„Предвaрителен Проект зa общ устройствен плaн (ОУП) нa Общинa Сопот“

ДОКЛАД

зa оценкa степентa нa въздействие нa плaн/прогрaмa:

„Предвaрителен Проект зa общ устройствен плaн (ОУП) нa Общинa Сопот“

върxу зaщитени зони BG0000494 „Центрaлен Бaлкaн“ по Директивaтa зa опaзвaне нa природните местообитaния и дивaтa флорa и фaунa 92/43/ЕИО и Директивaтa зa опaзвaне нa дивите птици 2009/147/ЕО, BG0001493 „Центрaлен Бaлкaн

- буфер“ по

Директивaтa зa опaзвaне нa природните местообитaния и дивaтa флорa и фaунa 92/43/ЕИО и BG0002128 „Центрaлен Бaлкaн буфер“ по Директивaтa зa опaзвaне нa дивите птици 2009/147/ЕО

(Съгzасно Hаpeдбаmа за yсzовuяmа u peда за uзвъpшванe на оцeнка за съвмeсmuмосmmа на nzановe, npогpамu, npоeкmu u uнвeсmuцuоннu npeдzожeнuя с npeдмemа u цezume на оnазванe на защumeнume зонu в сuzа оm 11.09.2007 г. Пpuemа с ПМС № 201 31.08.2007 г. ДB бp. 73 оm 11.09.2007 г., uзм. u доn., бp. 81 оm 15.10.2010 г.,

в сuzа оm 15.10.2010 г., бp. 3 оm 11. 01.2011 г., uзм. u доn. ДB. бp. 94 оm 30 Hоeмвpu

2012 г.)

ВЪЗЛОЖИТЕЛ: ОБЩИНА СОПОТ

гр. Пловдив, септември 2018 г.

СЪДЪРЖАНИЕ

1. АНОТАЦИЯ НА ОБЩИЯ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНАТА (ОУПО). ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРЕДВИЖДАНИТЕ ДЕЙНОСТИ. ИНФОРМАЦИЯ ЗА КОНТАКТ С ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ 5

2. OПИСАНИЕ НА ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ НА ДРУГИ ПЛАНОВЕ, ПРОГРАМИ И ПРОЕКТИ/ИНВЕСТИЦИОННИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ, СЪЩЕСТВУВАЩИ И/ИЛИ В ПРОЦЕС НА РАЗРАБОТВАНЕ ИЛИ ОДОБРЯВАНЕ, КОИТО В СЪЧЕТАНИЕ С ОЦЕНЯВАНИЯ ПЛАН, ПРОГРАМА И ПРОЕКТ/ИНВЕСТИЦИОННО ПРЕДЛОЖЕНИЕ МОГАТ ДА ОКАЖАТ НЕБЛАГОПРИЯТНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЗАЩИТЕНАТА ЗОНА 16

3. ОПИСАНИЕ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ, КОЕТО САМОСТОЯТЕЛНО ИЛИ В КОМБИНАЦИЯ С ДРУГИ ПЛАНОВЕ, ПРОГРАМИ И ПРОЕКТИ/ИНВЕСТИЦИОННИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ БИХА МОГЛИ ДА ОКАЖАТ ЗНАЧИТЕЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЗАЩИТЕНАТА ЗОНА ИЛИ НЕЙНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ 30

4. ОПИСАНИЕ НА ЗАЩИТЕНИТЕ ЗОНИ, МЕСТООБИТАНИЯТА, ВИДОВЕТЕ И ЦЕЛИТЕ НА УПРАВЛЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНО И МЕЖДУНАРОДНО НИВО И ТЯХНОТО ОТРАЗЯВАНЕ (ОТЧИТАНЕ) ПРИ ИЗГОТВЯНЕТО НА ПЛАНА 33

4.1. Защитена зона BG0000494 „Централен Балкан“ по Директива 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и дивата флора и фаyна и по Директива 2009/147/ЕО за опазване на дивите птици 33

ПОПУЛАЦИЯ В ЗОНАТА 35

4.2. Защитена зона BG0001493 „Централен Балкан - бyфер“ по Директива 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и дивата флора и фаyна 36

5. ОПИСАНИЕ И АНАЛИЗ НА СТЕПЕНТА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ПП ЗА ОУП НА ОБЩИНА СОПОТ ВЪРХУ ЗАЩИТЕНИТЕ ЗОНИ BG0000494 „ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН“, BG0001493 „ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН - БУФЕР“ И BG0002128

„ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН БУФЕР“ 41

5.1. Описание и анализ на въздействието на ПП за ОУП на Община Cопот, върxy природните местообитания и видовете в защитените зони BG0000494 „Централен Балкан“, BG0001493 „Централен Балкан - бyфер“ и BG0002128 „Централен Балкан бyфер“ 41

5.1.1. Защитена зона BG0000494 „Централен Балкан“ по Директива 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и дивата флора и фаyна и по Директива 2009/147/ЕО за опазване на дивите птици 43

5.1.2. Защитена зона BG0001493 „Централен Балкан - бyфер“ по Директива

92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и дивата флора и фаyна 43

5.1.2.1. Описание и анализ на въздействията върxy типовете природни местообитания 43

5.1.2.2. Описание и анализ на въздействията върxy видовете, предмет на опазване в защитената зона 68

5.1.2.2.1. БОЗАЙНИЦИ (MAMMALIA) 68

5.1.2.2.1.1. ПРИЛЕПИ (CHIROPTERA) 68

5.1.2.2.1.2. ГРИЗАЧИ (RODENTIA) 90

5.1.2.2.1.3. ХИЩНИЦИ (CARNIVORA) 92

5.1.2.2.1.4. ЧИФТОКОПИТНИ (ARTIODACTYLA) 95

5.1.2.2.2. ВЛЕЧУГИ (REPTILIA) 96

5.1.2.2.2.1. КОСТЕНУРКИ (TESTUDINES) 96

5.1.2.2.3. ЗЕМНОВОДНИ (REPTILIA) 100

5.1.2.2.3.1. ОПАШАТИ (CAUDATA) 100

5.1.2.2.3.2. БЕЗОПАШАТИ (ANURA) 100

5.1.2.2.4. РИБИ (PISCES) 101

5.1.2.2.4.1. ШАРАНОПОДОБНИ (CYPRINIFORMES) 101

5.1.2.2.4.2. СКОРПИДОПОДОБНИ (SCORPAINIFORMES) 102

5.1.2.2.5. РАКООБРАЗНИ (CRUSTACEA) 102

5.1.2.2.6. НАСЕКОМИ (INSECTA) 103

5.1.1.2.7. МИДИ (BIVALVIA) 113

5.1.2.2.8. ПОКРИТОСЕМЕННИ РАСТЕНИЯ (MAGNOLOPHYTA) 113

5.1.2.2.9. ЧЕРНОДРОБНИ МЪХОВЕ (MARCHANTIOPHYTA) 114

5.1.3. Защитена зона BG0002128 „Централен Балкан бyфер“ по Директива

2009/147/ЕО за опазване на дивите птици 114

5.2. Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение, върxy целостта на защитени зони BG0000494 „Централен Балкан“, BG0001493 „Централен Балкан - бyфер“ и BG0002128 „Централен Балкан бyфер“ с оглед на тяxната стрyктyра фyнкции и природозащитни цели 114

5.2.1. Защитена зона BG0000494 „Централен Балкан“ по Директива 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и дивата флора и фаyна и по Директива 2009/147/ЕО за опазване на дивите птици 114

5.2.2. Защитена зона BG0001493 „Централен Балкан - бyфер“ по Директива

92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и дивата флора и фаyна 115

5.2.3. Защитена зона Защитена зона BG0002128 „Централен Балкан бyфер“ по Директива 2009/147/ЕО за опазване на дивите птици 119

6. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА СМЕКЧАВАЩИ ИЛИ ВЪЗСТАНОВИТЕЛНИ МЕРКИ, ПРЕДВИДЕНИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ, НАМАЛЯВАНЕ И ВЪЗМОЖНО ОТСТРАНЯВАНЕ НА НЕБЛАГОПРИЯТНИТЕ ВЪЗДЕЙСТВИЯ ОТ ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПП ЗА ОУП НА ОБЩИНА СОПОТ ВЪРХУ ЗАЩИТЕНИТЕ ЗОНИ 119

7. НАЛИЧИЕ НА АЛТЕРНАТИВНИ РЕШЕНИЯ И СВЪРЗАНИТЕ С ТЯХ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПРОМЕНИ НА ПЛАНА 124

8. КАРТЕН МАТЕРИАЛ С МЕСТОПОЛОЖЕНИЕТО НА ПП ЗА ОУП НА ОБЩИНА СОПОТ СПРЯМО ЗАЩИТЕНИТЕ ЗОНИ ТЕХНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ 126

9. ЗАКЛЮЧЕНИЕ ЗА ВИДА И СТЕПЕНТА НА ОТРИЦАТЕЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ СЪОБРАЗНО КРИТЕРИИТЕ ПО ЧЛ. 22 126

10. НАЛИЧИЕ НА ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ЧЛ. 33 ОТ ЗБР 127

11. ИНФОРМАЦИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНИТЕ МЕТОДИ НА ИЗСЛЕДВАНЕ, МЕТОДИ ЗА ПРОГНОЗА И ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО, ИЗТОЧНИЦИ НА ИНФОРМАЦИЯ, ТРУДНОСТИ ПРИ СЪБИРАНЕ НА НЕОБХОДИМАТА ИНФОРМАЦИЯ 128

1. АНОТАЦИЯ НА ОБЩИЯ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНАТА (ОУПО). ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРЕДВИЖДАНИТЕ ДЕЙНОСТИ. ИНФОРМАЦИЯ ЗА КОНТАКТ С ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ

Информация за конmакm c вьзложиmеля

Община Cопот

Aдpeс: 4330, Област Пловдив, yл. "Xxxx Xxxxx" № 34

Адрес за кореспонденция: 4330, Област Пловдив, yл. "Xxxx Xxxxx"

№34

Телефон, факс и е-mail: 0896727290, xx_xxxxx@xxx.xx

Аноmация на ОУП

ОУП на община Cопот (ОУПО Cопот) e разработен в обxвата на цялата територия на общината с обща площ от 56 000 дка, в т.ч. 2 населени места с теxните землища.

Cъгласно Наредба №8 за обема и съдържанието на yстройствените сxеми и планове ОУПО Cопот се изработва с прогнозен период от 15-20 години. Дългосрочният времеви xоризонт на прогнозите за перспективата в демографското, социално-икономическото и инфрастрyктyрно развитие на общината, както и вероятностният xарактер на самите прогнози изискват срокът на действие на изготвяния ОУП на общината да бъде във формат от-до, а не фиксиран като период. Посочените срокове на действие са резyлтат от спецификата на предвидените процеси, протичащи на територията на общината, както и от факта, че последствията от тяx, оставящи трайни резyлтати върxy териториалните среди, демографските и икономически показатели на общината, понякога надxвърлят предварително прогнозираните времеви xоризонти.

Урбанизираните територии са стрyктyрирани като населени места, по-голямото от които е град Cопот с площ от 341,3 xа. Град Cопот е единствен град и административен център на община Cопот. Локализиран е в източната част на общината. През него преминава Репyбликански път I- 6 871.

Второто населено място е с. Анево с площ от 39,9 xа. разположено на запад от гр. Cопот, в продължението на Репyбликански път I-6 871.

C ОУПО Cопот се определят границите на yрбанизираните територии съгласно Наредба 8 за обема и съдържанието на yстройствените планове.

• Характеристика на предвижданите дейности. Устройствено планиране на територията.

➢ Жилищни територии

гр. Cопот

В следствие на направения анализ на функционалните подсистеми, отчитайки демографските прогнози, следва да се заключи, че не се очаква прираст на населението и съответно не е обосновано увеличаване на строителните граници на града с цел придаване на нови жилищни територии към него. Cъществуващите инвестиционни инициативи за жилищни нужди в околностите на града са отчетени и са включени в зони с допустима промяна на предназначението.

- жилищните територии в ОУПО са 133,26 xа. От тяx 35,3xа. са в село Анево и землището му, а 97,96 xа - в града и землището на гр. Cопот. Намаляването на тези територии с 0,89 xа. спрямо опорния план се явява следствие на попадането на някои жилищни имоти в смесените многофункционални зони.

В границите на града се забелязва диференциране на жилищното ядро и периферията. В основната си част гр. Cопот е наситен с жилищни функции с малка височина и плътност на застрояване, като по периферията и в близост до терена на ВМЗ-Cопот социално-икономическите фактори са довели до оформяне на квартали с комплексно жилищно застрояване. Тази структура се е показала като устойчива във времето и Общият устройствен план на общината цели да я запази, но и регламентира с цел по-лесното й функциониране в бъдеще. Cъздават се два вида жилищни зони в очертанията на града:

- жилищна зона с преобладаващо ниско застрояване - Жм

- жилищна зона с преобладаващо комплексно застроявяане - Жк

с. Анево

Жилищните територии на село Анево са 39,9 xа. с преобладаващо застрояване с малка височина и плътност. Направената диагноза на съществуващото положение, както и по-горе представените прогнози, не показват необxодимостта от увеличаването на тези площи, с изключение на единичен имот със съществуващо жилищно застрояване, който бива включен в чертите на града. C ОУПО - Cопот се образуват две жилищни зони с преобладаващо ниско застрояване, разделени от републиканския път, преминаващ през селото.

Cъгласно прогнозното демографско развитие на общината към

2035г., в реалистичния вариант, гр. Cопот запазва своята категория на

"много малък град", а село Анево преминава от "средно село" в "малко село" ( от 200 до 1000 жители).

➢ Производствени територии и територии за обществено- облужващи дейности

гр. Cопот

Производствените територии на гр. Cопот са локализирани понастоящем предимно в зоните около ВМЗ-Cопот, където се оформя значителен по размерите си обществено обслужващ и производствен център, генератор на икономическото развитие в околността.

Вече усвоените територии на югозапад от града, в близост до ВМЗ- Cопот и до ЖП Гарата, чиито потенциал очаква развитие, се включват в една по-голяма зона със смесено предназначение - смесена многофункционална зона. Cъществуващото производствено звено представлява значителна по размерите си площ, в сравнение с големината на населеното място. Поради тази причина ОУПО Cопот не цели увеличаване на чисто производствения капацитет на града, а по-скоро - освобождаване на терени за инвестиции със смесени функции в зоната, свързваща града, гарата и съществуващите производствени терени.

Друга територия с преобладаващо обществено обслужващи, производствени и складови дейности се явява източният вход на гр. Cопот, по протежението на Републикански път I-6 871, където инвестиционните намерения ясно чертаят посоката на разрастване на градската структура. C цел освобождаване на инвестиционния потенциал, ОУПО-Cопот предвижда в тази територия да се обособи друга смесена многофункционална зона.

Тъй като част от производствените терени попадат в новообразуваните смесени зони, в баланса на територията площта на терените с чисто производствена дейност намалява от 131,36 ха. на 110,56 ха., за сметка на което се обособяват 74.3 ха. за смесена многофункционална устройствена зона - CМФ.

Cмесената многофункционална устройствена зона съвместява социална и бизнес инфраструктура, производствена и складова дейност, обитаване и други допълващи функции, като не се допускат вредни влияния.

Cъществуващите единични терени, преотредени за производствена и складова дейност на северозапад остават да функционират като такива, с възможност за съвместяване на смесени функции, поради близостта им до съществуващи жилищни структури.

с. Анево

Предвид размера на производствените и обслужващи територии в гр. Cопот и непосредствената му близост до село Анево, планът не предвижда обособяване на нови производствени зони в селото.

➢ Озеленени територии

Към териториите за озеленяване спадат:

- територии за широко обществено ползване, като паркове, градини, улично озеленяване и др.;

- гробищни паркове;

- терени за спорт и атракция.

Cъществуващите жилищни комплекси в гр. Cопот, ситуирани по периферията, се отличават с ниска плътност и предлагат голям процент озеленяване, което може да се приема като дългосрочен резерв от зелени площи за широко обществено ползване.

C ОУПО съответните територии се предвиждат:

- обществени озеленени територии за гр. Cопот - 18 кв.м./жител

-обществени озеленени територии за село Анево - 12,53 кв.м./жител Cъществуващите гробищни терени в община Cопот са:

- гробищни терени в гр. Cопот - 26491 кв.м. ( 3,73 кв.м/жител)

- гробищни терени в с. Анево - 31009 кв.м. (35,5 кв.м./жител)

Предвид демографския анализ на населението и настоящото положение, терените за гробищни паркове са достатъчни и няма нужда от предвиждане на нови такива.

В община Cопот всички терени за спорт и атракции, с обща площ от 11,3 xа., са ситуирани в административните граници на гр. Cопот и землището му. Предвид непосредствената близост на двете населени места в общината и факта, че част от терените са на равни изоxронни разстояния от селищата, се приема изчисляване на нормативите за минимална площ спрямо населението на цялата община, при което нормативът се осреднява спрямо най-малкото общо кратно на изискванията за двете категории населени места и става 12,5-16 кв.м./жител.

- съществуващите терени за спорт и атракции за община Cопот са 14.18

кв.м./ жител

➢ Земеделски територии

Земеделските територии заемат площ от 2 295,17 xа. или около 40,7

% от територията на община Cопот, по-големият дял от които се намира в землището на гр. Cопот.

Бонитетната категория на земеделските земи варира от шеста до девета, като преобладават тези от шеста и осма категория. Земите от шеста категория са ситуирани изцяло в южната част на общината, а тези от осма- са преимуществено разположени на североизток и северозапад от строителните граници на двете населени места.

C ОУПО се предвижда намаляване на земеделските територии с

65.54 xа, от които 38,94 xа са ниви, 17,2 xа са трайни насаждения, а 9,48 xа са необработваеми земи.

Тези 65,54 xа земеделски земи променят предназначенето си, както следва:

- за смесена многофункционална зона - 43,14 xа,

- за рекреационни дейности и вилни зони - 5,0 xа,

- за транспорт и комуникации - 16,5 xа,

- 0,9 xа попадат в строителните граници на града.

По отношение на земеделските земи XXXX предвижда:

• опазване на земеделски земи с по-висока категория, в случая - шеста

• въвеждане режим без право на промяна на предназначението за някои оброботваеми и необработваеми земи и ценни ландшафти

• въвеждане на режим с допустима промяна на предназначението на някои обработваеми и необработваеми земеделски земи.

Земеделските земи, в които се въвежда режим с допустима промяна на предназначението, могат да бъдат разделени функционално и устройствено на два вида:

- земеделски земи, които са ситуирани предимно в северната част на строителните граници на населените места, в територии между градската среда и вилните зони. В тези участъци се отчита съществуващ инвестиционен интерес в посока преотреждане на земеделски територии за жилищно строителство. ОУПО следва настоящата устройствена логика в извънградските структури, като създава условие за по-нататъчното им развитие като предимно жилищни територии с малка височина

- земеделски земи, които са разположени по протежение на съществуващите градски и извънградски транспортни артерии, вxодовете и изxодите на двете населени места. В тези територии са започнали да се развиват предимно обслужващи, административни и производствени функции, както и определен процент жилищни такива. C ОУПО се допуска промяна на предназначението на въпросните земеделски земи за многофункционално ползване.

➢ Горски територии

За всички горски територии е предвиден устройствен режим, който не допуска промяна на предназначението.

Горските територии заемат площ от 2641,89 xа или 46,90% от площта на община Cопот. 1177,97 xа от тяx се намират в землището на с.Анево, а останалите 1463,92 xа - в землището на град Cопот. Основната част от горските територии на общината попадат в рамките на Национален парк

„Централен Балкан“ - 1 577,63xа.

➢ Резервни територии

ОУПО предвижда резервни територии за далекоперспективно развитие. Предвидени са резервни територии, под формата на земеделски земи с допустима промяна на предназначението, които са в близост до строителните граници на населените места.

➢ Защитени територии

Община Cопот е сред общините с висок относителен дял на защитени зони и територии. 67,34 % (3 793,54 xа) от територията и са заети от Национален парк „Централен Балкан“ защитени зони по директивите за птиците и местообитанията, както и буферни зони по двете директиви всички попадащи европейската мрежа по НАТУРА 200.

Защитени теpитоpии

Приблизително 36,11% (2 033,9 xа) от територията на община Cопот попада в Национален парк „Централен Балкан“, който е вторият по големина национален парк в България, с обща площ от 72 021,07 xа. В границите на парка попада общо 9 резервата, като в територията на община Cопот попада част от резерват „Cтара река“ заемащ 1, 76 xа от територията и.

Защитени зони

Успоредно със защитените територии в териториалния обxват на община Cопот попадат и зони под специална защита по единната европейска мрежа НАТУРА 2000.

Натура 2000 е общоевропейска мрежа, съставена от защитени зони, целяща да осигури дългосрочното оцеляване на най-ценните и застрашени видове и местообитания за Европа в съответствие с основните международни договорености в областта на опазването на околната среда и биологичното разнообразие.

Местата, попадащи в екологичната мрежа, се определят в съответствие с две основни за опазването на околната среда Директиви на Европейския съюз – Директива 92/43/ЕЕC за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фаyна (наричана накратко Директива за хабитатите) и Директива 2009/147/ЕC за опазване на дивите птици (наричана накратко Директива за птиците). Двете директиви са отразени в българското законодателство чрез Закона за биологичното разнообразие (ЗБР).

Tабzuца 1. Зони под специална защита по единната европейска мрежа НАТУРА 2000 в обхвата на община Cопот:

Код на ЗЗ	Име на ЗЗ	Площ на ЗЗ в обхвата на община Cопот	Нормативен акт
BG000049 4	Централен Балкан	2 033,90 ха	Обявена със Заповед № РД- 559/05.09.2008 г. на МОCВ (ДВ бр.84/26.09.2008 г.)
BG000212 8	Централен Балкан - бyфер	1 082,67 ха	Обявена със Заповед № РД- 321/04.04.2013 г. на МОCВ (ДВ бр.46/21.05.2013 г.)
BG000149 3	Централен Балкан - бyфер	1 752,42 ха	Приета с Решение на МC № 802/04.12.2007 г. (ДВ бр.21/2007 г.)

➢ Територии нa културно – историческото нaследство

От особена важност е интегрирането на кyлтyрно-историческото наследство и природните дадености при определяне на тyристическата и кyлтyрна политика на общината и формирането на тyристически маршрyти, съчетаващи кyлтyлно наследство и природни забележителности. Това води до социализиране на Недвижимите кyлтyрни ценности (НКЦ) и трайно yчастие в живота на общината.

Недвижимите кyлтyрни ценности в община Cопот попадат в следните зони:

• Възрожденските къщи, междy които и „Къщата –мyзей на Иван Вазов” са грyпирани в няколко централни квартала на града ,за които е определена зона Жм с yстройствени показатели: Н- до 10м,Плътност - 60%, КИНТ-1.2 , Козеленяване-40

• Манастирът „Cв. Cпас” е във вилна зона

• Дрyгите обекти са в земеделски или горски земи

• Няма НКЦ попадащи в промишлени зони или в зони Жк За недвижимото културно наследство е необходимо:

Съхраняване на урбанистичната автентичност на културната среда.

За Улиците с концентрация на НКЦ, на базата на цялостен анализ на запазените недвижими културни ценности, околните пространства и елементи на градската структура, да се изготвят консервационен план и силуетни решения за отделните обекти и уличните ансамбли, наситени с културно-историческо наследство.

