | ЦДГ „Детелина” - x. Xxxxxxx | 1 | 18 | 2 |
9. | ЦДГ „Здравец” – с. Гороцвет | 2 | 31 | 3 |
ОБЩО: | 16 | 276 | 30 |
Източник: Общинска администрация –Лозница
Материална база на учебните заведения
Таблица II.5.13.Квадратура на учебните заведения
№ | УЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ | Квадратура / кв.м./ |
1. | ПГВМЗ „Xxxxxxxxxx Xxxxxxxxxxxx” – гр. Лозница | 548.90 |
2. | СОУ „Xxxxxx Xxxxx” – гр. Лозница | 1100 |
3. | НУ „Xxxxx Xxxxxx” – гр. Лозница | 656 |
4. | ОУ ”Xxxx Xxxxx” – x. Xxxxxxxx | 527 |
5. | ОУ „Xxxxxx Xxxxx” – с. Гороцвет | 479 |
6. | ОУ „Виделина” – с. Сейдол | 375.28 |
7. | ОУ „Xxxxx x Xxxxxxx” – x. Xxxxxxx | 514 |
Източник: Общинска администрация –Лозница
Като цяло състоянието на образователната инфраструктура по отношение на материално–техническата база е сравнително добро. През последните години в голяма част от образователните институции са извършени ремонтни дейности.
- ОУ „Виделина” с. Сейдол - смяна на дограма, саниране и смяна на покривна конструкция, изграждане на отоплителна инсталация – през 2011 г.
- С проект „Повишаване на енергийната ефективност на основно училище „Xxxxx x Xxxxxxx „ x. Xxxxxxx – смяна на дограма, саниране и смяна на покривна конструкция през 2014 г.
Делът на хората с основно образование в община Лозница (39,1%) е по-висок от стойностите за страната и областта. Делът на хората с висше образование (4,8%) е значително по-нисък от средния за страната (19,6%) и област Разград (11,6%). Относителният дял на хората със средно образование също е по-нисък от средните стойности за страната и областта.
Необходимо е да се реализират достатъчно активни мерки и проекти, които да осигурят условия за повишаване на квалификацията на безработните и най-вече на младежите в общината, което ще ги направи по-конкурентноспособни на пазара на труда и ще увеличи шансовете им за трайна реализация. Да се реализират мерки насочени към подобряване състоянието на образователната инфраструктура чрез реконструкция, ремонт и оборудване на образователните институции (лаборатории, учебни зали, корпуси, спортни съоръжения, ученически столове), създаване на достъпна архитектурна среда за хора с увреждания в учебните заведения, детските градини и базите за спорт и отдих.
Необходимо е да се разработят и изпълнят програми за включване на етническите малцинствата в учебния процес.
Разпределението на училищата на територията на общината е сравнително неравномерно. В слабо населените места със застаряващо население образователната инфраструктура изпитва дефицити, които се покриват от общинския център.
5.2. Здравеопазване
Необходими са мерки за подобряване на здравния статус на населението, които да са насочени към подобряване качеството на профилактичната дейност и на диспансерното наблюдение; осигуряване на квалифицирани кадри; оптимално обхващане на населението с лекарска помощ; повишаване здравната култура на населението чрез здравни образователни кампании и персонални консултации.
От предоставена информация от Регионална здравна инспекция – Разград, община Лозница е включена в състава на Разградски здравен район.
Минимален брой и разпределение на лекарите в първичната извънболнична медицинска помощ, НЗК.
ТаблицаII.5.14.Брой на лекарите в първичната извънболнична медицинска помощ, НЗК
Населени места | Лекарска практика | Център на практика |
Община Лозница гр. Лозница, с.Манастирци, с. Ловско, с.Крояч, с.Студенец, с. Градина, с. Синя вода, с. Манастирско, с.Гороцвет, с.Xxxxxxx x. Xxxxxxx, с. Сейдол, с. Тръбач и x. Xxxxxxx x. Xxxxxxxx и с. Бели Лом | 6 | |
4 | гр.Лозница | |
1 | x. Xxxxxxx | |
1 | x. Xxxxxxxx | |
Източник: РЗИ-Разград
Таблица II.5.15. Регистрирани лекарски заведения
Регистрирани към момента ЛЗ | ||
Лекарска практика | Център на практика | Втори адрес |
1 | Лозница | с. Синя вода, с. Сейдол и x.Xxxxxxx |
1 | Разград | гр. Лозница, с. Гороцвет, |
x.Xxxxxxxx и с. Бели Лом | ||
Източник: РЗИ-Разград
Към момента в общината остават 5 незаети лекарски практики, като три от тях са с център гр.Лозница, 1 практика с център x.Xxxxxxx и 1 с център x.Xxxxxxxx.
Таблица II.5.16. Брой на лекарите по дентална медицина в първичната и извънболнична помощ, съгласно НЗК.
