Име на поръчката: „Изпълнение на услуги по проектRedMarLitter по две обособени позиции“ Обособена позиция: ОП 2: Насоки за устойчиво управление наморските отпадъци Възложител: Община Бургас Договор №: 93-ОП20-10(3) Дата на подписване на договора:...

НАСОКИ ЗА УСТОЙЧИВО УПРАВЛЕНИЕ НА МОРСКИТЕ ОТПАДЪЦИ

Име на поръчката:	„Изпълнение на услуги по проект RedMarLitter по две обособени позиции“
Обособена позиция:	ОП 2: Насоки за устойчиво управление на морските отпадъци
Възложител:	Община Бургас
Договор №:	93-ОП20-10(3)
Дата на подписване на договора:	01.10.2020
Краен срок за изпълнение	30.11.2020
Изпълнител:	П-Юнайтед ЕООД
Доклад:	Насоки за устойчиво управление на морските отпадъци
Дата на представяне на доклада:	27.11.2020
Управител:	Доц. д-р Xxxxx Xxxxxx
Подпис:

СЪДЪРЖАНИЕ:

1. ВЪВЕДЕНИЕ 5

1. ВЪВЕДЕНИЕ

Моретата и океаните са от ключово значение за хората – те са търговски пътища, регулатор на климата, източници на храна, енергия и ресурси и предпочитано място за престой и отдих от туристи. Връзките с морето сега са по-интензивни, по-разнообразни и създават по-голяма икономическа стойност от когато и да било. От една страна, съвременните технологии и ноу-хау позволяват извличането на по-голяма стойност от морето, като потокът от хора към бреговете непрекъснато се увеличава. От друга страна, общият ефект от тези дейности води до конфликти при използването на ресурсите и до влошаване на морската околна среда, от която зависи благосъстоянието на хората.

Основните причини за бързото разрастване и задълбочаването на проблемите с твърдите отпадъци в морската среда и по крайбрежието произтичат най-вече от безпрецедентния антропогенен натиск върху крайбрежната зона и морската среда. Проблемът с отпадъците в морската среда и по крайбрежието е част от по-широкия проблем за управлението на твърдите отпадъци. Тези въпроси са тясно свързани и с други аспекти на опазването на околната среда, като опазването на водите, на почвите, опазването на човешкото здраве, както и в цялост с прилагането на принципите на устойчивото развитие.

Нарастващата уязвимост на крайбрежните зони, все по-претоварени крайбрежни води, ключовата роля на океаните в климатичната система и продължителното влошаване на морската среда изискват да се обърне по-сериозно внимание на управлението на морските отпадъци.

Настоящият документ „Насоки за устойчиво управление на морските отпадъци“ е разработен в рамките на договор 93-ОП20-10(3)/01.10.2020 г., сключен между Община Бургас и „П-Юнайтед“ ЕООД за Обособена позиция 2 „Насоки за устойчиво управление на морските отпадъци“. В документа са разгледани стъпките, които да бъдат следвани при определянето, оценката и категоризацията на горещите точки по черноморското крайбрежие, оказващи влияние върху неговото състояние. По своята същност Насоките са приложими и за всяко едно друго море.

Настоящият документ „Насоки за устойчиво управление на отпадъците“ е разработен от екип експерти на П-Юнайтед ЕООД, както следва:

	Експерт	Позиция
1	Доц. д-р Xxxxx Xxxxxx	Ръководител екип
2	Проф. д-р Xxxx Xxxxxxxx	Xxxxxx експерт 1 – Отпадъци
3	Гл. ас. д-р Xxxxxx Xxxxxxxxx	Xxxxxx експерт 2 - Биоразнобразие
4	д-р Xxxxxxx Xxxxxxxxxx	Xxxxxxxx Експерт – Фауна
5	Маг. ек. Xxxxx Xxxxxxxxx	Xxxxxxxx Експерт – Биологично разнообразие - птици
6	Маг. Xxxxxxx Xxxxxxxxx	Xxxxxxxx Експерт – ГИС и бази данни
7	Маг. ек. Xxxxxxxxx Xxxxxxx	Xxxxxxxx Експерт – Битови отпадъци
8	Маг. ек. инж. Xxx Xxxxxxxxx – Xxxxxxxxx	Xxxxxxxx Експерт - Биоразнообразие
9	Маг. ек. Xxx Xxxxxx	Xxxxxxxx Експерт – Фауна
10	Мак ек. Xxxxxxxx Xxxxxxx	Неключов Експерт – Биоразнообразие- Флора и растителност
11	Инж. Xxxxxx Xxxxxxxxx	Xxxxxxxx Експерт - Координатор

2. МОРСКИТЕ ОТПАДЪЦИ – ГЛОБАЛЕН ПОГЛЕД НА ПРОБЛЕМА И ВЪЗДЕЙСТВИЕ

2.1 Същност и категории морски отпадъци

За целите на разработения в обхвата на настоящата Обособена позиция документ, определението на термина „морски отпадъци“ включва всички генерирани от човека твърди отпадъци, попадащи в морската среда, независимо от източника им (Coe and Xxxxxx 1997). Това са най-често предмети и материали, които са направени или използвани от човека и преднамерено или не са изхвърлени в морето, в реките или по плажовете, донесени от бури или от вятъра. Може да са също така случайно загубени, например в резултат на лоши метеорологични условия.

Морските отпадъци могат да бъдат категоризирани в няколко различни типове материали (Ribic et al. 1992, ANZECC 1996a, Xxxxxxxxx 2003, Xxxxx and Ingham 2003, Edyvane et al. 2004), включително:

• изкуствени полимерни материали (пластмаси) – мрежи, въжета, шамандури и друго рибарско оборудване; предмети, свързани с тютюнопушенето, като фасове или запалки и други;

• метал - кенчета от напитки, капачки за бутилки и др.;

• стъкло – бутилки, буркани, електрически крушки и др.;

• обработен дървен материал (включително ПДЧ) – пелети, касети и др.;

• хартия / картон – хартиени торби, кутии, опаковки и др.;

• каучук / гума – балони, xxxx, джанти и др.;

• плат / текстил – дрехи, обувки, корабни платна и др.;

• неидентифицирани – восък и др.

При разработването на настоящия документ органичните отпадъци с естествен произход (напр. хранителни отпадъци, водорасли и друга морска растителност, умрели морски животни и други) не се причисляват към морските отпадъци

През последните години се натрупват наблюдения и научни изследвания за отпадъците в морската среда. Въпреки това все още няма уеднаквени единни класификации, които да подпомогнат сравняването на резултатите. Оформящият се консенсус предлага първи стъпки към хармонизация на използваните критерии за класификация на морските отпадъци според размерите им:

– Макрочастици: над 25 mm;

– Мезочастици: 5 – 25 mm;

– Микрочастици: до 5 mm;

• големи: 1 – 5 mm;

• малки: под 1 mm;

– Наноматериали: агрегат от частици с размер 1 – 100 nm.

Разделянето на отпадъците в различни групи според размера им е необходимо както за количествена оценка на постъпващите в морската среда отпадъци, така и за проследяване на въздействието им върху организмите.

Докато макрочастиците представляват риск за здравето и живота на различни видове при заплитане или поглъщане, то микрочастиците и наноматериалите попадат в хранителната верига. Това поставя въпроси за възможно биологично акумулиране на устойчиви органични замърсители в морските организми. Последиците от натрупване на токсични материали ще се отразят отрицателно на популациите на засегнатите видове, но представляват и потенциален риск за хората при консумацията на морски продукти.

2.2 Източници на замърсяване с морски отпадъци

Преобладаващите източници на морски отпадъци са наземно разположени източници, като делът на отпадъците генерирани от тях достига до 80% от общото количество генерирани и постъпили в морската среда твърди отпадъци. Твърдите отпадъци, генерирани от дейности в морето т.нар. офшорни източници, като морски транспорт, риболов, офшорни инсталации образуват около 20% от общия обем на отпадъците. По отношение на тези морски източници, особено внимание трябва да се отдели на излезлите

от употреба изгубени или изоставени рибарски принадлежности и в частност рибарски мрежи, които се явяват съществен рисков фактор по отношение опазването на морските бозайници. По въпроса за състава на твърдите отпадъци в морската среда и по крайбрежието, данните са, че над 80% е делът на отпадъците, съставени или съдържащи пластмаси или други полимерни устойчиви материали.

2.2.1 Наземни източници

Към наземните източници се отнасят неподходящо разположени или незаконни сметища, непокрити контейнери за отпадъци, сметоизвозващи машини, недобре управлявани отпадъци от производствени процеси, преработка и/или транспортиране на стоки и др. Инсталации за пречистване на отпадъчни води, както и дъждовната канализация също могат да се окажат източници на отпадъци в морето, ако не са в състояние да задържат твърдите отпадъци. Дейности, разположени по бреговата линия, както и посетители на плажовете, също често допринасят за натоварване на крайбрежието и морето с отпадъци от различен характер. Този тип отпадъци са предимно за еднократна употреба, а именно бутилки от напитки, капачки за бутилки, опаковки от храни, пластмасови чаши, бъркалки и др. Вятърът е друг фактор, който допринася тези предмети да се превърнат в отпадък, но много от тях умишлено или небрежно биват оставяни на плажа. Материали, използвани в бита, като потребителски козметични продукти, както и полиестерни и акрилни влакна, при изпиране на дрехите попадат в канализацията, а от там – в морето.

