СЪДЪРЖАНИЕ I

АМ	Автомагистрала
АПИ	Агенция "Пътна инфраструктура"
БВП	Брутен вътрешен продукт
ВЕИ	Възобновяеми енергийни източници
ВиК	Водопровод и канализация
ГИС	Географски информационни системи
ДБ	Държавен бюджет
ДМА	Дълготрайни материални активи
ESPON	European Observation Network, Territorial Development and Cohesion (Европейска мрежа за наблюдение, териториално развитие и сближаване)
EС	Европейски съюз
ЕТК	Европейски транспортен коридор
ЗРР	Закон за регионално развитие
ИКТ	Информационни и комуникационни технологии
НСИ	Национален статистически институт
НСРР	Национална стратегия за регионално развитие
NUTS2	Район за планиране
ОП	Оперативна програма
ОПАК	Оперативна програма "Административен капацитет"
ОПКБИ	Оперативна програма "Конкурентоспособност на българската икономика"
ОПОС	Оперативна програма "Околна среда"
ОПР	Xxxxxxxx план за развитие
ОПРР	Оперативна програма "Регионално развитие"
ОУП	Общ устройствен план
ЧПИ	Чуждестранни преки инвестиции
ПЧП	Публично-частни партньорства
РПР	Регионален план за развитие
ТБО	Твърди битови отпадъци
ТЕ	Териториални единици
ТИ	Техническа инфраструктура

ВЪВЕДЕНИЕ ‌

Последващата оценка е органична част от мониторинговата система на стратегическото планиране, завършваща поредицата „предварителна – междинна – последваща” оценки. Всяка от тези оценки е функция от предходната и се стреми да подобри качеството на даден стратегически документ, както и успеваемостта в постигане на целите му. Оценките са инструмент за непрекъснат процес на наблюдение и подаване на сигнали за корекции на обекта. В случая, това е новият План за интегрирано развитие на община Казанлък 2021- 2027.

Задачата в настоящата поръчка е да се извърши последваща оценка на общинския план за развитие, чието действие изтече в края на 2020 г. Същевременно, в момента се изработва планът за интегрирано развитие на общината (ПИРО) за новия планов период 2021-2027, както и неговата структурна част – предварителна оценка. Изводите и препоръките от последващата оценка на стария план следва да се отчетат при разработване на новия план и на неговата предварителна оценка. Така се получава своеобразно предаване на „щафета”, като се осигурява приемственост и се осмислят усилията на оценките.

Законовото основание на последващата оценка на ОПР е чл. 34 от ЗРР. Регламентираното ѝ съдържание включва оценка на:

▪ Степента на постигане целите и устойчивостта на резултатите;

▪ Общото въздействие от прилагането на плана;

▪ Ефективността и ефикасността на използваните ресурси;

▪ Провеждането на политиката местно развитие, включително изводи и препоръки.

Естествен завършек на този оценъчен документ са изводи и препоръки относно провеждането на политиката за регионално и местно развитие.

Прилагайки законовия регламент, изискванията на Възложителя и творческото виждане на консултанта, последващата оценка на ОПР Казанлък 2014-2020 г. съдържа следните структурни части:

Резюме на основните изводи и препоръки. В него се съдържат изводи за: актуалност на приоритетите, резултати от изпълнението на отделните цели, оценка на развитието в контекста на новата кохезионна политика на ЕС, административен капацитет, координацията в изпълнението, партньорства, системата за наблюдение и контрол, финансите на общината и др. Освен изводите, в резюмето се съдържат и препоръки за преодоляване на констатирани слабости и оползотворяване на потенциали.

Методика за изработване на последващата оценка. Тази структурна точка представя методологическата база, източниците на информация, подхода, който е приложен - при събиране и обработване на информацията, при работата с документи, при анализа и оценката на постигнатите резултати от изпълнението на ОПР, критериите за оценка.

Преглед на предходни оценки на плана – освен междинната оценка на ОПР (2017 г.), отчитайки факта, че ИПГВР е структурна част от този план, обект на прегледа е и междинната оценка на ИПГВР Казанлък 2020. Използвана е и уникалната възможност да се проследи изпълнението на ОПР чрез пълния набор от годишни отчетни доклади. В

допълнение, мандатните програми на кмета и отчетите към тях са „информационен бонус“ за работата по последващата оценка на ОПР.

Оценка на изпълнението на ОПР. В този раздел се представят и оценяват резултатите от изпълнението на ОПР, оценява се степента на постигане на целите му въз основа на регламентираните в него индикатори. Нивото на подробност слиза до „специфична цел”.

Оценка на координацията на ОПР. Тази оценка е извършена по отношение на: 1) системата за наблюдение, контрол и оценка; 2) механизма за планиране, координиране и подготовка на проекти; 3) механизмите за събиране на данни по заложените в ОПР индикатори; 4) механизмите за партньорство и мерките за осигуряване на информация и публичност; 5) мерките за постигане на необходимото съответствие на ОПР със секторните политики, планове и програми; 6) прилагане принципа на партньорство.

Оценка на стратегията на ОПР. Стратегията на стария план се оценява по отношение на промените в социално-икономическия и политическия контекст. Тества се валидността на анализа на силните и слабите страни, както и на потенциала за развитие на общината. Оценява се адекватността и актуалността на стратегическия пакет. Важен аспект от тази оценка е и приноса на целите на ОПР към целите на стратегия „Европа 2020”. Проверена е и съгласуваността на ОПР с планове, стратегии и политики на регионалното развитие от по- високо ниво. Това е нещо, направено и в междинната оценка на плана.

Ефективност и ефикасност на използваните финансови ресурси. Този раздел оценява доколко добре са използвани възможностите за финансиране от оперативните програми и други донорски фондове, от националния и общинския бюджети. Оценката е изготвена чрез сравняване – с аналогични показатели за България, сравнение между изпълнени и одобрени за финансиране проекти. Одобрените и финансирани проекти са групирани според програмата - източник на финансовия ресурс. Анализирано е и управлението на собствените финансови ресурси (приходна и разходна част на местния бюджет).

Изводи и препоръки към новия план. Тази заключителна и най-съществена част от последващата оценка извежда изводи и заключения по отношение на ключови аспекти на стария план – неговото изпълнение, неговата стратегия, координация и ефективност. Докато изводите касаят стария план, препоръките са насочени към новия план (ПИРО Казанлък 2021-2027), за да утвърди постиженията на стария и да избегне неговите грешки.

В заключение, последващата оценка е инструмент за приемственост между стария и новия план. Подобно на междинната оценка, последващата се гради на цялостен анализ на плана и оценка на резултатите от изпълнението му (в различни фази).

1. Резюме на основните изводи и препоръки ‌

Актуалност и адекватност на общинския план:

▪ Четирите стратегически цели на ОПР Казанлък 2014-20201 доказаха пълен обхват и адекватност спрямо потребностите и възможностите за финансиране. Същото не важи в такава степен за по-ниските етажи на стратегическия пакет – специфичните цели и мерки. Някои от тях, макар и малко, са останали без адресирани проекти. Но това е нормално, защото 100% съвпадение на планирано/реализирано е невъзможно;

▪ ОПР Казанлък 2014-2020 е идентифицирал правилно и пълно актуалните проблеми, нужди и потенциали на общината. Междувременно, в подкрепа на ОПР е разработен и приложен пакет от секторни стратегии и програми (инженерна инфраструктура, екология, енергийна ефективност, социални услуги и др.), както и Интегриран план за градско възстановяване и развитие2. Ангажираността към изпълнение на плана се затвърждава и от 5-годишните управленски програми на Кмета, обхващащи периода 2011-2023 г.;

Резултати от изпълнението:

▪ Общата оценка на изпълнението на целите и приоритетите е отлична. Там, където стойностите са по-ниски, съществуват обективни причини, независещи от общината. Основната е разминаване между потребности и привлечени/налични ресурси - недостатъчно или липса на външно финансиране. Пример с най-висока планирана и нереализирана стойност е ВиК инфраструктурата – около 45% от общата сума по Индикативната финансова таблица на ОПР Казанлък. Втори пример е ИПГВР, чиито бюджет е включен във финансовата таблица на ОПР – от заложени 131 млн. лв., общината получава само около 22% - 28,3 млн. лв.;

▪ Съдейки по реализираните проекти, относително най-слабо е изпълнението по Стратегическа цел II. „Жизнен стандарт и социални неравенства“ (изпълнение 33,23%) и Стратегическа цел III. „Устойчиво и интегрирано териториално развитие“ (изпълнение 33,54%). Обективните причини, които са извън общината са: а) Нефинансираните проекти на ИПГВР, попадащи в списъка към СЦ II; б) Нефинансираните проекти във ВиК сектора, попадащи в списъка към СЦ III;

▪ Стратегическа цел I: „Превръщане на общината в по-добро място за живеене и работа, с балансирана конкурентноспособна общинска икономика ….“ е изпълнена 70,29%, а Стратегическа цел IV: „Увеличаване капацитета на общинската администрация за координиране на институции, проекти и програми“ – 96,69%;

▪ За разлика от оценката за изпълнение, базирана на Индикативната финансова таблица, тази на специфичните количествени индикатори е значително по-висока. От общо 30 индикатора, 22 са с преизпълнение, 5 са с достигнати величини, близки до целевите, един е с около 50% изпълнение и само 2 индикатора нямат отчетено изпълнение. Това са системите за ранно предупреждаване за опасност от природни бедствия (нереализирани заради висока стойност и централизирано насочени национални

1 СЦ I: Икономика, туризъм; СЦ II: Жизнен стандарт, социални неравенства; СЦ III: Териториално развитие; СЦ IV: Капацитет за управление

2 Имащ самостоятелен бюджет и финансиране, но представляващ органична част от ОПР

ресурси – общините не са били легитимни преки бенефициенти) и ПЧП. Предпоставки за бъдещи ПЧП са осигурени в новосъздадената индустриална зона;

▪ Най-важна е констатацията, че е постигнато осезателно/необратимо движение къмпълно постигане на всички стратегически цели и приоритети на ОПР Казанлък 2014- 2020 в следващия програмен период.

Оценка на развитието в съвременния контекст:

▪ Община Казанлък успява да отстоява водеща позиция на динамично развиваща се икономика, запазвайки разкрития си потенциал за развитие и занапред. За периода 2014- 2019 г., произведената продукция в нефинансовите предприятия се е увеличила с 54,93%. За сравнение, съответната величина за област Стара Загора е 31,26%, а за община Стара Загора – 24,82%;

▪ Неизбежно, в условията на пандемична криза през последните 2 години, общината следва общите негативни тенденции на всички нива – световно, европейско, национално, регионално, областно. Благодарение на диверсифицираната структура на местната икономика, може да се очаква, че спадовете ще бъдат умерени и с по-малко негативни последствия;

▪ Междурегионалните и междуобластните неравенства се задълбочават (по всички основни показатели, с изключение на безработицата). Община Казанлък следва да даде своя принос в намаляването на неравенствата чрез спомагане реализацията на полицентричния модел за пространствено развитие3 на националната територия, играейки ролята на балансьор в област Стара Загора;

▪ Въпреки разнообразните възможности за заетост и жизнени кариери, както и трайно по- ниската безработица в община Казанлък (спрямо националната, регионалната и областната), отрицателният прираст за периода 2011-2020 г. остава по-висок спрямо съответните величини на по-високите териториални нива4.

Административен капацитет:

▪ Съдейки по общото изпълнение на ОПР Казанлък 2014-2020 и в частност СЦ IV, административният капацитет на Община Казанлък е значително повишен. Така най- важната предпоставка за ефективна координация и изпълнение на проекти и програми и през плановия период 2021-2027 е осигурена;

▪ Атестат за адекватния административен капацитет на община Казанлък са приключилите проекти за периода 2011-2021 г. - 134 бр., изпълняващите се в момента 19 бр. и одобрените, очакващи финансиране 4 бр.5 . В базата на ИСУН, за периода 2014- 2020 г. са отчетени 17 проекта на общината на обща стойност 32,5 млн. лв. Следва да се отбележи и фактът, че освен финансиране от оперативните програми на ЕС, общината успешно привлича и усвоява средства от Финансовия механизъм на европейското

3 Според Националната концепция за пространствено развитие на България, 2013-2025 г.

4 България -5,65%, ЮИР -4,9%, Област Стара Загора -6,0%, Община Казанлък – 7,2%, гр. Казанлък -5,8%. 5 По справка на община Казанлък към 26.07.2021 г. – приложение към 3 последователни отчета на съответните кметски мандати.

икономическо пространство и достъпните национални фондове (ПУДООС, НДЕФ, Красива България, Социална закрила и др.).

Координация в изпълнението:

▪ Оценката на вътрешната съгласуваност на ОПР Казанлък 2014-2020 е много добра. Съответствието с по-високите нива (Европейско, национално, NUTS 2 и областно) е доказано в самия план6;

▪ Оценката на координацията на ОПР е много добра. Процесът на планиране е бил координиран, всеобхватен и отворен/гъвкав. Йерархичната съподчиненост и съответствието със сродните стратегически документи са пълни. Координацията със секторните политики и програми на общината е много добра. В допълнение, регионалното планиране в общината е интегрирано с устройственото.

Партньорства:

Партньорствата са слаба страна в дейността на община Казанлък. Но тази констатация е валидна за общините в цялата страна7. Основната причина се корени в неадекватната правна рамка на ПЧП до края на 2017 г. и липса на натрупан опит и доверие в краткия период на действие на новия регламент. Новосъздадената Индустриална зона – Казанлък е сигурна предпоставка за възникване на действени ПЧП в близко бъдеще.

Мониторинг:

Системата за наблюдение и контрол също е сред силните звена на ОПР Казанлък 2014-2020. Освен законово регламентираните ежегодни доклади, налице са и пълна поредица от отчети по управленската програма на кмета през трите ѝ мандата. Заложените в ОПР индикатори са осигурени с целеви и достигнати към 2021 г. стойности.

Препоръки към ПИРО Казанлък 2021-2027:

6 Стратегическата рамка за развитие на община Казанлък отчита целите на европейската кохезионна политика, определени със Стратегията „Европа 2020”, Териториалния дневен ред на ЕС 2020 и с други общоевропейски документи на политиката на сближаване. Стратегическата рамка е обвързана с националните цели и приоритети на основополагащите стратегически документи за развитие на страната през новия програмен период - Национална програма за развитие „България 2020”, Национална програма за реформи 2011-2015 г., Национална стратегия за регионално развитие на Република България 2012-2022 г., Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013-2025 г. Отразява стратегическата рамка на новия Регионален план за развитие на ЮИР 2014-2020 г., както и Областната стратегия за развитие на област Стара Загора 2014- 2020 г.

7 От началото на 2018 г., ПЧП се урежда в нов Закон за концесиите, целящ: а) развитие на качествени и достъпни инфраструктура и услуги от обществен интерес; б) задоволяване на обществени потребности чрез включване на частни инвестиции в строителството и в предоставянето и управлението на услуги; в) ефективност и ефикасност при разходването на публични средства; г) икономическа ефективност при управлението на публичната собственост в защита на гражданския интерес.

смекчат отрицателните последствия от енергийната трансформация и ще допринесат за подобряване на качеството на живот на засегнатите общности. ПИРО Казанлък 2021- 2027 следва да намери правилната адаптация и верните отговори на тези въпроси, превръщайки енергийната ефективност, кръговата икономика и енергийната трансформация в „червена нишка“ на всички планирани цели и мерки;

2. ПИРО не е план само на общинската администрация, а на цялата общност в територията на общината. Общината не следва да отчита само това, което е направено пряко от нея и което е нейно законово задължение. Това би лишило общината от възможността за прилагане на системен и интегриран подход в управлението;

3. Не е нужно преориентиране на стратегията в новия ПИРО Казанлък, защото целите на стария план продължават да бъдат актуални по отношение на нуждите и проблемите на общината. Това, което е необходимо, е да се измести фокуса към приноса на общината за изпълнение на Зелената сделка и Националния план за възстановяване и устойчивост.

4. В средносрочен план, стратегията за възстановяване на страната се основава на Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030. Документът, обхващащ националните решения за растеж и развитие, определя три стратегически цели (ускорено икономическо развитие, демографски подем и намаляване на неравенствата). Това е още един мотив към тезата, че пакетът от стратегически цели на оценявания общински план е актуален и за новия ПИРО. Промените следва да са на по-ниските нива

– специфични цели и мерки.

5. Акцентът върху „енергийна трансформация, високи технологии и иновации“ е ключов, но не бива да се забравя грижата за заетост на ниско-квалифицираните и неквалифицираните. Наред с икономика на иновации и високи технологии, следва да се подкрепя и конвенционалната сфера, осигуряваща високи нива на заетост, макар и с ниска принадена стойност.

