Contract

През 2020 г. ТП Държавно горско стопанство (ТП ДГС) “Кресна” започна процес по привеждане на управлението на държавните горски територии (ДГТ) в съответствие с международно признатите Принципи и критерии на Съвета за стопанисване на горите. Като част от процеса се изготвя проучване на Горите с висока консервационна стойност (ГВКС) на територията, в процес на въвеждане в управлението са редица процедури и практики допълващи изискванията на националното законодателство и подкрепящи стремежа за постигане на екологично уместно, социално полезно и икономически жизнеспособното управление на горите.

10-те принципа за горска сертификация на Съвета за стопанисване на горите:

Прилагане на законодателството - спазва се националното законодателство, както и международните договори, конвенции и споразумения, които страната е подписала.

Права на работниците и условия на труд – поддържа се и/ или се подобрява социалното и икономическото благосъстояние на работниците.

Права на коренното население (неприложим за България).

Обществени отношения – осигуряване на принос за поддържането и насърчаването на социалното и икономическо благополучие на местните общности.

Ползи от гората – постигане на осигуряват ефективното управление на целия спектър от продукти и услуги от горите, с което се поддържа и подобрява дългосрочната икономическа стабилност и широк кръг от екологични и социални ползи.

Екологични стойности и въздействия – осигурено е поддържане, опазване и/или възстановяване на екосистемните услуги и екологичните стойности и не се допускат отрицателни екологични въздействия.

Управленско планиране – налице са и се прилагат Планиращи документи, служещи за насочване работата на персонала, информиране на засегнатите и заинтересованите страни и обосноваване на управленските решения.

Мониторинг и оценка - извършва се мониторинг на напредъка за постигане на целите на управление, въздействията от горскостопанските дейности и състоянието на гората. Мониторингът и оценката се извършват по начин пропорционален на мащаба, интензивността и риска от горскостопанските дейности, за да се постигне адаптивно управление.

Високи консервационни стойности – поддържат се и/или се подобряват високите консервационни стойности в горите чрез прилагане на превантивен подход.

Осъществяване на горскостопанските дейности – дейностите в обхвата на сертификация, са планирани и изпълнени в съгласие с икономическите, екологичните и социални политики на Организацията и в съответствие с Принципите и Критериите за горска сертификация.

Съгласно изискванията на Индикатор 4.5.1 от Националния стандарт за горска сертификация, ДГС следва да прилага система за Оценка на въздействието, съответстваща на мащаба и интензивността на горскостопанските мероприятия, при която се:

• идентифицират засегнатите групи;

• провеждат консултации с представители на засегнатите групи по начин съобразен с културните им особености;

• идентифицират основните негативни социални, екологични и икономически въздействия от горскостопанските дейности върху тези групи.

Наред с това, XXX следва да разработи и приложи мерки за предотвратяване и намаляване на негативните въздействия от горскостопанските дейности, които мерки са разработени чрез ангажиране на местните общности.

За да отговори на тези изисквания, през лятото на 2022 г. ДГС „Кресна“ инициира разработването на настоящето проучване, което бе извършено от инж. Xxxxx Xxxxxx, зам.директор на стопанството.

I.2. ИЗПОЛЗВАН ПОДХОД И МЕТОДОЛОГИЯ

За изпълнение на така формулираните цели и задачи бяха използвани методология и подход, базирани на:

• Преглед и анализ на налична информация и документи.

• Контакт по телефона и интервюта с представители на местните заинтересовани страни (това бе един от основните начини за събиране на информация).

• Посещение на място и дълбочинни интервюта с представители на местните заинтересовани страни.

Основните сфери на интерес на ОСВ са дефинирани съгласно Принципи и критерии за управление на горите. Това наложи при провеждане на ОСВ да се използват основно качествени методи за събиране на информация:

• консултативни срещи;

• дълбочинни интервюта (чрез срещи и по телефона);

• анкета чрез въпросник (за представителите на местните власти);

• наблюдение.

Целевите групи са дефинирани съобразно целите и задачите на ОСВ. Определянето стана след прецизиране на групите от зам. директора на ТП „ДГС Кресна“. Като цяло са включени следните основни целеви групи:

• ръководството и работещите в ДГС „Кресна“;

• представители на държавни институции имащи законови правомощия по осъществяването на контрол на ДГС и територията управлявана от ДГС;

• представители на общинската администрация на общината, на чиято територия е разположено ДГС;

• представители на местното население;

• представители на местния бизнес, свързан с използването на горските ресурси;

• представители на местни организации и асоциации.

Реализацията на ОСВ се проведе в периода 7.2022 – 11.2022 г. и включи:

• Преглед и вторичен анализ на предоставената документация – направен бе преглед на актуалния Горскостопански план на ДГС „Кресна“, проекта на Доклад

„Гори с висока консервационна стойност на територията на ТП ДГС „Кресна“, Национален стандарт за България, интернет страници със съдържание релевантно на целите и задачите на заданието и др.

• Провеждане на срещи и интервюта със засегнати/ заинтересовани страни.

• Провеждане на интервюта със кметовете/ кметските наместници на населените места в обхвата на ДГС.

• Изготвяне на доклад от ОСВ - Събраната информация бе обобщена и анализирана с оглед експертно установяване на всички дейности в техния пълен обем и интензивност и тяхното позитивно и/или негативно въздействие и направата на оценка до колко ДГС подпомага/ ограничава пряката комуникация с местното население и въвличане на местните хора в процесите по планиране на горскостопанските дейности. На тази основа са формулирани мерки за предотвратяване на негативните ефекти от дейността на ДГС и е предложен механизъм за редовен контакт със заинтересованите/ засегнатите групи, който е в съответствие с Националния сертификационен стандарт.

II. ОСНОВНИ РЕЗУЛТАТИ

II.1. ОБЩИ СОЦИАЛНО – ИКОНОМИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА РЕГИОНА

ТП ДГС „Кресна” попада в обхвата на община Кресна. Броят на населението в община Кресна към 2022 г. е около 5000 жители.

Естествения прираст в общината е отрицателен. През последните години се наблюдава и миграция извън територията на общината – в границите на страната и извън тях свързана с трудовата реализация на незаетата в общината работна сила.

Анализът на протичащите демографски процеси в общината дава основание да се направи изводът, че за община Кресна се оформя тенденция да не разполага с човешки ресурс за развитие в дългосрочен план. По отношение на дългосрочното планиране влияят негативната тенденция на застаряване на населението, процесите на миграция сред трудоспособното население и най-вече ниската образованост и професионална неквалифицираност на човешките ресурси.

Конкурентоспособността на общинската икономика е изключително ниска, ниско е и технологичното ниво на производството. Конкурентно предимство на общината е ниското равнище на заплащане на труда и провокира икономическа активност в отрасли с ниска брутната добавена стойност.

II.2. МЯСТО НА ГОРСКОТО СТОПАНСТВО В МЕСТНОТО РАЗВИТИЕ И ПРИОРИТЕТИТЕ НА ОБЩИНА КРЕСНА

Мястото на горското стопанство е сред приоритетите на Община Кресна като цяло. Не малък дял в икономическите резултати на общината се пада именно на горскостопанския отрасъл на местната икономика.

Горското стопанство е важно и доходно средство на територията на община Кресна, а и осигуряващо трудова заетост на местните жители. Дейността се осъществява в две направления:

- Охрана и възпроизводство на горски ресурси;

- Екологосъобразно ползване на дървесните ресурси;

Горската територия на общината е благоприятна среда за развитието и на ловно- стопанска дейност.

Природните дадености са благоприятни за развитието на вътрешен и международен туризъм.

Основните очаквания на обществото към горския сектор, в частност ТП ДГС „Кресна”:

•Устойчиво управление на наличния ресурс;

•Задоволяване на нуждите на местното население от дърва битови нужди;

•Справяне с проблема с незаконните сечи;

•Ограничаване на ерозионните процеси;

•Осигуряване на суровина за местните дървопреработвателни предприятия; и

•По-тясно интегриране на целите свързани с управление на горите с другите приоритетни сектори на местната икономика, най-вече туризма.

II.2.1. Юридически статут на ТП ДГС „Кресна”

ТП ДГС „Кресна” е териториална структура на ЮЗДП- Благоевград за осъществяване стопанисването на държавния горски фонд и охраната на горите и земите от горския фонд. ЮЗДП ДП гр. Благоевград е самостоятелно юридическо лице със статут на държавно предприятия по силата на чл. 163, от ЗГ. Съгласно ЗГ, основният предмет на дейност ТП ДГС „Кресна” е:

1. Изпълнение на Горскостопански план в държавна горска територия (ДГТ) чрез:

- възпроизводство на горите и земите от ДГТ и извършване на свързаните с това дейности;

- ефективно ползване на дървесина и на недървесни и други горски продукти от горите и земите от ДГТ, както и търговия с тях;

- организиране и провеждане на противопожарни мероприятия в горите и земите от горската територия;

- поддържане на разнообразието на екосистемите и опазване на биологичното разнообразие в тях.

