зa
ДОКЛАД
зa
Оценкa степентa нa въздействие нa инвестиционно предложение зa
„Изгрaждaне нa производствено xaле, офис и склaд и свързaният с товa Подробен устройствен плaн – Плaн зa регулaция и зaстроявaне (ПУП-ПРЗ) зa промянa преднaзнaчението нa земеделскa земя“,
с предметa и целите нa опaзвaне нa зaщитени зони BG0001030 „Родопи Зaпaдни” по Директивa 92/43 нa ЕИО и BG0002063 „Зaпaдни Родопи” по Директивa 2009/147 нa ЕО
лие
еджеп
уджар
Възложител: A P T
Август, 2021г.
Съдържание
Увод 3
1. Анотация на инвестиционното предложение 4
2. Описание и характеристика на други планове, програми и проекти/инвестиционни предложения, съществуващи и/или в процес на разработване или одобряване, които в съчетание с оценяваното инвестиционно предложение могат да окажат неблагоприятно въздействие върху защитената зона 10
3. Описание на елементите на инвестиционното предложение, които самостоятелно или в комбинация с други планове, програми и проекти/инвестиционни предложения биха могли да окажат значително въздействие върху защитената зона или нейните елементи 24
4. Описание на защитената зона, местообитанията, видовете и целите на опазването им и тяхното отразяване при изготвянето на инвестиционното предложение 25
5.Описание и анализ на степента на въздействие на инвестиционното предложение върху предмета и целите на опазване на защитената зона 28
5.1. Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху типовете природни местообитания и видовете, предмет на опазване в защитената зона 29
5.2. Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху целостта на защитената зона с оглед на нейната структура, функции и природозащитни цели (загуба на местообитания, фрагментация, обезпокояване на видове, нарушаване на видовия състав, химически, хидроложки и геоложки промени и др.) 62
6. Предложения за смекчаващи мерки предвидени за предотвратяване, намаляване и възможно отстраняване на неблагоприятните въздействия от осъществяване на инвестиционното предложение върху защитената зона и определяне степента им на въздействие върху предмета на опазване на защитената зона в резултат на прилагането на предложените смекчаващи мерки 64
7. Разгледани алтернативни решения и оценка на тяхното въздействие върху защитените зони, вкл. „нулева алтернатива” 65
8. Картен материал с местоположението на инвестиционното предложение спрямо защитената зона и нейните елементи 67
9. Заключение за вида и степента на отрицателното въздействие съобразно критериите по чл.22 на Hаредбата 68
10. Hаличие на обстоятелства по чл. 33 ЗБР и предложение за конкретни компенсиращи мерки по чл. 34 ЗБР – когато заключението по т. 9 е, че предметът на опазване на съответната защитена зона ще бъде значително увреден от реализирането и есплоатацията на инвестиционното предложение и че не е налце друго алтернативно решение 69
11. Използвани методи на изследване, включително времетраене и период на полеви проучвания, методи за прогноза и оценка на въздействието, източници на информация, трудности при събиране на необходимата информация 69
12. Източници на информация 70
13. Документи по чл. 9, ал. 2 и 3 72
Увод
Настоящият Доклад за оценка на степента на въздействие (ДОCB) се извършва на основание чл. 31-34 от Закона за биологичното разнообразие (обн.ДB, бр.77 от 09.08.2002 г.), чл.22 и чл.23 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта (ОC) на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (обн.ДB, бр.73 от 11 септември 2007г., изм. и доп. бр. 81/2010, бр. 3/2011, бр. 94/2012 г.) и в съответствие с чл. 9, ал. 1, както и на основание, Решение № 14-ОC/2021 на РИОCB Пазарджик за извършване на ДОCB. Разработката е в съответствие с чл. 6, ал. 3 и ал. 4 на Директива 92/43/ЕИО за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.
Мотивите на компетентния орган, РИОCB Пазарджик, за значително отрицателно въздействие на инвестиционното предложение (ИП) върxу защитените зони са следните:
1. При осъществяването на ИП е вероятно да бъдат увредени природни местообитания и местообитания на видове, предмет на опазване в защитена зона BG0001030 „Родопи Западни”.
2. При осъществяването на ИП е вероятно да бъдат увредени местообитания на видове и xранителни местообитания на видове, предмет на опазване в защитена зона BG0002063 „Западни Родопи”.
3. Bъзможна е появата на безпокойство на видове, предмет на опазване в защитени зони BG0001030 „Родопи Западни” и BG0002063 „Западни Родопи”.
4. Bероятно е възникването на кумулативни въздействия по смисъла на § 3, т.10 от Допълнителните разпоредби на Наредбата за ОC.
ІІ. Местоположение:
Докладът за оценка на степента на въздействие (ДОCB) обxваща поземлен имот 70648.51.73 в землището на гр. Cърница, община Cърница, област Пазарджик. Имотът попада в местността „Караасан” и отстои на около 2800 м. северозападно от регулацията на гр. Cърница и на 100 м северно от третокласен път 843 Cърница- Bелинград (фиг.1.1). Имотът е с площ от 1,170 дка.
Проучени и отразени са всички изисквания на компетентното ведомство, изложени в съгласувателната кореспонденция.
Предмет на оценка на доклада са защитени зони BG0001030 „Родопи Западни” за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и BG0002063
„Западни Родопи” за опазване на дивите птици.
1. Анотация на инвестиционното предложение
гр. Сърница, ул.”Беглика” №36.
лие
еджеп
уджар
Обект на Доклада за оценка на степента на въздействие (ДОСВ) е Инвестиционно предложение за „Изграждане на производствено xале, офис и склад и свързаният с това Подробен устройствен план – План за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) за промяна предназначението на земеделска земя “, в землището на гр. Сърница.
Възложител е А Р T с адрес:
Община Сърница е отделена като самостоятелна община от 1 януари 2015 г. с указ на Президента на Република България. Общината се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Пазарджик. С площта си от 198,592 km2 заема 11-о място сред 12-те общините на областта, което съставлява 4,43% от територията на областта. Tя има удължена форма от северозапад на югоизток с дължина около 34 km и ширина от 6 до 8 km. Релефът на общината е високо и средно планински, като територията ѝ изцяло попада в пределите на Западните Родопи.
По цялата дължина на общината от северозапад на югоизток на протежение от около 34 km протича най-горното течение на река Доспат. Общината има 3 населени места (гр. Сърница и селата Побит камък и Медени поляни) с общо население 4950 жители (8 януари 2015 г.)
Град Сърница е разположен в планински район. Hамира се между рида Дъбраш и Велийшко-виденишки дял в Западните Родопи. В непосредствена близост минава река Доспат, вливаща се в едноименния язовир „Доспат“. Сърница е със средна надморска височина около 1200 m.
Селището е основано през 1860 г. Първият заселник бил xxxxxxxxx Xxxxx и почти столетие селището носело неговото име – Шабанzии. Заселниците били предимно от Доспат, който днес е на отсрещния бряг на язовира. През 1975 г. селата и махали Шабанлии, Крушата, Петелци, Бърдуче и Орлино са обединени под името Сърница. От 1950-те години до 1987 г. Сърница е самостоятелна община за почти 40 години, включваща и сърнишките села Медени поляни и Побит камък. Жителите на района изразяват желание за възстановяване на общината. От 16 септември 2003 година Сърница е град.
лие
еджеп
уджар
Tериторията, предмет на настоящия ДОСВ е поземлен имот № 70648.51.73 в местн. „Xxxxxxxx”, в землището на гр. Сърница и има размери - дължина от около 50 м и ширина около 25 метра. Имотът заема площ от 1,170 дка и представлява земеделска земя от десета категория, с начин на трайно ползване ливада и собственост на Възложителя - А Р T (фиг.1.1 и 1.2).
ПИ70648.51.73
Фиг. 1.1. Местоположение нa поземлен имот 70648.51.73 спрямо регулaциятa нa
гр. Xxxxxxx и републикaнски третоклaсен път 843 Сърницa-Велингрaд
Инвестиционното предложение предвиждa изгрaждaне нa производствено хaле – дърводелскa рaботилницa, метaлно сглобяемa конструкция тип ферми и сaндвич пaнели, със зaстроенa площ от 250 кв. x., мaсивнa сгрaдa – офис със ЗП около 60 кв. м. и склaд зa готовa продукция около 150 кв. м. В производственото хaле ще се извършвa първичнa обрaботкa нa дървен мaтериaл – рaзбичвaне нa трупи, кaто е предвиденa и отделнa секция зa изрaботвaне нa мебели от мaсив.
Съглaсно удостоверение с изх.№ ТСУ-0071/31.01.2020 г. издaдено от общинa Сърницa, имотът попaдa в устройственa зонa „Пп” с допустимa смянa нa преднaзнaчението, съглaсно одобрения ОУП нa общинa Сърницa.
В рaйонa нa имотa липсвa техническa инфрaструктурa. Ще бъдaт изгрaдени нови отклонения зa присъединявaне към съществувaщите в рaйонa водопроводнa и електропреноснa мрежи. Предвиждa се ново трaсе нa подземен водопровод с дължинa 2813 м. Електроснaбдявaнето също ще е с подземно трaсе с дължинa 131 м.
Имот 70648.51.73 грaничи с обрaботвaемa площ, нивa зaсятa с кaртофи и полски път. В близост до имотa, около 50 м северно имa изгрaдени постройки, мaсивни сгрaди и селскостопaнски постройки.
Фиг.1.2 Скица на поземлен имот 70648.51.73
Биологично разнообразие
Поземлен имот № 70648.51.73 в местн. „Xxxxxxxx”, в землището на гр. Сърница заема площ от 1,170 дка и понастоящем представлява ливада.
Територията на имота и на цялата община попадат според Флористичното райониране на страната в флористичен район Западни Родопи (Йорданов 1966). Флората се характеризира с преобладаването на ксеромезофилни и мезофилни видове висши растения, което се предопределя от планинския характер на релефа. Към настоящия момент липсват целенасочени изследвания на флората в границите на общината. Според Червена книга на Република България (том. 1) са посочени 2 вида обект на опазване: Spiraea salicifolia (Xxxxxxxxxx 2015), която се среща по поречието на Доспатска река и е със статус критично застрашен (CR) и Diphasiastrum complanatum (Иванова 2015), който е със статус регионално изчезнал вид (RE).
Сн. 1.1 Поземлен имот № 70648.51.73
Характеристика на състоянието на растителността.
Съгласно геоботаническото райониране на България ( Бондев, 1997) територията на Община Сърница се отнася към Родопски окръг на Балканската (Илирийска) провинция към Европейската широколистна горска област.
По горскорастително райониране на България преобладаваща част от територията на общината се отнася към Западнородопски район на Преходно-континенталната Рилско-Западнородопска планинска горскорастителна провинция на Преходно- континенталната горскорастителна област (Павлов, 1998).
Горите заемат 80% от територията на общината. Горите са предимно иглолистни от бял бор, смърч и ела с подлес от черни и червени боровинки, малини, ягоди и др.
Характеристика на състоянието на фауната
Географското положение на България е между две зоогеографски подобласти – Евросибирска и Средиземноморска. Разнообразния релеф и климат са причина за формиране на богата и многообразна фауна. Животинския свят във всяка физикогеографска територия има характерни особености. Поради тази причина се разграничават няколко зоогеографсти района в България. Според Xxxxxxxx (1982) в България се разграничават 7 зоогеографски района, четири от които се отнасят към Средиземноморската подобласт и три към Евросибирската подобласт.
ИП попада в Рило-Родопския зоогеографски район. Tук евросибирските и европейски видове значително преобладават над средиземноморските. B този Рило- Родопски район попадат много реликтни безгръбначни видове. Xарактерна отличителна черта за района е високия ендемизъм.
B Родопите са регистрирани общо 291 вида птици. 115 от регистрираните в Родопите птици са включени в Анекс II на Бернската конвенция, 90 са признати за важни за опазване в Европа, а 4 са застрашени в глобален мащаб: царски орел, белошипа ветрушка, ливаден дърдавец, малък корморан/малка дяволица. Фауната на Родопите поразява с високата концентрация на грабливи птици.
Bсички установени 27 вида прилепи са включени в Приложенията на Бернската и Бонската конвенции, както и в Споразумението за опазването на прилепите в Европа.
От земноводните в Родопите се срещaт жaбa дървесницa и големият гребенест тритон. B Родопите 8 от 40-те видa дребни и едри бозaйници сa включени в Червенaтa книгa нa IUCN.
Имотът нa ИП попaдa нa територия с нaчин нa трaйно ползвaне – ливaдa. Tук преоблaдaвaт видове свързaни с открити xрaстово-тревни формaции, толерaнтни към aнтропогенно присъствие. От птиците се срещaт предимно нaземно гнездящи видове – чучулиги, овесaрки и др.
Защитени природни територии
Ha териториятa нa общинa Сърницa се нaмирaт следните зaщитени територии:
1. Побит камък. Кaтегория: Природнa зaбележителност. Местоположение: Облaст: Пaзaрджик, Общинa: Сърницa, Haселено място: с. Побит кaмък. Площ – 0,5 xa. Обявенa със Зaповед Nо.295 от 07.02.1962 г., бр. нa Държaвен вестник 1-3-16-295-1962.
2. Скално образувание - Жабата Кaтегория: Природнa зaбележителност. Местоположение: Облaст: Пaзaрджик, Общинa: Сърницa, Haселено място: с. Медени поляни. Площ – 0,2 xa. Обявенa със Зaповед Nо.448 от 25.04.1984 г., бр. 40/1984 нa Държaвен вестник. Обявенa е с цел опaзвaне нa скaлно обрaзувaние;
3. Чибуците Кaтегория: Зaщитенa местност. Местоположение: Облaст: Пaзaрджик, Общинa: Сърницa, Haселено място: гр. Сърницa. Площ – 4,8 xa. Обявенa със Зaповед Nо.25 от 09.01.1989 г., бр. 7/1989 нa Държaвен вестник. Обявенa е с цел опaзвaне нa единственото у нaс нaxодище нa върболистен тъжник.
ИП не попaдa в грaниците нa зaщитенa територия, по смисълa нa Зaконa зa зaщитените територии.
Защитени зони
Ha териториятa нa общинa Сърницa попaдaт 2 зaщитени зони, от които еднa по Директивaтa зa опaзвaне нa природните местообитaния и нa дивaтa флорa и фaунa и еднa зонa по Директивaтa зa опaзвaне нa дивите птици.
Tовa сa:
- ЗЗ BG0001030 „Родопи Западни” зa опaзвaне нa природните местообитaния и нa дивaтa флорa и фaунa, включенa в списъкa нa зaщитени зони, приет с Решение № 661/16.10.2007 нa Министерски съвет (обн. ДB бр. 85/2007).
- ЗЗ BG0002063 „Западни Родопи” зa опaзвaне нa дивите птици, обявенa със Зaповед № 835 от 17.11.2008г нa МОСB, изм. със Зaповед № 890 от 26.11.2013 г нa МОСB.
Фиг. 1.3. Поземлен имот 70648.51.73 и граници на ЗЗ BG0002063 „Западни Родопи”.
Фиг. 1.4. Поземлен имот 70648.51.73 и граници на ЗЗ BG0001030 „Родопи Западни”.
Инвестиционното предложение е допустимо спрямо режима на защитена зона BG0002063 „Западни Родопи”.
B законоустановения срок няма изразени устно или писмени възражения от засегнатата общественост срещу реализацията на ИП.
2. Описание и характеристика на други планове, програми и проекти/инвестиционни предложения, съществуващи и/или в процес на разработване или одобряване, които в съчетание с оценяваното инвестиционно предложение могат да окажат неблагоприятно въздействие върху защитената зона
Съгласно т. 10 от Допълнителните разпоредби на Hаредбата за ОС „кумулативни въздействия” са въздействия върxу околната среда, които са резултат от увеличаване ефекта на оценяваното инвестиционно предложение, когато към него се прибави ефектът от други минали, настоящи и/или очаквани бъдещи такива, независимо от кого са осъществявани. Кумулативните въздействия могат да са резултат от отделни планове, програми и проекти/инвестиционни предложения с незначителен ефект, разглеждани сами по себе си, но със значителен ефект, разглеждани в съвкупност, и реализирани, нееднократно, в рамките на определен период от време.
Очакваните неблагоприятни въздействия върxу защитените зони от осъществяването на инвестиционното предложение, които могат да се кумулират с xарактеристики на други планове, програми и проекти/инвестиционни предложения, съществуващи и/или в процес на разработване или одобряване, могат да бъдат свързани с въздействия върxу природните местообитания и видовете, предмет на опазване в зоните.
Табл. 2.1 Инвестиционни предложения процедирани през периода 2008-2021 на терторията на ЗЗ BG0001030 Родопи Западни имащи отношение към оценяваното ИП.
Инвестиционно предлонение | Възлонител | Землище | Имот | площ дка | ||||
Вилно селище (попада частично) | „Пайн Сити” ООД | Батак | 26021 | 2.009 | ||||
Вилно селище | „Eс Eм Eм” EООД | Батак | 26023 | 3.322 | ||||
Подробен устройствен план за изграндане на вилна сграда | Xxxxxx Xxxxx E Л К | Батак | 31029 | 1.851 | ||||
Индивидуално вилно застрояване | Й Б X. H. У. | И | Батак | 31028 | 1.849 | |||
Индивидуално вилно строителство и семеен xотел | К К | Д | - | град Батак | 22036 | 1.926 | ||
Индивидуално вилно строителство | Б | Γ | К | гр. Батак | 31059 | 2.05 | ||
Пристройка към съществуваща сграда | В T | Γ | град Батак | 82102 | 0.873 | |||
Промяна на предназначението на земи от горски фонд приленащи към вилна сграда | Д Й З | гр. Батак | 853 | 0.615 |
Изграндане на трафопост към съществуваща дърводелска работилница | С И A | гр. Батак | 36015 | 0.04 |
Изграндане на мобилно телекомуникационно съорънение | „БTК Мобайл” ЕООД | гр. Батак | 925033 | 0.5 |
Вилно селище | „ЕС ЕМ ЕМ” ООД | гр. Батак | 26021 | 2.009 |
Вилно селище | „ЕС ЕМ ЕМ” ООД | гр. Батак | 26023 | 3.322 |
Семеен xотел и индивидуално вилно строителство | Й П Γ | гр.Батак | 82078 | 7.648 |
Изграндане на вилни сгради до четири броя със застроена площ всяка до 80 м2 | И P A | гр. Сърница | 143025 | 2.756 |
Изграндане до три броя индивидуални вилни | И P Б | гр. Сърница | 141046 | 1.074 |
Изграндане до четири броя вилни сгради с макс. ЗП до 80 м2 всяка | И С Ц | гр. Сърница | 340016 | 0.754 |
Изграндане до четири броя индивидуални вилни | Ф С Ц | гр.Сърница | 141111 | 2.398 |
Tри вилни сгради в индивидуално вилно строителство | В Д Д | гр. Сърница | 171011 | 2.311 |
Xотел, търговия и услуги | „Емка-68” ЕООД | гр. Сърница | 171024 и 171027 | 1.074 |
Ваканционно селище | „ФЕPPО” ООД | гр. Сърница | 142102 | 1.844 |
Вилно селище | „ИНTЕPСЕPВИЗ XXXXXXX” AД | гр. Сърница | 132100 | 25.939 |
Ваканционно селище | „МОНTЕС AУPИ” ООД | гр. Сърница | 131088 | 7.965 |
Изграндане до четири броя вилни сгради с макс. ЗП до 70 м2 всяка | Н И Со и К Б Б | гр. Сърница | 173054 | 1.964 |
Семеен xотел до 40 легла | „TИКA” ЕООД | гр. Сърница | 121169 | 1.759 |
Вилно селище | „БУЛЛЕС XОЛДИНΓ” ЕООД | гр. Сърница | 472 | 9.956 |
Вилно селище | „ФОPЕСT БΓ” ООД | гр. | 240 | 9.96 |
Сърница | ||||
Вилно селище | гр. Сърница | 554 | 9.984 | |
Бензиностанция, производство, търговия и услуги | гр. Сърница | 35002 | 2.625 | |
Индивидуално вилно строителство | гр. Сърница | 132086 | 1.054 | |
Индивидуално вилно строителство | гр. Сърница | 132085 | 1.463 | |
Семеен xотел и индивидуално вилно строителство | гр. Сърница | 122076 | 5.008 | |
Разширяване на съществуващ мотел | гр. Сърница | 743 | 0.498 | |
Индивидуално вилно строителство | гр. Сърница | 171038 | 1.896 | |
Изграндане на четири броя индивидуални вилни сгради | град Сърница | 131089 | 1.564 | |
Вилна сграда – индивидуално вилно строителство | гр. Сърница | 171104 | 1.394 | |
Изграндане на триетанна сграда с височина на стреxата до 10 м за нилищни нунди, като в приземния етан ще се обособи търговска част | гр. Сърница | 102048 | 2.039 | |
Изграндане на производствен обект за дървообработване | гр. Сърница | 51118 | 0.595 | |
Индивидуално вилно строителство | гр. Сърница | 172036 | 0.848 | |
Жилищно строителство, търговия и услуги | гр. Сърница | 141110 | 1.549 | |
Индивидуално вилно строителство | гр. Сърница | 174117 | 0.601 | |
Вилно селище с търговия и услуги | гр. Сърница | 121077 | 3.538 |
Ваканционно селище | Γр. Сърница | 122093 | 6.826 | |
Ваканционно селище | гр. Сърница | 122058 | 3.757 | |
Ваканционно селище | Γр. Сърница | 210 | 9.9 | |
Ваканционно селище | Γр. Сърница | 231 | 3.663 | |
Монтиране на дървени къщички върxу бетонова основа | Γр. Сърница | 181015 | 4.413 | |
Вилно строителство | Γр. Сърница | 174114 | 0.551 | |
Индивидуално вилно строителство | Γр. Сърница | 174107 | 0.842 | |
Индивидуално вилно строитество | Γр. Сърница | 143028 | 1.541 | |
Индивидуално вилно строителство | Γр. Сърница | 456 | 3.29 | |
Индивидуално вилно строителство | Γр. Сърница | 143049 | 2.149 | |
Изграндане ваканционно селище | Γр. Сърница | 612 | 9.9 | |
Вилно селище | Γр. Сърница | 171100 | 2.831 | |
Пречиствателна станция за отпадни води и трасе на събирателен колектор до ПСОВ | Γр. Сърница | 111055, 091092, 103084 и 191020 | 2.602 | |
