„Бобошево” с код BG 0002107, „Кочериново” с код BG 0002099 и „Скрино” с код BG 0001013

Д О К Л А Д

З А О Ц Е Н К А

на съвместимостта на Общ устройствен план на Община

Кочериново с предмета и целите на опазване на защитени зони

„Бобошево” с код BG 0002107, „Кочериново” с код BG 0002099 и

„Скрино” с код BG 0001013

Благоевград Юни 2016 г.

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод	4
1. Анотация на Общия устройствен план (ОУП) на Община Кочериново (ОК)	5
2. Описание на характеристиките на други планове, програми и проекти/инвестиционни предложения, съществуващи и/или в процес на разработване или одобряване, които в съчетание с оценявания ОУПОК могат да окажат неблагоприятно въздействие върху защитените зони	14
3. Описание на елементите на ОУП, които самостоятелно или в комбинация с други планове, програми и проекти/инвестиционни предложения, които в съчетание с оценявания план биха могли да окажат значително въздействие върху защитените зони или техните елементи	20
4. Описание на защитените зони, местообитанията, видовете и целите на опазването им и тяхното отразяване (отчитане) при изготвянето на ОУПОК	31
5. Описание и анализ на степента на въздействие на елементите на ОУП върху предмета и целите на опазване на защитените зони:	44
5.1. Описание и анализ на въздействието на плана върху типовете природни местообитания и видовете – предмет на опазване в защитените зони	44
5.2. Описание и анализ на въздействието на плана върху целостта на защитените зони с оглед на нейната структура, функции и природозащитни цели (загуба на местообитания, фрагментация, обезпокояване на видове, нарушаване на видовия състав, химически, хидроложки и геоложки промени и др.) по време на реализацията на плана	66
6. Предложения за смекчаващи мерки, предвидени за предотвратяване, намаляване и възможно отстраняване на неблагоприятните въздействия от осъществяване на плана върху защитените зони и определяне на степента им на въздействие върху предмета на опазване на защитените зони в резултат на прилагането на предложените смекчаващи мерки	71
7. Разглеждане на алтернативни решения и оценка на тяхното въздействие върху защитените зони, включително нулева алтернатива	75
8. Картен материал с местоположението на обектите на плана спрямо защитените зони и техните елементи	78
9. Заключение за вида и степента на отрицателно въздействие, съобразно критериите по чл. 22	79
10. Наличие на обстоятелства по чл. 33 ЗБР и предложение за конкретни компенсиращи мерки по чл. 34 ЗБР – когато заключението по т. 9 е, че предметът на опазване на съответната защитена зона ще бъде значително увреден от реализирането на плана, програмата и проекта или от реализирането и експлоатацията на инвестиционното предложение и че не е налице друго алтернативно решение	83

11. Информация за използваните методи на изследване, включително времетраене и период на полеви проучвания, методи за прогноза и оценка на въздействието, източници на информация, трудности при събиране на необходимата информация	83
12. Опис на документите по чл. 9, ал. 2 и 3	87
13. Приложения	108
13.1. Карта с разположение на предвижданията на ОУПОК спрямо защитените зони, попадащи на територията на общината	109
13.2. Карта с разположение на предвижданията на ОУПОК спрямо местообитанията на ливадния дърдавец и червеногърбата сврачка, съгласно Плана за управление на защитена зона Кочериново	110
13.3. Карта с разположение на предвижданията на ОУПОК спрямо пътната мрежа и зоната на населените места, съгласно Плана за управление (ПУ) на защитена зона Кочериново	111
13.4. Сателитна карта с разположение на предвижданията на ОУПОК спрямо защитена зона Бобошево	112
13.5. Сателитна карта с разположение на предвижданията на ОУПОК спрямо защитена зона Кочериново	113
13.6. Сателитна карта с разположение на предвижданията на ОУПОК в сравнение спрямо предвиждането на ПУ на защитена зона Кочериново за разширение на регулацията на гр. Кочериново	116
13.7. Писмо № Изх. 3938 (3) от 07.12.2015 г. на Директора на РИОСВ, гр. Благоевград за преценяване на вероятната степен на отрицателно въздействие	117
13.8. Решение № ПЕ-1-ОС/2012 г. от 05.01.2012 г. (Приложение 13.8), РИОСВ – Перник съгласува изграждане на „Фотоволтаична инсталация” в землището на с. Драгодан на територията на ЗЗ Бобошево	123
13.9. Писмо Изх. № 1290 (1) от 11.04.2016 г. на РИОСВ – Благоевград, относно предоставяне на достъп до обществена информация с Решение № ОИ-11 от 11.04.2016 г.	127
13.10. Писмо Изх. № ЗДОИ-9-(1) от 13.04.2016 г. г. на РИОСВ – Перник, относно предоставяне на достъп до обществена информация с Решение № 8 / 13.04.2016 г.	134
13.11. Заповед № РД-781 от 29.10.2008 г. на Министъра на околната среда и водите за обявяване на Защитена зона „Бобошево”	145
13.12. Заповед № РД-770 от 28.10.2008 г. на Министъра на околната среда и водите за обявяване на Защитена зона „Кочериново”	146
13.13. Доклад за оценка съвместимостта на електронен носител.	148

Д О К Л А Д

З А О Ц Е Н К А

на съвместимостта на Общ устройствен план на Община Кочериново – предварителен проект с предмета и целите на опазване на защитени зони „Бобошево” с код BG 0002107,

„Кочериново” с код BG 0002099 и „Скрино” с код BG 0001013

Възложител: Xxxx Xxxxxx – кмет на Община Кочериново, адрес: гр.

Кочериново, община Кочериново, област Кюстендил, ул. „3-ти март” № 1.

Автори:

Xxxxxxxxx Xxxxxxx Xxxxxx-Xxxxxx, биолог-ботаник, експерт по оценка на състоянието и опазване на природни местообитания и растителни видове от НЕМ Натура 2000.

инж. Xxxxx Xxxxxx, Удостоверение №1758 от 29.02.2008 г. за следните елементи – растителен свят, животински свят, почви, ландшафт и природни обекти.

Xxxxxxx Xxxxxxx Xxxxxxx, агроном лозаро-градинар, експерт по чистота, озеленяване, екология.

Увод

Устройственото планиране на община Кочериново има за цел да създаде териториална планова основа за нейното дългосрочно устойчиво устройствено развитие в съответствие със законовата уредба, действащите стратегически документи за регионално развитие, конкретните обществено-икономически условия и със специфичните за община Кочериново природни, културно-исторически, туристически и други ресурси.

Проектът за Общ устройствен план на община Кочериново (ОУПОК), е разработен в изпълнение на договор от 26.11.2014 г. между Община Кочериново (Възложител) и „ЕЛЕКТРА-КОНСУЛТ” ЕООД (Изпълнител).

Докладът за Оценка на Съвместимостта (ДОС) се изготвя на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (в сила от 11.09.2007 г. Приета с ПМС № 201 от

31.08.2007 г., обн. ДВ бр. 73 от 11.09.2007 г., посл. изм. и доп., бр. 94 от 30.11.2012 г.), наричана по-нататък в доклада Xxxxxxxxx, във връзка с чл. 20, ал. 1 на същата наредба и писмо № Изх. № 3938 (3) от 07.12.2015 г. на Директора на РИОСВ, гр. Благоевград за преценяване на вероятната степен на отрицателно въздействие (Приложение 13.7), с което компетентният орган е преценил, че трябва да бъде изготвена оценка за степента на въздействие на ОУП на община Кочериново върху предмета и целите на защитени зони BG0002099 “Кочериново”, BG0002107 “Бобошево” и BG0001013 “Скрино”. Оценката следва да бъде представена под формата на доклад – отделно приложение към доклада по екологична оценка (ЕО), съгласно чл. 34, ал. 1 от Наредбата. В същото писмо компетентния орган определя критериите, по които да се определи степента на въздействие (чл. 22 от Наредбата), начина на структуриране на ДОС (съгласно изискванията на чл. 23, ал. 2 от Наредбата) и необходимата компетентност на експертите, които да извършат оценката (в рамките на общите изисквания по чл. 9 от Наредбата).

1. Анотация на Общия устройствен план на Община Кочериново

Община Кочериново се намира в югозападната част на Република България и съгласно разпоредбите на Закона на регионалното развитие в югозападен район за планиране. Разположена е от двете страни на средното течение на р. Струма и долната третина на р. Рилска. На север общината граничи с община Бобошево, на изток с община Рила, на запад с община Невестино и на юг с община Благоевград. С изключение на последната всички останали са в териториалния обхват на Област Кюстендил.

Община Кочериново е една от деветте общини в границите на Кюстендилска област. Заема площ от 182306 дка, което съставлява около 6 % от територията на областта и се подрежда на и се подрежда на едно от последните места, по този показател. Освен община Кочериново, в рамките на областта влизат и общините Кюстендил, Невестино, Рила, Дупница, Трекляно, Бобов дол, Сапарева Баня и Бобошево.

Разстоянието от общинския център до гр. Кюстендил е 66 км, до гр. Благоевград

– 11 км, а до гр. София – 99 км.

Населението на община Кочериново към 2014 г. възлиза на 4997 души. То съставлява 3,93 % от населението на област Кюстендил. По брой на постоянното население община Кочериново се нарежда на 5-то място сред общо 9 общини в областта. Гъстотата на населението в общината е сравнително ниска – 31,9 души/км2, при 46,9 души/км2 средно за областта, 104,12 души/км2 средно за Югозападния район за планиране и 67,7 души/км2 страната.

В административните граници на общината са включени 11 населени места – общинският център гр. Кочериново и селата – Бараково, Боровец, Бураново, Драгодан, Крумово, Мурсалево, Пороминово, Стоб, Фролош, Цървище.

1.1. Структура и баланс на територията на община Кочериново

В съответствие с изискванията на Наредба № 8/2001 на МРРБ за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове, в Таблица 1 Баланс на територията на община Кочериново е представено разпределение на териториите по основно предназначение. То се основава на данните за начина на трайно ползване (НТП), определен в базата данни към кадастралната карта с имотен регистър и на картите на възстановената собственост за землищата, за които няма изготвена кадастрална карта.

Таблица 1. Баланс на територията

№	Наименование на териториалния елемент	Площ на съществуващи елементи		Площ на проектни елементи
		в дка	в %	в дка	в %
Територии с общо предназначение
1	Жилищни функции	6745,00	3,70	6869,15	3,77
2	Общественообслужващи функции	128,70	0,07	206,01	0,11
2.1	Терени социална инфраструктура	28,70	0,02	28,70	0,02
2.2	Обществено обслужване	100,00	0,05	100,00	0,05
2.3	Смесени многофункционални устройствени зони	0,00	0,00	77,31	0,04
3	Производствени дейности	526,30	0,29	564,65	0,31
4	Складови дейности	713,10	0,39	713,10	0,39
5	Рекреационни дейности, курорти и вилни зони	0,00	0,00	122,96	0,07
6	Озеленяване, паркове и градини	106,40	0,06	106,40	0,06
7	Спорт и атракции	40,40	0,02	40,40	0,02
8	Комунално обслужване и стопанство	36,00	0,02	36,00	0,02
9	Земеделски територии, в т.ч.:	90551,50	49,72	90175,40	49,51
9.1	Обработваеми земи – ниви	40769,90	22,39	40562,45	22,27
9.2	Обработваеми земи – трайни насаждения	8509,80	4,67	8496,38	4,67
9.3	Земеделски земи – пасища и мери	31571,20	17,34	31516,49	17,31
9.4	Земеделски земи – ливади	5673,60	3,12	5636,33	3,09
9.5	Необработваеми земи	4027,00	2,21	3963,75	2,18
10	Горски територии, в т.ч.:	77277,50	42,43	77277,50	42,43
10.1	Гори - стопански	62311,80	34,21	62311,80	34,21
10.2	Защитни гори	14529,60	7,98	14529,60	7,98
10.3	Рекреационни гори	0,00	0,00	0,00	0,00
10.4	Горски земи – ливади	18,20	0,01	18,20	0,01
10.5	Горски земи – ниви	82,90	0,05	82,90	0,05
10.6	Горски земи – пасища	335,00	0,18	335,00	0,18
11	Водни площи	2195,00	1,21	2195,00	1,21
12	Транспорт и комуникации	3604,00	1,98	3604,00	1,98
13	Разсадници	35,30	0,02	35,30	0,02
14	Техническа инфраструктура	105,50	0,06	118,83	0,07
15	Гробища	55,50	0,03	55,50	0,03
	ОБЩО	182120,20	100,00	182120,20	100,00

1.2. Обхват на териториите с особена териториалноустройствена защита в община Кочериново

Съгласно чл. 10, ал. 2 и параграф 5, т. 4. от Закона за устройство на територията

„ЗУТ) „Територии с особена териториалноустройствена защита” са защитените територии за природозащита по Закона за защитените територии, за културно- историческа защита по Закона за културното наследство, други територии със специфична характеристика, чийто режим на устройство и контрол се уреждат в отделни закони (високопланинските и крайграничните територии, морското крайбрежие, територията на столицата и други), свлачищните територии, санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно- битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води – публична държавна собственост съгласно Закона за водите. Защитените зони по Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) попадат в тази категория.

В Таблица 2 са показани площите на частите от общинската територия, попадащи под режими на защита, определени по реда на Закона за защитените територии (ЗЗТ) и по ЗБР – защитени зони (ЗЗ), включени в екологичната мрежа

„Натура 2000”. Поради припокриването на части от защитените зони е дадена, както общата площ/дял от общинската територия, поставен под природозащитен режим по ЗБР, така и за всяка защитено зона по отделно.

Таблица 2. Територии с особена териториалноустройствена защита

Територии с особена териториалноустройствена защита	Площ, дка	% от площта на общината
Природна забележителност „Стобски пирамиди”	74,00	0,04
Защитена зона „Бобошево” с код BG 0002107	21525,06	11,81
Защитена зона„Кочериново” с код BG 0002099	27539,76	15,11
Защитена зона„Скрино” с код BG 0001013	37272,35	20,44
Обща площ на община Кочериново, заета от ЗЗ	78487,58	43,05

1.3. Устройствени зони, засягащи защитени зони BG 0002107 Бобошево, BG 0002099 Кочериново и BG 0001013 Скрино

Частите от защитените зони по ЗБР, попадащи в съществуващи и проектни урбанизирани територии са показани като площ и дял в Таблица 3.

Таблица 3

Защитена зона (ЗЗ)	Обща площ на ЗЗ, дка	Площ на ЗЗ в границите на община Кочериново, дка	Общо урбанизирана територия в ЗЗ, дка	% от площта на зоната на територията на общината	% от площта на зоната	Вече урбанизирана територия в ЗЗ, дка	% от площта на зоната на територията на общината	% от площта на зоната	Предвидена за урбанизиране в ЗЗ, дка	% от площта на зоната на територията на общината	% от площта на зоната
BG 0002099 Кочериново	24348,44	21525,06	3561,51	16,55	14,63	3223,75	14,98	13,24	339,16	1,58	1,39
BG 0002107 Бобошево	48352,02	27539,76	324,22	1,18	0,67	285,87	1,04	0,59	38,35	0,14	0,08
BG 0001013 Скрино	127554,60	37272,35	965,26	2,59	0,76	965,26	2,59	0,76	0,00	0,00	0,00

Както е видно от таблицата в ЗЗ Скрино не се предвижда урбанизация на нови територии. ОУПОК предвижда за урбанизация незначителен дял от ЗЗ Бобошево и сравнително малък дял в ЗЗ Кочериново. Тези предвиждания са направени поради липса на друга възможност в следните случаи:

за териториално развитие на жилищната територия на гр. Кочериново и селата Бараково, Пороминово и Стоб, във връзка със стабилното демографско състояние и прогноза за положителен ръст в периода на действие на плана до 2036 г. с обща площ – 143,655 дка;

за територии със смесено предназначение – смесена многофункционална зона (Смф) за: изграждането на малки и средни предприятия за незамърсяващи производства и занаятчийски работилници; складове за селскостопанска продукция; крайпътни обекти; археологически музей на открито; обекти на логистиката и транспорта в землищата на гр. Кочериново и селата Бараково и Стоб с обща площ – 66,640 дка;

за територии за техническа инфраструктура, предназначени за изграждане на ПСОВ в землищата на селата Бараково и Стоб с обща площ – 24,185 дка;

територии за рекреационни дейности – вилни зони (Ов) в землищата на гр. Кочериново и селата Бараково, Пороминово и Стоб с обща площ – 104,679 дка;

територии за предимно производствени дейности (Пп) – производствена зона за незамърсяващи производствени технологии, в случая производство на електроенергия от слънчевата енергия в землището на с. Драгодан с обща площ

– 38,349 ха.

По отношение на ливадите: промяната в общата площ в размер на 38,279 дка между съществуващото положение и проекта се дължи на:

устройване на жилищна зона (Жм) в землищата на гр. Кочериново и селата Бараково и Пороминово – 19,710 дка;

устройване на смесена зона (Смф) в землището на село Стоб – 1,844 дка;

устройване на вилна зона (Ов) в землищата на селата Пороминово и Стоб – 16,725 ха.

По отношение на пасищата и мерите: промяната в общата площ в размер на 54,709 дка между съществуващото положение и проекта се дължи на:

устройване на зона за техническа инфраструктура (ПСОВ) в землището на село Бараково – 12,734 дка;

устройване на смесена многофункционална зона в землището на село Бараково – 41,975 дка, от които 30,758 дка с обществено предназначение – музей на открито с археологични експонати, открити при разкопки на територията на община Кочериново.

По отношение на трайните насаждения (овощни градини и лозя): промяната в общата площ в размер на 15,981 дка между съществуващото положение и проекта се дължи на:

устройване на вилна зона (Ов) в землищата на селата Бараково и Пороминово – 6,797 дка.

устройване на жилищна зона (Жм) в землището на гр. Кочериново и село Пороминово – 9,184 дка;

По отношение на нивите, орна земя: промяната в общата площ в размер на 209,245 дка между съществуващото положение и проекта се дължи на:

устройване на смесена зона (Смф) в землищата на гр. Кочериново и селата Бараково и Стоб – 22,821 дка;

устройване на жилищна зона (Жм) в землищата на гр. Кочериново и селата Бараково и Пороминово и Стоб – 114,761 дка;

устройване на вилна зона (Ов) в землищата на гр. Кочериново и селата Бараково и Пороминово – 21,863 дка.

устройване на зона за техническа инфраструктура (ПСОВ) в землището на селата Бараково и Стоб – 11,451 дка;

устройване на производствена зона с предимно производствено предназначение (Пп) в землището на с. Драгодан – 38,349 дка.

По отношение на горските територии – няма промяната на площите

„съществуващо положение / проект”.

В Таблица 4 е представен списък на поземлени имоти в обхвата на устройствени зони, попадащи в защитена зона BG 0002107 Бобошево.

Таблица 4

Землище	Масив	Имот	Площ, дка	Начин на трайно ползване	Отреждане по ОУП
Драгодан	41	127	38,349	нива, орна земя	Пп
Общо за Драгодан			38,349
ОБЩО BG 0002107 Бобошево			38,349

Обща площ на устройствените зони в обхвата на Защитена зона BG 0002107 Бобошево възлиза на 38,349 дка, която е изцяло с предимно производствено предназначение (Пп). С решение № ПЕ-1-ОС/2012 г. от 05.01.2012 г. (Приложение 13.8), РИОСВ – Перник съгласува изграждане на „Фотоволтаична инсталация” върху част от тази площ, възлизаща на 17,328 дка.

В Таблица 5 е представен списък на поземлени имоти в обхвата на устройствени зони, попадащи в защитена зона BG 0002099 Кочериново.

Таблица 5

Землище	Масив	Имот	Площ, м2	Начин на трайно ползване	Отреждане по ОУП
Бараково		834	30,758	пасища, мера	Смф
Бараково	15	37	0,797	нива, орна земя	Смф
		Общо за масив 15	31,555
Бараково		912	10,669	нива, орна земя	ПСОВ
Бараково		951	11,217	пасища, мера	Смф
Бараково		951	12,334	пасища, мера	ПСОВ
Бараково		951	0,400	пасища, мера	ПСОВ
		Общо за масив 37	34,620
Бараково		935	4,002	естествена ливада	Жм
		Общо за масива	4,002

Бараково	24	193	1,030	нива, орна земя	Жм
Бараково	24	195	0,650	нива, орна земя	Жм
Бараково	24	196	0,481	нива, орна земя	Жм
Бараково	24	198	0,699	нива, орна земя	Жм
Бараково	24	199	3,700	нива, орна земя	Жм
		Общо за масив 24	6,560
Бараково	113	36	0,148	естествена ливада	Жм
Бараково	113	5	0,351	естествена ливада	Жм
Бараково	113	4	0,915	естествена ливада	Жм
		Общо за масив 113	1,414
Бараково		878	1,411	овощни насаждения (нетерасирани)	Ов
Бараково		877	0,815	лозови насаждения (нетерасирани)	Ов
Бараково		888	1,493	нива, орна земя	Ов
Бараково		616	2,554	лозови насаждения (нетерасирани)	Ов
Бараково		716	0,806	овощни насаждения (нетерасирани)	Ов
		Общо за масива	7,079
Бараково	111	1	1,961	естествена ливада	Жм
Бараково	111	14	1,014	естествена ливада	Жм
Бараково	111	15	0,987	естествена ливада	Жм
Бараково	111	16	1,496	естествена ливада	Жм
Бараково	111	17	1,306	естествена ливада	Жм
Бараково	111	19	1,472	естествена ливада	Жм
Бараково	111	20	0,366	естествена ливада	Жм
		Общо за масив 111	8,602
Бараково	115	37	1,011	естествена ливада	Жм
		Общо за масив 115	1,011
Общо за землището на с. Бараково			94,844
Кочериново	116	67	3,104	естествена ливада	Жм
Кочериново	116	54	0,918	естествена ливада	Жм
		Общо за масив 116	4,022
Кочериново	99	53	35,719	нива, орна земя	Жм
		Общо за масив 99	35,719
Кочериново	147	1	0,903	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	36	0,903	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	37	0,903	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	38	0,902	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	39	1,620	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	40	1,618	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	2	1,620	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	4	0,733	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	5	0,599	нива, орна земя	Жм

Кочериново	147	48	0,601	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	47	0,599	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	46	1,706	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	6	0,243	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	7	0,258	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	9	0,869	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	10	1,268	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	11	1,011	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	15	0,976	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	14	1,331	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	16	0,213	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	17	0,845	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	41	0,223	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	45	0,223	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	42	0,447	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	43	0,884	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	50	0,245	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	12	0,245	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	3	0,406	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	67	1,332	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	18	0,855	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	19	0,768	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	20	0,780	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	22	2,013	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	21	1,877	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	49	0,492	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	23	0,737	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	24	1,033	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	35	0,737	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	61	0,169	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	58	0,098	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	63	0,120	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	60	0,116	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	64	0,970	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	57	1,360	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	31	0,209	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	54	0,612	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	65	1,349	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	32	0,939	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	34	2,386	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	33	1,225	нива, орна земя	Жм
		Общо за масив 147	42,573
Кочериново	159(84)	93	1,000	овощни насаждения (нетерасирани)	Жм
Кочериново	159(84)	92	1,614	овощни насаждения (нетерасирани)	Жм

Кочериново	159(84)	69	0,845	нива, орна земя	Жм
Кочериново	159(84)	71	0,991	нива, орна земя	Жм
Кочериново	159(84)	72	1,549	нива, орна земя	Жм
Кочериново	159(84)	73	0,737	нива, орна земя	Жм
Кочериново	159(84)	74	0,782	нива, орна земя	Жм
Кочериново	159(84)	75	0,947	нива, орна земя	Жм
Кочериново	159(84)	76	0,995	нива, орна земя	Жм
Кочериново	159(84)	77	1,000	нива, орна земя	Жм
Кочериново	159(84)	78	1,659	нива, орна земя	Жм
Кочериново	159(84)	79	1,641	нива, орна земя	Жм
Кочериново	159(84)	80	0,652	нива, орна земя	Жм
	Общо за масив 159(84)		14,412
Кочериново	86	18	1,639	нива, орна земя	Смф
Кочериново	86	23	2,090	нива, орна земя	Смф
		Общо за масив 86	3,730
Кочериново	88	11	2,270	нива, орна земя	Ов
Кочериново	88	12	1,256	нива, орна земя	Ов
Кочериново	88	13	1,042	нива, орна земя	Ов
Кочериново	88	14	1,363	нива, орна земя	Ов
Кочериново	88	15	1,526	нива, орна земя	Ов
		Общо за масив 888	7,456
Общо за землището на гр. Кочериново			107,911
Пороминово		242	25,045	пясъци	Ов
		Общо за масива	25,045
Пороминово	26	75	16,029	пясъци	Ов
Пороминово	26	77	3,193	пясъци	Ов
Пороминово	26	78	7,964	пясъци	Ов
Пороминово	26	79	7,063	пясъци	Ов
Пороминово	26	49	0,647	нива, орна земя	Ов
Пороминово	26	62	0,998	нива, орна земя	Ов
Пороминово	26	46	3,123	нива, орна земя	Ов
Пороминово	26	59	1,210	овощни насъждения (нетерасирани)	Ов
		Общо за масив 26	40,227
Пороминово	31	25	0,846	нива, орна земя	Жм
Пороминово	31	5	0,657	естествена ливада	Жм
		Общо за масив 31	1,503
Пороминово	19	1	1,064	нива, орна земя	Жм
Пороминово	19	2	0,616	нива, орна земя	Жм
Пороминово	19	3	0,560	нива, орна земя	Жм
Пороминово	19	4	0,225	нива, орна земя	Жм
Пороминово	19	5	0,881	нива, орна земя	Жм
Пороминово	19	6	1,250	нива, орна земя	Жм
Пороминово	19	7	2,003	нива, орна земя	Жм
Пороминово	19	8	1,299	нива, орна земя	Жм
Пороминово	19	9	0,522	нива, орна земя	Жм

		Общо за масив 19	8,418
Пороминово	36	29	1,412	нива, орна земя	Жм
Пороминово	36	27	0,674	нива, орна земя	Жм
Пороминово	36	24	1,241	лозови насаждения (нетерасирани)	Жм
Пороминово	36	23	0,315	лозови насаждения (нетерасирани)	Жм
Пороминово	36	15	0,598	лозови насаждения (нетерасирани)	Жм
Пороминово	36	8	1,585	лозови насаждения (нетерасирани)	Жм
Пороминово	36	6	1,000	лозови насаждения (нетерасирани)	Жм
		Общо за масив 36	6,825
Пороминово	43	15	1,203	лозови насаждения (нетерасирани)	Жм
Пороминово	43	6	0,748	нива, орна земя	Жм
Пороминово	43	21	0,628	лозови насаждения (нетерасирани)	Жм
		Общо за масив 43	2,578
Пороминово	17	13	1,338	нива, орна земя	Ов
Пороминово	17	20	0,087	нива, орна земя	Ов
Пороминово	17	11	1,051	нива, орна земя	Ов
Пороминово	17	10	0,783	нива, орна земя	Ов
Пороминово	17	18	0,590	нива, орна земя	Ов
Пороминово	17	9	0,590	нива, орна земя	Ов
Пороминово	17	8	0,308	нива, орна земя	Ов
Пороминово	17	7	0,357	нива, орна земя	Ов
Пороминово	17	6	1,678	използваема естествена ливада	Ов
Пороминово	17	5	0,883	нива, орна земя	Ов
Пороминово	17	17	0,617	нива, орна земя	Ов
Пороминово	17	3	0,617	използваема естествена ливада	Ов
Пороминово	17	2	0,958	нива, орна земя	Ов
Пороминово	17	1	0,583	нива, орна земя	Ов
		Общо за масив 17	10,441
Пороминово		181	2,431	естествена ливада	Ов
		Общо за масива	2,431
Общо за землището на x. Xxxxxxxxxx			97,469
Стоб	38		1	2,236	нива, орна земя	Смф
Стоб	38		2	1,791	нива, орна земя	Смф
Стоб	38		3	1,375	нива, орна земя	Смф
Стоб	38		4	1,050	нива, орна земя	Смф
Стоб	38		5	0,897	нива, орна земя	Смф
Стоб	38		6	1,033	нива, орна земя	Смф

Стоб	38	7	0,485	нива, орна земя	Смф
		Общо за масив 38	8,867
Стоб	105	22	3,228	естествена ливада	Ов
Стоб	105	19	0,792	естествена ливада	Ов
Стоб	105	10	7,981	естествена ливада	Ов
		Общо за масив 105	12,000
Стоб	80	18	1,172	нива, орна земя	Жм
		Общо за масив 80	1,172
Стоб		167	0,782	нива, орна земя	ПСОВ
		Общо за масива	0,782
Стоб	63	254	1,992	нива, орна земя	Смф
		Общо за масив 63	1,992
Стоб	39	70	0,737	естествена ливада	Смф
Стоб	39	68	0,870	естествена ливада	Смф
		Общо за масив 39	1,607
Стоб	22	288	2,636	нива, орна земя	Смф
Стоб	22	293	0,775	нива, орна земя	Смф
		Общо за масив 22	3,411
Стоб	51	22	0,237	естествена ливада	Смф
		Общо за масив 51	0,237
Стоб	50	2	2,163	нива, орна земя	Смф
Стоб	50	3	0,922	нива, орна земя	Смф
Стоб	50	4	0,940	нива, орна земя	Смф
		Общо за масив 50	4,025
Стоб	87	7	0,937	нива, орна земя	Жм
Стоб	87	8	1,895	нива, орна земя	Жм
Стоб	87	9	2,011	нива, орна земя	Жм
		Общо за масив 87	4,843
Общо за землището на с. Стоб			38,935
ОБЩО BG 0002099 Кочериново			339,159

Обща площ на устройствените зони в обхвата на Защитена зона BG 0002099 Кочериново възлиза на 339,159 дка, от които: Жм – 143,655 дка, Смф – 66,640 дка, Ов – 104,679 дка, ПСОВ – 24,185 дка.

