Договор № BG05SFOP001-3.003-0126-С01/03.02.2021 г.

XXXX	Xxxxxxxxx земеделски народен съюз
БСП	Българска социалистическа партия
ВАС	Върховен административен съд
ВКС	Върховен касационен съд
ВНС	Велико Народно събрание
ВСС	Висш съдебен съвет
ЕС	Европейски съюз
ГП	Главен прокурор
ГСУ	Главно следствено управление
ДВ	Държавен вестник
Изв.	Известия на Президиума на Народното събрание
КИКБ	Комисия за изработване на проект на Конституция на България
КНРБ (1947)	Конституция на Народна Република България от 1947 г.
КНРБ (1971)	Конституция на Народна Република България от 1971 г.
КРБ	Конституция на Република България от 1991 г.
КРБ (1990)	Конституция на Република България, изменена през 1990 г.
КС	Конституционен съд на Република България
МВР	Министерство на вътрешните работи
МП	Министерство на правосъдието
НП/н.п.	народен представител
ОНС	Обикновено Народно събрание
ОС	Отечествен съюз

РБ	Република България
СВ	съдебна власт
СДП	Социалдемократическа партия
СДС	Съюз на демократичните сили
СОСВ	система от/на органите на съдебната власт
ТК (1879)	Търновска конституция – Конституция на българското Княжество, 1879 г.
ТК (1911)	Търновска конституция – Конституция на Царство България, 1911 г.
ЦСА	Централен съвет на адвокатурата

I. ВЪВЕДЕНИЕ ‌

1. Предмет и обхват на изследването ‌

Проектът "Развитие на конституционния модел на съдебната система – опит и перспективи" е съвместна инициатива на Центъра за модернизиране на политики (ЦМП) и Центъра за интеграция и имиграция (ЦИИ), насочена към активно включване на гражданския сектора при разработването, наблюдението и оценката на стратегиите за реформа на съдебната система е пряко свързано с увеличаване на гражданския контрол върху реформата, нейното качество и доверието в съдебната система, в контекста на обществения дебат за промени в конституционната регламентация на съдебната власт.

Предметът на изследванията в рамките на проекта включва детайлен преглед и анализ на процеса на формиране на съществуващия конституционен модел на съдебната власт в България, както и очертаване на средносрочните перспективи за неговото развитие. Изследванията включват и извършване на сравнителен анализ на модели на съдебни системи на държави членки на Европейския съюз, основан на проучване на ключови характеристики на съответните конституционни модели.

Изпълнението на проекта е организирано в четири основни дейности:

→ Дейност 1: Картографиране на конституционното регулиране на Съдебната система (Д1);

→ Дейност 2: Проучване на конституционни модела на съдебната власт в държави членки на Европейския съюз (Д2);

→ Дейност 3: Формулиране на перспективи пред развитието на модела на съдебната власт и провеждане на публични обсъждания по тях (Д3);

→ Дейност 4: Информация и комуникации по проекта (Д4).

В методологията за изпълнение на проекта са описани конкретните задачи по дейност 1, както и приложимите методи за постигане на определените цели. Определена е и връзката с останалите дейности по проекта.

2. Цели ‌

Общата цел на проекта е: Повишаване на активния граждански контрол върху реформата в съдебната система (СС) в процеса на разработване, наблюдение и оценка на стратегиите за реформи, изготвяне на предложения за подобрения в СС чрез извършване на независими анализи на развитието на конституционния модел на съдебната власт и сравнителен анали на българския модел с анализирани модели на държави членки на Европейския съюз.

Специфичните цели на проекта са:

→ Изработване на ясен и хронологично подреден модел на съдебната власт, съгласно неговото развитие в Конституцията, на основа на независим анализ на внесени предложения във ВНС, предложения между четенията, мотиви за тях, дебати, работа на Конституционната комисия, гласувания (Д1);

→ Разработване на интерактивен онлайн архив от етапите на развитие на модела на съдебната власт, включително дебати, предложения, мотиви. Архивът ще бъде достъпен на гражданската платформа за проследяване и оценка на Съдебната система xxx.xxxxxxxxxxxxx.xx (Д1);

→ Изведени поне 3 конституционни модела на съдебната власт в държави членки на Европейския съюз, които да могат да се използват като добри примери за развитие (Д2);

→ Разработване на референтни модели за развитие на съдебната власт въз основа на конституционния модел и конституционните модели в държави членки на Европейския съюз (Д3);

→ Задълбочен дебат в професионалната общност, НПО и обществото като цяло по отношение на моделите, перспективите за развитие на съдебната власт за изграждане на доверие към тези перспективи и в съдебната система като цяло (Д3);

→ Повишаване на информираността за развитието на съдебната власт, поддържане и развитие на базата с документи и архиви в "Гражданската платформа за проследяване и оценка на Съдебната система" xxx.xxxxxxxxxxxxx.xx (Д4).

3. Очаквани резултати ‌

Очакваните резултати са свързани с подобряване ангажираността и качеството на гражданския мониторинг по отношение на развитието на съдебната власт, осигуряващ възможност както за проследимост на реформата, така и по-широко информирано гражданско участие, чрез мрежата, формирана от ЦМП в предишен проект.

4. Цел на доклада ‌

Настоящият доклад има за цел формирането и ясен и хронологично подреден модел на съдебната власт, съгласно неговото развитие в Конституцията (след 1990), като и изготвянето на независим анализ на внесени предложения в VII-то Велико Народно събрание, предложения между четенията, мотиви за тях, дебати, работа на Комисията за изработване на проект на Конституция на България (Конституционната комисия), гласувания и становища.

Подборът на информацията надеждно и доколкото е възможно изчерпателно подпомага изработването на този модел на съдебната власт, съгласно неговото развитие в Конституцията, и основа за извършване на независим анализ на внесени предложения в VII-то Велико Народно събрание, предложения между четенията, мотиви за тях, дебати, работа на Конституционната комисия, гласуванията.

Специфичните цели на доклада са:

→ обща методическа рамка за изпълнение на проекта;

→ подбор на информационните източници и определяне обхват на изследваните източници;

→ Хронологичен преглед на внесените предложения за Конституция

→ подробен преглед на процеса на изработване на Конституцията от VII-то Велико Народно събрание;

→ Модели на съдебната власт, според различните проекти, внесени в VII-то Велико Народно събрание.

II. МЕТОДОЛОГИЯ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО ‌

1. Обща методическа рамка ‌

1.1. Общ подход ‌

Екипът на ЦМП и ЦИИ възприема настоящия проект като част от обществения дебат за развитието и модернизацията на конституционния модел на съдебната власт в България.

Подходът на ЦМП и ЦИИ към изпълнението на проекта акцентира върху постигането на реални, полезни и адекватни спрямо идентифицираните нужди и пристигане на резултати, постигнати чрез прилагане на съвременни мултидисциплинарни методи, включващи използване на техники и инструменти, осигуряващи логическите взаимовръзки, обективността на аналитичните хипотези и формулираните изводи за изпълнение на предвидените дейности. Екипът на ЦМП и ЦИИ притежава необходимите знания, професионални умения и дълъг опит в управление на мащабни проекти и се ангажира осъществи дейностите, включени в обхвата на проекта в пълно съответствие с обществените очаквания и най-високите професионални стандарти.

Изготвените анализи и предложения ще бъдат базирани на ясно представени данни, доказващи валидността на интерпретираните данни и факти. Препоръките ще бъдат формулирани по начин, който представя конкретните стъпки за тяхното прилагане и изпълнение.

Стратегията на ЦМП и ЦИИ за изпълнение на проекта се основа на използване и прилагане на системният подход, известен още като структурно-функционален подход към обществените явления и процеси. По-специално, правните явления и процеси се разглеждат в по-широкия обществен контекст, като се очертава тяхната роля за организацията на държавата и функционирането на обществото, в частност на конституционната регламентация на съдебната власт.

Методологията съчетава специфични изследователски методи от правната и от историческата наука за постигане на триангулация в методическия апарат на проучването, Съчетаването на методи от различни подходи ще осигури по-пълна картина на резултатите и може да доведе до следните варианти:

→ резултатите са близки и предполагат еднакви изводи – увеличена валидност на изводите;

→ резултатите се допълват и подкрепят изводите от прилагането на различните методи – подчертаване на различните аспекти;

→ резултатите са разнопосочни и противоречиви – търси се ново обяснение на проучваното явление.

Методологията за провеждане на проучванията на предложенията за Конституция и мотивите към тях е основана на структурните компоненти на изследваното явление. Като форма Конституцията представлява единен и системен закон. Като израз на ценности и с функцията си да организира упражняването на публичната власт тя е общоприета като основа на правния ред, който направлява политиката и законодателството. Върховенството на закона означава по същество върховенство на конституцията, която манифестира "общата воля" на хората. Тези принципни положения са определени в преамбюла. Конституцията е структурирана в глави, излагащи концепция за организиране на държавата и обществото, разделението на властите по функции и органи и техните взаимодействия. Друг базов структурен компонент на Конституцията са основните права на гражданите.

1.2. Основни методи ‌

Предметът, обхватът и целите на проекта определят необходимостта от прилагане микс от съвременни мултидисциплинарни методи и техники за идентифициране, преглед и анализ на обществените явления и процесите, свързани с конституционното регламентиране на съдебната власт и нейните институции, както и на техния материален израз – конкретните конституционни текстове, включващи:

→ документални проучвания – преглед и анализ на документи и информация (дейност 1, дейност 2 и дейност 3);

→ системен правно-технически анализ – анализ на нормативни (конституционни) текстове, включително определяне на семантичното значение на използваната терминология (дейност 1 и дейност 2);

→ институционален анализ – установява характеристиките на институционалната рамка и организацията на съдебната власт в контекста на конституционно установеното устройство на държавата на (дейност 1 и дейност 2);

→ сравнителен правен анализ – съвместен преглед на правни норми, регламентиращи аналогични структури, организационни правила, процедури и др. – в конкретния случай – нормативно установени случаи на (дейност 1 и дейност 2)

Методите на правната наука се основават на универсалния философски метод. Основните му принципи, които правната наука използва, са: всеобхватност, принцип на диалектика, обективност и принцип на историцизъм. В допълнение, юриспруденцията прилага и общи научни методи, сред които системни, информационни, вероятностни и др. Логическите методи и техники като анализ и синтез, индукция и дедукция и т.н. намират приложение в аналитичната юриспруденция.

Методите на историческата наука са предназначени за анализ на данни, който позволява синтез на информацията и съгласуван опис на събитията в три фази. В

евристичната фаза се идентифицират материали, които ще се използват като източник на информация. За целите на проучването са предвидени първични (оригинални документи) и вторични източници (анализи на първични източници от квалифицирани лица/ учени, книги, научни трудове). В критичната фаза се прави оценка на източниците за достоверност и контекст (обстоятелства при изработването, целева аудитория, политически причини). Във фазата на синтез се формулират заключенията от анализа.

Триангулацията/съчетанието от методи, в съответствие с теорията и предвид характера на това изследване, трябва да гарантира безпристрастност и балансираност на анализа и резултатите. Включени са следните изследователски методи:

→ системно-структурен;

→ историко-ситуационен;

→ логически.

Системно-структурният метод изхожда от факта, че всеки обект на познание, включително в държавната и правната сфера, има вътрешна структура, която го разделя на съставни елементи и задачата на изследователя е да ги определи, да очертае организационната логика и взаимодействието между тях. Държавата и законът са сложни системни образувания, следователно те трябва да се изучават в зависимост. В същото време всеки изследван обект е компонент на по-обща структура и е необходимо да се проучи неговото място в нея, функционалните и конструктивни отношения с другите му елементи. Резултатът от прилагането на този метод ще бъде структурен разрез на Конституцията и определяне на мястото и в общата система за нормативно регулиране на обществените отношения и връзката с други части на тази система.

Историко-ситуационният метод ще има следната роля: определяне на тематичен фокус на проучването; определяне на източници на информация и събиране на документите; анализ на съществуващите модели; основни тенденции в развитието на процеса; формулиране на изводи.

Логическият метод се основава на използването на логика - законите и формите на мислене – в изучаването на държавно-правните явления. Този метод ще бъде приложен под формата на анализ, синтез, индукция, дедукция, хипотези, сравнения, аналогия.

1.3. Задачи за изпълнение на дейност 1 ‌

Изпълнението на дейност 1 е планирано в два етапа, всеки с продължителност

3 месеца. Разпределението на работата по етапи е както следва:

→ Етап 1:

− Д1: методическо осигуряване на проучванията – изготвяне на обща рамка за провеждане на проучванията и спецификация на източниците на информация

− Д1: разработване на инструменти за проучванията

− Д1: подбор на информационните източници за целите на проучванията

− Д1: изготвяне на обобщена библиография на източниците на информация за проучването

− Д1: преглед и анализ на информация и документи на Народното събрание и обработка на данните

− Д1: преглед и анализ на информация и документи на Министерски съвет и обработка на данните

− Д1: преглед и анализ на информация и документи на Конституционния съд и обработка на данните

− Д1: преглед и анализ на информация и документи от Държавна агенция "Архиви" и обработка на данните

− Д1: преглед и анализ на информация и документи от други източници

– академични разработки, литературни и др. източници

− Д1: изготвяне на Списък с източници на информация и информационни материали за изследването

− Д1: исторически преглед на конституционното развитие на България преди приемането на КРБ (1991)

− Д1: създаване на хронограма на конституционното развитие на България преди приемането на КРБ (1991)

− Д1: преглед на процеса по разработване на КРБ (1991)

− Д1: създаване на хронограма на процеса по разработване и приемане на модела на съдебната власт в КРБ (1991) и промените в него до 2020 г.

− Д1: изготвяне на Доклад – анализ за хронологичната последователност конституционното развитие на съдебната власт в България

→ Етап 2:

− Д1: модели на съдебната власт в конституционните проекти, внесени във ВНС

− Д1: дебатът в ВНС по модела на съдебната власт

− Д1: модел на съдебната власт според КРБ (1991)

− Д1: предизвикателства пред съдебната власт след приемането на КРБ

(1991)

− Д1: промени в конституционния модел на съдебната власт

− Д1: решения на КС във връзка с модела на съдебната власт

− Д1: актуални предложения, свързани с промени в конституционния модел на съдебната власт

− Д1: изготвяне на Доклад – развитие на конституционния модел на съдебната власт в България

− Д1: систематизиране на информацията за развитието на конституционния модел на съдебната власт

− Д1: създаване на интерактивен он-лайн архив за развитието на конституционния модел на съдебната власт.

2. Източници – библиография ‌

2.1. Официални актове ‌

В раздела "Официални актове" са включени актове на Народното събрание, Конституционния съд (КС) на Република България (РБ) и др., пряко отнасящи се към изработването, промяната и тълкуването на основния закон в онези негови части, свързани с правомощията, структурата, управлението и функционирането на съдебната власт. В списъка са включени всички тълкувателни решения на КС по отношение на съдебната власт и само някои от решенията за противоконституционност на законови текстове, с ключово значение за развитието на системата. Включените решения извън тълкувателните са свързани със спазване на принципа за разделение на властите и независимост на съдебната власт, с магистратския статут и организацията и ръководството на системата, както и такива относими към практическото правораздаване1.

2.2. Автентични документи, свързани с приемането на КРБ (1991)‌

Този раздел включва различни официални, работни и др. документи, свързани с приемането на КРБ (1991):

→ Стенограми от заседанията на VII-то Велико Народно събрание, свързани с обсъжданията на проекта за нова Конституция на България;

→ Протоколи от заседанията на Комисията за изработване на проект на Конституция на България;

→ Протоколи от работата на подкомисиите, създадени към Комисията за изработване на проект на Конституция на България;

1 Xxxxx Xxxxx, XЪДЕБНАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ 1989-2014 г., ПРОБЛЕМИ НА СЪВРЕМЕННИЯ ДИСКУРС,

Издателство СИБИ, София 2014, ISBN 9789547309098

→ Кореспонденция между към Комисията за изработване на проект на Конституция на България и различни заинтересовани страни;

→ проектите за нова Конституция на България, внесени в VII-то Велико Народно събрание.

2.3. Академични разработки, анализи и коментари ‌

Пеxxx, Xеxxx, Xъдебната власт в България (1989–2014), 2014 г. ISBN: 9789547309098 (Сиби, 266 стр.)

проф. xxx Кискинов Вихър, Правната система. X. X. Онтология и методология

ISBN: 978-954-730-07-4588-6 (УИ, „Св. Кл. Охридски“, 550 стр.)

проф. xxx Кискинов Вихър, Правната система. Ч. II. Състав и действие, ISBN: 978- 954-730-07-4589-3 (УИ, „Св. Кл. Охридски“, 566 стр.)

Близнашки, Xxxxxx, Xбщо учение за Конституцията, 2019 г., ISBN: 9789540746050 (УИ-"Св.-Клxxxxx-Xxxxxxxx", 064 стр.)

Близнашки, Xxxxxx, Xонституционно право Т.1: Принципи, 2020 г., ISBN: 9789540750293 (УИ-"Св.-Клxxxxx-Xxxxxxxx", 072 стр.)

Българските конституции и конституционни проекти Състав.: Меxxxxxx, Xxxxxxx.: Xxxxxxx, Xъxxxxx, XXВN 954-402-062-4 (Издателство: Xxxxx Xxxxx, 004 стр.)

Таxxxx, Xxxxxx, Xxxxx, Xxxxxx, Xравнително конституционно право, 2009 г., ISBN: 978-954-730-615-8 (Сиби, 647 стр,)

Проф. д-р Таxxxx, Xxxxxx. Xъведение в конституционното право, 2003 г., ISBN: 954-730-118-0 (Сиби, 477 стр,)

Xxxxxx, Xxxxx, Xчение за Конституцията, трето преработено и допълнено издание, 1997 г., ISBN: 954-815-073-5, (Сиби, 216 стр,)

Хаxxxxxx, Xаxxx, Xиxxxx, Xениамин, Теория на съвременната конституция, 2009

г., ISBN: 9789540728704, (УИ-"Св.-Клxxxxx-Xxxxxxxx", 066 стр.)

Xxxxxxxx, Xиxxxx, Xраво и власт, 2020 г., ISBN 9789542831327 (Сиела 444 стр.) Xxxxxxx, Xxxxx, Конституционният принцип на правовата държава, 2021 г., ISBN :

9786192331450, (Издателство НБУ, 429 стр.)

Xxxxxx Xxxxxxxx Xxxxxx, Xевизия на Конституцията на Република България, Материалноправни и процесуалноправни аспекти, (автореферат) дисертационен труд за придобиване на образователната и научна степен „доктор”

3. Управление на информацията и данните ‌

Подборът на източници за целите на проучването е подчинен на избрания подход и методите, които ще бъдат приложени.

Първичните източници, които ще бъдат използвани, са оригинални правни документи, стенографски дневници, извадки от изказвания и дебати, решения на Кръглата маса. Използваните източници ще бъдат документирани по съдържание, структура, дали са преминали обработка, връзки между документите, липсващи документи. Първичните източници подлежат на контекстуализация: социалните обстоятелства при тяхното разработване, политически причини. Вторичните източници ще бъдат придружени от подробна библиографска справка.

III. ХРОНОЛОГИЯ СПОРЕД ИЗТОЧНИЦИТЕ ‌

1. Кратък преглед на конституционното развитие на България ‌

В резултат на Руско-турската война (1877-1878) и политиката на Великите сили с решенията на Берлинския конгрес от 1878 г. се създават условия за изграждането на новата Българска държава. В изпълнение клаузите на предварителния Санстефански мирен договор и на чл. 4 от Берлинския договор от 1878 г. между Великите сили и Османската империя на 10 януари (стар стил) 1879 г. е свикано Учредително събрание (УС), което да изработи и утвърди бъдещото държавно устройство на новоосвободеното Княжество България. Учредителното събрание заседава от 10 февруари до 16 април 1879 г. в старата българска столица Търново прави съществени промени в първоначалния проект на Органически устав за държавното устройство на българското княжество, изготвен от временното руско управление за, вкл. промяна на наименованието му.

Конституцията на Княжество България (Търновската конституция), приета от Учредителното събрание на 16 април 1879 г., полага основите и определя формата и характера на държавното ни устройство като закрепва юридически социално- икономическите и политическите изменения в българското общество след Освобождението през 1878 г.

Паралелно с приемането на Търновската конституция в съответствие с цитирания Берлински договор започва и процесът за определяне на устройството на Източна Румелия. За целта на 18 септември 1878 г. е свикана Международната комисия за Източна Румелия, която включва представители на Великите сили и Османската империя. На 14 април 1879 г. Международната комисия за Източна Румелия приема Органическият устав на Източна Румелия, който регламентира политическия и обществения живот в областта и нейната автономия в рамките на Османската империя. През септември 1885 година, в резултат от Съединението на Източна Румелия и Княжество България, Органическият устав на Източна Румелия е фактически обезсилен2, макар че Великите сили, не приемат отмяната му. Османската империя се отказва от претенциите си за суверенитет над Южна България едва след обявяването на независимостта на България през 1908 година.

Търновската конституция е променяна през 1893 г. както и след обявяване на независимостта на Княжество България на 22 септември 1908 г. (5 октомври нов стил) и последвалото дипломатическо признаване от страна на другите държави на този акт, с Указ № 214 на княз Xxxxxxxxx X xx 18 април 1911 г. [обн. ДВ, бр. 93 от 02.05.1911] са насрочени избори за V Велико народно събрание, което да приеме изготвените от XIV- то обикновено Народно събрание изменения на 15 члена от Търновската конституция. Изборите са проведени на 5 юни 1911 г., а V Велико народно събрание заседава в периода

2 След Съединението на територията, спадаща де юре към Източна Румелия са въведени администрацията и законите на Княжеството.

от 9 юни до 9 юли 1911 г. Измененията са свързани с обявената независимост на държавата – държавният глава официално получава титлата "цар на българите", а държавата е определена като "царство". Мандатът на обикновените народни събрания е намален от пет на четири години. Създават се и четири нови министерства. Измененията в основния закон от 1911 г. са издадени във впечатляващата "Сребърна конституция", наричана така поради това, че нейната корица е от ковано сребро с позлата, която се пази в Централния държавен архив.

Конституцията на Народна република България от 1947 г., известна още като Димитровска конституция, е приета на 4 декември 1947 г. от VI-то Велико народно събрание.

Стратегическа задача, обявена с Програмата на Отечествения фронт от 1942 г, е свикването на Велико Народно събрание, което да промени формата на държавно управление и да внесе промени в действащата Конституция на Българското княжество от 1879 г., След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. по външно- и вътрешнополитически причини се приема възстановяване пълноценното действие на Търновската конституция. Запазва се монархическият институт чрез регентски съвет. След края на Втората световна война XXVI-то обикновено Народно събрание на 26 юли 1946 г. е приет Закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република и свикване на Велико народно събрание (обн. ДВ, 174 от 2.08.1946). Проведеният на 8 септември 1946 г. референдум има положителен резултат и на 4 декември 1946 г. е публикуван проект за нова конституция на Отечественият фронт. Избрано е VI-то Велико народно събрание, което да обсъди и приеме новата конституция. Абсолютно мнозинство в VI Велико народно събрание има БРП (к).