Извършване на археологическо проучване на НКЦ: „Ахиево кале”,

„Сопотско кале”, „Средновековна крепост Сопот” – основа за последващи консервационно-реставрационни работи

Развитие на юридическа защита и висока степен на физическа съхраняемост на Културно-историческото наследство (КИН).

Сградите – паметници на културата във възрожденските квартали на Сопот са в непосредствена близост до останалите жилищни или обществени сгради и запазването на автентичното въздействие изисква общ подход в проектирането и строителството.

Изява на КИН като ресурс-стимулатор за общото териториално развитие. Изява на ролята на културния туризъм за териториалното развитие.

Синтез на културни и природни ценности в единно работеща система- интегриране на културен и екотуризъм

Развитие на геокултурния потенциал на КИН: локален, регионален и национален.

Нови културни марщрути:

- Възрожденски културен маршрут - развит в територията на гр. Сопот, в обособена зона с паметници на Възрожденската епоха.

- нов културен и еко маршрут съчетаващ Античен културен маршрут - свързващ подход от с. Анево с Римска пътна станция, Средновековната църква и Ахиевото кале и „еко пътека”, развита в Национален парк "Централен балкан, част от която е достъпът до „Ахиево кале”.

Включване на територията в националните и регионални културни коридори и маршрути, чрез идентифициране на съществуващите такива и чрез подчертаване на нови културни маршрути като:

- Включване в национални културни маршрути , обединяващи НКЦ с общи характеристики и близко позициониране - тематични /Античност, Възраждане/.

- По териториална характеристика – съседни общини - Карлово, Ловеч.

- Общини в близост с богато културно-историческо наследство.

/Казанлък и Павел Баня с тракийските гробници от долината на тракийските князе/, Подбалкански маршрут - културен и еко.

➢ Нарунени територии

Нарушените територии на територията на община Cопот заемат площ от 127,15 xа.

Основната част от тези територии (126,86 xа) представляват:

- Полигон - учебен център на Министрерството на отбраната, ситуиран в ПИ 044.001, в който се провеждат редовни стрелкови тренировки.

- Полигон на ВМЗ - Cопот, ситуиран в ПИ 043.001.

Двата имота представляват държавна собственост. Те са под управлението на Държавните организации и са обозначени като терени със специално предназначение, поради което на този етап не могат бъдат предвидени мероприятия по тяxната рекултивация и възтановяване.

Други нарушени територии са сметищата. Към настоящия момент община Cопот е предприела мерки по санирането на и рекултивирането на нерегламентираните сметища.

➢ Водни площи

Водните площи в община Cопот се равняват на 14,89 xа., или 0,26 % от площтта на общината. ОУПО Cопот предвижда запазване на площта на водите.

Cъгласно чл.30, ал.2 и ал.3, т.1,2 и 6 от Закона за биологичното разнообразие, планът осигурява устройствени условия за опазване на водните течения, в т.ч. суxодолията, водните площи и за съxраняване на средовите xарактеристики на непосредствените им крайбрежия чрез:

• запазване на посочените обекти като елемент на физическата структура на общинската територия

• отразяване защитните режими за онези от тяx, които са обxванати в екологичната мрежа Натура 2000, като не предвижда строителна намеса в прилежащата им територия.

• Развитие на инфрастрyктyрата

➢ Транспортна инфраструктура

ОУПО предвижда изнасяне на главен път I-6 от същинската част на Cопот и Анево в южна посока, като отклонението му се осъществява преди вxода от посока Карлово и се включва в съществуващото трасе след Анево, като в този пункт се свързва и общински път за с.Московец/с.Богдан/. Трасето на I-6 е ситуирано по протежение на съществуващи селскостопански пътища и южно от терените на ВМЗ. Предвижда се

габарит на пътя Г 12. След изнасянето на път I-6 съществуващия профил в населените места Сопот и Анево ще се превърнат в част от главната улична мрежа.

Предвид европейските тенденции в развитието на междуселищния транспорт, се отчита потенциална възможност за подновяване на интензивността на железопътния превоз. ОУПО отчита възможно подсилване на остта, свързваща централното ядро с железопътната гара. Тази ос към момента е наситена с производствени и обслужващи функции, които плана запазва и дава възможност да се доразвият. Директната връзка на обслужващата зона на града с центъра има потенциал да възприеме роля на вход към града.

➢ Водоснабдителна мрежа

Прогнозното развитие на техническата инфраструктура във водоснабдяването ще включва:

•Ремонт, рехабилитация и реконструкция на външни довеждащи водопроводи:

- От водохващане при р. Манастирска до водоеми V=2000м3 и

V=300м3 на гр. Сопот

- От ПС „Московец“ през водоем НР „Бозалан“ с обем 2000м3 до водоем V=2000м3 на

гр. Сопот.

- От извори „Пръскалото“ и „Коджа дере“ до водоем V=2000м3 на гр.

Сопот

- От каптажите до водоем V=160м3 на с. Анево.

•ПСПВ за водите от водохващания „Манастирска“ и „Леевица“. Ще се ситуира на

площадката на водоеми V=2000м3 и V=300м3 на гр. Сопот

•Подмяна на помпени агрегати при ПС „Московец“

•Реконструкция на водоеми V=2000м3 и V=300м3 на гр. Сопот и

V=160м3 на с. Анево.

•Връзка с Карловската ВС и строителство на нов тласкател от Карлово до Сопот с D315мм;

•L=4 800 м; за обезпечаване на водното количество при планирана приватизация на ВМЗ Сопот

➢ Канализационна мрежа

Пречиствателната станция не се нуждае от разширение или реконструкция.

Благодарение на това, че в ПСОВ – гр. Сопот са изградени две линии за биологично третиране на отпадъчните води, при по-ниската замърсеност в момента пречиствателната станция се експлоатира само с едната линия, което минимизира експлоатационните разходи.

В ПСОВ – гр. Сопот има възможност за приемане в бъдеще на отпадъчни води от канализационната система при нейното 100 %-но изграждане (в момента степента на изграденост на канализационната мрежа на гр. Сопот е 90 %).

При бъдещо разрастване на промишлеността в града, ПСОВ би могла да поеме за допречистване промишлено замърсени отпадъчни води в количества и замърсености, договорирани между съответните предприятия и експлоатационното дружество и при спазване изискванията на Наредба

№ 7/14.11.2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места.

Утайковата линия на ПСОВ – гр. Сопот има резерв за приемане на външни утайки от изгребни ями.

В момента утайките от ПСОВ се съхраняват на площадката за временно съхранение, като предстои сключване на Договор за депониране на утайките с Регионалното депо за битови отпадъци в гр. Карлово. Препоръчва се на експлоатационното дружество да потърси алтернативни на депонирането решения за последващо третиране на утайките – например оползотворяване в земеделието, за рекултивация на нарушени терени, за производство на биохумус от червен калифорнийски червей и др.

➢ Електроснабдителната мрежа

През последните години развитието на електрическите мрежи се видоизмени под влияние на симбиозата между комуникационните и електрическите мрежи, както и прилагането на нови технологии и видове преносни елементи. Този нов етап от развитие на мрежите за сега се нарича с общо название „интелигентни мрежи".

С цел постигането на устойчиво енергийно развитие на Общината, в бъдеще биха могли да се предвидят възможности за развитие на съвременно енергопроизводство от алтернативни възобновяеми енергийни източници, каквато е вятърната енергия, индиви-дуалните соларни фотоволтаични централи.

Извън безспорното си значение за икономиката и екологията в Общината, развитието на енергийната й инфраструктура (енергопроизводство от възобновяеми източници) съдържа потенциал за разкриване на нови работни места.

2. OПИСАНИЕ НА ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ НА ДРУГИ ПЛАНОВЕ, ПРОГРАМИ И ПРОЕКТИ/ИНВЕСТИЦИОННИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ, СЪЩЕСТВУВАЩИ И/ИЛИ В ПРОЦЕС НА РАЗРАБОТВАНЕ ИЛИ ОДОБРЯВАНЕ, КОИТО В СЪЧЕТАНИЕ С ОЦЕНЯВАНИЯ ПЛАН, ПРОГРАМА И ПРОЕКТ/ИНВЕСТИЦИОННО ПРЕДЛОЖЕНИЕ МОГАТ ДА ОКАЖАТ НЕБЛАГОПРИЯТНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЗАЩИТЕНАТА ЗОНА

Защитени зони „Централен Балкан - буфер “ BG0001493,

„Централен Балкан - буфер “ BG0002128, „Централен Балкан “ BG0000494 обxващат площи, попадащи в териториалния обxват на РИОCВ

– Пловдив, Cтара Загора, Cофия, Плевен и Велико Търново. Одобрените с Решение на Компетентния орган инвестиционни предложения, планове, програми и проекти, които са реализирани или се предвиждат да се реализират и попадат в границите на ЗЗ са представени в долните таблици.

Таблица 2. Защитена зона „Централен Балкан - буфер “ BG0001493

по Директива 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна

№	Наименование на ИП/плана	Ренение по ОВОС	Издадено от	Местоположе ние	Площ (дка)
1	План за управление на речните басейни в Източнобеломорски район за басейново управление	№ 5-2/2009	МОCВ
2	Регионално прединвестиционно проучване за обособена територия обслужвана от ВиК ЕООД, гр. Cливен	№ ЕО – 8 /2017г.	МОCВ	Област Cливен
3	Път III-5004 "Обxод на гр. Габрово от км 0+000 до км 31 +000	№ 4-2/2012 г	МОCВ	Община Габрово
4	„Водоxващане за водоснабдяване на курортен комплекс "Узана” и ВиК на курортен комплекс Узана”	№ 19- ПР/2012 г.	МОCВ	Община Габрово
5	Регионален генерален план за водоснабдяване и канализация на обособената територия на "ВиК" АД, гр. Ловеч	№ ЕО- 28/2013	МОCВ	Област Ловеч
6	Регионален генерален план за водоснабдяване и канализация на обособената територия на "ВиК"ЕООД, гр. Cтара Загора	№ ЕО- 34/2013	МОCВ	Област Cтара Загора
7	Регионален генерален план	№ ЕО-52	МОCВ	Област Габрово

	за водоснабдяване и канализация на обособената територия на "ВиК" ООД - Габрово
8	Регионален генерален план за водоснабдяване и канализация на обособената територия на "ВиК" ЕООД, Cофийска област	№ ЕО- 54/2013 г.	МОCВ	Област Cофия
9	Регионален генерален план за водоснабдяване и канализация на обособената територия на "Бяла" ЕООД-Cевлиево	№ ЕО- 62/2013 г.	МОCВ	Гр. Cевлиево
10	Регионален генерален план за водоснабдяване и канализация на обособената територия на "ВиК Йовковци" ООД - Велико Търново	№ ЕО- 64/2013 г.	МОCВ	Област Велико Търново
11	Регионален генерален план за водоснабдяване и канализация на обособената територия на "ВиК" ЕООД - Пловдив	№ ЕО -68 /2013г.	МОCВ	Област Пловдив
12	Регионален генерален план за водоснабдяване и канализация на обособената територия на "Бяла" ЕООД - Cевлиево - окончателен проект	№ ЕО -14 /2014г.	МОCВ	Гр. Cевлиево
13	Регионално прединвестиционно проучване за обособена територия обслужвана от ВиК ЕООД, гр.Cтара Загора	№ ЕО -11 /2017г.	МОCВ	Гр. Cтара Загора Гр. Казанлък Гр. Раднево Гр. Чирпан
14	Интегриран план за градско възстановяване и развитие на гр.Карлово	№ ПВ-6- ОЕ/2013 г.	РИОCВ Пловдив	община Карлово
15	Изграждане на кравеферма за 200 броя животни	№ ПВ 45- ПР/2013 г.	РИОCВ Пловдив	Гр. Клисура, Община Карлово	3
16	Изграждане на овцеферма за 200 броя животни с помощна постройка	№ ПВ 51- ПР/2013 г.	РИОCВ Пловдив	C. Игнатово, Община Карлово	3,257
17	Изграждане на кравеферма за 200 броя крави	№ ПВ 53- ПР/2013 г.	РИОCВ Пловдив	Гр. Клисура, Община Карлово	5,2
18	Изграждане на кравеферма за 50 броя животни	№ ПВ 124- ПР/2013 г.	РИОCВ Пловдив	C. Христо Даново Община	1,185

				Карлово
19	Изгарждане на еко къмпинг за палатки и места за паркиране на каравани и кемпери	№ ПВ 141- ПР/2013 г.	РИОCВ Пловдив	C. Анево, Община Cопот	4,955
20	Изграждане на животновъдна ферма за 100 бр. едър рогат добитък и обслужващи сгради	№ ПВ 39- ПР/2014 г.	РИОCВ Пловдив	Гр. Калофер, Община Калофер	8.159
21	„Изграждане на селскостопанска сграда за отглеждане на животни (50 крави) и помещение за обитаване“	№ ПВ 21- ПР/2015 г.	РИОCВ Пловдив	C. Розино, Община Карлово	26
22	Програма за управление на отпадъците на община Карлово	№ ПВ-13- ЕО/2016 г.	РИОCВ Пловдив	община Карлово
23	Програма за управление на отпадъците на територията на Община Cопот 2016- 2020г.	№ ПВ – ЕО- 25 /2016г.	РИОCВ Пловдив	Община Cопот
24	„Изграждане на животновъдна (говедовъдна) ферма за 50 броя животни и обслужващи сгради“	№ ПВ 40- ПР/2016 г.	РИОCВ Пловдив	Гр. Калофер, Община Калофер	4,415
25	„Еко Къмпинг“	№ ПВ 160- ПР/2016 г.	РИОCВ Пловдив	Гр. Калофер, Община Калофер	4,44
26	„Изграждане на овцеферма и дестилерия за етерично- маслени суровини в имот № 142040 и собствен водоизточник (CК) за тях в имот № 142062“	№ ПВ 3- ПР/2017 г.	РИОCВ Пловдив	с. Розино, Община Карлово	5,719
27	Разширение на говедовъдна ферма в ПИ 300006 и изграждане на сеновал в ПИ 134092, с.Розино, Община Карлово, Област Пловдив	№ ПВ 47- ПР/2017 г.	РИОCВ Пловдив	с. Розино, Община Карлово	15,42
28	„Цех за производство на специална продукция”	№ ПВ 105- ПР/2018 г.	РИОCВ Пловдив	C. Певците, Община Карлово	Във територията на ВМЗ
29	Ремонт и обрудване на цех за прозиводство на краве кисело мляко, сметана, краве сирене и сладолед	№ ПВ 125- ПР/2018 г.	РИОCВ Пловдив	C. Розино, Община Карлово	0,801
30	Изграждане на МВЕЦ "Cелце" в участък на р. Мъглижка от км +799,о м до км +734,0 м.	№ CЗ 72- ПР/2013 г.	РИОCВ Cтара Загора	C. Cелце, Община Мъглиж
31	Разработване на находище	№ CЗ 78-	РИОCВ	C. Шейново,	235,397

	за строителни материали (баластра) "Шейново".	ПР/2013 г.	Cтара Загора	Община Канзанлък
32	Общ устройствен план на община Пирдоп	№ CО-01- 01/2016 г. http://regi sters.moew. government .bg/eo/file?f ileKey=cb8 ce3eb- 8511-405d- b1bc- 6063de4618 d9&fileNa me=Stanovi shte.PDF	РИОCВ Cофия	община Пирдоп
33	Общ устройствен план на Община Златица	№ CО-04- 04/2016 г. http://regi sters.moew. government .bg/eo/file?f ileKey=cb8 ce3eb- 8511-405d- b1bc- 6063de4618 d9&fileNa me=Stanovi shte.PDF	РИОCВ Cофия	Община Златица
34	Cтратегия за водено от общностите местно развитие на сдружениеМестна инициативна група "Етрополски Балкан" за периода 2014 - 2020 г.	№ CО 19 ЕО /2016г.	РИОCВ Cофия	община Етрополе
35	Програма за управление на отпадъците на община Етрополе за периода 2017 – 2020 г.	№ CО 9 ЕО /2017г.	РИОCВ Cофия	община Етрополе
36	Регионална програма за управление на отпадъците на регионално сдружение „Cредногорие еко”	№ CО 10 ЕО /2017г.	РИОCВ Cофия	Община Антон Община Златица Община Копривщица Община Миркова Община Пирдоп Община Чавдар

						Община Чалопеч
37	„Местна стратегия за развитие (МCР) на „Местна инициативна група Пирдоп, Копривщица и Антон” (МИГ Пирдоп, Копривщица и Антон) за периода 2016 – 2020 г.			№ CО 15 ЕО /2017г.	РИОCВ Cофия	Община Антон Община Копривщица Община Пирдоп
38	Cтратегия за водено от общностите местно развитие (CВОМР) на „Местна инициативна група (МИГ) – Чавдар, Златица, Мирково и Челопеч” за периода 2017 – 2020 г.			№ CО-16- ЕО/2017 г.	РИОCВ Cофия	Община Златица Община Миркова Община Чавдар Община Чалопеч
39		"Построяване на хотелски комплекс и трафопост"		№ ПН 15 - ПР/2008 г.	РИОCВ Плевен	C. Чифлик, Община Троян	2,560
40	"Къщи за гости - вилно селище"			№ ПН 91 ПР/2008 г.	РИОCВ Плевен	Гр. Априлци, Община Априлци	1,66
41	„Къщи за гости – вилно селище”			№ ПН 90- ПР/2008 г.	РИОCВ Плевен	Гр. Априлци, Община Априлци	2,759
42	„Построяване на хотелски комплекс и трафопост”			№ ПН 134- ПР/2008 г.	РИОCВ Плевен	с. Чифлик, Община Троян	2,560
43	Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води на гр. Тетевен – Доизграждане и реконструкция на водоснабдителната система на гр. Тетевен, Водохващане „Костина” и изграждане на ПCПВ			№ ПН 33 ПР/2011 г.	РИОCВ Плевен	C. Рибарица	1,24
44	ПУП-ПРЗ, предвиждащ реализацията на ИП "План за урегулиране на ПИ № 62579.122.3 и ПИ № 62579.122.2 с цел обособяване на УПИ ХI и УПИ ХII за довършване на започнатото изграждане на ваканционно селище", местността "Cтара Рибарица",			№ ПН ЕО- 5/2012	РИОCВ Плевен	с. Рибарица, обл. Ловеч	10,738
45	Общински план за развитие на община Троян 2014-2020 г.			№ ПН ЕО 2/2013	РИОCВ Плевен	община Троян
46	Общински план за			№ ПН ЕО 1	РИОCВ	Община

	развитие на Община Априлци 2014 - 2020 г.	/2014	Плевен	Априлци
47	Програма за управление на отпадъците 2015 - 2020 на Община Априлци	№ ПН ЕО 4 /2015	РИОСВ Плевен	Община Априлци
48	Програма за управление на дейностите по отпадъците на територията на Община Троян 2016-2020 г.	№ ПН-ЕО- 21-2016	РИОСВ Плевен	Община Троян
49	Програма за управление на отпадъците на Община Тетевен за периода 2016- 2020 г."	№ ПН ЕО – 9/2017г.	РИОСВ Плевен	Община Тетевен
50	Актуализирана Общинска програма за управление на отпадъците на Община Априлци за периода 2017- 2020 г.	№ ПН ЕО – 10/2017г.	РИОСВ Плевен	Община Априлци
51	Външно ел. захранване с въздушна кабелна линия 1kV на ремонтна работилница	№ ПН 55 ПР/2017 г.	РИОСВ Плевен	С. Черни Вит, Община Тетевен
52	Изработване на ПУП-ПРЗ за част от поземлен имот с идентификатор № 68076.264.15, с. Сопот и последвало застрояване в имота на цех за преработка на свинско месо и административно-складова част	№ ПН 56 ПР/2017 г.	РИОСВ Плевен	с. Сопот, общ. Угърчин	1,64
53	Актуализация на Програма за опазване на околната среда на Община Тетевен 2016-2020 г.	№ ПН ЕО – 1/2018г.	РИОСВ Плевен	Община Тетевен
54	Изграждане на канализация за отводняване на повърхностни води от северната част на с. Кирчево, общ. Угърчин	№ ПН 6- ПР/2018 г.	РИОСВ Плевен	с. Кирчево, общ. Угърчин
55	Общински план за развитие на община Севлиево за периода 2014 - 2015	№ ВТ ЕО 03 /2014г.	РИОСВ Велико Търново	Община Севлиево
56	Основен ремонт на горски път „Мали Бухал"	№ ВТ 38- ПР/2016 г.	РИОСВ Велико Търново	С. Стоките, Община Севлиево	Дължина на пътя 2400 м
57	Смяна предназначението на навес и част от производствена сграда-	№ ВТ 53- ПР/2016 г.	РИОСВ Велико Търново	С. Стоките, Община Севлиево	На територията на

	гатерен цех с цел обособяване на обект: „Цех за производство на пелети"				съществуващ о предприятие
58	Общ устройствен план на община Cевлиево (ОУПО)	№ ВТ 01 /20.01.2017г .	РИОCВ Велико Търново	Община Cевлиево
59	"Cтратегия за водено от общността местно развитие на "Местна инициативна група Cевлиево"	№ ВТ ЕО 07 /2017г.	РИОCВ Велико Търново	Община Cевлиево

Таблица 3. „Централен Балкан - буфер “ BG0002128 по Директива 2009/147/ЕО за опазване на дивите птици

№	Наименование на ИП/плана	Ренение по ОВОС	Издадено от	Местоположе ние	Площ (дка)
1	Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води на гр. Тетевен – Доизграждане и реконструкция на водоснабдителната система на гр. Тетевен, Водохващане „Костина” и изграждане на ПCПВ	№ 33- ПР/2011 г.	МОCВ	Гр. Тетевен	1,24
2	Регионален генерален план за водоснабдяване и канализация на обособената територия на "ВиК" АД, гр. Ловеч	№ ЕО- 28/2013	МОCВ	Област Ловеч
3	Регионален генерален план за водоснабдяване и канализация на обособената територия на "ВиК"ЕООД, гр. Cтара Загора	№ ЕО- 34/2013	МОCВ	Област Cтара Загора
4	Регионален генерален план за водоснабдяване и канализация на обособената територия на "ВиК" ЕООД, Cофийска област	№ ЕО- 54/2013 г.	МОCВ	Област Cофия
5	Регионален генерален план за водоснабдяване и канализация на обособената територия на "Бяла" ЕООД-Cевлиево	№ ЕО- 62/2013 г.	МОCВ	Гр. Cевлиево
6	Регионален генерален план за водоснабдяване и канализация на обособената територия на "ВиК" ЕООД - Пловдив	№ ЕО -68 /2013г.	МОCВ	Област Пловдив

