Contract
І. Особености, свързани с обектите на вещните правоотношения
§ 1. Вещите и пространството като обект на права и правни отношения
1.1. Права върху вещи
1.1.1. Пространствени вещи
1.1.2. Граници на недвижимите вещи в пространството
1.1.3. Ограничените вещни права като специфични начини за използване на повърхността и пространството
1.1.4. Правният режим на вещните права и неговите пространствени измерения
1.2. Права върху пространства
1.2.1. Пространствата, в които са разположени вещите
1.2.2. Разграничаване на държавния суверенитет от правото на собственост
1.2.3. Видове пространства
1.2.4. Морски пространства
1.2.5. Въздушно пространство
1.2.6. Космическо пространство
1.3. Човешката власт и нейните вещноправни аспекти в различните пространства
§ 2. Правен режим на бъдещата вещ
2.1. Понятие за бъдеща вещ
2.1.1. Бъдещата вещ като възможност
2.1.2. Бъдещи движими вещи
2.1.3. Бъдещи недвижими имоти
2.2. Вещноправен режим на бъдещата вещ
2.2.1. Като предмет на правоотношения
2.2.2. Бъдещата вещ и правомощията, включени в съдържанието на правото на собственост
2.3. Правни сделки с бъдещи вещи
2.3.1. Договор за покупко-продажба
2.3.2. Делба на бъдеща вещ
2.3.3. Замяна на бъдеща вещ
2.3.4. Дарение на бъдеща вещ
2.3.5. Влог и заем за послужване с бъдеща вещ
2.3.6. Обезпечение с бъдеща вещ
§ 3. Ценната книга като особен вид движима вещ
3.1. Особености на ценната книга като движима вещ
3.1.1. ЦК като материален носител
3.1.2. ЦК като проста движима вещ
3.1.3. ЦК като неделима по своето естество движима вещ
3.1.4. ЦК като потребима или непотребима движима вещ
3.1.5. ЦК като заместима или незаместима движима вещ
3.1.6. Добиви и заместващи облаги при ЦК като движима вещ
3.2. Вещноправни отношения по повод на ЦК като движима вещ
3.2.1. Групи правоотношения с предмет ЦК
3.2.2. Правомощието владение при собствеността върху ЦК
3.2.3. Правомощието ползване при собствеността върху ЦК
3.2.4. Правомощието разпореждане при собствеността върху ЦК
§ 4. Вещноправен статут на подпокривното пространство при сгради в режим на етажна собственост
4.1. Подпокривното пространство като обща част на сградите в режим на етажна собственост
4.2. Подпокривното пространство като тавански етаж
4.2.1. Тавански етаж
4.2.2. Начин на притежаване
4.3. Подпокривното пространство като таван
4.3.1. Таванът като обща част
4.3.2. Обща част по своето естество
4.3.3. Обща част по своето предназначение
4.4. Промяна на предназначението на подпокривното пространство
4.4.1. Хипотезите
4.4.2. Обща част по чл. 38, ал. 2 ЗС
§ 5. Покривът и неговото вещноправно значение и режим
5.1. Покривът и неговото значение при правото на строеж
5.1.1. Покривът като специфична част на сградата
5.1.2. Правно значение на изграждането на покрива
5.1.3. Извършване на преустройство на покрива
5.2. Правен режим на покрива на сграда в режим на етажната собственост
5.2.1. Покривът като обща част по своето естество
5.2.2. Коминът
5.2.3. Покривната тераса
5.2.4. Покривът при отделена етажна собственост
5.2.5. Покривът при сгради близнаци
§ 6. За границите на поземлените имоти
6.1. Значение на границите на поземлените имоти (ПИ)
6.1.1. Земята като вещ
6.1.2. Правният режим на границите на ПИ
6.2. Материализиране на границите на ПИ
6.2.1. Границите като предели на юридическата власт
6.2.2. Граници и кадастър
6.3. Установяване на границите на ПИ
6.4. Спорове относно граници
6.4.1. Относно понятието контактна зона
6.4.2. Спорове за граници на неурегулирани ПИ
6.4.3. Спорове за граници при урегулирани ПИ
6.5. Прилага ли се чл. 210 ЗЗД при разлика между посочената в предварителния договор квадратура и реалната след завършване на строителството
6.5.1. Въпросът
6.5.2. Разпоредбата на чл. 210 ЗЗД
6.5.3. Разграничението
§ 7. Гражданското дружество – като договор и като имуществена общност
7.1. Като договор и като общност
7.2. Договорът за гражданско дружество
7.2.1. Дефиниция на договора
7.2.2. Характеристика на договора
7.2.3. Отграничения
7.3. Гражданското дружество като имуществена общност
7.3.1. Характеристика
7.3.2. Правна същност на непаричната вноска при договора за гражданско дружество
7.3.3. Отграничения
ІІ. Права и тежести върху вещи
