2) Националната здравноосигурителна каса определя заболяванията, за които лекарствата се отпускат по специален режим по реда на раздел VІІІ от тази глава.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

НАЦИОНАЛЕН

РАМКОВ

ДОГОВОР

между Националната здравноосигурителна каса

и Българския лекарски съюз

и Съюза на стоматолозите в България

2002г.

Настоящият договор е НАЦИОНАЛЕН, защото има действие на цялата територия на Република България.

Настоящият договор е РАМКОВ, защото определя здравно-икономически, финансови, медицински, организационно-управленски, информационни и правно-деонтологични рамки, в съответствие с които се сключват договорите между Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и изпълнителите на медицинска или стоматологична помощ.

Всички клаузи на Националния рамков договор (НРД) са в съответствие с българското законодателство. Законите и подзаконовите нормативни актове в областта на здравеопазването, здравното осигуряване и свързаните с тях обществени отношения, с които е съобразен този НРД, са изброени в Приложение №1.

ОБЩА ЧАСТ

ГЛАВА първа
ПРЕДМЕТ НА НАЦИОНАЛНИЯ РАМКОВ ДОГОВОР. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ

Чл.1.(1) Предмет на Националния рамков договор (НРД) са правата и задълженията относно оказването на медицинска и стоматологична помощ в рамките на чл. 55 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), на:

Националната здравноосигурителна каса (НЗОК);
Българския лекарски съюз (БЛС) и Съюза на стоматолозите в България (ССБ);
Министерството на здравеопазването (МЗ);
изпълнителите на медицинска помощ (ИМП);
изпълнителите на стоматологична помощ (ИСП);
задължително здравноосигурените лица (ЗЗОЛ).

(2) Дейности на НЗОК с оглед повишаване на квалификацията на медицински специалисти не са предмет на този НРД.

Чл.2.(1) Националната здравноосигурителна каса, осъществяваща задължителното здравно осигуряване в България, има следните права и задължения по този договор:

възлага чрез сключване на договори с ИМП и ИСП оказването в полза на ЗЗОЛ на медицинска и стоматологична помощ, договорена по вид, обем, качество и цена в НРД;
отказва сключване на договори за оказване на медицинска или стоматологична помощ с изпълнители на такава помощ, които не отговарят на изискванията, определени в НРД;
упражнява контрол върху вида, обема и качеството на оказваната медицинска и стоматологична помощ;
упражнява контрол за спазване на правата на ЗЗОЛ;
изисква от ИМП и ИСП установената документация в сроковете, определени в НРД;
заплаща напълно договорената в НРД цена на извършените медицински дейности и напълно или частично договорената в НРД цена на извършените стоматологични дейности;
заплаща напълно или частично лекарства за извънболнично лечение на ЗЗОЛ;
договаря с производители на лекарства, търговци на едро с лекарства и аптеки условията и реда за доставка, отпускане и заплащане на лекарствените продукти;
поддържа регистрите и информацията, съдържащи се в информационната система на НЗОК, съгласно чл. 63 от ЗЗО;
предоставя системна информация на ЗЗОЛ относно мерките за опазване и укрепване на здравето им;
предоставя при поискване текуща информация по изпълнение на НРД на Българския лекарски съюз и на Съюза на стоматолозите в България;

12. осигурява съвместно наблюдение на вида, обема и качеството на предоставяната медицинска или стоматологична помощ чрез РЗОК и регионалните структури на БЛС и ССБ.

(2) Българският лекарски съюз и Съюзът на стоматолозите в България имат следните права и задължения по този договор:

1. представляват своите членове при сключване на НРД;

2. съдействат за спазването на НРД от страна на изпълнителите на медицинска и стоматологична помощ, сключили договор с НЗОК;

3. участват чрез свои представители в арбитражните комисии при условията и по реда на чл.75 от ЗЗО;

4. предоставят при поискване текуща информация на НЗОК по изпълнение на НРД;

5. осигуряват съвместно наблюдение на качеството с РЗОК и чрез регионалните структури на БЛС и ССБ.

