Contract
Външно-търговско финансиране
СЪДЪРЖАНИЕ
1. INCOTERMS 3
2. Финансиране 10
Форфетинг 10
Форфетиране 18
3. Платежни средства 34
Менителница 34
Запис на заповед 47
Чек 52
4. Форми на плащане 58
Акредитив 58
Документарно инкасо 86
Открита сметка 101
1. INCOTERMS
Инкотермс са стандартни търговски условия, които определят отговорността на купувача и продавача. Те целят да се избегнат обърквания и принципно се използват в споразуменията за доставка на стоките. Всеки Инкотермс определя кой е отговорен за транспорта, застраховането, митата и освобождаването от митница.
Преди да изберете Инкотермс, преценете страната на купувача. Някои страни изискват да бъде използван определен набор Инкотермс, докато други приемат избрани Инкотермс като стандартна практика. Транспортът може да също така да повлияе на вашия избор, тъй както някои Инкотермс могат да се използват само за морски и воден транспорт. В INCOTERMS са описани различните комбинации, които са:
• Ex-Works (във фабриката)
Стандартът на Ex-Works (EXW) (във фабриката) означава, че продавачът минимизира своя риск като предоставя стоките в своите собствени помещения. Купувачът натоварва стоките, след това организира и плаща за транспорта, освобождаването от митница и застраховката.
Задължения на продавача
Ако вие продавате стоки под този стандарт на Инкотермс, вие сте отговорни за предоставянето на стоките на вашия купувач във ваше помещение или от определено място (като фабрика или склад). След като вие предоставите стоките в наличност, вие повече не сте отговорни за тях.
Задължения на купувача
Купувачът трябва да организира и плати транспорта за доставката на стоките. Купувачът е отговорен за стоките и за всичко, което стане с тях след натоварването им. Стандартът EXW означава, че купувачът носи целия риск и поема всички разходи за движението на стоките, след като те са били предоставени в наличност при складовете на продавача.
EXW на практика
Продавачите и купувачите прибавят думи и термини към EXW Incoterm. Например, "EXW - натоварен" понякога се добавя допълнително при формулирането в договора, ако продавачът трябва да натовари стоките. Въпреки това, ако вие избирате да прибавите думи или клаузи във вашия договор, вие трябва да изясните писмено кой осъществява или плаща за извънредната работата и кой носи риска.
Методи на транспорт
Тъй като отговорността за транспортиране на стоките е изцяло на купувача, EXW може да се използва за всички видове транспорт.
• Free Carrier (без разходи по пренасяне)
Всички три стандарта на Инкотермс, започващи с "F" - Free Carrier (FCA), Free Alongside Ship (FAS) и Free On Board (FOB), означават, че продавачът е отговорен за организирането и плащането на доставката на стоките до превозвача. Купувачът плаща за основния превоз след тази точка.
Задължения на продавача
FCA означава, че като продавач, вие трябва да предадете стоките на определено място, с каквото и да е транспортно средство, и да ги освободите за износ на основния превозвач. Продавачът е отговорен за стоките до момента на достигане на определеното място и стоките влязат във владение на превозвача. Купувачът или продавачът могат да организират основния транспорт, но купувачът плаща за него.
Задължения на купувача
Като купувач, вие избирате основния превозвач. Ангажирането на превозвач може да бъде организирано от купувача или от продавача от името на купувача. Купувачът става отговорен за стоките след като те преминат във владение на превозвача при определеното място. Той носи също така отговорност за разходите за последващия транспорт.
FCA на практика
В някои транспортни договори, търговците използват транспортни условия като "крайни цени за доставка" във връзка с FCA. Разходите и рисковете за тези цени, които включват и таксите на превозвачите за товарене и използване на контейнери могат да зависят от пристанището. Трябва да се изясни какво означава това за купувача и продавача. Като правило, когато договорите използват условия, които са добавени или променени от стандартните Инкотермс, те трябва да се обяснят подробно във всеки договор.
Методи за транспорт
FCA са подходящи за всички методи на транспорт.
• FAS - Free Alongside Ship (xxxxxx покрай борда на кораба) и FOB - Free On Board (франко борда на парахода в отправното пристанище)
Както при Free Carrier (FCA), и стандартите от Инкотермс - Free Alongside Ship (FAS) и Free On Board (FOB), означават, че продавачът е отговорен за организирането и плащането за доставката на стоките до превозвача. Рискът за продавача свършва, когато стоките се предоставят на основния превозвач. Купувачът плаща за основния превоз.
FAS - Задължения на продавача
Според FAS, като продавач вие трябва да набавите цялата експортна документация, като организирате и сте отговорни за доставката на стоката до кораба при определено пристанище за отплаване. Продавачът е освен това отговорен за освобождаването на стоките за износ.
FAS - Задължение на купувача
След като стоките са били доставени до кораба, купувачът става отговорен за всички рискове и разходи свързани със стоките.
FOB - Задължения на продавача
Под FOB Инкотермс, като продавач вие сте отговорен да предоставите стоките до превозвач, избран от купувача. Това означава, че вие сте отговорни за стоките докато те не преминат на кораба в посочено пристанище на доставка, след което купувачът поема разходите и рисковете.
Продавачът организира цялата експортна документация и трябва да достави стоките точно до кораба, на посочено пристанище.
FOB - Задължения на купувача
Като купувач, рисковете и разходите свързани със стоките, стават ваша отговорност след като стоките минат на борда на кораба.
FOB на практика
Ако продавачът не възнамерява да натоварва стоките, трябва да се използват FCA Инкотермс вместо FOB.
Методи на транспорт
FAS и FOB се използват само за морски или воден транспорт.
• CFR - Cost and Freight (стойност и навло), и CIF - Cost, Insurance and Freight (стойност, застраховка и навло)
CFR и CIF условия по Инкотермс, означават, че продавачът е отговорен за организирането и плащането на основния превозвач, но рискът от вреди или допълнителни разходи остават за купувача.
CFR - Задължения на продавача
Като продавач, вие организирате транспортирането. Вие сте отговорен за стоките, докато те преминат на кораба на пристанището на заминаване, но трябва да платите навлото за превоза на стоките до пристанището на пристигане, тоест целия път по вода.
CFR - Задължение на купувача
Под CFR, купувачът е отговорен за стоките и всички допълнителни разходи и рискове, след като те бъдат натоварени на кораб при пристанището на заминаване.
CIF - Задължения на продавача
Под CIF, като продавач вие носите същата отговорност, както и продавача, използващ CFR Инкотермс. Въпреки това, под CIF вие сте освен това отговорен за организирането и плащането на застраховката, покриваща риска на купувача по време на движение на стоките.
CIF - Задължения на купувача
Купувачът става отговорен за стоките и свързаните рискове след като те бъдат натоварени на кораба на пристанището за изпращане.
Методи на транспорт
И CFR и CIF Инкотермс могат да се използват само за стоки, транспортирани по море или по воден транспорт.
За другите методи на транспорт трябва да се използват CPT Инкотермс.
• CPT - Carriage Paid To (транспорт платен до) и CIP - Carriage and Insurance Paid to (транспорт и застраховка платени до)
И (CPT) и (CIP) Инкотермс означават, че продавачът е отговорен за организирането и плащането на основния транспорт, но рискът от повреда и допълнителните разходи остават за купувача.
CPT - Задължения на продавача
Под CPT като продавач, вие сте отговорен да изберете превозвач и да предоставите стоките на него. Вие сте също така отговорни за плащането на разходите за транспорт, за доставянето на стоките на определена дестинация. Вие също така трябва да освободите стоките за износ.
CPT - Задължения на купувача
Като купувач, вие ставате отговорни за всички рискове, които са свързани със стоките, след като те са предадени на определения превозвач. Вие плащате за разходите след като стоките достигнат определеното място на дестинация.
CIP - Задължения на продавача
Продавачът е отговорен за същите условия като под CPT. Освен това в допълнение, продавачът също така е задължен да организира и купи застраховка покриваща рисковете на купувача от вреда или загуба по време на транспортирането.
CIP - Задължение на купувача
Като купувач, вие сте отговорен за рисковете, свързани със стоките, след като те се предоставят на превозвача. Вие ставате отговорни за разходите след като те достигнат тяхната дестинация.
CPT and CIP на практика
CPT изисква продавачът да освободи стоките за износ. И под CPT и под CIP, купувачът става отговорен за транспортните разходи и рисковете, след като избраният превозвач достави стоките.
Методи на транспорт
CPT и CIP Инкотермс могат да бъдат използвани за коя да е форма на транспорт, както и за повече от един вид.
• Delivered At Frontier (доставка до границата), Delivered Ex-Ship (доставка на парахода в уговореното пристанище) и Delivered Ex-Quay (доставка на кея в уговореното пристанище)
Всички Инкотермс започващи с "D" – включително и Delivered At Frontier (DAF), Delivered Ex-Ship (DES) and Delivered Ex-Quay (DEQ) – означават, че продавачът покрива всички разходи и рискове свързани с превоза на стоките до мястото на пристигане. Тези Инкотермс носят най-много риск за продавача.
DAF
Продавачите трябва да организират и платят за транспортирането на стоките до определена точка и място на границата. Те трябва също така да освободят стоките за износ, но не и за внос, и са отговорни за рисковете и разходите свързани със стоките докато те стигнат до границата.
Под DAF, купувачите поемат риска след като стоките са били доставени на границата. Купувачите и продавачите могат да поискат да добавят допълнително споразумение, че продавачът е отговорен и плаща за разтоварването на стоките при пристигането на границата. Изяснете, какво означава това, както за купувача, така и за продавача. Обикновено, когато в споразумението се използват условия, които се добавят или варират от стандартните Инкотермс, те трябва да се обяснят подробно във всеки договор.
DAF обикновено се използва за пътен или железопътен транспорт.
DES
Продавачите са отговорни за доставянето на стоките до определено пристанище- дестинация, но не и за освобождаването им за внос. Те предоставят стоките на разположение на купувача на борда на кораба, но не са отговорни за разтоварването им.
Под DES, купувачите са отговорни за рисковете и разходите, които са свързани със стоките, веднъж след като те са натоварени на борда на кораба.
Ако вие се съгласите купувачът да е отговорен за разтоварването, вместо този стандарт, използвайте Инкотерм DEQ.
DES се използва само за морски и воден транспорт.
DEQ
Продавачите са отговорни за доставката на стоките, без освобождаването им за внос, на определено пристанище-дестинация. Те покриват също така всички разходи и рискове свързани с транспортирането и разтоварването на стоките на кея.
Под DEQ, купувачите са отговорни за освобождаването на стоките за внос, както и за вносните данъци и мита.
И двете страни могат да се споразумеят продавачът да е отговорен за разходите за вноса на стоки. Уточнете какво това би означавало за купувача и за продавача. Обикновено, когато в споразумението се използват условия, които се добавят или варират от стандартните Инкотермс, те трябва да се обяснят подробно във всеки договор.
DES се използва само за морски и воден транспорт.
• DDU - Delivered Duty Unpaid (доставка с неплатено мито) и DDP - Delivered Duty Paid (доставка с платено мито)
Също като при останалите Инкотермс от категорията "D", продавачът трябва да плати всички разходи и да покрие всички рискове, свързани с превоза на стоките до определеното място на дестинация. Докато Инкотермс Ex-Works (EXW) представя най-малко отговорност за продавача, Инкотермс DDP представлява най-голяма отговорност за продавача.
Доставка с неплатено мито (DDU) - Задължения на продавача
Продавачът е отговорен за доставката на стоките на купувача до мястото на дестинацията. Продавачът нито освобождава стоките за внос, нито разтоварва стоките.
DDU - Задължение на купувача
Купувачът трябва да освободи стоките за внос като поема всички рискове и разходи за стоките, от момента в който те са предоставени на договорената дестинация.
DDU на практика
Може също да бъде уговорено продавачът да бъде отговорен за вносните мита, разходи и рискове. Ако двете страни се съгласят за това, трябва да се опише в договора като вариация на Инкотерм.
DDP - Задължения на продавача
Продавачът трябва да достави стоките до уговорената дестинация, да ги разтовари и да ги освободи за внос. Продавачът носи отговорност за всички разходи и рискове, които са свързани с превоза на стоките до уречената дестинация. Продавачът трябва да плати всички мита, данъци и такси в страната на внос.
DDP - Задължение на купувача
Някои данъци, като ДДС, могат да бъдат изключени от задълженията на продавача и да се прехвърлят на купувача. Тази вариация на Инкотерм трябва да бъде описана в договора за продажба.
DDP на практика
Този Инкотерм не се използва ако продавачът не е в състояние да уреди лиценз за внос.
Методи на транспорт
И DDU и DDP покриват всички методи на транспорт. Въпреки това, ако стоките се доставят на борда на кораб или на кей, тогава трябва да се използват Инкотермс доставка на парахода (Delivered Ex-Ship) и доставка на кея (Delivered Ex- Quay).
2. Финансиране
Факторинг
Факторинг е вид краткосрочно финансиране на износа.
Възможности пред МСП за финансиране на износа и за неговото застраховане
1. Банкови кредити, оборотно кредититране, сконтови линии, овърдрафт;
2. Факторинг.
Оборотни банкови кредити, използвани от МСП при финансиране на експорта:
1) Сконтовата линия е оборотен кредит, базиран на продажбата на вземания, чекове, менителници, запис на заповед и др;
2) Револвиращ оборотен кредит /контокорентен/, кредит с определена горна граница, който може да се тегли и погасява според нуждите на фирмата;
3) Овърдрафтът е договорено с банката допустимо надвишение на плащанията.
4) Краткосрочен кредит /до 1г./, при който сумата се отпуска наведнъж; Оборотното кредитиране е предоставяне на заемни средства за покриване на разходите, свързани с основната дейност на фирмата.
Факторинг:
• Експортните вземания са често подценяван източник на финансови средства, а рискът от неплащане добива все по-голямо значение в международните търговски взаимоотношения;
• Традиционен метод за финансиране на производители и търговци в борбата за завладяване на нови пазари и удържане на вече завладени пазарни позиции при продажбата на стоки и услуги с разсрочено плащане;
• Дефиниция по ЗКПО: Факторинг е сделка, при която едно лице /фактор/ купува по силата на договор за цесия парични вземания, произтичащи от доставка на стоки или услуги, като поема риска от събирането на тези вземания срущу заплащане на определено възнаграждение.
Характеристики на факторинга:
• Финансиране на търговски вземания чрез купуването и авансово изплащане на фактури и прилежащи документи /70 – 90 %/ с отложено плащане /от 15 до 180 дни/, без допълнителни обезпечения ;
• Администриране и събиране на търговски вземания;
• Защита срещу кредитен риск.
•
Същински факторинг /факторинг без регрес/:
Закупувайки вземането факторът поема риска от неплащане и се грижи за неговото събиране и администриране. В случай че длъжникът не плати, факторът не отправя регресен иск към доставчика.
Предимства и недостатъци на отложеното плащане:
• Предимства за купувача:
o Получава стоков кредит;
o Няма нужда да разполага със собствени оборотни средства в момента на доставката.
• Недостатъци за доставчика:
o Отложеното плащане ангажира финансов ресурс;
o Несигурност на плащането;
o Възможни проблеми при събиране на вземането.
Защо факторинг?
• Освобождаване на паричен поток веднага след издаване на фактурите, подобрявайки общата ликвидност на компанията. Нивата на финансиране се увеличават успоредно с увеличението на търговския ви оборот; => предоставяне на бърза ликвидност;
• Факторингът е възможност за предлагане на по-изгодни търговски условия на платци от конкурентите, както и за печелене на нови клиенти, предлагайки им отложено плащане;
• Оптимизирането на паричните потоци може да доведе до по-добри цени от доставчици, получавайки отстъпки при по-ранно плащане;
• Авансово предплатените средства от факторинга могат да бъдат използвани за всякакви оборотни нужди.
Факторинг и/или банков кредит?
• Факторинг финансирането и краткосрочните банкови кредити са
взаимозаменяеми, но не се взаимоизключват;
• Двата вида финансиране са важна част от финансовото портфолио на фирмата;
• Както една фирма трябва да създаде добре балансирано клиентско портфолио, така тя трябва да има и разнообразни източници на финансиране;
• Поради наличието на допълнителна добавена стойност, факторингът не е алтернатива на банково финансиране, а средство, което може да бъде използвано паралелно с класически оборотен кредит за постигане на растеж при контролирани нива на риск.
Факторинг = покупко-продажба на вземания Кредит = заем /обезпечения, залог, ипотека /
Предимства на факторинга пред класическото оборотно финансиране
• По-бърз процес на удобрение и по-голяма гъвкавост и със значително по-малко формалности;
• Приемането на нови по-големи поръчки и тяхното финансиране бива значително улеснено;
• В случаите на бърз растеж факторингът е по-гъвкав от кредита, понеже може да расте паралелно с продажбите. Понеже финансирането зависи от големината на продажбите и качеството на клиентите с които се работи и за в бъдеще може да се получава бърз и надежден достъп до финансов ресурс, който ще расте паралелно с продажби;
• Събирането на вземанията се извършва от фактора, който се грижи за събиране на вземанията;
• Рискът, свързан с неплащане, се поема от фактора, който поема ролята на международен кредитен отдел, като следи кредитоспособността на международните клиенти и поема кредитния риск;
• Партниране с фактора при събиране на вземанията;
• Доставчикът не е длъжен да осигури допълнителни обезпечения като ипотека или залог на имущество, което е предимство за МСП. Експортните вземания служат като обезпечение на базата на което се финансират по-голямата част от тяхната стойност;
• Ограничаване на фиксираните разходи свързани със събиране на вземания и кредитен контрол => Освобождаване на ресурс за развитието на основната дейност;
• Тъй като финансирането, получено срещу прехвърляне на търговски вземания по същество не е заем, то не увеличава кредитната Ви задлъжнялост и не се отразява в централния кредитен регистър.
