ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ BG0002081 „МАРИЦА-ПЪРВОМАЙ” И BG0000578 „РЕКА МАРИЦА”

ДОКЛАД

за

ОЦЕНКА НА СТЕПЕНТА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ЗА

ИНВЕСТИЦИОННО ПРЕДЛОЖЕНИЕ (ИП)

„Почистване на речното корито на река Марица от наносни отложения, дървесна и храстова растителност в участък от км 119+519 до км 121+583 в землището на с. Зетьово, общ. Чирпан, обл. Стара Загора”

върху

ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ BG0002081 „МАРИЦА-ПЪРВОМАЙ” И BG0000578 „РЕКА МАРИЦА”

2024 година

riudt

Оценка за съвместимост на ИП за „ВИЛНИ СЕЛИЩА” в местностите „Xxxxx скала” и „Тупавиците” землището на гр. Ракитово с ЕКАТТЕ 62004, община Ракитово, област Пазарджик”,

ВЪЗЛОЖИТЕЛ: „ИН СТРОЙ КОМ - XXXXXXXXX” ООД , ЕИК: 123748694,

с управител Xxxxxx Xxxxxxxx, п.к.6095 с. Загоре, общ. Стара Загора ИЗГОТВИЛИ:

• Xxxxxxxxx Xxxxx - магистър xxxxxx

• Xxxxxxxx Xxxxxxx – магистър

ИП: „ПОЧИСТВАНЕ НА РЕЧНОТО КОРИТО НА РЕКА МАРИЦА ОТ НАНОСНИ ОТЛОЖЕНИЯ, ДЪРВЕСНА И ХРАСТОВА РАСТИТЕЛНОСТ В УЧАСТЪК ОТ КМ 119+519 ДО КМ 121+583 В ЗЕМЛИЩЕТО НА С. ЗЕТЬОВО, ОБЩ. ЧИРПАН, ОБЛ. СТАРА ЗАГОРА”

ДОКЛАД

оценка за степента на въздействие на планове, програми и проекти/инвестиционни предложения върху защитени зони

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА

I. АНОТАЦИЯ НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

1.1. Основание за изготвяне на оценката

1.2. Информация за възложителя

1.3. Местоположение на обекта

1.4. Описание на Инвестиционното предложение.

II. ОПИСАНИЕ НА ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ НА ДРУГИ ПЛАНОВЕ, ПРОГРАМИ И ПРОЕКТИ

/ИНВЕСТИЦИОННИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ, СЪЩЕСТВУВАЩИ И/ИЛИ В ПРОЦЕС НА РАЗРАБОТВАНЕ ИЛИ ОДОБРЯВАНЕ, КОИТО В СЪЧЕТАНИЕ С ОЦЕНЯВАНОТО ИНВЕСТИЦИОННО ПРЕДЛОЖЕНИЕ МОГАТ ДА ОКАЖАТ НЕБЛАГОПРИЯТНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЗАЩИТЕНАТА ЗОНА

ЦЕЛЕВА ОЦЕНКА

III. ОПИСАНИЕ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ, КОИТО САМОСТОЯТЕЛНО ИЛИ В КОМБИНАЦИЯ С ДРУГИ ПЛАНОВЕ, ПРОГРАМИ И ПРОЕКТИ/ИНВЕСТИЦИОННИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ БИХА МОГЛИ ДА ОКАЖАТ ЗНАЧИТЕЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЗАЩИТЕНАТА ЗОНА ИЛИ НЕЙНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ

IV. ОПИСАНИЕ НА ЗАЩИТЕНАТА ЗОНА, МЕСТООБИТАНИЯТА, ВИДОВЕТЕ И ЦЕЛИТЕ НА УПРАВЛЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНО И МЕЖДУНАРОДНО НИВО И ТЯХНОТО ОТЧИТАНЕ ПРИ ИЗГОТВЯНЕТО НА ПЛАН, ПРОГРАМА И ПРОЕКТ/ИНВЕСТИЦИОННО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

V. ОПИСАНИЕ И АНАЛИЗ НА ВЕРОЯТНОСТТА И СТЕПЕНТА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ВЪРХУ ПРЕДМЕТА И ЦЕЛИТЕ НА ОПАЗВАНЕ НА ЗАЩИТЕНАТА ЗОНА

5.1 Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху типовете пр иродни местообитания и видовете - прeдмет на опазване в защитената зона

5.2 Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху целостта на защитената зона с оглед на нейната структура, функции и природозащитни цели, както по време на реализацията, така и при експлоатацията на инвестиционното предложение

VI. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА СМЕКЧАВАЩИ МЕРКИ, ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ, НАМАЛЯВАНЕ И ВЪЗМОЖНО ОТСТРАНЯВАНЕ НА НЕБЛАГОПРИЯТНИТЕ ВЪЗДЕЙСТВИЯ ОТ ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ВЪРХУ ЗАЩИТЕНАТА ЗОНА И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СТЕПЕНТА ИМ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ПРЕДМЕТА НА ОПАЗВАНЕ НА ЗАЩИТЕНАТА ЗОНА В РЕЗУЛТАТ НА ПРИЛАГАНЕТО НА ПРЕДЛОЖЕНИТЕ СМЕКЧАВАЩИ МЕРКИ

ОЦЕНКА НА АЛТЕРНАТИВ ИТЕ

VII. АЛТЕРНАТИВНИ РЕШЕНИЯ И ОЦЕНКА НА ТЯХНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЗАЩИТЕНАТА ЗОНА, ВКЛЮЧИТЕЛНО НУЛЕВА АЛТЕРНАТИВА

VIII. XXXXXX МАТЕРИАЛ С МЕСТОПОЛОЖЕНИЕТО НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ СПРЯМО ЗАЩИТЕНАТА ЗОНА И НЕЙНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ

ОЦЕНКА НА КОМПЕНСИРАЩИ МЕРКИ

IX. НАЛИЧИЕ НА ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ЧЛ. 33 ЗБР И ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА КОНКРЕТНИ КОМПЕНСИРАЩИ МЕРКИ ПО ЧЛ. 34 ЗБР - КОГАТО ЗАКЛЮЧЕНИЕТО ПО Т. 10 Е, ЧЕ ПРЕДМЕТЪТ НА ОПАЗВАНЕ НА СЪОТВЕТНАТА ЗАЩИТЕНА ЗОНА ЩЕ БЪДЕ ЗНАЧИТЕЛНО УВРЕДЕН ОТ РЕАЛИЗИРАНЕТО НА ПЛАНА, ПРОГРАМАТА И ПРОЕКТА ИЛИ ОТ РЕАЛИЗИРАНЕТО И ЕКСПЛОАТАЦИЯТА НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ И ЧЕ НЕ Е НАЛИЦЕ ДРУГО АЛТЕРНАТИВНО РЕШЕНИЕ

X. ЗАКЛЮЧЕНИЕ ЗА ВИДА И СТЕПЕНТА НА ОТРИЦАТЕЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ

XI. МЕТОДИКИ И ИЗТОЧНИЦИ НА ИНФОРМАЦИЯ, ИЗПОЛЗВАНИ ЗА ПРОГНОЗА И ОЦЕНКА НА СТЕПЕНТА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

XII. ПРИЛОЖЕНИЯ

ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА

I. АНОТАЦИЯ НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

1.1. Основание за изготвяне на оценката за съвместимост

Оценката на съвместимостта на ИП за „Почистване на речното корито на река Марица от наносни отложения, дървесна и храстова растителност в участък от км 119+519 до км 121+583 в землището на с. Зетьово, общ. Чирпан, обл. Стара Загора” е изготвена на основание РЕШЕНИЕ № СЗ - 27 - ОС/2023 г. за преценяване вероятната степен на значително отрицателно въздействие на РИОСВ – Стара Загора и в съответствие с изискванията на Закона за опазване на околната среда (ЗООС), (Обн. ДВ. бр.91/2002 г., и вс. последни изменения и допълнения), Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), (Обн. ДВ. бр.77/2002 г., и вс. изменения и допълнения), изискванията на Директива 92/43/ЕЕС и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, приета с ПМС № 201 от 31.08.2007 г. (Наредбата за ОС) и всички посл. изм. и допълнения.

Докладът за оценка степента на въздействие е възложен на експерти с компетентност в областта на опазване на местообитанията и видовете включени в Приложения № 1 и 2 на ЗБР и отговарят на изискванията на чл. 9, ал. 1 на Наредба за ОС.

Представяният доклад за оценка на съвместимостта е структурирана по изискванията на

„Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони” (В сила от 11.09.2007 г. Приета с ПМС № 201 от 31.08.2007 г. Обн. ДВ. бр.73 от 11 Септември 2007 г.

При изготвяне на оценката е спазена етапността заложена в Методическото ръководство:

🟑 Предварителна оценка

🟑 Целева оценка

🟑 Оценка на алтернативните решения

🟑 Оценка на компесаторните мерки

и съдържанието на доклада по чл. 23 ал. 2 на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми проекти и инвестиционни предложения и включващ точки от 1 до 12 , при спазване на следната последователност :

🟑 Описание на инветиционното предложение (ИП)

🟑 Описание на основните компоненти на биоразнообразието във връзка с целите за опазване на Натура 2000 местата засегнати от плана

🟑 Xxxxxx на въздействията и оценка на тяхната значимост

🟑 Заключение за степента на въздействие

1.2. Информация за възложителя

Възложител: „ИН СТРОЙ КОМ - XXXXXXXXX” ООД , ЕИК: 123748694, с

управител Xxxxxx Xxxxxxxx, п.к.6095 с. Загоре, общ. Стара Загора

Лице за контакти: Xxxxxx Xxxxxxxx

Телефон 0000000000

E-mail: xxxxxxxxxx_xxxxxxxxx@xxx.xx

Адрес за кореспонденция: п.к.6095 с. Загоре,общ. Стара Загора

1.3. Местоположение на обекта

Настоящата документация касае ново инвестиционно предложение, с цел получаване на

„Разрешително за ползване на повърхностен воден обект, от „Басейнова Дирекция – ИЗТОЧНОБЕЛОМОРСКИ РАЙОН“-Пловдив, с цел на ползването: „Поддържане проводимостта на речното легло, чрез изземване на наносни отложения ”.

ИП се изготвя на основание сключен Договор № Д-У-25/24.10.2022 г., между Областен управител на област Стара Загора и фирма „ ИН СТРОЙ КОМ - XXXXXXXXX ” ООД.

Посочените участъци, от които ще се изгребват наносни отложения, означени като образували се острови и полуострови, в коритото на реката, са с дължини, съгласно приложени чертежи в проекта, съответно:

- Участък-1 : L=215,14 м.

- Участък-2 : L=351,30 м.

- Участък-3 : L=192,81 м.

- Участък-4 : L=124,93 м.

- Участък-5 : L=169,25 м.

- Участък-6 : L=278,73 м.

Географските координати на зоните за почистване и изземване на наносни отложения са определени съгласно извършеното геодезическо заснемане и са както следва:

Точка №	Коорд.система БГС2005- кадастрална		Коорд.система БГС2005- географска
Точка №	X [m]	Y[m]	B	L
УЧАСТЪК 1
Зона за почистване
N1	4663681,734	489292,611	42° 06' 30.013"	25° 22' 13.946"
N6	4663602,87	489491,901	42° 06' 27.466"	25° 22' 22.625"
S1	4663661,671	489385,883	42° 06' 29.367"	25° 22' 18.007"
S10	4663588,234	489430,293	42° 06' 26.989"	25° 22' 19.945"
S11	4663679,191	489335,238	42° 06' 29.932"	25° 22' 15.801"
S12	4663603,839	489411,649	42° 06' 27.494"	25° 22' 19.132"
S14	4663617,665	489396,844	42° 06' 27.941"	25° 22' 18.487"
S15	4663676,335	489303,177	42° 06' 29.838"	25° 22' 14.406"
S16	4663634,348	489382,789	42° 06' 28.481"	25° 22' 17.874"
S17	4663672,548	489312,067	42° 06' 29.716"	25° 22' 14.793"
S18	4663643,402	489373,654	42° 06' 28.774"	25° 22' 17.476"
S19	4663668,187	489319,623	42° 06' 29.575"	25° 22' 15.122"
S2	4663651,174	489417,713	42° 06' 29.028"	25° 22' 19.393"
S20	4663646,777	489369,318	42° 06' 28.884"	25° 22' 17.287"
S21	4663664,188	489329,235	42° 06' 29.446"	25° 22' 15.541"
S22	4663651,774	489364,216	42° 06' 29.045"	25° 22' 17.064"
S23	4663661,211	489336,286	42° 06' 29.350"	25° 22' 15.848"
S24	4663653,228	489359,881	42° 06' 29.092"	25° 22' 16.876"
S25	4663655,587	489346,416	42° 06' 29.168"	25° 22' 16.289"
S26	4663654,174	489351,85	42° 06' 29.122"	25° 22' 16.526"
S3	4663642,884	489443,511	42° 06' 28.761"	25° 22' 20.516"
S4	4663635,584	489459,797	42° 06' 28.525"	25° 22' 21.226"
S5	4663670,679	489367,558	42° 06' 29.658"	25° 22' 17.209"
S6	4663621,085	489483,78	42° 06' 28.056"	25° 22' 22.271"
S7	4663675,218	489355,95	42° 06' 29.805"	25° 22' 16.703"
S9	4663678,632	489338,244	42° 06' 29.914"	25° 22' 15.932"
УЧАСТЪК 2
Зона за почистване
M10	4663284,314	490014,238	42° 06' 17.167"	25° 22' 45.380"
N15	4663371,011	490139,803	42° 06' 19.982"	25° 22' 50.840"
N7	4663366,297	489804,345	42° 06' 19.814"	25° 22' 36.240"
S28	4663388,645	489831,722	42° 06' 20.539"	25° 22' 37.430"
S29	4663342,6	489797,003	42° 06' 19.045"	25° 22' 35.922"
S30	4663379,379	489849,359	42° 06' 20.240"	25° 22' 38.198"
S31	4663340,663	489803,963	42° 06' 18.983"	25° 22' 36.225"
S32	4663374,234	489861,303	42° 06' 20.074"	25° 22' 38.718"
S33	4663338,236	489810,989	42° 06' 18.905"	25° 22' 36.531"
S34	4663363,59	489889,605	42° 06' 19.730"	25° 22' 39.951"
S35	4663331,617	489827,339	42° 06' 18.691"	25° 22' 37.243"

S36	4663353,569	489915,271	42° 06' 19.407"	25° 22' 41.068"
S37	4663330,898	489832,206	42° 06' 18.668"	25° 22' 37.455"
S38	4663351,226	489923,565	42° 06' 19.331"	25° 22' 41.430"
S39	4663330,376	489835,802	42° 06' 18.651"	25° 22' 37.611"
S40	4663349,525	489955,954	42° 06' 19.277"	25° 22' 42.839"
S41	4663321,945	489865,331	42° 06' 18.379"	25° 22' 38.897"
S42	4663349,544	489965,394	42° 06' 19.278"	25° 22' 43.250"
S43	4663315,17	489892,562	42° 06' 18.161"	25° 22' 40.082"
S44	4663362,09	489995,563	42° 06' 19.686"	25° 22' 44.563"
S45	4663313,803	489896,677	42° 06' 18.117"	25° 22' 40.262"
S46	4663363,045	490023,764	42° 06' 19.719"	25° 22' 45.790"
S47	4663309,992	489909,007	42° 06' 17.994"	25° 22' 40.799"
S48	4663368,684	490057,055	42° 06' 19.903"	25° 22' 47.239"
S49	4663304,392	489923,306	42° 06' 17.813"	25° 22' 41.421"
S50	4663378,292	490092,116	42° 06' 20.216"	25° 22' 48.764"
S51	4663299,57	489942,247	42° 06' 17.658"	25° 22' 42.246"
S52	4663386,435	490103,841	42° 06' 20.481"	25° 22' 49.274"
S53	4663299,294	489949,3	42° 06' 17.649"	25° 22' 42.553"
S55	4663299,231	489950,941	42° 06' 17.647"	25° 22' 42.624"
S56	4663357,724	490142,942	42° 06' 19.552"	25° 22' 50.977"
S57	4663297,543	489956,878	42° 06' 17.593"	25° 22' 42.883"
S58	4663354,25	490128,248	42° 06' 19.438"	25° 22' 50.338"
S59	4663294,769	489964,078	42° 06' 17.503"	25° 22' 43.196"
S60	4663350,222	490119,92	42° 06' 19.308"	25° 22' 49.976"
S61	4663289,535	489984,713	42° 06' 17.334"	25° 22' 44.095"
S62	4663327,192	490074,16	42° 06' 18.559"	25° 22' 47.986"
S63	4663288,707	489991,572	42° 06' 17.308"	25° 22' 44.393"
S64	4663318,957	490052,616	42° 06' 18.291"	25° 22' 47.048"
УЧАСТЪК 3
Зона за почистване
N16	4663387,9	490204,627	42° 06' 20.533"	25° 22' 53.660"
N21	4663462,066	490382,594	42° 06' 22.944"	25° 23' 01.402"
S66	4663371,543	490210,669	42° 06' 20.003"	25° 22' 53.924"
S68	4663435,119	490237,854	42° 06' 22.065"	25° 22' 55.104"
S69	4663456,822	490272,467	42° 06' 22.770"	25° 22' 56.609"
S70	4663371,858	490234,066	42° 06' 20.014"	25° 22' 54.943"
S71	4663462,817	490283,424	42° 06' 22.964"	25° 22' 57.085"
S72	4663370,505	490248,08	42° 06' 19.971"	25° 22' 55.553"
S73	4663478,239	490337,974	42° 06' 23.467"	25° 22' 59.459"
S74	4663371,638	490260,789	42° 06' 20.008"	25° 22' 56.106"
S76	4663373,34	490280,051	42° 06' 20.064"	25° 22' 56.944"
S77	4663442,282	490388,942	42° 06' 22.303"	25° 23' 01.679"
S78	4663385,557	490301,734	42° 06' 20.461"	25° 22' 57.887"
S79	4663422,011	490360,213	42° 06' 21.645"	25° 23' 00.430"
S80	4663391,204	490311,875	42° 06' 20.645"	25° 22' 58.328"
УЧАСТЪК 4
Зона за почистване
N22	4663524,424	490526,474	42° 06' 24.972"	25° 23' 07.661"

N28	4663541,792	490649,375	42° 06' 25.540"	25° 23' 13.009"
S81	4663546,771	490549,021	42° 06' 25.697"	25° 23' 08.641"
S82	4663555,947	490579,135	42° 06' 25.996"	25° 23' 09.951"
S84	4663556,885	490596,126	42° 06' 26.027"	25° 23' 10.690"
S85	4663508,093	490556,966	42° 06' 24.444"	25° 23' 08.989"
S86	4663555,996	490614,386	42° 06' 25.999"	25° 23' 11.485"
S87	4663510,519	490582,361	42° 06' 24.524"	25° 23' 10.094"
S88	4663553,804	490625,689	42° 06' 25.928"	25° 23' 11.977"
S89	4663512,169	490599,544	42° 06' 24.578"	25° 23' 10.842"
S91	4663513,899	490617,637	42° 06' 24.635"	25° 23' 11.629"
S92	4663515,269	490632,003	42° 06' 24.680"	25° 23' 12.254"
УЧАСТЪК 5
Зона за почистване
N29		4663504,159	490740,831	42° 06' 24.324"	25° 23' 16.992"
N34		4663521,971	490908,978	42° 06' 24.909"	25° 23' 24.309"
S100		4663518,272	490877,586	42° 06' 24.788"	25° 23' 22.943"
S101		4663503,475	490805,33	42° 06' 24.305"	25° 23' 19.799"
S102		4663515,877	490858,081	42° 06' 24.709"	25° 23' 22.094"
S103		4663512,62	490831,605	42° 06' 24.602"	25° 23' 20.942"
S93		4663530,526	490761,536	42° 06' 25.180"	25° 23' 17.891"
S94		4663537,696	490798,731	42° 06' 25.414"	25° 23' 19.510"
S95		4663542,794	490852,919	42° 06' 25.581"	25° 23' 21.868"
S96		4663544,619	490872,49	42° 06' 25.641"	25° 23' 22.720"
S99		4663491,265	490769,097	42° 06' 23.908"	25° 23' 18.223"
УЧАСТЪК 6
Зона за почистване
M17		4663515,002	490942,502	42° 06' 24.684"	25° 23' 25.769"
N35		4663552,423	490908,189	42° 06' 25.896"	25° 23' 24.273"
N41		4663489,204	491173,857	42° 06' 23.858"	25° 23' 35.840"
S104		4663577,093	491022,733	42° 06' 26.700"	25° 23' 29.257"
S105		4663561,287	491068,93	42° 06' 26.190"	25° 23' 31.269"
S106		4663585,555	490980,904	42° 06' 26.973"	25° 23' 27.436"
S107		4663531,292	491122,985	42° 06' 25.220"	25° 23' 33.624"
S108		4663583,969	490944,93	42° 06' 26.920"	25° 23' 25.871"
S111		4663495,274	491132,793	42° 06' 24.053"	25° 23' 34.052"
S113		4663499,041	491116,233	42° 06' 24.174"	25° 23' 33.331"
S114		4663518,586	490971,545	42° 06' 24.802"	25° 23' 27.033"
S115		4663505,313	491088,687	42° 06' 24.376"	25° 23' 32.132"
S116		4663517,853	490975,063	42° 06' 24.778"	25° 23' 27.186"
S117		4663508,036	491064,188	42° 06' 24.464"	25° 23' 31.066"
S118		4663513,613	491018,048	42° 06' 24.642"	25° 23' 29.057"

Повод за изготвянето на ИП е образувалите се острови от наноси в малкото корито на реката, както и обрастването им с дървета и храстова растителност, а също и довлечени дървета от горното течение на реката, като резултат от всичко това се намалява значително пропускателната способност на реката, изместване на водното течение в посока към обработваеми земи и дигите на реката, и опасност от преливане и наводняване на територии при висока вълна.