Конституцията на Народна република България от 1947 г. определя държавното устройство, обществено-политическите и стопански отношения, основните права и задължения на гражданите на Народна република България за периода 6 декември 1947

– 18 май 1971 г.

Конституцията на Народна република България от 1971 г., наричана още Живковска конституция, е приета на 18 май 1971 г. от 5-то Народно събрание.

Решението за приемане на нова Конституция е мотивирано в партийните документи на Българската комунистическа партия с несъответствия между конституцията и практиката. През март 1968 г. 5-то Народно събрание избира комисия за изработването на нов основен закон. Проектът е готов през март 1971 г. и след "всенародно" обсъждане е гласуван на референдум, проведен на 16 май 1971 г. На 18 май 1971 г. Народното събрание провъзгласява приемането на новата Конституция. Конституция утвърждава идеологизацията на цялостния обществен, икономически и духовен живот на основата на презумпцията за "изграждане на развито социалистическо общество".

Фигура 1. Конституционно развитие на България до 1991 г.

КОНСТИТУЦИЯ НА БЪЛГАРСКОТО КНЯЖЕСТВО

16.04.1879 г.

КОНСТИТУЦИЯ НА ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ*

11.07.1911 г.

КОНСТИТУЦИЯ НА НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

6.12.1947 г.

(ДВ, бр. 284 от 1947 г.)

КОНСТИТУЦИЯ НА НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

18.05.1971 г.

(ДВ, бр. 39 от 1971 г.)

КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ**

КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

19.01.1990 г.

(ДВ г.)

, бр. 6 от 1990

13.07.1991 г.

(ДВ, г.)

бр. 56 от 1991

ТЪРНОВСКА КОНСТИТУЦИЯ

приета на 16 април 1879 г.

отменена на 06 декември 1947 x.

XXXXXXXXXXX КОНСТИТУЦИЯ

в сила от 06 декември 1947 г. отменена на 18 май 1971 x.

XXXXXXXXX КОНСТИТУЦИЯ

в сила от 18 май 1971 г. отменена на 13.07.1991 г.

в сила от 13.07.1991 г.

Таблица 1. Официални актове, свързани конституционното развитие на България до 1991 г.

Година	Акт	Източник
1879	Органически устав на Източна Румелия	Държавна агенция "Архиви", ЦДА-12, ф. 121К, оп. 1, а.е. 397
1879	Конституция на Българското Княжество	Държавна агенция "Архиви", ЦДА-12, ф. 173К, оп. 6, а.е. 3116, л. 1-22 Годишенъ сборникъ от закони на Българското Княжество, приети отъ Търновското Учредителното Народно Събрание презъ 1879 год. Официално издание на Министерство на правосъдието, София, Държавна печатница 1887 год.
1893	Конституция на Българското княжество, приета на 15 май 1893 г. Търново..	Държавна агенция "Архиви", Оригинал. Ръкопис. ЦДА-12, ф. 173К, оп. 6, а.е. 3117, л. 1-38
1911	Конституция на Царство България („Сребърна конституция“)	Държавна агенция "Архиви", ЦДА-12, ф. 173К, оп. 6, а.е. 3118, л. 1-48
1947	Конституция на Народна Република България	ДВ, бр. 284 от 6.12.1947 г.
1961	Закон за изменение на Конституцията на Народна Република България	Изв., бр. 89 от 7.11.1961 г.

Година	Акт	Източник
1965	Закон за изменение на Конституцията на Народна Република България	ДВ., бр. 97 от 10.12.1965 г.
1971	Конституция на Народна Република България	ДВ, бр. 39 от 18.05.1971 г.
1990	Закон за изменение на Конституцията на Народна Република България	ДВ, бр. 6 от 19.01.1990 г.
1990	Закон за изменение на Конституцията на Народна Република България	ДВ, бр. 29 от 10.04.1990 г.
1990	Закон за изменение на чл. 143, ал.2 от Конституцията на Народна Република България	ДВ, бр. 87 от 30.10.1990 г.
1990	Закон за изменение на Конституцията на Народна Република България	ДВ, бр. 94 от 23.11.1990 г.
1990	Закон за изменение на чл. 141 от Конституцията на Република България	ДВ, бр. 98 от 07.12.1990 г.

Хронологичната подредба на официалните актове, свързани с конституционното развитие на България до 1991 г. е включена в създадения онлайн архив, достъпен в интернет на адрес: xxxx://xxxxxxxxxxxxx.xx/xxxxxxxxxxxx/000.

2. Модел на Конституцията на Народна Република България ‌

(1) Конституция на Народна Република България

Приета чрез всенародно гласуване - референдум - на 16 май 1971 г. и провъзгласена от Пето Народно събрание на шестнадесетата му сесия в тържествено заседание, състояло се на 18 май 1971 г. Разглеждана е Конституцията в сила преди свикването на Седмото Велико Народно събрание, юни 1990 г.

Области на изследване	Описание
Източници:	Обн., ДВ, бр. 39 от 18.05.1971 г., изм., бр. 6 от 19.01.1990 г.
Структура на проекта	Преамбюл Глава I ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКО УСТРОЙСТВО Глава II, ОБЩЕСТВЕНО-ИКОНОМИЧЕСКО УСТРОЙСТВО Глава III ОСНОВНИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ Глава IV НАРОДНО СЪБРАНИЕ Глава V ДЪРЖАВЕН СЪВЕТ Глава VI МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ (ПРАВИТЕЛСТВО) Глава VII НАРОДНИ СЪВЕТИ Глава VIII СЪД И ПРОКУРАТУРА Глава IХ ГЕРБ, ПЕЧАТ, ЗНАМЕ, СТОЛИЦА Глава Х СЪЗДАВАНЕ И ИЗМЕНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА
Конституционна уредба на държавата	Народна Република България е социалистическа държава на трудещите се от града и селото начело с работническата класа. Основни принципи, върху които се изгражда и действа политическата система на обществото, са: народният суверенитет, единството на властта, демократическият централизъм, социалистическият демократизъм, законността и социалистическият интернационализъм. Народните представители и съветниците могат да бъдат отзовавани и преди срока, за който са избрани‘ което става с решение на избирателите по определен от закона ред. Икономическата система на Народна република България е социалистическа, основана на обществената собственост върху средствата за производство. Народното събрание е върховен орган на държавната власт, върховен представителен орган, който изразява волята на народа и неговия суверенитет. To съединява законодателната и изпълнителната дейност на държавата и осъществява върховен контрол. Народното събрание е единствен законодателен орган на Народна Република България и върховен организатор на плановото ръководство на общественото развитие.

Народното събрание избира Държавен съвет из средата на народните представители на първата си сесия с мнозинство повече от половината от всички народни представители

Народното събрание сe свиква на сесия от Държавния съвет най- малко три пъти през годината.

Държавният съвет на Народна Република България е висш постоянно действащ орган на държавната власт (на НС), който съединява вземането на решения с тяхното изпълнение.

Държавния съвет организира и контролира изпълнението на основните задачи, произтичащи от законите и решенията на Народното събрание, упражнява общо ръководство и контрол върху работата на Министерския съвет и на останалите държавни органи, взема решения и осъществява изпълнителна и разпоредителна дейност по основни въпроси на държавното управление.

Министерският съвет осъществява своята дейност под ръководството и контрола на Народното събрание, а когато то не е в сесия, под ръководството и контрола на Държавния съвет.

Място на съдебната власт в Конституционна уредба на държавата/Общ модел на СС

Съдилищата осъществяват правосъдието в Народна република България. Те защитават установения от Конституцията обществен и държавен строй, социалистическата собственост, живота, свободата, честта, правата и законните интереси на гражданите, както и правата и законните интереси на социалистическите организации.

Организация на Съда

В пределите на закона съдилищата осъществяват съдебен надзор върху актовете на административните органи и особените юрисдикции. В Народна Република България има Върховен съд, окръжни съдилища, районни съдилища и военни съдилища. За определени видове дела могат да се създават със закон и други правораздавателни органи.

В правосъдието участват съдебни заседатели, освен когато в закона е предвидено друго.

Съдиите и съдебните заседатели са изборни. Те могат да бъдат отзовани и преди срока, за който са избрани. При осъществяване на своите функции съдиите и съдебните заседатели са независими и се подчиняват само на закона.

Устройството на съдилищата, подведомствеността и подсъдността, редът за определяне районите на съдилищата, производството за разглеждане на делата, условията, редът и срокът за избиране, отчитане и отзоваване на съдиите и съдебните заседатели се уреждат със закон.

Върховният съд е най-висш съдебен орган и се избира за срок от пет години. Той осъществява върховен съдебен надзор върху дейността на всички съдилища и осигурява точното и еднакво приложение на законите от тях.

Върховният съд отговаря и отчита своята дейност пред Народното събрание, а между сесиите - пред Държавния съвет.

Организация на прокуратурата	Организацията на прокуратурата и редът за осъществяване на нейната дейност се уреждат със закон. Надзор за точното и еднакво изпълнение на законите от министерствата и другите ведомства, местните държавни органи, стопанските и обществените организации, длъжностните лица и гражданите се осъществява от главния прокурор. Тя организира и води борба против престъпленията и другите правонарушения, като взема мерки за тяхното предотвратяване и привлича извършителите на престъпления към отговорност. Прокуратурата взема мерки за отменяване на противозаконните актове и за възстановяване на нарушените права. Главният прокурор се избира за срок от пет години. Той може да бъде отзован и преди изтичането на този срок. Останалите прокурори се назначават и уволняват от главния прокурор и са подчинени на него. Главният прокурор е отговорен пред Народното събрание и отчита дейността на прокуратурата пред него, а между сесиите - пред Държавния съвет.
Място на следствието/съдебни служби	не се определя
Съдебни съвети	Не се предвижда
Адвокатура	При осъществяване на правосъдието гражданите имат право на защита. Обвиняемият има право на защита.

(a) Модел на съдебната власт според Конституция на Народна Република България

Съдебната власт е част от организацията социалистическа държава на трудещите се от града и селото начело с работническата класа, с ръководна роля на Комунистическата партия (до 19 януари 1990 г., когато е отменена алинея 2 на чл.1 за ръководната роля на БКП).

Принципът за разделение на властите не е прокламиран в КНРБ, и доколкото естествено разделението съществува, то не гарантира независимост и самостоятелност на всяка една от властите, естествено следствие от конструкцията на държавата, подчинена на една партия с ръководна роля на една класа.

Моделът на съдебната власт е изграден върху следните конституционни постулати:

1. Конституционни гаранции за независимост на съдебната система/съдиите и прокурорите няма в смисъла, който се влага днес. Съдиите и главния прокурор са изборни с мандат 5 г., който може да бъде прекратен предварително при обстоятелства, които не са указани в основния закон.

2. Конституционната юрисдикция се осъществява от НС (чл.78, т.17);

3. Структурата на съда:

• Върховен съд - отговаря и отчита своята дейност пред Народното събрание, а между сесиите пред Държавния съвет.

• окръжни съдилища;

• районни съдилища и

• военни съдилища.

4. Бюджет на СВ – няма специфичен ред за определяне, в рамките на общия бюджет на държавата.

5. Статут на съдиите, избор, назначаемост, сменяемост – съдиите и съдебните заседатели са изборни. Те могат да бъдат отзовани и преди срока, за който са избрани. Редът и срокът за избиране, отчитане и отзоваване на съдиите и съдебните заседатели се уреждат със закон.

6. Организацията и дейността на учрежденията, които обслужват правосъдието –

уреждат се със закон.

7. Прокуратура, структура и статут – главният прокурор осъществява надзор за точното и еднакво изпълнение на законите от министерствата и другите ведомства, местните държавни органи, стопанските и обществените организации, длъжностните лица и гражданите.

8. Главен прокурор – избор, мандатност, отчетност – Главният прокурор се избира за срок от пет години. Той може да бъде отзован и преди изтичането на този срок, отговорен пред Народното събрание и отчита дейността на прокуратурата пред него.

9. Организацията на прокуратурата и назначаемост на прокурорите – Останалите прокурори се назначават и уволняват от главния прокурор и са подчинени на него.

10. Съдебен съвет-специфични функции и роля – няма предвидена.

3. Приемане на Конституцията на Република България през 1991 г.‌

Настоящата (пета) българска конституция е създадена в резултат на мащабните геополитически процеси, засегнали цяла Източна Европа. Възстановяването парламентарно-демократичния модел на държавата чрез приемането на нова конституция е определено от Националната кръгла маса3 като необходимо условие за по- нататъшното осъществяване на мирния и легален преход към демокрация4. Участниците в Националната кръгла маса се съгласяват за възстановяване на институцията Велико народно събрание, което "в срок от една година и половина да изработи и приеме нова Конституция на страната и да реши да се проведе референдум, чрез който народът да я утвърди."5

В резултат от решенията на Националната кръгла маса на 10 и 17 юни 1990 г. са проведени избори за VII Велико Народно събрание. Основна цел на събранието е изработване и приемане на нова Конституция на България.

Процесът по изработване и приемане на нова Конституция на България е организиран от VII Великото народно събрание въз основа на промени в действащата от 1971 г. Конституция на Народна република България. Създадена е Комисия за изработване на Конституция на Република България, а процедурите по изработване и приемане на нова Конституция са определени в Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание6, както и в ad hoc решения на VII Великото народно събрание.

Конституция на Република България, приета от VII Великото народно събрание на 12 юли 1991 г.7

VII Велико Народно събрание работи от 10 юли 1990 до 2 октомври 1991 г., когато се саморазпуска.

3 Политически консултации между представители на властта и новите политически сили, проведени в България от 3 януари до 14 май 1990, по подобие на други страни от бившия Източен блок при падането на комунистическите режими в Източна Европа. 4 Споразумение по основните идеи и принципи на законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Народна‌

република България от 30 март 1990 г.,

xxxx://xxx.xxxx.xx/xxxxxx/xxxx/x_xxxx/xxxxxxxxx_xxxxx_xxxxx/xxxxxxxxx_xxxxxxxxxx_xxxxxxxxxxxx_XXX.xxx

5 Пак там.

6 обн., ДВ, бр. 102 от 1990 г., в сила от 4.12.1990 г., изм., бр. 42 от 1991 г.

7 обн., ДВ, бр. 56 от 1991 г., в сила от 13.07.1991 г.

3.1. Официални актове ‌

Таблица 2. Организация и процедури, свързани с изработването на проект на Конституция на България

Година	Акт	Източник
27 юли 1990 г.	Решение за определяне на постоянните комисии на Великото Народно Събрание	ДВ, бр. 63 от 7.08.1990 г.
30 юли 1990 г.	Решение на Великото Народно събрание от 30.07.1990 г. за създаване на Комисия за изработване на проект на Конституция на България	ДВ, бр. 63 от 7.08.1990 г.
30 август 1990 г.	Решение на Великото Народно събрание от 30.08.1990 г. за промени в състава на Комисията за изработване на проект на Конституция на България	ДВ, бр. 71 от 04.09.1990 г.
04 декември 1990 г.	Правилник за организацията и дейността на Великото Народно събрание	ДВ, бр. 102 от 21.12.1990 г. , в сила от 4.12.1990 г.
12 април 1991 г.	Решение на Великото Народно събрание от 12.04.1991 г. относно процедурата за предварително обсъждане на проекта за Конституция	ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г.
10 май 1991 г.	Решение на Великото Народно събрание за изменение на Правилника за организацията и дейността на Великото Народно събрание	ДВ, бр. 42 от 28.05.1991 г.
28 май 1991 г.	Решение на Великото Народно събрание от 28.05.1991 г. във връзка с по-нататъшната дейност на Великото Народно събрание	ДВ, бр. 46 от 11.05.1991 г.
05 юни 2019 г.	Решение на Великото Народно събрание от 09.07.1991 г. за изменение на Решение на Великото Народно събрание от 28.05.1991 г. във връзка с по- нататъшната дейност на Великото Народно събрание	ДВ, бр. 49 от 21.06.1991 г.
03 юли 1991 г.	Решение на Великото Народно събрание от 03.07.1991 г. във връзка с третото четене на проекта за нова Конституция	ДВ, бр. 60 от 26.07.1991 г.

Година

Акт

Източник

09 юли

1991 г.

Решение на Великото Народно събрание от 09.07.1991 г. за изменение на Решение на Великото Народно събрание от 28.05.1991 г. във връзка с по- нататъшната дейност на Великото Народно събрание

ДВ, бр. 60 от 26.07.1991 г.

12 юли

1991 г.

Конституция на Република България

ДВ, бр. 56 от 1991 г., в сила от 13.07.1991 г.

ЦДА-12, ф. 117,

оп. 46, а.е. 1084,

л. 1-129

Хронологичната подредба на официалните актове, свързани с приемането на Конституцията на Република България е включена в създадения онлайн архив, достъпен в интернет на адрес: xxxx://xxxxxxxxxxxxx.xx/xxxxxxxxxxxx/000.

3.2. Автентични документи, свързани с приемането на КРБ (1991)‌

В процеса на изработване и приемане на нова Конституция на България организиран от Комисията за изработване на Конституция на Република България, са създадени и разглеждани множество документи, които онагледяват, както различните идеи за бъдещото устройство на България, така и цялостния процес по формулиране на конституционните текстове. Тези документи да структурирани, както следва:

Таблица 3. Проекти за нова Конституция на България, внесени в VII-то Велико Народно събрание

Дата

Наименование

Вносител

Източник

02 октомври

1990 г.

проект/модел за Конституция на Народна Република България

изготвен по Проект за икономически растеж и преход към пазарна икономика в България с ръководители д-р Xxxxxx Xxx и д-р Xxxxxx Ът, финансиран от Фондацията на Националната Камара (National Chamber Foundation)

ЦДА-12, ф. 117, оп. 46, а.е.

223, л. 2-95

10 октомври

1990 г.

проект за Конституция на България

изготвен от Xxxxxx Xxxxx Xxxxxx, к.и.н., преподавател по политическа икономия, Сентиъл Колидж, Канада

Библиотека на Народното събрание

Дата	Наименование	Вносител	Източник
11 октомври 1990 г.	проект за Конституция на Република България и мотиви	внесен от н.п. Xxxxxxx Xxxxxx (СДС – ОДЦ) с подписите на 101 народни представители	ЦДА-12, ф. 117, оп. 46, а.е. 916, л. 2-20
05 декември 1990 г.	проект за Конституция "Общество на народа"	изготвен от Xxxxxx Xxxxx, българин с австрийско гражданство. Програмата му "Общество на народа", писана през 1964 г. в Париж, адаптация на този проект е внесена в НС през декември 1990 г.	ЦДА-12, ф. 117, оп. 46, а.е. 917, л. 140-160
22 декември 1990 г.	проект за Конституция на Република България и мотиви	внесен от н.п. Xxxxx Xxxxxxx (БСП) с подписите на 110 народни представители, изготвен от Конституционен клуб "311" – к.ю.н. Xxxxxxxx Xxxxxxxx, Xxxxxx Xxxxxx, Xxxxxx Xxxxxx, Xxxxxxx Xxxxx, к.ю.н. Xxxxx Xxxxx и к.ю.н. Xxxxx Xxxxxxx	XXX-12, ф. 117, оп. 46, а.е. 916, л. 26-53
08 януари 1991 г.	проект за Конституция на България	изготвен от акад. Xxxxxxx Xxxxx	ЦДА-12, ф. 117, оп. 46, а.е. 917, л. 2-35
08 януари 1991 г.	проект за Конституция на Република България	изготвен от Xxxxxxxx Xxxxx, българин, живеещ в САЩ	ЦДА-12, ф. 117, оп. 46, а.е. 917, л. 73-105
09 януари 1991 г.	проект за Конституция на България	изготвен от Xxxxxxx Xxxxxxx, главен юрисконсулт на текстилен комбинат "Тунджа" – Ямбол, член на БЗНС "Xxxxxx Xxxxxx", представен на Xxxxx Xxxxx на 9 януари 1991 г.	ЦДА-12, ф. 117, оп. 46, а.е. 917, л. 37-61
14 януари 1991 г.	проект за Конституция на Република България	внесен от н.п. Xxxxx Xxxxxxxx, председател на парламентарната група на БСДП	ЦДА-12, ф. 117, оп. 46, а.е. 916, л. 77-96
16 януари 1991 г.	проект за Конституция на Република България	внесен с подписите на 102 народни представители, изготвен от н.п. Xxxxx Xxxxxxxx (БСП)	ЦДА-12, ф. 117, оп. 46, а.е. 916а, л. 5-53

Дата	Наименование	Вносител	Източник
16 януари 1991 г.	проект за Конституция на Република България	внесен от н.п. Xxxxxx Xxxxxx, председател на парламентарната група на БЗНС, с подписите на 16 народни представители членове на парламентарната група на БЗНС	ЦДА-12, ф. 117, оп. 46, а.е. 916, л. 98-156
17 януари 1991 г.	проект за Конституция на Република България	внесен с подписите на 129 народни представители (на Българската социалистическа партия)	ЦДА-12, ф. 117, оп. 46, а.е. 916а, л. 60-105
21 януари 1991 г.	проект за Конституция на България	внесен от председателя на парламентарната група на Българския земеделски народен съюз "Xxxxxx Xxxxxx"	ЦДА-12, ф. 117, оп. 46, а.е. 916а, л. 136- 164
22 януари 1991 г.	проект за Конституция	изготвен от Xxxxxxxxxx Xxxxxxxxxxx	XXX-12, ф. 117, оп. 46, а.е. 917, л. 107-125
30 януари 1991 г.	проект за Конституция на Република България	изготвен от Xxxx Xxxxx, член на БЗНС "Xxxxxx Xxxxxx" от 1945 г., представен на Xxxxx Xxxxx на 30 януари 1991 г.	ЦДА-12, ф. 117, оп. 46, а.е. 917, л. 127-136
27 февруари 1991 г.	проект за Конституция на България	внесен от Радикалдемократическата партия	ЦДА-12, ф. 117, оп. 46, а.е. 916а, л. 166- 190
19 март 1991 г.	проект за Конституция на Република България	изготвен от колектив в състав: проф. Xxxxx Xxxxxxx, проф. Xxxx Xxxxxxx, проф. Xxxxxx Xxxxxxx, проф. Xxxxxx Xxxxxx, к.ю.н. Xxxxx Xxxxxxx, доц. Xxxxxxx Xxxxxx, ст.н.с. Xxxxxx Xxxxxxx, ст.н.с. Xxxxxx Xxxxxxx, въз основа на Заповед на председателя на ВНС	ЦДА-12, ф. 117, оп. 46, а.е. 918, л. 2-25
28 март 1991 г.	проект за Конституция на Република България	изготвен от Xxxxxx Xxxxxxxxxxx Xxxxx, българин, живеещ в Казабланка – Мароко, 28 март 1991 г.	ЦДА-12, ф. 117, оп. 46, а.е. 917, л. 189-195

Дата

Наименование

Вносител

Източник

29 март

1991 г.