(3) Министърът на здравеопазването, приподписвайки настоящия договор гарантира:

1. неговата законосъобразност;

2. съответствието на договора, както и на отделните му части с националните здравни приоритети и националната здравна стратегия;

3. съдейства за спазването на НРД.

(4) Правата и задълженията на ИМП и ИСП са регламентирани в глава шеста, а на ЗЗОЛ - в глава седма.

ГЛАВА втора
ВИДОВЕ МЕДИЦИНСКА И СТОМАТОЛОГИЧНА ПОМОЩ, ЗАПЛАЩАНА ОТ НЗОК В ПОЛЗА НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЗДРАВНООСИГУРЕНИТЕ ЛИЦА

Чл.3.(1) Националната здравноосигурителна каса заплаща за оказването в полза на ЗЗОЛ на видовете медицинска и стоматологична помощ, посочени в чл. 45 от ЗЗО, с изключение на зъботехническа помощ и транспортни услуги по медицински показания.

Заплащането на лекарства за извънболнично лечение в полза на ЗЗОЛ на основание чл. 45, ал.1, т.10 от ЗЗО се осъществява съгласно този договор.

Чл.4.(1) Медицинската и стоматологичната помощ по чл. 3, ал.1 е:

първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП);
специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП), включваща високоспециализирани дейности (ВСД) и медико-диагностични дейности (МДД), които включват и високоспециализирани медико-диагностични дейности (ВСМДД);
извънболнична стоматологична помощ (ИСП), която включва първична извънболнична стоматологична помощ (ПИСП) и специализирана извънболнична стоматологична помощ (СИСП);
болнична помощ (БП).

(2) Медицинската и стоматологичната помощ по ал. 1 се включва в пакети, съгласно приложения към НРД, като тяхното минимално съдържание е определено в Наредба № 28 от 12.11.1999 г. на МЗ за определяне на минималния пакет медицинска помощ по чл.45, ал.1 от ЗЗО (обн. ДВ, бр.106 от 3.12.1999г., изм. и доп., бр.46 от 15.05.2001г., бр.20 от 22.02.2002г.);

Чл.5.(1) Първичната извънболнична медицинска помощ по НРД включва следните дейности:

1. медицински дейности за предпазване от заболявания;

2. медицински дейности за ранно откриване на заболявания;

3. извънболнична помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване;

4. медицинска рехабилитация в рамките на изискванията, заложени в пакета за първична извънболнична помощ;

5. активно наблюдение на хронично болни по реда на Наредба №12 от 1996г. за организация и провеждане на диспансеризация при лица над 18г. (обн. ДВ, бр. 56 от 2000 г.) и Наредба №9 от 1996 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи и диспансерно наблюдение при деца от 0 до 18 години (Обн. ДВ, бр. 43 от 1996 г.);

6. медицинска помощ при нещастен случай или внезапно заболяване;

7. медицински грижи при бременност, раждане и майчинство;

8. медицински грижи при лечение в дома;

9. предписване на лекарства за домашно лечение;

10. медицинска експертиза на работоспособността;

11. насочване към изпълнител на специализирана извънболнична помощ;

12. насочване за хоспитализация и/или диспансеризация.

(2) Първичната извънболнична помощ се оказва съгласно пакетите по Наредба №28 и приложение №2.

Чл.6.(1) Специализираната извънболнична медицинска помощ по НРД включва следните дейности:

1. извънболнична помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване;

2. медицинска помощ при нещастен случай или внезапно заболяване;

3. медицинска рехабилитация;

4. консултативна помощ при:

а) наблюдение на жени по време на бременност и майчинство;

б) наблюдение на остро или хронично болни лица;

в) лечение в дома и предписване на лекарства;

г) профилактика и ранно откриване на заболявания по съответния профил;

д) необходимост от скъпоструващо и специфично изследване и лечение, извън случаите по чл.78 от ЗЗО;

е) диспансеризация;

ж) посещения в амбулатории за ПИМП, сключили договор с НЗОК, за съвместна работа по програмите за управление на по здравни приоритети;

5. медицинска експертиза на работоспособността;

6. насочване за хоспитализация.

(2) Специализираната извънболнична помощ се оказва съгласно пакети по Наредба № 28 и приложение № 3.