2.2.2 Офшорни източници

Източници на морски отпадъци са различни дейности, които хората извършват в морето. Много предмети и материали попадат директно в морската среда от търговски, военни и научноизследователски съдове, от пътнически кораби и яхти за развлечение, от офшорни платформи и свързаните с техните доставки съдове. Част от отпадъците попадат във водата при случайна загуба, други – в резултат на пропуски в системите за управление на отпадъците или на незаконното им изхвърляне. Риболовът – професионален и

любителски – е източник на мрежи, въжета, буйове и поплавъци, както и други принадлежности. Те могат да бъдат преднамерено изхвърлени, изоставени или загубени по време на буря. Ръстът в отглеждането на риби, мекотели, ракообразни и други водни организми като аквакултури също допринася за увеличаването на подобни материали в морската среда.

2.3 Замърсяване на морската среда и крайбрежието

Замърсяването на крайбрежието е видимата и за обществото част от потока твърди отпадъци, които достигат до морето. Данните от многобройни наблюдения на европейските плажове сочат, че от 75 до 84% от всички твърди отпадъци по брега са пластмаси. Около 5% от отпадъците са от стъкло, 3% – метални и по 1% – от хартия и картон или текстил. Това потвърждава оценките за преобладаващия дял на пластмасите в морските отпадъци. Мониторингът на плажовете в Европа сочи, че 16% от всички отпадъци са фасове. Наблюденията на българското крайбрежие също отчитат средно от 9 от 18% дял на цигарените филтри в общия брой отпадъци. За силно натоварени плажове през летния сезон този процент достига и 50 на сто. Следващи по значение са различни пластмасови или полистиренови парчета с размери 2,5 – 50 cm. След тях се нареждат пластмасови капачки, бутилки, опаковки от чипс, солети или сладки.

Данни за степента на замърсеност на плажовете могат да се събират при кампании за почистване или систематично чрез редовен мониторинг и електронно подаване на информацията към общи бази от данни. В Европа се използва приложението Marine Litter Watch на Европейската агенция по околна среда. Аналогични методи се прилагат в Северна Америка и в други части на света.

Замърсяването на водната повърхност с плаващи полимерни материали варира в границите от 2 – 3 до 66 бр./m2 в Черно и Средиземно море. На дъното на морето се акумулират основната част от отпадъците, попаднали в морската среда. Смята се, че около 70% от всички отпадъци в морето се намират на дъното. Събирането на едно място на по- голямо количество отпадъци се влияе от формата на дъното и морските течения и варира от

няколко броя до няколко тона отпадъци на квадратен километър. По-голяма концентрация на отпадъци се

наблюдава в заливи и при котвени стоянки, както и в подводни канали, падини, около скали и потънали съдове. По-висока е гъстотата на изкуствените полимерни материали и в зоните, в които по естествен път се събират утайки от реките и циркулацията на морските води.

2.4 Въздействие на морските отпадъци върху околната среда

Обхватът и мащабът на въздействията от морските отпадъци са разнообразни ( Xxxxx and Xxxxx 1981, Xxxxx 1987, Xxxxx 1995, GESAMP 2001, Xxxxx et al. 2001, Xxxxxx 2002, Derraik

2002, Xxxxxxxxx 2003, Xxxxx и Ingham 2003, UNEP 2005, NRC 2008) и се разделят на следните групи: въздействия върху екосистемите, социални въздействия, икономически въздействия и обществена безопасност.

2.4.1 Въздействие върху екосистемите

a) заплитане на риби и т.нар. призрачен риболов;

b) поглъщане от животинските организми (предизвиква запушване на червата, недохранване, отравяне и други);

c) блокиране на механизмите за хранене чрез филтрация от микропластмаси;

d) физически щети и задушаване на рифове, водорасли и т.н;

e) потенциално пренасяне на морски вредители, включително инвазивни видове.

2.4.2 Социални въздействия

a) нарушаване на естетическия вид на плажовете;

b) загуба на местни богатства;

c) непоносимост към наличието на отпадъци;

d) потенциални или действителни рискове за здравето и безопасността.

2.4.3 Икономически въздействия

a) загуби за туристическия сектор (в резултат от нарушаване на естетическия вид на плажовете или създаване на пречки за пълноценното им използване);

b) загуби за корабния сектор (в резултат на престой или щети поради заплитания);

c) загуби за риболовния и аквакултурния сектор (поради повреди или заплитания);

d) допълнителни разходи за почистване, за операции по спасяване на животни, за оползотворяване и обезвреждане на отпадъците и др.

2.4.4 Обществена безопасност

a) навигационни опасности;

b) опасности за плувци и водолази (заплитания);

c) злополуки, причинени от отпадъци (порязвания, убождания и др.);

d) риск от експлозии (напр. от газови бутилки и др).

Натрупването на отпадъци в моретата и по плажовете зависи както от скоростта, с която се генерират отпадъците, така и от скоростта, с която те се разлагат. Общоприето е, че както настоящите количества, така и темповете на генериране на отпадъци се увеличават (Xxxx and Xxxxxxx 1993, Xxxxxx 2002, Derraik 2002) въпреки мерките, насочени към овладяване на проблема (Xxxxxxxx et al. 2005, National Academy of Sciences 2008). Постоянно нарастващото генериране на отпадъци (предимно пластмасови), които се разграждат много бавно (Laist 1987) означава, че те ще останат в екосистемите за продължителни периоди. През това време те могат да се пренесат на големи разстояния (Derraik 2002) и да окажат значителни въздействия върху околната среда.

3. АНАЛИЗИРАНА ИНФОРМАЦИЯ ОТ ПРОВЕДЕНИТЕ ПРОУЧВАНИЯ, НАРЪЧНИК ЗА ТОВА КАК ДА СЕ ИЗПОЛЗВА СЪЗДАДЕНАТА ОБЩА БАЗА ДАННИ

3.1 Анализ на информацията от проведените проучвания

В рамките на проект RedMarLitter на ВВМУ „X. X. Xxxxxxxx“ е възложено изпълнението на обществена поръчка за „Избор на изпълнител за осигуряване на данни за състоянието на черно море“ (ОП 1 „Осигуряване на данни за водните течения и свързаните с тях потоци от отпадъци в Черно море (България)“). В изпълнение на поръчката експертите от ВВМУ „X. X. Xxxxxxxx“ са направили анализ на резултатите от проведен мониторинг на отпадъците, плаващи по морската повърхност съгласно РДМС 2008/56/ЕО.

В резултат от анализа са направени следните изводи:

• В общия брой отпадъци по морската повърхност доминират предметите от категория „изкуствени полимерни материали” като процентният им дял е съответно 95% през 2016 г., 87% през 2017 до 91% през 2018 г.;

• В размерния състав на отпадъците доминират малоразмерните фракции от категория „А“ (2,5 cm - 5 cm) и категория „B“ (5 cm - 10 cm);

• Максималните концентрации на отпадъците по морската повърхност през 2016 г. са регистрирани в района на р. Камчия (8441 бр/km2) за крайбрежието и в шелфовата зона пред гр. Созопол (4857бр/km2) и x. Xxxxxxxx (3115 бр/km2), характеризиращи се с наличие на интензивен корабен трафик;

• Като точки на концентрация на отпадъците в повърхностните води през 2018 г. се очертават шелфовите райони на Калиакра-Дуранкулак и Бургас, и крайбрежните райони на Галата, Камчия и Созопол-Алепу.

3.2 База данни - RedMarLitter

Данните от проведените проучвания са качени в База данни, създадена в рамките на проект "Иновационни техники и методи за намаляване на морските отпадъци в

крайбрежните райони на Черно море" (BSB552 RedMarLitter), който се реализира с цел да се подобри екологичното състояние на Черно море като се намали количеството отпадъци в него и по крайбрежието.

3.2.1 Работа с раздел „Водни течения“ и „Морски отпадъци“

Базата данни съдържа 2 основни модула с информация за страните по проекта (България, Румъния и Грузия): водни течения и морски отпадъци. Изглед от страницата е представена на фигура 1.

Фигура 1. Изглед от страницата „База данни“ RedMarLitter

• Водни течения

В раздел „Водни течения“ е представена информация за водните течения в Черно море. Всеки запис дава информация за ID на записа, наименование на течението, датата на извършване на записа и координатите на течението. Изглед от раздел „ Водни течения“ е представена на Фигура 2.

Фигура 2. Изглед от раздел „Водни течения“

При клик върху маркера в колона „Действия“, течението се визуализира на картата

– със синя точка и се отваря прозорец, в които е представена следната информация за течението (фигура 3):

• Координати;

• Дълбочина;

• Скорост на течението;

• Посока на течението;

• Състояние на водата;

• Посока на вълните;

• Скорост на вятъра;

• Посока на вятъра.

Фигура 3. Информация за водните течения

• Морски отпадъци

В раздел „Морски отпадъци“ е представена информация за морските отпадъци в Черно море. Всеки запис дава информация за ID на записа, наименованието на отпадъците, датата на извършване на записа, местността / бреговата характеристика, код на потока. Изглед от раздел „Морски отпадъци“ е представена на Фигура 4.