Населени места | Лекарска практика | Център на практика |
Община Лозница гр.Лозница, с.Манастирци, с.Ловско, с.Крояч, с.Студенец, с.Градина, с.Синя вода, с.Манастирско, с. Гороцвет и с. Каменар x.Xxxxxxx, x.Xxxxxx, x.Xxxxxx и x.Xxxxxxx x.Xxxxxxxx, с.Бели Лом | 6 | |
4 | Лозница | |
1 | x. Xxxxxxx | |
1 | x. Xxxxxxxx | |
Източник: РЗИ-Разград
Таблица II.5.17. Регистрирани лекарски заведения
Регистрирани към момента ЛЗ | |
Лекарска практика 1 1 1 | Център на практика Втори адрес |
Лозница Лозница Лозница | |
Източник: РЗИ-Разград
Към момента в общината остават 3 незаети лекарски практики по дентална медицина – 1 с център гр. Лозница, 1 с център x. Xxxxxxx и 1 с център x. Xxxxxxxx. Наблюдава се концентриране на регистрираните практики (3бр.) в общинския център. В община Лозница не са регистрирани практики за специализирана извънболнична помощ, което затруднява получаването на адекватна своевременна и специализирана медицинска помощ. В общинския център е разкрит филиал на ЦСМП Разград. На територията на общината не са регистрирани медицински центрове, дентални центрове, медико-дентални центрове и диагностично-консултативни центрове.
В община Лозница упражняват дейност двама общопрактикуващи лекари, като единият от тях е с основен адрес на практиката в гр. Разград. В община Лозница са регистрирани две аптеки (в общинския център), няма регистрирани дрогерии, което затруднява в значителна степен лекарствоснабдяването на населението в региона.
Таблица II.5.18. Обща смъртност
2012г. 2013г. | ||||
брой | На 1000 души | брой | На 1000 души | |
Общо за страната | 109281 | 15,0 | 104345 | 14,4 |
Разград | 1903 | 15,5 | 1845 | 15,2 |
Лозница | 133 | 14,5 | 122 | 13,46 |
Източник: РЗИ-Разград
🙪 Детска смъртност
- 2012 – 3 деца до 1 година;
- 2013 – 0 деца до 1 година.
Здравните услуги в община Лозница са сравнително неравномерно разпределени по територията на общината и са недостатъчни. Сред основните проблеми пред развитието на сектора „Здравеопазване“ в община Лозница са ниската осигуреност с медицински персонал, трайно незаети практики, липса на определени специалисти, висок процент на неосигурено и безработно население, както и липса на профилактика.
5.3. Култура
Културната инфраструктура на община Лозница се отличава със сравнително равномерно териториално разпределение. Сред най-важните елементи за културния живот са читалищата, които са единствените обществени сгради в населените места в общината, в които се извършват културни мероприятия и са запазили културно- просветната си значимост.
На територията на Община Лозница има 16 читалища, като от тях с активна дейност се отличават само 12.
Таблица II.5.19. Народни читалища на територията на Община Лозница
№ | Читалища | Населено място | Адрес | ЗП /кв.м./ | Брой места | Физическо състояние |
1 | „Пробуда- 1912г.” | гр.Лозница | ул.„Дружба” № 21 | 730 | 500 | Добро |
2 | „Xxxx Xxxxx - 1926г.” | с.Ловско | ул.„Стара планина” № 19 | 395 | 295 | в ремонтни дейности |
3 | „Xxxxxx Xxxxx– 1931г.” | x.Xxxxxxxx | ул.„Хр. Ботев”№ 42 | 310 | 102 | Добро |
4 | „Добруджа– 1930г.” | с.Бели Лом | ул.„Цариградско шосе” № 35 | - | - | - |
5 | „Светлина– 1901г.” | x.Xxxxxxx | ул.„X.X. Xxxxxxxx” № 14 | 347 | 100 | Добро |
6 | „Изток–1921г.” | с.Манастирци | ул.„Ал. Стамболийски” № 22 | 360 | 100 | Добро |
7 | „Наука–1900 г.” | с.Каменар | ул.„Тьодювци” № 33 | 295 | 173 | Добро |
8 | „Пробуда– 1908г.” | с.Гороцвет | ул. „Искър” № 13 | 386 | 152 | Добро |
9 | „Сила –1928г.” | с.Синя вода | ул.„Ал. Стамболийски” № 9 | 131 | 100 | В момента се извършват ремонтни дейности |
10 | „Развитие– 1906г.” | x.Xxxxxx | ул.„X.X. Xxxxxxxx” № 18 | 228 | 150 | В момента се извършват ремонтни дейности |
11 | „Xxxxxx Xxxxx – 1922г.” | x.Xxxxxxx | ул. „Хр. Ботев” № 27 | 596 | 160 | Добро |
12 | „Xxxxx Xxxxxx – 1935г.” | x.Xxxxxxx | ул.„Лудогорие” № 16 | 210.10 | 100 | Добро |
13 | „Отец Xxxxxx Xxxxxxxxxxx – 1964г.” | с.Студенец | ул.„Странджа” № 11 | 123.90 | 100 | Добро |
14 | „Xxxx Xxxxxx – 1924г.” | с.Тръбач | ул.„Венелин” № 16 | 97 | 100 | Добро |
15 | „Xxxxx Xxxxxxxxx - 1928г.” | с.Крояч | ул.„Централна” № 5 | - | - | - |
16 | „Св. Св. Xxxxx x Xxxxxxx – 1936г.” | с.Манастирско | - | 280 | 200 | Добро |
Всичките читалища се помещават в читалищни сгради строени по предназначение с изключение на читалището в с.Бели Лом. Поради остарелия сграден фонд повечето от тях се нуждаят от ремонт. Някои от тях са ремонтирани по осъществени от общината проекти. Техническата съоръжения на повечето читалищата са слаби с изключение на тези в гр.Лозница, с.Ловско, x.Xxxxxxxx, с.Синя вода, с.Сейдол и x.Xxxxxxx на които е предоставена техника и оборудване по проект: „Българските библиотеки – място за достъп до информация и комуникации за всеки глобални библиотеки – България”.
