Местният референдум е институт за включване на гражданите в законодателния процес по въпроси от локално или регионално значение. Предпоставка за използване на местен референдум е децентрализацията на държавната власт и наличието на развита система на...

Гласът на суверена

Анализ на гражданското участие в референдуми и други форми на допитване до народа и вземане на решения по важни за общността въпроси в общините и запознаване с новите нормативни документи

ФРМС Консулт, договор № 265/15.10.2008 г.

СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение............................................................................................................3

Доверието………………………………………………………………………8

Иска ли политическият елит пряка демокрация?....................................10

Искат ли гражданите пряка демокрация?.................................................14

Децентрализация и пряка демокрация………………………….………..15

Европейски практики…………………………………………….…………20

Други елементи на пряка демокрация……………………….…………...27

Българската практика………………………………………….…………..29

- Местен референдум.................................................................................31

- Общо събрание на населението………………………….……………41

- Подписка....................................................................................................45

- Българският опит с местните референдуми.......................................47

- Комуникационни канали и техники за включване на гражданите в пряко участие във вземането на решения на местно ниво.....................55

- Предложение за система за мониторинг..............................................60

Заключение…………………………………………………………………...63

Използвана литература……………………………………………………..68

Използвани съкращения……………………………………………………72

ВЪВЕДЕНИЕ

Въпреки важността на референдумите и другите въведени от закона форми на пряката демокрация в България (общо събрание на населението и подписка), както и сравнителната новост на законодателната рамка (новият Закон за народното допитване е в сила от 1996 г., с изменения от 1999 г., 2006 г. и 2007 г.), в България съществува твърде малко литература, която да разглеждана аналитично и емпирично темата. Единствените разработки са на Сдружение Xxxxxx Xxxxx, което работи за подобряване на средата за пряка демокрация в България от 2001 година и разработва предложения за промени в българското законодателство и практика.

Работата на изследователя се затруднява и от факта, че нито на централно, нито на регионално ниво съществува база данни с проведени на територията референдуми, независимо от техния резултат. Xxxxx XXX в своя чл. 36, ал. (1) да изисква решението, прието чрез местен референдум, да се оповестява в двуседмичен срок от общинския съвет, който приема и мерки за неговото изпълнение, никъде в сайтовете на общините не може да бъде намерен публикуван резултатът от референдум, оформен като решение, с основните данни, дата на провеждане, въпрос, брой гласували (процент от общия брой гласоподаватели), брой валидни/невалидни бюлетини, валидност/невалидност на референдума, кой от двата отговора – “да” или “не” – е спечелил мнозинството гласове.

Например в сайта на Общински съвет – Бургас едва в отчета за дейността за периода 12. 11. 2007 г. – 31. 08. 2008 г. се упоменава провеждането на референдум на 17 февруари 2008 г., но дори и там не става дума за резултатите от него.

Особено трудно се намира информация за референдумите, проведени в първите години след влизането в сила на ЗДН, които са засягали най-вече промени на границите на общини и определяне граници на общини (например най-новата община в България Сопот, състояща се от град Сопот и с. Анево, е създадена чрез местен референдум, проведен на 7 февруари 1999 г., но конкретно зададеният въпрос, на който са отговаряли гласоподавателите, не бе открит).

Тази разхвърляност и непълност на информацията безспорно се отразява върху анализа.

Местният референдум е институт за включване на гражданите в законодателния процес по въпроси от локално или регионално значение. Предпоставка за използване на местен референдум е децентрализацията на държавната власт и наличието на развита система на местно самоуправление. Това предопределя широкото използване на местния референдум както в държави с конфедеративно устройство (например Швейцария), така и в унитарни държави с регионално самоуправление (например Франция, Словакия и др.). Във Федерална република Германия се забелязва тенденция към възраждане на идеята за провеждане на референдуми на местно ниво. От началото на 90-те години на XX век в повечето провинции на Германия (Шлезвиг-Холщайн, Мекленбург-Предна Померания, Саксония-Анхалт, Бранденбург и др.) са приети закони за допитване до местното население по въпроси от местно значение.

Представителната демокрация няма да отговаря на изискванията на развитието, ако не е допълнена от механизмите на пряката демокрация. Именно чрез елементите на пряка демокрация (референдум, общо събрание на населението, подписка) се осъществява пряка връзка между отделния човек и законодателната и изпълнителната власт. Намаляването на партийния монопол върху идеологията и по-високата степен на личен ангажимент при вземането на решения повишава качеството на тези решения чрез постигането на консенсус по отношение на целите и пътищата на развитие на обществото.

Познатата от древността форма на пряка демокрация еволюира както поради нарастването на броя на населението, така и поради преместването на дебата, фигуративно казано, от площада към медиите. Откритостта на вота мигрира към тайния вот.

Прекрасен пример за демократично управление е Швейцария, където формите на пряка демокрация се практикуват повече от век. Швейцарците могат да инициират граждански инициативи на всички административни нива. В референдумите за промени в конституцията и преотстъпването на държавен суверенитет на международни организации, които са задължителни в страната, избирателите отхвърлят четвърт от предложенията на парламента. С референдуми по законодателни промени, инициирани от граждани, са отхвърлени почти половината от предлаганите промени.

В исторически план е интересно, че в Швейцария преходът от общо събрание на населението към референдум също става по гражданска инициатива: “В много кантони референдумите се възприемат като приемлив заместител на общите събрания на населението. Нарастването на населението направи този тип събрания непрактични.” (Kobach, 1994, p. 100-101)

От друга страна, пряката демокрация не следва да бъде идеализирана. Тя сама по себе си не предоставя решения. Тя обаче е ефективен инструмент за решаване на проблеми на съвремието. Тя също така усилва духа на оптимизъм и отдаденост на демократичните идеали, съпричастността на отделния човек и вярата му, че той/тя има място в живота на общността, както и укрепва убеждението в това, че и другият/различният има право на мнение и на защитата му.

Референдумът също има своите ограничения. Обществото не може да си позволи да провежда допитвания до народа по всеки въпрос, тъй като стойността е твърде висока – и като финансов ресурс, и като време и усилия, които трябва да отделят гражданите, за да стигнат до своя информиран избор.

Така гражданите упълномощават свои избраници да гласуват вместо тях – и това е основата на представителната демокрация. В този смисъл изборите за парламент са специален акт на вземане на решение чрез пряка демокрация: гражданите избират онези, които ще взимат решения от тяхно име, като определят при какви условия ще ги вземат и в кои области.

В прякото демократично вземане на решение (референдум) гласоподавателите действат като огромен ad hoc парламент, който има мандат да вземе решение по даден въпрос. В този смисъл парламентът и общността на гласоподавателите в процеса на референдум имат една и съща основа както логично, така и формално.

Връзката между референдума и парламентарния способ на вземане на решения поставя въпроса как се определят областите/въпросите, по които гражданите все още желаят да вземат решения с пряко гласуване? Привържениците на чисто представителната система приемат, че парламентът е самодостатъчен в решаването на всички въпроси и отхвърлят референдумите. Но това противоречи на постулата за суверена – народа – един от основните принципи на демокрацията. Защото чистата представителна система дава възможност да бъдат прокарани закони, които са нужни на елита, но се отхвърлят от мнозинството. Също така друг принцип на демокрацията – правото на инициатива – е сериозно накърнен. Изводът идва сам: чистата представителна система не може да се счита за истински демократична.

Чистата представителна система е легитимна тогава, когато гражданите са намерили своето ясно представителство в партиите. Ситуацията удовлетворява обществата в Европа до 60-те години на ХХ век. Но времената се променят. Днес хората желаят референдуми и мнозинството от тях не намират ясната си идентификация в парламентарно представените партии.

Интересно е, че политиците, с колкото повече власт разполагат, толкова по-силно се противопоставят на референдумите. Вземането на решения на политическо ниво като цяло става извън влиянието и дори извън знанието на гражданите. Това е усещането на гражданите в много европейски страни:

“Държавата и политиката като цяло са в състояние, при което само професионален оптимист или лицемер може да претендира, че са резултат на волята на хората. Всеки германец има свободата да се подчинява на закони, за които никога не е давал съгласието си, той може да се възхищава на величието на конституцията, на която никога не е предоставял легитимност, той е свободен на уважава политици, за които нито един гражданин не е гласувал, и да ги осигурява щедро – със своите данъци, за потребяването на които никой не го е питал” (Das System, The Machinations of Power. 2001. Xxxx Xxxxxxx von Arnim¹).

“Широко разпространено е усещането, че гражданите чувстват, че техните гледни точки и интереси не се вземат в достатъчна степен пред вид в процеса на вземането на политически решения. Върху дълбочината и обхвата на това усещане [на слабост на гражданското влияние] сред обществеността на Великобритания не се акцентира адекватно (Power Inquiry², 2006, p. 72).

“В Белгия развитието на формалните демократични институции е спряло. Гражданите или избирателите (...) нямат достъп до високите нива на властовата йерархия и вземането на решения.” (1992, проф. De Xxxxxxx).

“В Холандия ни управлява арогантен елит, който няма нищо общо с демокрацията в прекия демократичен смисъл на думата.” (проф. Frissen пред журналиста Xxx Xxxxxxxxx, 2002).

ДОВЕРИЕТО

Хората в повечето европейски страни осъзнават, че вземането на решения се извършва все по-недемократично и губят доверие в демократичната природа на институциите си.

Например в Германия в годините 1995 – 2005 доверието на гражданите в политическите партии е спаднало от 41% на 17% (изследване на TNS Emnid по поръчка на Reader’s Digest Magazine). В същото време доверието в парламента е спаднало от 58% на 34%, а доверието в правителството – от 53% на 26%. (Reader’s Digest Online, 10 август 2005).

Изследване на SOFRES от 2003 г. показва, че 90% от французите са убедени, че нямат абсолютно никакво влияние върху вземането на политически решения на национално ниво, 76% смятат същото за местните политики (Lire la politique, 12 март 2003).

Изследване на Xxxxxxx xx Xxxx от 2004 г. в Холандия показва, че 70% от гражданите не приемат твърдението “Политиците днес чуват по-добре отколкото преди 5 години.” 51% не приемат твърдението “В Холандия избирателят играе важна роля във функционирането на националното правителство.” Само 39% са съгласни с твърдението “Холандия е истинска демокрация.” (xxx.xxxx.xx).

През 2002 x. Xxxxx провежда проучване сред 36 000 граждани на 47 страни по отношението на доверието в 17 институции. От всички институции парламентите като че ли са се радвали на най-малко доверие: средно 51% от хората не им вярвали изобщо, докато само 38% им имали от средно до високо доверие. (De Witte Werf, Пролет 2003, стр. 11).

През 2004 г. Transparency International провежда подобно проучване сред 50 000 души от 62 страни. Политическите партии били оценени като най-корумпирани, в 36 от 62-те страни те били начело на проблемната класация, а парламентите – на второ място. (Rotterdams Dagblad, 10 декември 2004).

Xxxxx от национално представително проучване на Института по социология при БАН и Националния център за изследване на общественото мнение (НЦИОМ) показват, че през есента на 2007 г. на българските институции напълно се доверяват само 10% от българите. На българските институции не се доверяват 34,5% от българите.

