Contract

СЪДЪРЖАНИЕ

СЪСТОЯНИЕ НА ЛОЗАРО-ВИНАРСКИЯ СЕКТОР

1. Описание на почвено -климатичните условия и сортовата структура на лозята

2. Лозаро-винарски райони

3. Традиционни наименования и допълнителни традиционни наименования

3.1. Традиционни наименования

3.2. Допълнителни традиционни наименования

4. Винопроизводство

5. Търговия – внос на вина

6. Търговия – износ на вина

А./ ОПИСАНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИТЕ МЕРКИ, КАКТО И НА ТЕХНИТЕ КОЛИЧЕСТВЕНИ ЦЕЛИ

Б./ ПАРТНЬОРСТВО И РЕЗУЛТАТИ ОТ ПРОВЕДЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ

В /.ОЦЕНКА ЗА ОЧАКВАНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ В ТЕХНИЧЕСКИ, ИКОНОМИЧЕСКИ, ЕКОЛОГИЧЕН И СОЦИАЛЕН ПЛАН

Г./ ГРАФИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА МЕРКИТЕ

Д./ ФИНАНСОВ ПЛАН - ТАБЛИЦА ЗА ФИНАНСИРАНЕ, ПРЕДСТАВЯЩА СРЕДСТВАТА, КОИТО ЩЕ СЕ ИЗПОЛЗВАТ, И ТЯХНОТО ИНДИКАТИВНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ОТДЕЛНИТЕ МЕРКИ В СЪОТВЕТСТВИЕ С УСТАНОВЕНИТЕ В ПРИЛОЖЕНИЕ І ТАВАНИ

Е./ КРИТЕРИИ И КОЛИЧЕСТВЕНИ ПОКАЗАТЕЛИ, КОИТО СЛЕДВА ДА СЕ ИЗПОЛЗВАТ ПРИ КОНТРОЛА И ОЦЕНКАТА, КАКТО И ПРЕДПРИЕТИТЕ МЕРКИ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ПРАВИЛНОТО И ЕФИКАСНО ПРИЛАГАНЕ НА ПРОГРАМИТЕ

Ж./ КОМПЕТЕНТНИ ОРГАНИ И ОРГАНИТЕ, ОТГОВОРНИ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ПРОГРАМАТА

З./ ОСИГУРЯВАНЕ НА ПУБЛИЧНОСТ НА ПРОГРАМАТА

СЪСТОЯНИЕ НА ЛОЗАРО-ВИНАРСКИЯ СЕКТОР

1. Описание на почвено-климатичните условия и сортова структура на лозята

Климатът в България е умерен с топло лято и сравнително хладна зима. Сумата на годишните валежи е между 470 и 953 л/кв.м. Средната температурна сума, необходима за лозата е между 3500 и 3700°С. Почвите са разнообразни - канелени и сиви горски почви, хумусно-карбонатни, излужени черноземи и алувиално-ливадни, включващи и дълбоки, и плитки песъчливи почви. Те са изключително благоприятни за развитието на лозата, за доброто узряване на гроздето и за получаването на качествени бели и червени вина.

Климатът, релефът и разнообразието от почви предлагат много добри възможности за лозарството и винарството. България разполага с отлични природно-климатични условия за отглеждане както на международни, така и на традиционни местни сортове лози.

Червените винени сортове представляват 58%, а белите винени сортове - 42%. Сред червените с най-голям дял са Памид – 16%, Каберне, Мерло – по 14%, Гъмза -4%, Широка мелнишка лоза – 3%. Сред белите с най-голям дял са Ркацители – 14%, Димят – 7%, Червен мискет – 6%, Мускат Отонел – 5%, Шардоне – 3%, Xxx xxxx, Xxxxxxx, Xxxxxxx, Траминер – по 1%. Интересът на производителите през последните години е насочен към сортовете Сира, Xxxxxxx фран и Пино ноар.

