ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ЕЛЕНА”, изпълнявана по проект № BG16M1OP002-2.010- 0035-C01 „Закриване и рекултивация на депо за битови отпадъци на територията на община Елена“, съфинансиран от Европейския фонд за регионално развитие на ЕС по Оперативна...

ТЕХНИЧЕСКА СПЕЦИФИКАЦИЯ

Приложение № 1

За участие в обществена поръчка - публично състезание с обект „строителство“ и предмет

“ЗАКРИВАНЕ И РЕКУЛТИВАЦИЯ НА ДЕПО ЗА БИТОВИ ОТПАДЪЦИ НА

ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ЕЛЕНА”, изпълнявана по проект № BG16M1OP002-2.010- 0035-C01 „Закриване и рекултивация на депо за битови отпадъци на територията на община Елена“, съфинансиран от Европейския фонд за регионално развитие на ЕС по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“ (ОПОС), процедура BG16M1OP002-2.010

„Рекултивация на депа за закриване, предмет на процедура по нарушение на правото на ЕС по дело С-145/14“, приоритетна ос 2 „Отпадъци“ на ОПОС 2014-2020 г.

Част: ТЕХНИЧЕСКА РЕКУЛТИВАЦИЯ:

1. Обща информация, геология и хидрогеология.

Рекултивацията на депото е съобразена с изискванията на чл. 17 (1) глава Втора, раздел II и Приложение № 2, раздел 4, т. 4.2 и 4.3 от Наредба № 6 от 2013 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци и осигурява:

• Устойчивост и дълготрайност на конструкцията на рекултивираното депо при нормални и особени натоварвания.

• Защита от проникване в депото на повърхностните води и тяхното отвеждане извън тялото на депото.

• Събиране и отвеждане на инфилтриралите води от тялото на депото

• Опазване на атмосферния въздух и повърхностните води от замърсяване от отпадъчното тяло (депото).

• Удовлетворяване на изискванията на нормативната уредба за рекултивация на нарушени терени (Наредба № 26).

• Удовлетворяване на условията за използване на рекултивирания повърхностен слой на депото след приключване на неговата експлоатация.

1.1. Местоположение

Съществуващото общинско депо за неопасни отпадъци на Община Елена, находящо се в поземлен имот с идентификатор 27190.108.98 „Депо за битови отпадъци (сметище)“ гр. Елена, Община Елена, се намира на около 450 метра северозападно от строителната граница на гр. Xxxxx. До площадката се достига по съществуващ общински път.

Общинското депо е с преустановена експлоатация, считано от 30 септември 2016 г. въз основа на Заповед № 551/30.09.2016 г. на Директора на РИОСВ - Велико Търново, поради това, че не отговаря на нормативните изисквания.

Целият имот с идентификатор 27190.108.98, площ от 23 488 м2 и начин на трайно ползване: Депо за битови отпадъци (сметище), е зает с отпадъци (Приложение 1).

Фигура 1. Местоположение на ДТБО на община Елена

Имотите не попадат в границите на защитена зона от мрежа Натура 2000 и в границите на защитена територия по смисъла на Закона за защитените територии.

Най-близко разположената защитена зона е „Златаришка река“, разположена на около 0,43 км от имота:

- BG 0000280 “Златаришка река” за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна,

Определената за рекултивация площ е 23 488 м2 , определена с Протокол, съгласно Заповед № РД 02.05-112/21.02.2019г (Приложение 2).

Отпадъци са депонирани на 24 221 м2.

Определените 23 488м2 са достатъчни за разпределяне на отпадъка на стъпала, с ъгли на откосите 1:2,5 и височини на стъпалата, отговарящи на Наредба №6 и инструкциите за провеждане на техническа и биологическа рекултивация.

1.2. Съществуващо положение

Общинското депо на Xxxxx е открито през миналия век.

Видовете отпадъци, които са депонирани на депото включват битови отпадъци, неопасни производствени отпадъци и строителни отпадъци.

Депото е обозначено с табела. На него няма изградена ограда и входен портал, но входът е засипан и недостъпен. На депото няма ел. захранване и водоснабдяване, то не е оборудвано с кантар и не се извършва входящ контрол и претегляне на постъпващите отпадъци (по вид и количество). Няма долен изолиращ екран и оборудване за уплътняване на депонираните отпадъци. На депото не се извършва управление на биогаз. Няма изградена система за събиране и отвеждане на повърхностните води и инфилтрата.

В депото са обезвреждани битови отпадъци с неопасен характер, отпадъци от търговската и занаятчийската дейност на юридическите лица, които по състав и свойства могат да бъдат съотнесени към битовите, улична смет, градински и кухненски отпадъци, както и строителни отпадъци. Приемани се отпадъци събрани в резултат на организираното сметосъбиране в града и инцидентно доставени количества от физически и юридически лица, за които не се извършва контрол за неопасния им характер.

При оглед на място на депото се наблюдават:

• В северозападната част депото на около 150 м дължина опира в малко дере, което след валеж има променлив отток.

• От територията на депото не се оттичат повърхностни води и инфилтрат.

• Липсват съоръжения за събиране и третиране на дъждовна вода.

• Няма събиране /контрол/ на биогаз.

Изхвърляните отпадъци са от битов характер, разнородни, несортирани и самоуплътнени. Опасностите за околната среда и вида на емисиите могат да се обобщят по следния начин:

• Дим и емисии на токсични вещества когато отпадъците се самозапалват.

• Замърсяване на почвата от дългия експлоатационен период на депото и обезвреждане на отпадъците, без някои от необходимите предпазни мерки за защита на земната основа.

• Замърсяване на повърхностните и подземните води от депонирането на отпадъци и образуването на инфилтрат.

• Разпиляване на отпадъците и разнасяне на инфекции от вятъра и животни.

• Влошаване на състоянието на флората и фауната в района.

През 2017 г. е извършено геодезическо заснемане на площадката на депото, за уточняване на действително натрупаните отпадъци.

1.3. Геоложка характеристика на района

Геоложката характеристика на района е направена по Геоложка карта на България М1:100 000, картен лист Твърдица.

Стратиграфия

Районът на сметището е изграден от долнокредни скали. С долнокредната серия са свързани следните литостратиграфски единици: Xxxxxxxx свита и Камчийска свита .

Фигура 2. Геоложка карта на района на ДТБО

Xxxxxxxx свита (hK1bs-h)

Свитата е отделена първоначално като задруга на несортираните скали от Xxxxxxx и Xxxxxxx (1965), а въведена под горното име от Xxxxxxx x Xxxxxxx (1970). Типовият й разрез по долината на р. Xxxxxxxxx (непосредствено при с. Хъневци, Еленско), е описан от Xxxxxxx x Xxxxxx. През 1987 г. Хр. Xxxxxxxx разшири обема й, като включи към нея незакономерната алтернация на мергели, грубозърнисти пясъчници и конгломерати с лещовидни тела от коралови варовици, идващи обикновено към средните нива на разреза.

Хъневската свита се разкрива на широки площи в средната и източната част на картния лист около селата Хъневци, Буйновци, Тодювци, мах. Xxxxxxxxxx, при Xxxxxxx, Xxxxx и южно от Яковци. Като тънка ивица същата се проследява южно от Средни колиби, през Въглевци, северно от Шодековци, при махала Големи Българени, като западно от последната изклинва между седиментите на Камчийската свита и Батошевския репер. В източната част седиментите й изграждат бедрата на Буйновската антиклинапа, а южно от Елена и на запад те участват в строежа на южното бедро на Еленската антиклинала.

Хъневската свита е представена главно от смесени скали, алевритови глинести мергели и преходи между тях, рядко пясъчници или алевролити. В типовия разрез по Мийковска река в основата й идва дебела монотонна пачка от мергели, в която пластичният теригенен материал е концентриран главно в единични 10-15 cm прослойки от пясъчници. Насищането с теригенни примеси започва едва към средните нива и след един бърз преход от алевритови към силно алевритови мергели в разреза се налагат типичните вакови скали, сипкави и ронливи. В структурните им особености влиза отсъствието на каквато и да било сортировка, непромити порови пространства (глинесто-варовити до глинести), на места гнездовидно струпване на пластичен материал и в обилна пигментация от органично вещество. Кластичната съставка е обикновено разноалевритова, по минерален състав олиго-миктова и само в по-едрозърнестите разновидности - до полимиктова.

В останалите разрези - южно от Елена, към с. Тодювци, мах. Папратлива, около Руховци и Костел, южно от Яковци и Средни колиби, и при Въглевци, Хъневската свита е твърде монотонна. Представена е главно от смесени скали, а мергелите участват като прослойки в преходи към тях или рядко - към разнослоисти глинесто-варовити пясъчници на различни нива. По-чисти мергелни прослойки, пигментирани от органично вещество, присъстват обикновено в основата на свитата и бележат прехода към другите литостратиграфски единици. Самите смесени скали са твърде еднообразни: сивкави, ронливи, едронаслоени. Структурните им особености (лоша сортировка, глинесто-варовити основни маси и предимно неогладени пластични зърна) ведно с незрялото минералогично съдържание са типични за цялостната характеристика на Хъневската свита, в .т.ч. и песъчливите прослойки, вложени в тях.

Границите на Хъневската свита с другите литостратиграфски единици са свързани с постепенни литоложки преходи. Такъв е преходът към Златаришката свита и Разпоповския член на Камчийската свита на север и Батошевския теригенен репер от юг, от които първите две подстилат седиментите й, а тези на Батошевския репер са вложени сред тях. С рязък литоложки контакт се отделят само материалите на Костелската свита, грубозърнестите пясъчници и конгломератите на която контрастират рязко с основата на Хъневската свита.

Дебелината на Хъневската свита варира в широки граници, но в повечето разрези е непълна поради размив в горните нива. В типовия разрез по Мийковска река тя е около 500 м, южно от Елена - около 1000 м, а при с. Въглевци - не повече от 250 м. На запад-северозапад от Въглевци и южно от Малки Българени Хъневската свита изклинва между Батошевския репер и Камчийската свита.

Камчийска свита (kmK1bs-h)

Определена е за пръв път като пясъчникаво-мергелна задруга в пределите на Източния Предбалкан (Xxxxxxx и Xxxxxxx, 1965), а наименувана от Xxxxxxx (1972). При ревизиране обема на Златаришката свита обаче, през 1988 год. от последната бе извадена мергелно - варовитата пачка от горните й нива, и под името Разпоповски член тя влезе в състава на Камчийската свита, идвайки почти навсякъде в ос-новата на разреза с дебелина 150 до 320 m. (Xxxxxxx, 1990).

Камчийската свита има ограничено разпространение. Представена е от една малка неправилна ивица източно от Елена в района на сметището. Тук седиментите й участват в северното бедро на Еленската антиклинала, строежът на която на места в тази част е усложнен от допълнителни гънки: както и двата възседа, по които пък Камчийската свита изток-североизточно от Плаково и северно от махала Блъсковци е навлечена съответно главно над мергелите на Разпоповския член и на късо разстояние над Златаришката свита.

Основните дефинитивни белези на Камчийската свита са незакономерно редуване на пясъчници и мергели. Пясъчниковите пачки с дебелина до 10 и повече метра (а на места до 40-50 м) следват през различно разстояние, разделени от компактни мергелни пачки, дебелината на които обикновено надвишава (по места няколкократно) тази на пясъчниците. Самите пясъчникови пачки съдържат също тънки мергелни прослойки, както и в мергелните пачки присъстват прослойки от тънкослойни пясъчници. Пясъчниковите пачки с максимална дебелина са характерни нормално за средната част на разреза и те коронясват по-високите части на релефа. Така е в района североизточно от Плаково, северно от Нацовци и в северозападния ъгъл на картния лист.

В характеристиката на двата типа седименти трябва да се отбележи следното: мергелите - сиви до тъмносиви, с финослоести текстури съдържат доста пигмент и фрагменти от овъглено органично вещество. Количеството на глинестия компонент, обикновено нормално в основата на разреза, в горните нива нараства и тук присъстват по-глинестите им разновидности. Прослойки от глинести варовици (в преход към мергели) са отбелязани в долните нива на прехода към Разпоповския член. Примесите от теригенни кластични минерали нямат особено значение: мергелите почти навсякъде са слабо алевритови, на места до алевритови - обикновено в тънките прослойки сред пачките от дебелослойни пясъчници. Закономерно количеството им се увеличава на прехода към Хъневската свита, където се явяват силно алевритовите им вариетети (до смесени скали).

Типичните пластични материали - среднозърнестите пясъчници, са най-характерния елемент от състава на Камчийската свита. Те изграждат основната част от пластовете на пясъчниковите греди, които изобилстват в средната част на разреза. Обикновено варовити, светлосиви на свежа повърхност, рядко с диагенетични спойки, те са слабо сортирани с незряло минералогично съдържание - мезомиктови до полимиктови. Изявен литопастичен характер (с много късчета от метаморфити) имат грубозърнестите разновидности, които се явяват рядко в основата на единични пясъчникови пластове или в горната им част (при обратна градационна слоистост). Останалите вариетети - дребнозърнести, с преходи до алевритови, са пясъчниците от по-тънките прослойки, които насищат обикновено по-високи нива на разреза.

Камчийската свита се разполага върху пъстра подложка, като за такава служи главно Златаришката свита. Самото отделяне в основата на Разпоповския член, изпълнен с глинесто-варовити отложения, създава рязка контрастна граница с грубо- теригенните й материали, която с изключение на западната периклинапа на Еленската антиклинала, се следи по цялото протежение на контакта й. Граници с

отгорележащи литостратиграфски единици не са установени. Латерални преходи съществуват единствено в Хъневската свита от юг, съдейки по стратиграфската позиция на седиментите тук, се осъществяват частично в дълбочина.

Разпространението на Разпоповския член в пределите на Камчийската свита е ограничено, тъй като седиментите му са отделени само като тънка ивица около Златаришката свита в двете крила на Еленската антиклинала. В типовия разрез по Златаришката река те, с изключение на няколко тънки пясъчникови прослойки в основата и горните нива на разреза, са изцяло глинесто-варовити - алтернация на дебели (до 100 м) пачки от глинести варовици и мергели, сиви до сивкави, тънкослоисти, почти без примеси от пластични минерали. Подобен характер имат седиментите му и в останалите разрези; като на места алтернацията е с по-тънкослоен характер. Обикновено разрезите са богати на фауна: от разреза по Златаришка река произлизат много находки на амонити (Xxxxxxx, 1990), въз основа на които е датиран пълния му хроностратиграфски обем: бериаски етаж (отчасти) - валанжински етаж.

Долната граница към Златаришката свита е рязка, а към Камчийс-ката свита отгоре - с бърз литоложки произход. Латерални преходи в пределите на картния лист не са наблюдавани.

Дебелината на Разпоповския член (в максимален обем по Златаришка река) е 330 м.

Тектоника

Районът на сметището заляга в Триаско-долнокреден структурен етаж, част от който е:

Еленска антиклинала

В пролома на Златаришката река е прокаран сондаж Р-6 Елена, който достига до триаските седименти без да ги пресича напълно. В този сондаж не са установени долно и средноюрски седименти. Характерът на границата между триаските и горноюрските седименти не е изяснен. Като се вземе предвид наличието на евапорити в триаския разрез и характера на отраженията в сеизмичния профил може да се предполага, че в ядката на структурата има прояви на силна тектоника и липсата на долно и средноюрски седименти. От сеизмичните запаси може да се предположи, че в триаските седименти са налице възседни структури, които също могат да се свържат с диапризма, подобно на триаското ядро на Преславската антиклинала.

Антиклиналата е подчертано северно вергентна. Северното бедро е изправено, а на места обърнато, флишките седименти от Златаришката свита в ядката на антиклиналата са огънати в множество второстепенни гънки, които са подробно характеризирани от Xxxxxxxxxx (1971). Южното бедро е сравнително спокойно с наклони на пластовете от порядъка на 20-40°.

Физико-геоложки процеси и явления

От физико-геоложки процеси и явления съществено развитие в разглеждания район имат ерозионно- акумулационните, гравитационните и карстовите процеси и явления.