Европейското социално изследване (ESS) посочва, че българите имат най-ниско доверие към националните си институции и родните си политици. „Доверието към държавните институции и съдебната система в България е сигнално ниско", коментира националният координатор на проекта за България доц. Xxxxx Xxxxxx от Агенция за социални анализи (АСА). Доверието на българите в политиците по скала между 0 и 10, където 0 е "никакво доверие", а 10 – "пълно доверие", е само 1,8 пункта, към съдебната система – 2,4 пункта, към парламента – 2,2 пункта. Според изследването българите се оказват най-недоверчивата нация и към хората като цяло – респондентите са дали само 3,3 пункта на доверие към околните, докато в Дания доверието е 7 пункта (xxxx://xxx.xxxx.xx/xxxxxxx.xxx?xxx00000, 17.12.2007.).

XXXX XX ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ЕЛИТ ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ?

Не.

За разлика от гражданите, представителите на публичните институции не са така горещи привърженици на въвеждането на референдум.

През 1993 г. изследване посочва, че по-малко от една четвърт от членовете на общински съвети в Холандия са привърженици на референдума (NG Magazine, 31 декември 1993).

Университетът в Лайден в свое проучване стига до извода, че 36% от членовете на общински съвети са “за” въвеждането на референдум, а 52% са против (Domestic government periodical, 8 февруари 1994).

В Белгия Институтът за местно социалистическо действие (Instituut voor Plaatselijke Socialistische) проучва нагласите на политиците социал-демократи относно местния референдум. Само 16,77% от тях подкрепят императивен референдум, чиито резултати задължително следва да се вземат пред вид от компетентните органи (De Morgen newspaper, 1 януари 1998).

Защо?

Най-често обясненията са свързани с необходимостта да бъдат изпълнени предизборни ангажименти и евентуалното забавяне на вземането на управленските решения при консултации с гласоподавателите.

Други причини за липсата на необходимост от допитвания до народа според управляващите са:

• Некомпетентност: въпросите на модерното общество са твърде сложни, за да ги решават хора от улицата;

• Xxxxx на чувство за отговорност: хората се ръководят само от собствените си интереси;

• Заплаха за малцинствата и налагане на волята на мнозинството;

• Заплаха за развихряне на популизъм и демагогия;

• Силата на парите може да доминира дебата и да използва за свои цели референдумите;

• Липса на възможност за навлизане в детайлите на проблема – отговаря се с “да” или “не”. За вземане на решението играят роля теми, които нямат нищо общо с темата на референдума;

• Конфликт с представителната демокрация, властимащите могат да бъдат дискредитирани от резултатите на референдумите;

• Гласоподавателите и без това са твърде ангажирани и всъщност не желаят да участват в референдуми;

• Въпросът може да бъде поставен двусмислено, така че гласоподавателите да бъдат подведени да гласуват срещу своите интереси;

• Консерватизъм: референдумите стопират важни иновации, защото хората се стремят да запазят статуквото;

• Мълчаливото мнозинство не участва в референдумите, а само най-гръмогласните ентусиасти (противоположно на предходното твърдение);

• Има по-добри начини хората да дискутират политически въпроси.

Ето и два примера за разнородните послания на български политици – темата се дискутира, макар и не широко – във връзка с направените проектопредложения за промяна на Закона за допитване до народа, 4 от които бяха отхвърлени, а в момента пети вариант се разглежда от Правната комисия на НС:

Xxxxx Xxxxx, ЕНП, 5 юли 2008 г., Агенция "Фокус":

Българските граждани са достатъчно интелигентни, за да участват в подобни инициативи. В крайна сметка участието ни в референдуми по право ни се дава от Конституция. Много е важно, обаче, да се направи цялостна разяснителна кампания за референдумите - какво произтича от тях, какви права дава на гражданите и т.н. Провеждането на референдум е един вид урок по демокрация, защото това ще покаже на хората, че от техния глас зависи много.

България не е Швейцария, за да се решават въпросите с референдуми, смята лидерът на МДПС Корман Исмаилов (10.11.2008., в. Сега):

http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=3155&sectionid=5&id=0001001

Въпрос: ДПС като партия заема отрицателно отношение към важни обществени въпроси, като да речем даването на право на гражданите да свикват референдуми, мажоритарния елемент в изборите и др. Като млад политик не смятате ли че това е грешка?

Отговор: Това зависи от степента на информираност и зрялост на обществото, доколко е прозрачна средата, в която протича здравословна информация. Нашата представителна демокрация се различава от демокрацията в други страни като Швейцария, където референдумите са много чести.

В: Но все отнякъде трябва да се почне.

О: Не съм сигурен, че по много въпроси могат да се правят референдуми, от които да има полза за страната. Според мен референдумът не е за взимане на решение, а за одобряване или не на определено решение. Информацията често се изкривява, не навсякъде има достъп до нея, на много места и нивото на образованост на хората не е достатъчно високо.

В: Всичко това не са ли просто удобни оправдания на политиците, за да не дадат истинска власт на хората?

О: С всеки следващ избор обществото ни узрява, узряват и политиците, които донякъде са извадка на обществото.

В: Но почти няма държава от ЕС, в която да не е направен нито един референдум, както при нас. Това означава, че политиците ни съвсем нямат никакво доверие в собствените си избиратели. Не е ли обидно това и за избирателите, и за политиците?

О: Има такъв момент, че донякъде политическите елити узурпират информацията и компетенциите на взимане на решения. Това води до самовъзпроизвеждане на тези елити, които се капсулират. Нормално е активното гражданско общество да иска да участва по-активно във вземането на решения и мисля, че това все повече ще се случва. Неизбежно е, ние вървим в тази посока.

В: Да разбираме, че ДПС някой ден може и да си промени позицията по този въпрос, защото сега е против?

О: Разбира се, аз вярвам в това. Просто тази част на Европа, в която ние живеем, в много отношения е по-изостанала от западната. Нормално е да сме по-назад.

ИСКАТ ЛИ ГРАЖДАНИТЕ ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ?

Да.

84% от британците искат референдум за Европейската конституция (Sun, 15 март 2003).

79% германците са за провеждане на референдум за приемането на Европейската конституция (проучване на Emnid, 2004).

82% от французите са за иницииран от граждани референдум, 15% са против (проучване на SOFRES, Lire a politique, 2 март 2003).

81% от холандците подкрепят провеждането на референдум (проучване на SCP, 2002).

Галъп в средата на 2003-а прави европейско проучване на нагласите относно референдум за приемане на Европейската конституция. 83% от респондентите го смятат за необходим, само 12% го смятат за безполезен. Процентът “за референдум” е по-висок сред младите хора и сред хората с висше образование (Witte Werf , есен 003, № 5)

Защо?

Следващите страници правят опит по-подробно да отговорят на този въпрос.

ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ И ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ

Книгата на Робърт Путнам (Putnam) ‘Making democracy work’ (1993) с появата си предизвиква огромен интерес и обществен дебат. В нея са представени резултати от 20-годишна социологическа работа в Италия. Първоначалната идея на Putnam е била да изследва резултатите от регионализацията и децентрализацията в Италия.

Изследователите откриват големи разлики между регионите в Южна и Северна Италия. Северните области са по-богати и административното обслужване е много по-ефективно от това в южните. Екипът на Putnam провежда следния експеримент: по три искания за информация са изпратени до администрации в различни райони. Администрациите на Emilia-Romagna и Valle d’Aosta изпращат отговорите си в рамките на две седмици. Администрациите на Calabria и Sardinia, въпреки многократните напомняния, така и не изпращат пълни отговори.

Putnam тества идеята за различия в гражданското съзнание като основа за различие между Севера и Юга. Гражданското съзнание (civicness ) означава, че интересите на личността се разглеждат като съвпадащи с интересите на общността в дългосрочен план. Противоположен на гражданското съзнание е “аморалният фамилизъм” (amoral familialism), когато индивидът разглежда интересите си като обвързани само с краткосрочните интереси на семейния си кръг. Общество, в което това отношение преобладава, е атомизирано. Общностният интерес е оставен в ръцете на властимащите и се формират главно опортюнистични отношения (клиентелизъм).

За да измерва гражданското съзнание Putnam използва следните индикатори:

• процент гласове, подадени не за основния кандидат в избори (в общество, където доминира фамилизмът, като цяло броят на такива гласове е по-висок – електорален клиентелизъм);

• брой избиратели на референдуми – тъй като директният клиентелизъм не играе роля при референдумите, нивото на участие в пряката форма на вземане на решение е добър индикатор на гражданското съзнание;

• брой на читатели на вестници – четенето на вестници е индикатор на интереса към обществените дела като цяло (трябва да имаме пред вид, че времето на изследването е пред-интернетно);

• ниво на участие в социален живот (клубове, доброволчество и т.н.).

Доколко българите могат да се огледат в тези критерии?³

Две трети от българите са убедени, че вършат значими, стойностни неща, че животът им има смисъл и това ги удовлетворява.

По-малко от един процент от хората у нас живеят комфортно с доходите, които получават.

Един на всеки 14 българи участва в благотворителни и в доброволчески организации - пет пъти по-малко в сравнение с румънците, седем пъти - с шведите, и около 7,5 пъти в сравнение с швейцарците.

Един от всеки 20 българи е подписал петиция, докато при британците и шведите - всеки втори.

Изглежда има силна пряка връзка между гражданското съзнание, икономическите резултати и ефикасността на публичната администрация. В области с по-високо гражданско съзнание икономиката просперира и администрацията е ефикасна и ефективна. Според Putnam една от причините за това е гражданското съзнание.

Гражданското чувство на дадена общност, разбира се, се развива с годините. То може да стане преобладаващо, но също така може и да ерозира под влиянието на икономически фактори. Turnbull описва в книгата си “The Mountain People” (1972, 1994) подобно екстремно социално атомизиране, дълбоко взаимно недоверие между индивидите и драстична загуба на социален капитал.

През 1995 Helliwell и Putnam анализират как функционира причинно-следствената връзка “гражданско съзнание => ефикасна администрация => социална удовлетвореност”. В процеса на децентрализация и регионализация икономическите политики не се решават от централната власт. Северните области успяват да трансформират увеличения социален капитал в увеличение на богатството.

В същото време изследователи смятат, че посоката на причинно-следствената връзка тече в обратна посока и не гражданското съзнание определя качеството на демокрацията: “Междуличностното доверие явно е ефект, а не причина за демокрацията” (Muller и Seligson, 1994). Демокрацията изгражда доверие между хората и доверие между гражданите и публичните институции.

Демокрацията и икономическото благосъстояние обаче не са цели, а инструменти. Инструменти за постигане на щастието.

Върху обобщения индекс на щастието най-силно влияние оказва удовлетвореността от личния статус (от живота като цяло, от здравето, от хармонията в семейството, от приятелския и социалния кръг, от работата и нещата, които вършим, от признанието, което получаваме, от жизнения си стандарт). Това са факторите, които определят общата ни удовлетвореност от жизнените перспективи – доколко сме оптимисти за бъдещето си, как виждаме живота си на стари години, доколко имаме доверие на хората и институциите, които могат да осигурят добри жизнени перспективи, доколко планираме бъдещето си или днешния ден ни поглъща напълно с проблемите и предизвикателствата, които поставя.

На трето място по сила на влияние са факторите, които определят удовлетвореността от системата и жизнената среда – доколко сме удовлетворени от развитието на икономиката, от начина, по който работи демокрацията у нас, от нивото образователната и здравната система, доколко сигурни се чувстваме за живота, здравето и дома си, доколко има към кого да се обърнем и да разчитаме на помощ, ако изпаднем в сериозни финансови затруднения.

Абсолютното богатство явно не е определящо да чувството за щастие, след като е задоволен определен минимум нужди. Относителното богатство обаче (сравнението със съседа) е фактор за нивото на щастие. Загубата на работа категорично е фактор за намаляване на чувството за щастие. (Frey and Stutzer, 2002).

