Договор за предоставяне на БФП: № BG05SFOP001-2.009-0200-C01
Доклад
Разработване на механизми и предложения за подобряване на средата за гражданско участие в управлението
Оперативна програма „Добро управление“ 2014-2020 Проект: „Инициатива за открито и отговорно управление“
Договор за предоставяне на БФП: № BG05SFOP001-2.009-0200-C01
Дейност: Разработване на механизми и предложения за подобряване на средата за гражданско участие в управлението
Период на изпълнение: 01.08.2019г.-31.10.2019г.
Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Добро управление", съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.
Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от сдружение "Спортен клуб Европул" и сдружение "Българска стопанска камара-съюз на българския бизнес" и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган на Оперативна програма „Добро управление”.
Разработване на механизми и предложения за подобряване на средата за гражданско участие в управлението
Ако обобщим анализа на добрите практики и анализа на промените в социално-икономическия статус на хората с увреждания, включително анализ на капацитета на хората с увреждания, може да изведем основните параметри за осъществяване на ефективно включване и активно участие на хората с увреждания в обществения живот, като те трябва да инкорпорират следните решения и механизми:
• Привличане на общественото внимание към положението на хората със специфични възможности във връзка с трайни здравословни проблеми или заболявания;
• Предоставяне на достъпна информация относно техните права и задължения във връзка с постоянните промени в законодателната и нормативна рамка касаеща хората с увреждания;
• Защита на човешките, гражданските, социалните и икономическите им права, вкл. създаване на консултационни кабинети чрез социалните мрежи;
• Създаване на условия за равни възможности на всеки гражданин за живот, вкл. финансови помощи и облекчения чрез системата на фискалните разходи;
• Подкрепа в трудни житейски ситуации, което е свързано с постоянен мониторинг на лицата в риск;
• Отричане на дискриминационни правни актове, вкл. задължителен предварителен контрол и становища от страна на национално представените организации на хората с увреждания по отношение на законите и нормативните документи имащи пряко и косвено отношение към тази социална група;
• Сътрудничество с всички държавни и местни институции и неправителствени организации от страната и чужбина, работещи в областта на хората с увреждания.
Предложения за подобряване на участието на хората с увреждания в управлението, включващи подобрени механизми за взаимодействие и разработки на възможности за проектни и публично-частни партньорства:
1.Консултационен механизъм
Проведеното проучване доказва, че гражданското участие е неотменна част от съвременните демокрации. В същото време няма унифициран подход и рамка за регламентиране на това участие. Във всяка от изследваните държави консултативните органи отразяват политическите традиции в дадената страна. По‐старите страни‐членки на ЕС и по‐ конкретно тези в северната част на континента имат по‐добри практики и модели на гражданско участие. От новите страни‐членки Естония и Хърватия се открояват с нови и по‐различни, но успешни практики. Съвсем различен е този механизъм в Северна Америка. Друга интересна връзка е общото между проучените страни от така наречения бивш източен блок. Още в началото на промените през деветдесетте години, при промените в конституциите си тези държави залагат форми на гражданско участие. Там легитимното гражданско участие се възприема като основна част от процеса на демократизация по пътя към членство в ЕС. Интересно е да се отбележи, че в тези държави (Чехия, Полша) няма изграден единен механизъм за консултации, а правилата се определят от съответното ресорно министерство. Швейцарският модел е коренно различен от механизмите за гражданско участие в останалите разгледани държави. Там основно е застъпен принципът на директната демокрация, в който гражданите гласуват на референдуми, които могат да бъдат инициирани и от тях.
Консултационният процес на обществено включване и гражданско участие при обсъждането на ключови нормативни актове касаещи хората с увреждания (примерно Закона за интеграция на хората с увреждания) трябва да включва следните задължителни дейности и процедури:
• онлайн въпросник, който да бъде придружен с видеоклипове и аудиотекстове за да може да бъдат обхванати всички групи хора с увреждания, вкл. тези, които имат зрителни и слухови проблеми;
• аналитични доклади изготвени и предоставени от организации на хората с увреждания, съюзи, специализирани предприятия и други публични нива на управление (общини, агенции и пр.);
• консултативни срещи с хора с увреждания на територията на страната на принципа на фокус групите, сформирани по определени критерии – възраст, професионален статус, социален статус и видове увреждания и др.;
• провеждане на консултационен форум/и на конферентен принцип, в който да вземат участие представители/лидери с увреждания, на който те да споделят своите идеи, виждания, проблеми и предложения;
• провеждане на експертни тематични кръгли маси, на които професионални експерти да обсъдят конкретни теми за достъпност, като например как да направят обществените пространства, транспорта и обслужването на клиентите по-достъпни, информационна достъпност и др.