Xxxxxxx получава бърза ликвидност = увеличен оборотен капитал
⇨ Увеличена ликвидност = увеличена конкурентноспособност
Недостътъци на факторинга пред класическото оборотно финансиране:
• Нужно е съгласието на получателя на стоките. Някои длъжници отказват да приемат факторинг поради:
o Консервативност на воденето на бизнес;
o Предлагат негова алтернатива /МЕТРО/;
o Изрично е забранено според фирмената им политика;
o Лош рейтинг.
• Не всеки доставя на фирми /длъжници/ с добър рейтинг;
• Факторингът не финансира първоначалното производство;
• В някои страни на факторинга се гледа като на индикатор за финансови проблеми и лоша ликвидност при доставчика.
Вземания, подлежащи на факторинг:
• Произтичащи от реално извършени услуги или доставени стоки;
• Прехвърляеми;
• Необременени с тежести;
• Непадежирали;
• Произтичащи от фактури с отложено плащане, които са редовни от външна страна и притежават всички изискуеми реквизити, съгласно Закона за счетоводството;
• Вземания, относно които има ниска вероятност от регулярно издаване на кредитни известия и откази за плащане поради маркетингови бонуси, отстъпки и др.;
• Вземания, които не подлежат на прихващане срещу насрещни задължения.
Със сключването на договор за факторинг фирмата се задължава да прехвърля на факторинг дружеството всички възникнали вземания от включените в сделката платци, независимо дали фирмата иска да получи финансиране по прехвърлените фактури.
Компании, които биха могли да се възползват от услугата „факторинг“:
▪ Производствени и търговски компании, които продават на своите клиенти при условия на отложено плащане, вариращо между 15 и 180 дни;
▪ Доставчици, извършващи регулярни доставки, за които издават фактури в съответствие с действащото българско законодателство и получават плащане от своите клиенти по банков път;
▪ Минимална факторинг лимит на факторинг услугата: 200 000 лева;
▪ Максималнен брой платци – 5;
▪ Минимална стойност на фактура: 100 лева;
▪ Минимален годишен приход от продажби за последните две години – 1 500 000 лв.;
▪ Компании, които имат диверсифициран клиентски портфейл - зависимостта от един или двама клиенти създава рискове не само за факторинг компанията, но и за бизнеса на клиента;
▪ Компании, които нямат икономическа свързаност със своите клиенти.
Пример:
Разсрочено плащане – 30 дни
Ден 1: фактура І транспортни документи 80 % от фактурна стойност
- Факторинг такса
= банков превод Ден 30: плащане от клиента
20 % от фактурна стойност
- Лихви за 30 дни
= банков превод
Процесът при експортно финансиране на база фактури:
1) Проучване от страна на фактора на кредитния рейтинг на клиента;
2) При положителна проверка и наличие на взаимен интерес се договаря с фактора условията, при които ще прехвърляте вземанията;
3) Уведомяване на клиентите за решението и използване факторинг услугите на фактора и прилагане инструкции за плащане по сметка на фактора;
4) Xxxxxxxxx потвърждават на фактора, че са уведомени за прехвърлянето и са съгласни да извършват плащанията по посочената сметка на фактора;
5) Доставянето на стоките или услугите на клиенти е в съответствие с условията на търговския договор и издаването на фактура с отложено плащане се извършва с копие към фактора;
6) В рамките на един работен ден от предоставяне на фактурата, факторът авансира до 90% от стойността на издадената фактура с включен ДДС;
7) Факторът администрира и събира вземанията, произтичащи от прехвърлените фактури;
8) При събиране на вземанията факторът доплаща разликата между номиналната стойност и преведения аванс.
остатъка от плащането /10 – 30 %/.
1 – Доставчикът доставя стоките / услугите на купувача;
2 – Доставчикът праща фактурите за извършената услуга на фактора;
3 – Факторът изплаща 70 – 90 % от стойността на фактурите на доставчика
4 – Факторът събира на 100 % плащането на купулача;
5 – Факторът изплаща на доставчика
Цена на факторинг услугата: /три компонента/
• Лихва за авансови плащания - изчислява се на годишна база за периода от датата на авансовото плащане до погасяването му;
• Комисиона факторинг - изчислява се като процент от стойността на всяка фактура, платима е при събиране на вземането;
• Административна такса за обработка на фактури - фиксирана сума за всяка прехвърлена фактура, платима е при събиране на вземането.
Факторинговата сделка е облагаема доставка по ЗДДС. Това е регламентирано в чл.36, т.3 на закона. Облагаемата основа се определя от размера на възнаграждението по договора, а самата стойност на вземането е необлагаема, тъй като тя е обложена при сделката за покупко-продажба между продавача и купувача.
Видове факторинг:
• в зависимост от това дали купувачът се уведомява за договора и факторът действа като пълномощник:
o скрит, при който факторът е пълномощник;
o открит, при който продавачът уведомява купувача.
• в зависимост от риска, които поема фактора:
o същински (без регрес) – факторът поема риска от неплатежоспособността на длъжника и самото събиране не вземането.
o несъщински (с регрес) – факторът не поема риска от неплатежоспособността на длъжника. Продавачът остава регресивен длъжник и е потенциално изложен на претенции от страна на фактора за изплащане на дължимите суми по вземанията.
• в зависимост от това, кога праща фактора:
o стандартен – при сключване на договора;
o падежен – при падежа на вземането.
Факторинг обороти в млрд. евро за някои Европейски страни за 2010 г.
1. Форфетиране Определение
Понятието „форфетиране” произлиза от фр. „forfait” и буквално означава „отказ от права”, а може да се определи и като предоста- вяне на определени права в замяна на налични плащания. Форфетирането е особена форма на кредитиране. У нас не се среща,
но по света е широко разпространена при външнотърговските продажби, когато купувачът не може да плати цената.
Форфетирането представлява изкупуване на вземания (записи на заповед и менителници) със срок от 6 месеца до 5-6 години. Задължението възниква в процеса на доставка на стоки и услуги преди всичко при експортните операции. Изкупуването на вземането от фортфетиста е без регрес към всеки предишен длъжник. Сделка, която ако се извършва по занятие е банкова, и може да се извършва само от банки.
За разлика от традиционното оформяне на сделки чрез полици, форфетирането приоритетно се прилага при:
- доставка на оборудване за крупни суми;
- по-продължително разсрочване на плащането - от 6 месеца до 5-7 години;
- изискване за гарантиране на плащането от банка. Форфетирането се прилага при два основни вида сделки:
- при финансови сделки – с цел бърза реализация на дългосрочни финансови задължения;
- при експортни сделки – за осигуряване на налични парични средства на експортьора, предоставящ търговски кредит на чуждестранен купувач.
Форфетирането е специфична форма на кредитиране. За неговото осъществяване банките обикновено създават свои специализирани звена, често и дъщерни компании. Операциите на форфетния пазар се осъществяват и от специализирани финансови институции. Спецификата на това кредитиране се състои в това, че кредитът в парична форма се получава от износителя, а плащането на дълга се осъществява от купувача. Чрез тези операции търговският кредит се трансформира във финансов, най-често банков.
Страни в договора
Форфетните сделки имат изключително голямо значение. Форфетингът е сделка между форфетьора и продавача. От тях са заинтересувани и трите участващи страни, а именно:
- Износителят (бенефициент по такива полици) - стреми се, първо, своевременно да си възстанови авансирания капитал, ускорявайки по този начин оборота на капитала си, и, второ, да прехвърли рисковете и отговорността за инкасиране на вземанията върху форфетиста.
- Форфетистът (лицето, което купува вземането) - изпълнява ролята на кредитор, който получава погашенията по закупените вземания обикновено на части. Той формира доходи под формата на лихви, комисионни и др. и разнообразява услугите, които разширява контактите с бизнес. Форфетистът поема политическите и преводните рискове.
- Вносителят (длъжникът) - получава търговски кредит и успява да обнови производството си и без да разполага със свободен паричен капитал.
Тъй като форфетирането е финансова сделка, форфетьорът може да е само банка или небанкова финансова институция.
Пример за форфетиране
Българско предприятие получава поръчка за доставка на оборудване за $ 600 000 във Германия. Срокът на доставката е с отсрочка 5 години от датата на сключване на споразумението между контрагентите. Погасяването на сумата е предвидено да се извърши на десет равни части (на шест месеца). Лихвеният процент на кредита е включен в цената на доставката. Правото на вземане на продавача е изразено чрез полица с авал в търговска банка. Срокът на първото плащане е през юни на следващата година.
Предимства и недостатъци на участниците в форфетирането
Страна по споразу- мението | Предимства | Недостатъци |
1. Прода- вач на стоки или услуги | 1) Предоставяне на определен набор от форфетингови услуги на основата на фиксирана ставка. 2) Финансиране за сметка на форфетьора без право на регрес. 3) Възможност за получаване на налични пари веднага след доставката на продукция или предоставянето на услуги, което се отразява благоприятно на общата ликвидност и снижава обема на банковите кредити, а също така дава възможност за реинвестиране на средства. 4) Липсват разходи на време и средства за управление и организация на инкасирането на вземанията. 5) Отсъствие на рискове (валутни, от изменение на лихвени проценти, а също и от фалити, които се понасят от форфетьора). 6) Леснота в изработване на документацията и възможност за бързо оформяне на поличните дългови | 1) Необходимост от такава подготовка на документите, че не само да се предпази от фалит, но и да познава законодателството на страната на импортьора (в случай на износ); 2) Възможно възникване на затруднение в случай, че импортьорът предлага гаранция, която не устройва форфетьора; 3) Много висок, в сравнение собичайното търговско кредити- ране, марж на форфетьора. |
инструменти. 7) Конфиденциален характер на тези операции. 8) Възможност за бързо уверение в това, че форфетьорът е готов да финансира сделката. 9) Възможност по-рано да се получи финансиране на сделката по фиксирана ставка, което позволява на продавача по-рано да разчете своите разходи и да сключи нови договори. | ||
2. Купувач на стоки или услуги | 1) Лесно и бързо оформяне на документацията. 2) Възможност за получаване на по- продължителен кредит по фиксиран лихвен процент. 3) Възможност за възползоване от кредитните линии на банките. | 1) Намалена възможност заполучаване на банков кредит отсъщата банка, която е предо- ставила гаранция за полицата. 2) Необходимост от заплащане на комисиона за гаранцията. 3) По-висок марж за форфетьора. 4) Възможно възникване на трудности с плащането по поли- ците. |
3. Форфет ьор | 1) Бързо и лесно оформяне на документацията. 2) Възможност за лесно реализиране на придобитите активи на вторичния пазар. 3) По-висок марж, в сравнение с операциите по кредитиране. | 1) Отсъствие право на регрес в случай на неинкасиране на вземането от купувача. 2) Необходимост от познания в областта на поличното законодателство в страната на |
импортьора. 3) Отговорност при провер- ката на кредитоспособността на купувача и на неговия гарант. 4) Необходимост от понасяне на всички лихвени рискове до изтичане срока на полиците. 5) Невъзможност за приключване на плащанията преди падежа. | ||
4. | 1) Лесно оформяне на сделката. | 1) Приемането от гаранта на |
Гарант | 2) Получаване на комисиона за своите | абсолютното задължение за |
по | услуги. | изплащане на гарантираните |
полицит | полици. | |
е |
Основни аспекти на форфетиране
Главни аспекти:
- Погасяване - обичайно условие на кредита е систематичното погасяване по части. Рисковете на кредитора се намаляват в резултат на съкращаване на средния срок. Там, където задължението е във вид на проста менителница или трата намаляването на риска се постига с предявяването на редица менителници за определен срок, обикновено до шест месеца.
- Пример - при форфетиране за срок до пет години може да се оперира последователно с десет прости менителници (записи на заповед), издадени за еднаква сума и всяка със срок шест месеца след поредното изпращане на стоката.
- Валута- дълговите разписки и трати се издават в ефективна, т.е. свободно конвертируема валута. Тъй като стойността на операциите по форфетиране се
определя главно от основните разходи на форфетиста, то рисковете, свързани със слаби или нестабилни валути, биха оскъпили извънредно такива операции.
- Сконтиране - сконтиране, т.е. удържане на съгласуваната отстъпка от номиналната сума на тратата за съответния период. Осъществява се след като форфетиста получи тратата. В резултат на сконтиране експортьорът получава за сконтираната трата определена сума в брой. От гледна точка на износителя операцията с това е завършена, тъй като той е получил заплащане за доставените стоки напълно и според условията на споразумението с форфетиста. Сключената с него сделка няма обратна сила.
Необходими условия за прилагане на форфетирането:
- продавачът да е съгласен на предоставяне на кредит, който е разсрочен във времето за няколко периода;
- продавачът да е съгласен погашението на дълга да се извършва на серии
(части);
- купувачът да е съгласен да гарантира плащането си чрез финансова
институция или държавна организация (например Българска агенция за експортно застраховане), приемлива за форфетьора.
Информационно-контролен списък - преди да издаде твърдо задължение, форфетистът изиква слените данни:
- валута, сума и срок на финансиране;
- наименование и страна на вносителя;
- наименование и страна на гаранта;
- форма на задължението, подлежащо на форфетиране (например прости менителници, трати и т.н.);
- форма на гаранция (например авал или поръчителство);
- график на плащанията (т.е. сумите и сроковете за погасяване на менителниците);
- произход на стоките, предназначени за xxxxxxx;
- срокове за доставка на стоките;
- срокове за представяне на документите;
- необходими пълномощия и разрешителни (например импортни лицензии, разрешителни за превод на валута …)
- място на изплащане на проста менителница или трата
Разходи на форфетиране
Разходите за форфетирането се групират по следния начин:
- Разходи за покриване на търговските рискове. Разходите, свързани с получаването на банков авал или банкова гаранция, трябва да поеме по-скоро вносителят, отколкото износителят. Затова на този етап за износителят не възникват разходи.
- Разходи за покриване на политически рискове и рискове по превеждането на валута от една страна в друга - определят се от пазарните условия - в зависимост от състоянието на пазара и страната (0.5 до 5% годишно)
- Плащане за ползване на средства и разходи за покриване на лихвените проценти - стойността на средствата се определя на база лихвените проценти на пазара. Цената, която форфетистът ще заплати за покриване на валутните и лихвени рискове, се базира на разходите по привличане на средства в съответната валута на паричния пазар за същите срокове.
- За разходи за административни, управленчески и други нужди форфетистът взема около 0.5% годишно. Бюлетинът на лихвените проценти, публикуван ежемесечно, съобщава данни за разходите за форфетиране по страни.
- Допълнителни разходи. В хода на изпълнението на такива условия като опция, периоди на задължения и глоби, могат да възникнат допълнителни разходи. Това става когато форфетирането на дебиторското задължение предстои да се осъществи в бъдеще.
Комисиони за задължение - ако представянето на документите се забавя, комисионата за задължение се начислява от форфетиста от датата на възникване на задължението до датата на неговото сконтиране. Обикновено комисионата се изплаща месечно с аванс.
Глоби и опционно събиране - понякога в споразумението за форфетиране се включва условие, което предвижда автоматично начисляване на глоба или опционно събиране в самото начало на задължението - за застраховане от възможността за недоставка от експортьора на документ. Основанията за събиране на глоби или опционно събиране са същите, както и за вземане на комисиона за задължение, а именно – покриване на разходите на форфетиста.
Ценообразуване:
Форфетистът няма право на обратен иск към износителя, с изключение на случаите на неизпълнение на изискванията на договора за доставка. По тази причина цената на форфетната операция е много висока. Затова често износителите се стремят да я намалят, особено когато дисконтният процент и разходите, свързани с управлението на форфетните операции са по-големи от лихвения процент по търговския кредит, като я прехвърлят на вносителите чрез повишаване на цената на доставяната стока. Разбира се, това прехвърляне не може да се извърши цялостно, а частично.
С разликата между номиналната стойност на търговските полици - обект на форфетиране, и цената, по която се купува, форфетистът трябва да може да покрие разходите си по форфетирането и да реализира печалба.
Чрез форфетирането се извършва средносрочно финансиране на външнотърговските операции, поради което обикновено предоставеният кредит се погасява чрез договаряне на погасителна схема между вносителя и износителя която се съобразява с изискванията на форфетиста. Могат да се изберат различни схеми - анюитетна, на равни части от главницата и т.н. На базата на възприетата погасителна схема за съответните падежи се издават полици, номиналната стойност на които
изразява размера на погасителната вноска, включваща част от главницата и полагащата се лихва.
Продавачът на форфетируемата трата е износител. При форфетиране покупката на трати се осъществява авансово, с дисконт на лихвата за целия кредитен период. По този начин износителят практически превръща своята кредитна операция по търговската сделка в операция с плащане на виждане (в брой).
Xxxxx на форфетирането
Първи етап - Предфорфетна подготовка.
Често заинтересованите износители се обръщат към форфетиста по време на най-ранния етап на сделката. Преди сключването на експортния договор те искат да си изяснят въпроса:
- има ли по принцип възможност за организиране на форфетирано финансиране за покриване на разходите по експорта. От друга страна форфетистът няма да е в състояние да направи окончателно предложение защото не е запознат с всички необходими подробности. Но може да посочи дали е възможно или не такова финансиране
- за прибризителните сконтови проценти. На тази база износителят ще може да продължи преговорите и ако е необходимо, да съгласува разходите по възможното форфетиране с неговото дебиторско задължение. Проучва се длъжника и кредитоспособността му по установения ред, разгледан в предишните глави.
Втори етап
След проучванет се прави предложение до износителя, с опционен период 48 часа, за изкупуване на вземането. Посочва се сконтото, комисионата и др. условия от договора за форфетиране.
Трети етап
Окончателна се подготвя и сключва договорът за форфетиране, определят се основните клаузи, описват се основните документи като: дългови документи (менителници и записи на заповед); гаранции и др.
Четвърти етап - Период на обвързване, който трае от 3 до 6 месеца.
През това време износителят експедира стоката, събира всички документи и ги предава на форфетиста, който НЕ може да се откаже от задължението си по договора. Износителят заплаща съответните такси.