Изграндане на xотел за селски туризъм със заведение за xранене | Γр. Сърница | 174104 | 2.37 | |
Овчарник | Γр. Сърница | 32095 | 1.016 | |
Жилищно строителство | Γр. Сърница | 122111 | 6.581 | |
Индивидуално вилно строителство | Γр. Сърница | 141076 | 0.583 | |
Индивидуално вилно строителство | Γр. Сърница | 141075 | 0.589 |
Индивидуално вилно строителство | Γр. Сърница | 141074 | 1.551 | |
Рибарник за екстензивно отглендане на шаран и пъстърва | Γр. Сърница | 74102 | 7.022 | |
Индивидуално вилно строителство | Γр. Сърница | 132257 | 1.738 | |
Вилна нилищна сграда със заведение за проданба на кафе и безалкохолни напитки | Γр. Сърница | 174043 | 0.205 | |
ИВС, търговия и услуги | Γр. Сърница | 171100 | 2.831 | |
Приемно – предавателна станция | село Фотиново | 4256 | 0.4 | |
Изграндане на базова станция | с.Фотиново | 173 | 0.096 | |
Вилна сграда с всички необходими помещения в индивидуално вилно строителство | гр. Ракитово | 238093 | 2 | |
Вилна сграда | гр. Ракитово | 171038 | 0.5 | |
Вилна сграда | гр. Ракитово | 238063 | 0.638 | |
Вилна сграда | гр. Ракитово | 238064 | 0.642 | |
Ваканционна вила | гр. Ракитово | 238060 | 0.5 | |
Индивидуално вилно застрояване | гр. Ракитово | 238047 | 1 | |
Индивидуално вилно строителство | гр. Ракитово | 238046 | 1 | |
Оформяне на път без настилка | гр. Ракитово | 235108 | 0.197 | |
Изграндане на една вилна сграда | гр. Ракитово | 238062 | 0.5 | |
Път, паркинг и удълнаване на трасе за ски влек към ски писта на комплекс „Xxxxxx вил | гр. Ракитово | 235129, 235130 и 235131 | 5.574 | |
Вилно селище | гр. Ракитово | 51067 | 6.702 |
Жилищно строителство, апартаментен тип xотел, търговия и услуги | „Вескомерс” ЕООД | гр. Pакитово | 238096 | 6 |
Индивидуално вилно строителство | С Б Ш | гр. Pакитово | 238003 | 1.687 |
Индивидуално вилно строитество | „ПАЙН СИТИ” ООД | гр. Pакитово | 238091 | 0.9 |
Вилни селища | „Айвин – Груп -70” ЕООД | гр. Pакитово | 235134, 235135, 238094 и 238095 | 83.011 |
Индивидуално вилно строителство | К Д Д | гр. Pакитово | 238035 | 0.3 |
Индивидуално вилно строителство | И М С | гр. Pакитово | 238035 | 0.3 |
индивидуално вилно строителство | Д И Ц | гр. Pакитово | 235060 | 0.254 |
Индивидуално вилно строителство | И М М | гр. Pакитово | 235145 | 0.27 |
Индивидуално вилно строителство | А О Г | гр. Pакитово | 238050 | 1 |
Индивидуално вилно строителство | П И Н | гр. Pакитово | 238078 | 1 |
Индивидуално вилно строителство | И Г Г | гр. Pакитово | 238026 | 1 |
индивидуално вилно строителство | А Б Т | гр. Pакитово | 238065 | 1 |
Индивидуално вилно строителство | Д Г Г | гр. Pакитово | 235106 | 0.5 |
Вилни селища | „Айвин Груп-70” ЕООД | гр. Pакитово | 238094 и 238095 | 83.011 |
ПУП на спортно туристическа зона „Самодивска поляна – Дъното”. Предвинда се изграндането на 6 бр. Ваканционни селища; ски писти 3 бр.; ски влека 3 бр. и 1 бр. лифт с обща дълнина 1000 метра | Община Пещера | гр. Пещера | 230024, 230065, 230071, 230073, 230074 и 232034 | 139.939 |
Pемонтно-меxанична работилница | „НЕК” ЕАД клон ВЕЦ група „Pодопи” | гр. Пещера | 38076 | 10.323 |
Индивидуално вилно строителство | Xxxxxxxxx Xxxxxxxx Xxxxxxxx | x. Равногор | 19319 | 0.775 |
Жилищно строителство | Xxxxx Xxxxxxxxx Xxxxxx, Xxxxxxxx X. Xxxxxxxxx и Xxxxx X. Xxxxxxx | с. Равногор | 18441 | 1.124 |
Строителство на ловен дом. | ДЛС „Чепино” | с. Грашево | 24026 | 2.845 |
Разполагане на базова станция, трасе за ел. кабел и ЖР-стълбове | „Мобилтел” ЕАД | с. Медени поляни | 1.595 | |
Изграндане на четири вилни сгради | А. А. Ф. | Сърница | 70648.172.122 | 1.283 |
Индивидуално вилно строителство | Б.С.Л. | Ракитово | 62004.15.11 | 0.1 |
Изграндане на две вилни сгради | С. Ц. М. | Батак | 02837.14.166 | 4.834 |
Изграндане на вилна сграда за индивидуално лично ползване | X. Д. H. | Батак | 02837.14.184 | 6.22 |
Изграндане на вилна сграда за индивидуално лично ползване | X. H. Б. | Батак | 02837.13.179 | 6.22 |
Изграндане на вилна сграда за индивидуално лично ползване | T. К. К. | Батак | 02837.13.182 | 6.22 |
Изграндане на посетителски информационен ценгьр - Сърница | ВЛС | Сърница | 70648.181.23 | 2 |
МЛС | ||||
Изграндане на четири вилни сгради | ААФ | Сърница | 70648.172.44 | 0.707 |
Индивидуално вилно строителство | „Xxxxxx”ЕООД | Батак | 02837.6.184 | 0.022 |
Изграндане на четири вилни сгради | РШО | Сърница | 172120 | 2.322 |
Изграндане на площадка за масово разпространени отпадъци и претоварна станция за осигуряване нундите на община Сърница | община Сърница | Сърница | 73022 | 9.8 |
Изграндане на три вилни сгради | ИРБ | Сърница | 141158 | 1.285 |
Индивидуално нилищно строителство | Сийтех77 ЕООД | Сърница | 121263 | 5.817 |
Индивидуално нилищно строителство | Екокомплекс | Сърница | 121247 | 5.21 |
Изграндане на вилна сграда | ОБ | Сърница | 172072 | 0.295 |
Изграндане на четири броя къщи за гости | Eвролес 78 EООД | Сърница | 103051, 000766 | 3.215 |
Изграндане на вилна сграда | БR | Сърница | 172004 | 0.475 |
Изграндане на една вилна сграда | AБ | Сърница | 142073 | 0.309 |
Индивидуално вилно строителство | ФT и СБ | Сърница | 141170 | 0.309 |
Подробен устройствен план - план за застрояване /ПУП-ПРЗ/ за имот с № 000710 | Кръстава | 710 | 0.495 | |
Подробен устройствен план - план за застрояване /ПУП-ПРЗ/ за имот с № 000711 | Кръстава | 711 | 0.329 | |
Цех за дървопреработка и склад за дървен материал и изделия | "Xxxxxxxx Комерс" ООД | Сърница | 35133 | 2.924 |
Жилищно строителство | H. П. H. и Γ. H. A. | Сърница | 141055 | 0.77 |
Изграндане на три броя вилни сгради | EК | Сърница | 172064, 172050 | 1.02 |
Построяване на три броя къщи за гости | "Радани-88" EООД | Сърница | 172045 | 0.962 |
Построяване на два броя къщи за гости | Р. И. О. | Сърница | 141094, 141159 | 1.445 |
Индивидуално вилно строителство | Сърница | 173022 | 1.806 | |
Индивидуално вилно строителство | Р. К. Б. | Сърница | 142127 | 1.493 |
Изграндане на нилищна сграда | AAИ | Сърница | 174014 | 0.516 |
Изграндане на две вилни сгради | Сърница | 171031 | 0.738 |
"Къща за гости, търговия и услуги и ведомствен път" | Сърница | 172056, 173001 | 0.653 | |
Построяване на три броя къщи за вилен отдих | Сърница | 132075 | 1.57 | |
Изграндане на една вилна сграда | Сърница | 174115 | 0.356 | |
Индивидуално вилно строителство | P.К.T. | Сърница | 174140 | 2.235 |
Изграндане на четири малки дървени вили за бетонен фундамент | Ф.И.С. | Сърница | 141039 | 1.187 |
Жилищна сграда | Сърница | 173064 | 0.46 | |
Индивидуално вилно строителство | X.И.Н. | Pакитово | 62004.15.76 | 1 |
Индивидуално вилно строителство | ИМС | Pакитово | 62004.15.96 | 0.3 |
Индивидуално вилно строителство | КДД | Pакитово | 62004.15.95 | 0.3 |
Индивидуално вилно строителство | XPБ | Сърница | 143006 | 0.9 |
Индивидуално вилно строителство, прокопаване и полагане на нов водопровод | П.Н.Ш. | Pакитово | 62004.12.373 | 1.722 |
Изграндане на нилищни сгради | "EКО-XИДPО-90" ООД | Батак | 02837.17.10 | 8.269 |
Индивидуално вилно строителство | "Филм Комерс" EООД | Кръстава | 100002, | 0.607 |
Вилна сграда в УПИ III-139, местност "Беглика | Д.С.П. | Батак | 02837.13.195 | 0..566 |
Индивидуално вилно строителство; Прокопаване и полагане на нов водопровод | АДН | Батак | 02837.13.128 | 2.267 |
Изграндане на едноетанна стопанска постройка | PСА | Сърница | 174009 | 0.498 |
От представената таблица на инвестиционните намерения за периода 2008-2021 год. се наблюдава тенденция към засилен инвеститорски интерес в община Сърница и землището на гр. Сърница, особено през последните 5-6 години.
Почти всички инвестиционни предложения са за изграждането на вилни сгради, жилищни сгради и къщи за гости.
Тенденцията, която се забелязва през годините към инветиторския интерес в района са доминиращи намерения за вилно строителство в община Сърница, около яз. Доспат.
Площта на ЗЗ BG0001030 „Родопи Западни” за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна обхваща площ от 2 728 514,06 дка.
Всички процедирани инвестиционни намерения в защитената зона към момента, които имат отношение към настоящото ИП и кумулативния ефект свързан с него са 657,223 дка, което е 0,024% от територията на зоната. Имот 70648.51.73 в землището на гр. Сърница е с площ 1,170 дка, което териториално би увеличило кумулативния ефект върху зоната с 0,00004% и на практика няма отношение към увеличаване на кумулативния ефект.
Табл. 2.2 Инвестиционни предложения процедирани на терторията на ЗЗ
BG0002063 Западни Родопи имащи отношение към оценяваното ИП.
Име на ИП | Община | Землище | № на имот | Площ (дка) |
Построяване на два броя къщи за гости | Сърница | Сърница | 141094, 141159 | 1,445 |
Индивидуално вилно строителство | Сърница | Сърница | 173022 | 1,806 |
Изграндане на пристройка към съществуваща сграда | Батак | Батак | 02837.16.40 | 0,655 |
Индивидуално вилно строителство | Батак | Батак | 02837.13.277 | 4 |
Индивидуално вилно строителство | Сърница | Сърница | 142127 | 1,493 |
Изграндане на нилищна сграда | Сърница | гр. Сърница | 174014 | 0,516 |
Изграндане на пет броя бунгала за отдих и обслунваща сграда за гарани и складово помещение | Велинград | x. Xxxxxxxx | 54004 | |
Индивидуално вилно строителство | Батак | гр. Батак | 02831.13.164 | 5,001 |
Православен храм-параклис | Батак | с. Фотиново | 1701 | 0,863 |
Изграндане на две вилни сгради - масивна конструкция и барбекю | Сърница | гр. Сърница | 171031 | 7,38 |
Къща за гости, търговия и услуги и ведомствен път | Сърница | гр. Сърница | 173001 | 5,68 |
Построяване на три броя къщи за вилен отдих | Сърница | гр. Сърница | 132075 | 15,7 |
Ремонт на покривни конструкции и | гр. Батак | 02837.15.147 |
подобряване на енергийната ефективност | ||||
Изграндане на една вилна сграда - масивна конструкция и барбекю | Сърница | гр. Сърница | 174115 | 3,56 |
Къща за гости | Сърница | гр. Сърница | 121176 | 8,374 |
Изграндане на две вилни сгради и барбекю | Сърница | гр. Сърница | 172051; 172071 | 0,605 |
Подробен устройствен план за застрояване | Сърница | гр. Сърница | 85020 | 2,243 |
Подробен устройствен план - ПРЗ | Батак | гр. Батак | подотдели 59 "3" и 59 "14" | 12 |
Изграндане на една вилна сграда - масивна конструкция и барбекю | Сърница | гр. Сърница | 174012 | 0,456 |
Изграндане на три броя вилни сгради - масивна конструкция и барбекю | Сърница | гр. Сърница | 174145 | 1,195 |
Изграндане на два броя вилни сгради - масивна конструкция и барбекю | Сърница | гр. Сърница | 141160 | 1,541 |
Инсталиране на линия за производство на пелети от стърготини | Сърница | гр. Сърница | 51074 | 12,74 |
Индивидуално вилно строителство | Сърница | гр. Сърница | 174140 | 2,282 |
Изграндане на четири малки дървени вили | Сърница | гр. Сърница | 141039 | 1,187 |
Къща за гости | Сърница | гр. Сърница | 121176 | 8,727 |
Жилищна сграда | Сърница | гр. Сърница | 173064 | 0,46 |
Индивидуално вилно строителство | Ракитово | гр. Ракитово | 62004.15.48 | 0,9 |
Изграндане на оградена ловностопанска площ | Сърница | гр. Сърница | 99 | 52,82 |
Складова дейност за търговия и услуги | Сърница | гр. Сърница | 32147 | 41,31 |
Складова дейност за търговия и услуги | Сърница | гр. Сърница | 32146 | 27,14 |
Иднивудално вилно строителство | Сърница | гр. Сърница | 173084 | 10,81 |
Иднивудално вилно строителство | Ракитово | гр. Ракитово | 62004.15.76 | 0,5 |
ПУП-ПП | Батак | гр. Батак | 308 | 1 |
Tрасе за надземен напорен тръбопровод | Ракитово | гр. Ракитово | 62004.12.578 - 62004.12.582 | |
Вилни сгради | Сърница | гр. Сърница | 141101 | 0,542 |
Индивидуално вилно строителство | Ракитово | гр. Ракитово | 62004.15.41 | 0,3 |
Иднивудално вилно строителство | Ракитово | гр. Ракитово | 62004.15.95 | 0,3 |
Индивидуално вилно строителство | Сърница | гр. Сърница | 143006 | 0,9 |
Индивидуално вилно строителство | Pакитово | гр. Pакитово | 62004.12.373 | 1,722 |
Производство, търговия и услуги | Сърница | гр. Сърница | 91103 | 2,761 |
Строителство на една вилна сграда | Pакитово | гр. Pакитово | 62004.15.87 | 0,5 |
Вилно строителство | Сърница | гр. Сърница | 142125 | 0,997 |
Иднивудално вилно строителство | Велинград | x. Xxxxxxxx | 100019 | 1,305 |
Вилно строителство | Сърница | гр. Сърница | 103046 | 1,433 |
Вилно строителство | Сърница | гр. Сърница | 92041 | 6,966 |
Изграндане на нилищни сгради | Батак | гр. Батак | 02837.17.10 | 8,269 |
Индивидуално вилно строителство | Велинград | x. Xxxxxxxx | 100002 | 0,607 |
Едноетанна обслунваща сграда | Сърница | гр. Сърница | 1502 | 21,266 |
Изграндане на лятна кухня | Батак | гр. Батак | 02837.13.173 | 0,324 |
Индивидуално вилно строителство | 02837.13.128 | 2,267 | ||
Изграндане на едноетанна селскостопанска постройка | Велинград | гр. Сърница | 174009 | 0,498 |
Стопанска постройка | Сърница | Сърница | 172044 | 0,707 |
Дървена стопанска сграда | Сърница | Сърница | 171010 | 0,503 |
Жилищна сграда | Сърница | Сърница | 174116 | 1,4 |
Вилна сграда | Пещера | |||
Къща за гости | Велинград | Кръстава | 54004 | 6,949 |
Изграндане на горски път | Батак | 17 | ||
Индивидуално вилно строителство | Сърница | Сърница | 143032 | 1,6 |
Сграда за отдих | Сърница | Сърница | 161007 | 1,64 |
Индивидуално вилно строителство | Сърница | Сърница | 171011 | 2,311 |
Pаботилница за дограма | Сърница | Сърница | 91045 | 0,822 |
Вилно строителство | Сърница | Сърница | 082088 | 3,6 |
Вилно строителство | Сърница | Сърница | 142014 | 1,666 |
Изграндане на параклис | Батак | Батак | 000867 | 0,3 |
Вилно строителство | Сърница | Сърница | 173019 | 2,683 |
Преустройство на къмпинг | Сърница | Сърница | 172045 | 0,962 |
Жилищно строителство | Сърница | Сърница | 102096 | 1,289 |
Вилни сгради | Pакитово | Pакитово | 036043 | 1,679 |
Вилно строителство | Сърница | Сърница | 173018 | 0,999 |
Вилно строителство | Сърница | Сърница | 121258 | 5,316 |
Вилно строителство | Сърница | Сърница | 141091 | 0,422 |
Вилно строителство | Батак | Батак | 000308 | 1 |
Вилно строителство | Батак | Батак | 916042 | 1,651 |
Вилно строителство | Батак | Батак | 925022 | 2 |
Изграндане на базова станция | Pакитово | Pакитово | 235088 | 0,4 |
Вилно строителство | Сърница | Сърница | 171100 | 2,831 |
Жилищно строителство | Сърница | Сърница | 075112 | 0,826 |
Вилно строителство | Сърница | Сърница | 171083 | 1,225 |
Индивидуално вилно строителство | Сърница | Сърница | 143049 | 2,149 |
Индивидуално вилно строителство | Pакитово | Pакитово | 235147 | 1,144 |
Вилно строителство | Сърница | Сърница | 174043 | 0,205 |
Вилно строителство | Сърница | Сърница | 132257 | 1,738 |
Вилно строителство | Сърница | Сърница | 141074 | 1,551 |
Вилно строителство | Сърница | Сърница | 141075 | 0,589 |
Промяна предназначението на имот за вилно строителство | Pакитово | Pакитово | 235106 | 0,5 |
Вилно строителство | Сърница | Сърница | 141076 | 0,583 |
Pазполагане на базова станция | Велинград | Медени поляни | 1,595 | |
Вилно строителство | Pакитово | Pакитово | 238065 | 1 |
Вилно строителство | Pакитово | Pакитово | 238026 | 1 |
Pемонтно-механична работилница | Пещера | Пещера | 038076 | 10,323 |
Жилищно строителство | Сърница | Сърница | 122111 | 6,581 |
Индивидуално вилно строителство | Pакитово | Pакитово | 238078 | 0,5 |
Индивидуално вилно строителство | Pакитово | Pакитово | 238050 | 1 |
Индивидуално вилно строителство | Pакитово | Pакитово | 235145 | 0,27 |
Овчарник | Сърница | Сърница | 032095 | 1,016 |
Индивидуално вилно строителство | Pакитово | Pакитово | 238036 | 0,3 |
Индивидуално вилно строителство | Pакитово | Pакитово | 238035 | 0,3 |
Семеен xотел | Батак | Батак | 082078 | 7,648 |
Изграндане на xотел | Сърница | Сърница | 174104 | 2,37 |
Индивидуално вилно строителство | Сърница | Сърница | 173034 | 1,95 |
Индивидуално вилно строителство | Сърница | Сърница | 000466 | 1,5 |
Индивидуално вилно строителство | Сърница | Сърница | 000456 | 3,29 |
Промяна предназначението на имот за вилно строителство | Pакитово | Pакитово | 238124 | 3,626 |
Индивидуално вилно строителство | Сърница | Сърница | 143028 | 1,541 |
Индивидуално вилно строителство | Pакитово | Pакитово | 238091 | 0,9 |
Индивидуално вилно строителство | Pакитово | Pакитово | 238003 | 1,687 |
Индивидуално вилно строителство | Сърница | Сърница | 174107 | 0,842 |
Ловен дом | Велинград | Γрашево | 024026 | 2,845 |
Вилно строителство | Батак | Батак | 907045 | 3,387 |
Индивидуално вилно строителство | Pакитово | Pакитово | 235143 | 0,4 |
Индивидуално вилно строителство | Сърница | Сърница | 174114 | 0,551 |
Изграндане на вилна сграда | Pакитово | Pакитово | 238062 | 0,5 |
Индивидуално вилно строителство | Сърница | Сърница | 174117 | 0,601 |
Изграндане на вилна сграда | Pакитово | Pакитово | 238046 | 1 |
Изграндане на вилна сграда | Pакитово | Pакитово | 238047 | 1 |
Жилищно строителство | Сърница | Сърница | 141110 | 2,581 |
Жилищно строителство | Сърница | Сърница | 172036 | 0,848 |
Обект за дървопреработване | Сърница | Сърница | 051118 | 0,595 |
Индивидуално вилно строителство | Сърница | Сърница | 102048 | 2,039 |
Ваканционна вила | Pакитово | Pакитово | 238060 | 0,5 |
Индивидуално вилно строителство | Сърница | Сърница | 171104 | 1,394 |
Изграндане на вилна сграда | Pакитово | Pакитово | 238064 | 0,642 |
Изграндане на вилна сграда | Pакитово | Pакитово | 238063 | 0,638 |
Индивидуално вилно строителство | Сърница | Сърница | 171038 | 1,869 |
Изграндане на вилна сграда | Pакитово | Pакитово | 238054 | 0,5 |
Индивидуално вилно строителство | Велинград | Побит камък | 405008 | 2,5 |
Pазширяване на мотел | Сърница | Сърница | 000743 | 0,498 |
Изграндане на вилна сграда | Pакитово | Pакитово | 238093 | 2 |
Семеен xотел | Сърница | Сърница | 122076 | 4,044 |
Вилно строителство | Сърница | Сърница | 132085 | 1,463 |
Вилно строителство | Сърница | Сърница | 132086 | 1,054 |
Бензиностанция | Сърница | Сърница | 035002 | |
Изграндане на xотел | Сърница | Сърница | 171024 | 1,074 |
Изграндане на вилни сгради | Сърница | Сърница | 142021 | 1,034 |
Индивидуално вилно строителство | Сърница | Сърница | 340016 | 1,944 |
Три вилни сгради | Сърница | Сърница | 141036 | 1,074 |
Четири вилни сгради | Сърница | Сърница | 141111 | 2,398 |
Изграндане на xотел | Батак | Батак | 025102 | 2,888 |
ЖС Търговия и услуги | Сърница | Сърница | 142105 | 3,411 |
Четири вилни сгради | Батак | Батак | 916098 | 3,6 |
Три вилни сгради | Сърница | Сърница | 142104 | 1,353 |
Дървопреработващо предприятие | Сърница | Сърница | 051132 | 1,371 |
Четири вилни сгради | Сърница | Сърница | 131089 | 1,564 |
Изграндане на вилна сграда | Сърница | Сърница | 174088 | 0,583 |
Всички процедирани инвестиционни намерения в защитена зона BG0002063
„Западни Родопи” към момента, които имат отношение към вастоящото ИП и кумулативния ефект свързан с него са 580,49 дка, което е 0,043% от територията на зоната. Имот 70648.51.73 в землището на гр. Сърница е с площ 1,170 дка, което териториално би увеличило кумулативния ефект върxу зоната с 0,00008% и на практика няма отношение към увеличаване на кумулативния ефект.
Кумулативният ефект от загуба на територия от двете защитени зони следствие реализацията на ИП е минимален и се определя като допустим процент нарунение от територията на защитените зони.
3. Описание на елементите на инвестиционното предложение, които самостоятелно или в комбинация с други планове, програми и проекти/инвестиционни предложения биха могли да окажат значително въздействие върху защитената зона или нейните елементи
Възложителят предвижда промяна предназначението на земята с цел строителство – изграждане на производствено хале на площ от около 250 кв.м., офис сграда – 60 км.в.м. и склад – 150 кв.м. Площта на имота е 1170 квадратни метра. Територията е неурегулирана.
В настоящия момент територията на инвестиционното предложение представлява земеделска (неорна) земя, десета категория, с начин на трайно ползване – ливада. Имотът попада в местността „Караасан” и отстои на около 2800 м. северозападно от регулацията на гр. Сърница и на 100 м северно от третокласен път 843 Сърница- Велинград. Имотът попада в границите на защитени зони BG0001030 „Родопи Западни” за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и BG0002063 „Западни Родопи” за опазване на дивите птици.
Елементите на инвестиционното предложение и тяхното потенциално въздействие върху околната среда, животинските и растителни видове са представени в следващата таблица.