Консултационните срещи трябва да бъдат напълно достъпни за хората с увреждания и да включват български субтитри в реално време, български жестомимичен език, както и подобни услуги за участници със зрителни и слухови проблеми (глухи и слепи хора).
Онлайн консултации, вкл. въпросниците също трябва да са с високи стандарти за достъпност, т. е. консултативните въпроси трябва да са на разположение научастниците чрез брайл, голям печат, е-текст, аудио и жестомимичен език. Участниците трябва да имат възможност да споделят своите идеи по електронна поща, телефон или TTY (режим "Текстов телефон" –TTY, който се използва за изпращане на текст по телефонна линия, като към компютъра трябва да има свързано TTY устройство, за да се интерпретира модифицираното аудио) или чрез изпращане на аудио или видео записи. Целият този процес се извършва заедно с организациите на хората с увреждания за да се гарантира, че всеки, който иска да участва, има възможност да го направи.
Заложените общи принципи при консултационния механизъм са:
• Участие – провеждане на възможно най‐широки консултации по основните теми;
• Откритост и отчетност – консултативният процес трябва да е прозрачен и да е ясно какво се консултира, кой и защо участва. От друга страна консултираните трябва ясно да заявят чии интереси представляват;
• Ефективност – консултативният процес трябва да започне в най‐ ранните фази на подготовка на дадено предложение, за да се увеличи максимално ефектът от консултациите. Освен това трябва да се има предвид и принципът на пропорционалност – методите на консултация да са съизмерими с целта;
• Последователност – трябва да бъдат създадени механизми както за обратна връзка по подадените мнения, така и за оценка на проведените консултации.
Крайният резултат от изпълнението на тези дейности и процедури, вкл. спазени принципи по консултационния механизъм, трябва да бъде изготвен аналитичен доклад с основните заключения от тези консултации и на чиято база да се изготви съответния проектозакон касаещ хората с увреждания.
Извод: Основната разлика между разгледаните консултативни механизми и тези в България е в прозрачността на процеса. В повечето от описаните добри практики участниците в консултациите са избрани по ясни критерии и получават конкретна обратна връзка в предварително определен срок дали техните предложения се приемат или отхвърлят и защо.
Друга засилваща се тенденция е, че благодарение на съвременните технологии, най‐вече интернет, все повече страни (например Естония) демонстрират амбиция и желание да развиват форми на гражданското участие, които са достъпни за широката общественост. В тази връзка трябва да се отбележи стремежът на всички държави към въвеждането на различни аспекти на е‐правителство. Проучваните страни до една поддържат различни форми, някои по‐подробни, други по‐малко, за онлайн консултиране или възможност за участие, което изключително улеснява комуникацията между правителствата и граждански сектор на хората с увреждания.
2.Информационен механизъм
Лесен и свободен достъп до актуална, точна и навременна информация за политическия процес на създаване на нормативни документи за хората с увреждания, различни документи и лицата, които вземат политически решения. Такъв достъп се осигурява например чрез онлайн бази данни.
Създаване на стандарти за достъпност на уебсайтовете, въпреки че броят на частично достъпните уебсайтове вече нараства. Информацията трябва да се предоставя в достъпна форма - визуално представяне на текст, текстов дублаж, субтитри, брайлово писмо, жестомимичен език и жестомимичен дублаж, гласов дублаж, тактилна комуникация, уголемени щрифтове, достъпни мултимедии, както и всякакви писмени, звукови, на опростен език, дикторски, допълващи и алтеранативни способи, средства и формати за достъпна информация. Това е един от основните фактори позволяващи на хората с увреждания и даващи възможност на тази уязвима група да участва и да влияе върху процесите на взимане на решения и да играе активна роля в сформирането на политики за интеграция.