От така изброените винени сортове традиционни български са:

Мавруд – висококачествен червен, отглеждан от дълбока древност, разпространен предимно около Пловдив и Асеновград;

Гъмза – стар местен, познат и в други страни под името Кадарка - основен сорт за Северна България;

Широка мелнишка лоза – висококачествен червен, разпространен около Мелник, развива най-добре качествата си в югозападна България при температурна сума над 40000С;

Памид – много стар местен червен, в миналото е бил най-масовият за Южна България;

Димят – много стар бял сорт, разпространен основно около Варна и Бургас;

Xxxxxx Xxxxxx – отглежда се от дълбока древност.

Като резултат от процеса на хармонизация на националното законодателство с изискванията на европейските регламенти от 2002 г. в Р.България е въведен пълен контрол върху засаждането на винени сортове лози. Като способ за възстановяване на лозарския потенциал към държавния контролен орган в сектора е изграден Национален резерв от права на засаждане на винени сортове лози. С промените на националното законодателство са създадени условия за преструктуриране и обновяване на лозовите насаждения. Насърчава се запазването на разширяването на масивите, заети с традиционни български винени сортове лози.

През последните години сме свидетели на изграждане на малки винарски предприятия с прилежащи към тях собствени лозови масиви по примера и по подобие на френските шата. Основните сортове в новите лозови масиви са световно известните

Каберне Xxxxxxxx, Xxxxx, Xxxx и Пино ноар, а от местните сортове особено място заема сорт Мавруд със своите клонове.

2. Лозаро-винарски райони

Според Постановление на МС от 1960 България е разделена на 5 лозаро-винарски района: Северен, Източен, Югозападен, Подбалкански и Южен.

В България са обособени 2 района за производство на регионални вина (Обн. ДВ бр. 67/16.08.2005): Дунавска равнина и Тракийска низина. За производство на качествени вина с гарантирано и гарантирано и контролирано наименование за произход са очертани 51 района.

3. Традиционни наименования и допълнителни традиционни наименования на вината.

3.1. Традиционни наименования.

1. Гарантирано наименование за произход - "ГНП" (guaranteed appellation of origin).

2. Гарантирано и контролирано наименование за произход - "ГКНП" (guaranteed and controlled appellation of origin).

3. Благородно сладко вино - "БСВ" (noble sweet wine).

3.2. Допълнителни традиционни наименования

1. Ново или младо (young wine) for table wine with GI and for Quality wine prs

2. Премиум (premium) for table wine with GI

3. Резерва (reserve) for table wine with GI and for Quality wine prs

4. Премиум резерва (premium reserve) for table wine with GI

5. Специална резерва (special reserve) for Quality wine prs

6. Специална селекция (special selection) for Quality wine prs

7. Колекционно (collection) for Quality wine prs

8. Премиум оук (premium oak) for Quality wine prs

1. Беритба на презряло грозде или беритба на благородно узряло грозде, или беритба на презряло и ботритизирано грозде (vintage of overripe grapes or vintage of noble ripe grapes or vintage of overripe and botrytis grapes) for Quality wine prs

2. Розенталер (Rosenthaler) for Quality wine prs

4. Винопроизводство

Към 31.12. 2007 г. регистрираните и работещи винопроизводители са 203. Общото произведено вино и гроздова мъст за 2007 г. е 1 796 329 хл, включително производството в домашни условия. По данни на подадените декларации за произведено вино и гроздова мъст от винопроизводителите през 2007 г. са произведени общо 1 380 917 хл, от които трапезни вина - 788 299 хл, регионални вина- 464 715 хл, качествени вина – 72 123 хл, ликьорни вина - 12 972 хл, шумящи вина – 442 хл, ароматизирани вина - 905 хл, благородно сладки вина – 80 хл и 41 381 хл гроздова мъст.