В Община Лозница има изградени и действащи два музейни комплекса: къщата- музей Xxxx Xxxxxx в гр.Лозница, където са поместени материали и експонати, археологически проучвания и стари битови експонати, и действащ музеен комплекс в село Сейдол, който разполага с 600 кв.м. разгърната експозиционна площ по етнография, нумизматика, археология, минерология и природонаучен кът. Музейният комплекс е член на БАСЕТ. Комплексът е признат за паметник на културата и има статут на музей. Към него има база за творчество, изложбена зала, работилница за тъкачество. Като допълнение към комплекса е изграден и зоокът с около 50 вида животни разположени в над 33 големи клетъчни помещения. Работилницата по тъкачество има възможност за демонстрации както и за обучение по основните на тъкачеството. В x.Xxxxxx работят четири групи за родопски песни: детска, женска , мъжка и смесен състав.
На територията на община Лозница действат: студия за народни танци, детска вокална група, детски и средношколски танцови състави, група за автентичен фолклор.
В с.Ловско работят две групи за родопски песни - мъжка и женска, а в с.Градина група за турски песни. Съставите активно работят и съдействат за реализиране културната програма в населените места, а също така вземат участие и в изяви от национален мащаб, каквито са съборите в Копривщица, Беклемето- край Троян и други. Има възможности за организиране на демонстрации на обичаи от празнично-обредния календар на населението от региона , като за база се ползва музейния комплекс в село Сейдол, с участници - групата за автентичен фолклор в Лозница.
Сравнително равномерно териториално разпределение на културната инфраструктура в община Лозница с читалищата като най-важни елементи.
На 14.12.2013 г. между Община Лозница и ДФ „Земеделие” се сключи договор за БФП. Осигурено е финансиране за реализацията на проект „Реконструкция и ремонт читалища на територията на община Лозница” по мярка 322 – Обновяване и развитие на населените места от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., стойност 810 692,18 лв.:
⬂ За обект НЧ „Развитие -1906 г. с. Сейдол, одобрените за финансиране разходи са 185 705,33 лв.
⬂ За обект НЧ „Xxxx Xxxxx - 1926 г. с. Ловско, одобрените за финансиране разходи са 431 013,15 лв.
⬂ За обект НЧ „Сила - 1928 г. с. Синя вода, одобрените за финансиране разходи са
107 397,06 лв.
Дейностите по проекта включват: реконструкция на покривна конструкция, саниране на външни стени, подмяна на дограма, вътрешен ремонт.
Необходимо е да се предприемат мерки насочени към ремонт и обновяване на обзавеждането на сградния фонд. При реализиране на дейностите включени в тези мерки се очаква населението на община Лозница и на потенциалите посетители на читалищата да бъде предоставена обновена инфраструктура и нови възможности: културни съоръжения от високо качество, нови библиотеки , сценични съоръжения за танцови и театрални групи, обогатен и съвременен изглед, участие в различни инициативи и прояви, по – добро качество на живот.
Религиозни обекти
Общият брой на молитвените храмове на територията на общината са 28 в т.ч.:
⬂ Църкви – 8 бр.;
⬂ Параклис – 1 бр;
⬂ Джамии – 19 бр.
„Църква” гр.Лозница – изградена през 1927г. Сградата е в лошо състояние, от построяването на обекта не е извършван ремонт.
„Джамия” гр.Лозница – изградена през 1982г. Сградата е в лошо състояние, от построяването на обекта не е извършван ремонт.
„Джамия” с.Бели Лом – изградена през 1936г. Сградата е в лошо състояние, от построяването на обекта не е извършван ремонт.
„ Джамия” с.Бели Лом – изградена през 1970г. Сградата е в добро състояние – през 2000г. е извършен частичен ремонт – покривна конструкция и вътрешно освежаване на обекта.
„Джамия” x.Xxxxxxxx – изградена през 1969г. Сграда е в добро състояние, извършван е ремонт.
„Джамия” x.Xxxxxxxx – изградена през 1929г. Сградата е в лошо състояние, от построяването на обекта не е извършван ремонт.
„Джамия” с.Каменар – изградена през 1929г. Сградата е в добро състояние, извършван е ремонт.
„Църква” с.Каменар – изградена през 1876г. Сградата е в добро състояние, извършван е ремонт.
„Джамия” x.Xxxxxxx – изградена през 1920г. Сградата е в лошо състояние, от построяването на обекта не е извършван е ремонт.
„Джамия” с.Студенец – изградена през 1945г. Сградата е в добро състояние.