В защитена зона BG 0001013 Скрино, не се предвиждат нови устройствени зони.

2. Описание на характеристиките на други планове, програми и проекти, съществуващи и/или в процес на разработване и одобряване, които могат да окажат неблагоприятно въздействие върху защитената зона.

За защитените зони BG 0002107 Бобошево, BG 0002099 Кочериново и BG 0001013 Скрино има налични планове, програми, проекти (ППП) и инвестиционни предложения (ИП) – минали, настоящи, в процес на разработване или одобряване, които засягат пряко или косвено зоните. Списъци на тези ППП и ИП са представени в таблици 6, 7, 8, 9 и 10. Таблиците са съставени по данни, получени по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) от РИОСВ, гр. Благоевград (Писмо Изх. № 1290 (1)

от 11.04.2016 г. на РИОСВ – Благоевград, относно предоставяне на достъп до обществена информация с Решение № ОИ-11 от 11.04.2016 г., Приложение 13.9) и РИОСВ, гр. Перник (Писмо Изх. № ЗДОИ-9-(1) от 13.04.2016 г. на РИОСВ – Перник, относно предоставяне на достъп до обществена информация с Решение № 8/13.04.2016 г., Приложение 13.10). Освен предоставената от по ЗДОИ информация, за нуждите на оценката е ползвана и наличната информация, качена на интернет страницата на съответната РИОСВ. Изброените ППП и ИП се отнасят до защитените зони в обхвата на община Кочериново и извън нея. Тъй като ППП и ИП са на различен етап от процедурата, площите им са обединени и взети предвид при изчисляване на кумулативния ефект. Част от процедираните ИП в двете защитени зони – Бобошево и Кочериново се дублират с предвиждания на ОУП на община Кочериново, което обстоятелство също е взето предвид. За нуждите на оценката на кумулативния ефект приемаме, че цялата площ на всяко едно от ИП ще бъде трайно загубена за съответната защитена зона, като по-този начин е оценено възможно най-голямото негативно влияние върху защитените зони.

2.1 Зона BG0002107 Бобошево обхваща площ от 48352,02 дка. на територията на областите Благоевград и Кюстендил. На територията на община Кочериново зоната заема част от землището на селата Бараково, Боровец, Бураново, Драгодан, Крумово и Цървище с площ 23539,76 дка, което е 56,96% от площта на зона Бобошево. Общата площ на минали, настоящи или бъдещи планове, програми, проекти (ППП) и инвестиционни предложения (ИП) и процедирани досега е 79,413 дка, което е 0,1642% от площта на зоната и 0,2884% от площта на зоната в границите на община Кочериново. В Таблица 6 е представен списък на имотите в ЗЗ Бобошево, засегнати от процедираните до сега ППП и ИП.

Таблица 6

Землище	Масив	Имот	НТП	Предвиждане по ИП	Площ, дка
Лисия		645		ФВЕЦ в имот от 13,539 дка	2,000
Бучино			Мера и скали	Добив на строителни материали - гнайси за натрошен камък за пътни настилки от находище Бучака	59,765
Крумово		858	Пасище с харсти	Напорен резервоар за питейни води в част (320 м2) от имот 000473 с площ 124,921 дка	0,320
Бело поле			Промишлена зона, УПИ І, кв. 15	Площадка за отпадъци от черни и цветни метали	0,000
Драгодан	41	124	Нива, орна земя	ФВЕЦ	17,328
Общо:					79,413

В ОУП на община Кочериново се предвижда устройствена зона с предимно производствено предназначение (Пп) в землището на с. Драгодан, в имот 41127 с площ 38,349 дка за изграждане на ФВЕЦ. Предвижданията на ОУПОК в част от този имот, с площ 17,328 дка, се дублира с вече процедирано ИП в имот 41124 в същото землище. По този начин кумулативния ефект от реализиране на предвижданията на ОУП на община Кочериново ще се увеличи с 0,0435% спрямо общата площ на ЗЗ Бобошево и 0,07633% спрямо площта на зоната в границите на община Кочериново.

Общо засегната площ от процедираните до сега ППП, ИП и ОУПОК ще възлезе на 100,434 дка (79413 + 21,021 /38,349 – 17,328/), което представлява 0,2077% от площта на зоната и 0,3647% от площта на зоната в границите на община Кочериново.

Кумулативния ефект е незначителен и няма да има негативно отражение върху защитената зона.

Като заключение може да се каже, че ОУПОК не съдържа елементи, които самостоятелно или в комбинация с други ППП и ИП може да окаже значително въздействие върху защитена зона BG 0002107 Бобошево или нейните елементи.

2.2 Зона BG0002099 Кочериново обхваща площ от 24248,44 дка. на територията на областите Благоевград и Кюстендил. На територията на община Кочериново зоната заема част от землищата на гр. Кочериново и селата Бараково, Пороминово и Стоб с площ 21525,06 дка, което е 88,40% от площта на зона Кочериново. Общата площ на минали, настоящи или бъдещи ППП и ИП, процедирани досега е 380,326 дка. Предвижданията на ОУПОК се дублират с вече процедирани ИП в имоти, с площ 56,132 дка (Таблица 7).

Таблица 7

Землище	Масив	Имот	НТП	Предвиждане по ИП	Предвиждане по ОУП	Площ, дка
Бараково		951	Пасища, мери	Рибарник	Смф	27,550
Бараково	24	195	Нива, орна земя	Жилищно строителство	Жм	0,650
Бараково	115	37	Естествена ливада	Склад за селскостопанска продукция	Смф	1,010
Кочериново	84	69	Естествена ливада	Жилищно строителство	Жм	0,846
Кочериново	116	67	Естествена ливада	Жилищно строителство	Жм	3,104
Кочериново	147	2	Нива, орна земя	Жилищно строителство	Жм	1,623
Пороминово	26	78	Пясъци	Вилна сграда	Ов	7,950
Пороминово	26	79	Пясъци	Вилна сграда	Ов	7,050
Пороминово	31	5	Естествена ливада	Жилищно строителство	Жм	0,657
Пороминово	31	25	Естествена ливада	Жилищно строителство	Жм	0,864
Стоб		167		Модулна ПСОВ, върху част от имота (0,780 дка)	ПСОВ	2,862
Стоб	80	18	Нива, орна земя	Жилищно строителство	Жм	1,174
Стоб	105	19	Естествена ливада	Вилна сграда	Ов	0,792
Общо:						56,132

Част от останалите ИП, с обща площ 80,192 дка (Таблица 8) са разположени във вече урбанизирани територии с производствено предназначение или не са съгласувани и на практика няма да участват в кумулиране на допълнителен негативен ефект върху елементите на защитената зона.

Таблица 8

Землище	Масив	Имот	НТП	Предвиждане по ИП	Площ, дка
ИП в урбанизирани територии
Бараково			Урбанизирана територия	ФВЕЦ върху покриви на промишлени сгради)	9,171

Бараково			Урбанизирана територия	Малко предприятие за производство на екологични горива – пелети и брикети, складова и търговска дейност и административно – битова сграда	0,000
Бараково			Урбанизирана територия	Малко предприятие за механична обработка и преработка на дървесина	4,577
Кочериново		упи ххІІІ- 1396	Урбанизирана територия	Цех за производство на мебели, изделия от дърво и магазин	2,750
Стоб, Пороминово, Кочериново , Рила				Реконструкция на ВЛ 110 кV „Илинден“ по метода „стъпка в стъпка“	0,000
ИП с прекратена процедура, не съгласувани
Кочериново	118	40	Естествена ливада	Засаждане и отглеждане на зеленчуци	3,321
Кочериново				Варов център	0,000
Кочериново				МВЕЦ	0,000
Рила	257	1,3,14		Трайни насаждения	60,373
Стоб				МВЕЦ	0,000
Стоб, Рила				МВЕЦ	0,000
Общо:					80,192

Общата площ на процедирани досега минали, настоящи или бъдещи ППП и ИП, които засягат ЗЗ Кочериново възлиза на 244,002 дка, което е 1,0021% от площта на зоната и 1,1336% от площта на зоната в границите на община Кочериново. В Таблица 9 е представен списък на имотите в ЗЗ Кочериново, засегнати от процедираните до сега ППП и ИП.

Таблица 9

Землище	Масив	Имот	НТП	Предвиждане по ИП	Площ, дка
Бараково		70	Нива, орна земя	Семеен хотел	2,928
Бараково		283	Нива, орна земя	Насаждения от малина, обща площ 41,589 дка	10,488
Бараково		300	Инд. застрояване	Жилищно строителство	1,735
Бараково		828	Нива, орна земя	Жилищно строителство	1,602
Бараково		936	Инд. застрояване	Жилищна и обслужваща сгради и паркинг	6,826
Бараково		945	Инд. Застрояване	Жилищно строителство	1,362
Бараково	24	103	Инд. застрояване	Жилищно строителство	1,673
Бараково	24	143	Нива, орна земя	Овцеферма и торова площадка	0,474
Бараково	24	192	Инд. застрояване	Жилищно строителство	1,033
Бараково	24	200	Инд. застрояване	Жилищно строителство	3,741
Бараково	24	224	Нива, орна земя	Жилищно строителство	1,326
Бараково	24	255	Стопански двор	Овцеферма и торова площадка	1,864
Бараково	112	14	Инд. застрояване	Жилищно строителство	0,717
Бараково	113	13	Естествена ливада	Жилищно строителство	4,001
Бараково	113	14	Естествена ливада	Жилищно строителство	1,495
Бараково	115	29	Инд. застрояване	Жилищно строителство	1,545
Бараково	115	46	Естествена ливада	Жилищно строителство	2,207
Бараково				Неотложно укрепване на брега на р. Рилска	0,500
Кочериново	50	56	Нива, орна земя	Автокомплекс и ресторант	16,001

Кочериново	51	31	Инд. застрояване	Производство на строителни материали и изделия	4,124
Кочериново	84	70	Инд. застрояване	Жилищно строителство	0,947
Кочериново	84	99		Жилищно строителство	0,615
Кочериново	88	16	Инд. застрояване	Жилищно строителство	1,674
Кочериново	89	31	Инд. застрояване	Жилищно строителство	1,444
Кочериново	103	4	Инд. застрояване	Жилищно строителство	1,307
Кочериново	105	3	Инд. застрояване	Жилищно строителство	3,862
Кочериново	114	13	Инд. застрояване	Жилищно строителство	4,345
Кочериново	121	28	Нива, орна земя	Зеленчукова градина	4,221
Пороминово		143	Инд. застрояване	Жилищно строителство	1,496
Пороминово		147	Територии на спортни бази	База за спорт и отдих	13,637
Пороминово		182	Инд. застрояване	Жилищно строителство	2,805
Пороминово		183		Жилищно строителство	54,188
Пороминово		238	Нива, орна земя	Резервоар за питейна вода	0,918
Пороминово	2	103	Нива, орна земя	Оранжерия за рози	3,376
Пороминово	25	9	Изп. Ест. Ливади	Разсадник и обществени сгради	5,905
Пороминово	26	80	Нива, орна земя	Склад за селскостопанска продукция	4,122
Пороминово	28	33	Нива, орна земя	Вилна сграда	0,814
Пороминово	36	32	Инд. застрояване	Жилищно строителство	1,545
Пороминово	36	33	Инд. застрояване	Жилищно строителство	5,971
Пороминово	40	1	Инд. застрояване	Жилищно строителство	0,891
Пороминово	43	36	Инд. застрояване	Жилищно строителство	7,436
Пороминово	43	37	Инд. застрояване	Жилищно строителство	9,893
Пороминово	43	38	Инд. застрояване	Жилищно строителство	1,706
Пороминово	43	39	Инд. застрояване	Жилищно строителство	8,603
Пороминово	43	40	Инд. застрояване	Жилищно строителство	1,877
Стоб	22	267	Нива, орна земя	Къмпинг за каравани	3,552
Стоб	28	26		Овощна градина	15,476
Стоб	28	27		Овощна градина	0,000
Стоб	28	28		Овощна градина	0,000
Стоб	31	33	Производствени терени	Винарска изба	6,210
Стоб	39	45	Производствени терени	Винарска изба	0,674
Стоб	39	57	Производствени терени	Винарска изба	3,435
Стоб	51	20	Естествена ливада	Хотел	2,478
Стоб	79	6	Нива, орна земя	Жилищно строителство	1,845
Стоб	80	16	Инд. застрояване	Жилищно строителство	1,092
Общо:					244,002

От таблицата е видно, че една значителна част от имотите (105,469 дка), по начин на трайно ползване са минали в категорията на урбанизираните терени.

Към тази площ следва да добавим и площта от защитената зона, засегната от АМ

„Струма”, която е в размер на 114,419 дка. При това положение имотите, които по начин на трайно ползване са минали в категорията на урбанизираните терени към

момента на изготвяне на доклада става 219,888 дка. Общата площ на процедираните досега минали, настоящи или бъдещи ППП и ИП, които засягат ЗЗ Кочериново възлиза на 358,421 дка, което е 1,4720% от площта на зоната и 1,6651% от площта на зоната в границите на община Кочериново.

В ОУП на община Кочериново се предвиждат нови устройствени зони, както следва:

Устройствена зона за жилищно строителство (Жм) – 143,655 дка;

Смесена многофункционална устройствена зона (Смф) – 66,640 дка.

Устройствена зона за рекреация и отдих – вилна зона (Ов) – 104,679 дка; Устройствена зона за техническа инфраструктура (ПСОВ) – 24,185 дка;

Общата площ на предложените за ново урбанизиране територии в ЗЗ Кочериново възлиза на 339,159 дка. Максималният кумулативния ефект върху зоната с новите устройствени зони в ОУП на община Кочериново ще се увеличи с 1,3929% и ще достигне 2,8650% от площта на зоната и 3,2408% от площта на зоната в границите на община Кочериново. Тъй като по-голямата част от засегнатите имоти са предназначени за жилищно и вилно строителство, на практика негативното влияние от кумулативния ефект ще бъде значително по-ниско поради занижения процент на застрояване, който варира между 20 и 30 процента.

Като цяло може де се каже, че кумулативния ефект ще варира в зависимост от видовете, предмет на опазване в BG 0002099 Кочериново и ще бъде от малък при белия щъркел до среден за ливадния дърдавец и червеногърбата сврачка. Това налага да бъдат предписани мерки за предотвратяване, намаляване и възможно отстраняване на неблагоприятните въздействия от осъществяване на плана върху защитената зона, което е направено в т. 6 на доклада.

2.3. Зона BG0001013 Скрино обхваща площ от 127554,60 дка. на територията на областите Благоевград и Кюстендил. На територията на община Кочериново зоната заема част от землището на селата Боровец, Бураново, Драгодан, Крумово, Мурсалево, Фролош и Цървище с площ 37272,35 дка, което е 29,22% от площта на зона Скрино. Общата площ на минали, настоящи или бъдещи ППП и ИП, процедирани досега е 146,52 дка, което е 0,1149% от площта на зоната и 0,3931% от площта на зоната в границите на община Кочериново. От тях 144 дка се дължат на Горскостопанския план на община Невестино, изпълнението, на която би имало по-скоро положителен ефект върху състоянието на част от елементите на зоната. В Таблица 10 е представен списък на имотите в ЗЗ Скрино, засегнати от процедираните до сега ППП и ИП.

Таблица 10

Землище	Масив	Имот	НТП	Предвиждане по ИП	Площ, дка
Крумово		858	Пасище с храсти	Напорен резервоар за питейни води в част (320 м2) от имот 000473 с площ 124,921 дка	0,320
Четирци	46	46	Нива, орна земя	Жилищно строителство	2,200
Мурсалево				МВЕЦ на р. Струма, нисконапорен, руслов	0,000
Община Невестино				Горскостопански план на община Невестино: - залесяване 9 ха; - сечи: 2,4 ха възобновителни, отгледни – 0,4 ха в 9170 и 2,6 ха в 9530.	144,000

Мърводол	53	5		Електрозахранване – подземен пренос	0,000
Общо:					160,020

Към тази площ следва да добавим и площта от защитената зона, засегната от изградената и функционираща АМ „Струма”, която е в размер на 13,500 дка, като общата площ на процедираните досега минали, настоящи или бъдещи ППП и ИП, които засягат ЗЗ Скрино става 160,020 дка, което е 0,1255% от площта на зоната и 0,4293% от площта на зоната в границите на община Кочериново.

В ОУП на община Кочериново не се предвиждат нови устройствени зони в ЗЗ Скрино. Кумулативния ефект върху зоната няма да се увеличи в следствие на реализирането на предвижданията на ОУП на община Кочериново.

Като заключение може да се каже, че ОУПОК не съдържа елементи, които самостоятелно или в комбинация с други ППП и ИП може да окаже значително въздействие върху защитена зона BG 0001013 Скрино или нейните елементи.

3. Описание на елементите на Инвестиционното предложение, което самостоятелно или в комбинация с други планове, програми и проекти/инвестиционни предложения биха могли да окажат значително въздействие върху защитената зона или нейните елементи.

Части от територията на община Кочериново попадат в 3 защитени зони, от които 1 по Директивата за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и 2 по Директивата за опазване на птиците (Виж Приложение 13.1).

Предварителният проект на Общ устройствен план на община Кочериново, засяга частично територия на две защитени зони – „Бобошево” с код BG 0002107 и

„Кочериново” с код BG 0002099. Устройствените зони, планирани в ОУПОК са разположени върху части от тези защитени зони, с обща площ 377,508 дка. В Таблица

№ 3 е представено разпределение на устройствените зони по ОУПОК по защитени зони от мрежата Натура 2000 за територията на община Кочериново.

Новопроектирани устройствени зони в ОУП засягат две от защитените зони, както следва:

ЗЗ „Бобошево” с код BG 0002107 – 38,349 дка;

ЗЗ „Кочериново” с код BG 0002099 – 339,159 дка.

Списък на поземлени имоти в обхвата на устройствени зони, попадащи в защитените зони са дадени, по-горе в таблици 4 и 5.

Елементи на плана:

ОУПОК предвижда за урбанизация следните устройствени зони, попадащи в границите на защитени зони „Бобошево” с код BG 0002107, „Кочериново” с код BG 0002099 (по Директивата за птиците) и „Скрино” с код BG 0001013 (по Директивата за хабитатите).

1. Устройствена жилищна зона с преобладаващо застрояване с малка височина, означена като (Жм).

Зоната е предвидена в ОУПОК за разширение на селищната територия на гр. Кочериново и селата Бараково, Пороминово и Стоб, с преобладаващо жилищно застрояване Жм. Устроена е съгласно Глава четвърта на Наредба № 7 от 2003 на МРРБ за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (Наредба №7), която предвижда застрояване на тази зона при спазване на следните

нормативи и правила: Процент на застрояване (П застр.) 20-60%; коефициент на интензивност (К инт.) 0,5-1,2; Процент на озеленяване (П озел.) 40-60%; височина – до 10 м; минимум 1/3 от озеленената площ – дървесна растителност.

Тази устройствена зона огромната си част се разполага на границата на регулацията на съответното населено място и се явява като негово естествено продължение. Имотите в тази зоната имат излаз или граничат със съществуващата пътна или улична мрежа, което намалява значително негативното въздействие върху елементите на ЗЗ, което неминуемо би възникнало в следствие на изграждането на нова техническа инфраструктура (Виж Приложения 13.3 и 13.5). Разполагането на устройваната зона по този начин изключва нуждата от такова строителство.

Общата площ на устройствена зона Жм – 143,655 дка. В Таблица 11 е представен списък на поземлените имоти, в които е разположена. Имотите попадат изцяло на територията на Защитена зона „Кочериново” с код BG 0002099.

Таблица 11. Поземлени имоти в обхвата на устройствена зона за Жм.

Землище	Масив	Имот	Площ, м2	Начин на трайно ползване	Отреждане по ОУП
Бараково		935	4,002	естествена ливада	Жм
Бараково	113	36	0,148	естествена ливада	Жм
Бараково	113	5	0,351	естествена ливада	Жм
Бараково	113	4	0,915	естествена ливада	Жм
Бараково	111	1	1,961	естествена ливада	Жм
Бараково	111	14	1,014	естествена ливада	Жм
Бараково	111	15	0,987	естествена ливада	Жм
Бараково	111	16	1,496	естествена ливада	Жм
Бараково	111	17	1,306	естествена ливада	Жм
Бараково	111	19	1,472	естествена ливада	Жм
Бараково	111	20	0,366	естествена ливада	Жм
Бараково	115	37	1,011	естествена ливада	Жм
Кочериново	116	67	3,104	естествена ливада	Жм
Кочериново	116	54	0,918	естествена ливада	Жм
Пороминово	31	5	0,657	естествена ливада	Жм
Общо естествена ливада			19,710
Бараково	24	193	1,030	нива, орна земя	Жм
Бараково	24	195	0,650	нива, орна земя	Жм
Бараково	24	196	0,481	нива, орна земя	Жм
Бараково	24	198	0,699	нива, орна земя	Жм
Бараково	24	199	3,700	нива, орна земя	Жм
Кочериново	99	53	35,719	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	1	0,903	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	36	0,903	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	37	0,903	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	38	0,902	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	39	1,620	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	40	1,618	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	2	1,620	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	4	0,733	нива, орна земя	Жм

Кочериново	147	5	0,599	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	48	0,601	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	47	0,599	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	46	1,706	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	6	0,243	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	7	0,258	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	9	0,869	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	10	1,268	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	11	1,011	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	15	0,976	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	14	1,331	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	16	0,213	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	17	0,845	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	41	0,223	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	45	0,223	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	42	0,447	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	43	0,884	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	50	0,245	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	12	0,245	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	3	0,406	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	67	1,332	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	18	0,855	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	19	0,768	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	20	0,780	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	22	2,013	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	21	1,877	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	49	0,492	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	23	0,737	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	24	1,033	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	35	0,737	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	61	0,169	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	58	0,098	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	63	0,120	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	60	0,116	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	64	0,970	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	57	1,360	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	31	0,209	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	54	0,612	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	65	1,349	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	32	0,939	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	34	2,386	нива, орна земя	Жм
Кочериново	147	33	1,225	нива, орна земя	Жм
Кочериново	159(84)	69	0,845	нива, орна земя	Жм
Кочериново	159(84)	71	0,991	нива, орна земя	Жм
Кочериново	159(84)	72	1,549	нива, орна земя	Жм
Кочериново	159(84)	73	0,737	нива, орна земя	Жм

Кочериново	159(84)	74	0,782	нива, орна земя	Жм
Кочериново	159(84)	75	0,947	нива, орна земя	Жм
Кочериново	159(84)	76	0,995	нива, орна земя	Жм
Кочериново	159(84)	77	1,000	нива, орна земя	Жм
Кочериново	159(84)	78	1,659	нива, орна земя	Жм
Кочериново	159(84)	79	1,641	нива, орна земя	Жм
Кочериново	159(84)	80	0,652	нива, орна земя	Жм
Пороминово	31	25	0,846	нива, орна земя	Жм
Пороминово	19	1	1,064	нива, орна земя	Жм
Пороминово	19	2	0,616	нива, орна земя	Жм
Пороминово	19	3	0,560	нива, орна земя	Жм
Пороминово	19	4	0,225	нива, орна земя	Жм
Пороминово	19	5	0,881	нива, орна земя	Жм
Пороминово	19	6	1,250	нива, орна земя	Жм
Пороминово	19	7	2,003	нива, орна земя	Жм
Пороминово	19	8	1,299	нива, орна земя	Жм
Пороминово	19	9	0,522	нива, орна земя	Жм
Пороминово	36	29	1,412	нива, орна земя	Жм
Пороминово	36	27	0,674	нива, орна земя	Жм
Пороминово	43	6	0,748	нива, орна земя	Жм
Стоб	80	18	1,172	нива, орна земя	Жм
Стоб	87	7	0,937	нива, орна земя	Жм
Стоб	87	8	1,895	нива, орна земя	Жм
Стоб	87	9	2,011	нива, орна земя	Жм
Общо нива, орна земя			114,761
Кочериново	159(84)	93	1,000	овощни насаждения (нетерасирани)	Жм
Кочериново	159(84)	92	1,614	овощни насаждения (нетерасирани)	Жм
Пороминово	36	24	1,241	лозови насаждения (нетерасирани)	Жм
Пороминово	36	23	0,315	лозови насаждения (нетерасирани)	Жм
Пороминово	36	15	0,598	лозови насаждения (нетерасирани)	Жм
Пороминово	36	8	1,585	лозови насаждения (нетерасирани)	Жм
Пороминово	36	6	1,000	лозови насаждения (нетерасирани)	Жм
Пороминово	43	15	1,203	лозови насаждения (нетерасирани)	Жм
Пороминово	43	21	0,628	лозови насаждения (нетерасирани)	Жм
Общо трайни насаждения			9,184
Общо Жм			143,655

Предложените площи обхващат земеделски земи с начин на трайно ползване, както следва:

Естествена ливада – 19,710 дка;

Нива, орна земя – 114,761 дка;

Трайни насаждения (Овощни и Лозови – нетерасирани) – 9,184 дка.