Чл.7.(1) Първичната извънболнична стоматологична помощ по НРД включва следните дейности:

обстоен преглед за установяване на орален статус и изготвяне на амбулаторен лист;
лечение:
1. при ЗЗОЛ до 18 години:

а) препариране на кавитет. Подложка и обтурация с амалгама или химичен композит;

б) екстракция на временен зъб, включително анестезията;

в) екстракция на постоянен зъб, включително анестезията;

г) лечение на пулпит или периодонтит на временен зъб (включва всички дейности, без обтурацията);

при ЗЗОЛ над 18 години:

а) препариране на кавитет. Подложка и обтурация с амалгама или химичен композит;

б) екстракция на зъб, включително анестезия;

насочване за лечение към стоматолог—специалист по хирургия;
насочване към общопрактикуващ лекар;
извършване или насочване за секторна рентгенография на зъби или ортопантомография;
предписване на лекарства съгласно условията и реда, регламентирани в глава единадесета;
насочване за хоспитализация;
експертиза на работоспособността.

(2) Специализираната извънболнична стоматологична помощ по НРД включва следните дейности:

лечение:

а) интраорална инцизия на абсцеси и флегмони, вкл. анестезията;

б) екстракция на дълбоко фрактуриран или дълбоко разрушен зъб, включително анестезията;

в) контролен преглед след някоя от горните две дейности;

насочване към общопрактикуващ лекар;
извършване или насочване за секторна рентгенография на зъби и/или ортопантомография;
предписване на лекарства съгласно условията и реда, регламентирани в глава единадесета;
насочване за болнично лечение;
експертиза на работоспособността.

Чл.8. Болничната помощ по НРД е медицинска и стоматологична помощ за диагностика, клинично лечение и рехабилитация по определени болнични пакети (клинични пътеки), съгласно Приложение №4.

ГЛАВА трета
ФИНАНСОВА РАМКА НА НРД

Чл. 9.(1) Финансовата рамка на НРД е определена от утвърдените разходи за “Здравноосигурителни плащания” в Закона за бюджета на НЗОК за 2002г. (обн. ДВ, бр.110 от 21.12.2001г.)

При промени в Закона за бюджета на НЗОК за 2002г. по разходите за здравноосигурителни плащания финансовата рамка на НРД се изменя в съответствие с тях. В тези случаи договорът се изменя по реда на чл. 55, ал.4 от ЗЗО.

(3) Страните по НРД на всеки три месеца текущо се договарят за разпределение на неусвоените средства, предвидени във финансовата рамка на НРД-2002.

(4) Представители на ССБ и БЛС - от една страна, и на НЗОК - от друга страна, наблюдават изпълнението на бюджета и могат да предлагат промени в обхвата на пакетите и нивата на заплащане по реда, предвиден в чл. 55, ал. 4 от ЗЗО.

ГЛАВА четвърта
ИЗПЪЛНИТЕЛИ НА МЕДИЦИНСКА И СТОМАТОЛОГИЧНА ПОМОЩ ПО НРД

Чл.10.(1) Изпълнители на извънболнична медицинска или стоматологична помощ по НРД са:

лечебни заведения по чл.8, ал.1 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) с изключение на медико-техническите лаборатории;
здравни заведения по смисъла на Закона за народното здраве (ЗНЗ);

(2) Договор за отделни дейности и изследвания от специализираната извънболнична помощ с лечебни заведения за болнична помощ може да се сключи при условие, че изпълнителите на извънболнична специализирана медицинска помощ, сключили договор с НЗОК, не могат да задоволят потребностите на ЗЗОЛ от:

медико-диагностични изследвания и високоспециализирани медико-диагностични изследвания по приложение №5;
високоспециализирани дейности по приложение №6;
високоспециализирана консултативна дейност по приложение №7.

(3) Долечебните медико-диагностични изследвания, които са включени в клинични пътеки, могат да се извършват в лечебни заведения за болнична помощ за сметка на касовата цена на съответната клинична пътека, без да са предмет на отделно договаряне с НЗОК.