2. Управление на горите от ДГТ.

3. Организиране и провеждане на лесозащитни и противоерозионни мероприятия в горите и земите от ГТ;

4. Проектиране и строителство в горите и земите в ДГТ;

5. Охрана на горите и земите от ГТ и опазване на дивеча и рибното богатство;

6. Придобиване на гори и земи от ГТ.

ТП ДГС „Кресна” има правомощията да осъществява и други дейности, в т. ч. туристическа, рекламна и външнотърговска дейност.

Основен орган на управление на ДГС е ЮЗДП ДП гр.Xxxxxxxxxxx и директорът на

ДГС.

II.3. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ТП ДГС „КРЕСНА” И УПРАВЛЕНИЕ НА ТЕРИТОРИЯТА

ТП ДГС „Кресна” носи името на гр. Кресна, където е седалището на неговото административно управление. На северозапад и север граничи с ДГС „Симитли”, на изток- с НП „Пирин” на юг с ДГС „Струмяни ” и на югозапад и запад с република Северна Македония. Общата площ на стопанството е 19 632,4 ха.

Разпределението на общата площ на ДГС по вид на земите е посочено в Таблица N 2

Таблица N 2: Разпределение на общата площ на ДГТ по вид на земите

Вид на земите	%	Площ, ха
Залесена площ	86.7	17035,4
Незалесена площ за залесяване	2,4	483,1
Недървопроизводителна площ	10,9	2113,9
Общо:		19632,4 ха

Разпределението на залесената площ по вид на горите е дадено в Таблица N 3

Таблица N 3: Разпределение на залесената площ на ДГТ по вид на горите

Вид на горите	Площ, ха
Иглолистни	7692,0
Широколистни високостъблени	2955,8
Широколистни издънкови	5391,7
Широколистни нискостъблени	992,9
Общо:	17035,4

Територията на държавно горско стопанство Кресна се простира от Подпояса на крайречните и лонгозни гори до подпояса на горнопланинските смърчови гори.В района на горското стопанство са разпространени следните естествено растящи дървесни видове бял

бор, черен бор, смърч, ела, бяла мура, бук, габър, xxxxx xxx, благун, цер, явор, трепетлика, воден габър, келяв габър, мъждрян, космат дъб и други.

В състава на растителните формации участват и следните храстови, полухрастови и тревни видове, смрика, шипка, леска, къпини, малини, боровинки, папрат, зановец, риган и други.

Общият запас на стопанството се оценява на 2 950 665 м3 (с клони), а размерът на допустимото ползване е 242 225 м3 (вкл. от недостъпни басейни).

Стопанисването на горите на територията на ДГС се основава на 10 годишен Горскостопански план (ГСП) изготвен през 2019 г. от “АЙКО - 1991 НТ - XXXXXXX И СИЕ” СД гр. София. Основни цели на стопанисването на горите с дървопроизводителни и средообразуващи функции е постигането на максимално по количество и качество производство на строителна дървесина от единица площ, съобразно икономическите потребности и възможностите за най-рационално използване на типовете горски месторастения. Наред с това трябва да се запазят и увеличат защитните, водоохранните и другите полезни функции на гората. Така поставената цел се очаква да бъде постигната по пътя на ускорено по естествен и изкуствен път възобновяване на горите, чрез правилно извеждане на главните и отгледни сечи, чрез залесяване на голите площи и невъзобновени сечища, чрез регулиране на пашата и опазване на гората.

В горите в защитните, рекреационните и защитените територии, главната цел на стопанисването е непрекъснато увеличаване на качеството на дървостоите в зависимост от основното им предназначение – водоохранно, защитно и други – чрез провеждане на диференцирани мероприятия. В тези гори ползването на дървесина е определено като второстепенна задача. Основната цел на защитните ивици покрай горната граница на гората е запазване на дървесната растителност и почвата. Същата цел се поставя и пред защитните гори на скални и урвести терени. Защитните гори край жп линията има за цел опазването от ерозия. В защитените гори – природните забележителности – основната цел е запазване на естествената растителност. За семепроизводствените насаждения целта е да се осигури максимално производство на семена с високо качество.

II.3.1. Видове собственост

Възстановяването на собствеността на горите и земите от ГФ на територията на ТП ДГС „Кресна” на този етап се счита за приключило. Разпределението на територията по вид на собствеността, е представено в Таблица N 4.

Таблица N 4: Площи и дялове на ГТ по вид на собствеността

Вид собственост	Територия (ха)	Дял (%)
Държавни горски територии	19632,4	93,2
Общински горски територии	1169,0	5,5
Частни горски територии	264,2	1,3
ОБЩО:	21065,6	100 %

II.4. ЗАИНТЕРЕСОВАНИ СТРАНИ ОТ ДЕЙНОСТТА НА ТП ДГС „КРЕСНА”

Списък на идентифицираните заинтересовани страни за ДГС „Кресна” е представен по-долу. Следва да се има предвид, че този списък не е изчерпателен и подлежи на текуща актуализация, за това основните взаимодействия са анализирани за идентифицираните групи заинтересовани страни, както следва:

Местно самоуправление

Общинска администрация Кресна

Държавни структури

Регионална дирекция по горите - Благоевград Областна администрация - Благоевград Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури

Регионална инспекция по околна среда и води – Благоевград Басейнова дирекция Западно – Беломорски район – Благоевград Служба „Пожарна и аварийна безопасност и защита на населението” Структури на Национална служба „Полиция”

Гражданска защита

Общинска служба земеделие и гори Бюро по труда

Гранична Полиция

Фирми от горския сектор

Фирми ангажирани в дърводобива

Фирми ангажирани в търговията с дървесина Фирми ангажирани в лесокултурни дейности Дървопреработвателни предприятия

НПО

XXX „Сокол -1911” WWF

Недържавни собственици на земи и гори от ДГФ

Физически лица Община

Църква

Частни лесовъди

Религиозни общности

Църковно настоятелство

Туристически бизнес

Хотел „Бриони” Хижа „Загаза”

Местно население

Събирачи на недървесни горски продукти за лична употреба

II.5. КУЛТУРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ЗАСЕГНАТИТЕ/ ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ ЛИЦА И ГРУПИ, КОИТО ДА СЕ ВЗЕМАТ ПРЕДВИД ПРИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО С ТЯХ

Демографската характеристика на населението на Община Кресна дава основание за формулиране на следните особености, които са валидни по отношение на местните общности като цяло, потенциално засегнатите от дейността страни и отделни представители на различни граждански организации:

Етнически особености

Етническата структура на Община Кресна е характерна за общините в Югозападна България. Съгласно данните от националното преброяване от 2021 г., най-многобройно е населението от българската етническа група. Делът на ромското население е незначителен. Средната възраст е доста висока в доста от населените места Тази структура, има значение за процеса на възпроизводство на населението, външната миграция на населението в общината, както и неговата трудовата заетост, образование и др.

Образователна структура

Образователната структура на населението има важно значение за качествената характеристика на човешките ресурси и тяхното участие в създаването на материални блага и духовни ценности. Образователната структура на населението на общината е такава, че частта от пълнолетното население с висше образование е относително доста ниска спрямо съседни по-развити общини. Тази неблагоприятна структура дава отражение върху броя на заетите лица в общината, качеството на работната сила и нивото на заплащане и е предизвикателство пред развитието на икономиката на общината като цяло.

Особености, с които ДГС трябва да се съобразява в комуникацията с местните общности, произтичат и от наличието на населени места със застаряващо население, с които традиционните напоследък методи за комуникация – официална писмена кореспонденция, електронни средства и др. не винаги са ефективни.

Не са налице особености по отношение на групата “държавни институции” в ролята на засегнати/ заинтересовани страни, с които XXX следва да адаптира своите методи на комуникация

II.6. ПРАВА НА МЕСТНИТЕ ОБЩНОСТИ (ЗАКОНОВИ И ТРАДИЦИОННИ) И ЗАСЕГНАТИТЕ СТРАНИ ВЪВ ВРЪЗКА С ДЕЙНОСТТА НА ДГС

Правата на местните общности в България са дефинирани и произтичат изцяло от българската Конституция и законодателство. “Традиционни” права, извън регламентираните (напр. правото за организиране на събори на определени места в горския фонд), за територията ДГС “Кресна” се реализират безпроблемно. Базовите услуги за местното население – достъп до образование, здравеопазване, социално подпомагане, комунални услуги и др. се осигуряват от Община Кресна.