2. Смесена многофункционална зона (Смф)

В тази зона се допуска изграждането на малки и средни предприятия за незамърсяващи производства и занаятчийски работилници, офис-сгради; складове; обекти на деловото обслужване и на епизодичното, периодичното, ежедневно търговско обслужване; пасажерски хотели; тържища; обекти на логистиката и транспорта, в т.ч. обществени паркинги и гаражи. Допуска се изграждане на жилище на собственика и на охраната. С това отреждане се осигуряват най-гъвкави устройствени условия за реализация на инвестиционни инициативи.

Зоната е предвидена в ОУПОК в землищата на гр. Кочериново и селата Бараково и Стоб. Устроена е съгласно Глава десета на Наредба №7, която предвижда застрояване на тази зона при спазване на следните нормативи и правила: П застр. 30-60%; коефициент на интензивност (К инт.) от 1,0 до 2,0; П озел. 30-50%; минимум 1/4 от озеленената площ – дървесна растителност.

Тази устройствена зона се разполага на границата на регулацията на съответното населено място (в случая с. Стоб), край съществуващата пътна или улична мрежа (третокласен път от кгр. Кочериново за Рилски манастир и отклонението от него за с. Стоб), край изградени вече съоръжения (ПСОВ и Автомагистрала Струма), като по този начин се намалява значително негативното въздействие върху елементите на ЗЗ, което неминуемо би възникнало в следствие на изграждането на нова техническа инфраструктура (Виж Приложения 13.3 и 13.5). Разполагането на устройваната зона по този начин, на практика изключва нуждата от такова строителство.

Общата площ на устройствена зона Смф – 66,640 дка. В Таблица 12 е представен списък на поземлените имоти, в които е разположена. Имотите попадат изцяло на територията на Защитена зона „Кочериново” с код BG 0002099.

Таблица 12. Поземлени имоти в обхвата на устройствена зона за Смф.

Землище	Масив	Имот	Площ, м2	Начин на трайно ползване	Отреждане по ОУП
Бараково		834	30,758	пасища, мера	Смф
Бараково	37	956	11,217	пасища, мера	Смф
Общо пасища, мера			41,975
Стоб	39	70	0,737	естествена ливада	Смф
Стоб	39	68	0,870	естествена ливада	Смф
Стоб	51	22	0,237	естествена ливада	Смф
Общо естествена ливада			1,844
Бараково	15	37	0,797	нива, орна земя	Смф
Кочериново	86	18	1,639	нива, орна земя	Смф
Кочериново	86	23	2,090	нива, орна земя	Смф
Стоб	38	1	2,236	нива, орна земя	Смф
Стоб	38	2	1,791	нива, орна земя	Смф
Стоб	38	3	1,375	нива, орна земя	Смф
Стоб	38	4	1,050	нива, орна земя	Смф
Стоб	38	5	0,897	нива, орна земя	Смф

Стоб	38	6	1,033	нива, орна земя	Смф
Стоб	38	7	0,485	нива, орна земя	Смф
Стоб	63	254	1,992	нива, орна земя	Смф
Стоб	22	288	2,636	нива, орна земя	Смф
Стоб	22	293	0,775	нива, орна земя	Смф
Стоб	50	2	2,163	нива, орна земя	Смф
Стоб	50	3	0,922	нива, орна земя	Смф
Стоб	50	4	0,940	нива, орна земя	Смф
Общо нива, орна земя			22,821
Общо Смф			66,640

Предложените площи обхващат земеделски земи с начин на трайно ползване, както следва:

Естествени ливади – 1,844 дка; Нива, орна земя – 22,821 дка; Пасища, мери – 41,975 дка.

3. Предимно производствена зона (Пп)

Тази зона се устройва преобладаващо върху съществуващи територии със сходно предназначение, в т.ч. терените на бившите стопански дворове или в непосредствена близост до тях. Застрояват се предимно с производствени, складови, административни, търговски и обслужващи сгради и съоръжения. В тях не се допускат производства с вредни отделяния, като: предприятия на химическата и каучуковата промишленост с отпадъчни технологични продукти; варо-бетонови центрове и асфалтови бази; всякакъв вид леярни за черни и цветни метали.

Предвидена в ОУПОК за изграждане на фотоволтаична инсталация в землището на село Драгодан. Устроена е съгласно Глава пета на Наредба № 7, която предвижда застрояване на тази зона при спазване на следните нормативи и правила: П застр. 40- 80%; К инт. от 1,0 до 2,5; П озел. 20-40%; минимум 1/3 от озеленената площ – дървесна растителност. Предварителният вариант на ОУПОК приема същите норми и правила за застрояване на тази зона.

Тази устройствена зона се разполага в окрайнините на село Драгодан и граничи на изток с поземлен имот с площ 38,349 дка. На юг граничи с асфалтов път, отклонение от първокласния път Е-79 за селата Драгодан, Цървище и Флорош. Предложените площи обхващат земеделски земи с НТП – „нива, орна земя”. Разположени са изцяло на територията на Защитена зона „Бобошево” с код BG 0002107, на границата на защитената зона (източната граница на имота е и граница на ЗЗ „Бобошево”) (Виж Приложение 13.4).

Таблица 13. Поземлени имоти в обхвата на устройствена зона за Пп.

Землище	Масив	Имот	Площ, дка	Начин на трайно ползване	Защитена зона
Драгодан	41	127	38,349	нива, орна земя	BG 0002107 Бобошево
Общо за Драгодан			38,349
ОБЩО BG 0002107 Бобошево			38,349

(Ов)

4. Територии за рекреационни дейности – Устройствена зона „Вилна зона”

ОУПОК предвижда развитие и устройство на урбанизирани територии извън

населените места.

Устройване на вилни зони се предвижда в землищата на гр. Кочериново и селата Бараково, Пороминово и Стоб. Устроена е съгласно Глава шеста на Наредба № 7, която предвижда застрояване на тази зона при спазване на следните нормативи и правила: П застр. до 40%; К инт. до 0,8; П озел. минимум 50%; минимум 50% от озеленената площ

– дървесна растителност; височина на вилната сграда – 7,0 м, а до билото на покрива – 10 м.

Тази устройствена зона се разполага в покрайнините на съответното населено място (в случая селата Бараково и Пороминово) и край съществуващата пътна или улична мрежа (от югоизточната страна на четвъртокласен път от с Бараково през с Пороминово към с. Стоб и на запад от отклонението от третокласния път от гр. Кочериново за Рилски манастир за с. Пороминово) (Виж Приложения 13.3 и 13.5). Разполагането на устройваната зона по този начин изключва необходимостта от изграждането на нова техническа инфраструктура, което означава значително снижаване на негативното въздействие върху елементите на ЗЗ.

Предложената вилна зона заема обща площ – 104,679 дка. Поземлените имоти са описани в Таблица 14. Разположени са изцяло на територията на Защитена зона

„Кочериново” с код BG 0002099.

Таблица 14. Поземлени имоти в обхвата на устройствена зона за Ов

Землище	Масив	Имот	Площ, м2	Начин на трайно ползване	Отреждане по ОУП
Бараково		878	1,411	овощни насаждения (нетерасирани)	Ов
Бараково		877	0,815	лозови насаждения (нетерасирани)	Ов
Бараково		616	2,554	лозови насаждения (нетерасирани)	Ов
Бараково		716	0,806	овощни насаждения (нетерасирани)	Ов
Пороминово	26	59	1,210	овощни насъждения (нетерасирани)	Ов
Общо трайни насаждения			6,797
Бараково		888	1,493	нива, орна земя	Ов
Кочериново	88	11	2,270	нива, орна земя	Ов
Кочериново	88	12	1,256	нива, орна земя	Ов
Кочериново	88	13	1,042	нива, орна земя	Ов
Кочериново	88	14	1,363	нива, орна земя	Ов
Кочериново	88	15	1,526	нива, орна земя	Ов
Пороминово	26	49	0,647	нива, орна земя	Ов
Пороминово	26	62	0,998	нива, орна земя	Ов
Пороминово	26	46	3,123	нива, орна земя	Ов
Пороминово	17	13	1,338	нива, орна земя	Ов
Пороминово	17	20	0,087	нива, орна земя	Ов
Пороминово	17	11	1,051	нива, орна земя	Ов

Пороминово	17	10	0,783	нива, орна земя	Ов
Пороминово	17	18	0,590	нива, орна земя	Ов
Пороминово	17	9	0,590	нива, орна земя	Ов
Пороминово	17	8	0,308	нива, орна земя	Ов
Пороминово	17	7	0,357	нива, орна земя	Ов
Пороминово	17	5	0,883	нива, орна земя	Ов
Пороминово	17	17	0,617	нива, орна земя	Ов
Пороминово	17	2	0,958	нива, орна земя	Ов
Пороминово	17	1	0,583	нива, орна земя	Ов
Общо нива, орна земя			21,863
Пороминово		242	25,045	пясъци	Ов
Пороминово	26	75	16,029	пясъци	Ов
Пороминово	26	77	3,193	пясъци	Ов
Пороминово	26	78	7,964	пясъци	Ов
Пороминово	26	79	7,063	пясъци	Ов
Общо пясъци			59,294
Пороминово	17	6	1,678	използваема естествена ливада	Ов
Пороминово	17	3	0,617	използваема естествена ливада	Ов
Пороминово		181	2,431	естествена ливада	Ов
Стоб	105	22	3,228	естествена ливада	Ов
Стоб	105	19	0,792	естествена ливада	Ов
Стоб	105	10	7,981	естествена ливада	Ов
Общо естествена ливада			16,725
Общо Ов			104,679

Предложените площи обхващат земеделски земи с начин на трайно ползване, както следва:

Естествени ливади – 16,725 дка; Нива, орна земя – 21,863 дка;

Трайни насаждения – 6,797 дка; Пясъци – 59,294 дка.

5. Територии за техническа инфраструктура за изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ)

Устройване на терени за ПСОВ се предвижда в землищата на селата Бараково и Стоб. Устройва се съгласно Глава четиринадесета на Наредба № 7 – общо 13,332 дка. За пречиствателна станция за отпадъчни води необходимата площ се определя с проект, като в площадката се предвижда и ивица с широчина 15 м за залесителен пояс около станцията. Предварителният вариант на ОУПОК приема нормите и правилата за застрояване на тази зона, без промяна.

Тази устройствена зона се разполага в непосредствена близост до изградени вече пречиствателни съоръжения, до които необходимата инфраструктура е вече изградена.

Общата площ на тази зона възлиза на 24,185 дка. Поземлените имоти са описани в Таблица 15. Разположени са изцяло на територията на Защитена зона „Кочериново” с код BG 0002099. (Виж Приложения 13.3 и 1`3.5)

Таблица 15. Поземлени имоти в обхвата на устройствена зона за ПСОВ

Землище	Масив	Имот	Площ, м2	Начин на трайно ползване	Отреждане по ОУП
Бараково		912	10,669	нива, орна земя	ПСОВ
Стоб		167	0,782	нива, орна земя	ПСОВ
Общо нива, орна земя			11,451
Бараково		951	12,334	пасища, мера	ПСОВ
Бараково		951	0,400	пасища, мера	ПСОВ
Общо пасища, мера			12,734
Общо ПСОВ			24,185

Предложените площи обхващат земеделски земи с начин на трайно ползване, както следва:

Нива, орна земя – 11,451 дка; Пасища, мера – 12,734 дка.

Елементи на ОУПОК с положително въздействие върху защитените зони:

1. Устройствен режим на:

Защитени територии по Закона за защитените територии (ЗЗТ):

ОУПОК не предвижда никакви устройствени дейности и урбанизиране на територията на Природна забележителност „Стобските пирамиди”. Всички бъдещи дейности по опазването и ползването на територията на парка ще се определят съгласно предвижданията на ЗЗТ, заповедта за обявяване и Плана за управление (след евентуалното разработване на такъв).

Защитени зони по Закона за биологичното разнообразие (ЗБР):

Горските територии, попадащи в границите на защитените зони, обявени по реда на ЗБР, са специални горски територии, съгласно чл. 5, ал. 3 от Закона за горите. ОУПОК не предвижда по-специален режим на устройствена защита, освен, че като част от защитена зона, за тях действа особена териториалноустройствена защита. Положителното въздействие ще бъде засилено, ако за тях се установи режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 3 от ЗУТ и се препоръчва в Областния план за развитие на горските територии, на основание чл. 12, ал. 1, т. 3 от Закона за горите, те да се определят като зони за защита от урбанизация с устройствен режим.

Същото се отнася за всички земеделски територии, попадащи в обхвата на защитени зони по ЗБР. Положителното въздействие ще бъде засилено, ако и за тях се установи режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 3 от ЗУТ.

2. Обекти и територии по Закона за културното наследство

ОУП на община Кочериново предлага схема на териториалното местоположение на регистрираните културни ценности за нуждите на устройственото планиране и общинската политика по отношение на недвижимото културно наследство. Планът осигурява, както условия за териториално-устройствена защита на тези обекти, така и

предвижда условия за тяхната адаптация, социализация и промотиране като обекти на туристически интерес и посещения. Част от тези обекти попадат в защитени зони и тяхното бъдещо проучване и социализиране е предмет на отделни оценки за евентуалното въздействие върху самите защитени зони. Такъв е случая с предвидения в ОУПОК – Археологически парк в землището на с. Бараково, в непосредствена близост до АМ „Струма”. В непосредствена близост до село Мурсалево, във връзка със строителството на автомагистрала „Струма“ са направени разкопки и е разкрито най- голямото в Европа неолитно селище от 6000 г. преди новата ера. ОУПОК предвижда изграждането на тава място на музеен комплекс с национално значение. Обекта не попада на територията на някоя от трите защитени зони.

3. Предвиждания на ОУПОК за активно прилагане на ландшафтноустройствени мероприятия и естетическо оформяне:

ОУП на община Кочериново предвижда Ландшафтно-устройствени територии за превантивна защита по поречието на р. Рилска. Основната цел е запазване на ценните елементи и характеристики на естествените ландшафти и осигуряване на условия за управление и контрол върху процеса на антропогенизиране, както и опазване в максимална степен на горските територии. Водещ принцип, използван при устройственото планиране е „прекъсната урбанизация”, осигуряваща свързаност на природните ареали и по-хармонично вписване на антропогенните елементи.

4. Устройствен режим на водните обекти:

С предвиждането на територии за превантивна защита по поречията на р. Струма и р. Рилска и мелиоративните линейни зелени структури по протежение на водните обекти, ОУП на община Кочериново осигурява устройствени условия за опазване на водните течения, в т.ч. суходолията, водните площи и за съхраняване на средовите характеристики на непосредствените им крайбрежия. Запазва всички естествени обраствания в обхвата на принадлежащите земи на водните обекти по смисъла на Закона за водите и предвижда тяхното опазване, доколкото не възпрепятстват естествения отток, както и поддържането на обектите. Запазва тези обекти като елемент на физическата структура на общинската територия. Не допуска промяна на предназначението и/или разполагане на строежи в поземлените имоти на описаните обекти, освен изграждане на водностопански и хидротехнически системи и съоръжения.

В Таблица 16 са представени връзките между елементите на ОУПОК, свързани с урбанизиране на нови територии, тяхното въздействия и потенциално отражение върху видовете птици и техните местообитания.

Таблица 16

Дейност	Елемент на ОУПОК (устройствена зона)	Потенциални въздействия
Строителство на сгради	Жм, Ов, Смф	пряко унищожаване или увреждане на природни местообитания и местообитания на видове; пряко унищожаване на привързани към местообитанията видове; фрагментиране на природни местообитания и местообитания на видове; увреждане на ландшафта; шумово замърсяване (безпокойство и прогонване на животни) поради засилено човешко присъствие;

		замърсяване със строителни и твърди битови отпадъци.
Строителство на съоръжения	Пп, ПСОВ, Смф	пряко унищожаване на природни местообитания и местообитания на видове; пряко унищожаване на привързани към местообитанията видове; преграда за периодични, сезонни или многогодишни миграции видове и фрагментация на природни местообитания и местообитания на видове; увреждане на ландшафта; шумово замърсяване (безпокойство и прогонване на животни) поради засилено човешко присъствие; увреждане качеството на съседните местообитания; замърсяване на прилежащите територии с отпадъци.
Увеличен антропогенен натиск при експлоатацията	Жм, Пп, Ов, Смф, ПСОВ	увреждане на структура на природни местообитания и местообитанията на видове; увреждане на природни местообитания в прилежащите територии – предмет на опазване в зоните; шумово замърсяване (безпокойство и прогонване на животни); светлинно замърсяване в следствие на ползване на осветителните съоръжения; увеличена смъртност на видове животни (стъпкване, прегазване и др.); повишена опасност от пожари (изхвърляне на фасове и др.); опасност от инцидентни замърсявания при аварии в инфраструктурата; прогонване на видове животни заради засилено човешко присъствие; замърсяване на водите и терените с отпадъчни води и отпадъци; опасност от увреждане или замърсяване на почвите и подземните води от химикали за обработка на зелените площи и пътищата.
Депониране на излишни материали (почва, пясък) в резултат от строителството	Жм, Пп, Ов, Смф, ПСОВ	пряко унищожаване и/или увреждане на природни местообитания и местообитания на видове; пряко унищожаване на привързани към местообитанията видове.

4. Описание на защитените зони, местообитанията, видовете и целите на управление на национално и международно ниво и тяхното отразяване (отчитане) при изготвяне на ОУП на община Кочериново.

Части от територията на Община Кочериново попадат в три защитени зони от екологичната мрежа „Натура 2000”. ОУП засяга в една или друга степен защитените зони за опазване на дивите птици „Бобошево” с код BG0002107, „Кочериново” с код BG0002099 и защитена зона за опазване на природните местообитания „Скрино” с код BG0001013. Съгласно стандартния НАТУРА 2000 формуляр, защитените зони имат следното описание, цели и предмет на опазване:

4.1. Защитена зона „Бобошево”, код BG 0002107:

4.1.1. Описание

4.1.1.1. Общо описание

Защитената зона е разположена на площ от 4853,2015 ха и включва главно влажни ливади и пасища в Югозападна България, южно от град Бобошево. В границите й попадат най-източните склонове на Влахина планина и рида Пиянец над река Струма. Територията й се простира от селата Вуково, Доброво, Сопово и град Бобошево на север до село Бучино на юг. На запад границата преминава по билните части на планината, а на изток над Бобошево и селата Драгодан, Боровец, Бураново и Крумово. На територията на зоната се срещат няколко типа местообитания, от които с най- голямо значение за Националната екологична мрежа са влажните ливади и пасища по склоновете на планината.

4.1.1.1.1. Връзка на зоната със защитени територии

В Защитена зона „Бобошево” няма защитени територии съгласно националното природозащитно законодателство. През 2005 година мястото е обявено от BirdLife International за Орнитологично важно място.

4.1.1.1.2. Връзка на зоната с Корине биотопи обекти

Зоната не се припокрива с територията на някое КОРИНЕ място, определени през 1998 г., поради европейското им значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително.

4.1.1.1. Качество и значимост

Според стандартния НАТУРА 2000 формуляр “ зоната е мястото от международно значение за опазването световно застрашения ливаден дърдавец (Crex crex), който гнезди тук в значителна численост.”.

4.1.1.2. Уязвимост

Мястото силно се влияе от човешки дейности свързани основно с традиционните практики на ползване на ливадите и пасищата. Най-сериозните заплахи са косенето на ливадите през гнездовия период на ливадния дърдавец, както и превръщането им в лозя и гори. Промените във хидрологичния режим на района водят до промени във влажността на ливадите. Бракониерството е разпространена практика в района и предизвиква безпокойство и пряко унищожаване на птиците, включително на ливадния дърдавец.

4.1.1.3. Описание на местообитанията

В стандартния НАТУРА 2000 формуляр на защитената зона са посочени следните местообитания/класове земно покритие:

Класове Земно покритие	% Покритие
Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) (N6)	1
Храстови съобщества (N8)	10
Сухи тревни съобщества, степи (N9)	22
Влажни ливади, мезофилни ливади (N10)	0
Екстензивни зърнени култури (вкл. ротационни култури с периодично оставяне на угар) (N12)	13
Друга орна земя (N15)	6
Широколистни листопадни гори (N16)	20
Иглолистни гори (N17)	10
Смесени гори (N19)	6
Изкуствени горски монокултури (например насаждения на тополи или екзотични дървета) (N20)	0

Не-горски райони, култивирани с дървесна растителност (вкл. овошки, лозя, крайпътни дървета) (N21) 7

Скали във вътрешността, сипеи, пясъци, постоянен сняг и ледници (N22) 3

Други земи (включително градове, села, пътища, сметища, мини, индустриални обекти) (N23)       2

Общо Покритие 100

Балансът на територията на зоната по местообитания/класове земно покритие е актуален към юли 2015 г.

Режим на зоната, според Заповед № РД-781 от 29.10.2008 г. на министъра на околната среда и водите.

В границите на защитената зона се забранява:

Премахване на характеристиките на ландшафта (синори, единични и групи дървета) при ползването на земеделските земи като такива;

Залесяването на ливади, пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;

Използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади;

Косенето на ливадите преди 1 юли, както и косене от периферията към центъра;

В ЗЗ „Бобошево” се предвижда устройство на зона с предимно производствено предназначение (Пп) в ПИ № 041127, който се намира на самата граница на защитената зона. На изток граничи със стопански двор и овощни градини. Освен това източната граница на имота се явява и граница на защитената зона. Южна граница на имота се явява асфалтов път, отклонение от първокласния път Е-79 за селата Драгодан, Цървище и Флорош (Виж Приложение 13.4).

Съвременната растителност в имота се е формирала в резултат на протекла вторична сукцесия на растителността в следствие на един или друг вид човешко действие или бездействие, в случая – не обработвана в последните 5-6 години земеделска земя с начин на трайно ползване „Нива, орна земя”, ползвана в миналото най-вече за отглеждане на житни култури. В имота са се настанили тревните формации, които принадлежат към ксерофитния екологичен тип, с производната растителност, характерна за сухи и пустеещи места. При теренните наблюдения бяха установени: безсмъртниче (Xeranthemum annuum), бял трън (Silybum marianum), вълнест аспрут (Carthamus lanatus), лопен (Verbascum densiflorum), мащерка (Thymus), триниелистна самогризка (Scabiosa triniifolia), солунска метличина (Centaurea salonitana). Една част от имота в централната западна част в южната половина на имота (около 2,700 дка) е заета от шипкови храсти (Rosa canina) и нисък полски бряст (Ulmus minor) с храстовиден хабитус. В източната част на северната половина на имота има остатъци от стара, неподдържана овощна градина.

Теренните наблюдения и анализът на флористичния състав на растителността в разглеждания имот показа, че на тази територия няма редки, застрашени от изчезване и защитени растения и растителни съобщества.

Оценката на потенциалното и реалното съвременно местообитание на растителността показва, че то не попада в приоритетните за опазване хабитати в България включени в Приложение № 1 към чл. 6, ал. 1, т. 1 от Закона за биологично разнообразие и в предмета на опазване на Защитена зона „Бобошево”, код BG 0002107. Територията не може да бъде отнесено към някое от приоритетните за опазване местообитания 6210 – Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), 6220 – Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea, 62А0 – Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества или 6420 – Средиземноморски влажни съобщества на високи треви от съюз Molinio-Holoschoenion. Разглежданата територия може да бъде отнесена към един от двата класа земно покритие – Екстензивни зърнени култури (вкл. ротационни култури с периодично оставяне на угар)(N12) или Друга орна земя (N15), които заемат 19 % (съответно 13% и 6%) от защитената зона.

4.1.2. Цели на зоната

Защитената зона се създава с цел:

Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

4.1.3. Предмет на опазване:

ПТИЦИ:

Видове, включени в Приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие (Приложение І на Директива 79/409/ЕЕС)

Ловен сокол (Falco cherrug) Скален орел (Aquila chrysaetos)

Червеногърба сврачка (Lanius collurio) Сокол скитник (Falco peregrinus) Ливаден дърдавец (Crex crex)

Градинска овесарка (Emberiza hortulana) Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus) Планински кеклик (Alectoris graeca graeca) Осояд (Pernis apivorus)

4.1.4. Цели на управление на национално и международно ниво и тяхното отразяване (отчитане) при изготвянето на инвестиционното предложение.

Няма данни за такива цели.

4.2. Защитена зона „Кочериново”, код BG 0002099:

4.2.1. Описание

4.2.1.1. Общо описание

Защитената зона заема площ от 2434,844 ха и е разположена в Югозападна България, в Благоевградската котловина. Територията й е заключена между главен път Е87 и град Кочериново на запад, град Рила на изток и пътя между двата града - на север. Южната граница преминава северно от село Стоб, като южно от село Пороминово върви в източна посока и обхваща земите между селото и квартал Бараково към главен път Е79. Територията включва няколко типа местообитания, основното, от които представляват мезофитните и алувиално-ливадни тревни формации

– влажни ливади, пасища и други открити тревни пространства обрасли с ливадна власатка (Festuca pratensis), броеничеста ливадина (Poa sylvicola), издънкова полевица (Agrostis stolonifera) и др., разположени в долното течение на Рилска река и около нейния последен ляв приток. Голям процент от територията е заета от обработваеми площи. Има и овощни градини.

4.2.1.1.1. Връзка на зоната със защитени територии

В Защитена зона „Кочериново” попада една защитени територии съгласно националното природозащитно законодателство – природна забележителност „Стобски пирамиди”, която заема една незначителна част от зоната.

4.2.1.1.2. Връзка на зоната с Корине биотопи обекти

Зоната не се припокрива с територията на някое КОРИНЕ място, определени през 1998 г., поради европейското им значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително. През 2005 година мястото е обявено от BirdLife International за Орнитологично важно място.

4.2.1.1. Качество и значимост

Според стандартния НАТУРА 2000 формуляр зоната е от международно значение за опазването на гнездящия тук световно застрашен ливаден дърдавец /Crex crex/ и едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за белия щъркел /Ciconia ciconia/, които гнездят тук в значителни количества. Белият щъркел гнезди в селищата по периферията на мястото и се храни във влажните ливади.

4.2.1.2. Уязвимост

Мястото се влияе от човешки дейности свързани основно с традиционните практики на земеползване, земеделие и управление на водите. Пресушаването на влажните ливади предизвиква нарушаване на водния режим на територията и разрушаване на ключови за застрашените видове местообитания, особено за ливадния дърдавец и белия щъркел. Освен това разораването на ливадите и пасищата води до пълна загуба на важните за тези видове местообитания. Осъществяването на косенето и пашата е от ключово значение за поддържане на тревните местообитания. Друга човешка дейност с неблагоприятно въздействие върху местообитанията е неправилното управление на отпадъците. Ловът и бракониерството са разпространена практика в района и предизвикват безпокойство на птиците.

4.2.1.3. Описание на местообитанията

В стандартния НАТУРА 2000 формуляр на защитената зона са посочени следните местообитания/класове земно покритие:

Класове Земно покритие	% Покритие
Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) (N6)	3
Храстови съобщества (N8)	6
Сухи тревни съобщества, степи (N9)	4
Влажни ливади, мезофилни ливади (N10)	22
Екстензивни зърнени култури (вкл. ротационни култури с периодично оставяне на угар) (N12)		41
Друга орна земя (N15)		0
Широколистни листопадни гори (N16)		0
Иглолистни гори (N17)		3
Смесени гори (N19)		1
Негорски райони, култивирани с дървесна растителност (N21)		5
(вкл. овошки, лозя, крайпътни дървета)
Скали във вътрешността, сипеи, пясъци, постоянен сняг и ледници (N22)		1

Други земи (включително градове, села, пътища, сметища, мини, индустриални обекти) (N23) 14

Общо Покритие 100

Балансът на територията на зоната по местообитания/класове земно покритие е актуален към юли 2015 г.