(4) Изпълнители на болнична помощ по НРД са:

а) лечебните заведения за болнична помощ по смисъла на чл.9, ал.1, т.1,3 и 4 от ЗЛЗ и диспансерите по чл.26, ал.2 от ЗЛЗ.

б) лечебните заведения по чл.5, ал.1 от ЗЛЗ, които са към Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта и съобщенията.

Чл.11.(1) Изпълнителите на медицинска или стоматологична помощ по НРД извършват в полза на ЗЗОЛ дейностите, които са предмет на договорите с НЗОК и не излизат извън обхвата му.

(2) Редът и общите условия за сключване на договори с ИМП и ИСП са регламентирани в глава пета, а специалните условия - съответно в глава шестнадесета, раздел първи и глава осемнадесета, раздел първи.

Чл.12.(1) Изпълнителите на медицинска или стоматологична помощ могат да наемат персонал със съответно образование и квалификация, съобразно нуждите и обема на извършваната лечебна дейност. Наетите лица могат да бъдат:

лекари, стоматолози, фармацевти и други специалисти, участващи в диагностично-лечебния процес, с образователно-квалификационна степен “магистър” или “доктор”;
медицински специалисти с образователно-квалификационна степен “специалист” или “бакалавър”, или “магистър” за извършване на дейности в рамките на тяхната правоспособност;
други лица, извършващи административни и помощни дейности.

(2) Лекари и стоматолози без придобита специалност могат да извършват дейности от областите СИМП, СИСП или БП под професионалното ръководство на съответен лекар или стоматолог с придобита специалност, който извършва медицинска или стоматологична дейност в лечебното заведение в изпълнение на договора с НЗОК;

(3) Лицата по ал.1, т. 3 не могат да участват в диагностични, лечебни и рехабилитационни процедури, както и процедури по грижа за болните, при които се налага съприкосновение с тялото на ЗЗОЛ, с изключение на процедури по палиативни грижи за терминално болни пациенти.

(4) Трудово-правните или гражданско-правните отношения между изпълнителите на медицинска или стоматологична помощ и наетите от тях лица не са предмет на този НРД.

(5) Наетото лице може да бъде и юридическо лице, което е работодател на лекари, стоматолози и други медицински професионалисти, при спазване на условията по ал.1, т. 1-3.

ГЛАВА пета
ОБЩИ УСЛОВИЯ И РЕД ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРИ ЗА ОКАЗВАНЕ НА МЕДИЦИНСКА И СТОМАТОЛОГИЧНА ПОМОЩ

Чл.13.(1) Националната здравноосигурителна каса договаря медицинска и стоматологична помощ по обхват, обем, качество и цена.

(2) Цената по ал.1 може да се заплаща изцяло или частично за различните видове дейности.

Чл.14.(1) Националната здравноосигурителна каса сключва договори за оказване на медицинска и стоматологична помощ на територията на РБългария с ИМП и ИСП, които:

1. отговарят на следните общи условия:

а/ членство в БЛС/ССБ - за лекарите и стоматолозите, които ръководят, съответно работят в лечебното или здравното заведение;

б/ притежават регистрация на територията на съответната РЗОК или разрешение за осъществяване на дейността съгласно ЗЛЗ;

в/ разполагат с изискуемо медицинско и техническо оборудване и обзавеждане;

г/ разполагат с персонал с необходима квалификация за използване на оборудването по б.”в”, когато такава се изисква съгласно медицинските стандарти, утвърдени със заповед на министъра на здравеопазването;

2. отговарят на специалните условия съгласно специалната част.

(2) Директорът на РЗОК сключва договорите по ал.1 с ИМП и ИСП, които имат седалище на територията, обслужвана от РЗОК, в съответствие с НРД.

Чл.15.(1) Лечебните и здравните заведения, желаещи да сключат договор със съответната РЗОК, представят заявление по образец, утвърден от директора на НЗОК.

(2) Лечебните заведения прилагат към заявлението:

1. копие на съдебното решение за регистрация, удостоверение за актуална съдебна регистрация с изключение на лечебните заведения – индивидуални практики за медицинска или стоматологична помощ, регистрирани от лекари и стоматолози, упражняващи свободна професия.