§ 8. Законови ограничения на собствеността
8.1. Произход на законовите ограничения на собствеността
8.1.1. Законовите ограничения в римското право
8.1.2. Разграничение от сервитутните права
8.2. Видове ограничения на собствеността
8.2.1. Същност
8.2.3. Класификации
8.3. Законови ограничения на собствеността и сервитутни права
8.3.1. Смесването
8.3.2. Терминът „сервитут”
8.4. Ограничения, наложени от нормалното въздействие при упражняване на правото на собственост върху съседни имоти („съседски сервитути”)
8.4.1. Предназначение
8.4.2. Същност
8.4.3. Законови отстояния
8.4.4. Прозорци и балкони
8.4.5. Капчуци
8.4.6. Други съоръжения
8.4.7. Последици при неспазване на чл. 50 ЗС
8.4.8. Засаждане на дървета
8.5. Ограничения, наложени от естественото взаимодействие между съседните имоти („естествени сервитути”)
8.5.1. Същност
8.5.2. Естественото оттичане на дъждовната вода
8.5.3. Сервитутът за водооттичане
8.5.4. Забрана за засягане на подземните води
8.6. Законови ограничения на собствеността за удовлетворяване на значим обществен интерес („публично правни сервитути”)
8.6.1. Същност
8.6.2. Класификации
8.6.3. Разграничение от принудителните сервитути
8.6.4. Законови публично правни сервитути
8.6.5. Административни сервитути
8.6.6. Законови ограничения на публичната собственост
8.6.7. Сервитут в полза на териториална общност от хора
8.7. Въпросът за съизволителните действия по чл. 51 от Закона за собствеността
8.7.1. Право на достъп през съседен имот по чл. 51 ЗС
8.7.2. Право на извършване на определени работи в чужд имот
8.7.3. Общото между двете права
§ 9. Данъчните задължения на прехвърлителя като особена тежест върху имота
9.1. Данъчните задължения и прехвърлянето на вещни права
9.1.1. Изискванията на чл. 264 ДОПК
9.1.2. Органи, натоварени с контрола по спазване на чл. 264 ДОПК
9.2. Правни последици при неспазване на чл. 264 ДОПК
9.2.1. Правна характеристика
9.2.2. Изводи
§ 10. Възможно ли е съществуването на ограничени вещни права в полза на собственика на вещта
10.1. Поставяне на въпроса
10.1.1. Термините “сливане” и “консолидиране”
10.1.2. Система на ограничени вещни права по ЗС
10.2. Хипотезите
10,2.1. Сливането като основание за прекратяване на ограничените вещни права
10.2.2. Сливането и ипотечното право
10.2.3. Възстановяване на погасено поради сливане ограничено вещно право
10.2.4. Сливане в резултат на наследяване
§ 11. Вещно право ли е залогът върху чужда движима вещ
11.1. Залог върху движима вещ
11.1.1. Поставяне на въпроса
11.1.2. Съдържание на заложното право върху движима вещ
11.1.3. Предмет на заложното право
11.2. Единно понятие за заложно право
11.2.1. Общото при различните видове залог
11.2.2. Правомощие да се иска принудително удовлетворяване от заложеното право (право на взискане – ius distrahendi)
11.2.3. Правомощие да се иска запазване на заложеното право във вида, който е имало към момента на неговото възникване (право на запазване състоянието на вещта чрез упражняване на фактическа власт върху нея – ius possidendi)
11.3. Залогът като потестативно право
11.3.1. Същност на предизвикваната промяна
11.3.2. Допълнителни правни последици при залога върху вещ
11.3.3. Правен режим на заложното право като потестативно право
§ 12. Ипотеката като вещно право – специфика и особености
12.1. Характер на ипотечното право
12.1.1. Ипотеката като добавъчно преобразуващо право с вещен елемент
12.1.2. Ипотеката като особено облигационно право със специфично обезпечително действие
12.1.3. Ипотеката като облигационен договор с процесуални последици или като материално право с процесуална превилегия за предимство
12.1.4. Ипотеката като особено вещно право върху недвижим имот
12.1.5. Акцесорност на ипотечното право
12.1.6. Неделимост на ипотечното право
12.2. Предмет на ипотечното право
12.2.1. Ипотеката като вещно право върху недвижим имот
12.2.2. Ипотечното право при упълномеряване и обединяване на ипотекирания имот по чл. 17, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗУТ
12.2.3. Ипотека върху бъдещ или чужд недвижим имот
12.2.4. Ипотека върху ограничено вещно право
12.2.5. Ипотека върху несеквестируемо право