Режим на зоната, според Заповед № РД-770 от 28.10.2008 г. на министъра на околната среда и водите.

В границите на защитената зона се забранява:

Премахване на характеристиките на ландшафта (синори, единични и групи дървета) при ползването на земеделските земи като такива;

Залесяването на ливади, пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;

Използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади;

Косенето на ливадите преди 1 юли, както и косене от периферията към центъра;

Изграждането на нови МВЕЦ с изключение на такива, които към датата на обнародване на заповедта са съгласувани по реда на действащата нормативна уредба по околната среда.

През 2015 г. е приет План за управление на ЗЗ „Кочериново”. С плана за управление се въвежда следното функционално зониране на ЗЗ:

Зона I за поддържане и възстановяване на местообитанията на видовете предмет на опазване. В нея се включват влажните ливади и други тревни съобщества, които са местообитания на Ливадния дърдавец като основен вид предмет на опазване, който има специфични хабитатни изисквания и популацията му значително се влияе от човешките дейности.

Зона II за устойчиво стопанисване. В нея се включват всички останали горски, тревни местообитания и обработваеми земи, които са местообитания или потенциални местообитания на видовете предмет на опазване.

Зона III на населените места: ЗЗ „Кочериново” включва и населени места, които следва да се обособят като отделна зона поради специфичния си облик и ползване. Зоната включва границите на регулация на населените места.

Планът за управление въвежда следните режими:

Режими, валидни за цялата територия на ЗЗ, въведени с Плана за управление:

Забрани:

Култивиране на чужди бързорастящи растителни видове;

Препоръки:

Възстановяването на традиционното екстензивно ползване на пасищата и ливадите.

Превръщане на трайно изоставени и пустеещи ниви в ливади и пасища чрез доброволна промяната в начина на трайно ползване.

Опазване и поддържане на елементи на ландшафта, които имат свързващи функции и предоставят укрития на птиците (синори, канавки, ивици с естествена растителност, живи плетове и др.)

Паша на домашни животни в пасища съгласно КВС с препоръчителна гъстота до 0,2 Же/ха4, съобразена с вида домашни животни съгласно нормативната уредба.

Режими и препоръки за Зона I за поддържане и възстановяване на местообитанията на видовете предмет на опазване:

Забрани:

Пресушаване на ливадите чрез изграждане на нови дренажни съоръжения; Практикуването на моторни (off-road) спортове в ливадите.

Препоръки:

Поддържане на традиционното ползване на ливадите. (т.е. чрез косене, съобразено с гнездовия сезон на птиците, без използване на изкуствени торове), така че те да запазят своите екологични функции като местообитания;

Използване на щадящи техники за косене (например – от центъра на ливадата към периферията, зигзагообразно, използване на бавно движещи се косачки), позволяващи на птиците да избягат от движещи се машини;

Разпределяне на косенето мозаично и оставянето на неокосени участъци.

Режими и препоръки за Зона II за устойчиво стопанисване:

Приемат се режимите, валидни за цялата територия на ЗЗ, въведени с Плана за управление, съгласно текста по-горе.

Режими и препоръки за Зона III на населените места:

Препоръки:

Подпомагане на гнезденето на белия щъркел чрез обезопасяване и укрепване на рискови гнезда върху постройки и електрически стълбове;

Обезопасяване на електропроводите срещу съприкосновение на оголени жици с птиците.

Планът определя и мерки за предотвратяване влошаването на състоянието на местообитанията и видовете, които се изразяват основно в Осигуряване на достатъчни по площ и качество местообитания на Ливадния дърдавец и Червеногърбата сврачка и Недопускане на по-нататъшна загуба на местообитания.

В ЗЗ Кочериново, ОУП на общината предвижда устройване на четири зони – зона за жилищно строителство, смесена многофункционална зона, вилна зона и зона за техническа инфраструктура – ПСОВ. Съгласно картата на природните местообитания,

изготвена за нуждите на Плана за управление на ЗЗ Кочериново, засегнатите от ОУП имоти се разполагат в 4 местообитания по класификацията на EUNIS (http://eunis.eea.europa.eu/habitats.jsp):

Е2.252 Низинни и котловинни сенокосни ливади – доминанти са многогодишните житни треви, като Festuca pratensis, Holcus mollis, Anthoxanthum odoratum, Cynosurus cristatus. Постоянни видове са Alopecurus pratensis, Lotus corniculatus, Ranunculus acris, Plantago lanceolata, Trifolium pratense. Местообитание представлява мезофилни ливади, които се развиват върху влажни алувиално ливадни почви в Кочериновската котловина. Характерна са с полидоминантна структура и височина на тревостоя средно 0,8- 1,0 м. Проективното покритие е високо – над 80%. Терените са равни, понякога с микропонижения, в които се появяват съобщества доминирани от тръстика. Низинните ливади са ценен фуражен ресурс. Ежегодно се окосяват, а на места и се напояват със система от напоителни канали. Те са важно местообитание за птици и други видове животни. Зависими са от начина, по който се управляват и ползват. При осушаване или преовлажняване бързо се променят съответно в ксерофитни, често рудерализирани съобщества, или в съобщества на високи хелофити – като тръстиката;

Е2.7 Тревни съобщества в етапи на формиране – доминиращите видове са основно мезофилни полурудерални и рудерални видове, като Bromus mollis, Trifolium pratense, Linaria vulgaris. Природното местообитание представлява изоставени обработваеми площи, основно овощни градини и люцернови ниви, в които се наблюдава процес на различен стадий на демутация на мезофилните ливади, в повечето случаи – начален. Характерно е доминирането на много пластични видове и рудерали. Видовият състав на ливадите е разнообразен и зависи от напредването на етапа на демутация. Основната характеристика е, че се приближават по видов състав до мезофилните ливади и заема сходни местообитания – равни терени и влажни алувиално-ливадни почви;

F3.24 Широколистни храсталаци – доминиращи видове за местообитанието са глог (Crataegus monogyna), трънка (Prunus spinosa), драка (Paliurus spina-christi) и шипка (Rosa canina gr.). Природното местообитание представлява широколистни храсталаци доминирани основно от видове от семейство Розоцветни (Rosaceae). Срещат се на най-разнообразни терени – по склонове, равни терени, на хълмовете и в низината. В голяма част те са разположени върху изоставени обработваеми площи, както и пасища и ливади, в които няма паша и не се косят от дълго време. Проективното покритие на храстовия етаж варира в големи граници. Много разнообразен е и видовият състава на тревистите видове

– от типични за пасищата и ливадите, до рудерали;

FВ.41 Традиционно обработвани лозя – типичен вид е лозата (Vitis vinifera). Лозята са екстензивно обработвани, а на много места са изоставени, които в различна степен са заети от ксеротермна тревиста и храстова растителност, в зависимост от времето, за което са изоставени.

В Таблица 17 е представено разпределението на площта на ЗЗ Кочериново по природни местообитания по класификацията на EUNIS, съгласно Плана за управление на защитена та зона.

Таблица 17

Код EUNIS	Наименование	Площ, дка
C2.2	Естествени реки	174,9
D5.111	Съобщества на тръстика в пресъхващи мочурища	161,7
E1.4344	Андропогонидни сухи тревни съобщества	1387,1
E1.55	Субмедитерански петрофитни степ	356,7
E1.61	Средиземноморски субнитрофилни тревни съобщества	1513,5
E2.252	Низинни и котловинни сенокосни ливади	4765,4
E2.7	Тревни съобщества в етапи на формиране	1115,8
F3.24	Широколистни храсталаци	1820,0
FB.41	Традиционно обработвани лозя	25,5
G1.11	Крайречни върбови гори	572,2
G1.7371	Тракийски гори на космат дъб и келяв габър	58,1
G1.762	Смесени дъбови гори доминирани от благун	256,3
G1.C1	Тополови плантации	216,6
G1.C3	Плантации на бяла акация	38,4
G1.D	Овощни градини	73,7
G3.F12	Иглолистни плантации	224,6
I1	Обработваеми площи	7630,1
J1	Сгради на градове и села	2251,1
J2	Вилни зони и други места със сгради с ниска плътност	502,8
J4	Транспортни мрежи и друга инфраструктура	926,2
J5.3	Изкуствени стоящи водоеми (язовири)	35,5
J5.4	Канали и други изкуствени съоръжения с течаща вода	280,9
J6	Сметища	4,7
Общо:		24391,8

Съгласно Стандартния формуляр, засегнатите територии може да се отнесат към следните класове земно покритие: Храстови съобщества (N8), Сухи тревни съобщества, степи (N9), Влажни ливади, мезофилни ливади (N10), Екстензивни зърнени култури (вкл. ротационни култури с периодично оставяне на угар) (N12), Негорски райони, култивирани с дървесна растителност (вкл. овошки, лозя, крайпътни дървета) (N21) и Скали във вътрешността, сипеи, пясъци, постоянен сняг и ледници (N22). За нуждите на оценката сме използвали класификацията на природните местообитания по EUNIS, съобразявайки се изцяло с Плана за управление на защитената зона, макар че една част от засегнатите имоти се охарактеризират по-добре с начина си на трайно ползване.

Теренните наблюдения и анализът на флористичния състав на растителността в имотите, засегнати от предвижданията на ОУП на община Кочериново показа, че на тази територия няма редки, застрашени от изчезване и защитени растения и растителни съобщества. Оценката на засегнатите от предвиждането на плана съвременни местообитания на растителността показва, че в значително по-голямата си част, те не попадат в приоритетните за опазване хабитати в България включени в Приложение № 1 към чл. 6, ал. 1, т. 1 от Закона за биологично разнообразие и в предмета на опазване на Защитена зона „Кочериново”, код BG 0002099. Изключение в това отношение представляват част от имотите с НТП – естествена ливада, за които макар и условно може да се приеме, че съответстват на местообитание 6510 – Низинни сенокосни ливади.

4.2.2. Цели на зоната

Защитената зона се създава с цел:

Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

4.2.3. Предмет на опазване:

ПТИЦИ:

Видове, включени в Приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие (Приложение І на Директива 79/409/ЕЕС)

Бял щъркел (Ciconia ciconia) Ливаден дърдавец (Crex crex)

Червеногърба сврачка (Lanius collurio)

4.2.4. Цели на управление на национално и международно ниво и тяхното отразяване (отчитане) при изготвянето на инвестиционното предложение.

Няма данни за такива цели.

4.3. Защитена зона „Скрино”, код BG 0001013:

4.3.1. Описание

4.3.1.1. Общо описание

Защитената зона е разположена на площ от 12755,4599 ха и включва два района: Скринския пролом на река Струма между планините Конявска и Осоговска и долината на река Фролош. Има предложение Скринският пролом да бъде обявен за защитена местност.

4.3.1.1.1. Връзка на зоната със защитени територии

В Защитена зона „Скрино” попадат 2 защитени територии съгласно националното природозащитно законодателство, както следва:

Природна забележителност „Находище на турска леска” (код BG03), която заема 0,125 % от площта на зоната;

Поддържан резерват „Габра” (код BG04), който заема 0,619 % от площта на зоната.

4.3.1.1.2. Връзка на зоната с Корине биотопи обекти

Зоната се припокрива частично (6,45 %) с територията на КОРИНЕ място

„Габра” (код F000002300), определено през 1998 г., поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително.

4.3.1.1. Качество и значимост

Според стандартния НАТУРА 2000 формуляр “Кочериново е от международно значение за опазването на гнездящия тук световно застрашен ливаден дърдавец /Crex crex/ и едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за белия щъркел /Ciconia ciconia/, които гнездят тук в значителни количества. Белият щъркел гнезди в селищата по периферията на зоната и се храни във влажните ливади.”.

4.3.1.2. Уязвимост

Зоната е застрашена от евентуален бъдещ строеж на нови малки ВЕЦ, които разрушават крайречните местообитания, променят естествените хидрологични характеристики и вредят на ихтиофауната. От една страна зоната e застрашена от западане на екстензивната паша, обусловила съществуването на полу-естествените сухи тревни и храстови местообитания и съответно най-добрите местообитания за видовете Testudo, а от друга от безогледното и безконтролното почистване на пасищата. Събирането на костенурки е сериозен проблем. Разораването на пасища и ливади също е заплаха за биоразнообразието. Старите гори са застрашени от изсичане. Едновременно с това дъбовите гори са с издънков характер и са силно уязвими от деградация и изместване от други видове – необходимо е активно управление към постепенно естествено възобновяване горите.”.

4.3.1.3. Описание на местообитанията

В стандартния НАТУРА 2000 формуляр на защитената зона са посочени следните местообитания/класове земно покритие:

Класове Земно покритие (код) % Покритие

Храстови съобщества (N08) 21

Сухи тревни съобщества, степи (N09) 30

Друга орна земя (N15) 4

Широколистни листопадни гори (N16) 26

Иглолистни гори (N17) 5

Смесени гори (N19) 13

Други земи (включително градове, села, пътища, сметища, мини, индустриални обекти) (N23)       1

Общо Покритие 100

Балансът на територията на зоната по местообитания/класове земно покритие е актуален към юли 2015 г.

ОУПДК не предвижда устройване на нови урбанизирани територии в ЗЗ

„Скрино”.

4.3.2. Цели на зоната

Защитената зона се създава с цел:

Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

4.3.3. Предмет на опазване:

ПТИЦИ:

Природни местообитания:

91E0 * Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae)

Alluvial forests with Alnus glutinosa and Fraxinus excelsior (Alno-Padion, Alnion incanae, Salicion albae)

3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion

Water courses of plain to montane levels with the Ranunculion fluitantis and Callitricho-Batrachion vegetation

3270 Реки с кални брегове с Chenopodion rubri и Bidention p.p.

Rivers with muddy banks with Chenopodion rubri p.p. and Bidention p.p. vegetation

5210 Храсталаци с Juniperus spp.

Arborescent matorral with Juniperus spp.

6110 * Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso- Sedion albi

Rupicolous calcareous or basophilic grasslands of the Alysso-Sedion albi 6210 * Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху

варовик(Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи)

Semi-natural dry grasslands and scrubland facies on calcareous substrates (Festuco Brometalia)(*important orchid sites)

6220 * Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero- Brachypodietea

Pseudo-steppe with grasses and annuals of the Thero-Brachypodietea 62A0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества

Eastern sub-mediterranean dry grasslands (Scorzoneratalia villosae)

6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс

Hydrophilous tall herb fringe communities of plains and of the montane to alpine levels

* - Приоритетно местообитание или вид от Директива 92/43/ЕЕС

6510	Низинни сенокосни ливади
	Lowland hay meadows (Alopecurus pratensis, Sanguisorba officinalis)
8210	Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове
	Calcareous rocky slopes with chasmophytic vegetation
8220	Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове
	Siliceous rocky slopes with chasmophytic vegetation
8230	Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion

или Sedo albi-Veronicion dillenii

Siliceous rock with pioneer vegetation of the Sedo-Scleranthion or of the Sedo albi-Veronicion dillenii

9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum Asperulo-Fagetum beech forests

9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion)

Medio-European limestone beech forests of the Cephalanthero-Fagion 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum

Galio-Carpinetum oak-hornbeam forests

9180 * Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове Tilio-Acerion forest of slopes, screes and ravines

9530 * Субсредиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор (Sub-)Mediterranean pine forest with endemic black pines

91AA * Източни гори от космат дъб

Eastern white oak forests

91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори Pannonian-Balkanic turkey oak-sessile oak forests

91W0 Мизийски букови гори Moesian beech forests

92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba Salix alba and Populus alba galleries

Бозайници:

Широкоух прилеп Barbastella barbastellus

* Европейски вълк Canis lupus Видра Lutra lutra

Рис Lynx lynx

* - Приоритетно местообитание или вид от Директива 92/43/ЕЕС

Дългокрил прилеп Miniopterus schreibersi

Дългоух нощник Myotis bechsteini

Остроух нощник Myotis blythii

Дългопръст нощник Myotis capaccinii

Трицветен нощник Myotis emarginatus

Голям нощник Myotis myotis Средиземноморски подковонос Rhinolophus blasii

Южен подковонос Rhinolophus euryale

Голям подковонос Rhinolophus ferrumequinum

Малък подковонос Rhinolophus hipposideros

Подковонос на Мехели Rhinolophus mehelyi

* Кафява мечка Ursus arctos Пъстър пор Vormela peregusna

Земноводни и влечуги:

Жълтокоремна бумка Bombina variegata Обикновена блатна костенурка Emys orbicularis Шипобедрена костенурка Testudo graeca

Шипоопашата костенурка Testudo hermanni

Голям гребенест тритон Triturus karelinii

Риби:

Безгръбначни:

Маришка мряна Barbus plebejus

Обикновен щипок Cobitis taenia

Европейска горчивка Rhodeus sericeus amarus

* Ручеен рак Austropotamobius torrentium Обикновен сечко Cerambyx cerdo

Бръмбар рогач Lucanus cervus

Буков сечко Morimus funereus

* Алпийска розалиа Rosalia alpina

* - Приоритетно местообитание или вид от Директива 92/43/ЕЕС

4.3.4. Цели на управление на национално и международно ниво и тяхното отразяване (отчитане) при изготвянето на инвестиционното предложение.

Няма данни за такива цели.

Предвижданията на ОУПОК не засягат ЗЗ „Скрино”.

5. Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на ОУП върху предмета и целите на опазване на защитените зони.

Оценката на вероятността и степента на въздействие на ОУПОК върху предмета и целите на опазване на защитените зони се базира на сравнителния анализ на съществуващото биологично разнообразие на територията на общината и предвидените цели на опазване в потенциалните защитени зони.

ОУП на община Кочериново определя териториалния обхват на терените предвидени за урбанизация – за жилищни нужди, смесени зони, производствени дейности, рекреационни дейности, ПСОВ и др., като на този етап на планиране не дава конкретни характеристики и параметри за изграждането на посочените обекти. Предвижданията на ОУПОК променят структурата на баланса по територията, земеделските, горските и урбанизираните земи, в случая – незначително.

Новопредвидените елементи на плана, описани в т. 3 засягат две от зоните по Директива 2009/147/ЕО за опазване на птиците – BG 0002107 Бобошево и BG 0002099 Кочериново. Елементите на ОУП на община Кочериново не засягат защитената зона по Директива 92/43 за опазване на природните местообитания – BG 0001013 Скрино.

5.1. Описание и анализ на въздействието на плана върху типовете природни местообитания и видовете – предмет на опазване в защитената зона.

За да оценим степента на въздействията върху природните местообитания и видовете, предмет на опазване в защитените зони по Натура 2000 от прилагането на ОУПОК, ще използваме матрицата за оценка степента на въздействие за типовете местообитания и местообитанията на видове:

Матрица за оценка степента на въздействие

Оценка	Критерии
0	Дейността не оказва въздействие
1	Дейността има много слабо отрицателно въздействие.
2	Дейността може да предизвика временни отрицателни въздействия
3	Дейността може да предизвика краткосрочни отрицателни въздействия
4	Дейността може да предизвика вторични отрицателни въздействия
5	Дейността може да предизвика кумулативни отрицателни въздействия
6	Дейността може да предизвика синергични въздействия
7	Дейността може да предизвика вторични, кумулативни, синергични отрицателни въздействия. Въздействието може да бъде премахнато чрез смекчаващи/компенсиращи мерки.
8	Дейността може да предизвиква значителни, вторични, кумулативни, синергични отрицателни въздействия. Въздействието може да бъде премахнато чрез смекчаващи/компенсиращи мерки.
9	Дейността предизвиква значителни, средносрочни или дългосрочни/постоянни отрицателни въздействия. Въздействието може да бъде премахнато чрез смекчаващи/компенсиращи мерки.
10	Дейността предизвиква значително и постоянно/необратимо отрицателно въздействие. Въздействието не може да бъде премахнато чрез смекчаващи/компенсиращи мерки.

При прилагането й могат да бъдат диференцирани 4 интервала:

0	Липсва въздействие;
1-3	Слабо въздействие, което може да бъде избегнато без прилагане на специални мерки, освен спазване на най-добрите практики при строеж и експлоатация;
4-6	Средно по степен въздействие, което е необходимо да се отчете в комбинация с други фактори и да се препоръчат мерки за намаляване или премахване;
7-10	Значително въздействие, което е необходимо да бъде премахнато чрез избор на алтернативи или прилагане на смекчаващи и компенсиращи мерки.

5.1.1. BG 0002107 Бобошево по Директива 2009/147/ЕИО за опазване на дивите птици.

На територията на община Кочериново попадат 27539,76 дка от тази защитена зона или 56,96% от нея. От елементите на ОУПОК само Предимно производствената устройствена зона (Пп) засяга защитената зона. ОУП предвижда устройване на тази зона на площ от 38,349 дка в масив 41, имот 127 в землището на с. Драгодан. Тази площ представлява 0,08% от ЗЗ „Бобошево” или 0,14% от площта на защитената зона, която попада на територията на община Кочериново. Начина на трайно ползване на имота е

„Нива, орна земя”

Въздействие върху видовете – предмет на опазване в ЗЗ „Бобошево”

За района, в който е предвидена обособяване на устройствена зона за предимно производствени нужди няма специализирани проучвания по отношение на отделните фаунистични групи и по- специално за видовете птици. Настоящата оценка е направена на база собствени наблюдения, извършени в периода април- октомври 2015 г., както и въз основа на литературни данни и други източници на информация. Използвани са и данните, събрани във връзка с изготвяне на Доклад за

оценка на съвместимостта на инвестиционно предложение за „Изграждане на Фотоволтаична електроцентрала, землище на с. Драгодан, Община Кочериново” с

предмета и целите на опазване на Защитена зона

„Бобошево” с код BG 0002107 в периода август 2009 г. – октомври 2010 г.

Видовете птици, предмет на опазване в защитена зона „Бобошево” обитават различни типове местообитания. Територията засегната от ОУПОК се обитава от обикновени, широко разпространени видове и е разположена в самия край, на границата на защитената зона (източната граница на имота е граница и на защитената зона).

Видовото разнообразие на птиците се обуславя от облика на района – земеделски земи (предимно ниви, само на изток имота граничи с овощна градина), близост до асфалтов между селищен път и стопански двор. Теренните наблюдения дадоха възможност, с голяма точност да се установят видовете птици обитаващи района, където се предвижда да се реализира инвестиционното предложение.

При наблюденията бяха установени видовете: Селска лястовица (Hirundo rustica), Зелен кълвач (Picus viridis), Голям пъстър кълвач (Dendrocopos major), Полска чучулига (Alauda arvensis), Качулата чучулига (Galerida cristata), Бяла стърчиопашка (Motacilla alba), Южен славей (Luscinia megarhynchos), Дългоопашат синигер (Aegithalos caudatus), Голям синигер (Parus major), Сойка (Garrulus glandarius), Сврака (Pica pica), Сива врана (Corvus corone), Домашно врабче (Passer domesticus), Полско врабче (Passer montanus), Обикновена чинка (Fringilla coeleds), Щиглец (Carduelis carduelis), Зеленогърда овесарка (Emberiza cirlus)

– епизодично 2-3 появявания за целия периода на наблюдение, Сива овесарка (Mrlaria calandra). Почти всички от наблюдаваните видове птици са защитени от Закона за

биологичното разнообразие, но не са предмет на опазване в зоната. По отношение на видовете, предмет на опазване в защитената зона, беше наблюдавана епизодичната поява в имот № 041127 и съседните терени, единствено на червеногърбата сврачка (Lanius collurio). В имота не беше установено наличие на гнезда, както на гнездящи на земята птици, така и на гнездящи по храсти и дървета.

Може да се приеме, че появата, макар и рядка и епизодична, на червеногърбата сврачка в района е напълно очаквана. Разпространена е повсеместно на цялата територия на страната. Гнезди в примесени с открити пространства храсталаци на места с умерен климат, сухолюбиви храсталаци, пустеещи земи, в окрайнините на разредени широколистни листопадни гори. Такива места има на запад и северозапад от имота, където се предвижда реализиране на настоящето предложение. По-

рядко гнезди в овощни градини, дървесни и храстови плантации, ивици дървета и храсти и мозайки от тях и други обрасли с храсти и слабо посещавани места в градски паркове и градини, планински махали и вилни зони. Гнездото си прави в гъсти храсти на неголяма височина. То е чашковидно, добре оплетено от сламки и суха трева. Снася 5–6 яйца, които женската мъти в продължение на 12–15 дни. Малките напускат

гнездото след около 2 седмици. Родителите ги хранят предимно с насекоми.

Има добре изразен полов диморфизъм. Мъжката е доста ярко оцветена, докато женската е с кафяво, изпъстрено с черни петънца оперение. Младите птици са оперени подобно на женските. Човката е силна и с леко завита надолу горна половина, притежава характерния за семейството зъбовиден ръб в края й.

Обикновено можем да я видим кацнала на някой храст да наблюдава за плячка. Това тя прави стоейки и изчаквайки неподвижно. Когато забележи подходяща жертва, тя се спуска рязко върху нея. Червеногърбата сврачка, подобно на другите сврачки, може да бъде определена по-скоро като хищник, защото се храни често с животни, сходни на самата нея по размер – дребни птици, мишки, земеровки, гущери, дребни змии, дребни жаби, тритони, едри насекоми, попови прасета, скакалци и др.

Размера на популацията в България се определя на 300000-700000 двойки, като тенденциите са за стабилно разпространение и стабилна численост. Най-често е представен със сравнително равномерна и висока численост, в повечето места със стотици гнездящи двойки. По-ниска (десетки двойки) е в по-високите части на планините, в нископланинските и равнинни райони с по-плътна горска покривка и такива, доминирани със земеделски култури. Числеността на вида в зоната е незначителна, като са установени 22 двойки. Размерът на популацията на вида в

защитената зона е много под 2% от националната

популация. Елементите на зоната, които са от значение за опазването на вида са добре запазени, в средно или частично деградирало състояние и лесно възстановяване, независимо от оценката на възможностите за възстановяване. Популацията не е изолирана и е с широк обхват на разпространение. Зоната има значима стойност за опазването на вида.

Територията, която ще се засегне от предвижданията на ОУПОК не е типично местообитание на вида. По-скоро може да се приеме, че тя се явява като ловна територия за него. Съдейки от епизодичното появяване на вида (за времето на посещенията, появата на вида в територията е наблюдавана не повече от 8-9 път), може с голяма достоверност да приемем, че в съседни територии гнездят не повече от 1-2 двойки. Реализирането на инвестиционното предложение няма да окаже съществено негативно въздействие както върху числеността на вида, така и върху местообитанията му. Площта, която ще се засегна от инвестиционното предложение е много малка. Съседните територии около имота могат съвсем спокойно да задоволят нуждите на вида по отношение на гнездовите местообитания и хранителната база. Предложената в ОУПОК предимно производствена устройствена зона не засяга гнездови местообитания на червеногърбата сврачка.

Най-съществено ще бъде въздействието върху вида по време на строителството на обекта. То ще се изразява в безпокойство, което ще бъде краткотрайно, временно и в ниска степен. От всичко казано до тук, можем да кажем, че предвижданията на ОУП на община Кочериново няма да окажат съществено въздействие върху популацията и местообитанията на червеногърбата сврачка, както на зонално, така и на национално ниво. Същият извод може да се направи и за видовете птици, обитаващи района и споменати по-горе.

