ДП „НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТРА” - Бенефициент по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014 – 2020 г.www.rail- infra.bg www.eufunds.bg Версия 3.0 юли 2017 г. www.optransport.bg

ДП „НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТРА” -

Бенефициент по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014 – 2020 г.

xxx.xxxx-xxxxx.xx

xxx.xxxxxxx.xx

Версия 3.0 юли 2017 г.

xxx.xxxxxxxxxxx.xx

ПРОЦЕДУРЕН НАРЪЧНИК

за управление и изпълнение на проекти по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“

2014 – 2020 г.

(ПНУИП по ОПТТИ)

(Приет на основание т. 1.14 от Приложение 09 „Условия за изпълнение на одобрени проекти по ОПТТИ“ от „Насоки по ОПТТИ“ с Протокол № 21-08/17 от заседание на Управителния съвет на ДП НКЖИ проведено на 03.08.2017 г., и утвърден от УО на ОПТ с писмо № / ,в сила от 03.08.2017 г.)

Документът е публикуван на електронен адрес : xxxx://xxxx- xxxxx.xx/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8/%D1%80%D0%B0%D 0%BC%D0%BA%D0%B0-2014-2020/

СЪДЪРЖАНИЕ

НА ПРОЦЕДУРЕН НАРЪЧНИК НА БЕНЕФИЦИЕНТА ДП НКЖИ

ЗА УПРАВЛЕНИЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОЕКТИ ПО ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ТРАНСПОРТ И ТРАНСПОРТНА ИНФРАСТРУКТУРА” 2014-2020 г.

1. ВЪВЕДЕНИЕ

9. ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА ПРОЦЕДУРИТЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ДП НКЖИ КАТО

БЕНЕФИЦИЕНТ НА ОПТТИ

56

9.1. Идентифициране и формулиране на проект 56

9.2. Цикъл на проекта. обобщена схема за подготовка на проекти 60

9.3. Оценка и управление на риска 62

9.3.1. Управление на строителните рискове 63

9.3.2. Фактори и източници на риска при проекти за строителство 64

9.3.2.1 Проектен риск при строителство 64

9.3.2.2. Фактори на риск при строителните проекти 64

9.3.2.3. Източници на риск при строителните проекти 65

9.3.3. Идентифициране, анализ, категоризиране и оценка на риска 66

9.3.3.1. Идентифициране и анализ на риска 66

9.3.3.2. Категоризиране и оценка на риска 68

9.3.3.3. Класифициране на рисковете 68

9.3.4. Минимизиране на последствията от риска 69

9.3.4.1. Общи методи за смекчаване на риска 69

9.3.4.2. Измерване и контрол 70

9.3.4.3. План за смекчаване на риска 70

9.4. Подготовка на проект 70

9.4.1. Подготовка на проект за техническа помощ и технически спецификации за техническа

помощ, финансирани от Приоритетна ос V „Техническа помощ” на ОПТТИ 71

9.4.2. Подготовка на проект за техническа помощ за подготовка на инвестиционен проект 71

9.4.3. Подготовка на инвестиционен проект – заявление за субсидия 72

9.5. Общи положения на процедурата на предоставяне на БФП 73

9.5.1. Попълване на формуляри за кандидатстване 74

9.5.2. Процес на оценка на проектните предложения 74

9.6. Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ между ДП

НКЖИ и УО – сключване, изменение и приключване 74

9.7. Обществени поръчки 78

9.7.1. Общи положения 78

9.7.2. Дейности на ДП НКЖИ в процеса на възлагане на обществените поръчки 78

9.8. Процедури за наблюдение, контрол и докладване по време на изпълнението на проекта 81

9.8.1. Общи условия 81

9.8.2. Встъпителен и периодични доклади за напредъка по проекта 82

9.8.3. Годишен доклад за напредъка на проекта 83

9.8.4. Годишен доклад за дълготрайност на операция 84

9.8.5. Окончателен доклад по проекта 85

9.8.6. Проверки на място от ДП НКЖИ 86

9.8.6.1. Цели на проверките 86

9.8.6.2. Видове проверки на място 87

9.8.6.3. Проверка на място за верифициране на плащания по договори 87

9.8.6.4. Периодични проверки на място 89

9.8.6.5. Извънредни проверки на място 91

9.8.7. Периодична среща за отчитане на напредъка по проектите, изпълнявани по ОПТТИ 93

9.9. Финансов механизъм 94

9.9.1. Процес на Верифициране на разходите по ОПТТИ 94

9.9.1.1. Верифициране /потвърждаване на разходите и проверка от ДП НКЖИ 95

9.9.1.2. Верифициране от Управляващия орган

9.9.2. Попълване на искане за плащане

100

101

9.9.2.1. Попълване на формуляр за Искане за авансово плащане 101

9.9.2.1.1. Раздел I: Информация за проекта 101

9.9.2.1.2. Раздел II: Безвъзмездна финансова помощ, докладвана от бенефициента 101

9.9.2.1.3. Раздел III: Докладвана безвъзмездна финансова помощ 101

9.9.2.1.4. Раздел IV: Приложения към искането за авансово плащане 102

9.9.2.1.5. Раздел V: Одобрение от бенефициента 102

9.9.2.2. Попълване на формуляр за Искане за междинно / окончателно плащане 102

9.9.2.2.1. Раздел І: Обща информация 102

9.9.2.2.2. Раздел ІІ: Разходи и безвъзмездна финансова помощ, докладвани от бенефициента 103

9.9.2.2.3. Раздел ІІІ: Описание на работите/дейностите, свързани с разходите, докладвани в

настоящото искане за плащане 103

9.9.2.2.4. Раздел IV: Безвъзмездна финансова помощ по проекта 103

9.9.2.2.5. Раздел V: Докладвани разходи по проекта 104

9.9.2.2.6. Раздел VІ: Списък на приложени документи 104

9.9.3.2.7. Раздел VІI: Приложения към искането 104

9.9.2.2.8. Раздел VIII: Одобрение от бенефициента 104

9.9.2.2.9. Приложения

9.9.3. Счетоводство

9.9.3.1. Нормативна база

9.9.4.2. Счетоводна политика

9.9.4.3. Счетоводни принципи

9.9.4.4. Отговорности

9.9.4.5. Счетоводен процес

9.9.4.6. Процедура по осчетоводяване

9.9.4.7. Съхранение на счетоводни документи

105

106

107

108

109

113

116

9.10. Информационни системи за управление и наблюдение 117

9.10.1. Описание на Информационната система за управление и наблюдение за програмния

период 2014-2020 (ИСУН 2020) 117

9.10.2. Задължения към ИСУН 2020 на ДП НКЖИ като бенефициент на ОПТТИ 0000-0000 000

9.10.2.1. Използване на ИСУН 2020 при въвеждане на информацията за докладите за напредъка 122

9.10.2.2. Използване на ИСУН 2020 при въвеждане на информацията за Искания за плащания по

проект

9.10.2.3. Използване на ИСУН 2020 при въвеждане на информацията за докладите от проверки на място

9.10.3. Кратко описание на системата за планиране и управление на ресурсите в ДП „Национална

122

123

компания Железопътна инфраструктура“ (СПУР) 123

9.11. Одити 124

9.11.1. Координация при провеждането на одит по ОПТТИ 124

9.11.2. Координация при финализирането на одитен доклад по ОПТТИ 125

9.11.3. Координация при изпълнение на дадени препоръки в окончателен одитен доклад по ОПТТИ - 125

9.11.4. Архив и регистър на одитните доклади, на одитните констатации и препоръки 126

9.12. Нередности

9.12.1. Определения

9.12.2. Видове нередности

9.12.3. Участници в процеса

126

128

129

9.12.3.1. Служител по нередностите в ДП НКЖИ 129

9.12.3.2. Отдел „Управление на риска, превенция и администриране на нередности“ в УО 130

9.12.3.3. Сертифициращ орган 130

9.12.3.4. Вътрешни одитори и външни одитори 130

9.12.3.5. ОЛАФ

9.12.3.6. АФКОС

9.12.3.7. Идентифициране на нередност

9.12.3.8. Отчетност

9.12.3.9. Прекратяване на плащанията

9.13. Съхранение и архив

130

131

132

133

134

9.14. Изготвяне на информация за годишни доклади за изпълнение на ОПТТИ 139

9.14.1. Доклад за изпълнение на ОПТТИ 139

9.14.2. Изготвяне на информация за Годишен доклад за изпълнението на ОПТТИ от УО 140

9.15. Процедура за промяна на Процедурния наръчник на ДП НКЖИ 140

9.15.1. Запознаване с Процедурния наръчник

9.15.2. Промяна на Процедурния наръчник

140

141

10. ИНФОРМАЦИЯ, КОМУНИКАЦИЯ И ПУБЛИЧНОСТ 142

10.1. Задължения на ДП НКЖИ за изпълнение на мерки по информация и публичност на проекти,

финансирани по ОПТТИ. 142

10.2. Задължения на експертите по информация и публичност на ДП НКЖИ 143

10.3. Отчитане на изпълнението на мерките за информация и публичност на инвестиционни

проекти, предвидени за финансиране от ОПТТИ 143

11. АДМИНИСТРАТИВЕН КАПАЦИТЕТ 144

11.1. Основни положения и принципи

11.2. Политика на ДП НКЖИ

11.3. Стратегически цели и мерки

144

145

11.4. Ключови фактори за успешно реализиране на целите 145

11.5. План за осъществяване на поставената стратегическа цел за развитие на

административния капацитет на дирекция СРИП 146

11.6. Изпълнение, наблюдение и актуализация на плана за развитие 146

11.6.1. Наблюдение, оценка и актуализация 146

11.7. Конфликт на интереси и клаузи за етично поведение 147

11.7.1. Конфликт на интереси

11.7.2. Кодекс за етично поведение

147

11.7.3. Декларация за липса на конфликт на интереси по смисъла на чл.57, параграф 2 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012

148

СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА

АОП	Агенция по обществени поръчки
АРП	Анализ „разходи-ползи”
ДФЕС	Договор за функциониране на Европейски съюз
ДП	Държавна помощ
ДП НКЖИ	Държавно Предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“
Дирекция КПП	Дирекция „Координация на програми и проекти”
ДСРИП	Дирекция „Стратегическо развитие и инвестиционни проекти“
ДЧ	Държава членка
ЕБВР	Европейска банка за възстановяване и развитие
ЕИП	Единeн информационен портал за обща информация за управлението на Европейските структурни и инвестиционни фондове
ЕИБ	Европейска инвестиционна банка
ЕК	Европейска комисия
XXXX	Европейски структурни и инвестиционни фондове
ЕСФ	Европейски структурни фондове
ЕС	Европейски съюз
ЕП	Европейски парламент
ЕТС	Експертен технически съвет при ДП НКЖИ
ЕУП	Екип за управление на проекти
ЕФРР	Европейския фонд за регионално развитие
ЗОП	Закон за обществените поръчки
ЗДП	Закон за държавните помощи
ЗПУИП	Звено за подготовка, управление и изпълнение на проекти
ЗУСЕСИФ	Закон за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове
ЕФРР	Европейския фонд за регионално развитие
ИА ОСЕС	Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“
ИГРП	Индикативна годишна работна програма
ИСУН 2020	Информационна система за управление и наблюдение на Структурните инструменти на Европейския Съюз в България 2007-2013 и 2014-2020
КЛ	Контролен лист

МТИТС	Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията
МОСВ	Министерство на околната среда и водите
МСЕ	Механизъм за свързване на Европа („Connecting Europe Facility”).
МФ	Министерство на финансите
НАП	Национална агенция за приходите
НКС	Национална комуникационна стратегия 2014 – 2020 г.
НПР	Национална програма за реформи
НПР БГ2020	Национална програма за развитие: България 2020
ОВОС	Оценка на въздействието на околната среда
ОПТТИ	Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014-2020 г.
ПМС	Постановление на Министерския съвет
ПНУИ на ОПТТИ	Процедурен наръчник за управление и изпълнение на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014 – 2020 на УО на ОПТТИ
ПНУИП по ОПТТИ	Процедурен наръчник за управление и изпълнение на проекти по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014 – 2020 г.
ПЧП	Публично-частно партньорство
ПО	Приоритетна ос
РБ	Република България
РГ	Работна група
СКУСЕС	Съвет за координация при управлението на средствата от Европейския съюз
УО	Управляващ орган
УП	Устройствен правилник
ФК	Формуляр за кандидатстване
ФП	Финансов план
ФПКР	Отдел "Финансово планиране, контрол и разплащания"
ФСК	Отдел „Финанси, счетоводство и контрол“
ЦКЗ	Централно координационно звено
TEN-T	Трансевропейска транспортна мрежа
КН	Комитет за наблюдение
МС	Министерски съвет

1. ВЪВЕДЕНИЕ

Настоящият Процедурен наръчник за управление и изпълнение на проекти по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014 – 2020 г. на ДП „Национална компания железопътна инфраструктура” има за цел да опише принципите, изискванията и процедурите, които се следват при изпълнението на проектите финансирани от Структурните и Кохезионния фондове. Специално внимание е обърнато на отделните процедури за изпълнение на дейностите при подготовката, изпълнението, управлението и наблюдение на проектите по ОПТТИ, с цел правилното и по-ефективно използване на фондовете на ЕС. Подробно са описани процедурите, задълженията, отговорностите и сроковете за изпълнение в структурата на ДП НКЖИ, като бенефициент заложени в „Насоки по ОПТТИ 2014-2020“ и приложенията към тях.

Настоящият Процедурен наръчник цели да информира заинтересованите страни за техните задължения и отговорности по законовата и институционална рамка, ръководеща изпълнението на ОПТТИ.

Основните акценти в настоящия Процедурен наръчник, са:

Законова рамка и система за управление на изпълнението на проектите по ОПТТИ; Избор, одобрение, наблюдение, финансиране, контрол и отчитане на проектите; Осигуряване на приемливост на разходите по проектите;

Изпълнение на задължения на ДП НКЖИ, като бенефициент по ОПТТИ;

Организационна структура на ДП НКЖИ, разпределение на функциите, описание на процесите и детайлно разписване на процедурите за изпълнение на проектите.

Процедурният наръчник обяснява и систематизира, без да заменя законовата рамка (закони, наредби, директиви и др.), която е свързана с изпълнението на ОПТТИ.

При разработката му са взети под внимание последните регулаторни и описателни документи на Европейската Комисия по отношение изпълнението на Програми и Проекти, съфинансирани от Кохезионния и Структурните фондове на ЕС, както и събрания опит на страните-членки на ЕС.

Процедурният наръчник за управление и изпълнение на проекти по Оперативна програма

„Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014 – 2020 г. на ДП НКЖИ е отворен документ и подлежи на постоянна актуализация съгласно процедура Приложение Б 25.

2. ОСНОВНИ ТЕРМИНИ И ДЕФИНИЦИИ

„БЕНЕФИЦИЕНТ“ означава публична или частна организация, която отговаря за започването или за започването и изпълнението на операции; и в контекста на схемите за държавни помощи съгласно определението в точка 13 от член 2 от Регламент (ЕС) № 1303/2014 - организация, която получава помощта; и в контекста на финансовите инструменти по втора част, дял IV от Регламент (ЕС) - № 1303/2013 организацията, която прилага финансовия инструмент или фонда на фондове, ако е уместно.

„КОНКРЕТЕН БЕНЕФИЦИЕНТ НА БЕЗВЪЗМЕЗДНАТА ПОМОЩ” е организация,

институция, административна или друга структура, индивидуално посочена в съответната програма или в документ, одобрен от Комитета й за наблюдение като единствен субект, който може да изготви проектно предложение и да получи безвъзмездна помощ за определена дейност, или която е определена със закон или с подзаконов нормативен акт като правоприемник на такава структура, отговорна за изпълнението на конкретна дейност, и е допустим бенефициент по съответната програма.

„БЮДЖЕТНАТА ЛИНИЯ“ е опростена форма за предоставяне на БФП с продължителност до 36 месеца на конкретни бенефициенти по ОПТТИ - публични организации/звена, предназначена за финансиране на разходи за обезпечаване на дейностите им по програмиране, наблюдение, управление, контрол, координация, сертифициране, както и дейности по одит и оценка на усвоените средства по техническата помощ по ОПТТИ, финансирани чрез ЕФРР и КФ за програмен период 2014-2020 г.

„ВЕРИФИЦИРАНЕ“ дейност, посредством която Управляващият орган се уверява и гарантира пред Сертифициращия орган, че работата, продуктите и услугите са предоставени или извършени и че декларираните разходи от Бенефициентите по операциите действително са били извършени и съответстват на националните правила и на правилата на Общността.

„ГОЛЯМ ПРОЕКТ“ е операция, съдържаща серия от строителни работи, дейности или услуги, предназначени по своя характер да изпълнят неделима задача от точно икономическо или техническо естество, която има ясно определени цели и общите допустими разходи за която надхвърлят 50 000 000 EUR, а в случая с операции за постигането на тематичната цел по член 9, първа алинея, точка 7 от Регламент (ЕС) № 1303/2014 – общите допустими разходи надхвърлят 75 000 000 EUR.

„ДОКУМЕНТ“ означава хартиен или електронен носител, съдържащ информация, която е от значение в контекста на настоящия процедурен наръчник.

„ДЪРЖАВНИ ПОМОЩИ“ означава помощ, която попада в член 107, параграф 1 от ДФЕС, като се счита, че за целите Регламент (ЕС) - № 1303/2013 тя включва и помощта de minimis по смисъла на Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията (24), Регламент (ЕО) № 1535/2007 на Комисията (25) и Регламент (ЕО) № 875/2007 на Комисията (26).

„ЕИБ“ означава Европейската инвестиционна банка, Европейския инвестиционен фонд или всяка друга дъщерна структура на Европейската инвестиционна банка.

„ИКОНОМИЧЕСКИ ОПЕРАТОР“ означава всяко физическо или юридическо лице или друг субект, който участва в изпълнението на помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове, с изключение на държава-членка, която упражнява правомощията си като публичен орган.

„КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ“ съществува, когато безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник или друго лице, участващо в изпълнението и управлението на бюджета е опорочено по причини, свързани със семейството, емоционалния живот, политическата или националната принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг интерес, който е общ с този на получателя.

„КРАЕН ПОЛУЧАТЕЛ“ означава юридическо или физическо лице, което получава финансова подкрепа от финансов инструмент.

„МЯРКА“ набор от съответни операции, изпълнението на които ще улесни постигането на определени цели и приоритетни оси.

“НЕПРЕДВИДЕНИ РАЗХОДИ ЗА СТРОИТЕЛНИ И МОНТАЖНИ РАБОТИ”

разходите, свързани с увеличаване на заложени количества строителни и монтажни работи и/или добавяне на нови количества или видове строителни и монтажни работи, които към момента на разработване и одобряване на технически или работен инвестиционен проект обективно не са могли да бъдат предвидени, но при изпълнение на дейностите са обективно необходими за реализация на инвестиционния проект и за въвеждането му в експлоатация.

“НЕПРЕКИ РАЗХОДИ” разходите, които са косвено съотносими към дейностите по съответната операция и участват с част от общата стойност на разхода, определена на постоянна ставка в случаите, в които не е възможно точното определяне на частта на разходите, съотносима към съответните дейности по операцията.

„НЕРЕДНОСТ“ означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза.

„ОБЩЕСТВЕН ДОГОВОР“ писмено договорно споразумение между един или повече изпълнители и едно или повече лица от широкия обществен сектор, описващ правата и задълженията на двете страни за изграждането на конкретна инфраструктура, доставка на стоки или услуги, сключен по условията на Закона за обществените поръчки.

„ОДИТНИЯ ОРГАН” означава определен от държавата-членка орган, осигуряващ извършването на одити на правилното функциониране на системите за управление и контрол на оперативната програма, и функционално независим от управляващия и сертифициращия орган.

„ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА“ означава документ, представен от държава-членка (или от орган, посочен от нея), допринасящ за стратегията на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и за постигането на икономическо, социално и териториално сближаване, изготвен в съответствие със споразумението за партньорство, установяващ стратегия за развитие със съгласувани приоритети, която да бъде реализирана с помощта на Европейските структурни и инвестиционни фондове.

„ОПЕРАЦИЯ“ означава проект, договор, действие или група проекти, избрани от управляващите органи на съответните програми или на тяхна отговорност, които допринасят за целите на приоритета или приоритетите, към които се отнасят; в контекста на финансовите инструменти операцията е съставена от финансовия принос от една програма за финансови инструменти и последващата финансова подкрепа, която тези финансови инструменти предоставят.

„ПРИОРИТЕТНА ОС“ означава раздел на оперативната програма, с определени инвестиционни приоритети и съответстващите им специфични цели. Всяка приоритетна ос се отнася до един фонд и до една категория региони, с изключение на Кохезионния фонд, съответства на дадена тематична цел и включва един или повече от инвестиционните приоритети на съответната тематична цел в съответствие с правилата за отделните фондове.

„ПРИЛОЖИМО ПРЕДВАРИТЕЛНО УСЛОВИЕ“ означава конкретен и ясно определен предварителен решаващ фактор, който се явява необходима предпоставка и има пряка и реална връзка и директно въздействие върху действителното и ефективно изпълнение на дадена специфична цел за инвестиционен приоритет или приоритет на Съюза.

“ПРЕКИ РАЗХОДИ” разходите, които са директно съотносими към дейностите по съответната операция и са извършени изцяло само за нейното изпълнение.

„ПРОГРАМЕН ПЕРИОД” означава периода от 01 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г.

„ПРОЕКТ“ е икономически и технически неделима серия от задачи, които да бъдат изпълнени в определен срок, в рамките на определен бюджет и с добре дефинирани стандарти за качество на резултата.

„ПРОЕКТНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ“ е предложение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнението на определен проект, включващо формуляр за кандидатстване и други придружителни документи.

„ПУБЛИЧНИ РАЗХОДИ“ означава всеки публичен принос за финансирането на операции, източникът на които произхожда от бюджета на национален, регионален или местен публичен орган, от свързания с европейските структурни и инвестиционни фондове бюджет на Съюза, от бюджета на публичноправни организации или от бюджета на сдружения на публични органи или публичноправни организации, и за целите на определянето на ставката на съфинансиране за

програмите или приоритети по ЕСФ може да включва финансови средства, набрани съвместно от работодатели и работници.

„ПУБЛИЧНО-ЧАСТНИ ПАРТНЬОРСТВА“ (ПЧП) означава форми на сътрудничество между публичноправните организации и частния сектор, чиято цел е да се подобри ефективността на инвестициите в инфраструктурни проекти или други видове операции, които предоставят публични услуги чрез поделяне на рисковете, обединяване на опита и познанията на частния сектор или осигуряване на допълнителни източници на капитал.

“РАЗХОДИ ЗА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ” са разходите за заплати по трудово или служебно правоотношение или по сключен договор за услуга извън установеното работно време, включително разходите за социални и здравни осигуровки, дължими от работодателя.

“РАЗХОДИ ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ” са непреки разходи, свързани с възнагражденията на персонала по администриране на операцията – ръководител на проект, технически сътрудник, счетоводител и друг експертен или технически персонал, както и административните разходи, свързани с управлението на операцията (режийни разходи, консумативи и материали, наем, разходи за командировки).

„СЕРТИФИЦИРАНЕ НА РАЗХОДИ“ потвърждаване на коректността и допустимостта на разходите и ефективността и съответствието им с правилата на ЕС, относно системите за управление и контрол за Структурните фондове и Кохезионния фонд.

„СЕРТИФИЦИРАЩ ОРГАН” означава определен от държавата-членка национален, регионален или местен публичен орган или организация към която Комисията прави плащания и отговарящ за изготвянето и изпращането до Комисията на заявления за плащане.

„СИГНАЛ ЗА НЕРЕДНОСТ“ е постъпила, включително от анонимен източник, информация за извършена нередност. За да представлява сигнал за нередност, тази информация, като минимум трябва да дава ясна референция за конкретния проект, финансиращата програма, административно звено и описание на нередността.

„СИСТЕМА ЗА ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ (ОДИТНА СЛЕДА)“ средство

за мониторинг, предвидено от Европейския съюз за наблюдение на използването на Структурните фондове и Кохезионния фонд и намира отражение в описанието на изпълнението на програмата и на операцията под формата на текст, таблици и графики. Това описание включва различните нива на технически задания и комуникации, както и управлението и предварителните одитни процеси, като по този начин прави възможен процеса на мониторинг и проследяване.

„СИСТЕМНА НЕРЕДНОСТ“ означава всяка нередност, която може да има повтарящ се характер, с висока степен на вероятност от поява при сходни по вид операции, която се дължи на сериозни недостатъци в ефективното функциониране на дадена система за управление и контрол, включително липса на подходящи процедури, установени в съответствие с Регламент (ЕС) № 1303/2014 и правилата за отделните фондове.

„СПЕЦИФИЧНА ЦЕЛ“ означава резултатът, за който допринася инвестиционен приоритет или приоритет на Съюза в определен национален или регионален контекст чрез действия или мерки, предприети в рамките на такъв приоритет.

„СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПАРТНЬОРСТВО“ означава документ, изготвен от държава- членка с участието на партньорите в съответствие с подхода на многостепенно управление, в който е определена стратегията на посочената държава-членка, нейните приоритети и организация за ефективното и ефикасно използване на европейските структурни и инвестиционни фондове за целите на изпълнението на стратегията на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и който е одобрен от Комисията след оценка и диалог със съответната държава-членка.

„СЧЕТОВОДНА ГОДИНА“ означава за целите на трета и четвърта част периодът от 1 юли до 30 юни, с изключение на първата счетоводна година от програмния период, по отношение на

която означава периодът от началната дата за допустимостта на разходите до 30 юни 2015 г. Последната счетоводна година е от 1 юли 2023 г. до 30 юни 2024 г.

„СЪМНЕНИЕ ЗА ИЗМАМА” е нередност, даваща основание за образуване на административно или съдебно производство на национално ниво, с цел да се определи съществуването на определено умишлено поведение, по-специално измама, така както е посочено в член 1, параграф 1, буква а) от Конвенцията относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности [18], на основание на член К.3 от Договора за Европейския съюз за защита на финансовите интереси на Европейските общности.

„УПРАВЛЯВАЩ ОРГАН” означава определен от държавата-членка национален, регионален или местен публичен орган или организация или частна организация, които да отговарят за управлението на оперативната програма в съответствие с принципа на доброто финансово управление.

„ФИНАНСОВА ГОДИНА“ означава - за целите на трета и четвърта част - периодът от 1 януари до 31 декември;

„ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ“ означава финансови инструменти, както са определени във Финансовия регламент, освен ако в Регламент (ЕС) - №1303/2013 не е предвидено друго;

3. ПРАВНА РАМКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ОПТТИ

3.1. Стратегически документи

Споразумение за партньорство на Република България, очертаващо помощта на Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г.

Национална програма за реформи;

Национална програма за развитие: България 2020; Бялата книга – 2011 г.;

Насоки за развитие на Трансевропейската транспортна мрежа; Интегрираната транспортна стратегия в периода до 2030 г.; Национална концепция за пространствено развитие 2013-2025 г.

3.2. Решения на Министерския съвет

Решение № 328 от 25 април 2012 година на МС за одобряване на списък с тематичните цели, които да бъдат включени в договора за партньорство на Република България за програмния период 2014-2020 г., списък с програми и водещо ведомство за разработването на всяка програма.

Решение № 668 от 6 август 2012 година на МС за одобряване на списък с действия, срокове и отговорни институции за изпълнение на предварителните условности за средствата от Европейския съюз за програмен период 2014 – 2020 г.

Решение № 102 от 14 февруари 2013 година на МС за изменение и допълнение на Решение

№ 668 на МС от 2012 г. за одобряване на списък с действия, срокове и отговорни институции за изпълнение на предварителните условности за средствата от европейския съюз за програмен период 2014 – 2020 г.

Решение № 597 от 4 октомври 2013 година на МС за изменение и допълнение на Решение № 668 на Министерския съвет от 2012 г. за одобряване на списък с действия, срокове и отговорни

институции за изпълнение на предварителните условия за средствата от Европейския съюз за програмен период 2014 – 2020 г., изменено и допълнено с Решение № 102 на МС от 2013 г.

Решение № 792 от 17 декември 2013 година за определяне на органи, отговорни за управлението, контрола, координацията и одита на европейските структурни и инвестиционни фондове и други инструменти и инициативи на европейския съюз през периода 2014-2020 г.

Решение № 18 от 15 януари 2016 година за определяне на Управляващ и Сертифициращ орган по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014-2020 г.

3.3. Постановления на Министерския съвет:

Постановление № 5 на МС от 18 януари 2012 година за разработване на стратегическите и програмните документи на Република България за управление на средствата от фондовете по общата стратегическа рамка на европейския съюз за програмния период 2014-2020 г.

Постановление № 119 на МС от 20 май 2014 година за приемане на национални правила за допустимост на разходите по оперативните програми, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд на Европейския съюз и от Европейския фонд за морско дело и рибарство, за финансовата рамка 2014-2020 г.

Постановление № 118 на МС от 20 май 2014 година за условията и реда за определяне на изпълнител от страна на бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския фонд за морско дело и рибарство, Финансовия механизъм на европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм. (ОПТТИ не е приложимо – прилага се ЗОП)

Постановление № 107 на МС от 10 май 2014 година за определяне на реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, европейския социален фонд, Кохезионния фонд на Европейския съюз и Европейския фонд за морско дело и рибарство за периода 2014-2020 г. (предишна нормативна база: Постановление № 121 на Министерския съвет от 2007 г. за определяне на реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз.)

Постановление № 162 на МС от 5 юли 2016 година за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г.

Постановление № 189 от 28 юли 2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 – 2020 г.

Постановление № 79 на МС от 10 април 2014 година за създаване на комитети за наблюдение на Споразумението за партньорство на Република България и на програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014-2020 г.

Постановление № 70 на МС от 14.04.2010 г. за координация при управлението на средствата от Европейския съюз.

Постановление № 229 на МС от 23.09.2009 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.

Постановление № 18 на МС от 04.02.2003 г. за създаване на Съвет за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз.

Постановление № 173 от 13.07.2016 г. за приемане на Наредба за администриране на нередности по европейските структурни и инвестиционни фондове.