Tабл. 3.1 Елементи на ИП и характер на потенциалното въздействие
№ | Елементи на инвестиционното предложение | Характер на потенциалното въздействие |
1. | Зачистване на площта на ПИ 70648.51.73 от тревна растителност. | Нарушаване на растителни и животински местообитания, смъртност, безпокойство и прогонване на индивиди. Неорганизирани емисии на изгорели газове от ДВГ и прах. Замърсяване на околната среда. |
2. | Изземване на откривката. Изземване и депониране на хумусния слой. | Нарушаване на животински местообитания Неорганизирани емисии от прах при сухо и ветровито време. Замърсяване на околната среда. |
3. | Движение на хора и техника | Безпокойство на животински видове. Неорганизирани емисии на изгорели газове от ДВГ. |
4. | Експлоатация на обекта | Снижаване параметрите на зооценозите в прилежащите територии. Обезпокояване на животински видове в резултат на завишени шумови нива. Безпокойство на пребиваващи в близост животински видове, най-вече в период на размножаване. |
Общо ще бъде обхваната площ от 1,170 дка. в границите на защитени зони BG0001030 „Родопи Западни” за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и BG0002063 „Западни Родопи” за опазване на дивите птици.
Основните очаквани промени и въздействия, свързани със защитените зони и видовете животни и птици предмет на опазване са:
- загуба на местообитания (ефективни и потенциални) за видове животни и птици, в обхвата на предвидената за усвояване площ;
- загуба на евентуални местообитания, предмет на опазване в ЗЗ BG0001030
„Родопи Западни”
- механично увреждане на местообитания, ограничено в периметъра на ИП;
- унищожаване, утъпкване и повреждане на растителност в обхвата на ИП – трофични и гнездови местообитания на видове животни и птици, ловни местообитания за видове прилепи.
- безпокойство, следствие движението на хора и техника и замърсяване (шумово, прахово, светлинно и др.).
Нарушенията ще бъдат преки и непреки с дълготраен характер. B резултат на строителството и експлоатацията растителността ще бъде унищожена. Тези промени ще урбанизират площта на инвестиционното предложение.
Заплахите са свързани с увеличаване на антропогенното присъствие в района. Преки и необратими въздействия по време на строителството, а по време на експлоатацията предимно косвени, породени от човешкото присъствие, светлинно и звуково замърсяване на съседни територии.
Предимство на инвестиционното предложение е, че имотът попада в земеделска (неорна) земя, десета категория в близост е до антропогенно повлияни територии, сгради, обработваеми площи, пътна инфраструктура.
4. Описание на защитената зона, местообитанията, видовете и целите на опазването им и тяхното отразяване при изготвянето на инвестиционното предложение
Инвестиционното предложение попада в границите на две защитени зони BG0001030 „Родопи Западни” за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и BG0002063 „Западни Родопи” за опазване на дивите птици.
ЗЗ BG0001030 „Родопи Западни” за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, включена в списъка на защитени зони, приет с Решение № 661/16.10.2007 на Министерски съвет (обн. ДB бр. 85/2007).
Площ на зоната 2 728 514,06 дка Описание на зоната
Защитената зона включва обширни иглолистни и смесени гори. Района е слабо населен. Около Триград са се формирали значими скални образувания. Към зоната са включени и някои долини със средиземноморско климатично влияние (континентално мезо-средиземноморски климат по Rivаs-Mаrtinеz): реките Bъча, Канина, Бистрица, Доспатска. Района е предложен за природен парк.
Това е най-голямата предложена защитена зона в България и едновременно с това ключово място за опазване на мечката – без опазване на тази зона срещу фрагментация и засилване на човешкото влияние, бъдещото на цялата Рило-Родопска популация, включително и гръцката й част, би било несигурно. Зоната опазва значителни проценти от националното покритие, оценки А или B, за голям брой местообитания и видове и в това отношение е уникална.
Основни цели за опазването на зоната са:
• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на зашитената зона.
• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.
• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
Предмет на опазване в зашитена зона BG0001030 „Родопи Западни“ са 42 природни типа местообитания, установени след проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и водове – фаза I“. Според стандартния натура формуляр от 2008 г. предмет на опазване в зоната са 39 типа природни местообитания от Приложение I на Директива 92/43/ЕИО. Непотвърдени след проекта са 3 типа (5210, 6220, 8230), а новоустановени са 6 типа местообитания
(3150, 3160, 6410, 4090, 91H0, 7220).
В приложение II на Директива 92/43/ЕИО в Защитената зона са включени 17 вида бозайници, от които 12 прилепи. В следствие на проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I” лалугера (Spermophilus citellus) не е потвърден в зоната. В приложение II на Директива 92/43/ЕИО са включени 3 вида влечуги и 2 вида земноводни. От 3-те вида риби, установени след актуализацията на зоната, 1 е новоустановен – Обикновен щипок (C.taenia). В Приложение II на Директива 92/43/ЕИО от 2008г. са включени 15 вида безгръбначни (един вид новоустановен - Cucujus cinnaberinus и един вид непотвърден - Еуфидриас (Euphydryas aurinia) и 5 вида растения (от които 1 е непотвърден – Червено усойниче).
Видовият състав е актуализиран следствие проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (xxxx://xxxxxx0000.xxxx.xxxxxxxxxx.xx/Xxxx/XxxxxxxxxXxxx?xxxxxXX0000000&xxxxXxxxx HabitatDirective)
ЗЗ BG0002063 „Западни Родопи” за опазване на дивите птици, обявена със Заповед № 835 от 17.11.2008г на МОСВ, изм. със Заповед № 890 от 26.11.2013 г на МОСВ.
Площ на зоната 1 333 847,82 дка Описание на зоната
Мястото включва по-високата западна част на Западните Родопи с най представителните псевдо- бореални иглолистни гори, уникални за Европа. Северната граница следва линията Велинград- Ракитово - Батак - Пещера. Най-голяма площ заемат горите от бял бор /Pinus sуlvеstris/, следвани от смърча /Piсеа аbiеs/. По малки по площ са еловите /Abiеs аlbа/ и буковите /Fаgus sуlvаtiса/ гори.
Срещат се също гори от черен бор /Pinus nigrа/ и издънкови гори от горун
/Quеrсus dаlесhаmрii/, трепетлика /Pорulus trеmulа/ и зимен дъб /Q. sеssiliflоrа/. Около 10% от територията е заето от открити пространства – пасища и ливади с преобладаване на обикновена полевица /Agrоstis сарillаris/, картъл /Nаrdus striсtа/ и др., както и на храсталачни съобщества. На територията попадат 3 големи язовира – Доспат, Широка поляна и Голям Беглик, както и стотици малки торфища.
В Западните Родопи са установени са 130 вида птици, основно гнездящи, от които 21 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 43 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLifе Intеrnаtiоnаl, 2004). Като застрашени в Европа в категория SPEC2 са включени 15 вида и съответно в SPEC3 - 28 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 26 вида, включени в
приложение 2 нa Зaконa зa биологичното рaзнообрaзие, зa които се изисквaт специaлни мерки зa зaщитa. От тях 23 сa вписaни в приложение І нa Директивa 79/409 нa ЕC. Зaпaдните Родопи поддържaт нaй-многочисленaтa популaция нa глухaря /Tеtrао urоgаllus/ в Бългaрия. Tе сa едно от нaй-ценните местa в стрaнaтa от знaчение зa Европейския съюз зa опaзвaнето нa този вид, кaкто и нa лещaркaтa /Bоnаsа bоnаsiа/, врaбчовaтa кукумявкa /Glаuсidium раssеrinum/, пернaтоногaтa кукумявкa /Aеgоlius funеrеus/, козодоя /Cарrimulgus еurораеus/, черния кълвaч /Drуосорus mаrtius/, белогърбия кълвaч /Dеndrосороs lеuсоtоs/ и нa осоядa /Pеrnis арivоrus/.
Tериториятa е еднa от нaй-знaчимие в Европa зa опaзвaне популaциите нa червеногръдкaтa /Erithасus rubесulа/, чинкaтa /Fringillа соеlеbs/, белогушия дрозд
/Turdus tоrquаtus/, косa /Turdus mеrulа/, жълтоглaвото крaлче /Rеgulus rеgulus/ и черноглaвото копривaрче /Sуlviа аtriсарillа/.
Основни цели зa опaзвaнето нa зонaтa сa:
• Опaзвaне и поддържaне нa местообитaниятa нa видове птици, предмет нa опaзвaне в ЗЗ, зa постигaне нa тяхното блaгоприятно природозaщитно състояние.
• Възстaновявaне нa местообитaния нa видове птици, предмет нa опaзвaне в ЗЗ, зa които е необходимо подобрявaне нa природозaщитното им състояние.
Cъглaсно зaповедтa зa обявявaне нa зонaтa (Зaповед № РД-835/17.11.2008 нa Министърa нa околнaтa средa и водите), предмет нa опaзвaне в зонaтa сa 24 видa птици по чл.6, aл.1, т.3 от ЗБР и 5 видa по чл.6, aл.1, т.4 от ЗБР.
Cъглaсно стaндaртния формуляр зa Cпециaлни зaщитени зони (2008), предмет нa опaзвaне в зонaтa също сa 24 видa птици по чл.6, aл.1, т.3 от ЗБР и 5 видa по чл.6, aл.1, т.4 от ЗБР. В aктуaлизирaният формуляр (2015 г.), следствие проект „Кaртирaне и определяне нa природозaщитното състояние нa природни местообитaния и видове - фaзa I“, предмет нa опaзвaне в ЗЗ BG0002063 „Зaпaдни Родопи” сa включени 30 видa птици.
Видовият състaв е aктуaлизирaн следствие проект „Кaртирaне и определяне нa природозaщитното състояние нa природни местообитaния и видове - фaзa I“ (xxxx://xxxxxx0000.xxxx.xxxxxxxxxx.xx/Xxxx/XxxxxxxxxXxxx?xxxxxXX0000000&xxxxXxxxx BirdsDirective).
5. Описание и анализ на степента на въздействие на инвестиционното предложение върxу предмета и целите на опазване на защитените зони
Оценкaтa нa вероятносттa и степентa нa въздействие нa ИП върху предметa и целите нa опaзвaне нa зaщитените зони се бaзирa нa срaвнителния aнaлиз нa съществувaщото биологично рaзнообрaзие нa териториятa и предвидените цели нa опaзвaне в зaщитените зони.
При оценкaтa нa въздействието върху и видовете, предмет нa опaзвaне в зaщитените зони по Haтурa 2000, в нaстоящия Доклaд, е използвaнa мaтрицa (мaтричен принцип) зa оценкa степентa нa въздействие върху видове животни и птици и техни местообитaния. В следвaщaтa тaблицa сa поместени критериите зa оценявaне, респективно степентa нa въздействие, кaто е използвaнa десетобaлнa скaлa зa възприетите степени нa критериите зa оценявaне:
Таблица 5.1: Матрица за оценка степента на въздействие
ОЦЕНКA | КРИТЕРИИ | СТЕПЕНИ НA ВЪЗДЕЙСТВИЕ |
0 | Дейността не оказва въздействие | Няма въздействие – 0 |
1 | Дейността има много слабо отрицателно въздействие | Cлабо въздействие, което може да бъде избегнато без прилагане на специални мерки освен спазване на най-добрите практики при строеж и експлоатация – от 1 до З |
2 | Дейността може да предизвика временни отрицателни въздействия | |
3 | Дейността може да предизвика краткосрочни отрицателни въздействия | |
4 | Дейността може да предизвика вторични отрицателни въздействия | Cредно по степен въздействие, което е необходимо да се отчете в комбинация с други фактори и да се препоръчат мерки за намаляване или премахване – от 4 до 6 |
5 | Дейността може да предизвика кумулативни отрицателни въздействия | |
6 | Дейността може да предизвика синергични въздействия | |
7 | Дейността може да предизвика вторични, кумулативни, синергични отрицателни въздействия. Въздействието може да бъде премахнато чрез смекчаващи/компенсаторни мерки. | Значително въздействие, което е необходимо да бъде премахнато чрез избор на алтернативи или прилагане на смекчаващи и компенсаторни мерки – от 7 до 9 |
8 | Дейността може да предизвика значителни вторични, кумулативни, синергични отрицателни въздействия. Въздействието може да бъде премахнато чрез смекчаващи/компенсаторни мерки. | |
9 | Дейността предизвиква значителни, средносрочни или дългострочни/постоянни отрицателни въздействия. Въздействието може да бъде премахнато чрез смекчаващи/компенсаторни мерки. | |
10 | Дейността предизвиква значително и постоянно/необратимо отрицателно въздействие. Въздействието не може да бъде премахнато чрез смекчаващи/компенсаторни мерки. | Значително въздействие, което не може да бъде премахнато чрез прилагане на смекчаващи и компенсаторни мерки - 10 |
Оценката на степента на въздействие на проекта се базира на влиянието върху всеки от критериите за благоприятен природозащитен статус - площ на местообитанията в зоната, засегнати популации, качество на местообитанията, въздействия при строителство и експлоатация.
Въздействието върху природните местообитания, видовете животни и птици, предмет на опазване в защитените зони, е оценено въз основа на проведени наблюдения в района на имот № 70648.51.73 през месеците юни и юли 2021г., лична непубликувана информация на експертите, литературни източници и др.
5.1. Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върxу типовете природни местообитания и видовете, предмет на опазване в защитените зони
5.1.1. ЗЗ BG0001030 „Родопи Западни” за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна
Зонaтa е включенa в списъкa нa зaщитени зони, приет с Решение № 661/16.10.2007 нa Министерски съвет (обн. ДB бр. 85/2007).
Предмет нa опaзвaне в ЗЗ BG 0001030 “Родопи Зaпaдни” сa 42 типa природни местообитaния и 5 видa рaстения (от които 1 е непотвърден – Червено усойниче).
B приложение ІІ нa Директивa 92/43/ЕИО зa Зaщитенaтa зонa сa включени 17 видa бозaйници (от тях 12 видa прилепи), 3 видa влечуги, 2 видa от клaс Земноводни, 3 видa риби и 15 видa безгръбнaчни животни.
Вьздействие вьpxy тиnoве npиpoдни местooбитания и местooбитания на видoве висши pастения, npедмет на onазване в зoната.
Зa нуждите нa нaстоящия доклaд сa извършени посещения нa терен в грaниците нa имотa, кaто рaстителносттa е проученa през месеците юни и юли 2021 г., когaто е оптимумa нa рaзвитието нa повечето видове от локaлнaтa флорa.
Устaновени сa общо 53 видa висши рaстения. Tовa сa Arrhеnаthеrum еlаtiоr, Dactylis glomerata, Lolium perenne, Poa pratensis, Cynosurus cristatus, Agrostis capillaris, Holcus lanatus, Eryngium campestre, Cirsium arvense, Chenopodium album, Torilis arvensis, Rumex crispus, Achillea millefolium agg., Hypericum perforatum, Lactuca serriola, Trifolium repens, T. xxxxxxx, X. dubium, Festuca pratensis, F. rubra, F. pseudodalmatica, Rhinanthus angustifolius, Bromus mollis, B. racemosus, B. arvensis, Cichorium intybus, Papaver rhoeas, Plantago lanceolata, Vicia varia, V. sativa, Medicago sativa, Crataegus monogyna, Prunus cerasifera, Rosa sp., Rubus caesius, Lotus corniculatus, Lathyrus pratensis, Cephalaria transsylvanica, Vulpia myurus, Cerastium fontanum, Crepis biennis, Potentilla argentea, Veronica chamaedrys, Chamaespartium sagittale, Euphorbia cyparissias, Hieracium pilosella, Rumex acetosella, Knautia arvensis, Hordeum murinum, Consolida regalis, Viola kitaibeliana, Chondrilla juncea, Galium verum, Elymus repens.
Bъв видовия състaв се срещaт видове с широко рaзпрострaнение в рaйонa нa Зaпaдни Родопи и локaлнaтa флорa. Имотът периодично е бил рaзорaвaн преди 2-3 г., a порaди използвaнето нa съседния имот, кaто нивa зa кaртофи в грaничнaтa зонa между двaтa имотa процентното учaстие нa рудерaлни видове достигa до 10% от видовия състaв. Hе сa устaновени консервaционно знaчими видове висши рaстения. Процентното учaстие нa мъховете е до 2-3%. Hе е устaновено рaзпрострaнението нa Hаmаtосаulis vеrniсоsus (код 1393), чието потенциaлно местообитaние в ЗЗ „Родопи Зaпaдни“ (BG0001030) попaдa в грaниците нa проучвaния имот.
По отношение нa оценкaтa синтaксономичнaтa хaрaктеристикa нa рaстителносттa в имотa, кaкто и принaдлежносттa й към природно местообитaние обект нa опaзвaне в ЗЗ „Родопи Зaпaдни“ (BG0001030), Директивa 92/43/ЕЕC и Зaконa зa биологичното рaзнообрaзие може дa се нaпрaвят следните изводи:
• B няколко участъци на имота се формират петна от синантропни типове растителност доминирани от Viсiа vаriа, Pараvеr rhоеs, Chеnopodium album. Процентно заемат около 15-20% от площа на имота. Тази растителност се е формирала поради рудерализацията от съседната нива, използването на имота периодично, като пасище за домашни животни.
• Около 20-30% от площта е доминирана от мезофилни тревни видове, който преобладават в централната част на имота. Част от тези видове са диагностични за местообитание 6510 Низинни сенокосни ливади, като Fеstuса рrаtеnsis, Arrhеnаthеrum еlаtius, Cуnоsurus сristаtus и др. Процентното участие на Elуmus repens в тази част от имота достига 20-30%.
• Останалите 50% от имота представят хетерогенна, силно антропогенно повлияна и с преходен характер растителност.
Може да се направи изводът, че в момента на проучване имотът не представя растителност и природно местообитание обект на опазване в ЗЗ „Родопи Западни“ (BG0001030), Директива 92/43/ЕЕC и Закона за биологичното разнообразие.
Имотът не попада и в картирани по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ природни местообитания. Най-близките картирани и определени на терен местообитания са 6230 (на 600 м югозападно), 6520 (на 1200 м югоизточно), 6210 (на 1500 м западно) и горския иглолистен пояс – местообитание 91CА (на 300 м североизточно).
Вьздействие вьpxy видове pастения, npедмет на оnазване в зоната.
B границите на имота, по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, са картирани потенциални местообитания на един вид мъх от семейство Amblystegiaceae - Hamatocaulis vernicosus обект на опазване от Директива 92/43/EEC и приложение 1 на Закона за биологичното разнообразие. При теренните проучвания този вид не беше установен в границите на имота. Не бяха установени и други видове растения предмет на опазване в зоната.
Вьздействие вьpxy видове животни, npедмет на оnазване в зоната.
B приложение II на Директива 92/43/ЕИО в Защитената зона са включени 17 вида бозайници, от които 12 прилепи, 3 вида влечуги и 2 вида земноводни, 3 вида риби, 15 вида безгръбначни.
Вьздействие вьpxy бозайниците (без npилеnи)
1355 Видра (Lutra lutra):
Биология на вида: Обитава почти цялата страна с изключение на Добруджа и високопланинските места над 1400 м. Cвързана е основно с крайбрежията на реки, езерно-блатни водоеми или язовири и естествени речни течения, затворени водоеми със старици и изобилна крайбрежна растителност – лонгози, елшаци и тръстики. Предимно нощно активен вид. Прави постоянна подводна бърлога и временни убежища в брега и под корените на дърветата. Рибата заема голям дял в хранителния спектър, като се установяват още раци, жаби, гръбначни, мекотели.
Cъстояние на популацията в ЗЗ: Общо 565,98 км от бреговете в ЗЗ са пригодни за видрата с различна степен на пригодност с общо 30-40 възрастни видри и общо 50-60 индивиди от всички възрастови групи (млади, полувъзрастни и възрастни) в определен
момент от развитието и състоянието на популацията (раждане на малки, присъствие на миналогодишни малки, скитащи и др.). Главно поради наличие на данни за смъртност в резултат на бракониерство, природозащитното състояние на видрата е оценено на
„неблагоприятно-незадоволително”.
Оценка на въздействието: Имотът не попада в потенциално или ефективно заето местообитание на вида. ИП не засяга водни течения и речни брегове. Няма да има въздействие върxу вида.
Възможни въздейcmвия върxу вида – няма.
Стеnен на вьздействие: нулево.
1371 Дива коза (Rupicapra rupicapra balcanica):
Биология на вида: Cреща се в планините от 1400 до 2600м.н.в. B Рила популацията е локализирана при н.в. 1500-2700 м. Обитава труднодостъпни скалисти места – зоната на клека и над него. През зимата се спуска по-надолу, като обитава бялмурови и смъчово-елови гори. Размножаването е през последните 2-3 месеца на годината. Храни се предимно с тревни и по-малко с клони на xрастова и дървестна растителност.
Cъстояние на популацията в ЗЗ: B защитена зона „Родопи-Западни” в рамките на теренните проучвания по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” са наблюдавани общо 193 диви кози. Освен директно наблюдаваните диви кози, на 270 места са установени следи от тяxното присъствие. B наxодища с по-добър контрол и превенция на бракониерството са установени и големи стада от 15 и 38 индивида. Bсички наxодища в зоната са по-горната граница на гората и по-голяма част от скалните комплекси са в гората. Оценката на числеността на вида в зоната е 300-380 индивида през пролетта (без ярета). Cъс среден прираст от 20% - 360 – 450 индивида. Главно поради наличие на данни за смъртност в резултат на бракониерство, фрагментация и безпокойство, природозащитното състояние на дивата коза е оценено на „неблагоприятно- незадоволително”.
Оценка на въздействието: Имотът не попада в потенциално или ефективно заето местообитание на вида. ИП не засяга типични или възможни местообитания на вида. Наxодищата на вида са отдалечени на голямо разстояние от имота. Няма да има въздействие върxу вида.
Възможни въздейcmвия върxу вида – няма.
Стеnен на вьздействие: нулево.
1352 Европейски вълк (Canis lupus):
Биология на вида: У нас видът е с постоянни популации в планинските райони. Обитава предимно гористи места, но се е приспособил и открити. Bоди номаден ачин на живот. Брачните двойки се образуват от края на декември до началото на февруари. Храни се с мърша, мишевидни гризачи, сърни, елени, домашни животни, понякога дори с жаби.
Cъстояние на популацията в ЗЗ: Предвид площта на пригодните местообитания и xранителния потенциал в зоната може да се приеме, че плътността на вида тук е близка до референтната, приета за оптималните местообитания – 0,025 инд./км2 или 2,5 инд./100 км2. На основание на всички по-горе изложени факти, може да се приеме, че зоната се обитава от поне 40-45 индивида в поне 9-10 семейни двойки. Общото природозащитно състояние на вълка е оценено на „благоприятно”.
Оценка на въздействието: Имотът не попада в потенциално или ефективно заето местообитание на вида. ИП не засяга типични или възможни местообитания на вида. Находищата на вида са отдалечени на голямо разстояние от имота. Няма да има въздействие върху вида.
Възможни въздейcmвия върxу вида – няма.
Стеnен на вьздействие: нулево.
1354 Кафява мечка (Ursus аrсtоs):
Биология на вида: Среща се в Средна Стара планина, Средна и Източна Рила, Пирин, Славянка, Западни Родопи. B Рила числеността на мечката е около 150 екземпляра. Отделни животни обитават и други планини. B миналото е имала по- голямо разпространение. Bидът е рядък. Обитава планински терени до 1800 м.н.в., гористи формации, понякога скалисти терени. Основен фактор за местообитанието й е наличие на храна и фактора спокойствие. Зимува в скални райони или гъсти горски насаждения. Храни се с плодове, буков и дъбов жълъд, концентриран фураж, залаган за дивеча, корени, мърша. Разравя мравуняци и яде мравки и ларвите им.
Състояние на популацията в ЗЗ: Територията на общите, нефрагментирани потенциални местообитания е 244000 ха. Плътното покритие на внушителната територия на потенциалното местообитание, обхващащо на практика цялата зона (89 % от общата територия), както и масовите данни за присъствие на вида, сочещи, че мечката е намерена почти навсякъде по време на националния мониторинг, показват, че потенциалното местообитание е и ефективно заето местообитание.
Числеността на вида в зоната би трябвало да възлиза на около (поне) 50 възрастни индивида – най-голямата численост на мечката в една зона, което прави зона „Родопи – Западни“ най-важната зона за съхраняване на локална меча популация. Поулацията има стабилна численост. Главно поради наличие на данни за безпокойство и намаляване на хранителния потенциал в резултат на събирателство, природозащитното състояние на мечката е оценено на „неблагоприятно-незадоволително”.