Съгласно изготвените през предходните години проектни разработки, ширината на кюнето на x.Xxxxxx е оразмерена за провеждане на средно-максималното водно количество (Оср.xxxx), и следва да бъде В = 140 м. В момента в разглеждания участък ширината на речното кюне е стеснена до 60 +70 м, вследствие на отложените наноси.

Инвестиционното намерение обхваща част от следните поземлени имоти:

1. ПИ 30819.122.364, по КККР на с. Зетьово, общ. Чирпан, Обл. Стара Загора, вид територия Територия, заета от води и водни обекти, НТП За водностопанско, хидромелиоративно съоръжение, площ 206575 кв. м, стар номер 000364;

2. ПИ 30819.122.405, по КККР на с. Зетьово, общ. Чирпан, Обл. Стара Загора; вид територия Територия, заета от води и водни обекти, НТП За водностопанско, хидромелиоративно съоръжение, площ 291769 кв. м, стар номер 000405;

3. ПИ 30819.122.434 , по КККР на с. Зетьово, общ. Чирпан, Обл. Стара Загора; вид територия Територия, заета от води и водни обекти, НТП Водно течение, река, площ 275529 кв. м, стар номер 000434;

4. ПИ 30819.96.1, по КККР на с. Зетьово, общ. Чирпан, Обл. Стара Загора, Общинска частна, вид територия Земеделска, НТП Нива, площ 540 кв. м, стар номер 096001.

5. ПИ 30819.96.2 по КККР на с. Зетьово, общ. Чирпан, Обл. Стара Загора, вид територия Земеделска, категория 5, НТП Нива, площ 5490 кв. м, стар номер 096002.

Имотите предмет на ИП не засягат защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии (ЗЗТ). Най-близко разположените защитени територии са на отстояние на повече от 15 км на север от обекта, като защитена местност (ЗМ) „Чирпнаската коря“.

Имотите предмет на ИП, попадат в границите на защитени зони BG0002081 „Марица- Първомай” за опазване на дивите птици, обявена със Заповед № РД-909/11.12.2008 г. на МОСВ и BG0000578 „Река Марица“ за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна приета с РМС № 122/02.03.2007 г.

На територията, предмет на разработката, не се предвижда изграждането на нови предприятия и/или съоръжения с нисък или висок рисков потенциал.

Защитена зона BG0000578 „Река Марица” Защитена зона BG0002081 „Марица – Първомай

1.4. Описание на ИП

Настоящата документация касае ново инвестиционно предложение, с цел получаване на

Проекта се изготвя на основание сключен Договор № Д-У-25/24.10.2022 г., между Областен Управител на Област Стара Загора и фирма „ ИН СТРОЙ КОМ - XXXXXXXXX ” ООД.

- Участък-1 : L=215,14 м.

- Участък-2 : L=351,30 м.

- Участък-3 : L=192,81 м.

- Участък-4 : L=124,93 м.

- Участък-5 : L=169,25 м.

- Участък-6 : L=278,73 м.

Повод за изготвянето на проекта е образувалите се острови от наноси в малкото корито на реката, както и обрастването им с дървета и храстова растителност, а също и довлечени дървета от горното течение на реката, като резултат от всичко това се намалява значително пропускателната способност на реката, изместване на водното течение в посока към обработваеми земи и дигите на реката, и опасност от преливане и наводняване на територии при висока вълна.

За изготвянето на проекта са направени инженерно-геоложки огледи и проучвания, геодезически заснемания, както и са ползвани архивни материали. Същите, заедно с геодезическите измервания и инженерно-хидроложкото проучване служат при съставянето на настоящия технически проект.

Ситуационното решение е представено на приложената ситуация - в М 1:1000. Върху нея са обозначени границите на наносните отложения, оста на зоните за изземване, границата на изземване на наносните отложения и местата на напречните профили (общо 29 броя).

Посочените участъци, от които ще се изгребват наносни отложения, означени като образували се острови и полуострови в коритото на реката, са с дължини, съгласно приложени надлъжни профили.

Напречен профил

С настоящата разработка не се променя съществуващия напречен профил на реката, с изключение на това, че се отнемат наносите, които са се образували в малкото корито на реката, с което се предотвратява изместване трасето на реката.

Приложени са напречни профили за участъците, с предвидено изземване на наносите.

Почистването на наносните острови и полуострови и на другите наносни отложения се извършва до достигане на проектния напречен профил.

Почистването е предвидено да се реализира само в границите на землището на с. Зетьово, общ. Чирпан. Частта от островите и полуостровите, която попада в землища на област Хасково, не е предмет на настоящия проект.

Надлъжен профил

Проектният надлъжен профил, следващ сегашното трасе на реката свързва двете крайни точки на разглеждания участък. Предвидено е да се запази съществуващия надлъжен наклон на дъното на реката .

Както бе споменато по-горе, наклонът е съобразен със съществуващия надлъжен наклон на руслото на реката, който се получава след почистването му от наносния материал.

Не се променя котата (дълбочината) на сегашното дъно на реката спрямо основното течение.

Количество на наносните отложения за изземване

Котите на изземване на наносните отложения в коритото на реката, са съобразени със съществуващите коти на речното корито. Същите са посочени на приложените надлъжен и напречни профили.

Изземването ще обхване наносните отложения от обозначената зона, при което проектният напречен профил на кюнето има формата на трапец. Напречния профил на речното корито в разглеждания участък се оформя съгласно представените напречни профили. Изчисляването на обема на наносни отложения за изземване е извършено на базата на изготвените напречни профил и възприетата дълбочина на изземване.

Резултатите от изчисленията са представени в таблица в проекта.

Количеството наноси в разглеждания участък, които подлежат на изземване, е 65299,67 м3, или кръгло 65300,00 м3.

За изземване, се заявяват всичките налични наносни количества: 65300,00 м3.

В този обем не е включен допълнителния обем отлагани наноси от реката през периода на почистване на участъка.

Технически изисквания при изпълнение на дейностите (технологична схема за изземването.

Преди всичко трябва да се има предвид, че разглежданият участък е линеен обект и че през по-голямата част от годината по коритото на реката протичат водни количества с различна обезпеченост.

За осигуряване достъп до трасето, което е предмет на предвидената дейност, е необходимо да се предвидят трасета за временни пътища. За нормалното придвижване на строителната механизация до отделните участъци ще се подобри настилката на съществуващия временен път, и ще се изградят временни рампи.

Изпълнението на предвидените дейности по почистване започват с премахването на храстовидната и дървесна растителност от посочените участъци, и от сервитута на реката и изземване на наносите и прочистване и оформяне коритото на реката.

Извършването на изкопните работи за оформяне леглото, ще се извършва машинно и ръчно. Няма да се извършва драгиране. За първата ивица, поради по-трудния достъп до нея, в периоди на пълноводие в реката, и с цел да се избегне направа на временни рампи и диги, за отклоняване на водното течение, при необходимост, е предвидено да се ползва и мобилна шарперна (скреперна) инсталация, както и багер с обратна лопата, с обем на кофата – 0,6-1,0 м3 - 1 бр.; самосвал, с обем на коша – 6-12 м3 - 2 бр.

Начина на изземване – да се започва от долния край на участъка и да продължава нагоре по течението на реката, да се извършва на ивици, успоредни на водното течение, с възможно най-голяма ширина и дължина, като се започне от вътрешната част на участъка в посока към бреговете до достигане на проектната кота.

Организацията на строителство задължително трябва да включва извозване на излишните количества след почистването на руслото на реката и площта по бреговете, попадаща в сервитута й. Растителността по тях и наносния материал, ще се извозва до определеното временно место за депониране, означено на ситуацията.

График за изземването и режим на работа

Съгласно подписания договор между Възложителя и Изпълнителя, срока за изпълнение на почистването от наносни отложения, е 2 години (24 месеца) от датата на получаване на Разрешение за ползване на воден обект, от Басейнова Дирекция „ИЗТОЧНОБЕЛОМОРСКИ РАЙОН“, гр. Пловдив. Поради това, че датата за започване не е точно дефинирана, представения график е с условно начало и край, като общата продължителност на преките дейности по изземване на наноси, е 16 месеца, като са предвидени и 3 месеца (два периода по 45 дни), в който няма да се работи, поради забрани в периоди на размножаване на рибите, 2 месеца, за направа и разваляне на временен достъп (рампи) до почистваните участъци, и за временни пътища, и 3 месеца, в които няма да е възможно да се работи в реката поради високо водно ниво в реката и др. непредвидени причини, така че в определения срок от 24 месеца, да бъде възможно да се изпълни почистването,съгласно предвижданията на проекта.

В приложения, са представени подробни графици по месеци и календарни дни, количествата на изземаните наносни отложения, местоположението на работа, необходимата строителна механизация.

Транспортна схема на извозване на материалите

Достъпът до участъците за почистване се осигурява: за Участък-1 и Участък-2: директно от брега на реката, а за останалите участъци - чрез изграждането на подходи (рампи) откъм десния или левия бряг, в зависимост от конкретното местоположение, съгласно приложената ситуация. Извозването на материалите от реката до имота, където ще бъдат депонирани, става по съществуващи полски и временни пътища, а за участъци 3 и 5, при които е предвидено изземването да става с подходи от към южния (десния) бряг, и частично по Републикански път III-807, в участъка между с. Скобелево и моста над x.Xxxxxx, в посока към с. Зетьово, означени на приложената транспортна схема.

Транспортната схема е представена към приложенията.

Място на депониране на иззетия материал извън границите на водния обект.

Иззетият материал ще се депонира на временно депо в поземлен имот, собственост на община Чирпан, за който имот има сключен договор за наем между община Чирпан и „ИН СТРОЙ КОМ - XXXXXXXXX ” ООД.

Поземления имот, ползван като временно депо за иззетия материал, се намира в близост до моста на x.Xxxxxx, между селата с. Скобелево и с. Зетьово, граничи с Републикански път III-807, и има следните данни:

- Поземлен имот (ПИ) 30819.96.1, по КККР на с. Зетьово, общ. Чирпан, обл. Стара Загора, собственост на Община Чирпан - с площ 540 м2.

- За осигуряване на необходимата площ за депониране на отстранените наносни отложения, дървесна и храстова растителност е сключен допълнително договор за наем на земеделска земя от 23.03.2023 г. за съседен имот с идентификатор ПИ 30819.96.2 , с площ 5491 м2 в x. Xxxxxxx ада в землище на с. Зетьово, между Xxxxxxx Xxxxxx и „ИН СТРОЙ КОМ-XXXXXXXXX“ ООД. Върху имота ще се депонират поетапно всички отстранени количества наносни отложения, дървесна и храстова растителност. Част от количествата отстранени наносни материали ще се използват за поддържане на използваните стопански пътища, направа на временни пътища и подходи до почистваните участъци в реката. След пресяване друга част ще се предлагат преимуществено на общината и кметствата, придружени със съответните платежни документи и сертификати за качество.

Премахването на дървесна и храстова растителност ще извършва в границите на участъците определени за почистване, както и извличане на паднали дървета във водното течение, без да се засягат бреговете и бермата на реката.

Под оформяне на речното корито се има предвид отстраняване на наносни отложения в определените участъци, по начин показан в надлъжните и напречните профили, с цел създаване на възможност водното течение да протича в първоначалното си легло и да се предотврати изместването му и ерозия на бреговете.

Съгласно подписания договор между Възложителя и Изпълнителя, срока за изпълнение на почистването от наносни отложения, е 2 години (24 месеца) от датата на получаване на Разрешение за ползване на воден обект, от Басейнова Дирекция „ИЗТОЧНОБЕЛОМОРСКИ РАЙОН“, гр. Пловдив. Поради това, че датата за започване не е точно дефинирана, представения график е с условно начало и край, като общата продължителност на преките дейности по изземване на наноси, е 16 месеца, като са предвидени и 3 месеца (два периода по 45 дни), в който няма да се работи, поради забрани в периоди на размножаване на рибите, 2 месеца, за направа и разваляне на временен достъп (рампи) до почистваните участъци, и за временни пътища, и 3 месеца, в които няма да е възможно да се работи в реката поради високо водно ниво в реката и др. непредвидени причини, така че в определения срок от 24 месеца, да бъде възможно да се изпълни почистването, съгласно предвижданията на ИП. На работниците в периода на строителство ще са осигурени санитарно-битови условия на труд, като се предвижда използването на фургони и химически тоалетни. Ще се доставя бутилирана минерална вода.

Не се предвижда да извършват дейности с тежка механизация през периода на пролетно-лятно размножаващите се риби в зависимост от надморската височина, и други видове водни организми /Голяма водна жаба (Pelophylax ridibundus), Пагур (Eriphia verrucosa), Обикновен рак (Carcinus maenas)/, както следва:

През периода от 15.04.2024 г. до 31.05.2024 г. включително в рибностопанските обекти намиращи се до 500 м надморска височина.

Дейността на обекта не е свързана с генериране на промишлени отпадъци, създаващи проблеми по отношение на тяхното събиране, извозване и депониране. Не се генерират отпадъчни продукти с характер на опасни отпадъци.

II. ОПИСАНИЕ НА ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ НА ДРУГИ ПЛАНОВЕ, ПРОГРАМИ И ПРОЕКТИ/ИНВЕСТИЦИОННИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ, СЪЩЕСТВУВАЩИ И/ИЛИ В ПРОЦЕС НА РАЗРАБОТВАНЕ ИЛИ ОДОБРЯВАНЕ, КОИТО В СЪЧЕТАНИЕ С ОЦЕНЯВАНОТО ИНВЕСТИЦИОННО ПРЕДЛОЖЕНИЕ МОГАТ ДА ОКАЖАТ НЕБЛАГОПРИЯТНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЗАЩИТЕНАТА ЗОНА

Имотите, в които се предвижда да се реализира инвестиционното предложение се намира в район, който поради близостта до река Марица от години се ползва активно за риболов и туризъм. В този аспект разглежданата зона отчасти притежава характеристиките на урбанизирана територия, с почти целогодишно човешко присъствие в нея. Имотите предмет на плана граничи с различни по начин на трайно ползване (НТП) имоти: „полски път”, „пасище”,

„хидромелиоративно съоръжение”, „изоставена нива” и „нива”.

Инвестиционните предложения, които могат да окажат неблагоприятно въздействие и които са свързани със защитени зозни BG0002081 „Марица-Първомай” за опазване на дивите птици, и BG0000578 „Река Марица“ за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна са следните:

1. „Изготвяне на ПУП за изграждане на базова приемно-предавателна станция” в имот

№ 103028 с площ 3,801 дка в местността “Гинето”, землище на с. Зетьово, общ. Чирпан, обл. Стара Загора;

2. „Полагане на подземен ел. кабел с дължина 666 метра за външно ел. захранване на ППС GSM/UMTS/-PD2281 в имот №103028 и преминаващ през имоти с №№ 260, 52, 650 в землището на с. Зетьово, общ. Чирпан с площ 3,501 дка;

3. „Надземна фотоволтаична система” в имот №124004 в местността “Ашикларе” в землището на с. Зетьово, общ. Чирпан, обл. Стара Загора, с площ 30,303 дка;

4. „Изграждане на фотоволтаична система” в имот № 124006 с площ 23,001 дка. в местността “Ашикларе” в землище на с. Зетьово, общ. Чирпан, обл. Стара Загора;

5. „Почистване на дига на река Марица (хидромелиоративно съоръжение - ХМС)” в имоти с №№ 000435, 000436 в землището на с. Зетьово, общ. Чирпан, обл. Стара Загора с обща площ 205,670 дка; Не се засягат целите имоти, а само части от тях предмет на почистването (около 50,000 дка).

6. „Изграждане на фотоволтаични електроцентрали в имоти с идентификатори 30819.73.1, 30819.99.4, 30819.100.19 и 30819.124.6 по плана на с. Зетьово, общ. Чирпан, обл. Стара Загора” с обща площ 121,713 дка;

7. „Почистване ляв ръкав на река Марица от наносно отложения в участък с дължина 1 км в землището на с. Зетьово, общ. Чирпан с площ около 40,000 дка;

8. „Почистване на хидромелиоративни съоръжения – ХМС, отводнител и предпазна дига” в имоти с №№ 000229, 098003, 099005, 098002, 101001 в землището на с. Мирово, общ. Братя Xxxxxxxxx, обл. Стара Загора” с площ обща площ на имотите 820,359 дка; Не се засягат целите имоти, а само части от тях предмет на почистването (около 120,000 дка).

9. „Почистване на речните легла за поддържане на проводимостта им при високи води от валежи и снеготопене, предвиждаща разкриване на централната руслова част и пробутване на наносни отложения в посока бреговете с тяхното възстановяване и укрепване, в участък от корекцията на x.Xxxxxx с дължина 115 м в землището на с. Зетьово, общ. Чирпан” с площ около 6,000 дка;

10. „Почистване на речното корито на река Марица от наносни отложения, дървесна и храстовидна растителност с цел подобряване проводимостта на реката в участъци: от км 146+044 до км 147+750 и от км 149+018 до км 150+016 в землището на с. Мирово, общ. Братя Xxxxxxxxx”. Не се засягат целите имоти, а само части от тях предмет на почистването (около 120,000 дка).

Така общо всички реализирани ИП са с площ от около 518,319 дка, които реално попадат и отнемат площи от теритоията на защитени зони BG0002081 „Марица-Първомай” и BG0000578 „Река Марица“.

Предвид предмета на инвестиционните предложения и действащата у нас нормативна уредба по разрешаване ползването на строежите следва, че въздействията ще се локализират в рамките на отредената с ИП територия.

Очаква се общото въздействие на тази съвкупност от съществуващи обекти и реализацията на новите инвестиционни предложения да се прояви в увеличаване на антропогенния натиск върху защитените зони (ЗЗ), като цяло. Увеличаването на човешкото присъствие в ЗЗ неминуемо води до безпокоене на дивите животни и до влошаване състоянието на природните местообитания.

В Таблица № 1 са представени категориите дейности (със съответните кодове) на съществуващите обекти и инвестиционни предложения в района, както и техните потенциални въздействия и вероятен кумулативен ефект върху елементите на защитени зони BG0002081

„Марица-Първомай” и BG0000578 „Река Марица“.

Потенциални въздействия

Дейност

Код

Таблица № 1

Кумулативен ефект

301

Кариери

- пряко унищожаване на местообитания;

- смъртност на индивиди при извършване на кариерните дейности;

- безпокойство на животни в резултат от повишено човешко присъствие, шум и др.

- увреждане на съседни местообитания, вследствие експлоатацията на кариерите;

- драстична промяна в ландшафта,

- повишена опасност от пожари при изхвърляне на фасове, искри от машини, разливи на леснозапалими течности и др.;

- промяна във видовият състав, респективно подмяна на фитоценози, вследствие промяна на ландшафта и почвените условия при кариерните дейности;

Потенциален кумулативен ефект по отношение на повишената опастност от възникване на пожари и унищожаване или увреждане на местообитания граничещи със ЗЗ BG0000578 „Река

Марица и BG0002081

„Марица-Първомай”.

250

Събиране/унищожаване на растения

- намаляване/унищожаване на местни популации на растителни видове в резултат от унищожаване защитени видове при събиране на билки и др.

Не се очаква

400

Урбанизирани райони

- безпокойство на животни в резултат от повишено човешко присъствие;

- унищожаване на растителни и животински видове при събирачество, лов и бракониерство;

- повишена опасност от пожари

- инвазия на синантропни видове в природни местообитания

Потенциален кумулативен ефект по отношение на по- интензивен антропогенен натиск върху прилежащи природни територии, включително унищожаване или увреждане на природни местообитания и местообитания на видове в ЗЗ BG0002081 „Марица-

Първомай” и BG0000578 „Река

Марица“.

401

Текуща урбанизация

- пряко унищожаване на местообитания при ново жилищно застрояване;

- смъртност на индивиди при извършване на строителни дейности;

- безпокойство на животни в резултат от повишено човешко присъствие, шум;

- увреждане качеството на прилежащи естествени природни местообитания, вследствие интензивна човешка дейност;

- драстична промяна в естествените ландшафти;

- повишена опасност от пожари при

изхвърляне на фасове, искри от машини, разливи на леснозапалими течности и др.;

421

Изхвърляне на битови отпадъци

- пряко унищожаване или увреждане качеството на местообитания;

- опасност от възникване и разпространение на зарази;

- опасност от пожари при неправомерно изгаряне на нерегламентирани сметища;

При спазване на нормативната уредба в областта на третиране на отпадъците – не се очаква кумулативен ефект

423

Изхвърляне на инертни материали

- пряко унищожаване или увреждане качеството на местообитания, в резултат от нерегламентирано изхвърляне на строителни отпадъци;

502

Автомобилни пътища

- смъртност на индивиди при инциденти, предимно птици, влечуги и дребни бозайници;

- безпокойство на животни в резултат от повишено човешко присъствие, шум;

- повишени емисии на отработени газове от ДВГ, които могат да предизвикат физиологични и биохимични реакции в организмите.

Не се очаква

511

Електропроводи

- смъртност на индивиди, предимно птици, при аварии

При спазване на съответните нормативни изисквания, не се очаква.

600

Структури за спорт и отдих

- безпокойство на животни в резултат от повишено човешко присъствие, шум;

Не се очаква

604

Турове, маршрути

- Безпокойство на видове при навлизане на туристи в съхранени природни територии. Въздействието е особено негативно върху животните по време на размножителния им период.

Не се очаква

623

Моторизирани превозни средства

- Безпокойство и нерядко смъртност на животни при навлизане на моторизирани средства (“off road”, АТВ) в съхранени природни територии. Въздействието е особено негативно върху животните по време на размножителния им период.

Не се очаква

701

Замърсяване на водите

- Влошаване качеството на местообитания и смъртност на индивиди при инцидентни замърсявания на р. Тунджа от неправилно функциониращи пречиствателни съоръжения

При спазване на съответните нормативни изисквания, не се очаква.