„Джамия” с.Ловско – изградена през 1949г. Сградата е в лошо състояние, от построяването на обекта не е извършван е ремонт.
„Църква” с.Ловско – изградена през 1995г. Сградата е в добро състояние, извършван е ремонт по ОП ”РСР”.
„Джамия” с.Крояч – изградена през 1900г. Сградата е в лошо състояние, от построяването на обекта не е извършван е ремонт.
„Църква” с.Крояч – изградена през 1992 г. Сградата е в задоволително състояние, не е извършван ремонт на обекта.
„Джамия” x.Xxxxxxxxxx – изградена през 1992г. Сградата е в лошо състояние, от построяването на обекта не е извършван е ремонт.
„Църква” с.Манастирци – изградена през 1924 г. Сградата е в лошо състояние, от построяването на обекта не е извършван ремонт.
„Джамия” гр. Лозница – изградена през 1982г. Сградата е в лошо състояние, от построяването на обекта не е извършван е ремонт
„Църква” гр. Лозница – изградена през 1927 г. Сградата е в лошо състояние, от построяването на обекта не е извършван ремонт.
„Джамия” с.Синя вода – изградена през 1945г. Сградата е в лошо състояние, от построяването на обекта не е извършван е ремонт.
„Джамия” с.Синя вода – изградена през 1960г. Сградата е в лошо състояние, от построяването на обекта не е извършван е ремонт
„Джамия” x.Xxxxxxx – изградена през 1915г. Сградата е в лошо състояние, от построяването на обекта не е извършван е ремонт.
„Църква x. Xxxxxxx – изградена през 2008 г. Сградата е в добро състояние.
„Параклис” x.Xxxxxxx – изграден през 1964 г. Сградата е в лошо състояние, от построяването на обекта не е извършван ремонт.
„Джамия” с.Манастирско – изградена през 1942г. Сградата е в лошо състояние, от построяването на обекта не е извършван е ремонт.
„Джамия” x.Xxxxxxx – изградена през 1961г. Сградата е в задоволително състояние, от построяването на обекта не е извършван е ремонт.
„Джамия” с.Тръбач – изградена през 1949г. Сградата е в лошо състояние, от построяването на обекта не е извършван е ремонт.
„Джамия” x.Xxxxxx – изградена през 1992г. Сградата е в добро състояние.
„Църква” x.Xxxxxx – изградена през 1912г. Сградата е в добро състояние, извършван е ремонт по ОП „РСР”.
„Джамия” с.Гороцвет – изградена през 1992г. Сградата е в добро състояние.
„Църква с.Гороцвет – изградена през 1921г. Сградата е в лошо състояние, от построяването на обекта не е извършван е ремонт.
5.4. Спорт
Спортната инфраструктура в община Лозница включва градски стадион в гр.Лозница (5 500 седящи места), 4 спортни зали. На територията на всички селища има игрища, които въпреки амортизацията си се използват от младите хора.
Спортната база на училищата (открити спортни площи) е представена от:
- с. Бели Лом – дворно място с площ 960 кв.м. с баскетболно и волейболно игрище; дворно място с площ 1050кв.м. с разположено на него футболно игрище;
- x. Xxxxxxxx – дворно място с площ 1645кв.м. с баскетболно и волейболно игрище; дворно място с площ 2320кв.м. с разположено на него футболно игрище;
- с. Гороцвет - дворно място с площ 2400кв.м. с баскетболно и волейболно игрище; дворно място с площ 660кв.м. с разположено на него футболно игрище;
- гр. Лозница(СОУ) - дворно място с площ 1500кв.м. с баскетболно и волейболно игрище; дворно място с площ 1400кв.м. с разположено на него футболно игрище;
- гр. Лозница(НУ) - дворно място с площ 1824кв.м. с баскетболно и волейболно игрище; дворно място с площ 765кв.м. с разположено на него футболно игрище;
- гр. Лозница(ПГВМЗ) – в УПИ І, кв. 29 по плана на гр. Лозница са разположени баскетболно, волейболно и футболно игрища;
- x. Xxxxxxx - дворно място с площ 437кв.м. с баскетболно и волейболно игрище; дворно място с площ 1950кв.м. с разположено на него футболно игрище;
- с. Сейдол – дворно място с площ 800кв.м. с разположени на тази площ баскетболно, волейболно и футболно игрище.
В общината функционират 8 спортни клуба, СКБ „Кубадън” по борба, с детска школа, със спечелени медали на републикански първенства и 7 футболни клуба: ФК
„Вихър” гр. Лозница, ФК „Светкавица” x. Xxxxxxx, ФК „Веселина” x. Xxxxxxxx, ФК
„Спартак” с. Ловско, ФК „Трапище” x. Xxxxxxx, ФК „Ураган” с. Манастирци, ФК
„Спортист” с. Синя вода.
През 2004 г. е основан Клуб „Трабант” Лозница.. Ежегодно клуба организира две мероприятия - Национален събор на трабантите през м. май и Рали с трабанти през м. септември, в които участват представители на клубове от цялата страна и чужбина.
Спортната материално – техническата база в училищата и детските градини се поддържа в сравнително добро състояние, изпълнени са няколко проекта в тази сфера, но остава необходимостта от по-големи ремонти и нови съоръжения.