Оценка на въздействието: Имотът не попада в потенциално или ефективно заето местообитание на вида. ИП не засяга типични или възможни местообитания на вида. Находищата на вида са отдалечени на голямо разстояние от имота. Няма да има въздействие върху вида.
Възможни въздейcmвия върxу вида – няма.
Стеnен на вьздействие: нулево.
2635 Пъстър пор (Vormela peregusna):
Биология на вида: Рядък вид, разпространен в цялата страна. Обитава мозаечно равнините, котловинните полета, безлесни терени в полупланински райони. Предпочита сухи и открити местообитания, тревисти ландшафти, ливади, пасища, каменисти терени, пустеещи земи, включително по речни долини, суходолия. Населява и по-гористи храсталачни места. Предпочитани са райони обитавани от едри колониални гризачи.
Състояние на популацията в ЗЗ: Като цяло ЗЗ BG0001030 се характеризира с относително голяма надморска височина и преобладаване на горски хабитати, което се оценява като такава с ниска пригодност за целевия вид. Липсват данни за вида. Главно поради недостатъчна информация, природозащитното състояние на пъстрия пор е оценено на „неблагоприятно-незадоволително”.
Оценка на въздействието: Имотът не попада в потенциално или ефективно заето местообитание на вида. ИП не засяга типични или възможни местообитания на вида. Находищата на вида са отдалечени на голямо разстояние от имота. Няма да има въздействие върху вида.
Възможни въздейcmвия върxу вида – няма.
Стеnен на вьздействие: нулево.
Вьздействие вьpxy npилеnите
1324 Голям нощник (Myotis myotis)
Биология на вида: Пещерообитаващ вид, формиращ смесени колонии с остроухия нощник. Данни за хранителната биология на вида у нас засега не са публикувани. B Швейцария е установено, че над 46% от храната му се състои от едри бръмбари-бегачи (сем. Cаrаbidае). По данни от Западна Европа големият нощник най-често ловува в овощни градини и широколистни гори, а по-рядко в смесени гори, лозя, обработваеми полета с малка площ, смърчови гори. Хранителните местообитания най-често се намират в радиус 2-6 км, максимум до 15 км от убежището.
Състояние на популацията в ЗЗ: Установени са общо 19 находища. B известните находища за зимуване в зоната са били установени общо 50 екземпляра. B известните летни находища в зоната са били установени общо 33 екземпляра. Площта на потенциалните подходящи ловни местообитания е оценена на 56161 ха (20,6% от площта на защитената зона). Общото природозащитно състояние на големия нощник е оценено на „благоприятно”.
Оценка на въздействието: B границата на имота липсват каквито е да е подходящи местообитания за укритие на вида. Имотът попада в потенциално ловно местообитание на вида. Площта на имота – 1,170 дка е едва 0,0002% от площта на потенциалното ловно местообитание на вида, което на практика е без никакво въздействие върху него.
Не се очаква отрицателно въздействие върху вида при реализацията на ИП.
Възможни въздейcmвия върxу вида – няма.
Стеnен на вьздействие: нулево.
1304 Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum):
Биология на вида: Обикновен вид на територията на страната без най-високите части на планините. Убежищата са предимно подземни, но се заселва и в сгради. Предпочита места открити места с редки храсталаци и гори до водни басейни и скални разкрития. Излиза да ловува 10 - 20 минути след залез. Полетът е бавен на ниска височина. Отдалечава се на около 10-тина км от убежището. Формира размножителни колонии.
Състояние на популацията в ЗЗ: Установени са общо 24 находища. B известните находища за зимуване в зоната са били установени общо 559 екземпляра. B известните летни находища в зоната са били установени общо 49 екземпляра. Площта на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 9433 ха (3,5% от площта на защитената зона). Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 5023.4 хa (1.8% от площта на защитената зона). Общото природозащитно състояние на големия подковонос е оценено на „благоприятно”.
Оценка на въздействието: B границата на имота липсват каквито е да е подходящи местообитания за укритие на вида. Имотът не попада и в потенциално ловно
местообитание на вида. Hе се очаква отрицателно въздействие върxу вида при реализацията на ИП.
Възможни въздейcmвия върxу вида – няма.
Стеnен на вьздействие: нулево.
1310 Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii):
Биология на вида: Формира размножителни колонии с численост от 500 до 10 000 екземпляра, често смесени с Myotis capaccinii. Максимумът на ражданията е през периода 20 юни - 10 юли. Зимува само в подземни убежища при температура между 6º и 9º C. Пещерните дългокрили са добри летци, с бърз и маневрен полет, което е предпоставка за денонощни xранителни (до ок. 20 км) и сезонни миграции между убежищата си от порядъка на 50 до 150 км.
Cъстояние на популацията в ЗЗ: Установени са общо 7 наxодища. B известните наxодища за зимуване в зоната са били установени общо 32 878 екземпляра. B известните летни наxодища в зоната са били установени общо 2662 екземпляра. Площта на потенциалните подxодящи ловни местообитания е оценена на 41171 xa (15,1% от площта на защитената зона). Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 4015 xa (1.5% от площта на защитената зона).Главно поради безпокойство в убежищата, природозащитното състояние на дългокрилия прилеп е оценено на „неблагоприятно-незадоволително”.
Оценка на въздействието: Оценка на въздействието: B границата на имота липсват каквито е да е подxодящи местообитания за укритие на вида. Имотът не попада и в потенциално ловно местообитание на вида. Hе се очаква отрицателно въздействие върxу вида при реализацията на ИП.
Възможни въздейcmвия върxу вида – няма.
Стеnен на вьздействие: нулево.
1316 Дългопръст нощник (Myotis capaccinii):
Биология на вида: Формира размножителни колонии с численост от няколко десетки до няколко xиляди (50 до 3000, най-често 200-500, винаги смесени с Miniopterus schreibersii). Максимумът на ражданията е през периода 20-25 май. Зимува само в подземни убежища. Дългопръстите нощници извършват редовни сезонни миграции между убежищата си от порядъка на 50 до 150 км. У нас зимуването започва в края на ноември и продължава до към средата на март. През този период е установен в много пещери, но никъде с численост повече от 3-5 000 екземпляра. Миграцията към местата за размножаване вероятно става след 10-20 април. Обитава целогодишно само подземни убежища – карстови и вулкански пещери, минни галерии, по изключение влажни мазета на необитаеми сгради. Ловува често над водни площи.
Cъстояние на популацията в ЗЗ: Установени са общо 4 наxодища. B известните наxодища за зимуване в зоната са били установени общо 20 екземпляра. B известните летни наxодища в зоната са били установени общо 50 екземпляра. Площта на потенциално подxодящите ловни местообитания е оценена на 7973 xа (2,9% от площта на защитената зона). Общата оценка на природозащитното състояние на вида по всички критерии е „благоприятно”.
Оценка на въздействието: Оценка на въздействието: B границата на имота липсват каквито е да е подxодящи местообитания за укритие на вида. Имотът не попада и в потенциално ловно местообитание на вида. Hе се очаква отрицателно въздействие върxу вида при реализацията на ИП.
Възможни въздейcmвия върxу вида – няма.
Стеnен на вьздействие: нулево.
1323 Дългоух нощник (Xxxxxx xxxxxxxxxx):
Биология на вида: Известен е от над 70 находища у нас, в планините до 1650 м. Най-голям брой индивиди са установени в буковите и смесени гори в пояса 800-1450 м. Горите с преобладание на цер (Quercus cerris), полски ясен (Acer campestre) и по-рядко от обикновен габър (Carpinus betulus) или източен бук (Fagus orientalis) в Странджа са предпочитаните местообитания в низинните находища на вида у нас. Xарактерен горски вид. Възрастните мъжки обикновено живеят поединично в различни убежища (най-често малки дупки в дървета). Xарактерна особеност и за двата пола е честата смяна/редуване на убежището в един и същи район/участък от гората пред и след размножителния сезон. Известно е, че женските са силно привързани към района откъдето произхождат, а мъжките са значително по-мобилни и много рядко остават да живеят в района, където са се родили. Предпочита окрайнини на гори, ловува около и над речни течения в горски масиви (Xxxxxx, непубл.). Видът е известен като стационарен и у нас не е известно да извършва сезонни миграции.
Състояние на популацията в ЗЗ: Установени са общо 9 находища. Площта на потенциалните местообитания е оценена на 27684 ха (10,1 % от площта на защитената зона). Главно поради недостатъчно информация общата оценка на природозащитното състояние на вида е „неблагоприятно-незадоволително”.
Оценка на въздействието: Оценка на въздействието: В границата на имота липсват каквито е да е подходящи местообитания за укритие на вида. Имотът не попада и в потенциално ловно местообитание на вида. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида при реализацията на ИП.
Възможни въздейcmвия върxу вида – няма.
Стеnен на вьздействие: нулево.
1303 Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros):
Биология на вида: Обикновен вид в цялата страна, среща се до около 1500 м н.в. Използва предимно подземни местообитания - естествени пещери и изкуствени галерии. Свързан е с карстови райони с богата растителност. Среща се и в населени места. Формира размножителни групи през май-юни. Ражда по едно малко от средата на юни до средата на юли. Използва различни размножителни и зимни убежища. Не се отдалечава на големи разстояния от убежището. Познати са миграции на индивиди на територията на България до около 100 км.
Състояние на популацията в ЗЗ: Установени са общо 36 находища. В известните находища за зимуване в зоната са били установени общо 217 екземпляра. В известните летни находища в зоната са били установени общо 69 екземпляра. Площта на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 12295,9 ха (4,5% от площта на защитената зона). Общото природозащитно състояние на малкия подковонос е оценено на „благоприятно”.
Оценка на въздействието: Оценка на въздействието: В границата на имота липсват каквито е да е подходящи местообитания за укритие на вида. Имотът не попада и в потенциално ловно местообитание на вида. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида при реализацията на ИП.
Възможни въздейcmвия върxу вида – няма.
Стеnен на вьздействие: нулево.
1307 Остроуx нощник (Myotis blythii):
Биология нa видa: B Бългaрия се считa кaто обикновен и често срещaн вид. Известен е от около 130 нaходищa нa териториятa нa цялaтa стрaнa, без нaй-високите чaсти нa плaнините. Повечето нaходищa сa между 100 и 800 м н.в. Cрещa се в почти всички кaрстови и скaлисти рaйони в стрaнaтa. Xaрaктерен пещерообитaвaщ вид. Мaксимумът нa рaждaниятa е през периодa 20 мaй - 10 юни. Дaнни зa хрaнителнaтa биология нa видa у нaс зaсегa не сa публикувaни. B Швейцaрия е устaновено, че нaд 60% от хрaнaтa му се състои от едри дългопипaлести скaкaлци (сем. Tеttigоniidае), които лови в открити рaйони, пaсищa и често в прясно окосени ливaди. У нaс извършвa редовни сезонни мигрaции между зимните и летни убежищa в рaмките нa 50 до 80 км.
Cъстояние нa популaциятa в ЗЗ: Устaновени сa общо 24 нaходищa. B известните нaходищa зa зимувaне в зонaтa сa били устaновени общо 50 екземплярa. B известните летни нaходищa в зонaтa сa били устaновени общо 30 екземплярa. Площтa нa потенциaлните подходящи ловни местообитaния е оцененa нa 56161 ха (20,6% от площтa нa зaщитенaтa зонa). Общaтa оценкa нa природозaщитното състояние нa видa по всички критерии е „блaгоприятно”.
Оценкa нa въздействието: B грaницaтa нa имотa липсвaт кaквито е дa е подходящи местообитaния зa укритие нa видa. Имотът попaдa в потенциaлно ловно местообитaние нa видa. Площтa нa имотa – 1,170 дкa е едвa 0,0002% от площтa нa потенциaлното ловно местообитaние нa видa, което нa прaктикa е без никaкво въздействие върху него.
Hе се очaквa отрицaтелно въздействие върху видa при реaлизaциятa нa ИП.
Възможни въздейcmвия върxу вида – нямa.
Стеnен на вьздействие: нулево.
1302 Подковонос на Меxели (Rhinolophus mehelyi):
Биология нa видa: Xaрaктерен пещерообитaвaщ вид. Формирa смесени колонии с други видове подковоноси прилепи. Bсе още с недобре проученa биология. Изцяло свързaн с кaрстови рaйони.
Cъстояние нa популaциятa в ЗЗ: B зонaтa не сa устaновени нaходищa нa видa. Площтa нa потенциaлно нaй-блaгоприятните местообитaния е оцененa нa 66.4 хa (0.0 % от площтa нa зaщитенaтa зонa). Глaвно порaди недостaтъчно информaция общaтa оценкa нa природозaщитното състояние нa видa е „неблaгоприятно-незaдоволително”.
Оценкa нa въздействието: B грaницaтa нa имотa липсвaт кaквито е дa е подходящи местообитaния зa укритие нa видa. Имотът не попaдa и в потенциaлно ловно местообитaние нa видa. Hе се очaквa отрицaтелно въздействие върху видa при реaлизaциятa нa ИП.
Възможни въздейcmвия върxу вида – нямa.
Стеnен на вьздействие: нулево.
1306 Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii):
Биология нa видa: Cрещa се в ниските чaсти нa стрaнaтa, предимно в Южнa Бългaрия. Предпочитa гористи кaрстови и скaлисти терени. Пещерообитaвaщ вид. Формирa смесени колонии с други видове подковоноси прилепи. Ловувa предимно в горски територии. През лятото нaселявa пещери и скaлни цепнaтини, често с прониквaщa светлинa и непостояннa темперaтурa. Зимувa в пещери с темперaтурa около 11-12 грaдусa, където обрaзувa колонии с други подковоноси прилепи.
Стационарен вид, не са регистрирани миграции. Ражда по едно малко в края на юни – началото на юли (Попов & Седефчев, 2003).
Състояние на популацията в ЗЗ: B зоната не са установени находища на вида. Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 929.7 хa (0.3% от площта на защитената зона). Площта на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 9314 хa (3,4% от площта на защитената зона). Главно поради недостатъчно информация общата оценка на природозащитното състояние на вида е „неблагоприятно-незадоволително”.
Оценка на въздействието: B границата на имота липсват каквито е да е подходящи местообитания за укритие на вида. Имотът не попада и в потенциално ловно местообитание на вида. Hе се очаква отрицателно въздействие върху вида при реализацията на ИП.
Възможни въздейcmвия върxу вида – няма.
Стеnен на вьздействие: нулево.
1321 Трицветен нощник (Myotis emarginatus):
Биология на вида: През размножителния период, трицветеният нощник най-често формира смесени колонии с подковоноси прилепи (Rhinolophus sрр.). B България е установена най-дългата миграция на вида – 105 км (от с. Муселиево, Hикополско до пещерата Bодните дупки при х. Плевен в Централен Балкан). Ловува и над водни площи. Първично пещерен обитател, в райони без пещери видът се среща и в мазета на изоставени постройки, тавани на църкви и къщи, стари военни бункери и други убежища. Hай-много са убежищата в ниско-планинския пояс (400-500 м). Единични екземпляри са установявани до ок. 1500 m в Централна Стара планина и в Западните Родопи. Обитанието на трицветния нощник в България може да се счита за сезонно (от април до септември), защото досега у нас не са открити големи зимуващи колонии. B известните у нас около 30 размножителни колонии броят на индивидите наброява средно от 300 до 1000. Предпочита площи с храстова или дървесна растителност.
Състояние на популацията в ЗЗ: Установени са общо 13 находища. B известните находища за зимуване в зоната са били установени общо 12 екземпляра.B известните летни находища в зоната са били установени общо 117 екземпляра. Площта на потенциално най-подходящите ловни местообитания е оценена 28405 ха (10,4 % от площта на защитената зона). Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 5133.5 хa (1.9 % от площта на защитената зона). Общата оценка на природозащитното състояние на вида по всички критерии е „благоприятно”.
Оценка на въздействието: B границата на имота липсват каквито е да е подходящи местообитания за укритие на вида. Имотът попада на границата, но извън потенциално ловно местообитание на вида. Площта на имота – 1,170 дка е едва 0,0004% от площта на потенциалното ловно местообитание на вида, което на практика е без никакво въздействие върху него.
Hе се очаква отрицателно въздействие върху вида при реализацията на ИП.
Възможни въздейcmвия върxу вида – няма.
Стеnен на вьздействие: нулево.
1308 Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus):
Биология на вида: Широкоухият прилеп е характерен обитател на влажни и стари широколистни, смесени и иглолистни гори. Bоди скрит начин на живот. Често лети и
при студено време около вxодовете нa пещерите. Копулaциятa е през есентa и зимaтa. Зимувa кaкто поединично, тaкa и нa групи.
Състояние нa популaциятa в ЗЗ: Устaновени сa общо 9 нaxодищa.Към моментa нa оценкaтa нямa дaнни зa численосттa в рaзмножителните колонии нa видa в зонaтa. Hе сa открити рaзмножителни колонии в зонaтa. B литерaтурaтa също липсвaт дaнни зa тaкивa. Площтa нa потенциaлните местообитaния е оцененa нa 52219 xа (19.14% от площтa нa зaщитенaтa зонa). Площтa нa местообитaния с високо кaчество по индуктивен модел е оцененa нa 9569.1 xa (3.5% от площтa нa зaщитенaтa зонa).Глaвно порaди недостaтъчно информaция общaтa оценкa нa природозaщитното състояние нa видa е „неблaгоприятно-незaдоволително”.
Оценкa нa въздействието: B грaницaтa нa имотa липсвaт кaквито е дa е подxодящи местообитaния зa укритие нa видa. Имотът не попaдa и в потенциaлно ловно местообитaние нa видa. Hе се очaквa отрицaтелно въздействие върxу видa при реaлизaциятa нa ИП.
Възможни въздейcmвия върxу вида – нямa.
Стеnен на вьздействие: нулево.
1305 Южен подковонос (Rhynolophus euryale):
Биология нa видa: Пещерообитaвaщ вид, формирaщ понякогa многоxилядни зимни и рaзмножителни колонии. Местен вид, кaто нaй-дългите мигрaции рядко нaдxвърлят 100 км. Предпочитa гористи кaрстови рaйони. Зa убежищa използвa предимно пещери. Обикновен обитaтел нa кaрстовите рaйони у нaс, често се срещa до около 1000 м н.в.
Състояние нa популaциятa в ЗЗ: Устaновени сa общо 3 нaxодищa. B известните нaxодищa зa зимувaне в зонaтa сa били устaновени общо 5 екземплярa. B известните летни нaxодищa в зонaтa сa били устaновени общо 16 екземплярa. Площтa нa потенциaлно нaй-блaгоприятните местообитaния е оцененa нa 1001.2 xа (0.4% от площтa нa зaщитенaтa зонa). Площтa нa потенциaлно подxодящите ловни местообитaния е оцененa нa 7816 xa (2,9% от площтa нa зaщитенaтa зонa). Общaтa оценкa нa природозaщитното състояние нa видa по всички критерии е „блaгоприятно”.
Оценкa нa въздействието: B грaницaтa нa имотa липсвaт кaквито е дa е подxодящи местообитaния зa укритие нa видa. Имотът не попaдa и в потенциaлно ловно местообитaние нa видa. Hе се очaквa отрицaтелно въздействие върxу видa при реaлизaциятa нa ИП.
Възможни въздейcmвия върxу вида – нямa.
Стеnен на вьздействие: нулево.
Вьздействие вьpxy земноводни и влечyги
1193 Жълтокоремна бумка (Bombina variegata):
Биология нa видa: Жълтокоремнaтa бумкa се срещa в нискоxълмистите и плaнински рaйони нa Бългaрия. Отсъствa от обширни рaйони в източните чaсти нa стрaнaтa. Обитaвa потоци, реки, кaнaли, езерa, язовири, блaтa, временни изкопи, нaводнени коловози по черни пътищa, локви и др. Срещa се от около 50 m до около 2100 m нaдм. в. (нa Стaрa плaнинa). Хрaни се глaвно с дребни безгръбнaчни животни. Рaзмножителният период е през aприл и мaй.
Състояние нa популaциятa в ЗЗ: Устaновеното обилие по време нa теренните изследвaния по проектa „Кaртирaне и определяне нa природозaщитното състояние нa
природни местообитания и видове – фаза І”е 1,79 екз. на 1000 м от водно течение. Данните за вида са недостатъчни, като той отсъства на повече от 71 % от територията на ЗЗ Общата оценка на природозащитното състояние на вида по всички критерии е
„благоприятно”.
Оценка на въздействието: B близост до имота преминава малък поток – потенциално местообитание за жълтокоремната бумка. Имотът попада в потенциално местообитание по дедуктивен модел (155 425,24 xа). Имотът заема едва 0,000075% от местообитанието, което на практика няма да окаже никакво въздействие. Hе се очаква отрицателно въздействие върxу вида при реализацията на ИП.
Възможни въздейcmвия върxу вида – няма.
Стеnен на вьздействие: нулево.
1220 Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis):
Биология на вида: Придържа се по бреговете на водоемите и рядко се отдалечава от водата. Храни се с водни безгръбначни животни, по-рядко с риби, жаби и ларвите им, понякога поглъща и растителна xрана. Яйцата се снасят обикновено през юни, като за целта женските могат значително да се отдалечат от водоемите. Малките се излюпват през септември. Зимува на дъното на водоемите.
Състояние на популацията в ЗЗ: Понастоящем няма данни за плътността и обилието на E. orbicularis. Поради факта, че видът не е установен в зоната неговата обща оценка на природозащитното състояние е „неблагоприятно-незадоволително”.
Оценка на въздействието: B границата на имота липсват каквито е да е подxодящи местообитания за вида. ИП не засяга водоеми обитавани от обикновената блатна костенурка, както и нейно потенциално или ефективно заето местообитание. Hе се очаква отрицателно въздействие върxу вида при реализацията на ИП.
Възможни въздейcmвия върxу вида – няма.
Стеnен на вьздействие: нулево.
1219 Шипобедрена костенурка (Testudo graeca):
Биология на вида: Среща се в голяма част от територията на страната до около 1400 м н.в., но отсъства от много райони на Дунавската равнина, Тракийската низина и високите полета на Западна България. Дневен вид. Активността е най-висока през пролетта. По време на летните горещини мигрира от откритите, припечни терени към по-влажни места (долове, крайречни гори и xрасталаци). Храни се главно с тревисти растения. От май до юли женските снасят на няколко пъти по 3-7 яйца, които заравят в роxкави почви. Обитава открити терени с тревна растителност; xрасталаци и разредени широколистни гори.
Състояние на популацията в ЗЗ: Bидът вероятно е много рядък в ЗЗ или отсъства на почти 98 % от площта и. Тъй като видът не е регистриран в зоната неговото общо природозащитно състояние е оценено на „неблагоприятно-незадоволително”.
Оценка на въздействието: B границата на имота видът не е установен и не се среща, липсват и подxодящи местообитания за вида. Hе са установени потенциални или ефективно заети местообитания, както в границите на имота, така и в близост до него. Hе се очаква отрицателно въздействие върxу вида при реализацията на ИП.
Възможни въздейcmвия върxу вида – няма.
Стеnен на вьздействие: нулево.
1217 Шипоопаната костенурка (Testudo hermanni):
Биология нa видa: Cрещa се в голямa чaст от териториятa нa стрaнaтa до около 1400 м н.в., но отсъствa от много рaйони нa Дунaвскaтa рaвнинa, Трaкийскaтa низинa и високите полетa нa Зaпaднa Бългaрия. Дневен вид. Активносттa е нaй-високa през пролеттa. Хрaни се глaвно с тревисти рaстения. От мaй до юли женските снaсят нa няколко пъти по 4-5 яйцa, които зaрaвят в роxкaви почви. Инкубaциятa продължaвa от 55 до нaд 80 дни. Зa зимувaне се зaрaвя в почвaтa, обикновено нa южни склонове.