Гражданите чувстват ли се по-щастливи, когато имат възможност да вземат решения чрез участие в референдум? Сравнително изследване (Frey и Stutzer) на 26 швейцарски кантона със значими различия в степента на възможност за участие на гражданите във форми на пряка демокрация дава отговор на този въпрос: жителите на по-демократичните кантони са значително по-щастливи като усреднени стойности.

По-голяма автономност на общините също води до увеличаване на усещането за щастие. Frey и Stutzer откриват, че двата параметъра не са независими един от друг – в кантони с по-голяма степен на пряка демокрация с времето се постига по-голяма автономност на местно ниво.

“Позитивният ефект на пряката демокрация се усеща върху всички прослойки от общността, независимо от икономическия им статус, и не се ограничава до една от тях. Ползите се разпределят равномерно сред социалните класи.” (Frey и Stutzer, стр. 145, 149).

Възможността гражданите да инициират референдум може да води до повече щастие поради две причини: от една страна, пряката демокрация води до вземане на решения, които по-добре отразяват желанията на гражданите, и, от друга страна, самата възможност за участие може да бъде източник на щастие.

А днешният българин и неговото щастие?

Само 19% от българите се чувстват щастливи, сочи проучване на Агенцията за социални анализи, проведено в 25 европейски страни. най-доволни от живота си са живеещите в големите градове, младите хора, висшистите, средно заможните, намиращи се в средата на пирамидата “богати – бедни”. (http://dnes.dir.bg/2008/11/06/news3565721.html, 6 ноември 2008).

Българите са най-нещастните европейци, като от 10 възможни пункта оценяват щастието си с 5,8 пункта, при средно за европейците 7,5. Това показва Второто годишно изследване за качеството на живота в ЕС⁴ (огласено 19 ноември 2008 г.), проведено в държавите - членки и кандидатки в периода септември 2007 - февруари 2008 г. Изследването на Европейската фондация за подобряване условията на живот и работа към Европейския съвет сравнява душевното здраве, доходите, покупателната способност, околната среда, работата и социалния живот на европейците. Според проучването в България недоволството от живота е по-силно дори отколкото в държавите кандидатки за ЕС Турция, Хърватия и Македония. Най-щастливите хора в страната ни, които се оказват и най-богати, са по-нещастни и от най-недоволните и бедни граждани в повечето европейски страни.

ЕВРОПЕЙСКИ ПРАКТИКИ

Правната рамка на местния референдум в различните европейски страни е разнообразна и специфична за всяка една страна. Честотата на ползване на този инструмент на пряката демокрация също значително се различава от страна в страна. Това отразява различната правна и обществена култура на отделните страни.

След 1995 година в европейски план се наблюдава значително нарастване на броя на местните референдуми, което е свързано и с приемането на Европейската харта за местно самоуправление през 1995 г. и с принципа на субсидиарност, прилаган в Европейския съюз.

Европейската харта за местното самоуправление на Съвета на Европа от 15 октомври 1985 г. институционализира основни за местното самоуправление принципи като субсидиарност, децентрализация и гражданско участие. Хартата е ратифицирана със закон, приет от 37-о Народно събрание на 17 март 1995 г. - ДВ, бр. 28 от 28 март 1995 г.

С Лисабонския договор 2007 г. се приема възпроизведена форма на Европейската харта на основните права и с това тя става акт на първичното законодателство на ЕС и е юридически обвързана за всички европейски институции, вкл. регионалните и местни власти. Хартата разглежда всички въпроси, свързани с правата на гражданите на ЕС, вкл. правото на добра администрация.

Европейската харта за участие на младите хора в живота на общините и регионите на Съвета на Европа от 21 май 2003 г. задължава европейските общини и региони да насърчават участието на млади хора в местния и регионален живот, като предлага различни форми и инструменти за това.

Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. разпорежда прилагането на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда.

Препоръка Rec (2001)19 Комитета на министрите към страните-членки на Съвета на Европа относно участието на граждани в обществения живот насърчава европейските регионални и местни власти да формулират политики, създадат условия и дефинират конкретни стъпки и мерки за ефективно гражданско участие в инициативи от обществен характер, вкл. в местни избори.

Швейцария

Швейцария е единствената страна в света, където политическият живот действително се определя от референдуми.

От 1848 г. до края на 2004 г. 531 референдума са проведени на федерално ниво. Участвали са средно над 50% от гласоподавателите, като има случаи и на 80%-но участие. Обширен архив на тези референдуми може да бъде намерен на правителствения сайт www.admin.ch

Ежегодно се провеждат над 200 референдума на трите нива – общинско, кантонално и федерално.

Германия

В Германия се провеждат годишно около 200 местни референдума. Само в 4 от 16 федерални провинции са се състояли референдуми, инициирани от гражданите. Прекият успех на всички проведени инициативи е около 20%.

Преди вълната от промени (след 1989 г.) правото на публично участие във вземането на решения чрез местни референдуми е съществувало само в Baden-Württemberg. Днес пряката демокрация е въведена на местно ниво в 15 от общо 16 провинции. В Берлин все още няма пряка демокрация на ниво район в рамките на града. Бавария и Хамбург са специални случаи: там правото на местни референдуми е било въведено от самите граждани чрез референдум на ниво провинция, въпреки че и в двата случая правителствата на провинциите са били против това.

Бавария

На 1 октомври 1995 г. жителите на Бавария гласуват да си предоставят повече права при вземане на решения на местно ниво.

Следващите 10 години – до 2005 г. - са регистрирани 1371 граждански инициативи и в 835 случая (60.9%) те довеждат до референдум. В останалите случаи не се стига до референдум поради: приемане на предложението от общинския съвет (12.5%), оттегляне на предложението от гражданите (10.1%), други причини (14.2%).

Най-висок брой са референдумите в Мюнхен (15) и Augsburg (12).

Най-висок брой граждански инициативи има през 1996 г. (318), като между 1999 и 2005 г. те са около 100 годишно.

Най-често срещаните теми са:

• публична инфраструктура и общински фирми за благоустройство (23%);

• планове за развитие (23%);

• пътища и транспортни проекти (20%).

В 49% от случаите предложението на общината е било подкрепено, а в 45% - отхвърлено.

Средното участие е близо до 50% от гласоподавателите, като колкото по-малка е общината, толкова по-голямо е участието на жителите в референдума.

Брой жители	Средно участие	Брой референдуми
До 2000	64,8 %	100
2001 - 5 000	56,2 %	212
5 001 - 10 000	50,8 %	177
10 001 - 30 000	40,9 %	145
30 001 - 50 000	41,3 %	47
50 001 - 100 000	28,5 %	26
100 001 - 500 000	28, 5 %	35
Над 500 001	23,2 %	8

Словакия

Закон за общественото управление 369/1990 Zb. въвежда референдума (6 септември 1990). Чл. 67 говори за местния референдум. Законът е акуализиран през 1991, 19981, 2001 г. Няма отделен закон за местния референдум, с две изключения. Местните референдуми в Братислава и Кошице са описани в Закона за столицата Братислава и Закона за град Кошице.

Чехия

За период от 30 месеца 2004 – 2006 г. над 50 местни референдума са проведени в Чешката Република. Техни тематични области са: устройство на територията, управление на отпадъците, разпореждане с общинско имущество, защита на околната среда, вятърни електростанции, разделяне/сливане на общини. Невалидни са били 16, за валидни са признати 35. Валидните са проведени предимно в най-малките общини.

Брой гласоподаватели	Средно участие	Брой референдуми
до 500	61,7 %	21
501 - 3 000	51,1 %	23
Над 3 001	24,4 %	7

Франция

Консултативни местни референдуми стават възможни през 1992 г. със Закон за местното устройство на републиката, т.е. 11 години след децентрализацията, започната от Франсоа Митеран през 1981 г. През 2003 г. правото за провеждане на местен референдум е конституционализирано. При приемането на закона от 2003 г. се признава, че въвеждането на елементи на пряката демокрация във Франция е закъсняло. През 2003 г. се въвежда задължителността на резултата от местен референдум, при положение, че в него са участвали над 50% от гласоподавателите.

Между средата на 1995 г. и края на 2003 г. страната се провеждат 194 местни референдума, т.е. около 20 годишно. Нисък е броят на местните референдуми в по-големите градове – от общо 194 референдума 51 са проведени в градове с над 10 000 жители и само 5 от тях – в градове с над 100 000 жители. Само при 44 референдума има ниско участие на гласоподаватели. Участието в останалите е над 50% от гласоподавателите, в 11 случая са участвали 75%, а в 4 – 95%.

Правото на петиции при узаконяването му през 1995 г. е считано за голяма крачка към пряката демокрация. Но практиката показва друго – само 7 референдума са по гражданска инициатива, което е по-малко от 5% от общия брой. Нещо повече – в 5 от тези 7 случая общинският съвет отхвърля предложението за провеждане на местен референдум. В един случай, след отхвърляне от общинския съвет, гражданите се обръщат към съда, който обявява инициативата за допустима и съветът бива принуден да проведе референдум.

Горна Австрия

Местният референдум в Австрия у постановен в Gemeindeordnung (GO) в § 38. Освен класическия местен референдум, иницииран от граждани, чрез петиция или от местната власт, има и два типа задължителни референдум и – за промяна на границите на община (§ 12, т. 5) и отзоваване на пряко избран кмет (§ 31a GO). Решението от референдума не е задължително за общинския съвет.

Сравнителна таблица на някои елементи на местните референдуми

	Чехия	Словакия	Франция	Бавария	Горна Австрия
Брой референдуми	36 (2000 –2005)	Няма данни	194 (1995 –2003)	624 (1995 –2005)	2
Начин на обявяване	Петиция на граждани (от 2004 г.) - ОбС	- Петиция на граждани - ОбС	- Гражданска инициатива - Кмет - Петиция на граждани (от 1995 г.)	- Петиция на граждани - ОбС	- Петиция на граждани - ОбС
Изисквания за петиция	6-30%	30%	20%	3-10%	25% (подписите се събират в рамките само на 4 седмици и в сградата на общината)
Участие (средни стойности)	57%	Няма данни	55-60%	49,6%	Няма данни
Праг на участие за валидност на референдума	50% 25% (до 2004 г.)	50%	- До 2005 г. не се изисква, - 50%	10-20%	Не е определена
Задължител-ност на решението	Задължително за ОбС	Задължително за ОбС	- Незадължи-телно - Задължително за ОбС	Задължително за ОбС	- Незадължи-телно - Задължително в случай за отзоваване на кмета
Задължителен референдум	В случай на отделяне на община	- Смяна на граници на община, - Смяна на име на община - Отзоваване на кмет	Не е определено	Не е определено	- Смяна на граници на община - Отзоваване на пряко избран кмет

ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ

Избор на кметове

Някои изследователи разглеждат прекия избор на кметове като една от формите на пряка демокрация, особено в онези региони, където този избор е заместил съществуващия дотогава избор на кметове от общинския съвет. При вземането на това важно решение се изпълнява всеобщото искане гражданските права да бъдат разширени чрез увеличаване възможностите за участие в демократичния процес, защото в този процес гласоподавателите имат възможност пряко да изберат личността, на която имат доверие и от която очакват да изпълнява множеството различни местни функции по възможно най-добрия начин.