702

Замърсяване на въздуха

- физиологични и биохимични реакции на замърсяването на ниво организъм,

- промяна във видовият състав, респективно подмяна на фитоценози, вследствие подтискане развитието на отделни видове;

Не се очаква

710

Прекомерен шум

- безпокойство на животни, прогонване на видове от техни местообитания при трайно повишаване на шумовия фон

Не се очаква

830

Канализация

- нараства риска от замърсяване на водите в района при инциденти и нефункциониращи пречиствателни съоръжения.

При спазване на съответните нормативни изисквания, не се очаква.

954

Инвазия на видове

- инвазия на синантропни видове в природни местообитания

- промяна във видовият състав, респективно подмяна на фитоценози, вследствие промяна на ландшафта и почвените условия;

Не се очаква

На този етап не може да се направи точна количествена оценка на степента на тези неблагоприятни въздействия. Някои от тях са по-скоро потенциални и с ниска степен на вероятност, докато други са напълно реални. Част от тях са свързани със строителната фаза на новите инвестиционни предложения, а други са резултат от тяхната бъдеща експлоатация, съчетана с въздействието на вече съществуващите обекти.

Част от категориите дейности оказват пряко въздействие върху екосистемите и видовете. Такива са текущата урбанизация (преди всичко застрояването), замърсяването на водите. В зависимост от тяхната интензивност, те могат в различна степен да доведат до унищожаване или увреждане на хабитати, смъртност на индивиди и прогонване от техни местообитания. В конкретният случай разглежданата територия се намира в участък до река Марица, който традиционно е подложен на антропогенен натиск – интензивно земеделие, туризъм, риболов и др. Това е дало възможност на видовете с по-висока екологична пластичност да се адаптират в някаква степен към човешкото присъствие, а стенобионтните видове да се оттеглят от тази територия. Имотите, в които се предвижда да се реализира инвестиционното предложение се намира в район, който поради близостта до река Марица от години се ползва активно за риболов и туризъм. В този аспект разглежданата зона отчасти притежава характеристиките на урбанизирана територия, с почти целогодишно човешко присъствие в нея. Площадката граничи със обработваеми земеделски земи, полски и горски пътища, ниви, пасища. По тази причина не се очаква да настъпи фрагментиране на

местообитания на ключови за зоната видове, тъй като поради човешкото присъствие, тези видове не се срещат постоянно в района.

Друга част от дейностите имат по-скоро косвен ефект върху биоразнообразието. Такива са изграждането и експлоатацията на линейната инженерна инфраструктура, замърсяването на въздуха и терените с отпадъци, звуковото натоварване, прокарването на маршрути в природни територии и др. Изразяват се предимно в безпокойство на животните, и нарастване на риска от възникване на инцидентни замърсявания и пожари. В този случай е важно да се отбележи, че стриктното спазване на нормативните изисквания на екологичното законодателство, особено по отношение на управлението на отпадъците, третирането на отпадните води и Закона за биологичното разнообразие, ще ограничи значително вероятните косвени отрицателни въздействия върху защитената зона.

Кумулативен ефект

Потенциален кумулативен ефект върху разглежданата територия е възможен по отношение на по-интензивен антропогенен натиск върху прилежащи природни територии, включително унищожаване или увреждане на местообитания на защитени видове, предмет на опазване в защитени зони BG0002081 „Марица-Първомай” и BG0000578 „Река Марица“, при презастрояване в зоната и драстично увеличаване на туристопотока. Към настоящият момент и в средносрочен аспект това е малко вероятно. Друг елемент който ще минимизира този кумулативен ефект е факта, че интереса на туристите е по-скоро към зоната около вече съществуващите вилни и курортни селища около река Марица, т.е. извън границите на защитената зона. При определени конкретни смекчаващи мерки и условия, които ще бъдат препоръчани, ще минимизира този кумулативен ефект.

Оценката на очакваните въздействия показва, че процесът на разработване и експлоатация на настоящото ИП не е свързан със значимо генериране на замърсители и вредности в околната среда, които да оказват неблагоприятно въздействие върху предмета и целите на опазване на защитените зони. Процесът на разработване и експлоатация на ИП ще бъде съобразен с всички законови и нормативни изисквания, и няма да води до значими негативни последици по отношение на компонентите на околната среда.

Приблизителна количествена оценка на кумулативният ефект върху защитени зони (ЗЗ) BG0002081 „Марица-Първомай” и BG0000578 „Река Марица“ би могла да се представи посредством площите, които ще бъдат засегнати при евентуалната реализация на всички ИП. Инвестиционните предложения, които могат да окажат неблагоприятно въздействие и които са свързани със защитени зозни BG0002081 „Марица-Първомай” и BG0000578 „Река Марица“ са с площ от 518,319 дка.

Ако към тези ИП предложения, добавим и настоящото ИП, което реално ще засегне територии (участъци) с площ от около 70,000 дка, съвкупността от всички става 588,319 дка, което означава, че ще бъдат засегнати съответно 0,511 % от площта на ЗЗ BG0002081

„Марица-Първомай” (обща площ на ЗЗ 115130,891 дка) и 0,406 % от площта на ЗЗ BG0000578

„Река Марица“ (обща площ на ЗЗ 144671,727 дка).

Оценен на тази база, кумулативният ефект е под праговата стойност от 1 %, определен от Директива 92/43/ЕИО.

Предотвратяването на риска от кумулативен ефект свързан с интензивната урбанизация на разглежданата територия може да се постигне най-ефикасно с приемането на планове за управление на защитени зозни BG0002081 „Марица-Първомай” и BG0000578 „Река Марица“ които да определят консервационните и буферните зони и да регламентира конкретните ограничителни режими в зоната.

ЦЕЛЕВА ОЦЕНКА

III. ОПИСАНИЕ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ НА ПЛАНА, КОИТО САМОСТОЯТЕЛНО ИЛИ В КОМБИНАЦИЯ С ДРУГИ ПЛАНОВЕ, ПРОГРАМИ И ПРОЕКТИ/ИНВЕСТИЦИОННИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ БИХА МОГЛИ ДА ОКАЖАТ ЗНАЧИТЕЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЗАЩИТЕНАТА ЗОНА ИЛИ НЕЙНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ

Елементите на ИП, които самостоятелно или в комбинация с други планове, програми и проекти/инвестиционни предложения биха могли да окажат въздействие върху защитената зона са представени в Таблица № 2.

Таблица № 2

Елемент от ИП

Потенциални въздействия

Изгребване на наносни отложения и премахшане на

дървесна и храстова растителност от образували се острови и полуострови, в коритото на реката

- Унищожаване на части от популации на растителни видове и части от растителни съобщества. Дейности ще засегнат територии с вторично възникнала растителност без консервационно значение;

- Промяна в условия на средата;

- Генериране на шум от техническите съоръжения и човешкото присъствие;

- Локална (визуална) промяна в съществуващите елементи на ландшафта. Ще бъде премахната растителност без консервационна стойност. Очаква се слабо обратимо въздействие.

Транспортиране на добитата суровина

- Безпокойство на животински видове.

Строителни работи

- пряко унищожаване на местообитания, вследствие премахване на повърхностния почвен слой с растителната покривка;

- увреждане на местообитания в резултат отвременно депониране на обекта на строителни и общи отпадъци;

- унищожаване на дългогодишна дървесна и храстова растителност;

- смъртност на индивиди, предимно дребни гризачи, влечуги и безгръбначни вследствие премахване на повърхностния почвен слой с растителната покривка;

- временно прогонване на животни поради интензивна човешка дейност;

- безпокойство на животни в съседни територии, в резултат от работата на специализираната механизация;

- промяна в естествения ландшафт;

Инженерна инфраструктура,

включително пътна, ВиК, електроводи

- пряко унищожаване или увреждане на местообитания, включително от полагането на алейните настилки;

- смъртност на индивиди при инциденти, предимно влечуги и дребни

бозайници;

- безпокойство на животни в резултат от наднормени нива на шум и вибрации от транспортните средста;

- промяна в естествения ландшафт,

- замърсяване на земни недра в резултат от разливи на ГСМ;

- повишена опасност от възникване на пожари;

Цялостна

рекултивация на нарушени терени

- Промяна в типа на местообитанието в резултат от неправилно планирана и осъществена рекултивация;

- Безпокойство и временно прогонване на животни заради засилено човешко присъствие и шум;

Част от представените по-горе вероятни въздействия от страна на плана върху защитени зозни BG0002081 „Марица-Първомай” и BG0000578 „Река Марица“ ще се проявят във фазата на строителството, а други ще продължават през целият период на експлоатацията на обекта.

IV. ОПИСАНИЕ НА ЗАЩИТЕНИТЕ ЗОНИ, МЕСТООБИТАНИЯТА, ВИДОВЕТЕ И ЦЕЛИТЕ НА УПРАВЛЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНО И МЕЖДУНАРОДНО НИВО И ТЯХНОТО ОТЧИТАНЕ ПРИ ИЗГОТВЯНЕТО НА ПЛАН, ПРОГРАМА И ПРОЕКТ/ИНВЕСТИЦИОННО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЗАЩИТЕНА ЗОНА BG0002081 „МАРИЦА - ПЪРВОМАЙ“

Защитена зона BG0002081 „Марица - Първомай“ е обявена със Заповед № РД-909 от 11.12.2008 г. на МОСВ, бр. 13/2009 на Държавен вестник. Част е от от националната екологична мрежа в частта й за защитените зони по чл. 6, ал.1 т.3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие (НАТУРА 2000 В ЧАСТТА И ЗА ОПАЗВАНЕ МЕСТООБИТАНИЯТА НА ПТИЦИТЕ ОТ ДИРЕКТИВА 79/409/ЕЕС).

Защитената зона се обявява с цел:

⮚ Опазване и поддържане на местообитанията на посочените видове птици за постигане на тяхното благоприятно природозащитно състояние;

⮚ Възстановяване на местообитания на видове птици, за които е необходимо подобряване на природозащитното им състояние;

В границите на защитената зона се забранява:

⮚ Премахване на характеристики на ландшафта (синори, единични и групи дървета) в земеделските земи.

⮚ Разораване и залесяване на ливади, пасища и мери, както и превръщането им в трайни насаждения;

⮚ Използване на пестициди и минерални торове в ливадите и пасищата.

⮚ Паленето на тръстикови масиви и крпайречната растителност.

⮚ Намаляване площта на крайречните гори от местни дървесни видове.

Предмет на опазване са следните видове птици и техните местообитания:

1. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗБР: Малък воден бик (Ixobrychus minutus), Нощна чапла (Nycticorax nycticorax), Малка бяла чапла (Egretta garzetta), Голяма бяла чапла (Egretta alba), Червена чапла (Ardea purpurea), Черен щъркел (Ciconia nigra), Бял щъркел (Ciconia ciconia), Поен лебед (Cygnus cygnus), Белоока потапница (Aythya nyroca), Черна каня (Milvus migrans), Мoрски орел (Haliaeetus albicilla), Орел змияр (Circaetus gallicus), Малък креслив орел (Aquila pomarina), Малък орел (Hieraaetus pennatus), Малък сокол (Falco columbarius), Ливаден дърдавец (Crex crex), Малък горски водобегач (Tringa glareola), Речна рибарка (Sterna hirundo), Земеродно рибарче (Alcedo atthis), Синявица (Coracias garrulus), Черен кълвач (Dryocopus martius), Полска бъбрица (Anthus campestris), Червеногърба сврачка (Lanius collurio), Черночела сврачка (Lanius minor), Малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), Късопръст ястреб (Accipiter brevipes), Белоопашат мишелов (Buteo rufinus), Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), Белочела сврачка (Lanius nubicus), Голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum);

2. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗБР: Малък гмурец (Tachybaptus ruficollis), Голям корморан (Phalacrocorax carbo), Сива чапла (Ardea cinerea), Ням лебед (Cygnus olor), Голяма белочела гъска (Anser albifrons), Зимно бърне (Anas crecca), Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos), Голям ястреб (Accipiter gentilis), Малък ястреб (Accipiter nisus), Обикновен мишелов (Buteo buteo), Северен мишелов (Buteo lagopus), Черношипа ветрушка (Керкенез) (Falco tinnunculus), Вoден дърдавец (Rallus aquaticus), Зеленоножка (Gallinula chloropus), Лиска (Fulica atra), Стридояд (Haematopus ostralegus), Речен дъждосвирец (Charadrius dubius), Обикновена калугерица (Vanellus vanellus), Средна бекасина (Gallinago gallinago), Голям горски водобегач (Tringa ochropus), Пчелояд (Merops apiaster), Брегова лястовица (Riparia riparia).

На територията на ЗЗ „Марица-Първомай” са установени са 84 вида птици, от които 22 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 38 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашен в категория SPEC1 е включен 1 вид, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 13 вида, в SPEC3 - 22 вида.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЗАЩИТЕНА ЗОНА BG0000578 „РЕКА МАРИЦА“

Защитена зона „РЕКА МАРИЦА“, записана с идентификационен код BG0000578, е една от защитените зони по Директива 92/43/ЕЕС /за местообитанията/ от национална екологичната мрежа в частта й за защитените зони по чл. 6, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за Биологичното разнообразие. Общата й площ е 14 693.10 ха. Обхваща землищата или части от тях на 83 селища, обединени в 18 общини и 4 области

Зоната е предложена с оглед постигане на следните цели:

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона;

• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения, за тези местообитания, видов състав, характерни видове и условия на средата;

• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Защитената зона обхваща площи в коритото на река Марица и някои мочурливи и заляти с вода участъци по течението й от град Белово до границата с Турция.

Тя е основен биокоридор, свързващ зоните в цяла южна България. Важна е ролята й на некрайбрежно място за зимуване ,

Предмет на опазване са 12 типа природни местообитания, включени в Приложение № I на Директива 92/43/EEC и Приложение №1 на Закона за биологичното разнообразие, 15 вида безгръбначни, 3 вида риби, 3 вида земноводни, 5 вида влучуги и 11 вида бозайници. Растения и птици не са включени в предмета на опазване, но зоната съхранява местообитания и на много видове птици, включени в Приложение I на Директива 79/409/EEC. Предмет на опазване:

■ природни местообитания, включени в Приложение № 1 на Директива 92/43/ЕИО и Приложение № 1 на ЗБР - 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition, 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion, 3270 Реки с кални брегове с Chenopodion rubri и Bidention p.p., 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso- Sedion albi, 6210* Полуестествени сухи тревни и храсталачни съобщества върху варовик, 6220* Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Therо-Brachypodietea, 62А0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества, 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс, 6510 Низинни сенокосни ливади, 91AA* Източни гори от космат дъб, 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior , 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris), 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba, 92C0 Гори от Platanus orientalis, 92D0 Южни крайречни галерии и храсталаци.

■ безгръбначни - Callimorpha quadripunctaria, Probaticus subrugosus, ручеен рак (Austropotamobius torrentium), бисерна мида (Unio crassus), обикн. паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides), вертиго (Vertigo angustior и Vertigo moulinsiana), ценагрион (Coenagrion ornatum), торбогнездница (Eriogaster catax), бръмбар рогач (Lucanus cervus), офигомфус (Ophiogomphus сecilia), лицена (Lycaena dispar), обикн. сечко (Cerambyx cerdo), буков сечко (Morimus funereus), алпийска розалиа (Rosalia alpina);

■ риби - распер (Aspius aspius), маришка мряна (Barbus plebejus), горчивка (Rhodeus sericeus amarus);

■ земноводни - червенокоремна бумка (Bombina bombina), жълтокоремна бумка

(Bombina variegate) и голям гребенест тритон (Triturus karelinii);

■ влечуги - обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), южна блатна костенурка (Mauremys caspica), шипобедрена костенурка (Testudo graeca) и шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), ивичест смок (Elaphe quatuorlineata);

■ бозайници - широкоух прилеп (Barbastella barbastellus), лалугер (Spermophilus citellus), видра (Lutra lutra), мишевиден сънливец (Myomimus roachi), добруджански хомяк (Mesocricetus newtoni), дългопръст нощник (Myotis capaccinii), дългоух нощник (Myotis bechsteini), голям нощник (Myotis myotis), средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii), южен подковонос (Rhinolophus euryale), *Европейски вълк (Canis lupus), пъстър пор (Vormela peregusna).

V. ОПИСАНИЕ И АНАЛИЗ НА ВЕРОЯТНОСТТА И СТЕПЕНТА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ИП ВЪРХУ ПРЕДМЕТА И ЦЕЛИТЕ НА ОПАЗВАНЕ НА ЗАЩИТЕНИТЕ ЗОНИ

5.1 Анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху типовете природни местообитания и всеки от видовете - прeдмет на опазване в защитените зони

5.1.1. Описание на територията на ИП

Съгласно картата на флористичните райони на България, територията предмет на ИП попада във флористичния район – Горнотракийската низина.

Горнотракийската низина е най-обширната низина в България. Тя е част от историко- географската област Тракия, като в България низината често се нарича само Тракия. Тя е сред физикогеографските области на Краищенско-Тунджанската зона и се простира на територията на 6 области Пазарджишка, Пловдивска, Старозагорска, Хасковска, Ямболска и Сливенска.

Обхваща средното поречие на Марица и затова се нарича още Маричина низина. Горнотракийската низина се простира между Средна гора - на север, Родопите - на юг, от пролома Момина клисура на запад и до Манастирските възвишения, Светиилийските възвишения и Сакар - на изток.

Дължината на низината е 180 км, а ширината е 50 км. Площта е 6000 km2. Средната надморска височина е 168 m.

Разделя се от Чирпанските възвишения и Драгойновските височини на 2 части:

* Източна Горнотракийска низина (Старозагорско поле);

* Западна Горнотракийска низина (Пазарджишко-Пловдивско поле).

Почвената покривка в областта на Горнотракийската низина е силно повлияна от характера на релефа, от естеството на геоложката основа и от особеностите на биоклиматичните условия. Тук в най-тясна връзка с разпространението и диференциацията на почвите стои разпределението на оцелелите естествени растителни видове. Покрай река Марица и нейните по-големи притоци речните акумулативни наслаги се съпровождат с алувиални почви. При тяхното разпространение се наблюдават локалитети с плитки подпочвени води и наличието на условие за образуване алувиално-ливадни или алувиално- блатни почви, съчетани на места със солонци и солончаци. освен това тук се наблюдават остатъци от влаголюбива тревна и горска растителност, представена от камъш, върба, топола и елша. Върху неспоените плиоценски езерни седименти негативните земекорни движения, изживяват езерно-блатен стадий и въздействието на средиземноморското климатично влияние са обусловили широкото разпространение на смолниците. Леко нахълмените и дренирани площи в периферията на низината се характеризират с наличието на канелени горски почви и остатъци от сравнително сухолюбива горска растителност. Тя е представена от драка, черен габър, нискорасъл дъб и полски бряст. Като цяло широкият обхват на обработваемите земи в низината обуславя незначителните остатъци от ареала на естествената растителност. Основен елемент от растителната покривка в разглеждания район има коренната растителност и в по- малка степен от формации на производна растителност, възникнала вторично на мястото на първични горски ценози.

Настоящата документация касае ново инвестиционно предложение, с цел получаване на

ИП се изготвя на основание сключен Договор № Д-У-25/24.10.2022 г., между Областен Управител на Област Стара Загора и фирма „ ИН СТРОЙ КОМ - ГЕОРГИЕВИ ” ООД.

- Участък-1 : L=215,14 м.

- Участък-2 : L=351,30 м.

- Участък-3 : L=192,81 м.

- Участък-4 : L=124,93 м.

- Участък-5 : L=169,25 м.

- Участък-6 : L=278,73 м.

Инвестиционното предложение обхваща част от следните поземлени имоти:

Сред установените в имотите и техните близки околности няма локализирани редки, защитени и ендемични растителни видове, характерни за биогеографската единица. Липсват видове, поставени под специален режим на опазване и ползване.

При извършената библиографска справка, не бяха открити литературни данни за локализирани и известни находища на редки и защитени от Закона за биологичното разнообразие, растителни видове, на територията, на която се предвижда да се реализира инвестиционното предложение. Такива не се установиха и при проведените теренни проучвания на площадката (все пак трябва да се отбележи, че обследването бе извършено извън периода на активна вегетация).

Тревните съобщества са представени от синя (полска) метличина (Centaurea cyanus L.), троскот (Cynodon dacylon (L.) Pers), едногодишна ливадина (Poa annua L.), дългоосилеста овсига (Bromus sterilis L.), балур (Sorghum halepense (L.) Pers.), едногодишно безсмъртниче (Xeranthemum annuum L.), паламида (Cirsium arvense, (L.) Scop.), полски синап (Sinapis arvensis L.), полска повитица (Convolvulus arvensis L.), кръглоглав челядник (Echinops sphaerocephalus L.), жълто подрумиче (Anthemis tinctoria L.), полска детелина (Trifolium arvense L.), пълзяща детелина (Trifolium repens L.), обикновен репей (Arctium lappa L.), полски босилек (Salvia pratense). Сред установените видове няма защитени и такива с консервационна значимост.

Няма да се засягат горски масиви.

Не се засягат ефективно заети местообитания на видове предмет на опазване в ЗЗ, като земноводни - червенокоремна бумка (Bombina bombina), жълтокоремна бумка (Bombina variegate) и голям гребенест тритон (Triturus karelinii); влечуги - обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), южна блатна костенурка (Mauremys caspica), шипобедрена костенурка (Testudo graeca) и шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), ивичест смок (Elaphe quatuorlineata); бозайници - широкоух прилеп (Barbastella barbastellus), лалугер (Spermophilus citellus), видра (Lutra lutra), мишевиден сънливец (Myomimus roachi), добруджански хомяк (Mesocricetus newtoni), дългопръст нощник (Myotis capaccinii), дългоух нощник (Myotis bechsteini), голям нощник (Myotis myotis), средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii), южен подковонос (Rhinolophus euryale), *Европейски вълк (Canis lupus), пъстър пор (Vormela peregusna).

Ще се засегнат незначително слабо пригодни територии на тези видове.