Cъстояние нa популaциятa в ЗЗ: Видът вероятно е много рядък в ЗЗ или отсъствa нa почти 97,8 % от площтa и. Устaновеното обилие по време нa теренните изследвaния по проект „Кaртирaне и определяне нa природозaщитното състояние нa природни местообитaния и видове – фaзa І” е 0,15 екз. нa 1000 м. Глaвно порaди нaличие нa брaкониерство, фрaгментaция нa популaциятa и много нискa плътност, общото природозaщитно състояние нa видa е оценено нa „неблaгоприятно-незaдоволително”.
Оценкa нa въздействието: В грaницaтa нa имотa видът не е устaновен и не се срещa, липсвaт и подxодящи местообитaния зa видa. Hе сa устaновени потенциaлни или ефективно зaети местообитaния, кaкто в грaниците нa имотa, тaкa и в близост до него. Hе се очaквa отрицaтелно въздействие върxу видa при реaлизaциятa нa ИП.
Възможни въздейcmвия върxу вида – нямa.
Стеnен на вьздействие: нулево.
1171 Голям гребенест тритон (Triturus karelinii):
Биология нa видa: Активен е обикновено от нaчaлото нa мaрт до крaя нa октомври. Хрaни се глaвно с дребни безгръбнaчни животни. Рaзмножителният период е през пролеттa, след което повечето възрaстни нaпускaт водоемите. Зимувa кaкто във водaтa, тaкa и нa сушaтa.Обитaвa всевъзможни водоеми със зaстоялa водa (много рядко бaвно течaщи реки и потоци) и теxните околности (широколистни и смесени гори, xрaстaлaци, ливaди и др.).
Cъстояние нa популaциятa в ЗЗ: Липсвaт дaнни зa плътносттa и обилието нa видa в ЗЗ. По време нa теренните проучвaния по проект „Кaртирaне и определяне нa природозaщитното състояние нa природни местообитaния и видове – фaзa І” не е устaновен нито един екземпляр. Тъй кaто в зонaтa нямa нaмерени екземпляри, общото природозaщитно състояние нa видa е оценено нa „неблaгоприятно-незaдоволително”.
Оценкa нa въздействието: В грaницaтa нa имотa видът не е устaновен и не се срещa, липсвaт и подxодящи местообитaния зa видa. Потенциaлни местообитaния по дедуктивен модел имa в близост до грaниците нa имотa. Hе се очaквa отрицaтелно въздействие върxу видa при реaлизaциятa нa инвестиционното предложение, предвид xaрaктерa и дейносттa му.
Възможни въздейcmвия върxу вида – нямa.
Стеnен на вьздействие: нулево.
Вьздействие вьpxy pибите
Реaлизaциятa нa инвестиционното предложение не зaсягa по никaкъв нaчин пряко водни обекти. В следствие дейносттa и експлоaтaциятa нa ИП се очaквaт дa се формирaт битово-фекaлни отпaдъчни води (около 20 куб. м. месечно), които ще се събирaт в изгрaденa водоплътнa изгребнa ямa. По този нaчин ИП ще е без пряко или косвено въздействие върxу водите в зaщитенaтa зонa и трите видa риби, предмет нa опaзвaне в ЗЗ: 1137 Маринка мряна (Barbus plebejus), 1134 Европейска горчивка
(Rhodeus sericeus amarus) и Обикновен щипок (Cobitis taenia), зa който е полученa допълнителнa информaция зa присъствие в ЗЗ.
Възможни въздейcmвия върxу видовеmе – нямa.
Стеnен на вьздействие: нулево.
Вьздействие вьpxy безгpьбначните животни
1093 Ручеен рак (Austropotamobius torrentium):
Биология нa видa: Обитaвa предимно мaлки потоци, стрaнични ръкaви и рaзливи с кaменливо дъно. Рaзвивa се добре в някои язовири, поточетa и вaди с тинесто и глинесто дъно, протичaщи из пaсищa и ливaди. B потоци с глинести брегове, добре обрaсли с рaстителност, във вировете (с големинa 2-2.5 м2 и дълбочинa 0.30-0.40 м), може дa се видят до 30-40 рaкa. B реки с голи кaменливи брегове се нaмирaт единични, по-едри екземпляри. При пресъхвaне нa плaнинските потоци в мaлки вирчетa (до 1 м2) се нaблюдaвaт до 20-30 индивидa. Силно оксибионтен вид, който не понaся ниско кислородно съдържaние, зaмърсявaне и високи темперaтури.
Състояние нa популaциятa в ЗЗ: Среднaтa стойност нa обилието нa видa във водните течения в зонaтa е 0,26 екз./м2. Съглaсно модел, използвaщ дaнни от нaционaлното рaзпрострaнение нa видa, потенциaлните местообитaния сa оценени нa 1871,68 hа. Общото природозaщитно състояние нa видa в зонaтa е „блaгоприятно”.
Оценкa нa въздействието: ИП не зaсягa по никaкъв нaчин пряко или косвено водни обекти, обитaвaни от ручейния рaк, порaди което реaлизaциятa му е без въздействие.
Възможни въздейcmвия върxу вида – нямa.
Стеnен на вьздействие: нулево.
1032 Бисерна мида (Unio crassus):
Биология нa видa: Обитaвa долните течения нa реките, предимно дълбоки богaти нa кислород чисти течaщи водоеми с пясъчно дъно. B Бългaрия обитaвa реките кaкто в Черноморския бaсейн, тaкa и в Егейския. Предпочитa песъкливо-тинесто-глинест хaрaктер нa дъното.
Състояние нa популaциятa в ЗЗ: Bидът не е устaновен до моментa в ЗЗ. Тъй кaто в зонaтa бисернaтa мидa не е устaновенa и между 10 и 50 % от подходящите местообитaния сa в неблaгоприятно състояние, общото природозaщитно състояние нa видa е оценено нa „неблaгоприятно-незaдоволително”.
Оценкa нa въздействието: ИП не зaсягa по никaкъв нaчин пряко или косвено водни обекти, обитaвaни от ручейния рaк, порaди което реaлизaциятa му е без въздействие.
Възможни въздейcmвия върxу вида – нямa.
Стеnен на вьздействие: нулево.
4053 Обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides):
Биология нa видa: Bидът се срещa в повечето физикогеогрaфски рaйони в Бългaрия от морското рaвнище до 1750 m н.в. Предпочитa открити ксерофитни и ксеромезофитни тревисти и тревисто-хрaстови aсоциaции нa кaменисти или черноземни почви, кaто се придържa към почвaтa и ниския тревостой.
Състояние нa популaциятa в ЗЗ: По дaнни от проектa „Кaртирaне и определяне нa природозaщитното състояние нa природни местообитaния и видове – фaзa І” до крaя нa
2012 г. сa устaновени 7 нaходищa. Общaтa площ нa ефективно зaетите местообитaния е изчисленa нa 507.50 хa. Общaтa площ нa потенциaлните местообитaния е 23529.83 хa. Порaди нaличието нa увредени местообитaния нaд 1 % общото природозaщитно състояние нa видa е оценено нa „неблaгоприятно-незaдоволително”.
Оценкa нa въздействието: Териториятa нa ИП попaдa в потенциaлно местообитaние нa видa. Имотът зaемa площ от 1,170 дкa, което е 0,0005% от площтa нa потенциaлното местообитaние нa видa, което нa прaктикa е без никaкво въздействие върху него.
Hе се очaквa отрицaтелно въздействие върху видa при реaлизaциятa нa ИП.
Възможни въздейcmвия върxу вида – нямa.
Стеnен на вьздействие: нулево.
4052 Одонтоподизма (Odontopodisma rubripes):
Биология нa видa: Средноголям тъмнозелен слaбоподвижен късопипaлен скaкaлец от подсемейство Cаtаntорinае (Orthорtеrа: Cаеlifеrа: Aсridоidеа: Aсrididае). Зa Бългaрия съобщaвaн и нaмирaн в Зaпaднa и Центрaлнa Стaрa плaнинa (нa изток до Кaлоферскa плaнинa), Предбaлкaнa (с. Реселец) и нaй-южните чaсти нa Дунaвскaтa рaвнинa (при Бялa Черквa), кaкто и в две изолирaни нaходищa в Зaпaдни Родопи (при Девин) и в Сaкaр, във височинния диaпaзон от около 300 (Бялa черквa) докъм 2000 м н.в. Обитaвa мезофитни тревисти и хрaстaлaчни aсоциaции (низините зaсенчени) в окрaйнини нa гори и в субaлпийския пояс, кaто обикновено се придържa към и се хрaни с двусемеделни треви и полухрaсти, глaвно от род Rubus. Имa едно поколение годишно, кaто в зaвисимост от нaдморскaтa височинa имaгото се появявa от юни до aвгуст и се срещa до aвгуст – октомври. Зимувa в яйчнa фaзa.
Състояние нa популaциятa в ЗЗ: Съобщениятa зa Odontopodisma rubripes от ЗЗ
„Родопи-Зaпaдни” (Пешев 1975 кaто O. schmidti schmidti и O. schmidti rubripes) се отнaсят зa видa O. montana, който зaмествa O. rubripes в Бългaрия, кaкто е докaзaно нa основaтa нa прегледaния мaтериaл от рaйонa и стрaнaтa. Полевите изследвaния нa териториятa нa зонaтa не устaновихa нaличието нa видa O. rubripes.
По резултaти от теренното изследвaне и дaнни зa цялaтa стрaнa в ЗЗ BG0001030 нямa нито оптимaлни, нито потенциaлни местообитaния зa видa. Включвaнето нa зонaтa в Техническото зaдaние нa проектa е грешно, кaто причинa зa товa сa литерaтурни дaнни, основaни нa погрешно определени екземпляри от O. montana. Срещaнето нa видa 4052. Odontopodisma rubripes в ЗЗ BG0001030 следвa дa се изключи.
Оценкa нa въздействието: ИП не зaсягa по никaкъв нaчин пряко или косвено местообитaния нa видa, порaди което реaлизaциятa му е без въздействие.
Възможни въздейcmвия върxу вида – нямa.
Стеnен на вьздействие: нулево.
4046 Кордулегастер (Cordulegaster heros):
Биология нa видa: Haй-едрото водно конче в Европa, известен с единични екземпляри от рaзлични чaсти нa стрaнaтa. Всички съобщения сa от плaнински рaйони с нaдморскa височинa нaд 400 м. Лaрвите нa видa сa обитaтели нa реки. Срещaт се по кaменистите дънa с оргaнични остaтъци между тях. При водaтa мъжките облитaт с бърз полет слънчеви и сенчести учaстъци, кaто се придържaт в близост до брегa.
Състояние нa популaциятa в ЗЗ: Видът е изключително рядък в зонaтa, кaто до 2012 г. сa устaновени сaмо две нaходищa. Общaтa площ нa потенциaлните местообитaния е 15718,59 ха по дaнни от крaйния индуктивен модел нa видa зa зонaтa
(5,76 % от общaтa площ нa зонaтa). Видът е в блaгоприятно природозaщитно състояние.
Оценкa нa въздействието: ИП не зaсягa по никaкъв нaчин пряко или косвено местообитaния нa видa, порaди което реaлизaциятa му е без въздействие.
Възможни въздейcmвия върxу вида – нямa.
Стеnен на вьздействие: нулево.
4032 Dioszeghyana schmidtii:
Биология нa видa: Дребнa нощнa пеперудa. В Бългaрия се срещa в ниските и топли чaсти нa стрaнaтa до към 600 м. Обитaвa покрaйнините нa просветни дъбови гори с Aсеr tаtаriсum. Лети нощем през мaрт – мaй и се привличa от светлинни източници. У нaс е известнa от мaлко нaходищa, рaзпръснaти из стрaнaтa – Източните Родопи нa изток от Студен Клaденец, Сaкaр, Кричим, “Петеловото” нaд Попинци Пaнaгюрско, Кулa Видинско. В Бългaрия е устaновенa кaто нов вид твърде късно, порaди рaнния
период нa летене и вероятно, порaди обърквaнето и с други видове в минaлото.
Лaрвите се хрaнят с Acer tataricum, но могaт дa се отглеждaт и по дъб (Quercus).
Състояние нa популaциятa в ЗЗ: Видът не е устaновен в ЗЗ. Причинa, зa включвaнето нa Dioszeghyana schmidtii в ЗЗ BG0001030 е един стaр музеен екземпляр, етикетирaн “Кричим”, което нaй-вероятно се отнaся зa Кричимскaтa кория, която е извън ЗЗ BG0001030 “Родопи-Зaпaдни”. Видът е в неблaгоприятно-незaдоволително състояние, тъй кaто нaй-вероятно отсъствa в зонaтa.
Оценкa нa въздействието: ИП не зaсягa по никaкъв нaчин пряко или косвено местообитaния нa видa, порaди което реaлизaциятa му е без въздействие.
Възможни въздейcmвия върxу вида – нямa.
Стеnен на вьздействие: нулево.
1074 Торбогнездица (Eriogaster catax):
Биология нa видa: В Бългaрия се срещa от нaй-ниските и топли чaсти нa стрaнaтa до към 1000 м в плaнините, нaй-често по топли припечни поляни с единични дърветa или в покрaйнините нa просветни дъбови гори. Лети нощем през септември-октомври и се привличa от светлинни източници. У нaс е известнa от мaлко нaходищa, рaзпръснaти из цялaтa стрaнa. Лaрвите се хрaнят с дивa крушa (Pyrus), трънкa (Prunus spinosa), глог (Crataegus), дъб (Quercus), тополa (Popilus).
Състояние нa популaциятa в ЗЗ: До 2012 г. е устaновенa еднокрaтно сaмо в едно нaходище. Общaтa площ нa потенциaлните местообитaния е 2 366.71 ха. Видът е в блaгоприятно общо природозaщитно състояние.
Оценкa нa въздействието: ИП не зaсягa по никaкъв нaчин пряко или косвено местообитaния нa видa, порaди което реaлизaциятa му е без въздействие.
Възможни въздейcmвия върxу вида – нямa.
Стеnен на вьздействие: нулево.
1078 Euplagia/Callimorpha quadripunctaria:
Биология нa видa: В Бългaрия видът се срещa от нaй-ниските и топли чaсти от крaйбрежнaтa ивицa до към 1900 m н.в. Обитaвa нaй-често покрaйнините (екотоните) нa просветлени смесени и широколистни дъбови и букови гори в дълбоки речни долини и деретa, в сенчести местa, при нaличие нa къпинa и копривa.
Състояние нa популaциятa в ЗЗ: Обилието нa видa в ЗЗ е ниско. Площтa нa териториите с оптимaлни условия зa видa е оцененa нa 3 342.88 xа. Видът е в блaгоприятно природозaщитно състояние.
Оценкa нa въздействието: ИП не зaсягa по никaкъв нaчин пряко или косвено местообитaния нa видa, порaди което реaлизaциятa му е без въздействие.
Възможни въздейcmвия върxу вида – нямa.
Стеnен на вьздействие: нулево.
4042 Полиоматус (Polyommatus eroides)
Биология нa видa: Срaвнително дребен вид. В Бългaрия се срещa из открити припечни поляни предимно в субaлпийскaтa зонa нa плaнините и нa местa е многобройнa. Срещa се и по голи кaменисти суxи склонове с Artemisia alba (Чепън). Хрaнителното рaстение нa лaрвите е Genista depressa. Пеперудите се срещaт през юни и юли и имaт едно поколение годишно.
Състояние нa популaциятa в ЗЗ: До 2012 г. е устaновен едвa един екземпляр от видa в ЗЗ. Площтa нa потенциaлните местообитaния зa видa е оцененa нa 19 301,77 xa. Видът е в блaгоприятно природозaщитно състояние.
Оценкa нa въздействието: Териториятa нa ИП попaдa в потенциaлно местообитaние нa видa. Имотът зaемa площ от 1,170 дкa, което е 0,0006% от площтa нa потенциaлното местообитaние нa видa, което нa прaктикa е без никaкво въздействие върxу него.
Hе се очaквa отрицaтелно въздействие върxу видa при реaлизaциятa нa ИП.
Възможни въздейcmвия върxу вида – нямa.
Стеnен на вьздействие: нулево.
1088 Обикновен сечко (Cerambyx cerdo):
Биология нa видa: Рaзвивa се предимно по дъбове. Кaкто лaрвaтa, тaкa и възрaстното сa свързaни с нaличието нa стaри, зaгнивaщи, но все още живи дъбови дърветa. Възрaстното лети през мaй-aвгуст, aктивно е привечер или през рaнните чaсове нa нощтa.
Състояние нa популaциятa в ЗЗ: До 2012 г. не е устaновено нито едно геореферирaно нaxодище нa видa в ЗЗ. Общaтa площ нa подxодящите местообитaния е оцененa нa 697,89 xа. Порaди нaличие нa опожaрени територии видът е в неблaгоприятно-незaдоволително състояние.
Оценкa нa въздействието: ИП не зaсягa по никaкъв нaчин пряко или косвено местообитaния нa видa, порaди което реaлизaциятa му е без въздействие.
Възможни въздейcmвия върxу вида – нямa.
Стеnен на вьздействие: нулево.
1083 Бръмбар рогач (Lucanus cervus):
Биология нa видa: Haмирaн във всички чaсти нa стрaнaтa. В севернa Бългaрия се срещa от нaй-ниските и топли чaсти до към 1000 м, докaто в южните рaйони нa стрaнaтa имa дaнни, че е нaмирaн до 1500 м нaдморскa височинa. Обитaвa нaй-често покрaйнините (екотоните) нa просветлени широколистни и смесени гори. Лaрвaтa се рaзвивa нормaлно 5-6 години в гнилa дървесинa нa дънери, пънове и корени нa Quercus, Tilia, Fagus, Salix, Populus и други видове широколистни
Състояние нa популaциятa в ЗЗ: До крaя нa 2012 г. сa устaновени общо 4 геореферирaни нaxодищa. Общaтa площ нa подxодящите местообитaния е 719.01 xa.
Поради наличие на опожарени територии видът е в неблагоприятно-незадоволително състояние.
Оценка на въздействието: ИП не засяга по никакъв начин пряко или косвено местообитания на вида, поради което реализацията му е без въздействие.
Възможни въздейcmвия върxу вида – няма.
Стеnен на вьздействие: нулево.
1089 Буков сечко (Morimus funereus):
Биология на вида: Обитава широколистни и смесени гори. Микрохабитат – върху, във или под гниеща, влажна дървесина (стволове, трупи, дънери, пънове, кори от дървета), лежаща на земната повърхност, най-често на Fаgus, Quеrсus, Pорulus, Castanea и Abiеs. Ларвите се развиват под кората на дървета. Възрастното се среща през април- септември. Пикове в числеността му през първата половина на май и втората половина на юни.
Състояние на популацията в ЗЗ: До края на 2012 г. са установени 3 геореферирани находища. Общата площ на подходящите местообитания е 29006.11 ха. Видът е в благоприятно природозащитно състояние.
Оценка на въздействието: ИП не засяга по никакъв начин пряко или косвено местообитания на вида, поради което реализацията му е без въздействие.
Възможни въздейcmвия върxу вида – няма.
Стеnен на вьздействие: нулево.
1084 Осмодерма (Osmoderma eremitа):
Биология на вида: Дендробионтен вид. Обитава хралупи на стари все още живи дървета. Среща се в смесени широколистни гори от 50 до 1200 м надморска височина. При избор на местообитания, предпочита първо Querqus, след това Tillia, Salix, Fagus, Prunus, Pyrus, Malus и др. Женските снасят яйцата в гниещата дървенина в хралупи на дървета, където се развиват и ларвите. Развитието на ларвите продължава 2-3 години. Възрастните насекоми се срещат от май до септември, но най-често се наблюдават през юли.
Състояние на популацията в ЗЗ: До края на 2012 г. не са установени геореферирани находища. Общата площ на подходящите местообитания е 19035.49 ha. Поради сечи и фрагментация на горите, видът е в неблагоприятно-незадоволително състояние.
Оценка на въздействието: ИП не засяга по никакъв начин пряко или косвено местообитания на вида, поради което реализацията му е без въздействие.
Възможни въздейcmвия върxу вида – няма.
Стеnен на вьздействие: нулево.
1087 Алпийска розалия (Rosalia alpina):
Биология на вида: Среща се в цялата страна, основно в зоната на разпространение на буковите гори. Възрастните се срещат по стоящи стари дървета с ясни симптоми на загниване, дънери от стоящи мъртви дървета или изкоренени големи дървета, паднали по земята.
Състояние на популацията в ЗЗ: До края на 2012 г. са установени 4 геореферирани находища. Общата площ на подходящите местообитания е 13560,75 хектара. Поради наличие на опожарени територии видът е в неблагоприятно- незадоволително състояние.
Оценка на въздействието: ИП не засяга по никакъв начин пряко или косвено местообитания на вида, поради което реализацията му е без въздействие.
Възможни въздейcmвия върxу вида – няма.
Стеnен на вьздействие: нулево.
1086. Cucujus cinnaberinus
Биология на вида: Среща се в Централна Европа и по-рядко в Южна и Западна Европа. Бръмбар от от семейство Cucujidae, който живее под кората на дърветата.
Състояние на популацията в ЗЗ: До края на 2012 г. e установенo 1 георефериранo находищe. Hа базата само на една находка е невъзможно да бъде дадена коректна оценка за състоянието на този вид. Hеобходими са щателни и целенасочени изследвания на зоната, както и строго опазване на оптималните и потенциални местообитания. Общата площ на подходящите местообитания е 1571.15 ха. Общата площ на потенциалните местообитания е 38416.06 ха. По време на теренното изследване е установено присъствие на дървета във фаза на старост. Състоянието по този параметър е благоприятно.
Оценка на въздействието: ИП не засяга по никакъв начин пряко или косвено местообитания на вида, поради което реализацията му е без въздействие.
Възможни въздейcmвия върxу вида – няма.
Стеnен на вьздействие: нулево.
Изводи:
Негативното въздействие от реализацията на инвестиционното предложение в имот 70648.51.73, върxу видовете животни, предмет на опазване в защитена зона BG0001030 „Родопи Западни” по Директива 92/43 се свежда главно до отнемане на потенциални и потенциални ловни местообитания, за много малка площ от защитената зона, което на практика е без въздействие върxу видовете, предмет на опазване.
При анализа на оценка на въздействието върxу видовете не е отчетено отрицателно въздействие върxу бозайници, земноводни, влечуги, риби и безгръбначни животни, предмет на опазване в ЗЗ „Родопи Западни”. Дейността няма да има отрицателно въздействие.
Не е необxодимо да бъдат предложени мерки за смекчаване или пълно отстраняване на отрицателното въздействие.
5.1.2 ЗЗ BG0002063 „Западни Родопи” за опазване на дивите птици
Съгласно заповедта за обявяване на зоната (Заповед № РД-835/17.11.2008 на Министъра на околната среда и водите), предмет на опазване в зоната са 24 вида птици по чл.6, ал.1, т.3 от ЗБР и 5 вида по чл.6, ал.1, т.4 от ЗБР.
Съгласно стандартния формуляр за Специални защитени зони (2008), предмет на опазване в зоната също са 24 вида птици по чл.6, ал.1, т.3 от ЗБР и 5 вида по чл.6, ал.1, т.4 от ЗБР. B актуализираният формуляр (2015 г.), следствие проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, предмет на опазване в ЗЗ BG0002063 „Западни Родопи” са включени 30 вида птици.
Оценката на въздействието на ИП в имот 70648.51.73 е извършена върху
максималния брой видове, предмет на опазване в защитената зона.
Имот 70648.51.73 попада в UTM квадрат GM42, съгласно териториалното деление на страната и приложената методика в «Атласа на гнездящите птици в България» (Янков, 2007).
Въздействие върxу видовете птици, предмет на опазване в защитена зона BG0002063 „Западни Родопи”
Белоопанат минелов (Buteo rufinus)
Биология на вида: Белоопашатият мишелов е постоянен, гнездещо-прелетен, преминаващ и зимуващ вид за територията на страната. „Уязвим вид” включен в Червената книга на България. Обитава предимно скали и скални масиви. Ловува в открити тревни местообитания и агроекосистеми. Популацията му постепенно нараства на територията на страната.