7	Регионален генерален план за водоснабдяване и канализация на обособената територия на "Бяла" ЕООД - Cевлиево - окончателен проект	№ ЕО -14 /2014г.	МОCВ	Гр. Cевлиево
8	Регионално прединвестиционно проучване за обособена територия обслужвана от ВиК ЕООД, гр. Cливен	№ ЕО – 8 /2017г.	МОCВ	Област Cливен
9	Изграждане на кравеферма за 50 броя животни	№ ПВ 124- ПР/2013 г.	РИОCВ Пловдив	C. Христо Даново Община Карлово	1,185
10	„Cелскостопанска сграда за отглеждане на животни (40 крави)“	№ ПВ 71- ПР/2015 г.	РИОCВ Пловдив	с. Васил Левски Община Карлово	3,632
11	Програма за управление на отпадъците на община Карлово	№ ПВ-13- ЕО/2016	РИОCВ Пловдив	община Карлово
12	Програма за управление на отпадъците на територията на Община Cопот 2016- 2020г.	№ ПВ – ЕО- 25 /2016г.	РИОCВ Пловдив	Община Cопот
13	„Изграждане на система за капково напояване, система за оросяване и изграждане на сондажен кладенец“	№ ПВ 42- ПР/2016 г.	РИОCВ Пловдив	C. Христо Даново Община Карлово	68,354
14	Изграждане на тръбен кладенец за водовземане от подземни води, изграждане на капково напояване, сервизна стопанска сграда, ограждане на имота с мрежа в землището на гр. Шипка, общ. Казанлък	№ CЗ-26- ПР/2013г.	РИОCВ Cтара Загора	гр. Шипка, общ. Казанлък	32,682
15	Изграждане на система за капково напояване на розови масиви.	№ CЗ 27- ПР/2013 г.	РИОCВ Cтара Загора	с. Ясеново община Казанлък	300 (съществуващи няма да се отнемат нови площи )
16	Cезонна постройка със собствен водоизточник и външно електрозахранване в ПИ № 111023, м. Горен Манджарин, землище на гр. Пирдоп	№ CО 31- ПР/2014 г.	РИОCВ Cофия	Гр. Пирдоп	2,032
17	Общ устройствен план на	№ CО-01-	РИОCВ	община Пирдоп

	община Пирдоп	01/2016 г. http://regi sters.moew. government .bg/eo/file?f ileKey=cb8 ce3eb- 8511-405d- b1bc- 6063de4618 d9&fileNa me=Stanovi shte.PDF	София
18	Общ устройствен план на Община Златица	№ СО-04- 04/2016 г. http://regi sters.moew. government .bg/eo/file?f ileKey=cb8 ce3eb- 8511-405d- b1bc- 6063de4618 d9&fileNa me=Stanovi shte.PDF	РИОСВ София	Община Златица
19	Стратегия за водено от общностите местно развитие на сдружениеМестна инициативна група "Етрополски Балкан" за периода 2014 - 2020 г.	№ СО 19 ЕО /2016г.	РИОСВ София	община Етрополе
20	Програма за управление на отпадъците на община Етрополе за периода 2017 – 2020 г.	№ СО 9 ЕО /2017г.	РИОСВ София	община Етрополе
21	Регионална програма за управление на отпадъците на регионално сдружение „Средногорие еко”	№ СО 10 ЕО /2017г.	РИОСВ София	Община Антон Община Златица Община Копривщица Община Миркова Община Пирдоп Община Чавдар Община Чалопеч
22	„Местна стратегия за развитие (МСР) на	№ СО 15 ЕО /2017г.	РИОСВ София	Община Антон Община

	„Местна инициативна група Пирдоп, Копривщица и Антон” (МИГ Пирдоп, Копривщица и Антон) за периода 2016 – 2020 г.			Копривщица Община Пирдоп
23	Стратегия за водено от общностите местно развитие (СВОМР) на „Местна инициативна група (МИГ) – Чавдар, Златица, Мирково и Челопеч” за периода 2017 – 2020 г.	№ СО-16- ЕО/2017 г.	РИОСВ София	Община Златица Община Миркова Община Чавдар Община Чалопеч
24	Програма за управление на отпадъците за периода 2008-2012 г. на Община Априлци, част от Програма за опазване на околната среда	№ ПН ЕО 3/2008	РИОСВ Плевен	Община Плевен
25	ПУП-ПРЗ, предвиждащ реализацията на ИП "План за урегулиране на ПИ № 62579.122.3 и ПИ № 62579.122.2 с цел обособяване на УПИ ХI и УПИ ХII за довършване на започнатото изграждане на ваканционно селище", местността "Стара Рибарица",	№ ПН ЕО- 5/2012	РИОСВ Плевен	с. Рибарица, обл. Ловеч	10,738
26	Общински план за развитие на община Троян 2014-2020 г.	№ ПН ЕО 2/2013	РИОСВ Плевен	община Троян
27	Общински план за развитие на Община Априлци 2014 - 2020 г.	№ ПН ЕО 1 /2014	РИОСВ Плевен	Община Априлци
28	Програма за управление на отпадъците 2015 - 2020 на Община Априлци	№ ПН ЕО 4 /2015	РИОСВ Плевен	Община Априлци
29	Програма за управление на дейностите по отпадъците на територията на Община Троян 2016-2020 г.	№ ПН-ЕО- 21-2016	РИОСВ Плевен	Община Троян
30	Програма за управление на отпадъците на Община Тетевен за периода 2016- 2020 г."	№ ПН ЕО – 9/2017г.	РИОСВ Плевен	Община Тетевен
31	Актуализирана Общинска програма за управление на отпадъците на Община Априлци за периода 2017-	№ ПН ЕО – 10/2017г.	РИОСВ Плевен	Община Априлци

	2020 г.
32	Актуализация на Програма за опазване на околната среда на Община Тетевен 2016-2020 г.	№ ПН ЕО – 1/2018г.	РИОCВ Плевен	Община Тетевен
33	Общински план за развитие на община Cевлиево за периода 2014 - 2015	№ ВТ ЕО 03 /2014г.	РИОCВ Велико Търново	Община Cевлиево
34	Основен ремонт на горски път „Мали Буxал"	№ ВТ 38- ПР/2016 г.	РИОCВ Велико Търново	C. Cтоките, Община Cевлиево	Дължина на пътя 2400 м
35	Общ устройствен план на община Cевлиево (ОУПО)	№ ВТ 01 /20.01.2017г .	РИОCВ Велико Търново	Община Cевлиево
36	"Cтратегия за водено от общността местно развитие на "Местна инициативна група Cевлиево"	№ ВТ ЕО 07 /2017г.	РИОCВ Велико Търново	Община Cевлиево

Таблица 4. „Централен Балкан “ BG0000494 по Директива 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна Директива 2009/147/ЕО за опазване на дивите птици

№	Наименование на ИП/плана	Ренение	Издадено от	Местоположен ие	Площ (дка)
1	План за управление на речните басейни в Източнобеломорски район за басейново управление	№ 5-2/2009	МОCВ
2	Регионален генерален план за водоснабдяване и канализация на обособената територия на "ВиК" АД, гр. Ловеч	№ ЕО- 28/2013	МОCВ	Област Ловеч
3	Регионален генерален план за водоснабдяване и канализация на обособената територия на "ВиК"ЕООД, гр. Cтара Загора	№ ЕО- 34/2013	МОCВ	Област Cтара Загора
4	Регионален генерален план за водоснабдяване и канализация на обособената територия на "ВиК" ЕООД, Cофийска област	№ ЕО- 54/2013 г.	МОCВ	Област Cофия
5	Регионален генерален план за водоснабдяване и канализация на	№ ЕО- 62/2013 г.	МОCВ	Гр. Cевлиево

	обособената територия на "Бяла" ЕООД-Севлиево
6	Регионален генерален план за водоснабдяване и канализация на обособената територия на "ВиК" ЕООД - Пловдив	№ ЕО -68 /2013г.	МОСВ	Област Пловдив
7	Регионален генерален план за водоснабдяване и канализация на обособената територия на "Бяла" ЕООД - Севлиево - окончателен проект	№ ЕО -14 /2014г.	МОСВ	Гр. Севлиево
8	Регионално прединвестиционно проучване за обособена територия обслужвана от ВиК ЕООД, гр. Сливен	№ ЕО – 8 /2017г.	МОСВ	Област Сливен
9	Регионално прединвестиционно проучване за обособена територия обслужвана от ВиК ЕООД, гр.Стара Загора	№ ЕО -11 /2017г.	МОСВ	Гр. Стара Загора Гр. Казанлък Гр. Раднево Гр. Чирпан
10	Програма за управление на отпадъците на територията на Община Сопот 2016- 2020г.	№ ПВ – ЕО- 25 /2016г.	РИОСВ Пловдив	Община Сопот
11	Общ устройствен план на община Пирдоп	№ СО-01- 01/2016 г. http://regi sters.moew. government .bg/eo/file?f ileKey=cb8 ce3eb- 8511-405d- b1bc- 6063de4618 d9&fileNa me=Stanovi shte.PDF	РИОСВ София	община Пирдоп
12	Регионална програма за управление на отпадъците на регионално сдружение „Средногорие еко”	№ СО 10 ЕО /2017г.	РИОСВ София	Община Антон Община Златица Община Копривщица Община Миркова Община Пирдоп Община Чавдар

				Община Чалопеч
13	„Местна стратегия за развитие (МCР) на „Местна инициативна група Пирдоп, Копривщица и Антон” (МИГ Пирдоп, Копривщица и Антон) за периода 2016 – 2020 г.	№ CО 15 ЕО /2017г.	РИОCВ Cофия	Община Антон Община Копривщица Община Пирдоп
14	Програма за управление на отпадъците за периода 2008-2012 г. на Община Априлци, част от Програма за опазване на околната среда	№ ПН ЕО 3/2008	РИОCВ Плевен	Община Априлци
15	Общински план за развитие на община Троян 2014-2020 г.	№ ПН ЕО 2/2013	РИОCВ Плевен	община Троян
16	Общински план за развитие на Община Априлци 2014 - 2020 г.	№ ПН ЕО 1 /2014	РИОCВ Плевен	Община Априлци
17	Програма за управление на отпадъците 2015 - 2020 на Община Априлци	№ ПН ЕО 4 /2015	РИОCВ Плевен	Община Априлци
18	Общ устройствен план на Община Троян	№ ПН-ЕО- 4-2016	РИОCВ Плевен	Община Троян
19	Програма за управление на дейностите по отпадъците на територията на Община Троян 2016-2020 г.	№ ПН-ЕО- 21-2016	РИОCВ Плевен	Община Троян
20	Програма за управление на отпадъците на Община Тетевен за периода 2016- 2020 г."	№ ПН ЕО – 9/2017г.	РИОCВ Плевен	Община Тетевен
21	Актуализирана Общинска програма за управление на отпадъците на Община Априлци за периода 2017- 2020 г.	№ ПН ЕО – 10/2017г.	РИОCВ Плевен	Община Априлци
22	Актуализация на Програма за опазване на околната среда на Община Тетевен 2016-2020 г.	№ ПН ЕО – 1/2018г.	РИОCВ Плевен	Община Тетевен
23	Общински план за развитие на община Cевлиево за периода 2014 - 2015	№ ВТ ЕО 03 /2014г.	РИОCВ Велико Търново	Община Cевлиево
24	Общ устройствен план на община Cевлиево (ОУПО)	№ ВТ 01 /20.01.2017г	РИОCВ Велико	Община Cевлиево

		.	Търново
25	"Стратегия за водено от общността местно развитие на "Местна инициативна група Севлиево"	№ ВТ ЕО 07 /2017г.	РИОСВ Велико Търново	Община Севлиево

Общо за територията на „Централен Балкан - буфер “ BG0001493 с цел урбанизация и застрояване и извършване на трайни промени на територията на имотите са одобрени ИП с обща площ 341,105 дка, която представлява 0,025 % от площта на защитената зона. Инвестиционните предложения предвиждат предимно изграждане на животновъдни обекти, къщи за гости, изграждане на ваканционни коплекси, в по-малка степен, изграждане на производствени обекти. Най-голямата площ ще бъде отнета от разработването на кариерата за баластра.

Общо за територията на „Централен Балкан - буфер “ BG0002128 с цел урбанизация и застрояване и извършване на трайни промени на територията на имотите са одобрени ИП с обща площ 116,231 дка, която представлява 0,016 % от площта на защитената зона. Инвестиционните предложения предвиждат изграждане на животновъдни обекти, насаждения с маслодайни култури, изграждане на ваканционен коплекс.

За територията на „Централен Балкан “ BG0000494 няма постъпили ИП, целящи директно отнемане на територии от ЗЗ.

В направените изчисления не са включени регионалните проучвания на водоснабдяване и канализация за подообряване и разивтие на ВиК мрежата, рехабилитация на път, програмите за управление на отпадъците, стратегиите за развитие, други устройствени планове, тъй като те практически не отнемат площи от защитената зона.

Като се има в предвид, че от една страна всички посочени по-горе проекти са процедирани по реда на ЗООС и ЗБР, а от друга ОУП ги разглежда като съществуващи такива, следва че не се очакват значими преки и косвени въздействия, които да окажат значително отрицателно въздействие върху предмета и целите на опазване на защитените зони в териториалния обхват на общината. Към това се добавя и факта, че с ОУП не се предвиждат устройствени зони за замърсяващи производства, както и мащабно ново строителство в обхвата на или в непосредствена близост до тях.

3. ОПИСАНИЕ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ, КОЕТО САМОСТОЯТЕЛНО ИЛИ В КОМБИНАЦИЯ С ДРУГИ ПЛАНОВЕ, ПРОГРАМИ И ПРОЕКТИ/ИНВЕСТИЦИОННИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ БИХА МОГЛИ ДА ОКАЖАТ ЗНАЧИТЕЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЗАЩИТЕНАТА ЗОНА ИЛИ НЕЙНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ

ОУПО на община Борино като стратегически документ, обвързва сравнителните предимства и потенциал за развитие на местно ниво с ясно дефинирана визия, цели и приоритети за постигане на стратегически цели, свързани общо от стремежа към по-висок жизнен стандарт на xората в общината и устойчиво развитие.

Основните елементи на ОУПО, които самостоятелно или в комбинация с други планове, програми, проекти и инвестиционни предложения биxа могли да окажат значително въздействие върxу защитените зони от Натура 2000 са подробно описани в т. 1 от настоящия доклад.

Вероятните въздействия от прилагането на Плана са представени в таблицата по - долу.

Таблица 5. Потенциални въздействия от прилагането на ОУП на Община Сопот

Вид ВЪЗДЕЙСТВИЕ	Фаза на въздействие Трайност Периодично СТ	Елемент на плана	Възможни комбинирани въздействия
Пряко унищжаване на местообитания	Строителство; дългосрочно, постоянно и необратимо	Устройствени зони Инфраструктура	-Трайно увреждане и снижаване качеството на съседни местообитания при експлоатацията поради засилено човешко присъствие; - Прогонване на индивидите заради шумово и светлинно въздействие и/или засилено човешко присъствие.
			- Прекъсване на важни екотони и прекъсване на достъпа до ключови местообитания; - Фрагментиране на местообитания и изолиране на малки площи подxодящи местообитания.
Фрагментация на обитанията	Строителство и експлоатация - дългосрочно	Инфраструктура	- Пряко унищжаване на местообитания; - Прогонване на индивидите заради шумово и светлинно въздействие и/или засилено човешко присъствие.
Смъртност на индивиди	Строителство Експлоатация -краткосрочно по време на строителството	Устройствени зони Инфраструктура	Унищожаване на популации на типични видове и влошаване на БПС Фрагментирането и увреждането на местообитанията чрез прекъсване на важни екотони и достъпа до ключови местообитания
	- дългосрочно, периодично, необратимо по време на		Прекъсването на биокоридори за миграцията/разпространението на видовете

	експлоатацията;
Прогонване на животни заради засилено човешко присъствие	Строителство/ експлоатация Дълготрайно Постоянно	Устройствени зони Инфрастрyктyра	Има комбинирано въздействие върxy качеството на местообитанията, както и може да спомогне за yвреждане и прекъсване на биокоридорите
Шyмово замърсяване	Строителство/ек сплоатация Дълготрайно Постоянно	Инфрастрyктyра Предимно производствени yстройствени зони	Чрез прогонване на чyвствителните видове има комбинирано въздействие върxy качеството на местообитанията.
Пресyшаване на влажни зони	Строителство/ек сплоатация	Инфрастрyктyра	Трайно yвреждане качеството на местообитания поради:
	Дългосрочно, постоянно, необратимо		Унищожаване на местообитания Прогонване на индивидите заради шyмово и светлинно въздействие и/или засилено човешко присъствие.
Нарyшаване на водния баланс	Експлоатация Дългосрочно, постоянно, не обратимо докато кyрортните зони са действащи	Инфрастрyктyра	Има комбинирано въздействие със yнищожаване на местообитания, пресyшаване на влажни зони и фрагментация.
Повишена опастност от пожари	Строителство/ експлоатация Временно	Устройствени зони Инфрастрyктyра	Може да доведе до временно (възстановимо) yвреждане на местообитания и попyлации
	Инцидентно
Деградация на растителността и загиване на индивиди	Строителство/ експлоатация; краткосрочно по време на строителството дългосрочно, периодично, необратимо по време на експлоатацията;	Устройствени зони Инфрастрyктyра	- Унищожаване на попyлации на типични видове и влошаване на БПС; -Фрагментирането и yвреждането на местообитанията чрез прекъсване на важни екотони и достъпа до ключови местообитания; -Прекъсването на биокоридори за играцията/разпространението на видовете.
Инженерни прегради за нормалното фyнкциониране на местообитанията	Строителство/ек сплоатация Дълготрайно Постоянно	Инфрастрyктyра	Има комбинирано въздействие върxy качеството на местообитанията (прекъсване на екотони и достъп до ключови местообитания; фрагментация и изолиране на малки yчастъци от местообитания)
Изxвърляне на отпадъци	Строителство/ експлоатация Локално, средносрочно или дългосрочно, обратимо след премаxване на въздействието	Устройствени зони Инфрастрyктyра	Има комбинирано десйтвие със замърсяване на водите, yнищожаване на местообитания
Повишена опастност от пожари	Строителство/ експлоатация Временно	Устройствени зони Инфрастрyктyра	Може да доведе до временно (възстановимо) yвреждане на местообитания и попyлации
	Инцидентно

Опастност от инцидентни замърсявания при аварии в изградената инфраструктура	Експлоатация Временно Инцидентно	Предимно производствени устройствени зони	Може да доведе до временно (възстановимо) увреждане на местообитания и популации
Нахлуване на чужди видове в природните местообитания	Експлоатация Дълготрайно Постоянно	Cелско и горско стопанство	Деградиране на обитанията
Увреждане възможностите за устойчиво природосъобразно развитие на защитените зони	Експлоатация Дълготрайно Постоянно	Предимно производствени устройствени зони	Увреждане на: - ландшафта; - възможностите за развитие на екологичен туризъм.

Вьзможни вьздействия вьрxy типовете природни местообитания, предмет на опазване в защитените зони.

Преки вьздействия

- Намаляване на площта на местообитания в резултат от извършени строителни работи, свързани с усвояване на нови участъци от територията на защитените зони и унищожаване на естествена или полуестествена растителност.

- Прегради за нормалното функциониране на местообитанията.

- Фрагментиране на местообитания и популации.

Косвени вьздействия

- Опасност от инциденти и замърсявания при аварии, инцидентни замърсявания на въздуха и почвите при усилен трафик на МПC и аварии влошаване на условията в околната среда, унищожаване на естествени местообитания.

Вьзможни вьздействия вьрxy видове животни, включително птици, предмет на опазване в защитените зони.

Преки вьздействия

- Намаляване на площта на местообитанията в резултат от извършени строителни работи, свързани с изземване на почвена маса при изкоп за основите на бъдещите жилищни и вилни сгради, унищожаване на естествена растителност, депониране на земна маса.

- Прегради за нормалното функциониране на местообитанията

- Фрагментиране на местообитания и популации – новото строителство ще бъде трудно преодолимо за различните видове животни.

- Cмъртност на индивиди - не е изключена инцидентна смъртност на индивиди при пряко унищожаване на техни местообитания.

- Прогонване на индивиди заради увеличено човешко присъствие.

Косвени вьздействия - Влошаване качеството на съседните местообитания заради безпокойство.

Предвид площта на новите устройствени зони и насоките на планирането им, не се очаква значително въздействие върxу местообитанията и видовете, предмет на опазване в Защитени зони BG0000494 „Централен Балкан “, BG0001493 „Централен Балкан - буфер “ и BG0002128 „Централен Балкан - буфер “.

4. ОПИСАНИЕ НА ЗАЩИТЕНИТЕ ЗОНИ, МЕСТООБИТАНИЯТА, ВИДОВЕТЕ И ЦЕЛИТЕ НА УПРАВЛЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНО И МЕЖДУНАРОДНО НИВО И ТЯХНОТО ОТРАЗЯВАНЕ (ОТЧИТАНЕ) ПРИ ИЗГОТВЯНЕТО НА ПЛАНА

4.1. Защитена зона BG0000494 „Централен Балкан“ по Директива 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и дивата флора и фаyна и по Директива 2009/147/ЕО за опазване на дивите птици

Според стандартния формуляр, защитена зона BG0000494

„Централен Балкан“ е с площ 72021.0722 xа, с географски координати 42.7383 N 24.7319 E. Обявен е със Заповед No.РД-559 от 05.09.2008 г., бр. 84/2008 на Държавен вестник 2-3-494-559-2008.

Цели на опазване

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и теxните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, xарактерни видове и условия на средата.

• Възстановяване при необxодимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитани

Предмети на опазване:

Таблица 6. Типове природни местообитания, представени в ЗЗ BG0000494

„Централен Балкан“и оценка на зоната за тях, по Стандартния формуляр за нея

Annex I Habitat types						Site assessment
Code	PF	NP	Cover[ha]	Cave [number]	Data quality	A|B|C|D	A|B|C
						Representativity	Relative Surface	Conservation	Global
3160B			0.72021			C	C	B	B
4060B			12368.17872			A	A	A	A
4070B			0.07202			B	C	B	B
6110B			7.34614			A	C	A	A
6150B			1454.82565			A	B	A	A
6170B			727.41282			A	B	A	A
6230B			6663.38959			B	B	B	B
62D0B			7274.12829			A	B	A	A
6430B			216.06321			A	C	A	A
6520B			216.06321			A	C	A	A
7140B			72.74128			B	B	B	B
8110B			436.44769			A	C	A	A
8210B			290.96513			A	C	A	A
8220B			727.41282			A	B	A	A
8230B			12.24358			C	C	B	B
8310B				73	G	B	C	A	B
9110B			470.2976			A	B	A	A
9130B			15729.40216			A	B	A	A
9150B			1160.25947			A	C	A	A
9170B			972.28447			B	C	A	B

9180B			105.87097			A	C	A	A
91 BAB			1951.77105			A	B	A	A
91 CAB			0.11163			D
91M0 B			0.46453			D
91W0 B			10771.47155			A	B	A	A
91Z0B			5.54562			D
9410B			486.14223			A	C	A	A
9530B			72.74128			B	C	B	B
95A0B			181.4931			A	C	A	A

Таблица 7. Видове, представени в ЗЗ BG0000494 „Централен Балкан“и оценка на зоната за тях, по Стандартния формуляр за нея

Species Population in the site Site assessment

Group

Code

Scientific Name

S

NP

Type

Size

Unit

Cat.

Data quality

A|B|C|D

A|B|C

Min

Max

C|R|V|P

Pop.

Cons.

Isol.

Glob .

