Този документ е създаден във връзка с изпълнение на проект „Подобряване на гражданското участие при актуализиране на правната рамка за кооперативните структури в България” по Договор BG05SFOP001-2.009- 0012-M001, който се осъществява с финансовата...
ДОКЛАД
„Изготвяне на препоръки, свързани с подобряване на активното гражданско участие в процеса на актуализиране на правната рамка за кооперативните структури в България“
Изпълнител: „XXXX Xxxxxxx“ ЕООД
Януари 2020г.
Този документ е създаден във връзка с изпълнение на проект „Подобряване на гражданското участие при актуализиране на правната рамка за кооперативните структури в България” по Договор BG05SFOP001-2.009- 0012-M001, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Добро управление“ 2014-2020г., съфинансирана
от Европейския социален фонд на Европейския съюз. xxx.xxxxxxx.xx
Европа и развитите страни отдавна са прозрели значимостта на кооперативния модел. В неговите исторически корени е вклинено желанието кооператива на бъде в ползва на потребителя и самоцелната печалба да не бъде водещ фокус. Това е само още един от многото аргументи в полза на възраждането на кооперативния модел и у нас.
Развитието на кооперативния модел у нас може да се окаже именно ключа към установяване на нов етап на развитие на кредитния пазар, който да се основава на принципите на взаимопомощ и сътрудничество, коректност, солидарност, близост до клиента.
Обща цел на проекта e да развие и подобри процеса за определяне на приоритетите при вземането на решения и провеждането на политики, отговарящи на нуждите на кредитните кооперации в България и за доброто функциониране на държавната администрация в тази сфера. В момента законодателната рамка за кооперативните структури има нужда от осъвременяване и прилагането на нови модели за управление и това може да стане чрез съвместна работа на гражданското общество и ресорните държавни структури. С оглед подобряване на гражданското участие при актуализиране на правната рамка за кооперативните структури в България ще бъдат изпълнени девет основни дейности, в резултат на което чрез гражданското участие на кооперативните структури спомагаме за прилагането на принципите на прозрачност, откритост и ефективност на държавното управление. По този начин позициите им ще бъдат своеобразен коректив на политическите приоритети и цели и ще бъде инструмент за обществен контрол върху държавната политика в сектора.
Особено значение имат и специфичните цели на проекта, които включват:
1. Открито и отговорно управление с гражданите и бизнеса, в частност с кооперативните структури чрез:
• Идентификация на проблемите в сферата на обществените
консултации и гражданското участие в процеса на взимане на решения, изработването и изпълнението на политики и стратегически документи, закони и др. нормативни актове, за да се постигне максимална съгласуваност и консенсус между гражданското общество и държавата;
• Достоверно представяне на нуждите и потребностите на
заинтересованите лица и възможностите им за пряко участие при осъвременяване и подобряване на регулаторната /правната/ рамка на кооперативните структури в България чрез набирането на значителна по обем статистическа информация от проучванията и изследванията;
2. Анализиране на силните и слаби страни в процеса на гражданско участие при актуализиране на правната рамка на кооперативните структури в България на база на представените резултати от проучването и изследванията, свързани с подобряване на активното гражданско участие в процеса на актуализиране на правната рамка;
• Изготвяне на Методика и препоръки за преодоляване на
негативните процеси в сферата на обществените консултации и гражданското участие при взимане на решения, изработването и изпълнението на политики и стратегически документи, закони и др. нормативни актове, за постигане на максимална съгласуваност и консенсус между гражданското общество и държавата;
• Изграждане на платформа за пряко гражданско участие в процесите на вземане на решения и формулиране на политики;
• Взаимодействие между гражданите и представителите на законодателната власт, запознаване с разработените препоръки и възможностите за прилагането им от всички заинтересовани страни чрез организиране на кръглата маса;
• Повишаване информираността на членовете на БАККОМ,
ресорните министерства, както и на обществеността за активните форми и инструменти за включване на гражданите в процеса на осъвременяване на правната рамка на кооперативните структури в България.
Идентифицирани са проблемите в сферата на обществените консултации и гражданското участие в процеса на взимане на решения, изработването и изпълнението на политики и стратегически документи. Набрана е значителна по обем информация от проучванията и изследванията, за да се получи достоверно представяне на нуждите и потребностите на заинтересованите лица /кредитни кооперации, граждани, Министерство на земеделие и храните, Министерство на финансите и др./ и възможностите им за пряко участие при осъвременяване и подобряване на регулаторната /правната/ рамка на кооперативните структури в България.
Участието на гражданите при вземане на решения е директно свързано с принципа на Доброто управление. То води до по-голяма прозрачност и отчетност на институциите. Когато хората са запознати с начина, по който се вземат решения, това спомага за предвидимостта на изработваните норми. Дори и това да води до известно забавяне при приемане на решения (което не винаги е лошо само по себе си, защото сме свидетели на много приети по спешност мерки и закони, които много скоро след това се налага да бъдат преработвани и променяни), това се компенсира многократно от другите ползи. В последните години намалява общественото доверие в институциите. По-прозрачния процес на вземане на решения и възможността за включване на всички заинтересувани в процеса има директно влияние за възвръщане на доверието. Откритият процес и възможността на всеки или на различни групи да се включат при вземане на решения води до вземането под внимание на различни гледни точки, а не само на гледните точки на влиятелните групи и икономическите лобита например.
По този начин се подобрява и качеството на вземаните решения, защото институциите получават информация за различните възможни ефекти, които дадено решение може да има, до която те иначе не биха имали достъп. Не на последно място, един от важните ефекти на участието на гражданите е върху прилагането на взетите решение. Целта на различните политики и закони е те да бъдат прилагани, след като бъдат приети. Когато всички заинтересовани страни участват реално в изработването на правилата, които трябва да се спазват, впоследствие тези правила не само ще бъдат прилагани по-лесно, но и хората ще ги спазват с по-голяма готовност. Това са само част от положителните ефекти на по-активното включване на гражданите и техните организации в процеса на вземане на решения
Гражданското участие, чрез разнородните цели, които обслужва и многообразнието на своите проявления в огромна степен определя облика на едно общество, а оттам респективно и принадлежността към или отдалечеността от демократичните семейства. Петте различни цели на гражданското участие са:
• внедряване/инкорпориране на обществени ценности в решенията, което е фундаментално очакване в демокрацията;
• съществено подобряване на качеството на тези решения,
например чрез предлагане и анализ на алтернативи или намиране на грешки в аргументацията или детайлите на предложените политики;
• разрешаване на конфликти между конкуриращи се интереси
чрез посредничество, заглаждане на различия и промотиране на сътрудничеството от страна на институциите;
• създаване на доверие в институции и процеси и оттам повишаване на възможностите за разрешаване на проблеми;
• информиране и образоване на обществото, в смисъла на
повишаване на общественото разбиране на естеството на задачите и решенията и на изграждане на капацитет.
Към тези цели можем да добавим и две визии, които са в основата на разбирането за участието.
Първата визия е идеята за принадлежност и участие в семейство, род или общност се счита като естествена и подсъзнателна за човешкия вид.
Втората визия, е че гражданското участие, чрез всичките си проявления легитимира управлението и политическият ред.
За да може гражданското участие изобщо да се реализира и да бъде активна опция за управлението е необходимо наличието на някои предпоставки:
• да е достигнато сравнително високо ниво на качество в работата. Ако такова ниво не е достигнато, участието повече ще пречи, защото ще разобличава некомпетентни служители и решения;
• да бъдат разграничени въпроси, които пряко засягат интересите на гражданите, от такива със стратегическо и дългосрочно значение. По първите участието трябва енергично да се насърчава, докато за вторите трябва внимателно да се преценява кога, как и доколко е допустимо участие;
• необходимо е налично подходящо/минимално ниво на
политическа и административна култура и заинтересованост сред масите. Ако преобладаващата част от обществото не е запозната с нормативни, процедурни или ситуационни особености, напълно възможно е малки групи да използват активната си позиция като манипулират решенията в тясно собствена изгода и в ущърб на обществения интерес;
• гражданското участие и прозрачността трябва първo да имат
успехи в партиите и политиката и едва след това в публичното управление. При положение, че партиите не успяват да стимулират активността на своите членове и симпатизанти, не канализират и защитават пълноценно интересите на своите поддръжници, няма как да очакваме, че ако спечелят властта ще толерират намеса на гражданите в публичните политики.
Според българското законодателство и практика седемте проявления на гражданско участие и техните времеви хоризонти са следните:
1. Референдум – изискването е подписите да се съберат за три
месеца от обявяването на инициативата при национален референдум и един или три месеца в зависимост от вида на местния референдум. Сроковете за провеждане на референдумите след внасянето на подписката са около 4 месеца за националния и около 2 месеца за местния. С оглед на сложната процедура и отношението на политическия елит към референдумите обаче, тези срокове са най-малкото, което може да се наложи да се изчака.
2. Предложение или подписка – според АПК могат да бъдат
писмени или устни, да бъдат подадени лично или чрез упълномощен представител, по телефон, телеграф, телекс, факс или електронна поща. Това многообразие предполага бързина и добър достъп при подаването на предложенията и изисква време единствено за събиране на подписи при подписките. Въпреки че от гражданите може да се изиска допълнителна или уточняваща информация, сроковете за реакция са най-много два месеца, а когато е необходимо по-продължително проучване, срокът за вземане на решението може да бъде продължен от погорестоящия орган до 6 месеца. • Общо събрание – подобно на референдума, тук е важен организационният капацитет, с който ще се организира събирането на подписката за свикването му. Няма законово определен срок в който да се събира подписката, но това означава и че органите могат междувременно да взимат решения, с които да блокират или поне усложнят разрешаването на въпросите, обект на общото събрание. Общинският съвет или кметът на общината са длъжни да издадат съответните актове за предприемане на необходимите действия в срок до един месец от приемането на решението на общото събрание. Законът предвижда и срокове за съдебно обжалване и произнасяне на съда.
3. Обществено обсъждане – основен проблем тук е, че
организаторите в общия случай не целят максимална публичност и информацията за провеждането не достига до всички интересуващи се лица. Следователно гражданите, които искат да участват трябва да имат предварителната нагласа, своевременно да следят за провеждането им и като допълнение – да бъдат подготвени. От гледна точка на институциите, ако целят да получат експертиза и съдържателни становища, трябва да бъдат активни в периода преди самото обсъждане, защото обвързващите срокове след провеждането му обикновено са кратки и фиксирани.
4. Електронна консултация - срокът за предложения и становища по проектите, публикувани за електронна консултация е не по-кратък от 30 дни, при изключителни случаи – 14 дни. Както при обществените обсъждания обаче, гражданите и организациите им трябва периодично да следят интернет страниците на институциите за да не пропуснат възможността да дадат становище по важен за тях акт.
5. Срещи и дискусии – в зависимост от ситуацията (актуалност на
проблема, ангажираност на институциите, обществен отзвук, мотивация и експертиза на гражданите и т.н.) срещите и дискусиите могат да се проведат непосредствено след заявения интерес или в кратки срокове, съгласно натовареността на институциите. Отново отбелязваме възможността обаче точно тази форма да се използва от институциите и за сваляне на напрежението, отклоняване на вниманието и/или забавяне за приемането на решение.
6. Прояви на открито - най-малко 48 часа, а при неотложни случи –
24 часа, преди началото на проявата писмено се уведомява кмета на общината. Събранията, митингите, протестите, хепънингите или флаш- мобовете обикновено се използват когато другите средства за участие не сработват, когато няма търпение или време за друга реакция като често посочените кратки срокове не се спазват. Ресурсите, които гражданските участници влагат при формирането и реализацията на публичните политики са от ключово значение за успеха на начинанието.
Във връзка с изпълнение на Проект „Подобряване на гражданското участие при актуализиране на правната рамка за кооперативните структури в България” с изпълнител „Българска асоциация на кредитните кооперации и организациите за микрофинансиране“ /БАККОМ/, експертният състав на "XXXX Сълюшън” ЕООД се запозна обстойно с резултатите от проведеното проучване и направените изследвания по Дейност 1, събраните данни от Дейност 2, представения анализ на силните и слаби страни и Методиката, по която ще се работи в посока преодоляване на негативните процеси в сферата на обществените консултации и гражданското участие по Дейност 3.