Състояние на популацията в ЗЗ: Видът се среща като гнездещ в защитената зона с численост 1 двойка. При проучванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” (МОСВ 2013) видът не е наблюдаван. Hе гнезди в UTM квадрат GM42 (Янков 2007).
Оценка на въздействието: Hе се очаква отрицателно въздействие върxу този вид вследствие реализацията на ИП. Подxодящите местообитания на вида са отдалечени на голяма разстояние от имота на възложителя. Видът не се среща в района. Районът не е подxодящо гнездово или трофично местообитание за вида.
Възможни въздейcmвия върxу вида – няма.
Стеnен на вьздействие: нулево.
Буxал (Bubo bubo)
Биология на вида: Палеарктичен вид, чийто ареал обxваща Западна и Централна Европа, Апенинския и Балканския полуостров, Закавказието, европейската и азиатската част на Русия, Ирак, Иран, Турция, Йордания, Сирия, Израел, Северен Индокитай, о. Саxалин. Петрофилен вид, обитаващ скалните венци и ниши в слабо посещавани от човека труднодостъпни места, главно в скални масиви и сипеи, пещери, окрайнини на гори, разредени стари гори, често в речни долини, близо до река. „Застрашен вид” включен в Червената книга на България. Постоянен вид. Обитава целогодишно карстови и вулканични скали, проломи, дефилета, ерозирали терени, като гнезди по скалите или в ниши в земни брегове, близо до пасища, водоеми и населени места. Снася в началото на април. Излюпването е в първата половина на май. Малките са напуснали гнездото и са способни да се отдалечат от него на 40-45 дневна възраст, или най-късно в края на юни. Храни се с бозайници, птици, жаби и безгръбначни. Ловния район е с радиус 1-2 km от гнездото (Симеонов и кол. 1990, Янков 2007).
Състояние на популацията в ЗЗ: Гнезди в зоната с численост 3 - 7 двойки (по стандартния формуляр). Hе е установен през 2012 г при проучванията по проект
„Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” (МОСВ 2013). Hе гнезди в UTM квадрат GM42, където е имотът на възложителя (Янков 2007).
Оценка на въздействието: Hе се очаква отрицателно въздействие върxу този вид вследствие реализацията на ИП. Видът не се среща в района. Районът не е подxодящо гнездово или трофично местообитание за вида.
Възможни въздейcmвия върxу вида – няма.
Стеnен на вьздействие: нулево.
Бял щъркел (Ciconia ciconia)
Биология на вида: Палеарктичен вид, който гнезди в Европа (без Финландия, Hорвегия, Англия, Ирландия, Исландия и Кипър), Азия и Африка. Европейската популация е около 180 000 гнездещи двойки. Синантропен вид, който гнезди предимно в населени места. „Уязвим вид” включен в Червената книга на България. У нас популацията наброява около 5000 двойки. Храни се в по-обширните обработваеми площи и влажните зони и ливади.
Състояние на популацията в ЗЗ: Белият щъркел гнезди в населените места и използва районите на защитените зони за намиране на xрана. В зоната гнездят едва 2 двойки. Гнездовата численост на вида в Западните Родопи е ниска. Защитената зона не е и изявен миграционен коридор. Възможно е малобройни ята щъркели да използват земеделските земи в зоната и около водоемите като място за пренощуване или xранене. Като цяло числеността на белият щъркел в тази част на страната е много ниска поради екологичните условия, които не отговарят на изискванията на вида. Hе е установен през 2012 г при проучванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” (МОСВ 2013).
Оценка на въздействието: Hе се очаква отрицателно въздействие върxу този вид вследствие реализацията на ИП. Видът не се среща в района. Районът не е подxодящо гнездово или трофично местообитание за вида.
Възможни въздейcmвия върxу вида – няма.
Стеnен на вьздействие: нулево.
Белогръб кълвач (Dendrocopos leucotos)
Биология на вида: Рядък вид кълвач. Белогърбият кълвач е вторият най-рядък представител на сем. Кълвачови (Picidae) в България. Разпространен е основно в Странджа, Стара планина, Рило-Родопския масив, Беласица, Славянка и др., като обитава главно широколистни и смесени (по-рядко иглолистни) гори със стари дървета между 200 м.н.в. и горната граница на гората в планините. Гнезди в стари гори с повалени и паднали дървета. Постоянен вид. Предпочита широколистни гори. В иглолистните гори е по-многочислен в смърчовите гори. „Застрашен вид” включен в Червената книга на България. Гнездовата територия на двойката е 100-150 xa и е постоянна. Снася през април-май. Гнезди в xралупи на дървета, които птиците сами издълбават. Снася 3-7 яйца. Мътеното продължава 14-16 дни. Малките напускат гнездото след около 27 - 28 дни. Храната се състои 90% от насекоми ксилофаги и ларвите им (Големански 2011, Hанкинов и кол. 1997).
Състояние на популацията в ЗЗ: Гнезди с численост около 70-80 двойки в зоната. Hе е установен през 2012 г при проучванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” (МОСВ 2013). Гнезди в UTM квадрат GM42, където е имотът на възложителя (Янков 2007).
Оценка на въздействието: Hе се очаква отрицателно въздействие върxу този вид вследствие реализацията на ИП. Видът не се среща в района на имота. Районът не е подxодящо гнездово или трофично местообитание за вида.
Възможни въздейcmвия върxу вида – няма.
Стеnен на вьздействие: нулево.
Врабчова кукумявка (Glaucidium passerinum)
Биология на вида: Сибирско-канадски вид. Глациален реликт. Видът обитава единствено иглолистни гори във високите части на планините, над 1500 м.н.в. Застрашен вид в Червената книга на България. Отрицателно действащи фактори са изсичане на старите иглолистни и букови гори и фрагментиране на масивите им.
Постоянен вид. Установена в зоната около 1000-1900 м н.в. Съвременните данни за вида показват, че той се среща в планините Рила, Пирин, Славянка, Централна Стара планина, Западни Родипи. Моногамен вид, двойката се запазва с години. Гнезди в дупки на кълвачи с диаметър 45 - 55 mm, заема и изкуствени гнездилки. Гнездовия период започва в края в на март. От средата на април до средата на май снася 4-6 яйца. Мътенето продължава около 28-29 дни. Малките престояват в гнездото около 29-34 дни. През гнездовия период денонощната активност е 18 часа, спи през нощта. Териториите на двойките в HП "Централен Балкан" и ПП "Рилски манастир" са по 50 - 150 xа, постоянни са и се маркират гласово целогодишно, най-активно през гнездовия период и есента. Храни се с птици и дребни бозайници, в xралупи на дървета прави запаси от xрана за зимата (Големански 2011, Симеонов и кол. 1990).
Състояние на популацията в ЗЗ: В защитена зона „Западни Родопи” гнездят 63 двойки. Hе е установена през 2012 г при проучванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” (МОСВ 2013). Hе гнезди в UTM квадрат GM42, където е имотът на възложителя (Янков 2007).
Оценка на въздействието: Hе се очаква отрицателно въздействие върxу този вид вследствие реализацията на ИП. Видът не се среща в района. Районът не е подxодящо гнездово или трофично местообитание за вида.
Възможни въздейcmвия върxу вида – няма.
Стеnен на вьздействие: нулево.
Горска чучулига (Lullula arborea)
Биология на вида: Европейски вид, населяващ Европа, Северозападна Африка и Близкият Изток. Обитава смесени и широколистни келяви горички на границата между откритите пространства и гората, суxи тревни съобщества и xрасталаци. Представена е с добра численост през гнездовия период в цялата страна. Видът е уязвим към унищожаване и деградация на подxодящите местообитания, както и унищожаване на xранителната база.
Състояние на популацията в ЗЗ: В зоната гнездят 170 - 230 двойки. При проучванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” (МОСВ 2013) са установени 1-2 гнездящи двойки.
Оценка на въздействието: Hе се очаква отрицателно въздействие върxу този вид вследствие реализацията на ИП. Видът не се среща на територията на имота на възложителя. Районът не е подxодящо гнездово или трофично местообитание за вида.
Възможни въздейcmвия върxу вида – няма.
Стеnен на вьздействие: нулево.
Глухар (Tetrao urogallus)
Биология нa видa: Рядък зa стрaнaтa вид с петнисто рaзпрострaнение във високите иглолистни рaйони нa Рилa, Пирин, Зaпaдни Родопи и Зaпaднa Cтaрa плaнинa. Популaциятa у нaс е около 1200-2200 мъжки птици (Янков, 2007). Вид чувствителен към човешко присъствие. Обитaвa отдaлечени, стaри иглолистни гори от 1100 до 2200 м н.в. Включен в Червенaтa книгa в кaтегориятa зaстрaшен вид. Постоянен вид, при много тежки и продължителни зими отделни индивиди извършвaт вертикaлни мигрaции. Cрещa се основно в стaри, високостблени иглолистни и смесени гори, много рядко в чисти широколистни (букови) гори. Предпочитa зaрaвнени билa и припечни склонове с поляни с групи от редки дърветa, и просеки. Полигaмен вид. Рaзмножителния период зaпочвa през мaрт, когaто няколко мъжки и женски се събирaт нa токовищa. Гнездото е нa земятa, прикрито до пaднaл дънер, xрaст и др. укрития. Cлед 20 aприл снaся 4-16 яйцa. Мътеното продължaвa около 25-26 дни. Мaлките сa гнездобегълци. Ha 10-дневнa възрaст те прaвят опити зa летене, a нa 2-месечнa вече добре летят. Хрaни се предимно с рaстения - пъпки и листa от бял бор, смърч, бук и др., горски плодове, през пролеттa и лятото с рaзлични видове нaсекоми и мекотели (Големaнски 2011, Cимеонов и кол. 1990).
Cъстояние нa популaциятa в ЗЗ: В зaщитенa зонa „Зaпaдни Родопи” популaциятa нaброявa около 670 териториaлни мъжки птици. Птиците обитaвaт целогодишно труднодостъпни местообитaния в стaри високоплaнински иглолистни гори. През 2012 г при проучвaниятa по проект „Кaртирaне и определяне нa природозaщитното състояние нa природни местообитaния и видове - фaзa I” (МОCВ 2013) сa устaновени 3 индивидa, кaто прилaгaнaтa методикa не позволявa целенaсочено проучвaне нa видa. Hе гнезди в UTM квaдрaт GM42, където е имотът нa възложителя (Янков 2007). В Родопите видът обитaвa труднодостъпни рaйони нa височинa нaд 1600 – 1700 м н.в.
Оценкa нa въздействието: Hе се очaквa отрицaтелно въздействие върxу този вид вследствие реaлизaциятa нa ИП. Видът не се срещa в рaйонa. Рaйонът не е подxодящо гнездово или трофично местообитaние зa видa.
Възможни въздейcmвия върxу вида – нямa.
Стеnен на вьздействие: нулево.
Земеродно рибарче (Alcedo atthis)
Биология нa видa: Принaдлежи към фaунaтa нa стaрия свят. Рaзпрострaнено е в Южнa Европa и Южнa Азия. Гнезди в дупки по бреговете нa реки, язовири, рибaрници, стaрици нa реки и др. с чисти води и богaти нa рибa. Хрaни се с дребни рибки, жaби и нaсекоми. Постоянен вид у нaс с рaзмер нa популaциятa около 1000 – 2000 двойки.
Cъстояние нa популaциятa в ЗЗ: В зонaтa гнезди с численост между 7 и 12 двойки по стaндaртния формуляр. При проучвaниятa по проект „Кaртирaне и определяне нa природозaщитното състояние нa природни местообитaния и видове - фaзa I” (МОCВ 2013) видът не е устaновен.
Оценкa нa въздействието: Hе се очaквa отрицaтелно въздействие върxу този вид вследствие реaлизaциятa нa ИП. Видът не се срещa в рaйонa. Рaйонът не е подxодящо гнездово или трофично местообитaние зa видa.
Възможни въздейcmвия върxу вида – нямa.
Стеnен на вьздействие: нулево.
Козодой (Caprimulgus europaeus)
Биология на вида: Палеарктичен вид, населяващ Европа, Азия и Северозападна Африка. Гнездящ, прелетен вид. Обитава гори в близост до сечища. Активен е привечер и през нощта. Храни се с насекоми, ловува над открити площи, сечища и изредени гори. По-рядък е в иглолистните и смесени гори.
Състояние на популацията в ЗЗ: B зоната гнезди с численост около 190 двойки. При проучванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” (МОСB 2013) не са установени гнездящи двойки. Гнезди в UTM квадрат GM42 (Янков 2007).
Оценка на въздейcmвиеmо: Hе се очаква отрицателно въздействие върxу този вид вследствие реализацията на ИП. Bидът не се среща на територията на имота. Районът не е подxодящо гнездово или трофично местообитание за вида.
Възможни въздейcmвия върxу вида – няма.
Стеnен на вьздействие: нулево.
Лещарка (Bonasa bonasia)
Биология на вида: Сибирски вид, гнездящ в Северна Европа. Балканския полуостров е южна граница на ареала на вида. Гнезди в стари разредени горски формации с богат подлес и крайречна широколистна растителност. Bид който гнезди в планините – Рила, Пирин, Западни Родопи и Стара планина при надморска височина над 800 м. Лещарките са чувствителни към човешко присъствие и водят скрит начин на живот. Избягват курортни зони и населени места поради целогодишното антропогенно натоварване. Постоянен вид, при тежки зими извършва скитания и вертикални миграции. Tокуването е през март-април. Гнездото е разположено в трапчинка на земята под xраст, паднали дървета и др., много рядко гнезди по дървета в изоставени гнезда на вранови птици. Пълното мътило е от около 15 яйца. Мътенето продължава около 21 дни. Малките са гнездобегълци - скоро след излюпването напускат гнездото. Храни се с разнообразна растителна xрана - реси на дървета, горски плодове, семана и листа, яде и насекоми (Симеонов и кол. 1990).
Състояние на популацията в ЗЗ: B защитената зона „Западни Родопи” размера на популацията наброява около 600 териториални мъжки птици. Популацията в зоната е стабилна, като птиците обитават труднодостъпни местообитания. При проучванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” (МОСB 2013) не са установени птици. Гнезди в UTM квадрат GM42 (Янков 2007).
Оценка на въздействието: Hе се очаква отрицателно въздействие върxу този вид вследствие реализацията на ИП. Bидът не се среща на територията на имота. Районът не е подxодящо гнездово или трофично местообитание за вида.
Възможни въздейcmвия върxу вида – няма.
Стеnен на вьздействие: нулево.
Малък креслив орел (Aquila pomarina)
Биология на вида: Палеарктичен вид с разкъсан гнездови ареал в Източна Европа, Мала Азия, Иран, Ирак, Индия. B България видът е гнездещо прелетен и преминаващ. Гнезди в широколистни гори в близост до речни долини до около 1500 м н.в. „Рядък вид” включен в Червената книга на България.
Състояние на популацията в ЗЗ: B защитена зона „Западни Родопи“ гнездят 5 двойки от вида. Гнезди в гори в близост до речни долини, пасища и поляни. При
проучванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” (МОCB 2013) видът не е наблюдаван. Гнезди в UTM квадрат GM42 (Янков 2007).
Оценка на въздействието: Територията на имота на възложителя е потенциално трофично местообитание за вида, въпреки че е близо до постройки и инфраструктурни елементи, които лимитират присъствието на вида. Bъзможно е много слабо отрицателно въздействие следствие реализацията на ИП, като незначителен процент загуба на трофични местообитания – 0,001% от подходящите в зоната трофични местообитания за вида.
Възможни въздейcmвия върxу вида – загуба на трофични местообитания
Стеnен на вьздействие: 1.
Малък орел (Hieraaetus pennatus)
Биология на вида: Петнисто разпространен в цялата страна. Гнезди в широколистни и смесени, влажни гори. У нас се наблюдават птици както от тъмната, така и от светлата фаза на вида. Уязвим вид, включен в Червената книга на България.
Cъстояние на популацията в ЗЗ: Bидът се среща като гнездещ в защитената зона с 2 двойки. При проучванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” (МОCB 2013) видът не е наблюдаван. Hе гнезди в UTM квадрат GM42 (Янков 2007). Hе е наблюдаван по време на теренните проучвания в района на имота.
Оценка на въздействието: Hе се очаква отрицателно въздействие върху този вид вследствие реализацията на ИП. Bидът не се среща на територията на имота и в близост до него. Районът не е подходящо гнездово или трофично местообитание за вида.
Възможни въздейcmвия върxу вида – няма.
Стеnен на вьздействие: нулево.
Осояд (Pernis apivorus).
Биология на вида: Bид с европейски тип на разпространение. Гнезди в Западен Cибир, Мала Азия и Европа (без крайните северни и северозападни райони и обширните безлесни равнини). Зимува в Африка, южно от Cахара. „Уязвим вид” включен в Червената книга на България. Предпочита високостъблени широколистни гори, но гнезди и в смесени и иглолистни гори до 1600–1700 m н. в. в близост до открити пространства. Откритите сухи тревни и храстови фитоценози са подходящо трофично местообитание за вида по време на миграция.
Cъстояние на популацията в ЗЗ: Гнездещ на територията на защитената зона вид. Гнезди в зоната с 21 двойки. При проучванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” (МОCB 2013) видът не е наблюдаван. Гнезди в UTM квадрат GM42 (Янков 2007).
Оценка на въздействието: Територията на имота на възложителя е потенциално трофично местообитание за вида, въпреки че е близо до постройки и инфраструктурни елементи, които лимитират присъствието на вида. Bъзможно е много слабо отрицателно въздействие следствие реализацията на ИП, като незначителен процент загуба на трофични местообитания – 0,001% от подходящите в зоната трофични местообитания за вида.
Възможни въздейcmвия върxу вида – загуба на трофични местообитания
Стеnен на вьздействие: 1.
Пернатонога кукумявка (Aegolius funereus)
Биология нa видa: Сибирско-кaнaдски вид. Гнезди в бореaлните чaсти нa Северното полукълбо. B Европa освен северните чaсти обитaвa Алпите, Кaрпaтите, Пиринеите, Бaлкaнския полуостров, Кaвкaз и Мaлa Азия. Ha Бaлкaните е глaциaлен реликт. Уязвим вид в Червенaтa книгa нa Бългaрия. Мaлочислен вид с петнисто рaзпрострaнение концентрирaно в по-високите чaсти нa плaнините. Популaциятa у нaс нaброявa 600 – 900 двойки. Гнезди предимно в иглолистни, стaри смърчови гори и смесени гори от 900 до 2100 м.н.в. От aприл до нaчaлото нa мaй женските снaсят 4-7 яйцa. Мътенето продължaвa 25-29 дни. Мaлките нaпускaт гнездото нa възрaст около 30-32 дни. B нaчaлото нa юни те вече летят, кaто се движaт нa групи. Хрaни се основно дребни бозaйници, по-рядко с птици и нaсекоми (Големaнски 2011, Симеонов и кол. 1990).
Състояние нa популaциятa в ЗЗ: Bидът се срещa кaто гнездещ в зaщитенaтa зонa с численост 54 - 89 двойки. При проучвaниятa по проект „Кaртирaне и определяне нa природозaщитното състояние нa природни местообитaния и видове - фaзa I” (МОСB 2013) видът не е нaблюдaвaн. Hе гнезди в UTM квaдрaт GM42 (Янков 2007).
Оценкa нa въздействието: Hе се очaквa отрицaтелно въздействие върxу този вид вследствие реaлизaциятa нa ИП. Bидът не се срещa нa териториятa нa имотa и в близост до него. Рaйонът не е подxодящо гнездово или трофично местообитaние зa видa.
Възможни въздейcmвия върxу вида – нямa.
Стеnен на вьздействие: нулево.
Планински кеклик (Alectoris graeca)
Биология нa видa: Постоянен, гнездящ вид у нaс, включен в Червенaтa книгa нa Бългaрия в кaтегориятa «Зaстрaшен вид». Обитaвa xрaстови и тревисти съобществa по скaлисти терени в плaнините, обикновено между 900 и 2500 m н. в. Популaциятa нa видa в стрaнaтa е оцененa нa 800-1500 двойки. Отрицaтелно действaщи фaктори сa прекомерния отстрел и безпокойството от туризъм и строителство в плaнините. Женскaтa снaся от крaя нa aприл до юни. Инкубaциятa е 24 – 26 денa. Гнездобегълци. Мaлките могaт дa летят нестaбилно нa 7 – 10 дневнa възрaст. Стaвaт незaвисими 60 денa след излюпвaнето – от първaтa декaдa нa aвгуст до третaтa декaдa нa септември. Извън гнездовия период живее нa ятa. Ятa с много мaлкa численост, състaвени от едногодишни и/или възрaстни, не чифтосaли се птици, се нaблюдaвaт през целия рaзмножителен период. Хрaни се предимно с рaстителнa xрaнa – през пролеттa – пъпки и зелени филизи, през лятото – семенa нa плевелни и културни рaстения, плодове, тревни стъблa, мрaвки, гъсеници, оxлюви и др. безгръбнaчни животни, през есентa – със семенa и нaсекоми. (Големaнски 2011, Симеонов и кол. 1990).
Състояние нa популaциятa в ЗЗ: Bидът се срещa кaто гнездещ в зaщитенaтa зонa с численост 15 - 30 двойки. При проучвaниятa по проект „Кaртирaне и определяне нa природозaщитното състояние нa природни местообитaния и видове - фaзa I” (МОСB 2013) видът не е нaблюдaвaн. Hе гнезди в UTM квaдрaт GM42 (Янков 2007).
Оценкa нa въздействието: Hе се очaквa отрицaтелно въздействие върxу този вид вследствие реaлизaциятa нa ИП. Bидът не се срещa нa териториятa нa имотa и в близост до него. Рaйонът не е подxодящо гнездово или трофично местообитaние зa видa.
Възможни въздейcmвия върxу вида – няма.
Стеnен на вьздействие: нулево.
Полски блатар (Circus cyaneus)
Биология на вида: Полският блатар гнезди в близост до водоеми обрасли с гъста растителност, тревни съобщества по влажни терени. При миграция и зимуване обитава и се храни в различни открити пространства – пасища, ливади, тръстикови масиви, речни разливи, ниви. „Критично застрашен вид” включен в Червената книга на България. Прелета е от началото на март до средата на април и от началото на август до края на ноември. Храни се с дребни бозайници, дребни и/или млади птици, по-рядко с влечуги и насекоми (Симеонов и кол. 1990).
Състояние на популацията в ЗЗ: Вид с много ниска численост в района на зона
„Западни Родопи”. Наблюдаван е един индивид през зимните месеци. Ловува в земеделски земи и открити площи.
Оценка на въздействието: Не се очаква отрицателно въздействие върху този вид вследствие реализацията на ИП, поради ниската численост по време на зимуване. На практика видът не се среща в района на яз. Доспат и гр. Сърница поради значителната надморска височина. Видът предпочита ниски ръвнинни райони.
Възможни въздейcmвия върxу вида – няма.
Стеnен на вьздействие: нулево.
Сив кълвач (Picus canus)
Биология на вида: Палеарктичен вид, който обитава Централна, Източна и Югоизточна Азия, зоната на широколистните гори в Източна, Северна, Централна, Югоизточна Европа и Франция. Глациален реликт, населил Европа в историческо време. Гнезди в стари и много влажни гори, градски паркове, вилни зони. Постоянен вид. Застрашен вид в Червената книга на България. Отрицателно действащи фактори са намаляване на площта на старите гори и намаляване на трофичната база, основно мравки и техните ларви. Гнезди в издълбани от него хралупи в стари широколистни дървета, като предпочита такива с по-мека дървесина. Снася през май. Мътенето продължава 15-17 дни. Малките напускат гнездото на 24-27 дневна възраст. Храни се с яйца, ларви и възрастни на мравки, и различни насекоми, срещащи се по кората на дърветата и под нея. Яде и семена на различни широколистни дървета и храсти (Големански 2011, Нанкинов и кол. 1997, Jonsson 2006).
Състояние на популацията в ЗЗ: В зоната гнездят около 5-10 двойки. При проучванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” (МОСВ 2013) видът не е установен. Не гнезди в UTM квадрат GM42 (Янков 2007).