По отношение на останалите видове птици, предмет на опазване в защитена зона

„Бобошево”, спокойно може да се каже, че предвижданията на ОУПОК няма да засегне техни местообитания.

Ловният сокол (Falco cherrug) не фигурира в Заповед № РД-781 от 29.10.2008 г. като вид, предмет на опазване в защитената зона, но ще бъде оценено влиянието на ОУПОК върху него, поради факта, че е посочен като такъв в документите на сайта на Натура 2000. Той е най-едрият сокол в България. Дължина на тялото достига 47-55 см. Размахът на крилата – 105-129 см.

Горната част на тялото и крилете са кафяви, гърдите и коремът са светли с тъмни напетнявания, гащите са тъмни. Подкрилията са с по-светла предна част и по- тъмна задна, контрастираща с по-светлите махови пера. Главата е светла с ясно изразена по-светла вежда и тънък тъмен „мустак“. Младите са с по-тъмно оперение и по-силно напетнени отдолу.

Храни се с лалугери, мишевидни гризачи и различно едри птици. Обитава открити места в близост до скални масиви и гори, често пасища и и земеделски земи.

Гнезди в скални ниши и в стари гнезда на други птици на дървета. Снася 3-6 яйца, има едно поколение годишно в периода март-юли. Постоянен и мигриращ вид. У нас зимуват индивиди от по-северни европейски страни. Есенната миграция е най-ясно изразена през септември. У нас се среща в Стара планина, Средна Гора и Родопите, както и в отделни райони на Дунавската равнина, Добруджа и Тракийската низина. По време на миграция по-често може да бъде наблюдаван по Черноморието.

Видът е критично застрашен.

Размера на популацията в България се определя на 10-15 двойки, като тенденциите са за значително намаляване, както на разпространението, така и на числеността. Разпространението му е разпръснато на изолирани находища предимно в скалистите части на Стара планина, планините в Западна България, Родопите, Сакар и Странджа. През гнездовия период е наблюдаван и в някои равнинни или хълмисти райони и в по-високи части на планините. Особености на числеността – най-често на единични двойки. Числеността на вида в зоната е незначителна, като са установен 1-2 индивида. По време на теренните наблюдения, видът не е установен в района, който не може да се определи като гнездово местообитание за вида. Предвижданията на ОУП на община Кочериново няма да окажат съществено въздействие върху популацията и местообитанията на сокола скитник, както на зонално, така и на национално ниво.

Скалният орел (Aquila chrysaetos) е една от най-едрите дневни грабливи птици, срещащи се в България. Дължината на тялото му е 80-95 см, размахът на крилете – 195-220 см, а теглото – 2,8-6,5 кг. Скалният орел води усамотен начин на живот. Той е ловува, преследвайки с летене плячката си, ако не успее да я залови до няколкостотин метра я изоставя. Предпочита средни и сравнително едри по размер бозайници, като сърни, диви кози и др.

Женската се задържа в своята територия, която често има огромни размери. Строи няколко гнезда, едно, от които (най-старото) посещава често, за да почива. Гнездото най-често се намира на скални зъбери, пукнатини и по-рядко по дървета. Характерно е, че за гнездене избират по-ниските участъци на територията си. Гнездото му е огромно до 3 метра в диаметър и до 2 метра височина. Женската може да снесе само по 3 яйца на година. Започва да мъти през март или април. Мътенето продължава около 43 дни. Мъти само женската, която остава в гнездото още около 5 седмици след като се е излюпило малкото (обикновено едно). След този момент то получава храна веднъж дневно най-често на ръба на гнездото. На осмата седмица малкото вече е напълно оперено и на 80 дневна възраст започва да лети, но остава заедно с родителите си до края на есента. Полова зрялост настъпва на 5-6 годишна възраст.

Разпространен на петна предимно в по-високите части на планините (основно в Централна и Западна Стара планина, Рила, Пирин, Родопите, и някои от Западните погранични планини), но и в някои по-ниски планини и хълмисти райони (Странджа, Източна Стара планина, Източните Родопи, Сакар, Дервенските възвишения и др.). Гнезди предимно по скали и скални стени, по-рядко върху високи стари дървета в широколистни листопадни гори. Почти всички гнездови находища са в долини, проломи или скални комплекси в близост до открити склонове, където птиците ловуват.

Размера на популацията в България се определя на 150-170 двойки, като тенденциите са за стабилно разпространение и стабилна до леко нарастваща численост. Най-често е представен с една двойка в повечето места, като в местата с благоприятни условия се наблюдава съсредоточаване на по няколко двойки в сравнително ограничени райони. Числеността на вида в зоната е незначителна, като е установен 1 индивид. По време на теренните наблюдения, видът не е установен в района, който не може да се определи като гнездово местообитание и хранителна база за вида. Предвижданията на ОУП на община Кочериново няма да окажат съществено въздействие върху популацията и местообитанията на скалния орел, както на зонално, така и на национално ниво.

Соколът скитник (Falco peregrinus) е едър и мощен сокол. Дължина на тялото достига 38-50 см. Размахът на крилата – 83-113 см, а теглото – 580-1000 гр. Има възрастов и слабо изразен полов диморфизъм. Възрастните отгоре са сивочерни (стоманеносиви) с черни препаски на опашката. Подобните на бакенбарди ивици са широки и черни, като преливат в белезникавите бузи. Гърлото е бяло, гушата – кремава. Останалата долна част на тялото (гърдите, корема и оперението по краката) е ръждивокафява с многобройни черни препаски. Подкрилията са бели с фини черни препаски. Женската е по-едра от мъжкия. При младите, оперението и бакенбардите са кафяви, а опашката е с кремави препаски; отдолу перата са кремави с едри тъмнокафяви петна, които образуват надлъжни ивици.

Лети бързо и мощно с типичните за соколите бързи и мощни махове на крилете, последвани от планиране. Ловува, като се спуска от високо (понякога до километър) с голяма скорост. Напада всякакви птици с размери до 2 кг. Когато ловува, обикаля определен район на голяма височина, понякога от порядъка на километри. Избира определена жертва и атакува само нея. Атаката започва, когато птицата навлезе с летене в ловния периметър. Тогава соколът скитник започва да пикира и когато наближи, забавя леко скоростта и достига жертвата, като се опитва да я перне с нокти и нарани. Когато това му се отдаде и жертвата му падне на земята, я доубива с удар с клюна във врата. При изобилие на други видове плячка може да промени стила си на лов и да напада животни на земята и дори на дървета.

Видът е с разпръснати гнездовища в планинските и полупланинските райони – главно в Стара планина, Предбалкана, Рила, Пирин, Западни и Източни Родопи, Западните погранични планини и планините в Краище, на Витоша, но и по плата и в Дунавската равнина. Разпространението му е свързано с разположени на оживени магистрали пътища скалисти проломи и други скални терени с голяма денивелация и в близост до открити пространства. В планините рядко над горната граница на гората. Обитава най-често дълбоки проломи, скални масиви близо до билата на ридове, като гнезди по високи скали и скални стени, по-рядко в стари гнезда на други птици в гори. Много рядко гнезди и по високи сгради в градове, села и индустриални зони.

Размера на популацията в България се определя на 120-180 двойки, като тенденциите са за нарастване на разпространението и числеността. Най-често е

представен с единични двойки в повечето места, като през 1990-2005 г. се наблюдава постепенно, но стабилно увеличение на числеността. Числеността на вида в зоната е незначителна, като е установен 1 индивид. По време на теренните наблюдения, видът не е установен в района, който не може да се определи като гнездово местообитание за вида. Предвижданията на ОУП на община Кочериново няма да окажат съществено въздействие върху популацията и местообитанията на сокола скитник, както на зонално, така и на национално ниво.

Ливадният дърдавец (Crex crex) е малко по-едър от дрозд. Оперението му е с кафеникав цвят, с пъстри петна по гърба и ивици отстрани на тялото. Човката му е тънка, конична и червеникава на цвят. Краката му са също червеникави. Ливадният дърдавец е една от птиците, които долитат напролет от юг най-късно в Европа, а отлитат да зимува в Африка най-рано, към края на лятото. Храни се със семена и дребни насекоми.

Периодът на размножаване при този вид настъпва през май до юни месец. Обикновено и най-често женската снася по 8-12 жълтеникави или червеникави яйца, които са изпъстрени с кафяво-червени или сиви петна. Тя ги мъти в продължение на 15-

17 дни. Малките следват майка си много скоро след като се излюпят. На около едноседмична възраст те вече търсят храната си самостоятелно.

Разпространен на петна предимно в Северна и Западна България и разпръснати находища в южната и източната част на страната. Най-плътно в Софийското поле, Понор, Врачанска планина, Предбалкана и др. В останалите части на страната по- разпръснато и на по-малка територия – влажни долини в дунавската равнина и Добруджа, по широките речни долини в Източна Стара планина, в района на бившето Странджанско блато, Бургаската низина, Тракийската низина, на отделни места в Родопите, Рила, Пирин, Странджа и др. Гнезди във влажни ливади с единични храсти и поточета или мочурища, често на склонове по тревни съобщества по влажни терени до течащи или стоящи води. По-рядко в мезофилни тревни съобщества. След окосяване на ниско разположените ливади, част от птиците се изместват и в алпийски и субалпийски тревни съобщества. По изключение гнезди в посеви и други (едногодишни) тревни култури и пустеещи земи.

Размера на популацията в България се определя на 4000-8800 двойки, като тенденциите са за стабилно с колебания на места разпространение и за стабилна с колебания на места численост. Числеността е неравномерна в северозападната част на заеманата територия и по висока в по-компактна обитаваните райони (понякога до 30- 40 токуващи мъжки). На места през отделни години броят може да нарасне, без да надхвърля 100 токуващи мъжки. През 1990-2000 г. на места плътността показва тенденция към увеличение поради нарастването на площта на пустеещите земи. На други места видът намалява в следствие на разораване на ливадите, като след 2000 г. тенденцията за спад се засилва. В отделни находища числеността се колебае в зависимост на пролетните валежи и най-вече от режима на косене на ливадите. В зоната са установени 79 двойки, което съставлява 0,5-1,1% от националната популация. Елементите на хабитата, които са от значение за опазването на вида са в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване. Популацията не е изолирана и е с широк обхват на разпространение. Зоната има отлична стойност за опазването на вида. По време на теренните наблюдения, видът не е установен в района, който не може да се определи като гнездово местообитание и хранителна база за вида. Предвижданията на ОУП на община Кочериново няма да окажат съществено въздействие върху популацията и местообитанията на ливадния дърдавец, както на зонално, така и на национално ниво.

Градинската овесарка (Emberiza hortulana) е разпространена на по-голямата част от територията на страната, по-плътно в Добруджа, Лудогорието, Черноморското крайбрежие, Странджа, Сакар и Източните Родопи, по-петнисто и разпръснато в Дунавската равнина, периферните части на Тракийската низина, Западна България и др. Не се среща в средно високите и високите части на планините, в районите с преобладаващо зеленчукопроизводство. Гнезди в по-топли райони, в храсталаци и тревни съобщества, особено сухолюбиви храсталаци на окрайнини на широколистни листопадни гори (най-често Quercus sp.), или в по-разредени горски участъци, селскостопански площи и изкуствени ландшафти, където предпочита мозайки от малки обработваеми площи със синори и храсти между тях, малки овощни градини, дървесни и храстови плантации или ивици дървета, храсти и мозайки от тях. Не избягва и посеви и други (едногодишни) тревни култури.

Размера на популацията в България се определя на 25000-75000 двойки, като тенденциите са за стабилно разпространение и стабилна численост. Най-често е представен с неравномерна численост, по-висока (стотици двойки) в северната и източната част от страната. Източните Родопи, северната част на Тракийската низина и на места в Западна България. На по-голямата част от заетата територия гнездят десетки двойки, като в сравнително малко места плътността е по-ниска от 10 гнездящи двойки. Числеността на вида в зоната е незначителна, като са установени 5 двойки. По време на теренните наблюдения, видът не е установен в района, който не може да се определи като типично гнездово местообитание и хранителна база за вида. Предвижданията на ОУП на община Кочериново няма да окажат съществено въздействие върху популацията и местообитанията на градинската овесарка, както на зонално, така и на национално ниво.

Сирийският пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus) лесно може да се обърка с големия пъстър кълвач. За разлика от него, черната ивица, минаваща по бузата не достига до тила, а свързва клюна и раменете. Основната част от времето прекарват по стеблата на дърветата, като много рядко кацат по по-тънките клони, за разлика от останалите птици. Предимно насекомоядни, но при нужда са всеядни. Храната си търсят пробивайки и издълбавайки кората и ствола на дървото. По време на дълбаенето нанасят изключително силни удари с човка.

Моногамни птици, гнездят в дупки по дърветата, които най-често издълбават сами. По време на размножителния сезон ролята на сватбена песен изпълнява характерното барабанене по стволовете на дърветата. Малките се излюпват голи и безпомощни, и двамата родители се грижат за тях.

Почти повсеместно разпространен, с изключение на средно високите и високите части на планините и на някои изцяло гористи и хълмисти предпланински райони. Гнезди предимно в населени места, както в силно урбанизираната им част (дворове, улични насаждения, междублокови пространства и др.), така и в градски паркове и градини, овощни градини, дървесни и храстови плантации в селищата и около тях, по крайпътни и край речни ивици дървета, храсти и мозайки от тях. Много по-рядко гнезди на окрайнините на Широколистни листопадни гори.

Размера на популацията в България се определя на 14000-25000 двойки, като тенденциите са за стабилно разпространение и стабилна численост. Най-често е представен с относително равномерна и средно висока численост, в повечето места с десетки гнездящи двойки (обикновено 20-50 двойки). Почти във всяко селище гнездят по 3 двойки. Броят им е по-висок в по-големите населени места, като видът е по- многоброен в районите с по-големи равнинни селища. Числеността на вида в зоната е незначителна, като са установени 9 двойки. По време на теренните наблюдения, видът

не беше установен в района. Макар и много малко вероятна, появата му в района е възможна, доколкото устройваната зона се намира в съседство със стопански двор и овощни градини. Предвижданията на ОУП на община Кочериново няма да окажат съществено въздействие върху популацията и местообитанията на сирийския пъстър кълвач, както на зонално, така и на национално ниво.

Планинският кеклик (Alectoris graeca) има слабо изразен полов диморфизъм. Мъжките птици отгоре са гълъбовосиви, с червеникавокафяв оттенък. Отдолу тялото е белезникаво до светложълто, с тъмни напречни препаски по слабините. Гърдите са сиви, а крилата и опашката – кафяви. Подбрадието и гърлото са бели или сиво-бели, оградени с черна заоблена огърлица, която започва от очите и завършва тъпо върху гушата. На ушите има малки черни перца. Краката и клюнът са червени. При мъжките има по един тъп израстък на краката вместо шпора. Ноктите са черни. На дължина достигат до 37-38 см. Тежат 500-850 гр. Женските птици са малко по-дребни, с по- еднообразно оперение на главата и без шпора на стъпалото. Теглото им е 410-650 гр. Младите птици са по-дребни, без огърлица и с неясни препаски по слабините. Планинският кеклик може да се сгреши само с тракийския. За разлика от него гърлото му е чисто бяло, огърлицата е заоблена на гушата, а перцата на ушите са черни.

Планинският кеклик е моногамна птица. През април-май образува двойки. Женската снася 12-15 жълтеникаво-бели заострени яйца с размери 45х31 мм, които мъти 21 дни. За малките се грижат двамата родители. Неприятели на планинския кеклик са лисицата, бялката, по-едрите дневни грабливи птици и др.

Разпространен на петна във всички високи планини – Западна и Централна Стара планина, Рила, Пирин, част от Западни Родопи, Витоша, Осоговска и Малешевска планина и Беласица. Отделни находища има в северните части на Искърския пролом, по долината на р. Струма, в Славянка, Средна гора, до Сливен и др. Разпространението му е свързано с разположени на оживени магистрали пътища скалисти проломи и други скални терени с голяма денивелация и в близост до открити пространства. В планините рядко над горната граница на гората. Гнезди в храсталаци на места с умерен климат, алпийски и субалпийски тревни съобщества, сухолюбиви храсталаци, тревни съобщества по сухи силикатни терени, сипеи и други каменисти открити терени в планините.

Размера на популацията в България се определя на 800-1500 двойки, като тенденциите са за намаляване на разпространението и числеността. Най-често е представен със сравнително ниска, но равномерна численост, в повечето места над 10 двойки, но рядко надхвърлящо 15-20 двойки. По-голяма е плътността в по-високите планински райони, в сравнение с по-ниско разположените. В зоната са установени 15 двойки, което съставлява 0,5-1% от националната популация. Елементите на хабитата, които са от значение за опазването на вида са в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване. Популацията не е изолирана, но е на границата на разпространение на вида. Зоната има значима стойност за опазването на вида. По време на теренните наблюдения, видът не е установен в района, който не може да се определи като типично гнездово местообитание и хранителна база за вида. Предвижданията на ОУП на община Кочериново няма да окажат съществено въздействие върху популацията и местообитанията на планинския кеклик, както на зонално, така и на национално ниво.

Осоядът (Pernis apivorus) е прелетна птица, зимата прекарва в дъждовните екваториални гори на Африка или в областите с повече дървета в саваната. Той е високо специализирана насекомоядна птица. Храни се предимно с ларвите на оси. Освен с осите, осоядът се храни и с други насекоми, като скакалци и гъсеници, които

улавя с човка. Често търси храна по земята. В години на недостиг на оси се храни също и с жаби, змии, млади птици и мишки. Снасят обикновено 2, рядко 3 яйца, които започват да мътят края на май, началото на юни. Мътенето трае 30-33 дни. Малките се излюпват в началото на юли и излитат от гнездото на около 40-45 дневна възраст, но биват хранени от родителите си още няколко седмици.

Разпространен на почти цялата територия на страната, най-често в ниските и средно високите райони с гори (Източни Родопи, Източна Стара планина, Странджа, големите суходолия в Добруджа). Относително плътно и на част от територията на Сакар, долината на р. Струма, и съседните планини, Западни Родопи, Западна Стара планина, Лудогорието. Гнезди в горите, основно в широколистните листопадни гори и смесените гори, а в по-високите части на планините и в иглолистни гори. Често използва стари гнезда на сходни по размери птици, които надстроява. Ако започне сам строежа, гнездото се намира в разклонението на някой страничен клон. Обикновено гнездото е на голяма височина. Едно гнездо се използва последователно няколко години, като ежегодно се надгражда и покрива допълнително със свежи зелени клонки.

Размера на популацията в България се определя на 450-550 двойки, като тенденциите са за нарастване на разпространението и числеността. Числеността е равномерно ниска, най-често единични или 2-3 двойки в повечето места. Числеността на вида в зоната е незначителна, като са установени 2 индивида. По време на теренните наблюдения, видът не е установен в района, който не може да се определи като гнездово местообитание за вида. Предвижданията на ОУП на община Кочериново няма да окажат съществено въздействие върху популацията и местообитанията на осояда, както на зонално, така и на национално ниво.

Оценка на степента на въздействието върху видовете, предмет на опазване в защитена зона „Бобошево”.

Вид	Оценка за степента на въздействие
Птици
Ловен сокол (Falco cherrug)	0	Липсва въздействие
Скален орел (Aquila chrysaetos)	0	Липсва въздействие
Червеногърбата сврачка (Lanius collurio)	1	Много слабо отрицателно въздействие
Сокол скитник (Falco peregrinus)	0	Липсва въздействие
Ливаден дърдавец (Crex crex)	0	Липсва въздействие
Градинска овесарка (Emberiza hortulana)	0	Липсва въздействие
Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus)	1	Много слабо отрицателно въздействие
Планински кеклик (Alectoris graeca)	0	Липсва въздействие
Осояд (Pernis apivorus)	0	Липсва въздействие

Както вече споменахме по-горе, районът, в който се предвижда за урбанизиране се обитава от широко разпространени видове птици, които са свикнали с човешко присъствие и с по-високите шумови нива, обусловени от дейността на стопанския двор и движението на МПС по асфалтовия междуселски път и полските пътища в района. Предвижданията на ОУПОК няма да доведат до допълнително повишаване на шумовите нива. На практика няма да има сериозно увеличаване на антропогенното влияние в следствие на реализиране на предвижданията на ОУП и евентуалното изграждане на фотоволтаична инсталация. При експлоатацията й няма да има непрекъснато човешко присъствие на обекта. Движение на МПС за обслужването му

ще се извършва рядко. Негативното въздействие на обслужващия персонал, върху видовете птици и техните местообитания, предмет на опазване в зоната, което може да се очаква по време на експлоатацията, ще бъде сведено до минимум от изпълнението на предвидените смекчаващите мерки. Освен това, площта на устройваната зона е незначително малка и не се очаква сериозно въздействие върху видовете птици и местообитанията им, предмет на опазване, в следствие на реализирането на предвижданията на ОУП. Не се очаква и промяна на видовия състав в посока на увеличаване на синантропните видове птици, защото една не малка част от установените в района птици могат да се причислят към тях. Евентуалното строителството на фотоволтаична инсталация ще отнеме около 4-5 месеца – период, който е малък, за да се стигне до промяна на видовия състав на птиците в район, а както вече споменахме, една част от тях са привикнали и могат да понасят по-големи нива на шум и безпокойство.

Като цяло можем да направим следните изводи:

Няма да има пряко унищожаване на консервационно значими видове растения и техните местообитания, в резултат на строителството.

Не се очаква чувствителна смяна на растителността в следствие на засенчването на територията от фотоволтаичните панели.

Няма да има пряко унищожаване на видове птици, предмет на опазване в зоната, в резултат на строителството, включително и на видовете обитаващи района. Не се очакват негативни промени в състоянията на популациите на видовете птици, обитаващи района и тези предмет на опазване в зоната. Не се очакват промени във видовия състав на птиците в района.

Няма да има фрагментиране на популации на видовете птици, обитаващи района и тези, предмет на опазване в зоната, в резултат на унищожаване на подходящи местообитания или драстично изменение на параметрите им.

Няма да се допусне съществено увеличаване на антропогенната преса, върху видовете, обитаващи района, във връзка с експлоатацията на обекта и поддържане на съоръженията.

В заключение можем да кажем, че предвижданията на ОУП на община Кочериново и реализирането им няма да окаже съществено влияние върху състоянието на популациите на видовете птици и техните местообитания, предмет на опазване в защитена зона „Бобошево”.

5.1.2. BG 0002099 Кочериново по Директива 2009/147/ЕИО за опазване на дивите птици.

На територията на община Кочериново попадат 21525,06 дка от тази защитена зона или 88,40% от нея. ОУП предвижда устройване на тази зона на площ от 339,159 дка в землищата на гр. Кочериново и селата Бараково, Пороминово и Стоб. Тази площ представлява 1,39% от ЗЗ „Кочериново” или 1,58% от площта на защитената зона, която попада на територията на община Кочериново. Елементите на ОУПОК, които засягат зоната са:

Жилищна устройствена зона (Жм), която засяга 143,655 дка от защитената зона. Тази площ представлява 0,59% от ЗЗ „Кочериново” или 0,67% от площта на защитената зона, която попада на територията на община Кочериново. По НТП, засегнатите имоти са разпределени, както следва: Нива, орна земя – 114,761 дка (1,15% от клас земно покритие N12 – Екстензивни зърнени култури (вкл. ротационни култури с периодично оставяне на угар), които заемат 41% от ЗЗ

или 9982,860 дка); Естествена ливада – 19,710 дка (0,37% от клас земно покритие N10 – Влажни ливади, мезофилни ливади, които заемат 22% от ЗЗ или 5356,657 дка); Трайни насаждения – 9,184 дка (0,75% от клас земно покритие N21 – Негорски райони, култивирани с дървесна растителност (вкл. овошки, лозя, крайпътни дървета), които заемат 5% от ЗЗ или 1217,422 дка).

Смесена многофункционална зона (Смф), която засяга 66,540 дка от защитената зона. Тази площ представлява 0,27% от ЗЗ „Кочериново” или 0,31% от площта на защитената зона, която попада на територията на община Кочериново. По НТП, засегнатите имоти са разпределени, както следва: Нива, орна земя – 22,821 дка (0,23% от клас земно покритие N12 – Екстензивни зърнени култури (вкл. ротационни култури с периодично оставяне на угар)); Естествена ливада – 1, 844 дка (0,03% от клас земно покритие N10 – Влажни ливади, мезофилни ливади); Пасища, мера – 41,975 дка (1,72% от класове земно покритие N8 – Храстови съобщества и N9 – Сухи тревни съобщества, степи, които заемат съответно 6% и 4 % от ЗЗ или общо 2434,844 дка).

Рекреационна зона – вилна зона (Ов), която засяга 104,679 дка. Тази площ представлява 0,43% от ЗЗ „Кочериново” или 0,49% от площта на защитената зона, която попада на територията на община Кочериново. По НТП, засегнатите имоти са разпределени, както следва: Нива, орна земя – 21,863 дка (0,22% от клас земно покритие N12 – Екстензивни зърнени култури (вкл. ротационни култури с периодично оставяне на угар)); Естествена ливада – 16,725 дка (0,31% от клас земно покритие N10 – Влажни ливади, мезофилни ливади); Трайни насаждения – 6,797 дка (0,56% от клас земно покритие N21 – Негорски райони, култивирани с дървесна растителност (вкл. овошки, лозя, крайпътни дървета)); Пясъци – 59,294 дка (24,35% от клас земно покритие N22 – Скали във вътрешността, сипеи, пясъци, постоянен сняг и ледници, които заемат 1 % от ЗЗ или 243,484 дка).

Зона на техническа инфраструктура (ПСОВ), която засяга 24,185 дка. Тази площ представлява 0,10% от ЗЗ „Кочериново” или 0,11% от площта на защитената зона, която попада на територията на община Кочериново. По НТП, засегнатите имоти са, както следва: Нива, орна земя – 11,451 дка (0,11% от клас земно покритие N12 – Екстензивни зърнени култури (вкл. ротационни култури с периодично оставяне на угар)); Пасища, мера – 12,734 дка (0,52% от класове земно покритие N8 – Храстови съобщества и N9 – Сухи тревни съобщества, степи).

Въздействие върху видовете – предмет на опазване в ЗЗ „Кочериново”

За защитената зона са провеждани целеви проучвания по отношение на отделните фаунистични групи и по-специално за видовете птици и техните местообитания във връзка с изготвянето на Плана й за управление. Настоящата оценка е направена на база собствени наблюдения, извършени в периода април-октомври 2015 г., както и въз основа на данните, използвани за изготвянето на Плана за управление на защитената зона, както и други източници и литературни данни.

Бял щъркел (Ciconia ciconia) е вид едра птица с дължина на тялото е 100-115 см., а размахът на крилата – 155-215 см. Възрастната птица има характерен вид с почти напълно бяло оперение, черни махови пера, дълъг врат, дълги червени крака и дълъг червен заострен клюн. Гръдните пера са дълги и накъдрени като така образуват своеобразна грива, която се използва от някои индивиди при ухажването. Мъжките са по-големи от женските. При възрастните клюнът и краката са яркочервени, докато при

младите те са кафеникаво-червени. В полет шията и краката са изпънати, което е основен белег за отличаване на вида в полет.

България е една от страните, над които преминава най-големият миграционен поток на вида в посока към Африка и обратно. Тук се събират птиците от източната миграционна популация и образуват огромни ята по Българското Черноморие.