Направените в споменатите Доклади анализи, обобщения и предложения ни навеждат на извода, че изпълнението на настоящия Проект
„Подобряване на гражданското участие при актуализиране на правната рамка на кооперативните структури в България“ е от изключителна важност за да бъдат идентифицирани проблемите в сферата на обществените
консултации и гражданското участие в процеса на взимане на решения, изработването и изпълнението на политики и стратегически документи, закони и други нормативни актове за да се постигне максимална съгласуваност и консенсус между гражданското общество и държавата.
Чрез набирането на значителна по обем статистическа информация се получава достоверно представяне на нуждите и потребностите на заинтересованите страни и възможностите им за пряко участие при осъвременяване и подобряване на регулаторната рамка на кооперативните структури в България с общи усилия. По този начин подобряваме процеса за определяне на приоритетите за вземане на решения и провеждане на политики, отговарящи на нуждине на кооперативните структури в страната ни и за по-добро функциониране на държавната администрация в тази сфера.
Анализите и изследванията показват, че има остра нужда от осъвременяване и прилагане на нови модели за управление и това може да стане само чрез съвместна работа на гражданското общество и ресорните държавни структури. В тази връзка е изградената и много полезна Методика преодоляване на негативните процеси и подобряване на активното гражданско участие при актуализиране на правната рамка на кооперативните структури в България. Важните акценти, на които следва да бъде обърнато особено внимание са:
I. Повишаване на обществената информираност за кооперациите и техния принос за икономическа стабилност и социална отговорност.
След дълги години на финансови сътресения по-развитите икономики в света останаха в състояние на криза, от която все още няма видим изход, като в същото време развиващите се икономики бяха затруднени да постигнат Целите на хилядолетието. В много страни правителствата са в отстъпление, намаляват социалните и публични разходи и по този начин оставят гражданите още по-уязвими на икономически сътресения. В други, неравенството продължава да се засилва като икомическата мощ се променя драстично, което води след себе си социални последици. Общото движение за глобално надмощие от Запада към Изтока е очевидно, но все още няма достатъчно разбиране от политическите институции как да се реформират, за да се справят с нарастващото социално недоволство, икономическа стагнация и бъдещата несигурност.
В тази обстановка на несигурност и трудности, кооперациите могат да дадат надежда и ясна посока за гражданите по целия свят. Уникалното сред
различните модели на организация е, че кооперациите обединяват икономическите ресурси и демократично ги управляват.
Кооперативният модел е икономически ефикасен и ефективен начин за осъществяване на бизнес, който покрива по-широк спектър от човешки потребности, времеви хоризонти и ценности в процеса на вземане на решения. Това е подход, който работи и в много малък и в много голям мащаб. Кооперативното движение е разпространено в целия свят и осигурява милиони работни места. Кооперативните организации създават дългосрочна сигурност, те са устойчиви, дълготрайни и успешни.
Това е историческа възможност за кооперативното движение. За политическите институции в много страни, които се борят да се справят с бързо променящия се свят, от съществено значение е, че гражданите стават все по-находчиви, предприемчиви и намират в лицето на кооперацията възможност да се справят с неизбежните социални и екологични предизвикателства, пред които сме изправени като общност в световен мащаб.
Индикативните действия включват:
1. Организиране на кампания в световен мащаб, която да издигне на ново ниво начинът, по който кооперациите осъществяват бизнес.
Демократичното участие на членовете е най-присъщата характеристика на начина, по който кооперациите осъществяват бизнес и голяма част от това, което отличава кооперацията от традиционните капиталови компании.
Всеки член играе важна роля в кооперацията, която надхвърля основните икономически отношения на потребители, служители или производители. Всички членове са собственици на кооперацията, по демократичен начин, участват в нейното управление и има право на информация, глас и представителство. В този Блупринт ние използваме думата "участие" като синоним на този сбор от права.
Разполагаме с достатъчно доказателства, които предполагат, че предоставянето на потребителите и служителите на право на глас в организациите предполага една по-добра, по-интелигентна и отговаряща на потребностите форма на бизнес. Потребителните и кредитни кооперации намаляват бедността и имат положителен принос в развитието на умения, образованието и равенството между половете. По-високите нива на участие на служителите и по-ефективното вземане на решения се постигат чрез членовете, служители, защото характерните демократични структури, подпомагани от кооперациите дават възможност отделния човек чрез
участието си реално да повлияе в рамките на организацията, като представи своите виждания пред демократично легитимен орган. Кооперативната традиция на демократично участие на работното място дава възможност на хората да развият умения и увереност за участие в техните общности и кооперации.
Кооперациите са място за обучение как да участвате в демократичното вземане на решения, и като такива, те генерират обществено благо, което е отвъд икономическия интерес. По този начин, демократичното участие в кооперации предполага и по-добри бизнес решения и по-силни общности.
II. В един от най-ценните активи на кооперативния сектор се превръща участието.
Конкретно и пряко съсредоточаване върху младите хора на средна възраст и младите хора, изследвайки механизмите за формиране и поддържане на отношения, имайки предвид дали установените традиционни механизми за участието и ангажираността могат и трябва да бъдат адаптирани. Кооперативният сектор трябва да отправи уникално предложение към младите хора да се включат, да ги покани да участват на практика за да помогнат формирайки бъдещето на кооперацията. Те трябва да бъдат включени в действията по планирането по осъществяването на този Блупринт. Това включва разглеждане на голям набор от въпроси. Младите поколения развиват ли свои собствени механизми за сътрудничество, от които изграденото движение може да се поучи? Кооперациите осигуряват ли необходимия достъп на младите хора? Ангажирани ли са за създаването на място или платформа за тях и това дава ли им възможност да вземат бъдещето си в ръце? Използват ли правилният език?
Най-нови иновации в демократичното участие, ангажираност и идентифициране, разпространяване и прилагане на най-добри практики. Това включва разработване на най-добри практики по отношение на комуникацията, вземане на решения, срещите (както физически, така и виртуални) и откритост. То също включва проучване на начини за насърчаване, запазване и изграждане на участието, чрез предоставяне на членовете на ползи и стимули.
Осигуряване на подкрепа за всички кооперации да приемат стратегии за членство и да докладват годишно за тях. С кооперациите, които, предоставящи услуги в различни и големи общности, кооперативният сектор
има интерес да поддържа някои стандарти при осигуряване на представителство на членството, като един вид защита, за да не се приемат като недостъпни, но и като прекалено отворени с оглед задоволяване на човешките потребности и осъществяване на бизнес. Добра практика в развитие на членството не се свързват единствено с 5-ти кооперативен принцип (Образование, обучение и информация) и 7-ми кооперативен принцип (Грижа за общността), но също така и с нещо, което кооперациите могат да направят, за да покажат техните отлични постижения, отличаващи ги от другите форми на организации.
Изследване на параметрите на традиционното членство, като се има предвид как другите иновативни и традиционни форми на участие (като коментар, разговор и дебат, ангажимент чрез социалните медии) могат и си взаимодействат с членството, както и дали различните нива на участие (напр. член, поддръжник, последовател) са подходящи или не в този контекст.
Осигуряване на тяхното лидерство в иновациите в контекста на трудова организация, включително и управленските практики за съвместно производство и човешките ресурси. Чрез предимствата да си член-служител при участието във взимането на решения и споделянето на информация, кооперациите могат и трябва да обръщат внимание на конкурентния натиск от страна на частния бизнес.
Като отделна инициатива и свързана с темата за капитала по-долу, трябва да се изследва различна по-ограничена форма на участие на тези, които предоставят капитала, което от своя страна не подкопава и не накърнява същността на кооперациите
Възможностите за участие и очакванията, които младите хора имат за участието са се променили драстично през последните години. Мрежовите форми на асоциации набират скорост през последните години, в които разделението между "членове" и "нечленове” не е ясно дефинирано. Дигиталната революция, социалните медии и възхода на "пост- бюрократичното" управление предоставя по-голяма хоризонтална организация и прозрачност.
Кооперациите не е необходимо и не трябва да се отказват от дефиницията за членство с право на глас: но ако не останат отворени за новите възможности за участие и ангажираност и желание за иновативност, те биха могли да пропуснат възможности да вдъхновяват и увлекат новото младо поколение членове. Освен това, те рискуват да
изглеждат като по-бавни и по-малко адаптивни в сравнение с новите движения, разпространяващи се чрез мрежи като „Окупирай”, както и за консорциуми, при които се търси печалба, които ангажират обществеността и потребителите по нов интерактивен начин.
Функцията на участие в кооперацията също се развива в някои икономики с появата на кооперации от нов тип, особено в областта на обществените услуги като здравеопазване и социални грижи, нови технологии, особено възобновяема енергия и други зелени технологии; и креативното използване на мобилните технологии и портативни wi-fi технологии, за предоставяне на финансови услуги в отдалечени земеделски и други кооперации. В тези организации, потребителите, служителите и другите работещи работят в екип, за да се постигне по-голяма ефективност на бизнеса. Съвместното участие включва тези и други важни групи в конкретни сектори (като болногледачи, родители, местни жители, специализирани местни групи) осигурявайки платформа за разглеждане на по- гъвкави и ефективни механизми за бизнеса, представяйки им идеята за съвместно производство при създаването на организацията и предоставяйки им конкурентно предимство пред традиционните бизнес компании.
Индикативните действия включват:
1. Да издигнем участието на членовете и управлението на ново ниво и да направим това, като се съсредоточим върху практическите аспекти на участието:
• Намиране на нови начини за „присъединяване” на кооператори в рамките на кооперативния сектор, които да създава по- свързани мрежи от кооператори.
• Събиране и съпоставяне на информация за най-добрите практики; намиране и споделяне на най-добрите идеи, включително в области като равенството на половете; определяне на негативни или вредни тенденции, помощ при представянето на лоши практики и разработване на практически инструменти и техники за тяхното подобряване.
• Събиране и съпоставяне на информацията, която показва как такива примери за най-добри практики са положително свързани със сериозно представителство сред широк набор от показатели, в това число, например, финансов успех, ангажираност на служителите, социална ангажираност и устойчивост на околната среда.
• Работата с младите хора на средна възраст и млади хора и социалната медийна индустрия, която изследва мотивацията на младите поколения по отношение на съвместната дейност и афинитетът им за това; как комуникациите и формирането на връзки се е променило и се променя, както онлайн, така и офлайн; изследване на практики, които се прилагат напоследък от движенията.
• Проучване и оспорване на съществуващите практики на кооперативна демокрация, събиране на доказателства за иновационни практики, насърчаване на проучвания за алтернативни подходи, събиране на данни.
• Във връзка с участието на членове без финансов принос, събиране на доказателства на съществуващите модели и практики.
III. Позициониране на кооперациите като съзидатели на
устойчивост. Насърчаване създаването и развитието на кооперации.
Конвенционалните бизнес модели в момента понасят негативи от кризата на неустойчивостта в икономически, социален и екологичен план. Финансовата криза е един епичен пример за опасностите от предпочитането на краткосрочна печалба пред по-дългосрочна жизнеспособност. Доминиращият модел на капитализъм от последните три десетилетия се придружава от повишени нива на неравенство, което означава, че се преминава на по-ниско ниво по отношение на "социалния капитал" и благополучието.
Всички тези кризи произтичат от бизнес модела, който поставя финансовата печалба пред потребностите на хората, модел, който се стреми да присвои печалбите и социализира загубите. Както твърди Xxxxxx Xxxxxx
- гуруто от Бизнес училището в Харвард, бъдещето принадлежи на тези предприятия, които инвестират в "споделената полза", това е, което отразява правилно тяхното въздействие върху клиентите, околната среда, служителите и бъдещето.
Устойчивостта в най-общ смисъл е способността да се подкрепя, поддържа или остава трайност. От 1980 насам устойчивостта на човека е свързана с интеграция на околната среда, икономиката и социалните измерения, които предоставят глобално „стопанисване”, изразяващо се в отговорно управление на ресурсите. Кооперациите винаги са се стремяли да се даде възможност на хората да имат достъп до стоки и услуги, които са
произведени без експлоатация. Това означава, търговия в съответствие с набор от ценности, въз основа на това, което днес наричаме устойчивост.