Ерозионно-акумулационните процеси и явления са способствали развитието на площна и линейна ерозия. Техен резултат е съвременния планински и хълмист релеф на разглеждания район с развитата речно-овражната мрежа, дълбоко врязаните речни русла в обсега на северния склон на Стара планина, отчасти и в Предбалкана, пренасянето и акумулирането в тях на разрушен материал до състояние на песъчливо-глинеста маса с разнокъсови скални включения. В близост до сметището не се наблюдават

Карстови процеси и явления са развити в долнокредните, горнокредните и палеогенските карбонатни седименти. В разкритията им са установени предимно дребни карстови форми - от кари, карстови уширени пукнатини, ходове, празнини с различна степен на окарстяване.

Гравитационните процеси и явления включват сипеи, срутища и свлачища. Срутищата и сипеите се проявяват в ограничени стръмни склонови участъци, изградени от силно напукани скали, каквито в близост до сметището няма.

Сеизмичност

Установено е, че сеизмичната опасност в България в това число и в района на община Елена, се определя главно от сеизмичните източници, идентифицирани на територията на страната, групирани в географски определените основни сеизмични зони: Шабленска,Провадийска, Горнооряховска, Софийска, Маришка и Струмска (Кресненска) и с източник Вранча (Румъния). Относително по-слабо е влиянието на сеизмичните източници Мраморно море (Турция) и Ксанти (Гърция).

Най-силните земетресения в близост до община Елена са проявени в Горна Оряховица на 10 януари 1908 г., 14 април 1909 г и 14 юни 1913 г. с магнитуд 7,0 , в Разград на 17 март 1942 г. с магнитуд 7,0, в Попово на 07 декември 1986 г. с магнитуд 5,7 и в Стражица на 27 февруари с магнитуд 5,1.

Съгласно „Наредба № РД-02-20-2 от 27 януари 2012 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони“ и картата на сътресяемостта за периоди 1000 години към тази наредба територията на сметището попада в сеизмичен район от VII сеизмична степен. Проектирането на сгради, съоръжения комуникации и други обекти следва да се осъществя със сеизмичен коефициент Кс = 0,10.

Съгласно БДС EN 1998-1:2005/NA:2012, Приложение NA.D2 територията на сметището попада в сеизмичен район с референтното максимално ускорение 0,11 g за период на повторяемост от 475 години

1.4. Хидрогеоложки условия

Хидрогеоложките условия в обхвата на община Елена се обуславят от карстови подземни води, обособени в подземно водно тяло „Карстови води в Централния Балкан“ с код BG1G0000TJK045, което е с безнапорен характер. Подхранва се от валежи и повърхностни води от оградните планински склонове. Дренира се по склоновете чрез извори с променлив дебит. Водоносните колектори са представени от песъчливи, алевритни и доломитизирани варовици, доломити и карбонатен флиш. По данни от „План за управление на речните басейни в Дунавски район за басейново управление 2016- 2021 г“ естествените ресурси на подземното водно тяло съставляват 10246 l/s, разполагаемите му ресурси са 9496 l/s, а разрешените водни количества 78 l/s. Химичното състоянието на подземното водно тяло и на зоните за защита е лошо, а количественото състояние - добро.

На територията на община Елена няма находища на минерални води.

За питейно-битова водоснабдяване на гр. Елена и селищата в общината, както и за производствени, земеделски и други цели, освен повърхностните води от язовир „Йовковци“, се ползват водовземни съоръжени от подземни води. Водохващания и СОЗ в близост до сметището няма.

2. Техническа рекултивация

2.1. Вертикална планировка, почистване на битови отпадъци от зони извън границите на депото и преоткосиране.

Геодезично заснемане е направено през 2017 г и е предоставено от община Елена за нуждите на проектирането (Черт. № 1). От него се установява, че отпадъци са разпръснати на територия от около 23,3 dka.

За да получим тяло на депо със сравнително симетрични размери, цялото количество разпръснати отпадъци са събрани на 23 940 m2 (3D), които след импулсно уплътняване стават 23 924 м2 (Черт. № 2)

Ще бъдат предепонирани 1460 m3 отпадъци извън границите на имота, предназначен за депо и 57716 m3 за преоткосиране от откосите в границите на депото.

За предепониране ще са необходими багер с натоварване на транспорт и превоз до 300 m транспортно разстояние. Оптималната механизация за тази височина на куповете е багер с обем на коша 3.00 m3, два броя 16 тонни самосвала към багер и булдозер. Предвиждаме работа на един комплект механизация на една смяна - един багер и два 16 тонни самосвала на смяна и булдозер.

Източници за запръстяване (изравнителен слой над отпадъците с дебелина 0,2 m) са земните маси, посочени от община Елена, в местността „Фарашкото“, отстояща на около 4,2 км от депото.

Технология на полагане и изграждане на тялото на депото:

• Отпадъците за предепониране се доставят с камиони и се разстилат с булдозер до определеното ниво ТБО;

• Максимално отклонение от нивото на повърхността в двете посоки ± 5cm на разстояние 50 m;

• Оформяне на наклон 1:2,5 без отклонение от ъгъла на наклона;

• След извършване на полагането, площта се подравнява до проектната кота;

• Полага се 20 cm изравнителен слой земни маси;

• Преди полагане на изолационния екран се прави оглед на повърхността. При констатирани слягания в следствие самоуплътняване на ТБО, зоните с нарушения се репарират.

• Не се разрешава полагане изолационния екран при отклонения в повърхността на депото по–големи от 5 cm. на 50 m лента в двете посоки;

С техническата рекултивация се оформя горния изолиращ екран, който трябва да отговаря на Наредба № 6 от 2013 г. и Наредба № 26 от 1996 г.

Горният изолиращ екран се състои от следните елементи:

• Газов дренаж;

• Запечатващ пласт;

• Дренажна система за атмосферни води;

• Рекултивиращ пласт.

Проектът за вертикална планировка е изготвен в средата на програмата AutoCAD Civil 3D. Създаден е цифров 3D модел на тялото на проектното депо. Моделирането на проектното тяло на депото е извършено така, че фигурата да поеме обемите от отпадъци и да се осигурят необходимите наклони за нормално отводняване.

Проектното тяло при крайно положение на тялото на депото (заедно със слоевете на земните маси), е с проектен откос на стъпалото 1:2,5.

На Чертеж 2 е изобразено проектното депо след насипването и подравняването на отпадъците с който се оформя окончателното тяло на депото преди полагане на запечатващите слоеве.

На Чертеж 3 е изобразено проектното положение на депото след полагане на изравнителния пласт от почва (с дебелина 0.20 m), на запечатващите слоеве и 0.75 m земни почви и 0.25 m хумусни почви. След чертежи 2 и 3 са дадени проектни координати и коти при двете проектни положения. Дадени са и характерни надлъжни профили.

Общият изчислен геометричен обем на проектната фигура на планираните отпадъци без слоевете земни маси за техническа рекултивация е около 106 200 m3 .

Земните маси, необходими за еднометровия рекултивационен слой са 22 638 m3 , от които за долен рекултивационен почвен слой с дебелина 0,75 m 16 956 m3 и за горен рекултивационен почвен слой с повишено съдържание на хумус с дебелина 0,25 m – 5 682 m3 . Тези земни маси ще бъдат доставени от м. „Фарашкото“, на около 4,2 км.

2.2. Уплътняване на тялото на депото с отпадъци

След почистване на отпадъците извън границата на депото и извършване на вертикална планировка, предвиждаме извършване на уплътняване на хоризонталната част на тялото на депото с компактор.

2.3. Отвеждане на повърхностните води

Единствените повърхностни води, които се очакват, са дъждовни води. За отвеждане на дъждовните води са предвидени следните съоръжения:

1) Скатови води

Отводнителни канали 1 и 2

Водите от билото на депото, което е проектирано с наклони до 1% в посока към откосите и от самите откоси, които са проектирани с наклон 1:2,5, попадат в отводнителни канали 1 и 2, разположени в бермите на хоризонт 295 и хоризонт 305 и се отвеждат в транспортен канал (Чертеж 3).

Надлъжния профил на отводнителните канали следват наклона на петите на откосите на преоткосираното депо, като общата им дължина е 335 метра (Чертеж 3). Напречни профили на каналите са дадени на Чертеж 5. Те ще бъдат изградени от готови бетонови елементи 70/30/100 cm. Проектния зададен надлъжният наклон е 0,6 %. Надлъжен профил на двата вида канали е показан на фигурата по-долу.

Фигура 6 Транспортни канали за улавяне на повърхностните в

ХИДРАВЛИЧНО ОРАЗМЕРЯВАНЕ НА ПРАВОЪГЪЛНИ КАНАЛИ 1 И 2 СЪС СВЕТЛО СЕЧЕНИЕ 70/30см И ДЪЛЖИНА 100см

Изходни данни

Хидравлично оразмеряване на правоъгълни отводнителни канали 1и 2 (от готови стоманобетонни елементи) със светло сечение 70/30см и дължина 100см. Mинимален надлъжен наклон 0,6% (отчетен от надлъжните профили) и коефициент на грапавина 0,015.

ε	Н,[m]	h,[m]	ω	χ	R	C	Q,[m3/s]	V, [m/s
		0	0	0.7	0.0000	0.0000	0.000
0.05	0.3	0.015	0.0105	0.73	0.0144	32.8719	0.003	0.31
0.1	0.3	0.03	0.021	0.76	0.0276	36.6514	0.010	0.47
0.2	0.3	0.06	0.042	0.82	0.0512	40.6230	0.030	0.71
0.3	0.3	0.09	0.063	0.88	0.0716	42.9550	0.056	0.89
0.4	0.3	0.12	0.084	0.94	0.0894	44.5724	0.087	1.03
0.5	0.3	0.15	0.105	1	0.1050	45.7869	0.121	1.15
0.6	0.3	0.18	0.126	1.06	0.1189	46.7436	0.157	1.25
0.7	0.3	0.21	0.147	1.12	0.1313	47.5221	0.196	1.33
0.8	0.3	0.24	0.168	1.18	0.1424	48.1709	0.237	1.41
0.9	0.3	0.27	0.189	1.24	0.1524	48.7216	0.278	1.47
0.95	0.3	0.285	0.1995	1.27	0.1571	48.9672	0.300	1.50

Забележка: Изчисленията са направени за минимална проводимост, съответстваща на минималния наклон на трасето.

Охранителен транспортен канал

Предвидено е Охранителен транспортен канал да минава в източната и североизточна част на новопроектираното тяло на депото и да отвежда скатните повърхностни води в долната му част в близост до границите на площадката, като дължина му е 191 метра. Каналът е с трапецовидна форма на напречното сечение. Изпълняват се с готови стоманобетонни елементи 53/50/200 cm с външна широчина на дъното 0,53 м, дълбочина 0,50 м и наклони на откосите. От двете страни в горната част на бетоновото корито са оформени запечатки с глина с широчина 0,30 м, над които следва земен откос. В ситуация трасето на канавката прави чупки, в местата на чупките участъците от стоманобетонните корита се изрязват, запечатват и бетонират. Трасето на канала е показано на Чертеж 3, а надлъжен профил на канала е показан на Чертеж 5. След изпълнението на изкопа за канала и оформянето му се предвижда да се уплътни основата с трамбоване и да се положи пясъчна възглавница с дебелина 0.10 м. Върху пясъчната възглавница се монтират готовите стоманобетонни елементи. На всеки 6 метра по дължина на канала се предвижда оформянето на дилатационна фуга.

Фигура 7 Транспортен канал за улавяне на скатовите води

                               _                                        Цялата отговорност за съдържанието на този документ се носи от Община Xxxxx и при никакви обстоятелства не може да се приема, че той отразява официалното становище на Европейския съюз и правителството на Република България. 12

Канал 3

Канал 3 е разположен в съществуващо естествено дере с непостоянен отток. Той улавя водите от дерето, когато ги има, както и част от водите на депото в северозападната му част (Чертеж 3). Дължината му е 182 м.

Канал 3 се изпълнява по същия начин както транспортния канал

По протежение на 161 м. успоредно на канал 3 се изгражда габионна стена 1м/1м. (Чертеж 3)

Канал 3 и транспортен канал заустват в естествено дере

ХИДРАВЛИЧНО ОРАЗМЕРЯВАНЕ НА ТРАПЕЦОВИДЕН, ТРАНСПОРТЕН КАНАЛ И КАНАЛ 3 СЪС СВЕТЛО СЕЧЕНИЕ 53/50см И ДЪЛЖИНА 200см ИЛИ 66см

Изходни данни

Хидравлично оразмеряване на трапецовиден отводнителен канал (от готови стоманобетонни елементи) със светло сечение 53/50см и дължина 200см или 66см. Mинимален надлъжен наклон 0,6% (отчетен от надлъжния профил), откоси 0,18 и коефициент на грапавина 0,015.

ε	Н,[m]	h,[m]	ω	χ	R	C	Q,[m3/s]	V, [m/s
		0	0	0.53	0.0000	0.0000	0.000
0.05	0.5	0.025	0.0133625	0.58	0.0230	35.5493	0.006	0.42
0.1	0.5	0.05	0.02695	0.63	0.0427	39.4047	0.017	0.63
0.2	0.5	0.1	0.0548	0.73	0.0747	43.2643	0.050	0.92
0.3	0.5	0.15	0.08355	0.83	0.1001	45.4221	0.093	1.11
0.4	0.5	0.2	0.1132	0.94	0.1209	46.8749	0.143	1.26
0.5	0.5	0.25	0.14375	1.04	0.1385	47.9490	0.199	1.38
0.6	0.5	0.3	0.1752	1.14	0.1537	48.7913	0.260	1.48
0.7	0.5	0.35	0.20755	1.24	0.1672	49.4797	0.325	1.57
0.8	0.5	0.4	0.2408	1.34	0.1793	50.0597	0.395	1.64
0.9	0.5	0.45	0.27495	1.44	0.1903	50.5603	0.470	1.71
0.95	0.5	0.475	0.2923625	1.50	0.1955	50.7870	0.509	1.74

Забележка: Изчисленията са направени за минимална проводимост, съответстваща на минималния наклон на трасето.

2) Инфилтрирали дъждовни води

Дренажната система има за цел да отведе повърхностните атмосферни води, инфилтрирали през почвения пласт на депото. По този начин ще се осигури защита от проникване на чисти атмосферни води в тялото на депото и нарушаване на рекултивационния пласт.

За площното отводняване на депото се използва дренажен геокомпозитен материал двустранно каширан с нетъкан полипропиленов геотекстил.

Подробно описание на дренажния геокомпозит е даден в т. 5 „Структура на горния изолиращ екран“.

Отвеждането на повърхностните води, инфилтрирали през почвения слой, се осъществява посредством перфорирани тръби двупластови HDPE ф 160 mm. Тръбите са положени в петата на откосите на депото в анкериращата канавка (Чертеж №4, детайл 1), и се покриват с чакъл фракция 6-

30. Водите от тръбите се отвеждат в най ниската точка на терена.

2.4. Газоотвеждаща система

2.4.1. Газови емисии от депото

Разлагането на органичните компоненти в отпадъците е продължителен процес, който за депото на община Елена продължава вече десетилетия.

Един от крайните продукти на биологичното разграждане на органичната материя, съдържаща се в твърдите отпадъци, е биогазът. Неговото количество и състав зависят от много фактори, по-значими от които са:

• Състав на отпадъците

• Структура на отпадъците (съотношение органична / неорганична маса)

• Произход (вид и състав) на органичната маса

• Вид на протичащите микробиологични процеси (анаеробни или аеробни)

• Метеорологични процеси - температура на атмосферния въздух, атмосферно налягане, валежи, покриващи слоеве.

Характерно за образуването на биогаза е, че количеството и състава му се изменят с времето.

Теоретично в началния период на аеробно гниене на органичната маса в отпадъка, биогазът съдържа основно въглероден диоксид, амоняк и в малки количества някои други замърсители. Количеството на метана е незначително.

След започване на анаеробните процеси (отсъствие на кислород), минавайки през нестабилната метанова ферментация, следващите периоди от жизнения цикъл на депото са свързани с нарастване на количеството на метана. При стабилизиране на процесите на метанова ферментация състава на биогаза е приблизително следния:

• Метан – 55 об. %

• Въглероден диоксид – 45 об.%

• Други вещества в газова фаза – 1 об.%

Сметищният газ, който се образува при аеробното и анаеробно разлагане на отпадъците от депото на община Елена не е бил организиран в газоотвеждаща система. Отделял се е и се отделя в атмосферния въздух като неорганизирана емисия.