ИП не е свързано по никакъв начин с изсичане на стари дървета което не предполага въздействия върху видове като: Бръмбар рогач (Lucanus cervus), Обикновен сечко (Cerambyx cerdo), Буков сечко (Morimus funereus), Алпийска розалиа (Rosalia alpina);

За видовете като Ручеен рак (Austropotamobius torrentium), Бисерна мида (Unio crassus), Распер (Aspius aspius), Маришка мряна (Barbus plebejus), Горчивка (Rhodeus sericeus amarus), ИП може да окаже отрицателно въздействие, тъй като се засяга воден обект – р. Марица и нейните брегове. При прилагане на подходящи смекчаващи мерки, отрицателното въздействие ще бъде намалено.

Въздействия върху прилепи и птици.

Очаква се повишаване на безпокойството за част от тези видовете в ЗЗ от мрежата Натура 2000. Това в известна степен има отношение към намаляване на биокоридорните функции на зоната, но конкретно за разглеждания терен, това не представлява съществен риск, тъй-като той е разположен в периферен участък от ЗЗ „Марица - Първомай” с код BG0002081 и „Река Марица” с код BG0000578. От видовете предмет на опазване в защитената зона ответни реакции, с които може да бъде установено, безпокойство проявяват само тези с висша нервна система – птици, бозайници. За останалите видове този фактор не е от значение. От първостепенно значение е деградацията на местообитанията им.

При прилагане на подходящи смекчаващи мерки, отрицателното въздействие ще бъде намалено.

Имотите предмет на ИП попадат в защитени зони, обявени по Закона за биологичното разнообразие: BG0000578 „Река Марица” и BG0002081 „Марица Първомай“.

Защитена зона BG0000578 „Река Марица” е обявена за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. В хода на инвентаризационните проучвания не са установени консервационно значими видове растения или техни съобщества, както и местообитания на такива видове, които биха били негативно повлияни от реализирането и експлоатацията на инвестиционното предложение.

Съгласно Информационна система за защитените зони от екологичната мрежа Натура 2000 на страницата на МОСВ на територията на имотите предмет на ИП, има наличие на части от природни местообитания 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion, 3270 Реки с кални брегове с Chenopodion rubri и Bidention p.p., и 92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba, предмет на опазване в ЗЗ.

Според представените общи характеристики по Натура 2000 (по Стандартен формуляр на Натура 2000 за ЗЗ BG0000578 „Река Марица”), в защитената зона са изявени за опазване общо 15 типа природни местообитания: 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition, 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion, 3270 Реки с кални брегове с Chenopodion rubri и Bidention p.p., 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso- Sedion albi, 6210* Полуестествени сухи тревни и храсталачни съобщества върху варовик, 6220* Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Therо-Brachypodietea, 62А0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества, 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс, 6510 Низинни сенокосни ливади, 91AA* Източни гори от космат дъб, 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior , 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris), 91M0 Балкано-панонски церово- горунови гори, 92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba, 92C0 Гори от Platanus orientalis, 92D0 Южни крайречни галерии и храсталаци, от които приоритетни за опазване в са 5 типа природни местообитания (91E0*, 6210*, 6220*, 91AA* и 6110*). За всеки отделен тип природно местообитание, включен в предмета и целите на опазване на защитената зона е представена кратка характеристика за състоянието и разпространението му.

3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition Natural eutrophic lakes with Magnopotamion or Hydrocharition. Освен естествени еутрофни езера тук се включват и водоеми с частично антропогенен произход (напр. изоставени наводнени баластриери, стари корита на реки), някои блата, които са били използвани като рибарници и после изоставени, ако в тях се развиват типични хидрофитни ценози. Този тип местообитание не е установен в района на площадката на ИП.

Настоящото ИП по никакъв начин не засяга картираното природно местообитание и няма да засегне и увреди части от него.

3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho- Batrachion. Местообитанието 3260 е представено в границите на защитена зона BG0000578

„Река Марица” с площ от 5139,67 ха. Това се равнява на 35 % от площта на зоната (14693,1 ха). В резултат от картирането през 2012 г., общата оценка за състоянието на природното местообитание в зоната е „неблагоприятно – лошо”, което се дължи на установените морфологични и хидрологични изменения. Установено е заустване на битови отпадъчни води от населените места, през които реката минава. Морфологичните изменения са свързани с изградените ВЕЦ, корекции и андигиране на голяма част от течението на реката; пресушаване на крайречни влажни зони; обезлесяване на бреговете. Тези морфологични изменения водят до увеличаване на скоростта на течение на водата при пълноводие, като резултат се наблюдава силна вертикална ерозия на бреговете и вкопаване на речното корито. Вкопаването и ерозия са фактори, които възпрепятстват развитието на хидрофитната растителност. В защитена зона

„Река Марица” природно местообитание 3260 заема площ от 5139,67 ха. В района на разпространение на природното местообитание няма регистрирани пожари. Основните негативни влияния върху местообитанието са: морфологичните и хидрологични промени; битовото и промишлено замърсяване; изземането на инертни материали от речното корито и речните тераси; обезлесяване на бреговете; засаждане на крайречните зони с нетипични видове растения; разрушаване на естествените острови. Бъдещите дейности за опазване на местообитанието следва да са насочени към ограничаване на битовото и индустриалното замърсяване, чрез изграждане на ефективни пречиствателни станции в населените места, както и на замърсените притоци на Марица. Забрана за изграждане на нови ВЕЦ или разширяване на съществуващи и недопускане на нови негативни промени в хидрологията и морфологията на реката; Ограничаване изсичането на естествената крайречна растителност и ограничаване на залесяването с нетипични за района видове. Залесяване на бреговете с естествена растителност (бяла топола, елша, върба).

Участъците, които ще се засегнат от дейностите предвидени в настоящото ИП са с площ от около 70,000 дка, което означава, че ще бъдат засегнати съответно 0,136 % от площта на природно местообитание 3260 (обща площ на местообитанието в ЗЗ е 51396,7 дка).

3270 Реки с кални брегове с Chenopodion rubri и Bidention p.p.

Местообитанието в зоната заема ограничена площ и има точково разпространение. Площта по дедуктивен модел на природно местообитание 3270 е 4549,77 ха. В района на разпространение на природното местообитание няма регистрирани пожари. В защитената зона, местообитанието е в неблагоприятно - лошо състояние. Основните негативни влияния са: силната фрагментацията на местообитанието; промяната на хидрологичния режим, в следствие на изградените хидротехническите съоръжения; коригиране на течението, андигиране и укрепване на бреговете. Бъдещите дейности за опазване на местообитанието следва да са насочени към ограничаване на битовото и индустриалното замърсяване, чрез изграждане на ефективни пречиствателни станции в населените места, както и на замърсените притоци на Марица. Забрана за изграждане на нови ВЕЦ или разширяване на съществуващи и недопускане на нови негативни промени в хидрологията и морфологията на реката; Ограничаване изсичането на естествената крайречна растителност и ограничаване на залесяването с нетипични за района видове. Залесяване на бреговете с естествена растителност (бяла топола, елша, върба). Площта на верифицираната територия: 2685.19 ха, от тази площ

880.97 ха са потвърдени като природно местообитание 3270. Местообитанието 3270 в рамките на зоната е картирано 100%, поради което не се изготвя индуктивен модел.

Участъците, които ще се засегнат от дейностите предвидени в настоящото ИП са с площ от около 70,000 дка, което означава, че ще бъдат засегнати съответно 0,153 % от площта на природно местообитание 3270 (обща площ на местообитанието в ЗЗ е 45497,7 дка).

6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi. Съобразно данните от проведеното картиране, природно местообитание 6110* е представено в ЗЗ Река Марица с обща площ от 7,74 хa. Това се равнява на 0,05 % от общата площ на ЗЗ (14693,1 ха). Установява се увеличаване на площта на местообитанието спрямо референтната площ. Голяма част от установените на терен видове са типични за природното местообитание: Achillea ageratifolia, A. clypeolata, Allisum saxatile, Convolvulus cantabrica, Erophila verna, Festuca rupicola, Hieracium pilosella, Holosteum umbellatum, Jovibarba heuffelii, Minuartia caespitosa, Sedum acre, S. Album. Обща оценка на състоянието на природно местообитание 6110* в защитена зона BG0000578 Река Марица по трите критерия: Благоприятно състояние. Този тип местообитание не е установен в района на площадката на ИП.

6210 Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (festuco- brometalia) (*важни местообитания на орхидеи). Във всички картирани полигони на местообитание 6210 в защитената зона основния доминиращ вид е Chrysopogon gryllus. В някои случаи като кодоминанти са Festuca valesiaca, Festuca thracica, Dichantium ischaemum. Не са регистрирани представители на сем. Orchidaceae и някои от характерните доминанти, което е причина за неблагоприятно-незадоволително състояние по този критерий, а също и цялостното състояние на местобитанието да е оценено като неблагоприятно - незадоволително. Не са установени отрицателно действащи фактори като: фрагментация,

пожари, наличие на рудерални видове, формиращи самостоятелни ценози. В голяма част от площите на местообитанието се извършва коситба, което спомага за поддържане на структурата им. Основните заплахи за местообитанието са свързани с интензивност на пашата и използването на торове и пестициди.

6220* Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea. Съобразно данните от проведеното картиране, природно местообитание 6220* е представено в ЗЗ Река Марица с обща площ от 493,05 хa. Това се равнява на 3,36 % от общата площ на ЗЗ (14693,1 ха). Установява се чувствително увеличаване на площта на местообитанието спрямо референтната площ. Голяма част от установените на терен видове са типични за природното местообитание: Brachypodium distachyon, Bromus madritensis, Bromus scoparius, Aegilops geniculata, Lolium rigidum, Cynosurus echinatus, Phleum subulatum, Poa bulbosa, Psilurus incurvus, Cynodon dactylon, Xeranthemum annuum, Silene conica, Trifolium subterraneum, Linum corymbulosum, Alkanna tinctoria, Plantago lagopus, Coronilla scorpioides. Обща оценка на състоянието на природно местообитание 6220* в защитена зона BG0000578 “Река Марица” по трите критерия: Благоприятно състояние. Отчетено е известно пасищно натоварване на полигоните на природното местообитание, но то не представлява опасност за тяхната растителна покривка. Най-близките полигони от местообитание 6220* са картирани в участъка от ЗЗ южно от обекта, на отстояние около 500 m (по права линия).

62А0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества. Местообитанието е новоустановено за защитената зона. Разпространено е по сухи хълмове на десния бряг на река Марица. В защитена зона „Река Марица” местообитанието е представено в благоприятно състояние. Въпреки, сравнително малката площ, която заема, местообитанието има типичната структура (отворени ксерофитни тревни съобщества, с характерния изглед от каменни и скални излази) и флористичен състав (липса на ясен доминиращ вид, множество субмедитерански растителни видове). Съобществата на природно местообитание 62А0 в ЗЗ

„Река Марица” се отнасят към асоциация Euphorbio myrsinitis-Botriochloetum ischaemi Jovan.- Dunj. 1955 субасоциация medicagetosum rhodopeae Sopotlieva.

6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс. Развива се линейно по крайбрежието на реката със средна ширина около 1m. Наблюдаваните хигрофилни и тревни съобщества по река Марица, в границите на защитената зона са доминирани от Persicaria hydropiper, Catabrosa aquatica, Agrostis stolonifera, Mentha aquatica. От типичните видове за природното местообитание в полигоните му са установени следните растителни вида: Epilobium hirsutum, Lythrum salicaria, Mentha aquatica, Veronica beccabunga, Althaea officinalis, Urtica dioica, Cardamine rivularis, Leonurus cardica, Myosotis scorpioides, Hypericum tetrapterum.

6510 Низинни сенокосни ливади. Местообитание 6510 е представено по крайречните тераси върху средно мощни, умерено влажни почви. Подпочвената основа са крайречни наноси. Съобществата се отличават с богат видов състав и достатъчен брой типични за местообитанието видове. Полигоните се намират под сенокосен режим и умерена паша след коситбата. Част от тях, обаче, не се окосяват ежегодно в резултат на което имат частично нарушена структура. Природно местообитание от типа 6510 не е установено в границите на обекта и в прилежащите му територии.

91М0 Балкано-панонски церово-горунови гори. Видовият състав е представен основно от Quercus petraea, Quercus cerris и Quercus frainetto, като видовете имат участие около 6, което е типично за това местообитание. Благоприятното му състояние основно зависи от начина на стопанисване на горите.

91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-padion, Alnion incanae, Salicion albae). Това са крайречни гори в низините и планините. Развиват се на богати алувиални почви, периодично наводнявани от сезонното прииждане на реката.

С инвестиционното предложение не се засяга и няма да се увреждат и премахват крайречни местообитания 91E0*, разположени по поречието на река Марица.

91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris). Отнася се към Подтип 1 - Лонгозни гори (асоциация Smilaco excelsae-Fraxinetum oxycarpae). Заливни гори с участие на Quercus robur, Fraxinus oxycarpa и Ulmus minor и наличие на лиани. Видовият състав на съобществата е богат, а вертикалната структура е сложна. Тревната покривка е с непостоянен състав, зависещ от локални особености и динамични процеси. В разглеждания участък от р. Марица в землището на с. Зетьово, общ. Чирпан не са установени полигони от местообитание 91F0.

92А0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba. Площта по дедуктивен модел на природно местообитание 92A0 в защитена зона BG0000578 „Река Марица” е 145,98 ха. Бялата върба и бялата топола са основен компонент на дървостоите на тези съобщества в природното местообитание. На много места те образуват чисти петна с различна големина. Тяхното участие в състава на растителните съобщества в природното местообитание във всички случаи е повече от 3. Видовият състав на приземната растителност е типичен за това природно местообитание: Aegopodium podagraria, Aristolochia clematitis, Calystegia sepium, Galium aparine, Humulus lupulus, Phragmites australis, Rubus spp. и др.и други. Съобразно данните от проведеното картиране, природно местообитание 92A0 е представено в ЗЗ BG0000578 „Река Марица” с обща площ от 191,89 хa. Това се равнява на 1,31 % от общата площ на ЗЗ (14693,1 xa). Установява се увеличаване на площта на местообитанието спрямо референтната площ. Обща оценка на състоянието на природно местообитание 92A0 в защитена зона BG0000578

„Река Марица”: Благоприятно състояние. Най-близките полигони от местообитание 92А0 са картирани в западната част от имот с идентификатор 30819.122.364 в участъка от река Марица, който е разположен на отстояние около 1 км (по права линия) северозападно от Участък 1, определен за почистване на речното корито.

С инвестиционното предложение по никакъв начин не засяга картираното природно местообитание и няма да се засегнат или увредят части от него.

91AA* Източни гори от космат дъб. Характеристика на местообитанието: Светли дъбови гори, доминирани от Quercus pubescens, на каменисти места с разнообразна скална основа (варовици и силикати). Често заедно с косматия дъб могат да съдоминират и други дървесни видове с подобна екология - Quercus virgiliano, Carpinus orientalis, Fraxinus ornus. Срещат се в условията на преходно-континентален, преходно-средиземноморски и евксински климат. Видовият им състав е много богат, често включва топлолюбиви средиземноморски елементи. Разпространение в България: в Южна България и по Черноморското крайбрежие.

92D0 Южни крайречни галерии и храсталаци (Nerio-Tamaricetea и Securinegion tinctoriae). Разпространението на природното местообитание 92D0 не е потвърдено по време на теренната работа. Дедуктивният модел на защитена зона „Река Марица” не включва природно местообитание 92D0 – Южни крайречни галерии и храсталаци (Nerio-Tamaricetea и Securinegion tinctoriae). В Стандартния формуляр то е посочено с площ 9,00687 ха (0,06% от площта на зоната 14693,1 ха).

Приоритетните за опазване типове природни местообитания няма да бъдат негативно повлияни значително от реализирането на инвестиционното предложение.

Другите най-близко разположени природни местообитания са съответно:

- 6220* Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea. Най- близките полигони от местообитание 6220* са картирани в участъка от ЗЗ южно от обекта, на отстояние около 500 m (по права линия). Настоящото ИП по никакъв начин не засяга картираното природно местообитание и няма да засегне и увреди части от него.

Таблица 3 Степента на влияние и въздействие на инвестиционното предложение върху типовете природни местообитания, изявени за опазване в ЗЗ „Марица - Първомай” с код BG0002081 и „Река Марица” с код BG0000578 през периода на строителство и експлоатация.

Таблица 3

Koд*	Непряко	Пряко	Кратко трайно	Среднот райно	Дългот райно	Време нно	Постоя нно	Кумул ативно	Полож ително	Отрицат елно	Загуба (%)
6110	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	0
3150	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	0
3260	няма	да	да	няма	няма	няма	няма	няма	няма	да	0,136
3270	няма	да	да	няма	няма	няма	няма	няма	няма	да	0,153
6210	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	0
6220	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	0
62A0	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	0
6430	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	0
6510	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	0
91АА	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	0
91Е0	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	0
91F0	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	0
91M0	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	0
92A0	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	0
92D0	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	няма	0

*Кодът на защитените местообитания е представен според Стандартен формуляр на ЗЗ „Река Марица” с код BG0000578 по Натура 2000

В резултат от реализацията на ИП и останалите ИП/ППП не се очаква значима промяна в структурата и функциите на типовете природни местообитания, предмет на опазване в ЗЗ, или предпоставка за промяна на природозащитната им стойност.

5.1.2. Преки въздействия

Преките въздействия от реализацията на инвестиционните предложения се проявяват и по време на строителството на обекта и през експлоатационната фаза. Те се изразяват в следното:

🟑 Унищожаване на местообитания

Това въздействие ще бъде причинено основно по време на експлоатацията на обекта, при извършване на изгребване на наносни отложения и премахшане на дървесна и храстова растителност от образували се острови и полуострови, в коритото на реката. При тези дейности върху част от участъците ще се унищожи повърхностния слой, саморасли дървета и храсти, които са местообитание за някои безгръбначни, влечуги, земноводни, безайници, птици, риби. Унищожението е свързано преди всичко с изпълнението на различните изгребни дейности и строителните работи.

След приключване на предвидените дейнсти, ще се извърши частично възстановяване на засегнатата площ.

Въздействията могат да се приемат за незначителни, тъй ще се отнемат минимални площи от ЗЗ и от някои природни местообитания, поради което не се налага планирането на компенсиращи мерки. Предложени са смекчаващи мерки, които да намалят възможно най- много въздействието.

🟑 Фрагментация и влошаване качествата на местообитанията

Към увреждането на местообитанията може да се причисли риска от замърсяване с битови и строителни отпадъци, както и утъпкването по време на строителството и експлоатацията. Нерегламентираното депониране на отпадъците генерирани при строителството и експлоатацията на обектите, може да влоши качеството на съседните природни територии. За ограничаване на този риск е необходимо стриктно да се спазват разпоредбите на Закона за управление на отпадъците и съответните подзаконови нормативни актове и да се изготви програма за управление на отпадъците на обектите. В конкретния случай въздействието от утъпкване на участъците е минимален, тъй-като видовете в тези територии ще заемат съседни такива до приключването на дейността. Вздействието ще е краткотрйно.

Рискът от фрагментация в контекста на територията на защитената зона може да се приеме за незначителен и се определя от това, че ИП ще се реализира върху сравнително малка площ от ЗЗ, и няма да засегне значително приоритетни природни местообитания, или ефективно заети такива за различните защитени видове, при което не възниква елемент на накъсване и още по-малко на изолиране на хабитати. Съществуващата естествена дървесна и храстова растителност в съседните дерета, както и по бреговете на реката, няма да бъде засегната от реализацията на ИП, и може да се разглежда като локален микробиокоридор. Освен това разглежданата площадка е разположена на до район, върху който от дълго време има антпогенно влияние – туризъм, риболов, интензивно земеделие, паша. Това дава основание разглежданият участък да се разглежда по-скоро като потенциално, отколкото като действащо местообитание на някои от консервационно значимите видове в защитените зони.

🟑 Емисии на химически замърсители в средата

Няма да се образуват или заустват отпадъчни или др. води или замърсители от обекта.

Косвени въздействия

🟑 Безпокойство и прогонване на видове

Това въздействие ще се прояви и по време на строителството и в периода на експлоатацията на обекта. Ще бъде предизвикано от прекомерните нива на шум в и непосредствено около обекта, както и от човешкото присъствие. Въздействието ще бъде по- значително през експлоатационната фаза, поради по-широкият спектър от човешки дейности, включващи и работа на тежка механизация. За част от видовете повишеното присъствие на хора и техника през периода на експлоатация, ще доведе до дълготрайно и постоянно въздействие, като ефекта му ще зависи от екологичната пластичност на видовете, както и тяхното сезонно поведение.

🟑 Инвазия на синантропни видове

Това въздействие в най-голяма степен ще се прояви в периода на експлоатация на обекта и е следствие от промяна в ландшафта, респективно неговата урбанизация. Човешкото присъствие най-често е свързано с появата на кучета, котки, плъхове, сойки, сокерици и други синантропни видове. Богатите хранителни ресурси, включително хранителни отпадъци допринасят за техния голям брой в близост до центрове на застрояване. Животните използват урбанизираните територии, като ядра и бързо се разпростират навътре в заобикалящите ги природни зони. По този начин се създават предпоставки за възникване на взаимоотношения на конкуренция и хищничество между синантропните и дивите видове. Това заедно със засиленото човешко присъствие, допринася за избягването на тези райони от дивите животни.

🟑 Пожари

Пожарите са съществен елемент, оказващ отрицателно въздействие върху биоразнообразието, особено върху растителността и популациите от бавно подвижните видове, особено херпетофауната.

Реализацията на ИП определено е свързана с повишаване на риска от възникване на пожари в района. Поради това пожарообезопасяването на обекта трябва да се разглежда като един от главните приоритети. За ограничаване на риска от възникване на пожари се препоръчва обектите да бъдат снабдени с подходящи противопожарни срества, които да бъдат поддържани в изправност. Също така трябва да се поставят предупредителни табели акцентиращи вниманието на туристите върху тази опасност.

