Contract
СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:
ИЗМЕНЕНИЯ КЪМ ДОГОВОРА ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И КЪМ ДОГОВОРА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ
Член 1
Договорът за Европейския съюз се изменя в съответствие с разпоредбите на настоящия член.
ПРЕАМБЮЛ
1) Преамбюлът се изменя, както следва:
а) добавя се следният текст като второ съображение:
„ВДЪХНОВЕНИ от културното, религиозното и хуманистичното наследство на Европа, от което са се развили универсалните ценности на ненакърнимите и неотчуждими права на човешката личност, както и свободата, демокрацията, равенството и правовата държава;“;
б) В седмо съображение, което става осмо съображение, думите „на настоящия договор“ се заменят с „на настоящия договор и на Договора за функционирането на Европейския съюз,“;
в) В единадесето съображение, което става дванадесето съображение, думите „на настоящия договор“ се заменят с „на настоящия договор и на Договора за функционирането на Европейския съюз,“.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
2) Член 1 се изменя, както следва:
а) в края на първата алинея се добавя следното изречение:
„... , на който държавите-членки предоставят области на компетентност, за да бъдат постигнати общите им цели.“;
б) третата алинея се заменя със следния текст:
„Съюзът се основава на настоящия договор и на Договора за функционирането на Европейския съюз (по-нататък наричани „Договорите“). Тези два договора имат еднаква юридическа сила. Съюзът заменя Европейската общност и е неин правоприемник.“
3) Създава се член 1а:
„Член 1а
Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Тези ценности са общи за държавите-членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете.“
4) Член 2 се заменя със следния текст:
„Член 2
1. Съюзът има за цел да насърчава мира, ценностите си и благоденствието на своите народи.
2. Съюзът предоставя на своите граждани пространство на свобода, сигурност и правосъдие без вътрешни граници, в което е гарантирано свободното движение на хора в съчетание с подходящи мерки по отношение на контрола на външните граници, убежището, имиграцията, както и предотвратяването и борбата с престъпността.
3. Съюзът установява вътрешен пазар. Той работи за устойчивото развитие на Европа, основаващо се на балансиран икономически растеж и ценова стабилност, силно конкурентна социална пазарна икономика, която има за цел пълна заетост и социален прогрес, и високо равнище на защита и подобряване качеството на околната среда. Той насърчава научния и техническия прогрес.
Той се бори срещу социалното изключване и дискриминациите и насърчава социалната справедливост и закрила, равенството между жените и мъжете, солидарността между поколенията и защитата на правата на детето.
Той насърчава икономическото, социалното и териториалното сближаване, както и солидарността между държавите-членки.
Той зачита богатството на своето културно и езиково многообразие и следи за опазването и развитието на европейското културно наследство.
4. Съюзът установява икономически и паричен съюз, чиято парична единица е еврото.
5. В отношенията си с останалата част от света Съюзът утвърждава и насърчава своите ценности и интереси и допринася за защитата на своите граждани. Той допринася за мира, сигурността, устойчивото развитие на планетата, солидарността и взаимното уважение между народите, свободната и справедлива търговия, премахването на бедността и защитата на правата на човека и в частност тези на детето, както и за стриктното спазване и развитието на международното право, и по-специално зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации.
6. Съюзът преследва своите цели чрез подходящи средства, в зависимост от областите на компетентност, които са му предоставени с Договорите.“
5) Член 3 се отменя и се създава член 3а:
„Член 3а
1. В съответствие с член 3б, всички области на компетентност, които не са предоставени на Съюза в Договорите, принадлежат на държавите-членки.
2. Съюзът зачита равенството на държавите-членки пред Договорите, както и националната им идентичност, присъща на техните основни политически и конституционни структури, включително по отношение на местното и регионалното самоуправление. Той зачита съществените функции на държавата и по-специално онези, които имат за цел да осигуряват нейната териториална цялост, да поддържат обществения ред и да опазват националната сигурност. По-специално, националната сигурност остава единствено в рамките на отговорността на всяка държава-членка.
3. Съгласно принципа на лоялното сътрудничество, Съюзът и държавите-членки при пълно взаимно зачитане си съдействат при изпълнението на задачите, произтичащи от Договорите.
Държавите-членки вземат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза.
Държавите-членки съдействат на Съюза при изпълнението на неговите задачи и се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Съюза.“
6) Създава се член 3б, който заменя член 5 от Договора за създаване на Европейската общност:
„Член 3б
1. Принципът на предоставената компетентност определя границите на компетентност на Съюза. Принципите на субсидиарност и на пропорционалност определят упражняването на тази компетентност.
2. По силата на принципа на предоставената компетентност, Съюзът действа единствено в границите на компетентност, която държавите-членки са му предоставили с Договорите, с оглед постигане на поставените в тези Договори цели. Всяка компетентност, която не е предоставена на Съюза с Договорите, принадлежи на държавите-членки.
3. По силата на принципа на субсидиарност, в областите, които не попадат в неговата изключителна компетентност, Съюзът действа само в случай и доколкото целите на предвиденото действие не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки, както на централно, така и на регионално и местно равнище, а поради обхвата или последиците от предвиденото действие могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза.
Институциите на Съюза прилагат принципа на субсидиарност в съответствие с Протокола относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност. Националните парламенти следят за спазването на принципа на субсидиарност в съответствие с процедурата, предвидена в този протокол.
4. По силата на принципа на пропорционалност, съдържанието и формата на дейност на Съюза не надхвърлят необходимото за постигане на целите на Договорите.
Институциите на Съюза прилагат принципа на пропорционалност в съответствие с Протокола относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност.“
7) Членове 4 и 5 се отменят.
8) Член 6 се заменя със следния текст:
„Член 6
1. Съюзът зачита правата, свободите и принципите, определени в Хартата на основните права на Европейския съюз от 7 декември 2000 г., адаптирана на 12 декември 2007 г. в Страсбург, която има същата юридическа сила като Договорите.
Разпоредбите на Хартата не разширяват по никакъв начин определените в Договорите области на компетентност на Съюза.
Правата, свободите и принципите, съдържащи се в Хартата, се тълкуват съгласно общите разпоредби на дял VII на Хартата, уреждащи нейното тълкуване и прилагане, и като надлежно се вземат предвид разясненията в Хартата, които посочват източниците на тези разпоредби.
2. Съюзът се присъединява към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Това присъединяване не променя областите на компетентност на Съюза, така както са определени в Договорите.
3. Основните права, както са гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите-членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи.“
9) Член 7 се изменя, както следва:
а) в целия член думата „официално съгласие“ се заменя с „одобрение“, позоваването на нарушаването на „принципите, посочени в член 6, параграф 1,“ се заменя с позоваване на нарушаване на „ценностите, посочени в член 1а, думите „настоящия договор“ се заменят с
„Договорите“, а думата „Комисията“ се заменя с „Европейската комисия“;
б) в параграф 1, първа алинея, първо изречение, последната част от изречението „... и да отправи съответните препоръки към тази държава“ се заличава; в последната част на последното изречение „... и съгласно същата процедура може да призове независими лица да представят в разумен срок доклад за ситуацията във въпросната държава-членка“ се заменя с „... и може да отправи препоръки към нея, като действа съгласно същата процедура.“;
в) в параграф 2 думите „Съветът, на заседание в състав държавни глави или правителствени ръководители на държавите-членки и като взема решение с единодушие...“ се заменят с
„Европейският съвет, като действа с единодушие...“, а думите „... правителството на въпросната държава-членка...“ се заменят с „... тази държава-членка...“;
г) параграфи 5 и 6 се заменят със следния текст:
„5. Условията и редът за гласуване, които, за целите на настоящия член, се прилагат за Европейския парламент, за Европейския съвет и за Съвета, са определени в член 309 от Договора за функционирането на Европейския съюз.“
10) Създава се следният нов член 7а:
„Член 7а
1. Съюзът развива привилегировани отношения със съседните страни с оглед установяване на пространство на просперитет и добросъседство, основано на ценностите на Съюза и се характеризира с близки и мирни отношения, изградени на основата на сътрудничеството.