проект за Конституция на Република България

внесен от н.п. Xxxxxxxxx Xxxxxxx, изготвен от група ПРАКТИС – Xxxxx Xxxxxxxx, Xxxxxx Xxxxxxx, Xxxxxxxx Xxxxxxx, Xxxxxx Xxxxx със съдействието на Xxxxxxx Xxxxxxxx и Xxx Xxxxxxxxx

ЦДА-12, ф. 117, оп. 46, а.е.

917, л. 197-211

Таблица 4. Протоколи от заседанията на Комисията за изработване на проект на Конституция на България

Дата	Документ	Източник
31 август 1990 г.	Протокол от заседание на КИКБ	Библиотека на
31 август 1990 г.	Протокол от заседание на КИКБ	Народното събрание, ЦДА- 12, ф. 117, оп. 46
30 януари 1991 г.	Протокол от заседание на КИКБ (част първа)
30 януари 1991 г.	Протокол от заседание на КИКБ (част
	втора)
06 февруари 1991 г.	Протокол от заседание на КИКБ
13 февруари 1991 г.	Протокол от заседание на КИКБ
20 февруари 1991 г.	Протокол от заседание на КИКБ
26 март 1991 г.	Протокол от заседание на КИКБ
28 март 1991 г.	Протоколи от заседания на КИКБ
02 април 1991 г.	Протоколи от заседания на КИКБ
03 април 1991 г.	Протоколи от заседания на КИКБ
04 април 1991 г.	Протоколи от заседания на КИКБ
05 април 1991 г.	Протоколи от заседания на КИКБ
09 април 1991 г.	Протоколи от заседания на КИКБ
11 април 1991 г.	Протоколи от заседания на КИКБ
08 май 1991 г.	Протоколи от заседания на КИКБ
13 май 1991 г.	Протокол от заседание на КИКБ
30 май 1991 г.	Протокол от заседание на КИКБ

Дата	Документ	Източник
30 май 1991 г.	Приложение към Протокол от заседанието на КИКБ, проведено на 30.05.1991 г.
31 май 1991 г.	Протокол от заседание на КИКБ
01 юни 1991 г.	Протокол от заседание на КИКБ
02 юни 1991 г.	Протокол от заседание на КИКБ
03 юни 1991 г.	Протокол от заседание на КИКБ
06 юни 1991 г.	Протокол от заседание на КИКБ
10 юни 1991 г.	Протокол от заседание на КИКБ
12 юни 1991 г.	Протокол от заседание на КИКБ
13 юни 1991 г.	Предложения към протоколи от заседания на КИКБ
14 юни 1991 г.	Предложения към протоколи от заседания на КИКБ
17 юни 1991 г.	Предложения към протоколи от заседания на КИКБ
18 юни 1991 г.	Предложения към протоколи от заседания на КИКБ
19 юни 1991 г.	Протокол от заседание на КИКБ
22 юни 1991 г.	Протокол от заседание на КИКБ
24 юни 1991 г.	Протокол от заседание на КИКБ
25 юни 1991 г.	Протокол от заседание на КИКБ
27 юни 1991 г.	Протокол от заседание на КИКБ
28 юни 1991 г.	Протокол от заседание на КИКБ
02 юли 1991 г.	Протокол от заседание на КИКБ
03 юли 1991 г.	Протокол от заседание на КИКБ
04 юли 1991 г.	Протокол от заседание на КИКБ
05 юли 1991 г.	Протокол от заседание на КИКБ
08 юли 1991 г.	Протокол от заседание на КИКБ
09 юли 1991 г.	Протокол от заседание на КИКБ

Таблица 5. Протоколи от работата на подкомисиите, създадени към Комисията за изработване на проект на Конституция на България

Дата	Документ	Източник
20 декември 1990 г.	Протокол от заседание на Подкомисията "Съд и прокуратура" към КИКБ	Библиотека на Народното събрание, ЦДА- 12, ф. 117, оп. 46
01 февруари 1991 г.	Протокол от заседание на експертна група към КИКБ
19 февруари 1991 г.	Протокол от заседание на Подкомисията "Контрол за конституционност" към КИКБ

Таблица 6. Кореспонденция между към Комисията за изработване на проект на Конституция на България и различни заинтересовани страни

период

Наименование

Източник

20 декември

1990 г. –

22 февруари

1991 г.

предложения и становища, във връзка с обсъждане на въпросите, свързани с работата на съда и прокуратурата.

Държавна агенция "Архиви", ЦДА-12, ф. 117, оп. 46, а.е. 910

(90 листа)

04 октомври

1990 г. –

13 юни 1991 г.

Кореспонденция до Комисията за изработване на проект за Конституция на България при Великото Народно събрание от министерства, Медицинска академия, Гражданска отбрана, общински народни съвети, комитети, Съюза на съдиите и съдебните служители в България, Върховния съд, Главна прокуратура, Светия синод и др. ведомства и обществени организации с предложения и становища по проекта за Конституция на Република България.

Държавна агенция "Архиви", ЦДА-12, ф. 117, оп. 46, а.е. 920

(98листа)

Дата	Документ	Описание	Източник	Връзка
12 април 1991 г.	Стенограма от 120-то заседание на VII ВНС	Предварително обсъждане на основните начала на проекта за Конституция (109 – 158 стр.)	Народно събрание	xxxxx://xxx.xxxxxxxxxx.xx/ pub/StenD/2013032901345 912041991_120.pdf
16 април 1991 г.	Стенограма от 121-во заседание на VII ВНС	Предварително обсъждане на основните начала на проекта за Конституция (10 – 24 стр.)	Народно събрание	xxxxx://xxx.xxxxxxxxxx.xx/ pub/StenD/2013032901464 216041991_121.pdf
18 април 1991 г.	Стенограма от 122-ро заседание на VII ВНС	Предварително обсъждане на основните начала на проекта за Конституция (46 (91) – до 66 (116) стр.)	Народно събрание	xxxxx://xxx.xxxxxxxxxx.xx/ pub/StenD/2013032901481 118041991_122.pdf
25 април 1991 г.	Стенограма от 125-то заседание на VII ВНС	Предварително обсъждане на основните начала на проекта за Конституция (187 – 216 стр.)	Народно събрание	xxxxx://xxx.xxxxxxxxxx.xx/ pub/StenD/2013032901551 025041991_125.pdf
14 май 1991 г.	Стенограма от 133-то заседание на VII ВНС	Доклад на Комисията за изработване на проект на Конституция на България и мотиви към внесения проект (19 – 35 стр.)	Народно събрание	xxxxx://xxx.xxxxxxxxxx.xx/ pub/StenD/2013032903501 914051991_133.pdf
16 май 1991 г.	Стенограма от 134-то заседание на VII ВНС	Първо четене на проекта за Конституция на Република България (65 – 99 стр.)	Народно събрание	xxxxx://xxx.xxxxxxxxxx.xx/ pub/StenD/2013032903514 616051991_134.pdf

Дата	Документ	Описание	Източник	Връзка
17 май 1991 г.	Стенограма от 135-то заседание на VII ВНС	Първо четене на проекта за Конституция на Република България (141 – 168 стр.)	Народно събрание	xxxxx://xxx.xxxxxxxxxx.xx/ pub/StenD/2013032903531 117051991_135.pdf
21 май 1991 г.	Стенограма от 136-то заседание на VII ВНС	Първо четене на проекта за Конституция на Република България (1 – 64 стр.)	Народно събрание	xxxxx://xxx.xxxxxxxxxx.xx/ pub/StenD/2013032903544 321051991_136.pdf
22 май 1991 г.	Стенограма от 137-мо заседание на VII ВНС	Първо четене на проекта за Конституция на Република България (67 – 110 стр.)	Народно събрание	xxxxx://xxx.xxxxxxxxxx.xx/ pub/StenD/2013032903560 322051991_137.pdf
23 май 1991 г.	Стенограма от 138-мо заседание на VII ВНС	Първо четене на проекта за Конституция на Република България (121 – 141 стр.)	Народно събрание	xxxxx://xxx.xxxxxxxxxx.xx/ pub/StenD/2013032903572 523051991_138.pdf
28 май 1991 г.	Стенограма от 139-то заседание на VII ВНС	Първо четене на проекта за Конституция на Република България (1 – 78 стр.)	Народно събрание	xxxxx://xxx.xxxxxxxxxx.xx/ pub/StenD/2013032903585 828051991_139.pdf
29 май 1991 г.	Стенограма от 140-то заседание на VII ВНС	Първо четене на проекта за Конституция на Република България – гласуване (79 – 190 стр.)	Народно събрание	xxxxx://xxx.xxxxxxxxxx.xx/ pub/StenD/2013032904002 329051991_140.pdf
07 юни 1991 г.	Стенограма от 146-то заседание на VII ВНС	Второ четене на проекта за Конституция на България, гласувани: заглавие, чл. 1 и 2 (181 – 223 стр.)	Народно събрание	xxxxx://xxx.xxxxxxxxxx.xx/ pub/StenD/2013040104030 507061991_146.pdf

Дата	Документ	Описание	Източник	Връзка
11 юни 1991 г.	Стенограма от 147-мо заседание на VII ВНС	Второ четене на проекта за Конституция на България, гласувани: чл. 4, чл. 5, ал. 1 и 2 (1 – 42 стр.)	Народно събрание	xxxxx://xxx.xxxxxxxxxx.xx/ pub/StenD/2013040104044 811061991_147.pdf
11 юни 1991 г.	Стенограма от 148-мо заседание на VII ВНС	Второ четене на проекта за Конституция на България, гласувани: чл. 6 – чл. 12 (56 – 104 стр.)	Народно събрание	xxxxx://xxx.xxxxxxxxxx.xx/ pub/StenD/2013040104060 911061991_148.pdf
12 юни 1991 г.	Стенограма от 149-то заседание на VII ВНС	Второ четене на проекта за Конституция на България, гласувани: чл. 13 – чл. 16 (105 – 137 стр.)	Народно събрание	xxxxx://xxx.xxxxxxxxxx.xx/ pub/StenD/2013040104075 112061991_149.pdf
12 юни 1991 г.	Стенограма от 150-то заседание на VII ВНС	Второ четене на проекта за Конституция на България, гласувани: чл. 16 (доп.), чл. 17, чл. 19 – чл. 23 (139 – 214 стр.)	Народно събрание	xxxxx://xxx.xxxxxxxxxx.xx/ pub/StenD/2013040104093 312061991_150.pdf
13 юни 1991 г.	Стенограма от 151-во заседание на VII ВНС	Второ четене на проекта за Конституция на България, гласувани: чл. 24 – чл. 27 (без ал. 2 на чл. 27) (217 – 244 стр.)	Народно събрание	xxxxx://xxx.xxxxxxxxxx.xx/ pub/StenD/2013040104104 813061991_151.pdf
14 юни 1991 г.	Стенограма от 152-ро заседание на VII ВНС	Второ четене на проекта за Конституция на България, гласувани: чл. 28 – чл. 34, без ал. 2 на чл. 32 (271 – 311 стр.)	Народно събрание	xxxxx://xxx.xxxxxxxxxx.xx/ pub/StenD/2013040104121 714061991_152.pdf
17 юни 1991 г.	Стенограма от 154-то заседание на VII ВНС	Второ четене на проекта за Конституция на България, гласувани: чл. 36 – чл. 46, без ал. 2 на чл. 46 (3 – 87 стр.)	Библиотека на	n/a

Дата	Документ	Описание	Източник	Връзка
			Народното събрание
18 юни 1991 г.	Стенограма от 155-то заседание на VII ВНС	Второ четене на проекта за Конституция на България, гласувани: чл. 47 – чл. 52, чл. 54, като чл. чл. 50, 51 и 52 се заличават (3 – 87 стр.)	Библиотека на Народното събрание	n/a
18 юни 1991 г.	Стенограма от 156-то заседание на VII ВНС	Второ четене на проекта за Конституция на България, гласувани: чл. 55 – чл. 81 (1 – 92 стр.)	Библиотека на Народното събрание	n/a
19 юни 1991 г.	Стенограма от 157-мо заседание на VII ВНС	Второ четене на проекта за Конституция на България, гласувани: чл. 82 – чл. 86, без чл. 82, ал. 2, чл. 85, т. 4 и т. 7 (1 – 57 стр.)	Библиотека на Народното събрание	n/a
19 юни 1991 г.	Стенограма от 158-мо заседание на VII ВНС	Второ четене на проекта за Конституция на България, гласувани: чл. 87 – чл. 126 (без ал. 3 на чл. 87, чл. 91 (отхвърлен), и без чл. 95 – чл. 115) (1 – 81 стр.)	Библиотека на Народното събрание	n/a
20 юни 1991 г.	Стенограма от 159-то заседание на VII ВНС	Второ четене на проекта за Конституция на България, дискусия по чл. 92 – чл. 102 (1 – 39 стр.)	Библиотека на Народното събрание	n/a

Дата	Документ	Описание	Източник	Връзка
20 юни 1991 г.	Стенограма от 160-то заседание на VII ВНС	Второ четене на проекта за Конституция на България, гласувани: чл. 103 – чл. 109, без чл. 104, ал. 6, чл. 108, ал. 1 и чл. 109, т. 3, 5, 7 (1 – 92 стр.)	Библиотека на Народното събрание	n/a
21 юни 1991 г.	Стенограма от 161-во заседание на VII ВНС	Второ четене на проекта за Конституция на България, гласувани: чл. 109 – чл. 115 (1 – 84 стр.)	Библиотека на Народното събрание	n/a
22 юни 1991 г.	Стенограма от 162-ро заседание на VII ВНС	Второ четене на проекта за Конституция на България, гласувани: Глава "Съдебна власт" чл. 127 – чл. 134, дискусия по чл. 158 (1 – 49 стр.)	Библиотека на Народното събрание	n/a
24 юни 1991 г.	Стенограма от 163-то заседание на VII ВНС	Второ четене на проекта за Конституция на България, гласувани: чл. 135 – чл. 142 (1 – 78 стр.)	Библиотека на Народното събрание	n/a
25 юни 1991 г.	Стенограма от 164-то заседание на VII ВНС	Второ четене на проекта за Конституция на България, гласувани: чл. 143 – чл. 152 (1 – 43 стр.)	Библиотека на Народното събрание	n/a

Дата	Документ	Описание	Източник	Връзка
25 юни 1991 г.	Стенограма от 165-то заседание на VII ВНС	Второ четене на проекта за Конституция на България, гласувани: чл. 153 – чл. 156, чл. 67, чл. 73, ал. 2, чл. 104, ал. 6, чл. 114, ал. 3 (1 – 82 стр.)	Библиотека на Народното събрание	n/a
26 юни 1991 г.	Стенограма от 167-мо заседание на VII ВНС	Второ четене на проекта за Конституция на България, гласувани: Глава десета "Изменение и допълнение на Конституцията. Приемане на нова Конституция" (1 – 56 стр.)	Библиотека на Народното събрание	n/a
27 юни 1991 г.	Стенограма от 169-то заседание на VII ВНС	Второ четене на проекта за Конституция на България, гласувани: чл. 3, чл. 35, чл. 5, чл. 18 и чл. 32 (1 – 83 стр.)	Библиотека на Народното събрание	n/a
27 юни 1991 г.	Стенограма от 170-то заседание на VII ВНС	Второ четене на проекта за Конституция на България, гласувани: чл. 69, чл. 85, чл. 87, чл. 108, чл. 109, чл. 46, чл. 137, чл. 138, чл. 139 (1 – 46 стр.)	Библиотека на Народното събрание	n/a
28 юни 1991 г.	Стенограма от 171-во заседание на VII ВНС	Второ четене на проекта за Конституция на България, гласувани: чл. 159 – чл. 162, вкл. чл. 160a и Преходни и заключителни разпоредби (1 – 78 стр.)	Библиотека на Народното събрание	n/a

Дата	Документ	Описание	Източник	Връзка
04 юли 1991 г.	Стенограма от 174-то заседание на VII ВНС	Трето четене на проекта за Конституция на България, гласувани: чл. 1 – чл. 62 (155 – 224 стр.)	Народно събрание	xxxxx://xxx.xxxxxxxxxx.xx/ pub/StenD/2013040212273 704071991_174.pdf
05 юли 1991 г.	Стенограма от 175-то заседание на VII ВНС	Трето четене на проекта за Конституция на България, гласувани: чл. 63 – чл. 134 (225 – 275 стр.)	Народно събрание	xxxxx://xxx.xxxxxxxxxx.xx/ pub/StenD/2013040212284 405071991_175.pdf
08 юли 1991 г.	Стенограма от 176-то заседание на VII ВНС	Трето четене на проекта за Конституция на България, гласувани: от чл. 135 до Преходни и заключителни разпоредби и предложения по чл. 3, чл. 97, ал. 3, чл. 98, ал. 4 (1 – 50 стр.)	Народно събрание	xxxxx://xxx.xxxxxxxxxx.xx/ pub/StenD/2013040212302 108071991_176.pdf
09 юли 1991 г.	Стенограма от 177-мо заседание на VII ВНС	Трето четене на проекта за Конституция на България, гласувани: от чл. 135 до Преходни и заключителни разпоредби и предложения по чл. 71, чл.163, проектът е гласуван като цяло (51 – 81 стр.)	Народно събрание	xxxxx://xxx.xxxxxxxxxx.xx/ pub/StenD/2013040202085 109071991_177.pdf
12 юли 1991 г.	Стенограма от 180-то заседание на VII ВНС	приемане на проекта за Конституция на Република България – подписване на Конституцията (1 – 41 стр.)	Народно събрание	xxxxx://xxx.xxxxxxxxxx.xx/ pub/StenD/2013040202131 312071991_180.pdf

Хронологичната подредба на автентичните документи, свързани с приемането на Конституцията на Република България е включена в създадения онлайн архив, достъпен в интернет на адрес: xxxx://xxxxxxxxxxxxx.xx/xxxxxxxxxxxx/000.

4. Промени в Конституцията от 1991 г.‌

Към момента са направени пет промени (поправки) в Конституцията, повечето от тези промени са насочени приоритетно към подобряване на регулацията на съдебната власт: първата поправка от 2003 г.; втората поправка е насочена не към съдебната власт, а към адаптиране на конституционната уредба във връзка с приемането на България в Европейския съюз8; третата поправка от 2006 г.; четвъртата поправка от 2007 г. и петата поправка от 2015 г.

Таблица 8. Хронология на поправките в Конституцията на Република България след 1991 г.

Дата	Изменения и допълнения на КРБ	Източник
26 септември 2003 г.	Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (първа поправка)	ДВ, бр. 85 от 2003 г.
25 февруари 2005 г.	Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (втора поправка)	ДВ, бр. 18 от 2005 г.
31 март 2006 г.	Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (трета поправка)	ДВ, бр. 27 от 2006 г.
06 февруари 2007 г.	Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (четвърта поправка)	ДВ, бр. 12 от 2007 г.
18 декември 2015 г.	Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (пета поправка)	ДВ, бр. 100 от 2015 г.

8 Конституционните поправки, включително и конституционната практика, са коментирани от Дxxxxxx X. Конституционно право. С.: Сиела, 2013, с. 531, както и от Начева, Сн. Конституционният съд – юриспруденция 1997-2006 г. Раздел 6 – "Съдебна власт''. С.: Отворено общество, с. 526 и сл.

Фигура 2. Хронология на промените в КРБ

СЕДМО ВЕЛИКО НАРОДНО

СЪБРАНИЕ

ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

13.07.1991 г. 26.09.2003 г. 25.02.2005 г. 31.03.2006 г. 6.02.2007 г. 18.12.2015 г.

(ДВ, бр. 56 от 1991 г.) (ДВ, бр. 85 от 2003 г.) (ДВ, бр. 18 от 2005 г.) (ДВ, бр. 27 от 2006 г.) (ДВ, бр. 12 от 2007 г.) (ДВ, бр. 100 от 2015 г.)

4.1. Промените в Конституцията от 2003 г.‌

Първата поправка на КРБ е породена от необходимостта от промени, свързани с реформата на съдебната система и членството на Република България в Европейския съюз и НАТО, както и с тълкувателно Решение № 3 на КС от 10 април 2003 г. по конституционно дело № 22 от 2002 г.9

4.2. Промените в Конституцията от 2006 г.‌

Третата поправка на КРБ е мотивирана от необходимостта за подобряване на взаимодействието между органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, както с оглед на по-добрата защита правата на гражданите, така и на противодействието на престъпността и корупцията.

4.3. Промените в Конституцията от 2007 г.‌

Четвъртата поправка в КРБ е мотивирана от предстоящото членство на България в Европейския съюз и необходимостта от актуализация на конституционна уредба за функционирането и правомощията на някои конституционни органи, включително и такива на местното самоуправление. Констатира се, че през изминалите петнадесет години на прилагане на Конституцията на Република България е натрупан достатъчно опит, който позволи да се търсят и намират нови конституционни решения. Промените обществено-политически условия във вътрешен и международен план и състоянието на съдебната система, също обуславят необходимостта от засилване на способността и ефективността на съдебната система да осъществява същинската си функция на защита на основните права и свободи на гражданите и юридическите лица като фактор в борбата с престъпността, особено организираната престъпност и корупцията, и в крайна сметка като основа на правовата държава.

4.4. Промените в Конституцията от 2015 г.‌

Въпреки извършените последователни, макар и не цялостни реформи в периода след приемането на КРБ, е констатирано, че продължават да съществуват конституционни дефицити в модела на съдебната власт. Един от основните проблеми,

9 Обн., ДВ, бр. 36 от 18 април 2003 г., (xxxx://xxx.xxxxxxxxxx.xx/xx/Xxxxx/Xxxxxxx/000 ), xxxx://xxx.xxxxxxxxxx.xx/xx/Xxxx/XxxXxxxXxxxxxx/0xx000xx-xx00-0000-0x0x-0xx000xx000x

който съсредоточава критики от страна на европейски и международни институции и организации е по отношение на едновременното администриране от Висшия съдебен съвет на различни по своята природа, функции и логика институции – съдът и прокуратурата. В тази връзка през 2015 г. е предложен пакет от промени в КРБ, обосновани с препоръките, формулирани във Становище № 444 от 2007 г. на Венецианска комисия10.