Фигура 4. Изглед от раздел „Морски отпадъци“

При клик върху маркера в колона „Действия“, морските отпадъци се визуализира на картата – с червена точка и се отваря прозорец, в които е представена следната информация за течението (фигура 5).

• Местност/брегова характеристика;

• Код на потока;

• Вид по форма;

• Ширина;

• Траектория;

• Скорост на вятъра;

• Посока на вятъра;

• Вид на пренесения отпадък, разпределение %;

• Размер на пренесения отпадък, разпределение %;

• Концентрация по видове отпадъци;

• Концентрация по размери на отпадъците;

• Вид периодичност;

• Характер на периодичността;

• Допълнителен комплексен фактор на периодичността;

• Дата.

Фигура 5. Информация за морските отпадъци

3.2.2 Работа с картата на страницата База данни

Същата информация, която може да бъде визуализирана, чрез раздел „Водни течения“ и „Морски отпадъци“ може директно да се визуализира и при директен клик върху избрана синя (водно течение) или червена (морски отпадъци) точка върху картата (фигура 6).

Фигура 6. Изглед от картата с Водните течения и Морски отпадъци в Черно море

Земното кълбо, разположено в долния десен ъгъл на картата, позволява промяна на нейната подложка (Фигура 7).

Фигура 7. Промяна на подложката на картата

Базата данни предоставя възможност и за селектиране на определена секция от точки посредством бутоните, разположени в горния ляв ъгъл (фигура 8):

• Свободно ограждане – 1;

• Ограждане на квадрат – 2.

На фигура 8 е показано използването на функцията „ограждане на квадрат“.

Фигура 15. Използване на функцията „ограждане на квадрат“

Направената селекция на секция от точки (независимо дали посредством опцията за свободно ограждане или ограждане на квадрат) може да бъде редактирана или изтрита с помощта на бутоните „Редактиране“ и „Изтриване“ представени на фигура 9.

Фигура 9. Редактиране / изтриване на селекция

Базата данни предоставя възможност и за филтриране на резултатите. Резултатите за теченията могат да бъдат филтрирани по следните показатели:

• Дълбочина;

• Скорост на течението;

• Посока на течението;

• Състояние на водата;

• Посока на вълните;

• Скорост на вятъра.

Резултатите за морските отпадъци могат да бъдат филтрирани по следните показатели:

• Вид по форма;

• Ширина;

• Траектория;

• Скорост на вятъра;

• Посока на вятъра;

• Вид на пренасяния отпадък - %;

• Размер на пренасяния отпадък - %;

• Концентрация по видове отпадъци;

• Концентрация по размери на отпадъците;

• Вид периодичност;

• Характер на периодичността;

• Допълнителен комплексен фактор на периодичността.

Резултатите и за двата модула (течения и отпадъци) могат да бъдат филтрирани и в зависимост от следните видове източници:

• Всички източници;

• Собствени източници;

• Чужди източници.

Базата данни дава възможност и за избор на времеви прозорец, за който да се визуализират данните (фигура 10).

Фигура 10. Използване на опция „Филтри“

След като е избран конкретният времеви прозорец, е възможно сваляне на данните (Фигура 11).

Фигура 11. Използване на опция „Сваляне на данни“

Свалените данни се визуализират в Ексел (фигура 12 и фигура 13), като таблицата съдържа колони, съответстващи на посочените по-горе показатели за всеки от модулите (водни течения и морски отпадъци).

Фигура 12. Данни свалени от модул „Водни течения“

Фигура 13. Данни свалени от модул „Морски течения“

4. KРАТКА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ВЪЗМОЖНИТЕ МЕТОДИ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ ОТ ПОТРЕБИТЕЛИТЕ И КРАТКИ НАСОКИ ЗА ТОВА КАК ШИРОКАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ МОЖЕ ДА ДОПРИНЕСЕ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ЗАМЪРСЯВАНЕТО НА МОРЕТО

Получаването на достатъчно и информация и данни за морските отпадъци е от съществено значение за справяне с тях, тъй като законодателството само по себе си не може да реши този проблем. Всички хора допринасят за натрупването на морските отпадъци и са засегнати от тях по един или друг начин. От решаващо значение е да се работи с посока на ангажирането на гражданите, което да доведе до по-доброто разбиране на проблема с морските отпадъци, а от там и да допринесе за тяхното предотвратяване и намаляване. По тази причина в последните години се работи много интензивно в осигуряването на методи за наблюдение от граждани и потребители, които пряко или косвено са засегнати от проблема с морските отпадъци. Активното участие на обществеността в дейности по събиране на данни може значително да помогне за повишаване на осведомеността сред гражданите и общностите за проблемите на околната среда, преобладаващи в техния район. Именно с цел попълване на пропуските в данните и повишаване на ангажираността на гражданите с екологичните проблеми – в случая морските отпадъци, Европейската агенция за околна среда е разработила мобилно приложение MarineLitterWatch (MLW). Това приложение съчетава ангажираността на потребителите със съвременни технологии, за да помогне за справяне с проблема с морските отпадъци. MLW има за цел да събира данни за морски отпадъци по плажовете, които са от значение за Рамковата директива за морска стратегия (РДМС), за да допълни данните от официалния мониторинг, с помощта на заинтересовани граждани и общности. Също така позволява събирането на данни от неофициални инициативи като почистване.

Създадената в рамките на проект "Иновационни техники и методи за намаляване на морските отпадъци в крайбрежните райони на Черно море" (BSB552 RedMarLitter) база

данни (представена по-горе) също може да се разглежда като метод, който предоставя възможност за наблюдение на потребителите върху развитието на проблема с морските отпадъци. В нея може да бъде намерена информация за вида и концентрацията на отпадъците в определени точки.

Ролята на широката общественост за намаляване на замърсяването на морската среда е съществена, особено след като на потребителите е предоставен достъп до актуална информация. С действията си – преки и косвени - хората могат значително да допринесат за намаляване на количествата отпадъци попадащи в морската среда.

4.1 Преки действия на широката общественост, които могат да доведат до намаляване на отпадъците попадащи в морската среда

4.1.1 Регламентирано изхвърляне на отпадъците на плажа

Изхвърлянето на отпадъците на регламентираните за целта места на плажа и крайбрежната зона би довело до намаляване на количествата отпадъци, които потенциално биха попаднали в морската среда. По възможност да се използват контейнери за отпадъци с капак или друг механизъм за задържане на отпадъците, така че да се избегне отпадъците да бъдат издухани от вятъра или разнесени от птиците. Отпадъците генерирани в морето по време на плаване не трябва да се изхвърлят през борда, а да се събират в подходящи съдове и изнасяни на брега. В случаите, когато отпадъците биват изхвърлени, изоставени или забравени на плажа и крайбрежната зона е много вероятно да попаднат във водата.

4.1.2 Участие в кампании за почистването на плажовете или реките

Значение за намаляване на замърсяването на крайбрежната ивица и съответно морската среда е участието на всеки гражданин, като доброволец, в кампании за събиране на отпадъци и почистване на бреговата ивица, особено по време на туристическия сезон. Също така всеки човек, без значение от възрастта може да допринесе до намаляване на замърсяването като самостоятелно, със семейство и приятели събира, както собствените си, така и намерени разпилени чужди отпадъци от плажа или реките като по този начин се предотвратява тяхното постъпване в морската среда.

4.1.3 Докладване на точки, замърсени с морски отпадъци

Докладването на местните власти за открити точки/участъци с натрупвания на отпадъци по плажовете/бреговете е ефективен начин за намаляване на замърсяването. За целта гражданите следва да предоставят данни за местоположението на замърсената територия на властите. Подходящ начин на представяне на информация за забелязано замърсяване е да се използват мобилни приложения като MarineLitterWatch.

4.1.4 Подкрепа на организации, чиято дейност е свързана с намаляването на отпадъците в морето

По-голямата част от организациите, чиято дейност е свързана с намаляване на отпадъците в морето, се издържат чрез дарения, а понякога дори и малките дарения имат голямо значение за тях. Друг начин за подкрепа е посредством участие като доброволец в кампании, организирани от тях, участие в кампании за популяризиране на тяхната дейност, споделяне в социалните мрежи на тяхната дейност и събитията, които организират, така че да достигнат до по-голям кръг от хора и т.н.

4.2 Косвени действия на широката общественост за намаляване на отпадъците попадащи в морската среда

4.2.1 Намаляване на генерираните отпадъци

Тъй като част от отпадъците, генерирани на сушата неизбежно попадат в морето – посредством реките или канализацията, то намаляването на общото количество генерирани отпадъци в домакинствата съответно ще доведе до намаляване на тези, достигнали до морската среда. По този начин намаляването на генерираните отпадъци ще се отрази благоприятно както на морските, така и на сухоземните екосистеми.