Постановление № 134 на МС от 05.07.2010 г. за приемане на Методологията за определяне на финансовите корекции, които се прилагат спрямо разходите, свързани с изпълнението на оперативните програми, съфинансирани от структурните инструменти на ЕС, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за рибарство.

3.4. Указания и инструкции

Указания № 1 от 15.02.2016 г. на заместник министър-предедателя по европейските фондове и икономическата политика, по прилагането на чл. 57, ал. 2 от ЗУСЕСИФ.

Указания № 2 от 07.04.2016 г. на заместник министър-предедателя по европейските фондове и икономическата политика, по прилагането на чл. 49, ал. 3 от ЗУСЕСИФ.

Указание на министъра на финансите ДНФ 3/23.12.2016 г. за третиране на данък добавена стойност като допустим разход при изпълнение на проекти по оперативните програми, съфинансирани от ЕФРР, ЕСФ, КФ и ЕФМДР за програмен период 2014 - 2020 г.

ДНФ № 1/01.07.2014 г. относно условията и реда на изплащане на финансовата помощ със средства от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Инициативата за младежка заетост, Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица на Европейския съюз и кореспондиращото национално съфинансиране за финансова рамка 2014 - 2020 г.

ДНФ № 2/01.07.2014 г. относно сертифициране на разходите по оперативни програми, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Инициативата за младежка заетост и Фонда за европейско подпомагане на най- нуждаещите се лица на Европейския съюз за финансовата рамка 2014 - 2020 г.

ДНФ № 3/01.07.2014 г. относно организация на счетоводната отчетност за средствата по Оперативните програми, финансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд на Европейския съюз и кореспондиращото национално съфинансиране в Управляващите органи за финансовата рамка 2014 - 2020 г.

Механизъм за избор на юридически лица с нестопанска цел за обществено полезна дейност, чиито представители да участват в съставите на Комитетите за наблюдение на Споразумението за партньорство и програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014-2020 г.

Съобщения на институциите, органите, службите и агенциите на Европейския съюз - Европейска комисия - Насоки за регионалната помощ за периода 2014 - 2020 г. (текст от значение за ЕИП) (2013/С 209/01).

Информация от институциите, органите, службите и агенциите на Европейския Съюз - Известие на Комисията относно понятието за държавна помощ, посочено в член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (2016/С 626/01).

Съобщение на Комисията за изменение на съобщенията на Комисията, свързани съответно с Насоките на ЕС относно прилагането на правилата за държавна помощ във връзка с бързото разгръщане на широколентови мрежи, Насоките за регионална държавна помощ за периода 2014 - 2020 г., Насоките за държавната помощ за филми и други аудио-визуални произведения, Насоките относно държавните помощи за насърчаване на инвестициите в рисково финансиране и Насоките относно държавните помощи за летища и авиокомпании (2014/С 198/02).

Вътрешни правила за дейността на Методически съвет по финансови корекции към Министерския съвет на Република България при разглеждането на конкретни случаи, свързани с определянето и извършването на финансови корекции, утвърдени със Заповед № Р-241 от

01.12.2014 г. на заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика.

3.5. Решения на Комисията

Решение за изпълнение на Комисията от 18 февруари 2014 година за определяне на списъка на регионите, които отговарят на критериите за финансиране по Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд, и на държавите членки, които отговарят на критериите за финансиране по Кохезионния фонд за периода 2014-2020 г. (нотифицирано под номер C(2014) 974)

- 2014/99/ЕС.

Решение за изпълнение на Комисията от 3 април 2014 година за определяне на годишното разпределение на глобалните средства по държава членка за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд по цели „Инвестиции за растеж и работни места“ и „Европейско териториално сътрудничество“, и на годишното разпределение на специално разпределените средства за инициативата за младежка заетост по държава членка, както и списъка на допустимите региони и размера на средствата, които да се прехвърлят от разпределените на всяка държава членка средства по Кохезионния фонд и структурните фондове към Механизма за свързване на Европа и за подпомагане на най-нуждаещите се лица за периода 2014-2020 година (нотифицирано под номер С(2014) 2082) - 2014/190/ЕС.

Решение на Комисията от 19.12.2013 г. за установяване и одобряване на насоките за определяне на финансовите корекции от страна на Комисията по отношение на разходите, финансирани от Съюза в рамките на споделеното управление, в случаите на неспазване на правилата за възлагане на обществените поръчки.

Решение на комисията от 20 декември 2011 година относно прилагането на член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес (нотифицирано под номер C(2011) 9380).

3.6. Регламенти

Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент (ЕП) и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО)

№ 1083/2006 на Съвета;

Регламент (ЕС) № 1300/2013 на ЕП и на Съвета от 17 декември 2013 година относно Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1084/2006 на Съвета;

Регламент (ЕС) № 1301/2013 на ЕП и на Съвета от 17 декември 2013 година относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта

„Инвестиции за растеж и работни места“, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006;

Регламент (ЕС) № 1315/2013 на ЕП и на съвета относно насоките на Съюза за развитието на Транс-европейската транспортна мрежа и за отмяна на Решение № 661/2010/ЕС;

Регламент (ЕС) № 1316/2013 на ЕП и на Съвета от 11 декември 2013 година за създаване на Механизъм за свързване на Европа, за изменение на Регламент (ЕС) № 913/2010 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 680/2007 и (ЕО) № 67/2010;

Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 966/2012 на ЕП и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета;

Регламент (ЕС, Евратом) № 547/2014 на ЕП и на Съвета от 15 май 2014 година за изменение на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза;

Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 година относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis;

Регламент (ЕС) № 1297/2013 на EП и на Съвета от 11 декември 2013 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета по отношение на някои разпоредби относно финансовото управление за определени държави членки, които изпитват или са застрашени от сериозни затруднения с финансовата стабилност, относно правилата за освобождаване на бюджетни задължения по отношение на някои държави членки и относно правилата за плащанията на окончателното салдо;

Регламент (ЕС) № 1299/2013 на EП и на Съвета от 17 декември 2013 година относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел

„Европейско териториално сътрудничество“;

Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за прилагането от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета относно определянето на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за създаване на Европейската общност (Държавни помощи);

Регламент (ЕO) № 659/1999 на Съвета от 22 юли 2013 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от договора за функционирането на Европейския съюз;

Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета.

3.7. Делегирани Регламенти

Делегиран Регламент (ЕС) № 480/2014 на Комисията от 3 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство;

Делегиран регламент (ЕС) № 240/2014 на Комисията от 7 януари 2014 година относно Европейски кодекс на поведение за партньорство в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове;

Делегиран регламент (ЕС) № 1271/2013 на Комисията от 30 септември 2013 година относно рамковия Финансов регламент за органите, посочени в член 208 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета;

Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията от 29 октомври 2012 година относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза.

3.8. Регламенти за изпълнение

Регламент за изпълнение (ЕС) № 184/2014 на Комисията от 25 февруари 2014 година за определяне на условията и реда, приложими за електронната система за обмен на данни между държавите членки и Комисията, съгласно Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за приемане на номенклатурата на категориите интервенции за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“ съгласно Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“;

Регламент за изпълнение (ЕС) № 288/2014 на Комисията от 25 февруари 2014 година за установяване на правила съгласно Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, по отношение на образеца на оперативни програми по цел „Инвестиции за растеж и работни места“ и съгласно Регламент (ЕС)

№ 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“ по отношение на образеца на програми за сътрудничество по цел „Европейско териториално сътрудничество“;

Регламент за изпълнение (ЕС) № 821/2014 на Комисията от 28 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на някои подробни разпоредби за прехвърлянето и управлението на приноса от програми, докладването относно финансовите инструменти, техническите характеристики на мерките за информация и комуникация относно операциите и системата за записване и съхранение на данни;

Регламент за изпълнение (ЕС) № 215/2014 на Комисията от 7 март 2014 година за определяне на разпоредби за изпълнение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство по отношение на методологиите за подкрепата във връзка с изменението на климата, определянето на етапни и общи цели в рамката на изпълнението и номенклатурата на категориите интервенции за европейските структурни и инвестиционни фондове;

Регламент за изпълнение (ЕС) № 1011/2014 на Комисията от 22 септември 2014 година за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на образците за предоставяне на определена информация на Комисията и подробни правила за обмен на информация между бенефициентите и управляващите органи, сертифициращите органи, одитните органи и междинните звена;

Регламент за изпълнение (ЕС) № 207/2015 на Комисията от 20 януари 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на образците за доклад за напредъка, представяне на

информация относно голям проект, съвместен план за действие, доклади за изпълнението по цел

„Инвестиции за растеж и работни места“, декларация за управлението, одитна стратегия, одитно становище и годишен контролен доклад, както и методология за анализ на разходите и ползите и, в съответствие с Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета, по отношение на образеца на доклади за изпълнението по цел „Европейско териториално сътрудничество“.

3.9. Директиви

Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО“ и „Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО;

Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО;

Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна;

Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици;

Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 година относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда.

3.10. Закони

Закон за обществените поръчки; Закон за опазване на околната среда;

Закон за устройство на територията и свързаните с неговото изпълнение нормативни актове;

Закон за данъка върху добавената стойност и свързаните с изпълнението му нормативни актове;

Закон за счетоводството; Международни/ Национални счетоводни стандарти; Счетоводни таблици за бюджетни организации;

Закон за държавните помощи;

Закон за държавната финансова инспекция; Закон за вътрешния одит в публичния сектор; Годишни закони за държавния бюджет; Закон за кредитните институции;

Закон за Българска народна банка.

Закон за достъпа до обществената информация;

Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси; Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор;

Закона за електронното управление;

Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове; Закон за железопътния транспорт;

Закон за биологичното разнообразие; Закон за защитените територии; Закон за държавната собственост; Закон за културното наследство; Закон за регионалното развитие; Закон за задълженията и договорите.

3.11. Устройствени правилници

Правилник за устройството и дейността на държавно предприятие „Национална компания “Железопътна инфраструктура“;

Устройствен правилник на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията;

Устройствен правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.

3.12. Друга подзаконова нормативна уредба

Методологията за определяне на финансовите корекции, които се прилагат спрямо разходите, свързани с изпълнението на оперативните програми, съфинансирани от структурните инструменти на ЕС, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за рибарство;

Наредба за администриране на нередности по европейските структурни и инвестиционни фондове;

Други подзаконови нормативни актове, действащи в областта на железопътния транспорт.

Наредба № Н-3 от 8 юли 2016 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество.

Наредба № 4 от 22.07.2016 г. за определяне на реда за съгласуване на проектите на документи по чл. 26, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове

Наредба за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ИСУН) и за провеждане на производства пред управляващите органи посредством ИСУН, приета с ПМС № 243 от 20.09.2016 г., обн., ДВ, бр. 76 от 30.09.2016 г.

3.13. Меморандуми

Меморандум за разбирателство между Правителството на Република България и Световната банка за партньорство и оказване на техническа подкрепа във връзка с изпълнението на Структурните инструменти на Европейския съюз;

Меморандум за разбирателство между Република България и Европейската инвестиционна банка за оказване на подкрепа във връзка с изпълнението на проекти, финансирани от Структурните инструменти на Европейския съюз.

3.14. Други

Договор за създаване на Европейската общност; Договор за функциониране на Европейския съюз; Договор за Европейския съюз.

Известие на Комисията (2016/C 262/01) относно понятието за държавна помощ, посочено в член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз

4. ХОРИЗОНТАЛНИ ПРИНЦИПИ И ЦЕЛИ НА ПОЛИТИКАТА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТРУКТУРНИ ИНВЕСТИЦИОННИ ФОНДОВЕ

ДП НКЖИ трябва да гарантира, че проектите, финансирани по ОПТТИ са в съответствие с принципите, заложени в хоризонталните политики на ЕС.

4.1. Партньорство

Още в началния етап от подготовката на ОПТТИ за програмния период 2014-2020 г. бяха създадени необходимите гаранции за прилагане принципа на партньорство.

ОПТТИ за периода 2014-2020 г. е разработена, в съответствие с чл. 5 от ПМС № 5 от 18.01.2012 г. за разработване на стратегическите и програмните документи на Република България за управление на средствата от фондовете по Общата стратегическа рамка на Европейския съюз за програмния период 2014-2020 г. (обн., ДВ, бр. 7 от 24.01.2012 г.) и във връзка с Решение № 328 от 25 април 2012 г. за одобряване на списък с тематичните цели, които да бъдат включени в Договора за партньорство на РБ за програмния период 2014-2020 г., списък с програми и водещо ведомство за разработването на всяка програма.

Със Заповед № РД-08-458/07.08.12 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съгласувано с министъра по управление на средствата от ЕС, е сформирана Работна група за подготовката на програмата. Съставът на Работната група е в съответствие с ПМС № 5 от 18.01.2012 г. В Работната група са включени представители на ЦКЗ, Сертифициращия и Одитиращия орган, ведомствата, отговорни за политиките, мерки по които ще се финансират от програмата, Националния статистически институт, Комисията за защита от дискриминацията, Регионалните съвети за развитие в районите от ниво 2, Национално представителните организации на работодателите, работниците и служителите, признати от Министерския съвет по реда на Кодекса на труда, Национално представителните организации на и за хора с увреждания, признати от Министерския съвет по реда на Закона за интеграция на хората с увреждания, Националното сдружение на общините в Република България, неправителствени организации и т.н.

Изборът на представители на неправителствените организации е извършен, съгласно утвърден от министъра по управление на средствата от ЕС, Механизъм за избор на неправителствени организации, чиито представители да участват в състава на работните групи за договора за партньорство и програмите на РБ за периода 2014-2020 г. Съгласно този механизъм в работната група участват представители на следните групи неправителствени организации – екологични, работещи в сферата на транспорта и в сферата на политиките за развитие.

ДП НКЖИ е подпомагала дейността на работната група чрез подготовката и представянето на предложения, коментари и становища във връзка с разработването на програмата.

В допълнение напредъкът в процеса на подготовка на програмен период 2014-2020 г. се докладва и на заседанията на Комитета за наблюдение на Оперативна програма „Транспорт” 2007- 2013 г., на които участват и представители на ЕК.

Непрекъсната координация се осъществява с ЦКЗ в МС. Координация в процеса на разработване на оперативните програми за програмен период 2014-2020 г., в т.ч. ОПТТИ, се осъществява и в рамките на СКУЕСЕС.

Ролята на партньорите при разработването на оперативната програма е регламентирано както в ПМС № 5 от 18.01.2012 г., така и във Вътрешните правила за организацията и дейността на работната група за подготовка на ОПТТИ.

Представителите на партньорските институции и организации са включени в процеса на изготвянето, разглеждането и съгласуването на отделните разработки и текстове на оперативната програма, както и на окончателния вариант на програмата, като основно функциите им се изразяват в подготовката и представянето на предложения, коментари и становища, участие в заседанията на РГ с право на глас и т.н.

С оглед информирането на широката общественост за процеса на подготовка на ОПТТИ, протоколите от проведените заседания и материалите от отделните етапи на подготовка на програмата са публикувани на страницата на ОП „Транспорт” xxx.xxxxxxxxxxx.xx в Интернет и на единния информационен портал на управление на Структурните и Кохезионния фонд на ЕС xxx.xxxxxxx.xx.

В процеса на разработване на оперативната програма бяха обсъждани най-подходящите решения за постигане целите на програмата. Най-сериозни бяха дискусиите относно избора на операции и дейности по програмата. Обхватът на програмата е съобразен с допустимите за финансиране дейности по съответните инвестиционни приоритети и тематична цел.

Принципът на партньорство ще се прилага и при изпълнението, мониторинга и оценката на ОПТТИ 2014-2020 г. Участието на идентифицираните при разработването на програмата административни, социални и икономически партньори ще бъде осигурено чрез участието на техни представители в Комитет за наблюдение на ОПТТИ 2014-2020 г. Комитетът за наблюдение ще осъществява мониторинг по отношение на напредъка в постигането на целите и стратегията на програмата и по този начин ще гарантира нейното ефективно и качествено изпълнение.

ДП НКЖИ като Бенефициент на ОПТТИ 2014-2020 г. ще бъде активен и надежден партньор на Управляващия орган в процеса на изпълнението на програмата. В тази връзка се работи по осигуряване на проектната готовност за програмен период 2014-2020 г. и по изграждане на необходимия административен капацитет за усвояването на средствата по ОПТТИ 2014-2020 г.

4.2. Устойчиво развитие

Необходимо условие за постигането на устойчиво развитие на железопътния транспорт е осигуряването на финансови средства за развитието и модернизацията на железопътната инфраструктура. Подобряването на инфраструктурата и оптимизирането на трафика ще допринесе

за повишаването на качеството на предлаганите железопътни услуги и цялостната ефективност на сектора.

Следвайки водещите принципи за постигане на националната визия и стратегически цели за развитието на железопътната инфраструктура в България е необходимо на първо място да се гарантира устойчивост на транспортния сектор, която може да се постигне чрез:

- създаване на Единно европейско железопътно пространство без вътрешни граници в системата на железопътния транспорт чрез прилагане на задължителните стандарти за Трансевропейската транспортна мрежа (основна и разширена);

- повишаване на пропускателната способност и капацитета на националната железопътна система чрез модернизация и рехабилитация на железопътната мрежа и въвеждане на модерни системи за сигнализация и управление на трафика;

- предлагане на конкурентоспособни търговски услуги;

- постигане на баланс между различните видове транспорт включително чрез увеличаване на конкурентоспособността на железопътния транспорт.

Имайки предвид европейската политика в областта на транспорта и анализа на състоянието на железопътния транспорт в България, трябва да се насочат усилия към повишаване на конкурентоспособността на българската железница. Водещо условие при избора на вид транспорт са неговите конкурентни предимства, които да отчитат не само цената на превозната услуга, но и по отношение на екологосъобразност, шумозамърсяване и енергийна ефективност.

Устойчивото развитие е един от основните приоритети на Националната програма за развитие: България 2020, като са очертани основните предизвикателства и възможности на страната ни в тази сфера през следващите няколко години.

Ключовите национални стратегически документи в сферата на устойчивото развитие и опазването на околната среда са1:

Национална стратегия по околна среда;

Трети Национален план за действие по изменение на климата за периода 2013-2020 г.

Посочените документи, както и секторните нормативни актове и стратегии в тази област2 отчитат основните приоритети и цели на европейската политика за устойчиво развитие, като присъстват като елемент във всички политики, свързани с развитието на страната.

Националната политика за опазване на околната среда следва основните принципи на ЕК в тази област: принципът на предпазване от възникване на замърсяване, принципът на превантивност и опазване на околната среда, принципът „замърсителят плаща”, принципът

1 xxxx://xxx.xxxx.xxxxxxxxxx.xx/?xxxxx00

2 Закон за опазване на околната среда, Закон за защита при бедствия, Национален план за действие за насърчаване производството и ускореното навлизане на екологични превозни средства, включително на електрическата мобилност в Република България, за периода 2012-2014 г., Национална стратегия за регионално развитие за периода 2012–2022 г., Закон за водите, Закон за управление на отпадъците, Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България, Стратегия за устойчиво енергийно развитие 2011 – 2020г.,Националната стратегия за устойчиво развитие на горския сектор (2006-2015 г.), Национална стратегия за устойчиво развитие на земеделието в България в периода 2014-2020, Морска стратегия на Република България, Стратегически план да действие за опазване на околната среда и възстановяване на Черно море, Национална програма за необходимите мерки в условията на тенденция към засушаване, Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие, Национална програма за управление на дейностите по отпадъците за периода 2009-2013 г.*, Национален план за управление на отпадъците за периода 2014 – 2020 г., Национална програма за действие за устойчиво управление на земите и борба с опустяването (2007-2013), Национална програма за защита при бедствия 2009-2013 г., Трети национален план за действие по изменение на климата 2013-2020 г., Национален план за защита при бедствия, Национална дългосрочна програма за насърчаване използването на възобновяемите енергийни източници 2005 – 2015г., Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници, валиден до 2020, Енергийна стратегия на Република България до 2020 г., която съдържа цели, свързани с повишаването на енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници, Втори национален план за действие по енергийна ефективност 2011-2013 г. и отчет към него.

„обществеността има право да бъде информирана” и принципът за опазване на общественото здраве.

Наличието на Национална стратегия за адаптация е предварително условие за усвояване на средствата от фондовете на ЕС през програмния период, припомнят от МОСВ. Предвидено е най- малко 20% от бюджета на ЕС да е предназначен за дейности по климата, като част от тях ще бъдат изразходвани за мерки в областта на адаптацията като се засяга и ролята на застрахователния бизнес за превенция на рисковете, които настъпват в резултат от изменението на климата и предприемането на мерки за адаптация.

Концепцията за конкурентоспособна и устойчиво развита транспортна система, заложена в

„Бяла книга „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство – към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите”3 от 28.03.2011 г., включва мерки за осигуряване на растеж в транспорта и подпомагане на мобилността при същевременно постигане на заплануваното намаление на емисиите с 60 % до 2050 г., в сравнение с нивото от 1990 г., мерки за осигуряване на ефективна „основна мрежа” за многовидово междуградско пътуване и транспорт, мерки за екологично чист градски транспорт и пътуване до работното място, както и внедряване на резултати от изследователска дейност за въвеждането на системи за интелигентна мобилност, разработени в резултат на изследвания с финансиране от ЕС, например системата на бъдещето за управление на въздушния трафик (SESAR), европейската система за управление на железопътния трафик (ERTMS) и информационните системи в железопътния сектор, системи за морско наблюдение (SafeSeaNet) информационно обслужване на речния транспорт (RIS), интелигентни транспортни системи (ITS) и оперативно съвместими взаимосвързани решения за следващото поколение системи за управление и информационно обслужване на многовидовия транспорт (включително и за плащане). В тази връзка, принос в намаляването на емисиите при осъществяване на проектите от ОПТТИ ще имат мерките за развитие на железопътния сектор, развитието на интермодален градски транспорт и чрез насърчаване преминаването към алтернативни форми на транспорт, от една страна и от друга дейностите по внедряване на модернизирана инфраструктура за управление на трафика, подобряване на безопасността и сигурността на транспорта.

Необходимите предпоставки за гарантиране прилагането на принципа на устойчиво развитие при управлението на средствата от XXXX са създадени още в процеса на програмиране на отделните мерки и интервенции. В работната група за разработване на ОПТТИ участие са взели представители на основните ведомства, отговорни за прилагане на политиките по опазване на околната среда и устойчивото развитие, както и представители на екологични неправителствени организации.

В допълнение, при изпълнението на проекти, съфинансирани от XXXX, принципът за устойчиво развитие ще се прилага и посредством следните мерки:

гарантиране прилагането на националното и европейското законодателство във връзка с екологични лицензи, оценки и устойчиво развитие на околната среда за всички инвестиции по програмите;

изготвяне на анализи разходи-ползи на големи инвестиционни проекти, конкретно във връзка с публичната инфраструктура;

насърчаване въвеждането на системи за управление на качеството, свързани с опазване на околната среда в предприятията и организациите;

подпомагане на развитие на екологосъобразна администрация (работа без използване на хартия, „зелени“ обществени поръчки);

3 xxxx://xxx-xxx.xxxxxx.xx/XxxXxxXxxx/XxxXxxXxxx.xx?xxxxXXX:0000:0000:XXX:XX:XXX

извършване на оценки на въздействието на околната среда за всички инвестиции, когато се изисква от европейското и/ или националното законодателство;

поставяне на условие за предоставяне на подкрепа единствено при наличие на пълно съответствие на финансираните дейности с националното законодателство в сферата на околната среда, както и при пълно заплащане на всички данъци и такси за дейности, оказващи въздействие върху околната среда.

4.3. Равни възможности и недопускане на дискриминация

Равенството и недискриминацията, като една от хоризонталните политики на ЕС, обхваща предотвратяване на каквато и да е дискриминация на основата на пол, раса или етнически произход, религия или вярване, увреждане, възраст или сексуална ориентация по време на различните етапи от осъществяването на фондовете на ОСР и по-специално – до улесняване на достъпа до тях.

Конкретно в транспортния сектор трябва да се приложат подходящи мерки за прилагане на принципа за осигуряване на достъпност и улесняване на уязвимите групи и хората с увреждания. Всички мерки, финансирани от ОПТТИ 2014-2020 г. ще бъдат в съответствие с изискванията на Общността за правилно прилагане на хоризонталните принципи и политики, и по-конкретно – със свързаните разпоредби на чл. 7 на Общия регламент за постигане на равни възможности и липса на дискриминация.

В процеса на изпълнение на ОПТТИ правилното прилагане на този хоризонтален принцип може да бъде осъществявано посредством реализацията на описаните по-долу мерки:

Прилагане на изготвените от ЦКЗ универсални указания за спазване на хоризонталните принципи на Общността и в частност на тук разглеждания.

Залагане във всички приоритетни оси на програмата (1÷4), свързани с финансиране за изграждане на инфраструктурни съоръжения, спазването на задължителната хоризонтална дейност за подобряване и улесняване на достъпа за хората с увреждания.

Формулиране на хоризонтални индикатори в ОПТТИ във връзка с постигане на равни възможности и борба с дискриминацията. Същите ще измерват постигнатите резултати на ниво програма и могат да бъдат дефинирани като „Процент от проектите, финансирани от ОПТТИ, предвиждащи изпълнение на мерки за подобряване на достъпа на хора с увреждания” и „Брой адаптирани обекти, чрез които се осигурява физически достъп за хора с увреждания и/или уязвими обществени групи”.

Включване в механизма за прилагане на критериите за подбор и оценка на проекти, кандидатстващи за финансиране по програмата, на специфични под-критерии, свързани с преценка на съвместимостта на проекта с принципа за равнопоставеност, недискриминация и достъпност и на приноса към спазването му.

Периодично изготвяне на информация относно участниците в изпълнението на проектите по отношение на пол, възраст, образование, заетост, увреждания и/или други признаци за наличие на неравностойно положение, затруднена достъпност и някакъв друг вид дискриминация и публично обявяване на тази информация.

Включване в административните договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПТТИ на клауза, по силата на която ДП НКЖИ ще прилага и отчита изпълнението на тук посочения хоризонтален принцип.

Когато спецификата го допуска, при обявяване и възлагане на обществените поръчки, ДП НКЖИ ще следи за спазване на особените разпоредби на ЗОП при участие и възлагане на

специфични производства и доставки на стоки и услуги, свързани с осигуряване на предимство за производствени предприятия на хората с увреждания.

Финансови корекции за ДП НКЖИ при неизпълнение на заложените ангажименти, свързани с прилагане на хоризонталния принцип за недискриминация.

На ниво проекти - интегриране в системата от индикатори за проследяване на напредъка на такива, посредством които да бъдат измервани постиженията за спазване на тук разглеждания хоризонтален принцип. За всеки разглеждан проект същите могат да бъдат формулирани като

„брой новосъздадени работни места за безработни младежи”, „брой изградени рампи за достъп на хора с увреждания”, „брой сгради и съоръжения (чакални, каси, офиси, приемни здания, станции, перони, ескалатори, асансьори, коридори, подстъпи, подлези, надлези, кафета, магазини, кантини, тоалетни и обслужващи помещения) с предвидени мерки за улеснен достъп на лица с увреждания”,

„брой поставени специални обозначения и сигнализации за улесняване достъпа на незрящи до транспортните сгради и съоръжения”, „брой поставени специални обозначения и сигнализации за улесняване достъпа и ползването от незрящи на транспортни системи и подвижен състав”, „принос към подобряване на социалното включване и намаляването на бедността”, „принос за подобряване статуса на малцинствени, уязвими, социално слаби и други групи в неравностойно положение”, както и други подходящо формулирани индикатори, приложими към конкретно изпълнявания проект.

Представяне в годишните доклади за напредъка на проектите на релевантна информация за приноса на ДП НКЖИ към прилагането на принципа на равнопоставеност, недискриминация и достъпност.

Включване в годишните доклади за изпълнението на ОПТТИ на подходяща според Управляващия орган, информация за приноса на програмата към прилагането на принципа на равнопоставеност, недискриминация и достъпност.

Провеждане на поне една независима текуща или тематична оценка на ОПТТИ в рамките на програмния период, насочена към проверка за изпълнение на принципа на равнопоставеност, недискриминация и равен достъп. Резултатите от изпълнението на направените препоръки да бъдат своевременно проследявани с оглед оптимизиране на цялостното представяне на програмата в контекста на хоризонталните принципи.

Включване в състава на Комитета за наблюдение на ОПТТИ на представители на неправителствени организации, учредени в обществена полза, работещи в сферата на равните възможности, недискриминацията и равния достъп, както и на представители на ведомствата, определени за компетентни на национално ниво за съответния хоризонтален въпрос.

4.4. Равенство между половете

Поддържането на условия за равенство между жените и мъжете в тяхното социално и професионално развитие е важен елемент от хоризонталните политики на Общността и има значително социално измерение. Разглеждайки конкретно транспортния сектор и в частност железопътния, може да се направи изводът, че мъжете определено имат предимство при намирането на работа, поради специфичните особености на самия сектор. Затова трябва да се отдели специално внимание и да се предприемат действия за прилагане и проследяване на принципа на равенство между половете, наред с проявлението на останалите аспекти на другите хоризонтални принципи.

ОПТТИ гарантира спазване на правата на мъжете и жените и на тази основа - създаването на равни възможности между тях. Отразяването на принципа за равнопоставеност между половете при изпълнение на програмата ще бъде постигнато посредством създаване на съответствие и синхрон между него и всички формулирани приоритети

и дейности в оперативната програма. По този начин ще бъде осигурен приносът на програмата на национално ниво към изпълнение на този хоризонтален принцип. За правилното му прилагане ОПТТИ обхваща адекватни дейности в етапите на изпълнение, мониторинг и оценка на програмата. С оглед интегриране в ОПТТИ на принципа за осигуряване на равенство между половете са дефинирани различни по своята същност и обхват мерки, по-важните от които са следните:

В техническите спецификации и тръжните документации за проектите, да бъдат залагани условия за поемане на ангажимент за спазване на принципа на равнопоставен достъп и участие на мъже и жени в проекта и за упражняване на равни права между тях.

При подписване на административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ бенефициентите, в частност ДП НКЖИ да поема ангажимент за спазване и прилагане на принципа за равенство между мъжете и жените при изпълнение на проектите.

Управляващият орган и бенефициентите на ОПТТИ в своята ежедневна дейност, когато е приложимо и целесъобразно - да следят за недопускане на условия за изкуствено създаване на предимства за единия пол, съответно - за дискриминация на другия.