5.1.3. Описание и анализ на въздействието на ИП върху типовете природни местообитания предмет на опазване в защитените зони.

При реализиране на ИП ще бъдат засегнати съответно 0,136 % от площта на природно местообитание 3260 и 0,153% от площта на природно местообитание 3270.

Местообитание 92A0 не се засяга от дейностите предвидени в настоящото ИП.

5.1.4. Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на плана върху защитените животински видове предмет на опазване в защитените зони

ПТИЦИ

А196 Белобуза рибарка (Chlidonias hybridа) – Видът обитава застояли водоеми обрасли с плаваща водна растителност. Отбелязан е като рядък за зоната, респективно с незначителна представителност спрямо националната популация. Реализацията на ИП не засяга основния хабитат на вида.

Възможни въздействия върху вида – Безпокойство

Степен на въздействие: нулево до незначително.

А031 Бял щъркел (Ciconia ciconia L.) – Видът гнезди в населени места, включително с. Зетьово и някои околни села. Върху територията на инвестиционното предложение няма подходящи места за гнездене на белият щъркел. Реализацията на ИП не засяга основния хабитат на вида.

Възможни въздействия върху вида – Безпокойство

Степен на въздействие: незначително.

А030 Черен щъркел (Ciconia nigra) – Видът се среща като мигрант. В стандартния формуляр са отбелязани две размножаващи се двойки за цялата зона. Черният щъркел обитава равнинни и полупланински широколистни гори, проломи, ждрела, язовири, оризища и рибарници с богата растителност. Гнезди предимно върху дървета за разлика от белият щъркел. С изключение на фактора безпокойство не се очакват други негативни влияния в резултат експлоатацията на обекта.

Възможни въздействия върху вида – Безпокойство,

Степен на въздействие: незначително.

А060 Белоока потапница (Athya nyroca) – Видът обитава типични влажни зони и се среща ежегодно през по-голямата част от годината. Рядко са отбелязвани зимуващи у нас птици. Няма данни за гнездене на потапницата по в този участък на Марица. Локалитетите на вида са основно по река Дунав, Черноморското крайбрежие, река Марица и някои вътрешни водоеми

– язовири, рибарници и др. Отбелязан е като рядък за зоната, респективно с незначителна представителност спрямо националната популация. Реализацията на ИП не засяга основния хабитат на вида.

Възможни въздействия върху вида – Безпокойство

Степен на въздействие: нулево до незначително.

А403 Белоопашат мишелов (Buteo rufinus) – Обитава скалисти терени, сухи открити пространства, рядко и широколистни гори. Гнезди по отвесни скали и земни брегове. Ловува предимно дребни гризачи. Върху територията на инвестиционното предложение няма подходящи условия за гнездене на вида. Площадката на ИП може да се разглежда като част от хранителната база на вида в зоната, но с пренебрежимо малко значение, поради твърде ограничения хранителен потенциал, както и поради близостта до населено място. Върху територията на инвестиционното предложение няма подходящи условия за гнездене на вида.

Възможни въздействия върху вида – Безпокойство, отнемане на хранителни биотопи;

Степен на въздействие: нулево до незначително.

А075 Белоопашат морски орел (Haliaeetus albicilla) – Рядък вид. Обитава крайбрежните зони на морета, реки и езера, богати на риба и с високи дървета по бреговете. През есенно-зимния период се среща и в изкуствени водоеми – язовири, рибарници, утайници и др. Няма данни за гнездене на вида в този участък. На площадката няма подходяща дървесна растителност, не се очаква реализацията на ИП да повлияе негативно върху популацията на вида. С изключение на фактора безпокойство не се очакват други негативни влияния в резултат осъществяването на ИП.

Възможни въздействия върху вида – Безпокойство

Степен на въздействие: нулево до незначително.

А151 Бойник (Philomachus pugnax) – Рядък вид. При миграции се среща в крайбрежните зони на морета, реки и езера. В хранителната му база влизат водни и сухоземни насекоми и техни ларви. Не се очаква реализацията на ИП да повлияе негативно върху популацията на вида. С изключение на фактора безпокойство не се очакват други негативни влияния в резултат осъществяването на ИП.

Възможни въздействия върху вида – Безпокойство

Степен на въздействие: нулево до незначително.

А215 Бухал (Bubo bubo) – Най-едрата совова птица, която се среща в България. Обитава проломи, дефилета, карстови и вулканични скали. Гнезди предимно в скални ниши в близост до открити пространства. В близост до площадката няма подходящи условия за гнездене на вида, поради което не се очаква реализацията на ИП да повлияе негативно върху популацията на вида, която се оценява на две двойки птици. Като се вземе под внимание и факта че е нощно активен хищник, със сравнително обширна ловна територия, въздействието което ще окаже ИП върху него може да се оцени като нулево.

Възможни въздействия върху вида – Безпокойство

Степен на въздействие: незначително.

А097 Вечерна ветрушка (Falco vespertinus) – Мигриращ вид, който обитава открити пространства, агроландшафти, пасища, поляни, ливади с разпръснати по тях дървета. За защитената зона е оценено, че в нея обитава не повече от 2% от националната популация на вечерната ветрушка. Определена е като неизолирана популация. При огледа не бяха открити гнезда на вида на самата площадка и в граничещото с нея гористо дере. Разглежданата площ на инвестиционното предложение не би могла да се счита като част от хранителния биотоп и да представлява потенциално местообитание на вида в района.

Възможни въздействия върху вида – Безпокойство;

Степен на въздействие: незначително.

А021 Голям воден бик (Botaurus stellaris) – Видът се среща рядко в определени гнездови находища. Обитава поединично блата, езера, речни разливи и устия на реки обрасли с гъста растителност. През зимата се среща и по влажни ливади около незамръзващи водоеми. Реализацията на ИП не засяга основния хабитат на вида. С изключение на фактора безпокойство не се очакват други негативни влияния в резултат на изграждането и експлоатацията на обекта.

Възможни въздействия върху вида – Безпокойство

Степен на въздействие: нулево до незначително.

А022 Малък воден бик (Ixobrychus minutus (L.)) – Видът се среща като мигрант и през зимния сезон. Обитава различни по големина водоеми с гъста блатна растителност. Реализацията на ИП не засяга основния хабитат на вида. С изключение на фактора безпокойство не се очакват други негативни влияния в резултат на изграждането и експлоатацията на обекта.

Възможни въздействия върху вида – Безпокойство,

Степен на въздействие: нулево до незначително.

А154 Голяма бекасина (Galinago galinago) – При миграции се среща край блата, мочурища и разливи на реки. В хранителната му база влизат водни и сухоземни насекоми и техни ларви. Реализацията на ИП не се очаква да повлияе негативно върху популацията на вида.

Възможни въздействия върху вида – Няма

Степен на въздействие: нулево.

А027 Голяма бяла чапла (Egreta alba (L.)) – Видът се среща като мигрант и през зимния сезон. Реализацията на ИП не се очаква да повлияе негативно върху популацията на вида. С изключение на фактора безпокойство и временно отнемане на хранителен биотоп, не се очакват други негативни влияния в резултат осъществяването на ИП.

Възможни въздействия върху вида – Безпокойство, временно отнемане на хранителен биотоп

Степен на въздействие: нулево до незначително.

А026 Малка бяла чапла (Egretta garzetta (L.)) – Видът се среща като мигрант и през зимния сезон. Реализацията на ИП не се очаква да повлияе негативно върху популацията на вида. С изключение на фактора безпокойство и временно отнемане на хранителен биотоп, не се очакват други негативни влияния в резултат осъществяването на ИП.

Възможни въздействия върху вида – Безпокойство, временно отнемане на хранителен биотоп

Степен на въздействие: нулево до незначително.

А229 Земеродно рибарче (Alcedo atthis (L.)) – Видът гнезди на пясъчни откоси. Разглежданата територия не предлага подходящи условия за формиране на негови колонии, поради сравнително равнинният релеф на бреговете в близост до разглежданият участък.

Възможни въздействия върху вида – Безпокойство,

Степен на въздействие: нулево до незначително.

А224 Козодой (Caprimulgus europaeus) - Видът обитава основно гори. Не бяха установени гнезда в участъка и няма подходящи условия за гнездене в разглежданата територия.

Възможни въздействия върху вида – Няма

Степен на въздействие: нулево.

А131 Кокилобегач (Himantopus himantopus) – Рядък прелетен вид, срещащ се в определени гнездови находища. Обитава блата, езера, с различна соленост. Няма данни видът да е наблюдаван в този участък от реката. Площадката на ИП може да се разглежда като част от хранителната база на вида в зоната, но с пренебрежимо малко значение, поради малката площ засегната от ИП.

Възможни въздействия върху вида – Безпокойство, временно отнемане на хранителен биотоп

Степен на въздействие: нулево до незначително.

А402 Късопръст ястреб (Accipiter brevipes (Severtzow)) – много рядък вероятен гнездещ вид в района и в тази част на реката). Не бяха установени гнезда в участъка и няма подходящи условия за гнездене в разглежданата територия.

Възможни въздействия върху вида – Безпокойство, отнемане на хранителни биотопи;

Степен на въздействие: незначително.

А176 Малка черноглава чайка (Larus melanocephalus) – Рядък вид, който обитава морски крайбрежия и прилежащите им водоеми. Вероятността да се срещне в близост до оценяваната площадка е минимална.

Възможни въздействия върху вида – Няма

Степен на въздействие: нулево

А166 Малък горски водобегач (Tringa glareola) – Видът се среща като мигрант. Обитава влажни ливади, водоеми, оризища, залети разредени гори. Гнезди предимно по земята, но също и по дървета, в стари гнезда на дроздове, вранови и гълъбови птици. Върху територията на инвестиционното предложение и в близките съседни площи не е установено гнездене. Площадката на ИП притежава характеристиките на местообитание на вида. В НАТУРА 2000 формуляра на зоната е отбелязан като наличен, т.е. няма сигурни данни дали реално се среща в нея.

Възможни въздействия върху вида – Безпокойство, отнемане на местообитание;

Степен на въздействие: незначително.

А393 Малък корморан (Halietor pygmeus (Pall.)) – Видът се среща като мигрант, като долината на река Марица се смята за един от значимите райони за популацията на вида. В конкретния обследван участък на реката не бяха открити гнездовища на малкия корморан. Няма подходяща дървесна растителност, не се очаква реализацията на ИП да повлияе негативно върху популацията на вида. С изключение на фактора безпокойство не се очакват други негативни влияния в резултат осъществяването на ИП.

Възможни въздействия върху вида – Безпокойство,

Степен на въздействие: незначително.

А089 Малък креслив орел (Aquila pomarina) – Обитава широколистни и смесени гори в близост до речни долини, пасища, поляни, ливади. Гнезди по дървета, по периферията на горите. Върху територията на инвестиционното предложение няма подходящи условия за гнездене на вида. Площадката на ИП може да се разглежда като част от хранителният биотоп на вида в зоната, но с малко значение, поради малката големина на площтта засегната от ИП.

Възможни въздействия върху вида – Безпокойство, отнемане на хранителни биотопи;

Степен на въздействие: незначително.

А068 Малък нирец (Mergus albellus) – Рядък зимуващ у нас вид, който обитава предимно морски крайбрежия и прилежащите им водоеми. Вероятността да се срещне в близост до оценяваната площадка е минимална.

Възможни въздействия върху вида – Безпокойство

Степен на въздействие: нулево до незначително

А092 Малък орел (Hieraaetus pennatus) – Обитава високостъблени широколистни и смесени гори в равнините и планините. Гнезди по дървета, по-рядко по скали. Заселва се в близост до колонии на лалугери, които са част от хранителната му база. Върху територията на инвестиционното предложение няма подходящи условия за гнездене на вида. Площадката на ИП може да се разглежда като част от хранителната база на вида в зоната, но с пренебрежимо малко значение, поради малката големина на площтта засегната от ИП.

Възможни въздействия върху вида – Безпокойство, отнемане на хранителни биотопи;

Степен на въздействие: незначително.

А098 Малък сокол (Falco columbarius) – Обитава открити пространства с единични дървета, залесителни пояси, крайбрежни насаждения, “оазисни” гори. Гнезди по отвесни скали и земни брегове, като понякога използва гнезда на други птици (най-често вранови). Ловува предимно птици, много рядко дребни гризачи. Върху територията на инвестиционното предложение няма подходящи условия за гнездене на вида. Площадката на ИП може да се разглежда като част от хранителната база на вида в зоната, но с пренебрежимо малко значение, поради малката големина на площтта засегната от ИП.

Възможни въздействия върху вида – Безпокойство, отнемане на хранителни биотопи;

Степен на въздействие: незначително.

А023 Нощна чапла (Nyctocorax nycticorax (L.)) – Видът се среща като мигрант и през зимния сезон. Тъй като обектът не обхваща самата река (водното течение и бреговете), реализацията му не засяга хранителни местообитания на вида. Върху територията на инвестиционното предложение не е установено гнездене и няма условия подходящи за вида. С изключение на фактора безпокойство не се очакват други негативни влияния в резултат изграждането и експлоатацията на обекта.

Възможни въздействия върху вида – Безпокойство

Степен на въздействие: незначително.

А080 Орел змияр (Circaetus gallicus) – Обитава различни ландшафти, предпочита места където горските участъци граничат с пустеещи земи, пасища, ливади, голи склонове. Гнезди по дървета, по-рядко по храсти или скали. Върху територията на инвестиционното предложение няма подходящи условия за гнездене на вида. Площадката на ИП може да се разглежда като част от хранителния биотоп на вида в зоната, но с пренебрежимо малко значение, поради малката големина на площтта засегната от ИП.

Възможни въздействия върху вида – Безпокойство, отнемане на хранителни биотопи;

Степен на въздействие: незначително.

А094 Орел рибар (Pandion haliaetus) – Обитава разнообразни влажни зони богати на риба. Гнезди по дървета. Върху територията на инвестиционното предложение няма подходящи условия за гнездене на вида. Площадката на ИП може да се разглежда като част от хранителния биотоп на вида в зоната, но с пренебрежимо малко значение, поради твърде малката големина на площтта засегната от ИП, както и поради близостта до населено място.

Възможни въздействия върху вида – Безпокойство, отнемане на хранителни биотопи;

Степен на въздействие: незначително.

А072 Осояд (Pernis apivorus) – Видът обитава основно гори, а при миграции и открити пространства. Не бяха установени гнезда в участъка и няма подходящи условия за гнездене в разглежданата територия.

Възможни въздействия върху вида – Безпокойство;

Степен на въздействие: незначително.

А038 Поен лебед (Cignus cignus) – Видът се среща като мигрант през зимата. В стандартния формуляр са отбелязани 6 индивида за цялата зона. Пойният лебед обитава различни водоеми и обширни блокове със зимни посеви и фуражни култури. С изключение на фактора безпокойство не се очакват други негативни влияния в резултат експлоатацията на обекта.

Възможни въздействия върху вида – Безпокойство

Степен на въздействие: незначително.

А255 Полска бъбрица (Anthus campestris) – Видът е прелетен, като се среща тук през пролетно летния период. Обитава пасища, ливади и ниви. В стандартния формуляр е отбелязан като наличен за зоната. С изключение на фактора безпокойство не се очакват други негативни влияния в резултат експлоатацията на обекта.

Възможни въздействия върху вида – Безпокойство, отнемане на местообитание и хранителни биотопи;

Степен на въздействие: незначително.

А082 Полски блатар (Circus cyaneus) – Видът се среща като мигрант и през eсенно-зимния период. Обитава водоеми обрасли с гъста растителност. Върху територията на инвестиционното предложение не е установено гнездене. Тъй като видът ловува над открити територии, площта на ИП не би могла да се разглежда като част от хранителната база.

Възможни въздействия върху вида – няма;

Степен на въздействие: нулево.

А081 Тръстиков блатар (Circus aeruginosus) – Видът се среща като мигрант и през eсенно- зимния период. Обитава водоеми обрасли с гъста растителност. Гнезди в тръстикови масиви, в храсти и сред високи треви. Върху територията на инвестиционното предложение не е установено гнездене. Тъй като видът ловува над открити територии, площта на ИП не би могла да се разглежда като част от хранителната база.

Възможни въздействия върху вида – няма;

Степен на въздействие: нулево.

А193 Речна рибарка (Sterna hirundo) – Рядък вид, който се среща като мигрант. Обитава разнообразни влажни зони. Гнезди предимно по земята, но също и по дървета. С изключение на фактора безпокойство не се очакват други негативни влияния в резултат експлоатацията на обекта. В НАТУРА 2000 формуляра на зоната е отбелязан като наличен.

Възможни въздействия върху вида – Безпокойство

Степен на въздействие: незначително.

А029 Ръждива чапла (Ardea purpurea (L.)) – Рядък вид който се среща като мигрант и през зимния сезон. Обитава блата, езера, разливи на реки и влажни гори. С изключение на фактора безпокойство не се очакват други негативни влияния в резултат експлоатацията на обекта. Върху територията на инвестиционното предложение не е установено гнездене и няма условия подходящи за вида.

Възможни въздействия върху вида – Безпокойство

Степен на въздействие: нулево.

А429 Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus (Ehr.)) - Сирийският пъстър кълвач гнезди закрито – в кухини (хралупи) в стъблата на едроразмерни дървета, по които преобладаващо търси и храната си. Разглежданата площадка не би могла да бъде разглеждана като хабитат на сирийския кълвач.

Възможни въздействия върху вида – Няма

Степен на въздействие: незначително.

А234 Сив кълвач (Picus canus) – И този вид подобно на предишния гнезди закрито – в кухини на едроразмерни дървета, по които преобладаващо търси и храната си. Разглежданата площадка не би могла да бъде разглеждана като хабитат на сивия кълвач.

Възможни въздействия върху вида – Няма

Степен на въздействие: незначително.

А238 Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius) – Като предходният вид, обитава равнинни гори. Разглежданата площадка не би могла да бъде разглеждана като хабитат на този вид.

Възможни въздействия върху вида – Няма

Степен на въздействие: нулево.

А236 Черен кълвач (Dryocopus martius) - Видът обитава широколистни и иглолистни гори предимно в планинските райони на страната. Гнезди на закрито – в кухини (хралупи) в стъблени части на вече едроразмерни дървета, по които преобладаващо търси и храната си. Разглежданата площадка не би могла да бъде разглеждана като част от хранителната база на вида в района, тъй-като той избягва урбанизирани територии.

Възможни въздействия върху вида – Безпокойство, отнемане на хранителни биотопи;

Степен на въздействие: незначително.

А231 Синявица (Coracias garrulus) – Видът обитава широколистни гори и открити сухи места. Гнезди в хралупи и по-рядко в отвесни земни брегове. Разглежданата площадка не би могла да бъде разглеждана като хабитат на вида.

Възможни въздействия върху вида – Няма

Степен на въздействие: нулево.

А073 Черна каня (Milvus milvus Boddaert) – Гнездещ вид в района. Животът на тази птица е по принцип свързан с водата и тя рядко се отдалечава много от водните басейни. Гнезди в короната на някое подходящо голямо дърво, на средата на височината му, в близост до вода. Често окупира гнезда на чапли и се включва в колонии на дуги видове. Не бяха установени гнезда в участъка и няма подходящи условия за гнездене в разглежданата територия. Все пак разглежданата територия може да се разглежда като част от хранителния биотоп на вида.

Възможни въздействия върху вида – Безпокойство, отнемане на хранителни биотопи;

Степен на въздействие: незначително.

А338 Червеногърба сврачка (Lanius collurio L.) – Този вид гнезди по ниска дървесна и храстова растителност в открити територии или в первази и проредени участъци на гори, в населени места, в т. ч. и във вътрешността им. В България видът е многоброен и се среща от морското равнище до твърде големи надморски височини, като през гнездовия период е регистриран на н. в. над 1600 m. Върху площта на ИП не бяха регистрирани следи от гнездене на вида. Площта на обекта би могла да се разглежда като част от хранителната база на вида в района, а храсталачните обраствания в съседство биха могли да предоставят подходящо място за гнездене на този вид сврачка. Вземайки под внимание известната екологична пластичност на вида по отношение на човешкото присъствие, не може да се очаква, че реализацията на ИП ще окаже значително негативно влияние върху местната популация на вида.

Възможни въздействия върху вида – Безпокойство, отнемане на хранителни биотопи;

Степен на въздействие: незначително.

А339 Черночела сврачка (Lanius minor) – Видът обитава открити пространства, храстови съобщества, овощни градини, но като цяло избягва близостта на населените места. Разглежданата площ на инвестиционното предложение би могла да се счита евентуално като някаква, но пренебрежимо малка част от хранителната база на вида в района.

Възможни въздействия върху вида – Безпокойство, отнемане на хранителни биотопи;

Степен на въздействие: незначително.

А339 Турилик (Burhinus oedicnemus) – Видът обитава открити сухи местности и пустеещи земи. Разглежданата площ на инвестиционното предложение не би могла да се счита за потенциален хабитат на вида в района.

Възможни въздействия върху вида – няма;

Степен на въздействие: нулево.

А197 Черна рибарка (Chlidonias niger) – Рядък вид, който се среща като мигрант. Обитава разнообразни влажни зони. Образува смесени или самостоятелни колонии. Върху територията на инвестиционното предложение и в близките съседни площи не е установено гнездене. Площадката на ИП не притежава характеристиките на местообитание на вида. В НАТУРА 2000 формуляра на зоната е отбелязан като наличен.

Възможни въздействия върху вида – Безпокойство

Степен на въздействие: незначително.

А002 Черногуш гмуркач (Gavia arctica) – Скитащ вид, който се среща като мигрант през зимата. Обитава черноморското крайбрежие и много рядко се среща по вътрешните водоеми. Образува смесени или самостоятелни колонии. Върху територията на инвестиционното предложение и в близките съседни площи не е установено гнездене. Площадката на ИП не притежава характеристиките на местообитание на вида. В НАТУРА 2000 формуляра на зоната е отбелязан като наличен.

Възможни въздействия върху вида – Безпокойство,

Степен на въздействие: незначително.