4.5. Тълкувателни и други решения на Конституционния съд, свързани с модела на съдебната власт ‌

Таблица 9. Тълкувателни и други решения на Конституционния съд, свързани с модела на съдебната власт

Година	Акт	Източник
1992	Решение № 3 от 3.IV.1992 г. на КС на РБ по конституционно дело № 30/91 г11.	ДВ, бр. 30 от 10.4.1992 г.
1993	Решение № 18 от 16 декември 1993 г. на КС по конституционно дело № 19/93 г.	ДВ, бр. 1 от 4 януари 1994 г.
1994	Решение № 3 от 17.V.1994 г. на КС на РБ по конституционно дело № 1/94 г.	ДВ, бр.49 от 17.06.1994 г.
1994	Решение № 13 от 8.XI.1994 г. на КС на РБ по конституционно дело № 13/94 г.12	ДВ, бр. 97 от 25.11.1994 г.
1995	Решение № 14 от 12 септември 1995 г. на КС на РБ по конституционно дело № 23/95 г.	ДВ, бр.85 от 22 септември 1995 г.
1995	Решение № 17 от 3.X.1995 г. на КС на РБ по конституционно дело № 13/95 г.	ДВ бр. 93 от 20.10.1995 г.
1995	Решение № 21 от 26 октомври 1995 г. на КС на РБ по конституционно дело № 18/95 г.	ДВ, бр.99 от 10 ноември 1995 г.
1996	Решение № 13 от 25.VII.1996 г. на КС на РБ по конституционно дело № 11/96 г.	ДВ, бр.66 от 2.08.1996 г.

10 Opinion No 44412007 on the Constitution of Bulgaria, European Commission for Democracy through Law (Venice Commission), CDL -AD (2008)009

11 Искане до КС да обяви противоконституционността на Закона за изменение и допълнение на Закона за Висшия съдебен съвет (ЗИДЗВСС) или отделни негови разпоредби.

12 Противоконституционност на решението на Народното събрание от 16 септември 1994 г. за избиране членове на Висшия съдебен съвет и за освобождаване на изборните членове на Висшия съдебен съвет

Година	Акт	Източник
1996	Решение № 17 от 3.X.1996 г. на КС на РБ по конституционно дело № 18/96 г.13	ДВ, бр. 88 от 18.10.1996 г.
1998	Решение № 10 от 29 април 1998 г. на КС на РБ по конституционно дело № 8/98 г.	ДВ, бр.52 от 8 май 1998 г.
1999	Решение № 1 от 14.01.1999 г. на КС на РБ по конституционно дело № 34/98 г.14	ДВ, бр. 6 от 22.1.1999 г.
1999	Решение № 16 от 19 октомври 1999 г. по конституционно дело № 10/1999 г.	ДВ, бр. 95 от 2 ноември 1999 г.
2002	Решение № 11 от 14 ноември 2002 г. на КС на РБ по конституционно дело № 18/2002 г.	ДВ, бр.110 от 22 ноември 2002 г.
2002	Решение № 13 от 16.12.2002 г. на КС на РБ по конституционно дело № 17 от 2002 г.15	ДВ, бр. 118 от 20.12.2002 г.
2003	Решение № 3 от 10 април 2003 г. на КС на РБ по конституционно дело № 22/2002 г.	ДВ, бр. 36 от 18 април 2003 г.
2003	Решение № 4 от 15.04.2003 г. на КС на РБ по конституционно дело № 2/2003 г.16	ДВ бр. 38 от 23.4.2003 г.
2004	Решение № 1 от 23 март 2004 г. на КС на РБ по конституционно дело № 1/2004 г.	ДВ, бр. 27 от 1 април 2004 г.
2004	Решение № 4 от 21.04.2005 г. на КС по конституционно дело № 11/2004 г.17	ДВ, бр. 37 от 29.4.2005 г., поправка в ДВ бр. бр. 41 от 13.05.2005 г.
2005	Решение № 2 на КС на РБ от 10 февруари 2005 г. по конституционно дело № 9/2004 г.	ДВ, бр. 16 от 18 февруари 2005 г.
2005	Решение № 3 от 5 април 2005 г. по конституционно дело № 2/2005 г.	ДВ, бр. 33 от 15 април 2005 г.; попр., ДВ, бр. 38 от 3 май 2005 г.

13 Обявява за противоконституционна разпоредбата от държавния бюджет за 1996 г.,

14 КС се произнася по конституционосъобразността на редица разпоредби на ЗИДЗСВ

15 Установяване противоконституционността на редица разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (преодоляно с промените на КРБ от 2003 с измененията на чл.129, ал.3.)

16Противоконституционна разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2003

г.

17 Оспорена конституционността на чл. 28, ал. 9, изр. 2 от Закона за съдебната власт (бюджет)

Година	Акт	Източник
2005	Решение № 4 от 21.04.2005 г. на КС по конституционно дело № 11/2004 г.18	ДВ, бр. 37 от 29.4.2005 г., попр., бр. 41 от 13.05.2005 г.
2005	Решение № 8 от 1.09.2005 г. на КС на РБ по конституционно дело № 7/2005 г.	ДВ, бр. 74 от 13.9.2005 г.
2006	Решение № 1 от 7.03.2006 г. на КС на РБ по конституционно дело № 8/2005 г.	ДВ бр.23. от 17.03.2006 г.
2006	Решение № 7 от 13 септември 2006 г. на КС на РБ по конституционно дело № 6/2006 г.	ДВ, бр. 78 от 26 септември 2006 г.
2007	Решение № 8 от 12 юли 2007 г. по конституционно дело № 5/2007 г.	ДВ, бр. 59 от 20 юли 2007 г.
2009	Решение № 5 от 9.07.2009 г. на КС по конституционно дело № 6/2009 г.19	ДВ, бр. 55 от 17.72009 г.
2011	Решение № 10 от 15.11.2011 г. на КС по конституционно дело № 6/2011 г.20	ДБ, бр. 93 от 25.11.2011 г.
2014	Решение № 9 от 3 юли 2014 г. по конституционно дело № 3/2014 г.	ДВ, бр. 58 от 15.07.2014 г.
2014	Решение № 11 от 10 юли 2014 г. на КС на РБ по конституционно дело № 2/2013 г.	ДВ, бр. 61 от 25 юли 2014 г.
2014	Решение № 14 от 4 ноември 2014 г. на КС на РБ по конституционно дело № 12/2014 г.	ДВ, бр. 95 от 18.11.2014 г.
2017	Решение № 2 от 7 февруари 2017 г. на КС на РБ по конституционно дело № 13/2016 г.	ДВ, бр. 20 от 07.03.2017 г.
2017	Решение № 6 от 6.06.2017 г. на КС по конституционно дело № 15/2016 г.	ДВ, бр. 48 от 16.06.2017 г.

18 Противоконституционна разпоредба на ЗСВ, с която се дава възможност на председателите на ВКС, ВАС или главния прокурор да продължат да изпълняват длъжността си до избор на нов титуляр

19 Отхвърля искането за обявяване на противоконституционност на разпоредби от ЗИДЗСВ във връзка с преструктурирането на следствените органи.

20 Противоконституционност на разпоредби от ЗИД на НПК

Година	Акт	Източник
2018	Решение № 3 от 30 януари 2018 г. на КС на РБ по конституционно дело № 9/2017 г.	ДВ, бр. 12 от 06.02.2018 г.
2018	Решение № 8 от 23 април 2018 г. на КС на РБ по конституционно дело № 13 от 2017 г.	ДВ, бр. 37 от 04.05.2018 г.
2020	Решение № 7 на КС на РБ от 30 юни 2020 г. по конституционно дело № 11/ 2019 г.	ДВ, бр. 62 от 14.07.2020 г.
2020	Решение № 11 от 23 юли 2020 г. на КС на РБ по конституционно дело № 15/2019 г.	ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г.

Процесът и хронологията на промените в Конституцията от 1991 г. е разгледан в

„Доклад анализ за измененията на КРБ в частта съдебна власт след 1991 г. – хронология и въздействия“, а съответните официални актове и документи са включени в създадения онлайн архив, достъпен в интернет на адрес: xxxx://xxxxxxxxxxxxx.xx/xx/xxxxxxxxxxxx/000.

IV. ПРЕГЛЕД НА ПРОЦЕСА ПО ИЗРАБОТВАНЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (1991)‌

1. Въведение ‌

Настоящата (пета) българска конституция е създадена в резултат на мащабните геополитически процеси, засегнали цяла Източна Европа. Възстановяването парламентарно-демократичния модел на държавата чрез приемането на нова конституция е определено от Националната кръгла маса21 като необходимо условие за по-нататъшното осъществяване на мирния и легален преход към демокрация22. Участниците в Националната кръгла маса се съгласяват за възстановяване на институцията Велико народно събрание, което "в срок от една година и половина да изработи и приеме нова Конституция на страната и да реши да се проведе референдум, чрез който народът да я утвърди."23

След падането на комунистическия режим в България подобно на други държави от социалистическия лагер от 3 януари 1990 – 14 май 1990 г. се провежда Национална кръгла маса. Основните резултати от нейната работа24 са съгласието за премахването на член 1 от действащата конституция, разпускане на политическата полиция (част от Държавна сигурност), деполитизиране на армията, полицията, съда, прокуратурата и дипломацията, разпускане на организациите на БКП по месторабота, за премахване на Държавния съвет и на негово място да се учреди президентска институция.

В изпълнение на решенията на НКМ преди изборите за 7 ВНС Деветото НС прави две промени в Конституцията на НРБ (ДВ.бр.39, 1971 г) на 15 януари 1990 г. (обн. бр. 6, 1990 г.) за отмяна на чл. 1, и на 3 април, (обн. бр.29 от 1990 г.) за отразяване с по-мащабна промяна за прехвърляне функциите на Държавния съвет, определяне правомощията на Председателя (Президент) , определяне броя на народните представители във ВНС, както и разпоредби поставящи основите на плурализма и либералната демокрация.

С втората промяна се изменя и чл. 143 за реда за създаване и изменение на Конституцията на Република България. Новите разпоредби определят, че приемането на нова конституция и изменението на действащата конституция става по предложение на

21 Политически консултации между представители на властта и новите политически сили, проведени в България от 3 януари до 14 май 1990, по подобие на други страни от бившия Източен блок при падането на комунистическите режими в Източна Европа.

22 Споразумение по основните идеи и принципи на законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Народна република България от 30 март 1990 г., xxxx://xxx.xxxx.xx/xxxxxx/xxxx/x_xxxx/xxxxxxxxx_xxxxx_xxxxx/xxxxxxxxx_xxxxxxxxxx_xxxxxxxxxxxx_XXX.xxx

23 Пак там.

24 xxxx://xxx.xxxx.xx/xxxxxx/xxxx/x_xxxx/xxxxx_xxxxxx/xxxxxxxxxx_xxxxxx.xxxx

Председателя (Президента) на Републиката, правителството или най-малко на една четвърт от народните представители.

На 30 октомври 1990 г. ВНС приема още една промяна на чл.143, ал.2 като допълва, че проектът за нова Конституция се разглежда по реда и в сроковете, установени от Великото Народно събрание.

Новата Конституция на Република България, приета от VII Великото народно събрание на 12 юли 1991 г.25

VII Велико Народно събрание работи от 10 юли 1990 до 2 октомври 1991 г., когато се саморазпуска.

2. Организация и процедури, свързани с изработването на проект на Конституция на България ‌

Процесът по изработване и приемане на нова Конституция на България е организиран от VII Великото народно събрание въз основа на промени в действащата от 1971 г. Конституция на Народна република България. Създадена е Комисия за изработване на Конституция на Република България, а процедурите по изработване и приемане на нова Конституция са определени в Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание26, както и в ad hoc решения на VII Великото народно събрание.

Комисията за изработване на Конституция на Република България се състои от 57 народни представители, в т.ч. ръководство. Комисията се състои от председател, трима заместник-председатели, секретар и членове, Председател е заместник-председателят на XXX Xxxxx Xxxxx, и заместници – Xxxxx Xxxxxxxx, Xxxxx Xxxxx и Xxxxx Xxxxxxx. Секретар на комисията е Xxxxx Xxxxxxx. Членовете на комисията определени на пропорционален принцип на представителство на политическите партии, коалиции, организации и движения и независими народни представители. (БСП-30, СДС -17, БЗНС- 2, ОС-2, ДПС-4, СДП-немарксисти-1). В Комисията са включени утвърдени специалисти от различни области, като 34 от тях са юристи.

С Правилника се дава право на Комисията да образува толкова работни групи, колкото реши за необходимо, специализирани в различни области на конституционната уредба. В настоящото изследване са използвани пълни стенографски протоколи от заседанията на Комисията, подкомисиите и работните групи създавани и подържани съгласно Правилника.

Срокът за представяне на проект на нова Конституция и мотиви към него се определя от ВНС и се представят на Председателя на ВНС, който насрочва първото

25 обн., ДВ, бр. 56 от 1991 г., в сила от 13.07.1991 г.

26 обн., ДВ, бр. 102 от 1990 г., в сила от 4.12.1990 г., изм., бр. 42 от 1991 г.

заседание за разисквания по проекта за Конституция в 5-дневен срок, след като бъде раздаден на народните представители.

− Решение на ВНС от 30.07.1990 г. за създаване на Комисия за изработване на проект на Конституция на България, обн., ДВ, бр. 63 от 7.08.1990 г.

− Състав на Комисията за изработване на проект на Конституция на България

− Решение на ВНС от 30.08.1990 г. за промени в състава на Комисията за изработване на проект на Конституция на България, обн., ДВ, бр. 71 от 4.09.1990 г.

− други решения на VII ВНС, свързани с изработването на проект на Конституция на България

• Правилник за организацията и дейността на Великото народно събрание, приет с Указ № 57 на ВНС, обн., ДВ, бр. 102 от 21.12.1990 г., в сила от 4.12.1990 г., изм., бр. 42 от 28.05.1991 г.

• Решение на ВНС от 12.04.1991 г. относно процедурата за предварително обсъждане на проекта за Конституция, обн., ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г.

• Решение на ВНС от 28.05.1991 г. във връзка с по-нататъшната дейност на Великото народно събрание, обн., ДВ, бр. 46 от 11.06.1991 г.

• Решение на ВНС от 3.07.1991 г. във връзка с третото четене на проекта за нова Конституция, обн., ДВ, бр. 60 от 26.07.1991 г.

• Решение на ВНС от 9.07.1991 г. за промяна на Решение на ВНС от 28.05.1991 г. във връзка с по-нататъшната дейност на Великото народно събрание, обн., ДВ, бр. 60 от 26.07.1991 г.

С Решение на ВНС от 27 юли 1990 г., обн. ДВ. бр.63, са одобрени постоянните комисии на ВНС, една от които е Комисия за изработване на проект за Конституция на Българи. Съставът на Комисията е променян веднъж с решение на ВНС от 31 август 1990 г., обн. ДВ, бр. 71.

С Указ 57 на ВНС, обн., ДВ, бр. 102 от 1990 г., е приет Правилникът за организацията и дейността на Великото народно събрание, който в Глава седма

„Изработване и приемане на Конституция“ подробно урежда реда и сроковете за работата по изработване на Конституцията. Правилникът формализира създаването на Комисия за изработване на проект за Конституция на България и пропорционалния принцип на представителство на политическите партии, коалиции, организации и движения и независими народни представители. С Решение на НС, публикувано в ДВ. Бр. 42 от 28 май 1991 г., са направени промени за изменение на сроковете по насрочване и разглеждане в пленарна зала на първо и трето четене на проекта на Конституция.

Проектът за нова Конституция се обсъжда и гласува от Великото народно събрание на три четения като се спазва следната процедура:

→ на първо четене проектът се докладва изцяло заедно с мотивите;

→ след приключване на разискванията председателят на ВНС поставя на гласуване проекта за Конституция по принцип;

→ проектът се смята за приет на първо четене, ако за него са гласували две трети от присъствуващите народни представители; В случай че проектът за Конституция не бъде приет на първо гласуване, Великото народно събрание отново избира комисия за изработване на нов проект за Конституция, като се спазва същата процедура. Това се повтаря дотогава, докато проектът бъде приет.

→ Приетият на първо гласуване проект за Конституция се изпраща на комисията, която го е изработила. Комисията обсъжда направените предложения, прави изменения и допълнения на приетия проект и в писмен доклад информира Великото народно събрание за взетите от комисията решения в срок не по-късно от 5 дни.

→ Председателят на Великото народно събрание насрочва второто гласуване най-малко 3 дни след представянето на проекта и доклада на комисията.

→ На второто четене Великото народно събрание обсъжда проекта за Конституция текст по текст и се произнася по предложените допълнения и изменения.

→ Предложенията за изменения и допълнения се обсъждат само ако са направени писмено пред председателя на Великото народно събрание. Те се поставят на разискване веднага, освен ако Великото народно събрание реши да ги изпрати на комисията за допълнително проучване и докладване на едно от следващите заседания.

→ Второто гласуване става по отделни текстове, като всеки текст се смята за приет, ако за него са гласували две трети от присъстващите народни представители.

→ Проектът за Конституция се поставя на трето четене не по-късно от 7 дни след приемането му на второ гласуване.

→ На трето четене се поставят на разискване само онези текстове на проекта за Конституция, за които са постъпили писмени предложения за отменяне, изменение или допълнение, подписани най-малко от една десета от общия брой на народните представители.

→ Предложенията, направени на трето четене, се смятат за приети, ако за тях са гласували две трети от присъстващите народни представители.

→ Гласуването на проекта за Конституция в цялост се извършва на заседанието, следващо това, на което проектът е бил приет на трето гласуване.

Конституцията се счита за приета, ако за нея са гласували две трети от всички народни представители.

В процеса на работа по изработването на проекта на нова Конституция и нейното приемане няколко решения на ВНС доразработват процедурата, а именно:

→ Решение на ВНС от 12.04.1991 г. относно процедурата за предварително обсъждане на проекта за Конституция, ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г. , Указ № 152 от 17 април 1991 г.

→ Решение на ВНС от 28.05.1991 г. във връзка с по-нататъшната дейност на дейност на Великото народно събрание, прието на 28 май 1991 г. ДВ, бр. 46 от 11.06.1991 г., Указ № 188 от 31 май 1991 г.

→ Решение на ВНС от 3.07.1991 г. във връзка с третото четене на проекта за нова Конституция, ДВ, бр. 60 от 26. 07.1991 г., Указ 219 от 8 юли 1991 г.

→ Решение на ВНС от 9 юли за изменение на решението на ВНС от 28.05.1991 г., ДВ, бр. 60 от 26. 07.1991 г., Указ 226 от 9 юли 1991 г.

Тези решения на ВНС могат да бъдат разбрани по-добре в контекста на събитията във ВНС преди и по време на тяхното приемане. Според Xxxxx Xxxxx00, описващ събитията 10 години по-късно, през февруари-март 1991 г. в СДС започва тежка дискусия на тема "Трябва ли да се разпусне ВНС преди приемането на конституция или не". "За" напускане на ВНС са Xxxxx Xxxxxxxx, Xxxxxx Xxxxxxx, Xxxxx Xxxxxxx, Xxxxxxxxxx Xxxxxxxx, Xxxxx Xxxxx и Xxxxxx Xxxxx. "Против" са лидерите на двете най- големи партии в СДС – социалдемократите и земеделците. Мандатната комисия за законността на изборите от 10 и 17 юни 1990 г. докладва през март, че вотът е законен, но само един избор - на Xxxxx Xxxxx е недействителен. След два дебата по казуса "Xxxxx" на 14 март 1991 г. парламентът обяви за законно избрани всички депутати без Xxxxx Xxxxx. На 19 март ВНС гласува обаче второ решение, с което на практика решаването на казуса "Xxxxx" се отлага за неопределено време. На 4 април 1991 г. 44 депутати от СДС искат с декларация да се разпусне Великото народно събрание. На 10 април двете най- големи сини партии – БСДП и БЗНС "Xxxxxx Xxxxxx", обявяват създаването на СДС- център.

С Решението си от 12 април 1991 г. ВНС приема, съобразно действащата Конституция, правила за предварително обсъждане на основните правила на предлагания проект на Конституция. С решението се възлага на Комисията по изработване на проект на Конституция на Република България да обсъди и обобщи предложенията. С това решение се цели от една страна да се успокои общественото мнение, че не се бави умишлено изработването на Конституция, а от друга се дава допълнително време за работа по най-важните от гледна точка на демокрацията аспекти на бъдещата уредба на държавата.

27 Xxxxx, Xxxxx. Епопеята на гладуващите – 10 години по-късно., вестник Сега, 7.7.2001.

На 20 април шефовете на ПГ получават доклада на анкетната комисия "Xxxxxxx", няколко дни по-късно в. "Факс" публикува прочутия списък с доносниците на ДС.28 Заседанията на 23 и 24 април се отклоняват от предварителния дневен ред за предварително обсъждане на основните начала на проекта за Конституция и обсъждат изтеклите списъци на агенти на Държавна сигурност. На 25 април 1991 г. Xxxx Xxxxxxx внася предложение за саморазпускане на ВНС. Подкрепят го Xxxxxxxxxx Xxxxxx, Xxxxx Xxxxx, Xxxxxxx Xxxxxxxxx, Xxxxx Xxxxxxx, Xxxx Xxxxxx, Xxxxxx Xxxxxx, Xxxx Xxxxx. Xxxxxxxx Xxxxxxx, който напуска ВНС на 2 май, нарича 23 и 24 април "страшни и унизителни дни". 39-имата напускат парламента на 14 май 1991 г., вторник. Xxxxx Xxxxxxxx чете декларация, в която обяснява, че освен саморазпускане на ВНС и избори в средата на юли 39-имата искат и БСП да върне парите, които е взела от бюджета. Парламентът е напуснат и от Xxxxx Xxxxx, който обаче не се присъединява към 39-имата.

На 28 май Xxxxx Xxxxxxxx00 от името на СДС прави декларация, с която се поставят следните искания:

→ Проектът на нова Конституция да се приеме на трето четене включително до

30 юни 1991 г.

→ Окончателното поименно гласуване да стане на 15 юли във Велико Търново и в същия ден ВНС да се разпусне.

→ Между 1 и 15 юли да се проведе референдум по чл. 1 на Конституцията, който решава основното устройство на държавата (република или монархия).

→ Насрочване на нови избори през септември, като ВНС продължава да действа до като обикновено Народно събрание до тяхното провеждане.

В резултат на проведените по декларацията разисквания е прието и Решение на ВНС от 28.05.1991 г. във връзка с по-нататъшната дейност на дейност на Великото народно събрание, прието на 28 май 1991 г.(ДВ, бр. 46 от 11.06.1991 г., Указ № 188 от 31

май 1991 г.):

→ Обсъждането на проекта на Конституция да продължи така, че окончателното поименно гласуване в цялост чрез саморъчно вписване на инемата на народните представители да стане на 17 юли във Велико Търново.

→ На основание чл. 78 от действащата Конституция да се проведе национален референдум по формата на бъдещото държавно управление във връзка с чл.1, ал.1 от проекта на нова Конституция. Определя да се проведе на 6 юли.