По време на провежданите проверки на място от Бенефициентите и от Управляващия орган може да бъдат проверявани описаните по-горе задължения и постигнатите към момента на проверката резултати.

В годишните доклади за напредъка на изпълнението на ниво проекти - от бенефициентите на ОПТТИ да бъде предоставяна информация относно приноса на проекта за правилното прилагане на този хоризонтален принцип на Общността.

Всички финансирани от ОПТТИ проекти да включват описание на мерките за насърчаване на равенството между половете и недопускане на дискриминация в тази област.

В рамките на програмния период да се планира провеждане на поне една независима тематична оценка на ОПТТИ, насочена към проверка за изпълнение на принципа за равенство между половете. Резултатите от изпълнението на направените препоръки да бъдат своевременно проследявани с оглед оптимизиране на цялостното представяне на програмата в контекста на хоризонталните принципи. При преценка на Управляващия орган тази тематична оценка може да бъде комбинирана с другите планирани оценки за прилагане на останалите хоризонтални принципи на Общността.

В състава на Комитета за наблюдение на ОПТТИ да бъдат включени представители на неправителствени организации, учредени в обществена полза, работещи в сферата за осигуряване на равенство между половете, както и на представители на ведомствата, определени за компетентни на национално ниво по този хоризонтален въпрос.

В състава на Комитета за наблюдение на ОПТТИ 2014-2020 г. в максимално възможна степен да бъде осигурено равно представителство както на жени, така и на мъже.

4.5. Достъпност

Всички резултати от интервенциите, финансирани със средства от XXXX, които са предназначени за публично ползване, следва да предоставят равни възможности за достъп на всички граждани. В тази връзка в хоризонтални указания, които Централното координационно звено ще издаде, ще бъдат включени изисквания за гарантиране достъпа на хора с увреждания до финансираните по програмите, съ-финансирани от XXXX обекти на инфраструктурата, продукти и услуги.

На базата на тези указания, за всички интервенции, за които е приложимо, УО на ОПТТИ е заложил съответствието с целта за достъпност като критерий за оценка на проектните

предложения. Същото заляга и в клаузите на сключен административен договор за предоставяне на БФП с бенефициентите по одобрените проекти.

Това означава за всички планирани интервенции да бъде възможно интегрирането на хоризонталните принципи, т.е. постоянно да се отразява необходимостта от спазването им чрез осигуряване на еднаква достъпност до инфраструктурите и съоръженията, които се предвижда да бъдат финансирани и изграждани, със специален акцент върху прилагането на мерки за достъпност в полза на уязвимите групи и на хората с увреждания.

5. ДЪРЖАВНИ ПОМОЩИ

Процедури относно прилагане на правилата по държавните помощи (ДП) в съответствие на чл. 107, параграф 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС).

Процедурите за ДП са в съответствие със становище на министъра на финансите № 91-00- 301 от 17.07.2014 г., изготвено по реда на чл. 5, ал. 2, т. 8 от ЗДП с оглед изпълнение на задълженията, произтичащи от правото на Европейската общност и на Република България в областта на ДП и постигане на изискваното от ЕК гарантиране на съответствието с правилата за ДП. Насоките и механизмите за определяне на държавните помощи са подробно разгледани в Глава 2. Държавни помощи от ПНУИ на ОПТТИ и приложения 2.01 до 2.06 към него.

6. СИСТЕМА ЗА УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ

В съответствие с принципите на споделеното управление, определени в чл. 59 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 и посочените задължения и правомощия в чл. 73 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 държавите-членки и ЕК са отговорни за управлението и контрола на оперативните програми, съфинансирани от ЕФРР и КФ. В тази връзка, държавите – членки изпълняват своите задължения чрез изграждането на системи за управление и контрол, които дават гаранции за законосъобразното и правилно използване на средствата от ЕС.

Взаимоотношенията на структурните единици, ангажирани в управлението и изпълнението на ОПТТИ 2014 – 2020 г. са показани на Фиг. 6.1.

Фиг. 6.1. Организационна диаграма, показваща взаимоотношенията на ДП НКЖИ с други звена, ангажирани в управлението и изпълнението на ОПТТИ 2014 – 2020 г.

ЦКЗ-

Министерски съвет

СО – Дирекция

„Национален фонд” МФ

КОМИТЕТ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ НА ОП „ТРАНСПОРТ И ТРАНСПОРТНА ИНФРАСТРУКТУРА”

БЕНЕФИЦИЕНТ – ДП НКЖИ

УПРАВЛЯВАЩ ОРГАН НА ОП „ТРАНСПОРТ И ТРАНСПОРТНА ИНФРАСТРУКТУРА”- МТИТС

Комитет за наблюдение споразумението за партньорство

СЪВЕТ ЗА КООРДИНАЦИЯ ПРИ УПРАВЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

ОДИТЕН ОРГАН - ИА ОСЕС към МФ

С цел осигуряване на стабилност и плавен преход от програмен период 2007-2013 г. към програмен период 2014-2020 г. в Република България се запазва институционалната рамка за управление, контрол и координация на оперативните програми, съфинансирани от Структурните и Кохезионния фондове на ЕС, Централно координационно звено, Управляващи органи, Комитет за наблюдение, Сертифициращ орган, Одитен орган.

6.1. Бенефициент – ДП НКЖИ

ДП НК „Железопътна инфраструктура” съществува от 01.01.2002 г. ДП НКЖИ е търговец - държавно предприятие по чл.62, ал.3 от Търговския закон, образувано на основание чл.9, ал.1 от Закона за железопътния транспорт (ЗЖТ). ДП НКЖИ е управител на железопътната инфраструктура. Организира, осъществява и отговаря за изпълнението на своите задължения по дългосрочен договор, сключен между компанията и държавата. Компанията организира цялостната си дейност въз основа на проучвания, прогнози и програми за развитие на железопътната инфраструктура в съответствие с този договор.

Основните отговорности и задачи на ДП НКЖИ, като бенефициент по ОПТТИ, в процеса на подготовка и реализация на проектите може да се разделят на следните стъпки:

1. Идентифициране и формулиране на проекта

ДП НКЖИ инициира инвестиционно предложение, чието изпълнение е насочено към постигането на конкретна цел/решаване на конкретен проблем, съвпадащи с целите на ОПТТИ. ДП НКЖИ определя обхвата на инвестиционното предложение, за което възнамерява да кандидатства за финансиране за техническа помощ за подготовка на инвестиционния проект, или решава да подготвя инвестиционния проект със собствени средства и да кандидатства за финансирането му.

⇩⇩⇩

2. Подготовка на проект (прединвестиционно проучване и формуляр за кандидатстване)

ДП НКЖИ изготвя проектно предложение, включващо формуляр за кандидатстване и съпътстващи документи (технически спецификации и др.).

⇩⇩⇩

3. Подаване на формуляр за кандидатстване в ИСУН 2020 за оценка от УО

ДП НКЖИ подава изготвения формуляр за кандидатстване, придружен от съответните съпътстващи документи за оценка и одобрение от УО.

⇩⇩⇩

4. Подписване на административен договор за безвъзмездна помощ

След одобряването на проектното предложение, XX издава Решение за отпускане на безвъзмездна финансова помощ и подписва с ДП НКЖИ административен договор за безвъзмездна финансова помощ за изпълнението на проекта.

⇩⇩⇩

5. Възлагане на обществени поръчки

ДП НКЖИ подготвя документации за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и /или услуги; подписва договори с изпълнители/ доставчици/ консултанти, избрани в резултат на процедурите за обществени поръчки.

⇩⇩⇩

6. Управление и изпълнение на проекта

ДП НКЖИ отговаря за ежедневното управление на проекта, одобрен за финансиране по ОПТТИ, включително и за всички административни, финансови, технически и физически аспекти.

⇩⇩⇩

7. Финансово планиране, контрол и разплащания

ДП НКЖИ отговаря за навременното изготвяне на финансова информация, необходима на УО и други институции, с функции по финансов контрол на операциите на проектите, одобрени за финансиране по ОПТТИ, включително и за всички административни, финансови аспекти.

⇩⇩⇩

8. Наблюдение, контрол и докладване

ДП НКЖИ събира и обработва нужните данни за наблюдението и оценката на одобрените проекти.

⇩⇩⇩

9. Крайна оценка и изводи

Оценка на цялостното изпълнение на одобрените проекти. Идентифициране на допуснатите грешки и пропуски, с цел недопускането им при подготовка и изпълнение на бъдещи проекти.

6.2. Управляващ орган

За програмен период 2014-2020 г. с РМС № 792 от 17.12.2013 г. са определени функциите на управляващите органи на програмите, съфинансирани от ЕФРР, ЕСФ, КФ и ЕФМР и от други инструменти и инициативи на ЕС. Дирекция „Координация на програми и проекти” на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е определена за Управляващ орган на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014-2020 г. в точка 1, буква „г“ на РМС № 792 от 17.12.2013 г. С Решение № 18 от 15 януари 2016 година дирекция „Координация на програми и проекти” на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и дирекция „Национален фонд” на Министерството на финансите са определени съответно за Управляващ и Сертифициращ орган по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014-2020 г.

В т. 4.1.10. „Управляващ орган на ОПТТИ” от Процедурния наръчник за управление и изпълнение на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014-2020 г., подробно са разписани основните функции, задачите и отговорностите на Управляващият орган на ОПТТИ, по-важните от които са:

Подготовка и промяна на ОПТТИ, включително предварителна и екологична оценка; Координация на дейностите по изпълнението на предварителните условия в сектор

Транспорт;

Идентифициране на проекти за финансиране по ОПТТИ;

Координац

ия на подготовката на проекти, предвидени за финансиране по ОПТТИ;

Изготвяне на Индикативната годишна работна програма в съответствие с изискванията на чл. 7 от ПМС № 107/10.05.2014 г.;

Участва в изготвянето на критериите за подбор и оценка на проекти по ОПТТИ; Участва в изготвянето на Насоките по ОПТТИ;

Оценка на Формуляри за кандидатстване за инвестиционни/инфраструктурни проекти, проекти за техническа помощ и когато е приложимо на бюджетни линии;

Координира дейностите, свързани с прилагане на правилата за държавни помощи и в тази връзка съвместната работа с бенефициентите по ОПТТИ, Министерство на финансите и Европейската комисия (ЕК);

Участва в изготвянето на документи за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ;

Информиране на бенефициентите по ОПТТИ относно тенденциите и промените в политиките на ЕС, свързани със средства от XXXX;

Координация на дейностите по участие в МСЕ;

Участие в дейностите по координиране на процеса по изготвяне и изменяне на Оперативните споразумения с бенефициентите на ОПТТИ;

Изготвяне на анализ на административния капацитет на бенефициентите на ОПТТИ при предоставяне на безвъзмездна финансова помощ;

Извършва цялостна проверка на исканията за плащане от бенефициентите на ОПТТИ;

Извършване на финансов контрол на изпълнението на проектите в съответствие с европейските и национални правила, касаещи ОПТТИ;

Изготвя доклад по сертификация и декларация на допустимите разходи;

В процеса на верификация на разходите осъществява 100% документална проверка на всички представени от бенефициента документи ;

Участва в подготовката на годишните отчети и прогнози до Сертифициращия орган;

Извършва проверка на наличието на средства и одобрени лимити, съгласно разпределението на бюджета по ОПТТИ;

Осъществява контрол на процедурите от проведените обществени поръчки при изпълнение на проекти по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура” и върху подписаните договори за обществени поръчки с избраните изпълнители преди верифициране на разходите декларирани от бенефициентите;

Осъществява контрол върху подписаните от бенефициентите изменения на договор за обществена поръчка в хипотезите на Закона за обществени поръчки;

При констатирано нарушение на правилата за възлагане на обществени поръчки, изготвя от името на Ръководителя на УО сигнал с описание на нарушението до съотвения бенефициент;

Подпомага Ръководителя на УО при изготвяне на решение за налагане на финансова корекция съгласно приложимото законодателство;

Координиране въвеждането от бенефициента на докладите за напредъка в ИСУН и отразява съответните контроли в системата;

Подготовя, организира и провежда периодични срещи за наблюдение на проектите, финансирани по ОПТТИ;

Изготвя годишен план за извършване на проверки на място от УО на ОПТ на база резултатите от проведена оценка на риска;

Актуализира годишния план за извършване на проверки на място веднъж годишно в средата на календарната година;

Координира и провежда планираните проверки на място в съответствие с годишния план за извършване на проверки на място от УО на ОПТТИ и извънредни проверки на място при възникнала необходимост .

Подпомага извършването на текуща и междинна оценка на ОПТТИ и изготвя годишен доклад за изпълнението на програмата;

Организира подготовката и провеждането на заседанията на КН на ОПТТИ;

Координира изготвянето на обобщена информация за изпълнение на препоръките от проведените одити на ОПТТИ;

Обобщава информацията за изпълнението на плановете за действие, изготвени във връзка с одитите на ОПТТИ;

Отчитане на планираните в ОПТТИ индикатори на ниво програма;

Изготвя и координира изпълнението на план за оценка на ОПТТИ, съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 1303/2013. Подготвя и разпространява информация за извършените оценки на програмата и разглеждането им от КН на ОПТТИ;

Изпълнение на мерките за информация и публичност, заложени в Регламент (ЕС) № 1303/2013 и съблюдаване спазването и изпълнението им от страна на бенефициентите по ОПТТИ, като при необходимост ги консултира;

Разработва критерии за оценка на рисковете и предлага рамката за управление на риска, организира дейността по идентифициране и анализ на рисковете и по подготовка и актуализиране на планове за управление на риска, съхранява и актуализира регистъра на рисковете, идентифицира мерки за подобряване на дейността по управление на риска на риска на ниво програма;

Предлага и следи за изпълнението на мерки за оптимизиране на управлението на риска на ниво бенефициент/проект;

Осъществява дейности по управление на риска от измама като организира установяването на ефективна политика за борба с измамите и план за ответни мерки срещу измамите, както и извършването, с помощта на екип за оценка на риска, на редовен преглед на риска от измами, осигурява осведомеността и обучението на персонала за борба с измамите и следи за незабавното насочване от страна на УО на разследванията, когато такива се предприемат, към компетентните разследващи органи;

Извършва справки в информационна система „Арахне“;

Изпълнява дейности по администриране на сигнали за нередности/ нередности по ОПТТИ и съмнения за измама, съгласно изискванията на Наредба за администриране на нередности по европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата) и вътрешните правила на УО на ОПТТИ.

6.3. Одитен орган

С РМС № 792 от 17.12.2013 г. Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз” (ИА ОСЕС) към МФ е определена да изпълнява функциите на Одитен орган за програмите, финансирани със средства от ЕФРР, ЕСФ, КФ и ЕФМДР, както и функциите на независим одитен орган за оценка на съответствието на УО на програмите с критериите за определяне на управляващи и сертифициращи органи.

Дейността на ИА „ОСЕС” се осъществява в съответствие с международно приетите одиторски стандарти, при спазване на националното законодателство, приложимите регламенти на ЕС и международните споразумения за получаване на финансиране от Европейския съюз, по които Република България е страна.

Фиг. 6.2. Органиграма на Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“

Мисията на Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“ е да извършва одитна дейност в съответствие с международно приетите одитни стандарти, като предоставя независима и обективна оценка относно:

Ефективността на системите за финансово управление и контрол на средствата от ЕС и представя мнение за съответствието на внедрените системи за управление и контрол на оперативните програми с членове 73 и 127 от Регламент (ЕС) №1303/2013;

Верността на представените на Европейската комисия декларации за разходите и като следствие от това разумна гаранция, че основните транзакции са законосъобразни и редовни.

Чрез резултатите от своята одитна дейност Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“ защитава финансовите интереси на европейския и българския данъкоплатец.

Независимостта на ИА ОСЕС е изрично регламентирана в Закона за вътрешния одит в публичния сектор, Устройствения правилник на Агенцията и Наредба № Н-2 от 24.03.2009 г. за реда и начина за осъществяване, координация и хармонизация на специфичните одитни дейности по фондове и програми на Европейския съюз.

Агенцията е функционално и организационно обособена и независима от органите, отговарящи за управлението и извършването на плащанията по всички програми, съ-финансирани от Европейския съюз. В качеството си на одитен орган, не е свързана с изпълнението на оперативни програми, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд и от Европейския фонд за рибарство на ЕС, и няма правомощия във връзка с тяхното управление. Агенцията е отделена от Управляващите органи, Междинните звена и Сертифициращите органи по тези програми, като по този начин е обособена и независима по отношение на управленските процедури и плащанията.

Вземането на решения и докладване на Одитния орган са независими.

В чл. 127 от Регламент (ЕС) №1303/2013 г. са определени функциите на одитния орган, а именно:

Одитният орган осигурява извършването на одити на правилното функциониране на системите за управление и контрол на ОП, както и на подходяща извадка от операции въз основа на декларираните разходи. Декларираните разходи се одитират въз основа на представителна извадка и по принцип въз основа на статистически извадкови методи;

Нестатистически извадков метод може да се използва по професионална преценка на одитния орган в надлежно обосновани случаи в съответствие с международно признатите одитни стандарти и във всеки случай, когато броят операции за отчетната година не е достатъчен, за да се използва статистически метод.

В такива случаи размерът на извадката е достатъчен, за да позволи на одитния орган да състави валидно одитно становище в съответствие с член 59, параграф 5, втора алинея от Финансовия регламент.

Нестатистическият извадков метод обхваща минимум 5 % от операциите, за които пред Комисията са декларирани разходи по време на счетоводната година, и 10 % от разходите, които са декларирани пред Комисията по време на счетоводната година.

Когато одитите се извършват от структура, различна от одитния орган, одитният орган гарантира, че тази структура има необходимата функционална независимост;

Одитният орган гарантира, че при одитната дейност се вземат предвид международно приетите стандарти за одит;

Одитният орган в рамките на осем месеца от приемането на оперативна програма изготвя стратегия за одит за извършването на одити. Стратегията за одит определя методологията на одита, метода за подбор на извадка за одити на операции и планирането на одити във връзка с текущата счетоводна година и двете следващи счетоводни години. Стратегията за одит се актуализира ежегодно от 2016 г. до и включително през 2024 г. Когато за няколко оперативни програми се прилага една обща система за управление и контрол, може да бъде изготвена единна стратегия за одит за съответните оперативни програми. Одитният орган представя стратегията за одит на Комисията при поискване.

Одитният орган изготвя:

одитно становище в съответствие с член 59, параграф 5, втора алинея от Финансовия регламент;

контролен доклад, в който са посочени основните констатации от одитите, извършени в съответствие с параграф 1, включително констатациите във връзка с установени недостатъци в системите за управление и контрол, и предложените и предприетите корективни действия.

Във функциите на ИА ОСЕС е и задължението по член 124 параграф 1 т. 2 на Регламент (ЕС)

№ 1303/2013 г. на държавите-членки да нотифицират Комисията относно датата и формата на определянето на управляващия орган и когато е уместно, на сертифициращия орган, които се извършват на подходящо равнище, преди да подадат първото заявление за междинно плащане в Комисията.

Посоченото в член 124 параграф 1 на Регламент (ЕС) № 1303/2013 г. определяне се извършва въз основа на доклад и становище на независима одитна структура, която оценява изпълнението от страна на органите на критериите, свързвани с вътрешната среда за контрол, управлението на риска, дейностите за управление и контрол и мониторинга съгласно приложение XIII на Регламент (ЕС) № 1303/2013 г.

Ако ИА ОСЕС стигне до заключението, че част от системата за управление и контрол, отнасяща се до управляващия орган или сертифициращия орган, по същество е същата като предходния програмен период, и че са налице данни въз основа на одиторската дейност, извършена съгласно съответните разпоредби от Регламент (ЕО) № 1083/2006 и Регламент (ЕО) № 1198/2006 (1) на Съвета, че тези системи са функционирали ефективно през въпросния период, независимата одитна структура може да излезе със заключението, че съответните критерии са изпълнени без да извършва допълнителна одиторска дейност.

6.3.1. Вътрешен одит

Функциите по вътрешния одит се изпълняват от вътрешни одитори в съответствие със Закона за вътрешния одит.

В МТИТС функциите на вътрешен одит се изпълняват от дирекция „Звено за вътрешен одит”, което изпълнява задачите си ефективно и обективно – без натиск или упражняване на влияние, при осигурена независимост на дейността му. Независимостта на дирекция „Звено за вътрешен одит” се осигурява от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Дирекция „Звено за вътрешен одит“, изпълнява одити на бенефициентите на програмата по заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

6.3.2. Външен одит

Сметната палата на Република България извършва независим одит на бюджета и на другите публични средства, включително средствата от ЕС, и допринася за правилното финансово управление в страната. Организацията, мандата и процедурите за провеждане на дейността й са регламентирани в Закона за Сметната палата в последното му изменение.

Европейската сметна палата разглежда отчетите за всички приходи и разходи на Общността и счетоводните сметки на всички органи, управляващи средства на ЕС. Тя проверява дали всички бюджетни приходи на ЕС са получени и дали съответните разходи са били извършени законосъобразно и правилно и дали финансовото управление е правилно.

Дирекция „Одит“ към Генерална дирекция „Регионална и урбанистична политика“ на ЕК отговаря за провеждането на одити по фондовете на ЕС (член 75, параграф 2 от Регламент 1303/2013 г.). Одитите са насочени към това да се провери ефективността на системите, както и изпълнението на операциите. Установени нарушение по време на проверките биха могли да доведат до спиране на плащанията или до налагане на финансови корекции.

6.4. Комитет за наблюдение на ОПТТИ

В съответствие с чл. 47 от Регламент (ЕС) №1303/2013, Комитетът за наблюдение на ОПТТИ следва да бъде създаден в рамките на 3 месеца, считано от датата на уведомяване на държавата – членка за решението на Комисията за одобрение на програмата.

Първото заседание на КН на ОПТТИ е проведено на 19.11.2014 г.

Председател на Комитета за наблюдение е ръководителят на Управляващия орган на ОПТТИ. При отсъствие на председателя заседанието на КН се председателства от представител на УО на ОПТТИ, посочен в заповедта за определяне на състава на КН.

Процедурните правила, функциите на секретариата, състава на Комитета за наблюдение, заседанията и др. са представени на сайта на ОПТТИ и могат да бъдат видяни на адрес xxxx://xxx.xxxxxxxxxxx.xx/xxxx.xxx?xx000

В т. 4.1.9. „Комитет за наблюдение на ОПТТИ” от Процедурния наръчник за управление и изпълнение на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014-2020 г., подробно са разписани редът и начина на създаване, основните задачи и отговорности, както и процедурните правила за работа на Комитетът за наблюдение на ОПТТИ (КН).

Комитетът за наблюдение има следните функции:

Да разглежда и одобрява предложените от Ръководителя на Управляващия орган на ОПТТИ методология и критерии за подбор и оценка на операции, както и последващи изменения и допълнения в тях. Разглеждането и одобряването на изменения и допълнения в одобрените

критерии за подбор и оценка на операции, се извършва след внасяне за разглеждане на мотивирано предложение от Ръководителя на УО на ОПТТИ.

Разглежда и одобрява индикативната годишна работна програма, която се изготвя от УО на ОПТТИ, както и последващи изменения в нея.

Да разглежда обосновани предложения и да взема решения за прекратяване на процедури за директно предоставяне, в случай, че това е приложимо.

Разглежда изпълнението на програмата и следи напредъка, докладван от УО на ОПТТИ, в постигането на целите и приоритетите на ОПТТИ, въз основа на дефинираните в нея индикатори, включително индикаторите, заложени в рамката за изпълнение.

Разглежда и одобрява годишните доклади и окончателния доклад за изпълнението на ОПТТИ, изготвени от УО на ОПТТИ.

Одобрява и следи изпълнението на плана за оценка на ОПТТИ и разглежда информация от УО за резултатите, заключенията и препоръките от извършените оценки, както и за действията, предприети за изпълнение на препоръките.

Да се информира за напредъка в изпълнението на приложимите предварителни условия, които не са изпълнени към датата на одобрението от Европейската комисия на ОПТТИ.

Разглежда информация за заключенията и препоръките от годишните контролни доклади за изпълнението на ОПТТИ.

Разглежда информация от Сертифициращия орган за финансовото управление и изпълнение на ОПТТИ.

Съгласува Националната комуникационна стратегия за програмен период 2014 – 2020 г., както и измененията в нея, и я предлага за одобрение от Комитета за наблюдение на Споразумението за партньорство.

Разглежда информация за годишните планове за действие за мерките по информация и комуникация на ОПТТИ в изпълнение на Националната комуникационна стратегия за програмен период 2014 – 2020 г., които се изготвят от управляващия орган; ежегодно разглежда информация за тяхното изпълнение, както и анализа, изготвен от УО, за резултатите от предприетите информационни и комуникационни дейности.

Разглежда информация за одобрени големи проекти по смисъла на чл. 100 от Регламент (ЕС)

№ 1303/2013 и следи за напредъка в изпълнението им.

Разглежда и одобрява предложения за изменения на ОПТТИ, включително за преразпределение на средства по приоритетните оси на програмата; в случаите по чл. 2, ал. 1, т. 3 на Постановление № 79 на МС от 2014 г. председателят на Комитета за наблюдение на ОПТТИ представя на членовете на КН на ОПТТИ решението за информация.

Следи за прилагането от УО на ОПТТИ на принципите на устойчивото развитие, включително опазване на околната среда, на равенството между мъжете и жените, на равните възможности и недискриминацията, включително достъпност за хора с увреждания.

Разглежда и други въпроси, свързани с изпълнението на ОПТТИ.

ДП НКЖИ, като бенефициент по ОПТТИ, участва в заседанията на Комитета за наблюдение като докладва за напредъка по подготовката и изпълнението на проектите.

От страна на ДП НКЖИ в заседанията на Комитета за наблюдение участват:

Представители на ръководството на компанията – генерален директор, зам. генерални директори или членове на управителния съвет;

Директор на дирекция СРИП;

По преценка на ръководството – ръководители на отдели в дирекция СРИП, ръководители на ЗПУИП, ЕУП и други служители на ДП НКЖИ, свързани с управлението и изпълнението на проекти по ОПТТИ.

6.5. Сертифициращ орган

Дирекция „Национален фонд” в Министерството на финансите е определена за Сертифициращ орган и орган, отговорен за получаване на средства по програмите, финансирани със средствата от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Инициативата за младежка заетост и Фонда за европейско подпомагане на най- нуждаещите се (РМС № 792 от 17.12.2013 г.).

Във връзка с ролята си на Сертифициращ орган и орган, отговорен за получаване на средства от ЕС, дирекцията има следните задачи:

Осъществява сертифициране пред Европейската комисия на разходите по оперативни програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, двустранните програми за трансграничено сътрудничество по външните граници на ЕС, Инструмента Шенген и пред Офиса на Финансовия механизъм на разходите по Финансовия инструмент на Европейското икономическо пространство;

Подготвя и изпраща на Европейската комисия сертификат, отчет за разходите и заявление за междинно плащане по всяка оперативна програма, на база на които ЕК възстановява направените от Република България разходи по Структурните фондове и Кохезионния фонд;

Одобрява лимити за разходите, в рамките на които Управляващите органи извършват плащания към бенефициентите;

Изпълнява функциите, свързани с годишната бюджетна процедура по отношение на средствата от Европейския съюз.

Съгласно чл.126 на Регламент (ЕС) № 1303/2013 основните функции на Сертифициращия орган са следните:

Изготвянето и изпращането до Комисията на искания за плащане и удостоверяването, че те са продукт на надеждни счетоводни системи, основават се на проверими разходооправдателни документи и са били подложени на проверки от управляващия орган;

Съставянето на отчетите, посочени в член 59, параграф 5, буква а) от Финансовия регламент;

Удостоверяването на пълнотата, точността и достоверността на отчетите, както и че разходите, вписани в счетоводните отчети, са в съответствие с приложимото право и са били направени във връзка с операциите, избрани за финансиране в съответствие с критериите, приложими за оперативната програма, и са в съответствие с приложимото право;

Осигуряване на наличието на система за записване и съхранение в компютризирана форма на счетоводните записи за всяка операция, която съхранява всички данни, необходими за изготвянето на искания за плащане и отчетите, включително записи на сумите, подлежащи на събиране, на събраните суми и на оттеглените суми в резултат на отмяната на целия или на част от приноса за дадена операция или оперативна програма;

Осигуряване - за целите на изготвянето и представянето на искания за плащане - че е получил адекватна информация от управляващия орган относно процедурите и проверките, провеждани по отношение на разходите;

Отчитане - при изготвянето и подаването на искания за плащане — на резултатите от всички одити, извършени от или на отговорността на одитния орган;

Поддържане на счетоводни записи в компютризирана форма на декларираните пред Комисията разходи и съответното публично финансиране, заплатено на бенефициентите;

Водене на счетоводство на сумите, подлежащи на събиране, и на сумите, оттеглени в резултат на цялостна или частична отмяна на ангажимента за дадена операция. Събраните суми се внасят повторно в бюджета на Съюза преди приключването на оперативната програма, като се приспадат от следващия отчет за разходите.