Точни измервания за състава и количеството му не са извършвани. По експертна оценка би следвало количеството на биогаза да е незначително. Защото:

• Морфологичният състав на отпадъците в общината, респективно в депото, не е бил предмет на дългосрочно наблюдение, поради което процентното съдържание на различните видове неопасни отпадъци може да бъде определено приблизително. Основното тук е, че то е с променливи характеристики, като с най-голям относителен дял са бионеразградимите отпадъци - основно пластмаси и др.

• Принципно най-интензивно е газоотделянето през първите 10 години, след което постепенно затихва. Няма основания това да е различно за разглежданото депо.

• Ежегодното внасяно количество в депото не е било голямо, но липсват данни.

• Не са налице необходимите условия за системно протичане на описаните по- горе процеси.

Следва да се има предвид още, че:

• Структурата на депонираните отпадъци не е постоянна, което води до непостоянен състав на биогаза.

• Видът и съставът на органичната маса също са се изменяли във времето, като летните месеци те са в по-голямо количество, а през зимните - в незначително количество.

• Микробиологичните процеси, протичащи в слоевете на депото, са самопроизволни и не подлежат на регулиране.

• Валежите и температурата на въздуха имат вероятностен характер и не могат съвсем точно да бъдат дефинирани.

Казаното по-горе и опитът от други депа е в подкрепа на оценката, че количеството на биогаза, отделящ се на настоящия етап от живота на депото на община Xxxxx, е незначителен и не се очаква неговото увеличаване.

2.4.2. Необходимост от газоотвеждаща система

По литературни данни и на база практическия опит газоотвеждаща система се препоръчва и изгражда за депа с годишно депониране на над 5 000 т/год. битови отпадъци. Община Елена е депонирала около тези гранични количества.

Следователно е добре да бъде изградена газоотвеждаща система.

Отвеждането на биогаза за изгаряне или оползотворяване не е необходимо поради изтъкнатите в по- горната точка аргументи.

2.4.3. Изграждане на газоотвеждаща система

За площното отвеждане на газовете от хоризонталната част на тялото на депото се използва дренажен геокомпозитен материал.

Дренажен геокомпозит се полага изцяло по площите на хор.+314, като се закотвя на 1 м. по откоса му.

Дренажният геокомпозит представлява дренажен пласт състоящ се от два пласта геотекстил и водонепропускливо ядро от полиетилен висока плътност с кутиеобразна форма. За конкретното приложение не са подходящи да се използват дренажни геокомпозити със сърцевина от полипропиленова или полиетиленова водопропусклива мрежа, тъй като газа ще достигне до бентонитовата геомембрана и ще доведе до намаляване способността на бентонита да набъбва.

Фигура 8. Геокомпозит

Дренажният геокомпозит трябва да отговаря на следните характеристики:

• Минимална дебелина при 2 kPa – 5,8 mm съгласно EN ISO 9863-1, Толеранс ± 10 %

• Минимална маса за единица площ - 760 g/m2 съгласно EN ISO 9864

• Минимална якост на опън при скъсване в надлъжна/напречна – 24/19 kN/m съгласно EN ISO 10319, Толеранс ± 10 %

• Минимално удължение при опън при скъсване в двете посоки - 45 % съгласно EN ISO 10319, Xxxxxxxx ± 10 %

• Минимална устойчивост на статично пробиване при CBR изпитване - 3700 N съгласно EN ISO 12236, Толеранс -20 %

• Устойчивост нa динамично пробиване при изпитване с падащ конус - 0 mm съгласно EN ISO 13433, Толеранс + 20 %

Водопропускливост в равнината на дренажния геокомпозит при изпитване с меки повърхности:

Хидравличен градиент	i=1.0	i=0.1
При налягане 20 kPa	0,95	0,25
При налягане 100 kPa	0,75	0,20
При налягане 200 kPa	0,60	0,15
Проектният живот на	дренажния геокомпозит следва	да бъде 120 години съгласно декларация

издадена от производителя.

Водопропускливост през ядрото на дренажния геокомпозит – 0 mm, съгласно BS 6906 Вид на геоктестил – нетъкан полипропиленов геотекстил

Максимален допустим размер на порите на геотекстил O90 - 120 µm съгласно EN ISO 12956, Толеранс

± 30 %

Минимална устойчивост нa динамично пробиване при изпитване с падащ конус на геотекстила - 32 mm съгласно EN ISO 13433, Толеранс + 20 %

Минимална дебелина при 2 kPa на геотекстила - 1.2 mm съгласно EN ISO 9863-1, Толеранс ± 20 %

Минимална устойчивост на статично пробиване при CBR изпитване на геотекстила - 1600 N съгласно EN ISO 12236, Толеранс -20 %

Стандартни размери на ролките – 4.40 х 110 m

Дренажният геокомпозит следва да се произведе с 10 сm допълнителна ширина геотекстил за презастъпване на отделните ролки в надлъжна посока. Презастъпването в напречна посока е минимум 15 cm и става по посока на наклона на терена.

При извършване на рекултивацията се предвижда да се изгради един кладенец - на хоризонт +314. Той ще бъде от перфорирана ПЕВП/НDРЕ/ тръба ∅315 в зоната на натрупаните отпадъците, която преминава в плътна тръба преди пресичане на горния запечатващ екран. След полагане на

/ПЕВП/НDРЕ тръбата до стъпването й на дъното на сондажа, около перфорираната й част се насипва дренажен материал с едрина на частиците от 30 до 100мм (Чертеж 4, детайл 3).

За осигуряване безопасността на труда надземната част на газоотвеждащия кладенец се обезопасява с шахта, изградена от стандартна стоманобетонова тръба с диаметър Ø1200 затворена със стоманен капак Ø1220/10mm. Те се изграждат с цел неконтролируемият достъп до шахтата за защита на газоотвеждащия кладенец.

2.5. Структура на горния изолиращ екран:

А. Газов дренаж:

- Площен дренажен слой по горната повърхност на тялото на депото с дренажен геокомпозит (виж предходната точка);

- 1 бр. газов кладенец;

Б. Запечатващ пласт:

Минералният запечатващ пласт трябва да отговаря на следните условия:

а) да осигурява защита срещу просмукване и дифузия на вредни вещества; б) да има висока степен на водоплътност;

в) да е устойчив срещу излужване;

г) да притежава способност за задържане на тежки метали;

д) при изменение на хидрогеоложките условия деформациите да остават в определените с проекта граници.

В района на депото не могат да се намерят глини, а изискванията на чл. 18, ал. 2 от Наредба

№ 6 не могат да се постигнат с естествени материали изкопани в околностите. При минимално изискваната дебелина по т. 3.6.1. от Приложение 2 (за изграждане на горен изолиращ екран), се допуска използването на бентонитова хидроизолационна геомембрана GSL. Тя трябва да отговаря на следните изисквания:

Съдържание на бентонит (определено при водно съдържание на бентонита < 15%). При депа за неопасни отпадъци съдържанието на бентонит трябва да е > 3,5 kg/m2, като допустимото отклонение е ± 5% - при полагане в горния изолиращ екран;

След полагането на газовия дренажен пласт от геокомпозитен материал следва да се положи бентонитова хидроизолационна геомембрана, която представлява геокомпозитен материал състоящ се два пласта геотекстил и бентонит на прах капсулован между тях.

Фигура 9. Бентонитова хидроизолация

Бентонитовата хидроизолация (фиг. 9) трябва да отговаря на следните характеристики:

• Минимална дебелина при 2 kPa – 5.5 mm съгласно EN ISO 9863-1

• Минимална маса за единица площ - 3800 g/m2 съгласно EN ISO 9864

• Минимална якост на опън при скъсване в двете посоки – 11,5 kN/m съгласно EN ISO 10319

• Минимална устойчивост на статично пробиване при CBR изпитване - 2200 N съгласно EN ISO 12236

• Минимална устойчивост нa разлепване на геомембраната – 65 N/10 cm съгласно ASTM D 6496

• Минимално съдържание на бентонит - 3500 g/m2 съгласно EN ISO 14196

• Минимално съдържание на бентонит съгласно рентгеноструктурен анализ – 75 %

• Минимална способност на набъбване на бентонита – 24 ml/2g съгласно ASTM D 5890

• Минималнo водопоглъщане на бентонита – 650 % съгласно DIN 18123

• Максимална водопропускливост на геомембраната – 6*10-9 m3/m2/s съгласно ASTM D 5887

• Максимален коефициент на филтрация на геомембраната – 5*10-11 m/s съгласно ASTM D 5887

Геотекстили:

• Нетъкан полипропиленов геоктестил с минимална маса 200 g/m2 съгласно EN ISO 9864

- Tъкан полипропиленов геоктестил с минимална маса 100 g/m2 съгласно EN ISO 9864.

Минимална ширина на ролката – 5,1 m.

Бентонитовата геомембрана следва да се презастъпва минимум 15 cm в надлъжна и 25 cm в напречна посока.

Качествените характеристики на бентонитовата хидроизолация, която се използва при изпълнението на горния изолиращ екран на депото, трябва да удовлетворяват напълно горните изисквания.

Инструкции за полагане на бентонитова (GCL) хидроизолация

Подготовка на основата

В горната хоризонтална част се поставя върху газоотвеждащия дренаж. За останалата част от тялото на клетката повърхността, върху която ще се полага материала трябва да бъде почистена от остри камъни, корени, растения и чужди предмети, които биха повредили GCL мембраната. Основата трябва да бъде уплътнена. Повърхността трябва да е суха и да не съдържа локви и застояла вода.

Доставка и съхранение.

Материалът се доставя на рула с ширина около 5 m и дължина 40 m и приблизително тегло ~ 1000 kg. Всяко руло е пакетирано в УВ устойчива найлонова опаковка, маркиран с етикет, съдържащ размер, партида и индивидуален номер.

С цел предпазване от нараняване на материала се спазват следните препоръки при доставка и съхранение:

• Да не се поставят повече от 4 рула във височина

• Да се използва при товаро-разтоварни дейности специализирана стоманена вилица в рулото, за да се предотврати неговото огъване

• Да не се съхранява директно на земята, а да се постави под него дървена скара или друга подходяща подложка

• Да не се излага на директното въздействие на химикали

• Да се покриват рулата с найлон или друг вид покривало

• Да не се премахва найлоновата обвивка преди полагане

Монтаж на бентонитовата мембрана

При работа с материала да се спазват следните препоръки при монтаж:

• Да се осъществява монтажа само при сухи климатични условия

• Да не се полага изолацията върху вода

• Да се полага на подготвена основа без гънки или бръчки

• Да се използва подемна механизация (булдозер или челен товарач) при полагането и позиционирането на рулата.

Специализирана стоманена еднорогова вилица може да се използва и като средство за полагане.

При полагане на откоси рулата да се разположат паралелно на него.

Презастъпка на рулата

При извършване на презастъпките е необходимо да се използват торби с бентонитова пудра.

Поправка.

Поради адсорбционните способности на изолацията незначителните дефекти ще се запълнят и уплътнят от само себе си благодарение на бентонитовото съдържание. По сериозни дефекти трябва да бъдат отбелязани и поправяни, чрез срязване и поставяне на кръпка от бентонитовата изолация достатъчно голяма за да позволи презастъпване поне 50 cm от всички страни. След което се поставя бентонитова пудра в зоната на поправката и се покрива.

В. Дренажна система за повърхностни води

Дренажната система има за цел да отведе повърхностните атмосферни води, инфилтрирали през рекултивационния пласт на депото. По този начин ще се осигури защита от проникване на чисти атмосферни води в тялото на депото.

За площното отводняване на новопроектираното тяло на депото се използва дренажен геокомпозитен материал. Дренажният геокомпозит представлява дренажен пласт състоящ се от два пласта геотекстил и водонепропускливо ядро от полиетилен висока плътност. Водонепропускливото ядро представлява допълнителен защитен пласт, който ще отвежда повърхностните води и затова не се препоръчва използването на дренажни геокомпозити с сърцевина от полипропиленова или полиетиленова водопропусклива мрежа.

Дренажният геокомпозит трябва да отговаря на следните характеристики:

• Минимална дебелина при 2 kPa – 5,8 mm съгласно EN ISO 9863-1, Толеранс ± 10 %

• Минимална маса за единица площ - 760 g/m2 съгласно EN ISO 9864

• Минимална якост на опън при скъсване в надлъжна/напречна – 24/19 kN/m съгласно EN ISO 10319, Толеранс ± 10 %

• Минимално удължение при опън при скъсване в двете посоки - 45 % съгласно EN ISO 10319, Xxxxxxxx ± 10 %

• Минимална устойчивост на статично пробиване при CBR изпитване - 3700 N съгласно EN ISO 12236, Толеранс -20 %

• Устойчивост нa динамично пробиване при изпитване с падащ конус - 0 mm съгласно EN ISO 13433, Толеранс + 20 %

Водопропускливост в равнината на дренажния геокомпозит при изпитване с меки повърхности:

Хидравличен градиент	i=1.0	i=0.1
При налягане 20 kPa	0,95	0,25
При налягане 100 kPa	0,75	0,20
При налягане 200 kPa	0,60	0,15

Проектният живот на дренажния геокомпозит следва да е 120 години съгласно декларация издадена от производителя.

Водопропускливост през ядрото на дренажния геокомпозит – 0 mm, съгласно BS 6906 Вид на геоктестил – нетъкан полипропиленов геотекстил

Максимален допустим размер на порите на геотекстил O90 - 120 µm съгласно EN ISO 12956, Толеранс

± 30 %

Минимална устойчивост нa динамично пробиване при изпитване с падащ конус на геотекстила - 32 mm съгласно EN ISO 13433, Толеранс + 20 %

Минимална дебелина при 2 kPa на геотекстила - 1.2 mm съгласно EN ISO 9863-1, Толеранс ± 20 %

Дренажният геокомпозит следва да се произведе фабрично с 10 cm допълнителна ширина геотекстил за презастъпване на отделните ролки в надлъжна посока. Презастъпването в напречна посока е минимум 15 cm и става по посока на наклона на терена.

Дренажният геокомпозит заедно с бентонитовата геомембрана по периметъра на тялото на депото се закотвя в закотвяща канавка (чертеж 4 детайл 1), която служи и за отводняване на преминалите през рекултивационен пласт дъждовни води.

Г Рекултивационен пласт

Рекултивиращият пласт е с дебелина 1.0 m. Той се състои от два пласта:

• Пласт почвени материали с дебелина 0.75 m (3 х 25 cm);

• Пласт хумусни почви с дебелина 0.25 m.

Източници за запръстяване са земни маси, посочени от община Елена, в местността „Фарашкото“, отстояща на около 4,2 км от депото.

2.6. Управление на инфилтрата от депото

При направените огледи на депото се установи:

• Депото е спряно от експлоатация;

• Хоризонталният участък е запръстен с уплътнен почвен слой;

• Върху почвения слой се е настанила диворастяща растителна покривка, която е образувала стабилен чим;

• Откосите на тялото на депото се намират в стабилно състояние, няма свличания, ровини и пропадания;

Оглед на депото бе извършен през ноември, един ден след проливен дъжд в района. Видимо инфилтрат няма.

От друга страна европейската практика е сочи, че количествата отделян инфилтрат са между 2 и 5 мм/м2/год. Приемаме, че се отделят около 2 мм/м2/год. Площта на депонираните отпадъци след вертикалната планировка е 22 600 м2.

Количеството инфилтрат годишно е:22 600 х 0,002 = 44 м3/год.

Това означава, че дневно ще се отделят около 0,12 м3 , което е пренебрежимо малко.

Трябва да се има предвид, че след запечатване на депото и прекъсване на достъпът на атмосферни води до тялото на депото, количествата инфилтрат рязко ще намалеят.

Следователно, не е необходимо изграждане на система за събиране на инфилтрат

2.7. Пътища

До депото има съществуващ път, който ще бъде използван при рекултивацията.

3. Мониторинг:

Планът за контрол и мониторинг на депото е комплекс от специфични контролно - измервателни, аналитични и информационни дейности, които дават възможност за оценки и прогнози за състоянието на околната среда.