Белите щъркели гнездят в райони с обработваеми площи, в близост до които има заливни площи или различни по размери

естествени или изкуствени водоеми. Гнездата се изграждат върху дървета, сгради, електрически стълбове или създадени от хората платформи. Щъркеловото гнездо се изгражда от клони като дългите и здрави служат за основа, а останалите се вплитат между тях. Вътре в него птиците поставят суха трева, по-рядко стари парцали и хартия. Новоизграденото гнездо е с размери около един метър в диаметър и няколко десетки сантиметра високо. Ежегодно то бива достроявано и надграждано и гнездото придобива значителни размери – 2 метра в диаметър, 3 - 4 метра високо. Няколко вида птици използват щъркеловото гнездо като място за изграждане на своите гнезда. Сред най-често срещаните видове са домашното, испанското и полското врабче, обикновеният скорец, а по-рядко керкенез, домашна кукумявка, синявица, бяла стърчиопашка, домашна червеноопашка и чавка. Обикновено първо пристига мъжкият, а по-късно женската. Снася 2-4 яйца, има едно поколение годишно през периода април- юни. Инкубацията започва веднага след излюпването на първото яйце, поради което се наблюдава асинхронно израстване на малките.

Среща се около реки, езера, ниви и ливади. През последните години значителна част от птиците се срещат предимно в населени места.

Белите щъркели консумират животинска храна, която е изключително разнообразна. Храни се с насекоми (предимно бръмбари, скакалци, щурци), земни червеи, влечуги, земноводни, особено жаби (най-вече зелена водна жаба и планинска жаба), малки бозайници като полевки, къртици и земеровки. По-рядко в храната му попадат птичи яйца, млади птици, риба, мекотели, ракообразни и скорпиони. Ловуват главно през деня като малката плячка я поглъща цялата, но убиват и частично разкъсват по-едрата преди да я погълнат.

Благодарение на храната, която консумира, предпазва реколтата от унищожаването й от вредители като така оказва пряко въздействие върху осигуряването на храна за хората. Приоритетен за опазване вид, защитен на територията на цялата страна.

Размера на популацията в България се определя на 4956-5672 двойки, като тенденциите са за стабилно разпространение и леко нарастване на числеността. Разпространението е плътно по цялата територияна станата с изключениена планинските терени с голямо вертикално разчленение на релефа илипплътни горски

масиви, както и на районите лишени от влажни зони. Числеността е неравномерна, в повечето места е по-молко от 10 двойки. В около четвърт от местата е между 10 и 61 двойки.

Съгласно стандартния формуляр, числеността на вида в зоната е 28-33 двойки. Размерът на популацията на вида в защитената зона е под 2% от цалата популация на белия щъркел в България. Зоната предлага отрично опазване на вида. Популацията не е изолиранаи е с широк обхван на разпространение. Цялостната оценка на стойноста на зоната за опазване на вида е добра. Горната информация е съгласно Стандартния формуляр от Информационната система за защитените зони от екологична мрежа Натура 2000 в България.

По време на теренните наблюдения, се потвърдиха изцяло, установините по време на изготвянето на Плана за управление на зоната – численост, разпространение и състояние на популацията на вида.

Теренните наблюдения показаха, че гнездовата популация е в добро състояние. Гнездовото местообитание на вида обхваща основно урбанизираната територия на зоната – селата и гр. Кочериново. Само част от гнездата са на дървета и то в рамките на населените места. Популацията на белия щъркал е зависима до голяма степен от наличието на подходящи хранителни местообитания в близост до гнездата – основно ливади. На практика белият щъркел използва като хранителна стация и гнездовото местообитание на ливадния дърдавец.

Предвижданията на ОУП на община Кочериново няма не засегнат гнездовите местообитания на белия щъркел – местоообитание J1 Сгради на градове и села по класификацията на EUNIS е гнездово местообитание на белия шъркел. До известна степен се засягат една сравнително малка част от хранителните местообитания на вида. Като такива могат да се отнесат следните местообитания по класификацията на EUNIS:

E2.252. Низинни и котловинни сенокосни ливади. Белият щъркел много често се храни във влажните ливади и те са най-важното му хранително местообитание в зоната. Предвижданията на ОУП засягат 63,111 дка от това местообитание, което заема площ от 4765,4 дка.

Е2.7 Тревни съобщества в етапи на формиране. Белият щъркел понякога се храни и в рудерализираните влажни ливади. Предвижданията на ОУП не засягат това местобитатие, което заема 1115,8 дка от зоната.

I1. Обработваеми площи. То е важно за белия щъркел, който ги посещава временно за хранене при оран или след жътва. Предвижданията на ОУП не засягат това местобитатие, което заема 7630,1 дка от зоната.

J5.3. Изкуствени стоящи водоеми (язовири). Те се използват от белите щъркели, които често се хранят по бреговете на изкуствените водоеми. Местообитанието заема 35,5 дка. Това местообитание не се засяга от предвижданията на ОУП.

Общата площ на хранителните местобитания на белия щъркел възлиза на 13546,8 дка. Територията, която се засяга от ОУПОК представлява 0,4659%. Предвижданията на ОУП на община Кочериново няма да окажат съществено въздействие върху популацията и местообитанията на белия щъркел, както на зонално, така и на национално ниво.

Червеногърбата сврачка (Lanius collurio) – описание на вида, числеността и състоянието на популацията му на национално ниво направихме по-нагоре в текста. Съгласно стандартния формуляр числеността на вида в зоната е 10 двойки. Размерът на популацията на вида в защитената зона е много под 2% от националната популация. Елементите на зоната, които са от значение за опазването на вида са добре запазени, в средно или частично деградирало състояние и лесно възстановяване, независимо от оценката на възможностите за възстановяване. Популацията не е изолирана и е с широк обхват на разпространение. Зоната има значима стойност за опазването на вида. Горната информация е съгласно Стандартния формуляр от Информационната система за защитените зони от екологична мрежа Натура 2000 в България.

По време на теренните проучвания, в зоната бяха наблюдавани повече индивиди (над 25), в сравнение с посочената в Стандартния натура формуляр численост на вида. Местообитанията, в които видът беше установен по време на тренните проучвания съвпадат с тези, установени по време на изготвяне на Плана за управление (ПУ) на зоната. Разликата в броя на наблюдаваните индивиди (95 бр. по време на изготвяне на ПУ) се дължи основно на факта, че предмет на наблюдения бяха засегнатите от предвижданията на ОУП имоти, а не цялата територия на зоната. По време на теренните наблюдения в засегнатите имоти не бяха установени гнездещи двойки от вида, въпреки че присъствието на вида е установявано многократно – в над 80% от дните за наблюдение.

Според ПУ на ЗЗ, местообитанието на червеногърбата свачка заема площ от 3546,936 дка. Според класификацията на EUNIS, то е съставено от местообитанията с кодове:

E1.4344 Андропогонидни сухи тревни съобщества – доминиращи и типични видове растения са многогодишните житни и по-малко – бобовите растения като: Dichanthium ischaemum, Astragalus onobrychis subsp. chlorocarpus, Festuca valesiaca. Постоянни видове още са – Thymus atticus, Teucrium polium, Poa bulbosa. Местообитанието представлява ксеротермни тревни съобщества, които се срещат на места с добре развити, слабо ерозирани горски почви, по склоновете на хълмовете. Проективното покритие е около 60-70%, склоновете са най-често с южно и югозападно изложение. Съобществата са едноетажни. Височината на тревостоя е около 40-50 см. Използват се основно, като пасища. Местообитанието е в сравнително стабилно състояние и не се нуждае от специални мерки по възстановяване, а само по опазване. Условно можем да приемем, че съответства на природно местообитание 6210 Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco Brometalia) от Приложение 1 на Закона за биологичното разнообразие;

F3.24 Широколистни храсталаци (подробно описано в т. 4.2.1.3 на доклада) – местообитанието е широкоразпространено в цялата защитена зона. То е в експанзия, поради което може да се приеме, че не е заплашено. Храсталаците са основно гнездово местообитание на червеногърбата сврачка.

FB.41 Традиционно обработвани лозя (описано в т. 4.2.1.3 на доклада) – храсталаците в изоставените лозя са основно гнездово местообитание на червеногърбата сврачка;

G1.7371 Тракийски гори на космат дъб и келяв габър - Основен доминиращ вид е косматия дъб (Quercus pubescens), но се срещат често още келявия габър (Carpnius orientalis), благуна (Quercus frainetto), и др. Местообитанието представлява силно осветени и деградирали дъбови гори с разннобразен дървесен, храстов и тревен етаж. Териториите, които заема са по склоновете на хълмовете с наклон около 30 градуса и с различно изложение (най-често южно) , върху силно каменисти и сухи, ерозирали излужени канелени почви. Червеногърбата сврачка го ползва за гнездене, най-често в периферията на дъбовите гори, в храсталаците. Условно можем да приемем, че съответства на природно местообитание 91AA Източни гори от космат дъб;

G1.762 Смесени дъбови гори доминирани от благун – доминиращ вид е благуна (Quercus frainetto), но се среща често още космат дъб (Quercus pubescens), келяв габър (Carpnius orientalis), полски клен (Acer campestre) и др. Местообитанието представлява просветлени дъбови гори с разнообразен дървесен, храстов и тревен етаж. Териториите, които заема са по склоновете на хълмовете с наклон до 20 градуса и с различно изложение (най-често северно), върху силно каменливи, излужени канелени почви. Основна част от местообитанието съставляват широколистните храсталаци и сухите тревни съобщества. Червеногърбата сврачка го ползва за гнездене, най-често в периферията на дъбовите гори, в храсталаците. Условно можем да приемем, че съответства на природно местообитание 91М0 Балкано-панонски церово-горунови гори.

Още едно местообитание е от значение за вида – J2 Вилни зони и други места със сгради с ниска плътност – червеногърбата сврачка понякога гнезди в такива места.

Основното гнездово и хранително местообитание на вида са естествените затревени терени с разпръснати мозаечно храсти и ниски дървета и окрайнини на гори. Този тип местообитание е с широко разпространение в зоната и предоставя необходимите условия за вида.

Предвижданията на ОУП на община Кочериново засягат две от тези местообитания – основно F3.24 Широколистни храсталаци (91,584 дка) и съвсем незначително FB.41 Традиционно обработвани лозя (0,491 дка). Общата засегната площ възлиза на 92,075 дка (Таблица 18), която представлява 2,5959% от местоообитанието на вида. В огромната си част, засегнатите площи са презназначени за индивидуално жилищно и вилно застрояване (62,264 дка, които могат да се отнесат към природно местообитание J2 Вилни зони и други места със сгради с ниска плътност по класификацията на EUNIS) и за археологичен музей на открито (29,545 дка, като музеят на открито не предвижда строителство на постройки, а само оформяне на алеи и кътове

– свободни от храстова и дървесна растителност места, където да бъдат разполагани експонатите, открити при многобройните разкопки на археологически обекти на територията на общината) при което процентът на застрояване ще бъде от 20 до 30%. Това на практика ще минимизира в занчителна степен негативното въздействие на предвижданиятаана ОУП върху вида и местообитанието му. Предвижданията на ОУП на община Кочериново ще окажат въздействие, макар и не голямо, върху популацията и местообитанията на червеногърбата сврачка на зонално ниво (в най-лошия случай ще бъдат засегнати 2 двойки, при установени 95 екземпляра), като е необходимо това да се отчете в комбинация с други фактори и да се препоръчат мерки за намаляване или премахване, което е направено в т. 6 на доклада. Въздействието върху популацията и

местообитанията на вида на национално ниво ще бъде незначително (в най-лошия случай ще бъде засегната 0,0007% от националната популация при 300000 двойки).

Таблица 19. Списък на поземлените имоти, попадащи в местообитанието на червеногърбата сврачка, със съответните засегнати площи и педвиждане по ОУП

Землище	Масив	Имот	Предвиждане по ОУП	Площ, дка	Код по EUNIS
Кочериново	147	41	жм	0,224	F3.24
Кочериново	147	16	жм	0,213	F3.24
Кочериново	147	15	жм	0,950	F3.24
Кочериново	147	11	жм	0,430	F3.24
Кочериново	147	10	жм	0,577	F3.24
Кочериново	147	9	жм	0,452	F3.24
Кочериново	147	5	жм	0,600	F3.24
Кочериново	147	35	жм	0,739	F3.24
Кочериново	147	23	жм	0,739	F3.24
Кочериново	147	31	жм	0,139	F3.24
Кочериново	147	49	жм	0,388	F3.24
Кочериново	147	22	жм	1,976	F3.24
Кочериново	147	19	жм	0,769	F3.24
Кочериново	147	18	жм	0,857	F3.24
Кочериново	147	17	жм	0,847	F3.24
Кочериново	147	48	жм	0,078	F3.24
Кочериново	147	4	жм	0,229	F3.24
Кочериново	147	2	жм	0,306	F3.24
Кочериново	147	40	жм	0,213	F3.24
Кочериново	147	39	жм	0,094	F3.24
Кочериново	147	38	жм	0,005	F3.24
Кочериново	147	20	жм	0,191	F3.24
Кочериново	147	67	жм	0,068	F3.24
Кочериново	147	45	жм	0,035	F3.24
Кочериново	147	43	жм	0,268	F3.24
Кочериново	147	33	жм	0,147	F3.24
Кочериново	147	57	жм	0,031	F3.24
Кочериново	147	24	жм	0,165	F3.24
Кочериново	147	65	жм	0,931	F3.24
Кочериново	147	54	жм	0,480	F3.24
Кочериново	147	58	жм	0,015	F3.24
Кочериново	147	61	жм	0,039	F3.24
Кочериново	147	21	жм	0,000	F3.24
Кочериново	147	39	жм	0,047	F3.24
Кочериново	147	38	жм	0,113	F3.24
Кочериново	147	46	жм	0,152	F3.24
Кочериново	88	11	ов	0,095	F3.24
Кочериново	88	14	ов	0,003	F3.24
Кочериново	88	15	ов	0,008	F3.24

Кочериново	88	12	ов	0,000	F3.24
Пороминово	43	21	жм	0,149	F3.24
Бараково		877	ов	0,815	F3.24
Пороминово	26	75	ов	12,931	F3.24
Бараково		878	ов	1,399	F3.24
Бараково		716	ов	0,660	F3.24
Пороминово		242	ов	15,269	F3.24
Пороминово	26	79	ов	1,261	F3.24
Пороминово	26	78	ов	4,421	F3.24
Пороминово	36	24	жм	0,596	F3.24
Пороминово	36	27	жм	0,144	F3.24
Пороминово	36	29	жм	0,328	F3.24
Пороминово	36	6	жм	0,524	F3.24
Пороминово	36	8	жм	1,588	F3.24
Пороминово	36	15	жм	0,469	F3.24
Пороминово	43	6	жм	0,582	F3.24
Пороминово	43	15	жм	0,482	F3.24
Пороминово	36	24	жм	0,029	F3.24
Бараково	15	123	смф	29,545	F3.24
Стоб	22	288	смф	0,182	F3.24
Бараково		935	жм	2,261	F3.24
Бараково		935	жм	0,271	F3.24
Пороминово		181	ов	0,106	F3.24
Кочериново	147	37	жм	0,010	F3.24
Бараково		888	ов	1,485	F3.25
Бараково		616	ов	2,465	F3.24
Общо F3.24:				91,584
Землище	Масив	Имот	Предвиждане по ОУП	Площ, дка	Код по EUNIS
Пороминово	36	6	жм	0,407	FB.41
Бараково	15	123	смф	0,011	FB.41
Бараково	15	123	смф	0,073	FB.41
Общо FB.41:				0,491
Всичко F3.24 + FB.41:				92,075

Ливадният дърдавец (Crex crex) – описание на вида, числеността и състоянието на популацията му на национално ниво направихме по-нагоре в текста. В зоната са установени 33 двойки, което съставлява под 2% от националната популация. Елементите на зоната, които са от значение за опазването на вида са в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване. Популацията не е изолирана и е с широк обхват на разпространение. Зоната има отлична стойност за опазването на вида. Горната информация е съгласно Стандартния формуляр от Информационната система за защитените зони от екологична мрежа Натура 2000 в България.

По време на теренните проучвания, в зоната бяха наблюдавани значително по-малко индивиди (не повече от 10), в сравнение с посочената в Стандартния натура формуляр численост на вида. Местообитанията, в които видът беше установен по време на тренните проучвания съвпадат с тези, установени по време на изготвяне на Плана за управление (ПУ) на зоната. Разликата в броя на наблюдаваните индивиди (33 двойки по време на изготвяне на ПУ) се дължи основно на факта, че предмет на наблюдения бяха засегнатите от предвижданията на ОУП имоти, а не

цялата територия на зоната. По време на теренните наблюдения в засегнатите имоти не бяха установени гнездещи двойки от вида. В засегнатите имоти ливадния дърдавец е наблюдаван епизодично – в по-малко от 30% от дните за наблюдение. Това е напълно естествено, защото засегнатите имоти се намират в перифериата на местообитанието на вида, в непосредствена близост до инфраструктурни обекти и вече урбанизирани територии – третокласния път през Кочериново и Рила за Рилския манастир и четвъртокласния пъти от с. Бараково през с. Пороминово до с. Стоб, регулацията на населените места в общината, стопарски дворови и т.н. Наблюдаваните по време на теренните проечвания индивиди са засичани основно в съседни терени, заключени най- вече между двата цитирани пътя и регулацията на населените места.

Според ПУ на ЗЗ Кочериново, местообитанието на ливадния дърдавец заема площ от 5881,2 дка. Според класификацията на EUNIS, то е съставено от местообитанията с кодове:

E2.252 Низинни и котловинни сенокосни ливади (подробно описано в т. 4.2.1.3 на доклада). Ливадният дърдавец се размножава в това местообитание и то е ключово за опазването му в зоната.

E2.7 Тревни съобщества в етапи на формиране (подробно описано в т. 4.2.1.3 на доклада) – то е разпространено основно в ниските части на Кочериновската котловина и представлява процеса на възстановяване на естествените ливади на мястото на изоставени обработваеми площи. Ливадният дърдавец макар и рядко навлиза в това местообитание, но не го обитава трайно.

Още едно местообитание J5.4 Канали е от значение за вида. То е важен елемент на поддържане на мезофилните ливади, които са местообитание на ливадния дърдавец. То заема 280,9 дка от зоната, но не се включва в площта на местообитанието на вида.

Предвижданията на ОУП на община Кочериново засягат и двете местообитания

– основно E2.252 Низинни и котловинни сенокосни ливади (63,111 дка) и по-малко E2.7 Тревни съобщества в етапи на формиране (11,374 дка). Общата засегната площ възлиза на 74,484 дка (Таблица 19), която представлява 1,2665% от местоообитанието на вида. В значително по-голямата си част, засегнатите площи са презназначени за вилно и индивидуално жилищно застрояване (57,193 дка), при което процентът на застрояване ще бъде от 20 до 30%. Това на практика ще минимизира в занчителна степен негативното въздействие на предвижданията на ОУП върху вида и местообитанието му. Предвижданията на ОУП на община Кочериново ще окажат въздействие, макар и малко, върху популацията и местообитанията на ливадния

дърдавец на зонално ниво (ще бъде засегната не повече от 1 двойка от вида), като е необходимо то да се отчете в комбинация с други фактори и да се препоръчат мерки за намаляване или премахване, което е направено в т. 6 на доклада. Въздействието върху популацията и местообитанията на вида на национално ниво ще бъде незначително (в най-лошия случай ще бъде засегната 0,0104% от националната популация, при 4000 двойки).

Таблица 19. Списък на поземлените имоти, попадащи в местообитанието на ливадния дърдавец, със съответните засегнати площи и педвиждане по ОУП

Землище	Масив	Имот	Предвиждане по ОУП	Площ, дка	Код по EUNIS
Кочериново	86	18	смф	0,029	E2.252
Бараково	113	36	жм	0,088	E2.252
Бараково	113	4	жм	0,904	E2.252
Бараково	113	4	жм	0,915	E2.252
Бараково	111	19	жм	1,448	E2.252
Бараково	111	1	жм	0,363	E2.252
Бараково	111	17	жм	1,308	E2.252
Бараково	111	16	жм	1,499	E2.252
Бараково	111	15	жм	0,989	E2.252
Бараково	111	14	жм	0,045	E2.252
Бараково	111	14	жм	0,119	E2.252
Стоб	22	288	смф	1,986	E2.252
Стоб	22	293	смф	0,013	E2.252
Пороминово	26	49	ов	0,620	E2.252
Пороминово	26	46	ов	3,114	E2.252
Пороминово	26	58	ов	1,199	E2.252
Пороминово	26	61	ов	0,922	E2.252
Пороминово	26	75	ов	0,077	E2.252
Бараково		935	жм	1,477	E2.252
Пороминово	26	75	ов	0,037	E2.252
Пороминово		184	ов	0,020	E2.252
Пороминово	26	78	ов	0,088	E2.252
Пороминово		184	ов	2,474	E2.252
Пороминово	26	79	ов	0,000	E2.252
Пороминово	26	79	ов	1,588	E2.252
Пороминово		242	ов	4,395	E2.252
Пороминово	31	5	ов	0,658	E2.252
Пороминово	31	25	ов	0,847	E2.252
Пороминово	17	11	ов	0,808	E2.252
Пороминово	17	17	ов	0,565	E2.252
Пороминово	17	18	ов	0,526	E2.252
Пороминово	17	20	ов	0,001	E2.252
Стоб	105	22	ов	3,233	E2.252
Пороминово	17	1	ов	0,584	E2.252
Пороминово	17	2	ов	0,959	E2.252
Пороминово	17	3	ов	0,592	E2.252

Пороминово	17	5	ов	0,770	E2.252
Стоб	105	10	ов	7,092	E2.252
Пороминово	17	6	ов	1,574	E2.252
Пороминово	17	7	ов	0,328	E2.252
Пороминово	17	8	ов	0,285	E2.252
Пороминово	17	9	ов	0,566	E2.252
Пороминово	17	10	ов	0,651	E2.252
Стоб	105	19	ов	0,693	E2.252
Бараково	113	5	жм	0,330	E2.252
Стоб	63	254	смф	1,501	E2.252
Стоб	39	68	смф	0,775	E2.252
Стоб	39	70	смф	0,300	E2.252
Бараково		951	смф	2,266	E2.252
Бараково		951	псов	10,475	E2.252
Бараково	115	37	жм	1,011	E2.252
Общо E2.252:				63,111
Землище	Масив	Имот	Предвиждане по ОУП	Площ, дка	Код по EUNIS
Пороминово	17	11	ов	0,001	E2.7
Пороминово	17	13	ов	1,238	E2.7
Пороминово	17	20	ов	0,061	E2.7
Пороминово	19	1	жм	1,066	E2.7
Пороминово	19	2	жм	0,617	E2.7
Пороминово	19	3	жм	0,561	E2.7
Пороминово	19	4	жм	0,225	E2.7
Пороминово	19	9	жм	0,013	E2.7
Пороминово	19	5	жм	0,883	E2.7
Пороминово	19	6	жм	1,252	E2.7
Пороминово	19	7	жм	1,896	E2.7
Пороминово	19	8	жм	1,237	E2.7
Пороминово		181	ов	2,325	E2.7
Общо Е2.7:				11,374
Всичко Е2.252 + Е2.7:				74,484

Оценка на степента на въздействието върху видовете, предмет на опазване в защитена зона „Кочериново”.

Вид	Оценка за степента на въздействие
Птици
Бял щъркел (Ciconia ciconia)	1	Много слабо отрицателно въздействие
Червеногърбата сврачка (Lanius collurio)	5	Дейността може да предизвика кумулативни отрицателни въздействия
Ливаден дърдавец (Crex crex)	5	Дейността може да предизвика кумулативни отрицателни въздействия

Като цяло можем да направим следните изводи:

Няма да има пряко унищожаване на консервационно значими видове растения и техните местообитания, в резултат на строителството.

Не се очаква чувствителна смяна на растителността в следствие на изпълнение на предвижданията на ОУП на община Кочериново.

Няма да има пряко унищожаване на видове птици, предмет на опазване в зоната, в резултат на строителството.

Не се очакват съществени негативни промени в състоянията на популациите на видовете птици, предмет на опазване в зоната.

Не се очакват промени във видовия състав на птиците в района.

Не се очаква драстично изменение на параметрите на местообитанията на видовете птици, предмет на опазване в зоната. Не се очаква загуба на местообитания на белия щъркел. Очаква се загуба на местообитания на ливадния дърдавец и червеногърбата сврачка, която няма да доведе до нарушаване на биокоридори и фрагментация на местообитанията на двата вида птици.

Не се очакват значими преки въздействия върху местообитанията на видовете птици, предмет на опазване в зоната. Очаква се обаче повишаване на антропогенното присъствие – незначително за белия щъркел, от малко до средно за ливадния дърдавец и червеногърбата сврачка. Това ще доведе до увеличаване на косвените въздействия, най-вече върху съседните на засегтатите от предвижданията на ОУПОК територии. При спазване на предвидените в т. 6 на доклада мерки не се очаква реализирането на ОУП да доведе до значими преки въздействия върху местообитанията и популациите на видовете птици, предмет на опазване в зоната. Осигурява се свободното придвижване на видовете, както в зоната, така и до съседни пригодни местообитания.

В заключение можем да кажем, че предвижданията на ОУП на община Кочериново и реализирането им ще окажат от ниско до средно по степен въздействие, върху състоянието на популациите на видовете птици и техните местообитания, предмет на опазване в защитена зона „Кочериново” и е необходимо то да се отчете в комбинация с други фактори и да се препоръчат мерки за намаляване или премахване, което сме направили в т. 2 и т. 6 от доклада.

5.1.3. BG 0001013 Скрино по Директива 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.

На територията на община Кочериново попадат 37272,35 дка от тази защитена зона или 29,22% от нея. Нито един от елементите на Общия устройствен план на общината не засяга пряко или косвено местообитания и видове, предмет на опазване в ЗЗ „Скрино”. Защитената зона няма да бъде пряко засегната от общия устройствен план на община Кочериново.

С новия ОУП не се предвиждат нови територии за урбанизиране. Предмет на опазване в ЗЗ BG 0001013 Скрино са 22 природни местообитания, 17 вида бозайници, 5 вида земноводни и влечуги, 3 вида риби и 5 вида безгръбначни.

Въздействия върху природните местообитания, местообитанията на видовете и видовете предмет на опазване в тази зона не се очакват.

5.2. Описание и анализ на въздействието на плана върху целостта на защитените зони с оглед на нейната структура, функции и природозащитни цели (загуба на местообитания, фрагментация, обезпокояване на видове, нарушаване на видовия състав, химически, хидроложки и геоложки промени и др.) по време на реализацията на плана.

5.2.1. Въздействие от ОУП на община Кочериново върху целостта на защитените зони.

5.2.1.1. Защитена зона BG0002107 Бобошево по Директивата за птиците. А) Структура

Защитената зона е съставена от 13 класа земно покритие. От класовете земно покритие ще бъде засегнат в много малка степен (< 0,5 %) класовете земно покритие

„Екстензивни зърнени култури (вкл. ротационни култури с периодично оставяне на угар) (N12)” и Друга орна земя (N15). Няма да бъдат засягани природни местообитания, включени в Приложение № 1 на Закона за биологично разнообразие.

Поради малката площ на устройствената зона с Предимно промишлено предназначение (38,349 дка), реализирането на предвижданията на ОУП на община Кочериново няма да окаже съществено отражение върху структурата на защитената зона.

Б) Функции и природозащитни цели Б.1. Загуба на местообитания.