2. За целите на параграф 1 Съюзът може да сключва специфични споразумения със заинтересованите страни. Тези споразумения могат да съдържат реципрочни права и задължения, както и възможността за предприемане на съвместни действия. Тяхното прилагане е предмет на периодично съгласуване.“
11) Разпоредбите на дял II са включени в Договора за създаване на Европейската общност, който съответно се изменя и става Договор за функционирането на Европейския съюз.
ДЕМОКРАТИЧНИ ПРИНЦИПИ
12) Xxx XX и член 8 се заменят със следното ново заглавие и нови членове 8—8 В:
„ДЯЛ II
РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ПРИНЦИПИ
Член 8
Във всички свои дейности Съюзът зачита принципа на равенство между гражданите, които се ползват от еднакво внимание от страна на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза. Всяко лице, което притежава гражданство на държава-членка, е гражданин на Съюза. Гражданството на Съюза се добавя към националното гражданство и не го заменя.
Член 8 А
1. Функционирането на Съюза се основава на представителната демокрация.
2. В рамките на Съюза гражданите се представляват пряко в Европейския парламент.
Държавите-членки се представляват в Европейския съвет от техните държавни или правителствени ръководители, а в Съвета — от техните правителства, които от своя страна са демократично отговорни пред националните си парламенти или пред гражданите си.
3. Всеки гражданин има право да участва в демократичния живот на Xxxxx. Решенията се вземат възможно най-открито и възможно най-близо до гражданите.
4. Политическите партии на европейско равнище допринасят за формирането на европейско политическо съзнание и за изразяването на волята на гражданите на Съюза.
Член 8 Б
1. Институциите предоставят чрез подходящи средства на гражданите и представителните организации възможността да изразяват и обменят публично своите мнения във всички области на дейност на Съюза.
2. Институциите поддържат открит, прозрачен и редовен диалог с представителните организации и гражданското общество.
3. С цел да осигури съгласуваност и прозрачност на дейността на Съюза, Комисията провежда широки консултации със заинтересованите страни.
4. Най-малко един милион граждани на Съюза, граждани на значителен брой държави- членки, могат да поемат инициативата да приканят Комисията да представи подходящо предложение, в рамките на предоставените ѝ правомощия, по въпроси, за които тези граждани считат, че за целите на прилагането на Договорите е необходим юридически акт на Съюза.
Процедурите и условията, необходими за представяне на такава инициатива се определят в съответствие с член 21, първа алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз.
Член 8 В
Националните парламенти допринасят активно за доброто функциониране на Съюза:
а) като биват информирани от институциите на Съюза и биват нотифицирани за проектите на законодателни актове на Съюза в съответствие с Протокола относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз;
б) като следят за спазването на принципа на субсидиарност в съответствие с процедурите, предвидени в Протокола относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност;
в) като участват, в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, в механизмите за оценка на изпълнението на политиките на Съюза в това пространство, в съответствие с член 61В от Договора за функционирането на Европейския съюз и като участват в политическия контрол на Европол и в оценката на дейностите на Евроюст съгласно членове 69 Ж и 69 Г от този договор;
г) като участват в процедурите за преразглеждане на Договорите съгласно член 48 от настоящия договор;
д) като биват информирани за молбите за присъединяване към Съюза съгласно член 49 от настоящия договор;
е) като участват в междупарламентарното сътрудничество между националните парламенти и с Европейския парламент, в съответствие с Протокола относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз.“
ИНСТИТУЦИИ
13) Разпоредбите на дял III се отменят. Заглавието на дял III се заменя със следното ново заглавие:
„ДЯЛ III
РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ИНСТИТУЦИИТЕ“.
14) Член 9 се заменя със следния текст:
„Член 9
1. Съюзът разполага с институционална рамка, която има за цел да насърчава неговите ценности, да преследва неговите цели, да служи на неговите интереси, на интересите на неговите граждани и на тези на държавите-членки, както и да осигурява съгласуваност, ефикасност и последователност на неговите политики и дейности.
Институциите на Съюза са:
— Европейският парламент,
— Европейският съвет,
— Съветът,
— Европейската комисия (по-нататък наричана „Комисията“),
— Съдът на Европейския съюз,
— Европейската централна банка,
— Сметната палата.
2. Всяка институция действа в кръга на правомощията, които са ѝ предоставени с Договорите, в съответствие с процедурите, условията и целите, предвидени в тях. Институциите осъществяват лоялно сътрудничество помежду си.
3. Разпоредбите относно Европейската централна банка и Сметната палата, както и подробни разпоредби за другите институции, са включени в Договора за функционирането на Европейския съюз.
4. Европейският парламент, Съветът и Комисията се подпомагат от Икономически и социален комитет и от Комитет на регионите, които упражняват консултативни функции.“
15) Създава се член 9 А:
„Член 9 А
1. Европейският парламент осъществява, съвместно със Съвета, законодателни и бюджетни функции. Той осъществява функции по политически контрол и консултативни функции в съответствие с условията, предвидени в Договорите. Той избира председателя на Комисията.
2. Европейският парламент се състои от представители на гражданите на Съюза. Техният брой не надвишава седемстотин и петдесет, плюс председателя. Представителството на гражданите е регресивно пропорционално, с минимален праг от шест представители за държава-членка. Никоя държава-членка не получава повече от деветдесет и шест места.
Европейският съвет приема с единодушие, по инициатива на Европейския парламент и с неговото одобрение, решение, с което се определя съставът на Европейския парламент при спазване на посочените в първа алинея принципи.
3. Членовете на Европейския парламент се избират за срок от пет години въз основа на всеобщо пряко избирателно право, при свободно и тайно гласуване.
4. Европейският парламент избира измежду членовете си председател и Бюро.“
16) Създава се член 9 Б:
„Член 9 Б
1. Европейският съвет дава на Xxxxx необходимия тласък за неговото развитие и определя неговите общи политически насоки и приоритети. Той не изпълнява законодателни функции.
2. Европейският съвет се състои от държавните или правителствените ръководители на държавите-членки, председателя на Европейския съвет и председателя на Комисията. Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност участва в неговата работа.
3. Европейският съвет заседава два пъти на шест месеца, като се свиква от неговия председател. Когато дневният ред го налага, членовете на Европейския съвет могат да решат да бъдат подпомагани от по един министър, а що се отнася до председателя на Комисията — от един член на Комисията. Когато обстоятелствата го налагат, председателят свиква извънредно заседание на Европейския съвет.
4. Европейският съвет се произнася с консенсус, освен в случаите, за които в Договорите е предвидено друго.
5. Европейският съвет избира своя председател с квалифицирано мнозинство за срок от две години и половина, като неговият мандат може да бъде подновен еднократно. В случай на невъзможност да изпълнява функциите си или извърши сериозно нарушение, Европейският съвет може да прекрати неговия мандат според същата процедура.
6. Председателят на Европейския съвет:
а) председателства и ръководи работата на Европейския съвет;
б) съвместно с председателя на Комисията и въз основа на работата на Съвета по общи въпроси осигурява подготовката и приемствеността на работата на Европейския съвет;
в) се стреми да улеснява сближаването и консенсуса в Европейския съвет;
г) представя пред Европейския парламент доклад след всяко заседание на Европейския съвет.
Председателят на Европейския съвет осигурява на своето равнище и в това си качество външното представителство на Съюза по въпросите, отнасящи се до общата външна политика и политика на сигурност, без да се засягат компетентността на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.
Председателят на Европейския съвет не може да упражнява национален мандат.“
17) Създава се член 9 В:
„Член 9 В
1. Съветът съвместно с Европейския парламент осъществява законодателни и бюджетни функции. Той осъществява функции по определяне на политиките и координиране, в съответствие с условията, предвидени в Договорите.
2. Съветът се състои от по един представител на всяка държава-членка на ниво министри, който може да обвързва правителството на държавата-членка, която представлява и да упражнява нейното право на глас.
3. Съветът действа с квалифицирано мнозинство, освен когато в Договорите е предвидено друго.
4. От 1 ноември 2014 г. квалифицираното мнозинство се определя като мнозинство, формирано от гласовете на най-малко 55 % от членовете на Съвета, което включва най-малко петнадесет членове и представлява държави-членки, които обхващат население не по-малко от 65 % от населението на Съюза.
Блокиращото малцинство трябва да включва най-малко четирима членове на Съвета, като в противен случай се приема, че е налице квалифицирано мнозинство.