Системата за мониторинг има за цел да оцени актуалното състояние на компонентите на околната среда. Анализът на данните за качеството на околната среда показва връзката между отделните компоненти и дава възможност за своевременно идентифициране на негативните процеси, прогнозиране на тяхното развитие, предотвратяване на вредните последици и определяне на степента на ефективност на осъществяваните мероприятия след неговото закриване (рекултивиране). Целта се постига чрез наблюдение на показателите, които определят състоянието на компонентите на околната среда (земни недра, почви, атмосферни и подземни води, въздух, флора, фауна) и факторите, влияещи върху тях (метеорологични, емисии и др.)

Целта на плана за контрол и мониторинг е да се осигурят минималните изисквания за мониторинг, които трябва да се провеждат, за да се провери, че:

• процесите в рамките на депото протичат в съответствие с очакванията;

• системите за защита на околната среда функционират в съответствие с предназначението им. Планът за контрол и мониторинг на депото се осъществява съгласно изискванията на Наредба №6. от 27.08.2013 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други

съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци

Чрез изграждане на необходимите наблюдателни съоръжения, определени пробовземни точки и включване на необходимите процедури за контрол на депонираните отпадъци в съответствие с изготвения проект, както и чрез осигуряване опазването на застрашените компоненти на околната среда ще се постигне един непрекъснат мониторинг на депото.

3.1 Организация на системата за контрол и мониторинг:

Системата за контрол и мониторинг включва следните наблюдавани елементи:

- състояние на тялото на депото /топографията му/;

- емисионни данни;

- газови емисии; метеорологични данни.

При изготвяне на мониторинговата система е необходимо да се отговори на следните въпроси:

- какво оборудване / съоръжения / да се използват?

- къде да се инсталират тези оборудвания?

- честота на наблюдение и отчитане?

Организираното измерване на емисиите ще се извършва в съответствие с действащите нормативни уредби и предписанията на контролните органи. Измерванията и анализите по контролните показатели ще се извършват със стандартизирана апаратура, стандартни методики, утвърдени от МОСВ.

3.2 Метеорологични данни:

Метеорологичните данни и тяхното измерване се извършва съгласно Таблица 1, Приложение №3 на Наредба №6 от 2013 г, като данните могат да се събират от собствени наблюдения и измервания или по данни от поставена за тази цел хидрометеорологична станция.

Таблица 1 от Приложение №3 на Наредба №6 от 2013

№	Показатели	След закриване на депото
1.	Количество валежи	Ежедневно, добавено към месечните стойности
2.	Температура (минимална, максимална и в 14 часа)	Средномесечно
3.	Посока и сила на вятъра	Не се изисква
4.	Изпарения	Ежедневно, добавено към месечните стойности
5.	Атмосферна влага	Средномесечно

3.3. Мониторинг на водите, инфилтрата и газовете от тялото на депото

3.3.1 Мониторинг на повърхностните и подземните води

Достъпът до депото (хоризонталната му част) е сравнително лесна – има път до гробищния парк в съседство. За разлика от това, достъпът до основата му е изключително трудна. Да се просондират 3 сондажа, според изискванията на Наредба 6, ще бъде изключително трудно и скъпоструващо. Там е гъсто залесена местност, ще трябва да бъде унищожена немалко дървесна растителност.

От друга страна депото е от десетилетия, нанесло е вече поражения върху подземните и повърхностните води. Не е в експлоатация от 3 години, след запечатването му не би трябвало да има влияние върху водите в околностите.

Предлагаме да не бъде осъществяван мониторинг на водите.

3.3.2 Мониторинг на инфилтрата

При направените огледи на депото се установи:

3.3.2.1 Депото е спряно от експлоатация;

3.3.2.2 Хоризонталният участък и откосите са запръстени с уплътнен почвен слой;

3.3.2.3 Върху почвения слой се е настанила диворастяща растителна покривка, която е образувала стабилен чим;

3.3.2.4 Откосите на тялото на депото се намират в стабилно състояние, няма свличания, ровини и пропадания;

Трябва да се има предвид, че след запечатване на депото и прекъсване на достъпът на атмосферни води до тялото на депото, количествата инфилтрат ще бъдат практически нулеви.

Изграждане на система за инфилтрат, както и последващ мониторинг не се предвижда.

3.3.3 Мониторинг на газовите емисиии от тялото на депото

Установяване на газовите емисии от рекултивираното депо ще се извършва с регламентирани методи и използване на апаратура, установена със стандартизационни документи, а при липса на такива - по методики утвърдени от МОСВ. Необходимостта от измерване на газовите емисии е продиктувана от следните съображения:

- Отделяният сметищен газ от депонирането на ТБО замърсява атмосферния въздух.

- Изясняването на наличието на концентрациите на газовете ще позволи да се предприемат мерки срещу тяхното вредно влияние: върху персонала при изпълнение на рекултивацията; за елиминиране на опасността от експлозия на въздушните смеси на метан, водород, въглероден окис, и набелязване на средства и технология за дрениране и акумулиране на горимите газове.

- Чрез натрупване на база данни за количествата на отделяния газ в газоотвеждащата система ще се способства за намиране на практическо решение дали да се изгради система за изгарянето му или не.

Очакваните емисии от всеки газов кладенец, разглеждани поотделно, като неподвижни източници на емисии, не попадат в изискванията на чл. 43 и чл. 44 от Наредба №6 на МОСВ от 26.03.1999 г. Обектът не подлежи на собствени непрекъснати измервания за компонент "ВЪЗДУХ"

Контролирането на обема и състава на водите, инфилтрата и газовете ще се извършва съгласно таблица 2 от Приложение №3 на Наредба №6

№ по ред	Показатели	След закриване на депото
1.	Обем на инфилтрата	Не
2.	Състав на инфилтрата	не
3	Обем и състав на повърхностните води	На всеки 6 месеца

4 Потенциални газови емисии и атмосферно налягане (СН4, СО2, 02, Н28,Н2идр.)(4) На всеки 6 месеца

Замерванията за мониторинг на газовите емисии започват след приключване на рекултивационните работи. Вземането на проби ще се осъществява от основния събирателен газоовеждащ сондаж на хоризонт +319, към когото ще се събира и целия биогаз отделен от депото

Организирани източници на емисии от депото ще бъдат газовите кладенци, които се изграждат паралелно с предепонирането на отпадъците извън определената за депо територия и които могат да се считат като такива източници чак след закриване на депото и неговата рекултивация.

Контролът на емисиите ще се осъществява чрез пробовземане на входа на газосъбирателната тръба на кладенеца на хор. 319.

Контролът на емисиите веднъж годишно ще се осъществява чрез пробоотборни точки на изхода на газоотвеждащата тръба и на другия кладенец на хор. 310. Местата им са дадени на Фигура 1.

Количеството на отделящият се биогаз и вземането на газови проби се извършва с преносима лаборатория.

При извършване на собствени периодични измервания задължително се измерват параметрите на газовите потоци и атмосферния въздух посочени съответно в ал. 1 и 2 на чл. 22 от Наредба №6 на МОСВ както следва:

-геометричните размери на газохода, където се провежда измерването или пробовземането –в mm

-средната скорост –в m/s

-температура в градуси по Целзий.

-манометричен режим / вакуум или свръхналягане /, в mm живачен стълб

-съдържание на кислород в об.% /обемни проценти/

Допълнително се отчитат и следните параметри на атмосферния въздух за времето на провеждане на измерванията:

-температура на атмосферния въздух в градуси по Целзий

-барометрично налягане в mm живачен стълб.

3.4 Мониторинг за състояние на тялото на депото (топографията на депото)

Мониторинг за състоянието на тялото на депото (топографията му) се извършва съгласно таблица 4 от Приложение №3 на Наредба №6 за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци. Данните се записват и архивират на книжен и магнитен носител.

№ по ред	Показатели	След закриване на депото
1.	Структура и състав на отпадъчното тяло1	не
2.	Поведение (слягания) на повърхността на тялото на депото	Ежегодно, с установяване на настъпилите изменения

Деформациите на тялото на рекултивираното депо трябва да се изследват с геодезични методи. Необходимо е да се изгради система от изходни (контролни) точки и мониторингови репери. Тези точки трябва да бъдат стабилизирани и сигнализирани надеждно.

Стабилизират се минимум 3 броя контролни точки – бетонни стълбове за принудително центриране на инструмент на места в естествения терен извън тялото на депото и около 20 броя мониторингови репери, изградени на подходящи (защитени) места по бермите на депото, разположени в характерни профилни линии. За целта се изкопават дупки с размери приблизително 50/50/50 см на определените места и реперите се бетонират.

За измерванията с цел определяне на преместванията на мониторинговите репери на депото най- подходящ е полярният метод (чрез периодично определяне на 3D координатите на реперите, посредством измерване на ъгли и дължини с тотална станция).

Проекциите на вектора на преместване на наблюдавания репер се намират от измерванията във времената t и t-1.

След извършването на първото измерване (нулевия цикъл) периодично се извършват измервания, като периодът между циклите зависи от големината на преместванията.

4. Биологична рекултивация:

4.1 Цели на биологичната рекултивация:

Рекултивацията на нарушените терени, вкл. на депа за отпадъци, обхваща комплекс от инженернотехнически, мелиоративни, селскостопански, лесовъдски, ландшафтноустройствени и други дейности, които целят възстановяване на нарушените терени и връщането им в стопански оборот в съответствие с екологичните условия и ландшафта на района. На рекултивация подлежат всички нарушени земи, а също така и прилежащите им земни участъци, които са напълно или частично загубили продуктивността си в резултат на отрицателното въздействие върху тях от антропогенна дейност.

Изискванията при рекултивация на земи със санитарно-хигиенно направление включват избор на средства за консервация на нарушените земи в зависимост от състоянието, състава и свойствата на субстратите, природно-климатичните условия, техникоикономическите показатели. Всички мероприятия по рекултивация на нарушени земи се съгласуват с органите на МОСВ. Повърхностите на нарушените земи, образувани от непригодни за биологична рекултивация субстрати, се екранират, нанася се почвен слой от потенциално плодородни материали и се озеленяват в зависимост от бъдещите цели за ползване.

Биологичната рекултивация на депото за битови отпадъци на Община Xxxxx се разработва в съответствие с:

- НАРЕДБА № 26/02.10.1996 г. за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, изземване и оползотворяване на хумусния пласт;

- НАРЕДБА №6/27.08.2013 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци;

- НАРЕДБА №4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти.

- Проектираната техническа рекултивация.

- Предоставените данни и изискванията на Възложителя.

С предвидените биологични рекултивационни мероприятия се цели:

- Укрепване на земното покритие от горния изолационен екран на технически рекултивираното депо за неопасни отпадъци и постигане на дълговременната му устойчивост;

- Mаксимално изолиране на отпадъците;

- Вписване на рекултивираното депо в околния ландшафт;

- Създаване възможност за екологоустойчиво стопанско ползване на рекултивираната площ.

Съгласно цитираната Наредба № 26, биологична рекултивация на сметището се извършва като втори етап след техническата. В настоящия проект за рекултивация е предвидено профилиране, подравняване и уплътняване на отпадъците, покриването им с изолационен екран и с рекултивационен земен и почвен слой.

За изготвянето на проекта са използвани предоставени документи от община Елена, литературни данни за екологичните условия на района, данни за икономическите условия и демографско състояние на района.

Във връзка с биологичната рекултивация за земеделско ползване /пасище, мера/, която трябва да се извърши на технически рекултивирания терен, са разгледани екологичните условия. В съответствие с тях са предвидени биологични мероприятия, като затревяване с подходящи тревни смески и засаждане на храстови видове. В работния проект за биологична рекултивация се предвижда създаване на тревни и смесени тревно-храстови площи - с участие на храсти между тревната площ с противоерозионна и ландшафтно-устройствена цел.

4.2 Характеристика на площадката:

Община Елена заема най-южните части на Великотърновска област, високите части на Предбалкана и Балкана. Общината е разположена върху площ от 671 390 m2, с надморска височина между 100 и 1536 m, но преобладаващо с 300-600 m н.в. и наклони 20 – 30°.

Релефът е разнообразен. Най-южната му част е с ясно изразен планински характер, теренът е стръмен и много стръмен, силно пресечен от дълбоко врязани долове и потоци. В северната част теренът е типично хълмисто–предпланински, като на места наклоните са минимални, характерни за равнинните терени. С относително равнинен терен (с наклон от 0 до 10°) е само 2.7 % от територията на общината.

Общината се характеризира с дисперсна селищна мрежа от множество малки села, махали и квартали (124), които се обезлюдяват и отмират. В Еленския балкан “мъртвите” махали са вече 201.

Общият брой на населението на общината е 9 250 души (НСИ, 2012), около 60 % от което живее на територията на гр. Xxxxx.

Гр. Елена, се намира на 41 km от областния център гр. В. Търново, на 75 km от гр. Котел и на 79 км от гр. Сливен. Гъстотата на пътната мрежа в община Елена е 0.66 km/km2 – над средната за страната, но

1 По данни на Общински план за развитие на община Елена за периода 2014-2020 г., разработена по

Оперативна програма „Административен капацитет 2007-2013 г.”. май 2014 г.

с ниска категория на изградената пътна мрежа. На територията на общината няма автомагистрали и пътища от първи клас.

Фиг. 1. Местоположение на община Елена

Главната транспортна артерия, която минава край град Елена е второкласен път ΙΙ – 53 „Поликраище

– Сливен”, която свързва общината на север с главния железопътен възел на Централна Северна България – Горна Оряховица и с областния център Велико Търново.

4.2.1. Местоположение

Депото за битови отпадъци се намира в местността „Xxxxxxx лъка“ на около 450 метра северозападно от строителната граница на гр. Xxxxx. За сметището в КВС е нанесен имот № 000535 с площ 9.069 da.

През годините сметището се е разраснало до 25.716 da, но определената за депо площ от Комисията, назначена за целта от кмета на общината, е 23 482 m2.

Създаден е нов имот с площ 23 483 m2, достатъчни за разпределяне на отпадъка на стъпала, със съответните ъгли на откосите и височини на стъпалата, отговарящи на изискванията на наредбите за провеждане на техническа и биологична рекултивация.

Видовете отпадъци, от които е изградено депото, са битови отпадъци, неопасни производствени отпадъци и строителни отпадъци. Изхвърляните отпадъци са от битов характер, разнородни, несортирани и самоуплътнени.

Фигура 2. Местоположение на ДТБО на община Елена (фото: X. Xxxxxxx)

Депото е обозначено с табела. На него няма изградена ограда и входен портал, но входът е засипан и недостъпен. На депото няма ел. захранване и водоснабдяване, то не е оборудвано с кантар и не е провеждан входящ контрол и претегляне на постъпващите отпадъци (по вид и количество). Няма долен изолиращ екран и оборудване за уплътняване на депонираните отпадъци. На депото не се извършва управление на биогаз. Няма изградена система за събиране и отвеждане на повърхностните води и инфилтрат, но от повърхността му такива не се оттичат.

Около депото няма съоръжения за събиране и третиране на дъждовна вода. Северозападната част депото с около 150 m опира в малко сухо дере, което след валеж има променлив отток.

4.2.2. Климатични условия:

Според Климатичното райониране на България (Велев, Ст., 1997)2 община Елена е разположена в Умереноконтинентална област, Предбалкан. А според класификационната схема на Xxxxx x Xxxxxx “Климатични райони на България и техния климат” (1963), Общината по-подробно е описана - в Европейско-континенталната климатична област – Умерено-континентална климатична подобласт3. Обхваща следните климатични райони:

• Среден климатичен район на Дунавската хълмиста равнина – източна част (100-400 m н.в.);

• Предбалкански (припланински) (400-600 m н.в.) и Нископланински (600-1000 m н.в.) климатичен район – източна част;

• Планински климатичен район – среднопланинска част (1000-1400 m н.в.)

В Дунавската хълмиста равнина средните годишни температури се колебаят между 10.6оС и 11.7оС, средната януарска температура е отрицателна -0.3оС и -3.2оС. Средният годишен валеж е 493-661 mm

2 Климатично райониране. География на България. Физическа география. София, 1997. Академ. Издателство

„Проф. Xxxxx Xxxxxx“, стр. 127*129

3 Лесоустройствен проект на ДГС „Елена“, 1994, Агролеспроект

с максимум през юни и минимум през февруари – март. Снежната покривка се задържа от 41 до 63 дни. Продължителността на вегетационният период е 6.5 – 7 месеца.