12.2.6. Ипотека върху идеална част от недвижим имот
12.2.7. Ипотека върху спорно вещно право
12.2.8. Реална суброгация при ипотеката
12.3. Обезпечено вземане
12.3.1. Вземането като обезпечено право
12.3.2. Ипотека за обезпечаване на парично, респективно – на непарично вземане
12.3.3. Основание за възникване на вземането
12.3.4. Задължения за dare, facere и non facere
12.3.5. Ипотека за обезпечаване на естествено вземане
12.3.6. Ипотека за обезпечаване на бъдещо вземане
12.3.7. Ипотека за обезпечаване на задължение с право на избор
12.3.8. Ипотека за обезпечаване на факултативни задължения
12.4. Лице, което може да учреди ипотека
12.4.1. Титулярът на вещното право
12.4.2. Дееспособност на учредителя
12.4.3. Учредяване на ипотека от юридическо лице
12.4.4. Държавата като учредител на ипотека
12.5. Съдържание на ипотечното право
12.5.1. Правомощие за упражняване на фактическа власт
12.5.2. Правомощие да се иска въздържане от всяко трето лице от извършването на действия, които могат да увредят ипотекирания имот
12.5.3. Правомощие за предпочтително удовлетворяване от продажната цена на недвижимия имот
12.5.4. Обезпечаване на лихвите и разноските
12.5.5. Промяна в предмета на ипотечното право
12.5.6. Начин на упражняване на ипотечното право
12.6. Видове ипотеки
12.6.1. Според начина на тяхното учредяване
12.6.2. Договорна ипотека
12.6.3. Законна ипотека
12.6.4. Ипотеката като обезпечение пред съд
12.7. Прекратяване на ипотечното право
12.7.1. Погиването на недвижимия имот
12.7.2. Погасяване на обезпеченото вземане
12.7.3. Сливане между ипотекарния кредитор и собственика на ипотекирания имот
12.7.4. Публична продан на ипотекирания имот
12.7.5. Отказ от ипотека
12.7.6. Заличаване на ипотеката
§ 13. Обхваща ли учредената върху земята ипотека построената върху нея сграда
13.1. Сградата е съществувала към момента на учредяване на ипотеката
13.1.1. Съдържание на ипотечното право
13.1.2. Собственикът на земята не е собственик на сградата
13.1.3. Собственикът на земята е собственик и на сградата
13.2. Сградата е построена след учредяване на ипотеката
13.2.1. Промени в ипотеката
13.2.2. Възможни разрешения
13.3. Изводи
§ 14. Учредяване на ипотека върху новопостроена сграда при съществуваща ипотека върху земята
14.1. Въпросът
14.1.1. Хипотезата
14.1.2. Правно релевантни интереси при законодателната уредба на ипотеката
14.2. Разграничаване на застрояването от останалите случаи на подобрения в ипотекирания имот
14.2.1. Подобрение
14.2.2. Застрояване
14.3. Отговорът
14.3.1. Специалност на ипотеката
14.3.2. Предложено решение
§ 15. Концесията в българското законодателство
15.1. Произход
15.1.1. Уредба по римското частно право
15.1.2. Разграничение от наема, арендата и емфитевзата
15.2. Обект и видове концесии (чл. 13 ЗКц)
15.2.1. Обект на концесията
15.2.2. Видове концесии
15.3. Същност на концесията
15.3.1. Поставяне на въпроса
15.3.2. Правна същност на концесията за строителство и за услуга
15.3.3. Правна същност на концесията за добив
15.4. Общи черти и разграничение между концесията и сервитутното право
15.4.1. Общи белези
15.4.2. Отграничение
§ 16. За някои специфични разновидности на правото на строеж
16.1. За специфичните разновидности на правото на строеж
16.1.1. Съществуваща сграда
16.1.2. Правни последици от реализацията на правото
16.2. Право на надстрояване
16.2.1. Съдържание
16.2.2. Учредяване
16.2.3. Обем на правото на надстрояване
16.3. Право на пристрояване
16.3.1. Съдържание
16.3.2. Учредяване
16.3.3. Обем на правото на пристрояване
16.4. Право на дострояване
16.4.1. Съдържание
16.4.2. Разграничение от правото на пристрояване
16.5. Право на строеж под повърхността на земята и право на подстрояване
16.5.1. Правна уредба
16.5.2. Право на строеж под повърхността на земята
16.5.3. Право на подстрояване
§ 17. Вещни права при застрояване над и под открити пространства
17.1. Използване на чуждо пространство
17.1.1. Частни пространства
17.1.2. Въздействия върху частни пространства
17.1.3. Пространствата по чл. 188 ЗУТ
17.2. Застрояване над открити пространства.
имот.
17.2.1. Правото на строеж и принципът за приращение.
17.2.2. Застрояване над собствено открито пространство.