За нуждите на оценката ще приемем, че цялата устройствена зона ще бъде трайно загубена за защитената зона. По този начин ще оценим максималното възможно неблагоприятно въздействие на елементите на ОУПОК върху ЗЗ. В случая приемаме, че ще бъдат трайно загубени 38,349 дка, което представлява 0,0790% от защитена зона

„Бобошево”, която има площ 48352,015 дка. Трайно загубената площ може да се отнесе към класове земно покритие „Екстензивни зърнени култури (вкл. ротационни култури с периодично оставяне на угар) (N12)” или Друга орна земя (N15) и представлява 0,4159% от общата им площ (N12 – 6309,161 дка и N15 – 2911,921 или общо 9221,083 дка). Площта на устройствената зона с предимно производствено предназначение съставлява много малка част от площта на засегнатите класове земно покритие и съвсем незначителна част от площта на цялата защитена зона.

Няма да има трайна загуба на природни местообитания, защитени от ЗБР и местообитания на видове птици, предмет на опазване в защитената зона.

Б.2. Фрагментация.

Спазването на специалния режима и норми на устройствената зона при реализирането на предвижданията на ОУП ще позволяват на видовете свободна връзка и обмен не само със съседните територии, но и с териториите в останалата част от ЗЗ. Освен това, самата устройствена зона е разположена на самата граница на защитената зона (източната граница на имота се явява и граница на защитената зона). Като цяло, предвижданията на ОУПОК заемат незначително малка площ от защитената зона, поради което не се очаква реализацията им да доведе до фрагментация на местообитанията на видовете.

Няма да има фрагментация на природни местообитания или местообитания на видовете птици, предмет на опазване в зоната, както и на тези обитаващи района.

Б.3. Обезпокояване на видове.

Обезпокояване на видовете птици може да се очаква по време на строителството То се отнася най-вече до видове, които обитават съседни терени. Безпокойството ще има временен характер. Ще бъде краткотрайно, с продължителност на няколко месеца.

Не се очаква сериозно увеличаване на антропогенната преса в следствие на реализация на предвижданията на ОУПОК. Не се очаква и сериозно нарастване на честотата на движение на МПС над досегашната, освен по време на строителството. По време на експлоатацията на обекта може да се очаква слабо нарастване на безпокойство, в следствие на определен тип „негативно” поведение от страна на обслужващия персонал при периодичните посещения на обекта. Обслужването на обекта ще бъде напълно автоматизирано, включително и охраната му. Трайно човешко присъствие на обекта няма да има. За обслужването на персонала на обекта ще се ползват сградите и съоръженията на съседния стопански двор. По сериозно безпокойство по време на експлоатацията на обекта може да възникне при отстраняване на непредвидени аварии на самата фотоволтаична инсталация, когато може да се наложи използване на техника. Това безпокойство ще бъде краткотрайно, с продължителност от няколко дин до 1-2 седмици.

Изпълнението на смекчаващите мерки, предвидени за предотвратяване, намаляване и възможно отстраняване на неблагоприятните въздействия от предвижданията на плана ще сведе до минимум риска от нарастване на безпокойството на видовете.

Като цяло не се очаква безпокойството да окаже съществено влияние върху видовете птици, предмет на опазване в зоната.

Б.4. Нарушаване на видовия състав.

Видовете птици, обитаващи района имат сравнително висока численост. Освен това не се очаква пряко унищожаване на екземпляри от тях, както и на екземпляри от видовете, предмет на опазване в защитената зона, поради което със сигурност може да се каже, че популациите им в защитената зона няма да бъдат съществено повлияни от предвижданията на ОУПОК.

Не се очаква нарушаване на видовия състав.

Б.5. Химически промени.

Не се очакват.

Б.6. Хидрогеоложки промени.

Не се очакват.

Б.7. Геоложки промени.

Не се очакват.

Б.8. Други промени.

Не се очакват.

ОУП на община Кочериново няма да има въздействие върху видове птици, предмет на опазване в ЗЗ, тъй като не се засягат техни хранителни, гнездови или потенциални местообитания, люпила, малки и др. Само за два от видовете – Червеногърба сврачка (Lanius collurio) и Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus) се очаква много слабо отрицателно въздействие, изразяващо се в съвсем незначително засягане на ловна територия на първия вид и потенциално местообитание

в непосредствена близост до ЗЗ на втория вид. Елементите на плана (Устройствена зона с Предимно производствено предназначение) се разполагат на границата на защитената зона, като не се очакват бариерен или фрагментиращ ефект, както и негативни промени в параметрите на природозащитното състояние на видовете птици в границата на защитената зона.

Предложеният проект на ОУПОК в този си вариант няма да се отрази върху целостта на ЗЗ BG0002107 Бобошево с оглед на нейната структура, функции и природозащитни цели.

5.2.1.2. Защитена зона BG0002099 Кочериново по Директивата за птиците. А) Структура

Защитената зона е съставена от 12 класа земно покритие. От класовете земно покритие ще бъде засегнати 7 от класовете земно покритие: Храстови съобщества (N8), Сухи тревни съобщества, степи (N9), Влажни ливади, мезофилни ливади (N10), Екстензивни зърнени култури (вкл. ротационни култури с периодично оставяне на угар) (N12), Друга орна земя (N15), Негорски райони, култивирани с дървесна растителност (вкл. овошки, лозя, крайпътни дървета) (N21) и Скали във вътрешността, сипеи, пясъци, постоянен сняг и ледници (N22). Няма да бъдат засягани природни местообитания, включени в Приложение № 1 на Закона за биологично разнообразие.

Поради сравнително малката площ (339,159 дка) и рационалното разположение на устройствените зони, реализирането на предвижданията на ОУП на община Кочериново няма да окаже съществено отражение върху структурата на защитената зона.

Б) Функции и природозащитни цели Б.1. Загуба на местообитания.

За нуждите на оценката ще приемем, че цялата площ на устройствените зони ще бъде трайно загубена за защитената зона. По този начин ще оценим максималното възможно неблагоприятно въздействие на елементите на ОУПОК върху ЗЗ. В случая приемаме, че ще бъдат трайно загубени 339,159 дка, което представлява 1,3929% от защитена зона „Кочериново”, която има площ 24348,44 дка. Трайно загубената площ може да се отнесе към класове земно покритие: Храстови съобщества (N8), Сухи тревни съобщества, степи (N9), Влажни ливади, мезофилни ливади (N10), Екстензивни зърнени култури (вкл. ротационни култури с периодично оставяне на угар) (N12), Друга орна земя (N15), Негорски райони, култивирани с дървесна растителност (вкл. овошки, лозя, крайпътни дървета) (N21), Скали във вътрешността, сипеи, пясъци, постоянен сняг и ледници (N22). Само клас Влажни ливади, мезофилни ливади (N10) може и то съвсем условно да се отнесе към природно местообитание 6510 Низинни сенокосни ливади, което не е предмет на опазване в защитената зона, като такова. В значително по-голямата си част, засегнатите площи са презназначени за индивидуално жилищно и вилно застрояване (248,334 дка), при което процентът на застрояване ще бъде от 20 до 30%. Това на практика ще минимизира в занчителна степен негативното въздействие на предвижданията на ОУП по отношение на загуба ан местообитания за видовете, предмет на опазване в защитената зона.

Няма да има трайна загуба на природни местообитания, защитени от ЗБР. Не се очаква загуба на местообитания на белия щъркел. Очаква се сравнително малка трайна загуба на местообитания ливадния дърдавец и червеногърбата сврачка.

Б.2. Фрагментация.

Спазването на специалния режима и норми на устройствените зони при реализирането на предвижданията на ОУП ще позволяват на видовете свободна връзка и обмен не само със съседните територии, но и с териториите в останалата част от ЗЗ. Освен това, устройствените зони са разположени в периферията на местообитанията на видовете предмет на опазване в зоната, до вече изградени и функциониращи инфраструктурни обекти (пътища ІІІ-ти и ІV клас, ПСОВ), урбанизирани територии (стопански дворове, площи с производствено предназначение, регулация на населените места). Като цяло, предвижданията на ОУПОК заемат сравнително малка площ, поради което не се очаква реализацията им да доведе до нарушаване на биокоридори и фрагментация на местообитанията на видовете.

Няма да има фрагментация на природни местообитания или местообитания на видовете птици, предмет на опазване в зоната, както и на тези обитаващи района.

Б.3. Обезпокояване на видове.

Обезпокояване на видовете птици може да се очаква по време на строителството То се отнася най-вече до видове, които обитават съседни терени. Безпокойството ще има временен характер. Ще бъде краткотрайно, с продължителност до няколко месеца.

Увеличаване на антропогенната преса се очаква в следствие на реализация на предвижданията на ОУПОК. Не се очаква съществено нарастване на честотата на движение на МПС над досегашната, освен по време на строителството. Предвижданията на плана се разполагат предимно край съществуващата пътна мрежа и засегнатите територии не могат да се отнесат към най-благоприятните местообитания за видовете, предмет на опазване в зоната. Теренните наблюдения показаха, че те се посещават по-рядко и се ползват най-вече като хранителни местообитания. По време на експлоатацията на обектите може да се очаква слабо нарастване на безпокойство, в следствие на определен тип „негативно” поведение от страна на обитателите или обслужващия персонал на съответния обект. По сериозно безпокойство по време на експлоатацията на обектите може да възникне при отстраняване на последиците от непредвидени аварии от различен характер, когато може да се наложи използване на техника. Това безпокойство ще бъде краткотрайно, с продължителност от няколко дин до 1-2 седмици.

Изпълнението на смекчаващите мерки, предвидени за предотвратяване, намаляване и възможно отстраняване на неблагоприятните въздействия от предвижданията на плана ще сведе до минимум риска от нарастване на безпокойството на видовете.

Като цяло не се очаква безпокойството да окаже съществено влияние върху видовете птици, предмет на опазване в зоната.

Б.4. Нарушаване на видовия състав.

Видовете птици, предмет на опазване в защитената зона имат сравнително висока численост. Освен това не се очаква пряко унищожаване на екземпляри от тях, поради което със сигурност може да се каже, че популациите им в защитената зона няма да бъдат съществено повлияни от предвижданията на ОУПОК.

Не се очаква нарушаване на видовия състав.

Б.5. Химически промени.

Не се очакват.

Б.6. Хидрогеоложки промени.

Не се очакват.

Б.7. Геоложки промени.

Не се очакват.

Б.8. Други промени.

Не се очакват.

ОУП на община Кочериново ще окаже от малка до средна степен на въздействие върху видове птици, предмет на опазване в ЗЗ Кочериново, тъй като се засягат сравнително малки по плащ местообитания само на два от видовете – ливадния дърдавец и червеногърбата сврачка. Елементите на плана се разполагат в периферията на местообитанията на видовете, до вече урбанизирани територии, като не се очакват бариерен или фрагментиращ ефект, както и негативни промени в параметрите на природозащитното състояние на видовете птици в границата на защитената зона.

Предложеният проект на ОУПОК в този си вид няма да се отрази върху целостта на ЗЗ BG0002099 Кочериново с оглед на нейната структура, функции и природозащитни цели.

5.2.1.3. Защитена зона BG0001013 Скрино по Директивата за хабитатите. А) Структура

Защитената зона е съставена от 7 класа земно покритие. Предмет на опазване са 22 природни местообитания, 17 вида бозайници, 5 вида земноводни и влечуги, 3 вида риби и 5 вида безгръбначни.

Не се очаква реализирането на предвижданията на ОУП на община Кочериново няма да окаже съществено отражение върху структурата на защитената зона.

Б) Функции и природозащитни цели Б.1. Загуба на местообитания.

Не се очаква.

Б.2. Фрагментация.

Не се очаква.

Б.3. Обезпокояване на видове.

Не се очаква.

Б.4. Нарушаване на видовия състав.

Не се очаква.

Б.5. Химически промени.

Не се очакват.

Б.6. Хидрогеоложки промени.

Не се очакват.

Б.7. Геоложки промени.

Не се очакват.

Б.8. Други промени.

Не се очакват.

ОУП на община Кочериново няма да има въздействие върху природните местообитания, видовете животни и растения и техните местообитания, предмет на опазване в ЗЗ, тъй като елементите на ОУПОК не засягат защитената зона. Не се очакват бариерен или фрагментиращ ефект, както и негативни промени в параметрите на природозащитното състояние на защитената зона.

Предложеният проект на ОУПОК в този си вид няма да се отрази върху целостта на ЗЗ BG0001013 Скрино с оглед на нейната структура, функции и природозащитни цели.

6. Предложения за смекчаващи мерки, предвидени за предотвратяване, намаляване и възможно отстраняване на неблагоприятните въздействия от осъществяване на плана върху защитените зони и определяне на степента им на въздействие върху предмета на опазване на защитените зони в резултат на прилагането на предложените смекчаващи мерки.

Идентифицираните въздействия върху природните местообитания, видовете и техните местообитания са с различна степен на въздействие, варираща от липса на такова (степен 0 за местообитанията и видовете в ЗЗ Скрино и за повечето видове птици в ЗЗ Бобошево), много ниска степен (степен 1 за червеногърбата сврачка и сирийския пъстър кълвач в ЗЗ Бобошево и белия щъркел в ЗЗ Кочериново) и средна степен (степен 5 за ливадния дърдавец и червеногърбата сврачка в ЗЗ Кочериново), породи, което предлагаме мерки за предотвратяване, намаляване и възможно отстраняване на неблагоприятните въздействия от осъществяване на плана върху защитените зони.

Предложения за смекчаващи мерки, общовалидни за териториите в устройствените зони, попадащи в защитените зони

Строителните дейности, в урбанизирани вече имоти, които попадат в защитените зони да се извършват в границите на съществуващата инфраструктура и обекти при минимално въздействие на граничните територии. Да не се допуска използването на чужди, инвазивни видове при озеленителните мероприятия.

Да се избягва високо строителство и сгради предизвикващи естетически дискомфорт.

Строителството да се извърши във възможните най-кратки срокове – извън гнездовия период на видовете птици, обитаващи района.

Да се предвидят местни видове при изграждането и поддържането на зелените системи и паркове, включени в територията или граничещи с територията на защитените зони, с цел опазване видовото разнообразие в тези зони и ограничаване възможността за нахлуване на чужди и инвазивни видове в защитените зони.

В максимална възможна степен да се запазва естествената дървесна и храстова растителност. Да се опазват изцяло крайречните тераси и прилежащата крайречна растителност.

Да не се допускат разливи на горива и смазочни материали от строителните машини и съоръжения, и изхвърляне на строителни и битови отпадъци.

Да се спазват нормативните предписания за опазване от пожари, за да не се разрушават местообитания и биотопи на редки и застрашени от изчезване животински и растителни видове и съобщества.

Да се използват оптимално природни терени за социализиране на обекти на културно историческото наследство, при минимално използване на прилежащите територии в рамките на защитените зони.

Да се установи режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 3 от ЗУТ за горските територии, попадащи в границите на защитените зони. Да се препоръча в Областния план за развитие на горските територии, на основание чл. 12, ал. 1, т. 3 от Закона за горите, те да се определят като зони за защита от урбанизация с устройствен режим.

Да се установи режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 3 от ЗУТ за всички земеделски територии, попадащи в обхвата на защитени зони. Дейностите по поддържане на пасищата да се подлагат най-малко на преценка на необходимостта от извършване на оценка за съвместимост.

Да се провежда подробна разяснителна кампания сред участниците в строителните и експлоатационни дейности с цел предотвратяване на щети върху растителния и животински свят в района.

Конкретни мерки съобразно отделните предвидени елементи на ОУП, да бъдат предвидени в последващи отделни оценки на тяхната съвместимост с предмета и целите на ЗЗ и тяхното въздействие върху околната среда при евентуалното им бъдещо осъществяване.

Предложения за смекчаващи мерки, отнасящи се за конкретните защитени

зони:

Защитена зона BG 0002107 Бобошево

Върху видовете птици, предмет на опазване в защитената зона не са

идентифицирани въздействия или са идентифицирани такива с много ниска степен (степен 1), но въпреки това предлагаме мерки, които допълнително ще намалят негативното въздействие върху тях:

1. За устройствена зона с предимно производствено предназначение (Пп) да се определи специфичен режим и норми за застрояване, които да включва най-малко следното:

2.1. Да се приемат следните правила за застрояване: Максимален процент на застрояване – 60%;

Минимален процент на озеленяване – 30% (най-малко 1/3 от площта да се озелени с дървесни видове).

2.2. Да се запазва в максимална възможна степен естествената дървесна и храстова растителност.

2.3. Да се забрани използването на чужди, инвазивни и нехарактерни за района видове при озеленителните мероприятия.

2. Да се приемат за валидни мерките, предвидени в решение № ПЕ-1-ОС/2012 г. от 05.01.2012 г. (Приложение 13.8) на РИОСВ – Перник за съгласуване на изграждане на

„Фотоволтаична инсталация” върху част от устройствената зона.

Защитена зона BG 000299 Кочериново

За всяка устройствена зона и зона от ПУ на ЗЗ Кочериново да се определят специфичен режим и норми за застрояване, които да включват най-малко следното:

І. Режим на Устройствената зона за жилищно застрояване (Жм и Жм1)

1. Да се приема разновидност Жилищните устройствени зони с преобладаващо застрояване с малка височина Жм1, за частта от тази зона, която попада в ЗЗ Кочериново.

2. Да се приемат следните правила за застрояване: Максимален процент на застрояване – 30%

Минимален процент на озеленяване – 60% (най-малко 1/3 от площта да се озелени с дървесни видове)

3. Да се запазва в максимална възможна степен естествената дървесна и храстова растителност.

4. В ПИ с НТП „естествена ливада”, озеленената площ да се стопанисват като ливада. Не де допуска създаване на зеленчукови и други градини.

5. Да се забрани използването на чужди, инвазивни и нехарактерни за района видове при озеленителните мероприятия.

6. Ограждането на ПИ да се извършва по начин, позволяващ свободното придвижване по земята на всички видове диви животни – птици, земноводни, влечуги и дребни бозайници във всички посоки.

ІІ. Режим на Смесената многофункционална устройствена зона (Смф)

1. Да се приемат следните правила за застрояване: Максимален процент на застрояване – 60%;

Минимален процент на озеленяване – 30% (най-малко 1/3 от площта да се озелени с дървесни видове).

2. Да се забрани използването на чужди, инвазивни и нехарактерни за района видове при озеленителните мероприятия.

3. Ограждането на ПИ да се извършва по начин, позволяващ свободното придвижване по земята на всички видове диви животни – птици, земноводни, влечуги и дребни бозайници във всички посоки.

ІІІ. Режим на Устройствената зона с предимно производствено предназначение (Пп)

1. Да се приемат следните правила за застрояване: Максимален процент на застрояване – 60%;

Минимален процент на озеленяване – 30% (най-малко 1/3 от площта да се озелени с дървесни видове).

2. Да се запазва в максимална възможна степен естествената дървесна и храстова растителност.

3. Да се забрани използването на чужди, инвазивни и нехарактерни за района видове при озеленителните мероприятия.

4. Ограждането на ПИ да се извършва по начин, позволяващ свободното придвижване по земята на всички видове диви животни – птици, земноводни, влечуги и дребни бозайници във всички посоки.

ІV. Режим на Устройствената зона за рекреация и отдих – вилна зона (Ов)

1. Да се приемат следните правила за застрояване: Максимален процент на застрояване – 20%;

Минимален процент на озеленяване – 80% (от 1/5 до 1/4 от площта за озеленяване с дървесни видове)

2. Озеленената площ да се стопанисват като ливада. Да не се допуска създаване на зеленчукови и други градини.

3. Да се запазва в максимална възможна степен естествената дървесна и храстова растителност.

4. Да се забрани използването на чужди, инвазивни и нехарактерни за района видове при озеленителните мероприятия.

5. Ограждането на ПИ да се извършва по начин, позволяващ свободното придвижване по земята на всички видове диви животни – птици, земноводни, влечуги и дребни бозайници във всички посоки.

V. Режим на зоната за техническа инфраструктура (ПСОВ)

1. Да се запазва в максимална възможна степен естествената дървесна и храстова растителност.

2. Да се забрани използването на чужди, инвазивни и нехарактерни за района видове при озеленителните мероприятия.

3. Ограждането на ПИ да се извършва по начин, позволяващ свободното придвижване по земята на всички видове диви животни – птици, земноводни, влечуги и дребни бозайници във всички посоки.

VІ. Режим на Зона І за поддържане и възстановяване на местообитанията на видовете предмет на опазване (ЗПВМ) от ПУ на ЗЗ Кочериново

1. Да се въведе режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) с цел да се запази фактическото ползване без влошаване на природозащитното състояние.

2. Да се забрани застрояването на ПИ в ЗПВМ;

3. Да се забрани промяната на НТП, в ПИ в ЗПВМ освен: когато стария НТП се заменя с НТП – „ливада”;

при възникване на неотложни нужди за изграждане на обекти с висок обществен интерес.

Режима не се отнася за ПИ или части от тях, предвидени в ОУП. За тях се прилага режима на съответната устройствена зона, в която попадат.

VІІ. Режим на Зона ІІ за устойчиво стопанисване (ЗУС) от ПУ на ЗЗ Кочериново

1. Да се въведе режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) с цел да се запази фактическото ползване без влошаване на природозащитното състояние.

2. Да се забрани застрояването в ЗУС на ПИ с НТП „ливада”;

3. Да се забрани промяната на НТП в ПИ в ЗУС, освен: когато стария НТП се заменя с НТП – „ливада”;

при възникване на неотложни нужди за изграждане на обекти с висок обществен интерес;

за изграждане на крайпътни обслужващи обекти, от северозападната страна на третокласния път за Рилския манастир, в 50 метрова ивица, считана от края на пътното платно. Останалата част от имота се стопанисва по НТП от преди промяната му.

Режима не се отнася за ПИ или части от тях, предвидени в ОУП. За тях се прилага режима на съответната устройствена зона, в която попадат.

VІІІ. Режим на Зона ІІІ на населени места от ПУ на ЗЗ Кочериново

Да не се допускат дейности, които могат да доведат до увреждане или унищожаване на гнезда на белия щъркел.

ІХ. Режим на Ландшафтно-устройствена зона за превантивна защита по поречието на р. Рилска

1. Да се забрани:

строителство на обекти, с изключение на съоръжения за укрепване и възстановяване на бреговата ивица;

увреждане на бреговете на р. Рилска;

увреждане и унищожаване на крайречните тераси и прилежащата крайречна растителност;

използване на чужди, инвазивни и нехарактерни за района видове при поддържането и укрепването на бреговете на р. Рилска и прилежащите терени.

2. Режимът на тази зона да се прилага за ПИ, попадащи в 25 метрова ивица от двете страни на р. Рилска, независимо от:

НТП на съответния имот;

Устройствената зона, в която попада;

Устройствената зона от ПУ на ЗЗ Кочериново, в която попада.

Защитена зона BG 0001013 Скрино

Предвижданията на ОУП на община Кочериново не засягат ЗЗ Скрино, но въпреки това, считаме че и за нея следва да важат предложените по-горе общи мерки, които допълнително ще намалят негативното въздействие върху природните местообитания, видовете и техните местообитания, предмет на опазване в зоната.

7. Разглеждане на алтернативни решения и оценка на тяхното въздействие върху защитената зона, включително нулева алтернатива.

Предварителният вариант на ОУП на община Кочериново не разглежда различни алтернативи за отделните елементи и изграждането на отделните обекти. Алтернативи относно конкретното местоположение на сградите и съоръженията, параметрите им на застрояване, техническото изпълнение, времевата рамка и др. е

следва да бъдат разгледани при необходимост в екологичните оценки и оценките на съвместимост на конкретните подробни устройствени планове (ПУП) на отделните обекти.

7.1. Нулева алтернатива

Според § 3, т. 8 от допълнителните разпоредби към Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимост на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предметите и целите на опазване на защитените зони –

„Нулева алтернатива” е описание на настоящото състояние и последиците от него, в случай че плановете, програмите, проектите или инвестиционните предложения, които се предлагат, не бъдат осъществени. ”.

Като цяло, може да се приеме, че нулевата алтернатива е съвместима с целите на опазване на защитените зони. При нея се предполага, че състоянието на природните местообитания, видовете и техните местообитания е достатъчно добро и поддържането на това им състояние не зависи от предвижданията на ОУП. Това ще бъде вярно, ако развитието на общината се запази в същите параметри и направления, към момента на изготвяне на плана.

Прогнозите за община Кочериново сочат, че нейното развитие е свързано основно с развитие на селското стопанство, както растениевъдство, така и животновъдство. Интензификацията на този отрасъл в общината, със сигурност ще въздейства върху предмета на опазване в защитените зони и то негативно, особено за ЗЗ Кочериново, като имаме предвид, че евентуалната интензификация в това направление ще засегне местообитанията на два от видовете птици, предмет на опазване – ливадния дърдавец и червеногърбата сврачка. Освен това липсата на документ като ОУП, чиято главната цел е да създаде планова основа за дългосрочно устойчиво устройствено развитие на общината в съответствие с приетите стратегически документи за регионално развитие и със специфичните за община Кочериново природни, културно-исторически, туристически и други ресурси, също ще се отрази негативно на защитените зони. Само две от тях имат заповеди за обявяване (ЗЗ Бобошево и ЗЗ Кочериново), в които има определен режим. Само ЗЗ Кочериново има влязъл в сила план за управление, с който се въвеждат някои допълнителни забрани и препоръки. Тези нормативни документи обаче не могат да осигурят ефективна защита срещу евентуална интензификация на селското стопанство в общината, поради простата причина, че техните режими, касаещи този въпрос са само препоръчителни и пожелателни и се разчита на добрата воля на собствениците и ползвателите на съответните поземлени имоти. При спазване на предвидените в т. 6 на доклада мерки за намаляване на негативното въздействие, ОУП ще играе важна положителна роля за ограничаване на негативното въздействие върху предмета на опазване в защитените зони, в следствие на евентуалната прекомерна интензификация на една или друга сфера в икономическата дейност в община Кочериново. Затова може да приемем, че реализирането на нулевата алтернатива ще се отрази по-скоро негативно на природните местообитания, видовете и техните местообитания, предмет на опазване в защитените зони.

7.2. Други алтернативни решения.

7.2.1. По отношение на ЗЗ Скрино:

Тъй като предвижданията на ОУП на община Кочериново не засягат ЗЗ Скрино, няма да я коментираме в подробности. Само ще потвърдим становището ни, че при спазване на мерките в т. 6 на доклада, ОУП в сегашния му вариант е най-добрата алтернатива за тази защитена зона.

7.2.2. По отношение на ЗЗ Бобошево:

Предвижданията на ОУП на община Кочериново засягат една незначителна част от защитената зона. В нея се устройва зона с предимно производствено предназначение за изграждане на фотоволтаична инсталация (ФВЕЦ). Тя е разположена в непосредствена близост до вече урбанизирана територия – на изток граничи със стопански двор. На юг граничи с асфалтов път от общинската пътна мрежа. През територията преминава полски път и въздушна електропреносна линия 20кV. Устройствената зона е избрана и поради благоприятния релеф на местността. При изграждането на ФВЕЦ няма да се налага подготовка на терена, т.е. няма да бъдат извършвани допълнителни мероприятия по отстраняване на съществуваща растителност, включително храстови и дървесни видове. Освен това имотът, върху който се предвижда да се разположи устройствената зона се намира на самата граница на защитената зона (източната граница на устройствената зона се явява и граница на ЗЗ Бобошево). Спазването на предложените мерки в т. 6 на доклада ще минимизират негативното въздействие на върху видовете птици предмет на опазване в ЗЗ Бобошево.