В Предбалканския и нископланински климатичен район параметрите на основните климатични показатели се изменят във вертикална посока, така че този район може условно да се раздели на две части – ниска (400-600 m н.в.) и висока (600-1000 m н.в.).

В по-ниската част средната годишна температура варира между 9.6оС и 10.6оС, средната януарска температура е отрицателна – между -1.6оС и -3.4оС. Валежите са с максимум през юни и минимум през февруари – март. Снежната покривка се запазва между 40 – 67 дни. Вегетационният период продължава 6 – 6.5 месеца.

В по-високата част средната годишна температура е между 7.5оС и 9.9оС, средната януарска температура е отрицателна – между -1.6оС и -3.4оС. Валежният максимум е през май и юни, а минимума през януари – март. Снежната покривка се задържа по-дълго – между 48 и 82 дни. Дължината на вегетационния период е 5.5 – 6 месеца.

В Планинския климатичен район средната годишна температура варира между 4.8оС и 7.0оС, средната януарска температура е отрицателна – между -2.3оС и -5.2оС. Валежният максимум е през юни, а минимумът е през януари - февруари или август - септември. Снежната покривка се задържа от 84 до 142 дни. Вегетационният период е сравнително къс от 4 до 5 месеца.

Данни за температурата на въздуха и за количеството на валежите са представени съответно в

Таблица № 1 и Таблица № 2.

Таблица № 1. Температура на въздуха

Климатичен район с надморска височина в метри	Средна годишна температура	Средна годишна абс. минимална	Средна годишна абс. максимална
Среден климатичен район на Дунавската хълмиста равнина – източна част (100-400 m н.в.);	9,0 / 10,5	-22,9 / -35,5	38,5 / 43,5
Предбалкански (припланински) (400- 600 m н.в.) и нископланински (600- 1000 m н.в.) климат. район – източна част	7,0 / 10,6	-20,0 / -38,3	34,9 / 42,5
Планински климатичен район – среднопланинска част (1000-1400 m н.в.)	1,5 / 7,0	-22,2 / -26,7	28,2 / 35,5

Таблица № 2 . Количество на валежите

Климатичен район с надморска височина в метри	Сума валежи годишно - mm	Месец с максимална валежна сума	Месец с минимална валежна сума
Среден климатичен район на Дунавската хълмиста равнина – източна част (100-400	550-680	VІ	ІІ

x x.в.);
Предбалкански (припланински) (400-600 m н.в.)и Нископланински (600-1000 m н.в.) климатичен район – източна част	680-850	V, VІ	VІІІ, ІХ І, ІІ, ІІІ
Планински климатичен район – среднопланинска част (1000-1400 m н.в.)	760-1150	V, VІ	ІІ

Климатичните условия на района са предпоставка за развитие на богата и разнообразна растителност.

4.2.3 Xxxxxxxx, хидроложки и хидрогеоложки условия:

Община Елена е разположена върху северните склонове на източния дял на Средна Стара планина, формиран през мезозойската и неозойската ери. Билата на антиклиналите са денудирани и откриват основните ядра, съставени от седиментни скали – пясъчници, мергели, варовици и др., по произход предимно долнокредни. На места ерозираните терени разкриват още по-стари пластове от юрски варовици.

В Общината преобладават мергелите, докато участието на варовиците, пясъчниците и конгломератите е незначително4.

Територията на общината попада във водосбора на р. Стара река - десен приток на x. Xxxxx. Част от горното течение на Стара река протича през най-източната част на общината, в землището на село Майско и по границата с Община Сливен. Част от общината попада във водосборния басейна на река Xxxxxxxx (ляв приток на Стара река), която заедно със своите десни притоци реките Бебровска и Златаришка отводнява над 90% от територията на общината. Тези четири реки водят началото си от Елено-Твърдишка планина, текат на север, като образуват пет сравнително големи долинни разширения, проломяват Еленските височини (с изключение на Костелска река) и в района на град Златарица се съединяват.

Най-западното долинно разширение на река Xxxxxxxx е заето от големия язовир „Йовковци“, водите на който се използват основно за водоснабдяване на много селища, вкл. и на гр. Xxxxx. Язовирът предлага добри условия за спортен риболов. Освен този язовир, на територията на общината има изградени още осем микроязовира, използвани предимно за напояване и развъждане на риба за любителски риболов.

Реките в басейна на река Янтра, протичащи през община Елена, са с добър кислороден режим и показатели, които отговарят на ПДК за проектната им категория почти целогодишно.

В тях са регистрирани в редки случаи превишавания само по показателите: неразтворени вещества, амониев азот и нитритен азот. За река Xxxxxxxx, преди вливането й в язовир „Йовковци“, е установено много добро състояние.

Горните течения на реките (до навлизането им в първото населено място) спадат към I категория. Преминаването на реките през селищните образувания понижава тяхната категория и в средните си и

4 Лесоустройствен проект на ДГС – Xxxxx, Агролеспроект. 1994.

долни течения те спадат към II категория. Това се отнася за всички реки в община Елена. Изключение прави само речният участък на река Еленска след града5.

На територията на общината попада подземно водно тяло BG1G0000TJK045 – Карстови води в Централния Балкан. В мониторинговия пункт (МР 323, с. Средни колиби, община Елена) през 2011 г. е отчетено добро химично състояние по Стандартите за качество. В този пункт има заложен оперативен мониторинг по нитрати.

4.2.4 Почви

Почвената покривка в Общината не е много разнообразна. Почвите са предимно плитки светлосиви и кафяви горски, а по поречията на реките в тесни ивици - алувиално-ливадни. Основни почвообразуващи скали са: пясъчници, мергелни шисти, варовици, конгломерати и др.
Легенда 7 – Сиви (лесивирани) горски 8 – Светлосиви горски 18 – Ливадни черноземи 26 – Ерозирани сиви горски 33 – Светлосиви горски (псевдоподзолисти) 38 – Силно излужени до слабо оподзолени (лесивирани) канелени горски 41 – Кафяви горски xxxx://xxx.xxxxx- xx.xxx/xxxxxxx/xxx_xxxxx/xxx/XXXXXXX_0000.x tml

Сивите горски почви (Gray Luvisols) се характеризират с липса на ясно изразен подзолен хоризонт, поради което те се описват като псевдоподзолисти. Почвеният профил е от типа OABtC. Микроморфологичните изследвания потвърждават лесивирането (наличието на ориентирана натечна глина в илувиалния хоризонт) и вътрепочвеното глинясване. Минералният състав е представен от първични минерали, запазили се в почвата – кварц, фелдшпати, слюди и др.от вторичните преобладават хидрослюдестите и смесенослюдестите минерали. Южно от гр. Xxxxx почвите са светлосиви (псевдоподзолисти), повърхностно оглеени, леко- и средно-песъкливоглинести, а също и ерозирани сиви горски почви. Северозападно и северно от града се срещат също сиви горски, но средно и тежко песъкливоглинести и ерозирани сиви горски почви. На североизток се срещат също ерозирани и типични сиви горски почви. Хумусното съзържание е по-малко – в орния хоризонт на старо обработваемите площи е около 1.5 - 2.5%, а в дълбочина на профила хумусното съдържание

5 Общински план за развитие на Община Елена за периода 2014 – 2020 год. ЕСФ Инвестиции в хората. Елена, 2014.

xxxxx xxxxxxxx като в илувиалния хоризонт то е значително по-малко. В повърхностния хоризонт реакцията е слабо кисела – рН 5.5 - 6.5, а в илувиалния е кисела – рН 4.5 - 5.5.

Хумусният хоризонт е тънък (10 – 15 см). Голямата нарязаност на релефа и изсичането на горите са създали условия за силно развитие на почвена ерозия.

В югоизточните части на общината и по южната ѝ граница, при надморска височина над 900 м, почвите са предимно кафяви горски (Camlisols). В средната част на общината в посока изток – запад се очертава една широка ивица, обхващаща землищата Xxxxxxxxxx, Беброво, Руховци, Елена, Шилковци, Средни колиби и др., в която типичните светлосиви горски почви отстъпват място на различните свои подтипове. В тази част са се формирали и алувиално-ливадни почви в тясна ивица около речните корита.

Алувиално-ливадните почви (Fluvisols) са интразонални и не са свързани със зоналните екологични условия. Те се намират в начална фаза на почвообразуване, имат само А хоризонт, под него са наносни пластове от пясък. Имат плитки подпочвени води- от 1 до 3 м, дълбочината на които зависи от речния режим. Подложени са на периодично заливане, наводняване и отлагане на нов алувий. На места върху заливната тераса с плитки подпочвени води тя е изпъстрена със заблатени и блатисти места. По механичен състав те са от чакълесто песъчливи до леко глинести, рохкави, проветриви, топли и добре овлажнени от близките подпочвени води. Обработват се лесно. Голямата им филтрационна способност прави възможно лесното замърсяване на подпочвените и близките течащи води.

Кафявите горски почви (Camlisols) се срещат в по-високите части на общината, главно под горска растителност, където климатичните и почвените условия имат по-благоприятно значение. Съдържанието на хумус в тях варира от 0.44 до 2.02% и е концентрирано в повърхностния хоризонт. Характерно за тези почви е, че имат кисела реакция, добър дренаж и аерация. По механичен състав кафявите горски почви са средно до леко песъчливо-глинести. Тези почви са заети от дървесна растителност с висок прираст.

С най-добри лесорастителни свойства са кафявите горски тъмни и кафявите горски преходни почви. При тях почвообразувателния процес протича при благоприятни климатични и влажностни условия, които способстват за по-активна биологична дейност и за по-правилно и нормално разлагане на почвената постилка и обмяна веществата.

При кафявите горски светли почви лесорастителните свойства са значително по-лоши в сравнение с другите подтипове кафяви горски почви. Те се срещат на припечни изложения, по изпъкналите форми на релефа на наклонени, стръмни и много стръмни склонове.

В северната част реките Xxxxxxxx и Златаришка протичат през широки проломи от силно ерозирали почви, където основната скала е излязла на повърхността.

Най-голям дял от територията на общината се пада на горските площи - 357 427 da (53.3%), което е условие за развитие на туризъм и индустрия, свързана с дърводобив. Горските ресурси до голяма степен определят нивото на замърсяване. Около горите се повишава турболентността и самопречистването на въздуха, особено на границите с полето. Горите спомагат за намаляването на замърсеността, в качеството си на филтър те поглъщат и неутрализират големи количества газове и интоксиканти.

Урбанизираните територии представляват 2.57 % от общата площ на територията на община Елена. Най-голям дял в площоразпределението се пада на горските територии – 55.8%. Това е обяснимо,

като се има предвид предимно планинският и силно залесен характер на общинската територия. Земеделските територии заемат около 1/3 от площта на общинската територия (38.9%), като в тяхната структура преобладават нивите (25.82%). Значително по-нисък е относителният дял на трайните насаждения (4.43%) и на терените за аграрна инфраструктура (1.71%). Нарушените територии за възстановяване заемат незначителна част от общинската територия (0.0035%), което е показател за нейната съхраненост и много добрите ѝ екологични качества6.

На територията на община Елена има 2 постоянни пункта за мониторинг на почвите (I ниво – тежки метали). Единият е до гр. Елена, а другият е между селата Майско и Каменари. Резултатите от извършените анализи показват, че няма наднормено съдържание на вредни вещества в почвата. Ерозионните процеси на територията на община Елена са сравнително ограничени, поради естественото затревяване на наклонените терени и самозалесяването на земите, които не се обработват. Прилагането на нови финансови стимули за развитие на селското стопанство в района (по линия на различни европейски програми) води до интензифициране на обработката на земеделските земи. Това е предпоставка за възобновяването на ерозионните процеси в тези територии.

На територията на община Елена също са разположени складове и „Би-Би“ кубове със забранени и негодни за употреба пестициди. Те се намират до гр. Елена. Като потенциално опасни обекти, тези складове за забранени и залежали пестициди са под непрекъснатия контрол на специалистите от РИОСВ, ОУПБЗН и община Елена. Временното и контролирано съхраняване на старите и излезли от употреба пестициди на територията на общините ще продължи до намирането на подходящ начин за тяхното крайно обезвреждане или изнасяне извън страната, съгласно НПУДО7.

4.2.5. Растителност:

Според схемата на горскорастителното райониране на България, територията на ДГС „Елена”, респ. община Елена (тъй като стопанството е разположено изцяло върху територията на общината, плюс по-малка част – върху земите на община Златарица), попада в Мизийска горскорастителна област – подобласт Северна България. Заема два пояса с по два подпояса от 400 до 1 500 m н.в.

В най ниските части преобладават чистите и смесени издънкови насаждения от благун и цер и по- рядко зимен дъб, сребролистна липа и габър. Създадените култури са предимно от черен бор и акация. Масово като подлес се среща келяв габър, който при многократно нискостъблено стопанисване на дъбовите насаждения става главен лесообразувател заедно с мъждряна. От храстите се срещат шипка, глог и по-рядко смрика.

По-високо, до 600 m н.в., доминиращи дървесни видове в състава на гората са зимния дъб, сребролистната липа и габъра, с участие на бук, цер и благун. Тук са основните масиви от култури от бял и черен бор и акация. И в този подпояс келявия габър създава същите проблеми, както в предишния подпояс. От храстите се срещат шипка, глог, дрян и трънка.

В Подпояса на нископланинските гори от горун, бук и ела (600-1000 m н.в.) най-често са разположени чистите и смесени насаждения от бук и зимен дъб. Голямо значение напоследък

6 Общински план за развитие на община Елена за периода 2014 – 2020 год. , разработен по Оперативна програма „Административен капацитет 2007-2013 г.”. май 2014

7 По данни на Общински план за развитие на община Елена за периода 2014-2020 г., разработен по

Оперативна програма „Административен капацитет 2007-2013 г.”. май 2014

придобива габъра, който поради голите сечи на големи площи преди 50-60 години на много места е изместил бука. Ценни спътници са явора, шестила, ясена, сребролистната липа и черешата. От културите са създадена такива от бял бор, дуглазка и смърч, но на доста места те са в лошо състояние, поради високата жизненост на габъровия и буковия подраст. От храстовите видове се срещат дрян, леска и шипка.

Най-високо, в Подпояса на среднопланинските гори от бук, ела и смърч (1000-1500 м н.в.) дървесната растителност е представена предимно от чисти семенни букови насаждения с участие на габър, явор и шестил. От храстите се срещат леска и малина.

Обобщено можем да кажем, че на територията на община Елена са разпространени следните естествено растящи дървесни видове: бук, габър, благун, зимен дъб, цер, келяв габър, липа и др. Като спътници в насажденията участват и череша, бряст, явор, шестил, ясен, брекиня, трепетлика и др. В резултат на залесителната дейност в стопанството са създадени и се развиват успешно култури и от иглостни дървесни видове, като бял бор, чер бор, смърч, ела и др. По изкуствен път на територията на стопанството са внесени и се развиват добре видове нетипични за района като веймутов бор, дугласка и червен дъб.

Храстовият видов състав може успешно да се използва при биологичната рекултивация на общинското депо за отпадъци.

4.3 Биологична рекултивация:

4.3.1. Затревяване:

В проекта за биологична рекултивация е предвидено затревяване върху по-голямата, предимно равнинна или такава с малки наклони част от технически рекултивираната площ на депото, общо 18311 m2.

При затревяването се изисква тревите:

• Да принадлежат към коренищно-плътнотуфестите треви, които да създадат равномерен, плътен и устойчив чим. За разлика от изискванията към тревите за създаване на зелени площи, тук изискването е да бъдат невзискателни към почвените условия – към влага и хранителни вещества и по-точно – да бъдат сухоустойчиви ;

• Да са ниски и непривлекателни за паша и да не изискват често косене;

• Да имат голяма способност на братене;

• При косене да имат бързо възобновяване;

• Добре е да бъдат устойчиви на болести;

• Да са екологично пластични и да се приспособяват бързо към екстремни условия;

• Да имат дългогодишен екологичен ефект;

Предвижда се есенно засяване на тревните видове, за да се избегнат повредите върху тревостоя от ранните пролетни засушавания и трудностите по установяване на най-подходяща влага за обработка на почвите и засяване на семената, въпреки че теренът е полупланински с естествено по-високо овлажнение. Климатичните условия на района в последните години - с дълга и суха есен, позволяват именно тези срокове, когато влагата и топлината са достатъчни за покълването на семената и по-

бързото развитие на тревите. При есенното затревяване, макар и в сухо време, не е необходимо често поливане на тревните площи.