6. Да се заложи създаването на активни публично-частни партньорства, гарантиращи желани комплекси от функции в желани локализации. Стратегическата важност на ПЧП (не само като планиран финансов източник) налага включването на допълнителни оперативни мерки за създаването и развитието им в новия планов период;

7. Да се ревизира и опрости системата от индикатори, съдържащи изходни и целеви стойности, както и достъпни източници на достоверна информация. Да се добавят наблюдаеми индикатори, отразяващи новите специфични цели по Зелената сделка и Планът за възстановяване и устойчивост (ако ПИРО възприеме такива);

8. Интегрираните териториални инвестиции (ИТИ) са новия инструмент за реализиране на Интегрирани териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2 за периода 2021-2027 г. (ИТСР). Община Казанлък е органична част от ЮИР за планиране от ниво 2. Освен съобразяване с приоритетите на ИТСР на ЮИР, ПИРО Казанлък 20021-2027 следва да подготви общината за пълноценно сътрудничество в проекти за ИТИ, залагайки идеи за такива проекти;

9. ПИРО да не визира само процеса „урбанизация”, а да адресира мерки и към съхраняване и управление на обработваемата земя - важен аспект на балансираното развитие на общината следва да стане и модерен аграрен сектор;

10. Като нов благоприятен фактор за балансирано развитие на общината следва да се отчете очакваното изграждане на централната меридиална ос „Русе – В. Търново – Габрово –

xxxxx Xxxxx – Казанлък – Ст. Загора – Хасково – Кърджали – Маказа ..“. Дори да не стане факт през идните 5-6 години, подготвителни действия следва да се заложат още сега;

2. Методика за изработване на последващата оценка ‌

Освен върху указанията на МРРБ8 и методиката на Института по публична администрация9, методологията за последващата оценка се базира на насоките на EК, описани в Инструмент за оценка на социално-икономическото развитие EVALSED10 и Работен документ на ЕК №5

„Индикативни насоки за методите за оценка”. Последващата оценка насочва вниманието си върху изпълнението на стария план, за да направи изводи от неговите постижения и недостатъци, които да се насочат към подобряването на качеството на новия план.

Частичното препокриване на териториалния обхват (община – град) и съответните им стратегически документи за регионално развитие (ОПР – ИПГВР), неизбежно водят и до препокриване методическите аспекти по оценките на ОПР и ИПГВР. Въпреки ясната демаркация на двата планови документа, въздействията от прилагането им са трудно отделими, особено когато се проследяват промените в показателите за социално- икономическо развитие на общината. В този смисъл, последващата оценка на ОПР Казанлък 2014-2020 включва и въздействията на ИПГВР Казанлък 2020.

Основната функция на Последващата оценка е осигуряването на приемственост в стратегическото планиране въз основа на оценката на резултати от изпълнението на предходен план. За разлика от междинната, Последващата оценка има много по-големи възможности за оценка на въздействията, тъй като повечето действия по оценявания план вече са приключили. Затова вниманието е фокусирано върху изготвянето на ясен документ с изводи и препоръки за новия ПИРО Казанлък 2021-2027. Методологията на Последващата оценка се основава на структуриран и систематичен подход при събиране, анализиране и представяне на информацията.

Източници на информация

След определяне на необходимата информация е направен подробен преглед и оценка. Още в тази начална фаза е определен обхватът и ограниченията на оценката. Основните източници на информация, които са ползвани при изготвяне на Последващата оценка на ОПР Казанлък 2014-2020 са:

8 Методически указания за разработване на Националната стратегия за регионално развитие на Република България (2012-2022), Регионалните планове за развитие на районите от ниво 2 (2014-2020), Областните стратегии за развитие (2014-2020) и Общинските планове за развитие (2014-2020) на министъра на регионалното развитие и благоустройството от 22 ноември 2011

9 Методика за последваща оценка на програми и нормативни актове, документът е създаден в рамките на проект “Изграждане на капацитет на ИПА за научни изследвания, обучение и прилагане на иновативни европейски практики в доброто управление”, Договор № C13-22-1/16. 04.2014, финансиран по Оперативна програма “Административен капацитет”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд

10 xxxxx://xxx.xx/xxxxxxxx/xxxxxxxxx-xx-xx-xx-xxxxxxx-xx-xxxxxxxxx-xxxxxxxxxxxxxxx-xxxxxxxx-xxxxxxx/

▪ Документи на ЕС: Стратегия „Европа 2020”, Пети кохезионен доклад на ЕК, Регламент на Европейския парламент за определяне на общо приложими разпоредби за фондовете на ЕС11

▪ Национални и регионални документи: НСРР 2012-2022 г.; Национална концепция за пространствено развитие 2013-2025, актуализация 2019 г., Национална програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030, Национален план за възстановяване и устойчивост – версия 4, Междинна оценка на РПР на ЮИР, Областна стратегия за развитие на област Стара Загора;

▪ Общински документи: ОПР Казанлък 2014-2020 г., Годишни отчетни доклади за изпълнение на ОПР, Управленски програми на кмета и годишни отчети по тях, Бюджети на община Казанлък и отчети за тяхното изпълнение; Секторни стратегии и програми на общината; Проекти на общината; Допълнителни данни, предоставени от общинската администрация;

▪ Статистическа информация: Текуща статистика на НСИ; Данни от Информационна система за управление и наблюдение на Структурните инструменти на ЕС в България ИСУН;

Приложен подход

При подбора и съпоставянето на документите е използван пакет от критерии: а) стратегическо съответствие и хармонизация с целите и приоритетите на политиката за регионално и местно развитие за предходния планов и програмен период; б) нормативно съответствие с принципите, правилата и стандартите за планиране на регионалното развитие, залегнали в националното законодателство за регионално развитие; в) влияние на промените върху социално-икономическия профил на общината за наблюдавания период след 2014 г. Следва анализ и оценка на разглежданите документи. Визира се тяхната актуалност, достоверност, източника на информацията, изчерпателност и съответствие с методическите указания. По същество е извършена документална оценка на изпълнението на ОПР Казанлък 2014-2020 г. и преглед на всички секторни документи на общината, които допринасят за изпълнението му. Същевременно са анализирани публичните инвестиции на територията на общината на базата на проектите (изпълнени, в процес на изпълнение и очакващи договаряне/финансиране), източниците на финансиране, ефекта и устойчивостта от тези инвестиции. Екстраполацията и синтеза на информацията са извършени съгласно правилата за разработване на стратегически и планови документи.

Анализ и оценка на постигнатите резултати от изпълнението на ОПР: Анализът и оценката са направени на базата на пакет от критерии за резултати, за въздействие, за ефективност, за устойчивост на резултатите.

Критерии за оценка: Методическият инструментариум на Последващата оценка включва използването на определени критерии, които характеризират потенциала за реализация и качеството на резултатите при изпълнението на ОПР. Критериите са:

11 Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство.

▪ Стратегическо съответствие и хармонизация с целите и приоритетите на политиката за регионално и местно развитие за изминалия и за настоящия планов и програмен период;

▪ Нормативно съответствие с принципите, правилата и стандартите за планиране на регионалното развитие, залегнали в съответното национално законодателство;

▪ Отразяване и влияние върху състоянието и промените в социално-икономическия профил на общината за наблюдавания период след 2014 г.;

▪ Постигнати резултати, въздействие и цялостна ефективност на изпълнението на ОПР;

▪ Ефективно и ефикасно използване на финансовите ресурси, инвестирани в развитието на община Казанлък;

▪ Политическа и социална ангажираност, административен и институционален капацитет за прилагане на политиката за устойчиво интегрирано регионално и местно развитие;

▪ Устойчивост на постигнатите желани ефекти – ще продължат ли те да съществуват и отвъд времевия хоризонт на ОПР.

Освен представения конкретен подход, при изготвянето на Последващата оценка е приложен и универсалния методически инструментариум, прилаган в подобен род дейности.

Принципи на работа:

Холистичен (цялостен)и научен подход – той е задължителен за всички документи със стратегически характер и затова беше основен в работата ни и по оценката. Всички елементи на анализа и оценките почиват на научна основа и третират целия социално- икономически и природен комплекс на общината.

Приемственост, съответствие и съгласуваност – този принцип е приложен, за да се постигне обвързаност с определените в документите от по-висок йерархичен порядък национални, регионални и областни цели и приоритети на развитие, със специфичните изисквания на документите за местно самоуправление, с нормативните документи за регионално и пространствено развитие.

Равнопоставеност, достъпност, отчетност, публичност и информираност – това е втората група важни принципи, които задължително се прилагат във всички страни-членки на ЕС при разработването на важни стратегически документи. Тези принципи се прилагат в целия процес по изработване на оценката чрез предоставяне на необходимата информация на Възложителя и другите заинтересовани страни, както и докладване на резултатите в работни срещи и обществено обсъждане.

Интеграция, координация и синергия12 – всъщност, това са принципи, които следва да са проведени в ОПР, а за оценката, тези принципи се трансформират в критерии. Оценката следи за интегриране и координация на приоритети, стратегически цели, секторни политики, програми, проекти, участници, източници на финансиране и ресурси. Само така може да се постигне ефективност на вложените ресурси и синергия от координирано изпълнение на проектите.

12 Синергия (синергизъм) - съвместно действие, при което крайният ефект е по-голям от сумата на ефектите, предизвикани поотделно от всеки фактор/действие. Ефект 1 + 1 = 3.

Обективност, истинност и надеждност на информацията – подобно на горния пакет от принципи, качеството на заложената в ОПР информация е обект на проверка и оценка. За прилагането на този принцип допринася както доброто взаимодействие с Възложителя, така и на опита и на информационната осигуреност на Консултанта. Екипът използва надеждни източници на информация от официални институции и организации.

Приоритетно защитени обществени интереси – наред с основната си функция на ключов планов документ, ОПР Казанлък 2014-2020 е трябвало да играе и важна роля за балансиране на обществените и индивидуалните интереси при реализиране на приоритетите на общината. Съхраняването на общинската собственост е било, е и ще бъде една от гаранциите за реализиране на политиките и стратегически важните проекти на общината, без това да ограничава възможностите за градивни публично-частни партньорства. Така и този принцип е използван като критерий за оценка на балансираността на ОПР по отношение на публичните и частните интереси.

Партньорство и споделена отговорност – този основен принцип се прилага за създаване на активен диалог между екипа на НЦТР и Възложителя, както и с другите заинтересовани страни. Чрез съчетаването на опита и експертизата на Консултанта с експертния потенциал и специфичните познания на представителите на общинската администрация, се постига по-висока обективност и по-добра съгласуваност на изводите и препоръките на Последващата оценка.

В заключение, предвидените методи и инструменти за изготвяне на Последващата оценка са насочени към постигане на качествен краен продукт, който да пренесе достойнствата на стария план и да предотврати повторение на грешките му13 в ПИРО Казанлък 2021-2027.

3. Преглед на предходни оценки на плана ‌

ОПР Казанлък 2014-2020 има междинна оценка от 2017 г. Едно от заключенията на тази оценка е: “ … общината пълноценно се е възползвала от възможностите за финансиране на ключови за територията проекти по линия на структурните и инвестиционните фондове на ЕС, републиканския бюджет, национални и международни донорски програми. Тези средства съставляват над 70,6 % от общия финансов ресурс, насочен към постигане целите на ОПР, респективно подобряване на социално-икономическите и екологичните характеристики на територията, а оттам и качеството на живот на населението“.

Информацията от отчетни доклади на общинска администрация и подбрани данни за проекти по оперативни програми, позволяват сглобяването на картина за приоритетните инвестиционни проекти в общината и тяхното състояние към 2017 г.:

• Интегриран воден проект на община Казанлък, етап 2. Реконструкция и модернизация на ГПСВО Казанлък - по ОП ”Околна среда”;

• Подобряване на физическата и жизнена среда на градския център за осигуряване на устойчива и екологична градска среда за по-високо качество на живот и нови

13 Една от малкото грешки е свръх-бюджетирането.

възможности за социално и икономическо развитие - основен обект “Рехабилитация и обновяване на зони за обществен отдих в Парк “Розариум” и Лесопарк “Тюлбето” със свързваща ги велоалея и 2 допълнителни обекта - по ОП “Регионално развитие”;

• Реконструкция на улици и общинска пътна мрежа, изграждане на ВиК мрежа,ремонт на мостове – основно общински и държавен бюджет;

• Множество проекти в образованието, здравеопазването, социалните дейности, спортна инфраструктура, туризъм.

Междинната оценка свидетелства, че общината е търсила активно всички възможности за финансиране на изпълнението на ОПР. Освен фондовете на ЕС и общинския бюджет, са привлечени средства от републиканския бюджет, ПУДООС, НДЕФ и др.

Постигнатите резултати се основават на инициативността на местната власт и на последователно провежданата целенасочена политика за развитието на общината. Междинната оценка препоръчва активното търсене и привличане на външно финансиране да продължи до края на плановия период.

Основното заключение на Междинната оценка е, че ОПР Казанлък 2014-2020 има много добра външна и вътрешна съгласуваност и съответствие на целите и приоритетите. В допълнение, този планов документ не се нуждае от актуализация.

4. Оценка на изпълнението на ОПР ‌

Критериите за оценка на ОПР Казанлък 2014-2020 г., както и мотивите за отправените препоръки, са:

• Състояние и значителни промени в социално-икономическия профил на общината;

• Съответствие на стратегическия пакет на ОПР с нуждите и потенциала на общината;

• Съответствие на стратегическия пакет на ОПР с политиката за регионално развитие в страната и в ЕС;

• Ангажираност с прилагане на политиката за устойчиво интегрирано регионално и местно развитие;

• Капацитет на институциите и партньорите за прилагане на ОПР;

• Ефективност и ефикасност на използваните финансови ресурси за постигане на целите и приоритетите за регионално развитие;

• Устойчивост на постигнатите желани ефекти – ще имат ли те „инерционен живот” отвъд времевия хоризонт на ОПР.

4.1. Оценка на резултатите от изпълнението ‌

Общинският план за развитие не е план само на общинската администрация. На практика, ОПР Казанлък 2014-2020 се реализира от всички субекти, развиващи дейността си в пространството на общината. Освен общинска администрация, това са частния и неправителствения сектори, самите граждани.

За да се оцени изпълнението на ОПР, са събрани данни за неговата реализация от всички споменати по-горе източници. Най-голям брой проекти и съответен ресурс са реализирани по оперативните програми – общо 308 проекта на стойност 79,36 млн. лв.

Фигура 1. Стойност на проектите по оперативни програми - 2014-2020, данни от ИСУН към 1.09.2021, хил. лв.

Източник: ИСУН, обработка на Консултанта

Най-голям дял от ресурса е привлечен по ОПИК (65%), следван от ОПРР (25,3%) и ОПРЧР

– 5,8%. Така над 96% от привлечените ресурси са реализирани (или реализиращи се) инвестиции в обновяване на индустрията, селищните среди и човешките ресурси. Останалите финансирали програми (ОПНОИР, ХРАНИ и ПРСР) са осигурили общо малко под 4% от привлечения ресурс.

Но палитрата от финансови източници покрива всички възможни. Освен по оперативните програми, общината е спечелила и реализирала проекти по Европейското икономическо пространство и редица национални фондове (ПУДООС, НДЕФ, Красива България и др.). Това е отличен атестат както за самия план, така и за неговите изпълнители – преките в лицето на администрацията на община Казанлък и косвените - всички останали субекти, създавали и реализирали проекти в подкрепа на плановите приоритети и цели.

По информация от общинска администрация Казанлък, изпълнените проекти по Индикативната финансова таблица (множеството е различно от базата в ИСУН) са 225 бр. на обща стойност 219,78 млн. лв. При заложени проекти на обща стойност 551,2 млн. лв., общото финансово изпълнение на ОПР е 39,9%.

Разпределени по стратегически цели, изпълнените проекти покриват 96,7% от СЦ 4

„Капацитет за управление“ и 70,3% от СЦ 1 „Икономика, туризъм“. Стратегически цели 2

„Жизнен стандарт“ и 3 „Териториално развитие“ имат изпълнение съответно 33,2% и 33,5%. Тези сравнително ниски величини са плод на синдрома „свръх-бюджетиране“, а не на слабости в управлението и прилагането на ОПР. Може да се твърди, че това е национална

„директива“ – „да се залага максималното, пък каквото се получи“. Следва да се припомни и факта, че ИПГВР на всички градове получиха около 10 -15% от бюджетите си, при това, след като тези бюджети бяха одобрени от МРРБ преди осигуреното финансиране.

Фигура 2. Изпълнение на ОПР 2014-2020 - по стратегически цели, млн. лв.

Източник: Общинска администрация Казанлък, обработка на Консултанта

Благодарение на подробната информация по изпълнение на Индикативната финансова таблица, станаха възможни и други срезове на анализ и оценка. Освен по стратегически цели, изпълнението се проследява и по приоритети. Три от общо 7 приоритета са с пълно изпълнение, т.е. над 90% (П5 „Околната среда“ – 96,25%; П6 „Сътрудничество и партньорство“ – 91,53%; П7. „Административен капацитет“ – 98,25%). Други 2 приоритета са с отлично (над 80%) и много добро (над 60%) изпълнение (П1. „Динамична икономика“

– 81,68% и П2 „Културно наследство, устойчив туризъм“ – 64,12%). Заложените и нереализирани мащабни проекти за спортна инфраструктура14 водят до сравнително нисък резултат по П3 „Намаляване на бедността, публични услуги“ – 33,23%. Подобно е и изпълнението на П4 „Техническа инфраструктура“ – заради неосигурено финансиране на ВиК проекти на стойност над 202 млн. лв.

Фигура 3. Изпълнение на ОПР 2014-2020 - по приоритети, млн. лв.

Източник: Общинска администрация Казанлък, обработка на Консултанта

14 Многофункционална спортна зала за 5,4 млн. лв.; Реновиране на стадион „Севтополис“ за 18,9 млн. лв.; Реконструкция на колодрума за 27,9 млн. лв.

Следва да се подчертае, че изпълнението на П1 „Динамична икономика” се реализира изключително от частния сектор. Нещо съвсем логично и нормално. Този факт е и най- красноречивия мотив на тезата, че ОПР не е план само на общинската администрация, а на цялата общност в територията на общината. В наличната отчетна информация на общината се демонстрира различно разбиране. Отчита се само това, което е направено пряко от общината и което е нейно законово задължение. Такава позиция би затруднила община Казанлък при реализиране на системен и интегриран подход в управлението.