5. Търговия - износ на вина

Над 80 % от произведеното вино в България се реализира на външния пазар. Общо износът на български вина през 2006 г. по неокончателни данни е в размер на 1 122 428 хл. Общият износ на български вина през 2006 г. не нараства, а бележи лек спад с около 1.72

%, което се дължи на намаляване на износа на наливни вина. Бутилираните вина са 909 583 хл. Наливните вина са 206 210 хл. Пенливите вина са 6 635 хл. Износът на бутилирани вина заема 81.04 % от общия износ на вино, на наливните вина - 18.37 %, а на пенливите вина - 0.59 %. Износът на бутилирани вина е 909 583 хл и се е увеличил незначително с 2.24% спрямо 2005 г.

Общо износът на български вина през 2007 г. по неокончателни данни е в размер на 1 124 902 хл и се доближава до обема на количествата изнесени през предходната година в размер на 1 124 902 хл.

Бутилираните вина заемат водещо място в общия внос на българските вина през

2007 г. с дял от 81%, следвани от наливните – 18% и пенливите вина – 1%.

Износът на бутилирани вина през 2007 г. бележи неголям ръст спрямо 2006 г., възлизайки 912 103 хл при достигнат обем от 909 583 хектолитра. При наливните вина се наблюдава слабо намаление на износа от 206 210 хл през 2006 г. на 203 884 хл през 2007

година. Пенливите вина регистрират известно нарастване от 6 635 хл през 2006 г. на 8 915

през 2007 година.

Основни пазари - Основни пазари за българските вина през 2007 г. са Русия, Полша, Великобритания, Германия, Чешка Република, Швеция и Литва. През 2007 г., както през последните години Русия остава безспорен лидер сред пазарите на винарската ни продукция с общо 733 320 хл при достигнат обем от 727 975 хл през предходната година и 65% дял в общия износ на вина от България. Износът на вина за Полша заема 16% от общата винарска експортна продукция като отбелязва намаление от 2%, достигайки 184 625 хектолитра. Великобритания, Германия и Чешка Република са съответно с дялове от 3%, 2,8% и 2% от общия български износ на вина.

6. Търговия - внос на вина

През 2006 г. вносът на вино в страната е в размер на 123 695 хл и е нараснал с 16,5% спрямо 2005 г. Вносът на наливни вина заема 91.66 % от общия обем на вноса: бутилираните вина 7.72 % и пенливите вина 0.62%. Повишение на вноса се наблюдава при всички групи - наливни, бутилирани и пенливи. Най-голям е вносът на бутилирани вина от Италия и от Франция – 1 794 хл. Най-голямо е количеството на пенливи вина, внесени от Италия (362 хл.) и от Франция (330 хл).

Вносът на вина в България през 2007 г. нараства с 22% и достига 150 796 хектолитра при импортни количества от 123 695 хл през 2006 година. Вносът на наливни вина заема 82% от общия обем на вноса, бутилираните вина – 17% и пенливите вина - 1%. Най-голям вносител през 2007 г. е Македония - 80 492 хл, следвана от Испания – 17 070 хл, Русия, Чили, Румъния, Франция и Италия.

А./ ОПИСАНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИТЕ МЕРКИ, КАКТО И НА ТЕХНИТЕ КОЛИЧЕСТВЕНИ ЦЕЛИ

I. Промоция в трети страни

Параметри на мярката:

Мярката се отнася за вина със защитено наименование за произход или географско указание, или вина с означение на винения сорт лоза.

1. Цели:

- Повишаване на познатостта и потребителския интерес към българските качествени, регионални и трапезни вина с означение за сорт и реколта.

- Изграждане на положителен имидж на българските качествени вина и налагане на българските наименования за произход и търговски марки като познати и търсени от потребителите в трети страни.

- Насърчаване на търговията с български качествени и регионални вина на пазарите на трети страни чрез ангажиране на усилията и вниманието на

ключови субекти на пазара (търговци, хотелски вериги, туристически вериги и др.)