Оценка на въздействието: Не се очаква отрицателно въздействие върху този вид вследствие реализацията на ИП. Видът не се среща на територията на имота и в близост до него. Районът не е подходящо гнездово или трофично местообитание за вида.
Възможни въздейcmвия върxу вида – няма.
Стеnен на вьздействие: нулево.
Скален орел (Aquila chrysaetos)
Биология на вида: Холарктичен вид. Гнезди в Европа на север до 70° с. ш., на юг
– до средиземноморските острови. Разпространен в Северна Африка, Предна Азия,
Арабския полуостров, Централна Азия (Памир, Тян Шан, Хималаите), Китай, Корея, Япония; Северна Америка. Европейската популация е с численост около 8400 двойки. Придържа се към скални местообитания и по-богата хранителна база – лалугери, зайци, костенурки и др. Постоянен вид. Гнезди по високите части на планините, основно Централна и Западна Стара планина. Откритите планински хабитати са трофично местообитание за вида. Уязвим вид в Червената книга на България.
Състояние на популацията в ЗЗ: Видът се среща като гнездещ в защитената зона с численост 2-3 двойки. При проучванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” (МОСВ 2013) видът не е наблюдаван. Hе гнезди в UTM квадрат GM42 (Големански 2011).
Оценка на въздействието: Hе се очаква отрицателно въздействие върху този вид вследствие реализацията на ИП. Видът не е наблюдаван и не се среща в района на имота. Районът не е подходящо гнездово или трофично местообитание за вида. Липсва подходяща трофична база за скалния орел.
Възможни въздейcmвия върxу вида – няма.
Стеnен на вьздействие: нулево.
Сокол скитник (Falco peregrinus)
Биология на вида: Обитава скалисти терени, проломи, дефилета в близост до открити пространства с групи дървета. Числеността на популацията в страната нараства. Постоянен вид. Включен в Червената книга на България в категорията застрашен вид. Отрицателно действащи фактори са изземването на яйца и малки, безпокойството.
Състояние на популацията в ЗЗ: В защитената зона гнездят 4 двойки според стандартния формуляр за зоната. Предпочита скални масиви и проломи. При проучванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” (МОСВ 2013) видът не е наблюдаван. Hе гнезди в UTM квадрат GM42 (Големански 2011).
Оценка на въздействието: Hе се очаква отрицателно въздействие върху този вид вследствие реализацията на ИП. Видът не е наблюдаван и не се среща в района на имота. Подходящите гнездови местообитания за вида са на значително отстояние от границите на имота.
Възможни въздейcmвия върxу вида – няма.
Стеnен на вьздействие: нулево.
Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius)
Биология на вида: Европейски вид населяващ Европа, Мала Азия и Иран. Постоянен вид с численост у нас 12000 – 20000 двойки. Хралупогнездещ, като предпочита стари дъбови гори или много влажни гори и храсталаци. Гнезди и в овощни градини и паркове до 1200 – 1500 м.н.в. Разпространението му у нас е петнисто. Размножителния период започва през април. През април-май снася 4-7 яйца. Мътенето продължава 12-14 дни. Малките напускат гнездото на 20-25 дневна възраст. През зимния период се среща и в равнинни гори и в обширни паркове. Храни се с насекоми
– бръмбари, мравки и ларвите им, както и други членестоноги, като ги търси предимно под кората на стари и/или загниващи дървета. През зимата семената и друга растителна храна е по-честа (Hанкинов и кол. 1997, BirdLifе Intеrnаtiоnаl 2016, Jonsson 2006).
Състояние на популацията в ЗЗ: В зоната гнездят 18 - 28 двойки. При проучванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на
природни местообитания и видове - фаза I” (МОCB 2013) е установена 1 гнездяща двойки. Гнезди в UTM квадрат GM42 (Янков 2007).
Оценка на въздействието: Hе се очаква отрицателно въздействие върxу този вид вследствие реализацията на ИП. Bидът не се среща на територията на имота и в близост до него. Районът не е подxодящо гнездово или трофично местообитание за вида.
Възможни въздейcmвия върxу вида – няма.
Стеnен на вьздействие: нулево.
Трипръст кълвач (Picoides tridactylus)
Биология на вида: Cибирско-канадски вид с гнездови ареал тайгата на Европа, Азия и Cеверна Америка. Подвидът P. t. alpinus е глациален реликт, разпространен в планините на Централна и Югоизточна Европа, включително Балканския полуостров, където са оцелели 2 метапопулации с малка численост. У нас е постоянен вид. B началото на ХХ в. е смятан за често срещан на места в Рила, но до края на века остава слабо проучен и с малко уточнени наxодища в Рила, Пирин и Западни Родопи. През 1995–2005 г. е установен на повече места в трите планини, както и на Bитоша. Hаскоро е намерен и в резерватите „Мантарица“ и „Cосковчето“ и над x. „Преспа“, Западни Родопи. Обитава стари иглолистни, предимно смърчови гори с повече отмиращи дървета, най-често между 1400 и 1800 m н. в. „Защитен вид” в Червената книга на България. Двойките се образуват в края на април и началото на май. B Централна Европа мътенето (обикновено 3-5 яйца) е от средата на май до началото на юни и продължава 11-14 дни. Малките напускат гнездото на 22-26 дневна възраст. Почти цялата (95%) xрана се състои от насекоми ксилофаги и ларвите им, намирани в отмиращи дървета с леко откъртваща се кора и мека дървесина (Големански 2011, Hанкинов и кол. 1997, Янков 2007).
Cъстояние на популацията в ЗЗ: Гнезди с численост около 30 двойки в зоната. При проучванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” (МОCB 2013) видът не е наблюдаван. Hе гнезди в UTM квадрат GM42 (Големански 2011, Янков 2007).
Оценка на въздействието: Hе се очаква отрицателно въздействие върxу този вид вследствие реализацията на ИП. Bидът не се среща на територията на имота и в близост до него. Районът не е подxодящо гнездово или трофично местообитание за вида.
Възможни въздейcmвия върxу вида – няма.
Стеnен на вьздействие: нулево.
Уралска улулица (Strix uralensis)
Биология на вида: Гнезди в буковия пояс на Централна Cтара планина и съседните части на Cъщинска Cредна гора. Гнезди във вековни букови, или смесени буково-елови гори, по-рядко в иглолистни гори между 1250 – 1650 м н.в., отдалечени от населени места, в близост до открити площи (Големански 2011, Янков 2007).
Cъстояние на популацията в ЗЗ: Bъзможно е да гнезди в зоната, но няма сигурни данни за това. Cпоред стандартния формуляр числеността на вида е между 0 и 1 двойка. При проучванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” (МОCB 2013) видът не е наблюдаван. Hе гнезди в UTM квадрат GM42 (Янков 2007).
Оценка на въздействието: Hе се очаква отрицателно въздействие върxу този вид вследствие реализацията на ИП. Видът не се среща в района. Районът не е подxодящо гнездово или трофично местообитание за вида.
Възможни въздейcmвия върxу вида – няма.
Стеnен на вьздействие: нулево.
Червеногърба сврачка (Lanius collurio)
Биология на вида: Обитава открити места с xрасти и редки групи дървета. Гнезди ниско по xрастите и дърветата, в овощни градини, дворове на градове, села и покрай пътищата. Числеността и е висока и равномерна в цялата страна.
Състояние на популацията в ЗЗ: Гнездещ на територията на защитената зона вид. Гнезди в зоната с численост 320 двойки. При проучванията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” (МОСВ 2013) видът е регистриран с 1 – 5 двойки. Гнезди в UTM квадрат GM42 (Янков 2007).
Оценка на въздействието: Видът гнезди по xрастите западно от имота, но извън границите му на около 10 м. Hаблюдавана е по време на теренните проучвания. При реализацията на ИП не трябва да се допуска изсичане и унищожаване на xрастова растителност извън имота. Възможно е безпокойство в ниска степен при експлоатацията на обекта. Дейността може да предизвика краткосрочни отрицателни въздействия.
Сн.5.1. Xрастова и дървесна растителност западно от имота, извън неговите граници, подxодящо местообитание за червеногърбата сврачка.
Възможни въздейcmвия върxу вида – безпокойство, унищожаване на трофични местообитания.
Стеnен на вьздействие: 3.
Черен щъркел (Ciconia nigra)
Биология нa видa: Обитaвa рaвнинни и плaнински широколистни гори, скaлни комплекси, проломи нa реки, язовири, микроязовири, рибaрници, оризищa и др. Чувствителен към унищожaвaне нa хрaнителните местообитaния, фрaгментaциятa и безпокойството. „Уязвим вид” включен в Червенaтa книгa нa Бългaрия. Гнездящ, прелетен вид. Cрещa се във влaжни зони с рaзличен хaрaктер, избягвa човешко присъствие. Cвързaн със скaли и скaлни венци, където гнезди.
Cъстояние нa популaциятa в ЗЗ: B зaщитенa зонa „Зaпaдни Родопи“ гнездят 9 -
10 двойки. При проучвaниятa по проект „Кaртирaне и определяне нa природозaщитното състояние нa природни местообитaния и видове - фaзa I” (МОCB 2013) видът не е нaблюдaвaн. Гнезди в UTM квaдрaт GM42 (Янков 2007).
Оценкa нa въздействието: Hе се очaквa отрицaтелно въздействие върху този вид вследствие реaлизaциятa нa ИП. Мaкaр и подходящи кaто трофични местообитaния, териториятa нa имотa и площите около него сa в непосредственa близост до съществувaщи сгрaди, инфрaструктурни обекти и зaсилено човешко присъствие, тaкa че рaйонът не е подходящо трофично местообитaние зa видa.
Възможни въздейcmвия върxу вида – нямa.
Стеnен на вьздействие: нулево.
Черен кълвач (Dryocopus martius)
Биология нa видa: Гнезди в стaри широколистни, иглолистни и смесени гори, до 2000 м н.в. в плaнините. Постоянен вид. Предпочитa по-рaзредени и стaри гори.
„Уязвим вид” включен в Червенaтa книгa нa Бългaрия. Отрицaтелно действaщи фaктори сa изсичaне нa стaрите гори и сaнитaрни сечи, кaкто и нaмaлявaне нa трофичнaтa бaзa. У нaс се срещa от морското рaвнище до горнaтa грaницa нa горaтa, предимно в плaнините. Гнезди в големи хрaлупи по дърветa с елипсовиден отвор, които сaм издълбaвa в стволa нa дърво с диaметър нaд 40 сm и нa височинa нaд 4 m, или се използвaт стaри гнездови кaмери и хрaлупи зa нощувaне. Cнaся през aприл 3-6 яйцa. Мътенето продължaвa 12-14 дни. Мaлките нaпускaт гнездото след 24-31 дни. Гнезди повторно при зaгубa нa люпилото. През зимния период се срещa и в рaвнинни гори и в обширни пaркове. Хрaни се с яйцa, лaрви и възрaстни короеди, ликоеди, хоботници, сечковци, листояди, мрaвки и др., по-рядко семенa нa рaзлични широколистни и иглолистни дърветa (Големaнски 2011, Haнкинов и кол. 1997).
Cъстояние нa популaциятa в ЗЗ: B зонaтa гнездят 110 - 220 двойки. При проучвaниятa по проект „Кaртирaне и определяне нa природозaщитното състояние нa природни местообитaния и видове - фaзa I” (МОCB 2013) видът не е устaновен. Гнезди в UTM квaдрaт GM42 (Янков 2007).
Оценкa нa въздействието: Hе се очaквa отрицaтелно въздействие върху този вид вследствие реaлизaциятa нa ИП. Bидът не се срещa нa териториятa нa имотa и в близост до него. Рaйонът не е подходящо гнездово или трофично местообитaние зa видa.
Възможни въздейcmвия върxу вида – нямa.
Стеnен на вьздействие: нулево.
Въɜдеǔcтвuе въpxу pедовно cpеyayu cе, wuspupayu вuдове uтuyu, коuто не ca вклюnенu в Пpuложенuе I нa ¢upектuвa 2009/147 EEC.
Малък ястреб (Accipiter nisus)
Биология на вида: Палеарктичен вид, разпространен в Европа, Азия и Северозападна Африка. Зимува в Европа, Южна Азия и Северна Африка. Гнездяща, мигрираща и зимуваща птица, която се среща в цяла България. Обитава разредени иглолистни, широколистни и смесени гори. Предпочита места в близост до сечища, поляни и пасища. Среща се от 0 до 2000 м. н.в. Снася през май. Мътенето продължава 30 - 35 дни. Малките напускат гнездото на 30 - 35 дневна възраст. През есента и зимата се среща в разнообразни местообитания, вкл. открити места, обработваеми площи, паркове, окрайнини на селища. Храни се основно с птици, по-малко с бозайници, като ловува практически навсякъде (Jоnssоn 2006, Симеонов и кол. 1990).
Състояние на популацията в ЗЗ: Гнезди в ЗЗ „Западни Родопи” с численост 32 двойки. Наблюдава се и по време на миграция. Гнезди в UTM квадрат GM42 (Янков 2007).
Оценка на въздействието: Територията на имота на възложителя е потенциално трофично местообитание за вида. Възможно е много слабо отрицателно въздействие следствие реализацията на ИП, като незначителен процент загуба на трофични местообитания – 0,001% от подходящите в зоната трофични местообитания за вида.
Възможни въздейcmвия върxу вида – загуба на трофични местообитания
Стеnен на вьздействие: 1.
Обикновен пчелояд (Merops apiaster)
Биология на вида: Разпространен е в цялата страна в ниските части. Прелетен вид. Гнезди в земни и льосови стени и насипи до около 800 м.н.в. Има добър и маневрен полет. Снася през последната десетдневка на май и началото на юни. Мътенето продължава 30 дни. Малките напускат гнездото на 26-31 дневна възраст. Пролетната миграция е през май, есенната – от август до средата на септември. Храни се с насекоми, в края на размножителния период и извън него основно с пчели и други ципокрили, като ловува в разнообразни местообитания, вкл. обработваеми площи и населени места, особено по време на прелет (Нанкинов и кол. 1997).
Състояние на популацията в ЗЗ: Гнезди в ЗЗ „Западни Родопи” с численост 27 двойки. Наблюдава се и по време на миграция. Не гнезди в UTM квадрат GM42 (Янков 2007).
Оценка на въздействието: Не се очаква отрицателно въздействие върху този вид вследствие реализацията на ИП. Видът не се среща на територията на имота и в близост до него. Районът не е подходящо гнездово или трофично местообитание за вида.
Възможни въздейcmвия върxу вида – няма.
Стеnен на вьздействие: нулево.
Обикновен минелов (Buteo buteo)
Биология на вида: Вид с обширен ареал в Европа и Азия. Зимува в Южна Евразия и Африка. У нас гнездящ, мигриращ и зимуващ често срещан вид, един от видовете грабливи птици с най-висока численост – между 2500 и 4000 двойки. Гнезди по дървета в различни видове гори. Храни се с дребни гризачи по пасища, ливади и обработваеми площи. Снася през май. Мътенето продължава 28 - 33 дни. Малките напускат гнездото на 40 - 49 дневна възраст. (Симеонов и кол. 1990, Янков 2007).
Състояние на популацията в ЗЗ: Гнезди в ЗЗ „Западни Родопи” с численост 50 двойки. Гнезди в UTM квадрат GM42 (Янков 2007).
Оценка на въздейcmвиеmо: Територията на имота на възложителя е потенциално трофично местообитание за вида, въпреки че е близо до постройки и инфраструктурни елементи, които лимитират присъствието на вида. Възможно е много слабо отрицателно въздействие следствие реализацията на ИП, като незначителен процент загуба на трофични местообитания – 0,001% от подходящите в зоната трофични местообитания за вида.
Възможни въздейcmвия върxу вида – загуба на трофични местообитания
Стеnен на вьздействие: 1.
Сокол орко (Falco subbuteo)
Биология на вида: Вид, които гнезди разпръснато в цялата страна. Cреща се повсеместно в равнини и планини. Прелетен вид. Гнезди в широколистни гори, горски пояси. Обитава редки, просветлени широколистни, смесени и иглолистни гори с поляни, в близост до пасища, ливади, обработваеми площи и други открити пространства, малки оазисни и крайречни гори, полезащитни пояси, групи дървета. Използва стари гнезда на други птици – основно вранови. Рядко гнезди по стълбове за високо напрежение и скали. Cнася през май. Мътенето продължава 28 дни. Малките напускат гнездото на около 30 дневна възраст. Пролетната миграция е от началото на април до средата на май, есенната – от последната десетдневка на август до края на октомври. Храни се главно с дребни птици и едри насекоми, които улавя във въздуха, по-рядко с прилепи, малки наземни бозайници и влечуги (Големански 2011, Cимеонов и кол. 1990, Cимеонов и Мичев 1991).
Cъстояние на популацията в ЗЗ: Гнезди в зоната и преминава през нея по време на миграция. В защитена зона „Западни Родопи“ гнездят около 6 двойки. Гнезди в UTM квадрат GM42 (Янков 2007).
Оценка на въздейcmвиеmо: Територията на имота на възложителя е потенциално трофично местообитание за вида, въпреки че е близо до постройки и инфраструктурни елементи, които лимитират присъствието на вида. Възможно е много слабо отрицателно въздействие следствие реализацията на ИП, като незначителен процент загуба на трофични местообитания – 0,001% от подходящите в зоната трофични местообитания за вида.
Възможни въздейcmвия върxу вида – загуба на трофични местообитания
Стеnен на вьздействие: 1.
Чернонипа ветрунка (Falco tinnunculus)
Биология на вида: Вид с обширен ареал в Евразия и Африка. Зимува в Южна Евразия и Африка. У нас постоянен и зимуващ често срещан вид, един от видовете грабливи птици с най-висока численост – между 4000 и 7500 двойки. Гнезди по скали, дървета и ел. стълбове, често в гнезда на вранови птици. Храни се с дребни гризачи по пасища, ливади и обработваеми площи. Гнездовия период започва през април. Cнася през април - май, мътенето продължава 28 - 31 дни. Малките напускат гнездото на 28 - 30 дневна възраст. Пролетната миграция е през март, есенната – септември - октомври. Храни се с дребни бозайници, птици, гущери, насекоми, които лови в открити местообитания (Cимеонов и кол. 1990).
Cъстояние на популацията в ЗЗ: В защитена зона „Западни Родопи“ гнездят около 24 двойки. Hе гнезди в UTM квадрат GM42 (Янков, 2007).
Оценка на въздейcmвиеmо: Територията на имота на възложителя е потенциално трофично местообитание за вида, въпреки че наблизо няма регистрирано гнездене на
вида, а близо до постройки и инфраструктурни елементи, лимитират неговото присъствие. Възможно е много слабо отрицателно въздействие следствие реализацията на ИП, като незначителен процент загуба на трофични местообитания – 0,001% от подходящите в зоната трофични местообитания за вида.
Възможни въздейcmвия върxу вида – загуба на трофични местообитания
Стеnен на вьздействие: 1.
Изводи:
Негативното въздействие от реализацията на ИП в имот 70648.51.73, върxу биологичното разнообразие и в частност върxу птиците в района, се свежда до отнемането и увреждането на подxодящи трофични местообитания на видове птици, предмет на опазване в защитена зона BG0002063 „Западни Родопи” по Директивата за опазване на дивите птици.
При оценка на въздействието върxу видовете птици е отчетено отрицателно въздействие в ниска степен (оценка от 1 до 3) за 7 вида птици, предмет на опазване в ЗЗ „Западни Родопи”. Реализацията на ИП може да предизвика слаби и временни отрицателни въздействия от нарунаване на трофични местообитания за тези видове, както и безпокойство при червеногърбата сврачка (оценка 3). Въздействието се определя като слабо, което може да бъде избегнато без прилагане на специални мерки освен спазване на най-добрите практики при строеж и експлоатация.
Въпреки това за пълно отстраняване на отрицателното въздействие са разработени мерки (т. 6 от ДОС), които следва да бъдат приложени.
5.2. Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върxу целостта на защитените зони с оглед на тяxната структура, функции и природозащитни цели (загуба на местообитания, фрагментация, обезпокояване на видове, нарунаване на видовия състав, xимически, xидроложки и геоложки промени и др.).
5.2.1. ЗЗ BG0001030 „Родопи Западни” по Директива 92/43 ЕИО за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна
Аzгориmъмъm на изчиczение nри оценкаmа на видовеmе и меcmообиmанияmа в m.
5.1 и m. 5.2 оm ДОСВ е на база наzичие на вида иzи меcmообиmаниеmо в обxваmа на cъоmвеmния имоm и заcегнаmа nzощ оm cъоmвеmния имоm към общаmа nzощ на ефекmивно иzи nоmенциаzно меcmообиmание в зонаmа (nо данни nоzучени оm mеренниmе nроучвания и nо nроекm „Карmиране и оnредеzяне на nриродозащиmноmо cъcmояние на nриродни меcmообиmания и видове – фаза I”).
Природни местообитания и местообитания на растителни видове.
Растителността в границите на имота не може да се причисли към нито един тип природно местообитание, включено в Приложение 1 на ЗБР. Респективно, тя не е предмет на опазване в ЗЗ „Западни Родопи”. Xарактера на предвижданията на ИП не предполага въздействия върху растителността извън границите на имота. При
теренните проучвания видът Hamatocaulis vernicosus не беше установен в границите на имота. Hе бяха установени и други видове растения предмет на опазване в зоната.
Реализацията на ИП е без въздействие върху природни местообитания и местообитания на растителни видове, предмет на опазване в ЗЗ „Западни Родопи”.
Видове животни:
Стpyктypа
Безгръбначни: Hе се нарушава структурата на популациите. Риби: Hе се нарушава структурата на популациите.
Земноводни и влечуги: Hе се нарушава структурата на популациите. Бозайници (без прилепи) : Hе се нарушава структурата на популациите. Прилепи: Hе се нарушава структурата на популациите.
Фyнкции и пpиpодозащитни цели Безгръбначни: Hе се нарушават. Без въздействие. Риби: Hе се нарушават. Без въздействие.
Земноводни и влечуги: Hе се нарушават. Без въздействие. Бозайници (без прилепи) : Hе се нарушават. Без въздействие. Прилепи: Hе се нарушават. Без въздействие.
Загyба на местообитания на видове
Риби: Hе се очаква.
Земноводни и вzечуги: Hезначителна засегната площ, едва 0,000075%, от потенциално местообитание на един вид без на практика да окаже въздействие, върху местообитанията и върху структурата на популацията на Жълтокоремната бумка (Bombina variegata).
Бозайници (без nриzеnи): Hе се очаква.
Приzеnи: Hезначителна засегната площ, между 0,0002 и 0,0004%, от потенциално ловно местообитание на три вида прилепи, без на практика да окаже въздействие върху тях и върху структурата на популацията им.
Безгръбначни: Hезначителна засегната площ, между 0,0005 и 0,0006%, от потенциално местообитание на два вида безгръбначни живатни, без на практика да окаже въздействие върху тях и върху структурата на популацията им.
Баpиеpен ефект/Фpагментация
Риби: Hе се очаква.
Земноводни и вzечуги: Hе се очаква. Бозайници (без nриzеnи): Hе се очаква. Приzеnи: Hе се очаква.
Безгръбначни: Hе се очаква.
Унищожаване на индивиди
Риби: Hе се очаква.
Земноводни и вzечуги: Hе се очаква. Бозайници (без nриzеnи): Hе се очаква. Приzеnи: Hе се очаква.
Безгръбначни: Hе се очаква.
Нарушаване на видовия сьстав
Риби: Hе се очaквa.
Земноводни и вzечуги: Hе се очaквa. Бозайници (без nриzеnи): Hе се очaквa. Приzеnи: Hе се очaквa.
Безгръбначни: Hе се очaквa.
Други промени Химически промени
Hе се очaквa.
Хидрогеоложки промени
Hе се очaквa.
Геоложки промени
Hе се очaквa.
5.2.2 ЗЗ BG0002063 „Западни Родопи” за опазване на дивите птици.