Създаването на условия и стимулирането на спорта в Общината е приоритет на Общинското ръководството.Усилията ще бъдат насочени към привличане на средства за изграждане на нови и модернизиране на съществуващи спортни обекти, за да бъде улеснено ползването им от хора с трайни или частични увреждания, възстановяване за спортни занимания в училищата и др. Изработване на механизми за координация между спортните клубове, с цел по – пълноценно използване на спортните съоръжения.
През 2014г. стартира проект „Реконструкция и модернизация на спортен и младежки център и изграждане на спортни площадки на територията на община Лозница”. Дейностите предвиждат цялостен ремонт, реконструкция и модернизация на
спортната зала, младежкия дом и съблекалните на стадиона на гр.Лозница, както и изграждане на спортни площадки в селата Бели Лом, Веселина, Каменар, Ловско, Синя вода, Сейдол, Трапище.
На стадиона на гр.Лозница е предвидено изграждане на спортна площадка. Изградени са спортни площадки в следните населени места: с.Студенец, с. Градина,
с.Манастирци.
В селата Бели Лом, Веселина, Каменар, Ловско, Синя вода, Сейдол, Трапище спортните площадки са в процес на изграждане.
5.5. Социални дейности
Социалните услуги в община Лозница са сравнително добре развити и добре разпространени. Услугите в социалната сферата се осъществяват от Дирекция
„Социално подпомагане“ – Лозница. Развитието им в общината следва разработената Общинска стратегия за развитието на социалните услуги в община Лозница 2011-2015г.
По данни на общинска администрация гр.Лозница на територията на общината работят няколко специализирани заведения в които се предоставят следните социални услуги:
⮚ Дом за възрастни хора с увреждания с. Ловско от 1964 г. с капацитет 35 ползватели, където се предоставят комплекс от социални услуги на лица с физически увреждания, установени с експертно решение на ТЕЛК/ НЕЛК. Заведението разполага със собствен транспорт и е разположено на обща площ от 6390 кв.м, и сграден фонд от 586м2 разгъната застроена площ. Специализираната институция не разполага със столова, помещение за усамотяване, зала за рехабилитация, ателиета, дневна. Изградена е рампа за инвалидни колички само на първия етаж. За потребителите, настанени на втория етаж оборудването, което улеснява придвижването им е помощния парапет, изграден на стълбището. През 2009г. са извършени строително ремонтни дейности по проект финансиран от Министерството на труда и социалната политика – Проект
„Красива България”. Направена е изолация на външни стени и смяна на дограмата.
⮚ Домашният социален патронаж е най-достъпната услуга в общността за стари хора, която може да бъде подобрена по отношение на дейностите, включени в услугата. На територията на община Лозница има 1 бр. социална кухня в гр.Лозница, която осъществява социален патронаж с капацитет 45 човека.
⮚ В началото на 2011 г. в гр. Лозница по Оперативна програма „Развитие на човешките услуги” е открит „Център за социална рехабилитация и интеграция”. Основна дейност на центъра е социална рехабилитация и интеграция на хората с увреждания и специално на хората с физически увреждания.
⮚ Социалната услуга “Личен асистент” изпълнявани по ОП "Развитие на човешките ресурси", проект „Подкрепа за достоен живот” за 2011 г. са назначени 17 лични асистенти. По национална програма „Асистенти на хора с увреждания” за 2011 г. са назначени 13 лични асистенти.
⮚ Обществена трапезария за 2014 г. е обхванала 109 лица с ниски доходи, реализирана по проект на МТСП;
⮚ Център за настаняване от семеен тип - в село Крояч е новоизграден център за настаняване от семеен тип, който все още не е въведен в експлоатация. Легловата база е за 15 човека. Към момента няма настанени семейства.
За разрешаването на социалните проблеми в Община Лозница е разработена Стратегията за развитие на социалните услуги в Община Лозница 2011 – 2015 г. Стратегията съдържа подробен анализ на социалните услуги, предоставяни на територията на общината и мерки за разрешаване на проблемите в социалната сфера.
Община Лозница се характеризира със сравнително добре развита социална инфраструктура. Предоставят се разнообразни социални услуги, които дават възможност за преодоляване на социалната изолация чрез създаване на условия за интегриране в общността предимно на възрастни хора и хора с увреждания. В общината следва да бъдат разкрити Дневни центрове за стари хора, Дневен център за възрастни хора с увреждания, и Xxxxxxx помощник, което би допринесло за подобряването на качеството на живот на тази възрастова група.
Като проблем може да се идентифицира липсата на специализирани институции за деца и семейства в риск. При необходимост от извеждане извън семейството, нуждаещите се деца и лица се настаняват по възможност в специализирани институции в областта, а при липса на свободни места - и в съседни области. Разкриването на Център за обществена подкрепа, Xxxxxx за настаняване от семеен тип, Преходно жилище и Защитено жилище би покрило нуждите от тези социални услуги в общината.
6. Техническа инфраструктура
6.1. Електроснабдителна мрежа
В Община Лозница е изградена мрежа за електроснабдяване на основните потребители – бита, комуналния сектор и производствените предприятия.