Останалите правила за гласуване с квалифицирано мнозинство са определени в член 205,
параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
5. Преходните разпоредби относно определението за квалифицирано мнозинство, които се прилагат до 31 октомври 2014 г., както и тези, които ще се прилагат между 1 ноември 2014 г. и 31 март 2017 г., са определени в Протокола относно преходните разпоредби.
6. Съветът заседава в различни състави, чиито списък се приема в съответствие с член 201б от Договора за функционирането на Европейския съюз.
Съветът по общи въпроси осигурява съгласуваност в работата на различните състави на Съвета. Той подготвя заседанията на Европейския съвет и съвместно с председателя на Европейския съвет и с Комисията следи за изпълнението на взетите решения.
Съветът по външни работи разработва външната дейност на Съюза в съответствие със стратегическите насоки, определени от Европейския съвет, и осигурява съгласуваност в дейността на Съвета.
7. Комитетът на постоянните представители на правителствата на държавите-членки отговаря за подготовката на работата на Съвета.
8. Съветът заседава в открито заседание, когато обсъжда и гласува проекти на законодателни актове. За тази цел всяко заседание на Съвета се разделя на две части — посветени съответно на обсъждания на законодателни актове на Съюза и на незаконодателни дейности.
9. Председателството на съставите на Съвета, с изключение на този по външни работи, се поема от представителите на държавите-членки в Съвета според равноправна ротационна система при условията, определени съгласно член 201б от Договора за функционирането на Европейския съюз.“.
18) Създава се член 9 Г:
„Член 9 Г
1. Комисията допринася за общия интерес на Съюза и предприема подходящи инициативи в тази насока. Тя следи за прилагането на Договорите и на мерките, приети от институциите по силата на тези Договори. Тя съблюдава прилагането на правото на Съюза под контрола на Съда на Европейския съюз. Тя изпълнява бюджета и управлява програмите. Тя осъществява функции по координиране, изпълнение и управление съобразно условията, предвидени в Договорите. С изключение на общата външна политика и политика на сигурност и на другите предвидени в Договорите случаи, тя осигурява външното представителство на Съюза. Тя поема инициативите за годишното и многогодишното планиране в рамките на Съюза с цел постигане на междуинституционални споразумения.
2. Законодателен акт на Съюза може да бъде приет единствено по предложение на Комисията, освен ако в Договорите е предвидено друго. Другите актове се приемат по предложение на Комисията, когато това е предвидено в Договорите.
3. Мандатът на Комисията е пет години.
Членовете на Комисията се избират на основание на тяхната обща компетентност и ангажираност към европейската идея и измежду лица, чиято независимост е извън съмнение.
Комисията изпълнява своите задължения при пълна независимост. Без да се засягат разпоредбите на член 9 Д, параграф 2, членовете на Комисията не могат да искат, нито да приемат инструкции от никое правителство, институция, орган, служба или агенция. Те се въздържат от всякакво действие, несъвместимо с техните функции или с изпълнението на техните задачи.
4. Комисията, назначена в периода между датата на влизане в сила на Договора от Лисабон и 31 октомври 2014 г., се състои от по един представител на всяка държава-членка, включително председателя на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, който е един от заместник-председателите на Комисията.
5. От 1 ноември 2014 г. Комисията се състои от брой членове, включително нейния председател и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, който отговаря на две трети от броя на държавите-членки, освен ако Европейският съвет, като действа с единодушие не реши да промени този брой.
Членовете на Комисията се избират измежду гражданите на държавите-членки на основата на строго равноправна за държавите-членки ротационна система, която отразява демографското и географското многообразие на всички държави-членки на Съюза. Тази система се установява с единодушие от Европейския съвет в съответствие с член 211а от Договора за функционирането на Европейския съюз.
6. Председателят на Комисията:
а) определя насоките, в рамките на които Комисията изпълнява своите функции;
б) взема решения за вътрешната ѝ организация, за да осигури последователност, ефективност и колективен характер на нейната дейност;
в) назначава заместник-председателите, с изключение на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, измежду членовете на Комисията.
Член на Комисията подава оставка, ако председателят му я поиска. Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност подава оставка в съответствие с процедурата, предвидена в член 9 Д, параграф 1, ако председателят му я поиска.
7. Като се вземат предвид изборите за Европейски парламент и след провеждане на съответни консултации, Европейският съвет, като действа с квалифицирано мнозинство предлага на Европейския парламент кандидат за длъжността председател на Комисията. Този кандидат се избира от Европейския парламент с мнозинството на членовете, които го съставляват. Ако този кандидат не получи необходимото мнозинство, Европейският съвет, като действа с квалифицирано мнозинство предлага в срок от един месец нов кандидат, който се избира от Европейския парламент според същата процедура.
Съветът, по общо съгласие с избрания председател, приема списъка на другите лица, които предлага за членове на Комисията. Изборът им се осъществява въз основа на предложенията, направени от държавите-членки в съответствие с критериите, предвидени в параграф 3, втора алинея и в параграф 5, втора алинея.
Председателят, върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и другите членове на Комисията колективно се подлагат на гласуване за одобрение от Европейския парламент. На основание на това одобрение Комисията се назначава от Европейския съвет, който действа с квалифицирано мнозинство.
8. Комисията колективно е отговорна пред Европейския парламент. В съответствие с член 201 от Договора за функционирането на Европейския съюз Европейският парламент може да гласува вот на недоверие на Комисията. Ако бъде приет такъв вот на недоверие, членовете на Комисията трябва да подадат колективно оставка и върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност трябва също да подаде оставка по отношение на функциите, които осъществява в Комисията.“
19) Създава се нов член 9 Д:
„Член 9 Д
1. Европейският съвет, като действа с квалифицирано мнозинство, със съгласието на председателя на Комисията, назначава върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. Европейският съвет може да прекрати мандата му по същата процедура.
2. Върховният представител провежда външната политика и политика на сигурност на Съюза. Той допринася чрез предложенията си за разработването на тази политика и я изпълнява в качеството си на пълномощник на Съвета. Същото се отнася за общата политика за сигурност и отбрана.
3. Върховният представител председателства Съвета по външни работи.
4. Върховният представител е един от заместник-председателите на Комисията. Той следи за съгласуваността на външната дейност на Съюза. Той е натоварен, в рамките на Комисията, с отговорностите, които са предоставени на последната в областта на външните отношения, и с координирането на другите аспекти на външната дейност на Съюза. При изпълнение на тези отговорности в рамките на Комисията, и само по отношение на тези отговорности, върховният представител е обвързан от процедурите, които уреждат функционирането на Комисията, доколкото това е съвместимо с параграфи 2 и 3.“.
20) Създава се член 9 Е:
„Член 9 Е
1. Съдът на Европейския съюз се състои от Съд, Общ съд и специализирани съдилища. Той осигурява спазването на правото при тълкуването и прилагането на Договорите.
Държавите-членки установяват правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза.
2. Съдът се състои от по един съдия от всяка държава-членка. Той се подпомага от генерални адвокати.
Общият съд включва поне по един съдия от държава-членка.
Съдиите и генералните адвокати на Съда и съдиите на Общия съд се избират измежду лица, чиято независимост е извън съмнение и които отговарят на условията, предвидени в членове 223 и 224 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Те се назначават по общо съгласие от правителствата на държавите-членки за срок от шест години. Съдиите и генералните адвокати, чийто мандат изтича, могат да бъдат преназначавани.
3. Съдът на Европейския съюз се произнася в съответствие с Договорите:
а) по искове, подадени от държава-членка, от институция или от физическо или юридическо лице;
б) с преюдициални заключения, по искане на националните юрисдикции, относно тълкуването на правото на Съюза или относно действителността на актове, приети от институциите;
в) в другите случаи, предвидени в Договорите.“
21) Разпоредбите на дял IV са включени в Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, който съответно се изменя.
