Contract
ПРАВИЛА ЗА ОЦЕНКА И УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА ПРИ ИНВЕСТИЦИОНЕН ПОСРЕДНИК
“XXXXX – АД”
ГЛАВА ПЪРВА ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
1.С настоящите правила предвид на това, че рискът е вероятно неблагоприятно отклонение от желания и очакван резултат при изпълнение на инвестиционни решения или действие вследствие на многовариантността и недерминираността на факторите на средата, в която се осъществява дейността на инвестиционния посредник, създаващо обективни предпоставки за възникване на неблагоприятни ситуации, имат за цел да регламентират:
1.1.Организационната структура и нивата на отговорност по управлението на риска при инвестиционния посредник ;
1.2.Правилата и процедурите за установяване, управление и наблюдение на рисковете, на които е изложен или може да бъде изложен инвестиционният посредник;
1.3.Правилата и процедурите за оценъчния процес свързан с оценките, източниците на пазарна информация и преценката за тяхното съответствие и за отчетността;
1.4.Правилата и процедурите за управление и наблюдение на позициите в търговския портфейл на инвестиционния посредник;
1.5.Механизмите за вътрешен контрол;
1.6.Административните и счетоводни процедури по управлението на риска;
ГЛАВА ВТОРА
ОРГАНИЗАЦИОННА СТРУКТУРА И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОТГОВОРНОСТИТЕ ПО УПРАВЛЕНИЕТО НА РИСКА
2.Организационната структура на инвестиционния посредник, свързана с управлението на риска е съобразена с организационната структура, установената с “Правилата за вътрешна организация на ФК “XXXXX - АД”, приети на основание чл.53, ал. 2 и чл.54, ал.4 от Наредба №1 за изискванията към дейността на инвестиционните посредници, утвърдени на заседание на Съвета на директорите на ФК “XXXXX” АД на 07.01.2004 година и е триизмерна:
2.1.Съвет на директорите; 2.2.Изпълнителен директор;
2.3.Служители, работещи по договор за инвестиционния посредник.
2.3.1.Когато определената в ал.1 организационна структура на инвестиционния посредник е друга или се промени,следва да се гарантира спазването на основния принцип за разделянето на отговорностите между служителите,чието задължение е управление на риска и служителите,които сключват сделки,с цел предотвратяване конфликти на интереси.
3.Съветът на директорите при инвестиционния посредник има следните отговорности по управление на риска:
3.1.Приема правила/указания/за управление на риска и следи за тяхната актуализация; 3.2.Приема съответната политика по управление на риска,която може да бъде: 3.2.1.Консервативна;
3.2.2.Умерено-консервативна; 3.2.3.Умерено-рискова;
3.2.4.Xxxxxxx.
3.3.Приема като елементи на политиката по управление на риска:
3.3.1.Нивото на риск,което инвестиционния посредник е готов да приеме; 3.3.2.Насоки за развитие на системата за оценка и управление на риска.
3.4.Установява конкретни лимити,които да позволяват на отделните звена при инвестиционния посредник да оперират със съответната автономност и да извършват сделки на вътрешните и международните пазари, както и определя пределно допустимите нива по основните видове риск, с оглед да не се подлага инвестиционния посредник на неприемливи рискове;
3.5.Оторизира длъжностни лица, с правото да разрешават надвишаване на индивидуално установените лимити за сключване на сделки и нивата на риск,когато те са основателни,като определя граница на допустимото превишение , както и случаите и условията за това; 3.6.Актуализира при необходимост установените лимити за сделки на вътрешните и международните пазари,както и пределно допустимите нива по основните видове риск; 3.7.Контролира рисковите фактори за инвестиционния посредник чрез обсъждане на доклади внесени от изпълнителния директор и взема решения в границите на своите правомощия; 3.8.Взема решения за кадрово, софтуерно и друго осигуряване на дейностите по управление на риска.
4.Изпълнителният директор, управляващ и представляващ инвестиционния посредник, като ръководител на направление “Инвестиционен посредник” има следните отговорности по управление на риска:
4.1.Организира работата по правилно провеждане на приетата от Съвета на директорите политика по управление на риска;
4.2.Отговаря за дефиниране на стратегическите цели и провеждане на адекватна икономическа политика за тяхното реализиране, съобразена със законовите и нормативни изисквания и условията на средата за функциониране.
4.3. Осъществява цялостното ръководство на дейността, свързана с операции с ценни книжа, съобразно дългосрочната стратегия на дружеството.
4.4. Предлага на Съвета на Директорите на Финансова къща “Xxxxx” АД - гр. Xxxxx за одобрение организационна структура, отговаряща на предприетата стратегия за развитие на инвестиционния посредник и съобразена с външните и вътрешни условия и потенциал, както и релевантните промени в нея.
4.5. Определя функциите на всеки от служителите от инвестиционния посредник като изрично упълномощава тези от тях, които имат право самостоятелно да сключват сделки с ЦК. 4.6.Контролира спазването на приетите лимити за сделки на вътрешните и международните финансови пазари и нива на риск и създава организация на работа, която осигурява спазването на определените лимити и нива на риск;
4.7. Определя функциите на всеки от служителите от инвестиционния посредник като изрично упълномощава тези от тях, които имат право самостоятелно да сключват сделки с ЦК.
4.8. Дава одобрение за сключване на сделки от служителите, когато това се изисква съгласно чл
5. ал.1.
4.9. Предлага на Съвета на Директорите на Финансова къща “Xxxxx” АД - гр. Xxxxx да вземат решение за откриването или закриването на клон на инвестиционния посредник.
4.10. Определя краткосрочната пазарна политика на инвестиционния посредник като я предлага за одобрение от Председателя на СД на Финансова къща “XXXXX” АД - гр.София.
4.11. Проверява съдържанието на отчетите и справките, които се представят на КФН, съгласно действуващите нормативни актове.
4.12. Периодично осъществява контрол върху дейността на всеки от служителите в инвестиционния посредник като проверката на дейността на служителите, които имат право да сключват сделки с ЦК се извършва поне веднъж месечно.
4.13. Спира сключването на сделки от служителите на инвестиционния посредник ако прецени, че съответната сделка би довела до понасянето на загуби или риска от понасянето на загуби от сделката превишава допустимия такъв.
4.14. Съвместно със Специализираната служба създадена и функционираща към Дружеството осигурява прилагането на Вътрешните правила на Финансова къща “Xxxxx - АД” за контрол и
предотвратяване на изпиране на пари, приети на основание Закона за мерките срещу изпирането на пари.
4.15. Следи за съответствие на използваните от съответните служители при инвестиционния посредник процедури по измерване, наблюдение и оценка на риска с приетите вътрешно- дружествени документи от Съвета на директорите;
4.16. Заедно с Председателя на Съвета на директорите вземат решения за кадрово, материално- техническо и методическо осигуряване на дейностите по управление на риска.