С поставянето на човешките потребности в центъра, кооперациите отговорят на днешните кризи на устойчивостта и представляват отличителна форма на "споделена полза". Кооперациите се стремят да оптимизират резултатите за кръга от заинтересовани страни, без да се стремят да максимизират ползата за всеки един отделен участник. Изграждането на икономическа, социална и екологична устойчивост следва да бъде една широкообхватна мотивация и обосновка за разрастващото се кооперативно движение. То предлага отговор на въпроса защо кооперациите са необходими и полезни в този исторически момент.
Казано по-просто, кооперациите са по-ефективни от традиционните бизнес модели, като се вземе предвид широкия набор от ползи и стойност настоящи и бъдещи.
Въпреки че има някои изключения по места, в момента устойчивостта не е термин, който универсално се асоциира с кооперациите. Това е нещото, което трябва да се промени до 2020 г. – да се позиционират кооперациите като съзидатели на устойчивостта.
Кооперативният сектор трябва да демонстрира убедително, че устойчивостта е в същността на кооперациите и че кооперативните организации имат положителен принос към устойчивото развитие в три посоки:
Икономическо: Има неоспорими доказателства, че разнообразието от форми на собственост допринася за по-стабилен финансов сектор като цяло. Инвеститорските компании се концентрират върху това как възникна финансовата криза, а именно мениджъри, които действат в свой интерес и съвсем малко в интерес на акционерите. Извън сектора на финансовите услуги, е налице нарастваща загриженост за насърчаване на „ползи за акционерите” подкопавайки дългосрочния продуктивен потенциал на фирмите.
Кооперациите предоставят редица положителни послания, които да се споделят тук. Първо, законът за финансовите кооперации е в интерес на своите членове, а не на акционерите. Те търсят „ползи за заинтересованите лица” и „ползи за членовете”, което ги прави несъмнено по-малко рискови. Има добри примери, които предполагат, че кредитните кооперации допринасят за по-голяма финансова стабилност и устойчивост.
На второ място, поставяйки потребностите на отделната личност и предоставяни услуги в центъра на тяхната организационна цел, а не печалбата, кооперациите не страдат от този проблем на недалновидност, който рефлектира върху другите финансови и нефинансови предприятия. За да се обясни това по друг начин, те не страдат от проблема на "потребността от финанси", с което се характеризира капитализмът през последните двадесет години и за който финансовите резултати са централен индикатор за добър бизнес.
Социално: Сред негативните външни фактори, породени от съвременния капитализъм, с които държавата често е натоварена да се занимава, са социалните проблеми, свързани с индивидуализма и неравенството. Някои от тях включват ненужно човешко страдание, като все по-често е измервател на икономиката на щастието и проучвания за благосъстоянието на хората.
Други, допринасят за парични разходи за правителствата, където те се проявяват под формата на здравни проблеми и престъпност. Проучването на "социалния капитал" показва, че обществата, където има асоциации с по- високи нива на членство се справят по-добре в икономическа насока, отделно от това че се радват на по-високи нива на доверие и демократично участие.
Кооперациите допринасят положително по два начина:
Първо, предоставят социални услуги на нуждаещите се. Степента на развитие на „Социалните кооперации варира за всяка отделна страна, като това е широко разпространено явление в някои държави, като Италия и Япония. Кооперациите не са просто оператори на пазара, а и предоставят услуги, които иначе трябва да се предоставят от частните държавни застрахователни компании. Когато това се случи, съществува много силно желание от правителството от фискална гледна точка да ги подкрепя в това им начинание, особено в контекста на възникнали фискални кризи. На второ място, членството и асоциациите са добри сами по себе си,
като в същото време действат като важни ресурси, които спомагат за разцвет на обществата и икономиките.
Кооперациите допринасят за натрупването на "социалния капитал" на една нация, по начин, който традиционните бизнеси не успяват.
Организацията на обединените нации признава това, като призова правителствата да насърчават и улесняват създаването и развитието на кооперации, включително да предприемат мерки, имащи за цел да дадат
възможност на хората, живеещи в бедност или принадлежащи към уязвими групи да се включат на доброволни начала в създаването и развитието на кооперации. Това е особено важно за развиващите се страни. Това е фактор, който ангажира правителствата и политиците и им дава възможност да печелят повече от техните конкуренти по вече признати начини.
Целта да се позиционират кооперациите като съзидатели на устойчивостта следва да включва създаване на широко обществено разбиране за устойчивостта на бизнеса на кооперациите. Продължава напрежението в рамките на всеки бизнес за балансирането на икономическия, социалния и екологичния интереси, но чрез търсене задоволяване потребностите на обикновените граждани, кооперации се стремят да преследват сближаване между тези интереси. Това води до по- голяма организационна устойчивост.
Индикативните действия включват:
1. Иновации в отчетността: кооперативния сектор трябва да заеме първенството.
Вече има голям брой инициативи, посредством които фирмите, социалните предприятия и благотворителни организации се насърчават да отчитат нефинансови показатели, като "залагане на тройния стандарт при счетоводството" (TBL), "подхода за точкова система на баланса", "социална възвръщаемост на инвестициите" (SROI), "отчет за социално въздействие", измерване на „благосъстоянието". Някои от тези опити целят превръщане обратно на целите си в парично изражение, както е случаят с SROI; правителствата правят това, когато се стремят да изчислят разходите за негативните последици върху околната среда. Други (като TBL) представят конкурентна форма на оценка.
Много от тези форми на отчитане са разработени от фирми, които са ориентиран към печалба, за да ги накара да разширят своите отчетни практики извън стандартните финансови данни. Кооперациите ще спечелят много, ако това излезе на дневен ред, тъй като това, което правят е средство за доказване на тяхното положително въздействие. Могат да се разработят специфични кооперативни инструменти за измерване на постиженията, но върху това трябва да се работи.
Използването на социалното одитиране е важно, за да се проверят фактите за представянето. Кооперациите трябва да са водещи в областта на развитието на принципи и стандарти за такъв одит, както
акционерните дружества ръководиха(и доминираха развитието на принципи и стандарти за финансова отчетност и одит).
2. Казуси: Разнообразието на кооперативните форми и цели не е достатъчно признато. Казуси и истории от първо лице, които показват важността и приноса на кооперациите в сферата на образованието, здравните и други обществени цели е важно да бъдат представени. Потребителните кооперации за производство на енергия имат решителен принос за прехода към икономика с ниски въглеродни емисии, което трябва да се подчертае.
3. Събиране на доказателства: За да покаже техния принос за устойчивостта на обществените лица, които определят политиките, се цени икономическият анализ на "положителните външни фактори" на кооперациите. Съществуват редица техники (известни като "условна оценка"), която отчита ползата от стоки, които не са предназначени за пазара, а такива като здравеопазване и чиста околна среда. Трябва да се предоставят факти за улесняване създаването на виртуална банка от данни.
4. Обществено застъпничество: Посланието за кооперациите вече не може да се ограничава само до езика на демократичното управление от членовете. Трябва да бъде разширено и сега трябва да се включи препратка към устойчивостта, така че да привлече интереса на лицата, определящи публичните политики, широката общественост и младите хора.
5. Технологии: кооперативният сектор трябва да се стреми да се превърне в лидер по отношение на развитието и използването на технологии и социални системи, които особено допринасят за ползи за хората, без да се унищожава екосистемата.
6. Практики за управление: кооперативният сектор трябва да направи повече, за да развие и насърчи отличителни управленски практики, които отразяват демократичните ценности и дългосрочният хоризонт на кооперативния бизнес модел и които ще използва напълно потенциалното кооперативно предимство.
7. Укрепване и Интегриране на кооперативната бизнес мрежа: кооперативният сектор трябва да определи и премахне бариерите пред сътрудничество между отделните кооперации, включително когато е възможно, да интегрира системи, като например обществените поръчки, използвайки принципа на субсидиарността.
IV. Създаване на кооперативното послание и защитаване на
кооперативната идентичност.
В един свят, страдащ от дефицит на демократично представителство и от недалновидност, кооперациите демонстрират как може да се прави бизнес по различен начин, не само с цел собствена полза, но и полза на света. Въпреки това, за да се разпространи това ценно послание, трябва да има яснота за това как кооперациите могат да се определят и разграничат. Това е важно за самото движение и за създаването на силно чувство на споделена идентичност, а също така е важно, че има кооперативно послание или "марка", които са разработени и се отличават от останалите форми на бизнес.
Пренаселено е мястото на пазара за "социалния" или "етичния" бизнес. "Корпоративна социална отговорност" и " социално предприятие" са два примера за това, как общоприети бизнес модели сменят визията и марката си с цел преследване на максимална печалб а. Къде се вписват кооперациите във всичко това? Как те на второ място откриват и изпреварват инвеститорските корпорации? Голямото предимство, което кооперациите потенциално притежават са Кооперативните Принципи. Кооперациите не просто са различни благодарение на някаква промяна в имиджа - те фундаментално са различни.
Техните трайни ползи не са просто допълнение към традиционен бизнес модел, те се различават по своята структура, управление, дейност и оценка на резултатите. С повишаване на скептичността на потребителя към
„еко продажбите” на корпоративните марки, кооперациите запазват автентичност, с каквато никой друг етичен бизнес модел не може да се сравнява.
Целта е да се изгради кооперативно послание и да се защити кооперативната идентичност, да се защити икономическия авторитет и положението „по-добър бизнес” за кооперациите. Важно е да се прави разлика между "идентичност" и "послание". Най-общо казано, "идентичност" е какво означават кооперациите за движението и своите членове; както и как се разпознава самото то, гледайки се в огледалото "посланието" е начинът, по който идентичността на кооперациите достига чрез различните канали за информация и се представя на външния свят, чрез обучение, предоставяне на информация, маркетингови, публични дейности, лога и други форми на ангажираност на тези, които не са членове.
Индикативните действия включват:
1. Да подобрим нашата външна идентичност. Да се изгради кооперативното послание и да се защити кооперативната идентичност.
Кооперациите трябва да помислят върху това как те са възприемани, и как те гледат на себе си и как комуникират с младите хора. Защита на техния интерес и положителен ангажимент може да бъде постигнато само, чрез разбиране на промяната на начина, по който те общуват и формират връзките помежду си, използвайки технологиите и социалните медии. Човешките взаимоотношения са в основата на кооперацията. Младите хора трябва да помогнат за формулиране на идентичността и посланията.
Кооперациите също се нуждаят от това да помислят как те са възприемани в по общ план от нечленовете и експертните общности. Възходът на термини като "социално предприятие", "корпоративна социална отговорност', „собствеността на служителите", "социални иновации", допринася за объркването, около това, което отличава кооперациите, което означава, че кооперациите често са възприемани като достатъчно различни, за да се разглеждат отделно по отношение на въпроси като например регулацията. Посланието поради това се нуждае от това, някои да следи за него, за да може да функционира в по-дългосрочен интерес на кооперациите. След разработването на Методика, ще трябва да се разработи и подходящата фразеология, която да бъде разработена от гледна точка на проекцията на посланието.
2. Да се обмисли възможността за използването на домейна „дот кооп” само от тези, които отговарят на изискванията за „кооперативната същност”. Въпреки, че това може да отнеме известно време, това ще осигури най-видими доказателства за това, какво означава „кооперация". То има предимството на преминаването на границите на юрисдикцията.
3. Идентичността е важна за осигуряване на кооперативен глас в световния политически дебат. Част от това се отнася до приемането на кооперациите по света на общоприетите принципи, подкрепени от видими знаци за тяхното спазване. Трябва да се обмисли, отделно от потенциалното използване на дот кооп за разработването на общ символ.
4. Запознаване с кооперативни идеи и традиции трябва да бъдат включено в програмите на всички етапи на образованието. Кооперативното образование е най-добрият начин да се изгради разбиране
за кооперативната идентичност и послания от възможно най-широк кръг лица.
5. В програмите за обучение трябва да се даде разяснение към бъдещите лидери на кооперативната идентичност. Това трябва да бъде част от много по-широко популяризиране на кооперативната идентичност сред бизнес училищата и професионални организации. Проучване и развитие на теории, знания и идеи трябва да се насърчава и разширява, както и да се изгражда взаимодействие между мениджърите, практиктиците и академиците.
6. Важно е да се осъществява мониторинг на това как обществеността възприема кооперативното послание, чрез проучване сред членовете и фокус групи в различните страни.
7. Солидарността сред кооперациите трябва да бъде укрепена като се насърчат по-
големите кооперации да заделят част от печалбите си за подкрепа за развитие на нови и малки кооперации.