А307 Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria) – Прелетен вид. Обитава храсталаци, гори, речни брегове, живи плетове и равнини. Видът е с висока екологична пластичност по отношение на местообитанията. Не се очаква ИП да повлияе сериозно върху местната популация на коприварчето. Площадката на ИП притежава характеристиките на местообитание на вида.

Възможни въздействия върху вида – Безпокойство, отнемане на местообитания;

Степен на въздействие: незначително.

БОЗАЙНИЦИ

Очакваните въздействия от реализацията на ИП ще се проявят по-осезателно при дребните бозайници. Едрите животни, както и прилепите обитават големи индивидуални (групови) територии, поради което сравнително малката обща площ на обекта е без практическо значение за тяхното изхранване и размножаване.

1302 Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi) – рядък вид, който се среща предимно в ниските части на страната. Свързан е с карстови райони, типичен пещерен обитател. Районът на ИП не е местообитание на вида. Реализирането на предложението няма да повлияе на местообитанието или популацията на вида в ЗЗ.

Възможни въздействия върху вида – няма

Степен на въздействие: нулево.

1303 Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros) – пещерен вид, свързан преди всичко с богати на растителност карстови райони, разредени гори, паркове, храсталаци, среща се и в населени места. Районът на ИП не е местообитание на вида. Като се вземе под внимание, високата екологична пластичност на вида по отношение на обитаването на урбанизирани територии, реализирането на ИП няма да повлияе негативно върху популацията на вида в ЗЗ.

Възможни въздействия върху вида – няма.

Степен на въздействие: незначително.

1304 Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum) – видът се среща в цялата страна без най-високите й части (рядко над 1600 м н. в.). Обитава редки гори, храсталаци, открити места в близост до карстови разкрития и скални венци, а също и водни басейни. Районът на ИП може да се разглежда като незначителна част от хранителния биотоп на вида. Реализирането на ИП няма да повлияе значително върху популацията на вида в ЗЗ. Като се вземе под внимание факта, че е нощно активен вид, а експлоатацията на ИП ще се изваршва през светлата част от денонощието, не може да се говори за отнемане на хранителни хабитати.

Възможни въздействия върху вида – няма.

Степен на въздействие: нулево.

1305 Южен подковонос (Rhinolophus euryale) - видът се среща в цялата страна, рядко над 1000 м н. в. Обитава гористи карстови райони в близост до вода. Районът на ИП не е местообитание на вида. Реализирането на предложението няма да повлияе на местообитанието или популацията на вида в ЗЗ.

Възможни въздействия върху вида – няма

Степен на въздействие: нулево

1306 Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii) – видът се среща в ниските части на страната. Обитава богати на растителност, по-рядко безлесни карстови райони. Районът на ИП не е местообитание на вида. Осъществяването на ИП няма да повлияе значително върху местообитанията или популацията на вида в защитената зона.

Възможни въздействия върху вида – няма

Степен на въздействие: нулево

1307 Остроух нощник (Myotis blythii ) - видът се среща в цялата страна предимно в ниските й части. Обитава редки гори, храсталаци, открити места в близост до карстови разкрития и скални венци, паркове, градове, избягва открити степни пространства. Районът на ИП не е потенциално местообитание на вида, но може да се разглежда като част от хранителния му биотоп. Реализирането на инвестиционните предложения няма да повлияе върху местообитания или популацията на вида в защитената зона.

Възможни въздействия върху вида – отнемане на хранителни биотопи.

Степен на въздействие: нулево до незначително

1308 Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus) – рядък вид, обитаващ предимно горски ландшафти в планинските и полупланински райони. През зимата обитава пещери, а през лятото – хралупести дървета и изоставени постройки. Районът на ИП не е потенциално местообитание на вида. Реализирането на инвестиционните предложения няма да повлияе върху местообитания или популацията на вида в защитената зона.

Възможни въздействия върху вида – няма

Степен на въздействие: нулево

1316 Дългопръст нощник (Myotis capaccinii) - Обитава пещерите в ниските части на страната (до 400 м н.в.), предимно в карстови райони. Няма данни за подходящи пещерни образувания в близост до разглежданият район. Площадката на ИП не е потенциално местообитание на вида. Реализирането на инвестиционното предложение няма да повлияе върху местообитания или популацията на вида в защитената зона.

Възможни въздействия върху вида – няма

Степен на въздействие: нулево

1321 Трицветен нощник (Myotis emarginatus) - видът се среща в цялата страна, рядко над 1000 м н. в. Обитава гористи карстови райони в близост до вода. Районът на ИП не е местообитание на вида. Реализирането на предложението няма да повлияе на местообитанието или популацията на вида в ЗЗ.

Възможни въздействия върху вида – няма

Степен на въздействие: нулево.

1323 Дългоух (бехщайнов) нощник (Myotis bechsteinii) – видът обитава главно влажни широколистни гори и паркове. Районът на ИП не е потенциално местообитание на вида но може да се разглежда като част от хранителния му биотоп. Реализирането на инвестиционните предложения няма да повлияе върху местообитания или популацията на вида в защитената зона.

Възможни въздействия върху вида – отнемане на хранителни биотопи.

Степен на въздействие: нулево до незначително.

1324 Голям нощник (Myotis myotis) – видът се среща в карстовите райони в цялата страна – един от най-често срещаните пещерни видове. Обитава разредени гори, паркове и ливади. Районът на ИП не е потенциално местообитание на вида. Реализирането на предложението няма да повлияе на местообитанието или популацията на вида в ЗЗ.

Възможни въздействия върху вида – няма

Степен на въздействие: нулево

1352* Европейски вълк (Canis lupus) – Видът е приспособен към широк спектър от местообитания, но определено предпочита горски ландшафти и се придържа към места труднодостъпни за човека. Предвид близостта до населено место, автомобилен път, и сравнително интензивната антропогенна дейност в района, не може да се очаква видът да се обитава разглежданият участък. През последните години няма сведения за регистриране на индивиди в района на инвестиционното предложение.

Възможни въздействия върху вида – няма

Степен на въздействие: нулево

1335 Лалугер (Spermophilus citellus) – Видът обитава сухи степи, ливади, пасища. Макар при теренните проучвания да не бяха установени следи от пребиваването на вида на площадката на плана, тя притежава до известна степен характеристиките на потенциално негово местообитание. Биологични особености. Европейският лалугер е гризач от семейство катерицови. Обитава открити необработваеми места, покрити с ниска тревна растителност (ливади, пасища, сухи степи, покрайнините на обработваемите полета, покрай пътища и др.). Местообитанията му лесно се определят по множеството дупки. Предпочита ниска растителност, макар че съществуват колонии и в ливади с висока трева, пасища с рядко разхвърляни храсти (вкл. хвойна) и дървета. Наблюдавани са като изключение случаи на обитавани от лалугери овощни градини, обраствания с боровинки и терен обрасъл с високостеблена хвойна, но в тези случаи винаги има в съседство терен с тревиста растителност (Стефанов, 2006). Също така се наблюдават заселвания на изоставени в течение на няколко години орни площи и люцернови ниви (т.е. посеви с многогодишни култури). В равнинната част на страната, лалугерът се среща преимуществено по селските мери, като съседството на човека не му оказва негативно влияние. Не са редки наблюденията на колонии лалугери около населените места, непосредствено до крайните къщи на селата, овчарници и краварници. В планинските райони, където се осъществява пасищно скотовъдство лалугери дори влизат във временните складови постройки на човека за хранене от складиран фураж (Стефанов, 2006).

При теренните проучвания не бяха установени следи от пребиваването на вида на площадката на ИП. Не се засягат ефективно заети местообитания на вида. Най-близко разположените потенциално ефективно заети местообитания на вида са на около 200 метра на север и юг от участъците предмет на ИП.

Възможни въздействия върху вида – няма

Степен на въздействие: нулево.

2635 Пъстър пор (Vormela peregusna) – Изключително рядък вид. Пъстрият пор обитава предимно открити територии – степи, пасища и поливни обработваеми площи, рядко храсталаци и редки гори и още по рядко запустели постройки. Активен е вечер, по-рядко денем. Обикновено живее в дупки на други гризачи. Храни се с гризачи, земноводни, гущери, птици и техните яйца. Обикновено живее на укрепени и равни пясъчни райони. Живее поединично. Не е установен на разглежданата територия. Не се засягат ефективно заети местообитания на вида. Най-близко разположените потенциално ефективно заети местообитания на вида са на около 200 метра на север и юг от участъците предмет на ИП.

Възможни въздействия върху вида – няма

Степен на въздействие: нулево.

1355 Видра (Lutra lutra)

Биологични особености. Бозайник от семейство Порови, чийто начин на живот изключително е свързан с водни басейни. Среща се почти из цялата страна с изключение на Добруджа и голяма част от Лудогорието. Обитава течащи (реки и бреговете на планински потоци) и стоящи сладководни водоеми (езера, блата, язовири) в цялата страна. Видрата е силно привързана към водоеми с добри рибни запаси, които са основен хранителен ресурс за вида. Предимно нощно животно. Леговищата са разположени в дупки около водните басейни - в брега, над нивото на водната повърхност. Като временни местообитания, ползвани за преминаване, обмен на генетичен материал и миграция между водоемите се включват и някои сухоземни хабитати, в които е установено отдалечаване на около 2 km от постоянните водоеми. Такива са понижени части от релефа, дерета, поляни, ливади и пасища, разположени до влажни зони, храсталаци, обраствания с крайбрежна растителност, крайречни гори и крайречни пещери, (Георгиев, Кошев 2006). Индиректно по-честото човешко присъствие в района би могло да засили фактора безпокойство върху отделни индивиди, част от местната популация на вида.

В защитената зона „бариери” за вида не са установени. Относителна юисленост: На базата на получените на терен данни с брой позитивни трансекти (>75%) и проведените изчисления се получават общо 405,3329 км брегове пригодни за видрата с различна степен на пригодност с общо 31-41 възрастни видри и общо 50-122 индивиди от всички възрастови групи (млади, полувъзрастни и възрастни). Природозащитното състояние по този параметър е благоприятно. Приемаме получените стойности за референтни за зоната. Площта обхваща водното огледало на всички водоеми в зоната и ивицата от 20 м в страни от границата на водата върху брега. Общата площ на потенциалните нефрагментирани местообитания е 7748,2428 ха. Природозащитното състояние по този параметър е благоприятно. Хранителната база на вида в зоната е отлична. Запасите от риба, жаби и ракообразни са големи. В храната вида преобладават костур, каракуда, слънчева риба, голяма водна жаба, а също и езерен рак. Установено е също и хранене с птици и мекотели. Хранителната база е отлична. Природозащитното състояние по този параметър е благоприятно.

Въпреки, че не се засягат брегове покрити с дървесно-храстова растителност, където видрата издълбава своите дупки в кореновата система на дървесни видове, приемаме всички (Участъци), които ще се засегнат от дейностите предвидени в настоящото ИП, като потенциално месообитание. Тези участъци са с площ от около 70,000 дка, което означава, че ще бъдат засегнати съответно 0,090 % от площта на местообитанията на вида (обща площ на местообитанието в ЗЗ е 77482,428 дка).

Въздействия	Параметри
Въздействия	Популация	Обща площ местообитания.
Унищожаване или увреждане на местообитания	Малко вероятно въздействие. Среднотрайно. Отрицателно.	Отнемане на потенциални местообитания на вида 0,090 %, в границата на защитената зона. Среднотрайно. Отрицателно.
Смъртност на индивиди	Малко вероятно въздействие. Отрицателно.	Малка вероятност от въздействия.
Безпокойство	Малко вероятно въздействие. Среднотрайно. Отрицателно.	Малко вероятно въздействие. Индиректно може да доведе до прогонване на отделни микропопулации от техните местообитания, респективно до намаляване на общата площ на местната популация в този участък.
Прекъсване на биокоридори	Малко вероятно въздействие. Среднотрайно. Отрицателно.	Малко вероятно въздействие.

Възможни въздействия върху вида – безпокойство

Степен на въздействие: слабо до незначително

ЗЕМНОВОДНИ И ВЛЕЧУГИ

1188 Червенокоремна бумка (Bombina bombina) – Червенокоремнатa бумка не е установена в разглежданата територия. Въпреки, че зимува на сушата, през активния си период (топлата част от годината) видът обитава различни водоеми, както с течащи, така и със стоящи води – реки, блата, канали, корита на чешми и дори малки локви, като много рядко се отдалечава от водата на повече от 0,5-0,6 (max 1,0) m.

Общата пригодна площ според потенциалното местообитание на вида е 7931,77 ha. Разпределението на площта на съответните категории на пригодност е както следва:

1) Отсъствие (клас 0): 6751,79 ha (45,98% от цялата територия на зоната); 2) Слабо пригодни (клас 1): 6301,88 ha (42,92%);

3) Пригодни (клас 2): 1593,68 ha (10,85%);

4) Оптимални(клас 3): 36,21 ha (0,25%).

Общото ефективно заето местообитание на вида в ЗЗ „Река Марица“ е 4681,61 ha.

В рамките на полевите проучвания не е намерен нито един екземпляр. В изследваната зона не са установени мъртви екземпляри в резултат на прегазване от МПС.

Въпреки, че не са открити екземпляри от вида ще, предприемем принципа на предпазливостта и ще приемаме всички (Участъци), които ще се засегнат от дейностите предвидени в настоящото ИП, като потенциално месообитание. Тези участъци са с площ от около 70,000 дка, което означава, че ще бъдат засегнати съответно 0,088 % от площта на местообитанията на вида (обща площ на местообитанието в ЗЗ е 79317,7 дка).

Въздействия

Параметри

Популация

Обща площ местообитания.

Унищожаване или увреждане на

Малко вероятно въздействие.

Среднотрайно. Отрицателно.

Отнемане на потенциални

местообитания на вида 0,088 %,

местообитания		в границата на защитената зона. Среднотрайно. Отрицателно.
Смъртност на индивиди	Малко вероятно въздействие. Отрицателно.	Малка вероятност от въздействия.
Безпокойство	Малко вероятно въздействие. Среднотрайно. Отрицателно.	Малко вероятно въздействие. Индиректно може да доведе до прогонване на отделни микропопулации от техните местообитания, респективно до намаляване на общата площ на местната популация в този участък.
Прекъсване на биокоридори	Малко вероятно въздействие. Среднотрайно. Отрицателно.	Малко вероятно въздействие.

Възможни въздействия върху вида – безпокойство

Степен на въздействие: слабо до незначително

1193 Жълтокоремна бумка (Bombina variegata) – Жълтокоремната бумка се среща в нискохълмистите и планински райони на България. Отсъства от обширни райони в източните части на страната. Обитава потоци, реки, канали, езера, язовири, блата, временни изкопи, наводнени коловози по черни пътища, локви и др. Среща се от около 50 м до около 2100 м надм. в. (на Стара планина).

Общата пригодна площ според потенциалното местообитание на вида е 6880,03 ha. Разпределението на площта на съответните категории на пригодност е както следва:

1) Отсъствие (клас 0): 7803,53 ha (53,14% от цялата територия на зоната); 2) Слабо пригодни (клас 1): 3972,50 ha (27,05%);

3) Пригодни (клас 2): 2906,71 ha (19,80%);

4) Оптимални(клас 3): 0,83ha (0,01%).

Общото ефективно заето местообитание на вида в ЗЗ „Река Марица“ е 4719,67 ha.

1) Отсъствие: 9963,89 ha (67,86% от цялата територия на зоната); 2) Слабо пригодни: 1810,58 ha (12,33%);

3) Пригодни: 2908,26 ha (19,81%);

4) Оптимални: 0,83 ha (0,01%).

Въпреки, че не са открити екземпляри от вида ще, предприемем принципа на предпазливостта и ще приемаме всички (Участъци), които ще се засегнат от дейностите предвидени в настоящото ИП, като потенциално месообитание. Тези участъци са с площ от около 70,000 дка, което означава, че ще бъдат засегнати съответно 0,101 % от площта на местообитанията на вида (обща площ на местообитанието в ЗЗ е 68880,03 дка).

Въздействия	Параметри
Въздействия	Популация	Обща площ местообитания.
Унищожаване или увреждане на местообитания	Малко вероятно въздействие. Среднотрайно. Отрицателно.	Отнемане на потенциални местообитания на вида 0,101 %, в границата на защитената зона. Среднотрайно. Отрицателно.
Смъртност на индивиди	Малко вероятно въздействие. Отрицателно.	Малка вероятност от въздействия.
Безпокойство	Малко вероятно въздействие.	Малко вероятно въздействие.

Среднотрайно. Отрицателно.

Индиректно може да доведе до прогонване на отделни микропопулации от техните местообитания, респективно до намаляване на общата площ на местната популация в този

участък.

Прекъсване на биокоридори

Малко вероятно въздействие.

Среднотрайно. Отрицателно.

Малко вероятно въздействие.

Възможни въздействия върху вида – безпокойство

Степен на въздействие: слабо до незначително

1220 Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis) – Видът обитава блата, мочури, язовири, напоителни канали, езера в пясъчни кариери, разливи, средните и долните течения на реките. Среща се и в полусолени бракични водоеми покрай морския бряг. Особено висока е числеността й в рибарници и микроязовири обрасли с папур, тръстика и дзука. Блатната костенурка е силно привързан към водата вид. Храни се почти само във водата. Дневно активен вид, който прекарва почти цялото време във водата или като се пече на слънце на брега или върху паднали във водата дървета, купчини от мъртва водна растителност и отделни камъни.

Общата пригодна площ според потенциалното местообитание на вида е 12825,04 ha. Разпределението на площта на съответните категории на пригодност е както следва:

1) Отсъствие (клас 0): 1858,52 ha (12,66% от цялата територия на зоната); 2) Слабо пригодни (клас 1): 2070,56 ha (14,10%);

3) Пригодни (клас 2): 4320,57 ha (29,42%);

4) Оптимални(клас 3): 6433,92 ha (43,82%).

Общото ефективно заето местообитание на вида в ЗЗ „Река Марица“ е 11 858,48 ha.

1) Отсъствие: 2825,08 ha (19,24% от цялата територия на зоната); 2) Слабо пригодни: 1112,93 ha (7,58%);

3) Пригодни: 4330,59 ha (29,49%);

4) Оптимални: 6414,96 ha (43,69%).

Участъците, които ще се засегнат от дейностите предвидени в настоящото ИП, може да се разглеждат, като ефективно заето месообитание на вида. Тези участъци са с площ от около 70,000 дка, което означава, че ще бъдат засегнати съответно 0,059 % от площта на ефективно заето местообитание на вида (обща площ на местообитанието в ЗЗ е 118584,8 дка).

Въздействия	Параметри
Въздействия	Популация	Обща площ местообитания.
Унищожаване или увреждане на местообитания	Малко вероятно въздействие. Среднотрайно. Отрицателно.	Отнемане на ефективно заето местообитание на вида 0,059 %, в границата на защитената зона. Среднотрайно. Отрицателно.
Смъртност на индивиди	Малко вероятно въздействие. Отрицателно.	Малка вероятност от въздействия.
Безпокойство	Малко вероятно въздействие. Среднотрайно. Отрицателно.	Малко вероятно въздействие. Индиректно може да доведе до прогонване на отделни микропопулации от техните местообитания, респективно до намаляване на общата площ на местната популация в този

участък.

Прекъсване на биокоридори

Малко вероятно въздействие.

Среднотрайно. Отрицателно.

Малко вероятно въздействие.

Възможни въздействия върху вида – безпокойство

Степен на въздействие: слабо до незначително

1219 Шипобедрена костенурка (Testudo graeca) – Видът обитава открити местности с тревна растителност, редки храсти и нискостеблени гори. Най-висока е плътността на популациите в окрайнините на широколистни гори, в разредени дъбови гори и в полустепни пространства с рядка храстова растителност. Среща се и по крайбрежни пясъчни дюни в близост до широколистни гори. Костенурката е дневен вид, който бележи най-висока активност през пролетта. В сравнение с шипоопашатата костенурка е значително по-мобилен вид и извършва по-дълги миграции. По време на летните горещини мигрира от откритите, сухи и припечни терени към по-влажни места (долове, крайречни горски и храстови формации). Храни се предимно с тревисти растения (различни сложноцветни и бобови, но и много други), по-рядко с окапали плодове (джанки, круши и др.). Вида не е установен на разглежданата територия. Не се засягат ефективно заети местообитания на вида.

Възможни въздействия върху вида – няма Степен на въздействие: нулево

1217 Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) - Видът обитава хълмисти местности с храсти и нискостеблени гори. Най-висока е плътността на популациите в районите с храсти и разредени гори в нископланинския пояс в Южна България. Дневен вид. През пролетта и есента е активен почти целодневно, а през най-горещите месеци само сутрин и привечер. Храни се предимно с тревисти растения (главно бобови, сложноцветни и розоцветни), по-рядко с окапали плодове (черници, джанки и др.). Понякога с растителната храна поглъща и дребни безгръбначни животни (червеи, мекотели и др.). Вида не е установен на разглежданата територия. Не се засягат ефективно заети местообитания на вида.

Възможни въздействия върху вида – няма Степен на въздействие: нулево

1279 Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata (Lacйpѓde, 1789) – Видът обитава сухи и каменисти терени, с добре развит микрорелеф, обрасли с разредени гори и храсталаци. Дневно активен вид, който се храни с птици, яйца, гризачи и земеровки. Ловува на повърхността, в хралупи или в дупки на гризачи. Много добре се катери по дървета. Според литературни данни

/Определител на земноводните и влечугите в България. София 2007, Зелени Балкани/, популацията на ивичестия смок е локализирана в южната част на Струмската долина и няма достоверни данни за присъствието на този вид в разглежданата зона.

Вида не е установен на разглежданата територия. Не се засягат ефективно заети местообитания на вида.

Възможни въздействия върху вида – няма Степен на въздействие: нулево.