Наличието на междинна оценка на ОПР, както и годишни мониторингови доклади за изпълнението му, неминуемо повишават прецизността на оценката. Друг благоприятен фактор е наличието на информационно осигурени количествени индикатори – както с целеви, така и с постигнати/отчетени стойности. От общо 30 специфични количествени индикатора, 22 бр. са с преизпълнени стойности, 5 бр. са с изпълнение, близко до целевите стойности, един показател е с около 50% изпълнение и само два са без регистрирано изпълнение (системи за ранно предупреждение15 и ПЧП16). Макар и да не корелират пряко с финансовите резултати, отчетените величини на индикаторите по приоритети съответстват на тяхната обща класация по степен на изпълнение.

15 Заради централизация и недостъпно за общините финансиране

16 Новата индустриална зона е предпоставка за формиране на действени ПЧП в близко бъдеще

Таблица 1. Количествени индикатори към ОПР Казанлък 2014-2020 г.

Източник: Общинска администрация Казанлък, обработка на Консултанта

Горните оценки могат да служат само за целите на сравнителен анализ, но не и за мотивирани препоръки към стратегическия пакет на новия ПИРО Казанлък 2021-2027.

Повсеместен факт е, че разкритите потребности в почти всички сфери надвишават наличните/възможните ресурси за определен период от време. Най красноречив пример за община Казанлък е ВиК сектора – при необходими/планирани 248 млн. лв., общината получава/усвоява едва 46 млн. лв., т.е. малко над 18%. Друг пример е ИПГВР – при бюджет 129 млн. лв. за 49 заложени проекта, общината получава едва 19,7 млн. лв. за 4 проекта. Това означава пренасяне на потребността/мярката/ целта в следващия планов период.

Голяма част от капиталовите разходи на общинския бюджет могат да се третират като инвестиции в постигане на целите на ОПР. За периода 2014-2020 г. те възлизат на около 6,3 млн. лв. Ако приемем, че около 60% от тях са с пряк принос към ОПР (извън съфинансиране по европейски програми), към ресурса, отчетен като усвоен по Индикативната финансова таблица (219,8 млн. лв.) и този по ОПИК (51,6 млн. лв. –не е включен във финансовата таблица), можем да добавим още 3,8 млн. лв. Така ориентировъчните финансови ресурси, инвестирани пряко и косвено в изпълнение на ОПР за периода 2014-2020 г., възлизат на около 275 млн. лв. Визирайки заложените 551,2 млн. лв., условно, в чисто финансово изражение, към края на 2021 г., би могло да се отчете усреднено изпълнение на ОПР Казанлък от около 50%. Ако извадим от финансовата таблица проектите от ВиК сектора и тези по ИПГВР, които не са получили финансиране по причини, независещи от общината, бихме получили план на стойност 241,2 млн. лв. с изпълнение 219,78 млн. лв. Това означава 91,1% изпълнение на ОПР Казанлък 2014-2020 г. Всъщност, такова изпълнение ще бъде факт след приключване на всички проекти в края на 2023 г.

4.2. Оценка на степента на постигане на целите ‌

Обект на тази оценка са четирите стратегически цели на ОПР Казанлък 2014-2020:

СЦ I: Превръщане на общината в по-добро място за живеене и работа, с балансирана конкурентноспособна общинска икономика, акцентиране върху иновациите и икономика на знанието, съчетано с ефективно развитие на туризма.

СЦ II: Повишаване на жизнения стандарт и намаляване на социалните неравенства.

СЦ III: Устойчиво и интегрирано териториално развитие.

СЦ IV: Увеличаване капацитета на общинската администрация за координиране на институции, проекти и програми.

Обобщената оценка за постигане на целите според изпълненото по Индикативната финансова таблица беше представена и обяснена в предходния раздел. Тук се проследява изпълнението по заложената в ОПР система за мониторинг.

Тази цел съдържа два приоритета с общо 8 индикатора за наблюдение:

Приоритет 1. Динамично развитие на икономиката чрез иновации, технологично обновяване и повишена конкурентоспособност

Индикатор 1.1. Увеличаване на нетните приходи от продажби – +30%/+ 43,86%

Заложената целева стойност е увеличение спрямо базовата 2011 г. с 30%, а изпълнението е

+43,86%. По данни на НСИ, величината по този показател през 2011 г. е била 1143,7 млн. лв., а в края на 2019 г. – 1645,3 млн. лв. Увеличението е 501,6 млн. лв., т.е. 43,86% - близо 14% над целевата стойност.

Индикатор 1.2. Увеличаване на чуждестранните преки инвестиции - +30%/+90,95%

Чуждестранните преки инвестиции от нефинансовия сектор през 2011 г. са били 45,7 млн. евро, а към 31.12.2019 г. - 87, 3 млн. евро. Увеличението е с 41,6 млн. евро или с 90,95% - преизпълнение със 60,95%.

Индикатор 1.3. Увеличаване на персонала, зает с НИРД - +30%/+132%

Базовата стойност на този индикатор през 2012 г. е била 162 лица, заети с НИРД. През 2019 г., тези лица нарастват до 376. Увеличението е с 214 лица, или със 132% спрямо базовата стойност. Преизпълнението и по този показател е голямо – 102% над заложената целева стойност от 30%.

Индикатор 1.4. Увеличаване на разходи за придобиване на ДМА за професионални дейности и научни изследвания - +50%/ +442%

Разходите за ДМА през базовата 2011 г. са били 3,6 млн. лв., а към 2019 г. достигат 19,7 млн. лв. Увеличението е със 16,1 млн. лв., представляващо 442% - близо 4 пъти преизпълнение на заложената цел от 50% увеличение.

Индикатор 1.5. Брой на нови стартиращи иновативни центрове в МСП - 5 бр./29 бр.

Към края на 2020 г., по данни на ИСУН 2020, на територията на община Казанлък, по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ е стартирал 1 проект по процедура „Подобряване на производствения капацитет в МСП“ - Подобряване на производствения капацитет на Сонитех ООД. Предвижда се инвестиция в закупуване на високотехнологично оборудване, което ще позволи да се стартира производство на сложни изделия с висока стойност. Проектът ще приключи в края на настоящата 2021 година. Към 2020 г., през програмния период са стартирали общо 33 проекта за иновации в МСП, от които 29 бр. са приключили. Преизпълнението и по този показател е значително – с 24 бр. над заложените 5 бр.

В заключение, всичките 5 индикатора на П1 са преизпълнени и „светят в зелено“.

Приоритет 2: Съхранение и социализация на културното наследство, развитие на устойчив туризъм

Индикатор 2.1. Увеличаване на броя на реализираните нощувки - +100%/ +189, 9%

През базовата 2011 г., регистрираните от статистиката нощувки (само в места за настаняване с над 10 легла) са били 18 хил. бр. Заложената целева стойност е увеличение до края на плановия период със 100%. По последните налични данни към края на 2019 г., в общината са реализирани 52,2 хил. нощувки (34 хил. бр. на български и 18 хил. бр. на чуждестранни граждани) в базата от 18 места за настаняване с общо 901 легла при 17,1% използваемост на легловата база. Увеличението спрямо базовата величина е 34,2 хил. нощувки, или със 189,9%. Преизпълнението е близо 90%.

Индикатор 2.2. Брой туристически атракции създадени/подобрени -- +4 бр./ +19 бр.

Най-значимите културни събития и празници в община Казанлък включват: Фестивал на розата, Празници в Долината на тракийските царе, Чудомирови празници, Музикален празник „Академик Xxxxx Xxxxxxx“. Туристическите продукти и атракции се надграждат и обогатяват всяка година, с което се допринася за опазването и съхранението на културната традиция и създаването на нови висококачествени, атрактивни и конкурентни културни

продукти. През 2020 г., заради ограниченията на пандемичната обстановка, голяма част от планираните културни събития и атракции са били отменени или проведени, но в по- ограничен мащаб спрямо традиционния. Въпреки сложната обстановка през 2020 г., община Казанлък е реализирала емблематичния си празник - честването на 117-я Фестивал на розата, протекъл под мотото „Царица иде – всеки да я види“. За първи път в многогодишната си история, конкурсът за най-красивата абитуриентка в столицата на Розовата долина се е провел във виртуална среда - онлайн. Празничното послание на община Казанлък към жителите и гостите е включвало и впечатляващо пано от 72 хил. розови цвята, обединени в една красива роза – символ на единната общност на всички жители, поддържащи жива традицията и в трудни времена.

Фигура 4. Цветното пано по повод честването на 117-я Фестивал на розата в Казанлък през2021 г.

Отчетът на община Казанлък по този индикатор за целия планов период е 19 бр. създадени и/или подобрени туристически атракции, при целева стойност 4 бр. Преизпълнението е с 15 бр.

Индикатор 2.3 Създадени и популяризирани туристически дестинации на база културно- историческо наследство – 2 бр./6 бр.

За популяризирането и туристическото валоризиране на културно-историческо наследство в община Казанлък на база културно-историческо наследство са стартирали следните по- значителни инициативи/дейности:

• Виртуална обиколка - от 2020 г., експозициите на Исторически музей „Искра“, Музея на розата и пет от тракийските гробници (Казанлъшката тракийска гробница, Голямата Косматка, Оструша, Шушманец, Голяма Арсеналка) могат да бъдат разгледани на сайта на историческия музей;

• Реновиран е обект „Яхната“17 – част от Исторически музей „Искра“. Има възможност да се превърне в част от туристически маршрут между копието на Казанлъшката гробница и Етнографски комплекс „Кулата”;

• Продължават дейностите18 за изграждане на туристически комплекс, атракционен парк „Светът на траките“ и продължаване на съществуваща велоалея до гр. Шипка. Проектът е одобрен за финансиране през 2019 г. и изпълнението му стартира с възстановителни дейности по Тракийска гробница и култов комплекс „Оструша“, както и с изграждане на велоалея от Крън до Шипка. Създаването на интегриран туристически продукт, обединяващ тракийските гробници в Долината на тракийските владетели, е предпоставка за развитието на конкурентоспособен и целогодишен туризъм в община Казанлък;

• За поредна година е проведено редовно археологическо проучване на обект

„Късноантична и средновековна крепост „Xxxxxx xxxx”, м. Xxxxxx xxxx”, землището на с. Бузовград, община Казанлък;

Към 2019 г., по този индикатор са отчетени 6 броя проекти за популяризиране на туристическите дестинации на база КИН при заложена целева стойност от 2 бр. Преизпълнението е с 4 бр. туристически дестинации на база КИН.

Обобщено, и осемте индикатора по двата приоритета към СЦ I са с надминати целеви стойности. По смисъла и логиката на системата за мониторинг, следва да се отчете пълно изпълнение (фактически над 100%). На този фон, финансовото изпълнение на същата цел от 70,3% се третира като второстепенно, защото е силно повлияно от външни за общината фактори.

Стратегическа цел II: Повишаване на жизнения стандарт и намаляване на социалните неравенства

Постигането на тази цел се наблюдава чрез 7 индикатора, групирани към един приоритет.

Приоритет 3. Намаляване на бедността и подобряване на системата на публичните услуги

Индикатор 3.1. Брой нови/рехабилитирани здравни, образователни заведения и социални заведения - 10 бр./ 38 бр.

Само през последната година на плановия период са рехабилитирани 2 бр. социални и 2 бр. образователни заведения:

• Извършен е вътрешен ремонт на сградата на услугата „Защитено жилище за лица с умствена изостаналост“ (ЗЖЛУИ), намираща се в с. Дунавци (бивша здравна служба). Помещенията са с изцяло санирани интериори, включително санитарните помещения. Обновено е и оборудването и обзавеждането. Облагородени са и външните прилежащи пространства. Финансирането е осигурено изцяло от общинския бюджет. Обновената база дава възможност за разширяване на

17 Представя един специфичен и характерен за казанлъшкия край поминък –производството на розово масло

18 Проект по ОП „Региони в растеж“ 2014-2020, приоритетна ос 6 „Регионален туризъм“

дейностите в социалната услуга ЗЖЛИУ, разширяване на материално-техническата база и по-голям комфорт на ползвателите, осигуряване на по-близка до семейната среда, разработване на нови дейности, съобразени с индивидуалните потребности на всяко лице от целевата група. Не по-маловажни са и осигурените условия за по- висока ефективност на управление, по-ниска себестойност на предоставените услуги и по-добра рентабилност на дейностите;

• Ремонт на покрива на сградата на социалните услуги за деца и семейства – Xxxxxx за обществена подкрепа (ЦОП) и Xxxxxx за социална рехабилитация и интеграция за деца с увреждания (ЦСРИ). Проектът е изпълнен от Сдружение „Бъдеще за децата“ с финансова подкрепа от Фонд „Социална закрила“ и 24% принос от общинския бюджет. Основната цел на проекта е да подобри качеството на предлаганите услуги за деца и семейства и да се създаде по-благоприятна работна среда за специалистите;

• Газификация на сградата на ОУ „Xxxxxx Xxxxx“, с. Xxxxx;

• Проект „Преустройство и реконструкция на сградата за ОУ „Св.Св. Xxxxx x Xxxxxxx“ - с. Розово в „Детска академия за развитие на таланти“ - I етап: Мерки за енергийна ефективност“ по Проект „Красива България“ 2020, мярка М02

„Подобряване на социалната инфраструктура“ към МТСП;

• Проект "Преустройство и реконструкция на сградата за ОУ „Св. Св. Xxxxx x Xxxxxxx“ - с. Розово в „Детска академия за развитие на таланти“ - II етап“, по Проект

„Красива България“ 2021, по мярка М02 „Подобряване на социалната инфраструктура“ при МТСП. Предвидените дейности са насочени към обновяване на интериора. Крайната цел е да се създаде модерна, мултифункционална база, предоставяща възможности за развитие на талантливи деца от Xxxxxxxx на тракийските царе и цяла България;

От 2019 г. се изпълнява проект „Изграждане на дневен център за лица с различни форми на деменция и техните семейства“ по Приоритетна ос 5 на ОП „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. Изпълнени са основните дейности по строителство, авторски и строителен надзор, въвеждане в експлоатация, оборудване, обзавеждане и мерки за публичност, вкл. официална церемония по откриване на обекта. Изградената инфраструктура ще позволи да бъде разкрита нова социална услуга за територията на община Казанлък и първата от този вид за ЮИР, включващ областите Бургас, Сливен, Стара Загора и Ямбол.

В процес на изпълнение са още:

• Проект „Внедряване на мерки за енергийна ефективност в ДКЦ – Поликлиника, гр. Казанлък“ по Инвестиционна програма за климата към НДЕФ. В проекта са включени строително-ремонтни дейности за цялата сграда с цел намаляване емисиите на парникови газове и повишаване енергийната ефективност;

• Проект „Изграждане на социални жилища“ по процедура за директно предоставяне на БФП BG16RFOP001-1.024 „Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020 – Казанлък“, приоритетна ос 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие“ по ОП „Региони в растеж“ 2014-2020 г. Проектът се финансира чрез Европейския фонд за регионално развитие и е 100% безвъзмездна финансова помощ. Срокът за изпълнение на всички дейности по проекта е 24 месеца, считано от 30.06.2020 г. Чрез изпълнението му ще бъде създадена база за настаняване на хора в неравностойно положение - уязвими, малцинствени и

социално слаби групи. В 4 общински имота на територията на гр. Казанлък ще бъдат построени 5 двуетажни двуфамилни къщи. Предвидено е и осигуряване на основно жилищно оборудване и обзавеждане

• Проект „Изграждане на допълнителен корпус на ППМГ „Xxxxxx Xxxxxxxx“ гр. Казанлък по Програма „Изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища“ (2020-2022 г.) към МОН. Срокът за изпълнение е до 30 месеца. Целта е да се обезпечи преминаването на едносменен режим на обучение, като се осигури достъп до качествено образование в направленията математика, биология, компютърни науки и приложна информатика.

За целия планов период 2014-2020 г. са отчетени общо 33 бр. нови/рехабилитирани обекти за здравни, образователни и социални услуги, при целева стойност 10 бр. Преизпълнението е с 23 бр.

Индикатор 3.2. Брой модернизирани и реконструирани сгради и обекти на културата, читалища и др. – +6 бр./ +6 бр.

През 2020 е финансиран проект „Укрепване на сграда и ремонт на покрив на Читалище

„Светлина 1861“, гр. Шипка“ от МК по Програма за предоставяне на целева финансова подкрепа в областта на консервацията и реставрацията на НКЦ.

С договор № РД11-05-19 от 08.09.2020 г., МК финансира първи етап от необходимите спасителни работи на читалище „Светлина 1861“, в гр. Шипка - недвижима културна ценност с категория „местно значение“. Проектът е със 100% безвъзмездна финансова помощ. След изпълнение на най-спешните строителни дейности, предстои да се изпълнят поредица от реставрационно-консервационни работи – обновяване на фасадата на сградата. За реализацията на втори етап е депозирано проектно предложение по покана на МК. На следващ трети етап се предвижда вътрешно възстановяване на сградата с мултифункционална зала.

В първата половина на 2020 г. е реновиран ценен обект - част от Исторически музей „Искра“

- „Яхната“. Обектът представя един специфичен и любопитен за казанлъчани занаят

„Яхнаджийство”. Яхната е с възможност да се превърне в част от туристически маршрут между копието на Казанлъшката гробница и Етнографски комплекс „Кулата”.

През 2020 година са извършени и частични ремонтни дейности на голяма част от читалищата в община Казанлък:

• Цялостно обновяване на дворното пространство в къщата на Xxxxxx Xxxxxxxx x гр. Крън, стопанисвана от Исторически музей „Искра”;

• Народно Читалище „Освобождение - 1884“, с. Шейново – обновени помещения на музейната сбирка и хранилището на носии и други реквизити на читалището. Обособена е интернет зала към библиотеката с 4 обзаведени и оборудвани места (компютрите са дарение от фондация „Възраждане на българските села“);

• Народно Читалище „Възродена Искра - 2000“, гр. Казанлък- частично саниране на сградата, ремонт на оградата, ремонт на стълбището и поставяне на предпазни парапети.