6.6. Комитет за наблюдение на Споразумението за партньорство

Съгласно чл.2, ал.1 на ПМС № 79/2014 г., Комитетът за наблюдение на Споразумението за партньорство на Република България е колективен орган, основан на принципа на партньорство, който има следните функции:

Да следи за напредъка в изпълнението на стратегическите приоритети на Споразумението за партньорство;

Да обсъжда и одобрява всички предложения за промени в Споразумението за партньорство;

Да разглежда и одобрява измененията в Споразумението за партньорство, произтичащи от решение за изменение на програма, прието от комитета за наблюдение на съответната програма по чл. 10, относно:

избраните тематични цели;

разпределението на подкрепата от фондовете по тематичните цели;

списъка с програмите по Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и по Кохезионния фонд със съответните ориентировъчни размери на разпределените средства по съответния фонд, както и по години;

Да разглежда и одобрява докладите за напредъка по изпълнението на Споразумението за партньорство през 2017 и 2019 г., изготвени съгласно чл. 52 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета, наричан по- нататък „Регламент (ЕС) № 1303/2013“;

Да разглежда информация от управляващите органи за изпълнението на съответните програми и приноса им за изпълнението на стратегическите приоритети на Споразумението за партньорство;

Да разглежда информация от сертифициращите органи по програмите, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство и от Разплащателната агенция по Програмата за развитие на селските райони, за финансовото управление и изпълнение на помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове;

Да разглежда информация за заключенията и препоръките от годишните контролни доклади по програмите, изготвени от одитния орган по програмите, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, съответно от сертифициращия орган - за Програмата за развитие на селските райони;

Да следи за напредъка в изпълнението на предварителните условия, които не са изпълнени към датата на одобрението от Европейската комисия на Споразумението за партньорство;

Да одобрява и следи изпълнението на плана за оценка на Споразумението за партньорство и да се информира от Централното координационно звено за резултатите, заключенията и препоръките от извършените оценки;

Да одобрява Националната комуникационна стратегия за програмен период 2014-2020 г. след съгласуване с комитетите по чл. 10, както и измененията в нея, и да следи за изпълнението й;

Да наблюдава общия напредък по рамките за изпълнение на отделните програми и да разглежда и одобрява национално предложение за разпределение на средствата от резерва за изпълнение между отделните програми;

Да разглежда и одобрява предложения за изпълнение на регионални стратегии за развитие чрез интегрирани териториални инвестиции, за които се предвижда финансиране по повече от една от програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове;

Да разглежда и други въпроси, свързани с изпълнението на Споразумението за партньорство. Съставът и начина на работа на Комитета са подробно описани в чл.3-9 на ПМС №79 от

2014г.

Координацията, административната и организационно-техническата работа, свързани с дейността на Комитета, се извършват от Секретариат. Функциите на Секретариат се изпълняват от дирекция „Централно координационно звено“ в администрацията на Министерския съвет.

Комитетът за наблюдение на Споразумението за партньорство заседава най-малко веднъж в годината.

За по-голяма оперативност на работата си, Комитетът може да създава при необходимост постоянни и временни подкомитети по специфични и текущи въпроси. Възможността за създаването на такива подкомитети, техният състав, отговорности и задачи се уреждат във вътрешните правила за работа на Комитета.

6.7. Централно координационно звено

При изпълнение на своите функции заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика се подпомага от Централно координационно звено (ЦКЗ). Както е определено в т. 6 на Решение № 792 на Министерския съвет от 2013 г. дирекциите

„Програмиране на средствата от Европейския съюз“, „Мониторинг на средствата от Европейския съюз“ и „Системи за управление на средствата от Европейския съюз“ в администрацията на Министерския съвет изпълняват функциите на Централно координационно звено, съобразно техните функции, определени в Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, приет с Постановление № 229 на Министерски съвет от 2009 г. Съгласно изменението на този правилник от 08.01.2016 г. Централно координационно звено се преобразува в дирекция „Централно координационно звено“.

Функциите и отговорностите на дирекция „Централно координационно звено“ са разписани подробно в т. 4.1.3. от ПНУИ на ОПТТИ.

6.8. Съвет за координация при управление на средствата от Европейския съюз

Координацията на мерките за изпълнение на правителствената политика за икономическо, социално и териториално развитие на страната, финансирани със средствата от ЕС се осъществява от Съвет за координация при управление на средствата от Европейския съюз (СКУСЕС). Съветът

за координация при управлението на средствата от Европейския съюз има следните функции (ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 70 на МС от 14.04.2010 г.).

Административното, организационно-техническото и експертното обслужване на дейността на съвета се осигурява от Централното координационно звено. Секретарят на съвета се определя със заповед на заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика. Секретариат на Съвета е дирекцията „Програмиране на средствата от Европейския съюз“ в администрацията на Министерския съвет. Съветът заседава най-малкото веднъж в месеца.

Функциите и отговорностите на Съвет за координация при управление на средствата от Европейския съюз са разписани подробно в т. 4.1.2. от ПНУИ на ОПТТИ.

6.9. Ръководство на системата за координация при управлението на средства от ЕС

Цялостната организация и ръководство на системата за координация при управлението на средства от ЕС е регламентирана в Постановление № 70 на Министерския съвет от 14 април 2010 г. и се осъществява от заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика.

Функциите и отговорностите на ръководство на системата за координация при управлението на средства от ЕС са разписани подробно в т. 4.1.1. от ПНУИ на ОПТТИ.

6.10. Принцип на управление и контрол на ОПТТИ

Фигурата по-долу показва потокът на информация (отчитане) и потокът на финансите при управление и изпълнение на системата на ОПТТИ.

Фиг. 6.3. Обобщена схема на управление и контрол на ОПТТИ

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Годишен доклад за изпълнение на ОПТТИ

Декларация на разходите

Доклад по финансовите корекции

Годишен контролен доклад и становище на одитния орган за ОПТТИ

Изпращане на годишен доклад за изпълнение на програмата от УО чрез SFC 2014

Сертифициране на разходите на ниво програма

Докладване на финансови корекции на ниво програма

Доклад от одит на операциите

Доклад от одит на системите

СКУСЕС

(съгласува доклада)

КН на ОПТТИ

(одобрява доклада)

Сертифициращ орган

Дирекция

„Национален фонд“ към Министерство на финансите

Одитен орган ИА ОСЕС

Отчитане на изпълнението на ниво

Искане за плащане на

Проверка на Искане за плащане на ниво програма

Одит на системите

Доклад от одит на системите

Искане за плащане на проектно ниво

Проверка на Искане за плащане на проектно ниво

Вътрешен контрол (МТИТС)

Управляващ орган на ОПТТИ

Одит на операциите

Доклад от одит на операциит е

ДП НКЖИ - бенефициент по ОПТТИ

7. ДОПУСТИМОСТ НА НА РАЗХОДИТЕ ПО ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ТРАНСПОРТ И ТРАНСПОРТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ 2014-2020 Г.

7.1. Национални правила за допустимост на разходите по оперативните програми

Съгласно чл. 57, ал. 1 от Раздел I „Общи условия и допустимост на разходите“ на ЗУСЕСИФ разходите се считат за допустими, ако са налице едновременно следните условия:

1. разходите са за дейности, съответстващи на критериите за подбор на операции и се извършват от допустими бенефициенти съгласно съответната програма по чл. 3, ал. 2;

2. разходите попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи;

3. разходите са за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности;

4. разходите са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство;

5. разходите са отразени в счетоводната документация на бенефициента чрез отделни счетоводни аналитични сметки или в отделна счетоводна система;

6. за направените разходи е налична одитна следа съгласно минималните изисквания на чл. 25 от Делегиран регламент (ЕС) № 480/2014 на Комисията от 3 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общо приложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ОВ, L 138/5 от 13 май 2014 г.) и са спазени изискванията за съхраняване на документите съгласно чл. 140 от Регламент (ЕС) № 1303/2013;

7. разходите са съобразени с приложимите правила за предоставяне на държавни помощи.

С Постановление № 189 на Министерския съвет от 28 юли 2016 година са приети национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни инвестиционни фондове, за програмен период 2014-2020 г.

Съгласно общите правила на допустимост, разходите са допустими, ако са направени и са платени от бенефициентите в периода между 1 януари 2014 г. и 31 декември 2023 г.

7.1.1. Детайлни правила за допустимост на разходите по ОПТТИ

По отношение на ОПТТИ детайлни правила за допустимост на разходите са разписани в раздел III на ПМС 189/ 2016 г. членове 30 и 31, които са както следва:

Разходите за допустими дейности по ЕФРР и КФ, включени в обхвата на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ (ОПТТИ), свързани с доставки на стоки, услуги и строително-монтажни работи, които могат да включват и:

1. разходи за изпълнение на големи проекти по смисъла на чл. 100 от Регламент (ЕС) 1303/2013, включени в списъка с големи проекти по ОПТТИ, включително дейности, които са пряко свързани с тяхната подготовка, изпълнение, управление и контрол;

2. разходи за подготовката на инвестиционни проекти, включени в допустимите дейности по съответната приоритетна ос на ОПТТИ;

3. разходи, свързани с приложението на политиките по околна среда и изменението на климата (доклади за оценка на въздействието върху околната среда, оценка за съвместимост);

4. разходи за подготовка на формуляр за кандидатстване за финансиране на проекти по ОПТТИ, включително за изготвяне на анализ „Разходи – ползи“, предпроектни, геоложки, археологически, технически проучвания, геодезически заснемания, за проектиране (идейни, технически, работни и други проекти), за оценка на съответствието на проектите съгласно действащото законодателство и за други необходими анализи и проучвания;

5. разходи, свързани с набавянето на необходимите разрешителни документи, изискващи се от националното законодателство, технически планове и свързаните с тях такси, дължими на съответните компетентни органи;

6. в допълнение към изискванията по чл. 19, ал. 3 Разходите за закупуване на земя и/или придобиване на ограничени вещни права и/или на застроени недвижими имоти са допустими, в случай че земята става собственост на държавата или на лице, на което са възложени публични/публичноправни функции;

7. разходи за закупуване на дълготрайни материални активи, в т.ч. на транспортни средства, при следните условия:

а) закупените активи са необходими за изпълнението и/или управлението на проекта и не са постоянно инсталирани на мястото на изпълнение;

б) след приключването на проекта активите са без остатъчна стойност при прилагане на правилата за изчисляване на амортизации съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане;

8. непредвидени разходи за инвестиционните проекти, които не могат да надвишават 10 на сто от общата сума на разходите след приспадането на непредвидените разходи и при спазване на ограничението по чл. 7, ал. 2, т. 2.

Разходи, свързани с подготовката на проекти по Оперативна програма „Транспорт и транспорта инфраструктура“, които не са част от списъка на проектите по програмата, са допустими за финансиране в рамките на приоритетна ос 5 „Техническа помощ“ са разходи, които могат да включват и:

1. разходи за подготовката на инвестиционни проекти, когато не са изрично посочени в някоя от другите приоритетни оси;

2. разходи за дейности, насочени към укрепване и повишаване на административния капацитет на Управляващия орган, други служители в структурата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и бенефициентите по ОПТТИ, пряко ангажирани с подготовката, мониторинга, оценката, информацията и контрола на ОПТТИ;

3. разходи за възнаграждения, доплащания към възнагражденията и за обезщетения, изплатени от осигурителя за дните на временна нетрудоспособност съгласно Кодекса за социално осигуряване на служители и/или други лица в структурата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, извън определените по чл. 9, както и на конкретните бенефициенти по ОПТТИ, които не са централна или териториална администрация на изпълнителната власт за изпълнение на дейности във връзка с подготовката, управлението, мониторинга, оценката, информацията и контрола на ОПТТИ, когато:

а) дейностите са определени в длъжностната характеристика на наетото по трудово или служебно правоотношение лице;

б) дейностите се изпълняват извън установеното работно време и длъжностната характеристика на наетото лице, възложени са в съответствие с методология, одобрена от

министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и при спазване на следните условия:

аа) със заповед на органа по назначаване на лице, наето по служебно правоотношение, с негово съгласие и срещу възнаграждение са възложени допълнителни задължения във връзка с управлението и/или изпълнението на проект, или

бб) с лице, наето по трудово правоотношение, е сключен трудов договор по чл. 110 от Кодекса на труда във връзка с управлението и/или изпълнението на проект;

в) дейностите се изпълняват по договор, сключен съгласно правилата на Закона за обществените поръчки – за лица, които не са наети по служебно или трудово правоотношение от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията или конкретния бенефициент;

4. разходи за дейности, насочени към ефективна подготовка, изпълнение, мониторинг, контрол, оценка и популяризиране на инвестициите в транспорта;

5. разходи за дейности, насочени към прилагане на Директива 2014/24 от 26 февруари 2014 г. относно задължителното прилагане на електронни търгове;

6. разходи за дейности, насочени към подпомагане на МТИТС и бенефициентите на програмата за подобряване на стратегическото управление на транспортната система на страната, включително за изпълнение на предварителните условия за програмен период 2014 – 2020 г.

С цел осигуряване на единен подход по отношение на процесите на плащане и сертификация, организацията на счетоводния процес във всички институции, отговорни за финансовото управление на европейските средства и защита на финансовите интереси на Европейските общности, министърът на финансите издаде НАРЕДБА № Н-3 от 8.07.2016 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество.

При неосигурени лимити по конкретен проект разходите ще бъдат разплатени чрез собствени средства или капиталов трансфер на ДП НКЖИ, през сметките на предприятието, като бенефициент по програмата. След докладване и одобрение/верификация от УО на ОПТТИ собствените средства ще бъдат възстановени на компанията от съответния фонд чрез СЕБРА.

7.1.2. Капиталови разходи

Допустими са разходи за закупуване на дълготрайни материални активи, в т.ч. транспортни средства, при следните условия:

Закупените активи са необходими за изпълнението и/или управлението на операцията и не са постоянно инсталирани на мястото на изпълнение;

След приключването на операцията активите са без остатъчна стойност при прилагане на правилата за изчисляване на амортизации съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане.

Разходите за закупуване на земя и/или придобиване на ограничени вещни права са допустими при спазване на следните условия:

Към датата на покупката земята няма вещни и облигационни тежести, които да ограничават свободното й използване за целите на операцията, което се удостоверява с официални документи, издадени от компетентните държавни органи;

Продавачът не е закупил земята с публична безвъзмездна помощ дори и частично в периода за последните 10 години преди подаване на проектното предложение;

Да има пряка връзка между покупката на земята и/или придобиването на ограничени вещни права и целта на проекта, която трябва да е отразена в административен договор за предоставяне на финансова подкрепа;

Да има издаден документ от сертифициран оценител или от съответно упълномощен служебен орган, удостоверяващ, че цената на придобиване не надвишава пазарната стойност.

Разходите за покупка на застроен недвижим имот са допустими, ако за недвижимия имот са изпълнени следните условия:

Налице е оценка от независим сертифициран оценител или от съответно упълномощен служебен орган, удостоверяващ, че сградата е построена в съответствие с националното законодателство, или са описани частите, които не са в съответствие и които ще бъдат приведени в съответствие по време на изпълнението на операцията; оценката трябва да удостовери, че цената на придобиване на недвижимия имот не надвишава пазарната стойност;

Към датата на покупката недвижимият имот няма вещни и облигационни тежести, които да ограничават свободното му използване за целите на операцията, което се удостоверява с официални документи, издадени от компетентните държавни органи;

Продавачът не е закупил имота (сградата и/или земята) с публична безвъзмездна помощ, дори и частично, в периода за последните 10 години преди подаване на проектното предложение.

Закупуването на незастроени и застроени земи е допустимо на стойност до 10 на сто от общите допустими разходи за съответната операция. За изоставени земи и за такива, използвани преди това за промишлени цели, които включват сгради, това ограничение се увеличава на 15 на сто. При изключителни и добре обосновани случаи може да се разреши по-висок процент от горепосочените проценти за операции, свързани с опазване на околната среда.

Разходите за закупуване на земя и/или придобиване на ограничени вещни права и/или на застроени недвижими имоти са допустими, в случай че земята става собственост на държавата или на лице, на което са възложени публични функции.

Допустими разходи, извършени във връзка с лизингови операции, са единствено лизинговите вноски при спазване на следните изисквания:

Лизинговите вноски са дължими и платени до изтичане на срока за изпълнение на операцията, финансирана по оперативната програма;

Разходът за лизинговите вноски, както и придобиването на актив посредством лизингов договор се доказва с фактура или със счетоводен документ с еквивалентна доказателствена стойност;

Максималната допустима цена е по-ниска от пазарната цена за закупуване на актива.

7.2. Недопустими разходи

Не са допустими за съфинансиране от ЕФРР и КФ на Европейския съюз:

Разходи, финансирани по друга операция, програма или каквато и да е друга финансова схема, произлизаща от националния бюджет, от бюджета на Общността или от друга донорска програма;

Глоби, финансови санкции и разходи за разрешаване на спорове; Наложени финансови корекции/нередности;

Комисионите и загубите от курсови разлики при обмяна на чужда валута; Xxxxx върху добавената стойност, освен когато не е възстановим;

Закупуване на дълготрайни материални активи – втора употреба;

Разходите за гаранции, осигурени от банка или от друга финансова институция, с изключение на разходите по финансови инструменти.

Лихви по дългове, с изключение на свързани с безвъзмездна финансова помощ, предоставени под формата на лихвени субсидии или субсидии за гаранционни такси;

Субсидиране на лихва по одобрени схеми за държавни помощи и разноските за финансови трансакции.

Разходите по договори, сключени между избраните за изпълнители и подизпълнители, други физически или юридически лица, чиито ресурси се използват за изпълнение на дейностите по тези договори, включително по договори с посредници и консултанти, когато:

Договорите увеличават разходите за изпълнение на дейността, без да създават добавена стойност;

Плащането е определено като процент от общия разход по дейността/договора, освен ако бенефициентът може да докаже, че плащането се отнася за действително извършена дейност.

Всички подизпълнители или други физически или юридически лица, чиито ресурси се използват за изпълнение на дейностите по договори, финансирани по оперативните програми, включително посредници и консултанти, са длъжни да представят на одитните и контролните органи цялата необходима информация, отнасяща се до възложените им дейности.

Всички недопустими разходи са за сметка на ДП НКЖИ и следва да са отразени в счетоводната документация на ДП НКЖИ по съответните анлитични нива на съществуващите счетоводните сметки, с цел осигуряване на необходимата информация за управление и контрол.

8. ПРАВИЛА И ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА ПОДГОТОВКА, УПРАВЛЕНИЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ИНФРАСТРУКТУРНИ ПРОЕКТИ В ДП НКЖИ

8.1. Административна структура на ДП НКЖИ

Във връзка с интеграцията на ДП НКЖИ в Европейската железопътна транспортна система и с оглед на необходимостта от компетентни и добре подготвени експерти в процеса на провеждане политиката на предприятието за усвояване на средства от ЕС и цялостната подготовка, управление и мониторинг на инфраструктурни проекти, в ДП НКЖИ е приета организационна и управленска структура на предприятието (Фиг. 8.1).

Фиг. 8.1. Административна структура на ДП НКЖИ

За създаването на условия за успешно изпълнение и управление на проектите на ДП НКЖИ, финансирани със средства от фондовете на Европейския съюз, с решение на Управителния съвет (УС) на компанията е приета нова структура, която влезе в сила с поименното щатно разписание на длъжностите от 01.02.2016 г.

Организационната структура на дирекция „Стратегическо развитие и инвестиционни проекти” (СРИП), въведена от 01.04.2012 г. напълно отговаря на изпълняваните функции по време на ОПТ 2007-2013 г. За изпълнение на политиките и стратегиите, свързани с ОПТТИ 2014-2020 и приключването на проектите по първия програмен период са предложени и одобрени структурни промени в дирекция СРИП, в сила от 01.02.2016 г.

На 29.01.2016 г. Управителният съвет на ДП НКЖИ прие настоящия Процедурен наръчник за управление и изпълнение на проекти по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014-2020 г. Версия 1 и приложение „Правила на ДП НКЖИ (Практически указания) за управление и изпълнение на проекти по XXXX“ (Приложение Г 9 от настоящия наръчник). С променената структура от 01.02.2016 г. функционалните задължения на дирекция СРИП се запазват напълно, което не води до промени в Правилника за устройството и дейността на държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (последно изменение обн. ДВ, бр.49 от13.06.2014 г.). В променената структура продължават да съществува Съвет за управление на проекти (СУП), а Xxxxxxx за управление и изпълнение на проекти (ЗУИП) при изпълнение на ОПТ, са променени в Звена за подготовка, управление и изпълнение на проекти (ЗПУИП) за изпълнение на проекти по ОПТТИ.

За изготвянето на „Правилата на ДП НКЖИ (Практически указания) за управление и изпълнение на проекти по XXXX“ е използвана помощта на експерти от XXXXXXX по проект

„Техническа помощ за укрепване на административния капацитет и въвеждането на ефективни модели за управление на железопътни проекти” от ОПТ.

8.2. Организация на подготовката, управлението и изпълнението на проектите

Нивата на управление и взаимодействие между Управляващия орган на ОПТТИ и ДП НКЖИ според отговорностите за управление и изпълнение на проекти, съфинансирани от XXXX включва три нива, които са показани на фиг. 8.2.

Фиг. 8.2. Структура за изпълнение на проекти

ЗВЕНА ЗА ПОДГОТОВКА ИЗПЪЛНЕНИЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОЕКТИ

8.2.1. Нива на управление на проекти на ДП НКЖИ, съфинансирани от XXXX

Основните отговорности на УО са разписани в т.3.1.2. от документа „Правила на ДП НКЖИ (Практически указания) за управление и изпълнение на проекти по XXXX“, (Приложение Г 9 от настоящия наръчник).

8.2.2. Ниво на Изпълнително управление - Съвет за управление на проекти (СУП)

Съгласно одобрените правила, генералният директор на ДП НКЖИ, издава заповед за създаване „Съвет за управление на проекти” с председател: Заместник-генерален директор

„Стратегия и администрацията” и членове: Заместник-генерален директор „Експлоатация” и директор дирекция „Стратегическо развитие и инвестиционни проекти”.

Съветът за управление на проекти отговаря за общото управление и контрол по проектите. Решенията му трябва да се спазват от ЗПУИП, както и от всички административни структури в ДП НКЖИ, свързани с изпълнението на даден проект.

Основните отговорности на членовете на СУП са разписани в документа „Правила на ДП НКЖИ (Практически указания) за управление и изпълнение на проекти по XXXX“, (Приложение Г 9 от настоящия наръчник).

8.2.3. Ниво на Оперативно управление

За управлението и изпълнението на големите инфраструктурни проекти са сформирани ЗПУИП както следва:

ЗПУИП - Пловдив – Бургас, фаза 2; ЗПУИП - София-Пловдив;

ЗПУИП - София-Драгоман;

ЗПУИП - Гарови комплекси и терминали.

Функционалните характеристики, състава и отговорностите на ЗПУИП са описани в документа „Правила на ДП НКЖИ (Практически указания) за управление и изпълнение на проекти по XXXX“, (Приложение Г 9 от настоящия наръчник).

8.2.3.1. Дирекция „Стратегическо развитие и инвестиционни проекти” (СРИП)

Дирекция „Стратегическо развитие и инвестиционни проекти“ изготвя цялостната стратегия за развитие на железопътната инфраструктура и управлява инвестиционните проекти на предприятието, финансирани и планирани за финансиране от Структурните и Кохезионния фондове на ЕС, в съответствие с транспортната политика на Европейския съюз, националната транспортна политика и политиката на предприятието.

Като се има предвид организационната структура на дирекция СРИП, показана на фиг. 8.3

по долу, отговорностите на дирекцията включват и контрола при: Подготовка на проекти от отдел „Подготовка на проекти“;

Програмиране, планиране, хоризонтални мерки и укрепване на административния капацитет в отдел „Програмиране, планиране и развитие на административния капаците“;

Координацията на всички проекти (големи и малки) и дейности, свързани с договорите, при подготовката и изпълнението им;

Директната комуникация и взаимодействие между отделите и ЗПУИП са делегирани от директора на ДСРИП на съответните отдели в дирекцията, като финансовото управление на проектите и свързаните договори е отговорност на отдел „Финансово планиране, контрол и разплащания“ и на неговите сектори;

Докладване, мониторинг, одити и проверки на място, мерки за информация и публичност са отговорност на отдел „Мониторинг“ и неговите сектори;

Всички процедури, свързани с екология, както и териториалните процедури по изготвяне на ПУП, кадастрални карти, прехвърляне на собственост, отчуждения и др. са задължения на отдел

„Териториални процедури и екология“.

Организационната структура на Дирекция СРИП е показана на фигура 8.3.

ДИРЕКТОР

Програмиране, планиране и развитие на административния капацитет

Мониторинг

Финансово планиране, контрол и разплащания

Екология и териториални процедури

Подготовка на проекти

Отдели

Сектори

Програмиране

Хоризонтални мерки и административен капацитет

Докладване

Финанси и планиране

Наблюдение и Контрол и

контрол плащания

Връзки с обществеността/ дейности по

ОПТТИ

Екология

Териториални процедури

Подготовка на инфраструктурни проекти

Подготовка на проекти по ИТС

Фиг. 8.3. Организационна структура на дирекция СРИП

В Приложение „Правила на ДП НКЖИ (Практически указания) за управление и изпълнение на проекти по XXXX“ - Г 9 от настоящия наръчник е представена организационната структура на дирекция СРИП с пълно описание на функционалните характеристики на отделите, секторите и другите организационни единици към нея, в сила от 01.01.2017 г.

Други структури от ДП НКЖИ, подпомагащи изпълнението на проектите, финансирани по ОПТТИ са:

Поделение „Управление на движението на влаковете и капацитета”; Поделение „Железен път и съоръжения”;

Поделение „Сигнализация и телекомуникации”; Поделение „Електроразпределение”;

Дирекция „Бюджет финанси и информационни системи ”; Дирекция „Обществени поръчки и административно обслужване”; Отдел „Правен”;

Отдел „Управление на държавната собственост и кадастър“; Експертен технически съвет.

Схемата на организационната структура за управление и изпълнение на проекти, съфинансирани от ОПТТИ, е показана на фиг. 8.4.

Фиг. 8.4. Организационна структура на ДП НКЖИ за управление и изпълнение на проекти, съфинансирани от ОПТТИ

8.3. Правила. Координация и контрол.

Процесите, изискванията и отговорностите за подготовка, наблюдение, контрол, управление и изпълнение на инфраструктурни проекти в съответствие с транспортната политика на ЕС, националната транспортна политика и политиката на предприятието са определени и в Процедура по качеството 7.3 „Проучване, проектиране, управление на инфраструктурни проекти”, Процедура по качеството от внедрената Система за управление на качеството в ДП НКЖИ – ЦУ, в съответствие с международен стандарт ISO 9001:2008.

Заместник-генералният директор „Стратегия и администрация“ осъществява цялостна координация с УО и другите държавни институции, отговорни за реализацията на проектите, съфинансирани от XXXX. Някои от дейностите по координация може да се делегират на директора на дирекция СРИП.

Във връзка с изпълнение на железопътните проекти, финансирани по ОПТТИ 2014-2020 г., дирекция СРИП организира и координира процесите, свързани с управлението, отчетността и взаимодействието между експлоатационните поделения, ЗПУИП/ЕУП, дирекциите в ДП НКЖИ и Управляващия орган на ОПТТИ.

Основните изисквания към системата за координация и комуникация на ДП НКЖИ са следните:

- Изграждане на ясни комуникационни системи при подготовката и изпълнението на проектите;

- Изграждане на система за отчетност, с която се определя кои служители от съответните йерархични нива в организацията какви отчети представят, в какви срокове и форми, вкл. при установяване на грешки, слабости, измами и нередности;

- Осъществяване на редовни срещи между служителите, участващи в процесите на подготовка и управление на проектите ЗПУИП/ЕУП/СУП/;

Изграждане на система за външна комуникация за всяка организационна структура.

8.3.1. Контрол от отдел „Мониторинг”

Системите за вътрешен контрол на ЗПУИП/ ЕУП трябва да се наблюдават, за да се гарантира, че механизмите за контрол функционират според изискванията и че реагират по подходящ начин при промени в условията. Мониторингът се осъществява предимно като текуща дейност, но са необходими и допълнителни специални оценки.

Основната функция на отдел „Мониторинг“ в управлението и изпълнението на проекти съфинансирани от XXXX е да организира и осъществява наблюдение и текущ контрол върху правилното, ефективното и законосъобразното управление на договорите и дейностите, за които отговарят ЗПУИП/ЕУП към ДП НКЖИ. Отдел „Мониторинг“ следи за цялостното съответствие на дейностите по проекта с разпоредбите на съответните национални законодателства и регламенти на ЕС, условията за съфинансиране от XXXX и вътрешните оперативни процедури на ДП НКЖИ, като по този начин подпомага вътрешна управленска структура на ДП НКЖИ в нейните контролни и изпълнителни функции.

Ръководителят на отдел „Мониторинг“ управлява дейността на отдела, носи общата отговорност за изпълнение на неговите функции и докладва на директора на дирекция СРИП.

Контролът, осъществяван от отдел „Мониторинг” не заменя постоянното наблюдение и контрол, извършвани от ръководителя и членовете на ЗПУИП/ЕУП. Комбинирането на периодични и извънредни проверки на място подпомага запазването на ефективността на текущия контрол, извършван в звената за подготовка, управление и изпълнение на проектите във времето. Необходимо е да се извършват:

периодични проверки, съгласно Приложение Б 22 Процедура за периодични проверки на място от отдел „Мониторинг“;

извънредни проверки, съгласно Приложение Б 21. Процедура за извънредни проверки на място по инициатива на ДП НКЖИ;

В т. 9.8. „Процедури за наблюдение, контрол и докладване по време на изпълнението на проекта“, подточка 9.8.6. „Проверки на място от ДП НКЖИ“ са разписани основните принципи и правила, по които се извършват организираните от отдел „Мониторинг“ проверки.

Важна част от наблюдението и контрола са политиките и процедурите, които гарантират подходящо и своевременно реагиране на констатираните проблеми.

Всички резултати от осъществения контрол, вкл. констатираните проблеми, установени по време на проверките на място, специалните оценки от вътрешния одит, трябва да се докладват на директора на дирекция СРИП и/или на лицата, които могат да предприемат необходимите мерки за разрешаването им. Във връзка с изпълнение функциите на отдел „Мониторинг”, ЗПУИП/ЕУП осигуряват достъп до цялата документация, свързана с проекта.

ЗПУИП/ЕУП следва да уведомяват своевременно по електронен път ръководителя на отдел

„Мониторинг” за всички предстоящи срещи за отчитане на напредъка по проектите и за срещите по важни проблеми за изпълнението на проектите.

8.3.2. Контрол от отдел „Финансово планиране, контрол и разплащания” (ФПКР)

Отдел ФПКР ефективно поддържа и провежда политиките на ДП НКЖИ по отношение на реализацията на проекти съфинансирани от XXXX чрез финансовото управление и контрол на

такива проекти, при спазване на принципите на добро финансово управление, законност, ефективност, ефикасност, уместност и прозрачност.