- Повишаване потребителската култура чрез възпитаване вкуса към консумация на качествени вина

- В резултат от прилагане на мярката очакваме да се увеличи с около 20%

пазарния дял на представяните вина спрямо периода на стартиране на мярката.

2. Допустими инвестиции:

2.1. Популяризиране и реклама:

2.1.1. Изработване на електронни рекламни материали под общо лого – дизайн, изработка и поддръжка на уеб сайт, дизайн и изработка на рекламни материали на дигитални носители и др.

2.1.2. Изработване и разпространение в трети страни на печатни рекламни издания под общо лого.

2.1.3. Изработване и разпространение в трети страни на аудио и визуални реклами под общо лого.

2.1.4. Организиране на тематични дни на българското вино в трети страни, както и пред заинтересовани представители (търговци, сомелиери, туристически агенти, хотелиери и т.н.) на трети страни в България.

2.1.5. Организиране на международни дегустации с представители на трети

страни.

2.1.6. Финансиране на публикации в специализираната преса в трети страни.

2.1.7. Финансиране на организирани посещения на специалисти и/или други

заинтересовани лица (търговци, сомелиери, туристически агенти, хотелиери и т.н.), представители на трети страни в страната, както и на местни специалисти в трети страни.

2.1.8. Финансиране на посещения на международни еножурналисти в страната.

2.2 Участия в международни събития, панаири и специализирани изложби:

2.2.1 Дизайн и изграждане на щанд.

2.2.2. Такси.

2.2.3. Разходите на участниците.

2.2.4. Промоция на щанда по време на изложението.

2.2.5. Транспорт и осигуровки на пробите.

2.2.6. Сервиз на щанда по време на изложението.

2.2.7. Други разходи на щанда.

2.2.8. Изработване на аудиовизуален материал специално за изложението.

2.2.9. Наемане на аудиовизуално оборудване.

2.3. Участие в съвместни промоционални кампании с други страни винопроизводители.

2.4. Организиране на информационни кампании.

2.5. Проучвания на нови пазари.

3. Условия за кандидатстване.

3.1. Допустими кандидати - представителни браншови организации, сдружения на винопроизводители.

Не се подпомагат дейности по мярката, финансирани по други европейски или национални програми.

Мярката е допустима за 3 (три ) години на бенефициенти за определен пазар по дадена програма

3.2 Финансови условия - При кандидатстване се определя лимит на инвестицията, като размерът на исканата подкрепа не може да надхвърля 50% от общата инвестиция.

Предвижда се държавна помощ за мярката за част от другите 50 %. Предлагащите организации участват във финансирането на предложените от тях програми с най-малко 20% от действителните разходи за програмите, а останалата част от финансирането се покрива от държавата-членка.

IІ. Преструктуриране и конверсия на винени лозя

Параметри на мярката

1. Цели:

- Повишаване конкурентоспособността на гроздопроизводителите ;

- Повишаване на пазарната ориентация на лозарските стопанства, чрез подобряване на технологиите на управление и засаждане на нови сортове, предпочитани от пазара;

- Повишаване на производствения дял на качествени и трапезни вина с географско указание с около 20 %.

- Увеличени на площите с лозя за производство на качествени вина за периода на програмата в размер на 5976 ха.

2. Допустими инвестиции:

2.1. Обновяване на сортовете (конверсия на сортовете или присаждане)

2.2. Презасаждане със или без промяна на местонахождението на лозята (преструктуриране на лозята), със или без смяна на сорта с възможност за увеличаване на броя на лозите в хектар и смяна на формировката със или без смяна на подпорната конструкция.

2.3. Подобряване на методите и технологиите за управление на лозарското стопанство чрез:

- увеличаване на броя на лозите в хектар;

- смяна на формировката със или без смяна на подпорната конструкция;

- защита на лозето от диви животни и птици;

- изграждане на противоерозионни съоръжения;

- изграждане на хидромелиоративни съоръжения;

- изграждане на тераси;

- реконструкция на съществуващи тераси.