4.2.2 Намаляване на използването на продукти за еднократна употреба

Продуктите за еднократна употреба в повечето случаи са направени предимно от пластмаса, която съставлява значителна част от морските отпадъци. Такива са например

найлонови торбички, бутилки от вода, сламки, чаши, прибори и всякакви други пластмасови предмети, които се използват веднъж и след това се изхвърлят. Посредством закупуване и носене със себе си на алтернативи на тези продукти, които са предназначени за многократна употреба или отказването им в заведения и магазини, всеки може да допринесе в една или друга степен за намаляване на замърсяването на морската среда. Продуктите за еднократна употреба представляват значителна заплаха за морската екосистема, тъй като средното време за пълното разграждане на една пластмасова бутилка е около 450 години, а освен това, морските животни често погрешно приемат плаващите пластмаси за храна и ги поглъщат, което в голяма част от случаите причинява смъртта им или достигането им до човешкия организъм по хранителната верига.

4.2.3 Рециклиране на отпадъците

Последващото рециклиране на всички отпадъци, които подлежат на такова, е от изключително значение за намаляване на количеството отпадъци, съответно и на тези, попадащи в морето. От значение е също и купуването предимно на продукти, подлежащи на рециклиране, както и на такива, произведени от рециклирани материали.

4.2.4 Избягване на употребата на продукти, съдържащи микропластмаси

В последните години микропластмасите се превърнаха в нарастващ източник на замърсяване във водните басейни. Те се съдържат в някои задължителни продукти за лична хигиена – паси за зъби, измиващи гелове за тяло, кремове за лице и много други и лесно достигат до морето през канализационната система. Попадайки там, те засягат значително стотици морски видове. Избягването на козметични продукти, които съдържат микропластмаси (на етикетите тези съставки са изписани като полиетилен и полипропилен), със сигурност ще има благоприятен ефект върху замърсяването на морето с микропластмаси.

4.2.5 Разпространяване на информация за проблема със замърсяването на морето

Информираността по отношение на разпространяване на информацията за проблема със замърсяването на морето, както и оказването на помощ на другите по отношение разбирането на проблема, може да е от ключово значение за справянето с него. Посредством предоставянето на актуална, вярна и точна информация на хора от обкръжението си (семейство, приятели), те се превръщат в потенциални активни участници в борбата с морските отпадъци.

4.2.6 Употреба на биоразградими продукти

Употребата на биоразградими продукти допринася за намаляване на количествата употребена пластмаса – например бамбукови клечки за уши, кутии за храна от биопластмаса и др.

4.2.7 Купуване на дрехи, направени от естествени влакна

Микрофибрите са съществен източник на пластмасово замърсяване в морето, тъй като при всяко пране на изкуствени тъкани (например от полиестер, акрил и др.), се отделят пластмасови частички, които през канализацията попадат в морето. В този случай може да е полезно и поставянето на специални устройства на пералнята или преди заустване, които да улавят микрофибрите.

Тези насоки за намаляване на замърсяването на морето могат да имат различни вариации и са само част от начините, по които широката общественост може да допринесе за справяне с този проблем. Най-важната стъпка е всеки да се включи и да вземе участие (без значение колко малко или голямо е то) в решаването на проблема с морските отпадъци.

5. НАСОКИ ЗА УСТОЙЧИВО УПРАВЛЕНИЕ НА МОРСКИТЕ ОТПАДЪЦИ Настоящите насоки са фокусирани и обобщават разработените в резултат на изпълнението на Обособена позиция 1 мерки за намаляване на замърсяването и за

подобряване на състоянието на вече замърсени горещи точки от предходната задача.

За осъществяване на устойчиво управление на морските отпадъци, което да доведе до смекчаване на въздействията, предизвикани от тях, е необходимо да се достигне добро разбиране на проблема и по-конкретно поведението и влиянието на основните видове отпадъци в морската среда и техните източници. За постигането на тази цел обаче е необходимо да се гарантира, че са налични качествени данни, които позволяват да се направи цялостен анализ на естеството и на източниците на отпадъци и начинът, по който те се променят във времето и в отговор на предприетите мерки.

Насоките за устойчиво управление на морските отпадъци включват 2 основни компонента – провеждане на мониторинг на крайбрежните райони и предприемане на мерки за управление на отпадъците.

5.1 Провеждане на мониторинг на крайбрежните райони

Мониторингът е методът, който най-често се използва за определяне на натоварването с отпадъци в крайбрежните зони. Методът е сравнително прост (не изисква висока експертиза и специализирана екипировка), не е скъп и е ефективен за определяне на количествата на отпадъците и за улесняване прилагането на превантивните мерки. Мониторингът може да осигури достатъчно надеждни данни, които да позволяват установяването на географските и сезонни вариации в количеството и разпространението на отпадъците в крайбрежните райони. Провеждането на мониторинга се основава на няколко методологии, повечето от които включват разделяне на площта на участъци, ръчно събиране, преброяване и категоризиране на отпадъците по вид, размер, общо тегло, цвят и други.

Мониторингът предоставя подробни данни относно естеството на отпадъците и техния произход, което е в основата на планирането на мерки за намаляване на замърсяването на крайбрежните зони и риска от замърсяване на морската среда, вкл. предприемането на преки мерки за почистване на замърсени зони, предприемане на превантивни мерки, провеждане на информационни кампании и т.н.

Основните стъпки при планирането и провеждането на мониторинга на бреговата ивица, които биха могли да повлияят върху резултатите са: Дефиниране на категорията брегова ивица; Организиране на периодичен (сезонен) мониторинг, който да обхваща възможно по-голяма крайбрежна зона; Съобразяване на периодите за почистване на плажовете с гнездовите периоди на дъждосвирцоподобните (видове, гнездящи по плажната ивица); Отделяне и класифициране на отпадъците – по вид (пластмаси, метали, стъкло, строителни материали и др.), по размер, по общо тегло, по цвят и други; Съхранение на данните в табличен вид, за улесняване на по-нататъшното им обработване; Оценка на текущото екологично състояние на изследваните райони. В най-добрите случаи се прави сравнение с ретроспективни данни, фонови данни и данни от мониторинг на други страни при сходни условия.

5.1.1 Дефиниране на категорията брегова ивица

При започване на мониторинг на бреговата ивица е необходимо да бъде дефинирана в коя категория попада. Това се прави с цел определяне на факторите на средата, които влияят върху разпространението на отпадъците, източниците на замърсяване и мерките, които могат да бъдат предприети за предотвратяване на натрупването на отпадъците или тяхното почистване. Бреговата ивица може да бъде:

Селища с умерена човешка дейност - брегова ивица, в която е разположено населено място с население под 10 000 жители.

Силно урбанизирана природна среда – брегова ивица, в която е разположено населено място – административен (окръжен) център с население над 10 000

жители и с териториална концентрация на различни по дейност производства, инфраструктура и с по-висока плътност на населението.

Индустриална среда – брегова ивица, в която е разположена площ, отредена за индустриално развитие, в която има наличие на повече от една производствени мощности

Защитени територии и зони – брегова ивица, в която е разположена територия / зона, която отговаря на изискванията на Закона за защитените територии (ЗЗТ) или Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Съгласно ЗЗТ, защитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи. Според ЗБР защитените зони са предназначени за опазване или възстановяване на благоприятното състояние на включените в тях природни местообитания, както и на видовете в техния естествен ареал на разпространение.

Аграрна среда - брегова ивица, в която са разположени площи, които са предназначени за земеделско производство и: не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с ПУП, или с околовръстен полигон; не са включени в горския фонд; не са застроени със сгради на: промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради; не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения).

5.1.2 Организиране на периодичен (сезонен) мониторинг, който да обхваща възможно най-голяма крайбрежна зона

В Ръководството за мониторинг на морските отпадъци в европейските морета, Европейската комисия препоръчва провеждането на поне четири (сезонни) мониторингови проучвания годишно - през пролетта, лятото, есента и зимата. Въпреки това, предвид

големите колебания в количествата отпадъци, отложени на брега, първоначално може да е необходима по-голяма честота на проучванията, за да се идентифицират сезонните модели, които след това могат да бъдат взети предвид при обработката на сурови данни за дългосрочни анализи на тенденциите.

Предлага се периодите на проучване да бъдат:

1) Зима: средата на декември - средата на януари

2) Пролет: април

3) Лято: средата на юни - средата на юли

4) Есен: средата на септември - средата на октомври

Препоръчително е проучванията за всички плажове в даден регион да се извършват във възможно най-кратък срок в рамките на периода на проучване. При възможност, даден плаж трябва да бъде изследван приблизително през един и същи ден всяка година.

Препоръчително е също мониторингът да обхваща възможно по-голяма крайбрежна зона, с цел събирането на максимално количество данни.

5.1.3 Съобразяване на периодите за почистване на плажовете с гнездовите периоди на дъждосвирцоподобните (видове, гнездящи по плажната ивица)

Дъждосвирцоподобните са голям разред от клас птици, който включва над 350 повсеместно разпространени вида. Всички видове от този разред са свързани с крайбрежните райони по един или друг начин – за гнездене, хранене или почивка.

Повечето видове дъждосвирцоподобни птици предпочитат за гнездене открити пространства с малко вегетация и близо до плитка вода. Тези области в голяма част от случаите включват плажовете и плажните зони. Изследванията показват, че обезпокояването на дъждосвирцоподбните птици в резултат на различни човешки дейности влияе отрицателно върху тяхното гнездене, миграция и хранене. Гнездящи птици могат да изоставят гнездата, яйцата или малките си, ако биват многократно обезпокоявани.