5. Служителите, работещи по договор за инвестиционния посредник, имат следните отговорности свързани с управлението на риска:
5.1. Отдел “Управление на риска”:
5.1.1. Да подпомага с конкретни разработки Съвета на директорите и изпълнителните директори при определяне политиката по управление на риска,на лимитите за сделки на вътрешните и международните пазари и пределно допустимите нива по основните видови риск;
5.1.2. Да изготвя обосновани предложения за актуализиране или усъвършенстване на правилата за управление на риска и за промени на лимитите за сделки на вътрешните и международните финансови пазари и на нивата на риск и да ги внася за одобрение от Съвета на директорите на инвестиционния посредник;
5.1.3. Да подпомага звената при определяне на количествено измеримите и неизмеримите рискове, както и да наблюдава,анализира и оценява риска при различните дейности осъществявани от инвестиционния посредник;
5.1.4. Да контролира спазването на установените от Съвета на директорите на инвестиционния посредник лимити за сделки и да го сигнализира чрез изпълнителните директори/прокуристите/при достигане на утвърдените лимити или надвишаването им;
5.1.5. Да адаптира готови модели за измерване на риска и наблюдаване на рисковите фактори върху дейността на инвестиционния посредник;
5.1.6. Да измерва и анализира текущо риска, в т.ч. спазването на определените лимити и нива на риск и докладва на изпълнителните директори/прокуристите/;
5.1.7. Да осъществява периодично преглед на рисковата матрица на инвестиционния посредник,както и на ефективността на прилагане на правилата по управление на риска съобразно пазарните условия;
5.1.8. Да изготвя доклади за състоянието на риска и внася същите за разглеждане, обсъждане и приемане от Съвета на директорите на инвестиционния посредник;
и/да събира, оценява и организира постъпването в базата от данни на вътрешна и външна информация;
5.1.9. Да не участва при разработването на собствени модели за управление на риска,тогава когато инвестиционният посредник реши да не се прилагат общо приети модели за оценка на риска.
5.1.10. Отделът за контрол и управление на риска функционира независимо от отдел “Операции с ценни книжа” и от останалите отдели на инвестиционния посредник и се отчита пряко пред Съвета на директорите. Отделът за контрол и управление на риска не може да съвместява други функции различни от тези посочени в Наредба № 35 за капиталовата адекватност и ликвидността на инвестиционния посредник, а именно за анализ,наблюдение и измерване на риска.
5.2. Отдел „ Анализи и проучвания ”
5.2.1. Ръководителят на звено ”Xxxxxxx проучвания”, е пряко подчинено на Изпълнителния директор, за:
5.2.2. Разработването на дългосрочни прогнози (над една година) за развитието на капиталовия пазар на базата на изследване взаимодействието между множество взимосвързани и взаимодействуващи фактори формиращи макроикономическите тенденции на развитие.
5.2.3. За разработването на краткосрочни прогнози (под една година) за развитието на капиталовия пазар, за нуждите на инвестиционния посредник или за клиентски нужди.
5.2.4. За разработването на предложения за формиране на собствен или клиентски портфейл от ценни книжа на базата на съответния баланс между параметрите: доходност и риск като се отчитат всички фактори, които ги обуславят и дефинираната от ръководството на инвестиционния посредник политика.
5.2.5. Анализира факторите обуславящи системния и несистемен позиционен риск и предлага за одобрение на ръководителя на направление “Инвестиционен посредник” адекватни превантивни мерките, относно съответни позиции.
5.2.5. Извършва финансов анализ на определени от ръководителя на направление “Инвестиционен посредник” предприятия и на тази база прави предложения до тях за закупуване на опрделен брой акции като посочва минимална и максимална цена за една акция.
5.2.6. Осъществява цялостен контрол върху дейността на звеното, следи и контролира извършването на сделки и операции с ценни книжа, деривативи и приравнените към тях инструменти от дилърите, както и откритите позиции на всеки един от тях и общо за инвестиционния посредник;
5.2.7. Отговаря за правилната организация на дейността и работните процеси в звеното;
5.2.8. Контролира изпълнението на приетите стратегии и политики за поемане, управление, наблюдение и редуциране на рисковете, на които инвестиционния посредник е изложен или може да бъде изложен, включително на рисковете произтичащи от макроикономическата среда;
5.2.9. Контролира навременното и правилно завеждане на сделките;
5.2.10. Следи ежедневно движенията на сключените сделки, откритите клиентски и спекулативни валутни позиции, състояние на клиентските сметки и при необходимост предприема действия за разрешаване на проблемни ситуации;
5.2.11. Следи ежедневно ефективността на сделките водещи до формиране на открити позиции, наблюдава и оценява ликвидността им;
5.2.12. Уведомява в случай на негативен резултат от открита позиция изпълнителния директор на инвестиционния посредник и съгласува действия за компенсирането им;
5.2.13. Следи за спазването на нормативно установените лимити в Наредба №35 за капиталовата адекватност и ликвидност на инвестиционните посредници.
5.3.Отдел “Операции с ценни книжа”
5.3.1. Служителите, които имат право да сключват сделки с ЦК, могат да осъществяват само такива сделки, за които са изрично оправомощени от ръководителя на направление “Инвестиционен посредник”, като:
5.3.1.1. Приемат поръчки от клиенти за сделки с ценни книжа на Българската фондова борса АД ;
5.3.1.2. Сключват непосредствено сделки за сметка на инвестиционния посредник;
5.3.1.3. Сключват непосредствено сделки за чужда сметка като брокери;
5.3.1.4. Следят за избягване на потенциални конфликти на интереси, а при възникване на такива,да уведомяват прекия ръководител,с цел разрешаване на конфликта;
5.3.1.5.Контролират отношенията с клиенти по въпроси, свързани с депозиране, блокиране, освобождаване и предаване на налични ценни книжа и приравнените към тях инструменти.
5.3.1.6.Сключват сделки на вътрешните и международни пазари от името и за сметка на инвестиционния посредник и от името на инвестиционния посредник и за сметка на клиентите, при необходимата наличност по сметките им съгласно подписаните от тях договори и определените им лимити;
5.3.1.7.Следят за движенията на пазарите/валутен, на акции, фючърси и други финансови инструменти/;
5.3.1.8. Обслужват клиенти, предоставят котировки, информация за пазара,наличности по сметките на клиентите или друга информация,която клиента иска;
5.3.1.9. Въвеждат информация за всяка сключена сделка и попълва тикет за нея; 5.3.1.10.Уведомяват незабавно, при възникване на проблемни обстоятелства в отношенията с клиентите, главния дилър;
5.3.1.11. Следят ежедневно пазарните движения, сключените сделки, открити клиентски и спекулативни позиции, активни ордери и всяка друга информация, която е свързана с работата им.
5.3.2. Служителите, които сключват сделки с клиенти нямат право, освен ако не са писмено упълномощени от ръководителя на направление “Инвестиционен посредник”:
5.3.2.1. Да сключват сделки с ценни книжа, чиято обща стойност надвишава 150 минимални заплати. За сделки, чиято стойност надвишава 150 минимални заплати е необходимо одобрението на ръководителя на направление “Инвестиционен посредник”. Ограничението не се отнася до сделки, които са част от придобиването или продажбата на пакети от ценни книжа с по- голяма от упоменатата стойност, за които предварително има съответното съгласие.
5.3.2.2. Да сключват сделки за покупка на акции, с които инвестиционния посредник придобива дял над 10% от общия размер на капитала на Инвестиционния посредник.
5.3.3. Да сключват сделки за покупка на облигации и други дългови инструменти, които са на номинална стойност над 10% от общата номинална стойност на съответната емисия. Ограничението не се прилага за ДЦК.
5.3.4. Да сключват сделки, с които общата нетна позиция на инвестиционния посредник към един клиент или към група свързани клиенти надвишава 10% от собствените средства на инвестиционния посредник или сумата от големите нетни експозиции на инвестиционнния посредник надвишава 40% от собствените му средства.