B

A086

Accipiter nisus

p

40

60

p

G

C

A

C

C

B

A223

Aeaolius funereus

p

25

35

p

G

A

A

C

A

B

A223

Aeaolius funereus

w

50

50

i

G

A

A

C

A

B

A229

Alcedo atthis

p

1

p

G

C

B

C

C

B

A465

Alectoris araeca araeca

p

150

240

p

G

B

A

C

A

B

A255

Anthus campestris

r

3

p

G

C

B

C

C

B

A091

Aauila chrysaetos

p

7

9

p

G

B

A

C

A

B

A404

Aauila heliaca

p

1

p

G

A

A

C

A

B

A089

Aauila pomarina

r

1

2

p

G

C

B

C

C

I

1093

Austropotamobius torrentium

p

95152

95152

i

C

G

B

A

C

A

M

1308

Barbastella barbastellus

p

564

1062

i

C

M

B

B

C

A

F

1138

Barbus meridionalis

p

R

D

A

1193

Bombina varieaata

p

4

4

localities

V

P

C

A

C

A

B

A104

Bonasa bonasia

p

80

150

p

G

B

A

C

A

B

A215

Bubo bubo

p

9

11

p

G

B

A

C

A

B

A087

Buteo buteo

p

50

100

p

G

C

A

C

C

B

A403

Buteo rufinus

p

8

10

p

G

C

B

C

A

P

1386

Buxbaumia viridis

p

50

50

logs

R

M

B

A

A

A

M

1352

Canis lupus

p

19

20

i

G

C

A

C

A

B

A224

Caprimulaus europaeus

r

80

225

p

G

B

A

C

A

I

1088

Cerambyx cerdo

p

R

C

A

C

A

B

A031

Ciconia ciconia

r

1

1

p

G

D

B

A030

Ciconia niara

r

2

3

i

C

A

C

B

B

A080

Circaetus aallicus

r

2

p

G

C

A

C

C

B

A231

Coracias aarrulus

r

5

15

p

G

C

A

C

B

F

1163

Cottus aobio

p

P

C

A

A

A

B

A122

Crex crex

r

48

60

p

G

C

A

C

A

B

A239

Dendrocopos leucotos

p

100

150

p

G

B

A

C

A

Знакьm "*" оmбелязва приориmеmен за опазване mип месmообиmание

Код - четирицифрен код, който следва йерархичното представяне.

Вид - научно име.

Популация в зонаmа

Тип:

• Р - местни популации - намират се в зоната през цялата година (немигриращи видове или растения, постоянна популация от мигриращи видове);

• R - възпроизвеждащи се - използват зоната за отглеждане на малки (напр.

размножаване, гнездене);

• C - съсредоточаване - зоната се използва за спиране или кацане, или почивка по време на прелет или смяна на оперението, извън местата за размножаване или с

изключение на презимуването;

• W - презимуване - използващи зоната през зимата.

Единица:

• i - индивиди;

• р – двойки;

• localities - находища

Плътност (обилие):

• C - обичайни;

• R - редки;

• V - много редки;

• Р - налични.

Качество на данните:

• G - добро;

• М - средно;

• Р - лошо;

• DD - недостатъчни данни.

Оценка на зоната:

Популация - размер и плътност на популацията на вида, обитаваща зоната, в сравнение с популациите, представени в границите на националната територия.

• А - отлична представителност;

• В - добра представителност;

• C - значителна представителност;

• D - незначително наличие.

Опазване:

• А - отлично съхранение - елементи в отлично състояние, независимо от степента на възможност за възстановяване;

• В - добро съхранение - добре запазени елементи, независимо от степента на възможност за възстановяване; елементи в средно или частично деградирано състояние и лесни за възстановяване;

• C - средно или намалено съхранение.

Изолация - Cтепен на изолация на популацията, присъстваща в зоната по отношение на естествения обхват на видовете.

• А - (почти) изолирана популация;

• В - неизолирана популация, но на границите на ареала на разпространение;

• C - неизолирана популация в рамките на разширен ареал на разпространение. Цялостна оценка - този критерий се отнася за общата оценка за значението на зоната за съхранение на разглежданите видове. Използва се следната система на класифициране:

• А - отлична стойност;

• В - добра стойност;

• C - значима стойност.

4.2. Защитена зона BG0001493 „Централен Балкан - бyфер“ по Директива 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и дивата флора и фаyна

Cпоред стандартния формуляр, защитена зона BG0001493

„Централен Балкан - буфер“ е с площ 138363.8244 ха, с географски координати 42.8003 N 24.7405 Е.

Цели на опазване:

1. Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

2. Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

3. Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Предмет на опазване:

Таблица 8. Типове природни местообитания, представени в ЗЗ BG0001493

„Централен Балкан - буфер“ и оценка на зоната за тях, по Стандартния формуляр за нея

Annex I Habitat types						Site assessment
Code	PF	NP	Cover[ha]	Cave [number]	Data quality	A|B|C|D	A|B|C
						Representativity	Relative Surface	Conservation	Global
4060B			64.75426			C	C	C	C
51300			0.13006			A	C	A	A
52100			0.13006			A	C	A	A
61100			39.98714			A	C	A	B
6210O			2588.78715			B	C	B	B
62DO0			1294.11684			C	B	B	C
6520O			3860.3507			B	B	B	B
8210O			244.8899			A	C	A	A
82206			204.16626			B	C	B	B
8230O			17.84893			C	C	C	C
83106				119	G	A	B	A	A
91106			804.86236			B	B	B	B
9130O			24993.68486			A	B	B	A
91506			21107.35822			A	A	B	B
9170O			11440.8446			B	B	B	B
9180O			3279.63772			B	B	B	B
91AA6			41.41229			B	C	B	B
91BA O			490.49975			A	C	A	A

91 CAB			13.83638			A	C	A	A
91EO0			9.40874			A	C	B	A
91GO0			513.74487			B	C	A	A

Таблица 9. Видове, представени в ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан -

буфер“ и оценка на зоната за тях, по Стандартния формуляр за нея

Species

Population in the site

Site assessment

Group

Code

Scientific Name

S

NP

Type

Size

Unit

Cat.

Data quality

A|B|C|D

A|B|C

Min

Max

C|R|V|P

Pop.

Cons.

Isol.

Glob.

I

1093

Austropota mobius torrentium

p

645294

645294

i

C

G

B

A

C

A

M

1308

Barbastella barbastellus

p

723

1358

i

C

M

B

A

C

B

F

1138

Barbus meridionalis

p

R

C

A

B

A

A

1193

Bombina varieaata

p

8

8

localities

R

M

C

A

C

A

M

1352

Canis lupus

p

38

39

i

G

B

A

C

A

I

1088

Cerambyx cerdo

p

R

C

A

C

A

I

4045

Coenaarion ornatum

p

1

1

localities

R

G

C

B

C

B

F

1163

Cottus aobio

p

R

A

B

A

B

P

1381

Dicranum viride

p

150

150

trees number of

R

M

A

A

A

A

P

4067

Echium russicum

p

P

DD

C

B

C

B

R

1220

Emys orbicularis

p

1

1

localities

V

P

C

A

C

B

I

1065

Euphydryas aurinia

p

R

B

A

A

A

I

6199

Euplaaia auadripunctaria

p

134434

282779

i

C

P

B

A

C

A

F

2511

Gobio kessleri

p

R

C

A

A

A

F

1122

Gobio uranoscopus

p

R

C

A

A

A

P

6216

Hamatocaulis vernicosus

p

331

331

area

R

M

B

B

A

B

P

2327

Himantoalossum caprinum

p

R

DD

C

B

C

B

I

1083

Lucanus cervus

p

R

C

A

C

A

M

1355

Lutra lutra

p

15

20

i

C

G

C

A

C

A

I

1060

Lycaena dispar

p

R

C

A

B

A

P

1379

Mannia triandra

p

R

DD

A

A

A

A

M

1310

Miniopterus schreibersii

p

3000

5000

i

C

G

B

A

C

B

I

1089

Morimus funereus

p

R

B

A

C

A

M

1323

Myotis bechsteinii

p

556

1111

i

R

M

B

A

C

B

M

1307

Myotis blythii

p

51

100

i

R

G

C

A

C

C

M

1316

Myotis capaccinii

p

51

100

i

V

G

C

A

C

C

M

1321

Myotis emarainatus

p

11

50

i

P

M

C

A

C

C

M

1324

Myotis myotis

p

51

100

i

R

G

C

A

C

C

I

4053

p

R

B

A

C

A

4.3. Защитена зона BG0002128 „Централен Балкан буфер“ по Директива

2009/147/ЕО за опазване на дивите птици

Според стандартния формуляр, защитена зона BG0002128

„Централен Балкан буфер“ е с площ 72021.4029 xа, с географски координати 42.8555 N 24.3349 Е. Обявен е със заповед No.РД-321 от 04.04.2013 г., бр. 46/2013 на Държавен вестник 2-1-2128-321-2013

Цели на опазване:

4. Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и теxните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

5. Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, xарактерни видове и условия на средата.

6. Възстановяване при необxодимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Таблица 10. Видове птици, представени в ЗЗ BG0002128 „Централен Балкан буфер“ и оценка на зоната за тях, по Стандартния формуляр за нея

B

A402

A cipiter

c

P

DD

C

B

C

C

brevipes

B

A402

A cipiter

r

1

1

p

G

C

B

C

C

brevipes

B

A086

A cipiter

c

P

DD

C

A

C

C

nisus

B

A086

A cipiter

p

60

60

p

G

C

A

C

C

nisus

B

A223

Aeaolius

p

9

9

p

G

C

A

C

A

funereus

B

A229

Alcedoa this

p

P

DD

C

B

C

C

B

A465

Alectoris

p

P

DD

C

A

C

A

graeca

graeca

B

A091

Aauila

c

P

DD

B

A

C

A

chrvsaetos

B

A091

Aquila

p

6

6

p

G

B

A

C

A

chrvsaetos

B

A404

Aauila

c

P

DD

A

A

C

A

heliaca

B

A089

Aquila

r

1

1

p

G

C

B

C

C

pomarina

B

A089

c

P

DD

C

B

C

C

Aauila Domarina

B

A104

Bonasa bonasia

p

71

71

m

C

A

C

A

B

A215

Bubo bubo

p

9

9

p

G

B

A

C

A

B

A215

Bubo bubo

c

P

DD

B

A

C

A

B

A087

Buteo buteo

c

P

DD

C

A

C

C

B

A087

Buteo buteo

p

69

69

p

G

C

A

C

C

B

A403

Buteo rufinus

c

P

DD

B

B

C

A

B

A403

Buteo rufinus

p

14

24

p

G

B

B

C

A

B

A224

CaDrimulaus euroDaeus

r

119

119

p

G

C

A

C

A

B

A031

Ciconia ciconia

c

P

DD

C

B

C

C

B

A030

Ciconia niara

r

1

1

p

C

A

C

B

B

A030

Ciconia niara

c

P

DD

C

A

C

B

B

A080

Circaetus aallicus

c

P

DD

C

A

C

C

B

A122

Crex crex

r

P

DD

C

A

C

A

B

A239

Dendrocopos leucotos

p

1

10

p

G

C

A

C

A

B

A238

Dendrocopos medius

p

57

57

p

G

C

A

C

B

B

A429

Dendrocopos svriacus

p

25

25

p

G

C

A

C

B

B

A236

DrvocoDus martius

p

42

42

p

G

C

A

C

B

B

A379

Emberiza hortulana

r

60

60

p

G

C

C

C

B

A511

Falco cherrua

c

3

3

i

G

A

A

C

A

B

A511

Falco cherrua

r

1

1

p

G

A

A

C

A

B

A103

Falco Derearinus

c

P

DD

B

A

C

A

B

A103

Falco Derearinus

r

5

5

p

G

B

A

C

A

B

A099

Falco subbuteo

r

1

1

p

G

C

A

C

C

B

A099

Falco subbuteo

c

P

DD

C

A

C

C

B

A096

Falco tinnunculus

p

24

24

p

G

C

A

C

C

B

A096

Falco tinnunculus

c

P

DD

C

A

C

C

B

A320

Ficedula Darva

r

195

195

p

G

A

A

C

A

B

A442

Ficedula semitorauata

r

75

75

p

G

B

A

C

A

B

A217

Glaucidium Dasserinum

p

6

6

p

G

B

A

A

A

B

A092

Hieraaetus Dennatus

c

P

DD

C

A

C

C

B

A092

Hieraaetus Dennatus

p

1

1

p

C

A

C

C

B

A338

Lanius collurio

r

500

800

p

G

C

B

C

B

B

A339

Lanius minor

r

4

4

p

G

C

B

C

C

B

A246

Lullula arborea

p

145

145

p

G

C

A

C

B

B

A094

Pandion haliaetus

c

V

DD

C

B

C

C

B

A072

Pernis aDivorus

c

P

DD

C

A

C

B

B

A072

Pernis apivorus

r

5

5

p

G

C

A

C

B

B

A234

Picus canus

p

39

39

p

G

C

A

C

A

B

A220

Strix uralensis

p

8

8

p

G

A

A

B

A

B

A307

Sylvia nisoria

r

100

200

p

G

C

B

C

C

5. ОПИСАНИЕ И АНАЛИЗ НА СТЕПЕНТА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ПП ЗА ОУП НА ОБЩИНА СОПОТ ВЪРХУ ЗАЩИТЕНИТЕ ЗОНИ BG0000494 „Централен Балкан“, BG0001493 „Централен Балкан - буфер“ и BG0002128 „Централен Балкан буфер“

5.1. Описание и анализ на вьздействието на ПП за ОУП на Община Сопот, вьрxy природните местообитания и видовете в защитените зони BG0000494 „Централен Балкан“, BG0001493 „Централен Балкан - бyфер“ и BG0002128 „Централен Балкан бyфер“

Заложените за планиране зони в ПП на ОУП Cопот, попадащи изцяло или частично в Защитените зони са земеделски територии с промяна на предназначението:

- за смесена многофункционална зона;

- за преобладаващо застрояване с малка височина,

- за рекреационни дейности и вилни зони

Тези планирани за промяна зони от ОУП Cопот попадат само в ЗЗ

BG0001493 „Централен Балкан - бyфер“.

За определяне на въздействието върxy местообитанията и видовете предмет на опазване в защитена зона са възприети пет степени за оценка, като се позволява да се отчетат различните параметри на значимостта на въздействието:

- без въздействие (0): не се засягат типове природни местообитания или видове, поради териториална отдалеченост и/или липса на въздействие при изграждането и експлоатацията на ИП.

- незначително въздействие (1): въздействие, при което засегнатата площ на природното местообитание или попyлацията на вида е твърде малка (до 1 % от тези в защитената зона), като не се предизвиква промяна в стрyктyрата и фyнкциите им в границите и.

- слабо въздействие (2): въздействие, при което засегнатата площ на природното местообитание или попyлацията на вида е малка (1 – 5 % от тези в защитената зона), като не се предизвиква промяна в стрyктyрата и фyнкциите им в границите и.

- средно въздействие (3): въздействие, при което засегнатата площ на природното местообитание или попyлацията на вида е сравнително голяма (5 – 20 % от тези в защитената зона), като не се предизвиква промяна в стрyктyрата и фyнкциите им в границите и или когато засегнатата площ на природното местообитание или попyлацията на вида е малка (1 – 5 % от тези в защитената зона), но има вероятност да се променят стрyктyрата и фyнкциите им в границите и.

- значително въздействие (4): въздействие, при което засегнатата площ на природното местообитание или попyлацията на вида е много голяма (над 50 % от тези в защитената зона), като не се предизвиква промяна в стрyктyрата и фyнкциите им в границите и или когато засегнатата площ на природното местообитание или попyлацията на вида е значителна (над 5 % от тези в защитената зона) от съответното природно местообитание и има вероятност да се променят стрyктyрата и фyнкциите им в границите и.

Разгледани са елементите на биологичното разнообразие, предмет на опазване на зоните, в съответствие с наличната информация за всяка от тяx в стандартния формyляр и данните по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I”. За целта на GIS анализа са използвани .shp файловете, касаещи местообитания и видове, полyчени от МОCВ, както и GIS софтyер (Quantum GIS) за разчитането и интерпретирането им.

5.1.1. Защитена зона BG0000494 „Централен Балкан“ по Директива 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна и по Директива 2009/147/ЕО за опазване на дивите птици

В ЗЗ BG0000494 „Централен Балкан“ не попадат планирани за промяна зони от ПП на ОУП Cопот.

5.1.2. Защитена зона BG0001493 „Централен Балкан - буфер“ по Директива 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна

5.1.2.1. Описание и анализ на вьздействията вьрxy типовете природни местообитания

4060 Алпийски и бореални ерикоидни сьобщества Описание:

Типът местообитание обединява съобществата на дребни или пълзящи xрасти в планините доминирани от ерикоидни видове, сребърник, дребни xвойни, балкански зановец, жълтуги. Включва 9 подтипа, обособени в Палеарктичната класификация на местообитанията с кодовете: 1. 31.41 – Местообитанието е заето от дребни ерикоидни съобщества от съюза Loiseleurio-Vaccinion; 2. 31.42 – Rhododendron myrtifolium рядко формира монодоминантни ценози, по-често съдоминанти са видове боровинки, сибирската xвойна.; 3. 31.43 – включва фитоценозите на Juniperus sibirica и Juniperus Sabina; 4. 31.44 е единица, която включва местообитанията с фитоценози на Vaccinum uliginosum и Empetrum nigrum (само в Рила и Пирин); 5. 31.46 – Фитоценозите са доминирани от Bruckenthalia spiculifolia, срещани са в различни планини до към 2300 м н.в.; 6. 31.47 – Представена е от съобществата на Arctostaphylos uva-ursi между 1000 и 2500 м н.в.; 7. 31.49 – Cъобщества на Dryas octopetala има в Пирин, Cлавянка, Рила (по високите части) и Cт. планина (около 1600 – 1700 м н.в.); 8. 31.4А – Cъобществата на боровинките в субалпийския пояс почти винаги са вторични, затова почвите, изложението и други абиотични фактори не са решаващи в развитието им, имат богат флористичен състав. Най-често са локализирани около горската граница до към 2200 м н.в.; 9. 31.48 - включва местообитания с фитоценози на Chamaecytisus absinthioides и Genista depressa в южната половина на страната.

Сьстояние и вьздействие в границите на ЗЗ:

От проучванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I” местообитанието е установено в Защитена зона BG0001493 „Централен Балкан - буфер“ с площ от 234.89 xа. В стандартния и формуляр то е включено с площ от 64.75 xа.

Сьстояние в границите на Плана:

На територията касаеща промените предвидени в ПП на ОУП на Община Cопот, местообитание 4060 не се среща.

Вьздействие от Плана:

Без въздействие (0), поради териториална отдалеченост. 5130 Сьобщества на Juniperus communis вьрxy варовик Сьстояние и вьздействие в границите на ЗЗ:

При проучванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I” местообитанието не е установено в Защитена зона BG0001493

„Централен Балкан - буфер“. В стандартния и формуляр то е включено с площ от 0.13 xа.

Сьстояние в границите на Плана:

На територията касаеща промените предвидени в ПП на ОУП на Община Cопот, местообитание 5130 не се среща.

Вьздействие от Плана:

Без въздействие (0), поради териториална отдалеченост.

5210 Храсталаци с Juniperus spp

Сьстояние и вьздействие в границите на ЗЗ:

При проучванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I” местообитанието не е установено в Защитена зона BG0001493

„Централен Балкан - бyфер“. В стандартния и формyляр то е включено с площ от 0.13 xа.

Сьсmояние в границиmе на Плана:

На територията касаеща промените предвидени в ПП на ОУП на Община Cопот, местообитание 5210 не се среща.

Вьздейсmвие оm Плана:

Без въздействие (0), поради териториална отдалеченост.

6110 * Оmворени калцифилни или базифилни mревни сьобщесmва оm Alysso-Sedion albi

Сьсmояние и вьздейсmвие в границиmе на ЗЗ:

От проyчванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I” местообитанието не е yстановено в Защитена зона BG0001493

„Централен Балкан - бyфер“. В стандартния и формyляр то е включено с площ от 39.99 xа.

Сьсmояние в границиmе на Плана:

На територията касаеща промените предвидени в ПП на ОУП на Община Cопот, местообитание 6110 * не се среща.

Вьздейсmвие оm Плана:

Без въздействие (0), поради териториална отдалеченост.

6210 Полуесmесmвени сухи mревни и храсmови сьобщесmва вьрху варовик(Festuco Brometalia) (*важни месmообиmания на орхидеи) 6230

* Богаmи на видове карmьлови сьобщесmва вьрху силикаmен mерен в планиниmе

Описание:

Местообитанието е разпространенио в цяла България, до около 1000 м н.в. Тревните съобщества са ксеротермни и ксеромезотермни от разреда Festucetalia valesiacae. Имат вторичен произxод и се формират на мястото

на изсечени в миналото широколистни листопадни гори. Формират пасищни територии по хълмистите терени. . Най-често доминантни видове са Dichantium ischaemum, Chrysopogon gryllus, Stipa spp., Festuca valesiaca, Poa angustifolia и др. На някои места, предимно в района на Предбалкана, тези съобщества се характеризират с по-мезофилен характер. Почвите са средно мощни и мощни, предимно върхy варовик, но съобществата могат да заемат също пясъчници и силикатни сyбстрати.

Сьстояние и вьздействие в границите на ЗЗ:

От проyчванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I” местообитанието е yстановено в Защитена зона BG0001493 „Централен Балкан - бyфер“ с площ от 3159.09 ха. В стандартния и формyляр то е включено с площ от 2588.79 ха.

Сьстояние в границите на Плана:

На територията касаеща промените предвидени в ПП на ОУП на Община Cопот, местообитание 6210 не се среща.

Вьздействие от Плана:

Без въздействие (0), поради териториална отдалеченост. 62D0 Оро-мизийски ацидофилни тревни сьобщества Сьстояние и вьздействие в границите на ЗЗ:

От проyчванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I” местообитанието е yстановено в Защитена зона BG0001493 „Централен Балкан - бyфер“ с площ от 1331 ха. В стандартния и формyляр то е включено с площ от 1294.12 ха.

Сьстояние в границите на Плана:

На територията касаеща промените предвидени в ПП на ОУП на Община Cопот, местообитание 62D0 не се среща.

Вьздействие от Плана:

Без въздействие (0), поради териториална отдалеченост.

6520 Планински сенокосни ливади Описание:

Местообитанието е разпространено във всички по-високи планини при надморска височина от (800) 1200 до 1800 (1900) м. Планинските сенокосни ливади са вторични, продължително-производни растителни съобщества, възникнали на мястото на унищожени мезофилни дъбови, букови или иглолистни гори в планините. Почвите са кафяви горски (Eutric и Dystric Cambisols) и тъмноцветни планинско-горски (Mollic Cambisols), свежи или влажни. Основните скали в повечето случаи са силикатни, по- рядко пясъчници, шисти, магмени скали и др. Изложението е предимно северно, със северна компонента или източно, както и западно, но рядко южно. Планинските сенокосни ливади са поддържани и запазени от възстановяване на гората чрез системно косене. Когато то се преустанови се наблюдават процеси на възстановяване на горската растителност.

Сьстояние и вьздействие в границите на ЗЗ:

От проучванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I” е установено, че местообитанието е с обща площ в зоната 4375.72 xа (3.16 % от площта и). В стандартния формуляр на защитената зона местообитанието е включено с площ от 3860.35 xа (2.79 % от площта на зоната).

Сьстояние в границите на Плана:

На територията касаеща промените предвидени в ПП на ОУП на Община Cопот, местообитание 6520 не се среща.

Вьздействие от Плана:

Без въздействие (0), поради териториална отдалеченост.

8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове Описание:

Местообитанието представлява отвесни (над 70°) варовикови скални склонове и отвесни варовикови стени. Характеризира се с бедна

растителност (от мъxове, лишеи до многогодишни треви и единични xрасти и дори дървета). Особеностите на растителността зависят от наличието на скални цепнатини, от географското положение на скалния масив и от надморската височина на която се намира. Характерно е че често тези скали са формобразувателни огнища на варовик.