Поради голямото разнообразие на разред Дъждосвирцоподобни техният гнездови период не може да бъде еднозначно определен, тъй като е видово специфичен. Освен това,

тези птици се влияят от температурата на средата, което може да доведе и до частични колебания в гнездовия им период. Обикновено видовете, които снасят яйцата си по плажната ивица, избират места, които не се посещават от хората.

По българското черноморско крайбрежие има обособени голям брой влажни зони, където птиците имат необходимите условия за снасяне на яйца и отглеждане на малките и са необезпокоявани от хората. По-значими орнитологично важни места за дъждосвирцоподобните са: BG034 Комплекс Мандра Пода, BG035 Бургаско езеро, BG036 Атанасовско езеро, BG049 Шабленски езерен комплекс, BG050 Дуранкулашко езеро и други. По тази причина на плажовете, които подлежат на почистване, е много малка вероятността да има гнездящи дъждосвирцоподни подобни птици, тъй като в повечето случаи това са места, които се посещават от голям брой хора. Такива места могат да се използват от птиците за почивка или за хранене, но много рядко за гнездене.

Въпреки това почистването на плажовете трябва да се съобразява с гнездовите периоди на дъждосвирцоподобните, тъй като в голяма част от случаите оцветяването на яйцата и на малките на тези птици е много сходно с това на средата, което ги прави трудно забележими. По-голямата част от птиците от този разред снасят яйцата си от края на месец април до края на месец май, така че преди започване на активния туристически сезон, малките вече са се излюпили и в тези случаи почистването на плажа не е опасно за тях.

От представената до тук информация следва, че не е препоръчително да се извършва почистване на плажовете / бреговете в периода от края на месец април до края на месец май. То следва да бъде извършвано преди и след края на този период, така че да се гарантира необезпокояването на птиците.

5.1.4 Отделяне и класифициране на отпадъците – по вид (пластмаси, метали, стъкло, строителни материали и др.), по размер, по общо тегло, по цвят и други

В резултат на извършения мониторинг е необходимо отпадъците открити на бреговата линия да бъда класифицирани по различни параметри като вид, размер, тегло и др.

Вид: Отпадъците, установени при всяко едно проучване, трябва да се класифицират по вид в следните основни категории:

• Изкуствени полимерни материали;

• Каучук/Гума;

• Плат/Текстил;

• Хартия/Картон;

• Обработен дървен материал;

• Метал;

• Стъкло/Керамика;

• Неидентифицирани.

Всяка категория включва различен брой подкатегории - общо 167. Най-голям е броят на подкатегориите, подлежащи на мониторинг в категорията "Изкуствени полимерни материали" - 92, докато останалите категории включват значително по-малък брой подкатегории от 10 до 21.

В приложение 3 към Методологията за идентифициране на „горещи точки“ и мерки за намаляване на отпадъците е представено Фото ръководство за визуално определяне и класификация на категориите / подкатегориите морски отпадъци, което е препоръчително да се ползва при провеждане на мониторинг на бреговата ивица.

Размер: Няма горна граница за размера на отпадъците, установени по плажовете.

Ако не е зададена долна граница на размера, тя се определя от възможността за откриване на отпадъка с невъоръжено око и зависи от зрителното възприятие (зрението) на експертите, извършващи мониторинга и от забележимостта на отпадъците, което от своя страна зависи от техния размер, цвят и форма. За долна граница на откриване се приема около 0,5 cm, но не е сигурно дали такива малки отпадъци могат да бъдат обект на ефективен мониторинг, който да може да се повтаря по време на всяко проучване. Препоръчителната долна граница за размера на отпадъците, обект на мониторинг, е 2,5 cm. По този начин се гарантира, че в резултатите от всяко проучване ще бъдат отчетени

капачките от бутилки, фасове от цигари, парчета пластмаса и други масово разпространени дребни отпадъци.

Общо тегло: Класифицирането на отпадъците по тегло не може да се направи много точно, тъй като зависи от това дали са мокри или сухи, а често и от това дали са покрити или пълни с пясък (Jambeck & Farfour 2011). Някои от отпадъците пък са твърде големи, за да се претеглят и трябва да се прецени теглото им. Базираните на теглото резултати от проучванията не могат да се сравнят директно с тези, базирани на броя отпадъци. Оценка на теглото на отпадъците би могла да се направи, ако са известни средни тегла на оценяваните отпадъци. Това обаче не би било възможно за всички отпадъци, напр. мрежите, които се срещат по плажовете, са с широк диапазон от размери и тегло.

5.1.5 Съхранение на данните в табличен вид, за улесняване на по-нататъшното им обработване

Всички отпадъци, установени при проучването, трябва да бъдат коректно описани във формуляра за провеждане на мониторинг. В идеалния случай, данните трябва да се въвеждат, още докато се събират отпадъците. Събирането на отпадъците и идентифицирането им чак след това, може да доведе до изкривяване на резултатите, тъй като при събирането отпадъците се оплитат един в друг или може да се счупят.

След това данните от попълнените формуляри трябва да се въведат и съхранят в подходящ табличен вид, който да улеснява по-нататъшното им обработване. Използването на такава система ще позволи извършването на подробен анализ на данните, предоставящ възможност за извършване на статистически издържани сравнения на данните от различни периоди или места за проучване (Cheshire et al., 2009). Препоръчва се използването на широкодостъпен софтуер за обработка на данни, който позволява и извършването на изчислители операции.

5.1.6 Оценка на текущото екологично състояние на изследваните райони. В най- добрите случаи се прави сравнение с ретроспективни данни, фонови данни и данни от мониторинг на други страни при сходни условия

При извършване на мониторинг на изследвания район е нужно да бъде извършена оценка на текущото екологично състояние, която след това да бъде сравнена с налични ретроспективни данни, фонови данни и данни от мониторинг на други страни при сходни условия. Оценката се прави с цел установяване на тенденции в замърсяването на изследвания район, влиянието на факторите на средата, установяване на източници на замърсяване, оценка на ефективността на приложени мерки за намаляване на морските отпадъци и др.

Оценката на текущото състояние трябва да обхване следните параметри:

• Информация за изследвания район – описват се обши параметри за изследвания район като местоположение, форма на бреговата ивица, субстрата на изследвания плаж / бряг и други, които биха имали отношение към замърсяването. Например: местоположението е важен параметър за определяне на източниците на замърсяване, морските течения, които биха имали отношение към замърсяването на бреговата ивица, мерките, които биха могли да бъдат приложени за отстраняване на налични натрупвания на морски отпадъци.

• Фактори на средата – в тях се описва факторите на средата, които са се наблюдавали по време на мониторинга на изследвания район и които биха имали отношение към проучването (бури, мъгла, наводнения, морски течения и др.) – оценката на тези параметри е нужна с цел определяне на фактори / събития, които имат отношение към замърсяването на изследвания район и да се определят мерките, които биха могли да бъдат предприети за ограничаване на разпространението на морските отпадъци.

• Състояние на изследвания район – описват се състоянието на всички компоненти на околната средата – води (състояние на качеството на водите), биоразнообразие (наличие на гнездящи птици, наличие на измрели животни и др.) ,

състояние на субстрата на бреговата ивица (следи от замърсяване или нарушаване на субстрата), наличие на отпадъци по плажа, наличие на плаващи отпадъци и др, така че да бъде определена степента на замърсяване и мерките, които биха могли да бъдат приложени за предотвратяване или отстраняване на замърсяването с морски отпадъци.

• Източници на замърсяване – определя се наличието на източници на замърсяване – населени места, реки, зауствания на отпадъчни води, търговски обекти и други, така че да бъде определена степента на замърсяване и мерките, които биха могли да бъдат приложени за предотвратяване или отстраняване на замърсяването с морски отпадъци.

При оценка на текущото състояние на изследвания район е препоръчително да бъде направено сравнение с ретроспективни данни, фонови данни и данни от мониторинг на други страни при сходни условия. За целта се препоръчва да бъде използвана информацията в ПУРБ, доклади по изпълнение на тези планове и доклади на ИАОС (респ. РИОСВ) по отношение състоянието на околната среда, изследвания във връзка с изискванията на Директива 2008/56/ЕО за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Директива за морска стратегия), научни статии и други.

Най-добър вариант да се използват данни от последователни проучвания по единна методика. Тъй като в повечето случаи, наличните данни не са събирани по актуална към момента методика за мониторинг е необходимо архивните данни да бъдат добре анализирани и преразпределени към категориите отпадъци описани в настоящата методика за мониторинг.

5.1.7 Изготвяне на прогноза за екологичното състояние на изследвания район

Въз основа на всички събрани данни се прави прогноза за екологичното състояние на изследвания район. Прогнозата трябва да обхваща – състоянието на компонентите на околната среда, тенденции в замърсяването с морски отпадъци, влияние на факторите на средата върху замърсяването в изследвания район, ефективност на приложените мерки,

план за прилагане на нови мерки за предотвратяването на натрупване на морски отпадъци и отстраняването им от бреговата ивица.

Колкото за по дълъг период е информацията за замърсяването с отпадъци, толкова направената прогноза ще бъде по – точна и ще позволи предприемането на много по-добре таргетирани мерки за премахване на отпадъците и предотвратяване на замърсяването на морската среда.