Пети етап
Погасяват се задълженията по изкупените дългови свидетелства и се заплащат разходите по форфетиране. Форфетистът заплаща изкупените документи след проверка и установяване на автентичността им. Това става след като банката на износителя удостовери-вирифицира, автентичността на подписите в документите.
Шести етап - Инкасиране на вземанията от оригиналния длъжник и приключване на сделката.
1. Търговски договор.
2. Договор за форфетиране.
3. Доставка на стоката.
4. Представяне на стоково-разпоредителните документи, придружени с менителница.
5. Препращане на документите
6. Предаване на документите.
7. Връщане на акцептираната менителница от вносителя. 7а. Авалиране на менителницата.
8. Препращане на авалираната менителница.
9. Предаване на авалираната менителница.
10. Форфетиране на менителницата.
11. Плащане.
12. Погасяване на задължението от вносителя.
13. Предявяване на менителницата за изплащане.
14. Изплащане на менителницата.
Използвани документи на форфетиране
Менителницата или записът на заповед са менителнични ефекти, които материализират вземане за цена по договор за продажба. Купувачът вместо да плати цената издава менителница срещу продавача или запис на заповед. Практиката е при форфетинга менителницата или записът на заповед да бъдат авалирани от друга банка, а не от форфетьора – той е поемател. Ако става дума за менителница тя може да е приета от банка.
При форфетирането могат да се използват и други кредитни документи, като дебиторски сметки и отсрочени задължения по акредитиви. Използването им обаче е сравнително по-трудно, тъй като при тях е необходимо да се познават всички условия - делови и юридически в страната на длъжника, свързани с обслужването на сделката. Тъй като те често се променят, тези документи не са толкова привлекателни за участниците във форфетирането.
Разбира се, риск както за износителя, така и за форфетиста може да възникне и при използването на трати. Според Международната конвенция за търговските полици джирантът по менителницата има законното право да се освободи от всяко задължение на основание на условието "Без регрес", включено в неговия индосамент.
Ако вносителят не е първокласен длъжник, форфетируемото задължение трябва да се гарантира по начин приемлив за форфетиста (например чрез авал или банкова гаранция).
При тези операции се използват и гаранциите, посредством, които се намалява риска на форфетиста и се създава възможност за търгуване на ценните книжа на вторичния пазар при нужда.
Теоретически всяко задължение за плащане може да бъде форфетирано. Изборът на платежното средство в международните кредитни сделки зависи от редица условия: икономически, юридически, политически и др. Поради установената традиция и простотата в употребата търговските трати (метителниците) и записите на заповед преобладават при форфетирането на задълженията. Затова вземанията се оформят главно с търговски полици - менителници, емитирани от износителя, и записи на заповед, издадени от вносителя.
Проста менителница /запис на заповед (Promissory Note) и трата (Draft) Преобладаващата част от задълженията, подлежащи на форфетиране,
приемат формата на проста менителница (запис на заповед) и трата. Записите на заповед се издават от длъжника в полза на бенефициента. Предоставят се на кредитора и на падежа той ги предявява за плащане. А тратите се издават от кредитора, предявяват се за акцепт на длъжника и след като са акцептирани от него, се връщат при кредитора. На падежа кредиторът предявява тратата за плащане.
Дебиторски сметки и акредитив
Други кредитни документи подходящи за форфетиране са дебиторските сметки и отсрочените задължения по акредитив. Те повече или по-малко си приличат, съдейки по сложността на тези операции. Тяхното осъществяване изисква от участниците добра осведоменост за юридическата и делова практика, използвана в
страната на длъжника. Нещо повече, всички срокове на погасяване са обединени в един документ, издаден в полза на бенефициента и често непреводим (непрехвърляем) без специално разрешение от страна на длъжника. Това ограничение на негоциацията може да се придружава от многобройни правови и операционни сложности.
Документарен акредитив
Документарният акредитив като форма на плащане в международната търговия се използва в случаите когато купувачът и продавачът са заинтересовани да получат определени гаранции по отношение изпълнението на сделката и разплащането по нея.
Купувачът трябва да е сигурен, че продавачът ще изтегли сумата (ще изиска плащането) по акредитива не по-рано от момента, който в транспортните документи е обозначен като момент на изпращане (натоварване) на стоката.
Продавачът, от своя страна, е заинтересован плащането да стане едновременно с изпращането на стоката и напълно да съответства на условията на акредитива. За да получи сумата по акредитива, продавачът трябва да представи (да предяви за плащане) документите, които се изискват съгласно условията на акредитива. След това продавачът вече не се интересува от платежоспособността на купувача или неговата готовност да плаща.
Допълнително преимущество за продавача е възможността за получаване на ликвидни средства веднага след изпращане на стоката. Тези ликвидни средства той може да използва за финансиране на други операции (покупка на суровини, организиране на следващо производство и т.н.)
Видове банкова гаранция
Простите менителници (записите на заповед) и тратите, акцептируеми при форфетиране, почти винаги се съпровождат от банково застраховане под формата на обикновена гаранция или авал.
Гарантът обикновено е действаща на международния пазар и известна на форфетиста банка, явяваща се резидент в страната на вносителя и способна да потвърди от първоизточник платежоспособността на вносителя.
Гаранция е важна за:
- намаляване на поетия от xxxxxxxxxx xxxx
- необходимостта да има възможност за ресконтиране на задълженията на вторичния пазар на ценни книжа.
Гаранциите и авалите не са сложни. И двата вида в тяхната най-елементарна форма представляват обещание да се изплати някаква сума на определена дата в случай на неплащане от страна на първоначалния длъжник. Използването на поръчителство в качеството на обезпечаване на задълженията е малко по-сложно.
При издаването на гаранция обещанието приема формата на подписан от гаранта самостоятелен документ, изцяло отразяващ всички условия, касаещи сделката. Важно е в гаранцията специално да бъдат посочени не само цялата сума, но и всеки срок на плащане и падащите се на тази дата суми за погасяване, тъй като именнно на основата на тези данни се изчисляват разходите за сконтиране.
Нещо повече, гаранцията трябва да бъде напълно трансферуема. Обикновено това условие се прилага, ако гаранцията не съдържа текст в друг смисъл. Важно е гаранцията да бъде абстрактна , т.е. напълно обособена по отношение на основната сделка. Форфетистът обикновено настоява за чисти неотменяеми и безусловни задължения на гарантиращата банка.
Изисквания към формата на гаранцията
При издаване на гаранция в рамките на обособения документ трябва да се посочат нейните основни реквизити:
По цялата сума за получаването (или обезщетяването), с настоящето ние неотменяемо и безусловно гарантираме изплащането от името на
………………………(наименование на длъжника) на сумата ……(словом ) , за която се предявяват следните ………(брой) прости менителници / трати.
Суми
Срокове
по заповед ………………………………
предявени………………………
съставени ………(наименование на бенефициента)………………………………
акцептирани …………(наименование на длъжника) …………………
Ако ……………(наименование на длъжника) по някаква причина се откаже от изпълнение на своите платежни задължения, ние ще извършим плащане по първото искане без изчакване на протестирането по дълговата разписка / менителница x
………………… (наименование и адрес на юридическото лице)
……………………………
……………………………
(наименование на гаранта)
( подпис на гаранта)
Сходства и разлики между факторинга и форфетирането
По своята същност и значение форфетирането е сходно на факторинга, но притежава и много съществени различия.
Разлики | ||||
Факторинг | Форфетиране | |||
Финансиране износа на производствен | Финансиране предназначение | износа | на стоки | с |
Срок на кредитиране 90 до 180 дни няколко години | Срок на кредитиране до няколко години | |||
Обикновено не покрива задължението | Форфетистът задължението | при | форфетиране | на |
Политически и преводни рискове | Поема политически и преводни рискове |
Възникването на пазара на форфетирането
Форфетирането е предизвикано от измененията в структурата на световната икономика в края на 50-те и началото на 60-те години. Значителното развитие на международната търговия през този период се съпровожда с усилваща се тенденция на нарастване на исканията на вносителите да се продължи срока на традиционния дотогава 90 – 180 дневен кредит. Същевременно периодът се характеризира със снижаване на митническото противопоставяне, създало се в резултат на следвоенната депресия и студената война.
Възраждането на търговските отношения между страните от Азия, Африка и Латинска Америка в световната търговия създават множество финансови затруднения на западно-европейските им партньори. Появата и развитието на новите пазари съвпада по време с процеса на следвоенното инвестиране в икономиката на Европа. Обременителните инвестиционни задължения на фирмите износители пречат те да предоставят средносрочни кредити на доставчика за сметка на собствени средства. Съществуващите банки не са в състояние да предложат услугите, очаквани от износителите.
Така форфетираните средства се появяват в отговор на незадоволеното и постоянно нарастващо търсене на международни кредити. Швейцария, като традиционен банков център с дългогодишен опит във финансирането на международната търговия става един от първите центрове и пазари на форфетиране.
3. Платежни средства Менителница
Обща характеристика
Менителница или трата е ценна книга, писмено нареждане за безусловно плащане. Поради липса на легална дефиниция в практиката е прието под менителница
Менителниците са ценни книги известни като менителнични ефекти. Те са формални, едностранни, безусловни и абстрактни правни сделки с несъдебно изпълнително основание. Менителницата се отличава с безспорност - наличието и е достатъчно доказателство, че менителничното задължение съществува и е с обращаемост, тъй като самата менителницата и правата, които тя материализира могат лесно да се прехвърлят. Менителницата може да се прехвърля от един собственик на друг чрез джиро, цесия, универсално правоприемство и други. В някои случаи (при т.нар. ректа-джиро има забрана за джиросване или изрично не е на заповед).
• Вписването на условия за плащане по менителницата я правят недействителна. Основанието (например, с плащането се погасява задължение по договор) не прави менителницата невалидна. Недействителна я правят условията (уговорките), породили менителничното правоотношение (тя ще се плати, ако се случи дадено събитие - насрещно плащане, доставка на стока, извършване на услуга или др.)
• Издателят може да поеме задължение за лихва върху сумата само при менителница, платима на предявяване или в определен срок след предявяването. В съдържанието следва да е посочена точно определена лихва, а не лихвен процент. Лихвата тече от датата на издаване на менителницата, освен ако издателят не е посочил друга дата.
• Xxxx, подписало менителница без представителна власт, се задължава лично по нея и ако я плати има същите права, каквито би имал представлявания.
Видове
• бланкови - менителници с непопълнени реквизити, отпечатани под формата на бланки, при които следва да се допълнят само задължителните реквизити. Те могат да се попълят механично или на ръка, но не могат да бъдат издавани на приносител, т.е. ако се използва бланка на менителница, местата за попълване на изискуемите реквизити трябва да бъдат попълнени при изготвянето на менителницата, но не и по- рано.
• бронзова (фиктивна) - издадена срещу несъществуващо задължение;
• чиста - не се придружава от документи;
• документарна - придружава се от други документи по търговска сделка;
• домицилирана - местоплащането е различно от местожителството на платеца;
• квитирана - с бележка от приносителя, че е платена;
• поименна - съдържа в себе си клаузата "не на заповед" или "на заповед". Носителят на и може да определи поименно следващият приобретател.
• на собствена заповед - бенефициент е издател на заповедта, с нея издателят нарежда да се плати на него, а не на трето лице;
• преюдицирана - менителница, по която не е направен протест. Липсата на протест води до невъзможност да се упражнят регресните искове по нея. Издателят и акцептантът продължават да бъдат задължени към приносителя по обикновения ред само за неоснователното си обогатяване, но не могат поискат издаване на изпълнителен лист и да предявятобратни искове.
• прескрибирана - просрочена менителница, покрита с давност. Тя може да служи като писмено доказателство за установяване задължението на издателя и акцептанта към приносителя, в случай, че са се обогатили за негова вреда.
• обратна, дефектна, панаирна, постдатирана, търговска, финансова, банкова, гаранционна и други.
Страни, обвързани с менителницата
• издател (трасант, наредител) - лицето, даващо нареждането за плащане;
• платец (трасат, акцептант, изпълнител) - лицето поемащо задължението за плащане;
• поемател (бенефициер, ремитент) - лицето, на което следва да се плати Страни по менителницата са издателят, бенефициерът, платецът, а ако има
такива - и джирантите (индосанти) и поръчителите (авалисти).
Задължителни реквизити:
За да бъде един документ менителница е достатъчно да бъдат изпълнени законовите изисквания за законоустановена форма и задължителни реквизити. Липсата на някой от реквизитите води до нищожност на волеизявлението. Задължителните реквизити на менителницата съгласно чл. 455 ТЗ са:
• наименование - изразът „менителница“ задължително трябва да е включен в текста на документа, независимо дали фигурира в заглавието му;
• безусловно нареждане да се плати определена сума - задължението по менителница може да бъде само в пари. Не може да се търси плащане по акции, облигации или други начини на плащане, различни от паричния. Сумата в менителницата може да е уговорена във валута, като в този случай се прилагат разпоредбите на чл. 494;
• името на лицето, което трябва да плати - издателят отговаря за приемането и за плащането на менителницата. Той може да се освободи само от отговорността по приемането, но не и от отговорността за плащането. Ако платецът е физическо лице, следва да се запишат пълните му имена по лична карта. Ако платецът е юридическо лице, се посочва името по съдебна регистрация или договора за учредяване;
• падеж - ако не е посочен, менителницата се счита платима на предявяване;
• място на плащане - всяко едно посочено в менителницата място може да бъде място на плащане. Ако мястото на плащане е различно от местожителството на
платеца се говори за домицилирана (domicilium) менителница. При непосочено място на плащане менителницата е платима в мястото, посочено до името на платеца (местожителството му);
• името на лицето, на което или на заповед на което трябва да се плати;
• дата и място на издаване - непосочването на дата на издаване води до нищожност на менителницата. При изготвяне на менителницата датата и мястото на издаване се записват в горната лява страна на документа. Ако не е посочено място на издаване се смята, че е издадена в мястото, посочено до името на издателя;
• подпис на издателя - без подпис менителницата няма правна сила. С подписа си издателят се задължава да плати определената сума на приемателя.
Допускат се и други записвания по менителницата, освен изрично изискуемите от закона.
Форма и приложимост на менителницата
Значението на формата е изключително голямо – недостатък на формата е основание за недействителност или пречка за осъществяване на фактическия състав на сделката, материализирана в ЦК. Веднъж спазена формата това облекчава кредитора по менителничния ефект, защото на него могат да се противопоставят много малко възражения. Това е основание за извода, че менителничните сделки са абстрактни, който не е съвсем правилен, тъй като по-скоро има много малко възражения за длъжника.
Най-тривиалният вариант за използване на менителницата е собственикът на взимането да изчака до падежа на ценната книга и да я предяви за плащане на поемателя x. Има и други възможности. Менителницата може да се сконтира преди падежа, да се използва като платежно средство чрез прехвърляне на собствеността върху търговския й ефект на нов кредитор, да се използва като обезпечение за получаване на краткосрочен банков кредит. При някои от тези варианти използването на документа е свързано с определяне на стойността му в деня на извършването на
съответната сделка. В този случай се търси настоящата стойност на посоченото в него бъдещо взимане. Настоящата стойност на това вземане може да бъде определена всеки момент чрез размера на бъдещата стойност (номинала) на ценната книга, оставащия брой дни до падежа й и прилагания при сделката сконтов процент.
Приемане на менителница (акцептиране)
Плащането по менителницата се извършва, след като документът бъде предявен за плащане. Тя е документ на предявяване, при който паричното задължение е носимо, тъй като инициативата за плащане трябва да изхожда от длъжника. С приемането платецът се задължава да плати менителницата на падежа. При неплащане приносителят, даже ако той е издател, има право на иск срещу платеца съобразно чл. 505 и 506 ТЗ. Ако платецът, който е приел менителницата, е зачертал приемането преди връщането и, приемането се смята за отменено.
Приемането се написва върху менителницата с думата "приета" или с друга равнозначна дума и се подписва от платеца. При предявяването платецът може да поиска менителницата да му се предяви повторно на следващия ден. Заинтересованите лица нямат право да възразяват, че това искане не е удовлетворено, освен ако то е отбелязано в протеста. Приносителят не е длъжен да предаде на платеца менителницата, предявена за приемане. Ако първото предявяване е станало в последния ден на срока, протестът може да се извърши на следващия ден.
Приемането не може да бъде извършено под условие. Платецът може да ограничи приемането за част от сумата. Приносителят не може да откаже частичното плащане на менителницата. В този случай платецът може да иска плащането да бъде отбелязано върху менителницата и да му се издаде разписка. Когато платецът плати цялата сума, той може да иска от приносителя да отбележи върху менителницата, че е платена, след което да му я придаде.
Предявяване за приемане
Предявяването за приемане на менителница трябва да се извърши по местожителството на платеца, преди педежът или срокът, посочени от издателя да е изтекъл. Ако срокът е намален от някой от последващите джиранти, се спазва посоченият от тях, а не от издателя срок. Всеки джирант може да предпише менителницата да се предяви за приемане, както и да определи срока за приемането. Това право на джирантите е приложимо само ако издателят не е забранил предявяването за приемане. Менителницата се представя на платеца за акцепт, което става с негов подпис върху лицевата страна на менителницата. С това си действие той поема менителничните задължения.
Нареждане за предявяване - Издаделят може да предпише в менителницата тя да се предяви за приемане и да определи срок за това. Ако издателят е определил срок за предявяване, менителницата не може да се предяви преди този срок. Той може също да предпише, менителницата да не се предявява за приемане преди определен от него срок.
Забрана за предявяване - Издателят може да забрани в менителницата предявяването и за приемане. Това негово право е неприложимо, ако менителницата е
платима на трето лице или в място, различно от местожителството на платеца, или е платима в определен срок след предявяването.
Xxxxxxxxxxx на менителница
За да могат да изпълняват безпроблемно функциите си на платежно средство, като циркулират в търговския оборот, менителниците, както и останалите Търговски ефекти трябва да са прехвърляеми. Прехвърлянето става с джиро, просто предаване или цесия в зависимост от това каква е ценната книга. Най-често се използва специалния способ за прехвърляне на ценни книги джиросване. За да може да се джиросва, ценната книга трябва да е на заповед, т.е. да може да се прехвърля с джиро. Джирото е: едностранно изявление на гърба на ценната книга, по силата на което притежателят на ценната книга (джирант) установява друго лице (джиратар) като носител на правата по документа и поема солидарна отговорност с другите задължени лица за заплащането на сумата.