Граждански петиции/Граждански решения

Гражданското решение е допълнителен плебисцитен елемент, т. е. елемент на пряка демокрация за подобряване гражданското участие в местното самоуправление. Предпоставка за гражданско решение е успешната петиция за провеждане на местен референдум. Тази петиция представлява молба от местния електорат да му бъде разрешено да вземе решение вместо местния съвет. Гражданското решение има силата на решение, взето от съвета, и в този смисъл представлява законно най-радикалното нарушаване на принципа на представителната демокрация.

Право на внасяне на предложения и жалби

Правото на внасяне на предложения и жалби означава, че всеки, било то индивидуално или колективно, има правото да се обърне писмено към представителния орган. Дори посетителите на дадено село или град (например хора, които работят там, но живеят в околността) и чужденците, живеещи извън родината си, също имат това право, ако искат да изразят желание, свързано с местен въпрос. Това право се основава на правото на петиция, но е по-широкообхватно и подчертава аспекта на демократичното участие. Чрез упражняване на това си право всеки гражданин може да задейства механизми за вътрешен административен контрол, а идеите и предложенията на гражданите могат да бъдат предадени на съвета по време на мандата му.

Граждани и жители експерти

По правило решенията на общинския съвет се подготвят посредством дискусии в специализирани комисии. Членовете на комисиите са членове на съвета. За да се повиши експертният опит на тези комисии е възможно в някои случаи да се проведат консултации с граждани, които са експерти по дадена тема. Броят на гражданите експерти не може да надхвърля броя на съветниците в съответната комисия. Комисията има кворум, само когато броят на присъстващите съветници надвишава броя на гражданите експерти. Пълнолетните жители, притежаващи необходимия опит, също могат да бъдат членове на комисиите, но само в ролята на консултанти. Чужденци, които притежават жилище в селото или града и не са граждани на държава от Европейския съюз, често също имат право на участие в работата на комисиите към съвета.

Младежки съвети/Младежки парламенти

Обратно на мнението, че съществуват липса на интерес и разочарование от политиката в обществото, в политическите дискусии се отделя все по-голямо внимание на начините за включване на децата и младежите във всички въпроси, които ги засягат. В момента във Франция има около 750 детски и младежки общински съвета. В някои случаи тяхното съществуване е регламентирано в общинските правилници и наредби. Степента на официалност варира значително. Ограничаването на дебата до местни и познати теми е жизнено важно за успеха, а използването на подход на опростяване на нещата е необходима предпоставка. Процедурните правила създават надеждна рамка, но не трябва да бъдат оставени да задушат ентусиазма на участието.

Съвети на възрастни граждани

В ролята си на консултативни органи съветите на възрастни граждани също предлагат възможност за набиране на политически опит и откриват нови перспективи за политическа дейност. В практиката властите често включват тези съвети в планирането и провеждането на мероприятия, в прилагането на политиката за възрастните хора, при препоръчването и координирането на културни мероприятия и организирането на пътувания и конференции за хора от третата възраст.

Обществен посредник

Общественият посредник се избира от общинския съвет и съдейства за спазване правата и законните интереси на гражданите пред органите на местно самоуправление и администрация.

БЪЛГАРСКАТА ПРАКТИКА

Народният суверенитет е свойство, присъщо само на народа, и изразява идеята за народовластието, което се осъществява чрез формите на пряката демокрация (референдум, общо събрание на населението и публична подписка). При пряката демокрация народът непосредствено решава въпроси от общодържавно или местно значение. Вотът на народа има юридически императивен характер и поражда непосредствено правни последици. Решенията, приети чрез формите на пряката демокрация, не се нуждаят от последващо утвърждаване от държавен орган, за да станат задължителни. При пряката демокрация политически дееспособните граждани със своя вот приемат властнически актове.

Българското законодателство е инкорпорирало изисквания за гражданско участие и контрол върху вземането на решения на местно ниво, напр. Конституция, Закон за нормативните актове, Закон за допитването до народа, Закон за общинските бюджети, Закон за общинския дълг, Закон за достъп до обществена информация, Закон за националния омбудсман, избирателните закони и др. закони и подзаконови нормативни актове, както и общински наредби, кодекси, харти.

Според чл. 1, ал. 2 от Конституцията на Република България, цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в Конституцията. Тази разпоредба изразява принципа на народния суверенитет, според който източник и субект на властта в държавата е народът. На него принадлежи върховенството при осъществяването на държавната власт. Всички други правни субекти, които упражняват държавната власт пряко или косвено, получават своите правомощия от народа (чрез избори народът упълномощава свои политически представители, които осъществяват властта от негово име и в негов интерес).

У нас са правно регламентирани в Закона за допитване до народа⁵ (ЗДН - Обн. ДВ. бр.100 от 22 ноември 1996 г., изм. ДВ. бр. 69 от 3 август 1999 г., изм. ДВ. бр.24 от 21 март 2006 г., изм. ДВ. бр.13 от 9 февруари 2007 г.) следните

форми на пряка демокрация:

национален и местен референдум, общо събрание на населението и подписка.

Любопитно е, че дори самото название на закона привижда народа като пасивен обект, върху който се въздейства и се провежда допитване. Законодателят е предвидил възможността инициатор на местен референдум да бъде ¼ от гласоподавателите, т.е. гласоподавателите да са активният субект. Досегашната практика показва обаче, че правната рамка е по-благосклонна към инициирания от властта референдум, т.е. ситуацията, в която суверенът е в пасивна, а властта – в активна позиция на действие. Причината се крие в твърде високия праг за реализацията и задължителността на решенията на инициативата на гражданите.

МЕСТЕН РЕФЕРЕНДУМ

(Глава трета от ЗДН)

По кои въпроси може да се провежда местен референдум?

Чл. 20 ал.1 на ЗДН постановява: Местен референдум се произвежда само по въпроси от местно значение, които са от компетентността на органите на местното самоуправление и за които това изрично е предвидено в закон.

Т.е. за да може да бъде поставен даден въпрос на решаване с референдум, той следва кумулативно да отговаря на три условия:

1. да е от местно значение; и

2. да е от компетентността на местната власт; и

3. възможността за решаването на въпроса с референдум да е изрично предвидено в закон.

Чрез местния референдум гражданите пряко, суверенно и окончателно решават с гласуване въпроси от компетентността на общинските съвети. Референдумът е форма на действително пряко народовластие, при което населението чрез своя вот приема властнически актове, които имат директен правен ефект. Местният референдум се провежда в отделна община, район, кметство или населено място.

Кои са въпросите от местно значение от компетентността на органите на местното самоуправление, по които може да се гласува в местен референдум? Според законовата рамка, това са всички въпроси, които са в интерес на общината и нейните жители, дотолкова, доколкото тези въпроси не са предоставени като пълномощия на областта или държавата, или доколкото не става дума за преотстъпени на общината държавни пълномощия.

Практиката показва, че начинът на формулиране на въпроса предопределя в значителна степен резултатите от референдума. Най-големият недостатък на референдума е, че не дава възможност за нюанси в отговорите, освен да или не, както и че не позволява да се правят предложения или допълнения към представения проект или да се изразява одобрение или неодобрение към отделни негови части .

Всеки въпрос следва да се разглежда самостоятелно. В случай, че общината няма решаващи пълномощия относно дадена област, (например съхраняване на ядрени отпадъци, построяване на магистрала, разширяване на летище), практиката показва, че е по-добре въпросът да бъде зададен под формата “Съгласен/на ли сте местната власт в рамките на своята компетентност с всички възможни средства да се противопостави на изграждането на ...?” Така формулираният въпрос отговаря на изискванията за провеждане на местен референдум.

Обратно, ако въпросът бъде формулиран като “Съгласен/на ли сте в общината да бъде построено хранилище за ядрени отпадъци?”, има вероятност резултатите от референдума да бъдат отхвърлени (и от съда), дори ако участва изискуемият брой гласоподаватели.

В този смисъл констатираме, че в проведения в Община Бургас 17.02.2008 г. местен референдум формулировката на въпроса излага на опасност (независимо от броя участвали гласоподаватели) валидността на референдума. Въпросът беше следният: „Одобрявате ли изграждането на петролопровод Бургас – Александруполис, с трасе на тръбопровода и с инсталации, разположени на територията на Община Бургас?”

При обществена дискусия в Бургас тази постановка на авторите на анализа не бе приета. Бе посочено, че юристите, отговорни за формулировката на въпроса, са преценили, че определението за разположението на инсталациите и трасето (“на територията на Община Бургас”) е достатъчно, за да се изпълни условието за въпрос от местно значение и от компетентност на местната власт.

В досега съществуващата в България литература по темата този аспект не се дискутира. Допускаме, че по-богата практика на провеждане на валидни референдуми и евентуална съдебна практика по темата може да изясни същността на този ключов въпрос.

Условията 1 (местно значение) и 2 (компетентност на местната власт) са определени в ЗМСМА, Чл. 17, който постановява, че местното самоуправление се изразява в правото и реалната възможност на гражданите и избраните от тях органи да решават самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в тяхна компетентност в сферата на:

1. общинското имущество, общинските предприятия, общинските финанси, данъци и такси, общинската администрация:

ЗДН, Чл. 21, ал. 1 поставя възбрана за решаване чрез местен референдум въпроси на общинския бюджет и данъчното облагане по Закона за местните данъци и такси. Това означава, че чрез местен референдум могат да се решават въпроси само относно общинското имущество, общинските предприятия и общинската администрация.

Изключение представлява казусът на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Закона за общинските бюджети, който разглежда възможността извънбюджетните средства в общинския бюджет се набират и разходват чрез извънбюджетни сметки и фондове, когато са предмет на определено волеизявление - и местен референдум, наред с другите възможности.

Друго изключение в сферата на общинските финанси е възможността общинският съвет да приема решение за поемане на общински дълг не само с мнозинство повече от половината от общия брой на общинските съветници, но и след провеждане на местен референдум по решение на общинския съвет (Закон за общинския дълг - ЗОД, чл.17, ал. 2). Същата възможност съществува и по отношение на гарантиране на дълг на търговски дружества, в които общинското участие е над 50 на сто от капитала на дружеството, ако дългът е поет за финансиране на инвестиционни проекти от полза на местната общност и има предоставено обезпечение в полза на общината (ЗОД, чл. 40, ал. 4).

2. устройството и развитието на територията на общината и на населените места в нея:

• Определяне на границите на общините (Конституция на Република България, Чл. 136, ал. 2);

• Създаване на кметство (ЗАТУРБ, Чл. 16, но тук съществува и вариант провеждане на подписка);

• Промяна на границите на община, поради отделяне на населено място и присъединяването му към съседна община на територията на една област, с която има обща граница (ЗАТУРБ, чл. 28, ал. 1);

• Отделяне на едно или няколко населени места от една община и присъединяването им към друга съседна община, намираща се на територията на друга област, в случаи, свързани с осигуряването на по-благоприятна среда за задоволяване на ежедневни потребности на населението от здравни, социални, културни, търговски, транспортни, финансови, съдебни и други услуги (ЗАТУРБ, чл. 28, ал. 2);

• Промяна на административния център и на наименование на община (ЗАТУРБ, чл. 29 – при провеждане на общ референдум, т.е. референдум, който се провежда едновременно в няколко населени места по общ въпрос – ЗАТУРБ, Допълнителни разпоредби, пар. 1, т. 6);

3. образованието;

4. здравеопазването;

5. културата;

6. благоустрояването и комуналните дейности;

7. социалните услуги;

8. опазването на околната среда и рационалното използване на природните ресурси;

9. поддържането и опазването на културни, исторически и архитектурни паметници;

10. развитието на спорта, отдиха и туризма.