ЗАСИЛЕНО СЪТРУДНИЧЕСТВО
22) Дял IV приема заглавието на дял VII, който става „РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ЗАСИЛЕНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО“, а членове 27 А—27 Д, членове 40—40 Б и членове 43—45 се заменят със следния член 10, който заменя също членове 11 и 11 А от Договора за създаване на Европейската общност. Същите тези членове се заменят с членове 280 А—280 И от Договора за функционирането на Европейския съюз, както е посочено по-долу в член 2, точка 278) от настоящия договор:
„Член 10
1. Държавите-членки, които желаят да установят помежду си засилено сътрудничество в области, които не попадат в изключителната компетентност на Съюза, могат да ползват неговите институции и да упражняват тези области на компетентност, като прилагат съответните разпоредби на Договорите, в границите и по реда и условията, предвидени в настоящия член, както и в членове 280 А—280 И от Договора за функционирането на Европейския съюз.
Засиленото сътрудничество има за цел да благоприятства осъществяването на целите на Съюза, да защитава неговите интереси и да засилва процеса на интеграция. То е открито за всички държави-членки по всяко време съгласно член 280 В от Договора за функционирането на Европейския съюз.
2. Решението за установяване на засилено сътрудничество се приема от Съвета като крайна мярка, след като той установи, че целите на това сътрудничество не могат да бъдат постигнати в разумен срок от Съюза като цяло, и при условие че в него участват поне девет държави-членки. Съветът действа в съответствие с процедурата, предвидена в член 280 Г от Договора за функционирането на Европейския съюз.
3. Всички членове на Съвета могат да участват в неговите обсъждания, но в гласуването участват само членовете на Съвета, представляващи държавите-членки, които вземат участие в засиленото сътрудничество. Редът и условията за гласуване са предвидени в член 280 Д от Договора за функционирането на Европейския съюз.
4. Актовете, приети в рамките на засилено сътрудничество, обвързват единствено участващите държави-членки. Те не се считат за част от достиженията на правото, които трябва да бъдат приети от държавите-кандидатки за присъединяване към Съюза.“
23) Заглавието на дял V се заменя със следното заглавие: „ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ВЪНШНАТА ДЕЙНОСТ НА СЪЮЗА И СПЕЦИФИЧНИ РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ОБЩАТА ВЪНШНА ПОЛИТИКА И ПОЛИТИКА НА СИГУРНОСТ“
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ВЪНШНАТА ДЕЙНОСТ
24) Създава се следната нова глава 1 и нови членове 10 А и 10 Б:
„ГЛАВА 1
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ВЪНШНАТА ДЕЙНОСТ НА СЪЮЗА
Член 10 А
1. Дейността на Съюза на международната сцена се ръководи от основополагащите принципи за неговото създаване, развитие и разширяване, които той цели да насърчава в останалата част от света: демокрацията, правовата държава, универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи, зачитането на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност и зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации и на международното право.
Съюзът се стреми да развива отношения и да изгражда партньорства с трети страни и с международните, регионалните или световните организации, които споделят принципите, посочени в първа алинея. Той се стреми към намиране на решения на общите проблеми на многостранна основа, по-специално в рамките на Организацията на обединените нации.
2. Съюзът определя и провежда общи политики и действия и допринася за осигуряването на висока степен на сътрудничество във всички области на международните отношения, с цел:
а) опазване на своите ценности и основни интереси, на своята сигурност, независимост и цялост;
б) утвърждаване и укрепване на демокрацията, правовата държава, правата на човека и принципите на международното право;
в) опазване на мира, предотвратяване на конфликти и укрепване на международната сигурност, съгласно целите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации, както и на принципите на Заключителния акт от Хелзинки и целите на Парижката харта, включително тези, които се отнасят до външните граници;
г) подпомагане на устойчивото развитие в икономическо и социално отношение и в областта на опазването на околната среда в развиващите се страни, с основна цел премахване на бедността;
д) насърчаване на интеграцията на всички страни в световната икономика, включително чрез постепенно премахване на пречките пред международната търговия;
e) принос в разработването на международни мерки за опазване и подобряване на качеството на околната среда и устойчивото управление на световните природни ресурси, с цел осигуряване на устойчиво развитие;
ж) подпомагане на населението, страните и регионите, пострадали от природни или причинени от човека бедствия; както и
з) насърчаване на международна система, основана на засилено многостранно сътрудничество и добро глобално управление.
3. Съюзът спазва принципите и следва целите, изброени в параграфи 1 и 2, при разработването и провеждането както на външната си дейност в различните области, обхванати от настоящия дял и пета част на Договора за функционирането на Европейския съюз, така и на другите си политики в техните външни аспекти.
Съюзът следи за съгласуваността между различните области на външната си дейност, както и между тези области и другите си политики. Съветът и Xxxxxxxxx, подпомагани от върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, осигуряват тази съгласуваност и си сътрудничат за тази цел.
Член 10 Б
1. Въз основа на принципите и целите, изброени в член 10 А, Европейският съвет определя стратегическите интереси и цели на Съюза.
Решенията на Европейския съвет относно стратегическите интереси и цели на Съюза са свързани с общата външна политика и политика на сигурност, както и с други области на външната дейност на Съюза. Те могат да се отнасят до отношенията на Съюза с конкретна страна или регион, или да следват тематичен подход. В тях се определя продължителността им и средствата, които Съюзът и държавите-членки трябва да предоставят.
Европейският съвет действа с единодушие по препоръка на Съвета, която е приета от него по реда и условията, предвидени за всяка област. Решенията на Европейския съвет се прилагат съгласно процедурите, предвидени в Договорите.
2. Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, по отношение на общата външна политика и политика на сигурност, и Комисията, по отношение на останалите области на външната дейност, могат да представят съвместни предложения пред Съвета.“
ОБЩА ВЪНШНА ПОЛИТИКА И ПОЛИТИКА НА СИГУРНОСТ
25) Създават се следните заглавия:
„ГЛАВА 2
СПЕЦИФИЧНИ РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ОБЩАТА ВЪНШНА ПОЛИТИКА И ПОЛИТИКА НА СИГУРНОСТ
РАЗДЕЛ I
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ“
26) Създава се следният нов член 10 В:
„Член 10 В
Дейността на Съюза на международната сцена, съгласно настоящата глава, се основава на принципите, преследва целите и се провежда в съответствие с общите разпоредби, предвидени в глава 1.“
27) Член 11 се изменя, както следва:
а) параграф 1 се заменя със следните два параграфа:
„1. Компетентността на Съюза в областта на общата външна политика и политика на сигурност обхваща всички области на външната политика, както и всички въпроси, свързани със сигурността на Съюза, включително постепенното формиране на обща отбранителна политика, която може да прерасне в обща отбрана.
Общата външна политика и политика на сигурност е предмет на специфични правила и процедури. Тя се определя и прилага от Европейския съвет и от Съвета, които решават с единодушие, освен в случаите, когато в Договорите е предвидено друго. Приемането на законодателни актове се изключва. Тази политика се изпълнява от върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и от държавите- членки, в съответствие с Договорите. Конкретните роли на Европейския парламент и на Комисията в тази област се определят от Договорите. Съдът на Европейския съюз не е компетентен по отношение на тези разпоредби, с изключение на компетентността да следи за съответствието с член 25б от настоящия договор и да проверява законосъобразността на определени решения, посочени в член 240а, втора алинея от Договора за функциони- рането на Европейския съюз.
2. В рамките на принципите и целите на своята външна дейност Европейският съюз провежда, определя и прилага обща външна политика и политика на сигурност, която се основава на развитието на взаимната политическа солидарност между държавите-членки, на определянето на въпросите от общ интерес и постигането на все по-висока степен на сближаване в действията на държавите-членки.“
б) параграф 2, преномериран на 3, се изменя, както следва:
i) в края на първата алинея се добавя следният текст:
„... и зачитат дейността на Съюза в тази област.“;
ii) третата алинея се заменя със „Съветът и върховният представител следят за спазването на тези принципи.“
28) Член 12 се заменя със следния текст:
„Член 12
Съюзът провежда общата външна политика и политика на сигурност, като: а) определя общите насоки;
б) приема решения, които определят:
i) действията, които Съюзът следва да предприеме;
ii) позициите, които Съюзът следва да заеме;
iii) реда и условията за прилагане на решенията, посочени в подточки i) и ii);
и
в) укрепва системното сътрудничество между държавите-членки за провеждането на тяхната политика.“
29) Член 13 се изменя, както следва:
а) в параграф 1 думите „ ... определя принципите и основните насоки ...“ се заменят с „... определя стратегическите интереси на Съюза, набелязва целите и формулира общите насоки ...“ и се добавя следното изречение: „Той приема необходимите решения.“; добавя се следната алинея:
„Ако международно развитие го изисква, председателят на Европейския съвет свиква извънредно заседание на Европейския съвет с цел да се определят стратегическите насоки на политиката на Съюза по отношение на това развитие.“
б) параграф 2 се заличава и параграф 3 се преномерира на 2. Първата xxxxxx се заменя със следния текст: „Съветът разработва общата външна политика и политика на сигурност и взема решенията, необходими за определянето и прилагането на тази политика въз основа на общите насоки и стратегическите направления, определени от Европейския съвет.“ Втората алинея се заличава. В третата алинея, която става втора алинея, думите „... гарантира за ...“ се заменят с „... и върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност следят за ...“.