Срок за предявяване
Менителница на предявяване трябва да се предяви за плащане в срок до една година от издаването и, . Тя е платима след предявяването и.
Менителница на определен срок след предявяване трябва да се предяви за приемане до една година от издаването и. Издателят може да съкрати или удължи този срок. Тези срокове могат да бъдат съкратени от джирантите.
Падеж
Падежът е денят, в който трябва да се плати менителничен ефект. Непредявяването в срок води до загуба на правото на издаване на изпълнителен лист и регресерен иск (с изкл. на платеца).
Падежът на менителницата се определя според вида и:
• платима на предявяване - който и да е ден преди изтичане на срока за предявяване;
• платима на определен ден - трябва да се предяви на датата за плащане;
• платима на определен срок след издаване й
• платима на определен срок след предявяване - трябва да се предявят за плащане в деня на падежа или следващите два работни дни.
Плащане преди падежа може да се извърши и преди датата на падежа, като в този случай приносителят може да откаже плащането. Ако платецът откаже приемането задължен става издателя.
Законодателят е предвидил няколко случая, в които менителницата може да се предяви за плащане и преди датата на падежа. В този случай се прилага правилото на чл. 71 ЗЗД - "Изпълнението на срочното задължение може да бъде искано от кредитора и преди срока, когато длъжникът е станал неплатежоспособен,..."
Ако менителничният ефект не се предяви за плащане в деня на падежа или следващите два работни дни, преносителят и няма право да получи изпълнителен лист за вземането си. Непредявяването в срок води до лишаване от правото на регресерен иск срещу задължените лица по веригата, без това да засяга правата по отношение на издателя му в качеството на пряк длъжник.
Плащане
Плащането по менителницата може да бъде обезпечено изцяло или отчасти чрез менителнично поръчителство - авал. Сумата - номинал по менителница се вписва без уговорки залихви с изключение на менителницата на предявяване или с падеж на
определен срок след предявяване. При плащането на сумата по менителницата от платеца се прави квитиране. Ако менителницата не бъде предявена за плащане в определения срок, длъжникът може да вложи сумата в банка на риск и на разноски на приносителя. Държателят на менителницата може и да я сконтира.
Протест
Неприемането или неплащането на менителницата дава право на кредитора на писмен протест. Протестът се издава задължително от нотариус. Молбата за неплащане по менителницата се предявява на нотариуса по местоплащането, а в случай на молба за неприемане - пред нотариуса по местожителството на акцептанта. Нотариусът е длъжен да впише в регистъра съдържанието на направения протест и да издава преписи на заинтересованите лица. Извършването на протеста се отбелязва върху документа. Оригиналът на протеста се предава на приносителя. Срокът за извършването на протеста зависи от начина на плащане (чл.497 и 498 ТЗ). Пропускането за срока на протеста води до загуба на правото на регрес.
• Протестът поради неприемане трябва да бъде направен в сроковете, определени за предявяването за приемане. При повторно предявяване, в случай че първото предявяване е станало в последния ден на срока, протестът може да се извърши на следващия ден. Протестът поради неприемане освобождава приносителя от предявяване на менителницата за плащане, а също и от протест поради неплащане.
• Протестът поради неплащане на менителницата, платима на определен ден или на определен срок след издаването или след предявяването, трябва да се направи в един от двата работни дни след деня за плащането. Ако менителницата е платима при предявяване, протестът трябва да се направи в сроковете, определени за предявяването за приемане.
Уведомяване за неприемане или неплащане - Приносителят трябва да съобщи на своя непосредствен xxxxxxx и на издателя за неприемането или за неплащането в течение на четири работни дни след деня на протеста, а в случай на уговорка "без
разноски" - след деня на предявяването. Всеки джирант е длъжен в течение на два работни дни след деня на получаване на уведомлението да съобщи на своя непосредствен xxxxxxx за него, като посочи имената и адресите на тези, които са направили предходните уведомления, докато се стигне до издателя.
Сроковете текат от деня на получаване на предходното уведомление. Когато е направено уведомление на лице, подписало менителницата, то трябва да се направи в същия срок и на поръчителя му. Когато някой xxxxxxx не е посочил адреса си или го е посочил нечетливо, уведомлението трябва да се направи на xxxxxxxx, който го предхожда.
Уведомлението може да се направи и чрез връщане на менителницата. Задълженият да направи уведомлението трябва да докаже, че го е направил в определения срок. Xxxxx не направи в срок уведомлението по отговаря за вредите до размера на сумата по менителницата.
Освобождаване от протест - Издателят, както и всеки джирант или поръчител чрез уговорка "без разноски", "без протест" или друг равнозначен израз, подписан върху менителницата, може да освободи приносителя от извършването на протест поради неприемане или поради неплащане, за да предяви обратните си искове. Уговорката не освобождава приносителя от задължението да предяви менителницата своевременно и да направи съответните уведомления. Доказването, че тези срокове не са спазени, е в тежест на този, който се позовава на това обстоятелство. Уговорката, написана от издателя, има действие спрямо всички лица, подписали менителницата. Написаната от джирант или поръчител уговорка има действие само за него.
Когато въпреки уговорката, написана от издателя, приносителят извърши протест, разноските са в негова тежест, а когато уговорката е написана от xxxxxxx или поръчител, за разноските отговарят всички подписали лица.
Несъдебно изпълнително основание
Менителничните ефекти са несъдебно изпълнително основание. Съгласно чл. 237, б."е" ГПК(отменен) те бяха достатъчно основание за издаване на изпълнителен лист, като по този начин се прескачаше исковото производство.
Производството по издаването на изпълнителен лист започва по писмена молба на кредитора до районния съд по местоиздаване на менителницата. Съдът разглежда молбата в 7-дневен срок, извършвайки формална проверка на менителницата. Формалната проверка касае проверка на редовността на документа и легитимиране на лицата като издател,акцептирал платец, авалист или предшестващ джирант. Този вид проверка се налага поради абстрактността на сделката. Естествено, проверката включва и спазване сроковете на процесуалното действие протест.
Обратен иск
Когато менителницата не е платена на падежа, приносителят може да предяви обратни искове срещу джирантите, издателя и другите задължени лица. Обратните искове могат да се предявят и преди падежа, ако са на лице някой от следните условия:
• платецът откаже да приеме менителницата изцяло или частично;
• срещу платеца, независимо дали е приел менителницата, е открито производство за несъстоятелност;
• платецът е прекратил плащанията си или принудителното изпълнение върху имуществото му е останало без резултат;
• срещу издателя на менителницата, приемането на която е отказано, е открито производство за несъстоятелност.
Давност
Давностните срокове при исковете по менителницата срещу платеца са с тригодишна давност от падежа, след което те се погасяват. Исковете на приносителя срещу джирантите и срещу издателя се погасяват с едногодишна давност от деня на своевременно извършения протест или от падежа, ако менителницата съдържа уговорка "без разноски". Исковете на джирантите помежду им и срещу издателя се погасяват с шестмесечна давност от xxxx, в който джирантът е платил менителницата, или от деня, в който срещу него е предявен иск. Давностните срокове могат да се прекъсват, но не могат да се удължават.
Неоснователно обогатяване
Исковете за неоснователно обогатяване са приложими, когато приносителят на менителничните ефекти изгуби исковете по тях поради давност или неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по тях, той може да иска от издателя или платеца сумата, с която те са се обогатили в негова вреда. Искът се погасява с тригодишна давност, като тя започва да тече от деня на изгубване на исковете по менителничните ефекти.
МЕНИТЕЛНИЦА - образец
Долуподписаният
..................................................................................................., като издател на настоящата
менителница нареждам на ПЛАТЕЦА (посочват се пълни паспортни данни за физическото лице или на дружеството – наименование, адрес на седалището, и всичко останало) .............................................................................................
............................................................................... да плати на ПОЕМАТЕЛЯ
(изчерпателността на информация е аналогична на тази за платеца) ........................
........................................................................... или на негова заповед сумата .....................
(словом..........................................................................) ................ (вида валута се посочва
задължително, като курса се изчислява по реда на ТЗ. В менителница платима на предявяване или в определен срок след предявяването издателят може да поеме и задължение за лихва, като посочи нейния размер. Във всяка друга менителница такова задължение се счита за нищожно.)
Падежът на паричното задължение е на ............................... (ако изрично не е посочен срок и дата менителницата се счита за платима на предявяване. Падежът може да бъде на предявяване, на определен срок след предявяването, на пределен срок след издаването или на точно определена дата и час.), а мястото на плащане е
............................................................. (менителница, в която изрично не е посочено мястото на плащането се счита за платима на адреса на издателя).
Дата на издаване: ..................................................
Място на издаване: ...............................................
(последните два реквизита са задължителни и липсата им прави менителницата нищожна)
Подпис на издателя: ..........................
(.......................................)
1. Запис на заповед Определение
Записът на заповед е ценна книга, писмено обещание за безусловно плащане. Записът на заповед (ЗЗ) е форма за писмено, доброволно и предварително уреждане на финансови отношенията между лица.
ЗЗ е уреден в гл. 31 от ТЗ. Легална дефиниция липсва. В практиката е прието под запис на заповед да се разбира безусловно писмено обещание на едно лице-издател (платец)
да плати на друго лице-поемател фиксирана сума пари на определен падеж или на негова заповед. Разпоредбите за запис на заповед се съдържат в чл. 535-538 от Търговския закон, а при липса на такива, се прилагат тези за менителницата, доколкото са съвместими с естеството им.
Общи положения
Записът на заповед е ценна книга, менителничен ефект. Това са формални, едностранни, безусловни и абстрактни правни сделки с несъдебно изпълнително основание. Записът на заповед се отличава с безспорност - наличието на заповедта е достатъчно доказателство, че менителничното задължение съществува и е с обращаемост. Записът на заповед може да се прехвърля от един собственик на друг чрез джиро, а в някои случаи (при т.нар. ректа-джиро) може да има забрана за джиросване.
Обвързани лица
Xxxx, обвързани със записа на заповед са:
• издател - лицето, издател на заповедта, който същевременно е и платец по нея;
• поемател - лицето-кредитор, на което следва да се плати,
Страни по записът са издателят-платец, поемателят и джирантите, ако има такива.
Предимства:
• Формалност – производството за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417 от ГПК започва по инициатива на кредитора чрез подаване на заявление в компетентният съд. Формата и съдържанието на заявлението са съобразени с особени изисквания, които са изрично нормативмо установени чрез специална наредба на Министъра на правосъдието. Това законодателно решение улеснява кредиторa, който следва единствено да попълни бланката на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и да приложи документа по чл. 417, т. 9 от ГПК.
• Разходи – при инициране на производство за издаване на заповед за незабавно изпълнение се заплаща намалена държавна такса в размер на 2 % от материалния интерес. В случай, че от страна на длъжника постъпи възражение и кредиторът подаде искова молба за установяване на вземането си, последният следва да доплати държавна такса, като приспадне вече внесената сума. Практиката показва, че в значителна част от случаите длъжниците не отричат съществуването на задължението и не възразяват срещу издадените заповеди за изпълнение,, като съответно отпада необходимостта от водене на исково производство и доплащане на държавна такса.
• Бързина – съдът следва да разгледа постъпилото заявление в разпоредително заседание и да се произнесе в тридневен срок, съобразявайки наличието на предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Следва да се подчертае, че съдът прави проверка както по отношение на формата и съдържанието на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, така и на документа, който е представен със заявлението. Решаващият състав проверява дали записът на заповед е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В случай, че са налице законовоопределените предпоставки, съдът издава заповед за незабавно изпълнение без изслушване на страните, без събиране на доказателства за установяване на фактите и без провеждането на устни състезания.
• Изпълнителна сила – българският законодател е възприел разрешението, че заповедта за незабавно изпълнение придобива изпълнителна сила в момента на своето издаване, преди да бъде дадена възможност на длъжника да вземе становище по нея. Нейната изпълнителна сила възниква като правна последица от самия факт на издаването й, независимо от момента на влизането и в сила. Едновременно със заповедта за незабавно изпълнение съдът издава и изпълнителен лист срещу длъжника и въз основа на тези съдебни актове кредиторът може да пристъпи към образуване на изпълнително производство.
Записът на заповед е удобна форма за писмено, доброволно и предварително уреждане на финансови отношенията между търговци. Тя улеснява взаимоотношенията в бизнеса и силно скъсява във времето съдебните процеси и най-вече съдебните разноски. Но за да имате на свое разположение ЗЗ, който ви осигурява лесно и безпроблемно събиране на вземанията, документът трябва да е редовен от външна страна – нещо, което задължително се проверява от съда преди издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Задължителни реквизити:
За да бъде един документ запис на заповед е достатъчно да бъдат изпълнени законовите изисквания за законоустановена форма и задължителни реквизити. Липсата на някой от реквизитите води до нищожност на волеизявлението.
Задължителните реквизити на записа на заповед съгласно чл.535 ТЗ са:
• наименование - самият документ трябва да е назован „запис на заповед“, а освен това в самия текст на същия този документ трябва да стои изразът „запис на заповед“ ;
• безусловно обещание да се плати определена сума - задължението може да бъде само в пари и без условия. Условие „ще се плати, ако (нещо)“ води до нищожност. Основание - заради какво са парите - е допустимо да има.
• Сумата в записа на заповед може да е уговорена във валута, като в този случай се прилагат разпоредбите на чл. 494;
• падеж - ако не е посочен, записът на заповед се счита платим на предявяване;
• място на плащане - ако не е посочено такова, мястото на издаването се смята за място на плащането и за местожителство на издателя;
• името на лицето, на което или на заповед на което трябва да се плати;
• дата и място на издаване - записват се в горната лява страна на документа. Ако не е посочено място на издаване се смята, че е издаден в мястото, посочено до името на издателя;
• подпис на издателя - без подпис записът няма правна сила. С подписа си издателят се задължава да плати определената сума на приемателя.
Образец:
ЗАПИС НА ЗАПОВЕД - образец
Днес, ....................
(.............................................................................................) г. в гр....................................
подписаният/та ,
ЕГН. ,
с постоянен адрес: .................................................................. , x.x. № ,
издадена на ............................. г. от РДВР - .................................. с настоящият запис на заповед безусловно се задължавам да изплатя сумата ...............
(.........................................................................................) на Поемателя.--------------------
ПОЕМАТЕЛ: ..........................................................................................................., ЕГН
....................................., с постоянен адрес: ............................................................. , x.x. №
........................... , издадена на............................. г. от РДВР -..................................
Падеж на плащане г.
Място на плащане: гр. ..........................., ул. ..................................., № ............ до ..........
( ) часа.
Място на издаване: гр. ..........................., ул. ..................................., № ............ в ..........
( ) часа.
Допълнителна клауза: „безусловно” и „без протест” ------------------------------------
Настоящият запис на заповед се изготви в един единствен екземпляр и същият се предаде от Издателя във владение на Поемателя.-------------------------------------
ИЗДАТЕЛ: ............................................
(.............................................)
Чек Определение
Чекът е ценна книга, с която едно лице (издател), безусловно нарежда на друго лице (платец) да изплати определената в чека парична сума. Използването на чека като начин за разплащане започва още през 15 век в Италия, а най-масово е използван с икономическата си функция на платежно средство през 19 век. Чекът е от категорията на едностранните, абстрактни сделки. За издаването му не е нужно да има основание или да е постигнато някакво съгласие между издателя и платеца (изисква се единствено издателя да има покритие при платеца, който обикновено е банка).
Чекът е писмен документ, чрез който даден субект нарежда на банка или друга финансова институция, в която има текуща сметка или открит кредит, да изплати посочената в документа сума на дадено лице, на негова заповед или на приносителя на чека в определен момент. Тоест издателят на чека трябва да има сметка в банката, за да й нареди да изплати от нея определената сума. Банката изплаща чека само когато той има покритие. Покритието може да се обезпечи със собствени средства или с кредит от банката. Освен това между банката и собственика на средствата трябва да има сключен xxxxx договор, позволяващ средствата да се използват чеково и в който са отбелязани всички условия за осъществяването на чековите плащания. Чекът изразява връзките между три лица: чекоиздател – лицето, което издава чека; чекодържател – лицето, получаващо чека; платец – финансовата институция, срещу която е издаден чекът. Чекът е много удобна форма за облекчаване на банковото обръщение и широко
употребявано платежно средство. Той се използва и при нетърговски плащания – издръжка на лица в други страни, пътуване в чужбина и т.н.
Чекът като сделка
Чекът е едностранна, формална сделка, с която издателят нарежда на платеца да се плати определена сума. Особености на чека:
1) Чекът е платежно средство и се плаща в много кратки срокове от издаването му. За чекът е неприсъща кредитната функция на другите менителнични ефекти.
2) По чекът не се уговаря лихва, тъй като се плаща веднага.
3) Чекът не се приема (акцептирането е забранено).
4) Платец по чека е само банка, тъй като той е платежно средство.
Страни по чека (издател, поемател и платец)
Всеки може да бъде издател, стига да е дееспособен. Платецът е само банка. Не може издателят да е платец, освен ако един клон на банка не издаде чек срещу друг клон. Може поемателят да е издател в случай, че се “тегли” чек в собствена полза.
Давност
Обратните искове на приносителя срещу джирантите, издателя и поръчителите по чека се погасяват с шестмесечна давност от деня на предявяването или от деня на изтичане на срока за предявяване. Обратните искове на джиранта срещу всички отговорни към него лица се погасяват с шестмесечна давност от деня, в който е платил чека, или от деня, когато срещу него е предявен иск.
Ако чекът е на приносител се прехвърля с предаване – транслативна сделка с реален елемент. Чекът на приносител може да се джиросва като джирантът отговаря за задълженията. Ако чекът е поименен се прехвърля с цесия.