Основната функция на отдел ФПКР в управлението и изпълнението на проекти съфинансирани от XXXX е да контролира и гарантира, че всички дейности, свързани с финансовите аспекти на съфинансирания по XXXX, се извършват съгласно съответните разпоредби и условия на съфинансиране и съответното национално законодателство, т.е. да предотврати всякакви нередности при използването на съфинансиране определено за ДП НКЖИ. Като се има предвид основната функция на отдел ФПКР, отговорностите на отдела основно се съсредоточават, без да се ограничават в тях, до изготвяне на разчети и финансови прогнози, свързани с инвестиционните разходи, осъществяване на цялостното финансово управление и контрол, вкл. докладване на искания към УО на ОПТТИ на разходите по проектите, извършване на предварителен контрол за законосъобразност преди извършване на разплащане и отчитане финансовото изпълнение по проекти, съфинансирани от фондовете на XXXX.

Ръководителят на отдел ФПКР управлява дейността на отдела, носи общата отговорност за изпълнението на неговите функции и докладва на директора на дирекция СРИП.

Целесъобразното и законосъобразно разходване на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (XXXX) е цел и отговорност на всички участници в процеса на управление на тези средства. То се осъществява чрез изградени системи за финансово управление и контрол, в основата на които е одитната следа. Тя представлява средство за финансов

„мониторинг”, предвидено от ЕС за наблюдение използването на Структурните фондове и Кохезионния фонд и е необходимо да отговаря на критериите за допустимост на разходите, посочени в ПМС № 189 от 28 юли 2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите,като е налична адекватна одитна следа съгласно чл. 140 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г.

Одитната следа обикновено се съставя за проследяване на процесите свързани с движение на финансовите средства, човешките ресурси, комуникацията и съхранение на документацията.

Необходимостта от одитна следа е свързано с проследяване на процеса по изпълнение на проекта от подписването на административен договор за предоставяне на БФП до окончателен доклад, осигуряване яснота и прозрачност при изпълнение на проектите, гарантиране на законосъобразно, ефикасно, ефективно и икономично управление на средствата, осигуряване превенция на вероятни възможни злоупотреби и намалява рисковите фактори (Процедура Б 9.2 Процедура за извършване на разплащания към изпълнителите).

Одитната следа следва да бъде:

изчерпателна: изградена по начин даващ яснота за всички процеси и извършени операции; адаптивна: да създава възможност за поддържане и подобряване на вече създадена одитна

следа, предвид спецификата на осъществяваната дейност;

конкретна: да формира ясни и точни изисквания към вида и формата на информация; формална: да се актуализира задължително с оглед промени в законодателството и вътрешно

ведомствени актове.

Отдел ФПКР предоставя информация за:

Финансовото изпълнение/напредък на проектите, финансирани със средства от ОПТТИ по приоритетни оси и фондове;

Използването на средствата по двата фонда, капиталови трансфери и собствени средства;

Финансовото изпълнение/напредък на проекти (подписани договори с изпълнители, извършени плащания от ДП НКЖИ, като бенефициент по ОПТТИ - разпределени като средства от Програмата и собствен принос);

Докладваните към УО искания за авансови/межди

нни/окончателни плащания, тяхната верификация и отпуснати лимити по тях; Идентифицираните проблеми, от компетенцията на отдела и предлага корективни действия; Случаите на възстановен или повторно използван финансов ресурс;

Изготвените финансови прогнози и планирани за усвояване средствата по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ и постигнатия напредък към края на отчетната година, включващи средства от КФ, ЕФРР, собствено съфинансиране и други финансови институции.

8.3.3. Координация на комуникационните дейности

Координацията и комуникацията между ръководството на ДП НКЖИ с други организации и трети лица (изпълнителите на проекти), позволява да се изготвят отчети за изпълнение на комуникационната дейност по проектите в добро качество и срок или отправят послания с определено съдържание към конкретна институция или обществото. При тази комуникация трябва да се постигне баланс на интереси: от една страна тя се осъществява, за да отговори на обществените потребности и нагласи, а от друга – да съответства на нормативните актове, регламентиращи свободния достъп и защитата на информацията.

9. ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА ПРОЦЕДУРИТЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ДП НКЖИ КАТО БЕНЕФИЦИЕНТ НА ОПТТИ

Последователност на дейностите от инициирането до приключването на проектите (цикъл на проекта) в ДП НКЖИ:

идентифициране на нуждите и формулиране на проекта;

подготовка на проекта и изготвяне на техническо задание/технически спецификации за изработване на инвестиционен проект;

изготвяне на формуляр за кандидатстване за финансиране, подаване за одобрение от УО (преглед и одобрение се извършва от УО при проекти с прогнозна стойност под 50 млн. евро; ако прогнозната стойност надвишава 50 млн. евро ЦКЗ изпраща за одобрение формуляра в ЕК);

ако проектът е включен в работната програма на JASPERS, се представя за съгласуване от

тях;

сключване на административен договор за безвъзмездна финансова помощ;

подготовка на документации и провеждане на процедури за избор на изпълнител/и по ЗОП

за изпълнение на проект;

сключване на договор с избрания/те изпълнител/и;

9.1. Идентифициране и формулиране на проект

Преди да започне процесът на подготовката на проект, ДП НКЖИ извършва начално проучване на инвестиционните потребности с оглед за идентифицирането на проекта и формирането на концепцията за проекта.

Проектната концепция е идея, която отговаря на потребност и която е идентифицирана в НПР и ОП.

В тази връзка при разработването на концепцията за проекта е важно да се предложат такива дейности, които са допустими за финансиране по ОПТТИ 2014-2020 г.

Критериите за избор на проекти, които да се финансират от ОПТТИ са:

Да имат принос към целите на Националната стратегическа референтна рамка; Да имат принос към една от целите на ОПТТИ;

Да имат измерими резултати, ясни, постижими и проверими цели;

Да имат финансов пакет, който идентифицира съответния фонд на ЕС и източника на националното съфинансиране;

Да имат добавена стойност;

Да демонстрират принципа на допълняемост; Да са икономически жизнеспособни;

Да интегрират аспекти на опазване на околната среда и равните възможности;

Да гарантират, че правилата на ЕС по отношение на държавните помощи не са нарушени;

Да допринасят за реализирането на други проекти, финансирани от Общността или националния бюджет;

Да са подкрепени от външни условия (напр. свързани проекти).

Единствено бенефициентът ДП НКЖИ е отговорен пред УО за изразходването и отчитането на средствата по проекта.

Основните компоненти на един ясно формулиран проект, приемлив за всички заитересовани страни и представен от бенефициента за финансиране са:

Оценка на потребностите, проблемите и анализ на заитересованите страни.

Определянето на потребностите е етап от цялостния процес на реализация на проекта, в който се извършва анализ на потребностите на компанията, които следва да бъдат удовлетворени за определен период от време, съответно необходимостта от осъществяване на точно определени дейности и приоритизирането им във времето.

Оценката на потребностите показва необходимостта или потребността от проекта и трябва да съдържа като минимум следното:

Прогноза за потребностите, направена на базата на настоящите потребности и прогнозите за демографското развитие и промишления растеж.

Коригирани потребности, според потенциални промени в поведението на целевата група и в съответствие със сегашните или очаквани политики и законодателство.

Необходимостта от един проект възниква от съществуващите проблемите в дадена област или регион. Идентифицирането на проблемите поставя началото на дефинирането на проекта. Поради това е необходимо да се събере изходна и техническа информация преди изготвянето на проектното предложение.4

4 Забележка: Обикновено (като водеща практика) това се прави чрез предварително прединвестиционно проучване, но такова не се изисква задължително за кандидатстване в България.

Определянето на потребностите се постига чрез комплекс от действия по анализ на съществуващото състояние и необходимостта от извършване на определени услуги, доставки или строителство, за да се реализират идентифицираните на фаза програмиране цели и планове на компанията.

Изходната информация може да включва:

Данни за съществуващото състояние;

Данни за ръста/намаляването на населението, товарите/вагоните, икономическата обстановка и други, които да бъдат анализирани;

Заявление за капацитета на ДП НКЖИ да управлява и изпълни проекта; Начален финансов анализ и готовност за изпълнение на проекта и др.

Въз основа на идентифицираните проблеми и причините за тях, трябва да се направи предварителен анализ, за да се определи необходимостта от проекта, неговия обхват и цели. Това не е задължителна част от проектното предложение, но то е от голямо значение с оглед на по- доброто планиране на дейностите и обосновката на исканото финансиране. Последващото прединвестиционно проучване идентифицира и анализира алтернативните начини за постигане на тези цели.

Осъзнатата и ясно формулирана потребност създава условия за оптимизиране на целия процес на планиране на проекта, чрез формулиране на визията за възможностите за реализиране на проекта, предварително проучване условията на пазара, спецификата на проекта, необходимите действия, с оглед избора на правилния момент за неговата реализация.

В обосновката на проекта трябва да бъдат конкретизирани целевите групи (групите, хората и институциите, които могат да бъдат засегнати) и техните нужди и възможни ограничения или проблеми. Трябва да има логическа връзка между избора на целевите групи, потребностите им, предлаганите дейности и бюджета по проекта. Използват се достоверни източници като националната статистика, официални доклади и направени изследвания (на министерства, научноизследователски центрове или институти, консултантски фирми или международни институции). Може също да се направи анкетиране (събиране на становища и мнения) на представители на целевата група в района по въпроси, свързани с предвидените дейности по проекта.

В резултат на гореописаните дейности трябва да се изготви Общо техническо описание на проекта.

Определяне на целите и задачите.

Следващата стъпка след идентифицирането на проблемите и техните причини, е да се формулират и групират целите и задачите и да се определи стратегията на проекта.

Целите отразяват желаното положение след разрешаване на идентифицираните проблеми и премахване на причините, които ги пораждат. Целите трябва да бъдат ясни и измерими, за да може да се оценява постигнатия напредък.

Описание на дефинирания проект и дейностите.

Изходна точка за дефинирането на проект е резултатът от предишните две стъпки. Това е процес на анализ на събраната информация и по-прецизно определяне на начина за постигане на целите на проекта. Мотивира се и се обосновава причинно-следствената връзка между реализирането на конкретна инициатива и удовлетворяването на формулираната потребност, съответно – постигане на целите на компанията.

Всички новоидентифицирани или изменени след началната дискусия (или друга допълнителна информация) действия трябва да се проверят с оглед на това дали могат или не могат

да се включат в проекта. При по-сложни случаи решението може да се вземе след извършване на оглед на място от комисия, която да се запознае със съществуващото положение и да определи обхвата на дейностите, които да се заложат за изпълнение. Частта за дефиниране на проекта, включително и събиране на необходимата документация, осигурява детайлна характеристика на проекта и информация за процеса на вземане на решения, водещ до одобряване на проектното намерение.

Целта е да се изложат всички възможни алтернативи и след това да се идентифицира най- правилната, която да се включи в плана за изпълнение и впоследствие да бъде пренесена в прединвестиционното проучване.

Препоръчително е да се изготвят карти и/или схеми, които да показват конкретно териториалния обхват на проекта. Тези карти ще се ползват за идентифициране на проекта и могат да съдържат информация за границите на общините и областите, площта на проекта, агломерацията и съответните трасета и сграден фонд. На тях може да са идентифицирани дейностите.

Резултати:

Наименование на проекта;

Географски обхват на идентифицирания проект; Определен обхват на дейностите по проекта;

Изходна информация, включително и първоначален финансов анализ на проекта.

9.2. Цикъл на проекта. обобщена схема за подготовка на проекти

Схема на проектния цикъл

Критични точки на проектния цикъл.

Идентифициране:

Анализи - Предпроектно проучване, анализ разходи-ползи; предварителна оценка; Проблемът и неговото най-добро решение - социални и икономически ползи и загуби, възможни алтернативи;

Финансов анализ - устойчивост, очаквани приходи, оперативни разходи; Несигурност - Чувствителност и анализ на риска (отклонения от времевия график и плана на разходите). Достоверност на данните. Оценка на въздействието на околната среда.

Формулиране на проектно предложение:

Правилното измерение (проект, фаза, група); Връзка със съществуващата инфраструктура;

Описание на местоположението; Разходи и план за изпълнение; Финансиране:

Национални и европейски финансови източници (размер на съфинансиране); Финансов капацитет на националните източници, достъп до кредити; Генерирани приходи - принципът „замърсителят плаща“; График на плащанията.

Изпълнение - планът за действие се изпълнява и напредъкът на изпълнението се проследява:

Придобиване на земи - координация между субекти, административни и правни процедури; споразумения;

Обществени поръчки - Документация за участие, включително Техническо задание (техническа спецификация), критерии за оценка, финансови условия; провеждане на процедури за обществени поръчки;

Сключване на договор - ясно дефиниране на физическия обект, права и задължения на страните;

Авансово плащане, отклонения от цената и времевия график;

Отчитане и искания за плащане (фактури и количествени сметки) - физически и финансови индикатори;

Наблюдение и контрол на работата; Ръководител на проекта;

Приемане на работата - функционални тестове, окончателни плащания, лицензиране. Оценка:

Окончателен доклад - индикатори за резултати, изпълнение и въздействие; Потвърждаване на първоначалните допускания;

Условия за поддръжка и функциониране;

Оценка на изпълнените мерки по въздействието върху околната среда; Фактори за успех и критични области - извлечени поуки.

Приключване.

Проектът е завършен, документиран и оценен.

Обобщена схема за подготовка на проекти

За да бъдат финансирани от ОПТТИ, проектните предложения трябва да бъдат финансово, икономически, социално и екологично надеждни. За да се докаже това, те трябва да бъдат подготвени в съответствие с определен брой формално административни и технически критерии. Освен това, те трябва да отговарят на целите на ОПТТИ и да попадат в някои от допустимите дейности за финансиране, заложени в приоритетните оси на ОПТТИ.

Идентифициране на проблемите и нуждите.

Идентифицирането на едно проектно предложение започва с формулирането на необходимост от разработване и разпознаване на ситуация, която трябва да бъде променена. По този начин, проектното предложение представлява повече от идея или нужда. В процеса на подготовка на проектното предложение трябва да бъде дефинирано следното:

Неговата обосновка и проверка на необходимостта от разработването му; Неговите цели и измеримите индикатори за постигане на целите;

Най-добрите методи за постигане на целите на базата на различни алтернативи; Подробен списък със задачи, които да бъдат изпълнени;

Времева рамка за изпълнение;

Отговорно лице или организация - бенефициент; Необходимите финансови, човешки и организационни ресурси;

Външните условия, оказващи влияние върху проекта и необходими за успешното изпълнение на проекта.

Предпроектни и прединвестиционни проучвания.

За определяне на обхвата на всеки един от проектите и подпомагане процеса на подготовката на проектните предложения за кандидатстване бенефициентите извършват анализ на намеренията и готовността за изпълнение на инвестиционните инфраструктурни проекти. Бенефициентите представят в УО на ОПТТИ следната информация:

Степента на готовност на инвестиционните проекти - т.е. наличие пред-проектно проучване и етап на проектиране, наличие на разрешителни, проведени процедури за възлагане на обществени поръчки и други;

Основни технически параметри на инвестиционния проект описание на реконструирана, ремонтирана, модернизирана или изгражданата инфраструктура, проектните данни и т.н.;

Основни финансови параметри на инвестиционния проект - размер на необходимата инвестиция - обща стойност на проекта, устойчивост на проекта, други.

9.3. Оценка и управление на риска

ДП НКЖИ като Бенефициент по ОПТТИ е отговорна за управлението на риска по проектите.

Съгласно изискванията посочени в глава пета от приложение № 09 „Условия за изпълнение на проекти по ОПТТИ“ от „Насоки за изпълнение на ОПТТИ управлението на риска по проектите включва идентифициране, оценяване и контролиране на потенциални събития или ситуации, които могат да повлияят негативно върху постигане целите на проекта, и е предназначено да даде разумна увереност, че целите ще бъдат постигнати.

За проекти на стойност над 5 млн. лв., в срок до три месеца след подписване на административния договор/заповедта за предоставяне на БФП генералният директор на ДП НКЖИ одобрява план за управление на риска по проекта, който се актуализира ежегодно или при настъпване на съществени промени в рисковата среда.

Рисковете по тези проекти се идентифицират и оценяват, а контролните дейности, целящи намаляването на риска, се анализират и актуализират най-малко веднъж на шест месеца, считано от датата на подписване на договора/административния договор/заповедта за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.

Със заповед Генералния директор определя служител на ръководна позиция в организацията, който осъществява контрол за постигане на целите на управлението на риска по проекта заложени в плана, както и лице, част от екипа за управление на проекта, което координира дейността по

управление на риска по проекта.

Бенефициентът предоставя информация и въвежда допълнителни процедури и/или контролни дейности и/или изпълнява други мерки за управление на риска съгласно указания и препоръки на УО и/или други органи по ЗУСЕСИФ.

Системата за финансово управление и контрол в ДП НКЖИ обхваща идентифициране, оценка и управление на риска, което включва и мерки за контролирането и смекчаването му. Управлението на риска е част от системата за вътрешен контрол и по своята същност представлява непрекъснат процес на идентифициране, оценка и управление, а също така е и инструмент при вземане на стратегически решения.

Съгласно дефинициите в закона за ФУКПС, понятието „Риск” означава възможността да настъпи събитие, което ще повлияе върху постигане на целите на организацията. Рискът се измерва с неговия ефект и с вероятността от настъпването му.

Тъй като ДП НКЖИ е изложена както на вътрешни, така и на външни рискове и имайки предвид, че икономическите, контролиращите и оперативните обстоятелства са променливи, е необходимо да се извършва непрекъснато анализ на риска с цел идентифициране на рисковите фактори, тяхното формулиране и приоритизиране.

Съгласно чл. 7, ал.1, т.2 на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор ръководителите на организациите отговарят за идентифицирането, оценката и управлението на рисковете, застрашаващи постигането на целите на организациите.

9.3.1. Управление на строителните рискове

Етапите на системата за управление на риска включват следното: Определяне факторите на влияние

Идентифициране на риска Оценка и анализ на риска Въздействие върху риска Контролни механизми

Координиране на отговорностите и дейностите на всички групи и лица, на които е възложено участие при управлението на риска.

Реализирането на етапите от системата за управление на риска се осъществява чрез: Месечни, тримесечни, 6-месечни или годишни прегледи с оценка на съдържанието,

реализацията и ефективността от дейностите по управление на рисковете с цел идентифициране на възможностите за оптимизиране, предприемане на необходимите мерки и актуализиране на списъка от рисковете и техния статус.

Процес на наблюдение, който трябва да потвърди наличието на необходимите контроли за дейността на организацията, както и че процедурите се разбират и изпълняват.

Намаляване влиянието на риска чрез изпълнение на ясно идентифицирани смекчаващи мерки.

Контрол върху риска и непрекъснат мониторинг на изпълнението на смекчаващите мерки.

Коментари от одити, които се считат като допълнителен принос в процеса на идентифициране и оценка на риска.

9.3.2. Фактори и източници на риска при проекти за строителство

9.3.2.1 Проектен риск при строителство

Всеки проект за строителство може да бъде изложен на редица рискове, такива като финансови, договорни, правни, свързани с проектиране, оперативни, или рискове, свързани с околната среда.

Ако се реализират, рисковете в строителството могат да повлияят при спазване на планираните срокове, разходните стойности и качеството, а непостигането на целите на проекта може да предизвика усложнения, свързани с претенции и изплащане на неустойки и да окаже негативно въздействие върху участниците в процеса.

9.3.2.2. Фактори на риск при строителните проекти

Строителните проекти са сложни и често уникални, рисковете при изпълнението им могат да бъдат породени от различни източници, някои от които са контролируеми, а други не. Оценката на най-ранен етап на източниците на риск позволява факторите на риска да бъдат контролирани и разпределяни по зони на отговорност, така че да се вземат подходящи мерки за елиминиране или поне за минимизиране на риска.

Факторите, които влияят при дейността на дирекция СРИП в ДП НКЖИ и върху проектите, са групирани в две основни групи:

Външни фактори с косвено влияние върху рисковете. Вътрешни фактори с пряко влияние върху рисковете. Външни фактори с косвено влияние:

Политически фактори.

Политическа стабилност и приоритети при управлението на инфраструктурата. Поддръжка от правителството на политиката на Компанията.

Стратегически и национални направления.

Стратегически направления на европейско ниво в сферата на транспорта и регионалната политика.

Икономически фактори.

Структура и управление на държавната собственост. Имуществени права върху обектите на недвижимата собственост. Данъци, такси и застрахователни.

Ниво на инфлация и стабилност на валутата. Пазар на труда.

Източници на инвестиции за жп инфраструктура. Ниво и състояние на цените в строителството.

Ниво на безработица. Икономически растеж на страната. Законова и нормативна уредба.

Национална нормативна база в областта на: устройство на територията, обществени поръчки, транспорт, държавната собственост, строителство, труд и социална политика.

Европейска нормативна база в областта на транспорта и регионалното развитие. Ниво на научно и техническо развитие.

Ниво на развитие на науката.

Ниво на приложение на съвременни информационни и комуникационни технологии в транспорта.

Ниво на развитие на промишлени и производствени технологии. Социални фактори.

Ниво и развитие на социалните структури.

Влияние на синдикални организации. Опасности от социални бунтове и стачки. Фактори, свързани с природата и екологията.

Климатични условия, включително промени в климата

Степен на осигуреност на природни ресурси.

Характеристики и приложими стандарти за екологичните системи.

Вътрешни фактори с пряко влияние:

Организационна структура на ДП НКЖИ:

▪ Устройствен правилник и вътрешни нормативни документи;

▪ Ръководство на компанията и устройство на хоризонталните връзки;

❖ Инвестиционна дейност и области на инвестиционна дейност на ДП НКЖИ;

❖ Обслужваща дейност и области на обслужване;

❖ Модел на експлоатация и поддръжка;

❖ Стратегически документи, с които работи ДП НКЖИ;

❖ Документи за уреждане на вертикалните връзки.

9.3.2.3. Източници на риск при строителните проекти

Източниците, пораждащи строителни рискове се класифицират в две основни групи:

❖ Вътрешни източници - под контрола на Възложителя и неговите изпълнители;

❖ Външни източници - извън контрола на заинтересованите страни.

ВЪТРЕШНИ ИЗТОЧНИЦИ

ВЪНШНИ ИЗТОЧНИЦИ

▪ Инвеститор/Възложител/Бенефициент

▪ Консултанти

- Проектен дизайн

▪ Икономическа глобализация

▪ Форсмажор – кризи, природни бедствия и др.

- Управление на разходите

- Проектен мениджмънт

▪ Изпълнители и подизпълнители

▪ Доставчици

▪ Финансови ограничения и проблеми

▪ Правителствени/законови/политичес ки промени

▪ Ограничения, свързани с околната среда

▪ Въпроси от здравето и безопасността, извън контрола на екипа по проекта

▪ Социално-културни проблеми

Рисковете трябва да се идентифицират още при първоначалните фази на проекта, за да се намали въздействието им във фазите на строителство.

Първостепенна отговорност за управленските рискове носи собственикът на проекта – Инвеститор/Възложител/Бенефициент или консултанти.

Основните рискове, произтичащи от собственика на проекта могат да включват:

Чести и закъснели промени в критичните етапи на проектирането и строителните процеси, довеждащи до промени при обхвата и изменения на договорите.

Нереалистични очаквания, изискващи проектът да бъде изпълнен прекалено бързо и без дефекти, при все по-минимални разходи.

Неспособност да се изразят нуждите и изискванията, което води до лошо дефиниран обхват на работата и забавяне при вземането на решения.

Основните рискове, произтичащи от консултанти, включват:

Непълнота в проектните разработки.

Забавяне при предоставянето на информация към изпълнителите.

Проектни грешки и чести промени, довеждащи до вариации, рекламации и увеличаване на разходите.

Слабо документиране на информацията.

9.3.3. Идентифициране, анализ, категоризиране и оценка на риска

9.3.3.1. Идентифициране и анализ на риска

Идентифицирането се изразява в определяне на източниците на риск, причините за възникване и потенциалните последствия.

Специфичните рискове за дейностите по управление, подготовка на проекти и усвояването на средства от ЕС, са следните:

За дейност „Окомплектоване и представяне на проекта”:

Несъответствия в техническите спецификации, ТСОС, целите на ДП НКЖИ и финансиращата програма.

Недобре подготвен формуляр за кандидатстване.

Липса на изисквани съпроводителни документи към ФК.

Липса на контрол и координация между изпълнителите, Бенефициента и УО.

За дейност „Подписване на договор за подготовка и изпълнение на проекти”:

Неподходящо определен тип договор и разпределение на риска между ДП НКЖИ и изпълнителите.

Несъответствие между заложените за изпълнение дейности и предвидените финансови средства.

Липса на средства за осигуряване на съпътстващи дейности, невключени в административните договори за БФП.

Липса на средства от ДБ за осигуряване на съпътстващото съфинансиране. Липса на стимулиращи и санкциониращи клаузи в договорите.

За дейност „Екипно разпределение на функциите при подготовка/изпълнение на проекти”:

Неквалифицираност на членовете на екипа на проекта.

Неподходящо създадени ЗПУИП/ЕУП - видове специалности, брой, квалификация. Липса на адекватна организация и управление на ЗПУИП/ЕУП.

За дейност „Предварителен контрол и съгласуване на дейностите”:

Липса на познания относно изискванията на институциите и програмите. Липса на координация между звената в ДП НКЖИ, отговорни за процедурите. Забавяне на съгласувания за процедури и документи от страна на УО.

За дейност „Мониторинг”:

Липса на адекватни дейности за наблюдение на изпълнението на проектните дейности. Неквалифицирани кадри, извършващи мониторинг.

Липса на вътрешни правила и механизми за контрол върху изпълнението и резултатите.

Липса на данни или забавяне на информация от ръководителите на ЗПУИП/ЕУП към сектор

„Наблюдение и контрол” в отдел „Мониторинг”.

За дейност „Изпълнение на проекти, финансирани от ОПТТИ“:

Липса на достатъчен административен капацитет за управление на строителството. Недостатъчен капацитет за изпълнение на проектите.

Забавяне на сроковете по вина на ДП НКЖИ. Забавяне на сроковете по вина на изпълнителя.

Забавяне на сроковете поради влияние на външни фактори (непредвидени обстоятелства, ОВОС, археология и др.).

Xxxxx на публичност при изпълнение на проектите.

За дейност „Отчитане на проекта”:

Неспазване на сроковете за представяне на отчети/доклади.

Извършване на стойностни промени в бюджетните пера без нужната съпътстваща обосновка и документация.

Липса на оригинални първични счетоводни документи и доказателства за техническо изпълнение на дейности по проекта.

9.3.3.2. Категоризиране и оценка на риска

На база на идентифицираните рискове по отделните дейности и договори се диференцират и категоризират общи и специфични рискове. Имайки предвид, че договорите по проектите са взаимодействащи, рисковете произтичащи от проблеми при координацията се определят със съдействие на всички участници при изпълнението.

За всеки идентифициран риск се прави оценка от гледна точка вероятност от възникването му, както и относно влиянието на същия върху целите на проекта, ако събитието вече е настъпило.

Оценката се извършва по скала от 1 до 5 в съответствие с прилаганата от ДП НКЖИ методика:

Скала/точки	Възможност/Вероятност	Въздействие
1	Почти не съществува	Незначително въздействие
2	Под средна вероятност	Под средно въздействие
3	Средна вероятност (50%)	Средно въздействие
4	Над средна вероятност	Над средно въздействие
5	Определено събитие (вече се е случило)	Ако се случи, е бедствие

9.3.3.3. Класифициране на рисковете

Определянето на прага на толериране на риска означава да се намери разграничителна линия между рисковете, които се нуждаят от незабавна реакция и такива, които трябва да се следят отблизо. Интерпретирането на подредените по приоритет рискове се ръководи според схемата по- долу:

НЕПРЕДВИДЕНИ

КРИТИЧНИ

НЕСЪЩЕСТВЕНИ

НАБЛЮДАВАНИ

В Ъ З Д Е Й С Т В И Е

Критични рискове

ВЕРОЯТНОСТ

Това са рисковете, които и за двата фактора са получили над 3 точки и поради това изискват незабавно внимание и детайлно разглеждане на дейностите за управление на риска.

Непредвидени рискове

Тези рискове трябва да се управляват преди „Наблюдаваните рискове”, тъй като тяхното въздействие може да бъде значително, въпреки че вероятността това да се случи е по-малка, отколкото за критичните рискове. Такива рискове обикновено са застраховани.

Наблюдавани рискове

Има голяма вероятност тези рискове да се случат, но тяхното въздействие е сравнително ниско. Такива рискове обикновено са застраховани. Повече трябва да се има предвид кумулативния ефект (т.е. поредица от малки проблеми, които се случват с голям кумулативен или систематичен ефект).

Несъществени рискове

Тук попадат рисковете, които и за двата фактора са получили точки под 3. Въз основа на нивото на толериране на риска, на тези рискове или се обръща внимание, или не. Това зависи от наличните ресурси и от изискванията на участниците в процеса.

Планиране на риска по отношение реакция и противодействие.

За всеки риск се определят възможностите и действията, за да се намали вероятността от проявата му или последиците от него върху а целите на проекта.

Описват се действията, които ще бъдат предприети, за да се намали ефектът от риска. Описват се действията, които ще бъдат предприети, когато събитието за риск е настъпило Разпределят се отговорностите за всеки договор.

9.3.4. Минимизиране на последствията от риска

Намаляването на рисковете може да се определи като контрол върху риска. Последният включва идентифициране на относителните ползи от новите мерки за контрол в светлината на ефективността на съществуващите мерки. Контролът може да включва политики, процедури или физически промени с цел повишаване на ефективността.

9.3.4.1. Общи методи за смекчаване на риска Избягване

Xxxxxxxxxxxx на процеса или дейността с цел да се избегне проявата на съвкупния риск.

Например, прехвърляне на част от задачите от частен към публичен орган.

Диверсификация

Разпределяне и споделяне на риска от няколко процеса/дейности, организационни единици и членове на персонала с цел да се намали първоначалното общо ниво на риска. Например - включване на няколко институции в управлението на средства от ЕС, с разделяне на отговорностите между възлагането на обществени поръчки и разплащането на място.

Контролиране

Разработване и изпълнение на контролни дейности, за да се предотврати, забележи или коригира сбъдването на рисковете и последствията от тях. Например - въвеждане на контролен лист за предварителен контрол на плащанията и принципа на „четирите очи” при контролиране на първия служител, попълващ контролния лист.