5.3.5. Самостоятелно да сключват сделки за поемане на емисии на ценни книжа от инвестиционния посредник.
5.3.6. Ограниченията по т.5.3.2 не се прилагат, ако служителите имат изрично нареждане от ръководителя на направление “Инвестиционен посредник” или от член на съвета на директорите за извършване на конкретна сделка или група сделки.
5.3.7. Когато за извършването на определен вид сделки се изисква допълнително разрешение (лиценз) от оправомощен държавен или друг орган, то право да сключват такива сделки имат само тези служители, които притежават необходимото разрешение (лиценз).
5.3.8.Решение за поемане на емисии на ценни книжа от инвестициионния посредник за собствена сметка, за покупка на акции, с които се придобиват над 10% от гласовете и за издаване на опции се взема от Председателя на Съвета на директорите, съгласувано с ръководителя на направление “Инвестиционен посредник”.
5.3.9.Решение за покупка на опции и варанти се взема от ръководителя на направление
“Инвестиционен посредник”, съгласувано с Председателя на Съвета на директорите
5.3.10. Служителите от отдел “Операции със ценни книжа” осъществяващи сделки и операции на вътрешните и международните пазари носят отговорност за достоверността,пълнотата и своевременното предаване на първичната информация на отдела по управление на риска.
5.4. Отдел ”Счетоводство”:
5.4.1. Ръководителят на отдел „Счетоводсво”:
5.4.1.2.Организира вярно и точно представяне на резултатите от дейността на инвестиционния посредник;
5.4.1.3.Осигурява достоверна счетоводна отчетност на основата на първична документация спазвайки принципите на документална обоснованост, надеждност, предимство на съдържанието пред формата, предпазливост, запазване при възможност счетоводната политика от предходния отчетен период;
5.4.1.4.Осигурява и следи за спазването на нормативните актове, касаещи счетоводната отчетност на инвестиционния посредник;
5.4.1.5.контролира спазването на регулациите от страна на служителите работещи за инвестиционния посредник;
5.4.1.6.контролира съблюдаването на установените правила за оформяне на документите,свързани с движението на финансови средства, материални ценности, разчетни взаимоотношения и други;
5.4.1.7.изготвя ,със съдействието звената за контрол на риска и финансови пазари,справките, изискуеми по Наредба№35 за капиталовата адекватност и ликвидност на инвестиционните посредници.
5.4.2.Служителите работещи в звеното”Счетоводство”
5.4.2.1. Осигуряват достоверна счетоводна отчетност на основата на първична документация.
5.4.2.2. Контролират своевременното и правилно оформяне на операциите по сделките на вътрешните и международните пазари.
5.4.2.3. Следят за спазването на нормативните актове, касаещи счетоводната отчетност на инвестиционния посредник.
5.5. Отдел “Фронт офис”
5.5.1.Разяснява общите условия, условията на пазара и рисковете при сделките с ценни книжа съгласно изискванията на ЗППЦК и на Наредба №1 за изискванията към дейността на инвестиционните посредници.
5.5.2.Обработва договорите с клиентите, изготвя необходимата документация и я предава на брокерите за изпълнение.
5.6. Отдел “Бек офис”
5.6.1.Приема нареждания от брокерите във връзка с изпълнението на сделките.
5.6.2.Попълва документите във връзка с изпълнението на сключените сделки съгласно изискванията на Наредбата за изискванията към дейността на инвестиционните посредници.
5.6.3.Отчита се пред брокерите за изпълнението на сделките. 5.6.4.Осъществява контакт с другите институции на пазара на ценни книжа.
5.7. Отдел “Вътрешен контрол”
5.7.1.Контролира пълнотата на документацията относно системата и процеса по управление на риска и организацията на звеното за контрол на риска при инвестиционния посредник; 5.7.2.Контролира отчитането на оценките за пазарен риск в ежедневното управление на риска и целостта на управленската информационна система;
5.7.3.Контролира процеса на одобрение на методите и системите за оценка на риска,използвани от звеното за сключване на сделки и звеното за осчетоводяване на сделки;
5.7.4.Контролира обхвата на пазарните рискове и утвърждаване на всички съществени промени в процеса на измерване на риска;
5.7.5.Контролира точността и пълнотата на данните за позициите,точността и уместността на допусканията за волатилност и корелация,както и точността на оценката и изчисленията за чувствителност към даден риск;
5.7.6.Контролира проверката, която инвестиционният посредник извършва за оценка на съвместимостта, навременността и надежността на източниците на данни, използвани във вътрешните модели,включително независимостта на информационните източници; 5.7.7.контролира проверката, която инвестиционният посредник извършва за оценка на резултатите от тестовете, които провежда за точността на вътрешния модел.
ГЛАВА ТРЕТА
ПРАВИЛА И ПРОЦЕДУРИ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ,УПРАВЛЕНИЕ И НАБЛЮДЕНИЕ НА РИСКОВЕТЕ ПРАВИЛА И ПРОЦЕДУРИ ЗА ОЦЕНЪЧНИЯ ПРОЦЕС И ИЗТОЧНИЦИТЕ НА ПАЗАРНА ИНФОРМАЦИЯ
РАЗДЕЛ І ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
6. Процесът по установяването, управлението и наблюдаването на рисковете има за цел да редуцира влиянието на външните и вътрешните рискови фактори върху дейността на инвестиционния посредник, включително на рисковете произтичащи от макроикономическата среда.
6.1. Процедурите за оценка и управление на отделните видове риск включват:
6.1.2. Идентифициране на отделните външни и вътрешни данни,факти и събития влияещи върху дейността на инвестиционния посредник;
6.1.3. Идентифициране и измерване на риска;
6.1.4. Конкретни методи за управление на всеки вид риск и основни допускания и изходни параметри за прилагането на избрания метод;
6.1.5. Наблюдаване, оценка и контрол на риска;
6.1.6. Докладване на риска.
6.2. Методите за ограничаване на рисковите фактори/хеджиране/ имат приоритет пред методите за управление на средствата при контрола на риска.
6.3. Измерването,анализирането и наблюдаването на рисковите фактори се извършва ежедневно за търговския портфейл и ежемесечно за инвестиционния портфейл от служителите в отдела по управление на риска при инвестиционния посредник.
6.4. Оценката на риска се извършва на база на анализ на следните компоненти: 6.4.1.Основните и значими дейности при инвестиционния посредник;
6.4.2.Вида и нивото/степента/на присъщите за инвестиционния посредник рискове;
6.4.3. Адекватността на действащите контролни системи за управление на риска; 6.4.5.Обща оценка на риска.