в) добавя се следният нов параграф:
„3. Общата външна политика и политика на сигурност се изпълнява от върховния представител и от държавите-членки, като се използват както националните средства, така и средствата на Съюза.“
30) Създава се следният нов член 13а:
„Член 13а
1. Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, който председателства Съвета по външни работи, допринася с предложенията си за разработването на общата външна политика и политика на сигурност и осигурява прилагането на решенията, приети от Европейския съвет и Съвета.
2. Върховният представител представлява Съюза по въпросите, отнасящи се до общата външна политика и политика на сигурност. Той води политическия диалог с трети страни от името на Съюза и изразява позицията на Съюза в международните организации, както и на международните конференции.
3. При изпълнението на функциите си върховният представител се подпомага от Европейска служба за външна дейност. Тази служба работи в сътрудничество с дипломатическите служби на държавите-членки и включва длъжностни лица от компетентните служби на генералния секретариат на Съвета и на Комисията, както и командирован персонал от националните дипломатически служби . Организацията и функционирането на Европейската служба за външна дейност се определят с решение на Съвета. Съветът действа по предложение на върховния представител след консултация с Европейския парламент и след одобрение от Комисията.“
31) Член 14 се изменя, както следва:
а) в параграф 1 първите две изречения се заменят със следното изречение: „Когато международното положение налага оперативно действие от страна на Съюза, Съветът приема необходимите решения.“;
б) параграф 2 става втора алинея на параграф 1, а следващите параграфи съответно се преномерират. В първото изречение, думите „... на съвместното действие“ се заменят с „... на решение,“, а думата „действие“ се заменя с „решение“. Последното изречение се заличава;
в) в параграф 3, преномериран на 2, думите „Съвместните действия ...“ се заменят с
„Решенията, посочени в параграф 1...“;
г) съществуващият параграф 4, преномериран на 3 се заличава, а следващите параграфи се преномерират съответно;
д) в параграф 5, преномериран на 3, първо изречение, думите „ ... по прилагането на едно съвместно действие се предоставя информация в срокове, които да позволят“ се заменят с „
...при прилагането на решение, посочено в параграф 1, се предоставя информация от заинтересованата държава-членка в срокове, които да позволят ...“;
е) в параграф 6, преномериран на 4, първо изречение, думите „... при липса на решение на Съвета,“ се заменят с „... при липса на преразглеждане на решението на Съвета, посочено в параграф 1,“, а думите „... на съвместното действие.“ се заменят с „...на посоченото решение.“;
ж) в параграф 7, преномериран на 5, първо изречение, думите „съвместното действие“ се заменят с „решението, посочено в настоящия член“, и във второто изречение думите
„съвместното действие“ се заменя с „решението, посочено в параграф 1“.
32) В член 15, думите в началото: „Съветът приема общи позиции. Общите позиции уточняват ...“ се заменят със „Съветът приема решения, които определят ...“, а последните думи „общите позиции“ се заменят с „позициите на Съюза“.
33) Създава се член 15б, който включва текста на член 22 със следните изменения:
а) в параграф 1 думите „Всяка държава-членка или Комисията може да сезира Съвета ...“ се заменят с „Всяка държава-членка, върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, или върховният представител с подкрепата на Комисията, може да сезира Съвета ...“, а думите „... да прави предложения ...“ се заменят с
„... да внася, съответно, инициативи или предложения ...“.
б) в параграф 2 думите „Председателството свиква ...“ се заменят с „върховният представител свиква ...“, а думите „или по искане на Комисията или на държава-членка,“ се заменят с
„или по искане на държава-членка,“.
34) Създава се член 15б, който включва текста на член 23 със следните изменения:
а) в параграф 1, първата алинея се заменя със следния текст: „Решенията по настоящата глава се вземат от Европейския съвет и от Съвета с единодушие, с изключение на случаите, когато в настоящата глава е предвидено друго. Приемането на законодателни актове се изключва.“, а последното изречение на втората алинея се заменя със следния текст: „Ако членовете на Съвета, придружили своето въздържане с такава декларация, представляват поне една трета от държавите-членки, обхващащи най-малко една трета от населението на Съюза, решението не се приема.“;
б) параграф 2 се изменя, както следва:
i) първото тире се заменя със следните две тирета:
„— когато приема решение, което определя действие или позиция на Съюза въз основа на решение на Европейския съвет относно стратегическите интереси и цели на Съюза, както е посочено в член 10 Б, параграф 1;
— когато приема решение, което определя действие или позиция на Съюза по предложение на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, представено вследствие на конкретно искане, което Европейският съвет му е отправил по собствена инициатива или по инициатива на върховния представител;“
ii) във второто тире, което става трето тире, думите „... съвместно действие или обща позиция“ се заменят с „... решение, което определя действие или позиция на Съюза,“;
iii) във втора алинея, първо изречение, думата „важни“ се заменя с „жизненоважни“; последното изречение се заменя със следния текст: „Върховният представител, като се консултира постоянно със заинтересованата държава-членка, търси приемливо за нея решение. При липса на резултат Съветът, като действа с квалифицирано мнозинство, може да поиска Европейският съвет да бъде сезиран по въпроса, с оглед приемането на решението с единодушие.“;
iv) третата xxxxxx се заменя със следния нов параграф 3, последната алинея се преномерира на 4, а параграф 3 се преномерира на 5:
„3. Европейският съвет може с единодушие да приеме решение, според което Съветът действа с квалифицирано мнозинство в случаи, различни от посочените в параграф 2.“
в) в параграфа, номериран като 4, думите „Настоящият параграф не се прилага ...“ се заменят с
„Параграфи 2 и 3 не се прилагат ...“.
35) Член 16 се изменя, както следва:
а) думите „... се информират и се консултират взаимно“ се заменят със „... се консултират ...“, думите „на Съвета“ се заменят с „на Европейския съвет и на Съвета“, а думите „... за да гарантират, че влиянието на Съюза се осъществява по най-ефикасен начин със средствата на съгласувани и обединени действия.“ се заменят със „... с оглед на определянето на общ подход.“
б) след първото изречение се добавя следният текст: „Преди да предприеме каквото и да е действие на международната сцена или да поеме какъвто и да е ангажимент, който би могъл да засегне интересите на Съюза, всяка държава-членка се консултира с другите в рамките на Европейския съвет или на Съвета. Държавите-членки гарантират, чрез сближаването на техните действия, че Съюзът е в състояние да отстоява интересите и ценностите си на международната сцена. Държавите-членки са солидарни помежду си.“;
в) създават се следните две алинеи:
„Когато Европейският съвет или Съветът са определили общ подход на Съюза по смисъла на първата алинея, върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и министрите на външните работи на държавите-членки координират действията си в рамките на Съвета.
Дипломатическите представителства на държавите-членки и делегациите на Съюза в трети страни и при международните организации си сътрудничат и допринасят за формулира- нето и прилагането на общия подход.“
36) Текстът на член 17 става член 28 А, който се изменя съгласно посоченото в точка 49) по-долу.
37) Член 18 се изменя, както следва: а) параграфи 1—4 се заличават;
б) в параграф 5, който остава без номер, думите „..., всеки път когато счете за необходимо, ...“ се заменят с „..., по предложение на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, ...“, а в края се добавя следното изречение:
„Специалният представител упражнява своя мандат под ръководството на върховния представител.“.