• Народно Читалище „Светлина - 1928“, с. Ръжена - частичен ремонт на покрива на библиотеката.

• Народно Читалище „Зора-1902“, с. Голямо Дряново - по решение наНастоятелството са извършени ремонти и подобрения на материалната база;

• Народно Читалище „Светлина - 1904“, с. Дунавци – подменена дограмата на част от помещенията, подновено подово покритие в библиотека и хранилище, частична подмяна на осветление, боядисване на библиотеката;

• Народно Читалище „Xxxxx Xxxxxxxxx-0921“, с. Бузовград - частична смяна на дограма и подово покритие, подмяна на старите електрически табла;

Заложената целева стойност по този индикатор е достигната – 6 бр. обновени обекти на културата при същия целеви брой. Изпълнението по този индикатор е 100%.

Индикатор 3.3. Брой изградени и реконструирани обекти и инфраструктура за професионален спорт и спорт в свободното време – +2 бр./ +28 бр.

Община Казанлък работи активно за развитие на спортната инфраструктура като само през 2020 г. са отчетени 9 бр. спортни обекти и инфраструктура, от които 4 бр. са новосъздадени и 5 реконструирани:

• Изграждане на тренировъчен мини-комплекс по футбол от БФС в гр. Казанлък. Новото съоръжение включва три мини футболни игрища, изкуствена трева, осветление, трибуна със 120 места, съблекални и бани за спортистите. Предстои разкриването и на зала за конференции. Игрищата за младите футболисти са с размери 25 на 40 м., с възможност за обединяване в голямо футболно игрище, с размери 64 на 40 м. Инвестицията е изцяло на БФС;

• Проект „Детска спортна площадка с кът за отдих“ - с. Копринка - финансиран по кампания „За чиста околна среда“ към ПУДООС при МОСВ. Изградена е нова спортна площадка на открито със свободен достъп за масов спорт. Доставени са фитнес уреди, спортни и детски съоръжения. Проектът е със 100% безвъзмездно финансиране.

• Изграждане на 2 площадки за игра в ДГ № 8 „Xxxx Xxxxxxx“, гр. Казанлък ;

• Изграждане на площадка за игра, отдих и спорт и поставяне на нови съоръжения в двора на ДГ № 16 „Роза“, филиал в гр. Шипка – по проект, финансиран от ПУДООС

• Обновяване на детските площадки и съоръженията за игра в двора на ДГ № 6

„Еделвайс“;

• Ремонт на спортно игрище и площадки в СУ „Екзарх Xxxxx X“, гр. Казанлък –

собствени средства и принос от община Казанлък;

• Ремонт на спортното игрище в ОУ „Xxxxxxx“, гр. Казанлък – от училищния бюджет;

• Ремонт на дворно пространство в ОУ „Xxxxxx Xxxxxxxxxxx“, гр. Казанлък - със средства от училищния бюджет;

• Обновени са съоръженията за игра на детските площадки в ДГ № 1 „Здравец“ –

филиал с. Енина

При целева стойност 2 бр., по този индикатор са отчетени 28 обекта. Преизпълнението е с 26 бр.

Индикатор 3.4. Население, облагодетелствано от подобрена социална, образователна и здравна инфраструктура в % от общото население – 30%/ 12,03%

Процентът е изчислен на база на всички лица, облагодетелствани от нови/рехабилитирани здравни, образователни и социални заведения. Само през 2020 г. са реализирани/завършени следните проекти:

Социални заведения:

„Защитено жилище за лица с умствена изостаналост“, с. Дунавци – 12 души, от които 8 потребители и 4 души персонал;

„Център за обществена подкрепа“ – 96 души, от които 80 потребители и 16 души персонал;

„Център за социална рехабилитация и интеграция за деца с увреждания – 63 души, от които

57 потребители и 6 души персонал; Образователни заведения:

ОУ „Xxxxxx Xxxxx“, с. Енина – 126 души, от които 101 деца и 25 души персонал.

Дневна детска ясла „Надежда” № 6, гр. Казанлък - реконструкция на сградата, обновяване на отоплителната система.

Подобряване материално-техническата база в образователни институции. Здравни заведения

Ремонт, мерки ЕЕ, оборудване и обзавеждане на МБАЛ "Xxxxxx Xxxxxxxxxx" - гр. Казанлък.

В периода 2014-2020 г., населението, облагодетелствано от подобрена социална, образователна и здравна инфраструктура представлява 12,03%. Отчита се неизпълнение на заложената целева стойност по този индикатор - 30%.

Индикатор 3.5. Брой лица, включени в образование и обучение за придобиване на компетентности в съответствие с пазара на труда в % от трудоспособното население

– 10%/ 9,58%

Само за последната 2020 г., лицата, включени от Дирекция „Бюро по труда“ - Казанлък в обучение за придобиване на компетентности в съответствие с пазара на труда, са 23. Обученията са в следните теми: „ Дигитална компетентност“, „Инициативност и предприемачество“, Обществени и граждански компетентности“, „Умения за учене“.

Създаденият с ПМС № 187 от 31.08.2017 г. Технически Колеж - Казанлък, провежда обучение по специалности от професионално направление „Машинно инженерство“. За учебната година 2019/2020 година се обучават 200 студенти по специалността „Технология на машиностроенето“. Учениците от 12 клас от паралелки с професионална насоченост са включени в броя на лица, получили образование за придобиване на компетентности в съответствие с пазара на труда. Професионалното обучение до 12 клас на територията на община Казанлък е представено от ПГ „Xxxx Xxxxxxxxx, ПГ по транспорт и транспортен мениджмънт, ПГ по лека промишленост и туризъм, НУПИД „Акад. Xxxxx Xxxxxx”.

За учебната 2019/2020 година в професионалните гимназии в 12 клас се обучават следните бройки ученици: ПГ „Xxxx Xxxxxxxxx – 81 ученика, ПГ по транспорт и транспортен мениджмънт – 82 ученика, ПГ по лека промишленост и туризъм – 81 ученика, НУПИД

„Акад. Xxxxx Xxxxxx” – 43 ученика.

В периода 2014-2020 г. е достигнат дял от 9,58% от трудоспособното население, придобил образование и обучение на компетентности в съответствие с пазара на труда, при целева

стойност 10%. Може да се счита, че този индикатор е изпълнен на почти изцяло.

Индикатор 3.6 Брой курсове за професионална квалификация и преквалификация на безработни – 20 бр. / 198 бр.

Само през 2020 г., проведените от Дирекция „Бюро по труда“ – Казанлък курсове на професионална квалификация и преквалификация на безработни са 34 бр.. Курсовете обхващат темите: Текстообработване, Заваряване, Компютърна графика, Графичен дизайн, Производство на кулинарни изделия и напитки, Автомобилна мехатроника, Вътрешни ВиК мрежи, Камериер, Маникюр, педикюр и ноктопластика. Курсовете са с продължителност от 40 до 122 учебни часа.

Заложената целева стойност по индикатор „Брой курсове за професионална квалификация и преквалификация на безработни“ до 2020 година е 20 бр. За периода 2014-2019 г. са отчетени 162 бр. Добавяйки 34 бр. за 2020 г., целият планов период отчита общо 196 бр. Преизпълнението е 176 бр. – почти 9 пъти над целевата стойност.

Индикатор 3.7. Брой нови фирми, започнали своята дейност – 20 бр. / +307 бр.

По данни на ТСБ, само през 2019 г., своята дейност са започнали 111 нови предприятия. Най-голям дял от всички нови предприятия заемат тези, развиващи дейност „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ като броят им се е увеличил с 52. По данни на НСИ, броят на фирмите през 2011 г. е бил 3032, а през 2019 г. – 3339. Разликата е 307 бр.

Обобщено, от общо 7 индикатора по СЦ II, 5 са преизпълнени, един е изпълнен на 100% и само един е изпълнен около 40%. Може да се отчете, че съобразно достигнатите величини по индикаторите за наблюдение, тази цел е изпълнена на 90%, което е отлично изпълнение. За сравнение, финансовото изпълнение достига 33,23%, но вече беше обяснено, че това се дължи на външни фактори. В случая, това са големи проекти по ИПГВР, които не са получили финансиране от централно разпределения бюджет за целта.

Стратегическа цел III: Устойчиво и интегрирано териториално развитие

Тази „дежурна“ цел е олицетворение на постоянното разминаване между потребности и налични/възможни ресурси. Потребностите от доизграждане, обновяване и ремонт на техническата инфраструктура надвишават многократно наличните ресурси в национален, регионален и общински мащаб. „Изкуството“ в изпълнението на тази цел е да се прави оптимален компромис, т.е. да се избират правилно неотложните приоритети и да се осигури приемственост на неизпълнените проекти в следващите планови периоди. Наблюдението на изпълнението на тази цел е „поверено“ на общо 10 индикатора, групирани към два приоритета – П4 „Техническа инфраструктура“ и П5 „Екология“.

Приоритет 4. Развитие и модернизация на техническата инфраструктура, създаваща условия за растеж и повишаване ефективността на общинската икономика

Индикатор 4.1 Рехабилитирана/реконструирана пътна мрежа с регионално и местно значение - + 60 км./ +79,73 км.

Ремонтните дейности по пътната инфраструктура в община Казанлък се извършват основно чрез годишните инвестиционни програми на общината и осигурено държавно финансиране (определено със съответни постановления). За инвестиционната програма от 2020 г., това е Постановление №348 на МС от 18.12.2019.

За периода 2014-2020 г., общата дължина реконструираната пътна мрежа от регионално и местно значение е 79,73 км. При целева стойност на индикатора 60 км., преизпълнението е с 19,73 км.

Индикатор 4.2 Население с подобрен транспортен достъп – 25%/ +85,1%

Съгласно отчетените реконструирани участъци на пътна мрежа от Индикатор 4.1, жителите на следните населени места са облагодетелствани от подобрен достъп : гр. Казанлък, с.Бузовград, с. Долно Изворово, с. Копринка, гр. Крън, с. Кънчево, с. Хаджидимитрово, с.Шейново, с. Ясеново. Общото население на изброените селища покрива дял от 85,1% от населението на общината. Заложената целева стойност е 25%. Така и по този индикатор се отчита преизпълнение.

Индикатор 4.3 Разширена и реконструирана ВиК мрежа – 20 км./ 36,43 км.

Само за последната година, подменената водопроводна мрежа на територията на община Казанлък е 7,59 км., формиращи се от следните участъци: гр. Казанлък – 2,72 км., с. Бузовград – 0,44 км., с. Долно Изворово – 0,39 км., с. Енина – 0,5 км., с. Кънчево – 0,65 км., с. Овощник – 0,22 км., с. Розово – 0,4 км., с. Черганово – 0,4 км., с. Шейново – 0,64 км. и с. Ясеново – 1,69 км.

Общата дължина на реконструирана/новоизградена ВиК мрежа за целия планов период е 36,43 км. при целева стойност 20 км. Преизпълнението е със 16,43 км. Следва да се отбележи, че преизпълнението на този индикатор не означава решаване на проблемите във ВиК сектора на общината. В ОПР има мащабни неизпълнени/нефинансирани структурни проекти за над 200 млн. лв. Но те остават „скрити“ за този индикатор. Коментарът е повод за формулиране на препоръка към бъдещия ПИРО Казанлък 2021-2027 – да се заложат индикатори, отразяващи по-пълно реалните проблеми и дефицити във ВиК сектора на общината.

Индикатор 4.4 Разширяване на газоснабдителната мрежа в битовия сектор - +20%/

+64,32%

По данни на „Ситигаз България“ ЕАД, само през 2020 г. е изградена 4,6 км. газоснабдителна мрежа в битовия сектор на община Казанлък (гр. Казанлък – 3,2 км., с. Енина – 1,1 км., гр. Крън – 0,3км. и с. Голямо Дряново –10 м.). Индикаторът се изчислява на база данните от 2013 година. До 2013 г. (приета за базова година), в битовия сектор на общината е имало 37 км. газоснабдителна мрежа. Изградената мрежа за периода 2014 - 2020 г. е 23,8 км., което представлява увеличение със 64,32% спрямо базовата година. При целева стойност от 20%, преизпълнението е с 44,32%.

Индикатор 4.5 Брой изградени системи за ранно предупреждение за възникващи опасности от наводнения, пожари, активиране на свлачищни райони – 2 бр./ 0 бр.

Към 2020 година община Казанлък не отчита изградени системи за ранно предупреждение. Изпълнение на предвидените две системи не е стартирало поради факта, че предвиденият държавен ресурс е насочен централизирано и не е бил достъпен за общините. Община Казанлък посочва и друга причина - „ ..поради големия необходим финансов ресурс за изграждането им“. Община Казанлък, както и всички останали български общини ще разчитат на националните предупредителни системи и аварийни служби.

Индикатор 4.6 Създадени/обновени градски зелени площи - 35%/ +22,9%

През последната година на плановия период 2014-2020 г. са обновени 62,8 дка зелени площи в гр. Казанлък (парк „Розариум“ – 0,83 дка и градина „Искра:“ – 62 дка). Отнесени към площта на цялата зелена система на общината (6400 дка), това е дял от 1%. От началото на 2021 г. стартира програма за облагородяване на междублоковите пространства в гр.Казанлък с финансиране от бюджета на общината.

За целия планов период 2014 - 2020 г., в община Казанлък са обновени и/или създадени 1463,7 дка зелени площи, или 22,87% от съществуващите. Малко не достига, за да се отчете пълно изпълнение на целевата стойност от 35%.

Приоритет 5: Опазване на околната среда и развитие на екологична инфраструктура за устойчиво развитие и инвестиционна привлекателност

Индикатор 5.1 Брой нови проекти, подкрепени и реализирани за изграждане на мини –

ПСОВ в индустрията, услугите, населените места по стандартите на ЕС – 4 бр./ 3 бр.

В етап на изпълнение е проект „Изграждане на ВиК инфраструктура за територията на гр. Крън - Етап I, Втори подетап: Изграждане на отливен канал от Преливник до заустване в р. Кривата вада; Колектор за разредени битови води от Преливник до съществуващ РШ; Част от Гл. колектор 1 - от о.к.300 до о.к.244“. Проектът се финансира от ПУДООС и е на общата стойност на четирите му подетапа е 13,4 млн. лв., от които е договорен Етап I, II подетап – за 1,98 млн. лв. Проектът третира изграждане на ВиК инфраструктура за територията на гр. Крън и оптимално решение за пречистване и отвеждане на отпадъчни води. Този подетап ще приключи през 2021 г.

За периода 2014 - 2020 г. са отчетени 3 бр. реализирани проекти за изграждане на мини- ПСОВ по стандартите на ЕС. Не достига 1 бр. за 100%-ово покриване на целевата стойност.

Индикатор 5.2 Население, обслужено от система за разделно събиране на био-отпадъците

– 50%/ 66,60%

Община Казанлък разполага с компостираща площадка, обслужваща населението на гр. Казанлък. Благодарение на тази екологична инфраструктура се намалява количеството на депонираните биоразградими отпадъци. Предварителното третиране на „зелени“ отпадъци има за цел производството на компостен материал. Съгласно данни от общинска администрация за периода януари – август 2020 г., приетите за обработка биоразградими отпадъци са били 49,5 хил. т.

Населението, обслужено от система за разделно събиране на био-отпадъци представлява 66,6% от общото население на община Казанлък. При целева стойност на индикатора 50%, това означава 16,6% преизпълнение.

Индикатор 5.3 Население, обучено и информирано за методите и начините за намаляване образуването на отпадъците, чрез проведени информационни кампании и курсове - 90%/ 72,3%

През януари 2020 г. е проведен урок за малки и големи в гр. Шипка с наименование „Да мислим екологично за бъдещето на Шипка“. Целта е да се повиши екологичната култура и

„зеленото мислене“, като част от ежедневието на местната общност. Извършени са няколко зелени акции с възпитателен характер, включващи почистване на терени, залесяване, разделяне на отпадъци. Участвали са всички поколения. Инициативата е положителен пример за зеленото мислене – опазване на околната среда и решаване на екологични проблеми.

От 2020 година в гр. Казанлък функционира Мобилен център за разделно събиране на отпадъци. Общината има сключени договори и посредничи за предаване на различните видове отпадъци на съответни фирми за рециклиране. Смесените битови отпадъци преминават през инсталация за сепариране преди депонирането им в регионалното депо до с. Ракитница. Така се постига едновременно екологичен и финансов ефект.

Отчита се, че за целия планов период 2014 – 2020 г., 72,3% от населението е обучено и информирано за начините за намаляване образуването на отпадъци. Амбициозната цел от 90% не е достигната, но в новия планов период сигурно ще бъде преизпълнена, ако не се покачи до 100%.

Индикатор 5.4 Обновен жилищен фонд – 15%/ 7,04%

По данни на НСИ, на територията на община Казанлък към 2019 г. има 38 664 жилища, от които 27889 в гр. Казанлък и 10775 жилища в останалите населени места. Годишният прираст на фонда е 130 бр., от които, 124 бр. в общинския център. Обновеният жилищен фонд за периода 2014 – 2019 г. има дял от 7,04%. За гр. Казанлък, този дял е по-висок - 8,24%. Целевата стойност от 15% не е достигната с около 8%. Коментар: По-високата целева стойност е заложена в периода на активно изпълнение на субсидираната Национална програма за Енергийна Ефективност на многофамилни жилищни сгради, с очакването, че ще се включат повече сгради в етажна собственост. По данни на МРРБ, към 3.09.2021 г., само 19 такива сгради са били санирани по тази програма.