6.5. Рисковите фактори, които оказват влияние върху дейността на инвестиционния посредник са:
6.5.1. Xxxxxxx риск-вероятността да се понесат загуби или да не се реализира печалба под въздействието на неблагоприятни промени в цените на ценни книжа, пазарните лихвени проценти, валутни курсове и други;
6.5.2. Сетълмент риск и кредитен риск на насрещната страна и от големи експозиции- вероятността да се нарушат капиталовите изисквания на инвестиционния посредник; 6.5.3.Операционен риск-вероятността да се понесат загуби в резултат на неподходящи или неправилни вътрешни процедури,грешки на длъжностни лица при инвестиционния посредник,вкл.в офисите или от вътрешни събития;
6.5.4. Правен риск-вероятността да се понесат загуби в резултат на нарушения или неспазване на законовите и подзаконови нормативни актове или вътрешно-дружествените документи;
6.5.5. Репутационен риск-възможността от негативни публикации и изявления в средствата за масова информация, електронните медии и др.касаещи инвестиционния посредник, верни или неверни,което да доведе до намаление на клиентската база,приходите или до завеждане на съдебни дела;
6.5.6. Бизнес-риск-възможността под влиянието на различни фактори от външната среда- макроикономически, политически и други, както и от условията за работа в тази среда да се причинят негативни последици в дейността на инвестиционния посредник
6.5.7.Позиционен риск/общ и специфичен/- риск от промяната на цената на даден инструмент в резултат на фактори,свързани с емитента или в случай на деривативен инструмент-свързан с емитента на базовия инструмент, както и риска от промяната в цената на дадения инструмент поради промяна в равнището на лихвените проценти;
6.5.8. Стоков риск-риска от позиции в борсово търгувани стоки или стокови деривативни инструменти в инвестиционния и търговски портфейл на инвестиционния посредник;
6.5.9. Риск от концентрация-риск от не съчетаване на падежите между експозициите и кредитната им защита, както и риска, който възниква при прилагането на техники за редукция на кредитния риск и на големите индиректни кредитни експозиции;
6.5.10. Ликвиден риск-възможността инвестиционния посредник да не разполага с достатъчно средства за посрещане на задълженията си,когато те станат изискуеми и невъзможността да реализира свои активи при подходяща цена и в приемливи срокове.
6.5.11.валутен риск-рискът от промените на валутния курс на лева спрямо чуждите валути; 6.5.12.лихвен риск-риск от колебания в лихвените проценти,дотолкова доколкото лихвоносните активи и лихвените пасиви падежират или търпят промени в лихвените равнища по различно време и в различна степен.
6.6. Според начина на измерване се оценяват очаквани и неочаквани рискове.
6.6.1.Очакваните рискове подлежат на измерване и се включват в цената на съответните финансови инструменти.
6.6.2.Неочакваните рискове са вероятности и са свързани с неочакван обрат на пазара.
РАЗДЕЛ ІІ
КРЕДИТЕН РИСК И РИСК НА НАСРЕЩНАТА СТРАНА
7. Кредитният риск при инвестиционния посредник като системата за оценка на е до голяма степен комплекс от субективни оценки, дадени на основата на обективни факти, в резултат от оценяването следва да се получи обща оценка на кредитния риск, той има два основни компонента:
7.1. Риск от неизпълнение на контрагента в маржин сделки/заемни сделки/ на капиталовия пазар- валутни операции, фючърси, суапове, опции, дялове и акции;
7.2. Продуктов риск, който се измерва с евентуалната загуба при неизпълнение на задълженията от ответната страна в сделката.
7.3. За изчисляване на рисково-претеглените активи за кредитен риск, инвестиционният посредник използва стандартизационния подход регламентиран в Наредба № 35 за капиталовата адекватност и ликвидността на инвестиционните посредници.
7.4. Кредитният риск от контрагента е рискът контрагента по определена сделка да изпадне в неизпълнение преди окончателния сетълмент на паричните потоци на сделката.
7.5.Кредитният риск от контрагента възниква по:
7.5.1. Сделки с деривативни инструменти;
7.5.2. Репо-сделки;
7.5.3. Сделки по предоставяне и получаване в заем на ценни книжа;
7.5.4. Маржин заемни сделки;
7.5.5. Транзакции с удължен сетълмент.
7.6. Експозициите към кредитен риск от контрагента участват при претеглянето на експозициите към кредитен риск.
7.7. Процедурата по одобряване, изменение, подновяване и рефинансиране на кредитни сделки се приема от Съвета на директорите на инвестиционния посредник, а звената които осъществяват кредитните сделки трябва задължително да се съобразяват тях.
7.8.Заемни сделки се разглеждат, оценяват, одобряват и сключват в централата на инвестиционния посредник.
7.8.1.Заемни сделки, които биха довели до формиране на открити позиции са: 7.8.1.1.Покупко-продажби на чуждестранна валута срещу левове на форуърд; 7.8.1.2.Покупко-продажби на чуждестранна валута срещу левове на спот вальор; 7.8.1.3.Покупко-продажби на валута срещу друг вид валута на спот вальор; 7.8.1.4.П окупко-продажба на валута срещу друг вид валута на форуърд; 7.8.1.5.Суап операции;
7.8.1.6.Покупко-продажби на опции; 7.8.1.7.Покупко-продажба на фючърси; 7.8.1.8.Сделки с ценни книжа.
7.9.Сделките по т.7.8.1. се сключват от дилърите при инвестиционния посредник, след като са налице документите удостоверяващи сключването на сделките.
7.10. Служителите в бек-офиса предават документите по сделките на датата на сключване на сделката в счетоводството за извършване на необходимите счетоводни записвания.
7.11. Служителите отговарящи за валутната наличност следят движенията по кореспондентските сметки по валути.
7.12. След извършване на необходимите счетоводни записвания, документацията за счетоводните операции се предава на служителите от бек офиса, където се съхраняват към досието по сделката.
7.13. Ежедневно ръководителят на бек-офиса изготвя справка за сключените сделки, която представя на главния дилър или на ръководителя на звеното ”Анализи и проучвания”.
7.14. Ръководителят на звено”Анализи и проучвания” при инвестиционния посредник е длъжен стриктно да спазва политиката на посредника, одобрена от Съвета на директорите, а именно консервативна, умерено-консервативна, умерено-рискова или рискова.
7.15. Лимитите за сделки и нивата на риск, по предложение на звеното за управление на риск при инвестиционния посредник, се одобряват и преразглеждат на тримесечие от Съвета на директорите на инвестиционния посредник.
7.15.1. Лимитите за сделки се определят на база на сумата на капитала, която инвестиционния посредник би подложил на риск по индивидуални клиенти. Лимитите са в процент от общата капиталова база на инвестиционния посредник или като процент от общия кредитен еквивалент.
7.15.2. Общ лимит на заемните сделки е максималната кредитна рискова експозиция, която се определя и преразглежда на тримесечие от Съвета на директорите на инвестиционния посредник. Голямата кредитна експозиция е индикатор за прекомерно излагане капитала на инвестиционния посредник на риск.
РАЗДЕЛ ІІІ
ПРАВИЛА И ПРОЦЕДУРИ ЗА ОЦЕНЪЧНИЯ ПРОЦЕС СВЪРЗАН С ОЦЕНКИТЕ,ИЗТОЧНИЦИТЕ НА ПАЗАРНА ИНФОРМАЦИЯ И ПРЕЦЕНКАТА ЗА ТЯХНОТО СЪОТВЕТСТВИЕ
8. Инвестиционният посредник изгражда и поддържа системи и механизми, които гарантират достоверността и надежността на оценките,свързани с търговския портфейл.
8.1. Инвестиционният посредник конкретизира ясно отговорностите в различните области свързани с изготвянето на оценките,източниците на пазарна информация,честотата на независимото оценяване,избрани час и цени на закриване на позициите,детайлни процедури за коригиране на оценките и за месечно инцидентно потвърждаване на оценките, които да са неразделна част от настоящите правила.
8.2. Инвестиционният посредник определя принципите за включване на дадена позиция към инвестиционния или търговския портфейл, както и процедурите за управление и наблюдение на позициите в търговския портфейл,неразделна част от настоящите правила.