→ В зависимост от резултата на референдума Комисията по изработване на проект на Конституция на Република България да предложи евентуални изменения;

28 Пак Xxxxx Xxxxx

29 Стенограма от 139 заседание на ВНС, проведено на 28.05.1991 г.

→ Веднага след приемането на новата Конституция ВНС да вземе решение да се саморазпусне на 17 юли.

→ Предлага на председателя (президента) да насрочи едновременно избори за Обикновено народно събрание (ОНС) и избори за местна власт, които да се произведат през септември 1991 г.

→ След решението за саморазпускането си ВНС да продължи да изпълнява функциите до изборите на ОНС като приема най-неотложните закони.

Второто четене на проекта на Конституция приключва с гласуване на 28 юни 1991 г. и създава очевидна невъзможност за изпълнение на решението от 28 май.

На 3 юли ВНС приема решение във връзка с третото четене на проекта на Конституция на Република България с което определя краен срок за приемане на предложения за трето четене - 3 юли 20 часа.

На свое заседание, проведено на 9 юли 1991 г. ВНС приема решение за изменение на решението от 28 май 1991 г. с което променя мястото и датата за окончателно приемане на Конституцията – 12 юли 1991 г., гр. София, сградата на НС.

3. Проекти за нова конституция ‌

Съгласно действащата Конституция право да внесат проект на Конституция или промени в действащата имат:

→ Президентът;

→ Правителството;

→ Една четвърт от народните представители.

В постъпилите в деловодството на Народното събрание проекти за Конституция няма проекти на Президента и на Министерски съвет. От стенограмите на заседанията на Комисията за изготвяне на проект на Конституция става ясно, че МП е изготвило проект, който е внесен в МС, но няма данни МС да го е внасял в ВНС, както и че председателят на НС е издал заповед за създаване на експертна работна група от хабилитирани учени за подготовка на отделен експертен проект.

В Конституционната комисия са разглеждани 18 пълни проекта на Конституция и един проект/модел на Конституция. На 2 октомври 1990 г. е внесен проект/модел на Конституция на Народна Република България, изготвен по Проект за икономически растеж и преход към пазарна икономика в България с ръководители д-р Xxxxxx Xxx и д- р Xxxxxx Xx, финансиран от Фондацията на Националната Камара (National Chamber Foundation). Последен е внесен от народния представител Xxxxxxxxx Xxxxxxx, изготвен от Xxxxx Xxxxxxxx, Xxxxxx Xxxxxxx, Xxxxxxxx Xxxxxxx, Xxxxxx Xxxxx със съдействието на Xxxxxxx Xxxxxxxx и Xxx Xxxxxxxxx – група ПРАКТИС. Към тези

3.1. Проекти, внесени по реда на Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание ‌

От всички проекти само четири отговарят на изискванията на действащата Конституция, подкрепени с гласовете на поне една четвърт или сто народни представители, а именно:

→ проект за Конституция Република България и мотиви – внесен във ВНС на 11 октомври 1990 г. от Xxxxxxx Xxxxxx, народен представител СДС – ОДЦ, с подписите на 101 народни представители;

→ проект за Конституция, изготвен от Конституционен клуб „311", (X. Xxxxxxxx, X. Xxxxxx, X. Xxxxxx, X. Xxxxx, X. Xxxxx, Xx. Xxxxxxx), внесен във ВНС на 22 декември 1990 г. с подписите на 110 народни представители;

→ проект за Конституция, изготвен народния представител Xxxxx Xxxxxxxx, Xxxxxx във ВНС на 16 януари 1991 г. с подписите на 102 народни представители;

→ проект на Конституция на Република България на БСП, внесен във ВНС на 17 януари 1991 г. с подписите на 129 народни представители.

3.2. Проекти, внесени от парламентарни групи във ВНС ‌

От името на парламентарни групи са внесени шест проекта, от тях само два отговарят на изискванията на действащата Конституция:

→ проект за Конституция – СДС – ОДЦ, внесен във ВНС на 11 oоктомври 1990 г. от Xxxxxxx Xxxxxx, народен представител, с подписите на 101 народни представители;

→ проект за Конституция на Република България, внесен във ВНС на 14 януари 1991 г. от Xxxxx Xxxxxxxx, председател на парламентарната група на БСДП;

→ проект за Конституция на БЗНС, Изготвен от Постоянното присъствие на Българския Земеделски Народен Съюз, внесен във ВНС на 16 януари 1991 г. от Xxxxxx Xxxxxx, председател на парламентарната група на БЗНС, с подписите на 16 народни представители членове на парламентарната група на БЗНС;

→ проект на Конституция на Република България, внесен във ВНС на 21 януари 1991 г. от парламентарната група на БЗНС „Xxxxxx Xxxxxx“;

→ проект за Конституция на Радикалдемократическата Партия, внесен във ВНС на 27 февруари 1991

→ БСП, внесен във ВНС на 17 януари 1991 г. с подписите на 129 народни представители.

3.3. Проект, представен на председателя на ВНС и изготвен от група хабилитирани юристи, съгласно негова заповед.‌

Проектът е дело на група юристи, предимно от Института за държавата и правото към Българската академия на науките и Юридическия факултет, (проф. X. Xxxxxxx, проф. X. Xxxxxxx, проф. X. Xxxxxxx, проф. X. Xxxxxx, X. Xxxxxxx, доц. Сн. Начева, доц. X. Xxxxxxx и доц. Кр. Xxxxxxx) и е изготвен по заповед на председателя на ВНС. Проектът е внесен във ВНС на 19 март 1991 г. от проф. Xxxxx Xxxxxxx.

3.4. Други проекти ‌

Останалите 11 проекта могат да бъдат разглеждани като проекти на граждани, внасяни във Великото Народното събрание в периода от 10 октомври 1990 г. до 29 март 1991 г.

→ проект за Конституция на България изготвен от Xxxxxx Xxxxx Xxxxxx, к.и.н. Преподавател по политическа икономия, Сентиъл Колидж. Канада, внесен във ВНС на 10.10.1990 г.;

→ проект за Конституция, изготвен от Xxxxxx Xxxxx, българин с австрийско поданство. Програмата му "Общество на народа", писана през 1964 г. в Париж, адаптация на този проект е внесена в НС през декември 1990 г.

→ проект за Конституция, изготвен от aкaд. Xxxxxxx Xxxxx (професор и академик по конституционно право, бивш зам. председател на Държавния съвет и член на ЦК на БКП), внесен във ВНС на 8 януари 1991 г.;

→ проект за Конституция, изготвен от Xxxxxxxx Xxxxx, българин, живеещ в САЩ. Внесен във ВНС на 8 януари 1991 г.;

→ проект за Конституция, изготвен от Xxxxxxx Xxxxxxx, главен юрисконсулт на текстилен комбинат "Тунджа" – Ямбол, член на БЗНС "Xxxxxx Xxxxxx", представен на Xxxxx Ганев на 9 януари 1991 г.;

→ проект за Конституция, изработен от X. Xxxxxxxxxxx, внесен във ВНС на 22 януари 1991 г.;

→ проект за Конституция, изработен от Xxxx Xxxxxxxx Xxxxx, член на БЗНС "Xxxxxx Xxxxxx" от 1945 г., с непубликувани разработки по сравнително конституционно право. Предложен на Xxxxx Ганев на 30 януари 1991 г.;

→ проект за Конституция, изготвен от Xxxxxx Xxxxxxxxxxx Xxxxx, българин, живеещ в Казабланка – Mapoкo, внесен във ВНС на 28 март 1991 г

→ проект за Конституция на група ПРАКТИС. Изготвен от Xxxxx Xxxxxxxx, Xxxxxx Xxxxxxx, Xxxxxxxx Xxxxxxx, Xxxxxx Янков със съдействието на Xxxxxxx Xxxxxxxx x Xxx Xxxxxxxxx. Внесен в НС на 29 март 1991 г. от народния представител Xxxxxxxxx Xxxxxxx

4. Модели на съдебната власт в проектите за конституция ‌

(1) проект за КОНСТИТУЦИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Изготвен от Xxxxxx Xxxxx Xxxxxx, к.и.н. Преподавател по политическа икономия, Сентиъл Колидж. Канада. Отбелязаната дата е 10.10.1990 г.

Характеристики	Описание
Източници:	Библиотеката на Народното събрание, ВНС, том 48.9
Структура на проекта	Преамбюл Част I. Българският народ Част II Национално или Федерално управление Раздел А Законодателна власт на федералното управление Раздел Б Изпълнителна власт на федералното управление Раздел В Юридическа власт на федералното управление Част III Областно управление Раздел А Законодателна власт на областните управления Раздел Б Изпълнителна власт на областните управления Част IV Конституционни поправки Част V Приложение на тази конституция
Конституционна уредба на държавата	Основата на предлагания проект е хартата на правата и свободите на българския народ. Проектът предвижда национално (федерално) управление изградено от три различни, но равноправни направления: законодателно, изпълнително и съдебно (юридическо). Законодателното управление се състои от Камера на представителите (КП, Камерата) (90 представителя) и Сената (63- ма,), образуващи Национален конгрес на България. Камера на представителите разделя страната на три административни области: Тракия Македония и Румелия, осигуряващи федералната система на управление. 1/3 от сенаторите се избират пряко, 1/3 се назначават от областните управители (по 7 от област) и 1/3 се избират от президента с мандат 4 години. Границите на областите са само административни. Националният конгрес осъществява цялата законодателна и контролна власт в България. Камерата на представителите е единствената инстанция, която има право да отменя решения на Върховния съд, договори или съглашения с мажоритарно гласуване с най-малко ¾ от всички представители. Тя има власт, позволяваща обвинение и откриване на съдебен процес срещу Президента и членовете на ВС при предателство, корупция и тежки криминални престъпления, В тези и само в тези случаи изпълнява ролята на Върховен конституционен съд с права за обсъждане и произнасяне на

Характеристики	Описание
	присъда за виновност/невинност с 2/3 от гласовете. Проектът възлага на Камерата да създаде 21 комитета за различните области на политиката. Сенатът трябва да създаде 13 регулиращи комисии, би могло да се каже във всички регулирани области. Изпълнителната власт на федералното управление е съставено от Президент и кабинет. Президентът е пряко избираем от български граждани с поне 10 години гражданство на възраст между 35 и 60 години за мандат с продължителност 7 год. Президентът има власт да състави кабинет, като постовете в него трябва да се утвърдят от КП, Конституцията задава задължително 21 министерства. Министрите трябва да са членове на сената (21 се назначават от Президента в сената) и да са членове на съответните сенатски регулаторни комитети. Президентът ръководи и Съвета по Национална сигурност и въоръжените сили. Управлението на всяка област има две направления – законодателна и изпълнителна . Всяка област има 60 избирателни района. Областното изпълнително направление се ръководи от Управител и кабинет. Управителят се избира пряко с мандат 7 години. Кабинетът се състои от 16 министерства. Министрите се назначават от ОУ и се утвърждават от областната законодателна власт.
Място на съдебната власт в Конституционна уредба на държавата/Общ модел на СС	Юридическото направление на националното управление се състои от Върховния съд (ВС), които има 12 съдии. Президентът назначава 6, а областните управители по двама, Президентът назначава главния съдия. Съдиите трябва да са между 35 и 60 години, докато са на този пост. ВС има власт да налага фискални ограничения на разходите на правителството.
Организация на Съда	ВС има власт да налага фискални ограничения на разходите на правителството. Той има право да съди всички министри от кабинета членовете на КП, сенаторите и областните управители, обвинени в измяна, корупция или тежки престъпления. Всички криминални и граждански дела се гледат от съдебни заседатели , освен упоменатите в Конституцията и дребните престъпления. Заседателите се назначават от съдебно-селекционен съвет (ССС). ССС се състои от 3 ма члена посочени от местните управляващи съвети на района от районните съдилища. ВС има право да формира униформена гвардия- сили на правната безопасност. Отговорността за създаването на 9 апелационни съдилища се разделя между ОУ, президента и Главния съдия. Всеки назначава по 9 съдии. Назначените от Гл. съдия стават главни апелационни съдии.
Организация на прокуратурата	няма прокуратура, Агенцията за разследване (отделът ) трябва да предостави събраните доказателства на МП за преглед и анализ с цел да се определи наличието на вероятна причина за съставяне на

Характеристики	Описание
	обвинителен акт. При основания, МП изисква от съответния юрисдикционен съд призовка.
Място на следствието/съдебни служби	Агенция за национални разследвания, отдели при районите.
Съдебни съвети	не
Адвокатура	не е изрично уредена
Бележки/мотиви

(a) Модел на съдебната власт според проекта

Национално (федерално) управление изградено от три различни, но равноправни направления: законодателно, изпълнително и съдебно (юридическо).

Съдебната власт е равноправна част от националното (федералното) ниво на управление в една държава с две нива на самоуправление

Прокламиране на принципа за разделение на властите: законодателната, изпълнителната и юридическата власт са равноправни.

Моделът на съдебната власт е изграден върху следните конституционни постулати:

1. Органи, принадлежащи към съдебната власт, т.е. каква е нейната обща структура: Съдилищата

2. Конституционни гаранции за независимост на съдебната система/съдиите и прокурорите – несменяемост

3. Конституционната юрисдикция се осъществява в рамките на (част или не от СС) от (място на органите за конституционен контрол и на други институции, притежаващи между другото и правораздавателни функции, в системата на разделението на властите): Народното събрание при определени условия определя съответствие с Конституцията.

4. Структурата на съда (система на съдилищата не само от гледна точка на инстанционност, но по-скоро във връзка със съществуването на специализирани съдилища):

• Върховен съд

• 9 апелационни съда

• 180 райони съда

5. Бюджет на СВ – не се разглежда

6. Статут на съдиите, избор, назначаемост, сменяемост – несменяеми

7. Организацията и дейността на учрежденията, които обслужват правосъдието – Агенцията за разследване (отделът )събира доказателства и ги представя на МП, което повдига обвинение

8. Прокуратура, структура и статут – няма прокуратура

9. Главен прокурор- избор, мандатност, отчетност – няма

10. Организацията на прокуратурата и назначаемост на прокурорите – няма

11. Съдебен съвет – специфични функции и роля - система за управление и самоуправление на съдебната власт – не се разглежда

(2) проект/модел за КОНСТИТУЦИЯ НА НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Изготвен по Проект за икономически растеж и преход към пазарна икономика в България с ръководители д-р Xxxxxx Xxx x д-р Xxxxxx Ът, финансиран от Фондацията на Националната Камара (National Chamber Foundation), внесен във ВНС на 02 октомври 1990 г. (изготвен от Бърнард Х. Сxxxxx, дългогодишен професор по право в Юридическия факултет на Университета в Сан Диего, либертариански правен теоретик и бивш федерален съдебен кандидат в Апелативния съд на Съединените щати за Девети окръг

Характеристики	Описание
Източници:	ЦДА-12, ф. 117, оп. 46, а.е. 223, л. 2-95
Структура на проекта	Предложение за модел за Конституция на Народна Република България Преамбюл: Член I (Разделение на властите) Член II (Народно събрание) Член III (Организация на законодателната дейност) Член IV (Президентско вето) Член V (Пълномощия на НС) Член VI (Президент) Член VII (Избор на Президент) Член VIII (Права и задължения на Президента и Вицепрезидента) Член IX (Ценз за Президент и Вицепрезидент) Член Х (Съдебна власт) Член XI (Личностни права) Член XII (Защита на обвинени лица) Член XIII (Поправки на Конституцията) Член XIV (Български символи и език) Член XV (Ратифициране на настоящата Конституция)
Конституционна уредба на държавата	Властите на националното управление са законодателна, изпълнителна и съдебна, като всяка от тях е отделна и ясно очертана. Лицата, ангажирани в упражняването на една от властите, не могат да упражняват някоя от другите две освен в случаите, разрешени от настоящата Конституция. Цялата законодателна власт, гарантирана от настоящата Конституция, е съсредоточена в Народното събрание на България. Преди даден законопроект, приет с мнозинство от НС, да стане закон, той трябва да се представи на Президента на България. Ако той го одобри, го подписва, но ако не го одобри, го връща заедно с възраженията си в НС, което трябва да продължи да го разглежда. Ако след повторното му разглеждане

Характеристики	Описание
	две трети от депутатите се съгласят да приемат законопроекта, той става закон. Държавен глава на Народна Република България е Президентът. (Разделът за правителството не е развит).
Място на съдебната власт в Конституционна уредба на държавата/Общ модел на СС	Съдебната власт е една от трите власти.
Организация на Съда	Върховният съд и някои по-низши съдилища, които НС може при необходимост да учредява, са облечени със съдебната власт на нацията. Върховният съд се състои от две подразделения – едното е известно като Конституционен съд и решава изключително въпроси, свързани с интерпретирането на Конституцията. Другото подразделение трябва да е последна съдебна инстанция за обжалване по всички други юридически въпроси, отнасящи се до закони и факти, а по особено спешни въпроси има право на самостоятелна юрисдикция. Конституционният съд има единствено негативни права при прилагането на Конституцията; той не може да прави нищо повече от отменяне на закони, постановления и наредби. Той няма власт да налага закони, постановления и наредби или да насочва законодателната власт, Президента или правителствените ведомства да налагат закони, постановления и наредби. Конституционният съд не следи законодателните и изпълнителни ведомства при изпълнението на техните задължения и не наблюдава по никакъв начин другите сектори при изпълнението на функциите им, освен когато надхвърлят или узурпират управленската власт или отричат или лишават лица или корпорации от запазените им свободи. Разделът с назначенията в съдебната власт не е развит, само е маркирана необходимостта от уредба в параграф 5, на чл. Х.
Организация на прокуратурата	Не разглеждана
Място на следствието/съдебни служби	Не е разглеждано
Съдебни съвети	Не е разглеждан
Адвокатура	В член XII (Защита на обвинени лица) се разглеждат правата на обвинените лица и на гражданите при самозащита, но не е въведен института на адвоката/адвокатурата.

(3) проект за КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Внесен от н.п. Xxxxxxx Xxxxxx (СДС – ОДЦ) с подписите на 101 народни представители

Характеристики	Описание
Източници:	ЦДА, ф. 117, оп. 46, а. е. 916, л. 2-20. Българските конституции и конституционни проекти, София 2003 г., Издателство “Xxxxx Xxxxx", Второ преработено и допълнено издание, съставители: доц. д-р Xxxxxxx Xxxxxxxx x доц. д-р Xxxxxxx Xxxxxxx, ISВN 954-402-062-4
Структура на проекта	Преамбюл (Част Първа) Глава първа Основни принципи Глава втора Права и задължения на гражданите Глава трета Етико-социални отношения Глава четвърта Икономически отношения Глава пета Политически отношения Част втора Държавно устройство, Парламент Раздел втори Законодателна дейност Президент на републиката Правителство. Министерски съвет Държавна администрация Съдоустройство Административно деление Коституционни гаранции. Върховен конституционен съд Изменение на конституцията. Конституционни закони Преходни и заключителни разпоредби
Конституционна уредба на държавата	Според проекта България е демократична правова държава с републиканска форма на управление, основаваща се на труда, социалната справедливост и общочовешките идеали. Върховният суверенитет принадлежи на народа, който го осъществява в рамките и по начина, установен от Конституцията. Република България е единна и неделима. Върховен орган на държавната власт, който изразява волята на народа и неговия суверенитет, е Парламентът. Той е единственият законодателен орган на Република България. Парламентът не е постоянно действащ орган, а се свиква на сесии от Президента на Републиката не по-малко от 3 пъти в годината. Право на законодателна инициатива имат Президентът на Републиката, Министерският съвет, постоянните комисии при

Характеристики

Описание

Парламента и неговите членове, върховните съдилища, както и

организации и учреждения, натоварени с това съгласно конституционния закон. Народът осъществява законодателната си инициатива, ако най-малко 5000 избиратели се подпишат под законопроект, съставен като закон.

Законите се приемат на две гласувания на различни заседания и се обнародват от Президента. По изключение двете гласувания могат да се проведат в едно заседание. Проектът не предвижда свикване на Велико Народно събрание за промени в Конституцията, но изключва възможността такъв законопроект да бъде приет с две гласувания в едно заседание.

Институтът на конституционен надзор се осъществява от Върховния конституционен съд, посочен в Глава Съдоустройство като част от съдилищата, но със самостоятелна уредба в Глава Конституционни гаранции. съд.

Президентът на Републиката е държавен глава и представлява националното единство.

Орган на изпълнителната власт е Правителството на Републиката. Правителството се състои от министър- председател и министри, които заедно образуват Министерски съвет. Президентът на Републиката назначава министър- председателя и по негово предложение – министрите. Министър- председателят ръководи общата политика на Правителството и носи отговорност за нея. Той поддържа политическото и административното единство, като поощрява и съгласува дейността на отделните министри.

Министрите са отговорни за действията на Министерския съвет изцяло и индивидуално за действията на своите ведомства. Броят, функциите и организацията на отделните министерства се определят със закон.

В Глава Административно деление е предвидено, че територията на Република България се дели на общини и окръзи. София се дели на административно-териториални райони. Общините са определени като органи на държавната власт. Проектът препраща към закон относно създаването на изпълнително- разпоредителни органи в окръзите и общините.

Място на съдебната власт в Конституционна уредба на държавата/Общ модел на СС

Структурата и организацията на съдебната власт е предмет на уредба в Глава Съдоустройство. и за изграждане и устройство на съдебната власт, които могат да бъдат изведени от уредбата в проекта, са:

- осъществяване на правосъдието в името на народа;

.- подчиненост на съдиите единствено на закона;

- точно и еднакво прилагане на законите спрямо всички граждани и юридически лица;

- независимост от всяка друга власт;

Характеристики

Описание

- забрана за изключване, ограничаване или оспорване на защитата

от органите на управлението;

- законова уредба на устройството на съдилищата, подведомствеността и подсъдността, реда за определяне районите на съдилищата, производството за разглеждане на делата, условията, реда и срока за избиране на съдебните заседатели.

В проекта се съдържа уредба в посочения по-долу обем.

Организация на Сxxx

0. Ст рукт ура на съдебнат а сист ема, коят о включва:

- Върховен конст ит уционен съд /ВКС/, Върховен админист рат ивен съд /ВАС/, Върховен съд /ВС/, окръж ни, районни и военни съдилища;

- забрана за създаване на извънредни и особени съдилища.

2. Функции на ВКС

Въпреки, че е посочен в Глава Съдоуст ройст во, уредбат а

от носно ВКС е предмет на от делна глава – Конст ит уционни гаранции. Върховен конст ит уционен съд. Функциит е му да се произнася с решение по спорове за конституционността на закони и имащи сила на закон актове на държавата, спорове за компетентност между различните власти и държавата, между отделни министерства и ведомства и обвинения, повдигнати съгласно Конституцията против президента на Републиката, дават основание да се приеме, че ВКС е извънсъдебен орган.