Изброеното до тук ни дава основание да приемем, че е избран най-подходящият от екологична гледна точка вариант за разполагане на устройствената зона с предимно производствено предназначение, при което е минимизирано негативното влияние върху околната среда.

Всяко друго алтернативно решение в този или в друг участък от зоната би довело до значително по-голямо негативно въздействие върху местообитанията и видовете птици, предмет на опазване в ЗЗ Бобошево.

7.2.2. По отношение на ЗЗ Кочериново:

Определянето на местоположението на отделните устройствени зони от ОУП на общината, засягащи ЗЗ Кочериново е извършено с оглед да не се допусне значително въздействие върху защитената зона. Видно от Приложение13.3, една част от елементите на ОУП са разположени в непосредствена близост с регулацията на населените места, като по този начин те се явяват като естествено продължение. Друга част от елементите на ОУП се разполагат край съществуващата пътна мрежа – републиканска и общинска. Разположени по този начин се избягва необходимостта от строителство на нова пътна и улична мрежа, мрежи за водоснабдяване, канализация, електроснабдяване и други съоръжения в земеделски и горски територии, които не са урбанизирани. Това обстоятелство значително намалява възможното негативно влияние на предвижданията на ОУП, върху предмета на опазване в защитените зони при друго разположение на елементите на плана. Освен това предвижданията на ОУП се разполагат в периферията на местообитанията на видовете по начин изключващ създаване на бариерни прегради и фрагментация на местообитанията.

В плана за управление на ЗЗ Кочериново е обособена Зона ІІІ на населените места. В него е заложено разширяване на съществуващата към момента регулация на гр. Кочериново в изток-югоизточна посока. Това ясно се вижда на Приложение 13.6. По-голямата част от предвидените в ПУ на ЗЗ Кочериново имоти за разширяване на Зона ІІІ са с начин на трайно ползване „естествена ливада”. На приложението се вижда, че някои от имотите не се стопанисват като ливада или тревна площ, но те са сравнително малко. В приложението е показана и една част от устройствен зона за жилищно строителство, която съвпада с предвижданията на ПУ на ЗЗ Кочериново за разширяване на регулацията на населеното място. Четирите полигона с предвижданията на ПУ за разширяване на Зона ІІІ са с обща площ 229,758 дка. Предвижданията на ОУП на община Кочериново, които съвпадат със Зона ІІІ на ПУ са с обща площ не по-малко от 81,866 дка, при обща територия на устройствените зони от 339,159 дка. Това на практика означава, че предвижданията на ОУП и ПУ за

разширяване на площите в регулация до голяма степан се доближават, като размер на площта, но се различават значително като местоположение.

Ливадният дърдавец е основен номиниращ вид за ЗЗ Кочериново със световно значима концентрация. Най-подходящо местообитание за вида са влажните ливади, респективно поземлените имоти с НТП – „естествена ливада”. Вярно е, че съвременното земеползване на някои от поземлените имоти се различава от

„официалния” НТП, но тези имоти са една сравнително малка част. Една от причините да се стигне до такова разминаване между НТП и съвременното земеползване на даден поземлен имот е и липсата на документ като ОУП на общината. Това е още едно потвърждение на становището ни, че нулевата алтернатива не е по-добрият вариант за защитените зони на територията на община Кочериново.

ПУ на ЗЗ Кочериново предвижда не по малко от 180 дка с НТП „естествена ливада” да се включат в регулацията на гр. Кочериново, което представлява 3,360% от влажните ливади в ЗЗ Кочериново (клас земно покритие Влажни ливади, мезофилни ливади (N10) 22% от площта на ЗЗ Кочериново – 5356,657 дка). Предвижданията на ОУП на община Кочериново засягат 38,279 дка имоти с НТП „естествена ливада”, което представлява 0,7146% от влажните ливади в ЗЗ Кочериново. Разликата в предвижданията на двата документа е значителна. Устройствените зони се разполагат в терени, които е трудно да бъдат превърнати във влажни ливади, дори и при наличие на добро желание от страна на собственика или ползвателя. Предложените от ПУ терени, много по-лесно могат да се доближат до характеристиките за подходящо за ливадния дърдавец местообитание, ако към момента не са. Този процес ще се улесни още повече при спазване на мерките, предвидени в т. 6 на доклада. ОУП на община Кочериново, със своя 20-годишен период на действие и прилагането на специфичните правила и норми за отделните зони ще даде възможност местообитанието на основния вид за опазване в ЗЗ Кочериново – ливадния дърдавец да се увеличи значително при умелото прилагане на предписаните в ПУ мерки.

Казаното по-горе ни дава основание да приемем, че е избран възможно най- подходящият от екологична гледна точка вариант за разполагане на устройствените зони, при което е минимизирано негативното влияние върху околната среда.

Всяко друго алтернативно решение по отношение на разположението на елементите на ОУП би довело до значително по-голямо негативно въздействие върху местообитанията и видовете, предмет на опазване в защитената зона и най вече върху основен номиниращ вид – ливадния дърдавец.

8. Картен материал с местоположението на обектите на плана спрямо защитените зони и техните елементи.

Като приложение е представен ОУП на община Кочериново и засегнатите от предвижданията му, защитени зони на хартиен носител във формат А3.

В Приложения от 13.1 до 13.6 са представени карти на защитените зони с нанесено на тях местоположението на засягащите ги устройствени зони, предвидени в ОУПОК, включително върху основата от сателитни изображения на терена.

В приложения CD са предоставени файлове в отворен *shp формат с цифровите граници на устройствените зони от ОУП, както и описаните по-горе ОУП и карти в електронен вариант в подходящ формат с максимална резолюция за преглед и визуализация в детайли. ОУП е представен в и *dvg, *jpg и *pdf формат, които също дават възможност за разглеждане в детайли.

9. Заключение за вида и степента на отрицателно въздействие, съобразно критериите по чл. 22.

9.1. Характеристика на ОУП на община Кочериново.

Характеристиките на ОУПОК са разгледани подробно в т. 1 и т. 3 на доклада. В него се предвиждат 5 устройствени зони, които засягат защитените зони на територията на община Кочериново: Зона за жилищно строителство – 143,655 дка, Смесена многофункционална зона – 66,640 дка, Зона за рекреация и отдих – вилна зона – 104,679 дка, зона на техническата инфраструктура – ПСОВ – 24,185 дка, които засягат ЗЗ Кочериново и Зона с предимно производствено значение – 38,349 дка, която засяга ЗЗ Бобошево. Елементите на ОУП се разполагат върху поземлени имоти с начин на трайно ползване, както следва: Нива, орна земя – 170,898 дка в ЗЗ Кочериново и 38,349 дка в ЗЗ Бобошево; Естествена ливада – 38,279 дка, Пасище, мера – 54,709 дка, Трайни насаждения – 15,981 дка и Пясъци – 59,294 дка в ЗЗ Кочериново. ОУП на община Кочериново не засяга ЗЗ Скрино. Разполагането на отделните устройствени зони е направено с оглед минимално засягане на елементите на защитените зони – обектите се разполагат в непосредствена близост, на границата или край съществуващи вече урбанизирани територии с изградена вече техническа инфраструктура.

Предвижданията на ОУП на община Кочериново засягат една незначителна част от ЗЗ Бобошево, малка част от ЗЗ Кочериново и не засягат ЗЗ Скрино, респективно природни местообитания и местообитания на видове растения и животни, предмет на опазване в зоните, поради което степента на въздействие от неговото реализиране се оценява като ниска.

9.2. Характеристики на други планове, програми и проекти/ инвестиционни предложения, съществуващи и/или в процес на разработване или одобряване, които в съчетание с оценявания ОУП на община Кочериново могат да окажат неблагоприятно въздействие върху защитената зона.

Към момента на изготвянето на доклада, на територията на защитени зони BG 0002107 Бобошево, BG 0002099 Кочериново и BG 0001013 Скрино са одобрени или са в процес на одобрение 89 броя ППП и ИП с различен характер и съответно въздействия върху околната среда: жилищно строителство, вилно строителство, ФВЕЦ, МВЕЦ, кариера, малки производствени предприятия, трайни насаждения, зеленчукопроизводство и т.н.

Общата площ на всички ППП и ИП инвестиционни предложения, включително и настоящия ОУП е 100,434 дка за ЗЗ Бобошево, 583,161 дка за ЗЗ Кочериново и 146,52 дка за ЗЗ Скрино. За нуждите на оценката приехме, че посочените площи ще бъдат трайно загубени за съответната ЗЗ. По този начин оценяваме възможно най-големия негативен ефект от реализирането на всички ППП и ИП. Дори оценявани по този начин, процентът на засегнатите площи е незначителни за защитени зони Бобошево и Скрино и среден за ЗЗ Кочериново. В огромната си част ИП и предвижданията на ОУПОК са свързани с жилищно и вилно строителство, където процентът на застрояване варира от 20 до 30%. Това на практика означава, че реалната трайна загуба на площ за защитената зона ще бъде далеч под тази, използвана за нуждите на оценката.

Изхождайки от гореизложеното можем да заключим, че реализирането на тези седем инвестиционни предложения ще окаже съвсем слабо отрицателно въздействие върху видовете птици и техните местообитания и ще се изразява във временното им безпокоене по време на строителството на фотоволтаичната централа.

Евентуалното реализиране на всички ППП и ИП ще засегнат една малка част от защитените зони, поради което степента на въздействие от тяхното реализиране се оценява като незначителна за ЗЗ Бобошево и Скрино и от малка до средна за ЗЗ Кочериново.

9.3. Характеристики на защитените зони BG 0002107 Бобошево

Площ: 48352,02 дка

Брой класове земно покритие: 13

Брой видове птици, предмет на опазване: 9

Реализирането на предвижданията на ОУП на община Кочериново няма да окаже съществено въздействие върху характеристиките на защитените зони.

BG 000299 Кочериново

Площ: 24348,44 дка

Брой класове земно покритие: 12

Брой видове птици, предмет на опазване: 3

Реализирането на предвижданията на ОУП на община Кочериново няма да окаже съществено въздействие върху характеристиките на защитените зони.

BG 0001013 Скрино

Площ:	127554,60 дка
Брой класове земно покритие:	7
Брой природни местообитания, предмет на опазване:	22
Брой видове бозайници, предмет на опазване:	17
Брой видове земноводни и влечуги, предмет на опазване:	5
Брой видове риби, предмет на опазване:	3
Брой видове безгръбначни, предмет на опазване:	5

Реализирането на предвижданията на ОУП на община Кочериново няма да окаже съществено въздействие върху характеристиките на защитените зони.

9.4. Област на въздействие

Областта на прякото въздействие ще се ограничи в границите на имотите, засегнати от реализирането на предвижданията на ОУПОК. В ЗЗ BG 0002107 Бобошево и ЗЗ BG 0001013 Скрино не се засягат типове природни местообитания от европейска значимост, защитени от Закона за биологичното разнообразие. Не се засягат местообитания на видове растения и животни, предмет на опазване в защитената зона. В ЗЗ BG 0002099 Кочериново в ниска степен се засягат местообитания на видовите птици, предмет на опазване в ЗЗ. По време на строителството, се очаква безпокойство на видове птици в близките съседни терени.

По време на експлоатацията на обектите, въздействие ще оказват обитателите (постоянни и временни, обслужващия персонал) със своя начин на поведение в съответните обекти и в съседните територии. Изпълнението на смекчаващите мерки, предвидени за предотвратяване, намаляване и възможно отстраняване на неблагоприятните въздействия от реализацията на предвижданията на ОУПОК ще

доведе до ограничаване на областта на въздействие в рамките на терена, засегнат от реализирането на съответния обект.

9.5. Степен на въздействие върху типове природни местообитания.

В ЗЗ BG 0002107 Бобошево и ЗЗ BG 0001013 Скрино не се засягат типове природни местообитания, защитени от Закона за биологичното разнообразие. В ЗЗ BG 0002099 Кочериново в ниска степен се засягат имоти с НТП – естествена ливада, които могат да се отнесат към природно местообитание 6510 – Низинни сенокосни ливади.

9.6. Степен на въздействие върху местообитания и популации на видовете – предмет на опазване на ЗЗ

За ЗЗ BG 0002107 Бобошево се очаква ниска степен на въздействие върху местообитанията и популациите на видовете птици, предмет на опазване на защитената зона.

За ЗЗ BG 0002099 Кочериново се очаква от ниска до средна степен на въздействие върху местообитанията и популациите на видовете птици, предмет на опазване на защитената зона.

За ЗЗ BG 0001013 Скрино не се очаква въздействие върху местообитания и популации на видовете, предмет на опазване на ЗЗ.

9.7. Въздействия върху природозащитните цели и целостта на защитените

зони.

За ЗЗ BG 0002107 Бобошево се очаква ниска степен на въздействие върху

природозащитните цели и целостта на защитената зона, поради незначителната площ, която ще се засегне при реализиране на ОУП на община Кочериново.

За ЗЗ BG 0002099 Кочериново се очаква ниска степен на въздействие върху природозащитните цели и целостта на защитената зона, поради възможно най- подходящо разполагане на устройствените зони и сравнително малката площ, която ще се засегне при реализиране на ОУП на община Кочериново.

За ЗЗ BG 0001013 Скрино не се очаква въздействие върху природозащитните цели и целостта на защитената зона, поради липса на предвиждане на нови устройствени зони в ОУП на община Кочериново.

9.8. Възможни смекчаващи и/или възстановителни мерки.

Посочените в т. 6 от настоящия доклад за оценка на съвместимостта смекчаващи мерки ще намалят още повече ниската степен на въздействие върху защитените зони.

9.9. Наличие на алтернативни решения.

Не се предлагат.

9.10. Наличие на причини от първостепенен обществен интерес за реализирането на предвижданията на ОУП или съображения във връзка с човешкото здраве, обществената сигурност или благоприятни въздействия върху околната среда.

Няма конкретни причини от първостепенен обществен интерес за реализирането на предвижданията на ОУП. Общите устройствени планове определят преобладаващото предназначение и начина за устройство на отделни структурни части на териториите, обхванати от съответния план. ОУП се създава за община, за част от община или за населени места и отделни селищни образувания с национално значение.

Планът представлява основа за цялостното устройство на територията. ОУП няма пряко инвестиционно предназначение. От него не възникват права и задължения за конкретни правни субекти. Приложение към общия устройствен план е допълнението, в което се съдържат правилата и нормативите по устройството на територията. Това допълнение се одобрява заедно с плана, неразделна част от него е и има същата юридическа сила. Правилата и нормативите са от особена важност за благоприятното въздействие на такъв род документи върху околната среда. Тяхното стриктно спазване и прилагане е гаранция за ограничаване на натиска върху компонентите на околната среда, респективно елементите на защитените зони за дълъг период (поне 20 години) от време.

9.11. Предложени компенсиращи мерки.

Направения анализ показва, че при стриктното изпълнение на заложените в т. 6 смекчаващи мерки, предвидени за предотвратяване, намаляване и възможно отстраняване на неблагоприятните въздействия от реализацията на инвестиционното предложение, не се налага прилагането на компенсиращи мерки.

9.12. Общо заключение.

Заключенията за степента на отрицателно въздействие върху защитените зони са съобразени с изискванията и критериите на чл. 22 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони.

Степента на засегнатост на защитена зона „Бобошево” от настоящия ОУП се определя като “незначителна” – защитената зона е засегната по-малко от 0,5 % (общата площ на елементите на ОУП, засягащи ЗЗ „Бобошево” е 38,349 дка или 0,0790% от площта на защитена зона (48352,015 дка). За нуждите на оценката приемаме, че цялата площ на устройствена зона с предимно производствено предназначение ще бъде трайно загубена. На практика, реалната засегнатост на зоната ще бъде не повече от 60% от посочената по-горе площ – 23,009 дка или 0,0474% от площта на зоната.

Скалата за степента на засегнатост на защитената зона от разглеждания ОУП включва четири степени – незначителна (< 0,5 %), малка (0,5-1 %), средна (1-5%), голяма (> 5 %).

Степента на засегнатост на защитена зона „Бобошево” от всички ППП и ИП се определя като “незначителна” – защитената зона е засегната по-малко от 0,5 % (общата площ на всички ППП и ИП, засягащи ЗЗ „Бобошево” е 100,434 дка или 0,2077% от площта на защитена зона (48352,015 дка). За нуждите на оценката приемаме, че цялата площ на засегнатите имоти ще бъде трайно загубена.

Скалата за степента на засегнатост на защитената зона от разглеждания ОУП включва четири степени – незначителна (< 0,5 %), малка (0,5-1 %), средна (1-5%), голяма (> 5 %).

Степента на засегнатост на защитена зона „Кочериново” от настоящия ОУП се определя като “средна” – защитената зона е засегната по-малко от 5 % (общата площ на ОУП, засягащ ЗЗ е 339,159 дка или 1,3929% от площта на ЗЗ

„Кочериново” (24348,440 дка). За нуждите на оценката приемаме, че цялата площ на устройствените зони (Жм, Ов, Смф и ПСОВ) ще бъде трайно загубена. На практика, реалната засегнатост на зоната ще бъде средно не повече от 40% от посочената по-горе площ – 138,616 дка или 0,5572% от площта на зоната.

Скалата за степента на засегнатост на защитената зона от разглеждания ОУП включва четири степени – незначителна (< 0,1 %), малка (0,1-1 %), средна (1-5%), голяма (> 5 %).

Степента на засегнатост на защитена зона „Кочериново” от всички ППП и ИП се определя като “средна” – защитената зона е засегната по-малко от 5 % (общата площ на всички ППП и ИП, засягащи ЗЗ е 697,580 дка или 2,8650% от площта на ЗЗ „Кочериново” (24348,440 дка). За нуждите на оценката приемаме, че цялата площ на засегнатите имоти ще бъде трайно загубена. На практика, реалната засегнатост на зоната ще бъде средно не повече от 40% от посочената по-горе площ – 279,032 дка или 1,1460% от площта на зоната.

Скалата за степента на засегнатост на защитената зона от разглеждания ОУП включва четири степени – незначителна (< 0,1 %), малка (0,1-1 %), средна (1-5%), голяма (> 5 %).

Степента на засегнатост на защитена зона „Скрино” от настоящия ОУП се определя като “незначителна” – защитената зона е засегната по-малко от 0,5 % (Предвижданията на ОУП на община Кочериново не засяга защитената зона).

Скалата за степента на засегнатост на защитената зона от разглеждания ОУП включва четири степени – незначителна (< 0,5 %), малка (0,5-1 %), средна (1-5%), голяма (> 5 %).

Въз основа на тези критерии и от направените изводи следва заключението, че при прилагане на предвидените мерки, предложения Предварителен проект на ОУП на община Кочериново няма да окаже значително пряко отрицателно въздействие върху предмета и целите на опазване на защитени зони BG0002107

„Бобошево” по Директива 2009/147 ЕЕС и BG0001013 „Скрино” по Директива 92/43 ЕЕС. Очаква се от малко до средно негативно въздействие в защитена зона BG0002099 „Кочериново”. При спазване на предвидените мерки Предварителния проект на ОУП на община Кочериново е съвместим с предмета и целите на опазване на тези защитени зони.

10. Наличие на обстоятелства по чл. 33 от ЗБР и предложение за конкретни компенсиращи мерки по чл. 34 от ЗБР – когато заключението по т. 9 е, че предметът на опазване на съответната защитена зона ще бъде значително увреден от реализирането на плана, програмата и проекта или от реализирането и експлоатацията на инвестиционното предложение и че не е налице друго алтернативно решение.

Няма налични обстоятелства по чл. 33 от ЗБР.

11. Информация за използваните методи на изследване и източници на информация, трудности при събиране на необходимата информация.

11.1. Използвани методи за изследване.

Използването на различните стандартни методи за изследване на компонентите на околната среда и въздействието върху тях дават възможност за получаването на достоверни резултати, след анализа, на които могат да се препоръчат различни мерки и дейности за намаляване и дори окончателното премахване на някои временни или по- постоянни отрицателни въздействия. Проучванията са извършени въз основа на законовите (Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие, Закона за защитените територии, Закон за лечебните растения, Закона за горите, Закон за лова и опазването на дивеча, Закона за рибарството и аквакултурите) и подзаконовите (правилници, наредби, тарифи, инструкции, указания, заповеди и др.) нормативни документи от българското екологично законодателство. Също така са ползвани и „Червена книга на България”, Атлас на гнездящите птици в България,

„Орнитологично важните места в България и Натура 2000” и др.

За оценка състоянието на животинския свят са използвани основни методи и подходи за преки теренни изследвания на бозайниците и птиците. Това са маршрутния или трансектен метод (Line transects) и методът на точковото броене (Point counts) (Bibby et al., 1992). Всеки от тях има определени предимства и зависи от поставените цели и характера на местността.

При изследване на растителния свят е използван маршрутният метод и методът на пробните площадки. Определянето на видовете е извършено по Флора на Република България, том 1-10 и по Определител на висшите растения в България (Кожухаров (ред.) 1992). Определянето на местообитанията е според Ръководството за определяне на местообитания от европейска значимост в България (Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т., Раковска, К. (ред.) 2009).

Теренните наблюдения и събирането на информация са извършени през месеците април-октомври 2015 г. Времетраенето на тези наблюдения е 7 месеца. Извършени са по 18 посещения на всяка една от защитените зони „Кочериново” и

„Бобошево” – по две на всеки месец, като в периода април-юли 2015 г. са извършени по 3 наблюдения в месец. Всяко едно от посещенията е с продължителност от 7-8 часа в светлата част на денонощието. В ЗЗ „Скрино” са извършени 7 посещения – по едно на месец, с продължителност от 4-5 часа в светлата част на денонощието.

За оценка и прогноза на въздействието върху компонентите на природната среда са използвани главно методиките упоменати в “Справочник на съществуващите методи за оценка и прогноза на въздействието върху околната среда”, издание на МОСВ, 1997 година, пречупени през дългогодишния практически опит, натрупан при управлението на защитени територии, изготвянето на планове за управление на защитени територии и видове, проучването и мониторинга на редки, застрашени и защитени растителни и животински видове, както и абиотични компоненти на околната среда. Скалата за определяне на степента на засегнатост на защитената зона е авторска.

11.2. Източници на информация. Закон за опазване на околната среда; Закон за биологичното разнообразие;

Закон за горите;

Закон за защитените територии; Закон за лечебните растения;

Закон за лова и опазването на дивеча; Закона за рибарството и аквакултурите;

Директива 92/43 на Съвета на ЕИО от 21.05.1992 за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна;

Директива 2009/147 ЕЕС от 30.11.2009 г. за опазване на дивите птици;

Наредба на МОСВ, за оценка на въздействието върху околната среда (ДВ, бр.

3/2006 г.);

Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предметите и целите на опазване на защитените зони (ДВ бр. 73/2007);

Стандартен формуляр за набиране на данни за специални защитени зони (СЗЗ) за проекто-територии от значение за общността (ПТЗО) и за специални консервационни зони (СКЗ), „Бобошево” (BG 0002107), Информационна

система за защитените зони от екологичната мрежа Натура 2000, и всичката останала налична информация за защитената зона на интернет страницата http://natura2000.moew.government.bg/.

Стандартен формуляр за набиране на данни за специални защитени зони (СЗЗ) за проекто-територии от значение за общността (ПТЗО) и за специални консервационни зони (СКЗ), „Кочериново” (BG 0002099), Информационна система за защитените зони от екологичната мрежа Натура 2000, и всичката останала налична информация за защитената зона на интернет страницата http://natura2000.moew.government.bg/.

Стандартен формуляр за набиране на данни за специални защитени зони (СЗЗ) за проекто-територии от значение за общността (ПТЗО) и за специални консервационни зони (СКЗ), „Скрино” (BG 0001013), Информационна система за защитените зони от екологичната мрежа Натура 2000, и всичката останала налична информация за защитената зона на интернет страницата http://natura2000.moew.government.bg/.

План за управление на Защитена зона за опазване на дивите птици BG0002099

„Кочериново”, изготвен в рамките на проект № 5113123-2-687 „Разработване на планове за управление на защитени зони по Директива 2009/147/ЕС за опазване на дивите птици BG0002099 „Кочериново” и BG0002101 „Мещица”, осъществяван с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.”.

Петров, В. 2011. Доклад за оценка на съвместимостта на инвестиционно предложение за „Изграждане на Фотоволтаична електроцентрала, землище на с. Драгодан, Община Кочериново” с предмета и целите на опазване на Защитена зона „Бобошево” с код BG 0002107;

Пеев, Д. (ред.). 2015. Червена книга на Република България. т. 1. Растения.

София. БАН, МОСВ, електронно издание;

Големански, В, (ред.). 2015. Червена книга на Република България. т. 2.

Животни. София. БАН, МОСВ, електронно издание;

Бисерков, В, (ред.). 2015. Червена книга на Република България. т. 3. Природни местообитания. София. БАН, МОСВ, електронно издание;

Янков, П. (отг. ред.) 2007. Атлас на гнездящите птици в България, Българско дружество за защита на птиците, Природозащитна поредица, Книга 10. София, БДЗП;

ЕС. 2002. Оценка на планове и проекти значително засягащи Натура 2000 места. Методично ръководство по разпоредбите на чл. 6 (3) и (4) на Директивата за местообитанията92/43/ЕИО.

Инструкция за оценка на защитени зони по чл. 7, ал. 3 във връзка с чл.6, ал.1, т. 3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие, включващи местообитания на видове птици;

Зингстра, Х., Ковачев, А., Китнейс, К., Цонев, Р., Димова, Д. & Цветков, П. (ред.) 2009. Ръководство за оценка на благоприятното природозащитно състояние за типове природни местообитания и видове по НАТУРА 2000 в България. Резюме. WageningenUR, СДП „Балкани”, Orbicon, Българска Фондация Биоразнообразие;

Костадинова, И. (съставител) 1997. Орнитологично важни места в България.

БДЗП, Природозащитна поредица. Книга 1, БДЗП, София;

География на България. Акад. изд. “Проф. М. Дринов”, София;

Бондев, Ив. 1991. Растителността на България. Университетско издателство “Климент Охридски”, София;

Захариев Б., В. Донов, К. Петрунов, С. Масъров. 1979. Горскорастително райониране на България. Земиздат;

Флора на Република България, том 1-10;

Симеонов, С., Мичев, Т., Нанкинов, Д. 1999. Фауна на България, т. 20 Aves Част I, Издателство на БАН, София;

Нанкинов, Д., Симеонов, С., Мичев, Т., Иванов, Б. 1997. Фауна на България, Т.

26. Aves. Част II., София, АИ „Проф. М. Дринов”;

Кожухаров (ред.) 1992. Определител на висшите растения в България;

Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т., Раковска, К. (ред.) 2009. Ръководство за определяне на местообитанията от европейска значимост в България. Второ, преработено и допълнено издание. София, Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма и федерация “Зелени Балкани”;

В. Бисерков, (ред.), Б. Наумов, Н. Цанков, А. Стоянов, Б. Петров, Д. Добрев, П. Стоев 2007. Определител на земноводните и влечугите в България.

11.4. Трудности при събиране на необходимата информация

Нямаше сериозни затруднения при събиране на необходимата информация.

Изготвили оценката:

......................................

/Димитрина Ботева-Цекова/

......................................

/инж. Васил Петров/

......................................

/Калинка Спасова/

12. Опис на приложените документи по чл. 9, ал. 2 и 3 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (в сила от 11.09.2007 г. Приета с ПМС № 201 от 31.08.2007 г., ДВ бр. 73 от 11.09.2007 г.).