8.2.1.Позициите в търговския портфейл се оценяват в съответствие с методите за разумна и пазарна оценка.
8.2.2.Методът за разумна оценка трябва да осигури съответствие на прилаганата стойност за всяка позиция в търговския портфейл с нейната текуща пазарна стойност. Стойността трябва да отчита динамичния характер на позициите в търговския портфейл, изискванията за разумна обоснованост, дейността на инвестиционния посредник и целта на капиталовите изисквания във връзка с позициите в търговския портфейл.
8.2.3.Методът на пазарна оценка е оценяване поне веднъж дневно на позициите по лесно достъпни заключителни цени от независим източник,като борсови цени или цени от системи за пазарна информация, котировки от независими брокери с добра репутация.
8.2.3.1.При метода на пазарната оценка се използва по-консервативният от курсовете „Купува” и
„Продава”, освен ако инвестиционния посредник не е значителен за пазаря участник/маркет- мейкър/ за съответния финансов инструмент и може да затвори позицията си по средна пазарна цена.
8.2.4.Когато не е възможно пазарно оценяване,инвестиционният посредник използва модел за оценка на позициите и портфейлите си. Оценяването по модел е всяко оценяване, което се сравнява спрямо стойности за сравнителна оценка/бенчмарк/ екстраполира или изчислява по друг начин от пазарните данни.
8.2.4.1.Оценяването по модел трябва да отговаря на изискванията посочени в чл.16,ал.2 от Наредба № 35 за капиталовата адекватност и ликвидност на инвестиционния посредник.
8.3. За потвърждаване на оценките най-малко веднъж месечно се извършва независим периодичен преглед на точността и независимостта на пазарните цени или входните данни на модела от отдела за “Управление на риска”
8.4. Когато не са налични независими ценови източници или те са субективни, стойността на оценките по предходните алинеи се коригира при отчитане на факторите посочени в чл.18,ал.2 от цитираната Наредба.
8.5.Инвестиционният посредник преценява дали да формира резерви за нисколиквидните позиции,които могат да възникнат вследствие на пазарни събития или в резултат на дейността му, като концентрация на позиции и/или просрочени позиции и извършва периодично преглед относно тяхната необходимост.
8.6.Когато корекциите в оценките или резервите водят до съществени загуби за текущата година, с тях се намалява първичния капитал.
8.7.Други печалби или загуби,произтичащи от корекции в оценката или резервите, се включват при изчисляването на нетната печалба от търговския портфейл и се добавят или с тях се намалява допълнителният капитал на инвестиционния посредник за покриване на пазарни рискове.
8.8. Корекции в оценките или резервите, които надвишават стойносттите,получени съгласно счетоводната политика на инвестиционния посредник, се третират съгласно т.8.5., ако те водят до съществени загуби или съгласно т.8.6. в останалите случаи.
8.9.Диверсификацията на рисковете от заемите е в съответствие с пазарите,на които извършва дейност инвестиционния посредник и със стратегията му за предоставяне на заеми.
РАЗДЕЛ ІV ОСТАТЪЧЕН РИСК
9. Инвестиционният посредник следи и контролира остатъчния риск, произтичащ от по-ниска ефективност от очакваната на използваните техники за редуциране на кредитния риск и на очакваната загуба.
9.1. Когато се отчита редуциране на кредитния риск или на очакваната загуба, инвестиционният посредник извършва и цялостна оценка на кредитния риск на базисната експозиция. При репо сделките нетният размер на експозицията се счита за базисна експозиция.
9.2. За изчисляване на рисково-претеглените експозиции по стандартизирания подход за кредитен риск инвестиционният посредник може да отчита редуциране на кредитния риск,когато са изпълнени нормативните изисквания.
9.3. Експозиция с призната кредитна защита не може да получи по-високо рисково тегло, отколкото без признаване на защитата.
9.4. Техниките, използвани за доставка на кредитна защита,действията и предприетите стъпки следва да осигуряват споразумения за кредитна защита,които са правно валидни и изпълними във всяка относима юрисдикция.
8.5. Инвестиционният посредник предприема подходящи действия за осигуряване на ефективността на споразуменията за кредитна защита.
9.6. В случай на обезпечена кредитна защита активите, които се признават за обезпечение, трябва да са достатъчно ликвидни и тяхната стойност в дългосрочен план да е толкова надеждна,че да осигури ефективност на кредитната защита, като се взема под внимание използваният метод за изчисляване на стойността на рисковопритеглените експозции и допустимата степен на признаване на активите.
9.7. В случай на обезпечена кредитна защита инвестиционният посредник заемодател има право на бърза реализация или на задържане на активите, използвани за защита на заемите в случай на неизпълнение на задължението, неплатежоспособност или несъстоятелност на длъжника или друго кредитно събитие, определено в документите по сделката. Когато е подходящо, същите действия се предприемат срещу попечителя на обезпечението. Степента на корелация между стойността на активите,използвани за защита, и кредитното качество на длъжника не трябва да е прекомерна.
РАЗДЕЛ V
РИСК ОТ КОНЦЕНТРАЦИЯ
10. Рискът от концентрация е неадекватна диверсификация на експозиции към клиенти, групи свързани клиенти, клиенти от един и същ икономически отрасъл, географска област или възникнал от една и съща дейност, което може да причини значителни загуби, както и рискът, свързан с големи непреки кредитни експозиции.
10.1.Инвестиционният посредник е длъжен ежедневно да следи своите експозиции към едно лице или към група свързани клиенти, която не може да надхвърля 25 на сто от собствения му капитал. 10.2.Инвестиционният посредник е длъжен да уведоми Комисията за финансов надзор най-късно до следващия работен ден за всяка нововъзникнала голяма експозиция /нетната стойност е по- голяма или равна на 10 на сто от собствения капитал на инвестиционния посредник/, както и за всяко нарастване с над 20 на сто спрямо размера на съществуващата голяма експозиция при предходното уведомление, включително за датата и за причините за това нарастване.
10.3.Инвестиционният посредник е длъжен да следи ежедневно и експозициите си към издатели на обезпечение за прекомерна концентрация и да уведоми комисията при наличието на такава.
10.4.Инвестиционният посредник наблюдава и контролира големите си експозиции в съответствие с чл.74-82 от Наредба № 35.
10.5.Инвестиционният посредник създава и поддържа системи за наблюдение и контрол на големите експозиции, свързани с поемане на емисии в периода между датата на първоначалния ангажимент и работен ден първи, отчитайки рисковете, свързани с конкретния пазар.
10.6.Инвестиционния посредник изчислява общите експозиции към индивидуални клиенти или група свързани клиенти чрез сумиране на експозициите, възникнали от сделките в търговския портфейл и в инвестиционния портфейл.
РАЗДЕЛ VІ РИСК,СВЪРЗАН СЪС СЕКЮРИТИЗАЦИЯТА
11. Инвестиционният посредник трябва да наблюдава и оценява риска, възникващ от секюритизационни сделки, при които е инициатор или спонсор, за да се осигури, че икономическата същност на сделката е напълно отразена при оценката на риска и при вземането на управленски решения.
11.1. При традиционна секюритизация инвестиционният посредник инициатор не включва секюритизираните експозиции и съответстващата на тях загуба при изчисляването на рисковопритегления размер на експозииците за кредитен риск.