1171 Голям гребенест тритон (Triturus karelinii) Биологични особености. Широко разпространен в по-голямата част от страната, до около 1300 м.н.в. (по изключение и по- високо). Обитава разнообразни водоеми със застояла вода – от големи блата и езера до малки локви, кладенци и др., като правило избягва проточни водоеми (реки, потоци и др.). По време на сухоземната фаза се среща в гори, храсталаци, пасища и ливади с разпръснати храсти и дървета, и др., като се придържа към по-влажните места. Извършва сезонни миграции, свързани с размножаването и зимуването. Размножителният период започва веднага след стопяването на снега и продължава до средата или края на пролетта. Оплождането става във водата. Голяма част от възрастните екземпляри напускат водоемите още през втората половина пролетта, но някои остават във водата до средата или до края на лятото. Може да зимува както във водата, така и на сушата.

Общата пригодна площ според потенциалното местообитание на вида е 12078,90 ha. Разпределението на площта на съответните категории на пригодност е както следва:

1) Отсъствие (клас 0): 2604,66 ha (17,74% от цялата територия на зоната); 2) Слабо пригодни (клас 1): 4714,54 ha (32,11%);

3) Пригодни (клас 2): 5767,56 ha (39,28%);

4) Оптимални(клас 3): 1596,80 ha (10,87%).

Общото ефективно заето местообитание на вида в ЗЗ „Река Марица“ е 9985,80 ha.

1) Отсъствие: 4697,76 ha (31,99% от цялата територия на зоната); 2) Слабо пригодни: 2614,31 ha (17,80%);

3) Пригодни: 5775,58 ha (39,33%);

4) Оптимални: 1595,91 ha (10,87%).

Въпреки, че не са открити екземпляри от вида ще, предприемем принципа на предпазливостта и ще приемаме всички (Участъци), които ще се засегнат от дейностите предвидени в настоящото ИП, като потенциално месообитание. Тези участъци са с площ от около 70,000 дка, което означава, че ще бъдат засегнати съответно 0,057 % от площта на местообитанията на вида (обща площ на местообитанието в ЗЗ е 120789,0 дка).

Въздействия	Параметри
Въздействия	Популация	Обща площ местообитания.
Унищожаване или увреждане на местообитания	Малко вероятно въздействие. Среднотрайно. Отрицателно.	Отнемане на потенциални местообитания на вида 0,057 %, в границата на защитената зона. Среднотрайно. Отрицателно.
Смъртност на индивиди	Малко вероятно въздействие. Отрицателно.	Малка вероятност от въздействия.
Безпокойство	Малко вероятно въздействие. Среднотрайно. Отрицателно.	Малко вероятно въздействие. Индиректно може да доведе до прогонване на отделни микропопулации от техните местообитания, респективно до намаляване на общата площ на местната популация в този участък.
Прекъсване на биокоридори	Малко вероятно въздействие. Среднотрайно. Отрицателно.	Малко вероятно въздействие.

Възможни въздействия върху вида – безпокойство Степен на въздействие: слабо до незначително.

РИБИ

1137 Маришка мряна (Barbus plebejus) – Видът се среща в река Марица и някои от основните й притоци. Това е вид шаранова риба, разпространена в долното и средното течение на реките Марица, Тунджа, Места, Струма и притоците им. Характерни местообитания на вида са участъци с по-бързо течение и чисти каменисто-песъчливи дъна, където търси храната си и се размножава. Изключително добър плувец, маришката мряна без усилие преодолява съпротивлението на водата и търси ракообразни и мекотели в течението. Тя е пасажна риба и се храни предимно нощем. Класическите местообитания на мряната са местата от реките, където има надвесени над водата дървета, прагове на реките, дълбоки вирове с течение. Разчита на укритията на подмолите, където бяга ако е подплашена. Видът е балкански ендемит. Видът Barbus bergi не присъства в зоната и не може да бъде оценен. В зоната присъства др. вид (Barbus cyclolepis). Маришката мряна (Barbus cyclolepis) е вид лъчеперка от семейство Шаранови (Cyprinidae). На дължина достигат до 30 cm. Продължителността им на живот е не повече от 6 години. Популацията на вида е стабилна. Видът не е застрашен от изчезване.

Възможни въздействия върху вида – безпокойство Степен на въздействие: слабо до незначително.

1137 Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus) – Видът се среща в река Марица и някои от основните й притоци. Това e дребна (6–8 см), шараноподобна красиво оцветена речна рибка. Среща се в долните и средни течения на повечето реки в България. Хайвера си поставя чрез специално яйцеполагало в мантията на живи речни миди, хвърля 400 до 600 хайверени зърна. Мъжките са значително по ярко оцветени в розово и червено от долната страна и синьо, виолетово и маслено залено от горната,отстрани има ярка зелена ивица и едно по тъмно, понякога виолетово оцветено петно от всяка страна в предната част на тялото. Популация в границите на зоната - видът е в благоприятно състояние. Площ на местообитанията в границите на зоната- видът е в благоприятно състояние.

Възможни въздействия върху вида – безпокойство Степен на въздействие: слабо до незначително.

Распер (Aspius aspius) Расперът е от семейство шаранови. Една от нашите най-бързо плуващи риби. Отличен плувец със стремителен издължен силует и мощно тяло. Силна и борбена риба. Често го бъркат с речния кефал, но за разлика от него расперът не е толкова вретеновиден. По скоро прилича на голям уклей. На дължина достига около 60–80 см, а на тегло 6–7 кг. Гърбът му е широк, синкав или тъмносив с леко странично преливане. Люспите са сравнително ситни, а перките големи, щръкнали и сивкави на цвят. Очите му са жълти със зелена черта в горния край. Опашният плавник е могъщ и широк с твърди лъчи с дълбоко стреловидно изрязване в средата. Устата на распера е голяма, с тъмна издатина на долната челюст. Главата му е леко заострена. Расперът е хищник и се храни предимно с дребни рибки. У нас популацията му е главно в Дунав и неговите притоци, но се среща и в долните течения на Струма, Места, Тунджа и някои по-големи язовири. Любимите му места са бързеите и горните пластове на води с умерено до силно течение. Понякога се държи в по-дълбокото, откъдето изненадващо атакува. Популация в границите на зоната - видът е в благоприятно състояние. Площ на местообитанията в границите на зоната- видът е в благоприятно състояние.

Възможни въздействия върху вида – безпокойство Степен на въздействие: слабо до незначително.

БЕЗГРЪБНАЧНИ

1032 Бисерна мида (Unio crassus) – Видът обитава песъчливо-тинестите дъна на много наши реки и техните притоци. Тъй-като добивът няма да засегне водното корито, не се очаква негативно влияние.

Възможни въздействия върху вида

Въздействия	Параметри
Въздействия	Популация	Обща площ местообитания.
Унищожаване или	Малко вероятно въздействие.	Отнемане на 0,048 % от
увреждане на	Временнно. Отрицателно.	потенциалните местообитания
местообитания		на вида в защитената зона.
		Временно, за периода на
		експлоатация на ИП, след което е
		възможно възстановяване.
		Отрицателно.
Смъртност на индивиди	Малко вероятно въздействие. Отрицателно.	Няма вероятност от въздействия.
Прекъсване на биокоридори	Малко вероятно въздействие.	Малко вероятно въздействие.

Степен на въздействие: слабо до незначително.

1093 Ручеен рак (Austropotamobius torrentium) – Видът обитава реки, бреговете на които са заети от дървесна растителност. Специфичните екологични особености на разглеждания участък от река Марица, не предполагат развитието на вида. Видът не е установен по време на теренните изследвания. Все пак изхождайки от принципа за превантивност, би могло да се приеме, че в някаква степен този райно би могъл да бъде потенциално местообитание на вида. В този аспект са

Възможни въздействия върху вида

Въздействия	Параметри
Въздействия	Популация	Обща площ местообитания.
Унищожаване или	Малко вероятно въздействие.	Отнемане на 0,048 % от
увреждане на	Временнно. Отрицателно.	потенциалните местообитания
местообитания		на вида в защитената зона.
		Временно, за периода на
		експлоатация на ИП, след което е
		възможно възстановяване.
		Отрицателно.
Смъртност на индивиди	Малко вероятно въздействие. Отрицателно.	Няма вероятност от въздействия.
Прекъсване на биокоридори	Малко вероятно въздействие.	Малко вероятно въздействие.

Степен на въздействие: слабо до незначително.

4045 Ценагрион (Coenagrion ornatum) – Рядък лимнофилен вид водно конче, който се придържа към постоянните водоеми, където обикновено обитава ларвата му. В разглеждания случай реализацията на ИП няма да въздейства отрицателно върху разпространението му.

Възможни въздействия върху вида – няма

Степен на въздействие: нулево.

1037 Зеленогръдо цигулче /офиогомфус/ (Ophiogomphus cecilia) – Също както и предходният вид, офиогомфуса обитава постоянни водоеми, където се развиват неговите ларваи. В разглеждания случай реализацията на ИП няма да въздейства отрицателно върху популацията или местообитанието на вида.

Възможни въздействия върху вида – няма

Степен на въздействие: нулево.

1088 Обикновен сечко (Cerambyx cerdo) – Жизненият цикъл на вида е свързан със стари дъбови дървета, където се развива ларвата му. Територията на инвестиционното предложение не може да се разглежда като типичен за вида хабитат и местната популация на вида няма да бъде засегната от реализацията на ИП.

Възможни въздействия върху вида – няма

Степен на въздействие: нулево.

1083 Бръмбар рогач – (Lucanus cervus) – Жизненият цикъл на вида е свързан със стари дъбови гори. Женската снася яйцата си в стари дъбови пънове. Ларвите се хранят с полуизгнила дървесина. Територията на инвестиционното предложение не може да се разглежда като типичен за вида хабитат и местната популация на вида няма да бъде засегната от реализацията на ИП.

Възможни въздействия върху вида – няма

Степен на въздействие: нулево.

1089 Буков сечко (Morimus funereus) – свързан е основно с буковите гори. Ларвата се развива в мъртвата дървесина в буковите дървета. В района на проучване няма такива местообитания и видът е малко вероятно да бъде наблюдаван.

Възможни въздействия върху вида – няма

Степен на въздействие: нулево.

1087 Алпийска розалиа (Rosalia alpina) – рядък вид, обитаващ предимно стари букови масиви с надморска височина 500 – 1000 м. Ларвата е изключително свързана с тези гори, поради което видът не се среща в изследвания район.

Възможни въздействия върху вида – няма

Степен на въздействие: нулево.

От изложеното до тук се може да се направи извода, че реализацията на ИП, няма да засегне значително видове и популации на зщитените в ЗЗ бозайници, влечуги, земноводни, риби и безгръбначни. По отношение на орнитофауната, въздействието върху водолюбивите птици ще бъде незначително, основно безпокоене вследствие на почистването и от човешкото присъствие, но то ще бъде с нисък интензитет. За останалите видове в много малка степен ще се отнемат хранителни биотопи, които обаче в настоящият си вид не са особено качествени, поради значителната човешка намеса в района на площадката.

При тази обстановка не съществуват основания, на базата на които да се твърди, че при реализиране и експлоатацията на обекта ще бъдат нанесени непоправими щети на фауната в този район на защитените зони, тъй като те няма да доведат до унищожаване на ключови ефективно заети местообитанията, респективно до изчез- ването на редки и застрашени от изчезване видове.

5.2 Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху целостта на защитената зона с оглед на нейната структура, функции и природозащитни цели (загуба на местообитания, фрагментация, обезпокояване на видове, нарушаване на видовия състав, химически, хидроложки и геоложки промени и др.) както по време на реализацията, така и при експлоатацията на инвестиционното предложение

• Загуба на местообитания

Не се очаква загуба на природни местообитания.

В хода на инвентаризационните проучвания не са установени консервационно значими видове растения или техни съобщества, както и местообитания на такива видове, които биха били негативно повлияни от реализирането и експлоатацията на инвестиционното предложение.

Местообитание 92A0 не се засяга от дейностите предвидени в настоящото ИП.

Въздействието върху тези природни местообитанията при осъществяването на ИП ще бъде незначително.

От реализацията на инвестиционното предложение ще бъдат засегнати и потенциални местообитания, които са характерни за някои от видовете предмет на опазване в защитената зона. В най-голяма степен това се отнася за Видра (Lutra lutra) 0,090%, Червенокоремна бумка (Bombina bombina) 0,088%, Жълтокоремна бумка (Bombina variegata) 0,101%, Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis) 0,059%, Голям гребенест тритон (Triturus karelinii) 0,057%, Бисерна мида (Unio crassus) 0,048%, Ручеен рак (Austropotamobius torrentium) 0,048% . За другите видове, въздействието ще е обратимо и временно.

Съгласно критериите за въздействие, този процент е значително под приетия за праг 1 %, следователно въздействието върху местообитанията на тези видове при осъществяването на инвестиционното предложение ще бъде незначително.

Популациите на видовете прилепи, предмет на опазване в защитената зона няма да бъдат повлияни от реализацията на инвестиционното предложение, тъй-като не се засягат техни местообитания, а на практика предвидените дейности ще се извършват през светлата част от денонщието, когато прилепите са неактивни. Следователно няма да бъде засегната и хранителната база на прилпната фауна.

Въздействието върху местообитанията на тези видове при осъществяването на ИП ще бъде незначително.

По отношение на орнитофауната, реализацията на ИП няма да засегне значително местообитания на водолюбивите птици, тъй-като в разглежданият участък, реката е със сравнително бързо течение. От друга страна за някои от видовете птици терена е част от техните хранителни биотопи. Ако приемем, че водните площи в защитената зона са 100 % от хранителните биотопи, то разглежданият участък представлява 0,060 % от тях. Освен това, въздействието ще бъде временно, само за периода на експлоатация на ИП и то само по няколко месеца в годината.

Съгласно критериите за въздействие, този процент е под приетия за праг 1 %, следователно въздействието върху хранителните биотопи на тези видове при осъществяването на инвестиционното предложение ще бъде незначително.

По отношение на ихтиофауната, инвестиционното предложение няма да окаже пряко въздействие върху популациите или местообитанията на консервационно занчимите видове – маришка мряна, распер и европейска горчивка, тъй-като експлоатацията на ИП няма да засегне водното течение.

От защитените безграбначни, представителите на насекомите – алпийска розалия (Rosalia alpina), буков сечко (Myrimus funereus), обикновен сечко (Cerambix cerdo), еленов рогач (Lucanus cervus) не са характерни за района на площадката на ИП, тъй като ларвите на първите два вида се развиват в мъртва букова дървесина, а вторите два са характерни за зоната на дъба. ИП не е свързано по никакъв начин с изсичане на стари дървета което не предполага въздействия върху видове като: Бръмбар рогач (Lucanus cervus), Обикновен сечко (Cerambyx cerdo), Буков сечко (Morimus funereus), Алпийска розалиа (Rosalia alpina); Посочените защитени видове водни кончета обитават биотопи свързани с водоеми. По тази причина техни местообитания не се засягат.

• Фрагментация

Поради сравнително малката площ на участъците предмет на ИП, запазването на дървесната растителност в съседните територии и бреговете на реката, както и подобряването на речния отток, след приключване на дейностите, не може да се очаква реализацията на инвестиционното предложение да доведе до съществена ферагментация на защитената зона.

Поради това, че площите предвидени за почистване са в границите на ЗЗ, но са извън територии на ефективно заети местообитания на видове, не се засягат значително природни местообитания, голямата близост със съществуваща пътна инфраструктура и разполагането в участък с голям туристопоток, към река Марица, не може да се очаква че реализацията на ИП ще доведе до съществена ферагментация на защитената зона.

• Безпокойство на видовете

Очаква се повишаване на безпокойството за част от видовете в ЗЗ от мрежата Натура 2000. Това в известна степен има отношение към намаляване на биокоридорните функции на зоната, но конкретно за разглеждания терен, това не представлява съществен риск, тъй-като той е разположен периферен, сравнително малък участък от ЗЗ „Марица - Първомай” с код BG0002081 и „Река Марица” с код BG0000578. В настоящият доклад са предложени мерки, за намаляване на това негативно влияние. По-подробно кой вид, коя част на защитената зона обитава, каква е вероятността да се появи в участъците в процеса на разработване, е разгледано в анализа на въздействията за всеки един вид поотделно. От видовете предмет на опазване в защитената зона ответни реакции, с които може да бъде установено, безпокойство проявяват само тези с висша нервна система – птици, бозайници. За останалите видове този фактор не е от значение. От първостепенно значение е деградацията на местообитанията им.

В обхвата на въздействие на ИП не са регистрирани екземпляри от защитените видове бозайници, влечуги, земноводни, безгръбначни, предмет на опазване в защитените зони, както и техни ефективно заети местообитания.

• Нарушаване на видовия състав

Вероятността от нарушаване на видовия състав, е свързана основно с инвазия на синантропни и рудерални видове, които са по-устойчиви на антропогенен натиск. На практика не се очаква реализацията на инвестиционното предложение да благоприятства инвазията на нетипични за зоната видове растения или животни.

• Химически промени

Не се очакват значими химични промени в резултат от реализацията на инвестиционното намерение. Основна потенциална причина за това въздействие би било създаването на нерегламентирани сметища около обекта в резултат от недобросъвестно ползване, или инцидентни течове на ГСМ. При спазване на изискванията на нормативната уредба по отношение на управлението на отпадъците и водите, няма да настъпят рискове за биоразнообразието в разглежданият район, в резултат от химическо замърсяване.

• Хидроложки промени

В резултат от реализацията на ИП се очаква да настъпят известни хидроложки промени, свързани с почистване на коритото на реката, респективно подобряване на речният отток. Това обаче ще има по-скоро положителен ефект върху защитената зона, тъй-като ще се подобрят ототочните характеристики на реката.

• Геоложки промени

Геоложките промени са незначителни, тъй като се предвижда единствено дейности по почистване на определените участъци. Няма да се изгражда ново обслужващо шосе, тъй като до обекта има съществуващи пътища.

За ограничаване на въздействието върху целите, местообитанията и видовете предмет на опазване в ЗЗ „Марица - Първомай” с код BG0002081 и „Река Марица” с код BG0000578 се препоръчват следните смекчаващи мерки:

№

Мярка за смекчаване на негативното въздействие

За кое природно местообитание/вид се

отнася мярката

За смекчаване на кое негативно въздействие се отнася мярката

Пространствено местоположение, където мярката да се прилага

Почистването да започне от

долния край на участъка и да продължава нагоре по

течението на реката, да се извършва на ивици,

успоредни на водното течение, с възможно най-голяма ширина и дължина, като се започне от вътрешната част на

участъка в посока към

Видове (основно хидробионти) и техни местообитания предмет на опазване

Унищожаване/увреждане на местообитания

Унищожаване/смъртност на индивиди

Цялата територия на ИП

	бреговете до достигане на проектната кота
2	Премахването на дървесната и храстова растителност да се извършва в границите на участъците определени за почистване, както и извличане на паднали дървета във водното течение, без да се засягат бреговете и бермата на реката	Видове и техни местообитания предмет на опазване	Унищожаване/увреждане на местообитания Унищожаване/смъртност на индивиди	Цялата територия на ИП
3	Всички дейности в реката да се изваршват извън размножителния период (началото на април до края на юни)	Видове (основно хидробионти) предмет на опазване	Унищожаване/смъртност на индивиди	Цялата територия на ИП
4	Да не се допуска замърсяване на околната среда и водите с петролни продукти. Зареждането с горива и подмяната на смазочни материали да се извършва на специална площадка извън границите на защитената зона	Видове (основно хидробионти) и техни местообитания предмет на опазване	Унищожаване/увреждане на местообитания Унищожаване/смъртност на индивиди	Цялата територия на ИП
5	Почистването да се извършва само с наземни средства, без използване на плаващи и закотвени добиващи съоръжения	Видове (основно хидробионти) и техни местообитания предмет на опазване	Унищожаване/увреждане на местообитания Унищожаване/смъртност на индивиди	Цялата територия на ИП
6	Да не се засяга съществуващата естествена дървесна растителност по бреговата ивица в съседство с участъците за почистване	92А0 крайречни гори от Salix alba и Populus alba Местообитанията на целеви видове в зоната	Унищожаване/увреждане на местообитания	Съседни територии
7	Да не се засягат други острови разположени в граничните зони на почистващите се участъци	92А0 крайречни гори от Salix alba и Populus alba Местообитанията на целеви видове в зоната	Унищожаване/увреждане на местообитания	Съседни острови
8	Движението на моторни превозни средства следва да се регламентира и контролира строго в рамките на съществуващите пътища. Да не се допуска движение на техника извън пътищата.	Местообитанията на всички целеви видове	Унищожаване/увреждане на местообитания	Движението на моторни превозни средства следва да се регламентира и контролира строго в рамките на съществуващите пътища. Да не се допуска движение на техника извън пътищата.

ОЦЕНКА НА АЛТЕРНАТИВИТЕ

7.1. Алтернативи за местоположение

Участъците предмет на ИП се намират в сравнително силно антропогенно повлияна територия – интензивни земеделски практики, паша, пътна и инженерна инфраструктура, стара кариера и др. От друга страна участъците не засягат значително хабитати предмет на опазване в защитените зони. Инвеститорът е извършил предварителни проучвания както на запасите, така и на екологичните параметри на участъците и след изготвен анализ се е спрял на тези участъци. Характера на отложенията е такъв, че всеки евентуално друг учстък би могло да засегне естествени местообитания с по-съхранени екологични характеристики.

Поради характера си, обектът няма да преставлява сериозна пречка за миграциите на птиците в тази част на страната. Поради малката си и компактна площ, обектът няма да пречи на придвижванията в района на нелетящите животински видове, като в известна степен ще затрудни само някои от по-дребноразмерни и с ограничени възможности за придвижване.

Поради тези причини не е удачно да се разглеждат други алтернативни решения по отношение местоположението на инвестиционното предложение.

7.2. Алтернативи по отношение на строителните технологии

Ще се използват най-съвременни строителни технологии. Всички временни подходи и временни площадки, ще бъдат рекултивирани и възстановени. Въздействието върху територията на етап строителство се определя като: локален в териториален обхват; незначителна степен на въздействие само за периода на строителството; без кумулативен ефект. Реализацията на ИП ще доведе до частична, локална промяна на ландшафта в рамките на планираната територия.