8. Кооперациите да се отъждествяват и с участието и с устойчивостта. Това включва признаване на финансовата сигурност на кооперативните финансови институции и също така приноса на кооперациите за глобалната сигурност.
9. Обсъждане създаването на Световен списък с кооперативното наследство, за да се
повиши видимостта - какво въздействие имат кооперациите в модерната история.
V. Осигуряване на правна рамка, която да подкрепя кооперативния растеж.
Ако представим един убедителен аргумент за това защо кооперациите са по-добри за дългосрочните интереси на света и ако обществото разбира по-добре какво е кооперация, това ще е причината този момент да е повратна точка за растеж. Това е по-вероятно да се случи и в някои случаи могат да се появят пречки, които трябва да се отстранят за постигане на растеж. Един от аспектите на това е процесът, чрез който кооперативните организации са представени в различните юрисдикции и този процес обикновено е част от националното законодателство.
Но има нещо повече от това. Мнението, че кооперациите са нестопанска форма на предприятие не е нещо необичайно. Налице е често
неразбиране как точно работят те или ползите, които те предоставят (изострени от общата липса на застъпване на кооперативния бизнес модел в образованието и обучението на тези, които после ще продължат към световния бизнес). Тези фактори допринасят за финансови, правни и регулаторни инфраструктури, които по същество са разработени за по- голямото множество от предприятия, които са ориентирани към печалба и акционерните компании, но които са неподходящи за кооперациите в много важни отношения. Малко страни имат добро кооперативно законодателство.
Важно е за кооперациите да се противопоставят на всяка тенденция за имитиране на притежавано от инвеститор предприятия, спазващи оперативни, управленски и ръководни практики, които не отразяват отличителния характер на кооперациите. Това често може да бъде по- лесната опция, когато се работи в рамките на инфраструктура, предназначена за притежавани от инвеститори предприятия, освен ако кооперациите не се съпротивляват и борят за съответното признаване, отчитайки риска от загуба на техния отличителен характер и търговски предимства чрез едно такова изолиращо поведение. Мениджърите трябва да бъдат подкрепяни и окуражавани да направят това.
Важен аспект на подкрепяща правна рамка включва гарантирането, че кооперативното законодателство подчертава и защитава кооперативната идентичност. Всяка юрисдикция се нуждае от поставяне на законодателството в рамки по начин, по който да се включат кооперативните принципи и да са съобразени с контекста в съответното място, по начин по- който най-подходящо да отразява отличителната кооперативна идентичност.
Политиците и регулаторите първи трябва да осъзнаят какво отличава кооперациите и ползите, които те предоставят. Още много предстои да бъде направено в тази насока.
Необходимо е да бъде предоставена помощ на законодателите и регулаторите, за да може кооперативната форма на предприятие да се адаптира в различните видове поддържащи правни рамки, които да засилят кооперативния растеж – нещо, от което всички ще имат полза.
Не може да има универсална, оптимално регулативна или правна рамка за кооперациите. Законодателството, регистрация на кооперациите и как те се третират в сравнение с други лица, е част от спецификите на националните юрисдикции и трябва да бъдат анализирани като такива. Затова трябва да се направят конкретни подобрения и да се лобира на национално ниво, което се основава на препоръките на ООН.
Индикативните действия включват:
1. Да бъде предоставена помощ на регистраторите и регулаторните органи чрез:
- създаването на Национална мрежа от регистратори и регулатори.
- разработване на Насоки за това как да се прилагат кооперативните принципи.
2. Помощ може да се предостави на националните парламентаристи, законодатели и политици чрез изготвяне на сравнителен анализ за начина, по който законите се прилагат към кооперациите в различните юрисдикции. Да се дадат насоки за ключови аспекти на кооперативното законодателство, които са извлечени от съдебната практика, научните изследвания, както и сравнителното право.
3. Интегриране на дневния ред на кооперациите в програмите на националните институции за развитие.
4. Публикуване на доказателства за социалната и обществената полза на кооперациите. Това доказателство трябва да бъде представено по такъв начин, че чрез него да се подкрепят аргументите в полза подходящо третиране на кооперациите в законите в различните юрисдикции и на различните нива на икономическо развитие.
5. Следва да се разработи механизъм или инструмент за оценка на националните правни рамки и степента, до която те дават възможност за развитие и подкрепа на кооперациите. Може да бъде изготвена таблица на юрисдикциите, подчертаваща слабостите, добър начин да се посочат по- слабите изпълнители и да се даде възможност да се ангажират с тях при политическо лобиране, основано на демонстративни фактори.
6. Създаване на база данни за знания за кооперациите, с цел да се измери и демонстрира въздействието и да се улесни преноса на знания.
VI. Осигуряване на надежден кооперативен капитал, като в същото време оснава гарантиран контрола на членовете.
Бизнесът не може да функционира без капитал и кооперациите не са изключение. За да продължават да имат възможност да заемат средства (заемен капитал), се нуждаят от финансиране на техния дългосрочен бизнес, за чиято цел обикновено се нуждаят от някаква форма на капитал с дългосрочен риск и с по-малко загуби. Кооперативният капитал обикновено
идва или от членовете под формата на дялов капитал или неразпределена печалба (резерви).
По дефиниция, неразпределената печалба отнема време да се формира и очевидно не е наличен при стартиране. Исторически погледнато, кооперациите се финансират от парични средства, депозирани от членовете, във времената преди да се появят големите банки. Членовете държат спестяванията си в кооперацията и могат да ги изтеглят, когато е необходимо.
Дяловият капитал, които подлежи на изтегляне с известни изключения вече не осигурява необходимия капитал. Широко разпространената възможност да се ползват финансови институции и услуги означава, че хората вече не се нуждаят от това кооперацията да бъде сигурно убежище за техните пари. Капиталът, който по желание може да бъдат изтеглен, в съвременния контекст обикновено не предоставя достатъчно стабилна основа за финансиране на бизнеса. Кооперациите в много юрисдикции следователно се изправят пред проблем по отношение на достъпа до капитал. При инвеститорските бизнеси се набира капитал от тези, които търсят основно финансова възвръщаемост.Това може да бъде по отношение на приходите от дивидентите или ръст на капитала от бизнеса през определен период от време или комбинация от двете. Традиционно "дяловият капитал" предоставя ползи, базирани на принципа, че собствеността на дялове дава право на инвеститора на пропорционален дял от базовата стойност на капитала на дружеството и пропорционален дял от печалбите, разпределени под формата на дивидент. Кооперативният капитал е различен по отношение и на двата принципа. На първо място, член-кооператора има право да получи обратно от кооперацията размера на парите, депозирани или внесени за дялови вноски. По този начин се отменя правото на дял върху съответния капитал. На второ място, докато кооперациите могат да плащат лихви върху капитала, според 3-ия кооперативен принцип членовете получават "ограничена компенсация на внесения капитал като условие за членство". До степента, до която печалбите или излишъка се разпределят между членовете, това разпределянето е пропорционално на дяловете на членовете в кооперацията. В сравнение с капиталовата компания за дялово финансиране, кооперативният капитал не предлага на инвеститорите равностойни икономически ползи. В резултат на това, тя не е толкова икономически атрактивна и има слаб интерес от страна на инвеститорите. Но това, което кооперациите могат да предложат на
обществото (повече отколкото инвеститорите, търсещи печалба), е привлекателността в сравнение с по-широкото въздействие на инвеститорските фирми и всичките причини, изложени по-горе. Как да се запълни тази празнина?
Историята на последните 150 години е такава, че хората се превърнаха в инвеститори. "Инвестиране" обикновено означава влагане на пари някъде, където се стремим да получим най-добра възвръщаемост. Това е думата, която обикновено се използва във връзка с влагането на пари в акции на компания. Повечето хора в развитите икономики са станали инвеститори, независимо дали умишлено или не, чрез своите пенсионни спестявания и други финансови продукти, като застраховките, предоставяни от инвеститорския модел на собственост. Максимизиране на печалбата, благодарение на нашите спестявания е станало норма, и ние сме се пристрастили към нея. Но в последните четири години, икономическата криза разкри някои слабости на този модел – сега има ясна необходимост от нещо по-добро.
Намирането на успешния модел означава не просто промяна, в това как функционира бизнеса, чрез създаването на нови бизнеси, които като кооперациите е по-вероятно в дългосрочен план да задоволяват потребностите на хората. Това означава също така промяна в поведението на хората. Всички имаме потребност да спрем да се държим като инвеститори, които гледат как да максимизират печалбата; ако искаме по-добър свят, трябва да вложим средствата си там където най-вероятно ще допринесат за изграждането на по-добър свят. Няма да изпълнят тази роля, ако ги инвестираме в еднакви по размер дялови вноски.
Ако това не е било поради факта, че има много силни доказателства, че хората вече се променят, по начина, по който използват средствата си, това може би изглежда като едно безнадеждно идеалистично предположение. Но отношението към богатството, парите и къде ги държат хората се е променило драматично. От „Даряване на грижа” на Бил Гейтс и 30 други милиардери в САЩ, които даряват най-малко 50% от богатството си за благотворителност до реакцията на обикновените хора от цунамито през 2004 г., земетресението и цунамито в Япония през 2011 г. и други големи бедствия. От гнева на хората, видим от страниците за финанси на водещите вестници до поведението и възнагражденията на банкерите, до кампанията
„Премести парите си” и движението „Окупирай”.
Ние живеем във времена на голяма промяна, когато се променят обществените нагласи и мотивация. Капиталовите инструменти трябва да бъдат в унисон с нагласите и мотивацията на днешния ден. Така че, целта е да се осигури надеждно доказателство за бъдещето на кооперациите, което хората да могат да припознаят, разбират и да вярват в него и след това да предоставят правилния механизъм, чрез който те могат да използват средствата си, за да си гарантират бъдещето. Това означава, че финансовото предложение, което предвижда възвръщаемост, но без да се разрушава кооперативната идентичност; и която дава възможност на хората да имат достъп до средствата си, когато се нуждаят от тях. Това означава също, проучване на по-широки възможности за достъп до капитал извън традиционното членство, но без компромис по отношение на управление от членовете.
Индикативните действия включват:
1. Популяризиране и насърчаване на общо финансиране на кооперациите от съществуващите членове;
2. Сигурност, че кооперациите имат ясно предложение към предоставящите средства;
3. Насърчаване на вътрешната обмяна на идеи и опит между юрисдикциите и връзката с капиталовите и финансови инструменти;
4. Разработване на модерен общоприложим финансов инструмент, който е категоризиран като рисков капитал и отговаря на потребностите на кооперативните бизнеси и тези, които финансират кооперациите;
5. Разработването на набор от варианти на общ модел, подхождащ на различните по размер кооперации и сектори;
6. Определяне на институциите, които могат да действат като агрегатори или посредници за бизнеса (малък и голям) нуждаещ се от капитал;
7. Използване на кооперативния фонд за глобално развитие за подкрепа на създаването на нови финансови инструменти;
8. Предприемане на изследвания за променящите се нагласи и мотивация за финансиране, както и за нови финансови инструменти;
9. Преглед на рисковете и възможностите, създадени чрез използването на дъщерни корпоративни субекти и други групови структури и създаване на кооперативна група от клъстери, за набиране и натрупване на капитал;
9. Подчертаване на факта, че кооперативния капитал е вдъхновяващ модел, в сравнение с другите, чиито капитал е ориентиран към печалба;
10. Създаване на кооперативен специфичен индекс за измерване на растежа и представянето;
11. Лобиране за счетоводните стандарти, признаващи уникалните възможности на кооперативния модел;
12. Повишаване на глобалната търговия между кооперации чрез посреднически споразумения и структури за споделени услуги.
Това са параметри, които ще допринесат за подобряване на гражданското участие при актуализиране на правната рамка на кооперативните структури в България и дава възможност гражданското общество да се включи активно и даде своя принос за развитието на кооперациите в страната ни. Кооперациите са по-добри, защото те са бизнес модел, които от икономическа гледна точка поставя хората в основата на вземането на решения и допринасят за по-голямото усещане за честна игра в глобалната икономика.
Изводите от анкетното проучване и направените предложения за подобряване на процеса на актуализиране на кооперативното законодателство са ярко доказателство, за крещятата нужда от подобряване процеса на гражданското участие и провеждане на мониторинг при актуализиране на правната рамка за кооперативните структури в страната.