4.3.1.1. Технология за създаване на тревни площи:

Земните маси за покритие на сметища при рекултивацията им, както и прилежащите почви, са бедни на органично вещество и азот. Почвените материали от района са алкални до неутрални, слабо запасени с усвоим фосфор, добре запасени с калий и калций.

Поради това е необходимо върху тези площи, да се прилага пълно азотно, фосфорно и калиево торене. Във връзка с по-честите летни засушавания през последните години и промивния тип воден режим, който се формира върху сметището, подхранван само от валежите, е необходимо азотните торове да се внасят двукратно, след което тревните площи да се поливат при нужда по време на вегетация, за да няма загуби и да имат по-дълготраен ефект. Поради характерното засушаване през лятото и промивния тип воден режим, който се формира върху сметището, подхранван само от валежите, е необходимо азотните торове да се внасят на два пъти. След торенето тревните площи при нужда трябва да се поливат по време на вегетация, за да няма загуби и да имат по-дълготраен ефект. През първата година трябва да бъде осигурено поливане два пъти в месеца с месечна норма 30 – 40 l/m2. Препоръчваме използването на торове с две азотни форми – амониева и нитратна, т.е. амониева селитра с 33-35% съдържание на азот, в гранулирано състояние. Тя се проявява като физиологически слабо кисел тор и няма да промени почвената реакция. В нашия случай торенето ще увеличи устойчивостта на растенията към неблагоприятните екологични условия върху повърхността на сметището. Предвиждаме внасяне на азот при основното торене през пролетта на първата година – 100 kg/ha чисто вещество.

Тревите проявяват по-голяма отзивчивост към фосфора, който стимулира развитието на кореновата система. Препоръчваме, през есента, еднократно внасяне едновременно с хумусния пласт на троен суперфосфат с 48% фосфорно съдържание, при норма 100 kg/ha за 3 год. фосфор (чисто вещество). Всъщност фосфорното торене има ефект на запасяващо торене, тъй като той е бавно действащ тор. Фосфорните торове имат голямо значение за по-бързото вкореняване на растенията и подпомагане техния общ растеж и развитие.

При сравнително добре запасените с калий субстрати внасянето му е в минимални количества, тъй като с N и P се стимулира по-интензивното използване и на почвения калий.

По този начин нормата за торене в чисто вещество придобива следния вид: N100P100K50kg/ha

Нормите имат следния вид:

Общото количество на необходимите торове е както следва:

Амониева селитра - 28kg/da Троен суперфосфат - 20 kg/da Калиев хлорид - 10 kg/da

Торенето се извършва в следния ред:

• Азотният тор се внася трикратно - през есента заедно със засяването на тревите и с фосфорния тор и през м. май - съответно по 10 и 18 kg/da, а през следващите две години – в края на април - 14 kg/da и в началото на юни –14 kg/da;

• Фосфорният тор се внася еднократно запасяващо за всяка от трите години - при насипването на хумусния пласт и преди засяването на семената - 20 kg/da и през есента през следващите две години също по 20 kg/da;

• Калиевият тор се внася еднократно – първата година с фосфорния през есента, а следващите – рано на пролет - по 10 kg/da, може с първото внасяне на азотния.

4.3.1.2 Технологичен ред за изпълнение на дейностите по изграждане на тревните площи Технологичният ред за изпълнение на дейностите по изграждане на тревните площи е следният: I година (есен до есен)

◼ Подготовка на тревното легло – окопаване (фрезоване), подравняване с гребло;

◼ Внасяне на минерален тор /фосфорния, калиевия и част от азотния/;

◼ Засяване на тревната смеска;

◼ Внасяне на останалото количество торове – през април и юни;

◼ Косене – двукратно. При силно избуяване на тревите по склоновете през дъждовни години, косенето трябва да става по-често, тъй като високите треви полягат при дъждовете, при което се ускорява водният поток и може да се предизвика ерозия;

◼ Поливане - след торене и при силно засушаване – май – септември. II и III година

◼ Торене – м. април – 14 kg/da – азотен тор и калиев тор 10 kg/da

◼ Торене – м. юни – 14 kg/da – азотен тор

◼ Торене - октомври (суперфосфат)

◼ Косене – трикратно

◼ Поливане – след торене

4.3.2. Засаждане на храстова растителност:

По изискване на ПУДОС при биологичната рекултивация на депото за отпадъци се предвижда засаждане само на храстова растителност периферията и склоновете с противоерозионна цел, вкл. опорната призма, на площ от 4 556 m2. На тази площ ще бъдат залесени 11 758 бр. храсти – повече широколистни видове и един иглолистен – Juniperus sabina L. Целта на тази растителност е да предпази затревената повърхност, освен от ерозия, от повреди – от паша, непозволено косене и др. За това голяма част от храстите са бодливи, за да пречат на навлизането на хора и животни към тревната площ. Точното разположение на храстовата растителност е представено на чертеж № 1.

От страната на подпорната стена на депото е подходящо засаждане на пълзящи и ниско стелещи се храсти.

Не се предвижда есенна почвоподготовка за храстите, които ще се залесят с ландшафтпо устройствени и противоерозионни цели на петна в периферията на сметището.

Маркирането на посадъчните места и засаждането се извършва с лопата или меча на Колесов, рано на пролет като се спазва описаната схема на залесяване.

За засаждане са пригодни само стандартни фиданки с добре развита коренова система. Фиданките трябва да са произведени от местен растителен материал. Съблюдават се изискванията за тяхната стандартност –дължина на корена 18-25 cm, наличие на разклонения и фини коренови власинки, да имат здрава връхна пъпка, да не са повредени или заболели. Опаковането на посадъчния материал трябва да бъде в разсадника по опита на горските стопанства.

Фиданките за залесяване са малко и могат да бъдат залесени всички за един - два дни, поради което не им е необходим пункт за съхранение, а само място с влажна почва за опазването им по време на залесяването.

Предвижда се и трикратно окопаване на младите храстчета.

През втората година се предвижда при необходимост до 20% попълване на загиналите фиданки и двукратно окопаване през вегетационния период.

През третата година се предвижда при необходимост до 10% попълване на загиналите фиданки и еднократно окопаване и през вегетационния период.

Торенето е целоплощно и не се предвижда отделно торене на дървесно-храстовата растителност, а заедно с това на тревната площ.

4.3.2.1 Видов състав:

Видовете за залесяване са определени в съответствие с успешно отглежданите в екосистемата на района и околния ландшафт, описани в Държавния горски план на ДГС – гр. Елена. Видовият състав е представен в дендрологичната ведомост по-долу.

Храсти са предвидени като групи и ивици в периферията на склоновете на депото. Изборът на храстовите видове е в съответствие с екологичните и горскостопански условия на района.

ДЕНДРОЛОГИЧНА ВЕДОМОСТ

Групи:	m2	л. м.	бр./І- ва год	бр./	бр./	всичко:
				ІІ год	ІІІ год
Храстови масиви
Глог (Crataegus monogyna L.) (0.8/0.8m)	757	946	1 183	237	118	1 538
Дамеров котонеастер (Cotoneaster dammeri C.K.Schneid.) (0.6/0.6m)	686	1 143	1 906	381	191	2 477
Дрян (Cornus mas L.) (0.8/0.8m)	653	816	1 020	204	102	1 326
Леска (Corylus avellana L.) (0,8/0,8m)	831	1 039	1 298	260	130	1 688
Смрадлика (Соtinus coggygria Scop.) (0.8/0.8m)	730	913	1 141	228	114	1 483
Смрика (Juniperus sabina L.) (0.6/0.6m)	899	1 498	2 497	499	250	3 246
Всичко:	4 556	6 355	9 045	1 809	904	11 758
Площ за храстови масиви:	4 556	m2
Габиони:	163	m2

Площ за затревяване:	18 311	m2
Канавка:	448	m2
ОБЩО:	23 478	m2

4.3.2.2. Технология за засаждане и отглеждане

Технологичната схема за залесяване и мелиорация може да се представи по следния начен:

I година (есен до есен)

* Внасяне на фосфорен и азотен тор (през есента – едновременно с тревните площи)

* маркиране на посадните места и засаждане на фиданките (през пролетта)

* подхранване с минерални торове (през пролетта – едновременно с тревите)

* окопаване на младите фиданки – 3 пъти

* подхранване с минерални торове (през есента - фосфорен)

II година (есен до есен)

* попълване местата на загиналите фиданки

* торене с минерални торове (през есента и пролетта)

* окопаване – два пъти през вегетационния сезон

III година

* торене (през есента) с фосфорен тор

* попълване на местата на загиналите фиданка

* подхранване с минерални торове (през пролетта )

* окопаване – еднократно през вегетационния сезон

Спецификация на необходимите материали:

№	Вид на материала	Количество kg
1	Амониева селитра	1540
2	Суперфосфат	1098
3.	Калиев хлорид	549
3	Семена за засяване	275
4	Фиданки за 3-те години – бр.	11 758 бр.

VI. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ИЗПЪЛНЯВАНИТЕ СТОРИТЕЛНО-МОНТАЖНИ РАБОТИ:

ЗЕМНИ РАБОТИ:

1. Общи изисквания по изпълнението:

Откосите на изкопите се определят в зависимост от физическите свойства на почвата и съществуващите хидрогеоложки условия. Начинът на укрепването на вертикалните стени на строителните ями се избира в зависимост от вида на почвата и водното й съдържание, от наличието на почвена вода, нейното ниво и дебита на притока, дълбочината и ширината на строителната яма, както и от приетия начин на изпълнение на изкопните работи. Откосите на насипите се изпълняват в зависимост от височината на насипа и изискванията към него, както и от вида на почвата. Уплътняването на насипите е желателно да се извършва в такъв годишен период, когато естественото водно съдържание на почвата се доближава най-много до оптималното.

2. Контрол по изпълнението:

Съблюдаването на изискванията, посочени в проекта при изграждането на насипи се контролират от специализирани лицензирани лаборатории. Контролът включва:

• Определяне плътността на почвата чрез изпитване на проби и съответствието й с предвидената в работния проект;

• Проверка на качеството на подготовката на основата на насипа;

• Проверка на състава на почвата и съответствието му с предвидения в проекта;

• Установяване наличието на растителна почва, торф, корени и силно минерализирани преовлажнени почви в уплътнения пласт;

• Проверка на дебелината на уплътнения пласт;

• Съответствие на дебелината на отделния пласт към приетия начин на уплътняване;

• Подготовка на повърхността на вече уплътнения пласт преди полагането на следващия;

3. Строителство върху пропадъчни (льосови) почви:

При строителството на сгради и съоръжения върху почви, които при намокряне в натоварено състояние или само под действието на собственото си тегло пропадат (слягат) допълнително, трябва да се спазват строго изискванията на съответните технически инструкции и указания.

Пропадъчността (слягането) на почвените пластове се определя на място или чрез лабораторни изследвания. През време на строителството се извършват систематически наблюдения върху слягането и се вписват в съответен дневник.

Изпълнителят трябва да бъде запознат и да има представа от условията, в които ще се извършват работите при различните видове почви.

Изкопните работи трябва да се осъществяват така, че различните почви да се складират отделно, т.е. отделните материали, необходими за запълване на различни видове изкопи, да се натрупват поотделно.

Изкопания почвен материал се съхранява в границите на обекта или показан от Възложителя терен.

Натрупаната на купчини почва трябва да се предпазва от изсъхване поради нежелателно изпаряване, или от навлажняване от валежи, както и да се защитава от ерозия по време на периода на съхранение.

Пробите трябва да се извършват от лицензирана лаборатория или от лаборатория, одобрена от Строителения надзор.

4. Действащи стандарти:

БДС 676-85 - Почви строителни. Класификация

БДС 2761-86 - Почви строителни. Физически свойства. Определяне и означение. БДС 644-83 - Почви строителни. Метод за лабораторно определяне на водното съдържание.

БДС 646-8 - Почви строителни. Метод за лабораторно определяне на специфичната плътност. БДС 647-83 - Почви строителни. Метод за лабораторно определяне на обемната плътност.

БДС 8992-84 - Почви строителни. Метод за лабораторно определяне на компресионните свойства.

БДС 14783-79 - Почви строителни. Метод за лабораторно определяне БДС 8004-84 - Почви строителни. Определяне на обща деформация.

БЕТОННИ РАБОТИ:

Добавъчни материали:

Добавъчните материали за бетонни и стоманобетонни работи да отговарят на следните нормативни документи:

БДС EN 12620:2002+А1:2008 Добавъчни материали за бетон БДС 5659:1975 - Пясък перлитов набъбнал.

БДС4604:1987- Смеси от брашна минерални киселиноустойчиви за киселиноустойчиви разтвори и бетон

БДС 10038:1972 Материали естествени трошени добавъчни за огнеупорен бетон БДС EN 13055- 1:2004 Леки добавъчни материали. Част 1:Леки добавъчни материали за бетон, разтвор и инжекционен разтвор.

БДС 166:1972 Добавки активни минерални към свързващите вещества

БДС EN 934-1:2008 Химични добавки за бетон, разтвор и инжекционен разтвор. Част 1: Общи изсквания

БДС EN 934-2:2003 Химични добавки за бетон, разтвор и инжекционен разтвор. Част 2: Химични добавки за бетон. Определения, изисквания, съответствие и етикиране. БДС EN 934-2:2003/А1:2006 Химични добавки за бетон, разтвор и инжекционен разтвор. Част 2: Химични добавки за бетон. Определения, изисквания, съответствие и етикиране.

БДС EN 934-6:2003 Химични добавки за бетон, разтвор и инжекционен разтвор. Част 6: Вземане на проби, управление и оценяване на съответствието.

БДС EN 934-6:2003/А1:2006 Химични добавки за бетон, разтвор и инжекционен разтвор. Част 6: Вземане на проби, управление и оценяване на съответствието.

Свързващи вещества:

За приготвяне на бетон се използват следните хидравлични свързващи вещества: БДС EN 197- 1:2006/А1:2006 Цимент. Част 1: Състав, технически изисквания и критерии за съответствие за обикновени цименти.

БДС EN 197-1:2006/А3:2007 Цимент. Част 1: Състав, изисквания и критерии за съответствие за обикновени цименти.

БДС EN 197-1:2006+А1:2006 Цимент. Част 1: Състав, технически изисквания и критерии за съответствие за обикновени цименти.

БДС EN 197-2:2002 Цимент. Част 2: Оценяване на съответствието. БДС 7267-77 Портландцимент сулфатоустойчив

БДС EN 14216:2006 Цимент. Състав, изисквания и критерии за съответствие на много нискотермични специални цименти.

БДС 8996-71 Портландцимент тампонажен БДС 12100-89 Портландцимент бял

БДС 166-72 - Добавки активни минерални към свързващите вещества

Водата за направата и поливане на бетон трябва да отговаря на изискванията на:

БДС EN 1008:2003 Вода за направа на бетон. Изисквания за вземане на проби, изпитване и оценяване на годността на вода, включително на рециклирана вода от производството на бетон като вода за направа на бетон.

При приготвянето на бетоните се допускат добавки съгласно:

БДС EN 934-2:2003 Химични добавки за бетон, разтвор и инжекционен разтвор.

Част 2: Химични добавки за бетон. Определения, изисквания, съответствие, маркиране и етикиране.

Съставът на бетона се установява въз основа на изпитването на лабораторни бетоннипроби, направени от същите материали (цимент, добавъчни материали и добавки), с които ще се работи на обекта като пробните тела се уплътняват до същата степен, до която се уплътнява бетонът на обекта. Трябва да се спазват следните стандарти :

БДС EN 206-1:2002 Бетон. Част 1: Спецификация, свойства, производство и съответствие.

БДС 6387:1982 Бетони с леки добавъчни материали. Методи за изпитване БДС 9673:1984 Бетон. Контрол и оценка на якостта

БДС 12770:1975 Бетони огнеупорни.

Класификация. Технически изисквания. Методи за изпитване

БДС 14068:1977 Бетон видим. Класификация и технически изисквания БДС ЕМ 206-1:2002 Бетон.