Видове:
Поименен чек (Nominal check). Той се издава на точно определено лице, името на което се посочва в чека. Поименният чек е сигурно платежно средство и лесно се джиросва, поради което използването му в международните плащания е мащабно. Но за да се прехвърля чекът, в него трябва за има клауза “на заповед”. Този чек се дефинира като ордерен. Документарен чек (Documentary check). Той се изплаща само след представяне на стоково-разпоредителни документи. Xxxxxxx се предава на вносителя след изплащането на чека.
Чек на приносител (Chek to the bearer). На него няма посочено име на притежателя. Това благоприятства бързото и лесно предаване от едно лице на друго. Но в същото време способства злоупотреби с него. Пресечен (бариран) чек. На лицевата страна на чека се поставят две успоредни линии. Това означава, че той може да бъде теглен само срещу банка и да бъде изплатен само на банка, тоест безналично. Името на банката, на която трябва да се изплати, се написва между двете линии. Барираният чек намалява злоупотребите и увеличава сигурността на плащанията.
Банков чек (Bank check). Издава се от една банка срещу друга банка. Много често се използва при превеждане на суми в чужбина. Разчетен чек (Estimated chek). Той не може да се изплаща в брой. Затова на него се написва “само за минаване по сметка”. Пътнически чек (Traveller's check). Издава се от банка с нареждане на друга банка да изплати сумата на лицето, чийто подпис е поставен върху чека. Лицето подписва два пъти чека – при издаване и при изплащане. За да се използа този чек, е необходима предварителна договореност между банките. Еврочек - през 1968 г. в Париж 15 европейски страни създават системата на еврочека (Eurocheque). Тя е междудържавна система за унифициране на чековете. В последствие страните се увеличават. България участва от 1971 г. Банките в системата се
разделят на активни – издават и изплащат чекове и пасивни – само изплащат чекове. Индивидуалното участие в системата изисква поименна и непрехвърляема гаранционна карта и чекова книжка от 25 чека. Те могат да се изплащат във всяка страна членка на ситемата.
Задължетелни реквизити:
• Наименованието "ЧЕК" в текста на документа на езика, на който е написан (за някой страни това не е задължително)
• Безусловно нареждане да се плати определена парична сума
• Името на лицето, което трябва да плати (платеца)
• Дата и място на издаването
• Място на плащането
• Подпис на издателя
Предлагани услуги на банките, свързани с разплащания посредством чекове
• Издаване на банкови чекове
• Осребряване на всички видове пътнически чекове
• Инкасиране на поименни чекове
• Продажба на пътнически чекове American Express
Предимства и недостатъци в сравнение с дебитни и кредитни карти: Предимствата на чековете:
• Придобиването им е по-опростено и бързо в сравнение с процедурата за издаване на кредитна или дебитна карта. При спешно пътуване клиентът може да насочи изборът си към тях.
• Нямат срок на валидност и така могат да се използват по всяко време, когато притежателят им прецени, а процедурата по осребряването им е бърза.
• При пътническите чекове комисионните са по-ниски, отколкото при картовите разплащания.
Недостатъци на чековете:
• Пътническите чекове са просто средство за разплащане и не носят допълнителни ползи за притежателите им, каквито има при кредитните карти.
• С пътнически чек клиентът няма възможност за правене на резервации, ползването на отстъпки в определени търговски обекти, безплатни застраховки и др.
Пътнически чек:
American express - Повечето банки в България предлагат пътническите чекове на American Express в различни валути (щатски долари, евро и британски лири) и различни деноминации, които са подходящи за всяка дестинация и туристическа необходимост.
Тези чекове, по-сигурни от парите в брой, нямат валидност и се приемат навсякъде по света.
Ако изгубите пари в брой, те не могат да бъдат възстановени, но изгубените или откраднати пътнически чекове на American Express могат да бъдат възстановени само за 24 часа.
Освен изброените видове валути, банките са в състояние в рамките на две седмици да Ви осигурят и пътнически чекове в швейцарски франкове, канадски долари, японски йени, саудитски реали и австралийски долари.
Xxxxxxx предлагат чекове с номинали 50, 100 и 200, които ще направят пътуването Ви в Европа удобно и приятно.
Когато ги купувате, ги подпишете в горния ляв ъгъл, а когато ги осребрявате ги подпишете пред касиера в долния ляв ъгъл.
Клиентът трябва да пази на различни места чековете и документа за собственост, както и картата с телефони за 24-часова помощ и информация при загубване, кражба и др.
Образец:
Покупка и осребряване на пътнически чек
За да получи пътнически чекове, клиентът трябва да попълни бланка с искане за закупуването им, да осигури необходимите средства за стойността на чековете и комисионата за финансовата институция.
Обичайно при продажбата на пътнически чекове банките събират таксаспоред тарифата си. Обикновено тя е между 0.5% и 1% от стойността на закупените чекове, като има фиксиран минимум и максимум на размера й. При някои банки минималната такса е 5 евро, а максималната 100 или 200 евро.
Таксата за осребряване на чековете най-често се определя на същия принцип - процент от стойността им с фиксиран минимум и максимум на размера й. Тя може да е по-висока, когато парите за осребрените чекове се изплащат на каса, отколкото при превода по сметка.
Някои български банки не събират такса за обратно изкупуване на продадени от тях чекове.
В чужбина при покупка с пътнически чек такса не се събира, повечето банки не прибират комисиона и при осребряване.
4. Начини на плащане при външно-търговски отношения Акредитиви
Акредитивът е изключително широко разпространена форма на плащане в международната търговия. Той е писмен документ, издаден от платеца, с който се нарежда на обслужващата го банка да заплати посочената в него сума на контрагента при изпълнение на определените в документа условия. Както при вътрешните, така и при международните плащания по тази форма плащането става на основата главно на предварително блокирани средства но специална сметка, обикновено в банката на доставчика. Правната му уредба е в чл. 435-441 ТЗ. Акредитивът е сделката, с която банка поема задължение към определено лице бенифициер да заплати парична сума (да приеме или закупи менителница – това са форми на акредитив, които не са уредени в ТЗ).
Характеристика
Акредитивът сам по себе е едностранна сделка, с която банката поема задължение към бенифициера. Това е сделка с адресат, т.е. бенифициерът следва да е уведомен за нея, за да породи действие. Задължението на банката става изискуемо, когато се изпълнят изискванията, посочени в самия акредитив, които се изразяват в представянето на определени документи (за това и се нарича “документарен акредитив”). Акредитивът е формална сделка, за която се изисква писмена форма. Той е абстрактна сделка. Задължението по него е делимо – банката може да плати на части при представяне на част от документите или при представяне на документи за частично изпълнение. Акредитивът е едностранна сделка, защото създава задължения само за банката. Представянето на документите не е задължение на бенифициера, той може да ги представи, ако иска да получи плащане.
Във външнотърговския оборот банката осъществява по нареждане на вносителя плащане в полза на износителя или акцептира тратата, издадена от вносителя, в рамките на определената сума и срок в акредитивното нареждане само при представяне
от износителя на стоково-разпоредителните документи (фактура, транспортен документ, застрахователна полица и др.), доказващи, че стоката е експедирана в договорираното количество и качество па адреса на вносителя или е предадена на склад в негово разпореждане.
От същността на акредитивната форма на плащане произтичат следните изводи:
• При откриване на акредитива откриващата банка поема ангажимента за осъществяване на плащането. което гарантира получаването па парите от износителя.
• Акредитивът представлява определена операция, включена в договора за продажба и банките осъществяват, съгласно чл.З от Еднообразните правила и обичаите по отношение документарните акредитиви, плащането на основание па документите, които са представени в банката от износителя, а не на основата на реалното изпълнение на договора.
• Продавачът при акредитивната форма па плащане получава полагащия му се еквивалент незабавно след експедиране на стоките. В резултат на това разходите, свързани с продажбата, са по-малки в сравнение със случаите, когато продавачът е длъжен да чака дълго за извършване на плащането.
• Банките спазват стриктно изискванията при осъществяване на операциите по акредитива, тъй като международната търговия е свързана със значителен риск (транспортни злополуки, стачки, политически сътресения и др.), причиняващи значителни загуби на износителите. По тази причина при международните плащания се използват главно неотменяемите акредитиви, условията на които не могат да се променят без съгласието па всички заинтересовани страни.
Особености на акредитива като форма на плащане:
• Акредитивът е кредитна форма на плащане, защото започва по нареждане на платеца.
• Акредитивът е условна форма на плащане, защото плащането се извършва при определени предпоставки, наречени условия. Тези условия обаче, не са условията по ЗЗД.
• Обикновено акредитивът е дистанционно плащане, защото е скъпа форма на плащане.
• Акредитивът е най-сигурната форма на плащане, защото банката плаща ако се предоставят точно документите описани в акредитива и се предполага, че те удостоверяват, че бенифециера е изпълнил своите задължения по валутното правоотношение. Това обаче не винаги е така.
Предимства
Основното предимство на акредитивната форма на плащане е, че тя разрешава главните противоречия между продавача и купувача при осъществяване на външнотърговските сделки, а именно:
- купувачът да получи своевременно и в добро състояние договорираните стоки, плащането за които се предпочита да се извърши след получаването им и
- продавачът да е сигурен че ще получи еквивалента на продадените стоки, т.е. да се гарантира плащането му. При определени обстоятелства той иска гаранция за плащането и преди да е започнало самото производство на стоките.
За разлика от другите форми, акредитивната гарантира плащането на доставчика (износителя), чрез което се минимизира риска. И тази гаранция се основава или на предварително блокирана сума на платеца, или на финансовата мощ и кредитоспособността на банката, гарантираща плащането.
Широкото използване на акредитива е обусловено и от обстоятелството, че при неговото използване се създават предпоставки за упражняване на действен контрол за установяване на качеството на стоките, за които се извършва плащането.
Акредививните форми на плащане са интересен парадокс (гъвкавост). От индивидуална гледна точка поради изискването за строго спазване на изискванията,
поставени от наредителя, те са изключително негъвкав платежен инструмент. Но, от друга страна, те са една от най-гъвкавите платежни форми, защото могат да се приспособят за различни цели. Например периодично подновяващи се споразумения, издадени в полза на посредници, на индивиди, които заплащат образованието си или дължат определена издръжка, в допълнение към основните видове акредитиви, включително и стенд-бай акредитива.
Правоотношения при акредитива:
• Правоотношение по акредитива между банката-издател и бенифициера;
• Валутно отношение – развива се между наредителя и бенифициера. То може да е породено от всякаква сделка. Особеното е, че плащането по тази сделка се извършва с акредитив;
• Договор за откриване на акредитив – между наредителят и банката-издател. Това е разновидност на договора за поръчка, защото банката извършва правни действия.
Участници
• Наредител. Това е лицето, което дава нареждане за откриване на акредитива и за чиято сметка се извършва услугата - предмет на договора. Наредителят е всъщност купувачът на стоката, т.е. платецът. Той е длъжен да осигури средства за плащане на сумата по акредитива чрез предварително блокиране на средства или чрез последващо превеждане на покритието за сметка на собствени средства или банков кредит.
• Бенефициент - лицето в чиято полза банката издател се е задължила чрез издаването на акредитив да извърши плащане или акцептиране. Бенефициентът е доставчик по търговски договор, следователно той е получател на паричните средства на сделката и по негово настояване се използва тази форма на плащане. В този договор се вписва задължението за плащане чрез документарен акредитив, както и следните елементи: вид, сума, валута, валидност, документи и др., които трябва да отговарят на
посочените в нареждането към банката издател условия при откриването на акредитива;
• Акредитивна банка. Xxxxxxx, която открива акредитива, се нарича акредитивна. За разлика от вътрешните акредитиви, акредитивите, свързани с международните плащания, могат да се откриват както в банката на вносителя, така и в банката на износителя. Ако акредитивът е открит в банката на вносителя, тя е акредитивна, а банката на износителя авизира банката и обратно. Акредитивната банка се нарича още откриваща.
• Потвърждаваща банка. Това е банката, намираща се обикновено в страната на бенефициента, която предоставя на бенефициента допълнителна гаранция към ангажимента на откриващата банка при плащането, акцептирането или негоцирането. Тя най-често съвпада с авизиращата банка.
• Банка-платец, която е упълномощена от откриващата банка да извърши плащането по документи.
• Акцентираща банка е банката, която акцентира трасираните от бенефициента трати и по този начин дава гаранция за плащането им.
• Негоцираща банка. Тона е банката, която по указание на откриващата банка негоцира трати на бенефициента, придружени обикновено от документи, свързани с акредитива. Тя е посредник при издаването, трасирането, акцептирането и заплащането на трати, свързани с продажбата на стоки в чужбина.
• Рамбурсната банка е банката, която предоставя на банката-платец необходимата за плащане по акредитива сума. Рамбурсната банка е задължена да поеме плащането на основата на открит кредит на вносителя за заплащане на доставените му стоки от чужбина. Разплащателната операция се осъществява чрез даденото право на доставчика (износителя) да тегли срещу нея трати, т.е. да рамбурсира за сметка на открития кредит. Рамбурсиращата банка поема ангажимента да акцептира или да изплаща на падежа издадените срещу нея трати, придружени от коносамент или застрахователна полица за сметка на открития кредит.
Рамбурсната банка може да се намира както в страната на бенефициента. така и в страната на платеца. Рамбурсната банка се включва в акредитивните операции, когато откриващата банка и банката-платец не осъществяват сметни отношения помежду си във валутата на акредитива.
Пример – рамбурсният кредит
1.Договор за стокова сделка; 2-Нареждане за откриване на акредитив; 3-Писмо за откриване на акредитив; 4-Авизо за откриване на акредитив; 5-Експедиция на стоката; 6-Стокоразпределителни документи; 7-Кредитно авизо; 8-Изпращане на документите на банката на вносителя; 9-Кредитно авизо; 10-Предаване на документите на вносителя; 11-Дебитно авизо; 12-Банката на вносителя дава оторизация на рамбурсирещета банка; 13-Рамбурсиращата банка изплаща акредитивната сума на бенифициента;
Права и задължения:
Участниците в акредитивната операция са носители на определени права и задължения. Те се пораждат след сключването на търговския договор. Правата и задълженията на продавача и купувача се регламентират с клаузите, включени в договора. Главно задължение на купувача, предвидено в договора, е да представи молба-нареждане за
откриване на акредитив с точни и пълни данни за условията на акредитива, която е посочена в Приложение №34. Важно задължение за платеца е да осигури средствата за откриване на акредитива и за извършване на плащанията по тази форма. Продавачът от своя страна е длъжен да достави стоката в съответствие с договорираните количества, качество, срокове и цена.
Той представя документите, удостоверяващи това, изискуеми по акредитива, по посочения в Приложение №44 образец за писмо.
Акредитивната операция по своята същност е отделена от търговската сделка. Банките при осъществяване на плащането се ръководят единствено от условията на акредитива и нямат право да отказват плащания дори когато са нарушени договорните условия по сделката. Банката не е страна по договора. Тя изпълнява само нареждането на платеца, което е предварително съгласувано с доставчика. Доколко условията на акредитива са съобразени с условията на договора, страните по договора -купувачът и продавачът отговарят и следят за тяхното изпълнение. Банките защитават интересите и на двете страни по договора, като изхождат само от условията на акредитива. И ако депозираните в банката документи за плащане от акредитива отговарят на условията на акредитива, банките плащат, без да се интересуват от условията на договора. Акредитивът е само форма на плащане. Той няма за цел да гарантира изпълнението на търговския договор.
Началото на взаимоотношенията между вносителя и обслужващата го банка се поставя с депозирането на нареждането за откриване па акредитив от купувача. Задължение на откриващата банка (преди да открие акредитива) е да провери доколко условията на акредитива са съобразени с условията на договора и съответно с Еднообразните правила и обичаи на документарните акредитиви. Акредитивът се открива незабавно, ако са спазени условията па договора и правилата. При неизпълнение на акредитивните условия банките отказват извършване на плащане и в случаите, когато примерно договорът между страните е изпълнен.
Текущо купувачът следи за състоянието на акредитива и за движението на средствата по него. При необходимост от промяна в условията на акредитива той своевременно трябва да уведомява банката и това се прави с уведомително писмо, на основата на което банката на платеца от своя страна уведомява банката, в която е открит акредитивът. Това се извършва с посочения в Приложение №35 формуляр (Образец V- 61-а). Купувачът е длъжен при изпълнение на условията на акредитива да отговаря на всички писма на банката, както и да взема отношение по документите, които получава от банката във връзка с плащанията.
Задължение на банката е да авизира в срок кореспондента си за откриване на акредитива и за всички промени в условията му. Xxxxxxx е длъжна да упражнява действен контрол върху исканията за промени на наредителя, за да се предотвратят противоречията с акредитивните условия. Особено внимание банките трябва да отделят при осъществяване на тази дейност у нас сега, тъп като много от новообразуваните фирми нямат опит във външнотърговската си дейност.
Взаимоотношенията между банката-издател и авизиращата банка имат изключително голямо значение за правилното осъществяване на плащанията по акредитива. Първата банка е длъжна да изпраща на втората пълните условия на акредитива, заедно с всички придружаващи ги документи: спецификации, банкови гаранции и др. Авизиращата банка е длъжна своевременно да уведомява бенефициента за открития в негова полза акредитив, както и за всички промени, направени от откриващата банка. В случаите, когато авизиращата банка е и банка-платец, тя е длъжна да извършва плащането след депозирането при нея на изискуемите документи от бенефициента. Взаимоотношения между авизиращата банка и бенефициента се пораждат от момента на авизиране на акредитива.
Авизирането и потвърждаването на акредитива, както и на промените в неговите условия се извършва чрез посочените в Приложения №37 формуляри.
От казаното дотук може да се направи изводът, че при акредитивните операции участващите страни изпълняват своите права и задължения на основата на
депозираните в банките документи. Плащането се основава на документи, а не па получени стоки.