Електроснабдяването в Община Лозница се осъществява от Националната енергийна система, като електропреносната и електроразпределителна мрежа и съоръженията към нея се стопанисват, поддържат и реконструират от „Енерго–про България” АД и
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД. „ЕСО“ ЕАД стопанисва единствено въздушен електропровод ВЕ 110kV „Бели лом“ и ВЕ 110 kV „Xxxxxxxx-Топола“. Изброените електропроводи преминават през землищата на с. Каменар, x. Xxxxxxxx и с. Бели лом, като през 2015 г. се извършва рехабилитация на ВЛ 110 kV „Бели лом“ от подстанция Шумен Запад до подстанция Разград, преминаващо през землището на с. Бели лом. На територията на Общината няма електрически подстанции. Електропроводите 20 KV са на желязо – решетъчни и железобетонни стълбове. Има изградени 53 трафопостове, разпределени във всички населени места на общината. Често възникват аварии и често населени места остават без електрозахранване за продължително време. Парковото осветление в град Лозница е обновено по проект със средства на ПРСР. Разходите за улично осветление за 2012 г. са в размер на 362 856 КW/h. Необходима е подмяна на
уличното осветление с LED. Това ще доведе до по –добра енергоефективност и ще намали разходите за улично осветление значително.
В промишлените предприятия на територията на общината не се използва енергия от възобновяеми източници.
Таблица II.6.1. Данни за електропреносната мрежа в Община Лозница
Община | П/ст | Ел. проводи СН | ТП | ТП |
бр. | км | бр. | кVА | |
Лозница | 110 | 53 | 13370 |
Източник: „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи"АД
Възможност в електроснабдяването е въвеждането на възобновяеми източници на енергия. Положителните страни на тази възможност за общината биха били:
- При различните технологии, свързани с ВЕИ, не се отделят парникови газове в атмосферния въздух, което е предпоставка за опазване на околната среда;
- Източниците на зелена енергия са неизчерпаеми;
- Създава възможности за трудова заетост в сектора;
6.2. Водоснабдителна система
Годишното потребление на вода за цялата община е 400 хил.куб.м., от които: 75 хил.куб.м. – за промишлени нужди; 50 хил.куб.м. – за напояване и 275 хил.куб.м. - за битови нужди. Територията на общината се обслужва от „Водоснабдяване – Дунав” ЕООД, Разград. Населението, ползващо услугата водоснабдяване на територията на трите общини е 99,6%. Потреблението на вода е 85 л/ж.д. Дължината на водоснабдителната мрежа е 222 километра. Изграждането на мрежата е започнало 50’те години, като основно е изградена през периода 1960 – 1970 година. Водопроводната мрежа в населените места е напълно изградена, но амортизирана. Населението се снабдява с вода посредством седем водоснабдителни групи (ВС): Проблем представлява експлоатационната възраст на водопроводите, която обуславя:
✓ големи загуби;
✓ намалена проводимост;
✓ чести аварии;
✓ влошено качество на питейните води.
Водоизточници
На територията на общината има 15 /петнадесет/ водоизточника на питейни води, два от които са за гр.Лозница.
Таблица II.6.2.Данни за водоснабдителните групи на Община Лозница
ВОДОСНАБДИТЕЛНИ ГРУПИ
№ | Водоснабди телна група | Водоизточници | Черпателни водоеми | Помпени станции | Напорни водоеми | Водоснабден и населени места | Забележка | |||
Вид | Статут | Наименова ние | Обем | Наименование | Наименование | Обем | ||||
куб. м | куб.м | |||||||||
1 | Група "Лозница" | ШК 3 | в експлоатация | ПС "Лозница 1" | НВ "Лозница" | 2400 | гр.Лозница, с.Ловско | |||
ШК 1, ШК 2 | консервирани | |||||||||
Каптаж "Табачка" | в експлоатация | |||||||||
ДС 1 | в експлоатация | |||||||||
ДС 2 | в експлоатация | ПС "Лозница 2" | НВ | 1500 | гр.Лозница, с.Манастир ско | |||||
Каптаж "Орешака" | в експлоатация | НВ "Манастирци" | 100 | с.Манастир ско | ||||||
2 | Група "Гороцвет" | ДС | в експлоатация | ПС "Гороцвет" | НВ | 300 | x.Xxxxxxxx, с.Бели Лом | подава вода и за с.Хума, община Самуил | ||
ШК 2 | в експлоатация | НВ "Гороцвет" | 150 | с.Гороцвет | ||||||
НВ | 110 | с.Крояч | ||||||||
ШК 1, Тр. Кл. | консервирани | НВ "Крояч" | 200 | |||||||