Част 1: Спецификация, свойства, производство и съответствие.

Изпълнение на бетонни работи:

Преди да започне полагането на бетонната смес, трябва да се извърши следното: Почиства се кофражът и армировката.

Съставя се акт за приемане на кофража, скелето и армировката. Почиства се скалната основа.

Почиства се и се навлажнява старият пласт бетон.

Непосредствено преди бетонирането се навлажнява или смазва кофражът.

За осигуряване на нормални условия в началния период на втвърдяване на бетона трябва да се спазват следните изисквания:

Положеният бетон да се предпазва от замърсяване и повреди.

Работи, които водят до нарушаване на сцеплението между бетон и армировка не се допускат.

Бетонът да се предпазва от бързо изсъхване, както и от удари, сътресения и други механични въздействия.

Веднага след полагането му бетонът да се защити от дъжд, от непосредствено слънчево въздействие и мраз.

Бетонът да отлежава във влажна среда.

Движението на хора, монтирането на кофражи и опори върху положения бетон да се допуска, когато якостта му достигне най-малко 15 кг/см2.

Изпълнението на бетонни работи в зимни условия, когато средната денонощна температура на външния въздух е под + 5° С и минималната денонощна температура - под 0° С, трябва да се извършва при спазването на Инструкцията за извършване на бетонни и стоманобетонни работи при зимни условия.

4. Контрол при изпълнението:

Системният контрол при изпълнението на бетонните работи трябва да обхваща:

- Качеството на добавъчните материали, свързващите вещества, водата и добавките, а също така и условията за тяхното съхранение.

- Работата на дозиращите и бетоносмесителните устройства при бетонното стопанство.

- Качеството на бетонната смес при нейното приготвяне, транспортиране, полагане и уплътняване.

- Физико-механичните-показатели на бетона - якост, водоплътност, мразоустойчивост и др.

- Грижите за бетона след неговото полагане.

- Якостта и еднородността на бетона в готовите конструкции.

5. Приемане:

- При приемането на съоръжението се представят:

- Работните проекти с нанесени на тях всички изменения и документите за съгласуването им.

- Дневникът за извършване на бетонните работи.

- Всички данни от изпитването на контролните образци от бетона.

- Актовете за приемането на основите, фундаментите, кофражите и армировките.

- Актовете за междинно приемане на отделните части от съоръжението, които са засипани или скрити (замазани).

- Всички актове за изпълнение и приемане на други работи съобразно специални технически или проектни условия.

- При приемането на завършените монолитни бетонни или стоманобетонни конструкции или при междинното приемане на части от тях се установява:

- Качеството на бетона по отношение на якостта, а при необходимост на мразоустойчивост, водоплътност и други показатели.

- Качеството на повърхностите и уплътняването на готовия бетон и на покритието на армировката.

- Геометричните размери, очертания и форма, а също и наличието на необходимите отвори, канали и други съобразно с проекта.

- Точността на бетонираните свързващи части.

- Точността на изпълнението на необходимите деформационни фуги и стави.

- Разположението на съоръжението в план и по височина.

6. Здравословни и безопасни условия на труд:

СМР се извършват при строго съблюдаване на техниката на безопасност и охрана на труда, както и всички изисквания по ЗЗБУТ (Закон за здравословни и безопасни условия на труд). Задължително се прави застраховка по чл. 171 от ЗУТ и по реда на Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука”, важащи за целия период на договора.

Изпълнителят трябва да изгради временен офис. Офисът трябва да е подходящо обзаведен и да бъде поддържан чист и подреден от Изпълнителя през целия срок на строителството. Като минимално условие Изпълнителят или негов упълномощен представител трябва да присъстват на площадката по всяко време за целия период, в който се извършват Работите. Ако Изпълнителят или неговия представител напуснат обекта, те трябва да могат да бъдат намерени на мобилен телефон. Инструкциите на Строителен надзор, които са получени в офиса на Изпълнителя, се считат за доставени на Изпълнителя.

Изпълнителят, трябва да осигури и поддържа временни санитарни помещения на площадката за ползване от всички лица, имащи връзка с Обекта. Изпълнителят трябва да поддържа тези помещения чисти и в добри санитарни условия, като изпраща съобщения и взема необходимите мерки за да поддържа площадката чиста. Изпълнителят, трябва да извършва всякакъв вид почистване, каквото може да бъде разпоредено от Строителен надзор, за да поддържа тези добри санитарни условия.

Възложителят и упълномощените държавни органи извършват планови и внезапни проверки за гарантиране безопасни условия на труд по отношение на:

• наличие на координатор по безопасност и план по безопасност на обекта;

• наличие на обекта на инструкции за безопасност и здраве при работа, съобразно действащите нормативи, инструктажни книги, начин на провеждане на инструктажите за безопасна работа; Европейски съюз Европейски фонд за регионално развитие

• аличие на обекта и ползване на ЛПС - каски, колани, ръкавици, предпазни шлемове и др.; На обекта се въвежда „Книга за инструктаж” на работното място, периодичен и извънреден инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, одобрена с Наредба

№ 3 от 31.07.2003 г. на Министерството на труда и социалната политика и Министерство на здравеопазването.

Изпълнението на СМР трябва да се съобразят с всички нормативните актове по безопасност на труда за различните дейности, видове работи и работно оборудване, като:

• Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (ДВ, бр. 37 от 2004 г.);

• Нормативните актове по безопасност на труда за различните дейности, видове работи и работно оборудване;

• Наредба № 3 за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците (обн., ДВ, бр. 16 от 1987г., изм. бр. 65 от 1991 г. и бр.102 от 1994 г., 78 от 2005 г.)

• Наредба № 5 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работниците по срочно трудово правоотношение или временно трудово правоотношение (ДВ, бр.43 от 2006г.);

• Наредба № 3 за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място.

ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА:

Изискванията по отношение на опазване на околната среда трябва да отговарят на всички нормативни актове на законодателството в Р. България в тази област. Околното пространство да се поддържа чисто. Разбъркване на смеси да става в предварително приготвени съдове и корита. Строителните отпадъци да се извозват периодично на депо за строителни отпадъци по указание от общинската техническа служба.

Особено важно изискване е Изпълнителят да сведе до минимум и намали негативните въздействия от извършваните работи върху компонентите на околната среда. Следващият списък предоставя “План за Управление Опазването на Околната Среда”, който дава препоръки, които да се спазват от Изпълнителя, за да се намалят щетите и замърсяването и възможно най-малко да се въздейства

При извършване на СМР трябва да се спазват всички изисквания на Компетентните власти имащи отношение към въпросите свързани с опазването на околната среда. Изпълнителят трябва да предвиди всички мерки за предотвратяване на замърсяването със строителни отпадъци на пътищата и частни земеделски земи, намиращи се до строителната площадка. Той следва да приложи ефективен контрол върху движението на използваните от него автомобили и техника, както и върху складирането на материали, отпадъци и други по пътищата, свързани с обслужването на строителството. Да не допуска замърсяване или складиране на материали върху прилежащи терени и земеделски земи. Изпълнителят е длъжен да отстрани за своя сметка всички складирани по тези пътища отпадъци и да почисти всички терени, замърсени с отпадъци по негова вина. По време на изпълнение на обекта, строителят следва да спазва разпоредбите на нормативните актове, действащи в Република България, относно опазването на околната среда и произтичащите от тях задължения за него. Всички разходи за възстановяване на качествата на околната среда се възстановяват от него. Лицата, при чиято дейност се образуват строителни отпадъци, следва да предприемат мерки за предотвратяване или намаляване на количеството им, а при възникване на замърсяване тези лица са длъжни да предприемат незабавно действия за ограничаване на последиците от него върху здравето на хората и околната среда. Третирането и транспортирането на отпадъците от строителни площадки се извършват от изпълнителя на строителството или от друго лице въз основа на писмен договор. Кметът на общината определя маршрута за транспортиране на отпадъците и инсталацията/ съоръжението за третирането им.

По време на изпълнението на обекта, Изпълнителя да осъществява всички разумни мерки за опазване и защита на околната среда, както на строителната площадка, така и извън нея, като съблюдава изискванията на Закона за опазване на околната среда и действащите в страната нормативи, а именно:

1. Техническият ръководител на обекта да осигури провеждането на инструктаж на ръководения от него персонал по отношение на ЗБУТ и опазване на околната среда в района на строителната площадка и съседните територии. На площадката не се допускат работници и външни посетители, на които не е проведен инструктаж по опазване на околната среда.

2. Работниците, под ръководството на техническия ръководител на строителната площадка отговарят за правилното подреждане и съхранение на материалите, реда и чистотата на строителната площадка.

3. Да се спазват специфичните изисквания за опазване на околната среда, според предвидените за изпълнение видове работи:

- за опазване чистотата на въздуха в района да не се допуска изгаряне или друга форма на неконтролирано обезвреждане на отпадъците;

- отпадъците от СМР да се събират в контейнер, разположен на строителната площадка;

- ограничаване скоростта на транспортните средства, превозващи материали и строителната техника до 20 км/час с оглед недопускане на запрашеност и ограничаване на вредните емисии от вредните газове;

- да се извършва редовна проверка и поддръжка на оборудването, което да е в добра техническа и експлоатационна изправност, отговаряща на българските и европейските стандарти, с цел недопускане надвишаване нивата на шум за работна и околна среда, както и отделянето на газови емисии над допустимите норми;

- да се прилагат мерки за предотвратяване на разлив на масла и нефтопродукти при спазване на съответните инструкции при зареждане и обслужване на техника, недопускане съхраняване на нефтопродукти и извършване на ремонтни и поддържащи работи (смяна на масла) на строителната техника на площадката на обекта;

- да се сведат до минимум проблемите по отношение безопасността на работата, като на всички работници се предоставят подходящите инструменти, машини и защитно облекло;

- да не се извършва работата през нощта;

- да се организира и контролират площадките за съхранение на материали и техническото състояние на машинния парк;

- при извършване на дейности, свързани с получаването на по-голям шум от строителните машини, да се ползват подвижни шумозащитни пана от PVC материал;

Изисквания за осигуряване на безопасни условия на труд Безопасност, хигиена на труда и пожарна безопасност трябва да се провеждат във всички етапи по време на изпълнение на дейностите предвидени в обществената поръчка.

1. Изпълнителят е задължен да осигури необходимото работно облекло и лични предпазни средства.

2. Работещите в условия на влага, вода и други подобни да ползват гумени ботуши.

3. Всеки работник или служител, който постъпва за първи път на работа или преминава на друга работа, независимо от неговата подготовка и квалификация се допуска на работа само след като бъде подробно инструктиран за правилата на безопасност и хигиена на труда.

4. Забранява се на работниците без разрешение да извършват каквито и да е работи, не влизащи в кръга на техните постоянни задължения, освен от необходимост за предотвратяване на авария и то по нареждане на възложителя.

5. Задължително е спазването на Правилника за противопожарна охрана. Ръководството на обекта е длъжно да изпълнява всички мероприятия по този правилник.

6. На всяка машина, участваща в дейностите, свързани с предмета на договора, да има пълно комплектувана с медикаменти аптечка.

7. Да се пазят от повреди положени подземни и други инсталации и съоръжения, като предварително се обозначат и маркират.

8. Материалите да се доставят по възможност в пакетиран вид и складират и съхраняват в района на площадката.

9. Работните дървени скелета от козли и талпи да са здраво закрепени и надеждно укрепени. Металните инвентарни скелета да се ползват след щателна проверка на връзките и носимоспособността на отделните елементи, при наличието на паспорти от предприятието- производител.

10. Работните площадки да се обезопасят с парапети и бордови дъски на височина 1,00 м над ходовата повърхност.

11. Ел. заварките да се изпълняват от правоспособни заварчици, осигурени с лични предпазни средства - гумени ръкавици, престилка, предпазна маска и шлем. Преди започване на работа да се проверява изправността на арматурата и заземяването.

РАБОТА С МАШИНИ:

1. Работници, които обслужват и управляват машините трябва да бъдат снабдени с инструкции, съдържащи изискванията по техника на безопасността, указанията на сигналната система, правилата за управление на машината, правилата за определено натоварване и допустимата скорост на работа на машината и др.

2. Забранява се ползването на агрегати, машини и инструменти, които да не са обезопасени и изпитани съгласно ПТБ - гл. VI, т.1.

ПРОТИВОПОЖАРНА ЗАЩИТА:

Изпълнителят трябва да осигури достатъчно оборудване за потушаване на евентуален пожар. Не се разрешава никакво горене на отпадъци или отломки. Изпълнителят трябва веднага да подаде сигнал за тревога на местните власти, в случай че има опасност от пожар или експлозия в района на работите, в следствие на разположени резервоари за гориво или подобни опасни средства или устройства. За да предотврати появата на пожар или експлозия, Изпълнителят трябва да упражнява предпазните мерки за безопасност и трябва да се придържа към всички инструкции, издадени от местните власти.

1. Забранява се гасенето с вода на запалени течни горива. Същото да се извършва с пясък или със специални пенообразуващи и други подходящи пожарогасителни средства;

2. Пушенето и паленето на огън да става на определени за целта пожаро -обезопасени места.

3. В случай на пожар, да не се гасят с вода варели с нефт и нефтопродукти и др;

4. На строителната площадка да се осигурят пожарогасител, кофи, лопати, сандъчета с пясък;

5. На строителния обект в близост до складирани строителни и други горими материали да се осигурят кофпомпа за вода, съд с вместимост 200 л, вода и кофа;

6. Преди започване на работа в опасни участъци да се изключи захранването;

7. В края на работното време всеки работник е длъжен да провери и да остави в пожарнобезопасно състояние своето работно място, машините и съоръженията, с които работи;

8. Територията на обекта редовно да се почиства от горими отпадъци;

9. При започване на строителството да се провери изправността на пожарните кранове в района;

10. Достъпът да подръчните уреди и съоръжения за пожарогасене, до пожарните кранове и хидранти, до сградите, складовете и съоръженията на строителната площадка да се поддържат винаги свободни;

11. Забранява се складирането на материали, съоръжения и машини, както и паркирането на превозни средства по пътя и подхода към противопожарните уреди, съоръжения и инсталациите за пожароизвестяване и пожарогасене;

12. На видно място на строителната площадка да се поставят табели с телефонния номер на противопожарната охрана.

3АЩИТА НА СОБСТВЕНОСТТА:

Изпълнителят отговаря за опазването и охраната на собствеността, частна, общинска или държавна, която се намира на или е в близост до работната площадка, срещу щети или вреди в следствие на работата му. Всяка щета или повреда причинена от действие, пропуск или небрежност от страна на Изпълнителя, трябва да бъде възстановена по подходящ и задоволителен начин, от и за сметка на Изпълнителя.

ПОЧИСТВАНЕ НА РАБОТНИТЕ ПЛОЩАДКИ:

Изпълнителят носи пълна отговорност за опазване на местата за работа или в тяхна близост, като например замърсявания или щети от всякакъв вид, от момента на започване на строителството до момента на предаване на обекта към Възложителя. Преди Възложителят или друг компетентен орган да поиска проверка на извършените работи, Изпълнителят трябва да почисти и да отстрани всички ненужни материали от работната площадка, да приведе в добро състояние оборудването, което трябва да се приеме. Изпълнителят трябва да отстранява и премахва от района на Площадката всички отломки и отпадъци ежедневно. Всички отпадъци в следствие на почистването са собственост на Изпълнителя и трябва да се отстранят от Площадката по начин, който да не предизвика замърсяване на пътищата и в имотите на съседните собственици. Отпадъците трябва да бъдат изхвърлени в съответствие със закона на депо, посочено от Общината.

ГАРАНЦИОННИ СРОКОВЕ:

Изпълнителят се задължава да отстранява за своя сметка скритите недостатъци и появилите се дефекти в гаранционните срокове за извършените СМР, съгласно посочените в Наредба № 2 от 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти.

ДРУГИ ИЗИСКВАНИЯ:

Всички видове дейности, свързани с организацията на движение към и вътре в обекта, разрешение за включване (макар и временни) към водоснабдителна, електрозахранваща, водоприемна и др. видове мрежи трябва да бъдат съгласувани от Изпълнителя със съответните местни служби и собственици, със съдействие от страна на Възложителя.