2.4. Специфични изисквания

Допустимите мерки, които се отнасят за преструктуриране и конверсия на лозя се подпомагат само по Националната програма за подпомагане в лозаро-винарския сектор в Република България.

Всеки бенефициент може сам да избира подходящата дейност по мярката, като може да включи в индивидуалния план за преструктуриране и конверсия повече от една дейности. Описанието на предпочитаните дейности следва да бъде отбелязано от бенефициентите във втората част на индивидуалния план за преструктуриране и конверсия.

Максималният срок за изпълнение на дейностите е пет години.

3.Условия за кандидатстване

3.1 Допустими кандидати:

Регистрирани производители на винено грозде, които са:

- Регистрирали своето лозарско стопанство съгласно чл.23а, ал.2 от Закона за виното и спиртните напитки и кандидатстващи за подпомагане на дейности по мярката отнасящи се до лозови насаждения за които има подадена редовна годишна декларация за произведено количество грозде за последната година съгласно чл. 22, ал.1 от ЗВСН;

- Подадената декларация не може да бъде нулева, а трябва да доказва, че лозовото насаждение е плододаващо, с изключение на специфичните случаи на допустимост.

Изключение се допуска за новосъздадени лозя, които все още не са встъпили в плододаване. Това се удостоверява в индивидуалния план за преструктуриране и конверсия.

- Имат издаден Акт за презасаждане и разполагат с право на засаждане, получено след изкореняване на съществуващо лозе през съответната винарска година, предоставено от ИАЛВ в случаите на обновяване на сортовете или промяна местонахождението на лозята;

- Минималната площ на лозарското стопанство е 0.1 ха;

- Минималният размер на лозарския имот в лозарското стопанство, който ще бъде преструктуриран, е 0.1 ха;

Специфични случай на допустимост:

- Изключение се допуска за новосъздадени лозя, които все още не са встъпили в плододаване;

- Изключение се допуска за площи претърпели поражения при форсмажорни обстоятелства (съгласно чл.40 на Регламент (ЕО) N 1782/2003 на Съвета.

3.2 Недопустими дейности и кандидати:

Съгласно европейското право подпомагането по тази мярка цели да се извърши подобрение на съществуващо лозе, като се мине към друг винен сорт, към друго местоположение или се въведе нова по-съвременна и модерна техника при управлението на съществуващото лозе.

Преструктурирането на лозовите насаждение по тази мярка не обхваща:

- обичайното обновление на лозята, които са приключили естествения си жизнен цикъл;

- презасаждането на същия парцел със същия винен сорт и със същите лозарски техники. В този случай, като минимално изискване, трябва да има смяна на елемент от техниката на управление;

- засаждане на лозя с права от Националния резерв от права за засаждане.

Не се подпомагат производители, които извършват подмладяване на винените лозя и попълване на празни места.

3.3. Финансови условия - При кандидатстването не се определя лимит на инвестицията, нито на исканата подкрепа, като размерът на исканата подкрепа не може да надхвърля 75% от общата инвестиция.

3.4. Допълнителни условия

Всеки производител на винено грозде, който възнамерява да осъществява мярка по преструктуриране в своето лозарско стопанство, трябва да изготви предварителен план за преструктуриране и конверсия на лозовите насаждения, като заяви желаните от него дейности и прогнозна площ.

Предварителните планове за преструктуриране и конверсия се подават в Централно управление на ИАЛВ - София или в съответното ТЗ на ИАЛВ.

Производители, които не изпратят в посочения срок предварителен план за преструктуриране и конверсия ще получат заверен индивидуален план от XXXX, но в плана ще бъде отбелязано, че не са подали предварителен план. При одобряването на инвестициите от Разплащателната агенция с приоритет ще бъдат производителите, подали предварителен план за съответната кампания.