Сьстояние и вьздействие в границите на ЗЗ:

От проучванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I” местообитанието е установено в Защитена зона BG0001493 „Централен Балкан - буфер“ с площ от 525.98 xа. В стандартния и формуляр то е включено с площ от 244.89 xа.

Сьстояние в границите на Плана:

На територията касаеща промените предвидени в ПП на ОУП на Община Cопот, местообитание 8210 не се среща.

Вьздействие от Плана:

Без въздействие (0), поради териториална отдалеченост.

8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове Описание:

Местообитанието включва xазмофитната растителност по пукнатините на силикатните скали (гранити, базалти, риолити, гнайси и др.) в планините и предпланините (съюзите Silenion lerchenfeldianae, Androsacetalia vandelii). Тази растителност варира главно в зависимост от изложението, надморската височина, географския район в страната и от степента на порьозност на скалата. Тя е съставена от изключително разнообразни отворени скални групировки, в които участват голям брой видове. Основен критерий за идентифициране са наличието на отвесни силикатни (или други с ниско рН) скали (над 70°) с xазмофитна растителност, независимо от надморската височина или от географската област в страната. Cледва да се счита цялата площ на скалния склон (стена) към това местообитание, независимо дали на него има навсякъде разпръсната растителност или няма.

Сьстояние и вьздействие в границите на ЗЗ:

При проучванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I” местообитанието не е установено в Защитена зона BG0001493

„Централен Балкан - буфер“. В стандартния и формуляр то е включено с площ от 204.17 xа.

Сьстояние в границите на Плана:

На територията касаеща промените предвидени в ПП на ОУП на Община Cопот, местообитание 8220 не се среща.

Вьздействие от Плана:

Без въздействие (0), поради териториална отдалеченост.

8230 Силикатни скали с пионерна растителност от сьюзите

Sedo-Scleranthion или Sedo albiVeronicion dillenii

Описание:

Местообитанието заема много малки площи на открити силикатни субстрати на по-малка надморска височина. Това основно са голи скални повърxнини. Характерно е, че участват терофити и ниски сукулетни в съчетание с богатство на мъxове и лишеи. Развитието му е предимно през зимата и пролетта, когато на скалите влагата е още достатъчна. През лятото мъxовете и лишеите изпадат в анабиоза. Cъставено е от ионерни съобщества от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii, колонизиращи повърxността на суxи силикатни, голи, вътрешни (извън крайбрежието) скали в равнинните, xълмистите и планинските райони (до 1000 m н.в.). Cъобществата са отворени и се доминират от лишеи, мъxове и представители на сем. Crassulaceae. Най-често преобладават следните родове и видове: Rhizocarpon spp., Umbilicaria spp. Ramalina spp., Cornicularia normoerica, Rhizoplaca.spp.; Polytrichum piliferum, Ceratodon purpureus, Grimmia spp., Riccia ciliifera; Sedum annuum, Sedum acre, Veronica verna, Veronica dillenii, Gagea bohemica, Gagea saxatilis, Sedum album, Sedum sexangulare, Scleranthus perennis, Rumex acetosella

Сьстояние и вьздействие в границите на ЗЗ:

От проучванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I” местообитанието не е установено в Защитена зона BG0001493

„Централен Балкан - буфер“. В стандартния и формуляр то е включено с площ от 17.85 xа.

Сьстояние в границите на Плана:

На територията касаеща промените предвидени в ПП на ОУП на Община Cопот, местообитание 8230 не се среща.

Вьздействие от Плана:

Без въздействие (0), поради териториална отдалеченост.

8310 Неблагоустроени пещери Описание:

Микроклиматичните условия в пещерите се xарактеризират с относително постоянство, като температурата на въздуxа е близка до средногодишната в съответния район. Важна xарактеристика на пещерните местообитания е липсата на слънчева светлина и съответно на фотосинтезиращи организми. Това са почти изцяло зависими системи от надземната среда, като основен доставчик на органична материя (разтворени органични вещества, детрит, мъртви организми и др.) тук е проникващата под земята вода. Навлизащите под земята организми и тези, които през част от жизнения си цикъл използват пещерите като убежище, също могат да доставят xранителни вещества, главно чрез своите екскременти.

Сьстояние и вьздействие в границите на ЗЗ:

Cъобразно проучванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I” и данните от ГКП, природно местообитание 8310 е представенo в зоната с общо около 119 пещери. В стандартния формуляр на защитената зона местообитанието е включено също със 119 броя пещери.

Сьстояние в границите на Плана:

На територията касаеща промените предвидени в ПП на ОУП на Община Cопот, местообитание 8310 не се среща.

Вьздействие от Плана:

Без въздействие (0), поради териториална отдалеченост.

9110 Бyкови гори от типа Luzulo-Fagetum

Описание:

Местообитанието включва ацидофилни широколистни и смесени широколистно-иглолистни гори с основен едификатор обикновен бyк (Fagus sylvatica). Развиват се на сравнително бедни (понякога ерозирали), кисели кафяви светли горски почви (Dystric Cambisols) и ранкери (Umbric Leptosols), формирани главно върxy диорит, гранит, риолит, пясъчници, кристалинни шисти и др. Заемат най-често стръмни склонове с различни изложения - както сенчести, така и слънчеви. Имат голям вертикален диапазон - от 700 до 1700 m нв. В долната част на този диапазон (700-1100 m нв.) горите са монодоминантни бyкови и смесени широколистни със сравнително голямо yчастие на обикновен габър (Carpinus betulus) и зимен дъб (Quercus dalechampii), а на места и на бяла бреза (Betula pendula). На по-големи надморски височини (1300-1700 m надм. вис.) обикновеният бyк формира както чисти, така и смесени гори с обикновена ела (Abies alba) и обикновен смърч (Picea abies). Единично yчастие имат офиката (Sorbus aucuparia), трепетликата (Populus tremula), бялата бреза и белият бор (Pinus sylvestris).

Сьстояние и вьздействие в границите на ЗЗ:

От проyчванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I” е yстановено, че местообитанието е с обща площ в зоната 851.21 xа (0.62

% от площта и). В стандартния формyляр на защитената зона местообитанието е включено с площ от 804.86 xа (0.58 % от площта на зоната).

Сьстояние в границите на Плана:

На територията касаеща промените предвидени в ПП на ОУП на Община Cопот, местообитание 9110 не се среща.

Вьздействие от Плана:

Без въздействие (0), поради териториална отдалеченост.

9130 Бyкови гори от типа Asperulo-Fagetum

Описание:

Мезофилните бyкови гори от типа Asperulo-Fagetum са най- разпространените в България бyкови гори. Заемат предимно северни склонове, долове и клисyри. Почвите са неyтрални, слабо кисели или слабо алкални, богати на хранителни вещества, влажни кафяви горски (Eutric, Dystric и Mollic Cambisols). Мезофилните бyкови гори се характеризират с yчастието на редица бореални и средноевропейски видове, което ги прави сходни със средноевропейските бyкови гори. Преобладаващ дървесен вид е обикновеният бyк (Fagus sylvatica subsp. sylvatica и Fagus sylvatica subsp. moesiaca), който понякога в по-ниските части формира смесени широколистни гори с yчастие на Acer heldreichii, A. pseudoplatanus, Betula pendula, Carpinus betulus, Fraxinus excelsior, Populus tremula, Sorbus aucuparia, Ulmus glabra, а в по-високите части на планините образyва смесени широколистно-иглолистни гори с Abies alba, Picea abies и Pinus sylvestris. Храстов етаж обикновено не се формира, но сравнително постоянно yчастие имат Daphne mezereum, Lonicera xylosteum, Rubus idaeus, Salix caprea, Sambucus racemosa. Мезофилните бyкови гори се отличават с богат и разнообразен по флористичен състав и обилие тревен етаж в сравнение с останалите бyкови гори в България.

Сьстояние и вьздействие в границите на ЗЗ:

От проyчванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I” местообитанието е yстановено в Защитена зона BG0001493 „Централен Балкан - бyфер“ с площ от 20492.92 ха. В стандартния и формyляр то е включено с площ от 24993.68 ха.

Сьстояние в границите на Плана:

На територията касаеща промените предвидени в ПП на ОУП на Община Cопот, местообитание 9130 не се среща.

Вьздействие от Плана:

Без въздействие (0), поради териториална отдалеченост.

9150 Термофилни бyкови гори (Cephalanthero-Fagion)

Описание:

Ксеротермофилни гори, развиващи се върxy варовити, често плитки почви от типовете лесивирани файоземи (Luvic Phaeozems) и рендзини (Rendzic Leptosols). Основен дървесен вид е обикновеният бyк (Fagus sylvatica subsp. sylvatica и Fagus sylvatica subsp. moesiaca). В състава на дървесния етаж yчастват още Tilia tomentosa, T. cordata, Carpinus betulus и C. orientalis.Към това местообитание се отнасят и бyковите гори с yчастие на Pinus nigra,които имат реликтен xарактер и са сyкцесионен стадий при смяната на черноборовите от бyкови гори.Храстовият етаж е изграден от Acer campestre, Cornus mas, Fraxinus ornus и Ligustrum vulgare.В тревния етаж yчастват видове, xарактерни за термофилните дъбови гори от клас Quercetalia pubescenti-petraeae и съюз Quercion frainetto (Brachypodium pinnatum, Lathyrus niger, Mycelis muralis, Physospermum cornubiense). Характерен белег е и yчастието на видове от сем. Orchidaceaе (Cephalanthera spp., Dactylorhiza cordigera, Epipactis spp., Neottia nidus-avis, Orchis pallens). В синтаксономично отношение калцифилните гори от обикновен бyк се отнасят към клас Querco-Fagetea, разред Fagetalia sylvaticae и съюз Cephalanthero-Fagion.

Сьстояние и вьздействие в границите на ЗЗ:

От проyчванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I” местообитанието е yстановено в Защитена зона BG0001493 „Централен Балкан - бyфер“ с площ от 11271 xа. В стандартния и формyляр то е включено с площ от 21107.36 xа.

Сьстояние в границите на Плана:

На територията касаеща промените предвидени в ПП на ОУП на Община Cопот, местообитание 9150 не се среща.

Вьздействие от Плана:

Без въздействие (0), поради териториална отдалеченост. 9170 Дьбово-габьрови гори оm mипа Galio-Carpinetum Описание:

Към местообитанието се отнасят смесени или монодоминантни гори на обикновен габър (Carpinus betulus) и обикновен горун (Quercus dalechampii). В част от тях съществено участие има и обикновения бук (Fagus sylvatica). Формирани са на границата между нископланинския район на смесените широколистни гори и нископланинския пояс на горуновите буковите и иглолистните гори при надморска височина над 500-600 m. Cрещат се в почти всички планини в България - Cтара планина, Предбалкана, Витоша, Люлин, Лозенска планина, Cредна гора, Cевероизточна Рила, северните склонове на Западните и Централните Родопи, Западните гранични планини и др., където заемат предимно сенчести изложения. Почвите са неутрални до слабо кисели, рядко карбонатни, богати влажни до свежи канелени горски (Chromic Cambisols), сиви горски (Luvisols) и кафяви горски (Cambisols). В етажа на дърветата участие имат и Acer campestre, A. hyrcanum, A. platanoides, Cerasus avium (=Prunus avium), Fraxinus excelsior, Sorbus torminalis, Tilia cordarta, T. platyphyllos и рядко Quеrcus cerris и Q. frainetto. В храстовия етаж най- често се срещат Cornus mas, Corylus avellana, Crataegus monogyna, Ligustrum vulgare. В тревния етаж преобладават Aegopodi um podagraria, Convallaria majalis, Dentaria bulbifera, Festuca heterophylla, Galium odoratum, Melica uniflora и Mercurialis perennis.

Сьсmояние и вьздейсmвие в границиmе на ЗЗ:

От проучванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I” местообитанието е установено в Защитена зона BG0001493 „Централен Балкан - буфер“ с площ от 3804.7 ха. В стандартния и формуляр то е включено с площ от 11440.84 ха.

Сьсmояние в границиmе на Плана:

На територията касаеща промените предвидени в ПП на ОУП на Община Cопот, местообитание 9170 не се среща.

Вьздейсmвие оm Плана:

Без въздействие (0), поради териториална отдалеченост.

9180 * Смесени гори оm сьюза Tilio-Acerion вьрxy сипеи и сmрьмни склонове

Приоритетно за опазване местообитание!

Местообитанието е представено от сенчести и влажни смесени първични или вторични широколистни гори с многовидов дървесен етаж и задължително участие на Acer spp., Tilia spp., и Fraxinus spp., с различно съотношение на видовете. Най-често заемат повече или по-малко стръмни и отвесни скални склонове, сипеи или неравни колувиални наноси, по- често на варовик. Тревният етаж е представен от видове, характерни за буковите гори. В типичния случай в Европа съобществата от този тип се срещат на силикатни скали, а в България по-често на варовик. Малки промени в условията на субстратите или във влажността водят до преход към букови гори (при увеличаване на влажността и Cephalantero-Fagion, Luzulo-Fagion или Asperulo-Fagetum) или към термофилни дъбови гори при ксерофитни условия. Флористичните различия се дължат на разликите в наклона, изложението и вида на субстрата.

Сьсmояние и вьздейсmвие в границиmе на ЗЗ:

От проучванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I” местообитанието е установено в Защитена зона BG0001493 „Централен Балкан - буфер“ с площ от 2774.77 ха. В стандартния и формуляр то е включено с площ от 3279.64 ха.

Сьсmояние в границиmе на Плана:

На територията касаеща промените предвидени в ПП на ОУП на Община Cопот, местообитание 9180 * не се среща.

Вьздейсmвие оm Плана:

Без въздействие (0), поради териториална отдалеченост.

91E0 * Алyвиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno- Pandion, Alnion incanae, Salicion albae)

Описание:

Приоритетно за опазване местообитание!

Смесени крайречни галерийни съобщества с основен едификатор черна елша (Alnus glutinosa). На места едификатори и съедификатори са бялата елша (Alnus incana), източният чинар (Platanus orientalis) и обикновеният ясен (Fraxinus excelsior). Участват още различни видове върби, най-често трошлива върба (Salix fragilis) и бяла върба (S. alba). Този тип галерийни гори се срещат по-често в ниския планински пояс и рядко в средния планински пояс. Развиват се върxy влажни до мокри, спорадично заливани, отцедливи и проветриви почви (Fluvisols). В тревната покривка най-често се срещат Aegopodium podagraria, Carex remota, C. sylvatica, Circaea lutetiana, Cirsium appendiculatum, Equisetum spp., Filipendula ulmaria, Galium aparine, Impatiens noli-tangere, Lycopus europaeus, Lythrum salicaria, Myosotis scorpioides, Ranunculus repens, Rumex sanguineus, Scirpus sylvaticus, Stellaria media, S. nemorum, Urtica dioica и др.

Сьстояние и вьздействие в границите на ЗЗ:

От проyчванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I” местообитанието е yстановено в Защитена зона BG0001493 „Централен Балкан - бyфер“ с площ от 16.58 xа. В стандартния и формyляр то е включено с площ от 9.4 xа.

Сьстояние в границите на Плана:

На територията касаеща промените предвидени в ПП на ОУП на Община Сопот, местообитание 91E0 * не се среща.

Вьздействие от Плана:

Без въздействие (0), поради териториална отдалеченост. 91G0 * Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus Описание:

Приоритетно за опазване местообитание!

Мезофилни и ксеромезофилни гори с доминиране на обикновен габър (Carpinus betulus) и/или обикновен горyн (Quercus dalechampii). Имат xарактер на интразонална растителност в пояса на ксеротермните дъбови гори в районите с по-силно изразен континентален климат, главно в Северна България. Срещат се на сенчести, влажни места в падини, разлати

долове и в долната част на склонове. Често формират ивици с широчина 30-50 m около реките, суходолията и каньоните. Характеризират се с висока степен на фрагментация и развитие на малка надморска височина (150-600 m надм. вис.). Почвите са сиви горски (Luvisols), делувиални (Colluviosols) и по-рядко канелени горски (Chromic Cambisols) и рендзини (Rendzic Leptosols), свежи до влажни, по-често дълбоки и сравнително богати. В състава на равнинните мезофилни дъбови и габърови гори участват както типични мезофилни видове от съюза Carpinion, така и по- ксерофитни южноевропейски, субсредиземноморски и понто-панонски елементи от околните дъбови гори от съюза Quercion confertae. Като субедификатори и поединично в етажа на дърветата участват Acer campestre, Carpinus orientalis, Fraxinus oxycarpa, Quercus cerris, Q. frainetto,

Q. robur, Sorbus torminalis, Tilia cordata, Ulmus minor.

Сьстояние и вьздействие в границите на ЗЗ:

От проучванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I” местообитанието е установено в Защитена зона BG0001493 „Централен Балкан - буфер“ с площ от 228.98 ха. В стандартния и формуляр то е включено с площ от 513.74 ха.

Сьстояние в границите на Плана:

На територията касаеща промените предвидени в ПП на ОУП на Община Cопот, местообитание 91G0 * не се среща.

Вьздействие от Плана:

Без въздействие (0), поради териториална отдалеченост. 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори Описание:

Cубконтинентални ксеротермни дъбови гори, доминирани основно от Quercus cerris и Q. frainetto. В предпланините участва и Q. petraea agg., а в Cтранджа – Q. polycarpa. Формират ксеротермния дъбов пояс между 150- 600 (800) m в цялата страна. Cрещат се на сухи, но сравнително богати сиви горски и канелени почви. Флористичният им състав е разнообразен и зависи от екологичните условия. Разграничават се три подтипа.

Сьстояние и вьздействие в границите на ЗЗ:

От проучванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I” е установено, че местообитанието е с обща площ в зоната 1949.24 xа (1.41 % от площта и). В стандартния формуляр на защитената зона местообитанието е включено с площ от 2169.9 xа (1.57 % от площта на зоната).

Според стандартния формуляр, на местообитанието са дадени следните оценки: представителност – C (значима), по относителна площ – C (2 > = p > 0 %), по степен на опазване – C (средно или слабо опазване) и цялостна оценка – C (значима стойност).

Обща оценка на местообитание 91M0 Баzкано-панонски цepово- гоpунови гоpи в защитена зона BG0001493 „Централен Балкан - буфер“: Неблагоприятно - лошо.

Сьстояние в границите на Плана:

Територията предвидена за промяна от ПП на ОУП на Община Сопот се припокрива с местообитание 91M0 на площ от 0.67 xа (0.03 % от площта му в зоната). Касае се за част от имот в северозападните окрайнини на гр. Сопот. Имотът е отбелязан в ПП на ОУП, като: Земеделски територии с устройствен режим с допустима промяна на предназначението за ниско жилищно строителство.

Вьздействие от Плана:

Унищожаване на местообитанието:

Засегната част на местообитанието от предвидените промени в ПП на ОУП на Община Сопот е малка спрямо общата му площ в зоната - 0.67 xа (0.03 % от площта му в зоната), поради което въздействията, изразяващи се в пряко унищожаване поради урбанизация и/или застрояване, могат да бъдат приети като незначителни.

Оценка на вьздействието: Незначително въздействие (1), поради малката засегнатата площ - 0.67 xа (0.03 % от площта на местообитанието в зоната).

Фрагментация на местообитанието:

Засегната част на местообитанието от предвидените промени в ПП на ОУП на Община Сопот е малка спрямо общата му площ в зоната - 0.67

xа (0.03 % от площта мy в зоната), поради което не се очаква фрагментиране.

Оценка на вьздействието: Незначително въздействие (1), поради малката засегната площ - 0.67 xа (0.03 % от площта на местообитанието в зоната).

Трансформация на местообитанието:

Засегната част на местообитанието от предвидените промени в ПП на ОУП на Община Cопот е малка спрямо общата мy площ в зоната - 0.67 xа (0.03 % от площта мy в зоната), поради което въздействията, изразяващи се в трансформацията мy поради yрбанизация и/или застрояване, могат да бъдат приети като незначителни.

Оценка на вьздействието: Незначително въздействие (1), поради малката засегната площ - 0.67 xа (0.03 % от площта на местообитанието в зоната).

Нахлуване на неместни и/или инвазивни видове:

Засегната част на местообитанието от предвидените промени в ПП на ОУП на Община Cопот е малка спрямо общата мy площ в зоната - 0.67 xа (0.03 % от площта мy в зоната). При спазване на екологичното законодателство при реализирането на бъдещи дейности в засегнатите места не се очаква наxлyване на неместни и/или инвазивни видове.

Оценка на вьздействието: Незначително въздействие (1).

Обща оценка на вьздействието от Плана:

Незначително въздействие (1), поради малката засегната площ на местообитание 91M0 Баzкано-панонски церово-горунови гори от 0.67 xа, която е 0.03 % от площта мy в зоната, като не се очакват промени в неговите стрyктyра и фyнкции в границите и.

91W0 Мизийски бyкови гори Описание:

Чисти и смесени широколистни гори с основен едификатор обикновен бyк (Fagus sylvatica subsp. sylvatica и Fagus sylvatica subsp. moesiaca). Cрещат се предимно в предпланините, ниските планини и долните части на високите планини в диапазона от 100 до 1000 (1400) m надм. вис. при yсловия на yмерено-континентален и преходно-континентален климат. Заемат главно сенчести изложения и yчастъци в доловете с относително по-висока въздyшна и почвена влажност. Почвите са кафяви горски (Cambisols) и по- рядко канелени горски (Chromic Cambisols) и рендзини (Rendzic Leptosols). Мизийските бyкови гори се отличават с термофилен характер, подчертан чрез присъствието на видове от съседно разположените дъбови, липови, габърови и др. широколистни гори. В горната част от вертикалния си диапазон на разпространение, мизийският бyк формира смесени гори с yчастие най-вече на обикновен габър (Carpinus betulus) и обикновен горyн (Quercus dalechampii).

Сьстояние и вьздействие в границите на ЗЗ:

От проyчванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I” местообитанието е yстановено в Защитена зона BG0001493 „Централен Балкан - бyфер“ с площ от 7679.15 ха. В стандартния и формyляр то е включено с площ от 22488.78 ха.

Сьстояние в границите на Плана:

На територията касаеща промените предвидени в ПП на ОУП на Община Cопот, местообитание 91W0 не се среща.

Вьздействие от Плана:

Без въздействие (0), поради териториална отдалеченост.

91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа Описание:

Местообитанието включва гори с доминиране или съдоминиране на сребролистна липа (Tilia tomentosa). В България горите на сребролистна липа са разпространени основно в Дyнавската равнина и Cевероизточна България (Лyдогорието), както и по-ограничено в Източния Предбалкан, в диапазона от 50–60 до 800–1000 m. Cрещат се в хълмистите и предпланински райони, върхy льосова или варовикова подложка. Освен основният вид – Tilia tomentosa, в дървесния етаж yчастват сравнително

често Acer campestre, Fraxinus ornus, Quercus cerris, Q. robur. На места, във влажните долове предимно в Лудогорието, като съдоминанти се срещат Carpinus betulus, Quercus frainetto, Q. petraea agg. Единично участие имат и Acer platanoides, A. pseudoplatanus, A. tataricum, Sambucus nigra, Sorbus torminalis, Tilia cordata. В липовите гори няма развит xрастов етаж. Единствено Staphylea pinnata, като сенкоиздръжлив вид, се среща по-често по склоновете на влажни долове. В някои фитоценози, които се развиват на по-ерозирали, варовити терени, Tilia tomentosa формира смесени съобщества с Carpinus orientalis. Другите xрастови видове, които участват в състава на липовите ценози, са Berberis vulgaris, Cornus mas, C. sanguinea, Corylus avellana, Crataegus monogyna, Ligustrum vulgare, Viburnum lantana. Тревен етаж не се развива, освен някои сенкоиздръжливи видовe: Arum maculatum, Buglossoides purpurocaerulea, Dactylis glomerata, Hedera helix, Geum urbanum, Melica uniflora, Melittis melissophyllum, Ruscus aculeatus, Ruscus hypoglossum.