Участниците в анкетното проучване не оправдаха очакването за отправяне на конкретни предложения и активно участие за подобряване на процеса на актуализиране на кооперативното законодателство. Въпреки личния си интерес и като цяло критичния поглед върху процеса, около една трета от участниците не дадоха предложение за подобряване на процеса. Основните предложения можем да обобщим като:
• наличието на повече предварителна информация, дебат,
дискусия, уеббинари (дистанционна форма на дискусия в реално време) и т.н.;
• съществуването на представителна организация на кредитните кооперации, която да е връзката им с парламента и институциите.
• също така бяха дадени предложения за стимулиране на участието на стейкхолдърите.
Основните предложения се свеждат до:
• отправяне на конкретни въпроси, свързани с проявили се слабости на кооперативното законодателство;
• опростяване на цялостния процес и дигитализация - по този начин заинтересованите страни могат да бъдат по-продуктивни в процеса и времето на актуализиране ще се ускори значително;
• участие на стейкхолдърите в постоянни комисии към НС; по-
широка медийна изява на водещи експерти в кооперативното движение, с демонстрация на работещи схеми за финансиране и разпределение на дивиденти;
На последно място участниците в анкетното проучване посочиха слабостите на кооперативното законодателство:
• затруднено вземане на решения от управителните органи;
• бавна и трудна ликвидация на кооперациите и тромаво законодателство;
• недостатъчна защита срещу злоупотреба с власт от страна на представляващите кооперацията;
• забраната за влогонабиране;
• затруднен достъп до институциите и отговорните стейкхолдъри.
След направеното анкетно проучване достигаме до следните изводи:
1. Забелязва се намаляване на активността на стейкхолдърите в обществените обсъждания в последните години;
2. Около 50% от участниците в анкетното проучване детайлно
познават процедурите за провеждане на обществено обсъждане на законодателни промени;
3. Повечето от активните участници имат средна степен на
активност, а повечето от останалите по-скоро ниска. Много малко от участниците имат висока степен на активност.
4. Основните недостатъци при обществените обсъждания са недостатъчна компетентност, недобра подготовка и лоша и мудна комуникация, ниска заинтересованост в компетентните органи и лобистки поправки.
5. Мотивите за участието на стейкхолдърите в обществените обсъждания могат да се обобщят до:
• предлагането на смислени законодателни промени;
• наличието на градивен диалог;
• намирането на ползи за всички стейкхолдъри;
• подобряване на възможността за кредитиране на членове и нечленове;
• да се премахне монопола върху кредитирането.
6. Управителите на кооперациите еднозначно имат водеща роля по отношение на активността и степента на тази активност при обществените обсъждания.
7. Един от силните фактори при провеждането на обществените обсъждания е въпросът за тяхната фиктивност. Фиктивността и начина на участие на различните стейкхолдъри е от съществена важност (съгласно проведения факторен анализ). От друга страна съгласно проведеното анкетно проучване голяма част от анкетираните намират висока степен на фиктивност в обществените обсъждания.
8. Потенциалните ползи от подобряване на участието в обществените обсъждания, които анкетираните лица виждат са подобряване на средата за бизнес и увеличената самостоятелност при взимането на решения относно кредитирането и кредитната политика на кооперацията.
9. Като основни и най-съществени предложения за подобряване на обществените дискусии са наличието на повече предварителна информация, дебат, дискусия, уеббинари (дистанционна форма на дискусия в реално време) и като цяло опростяване на административните процеси и увеличаване на степента на дигитализация.
Дескриптивният, динамичен (исторически подход) анализ на развитието на кредитните кооперации в България ги разглежда в три исторически периода, а именно предсоциалистически (от учредяване на първата кредитна кооперация до края на Втора световна война), социалистическия (от края на Втора световна война до 1989г.) и постсоциалистически (от 1990г. до момента). Всеки от тези периоди се характеризира от съответни рамкови условия, в които кредитните кооперации са произлезли, са се развили и утвърдили или са били принудени да се утвърдят. Смяната на конкретната политическа, правна, икономическа и социална среда в която те се развиват предизвиква основна промяна в тяхната природа (целите, гавърнанс структурата, ценностите и
принципите, върху които те са устроени и функционират), както и в кооперативно релевантното законодателство.
Направеният динамичен анализ на кредитната кооперация показва, че тя представлява ядрова, интегрирана и неотменима част от социалната икономика на страната, която в определени периоди се развива със завиден успех и процъфтява (предсоциалистически), а в други когато е игнорирана (постсоциалистически) се бори предимно за оцеляване, а когато е забранена (социалистически) тя просто изчезва. Тези метаморфози влияят отрицателно върху нейното утвърждаване и развитие.
Предсоциалистическият периода характеризирам като разцвет на кредитната кооперация. Тя се проявява в две форми: селска кредитна кооперация и градска кредитна кооперация (популярна банка). Земеделските кредитни кооперации фокусираха своето подпомагане върху предприятията и домакинствата на своите членове. Със своите успешни операции те спечелиха доверието на членовете си и малко преди края на Втората световна война нямаше селско българско домакинство, което да не бъде техен член. За да отговорят на потребностите на членовете си, те се развиха като всестранни подпомагащи кооперации, те включиха в своите в своите бизнес операции както финансови продукти, така и нефинансови продукти. Фактори за този разцвет бяха следните ключови стейкхолдери:
• Активното и дейно участие на членовете във вътрешните и външни кооперативни гавърнанс структури;
• Селският учител, поп, кмет и горски служител, които дейно
участват във формалните и неформални гавърнанс структури на земеделските кредитни кооперации, ползват се с пълното доверие на членовете, проявявайки завидна отдаденост на каузата на кооперацията и участвайки безплатно;
• Регионалната и централна мрежа от кооперативни съюзи на
земеделските кредитни кооперации, която беше грижливо изградена и безупречно функционираща;
• БЗКБ, както и предхождащите я банкови структури, финансиращи кредитните кооперации;
• Държавата и нейните структури с провежданата от тях кооперативно благосклонна политика.
Горепосочените фактори дадоха тласък за проникване на земеделската кредитна кооперация в бизнес, социален, културен и духовен живот на
тогавашния български селянин и българско село и превръщането й във център на селския живот. Освен това пълното доверие между кооперация и член и фокусът върху него не създадоха благоприятна среда за проява на опортюнистично поведение на мениджмънта кооперацията.
Популярните банки обединиха активното градско население и подобно на земеделските кредитни кооперации фокусираха своето подпомагане върху предприятията и домакинствата на своите членове и по този начин също успяха да спечелят пълното доверие на членовете си. Те се развиваха във формата на кооперативна банка.
За да отговорят на потребностите на членовете си, те се развиха като всестранни подпомагащи кооперации, включвайки в своите в своите бизнес операции както финансови продукти, така и нефинансови продукти. Фактори за този разцвет бяха ключовите стейкхолдери, които идентифицирах и за земеделските кредитни кооперации, но изключение е селската интелигенция. Освен това, подобно на земеделските кредитни кооперации, и при популярните банки пълното доверие между кооперация и член и фокусът върху него не създадоха благоприятна среда за проява на опортюнистично поведение на мениджмънта кооперацията.
Кредитните кооперации през този период се развиха до структуроопределящи за българското кооперативно дело и важен фактор във финансовия бранш на тогавашна България и важен мотор за бизнес развитието на членовете и на страната. Те притежаваха значителен пазарен дял от пазара за финансови услуги. Развиваха се под идейното влияние на Райфайзен и Хаас, (съответно земеделските кредитни кооперации) и Шулце Делич (популярните банки), имплементираха техните кооперативни ценности, принципи и практики, съобразно българската специфика. Върху това развитие допълнително положително влияние оказваше теоретично- научноизследователски и академичен трансфер на ноу-хау от Германия, реализиран от кооперативни дейци, получили образование, квалификация и научно-изследователски умения във водещите германски университети и изследователски центрове.
Постоянният приток на млади хора, получили образование в Западна Европа, носещи със себе си свежи, иновативни идеи даваха допълнителен тласък за процъфтяване.
Социалистическият период, след кратко няколко годишно свободно развитие на кредитната кооперация, в което тя бе инструментализирана, но въпреки това постигна тя постигна завидни резултати и развитие, тя беше забранена и фактически ликвидирана като бизнес единица. Релевантната законова рамка имаше решаваща роля за изпълнение на тази цел.
В постсоциалистическия период кредитната кооперация се бори вече няколко десетилетия за оцеляване. Тя получава завидно признание и подкрепа от чуждестранни кооперативни или кооперативно релевантни организации, което обаче не може да бъде идентифицирано извън близките до кооперацията стейкхолдери (кооперативни съюзи и асоциации). В тази връзка мога да направя заключението, че по скоро в този период кредитната кооперация възниква и се утвърждава във враждебна за нея среда, което я принуждава да воюва на много и то различни фронтове. Всичко това изстисква ресурсите й. Актьорите, участващи в органите на кредитната кооперация и нейните мениджърски екипи, са изтощени, частично вече демотивирани, обезсърчени и обезсърчени, въпреки пълната им отдаденост на нейната кауза. Това състояние възпрепятства привличането на млади хора, тъй като кредитната кооперация не представлява за тях атрактивна бизнес структура.
Всичко обобщено до момента показва, че кредитните кооперации се развиват не в затворена среда, а че те представляват част от една комплексна тъкан, състояща се от правни структури, исторически традиции, религиозни убеждения и предразсъдъци, както и социални и етични модели на поведение. В тази конструкция значителна роля играят правата на собственост (property rights). А за да функционират тези права е необходима правна рамка, която да създаде базовите условия за пълноценно бизнес развитие, което в своята значителна част се изразява чрез частна собственост и конкуренция (без определени бизнес единица да бъдат привилегировани пред други, както е случаят с кредитните кооперации в момента).
Друга важна предпоставка за успешното развитие на кредитните кооперации е психологическа компонента, която се изразява в създаване на правна сигурност за самоуправление, независимост от държавните управленски структури и положителен имидж.
Кооперативните ценности и принципи са базовия градивен елемент на кредитните кооперации. За да отговарят на предизвикателствата на 21 век и да могат да дадат необходимата база на кредитните кооперации, е от особено значение те да са универсални, прости, гъвкави и малко на брой.
Освен това те би трябвало да избягват възможността за включване на конкретни текстове, чрез които да се дава възможност за инструментализиране на кооперацията.
Като цяло кредитните кооперации трябва да преодолеят значителната празнина в идентичност между членовете и кооперацията, както и да преодолеят имиджовия проблем сред населението по отношение на тях и особено във връзка с ефективното организационно-стопанско структуриране и произтичащото от това доказване в пазарна среда., при което на основата на различните интереси на членовете притежаващи земя и на тези които нямат земя ще се образуват хибридни форми на кооперация обединяващи елементи на кооперации от собственици на земя и на производителни земеделски кооперации.
Важен въпрос свързан с шанса за оцеляването на този вид кооперация е колко силно ще бъде ангажиран интересът на членовете към своята кооперация и в каква степен нехомогенността на тези интереси би могла да се нивелира.
Комуникирането на факта, че кредитните кооперации представляват възможност за бърз и адекватен достъп до финансиране на дребните и средни предприемачи, е от ключово значение за привличане на допълнителни и то ключови стейкхолдери за каузата на кредитната кооперация.
В този ред на мисли са отправени следните конкретни предложения:
1. Изготвяне на визия за развитие на кредитните кооперации и на тази основа изработване на цялостна стратегия за развитие на кредитните кооперации. Тази стратегия би трябвало да включва един адаптиран микс от модерните и успешни стратегии на компании лидери не само в финансовия бранш една страна и дигитални технологии от друга. Тя е необходимо да е базирана върху конкурентните предимства, които предлага от една страна, а
от друга която да постави в центъра на своята дейност интересите на своите членове, както и да предостави на разположение на своите членове един ефективен контролен инструментариум.
Съществува необходимост и е целесъобразно да се разработи комуникационната стратегия, както важна част от цялостната стратегия като:
1. Комуникационната стратегия е важно да акцентира върху:
• Подобряване на имиджа на кредитните кооперации;
• Разясняване на природата, ползите и спецификата й;
• Информиране на стейкхолдерите за дейността на кредитните кооперации и техните гавърнанс структури от по високо ниво;
• Привличане на млади хора.
