ПРОЕКТ CB005.1.21.167
ПРОЕКТ CB005.1.21.167
„ПОВИШАВАНЕ НА ПРИВЛЕКАТЕЛНОСТТА НА ОБЩИНИТЕ ТОПОЛОВГРАД И ИНЕДЖЕ КАТО ДЕСТИНАЦИИ ЗА ЕКОТУРИЗЪМ“
Договор за БФП №: РД-02-29-59/20.03.2017
Партньори: ОИМ-Тополовград, България и Община Инедже, Турция
Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата Интеррег-
ИПП за трансгранично сътрудничество България-Турция.
ПРИКАЗКА ЗА ПЛОЧЕСТ
Снимка на м. Плочест, 2017 г. Източник: архив, X. Xxxxxxxx
Историята на местността Плочест и по-точно, тази й част която Тополовградчани наричат Корията, разказва дълга и интересна приказка. Приказка, която започва преди повече от 200 години.
Снимка на Кавакли, 1911 г.
Източник: архив, X. Xxxxxxxx
През XVIII и началото на XIX век, Кавакли, днешен Тополовград, е бил голямо и важно за района селище, с население близо 8000 жители. Имал е развито земеделие, животновъдство и занаяти. Бил е културен и религиозен център.
Снимка на Кавакли, 1887 г. Източник: архив, X. Xxxxxxxx
Всяка педя земя около селището се обработвала от трудолюбивите му жители и с помощта на водата която бликала от множество извори се отглеждали много лозя, черници, коноп, зърно, зеленчуци и плодове. На запад нивите обхващали цялата местност Сайядис, а на юг в Сакар планина достигали чак до Фислиевата нива. Гората тогава е била много по-малко, но изцяло естествена - от дъб, липа, габър и други.
Снимка на фамилия Xxxxxxxx,
(Каваклиоти) Източник: архив, X. Xxxxxxxx
На светите места, местните жители изградили множество параклиси: „Св. Xxxxx”, „Св. Xxxxxxx”, „Св. Xxxxx”, „Св. Xxxx”, „Св. Св. Xxxxx x Xxxxxxx”, а в местността
„Сайядис” съществувал и
мъжки манастир „Св. Xxxxxxxx Xxxxxxxxxx”.
Снимка в дома на Xxxxxx Xxxxxxxxx Източник: архив, X. Xxxxxxxx
Xxxxxx работели здраво, но и почитали празниците, а на празник има и веселба. Тъкмо като място за празненства се оформила Корията над града. Равно и хубаво място, със дебели дъбови сенки и чиста природа, изключително подходящо за отдих и веселие. Тук се събирали Каваклийци, тук са ставали хората и веселбите.
Снимка на разходка в м. Плочест
Източник: архив, X. Xxxxxxxx
По-късно, в началото на ХХ век тополовградските гърци се изселват от района. На тяхно место идват българи - бежанци от Тракия и Македония и Корията отново се оживява.
Снимка на общ изглед на Тополовград от 30-те години на ХХ век Източник: архив, X. Xxxxxxxx
Корията става отново любимо място за разходка и кратка почивка.
Тук са се провеждали и много градски и детски празненства.
Снимка на ученическа духова музика x
Кавакли
Източник: архив, X. Xxxxxxxx
Тук било и първото футболно игрище, където местния футболен отбор провеждал оспорвани срещи.
Снимка на футболна среща в местността Корията 1949 г.
Източник: архив, X. Xxxxxxxx
Тук започнал да се организира и Тополовградския панаир на 24-ти май, както и традициионният фолклорен фестивал „Сакара пее”, който събирал фолклорни състави и изпълнители от цялата Сакар планина.
Снимка на фолклорен събор „Сакара
пее” 1968 г. Източник: архив, X. Xxxxxxxx
Снимка на събора „Сакара пее”,
1975 г.
Източник: архив, X. Xxxxxxxx
На Корията се организирали и землячески срещи, спортни празници и много веселби.
Снимка на търчано Булгакьойско хоро на тракийския събор 1970г. Източник: архив, X. Xxxxxxxx
На по-късен етап в района бяха построени хижи, множество бунгала, ресторант и спортни площадки, което го оформи като една от любимите зони за отдих на Тополовградчани днес.
Снимка: Xxxxxx Xxxxxxxx, НУ ”Св. Св. Xxxxx x Xxxxxxx” - гр.Тороловград, Местността “Корията” край
Тополовград
Източник: xxxx://xxxxxxx.xxxxx.xxx
Към днешна дата, зависи само от нас дали приказката за Плочест ще бъде съхранена и разказвана още поне 200 години.
Снимка: Xxxxxx Xxxxxxx, НУ ”Св. Св. Xxxxx x Xxxxxxx” гр.Тороловград, местността “Корията”
Източник: xxxx://xxxxxxx.xxxxx.xxx
БЛАГОДАРИМ ВИ!
Тази публикация е направена с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програма за трансгранично сътрудничество Интеррег-ИПП България-Турция 2014-2020,
CCI No 2014TC16I5CB005. Съдържанието на публикацията е отговорност единствено на г-н Xxxxxxx Xxxxxxxx, Директор на ОИМ - Тополовград и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на
Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.