11.2.При синтетична секюритизация инвестиционния посредник инициатор изчислява рисковопретегления размер и очакваната загуба на секюритизираните експозиции съгласно разпоредбите на т.2-4 от приложение № 7 към Наредба № 35.
11.3.Рисковопретегленият размер на секюритизиращите позиции участва при изчисляването на рисковопретегления размер на експозициите за кредитен риск.
11.4.Рисковите тегла, приложими спрямо стойността на секюритизиращите позиции, се определят съгласно тяхната степен на кредитно качество.
11.5. Ако инвестиционен посредник има експозиции в различни секюритизиращи траншове, той третира всеки транш като отделна секюритизираща позиция.
11.6.Секюритизиращите позиции включват експозиции от секюритизация, произтичаща от деривативни инструменти върху лихвени проценти или валутни деривативни инструменти.
РАЗДЕЛ VІІ ПАЗАРЕН РИСК
12.Пазарният риск е рискът от загуби, възникващи от движенията в пазарните цени на дълговите/лихвените/ и капиталовите инструменти от търговския портфейл и на валутните и стоковите инструменти от търговския и инвестиционния портфейл на инвестиционния посредник. 12.1.Отдалечаването на една инвестиция от паричния пазар, увеличава пазарния риск и намалява стойността на инвестицията.
12.2.Капиталовото изискване за пазарен риск,както и рисковопретеглените активи се изчисляват чрез:
12.2.1. Стандартизиран подход за пазарен риск; 12.2.2.подход базиран на вътрешни модели; 12.2.3.комбинация от двата подхода
РАЗДЕЛ VІІІ ЛИХВЕН РИСК
13.Лихвеният риск е рискът от промяна в цената на финансов инструмент в резултат на промяна в равнището на лихвените проценти в случай на търгуван дългов инструмент или дериват или в случай на капиталов инструмент или дериват поради промени на капиталовия пазар, несвързани с конкретни характеристики на отделните инструменти.
13.1. Отделът по управление на риска е длъжно да свързва управлението на лихвения риск с управлението на активите и пасивите и тяхната доходност,анализа на дисбаланса и лихвените маржове.
13.2. За оценка на лихвения риск се разработват системи за оценка и управление на риска,произтичащ от потенциалната промяна в лихвените проценти,който оказва влияние върху дейностите свързани с управление на инвестиционния портфейл.Тези системи са неразделна част от настоящите правила.
РАЗДЕЛ ІХ ОПЕРАЦИОНЕН РИСК
14. Операционният риск е рискът от загуба в резултат на риск от загуба, произтичаща от неадекватни или недобре функциониращи вътрешни процеси – нарушения в установените процеси, неспазване на указания и на провеждана политика и включва: риск от загуба поради неадекватни, неправомерни и/или неправилни действия на банковия персонал - проблеми в управлението на инвестиционния посредник, организационната й структура или други неблагоприятни събития, свързани с дейността на персонала. Проявлението на тези рискове се дължи на липса на опит, недостатъчно ефективно обучение на персонала, неадекватни контролни механизми, невнимание, умисъл, недостиг на персонал или други фактори;риск от загуба от неадекватни или недобре функциониращи системи - системният риск се свързва с частично или цялостно прекъсване на системите по отношение обслужване на вътрешните и външните операции на инвестиционния посредник;риск от загуба поради външни събития, включително правен риск - измами от външни лица, предумишлени действия, природни бедствия, тероризъм или вандализъм.
14.1.Операционно събитие е събитие,което може да доведе до отрицателен икономически резултат и/или до допълнителни разходи и до отклонение на реализираните от очакваните резултати от дейността.
14.2.Загуба от операционно събитие е финансовият ефект, свързан с проявление на операционни събития и подлежащ на оповестяване във финансовите отчети на инвестиционния посредник,включително пропуснати ползи.
14.3.Капиталовото изискване за операционен риск се изчислява по един от следните подходи: 14.3.1.Подход на базисния индикатор;
14.3.2.Стандартизиран подход; 14.3.3.усъвършенствани подходи.
14.4.Инвестиционният посредник изчислява капиталовото изискване за операционен риск включвайки очакваната и неочакваната загуба.
14.5. Операционният риск изисква да се определят:
14.5.1. Цели и задачи на управлението на операционния риск;
14.5.2.Подходите и средствата за идентифициране, оценка и определяне приемливо ниво на операционния риск и мониторинг на нивото на операционния риск;
15.5.3.Методи за контрол и минимизиране на операционния риск (предприемане на мерки за поддържане риска на ниво, което не застрашава интересите на клиентите, както и стабилността на инвестиционния посредник);
15.5.4.Осигуряването на информационна обезпеченост относно операционния риск, което включва реда за обмен на информация между дирекциите, отделите и служителите на инвестиционния посредник, реда и периодичността за представяне на отчетната и друга информация по управлението на операционния риск;
15.6.Възникването на операционен риск може да бъде породено от вътрешни и външни причини: 15.6.1.Към вътрешните причини за възникване на операционен риск се отнасят:
15.6.1.1.Пропуски в организационната структура на инвестиционния посредник в частта за разпределяне на отговорностите между отделите и служителите;
15.6.1.2.Пропуски в правилата и процедурите за извършване на сделки с ценни книжа, тяхното осчетоводяване и документиране;
15.6.1.3.Неизпълнение или неточно изпълнение от страна на служителите на правилата и процедурите;
15.6.1.4.Неефективен вътрешен контрол в инвестиционния посредник. 15.6.2.Към външните причини за възникване на операционен риск се отнасят:
15.6.2.1.Случайни или преднамерени действия на физически и/или юридически лица насочени срещу интересите на инвестиционния посредник;
15.6.2.3.Повреда или прекъсване в работата на системи и оборудване, които са извън контрола на инвестициония посредник;
15.6.2.4.Неблагоприятни външни обстоятелства, които са извън контрола на инвесттиционния посредник.
15.7.Управлението на операционния риск се осъществява последователно чрез: 15.7.1.Идентифициране на операционния риск;
15.7.2.Оценка на операционния риск; 15.7.3.Мониторинг на операционния риск;
15.7.4.Контрол и/или минимизиране на операционния риск.
РАЗДЕЛ Х ЛИКВИДЕН РИСК
16.Ликвидният риск, наричан още риск на финансирането е този, при който инвестиционният посредник ще срещне трудности при набавяне на финансови средства за изпълнение на ангажименти, свързани с финансови инструменти. Причина за ликвидния риск може да бъде невъзможността да се реализира бързо финансов актив на стойност, близка до справедливата му стойност.
16.1. Отделът по управление на риска трябва да извършва периодичен анализ на матуритетната структура на активите и пасивите на инвестиционния посредник в лева и валута,както и оперативно да следи паричните потоци.
16.2. Съветът на директорите на инвестиционния посредник следва да одобри,с цел избягване на ликвидна криза, по предложение на звеното по управление на риска лимити за размера на инвестиционния портфейл като процент от всички активи,с цел избягване на ликвидна криза,както и процедури за тяхното приемане,наблюдение и изменение,неразделна част от настоящите правила.В процедурите се регламентира и механизма за намаляване до оптималния минимум на вложенията на инвестиционния посредник в слабо ликвидни и не доходоносни активи. 16.3.Политиката на инвестиционния посредник по управление на ликвидния риск включва задължително планове за ликвидност,обхващащи както планираното,така и предсрочното
погасяване,когато инвестиционният посредник е инициатор на револвиращи секюритизационни сделки,включващи условия за предсрочно погасяване.