Обобщено, изпълнението на СЦ III „Устойчиво и интегрирано териториално развитие“ се описва от 10 индикатора, от които 5 са преизпълнени, 3 са близо до целта, един е с изпълнение около 50% и само един не е изпълнен19, при това, заради централизирано насочен ресурс, недостъпен за общините като директни бенефициенти. Базирайки се на мониторинговите индикатори, следва да се отчете изпълнение около 70%. Същевременно, отчетеното финансово изпълнение е 33,54%, за което беше дадено обяснение в предишен раздел.

Стратегическа цел IV: Увеличаване капацитета на общинската администрация за координиране на институции, проекти и програми

Последната Стратегическа цел е неинвестиционна, „административна“, но важността ѝ е ключова, защото без съответен административен/управленски капацитет, не би имало какво да се отчита и оценява по предходните цели. Наблюдението на изпълнението на СЦ IV е поверено на 5 индикатора, групирани в два приоритета – П6 „Партньорства“ и П7

„Административен капацитет“.

19 Системите за ранно известяване

Приоритет 6: Стимулиране на междуобщинско сътрудничество и партньорство

Индикатор 6.1 Брой нови проекти, насърчаващи правно-нормативното и административно сътрудничество и сътрудничеството между гражданите и институциите – 2 бр./ + 13 бр.

В началото на 2020 г., Общинска администрация инициира приемането на нова Наредба №

17 на Общински съвет – Казанлък за реда и условията за отпускане на еднократни финансови помощи на граждани от Община Казанлък. В Наредба са разписани ясни, точни правила и критерии, на които следва да отговарят кандидатстващите граждани, както и документите, които следва да представят за отпускане на помощта. С прилагането на разпоредбите на нормативния акт се цели осигуряване на подкрепа на граждани, попаднали в затруднено положение поради влошаване на здравословното състояние или случаите на тежки кризи при извънредни ситуации, при които гражданите не могат да се справят сами. Съгласно Наредбата, родители също могат да кандидатстват за отпускане на еднократна финансова помощ под формата на ваучери за закупуване на пелени за еднократна употреба и детски храни. Мерките целят да поощрят раждаемостта, да задържат младите хора в училище до получаване на средно образование, образованите млади семейства да останат да живеят и работят в община Казанлък.

От 2020 година на територията на община Казанлък има изградена WiFi мрежа от общо 20 точки на обществени места. Проектът се финансира и изпълнява в рамките на Механизма за свързване на Европа като се сключи споразумение с Изпълнителната агенция за иновации и мрежи към ЕК за безвъзмездни средства под формата на ваучер на стойност 15 хил. евро. Жителите и гостите на община Казанлък могат да ползват безплатен достъп до безжичната мрежа „WiFi4EU“ в периметъра на точките за достъп: 7 бр. в открити пространства - парк

„Розариум“, пл. Севтополис, ул. „Искра“ и 13 бр. в закрити пространства – Музей на розата, сградата на общинска администрация, библиотека „Искра“, Музей на фотографията и съвременни визуални изкуства, Художествената галерия, Историческия музей, Тракийски могили „Оструша“, „Голяма косматка“, „Хелвеция“, приемна сграда към „Хелвеция“ и

„Грифони“, копие на Казанлъшка тракийска гробница.

За поредна година, Младежки общински съвет - Казанлък (МОС)20, реализира поредица от инициативи и кампании: 1) По случай Деня на влюбените – украсяване на фото кът с „Арка на любовта“, разположен на пл. „Севтополис“; 2) По случай Международния ден на жената – 8-ми март - осъществена изложба под наслов „Послание към мама“ – израз детската любов към майките; 3) Състезание за деца с рxxxxx, ролкови кънки и тротинетки, проведено при голям интерес с над 100 участници.

Община Казанлък изпълнява проект „Въвеждане на Обща рамка за оценка (Common Assessment Framework - CAF) в българската администрация, чрез който се осигурява подобрение на управлението на качеството на административната дейност. Утвърденият през 2020 г. Доклад от самооценката по прилагането на CAF отчита резултатите по 9 критерия. По всеки един от критериите са разписани мерки за подобрение, чрез които ще се допринесе за усъвършенстване на организационното развитие на администрацията и качеството на обслужване.

За периода 2014-2019 г. са отчетени 12 проекта, насърчаващи административното сътрудничество и сътрудничеството между гражданите и институциите, като през 2020 г. е

20 Неформална структура на младите хора от община Казанлък, функционираща към общинска администрация - добър пример за подкрепа и сътрудничество между общината и младите хора

отчетен още 1 бр. – представената Наредба № 17 за реда и условията за отпускане на еднократни финансови помощи на граждани. При общо отчетени 13 проекта и заложена целева стойност само 2 проекта, преизпълнението е с 11 бр. такива проекти.

Индикатор 6.2. Брой новосъздадени ПЧП – 3 бр./ 0 бр.

До края на 2020 г. в община Казанлък не са осъществени публично-частни партньорства. С дейността на учреденото през 2019 г. дружество „Индустриална зона Казанлък“ ЕООД се очаква да се осъществят публично-частни партньорства през следващите години. Целта на новата зона е да се създадат условия за изграждане на модерна производствена и бизнес инфраструктура, да се привлекат инвеститори във високо-технологични производства, да се създадат нови престижни работни места, да се изгради още една надеждна опора на местната икономика.

Индикатор 6.3. Брой нови проекти за разширяване на сътрудничеството и насърчаването на икономическия, социалния и културния обмен между община Казанлък и общините на България и Европа – 4 бр. / 14 бр.

Община Казанлък е партньор по Интегриран Проект по Програма LIFE, под-дейност

„Действия за климата“, Адаптация към изменение на климата, Приоритет 3 „Устойчиво управление на водите в предразположените към засушаване райони и управление на крайбрежните ивици и наводненията“. Проектът е на етап „оценка“ и се разработва с водещ бенефициент община Пловдив и партньори – 6 общини от Източнобеломорски район – Казанлък, Свиленград, Първомай, Белово, Пещера и Родопи. Общата стойност на проектното предложение е €15,9 млн., при близо 60% безвъзмездна финансова помощ. Община Казанлък следва да допринесе със съфинансиране в размер на €256,8 хил. за период от 6 г. – 2021-2027.

Общината продължава работа по „Градски дневен ред“ към ЕС в партньорство с „Култура и културно наследство“. От 2020 г., община Казанлък е участник в Дейност „Интеграция на Дисонантното наследство“. Партньорството има за цел да обедини усилията на местната, регионална и централна власт от различни държави от ЕС за проучване на специфичните проблеми по темата на партньорството, търсене на възможности за съхранение и развитие, търсене на новаторски решения, изграждане на единно предложение за формиране на политика на ниво ЕС.

Към 2020 г. са отчетени общо 14 бр. проекта за сътрудничество и насърчаване на икономическия, социалния и културния обмен между община Казанлък и общините на България и Европа. При заложена цел 4 проекта, преизпълнението е с 10 бр.

Приоритет 7. Повишаване капацитета на общинската администрация

Индикатор 7.1. Проведени семинари, обучения и информационни кампании на общинската администрация по проблемите на регионалното развитие – 8 бр./ 13 бр.

През последната година на визирания планов период, служители на общинска администрация активно участват в работни срещи и информационни дни във връзка с новите изисквания в националната нормативна уредба за управление на европейските фондове и приемането на бъдещите стратегически документи за новия програмен период

2021 - 2027 г. По-значими онлайн събитията, в които служители на общинска администрация са взели участие, са:

• Серия работни сесии във връзка с изготвянето на Териториален план за справедлив преход в Стара Загора, провеждани от Агенция за регионално икономическо развитие – Стара Загора;

• Пилотна Комисия „Мерки за ефективно решаване на проблема с кадрите в България“, проведено от Областна администрация Стара Загора;

• IV-ти Национален жилищен форум: „Преодоляване на жилищната и енергийна бедност – предпоставка за постигане на глобалните цели за устойчиво развитие“;

• Обсъждане по Доклада за екологична оценка на проекта на Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г.

Общо за периода 2014 - 2020 г. са проведени 13 бр. семинари, обучения и информационни кампании на общинска администрация по проблемите на регионално развитие. При заложена цел от 8 бр., преизпълнението по този индикатор е 5 бр.

Индикатор 7.2. Брой на сключени договори за участие в програми и проекти и Структурнитефондове – 15 бр./ 17 бр.

През последната година на плановия период 2014-2020 г. са сключени още 3 договора по оперативните програми на ЕС:

• "Интегриран градски транспорт на град Казанлък - Етап 2" по ОП „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. по Процедура BG16RFOP001- 1.024 „Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020-Казанлък“;

• "Изграждане на социални жилища" по ОП „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. по Процедура BG16RFOP001-1.024 „Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020-Казанлък“;

• „Патронажна грижа в община Казанлък“ по ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 г. по Процедура BG05M9OP001-2.101 “Патронажна грижа за възрастни хора и лица с увреждания – Компонент 3”

Извън Европейските структурни фондове, през 2020 г. са сключени и други договори с външно финансиране:

• "Укрепване на сгради и ремонт на покрив на читалище "Светлина 1861", гр. Шипка"

- МК - целева финансова подкрепа в областта на консервацията и реставрацията на недвижими културни ценности;

• "Изграждане на ВиК инфраструктура за територията на гр. Крън - Етап I, Втори подетап: Изграждане на отливен канал от Преливник до заустване в р. Кривата вада

– ПУДООС;

• "Осигуряване на достъпна среда за Дневен център за деца с увреждания, град Казанлък" - с финансиране от Фонд "Социална закрила" към МТСП;

• "Целево подпомагане с топъл обяд в община Казанлък" – Агенция „Социално подпомагане“ - Целева програма "Топъл обяд у дома в условията на извънредна ситуация - 2020 г.";

• "Преустройство и реконструкция на сградата за ОУ "Св.св. Xxxxx x Xxxxxxx" - с.Xxxxxx x "Детска академия за развитие на таланти" - I етап: Мерки за енергийна ефективност" – МТСП, Проект "Красива България" 2020;

• "Детска спортна площадка с кът за отдих в с. Копринка, община Казанлък", ПУДООС, Национална кампания "За чиста околна среда - 2020 г.“;

• "Нашият училищен двор - най-красив и най-желан" ПХГ "Св.Св. Xxxxx x Xxxxxxx", гр. Казанлък – ПУДООС, Национална кампания "За чиста околна среда - 2020 г.";

• "Обичам природата и аз участвам" ДГ №16 "Роза", гр. Казанлък - Филиал гр. Шипка

– ПУДООС, Национална кампания "За чиста околна среда - 2020 г.";

Общо в периода 2014 – 2019 г. са сключени 17 договора за безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проекти по Структурните фондове. При заложена цел 15 бр., и при този индикатор се отчита преизпълнение – с 2 бр.

Обобщено, изпълнението на СЦ IV „Капацитет за управление“ е над 90% - от заложени общо 5 индикатора, 4 са преизпълнени и само един не е изпълнен. Това е индикатора за ПЧП, за който в изтеклия планов период са създадени сериозни предпоставки (нова Индустриална зона Казанлък), а „плодовете“ се очакват през новия планов период 2021- 2027 г. За съпоставка, финансовото изпълнение на тази цел е най-високото, отчетено по Индикативната финансова таблица – 96,7%.

Крайната оценка на изпълнението на ОПР Казанлък 2014-2020 г. е отлична. Това не означава, че всички проблеми са решени и всички потребности са удовлетворени. Чрез

„моста“ на приемствеността, нерешените проблеми се пренасят към следващите планови периоди. Важна е и констатацията, че община Казанлък се развива в правилна посока и разполага с адекватен административен/управленски капацитет.

4.3. Оценка на ефективността и ефикасността на използваните ресурси ‌

В този раздел се представя финансовото изпълнение на ОПР Казанлък 2014-2020 по седемте приоритета1, допринасящи за изпълнението на четирите стратегически цели2. Последните очертават бъдещите състояния, към постигането на които са насочени съответни специфични цели, мерки, проекти и ресурси, мотивирани и предвидени в общинския план за развитие. В разгънат вид, стратегическият пакет на оценявания план има добре балансирана структура от 4 стратегически цели, 7 приоритета, 20 специфични цели и 47 мерки. Към всяка от мерките са насочени съответни проекти, отразяващи потребностите и потенциалите на общинската територия и общност.

Стратегическите цели имат ясен фокус. Така са избегнати както прекалено широкообхватно формулиране/насочване, така и риск от неефективно разпределение и изразходване на ресурсите по време на реализацията им.

Общата стойност на реализираните проекти е 219 784 хил. лв.

Структурният анализ на разпределението на ресурсите започва с базата за съпоставяне и оценка – планираните стойности по приоритети от финансовата таблица на ОПР Казанлък

1 П 1. Икономика, П 2: КИН, туризъм, П 3. Бедност, публични услуги, П 4. Техническа инфраструктура, П 5: Околна среда, П 6: Междуобщинско сътрудничество, П 7. Капацитет администрация

2 СЦ I: Икономика, туризъм, СЦ II: Жизнен стандарт, СЦ III: Териториално развитие, СЦ IV: Капацитет за управление

2014-2020, при това, с уговорката, че това не е пълния обем на финансовите ресурси, които са привлечени и инвестирани на територията на общината и допринесли за развитието ѝ през визирания планов период:

Таблица 2. Индикативна финансова таблица на общинския план за развитие - хил. лв.

Приоритети

Общински бюджет

Държавен бюджет

Фондове на ЕС

Частно финансиране

ОБЩО

СЦ1

Приоритет 1. Динамично развитие на икономиката чрез иновации, технологично обновяване и повишена конкурентоспособност.

913,3

3735,0

19056,3

3854,6

27559,2

СЦ1

Приоритет 2: Съхранение и социализация на културното наследство, развитие на устойчив туризъм

5626,8

6671,8

35594,3

2959,5

50852,4

СЦ2

Приоритет 3. Намаляване на бедността и подобряване на системата на публичните услуги.

17704,0

3153,3

35533,5

57636,4

114027,2

СЦ3

Приоритет 4. Развитие и модернизация на техническата инфраструктура, създаваща условия за растеж и повишаване ефективността на

общинската икономика.

2764,5

72711,2

261374,5

7280,0

344130,2

СЦ3

Приоритет 5: Опазване на околната среда и развитие на екологична инфраструктура за устойчиво развитие и инвестиционна привлекателност.

165,0

0,0

4240,0

0,0

4405,0

СЦ4

Приоритет 6: Стимулиране на междуобщинско сътрудничество и партньорство.

226,0

0,0

2134,0

0,0

2360,0

СЦ4

Приоритет 7. Повишаване капацитета на общинската администрация.

686,0

5500,0

1679,5

0,0

7865,5

ОБЩО

28085,6

91771,3

359612,1

71730,5

551199,5

Източник: ОПР Казанлък 2014-2020, обработка на Консултанта

Съвсем логично и огледално на обективните потребности, най-висока сума е заложена по П4 „Инфраструктура“ – 344 млн. лв., следван от П3 „Бедност и публични услуги“ – 114 млн. лв. Двата приоритета, свързани с икономическата цел, покриват общо около 78 млн. лв. Неинвестиционните приоритети по административен капацитет и сътрудничество са били с планиран ресурс, възлизащ на общо 10,2 млн. лв. Общият планиран ресурс за изпълнение на ОПР възлиза на над 551 млн. лв.

Що се отнася до структурата на финансови източници, планирани за всеки от приоритетите, долната Таблица 3 илюстрира няколко съществени факта:

• Пет от общо седем приоритета разчитат предимно на фондовете от ЕС –

планираните дялове варират от 96,3% за П5 до 69,1% за П1;

• Само един от приоритетите (П7) залага на преобладаващ държавен бюджет – 69,9%;

• Само един от приоритетите (П3) залага на преобладаващ частен ресурс – 50,5% от планираните средства за публични услуги да дойдат от частния сектор по линия на ПЧП и други форми;

• ОПР планира 65,2% от общите ресурси за изпълнение за бъдат привлечени от фондовете на ЕС;

• Планираният ресурс от общинския бюджет покрива малко над 5% от общия – дял, който е съизмерим с обичайния дял на инвестиционните разходи в един общински

бюджет.

Таблица 3. Индикативна финансова таблица на общинския план за развитие - дялове

Индикативна финансова таблица на общинския план за развитие - хил. лв.

Приоритети

Общински бюджет

Държавен бюджет

Фондове на ЕС

Частно финансиране

ОБЩО

СЦ1

3,3%

13,6%

69,1%

14,0%

100,0%

СЦ1

Приоритет 2: Съхранение и социализация на културното наследство, развитие на устойчив туризъм

11,1%

13,1%

70,0%

5,8%

100,0%

СЦ2

Приоритет 3. Намаляване на бедността и подобряване на системата на публичните услуги.

15,5%

2,8%

31,2%

50,5%

100,0%

СЦ3

Приоритет 4. Развитие и модернизация на техническата инфраструктура, създаваща условия за растеж и повишаване ефективността на общинската икономика.

0,8%

21,1%

76,0%

2,1%

100,0%

СЦ3

3,7%

0,0%

96,3%

0,0%

100,0%

СЦ4

Приоритет 6: Стимулиране на междуобщинско сътрудничество и партньорство.

9,6%

0,0%

90,4%

0,0%

100,0%

СЦ4

Приоритет 7. Повишаване капацитета на общинската администрация.