17.2.3. Застрояване над чуждо открито пространство с трайно прикрепване към чуждия
17.2.4. Застрояване над чуждо открито пространство без трайно прикрепване към
чуждия недвижим имот.
17.3. Застрояване под открити пространства.
17.3.1. Право на строеж под повърхността на земята.
17.3.2. Застрояване под собствено открито пространство.
17.3.3. Застрояване под чуждо открито пространство.
§ 18. Сервитути за осъществяване на търговска дейност
18.1. Видове сервитути
18.1.1. Възможни конструкции при учредяването на сервитути
18.1.2. Българското законодателство
18.2. Сервитути за осъществяване на търговска дейност
18.2.1. Хипотезите
18.2.2. Кой е господстващият имот при сервитутите, учредени по ЗЕ и ЗЕС
18.3. Правен режим на сервитутите за упражняване на дейност
18.3.1. Учредяване
18.3.2. Упражняване
18.3.3. Прехвърляне
18.3.4. Прекратяване
ІІІ. Придобиване на вещни права
§ 19. Свобода на договаряне при учредяване на вещни права
19.1. Принципът за свобода на договаряне
19.1.1. Същност на свободата на договаряне
18.1.2. Съдържание и обхват на принципа за свобода на договаряне
19.2. Правилото “numerus clausus”
19.2.1. Същност на правилото за изчерпателност на вещните права
19.2.2. Обхват на правилото
19.3. Съчетаване на принципа за свобода на договаряне в облигационното право с правилото за изчерпателност във вещното право
19.3.1. Пресечната точка на двата принципа
19.3.2. Спецификата на свободата на договаряне при прехвърлянето и учредяването на вещни права – ограничението на чл. 33 ЗС; „друго” по смисъла на чл. 64 ЗС, чл. 92 ЗС и чл. 98 ЗС; изключване на действието на чл. 93 ЗС
§ 20. Фактически състав при прехвърлянето на вещни права върху недвижим
имот
20.1. Особености на фактическия състав
20.1.1. Изискване за нотариална форма
20.1.2. Елементи на фактическия състав
20.2. Противопоставимост по смисъла на чл. 113 ЗС
20.2.1. Вещно право по невписан нотариален акт
20.2.2. Разпоредбата на чл. 113 ЗС
20.3. Нищожност
20.3.1. Нищожност на правната сделка
20.3.2. Непораждане на вещнопрехвърлителното действие на правната сделка
20.3.3. Нищожност на нотариалния акт
20.3.4. Нищожност на вписването
§ 21. Модалитети на вещноправното действие на договора
21.1. Поставяне на въпроса за правното действие на модалитетите
21.1.1. Модалитетът като допълнителна клауза
21.1.2. Обхват на правното действие на модалитета
21.1.3. Модалитети при сделки с вещни права върху недвижими имоти
21.2. Срокът като модалитет на вещноправното действие на договора
21.2.1. Срокът като модалитет
21.2.2. Начален (отлагателен) срок
21.2.3. Краен (прекратителен) срок
21.2.4. Изменителен срок
21.3. Условието като модалитет на вещноправното действие на договора
21.3.1. Условието като модалитет
21.3.2. Отлагателно условие
21.3.3. Прекратително условие
21.3.4. Изменително условие
21.3.5. Съчетаване на срок с условие
21.4. Тежестта като модалитет на вещноправното действие на договора
21.4.1. Тежестта като модалитет
21.4.2. Отграничение
§ 22. Възможно ли е уговарянето на предаването на вещта като самостоятелен вещноправен акт
22.1. Принципът на вещноправно действие на облигацията
22.1.1. Вещноправно действие по силата на самия облигационен договор
22.1.2. Вещноправно действие чрез последващо волеизявление за индивидуализация
22.1.3. Въпроси
22.2. Възможно ли е “разделяне” на облигационноправните от вещноправните последици на договора
22.2.1. Договори, непородили своето вещноправно действие
22.2.2. Способи за моделиране на вещноправните последици на договора
22.2.3. Доколко е налице противоречие с чл. 24, ал. 1 ЗЗД
22.2.4. Правни последици на подобна уговорка
22.3. Относно връзката между облигационния и вещноправния акт
22.3.1. Разсъждения относно правното действие на предаването при допускане на възможността за уговарянето му като самостоятелен вещнопрехвърлителен акт
22.3.2. Въпросът за неоснователното обогатяване
22.4. Изводи
22.4.1. De lege lata
22.4.2. De lege ferenda
§ 23. Правното значение на езика при многоезичните договори
23.1. Езикът при правни сделки, сключени в устна форма
23.1.1. Страните говорят на различни езици, чието значение разбират
23.1.2. Правното значение на грешката при превода
23.1.3. Използването на преводач
23.2. Правни сделки, сключени в писмена форма
23.2.1. Свобода при уговаряне на език на договора
23.2.2. Съгласието при използването на няколко различни езика