Споделяне

Споделяне на риска между партньорите или различните заинтересовани страни по договора, свързани с управлението или изпълнението на проекта.

Прехвърляне

Прехвърляне на някои рискове към другата страна, например аутсорсинг на дадена функция, или цялостно прехвърляне от ЕК към страната-членка на отговорностите при управлението на средствата и съответните рискове.

Приемане на рисковете

В този случай се преценява дали приемане на последствията от осъществяване на даден риск няма да бъде по-изгодно и по-евтино, отколкото използването на други техники за управление, минимизиране или избягване на същия.

Избирането на най-подходящия метод за смекчаване на риска включва сравнение на разходите за изпълнение на всяка опция с ползите, които произтичат от нея. Най-общо, разходите за управление на риска трябва да са пропорционални на получените ползи. Предпочитаните методи са тези, при които може да се получи голямо намаляване на риска със сравнително малко разходи.

9.3.4.2. Измерване и контрол

За постигане на ефикасни резултати в тази насока се прилагат следните мерки:

Опростена и разбираема система за мониторинг и докладване - от степента на нейната ефективност зависи своевременното информиране и намаляване времето за вземане на решение.

Измерване на специфични индикатори по време на изпълнението на проекта - графика, разходна стойност, напредък - най-ефективен инструмент за мониторинг върху риска. Тези индикатори се дефинират при първоначална оценка на риска.

Основен подход за докладване „отдолу-нагоре“ и концентрация при взимане на решения от генералния директор или упълномощения заместник генерален директор в качеството му на председател на оценителите за оценка и анализ на риска.

Наблюдение на всеки риск и предприемане на действия за предотвратяване на проявата му или на такива по възстановяване - при осъществяване на риска; това са основните отговорности на ръководителя на проекта.

9.3.4.3. План за смекчаване на риска

Планът за смекчаване на риска е документ, който се изготвя в съответствие с подхода и процедурите, описани във „Вътрешни правила за идентифициране, оценка и управление на рисковете при подготовка и изпълнение на проекти, финансирани със средства от ЕС в Дирекция СРИП на ДП НКЖИ“ – Приложение № Г 6 от настоящия наръчник.

9.4. Подготовка на проект

Проектите финансирани по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014-2020 г., които ДП НКЖИ реализира са два типа – инвестиционни железопътни проекти и проекти за техническа помощ. Проектите за техническата помощ от своя страна биват два вида – проекти за техническата помощ, финансирани от Приоритетна ос

„Техническа помощ” на ОПТТИ и проекти за техническа помощ за подготовка на инвестиционни проекти, финансирани от съответната ос, по която ще бъде финансиран и инвестиционния проект. Поради специфичното естество на проектите за техническа помощ, финансирани от Приоритетна ос „Техническа помощ” на ОПТТИ, критериите за оценка на тези проекти се различават от критериите за оценка на инвестиционите проекти.

Важно е също на този етап да е направено и подробното финансово планиране. Задължително условие за финансиране на инвестиционния проект е, ДП НКЖИ да гарантира, че е осигурен източник на финансиране за разходите по проекта, които не се покриват от оперативната програма, както и че са осигурени достатъчно налични финансови средства, за да се извършват разплащания във връзка с изпълнението на проекта, преди те да бъдат възстановени.

9.4.1. Подготовка на проект за техническа помощ и технически спецификации за техническа помощ, финансирани от Приоритетна ос V „Техническа помощ” на ОПТТИ

При необходимост от извършване на подготовка на проект с финансиране от ОПТТИ, ДП НКЖИ изготвя формуляр за кандидатстване за финансиране по Приоритетна ос V „Техническа помощ”. При одобрение на формуляра за кандидатстване, ДП НКЖИ подготвя документация за провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка, включително и техническа спецификациа. Изпълнението на подписания договор се контролира непрекъснато, до окончателното му приключване.

При необходимост от външна експертна помощ за осигуряване на ефективно управление и изпълнение на ОПТТИ и други оперативни програми, ДП НКЖИ може да кандидатства за финансиране за даден проект по приоритетна ос „Техническа помощ”, като попълни и подаде съответния формуляр за кандидатстване.

Резултати:

Изготвен формуляр за кандидатстване по приоритетна ос „Техническа помощ“ с готовност за представяне в УО;

Одобрен формуляр за кандидатстване от УО на ОПТТИ и/или от ЕК;

Изготвени технически спецификации и документации за провеждане на процедури за консултантски услуги, свързани с изпълнението на проектите по ОПТТИ.

9.4.2. Подготовка на проект за техническа помощ за подготовка на инвестиционен проект

При необходимост ДП НКЖИ може да кандидатства за финансиране на изготвянето на съпътстващите документи за даден проект, напр. прединвестиционно проучване за проект, АРП, ОВОС и др. В тази връзка ДП НКЖИ попълва и подава в УО формуляр за кандидатстване за техническа помощ за подготовка на проект (прединвестиционно проучване, АРП, ОВОС, КР и заявление за потвърждаване на субсидия за инвестиционен проект), включително и пълните технически спецификации за ТП, както и документация за провеждането на процедурата за възлагане на обществена поръчка.

ДП НКЖИ попълва съответния формуляр за кандидатстване в ИСУН 2020 за ТП и го представя на УО за одобряване на финансирането.

Към Формуляра за кандидатстване за ТП се прилагат Технически спецификации, които в последствие ще бъдат включени в документациите за провеждане на процедури по ЗОП за избор на изпълнители на дейностите по проета.

Резултати:

Изготвен формуляр за кандидатстване за техническа помощ за подготовка на инвестиционен проект по ос 1 и ос 3, с готовност за представяне в УО;

Одобрен формуляр за кандидатстване от УО на ОПТТИ и/или ЕК;

Изготвени технически спецификации и документациите за провеждане на процедури за консултантски услуги (прединвестиционно проучване, АРП, ОВОС, КР), с готовност за представяне в УО.

9.4.3. Подготовка на инвестиционен проект – заявление за субсидия

Преди да кандидатства за финансиране за изпълнение на инфраструктурен проект, ДП НКЖИ следва да е извършило прединвестиционно проучване и да е изготвен „Анализ на ползите и разходите” и мултикритириален анализ за оценка на възможните сценарии.

Преди да кандидатства за субсидия, ДП НКЖИ следва да има разработен идеен, технически или работен проект на инвестицията в обем и съдържание съгласно Наредба № 4/21 май 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти.

Резултати:

Изготвено Заявление за субсидия с всички необходими съпътстващи документи (Пред- инвестиционни проучвания, АРП, ОВОС, проектна документация, съгласувана по законовия ред и др.), с готовност за представяне в УО;

Изготвени технически спецификации и документации за провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки за изпълнение, с готовност за представяне в УО;

ДЕЙСТВИЕ	РЕЗУЛТАТ	ВЪЗДЕЙСТВИЕ
Недостатъчна система на комуникация между екипа по проекта	Забавяне	Време
Неспособност да се локализират чертежите или документите, когато се изискват	Забавяне	Време
Загуба на важни документи	Забавяне	Време и разходи
Работите са извършени като се използва остаряла информация	Спорове, забавяне преработка/ неуспешно изпълнени работи	Време, разходи и качество
Непълни спецификации и чертежи	Преработка/ неуспешно изпълнени работи	Време, разходи и качество
Несъответствие с инспекциите на обекта и работите, поради непълна и неточна документация	Забавяне	Време, разходи и качество

Таблица: Въздействие на неконтролирана документация

9.5. Общи положения на процедурата на предоставяне на БФП

Процесите на предоставяне на безвъзмездна финансова помощ са подробно описани в Глава III ( точки 17, 18, 19) на ПНУИ на ОПТТИ.

С обнародването на Закон за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) на 22.12.2015 г. за производствата започнали след влизането му в сила се прилага ЗУСЕСИФ, а за производствата започналите и недовършени производства преди 22.12.2015 г. се прилага реда, определен в предишното национално законодателство (ПМС

№ 107/2014 г., ПМС № 119/2014 г. и т.н.). На 05 юли 2016 се прие ПМС 162, с което се определят детайлни правила за предоставяне на БФП по програмите, финансирани от XXXX. Съгласно § 4 от ПЗР на ПМС № 162/2016 започналите и недовършени до влизането в сила на ЗУСЕСИФ производства по предоставянето на безвъзмездна финансова помощ се довършват по реда на отмененото Постановление № 107 на Министерския съвет от 2014 г. за определяне на реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд на Европейския съюз и Европейския фонд за морско дело и рибарство за периода 2014-2020 г.

За всички процедури за предоставяне на БФП, Управляващият орган създава формуляр за кандидатстване в модул „Процедури“ на ИСУН 2020. Не се допуска дадена процедура да позволява кандидатстване чрез използването на формуляр, които не е наличен в ИСУН 2020. В модул „Процедури“ Управляващият орган оформя следните раздели от формуляра за кандидатстване:

Кандидатстването на проектни предложения за финансиране по ОПТТИ се осъществява посредством попълнен ФК, изготвeн съгласно изискванията на модул Модул „Е-кандидатстване“, Под-модул „Проектни предложения” на ИСУН 2020 и в съответствие с „Насоките по ОПТТИ 2014- 2020“. Всички полета с данни на ФК/ФП трябва да бъдат коректно попълнени от бенефициента в съответствие с указанията посочени в „Насоките по ОПТТИ 2014-2020“ и изискванията за попълване на ФК/ФП.

1) За проектни предложения:

1.1) За „големи проекти“ (с обща стойност на допустимите разходи над 75 млн. евро - по тематична цел 7 и над 50 млн. евро - по тематична цел 4) се подават във формата, приет от Европейската комисия, съгласно чл. 101 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г. Образец на формуляра за кандидатстване е даден в Приложение № ІІ „Формат за подаване на информация относно голям проект“ на Регламент за изпълнение (ЕС) № 207/2015 г. Този попълнен формуляр за кандидатстване за „голям проект“ се прилага като приложение към стандартния образец, попълнен в ИСУН 2020.

1.2) За инвестиционни/инфраструктурни проекти с обща стойност на допустимите разходи под 75 млн. евро (по тематична цел 7) и над 50 млн. евро (по тематична цел 4) също се използва ФК за „големи проекти“ по подточка 1.1). За инвестиционни/ инфраструктурни проекти с обща стойност на допустимите разходи под 75 млн. евро в Насоки по ОПТТИ 2014 - 2020 по ОПТТИ могат да се предвидят задължителната и незадължителната информация/ приложения/ полета от ФК за „голям проект“.

2) За проектни предложения по Приоритетна ос 5 „Техническа помощ” на ОПТТИ и за техническа помощ за подготовка на инвестиционни проекти се използва ФК съгласно утвърден образец от министър-председателят по управление на средствата от ЕС, който може да бъде допълнен от УО на ОПТТИ с изискуема информация за проекти по ОПТТИ. В раздел

„Допълнителна информация необходима за оценка на проектното предложение“ УО на ОПТТИ може да създава неограничен на брой текстови полета с конкретни изисквания.

3) Бюджетни линии: За проектни предложения за обезпечаване на дейностите на бенефициентите по ОПТТИ по програмиране, наблюдение, управление, контрол, координация,

сертифициране, както и дейности по одит и оценка на усвоените средства от определените средства за техническа помощ, финансирани чрез ЕФРР и КФ на ЕС за програмен период 2014- 2020 г. може да се предоставя финансова помощ чрез бюджетна линия. В този случай се използва образец на финансов план за предоставяне на финансова помощ чрез бюджетна линия от утвърден със заповед № ЗМФ-53/21.01.2016 г. на министъра на финансите.

Забележка: Всички документи се представят на български език, а в случаите на проектните предложения за „голям проект“ и в превод на английски език.

9.5.1. Попълване на формуляри за кандидатстване

Конкретните бенефициенти по ОПТТИ подават проектни предложения за подготовка на инвестиционни проекти или за проекти за техническа помощ, изготвени съгласно изискванията на модул Модул „Е-кандидатстване“, Под-модул „Проектни предложения” на ИСУН 2020 и в съответствие с „Насоки по ОПТТИ 2014-2020“ (по формата, утвърден, съгласно чл. 8, ал.2 на ПМС

№ 107 от 10.05.2014 г. от министър-председателят по управление на средствата от ЕС).

9.5.2. Процес на оценка на проектните предложения

Подготовката и оценката на проектните предложения, подадени за финансиране по ОПТТИ се изпълнява при стриктно спазване на процедурите, правилата и указанията, разписани в Насоки по ОПТТИ 2014 - 2020 при процедура на директно предоставяне за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПТТИ.

Процесът на оценка на проектните предложения протича на следните етапи – проверка за административно съответствие, проверка на допустимост и техническа и финансова оценка. Всеки оценител извършва последователно административна проверка, проверка на допустимост, техническа и финансова оценка, като резултатите отразява в оценителна таблица. Преминаването от един в друг етап на оценка се осъществява след решение на оценителната комисия, взето с мнозинство. Изключение прави оценката на финансовия план, която включва единствено проверка за административно съответствие и оценка за допустимост. Оценителната комисия проверява декларациите, приложени към проектното предложение, като в допълнение при необходимост изисква становище на компетентен орган. Оценителната комисия няма право да се произнася върху, респективно да оценява качеството на вече утвърдени/одобрени документи от съответните, установени със закон, компетентни органи (когато такива са приложени към формуляра за кандидатстване). Оценителната комисия извършва проверката, като взема под внимание и предварителната информация за бенефициента, с която разполага, включително за предходни декларации с невярно съдържание.

9.6. Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ между ДП НКЖИ и УО – сключване, изменение и приключване

След приключване на оценителния процес в случай на положителен резултат от оценяването на проекта/ бюджетната линия, се пристъпва към процедурата по предоставяне на БФП, като за целта в съответствие с чл. 24, ал. 1, ал. 3/ ал. 4 (когато е приложимо) и чл. 45, ал. 2 от Закона за управление на средствата от европейските структурни инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), чл. 3, ал.1 и ал. 2/ ал. 3 (когато е приложимо) от Постановление № 162 на Министерския съвет от 05.07.2016 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (обн., ДВ, бр. 53 от 2016 г.). Административният договор се изготвя от УО по ОПТТИ към МТИТС за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по образец (Приложение № 3.11.1 от ПНУИ на ОПТТИ), като одобреният формуляр за кандидатстване е неразделна част от договора. Договорът

за БФП се изготвя в четири еднообразни екземпляра подписва се от ръководителя на УО и се предоставя за подпис на Бенефициента по проекта, който връща четирите подписани и подпечатани екземпляра в УО на ОПТТИ за регистриране в деловодната система на МТИТС с регистрационен номер и дата и генериране в ИСУН 2020.

Срокът на договора се определя като към срока за изпълнение на дейностите по проекта се добавя период от приблизително 6 месеца за изготвяне на документите за приключване на отчитането на проекта.

Безвъзмездната финансова помощ за големи проекти и за съвместен план за действие по смисъла на чл. 100 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 се предоставя от УО на ОПТТИ след решение относно голям проект, съгласно чл. 102 от същия регламент.

УО на ОПТТИ може да предостави безвъзмездна финансова помощ за голям проект по смисъла на чл. 100 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г. и преди решение относно голям проект съгласно чл. 102 от същия регламент въз основа на решение на Министерския съвет. В решението на Министерския съвет се посочва източникът на финансиране на проекта в случай на отрицателно решение относно голям проект.

1. Изменение на администартивен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.

2. Административният договор, включително одобреният с него проект, може да бъде изменян и/или допълван по инициатива на УО или по искане на бенефициента, когато това се основава на свързани с процедурата промени в правото на Европейския съюз и/или българското законодателство, в политиката на европейско и/или национално ниво, произтичаща от стратегически документ, или в съответната програма (по чл. 39, ал. 1. от ЗУСЕСИФ). В изключителни случаи, Договарящият орган/УО на ОПТТИ ще има правото да допълни и/или прекрати едностранно, в писмен вид административен договор, ако счете за необходимо, с оглед изпълнение на задълженията и отговорностите, установени от Договарящия орган в договора.

3. При изменение по инициатива на Xxxxxxxxxxxx, той трябва да представи искане за изменение на проекта на вниманието на УО в едномесечен срок преди датата на влизане в сила на исканото изменение, освен ако са налице особени обстоятелства, надлежно обосновани от Бенефициента и приети от Управляващия орган. Управляващият орган се произнася писмено или по електронен път, като стартира подготвянето, на анекс за изменение /въвеждането на промяна в срок до 15 работни дни от получаване на искането, като си запазва правото мотивирано да откаже исканото от Бенефициента.

4. Изменение на проект влиза в сила след подписване на анекс към административния договор между Управляващия орган и Бенефициента в следните случаи:

а) изменение на първоначалните стойности на конкретните разходи, посочени в т. 5

„Бюджет“ на проектното предложение, когато се извършва преразпределение на БФП по типове разходи в бюджета на проекта, водещо до увеличаване или намаляване с повече от 10 % за всеки засегнат от промяната тип разход, както и разделянето, окрупняването и отпадането на конкретни разходи (типове разходи). Бенефициентът няма право да приложи изменението преди да бъде одобрено от Управляващия орган и да бъде сключен анекс.

б) изменение на срока на проекта. Бенефициентът няма право да приложи изменението преди да бъде одобрено от Управляващия орган и да бъде сключен анекс;

в) изменение в плана за изпълнение на дейностите;

5. За промяна на проект не се подписва анекс, при настъпване на посочените в настоящата точка обстоятелства, Бенефициентът следва да уведоми незабавно Управляващия орган и да обоснове необходимостта от извършване на съответната промяна, като анекс не се подписва.

Бенефициентът има право да приложи промяната, за което писмено е уведомил Управляващия орган, като Управляващият орган може да възрази в срок от 15 работни дни от получаване на писменото уведомление. Посоченият ред се прилага в следните случаи:

а) промяна в адреса за кореспонденция и контакти;

б) отстраняване на технически грешки в проекта с изключение на промяна на минималните технически и функционални характеристики, съгласно одобрения ФК и индикатори;

в) промяна в седалището и адреса на управление;

г) уеднаквяване на текстове в договора и/или приложенията към него;

д) промяна в бюджета на договора, свързана с прехвърляне на средства в рамките на един

„тип разходи“ или прехвърляне на средства от един „тип разходи“ в друг, като отклонението е под 10 % от първоначално договорения размер за всеки засегнат от промяната тип разход (до 10% както за увеличения разход, така и до 10% за намаления разход), в случаите когато посоченото е в съответствие с „Насоки по ОПТТИ 2014 – 2020“;

е) промяна в екипа по проекта;

ж) промяна в плана за външно възлагане.

6. В случаите по т. 5), Управляващия орган може да не приеме направената промяна или да даде допълнителни указания на бенефициента когато:

а) промяната по вид не е сред изброените в т. 5);

б) се нарушават условията на т. 9) от настоящите Условия за изпълнение на одобрени проекти;

в) не е добре обоснована необходимостта от извършването му.

7. Xxxxx не се сключва, но Бенефициентът е длъжен да уведоми Управляващия орган, като промяната на проекта влиза в сила след получаване на съгласие от страна на Управляващия орган, който се произнася в срок до 15 работни дни от получаване на уведомлението при промяна на следните обстоятелства:

а) промяна на законния/ите представляващ/и;

б) промени на минималните технически параметри, съгласно одобрения проект; в) промени в заложени събития (семинари, конференции, обучения и т. н.);

г) промяна в правно-организационната форма;

д) в случаите, които не са изрично посочени т. 4).

8. Недопустими са следните изменения и промени:

а) Промени в бюджета на проекта, водещи до увеличаване на първоначално договорения процент и размер, предвидени в чл. 2.1 от административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, и/или водещи до превишаване на средствата по „тип разходи“, за които има определен размер в нормативен акт, в акт на правото на европейския съюз или в Насоките по ОПТТИ;

б) Промени, които поставят под въпрос постигането на основната цел и планираните резултати на проекта и имат за цел или резултат внасяне на изменения в проекта, които биха поставили под въпрос решението за отпускане на БФП.

в) Промени, които биха представлявали нарушение на принципа на равнопоставеност на кандидатите и нарушават конкурентните условия, заложени в Насоките по ОПТТИ, и приложимата нормативна уредба към съответната процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.

г) Промени, които биха довели до несъответствие на проекта със съответните правила за държавна помощ.

9. Одобреният с административния договор проект може да бъде изменян и/или допълван по мотивирано искане на бенефициента (Приложение № 3.12. от ПНУИ на ОПТТИ) и извън случаите по т. 2). Промяната не може да води до нарушаване на принципите по чл. 29, ал. 1. от ЗУСЕСИФ.

10. Когато не е възможно да бъде приведен в съответствие с промяната по т. 2), както и при несъгласие на другата страна с нея, административният договор може да бъде едностранно прекратен.

11. Финансирането с безвъзмездна финансова помощ може да се прекрати едностранно от Ръководителя на управляващия орган, когато бенефициент не сключи договор с изпълнител до 12 месеца от изтичането на срока, предвиден за неговото сключване. Случаите, при които този срок спира да тече, се определят с акта по чл. 28, ал. 1, т. 1. от ЗУСЕСИФ.

12. Ръководителят на УО може едностранно да прекрати административния договор и за да предотврати или отстрани тежки последици за обществения интерес.

13. Когато по сключен договор за предоставяне на БФП бенефициента прецени, че няма да извършва дейности по проекта и няма да използва средства от предоставената БФП за реализиране на проекта, бенефициента може да внесе искане за прекратяване на договора в съответствие с изискванията на ПНУИ на ОПТТИ.

Приключване на административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.

Изпълнението на дейностите от страна на бенефициента по административен договор за БФП се счита за приключило с подаването на искане за окончателно плащане по проекта.

1) Ангажиментът на УО на ОПТТИ за изплащане на БФП по даден договор за предоставяне на БФП се счита за приключил след изплащане на бенефициента на цялата одобрена в искания за плащане от УО на ОПТТИ безвъзмездна помощ по проекта към бенефициента.

2) В случай, че по конкретен договор има неусвоени и/или неверифицирани средства, размерът на отпуснатата БФП по проекта се намалява и неусвоените средства по договора се прибавят към свободните за договориране средства на приоритетната ос.

3) Когато по сключен договор за предоставяне на БФП бенефициента прецени, че няма да извършва дейности по проекта и няма да използва средства от предоставената БФП за реализиране на проекта, бенефициента може да внесе искане за прекратяване на договора.

Дори, ако към момента на подаване на искането за прекратяване на договора по точка 3), няма извършени дейности по проекта, не са подавани в УО на ОПТТИ доклади за изпълнението на проекта и по проекта не са изплащани средства от ОПТТИ по авансови и междини искания за плащане е необходимо да се изпълняват процедурите по приключване на договор:

a. изготвяне и одобрение на окончателен доклад по проекта;

b. подаване и одобрение на окончателно искане на плащане;

c. УО на ОПТТИ може да отпише задължения и да намали ангажиментите си към Бенефициентите по даден договор за БФП само въз основата на подписан анекс за промяна на договора.

9.7. Обществени поръчки

9.7.1. Общи положения

Правна рамка на възлагането на обществените поръчки.

Правната рамка на възлагането на обществените поръчки се формира на ниво национално законодателство:

Закон за обществените поръчки (ЗОП); Правилник за прилагане на ЗОП.

Прилагането на ЗОП е условие за осигуряване приемливост за финансиране на разходите от Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” (ОПТТИ).

Основна цел и принципи на ЗОП

Целта на ЗОП е осигуряването на ефективност и ефикасност при разходване на публичните средства – чрез неговото прилагане се гарантира, че публичните средства се разходват по най- ефективния начин с оглед на целта и предмета на обществената поръчка чрез изпълнение на публична процедура за сключване на договор и избор на оферта.

В ЗОП са регламентирани основните принципи, които се спазват при провеждане на процедурите за възлагане на обществени поръчки:

Публичност и прозрачност; Свободна и лоялна конкуренция;

Равнопоставеност и недопускане на дискриминация.

Обекти на обществени поръчки са:

Доставка на стоки; Предоставянето на услуги; Строителство, включително:

изпълнение на строеж или проектиране и изпълнение на строеж; изпълнение или проектиране и изпълнение на един или няколко вида строителни и монтажни работи по приложение № 1от ЗОП; изпълнение с каквито и да е средства на една или повече дейности

по изпълнение на строеж в съответствие с изискванията на възложителя.

Процедурите, предвидени в нормативната уредба по обществени поръчки, са система от действия на възложителя и участниците в процедурата, чиято крайна цел е определянето на изпълнител на обществената поръчка и сключването на договор с него.

Прилагането на различните видове процедури се определя съгласно изискванията на ЗОП.

9.7.2. Дейности на ДП НКЖИ в процеса на възлагане на обществените поръчки

Общи положения

При подготовката и провеждането на обществените поръчки свързани с изпълнението на проекти по ОПТТИ, ДП НКЖИ се спазват изискванитята на действащото законодателство в Р.България, Насоки по ОПТТИ 2014 – 2020 и „Вътрешни правла за управление на цикъла на обществените поръчки в ДП НК „Железопътна инфраструктура“ (приложение Г 14 - xxxx://xxxx- xxxxx.xx/%X0%XX%X0%00%X0%XX%X0%00%X0%X0%X0%XX-%X0%XX%X0%X0-

%D0%BA%D1%83%D0%BF%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1%87%D0%B0/%D0%B2%D1%80%

D1%8A%D0%B7%D0%BA%D0%B0-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-

%D0%B0%D0%BE%D0%BF/).

С вътрешните правила се определят условията, реда, организацията и провеждането на процедурите за възлагане на обществени поръчки, както и сключването на договорите и изпълнението им.

Роля на УО при подготовката и откриването на обществената поръчка.

Всички взаимодействия между Управляващия орган и ДП НКЖИ се осъществяват съгласно изискванията на Глава трета от Приложение 09 „Условия за изпълнение на одобрени проекти по ОПТТИ“ от Насоките по ОПТТИ 2014 – 2020.

Ежегодно, ДП НКЖИ следва да изпраща на Управляващия орган, утвърдения си график за възлагане на обществени поръчки.

Обхватът и осъществяването на финансовото управление и контрол, включително в областта на възлагане на обществените поръчки, се извършва от бенефициента в съответствие с изискванията на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор.

Възлагането на обществените поръчки в съответствие със Закона за обществените поръчки и актовете по неговото прилагане, е условие за осигуряване приемливост на разходите за финансиране от ОПТТИ.

Бенефициентите, второстепенни разпоредители с бюджетни средства към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС), могат съвместно да възлагат обществени поръчки с МТИТС съгласно приложимото законодателство за обществените поръчки при осигуряване на ефективност и ефикасност при разходване на публичните средства и спазване на основните принципи на публичност и прозрачност, свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация.

Управляващият орган извършва контролни дейности върху възложената поръчка с цел да получи увереност за законосъобразност на обществените поръчки, които са предвидени за финансиране от ОПТТИ.

Контролните дейности на Управляващия орган на ОПТТИ се извършват в съответствие с настоящите условия за изпълнение на одобрени проекти и Процедурния наръчник за управление и изпълнение на ОПТТИ. Управляващият орган осъществява контрол върху цялата документация от проведената обществена поръчка, за всички обществени поръчки, за които Закона за обществените поръчки не предвижда възможност за директно възлагане предвид прогнозната им стойност.

ДП НКЖИ, като възложител на поръчката, изпраща за контрол в УО документацията в тридесет (30) дневен срок преди първото включване на разходи по сключения договор за верификация в искане за плащане. Документите, които следва да се представят са:

• Предварително обявление (ако има такова) (поотделно от ОВ и от АОП);

• Обявления за обществената поръчка (по отделно от ОВ и от АОП);

• Документация за участие, вкл. разясненията на възложителя (ако има такива);

• Актове на АОП по предварителен контрол (ако има такива);

• Решения за промяна на обявлението или документацията за участие (ако има такива) (поотделно от ОВ и от АОП);

• Протоколи за работата на комисията, вкл. оценителни листове, заповед за назначаване на комисия за провеждане на процедурата и декларации по чл. 35 от ЗОП и др. подобни (ако има такива);

• Решение за определяне на изпълнител;

• Договор за обществена поръчка/рамково споразумение и договор по него;

• Актове на КЗК и ВАС във връзка с процедурата;

• Офертата на спечелилия участник и офертите на отстранените участници;

• Други документи, извън горните – при необходимост.

Към горните документи, ДП НКЖИ следва да приложи и документ, който да дава информация, че към датата на решението за откриване на процедурата или на публикуване на обява, той е обобщил всички идентични или сходни потребности, които са му известни, с оглед на правилното определяне на реда за възлагане.

За поръчки под стойностните прагове за възлагане по ЗОП, ДП НКЖИ прилага собствените си утвърдени контролни процедури за осигуряване на законосъобразност.

В случаите, когато ДП НКЖИ иска верификация на средства по сключен договор под стойностните прагове за възлагане на ЗОП е длъжен да представи в УО на ОПТТИ следната информация:

1. При първо искане за верификация на средства по договора, ДП НКЖИ следва да попълни справка с информация за сключени други договори със същия или сходен предмет от началната дата на допустимост на разходите по ОПТТИ до момента (ако е приложимо). Справката е приложение към искането за междинно плащане;

2. При всяко следващо искане за верификация, ДП НКЖИ следва да попълва справката с информация за сключени други договори със същия или сходен предмет финансирани по програмата, за периода от предходното искане до момента (ако е приложимо).

В случай, че няма сключени такива договори, ДП НКЖИ следва да посочи изрично това обстоятелство.

Ако в процеса на проверка на документацията се установят пропуски в представените документи, експерт от отдел „КОП“ към УО, изисква писмено от ДП НКЖИ (официално, по факс или по ел. поща) представянето на допълнителни документи, информация или разяснения.

Срокът за изпращане на документите/допълнителната информация от ДП НКЖИ е до 3 работни дни от получаване на писмено запитване от УО. До получаване на отговор/изпращането на документи от страна на ДП НКЖИ в УО, се прекъсва срокът за проверка на документацията от проведената процедура.

Изменение и/или допълнение на договор за обществена поръчка се допуска в случаите, предвидени в Закона за обществените поръчки.

В случай че възникне някоя от предвидените в закона хипотеза, подписаното изменение на договора и копие от документацията, обосноваваща изменението на договора, се представят в Управляващия орган за осъществяване на проверка за съответствие със законовите изисквания и клаузите на договора в срок от 5 работни дни след сключването му.