5.2 Предприемане на мерки за управление на отпадъците

5.2.1 Повишаване на екологичния капацитет на потребителите на екосистемни услуги по черноморското крайбрежие чрез организиране на информативни мероприятия относно негативните последствия и въздействие на твърдите отпадъци в морето

Екосистемните услуги са приносът на екосистемните структури и функции, в комбинация с други елементи, за човешкото благосъстояние.

Съгласно типологията на Kandziora et al. (2013) се различават следните екосистемни услуги:

- Регулиращите услуги (regulating services) допринасят за човешкото благосъстояние чрез регулиране на естествените процеси, например регулиране на климата или регулиране на хранителните вещества.

- Материалните услуги (provisioning services) са всички материали и продукти, които хората получават от природата и използват, например за храна и енергия.

- Културните услуги (cultural services) са неимуществените, нематериални ползи, които хората получават от екосистемите, напр. отдих, духовни и религиозни преживявания, вдъхновение, образование.

Замърсяването на морската среда и крайбрежните зони с отпадъци, води до намаляване на качеството на предоставяните екосистеми услуги.

Oрганизирането на информативни мероприятия относно негативните последствия и въздействие на твърдите отпадъци в морето, целящи повишаване на екологичния капацитет

на потребителите на екосистемни услуги по черноморското крайбрежие, е важна стъпка към по-устойчивото управление на отпадъците.

5.2.2 Надграждане на научно-изследователския опит в областта на минимизиране и оползотворяване на морските отпадъци

В съвременния свят науката е важна дейност, в която държавите влагат значителни средства, за да постигнат икономически и социален просперитет, за да търсят решения на значимите проблеми на съвремието и за да осигурят условия за доразвитие и надграждане на натрупаното от предишните поколения познание. Част от значимите в момента проблеми е и този, свързан с морските отпадъци (по-конкретно с тяхното намаляване и оползотворяване). Надграждането на научно-изследователския опит в тази област е мярка с ключово значение за справяне с проблема. Реализирането й ще позволи евентуалното разработване на иновативни технологии за минимизиране и оползотворяване на морските отпадъци, което от своя страна ще допринесе за по-адекватното им управление.

Натрупването на мониторингова информация за количествата отпадъци, моделиране на потоците отпадъци, разработване на нови лесноразградими материали, разработването на нови технологии и методи за очистване както на крайбрежните зони, така и на морската среда са ключови направления чрез които науката има принос при намаляването на замърсяването на морската среда.

5.2.3 Въвеждане на учебно-образователни програми в детски заведения и училища

Въвеждането на учебно-образователни програми, свързани с морските отпадъци, в детски заведения и училища, е инструмент за повишаване на осведомеността по темата и насърчаване на отговорно поведение на децата и младежите. Обсъждането на съвсем реални предизвикателства като морските отпадъци в детските градини и училищата ще допринесе за възпитаването на едно по-информирано и по-активно поколение.

Учебно-образователните програми може да предоставят по атрактивен начин информация за:

- Различните видове морски отпадъци и техните характеристики;

- Източниците, причините и въздействието на замърсяването с морски отпадъци;

- Времето, което е необходимо за разграждането на някои видове морски отпадъци;

- Въздействието, което отпадъците оказват върху морските организми и др. Поднесена по атрактивен и забавен начин (напр. игри, викторини, уъркшопи,

експерименти, практически занятия, изложби, конкурси, екскурзии и др.), тази информация остава за дълго в съзнанието на децата. Това е изключително важно, тъй като те обикновено имат способността да информират и да влияят на другите в непосредствената им среда. Освен, че могат да имат собствено отговорно екологично поведение, те също имат и потенциал да предизвикат промяна чрез въздействие върху връстниците, семейството и по- широката общественост. Изследванията показват, че всъщност децата формират ценностите на родителите си и оказват силно влияние върху връстниците си. В този смисъл, прилагането на подобна мярка, ще има двоен ефект, променяйки мисленето и нагласите на две поколения едновременно.

5.2.4 Създаване на механизми за обмен на детайлна информация между черноморските държави по отношение на замърсяването на Черно море с твърди отпадъци

Отчитайки сериозното влошаване на екологичното здраве на Черно море, шестте крайбрежни държави: България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна подписват през април 1992 г. в Букурещ, Румъния Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване (Букурещка конвенция), която представлява правна и дипломатическа платформа за съвместни действия.

За да се поддържа устойчивостта на този споделен ресурс (Черно море), сътрудничеството между всички шест черноморски държави е от изключително значение. Създаване на механизми за обмен на детайлна информация между тях по отношение на

замърсяването с твърди отпадъци ще допринесе за вземането на съвместни интегрирани решения, свързани управлението на отпадъците. Тъй като отпадъците не се влияят от националните граници, решаването на този проблем може да бъде постигнато единствено посредством активно сътрудничество между държавите в черноморския басейн. Такова сътрудничество може значително да се улесни от създаването на механизми за обмен на детайлна информация по отношение на замърсяването с твърди отпадъци. Това може да бъде осъществено например чрез създаване на единна обща база данни, където да се съхранява предоставена от всяка държава важна информация, свързана с отпадъците в Черно море – например резултати от проведен мониторинг или други проучвания; количества и вид на отпадъците в най-силно замърсените точки; определяне на тенденции на базата на сравняване с предишни резултати (ако има такива) и др. Освен това, може да бъде разработена и платформа за обменяне на информация в оперативен порядък в случай на възникнала спешна необходимост.

5.2.5 Интегрирано управление на крайбрежната зона в черноморския басейн

Интегрирано управление на крайбрежната зона (ИУКЗ) в Черноморския басейн дава възможност за въвеждането на механизми, чрез които да се стимулира опазването на околната среда. ИУКЗ трябва да бъде насочено към повишаване на експертния капацитет на служителите в държавни и общински институции, на активистите от неправителствения сектор, сред научните среди и на други участници с отношение към процесите на териториално планиране, с акцент върху интегрираното управление на Българското Черноморско крайбрежие.

5.2.6 Контрол върху дивото плажуване и къмпингуване

С цел опазване на морската среда е необходимо да бъде осъществяван контрол върху дивото плажуване и къмпингуване. Необходимо е да бъде следено, то да се случва само на регламентираните от закона места и при регламентираните условия.

За местата с разрешено къмпингуване е необходимо да бъдат осигурени съоръжения за събиране на генерираните отпадъци от плажуващите / къмпингуващите и тяхното събиране.

Повишаване на самосъзнанието на почиващите по отношение на опазване на околната среда и в частност намаляване на замърсяването с отпадъци ще допринесе до намаляване на замърсяването с отпадъци на крайбрежните зони и морската среда.

5.2.7 Разработване на системи за идентификация на незаконни източници на замърсяване от плавателни съдове и наземни съоръжения

Разработването на системи за идентификация на незаконни източници на замърсяване от плавателни съдове и наземни съоръжения би допринесла за намаляване на натрупването на твърди и течни отпадъци в морската среда. Това може да стане с помощта на връзка със сателитни източници за мониторинг в реално време. Необходим е наличността на радар, за определяне на местоположенията на източниците и сателит за идентификация на самите замърсители. Въпреки иновативността на мярката, недостатък е че не във всички ситуации плаващите останки от потънали кораби или изхвърлените от плавателните съдове отпадъци могат да бъдат забелязани от сателитни източници.

5.2.8 Оценяване на транспортирането на опасни отпадъци

При извършване на транспортирането на опасни отпадъци трябва да бъдат оценени всички рискове, за евентуални аварии и последиците за околната среда, които те крият за морската среда.

Всички превози на опасни отпадъци трябва да се извършват по начините, определени с българското законодателство или съгласно международните договори, по които Република България е страна. Освен спазването на международните изисквания, при транспортирането на товарите, опасни за морската среда, трябва да бъдат приложени допълнителни мерки насочени към опазване на околната среда. Мероприятията по опазване от замърсяване с опасни за морската среда товари трябва да се прилагат както по време на

товаро-разтоварните операции, така и по време на транспортирането им по море в тясно сътрудничество с портовите власти, операторите на приемни съоръжения в пристанищата.

За целта е необходимо се осъществява проследяване на типовете и количествата отпадъци, които ще бъдат превозвани и евентуалните отпадъци, които ще бъдат генерирани при превоза им. Това може да се осъществи чрез въвеждането на софтуери, така че да се постигнат по-високи стандарти за безопасно, екологично чисто и качествено извършване на транспортните услуги.

5.2.9 Осигуряване на средства за разделно събиране на отпадъци в крайбрежните зони, особено на районите без концесионер

Съгласно Закона за управление на отпадъците всички населени места с население по-голямо от 5000 жители и курортните населени места са задължени да разработят и внедрят системи за разделно събиране на отпадъците от опаковки.

Системите за разделно събиране ще гарантират намаляване на количествата отпадъци, които попадат в морската среда, тъй като допринасят за количествата рециклирани отпадъци, а от друга страна създават отговорно поведение в широката общественост.

Средствата за реализиране на системите за разделно събиране могат да бъдат осигурени чрез различни финансови механизми като Норвежкия финансов механизъм, ОПОС и др.