23.2.3. Договор, съставен на различни езици в различните си части
23.2.4. Многоезичен договор
23.2.5. На един или на различни материални носители
23.2.6. Свързани волеизявления, направени на различни езици
23.2.7. Термини на различни езици
23.2.8. Език за кореспонденция
23.2.9. Език на договора за изменение
23.3. Определящо значение има съдържанието на волеизявлението, а не езикът, на който то е изразено
§ 24. Сделки с вещноправно действие при имоти с неуредени сметки по регулация
24.1. Предпоставки
24.1.1. Принцип за единство на границите на поземления имот
24.1.2. Сметки по регулация
24.2. Въпроси
24.2.1. Може ли да се извършват разпоредителни сделки с поземлени имоти, за които е отпаднала неприложената по параграф 6 ПР ЗУТ регулация
24.2.2. Възможно ли е прехвърляне на собствеността върху имот, когато имотните и регулационните граници не съвпадат
24.2.3. Съдбата на ограничените вещни права върху недвижимия имот при неговото урегулиране
§ 25. Правни средства за придобиване на “паркоместа”
25.1. Въпросът
25.1.1. Съдържание на правото на паркомясто
25.1.2. Правен интерес
25.2. Облигационноправни средства
25.2.1. Особености
25.2.2. Конкретни облигационноправни средства
25.3. Вещноправни средства
25.3.1. Особености
25.3.2. Право на собственост
25.3.3. Право на строеж
25.3.4. Поземлен сервитут
25.3.5. Право на ползване
25.3.6. Разглеждане на паркомястото като принадлежност към определен обект
25.4. Изводи
25.4.1. Дефицит на правни средства
25.4.2. Предложения de lege ferenda
§ 26. Вещни правоотношения при договора за изработка
26.1. Предмет на договора за изработка
26.1.1. Договори за предоставяне на услуги
26.1.2. Присъединяване, приращение и преработване
26.2. Правоотношения между страните
26.2.1. Договор за изработка без вещнопрехвърлителен ефект
26.2.2. Договор за изработка с вещноправно действие
26.2.3. Договор за изработка с материали, собственост на трето лице
26.3. Правни последици при разваляне на договора за изработка
26.3.1. Договор за изработка без вещнопрехвърлителен ефект
26.3.2. Договор за изработка с вещноправно действие
§ 27. Придобиване на движими вещи чрез установяване на добросъвестно и възмездно владение върху тях (чл. 78, ал. 1 ЗС)
27.1. Правна същност
27.1.1. Принцип и изключение
27.1.2. Законодателни съображения
27.2. Приложно поле
27.2.1. Приложно поле на правилото с оглед предмета на придобиване
27.2.2. Приложно поле на правилото с оглед основанията за установяване на владение
27.2.3. Приложно поле на правилото с оглед вещните права, които могат да се придобиват
27.3. Фактическият състав на придобивното основание по чл. 78, ал. 1 ЗС
27.3.1. Установяване на владение
27.3.2. Добросъвестност
27.4. Правно действие на придобиването по чл. 78, ал. 1 ЗС
27.4.1. Първично придобивно основание
27.4.2. Действие на чл. 78, ал. 1 ЗС спрямо облигационните отношения между страните
27.4.3. Изключението по чл. 78, ал. 2 ЗС
§ 28. Ловуването като специфичен способ за придобиване на право на собственост
28.1. Дивечът като предмет на правото на собственост
28.1.1. Собственост
28.1.2. Способи за придобиване
28.2. Права върху дивеча
28.2.1. Право на стопанисване и ползване на дивеча – частна държавна собственост
28.2.2. Фактически състав на ловуването като вещнопридобивен способ
28.2.3. Отграничение от завладяването
28.2.4. Ограничения на правото на собственост върху придобития чрез ловуване дивеч
§ 29. Относно някои особености във фактическия състав на придобивната давност
29.1. Фактически състав на придобивната давност
29.1.1. Владение и срок
29.1.2. Разграничение между позоваването на давностно владение и намерението за своене
29.1.3. Владение, срок и позоваване
29.1.4. Начин на извършване на позоваването
29.2. Момент на придобиване
29.2.1. Моментът на позоваване
29.2.2. Придобивната давност и съпружеската имуществена общност
29.3. Намерението за владение при юридическите лица
29.3.1. Спецификата
29.3.2. Начин на формиране на намерението за своене
§ 30. Кога се изгубва правото на собственост върху изгубената вещ
30.1. Запазване на правото на собственост върху изгубената и намерената вещ
30.1.1. Момент на намиране на вещта
30.1.2. Задължение за съобщаване и за предаване на вещта
30.1.3. Възнаграждение за намиране на вещта
30.2. Придобиване на намерената вещ