Така например за незрящите или хората с нарушено зрение това например, означава използването на следните уреди и специализиран софтуер, вкл. редица приложения в областта на софтуера за синтезирана реч, които разпознават писмени текстове, генерират описания с реч или преобразуват речта в писмен текст:
• Увеличителни екрани – черно-бели или цветни;
• Портативни увеличителни екрани;
• Бележник с брайлово писмо и гласово възпроизвеждане;
• Увеличаващ софтуер ;
• Специални сензорни клавиатури на брайлово писмо – за четене и писане;
• Машини за четене, които сканират документи и имат гласово възпроизвеждане.
Създаване на стандарти за достъпност на телевизионните предавания и най-вече за новинарските емисии, тъй като много от телевизионните оператори все още предоставят малък брой субтитрирани програми и програми със звукова дескрипция отнасящи се до хората с увреждания.
3.Партньорски механизъм
Участието на гражданите е един от основните принципи на Европейската система за управление на обществените дела. В съвременните демокрации гражданското участие играе активна роля за подобряване на качеството на законодателството, стратегическите документи, услугите и държавната администрация като цяло. Отвореното и демократично общество се основава на постоянен диалог с гражданите, различните социални групи и представители на всички сектори. Въпреки че държавните органи и представителите на други заинтересовани страни често играят различни роли, общата цел за подобряване на качеството на живот може да бъде реализирана само въз основа на взаимно доверие и участие. Партньорският механизъм включва две равнища на участие:
• на ниво местни общности и
• на национално равнище
Основният партньор на публичните власти (правителство и общини) са представителите на неправителствения сектор (НПО) на хората с увреждания.
Участието на местната общност в местното самоуправление е установено в Закона за местното самоуправление и местната администрация и се изразява в правото и реалната възможност на гражданите и избраните от тях органи да решават самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в тяхна компетентност. Сферата на социалните услуги касаеща хората с увреждания е една от основните области, в които местното население и бизнес могат да участват при формирането на съответните общински политики.
Освен законно избраните органи на местно самоуправление – общинският съвет и кмета на общината, местната общност има право да
участват в събрания на гражданите, референдуми или до всякакви други форми на пряко участие на гражданите, когато това е позволено от закона. Редица други нормативни актове определят конкретни ангажименти на общините да комуникират намеренията за вземане на определени решения по отношение на политиките за хората с увреждания с местната общност. Общинският бюджет, вкл. в частта социални услуги например задължително се обсъжда публично с местната общност преди внасянето му в общинския съвет. Другото направление, в което са задължителни обществените консултации това са проектите на нормативни актове. Съгласно Закона за нормативните актове и Административно процесуалния кодекс тези проекти и мотивите към тях следва да бъдат предварително оповестени пред местната общност, съответно приетите нормативни актове от общинските съвети също следва да бъдат оповестени по подходящ начин пред местното население.
Общинските съвети и кметовете на общини могат да създават различни съвети и комисии с консултативни функции, вкл. за хората с увреждания и с широко гражданско участие.
В някои общини с решение на общинския съвет е избран обществен посредник (омбудсман), чиято цел е да съдейства за спазване правата и законните интереси на гражданите пред органите на местното самоуправление и местната администрация, особено за най-уязвимата социална група каквато са хората с увреждания.
Съгласно Закона за социално подпомагане пък са определени условията за създаване и основните функции на обществени съвети с решение на общинския съвет. Тези съвети трябва да осъществяват:
• съдействие за провеждане на политиката в областта на социалните помощи и социалните услуги в общината;
• съдействие и подпомагане за разработване на областни стратегии, общински програми, планове и проекти, свързани със социалните помощи и социалните услуги;
• съдействие за координиране на дейността по предоставяне на социални услуги от лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за социално подпомагане;
• контрол върху качеството на социалните услуги в съответствие с утвърдените критерии и стандарти;
• изготвяне на становища за откриване и закриване на специализирани институции за социални услуги на територията на общината.
Етапи на участие от страна на НПО на хората с увреждания в развитие на местните политики:
• Формулиране на публичния дневен ред - застъпнически кампании, предоставяне на информация на местните органи на самоуправление;
• Участие в процеса на вземане на решения – обществено обсъждане, обществени консултации, възможности за обратна връзка, предлагане на решения и други;
• Осъществяване на политиките - активно партньорство община- НПО: чрез предоставяне на услуги, в т.ч. делегирани от държавата дейности след конкурсна процедура;
• Оценка на публичните политики - индикатори за проследяване на резултатите от политиките; становища; обратна връзка от гражданските организации.