Видове акредитив:
От вида на акредитива зависи степента на гарантиране интересите на износителите и вносителите. Страните на акредитива сами избират неговата форма, като се ръководят при избора си:
• от характера на възникващите между тях стопански връзки (еднократни или систематични)
• от доверието, което се е формирало помежду им при изпълнение на договорните задължения.
1) С оглед възможността за отмяна на задълженията на банката:
а. Отменяем – може да се отмени от банката по всяко време преди плащането.
Няма практическо приложение, защото не създава сигурност за бенифициера.
б. Неотменяем – банката не може да отмени акредитива след уведомяването на бенифициера, а акредитивът може да се отмени или измени само с неговото съгласие – чл. 436.
2) С оглед задълженията на банката:
а. Акредитив за плащане на предявяване на документ – уреден в ТЗ. Най-често използван у нас.
б. Акредитив с отсрочено плащане – плаща се известно време след представянето на документите. Този акредитив представлява форма на кредитиране на наредителя от страна на бенифициера, защото последния поличава плащането по- късно.
3) С оглед на това дали плащането може да е извършено изцяло или дали то трябва да стане на части:
а. делим – правило;
б. неделим;
4) С оглед възможността за прехвърляне: а. прехвърляем – правило;
б. непрехвърляем – може да се уговори само от бенифициера.
5) Според участието на друга банка, която се задължава самостоятелно и пряко да плати сумата по акредитива.
6) Акредитиви, които не са форми на плащане (не са уредени у нас, съществуват в англо-американските системи).
а. Акредитив за приемане на менителница – банката трябва да акцептира менителница, издадена от бенифициера в негова полза (менителница, по която издателя и поемателя са едно и също лице, а платец е банката). Смисълът е, че това представлява гаранция за плащането на менителницата.
б. Акредитив за негоциране – банката се задължава да закупи издадени от бенифициера менителници или други документи, т.е. тя не приема, а купува менителниците.
7) С оглед на посредничеството:
a) обикновени б) документарни
По своята същност акредитивите биват главно два вида: обикновени и документарни. За разлика от обикновените, при документарните акредитиви банката приема посредничеството да заплати сумата, представляваща еквивалент на изпратената стока, срещу депозирани при нея документи, доказващи изпълнението на определената стокова доставка, съгласно изискванията на договора.
В зависимост от правата и задълженията на участващите страни в документарните акредитиви, както и от условията па плащане, те се делят на няколко вида:
а) отменяеми и неотменяеми; б) потвърдени и непотвърдени; в)покрити и непокрити;
г) делими и неделими;
д) прехвърляеми и непрехвърляеми;
е) еднократни и възобновяващи (револверни); ж) вторични, компенсационни и др.;
з) акредитиви на виждане и срочни акредитиви.
Видът на акредитива следва да се избира внимателно и да се посочва правилно в акредитивното нареждане, за да могат банките да упражняват контрол за спазване на условията му.
При документарните акредитиви плащането е гарантирано с ангажимента на една от банките. Като правило ангажиментът на банката за плащане е неотменяем. Възможни са и отменяеми акредитиви, но в практиката те не се прилагат.
Отменяемият акредитив може да се изменя или отменя по всяко време, без да се уведомява предварително бенефициентът. По тази причина той не представлява достатъчна гаранция за получаване на вземането от бенефициента при изпълнение на акредитивните условия.
Неотменяемият акредитив не може да бъде изменен или анулиран, преди да изтече срокът му от наредителя на банката, без съгласието на бенефициента. Този акредитив представлява твърда гаранция на бенефициента, че при изпълнение на условията на акредитива банката ще осъществи поетия от нея ангажимент.
Условията на неотменяемия акредитив могат да се изменят на основата на предварителни споразумения между бенефициента и наредителя. За всяко получено нареждане за промени в акредитивните условия банката уведомява бенефициента. Ако бенефициентът не възрази, се счита, че той приема мълчаливо измененията и по- нататък плащанията се извършват по новите условия. Ако бенефициентът не възрази своевременно, той не може вече да не спазва тези нови условия. Съгласие на бенефициента за промяна в условията на акредитива не се иска в случаите, когато тя е в негова полза. Например при удължаване срока на акредитива не се уведомява
износителят, тъй като тази промяна се отразява негативно само върху вносителя, доколкото тя води до блокиране на средства на вносителя за по-дълго време.
В акредитивното нареждане е много важно да се посочи точно видът на акредитива. Ако не е посочено изрично, че се иска неотменяем акредитив, се открива отменяем, който е сравнително по-благоприятен за платеца.
Акредитивите биват потвърдени и непотвърдени в зависимост от ангажимента, който поема банката в страната на бенефициента. При непотвърдения акредитив авизиращата банка се задължава единствено да уведомява точно бенефициента за открития в негова полза акредитив. Тя не поема ангажимента за изплащане на сумата по акредитива при предоставяне на редовни документи.
Непотвърденият акредитив поражда риск за бенефициента. По тази причина износителят следва внимателно да проверява за надеждността на акредитивната банка, както и за рисковете, свързани със страната на вносителя. В случаите, когато акредитивът е открит в една банка, а е платим в друга, рискът се повишава. Втората банка плаща само, ако сумата й бъде преведена от първата банка. Нейната роля е единствено да съобщи на износителя, че има открит акредитив в негова полза.
При потвърдения акредитив откриващата банка упълномощава или нарежда на друга банка (обикновено банката на износителя) да потвърди пред бенефициента, че плащането на сумата по акредитива ще се осъществи в случаите, когато откриващата банка не го извърши. Потвърждаващата банка поема следователно допълнителна гаранция към задължението на откриващата банка да заплати сумата по акредитива. Допълнителната гаранция прави потвърдения неотменяем акредитив най- предпочитаната форма на плащане за износителя.
Делението на акредитивите на покрити и непокрити се извършва в зависимост от това, дали се блокират предварително средства на платците за откриване на акредитив на доставчиците.
Акредитивът е покрит, когато в банката предварително се превежда сумата на акредитива, т.е. превежда се самото покритие на акредитива. Покритието е гаранция за
плащане в полза на бенефициента. То осигурява нормално осъществяване на плащането по тази форма, основното предимство на която е гарантиране на плащането.
При непокрития акредитив в откриващата банка не се превежда предварително покритието, т.е. сумата, в рамките на която се открива акредитивът. За бенефициента покритието няма особено значение, тъй като плащането е гарантирано от банката. За наредителя обаче покритието има голямо значение, тъй като предварителното превеждане на сумата на акредитива блокира средства на вносителя за дълъг период от време (до получаване на стоката), забавя по тази причина оборота на неговия капитал и влошава финансовото му състояние. Затова обикновено се договаря частично или по- късно превеждане на покритието.
При непокрит акредитив и особено при отменяем и непотвърден банката-платец поема значителен риск. Ако наредителят не преведе навреме акредитивната сума или изпадне в неплатежоспособност, банката е задължена да извърши плащането. След това тя има правото да търси породеното й вземане от вносителя. По тази причина платците не съвсем лесно могат да ползват непокрит акредитив като форма на плащане. Банките разрешават тази форма само на кредитоспособни предприятия, т.е. на предприятия, ползващи се с добро име и авторитет на паричния пазар.
В зависимост от начина на експедиране на стоката и за ползваме на акредитива той се подразделя на делим и неделим.
Делими са тези акредитиви, при които бенефициентът има право да изпраща договорираната стока на части и на части да оформя плащането чрез депозиране в банката на стоково-разпоредителните документи според степента на изпълнение на договорите. За да се ползва такъв акредитив, не е необходимо в акредитивното нареждане да бъде изрично отбелязано това. Изрично указание се изисква за използване на неделимия акредитив. Ако такова указание няма, приема се, че акредитивът е неделим.
При неделимия акредитив продавачът следва да експедира стоката на купувача изцяло, т.е. наведнъж. Той не може да представя в банката документите за плащане на части и
да получава еквивалента на изпратените стоки частично. Частично плащане не се допуска. Плащането се извършва еднократно в размер па цялата сума на акредитива, което понякога затруднява платеца и забавя оборота на капитала му.
Акредитивът бива прехвърляем и непрехвърляем в зависимост от това, дали може бенефициентът да прехвърля своите права на други лица. При прехвърляемия акредитив той може да прави това. За целта е необходимо бенефициентът да даде изрично указание на банката, при която е открит акредитивът, че той е прехвърляем, и да се посочи името на втория бенефициент. При непрехвърляемия акредитив нито вносителят, нито износителят могат да прехвърлят правата и задълженията си по акредитива върху друг бенефициент или друга банка.
Акредитивът може да бъде освен това еднократен и възобновяем.
Еднократният акредитив се характеризира с това. че се открива за една определена доставка, след извършването па която се закрива.
Възобновяемия (револвиращ) акредитив се прилага при систематични, продължителни, редовни търговски връзки и при взаимно познаване и наличие на доверие между вносителите и износителите. Този акредитив се открива обикновено за по-дълъг срок. Сметката на акредитива текущо се подсилва със средства от платеца след тяхното изчерпване. Възобновяването на авоара се извършва при същите условия автоматично или с допълнително акредитивно нареждане. Начинът за възобновяването на средствата се договаря. Определят се обикновено периодът, през който се подсилва сметката, и максималният размер па средствата, които се превеждат па договорените падежи. За вносителя възобновяемият акредитив е много изгоден, защото в този случай той се открива за по-малка сума, т.е. с по-малко блокирани средства се получават по- големи доставки на стоки. По този начин не само се замразяват по-малко средства на вносителя, но и се избягва плащането на банкови комисионни за откриване на няколко поредни акредитива.
В практиката се използва и т нар. вторичен (бек-ту-бек) акредитив. В международната търговия купувачът може да купува стоки не само направо от производителите, но и от
посредници. За уреждането па плащането във втория случай се откриват два различни акредитива: първият по нареждане на купувача в полза па посредника, а вторият в полза на действителния производител на стоката. Първият акредитив се нарича основен (базисен) или акредитив на продажбата, а вторият - помощен, вторичен или акредитив на покупката, който е известен в практиката под наименованието бек-ту-бек акредитив. Сумата на основния акредитив представлява обезпечение на вторичния.
В международната търговия съществуват и компенсационни акредитиви, с които се уреждат разплащанията на компенсационните сделки, представляващи взаимни сделки, при които се извършва взаимно прихващане на насрещни вземания, т.е. вносът се заплаща с валутата от насрещен износ от същото предприятие. При тези взаимни, насрещни сделки всяка страна е едновременно и купувач, и доставчик. При тях не се извършва ефективно плащане в пари. За покритие на акредитива служи стоката, която се изнася. При наличие на разлика между сумата на вноса и износа салдото се урежда обикновено с банков превод.
Плащане по акредитивната форма се извършва обикновено незабавно след депозиране от износителя на необходимите стоково-разпоредителни документи в акцентиращата банка. Затова акредитивите в повечето случаи са акредитиви на виждане.
Възможно е обаче плащането по тази форма да се извърши след определен период от време (срочен). В този случай износителят или акредитивната банка кредитират вносителя, т.е. предоставят му фирмен кредит. Кредитирането на вносителя се оформя с трата, която се трасира от износителя срещу платеца или срещу някоя от банките (акредитивна, авизираща или др.) за срок от 30, 60 или 90 дни. След акцентирането износителят, може да я сконтира и да получи паричния еквивалент на изпратената стока.
Stand-by акредитивът е междинна форма на акредитив и банкова гаранция. Наредител при него е продавачът, а бенефициент – купувачът. Банка издател е банката на продавача. При изпълнение на търговските задължения от страна на наредителя
(продавач) акредитивът не се усвоява. Със stand-by акредитива се заместват банковите гаранции за добро изпълнение, връщане на аванс и др.
Реквизити на нареждането за откриване на акредитив
Тъй като условията по акредитива са определящи за правилното и безпроблемно протичане на платежната операция, от особено значение е съставяне на изчерпателно нареждане за откриване на акредитив. Поради по-голямата приложимост на акредитива в платежните отношения в международен аспект ще посочим основните реквизити на нареждането за откриване на акредитив според Еднообразните правила и обичаи за документарните акредитиви (ЕПОДА):
1. Наредител по акредитива – трябва да се посочи пълното наименование на наредителя, точния адрес, средства за комуникация – телефон, факс, телекс и др.
2. Бенефициент на акредитива – пълното наименование, седалище и адрес за кореспонденция, елементи от съдебната регистрация.
3. Xxxxx за откриване на акредитива и за предаване на документи и съобщения. Начинът на откриване е от особено значение за бързото протичане на платежната операция. Ако в акредитивното нареждане не е посочено изрично как да се открие акредитивът, банките сами избират по какъв начин да осъществят комуникацията.
4. Определяне вида на акредитива – отменяем или неотменяем; прехвърлим или непрехвърлим; потвърден или непотвърден; делим или неделим; покрит или непокрит.
• В зависимост от това дали наредителят има право едностранно да променя условията за усвояване на акредитива или е необходимо изричното писмено съгласие на бенефициента, акредитивите биват неотменяеми и отменяеми. Поради това, че отменяемите акредитиви (revocable letter of credit) не създават необходимата гаранция за бенефициента, те рядко намират приложение в практиката. Най-често използван е неотменяемият акредитив (irrevocable letter of credit). При него до изтичането на срока банката издател и наредителят не могат да променят акредитивните условия без изричното съгласие на бенефициента. В
Еднообразните правила и обичаи за документарните акредитиви с цел защита интересите на бенефициентите е предвидено, че, ако не е изрично посочено в нареждането, откритият акредитив се счита за неотменяем.
• В зависимост от това дали сумата по акредитива може да се усвоява изцяло или на части, акредитивите се разделят на делими и неделими. Делимият акредитив дава възможност на доставчика да извършва доставките на партиди и след предоставяне на придружаващите всяка партида документи да усвоява съответната част от акредитива. По презумпция се счита, че акредитивите са делими, т.е. ако не е изрично посочено обратното, акредитивът се счита за делим.
• Прехвърлим е акредитив, по които освен бенефициента правото на усвояване може да се ползва и от трето лице. За да бъде прехвърлим, акредитивът трябва изрично да бъде посочен като такъв. Прехвърлимият акредитив дава възможност на бенефициента да прехвърли правата по акредитива като посочи на банката лицето, което ще се ползва от него. По този начин се уреждат отношенията между посреднически фирми –търговци и производители.
• Потвърден е този акредитив, при който освен задължението за плащане на банката издател е прикрепено и задължение на още една потвърждаваща банка. Ангажиментът на потвърждаващата банка е изричен и е при условията и до изтичане на валидността на потвърдения акредитив. При изискване за потвърждаване на акредитив бенефициентът обикновено посочва и банката, която желае да потвърди акредитива – това може да бъде авизиращата или друга банка, която се ползва с необходимото доверие.
5. Авизираща банка – често банките сами избират от услугите на коя банка да се ползват при авизиране на бенефициента, но банката издател може да представи списък от банките кореспонденти, които биха могли да се използват като авизиращи. На базата на тази информация доставчикът и купувачът могат да изберат взаимно приемливата авизираща банка.
6. Сума и валута на акредитива. В тази част от нареждането се посочва точната или приблизителната сума на акредитива, както и валутата. Ако купувачът не е в състояние да определи точната сума, се посочва приблизителна, като се избира допустимо отклонение в двете посоки от 10%. Възможно е да се запише количеството стока по определена борсова цена към определена дата.
7. Срок на валидност на акредитива – това е времетраенето на ангажимента на банката към бенефициента. В рамките на този срок сумата по акредитива трябва да бъде усвоена. Най-често се определя точната дата, на която изтича валидността на акредитива или пък се посочва точният брой дни след откриването на акредитива. От значение е да се определи къде трябва да се представят документите, за да се съобрази бенефициентът с времетраенето на доставката на документите. Например, ако се изисква представяне на документи пред банката издател, трябва да се предвиди по- дълъг срок за валидност на акредитива. Ако в нареждането не е посочено изрично, се счита, че срокът на акредитива е времето до представяне на документите в авизиращата банка. Освен това платецът и бенефициентът могат да удължат валидността на акредитива по взаимно съгласие.
8. Начини за усвояване на акредитива. Три са възможните начини за упражняване на правото по открития акредитив от страна на бенефициента. Те са незабавно плащане (на виждане), разсрочено плащане (при изтичане на определен срок след представяне на документите), акцептиране на представена от бенефициента полица и негоциране. Негоцирането представлява покупко-продажба на материализираното в акредитива и съпътстващите го документи вземане. При тази операция се намесва упълномощена от банката издател негоцираща банка, която изкупува от бенефициента материализираните вземания и по-късно ги предявява пред банката – издател на акредитива, за плащане. Обикновено негоциращата банка придобива вземането от бенефициента без право на регресен иск.
9. Описание на стоката (по вид, количество, опаковка);
10. Условия на доставка (франкировка) – определя се видът на транспортното средство, с което ще бъде превозена стоката;
11. Товарен пункт и предназначение – определя се мястото, от където се натоварва стоката и точното ù местоназначение;
12. Изисквани документи за усвояване на акредитива –посочват се изчерпателно и трябва да съответстват на останалите условия по акредитива;
13. Инструкции към авизиращата банка относно това какво трябва да предприеме срещу представяне на документите – да ги препрати към банката издател или да плати.
Фази на акредитивните операции
1 Сключване на договор за продажба между вносителя и износителя, с който се определя използването на акредитива като форма на плащане за уреждане на взаимоотношенията им при сделката. В договора се определя видът на акредитива, банката, при която ще се открие, датата, до която може да се плаща от него, както и документите, на основата на които могат да се извършват плащанията от акредитива.
Договор за откриване на акредитив.
Това е двустранен, възмезден, консенсуален, неформален договор.
1) Задължения на банката.
а. Банката е длъжна да изпълни поръчката.
- Тя трябва да открие акредитива и да се задължи към
xxxxxxxxxxx като го уведоми.