От (законовите) права на местното население, пряко отношение към дейността на ДГС имат следните:

• зачитане на правата на собственост;

• свободен достъп до горските територии (имайки предвид законовите ограничения описани по-долу в текста) за туризъм и рекреация;

• осигуряване на дърва за огрев и битови нужди (съгласно идентифицираните нужди от Общината, след заплащане на регламентираната такса и без това да компрометира състоянието на горските ресурси);

• събиране на недървесни горски продукти (НДГП) – безплатно за лично ползване и след заплащане на такса за комерсиални цели (без да се нарушават приложимите законови ограничения напр. за събиране на редки и защитени растения);

• лов и риболов (при наличие на разрешително за това и при спазване на другите законови ограничения);

• осигуряване на нематериални екосистемни услуги – опазване на водите, почвите и въздуха;

• осигуряване на достъп до информация за горските ресурси и горскостопанското планиране (с изключение на конфиденциалната информация);

• правото да бъда информирани за горскостопански дейности осъществявани от ДГС, които потенциално биха засегнали тяхната собственост и други права (напр. информация за предстоящо третиране на горските територии с пестициди).

II.7. ОБХВАТ НА ДЕЙНОСТИТЕ И СФЕРИ НА СОЦИАЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ

II.7.1. Достъп до гората и горските ресурси

Съгласно разпоредбите на Закона за горите достъпът до горските територии е свободен, на собствен риск, при спазване указанията на горската администрация и собственика в случая държавата чрез ДГС „Кресна“. С разрешителен режим е достъпът във връзка с провеждането на добива на дървесина (за което се поставя обозначителна табела в съответния обект) и ловностопански дейности. Със заповед на Директора на РДГ – Благоевград може временно (до три месеца) да се ограничи или да забрани достъпа до определена горска територия с цел опазването и защитата на горските територии и дивеча или в интерес на здравето и безопасността на гражданите. Ограничена за достъп на територията на ДГС е и една оградена площи за интензивно стопанисване на дивеча (“БИСД Езерец”), която е отдадена на частна концесия.

Произтичащи от законодателството са и ограниченията за движението на товарни превозни средства и пътни превозни средства с животинска тяга освен за изпълнението на горскостопански и ловностопански дейности.

От проведените интервюта със заинтересованите страни в т.ч. кметове на населените места, не бяха идентифицирани случаи на ограничаване на достъпа до гората извън предвидените по закон случаи. Местното население има гарантиран свободен достъп до гората във връзка със събирането на недървесни горски продукти (НДГП) за лично ползване, туризъм и рекреация.

II.7.2. Зачитане на другите форми на собственост

Наред с държавните горски територии в община Кресна има още общински гори – 1169,0 ха; частни физически и юридически лица - 264,2 ха.

По данни на ДГС, към момента на изготвяне на социалната оценка, текущи съдебни дела по собствеността на ДГТ няма. Интервюираните заинтересовани страни също не сочат за проблеми свързани със зачитане на другите форми на собственост.

Реституцията на горите и земите от ГТ на територията на ДГС „Кресна” на този етап може да се счита за приключила. За разлика от други райони на страната тук няма постъпили искове от страна на общината за възстановяване на бивши гори предоставени за временно ползване.

Преди национализацията на горите през 1946 – 1947 г. в района не е имало частни гори. Възстановените в момента като такива са самозалесили се земеделски земи, които в последствие са били устроени и включени в горския територии. Парцелите са силно разпокъсани и малки (максимум 50 дка). Всички тези гори са маркирани на терен и устроени за сметка на държавата (ДГС).

В случай на съдебно решение и подаване на заявление за възстановяване на горите в ДГС, съгласно ЗГ в съответната територия се прекратяват всички дейности до приключване на процедурата по предаване на собствеността. ЗГ регламентира начините за изплащане на компенсации при настъпили увреждания и/или загуби в резултат от дейностите на ДГС. До сега има постъпила жалба и иск за изплащане компенсации за загуби, причинени от дейността на ДГС, но след направените уточнения е установено, че разходите за залесителните дейности, извършени от ДГС, надвишават приходите от продажбата на опожарената дървесина, както и частният собственик на горския имот не беше се

регистрирал като такъв в ДГС, съответно не ни беше информирал за възстановената му собственост.

При осъществяване на своята дейност, за ДГС не са изключение случаите, в които се налага преминаване през частни имоти и/или разполагане на временни складове в тях, което може да бъде източник на негативни социални въздействия от дейността в случай, че не бъдат предприети превантивни мерки. Особено, критични в това отношение могат да бъдат граничните зони между ДГТ и земи от селскостопанския фонд и/или горски територии с друг вид собственост.

II.7.3. Добив на дървесина. Осигуряване на нуждите на местното население с дърва за огрев

Добивът на дървесина е основна икономическа дейност за ДГС и основен източник на приходи. Ползването и търговията с дървесина е една от основните дейности, с които по традиция горските стопанства се отъждествяват от обществото. Дейностите по дърводобива в ДГС „Кресна” могат условно да бъдат разделени на:

• Процедури за добив и продажба на дървесина;

• Процедури за отдаване на сечища на стояща дървесина („на корен”);

• Осигуряване на дърва за огрев на местното население; Ползването на дървесина за последните 3 години е както следва: 2020 г. – 19 528 м3 (лежащо),

2021 г. – 15 745 м3 (л),

2022 г. – 5 378 м3 (л)

Допустимо годишно ползване по ГСП от 2022 г. е 20 385 м3 (л)

Годишният план за ползване на дървесина, по правило е наличен на интернет страницата на стопанството. От там е видно, че тези нива са по-ниски от заложеното като допустимо ползване в ГСП – 21 758 м3 (лежаща маса) или 24222 м3 (стояща маса без клони). Средно годишното ползване е регламентирано в ГСП и количествата с посочени в Таблица N 1 (с включени временно недостъпни басейни).

Таблица N 1: Средно годишно ползване по ЛУП

Площ

Стояща маса

(без клони)

Едра строителна дървесина

Средна

Дребна

Дърва

641,5 ха

24222 м3

7267 м3

5215 м3

2574 м3

6564 м3

Като цяло добивът, качеството и количеството на добиваната дървесина е най- видимата и оценяваната част от дейността на ДГС “Кресна”, а поради високата степен на зависимост на местното население от дърва за огрев, тя и в бъдеще ще бъде ключова за определяне на отношението на местните хора, местните кметове и общинска администрация към ДГС.

Ролята на ДГС се засилва и от факта, че общината не разполага с достатъчно собствени гори, за да задоволи нуждите. Почти 90% от местното население използва дърва за огрев за отопление и/или готвене. Годишно на местното население се предоставят около 1000 плътни м3 дърва за добив он физически лица за собствени нужди, както и отдава обекти с преобладаващ сортимент „дърва за огрев“, предимно на местни фирми. Според оценката на ДГС битовите нуждите в рамките на добросъвестното ползване са задоволени

Списъците за необходимите количества се изготвят от местните кметове, като за всяко домакинство се полагат по 10 м3(пр.), но при нужда могат да се осигурят допълнително. Възможностите за осигуряването на дърва за местното население са две – закупуването им от временен склад или индивидуалното им добиване (по тарифна такса на корен), което значително намалява цената. Поради това, че ДГС не разполага със собствени работници, а

фирмите нямат интерес за добив само на дърва, на практика предоставянето на дърва за местното население е само по втората опция. Поради застаряване на населението и предвид трудоемкия характер на дейността се очаква по-засилен натиск от местното население за предоставяне на по-добри възможности за закупуване на дърва от временен склад.

Оценката на заинтересованите страни относно практиките за предоставянето на дърва за местното население не беше еднозначна. От една страна интервюираните по-скоро споделят мнението, че нуждите са задоволени, но от друга някои от тях имат опасения за това, че в някои години определянето на обектите за местно население закъснява и трябва да се прави по-рано.

Като добра практика за стопанството може да бъде определено осигуряването на публичност (чрез интернет страницата на стопанството, както и на информационното табло) на информацията за количествата дърва за огрев, които ще бъдат предоставени на физически лица за лична употреба за отоплителния сезон.

Задоволяването на местното население с дървесина и най-вече дърва за огрев, и в бъдеще ще остане сфера от дейността на ДГС с висока степен на социално въздействие, като трите основни фактора влияещи върху чувствителността на хората по проблема са достъпността, количествата и цената. Изключително ниския дял на частните и най-вече общински гори, които не са в състояние да задоволят нуждите, поставят ДГС под допълнителен натиск и очакванията са да изпълнява преди всичко социална и по-малко икономическа функция.

II.7.3.1. Възлагане на дейностите по дърводобив и взаимоотношения дърводобивните фирми

Възлагането на дейностите в горските територии в т.ч. дърводобива става по силата на специална Наредба, която най-общо следва принципите на свободната конкуренция. Нагласите на дърводобивните и преработвателни фирми в района относно взаимодействията им с ДГС са изцяло положителни. Всеобщо изразено бе мнението, че се работи „в екип” с ДГС при спазване на закона. Фирмите се явяват на търговете организирани от ДГС на свободни начала в условията на свободна конкуренция.

Ако поради едни или други причини, независещи от фирмите, сключен договор не може да бъде изпълнен, ДГС се отнася с разбиране и проблемните моменти се пре- договарят. От своя страна фирмите също се отнасят с разбиране към ДГС – техните проблеми и изискванията, с които те трябва да се съобразяват. Между фирмите има конкуренция, но тя е лоялна.