30.2.1. Придобиване на намерената вещ от общината
30.2.2. Придобиване на намерената вещ от намерилото я лице
30.2.3. Придобиване на намерената вещ от трето добросъвестно лице
30.2.4. Изводи
§ 31. Приращението
31.1. Фактически състав на приращението
31.1.1. Вид на вещите
31.1.2. Същност на прикрепването
31.1.3. Трайност на прикрепването
31.2. Отграничения
31.2.1. Приращение и добиви
31.2.2. Присъединяване
31.3. Действие на приращението
31.3.1. Автоматично действие
31.3.2. Необратимо действие
31.3.3. Правни последици при приращението
31.3.4. Правен режим
31.3.5. Приращението и съпружеската имуществена общност
31.3.6. Право на премахване на прикрепеното
31.4. Изключване действието на приращението
31.4.1. Чрез учредяване на ограничено вещно право
31.4.2. Модалитети при изключването на приращението
31.4.3. Момент на изключване на действието на приращението
31.4.4. Отграничение от отказа от вещно право
31.5. Характер на приращението като придобивен способ
31.5.1. Първичен или производен
31.5.2. Особености
§ 32 Съгласието на собственика на сградата при учредяване на правото на надстрояване
32.1. Хипотезата
32.1.1. Предмет на правото на надстрояване
32.1.2. Необходими съгласия за учредяване на право на надстрояване
32.2. Вещноправно значение на съгласието на собственика на сградата
32.2.1. Когато собственикът на постройката е и собственик на земята
32.2.2. Когато собственикът на постройката е различен от собственика на земята
32.3. Случаи на липса на съгласие
32.3.1. Собственикът на земята учредява право на надстрояване, но собственикът на сградата отказва да даде съгласие за извършването на застрояването.
32.3.2. Собственикът на сградата дава съгласие за извършването на надстрояването, но собственикът на земята не учредява право на надстрояване.
32.3.3. Разминаване между съдържанието на двете съгласия.
§ 33. Публичната продан като специфичен способ за придобиване на вещни права
33.1. Правна същност на публичната продан
33.1.1. Терминологична бележка
33.1.2. Обхват на понятието за публична продан
33.1.3. Публичната продан като специфичен способ за придобиване на вещни права
33.2. Вещноправен ефект на публичната продан
33.2.1. Фактически състав
33.2.2. Момент на настъпване на правните последици
33.2.3. Противопоставимост на придобитите чрез участие в публичната продан права
33.2.4. Възможност за обжалване
33.2.5. Стабилност на вещнопридобивния ефект
33.3. Отграничения
33.3.1. Продажба на движими вещи в производството по индивидуално принудително изпълнение
33.3.2. Продажба на вещи в производството по универсално принудително изпълнение
33.3.3. Продажба на вещи в производството по принудително изпълнение на публични задължения
33.3.4. Продажба след провеждане на търг или конкурс
33.3.5. Продажба на публичен търг с явно наддаване
§ 34. Вещноправно действие на принудителното отчуждаване
34.1. Принудителното отчуждаване като специфичен способ за придобиване на вещни права
34.1.1. Правна уредба
34.1.2. Приложимост
34.1.3. Правна същност
34.2. Отграничения
34.2.1. Реквизиция
34.2.2. Отнемане на собствеността
34.3. Вещноправно действие на принудителното отчуждаване
34.3.1. Последователност на настъпване на правните последици във времето
34.3.2. Правно действие на отчуждаването по отношение на вещните тежести и
ограничените вещни права, съществуващи върху отчуждаваната вещ към момента на отчуждаване
§ 35. Ограничените вещни права и съпружеската имуществена общност
35.1. Правна същност на съпружеската имуществена общност
35.1.1. СИО като специфичен вещноправен режим
35.1.2. Презумпция за съвместен принос
35.1.3. Трансформация
35.2. Правото на ползване и СИО
35.2.1. Същност на вещното право на ползване
35.2.2. Право на ползване, учредено в полза на един от съпрузите през време на брака
35.2.3. Право на ползване, учредено в полза на двамата съпрузи през време на брака
35.2.4. Учредяване на право на ползване в полза на единия съпруг върху имот СИО
35.3. Правото на строеж и СИО
35.3.1. Същност на правото на строеж
35.3.2. Право на строеж, учредено в полза на единия съпруг преди сключването на брака, и достигане на груб строеж на сградата през време на брака
35.3.3. Право на строеж, учредено в полза на единия съпруг през време на брака, и достигане на груб строеж на сградата след прекратяването на брака