- Когато и ако бенифициерът представи документите
Xxxxxxx трябва да ги провери дали отговарят на условията по акредитива. Най-често документите, които се използват при акредитив са коносамент или товарителница, товарна застрахователна полица и фактури. Xxxxxxx следва да извърши проверка на документите от външна страна, дали отговарят на посочените в акредитива. Банката не изследва автентичността на документите, нито отношенията между бенифициера и
наредителя. Възможно е да има разлика между документите. Всички документи се разглеждат заедно, като най-важният документ е фактурата (дребна разлика в количеството, която може да се установи от другите документи не е от значение). Проверката, която се извършва на документите е в срок от 7 работни дни, като този срок е краен и е установен от международната практика. По начало е необходимо документите да се прегледат в разумен срок. Това е необходим най-вече в случаите, когато стоката е изпратена, но все още има възможност доставката да се спре. След прегледа на документите банката трябва да каже дали ще плати или няма да плати. Най-големият проблем в тази насока е дали банката трябва да плати ако има малки отклонения в документите. Господстващото виждане е, че банката извършва проверка на документите по принципа на формализма, т.е. може да се откаже плащане при най- незначително отклонение от акредитива. Има съдебни решения, които допускат и противното, но принципът е този.
- Ако банката реши да приеме акредитива, тя трябва да извърши плащане, с което изпълнява най-важното си задължение.
б. Банката е длъжна да уведоми наредителя за обстоятелствата, които имат значение за изпълнението на акредитива.
в. Xxxxxxx има задължение да даде сметка на наредителя и да му предаде документите по акредитива.
При неотменяемия акредитив банката не е длъжна да изпълнява последващи нареждания на наредителя, свързани с изпълнение на задължението й към бенифициера. Банката не е длъжна и да проверява изпълнението на бенифициера по валутното правоотношение.
2) Задължения на наредителя:
а. Да осигури покритие по акредитива.
б. Да заплати разноски, лихви и вреди на банката. в. Да приеме документите.
Вносителят в нареждането до банката за откриване на акредитив посочва условията, които определят реда на реализиране на акредитивната операция. Тези условия или реквизити се посочват от наредителя, който е заинтересованата страна от своевременното и точно осъществяване на плащането. Те се основават, както беше посочено, на търговския договор, както и на предварителната договореност на вносителя и износителя с банките по процедурата на плащането. Формулираните от наредителя условия се включват впоследствие от акредитивната банка в издадения от нея документ, наречен акредитив, копие от които тя изпраща на бенефициента. Основните реквизити, които наредителят трябва да включи в акредитивното нареждане, както се вижда от формуляра са следните:
- име и адрес на наредителя, бенефициента, акредитивната и авизиращата банки. При посочване на авизиращата банка наредителят се ръководи от предпочитанията на бенефициента. Банката на наредителя обаче не е длъжна да се съобразява с неговите предпочитания. Тя има право да избере банката, при която да се открие акредитивът. По тази причина наредителите невинаги конкретизират авизиращата банка, а отбелязват в нареждането си, че са съгласни авизирането на акредитива да стане чрез кореспондент на обслужващата банка. По този начин се предоставя право за избор на авизиращата банка от банката на наредителя;
- вид на акредитива;
- начин на откриване - чрез телекса, пощата, по електронен път и др.;
- сума на акредитива. Посочва се не само размерът на сумата, но и валутата, в която ще се извършва плащането. Акредитивът се открива в размер на пълната стойност на доставяната стока. Когато купувачът не знае точния размер на сумата или на количеството стока при определяне на сумата, добавя израза: "около" или "приблизително". В случая се допуска отклонение от сумата или количеството на доставената стока в рамките до 10%. С цел да се намаляват грешките по този реквизит се изисква сумата да се посочва цифром и словом;
- срок на акредитива (валидност). Определя се в зависимост от характера на стоката, от отдалечеността на партньорите, от готовността за експедиране на стоки и от други фактори. Под валидност на акредитива се разбира времето, през което е в сила задължението на банката за изплащане на сумата на акредитива. Срокът на акредитива може да бъде от няколко дни до няколко седмици или месеци. Този реквизит има важно значение, тъй като представените след срока на валидност документи се считат за нередовни и банката може да откаже плащането им;
- срок на товарене. Ако в условията на акредитива се изисква представяне на транспортен документ, това се прави в срок от 21 дни след издаването му. След този срок могат да се депозират документи само ако в акредитивните условия е предвидено това;
- платежни документи, необходими за извършване на плащането по акредитива - търговска фактура, транспортен документ и застрахователна полица. В зависимост от характера на сделката може да се изисква представянето и на сертификат за качество, свидетелство за произход на стоката, опаковъчни листи и други;
- описание на стоката - количество, качество, тегло, вида на опаковката, единична цена, номер на договора. Ако описанието е голямо по обем. то се оформя в спецификация. В акредитивните условия се отбелязва специално, че в приложена спецификация към условията се дава цялостно описание на стоката;
- франкировка, изразяваща мястото, до което се включват в продажната цена на стоката разходите по доставката и застраховката и съответно се поемат от продавача. Тя има значение само за определяне размера на продажната цена и няма отношение към мястото на изпълнение па договора.
- товарен пункт и адрес на получателя на стоката;
- частични доставки и доставки в размер, по-голям от договорения. Уточнява се дали се допускат такива доставки;
- ангажимент на банката на бенефициента за авизиране на акредитива или/и потвърждаване на откриването му.
Използване на акредитива. Бенефициентът, за да може да получи полагащата му се сума от акредитива. трябва да представи в банката пълен комплект от необходимите документи най-късно па последния ден от срока за валидност. Преди да извърши плащането, банката осъществява проверка в три насоки:
• за съответствието па депозираните документи по вид и брой па описаните в писмото на износителя до банката:
• за съответствието на данните в документите с поставените в акредитива изисквания и условия;
• за взаимовръзката между данните, включени в различните документи.
С постъпването на акредитивното нареждане в банката се определя и валутният източник, от който ще се извършват плащанията. В миналото у нас основен валутен източник бяха държавните планови средства. Определянето на лимити в държавния план за това пречеше на предприятията да реагират своевременно на непрекъснато променящата се пазарна конюнктура. В новите условия източник за извършване на плащанията във валута са собствените средства на платците. При откриване на акредитива с такива средства се блокира предварително валутата по съответната сметка. Често при представяне на нареждане за откриване на акредитиви предприятията вносители нямат авоар от средства по сметките си. Това обикновено затруднява работата на банките
Друг източник за плащане са валутните заеми, които могат да се получат от откриващата акредитива банка или от друга търговска банка в страната. Наредителите сключват договор за валутен заем с банката и след това откриват акредитива.
Важен момент в технологията на плащане по акредитива е определянето на начина на плащане: в брой (на виждане или т.нар. AVUE) и на кредит.
При плащането в брой моментът на плащане съвпада с момента на преминаване на стоково-разпоредителните документи или стоката в купувача. При него времето на движение на стоките съвпада с времето на движение в противоположна посока на валутния еквивалент. При плащането на кредит доставката на стоките се извършва на
основата на предварително договорена продажба с отлагане на плащането, т.е. на кредитна основа.
Върху избора на начина на плащане оказват влияние разнообразни фактори, по съществените от които са следните: размерът на сумата на акредитива, видът на валутата, състоянието на авоарите на нашите банки в чужбина, състоянието на авоарите на чуждестранните банки у нас и други. В повечето случаи доставките за малки суми са плащат в брой, доколкото плащането на кредит усложнява платежната операция и я оскъпява
След извършване на полагащия се контрол от банката акредитивното нареждане се изпраща с писмо-уведомление в банката в страната на бенефициента за откриване на акредитива в чужбина. Авизото, придружаващо акредитивното нареждане, съдържа следните реквизити:
• номер и дата на откриване на акредитива;
• име и адрес на наредителя и на бенефициента по акредитива;
• сума на акредитива (цифром и словом);
• начин на плащане.
Изрично в авизото, придружаващо акредитивното нареждане, се посочват мястото на използване на акредитива, както и страната в платежните отношения, която поема разноските извън България. Задължително се отбелязва, че акредитивът е оформен по регламентирания начин в Еднообразните правила и обичаи на документарния акредитив. Към авизото се прилагат два екземпляра от условията на акредитива, изготвени от наредителите и подписани от банките. Прилагат се освен това спецификации, банкови гаранции и други документи, ако това се налага. Xxxxxxx изпраща SWIFT съобщение за откриване на акредитива с телеграфно предизвестие. Някои банки посочват условията на акредитива върху писмото от откриващата банка. По този начин се намаляват грешките на наредителите при изготвянето на акредитивни условия и се създават условия за по-действен контрол от банката за тяхното изпълнение.
Плащания по акредитива
Плащанията по акредитива се извършват след експедиране на стоката от банката, определена в акредитивните условия като банка-платец. Те се извършват след подробна проверка на документите представени от бенефициента. Тази проверка има особено значение за банката-платец, тъй като всички негативни последици при отказ от наредителя за извършено плащане при нередовни документи са за нейна сметка. При депозиране на документите банката-платец (след осъществения контрол) може да извърши плащането или да го откаже, ако прецени, че документите са нередовни.
Когато документите са редовни, банката-платец ги изпрати, заедно с авизото за извършеното плащане, в банката-наредител, която е длъжна да рамбурсира първата банка, съгласно посочения в акредитивните условия начин на плащане. При предвидено плащане на виждане това се извършва чрез задължаване сметката на банката-наредител при банката-платец (сметка НОСТРО) с вальор датата на плащане към бенефициента. Когато се извършват плащания за по-крупни суми, се изисква банката-платец да уведоми банката-наредител по телекса за постъпило плащане преди датата на вальора с цел да се осигури авоар по сметките. По този начин се избягва плащането на лихви при възникване на дебитно салдо по сметката на банката- наредител. При получаване на документа в банката-наредител последната (при плащане на виждане) заверява сметката на банката-платец (сметка ЛОРО) с вальор датата на плащане към бенефициента (ако не е посочен изрично друг вальор) и издава кредитно авизо до банката-титуляр на сметката.
В случаите, когато акредитивът е платим чрез рамбурсна банка, банката на бенефициента отправя рамбурсните си искания към нея. Рамбурсната банка изплаща определена сума, като задължава сметката на банката-наредител при нея с вальор датата на плащане.
Ако, съгласно условията, плащането се извършва в друга банка, определена от банката на бенефициента, последната изпраща преди датата на вальора телекс до банката-
наредител, в който се посочва банката, в която трябва да се завери съответно сметката. Ако банката-наредител поддържа сметни отношения с посочената банка, превежда сумата чрез нея, но ако не поддържа такива взаимоотношения, тя прави превода чрез свой кореспондент.
Прехвърлянето на средства в банката на износителя може да се извърши по няколко начина. Ако чуждестранната банка има кореспондентска сметка в първата банка, последната заверява (кредитира) тази сметка. Но, ако такава сметка няма, а нашата банка има сметка в чуждестранната банка, парите се превеждат от банката на вносителя в банката на износителя чрез задължаване сметката на нашата банка в чуждестранната банка. Банката на наредителя може да прехвърли средствата от своята сметка в друга банка в страната на износителя, в която е депизирана трата за плащане. Независимо какъв ще бъде използваният метод на плащане, износителят трябва във възможен най- кратък срок да получи полагащата му се сума. У нас все още това не може да бъде напълно гарантирано.
При използване на покрит акредитив превеждането на средства в банката на износителя се извършва за сметка на блокираните средства на клиента. Когато се използва непокрит акредитив и вносителят не разполага с необходимата сума, плащането се извършва за сметка на банков кредит. Този кредит може да бъде необезпечен, ако кредитоносителят е достатъчно кредитоспособен и банката му има доверие, или обезпечен с внесените в страната стоки. Ако стоките са готови за продажба, кредитите могат да се предоставят на вносителите срещу залог на стоковите документи. След продажба на стоките кредитът се погасява, по ако те се сложат на склад, залог на кредитите стават складовите разписки. Независимо от начина на използване на стоките, вносителят получава коносамент, който удостоверява правото на собственост върху стоката. Ако внесените стоки се използват в производството за преработка, вносителят може да получи друг кредит и за по-дълъг срок, с който може да се погаси първият.
При установяване на нередности в акредитивните документи изплащането се извършва след отстраняването им. При незначителни несъответствия на документите с
акредитивните условия, които не пораждат съмнения по отношение на верността и редовността им, се прилага т.нар. плащане под резерва. Това е условно плащане, което може да се сторнира, ако наредителят прецени, че не са гарантирани интересите му. С други думи, банката-платец си запазва правото да си възстанови изплатената сума в случаите, когато наредителят откаже да приеме и да изплати нередовни документи. При прилагане на условно плащане наредителят е длъжен да уведоми банката-платец, ако приема документите, и плащането става окончателно. Това би следвало да се прави в най-кратък срок, за да не се затруднява банката-платец.
Когато банката-платец се съмнява в редовността на документите, иска съгласието на откриващата банка за извършване на плащане, При отказване на плащането се уведомява и износителят. Документите се изпращат от откриващата банка и на наредителя. Доколкото вносителят обикновено през това време е получил стоката, ако той прецени, че са спазени договорните условия, с писмо уведомява за съгласието си за приемане на документите въпреки нередностите им и за извършване на плащането. Не е целесъобразно откриващата банка по собствена инициатива да откаже приемането на документите. В практиката много често наредителят се налага няколко дни след отказване на приемането на документите да извършва плащането. Това затруднява и оскъпява платежната операция. Доколкото в стандартните Правила не е регламентирано допитване до наредителя за извършване на плащането, откриващата банка извършва плащането в повечето случаи, без да уведомява контрагента, че действа по нареждане на платеца.
Разноските по акредитива са банковите комисиони, пощенските и куриерски разходи и др. След постъпване на нареждането за откриване на акредитив банката пристъпва към издаването му. Съдържанието на акредитива се изготвя на база полученото нареждане от наредителя и съдържа гаранцията на банката за плащане при спазване на посочените условия. При гарантиране на плащане по акредитива банката се излага на кредитен риск по отношения на наредителя. За да бъде компенсирана банката за поетия риск, от клиента се изисква да внесе покритие по акредитива, което се отнася по отделна
блокирана акредитивна сметка. Тази сметка се задължава (дебитира) при усвояване на акредитива от получателя. Фирмите с висок кредитен рейтинг най-често договарят непокрити акредитиви. При този вид акредитиви ангажиментът на банката по гарантиране на плащането има изцяло задбалансов характер.
Закриване на акредитива
Акредитивът се закрива при усвояване на акредитивната сума и при изтичане на срока на валидността му.
За да бъде закрит акредитивът след пълното усвояване на сумата му, е необходимо:
а) да са получени от банката на бенефициента всички документарни пратки по акредитива, да са изпратени на наредителя и последният да се е произнесъл по тях;
б) наложените резерви да са освободени; в) всички рекламации да са уредени;
г) използваният кредит за плащания по акредитива да е погасен.
Акредитивът може да се закрие и при непълно усвояване на акредитивната сума, когато салдото е малко и не може да покрие цялата пратка. Когато в условията на акредитива не са предвидени частични доставки, след пристигането и изплащането на първата документарна пратка акредитивът се закрива.
При изтичане на срока за валидност на акредитива банката има право служебно да закрие салдото по сметката на акредитива в срок от 10 дни след изтичане на датата на неговата валидност. Ако срокът на акредитива е продължен от наредителя, закриването му се съобразява с удължението. На практика 10-дневният срок за закриване на акредитива след изтичане на срока на валидност се удължава в случаите, когато документите са депозирани от бенефициента в последния ден от срока на акредитива с времето на движението им по пощата. Банките понякога приемат документи и след изтичане на валидността на акредитива (в рамките на няколко дни) с цел да не усложняват плащанията. По тази причина невинаги акредитивът се закрива веднага след изтичане на 10-дневния срок. Салдото по акредитива при закриването му се
прехвърля по основната сметка на титуляра (платеца). Акредитивната форма на плащане не само е една от основните форми, използвани в международната търговия, но тя непрекъснато се развива и усъвършенства. През 1992 г. се извършиха промени в Еднообразните правила и обичаи на документарните акредитиви, които влязоха в сила от 01.01.1994 г. Тези промени не са съществени в сравнение със сега действащите правила. Те намират израз главно в следното:
1. не се позволяват частични изменения в акредитивните условия;
2. при откриване на акредитива по електронен път не се изисква потвърждаването му по пощата. Предизвестие задължително се прави в случаите, когато акредитивът се открива по пощата;
3. в акредитивното нареждане се посочва лицето, което ще поеме банковите разноски, ако бенефициентът откаже това;
4. определя се седемдневен срок за проверка на редовността на документите
Специални правила за отговорността на банката:
1) Xxxxxxx не носи отговорност за грешки при предаване на съобщения.
2) Xxxxxxx не носи и отговорност за неизпълнение на задълженията по валутното правоотношение.
3) Банката, издател на акредитива не отговаря за действията на останалите банки. Това е отклонение от правилата на договора за поръчка, тъй като банките не могат да се контролират помежду си.
4) Ако наредителя е посочил друга банка, а банката-издател се е отклонила от това нареждане, последната носи отговорност. Същото се отнася и когато плащането не е между банки.
Документарно валутно инкасо.
Най-общо инкасото може да бъде дефинирано като споразумение, по силата на което едно лице (кредитор) възлага на банка да събере (инкасира) определена сума,
дължима от трето лице. Банката действа като доверено лице и посредник между кредитора и длъжника. Правната основа, на която се осъществява инкасовата операция, а Еднообразните правила на инкасата (ЕПИ),. Инкасото означава обработване на финансови и търговски документи в съответствие с получени нареждания с цел събиране на дължими суми и/или акцепт или предаване на определени документи срещу плащане и/или акцепт.
Същност и класификация на документарното инкасо.
В зависимост от вида на обработваните документи инкасото бива чисто и документарно. Чистото инкасо е инкасо на финансови документи (чек, менителница, запис на заповед). То се използва в нетърговските плащания и съвсем ограничено в плащанията по търговските операции. Документарното инкасо е инкасо на финансови документи, придружени от търговски (фактура, коносамент, застрахователна полица), или само xxx търговски документи.