3 | Група "Градина" | ШК | в експлоатация | ПС "Градина 1" | НВ "Студенец" | 180 | с.Студенец | |||
Каптаж | в експлоатация | НВ "Градина" | 220 | с.Градина | ||||||
ПС "Градина 2" | отделни обекти в землището на с.Градина | подава вода и за с.Островче, община Разград | ||||||||
4 | Група "Каменар" | ШК | в експлоатация | ПС "Каменар" | НВ | 200 | с.Каменар | |||
НВ | 160 | |||||||||
5 | Група "Манастирс ко" | ШК, каптаж | в експлоатация | ПС "Манастирско" | НВ "Манастирско " | 260 | с.Манастир ско, с.Синя вода | |||
НВ "Трапище" | 200 | x.Xxxxxxx | ||||||||
6 | Група "Сейдол" | Каптаж | в експлоатация | ЧВ към ПС "Сейдол" | 50 | ПС "Сейдол" | НВ "Сейдол" | 160 | с.Сейдол | |
7 | Група "Тръбач" | Каптаж и дренаж | в експлоатация | ЧВ към ПС "Тръбач" | 25 | ПС "Тръбач" | НВ "Тръбач" | 200 | с.Тръбач, x.Xxxxxxx | |
Общо: | Водоизточн ици в експлоатаци я: 15 бр. | ЧВ в експлоата ция: 2 бр. | Помпени станции в експлоатация: 9 бр. | Напорни водоеми в експлоатация: 15 бр. | ||||||
Източник: „Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД
Таблица II.6.3.Данни за водоизточниците в община Лозница
ВОДОИЗТОЧНИЦИ
№ | Водоизточник | Статус | № на разрешителното за водоползване | Координати | учредена СОЗ | Измерване на добитото водно количеств о - брой водомери | Добито водно количеств о за 2014г., м3/год. | |
пояс I | пояс II и III | |||||||
1 | Шахтов кладенец ШК3 - Лозница | в експлоатация | 21510149/26.08.20 11 г. | N 43°21´23.3", E 26°36´00.4" | да | да | 1 | 130530 |
2 | Каптаж "Табачка" към ПС "Лозница 1" | в експлоатация | 298 / 14.05.2001 г. | N 43°20´55.4", E 26°34´49.1" | да | не | ||
3 | ШК №1 към ПС "Лозница 1" | не е в експлоатация | 298 / 14.05.2001 г. | N 43°20´37.8", E 26°35´22.2" | да | не | 0 | |
4 | ШК №2 към ПС "Лозница 1" | не е в експлоатация | N 43°20´46.8", E 26°35´47.6" | да | не | 0 | ||
5 | Тръбен кладенец ДС 1- Лозница | в експлоатация | 21510150/26.08.20 11 г. | N 43°21´19.1", E 26°35´57.7" | да | да | 1 | 102330 |
6 | Тръбен кладенец ДС 2- Лозница | в експлоатация | N 43°21´44.3", E 26°36´19.0" | да | да | 1 | 5070 | |
7 | Каптаж "Орешака" - с.Манастирци | в експлоатация | 11510718/24.10.20 11 г. | N 43°21´13.4'', E 26°38´26.7'' | да | определе на е, не е учредена | 2 | 28070 |
8 | ДС "Гороцвет" | в експлоатация | 11510717/24.10.20 11 г. | N 43°25´50.9'', E 26°39´42.4'' | да | да | 2 | 262540 |
9 | ШК 2 към ПС "Гороцвет" | в експлоатация | 11510716/24.10.20 11 г. | N 43°25´49.5'', E 26°39´44.2'' | да | да | ||
10 | ШК 1 към ПС "Гороцвет" | не е в експлоатация | 298 / 14.05.2001 г. | N 43°25´51.3'', E 26°39´39.2'' | да | не | 0 | |
11 | Тръбен кладенец към ПС "Гороцвет" | не е в експлоатация | N 43°25´40.4'', E 26°39´50.4'' | да | не | 0 | ||
12 | ШК към ПС "Градина" | в експлоатация | 11510806/12.11.20 12г. | N 43°26´16.6", E 26°35´42.7" | да | да | 2 | 99070 |
13 | Каптаж към ПС "Градина" | в експлоатация | 11510805/12.11.20 12г. | N 43°26´34.5", E 26°34´10.6" | да | да | ||
14 | ШК към ПС "Каменар" | в експлоатация | 298 / 14.05.2001 г. | N 43°28´02.4", E 26°38´24.1" | да | не | 1 | 60589 |
15 | ШК към ПС "Манастирско" | в експлоатация | 298 / 14.05.2001 г. | N 43°25´25.4", E 26°32´32.0" | да | не | 1 | 94860 |
16 | Каптаж към ПС "Манастирско" | в експлоатация | N 43°25´19.1", E 26°32´26.6" | да | не | |||
17 | Каптаж към ПС "Сейдол" | в експлоатация | 298 / 14.05.2001 г. | N 43°23´37.1", E 26°30´27.5" | да | не | 1 | 37891 |
18 | Каптаж към ПС "Тръбач" | в експлоатация | 298 / 14.05.2001 г. | N 43°22´43.1", E 26°29´56.3" | да | не | 1 | 32211 |
19 | Дренаж към ПС "Тръбач" | в експлоатация | N 43°22´46.9", E 26°29´43.0" | да | не | |||
Източник: „Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД
По данни на експлоатационното ВиК дружество и Басейнова дирекция за управление на водите Черноморски район-Варна, санитарно-охранителни зони са определени на 6 броя водовземни съоръжения, както следва:
✓ Шахтов кладенец ШК-3, гр.Лозница;
✓ Тръбни кладенци ДС-1 и ДС-2 гр.Лозница;
✓ Шахтов кладенец ШК Градина – с.Градина;
✓ Каптиран извор- с.Градина;
✓ Тръбен кладенец ТК – с.Гороцвет;
✓ Шахтов кладенец ШК-2 – с.Гороцвет.