8,7%

69,9%

21,4%

0,0%

100,0%

Източник: ОПР Казанлък 2014-2020, обработка на Консултанта

Долната фигура визуализира представената таблица:

Фигура 5. Структура на планираните финансови ресурси по приоритети и по източник - %

Структура на финансовите ресурси по приоритети и по източник - %

Общински бюджет Държавен бюджет Фондове на ЕС Частно финансиране

П 7. Капацитет администрация

21,4%

П 6: Междуобщинско сътрудничество

90,4%

П 5: Околна среда

96,3%

П 4. Техническа инфраструктура

76,0%

П 3. Бедност, публични услуги

31,2%

П 2: КИН, туризъм

70,0%

П 1. Икономика

69,1%

0,0% 20,0% 40,0% 60,0% 80,0% 100,0% 120,0%

Източник: ОПР Казанлък 2014-2020, обработка на Консултанта

Анализът на изпълнението на ОПР Казанлък разкрива факта, че класацията на приоритетите по планиран ресурс се запазва при изпълнението – по усвоен ресурс:

Таблица 4. Класация на приоритетите по планиран и по усвоен ресурс – хил. лв.

	Класация приоритети	планирани	изпълнени
1	П 4. Техническа инфраструктура	344130,2	112655,3
2	П 3. Бедност, публични услуги	114027,2	37886,2
3	П 2: КИН, туризъм	50852,4	32605,8
4	П 1. Икономика	27559,2	22509,3
5	П 7. Капацитет администрация	7865,5	7727,5
6	П 5: Околна среда	4405,0	4240,0
7	П 6: Междуобщинско сътрудничество	2360,0	2160,0

Структура на планираните ресурси по приоритети - хил. лв

4405,0

2360,0 7865,5

27559,2

50852,4

114027,2

344130,2

П 1. Икономика

П 3. Бедност, публични услуги П 5: Околна среда

П 7. Капацитет администрация

П 2: КИН, туризъм

П 4. Техническа инфраструктура

П 6: Междуобщинско сътрудничество

Източник: ОПР Казанлък 2014-2020, общинска администрация Казанлък, обработка на Консултанта Представеното в горната таблица сравнение е визуализирано в долните 2 графики: Фигура 6. Структура на планираните ресурси по приоритети

Източник: ОПР Казанлък 2014-2020, обработка на Консултанта

Фигура 7. Структура на усвоените ресурси по приоритети

Структура на усвоените ресурси по приоритети - хил.лв.

4240,00

2160,00 7727,46

22509,34

32605,77

112655,31

37886,16

П 1. Икономика

П 3. Бедност, публични услуги П 5: Околна среда

П 7. Капацитет администрация

П 2: КИН, туризъм

П 4. Техническа инфраструктура

П 6: Междуобщинско сътрудничество

Източник: Общинска администрация Казанлък, обработка на Консултанта

Разпределение на финансовите ресурси по източници

Очаквано, най-голям дял от привлечените и усвоени средства е този на структурните и кохезионни фондове на ЕС – 71,7% (159060,2 хил. лв., EUR 81326200). Следва делът на финансовия ресурс от ДБ, вкл. средствата за национално съфинансиране по ОП – 13,7% (30338,7 хил. лв.). Инвестираният ресурс от общинския бюджет съставлява 8,8% - 19579,2 хил лв., като значителна част е била насочена към селищата извън общинския център – за преодоляване на териториалния дисбаланс. Макар и най-малък като относителен дял (5,5%

- 12256,6 хил. лв.), приносът на местния бизнес за постигане на целите на плана е осезателен. На практика, това са основно средства за съфинансиране на проекти по ОПИК (247 бр. на обща стойност 51569,20 хил. лв.) и ОПРЧР (16 бр. на обща стойност 4570,7 хил. лв.) . С тези проекти се е осъществила реална инвестиция в подобряване на бизнес климата в общината – енергийна ефективност на производствени сгради, внедрени модерни технологии и оборудване, подобрена работна среда, преквалификация на персонала и запазване на много работни места. Изключително важна и навременна е била и подкрепата на близо 190 предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19, повечето от които са от туристическия сектор.

Долната таблица представя финансовото изпълнени на Общинския план за развитие по приоритети и източници на финансиране.

Таблица 5. Изпълнение на ОПР Казанлък по приоритети и по източници на финансиране:

Изпълнено	Общински бюджет	Държавен бюджет	Фондове на ЕС	Частно финансиране	ОБЩО
П 1. Икономика	697,0	1395,0	17919,3	2608,0	22619,3
П 2: КИН, туризъм	3939,5	6671,8	21335,0	2459,5	34405,8
П 3. Бедност, публични услуги	13529,7	3153,3	20254,1	949,1	37886,2
П 4. Техническа инфраструктура	559,0	13618,6	91778,3	6240,0	112655,3
П 5: Околна среда	0,00	0,00	4240,00	0,00	4240,00
П 6: Междуобщинско сътрудничество	206,0	0,0	1954,0	0,0	2160,0
П 7. Капацитет администрация	648,0	5500,0	1579,5	0,0	7727,5

Източник: Общинска администрация Казанлък, обработка на Консултанта

Сравнителният анализ между финансовото изпълнение и съответното планиране по приоритети и по източници, разкрива следните констатации (Таблица 6):

• В абсолютно изражение, най-голям е дефицитът по източника, по който и реализацията е най-голяма – по фондовете на ЕС са реализирани над 200 млн. лв. по- малко от планираното. Основният дефицит се е формирал по П4 – техническа инфраструктура, възлизащ на близо 170 млн. лв.; По същия приоритет е и най- големият дефицит в ДБ – над 59 млн. лв.;

• Планираното частно финансиране има най-голям дефицит в изпълнението на П3 –

публични услуги – близо 57 млн. лв.;

• Като дялове, най-голям дефицит се е формирал спрямо планираното финансиране от частния сектор (82,9%), следван от ДБ (66,9%) и фондовете на ЕС (55,8%);

• Макар, че е формиран дефицит по всички приоритети, финансирането от общинския бюджет е било най-близо до планираното. Отклонението е в рамките на 30%, като в абсолютно изражение, най-голям е дефицитът по ПЗ – бедност и публични услуги – 4,2 млн. лв. По същия приоритет е и най-големият дефицит от частния сектор.

Таблица 6. Структурен анализ „изпълнено - планирано“ по източници

Анализ "изпълнено - палнирано" по източници и приоритети, хил. лв.	Общински бюджет	Държавен бюджет	Фондове на ЕС	Частно финансиране	ОБЩО
П 1. Икономика	-216,3	-2340,0	-1137,0	-1246,6	-4939,9
П 2: КИН, туризъм	-1687,3	0,0	-14259,3	-500,0	-16446,6
П 3. Бедност, публични услуги	-4174,3	0,0	-15279,4	-56687,3	-76141,0
П 4. Техническа инфраструктура	-2205,5	-59092,6	-169596,2	-1040,0	-231934,3
П 5: Околна среда	-165,0	0,0	0,0	0,0	-165,0
П 6: Междуобщинско сътрудничество	-20,0	0,0	-180,0	0,0	-200,0
П 7. Капацитет администрация	-38,0	0,0	-100,0	0,0	-138,0

Източник: Общинска администрация Казанлък, обработка на Консултанта

Горната таблица е визуализирана във Фигура 8:

Фxxxxx 0. Анализ „изпълнено – планирано“ по източници и приоритети, хил. лв.

Анализ "изпълнено - палнирано" по източници и приоритети, хил. лв.

50000,0

0,0

-50000,0

-100000,0

-150000,0

-200000,0

-250000,0

Общински бюджет Държавен бюджет Фондове на ЕС Частно финансиране ОБЩО Series6

Източник: Общинска администрация Казанлък, обработка на Консултанта

Фигура 9 илюстрира изпълнението на приоритетите по източници на финансиране в абсолютни величини:

Фxxxxx 0. Изпълнение – структура на източниците по приоритети, хил. лв.

Изпълнение - структура на източниците по приоритети - хил. лв.

Частно финансиране Фондове на ЕС Държавен бюджет Общински бюджет

П 7. Капацитет администрация П 6: Междуобщинско сътрудничество

П 5: Околна среда П 4. Техническа инфраструктура П 3. Бедност, публични услуги

П 2: КИН, туризъм П 1. Икономика

0,0 20000,0 40000,0 60000,0 80000,0 100000,0

Източник: Общинска администрация Казанлък, обработка на Консултанта

Изразена като дялове на източниците по съответните приоритети, структурата на изпълнението е илюстрирана във Фигура 10:

Фxxxxx 00. Изпълнение – структура на източниците по приоритети, %

Изпълнение - структура на източниците по приоритети - %

П 7. Капацитет администрация П 6: Междуобщинско сътрудничество

П 5: Околна среда П 4. Техническа инфраструктура П 3. Бедност, публични услуги

П 2: КИН, туризъм П 1. Икономика

0,0% 20,0% 40,0% 60,0% 80,0% 100,0% 120,0%

Общински бюджет Държавен бюджет Фондове на ЕС Частно финансиране

Източник: Общинска администрация Казанлък, обработка на Консултанта

Само един приоритет (П5 – околна среда) е реализиран чрез средства преобладаващо от един основен източник – фондове на ЕС. Този източник е имал решаващо значение за реализацията на 6 от седемте приоритета – с над 50% дял - П6 (90,5%), П4 (81,5%), П1 (79,2%). Единствено П7 (административен капацитет) е реализиран с преобладаващо финансиране от ДБ – 71,2%.

Най-точният атестат за дейността на община Казанлък и активните субекти в местната общност по изпълнението на ОПР Казанлък 2014-2020 г. е огромният брой проекти (приключили, изпълняващи се и в процес на договаряне), мобилизирали финансов ресурс в размер на повече от 270 млн. лв. Само по структурните фондове, с адрес „община Казанлък“

са 308 проекта на обща стойност 79,36 млн. лв.:

Таблица 7. Финансирани проекти чрез структурни фондове на територията на община Казанлък за периода 2014-2020 г.

Оперативни програми	Бр. проекти	Хил. лв.	Дялове
ОПРР	9	20 058,34	25,3%
ОПИК	247	51 569,20	65,0%
ОПНОИР	1	215,11	0,3%
ОПРЧР	16	4 570,71	5,8%
ХРАНИ	1	90,02	0,1%
ПРСР	34	2 857,54	3,6%
ОБЩО	308	79 360,92	100,0%

Източник: ИСУН 2020, обработка на Консултанта

Друг важен аспект е фактът, че ОПР Казанлък 2014-2020 има висока финансова „плътност“

– към всички мерки, специфични цели, приоритети и стратегически цели има адресирани и изпълнени проекти (Приложение 1).

Своеобразно „огледало“ на реализирания общински план за развитие е и общата тенденция на положително социално-икономическо развитие, илюстрирано в долната графика:

Фигура 11. Община Казанлък - основни икономически показатели 2013-2019 г. - обща положителна тенденция на развитие

Източник: НСИ, община Казанлък, обработка на Консултанта

През последните 2 години, Светът, Европа, България, ЮИР за планиране от ниво 2 и област Стара Загора изпитват негативните последствия от ограниченията и дефицитите, породени от пандемичната здравна криза. Община Казанлък няма как да прави изключение. Все пак, от наличните непълни данни се вижда, че благодарение на диверсифицираната си икономика и присъствието на структурни предприятия, сътресенията в общината са по- умерени и поносими. Например, при 6,7% безработица в страната през 2020 г.,

аналогичната величина за ЮИР е 6,9%, за област Стара Загора е 5,4%, а за община Казанлък

– най-ниската – 5,2%. И през първото полугодие на 2021 г., общината отстоява високо ниво на заетост и ниска безработица – 4,35%, при 4,8% за областта и 6,23% за страната.

Друг фрагмент от икономическия образ на общината е долния цитат:

Фирмата, която определя облика на икономиката в община Казанлък е Арсенал АД, предприятие за производство на въоръжение и боеприпаси. През 2019 г. има приходи от оперативна дейност в размер на 523 млн. лева и печалба от 86,5 млн. лева (26-о място сред всички фирми в България). На второ място, с приходи от 109 млн. лева се нарежда предприятието за производство на хидравлични помпи, хидравлични и пневматични двигатели М+С Хидравлик АД, а сред първите четири фирми по този показател е друга фирма със същия предмет на дейност - Капрони АД (39,8 млн. лева). Пред нея е Арсенал - 2000 АД с приходи от дейността си в размер на 54,5 млн. лева - дружество, което е свързано с Арсенал АД и осъществява търговска дейност. Общо 20 предприятия от Казанлък имат приходи в размер над 10 млн. лева. Сред водещите е и Суперабразив ЕООД, предприятие за производство на абразивни материали и обработващи машини (33,1 млн. лева). Арсенал - 2000 завършва годината с печалба от 30,7 млн. лева. Следват М+С Хидравлик АД (12,8 млн. лева); Xxxxx Димова ЕТ, извършваща фризьорски и козметични услуги (7 млн. лева) и Суперабразив АД с печалба от 6,2 млн. лева.

Най-големият работодател в община Казанлък неизменно през годините е Арсенал АД. През 2020 г. дружеството има 8125 работници. Броят им обаче намалява с повече от 1100 души през годината. Предприятието запазва второто си място в България по численост на персонала. В М+С Хидравлик АД работят 1141 души. На трето място по броя на заетите за община Казанлък се нарежда Капрони АД, което дава заетост на 750 души. Още 6 предприятия от общината имат персонал над 250 души.

Източник: Икономически годишник на регион Стара Загора 2021, ТПП Стара Загора

Обобщение на организационните ресурси за изпълнение и наблюдение

Изпълнението на ОПР се осъществява чрез дейността на отделните ресори на общинската администрация. Сред приложените инструменти за изпълнение и наблюдение на ОПР се открояват годишните отчети по плана и тези по Мандатните програми на Кмета. Прави впечатление, че сравнително малкия набор от приложени инструменти е свързан с обща ефективност на плана и много висока ефективност за приоритетите, обвързани основно с работата на общинската администрация.

Описание на съответствието между разходите и очакваните ползи

Изпълнените проекти и постигнатите резултати по индикаторите за наблюдение показват висока резултатност в изпълнението на ОПР, обвързана с обективната статистическа картина на подобрени показатели за интегрирано и устойчиво развитие на община Казанлък. Пакетът от реализирани проекти е в пълно съответствие със стратегическата рамка, т.е. целият привлечен, мобилизиран и инвестиран ресурс е бил пряко насочен към изпълнение на заложените в плана цели и мерки. Неизпълнените или недостигнати стойности се коренят в обективни причини извън общината. За много от мерките има преизпълнение на заложените финансови стойности. Това дава основание да се даде положителна оценка за съотношението между направените разходи и постигнатите/очакваните ползи.

5. Оценка на стратегията на ОПР ‌

В този раздел е ревизирана и оценена съгласуваността и релевантността на ОПР. Отправна база е актуалния контекст – промени в тенденциите и потребностите на развитието, както и

в политиката/целите на регионалното развитие.

Оценката на вътрешната съгласуваност на ОПР е много добра. Съответствието с по- високите нива (NUTS 2 и национално) е доказано в самия план, както и в Междинната му оценка през 2017 г. Може би единствен недостатък е свръх-бюджетирането, довело до голямо финансово неизпълнение, но при липса на вина от страна на общината за това. Смисълът и общата съгласуваност на ОПР се запазват.

Една от целите и критерий за ефективна регионална политика е намаляването на междурегионалните и междуобластните различия. Обработените статистически масиви в доклада за МО на НСРР сочат обратна тенденция – общо задълбочаване на тези различия. Изключение в ЮИР са заетостта и безработицата. Същите резултати се потвърждават и няколко години по-късно от проекта “Разработване на социално-икономически анализ за нуждите на Оперативна програма „Регионално развитие” за периода 2014-2020 г.”.

район	Произведена продукция на глава от населението	Заетост	Безработица	Годишна работна заплата
СЗР	[- -] нарастване на различията	[=] запазване на различията	[+] намаляване на различията	[- - -] силно нарастване на различията
СЦР	[- - -] силно нарастване на различията	[- -] нарастване на различията	[-] слабо нарастване на различията	[=] запазване на различията
СИР	[- - -] силно нарастване на различията	[=] запазване на различията	[- -] нарастване на различията	[- -] нарастване на различията
ЮИР	[- - -] силно нарастване на различията	[+] намаляване на различията	[+] намаляване на различията	[- -] нарастване на различията
ЮЦР	[- -] нарастване на различията	[- -] нарастване на различията	[+] намаляване на различията	[+] намаляване на различията
ЮЗР	[- -] нарастване на различията	[- -] нарастване на различията	[+] намаляване на различията	[- - -] силно нарастване на различията

Община Казанлък следва да даде своя принос в намаляването на неравенствата чрез спомагане реализацията на полицентричния модел за пространствено развитие21 на националната територия и в частност, на област Стара Загора, изпълнявайки ролята на балансьор в нейното пространство.

21 Според Националната концепция за пространствено развитие на България, 2013-2025 г.

5.1. Оценка на промените в социално-икономическите тенденции ‌

По отношение на демографските показатели, за отбелязване е непрекъснатата тенденция на увеличаване на населението на общината.

Към 31.12.2020 г. населението на общината е 66903 души, което представлява около 1,0% от населението на страната и 21,5% от това на област Стара Загора. В сравнение с края на 2011 г., населението на общината намалява с 5165 души, или със 7,2% (средногодишен темп на намаление 0,8%). През периода 2011-2020 г., намалението на населението е над средното за страната (-5,6%) и за област Стара Загора (-6,0%).