В документарното инкасо участват следните страни:
Наредител на инкасото - това е износителят, който възлага на банка обработване на инкасовите документи;
- банка изпращач (препращаща банка) – тази, на която износителят предава документите заедно с инкасово нареждане. На свой ред тя ги изпраща за инкасиране в страната на купувача. Такава роля като правило се изпълнява от банката, която обслужва износителя;
- инкасираща банка - която извършва инкасовата операция в съответствие с нареждането на износителя. Тя е кореспондент или агент на банката на наредителя. Инкасиращата банка може да представи документите директно на платеца, или да използва услугите на друга банка;
- банка предявител - тя представя документите на платеца и също изпълнява функцията на инкасираща. Най-често това е банката, обслужваща вносителя.
- платец - това е вносителят, на който се предават документите по инкасото. Необходимо е да уточним обаче, че платецът става участник в инкасовата операция, след като поеме задължението за плащане или акцептиране на менителницата, теглена срещу него.
Инициативата за осъществяване на инкасовата операция принадлежи на износителя. Именно той поема финансирането на сделката от момента на изпращането на стоката на вносителя до датата на реалното плащане. Платежната операция се извършва на основата на инкасово нареждане, което се представя от износителя в банката-изпращач заедно със стоково-разпоредителните документи. Последната го изпраща до съответната инкасираща банка. В инкасовото нареждане изрично се посочва, че инкасото е подчинено на ЕПИ, публикация № 522. То трябва да съдържа точни и пълни указания относно протичането на инкасовата операция. Не е прието на инкасиращата банка да се дават допълнителни разяснения или тя самата да тълкува нарежданията. С оглед безпроблемното осъществяване на инкасовата форма на плащане най-важните и условия трябва задължително да се съдържат във външнотърговския договор.
Според случая в инкасовото нареждане се включват следните реквизити:
- данни за банката, от която е получено инкасото;
- данни за наредителя;
- данни за платеца;
- данни за инкасиращата банка;
- данни за банката-предявител, ако има такива;
- сума за инкасиране в съответната валута;
- опис на приложените документи с посочване на броя на всеки един;
- условия за предаване на документите на платеца;
- точен срок, в който платецът, след получаване на документите, трябва да предприеме някакви действия;
- лихви за събиране, ако има такива (с посочване на лихвен процент, лихвен период, приложима база за изчисляване);
- начин на плащане и форма на уведомяване за извършената операция;
- ако има приложена менителница в нареждането, да се посочи дали инкасиращата банка следва да я задържи след акцептирането и при себе си в залог, или да я върне на разположение на износителя чрез банката изпращач;
- указания за действие на инкасиращата банка в случай на неплащане, неакцептиране на менителницата, неприемане на стоката;
- условия, при които да бъде протестирана менителницата, ако такова изискване се поставя;
- данни за търговския представител на наредителя, ако има такъв в страната на платеца, и информация за неговите пълномощия;
- указания до инкасиращата банка за опазване на стоката за времето, през което документите са нейно притежание (ако стоката е изпратена директно на банката, с нейно съгласие).
Характерното за документарното инкасо е това, че задължението на банките, участващи в операцията, се свежда главно до препращане и предаване на документите на вносителя срещу плащане или акцепт. Те не поемат никаква отговорност за извършване на плащането по инкасото. В качеството им на неутрални посредници действат добросъвестно и упражняват разумни грижи за техническото обработване на документите, като проверяват само дали видимо - по вид и брой, съответстват на условията на инкасовото нареждане. Банките обаче не отговарят за достоверността на документите, за тяхната пълнота и точност, дори не се интересуват от това, каква дата носят. Друга проверка те не биха могли да направят, защото при инкасото липсват условия, с които тези документи да се съпоставят, за да се прецени тяхната редовност. Впрочем нито износителят, нито вносителят се старае да убеждава банките в редовността на документите. Съгласно общоприетата практика банките не отговарят за
прекъсване на тяхната дейност по причини, извън техния контрол - природни бедствия, бунтове, граждански вълнения и др.
Приложение на документарното инкасо.
Инкасовата операция се предшества от сключен външнотърговски договор между износителя и вносителя, в който се съдържат и условията на инкасиране на документите. Колкото по-подробно са описани те, толкова по-бързо и безконфликтно се извършва разплащането по сделката.
Предимства на документарното инкасо:
При инкасовата форма на плащане вносителят е в значително по-изгодна позиция от износителя. Предимствата за него са следните:
- Разходите по финансиране на сделката за времето от деня на експедирането и до датата на реалното плащане се поемат от износителя. Вносителят заплаща стоката, след като тя пристигне при него, т.е. не заделя предварително средства за плащане, което облекчава неговия финансов баланс.
- Когато търговските документи се предават срещу акцепт, вносителят става собственик на стоката преди падежа на менителницата. Чрез незабавна продажба на стоката той е в състояние да осигури средства за изплащане на сумата по менителницата на определения падеж.
- Вносителят има възможност преди извършване на плащането да провери търговските документи. Това той може да направи в самата инкасираща банка. Ако вносителят е известен клиент на банката, тя му предава документите за проверка на доверие. При такива случаи банката трябва да бъде абсолютно сигурна, че той няма да злоупотреби с документите, преди да изпълни инкасовите условия. При неправомерно използване на документите или при тяхното загубване тя носи целия риск пред износителя и банката-изпълнител.
- Вносителят има възможност да провери стоката, ако тя е изпратена директно на него, преди да извърши плащането. При експедиция на стоката на името или на разположение на банката, предварителен преглед или проверка на стоката не е възможна без специално разрешение на износителя. Тогава вносителя се свързва с доставчика и го помолва да нареди на инкасиращата банка чрез банката изпращач да разреши такава проверка.
Недостатъци:
- документарно инкасо, платимо на виждане. Тази форма на плащане не създава сигурност на износителя. Плащането зависи от волята и възможността на платеца, който по ред причини може да го откаже. Но ако той е коректен партньор износителят ще получи вземането си макар и с известно закъснение. Плащането се извършва едва след като стоката пристигне в страната на купувача.
- документарно инкасо срещу акцепт. И при тази форма на инкасо са налице всички рискове, присъщи на инкасото, платимо на виждане. Освен това вносителят може да придобие собственост върху закупената стока, без да е извършил действително плащане.
Пример -
1. Договор между износителят и вносителя.
2. Експедиция на стоката.
3. Наредителят изпраща документите с инкасово нареждане.
4. Изпращане на нареждането и документите на инкасиращата банка.
5. Уведомяване на платеца за получените документи за инкасо.
6. Плащане в брой или акцептиране на трата.
7. Предаване на оригиналните документи на платеца.
8. Превеждане на инкасираната сума на банката на наредителя.
9. Заверяване на сметката на продавача.
Разлики между документарно инкасо и акредитив
Документарното валутно инкасо е по-бързо и евтино за използване от акредитивите. Изгодно е за купувача, защото той получава стоката в момента, в който извършва плащането. Ако условията за извършване на инкасото са подробно описани, то е изгодно и за износителя, защото той запазва контрола върху стоката, докато не получи плащане.
Проблемите, които могат да възникнат са:
• по-трудно контролиране на пратките, които пътуват по суша или въздух;
• недобре избрани банки за извършване на операцията;
• нестабилна политически и икономическа обстановка в страната на вносителя. Ако клиентът ви не настоява изрично да ползвате като начин за плащане документарно валутно инкасо, то прилагайте го само в случаите, в които имате изградена стабилна партньорска връзка с вносителя и след като сте елиминирали проблемите, посочени по- горе.
Технология на инкасовата операция.
Една инкасова операция преминава през четири фази:
- първа фаза - подготовка на стоково-разпоредителните документи и на инкасовото нареждане от износителя и представянето им в банката изпращач;
- втора фаза - изпращане на документите и инкасовото нареждане от банката изпращач на инкасиращата банка;
- трета фаза - извършване на инкасови действия от инкасиращата банка или от банката предявител (ако се използват услугите на такава);
- четвърта фаза - превеждане на инкасираната сума на банката изпращач.
• Подготовка на документите и инкасовото нареждане от износителя и представянето им в банката-изпращач. След експедирането на стоката на чуждестранния купувач износителят комплектова стоково-разпоредителните документи и изготвя инкасово нареждане. Негово задължение е да формулира ясно и недвусмислено условията на предаване на документите. Инкасиращите банки се ръководят единствено от указанията, съдържащи се в нареждането. Те не носят отговорност за последиците от непрецизно определени условия. Много банки като например Xxxxxxxxx в Швейцария предлагат на своите клиенти специални формуляри, в които подробно са изброени всички условия, изисквани от документарното инкасо.
• Изпращане на документите и инкасовото нареждане от банката изпращач на инкасиращата банка. Xxxxxxx изпращач действа съгласно инструкцията на наредителя на инкасото. Тя проверява дали документите, описани в нареждането, са приложени по вид и брой в съответствие с неговите условия. Ако такива липсват, не се обвързва с последващи задължения за допълнителен преглед на документите.
Ако в инкасовото нареждане не е посочена инкасиращата банка, банката изпращач е в правото си да изпрати документите за инкасиране на банка свой кореспондент, по собствен избор.
В някои случаи банката изпращач може да нареди на инкасиращата банка или на платеца да издадат документи (менителницата, запис на заповед, доверителни разписки
и др.), които не фигурират като условие в инкасовото нареждане. Например банката изпращач може да поиска документите да бъдат предадени на купувача срещу някакъв писмен ангажимент за плащане - запис на заповед, доверителна разписка и др. В такива случаи тя следва да изпрати съответните документи за попълване или да даде пълни указания за тяхната форма и съдържание. Ако не даде ясни инструкции при такова искане, инкасиращата банка и платецът не носят отговорност за редовността на исканите документи.
• Инкасиране на плащането от инкасиращата банка или от банката предявител. След получаване на документите инкасиращата банка ги обработва технически. Тя им поставя входящ регистрационен номер за улесняване на кореспонденцията. Използват се формуляри, издавани в три екземпляра, които са предназначени - един за инкасиращата банка, друг за вносителя и трети за износителя или неговата банка. Във формуляра се посочват валутата и сумата на плащане, датата на издаване на документите и на получаването им в инкасиращата банка, инкасовия номер на банките на наредителя и на платеца и др.
Инкасиращата банка уведомява платеца за получените документи и за условията на инкасото. Ако адресът на длъжника е неточен, тя не отговаря за забавянето на плащането, нито е длъжна да издирва платеца. При такъв случай изпраща писмено запитване до банката изпращач за уточняване на адреса.
Документите трябва да се представят на платеца за запознаване в същия вид, в който са получени. Що се отнася до срока на представянето, при документи, платими на виждане или изискващи акцепт, инкасиращата банка, респ.банката-предявител, трябва да направи това незабавно, а при отсрочено плащане без менителница - не по- късно от съответния падеж. Ако платецът не предприеме никакви действия - не плати или не акцептира менителницата в рамките на срока, посочен в инкасовото нареждане, тя информира за това банката-изпращач и съхранява документите на нейно разпореждане. Едновременно с това инкасиращата банка има задължението да установи причините, поради които вносителят е отказал плащането или акцептирането на
менителницата и да ги съобщи на банката-изпращач. Ако в срок от 60 дни не получи нареждане за по-нататъшни действия с документите, тя ги връща обратно, без повече да носи отговорност по тях.
При предаване на документите срещу акцепт инкасиращата банка следи само за видимата форма на акцепта върху менителницата - доколко тази форма е пълна и правилна, но не е отговорна за автентичността на подписите и за правомощията на подписалите се лица.
• Превеждане на инкасирана сума. Инкасирана сума след приспадане на комисионните и други разходи (ако има такива) се превежда на банката изпращач, освен ако не е уговорено друго. Преводът се извършва по начин, посочен в инкасовото нареждане. При това плащането може да бъде в местна или чужда за платеца валута. Важното е с нея незабавно да се разполага, т.е. инкасираните средства да са реално на разположение за превод. Понякога платецът плаща сумата в местна валута и неговата банка я конвертира във валутата на инкасовото нареждане, след което я превежда.
Интересен е въпросът за допускане на частични плащания при документарно инкасо. По ЕПИ публикация № 522 на МТК те се приемат, само ако изрично се разрешават в инкасово нареждане. Независимо от това инкасиращата банка предава документите на платеца само след пълното им изплащане. При такова изискване съмнително е вносителят да е съгласен на частични плащания, след което не може да разполага със стоката. Вероятно той би се съгласил да плаща на части за стока, която още не е получил, т.е. да авансира износителя, ако сделката е много изгодна за него.
При предаване на документите срещу акцепт като правило акцептираната менителница остава при инкасиращата банка, която я предявява на падежа за изплащане от вносителя. Инкасираната сума впоследствие се превежда на банката изпращач, съобразно условията на инкасовото нареждне. Възможно е акцептираната менителница да се върне на банката изпращач. В този случай износителят има възможност да я сконтира на своя паричен пазар и да финансира кредита, който е отпуснал на чуждестранния купувач.
Форми на документарно инкасо.
Формите на документарно инкасо определят начина на освобождаване на документите на купувача, даващи му право на собственост върху стоката, която е обект на външнотърговската сделка.
- документарно инкасо с незабавно плащане. Инкасиращата банка предава документите на платеца само срещу незабавно плащане. В съответствие с международната терминология на МТК - Париж тази форма на инкасо се обозначава с инициалите Д/П (documents against payment). При нея, когато вносителят плати съответната сума в брой, става собственик на документите, а с този акт - и на стоката. В някои случаи е възможно документите да пристигнат по-рано от стоката. Купувачите тогава предпочитат да забавят приемането на стоката. За да се избегне такова забавяне, често в инкасовото нареждане се включва клауза плащане на документите при първо представяне.
- документарно инкасо с предварителен акцепт. При тази форма на документарно инкасо документите се предават на купувача срещу акцепт на менителница, платима в определен срок след датата на издаването й (after sight draft) или на установена дата (time draft). С акцептирането той се задължава пред износителя да му изплати дължимата сума в посочения в менителницата срок. По терминологията на МТК - Париж тази инкасова форма се отбелязва с Д/А (documents against acceptence). По такъв начин вносителят придобива правото на собственост върху стоката, преди да е извършил плащането. На практика той получава кредит от износителя, оформен чрез менителница.
- документарно инкасо с предварителен акцепт без предаване на документите. В практиката много рядко се използва особена форма на инкасо с предварителен акцепт, при която документите се предават на платеца не срещу акцептирането на менителница, а само след нейното изплащане. По правилата на ЕПИ, публикация N 522 на МТК - Париж, инкасата не следва да съдържат метителници, платими на бъдеща дата, с нареждане търговските документи да бъдат предадени
срещу плащане. Въпреки това обаче банките получават инкаса, съдържащи такова условие. Подобни случаи обикновено възникват, когато е необходимо да се спазят изискванията на валутния контрол в страната на износителя или при негово желание. Проблемът, който възниква, е, че стоката може да пристигне в страната на купувача до падежа на менителницата и той няма да бъде в състояние да я освободи, тъй като документите са все още притежание на инкасиращата банка, очакваща плащане.
- спедиторско инкасо. Въпреки че се прилага много ограничено в практиката, ще бъде споменато за пълнота. При него стоката се изпраща директно на адреса на банка или на нейна специализирана транспортна къща за предаване на купувача срещу плащане на акцепт или други условия. Известно е, че банките работят с документи и не се занимават със стоки. Директното им ангажиране със стоки (да отговарят за съхраняването им, да се разпореждат с тях и др.) не е свойствена за тях функция. Затова те избягват да участват в инкасова операция при такива условия. Дадена банка предприема подобни действия единствено ако е приела да ги извърши. Ако това правило не е спазено, банката не носи никаква отговорност за възможните последици.
Най-често срещаните рискове при плащания:
- неплащане след получаване на стоката. Предвид на това, че стоката се изпраща често директно на вносителя, не съществува сигурност, че той ще извърши плащането или ще акцептира менителницата. Вносителят може да откажи плащането или акцепта в три случая:
1. при неплатежоспособност - не му липсва желание да изплати своето задължение, но финансовите му затруднения правят това невъзможно
2. при недобросъвестност - лице, което не държи на репутацията си на лоялен партньор, излиза на пазара единично, или още повече, ако е фирма фантом, няма да изпълни задължението си по сделката
3. при уреждане на рекламации по стари сделки - ако са останали неуредени плащания по рекламации от предишни доставки, вносителят може да се възползва от текущата сделка и да откаже плащането до решаването на висящите въпроси.
Инкасовата форма на плащане е особено неизгодна за българските износители, тъй като постъпването на валутата при него се бави значително. Известно е, че при инкасовата форма докумените трябва да пристигнат в инкасиращата банка, да бъде уведомен купувачът, като му се даде известен срок за запознаване с тях и за тяхното изплащане. При това положение той може да забави плащането по различни причини. На практика в някои страни плащанията се забавят от няколко седмици до няколко месеца, от което българските износители понасят загуби от задържащата се обръщаемост на средствата и от загубени лихви.
При тази форма на плащане българските износители могат само да се надяват и да разчитат на добрата воля на купувача да приеме стоката. Но последният не е задължен да изкупи стоково-разпоредителните документи, а това вече е достатъчно основание за потенциална възможност от отказ, която при конкретни обстоятелства може да се превърне в действителност с всички произтичащи от това неблагоприятни последици за българските фирми. И тъй като документарното валутно инкасо само по себе си не е гаранция за износителя, че той ще получи своето вземане при всички случаи, ако е изпълнил коректно търговските си задължения, то трябва да бъде подсилено от някои допълнителни средства. Рисковете на валутното инкасо могат да се избягнат само ако към него се прибави банкова гаранция или купувачът внесе авансово част от дължимата сума.
- неприемане на стоката. При рязка промяна на конюнктурата в полза на купувача той може да откаже приемането на стоката, докато не се преразгледат ценовите условия. Например, ако цената на стоката междувременно е паднала, купувачът може да прецени, че е в негова изгода да плати неустойка за нарушение на търговския договор, отколкото да получи стоката. Възможна алтернатива е да поиска от износителя намаляване на цената. Това се случва най-често при търговията с