Изключително позитивно се приема даденото право на ДГС да заделя до 30 % от лесосечния фонд за ползване от местните фирми.

Лошото състояние и на места липсата на горски пътища допълнително затруднява и оскъпява дърводобива. ДГС реализира голям разход на средства за поддръжка на съществуващите и създаване на нови горски пътища, като финансирането на нови е главно по линия на програмата за капитално строителство на ЮЗДП.

По думите на дърводобивния бизнес, се ползват квалифицирани работници, макар и това да е отпаднало като задължително изискване в договорите, които ДГС сключва с фирмите. Изискване е тези работници да бъдат наети на трудови договори и да притежават необходимата квалификация. Взаимодействие с дърводобивните и дървопреработвателни фирми

Основните очаквания на частния дърводобивен бизнес са свързани най-вече с увеличаване на количествата и качеството и запазване на цените на добиваната от ДГС дървесина. Това би означавало повече работа и по-висока икономическа сигурност за тях.

Ако за местното население и администрация гората е стратегически регионален ресурс за постигане на социално-икономически просперитет, то частните фирми имат самочувствието на посредник между тях и реализацията на този потенциал. В този смисъл частния бизнес разглежда ДГС като съюзник и партньор и гледа на гората по-скоро като на източник на икономическа сигурност и перспектива за развитие.

Налице е очакване и желание за осигуряване на по-големи преференции за местните фирми, при организиране и провеждане на търговете за добив и продажба на дървесина. Местните фирми като цяло се чувстват застрашени от конкуренцията на външни такива. Те считат, че системата за отдаване на ползването е справедлива, методиката за остойностяване на добива е добра, но не винаги се спазва – т. напр. не са калкулирани разходи за щети върху инфраструктурата, които често са неизбежни. Има известен проблем с достъпа до обектите за добив, който следва да бъде осигурен от ДГС. Когато има повече обекти за добив обаче, поради ограничения капацитет ДГС не винаги успява своевременно да осигури този достъп и е възможно да има известно напрежение.

Представители на местните фирми определят взаимоотношенията и комуникацията си с ДГС за добра и не споменават за значими неразрешени проблеми.

Въпросът за цената на дървесината след сертифициране на горите в ДГС вероятно ще бъде основен и в най-голяма степен определящ отношението на частните фирми към сертификацията на горите изобщо. Въпреки че, съвсем разбираемо, очакванията на ДГС са свързани с повишаване на цените, неяснотата към момента и все още неосъзнатата нужда от закупуване на сертифицирана дървесина кара много фирми да бъдат доста предпазливи.

Международните данни сочат, че в зависимост от търсенето, което за момента е ниско в България, цената на сертифицираните качествени сортименти може да бъде с около 20 % по-висока в сравнение с несертифицираната дървесина. Хипотетично, сертифицирането на горите може да доведе до появата на външна конкуренция, която както вече бе споменато е силно нежелана от местните фирми. При този сценарии ролята на ДГС като балансиращ фактор би бил от особено голямо значение. Най-устойчиво от тази гледна точка би било ДГС да стимулира местните фирми също да се сертифицират (по стандарта за веригата за доставки). И макар това да изисква допълнителни инвестиции за тях, добрата новина е, че основните печалби от сертифицирана дървесина се акумулират именно във веригата за доставки, там където се получава най-голяма принадена стойност към продукта.

Наред с цената на дървесината, друг важен въпрос свързан със сертифицирането на горите е по-стриктния контрол, който е въведен от ДГС. По подобен начин фирмите ще бъдат принудени да платят по-голяма цена от гледна точка спазването на екологичните извиквания - напр. използване на биоразградими горива, специални маслоабсорбиращи комплекти в случай на разливи на масло и др.

II.7.4. Възпроизводство на горите

Размерът на провежданите лесокултурни дейности – почвоподготовка, залесяване, попълване, отглеждане и ограждане на горските култури е изключително голям и концентриран площно върху териториите, засегнати от големия горски пожар от 2017 г. Финансирането на дейностите е по различни инструменти като компенсационно залесяване, вкл. и външно финансиране по линия на проекти от европейските фондове като подмярка

8.4. от ПРСР и програма Life+. Залесяването на тополови култури е финансирано от Фонд инвестиции в горите. От края на 2017г. до момента на територията на стопанството са залесени над 4200 декара, основно върху опожарени площи.

Отглеждането на младите насаждения се финансира и от стопанската дейност, което силно утежнява управлението за постигането на целта стопанството да реализира положителен икономически резултат от дейността си. Отделно натовареността на лесовъдския персонал по контрола, организацията и отчетността на лесокултурните дейности повишава рисковете за нагнетяване на напрежение при работната активност, което към момента е в рамките на допустимото.

На този етап в ДГС има едно идентифицирано негативно влияние в социален аспект от практики свързани с възпроизводството на горите – сред няколко животновъди, изразили претенциите си да осигурим механично охраняване на залесените горски територии чрез ограждане. За целта изградихме над 20км огради, но все още имаме недобросъвестно стопанисване на селскостопанските животни, което инцидентно е съпровождано и от съставянето на АУАН.

II.7.5. Достъп и ползване на недървесни горски ресурси

Проведените консултации със заинтересованите страни дават основание да се твърди, че достъпът до гората с цел ползване или събиране на недървесни горски продукти не се ограничава по-никакъв начин от ДГС. По-детайлно са анализирани следните насоки:

II.7.5.2. Паша

Част от територията на стопанството се използва за паша на селскостопански животни. За последните 2 години са издавани позволителни за паша, без да има отказ на постъпили заявления. Върху 12 258 хa – 62 % от общата площ на ТП „ДГС Кресна”, пашата на всякакви домашни животни е забранена.

Таблица N 7: Разпределение на забранената за паша площ по ГСУ:

	Обща площ, хa	Забранена площ за паша, хa	% от общата площ
Всичко	19 632	12258	62

При осъществяването на тази дейност от ДГС не бяха констатирани негативни социални въздействия. Такива не бяха изтъкнати и от интервюираните заинтересовани страни. Като цяло домашните животни в района намаляват (което е свързано с намаляващото и застаряващо население), поради което натискът по отношение на наличните ресурси е ограничен.

II.7.5.3. Събиране на недървесни продукти – гъби, билки, горски плодове

Територията на ТП „ДГС Кресна” предоставя отлични условия за добиване на билки, гъби, горски плодове и др. Поради силната зависимост от климатичните условия, в ГСП не са определени точни и подробни разчети.

На основание чл. 10, ал. 1, 2 и 3 от Закона за лечебните растения, при събиране на диворастящи лечебни растения от някои видове със стопанска цел, ежегодно определяни със Заповед на Министъра на околната среда и водите, се определят допустими количества.

Дейността на ТП „ДГС Кресна“ свързана със страничните ползвания на горите включва:

- Издаване на разрешителни за събирането на НДГП (гъби, горски плодове, билки);

- Регламентиране на места за паша на животни (овце, крави, кози).

В населените места в териториалния обхват на ТП ДГС „Кресна” събирането и изкупуването на НДГП не представлява устойчив поминък за местното население. През последните три години не са издавани разрешителни за ползване на странични ползвания в т.ч. за добив на сено. Основно се събират гъби – манатарка и пачи крак, билки - ранилист, шапиче, лазаркиня, жълт кантарион, бял равнец, малина, боровинка и др., плодове-шипка и др. Така, събирането на НДГП на територията на ДГС е основно за лични нужди и при проведените интервюта не бяха констатирани и проблеми с ограничаване на достъпа, и в този смисъл не се констатират негативни социални въздействия от тази дейност. Следва да се има предвид обаче, че под претекст за лично ползване, голяма част от събираните количества вероятно се предават на изкупвателни пунктове (особено в години с по-голямо обилие напр. на гъбите).

II.7.5.4. Ползване на територията за развитие на пчеларство

ДГС предоставя възможности за ползване на държавните горски територии за развитие на пчеларство (поставяне на пчелини), но засилен интерес не е заявен към момента. Има издадена 1 бр. заповед за ползване на горски имот за нуждите на пчеларството с регистрирания стопанин Георги Митрев.

При консултациите, интервюираните не споделиха за проблеми в това отношение. Потенциални такива могат да произтекат от ползването на химикали за борба с болести и

вредители в горските територии. Подобен случаи в ДГС е проведената пролетна въздушна борба, при което са били приложени изискуемите мерки за предварително уведомяване на пчеларите с цел избягване на негативни въздействия и социално напрежение.