На свой ред самият ЗДН в чл. 25 определя, че за одобрение чрез местен референдум могат да се поставят и решения на общинския съвет, които се отнасят до:

1. сключване на заеми с банки и други финансови институции (въпрос, разработен по-подробно в ЗОД);

2. продажба, даване на концесия, под наем или аренда на общинско имущество със значителна стойност или с особена важност за общината;

3. изграждане на здания, обекти на инфраструктурата и други съоръжения за нуждите на общината, когато се изискват капитални вложения, които не могат да се осигурят с редовните приходи на общината.

За целта решенията на ОбС се обявяват за всеобщо узнаване от жителите на общината.

Ако в течение на 20 дни след обявяването на решението не по-малко от една четвърт от гласоподавателите на общината поискат чрез подписка да се произведе референдум за одобрение на решението, кметът на общината определя датата на референдума, който трябва да се произведе в двумесечен срок от постъпване на искането.

Въпроси, за които Конституцията предвижда първично уреждане със закон или отделни закони предвиждат специален ред за тяхното правно регулиране, са изрично изключени от кръга на въпросите, подлежащи на решаване чрез местен референдум. ЗДН предвижда следните ограничения:

1. въпроси на общинския бюджет и данъчното облагане по Закона за местните данъци и такси;

2. местни въпроси, за решаването на които със закон е предвиден специален ред.

Кой може да инициира местен референдум?

Според чл. 22 ал. 1 право на инициатива за произвеждане на местен референдум в общината имат:

1. не по-малко от една четвърт от гласоподавателите;

2. не по-малко от една четвърт от общинските съветници;

3. кметът на общината;

4. областният управител.

Право на инициатива за произвеждане на местен референдум в района имат:

1. не по-малко от една четвърт от гласоподавателите;

2. (отм. - ДВ, бр. 69 от 1999 г.)

3. кметът на района;

4. кметът на общината.

Право на инициатива за произвеждане на местен референдум в кметството или в отделно населено място имат:

1. не по-малко от една четвърт от гласоподавателите от кметството или населеното място;

2. не по-малко от една четвърт от общинските съветници;

3. кметът на кметството;

4. кметът на общината.

Искането за произвеждане на местен референдум се представя в писмен вид на председателя на общинския съвет, който уведомява общинските съветници и насрочва заседание на общинския съвет за разглеждане на предложението не по-късно от един месец след постъпването му.

Вземане на решение за провеждане на местен референдум

Съгласно чл. 23 ЗДН предложението за произвеждане на местен референдум се счита за прието, ако за него са гласували повече от половината от общия брой на общинските съветници. Когато искането за произвеждане на местен референдум е направено от повече от половината гласоподаватели в общината, общинският съвет не може да откаже произвеждането му.

Съгласно чл. 24 ЗДН с решение на общинския съвет за провеждането на референдум се определят:

1. датата за гласуването, която не може да бъде по-рано от един и по-късно от два месеца от приемане на решението;

2. точната формулировка на въпроса, на който гласоподавателите следва да отговорят с "да" или с "не";

3. редът и начинът за провеждане на разяснителната кампания, като се спазва принципът на равнопоставеност;

4. средствата за финансиране на разходите по референдума.

Провеждане на местен референдум

Провеждането на местен референдум технологично наподобява провеждането на парламентарни/местни избори.

Организационно-техническата подготовка на референдума се извършва от кмета на общината, района или кметството.

Гласуването в местен референдум се извършва по избирателните списъци от последните избори, съответно актуализирани, а организацията, произвеждането и отчитането на резултатите - от избирателните комисии, предвидени в Закона за местните избори - общинска и секционни. Бюлетините за гласуване за местен референдум са бели и всяка една съдържа наименованието на общината и въпроса, на който гласоподавателите следва да отговорят с „да” или „не”. Въпросите трябва да бъдат формулирани ясно, точно, конкретно, неподвеждащо и недвусмислено.

Местният референдум е редовно произведен, ако в гласуването са участвали повече от половината от общия брой на гласоподавателите.

Предложението, което е предмет на референдума, е прието, ако за него са подадени повече от половината от действителните гласове с "да".

Решението, прието чрез местен референдум, се оповестява в двуседмичен срок от общинския съвет, който приема и мерки за неговото изпълнение. Изпълнението на решението, прието с местен референдум, се организира от кмета на общината, района или кметството.

Когато предложението, което е било предмет на местния референдум, не е прието, нов референдум по същия въпрос може да се произведе най-рано след две години.

До сега местните референдуми в България са свързани най-често с промяна на териториалните граници на дадено населено място или община, както и отделяне на нова община (Сопот, 1999 г. – валиден референдум, създадена е Община Сопот).

Вторият до днес валиден местен референдум е проведен на 17.02.2008 г. в Нови Хан, Община Елин Пелин. Въпросът, на който отговарят гласоподавателите, е: „Да се затвори ли веднага и да се започне незабавна ликвидация на хранилището за радиоактивни отпадъци край с. Нови Хан?” Гласуват 65% от управомощените, като 99,3 % от гласувалите единодушно подкрепят затварянето и незабавната ликвидация на хранилището. Въпреки това съдбата на хранилището за ниско и средно радиоактивни отпадъци край Нови Хан остава непроменена, въпреки категоричната воля на местните жители за затварянето му. "Хранилището за радиоактивни отпадъци в Нови хан не може да бъде закрито или преместено преди 2011 г. - дотогава трае лицензът му", коментират от Агенцията за ядрено регулиране.

ОБЩО СЪБРАНИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО

(Глава четвърта от ЗДН)

Общото събрание на населението се използва за пряко участие на гражданите при решаването на местни въпроси в общини, райони, кметства, населени места и квартали на населени места.

В общини, райони, кметства, населени места и квартали с население над 1000 души общото събрание може да се провежда по избирателни секции на няколко места в определен срок. В тези случаи за всяко отделно събрание се прилагат разпоредбите на тази глава.

Общото събрание се състои от всички гласоподаватели в общината, района, кметството, населеното място или квартала, в който се провежда. Кметът на общината (кметството) изготвя и поддържа актуализирани списъците на гласоподавателите от състава на общото събрание на населението.

 Общото събрание на населението обсъжда и решава въпроси, които се отнасят до:

1. благоустрояването на населеното място, района (квартала);

2. хигиенизиране на населеното място, района (квартала);

3. определяне на правила за ползване на общински имоти за общо ползване - мери и пасища, водоизточници и др. ;

4. определяне на реда за прибиране на полските култури - пшеница, царевица, лозя и др. ;

5. организиране опазването на полските имоти и общинските гори - зърнени култури, градини, лозя, горски насаждения;

6. провеждане на мероприятия за защита на овощните дървета от болести и неприятели;

7. определяне на изисквания и условия за отглеждане на домашни животни в дворовете и жилищата;

8. определяне на мероприятия за обществения ред в населеното място;

9. други въпроси, предвидени със закон.

Общинският съвет и кметът на общината, района (кметството) могат да предложат на общото събрание на населението в общината, района, кметството, квартала да се обсъждат и други въпроси.

Общото събрание на населението може да приема решения, с които да задължи всеки работоспособен гражданин на възраст от 18 до 60 години да се включва с трудово участие в провежданите мероприятия или да заплати паричната му равностойност. Невнесените в определения срок средства се събират по реда за събиране на държавните вземания.

Общото събрание на населението се свиква от кмета на общината, района (кметството):

1. по собствена инициатива;

2. по решение на общинския съвет;

3. по искане на една четвърт от избирателите.

Съобщението за свикването на общото събрание съдържа:

1. деня и часа на събранието;

2. мястото, където то ще се състои;

3. въпросите, които се предлагат за обсъждане.

Съобщението се разгласява така, че да бъде узнато от всички граждани.

Общото събрание се провежда най-рано три дни, след като бъде оповестено. Общото събрание се провежда в извънработно време по възможност в подходящо закрито помещение.

Общото събрание на населението се смята за редовно, ако на него присъстват повече от половината от гласоподавателите в общината, района, кметството, населеното място, квартала. Когато в определения час не са се явили посоченият брой гласоподаватели, събранието се отлага с един час, след което се провежда с онези, които присъстват. Техният брой обаче не може да бъде по-малко от една трета от всички гласоподаватели.

Гласуването в общото събрание е явно. За отчитане на резултатите от гласуването председателят на събранието определя преброители. Решенията на общото събрание се приемат с мнозинство повече от половината от присъстващите.

Решението на общото събрание се обявява от кмета на общината, района, кметството. На основата на решението на общото събрание кметът издава заповед, в която конкретизира мероприятията за неговото изпълнение или внася предложение в общинския съвет за приемане на съответно решение или наредба.

Общото събрание на населението има редица предимства пред другите форми на пряка демокрация, свързани с решаването на конкретни въпроси с комунално-битов характер. Гражданите непосредствено участват при вземането на социално-икономически решения и така стимулират органите на местното самоуправление да закрепят резултатите от тях в правен акт. Това увеличава значимостта на всеки един глас в благоустрояването на населеното място, като се стимулира гражданската активност и отговорност.

Общото събрание на населението е силно оръжие срещу пасивността и незаинтересоваността на населението и има голямо значение за създаването на благоприятна, здравословна и естетична жизнена среда. Тази форма би могла да придобие особено значение, ако гражданите познават по-добре предоставените им от закона правни възможности за влияние върху живота в конкретното населено място. Въпросите, които могат да се решават посредством тази форма на пряка демокрация, са с комунално-битов характер и начинът на тяхното решаване от органите на местната власт се отличава с ниска степен на обществена популярност. Именно затова жителите на населеното място трябва сами да ангажират своите усилия в поддържането и подобряването на населеното място или квартала, в който живеят.

Ако кметът на общината счете, че решението на общото събрание на населението в общината, района, кметството, населеното място и квартала не е в интерес на общината, той може да спре неговото изпълнение и да отнесе въпроса в общинския съвет. Общинският съвет разглежда въпроса в едномесечен срок и отменя или потвърждава спряното решение.

Чл. 48а ЗДН постановява задължително ежегодно кметът на общината/района/кметството да свиква до края на месец февруари общо събрание на населението за определяне на правила за ползване на общинските мери и пасища за отглеждане на животни в съответствие с условията за поддържане на земята в добро екологично и земеделско състояние. Когато на събранието не се явят необходимият брой гласоподаватели, по предложение на кмета на общината/района/кметството правилата за ползване на общинските мери и пасища се определят от общинския съвет.

ПОДПИСКА

(Глава пета ЗДН)

Според чл. 50 ЗДН чрез подписката гражданите на община, район, кметство, населено място квартал правят предложения до общинския съвет за решаване на важни въпроси на общината. Право на инициатива за организиране на подписка имат най-малко100 гласоподаватели, а в кметство с население до 200 души – най-малко една пета от тях.

На събрание на гласоподавателите се избира инициативен комитет в състав от трима до петима членове, който се регистрира при кмета на общината (кметството). Кметът на общината (кметството) проверява законността на решението на събранието и, ако то е проведено в съответствие със закона, регистрира инициативния комитет и го снабдява с подпечатани с печата на общината (кметството) листа - образци за подписка.

Подписката съдържа:

1. наименованието на общината, района, кметството, населеното място, квартала;

2. ясно формулирано искането към общинския съвет, което е обект на подписката;

3. трите имена на гражданина;

4. серията и номера на паспорта, мястото и датата на издаването му;

5. единния граждански номер;

6. адреса на гражданина;

7. саморъчния подпис;

8. датата на началото и на края на събирането на подписите;

9. имената и подписите на членовете на инициативния комитет.