Индивидуалният план за преструктуриране и конверсия се утвърждава от изпълнителния директор на XXXX след изтичане на срока за подаване на предварителните планове със заявки за съответната кампания.

III. Застраховане на реколта

Параметри на мярката:

1. Цели:

- Осигуряване на превенция за около 660 гроздопроизводители срещу настъпване на загуби в следствие на събития, независещи от човешка намеса и срещу които производителите не биха могли да се защитят независимо от степента на прогнозирането.

- Повишаване икономическата сигурност на дейностите, свързани с производството на винено грозде.

2. Допустими инвестиции:

2.1. Като допустими инвестиции по мярката се определя покриването на следните застрахователни рискове:

2.1.1. Застрахователни рискове, приравнени към природни бедствия:

- градушка;

- буря;

- пожар на корен;

- пожар;

- проливен дъжд;

- наводнение;

- късно пролетно осланяване (след 20.04) и ранно есенно осланяване (след 01.10);

- измръзване.

2.1.2. Други застрахователни рискове:

- падащи летателни апарати, части от тях или от товара им;

- нападения на диви животни, в т.ч. и птици;

- нападения от вредители.

3. Условия за кандидатстване

3.1. Допустими кандидати - Регистрирани гроздопроизводители, които са подавали декларация за произведено количество грозде през последните две отчетни години. Лицата следва да са собственици, арендатори или ползватели на друго правно основание на застрахованата реколта.

3.2. Финансови условия - При кандидатстването се определя минимален размер на застрахователната премия за дка, като размерът на исканата подкрепа не може да надхвърля 80% от застрахователната премия при природни бедствия и 50% при всички останали застрахователни събития.

Не се предвижда държавна помощ за мярката.

Б./ ПАРТНЬОРСТВО И РЕЗУЛТАТИ ОТ ПРОВЕДЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ.

Програмата се разработва от работна група, председателствана от заместник-. министъра на земеделието и храните, съставена от представители на държавната администрация, неправителствени организации на производители и представители на производители, както следва:

- Министерство на земеделието и храните (МЗХ);

- Изпълнителна агенция по лозата и виното;

- Изпълнителна агенция “Почвени ресурси”;

- Главна дирекция “Земеделие и гори” към МЗХ;

- Дирекция “Европейска интеграция и международни отношения” към МЗХ;

- ДФ “Земеделие” - Разплащателна агенция;

- Национална лозаро-винарска камара;

- Аграрен университет в гр. Пловдив;

- Представители на производители;

- Европейски институт.

Резултатите от проведените консултации в рамките на работната група намират отражение в съдържанието на програмата, а именно:

⮚ Избор на мерки за финансиране съобразно специфичните нужди на сектора в Р. България:

- “Промоция в трети страни”;

- “Застраховка на реколта”;

- “Преструктуриране и конверсия на лозовите насаждения”;

⮚ Разпределение на средствата по години чрез постъпателно увеличаване на размера им в последните години от прилагането на Програмата.

В./ ОЦЕНКА ЗА ОЧАКВАНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ В ТЕХНИЧЕСКИ, ИКОНОМИЧЕСКИ, ЕКОЛОГИЧЕН И СОЦИАЛЕН ПЛАН

С включване на мерките Преструктуриране и конверсия на лозята, Промоция на вина в трети страни и Застраховане на реколтата ще се повиши конкурентоспособността на българското вино:

- С мярката Преструктуриране и конверсия ще се заменят по-ниско качествени винени сортове лозя с по-конкурентни винени сортове и ще се въведат нови по- съвременни техники на управление на лозята. Всеки производител сам ще избира подходящата мярка за преструктуриране и по този начин ще се грижи за оптимално адаптиране на производството към пазарните условия.

- Чрез мярката Промоция ще се подобри имиджът на българското вино в третите страни, ще се увеличи износът на продукта, ще се завоюват нови пазари за произвеждани в България вина.