3. Функции на ВС

Съдът осъщест вява върховен съдебен надзор върху дейност т а на всички съдилища и осигурява т очнот о и еднакво прилож ение и

т ълкувание на законит е от т ях. Той от говаря и от чит а своят а дейност пред Народнот о събрание.

4. Функции на ВАС

Съдът се произнася по спорове за законност т а на акт овет е на Минист ерския съвет , от делнит е xxxxxx xxxx ва, ведомст ва и учреж дения, с коит о са засегнат и права и законни инт ереси на граж xxxx и юридически лица.

5. Организация на съдебнот о производст во, какт о следва:

- законова уредба на случаит е и формит е на пряко участ ие на народа в осъщест вяванет о на правосъдиет о;

- изискване за мот ивиране на всеки съдебен акт ;

- публично разглеж дане на делат а във всички съдилища, освен когат о законът предвиж да друго;

- задълж ение за съда да разкрие обект ивнат а ист ина по делат а;

- предост авяне на възмож ност на социално слабит е да предявяват искове и да бъдат защит ени пред всеки съд.

6. Ст ат ут на съдиит е и лицат а, привличани за участ ие при осъщест вяване на правосъдиет о:

Характеристики

Описание

- подчиненост единст вено на закона, авт ономност и

независимост от всяка друга власт , гарант ирана от закона;

- осъщест вяване на съдебнит е функции от назначаеми съдии, чийт о задълж ения и компет енции се уреж дат по закона за уст ройст во на съдилищат а;

- назначаване на съдиит е с конкурс;

- несменяемост на съдиит е – т е не могат да бъдат уволнявани или от ст ранявани от служ ба, да бъдат премест вани в други съдилища, или на други длъж ност и без съгласиет о на Президент а на Републикат а по мот ивиран доклад от минист ъра на правосъдиет о;

- възбуж дане на дисциплинарни производст ва срещу съдии от минист ъра на правосъдиет о;

- забрана за съдиит е да членуват в полит ически парт ии;

- различия меж ду съдиит е само по т ехнит е задълж ения.

Организация на прокуратурата

1. Функции на прокуратурата:

- повдигане и поддържане на обвинението по наказателни дела, участие в граждански и административни дела в предвидените от закона случаи;

- защита на правата и законните интереси на гражданите, борба срещу престъпленията и други правонарушения, като взема мерки за тяхното предотвратяване и привлича извършителите на престъпление към отговорност;

- вземане на мерки за отмяна на противозаконните актове и за възстановяване на нарушените права;

- осъществяване на наказателното преследване.

2. Статут на прокуратурата и прокурорите:

- избор на главния прокурор за срок 4 години с възможност за отзоваване преди този срок;

- назначаване и уволняване на останалите прокурори от главния прокурор;

- подчиненост на прокурорите на главния прокурор;

- отговорност на главния прокурор пред парламента;

- отчет на главния прокурор за дейността на прокуратурата пред парламента;

- независимост на прокуратурите към съдилищата, гарантирана от закона;

- действия само въз основа на закона при изпълнение на длъжността на прокурорите;

- гаранции за прокуратурата, уредени в Закона за устройството на съдилищата.

Характеристики	Описание
Място на следствието/съдебни служби	Според проекта организацията и дейността на учрежденията, които обслужват правосъдието, са подведомствени на министъра на правосъдието. Съдебната власт се разпорежда непосредствено със съдебната полиция.
Съдебни съвети	Проектът не предвижда създаване на такъв орган.
Адвокатура	Проектът предвижда право на адвокатска защита при осъществяване на правосъдието за гражданите във всички фази и пред всички институции, осъществяващи правораздавателна дейност, включително предварителната фаза на наказателното производство. Гражданите имат право на адвокатска защита от момента на задържането. Според проекта адвокатурата предоставя възможност на социално слабите да предявяват искове и да бъдат защитени пред всеки съд.
Бележки/мотиви	- независими и несменяеми съдии, неозначаеми след конкурс; - независими прокурори към съдилищата (чл.101). Главният прокурор се отчита пред НС, избира се и назначава за срок от 4 год., но може да бъде отзоваван и преди това. ГП назначава останалите прокурори. - Република България има Върховен конституционен съд, Върховен административен съд, Върховен съд, окръжни, районни и военни съдилища; Не е единна магистратурата

(a) Модел на съдебната власт според проекта на ОДС

Съдебната власт е част от демократична република, в която върховната власт се упражнява от Парламента, а изпълнителната власт се ръководи от Президента и се осъществява от Министерски съвет.

Принципът на разделение на властите не е изрично прокламиран, но е ясно различим в текста на проекта.

Моделът на съдебната власт е изграден върху следните конституционни постулати:

1. Органи, принадлежащи към съдебната власт, т.е. каква е нейната обща структура

– съдии и прокуратура към съдилищата.

2. Конституционни гаранции за независимост на съдебната система/съдиите и прокурорите - Съдиите са автономни и независими от всяка друга власт, . назначението им става с конкурс. Съдиите са несменяеми. Те не могат да бъдат уволнявани или отстранявани от служба, или да бъдат премествани в други съдилища, или на други длъжности без съгласието на Президента на Републиката по мотивиран доклад от министъра на правосъдието. Министърът на правосъдието може да възбужда дисциплинарни производства. Законът гарантира

независимостта на съдиите във всички съдилища, прокуратурите към тези съдилища, а така също и за лицата, привличани за участие при осъществяването на правосъдието.

3. Конституционната юрисдикция се осъществява в рамките на (част или не от СС) от (място на органите за конституционен контрол и на други институции, притежаващи между другото и правораздавателни функции, в системата на разделението на властите) – Върховният конституционен съд, част от съдебната система, се произнася с решение по следните дела: спорове за конституционността на закони и имащи сила на закон актове на държавата; спорове за компетентност между различните власти и държавата, между отделни министерства и ведомства; обвинения, повдигнати съгласно Конституцията против президента на Републиката.

• Върховен конституционен съд;

• Върховен административен съд;

• Върховен съд;

• окръжни, районни и военни съдилища.

5. Бюджет на СВ – не се разглежда

6. Статут на съдиите, избор, назначаемост, сменяемост - Съдиите са несменяеми, назначават се след конкурс (не е ясно кой ги назначава и кой провежда конкурса, по логиката на текстовете от Президента)/

7. Организацията и дейността на учрежденията, които обслужват правосъдието – организацията и дейността на учрежденията, които обслужват правосъдието, са подведомствени на министъра на правосъдието. Съдебната власт се разпорежда непосредствено със съдебната полиция.

8. Прокуратура, структура и статут - Прокурорите са към съдилищата и са независими. Назначават се от Главния прокурор.

9. Главен прокурор- избор, мандатност, отчетност – главният прокурор се назначава с мандат 4 год. (не е ясно от кого), който може да бъде прекратен предсрочно (не са определени случаите, при които това може да се случи). Отчита се пред НС

10. Организацията на прокуратурата и назначаемост на прокурорите - организацията на прокуратурата се определя в Закон. Подчиненост на прокурорите на главния прокурор;

11. Съдебен съвет – специфични функции и роля - система за управление и самоуправление на съдебната власт - Не се предвижда съдебен съвет. Министърът на правосъдието може да възбужда дисциплинарни производства.

(4) проект за КОНСТИТУЦИЯ "Общество на народа"

Изготвен от Xxxxxx Xxxxx, българин с австрийско гражданство. Програмата му "Общество на народа", писана през 1964 г. в Париж, адаптация на този проект е внесена в НС през декември 1990 г.

Характеристики

Описание

Източници:

ЦДА, ф. 117, оп. 46, а.е. 917, л. 140-160.

Българските конституции и конституционни проекти, София 2003 г., Издателство “Xxxxx Xxxxx", Второ преработено и допълнено издание, съставители: доц. д-р Xxxxxxx Xxxxxxxx и доц. д-р Xxxxxxx Xxxxxxx, ISВN 954-402-062-4

Структура на проекта

Глава I Република България Глава II Държавно устройство Велико Народно Събрание Обикновено народно събрание Президент на републиката

Съвет на ветераните на българската държава Съвет на партийните и обществените лидери Правителство

Местни органи

Българска конфедерация на труда Глава III Обществен контрол

Глава IV Права и свободи на гражданите Свобода на вероизповеданията

Свобода на словото и печата Свобода на събранията и митингите Възпитание и обучение Граждански права

Свобода на труд и възнаграждение Правна защита

Религиозна защита Глава V Собственост Глава VI Търговия

Глава VII Безработица и данъци Глава VIII Военна служба Глава IX Празници

Глава Х Герб, знаме, печат, столица, седалище на конгреса

Глава XI Изменение на Конституцията

Характеристики

Описание

Конституционна уредба на държавата

България е едно Общество на народа със свои представителни държавни органи, свой обществен облик и свои своеобразни форми на управление (чл.1).

демократична република с изборен държавен глава Президент

Политическите сили – партиите и обществените движения, нямат право на власт.

Партиите и обществените движения са спомагателни поделения на обществото

Народните представители, депутатите на Великото и Обикновеното народно събрание, са депутати на народа, а не депутати на партиите и обществените движения. Те се деполитизират в момента на избирането си. Те могат да бъдат отзовани преждевременно от тях и заместени от други депутати за нарушение на обществения ред и дисциплина, за корупция, за паразитен живот, за неморални деяния, за пиянство и пр.

Изпълнителната власт в държавата е поверена на Министерския съвет и се упражнява под надзора на Президента на републиката.

Законодателната власт се упражнява от Народното събрание.

Съдебната власт се упражнява от Министерството на правосъдието.

Великото народно събрание – КОНГРЕСЪТ се избира с мандат от пет години, независимо дали през този период ще заседава, или няма да заседава. Депутатите не получават заплати, а със закон се урежда тяхното възнаграждение. То е съставено от три хиляди депутати (конгресмени). Всеки депутат (конгресмен) е представител на три хиляди души от населението.

Право да свикат Велико народно събрание – КОНГРЕСА, имат Обикновеното народно събрание, Президентът на републиката, Съветът на партийните и обществените лидери и Съветът на ветераните на българската държава.

Обикновеното народно събрание – ПАРЛАМЕНТЪТ, се състои от четиристотин народни представители, избрани от четиристотин избирателни райони чрез общо, равно, пряко и тайно гласуване, и има мандат 4 години.

Президентът на републиката е върховен обществен, държавен и народен глава на страната.

Създават се няколко съвета като консултативни органи

Съвет на ветераните на българската държава – висш държавен, обществен и правов орган за консултация. Съветът на ветераните на българската държава е висш държавен, обществен и правов орган за консултация.

Съвет на партийните и обществените лидери.

Характеристики	Описание
	Правителството е експертно. Правителството е деполитизирано. Според проекта всеки тип професионална дейност може да наложи създаване на съответен професионален организъм – дружество, профсъюз, съюз, федерация, синдикат. Висш орган на профсъюзно ръководство е конгресът на Българската конфедерация на труда. Контролът в страната се осъществява от Върховен институт за обществен контрол, който е независим и се разделя на 15 вида контрол- конституционен, политически, училищен, съдебен, хранителен и др. Всеки вид контрол има контролен институт, който се създава и назначава от Парламента.
Място на съдебната власт в Конституционна уредба на държавата	Съдебната власт се упражнява от Министерството на правосъдието (чл.9). Палатата на Съвета на ветераните на българската държава носи името, "Дворец на ветерана". Дворецът на ветерана е разделен на секции и експертни комисии, които: Преглеждат, обсъждат и дават консултация по документи на Главната прокуратура и Върховния съд. Дава консултации и връща за преработка и преразглеждане решения на Върховния съд. Дава консултации и връща за преработка следствия на Главната прокуратура. Спира изпълнението на съдебни присъди. Проверява цялата документация на възбудили обществено недоволство процеси. Президентът на републиката има право на решение върху присъди, издадени от Върховния съд, прави помилвания и амнистии съгласно установен за случая закон.
Организация на Съда	Разбира се че има Върховен съд, но не е уреден с конституционен текст.
Организация на прокуратурата	Главният прокурор се избира от Народното събрание и се отчита пред него. Няма друга уредба.
Място на следствието
Адвокатура	При осъществяване на правосъдието гражданите имат право на защита. Адвокатската защита се допуска при всички съдебни производства и особени юрисдикции.
Взаимодействие в органите на СВ	Няма данни
Xxxxxxx	Xxxxxx Xxxxx е българин с австрийско гражданство. Програмата му „Общество на народа ", написана в Париж, е първообраза на този проект. Не могат да се намерят

Характеристики

Описание

източници, съдържащи предложената през 1964 програма, и за

този извод се позоваваме на Българските конституции и конституционни проекти, София 2003 г., Издателство “Xxxxx Xxxxx", Второ преработено и допълнено издание.

В проекта не е заложен принципа за разделение на властите и независимост на съдебната власт.

(a) Модел на съдебната система в проекта на Xxxxxx Xxxxx

В проекта на Xxxxxx Xxxxx България е Общество на народа със свои представителни държавни органи, свой обществен облик и свои своеобразни форми на управление, при което партиите нямат власт, а депутатите се деполитизират в момента на избирането им.

Моделът на съдебната власт е изграден върху следните конституционни постулати:

1. Конституционни гаранции за независимост на съдиите и прокурорите няма.

• Съдебната власт се упражнява от Министерството на правосъдието;

• Съдилищата осъществяват правосъдието в Републиката;

• Създава се висш държавен орган Съвет на ветераните, който може да връща на Върховния съд съдебни решения за преразглеждане;

• Президентът на републиката има право на вето на решение върху присъди, издадени от Върховния съд.

2. Становища по спазването на Конституцията се взема Палатата на Съвета на ветераните на българската държава ("Дворец на ветерана"), а Конституционен контрол се осъществява от независим Върховен институт за обществен контрол;

3. Структурата на съда-разбира се от текста, че има Върховен съд, но няма друга уредба.

4. Председателят на ВС – избира се от НС.

5. Организацията и дейността на учрежденията, които обслужват правосъдието, са подведомствени на министъра на правосъдието.

6. Организацията на прокуратурата се определя в Закона.

7. Главният прокурор се назначава от НС.

8. Не се предвижда съдебен съвет

(5) проект за КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Внесен от н.п. Xxxxx Xxxxxxx (БСП) с подписите на 110 народни представители, изготвен от Конституционен клуб "311" – к.ю.н. Xxxxxxxx Xxxxxxxx, Xxxxxx Xxxxxx, Xxxxxx Xxxxxx, Xxxxxxx Xxxxx, к.ю.н. Xxxxx Xxxxx и к.ю.н. Xxxxx Xxxxxxx

Характеристики	Описание
Източници:	Библиотека на Народното събрание, вх. № 102-15.149 от 22.12.1990 г. Българските конституции и конституционни проекти, София 2003 г., Издателство “Xxxxx Xxxxx", Второ преработено и допълнено издание, съставители: доц. д-р Xxxxxxx Xxxxxxxx и доц. д-р Xxxxxxx Xxxxxxx, ISВN 954-402-062-4
Структура на проекта	ЧАСТ ПЪРВА ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ ЧАСТ ВТОРА ПРАВА, СВОБОДИ И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ ГЛАВА ПЪРВА ГРАЖДАНСТВО ГЛАВА ВТОРА ЛИЧНИ И ПОЛИТИЧЕСКИ ПРАВА И СВОБОДИ ГЛАВА ТРЕТА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧ ЕСКИ И КУЛТУРНИ П РАВА И СВОБОДИ ГЛАВА ЧЕТВЪРТА ОСНОВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЧАСТ ТРЕТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВ НАТА ВЛАСТ ГЛАВА ПЕТА ЗАКОНОДАТЕЛНА ВЛАСТ ГЛАВА ШЕСТА ПРЕЗИДЕНТСКА ВЛАСТ ГЛАВА СЕДМА ИЗПЪЛНИТЕЛНА ВЛАСТ ГЛАВА ОСМА СЪДЕБНА ВЛАСТ ГЛАВА ДЕВЕТА МЕСТНА ВЛАСТ ЧАСТ ЧЕТВЪРТА СИМВОЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛ ГАРИЯ: ГЕРБ, ПЕЧАТ, ЗНАМЕ, СТОЛИЦА ЧАСТ ПЕТА ИЗМЕНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА ЧАСТ ШЕСТА ДОПЪЛНИТЕЛНИ, ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Конституционна уредба на държавата	Проектът прокламира републиканска форма на управление, „като съответстваща в най-голяма степен на превърналата се в общочовешка ценност класическа либерална идея за равенство между хората (стр. 30, мотиви). Чл.4, ал. 2 прокламира принципа на разделяне на властите, формулирано, с оглед избягване на понятието „власти“ (стр. 32) като „Системата от държавни органи се установява и действува в съответствие с принципа за разделение на функциите и взаимния контрол между органите, които ги осъществяват“ . Част трета от проекта на Конституция „Организация на държавната власт“ очертава системата от държавни органи, механизмите за нейното функциониране, компетенциите на

Характеристики

Описание

основните органи и взаимоотношенията между тях. Народното

събрание е еднокамерен орган (чл.53, ал.1), като в мотивите е обоснован този избор, Народното събрание няма възможност да изменя и отменя Конституцията, предвидено е за целта провеждането на Конституционно събрание. Институтът на конституционен надзор се осъществява от предвиденият извънсъдебен орган „Конституционен съвет“, осъществяващ предварителен контрол за конституционосъобразност.

Правото на законодателна инициатива е предоставено само на народните представители и правителството(чл.79 от проекта). Законите се одобряват на две четения, преминават през одобрението на Конституционния съвет и се промулгират (обнародват) от Президента.

Проектът предвижда един относително силен едноличен държавен глава, заемащ особено място сред другите висши държавни органи (чл.91-98 от проекта). Когато президентът прецени, че закон или решение на Народното събрание противоречат на националните интереси, той може да ги подложи на национален референдум. По отношение на законите указът за провеждането на референдума трябва да бъде обявен до тяхното обнародване, а за решенията – в едноседмичен срок от обнародването им. Указът за провеждане на референдум спира изпълнението на акта на Народното събрание. В случай, че актът на Народното събрание бъде потвърден на референдума, президентът подава оставка в едноседмичен срок.

Президентът не може да упражнява това си право в последните шест месеца на своя мандат.

Проектът предвижда изпълнителната власт да бъде оглавена от отговорен пред XX Xxxxxxxxxxx съвет (МС). Видът на министерствата и техните функции да се установяват със закон.

В проекта съществува изрична забрана за МС да дава първично регулиране на обществените отношения. И в същия дух ведомствените актове не могат да имат извънведомствено значение.

Конституционно са регламентирана изборът, мандатите и областта на действие на три съвета с експертни и консултативни функции: Социално-икономически съвет, Сметна палата (Финансов съвет) и Административния съвет.

Органи на местната власт са общинските управи, окръжните съвети, кметовете и окръжните управители. Общински местни органи са общинската управа и кметът, избирани пряко от населението за срок съответно от 4 и от 5 години. (2) Никой не може да бъде член на общинска управа или кмет повече от два последователни мандата.

Окръжните съвети решават въпроси от регионално значение, както и такива, които са им предоставени от местните управи, те работят като съвети на избрани за 4 години пълномощници на съответните общински управи от тяхната територия.

Характеристики

Описание

Място на съдебната власт в Конституционна уредба на държавата/Общ модел на СС

Структурата и организацията на съдебната власт е предмет на уредба в Глава осма от проекта, която се състои от четири раздела за всеки от елементите на СС. Уредена е система от органи, които традиционно съставляват съдебната власт: съдилища, прокуратура, следствието, съдебните служби.

Основните принципи за изграждане и устройство на съдебната власт, които могат да бъдат изведени от уредбата в проекта, са:

- независимост и подчиненост само на Конституцията и законите на съдиите, прокурорите, нотариусите, съдия- изпълнителите, съдия-следователите и съдебните заседатели;

- точно и еднакво прилагане на законите от съдилищата спрямо държавните органи, гражданите и организациите.

Общият модел включва Върховен касационен съд /ВКС/, апелативни съдилища, окръжни съдилища и районни съдилища, като териториалната юрисдикция на апелативните, окръжните и районните съдилища никога не съвпада с административно-териториалното устройство на страната. Прокурори към районните, окръжните и апелативните съдилища и към ВКС. Съдебните служби, включват Съдебна полиция. Наказателно-изпълнителни учреждения под ръководството на министъра на правосъдието, Следствени служби към съответните съдилища (съдии-следователи).

Организация на Съда

Раздел I – Съдилища

1. Структура на съдебната система, която включва:

- Върховен касационен съд /ВКС/, апелативни съдилища, окръжни съдилища и районни съдилища, като териториалната юрисдикция на апелативните, окръжните и районните съдилища никога не съвпада с административно- териториалното устройство на страната;

- забрана за създаване на извънредни съдилища;

- възможност за създаване на арбитражни съдилища със закон или международен договор.

2. Организация и функции на ВКС:

- избор на членовете на ВКС от Съдебния съвет с тайно гласуване от средата на несменяемите съдии по предложение на министъра на правосъдието;

- избор на председател на ВКС от членовете на съда за срок 4 години;

- статут на ВКС като висш съдебен орган за съдебен надзор върху дейността на апелативните, окръжните и районните съдилища и подпомагане на точното и еднаквото приложение на законите от тях, както и за осигуряване на точно и еднакво прилагане на законите по отношение на всички държавни органи, гражданите и организациите;

Характеристики

Описание

- структура на ВКС – гражданска, наказателна, стопанска и

административна колегия;

- функции на ВКС, като: задължително тълкуване на законите и подзаконовите нормативни актове в Република България, официално прогласяване на противоречие на подзаконов административен акт със закон, отмяна на индивидуалните противозаконни актове на централната администрация, отмяна на влезли в сила присъди и съдебни решения по реда на извънредните способи, разглеждане като трета инстанция с оглед само на законосъобразността, присъдите и съдебните решения на районните и окръжните съдилища, други функции, възложени му от Конституцията и законите.

3. Организация и функции на апелативните съдилища:

- избор на членовете на апелативните съдилища от Съдебния съвет с тайно гласуване от средата на несменяемите съдии по предложение на председателя на ВКС;

- избор на председател на апелативния съд от членовете на съда за срок 4 години;

- функции на апелативните съдилища – разглеждане като втора инстанция присъдите и решенията на окръжните съдилища, други функции, предвидени в Конституцията и законите.

4. Организация на окръжните и районните съдилища:

- избиране и освобождаване от длъжност на съдиите в окръжните и районните съдилища от Съдебния съвет по предложение на министъра на правосъдието;

- избор на председателите на окръжните и районните съдилища от Съдебния съвет по предложение на председателя на ВКС.