5.2.10 Подобряване и контрол на канализационната инфраструктура

Подобряването, разширяването и контролът на канализационната инфраструктура допринася за събирането на отпадъчните води, така че същите да достигнат до пречиствателните станции, където отпадъците носени от тях да бъдат уловени на вход на системата, чрез решетки. Пречистването на водите гарантира по-малко количество на твърди отпадъци и замърсяващи вещества, които могат да достигнат до морската среда.

Реализирането на подобна мярка ще доведе до подобряване състоянието на водните тела, чрез намаляване на товара на замърсяване.

5.2.11 Организирано събиране и сметоизвозване на отпадъци от пристанищата и лодкостоянките и последващото им депониране

На пристанищата и лодкостоянките трябва да бъдат създадени условия за събиране на отпадъците генерирани от плавателните съдове. За целта трябва да бъдат организирани площадки, на които отпадъците могат да бъдат предадени.

На корабите и плаващите технически средства посещаващи и престояващи в пристанищата, образуваните битови отпадъци трябва да се събират разделно в здрави полиетиленови торби и да се съхраняват в определени за тази цел съдове. При запълване на обема на съдовете, отпадъците трябва да се изнасят на брега, за временно съхранение в контейнерите маркирани за отделните видове отпадъци. Извозването на битовите отпадъци от територията на пристанищата трябва да се осъществява от фирми притежаващи съответното разрешително по утвърден график. Образуваните отпадъци от бреговите дейности трябва да се съхраняват на определените за тази цел площадки. Образуваните отпадъци на плавателните трябва да се съхраняват временно на палубите, на определени от капитана места и периодично се изкарват на брега с помощта на брегови кран. Изкарани на брега отпадъци да се съхраняват по видове на съответните площадки. След запълване на обема на площадките, отпадъците се предават на фирми. Маслено замърсените твърди отпадъци трябва да се съхраняват в здрави полиетиленови чували и в метални варели на борда на кораба, до предаването им и се транспортират от фирмата, за последващи дейности с тях.

5.2.12 Създаване на регистър на рибарските мрежи

За намаляване на количествата изоставени рибарски мрежи се препоръчва създаването на регистър с тях. Всяка мрежа трябва да бъде въведена с уникален регистрационен номер, срещу който да бъде попълнена информация за собственика и вида

на мрежата, а върху всяка регистрирана мрежа трябва да бъде поставен съответния номер. Така в случай на изоставяне на мрежите и тяхното нерегламентирано изхвърляне собствениците ще могат да бъдат открити и да понесат съответната наказателна отговорност.

5.2.13 Рестриктивни финансови инструменти за минимизиране на отпадъците

Рестириктивните финансови инструменти за минимизиране на отпадъците имат за цел ограничат количеството на отпадъците, които се изхвърлят нерегламентирано в морската среда. Това може да стане, чрез въвеждане на регистър на мрежите, сателитно проследяване на отпадъците и др., чрез които да бъдат установяване отговорните лица за нерегламентираното изхвърляне на отпадъци.

От друга страна за стимулиране на изнасянето на отпадъците от морската среда или събиране на отпадъци от нея, може да се постигне, чрез отмяна на таксата, която дължат корабите и лодките, в случаите, които те изнасят уловени в мрежите им отпадъци.

5.2.14 Ефективно прилагане на съществуващите и създаване на нови законови мерки за управление от страна на държавата и местните власти

За намаляване на количествата отпадъци, които попадат в морската среда или имат потенциала да попаднат в нея е необходимо правилното управление на отпадъците. Необходимо е изграждането, поддържането и обслужването на система за разделно събиране на отпадъците, редовното сметосъбиране, осигуряването на нужната инфраструктура за събиране на отпадъците, която да гарантира, че няма да бъдат разпилявани от животни или отнасяни от вятъра.

От друга страна е важно да бъде осъществяван контрол по спазване на установените със законовата уредба мерки и нарушителите да бъдат санкционирани.

5.2.15 Разработване и прилагане на стимули за правилно съхранение и премахване на отпадъците

Човешкото поведение трябва да се разглежда като особено важен инструмент в управлението на отпадъците, тъй като намаляването, повторната употреба и рециклирането им в голяма степен са зависими от него.

Поведението на хората има ключова роля в управлението на отпадъците, тъй като е пряко свързано с опазването на природните ресурси и намаляването на въздействието върху околната среда. Това е така не само защото те могат пряко да повлияят положително или отрицателно на състоянието на околната среда, но и защото ангажирането на повече хора с този проблем все още е трудна задача.

В натоварения и забързан живот на хората е практически невъзможно да се вложат време и усилия за справянето с проблем, чието решение в повечето случаи зависи от управленски решения на по-високо ниво. По тази причина не е изненадващо, че много хора не смятат, че е необходимо да участват в дейности като рециклиране и/или премахване на отпадъците. Липсата на ангажираност от повечето хора е критичен компонент за всеки подход за управление на отпадъците, който зависи от участието и реакцията на общността.

Разработването и прилагането на стимули за правилно съхранение и премахване на отпадъците може да използва като ключов инструмент в тази насока. Такива стимули могат да бъдат насочени например към рибарите, които събират попадналите в мрежите им отпадъци и ги изнасят на брега.

5.2.16 Разработване на чисти технологии, водещи до минимизиране на отпадъците

Внедряването на чисти технологии, промишлена симбиоза в индустрията, така че да се постигне кръгова икономика, би довело до намаляване на генерираните отпадъци, което пряко ще окаже влияние върху количествата отпадъци, които имат потенциал да попаднат в морската среда.

Кръговата икономика е модел, насочен към удължаване на жизнения цикъл на продуктите. На практика това означава възможно най-дълго споделяне, заемане, повторно използване, поправка и рециклиране на съществуващи материали и продукти.

Когато един продукт достигне края на живота си, материалите, от които той е съставен, продължават да се използват по друг начин, което ще сведе генерирането на отпадъци до минимум.

6. СИНХРОНИЗИРАНЕ НА ПЛАНОВЕТЕ ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА МОРСКИТЕ ОТПАДЪЦИ В ЧЕРНОМОРСКИЯ РЕГИОН НА ЕВРОПЕЙСКО, НАЦИОНАЛНО И РЕГИОНАЛНО НИВО

Сътрудничество на държавите от Черноморския регион се осъществява посредством Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване (Букурещката конвенция). С времето това сътрудничество става все по-силно и целенасочено. На 34-тата среща на страните членки на Конвенцията през 2018 г. е приет Регионалният план за действие за морските отпадъци в Черноморския регион (Black Sea Marine Litter Regional Action Plan), заедно с работна програма за изпълнението на дейностите/мерките, включени в него.

Приемането на този план за действие от страните, които са ратифицирали Букурещката Конвенция, е в резултат от:

- Признаването, че морските отпадъци в басейна на полузатвореното Черно море упражняват особено отрицателно въздействие върху морските и крайбрежните екосистеми, здравния статус на населението и нормалното развитие на морската икономика, включително туризъм, риболов и корабоплаване;

- Осъзнаването, че при проблемите с морските отпадъци на европейско, национално и регионално ниво досега не е използван правилен подход и дори реалните нива на замърсяване с морски отпадъци не са правилно оценени в страните от черноморския регион;

- Съгласието на договарящите се страни по Букурещката конвенция да продължат укрепване на сътрудничеството с международни организации в прилагането на Конвенцията и нейните протоколи,

- Убедеността, че трябва да се изпълняват специални дейности за преодоляване на проблемите с морските отпадъци в Черноморския регион;

- Подписването на Меморандум за разбирателство (MOU, 2016) между Програмата на ООН за околна среда и Букурещката конвенция, който е с цел консолидиране и засилване на сътрудничеството между страните, подобряване на обмена на информация

и засилване на регионалното взаимодействие за постигане на техните общи цели и задачи в областта на защитата на морската и крайбрежната среда.

Географският обхват на плана за действие съответства на този на Конвенцията (Черно море с южна граница, представляваща линията, която свързва носовете Келагра и Далян). Общата цел на плана е да консолидира, хармонизира и да приложи необходимите екологични политики, стратегии и мерки за устойчиво синхронизирано управление на морските отпадъци в Черноморския регион.

Специфични цели са:

- Предотвратяване и свеждане до минимум на замърсяването на морски отпадъци в Черно море и неговото въздействие върху обществено здраве и безопасност, екосистемните услуги, видовете (по-специално застрашените) и техните местообитания;

- Премахване, доколкото е възможно, на вече съществуващите морски отпадъци, като се използват екологосъобразни методи;

- Повишаване на осведомеността относно морските отпадъци;

- Управлението на морски отпадъци в Черно море, което се извършва в съответствие с приетите международни стандарти и подходи и при необходимост в съответствие с програми и мерки, прилагани в други морета;

- Цялостно прилагане на съвместния работен план за морски отпадъци и Меморандума за разбирателство между Програмата на ООН за околната среда / Средиземноморски план за действие и Постоянния секретариат на Комисията за опазване на Черно море от замърсяване, с цел да се засили тяхното сътрудничество, посредством предприемане на координиращи действия за постигане на общите им цели и задачи.