Фигура 12. Население 2011-2020 г. - стабилна тенденция към намаляване

Източник: НСИ, обработка на Консултанта

Продължава процесът на застаряване на населението в страната, характерен и за по- голямата част от общините. В края на 2020 г., лицата на 65 и повече навършени години са 15978 или 23,9% от населението на община Казанлък. В сравнение с 2011 г., делът на населението в тази възрастова група нараства с 2,7%. Този процес е най-драстичен в селата

– с. Голямо Дряново (54,1%), Средногорово (48,2%), Горно изворово (42,0%).

Трудоспособната възрастовата група (15 - 64 години) наброява 41035 души, формирайки дял от 61,3% от общия брой на населението. Спрямо референтната 2011 г., този дял е намалял с 3,6%.

Третата структурна група, децата до 15 години, наброява 9890 – 14,8%. Тук се наблюдава увеличение спрямо 2011 г. с 0,9%.

Общият коефициент на възрастова зависимост22 е 63,0%, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в активна възраст. За страната, този коефициент е 56,7%, а за област Стара Загора – 60,0%.

Диагнозата е, че общината е в малко по-неблагоприятно положение спрямо страната и областта.

Към края на 2020 г., в градовете на общината (Казанлък, Шипка и Крън) живеят 48399 души (72,3%), а в селата – 18504 души – 27,7%. Степента на урбанизация в община Казанлък е съвсем близка до националната – съответно 72,9% градско население и 27,1% селско.

Структурата на заетостта остава стабилна през годините на последния планов период, затвърждавайки позицията на индустриална община:

Фигура 13. Община Казанлък – структура на заетостта, 2019 г.

Източник: НСИ, обработка на Консултанта

Както беше отбелязано в предходния раздел, по отношение на безработицата, община Казанлък заема по-благоприятни позиции – както преди Ковид кризата, така и през първата ѝ година и половината на втората – настоящата 2021 г.

Таблица 8. Процент на безработица 2019 г., 2020 г., първа половина на 2021 г.

Безработица - %	2019	2020	1/2 2021
България	5,93	6,71	6,23
Югоизточен	5,82	6,90
Област Стара Загора	4,30	5,35	4,89
Община Казанлък	3,32	5,21	4,35

Източник: НСИ, обработка на Консултанта

22 Коефициентът на възрастова зависимост показва броя на лицата от населението в „зависимите“ възрасти (населението под 15 и на 65 и повече навършени години) на 100 лица от населението в „независимите“ възрасти (от 15 до 64 години). Изчислява се в проценти.

Като краен извод може да се каже, че изпълнението на ОПР Казанлък 2014-2020 г. е допринесло за формиране на положителни тенденции по всички основни показатели до края на 2019 г., с изключение на демографския, който е признат за най-сериозния национален проблем.

5.2. Оценка на промените в политиките за развитие на всички нива ‌

Политическите репери на новото време са Зелената сделка на ЕС (за постигане на въглеродно неутрална икономика и задържане на затоплянето на планетата в рамките на 1,5 градуса). Производни са цяла плеяда от политики и мерки за облекчаване на последствията от климатичните промени и намаляване на рисковете. Нов документ на ЕС за справяне с последствията от ковид кризата е т.нар. „Инструмент за възстановяване и устойчивост“, мобилизиращ и разпределящ към страните-членки огромен ресурс от близо 724 милиарда евро – заеми и грантове. Същевременно, целта му е да се финансират реформи, водещи до по-устойчиви и по-подготвени икономики да посрещнат предизвикателствата и възможностите на „зелената и цифровата“ трансформация. Водещи планови документи на национално ниво са България 2030 (очертава реперите за развитие на страната до 2030 г.) и Национална програма за възстановяване и устойчивост – производна на споменатия инструмент на ЕС за справяне с ковид кризата и успешно осъществяване на прехода към зелена и цифрова икономика.

В периода на създаването и реализацията си, ОПР Казанлък 2014-2020 г. е съществувал в политическа рамка, доминирана от стратегия „Европа 2020” и „Териториален дневен ред на ЕС - 2020”, както и българските им интерпретации в Националната програма за развитие

„България 2020” и Национална концепция за пространствено развитие 2013-2025.

Стратегия “Европа 2020” въведе запомняща се формула за развитие през миналия планов период – „интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж”:

▪ Интелигентен растеж: изграждане на икономика, основаваща се на знания и иновации;

▪ Устойчив растеж: насърчаване на по-екологична и по-конкурентоспособна икономика с по-ефективно използване на ресурсите;

▪ Приобщаващ растеж: стимулиране на икономика с високи равнища на заетост, която да доведе до социално и териториално сближаване.

За първи път, стратегическите цели на рамков планов документ са ясно, еднозначно, времево и стойностно дефинирани:

1. Увеличаване на заетостта на населението на възраст 20-64 години на поне 75%;

2. Постигане на дял от 3% в БВП на инвестициите в научно-изследователска и развойна дейност (НИРД);

3. Постигане на т.нар. цели „20/20/20“ по отношение на климата/енергията:

▪ съкращаване на емисиите въглероден диоксид с 20% в сравнение с нивата от 1990 г., или при наличие на подходящи условия, с 30%;

▪ увеличаване дела на енергията от възобновяеми източници в крайното енергийно потребление до 20%;

▪ постигане на увеличение с 20% на енергийната ефективност;

4. Намаляване дела на преждевременно напусналите училище на 10%; нарастване дела на населението на възраст 30-34 г. със завършено висше образование на поне 40%;

5. Намаляване на броя на европейските граждани, които живеят под националните прагове на бедността с 25%, с което над 20 млн. души ще бъдат извадени от ситуацията на бедност.

Стратегия „Европа 2020“ включва 7 инициативи за реализация на приоритетите:

По приоритет “Интелигентен растеж”:

„Съюз за иновации” - фокусиране върху научно-изследователската дейност и иновациите за подобряване взаимодействието между науката и бизнеса;

„Младеж в движение“ - цели подобряване постиженията на образователните системи и улесняване навлизането на млади хора на пазара на труда;

„Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ - цели ускоряване развитието на високоскоростен достъп до интернет;

По приоритет “Устойчив растеж”:

„Европа за ефективно използване на ресурсите“ – има за цел да подкрепи преминаването към нисковъглеродна икономика, да увеличи приложението на ВЕИ, да стимулира енергийната ефективност;

„Индустриална политика за ерата на глобализацията“ – насочена е към подобряване на бизнес средата (особено за МСП) и към насърчаване на предприемачеството;

По приоритет “Приобщаващ растеж”:

„Програма за нови умения и работни места“ – има за цел да модернизира пазарите на труда и да повиши участието на гражданите в трудовия живот;

„Европейска платформа срещу бедността“ – насочена е към икономическо, социално и териториално сближаване, с цел бедните и социално изолираните хора да получат активна роля в обществото.

Преди седем години България пое ангажимента си по изпълнение на стратегията. Осъзнавайки ниското си изходно ниво в подкрепата на научно-изследователската и развойна дейност, националният ни ангажимент беше да постигнем 50% от целевото ниво на инвестиции в ЕС-27. България изпитваше и продължава да изпитва затруднение и по съкращаване на емисиите на СО2 (тогава не се ангажира с конкретни проценти), като в замяна, предложида намали енергопотреблението си на единица БВП с 50%. Бедността е също голямо предизвикателство за нас и целевото редуциране е с по-скромен дял. В сравнителен план,целите на «Европа 2020» и съответните национални ангажименти са представени в следната таблица:

N	ЦЕЛИ НА СТРАТЕГИЯ „ЕВРОПА 2020”	ЕС	БЪЛГАРИЯ
1	Заетост на населението на възраст 20-64 г.	Мин. 75%	Мин. 76%
2	Инвестиции в научно-изследователска и развойна дейност (НИРД) - % от БВП	3%	1,5%
3	Цели „20/20/20” по отношение на климата/енергията: ▪ съкращаване на емисиите на СО2 ▪ дял на ВЕИ в крайното енергийно потребление ▪ повишаване на енергийната ефективност ▪ намаляване на енергийната интензивност на БВП	20%/30% 20% 20% -	- 16% 25% 50%
4	Намаляване на дела на преждевременно напусналите училище Нарастване на дела на висшистите на 30-34 г.	10% 40%	11% 36%
5	Намаляване на хората под националните прагове на бедност	с 25% - 20 млн.	с 16% - 260 хил.

Съпоставяйки вече реализираните приоритети на ОПР Казанлък 2014-2020 г. с тези на

„Европа 2020”, се разкрива необходимост от включване на нов приоритет или поне специфична цел, насочена към „приобщаващ растеж” в новия ПИРО Казанлък 2021-2027 г., независимо, че формалният срок на визирания европейски стратегически документ е изтекъл. Наред с икономика на иновации, високи технологии, цифровизация и декарбонизация, винаги следва да се подкрепя и конвенционалната сфера, осигуряваща високи нива на заетост, особено сред групите с ниско образование и квалификация. Това е основното средство за борба с бедността.

6. Оценка на координацията на ОПР ‌

Оценката на изпълнението на ОПР е естествено свързана с процеса на координация на общинско ниво. В този раздел се оценяват:

▪ Процесът на планиране и на изпълнение: Създаването на ОПР Казанлък 2014-2020 е пример за «добра практика» - освен широка професионална и институционална база, е приложена пълна интеграция със секторните планови документи. Активността на партньорите, въвлечени в процеса на планиране, е илюстрирана с множество мотивирани предложения и бележки, които са отразени в ОПР в процеса на създаването му;

▪ Съответствие на ОПР с аналозите от по-горни нива23: В самия план е представено и доказано пълно съответствие;

▪ Координираност на секторните политики на територията на общината: В планирането се наблюдава добра координираност на секторните политики „транспорт”,

„техническа инфраструктура”, „екология”, „социални услуги”, „енергийна ефективност”. Проблем в прилагането е очертаващото се изоставане на техническата инфраструктура и по-точно, на ВиК мрежите, но за тях основно се разчита на външно финансиране, което пристига с крайно забавени темпове и в крайно редуцирани размери спрямо доказаните потребности;

▪ Партньорството между общината, областта, и другите заинтересовани страни (вкл. ведомства): Първичната информация, набрана от консултанта, сочи, че диалогът

23 Областната стратегия за развитие, Регионален план за развитие на ЮИР и Национална стратегия за регионално развитие

между общината, областта и всички останали заинтересовани страни е активен и конструктивен;

▪ Информация, индикатори, мониторинг: В резултат на внимателно планиране и старателно наблюдение, тези три аспекта в изпълнението на ОПР са една от многото силни страни на плана, за разлика от много други общини, където мониторинга е формален или въобще отсъства;

▪ Публично – частни партньорства: Общината е реализирала 14 проекта (вместо планираните само 4) за сътрудничество и обмен с други общини, включително чуждестранни, но все още не е стигнала до формирането на ПЧП съгласно Закона за концесиите от 2018 г. Надеждите да скорошно създаване на такива партньорства се коренят в новата Индустриална зона – Казанлък. От значение е и фактът, че е премахната законовата пречка в лицето на отменения в края на 2017 г. Закон за публично-частните партньорства.

В заключение, оценката на координацията на ОПР Казанлък 2014-2020 г. е много добра. Процесът на планиране е пример за добра практика. Йерархичната съподчиненост и съответствието със сродните стратегически документи са пълни. Координацията със секторни политики и програми е много добра. В допълнение, регионалното планиране в общината е интегрирано с устройственото. На този фон, само свръх-бюджетирането и настоящото отсъствие на действени ПЧП са мотив за леко понижена оценка (спрямо максимално възможната).

7. Обобщена оценка на изпълнението на ОПР Казанлък 2014-2020 ‌

Оценка на постигнатото по визията и целите

Позовавайки се на същността на визията като обобщена, идеална представа на една общност за стандарта на живот и качествата на средата, която тази общност изгражда, поддържа и обитава, следва да се отчетат две особености: а) Една визия не може да бъде постигната напълно и заменена от друга, съвсем различна, още по-малко в рамките на един планов период от само 7 години; б) Като следствие от първата особеност, съществува приемственост във формулиране на визиите, както и на повечето стратегически цели.

Консолидираната визия в общинския план не е визия на общинската администрация, а на цялата местна общност. Затова към постигането ѝ се насочват усилията, енергията и ресурсите както на общината, така и на социално-икономическите партньори, на цялата местна общност.

В потвърждение на горните тези, визиите в плановете от два последователни периода неизменно съдържат темите (макар с различна формулировка) „икономика“, туризъм“, жизнен стандарт“,

„природна среда“, „култура“:

Визия 2007-2013: “Община Казанлък – териториална общност със съвременна инфраструктура, повишено качество на услугите, конкурентоспособна промишленост и селското стопанство, съхранена природна среда и културно-историческо наследство, развит туризъм, богат културен живот, чиста околна среда и добър жизнен стандарт за своите граждани”

Визия 2014-2020 г.: Община Казанлък ще се развива като утвърден промишлен център от национално значение, център на Долината на Тракийските Владетели и Розата, с реализиран потенциал за интелигентен растеж, с подобрен жизнен стандарт, привлекателно място за живот, бизнес, инвестиции и туризъм, съхранена природна среда, традиции и култура

Оценката на постигнатото по визията може да бъде само косвена. Високата оценка по постигането на целите и приоритетите (обективна, базирана на количествени показатели) означава необратимо движение на местната общност към постигане на визията си.

Общата оценка на изпълнението на целите и приоритетите е отлична. Там, където стойностите са по-ниски, съществуват обективни причини, независещи от общината. Основната е разминаване между потребности и привлечени/налични ресурси - недостатъчно или липса на външно финансиране.

„Устойчиво и интегрирано териториално развитие“ (изпълнение 33,54%). Обективните причини, които са извън общината са: а) Нефинансираните проекти на ИПГВР, попадащи в списъка към СЦ II; б) Нефинансираните проекти във ВиК сектора, попадащи в списъка към СЦ III.

Стратегическа цел I: „Превръщане на общината в по-добро място за живеене и работа, с балансирана конкурентноспособна общинска икономика ….“ е изпълнена 70,29%, а Стратегическа цел IV: „Увеличаване капацитета на общинската администрация за координиране на институции, проекти и програми“ – 96,69%.

За разлика от оценката за изпълнение, базирана на Индикативната финансова таблица, тази на специфичните количествени индикатори е значително по-висока. От общо 30 индикатора, 22 са с преизпълнение, 5 са с достигнати величини, близки до целевите, един е с около 50% изпълнение и само 2 индикатора нямат отчетено изпълнение. Това са системите за ранно предупреждаване за опасност от природни бедствия (нереализирани заради висока стойност и централизирано насочени национални, ресурси) и ПЧП. Предпоставки за бъдещи ПЧП са осигурени в новосъздадената индустриална зона.

Най-важна е констатацията, че е постигнато осезателно/необратимо движение към пълно постигане на всички стратегически цели и приоритети на ОПР Казанлък 2014- 2020 в следващия програмен период.

Оценка на приноса на използваните инструменти за постигането на целите

Сред приложените инструменти за изпълнение и наблюдение на ОПР се открояват годишните отчети по плана и тези по Мандатните програми на Кмета. Освен, че са достоверен източник на информация и база за своевременни корекции в името на по-добро изпълнение, тези инструменти илюстрират факта, че общата ефективност на плана е висока. Още по-висока е тя по приоритетите, свързани основно с работата на общинската администрация.

8. Изводи и препоръки към новия план ‌

Актуалност и адекватност на общинския план:

Четирите стратегически цели на ОПР Казанлък 2014-202024 доказаха пълен обхват и адекватност спрямо потребностите и възможностите за финансиране. Същото не важи в такава степен за по-ниските етажи на стратегическия пакет – специфичните цели и мерки. Някои от тях, макар и малко, са останали без адресирани проекти. Но това е нормално, защото 100% съвпадение на планирано/реализирано е невъзможно;

ОПР Казанлък 2014-2020 е идентифицирал правилно и пълно актуалните проблеми, нужди и потенциали на общината. Междувременно, в подкрепа на ОПР е разработен и приложен пакет от секторни стратегии и програми (инженерна инфраструктура, екология, енергийна ефективност, социални услуги и др.), както и Интегриран план за градско възстановяване и развитие25. Ангажираността към изпълнение на плана се затвърждава и от 5-годишните управленски програми на Кмета, обхващащи периода 2011-2023 г.;

Резултати от изпълнението:

Общата оценка на изпълнението на целите и приоритетите е отлична. Там, където стойностите са по-ниски, съществуват обективни причини, независещи от общината.

24 СЦ I: Икономика, туризъм; СЦ II: Жизнен стандарт, социални неравенства; СЦ III: Териториално развитие; СЦ IV: Капацитет за управление

25 Имащ самостоятелен бюджет и финансиране, но представляващ органична част от ОПР

Основната е разминаване между потребности и привлечени/налични ресурси - недостатъчно или липса на външно финансиране. Пример с най-висока планирана и нереализирана стойност е ВиК инфраструктурата – около 45% от общата сума по Индикативната финансова таблица на ОПР Казанлък. Втори пример е ИПГВР, чиито бюджет е включен във финансовата таблица на ОПР – от заложени 129 млн. лв., общинатаполучава само около 15% - 19,7 млн. лв.;

Съдейки по реализираните проекти, относително най-слабо е изпълнението по Стратегическа цел II. „Жизнен стандарт и социални неравенства“ (изпълнение 33,23%) и Стратегическа цел III. „Устойчиво и интегрирано териториално развитие“ (изпълнение 33,54%). Обективните причини, които са извън общината са: а) Нефинансираните проекти на ИПГВР, попадащи в списъка към СЦ II; б) Нефинансираните проекти във ВиК сектора, попадащи в списъка към СЦ III;

За разлика от оценката за изпълнение, базирана на Индикативната финансова таблица, тази на специфичните количествени индикатори е значително по-висока. От общо 30 индикатора, 22 са с преизпълнение, 5 са с достигнати величини, близки до целевите, един е с около 50% изпълнение и само 2 индикатора нямат отчетено изпълнение. Това са системите за ранно предупреждаване за опасност от природни бедствия (нереализирани заради висока стойност и централизирано насочени национални ресурси – общините не са били легитимни преки бенефициенти) и ПЧП. Предпоставки за бъдещи ПЧП са осигурени в новосъздадената индустриална зона;

Най-важна е констатацията, че е постигнато осезателно/необратимо движение към пълно постигане на всички стратегически цели и приоритети на ОПР Казанлък 2014-2020 в следващия програмен период.