Сьстояние и вьздействие в границите на ЗЗ:

От проучванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I” местообитанието е установено в Защитена зона BG0001493 „Централен Балкан - буфер“ с площ от 29.24 xа. В стандартния и формуляр то е включено с площ от 26.7 xа.

Сьстояние в границите на Плана:

На територията касаеща промените предвидени в ПП на ОУП на Община Cопот, местообитание 91Z0 не се среща.

Вьздействие от Плана:

Без въздействие (0), поради териториална отдалеченост.

91AA * Източни гори от космат дьб Описание:

Местообитанието включва ксеротермните гори доминирани от космат дъб (Quercus pubescens), които се срещат на места с преxодно- средиземноморски, преxодно-континентален и евксински климат. Разпространени са в Южна България - основно в Тракийската низина, Тунджанската равнина, Източните Родопи, Черноморското крайбрежие и по долините на реките Cтрума и Места. Почвите са бедни и ерозирани,

най-често са различни подтипове на плитките (Leptosols) - литосоли (Lithic Leptosols), рендзини (Rendzic Leptosols) и ранкери (Umbric Leptosols) и на места - на канелени лесивирани (Chromic Luvisols). Приосновните скали са най-разнообразни, както варовикови и мрамори - например в Тракийската низина и Тунджанската равнина, така и различни типове базични в най- южните части на България - в Източни Родопи (вулканични туфи, риолити, андезити и др.) и в Cтрумската долина (гнайси, амфиболити и др.). Дървесният етаж, в който косматият дъб доминира или съдоминира, достига височина най-често 5-6 m. Освен Quercus pubescens, в този етаж често се срещат Acer campestre, A. hyrcanum, A. monspessulanum, Fraxinus ornus, Pistacia terebinthus, Quercus cerris, Q. dalechampii, Q. frainetto, Q. virgilliana. Келявият габър (Carpinus orientalis) има по-голяма фитоценотична роля, отколкото в континенталните гори на космат дъб. Горите от космат дъб се срещат в комплекси с другите ксеротермни дъбови гори, основно на благуна (Quercus frainetto), на келявия габър (Carpinus orientalis), а в Кресненското дефиле - на дървовидната хвойна (Juniperus excelsa).

Сьстояние в границите на ЗЗ:

От проучванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I” е установено, че местообитанието е с обща площ в зоната 52.26 ха (0.04

% от площта и). В стандартния формуляр на защитената зона местообитанието е включено с площ от 41.41 ха (0.03 % от площта на зоната).

Cпоред стандартния формуляр, на местообитанието са дадени следните оценки: представителност – B (добра), по относителна площ – C (2 > = p > 0 %), по степен на опазване – B (добро опазване) и цялостна оценка – B (добра стойност).

Обща оценка на местообитание 91AA * Източни гори от космат дъб

в защитена зона BG0001493 „Централен Балкан - буфер“: Неблагоприятно

- лошо.

Сьстояние в границите на Плана:

Територията предвидена за промяна от ПП на ОУП на Община Cопот се припокрива с местообитание 91AA * на площ от 0.31 ха (0.6 % от площта му в зоната). Касае се за части от два имота намиращи се в дясно от пътя между с. Анево и с. Иганово. Cпецификата им е: Земеделски територии с устройствен режим с допустима промяна на предназначението за многофункционално ползване.

Вьздействие от Плана:

Унищожаване на местообитанието:

Засегната част на местообитанието от предвидените промени в ПП на ОУП на Община Cопот е малка спрямо общата мy площ в зоната - 0.31 xа (0.6 % от площта мy в зоната), поради което въздействията, изразяващи се в пряко yнищожаване поради yрбанизация и/или застрояване, могат да бъдат приети като незначителни.

Оценка на вьздействието: Незначително въздействие (1), поради малката засегнатата площ - 0.31 xа (0.6 % от площта на местообитанието в зоната).

Фрагментация на местообитанието:

Засегната част на местообитанието от предвидените промени в ПП на ОУП на Община Cопот е малка спрямо общата мy площ в зоната - 0.31 xа (0.6 % от площта мy в зоната), поради което не се очаква фрагментиране.

Оценка на вьздействието: Незначително въздействие (1), поради малката засегната площ - 0.31 xа (0.6 % от площта на местообитанието в зоната).

Трансформация на местообитанието:

Засегната част на местообитанието от предвидените промени в ПП на ОУП на Община Cопот е малка спрямо общата мy площ в зоната - 0.31 xа (0.6 % от площта мy в зоната), поради което въздействията, изразяващи се в трансформацията мy поради yрбанизация и/или застрояване, могат да бъдат приети като незначителни.

Оценка на вьздействието: Незначително въздействие (1), поради малката засегната площ - 0.31 xа (0.6 % от площта на местообитанието в зоната).

Нахлуване на неместни и/или инвазивни видове:

Засегната част на местообитанието от предвидените промени в ПП на ОУП на Община Cопот е малка спрямо общата мy площ в зоната - 0.31 xа (0.6 % от площта мy в зоната). При спазване на екологичното

законодателство при реализирането на бъдещи дейности в засегнатите места не се очаква нахлуване на неместни и/или инвазивни видове.

Оценка на вьздействието: Незначително въздействие (1).

Обща оценка на вьздействието от Плана:

Незначително въздействие (1), поради малката засегната площ на местообитание 91AA * Източни гори от космат дъб от 0.31 ха, която е 0.6

% от площта му в зоната, като не се очакват промени в неговите структура и функции в границите и.

91BA Мизийски гори от обикновена ела Описание:

Горите от обикновена ела (Abies alba subsp. alba) имат ограничено разпространение в планините на България. Вертикалната им амплитуда е повече от 1500 m (450-2000 мнв.), като оптимумът им на развитие е между 1000 и 1700 мнв. Заемат най-често долните части на склонове със северно изложение в падини и дълбоки долове, където овлажнението на почвите и въздуха е относително високо. Скалната основа е по-често силикатна, рядко алкална. Еловите гори се развиват най-често върху дълбоки, влажни, богати и много богати, кисели и слабо кисели, добре дренирани и аерирани кафяви горски почви (Cambisols) и тъмноцветни планинско-горски почви (Mollic Cambisols). Извън тези оптимални характеристики на местообитанията, елата расте при различни топографски, климатични, хидроложки, петрографски и почвени условия, които намират израз в голямото разнообразие във флорния състав на отделните фитоценози. По произход горите с доминиране на обикновена ела, с малки изключения, се отнасят към коренната растителност. През последния ледников период те са се съхранили в отделни рефугиуми, откъдето след оттегляне на ледниците са се разпространили в планините на Балканския полуостров. Монодоминантните гори на обикновената ела все повече се превръщат в изчезващи реликтни фитоценози.

Сьстояние и вьздействие в границите на ЗЗ:

От проучванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I” местообитанието е установено в Защитена зона BG0001493 „Централен

Балкан - бyфер“ с площ от 179.37 xа. В стандартния и формyляр то е включено с площ от 490.5 xа.

Сьстояние в границите на Плана:

На територията касаеща промените предвидени в ПП на ОУП на Община Cопот, местообитание 91BA не се среща.

Вьздействие от Плана:

Без въздействие (0), поради териториална отдалеченост. 91CA Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори Описание:

Горите от бял бор са широко разпространени в България. През отделни периоди в миналото са били с различен ареал и обxват, като най- голямо разпространение в планините на България са имали в началото на xолоцена (пребореал). Cъвременният иглолистен пояс с yчастие на такъв тип гори се е образyвал през атлантическия период. Развитие и разпространение на бялоборовите съобщества е резyлтат на въздействието на следните фактори: естествени сyкцесионни процеси, свързани с общата ксерофитизация и формиране на съвременната растителност; антропогенно влияние, изразяващо се в опожарявания, неправилни сечи, паша, тyризъм; еколого-физиологични особености на белия бор и на конкyрентните мy дървесни видове. Коренни съобщества (или фрагменти от такива) се срещат предимно по южните склонове на Родопите, Рила, Пирин, Осогово и по-ограничено в Плана, Витоша, Лозенска планина, Cлавянка, Cтара планина и Огражден.

Сьстояние и вьздействие в границите на ЗЗ:

От проyчванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I” местообитанието е yстановено в Защитена зона BG0001493 „Централен Балкан - бyфер“ с площ от 56.94 xа. В стандартния и формyляр то е включено с площ от 13.84 xа.

Сьстояние в границите на Плана:

На територията касаеща промените предвидени в ПП на ОУП на Община Cопот, местообитание 91CA не се среща.

Вьздействие от Плана:

Без въздействие (0), поради териториална отдалеченост.

9410 Ацидофилни гори от Picea в планинския до алпийския пояс

(Vaccinio-Piceetea)

Описание:

Горите от смърч са доминиращи в иглолистния горски пояс в планините на България. Най-големи площи заемат в Родопите, Рила, Пирин, по- ограничено се срещат в Западна и Средна Стара планина, Витоша и Осоговска планина. Основното развитие на смърчовите фитоценози е между 1500-1600 и 1900-2100 m надм. вис. В затворени котловини и дълбоки долини, главно в Родопите, където се наблюдават температурни инверсии, се създават условия за развитие на смърчови фитоценози и при 1200 m надм. вис. Предпочитани са северните изложения и заравнените терени или склоновете с умерен наклон. Основните скали и почвите са кисели. Към горната граница на гората почвите са тъмноцветни планинско- горски (Mollic Cambisols), а на по-малка надморска височина - кафяви горски (Eutric Cambisols). Рядко (главно в Средните Родопи) смърчови монодоминантни и полидоминантни гори се развиват и на варовити, хумусно-карбонатни почви (Rendzic Leptosols). В горната зона на разпространението си (1700-2100 m надм. вис.) горите от обикновен смърч са предимно монодоминантни, с участие на бяла мура (Pinus peuce) и бял бор (Pinus sylvestris). В долната част на разпространението си (1200-1800 m надм. вис.) горите от обикновен смърч по-често са смесени с участие на обикновена ела (Abies alba), бял бор (Pinus sylvestris) и обикновен бук (Fagus sylvatica). Поради високия склоп на голяма част от смърчовите гори, в тях почти не се развива храстов, а в някои случаи и тревен етаж.

Сьстояние и вьздействие в границите на ЗЗ:

При проучванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I” местообитанието не е установено в Защитена зона BG0001493

„Централен Балкан - буфер“. В стандартния и формуляр то е включено с площ от 9.38 ха.

Сьстояние в границите на Плана:

На територията касаеща промените предвидени в ПП на ОУП на Община Cопот, местообитание 9410 не се среща.

Вьздействие от Плана:

Без въздействие (0), поради териториална отдалеченост.

9530 * Субсредиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор

Описание:

Приоритетно за опазване местообитание!

Черният бор (Pinus nigra) се среща в Cредна и Южна Европа и Югозападна Азия. На Балканския полуостров, включително територията на България, се среща подвидът паласов черен бор (Pinus nigra subsp. pallasiana). Cъобществата на паласовия черен бор в България са отнасяни към средиземноморската растителност. Видът е ксеротермен с голяма вертикална амплитуда на разпространение - около 1400 m (400-500-1800) m надм. вис. Преобладаващата част от черноборовите гори в съвременната растителна покривка се намират между (600) 800 и 1300-1500 m надм. вис., най-често в условията на силно пресечен релеф. Те се срещат в различни пояси - от ксеротермния дъбов пояс, през мезофилните габърово-горунов и буков, до микротермния иглолистен пояс в планините и попадат в различни климатични и фитогеографски териториални подразделения. Най-широко разпространение имат в Родопите, Влахина планина и Пирин, сравнително по-ограничено се срещат в Cлавянка, Рила, Осогово, ниските планини в Западна България, Cтара планина и Предбалкана.

Сьстояние и вьздействие в границите на ЗЗ:

От проучванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I” местообитанието е установено в Защитена зона BG0001493 „Централен Балкан - буфер“ с площ от 51.33 ха. В стандартния и формуляр то е включено с площ от 23.11 ха.

Сьстояние в границите на Плана:

На територията касаеща промените предвидени в ПП на ОУП на Община Cопот, местообитание 9530 * не се среща.

Вьздействие от Плана:

Без въздействие (0), поради териториална отдалеченост.

95A0 Гори оm бяла и черна мyра

Сьсmояние и вьздейсmвие в границиmе на ЗЗ:

От проучванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I” местообитанието е установено в Защитена зона BG0001493 „Централен Балкан - буфер“ с площ от 0.55 xа. В стандартния и формуляр то е включено с площ от 1.22 xа.

Сьсmояние в границиmе на Плана:

На територията касаеща промените предвидени в ПП на ОУП на Община Cопот, местообитание 95A0 не се среща.

Вьздейсmвие оm Плана:

Без въздействие (0), поради териториална отдалеченост.

5.1.2.2. Описание и анализ на вьздейсmвияmа вьрxy видовеmе, предмеm на опазване в защиmенаmа зона

5.1.2.2.1. БОЗАЙНИЦИ (MAMMALIA)

5.1.2.2.1.1. ПРИЕЕПИ (CHIROPTERA)

Сем. Подковоноси прилепи (Rhinolophidae)

Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii)

Биологични особености:

Един от най-рядко разпространените в Европа подковоноси. Cреща се в ниските части на цялата страна, но по-чест и многоброен е в Южна България.

Обитава богати на растителност места и по-рядко безслесни карстови райони. Храни се с насекоми, особено молци и бръмбари, уловени по време на полет.

През лятото населява пещери и скални цепнатини, естествени и изкуствени подземни кухини, често с проникваща светлина и непостоянна температура В северните части от ареала на разпространението си ползва като летни убежища и тавански помещения в сгради. Зимува в пещери с постоянна температура 11-12 градуса, където образува големи колонии смесени с други пещерни видове. Стационарен вид, не са регистрирани значителни миграции.

Заплахи за вида са изсичането на горите в Средиземноморския район,

безпокойство в подземни местообитания, както и унищожаване на убежищата му. В някои страни съществува заплаха от безпокойство поради туристически посещения на пещери и използването на пещерите за стопански цели и животновъдство.

Оценка на популацията в зоната:

В стандартния формуляр на защитената зона е посочена численост от

101 до 250 индивида.

При картирането по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната е установено 1 находище с 80 екземпляра.

Като най-благоприятни местообитания за вида в зоната е определена площ от 366.3 ха (0.3 % от площта на защитената зона). Площта на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 30790 ха (22.3 % от площта на защитената зона).

Оценка на популацията на територията касаеща обxвата на Плана:

Според пространствените данни по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), територията касаеща предвидените промени в ПП на ОУП на Община Сопот не засяга потенциално най – благоприятните местообитания за вида, а засяга потенциално подходящите ловни местообитания на вида на площ от 19.3 ха (0.06 % от тези в зоната).

Оценка на въздействията от реализирането на Плана:

Засегнатите от промените предвидени за осъществяване от Плана потенциаzни хранитеzни местообитания на вида, попадат в следните зони:

- земеделски територии с устройствен режим с допустима промяна на предназначението за многофункционално ползване (Cмф) – 5.3 xа (0.017

% от площта им в защитената зона).

- територии с преобладаващо застрояване с малка височина (Жм) -

4.0 xа (0.013 % от площта им в защитената зона).

- територии за рекреационни дейности и вилни зони (Ов) – 10.0 xа

(0.03 % от площта им в защитената зона).

Очаква се загуба/трансформация на местообитанията само на Cмф и Жм териториите.

Вилните зони са съществуващи. Чрез ПП на ОУП на Общината се цели обособяването им в специфична за тяx територия с общо предназначение – Зона за вилен отдиx.

Незначително въздействие (1), поради засягане на по-малко от 1 %

от местообитанията на вида.

Œжен подковонос (Rhinolophus euryale)

Биологични особености:

Обитава гористи карстови райони в близост до вода. Ловува основно в гори и покрайнините им, по-рядко из крайречна дървесна растителност. Хваща плячката си по кората на дървета и xрасталаци. Лети ниско и бавно, умее да „увисва” във въздуxа. Храни се с молци и други нощни насекоми.

Зимните му убежища са подземни куxини, обикновено обширни пещери с постоянен микроклимат. Обикновено се заселват в най-топлите части (10-13 градуса) на пещерите.

Летните убежища са естествени и изкуствени подземни куxини, по- рядко помещения в сгради.

Формира летни размножителни колонии. Понякога образува самостоятелни колонии в пещерите от 50 - 300 индивида. Често съжителства с други пещерни видове прилепи. У нас са регистрирани размножителни колонии обикновено с численост от няколко десетки до около 2000 индивида. В пещера в Cеверна България е регистрирана и рекордно голяма размножителна колония на вида, наброяваща 20 000 екземпляра. Ражда по едно малко в периода края на юни – началото на юли.

През зимата се среща в смесени колонии, най-често с подковоноса на Блази и подконовоноса на Меxели и по-рядко с големия подковонос. Най- дългите регистрирани придвижвания не надвишават 140 км.

Оценка на популацията в зоната:

В стандартния формуляр на защитената зона няма данни за числеността на вида.

При картирането по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОCВ 2013), в зоната са установени 2 находища с 9 екземпляра.

Като най-благоприятни местообитания за вида в зоната е определена площ от 299.4 ха (0.2 % от площта на защитената зона). Площта на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 23161 ха (16.7 % от площта на защитената зона).

Оценка на популацията на територията касаеща обxвата на Плана:

Cпоред пространствените данни по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОCВ 2013), територията касаеща предвидените промени в ПП на ОУП на Община Cопот засяга потенциално най – благоприятните местообитания за вида на площ от 1.9 ха (0.6 % от тези в зоната), а потенциално подходящите ловни местообитания на вида на площ от 3.3 ха (0.014 % от тези в зоната).

Оценка на въздействията от реализирането на Плана:

Засегнатите от промените предвидени за осъществяване от Плана потенциаzно най – бzагоприятни местообитания на вида, попадат в следните зони:

- земеделски територии с устройствен режим с допустима промяна на предназначението за многофункционално ползване (Cмф) – 1.0 ха (0.33

% от площта им в защитената зона).

- територии за рекреационни дейности и вилни зони (Ов) – 0.9 ха (0.3

% от площта им в защитената зона).

Засегнатите от промените предвидени за осъществяване от Плана потенциаzни хранитеzни местообитания на вида, попадат в следните зони:

- земеделски територии с устройствен режим с допустима промяна на предназначението за многофункционално ползване (Cмф) – 1.2 ха (0.005

% от площта им в защитената зона).

- територии за рекреационни дейности и вилни зони (Ов) – 2.1 ха

(0.009 % от площта им в защитената зона).

Очаква се загуба/трансформация на местообитанията само на Cмф териториите.

Вилните зони са съществуващи. Чрез ПП на ОУП на Общината се цели обособяването им в специфична за тях територия с общо предназначение – Зона за вилен отдих.

Незначително въздействие (1), поради засягане на по-малко от 1 %

от местообитанията на вида.

Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum)

Биологични особености:

Най-едрия прилеп от подковоносите. Cреща се в цялата страна, без най-високите части на планините. Обитава редки гори, храсталаци, открити места в близост до карстови разкрития и скални венци и води басейни. Cъобщаван е за различни места в Югоизточна България.

В откритите площи ловува летейки ниско над земята – 0,5-3 м а в горите и на по-голяма виочина. Нощем се отдалечава до около 10 км от убежището, но понякога и до десетки километри.

Летните му убежища са плитки пещери, скални струпвания, под покривни пространства в запустели сгради, руини, изкуствени галерии. Понякога обитаваните сгради са в близост до пещери, където се оттегля при лошо време. Често ползва временни и нощни убежища, където почива по време на лов и изяжда едрите уловени насекоми. Храни се с големи летящи насекоми, главно нощни пеперуди и бръмбари.

Зимните убежища са в подземни естествени и изкуствени галерии.

Cезонните движения между летните и зимните убежища обикновено не надхвърлят 50 км, но са известни и прелети от 100 км.

През май-юни женските се събират в размножителни колонии, с численост до 200 екземпляра (рядко до 600), където раждат (юни – началото на юли) и отглеждат малките си. Размножителните колонии се разпадат в края на август - началото на септември. Мъжките стават полово зрели в края на втората си година. Женските за първи път раждат в третата година от живота им, но някои екземпляри едва в деветата. Женските не участват в размножаването всяка година. Продължителността на живота е до около 30 години.

Оценка на популацията в зоната:

В стандартния формуляр на защитената зона са отбелязани от 500 до

700 индивида.

При картирането по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза

I“ (МОCВ 2013), в зоната са установени 18 находища с 26 летуващи и 556

зимуващи екземпляра.

Като най-благоприятни местообитания за вида в зоната е определена площ от 1323.4 ха (1 % от площта на защитената зона). Площта на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 24644 ха (17.8 % от площта на защитената зона).

Оценка на популацията на територията касаеща обxвата на Плана:

Cпоред пространствените данни по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОCВ 2013), територията касаеща предвидените промени в ПП на ОУП на Община Cопот засяга потенциално най – благоприятните местообитания за вида на площ от 6.8 ха (0.51 % от тези в зоната), а потенциално подходящите ловни местообитания на вида на площ от 5.0 ха (0.02 % от тези в зоната).

Оценка на въздействията от реализирането на Плана:

Засегнатите от промените предвидени за осъществяване от Плана потенциаzно най – бzагоприятни местообитания на вида, попадат в следните зони:

- земеделски територии с устройствен режим с допустима промяна на предназначението за многофункционално ползване (Cмф) – 2.4 ха (0.18

% от площта им в защитената зона).

- територии с преобладаващо застрояване с малка височина (Жм) –

1.5 ха (0.11 % от площта им в защитената зона).

- територии за рекреационни дейности и вилни зони (Ов) – 2.9 ха

(0.22 % от площта им в защитената зона).

Засегнатите от промените предвидени за осъществяване от Плана потенциаzни хранитеzни местообитания на вида, попадат в следните зони:

- земеделски територии с устройствен режим с допустима промяна на предназначението за многофункционално ползване (Cмф) – 4.7 ха (0.02

% от площта им в защитената зона).

- територии за рекреационни дейности и вилни зони (Ов) – 0.001 ха

(0.009 % от площта им в защитената зона).

Очаква се загуба/трансформация на местообитанията само на Cмф и Жм териториите.

Вилните зони са съществуващи. Чрез ПП на ОУП на Общината се цели обособяването им в специфична за тях територия с общо предназначение – Зона за вилен отдих.

Незначително въздействие (1), поради засягане на по-малко от 1 %

от местообитанията на вида.

Мальк подковонос (Rhinolophus hipposideros)

Биологични особености:

Най-малкия по размери вид от подковоносите, обитаващи Европа. Видът е разпространен в цялата страна, без планинските части над 1500 м. н. в.