2. Иницииране на адекватни изменения в релевантната правна рамка. Тези изменения биха могли да бъдат в следните варианти:
ВАРИАНТ 1: Специален закон за кредитните кооперации, който да бъде организационен (устройствен). В него би могъл да бъде уреден статута и оперирането на кооперация (кооперативна централа)
„КООПБАНКА“. Ако е необходимо, за нея би могло да има отделен специализиран закон или отделна раздел за нея в ЗФИ.
ВАРИАНТ 2: Отделни раздели „Кредитни кооперации“ и
„Кооперация (кооперативна централа) „КООПБАНКА““ в ЗФИ.
ВАРИАНТ 3: Отделни раздели „Кредитни кооперации“ и
„Кооперация (кооперативна централа) „КООПБАНКА““ в Закона за кооперациите.
Според анализа представен в Доклада по Дейност 1 най адекватен за кредитните кооперации и за тяхното успешно развитие би бил Вариант 1, защото в най-голяма степен би отговорил на спецификата на кредитната кооперация. Вариант 2 също е адекватен отговор на нуждите на кредитните кооперации. При приемането на който и да от вариантите, е необходимо синхронизирането на останалите закони, с което се свързва дейността на кредитната кооперация.
3. Да се намери, в случай че не се появи и утвърди спонтанно, стейкхолдер-инициатор-лидер, който да се заеме с изготвяне на стратегия и съответен екшън план за ефективно реализиране на иницииране на адекватни изменения в релевантната правна рамка.
Изследването показва, че най-подходящ инструментариум за използване е: Stakeholder Engagement Manual. Най-подходящ за тази цел от
теоретична гледна точка би бил стейкхолдер от структурите на кредитните кооперации.
Кооперирането на тези двата типа кредитни кооперации във връзка с иницииране на промени в релевантната правна рамка би довело синергиен ефект и те биха придобили по голяма сила и мощ за влияние.
Тази сила и мощ, както и синергийният ефект биха били неминуемо още по значителни, ако се постигне коопериране между всички структури от различните нива на целокупното кооперативно дело в България.
4. Изграждане на кооперация (кооперативна централа)
„КООПБАНКА“. В тази връзка биха могли да се ползват някои от съществуващите модели до края на Втората световна война. Естествен е необходимо те да бъдат адекватно адаптирани и осъвременени. Би могло да се мисли и за адекватен микс на довоенните модели с подобни модели на кооперативни банки от Германия (както стана ясно от предходния анализ кредитните кооперации в България и Германия са много сходни и германски модели са били адаптирани успешно на българска почва) или САЩ и Канада. Възможности за съвместни кооперативни дружества съществуват на основата на „Устава на Европейското кооперативно дружество (SCE)“ с други сродни кооперативни структури от страни членки на ЕС
5. Използване на вече съществуващи Crowdfunding Platforms или създаване на такава на кредитните кооперации и кооперация (кооперативна централа) „КООПБАНКА“.
6. Доразвиване и усъвършенстване на съюзната структура и нейнатата вътрешна и външна гавърнанс структура.
7. Изграждане на изследователска организация. За тази цел би могло да се помисли за водене на преговори за реактивиране на дейността на Института по кооперативно дело към Аграрен университет Пловдив, който има повече от 15 годишна история, но в момента няма активна дейност.
Фигура: Предложение за кооперация „КООПБАНКА“ и нейните стейкхолдери във връзка с промени на законовата рамка
Източник: Собствена схема.
За да обосновем значението на разработката за препоръки е важно да сме запознати фактите, относно развитието на кооперативната правна рамка и мястото на кредитните кооперации в нея след 1989 година. Политическата ситуация в началото на 90-те години на 20 се характеризира със значителна нестабилност на политико-икономическите рамки. Това имаше като следствие много често “конюнктурно законодателство”, което се отрази и върху кооперативно релевантното.
Към кооперативно релевантните закони се отнася не само Законът за кооперациите, а и Законът за земята, както и Законът за финансовите институции и Търговският закон. За анализа на гореизложеното са от особено значение преди всичко Законът за кооперациите, Закон за Европейската кооперация и Законът за банките и кредитното дело, тъй като тези два закона са най–кредитните кооперации.
Какво казва Законът за кооперациите от 1991г.?
Още от времето на Перестройката съществуваха около 20 различни проекта за нов Закон за кооперациите – повечето от тях, основани на Съветския Закон за кооперациите от 1988г. с фокус върху равнопоставеността на държавната и кооперативната собственост и допускане на учредяване на всички видове кооперации – но не се стигна до неговото приемане. Това състояние се повтори и във времето веднага след промяната. Едва 29.07.1991г. бе приет Закон за кооперациите, който отмени Закона за кооперативните организации от 1984г. Приетият Закон за кооперациите представлява организационен (устройствен) закон, който дава целта на кооперацията и разбирането й като формирование предимно за самопомощ и сътрудничество. Той включва:
1. Най –важните характеристики на кооперацията;
2. Най–важните фундаментални кооперативни ценности и
принципи (самопомощ, самоуправление и самоотговорност) и поставяне на ударението върху доминантността на човешкия (личностния) елемент над капиталовия, както и принципите: “един член – един глас; “свобода на кооперирането”; “самоконтрол”; “заемане на ръководни постове от членове, а не от външни за кооперацията;
3. Взаимообвързаност между кооперация и държава.;
4. Допускането на всички видове кооперации и упражняването на всички дейности , които не са забранени от закона;
5. Разбирането на кооперативните съюзи като подпомагащи организации;
6. Ликвидационна процедура;
7. Признаване на принципната правоспособност на искове на
съществуващи или възстановени кооперации по отношение на имуществото им, отнето след 1944г.
По този начин са поставени формално юридическите базисни условия за едно ново Западно – Европейско разбиране на кооперацията. Въпреки това става ясно, че този закон е комбиниран от различни идеи на Западно – Европейски закони за кооперациите, без предварително да се провери степента на адаптивност и възможна комбинация, което се оказва проблематично. Законът за кооперациите възникна с помощта на много национални и интернационални организации. Във връзка с това в него рефлектираха различни концепции, виждания и идеи, които отразяваха разнопосочните интереси на по–горе споменатите партии, както и на
участващите организации. Затова практическото му прилагане беше съпроводено с много трудности и той показа значителни слабости:
1. На преден план в него беше залегнало подсигуряването на по- нататъшното съществуване и заздравяване на вече съществуващите кооперации и в по –малка степен подпомагането на изграждането на нови или възстановяване на одържавени, например популярните банки. Тази идея е заложена в целия закон. По време на приемането на закона, доминантни в значителна степен в българското кооперативно дело бяха потребителните и занаятчийските производителни кооперации със своите регионални и централни структури и упражняваха най–силно влияние и лобиране в Парламента. Тяхното влияние и интереси получиха съответното отражение в Закона за кооперациите;
2. Разпределение на остатъчната печалба според размера на дяловото участие беше друг аспект. Тази печалба се разпределя по решение на Общото събрание под формата на дивидент на членовете. Този текст представлява едно отклонение от идейните корени на кооперативното дело и от принципа на предимствено разпределение на печалбата според оборота, направен от отделния член в кооперативното предприятие;
3. В закона липсваше задължителното членство в кооперативни съюзи, което спомогна за бързата поява на много лъжекооперации. Този текст съвместно с текста за освобождаване от всякакви такси на кооперациите на учащите доведе до тяхното инструментализиране за бързо финансово обогатяване. Западни експерти изчисляват размера на загубите за България на едногодишния брутен вътрешен продукт. За да се пресекат по- нататъшни злоупотреби, законодателят се принуди да прецизира този текст през 1992г.;
4. В § 1 на допълнителните разпоредби законодателят признава
принципната правоспособност на искове на съществуващи или възстановени кооперации по отношение на имуществото им отнето след 1944г., но се пропуска ясната дефиниция на понятията “Възстановена кооперация” или “Възстановен кооперативен съюз”. Това доведе до “възстановяването” от финансово заинтересовани лица на повече от една кооперация с едно и също име и седалище и с иск за възстановяване на едно и също имущество;
5. Кредитните кооперации не получиха законова основа за дейността си;
6. Кооперативните съюзи не се считаха за юридически лица и на тях
не се разрешаваха стопански функции. Освен възможност за обединяване на кооперациите в кооперативни съюзи, в закона липсваха конкретни текстове за тяхното устройство. С Решение N Ф-128 от 25.09.1992г. на Върховния Съд на Република България бе отказана възможността на кооперативните съюзи да развиват стопанска дейност. На тази основа се получи неравнопоставеност между стари и новоизградени кооперативни съюзи, тъй като на новите бе забранена стопанската дейност, докато утвърдената през годините стопанска дейност на старите кооперативни съюзи мълчаливо се допускаше. В две насоки се породиха проблеми в тази връзка: От една страна на основата на извършваната стопанска дейност старите съюзи стояха много по-добре финансово в сравнение с новоизградените, което бе свързано и с разбирането за осигуряване на съществуването и заздравяване на вече съществуващите кооперативни съюзи, а от друга страна се получи дивергенция на интересите между нови и стари кооперативни съюзи, което е пагубно за кооперативното дело като цяло. От гледна точка на стопанско заздравяване на кооперативните съюзи разрешаването на стопанска дейност бе принципно разумно, най –малко за това те да продължат историческата традиция. С допълнението на Закона за кооперациите от 03.12.1996 кооперативните съюзи бяха признати за юридически лица, които упражняват стопанска дейност в интерес на своите членове. Чрез регламентирането на тяхното устройство и със съдебния надзор в глава II и глава V на Закона за кооперациите, кооперативните съюзи бяха признати за кооперации.
7. Кръгът от потенциални членове на кооперацията бе стеснен. Само физически лица можеха да станат членове на кооперацията. Този текст се обосновава с твърдението, че кооперацията е произлязла като обединение на физически лица. Но така не се взема под внимание специфичното развитие на българското кооперативно дело и българското кооперативно законодателство.
Въпреки че Законът за кооперациите от 1991 се създаде с помощта на много чуждестранни организации, практическото му приложение показа, че без задълбочено познаване на предисторията на конкретната ситуация и на съответните национални актьори, чуждестранните консултанти послужиха за допълнителна легитимация и заздравяване на вече съществуващите, стари кооперативни структури и спънка за възникване, утвърждаване и по– нататъшно развитие на нови кооперативни структури, основаващи се на класическите кооперативни ценности и принципи. Важен в тази връзка е фактът, че Законът за кооперациите от 1991г. не следва конкретно своите
кооперативни юридически корени и традиции от преди Втората световна война.
Законът за кооперациите от 1999г.
Нововъзникналото несоциалистическо мнозинство в българския парламент през 1997г. бе твърдо решено изглади слабостите. Тъй като перманентните промени и допълнения възпрепятстват неговата единна уредба, то взе решение за приеме на напълно нов Закон за кооперациите.
Несоциалистическото мнозинство целеше подобряване на практическото провеждане на подпомагането на членовете от страна на кооперацията. Дизайнерите на новия закон за кооперациите смятаха, че няма да има проблеми със сформиране на необходимото мнозинство за приемането му от Народното събрание и се надяваха този процес да бъде кратък. Това те споделиха в рамките на поредица от интервюта, проведени с членовете на работната група в Парламента, извършени от експерти от централата на Германския кооперативен и Райфайзен съюз DGRV и с колеги изследователи от Хумболдт-Университет Берлин, Германия. Това си остана само едно неосъществено желание, тъй като несоциалистическото мнозинство в тогавашния парламент не можа да се обедини около проектозакона. Интервютата, направени по-късно в същия формат показаха, че и несоциалистически парламентаристи лобират за имащите силно влияние в Парламента, съществуващи от дълго време кооперативни структури, които целяха забавяне, възпрепятства или промяна на приемането на определени ключови законови текстове. Особен случай от парламентарното ежедневие представляваше и процедурата по приемането на Закона за кооперациите: Между първото и второ четене на Закона имаше промеждутък от много месеци. Особено трудно вървеше приемането на главата, свързана с кооперативните съюзи. В крайна сметка първоначалният замисъл за изглаждане на слабостите се провали в значителна степен. Така кредитните кооперации не можаха да получат своя законова рамка и законова легитимация.
Закон за кооперациите от 1999 изм. ДВ. бр.104 от 2007г.