РАЗДЕЛ ХІ ПОЗИЦИОНЕН РИСК
17.Позиционният риск се състои от два компонента:
17.1.Първият компонент е неговия специфичен риск,който е рискът от промяна в цената на даден инструмент в резултат на фактори,свързани с емитента или в случай на деривативен инструмент- свързани с емитента на базовия инструмент;
17.2.Вторият компонент на позиционния риск е неговият общ риск,който е рискът от промяната в цената на дадения инструмент поради промяна в равнището на лихвените проценти,когато се отнася до търгувани дългови инструменти или деривативни дългови инструменти или промяната в цената на дадения инструмент поради промени на пазара на акции,несвързани с конкретни характеристики на отделните ценни книжа,когато се отнася до акции или деривативни инструменти върху акции.
17.3. Отделът по управление на риска е длъжен да разработи и предложи на Съвета на директорите на инвестиционния посредник за одобрение политика за определяне на ефективна структура от ценни книжа чрез диверсификация на портфейла от ценни книжа,гарантиращи минимизиране на потенциалните загуби от негативното движение на цените на отделните ценни книжа в портфейла на инвестиционния посредник,както и конкретен модел за измерване на еластичността на финансовия актив по отношение на ценовата динамика на капиталовия пазар,които се считат за неразделна част от настоящите правила.
РАЗДЕЛ ХІІ ВАЛУТЕН РИСК
18.1. Отделът по управление на риска разработва и предлага за одобрение от Съвета на директорите на инвестиционния посредник механизъм за наблюдаване на общата и отделните позиции на инвестиционния посредник,анализ на структурата и изпълнение на отделните лимити,както и предлага конкретните методи за управление на валутния риск,които са неразделна част от настоящите правила.
18.2. Според избрания метод се представят и основните допускания и изходни параметри за прилагането на избрания метод.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА МЕХАНИЗМИ ЗА ВЪТРЕШЕН КОНТРОЛ
19.Специализираната служба за вътрешен контрол при инвестиционния посредник извършва поне веднъж годишно преглед на дейността на посредника ,в това число по оценка на рисковите,която включва проверките посочени в т.5.1.8. от настоящите правила.
19.1.Вътрешният контрол при инвестиционния посредник извършва периодични проверки за съответствието на дейността на посредника с политиката и процедурите относно включването на позиции и цялостното управление на търговския портфейл,с оглед изчисляване на капиталовите изисквания в съответствие с условията на чл.11 от Наредба № 35 за капиталовата адекватност и ликвидността на инвестиционните посредници и съобразно рисковия му профил.
19.2.Механизмите за вътрешен контрол при инвестиционния посредник следва да гарантират установяването и документирането на всички големи експозиции и последващите промени в тях в съответствие с изискванията на Наредба № 35 за капиталовата адекватност и ликвидността на инвестиционните посредници и с цел последващо наблюдение на тези експозиции като част от цялостния процес на наблюдение на експозициите.
19.3.Специализираните служби за вътрешен контрол при инвестиционния посредник прилагат тристепенен механизъм за контрол на риска: превантивен текущ и последващ.
19.4.Превантивният контрол по отношение оценката на рисковите фактори при сделките осъществявани от инвестиционния посредник са насочени към:
19.4.1.Организиране на професионален инструктаж на служителите, с които инвестиционният посредник има сключени трудови договори, както и с лицата сключващи договори и приемащи поръчки;
19.4.2.Внасяне на предложения за своевременно актуализиране и усъвършенстване на вътрешно-дружествените документи на инвестиционния посредник в съответствие с приети нови нормативни изисквания;
19.4.3.Провеждане на регулярни тримесечни инструктажи на служителите в офисите на инвестиционния посредник относно допуснати пропуски,грешки,слабости в работата им по сделки и поръчки, както и са приетите от Съвета на директорите на посредника промени във вътрешно- дружествени документи.
19.5.Текущият контрол по отношение правилното управление на рисковете включва: 19.5.1.Ежедневно следене експозициите към едно лице или група свързани клиенти да не надвишава 25 на сто от собствения капитал на инвестиционния посредник, с цел ограничаване на риска от прекомерната им концентрация; следене за своевременното установяване и документиране на всички големи експозиции;
19.5.2.Своевременното уведомяване на Комисията за финансов надзор при надвишаване на големите експозиции, с посочване на причините довели до превишението и конкретните мерки за привеждане на експозициите в съответствие с установените ограничения;
19.5.3.Следене за оценяване поне веднъж дневно на позициите по лесно достъпни заключителни цени от независим източник, като борсови цени или цени от системи за пазарни информации.
19.6.Последващият контрол по отношение управлението на риска включва:
19.6.1.Задължителни препоръки за изпълнение при нарушаване правилата по управление на риска и търсене на най-строга дисциплинарна и имуществена отговорност от виновните длъжностни лица;
19.6.2.Внасяне на конкретни предложения пред Съвета на директорите за промяна във вътрешните документи на инвестиционния посредник,с оглед предотвратяване на пропуски, слабости и нарушения и привеждането им в съответствие със Законовите изисквания; 19.6.3.Регулярно обучение на служителите при инвестиционния посредник.
ГЛАВА ПЕТА
АДМИНИСТРАТИВНИ И СЧЕТОВОДНИ ПРОЦЕДУРИ ПО УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА И ОЦЕНКАТА НА КАПИТАЛА НА ИНВЕСТИЦИОННИЯ ПОСРЕДНИК
РАЗДЕЛ І СЧЕТОВОДНИ ПРОЦЕДУРИ
20. Счетоводните процедури по отношение на управлението на рисковете и оценката на капитала са възприети и следвани от инвестиционния посредник действия по обработка на входящата финансово-счетоводната информация,чрез които се достига до оценки за нивата на риск и адекватността на капитала и ликвидността му.
РАЗДЕЛ ІІ
ЦЕЛИ НА СЧЕТОВОДНИТЕ ПРОЦЕДУРИ
20.1.Основна цел на счетоводните процедури е адекватното колектиране, обработка и представяне на достоверна, систематизирана и навременна информация за:
20.1.1.Степента на риск, на която е изложен инвестиционният посредник;
20.1.2.Необходимият капитал за покритие на поетите рискове от дейността на инвестиционния посредник.
20.2. Своевременното и вярно представяне на информацията за степента на изложеност на риск и адекватността на капитала на инвестиционния посредник пред Съвета на директорите е предпоставка за недопускане на концентрация на рисковете и понасяне на финансови загуби.
20.3. Счетоводните процедури трябва да осигуряват всеобхватност на стопанските процеси, като по този начин се минимизира рискът от загуба и изкривяване на информацията за моментното състояние на инвестиционния посредник.
20.4. Счетоводните процедури трябва да осигуряват подходящо структуриране на финансово- счетоводната информация за целите на управление на рисковете при инвестиционния посредник. Това се постига чрез детайлизиране и адекватно групиране на информацията от първичните счетоводни документи, на базата на индивидуалния сметкоплан и специализирано програмно осигуряване.
20.5. Цел на счетоводните процедури е чрез наблюдение и своевременно сигнализиране на отговорните лица, да се избегнат нарушения на капиталовите и ликвидни изисквания, съгласно Наредба№35 за капиталовата адекватност и ликвидността на инвестиционните посредници.