35.3.4. Право на строеж, учредено в полза на двамата съпрузи преди сключването на брака, и достигане на груб строеж на сградата през време на брака
35.3.5. Право на строеж, учредено в полза на двамата съпрузи през време на брака, и достигане на груб строеж на сградата след прекратяването на брака
35.3.6. Учредяване на право на строеж между съпрузи
35.4. Поземлените сервитути и СИО
35.4.1. Поземлените сервитути
35.4.2. Сервитут за обслужване на господстващ имот, лична собственост на единия съпруг, учреден през време на брака
35.4.3. Сервитут за обслужване на господстващ имот, притежаван като СИО, учреден през време на брака
35.4.4. Сервитут за обслужване на господстващ имот, притежаван при условията на обикновена съсобственост, учреден през време на брака
35.4.5. Учредяване на поземлени сервитути между съпрузи
§ 36. Възникване на съпружеска имуществена общност при делба на наследство с уравняване на дял
36.1. Делба с разпределение на общите имоти в реален дял (чл. 69, ал. 2 ЗН и чл. 353 ГПК)
36.1.1. Получаване на реален дял
36.1.2. Придобиване на собствеността върху разпределената в дял вещ
36.1.3. Правното основание за придобиване на разпределената в дял вещ
36.1.4. Приложимост на режима на СИО
36.2. Задължение за уравняване при възлагане в дял (чл. 349 ГПК)
36.2.1. Възлагане в дял
36.2.2. Придобиване на собствеността върху възложената в дял вещ
36.2.3. Правното основание за придобиване на възложената в дял вещ
36.2.4. Приложимост на режима на СИО
§ 37. Специфични способи за придобиване на вещни права в търговското право
37.1. Относно правната същност на апорта на вещно право в търговско дружество
37.1.1. Апортът като способ за придобиване на вещни права
37.1.2. Учредителен апорт
37.1.3. Последващ апорт
37.1.4. Апорт на вещно право, извършен от самото търговско дружество
37.2. Прехвърлянето на търговско предприятие и неговият вещноправен ефект
37.2.1. Поставяне на въпроса
37.2.2. Правна същност на търговското предприятие
37.2.3. Предмет на вещноправното действие на договора за прехвърляне на търговско предприятие
37.2.4. Момент на настъпване на вещноправното действие на договора за прехвърляне на търговско предприятие
37.2.5. Ограничаване на вещноправното действие при прехвърляне на търговско предприятие
ІV. Защита на вещните права
§ 38. Самозащита на правото на собственост
38.1. Мерки за самозащита
38.1.1. Същност на самозащитата
38.1.2. Момент на осъществяване
38.2. Граници при прилагането на превантивните мерки за самозащита
38.2.1. Въпроси
38.2.2. Граници на самозащитата
§ 39 Отнемане на владението чрез насилие или по скрит начин по смисъла на чл.
76 ЗС
39.1. Отнемане на владението
39.1.1. Нарушаване на владението
39.1.2. Лишаване от владение
39.2. Отнемане чрез насилие
39.2.1. Без съгласието на предишния владелец
39.2.2. Предотвратяване или преодоляване на поведението на предишния владелец
39.2.3. Преодоляване на прегради, поставени от предишния владелец
39.3. Отнемане по скрит начин
39.3.1. Без знанието на предишния владелец
39.3.2. С намерение и по начин, целящ факта на нарушението да остане неизвестен за предишния владелец
39.4. Отнемане на владението чрез насилие и по скрит начин
§ 40. Особена владелческа защита по чл. 38а ЗЖСК
40.1. Фактически състав
40.1.1. Съдържание на разпоредбата
40.1.2. Предпоставки за упражняване на защитата
40.2. Правно действие на фактическия състав по чл. 38а ЗЖСК
40.2.1. Абсолютен характер
40.2.2. Отграничения – от правото по чл. 45 ЗС, от косвения иск по чл. 134 ЗЗД, от прекия иск в полза на наемодателя спрямо пренаемателя с основание чл. 234, ал. 3 ЗЗД и от иска по чл. 111 ТЗ
40.3. Правна същност на защитата по чл. 38а ЗЖСК
40.3.1. Вещно право
40.3.2. Правно очакване
40.3.3. Специален владелчески иск
§ 41. Отговорност на владелеца и държателя при погиване на вещта
41.1. Отговорност на държателя
41.1.1. Качеството “държател”
41.1.2. Погиване на вещта по вина на държателя
41.1.3. Погиване на вещта без вина на държателя
41.2. Отговорност на добросъвестния владелец
41.2.1. Качеството “добросъвестен владелец”
41.2.2. Погиване на веща по вина на добросъвестния владелец
41.2.3. Погиване на вещта без вина на добросъвестния владелец
41.3. Отговорност на недобросъвестния владелец
41.3.1. Качеството “недобросъвестен владелец”
41.3.2. Отговорност
41.3.3. Отговорността на “недобросъвестния владелец” при погиване на вещта във връзка с разпоредбата на чл. 57 ЗЗД