II.7.5.5. Лов и опазване на дивеча

Територията на стопанството е разделена на следните ловностопански района и ловища:

ДЛСР „Кресна“

І. Комплекс „Пирин“

- ЛСК „Синаница“

- ДУ „Синаница“

- БИСД „Юручкево“

- БИСД „Арамитски кладенец“ (проект)

ІІ. Комплекс „Малешево“

- ДУ „Ивищник“

- ДУ „Синаница – Чифлика“ (л-ще „Чифлика“)

ЛС „Синаница“

- ЛСР „Стара Кресна“

- ЛСР „Ощава“

- ЛСР „Кресна“

- ЛСР „Сливница“

- ЛСР „Горна Брезница“

От направените интервюта, бяха споделени два проблема - свързани с границите на ловните дружинки Сливница и Кресна, както и претенциите за спиране на дърводобива в границите на отдадения на концесия ДУ „Синаница“.

Границите принципно трябва да следва землищните граници, но в конкретния случай е имало интенции за разделяне на ловищата, което без изрична заповед на министъра на земеделието и храните не е възможна.

По отношение на исканията за спиране на дърводобива от концесионера на ДУ

„Синаница“ (ловища „Ощавски преслап“, „Синаница“ и БИСД „Юручкево“) – „ОМИКС“ ЕООД и приемникът му - „Езерец Хънтинг“ ЕООД, е налице известно недоволство, макара и не остро изразено. ДГС е уведомило засегнатите какви са възможните стъпки за разрешаване на проблема.

Главен вид дивеч в ЛСК „Синаница“, ДУ „Синаница“, ДУ „Ивищник“ и ДУ „Синаница – Чифлика“ (л-ще „Чифлика“) ще бъде дивата свиня със съпътстващи сърна, глухар в района му на разпространение, заек и планински кеклик в определени местообитания. В БИСД

„Юручкево“ главен вид ще бъде дивата свиня, а в предвидената за изграждане нова оградена площ – благородният елен. Главен вид дивеч в ловностопанските райони на ловни дружини ще бъде сърната със съпътстващи видове дива свиня, заек, яребица и планински кеклик в определени местообитания.

В планиращите документи се предвиждат следните ловностопански мероприятия:

• създаване и поддържане на здрави и жизнени запаси при оптимални гъстоти;

• формиране и поддържане на оптимални полова и възрастова структури на запасите от едърдивеч;

• провеждане на мероприятия за подобряване на хранителните и защитни качества на местообитанията;

• строителство на биотехнически съоръжения и подобряване на условията за наблюдение, селекция и провеждане на ловен туризъм;

• периодична квалификация на щатния персонал за водене на ловностопанска дейност.

• опазване на редки и защитени от ЗБР видове.

ДГС води регистър на ловците на територията, като са регистрирани 216 ловци.

Представителите на ловните дружинки отчитат добра комуникация с ДГС и не споменават за текущи проблеми и спорове. Графиците за лов се одобряват от ДГС, и това може да бъде използвано за координиране на лова с дърводобивните дейности и избягване на конфликтни ситуации като например безпокойство на дивеча в ловни дни. Ловците имат нагласата, че дърводобивните дейности, особено когато се касае за задоволяване на нуждите от дърва за местното население, са по-важни и имат готовност да се съобразят и да правят компромиси. Според тях координацията е по-важна от гледна точка избягване на инциденти в гората с местни хора ангажирани в дърводобива.

Дивечовите запаси са сравнително добри, което се потвърждава от провежданата пролетна таксация (за всички видове) и контролна есенна (за местен дребен дивеч), винаги с участието на представители на ДГС. През последните години проблем е Африканската чума по свинете в резултат на което запасите на дива свиня за редуцирани.

Друг проблем със социално измерение е бракониерството, но анкетираните за целите на проучването лица споделят, че случаите през последните години драстично са намалели и към момента темата не е „гореща“ на местно ниво.

II.7.6. Опазване на горите

Опазването на горските територии от страна на ДГС се осъществява по 2 направления по силата на Закона за горите: предотвратяване и установяване на нарушения. Обект на тази дейност са опазването на териториите от незаконни ползвания и увреждания; спазването на правилата за сеч и другите ползвания от горите; следене за спазването на противопожарните правила и/или предприемане на действия за ограничаване и потушаване на разразили се пожари; следене за появата на болести, вредители и други повреди; опазване на защитените видове животни и растения и следене за спазването на режимите на защитените територии и защитените зони и др. На територията на ДГС има обособени 13 охранителни участъка, като за всеки има назначен горски стражар. Отделно от това старши лесничеите имат директна отговорност по осигуряване на охраната на горите.

Задължение на служителите на ДГС е при установяване на данни за извършване на престъпления, свързани с дейностите в горите незабавно да сигнализират органите на МВР и РДГ-Благоевград и да съдействат за тяхното разкриване. Освен от служители на стопанството, контролът се осъществява и от РДГ–Благоевград чрез горски инспектори.

По общо мнение, проблемът с незаконните сечи на територията съществува, но не е сериозен и случаите са изолирани. Според ДГС основната част от проблемите са от самите бригади и не толкова от местното население. Причина е ниската образованост и квалификация на работниците, които фирмите ползват и в тази връзка ролята на ДГС в провеждането на началните инструктажи е изключително важна.

II.7.7. Превенция и борба с горските пожари

Превенцията и борбата с горските пожари е една от социално значимите дейности на ДГС, тъй като за кратко време може да бъде унищожен значителен обществен ресурс, а в някои случаи да бъде засегната сигурността и имуществото на гражданите. През последната година сериозни пожари не е имало. През 2022 г. са регистрирани 2 бр. горски пожара, които са били ограничени и не са обхванали големи площи. Една от причините за това е добрата организация на местно ниво, както и добрата координация между отговорните институции, в която основна роля играе ДГС.

Дейността по охраната на горите от пожари се осъществява съвместно с кметските администрации. Наред с това доброто взаимодействие с дърводобивните фирми и местните

общности е довело да изразената от тяхна страна готовност да се включат с техника и жива сила в случай на пожари „тъй като е от интерес на всички да няма такива”. ДГС разполага с високопроходим специализиран автомобил, който покрива минималните нужди на стопанството, но колективът активно участва при потушаване на горски пожари в съседни стопанства.

Ролята на ДГС в тази насока се оценява изключително позитивно от обществото, макар и често усилията на служителите на горите за потушаването на даден пожар да остават на по-заден план.

Към момента предстои приключването на дейностите по проект по ПРСР, подмярка 8.4, при което са изградени 3бр. водоеми за зареждане на противопожарни автомобили, както и над 3,5 км нови пътища за достъп до тях.

Ежегодно се изготвя План за защита на горските територии от пожари, който се одобрява от директора на РДГ–Благоевград и РД “ПБЗН” – гр. Сандански. В този план са заложени конкретни мерки и мероприятия, кореспондиращ с плана за действие за опазване на горските територии по ГСП (2019).

Съгласно оперативния план, със Заповеди на Директора на стопанството е определен график за дежурство на служителите през пожароопасния сезон. Определена е и специализирана групи от служители и работници за участие в дейности по гасене на пожари в горски територии.

Ежегодно, писмено се уведомяват фирмите извършващи добив и ползвателите на дървесина за спазване изискванията на Наредба 8 за условията и реда за защита на горските територии от пожари. Раздават се листовки с противопожарна тематика и се прави инструктаж на физически и юридически лица чрез подписване на декларации. Тук се включват билкари, гъбари, туристи, къмпингуващи, собственици на вили и заслони, лица извършващи дейности в земеделски територии и случайно преминаващи през територията на стопанството.

Интервюираните представители на местните власти изразиха задоволство от усилията и подкрепата, която ДГС оказва по отношение превенцията и борбата с горските пожари.

Като по-съществени проблеми могат да бъдат определени липсата на достатъчна и в добро състояние горско-пътна мрежа и липсата на адекватни технически средства за борба с пожарите и противопожарни защитни средства за служителите, което би затруднило борбата с пожарите и своевременното им локализиране в по-критични ситуации.

II.7.8. Развитие на специфични форми на туризъм, свързани с гората и дейността на ДГС

На територията на ТП „ДГС Кресна“ има много висок потенциал за развитие на различни видове туризъм, който към момента е непълно усвоен, както и богато културно- историческото наследство, но то е недобре проучено, не инвентаризирано, не са правени консервационни-реставрационни дейности и до момента то не е осъзнато като местен ресурс. Основен проблем пред туристическото развитие на територията е липсата на качествена реклама на всички туристически възможности

Туризмът в територията се развива без необходимото за целта планиране като се разчита на „дивостта“ на природните дадености.

На територията се намират някои туристически обекти от национално значение като

„Кресненско дефиле“. Също така и множество защитени местности както и ПР „Тисата“ както и почивни зони като м. „Синаница“. През територията минават различни туристически маршрути, по които се организират и ежегодни събития като „Ултрамаратон Пирин“.

Част от маршрутите преминават през държавните горски територии управлявани от ДГС Кресна и в този смисъл дейностите на ДГС могат да окажат потенциално социално въздействие.

Традиция сред местните общности е изграждането на чешми и беседки, голяма част от които са в горския фонд. Дейностите на ДГС трябва да бъдат съобразени така, че да не се засягат тези съоръжения, тъй като това би имало силно отрицателен социален ефект.