Промените не бяха инициирани в значителна степен с цел отстраняване на отдавна констатираните слабости, а по скоро от необходимостта за хармонизиране на българското кооперативното законодателство с това на Европейския съюз и с малко преди това приетия устав на Европейското кооперативно дружество (SCE). Очакванията за уредба
на дейността на кредитните кооперации в този закон за пореден път не се реализираха.
Устав на Европейското кооперативно дружество (SCE)
Уставът на Европейското кооперативно дружество (SCE) е прието с РЕГЛАМЕНТ (ЕО) 1435/2003 на съвета на Европа от 22 юли 2003 година. SCE се появява след многобройни консултации на различни стейкхолдери от страните членки, вземане в предвид предложенията на изследователи и университетски преподаватели, предложението на Комисията на ЕС, становището на Европейския парламент и становището на Икономическия и социален комитет. Целта на Устава е уеднаквяване на условията за правене на бизнес между различните видове бизнес организации към общностното изменение на пазара. За това е важно предприятията, независимо от тяхната форма, да могат да планират и преустройват своите действия в общностен мащаб.
SCE създава правната рамка за обединяване на кооперации от различни страни членки на ЕС. Някои основни моменти на SCE, дадени във въвеждащите параграфи, са тясно свързани и с кредитните кооперации в България и са както следват:
1. ЕК признава специфичния характер и природа на кооперацията и обосновава необходимостта от специфична правна рамка. §§ (4) и (5) на SCE подчертава, че „Съветът прие Регламент (ЕО) 2157/2001 за устава на Европейското дружество (SE). Предвид основните принципи, които се прилагат спрямо акционерните дружества, регламентът не е подходящ инструмент за специфичния характер на кооперативните предприятия. § (6) Загрижена да гарантира равни условия за конкуренция и да допринесе за икономическото развитие, Общността следва да предостави на кооперациите, които са обичайно признати във всички държави-членки, подходящите правни инструменти, които да улеснят развитието на техните дейности на транснационално равнище. Обединените нации насърчиха всички правителства за осигуряване на плодотворна среда за развитие на кооперациите, среда, в която те да участват в икономическия живот на равна основа с другите форми на дружества
2. §§ 7, 8, 9, и 10 са особено важни, защото дават дефиницията на
кооперацията, нейните принципи и характерни особености (специфика), природа и цели, която е тясно свързана с теорията за кооперацията разгледана в теоретичната част на доклада, но различаващи се значително от българската кооперативна правна рамка.
3. § (12) Въвеждането на подобен европейски правен субект, който се основава на общи принципи, но отчита и спецификата на кооперативите, би следвало да им даде възможност да функционират отвъд националните граници, върху цялата или върху част от територията на Общността.
По отношение на гавърнанс структурите се дават две възможности: двустепенна (общо събрание; и/или надзорен и управителен орган), или едностепенна вътрешна (административен орган) гавърнанс структура, в зависимост от приетия с устава вариант. Това предоставя възможност за по- голяма оперативност на мениджмънта и показва сближаване на гавърнанс структурата с тази на акционерното дружество.
Извод: При промяна на правната рамка, свързана с кредитните кооперации, SCE може да бъде ключова нейна аргументация.
Постановление № 343 от 30.12.2008г
Сътрудничеството на К ВККЧЗС/К ВЗКАЧС с DGRV в проект „Насърчаване на кооперативната система в България“ относно приемането на правна рамка за кредитните кооперации най-накрая успя с приемането на § 12 в ЗКИ който се отнася за само за 33-те кредитни кооперации "ВККЧЗС". Съгласно Закона за кредитните институции(ЗКИ) в „§ 12. Взаимоспомагателните кредитни кооперации на частни земеделски стопани, създадени по схемата за земеделски капиталов фонд съгласно сключени договори между правителството на Република България и Европейската комисия за усвояване на предоставени безвъзмездно финансови средства, продължават дейността си като финансови институции по смисъла на този закон и по ред, установен от Министерския съвет.“ Продължават дейността си като финансови институции.
С постановление №343 на МС от 30.12.2008 се определя редът по които КВККЧЗС “кредитни кооперации“ продължават дейността си като финансови институции по смисъла на закона за кредитните институции. Към днешна дата в кредитния регистър на БНБ раздел кредитни кооперации са вписани 26 ВККЧЗС.
За съжаление това постановление №343 на МС от 30.12.2008г. е предназначено единствено за изброените в него 33 ВККЧЗС. Нови кредитни кооперации не могат да се създават действащите други групи кооперации не могат да го ползват и регистрират по него.
Идентифициране на настоящи проблеми в правната рамка, свързани с кредитните кооперации
Основният закон, уреждащ дейността на кооперациите е Закона за кооперациите.
БНБ регистрира и наблюдава финансови институции, извършващи дейности по чл. 3 от ЗКИ. Във фокуса на внимание на банковия надзор е също така спазването на други регулаторни изисквания и прилагане на добрите практики в дейността на кредитните и финансови институции.
Основния закон уреждащ условия и реда за лицензирането, на финансовите институции в която графа влизат и кредитните кооперации е Закона за кредитните институции./ЗКИ/
В чл.1а от Закона държавата поема ангажимент да подпомага и насърчава кооперациите в тяхната дейност при условия и ред, определени в съответните специални закони.
Съгласно корпоративното право кооперативните финансови институции подлежат на регистрация. В действащия закон за кооперациите от 1999 г. (ЗК) Чл. 36 ал.3 от ЗК предвижда (3) „Кооперацията по решение на общото събрание и с решение на Българската народна банка при условия и по ред, уредени в специален закон, може да извършва влогово-кредитна дейност.“
Има спешна нужда от допълнително регулиране за тях като финансови институции. Отсъствието на специалния закон междувременно доведе до непоследователна, по-малко прозрачна и несигурна правна ситуация, която сериозно възпрепятства успешното развитие на кооперативния финансов сектор.
Ето защо, законовата инициатива за приемане на специален закон съгласно чл 36 ал.3 от ЗК трябва да бъде изцяло подкрепена от обществото и законотворците. Промени в Закона за кооперациите също е наложително защото натрупаните грешки от действащия в момента закон стоят на дневен ред, а динамиката на развитие на икономическите отношения се развиват с бързи темпове. Особено внимание следва да се обърне на следните области на регулиране:
1. Точно определение на понятието „кооперативни финансови
институции“; Допускане на членство и на юридически лица; Общо разрешение за транзакции за несъответствие (евентуално при определени условия и ограничения).
2. Доколкото е възможно, рамката за предоставяне на други видове
"финансови услуги", регламентирана в детайли и контролирана от закони, вътрешни правила за сектора, лицензиране и държавен финансов надзор.
3. Рамки за сливане на първичните институции в кооперативна финансова мрежа и създаване на вторични институции (създаване на обща структура на асоциация, финансова институция APEX и други органи на Общността).
4. Регламенти за мобилизиране на съвместния контрол в отделните
институти и в целия сектор (мониторинг, организация на одиторите) и за създаване на система за сигурност. Сътрудничество с държавния финансов надзор.
5. Промени в ЗК, свързани с императивния характер за членство на
кооперациите в специализирани браншови съюзи, които да осъществяват необходим контрол над дейността им.
6. Наличие на професионални знания, квалификация, опит и умения в мениджмънта на кооперациите, свързани със спецификата на отделния вид кооперация.
7. Въвеждане на мандатност при заемане на длъжностите в управителните органи на кооперацията.
8. В ЗКИ съгласно чл.3а не се дава възможност на кооперацията да бъде лицензирана като финансова институция, което би трябвало да бъде променено.
Закон за кредитните институции
Законът за кредитните институции (ЗКИ) уточнявайки, че разпоредбите му не се отнасят за взаимоспомагателните каси (кооперации „ПК“ с ВСК към тях), които предоставят заеми само на свои членове за сметка на направени от тях и на техен риск вноски (чл.4, т.3). Посоченият текст отново затвърждава идеята на законодателя, че заеми могат да се предоставят единствено от взаимоспомагателната каса, но не и от самата кооперация. Допълнително е въведено условието, че заемите се отпускат само за сметка на направените от член-кооператорите и членове на ВСК вноски. Уточнено е и обстоятелството, че посочените вноски са направени от членовете на взаимоспомагателната каса на техен риск.
В Преходните и заключителни разпоредби § 12 от ЗКИ е предвидено, че Кооперациите «Взаимоспомагателните кредитни кооперации на частни земеделски стопани» продължават дейността си като финансови институции по смисъла на ЗКИ и по ред, установен от Министерския съвет, съгласно Постановление № 343 от 30.12.2008г. за реда за продължаване на дейността на Взаимоспомагателните кредитни кооперации на частни земеделски
стопани. Кредитните кооперации (ВККЧЗС) осъществяват дейност по предоставяне на кредити на членовете си със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. За тези кооперации е налице и изискването не по-малко от половината от членовете на кредитната кооперация да са земеделски производители, регистрирани по съответния ред (Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители). Изрично е упоменато и предназначението на кредитите, които могат да бъдат отпускани от кредитната кооперация, а именно: за земеделие и/или развитие на селските райони и/или рибарство и аквакултури, за извършване на свързани и съпътстващи със земеделие и/или развитие на селските райони и/или рибарство и аквакултури дейности, като могат да бъдат отпускани кредити до 5000 лв. и извън посочените дейности. В цитираното постановление на Министерски съвет, регулиращо дейността на Взаимоспомагателните кредитни кооперации на частни земеделски стопани (К ВККЧЗС) са разписани правила за размера на кредитите, лихвените нива, обезпеченията, контрола и т.н.
В текстовете на Постановлението се налагат по императивен начин ограничения, които могат да бъдат оправдани само, ако същите се отнасят до разходването на средствата, получени безвъзмездно от кредитните кооперации по Схемата за земеделски капиталов фонд. Постановлението ограничава тяхното развитие и не дава възможност да се изграждат нови кредитни кооперации (ВККЧЗС) и подобни кооперативни структури в градските райони.
Съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България, икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива, а Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя. На основание ал. 4 от същия член на Конституцията, законът създава условия за коопериране и други форми на сдружаване на гражданите и юридическите лица за постигане на стопански и социален напредък.
Кооперативната теория подчертава централното значение на адекватната правна рамка от една страна и нейното последователно прилагане от друга за утвърждаването и растежа на кредитните кооперации
и улеснения и надежден достъп на дребните и средни предприемачи (кооператори) до финансиране. Федерална Република Германия е практическо потвърждение на горепосочената теоретична постановка и добър модел от който бихме могли да черпим адаптивни решения за подобрения на българската правна рамка в тази сфера.
Изводите са неоспорими и аргументирани!
Кооперациите допринасят за натрупването на "социалния капитал" на една нация, по начин, който традиционните бизнеси не успяват.
Кооперативният модел е икономически ефикасен и ефективен начин за осъществяване на бизнес, който покрива по-широк спектър от човешки потребности, времеви хоризонти и ценности в процеса на вземане на решения. Това е подход, който работи и в много малък и в много голям мащаб. Кооперативното движение е разпространено в целия свят и осигурява милиони работни места. Кооперативните организации създават дългосрочна сигурност, те са устойчиви, дълготрайни и успешни.
Кооперациите са място за обучение как да участвате в демократичното вземане на решения, и като такива, те генерират обществено благо, което е отвъд икономическия интерес. По този начин, демократичното участие в кооперации предполага и по-добри бизнес решения и по-силни общности
С поставянето на човешките потребности в центъра, кооперациите отговорят на днешните кризи на устойчивостта и представляват отличителна форма на "споделена полза". Кооперациите се стремят да оптимизират резултатите за кръга от заинтересовани страни, без да се стремят да максимизират ползата за всеки един отделен участник. Изграждането на икономическа, социална и екологична устойчивост следва да бъде една широкообхватна мотивация и обосновка за разрастващото се кооперативно движение. То предлага отговор на въпроса защо кооперациите са необходими и полезни в този исторически момент.
Казано по-просто, кооперациите са по-ефективни от традиционните бизнес модели, като се вземе предвид широкия набор от ползи и стойност настоящи и бъдещи.
В един свят, страдащ от дефицит на демократично представителство и от недалновидност, кооперациите демонстрират как може да се прави бизнес по различен начин, не само с цел собствена полза, но и полза на света. Въпреки това, за да се разпространи това ценно послание, трябва да има яснота за това как кооперациите могат да се определят и разграничат. Това е важно за самото движение и за създаването на силно чувство на споделена идентичност, а също така е важно, че има кооперативно послание или "марка", които са разработени и се отличават от останалите форми на бизнес.