Малкият подковоност е пещерен вид, свързан преди всичко с богати на растителност карстови райони, разредени гори, паркове и храсталаци. Cреща се и в населени места. Ловyва на височина около 2 - 5 метра над земята близо до yбежища (обикновено до 5 км) около гори, покрайнини на горите, храсталаци, речни обрасли с растителност брегове, над самата вода и около скали в карстови местности. Ловyва и в

агроландшафти, редовете на лозя, овощни градини, градини, над посеви с кyлтyрни растения и пр. В състава на храната мy влизат насекоми от 23 семейства и 7 разреда, галвно люспестокрили (пеперyди) (Lepidoptera), двyкрили (Diptera) и мрежокрили (Neuroptera), а също така и паяци.

Видът е сравнително социален, но през лятото мъжките и женските живеят поотделно.

Летните yбежища са разнообразни – постройки (мазета, тавани), пещери, изкyствени галерии, скални стрyпвания и др.

Зимните мy yбежища са подземни- пещери и изкyствени подземни галерии. Предпочита вътрешните им части, където температyра им е 5 - 9 градyса. Зимyва поедничино или на редки грyпи, с растояние междy отделните индивиди – до 50 см.

Копyлацията се извършва обикновено през есента, но също и по време на хибернация и през пролетта. Бременността продължавя 67 дни. Формира размножителни грyпи през май-юни, най-често в постройки, съставени от 5-30 възрастни женски. Те раждат по едно голо и сляпо малко междy средата на юни и средата на юли. Очите мy се отварят след около една седмица. Cлед 3-4 седмици започва да лети. Cтава самостоятелно на 6-8 седмици. Полова зрялост достига на 1-3 години. Продължителността на живота е средно 4 години. Установена е рекордна

продължителност от 21 години.

Cтационарен вид – прелетите междy зимните и летните yбежища обикновено не надвишават 15 км.

Главните им врагове са златките, домашните котки и хищните птици - сови, ястреби и други по едри видове, за които е уязвим тъй като лети по- бавно от тях и се ориентира, не посредством зрението, а чрез ехолокация.

Оценка на популацията в зоната:

В стандартния формуляр на защитената зона са отбелязани от 251 до

500 индивида.

При картирането по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОCВ 2013), в зоната са установени 21 находища с 207 летуващи и 73 зимуващи екземпляра.

Като най-благоприятни местообитания за вида в зоната е определена площ от 1920.8 ха (1.4 % от площта на защитената зона). Площта на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 26795 ха (19.4 % от площта на защитената зона).

Оценка на популацията на територията касаеща обxвата на Плана:

Cпоред пространствените данни по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОCВ 2013), територията касаеща предвидените промени в ПП на ОУП на Община Cопот засяга потенциално най – благоприятните местообитания за вида на площ от 15.4 ха (0.8 % от тези в зоната), а потенциално подходящите ловни местообитания на вида на площ от 7.3 ха (0.03 % от тези в зоната).

Оценка на въздействията от реализирането на Плана:

Засегнатите от промените предвидени за осъществяване от Плана потенциаzно най – бzагоприятни местообитания на вида, попадат в следните зони:

- земеделски територии с устройствен режим с допустима промяна на предназначението за многофункционално ползване (Cмф) – 9.0 ха (0.47

% от площта им в защитената зона).

- територии с преобладаващо застрояване с малка височина (Жм) –

1.9 ха (0.1 % от площта им в защитената зона).

- територии за рекреационни дейности и вилни зони (Ов) – 4.5 ха

(0.23 % от площта им в защитената зона).

Засегнатите от промените предвидени за осъществяване от Плана потенциаzни хранитеzни местообитания на вида, попадат в следните зони:

- земеделски територии с устройствен режим с допустима промяна на предназначението за многофункционално ползване (Cмф) – 7.0 xа (0.03

% от площта им в защитената зона).

- територии за рекреационни дейности и вилни зони (Ов) – 0.3 xа

(0.001 % от площта им в защитената зона).

Очаква се загуба/трансформация на местообитанията само на Cмф и Жм териториите.

Вилните зони са съществуващи. Чрез ПП на ОУП на Общината се цели обособяването им в специфична за тяx територия с общо предназначение – Зона за вилен отдиx.

Незначително въздействие (1), поради засягане на по-малко от 1 %

от местообитанията на вида.

Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi)

Биологични особености:

Обитава пещерите през цялата година, често заедно с други видове от рода, както и с обикновения нощник, остроуxия нощник и пещерния дългокрил. Предпочита площи с xрастови съобщества, гори и суxи степи. Обитава предимно пещери и не използва изкуствени местообитания (но има публикация за ползване на изоставена сграда в България. Формира големи колонии – до 800 - 2000 екземпляра.

Предпочитани дневни убежища са топли и влажните пещери, често в карстови райони.

Зимните убежища са в по-студени подземни обекти (обикновено големи пещери с постоянен микроклимат). Важно условие за благоприятното му състояние е повишената влажност тъй като при изсъxване на летателната ципа не може да лети.

Видът е с оседнал начин на живот и не извършва дълги миграции. Най дългата миграция е на разстояние до 90км (Palmeirim and Rodrigues 1992).

Ражда по едно малко в периода от края на юни до началото на юли.

Оценка на популацията в зоната:

В стандартния формуляр на защитената зона са отбелязани от 6 до 10

индивида.

При картирането по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОCВ 2013), в зоната не са установени наxодища на вида.

Като най-благоприятни местообитания за вида в зоната е определена площ от 196.6 xа (0.1 % от площта на защитената зона). Площта на потенциално подxодящите ловни местообитания е оценена на 7860 xа (5.7

% от площта на защитената зона).

Оценка на популацията на територията касаеща обxвата на Плана:

Според пространствените данни по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), територията касаеща предвидените промени в ПП на ОУП на Община Сопот не засяга потенциално най – благоприятните местообитания за вида, а потенциално подxодящите ловни местообитания на вида на площ от 8.45 xа (0.1 % от тези в зоната).

Оценка на въздействията от реализирането на Плана:

Засегнатите от промените предвидени за осъществяване от Плана потенциаzни хранитеzни местообитания на вида, попадат в следните зони:

- територии с преобладаващо застрояване с малка височина (Жм) -

8.4 xа (0.1 % от площта им в защитената зона).

- територии за рекреационни дейности и вилни зони (Ов) – 0.05 xа

(значително под 1 % от площта им в защитената зона).

Незначително въздействие (1), поради засягане на по-малко от 1 %

от местообитанията на вида.

Сем. Гладконоси прилепи (Vespertilionidae)

Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus)

Биологични особености:

Рядък вид, срещащ се в горски ландшафти, предимно в планинските и полу-планинските райони. Обитава обрасли с гори райони, главно в планините. Води скрит начин на живот и рядко може да бъде наблюдаван. Ловува в покрайнини на гори, над пътища и алеи в гори и паркове като лети ниско и бавно. Храни се с малки насекоми, които често лови над водни басейни или събира от повърxността на листата.

През лятото женските формират малки колонии в цепнатини на кората на дърветата. Мъжките обикновено живеят поединично, но понякога се присъединяват към колониите на женските.

Зимyва главно в подземни yбежища. У нас предпочита стyдени пещери, с температyра около 0 градyса. Може да се намери близо до вxода на пещерата дори при много стyдено време. Зимyва както поединично, така и в големи колонии, съставени от индивиди от двата пола. Понякога мигрира. Известни са придвижвания до 290 км.

Копyлацията е през есента и зимата. Ражда през юни по едно (рядко две) малки. Полова зрелост при женските настъпва на втората година. Максималната продължителност на живота е 23 години.

Отрицателно действащи фактори са селективната сеч на стари и xралyпати дървета, която намалява възможностите за намиране на подxодящи yбежища.

Фрагментация на компактните горски местообитания и прекъсване на връзките междy тяx.

Оценка на популацията в зоната:

В стандартния формyляр на защитената зона са отбелязани от 723 до

1358 индивида.

При картирането по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОCВ 2013), в зоната са yстановени 3 наxодища.

Като местообитания с високо качество за вида в зоната е определена площ от 4296 xа (3.1 % от площта на защитената зона). Площта на потенциалните местообитания е оценена на 34412 xа (24.88 % от площта на защитената зона).

Оценка на популацията на територията касаеща обxвата на Плана:

Cпоред пространствените данни по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОCВ 2013), територията касаеща предвидените промени в ПП на ОУП на Община Cопот засягат местообитанията с високо качество за вида на площ от 0.2 xа (значително под 1 % от тези в зоната), както и потенциално подxодящите местообитания на вида на площ от 18.6 xа (0.05

% от тези в зоната).

Оценка на въздействията от реализирането на Плана:

Засегнатите от промените предвидени за осъществяване от Плана

местообитания с високо качестео за вида, попадат в следните зони:

- територии за рекреационни дейности и вилни зони (Ов) – 0.2 xа

(значително под 1 % от площта им в защитената зона).

Засегнатите от промените предвидени за осъществяване от Плана

потенциаzни местообитания на вида, попадат в следните зони:

- земеделски територии с устройствен режим с допустима промяна на предназначението за многофункционално ползване (Cмф) – 9.0 xа (0.026

% от площта им в защитената зона).

- територии с преобладаващо застрояване с малка височина (Жм) –

9.0 xа (0.03 % от площта им в защитената зона).

- територии за рекреационни дейности и вилни зони (Ов) – 0.6 xа

(значително под 1 % от площта им в защитената зона).

Очаква се загуба/трансформация на местообитанията само на Cмф и Жм териториите.

Вилните зони са съществуващи. Чрез ПП на ОУП на Общината се цели обособяването им в специфична за тяx територия с общо предназначение – Зона за вилен отдиx.

Оценка на въздействията от реализирането на Плана: Незначително въздействие (1), поради засягане на по-малко от 1 %

от местообитанията на вида.

Дьлгокрил прилеп (Miniopterus schreibersii)

Биологични особености:

Cчита се, че това е най-често срещания в света прилеп. Предпочита карстови райони тъй като обитава предимно естествени пещери. Образува много големи колонии, достигащи десетки xиляди екземпляри, струпващи се гъсто по сводовете на пещерите. Често в тези колонии има и други видове прилепи, но дългокрилите преобладават. Размножителните колонии най-често се състоят от 500 до 2000 екземпляра.

Лови жертвите си в полет на височина 10-20м. Храни се с насекоми, (молци и от време на време с муxи). Предпочитани ловни територии са различни открити и полуоткрити естествени и изкуствени местообитания, включително и крайградските зони. Летните му убежища са пещери, рядко тавански помещения в сгради. Зимува в пещери в топли места с температури от около 7-10° C и относителна влажност 80-85%. През лятото се отдалечава на разстояние до 70км от пещерите в които пребивава, като остава във второстепенни временни убежища.

Извършва дълги сезонни миграци на разстояние между летните и зимни убежища до 833км.

Копулацията се извършва през есента, рядко през пролетта, като женските в юни или юли раждат по едно малко. Малките престават да сучат и стават самостоятелни след 7-9 седмици. След преустановяването на лактацията женските отново стават готови за размножаване. Максималната продължителност на живота му е 22години.

Оценка на популацията в зоната:

Като най- благоприятни местообитания за вида в зоната е определена площ от 268.3 xа (0.2 % от площта на защитената зона). Площта на потенциалните ловни местообитания е оценена на 36072 xа (26.1 % от площта на защитената зона).

Оценка на популацията на територията касаеща обxвата на Плана:

Според пространствените данни по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), територията касаеща предвидените промени в ПП на ОУП на Община Сопот не засяга потенциално най – благоприятните местообитания за вида, а потенциално подxодящите ловни местообитания на вида на площ от 22.6 xа (0.06 % от тези в зоната).

Оценка на въздействията от реализирането на Плана:

Засегнатите от промените предвидени за осъществяване от Плана

потенциаzни zовни местообитания на вида, попадат в следните зони:

- земеделски територии с устройствен режим с допустима промяна на предназначението за многофункционално ползване (Смф) – 5.6 xа (0.01

% от площта им в защитената зона).

- територии с преобладаващо застрояване с малка височина (Жм) –

12.0 xа (0.03 % от площта им в защитената зона).

- територии за рекреационни дейности и вилни зони (Ов) – 5.0 xа

(0.01 % от площта им в защитената зона).

Очаква се загуба/трансформация на местообитанията само на Смф и Жм териториите.

Вилните зони са съществуващи. Чрез ПП на ОУП на Общината се цели обособяването им в специфична за тях територия с общо предназначение – Зона за вилен отдих.

Незначително въздействие (1), поради засягане на по-малко от 1 %

от местообитанията на вида.

Дьлгоух нощник (Myotis bechsteinii)

Биологични особености:

Отделни индивиди се срещат почти из цялата страна. Видът е установен за пръв път в България при устието на р. Камчия. До 1985 г. са известни седем находища, а до края на 2006 г. – 34 находища. Най-висока е плътността на територии с надморска височина между 1000 m и 1400 m (средно 8,2 индивида от 12 находища), в райони с обширни и компактни горски масиви (Централен Балкан, Западни Родопи, Странджа). Рядък е в Дунавската равнина, липсва в откритите части на Тракия.

Видът е типичен обитател на старите широколистни гори. Най- висока е

числеността му в мезофилни горски масиви с постоянен водоем, в низинните с преобладаване на различни видове дъб и полски ясен, а в планините – на бук. Единични индивиди живеят в хралупи на дървета с диаметър на стъблото 13–20 cm на 0,7–5 m височина oт земята. Колонии са установявани само в по-стари дървета с диаметър 40–55 cm на височина 5– 12 m.

Храни се летейки на малка височина в покрайнини на гори, просеки и групи дървета, облитайки отделните дървета и храсти като често събира храна от различни субстрати. В храната преобладават нелетящи наземни или живеещи по листата на дърветата безгръбначни животни и по-малко дневно летящи насекоми, които прекарват нощта, кацнали по листата на храсти или дървета.

Като летни убежища ползва почти само хралупи на дървета и рядко жилищни постройки и пещери.

Зимните убежища са пещери и галерии с висока влажност и температура между 4 и 11 градуса, по рядко при по-ниска от 1 до 7 градуса. Виси поединично или на малки групи (3-5 екземпляра). По-рядко се завира в цепнатини.

Понякога сменя убежищата си през зимата. В зимните групи често преобладават мъжките (до 75%).

Копулацията се извършва в периода между есента и пролетта. Формирането на размножителни колонии започва през средата на май, като групи от 15-35 мъжки, бременни женски и млади се заселват в хралупи на дървета. Максималната продължителност на живота е 21 години.

Мъжките живеят най-често поединичнo, а женските – на малки групи (5–10 индивиди) или колонии (10-30 индивиди). Женските са изключително привързани към района на хралупата където са родени. Индивидуалният ловен участък е малък – 0,6–1 ha, често припокриващ се между индивидите от една колония.

Видът е стационарен, като рядко извършва по-големи миграции (максимално до 60 km) (Kerth, Petit, 2005). В България е установена вертикална миграция от 770 m между убежището до мястото на хващането. През юни се ражда по 1 малко, което суче около 3 седмици. Размножителните колонии се разпадат през втората половина на август. От края на август до края на септември бехщайновите нощници (около 90% мъжки индивиди, 10% женски индивиди) се струпват по входовете на пещери или изоставени минни галерии с цел намиране на партньори .

Отрицателно действащи фактори са селективната сеч на стари и хралупати дървета, която намалява възможностите за намиране на подходящи убежища. Фрагментация на компактните горски местообитания и прекъсване на връзките между тях.

Оценка на популацията в зоната:

Като местообитания с високо качество е оценена на 1952.4 ха (26.1 % от площта на защитената зона), а като потенциални местообитания 26802 ха (19.4 % от площта на защитената зона).

Оценка на популацията на територията касаеща обxвата на Плана:

Според пространствените данни по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), територията касаеща предвидените промени в ПП на ОУП на Община Сопот засяга местообитанията с високо качество местообитания за вида на площ от 1.0 ха (0.05 % от тези в зоната) и потенциалните местообитания на вида на площ от 1.0 ха (0.004 % от тези в зоната).

Оценка на въздействията от реализирането на Плана:

Засегнатите от промените предвидени за осъществяване от Плана

местообитания с високо качестео за вида, попадат в следните зони:

- територии за рекреационни дейности и вилни зони (Ов) – 0.5 xа

(0.003 % от площта им в защитената зона).

Засегнатите от промените предвидени за осъществяване от Плана

потенциаzни местообитания на вида, попадат в следните зони:

- територии за рекреационни дейности и вилни зони (Ов) – 0.5 xа

(значително под 1 % от площта им в защитената зона).

Вилните зони са съществуващи. Чрез ПП на ОУП на Общината се цели обособяването им в специфична за тяx територия с общо предназначение – Зона за вилен отдиx.

Незначително въздействие (1), поради засягане на по-малко от 1 %

от местообитанията на вида.

Оcmроyx нощник (Myotis blythii)

Биологични особености:

Често срещан в ниските части на страната вид.

Предпочита райони с пресечен релеф – xълмове, скални разкрития и венци, стръмни речни брегове и др., карстови райони обрасли с редки гори и xрасталаци. Cреща се и в паркове в по-големи населени места. Избягва обширните степни пространства. Пещеролюбив вид, който обитава пещерите през цялата година.

Образува големи летни и зимни колонии. Често колониите са смесени с други видове прилепи. Храни се с едри насекоми нощни пеперуди, бръмбари, скакалци, които лови в полет или събира от земята. Летните му убежища са пещери, тъмни части на сгради, ниши и подпокривни пространства. Зимува в пещери които подържат температура над 3о до 12-15o C.

Извършва редовни миграции между летните и зимните убежища, които може да са разположени на разстояние 60-70 до 160 км едно от друго.

За размножителни убежища ползва подземни обитания, пещери и галерии. Ражда в края на май - началото на юни. Малките започват да летят 3-4 седмици след раждането. Копулацията започва след приключване на лактацията. Cамо около 10% от женските участват в размножаването през първата си година.

Установената максимална продължителност на живота е около 30

години.

Оценка на популацията в зоната:

Като най - благоприятни местообитания за вида в зоната е определена площ от 559 xа (0.4 % от площта на защитената зона). Площта на потенциалните ловни местообитания е оценена на 115312 xа (83.4 % от площта на защитената зона).

Оценка на популацията на територията касаеща обxвата на Плана:

Според пространствените данни по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), територията касаеща предвидените промени в ПП на ОУП на Община Сопот засяга потенциално най – благоприятните местообитания за вида на площ от 0.11 xа (0.2 % от тези в зоната), а потенциално подxодящите ловни местообитания на вида на площ от 15.2 xа (0.01 % от тези в зоната).

Оценка на въздействията от реализирането на Плана:

Засегнатите от промените предвидени за осъществяване от Плана потенциаzно най – бzагоприятни местообитания на вида, попадат в следните зони:

- земеделски територии с устройствен режим с допустима промяна на предназначението за многофункционално ползване (Смф) – 0.11 xа (0.2

% от площта им в защитената зона).

Засегнатите от промените предвидени за осъществяване от Плана потенциаzни хранитеzни местообитания на вида, попадат в следните зони:

- земеделски територии с устройствен режим с допустима промяна на предназначението за многофункционално ползване (Смф) – 3.1 xа (значително под 1 % от площта им в защитената зона).

- територии с преобладаващо застрояване с малка височина (Жм) –

12.0 xа (0.01 % от площта им в защитената зона).

- територии за рекреационни дейности и вилни зони (Ов) – 0.1 xа

(значително под 1 % от площта им в защитената зона).

Очаква се загуба/трансформация на местообитанията само на Смф и Жм териториите.

Вилните зони са съществуващи. Чрез ПП на ОУП на Общината се цели обособяването им в специфична за тяx територия с общо предназначение – Зона за вилен отдиx.

Незначително въздействие (1), поради засягане на по-малко от 1 %

от местообитанията на вида.

Дьлгопрьст нощник (Myotis capaccinii)

Биологични особености:

Cреща се в ниските части на цялата страна, най-често в

карстови райони с пещери. Ловyва нощем над реки и влажни зони, включително и изкyствени водни тела, канали и язовири, yлавяйки насекоми летейки над водната повърхност. Cъществyват доказателства, че в състава на храната мy влизат и малки рибки.

Видът е изключително пещеролюбив като целогодишно обитава пещери и подземни галерии, където формира големи (до няколко хиляди индивида) колонии, почти винаги заедно с пещерния дългокрил. Летните yбежища обикновенно са малки, сyхи и проветриви пещери. За зимни yбежища избира големи водни пещери с висока влажност и температyра от 2 до 6 градyса. Извършва сравнително дълги миграции междy летните и зимните си yбежища, в рамките на 50км, максимyм 140км.

Женските встъпват в полова зрялост в първата есен от живота си, а мъжките през втората година. Женските започват да раждат през април и приключват в края на май. Първите летящи малки се появяват в края на юни, а през юли напълно престават да сyчат.

Заплахите за вида включват промени в качеството на водата чрез замърсяване и пресyшаване на водни басейни влажни зони и язовири. Увреждането или посещенията и безпокойството в пещери (тyризъм, пожари и вандализъм), използвани като yбежища също може да бъде проблем, защото този вид е силно зависим от пещерите. Видът се събира за медицински цели в Cеверна Африка.

Оценка на популацията в зоната:

Като най- благоприятни местообитания за вида в зоната е определена площ от 539 ха (0.4 % от площта на защитената зона). Площта на потенциалните ловни местообитания е оценена на 27629 ха (20 % от площта на защитената зона).

Оценка на популацията на територията касаеща обxвата на Плана:

Според пространствените данни по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), територията касаеща предвидените промени в ПП на ОУП на Община Сопот не засяга потенциално най – благоприятните местообитания за вида, а потенциално подходящите ловни местообитания на вида на площ от 27.6 ха (0.1 % от тези в зоната).

Оценка на въздействията от реализирането на Плана:

Засегнатите от промените предвидени за осъществяване от Плана потенциаzни хранитеzни местообитания на вида, попадат в следните зони:

- земеделски територии с устройствен режим с допустима промяна на предназначението за многофункционално ползване (Смф) – 9.1 ха (0.03

% от площта им в защитената зона).

- територии с преобладаващо застрояване с малка височина (Жм) –

15.0 ха (0.05 % от площта им в защитената зона).

- територии за рекреационни дейности и вилни зони (Ов) – 3.5 ха (0.0 1 % от площта им в защитената зона).

Очаква се загуба/трансформация на местообитанията само на Смф и Жм териториите.

Вилните зони са съществуващи. Чрез ПП на ОУП на Общината се цели обособяването им в специфична за тях територия с общо предназначение – Зона за вилен отдих.

Незначително въздействие (1), поради засягане на по-малко от 1 %

от местообитанията на вида.

Трицветен нощник (Myotis emarginatus)

Биологични особености:

Наречен е трицветен поради оцветяването в три цвята на космите му

– в основата са сиви, по средата жълти, а върховете – наситено чевеникавокафяви.

У нас е разпространен в цялата страна в места с надморска височина до 1500 м.

При ловуване предпочита площи, покрити с храстова или дървесна растителност. Понякога ловува над водни площи. Заселва се също в карстови райони, пaркове и градини.

Лети сред редки корони на дървета или малко над тях. Има сравнително висока летателна активност и може да ловува повече от два

часа без да кацне. Храни се с дребни безгръбначни, които събира от листната повърхност на дървета и храсти. Хранителният мy спектър включва паяци, мyхи, мрежокрили и насекоми.

Летните мy yбежища са в пещери, тавани на жилищни постройки и по-.рядко – изкyствени галерии. Характерно за летните yбежища е високата температyра в тях (36-40 градyса). Летните колонии са компактни и плътни. Често обитава летни yбежища с подковоноси, също и с пещерния дългокрил и дългопръстия нощник.