- Мярката Застраховане на реколтата ще даде сигурност на българските гроздопроизводители, че дори при наличие на лоша от климатична гледна година, това няма да доведе до фалит, че загубите им ще бъдат компенсирани.

С прилагането на мерките ще се повишат доходите на българските гроздо и винопроизводители, ще се подобри начинът им на живот, ще се стимулира развитието на сектора. Ще се даде мотивация на производителите да останат в селските райони.

Екологичното въздействие върху околната среда в резултат от прилагане на програмата се очаква да бъде благоприятно, тъй като ще се използват екологични техники, щадящи околната среда, гарантиращи намалена употреба на пестициди, по-добра защита на почвата, защита от замърсяване, запазване на биологичното разнообразие и ландшафт.

Г./ ГРАФИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА МЕРКИТЕ

Програмата се изготвя за 5 годишен период от 2009 до 2013 г. Мерките, предложени в нея са индикативни, като на държавите-членки се дава възможността при необходимост от промяна тя да бъде направена и заявена в Брюксел всяка година преди 30 май.

Д./ ФИНАНСОВ ПЛАН - ТАБЛИЦА ЗА ФИНАНСИРАНЕ, ПРЕДСТАВЯЩА СРЕДСТВАТА, КОИТО ЩЕ СЕ ИЗПОЛЗВАТ И ТЯХНОТО ИНДИКАТИВНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ОТДЕЛНИТЕ МЕРКИ В СЪОТВЕТСТВИЕ С УСТАНОВЕНИТЕ В ПРИЛОЖЕНИЕ І ТАВАНИ.

Е./ КРИТЕРИИ И КОЛИЧЕСТВЕНИ ПОКАЗАТЕЛИ, КОИТО СЛЕДВА ДА СЕ ИЗПОЛЗВАТ ПРИ КОНТРОЛА И ОЦЕНКАТА, КАКТО И ПРЕДПРИЕТИТЕ МЕРКИ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ПРАВИЛНОТО И ЕФИКАСНО ПРИЛАГАНЕ НА ПРОГРАМИТЕ

1. По отношение на Мярка “Преструктуриране и конверсия на лозовите насаждения” Критерии :

- Подобряването на състоянието на лозовите насаждения

- Преориентиране на лозарските стопанствата към производство на пазарно предпочитани сортове.

- Ориентиране на производството към качествени вина и трапезни вина с географско указание.

- Въвеждането на нови методи и технологии за управление, обновяване на сортовата структура и избор на по-благоприятно местонахождение на насажденията.

Количествен показател:

- Чиста площ лозарски имоти с обновени насаждения,

- Брой лозарски стопанства с променена организационна структура и нова пазарна ориентация.

- Увеличен производствен дял на качествените вина и трапезните вина с географско ознчение, подобрени качествени характеристики и др.

2. По отношение на Мярка “Промоция в трети страни” Критерии:

- Наличие на информиран интерес в търговци, туристически агенции и потребителите от трети страни за винопроизводството в България, регионите за

производство, произхода и качествата на българските качествени, регионални и трапезни вина с означение за сорт и реколта.

- Увеличаване на консумацията на български качествени вина, експортния дял и разширяване на пазарите в трети страни.

- Наличие на положителен отзив в специализирани и други медии, относно традициите, регионите, историята и потенциала на българското винопроизводство и българските качествени, регионални и трапезни вина с означение за сорт и реколта.

Количествен показател :

- Увеличен на пазарния дял на представените вина, изразен в процентно отношение спрямо минал период.

- Промяна на потребителския сегмент на представените вина, изразено в процентно увеличение на цените спрямо минал период

- Завишен туристически и потребителски интерес към представените вина, изразен в увеличени оферти за включване в туристически пакети, индивидуални туристически посещения, директни доставки за хотелиерски вериги и др.

3. По отношение на Мярка “Застраховка на реколта”.

Критерии:

- Увеличен брой на лозарските стопанства, застраховащи реколта.