5. Организация на съдебното производство, както следва:

- трииинстанционно съдебно производство, като изключения се допускат само в изрично предвидени в закон случаи;

- участие на съдебни заседатели с еднакви права със съдиите при разглеждане на делата, освен ако в закон е предвидено друго. Участие на съдебно жури в състав не по-малко от 6 и не повече от 12 члена по определени в наказателно-процесуалния закон наказателни дела, чието решение по виновността е окончателно. Законова уредба на избора на съдебни заседатели, начина на тяхното участие в предвидените от процесуалните закони граждански и наказателни дела, реда за тяхното отвеждане и отзоваване и техните правомощия.

6. Статут на съдиите, прокурорите, нотариусите, съдия- следователите, съдия-изпълнителите и съдебните заседатели, включващ:

- изискване за съдиите, прокурорите, нотариусите, съдия- следователите и съдия-изпълнителите да бъдат български граждани с юридическо образование, неосъждани за умишлено

престъпление от общ характер, неосвобождавани от длъжност в орган на съдебната власт поради дисциплинарно нарушение,

Характеристики

Описание

служебно несъответствие или груби нарушения на обществения

морал;

- независимост и подчиненост единствено на Конституцията и законите при осъществяване на своите функции;

- лична, наказателна и по отношение на жилището им неприкосновеност и снемането й единствено с разрешение на Съдебния съвет;

- забрана за съдиите, прокурорите, нотариусите, съдия- следователите и съдия-изпълнителите да изпълняват други публични функции, да извършват дейност в политическа партия и да упражняват друга платена дейност с изключение на преподавателска, научна, литературна, художествена, артистична или спортна

- полагане на предвидена в закона клетва при встъпване в длъжност;

- несменяемост на съдиите, прокурорите, нотариусите, съдия- следователите и съдия- изпълнителите до навършване на пенсионна възраст от момента на удостояването им със несменяем съдия, което се извършва от Съдебния съвет след 7- годишна работа като съди, прокурор, нотариус, съдия- изпълнител или съдия-следовател. Освобождаване на несменяемите съдии от Съдебния съвет по предвидения в закона ред само при: влязла в сила присъда за умишлено престъпление, сериозно дисциплинарно нарушение или грубо нарушение на обществения морал. Забрана за преместване по служба на несменяемите съдии без тяхно съгласие, дори и при повишение.

Организация на прокуратурата

Раздел III – Прокуратура

1. Функции на прокуратурата – повдигане и поддържане на обвинението по наказателни дела, участие в граждански и административни дела в предвидените от закона случаи.

2. Структура на прокуратурата – прокурори към районните, окръжните и апелативните съдилища и към ВКС, избирани или назначавани както следва:

- прокурорите към ВКС и към апелативните съдилища – от Съдебния съвет от средата на несменяемите съдии за срок 5 години по предложение на министъра на правосъдието;

- заместник-прокурорите при ВКС и апелативните съдилища – от министъра на правосъдието по предложение на съответния прокурор за срок 5 години;

- окръжните прокурори – от Съдебния съвет по предложение на прокурора към ВКС за срок 5 години;

- заместник-окръжните прокурори – от министъра на правосъдието по предложение на окръжния прокурор за срок 5 години;

- районните прокурори – от Съдебния съвет по предложение на прокурора към ВКС за срок 3 години;

Характеристики	Описание
	- заместник-прокурорите в районните съдилища – от министъра на правосъдието по предложение на районния прокурор за срок 3 години.
Място на следствието/съдебни служби	Раздел II – Съдебни служби 1. Съдебна полиция, която съдейства за осигуряване на нормалното протичане на съдебния процес и на изпълнението на съдебните решения и присъди и действа под ръководството на министъра на правосъдието. 2. Наказателно-изпълнителни учреждения, които осигуряват изпълнението на съдебните присъди и действат под ръководството на министъра на правосъдието. 3. Нотариални и съдебно-изпълнителски служби към районните съдилища, подчинени на председателя на районния съд и ръководени от съдии, избирани от Съдебния съвет по предложение на министъра на правосъдието. 4. Следствени служби към съответните съдилища, които се състоят от съдии-следователи, избирани от Съдебния съвет по предложение на министъра на правосъдието. за извършване на предварителното разследване по определени от закона наказателни дела.
Съдебни съвети	Раздел IV – Съдебен съвет 1. Състав – 18 члена, избирани из средата на несменяемите съдии за срок 6 години, както следва: 6 от Народното събрание, 6 от президента и 6 от ВКС. Съставът на съвета се обновява с 1/3 на всеки 2 години в рамките на съответните квоти. Председател и член по право е министърът на правосъдието. 2. Функции – разглежда назначенията, освобождаванията, повишенията, преместванията, удостояванията със статуса на несменяем съдия и дисциплинарните мерки, отнасящи се до съдиите, прокурорите, нотариусите, съдии-изпълнителите и съдии-следователите. Изпълнява и други функции, възложени му от Конституцията и законите. 3. Решения – приемане с мнозинство повече от половината от всички негови членове. Актовете на Съдебния съвет не подлежат на обжалване.
Бележки/мотиви	Мотиви към проекта, обосноваващи: 1. Несменяемостта на съдиите – създаване на условия за сигурност и стабилност на заеманото място след определен стаж, за да не се налагат компромиси във вреда на законността. 2. Мястото на прокуратурата и следствието към съдилищата – не е удачно те да бъдат самостоятелни системи или да влизат в рамките на други системи. В проекта те са елементи на съдебната власт, без обаче това да означава

Характеристики

Описание

административно сливане или пък промяна на мястото им в

наказателния, гражданския и административния процес.

3. Функциите на ВКС като висш съдебен орган – отпада правомощието му да издава тълкувателни постановления и решения, тъй като те имат административен нюанс и ограничават свободата на съдийската съвест.

(a) Модел на съдебната власт, според проекта на Клуб 311

Проектът прокламира републиканска форма на управление, „като съответстваща в най-голяма степен на превърналата се в общочовешка ценност класическа либерална идея за равенство между хората”.

Принципът за разделение на властите в формулиран в чл. 4 ал.2 по следния начин:

„Системата от държавни органи се установява и действа в съответствие с принципа за разделение на функциите и взаимния контрол между органите, които ги осъществяват.“

Моделът на съдебната власт е изграден върху следните конституционни постулати:

1. Органи, принадлежащи към съдебната власт, т.е. каква е нейната обща структура

- уредена е система от органи, които традиционно съставляват съдебната власт: съдилища, прокуратура, следствието, съдебните служби. Участие на съдебни заседатели с еднакви права със съдиите при разглеждане на делата, освен ако в закон е предвидено друго.

2. Конституционни гаранции за независимост на съдебната система/съдиите и прокурорите – независимост и подчиненост само на Конституцията и законите на съдиите, прокурорите, нотариусите, съдия-изпълнителите, съдия-следователите и съдебните заседатели; Лична, наказателна и по отношение на жилището им неприкосновеност и снемането й единствено с разрешение на Съдебния съвет; несменяемост на съдиите, прокурорите, нотариусите, съдия-следователите и съдия

– изпълнителите до навършване на пенсионна възраст от момента на удостояването им със статут несменяем съдия, което се извършва от Съдебния съвет след 7- годишна работа като съди, прокурор, нотариус, съдия-изпълнител или съдия- следовател. Освобождаване на несменяемите съдии от Съдебния съвет по предвидения в закона ред само при: влязла в сила присъда за умишлено престъпление, сериозно дисциплинарно нарушение или грубо нарушение на обществения морал. Забрана за преместване по служба на несменяемите съдии без тяхно съгласие, дори и при повишение.

3. Конституционната юрисдикция не е част от съдебната система (място на органите за конституционен контрол и на други институции, притежаващи между другото и правораздавателни функции, в системата на разделението на властите) – осъществява се от нарочен орган – Конституционен съвет, който решава въпроса за съответствието с Конституцията на общоприетите

международноправни принципи и норми; на законите и решенията на Народното събрание, както и на правилника за организацията и дейността му;

• Върховен касационен съд /ВКС/;

• апелативни съдилища, окръжни съдилища и районни съдилища, като териториалната юрисдикция на апелативните, окръжните и районните съдилища никога не съвпада с административно-териториалното устройство на страната;

• забрана за създаване на извънредни съдилища;

• възможност за създаване на арбитражни съдилища със закон или международен договор.

5. Бюджет на съдебната власт – не се разглежда

6. Статут на съдиите, избор, назначаемост, сменяемост – избиране и освобождаване от длъжност на съдиите в окръжните и районните съдилища от Съдебния съвет по предложение на министъра на правосъдието; избор на председателите на окръжните и районните съдилища от Съдебния съвет по предложение на председателя на ВКС. Съдебният съвет разглежда назначенията, освобождаванията, повишенията, преместванията, удостояванията със статуса на несменяем съдия и дисциплинарните мерки, отнасящи се до съдиите, прокурорите, нотариусите, съдия-изпълнителите и съдия-следователите, Удостояване със статуса на несменяем съдия, което се извършва от Съдебния съвет след седемгодишна работа като съдии, прокурори, нотариуси, съдия-изпълнители или съдия-следователи.

7. Организацията и дейността на учрежденията, които обслужват правосъдието – министърът на правосъдието ръководи съдебната полиция, към районните съдилища се създават нотариална и съдебноизпълнителска служба, подчинени на председателя на районния съд. Те се ръководят от съдии, избирани от Съдебния съвет по предложение на министъра на правосъдието. За извършване на предварителното разследване по определени от закона наказателни дела, към съответните съдилища се създават следствени служби. Те се състоят от съдии- следователи, избирани от Съдебния съвет по предложение на министъра на правосъдието.

8. Прокуратура, структура и статут – прокуратурата се състои от прокурори към районните, окръжните и апелативните съдилища и към Върховния касационен съд. Прокурорите към Върховния касационен съд и към апелативните съдилища се

избират от Съдебния съвет из средата на несменяемите съдии за срок от пет години по предложение на министъра на правосъдието

9. Главен прокурор- избор, мандатност, отчетност – няма главен прокурор.

10. Организацията на прокуратурата и назначаемост на прокурорите - прокуратурата се състои от прокурори към районните, окръжните и апелативните съдилища и към Върховния касационен съд. Прокурорите към Върховния касационен съд и към апелативните съдилища се избират от Съдебния съвет из средата на несменяемите съдии за срок от пет години по предложение на министъра на правосъдието. Заместник-прокурорите при Върховния касационен съд и апелативните съдилища се посочват от съответния прокурор в тях и се назначават от министъра на правосъдието за срок от пет години. Окръжните прокурори се избират от Съдебния съвет за срок от пет години по предложение на прокурора към Върховния касационен съд. Заместник-окръжните прокурори се назначават за срок от пет години от министъра на правосъдието по предложение на окръжния прокурор. Районният прокурор се избира от Съдебния съвет за срок от три години по предложение на прокурора към Върховния касационен съд. Заместник- прокурорите в районните съдилища се назначават за срок от три години от

министъра на правосъдието по предложение на районния прокурор.

11. Съдебен съвет – специфични функции и роля - система за управление и самоуправление на съдебната власт– Състав – 18 члена, избирани из средата на несменяемите съдии за срок 6 години, както следва: 6 от Народното събрание, 6 от президента и 6 от ВКС. Съставът на съвета се обновява с 1/3 на всеки 2 години в рамките на съответните квоти. Председател и член по право е министърът на правосъдието. Разглежда назначенията, освобождаванията, повишенията, преместванията, удостояванията със статуса на несменяем съдия и дисциплинарните мерки, отнасящи се до съдиите, прокурорите, нотариусите, съдии-изпълнителите и съдии-следователите. Изпълнява и други функции, възложени му от Конституцията и законите. Актовете на Съдебния съвет не подлежат на обжалване.

(6) проект за КОНСТИТУЦИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Изготвен от акад. Xxxxxxx Xxxxx

Характеристики	Описание
Източници:	ЦДА, ф. 117, оп. 46, а.е. 917, л. 2-35. Българските конституции и конституционни проекти, София 2003 г., Издателство “Xxxxx Xxxxx", Второ преработено и допълнено издание, съставители: доц. д-р Xxxxxxx Xxxxxxxx и доц. д-р Xxxxxxx Xxxxxxx, ISВN 954-402-062-4
Структура на проекта	ГЛАВА ПЪРВА ОСНОВН И ПОЛОЖЕНИЯ ГЛАВА ВТОРА ОСНОВНИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ ГЛАВА ТРЕТА ИКОНОМИЧЕСКИ СТРОЙ ГЛАВА ЧЕТВЪРТА НАРОДНО СЪБРАНИЕ ГЛАВА ПЕТА СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКАТА ГЛАВА ШЕСТА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ ГЛАВА СЕДМА МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ ГЛАВА ОСМА СЪДЕБНА СИСТЕМА ГЛАВА ДЕВЕТА ПРАВО НА ЗАЩИТА ГЛАВА ДЕСЕТА КОНСТИТУЦИОНЕН СЪД ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА ПРИЕМАНЕ НА НОВА КОНСТИТУЦИЯ. ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОН СТИТУЦИЯТА
Конституционна уредба на държавата	Според проекта България е единна, независима, демократична и парламентарна република на свободни и равноправни граждани. Властта се осъществява от народа непосредствено или чрез представителни органи. България е правова държава, в която се спазва йерархията на нормативните актове и тяхното изпълнение от държавните органи и от гражданите. Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна. Законодателната власт се осъществява пряко от народа и от Народното събрание, изпълнителната – от органите на държавно управление, съдебната – от съдилищата. В проекта е очертана системата от държавни органи, компетенциите на основните органи и взаимоотношенията между тях. Върховен орган на държавната власт, който определя вътрешната и външната политика на държавата, е Народното събрание, на което принадлежи изцяло законодателната власт. Право на законодателна инициатива имат постоянните комисии на Народното събрание, народните представители и Правителството. Народът може да осъществи пряка законодателна инициатива, като внесе законопроект, предложен най-малко от петдесет хиляди избиратели. Законите се приемат с три гласувания.

Характеристики	Описание
	Институтът на конституционен надзор се осъществява от Конституционния съд, който е извънсъдебен орган. Конституционният съд спира изпълнението на закони, които противоречат на Конституцията, и внася предложение за тяхното отменяне в Народното събрание. При отказ на Народното събрание Конституционният съд обявява закона за неприложим. В случаите, когато се предлага законопроект при отсъствие на съответна норма в Конституцията, законопроектът се представя в Конституционния съд, който се произнася относно правното основание за неговото приемане. Според проекта държавен глава е Съветът на Републиката в състав от 5 души, който се избира за срок 5 години от Национален избирателен съвет. Националният избирателен съвет се състои от народните представители и представители, избрани от местните съвети, равни на броя на народните представители. Представителството на местните съвети се определя от избирателния закон. Проектът предвижда изпълнителната власт да бъде оглавена от Министерски съвет, който е висш колективен орган на управление. Той осъществява общото ръководство на държавното управление. Местното самоуправление се осъществява непосредствено от населението и от общински съвети. Общинските съвети са органи на властта, която осъществяват върху съответната територия. Съветниците се избират непосредствено от избирателите на територията на съответното населено място. Със закон се определят нормите на представителство и редът за избиране на съветниците, както и административно-териториалното деление на страната.
Място на съдебната власт в Конституционна уредба на държавата/Общ модел на СС	Структурата и организацията на съдилищата и прокуратурата са предмет на уредба в Глава осма от проекта - Съдебна система. Основните принципи за изграждане и устройство на съдебната власт, които могат да бъдат изведени от уредбата в проекта, са: точно и еднакво прилагане на закона спрямо всички граждани и юридически лица; независимост и подчиненост на съдиите и съдебните заседатели единствено на закона; законова уредба на правомощията и организацията на съдилищата, както и на устройството на прокуратурата и организацията на прокуратурата. В проекта се съдържа уредба в посочения по-долу обем.
Организация на Съда	Според проекта съдилищата осъществяват правосъдието в Републиката и осъществяват съдебен надзор върху актовете на административните органи и особените юрисдикции в пределите на закона. 1. Структура на съдебната система, включваща:

Характеристики

Описание

Касационен съд, апелативни съдилища, окръжни съдилища,

районни съдилища и военни съдилища; забрана за създаване на извънредни съдилища;

възможност за създаване на особени юрисдикции.

2. Функции на Касационния съд

Единствената функция на съда, предвидена в проекта, е разглеждане на делата за извършени престъпления от членове на Съвета на републиката, прокурорите, следователите, военнослужещите, които имат висши военни чинове, когато са действали в това си качество. Делата се разглеждат в състав трима съдии и четирима съдебни заседатели. Мотивирано предложение за възбуждане на наказателно преследване на членове на Съвета на републиката се внася в Националния избирателен съвет, а за членовете на Министерския съвет и за другите служители, посочени в предходната алинея – в Народното събрание. Предложението се счита за прието, ако за него са гласували повече от половината от общия брой на членовете на Националния избирателен съвет, съответно – на Народното събрание.

3. Организация на съдебното производство, както следва:

участие на съдебни заседатели с еднакви права със съдиите при разглеждане на делата, освен ако в закон е предвидено друго;

осигуряване на разкриването на обективната истина в производството по делата;

осигуряване на право на защита на гражданите при осъществяване на правосъдието, включително адвокатска защита при всички съдебни производства и особени юрисдикции;

публичност на съдебните заседания, освен когато се засягат важни държавни интереси или частният и личният живот на страните.

4. Статут на съдиите и съдебните заседатели, включващ:

избор на съдии от Народното събрание за срок пет години. След изтичането на този срок те се избират безсрочно въз основа на преценка на техните професионални и морални качества;

освобождаване на съдиите от длъжност само при извършено престъпление, професионална недобросъвестност, неморални деяния, по собствено желание и поради пенсиониране.

независимост и подчиненост на съдиите и съдебните заседатели само на закона;

забрана за съдиите да заемат друга длъжност.

Организация на прокуратурата

1. Организация и функции на прокуратурата

Проектът препраща към закон по отношение уредбата на правомощията и организацията на прокуратурата.

Характеристики	Описание
	2. Статут на прокурорите, включващ: избор на главния прокурор от Народното събрание; отчет на главния прокурор пред Народното събрание; назначаване, повишаване, преместване и освобождаване от длъжност на прокурорите от главния прокурор; независимост и действия само въз основа на закона; забрана за заемане на друга длъжност.
Място на следствието/съдебни служби	В проекта липсва уредба относно организацията и структурата на следствието. Предвидена е единствено забрана за следователите да заемат друга длъжност.
Съдебни съвети	В проекта липсва уредба на подобен орган.
Адвокатура	По отношение на организацията и дейността на адвокатурата проектът препраща към закон.

(a) Модел на съдебната власт според проекта на от aкaд. Xxxxxxx Xxxxx

Съдебната власт е част от демократична парламентарна република на равноправни граждани.

Проектът прокламира принципа на разделение на властите: Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна. Законодателната власт се осъществява пряко от народа и от Народното събрание, изпълнителната – от органите на държавно управление, съдебната – от съдилищата.

Моделът на съдебната власт е изграден върху следните конституционни постулати:

1. Органи, принадлежащи към съдебната власт, т.е. каква е нейната обща структура

– съдилищата осъществяват правосъдието в Републиката. правосъдието, съгласно с предвидените в закона случаи участват съдебни заседатели

2. Конституционни гаранции за независимост на съдебната система/съдиите и прокурорите – съдиите и съдебните заседатели са независими и се подчиняват само на закона. Съдиите могат да бъдат освобождавани от длъжност само при извършено престъпление, професионална недобросъвестност, неморални деяния, по собствено желание и поради пенсиониране.

3. Конституционната юрисдикция се осъществява – Народното събрание, което упражнява върховен контрол за спазване на Конституцията и законите.

4. Структурата на съда - правомощията и организацията на съдилищата се уреждат със закон. Конституцията предвижда:

• Касационен съд;

• апелативни съдилища,

• окръжни съдилища, районни съдилища и военни съдилища.

• извънредни съдилища не могат да се създават

5. Бюджет на СВ – не се разглежда.

6. Статут на съдиите, избор, назначаемост, сменяемост - Съдиите се избират от Народното събрание за срок от пет години. След изтичането на този срок те се избират безсрочно въз основа на преценка на техните професионални и морални качества. В пределите на закона съдилищата осъществяват съдебен надзор върху актовете на административните органи и особените юрисдикции.

7. Организацията и дейността на учрежденията, които обслужват правосъдието - не се урежда.

8. Прокуратура, структура и статут – правомощията и организацията на прокуратурата се уреждат със закон.

9. Главен прокурор- избор, мандатност, отчетност – Главният прокурор се избира от Народното събрание и се отчита пред него.

10. Организацията на прокуратурата и назначаемост на прокурорите – Правомощията и организацията на прокуратурата се уреждат със закон. Останалите прокурори се назначават, повишават, преместват и освобождават от длъжност от Главния прокурор;

11. Съдебен съвет – специфични функции и роля - система за управление и самоуправление на съдебната власт

(7) проект за КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Изготвен от Xxxxxxxx Xxxxx, българин, живеещ в СА Щ. Внесен във ВНС на 8 януари 1991 г.

Характеристики	Описание
Източници:	ЦДА, ф. 117, оп. 46, а. е. 917, л. 37-61 Българските конституции и конституционни проекти, София 2003 г., Издателство “Xxxxx Xxxxx", Второ преработено и допълнено издание, съставители: доц. д-р Xxxxxxx Xxxxxxxx и доц. д-р Xxxxxxx Xxxxxxx, ISВN 954-402-062-4
Структура на проекта	Въведение Част 1. Основни принципи Част 2. Държавно управление. Разделение на властите Глава 1. Законодателна власт Глава 2. Изпълнителна власт Глава 3. Съдебна власт Част 3. Човешки права и свободи. Граждански права и задължения Част 4. Икономически основи. Право и форми на собственост Част 5. Социално и здравно осигуряване. Образование и култура. Опазване на природата и подобряване на околната среда. Пътища и съобщителни средства Част 6. Международни отношения, връзки и задължения Част 7. Защита на Конституцията и законите. Отбрана на страната Част 8. Държавни символи. Парична единица. Столица Част 9. Изменения и допълнения на Конституцията. Част 10. Преходни и заключителни клаузи
Конституционна уредба на държавата	(чл.6) Държавното управление на Република България почива на принципа на разделяне на властите. Законодателната, изпълнителната и съдебната власт действат независимо, но са свързани така чрез тази Конституция, че се допълват и балансират взаимно. България е демократична парламентарна република. Законодателната власт е поверена на Народното събрание, което е събрание на народните представители, които трябва да бъдат избирани директно от българските поданици-избиратели чрез просто болшинство на гласовете, при свободно тайно гласуване, за четиригодишен мандат. Законопроектите могат да бъдат подготвяни и внасяни за разглеждане в Народното събрание от представители на различните власти в зависимост от техния характер. ..Всеки законопроект, който е бил приет от Народното събрание чрез

Характеристики

Описание

просто болшинство на гласовете на присъствалите народни

представители, за да стане закон, трябва да бъде утвърден от Президента на Република България. Ако Президентът е съгласен със закона, той трябва да го подпише.