В случаите, когато при преобразуване на изпълнителя в съответствие със законодателството на държавата, в която е установен, ДП НКЖИ сключва договор за продължаване на договора за обществена поръчка с правоприемника, след което ДП НКЖИ уведомява УО. С договора с правоприемника не могат да се правят промени в договора за обществена поръчка.

Заедно с уведомлението ДП НКЖИ представя на УО доказателства, че не са налице обстоятелствата, изискващи задължително отстраняване по ЗОП, както и такива обстоятелства

посочени от Възложителя (основания за незадължително отстраняване), и че правоприемникът покрива изискванията относно критериите за подбор.

9.8. Процедури за наблюдение, контрол и докладване по време на изпълнението на проекта

9.8.1. Общи условия

Целта на дейностите по мониторинг на проекта е да се идентифицират и решат проблемите, възникнали по време на неговото изпълнение. Мониторингът на проекта се базира на информация относно хода на проекта (т.е. въвеждащи данни, дейности и резултати) съпоставена към плана за изпълнение.

Мониторингът на проекта представлява неразделна част от управленската система, установена за проектите, съ-финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (XXXX).

Ефективният мониторинг се базира на открито, непрекъснато и ефективно сътрудничество между Управляващия орган на ОПТТИ 2014-2020 г. и ДП НКЖИ. Обменът на информация с УО на ОПТТИ се осъществява чрез изготвяне на доклади за напредъка и технически отчети към тях по проектите (встъпителен, периодични, годишни и окончателен доклади).

Целта на докладването е да се осигури постъпване на актуална информация за физическия напредък по проекта при подаване на искане за плащане за съответния период при изпълнението на административен договор за предоставяне на БФП по ОПTТИ 2014-2020 г. Докладите за напредъка са от изключително значение за провеждането на ефективен и качествен мониторинг на ОПТТИ. Представената информация, чрез процеса на докладване се използва в процеса на управление, контрол и вземане на решение.

Докладите за напредъка и технически отчети към тях се изготвят от ДП НКЖИ, в качеството му на бенефициент на ОПТТИ, по стандартни образци, приложени към настоящия наръчник. Изготвените доклади за напредъка и технически отчети към тях по проектите се качват в Информационната система за управление и наблюдение (ИСУН 2020) съгласно т. 9.10.2. - Задължения към ИСУН 2020 на ДП НКЖИ като бенефициент на ОПТТИ 2014-2020 г. от настоящия процедурен наръчник за управление и изпълнение на проекти по ОПТТИ 2014-2020 г.

За всеки одобрен от УО проект и сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПТТИ се изготвят доклади за напредъка по проекта встъпителен, периодични и годишни, а при приключване на проекта се изготвя окончателен доклад.

За целите на електронното отчитане на исканията за плащане, ДП НКЖИ следва да спазва следната подредба и вид на документите качени в pdf формат в компресиран (zip или подобен) файл в ИСУН 2020 в раздел „Технически отчет“ към пакета на съответното искане за плащане. ДП НКЖИ качва в ИСУН 2020 - Периодичен доклад за напредъка по проекта (pdf и doc файл) със следното примерно име:

BG16M1OP001-*.***-***_Доклад за напредъка за (период).pdf BG16M1OP001-*.***-***_Доклад за напредъка за (период).doc

9.8.2. Встъпителен и периодични доклади за напредъка по проекта

Целта на докладите за напредъка е да показва изпълнението на проектите по ОПТТИ за навременно установяване на евентуални проблеми/забавяния. Въз основа на него Управляващият орган разработва подходящи корективни мерки.

Подготовката на доклади за напредъка е отговорност на ДП НКЖИ - краен бенефициент по ОПТТИ. В срок до петия работен ден от началото на месеца, следващ подписването на административен договор за безвъзмездна финансова помощ, бенефициентът изготвя встъпителен доклад за напредъка по проекта, като той обхваща периода от стартирането на дейностите по проекта до края на месеца, в който е подписан административен договор за безвъзмездна финансова помощ. Информацията в доклада за напредъка се структурира съгласно формат (Приложение 7.02 от ПНУИ на ОПТТИ). За да бъде представен на УО на ОПТТИ, встъпителният доклад се въвежда в ИСУН 2020, съгласно т. 9.10.2. - Задължения към ИСУН 2020 на ДП НКЖИ като бенефициент на ОПТТИ 2014-2020 от настоящия наръчник. Бенефициентът изпраща на УО на хартиен носител само съпроводителното писмо, в което потвърждава, че информацията по доклада за напредъка, както и самият доклад са изготвени и са налични в системата ИСУН 2020. Встъпителният доклад следва да съдържа информация за действителния напредък по проекта, изпълнените дейности в отчетния период, планираните дейности, тръжните процедури, сключените договори по проекта, управлението на рисковете по проекта, срещнатите проблеми, предприетите корективни действия, финансовото изпълнение на проекта, индикаторите по сключените договори за изпълнение, описание на предприетите стъпки по мерките за осведомяване и публичност и информация, данни за административния капацитет на бенефициента и други. Точките/подточките, за които няма информация към съответния отчетен период не се попълват или се попълват с „неприложимо“. За встъпителен доклад се попълва контролен лист (Приложение В 2 от настоящия наръчник).

Експерт от отдел „Изпълнение и координация“ в дирекция КПП в УО извършва проверка на постъпилите встъпителни доклади, като в срок от 5 (пет) работни дни от датата на резолюцията на директора на дирекция „Координация на програми и проекти“ следва да одобри доклада или да даде препоръки за неговото подобряване. Препоръките на Управляващия орган следва да бъдат отразени от ДП НКЖИ в срок от 3 (три) работни дни след датата на резолюцията на заместник- генералния директор/директор СРИП на писмото или датата на електронното съобщение с получените препоръки от УО. Одобрението на доклада за напредъка се извършва от УО в ИСУН 2020.

След встъпителния доклад за напредъка по проект, който се явява първи доклад за напредъка след подписването на административен договор за безвъзмездна финансова помощ по проекта, ДП НКЖИ продължава с изготвянето на периодични доклади за напредъка подавани с всяко искане за междинно плащане по проект. Периодичните доклади се прилагат към всяко междинно искане за плащане съгласно приложения формат (Приложение 7.01 от ПНУИ на ОПТТИ). Периодът на докладване обхваща периода между датата на предишното искане за плащане и настоящото искане за плащане. Периодичният доклад за напредъка на проект се въвежда в ИСУН 2020 като прикачен файл. Периодичният доклад следва да съдържа информация за действителния напредък по проекта, изпълнените дейности в отчетния период, срещнатите проблеми и трудности в хода на изпълнение на проекта, предприетите корективни действия, изменение на специфичните индикатори по сключените договори за изпълнение, описание на предприетите стъпки по мерките за осведомяване и публичност и информация, данни за административния капацитет на ДП НКЖИ и информация за извършената оценка на рисковете от бенефициента ДП НКЖИ. Едновременно с периодичния доклад ДП НКЖИ качва в ИСУН 2020 и технически отчет, който съдържа информация за изпълнението на дейностите, информация за индикаторите, процедурите за избор на изпълнител и сключените договори, проверки на място от бенефициента, УО, одити и други контролиращи институции и информация за нередности и нарушения. Експерт от отдел

„Изпълнение и координация“ в дирекция КПП в УО извършва проверка на периодичния доклад,

като в срок от 5 (пет) работни дни от датата на резолюцията на директора на дирекция

„Координация на програми и проекти“ следва да одобри доклада или да даде препоръки за неговото подобряване. Препоръките на Управляващия орган следва да бъдат отразени от ДП НКЖИ в срок от 3 (три) работни дни след датата на резолюцията на заместник-генералния директор/директор СРИП на писмото или датата на електронното съобщение с получените препоръки от УО. Одобрението на периодичния доклад за напредъка се извършва от УО в ИСУН 2020.

УО на ОПТТИ има право да изисква от ДП НКЖИ информация за напредъка по проект за целите на Комитетите за наблюдение на ОПТТИ, за справки, изискани от Министерския съвет, министерства и ведомства, както и за др. цели. В тези случаи се ползва форматът на Приложение

7.01 от ПНУИ на ОПТТИ или друг, изрично посочен от УО формат. УО посочва и срок за изготвяне на съответната информация за напредъка. При възможност, информацията/доклада се качва в системата ИСУН 2020.

Отделните раздели на доклада за напредъка по проект се изготвят от длъжностни лица и в срокове, съгласно процедурата за изготвяне на доклад за напредъка (Приложение Б 4 от настоящия наръчник). Той се одобрява от директора на дирекция СРИП или друго упълномощено служебно лице. Заедно с доклада длъжностните лица попълват и контролен лист към доклада за напредъка, съгласно приложения формуляр (Приложение В 1 от настоящия наръчник).

9.8.3. Годишен доклад за напредъка на проекта

Наблюдението върху хода на изпълнението на всеки проект по ОПТТИ, предвижда в началото на всяка следваща година ДП НКЖИ да отчита напредъка по проекта от предходната година и да изготвя доклад за напредъка на проекта, обобщаващ цялата информация, представена в периодичните доклади през изтеклата година. Това означава, че за месеца, в който се изготвя годишен доклад за напредъка, не се представя друг доклад. Този подробен годишен доклад ще осигурява преглед на основния напредък по отношение на физическото и финансово изпълнение, като посочва всички основни проблеми и съответните предприети корективни мерки. Годишният периодичен доклад се подава на Управляващия орган за да може той надлежно да прегледа действителния напредък по проекта спрямо първоначално поставените цели.

ДП НКЖИ изготвя и представя на УО до 10-ти януари годишни доклади за напредъка по проектите, отчитайки дейностите за предходната година. При изготвянето на докладите информацията се структурира във формат (Приложение 7.02 от ПНУИ на ОПТТИ). Годишният доклад се изготвя и представя в УО и на хартиен носител. За годишен доклад се попълва контролен лист (Приложение В 2 от настоящия наръчник).

Годишният доклад за напредъка по проект съдържа информация за действителния напредък по проекта, изпълнените дейности в отчетния период, планираните дейности, настъпили изменения по договорите и проекта, управлението на рисковете по проекта, срещнатите проблеми, предприетите корективни действия, финансовото изпълнение на проекта, изменение на индикаторите, информация за проведени проверки на място и информация за изпълнение на дадените предписания и препоръки, данни за изпълнението на предприети действия по одитни доклади и заключения, информация за административния капацитет информация във връзка с изпълнението на мерките за информация и публичност, описание на изпълнението/спазването на хоризонталните принципи: партньорство и многостепенно управление, устойчиво развитие, насърчаване на равенството между мъжете и жените и недопускане на дискриминация, достъпност, преодоляване на демографските промени, смекчаване на последиците от изменението на климата и приспособяване към тях, съгласно информацията в одобрения формуляр за кандидатстване.

Периодът на отчитане на напредъка (физически, финансов и т.н.) е едногодишен като отчитането за първата година обхваща периодът от датата на подписването на административен договор за безвъзмездна помощ до края на текущата календарна година.

Отдел „Изпълнение и координация” в дирекция КПП в УО извършва проверка на постъпилите доклади, като в срок от 7 (седем) работни дни от датата на резолюцията на директора на дирекция „Координация на програми и проекти” следва да одобри доклада или да го върне с препоръки за неговото подобряване. Препоръките на Управляващия орган следва да бъдат отразени от ДП НКЖИ в срок от 5 (пет) работни дни след датата на резолюцията на заместник- генералния директор/директор СРИП на писмото или датата на електронното съобщение с получените препоръки от УО.

За по-бързо и ефективно управление на процеса на изготвяне и съгласуване на докладите УО на ОПТТИ използва Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България (ИСУН) 2020.

Информацията в годишните доклади за напредъка по проектите е база за изготвяне на годишния доклад за изпълнението на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“.

Информацията отнасяща се до годишния доклад за напредъка на проекта се въвежда в ИСУН 2020, съгласно т. 9.10.2. - Задължения към ИСУН 2020 на ДП НКЖИ като бенефициент на ОПТТИ 2014-2020 от настоящия наръчник.

Отделните раздели на годишния доклад за напредъка по проект се изготвят от длъжностни лица и в срокове, съгласно процедурата за изготвяне на годишен доклад за напредъка (Приложение Б 6 от настоящия наръчник). Той се одобрява от директора на дирекция СРИП или друго упълномощено служебно лице. Заедно с доклада длъжностните лица попълват и контролен лист към годишния доклад за напредъка, съгласно приложения формуляр.

Одобрението или отказът от одобрение на годишния доклад/технически отчет се регистрира в ИСУН 2020 от извършилия първа проверка експерт от отдел „Изпълнение и координация“, като регистрацията включва и „прикачен файл“ със сканирано копие от контролния лист на УО за доклада.

9.8.4. Годишен доклад за дълготрайност на операция

За инфраструктурните проекти, които са завършени и са в експлоатация, и по които УО е извършил верификация на окончателно искане за плащане ДП НКЖИ изготвя и представя на хартиен носител на УО до 30 ноември т.н. „годишен доклад за дълготрайност на операция”. С него ДП НКЖИ докладва за състоянието на инвестицията по проект. Докладът обхваща едногодишен период на отчитане. Целта е УО да разполага с необходимата информация преди м. декември на текуща година, когато се изготвя план за проверки на място за следваща година. Само първият отчет на приключил проект се представя към 30.11. на годината, последваща приключването на проекта и може да обхваща период, по-дълъг от една година.

При изготвянето на доклада информацията се структурира съгласно приложения формат (Приложение 7.03 от ПНУИ на ОПТТИ). Годишният доклад за устойчивост съдържа информация за обхвата на проекта и постигнатите резултати от проекта, предприети мерки и действия за поддържане на постигнатите резултати (в т.ч. вложени средства за поддръжка при инфраструктурни проекти), информация за измененията на постигнатите резултати, ако има такива, и потвърждение, че резултатите са без съществени изменения или остават непроменени, за собствеността на активите, придобити по проекта, информация за промяна на собствеността, ако е настъпила такава, или потвърждение, че собствеността на активите не е изменена, справка за трафика (за инфраструктурни проекти), извършените от бенефициента проверки на място през

отчетния период с цел констатиране на отклонения/изменения във физическото, финансовото и административното състояние на инвестицията. За годишен доклад за дълготрайност на операция се попълва контролен лист (Приложение В 3 от настоящия наръчник).

Годишният доклад за дълготрайност на операция се придружава с Декларация от генералния директор на ДП НКЖИ (свободен текст, който да потвърждава, че не са налице обстоятелствата по чл. 71 „Дълготрайност на операциите“, точка 1, букви а), б) и в) от Регламент (ЕС) 1303/2013), с която се удостоверява пред ръководителя на УО, че резултатите от проекта/функцията и предназначението на дълготрайните материални активи са запазени за периода на докладване и че собствеността на активите, придобити по проекта, не е изменена за периода на докладване.

ДП НКЖИ трябва да уведоми незабавно писмено Управляващия орган, ако по някаква причина, през едногодишния период на докладването за дълготрайност на операцията, проектът претърпи значителна промяна, свързана с предназначението му или се смени собственикът му, т.е. значителна промяна, която засяга естеството, целите или условията за изпълнение и която би довела до промяна на първоначалните цели на проекта или до промяна на собствеността на дадена позиция от инфраструктурата, която да дава неправомерно преимущество на дадено търговско дружество или публичноправна организация. В случай на настъпване на такива обстоятелства, информацията за такава промяна следва да се изпрати на УО в едноседмичен срок след настъпването й. Срокът за отчета за дълготрайност на операцията – 30.11 за календарна година – остава непроменен, като и в него се описват настъпилите промени.

Информацията отнасяща се до доклада за дълготрайност на операцията ДП НКЖИ въвежда в ИСУН 2020, съгласно т. 9.10.2. - Задължения към ИСУН 2020 на ДП НКЖИ като бенефициент на ОПТТИ 2014-2020 от настоящия наръчник.

УО на ОПТТИ разглежда представените доклад и декларация, и обсъжда информацията в тях, с цел включване или не на проверка на място за устойчивост на приключил проект в плана за проверки на място на УО на ОПТТИ за следваща календарна година.

9.8.5. Окончателен доклад по проекта

Освен осъществяването на периодичен и годишен мониторинг на хода на изпълнението на всеки проект по ОПТ, управленската система предвижда в края на изпълнение на проекта ДП НКЖИ да отчита изпълнението на целия проект и да изготвя доклад за проекта, обобщаващ цялата информация, представена в периодичните и годишните доклади. Този подробен окончателен доклад осигурява пълен преглед по отношение на физическото и финансово изпълнение на проекта, като посочва всички основни проблеми и съответните предприети корективни мерки. Окончателният доклад се подава на Управляващия орган, за да може той надлежно да прегледа действително извършеното по проекта спрямо първоначално поставените цели.

При искане за окончателно плащане, но не по-късно от 3 месеца след крайната дата на изпълнение на дейностите по проекта, съгласно административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ/последното прието изменение на административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, ДП НКЖИ изготвя окончателен доклад по проекта, отчитайки изпълнените дейностите по него. При изготвянето на доклада информацията се структурира във формат (Приложение 7.04 от ПНУИ на ОППТИ). Окончателният доклад се изготвя и представя в УО и на хартиен носител. Окончателният доклад по проект съдържа информация за цялостното развитие на проекта с акцент върху изпълнените дейности по него, настъпилите изменения по сключения административен договор за безвъзмездна финансова помощ и одобрените изменения на първоначалното проектно предложение, информация за проведените тръжни процедури, сключените договори, създадената организация от ДП НКЖИ при управлението на проекта, предприетите мерки за информация и публичност, финансовото изпълнение на проекта, изменението на индикаторите, срещнатите проблеми и съответните

предприети корективни действия, информация за проведени проверки на място и съответното изпълнение на дадените предписания и препоръки, данни за изпълнението на предприети действия по одитни доклади и заключения, за изпълнение на целите на проекта и на приетия времеви график на основните дейности по проекта, както и описание на изпълнението/спазването на хоризонталните принципи: партньорство и многостепенно управление, устойчиво развитие, насърчаване на равенството между мъжете и жените и недопускане на дискриминация, достъпност, преодоляване на демографските промени, смекчаване на последиците от изменението на климата и приспособяване към тях, съгласно информацията в одобрения формуляр за кандидатстване. За окончателен доклад се попълва контролен лист (Приложение В 4 от настоящия наръчник).

Отдел „Изпълнение и координация” в дирекция КПП в УО извършва проверка на постъпилия окончателен доклад, като в срок от 10 (десет) работни дни от датата на резолюцията на директора на дирекция „Координация на програми и проекти” следва да одобри доклада или да го върне с препоръки за неговото подобряване. Препоръките на Управляващия орган следва да бъдат отразени от ДП НКЖИ в срок от 5 (пет) работни дни след датата на резолюцията на заместник- генералния директор/директор СРИП на писмото или датата на електронното съобщение с получените препоръки от УО. За финализираната версия на окончателен доклад се попълва контролен лист (Приложение В 4 от настоящия наръчник).

Одобреният окончателен доклад по проект е необходимо условие за процедиране и извършване на верификация на разходите в окончателното плащане по проект.

Информацията, отнасяща се до окончателния доклад за напредъка на проекта се въвежда в ИСУН 2020, съгласно т. 9.10.2. - Задължения към ИСУН 2020 на ДП НКЖИ като бенефициент на ОПТТИ 2014-2020 от настоящия наръчник.

Отделните раздели на окончателния доклад за напредъка по проект се изготвят от длъжностни лица и в срокове, съгласно процедурата за изготвяне на окончателен доклад по проекта (Приложение Б 7 от настоящия наръчник). Той се одобрява от директора на дирекция СРИП или друго упълномощено служебно лице. Заедно с доклада длъжностните лица попълват и контролен лист към окончателния доклад за напредъка, съгласно приложения формуляр (Приложение В 4 от настоящия наръчник).

Одобрението или отказа от одобрение на окончателния доклад/технически отчет се регистрира в ИСУН 2020 от извършилия първа проверка експерт от отдел „Изпълнение и координация“, като регистрацията включва и „прикачен файл“ със сканирано копие от контролния лист на УО за доклада.

9.8.6. Проверки на място от ДП НКЖИ

Извършването на проверки на място е един от основните инструменти за осъществяване на мониторинг на проектите, съфинансирани със средства от бюджета на Европейския съюз. При провеждането им се оценява реалното физическо изпълнение на проектите и се разглеждат и анализират техните административни и технически аспекти.

9.8.6.1. Цели на проверките

Проверките на място по ОПТТИ, извършвани от ДП НКЖИ имат следните основни цели: Проверка на степента на физическия напредък на проекта.

Сравнение между действителното изпълнение и графика на проекта.

Проверка за наличие на адекватни ресурси на изпълнителя за извършване на дейностите по проекта - работна ръка, машини и оборудване, материали и др.

Документи и разрешителни във връзка с изпълняваните дейности, съгласно действащото законодателство и нормативна уредба.

Проверка за допустимостта на дейностите и разходите, докладвани от изпълнителите.

Сравнение на съответствието между докладваните разходи и физическия напредък на проекта.

Проследяване приложението на използваната система за осигуряване на качеството на изпълняваните дейности.

Проследяване изпълнението на мерките за информация и публичност според комуникационния план на проекта/договорите.

Установяване на нередности.

Удостоверяване на изпълнението по чл. 71 „Дълготрайност на операциите” от Регламент (ЕО) 1303/2013 за операции, включващи инвестиции в инфраструктура за приключили проекти, по които УО е извършил окончателна верификация на разходите.

При необходимост - формулиране на препоръки за корективни действия с цел подобряване изпълнението, ускоряване на напредъка или отстраняване на установени проблеми и слабости.

9.8.6.2. Видове проверки на място

Проверки на място за верифициране на плащания по договори. Извършват се от структурите за управление на проекти - ЗПУИП/ЕУП. Периодични проверки на място.

Провеждат се от отдел „Мониторинг” на дирекция СРИП съгласно одобрен „Годишен график за периодични проверки на място, извършвани от отдел „Мониторинг“.

Извънредни проверки на място.

Провеждат се след специално възлагане от страна на генералния директор, заместник генералния директор СА или директора на дирекция СРИП. Извършват се от отдел „Мониторинг“ на дирекция СРИП, а при необходимост - и с участие на експерти от други отдели/дирекции/поделения на ДП НКЖИ и имат за цел проверка на конкретни факти и обстоятелства при управление и изпълнение на проекти/договори, съфинансирани от ОПТТИ.

Извънредни проверки на място.

Извършват се от отдел „Мониторинг“ и по целесъобразност - с участие на служители от други отдели в дирекция СРИП, ЗПУИП/ЕУП и/или други поделения на ДП НКЖИ, при придружаване на служители от УО на ОПТТИ и/или други външни институции и органи, провеждащи проверки на място или одити на проекти, изпълнявани от ДП НКЖИ със съфинансиране от ОПТТИ.

Начинът на провеждане и обхватът на проверките на място се определят според спецификата на конкретно възложените задачи на проверяващите.

9.8.6.3. Проверка на място за верифициране на плащания по договори

Тези проверки се осъществяват от структурите за управление на проекти – ЗПУИП/ЕУП при изпълнение на процедурата за верифициране на разходи и предхождат плащане на фактури, предявени от изпълнителите. Чрез провеждане на тези проверки се установява степента на съответствие между декларираното от изпълнителя и реалното изпълнение на проверявания договор. Комисията, извършваща проверка на място изготвя констативен протокол, като въз

основа на заключенията в него и след одобряването му от заместник генералния директор

„Стратегия и администрация“, се процедира съответното искане за плащане.

Авансовото плащане по договорите за изпълнение не подлежи на физическа проверка за верифициране на разходи, но преди извършването му се провежда пълна документална проверка за съответствие на представените документи с условията на договора и приложимата нормативна уредба.

При верифициране на разходи за междинни и окончателни плащания по ОПТТИ се провежда физическа проверка на място. Тя се извършва съгласно процедура: Процес на верифициране на разходите по ОПТТИ (Приложение Б 8 от настоящия наръчник).

Основната цел на проверката на място за верифициране на разходите е да бъдат потвърдени коректността и допустимостта на разходите чрез контрол на физическия напредък на проектите - проверка на статуса на изпълнение на всички декларирани от изпълнителя дейности и доставки, подлежащи на верификация и свързани с конкретното плащане.

При осъществяване на проверка на място за верификация на разходи трябва да се установи следното:

Дали заявените за плащане дейности са допустими и реално извършени/ доставени.

Дали реално извършените от изпълнителя дейности съответстват на заявените съгласно представените от изпълнителя и надзора документи за конкретното плащане.

Дали заявените разходи са действително извършени.

Дали заявените разходи са допустими, коректни, целесъобразни и законосъобразни съгласно приложимите национални и общностни правила.

Дали на обекта са налични всички документи за изпълнените дейности, предложени за плащане съгласно условията на договора и действащата нормативна уредба.

Процесът на верифициране на разходите по ОПТТИ е описан в процедура за верифициране на разходи по ОПТТИ (Приложение Б 8 от настоящия наръчник), където са обособени следните раздели:

А. Договори за техническа помощ - консултантски услуги за подготовка на инвестиционни проекти и проекти за техническа помощ:

Описание на процеса за верифициране на разходи - Приложение Б 8.

Подготовка и провеждане на проверка на място при верифициране на разходи при договори за техническа помощ - Приложение Б 8.

Б. Договори за строителство/проектиране и строителство:

Описание на процеса на верифициране на разходи - Приложение Б 8.

Подготовка и провеждане на проверка на място при верифициране на разходи при договори за строителство въз основа на количествени сметки - Приложение Б 8.

Подготовка и провеждане на проверка на място при верифициране на разходи при договори за проектиране и строителство - Приложение Б 8.

След преглед и проверка на всички документи за процедираното плащане от експерти- верификация в ЗПУИП/ЕУП, се осъществява проверка на място от комисията за верифициране на разходите. В състава ѝ се включват експертите-верификация, извършили документалната проверка, както и други технически лица от ЗПУИП/ЕУП, определени в зависимост от спецификата на съответното плащане, предмет на верификацията. Изпълнителят и Строителния надзор се уведомяват предварително за датата на проверката с цел осигуряване на компетентни техни представители на обекта.

Преди провеждане на физическата проверка на място при верификация на разходи, членовете на комисията се запознават с всички технически аспекти, свързани с конкретното плащане.

След приключване на документалната проверка, експертите-верификация предават проверените материали и направените констатации на председателя на комисията и всички нейни членове се запознават с резултатите от нея.

Комисията извършва проверка на място за физическото изпълнение на всички дейности, свързани с плащането в присъствието на представител на изпълнителя и строителния надзор. В края на своята работа комисията съставя констативен протокол, същият се подписва от всички нейни членове и от присъствалите представители на изпълнителя и строителния надзор, като последните изразяват писмено становището си дали приемат заключенията от проверката.

В зависимост от резултатите при документалната проверка и проверката на място се изготвя и попълва Контролен лист за верифициране на разходи, който заедно с пълния комплект от документи за съответното плащане се предоставя на отдел „Финансово планиране, контрол и разплащания” за последващо процедиране.

ЗА ВСИЧКИ ПРОЕКТИ (строителство и техническа помощ)

Процесът на верификация започва от момента на декларирането на разходи за плащания от изпълнителя към бенефициента. В следствие на това, процесът е представен на фази, както следва:

Потвърждаване на разходи от бенефициента; Верифициране на разходи от УО;

Сертифициране на разходите от СО и внасяне на сертификат, отчет за разходите и заявление за плащане в ЕК.

Потвърждаването на разходи от бенефициента и тяхната верификация от УО е процес, в който се извършва проверка за съответствие на дейностите с подписаните договори за изпълнение и/или одобрения Формуляр за кандидатстване и проверка за съответствие на разходите с националните правила за допустимост и Регламентите на ЕК. Верификацията включва административен, финансов, технически и физически контрол на документите и дейностите по всеки проект. Контролът се осъществява чрез два вида проверки: документална и проверки на място.

9.8.6.4. Периодични проверки на място

Процедура съгласно Приложение Б 22 от настоящия наръчник.

Периодичните проверки на място имат за цел събиране и предоставяне на ръководството на ДП НКЖИ на актуална информация за степента на съответствие между реалния физически напредък и декларираното в докладите за напредъка; за спазване на сроковете по договорите за изпълнение/услуги; за идентифициране, оценка и управление на рисковете по проекта; за наличието на съответствие на изпълнението с изискванията на приложимите регламенти на ЕС и националната нормативна база; за степента на спазване на условията на Наски по ОПТТИ 2014- 2020 и Процедурния наръчник на ДП НКЖИ за управление и изпълнение на проекти, съфинансирани от ОПТТИ; за степента на съответствие с изискванията за допустимост на дейностите и разходите по проекта; за наличието на установени проблеми и пропуски при изпълнението; за евентуално констатиране на нередности; за наличието на капацитет на изпълнителите за извършване на планираните дейности; за степента на организация на ЗПУИП/ЕУП при управлението на проекта; за формулиране на предложения за корективни действия с цел подобряване на изпълнението и резултатите, както и за проверка за изпълнение на препоръките от предходни проверки на място.

Годишен график за провеждане на проверки на място

Периодичните проверки на място от отдел „Мониторинг“ се осъществяват в съответствие с

„Годишен график за периодични проверки на място, извършвани от отдел „Мониторинг“, одобрен от Директора на Дирекция СРИП.

Годишният график отразява индикативната честота по месеци за провеждане на периодичните проверки на място и се изготвя на база степента на напредък на изпълнението, големината и важността на проекта, оценката на риска, графика и програмата за изпълнението, срока за приключване на проекта. Съобразяват се всички обстоятелства, които могат да повлияят върху провеждане на проверката на място. Взема се под внимание и наличният технически капацитет за тяхното провеждане. В срок до 15-ти декември на текущата година от ръководителя на сектор „Наблюдение и контрол“ се изготвя работна версия на графика за следващата календарна година и след съгласуване на ръководителя на отдел „Мониторинг“, в срок до 25-ти декември същият се представя за одобрение от директора на дирекция СРИП. В процеса на изпълнение е възможно да възникне обективна необходимост от актуализация или промяна на годишния график. Ревизираният документ се одобрява по аналогичен начин от директора на дирекция СРИП, като актуализацията е придружена от доклад, съдържащ обосновано предложение за промяната. Ревизираният годишен график влиза в сила веднага след одобрението му и отменя действащия такъв към момента на промяната. Всички версии на годишните графици за периодични проверки на място се съхраняват в електронен вид на сървъра на отдел „Мониторинг“. С актуално действащия график се запознават експертите в отдел „Мониторинг“, ръководителите на ЗПУИП/ЕУП и/или другите отдели в дирекция СРИП, а при необходимост – и на други поделения и/или структури на ДП НКЖИ, които могат да имат отношение към проверките на място.