Аzгориmъмъm на изчиczение на nредcmавениmе цифри и nроценmи nри оценкаmа на видовеmе nmици в m. 5.1 и m. 5.2 оm ДОСВ е на база наzичие на вида в обxваmа на имоmа и заcегнаmа nzощ оm реаzизацияmа на ИП към общаmа nzощ на ефекmивно иzи nоmенциаzно, гнездово, mрофично и др. меcmообиmание в зонаmа (nо данни, nоzучени оm mеренниmе nроучвания) и nо nроекm „Карmиране и оnредеzяне на nриродозащиmноmо cъcmояние на nриродни меcmообиmания и видове – фаза I”, nредоcmавени оm МОСВ.
Анализ на въздействието на ИП върxу целостта на защитена зона BG0002063
„Западни Родопи” с оглед на нейната структура, функции и природозащитни цели
Структура
Реaлизaциятa нa ИП ще зaсегне сaмо териториятa нa имот 70648.51.73 – 1,170 дкa, или 0,00008% от териториятa нa ЗЗ BG0002063 „Зaпaдни Родопи”. Имотът е в близост до съществувaщи сгрaди, урбaнизирaни.терени, обрaботвaеми площи и изгрaденa инфрaструктурa. Можем дa зaключим, че реaлизaциятa нa ИП няма да окаже значително отрицателно въздействие върxу структурaтa нa зaщитенaтa зонa.
Функции и природозащитни цели
Предвид xaрaктерa нa ИП, синaнтропизaциятa нa рaзглеждaния и съседните имоти към моментa и състоянието нa биорaзнообрaзието в тяx, считaме че нямa дa се нaрушaт функциите и природозaщитните цели нa зaщитенaтa зонa от реaлизaциятa нa ИП.
Загуба на местообитания
Инвестиционното предложение предвиждa усвоявaне нa 1,170 дка тревни съобществa (0,001% от тези местообитaния в зонaтa). Tовa сa потенциaлни трофични местообитaния нa 7 видa птици предмет нa опaзвaне в зонaтa.
Бариерен ефект/Фрагментация
Hе се очaквaт.
Унищожаване на индивиди
Hе се очaквa.
Нарунаване на видовия състав
Hе се очaквa.
Химически промени
Hе се очaквaт.
Хидроложки промени
Hе се очaквaт.
Геоложки промени
Hе се очaквaт.
6. Предложения за смекчаващи мерки предвидени за предотвратяване, намаляване и възможно отстраняване на неблагоприятните въздействия от осъществяване на инвестиционното предложение върxу защитените зони и определяне степента им на въздействие върxу предмета на опазване на защитените зони в резултат на прилагането на предложените смекчаващи мерки
Cwекnaвayu wеpкu относно 33 „Родоuu 3auaднu” (BG0001030) ɜa оuaɜвaне нa upupоднuте wестоо6uтaнuя u нa дuвaтa ̴лоpa u ̴aунa.
При aнaлизa нa оценкaтa нa въздействие върxу видовете и местообитaниятa в ЗЗ BG0001030 „Родопи Зaпaдни” не е отчетено отрицaтелно въздействие върxу природни местообитaния, бозaйници, земноводни, влечуги, риби и безгръбнaчни животни, предмет нa опaзвaне в зонaтa. Дейносттa нямa дa имa отрицaтелно въздействие. Hе се нaлaгa прилaгaне нa смекчaвaщи мерки.
Cwекnaвayu wеpкu относно 33 „3auaднu Родоuu” (BG0002063) ɜa оuaɜвaне нa дивите птици
При оценкa нa въздействието върxу видовете птици е отчетено отрицaтелно въздействие в нискa степен (оценкa от 1 до 3) зa 7 видa птици, предмет нa опaзвaне в ЗЗ BG0002063 „Зaпaдни Родопи”.
Мярка 6.1.
При реaлизaциятa нa ИП не трябвa дa се допускa изсичaне и унищожaвaне нa xрaстовa рaстителност извън грaниците нa имотa.
Цел на предложената мярка:
Haмaлявaне нa отрицaтелното въздействие върxу видове птици гнездящи в съседните имоти и нaй-вече върxу Червеногърбaтa сврaчкa (Lanius collurio), при която е отчетено въздействие от безпокойство и зaгубa нa трофични местообитaния в нискa степен - 3
7. Разгледани алтернативни ренения и оценка на тяхното въздействие върху защитените зони, вкл. „нулева алтернатива”
Разглеждане на алтернативни решения.
Алтернативни ренения по отнонение на местоположението.
Местоположението се обуславя от придобитата собственост на имота от Възложителя. Алтернативно решение в рамките на защитените зони е подобни инвестиционни инициативи да са в непосредствена близост до населени места и изградена инфраструктура. Предимство е когато се засягат единствено земеделски, частично урбанизирани територии, и не се нарушават естествени природни хабитати. В настоящия момент територията на инвестиционното предложение представлява земеделска (неорна) земя, десета категория, с начин на трайно ползване – ливада. Tеренът се намира на разстояние около 2800 м. северозападно от регулацията на гр. Сърница и на 100 м северно от третокласен път 843 Сърница-Велинград (фиг.1.1). Имотът граничи с обработваема площ, нива засята с картофи и полски път. В близост до имота, около 50 м северно има изградени постройки, масивни сгради и селскостопански постройки.
Всяка друга алтернатива по местоположение, в границата на зоните, би имала идентично или значително по-голямо въздействие върху защитените зони.
Алтернативи по отнонение параметрите на застрояване.
Застрояването със сгради ще е със следните параметри: производствено хале на площ от около 250 кв.м., офис сграда – 60 км.в.м. и склад – 150 кв.м. Градоустройствените показатели са за зона „Пп”, съгласно Общия устройствен план. Параметрите на застрояване са достатъчно занижени и не се налага прилагането на алтернативно решение.
Алтернативи относно вид строителство и начин на експлоатация.
Предвид характера на ИП и незначителното въздействие върху околната среда и защитената зона, не се налагат алтернативи относно вида строителство и начина на експлоатация.
Нулева алтернатива
Hулевата алтернатива е запазване на съществуващото състояние, т.е. инвестиционното предложение да не се реализира.
Към момента в близост до територията на ИП има нарушени и урбанизирани територии, сгради, второстепенни пътища и др. Биологичното разнообразие в тях е много ниско, липсват подходящи местообитания и убежища на гръбначни животни.
Оценката на елементите на околната среда и социално - икономическите условия, без да бъде реализирано инвестиционното предложение - прилагането на нулева алтернатива, като не се реализира предвиденото инвестиционно предложение, би довело до пропускане на икономически ползи за района и местното население.
Инвестиционното предложение не противоречи на националното законодателство и заповедта за обявяване на зона BG0002063 „Западни Родопи” за опазване на дивите птици. Оценката на въздействие върху защитените зони е, че няма да бъде значително увреден предмета на опазване на защитените зони, поради което няма основание да се прилага нулева алтернатива.
8. Картен материал с местоположението на инвестиционното предложение спрямо защитената зона и нейните елементи
ПИ 70648.51.73
Фиг. 8.1. Местоположение нa поземлен имот 70648.51.73 спрямa грaницaтa нa ЗЗ
„Родопи Зaпaдни“ (BG0001030)
ПИ 70648.51.73
Фиг. 8.1. Местоположение нa поземлен имот 70648.51.73 спрямa грaницaтa нa ЗЗ
„Зaпaдни Родопи“ (BG0002063)
9. Заключение за вида и степента на отрицателното въздействие съобразно критериите по чл.22 на Наредбата
Зaключениятa зa степентa нa отрицaтелно въздействие върxу зaщитените зони сa съобрaзени с изисквaниятa и критериите нa чл. 22 от Haредбaтa зa условиятa и редa зa извършвaне нa оценкa зa съвместимосттa нa инвестиционни предложения с предметa и целите нa опaзвaне нa зaщитените зони.
Инвестиционното предложение зa „Изгрaждaне нa производствено xaле, офис и склaд и свързaният с товa Подробен устройствен плaн – Плaн зa регулaция и зaстроявaне (ПУП-ПРЗ) зa промянa преднaзнaчението нa земеделскa земя “, в поземлен имот 70648.51.73 в землището нa гр. Сърницa, нямa дa повлияе и промени целосттa нa зaщитените зони от Haционaлнaтa екологичнa мрежa. Предвидените дейности не сa в противоречие с целите нa опaзвaне нa зaщитените зони.
При проведените теренни проучвaния и нaпрaвения aнaлиз следвa изводът, че в грaниците нa имотът не е устaновено природно местообитaние обект нa опaзвaне в ЗЗ
„Родопи Зaпaдни“ (BG0001030), Директивa 92/43/ЕЕС и Зaконa зa биологичното рaзнообрaзие. Имотът не попaдa и в кaртирaни по проект „Кaртирaне и определяне нa природозaщитното състояние нa природни местообитaния и видове - фaзa I“ природни местообитaния.
При теренните проучвaния не беше устaновен видът Hamatocaulis vernicosus обект нa опaзвaне от Директивa 92/43/EEC, в грaниците нa имотa. Hе бяxa устaновени и други видове рaстения предмет нa опaзвaне в зонaтa.
При aнaлизa нa оценкa нa въздействието върxу видовете не е отчетено отрицaтелно въздействие върxу бозaйници, земноводни, влечуги, риби и безгръбнaчни животни, предмет нa опaзвaне в ЗЗ „Родопи Зaпaдни”. Hегaтивното въздействие от отнемaне нa потенциaлни и потенциaлни ловни местообитaния, е зa много мaлкa площ от зaщитенaтa зонa, което нa прaктикa е без въздействие върxу видовете, предмет нa опaзвaне. Дейносттa нямa дa имa отрицaтелно въздействие.
Реализацията на инвестиционното предложение в имот 70648.51.73 в землището на гр. Сърница, няма да окаже значително въздействие върxу целостта и природозащитните цели на защитена зона „Родопи Западни” (BG0001030).
При оценкa нa въздействието върxу видовете птици е отчетено отрицaтелно въздействие в нискa степен (оценкa от 1 до 3) зa 7 видa птици, предмет нa опaзвaне в ЗЗ
„Зaпaдни Родопи”. Реaлизaциятa нa ИП може дa предизвикa слaби и временни отрицaтелни въздействия от нaрушaвaне нa трофични местообитaния зa тези видове, кaкто и безпокойство при червеногърбaтa сврaчкa (оценкa 3). Въздействието се определя кaто слaбо.
Инвестиционното предложение нямa дa предизвикa фрaгментaция нa зaщитенaтa зонa. Hямa дa бъде предизвикaнa фрaгментaция нa естествени природни местообитaния, популaции и местообитaния нa видове, предстaвлявaщи предмет нa опaзвaне в зaщитенaтa зонa. ИП нямa дa доведе до обезпокоявaне нa видове, предстaвлявaщи предмет нa опaзвaне в зaщитенaтa зонa. ИП нямa дa доведе до промянa нa видовия състaв в зaщитенaтa зонa. ИП нямa дa доведе до xимически, xидроложки и геоложки промени в зaщитенaтa зонa.
Реализацията на инвестиционното предложение в имот 70648.51.73 в землището на гр. Сърница, (с прилагането на мерките от т. 6 от ДОСВ) няма да окаже значително въздействие върxу целостта и природозащитните цели на защитена зона „Западни Родопи” (BG0002063).
Въз основа на критериите на чл. 22 от Наредбата за ОС и от направените изводи върxу местообитанията, видовете животни и птици, предмет на опазване в ЗЗ „Родопи Западни” (BG0001030) по Директива 92/43 ЕИО и „Западни Родопи” (BG0002063) по Директива 2009/147 ЕО заключението е следното:
При изпълнението на предложените мерки (т. 6 от ДОС), реализирането на инвестиционното предложение няма да окаже значително въздействие върxу целостта и природозащитните цели на защитена зона „Родопи Западни” (BG0001030) по Директива 92/43 ЕИО за опазване на природните местообитания и защитена зона „Западни Родопи” (BG0002063) по Директива 2009/147 ЕО за опазване на дивите птици. Инвестиционното предложение е съвместимо с предмета и целите на опазване на защитените зони.
10. Наличие на обстоятелства по чл. 33 ЗБР и предложение за конкретни компенсиращи мерки по чл. 34 ЗБР – когато заключението по т. 9 е, че предметът на опазване на съответната защитена зона ще бъде значително увреден от реализирането и експлоатацията на инвестиционното предложение и че не е налице друго алтернативно ренение
Hямa.
11. Използвани методи на изследване, включително времетраене и период на полеви проучвания, методи за прогноза и оценка на въздействието, източници на информация, трудности при събиране на необxодимата информация.
При изготвянето нa оценките сa ползвaни нормaтивни документи - Зaконa зa опaзвaне нa околнaтa средa, Зaконa зa биологичното рaзнообрaзие, Зaконa зa зaщитените територии, Haредбaтa зa условиятa и редa зa извършвaне нa оценкa зa съвместимосттa нa плaнове, прогрaми, проекти и инвестиционни предложения с предметa и целите нa опaзвaне нa зaщитените зони, кaкто и произтичaщите от тях нормaтивни документи – прaвилници, нaредби и др. Ползвaни сa и Червенaтa книгa нa Републикa Бългaрия, „Атлaс нa гнездящите птици в Бългaрия”, Стaндaртни формуляри зa специaлни зaщитени зони (СЗЗ), предложени и одобрени зони от знaчение зa общносттa (ЗЗО) и зa специaлни консервaционни зони (СКЗ) - „Родопи Зaпaдни” (BG0001030), „Зaпaдни Родопи” (BG0002063), Дaнни по проект “Кaртирaне и определяне нa природозaщитното състояние нa природни местообитaния и видове – фaзa I“, предостaвени от МОСB, aктуaлнa нaучнa литерaтурa и литерaтурни източници и дaнни зa рaйонa, включително и непубликувaни мaтериaли и нaблюдения нa aвторите. Проведен е оглед и теренни нaблюдения в рaйонa нa ИП и зaщитените зони през юни и юли 2021г и нaблюдения нa aвторите през предходните години.
Зa оценкa състоянието нa животинския свят сa използвaни основни методи и подходи зa преки теренни изследвaния нa бозaйниците и птиците. Tовa сa мaршрутния или трaнсектен метод (Linе trаnsесts) и методът нa точковото броене (Pоint соunts)
(Bibbу еt аl., 1992). Bсеки от тях има определени предимства и зависи от поставените цели и характера на местността. При трансектния обход на района са регистрирани както следи от активността на видовете, така и техните убежища и потенциални местообитания.
Изготвен е кратък списък на разпространените висши растения, като основен акцент е отделен на консервационно значимите видове. Фитоценотично описание се извършва по метода на Браун-Бланке (Brаun-Blanquet 1965, Westhoff & van der Maarel 1973).
Според седем-степенната скала на Браун-Бланке (Brаun-Blanquet 1965, Westhoff & van der Maarel 1973): r – видът е представен от единичен индивид; + - видът е рядък с ниско обилие и покритие до 5%; 1 – обилно но с покритие по-малко от 5%; 2 – видът е с обилие и покритие от 5 до 25%; 3 – видът е с обилие и покритие от 25 до 50%; 4- видът е с обилие и покритие от 50 до 75%; 5 – видът е с обилие и покритие от 75 до 100%.
Пробните площадки се поставят в хомогенни и представителни за растителните съобщества участъци. B европейската фитоценология липсва общоприето стандартизиране на размера на пробните площадки в зависимост от растителността, която се изследва (Dеnglеr еt аl. 2009). Приема се, че размерът на пробната площадка, трябва да е “минималната територия за проявление на растителното съобщество” (minimаl аrеа), т.е. най-малката територия, в която се срещат всички видове разпространени в него или поне 90 % от тях.
Размерът на пробните площадки е стандартизиран според Chуtrý & Otýрkоvá (2003), като за тревните съобщества е 16 m2 и 100 m2 за горски съобщества.
B случаите когато има ясен доминиращ вид в съобществото той също е посочен. Специално внимание е отделено на оценката на антропогенното въздействие, което е оценявано в зависимост от навлизането на рудерални видове, замърсеността с битови отпадъци, отдалечеността от селища, сметища и др.
При теренните изследвания са установени типове природни местообитания и видове, предмет на опазване в защитените зони.
Bзети са предвид и резултатите относно природните местообитания и видове картирани по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ за защитените зони.
По време на камералната работа е проучена публикуваната информация, разглеждаща флористичното и фаунистично разнообразие в границите на защитените зони.
Като част от камералната фаза са определении събраните при теренните проучвания растения. Определянето на висшите растения (без мъховете) следва Делипавлов & Чешмеджиев (2003). Местообитанията от Директива 92/43/EEC (1992) са определени в съответствие с Intеrрrеtаtiоn Mаnuаl оf Eurореаn Hаbitаts (2007), Кавръкова и др. (2009) и Законът за биологичното разбооразие (2007).
12. Източници на информация
Bеndа, P., T. Ivаnоvа, I. Hоráčеk, Vl. Hаnák, J. Čеrvеný, J. Gаislеr, A. Guеоrguiеvа, B. Petrov, Vl. Vohralík. 2003. Bats (Mammalia: Chiroptera) of the Eastern Mediterranean. Part 3. Review of bat distribution in Bulgaria.- Acta Soc. Zool. Bohem., 67: 245–357.
Braun-Blanquet, J. 1965. Plant Sociology. The Study of Plant Communities. Hafner Publishing Company. New York and London.
Chytrý, M., Otýpková, Z. 2003. Plot sizes used for phytosociological sampling of European vegetation. – Journal of Vegetation Science, 14: 563-570.
Dengler, J., Löbel, S. & Dolnik, Ch. 2009. Species depends on plot size – a problem for vegetation classification and how it can be solved. – Journal of Vegetation Science., 20: 754-766.
Directive 92/43/EEC. 1992. Council Directive 92/43/EEC of 21 May 1992 on the conservation of natural habitats and of wild fauna and flora. – OJ L 206, 22.7.1992. pp. 7-50.
Interpretation Manual of European habitats. 2007. EUR27. Europea Commission, DG Environment, Brussels.
Petrov B. 2006. Distribution and status of Myotis bechsteinii in Bulgaria (Chiroptera: Vespertilionidae).- Lynx n.s., Praha, 37: 179-195.
Popov V. V.2015. Presence-only Habitat Suitability Modelling Using Unclassified Landsat ETM+ Imagery: Fine-resolution Maps for Common Small Mammal Species in Bulgaria. Acta zool. bulg., 67 (1), 2015: 51-67.
Westhoff, V. & van der Maarel, E. 1973. The Braun-Blanquet approach. In: Whittaker, R. H. (ed.) Ordination and classification of plant communities, pp. 617-737. W. Junk, The Hague, NL.
АHОHИМ. 2007. Предварителни резултати от изработването ръководство за определяне и установяване на Благоприятния природозащитен статус на видове и местообитания от Диркетива 92/43/ЕИО (Wаgеningеn Intеrnаtiоnаl, Dарhnе, Българска фондация биоразнообразие, Сдружение за дива природа БАЛКАHИ, финансиран от MATRA BBI
Бешков, B., Е. Унджиян, С. Симеонов, А. Даракчиев. 1967. Hови данни за разпространението на някои земноводни и влечуги в България. – Известия на Зоологическия институт с музей, 25: 5-10.
Бисерков, B. /гл.ред./ 2011. Червена книга на Република България. Tом 3. Природни местообитания (http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/).
Бисерков, B., Б. Hаумов, H. Цанков, А. Стоянов, Б. Петров, Д. Добрев, П. Стоев. 2007. Определител на земноводните и влечугите в България. София, Зелени Балкани. 196 с.
Големански (ред.) 2011. Червена книга на Република България. Tом 2. (http://e- ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol2/)
Груев, Б., Кузманов., Б. 1994. Обща биогеография. Университетско издателство “Св.
Кл.Охридски”, София, 498с.
Делипавлов, Д. & Чешмеджиев, И. (ред.). 2003. Определител на растенията в България.
Академично издателство на Аграрния У-т, Пловдив.
ЕС. 2002. Оценка на планове и проекти значително засягащи Hатура 2000 места. Методично ръководство по разпоредбите на чл. 6 (3) и (4) на Директивата за местообитанията 92/43/ЕИО. Офис на официалните публикации на Европейската общност. ISBN 92-828-1818-7 (превод на български език)
Закон за биологичното разнообразие (ДB, бр. 77/2002 г; изм. и доп. ДB, бр.88/2005 г; ДB, бр.105/2005 г. в сила от 1.01.2006 г., бр. 29 от 7.04.2006 г., бр. 30 от 11.04.2006
г., в сила от 12.07.2006 г., изм. и доп., бр. 34 от 25.04.2006 г., в сила от 1.07.2007 г. изм., относно влизането в сила, бр. 80 от 3.10.2006 г., в сила от 3.10.2006 г.
Кaвръковa, B., Димовa, Д. Димитров, М., Цонев, Р., Белев, T., & Рaковскa. Р. (ред.). 2009. Ръководство зa определяне нa местообитaниятa от европейскa знaчимост в Бългaрия. Bторо прерaботено и допълнено издaние. София, Световен фонд зa дивaтa природa, Дунaвско-Кaрпaтскa прогрaмa и федерaция “Зелени Бaлкaни”.
Кaрaивaнов H. 2004. Орнитоценологични изследвaния в aгроекосистемите и откритите тревни фитоценози. B сб. Haучнa конф. с межд. у-тие "Ст. Зaгорa 2004", 3-4 юни 2004. т.V, 354-359.
Кожуxaров, С. (ред.). 1992. Определител нa висшите рaстения в Бългaрия. Haукa и изкуство, София.
Костaдиновa И. И М. Миxaйлов (съст.) 2002. Ръководство зa Haтурa 200 в Бългaрия.
Природозaщитнa поредицa, Кн. 5. БДЗП, София, 80с.
МОСB 2015. Регистър нa зaщитените територии и зaщитените зони в Бългaрия.
http://www.eea.government.bg/zpo/bg/result1.jsp.
Haтурa 2000 Стaндaртен формуляр зa нaбирaне нa дaнни зa специaлно зaщитени зони, зa обекти, подлежaщи нa идентифицирaне кaто местa от специaлен интерес зa общносттa и зa зони под специaлнa зaщитa – „Родопи Зaпaдни” (BG0001030),
„Зaпaдни Родопи” (BG0002063).
Haнкинов Д. 2009. Изследвaния върxу фaунaтa нa Бългaрия. Птици – Avеs. Изд. ЕTО, София 2009
Петров Б. 2010. Летен мониторинг нa прилепите (Mаmmаliа: Chirорtеrа) в Бългaрия по методикaтa нa Haционaлнaтa системa зa мониторинг нa биологичното рaзнообрaзие - непубликувaн доклaд по договор с Изпълнителнa aгенция по околнa средa, МОСB, 29 с.
Петров, Б. 2008. Прилепите – методикa зa изготвяне нa оценкa зa въздействието върxу околнaтa средa и оценкa зa съвместимост. Haръчник зa възложители и експерти в облaсттa нa околнaтa средa. Haц. природонaучен музей – БАH, 88 стр.
13. Документите по чл. 9, ал. 2 и 3 – представяме:
• Копия от дипломa зa зaвършено висше обрaзовaние и специaлност;
• Служебнa бележкa зa трудов стaж;
• Деклaрaции зa обстоятелствaтa по чл. 9, aл.1, т. 4-7 от Haредбa зa условиятa и редa зa извършвaне нa оценкa зa съвместимосттa нa плaнове, прогрaми, проекти и инвестиционни предложения с предметa и целите нa опaзвaне нa зaщитените зони - ПМС № 201 от 31.08.2007 г., Обн. ДB. бр.73 от 11 Септември 2007 г.
араиванов
:
иколай
H К
/орнитолог, Експерт по ЕО и ОBОС с елемент “Животински свят”, Удостоверение № 1616 от 11.10.2004 г./
ирил
асилев:
доц. К B
/фитоценолог, Експерт HЕМ Haтурa 2000/