От направените интервюта не бяха установени случаи на негативни въздействия. Налице са обаче очаквания за по-активна роля на ДГС в поддържане на участъци от маршрутите преминаващи през ДГТ (има очаквания за по-бърза реакция при отстраняването на опасни дървета по някои от маршрутите).

II.7.9. Опазване на водите

Водоохранните функции на горите са добре известни сред обществото и ясно се осъзнава, че от адекватното управление/ползване на горските територии в голяма степен зависи количеството и качеството, както на водите за битови нужди, така и на тези за напояване. ДГС има обща информация за ситуирането на основните водоизточници и санитароохранителните зони към тях, не разполага със заповедите на Басейнова дирекция за установяването им, но същите са описани в изготвения ГСП 2019.

Притесненията на местното население са свързани преди всичко със сечите във вододайни зони и в близост до водоизточници. Кметовете на населените места са особено чувствителни в това отношение, което налага чрез подходяща комуникация ДГС да поддържа високо ниво на доверие. Към датата на изготвяне на оценката токова доверие изглежда е налице, тъй като при интервютата не бяха изтъкнати конкретни проблеми свързани с опазване на водните ресурси произтичащи от горскостопанската дейности.

Препоръчително е кметовете да бъдат уведомявани и консултирани специално, когато е предвидена сеч в или в близост до вододайна зона.

II.7.10.Осигуряване на поминък

ДГС “Кресна ” като работодател

Към 2021 г. ДГС “Кресна” осигурява директна заетост на 25 човека в т.ч. на ръководни длъжности, лесничеи, горски надзиратели, помощен персонал и др. Общият брой на жените на договори към ДГС е 5.

Имиджът на стопанството като работодател е изцяло позитивен обусловено до голяма степен от осигуряването на заплати около и над средните за района, редовното заплащане, изплащането на социални и здравни осигуровки при това върху цялата заплата, гарантирани привилегии като отпуск и болнични, осигуряването на работно облекло, дърва за горене и дървен материал на преференциални цени и др. Служителите на стопанството до голяма степен се чувстват “защитени“ от държавата. Активни в ДГС са 2 синдиката – КНСБ и “Подкрепа” като всички служители на постоянен договор са членове на едната от двете синдикални организации, като членството е въпрос на личен избор и не се ограничава от ръководството. Налице са Браншов колективен трудов договор на работещите в отрасъл “Горско стопанство – стопанисване” за 2021 – 2022 г. (подписан между Министерството на земеделието и храните, Федерация на синдикалните организации от горското стопанство и дървообработващата промишленост към КНСБ и Национална федерация „Земеделие и горско стопанство” на КТ „Подкрепа”) както и Колективен трудов договор за стопанството регистриран в Инспекцията по труда..

Задълженията и отговорностите на служителите са регламентирани в подробно разписани Длъжностни характеристики, осигурени са начални и допълнителни обучения по отношение изпълнението на конкретните им задължения свързани с правилно провеждане на дейностите, съгласно ЗГ и Горскостопанския план. Горските стражари преминават допълнителен курс за правоспособност за носене на оръжие. Освен началния, се извършва и периодичен инструктаж по безопасност на труда.

Води се строга отчетна документация. През последните години в ДГС “Кресна” няма случай на трудови злополуки. Има сключен договор със служба по трудова медицина с оглед осигуряване на необходимите условия за здраве и безопасност на труд и е налице изготвена Оценка на риска за различните позиции.

При проведените интервюта не бе докладвано за случаи на дискриминация (полова, религиозна) и сексуален тормоз.

Горски работници наети от фирмите изпълнители

Един от основните проблеми пред фирмите ангажирани в горскостопанските дейности и най-вече дърводобива е липсата на работна ръка. Според интервюираните представители

на местните фирми голяма част от местните горски работници са избягали в чужбина или пък са ангажирани в други сектори. При все това, фирмите ползват основно местни работници с изключение на някои от по-големите фирми, които ползват работници и от други райони. Очакванията на фирмите за разрешаване на проблема са насочени преди всичко към вземането на необходимите мерки на държавно ниво и по-малко към самото ДГС.

Съществен проблем за фирмите е квалификацията на работната ръка. Квалифицирани работници се намират трудно, а отделно от това курсовете за правоспособност не осигуряват необходимите професионални умения. Работниците се наемат на трудови договори, спазват се изискванията на трудовата медицина – фирмите имат наети лицензирани фирми, които осигуряват спазването на законовите изисквания. Фирмите твърдят, че осигуряват необходимото работно облекло, но трудно могат да накарат работниците да го ползват. Считат, че ползването на лични предпазни средства трябва да бъде вменено като лична отговорност, а не отговорност на фирмите. Не са известни скорошни случаи на трудови злополуки.

ДГС принципно е ангажирано в предоставянето на инструктаж на работниците фирмите преди започване на дейност.

Не местните работници се устройват на квартири, които се заплащат от фирмите.

Няма практика работниците да оставят да нощуват в гората.

II.8. ИЗВОДИ НА ОСВ И МЕРКИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА НЕБЛАГОПРИЯТНИ ЕФЕКТИ ОТ ДЕЙНОСТТА

При провеждане на настоящето проучване, не бяха констатирани съществени отрицателни социални въздействия от дейността на ДГС „Борино“. Известно недоволство има от гледна точка опазване на общинската инфраструктура и „привилегиите“ за някои за ползване на по-достъпни обекти за добив на дърва. За избягване на тези проблеми, предотвратяване на отрицателни въздействия в бъдеще и с оглед привеждане на управлението с изискванията на горската сертификация, се предвижда изпълнението на следните мерки:

II.8.1. Информиране и провеждане на консултации със засегнатите/ заинтересованите страни

I.8.1.1. Въвличане на местните общности в горскостопанското планиране

При обсъжданията по подготовката и разглеждането на ГСП, следва да се уведомяват и канят за участие представители на всички заинтересовани страни (Приложение 1), с цел установяване и отчитане на интересите им, избягване на случаи на нарушаване на права, засягане на ресурси и територии в процеса на планиране на горскостопанските дейности.

Ежегодно, преди започване на активния сезон, ДГС следва да изпрати до кметовете на населените места информация за местностите и подотделите, в които е планирано провеждане на горскостопански мероприятия през годината и контакти за обратна връзка в случай, че заинтересованите страни желаят да коментират или поискат промяна на горскостопанските дейности. В писмото следва да се включи и искане тази информация да бъде поставена на информационното табло на общината/кметството. Информацията се поставя и на информационното табло и интернет страницата на ДГС.

I.8.1.2. Годишна среща на заинтересованите/ засегнатите страни

Ежегодно, ДГС следва да организира среща с идентифицираните заинтересовани/ засегнати страни, на която като минимум да бъде предоставена информация и обсъдени следните теми:

• права и задължения на местните общности, засегнатите и заинтересовани страни, свързани с дейността и територията на ДГС „Борино“

• планирани дейности за съответната година, територии в които ще се изпълняват, възможностите и начините за промяна на тези дейности в случай, че са засегнати права на собственост и ползване;

• подходящи възможности за заетост, обучение и други услуги, които ДГС предлага;

• възможностите за местно социално-икономическо развитие вкл. възможни съвместни дейности, проекти и инициативи с местните общности, засегнати и заинтересовани страни;

• мерки за опазване на места със специално културно, екологично, икономическо, религиозно или духовно значение за местните общности; получаване на информация за нови такива.

Провежданите годишни срещи се документират и се поддържа досие с протоколите и съпътстващата документацията от срещите (покани, материали и др.). Всички получени предложения и коментари от засегнатите и заинтересованите страни относно планиране и провеждане на горскостопанските дейности и тяхното въздействие да се разгледат и се вземат предвид по целесъобразност. За предложенията и коментарите, които не са счетени за целесъобразни следва да се даде аргументиран отговор, който да се включи в протоколите или да се изпрати допълнително. ДГС следва да поддържа регистър на получените (писмено и устно) предложения от заинтересовани/ засегнати страни и описва статуса на всяко едно направено предложение – дали е било прието или отхвърлено, както и мотивацията за това.

I.8.1.3. Социална оценка преди започване на конкретни горскостопански дейности

Преди началото на всяка горскостопанска дейност, на етап планиране/маркиране, служители на ДГС следва направят оценка на социалното въздействие за конкретната дейност. При изготвяне на оценката, се оценяват следните елементи:

• наличие на категории ВКС 5 или ВКС 6 за съответния обект;

• наличие на каптажи и чешми в обекта;

• близост на обекта до населени места, туристически маршрути и обекти, места за рекреация, обекти на културата;

• наличие в подотдела на находища на недървесни горски продукти (гъби, билки, горски плодове), ловен район;

• пресичане / използване на територии, които не са собственост или не се управляват от ДГС;

За предотвратяване на неблагоприятни въздействия върху тези елементи се формулират конкретни мерки. Оценката се извършва съгласно разработения от Националната работна група „Лист за предварителна идентификация на ключови елементи и определяне потенциалните екологични и социални въздействия“.