Подготовка на периодична проверка на място от отдел „Мониторинг“

В началото на всеки месец – до 3-то число, ръководителят на сектор „Наблюдение и контрол“ определя датите за периодичните проверки на място, в който включва проектите за проверка в съответствие с годишния график. Периодичните проверки на място се планират така, че в повечето случаи да съвпадат по време с провеждане на месечните срещи на строителните площадки и обхода по трасетата на обектите. ЗПУИП/ЕУП трябва да осигурят участие на техни компетентни представители по време на проверката, да съдействат за предоставяне на достъп до строителните площадки, трасетата, офисите, както и всички необходими документи. По време на проверките трябва да има компетентни представители на звената, изпълнителите, строителният надзор и други експерти/консултанти при необходимост.

Подготовката на периодична проверка на място започва с преглед и анализ на информацията и документите, необходими за целите на провеждането ѝ:

Договори за изпълнението на проекта и допълненията към тях; Доклади за напредъка на проекта, изготвени от ЗПУИП/ЕУП; Доклади и декларации от бенефициента за приключилите проекти; Резултати от предходни проверки на място и одиторски доклади; Месечни доклади за напредъка, изготвени от изпълнителите;

Месечни доклади за изпълнението на проекта, изготвени от строителния надзор/консултанта/координатора;

Актуални работни програми;

Актуална информация за финансовото изпълнение и статуса на плащанията;

Отчети за изпълнението на препоръки от предходни одити и проверки на място от други институции;

Друга информация, свързана с проекта в зависимост от спецификата на проверката.

Провеждане и отчитане на периодична проверка на място от отдел „Мониторинг“

След съгласуване с ръководителите на ЗПУИП/ЕУП на датите за провеждане на проверките на място за текущия месец, същите се отразяват в месечния график. В срок най-малко 2 работни дни преди началото на проверката, отговорният експерт по наблюдение и контрол за проверявания проект координира по електронната поща с ръководителя на ЗПУИП/ЕУП обхвата на проверката, индикативния дневен ред, трасетата, строителните площадки и офисите на изпълнителите и консултантите, които ще бъдат посетени и проверени. Уточняват се и необходимите за целите на проверката документи, които трябва да бъдат осигурени от ЗПУИП, изпълнителите и консултантите. При изрично изразено желание от страна на ръководителя на ЗПУИП/ЕУП, в дневния ред могат да бъдат включени и специфични въпроси, разглеждането на които според него ще допринесе за решаване на конкретни проблеми и/или за подобряване на общото изпълнение на проекта.

Заместник генералният директор „Стратегия и администрация“ издава заповед за командироване на експертите, които ще участват при провеждане на проверката. В 3-дневен срок след завръщане в ДП НКЖИ проверяващите изготвят административен отчет съгласно чл. 29 от Наредбата за командировките в страната.

Отделно от горното, в срок до 7 дни след завръщането си, експертите по наблюдение и контрол представят доклад от периодична проверка на място, за изпълнение на СМР или за техническа помощ/услуги. В него се включват данни за проверявания проект, посочват се посетените места, анализира се степента на физически напредък, описват се констатациите, проблемите, нередностите, анализират се рисковете и заплахите по изпълнението и се формулират препоръки за преодоляване на установените пропуски.

В срок от 1 ден след изготвянето му, докладът се проверява от ръководителя на сектор

„Наблюдение и контрол“, съгласува се от ръководителя на отдел „Мониторинг“ и се одобрява от директора на дирекция СРИП. След това се представя за утвърждаване на заместник генералния директор „Стратегия и администрация“. Когато докладът от периодична проверка на място бъде утвърден, в срок от 1 ден документът се сканира и в електронен вид се запазва на сървъра, а оригиналът на хартия се съхранява в архива на отдел „Мониторинг“.

В посочения по-горе срок сканираният доклад се изпраща по електронната поща от ръководителя на отдел „Мониторинг“/ръководителя на сектор „Наблюдение и контрол“ за информация до заместник генералния директор „Стратегия и администрация“, директора на дирекция СРИП, секретариата на СУП, както и до ръководителите на ЗПУИП/ЕУП и/или до други заинтересувани ръководители на отдели в дирекция СРИП и/или поделения в ДП НКЖИ - за сведение и изпълнение на препоръките.

При провеждане на следващата проверка на място по проекта се установява степента на изпълнение на препоръките от предходния доклад.

В докладите за напредъка, изготвяни от ЗПУИП/ЕУП се включва обща информация за проведените периодични проверки на място от отдел „Мониторинг“, които се отразяват и в ИСУН 2020.

9.8.6.5. Извънредни проверки на място

Процедура съгласно Приложение Б 21 от настоящия наръчник.

Общите цели на извънредните проверки на място са повишаване на ефективността при управление на проектите, финансирани със средства от ОПТТИ и идентифициране на причините за забавяне, неизпълнение или други рискове, които могат да окажат негативно въздействие върху изпълнението.

Извънредните проверки на място се извършват от отдел „Мониторинг“, а при необходимост

– и с участието на експерти от други отдели в дирекция СРИП. За провеждането им е необходимо специално възлагане с писмена или устна заповед от страна на генералния директор на ДП НКЖИ, заместник генералния директор „Стратегия и администрация“ или директора на дирекция СРИП. Такива проверки се извършват при възникнала необходимост от получаване на допълнителна увереност за реалния физически напредък по определен проект; при необходимост за проследяване на съответствието при изпълнение на графиците; при наличие на възникнали противоречия или проблеми с изпълнителите/консултантите; при съмнения за нередности и необходимост от установяването им; за задълбочен анализ на финансовите аспекти на проекта – с участието на експерти от отдел ФКПР; по преценка и инициатива на ръководството на ДП НКЖИ за установяване на определени факти и обстоятелства от съществено значение при организацията и изпълнението. На извънредни проверки на място подлежат изпълняваните от ДП НКЖИ инфраструктурни проекти, съфинансирани от ОПТТИ, договорите за подготовка на проекти, както и структурите, отговорни за управлението - ЗПУИП/ЕУП.

Извънредни проверки на място се провеждат и когато е необходимо служители от отдел

„Мониторинг“ на дирекция СРИП да придружават представители на УО на ОПТТИ и/или други външни организации, провеждащи проверки на място или одити по проекти, на които ДП НКЖИ е бенефициент по ОПТТИ. В този случай, с цел оптимизиране на усилията и ресурсите, се търси възможност за съвпадане по време при провеждане на извънредна и периодична проверка. Това може да се постигне чрез промяна на датите в месечния график за периодични проверки.

В зависимост от обхвата и целите на конкретната извънредна проверка ЗПУИП/ЕУП може да бъде уведомено предварително за провеждането ѝ, или по указания на ръководството на ДП НКЖИ - същата да бъде извършена без предупреждение.

За провеждането се изготвя дневен ред. Проверката започва със събиране на информация и документи, необходими за провеждането ѝ и с тях се запознава проверяващият екип.

Ако се провежда повторна проверка по същата тема - предварително се преглежда докладът от предходната такава и се обръща специално внимание на резултатите от изпълнението на препоръките.

В началото ръководителят на екипа от проверяващи запознава проверяваните ЗПУИП/ЕУП, изпълнители, консултанти, координатори и/или други участници в проекта с целите и обхвата на проверката и иска от тях достъп до търсената информация и документи, намиращи се в съответните офиси. Проверяваните са длъжни да оказват пълно съдействие на комисията от проверяващи и да осигурят нормално протичане на процеса.

Ако извънредна проверка на място се провежда на строителните площадки и/или в градове извън София, заместник генералният директор „Стратегия и администрация“ издава заповед за командироване на участващите експерти. В 3-дневен срок след завръщане в ДП НКЖИ проверяващите изготвят административен отчет съгласно чл. 29 от Наредбата за командировките в страната.

Отделно от горното, в срок от 3 работни дни след завършване на извънредната проверка на място, експертите по наблюдение и контрол представят доклад от нея. В него се включват данни за проверяваните проекти и структури, описват се направените констатации, анализират се резултатите от изпълнение на специфичните задачи, възложени от ръководството на ДП НКЖИ. Докладът завършва с конкретни препоръки, свързани със същността на проверката, адресирани към структурите и поделенията в ДП НКЖИ, имащи отношение към изпълнението им. Ако бъде установено, че направените препоръки от предходна извънредна проверка на място все още не са изпълнени, това изрично се отбелязва в доклада и се анализират причините за това.

В срок от 1 ден след изготвяне на доклада, същият се проверява от ръководителя на сектор

„Наблюдение и контрол“, съгласува се от ръководителя на отдел „Мониторинг“ и се одобрява от

директора на дирекция СРИП. След това се представя за утвърждаване на заместник генералния директор „Стратегия и администрация“. Когато докладът от извънредната проверка на място бъде утвърден, в срок от 1 ден документът се сканира и в електронен вид се запазва на сървъра, а оригиналът на хартия се съхранява в архива на отдел „Мониторинг“.

В посочения по-горе срок сканираният доклад се изпраща по електронната поща от ръководителя на отдел „Мониторинг“/ръководителя на сектор „Наблюдение и контрол“ за информация до заместник генералния директор „Стратегия и администрация“ и директора на дирекция СРИП. По тяхна преценка докладът може да се представи и на вниманието на генералния директор на ДП НКЖИ, да се изпрати на секретариата на СУП, на ръководителите на ЗПУИП/ЕУП и/или на други ръководители на отдели в дирекция СРИП и/или поделения в ДП НКЖИ, които имат отношение към изпълнението на препоръките и/или подобряване на общото изпълнение.

Всички доклади от провежданите проверки на място от отдел „Мониторинг“ – периодични и извънредни се описват в годишен Регистър на доклади от проверки на място. Същият се създава ежегодно и се обновява постоянно в рамките на текущата година.

9.8.7. Периодична среща за отчитане на напредъка по проектите, изпълнявани по ОПТТИ

Периодично от УО се организира среща за отчитане на напредъка по проектите изпълнявани по ОПТТИ, която има за цел извършването на периодичен мониторинг на изпълнението на отделните проекти и дискусии по текущи въпроси, респективно отчитане на изпълнението на Оперативната програма. Периодичната среща се организира и провежда от отдел „Изпълнение и координация“ и се води от Ръководителя на УО на ОПТТИ/Директора на дирекция „Координация на програми и проекти“/ началник отдел „Изпълнение и координация“. В нея участват представители на Управляващия орган, бенефициентите и по преценка на УО се канят представители на Сертифициращия орган, Централното координационно звено и Одитиращия орган. При необходимост се канят за участие и представители на други институции, свързани с управлението и изпълнението на ОПТТИ. УО изпраща покана за участие в периодичната среща не по-късно от пет дни преди срещата. Датата на поредната среща може да бъде определена на предходната периодична среща. По преценка на УО е възможно периодичната среща да се проведе с всеки бенефициент поотделно.

Отдел „Изпълнение и координация“ в дирекция КПП на УО е отговорен за изготвянето на проект на протокол от проведената периодична среща в рамките на 15 (петнадесет) работни дни след срещата, в който се отразява актуалното състояние на проектите със сключен административен договор за безвъзмездна помощ, както е докладвано от бенефициентите.

По преценка на ръководството на ОПТТИ, проектът на протокол от проведената периодична среща може да се разпространи до участниците в срещата, които трябва да изпратят коментари по представения проект на протокол в срок до 5 (пет) работни дни след неговото изпращане. В този случай, отдел „Изпълнение и координация” обобщава получените коментари в срок от 10 (десет) работни дни след разпращането на проектодокумента, финализира протокола и го разпространява до участниците.

Заместник-генералният директор „Стратегия и администрация“ (при негово отсъствие директор дирекция СРИП) определя участниците в периодичната среща. Отдел „Мониториг“ създава необходимата организация за оведомяване на УО и участниците за решението на Заместник-генералният директор „Стратегия и администрация“.

9.9. Финансов механизъм

Всички плащания на БФП по ОПТТИ се извършват в български лева чрез системата за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА) и системата за електронно банкиране на БНБ. автоматизираната система на БНБ за електронно банкиране СЕБРА е система за наблюдение на плащанията, инициирани от включените в системата разпоредители, които се идентифицират с уникален десетразряден код, определен от МФ и за управление и контрол на плащанията в рамките на предварително заложени лимити. УО се идентифицира в СЕБРА с уникален десетразряден код, определен от Министерството на финансите.

Управлението на средствата по сметките по ОПТТИ и на ДП НКЖИ, като бенефициент по програмата се извършва чрез прилагане на системата за двоен подпис, изискваща подпис на Генералния директор на предприятието/заместник генералния директор и подпис на служител на ръководна длъжност, отговорен за финансовата отчетност, който няма права и отговорности, свързани с въвеждането на счетоводна информация. Оторизацията или промяната на лицата с право на подпис се извършва чрез заповед на Генералния директор на ДП НКЖИ и последваща заповед на министъра транспорта, информационните технологии и съобщенията за разплащания чрез СЕБРА.

Правилата за финансово управление са предназначени да дадат една обща насока на финансовите ръководители и експерти, участващи в изпълнението на проектите, финансирани от Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” и съфинансирани от Кохезионния фонд и Европейски фонд за регионално развитие. Разделът планира да даде ясни и практически насоки за стабилен финансов мениджмънт в ДП НКЖИ, в ролята на бенефициент по ОП ТТИ, в съответствие с българското и европейското законодателство.

В хода на тази част целта е да се даде необходимото уверение, че финансовите и контролните системи работят правилно на всички нива при управлението на XXXX, като се представи описание на:

Цялостното финансовото управление и координация с всички страни в процеса; Процес на потвърждаване/верификация на разходи по ОПТТИ;

Извършване на разплащания към изпълнители; Изготвяне на искания за плащане;

Уведомяване за нередности и финансови корекции;

Използване на информационната система за управление и наблюдение (ИСУН 2020); Поддържане на одитна пътека.

Настоящата глава представя процедурите за верифициране на разходи по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура”, като се фокусира върху отговорностите на ДП НКЖИ, като Бенефициент, по отношение на потвърждаването на разходите.

9.9.1. Процес на Верифициране на разходите по ОПТТИ

Верифицирането /потвърждаването на разходите от ДП НКЖИ, като бенефициент по ОПТТТИ е процес, в който се извършва проверка за съответствие и допустимост на дейности и разходи при изпълнение на одобрените проекти по ОПТТИ и подписаните административни договори, както и проверка върху физическия и финансов напредък по проектите. Верификацията включва административен, финансов, технически и физически контрол на документите и дейностите по даден конкретен проект. Контролът се осъществява чрез два вида проверки: документална и проверка на място.

Процесът на верификация започва от момента на декларирането на разходи за плащания от изпълнителя към бенефициета. В следствие на това процесът е представен на фази както следва:

Верифициране/потвърждаване на разходи от страна на бенефициента, включващи документални проверки и проверки на място.

Верифициране на разходи от страна на УО.

Сертифицирането се извършва Сертифициращия орган, който внася сертификат, декларацията за разходи и искане за средства в Европейската комисия.

9.9.1.1. Верифициране /потвърждаване на разходите и проверка от ДП НКЖИ

ДП НКЖИ е отговорна за изпълнението на проектите на които е бенефициент, съфинансирани от XXXX по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” по ос 1, 3, 4 и 5.

Потвърждаване и одобряване на разходи за авансово плащане Авансово плащане към бенефициент по искане за авансово плащане.

За проекти по ОПТТИ авансовите плащания се използват за оборотни средства и се отпускат по преценка на УО в размер до 35% от стойността на одобрената БФП. За всеки конкретен проект размерът на аванса се определя в административен договор за отпускане на БФП (Приложение №

3.11.1 и Приложение № 3.11.2 от ПНУИ на ОПТТИ) с включена клауза за авансово плащане и се изплаща в срок от 10 работни дни от получаването на искането за авансово плащане в УО. Авансовите плащания към бенефициентите може да се извършват частично в зависимост от стойността на проекта, спецификата на планираните дейности и готовността за тяхното изпълнение. За инфраструктурни проекти над 5 млн. лв. авансовото плащане е в размер на 1% от стойността на предоставената БФП, като остатъкът до одобрения от УО размер за авансово плащане се изплаща при сключени договори за строителство или доставка на оборудване, ако тази доставка е основна по административен договор за предоставяне на БФП. При неспазване на срока за изплащане на одобрения аванс, УО дължи законна лихва от деня на забавата, която се изплаща от бюджета на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Искане за авансово плащане се подава на хартиен носител съгласно стандартен формат (Приложение № 5.01.1 от ПНУИ на ОПТТИ). Всяко искане за авансово плащане се придружава задължително от контролен лист за искане за авансово плащане, изготвен съгласно процедурите на бенефициента за управление и изпълнение на проекти по ОПТТИ.

За размера на одобрения аванс по проекта Управляващият орган уведомява писмено бенефициента. При частично одобрение или неодобрение на аванс, УО уведомява бенефициента за констатираните пропуски и причините, довели до отказ.

Авансово плащане към Изпълнител.

След сключване на договора с изпълнителя и представяне на фактура за авансово плащане по договора, ДП НКЖИ извършва пълна проверка за установяване на наличието на всички необходими условия (предвидено авансово плащане в договора с изпълнителя и наличие на всички изискуеми документи) за извършване на авансовото плащане към изпълнителя. Тази проверка включва още формална проверка на представената фактура за установяване наличието на всички изискуеми по Закона за счетоводството реквизити и коректното попълване на информацията съдържаща се във фактурата. ДП НКЖИ прави проверка за наличието на пълния набор от документи необходими за извършване на авансово плащане съгласно изискванията на договора включително проверка за наличие на банкова гаранция за аванс и нейната действителност, ако това е предвидено в договора с изпълнителя. За документиране на извършените дейности в процеса на

потвърждаване на разхода се попълва контролен лист. Контролните листове в зависимост от вида на проекта биват два вида:

Контролен лист за верифициране / потвърждаване на разходи при изпълнение на проекти за техническа помощ за подготовка на инвестиционни проекти и техническа помощ за бенефициента (Приложение B 5 от настоящия наръчник) (в т.ч. договори за услуги).

Контролен лист за верифициране / потвърждаване на разходите при изпълнение на проекти за проектиране и строителство (малки и големи проекти) (Приложение В 6 от настоящия наръчник).

Верифициране /потвърждаване на разходи по междинни и окончателни плащания.

Искане за Междинно плащане – С цел осигуряване на постоянен финансов ресурс за изпълнение на проектите УО прави верификация на извършените от бенефициентите разходи, които се подават в искания за междинни плащания на месечна база за реално извършени и потвърдени от бенефициента разходи.

Общият размер на извършените от УО авансови и междинни плащания по един проект не може да надхвърля 90% за инфраструктурни проекти на стойност над 5 млн. лева и 80% за всички останали проекти от общите допустими разходи, финансирани от БФП.

В случаите, при които авансовите плащания към бенефициентите са обезпечени с гаранция, издадена от банка или друга финансова институция, регистрирана в РБ, общият размер на авансовите и междинни плащания по един проект не може да надхвърля 95% от общите допустими разходи. За бенефициентите - структури на централната администрация, УО може да определи размер на авансовите и междинни плащания до 95% от общите допустими разходи, в случай, че утвърдените разходи по бюджета на първостепенния разпоредител, в чиято структура е съответния бенефициент, са по-високи от размера на отпуснатите авансови плащания. Проверка за изпълнението на това условие се извършва от УО в процеса на проверка на искания за плащане.

При доставка на стоки, услуги или изпълнение на строително-монтажни работи, изпълнителят предоставя услугите, стоките, осъществява строителните работи и издава фактури на ДП НКЖИ.

За осъществяване на всяко плащане, ДП НКЖИ извършва пълна Документална проверка и Проверка на място за установяване на действително извършени дейности, свързани с конкретното плащане в следната последователност:

Документална проверка – на проверка подлежат всички разходо-оправдателни и други документи, доказващи извършените разходи по договора/по проекта, както и съпътстващата документация към актовете за плащане. За потвърждаване на допустимостта на разходите по проекта, чрез тази проверка се установява наличието, коректността на съставяне на представените документи по конкретното плащане, съответствието им с условията на договора, както и с всички изисквания на българското законодателство и действащата нормативна уредба.

Проверката на място за установяване на действително извършени дейности (верифициране на разходите) по конкретно плащане обхваща: проверка на физическото изпълнение на дейностите, подлежащи на верифициране; съответствие на извършените от изпълнителя дейности на обекта на заявените такива по представените от изпълнителя и супервайзора (където е приложимо) документи; наличие на обекта на всички изискуеми документи по изпълнените дейности, съгласно условията на договора, българското законодателство и действащата нормативна уредба; целесъобразност, законосъобразност, коректност и допустимост на дейностите и разходите.

Процедурите по извършване на проверките на място за верифициране на разходите се определят в зависимост от типа на подписания договор за изпълнение, както следва:

⮚ процедура за извършване на проверка на място за верифициране на разходите по договор за консултантски услуги за подготовка на инвестиционни проекти и проекти за техническа помощ за бенефициента (Приложение Б 8 – част А2 от настоящия наръчник);

⮚ процедура за извършване на проверка на място за верифициране на разходите по договор за строителство, който се основава на количествени сметки (например при наличие на технически проект) (Приложение Б 8 – част Б 2 от настоящия наръчник);

⮚ процедура за извършване на проверка на място за верифициране на разходите по договор за проектиране и строителство (инженеринг) (Приложение Б 8 – част Б 3 от настоящия наръчник).

Проверката на място се извършва съгласно процедура: Процес на верифициране на разходите по ОПТТИ (Приложение Б 8 от настоящия наръчник).

Постигнатите основни резултати от осъществяването на тези проверки от ДП НКЖИ, могат да бъдат обобщени, както следва:

верифициране /потвърждаване на допустимостта на разходите по конкретното междинно/окончателно плащане по съответния договор;

проверка на физическия и финансов напредък по проектите;

идентифициране на цялостния напредък, рисковете и проблемите при реализиране на проекта;

навременни решения и съдействие за подпомагане на изпълнението; осигуряване на проследима отчетност на извършените разходи по проекта;

осигуряване на осведоменост и участие на всички заинтересовани лица при управлението и изпълнението на проекта.

След извършените от ДП НКЖИ пълна документална проверка на всички документи по конкретното плащане и проверка на място за верифициране на разходите, наличието на всички изискуеми за извършване на плащането обстоятелства се удостоверява и документира със задължителните контролни листове за верификация (съгласно Процедура Б 8 от настоящия наръчник) и контролни листове за предварителен контрол преди извършване на плащане (съгласно Процедура Б 9.1 от настоящия наръчник) (Контролен лист Приложение В 7 от настоящия наръчник).

Контролните листове в зависимост от вида на проекта биват два вида:

Контролен лист за проверка – верифициране на разходите при изпълнение на проекти за техническа помощ – възнаграждения (Приложение В 17 от настоящия наръчник).

Следващата стъпка е осъществяване на предварителен контрол за законосъобразност преди извършване на разплащания със средства от Европейските фондове (НС) и/или средства на ДП НКЖИ (съфинансиране и/или средства, подлежащи на възстановяване) в дирекция СРИП. Целта на проверката е установяване на законосъобразност и правилност на поетите задължения към изпълнителите. Тя засяга освен административните актове, кадровия потенциал и разходването на финансовите ресурси – фондове на ЕС и национално съфинансиране. Предварителният контрол за законосъобразност означава проверка на условията, при които ще се развива една дейност.

Текущият контрол съпътства осъществяването на дейността, а последващият контрол е след извършването на дейността, но в случая разглеждан от гледна точка на подготвена документация за разплащане по конкретен проект, финансиран със средства на ЕС преди внасянето им в отдел

„Финансово-счетоводен” към дирекция БФИС за разплащане към изпълнителя. В случай, че се наложи разплащането към изпълнителя да се извърши на части (разсрочено във времето), за всяко отделно плащане се изготвя отделен контролен лист.

При установяване липса на всички задължителни обстоятелства и документи, на всеки един етап от извършване на контролите, бенефициентът изисква допълнителна информация за всички дейности, като връща за доработване или дава отрицателно становище за верификация.

На база на изготвените документи, бенефициентът извършва плащането към изпълнителя (Приложение Б 9.2 от настоящия наръчник).

Искане за Окончателно плащане - Искане за окончателно плащане се представя от бенефициента в УО за окончателно докладване на всички недокладвани допустими разходи в искания за междинни плащания и за приключване на всеки конкретен проект. С искането за окончателно плащане се докладва и окончателния размер на БФП, която следва да бъде одобрена от УО за финансиране на пълния размер на допустимите за финансиране от БФП разходи по всеки проект.

С подаването на искане за окончателно плащане при наличието на генерирани приходи по съответния проект, бенефициентът декларира размера на тези приходи. Преди определяне на окончателния размер на БФП по проекта, УО приспада всички приходи от сумата на допустимите разходи по проекта, както и всички отпуснати авансови и междинни плащания.

Всяко искане за окончателно плащане се изготвя на хартиен носител съгласно стандартен формат (Приложение № 5.01.3 от ПНУИ на ОПТТИ).

Окончателните искания за плащане са балансови по отношение на преведените от Управляващия орган средства.

Размерът на окончателното плащане се изчислява като от верифицираните общи допустими разходи се приспаднат извършените авансови и междинни плащания от УО.

ДП НКЖИ следва да вземе под внимание следните общи разпоредби:

Исканията за междинни и окончателни плащания трябва да отразяват направените разходи (платени) за съответния период на искане. „Платено” означава, когато фактурата е изплатена и транзакцията по плащането е потвърдена от банката (има банково извлечение от обслужващата банка/извлечение от СЕБРА) и разходите фигурират в счетоводната система на ДП НКЖИ.

Всички искания за междинни и окончателни плащания трябва да бъдат придружени със заверени „вярно с оригинала” копия от следните документи: фактури, платежни нареждания, извлечения от система СЕБРА/банково извлечения, счетоводна разпечатка на извършените разходи, други документи с еквивалентна доказателствена стойност, заповеди за комисии за проверки на място, протоколи от проверки на място, контролни листа (за верификация/за предварителен контрол), копия от акта за регистрацията по ЗДДС и други документи, изискуеми по договора, контролен лист за междинно/окончателно искане от бенефициента.

Всякакви въпроси, възникнали от предишни искания, трябва да бъдат решени преди да бъдат подадени следващи искания. В някои случаи Управляващият орган може да поиска информация от ДП НКЖИ преди да бъде прието следващото искане.

Ако в процеса на преглед на документацията, предоставена от ДП НКЖИ УО установи различия или пропуски, касаещи наименование на проект и/или приоритетна ос, неспазване на процедурата за верифициране на разходите, непълно е окомплектовано досие, необходимост от допълнителна информация и/или документи, в рамките на 10 работни дни УО официално писмено уведомява бенефициента. Срокът за изпращане на документите/допълнителната информация от

бенефициента е 5 работни дни от получаване на уведомлението. В тези случаи срокът от 40 работни дни се прекъсва до представяне на официално изисканата информация и/или документи.

С цялата подадена документация ДП НКЖИ декларира на УО следното: Изборът на изпълнител по проекта е осъществен, съгласно законодателството.

Дейностите по проекта са осъществени в съответствие с принципите за добро финансово управление.

Одобрения проект се реализира с необходимите административни, финансови и технически ресурси.

Искането за плащане включва допустими и действително извършени от бенефициента разходи и се основава на фактури и/или документи с равносилна доказателствена стойност, които се съхраняват при бенефициента.

Напредъкът на проекта, в това число финансов и физически, е проверен от бенефициента, включително чрез проверка на мястото на проекта.

Извършените дейности за изпълнение на проекта са надлежно документирани и при поискване са на разположение на националните и европейски контролни и одитни органи.

Извършените разходи, свързани с изпълнението на проекта са надлежно осчетоводени в специално обособена аналитичност в счетоводната система на бенефициента и при поискване, счетоводната система е достъпна за проверка от националните и европейски контролни и одитни органи.

При извършени одити и/или проверки не са констатирани слабости и пропуски при управлението на одобрения проект, или, ако са констатирани такива сме ангажирани за тяхното отстраняване, като се изпълняват корективни мерки, съгласно одобрен график.

При подаване на авансово искане за плащане, а в последствие при необходимост ДП НКЖИ декларира и своя статут на регистрирано или нерегистрирано лице по ЗДДС. Регистрираните лица представят пред УО копие на удостоверение за регистрация по чл. 104 от ЗДДС, заверено вярно с оригинала, при първо подаване на искане за плащане. При всяка промяна ДП НКЖИ се задължава да информира УО в срок от 5 работни дни от датата на настъпване на промяната. Бенефициентът декларира също, че за дейностите по съответно искане не са използвани средства от други програми на Общността или от национални програми и за други програмни периоди, както и държавни помощи.

За да се осигурят необходимите данни и доклади на УО, ДП НКЖИ има работеща счетоводна система на ниво договор (административен договор за БФП и договор с конкретен изпълнител). Това задължение включва ежедневна поддръжка, своевременна актуализация и архивиране на финансови данни, прилежащи документи и доклади в съответствие с изискванията новата нормативна база.

Искания за плащане, финансови отчети, документи, свързани с потвърждаване на плащания се подписват от представител на бенефициента, упълномощен със заповед или акт на упълномощаване от Генералния директор на ДП НКЖИ. Заверките на копията на представените документи се извършват от лицата, при които се съхранява съответния оригинал.

Заверката на документите включва печат, подпис и текст „Вярно с оригинала”. На първа страница на всяко копие трябва да бъде записано местонахождението на оригинала на съответния документ. Всички копия на документи следва да бъдат напълно ясни и четливи.

С цел избягване на двойно финансиране е задължително в реквизитите на разходооправдателните документи по всеки проект да бъде изписано наименованието на ОПТТИ и номера на проекта, по който се финансира разходът.

Document Metadata

Table of Contents

Document Metadata