Оценка на развитието в съвременния контекст:

Община Казанлък успява да отстоява водеща позиция на динамично развиваща се икономика, запазвайки разкрития си потенциал за развитие и занапред. За периода 2014- 2019 г., произведената продукция в нефинансовите предприятия се е увеличила с 54,93%. За сравнение, съответната величина за област Стара Загора е 31,26%, а за община Стара Загора – 24,82%;

Неизбежно, в условията на пандемична криза през последните 2 години, общината следва общите негативни тенденции на всички нива – световно, европейско, национално, регионално, областно. Благодарение на диверсифицираната структура на местната икономика, може да се очаква, че спадовете ще бъдат умерени и с по-малко негативни последствия;

Междурегионалните и междуобластните неравенства се задълбочават (по всички основни показатели, с изключение на безработицата). Община Казанлък следва да даде своя принос в намаляването на неравенствата чрез спомагане реализацията на полицентричния модел за

пространствено развитие26 на националната територия, играейки ролята на балансьор в област Стара Загора;

Въпреки разнообразните възможности за заетост и жизнени кариери, както и трайно по- ниската безработица в община Казанлък (спрямо националната, регионалната и областната), отрицателният прираст за периода 2011-2020 г. остава по-висок спрямо съответните величини на по-високите териториални нива27.

Административен капацитет:

Съдейки по общото изпълнение на ОПР Казанлък 2014-2020 и в частност СЦ IV, административният капацитет на Община Казанлък е значително повишен. Така най- важната предпоставка за ефективна координация и изпълнение на проекти и програми и през плановия период 2021-2027 е осигурена;

Атестат за адекватния административен капацитет на община Казанлък са приключилите проекти за периода 2011-2021 г. - 134 бр., изпълняващите се в момента 19 бр. и одобрените, очакващи финансиране 4 бр.28 . В базата на ИСУН, за периода 2014-2020 г. са отчетени 17 проекта на общината на обща стойност 32,5 млн. лв. Следва да се отбележи и фактът, че освен финансиране от оперативните програми на ЕС, общината успешно привлича иусвоява средства от Финансовия механизъм на европейското икономическо пространство и достъпните национални фондове (ПУДООС, НДЕФ, Красива България, Социална закрила и др.).

Координация в изпълнението:

Оценката на вътрешната съгласуваност на ОПР Казанлък 2014-2020 е много добра. Съответствието с по-високите нива (Европейско, национално, NUTS 2 и областно) е доказано в самия план29;

Оценката на координацията на ОПР е много добра. Процесът на планиране е бил координиран, всеобхватен и отворен/гъвкав. Йерархичната съподчиненост исъответствието със сродните стратегически документи са пълни. Координацията със секторните политики и програми на общината е много добра. В допълнение, регионалнотопланиране в общината е интегрирано с устройственото.

26 Според Националната концепция за пространствено развитие на България, 2013-2025 г.

27 България -5,65%, ЮИР -4,9%, Област Стара Загора -6,0%, Община Казанлък – 7,2%, гр. Казанлък -5,8%. 28 По справка на община Казанлък към 26.07.2021 г. – приложение към 3 последователни отчета на съответните кметски мандати.

29 Стратегическата рамка за развитие на община Казанлък отчита целите на европейската кохезионна политика, определени със Стратегията „Европа 2020”, Териториалния дневен ред на ЕС 2020 и с други общоевропейски документи на политиката на сближаване. Стратегическата рамка е обвързана с националните цели и приоритети на основополагащите стратегически документи за развитие на страната през новия програмен период - Национална програма за развитие „България 2020”, Национална програма за реформи 2011-2015 г., Национална стратегия за регионално развитие на Република България 2012-2022 г., Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013-2025 г. Отразява стратегическата рамка на новия Регионален план за развитие на ЮИР 2014-2020 г., както и Областната стратегия за развитие на област Стара Загора 2014-2020 г.

Партньорства:

Партньорствата са слаба страна в дейността на община Казанлък. Но тази констатация е валидна за общините в цялата страна . Основната причина се корени в неадекватната правна рамка на ПЧП до края на 2017 г. и липса на натрупан опит и доверие в краткия период на действие на новия регламент. Новосъздадената Индустриална зона – Казанлък е сигурна предпоставка за възникване на действени ПЧП в близко бъдеще.

Мониторинг:

Препоръки към ПИРО Казанлък 2021-2027:

1. През последните няколко години, фокус на политиките на ЕС са въпросите: а) Как можем да постигнем радикална енергийна трансформация, декарбонизация на икономиката, зелени иновации, зелена инфраструктура, екосистемни услуги; б) Какви мерки за адаптиране към климатичните промени могат да се приложат в специфичните интегрирани стратегии на различни нива; в) Как районите и общините/градовете ще си сътрудничат в осигуряването на ефективност и координация на мерките за адаптиране и смекчаване на климатичните промени; г) Как общините/градовете и районите ще смекчат отрицателните последствия от енергийната трансформация и ще допринесат за подобряване на качеството на живот на засегнатите общности. ПИРО Казанлък 2021-2027 следва да намери правилната адаптация и верните отговори на тези въпроси, превръщайки енергийната ефективност, кръговата икономика и енергийната трансформация в „червена нишка“ на всички планирани цели и мерки;

(ускорено икономическо развитие, демографски подем и намаляване на неравенствата). Това е още един мотив към тезата, че пакетът от стратегически цели на оценявания общински план е актуален и за новия ПИРО. Промените следва да са на по-ниските нива – специфични цели и мерки.

10. Като нов благоприятен фактор за балансирано развитие на общината следва да се отчете очакваното изграждане на централната меридиална ос „Русе – В. Търново – Габрово – тунел Шипка – Казанлък – Ст. Загора – Хасково – Кърджали – Маказа ..“. Дори да не стане факт през идните 5-6 години, подготвителни действия следва да се заложат още сега.

В заключение, ОПР Казанлък 2014-2020 г., както и положителните резултати от изпълнението му, са солидна база за приемственост и надграждане в новия ПИРО Казанлък 2021-2027 г.

Край

Забележка: Заключенията и тълкуванията, които се съдържат в настоящия доклад представляват експертното мнение на екипа от НЦТР ЕАД и не следва да се приемат като становище или официална позиция на община Казанлък.

ПРИЛОЖЕНИЕ 1: Проекти по Финансовата таблица на ОПР Казанлък 2014-2020 ‌

Цели, приоритети, мерки	План	Реализация	Реализация %
Стратегическа цел I: Превръщане на общината в по-добро място за живеене и работа, с балансирана конкурентноспособна общинска икономика, акцентиране върху иновациите и икономика на знанието, съчетано с ефективно развитие на туризма.	78 411,67	55 115,11	70,29%
Приоритет 1. Динамично развитие на икономиката чрез иновации, технологично обновяване и повишена конкурентоспособност.	27 559,28	22 509,34	81,68%
Специфична цел 1.1. Развитие на изследователската дейност, технологично обновяване и иновации.	19 964,34	19 964,34	100,00%
Мярка 1.1.1: Подкрепа за ново технологично развитие и иновации.	17 464,34	17 464,34	100,00%
Мярка 1.1.2: Развитие на информационно общество.	2 500,00	2 500,00	100,00%
Специфична цел 1.2. Създаване на привлекателна бизнес среда, изграждане на инфраструктура, свързана с бизнеса.	7 594,94	2 545,00	33,51%
Мярка 1.2.1. Обновяване на съществуваща и изграждане на нова техническа инфраструктура в индустриалните зони - гр. Казанлък.	3 113,94	2 000,00	64,23%
Мярка 1.2.2. Подкрепа за малкия и средния бизнес.	705,00	355,00	50,35%
Мярка 1.2.3: Създаване на регионални клъстери и мрежи в хранително-вкусовата промишленост и туризма.	3 490,00	30,00	0,86%
Мярка 1.2.4: Повишаване на инвестиционния интерес към община Казанлък.	286,00	160,00	55,94%
Приоритет 2: Съхранение и социализация на културното наследство, развитие на устойчив туризъм	50 852,39	32 605,77	64,12%
Специфична цел 2.1: Насърчаване развитието на устойчив туризъм, базиран на културно и природно наследство	21 612,27	20 833,77	96,40%
Мярка 2.1.1: Атрактивно анимиране на продукта “културно-познавателен туризъм”	2 468,50	2 460,00	99,66%
Мярка 2.1.2: Развитие на единен продукт и среда за културно-познавателен туризъм	14 128,77	13 828,77	97,88%
Мярка 2.1.3: Развитие на балнеотуризма	2 530,00	2 530,00	100,00%
Мярка 2.1.4: Валоризиране на местния фолклор	720,00	720,00	100,00%
Мярка 2.1.5: Създаване на продукт и среда за екологичен и селски туризъм	1 060,00	1 040,00	98,11%
Мярка 2.1.6: Създаване на условия за развитие на хоби и спортен туризъм	625,00	175,00	28,00%
Мярка 2.1.7: Създаване на туристически продукт “археологически училища на терен”	70,00	70,00	100,00%
Мярка 2.1.8: Информиране на населението за възможните инициативи и достъпните финансови източници за изграждане на туристическа инфраструктура и предлагане на туристически услуги	10,00	10,00	100,00%
Специфична цел 2.2. Планово, институционално, информационно и кадрово усъвършенстване на туристическия сектор	2 860,00	2 480,00	86,71%
Мярка 2.2.1: Институционално и кадрово укрепване на туристическия сектор	390,00	10,00	2,56%
Мярка 2.2.2: Подобряване на качеството и контрола на туристическото обслужване	275,00	275,00	100,00%
Мярка 2.2.3: Подобряване на рекламата и маркетинга на туристическите продукти и туристическата дестинация	2 195,00	2 195,00	100,00%

Цели, приоритети, мерки	План	Реализация	Реализация %
Специфична цел 2.3. Подобряване и доразвитие на туристическата инфраструктура, екологизация на туризма	3 136,00	3 136,00	100,00%
Мярка 2.3.1: Изготвяне на актуална експертна оценка за състоянието на съществуващите туристически обекти и довеждащата инфраструктура.	10,00	10,00	100,00%
Мярка 2.3.2: Съдействие от страна на общината при изграждане на нови туристически обекти и обновяване на съществуващите.	0,00	0,00	0
Мярка 2.3.3: Разработване на програма за развитие на инфраструктурата, обслужваща туризма в общината.	0,00	0,00	0
Мярка 2.3.4: Организиране на информационна кампания за новите тенденции и философията на устойчивия туризъм.	6,00	6,00	100,00%
Мярка 2.3.5: Опазване, поддържане и развитие на зелените площи и “меката инфраструктура”.	3 120,00	3 120,00	100,00%
Специфична цел 2.4. Развитие на културата	23 244,12	6 156,00	26,48%
Мярка 2.4.1: Развитие на културата, обновяване на културния календар	1 740,00	1 600,00	91,95%
Мярка 2.4.2: Обновяване и развитие на културните институции	21 504,12	4 556,00	21,19%

	Цели, приоритети, мерки	План	Реализация	Реализация %
Стратегическа цел II: Повишаване на жизнения стандарт и намаляване на социалните неравенства.		114 027,25	37 886,16	33,23%
Приоритет 3. Намаляване на бедността и подобряване на системата на публичните услуги.		114 027,25	37 886,16	33,23%
Специфична цел 3.1. Подобряване достъпа до пазара на труда, повишаване на заетостта и доходите на населението.		8 760,00	8 760,00	100,00%
Мярка 3.1.1: Подобряване на достъпа до пазара на труда.		8 760,00	8 760,00	100,00%
Специфична цел 3.2. Подобряване на качеството и достъпа до здравни, образователни, социални, културни услуги, спортни прояви и младежки дейности.		100 998,60	24 907,52	24,66%
Мярка 3.2.1: Подобряване на качеството и достъпа до здравни и социални услуги.		8 984,42	6 528,65	72,67%
Мярка 3.2.2: Подобряване на качеството на образователните услуги.		7 336,79	7 336,79	100,00%
Мярка 3.2.3: Подобряване на условията за спорт		83 972,44	10 337,12	12,31%
Мярка 3.2.4: Развитие на младежки дейности.		704,96	704,96	100,00%
Специфична цел 3.3. Подобряване условията на живот и равноправно включване на ромите и другите уязвими групи в социално-икономическия живот.		4 268,65	4 218,65	98,83%
Мярка 3.3.1: Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване.		2 748,65	2 748,65	100,00%
Мярка 3.3.2: Модернизация на институциите на пазара на труда.		1 520,00	1 470,00	96,71%

	Цели, приоритети, мерки	План	Реализация	Реализация %
Стратегическа цел III: Устойчиво и интегрирано териториално развитие.		348 535,17	116 895,31	33,54%
Приоритет 4. Развитие и модернизация на техническата инфраструктура, създаваща условия за растеж и повишаване ефективността на общинската икономика.		344 130,17	112 655,31	32,74%
Специфична цел 4.1. Развитие на транспортната инфраструктура, подобряване на достъпността и обслужването.		29 854,91	7 855,51	26,31%
Мярка 4.1.1: Обновяване на общинската пътна мрежа.		29 854,91	7 855,51	26,31%
Специфична цел 4.2. Доизграждане и модернизация на ВиК инфраструктурата.		248 430,80	45 917,37	18,48%
Мярка 4.2.1: Подобряване на водоснабдяването и канализацията в общината.		248 430,80	45 917,37	18,48%
Специфична цел 4.3. Усъвършенстване на енергийната система и подобряване на енергийната ефективност.		14 562,85	14 062,85	96,57%
Мярка 4.3.1: Подобряване на електропреносните и електроснабдителните мрежи.		1 500,00	1 000,00	66,67%
Мярка 4.3.2: Приложение на мерки за енергийна ефективност и ВЕИ.		13 062,85	13 062,85	100,00%
Специфична цел 4.4. Изграждане на модерна комуникационна инфраструктура и подобряване на услугите.		940,00	940,00	100,00%
Мярка 4.4.1: Модернизация на комуникационната инфраструктура и подобряване на услугите.		940,00	940,00	100,00%
Специфична цел 4.5. Подобряване на качествата на селищните среди в общината.		50 341,61	43 879,59	87,16%
Мярка 4.5.1: Обновяване на уличните мрежи и зелената система.		47 761,61	43 059,59	90,16%
Мярка 4.5.2. Международно сътрудничество за устойчиво развитие на зелената инфраструктура.		60,00	0,00	0,00%
Мярка 4.5.3: Подобряване на сигурността и предотвратяване на рисковете в селищната среда.		2 520,00	820,00	32,54%
Приоритет 5: Опазване на околната среда и развитие на екологична инфраструктура за устойчиво развитие и инвестиционна привлекателност.		4 405,00	4 240,00	96,25%
Специфична цел 5.1. Опазване на околната среда.		165,00	0,00	0,00%
Мярка 5.1.1. Опазване на флората и фауната.		165,00	0,00	0,00%
Специфична цел 5.2. Подобряване на системата за управление на битови и промишлени отпадъци.		4 240,00	4 240,00	100,00%
Мярка 5.2.1 : Усъвършенстване на системата за управление на ТБО.		4 240,00	4 240,00	100,00%

	Цели, приоритети, мерки		План	Реализация	Реализация %
Стратегическа цел IV: Увеличаване капацитета на общинската администрация за координиране на институции, проекти и програми.			10 225,46	9 887,46	96,69%
Приоритет 6: Стимулиране на междуобщинско сътрудничество и партньорство.			2 360,00	2 160,00	91,53%
Специфична цел 6.1. Активизиране на сътрудничества между община Казанлък и останалите български общини за реализиране на съвместни инициативи.			100,00	100,00	100,00%
Мярка: 6.1.1. Изграждане на партньорства.			100,00	100,00	100,00%
Специфична цел 6.2. Осъществяване на трансгранично сътрудничество и разширяване на източници на финансиране, включително чрез публични частни партньорства.			2 260,00	2 060,00	91,15%
Мярка 6.2.1: Стимулиране на трансграничното сътрудничество.			2 260,00	2 060,00	91,15%
Приоритет 7. Повишаване капацитета на общинската администрация.			7 865,46	7 727,46	98,25%
Специфична цел 7.1. Повишаване на капацитета на общинската администрация чрез обучение и развитие на уменията за управление на проекти.			7 535,46	7 397,46	98,17%
Мярка 7.1.1: Повишаване на управленския капацитет на общинската администрация.			865,00	765,00	88,44%
Мярка 7.1.2: Популяризиране и подкрепа за усвояване на средства от Европейските финансови инструменти.			549,46	549,46	100,00%
Мярка 7.1.3: Създаване на общинска нормативна рамка в подкрепа на местното развитие.			6 121,00	6 083,00	99,38%
Специфична цел 7.2. Подобряване на предоставяните публични услуги в община Казанлък.			330,00	330,00	100,00%
Мярка 7.2.1. Подобряване на административното обслужване на гражданите и бизнеса.			330,00	330,00	100,00%
	551 199,55	219 784,04	55 1199,55	21 9784,04	39,87%

Document Metadata

Table of Contents

СЪДЪРЖАНИЕ I

Document Metadata