38) Член 19 се изменя, както следва:
а) в параграф 1, първа и втора алинея, думите „...общите позиции“ се заменят с „... позициите на Съюза“, а в края на първата алинея се добавя следното изречение: „Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност осигурява организирането на тази координация.“;
б) параграф 2 се изменя, както следва:
i) в първата алинея думите „Без да се засяга параграф 1 и член 14, параграф 3,“ се заменят с „В съответствие с член 11, параграф 3“, а думите „,както и върховния представител,“ се добавят след „... информират последните“;
ii) във втора алинея, първо изречение, думите „, както и върховния представител“ се добавят след „... останалите държави-членки“; във второто изречение думата
„постоянни“ се заличава, а думите „... гарантират при изпълнението на своите функции защитата на позициите ...“ се заменят с „... защитават, при изпълнението на своите функции, позициите ...“
iii) създава се следната нова трета алинея:
„Когато Съюзът е определил позиция по тема, включена в дневния ред на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, държавите-членки, които заседават в него, поставят искане върховният представител да бъде поканен, за да изложи позицията на Съюза.“
39) Член 20 се изменя, както следва:
а) в първата алинея думите „делегациите на Комисията“ се заменят с „делегациите на Съюза“, а думите „... изпълнението на общите позиции и на съвместните действия, приети от Съвета.“ се заменят с „... изпълнението на решенията, които определят позициите и действията на Съюза, приети по силата на настоящата глава.“;
б) във втората алинея думите „... информация, правят съвместни оценки“ се заменят с „... информация и правят съвместни оценки.“, а частта от изречението „... и допринасят за изпълнението на разпоредбите, посочени в член 20 от Договора за създаване на Европейската общност“ се заличава;
в) създава се следната нова алинея:
„Те допринасят за осъществяване на правото на защита на гражданите на Съюза на територията на трети страни, посочено в член 17, параграф 2, буква в) от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и за приетите мерките съгласно член 20 от този договор.“
40) Член 21 се изменя, както следва:
а) първата xxxxxx се заменя със следния текст:
„Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност се консултира редовно с Европейския парламент по главните аспекти и основните решения в областта на общата външна политика и политика на сигурност и общата политика за сигурност и отбрана, като го информира за развитието на тези политики. Той гарантира, че възгледите на Европейския парламент надлежно са взети предвид. Специалните представители могат да участват в информирането на Европейския парламент.“
б) във втора алинея, първо изречение, в края се добавят думите „и до върховния представител“; във второто изречение думата „ежегодно“ се заменя с „два пъти годишно“, а в края се добавят думите „, включително общата политика за сигурност и отбрана.“.
41) Текстът на член 22 става член 15а; той се изменя съгласно посоченото в точка 33) по-горе.
42) Текстът на член 23 става член 15б; той се изменя съгласно посоченото в точка 34) по-горе.
43) Член 24 се заменя със следния текст:
„Член 24
Съюзът може да сключва споразумения с една или няколко държави или международни организации в областите, които попадат в обхвата на настоящата глава.“.
44) Член 25 се изменя, както следва:
а) в първа алинея, първо изречение, упоменаването на Договора за създаване на Европейската общност е заменено с упоменаване на Договора за функционирането на Европейския съюз, а думите „, на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност“ се добавят след „... по искане на Съвета,“; във второто изречение думите „... без да се засяга отговорността на Председателството и на Комисията“ се заменят с
„без да се засягат правомощията на върховния представител“;
б) текстът на втората алинея се заменя със следния текст: „В обхвата на настоящата глава Комитетът по политика и сигурност упражнява, под ръководството на Xxxxxx и на върховния представител, политически контрол и стратегическо ръководство на операциите за управление на кризи, посочени в член 28Б.“
в) в третата алинея думите „, без да се засяга член 47“ се заличават.
45) Членове 26 и 27 се отменят. Създават се членове 25а и 25б, а член 25б се заменя с член 47:
„Член 25а
В съответствие с член 16 Б от Договора за функционирането на Европейския съюз и чрез дерогация от параграф 2 от него, Съветът приема решение, с което се определят правилата за защита на физическите лица по отношение на обработката на личните данни от държавите- членки при извършване на дейности, попадащи в обхвата на настоящата глава, както и по отношение на свободното движение на тези данни. Спазването на тези правила е предмет на контрол от страна на независими органи.
Член 25б
Осъществяването на общата външна политика и политика на сигурност не засяга прилагането на процедурите и съответния обхват на правомощията на институциите, предвидени в Договорите с оглед упражняването на областите на компетентност на Съюза, посочени в членове 2 Б—2 Д от Договора за функционирането на Европейския съюз.
По същия начин осъществяването на политиките, посочени в тези членове, не засяга прилагането на процедурите и съответния обхват на правомощията на институциите, предвидени в Договорите с оглед упражняването на областите на компетентност на Съюза съгласно настоящата глава.“.
46) Членове 27 А—27 Д относно засиленото сътрудничество се заменят с член 10 в съответствие с точка 22) по-горе.
47) Член 28 се изменя, както следва:
а) параграф 1 се заличава, а следващите параграфи се преномерират съответно; в целия член думите „на Европейските общности“ се заменят с „на Съюза“;
б) в параграф 2, преномериран на 1, думите „... разпоредбите, отнасящи се до областите, разглеждани в настоящия дял“ се заменят с „... прилагането на настоящата глава“;
в) в параграф 3, преномериран на 2, първа алинея, думите „... изпълнението на тези разпоредби“ се заменят с „... прилагането на настоящата глава“;
г) добавя се следният нов параграф 3, като параграф 4 се заличава:
„3. Съветът приема решение, което установява специфичните процедури за гаранти- ране на бърз достъп до бюджетните кредити на Съюза, предназначени за спешно финансиране на инициативи в рамките на общата външна политика и политика на сигурност и по-конкретно за дейностите по подготовка на мисия, посочена в член 18 А, параграф 1 и член 28 Б. Той действа след консултация с Европейския парламент.
Дейностите по подготовка на мисиите, посочени в член 28 А, параграф 1 и член 28 Б, които не са за сметка на бюджета на Съюза, се финансират от начален фонд, набиран от вноски на държавите-членки.
Съветът приема с квалифицирано мнозинство, по предложение на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, решения, които установяват:
а) реда и условията за сформиране и финансиране на началния фонд, по-конкретно отпуснатите на фонда финансови средства;
б) реда и условията за управление на началния фонд;
в) реда и условията на финансовия контрол.
Когато мисията, планирана в съответствие с член 28 А, параграф 1 и член 28 Б, не може да бъде за сметка на бюджета на Съюза, Съветът упълномощава върховния представител да използва този фонд. Върховният представител докладва на Съвета за изпълнението на този мандат.“
ОБЩА ПОЛИТИКА ЗА СИГУРНОСТ И ОТБРАНА
48) Създава се следният нов раздел 2:
„РАЗДЕЛ 2
РАЗПОРЕДБИ, СВЪРЗАНИ С ОБЩАТА ПОЛИТИКА ЗА СИГУРНОСТ И ОТБРАНА“
49) Създава се член 28 А, който включва текста на член 17 със следните изменения:
а) създава се следният нов параграф 1, като следващият параграф се преномерира на 2:
„1. Общата политика за сигурност и отбрана е неразделна част от общата външна политика и политика на сигурност. Тя осигурява на Съюза оперативен капацитет, който почива на граждански и военни средства. Съюзът може да прибегне до тях при изпълнение на мисии извън територията на Съюза, с цел да осигури поддържането на мира, предотвратяването на конфликти и укрепването на международната сигурност, в съответствие с принципите на Устава на Организацията на обединените нации. Изпълнението на тези задачи се основава на капацитета, предоставен от държавите- членки.“
б) параграф 1, преномериран на 2, се изменя, както следва:
i) първата xxxxxx се заменя със следния текст:
„2. Общата политика за сигурност и отбрана включва постепенното определяне на обща политика на отбрана на Съюза. Тя ще доведе до обща отбрана от момента, в който Европейският съвет, като действа с единодушие, вземе това решение. В такъв случай, той препоръчва на държавите-членки да приемат решение в този смисъл в съответствие с конституционните им изисквания.“
ii) във втората алинея думите „в съответствие с настоящия член“ се заменят с „по смисъла на настоящия раздел“;
iii) третата алинея се заличава.