I.8.1.4. Насоки за Провеждане на текущи консултации по засегнати/ заинтересовани страни

Провеждането на редовни консултации със засегнатите/ заинтересованите страни е от ключово значение за преодоляване на негативните социални въздействия от дейността на ДГС „Кресна“. В таблицата по-долу са представени начините и сроковете за въвличане на идентифицираните заинтересованите в зависимост от конкретната дейност, за която е определено наличието или потенциалното възникване на негативни социални въздействия в следствие изпълнението ѝ.

Заинтересована/ засегната страна

Дейност на ДГС със социално въздействие

Начини и средства за въвличане на

заинтересованите страни и намаляване на негативните

социални

Периодичност/ срокове

		въздействия
Служители на ДГС	Изпълнение на планираните мероприятия	Подобряване на уменията на служителите за изпълнение на горскостопанския план и годишните оперативни планове	Ежегодно съгласно годишна програма за обучение
	Осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд за персонала на ДГС	Провеждане на начален, периодичен и текущ инструктаж.	Начален инструктаж – при всеки случай на новопостъпил служител Периодичен инструктаж – съгласно изискванията на нац. законодателство Текущ инструктаж – преди започване на рискови дейности
		Предоставяне на лични предпазни средства и специално работно облекло и осигуряване използването им	Ежегоден преглед на наличните лични предпазни средства и специално работно облекло за всеки работник Ежедневен контрол за използване
		Изготвяне/ актуализация на оценка на риска за всички работни позиции	Съгласно изискванията на трудовото законодателство (НАРЕДБА № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска)
Кметове на общините/ населените места местно население	Предоставяни услуги	Изпращане на информация за услугите, които се предлагат на местното население (извадки от Горскостопанския план; маркиране на дървета за сеч; продажба на дървесина; издаване на	Ежегодно

	разрешителни; туристически услуги и др.)
Дърводобив	Предоставяне на информацията за местностите и подотделите, в които е планирано ползване през годината и поставянето и на публично място	Ежегодно след окомплектоване на лесосечния фонд и преди започване на теренната работа
Осигуряване на дърва за огрев	Комуникация с местните кметове за необходимите количества Предоставяне на информация за възможностите за ползване на дърва за огрев от местното население по населени места Разясняване на правилата за ползване	Ежегодно преди началото на отоплителния сезон
Паша	Съгласуване на забранените за паша места с общините и кметовете на населените места	Ежегодно
Използване на химикали и биологични агенти	Изпращане на информация	2 седмици преди използване
Управление на Гори с висока консервационна стойност	Предоставяне на възможност за принос по идентифицирането на нови ГВКС и формулиране на мерки за опазването им чрез обявление на уеб страницата/ изпращане на писма	Текущо
Достъп до горските ресурси	Уведомяване в случай на въвеждане на ограничения или забрани за достъп до определена горска територия от страна на РДГ	2 седмици преди въвеждане на ограничението/ забраната
Използване на общинска инфраструктура (в т.ч. от	Писмено регламентиране на предвиденото използване (напр. чрез	Ежегодно

	подизпълнителите)	подписване на споразумения), като се гарантират необходимите компенсации в случай на нанесени щети
	Наемане на служители/ работници	Уведомяване на местните бюра по труда за свободните работни места и изискванията за образование и квалификация Уведомяване на местните кметове (при необходимост)	1 месец преди наемане на нужния персонал
	Дискутиране на възможности за принос на ДГС към местното социално и икономическо развитие	Провеждане на срещи с местните кметове и местни лидери (желателно е участието на представители на ЮЦДП)	Ежегодно
Собственици на съседни имоти	Използване на съседни имоти (пр. за разполагане на временни складове); преминаване през съседни имоти	Писмено регламентиране на предвиденото използване (напр. чрез подписване на споразумения), като се гарантират необходимите компенсации в случай на нанесени щети	2 седмици преди осъществяване на планираната горскостопанска дейност
	Използване на химикали и биологични агенти	Изпращане на информация	2 седмици преди използване
Подизпълнители на горскостопанските дейности	Осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд за работниците при всички видове теренни дейности	Изискване от фирмите на: доказателства за налични лични предпазни средства и специално работно облекло, съответстващо на изискванията за защитно облекло за съответните работни позиции и на броя на работниците, които ще работят по съответния договор Копия от трудови договори на	Като част от всяка тръжна процедура

		работниците
		Провеждане на начален и текущ инструктаж. Изискване на доказателства за проведен начален/ текущ инструктаж от страна на фирмата подизпълнител	Начален инструктаж – преди началото на всяка дейност в конкретен обект Текущ инструктаж – веднъж месечно Доказателства за проведен инструктаж от страна на фирмата – поне веднъж в рамките на изпълнение на договора и/или ежегодно (за дългосрочните договори)
	Възлагане на дейностите	Провеждане на среща с представители на местните фирми за представяне на годишния план на ДГС и обектите за дърводобив	Ежегодно
		Провеждане на среща с представители на подизпълнителите и фирмата, определена за развитие/ поддръжка на горско пътната мрежа за търсене на решения по въпроса с осигуряване на достъп до обектите за дърводобив	Ежегодно
		Своевременно разплащане с подизпълнителите/ освобождаване на внесените гаранции	Съгласно условията на подписаните договори
		Организиране на срещи за разясняване на промени в нормативната уредба	В случай на ключови промени в нормативната уредба
	Използване на химикали и биологични агенти	Изпращане на информация	2 седмици преди използване
Ловни дружинки и Ловно-рибарски	Дърводобив	Съгласуване на горскостопанските дейности по време,	Преди началото на ловния сезон общо

дружества		място и начин на провеждане с лова и опазването на дивеча	за обектите Ежеседмично преди ловните излети за всеки конкретен обект
	Използване на химикали и биологични агенти	Изпращане на информация	2 седмици преди използване
	Управление на Гори с висока консервационна стойност	Предоставяне на възможност за принос по идентифицирането на нови ГВКС и формулиране на мерки за опазването им чрез обявление на уеб страницата/ изпращане на писма	Текущо
Туристически дружества, предприемачи в сферата на туризма	Управление на Гори с висока консервационна стойност	Предоставяне на възможност за принос по идентифицирането на нови ГВКС и формулиране на мерки за опазването им чрез обявление на уеб страницата/ изпращане на писма	Текущо
	Дърводобив в близост до туристически обекти	Прилагане на изискванията за стопанисване на ГВКС 6	Текущо
ВиК	Дърводобив	Съгласуване на предвидени обекти за дърводобив попадащи в санитароохранителните зони, в близост до източници на питейна вода и/или в близост до водопреносна инфраструктура	Ежегодно
Екологични неправителствени организации	Управление на Гори с висока консервационна стойност	Предоставяне на възможност за принос по идентифицирането на нови ГВКС и формулиране на мерки за опазването им чрез обявление на уеб страницата/ изпращане на писма	Текущо
	Опазване на биологичното разнообразие	Ангажиране на НПО в подобряване уменията на персонала на ДГС за разпознаване и опазване за защитени видове	Ежегодно

Търсене на партньорства за изпълнение на проекти

Текущо

II.8.2. Средства и начини за комуникация съобразени с културните особености на засегнатите/ заинтересованите страни

Комуникацията с различните групи засегнати/ заинтересовани страни се осъществява по начин съобразен с културните особености на последните в т.ч.:

• Кореспонденцията с държавните институции е чрез официални писма подписани от директора на ДГС. Допуска се и кореспонденция по електронен път.

• Уведомяването на кметовете на населените места се осъществява чрез официална кореспонденция – писма или по електронен път. Задължително се осъществява и контакт по телефона или чрез директна среща за потвърждаване получаването на информацията. Когато информацията касае местното население, комуникацията с местните кметове съдържа молба за поставяне на съответната информация на публично място в населеното място и се оставя информация за обратна връзка.

• За директен контакт с местни жители (особено в по-отдалечени населени места и махали) се допуска устно предоставяне на информация от страна на служителя на ДГС отговорен за съответния район (напр. ст. лесничей, лесничей или горски надзирател) и който е познат сред местните жители. Съответният служител осъществил контакта, оставя писмени следни от комуникацията.

• Собствениците на имоти, съседни на тези в които предстои провеждането на горскостопански дейности се уведомяват чрез местните кметове или директно – писмено или устно. Собствениците на имоти, които директно биха били засегнати от горскостопанските дейности се уведомяват директно – писмено или устно, а споразумения за ползване на имотите им и осигуряването на компенсации е чрез писмени споразумения.

• Комуникацията с неправителствени организации – регионални и национални се осъществява, чрез официални писма или по имейл.