Подписите се събират в срок до един месец от датата на регистрирането на инициативния комитет. Подписката се счита за редовна, ако е подписана най-малко от една четвърт от гласоподавателите в общината, района, кметството, квартала. Подписката се представя на председателя на общинския съвет, който е длъжен да уведоми общинските съветници за внесената подписка и в едномесечен срок да свика заседание на съвета за неговото разглеждане.

Общинският съвет обсъжда постъпилите предложения и взема решения по тях по Закон за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА).

Подписката е една перспективна форма на пряката демокрация, която е от съществено значение за стимулиране на инициативността на гражданите и за разширяването на обществения контрол върху органите на местното самоуправление. Чрез подписката гражданите могат да насочат вниманието на общинския съвет към своите проблеми и по този начин да провокират тяхното решаване. Така гражданите излизат от анонимността и заявяват своята отговорна гражданска позиция, а същевременно помагат на общинските съветници да изпълняват съвестно своите задължения.

БЪЛГАРСКИЯТ ОПИТ С МЕСТНИТЕ РЕФЕРЕНДУМИ

Благодарение на МРРБ, разполагаме с таблица, която представя с 37 извършени административно-териториални промени след проведен референдум, в периода 2000 – 2008 г. Тъй като административно-териториални промени могат да се реализират/откажат от МС и Президента на Републиката само след валиден проведен местен референдум (над 50% гласували), явно такива допитвания до народа са провеждани, но поради краткото време за изследването, не можем да проучим подробностите около тях: инициатор (местна власт или гражданска организация), дата на провеждане, въпрос, процент участвали. Но вариациите може да са огромни, тъй като например референдумът за отделянето на Община Сопот е проведен през 1999 г., а Решението № 601/02.09.2003 г. и Указът на Президента № 318/05.09.2003 г. са от септември 2003 г. В сайта на Община Сопот е четем: „Община Сопот е възстановена с Указ № 318/05.09.2003 г. на Президента на Република България. С Указ №319/05.09.2003 г. са насрочени избори за кмет на общината и общински съвет.”

Да разгледаме предоставените данни.

Решения на МС за административно-териториални промени след проведен референдум, 2000 – 2008

Тематично разпределение

Отделяне на село/населено място от една община и присъединяване към друга – положително решение	25
Отделяне на село/населено място от една община и присъединяване към друга – отрицателно становище	5
Отделяне на село/населено място от една община и присъединяване към друга – още няма решение	2
Отделяне на община от област и присъединяване към друга – положително решение	1
Отделяне на община от област и присъединяване към друга – отрицателно становище	1
Създаване на нова община – положително решение	2 (Родопи, Сопот)
Създаване на нова община – отрицателно становище	1
Общо валидни референдуми	37

Решения на МС за административно териториални промени след проведен референдум, 2000 – 2008

Разпределение по години

Валидни референдуми (37 + 2?):

• На 7 февруари 1999 г. по гражданска инициатива е проведен референдум в Сопот и с. Анево за отделянето им в самостоятелна община Сопот. Съгласно представените протоколи от Общинската избирателна комисия референдумът е редовно произведен и предложението за обособяване на нова община, включваща населените места Сопот и Анево, е прието.

• На 17.02.2008 г. в Нови Хан, Община Елин Пелин, по гражданска инициатива е проведен референдум. Въпросът, на който отговарят гласоподавателите, е: „Да се затвори ли веднага и да се започне незабавна ликвидация на хранилището за радиоактивни отпадъци край с. Нови Хан?” Гласуват 65% от управомощените, като 99,3 % от гласувалите подкрепят затварянето и незабавната ликвидация на хранилището. Въпреки това съдбата на хранилището за ниско и средно радиоактивни отпадъци край Нови Хан остава непроменена, въпреки категоричната воля на местните жители за затварянето му. "Хранилището за радиоактивни отпадъци в Нови Хан не може да бъде закрито или преместено преди 2011 г. - дотогава трае лицензът му", коментират от Агенцията за ядрено регулиране.

Невалидни референдуми (7):

• В Община Севлиево референдум e произведен в рамките на пилотен проект на Сдружение Болкан Асист по предложение на кмета на общината на основание чл. 22 от Закона за допитване до народа (ЗДН) на 15.03.2003 г. по въпроса “Да се оформи ли като пешеходна зона улица “Христо Спиридонов” в град Севлиево?” Иницииран е по предложение на кмета и е произведен с решение на Общинския съвет. Участват 1551 граждани или 6.81 % от гласоподавателите.

• Референдумът в Община Елена е произведен в рамките на пилотен проект на Сдружение Болкан Асист на 19.04.2003 г. по въпроса “Да се преустрои ли общинската сграда на ул. “Стоян Михайловски” в детска библиотека?”. Участват 404 граждани или 7.09 % от гласоподавателите.

• В Община Априлци през април 2004 г.се провежда местен референдум по въпроса дали на територията на общината да се строи игрище за голф. Той е невалиден, гласували са 30% от гласоподавателите, като от тях 70% - “за” строежа на голф-игрището.

• В Община Козлодуй на 17.02.2007 г. се провежда местен референдум, иницииран от местната власт с въпроса: „Съгласни ли сте да се изгради национално хранилище за съхранение на средно- и ниско радиоактивни отпадъци на територията на община Козлодуй?” Референдумът е невалиден - 26,74% гласували.

• В Община Кресна на 17.02.2007 г. по инициатива на местната власт се провежда местен референдум под надслов "Да опазим водата си чиста". Жителите на общината се произнасят по повод работата на мини ВЕЦ "Кресна - Електрик", която работи с питейна вода, използвана от селищата в самата Община Кресна и едно село от съседната Община Струмяни. Референдумът е невалиден - 44% гласували, от тях 95,5% са "за" спирането на ползването на питейни източници за производство на електроенергия на територията на общината.

• На основание чл. 23 от Закона за допитване до народа Общински съвет – Бургас приема решение за провеждане на местен референдум. Въпросът, на който гласоподавателите следва да отговарят с „да” или с „не” е: „Одобрявате ли изграждането на петролопровод Бургас – Александруполис, с трасе на тръбопровода и с инсталации, разположени на територията на Община Бургас?”. Избрана е работна група от 7 членове, от които 3 общински съветници и 4 представители на Общинска администрация, която участва и съдейства в разяснителната кампания по повод провеждането на референдума. Референдумът е проведен на 17.02.2008 г. В него участват 27% от гласоподавателите и резултатът не се признава за валиден.

• Община Созопол провежда референдум на 06.04.2008 г. с въпрос “Желаете ли изграждането на петролопровода Бургас - Александруполис?” Участват 39,9% от имащите право на глас и резултатите са нелегитимни.

Отказано провеждане на референдум:

• Община Созопол отказва провеждането на референдум през 2007 г. в населените места Созопол, Черноморец, Равадиново и Атия срещу изграждането на терминал и преминаването на нефтопровод през землището на село Черноморец, Община Созопол; и през 2005 г. – отказва провеждане на референдум за отделянето на с. Росен от община Созопол и присъединяването му към община Приморско.

• Община Родопи отказва провеждането на референдум за присъединяване на Ягодово към Община Пловдив, 2008 г. Окръжна прокуратура започва проверка заради отказа на община Родопи да насрочи референдум за отделянето на с. Ягодово и присъединяването му към Пловдив. Разследването е по сигнал на областния управител Тодор Петков за неизпълнение от страна на Общински съвет - Родопи на чл. 28 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България. (dariknews.bg, 25 ноември 2008)

Както се вижда, българският опит в областта на местните референдуми е скромен и тематично еднообразен – преобладава областта на административно-териториалното устройство. Той не дава възможност за анализ на тенденции. Като цяло ситуацията говори за това, че местната власт не е настроена приятелски към гражданите си и предпочита да взема решения сама, а гражданите нямат развито гражданско чувство и убеждение, че местните дела трябва да се решават с тяхното активно участие.

Вероятно на местно ниво рефлексът от периода на социализма, че управляващите вземат решения и ги “спускат” на населението, е все още много силно. Върху това отношение на неверие във възможността за пряко участие на гражданите върху политиките има влияние и фактът, че на национално ниво не е проведен нито един референдум, макар да беше повдиган въпросът за това както при встъпването на България в Европейския съюз, така и при вземането на решение за затваряне на първи и втори реактор на АЕЦ “Козлодуй”. Нещо повече, по повод затварянето на реакторите на АЕЦ бе събрана подписка с 500 000 гласа и внесена в Народното събрание, но не само че не получи никакво внимание от българския парламент, но се оказа, че подписите бяха “загубени”.

Обезкуражаващо върху гражданската инициатива на местно ниво действа и фактът, че дори когато проведеният референдум е валиден (Нови Хан), вотът на гражданите не води до никакви последствия. Като под „последствия” авторите на анализа разбират дори съдебно производство, при което да бъде изяснено дали референдумът отговаря на всички законови изисквания за валиден референдум, инициирано от областната/централната власт.

Сегашната ситуация, а именно липсата на каквато и да било реакция и пренебрегването на провеждането на референдум и неговите резултати, е неприемлива. Тя, разбира се, е обусловена и от непълнотата на закона, който не отразява многообразието и сложността на възможните житейски ситуации. Логичните изводи, които могат да направят гражданите в подобни случаи, са:

1. явно централната власт възприема референдума като противопоставяне на своите решения и ще ги наложи от позиция на силата, и

2. лобирането и тихата дипломация могат да доведат до желаните резултати по-успешно.

Липсата на местна инициатива, от една страна, както и нежеланието у местните власти да предоставят на гражданите на общините повече възможности за участие и влияние върху политиките, не показва нивото на демократичност на местно ниво в най-добра светлина, което като цяло съответства на редица други явления в българските общини – постепенното им превръщане във “феодални владения” на определени икономически интереси чрез масирано купуване на гласове, както и чрез превръщането на местната власт в най-големия работодател на местно ниво, при което противопоставянето на решенията на местната власт се възприема като директна заплаха за загуба на работни места.

Сравнителна таблица на проведени местни референдуми

Страна	Общ брой	Средно годишно
Франция6		20
Полша7	200 (1995 – 2002)	30
Дания8	160 (1970 – 2002)	5
Норвегия9	514 (1970 – 2002)	16
Чехия10	51 (2002 – 2004 – 30 месеца)	20
САЩ11		10 000 (2003)
Германия12		200 ежегодно
България	45 (1995 – 2008)	4,5

КОМУНИКАЦИОННИ КАНАЛИ И ТЕХНИКИ ЗА ВКЛЮЧВАНЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В ПРЯКО УЧАСТИЕ ВЪВ ВЗЕМАНЕТО НА РЕШЕНИЯ НА МЕСТНО НИВО

При анализ на развитите комуникационни канали и техники за включване на гражданите в местен референдум се спряхме на референдума в Бургас (17.02.2008.), който засягаше тема със силен актуален заряд за гражданите, местната и централната власт. В същото време Бургас е едни от най-големите градове в България и това даде възможност по време на кампанията да се използват и най-съвременни техники, базирани на ИКТ.

Въпросът, на който следваше да отговорят гласоподавателите, бе: „Одобрявате ли изграждането на нефтопровода Бургас-Александруполис на територията на Община Бургас?”

В Община Бургас можеше да се наблюдава консолидирано обществено мнение против строежа на петролопровода - около три четвърти от жителите на общината съгласно социологически проучвания, и висока мотивация да се изрази гражданска позиция при ясното разбиране, че резултатите от допитването нямат задължителен характер.