РАЗДЕЛ ІІІ
НЕОБХОДИМИ ДЕЙСТВИЯ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА СЧЕТОВОДНИТЕ ПРОЦЕДУРИ
21.За осъществяване на целите, стоящи пред счетоводните процедури за управление на рисковете и оценка адекватността и ликвидността на капитала са необходими редица действия и съгласуваност с всички звена при инвестиционния посредник.
21.1.Предпоставките за правилното функциониране на счетоводните процедури са следните: 21.1.1.Спазване на одобрената от Съвета на директорите счетоводна политика на инвестиционния посредник, изработена в съответствие с Международните стандарти за финансови отчети;
21.1.2.Вярно, точно и своевременно осчетоводяване на стопанските процеси; 21.1.3.Осигуряване на необходимия информационен поток към счетоводното звено; 21.1.4.Навременност на подаваната към счетоводното звено информация;
21.1.5.Структуриране на индивидуалния сметкоплан за целите на получаване на необходимата счетоводна информация;
21.1.6.Активно взаимодействие със отдела за управление на риска и другите звена при инвестиционния посредник за получаване на вярна и навременна информация за степента на изложеност на риск и респективно необходимото ниво на капитал, отговарящо на рисковите експозиции;
21.1.7.Наличие на програмни продукти, целящи автоматизиране на процесите, систематизиране на информацията, улесняване достъпа на данните от първичните документи и източници и надеждното им архивиране;
21.1.8.Организационна структура на счетоводното звено в съответствие с нуждите на инвестиционния посредник, при ясно определени права, отговорности и нива на достъп до информацията;
21.1.9.Ежедневно осчетоводяване на всички операции в инвестиционния посредник, както и преоценка на ценните книжа в търговския и инвестиционен портфейл, съобразно нормативните изисквания и възприетата счетоводна политика;
21.1.10.Ежедневно извличане, предоставяне на други звена и на ръководството на инвестиционния посредник, както и анализ на информацията за оценка на рисковете,
адекватността на капитала и ликвидността на инвестиционния посредник. Ежедневно изготвяне на баланс и аналитична оборотна ведомост и активно участие при изготвяне на ежедневната справка за капиталовата адекватност и ликвидност на посредника;
21.1.11.Предвиждане на коригиращи действия при допускане на грешки от различно естество в счетоводното звено;
21.1.12. Възможност за контрол на дейността от звеното за вътрешен контрол и Съвета на директорите на инвестиционния посредник;
21.1.13.Надеждно съхраняване на хартиените носители на информация чрез осигуряването на подходящи помещения за това.
РАЗДЕЛ ІV
ИЗБОР ЗА СЛЕДВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИ,НОРМАТИВНО ДОПУСТИМИ ПРАВИЛА ПРИ ОЦЕНЯВАНЕТО НА КАПИТАЛОВАТА АДЕКВАТНОСТ И ЛИКВИДНОСТ НА ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ПОСРЕДНИЦИ
22. Инвестиционните посредници дефинират определени правила, които ще следват последователно, във връзка с изчисляване на капиталовите изисквания за различните видове рискове. Така определените правила за действие обвързват инвестиционния посредник с изискванията при пресмятането на капиталовите ангажименти за различните видове рискове. 22.1.Инвестиционният посредник дефинира източниците на ценова информация, данните от които ще се ползват за ежедневна и / или ежемесечна преоценка на позициите в търговския и инвестиционния му портфейл, както и отговорните за това служители.
22.2. Източници на цени са регулираните пазари на ценни книжа – Българска фондова борса АД и чуждестранни регулирани пазари, на които се търгуват ценни книжа на посредника. 22.3.Източници на котировки могат да бъдат признати световни информационни агенции като REUTERS, BLOOMBERG и т.н. За оценка на българските държавни ценни книжа могат да се ползват котировки от първични дилъри за тях, като в този случай се изисква да се определят дилърите и отговорните лица за колектиране и обработка на информацията.
22.4.За всяка от позициите във финансови инструменти, които нямат текущи котировки за цени се определя метод за пресмятане на справедливата й цена, като този метод се следва последователно. Отговорните за пресмятането на справедливите цени длъжностни лица, трябва да могат да дават разяснения по калкулациите и периодично да проверяват пригодността и адекватността на използваните методи.
22.5.Инвестиционният посредник следва да делегира отговорности на служители, които да следят за отклоненията в сетълмента по сделките с дългови инструменти, акции, валути и стоки. При разминаване на сетълмента с договорената дата, както и при наличието на кредитен риск на насрещната страна, инвестиционният посредник изчислява и поддържа собствен капитал за покритие на тези рискове.
22.6.Задължението за изчисляване на капиталови изисквания за риска, свързан с валутния курс е основание инвестиционният посредник, чрез свои служители, ежедневно да наблюдава дългите и късите си позиции си в чуждестранна валута.
22.7.Инвестиционният посредник трябва да създаде такава организация, че да може да наблюдава и пресмята капиталовите изисквания и за останалите видове риск: риск, свързан с големите експозиции; кредитен риск; стоков риск; операционен риск и квалифицирано дялово участие; рискът, възникващ при консолидация на дъщерните дружества. За всеки от следените рискове следва да има отговорни служители, които да бъдат в достатъчна степен квалифицирани да изпълняват задълженията си, както и да разполагат с необходимото програмно и техническо осигуряване за целта.
РАЗДЕЛ V
АДМИНИСТРАТИВНИ ПРОЦЕДУРИ
23. Административните процедури представляват изградени вътрешни правила, които осигуряват законосъобразното осъществяване на дейността на инвестиционния посредник. Административните процедури включват правилно разпределени правомощия и задължения на служителите, чрез които посредника е в състояние да функционира, в рамките на нормативните ограничения на дейността си.
23.1.Административни процедури, необходими за осъществяване да дейността на инвестиционния посредник са:
23.1.1.Процедура за одобряване или коригиране на вътрешните правила; 23.1.2.Наличие на система за вътрешен контрол;
23.1.3.Поредица от действия на служители, във връзка с осъществяване на инвестиционните услуги, които посредникът предлага, съобразно издадения му лиценз;
23.1.4.Упълномощаване на служители за потвърждаване и подписване на документи в рамките на дейността на инвестиционния посредник;
23.1.5.Процедура за създаване, функциониране и управление на данните и документите в посредника, включително и тяхното архивиране;
23.1.6.Администриране и управление на информационната система;
23.1.7.Правила и отговорни служители за уведомяване на Комисията за финансов надзор относно дейността на инвестиционния посредник.
23.1.8.Във вътрешните правила инвестиционния посредник регламентира случаите на конфиденциалност при работа с вътрешна информация,както и нормите за поведение на служителите по отношение на клиентите на инвестиционния посредник, в случаи, когато услугата, искана от клиент, се отнася до инвестиция, информацията за която не е публично достояние.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§1. Тези правила са приети на основание чл. 142 от НАРЕДБА № 35 от 17.10.2006 г. за капиталовата адекватност и ликвидността на инвестиционните посредници и са утвърдени на заседание на Съвета на директорите на “КАРОЛ” АД на 02.04.2007 година.
§2. Отделът за “Управление на риска” в срок до два месеца да разработи и предостави на Съвета на директорите нужните политики и процедури по управлението на риска за всички дейности осъществявани от инвестициония посредник.