Страните по Букурещката конвенция трябва да разработят и прилагат, индивидуално или съвместно национални и регионални планове за действие и програми, съдържащи мерки и срокове за тяхното изпълнение.

Националните планове за действие може да включват:

- Разработване и прилагане на подходяща политика, правни инструменти и институционални договорености, включително планове за управление на твърди отпадъци;

- Програма за мониторинг и оценка на текущото състояние на морската околна среда по отношение на морски отпадъци;

- Мерки за предотвратяване и намаляване на морските отпадъци;

- Програми за премахване и екологосъобразно обезвреждане на съществуващите морски отпадъци според националното законодателство за управление на този вид отпадъци;

- Образователни програми и кампании за повишаване на осведомеността. Създаване на плановете за действие за управление на морските отпадъци в

Черноморския регион поставя на дневен ред необходимостта от обединяване на усилията както на европейско, така и на национално и на регионално ниво, посредством създаване на интегрирана програма за действие за постигане на екологична и икономическа устойчивост на морските региони. Тази програма за действие трябва да е съобразена и да обхваща както наземно базираните човешките дейности, така и тези, свързани с непосредственото използване на морската среда, а също и естествените природни процеси и изменения.

7. ЗАКЛЮЧЕНИЯ

На база проучената информация можем да се направи извод, че черноморското крайбрежие е уязвимо от антропогенна и техногенна дейност. Отпадъците попадат в морето чрез естествения и изкуствения речен отток, от крайбрежни съоръжения, насипи от земна маса, чрез драгажни, коробоплавателни дейности, туристичекста дейност, канализацията и др.

Всяка година огромни количества морски отпадъци попадат по бреговата ивица, морската повърхност и дъно и водят до влошаване качеството на водите и условията на живот на морските биоценози. Морските отпадъци включват материали от различен произход и състав – пластмасови, метални, дървени, гумени, стъклени или хартиени, преднамерено и директно изхвърляни в морето, на плажовете или въведени индиректно чрез реките, канализациите, дъждовните колектори, бури, вятър и др.

Морските отпадъци имат изключително важно въздействие върху равновесието на черноморската екосистема. Източниците на морските отпадъци са проблем, който е тясно свързан с екосистемата и общественото здраве, опазването на околната среда, динамиката на морските местообитания, биологичното разнообразие и устойчивото развитие на Черноморския регион.

Морските отпадъци оказват отрицателно въздействие както върху популациите и екосистемите, човешкото здраве, така и върху икономиката, което прави решаването на проблема с морските отпадъци от изключителна важност.

В рамките на проекта RedMarLitter се дава възможност на гражданите да имат достъп до информация за състоянието на морските отпадъци в Черно море. Чрез разработената база данни проектът дава достъп до информация за морските отпадъци налични в Черно море, като вид на пренесения отпадък, размер на пренесения отпадък, концентрация по вид и размер. Освен информираност на гражданите дейностите целят да покажат на широката

общественост, че всеки един човек със своите действия може да допринесе за намаляване на замърсяването на Черноморския басейн.

Настоящите насоки дават информация за широката общественост как би допринесла за подобряване на морската среда посредством своите преки и косвени действия и какви мерки трябва да бъдат предприети от държавните и месни власти, представителите на бизнеса и научните среди за едно по-чисто море.

8. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Бобчев, Н., 2018. Концентрация, сезонни колебания и разновидност на морските отпадъци по Българското Черноморие и тяхното детайлно разглеждане при устието на река Ропотамо https://www.researchgate.net/publication/327667864_Koncentracia_sezonni_kolebania_i_raz novidnost_na_morskite_otpadci_po_Blgarskoto_Cernomorie_i_tahnoto_detajlno_razglezdane

_pri_ustieto_na_reka_Ropotamo

Опазване чистотата на морската среда – Ръководство с добри практики за намаляване на твърдите отпадъци в морето и по крайбрежието, Черноморска мрежа на неправителствените организации, 2016, ISBN 978-954-9452-17-4, 79 стр.

Отчет по обособена позиция номер 1 „Осигуряване на данни за водните течения и свързаните с тях потоци от отпадъци в Черно море (България)“, Висше Военноморско Училище „Никола Й. Вапцаров“, 2019, 76 стр.

Тонева, Т. Станкова Т., Димова Д., Ралева Д., Проучване на морските отпадъци, отложени по брега в района на Бургаски залив през есента на 2019, Устойчиво развитие 3/2019, 18- 22

Финален доклад за изпълнение на обособена позиция 2 „Проучване на съвременното състояние на избрана част от Черно море и вида и разпространението на отпадъци в нея (България) и Мониторинг на морските отпадъци в избрана част от крайбрежието на Черно море“, Висше Военноморско Училище „Никола Й. Вапцаров“, 167 стр.

Финален доклад за изпълнение на обособена позиция 1 „Идентифициране на горещите точки на замърсяването с твърди морски отпадъци в целевата територия“ на обществена поръчка „Избор на изпълнител за идентифициране на горещите точки и моделиране на разпределението на твърди морски отпадъци в целевата зона (Българско Черноморско крайбрежие)“, Висше Военноморско Училище „Никола Й. Вапцаров“, 70 стр.

Финален доклад за изпълнение на обособена позиция 2 „Модел на водни потоци и разпределение на твърдите отпадъци в целевата територия“ на обществена поръчка

„Избор на изпълнител за идентифициране на горещите точки и моделиране на разпределението на твърди морски отпадъци в целевата зона (Българско Черноморско крайбрежие)“, Висше Военноморско Училище „Никола Й. Вапцаров“, 111 стр.

Янева В., А. Симеонова, Д. Тонева, Ж. Владимирова, Р. Христова, 2016. Проучване на морските отпадъци по бреговата ивица на Нов канал „Варненско езеро - Черно Море, СЕРИЯ “ТЕХНИЧЕСКИ НАУКИ@, ISSN 1310-5833, (3) (PDF)

ANZECC (1996a). ANZECC Working Party on Marine Debris Review of Legislation, Management Strategies and Practices. Final Report Volume 1. Maunsell Pty Ltd 1996.

Barnes, D.K.A. (2002). Invasions by marine life on plastic debris. Nature 416, 808-809.

References Alkalay, R., Pasternak, G., Zask, A., 2007. Clean-coast index – a new approach for beach cleanliness assessment. Ocean Coast. Manag. 50, 352–362. Andrady, A.L., 2011. Microplastics in the marine environment. Mar. Pollut. Bull. 62, 1596–1605.

Bowman, D., Manor-Samsonov, N., Golik, A., 1998. Dynamics of litter pollution on Israeli Mediterranean beaches: a budgetary, litter flux approach. J. Coast. Res. 14, 418–432.

Buhl-Mortensen, L., Buhl-Mortensen, P., 2017. Marine litter in the Nordic seas: distribution composition and abundance. Mar. Pollut. Bull. 125 (1–2), 260–270.

Critchell, K., Labmrechts, J., 2016. Modelling accumulation of marine plastics in the coastal zone; what are the dominant physical processes? Estuar. Coast. Shelf Sci. 171, 111–122.

Coe, J.M. and Rogers, A.B. (eds). (1997). Marine Debris. Sources, Impacts and Solutions.

SpringerVerlag, New York

Cheshire A. C., et al. UNEP/IOC Guidelines on survey and monitoring of marine litter. 2009 UNEP Regional Seas Rpts & Studies, No. 186; IOC Tech. Ser. No. 83.

Derraik, J.G.B. (2002). The Pollution of the Marine Environment by Plastic Debris: a Review.

Marine Pollution Bulletin 44: 842-852.

Edyvane, K.S., Dalgetty, A., Hone, P.W., Higham, J.S. and Wace, N.M. (2004). Long-term Marine Litter Monitoring in the Remote Great Australian Bight, South Australia. Marine Pollution Bulletin 48: 1060-1075.

Guidance on Monitoring of Marine Litter in European Seas, European Commission, MSFD Technical Subgroup on Marine Litter, 2013, 128 pp

Kiessling, I. (2003). Finding Solutions: Derelict Fishing Gear and Other Marine Debris in Northern Australia. A report for the National Oceans Office and Department of the Environment and Heritage. Key Centre for Tropical Wildlife Management, Charles Sturt University.

Laist, D.W. (1987). Overview of the biological effects of lost and discarded plastic debris in the marine environment. Marine Pollution Bulletin 18, 319-326.

National Academy of Sciences (2008). Marine Debris Will Likely Worsen In The 21st Century. ScienceDaily. http://www.sciencedaily.com/releases/2008/09/080919142602.htm, accessed October 2008.

Otley, H. and Ingham, R. (2003). Marine Debris Surveys at Volunteer Beach, Falkland Islands, during the summer of 2001/02. Marine Pollution Bulletin 46: 1534-1539.

Ribic, C.A., Dixon, T.R. and Vining, I. (1992). Marine Debris Survey Manual. NOAA Technical Report NMFS 108.

UNEP/IOC Guidelines on Survey and Monitoring of Marine Litter, Regional Seas Reports and Studies No. 186 IOC Technical Series No. 83, 131 pp

Ryan, P.G. and Maloney, C. L., (1993). Marine litter keeps increasing. Nature. 361, 23.

Document Metadata

Table of Contents

Document Metadata