Във връзка със горската сертификация, ДГС следва да предприеме стъпки по осигуряването на публичност чрез своята уеб страница на:

• процедурите за разрешаване на спорове със засегнати и заинтересовани страни, за подаване на оплаквания и сигнали;

• ангажиментите за недопускане на корупция в т.ч. задължението да не се предлагат или приемат каквито и да било парични или друг тип подкупи;

• писмените документи, отразяващи дългосрочната ангажираност на горското стопанство към принципите и критериите на Съвета за стопанисване на горите и свързаните политики и стандарти;

• начините, по които местните общности могат да участват в процеса по планиране на горскостопанските дейности и обекти;

• изготвената Оценка за социалното въздействие от дейността;

• изготвеният Доклад за горите с висока консервационна стойност (с изключение на конфиденциална информация);

• резюме на целите на управление;

• резюме от горскостопанския план (в т. ч. обзорна/тематични карта на горското стопанство) – предоставя се за безплатно за ползване с изключение на конфиденциалната информация;

• резюме на резултатите от провеждания мониторинг (с изключение на конфиденциалната информация).

II.8.3. Механизъм за разрешаване на спорове

Спор е всеки израз на неудовлетворение от страна на човек или организация, представен като оплакване към горското стопанство по отношение на дейността му и/или съблюдаването на правилата на сертификацията, и по което се очаква отговор. ДГС следва да разработи и въведе съвкупност от стъпки (процедура) за получаване, регистриране, обработка, проучване и отговор на оплаквания и сигнали, както и за осигуряване на справедливи компенсации в случаите на щети върху собственост и/или човек по отношение на:

• правата на собственост и ползване;

• правата на работниците;

• правата на местните общности.

ТП ”ДГС Кресна“ следва да се ангажира в своевременното разглеждане и разрешаване на всички спорове касаещи неговата дейност, като действията се основават на следните принципи:

• създаване на взаимно приемливи средства за комуникация основани на културните особености на засегнатата/ заинтересованата страна, които да позволяват двупосочен обмен на информация;

• въвличане на засегнатите и заинтересованите страни в разработването на настоящите вътрешни правила;

• документиране на всички срещи, всички обсъждани въпроси и всички постигнати договорености в т.ч. договаряне на справедливи компенсации в случаи на виновно засягане на правата на собственици, работници, местни общности и други заинтересовани страни;

• изпълнение на договорените стъпки/ съгласия чрез полагането на разумни усилия за извънсъдебно разрешаване на спора;

• уведомяване на засегнатата/ заинтересованата страна за резултатите от предприетите действия.

За изпълнение на тази мярка, ДГС може да използва примерните вътрешни правила одобрени от Националната работна група по сертификация.

Вътрешните правила следва да бъдат качени на интернет страницата на ДГС и да бъдат предоставени/изпратени за коментари и допълнения от идентифицираните засегнати/ заинтересовани страни.

Както бе споменато по-горе дейностите на ТП ДГС „Кресна” са регламентирани в Закона за горите и прецизирани в Горскостопански план (ГСП). В Таблица N 5 е дадена възможното въздействие от осъществяваните дейности върху отделните групи заинтересовани страни. Би следвало да се има в предвид, че взаимодействията могат да бъдат както отрицателни, така и положителни.

II.9. ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПРИНОС НА ОРГАНИЗАЦИЯТА КЪМ МЕСТНОТО СОЦИАЛНО И ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

Участието в местни инициативи и осигуряването на подкрепа за местната общност под различни форми е важен инструмент за поддържане на комуникацията и повишаване на доверието между ДГС и местната общност. В миналото като част от корпоративната си социална отговорност, стопанството е подпомагало местните общности в различни направления. Макар и с годините активността на ДГС в тази насока да намалява, все още са налице редица позитивни примери в т.ч. предоставяне на коледни елхи за училища и детски градини; подпомагане на общината при почистване на пътища през зимата и осигуряване на достъп до населени места и др. Съществен проблем произтича от изискването на законодателството изразходването на средства от страна на стопанството, да става чрез открити процедури и така, дори да има желание у ръководството, възможността за финансиране на подобни инициативи е лимитирана.

В бъдеще основният принос на ДГС към местното развитие се очаква да бъде най-вече по отношение на осигуряването на заетост, предоставянето на дърва за битови нужди (за закупуване по ценоразпис), информиране на обществеността за извършваните дейности, предоставяне на консултации на граждани и други държавни институции по лесовъдски въпроси, продължаване на добрите практики по подпомагане на местни инициативи.

Съществен проблем за района е нерегламентираното изхвърляне на битови отпадъци в горския фонд в т.ч. около туристическите маршрути и обекти. Тук ДГС може и трябва да играе съществена роля за разрешаване на проблема, като първата стъпка в това отношение е въвеждането на система и строг контрол върху изхвърлянето на отпадъци от самите горски работници (в т.ч. на фирмите изпълнители). Включването в национални кампании и организирането на собствени е друг инструмент за разрешаване на проблема, като трябва да се акцентира и върху възпитаващите дейности сред младото поколение. Като добре практика местните кметове посочиха усилията на служителите на ДГС на местно ниво да уведомяват местното население (в т.ч. чрез подписване на декларация от лицата на които е дадено позволително за добив на дърва) и по-големи туристически групи относно правилата за изхвърляне на отпадъци и боравенето с огън.

Възможности за принос на ДГС към местното социално и икономическо развитие се дискутират като част от дневния ред на годишната среща със засегнатите/ заинтересованите страни. (вж. т. 2.8.1.2 по-горе).

III. АКТУАЛИЗАЦИЯ НА СОЦИАЛНАТА ОЦЕНКА

III.1. АКТУАЛИЗИРАНЕ НА СПИСЪКА НА ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ/ ЗАСЕГНАТИТЕ СТРАНИ

Списъкът на заинтересованите/ засегнатите страни от дейността на ДГС страни се актуализира текущо. При идентифициране на нови заинтересовани се определят сферите на социално въздействие, негативните ефекти от конкретни дейности на стопанството и се предписват мерки за неутрализирането/ смекчаването им.

III.2. АКТУАЛИЗАЦИЯ НА СОЦИАЛНАТА ОЦЕНКА

Оценката за социалното въздействие от дейността на ДГС „Борино“ се актуализира на всеки 5 години, както и в случаи на съществена промяна в социално-икономическата обстановка в страната/ района.

IV. ПРИЛОЖЕНИЯ

IV.1. ПРИЛОЖЕНИЕ 1

СПИСЪК НА ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ, С КОИТО СА ПРОВЕДЕНИ

КОНСУЛТАЦИИ ПРИ ИЗГОТВЯНЕ НА ОЦЕНКА НА СОЦИАЛНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ОТ ДЕЙНОСТТА НА ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО „КРЕСНА“

Общинска администрация Кресна

Държавни структури

1. Регионална дирекция по горите - Благоевград

2. Областна администрация - Благоевград

3. Регионална инспекция по околна среда и води – Благоевград

4. Басейнова дирекция Западно – Беломорски район – Благоевград

5. Служба „Пожарна и аварийна безопасност и защита на населението”

6. Структури на Национална служба „Полиция”

7. Общинска служба земеделие и гори

8. Бюро по труда

9. Гранична Полиция

Фирми от горския сектор

1. „Перунстрой 2004“ ООД

2. „АВЕЯ“ ЕООД

3. „Ели 2002“ ЕООД

4. „Мусала 88“ ЕООД

НПО

1. ЛРД „Сокол -1911”

2. WWF

Туристически бизнес

1. Хотел „Бриони”

2. Хижа „Загаза”

Местно население

Събирачи на недървесни горски продукти за лична употреба

IV.2. ПРИЛОЖЕНИЕ 2

ВЪПРОСНИК ЗА ОЦЕНКА НА СОЦИАЛНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ОТ ДЕЙНОСТТА НА ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО „КРЕСНА“

1.Известни ли са ви съдебни и/или извънсъдебни спорове за земи и гори между ДГС и общината и /или частни собственици?

2.ДГС поддържа ли добра комуникация с общинската администрацията и местните кметове?

3. Имате ли данни/ опасения за негативно влияние на горскостопанските дейности върху вододайните зони?

4. Имате ли данни/ опасения за негативно влияние на горскостопанските дейности върху природната среда и местата от значение за местната култура и туризъм?

5. Имате ли данни/ опасения за негативно влияние на горскостопанските дейности върху общинската пътна инфраструктура, общински сгради или сгради на жители на общината?

6. Има ли оплаквания от дейността на ДГС и дърводобивните фирми от местни хора? Ако има, какви са те?

7. Задоволени ли са нуждите на местното население от дърва за огрев? Има ли проблеми в това отношение?

8. Какви са вашите коментари относно работата на ДГС по превенция и борба с пожарите и бракониерството ?

9.ДГС подкрепя ли по някакъв начин дейността на общината и/или местната общност?

10. По какъв начин според Вас, ДГС може да подкрепи местната общност?

11. Имате ли препоръки, похвали и предложения за работата на ДГС?

Document Metadata

Table of Contents

Contract

Document Metadata