Администринане на обекта

Изпълнителят има задължението да води дневник на работите, който съхранява в неговия офис. Дневникът ще се използва от оторизиран технически представител на Възложителя, Строителния надзор и Проектанта за отразяване на всички констатации, инструкции и промени по въпроси, които имат отношение към строителните работи на обекта.

Изпълнителят е задължен преди започване на строителните работи да представи на Възложителя строителна програма с указани срокове и график на основните дейности и доставка на материали и оборудване, която може да се актуализира и променя по взаимно съгласие на двете страни.

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ТЕХНИЧЕСКОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

В техническото предложение за изпълнение на поръчката към офертата всеки участник трябва да разработи стратегия за реализирането на всички работи и дейности, съгласно Инвестиционния проект и Техническата спецификация на възложителя. При реализацията на поръчката и организацията на работа трябва да бъдат спазени всички изисквания на Възложителя и нормативните разпоредби. Към Техническото предложение за изпълнение на поръчката, следва да се съдържат следните приложения:

1. Строителна програма, съгласно изискванията на техническата спецификация – представя се в свободен текст;

2. Линеен календарен график за изпълнение на поръчката, обхващащ всички дейности по изпълнението й.

1. Строителна програма, в съответствие с изискванията на Техническите спецификации – представя се в свободен текст. Представената от участника Строителна програма следва да съдържа минимум:

1.1. Подход при изпълнение на строителните процеси - в тази част от строителната програма, участникът трябва подробно да опише предложенията си относно:

1.1.1. Обхват и дейности, съобразно виждането му за подхода, методите на изпълнение на предмета на поръчката - следва да се опишат отделните етапи на изпълнение на поръчката, да се обхванат и опишат основни дейности за всеки един от етапите, необходими за изпълнението предмета на поръчката, вкл. подготвителните дейности, дейностите по изпълнението на строително-монтажните работи, тестванията, въвеждането на обекта в експлоатация, дейностите по отстраняване на констатирани нередности, дейностите по време на гаранционния срок, както и всички други дейности и поддейности, необходими за постигане целите на договора; За всяка една от дейностите участникът следва да посочи нейното наименование, както и описание на действията и поддейностите, които ще извърши по повод на изпълнението на дейността;

1.1.2. Описание на всички видове СМР и предлаганата технология на изпълнението им, както и посочване на тяхната последователност на изпълнение. Следва да са изложени мотиви за предложената последователност на изпълнение на отделните видове СМР, както и мотиви относно

избора на технологията на изпълнение на отделните видове СМР, включително и ефекта от използване на конкретната технология за постигане на целите на проекта. В тази част на строителната програма следва да бъдат описани и всички нормативни изисквания за дейността, които участникът ще спазва, както и посочване на конкретни мерки, свързани със спазването им. За всяка мярка следва да се посочат конкретните дейности по нейното изпълнение, конкретно ангажираните експерт/и и кой от тях коя част от дейностите ще изпълнява. Следва да се опише и очакваният ефект от конкретната мярка.

1.1.3. Организация и подход при изпълнение на поръчката с оглед наличните човешки и технически ресурси – тази част от работната програма включва описание на използваната техника с посочване на дейностите, посочени по-горе, в които техниката ще бъде използвана, и нейното техническо предназначение. Посочване на работните звена, както и индивидуалните експерти и работници за изпълнение на горепосочените видове дейности с посочване вид, състав, квалификация, както и посочване на конкретните задължения, които същите ще изпълняват съобразно тяхната компетентност. Описанието следва да отчита и времевото разпределение на техните ангажименти. Участниците следва да направят пълно описание на начините за разпределение на дейностите и отговорностите между предлаганите от него специалисти; отношенията и връзките на контрол, взаимодействие и субординация, както между предлаганите от него специалисти, така и в отношенията с Възложителя и останалите участници по начин, гарантиращ качественото и навременно изпълнение на договора за строителство. Участникът следва да посочи и вътрешнофирмената организационна координация на работните звена и отделните човешки ресурси, която предвижда да създаде и която следва да съответства на приложения Линеен календарен график и диаграма на работата ръка.

1.1.4. Участникът следва да опише и как ще се извършва доставката на всички необходими за обекта материали, съобразно предложената от него организация на дейностите, така че да се гарантира изпълнението на договора в срок. Участникът следва да посочи и конкретни мерки за осигуряване на своевременна доставка на необходимите материали, както мерки за извършване на входящия контрол за качество и съответствие на материалите с предвидените за използване. За всяка една от мерките участникът следва да опише нейната същност и обхват, конкретните дейности, които се предвиждат за изпълнението й, конкретния експерт или служител, ангажиран с прякото й изпълнение, ако експертите по изпълнение на дейностите са повече от един, кой експерт коя от дейностите ще изпълнява с посочване на техните конкретни задължения, както и посочване на експертите от ръководния състав на участника, които ще контролират изпълнението на мярката и начините му на взаимодействие с контролирания/ните експерти. Мерките следва да бъдат съпроводени и от описание на очаквания ефект от изпълнението на конкретната мярка в смисъла на постигането на целите на контрола по доставката и качеството и съответствието на материалите. Организацията и подходът, както и предложените и определени етапи, дейности технология и последователност на изпълнение от участника следва да гарантират изпълнението на обществената поръчка съобразно изискванията на техническите спецификации, нормативната уредба и да обосновават и гарантират изпълнението на дейността по строителството в предложения от участника срок.

1.2. Опазване на околната среда по време на изпълнението на предмета на договора. Този елемент от предложението на участника включва предлаганите от участника мерки, свързани с опазване на околната среда, адекватни на конкретния предмет на поръчката. Всеки участник следва да направи подробно описание на възможните замърсители, както и на предлаганите от него мерки, свързани с

опазването на околната среда по време на изпълнението на предмета на договора. За всяка една от мерките участникът следва да опише наименование, същност и обхват, конкретните дейности, които се предвиждат за изпълнението й, конкретния експерт или служител, ангажиран с прякото й изпълнение, ако експертите по изпълнение на дейностите са повече от един, кой експерт коя от дейностите ще изпълнява с посочване на техните конкретни задължения, както и посочване на експертите от ръководния състав на участника, които ще контролират изпълнението на мярката и начините му на взаимодействие с контролирания/-ните експерти. Мерките следва да бъдат съпроводени и от описание на очаквания екологичен ефект от изпълнението на конкретната мярка в смисъла на постигането на целите на настоящия раздел. В тази част на работната програма следва да бъдат описани и всички нормативни изисквания, действащи стандарти и правила за дейността по опазване на околната среда по време на строителството, които участникът ще спазва, както и посочване на конкретни мерки, свързани със спазването им. Освен това следва да се представи и план за организация по изпълнение на мерките за опазването на околната среда, включващ конкретните действия по изпълнението на мерките, тяхното времево разпределение, включително и очакваните екологични ефекти от изпълнението след неговото приключване. Съвкупността от мерките както и планът като цяло следва да обосновават и гарантират спазването на нормативната уредба и ефективното опазване на околната среда по време на изпълнението на дейността по строителството.

2. Спецификация на всички използвани материали с посочване на вида, търговското наименование, производител, доставчик и общо количество за влагане, техническите и качествени характеристики на материала. Спецификацията обвързва участника с предложените от него материали, ако бъде избран за изпълнител, като същите ще са елемент на сключения договор. Спецификацията служи и за проверка на съответствието на предложението на участника с утвърдените от възложителя технически спецификации.

3. Подробен линеен график за изпълнение на предвидените дейности с приложена диаграма на работната ръка. Графикът следва да е обвързан и да представя строителната програма на участника, като прецизира съответните дейности и да е съобразен с технологичната последователност на строителните процеси. Линейният календарен план е график за изпълнение на конкретните строителни работи и следва да отразява всички посочени в КСС дейности.

Графикът следва да бъде изготвен реалистично и да бъде изпълним от гледна точка на технологичните процеси в строителството.

Графикът следва да бъде изготвен по дейности на строителство и в него следва да са ясно отразени началото, времетраенето и изпълнението на всички операции, включени в КС към документацията за участие в процедурата.

Началото на изпълнение на дейностите свързани с изграждането на обекта се определя от датата на откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво с подписване на акт обр. 2а и заверка на Заповедната книга спрямо която следва да се изготви графика.

В графика трябва да бъдат посочени междинни срокове за завършване на отделните етапи на изпълнение.

Върху всяка хоризонтална отсечка, изобразяваща обозначения срок за изпълнение на всеки отделен вид СМР по КСС, да се запише броя на работниците, които я изпълняват и за всеки ден общо да се запише броя на работниците

Крайната дата на изпълнение на строителството се определя с датата на съставяне и подписване на констативен акт, образец 15 за установяване годността за приемане на обекта съгласно Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, което следва да е видно от представения в офертата линеен график.

При изготвянето на графика да се отчетат технологичната последователност и технологичните изисквания за изпълнение на всеки вид отделна работа от КС, както и специфичните условия за изпълнение през съответния период на годината и атмосферните влияния и особеностите на терена.

В графика участникът следва да посочи и броя и вида на необходимата механизация за всяка една дейност, посочена в КСС.

Линейният график за изпълнение на поръчката трябва да бъде съобразен с техническите спецификации, Организацията за изпълнение на поръчката и ценовото предложение на участника.

Забележка: Когато Техническото предложение за изпълнение на поръчката не съответства на Ценовото предложение по отношение на дейностите за изпълнение на поръчката, ангажираните строителни работници по квалификация и брой, използваната техника и механизация, времевите предложения, както и други части на Предложението за изпълнение на поръчката, оферирани от участника в документите, свързани с предложението за изпълнение на поръчката, участникът се отстранява.

Участник, чиято техническо предложение за изпълнение на поръчката показва вътрешна несъвместимост и/или противоречие, по отношение на технология, срокове, материали, организация, човешки ресурси или др., както и в които има наличие на паразитни текстове, отнасящи се до други процедури, други възложители, изпълнители или обекти, водещи до невъзможност да се идентифицира текстът като принадлежен към настоящата поръчка, се отстранява от понататъшното участие в процедурата, както и противоречия с нормативната уредба, технически стандарти и/или правила, включително и/или използване на отменени такива. Участник, чийто линеен календарен план има липсващи изискуеми показатели, показва технологична несъвместимост на отделните строителни операции, както и противоречие със строителната програма, техническата спецификация или други условия, заложени в процедурата или нормативен документ, уреждащ строителните процеси, се отстранява.

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЕКСПЕРТИТЕ:

Участникът трябва да разполага с екип от квалифицирани експерти, които притежават експертиза за изпълнение на договора, както следва:

1. Технически ръководител:

Минимално изискване: висше образование с минимална образователно-квалификационна степен

„бакалавър“ или еквивалентна образователна степен, в случаите когато е придобита в чужбина, с професионална квалификация „строителен инженер“, „инженер“ или „архитект“ или средно образование с четиригодишен курс на обучение със специалност „строителен техник“ или еквивалентна специалност съгласно чл. 163а от ЗУТ.

2. Геодезист:

Минимално изискване: Инженер със специалност „Геодезия” да притежава висше образование с минимална образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или еквивалентна образователна степен, в случаите когато е придобита в чужбина, в направление на висше образование „ Архитектура, стоителство и геодезия“ или еквивалентно когато образованието е придобито в чужбина.

3. Експерт по безопасност и здраве в строителството:

Минимално изискване: да притежава валидно удостоверение за „Експерт по безопасност и здраве“ съгласно Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд или еквивалентно.

4. Специалист за контрол на качеството/отговорник по качеството:

Минимално изискване: да притежава валидно удостоверение за преминато обучение за контрол върху качеството на изпълнение на строителството, за съответствие на влаганите в строежите строителни продукти със съществените изисквания за безопасност или еквивалентно.

Участникът в поръчката може да използва ресурси на други физически и/или юридически лица при изпълнение на поръчката, при условие, че представи документи, доказващи че има на разположение тези ресурси.

Участникът може по своя преценка да предложи допълнителни, неключови експерти, които да подпомагат ключовите експерти при изпълнение на предвидените дейности, като посочи техния брой, квалификация, както и в изпълнението на кои задачи ще участват и за какъв период от време.

Избраният изпълнител следва да използва само посочените експерти.

Важно: В случай, че се налага някой от експертите да бъде заменен след подписване на договора поради болест, смърт или напускане на експерта, то изпълнителят трябва да го замени с експерт, притежаващ професионален опит и квалификация, равностойни или по-добри от тези на първоначално избраните. Новият експерт следва да бъде одобрен от възложителя преди да започне работа по договора. Изпълнителят поема всякакви допълнителни разходи, свързани със смяната на неговите експерти.

Един експерт не може да заема две позиции в екипа за изпълнение на поръчката.

1. Изискванията към експертите са минимални. В техническото предложение участниците предлагат експерт за всяка позиция, който следва задължително да отговаря на минималните изисквания, посочени по-горе. Методиката за оценка предвижда оценяване на професионалната компетентност на експертите, като за всяко допълнително оценяемо предложение участникът ще получи предвидените в нея точки. Оценяемите предложения са свързани с професионалната компетентност на определените експерти. Участникът може да предлага и включва и допълнителни експерти, които счита за необходимо да привлече при изпълнение на дейностите от предмета на поръчката, като посочва същите в техническото си предложение, но същите не подлежат на оценка.

2. Изпълнителят е длъжен да изпълнява поръчката с експертите, които е предложил в техническото си предложение, през целия срок на действие на договора. Смяната им е допустима, по изключение в

предвидените по договора случаи, само ако експертът отговаря напълно на предложенията, с които участникът е определен за изпълнител.

С Решение на Министерски съвет № 352 от 21.05.2015 г. е приет Първи национален план за действие по взаимна оценка на регулираните професии в държавите членки съгласно чл. 59 „Прозрачност“ от изменената Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации.

Под „еквивалентна специалност” следва да се разбира придобито образование или специалност, приравнени към посочените. Приравнени са специалностите, при които учебната програма на специалността покрива най-малко 80 на сто от учебната програма на някоя от специалностите.

Под „еквивалентно образование” следва да се разбира специалност, получена в чуждестранно учебно заведение в еквивалентни на тези области специалности по смисъла на ПМС 125 от 24.06.2002 г. за утвърждаване Класификатор на областите на висше образование и професионалните направления.

Забележка: Участникът посочва в техническото предложение необходимата информация и прилага доказателства в подкрепа на същата, като документи, доказващи професионалната компетентност на посочения експерт.

В случай че не са представени документи, доказващи професионалната компетентност на експертите или от същите не може да се установи съответствието с минималните изисквания на възложителя, участникът ще бъде отстранен. В случай че участникът представи документ, доказващи съответствието на експерта с минималните изисквания на възложителя, но не доказващи съответствието на експерта със съответните допълнителни изисквания съгласно методиката за оценка, същият ще бъде допуснат до по-нататъшно участие, но няма да му бъдат присъдени точки по съответния показател. В случай че от представените документи не може да се удостовери съответствието със съответно минимално изискване или изискване за допълнителен брой точки, комисията ще приеме, че съответното изискване не е изпълнено.

ВАЖНО!!! В изпълнение на разпоредбата на чл. 48, ал.2 от ЗОП да се счита добавено "или еквивалент" навсякъде, където в документацията и проектите по настоящата поръчка са посочени стандарти, технически одобрения или спецификации или други технически еталони, както и когато са посочени модел, източник, процес, търговска марка, патент, тип, произход или производство. Ако някъде в проекта или документацията за участие има посочен: конкретен модел, търговска марка, тип, патент, произход, производство или др., възложителя на основание чл. 50, ал.1 от ЗОП ще приеме всяка оферта, когато участникът докаже с всеки относим документ, че предложеното от него решение отговаря по еквивалентен начин на изискванията, определени в техническите спецификации и/или проектите. Всички строителните материали трябва да отговарят на изискванията на действащите Български държавни стандарти, на изискванията на инвестиционните проекти, БДС, EN или, ако са внос, да бъдат одобрени за ползване на територията на Република България и да са с качество, отговарящо на гаранционните условия. Не се допуска изпълнение с нестандартни материали

ВАЖНО! Навсякъде в горепосочената техническа спецификация, където са посочени конкретни технически стандарти се добавят думите “или еквивалент”.

Неразделна част от настоящата техническа спецификация към документацията за участие са приложените ОДОБРЕНИ ИНВЕСТИЦИОННИ ПРОЕКТИ за обекта.