По данни на Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район с център Плевен, на територията на Община Лозница има учредени санитарно-охранителни зони около следните водоизточници:
✓ ШК-3, с.Гороцвет – за питейно битово водоснабдяване на „Биовет“ АД (Заповед
№177/18.08.2012г.);
✓ ШК-4, с.Гороцвет – за питейно битово водоснабдяване на „Биовет“ АД (Заповед
№178/18.08.2012г.);
✓ ШК-5, с.Гороцвет – за питейно битово водоснабдяване на „Биовет“ АД (Заповед
№178/18.08.2012г.);
✓ ШК „Студенец“ - за питейно битово водоснабдяване на с.Студенец, x.Xxxxxxx и с.Островче (Заповед №386/05.06.2013г.);
✓ КИ „ Градина“ - за питейно битово водоснабдяване на с.Студенец, с.Градина и с.Островче (Заповед №387/05.06.2013г.);
✓ ТК „Гороцвет“ - за питейно битово водоснабдяване на с.Гороцвет (Заповед №
402/25.09.2013г.);
✓ ШК-2 „Гороцвет“ за питейно битово водоснабдяване на с.Гороцвет (Заповед №
403/25.09.2013г.);
Вътрешно водоснабдяване
По данни на „ВиК“ дружеството, дължината на вътрешната водопроводна мрежа в населените места в общината е:
Таблица II.6.4. Данни за водоснабдяването по населени места в Община Лозница
№ | Населено място | Брой водомери | Брой СВО | Брой СКО | Дължина на водопроводната мрежа, м | Измерване на водното количество - брой водомери | Подадено водно количество за 2014г., м3/год. | ||
на СВО | индиви дуални | довеждащи водопровод и | ВВМ | ||||||
1 | Лозница | 885 | 743 | 885 | 742 | 40599 | 11665 | 2 | 220190 |
2 | Ловско | 285 | 2 | 285 | 8162 | 1 | 66730 | ||
3 | Манастирци | 150 | 150 | 3845 | 1 | 33140 | |||
4 | Xxxxxxxx | 482 | 4 | 482 | 00000 | 0000 | 0 | 00000 | |
5 | Бели Лом | 381 | 2 | 381 | 7634 | 1 | 82300 | ||
6 | Гороцвет | 289 | 2 | 289 | 9080 | 1 | 38880 | ||
7 | Крояч | 142 | 1 | 142 | 11174 | 1 | 17508 | ||
8 | Манастирско | 106 | 1 | 106 | 9025 | 4743 | 1 | 6593 | |
9 | Синя вода | 318 | 2 | 318 | 11971 | 1 | 28519 | ||
10 | Трапище | 317 | 2 | 317 | 12077 | 1 | 16373 | ||
11 | Сейдол | 230 | 5 | 230 | 8824 | 6597 | 1 | 19468 | |
12 | Каменар | 265 | 1 | 265 | 4830 | 9560 | 1 | 27263 | |
13 | Градина | 185 | 1 | 185 | 15740 | 10346 | 1 | 17140 | |
14 | Студенец | 162 | 162 | 4395 | 1 | 25820 | |||
15 | Тръбач | 108 | 108 | 4520 | 8904 | 1 | 12004 | ||
16 | Xxxxxxx | 160 | 160 | 10670 | 1 | 7062 | |||
Общо: | 4465 | 766 | 4465 | 742 | 102651 | 138711 | 17 | 672669 |
Таблица II.6.5. Данни за външна и вътрешна и водопроводна мрежа по населени места
Довеждащи водопроводи /външни/ | |||||
вид | диаметър | дължина, м | |||
1 | етернитови водопроводи | Ø60 | 2250 | ||
2 | Ø80 | 11707 | |||
3 | Ø100 | 17066 | |||
4 | Ø125 | 16100 | |||
5 | Ø150 | 15476 | |||
6 | Ø200 | 6868 | |||
7 | Ø250 | 5663 | |||
8 | Ø300 | 9222 | |||
Ø400 | 445 | ||||
Общо: | 84797 | ||||
1 | стоманени водопроводи | Ø159 | 160 | ||
2 | Ø219 | 100 | |||
3 | Ø325 | 4220 | |||
4 | Ø377 | 2785 | |||
5 | Ø1200 | 2309 | |||
Общо: | 9574 | ||||
1 | PEHD тръби | Ø90 | 290 | ||
2 | Ø160 | 528 | |||
Общо: | 818 | ||||
1 ТНМ тръби | Ø1200 | 7462 | |||
Общо: | 7462 | ||||
Общо довеждащи /външни/ водопроводи: | 102651 | ||||
Вътрешна водопроводна мрежа /ВВМ/ | |||||
Гр.Лозница | |||||
1 | етернитови водопроводи | Ø60 | 3222 | ||
2 | Ø80 | 164 | |||
3 | Ø100 | 875 | |||
4 | Ø125 | 1400 | |||
5 | Ø150 | 272 | |||
6 | Ø200 | 2460 | |||