Най-силните аргументи против нефтопровода бяха свързани с опасенията за околната среда, които се подсилваха от липсата на информация. Не беше ясно и кой поема гаранциите за сигурността на хората и природата. Към тези притеснения се добави и мнението, че тръбата ще се отрази отрицателно на туризма, а същевременно ползите от съоръжението за Бургас са неясни.

Бяха представени сериозно и аргументите на привържениците на проекта - че той ще подпомогне местното икономическо развитие.

Ето какви канали и техники за включване на гражданите бяха активирани:

Обсъждане и решение на общинския съвет

Самото обсъждане на проблема от Общинския съвет, вземането на решение за провеждането на референдум, формулирането на въпроса – всичко това вече е част от комуникационната кампания по провеждането на референдума и съсредоточава общественото внимание върху него, тъй като се отразява във всички регионални медии, а в конкретния случай – и в националните.

Подготовка за референдум – избирателни комисии, избирателни списъци

Подготовката на провеждането на референдума – сформирането на избирателни комисии, обявяването на състава им, актуализирането на избирателните списъци и окачването им на определени от общината места – всичко това , макар и задължителен елемент от технологията на провеждането на референдум, има своето въздействие и като комуникационен и информационен канал.

Печатни информационни материали

Отделни партии са подготвили специално за разясняване позициите и разпространили хартиени информационни материали: дипляни, брошури, плакати.

Обществени обсъждания, радиодиоскуии, тв дискусии

Дискусиите, в които са поканени привърженици на двете тези, съответстващи на отговорите, „да” и „не”, са един от любимите елементи при провеждане на кампания. В тях се реализира пряк сблъсък, при който в залата могат да бъдат поканени съмишленици, които да подкрепят „своя” оратор. Те са и мястото, където за кратко време проблемите могат да бъдат разгледани от различни гледни точки.

Радиоспотове, тв спотове

При наличие на достатъчно средства могат да бъдат изработени и пускани рекламни спотове, които да изразяват основните тези, или призив за участие в референдума.

Интернет страница на общината

Раздел „Новини за референдума” проследява основните стъпки за подготовката му и информира за онези елементи на кампанията, които са инициатива на местната власт. Макар и с по-казионен и неемоционален стил тези информации ясно показват чия позиция защитава местната власт в референдума, което само по себе си е стимул за активиране на гражданска позиция – особено в случаите, когато позициите на гражданите и местната власт съвпадат.

Интернет портали

Практически всички новинарски интернет портали – dir.bg, nerinfo.bg, expert.bg, dnes.bg, investor.bg и т.н. - следят кампанията, като често репродуцират материали от други сайтове, като с това усилват звученето им, достигайки до по-голям кръг реципиенти.

Местните и регионалните информационни портали също отразяват темата - www.anhialo.info/POMORIE/index.php?option=com_content&task=view&id=403&Itemid=9

Журналистически материали

Те се появяват в пресата – както регионална, така и национали издания, както ежедневни, така и седмични, радио, тв, кабели, интернет издания, съпроводени от коментари от читатели, в медии, които тематично се приближават до темата (например имоти, строителство, екология).

http://www.bourgas.org/show_news.php?id=13847

http://news.expert.bg/n108338/p13/

http://news.ibox.bg/news/id_1517072360

http://news.ibox.bg/news/id_1517072360

http://www.dazy.sk/themes/bg/petrol.aspx

Интервюта

В. Дневник - Петър ДИМИТРОВ : В споразумението за петролопровода не са гарантирани такси за държавата (http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=408068&regime=1)

Привличане на известни личности

Пример за това е участието на известния актьор Тончо Токмакчиев в защита на едната теза, противоположната бе защитена от представители и зам.-министър на МОСВ. Бяха привлечени и гръцки екоактивисти за участие в кампанията.

Привличане на доброволци

Привличането на доброволци за участие в информационната кампания носи плюсове за защитаваната от тях теза, с факта на безкористен ангажимент като време и усилия.

Петиции

В сайта, в който всеки български гражданин може да създава петиции и да привлича поддръжници за подкрепата им www.bgpetition.com, могат да бъдат открити две петиции:

От: Катя Тодорова Стоянова

От: Инициативен граждански комитет за спасяване на бургаския залив

Сайтове

Има както сайтове, посветени на темата, така и отделни статии/материали, публикувани в сайтове, които са тематично близки (например статия за петролопровода Бургас – Александруполис, публикувана в imotdnes.com - портал за имоти, строителство и обзавеждане на Варна и областта), интернет издания на вестници и радиостанции, интернет страници на партии.

http://www.burgas-alexandrupolis.com/

www.bgbui.com

http://www.imotdnes.com/%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D1%8A%D1%82_%D0%91%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%81___%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%81-a-361.html

www.bgstroitel.com

dariknews.bg/view_article.php?article_id=154506

www.novotovreme.bg/files/pdf/budiBG21.pdf

greenparty.bg/index.php?Itemid=99&id=256&option=com_content&task=view

www.zeleni.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=7264&Itemid=1

Блогове:

Личната територия на граждански активни блогъри и личните им коментари са една от най-активните форми за провеждането на кампания, привличаща най-младите.

http://petroloprovoda-burgas-aleksandrupolis.blogspot.com

http://kaka-cuuka.com/196

http://www.petroloprovod.free.bg/

http://chelusti.log.bg/article.php?article_id=1749

Интернет форуми (вкл. към медии)

www.nessebarforum.com

http://forum.all.bg/showflat.php?Cat=0&Board=politics&Number=2035627&page=8&fpart=all

forum.segabg.com/tprv.asp?topic_id=131951

http://www.bghelp.co.uk/forums/showthread.php?t=19496

forum.mediapool.bg/viewtopic.php?p=184562&highlight=&sid=4d4c81416e3483ecbc1aec36439645a8

При търсене в Google на думите „Бургас референдум” – се откриват 73 800 резултата за 0.18 секунди.

Youtube.com

В една от най-популярните сред младите среди – тази на видеообмена youtube.com - в три материала се разглежда технологията за доставка на газ – буй и последствията за екологията и туризма в района:

Филм за бедствията, които може да причини построяването на петролопровода Бургас – Александруполис – част 1, 2 и 3

http://www.youtube.com/watch?v=-jg4jTBis74

http://www.youtube.com/watch?v=vuBcgRMynDM

http://www.youtube.com/watch?v=84dCV3m8QoA

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА СИСТЕМА ЗА МОНИТОРИНГ

Първо изискване следва да бъде създаването на централизиран публичен регистър на проведените местни референдуми в страната – вероятно към МРРБ или МДААР.

Проведените референдуми следва да бъдат анализирани от гледна точка на няколко критерия:

1. Тематична насоченост - например: инфраструктура, транспорт, екология, сметосъбиране и обработка на отпадъци, социална област, общинска собственост, култура, устройство на територията, административно обслужване;

2. Съответствие на провеждането на референдума и формулирането на зададения въпрос на законовите изисквания;

3. Инициатор на референдума – местна власт или гражданска инициатива;

4. Анжагираност на НПО-сектора в провеждането на референдум – например като инициатор, мониторинг на провеждането, провеждане на обществени дискусии;

5. (Не)Валидност на референдума – в зависимост от броя участвали гласоподаватели;

6. (Не)Признати по съдебен път след обжалване на резултатите, при възникване на подобен казус;

7. Големина на общината/района/кметството/населеното място (брой население), където е проведен референдумът.

Едва след набиране на достатъчен брой емпиричен материал ще могат да се правят крос-анализи по посочените критерии.

Необходимо е да се анализират и инициираните, но непроведени референдуми. Отрицателният опит също може да даде доста поуки. В регистъра на непроведените референдуми следва да се опишат и анализират:

1. Тематична насоченост;

2. Съответствие на искането за провеждане на референдум на законовите изисквания;

3. Инициатор на референдума – местна власт или гражданска инициатива;

4. Анжагираност на НПО-сектора в искането за провеждане на референдума;

5. Големина на общината/района/кметството/населеното място (брой население), където е заявено желание за провеждане на референдум;

6. Причини за отказа за провеждане.

Заключение

Демократичната политика, основаваща се на човешките права, изисква граждани, които са политически зрели, интересуват се от обществените дела, мислят демократично и осъзнават съвместната си политическа отговорност. Никоя демократична държава не може да просперира, ако гражданите й не вземат участие в политиката.

Задълженията на всеки добър, демократичен гражданин включват желание да се информира за последните политически събития, да допринася за оформянето на информирано обществено мнение и да участва в политически дейности като активен, ангажиран член на обществото.

Гражданите следва, доколкото е възможно, да бъдат подготвени да поемат активна роля в политически организации и граждански инициативи или проекти, да поемат политически функции и доброволно да се кандидатират за почетни назначения.

За да бъде напълно функционална на държавно равнище, демокрацията трябва да има корени в оживената местна демокрация на общинско и областно ниво. Гражданите следва да проявяват особена активност в утвърждаването на правото си на глас в сферите на местното самоуправление. По този начин те могат да предоставят на младите хора пример за демократичен живот.

Всеки гражданин е длъжен да уважава правните и конституционни системи, които се основават на човешките и граждански права, както и съвестно да спазва демократично приетите закони.

В допълнение, всеки човек е длъжен да събере гражданска смелост в защита на фундаменталните ценности на демократичната, конституционна държава, управлявана от върховенството на закона.

Местният референдум не следва да бъде просто мини-копие на националния такъв. Той трябва да произлиза от специфичните права и задължения на местното ниво, което освен от политически и правни фактори, се определя и от фактори като демография, социология, география, местна икономика.

Идентификацията на индивида с обществената сфера започва на местно ниво, без да се изчерпва с него. На същото ниво започва и политическата социализация на отделния човек, тъй като общината в същността си естествено изразява общността. Местното ниво може да бъде изчистено от идеологически подтекст, което дава основание за сътрудничество между политическите единици, което на по-високи нива би било немислимо.

Общностите, от една страна, са хомогенни, но от една до друга има огромни различия. В политическо ниво това разнообразие на общностите се изразява във факта (който може да бъде проследен в страни с повече проведени референдуми от България), че по-малките общности имат по-голямо участие в местни референдуми, отколкото по-големите.

При разглеждане на проведените референдуми в други европейски страни прави впечатление и желанието на самата местна власт да предостави за решение чрез публичен референдум въпроси, които в България общинските съвети предпочитат да решават сами – например инвестиции в инфраструктура, забрана за шумопричиняващи дейности, продажба на общинско недвижимо имущество.

В европейския опит прави впечатление и фактът за решаване чрез местен референдум на въпроси, които в България са в правомощията на централната власт – затваряне/построяване на училище, отваряне/затваряне на кариери.

Значителна разлика от опита на някои европейски страни е и възможността чрез местен референдум да бъде отзован кмет или общински съвет.

Като цяло България като практика на местните референдуми значително изостава в демократичното си развитие от страните членки на ЕС, вкл. и от новите страни членки на Съюза.

Тази констатация опосредствено говори и за нивото на децентрализация в страната.

Нови възможности за засилване на пряката демокрация в България предвижда приетият (2008) на първо четене от Комисията по правни въпроси на Народното събраниe Законопроект за прякото участие на гражданите в управлението. Второто четене на законопроекта в пленарна зала се предвижда да бъде за началото на 2009 г. Законопроектът, с променено наименование (!), урежда формите на пряка демокрация: национален и местен референдум; национална и местна гражданска инициатива и общо събрание на населението.