Ползи от сътрудничеството между общината и НПО на хората с увреждания:
• Създаването, приемането и прилагането на управленски решения след и в условията на консултации и сътрудничество с НПО е предпоставка за приемане на по-добри решения, които в по-голяма степен отговарят на обществения интерес;
• Вземат се под внимание различни гледни точки;
• Най-ефективно е проблемите да се решават на нивото, на което са възникнали, защото там са и най-заинтересованите страни;
• Сътрудничеството между общината и НПО като инструмент за постигане на общи цели;
• Включването на гражданските организации в процеса на вземане на решения подпомага преодоляването на нагласата на населението само да критикуват местните органи на управление.
В тази връзка предизвикателството пред партньорството между местната общност, НПО на хората с увреждания и общината е, че няма
изградена единна методология за партньорство между НПО и местните власти, вкл. и за по-точно прилагане на регламента за държавните помощи по отношение на социалните услуги.
Препоръка: Създаване на единна методология за партньорство между НПО на хората с увреждания и местните власти.
На национално равнище партньорството между представителите на изпълнителната власт и тези на хората с увреждания (неправителствените организации) се осъществява чрез т. нар. Съвети за сътрудничество. В българската практика това е Национален съвет за интеграция на хората с увреждания, чиито функции включват изготвяне на предложения за решения, становища по отношение на документите, представени пред съвета и др.
Препоръка: На първо място, за да бъде работещ орган Съветът трябва редуцира своите членове (в момента 50 души, предимно представители на изпълнителната власт), като се използват добрите практики. Например съветът да се състои от:
• петима представители на органите на държавната администрация (в българския формат са 21 заедно с председателя и зам. председателите);
• петима представители на местната власт (в българския формат е само един);
• представители на неправителствени организации, в това число:
✓ по един представител на всяка организация на работодателите
✓ по един представител на всяка синдикална организация
✓ представители на национално представените неправителствени организации на хората с увреждания
На второ място, да се изчисти разминаването в наименованието на Съвета, тъй като на сайта на Интегрираната информационна система на държавната администрация, Административен регистър xxxxx://xxxxx.xxxxxxxxxx.xx/xxx/xxxxxxxxx_xxxxx/xxxxxxx/000 е записано Национален съвет за интеграция на хората с увреждания, а на сайта на Министерски съвет, Национален портал за консултативни услуги -
xxxx://xxx.xxxxxx.xxxxxxxxxx.xx/xxx/xx_00/0, - Национален съвет за хора с увреждания. Това поражда объркване, тъй като наименованието съвпада с това на Национален съвет на хората с увреждания (НСХУ), който е неправителствена организация, в която членуват 9 национално представени сдружения в България на и за хората със специфични възможности и представлява интересите на над 158 хиляди хора с увреждания в България.
4.Обучителен механизъм
Според институционалните данни към 2018 г. 89 лица получават месечна добавка за социална интеграция за обучение, а 157 048 лица не са упражнили своето право за тази услуга, т. е. по-малко от 1% (0,6%).са се възползвали от това си право. Изводът е, че този важен елемент от социалното включване, какъвто е обучението на практика не работи, което в много голяма степен ограничава гражданското участие в процесите на формулиране, изпълнение и мониторинг на политики и законодателство. свързани с хората с увреждания, вкл. и като цяло ограничава социалното включване на тази социална група.
Необходимите мерки в тази насока са свързани със създаване на условия за специализирано ориентиране за хора с намалена трудоспособност. Целта е предлагане на професионална рехабилитация, като на първо място консултантите даващи съвети в тази насока трябва работят в посока платена заетост. Ако се окаже, че платената работа не е реалистичен вариант, да се насочват към алтернативна неплатена работа.
В тази връзка трябва да бъдат изградени специализираните центрове за обучение и ориентиране, които да предлагат курсове и обучение на хора с намалена трудоспособност - някои основни теоретични курсове, фокусиране основно върху стажове за придобиване на опит и/или усвояване изпълнението на работата на работното място курсове включващи повече базисни умения в областите на компютрите и администрацията с цел иницииране на повече възможности за гражданско участие в процесите на формулиране, изпълнение и мониторинг на политики и законодателство. свързани с хората с увреждания.