Единствено Народното събрание има власт да съди Президента на Републиката и народните представители за злоупотреба със служебното им положение или за недостойно поведение, несъответстващо на тази Конституция и на закона.

Изпълнителната власт в Република България е поверена на Президента на Република България, който трябва да бъде избиран директно от българските поданици-избиратели чрез просто болшинство на гласовете, при свободно всеобщо тайно гласуване, за шестгодишен период. Президентът трябва да реализира поверената му изпълнителна власт с помощта на Министерския съвет, съставен от Министър-председателя (Xxxxxx Xxxxxxxx) и Министрите и другите ръководители на централните ведомства на изпълнителната власт в страната. Президентът има власт да избира, да назначава и да освобождава от длъжност Министър- председателя (Xxxxxx Xxxxxxxx) и другите Министри и Ръководители на централните ведомства на изпълнителната власт. По предложение на Министър-председателя (Първия министър), Президентът назначава или освобождава Посланиците на Република България в другите страни, в Организацията на обединените нации и в други подобни организации, както и всички други отговорни държавни длъжностни лица, чието избиране или назначаване не е определено в тази Конституция.

Президентът има власт да делегира част от своите права на Министър-председателя (Xxxxxx Xxxxxxxx), който е и първият съветник на Президента. Министър-председателят (Първият Министър) трябва да организира и координира оперативно дейността на Министерския съвет и да е първият помощник на Президента в осъществяването на изпълнителната власт. Когато Президентът е извън страната, или по поръчение на Президента, Министър-председателят трябва да ръководи заседанията на Министерския съвет и да докладва на Президента

Място на съдебната власт в Конституционна уредба на държавата/Общ модел на СС

Президентът има власт да предлага и със съгласието на Народното събрание да назначава съдиите на Върховния съд на Република България. Ако Народното събрание изрази несъгласие да приеме някой кандидат за Върховен съдия чрез просто болшинство на гласувалите народни представители, Президентът трябва да предложи нов кандидат за вакантното място. Основанието за отхвърляне на кандидата за Върховен съдия може да бъде само по конституционни съображения, след като на кандидата е дадена възможност да защити своята кандидатура и да отговори на въпросите на народните представители на открити заседания на Народното събрание.

Съдебната власт в Република България е поверена на Върховния съд, както и на Областните, Околийските, Градските и други съдилища, учредени по решение на Народното събрание.

Характеристики

Описание

Върховният съд трябва да следи, щото законите, създавани от

Народното събрание, да са в съответствие и да не противоречат на тази Конституция. Върховният съд има власт да обяви даден закон или решение на Народното събрание за противоконституционни, с което съответният закон или решение стават невалидни. Върховният съд е най-високият апелационен съд по делата на другите съдилища. Решенията на Върховния съд по криминални и граждански дела са окончателни.

Съдиите в Окръжните, Околийските, Градските и други съдилища трябва да следят, щото решенията и разпоредбите на местните органи на изпълнителната власт да са в съответствие и да не противоречат на тази Конституция и на законите на страната. Съдиите имат право да обявят дадено решение или разпоредба за противоконституционни или противозаконни, с което съответното решение или разпоредба стават невалидни. Решенията на съдиите по законността на разпоредбите и другите актове на изпълнителните власти могат да бъдат обжалвани до по-горна съдебна инстанция.

Организация на Съда

Кандидатите за съдии трябва да са лица с висше юридическо образование и квалификация, определена със закона. Съдиите в областните съдилища се назначават от Председателя на Върховния съд. Съдиите в другите съдилища се назначават от Председателя на съответния Областен Изпълнителен съвет.. Всеки съдия има право да запази длъжността си до тогава, докато изпълнява своите задължения в съгласие с изискванията на тази Конституция и законите. Местата на съдиите се овакантяват при пенсиониране, подаване на оставка, смърт или неспособност на съдията да изпълнява своята служба. Всички съдии полагат клетва за вярност пред тази Конституция.

Върховният съд трябва да има девет Върховни съдии, които избират помежду си Председателя на Върховния съд. Всеки Върховен съдия има един глас при гласуване във Върховния съд и всички решения се вземат с просто болшинство на гласовете.

Съдебната власт (юрисдикцията) на всеки съд, в зависимост от разглежданите дела, трябва да бъде определена със закона.

Характеристики	Описание
	Върховният съд има юрисдикция над всички случаи, засягащи министрите, посланиците и консулите и тези, в които Република България е страна по делото. Гражданските дела трябва да се решават от съдиите. Виновността или невинността на обвинения при криминалните съдебни процеси трябва да се решават от жури, което трябва да бъде съставено със съгласието на обвинението и защитата.
Организация на прокуратурата	Президентът назначава Главния прокурор на Република България, който е и ръководител на Държавната Прокуратура. Държавната Прокуратура е пряко отговорна за спазването на законите и за подвеждане под съдебна отговорност на заподозрените в престъпление лица.
Място на следствието/съдебни служби	Органите на Държавната полиция са подчинени на Държавната прокуратура. Органите на местната полиция са подчинени на председателите на съответните местни изпълнителни съвети. Местната полиция е длъжна да оказва пълно съдействие на Държавната полиция и Главната прокуратура
Съдебни съвети	Не се предвижда
Адвокатура	Всяко лице, обвинено в извършено престъпление, има право на съдебен процес съгласно закона. Всяко лице има право на легална помощ в негова защита. Никой обвиняем не е длъжен да дава показания против себе
Бележки/мотиви	Парламентарна република с президентска изпълнителна власт.

(a) Модел на съдебната власт според проекта на

Вид управление и организация на държавата: България е свободна, независима и демократична република.

Прокламиране на принципа за разделение на властите :Държавното управление на Република България почива на принципа на разделяне на властите. Законодателната власт е на Народното събрание, изпълнителната власт е поверена на Президента на Република България, съдебната власт в Република България е поверена на Върховния съд, както и на Областните, Околийските, Градските и други съдилища, учредени по решение на Народното събрание.,

Моделът на съдебната власт е изграден върху следните конституционни постулати:

1. Органи, принадлежащи към съдебната власт, т.е. каква е нейната обща структура: Съдебната власт в Република България е поверена на Върховния съд, както и на Областните, Околийските, Градските и други съдилища, учредени по решение на Народното събрание.

2. Конституционни гаранции за независимост на съдебната система/съдиите и прокурорите – несменяемост на съдиите;

• Върховния съд;

• Областните, Околийските, Градските и

• други съдилища, учредени по решение на Народното събрание.

5. Бюджет на СВ – не се разглежда отделно/

6. Статут на съдиите, избор, назначаемост, сменяемост – Президентът предлага и със съгласието на НС назначава съдиите във ВС, които измежду себе си определят Председател. Съдиите в областните съдилища се назначават от Председателя на Върховния съд. съдиите в другите съдилища се назначават от Председателя на съответния Областен Изпълнителен съвет

7. Организацията и дейността на учрежденията, които обслужват правосъдието - Органите на Държавната полиция са подчинени на Държавната прокуратура. Органите на местната полиция са подчинени на председателите на съответните местни изпълнителни съвети. Местната полиция е длъжна да оказва пълно съдействие на Държавната полиция и Главната прокуратура

8. Прокуратура, структура и статут – Главният прокурор на Република България е ръководител на Държавната Прокуратура. Държавната Прокуратура е пряко отговорна за спазването на законите и за подвеждане под съдебна отговорност на заподозрените в престъпление лица.

9. Главен прокурор- избор, мандатност, отчетност – Президентът назначава Главния прокурор на Република България.

10. Организацията на прокуратурата и назначаемост на прокурорите – не е уредено;

11. Съдебен съвет – специфични функции и роля - система за управление и самоуправление на съдебната власт – не се предвижда.

(8) проект за КОНСТИТУЦИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Изготвен от Xxxxxxx Xxxxxxx, главен юрисконсулт на текстилен комбинат

„Тунджа" – Ямбол, член на БЗНС „Xxxxxx Xxxxxx", представен на Xxxxx Ганев на 9 януари 1991 г.

Характеристики	Описание
Източници:	ЦДА, ф. 117, оп. 46, а. е. 917, л. 37-61. Българските конституции и конституционни проекти, София 2003 г., Издателство “Xxxxx Xxxxx", Второ преработено и допълнено издание, съставители: доц. д-р Xxxxxxx Xxxxxxxx x доц. д-р Xxxxxxx Xxxxxxx, ISВN 954-402-062-4
Структура на проекта	ПРЕАМБЮЛ Глава I ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКО УСТРОЙСТВО Глава II ОБЩЕСТВЕНО-ИКОНОМИЧЕСКО УСТРОЙСТВО Глава III ОСНОВНИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ Глава IV ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ Глава V НАРОДНО СЪБРАНИЕ Глава VIII СЪДИЛИЩА, ПРОКУРАТУРА, ОРГАНИ НА СЛЕДСТВИЕТО, ПРАВНА ЗАЩИТА И ПОМОЩ Глава IX БЪЛГАРСКА НАРОДНА АРМИЯ Глава Х БЪЛГАРСКА ПОЛИЦИЯ Глава XI (незавършени, свързани със столицата, национално знаме, национален герб, химн)
Конституционна уредба на държавата	България е демократична и парламентарна Република, с гарантиран правов ред. Основните принципи, върху които се изгражда и действа политическата система на обществото са: народният суверенитет; единството и неделимостта на нацията и държавата; демократизмът; политическият плурализъм; хуманизмът; законността и разделението на законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Един от основните принципи, върху които се основава икономическата система, са ефективна структура на общественото стопанство; участие на държавата в стопанската дейност, преди равнопоставеността на различните видове собственост. За приемане на нова Конституция или за промяна на действаща Конституция се избира Велико народно събрание. Народното събрание е върховен представителен орган, който изразява волята на народа и неговия суверенитет. То е върховен орган на държавната власт и осъществява законодателната власт и върховния контрол.

Характеристики

Описание

Органи на Народното събрание са:

камарата за конституционен надзор и законност, в нея се изграждат постоянни и временни комисии, които са нейни органи. Тя осъществява върховен контрол по спазването на Конституцията и законите в страната. Предлага на обсъждане в пленарно заседание на Народното събрание докладите на Прокуратурата, съдилищата и другите държавни органи по спазването на Конституцията и законите в страната. Внася в законодателната камара предложения за закони и други нормативни актове.

законодателната (долна) Камара, в нея се изграждат постоянни и временни комисии, които са нейни органи. Законодателната камара приема предложенията от имащите право на законодателна инициатива и ги поставя на обсъждане. Изготвя и предлага на пленарно заседание на Народното събрание проектозакони в един или няколко варианта по всеки текст, когато има повече от едно предложение по него, за което не е постигнат консенсус. Тя взема решенията си не с гласуване, а по консенсус

камарата на общините. Нейни органи са: Върховният съвет на общините; постоянни и временни комисии.

постоянни и временни комисии.

Право на законодателна инициатива имат: Председателят (Президентът) на Републиката, Министерският съвет; Камарите и Постоянните комисии на Народното събрание; народните представители; Републиканският конституционен съд; Главният Прокурор на Републиката; Централните ръководства на политическите партии и движения. Право на законодателна инициатива имат и другите обществени организации чрез централните си ръководства по въпроси, отнасящи се до тяхната дейност.

НС: избира Председателя (Президента) на Републиката и Вицепрезидента на Републиката; избира и освобождава от длъжност Председателя на Министерския съвет; Създава, закрива, слива, преименува министерства и други ведомства с ранг на министерства или държавно-обществени органи с ранг на министерства; Определя задачите на Председателя (Президента) на Републиката и задачите и организацията на Министерския съвет, народните съвети, съдилищата, прокуратурата и приема отчетите им; Упражнява върховен контрол за спазване на Конституцията и на законите.

Текстът в голяма степен е незавършен. (от чл.102, отива на 137)

Място на съдебната власт в Конституционна уредба на държавата/Общ модел на СС

Съдът, прокуратурата и следствието са независими и се назначават ( за съда?“) и отчитат пред НС. Избират се за срок от 5 години, но могат да се освобождават и по-рано, както и да имат последващи мандати.

Характеристики	Описание
Организация на Съда	Съдилищата осъществяват правосъдието в Република България. Те защищават установения от Конституцията обществен и държавен строй, всички видове собственост, живота, свободата, честта, правата и законните интереси на гражданите и на юридическите лица. Съдилищата укрепват законността и съдействат за предотвратяване на престъпленията и другите правонарушения, възпитават гражданите в дух на преданост към Родината и демокрацията, на съзнателното изпълнение на законите и правомерното упражняване на техните права в задължения. В пределите на закона съдилищата осъществяват съдебен надзор върху актовете на държавните и административните органи, като при констатирани противоречия с Конституцията и законите, отменят техните актове. В Република България има: Републикански конституционен съд; Касационен съд; апелативен съд; районен съд; административен съд; военен съд; съд на малките искове. В правосъдието участват съдебни заседатели, с равни права със съдиите, освен когато в закона е предвидено друго.
Организация на прокуратурата	Главният прокурор се избира за срок от 5 години от НС. Той назначава другите прокурори. При изпълнение на длъжността си прокурорите са независими и действат само въз основа на закона. Организацията на прокуратурата и редът за осъществяване на дейността ѝ се уреждат с отделен закон
Място на следствието/съдебни служби	Органи на предварителното производство са: Главно следствено управление; Областни следствени управления; Районни следствени управления. Те са отговорни и отчитат дейността си пред Народното събрание и са независими и упражняват своята дейност само въз основата на закона. 3/ Организацията на органите на предварителното производство, както и редът за осъществяване на тяхната дейност се уреждат със закон.
Съдебни съвети	Не се предвиждат.
Адвокатура	Организацията и дейността по осъществяване на правната защита и помощ са независими и са призвани да защищават законните права и интереси на наши и чуждестранни граждани и юридически лица, като се осъществява процесуалното им представяне по пълномощие или по силата на закона пред правораздавателните и други органи и служби в страната и в чужбина, извършва частно разследване по възлагане и дава правни съвети. Тази дейност се организира и осъществява от лица с юридическа квалификация по ред и условия, предвидени с отделен закон.

Характеристики	Описание
Бележки/мотиви	Концентрирана власт в НС, президент, председател на МС и министри, избирани от НС. Структурата на изпълнителната власт се определя и изменя от НС.

(a) Модел на съдебната власт според проекта на Xxxxxxx Xxxxxxx, член на БXXX Xxxxxx Xxxxxx

България е демократична и парламентарна Република, с гарантиран правов ред.

Един от основните принципи, върху които се изгражда и действа политическата система на обществото е и разделението на законодателната, изпълнителната и съдебната власт.

Моделът на съдебната власт е изграден върху следните конституционни постулати:

1. Органи, принадлежащи към съдебната власт, т.е. каква е нейната обща структура: Съдът, прокуратурата и следствието са независими и се назначават и отчитат пред НС. Избират се за срок от 5 години, но могат да се освобождават и по- рано, както и да имат последващи мандати. (моделът на единната магистратура)

2. Конституционни гаранции за независимост на съдебната система/съдиите и прокурорите - декларативно

3. Конституционната юрисдикция (част или не от СС) от (място на органите за конституционен контрол и на други институции, притежаващи между другото и правораздавателни функции, в системата на разделението на властите) Народното събрание упражнява върховен контрол за спазване на Конституцията и на законите. Камарата за конституционен надзор и законност осъществява върховен контрол по спазването на Конституцията и законите в страната.

• Републикански конституционен съд;

• Касационен съд;

• апелативен съд; районен съд;

• административен съд;

• военен съд;

• съд на малките искове.

5. Бюджет на СВ – няма разпоредби.

6. Статут на съдиите, избор, назначаемост, сменяемост - Съдиите се избират от НС. Избират се за срок от 5 години, но могат да се освобождават и по-рано, както и да имат последващи мандати.

7. Организацията и дейността на учрежденията, които обслужват правосъдието - Органи на предварителното производство са: Главно следствено управление; Областни следствени управления; Районни следствени управления. Те са отговорни и отчитат дейността си пред Народното събрание и са независими и упражняват своята дейност само въз основата на закона. Организацията на

органите на предварителното производство, както и редът за осъществяване на тяхната дейност се уреждат със закон.

8. Прокуратура, структура и статут – при изпълнение на длъжността си прокурорите са независими и действат само въз основа на закона.

9. Главен прокурор- избор, мандатност, отчетност – главният прокурор се избира за срок от 5 години от НС.

10. Организацията на прокуратурата и назначаемост на прокурорите - организацията на прокуратурата и редът за осъществяване на дейността ѝ се уреждат с отделен закон. Главният прокурор назначава другите прокурори.

11. Съдебен съвет – специфични функции и роля - система за управление и самоуправление на съдебната власт – не се предвижда

(9) проект за КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Внесен във ВНС на 14 януари 1991 г. от Xxxxx Xxxxxxxx, председател на парламентарната група на БСДП 14.01.1991 г.

Характеристики	Описание
Източници:	Библиотека на Народното събрание, вх. № 102.24-3 от 14.01. 1991 г. ЦДА, ф. 117, оп. 46, а. е. 916, л. 77-96. Българските конституции и конституционни проекти, София 2003 г., Издателство “Xxxxx Xxxxx", Второ преработено и допълнено издание, съставители: доц. д-р Xxxxxxx Xxxxxxxx x доц. д-р Xxxxxxx Xxxxxxx, ISВN 954-402-062-4
Структура на проекта	Глава Първа ОСНОВНИ НАЧАЛА Глава Втора ПРАВА И ГАРАНЦИИ НА ЛИЧНОСТТА Глава Трета НАРОДНО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО I. ОБИКНОВЕНО НАРОДНО СЪБРАНИЕ II. ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ Глава Четвърта ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИ КАТА Глава Пета ПРАВИТЕЛСТВО (МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ) Глава Шеста СЪДЕБНА ВЛАСТ Глава Седма ГЕРБ, ПЕЧАТ, ЗНАМ Е, СТОЛИЦА
Конституционна уредба на държавата	Според проекта България е демократична и правова държава, чиято политическа форма е република с парламентарно управление. Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна, всяка от които е отделна и самостоятелна. Законодателната власт в Република България се упражнява от Обикновеното и Великото Народно събрание. Обикновеното Народно събрание е постоянно действащ орган. Правото на законодателна инициатива е предоставено на председателя на Републиката, правителството и народните представители, като народните представители могат да внасят законопроекти, ако са подписани от не по-малко от 20 членове на парламента. Законите се одобряват на две четения. Изменения и допълнения на Конституцията се приемат от Великото Народно събрание, което се свиква от председателя на Републиката по предложение на правителството или въз основа на решение на обикновеното Народно събрание. Конституционният контрол за съответствие на законите с Конституцията се упражнява съвместно от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, които в общо съвместно заседание на всичките си членове се произнасят кой закон противоречи на Конституцията и постановяват да не се прилага.

Характеристики	Описание
	Държавен глава е председателят на Републиката с правомощия, подробно уредени в проекта на Конституция. Изпълнителната власт в Република България се упражнява от правителството /Министерски съвет/, което се състои от министър-председател, заместник-председатели на Министерския съвет и министри. Министерствата се създават, сливат, закриват и преименуват с решение на Народното събрание. Общината е основната самоуправляваща се административно- териториална единица. Административното деление на територията на България се определя със закон.
Място на съдебната власт в Конституционна уредба на държавата/Общ модел на СС	Структурата и организацията на съдебната власт е предмет на уредба в Глава шеста от проекта – Съдебна власт. Основните принципи за изграждане и устройство на съдебната власт, които могат да бъдат изведени от уредбата в проекта, са: - осъществяване на съдебната власт в целия й обем от съдилищата; - точно и еднакво прилагане на Конституцията и законите спрямо държавните органи, гражданите и организациите; - независимост от законодателната и изпълнителната власт; - законова уредба на устройството на съдилищата, съдопроизводството, реда за назначаване, повишаване и уволняване на съдиите и прокурорите. В проекта се съдържа уредба в посочения по-долу обем относно:
Организация на Сxxx	0. Структура на съдилищата, която включва: - Върховен касационен съд (ВКС) и Върховен административен съд (ВАС); - забрана за създаване на извънредни съдилища; - възможност за създаване на военно-полеви съдилища при обявено военно положение по ред, определен със закон,. 2. Функции на ВКС и ВАС: - правомощие на ВАС да се произнася по законосъобразността на административните актове; - правомощие на ВКС и ВАС в общо съвместно заседание на всички членове да се произнасят кой закон противоречи на Конституцията и да постановят той да не се прилага, по своя инициатива или когато са сезирани от председателя на Републиката, държавни органи, физически или юридически лица. 3. Организация на съдебното производство, както следва: - триинстанционно съдебно производство, състоящо се от две инстанции по същество и една касационна;

Характеристики	Описание
	- възможност за предвиждане на съкратен ред за по- маловажни дела; - участие на съдебни заседатели в предвидените в закон случаи. 4. Статут на съдиите, включващ: - изискване да имат юридическо образование; - назначаване на съдиите от председателя на Републиката по предложение на министъра на правосъдието и главния прокурор; - несменяемост на съдиите до навършване на пенсионна възраст освен в изрично предвидени в закона случаи.
Организация на прокуратурата	Статут на прокурорите, включващ: - изискване да имат юридическо образование; - назначаване на прокурорите от председателя на Републиката по предложение на министъра на правосъдието и главния прокурор; - несменяемост на прокурорите до навършване на пенсионна възраст освен в изрично предвидени в закона случаи.
Място на следствието/съдебни служби	Няма уредба по отношение на следствието.
Съдебни съвети	Не е предвиден такъв орган.
Бележки/мотиви	Не са представени мотиви към проекта.

(a) Модел на съдебната власт според проекта на БСДП

Според проекта България е демократична и правова държава, чиято политическа форма е република с парламентарно управление. Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна, всяка от които е отделна и самостоятелна.

Моделът на съдебната власт е изграден върху следните конституционни постулати:

1. Органи, принадлежащи към съдебната власт, т.е. каква е нейната обща структура

– съдебната власт в целия си обем принадлежи на съдилищата.

2. Конституционни гаранции за независимост на съдебната система/съдиите и прокурорите - Съдиите и прокурорите са несменяеми до навършване на пенсионна възраст, освен в случаите, изрично посочени в закона.

3. Конституционната юрисдикция се осъществява в рамките на (част или не от СС) от (място на органите за конституционен контрол и на други институции, притежаващи между другото и правораздавателни функции, в системата на разделението на властите) – правомощие на ВКС и ВАС в общо съвместно заседание на всички членове да се произнасят кой закон противоречи на Конституцията и да постановят той да не се прилага, по своя инициатива или когато са сезирани от председателя на Републиката, държавни органи, физически или юридически лица в общо съвместно заседание на всички членове да се произнасят

Document Metadata

Table of Contents

Договор № BG05SFOP001-3.003-0126-С01/03.02.2021 г.

Document Metadata