в) настоящите параграфи 2, 3, 4 и 5 се заменят със следните параграфи 3—7:
„3. Държавите-членки предоставят на разположение на Съюза, с оглед прилагането на общата политика за сигурност и отбрана, граждански и военни способности, за да допринесат за реализиране на определените от Съвета цели. Държавите-членки, които сформират помежду си многонационални сили, могат също да ги предоставят на разположение на общата политика за сигурност и отбрана.
Държавите-членки се задължават постепенно да подобряват своите военни способности. Агенцията в областта на развитието на отбранителните способности, научните изследвания, придобиването на военна техника и въоръжаване (наричана по-нататък
„Европейска агенция по отбраната“) определя оперативните нужди, насърчава мерки за удовлетворяването им, допринася за определянето и при необходимост за изпълнението на
всички необходими мерки за засилване на производствената и технологична база в сектора на отбраната, участва в определянето на европейска политика в областта на способностите и въоръжаването, и подпомага Съвета при оценката на подобряването на военните способности.
4. Решенията, свързани с общата политика за сигурност и отбрана, включително тези, които се отнасят до започване на мисия, посочена в настоящия член, се приемат от Съвета, като действа с единодушие, по предложение на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност или по инициатива на държава- членка. Върховният представител може да предложи да се прибегне до национални средства, както и до инструментите на Съюза, при необходимост съвместно с Комисията.
5. Съветът може да повери изпълнението на мисия в рамките на Съюза на група държави-членки с оглед защитата на ценностите на Съюза и отстояването на неговите интереси. Изпълнението на такава мисия се урежда от член 28 Б.
6. Държавите-членки, чиито военни способности отговарят на по-високи критерии и които са поели по-обвързващи ангажименти в тази област с оглед на най-отговорните мисии, установяват постоянно структурирано сътрудничество в рамките на Съюза. Това сътрудничество се урежда с член 28 Д. То не засяга разпоредбите на член 28 Б.
7. В случай, когато държава-членка стане обект на въоръжено нападение на нейната територия, другите държави-членки са задължени да ѝ окажат помощ и съдействие с всички средства, с които разполагат, в съответствие с член 51 от Устава на Организацията на обединените нации. Това не засяга специфичния характер на политиката за сигурност и отбрана на някои държави-членки.
Ангажиментите и сътрудничеството в тази област са съвместими с ангажиментите, поети в рамките на Организацията на Северноатлантическия договор, която остава за държавите, които членуват в нея, основа на колективната им отбрана и главна инстанция за нейното осъществяване.“
50) Създават се следните нови членове 28 Б—28 Д:
„Член 28 Б
1. Мисиите, посочени в член 28 А, параграф 1, при които Съюзът може да прибегне до използването на граждански и военни средства, включват съвместни действия в областта на разоръжаването, хуманитарни и евакуационни мисии, мисии за съвет и помощ във военната област, мисии за предотвратяване на конфликти и поддържане на мира, мисии на военни сили за управление на кризи, включително умиротворителни мисии и стабилизиращи операции след края на конфликти. Всички тези мисии могат да допринесат за борбата срещу тероризма, включително чрез подкрепата, оказвана на трети страни, за да се борят с тероризма на своя територия.
2. Съветът приема решения относно мисиите, посочени в параграф 1, като определя тяхната цел и обхват, както и общите условия за изпълнението им. Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, под ръководството на Xxxxxx и в непосредствен и постоянен контакт с Комитета по политика и сигурност, следи за координирането на гражданските и военните аспекти на тези мисии.
Член 28 В
1. В рамките на решенията, приети съгласно член 28 Б, Съветът може да повери изпълнението на дадена мисия на група държави-членки, които желаят това и разполагат с необходимия капацитет за такава мисия. Тези държави-членки, заедно с върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, се споразумяват помежду си относно ръководството на мисията.
2. Държавите-членки, които участват в изпълнението на мисията, информират редовно Съвета за напредъка на мисията по своя собствена инициатива или по искане на друга държава- членка. Участващите държави-членки незабавно сезират Съвета, ако изпълнението на мисията има значителни последици или изисква изменение на целта, обхвата или условията на мисията, определени в решенията, посочени в параграф 1. В такива случаи Съветът приема необходимите решения.
Член 28 Г
1. Европейската агенция по отбраната, посочена в член 28 А, параграф 3 и под ръководството на Xxxxxx, има следните задачи:
а) да допринася за определяне целите на военните способности на държавите-членки и да оценява спазването на поетите от държавите-членки ангажименти относно тези способности;
б) да насърчава хармонизирането на оперативните нужди и възприемането на ефективни и съвместими методи на снабдяване;
в) да предлага многостранни проекти за изпълнение на целите в областта на военните способности, да осигурява координирането на програмите, изпълнявани от държавите- членки, както и управлението на специфични програми за сътрудничество;
г) да подкрепя научните изследвания в областта на отбранителните технологии, да координира и планира съвместни научно-изследователски дейности и разработки на технически решения, съответстващи на бъдещите оперативни нужди;
д) да допринася за определянето и при необходимост да прилага всяка полезна мярка за укрепване на производствената и технологичната база в сектора на отбраната и с оглед подобряването на ефективността на военните разходи.
2. Европейската агенция по отбраната е отворена за всички държави-членки, които желаят да участват в нея. Съветът, като действа с квалифицирано мнозинство, приема решение, което определя статута, седалището и реда и условията за дейността на Агенцията. Това решение отчита степента на ефективно участие в действията на Агенцията. В рамките на Агенцията се сформират специфични групи, обединяващи държави-членки, които осъществяват съвместни проекти. Агенцията изпълнява своите задачи, като при необходимост поддържа връзка с Комисията.
Член 28 Д
1. Държавите-членки, които желаят да участват в постоянното структурирано сътрудниче- ство, посочено в член 28 А, параграф 6, които отговарят на критериите и поемат ангажиментите в областта на военния капацитет съгласно Протокола относно постоянното структурирано сътрудничество, нотифицират за своето намерение Съвета и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.
2. В срок от три месеца след нотификацията, посочена в параграф 1, Съветът приема решение, с което се установява постоянното структурирано сътрудничество и се определя списъкът на участващите държави-членки. Съветът действа с квалифицирано мнозинство след консултация с върховния представител.
3. Всяка държава-членка, която пожелае на по-късен етап да участва в постоянното структурирано сътрудничество, нотифицира за намерението си Съвета и върховния пред- ставител.
Съветът приема решение, което потвърждава участието на съответната държава-членка, която отговаря на критериите и поема ангажиментите, посочени в членове 1 и 2 от Протокола относно постоянното структурирано сътрудничество. Съветът действа с квалифицирано мнозинство след консултация с върховния представител. В гласуването участват само членове на Съвета, които представляват участващите държави-членки.
Квалифицираното мнозинство се определя в съответствие с член 205, параграф 3, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз.
4. Ако участваща държава-членка престане да отговаря на критериите или вече не е в състояние да изпълнява ангажиментите си, посочени в членове 1 и 2 от Протокола относно постоянното структурирано сътрудничество, Съветът може да приеме решение за спиране на участието на тази държава-членка.
Съветът действа с квалифицирано мнозинство. В гласуването участват само членове на Съвета, които представляват участващите държави-членки, с изключение на заинтересованата държава- членка.
Квалифицираното мнозинство се определя в съответствие с член 205, параграф 3, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз.
5. Ако участваща държава-членка желае да се оттегли от постоянното структурирано сътрудничество, тя нотифицира за решението си Xxxxxx, който взема под внимание преустановяването на участието на въпросната държава-членка.
6. Решенията и препоръките на Съвета в рамките на постоянното структурирано сътрудничество, различни от предвидените в параграфи 2—5, се приемат с единодушие. За целите на настоящия параграф, единодушие се формира само от гласовете на представителите на участващите държави-членки.“
51) Членове 29—39 на дял VI, които се отнасят до съдебното сътрудничество по наказателно- правни въпроси и до полицейското сътрудничество, се заменят с разпоредбите на глави 1, 4 и 5 на дял IV, трета част от Договора за функционирането на Европейския съюз. Съгласно посоченото по-долу в член 2, точки 64), 67) и 68) от настоящия договор, член 29 се заменя с член 61 от Договора за функционирането на Европейския съюз, член 30 се заменя с членове 69 Е и 69 Ж от този договор, член 31 се заменя с членове 69 А, 69 Б и 69 Г от този договор, член 32 се заменя с член 69 З от този договор, член 33 се заменя с член 61 Д от този договор и член 36 се заменя с член 61 Г от този договор. Заглавието на дяла се заличава и той приема номера на дяла, който се отнася до заключителните разпоредби.