Напречен профил

Приложени са напречни профили за участъците, с предвидено изземване на наносите.

Надлъжен профил

Не се променя котата (дълбочината) на сегашното дъно на реката спрямо основното течение.

Количество на наносните отложения за изземване

Резултатите от изчисленията са представени в таблица в проекта.

Количеството наноси в разглеждания участък, които подлежат на изземване, е 65299,67 м3, или кръгло 65300,00 м3.

За изземване, се заявяват всичките налични наносни количества: 65300,00 м3.

В този обем не е включен допълнителния обем отлагани наноси от реката през периода на почистване на участъка.

Достъпът до участъците за почистване се осигурява: за Участък-1 и Участък-2: директно от брега на реката, а за останалите участъци - чрез изграждането на подходи (рампи) откъм десния или левия бряг, в зависимост от конкретното местоположение, съгласно приложената ситуация. Извозването на материалите от реката до имота, където ще бъдат депонирани, става по съществуващи полски и временни пътища, а за участъци 3 и 5, при които е предвидено изземването да става с подходи от към южния (десния) бряг, и частично по Републикански път III-807, в участъка между с. Скобелево и моста над р.Марица, в посока към с. Зетьово, означени на приложената транспортна схема.

Транспортната схема е представена към приложенията.

Място на депониране на иззетия материал извън границите на водния обект.

Иззетият материал ще се депонира на временно депо в поземлени имоти, собственост на община Чирпан, за които имоти има сключен договор за наем между община Чирпан и „ИН СТРОЙ КОМ - ГЕОРГИЕВИ ” ООД.

Прогнозната оценка на въздействие върху ладшафта е: териториален обхват на въздействието – локален; степен на въздействие - незначителна; продължителност и честота на въздействието – само за периода на експлоатация; кумулативен ефект – без значителен кумулативен ефект.

7.3. Алтернативи по отношение на отоплението

Възможните начини на отопление за евентуално обслужващи временни постройки или фургони за персонала са на ток, твърдо, течно и газообразно гориво. Вариантът на отопление с електроенелгия, ще въздейства по-благоприятно в локален мащаб върху имисионния фон на района. По този начин ще отпадне и необходимостта от увеличаване на добива на дърва за огрев в района, което може да се разглежда като индиректна компенсаторна мярка по отношение на горските хабитати.

Липсата на централно газоснабдяване на територията на региона изключва възможността за избор на друга, по-добра и ефективна алтернатива за отопление, а именно с природен газ.

Препоръчвам на възложителя отоплението да се осъществява с електроенергия.

7.4. Алтернативи по отношение на водоснабдяването и пречистването на отпадните води

Не се предвижда водоснабдяване на територията както и водовземане за питейни, промишлени и други нужди от повърхностни и подземни води и изграждане на нови съоръжения за водовземане.

За питейно-битови нужди персоналът на обекта ще използва бутилирана вода от магазинната мрежа, доставена от възловителя. Предвидено е в обекта да се монтира химическа тоалетна тип Eкotoi, която ще се обслужва от лицензирана фирмата доставчик.

7.5. Алтернативи по отношение на третиране на отпадъците

При експлоатацията на обекта практически ще се генерират незначителни количества смесени битови отпадъци, които ще се събират разделно и ще се третират съгласно програмата за управление на отпадъците на община Чирпан.

В този аспект единствената допустима алтернатива е включването на обекта към системата за организирано събиране и извозване на отпадъците в община Чирпан.

7.6. Нулева алтернатива

Нулевата алтернатива, т.е. неосъществяването на инвестиционното предложение няма да предизвика неблагоприятно въздействие върху компонентите на околната среда в ЗЗ

„Марица - Първомай” с код BG0002081 и „Река Марица” с код BG0000578. Тя е съвместима с целите и предмета на опазване на зоната.

Тук обаче е необходимо да се направи следното уточнение. Продължаването на процеса на отлагане на наноси в разглеждания участък в средносрочен аспект може да доведе до значително намаляване на речният отток, респективно до постепенна промяна в крайречните хабитати в този участък. В тази светлина реализацията на инвестиционното предложение, което ще възстанови границите на старото корито на реката, може да се разглежда като по- благоприятен вариант в по-далечно бъдеще, именно по отношение целите на защитената зона за опазване на естествени хабитати.

В разглежданият конкретен случай, може да се допусне, че от екологична гледна точка, инвестиционното предложение е почти равностойно на нулевата алтернатива, а в по-далечен план дори е по-благоприятно.

Реализирането на ИП не съдържа съоръжения и технологии, които биха довели до значими отрицателни въздействия върху компонентите и факторите на околната среда, както и до застрашаване здравето на населението и в същото време е със значителен икономически ефект.

Резултат: „нулевата” алтернатива се отхвърля.

VIII. КАРТЕН МАТЕРИАЛ С МЕСТОПОЛОЖЕНИЕТО НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ СПРЯМО ЗАЩИТЕНАТА ЗОНА И НЕЙНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ

Приложени:

• Картен материал на защитени зони „Марица - Първомай” с код BG0002081 и „Река Марица” с код BG0000578 с означено местоположение на обекта спрямо защитената зона;

• Теренноситуационен план на участъците;

ОЦЕНКА НА КОМПЕНСИРАЩИТЕ МЕРКИ

IX. НАЛИЧИЕ НА ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ЧЛ. 33 ЗБР И ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА КОНКРЕТНИ КОМПЕНСИРАЩИ МЕРКИ ПО ЧЛ. 34 ЗБР - КОГАТО ЗАКЛЮЧЕНИЕТО ПО Т. 9 Е, ЧЕ

ПРЕДМЕТЪТ НА ОПАЗВАНЕ НА СЪОТВЕТНАТА ЗАЩИТЕНА ЗОНА ЩЕ БЪДЕ ЗНАЧИТЕЛНО УВРЕДЕН ОТ РЕАЛИЗИРАНЕТО НА ПЛАНА, ПРОГРАМАТА И ПРОЕКТА ИЛИ ОТ РЕАЛИЗИРАНЕТО И ЕКСПЛОАТАЦИЯТА НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ И ЧЕ НЕ Е НАЛИЦЕ ДРУГО АЛТЕРНАТИВНО РЕШЕНИЕ

Поради сравнително ограничения обем на дейности по почистване върху малък по площ участък, при изпълнение на нормативно заложените параметри за застрояване и при спазване на препоръките в настоящият доклад, въздействието от реализирането на инвестиционно предложение: „Почистване на речното корито на река Марица от наносни отложения, дървесна и храстова растителност в участък от км 119+519 до км 121+583 в землището на с. Зетьово, общ. Чирпан, обл. Стара Загора”, върху защитени зони BG0002081 „Марица-Първомай” и BG0000578 „Река Марица“, ще бъде незначително.

Поради това не е необходимо да се разглеждат изключения по чл. 33 (1) от Закона за биологичното разнообразие и да се посочват компенсиращи мерки по чл. 34 от същия закон.

X. ЗАКЛЮЧЕНИЕ ЗА ВИДА И СТЕПЕНТА НА ОТРИЦАТЕЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ

При изготвянето на настоящата оценка, предмета на опазване в защитени зони BG0002081 „Марица-Първомай” и BG0000578 „Река Марица“ е изведен приоритетно при отчитането на всички екологични ефекти, които противоречат на екологичните цели за включване на зоните в Натура 2000. При изготвяне на анализите е ползван принципа на предпазливостта, като е възприет възможно най-лошия сценарий за всяко вероятно въздействие в рамките на научните предпоставки за съществуването на последното.

При оценката на въздействията, по отношение на количествените параметри за площи на местообитания и популации на видове, качество и състояние на местообитанията за референтни стойности са взети стойностите при научното описание на зоната, които са налични в стандартните формуляри по НАТУРА 2000, предоставени от компетентния орган.

Анализирани са потенциалните влияния от реализиране на ИП и възможното му кумулиране с такива, произхождащи от реализацията на всички други инвестиционни предложния, планове и програми. Оценена е степента и потенциала им за въздействие върху всеки един от видовете в предмета и целите на опазване на защитената зона, както и общо върху целостта, структурата, функциите и природозащитните и цели.

Имайки предвид изяснените подробно в т. 3 описания на елементите на ИП, които самостоятелно или в комбинация с други планове, програми и проекти/инвестиционни предложения биха могли да окажат значително въздействие върху защитената зона или нейните елементи. Въз основа на извършените анализи и оценки за защитената зона, може да се обобщи следното:

• Реализацията на ИП в посочените терени и граници не влиза в противоречие и не нарушава целите за определянето на защитените зони.

• Дейността не засяга ефективно заети находища и местообитания на редки, ендемични и включени в приложенията на Закона за биологичното разнообразие растителни и животински видове.

• Не се очаква фрагментиране на местообитанията на видовете и ограничаване на ежедневните им миграции в степен, която би могла да повлияе числеността или ареала на популациите на нито един от видовете предмет на опазване в з защитените зони.

• Не се очаква ограничаване на сезонната миграция на мигриращите видове птици.

• Не се очаква стагнация на размножителния процес нито на местните, нито на размножаващите се миграционни популации или каквото и да било съществено повлияване на размножителния им успех.

• Не се очаква безпокойство на индивиди, в степен, която би могла да доведе до трайното им прогонване и съществена промяна на числеността и ареала им на разпространение.

• Реализацията на инвестиционното предложение няма да предизвика сукцесионни процеси, водещи до мащабна промяна на видовия състав или в условията на средата - химически, хидроложки, геоложки или други промени.

• Всички изяснени потенциални отрицателни въздействия могат да бъдат минимизирани чрез смекчаващи мерки, които ще осигурят и запазването, и осигуряването в бъдеще на благоприятно природозащитно състояние на местообитанията на животински видове и техните популации, предмет на опазване в защитената зона.

• Не се налагат специални компенсиращи мерки.

ОБЩО ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

С реализацията на ИП за „Почистване на речното корито на река Марица от наносни отложения, дървесна и храстова растителност в участък от км 119+519 до км 121+583 в землището на с. Зетьово, общ. Чирпан, обл. Стара Загора”, няма да доведе до значително въздействие върху целевите хабитати и до намаляване на консервационния статус на опазваните видове в защитени зони BG0002081 „Марица-Първомай” за опазване на дивите птици, обявена със Заповед № РД-909/11.12.2008 г. на МОСВ, и BG0000578 „Река Марица“ за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна приета с РМС № 122/02.03.2007 г. Няма да бъдат значително засегнати и увредени видове, местообитания на видове предмет на опазване в защитените зони (ЗЗ). Няма да бъдат фрагментирани местообитания и популациите на редки, защитени и ендемични видове, характерни за ЗЗ, както и няма да бъде влошена структурата и динамиката на техните популации.

XI. МЕТОДИКИ И ИЗТОЧНИЦИ НА ИНФОРМАЦИЯ, ИЗПОЛЗВАНИ ЗА ПРОГНОЗА И ОЦЕНКА НА СТЕПЕНТА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

При изследване на растителният свят в границите на инвестиционното предложение е използван маршрутният метод. Определянето на видовете е извършено по Флора на Република България, том 1-10 и по Определител на висшите растения в България (Кожухаров (ред.) 1992). Определянето на местообитанията е според Ръководството за определяне на местообитания от европейска значимост в България (Кавръкова, Димова, Димитров, Цонев & Белев, 2005). Използвани са Стандартните фармуляри за НАТУРА 2000 – защитените зони, Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България, 2005, WWF, Дунавско- Карпатска програма, Федерация “Зелени Балкани”, 128с. Използвани са резултатите от проект:

„Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” (МОСВ 2013).

За оценка състоянието на фауната са използвани основни методи и подходи за преки теренни изследвания. Това са маршрутния или трансектен метод (Line transects) и методът на точковото броене (Point counts) (Bibby et al., 1992). Всеки от тях има определени предимства и зависи от поставените цели и характера на местността.

Оценките са извършени въз основа на нормативната база по българското екологично законодателство, адаптирано с европейското - Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие и Закона за защитените територии и произтичащите от тях нормативни документи – правилници, наредби и тарифи за обезщетения при нанесени неотстраними вреди. Ползвани са и „Червенакнига на България”, „Орнитологично важните места в България и Натура 2000” и др.

От възложителя бяха предоставени изисканите технически параметри на обекта, предпроектните проучвания и друга необходима за подготвянето на настоящия доклад документация.

За определяне степента на въздействието върху типове природни местообитания, предмет на опазване в защитени зони BG0002081 „Марица-Първомай” и BG0000578 „Река Марица“ е използвана 10-степенна скала на оценка, която позволява да се отчетат различните параметри на значимостта на едно въздействие спрямо стандартните показатели за оценка на степента на въздействие (Таблица 11-1).

Таблица 11-1. Десет степенна скала за оценка на въздействието

Оценка	Критерии
0	Дейността не оказва въздействие
1	Дейността има много слабо отрицателно въздействие
2	Дейността може да предизвика временни отрицателни въздействия
3	Дейността може да предизвика краткосрочни отрицателни въздействия
4	Дейността може да предизвика вторични отрицателни въздействия
5	Дейността може да предизвика кумулативни отрицателни въздействия
6	Дейността може да предизвика синергични въздействия
7	Дейността може да предизвика вторични, кумулативни, синергични отрицателни въздействия. Въздействието може да бъда премахнато чрез смекчаващи/компенсаторни мерки.
8	Дейността може да предизвика значителни вторични, кумулативни, синергични отрицателни въздействия. Въздействието може да бъде премахнато чрез смекчаващи/компенсаторни мерки.
9	Дейността предизвиква значителни, средносрочни или дългострочни/постоянни отрицателни въздействия. Въздействието може да бъде премахнато чрез смекчаващи/компенсаторни мерки.
10	Дейността предизвиква значително и постоянно/необратимо отрицателно въздействие. Въздействието не може да бъде премахнато чрез смекчаващи/компенсаторни мерки.

Възприети са следните четири степени на въздействие в зависимост от баловите оценки:

0 – няма въздействие

от 1 до 3 – слабо въздействие, което може да бъде избегнато без прилагане на специални мерки освен спазване на най-добрите практики при строеж и експлоатация;

от 4 до 6 – средно по степен въздействие, което е необходимо да се отчете в комбинация с други фактори и да се препоръчат мерки за намаляване или премахване;

от 7 до 10 – значително въздействие, което е необходимо да бъде премахнато чрез избор на алтернативи или прилагане на смекчаващи и компенсаторни мерки.

Оценката се основава на изискванията на Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони.

За оценка на степента на въздействията върху целевите видове е приложена специфична скала за оценка на въздействието, тъй като методичният подход за тяхното оценяване (според резултатите от проект „Картиране и определяне на природозащитното

състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, МОСВ 2013; вж. методиките за определяне БПС на съответните видове) се различават значително от тези при другите групи животни и природните местообитания. Възприетите тук степени при оценката на степента на въздействие са дефинирани по следния начин:

Степен 0 – без въздействие. Не се очаква въздействие върху вида, тъй като той не се среща в границите на засегнатата защитена зона (не е регистриран по време на проведените собствени полеви изследвания; няма литературни данни за присъствието му в тази територия; няма потенциални местообитания на вида в защитената зона според съответния специфичен доклад по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“; МОСВ 2013).

Степен 1 – незначително въздействие. Очакваното въздействие ще бъде краткосрочно, пространствено ограничено (в рамките на не повече от 1% от площта на потенциалните местообитания на вида в зоната, определена в съответния специфичен доклад, според резултатите от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и няма да доведе до промяна на природозащитното състояние на вида в рамките на защитената зона по нито един от критериите. Въздействието може да бъде естествено компенсирано от екосистемата или ограничено чрез прилагане на мерки. Необходимостта от прилагане на мерки се основава на експертна преценка, освен в случай, че ПС на вида в рамките на защитената зона е определено като „неблагоприятно - лошо“ (според съответния специфичен доклад по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“; МОСВ 2013), когато прилагането на мерки и/или алтернативни решения е задължително.

Степен 2 – средно въздействие. Очакваното въздействие ще бъде дългосрочно и/или ще засегне значителна площ (повече от 1% от площта на потенциалните местообитания на вида в зоната, определена в съответния специфичен доклад, според резултатите от проект

„Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), но няма да доведе до промяна на природозащитното състояние на вида в рамките на защитената зона по нито един от критериите. Задължително е прилагането на мерки (и/или алтернативни решения в случай, че ПС на вида в разглежданата защитена зона е „неблагоприятно - лошо“), които биха могли да сведат степента на въздействие до 1 - незначително въздействие.

Степен 3 – значително въздействие. Очакваното въздействие ще бъде дългосрочно и/или ще засегне значителна площ (повече от 1% от площта на потенциалните местообитания на вида в зоната, определена в съответния специфичен доклад, според резултатите от проект

„Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), като ще доведе до промяна на природозащитното състояние на вида в рамките на защитената зона по един или повече от критериите.

При значително въздействие задължително се прилагат адекватни, изпълними и контролируеми мерки за смекчаването им. В случай, че оценката на ефекта от прилагането им покаже, че степента на въздействие не се променя, се предлагат и разглеждат алтернативни решения.

Информационни източници

Бешков В, Нанев К, 2002, Земноводни и влечуги в България, Пенсофт, София БЗДП 2001, Бисерков, В. (гл. ред.). 2011. Червена книга на България, Електронно издание. Т. III - Природни местообитания. Интернет адрес: http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/. Бисерков, В. (Редактор), 2007. Определител на земноводните и влечугите в България. София, Зелени Балкани, 196 с. Бондев, И. Растителността в България, 1991 г, София Директива 92/43 на Съвета на ЕИО от 21.05.1992 г. за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Георгиев Д, Градев Г, 2003, Съобщение за добруджански хомяк (Mesocricetus newtoni Nehrig) (Mammalia:Cricetidae) от Южна България, ФПС „Зелени Балкани”, Бюлетинът бр. 9, с

11; Големански, В. (гл. ред.). 2011. Червена книга на България, Електронно издание. Т. II - Животни. Интернет адрес: http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/. Зингстра Х., Ковачев А., Китнаес К., Цонев Р., Димова Д., Цветков П. (ред.) 2009. Ръководство за оценка на благоприятно природозащитно състояние за типове природни местообитания и видове по НАТУРА 2000 в България. Изд. Българска фондация Биоразнообразие. София Technical report No 40 Карапеткова, М. и М. Живков. 2006. Рибите в България. ИК “Гея Либрис”, София. 215 с. Кметова Е., 2005, Динамика на числеността на белия щъркел (Ciconia ciconia, L.) в избрани общини на България в периода 1994-2004 г. Студентска научна конференция, София Кожухаров, Ст. (ред.), 1992. Определител на висшите растения в България. София, БАН. Костадинова И, С Дерелиев, 1997., Инструкция за оценка на защитени зони по чл.7 ал.3 във връзка с чл.6, ал1, т.3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие, включващи местообитания на видове птици, МОСВ. 2013. Информационна система за защитени зони от екологична мрежа Натура 2000. МОСВ, 2013. Интернет адрес: http://natura2000.moew.government.bg. МОСВ 1997, Биоценози с естествено формираща се флора и фауна, толерантни към умерен антропогенен натиск и възможности за съществуване на уникални флористични и фаунистични елементи, Справочник Нанкинов Д, 2000, Застрашените животни в България, Пенсофт, София; Пешев, Ц, Нанкинов, Д, Пешев, Д. Гръбначните животни в България, 2000 г, София; Петров, Б. Вл. Бешков, Г. Попгеоргиев, Д. Плачийски. 2004. План за действие за опазване на сухоземните костенурки в България: 2005-2014. БДЗП – НПМ – БФБ, Пловдив, 58 с. Русев Ю, 2011, Състояние на дивечовите запаси в България, Гора, бр 6-7, 2011 г. Стефанов, В. 2006. Концепция за опазване местообитанията на лалугера (Spermophilus citellus) в рамките на Натура 2000 Цонев Р, Димова Д, Белев Т, Хабитати, разпространение, площ и алгоритъм за картиране; Преработили: Росен Цонев и Мариус Димитров).

XII. ПРИЛОЖЕНИЯ:

1. Скици на имотите предмет на ИП;

2. Актове за собственост на имотите;

3. Картен материал на защитени зони BG0002081 „Марица-Първомай” и BG0000578 „Река Марица“ с означено местоположение на обекта спрямо ЗЗ;

Опис на документите по чл. 9, ал. 2 и 3. от Наредбата за ОС

1. Документи за завършено висше образование, с образователно-квалификационна степен

„магистър”;

2. Документи, удостоверяващи стаж по специалността, съгласно чл. 9 ал. 1 т. 2 и т. 3 от Наредбата;

3. Декларация на експертите съгласно чл. 9 ал. 3 от Наредбата за ОС.

Document Metadata

Table of Contents

ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ BG0002081 „МАРИЦА-ПЪРВОМАЙ” И BG0000578 „РЕКА МАРИЦА”

Document Metadata

ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ BG0002081 „МАРИЦА-ПЪРВОМАЙ” И BG0000578 „РЕКА МАРИЦА”

ДОКЛАД

за

ОЦЕНКА НА СТЕПЕНТА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ЗА

ИНВЕСТИЦИОННО ПРЕДЛОЖЕНИЕ (ИП)

върху

2024 година

riudt

ВЪЗЛОЖИТЕЛ: „ИН СТРОЙ КОМ - XXXXXXXXX” ООД , ЕИК: 123748694,

с управител Xxxxxx Xxxxxxxx, п.к.6095 с. Загоре, общ. Стара Загора ИЗГОТВИЛИ:

ДОКЛАД

оценка за степента на въздействие на планове, програми и проекти/инвестиционни предложения върху защитени зони

ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА

ЦЕЛЕВА ОЦЕНКА

ОЦЕНКА НА АЛТЕРНАТИВИТЕ

ОЦЕНКА НА КОМПЕНСИРАЩИТЕ МЕРКИ

Карта на обекта

Document Metadata