Към обучителния механизъм трябва да се обърне внимание и на частния случай свързан с т нар. специализирано трудовото посредничество, което се изразява в организирането на по-активно включване на хора с увреждания в мотивационни курсове и групова психологическа подготовка. Необходимо е да се оценят възможностите за извършване на определени дейности от хората с увреждания, както и техните компетентности с оглед последваща професионална квалификация и професионално ориентиране. От друга страна е необходимо да се обучат ментори, които да подпомагат хората с увреждания в процеса на усвояване и извършване на преките им задължения. Предоставянето на качествено професионалното ориентиране на хора с увреждания в България, съобразено с техните индивидуални възможности и способности, трябва да включва:
✓ Прилагане на индивидуален подход при въвеждането на принципите на специализирано професионално ориентиране за хората с увреждания и въвеждане на модела на „Подкрепена заетост”, особено за лицата с интелектуални затруднения, като инструмент за навлизане в открития трудов пазар;
✓ Процесът на ресоциализация на хората в неравностойно социално положение да включва създаване на условия за трудова реализация на отворения пазар на труда;
✓ Разработване и прилагане на мерки с икономически стимули за подкрепа на работодатели в обичайна работна среда, с цел създаване на работни места за хора с увреждания;
x Намиране на нови възможности за работа на хората с увреждания, насочени към техния потенциал и способности, а не към ограниченията и затрудненията;
✓ Съответствие между индивидуалните умения и предпочитания и изискванията на работното място;
✓ Консултантски услуги за работодатели: практически насоки за подобрена работна среда, универсален дизайн и творчески иновации.
5.Създаване на онлайн платформа за хората с увреждания
Един от елементите на механизма за подобряване на средата за гражданско участие в управлението на хората с увреждания в контекста на процеса на формулирането и изпълнението на публичните политики от всички заинтересовани обществени групи е създаването на онлайн платформа за хората с увреждания, която да дава възможност за достъпност на хората от тази социална група да дават мнения, становища, да излагат проблеми и в крайна сметка да задават стандарти за достъпност. Участието на хората с увреждания трябва да бъде „осигурено“ технологично с всички съвременни технологични инструменти - брайл, голям печат, е-текст, аудио и жестомимичен език, чрез електронна поща, телефон или TTY или чрез изпращане на аудио или видео записи. Това трябва да гарантирам, че всеки, който иска да участва, има възможност да го направи.
Проучванията показват, че в България няма такава платформа или специализирани сайтове. Съществуващите такива са главно в сферата на обучението и търсенето на работа:
JAMBA е онлайн платформа, която осигурява връзката между хората с различни възможности (хората с увреждания) в България и техните бъдещи работодатели. Jamba е място за обучение, стаж и кариера.
• xxxxx://xxxxxxx-xx.xxx/xxxxx/xxxxx-xx
Национална мрежа на хора с увреждания. Сайтът е посветен на хората с увреждания, техните приятели и семейства. Сайтът е направен изцяло на доброволни начала с една цел: да предостави възможност на хората, които го ползват да се запознаят и да си помагат един на друг с каквото могат.
• xxxxx://xxx.xxxx.xxxxxxxxxx.xx/xxxx/ -
Министерство на труда и социалната политика – Агенция за хората с увреждания
Предложение: Създаване на такава платформа, която да се администрира от Министерство на труда и социалната политика – Агенция за хората с увреждания.
Тази платформа трябва да бъде средата, в която хората с увреждания да заявяват своите идеи, мнения, препоръки относно преодоляването на
идентифицираните основни бариери, които продължават да съществуват и днес и ограничават социалното, политическото и икономическото включване на хората от тази социална група, а именно:
• негативни нагласи или убеждения относно това, което може или не може да направи човек с увреждане;
• сгради и пространства, които не могат да бъдат достъпни или не са лесни за навигация;
• информация, която е трудна или невъзможна за достъп, прочетена или разбрана поради технология или начин на представяне;
• компютри, оборудване и уеб приложения, които са трудни или невъзможни за използване; и
• правила и практики, които възпрепятстват хората с увреждания да осъществяват реално своето социално включване.