52) Членове 40—0 Б на дял VI и членове 43—45 на дял VII, които се отнасят до засиленото сътрудничество, се заменят с член 10, в съответствие с точка 22) по-горе, а дял VII се отменя.
53) Членове 41 и 42 се отменят.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
54) Дял VIII относно заключителните разпоредби, се преномерира на VI; този дял и членове 48, 49, и 53 се изменят съгласно посоченото съответно в точки 56), 57) и 61) по-долу. Член 47 се заменя с член 25б, съгласно посоченото в точка 45) по-горе, а членове 46 и 50 се отменят.
55) Създава се следният нов член 46А:
„Член 46 А
Съюзът има юридическа правосубектност.“
56) Член 48 се заменя със следния текст:
„Член 48
1. Договорите могат да бъдат изменени в съответствие с обикновена процедура за преразглеждане. Те могат също така да бъдат изменени в съответствие с опростени процедури за преразглеждане.
Обикновена процедура за преразглеждане
2. Правителството на всяка държава-членка, Европейският парламент или Комисията могат да представят пред Съвета проекти за преразглеждане на Договорите. Тези проекти могат, наред с другото, да имат за цел да разширят или да намалят областите на компетентност, предоставени на Съюза с Договорите. Тези проекти се внасят от Съвета в Европейския съвет и се уведомяват националните парламенти.
3. Ако Европейският съвет след консултация с Европейския парламент и Комисията приеме с обикновено мнозинство решение в полза на разглеждането на предлаганите изменения, председателят на Европейския съвет свиква Конвент, съставен от представители на националните парламенти, на държавните или правителствените ръководители на държавите-членки, на Европейския парламент и на Комисията. С Европейската централна банка също се провеждат консултации в случай на институционални изменения в паричната област. Конвентът разглежда проектите за преразглеждане и приема с консенсус препоръка към Конференцията на представителите на правителствата на държавите-членки, както е предвидено в параграф 4.
Европейският съвет може да реши с обикновено мнозинство след одобрение от Европейския парламент да не свиква Конвент, ако обхватът на измененията не оправдава това. В последния случай Европейският съвет определя мандат за Конференция на представителите на правителствата на държавите-членки.
4. Конференция на представителите на правителствата на държавите-членки се свиква от председателя на Съвета, за да се приемат с общо съгласие измененията, които следва да се внесат в Договорите.
Измененията влизат в сила, след като бъдат ратифицирани от всички държави-членки в съответствие с конституционните им изисквания.
5. Ако след изтичане на двегодишен срок от подписването на договора за изменение на Договорите четири пети от държавите-членки са го ратифицирали, а една или повече държави- членки са срещнали трудности по ратифицирането, Европейският съвет се сезира по въпроса.
Опростени процедури за преразглеждане
6. Правителството на всяка държава-членка, Европейският парламент или Комисията могат да представят на Европейския съвет проекти за преразглеждане на всички или част от разпоредбите на третата част на Договора за функционирането на Европейския съюз, които се отнасят до вътрешните политики и дейности на Съюза.
Европейският съвет може да приеме решение за изменение на всички или на част от разпоредбите на третата част на Договора за функционирането на Европейския съюз. Европейският съвет действа с единодушие след консултация с Европейския парламент и Комисията, както и с Европейската централна банка в случай на институционални изменения в паричната област. Това решение влиза в сила едва след като бъде одобрено от държавите-членки в съответствие с конституционните им изисквания.
Решението, посочено във втора алинея не може да разшири областите на компетентност, предоставени на Съюза с Договорите.
7. Когато Договорът за функционирането на Европейския съюз или дял V от настоящия договор предвиждат Съветът да действа с единодушие в дадена област или в определен случай, Европейският съвет може да приеме решение, с което на Съвета се разрешава да действа с квалифицирано мнозинство в тази област или в този случай. Настоящата алинея не се прилага за решенията, които имат отражение във военната област или в областта на отбраната.
Когато Договорът за функционирането на Европейския съюз предвижда Съветът да приема законодателни актове в съответствие със специална законодателна процедура, Европейският съвет може да приеме решение, с което се разрешава приемането на тези актове в съответствие с обикновената законодателна процедура.
За всяка инициатива, поета от Европейския съвет въз основа на първа или втора алинея, се уведомяват националните парламенти. В случай на несъгласие на национален парламент, нотифицирано в срок от шест месеца след уведомяването му, решението, посочено в първа или втора алинея, не се приема. При липса на несъгласие Европейският съвет може да приеме решението.
За приемането на решенията, посочени в първа или втора алинея, Европейският съвет действа с единодушие след одобрение от Европейския парламент, който се произнася с мнозинство от съставляващите го членове.“
57) Член 49, първа xxxxxx се изменя, както следва:
а) в първото изречение думите „... спазва принципите, залегнали в член 6, параграф 1, може да поиска ...“ се заменят със „... зачита ценностите, посочени в член 1а, и се ангажира да ги насърчава, може да поиска ...“;
б) във второто изречение думите „Тя заявява молбата си за членство пред Съвета, който се произнася с единодушие ...“ се заменят с „Европейският парламент и националните парламенти се информират за тази молба. Държавата заявител подава молбата си до Съвета, който се произнася с единодушие ...“; (изменение, което не се отнася за българския текст), а думата „абсолютно“ се заличава.
в) в края на алинеята се добавя следното ново изречение: „Вземат се предвид критериите за присъединяване, одобрени от Европейския съвет.“.
58) Създава се следният нов член 49 А:
„Член 49 А
1. Всяка държава-членка може да реши, в съответствие със своите конституционни изисквания, да се оттегли от Съюза.
2. Държавата-членка, която реши да се оттегли, нотифицира за намерението си Европейския съвет. В съответствие с насоките, дадени от Европейския съвет, Съюзът договаря и сключва споразумение с тази държава, с което се определят редът и условията за нейното оттегляне, като се вземат предвид рамките на бъдещите ѝ отношения със Съюза. Това споразумение се договаря в съответствие с член 188 Н, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Съветът сключва споразумението от името на Съюза, като действа с квалифицирано мнозинство след одобрение от Европейския парламент.
3. Договорите престават да се прилагат спрямо засегнатата държава от датата на влизане в сила на споразумението за оттегляне, или при липса на такова, две години след нотификацията, посочена в параграф 2, освен ако Европейският съвет в съгласие със засегнатата държава-членка не реши с единодушие да продължи този срок.
4. За целите на параграфи 2 и 3, членът на Европейския съвет и на Съвета, който представлява оттеглящата се държава-членка, не участва нито в обсъжданията, нито в решенията на Европейския съвет и на Съвета, които се отнасят до нея.
Квалифицираното мнозинство се определя в съответствие с член 205, параграф 3, буква б) от Договора за функционирането на Европейския съюз.
5. Ако оттеглилата се от Съюза държава поиска да се присъедини отново, по отношение на нейната молба се прилага процедурата, посочена в член 49“.
59) Създава се член 49 Б:
„Член 49 Б
Протоколите и приложенията към Договорите представляват неразделна част от тях.“
60) Създава се член 49 В:
„Член 49 В
1. Договорите се прилагат към Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.
2. Териториалният обхват на договорите е уточнен в член 311а от Договора за функционирането на Европейския съюз.“
61) Член 53 се изменя, както следва:
а) първата алинея става параграф 1, списъкът на езиците се допълва с тези, изброени във втора алинея от съществуващия член 53 от Договора за Европейския съюз, а втората алинея се заличава;
б) създава се следният нов параграф 2:
„2. Настоящият договор може да бъде превеждан и на всеки друг език, определен от държавите-членки, измежду тези езици, които по силата на конституционния ред на тези държави-членки се ползват със статут на официален език за цялата или за част от тяхната територия. Заинтересованата държава-членка предоставя заверено копие на тези преводи, което се депозира в архивите на Съвета.“