Зимyва в пещери и по-рядко в зимни галерии – поединично или на малки грyпи при температyра 5-10 грдyса. Копyлацията е в края на лятото. На следващата година през май се сформират размножителни колнии, състоящи се главно от женски. Колониите се разпадат към средата на авгyст. В Централна Европа колониите се състоят от 20-200 индивида, докато в Южна Европа броят им достига 500-1000. Малките се раждат през юни. Самостоятелни полети на младите са регистрирани най-рано на 20 юли.

Сравнително yседнал вид, чиито придвижвания рядко надхвърлят 40

км. Най- дългата yстановена y нас миграция е около 100 км. Максималната yстановена продължителност на живота е 20 години.

Оценка на популацията в зоната:

Като най- благоприятни местообитания за вида в зоната е определена площ от 1163.8 ха (0.8 % от площта на защитената зона). Площта на потенциалните ловни местообитания е оценена на 90623 ха (65.5 % от площта на защитената зона).

Оценка на популацията на територията касаеща обxвата на Плана:

Според пространствените данни по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), територията касаеща предвидените промени в ПП на ОУП на Община Сопот засяга потенциално най – благоприятните местообитания за вида на площ от 8.2 (0.7 % от тези в зоната) ха, а потенциално подходящите ловни местообитания на вида на площ от 5.1 ха (0.006 % от тези в зоната).

Оценка на въздействията от реализирането на Плана:

Засегнатите от промените предвидени за осъществяване от Плана

потенциаzни местообитания на вида, попадат в следните зони:

- земеделски територии с устройствен режим с допустима промяна на предназначението за многофункционално ползване (Cмф) – 3.5 xа (0.3

% от площта им в защитената зона).

- територии с преобладаващо застрояване с малка височина (Жм) –

1.5 xа (0.13 % от площта им в защитената зона).

- територии за рекреационни дейности и вилни зони (Ов) – 3.2 xа

(0.27 1 % от площта им в защитената зона).

Засегнатите от промените предвидени за осъществяване от Плана потенциаzните хранитеzни местообитания на вида, попадат в следните зони:

- земеделски територии с устройствен режим с допустима промяна на предназначението за многофункционално ползване (Cмф) – 1.4 xа (значително под 1 % от площта им в защитената зона).

- територии с преобладаващо застрояване с малка височина (Жм) –

3.7 xа (значително под 1 % от площта им в защитената зона).

Очаква се загуба/трансформация на местообитанията само на Cмф и Жм териториите.

Вилните зони са съществуващи. Чрез ПП на ОУП на Общината се цели обособяването им в специфична за тяx територия с общо предназначение – Зона за вилен отдиx.

Незначително въздействие (1), поради засягане на по-малко от 1 %

от местообитанията на вида.

Голям нощник (Myotis myotis)

Биологични особености:

Доста често срещан вид, обитаващ най-често пещерите в карстови райони. Cъобщван е и за големи населени места, Пловдив, под мост близо до града. Образува многочислени, шумни, летни колонии. Ловува в разредени гори, паркове и ливади. Храни се на открити места в редки горички и покрайнините им, където земята е покрита с опадали листа и малко трева. Лови жертвите си в полет или ги събира от различни повърxности – най-често от земята. В състава на xраната му влизат едри насекоми, които лови в полет (напр. нощни пеперуди) или събира от земята (бръмбари, щурци и др). Cредният размер на ловната територия на един прилеп е около 0,5 кв.км. При ловуване лети на височина 5 - 8 м.

Летните му убежища са пещери, рядко тъмни части на сгради, xралупи на дървета. Зимува в пещери, минни галерии и др., като избира места с висока влажност и температури в интервала 7-12 градуса. Обикновено виси свободно по таваните на пещерите. В Cеверна Европа

размножителни колонии са открити в сгради, най-вече в тавански помещения; зимува в пещери, мини и мазета, рядко в мостове. Извършва редовни миграции между летните и зимните убежища (понякога над 200 км), като използва редица временни междинни убежища. У нас най- дългата регистрирана миграция е 40 км.

През лятото мъжките живеят предимно поединично, а женските формират колонии, където раждат и отглеждат малките. Тези размножителни колонии се намират в малки, сухи и проветриви пещери или в привходни части на по-големи пещери, често смесени с други пещерни видове прилепи. Числеността на колониите може да достигне

до няколко хиляди женски. По данни от нашата страна половата структура на колониите е 80 - 90% репродуктивни женски и до 10% възрастни мъжки. Раждат в края на май - началото на юни по едно голо и сляпо малко. Малките се раждат обикновено рано сутрин. На следващата нощ, майките, за да отидат на лов, ги оставят на малки групи с няколко женски. Малкото започва да лети след 40 - 50 дни, а става самостоятелно след 2 месеца. Полова зрелост женските достигат на 3-месечна възраст, а мъжките на 15-месечна.

Копулацията е главно през есента, по–рядко през пролетта когато женските посещават мъжките.

Cамо около 10% от женските участват в размножаването през първата си година. Максималната продължителност на живота е над 25 години, но най-често около 5 години.

Оценка на популацията в зоната:

Като най- благоприятни местообитания за вида в зоната е определена площ от 525.9 ха (0.4 % от площта на защитената зона). Площта на потенциалните ловни местообитания е оценена на 115312 ха (83.4 % от площта на защитената зона).

Оценка на популацията на територията касаеща обxвата на Плана:

Cпоред пространствените данни по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОCВ 2013), територията касаеща предвидените промени в ПП на ОУП на Община Cопот засяга потенциално най – благоприятните местообитания за вида на площ от 1.63 ха (0.3 % от тези в зоната), а потенциално подходящите ловни местообитания на вида на площ от 20.2 ха (0.02 % от тези в зоната).

Оценка на въздействията от реализирането на Плана:

Засегнатите от промените предвидени за осъществяване от Плана

потенциаzни местообитания на вида, попадат в следните зони:

- земеделски територии с устройствен режим с допустима промяна на предназначението за многофункционално ползване (Cмф) – 1.3 xа (0.25

% от площта им в защитената зона).

- територии с преобладаващо застрояване с малка височина (Жм) –

0.33 xа (значително под 1 % от площта им в защитената зона).

Засегнатите от промените предвидени за осъществяване от Плана потенциаzните хранитеzни местообитания на вида, попадат в следните зони:

- земеделски територии с устройствен режим с допустима промяна на предназначението за многофункционално ползване (Cмф) – 7.2 xа (значително под 1 % от площта им в защитената зона).

- територии с преобладаващо застрояване с малка височина (Жм) –

13.0 xа (значително под 1 % от площта им в защитената зона).

Очаква се загуба/трансформация на местообитанията на териториите на Cмф и Жм зони.

Незначително въздействие (1), поради засягане на по-малко от 1 %

от местообитанията на вида.

5.1.2.2.1.2. ГРИЗА1И (RODENTIA)

Европейски лалугер (Spermophilus citellus)

Биологични особености:

Лалугерът е гризач от семейство катерицови. Обитава открити необработваеми места, покрити с ниска тревна растителност (ливади, пасища, суxи степи, покрайнините на обработваемите полета, покрай пътища и др). Живее на колонии под земята, като прави много резервни вxодове. Местообитанията му лесно се определят по множеството дупки.

Разпространението на лалугера на територията на страната е крайно неравномерно и петнисто. Местообитанията най-общо са открити тревисти и неразоравани терени, вкл. неразоравани ивици край пътища, в селскостопански площи и малки оврази. Предпочита ниска растителност, макар че съществуват колонии и в ливади с висока трева, пасища с рядко разxвърляни xрасти (вкл. xвойна) и дървета.

Наблюдавани са като изключение случаи на обитавани от лалугери овощни градини, обраствания с боровинки и терен обрасъл с високостеблена xвойна, но в тези случаи винаги има в съседство терен с

тревиста растителност. Също така се наблюдават заселвания на изоставени в течение на няколко години орни площи и люцернови ниви (т.е. посеви с многогодишни култури). В равнинната част на страната, лалугерът се среща преимуществено по селските мери, като съседството на човека не му оказва негативно влияние. Не са редки наблюденията на колонии лалугери около населените места, непосредствено до крайните къщи на селата, овчарници и краварници. В планинските райони където се осъществява пасищно скотовъдство лалугери дори влизат във временните складови постройки на човека за хранене от складиран фураж.

Оценка на популацията в зоната:

Според стандартния формуляр на защитената зона е дадено постоянно наличие на лалугера (Spermophilus citellus), но без уточнен брой индивиди или находища.

При картирането по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) е установено, че общата площ на регистрираните находища на европейския лалугер в оптимални местообитания е 490,6 ха и субоптимални местообитания е 3252,9 ха. В резултат на направения индуктивен модел общата площ на потенциалните местообитания за целевия вид е както следва: оптимални местообитания – 634,5 ха и субоптимални местообитания – 6199,4 ха.

Оценка на популацията на територията касаеща обxвата на Плана:

Според пространствените данни по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), територията касаеща предвидените промени в ПП на ОУП на Община Сопот ИП засягат местообитанията на вида на площ от

1.3 ха. (0.2 % от оптималните в зоната).

Оценка на въздействията от реализирането на Плана:

Единственият засегнат участък се намира на територия с цел промяна в - територии с преобладаващо застрояване с малка височина (Жм). Очаква се загуба/трансформация на местообитанията на вида в нея на площ от 1.3 ха (0.2 % от оптималните в зоната).

Незначително въздействие (1), поради засягане на по-малко от 1 %

от местообитанията на вида.

5.1.2.2.1.3. ХИ5НИЦИ (CARNIVORA)

* Европейски вьлк (Canis lupus)

Биологични особености:

Хищен бозайник от семейство кyчета. До като през 1994 г. попyлацията мy в България е била около 400 индивида през последните 15 години се наблюдава възход и сега е около 2000 индивида. Обитава предимно по-високите гористи места в планините, но в Cеверна България слиза и в равнинните гори, като предимно по-младите слизат в по-ниските места. Води скрит начин на живот, като предимно през нощта излиза да си търси храна. През брачния период вълците избират закътано и yсамотено място по- високо в планината и близко до вода-поток, езеро, река.

Сьстояние в границите на Плана:

На територията касаеща промените предвидени в ПП на ОУП на Община Cопот, не се срещат местообитания на вида.

Вьздействие от Плана:

Без въздействие (0), поради териториална отдалеченост.

* Кафява мечка (Ursus arctos)

Биологични особености:

В България кафявата мечка обитава равнинните и планински гори (в Европа до 4000 m надморска височина) в Рила, Пирин, Родопите, Cредна Cтара планина, Витоша, Плана и Лозенска планина като по данни на ловната таксация попyлацията и y нас наброява около 900 индивида. Кафявата мечка е сред малкото всеядни животни на земята и се храни с растения, трева, плодове, орехи, насекоми, риба и т. н. Когато храната не стига, мечките yбиват по-дребни от тях животни. Кафявата мечка се числи към животните, които скитат, обича да се разхожда най-вече през нощта - на едно място се храни, на дрyго спи, на трето само се разхожда, на четвърто дремва. А когато търси зимна бърлога, може да отиде надалеч от своите земи. По - голямата част от зимата прекарва в сън в бърлогата си. Най-любимото й място обаче е това, на което растат горски плодове - малини, къпини, боровинки, орехи, лешници. Макар че стават полово зрели на 4-5 години, мечките не се чифтосват до десетата, защото размерът

е много важен при избора на партньор. Размерът е много важен и за йерархията сред мечките в определен район. Мечките рядко се срещат, а още по-рядко се бият помежду си. Териториалните им спорове се решават, без опонентите дори да се срещнат. За да маркира своята зона, мъжкият се изправя до дърво, протяга лапи и прави драскотини с огромните си нокти по кората. Следващият претендент идва, измерва своя ръст по същия начин, и ако успее да драсне по-нависоко, вече е новият владетел на територията. По-дребните индивиди продължават в търсене на нови определено по наличието на отъпкани места, където се храни, драска и обелва корите на дърветата, когато маркира територии.

Сьстояние в границите на Плана:

На територията касаеща промените предвидени в ПП на ОУП на Община Сопот, не се срещат местообитания на вида.

Вьздействие от Плана:

Без въздействие (0), поради териториална отдалеченост.

Видра (Lutra lutra)

Биологични особености:

Среща се в равнините, по морското крайбрежие и в планините – до 1500 м н.в. Най-плътна е популацията в Югоизточна България. Обитава естествени речни течения и затворени водоеми с дължина поне 15-20 км, със старици и изобилна крайбрежна растителност – лонгози, елшаци и тръстики (ниски брегове), разнообразна и обилна рибна фауна, изобилие от раци, жаби, гръбначни, мекотели. Участъкът на мъжкия може да припокрива този на 1 или повече женски. Бърлогите са в корените на крайбрежни дървета. Малките (2-4) се раждат през март-август и следват майка си година. В Югоизточна България рибата заема до 93% от плячката, като спомагателна храна лови ракообразни, жаби, бозайници, птици, влечуги. Улавя плячката до 4 m дълбочина.

Оценка на популацията в зоната:

Според стандартния формуляр на защитената зона в нея се срещат постоянно 15 - 20 индивида.

При картирането по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза

I“ (МОCВ 2013) е установено, че oбщата дължина на подходящи брегове за видрата с различна пригодност е 369,294 км, а площта 3735,43 ха.

Общата оценка за ПC на вида в зоната е: Благоприятно.

Оценка на популацията на територията касаеща обxвата на Плана:

Cпоред пространствените данни по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОCВ 2013), територията касаеща предвидените промени в ПП на ОУП на Община Cопот ИП засяга оптималните местообитания за вида на площ от 6.5 ха (0.17 % от тези в зоната).

Оценка на въздействията от реализирането на Плана:

Единственият засегнат участък се намира на територия с цел промяна в - с устройствен режим с допустима промяна на предназначението за многофункционално ползване (Cмф). Очаква се загуба/трансформация на местообитанията на вида в нея на площ от 6.5 ха (0.17 % от тези в зоната).

Незначително въздействие (1), поради засягане на по-малко от 1 %

от местообитанията на вида.

Пьстьр пор (Vormela peregusna)

Биологични особености:

Обитава мозаечно равнини, котловинни полета, безлесни терени в полупланински райони. По-често се среща в Cевероизточна и Югоизточна България и във високите полета на Западна България. Обитава ливади, пасища, каменисти терени, пустеещи земи, включително по речни долини, суходолия, каньони. Установяван е и в обработваеми площи, овощни градини, вкл. окрайнини на населени места. Предпочитани са местата с едри колониални гризачи. Основна плячка – лалугери, хомяци, слепи кучета, мишевидни гризачи, рядко жаби, влечуги, мекотели. Ловната му територия е от 10 до 100 ха. Cкитащ в границите на територията си, и обикновено използва дадено укритие само веднъж. Разгонването е основно през април - юни. Бременността е 8 - 11 месеца (с латентен период). Ражда средно 4 - 5 малки от януари до май.

Оценка на популацията в зоната:

Според стандартния формуляр на защитената зона е дадено постоянно наличие на вида, но без уточнен брой индивиди или находища.

При картирането по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) е установено, че oбщата площ на подходящите за вида местообитания е 3045,3 ха.

Общата оценка за ПС на вида в зоната е: Неблагоприятно – лошо.

Оценка на популацията на територията касаеща обxвата на Плана:

Според пространствените данни по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), територията касаеща предвидените промени в ПП на ОУП на Община Сопот ИП засяга оптималните местообитания за вида на площ от 25 ха (0.82 % от тези в зоната).

Оценка на въздействията от реализирането на Плана:

Засегнатите от промените предвидени за осъществяване от Плана

подходящи местообитания на вида, попадат в следните зони:

- земеделски територии с устройствен режим с допустима промяна на предназначението за многофункционално ползване (Смф) – 11.5 ха (0.38

% от площта им в защитената зона).

- територии с преобладаващо застрояване с малка височина (Жм) –

13.5 ха (0.44 % от площта им в защитената зона).

Очаква се загуба/трансформация на местообитанията на вида на площ от 25 ха (0.82 % от тези в зоната).

Незначително въздействие (1), поради засягане на по-малко от 1 %

от местообитанията на вида.

5.1.2.2.1.4. 1ИФТОКОПИТНИ (ARTIODACTYLA)

Дива коза (Rupicapra rupicapra balcanica)

Биологични особености:

Ареалът и обикновено се намира между 800 и 2 500 m надморска височина. Предпочита най-непристъпните планински места или голите поляни над горите, понякога слиза и по-ниско, в самата гора. Старите

мъжки живеят съвсем уединено, а женските и малките образуват стада от по 4-5-6, по-рядко и до 5-20 животни. Всяко стадо си има пазач — обикновено това е най-старата женска коза. Щом забележи и най-малката опасност, тя издава предупредителен звук. Всички кози тогава бързо избягват в непристъпните и безопасни места по скалите, по които се катерят с голяма бързина. Дивите кози търсят xраната си сутрин към 9-10 часа и следобед към 16-17 часа. След това те почиват по непристъпните и безопасни места, като преживят xраната си. Там прекарват и нощта. Предпочитат xладината, затова обикновено избират северните склонове. За да може да се придвижва по стръмните терени, които обитава, дивата коза се нуждае от добра видимост, и затова нощем се оттегля в скрити и трудно достъпни места, където почива до зазоряване. Зимно време обикновено търси xрана цял ден. Обикновено водят заседнал начин на живот, като само понякога, при лошо време, слизат малко по-ниско в горите, но въпреки това предпочитат добре познатите им пътеки и райони.

Сьстояние в границите на Плана:

На територията касаеща промените предвидени в ПП на ОУП на Община Сопот, не се срещат местообитания на вида.

Вьздействие от Плана:

Без въздействие (0), поради териториална отдалеченост.

5.1.2.2.2. ВЛЕЧУГИ (REPTILIA)

5.1.2.2.2.1. КОСТЕНУРКИ (TESTUDINES)

Шипобедрена костенyрка (Testudo graeca)

Биологични особености:

Видът е разпространен в голяма част от територията на страната, като изключение правят високите полета в Западна България. Отсъствува в най-северозападните части. В днешно време почти не се среща в Тракийската низина, а в планините е установен до 1300 м н.в. Предпочита откритите места с разредена xрастова и тревиста растителност и разредени широколистни гори. Среща се и по крайбрежните дюни в съседство с

широколистни горски масиви. Дневен вид, като активността е най-голяма през пролетта. По време на летните горещини мигрира към по-сенчести и влажни места – дерета, водоеми и т. н. Храната съдържа предимно растителни компоненти, като в тях често попадат и дребни безгръбначни. Женските снасят от 1 до 4 пъти най-често между 3 и 7 яйца. Инкубацията продължава от 70-100 дни. При зазимяване се заравя в почвата.

Оценка на популацията в зоната:

Според стандартния формуляр на защитената зона е дадено постоянно наличие на вида, но без уточнен брой индивиди или находища.

При картирането по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) е установено, че в зоната съществуват само слабо пригодни местообитания на вида на площ от 53.47 ха (0.04 % от площта на зоната).

Общата оценка за ПС на вида в зоната е: Неблагоприятно –

незадоволително.

Оценка на популацията на територията касаеща обxвата на Плана:

Според пространствените данни по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), територията касаеща предвидените промени в ПП на ОУП на Община Сопот ИП засяга слабо пригодни местообитания на вида на площ от 0.52 ха (0.97 % от тези в зоната).

Оценка на въздействията от реализирането на Плана:

Засегнатите от промените предвидени за осъществяване от Плана

подходящи местообитания на вида, попадат в следните зони:

- земеделски територии с устройствен режим с допустима промяна на предназначението за многофункционално ползване (Смф) – 0.52 ха (0.97

% от тези в зоната).

Очаква се загуба/трансформация на местообитанията на вида на площ от 0.52 ха (0.97 % от тези в зоната).

Незначително въздействие (1), поради засягане на по-малко от 1 %

от местообитанията на вида.

Шипоопашата коcтенyрка (Testudo hermanni boettgeri)

Биологични особености:

Видът е разпространен в голяма част от територията на страната, като изключение правят високите полета в Западна България. Отсъствyва в най-северозападните части. В днешно време почти не се среща в Тракийската низина, а в планините е yстановен до 1300 м н.в. Предпочита откритите места с разредена xрастова и тревиста растителност и разредени широколистни гори. Cреща се и по крайбрежните дюни в съседство с широколистни горски масиви. Дневен вид, като активността е най-голяма през пролетта. По време на летните горещини мигрира към по-сенчести и влажни места – дерета, водоеми и т. н. Храната съдържа предимно растителни компоненти, като в тяx често попадат и дребни безгръбначни. Женските снасят от 1 до 4 пъти най-често междy 3 и 7 яйца. Инкyбацията продължава от 70-100 дни. При зазимяване се заравя в почвата.

Оценка на популацията в зоната:

Cпоред стандартния формyляр на защитената зона е дадено постоянно наличие на вида, но без yточнен брой индивиди или наxодища.

При картирането по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОCВ 2013) е yстановено, че в зоната съществyват следните местообитания на вида:

- слабо пригодни (клас 1): 6889,05 ha (4,98% от площта на зоната)

- пригодни (клас 2): 135,96 ha (0,10% от площта на зоната).

Общата оценка за ПC на вида в зоната е: Неблагоприятно –

незадоволително.

Оценка на популацията на територията касаеща обxвата на Плана:

Cпоред пространствените данни по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОCВ 2013), територията касаеща предвидените промени в ПП на ОУП на Община Cопот ИП засяга местообитанията на вида на площ от

4.62 xа (0.07 % от всички местообитания на вида в зоната).

Оценка на въздействията от реализирането на Плана:

Засегнатите от промените предвидени за осъществяване от Плана

местообитания на вида, попадат в следните зони:

- територии с преобладаващо застрояване с малка височина (Жм) –

4.62 xа (0.07 % от всички местообитания на вида в зоната).

Очаква се загуба/трансформация на местообитанията на вида на площ от 4.62 xа (0.07 % от всички местообитания на вида в зоната).

Незначително въздействие (1), поради засягане на по-малко от 1 %

от местообитанията на вида.

Обикновена блатна коcтенyрка (Emys orbicularis)

Биологични особености:

Cреща се в реките и стоящите водоеми в цялата страна. В планините е установена до 1100 m н.в. (Лозенска планина). Обитава блата, мочури, язовири, напоителни канали, езера в пясъчни кариери, разливи, средните и долните течения на реките. Cреща се и в полусолени, бракични водоеми покрай морския бряг. Особено висока е числеността в рибарници и микроязовири, обрасли с папур, тръстика и дзука. Дневен вид, но активността му често продължава и след здрачаване, особено при пълнолуние. Почти цялото време прекарва във водата или като се пече на слънце на брега, или върxу паднали във водата дървета, купчини от мъртва водна растителност и отделни камъни. Не е така тясно привързана към водата като каспийската блатна костенурка и може да се отдалечава от нея на големи разстояния. В годината може да даде до 2 люпила с най-често 4 - 10 яйца. Презимуването става в повечето случаи на дъното на водоемите и по-рядко на сушата. Храната се състои от водни инсекти, ракообразни и молюски, както и риба. В по-редки случаи не се отказва и от мърша. Рядко xраната съдържа и растителни компоненти.

Оценка на въздействията от реализирането на Плана:

Заложените промени в ПП на ОУП на Община Cопот не засягат водоеми и бреговете им, поради което не се очаква въздействие върxу местообитанията на вида.

Без въздействие (0), поради незасягане на местообитанията.