Новите положения в законопроекта, спрямо съществуващата уредба на референдумите, са в няколко основни посоки:

• Въвежда се правото на гражданите на инициатива за свикване на национален референдум – поставя се изискване за 200 000 подписа на граждани с избирателни права;

• Задължителна инициатива на гражданите за свикване на национален референдум, която обвързва Народното събрание да вземе решение за провеждането на референдум – поставя се изискване за 600 000 подписа на граждани с избирателни права;

• Намаляване на изискването за кворум за действителност за национален и местен референдум на 30 %, т. е. при гласуване на минимум 30 % от гражданите, имащи право на глас, референдумът е действителен и резултатът му е задължителен за държавните органи;

• Правото на гражданите на инициатива за произвеждане на местен референдум се разширява като се изисква 1/20 от гласоподавателите да се подпишат в подкрепа на искането;

• Местен референдум се произвежда задължително, когато искането е подкрепено с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 1/10 от гласоподавателите.

Законопроектът урежда и възможността за организиране на гражданска инициатива по различни въпроси. Чрез национална гражданска инициатива гражданите правят предложения до Народното събрание или до органите на централната изпълнителна власт за решаване на въпроси от национално значение. Чрез местна гражданска инициатива гражданите правят предложения до общинския съвет, кмета на общината, на района или на кметството, или до областни или регионални органи на изпълнителната власт за решаване на въпроси от местно значение.

Също така законопроектът предвижда разширяване на приложното поле на общото събрание на населението, което се провежда за решаване на въпроси от местно значение като единственото ограничение е тези въпроси да не са изрично уредени във закон.

Следва да се отбележи, че първоначално предложените либерални разпоредби за правото на гражданите да инициират национален референдум и за цялостното отпадане на изискването за кворум за действителност в съответствие с препоръките на Съвета на Европа, бяха променени. Така на второ четене се предлага приемането на един по-рестриктивен режим от първоначално предложения.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

1. Михайлов, Дочо: За и против пряката демокрация.

2. Пряката демокрация – Преглед на иторията и практиките, Болкан Асист, София 2005.

3. Гражданско участие в законодателния процес в страните от Европейския съюз, САЩ, Швейцария и в някои източноевропейски страни, Законодателното проучване, възложено от Емил Кошлуков, депутат от XXXIX Народно събрание.

4. Среда за национални и местни референдуми в България, Резултати от реализираните дейности по проект “Референдум и гражданска инициатива” и предложения за промени в българското законодателство, Авторски екип: Дочо Михайлов, Ралица Негенцова, Славея Христова, Болкан Асист, 2005.

5. Среда за национални и местни референдуми в България. Резултати от реализираните дейности по проект “Референдум и гражданска инициатива” и предложения за промени в българското законодателство, Авторски екип: Дочо Михайлов (ръководител на екипа), Ралица Негенцова, Славея Христова, 2005.

6. Elizabeth Garrett and Mathew D. McCubbins: When Voters Make Laws: How Direct Democracy is Shaping American Cities.

7. Jos Verhulst & Arjen Nijeboer: Direct Democracy - Facts and Arguments about the Introduction of Initiative and Referendum, 2007.

8. д-р Ганчева, Вяра: Европейски перспективи пред гражданското участие.

9. Кодекс на добрата практика за провеждането на референдуми, Съвет за демократични избори, 18-та среща (Венеция , 12 октомври 2006 ) и Венецианската Комисия.

10. Referendums In Europe – An Analysis Of The Legal Rules In European States, Report adopted by the Council for Democratic Elections at its 14th meeting (Venice, 20 October 2005).

11. Wollmann, Hellmut: The Civic Community ('Bürgergemeinde') in Germany- Its Double Nature as Political and as (Civil) Societal Community, http://www.difu.de/index.shtml?/publikationen/dfk/en/02_2/02_2_wollmann.shtml

12. Westbrook, Stephanie: "Unofficial" Referendum in Vicenza, Italy: 95% Opposed to New U.S. Military Base, http://www.opednews.com/articles/-Unofficial-Referendum-in-by-Stephanie-Westbroo-081008-610.html

13. Николова, Катя: В Бургас ще се проведе референдум за петролопровода Бургас- Александруполис, 20 декемвир 2007 г.

14. Обретенов, Любен: Ние - годни за избори, негодни за референдуми, 8 ноември 2006 г., www.segabg.com

15. Кръстев, Иван: Пряката демокрация, сега на местно ниво, после и в цялата страна, http://www.referendum-bg.com/details.php?id=88

16. Да подкрепим пряката демокрация, Обръщение към гражданите, политическите партии и народните представители, http://www.medianet.bg/news/165649.html?showmonth=03.2008

17. Референдумът за Бургас-Александруполис се провали, http://news.bpost.bg/story-read-16150.php

18. Референдум в Бургас, http://www.dnes.bg/article.php?id=47661

19. Големите европейски решения имат нужда от лидерство, не от всенародно допитване, http://politics.bg/politika_novini.php?new_Id=5137&com=

20. Провеждането на референдум е урок по демокрация, Агенция "Фокус", 05 юли 2008, интервю с Мария Капон

21. проф. Петков, Кръстьо, Три групи се борят „за” и „против” референдум, 15 юли 2008, http://www.kpetkov.eu/?p=85

22. България не е Швейцария, за да се решават въпросите с референдуми, смята лидерът на МДПС Корман Исмаилов (10.11.2008., в. Сега), http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=3155&sectionid=5&id=0001001

23. Общинският съвет в Созопол гласува единодушно решение за искане на национален референдум за петролопровода, http://www.europe.bg/, 15.02.2008 г.

24. Парадоксът на швейцарския европейски референдум, www.referendum-bg.com

25. Законът за допитване до народа бил противоконституционен, 1.12.2006, http://www.dnes.bg/article.php?id=30777

26. Задължително национално допитване при 350 хил. подписа, 02.07.2008, http://www.mediapool.bg

27. Report on Local Referendum in Tabor, http://www.eps.cz/php/eps.site/dok/referendum/referendum.html

28. Mistni referendum v Tabore, http://www.eps.cz/php/eps.site/dok/referendum/referendum.html

29. Rigel, Filip: Mistni referendum v Ceske republice z teoretickeho a empirickeho hlediska, 2007

30. Zajimavosti o petici za referendum, 21 юли 2004, www.nadrazivcentru.cz

31. Prvni mistni referendum v okrese Ceska Lipa, http://www.i-noviny.cz/prvni-mistni-referendum-v-okrese-ceska-lipa-6656.html

32. Mistni referenda v jinych obcich – vysledky, http://www.trokavec.cz/mistni-referenda/mistni-referenda-v-jinych-obcich-vysledky

33. Mistni referendum, http://aplikace.mvcr.cz/archiv2008/rady/zakladni/refere2.html

34. Mistni referendum – lepe a snadneji?, http://www.zelenykruh.cz/cz/aktuality/legislativni-centrum-aktuality-mistni-referendum-lepe-a-snadneji/

35. Mistni referendum, http://obcan.ecn.cz/index.shtml?w=u&x=143690

36. Mistni referendum v Lackove kvuli stavbe bioelektrarny nebude, 9 февруари 2008 г., http://www.ekolist.cz/zprava.shtml?x=2073724

37. Bren, Jan: Platnost a zavaznost mistniho referenda po 1.7.2008, MODERNI OBEC, Legislativa

38. Prague 1 to hold local referendum on Sigmund Freud statue, http://www.radio.cz/en/article/89778

39. Na Slezske Ostrave maji vyrust vyskove domy. Mistni protestuji, http://ostravablog.cz/zpravy/na-slezske-ostrave-maji-vyrust-vyskove-domy-mistni-protestuji/

40. Navara, Ludek: Ve Stalinove stynu, Mlada fronta DNES, 16.05.2008.

41. Kdy se v Cechach dockame prvni sochy Hitlera?, http://miroslavoupic.blog.idnes.cz/c/35918/Kdy-se-v-Cechach-dockame-prvni-sochy-Hitlera.html

42. Regulski, Jerzy: Local Government Reform In Poland - An Insider's Story, 2003

43. Direct Democracy Campaign, http://www2.prestel.co.uk/rodmell/case.htm

44. Holding a Local Referendum..., How you can do so in the UK using Existing Legislation, http://www2.prestel.co.uk/rodmell/local.htm

45. Local referendum in France, http://www.speedylook.com

ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ:

ЗАТУРБ – Закон за административно-териториалното устройство на Република България

ЗДН - Закон за допитване до народа

ЗМСМА - Закон за местното самоуправление и местната администрация

ЗОД – Закон за общинския дълг

ОбС – Общински съвет

1 Hans Herbert von Arnim, преподавател по публично право и конституционна теория, Speyer Университет, ФРГ.

2 Power Inquiry – комитет, съставен от социални организации и състоящ се от раждани и политици, извършва широкомащабно проучване за състоянието на британската демокрация Power to the People.

3 Трето Европейското социално изследване, 2008, http://evropa.dnevnik.bg/show/?storyid=577416

4 http://www.eurofound.europa.eu/pubdocs/2008/52/en/1/EF0852EN.pdf; http://euobserver.com/9/27145/?rk=1

5 Историческа справка: 1909 г. – Закон за допитване до народа по общинските въпроси – действа до 1934 г.; 1922 г., октомври – втори закон за допитване до народа – действа до март 1924 г.; 1922 г., ноември – първи национален референдум; 1946 г., 26 юли – трети закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република; 1946 г., 8 септември – втори национален референдум – България е провъзгласена за Народна Република; 1971 г., 16 май – трети национален референдум за приемане на Втората републиканска конституция (1971-1991 г.); 1983 г. – четвърти закон за допитване до народа, базиран на Конституцията от 1971 г.

6 ŠPOK, R, ŘIHÁČKOVÁ, V., WEISS, T., BARTOVIC, V., DROMARD, J.: Místní referenda v České republice a ve vybraných zemích Evropské unie. 1. vyd. Praha: Institut pro evropskou politiku Europeum, 2006, s. 57.

7 http://www.iri-europe.org/reports/referendumchallenge.pdf

8 KJAERULFF-SCHMIDT, S.: Country-by-Country Overview: Denmark. In KAUFMANN, B., WATERS, M. D. (eds.): Direct Democracy in Europe. 1st ed. Durham: Carolina Academic Press, 2004, p. 51.

9 BJÖRKLUND, T.: Country-by-Country Overview: Norway. In KAUFMANN, B., WATERS, M. D. (eds.): Direct Democracy in Europe. 1st ed. Durham: Carolina Academic Press, 2004, p. 60.

10 RIGEL, F.: Místní Referendum v České Republice z Teoretického a Empirického Hlediska, Rigorózní Práce, Masarykova Univerzita, Právnická Fakulta, Katedra Správní Vědy, Správního Práva a Finančního Práva, 2007.

11 KAUFMANN, B.: A Comparative Evaluation of Initiative & Referendum in 32 European States. In KAUFMANN, B., WATERS, M. D. (eds.): Direct Democracy in Europe. 1st ed. Durham: Carolina Academic Press, 2004, p. 3.

12 HAHNZOG, K.: Bayern als Motor für unmittelbare Demokratie. In HEUSSNER, H. K., JUNG, O. (Hg.): Mehr direkte Demokratie wagen, Volksbegehren und Volksentschied: Geschichte – Praxis – Vorschläge. 1. Aufl. München: Olzog-Verlag, 1999, S. 159–176.

73