Количествен показател :

- Увеличаване на застрахованите площи с винени лозя, изразено в процентно отношение спрямо минал период.

- Увеличаване на размерите на застрахователните суми и застрахователните премии на единица площ, изразен в съпоставяне на общата стойност на застрахователните премии и суми за предходен период.

Ж./ ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ, ОТГОВОРНИ ЗА ПРИЛАГАНЕ И МОНИТОРИНГ НА ПРОГРАМАТА

1. Министерство на земеделието и храните.

2. Изпълнителна агенция по лозата и виното.

3. Държавен фонд ‘Земеделие” - Разплащателна агенция.

З./ ОСИГУРЯВАНЕ НА ПУБЛИЧНОСТ НА ПРОГРАМАТА

1. След постигането на политическото споразумение по реформата в сектора през декември 2007 г. със заповед на министъра на земеделието и продоволствието бе създадена специална междуведомствена работна група за разработване на националната програма за подпомагане в лозаро-винарския сектор в България.

2. В работната група са включени представители на Министерство на земеделието и продоволствието, Изпълнителна агенция по лозата и виното, Държавен фонд “Земеделие”, Националната лозаро-винарска камара и отделни винопроизводители. Допълнително в рамките на работните групи бе привлечен за участие и представител на застрахователния бизнес в България.

3. От началото на годината до края на май бяха проведени 6 работни срещи, по време на които бе изготвен настоящият проект на програмата.

4. Първото публично представяне и обсъждане на програмата бе направено на 26 март 2008 г. в рамките на международното изложение за лозарство и винарство “Винария”.

5. Осигуряване на възможности за публично обсъждане на програмата във всеки един от етапите на нейното разработване с представители на потенциалните бенифициенти. Срок – непрекъснат до окончателното изготвяне на тестовете.

6. Разпространяване на информация чрез сайтовете на Министерство на земеделието и храните, Разплащателната агенция, Изпълнителна агенция по лозата и виното и Национална лозаро-винарска камара, относно етапите на развитие, постъпилите коментари и препоръки и прогнозните срокове за окончателното приемане на програмата и старта на нейното прилагане. Срок – непрекъснат до окончателното приемане на текстовете.

7. Публикуване на Програмата на сайтовете на Министерство на земеделието и храните, ДФ “Земеделие”- Разплащателна агенция, Изпълнителна агенция по лозата и виното и Национална лозаро-винарска камара. Срок – след окончателното одобрение на програмата.

8. Публикуване на програмата или части от нея в специализирани издания –

списание “Лозарство и Винарство” и др.

9. Съобщения до медии относно старта на прилагане на програмата, сроковете и възможностите за кандидатстване.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Първо изпращане на финансовата таблица от националните програми за подпомагане в съответствие с чл.6e от Регламент на Съвета No XXXX/2008 (в 1000 евро)

Държава -член : БЪЛГАРИЯ
Дата на съобщаване, най-късно до 30 Юни 2008 :
		Бюджетна година
Мерки	Регламент (EC) NoXXXX/2008	2009	2010	2011	2012	2013	Общо
1- Плащане на хектар	Чл.8a	0	0	0	0	0	0
2- Промоция на пазари на трети страни	Чл. 9	1 560	2 120	2 200	2 700	2 670	11 250
3a- Преструктуриране и конверсия на лозя 3b- Изпълняващи се планове	Чл. 10 Регламент (EC) No1493/1999	12 548	17 114	17 772	21 927	21 702	91 063
		4- Беритба на реколта на зелено	Чл. 11	0	0	0	0	0	0
5- Взаимоспомагателни фондове	Чл. 12	0	0	0	0	0	0
6- Застраховка на реколта	Чл. 13	1 500	2 000	2 050	2 450	2 370	10 370
7- Инвестиции в предприятия	Чл. 13a	0	0	0	0	0	0
ОБЩО		15 608	21 234	22 022	27 077	26 742	112 683