Ако представим дори един убедителен аргумент за това защо кооперациите са по-добри за дългосрочните интереси на света и ако обществото разбира по-добре какво е кооперация, това ще е причината този момент да е повратна точка за растеж. Това е по-вероятно да се случи
и в някои случаи могат да се появят пречки, които
трябва да се
отстранят за
постигане на растеж. Един от аспектите на това е процесът, чрез който
кооперативните организации са представени в различните юрисдикции и този процес обикновено е част от националното законодателство.
Политиците и регулаторите първи трябва да осъзнаят какво отличава кооперациите и ползите, които те предоставят. Още много предстои да бъде направено в тази насока.
Необходимо е да бъде предоставена помощ на законодателите и регулаторите, за да може кооперативната форма на предприятие да се адаптира в различните видове поддържащи правни рамки, които да засилят кооперативния растеж – нещо, от което всички ще имат полза.
Не може да има универсална, оптимално регулативна или правна рамка за кооперациите. Законодателството, регистрация на кооперациите и как те се третират в сравнение с други лица, е част от спецификите на националните юрисдикции и трябва да бъдат анализирани като такива.
Затова трябва да се направят конкретни подобрения и да се лобира на национално ниво, което се основава на препоръките на ООН.
Следва да се разработи механизъм или инструмент за оценка на националните правни рамки и степента, до която те дават възможност за развитие и подкрепа на кооперациите.
Важен аспект на подкрепяща правна рамка включва гарантирането, че кооперативното законодателство подчертава и защитава кооперативната идентичност. Всяка юрисдикция се нуждае от поставяне на законодателството в рамки по начин, по който да се включат
кооперативните принципи и да са съобразени с контекста в съответното място, по начин по който най-подходящо да отразява отличителната кооперативна идентичност.
Бизнесът не може да функционира без капитал и кооперациите не са изключение. За да продължават да имат възможност да заемат средства (заемен капитал), се нуждаят от финансиране на техния дългосрочен бизнес, за чиято цел обикновено се нуждаят от някаква форма на капитал с дългосрочен риск и с по-малко загуби. Кооперативният капитал обикновено идва или от членовете под формата на дялов капитал или неразпределена печалба (резерви).
Исторически погледнато, кооперациите са се финансирали от парични средства, депозирани от членовете, във времената преди да се появят големите търговски банки. Членовете са държали спестяванията си в кооперацията и са могли да ги изтеглят, когато е необходимо. Безспорно е било необходимо осигуряване на надежден кооперативен капитал, като в същото време остава гарантиран контрола на членовете.
Ние живеем във времена на голяма промяна, когато се променят обществените нагласи и мотивация. Капиталовите инструменти трябва да бъдат в унисон с нагласите и мотивацията на днешния ден. Така че, целта е да се осигури надеждно доказателство за бъдещето на кооперациите, което хората да могат да припознаят, разбират и да вярват в него и след това да предоставят правилния механизъм, чрез който те могат да използват
средствата си, за да си гарантират бъдещето. Това означава, че финансовото предложение, което предвижда възвръщаемост, но без да се разрушава кооперативната идентичност; и която дава възможност на хората да имат достъп до средствата си, когато се нуждаят от тях. Това означава също, проучване на по-широки възможности за достъп до капитал извън традиционното членство, но без компромис по отношение на управление от членовете.
Не на последно място кооперативният сектор трябва да се стреми да се превърне в лидер по отношение на развитието и използването на технологии и социални системи, които особено допринасят за ползи за хората, без да се унищожава екосистемата. Така също относно практиките за управление кооперативният сектор трябва да направи повече, за да развие и насърчи отличителни управленски практики, които отразяват демократичните ценности и дългосрочният хоризонт на кооперативния бизнес модел и които ще използва напълно потенциалното кооперативно предимство. Ясна необходимост е и да се определят и премахнат бариерите пред сътрудничеството между отделните кооперации, включително когато е възможно, да интегрира системи, като например обществените поръчки, използвайки принципа на субсидиарността.
Намирането на успешния модел означава не просто промяна, в това как функционира бизнеса, чрез създаването на нови бизнеси, които като кооперациите е по-вероятно в дългосрочен план да задоволяват потребностите на хората. Това означава също така промяна в поведението на хората. Всички имаме потребност да спрем да се държим като инвеститори, които гледат как да максимизират печалбата; ако искаме по-добър свят, трябва да вложим средствата си там където най-вероятно ще допринесат за изграждането на по-добър свят.
На база на представените в Докладите теоретични постановки, извършените проучвания, анализи, анкети и срещи, нашият екип изготви своето предложение относно Препоръки за подобряване на активното гражданско участие в процеса на актуализиране на правната уредба за кооперативните структури в България.
ПРЕПОРЪКИ
ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА ГРАЖДАНСКОТО УЧАСТИЕ В ПРОЦЕСА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ПРАВНАТА РАМКА
НА КООПЕРАТИВНИТЕ СТРУКТУРИ В БЪЛГАРИЯ
1. Осигуряване на подкрепяща политика и правна рамка в съответствие с естеството и функцията на кооперациите, ръководейки се от кооперативните ценности и принципи; Политиците и регулаторите първи трябва да осъзнаят какво отличава кооперациите и ползите, които те предоставят. Още много предстои да бъде направено в тази насока. Необходимо е да бъде предоставена помощ на законодателите и регулаторите, за да може кооперативната форма на предприятие да се адаптира в различните видове поддържащи правни рамки, които да засилят кооперативния растеж – нещо, от което всички ще имат полза. Да бъде предоставена помощ на законодателите и регулаторите, за да може кооперативната форма на предприятие да се адаптира в различните видове поддържащи правни рамки, които да засилят кооперативния растеж – нещо, от което всички ще имат полза.
2. Приемане на мерки за насърчаване потенциала на кооперациите, независимо от нивото им на развитие за различни цели, включително създаването на дейности за генериране на доходи и заетост, развитие капацитета на човешките ресурси и знания за кооперациите, развитие на потенциала на бизнеса, повишаване нивата на спестявания и инвестициите, както и подобряване на социалното и икономическото благосъстояние;
3. Популяризиране на кооперациите като един от стълбовете на националното и международното икономическо и социално развитие; Организиране на кръгли маси, семинари, конференции на национално и международно ниво; Организиране на кампания в световен мащаб, която да издигне на ново ниво начинът, по който кооперациите осъществяват бизнес.
5. Правителството да улесни достъпа на кооперациите до поддържащи услуги, инвестиции, финанси и кредит;
6. Политиците и регулаторите да започват да осъзнават какво отличава кооперациите и ползите, които те предоставят;
7. По-доброто разбиране от страна на правителствата и законодателните органи за икономическите и социални ползи, които кооперативната форма може да предостави и подходяща правна рамка, която да отговори на по-широкото разнообразие от форми на собственост, отколкото има в момента.
Как биха могли да бъдат изпълнени тези препоръки?
1. На първо място помощ може да бъде предоставена на регистраторите и регулаторните органи чрез:
• създаването на Национална мрежа от регистратори и регулатори
• разработване на Насоки за това как да се прилагат принципите.
2. Иницииране на срещи и предоставяне на помощ на националните ни парламентаристи, законодатели и политици чрез изготвяне на сравнителен анализ за начина, по който законите се прилагат към кооперациите в различните юрисдикции.
3. Създаване на група за проучване на Европейското кооперативно законодателство, която ще прегледа Принципите на Европейското кооперативно право. Да се осъществи сравнително проучване на кооперативното законодателство в Европа, като по този начин се насърчава повишаване осведомеността и разбирането на кооперативното законодателство в рамките на правните, академични и правителствени общности на национално, европейско и международно ниво.
4. Интегриране на дневния ред на кооперациите в програмите на глобалните институции за развитие, като Световната банка, както и с междуправителствени органи, които определят политиките.
5. Развиване на капацитета да отговорят на възможностите за кооперациите, породени от глобални и регионални политически събития и промени.
6. Публикуване на доказателства за социалната и обществената полза на кооперациите. Това доказателство трябва да бъде представено по такъв начин, че чрез него да се подкрепят аргументите в полза подходящо третиране на кооперациите в законите в различните юрисдикции и на различните нива на икономическо развитие.
7. Изграждане на „кооперативната същност" за това какво означава да бъдеш кооперация. Това очевидно е важно, като основа за осигуряване на различно третиране на кооперациите в рамките на националните правни системи, защото трябва да има здрава връзка между данните за социална и обществена полза и минималните критерии, за да бъдат третирани като кооперация. Това ще бъде от съществено значение, когато, например, се ползва различно искално или регулаторно третиране за кооперациите, тъй като в противен случай ще се предявят лъжливи претенции за право.
9. Да се разработи механизъм или инструмент за оценка на националните правни рамки и степента, до която те дават възможност за развитие и подкрепа на кооперациите.
10. Да бъде изготвена таблица на юрисдикциите, подчертаваща слабостите, добър начин да се посочат по-слабите изпълнители и да се даде възможност да се ангажират с тях при политическо лобиране, основано на демонстративни фактори.
11. Създаване на база данни за знания за кооперациите, с цел да се измери и демонстрира въздействието и да се улесни преноса на знания.
Ако създадем подходяща законова рамка кооперациите ще имат възможност не само да увеличат портфолиото си, което е необходимо за генериране на ресурса, но също така да се увеличи и членската маса, създаване на нови кооперативни финансови институции, регулиране и надзор на дейността. Осигуряването на благоприятна правна рамка е сигурен фактор за растежа на кооперациите.
12. Да се изгради кооперативното послание и да се защити кооперативната идентичност. Кооперациите трябва да помислят върху това как те са възприемани, и как те гледат на себе си и как комуникират с младите хора. Защита на техния интерес и положителен ангажимент може да бъде постигнато само, чрез разбиране на промяната на начина, по който те общуват и формират връзките помежду си, използвайки технологиите и социалните медии. Човешките взаимоотношения са в основата на кооперацията. Младите хора трябва да помогнат за формулиране на идентичността и посланията.
13. Идентичността е важна за осигуряване на кооперативен глас в националния и световния политически дебат. Част от това се отнася до приемането на кооперациите по света на общоприетите принципи, подкрепени от видими знаци за тяхното спазване. Трябва да се обмисли, отделно от потенциалното използване на „дот кооп” за разработването на общ символ.
границите на юрисдикцията.
14. Да се използва домейна „дот кооп” само от тези, които отговарят на изискванията за „кооперативната същност”. Въпреки, че това може да отнеме известно време, това ще осигури най-видими доказателства за това, какво означава „кооперация". То има предимството на преминаването на
15. Запознаване с кооперативни идеи и традиции трябва да бъдат включено в програмите на всички етапи на образованието. Кооперативното образование е най-добрият начин да се изгради разбиране за кооперативната идентичност и послания от възможно най-широк кръг лица.
16. В програмите за обучение трябва да се даде разяснение към бъдещите лидери на кооперативната идентичност. Това трябва да бъде част от много по-широко популяризиране на кооперативната идентичност сред бизнес училищата и професионални организации.
17. Извършване на проучвания, анализи и развитие на теории, знания и идеи трябва да се насърчава и разширява, както и да се изгражда взаимодействие между мениджърите, практиктиците и академиците.
18. Солидарността сред кооперациите трябва да бъде укрепена като се насърчат по- големите кооперации да заделят част от печалбите си за подкрепа за развитие на нови и малки кооперации.
19. Кооперациите да се отъждествяват и с участието и с устойчивостта. Това включва признаване на финансовата сигурност на кооперативните финансови институции и също така приноса на кооперациите за глобалната сигурност.
20. Създаването на Национален списък с кооперативното наследство, за да се повиши видимостта - какво въздействие имат кооперациите в модерната история.
Източници на информация:
Държавен вестник, бр.45, 28.02.1907. Държавен вестник, бр. 113 от 28.12.1999 г Държавен вестник, бр. 43 от 29.04.2008 г.
Палазов, Ил.(1947). Теория и практика на кооперацията. София. Попов, К. (1916). Стопанска България, София.
Статистически годишник на Народна Република България, (1947-1948). София, С. 207.
Булпринт – Стратегия за развитие на кооперациите