§ 42. Премахване на подобрения, извършени в чужд имот
42.1. Поставяне на въпроса
42.1.1. Извършването на промени, които не са свързани с трайно прикрепване на други вещи към чужд имот
42.1.2. Извършването на промени, които водят до трайно прикрепване на други вещи към чужд имот
42.2. Добросъвестен и недобросъвестен подобрител
42.2.1. Недобросъвестен подобрител
42.2.2. Добросъвестен подобрител
42.3. Правилото
§ 43. Отрицателният установителен иск като основание за прекъсване на придобивната давност
43.1. Приложими правила при придобивната давност
43.1.1. Съответно препращане
43.1.2. Компонентите на давностното владение
43.2. Същност и прилагане на основанията за спиране и прекъсване на придобивната давност
43.2.1. Отпадане на субективния елемент на давностното владение
43.2.2. Правният ефект на отрицателния установителен иск с оглед отпадането на субективния елемент на давностното владение
43.2.3. Предварителна защита
43.3. Въпросът за спирането и прекъсването на придобивната давност при предприемането на действия по принудително изпълнение
43.3.1. Хипотезите
43.3.2. Спиране и прекъсване на давността при започване на действия по принудително изпълнение въз основа на съдебно изпълнително основание
43.3.3. Спиране и прекъсване на давността при започване на действия по принудително изпълнение по заповед за изпълнение въз основа на документ
43.3.4. Прекъсване на давностното владение на трето по смисъла на чл. 523 ГПК лице поради осъществяване на действия по принудително изпълнение
§ 44. Искът за наследство като иск за защита на правото на собственост
44.1. Спор относно качеството на наследник
44.1.1. Хипотези на спор
44.1.2. Отрицателен установителен иск
44.1.3. Иск за наследство (положителен установителен иск)
44.2. Понятието “иск за наследство”
44.2.1. Обхват на понятието
44.2.2. Искът за наследство в тесен смисъл
44.3. Правна характеристика на иска за наследство
44.3.1. Приложимост на иска за наследство
44.3.2. Ограничаване предмета на доказване
44.3.3. Допустимост на общия установителен иск
44.4. Установителен характер на иска за наследство
44.4.1. Тезата за разнородния характер на иска за наследство
44.4.2. Искът за наследство може да има единствено установителен характер
44.5. Страни по иска за наследство
44.5.1. Ищец по иска за наследство
44.5.2. Ответник по иска за наследство
44.6. Предмет на доказване
44.6.1. Смъртта на лицето, признато от спорещите страни за титуляр на спорното материално право
44.6.2. Призоваването на ищеца като наследник
44.6.3. Приемането на наследството от ищеца
44.7. Особени хипотези на предявяване на иска за наследство
44.7.1. Предявяване на иска за наследство като насрещен
44.7.2. Предявяване на иск за наследство при главно встъпване в чужд процес
44.8. Сравнение на иска за наследство с вещните искове
44.8.1. Характер на търсената защита и правни последици на съдебното решение, с което се уважава иска
44.8.2. Местна подсъдност
44.8.3. Срок за предявяване
§ 45. Петиторни и посесорни искове между съсобственици
45.1. Идеалната част от вещта като обект на правни отношения
45.1.1. Идеалната част като предмет на давностно владение
45.1.2. Идеалната част като предмет на принудително изпълнение
45.1.3. Специфично приложение на приращението при съсобствеността
45.2. Петиторни (собственически) искове между съсобственици
45.2.1. Ревандикационен иск от невладеещ съсобственик срещу владеещ съсобственик (чл. 108 ЗС)
45.2.2. Негаторен иск срещу съсобственик (чл. 109 ЗС)
45.2.3. Установителен иск между съсобственици (чл. 124, ал. 1 ГПК)
45.2.4. Разграничения – иск по чл. 30, ал. 3 ЗС, иск по чл. 31, ал. 2 ЗС и иск по чл. 32, ал. 2 ЗС
45.3. Посесорни (владелчески) искове между съсобственици
45.3.1. Иск по чл. 75 ЗС
45.3.2. Иск по чл. 76 ЗС
45.3.3. Искове между съвладелци
§ 46. Ефектът на вписването при прехвърлянето на спорно вещно право върху недвижим имот (чл. 226, ал. 3 ГПК)
46.1. Правоприемство в спорно материално право
46.1.1. Правна уредба
46.1.2. Правоприемство на страната на ищеца
46.1.3. Правоприемство на страната на ответника
46.1.4. Правоприемство в производство по съдебна делба
46.2. Правен ефект на вписването
46.2.1. Спрямо силата на пресъдено нещо на решението по делото
46.2.2. С оглед възможността за принудително изпълнение