2. копие на удостоверението за регистрация в съответния районен център по здравеопазване (РЦЗ) (за лечебните заведения за извънболнична помощ); копие на разрешението за осъществяване на дейността от министъра на здравеопазването (за лечебните заведения за болнична помощ и диспансерите);

3. акт за създаване на лечебните заведения по чл.5, ал.1 от ЗЛЗ;

4. документ, удостоверяващ членство в БЛС/ССБ за лекарите и стоматолозите, които ръководят, съответно работят в лечебното заведение за извънболнична медицинска или стоматологична помощ, или декларация за членство в БЛС от дружеството (първичната организация) за лекарите, работещи в лечебното заведение за болнична помощ.

(3) Освен документите по ал.2, съответните видове лечебни заведения прилагат и документите, определени в специалната част на НРД.

(4) Изпълнителите на извънболнична стоматологична помощ, сключили договор по НРД 2001 г., прилагат документите по чл.281, ал.2.

(5) Здравните заведения прилагат към заявлението:

1. копие от акта на Министерския съвет, с който са създадени или преобразувани, съгласно чл.2, ал.2 от ЗНЗ;

2. информация за дейността на съответната профилна лаборатория в структурата на здравното заведение (оборудване, капацитет, структура и квалификация на персонала в нея).

Чл.16.(1) Документите по чл. 15 се подават от ИМП и ИСП в съответната РЗОК в срок от 30 дни от влизането в сила на НРД.

(2) Директорът на РЗОК разглежда подадените документи и сключва договори в срок до 30 дни от изтичане на срока по ал.1.

(3) При непълнота на представените документи директорът на РЗОК в 7-дневен срок писмено уведомява изпълнителя за това и определя срок за отстраняването й.

(4) В случай, че изпълнителят е подал документи в срок, както и когато непълнотата е отстранена в определения от директора на РЗОК срок, който изтича след срока по ал.2, договор се сключва и след изтичането му.

(5) Приемането на документите и сключването на договорите се извършва по предварително обявен от директора на РЗОК график. В случай, че по уважителни причини не бъде спазен графикът, директорът на РЗОК може да определи допълнителен 10-дневен срок.

Чл.17.(1) Директорът на РЗОК отказва да сключи договор при:

1. липса на някое от общите или специалните условия за сключване на договор;

2. непълнота на изискуемата документация, която не е била отстранена в определения срок;

3. невъзможност на съответното лечебно или здравно заведение да покрива пакета медицинска помощ по специалността (специалностите), за която (които) е регистрирано, което се установява от представените документи или при проверка;

4. приложена санкция “прекратяване на договор”, сключен в съответствие с НРД-2001.

(2) Директорът на РЗОК може да откаже да сключи договор със съответното лечебно или здравно заведение при приложени повече от три санкции по реда на НРД-2001г.

(3) Отказът на директора на РЗОК се издава в писмена форма и съдържа:

правни и фактически основания за издаване на отказа;
пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва отказът;
дата на издаване и подпис на директора на РЗОК.

(4) Отказът на директора на РЗОК се връчва на лицето, което представлява лечебното или здравното заведение, или се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка в 5-дневен срок от издаването му.

(5) При отказ на директора на РЗОК да сключи договор с изпълнител на ИМП или ИСП се прилагат чл.59, ал.5 и ал.6 от ЗЗО.

Чл.18.(1) Директорът на РЗОК може да сключи договор при условията на чл.81 от ЗЛЗ за оказване на извънболнична помощ с лекари и стоматолози, работещи в болница, при условие, че на същата територия няма достатъчно лекари или стоматолози на извънболнична практика от същата специалност и не се нарушава дейността на болницата.

(2) Договорът по ал.1 не се прекратява до изтичането на срока му, в случай че друго лечебно заведение за специализирана извънболнична помощ от тази специалност сключи договор с НЗОК.

ГЛАВА шеста
ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛИТЕ НА МЕДИЦИНСКА И СТОМАТОЛОГИЧНА ПОМОЩ

Чл.19. Изпълнителите на медицинска или стоматологична помощ осъществяват дейността си съгласно изискванията на чл. 6, ал.1 от ЗЛЗ и кодексите на професионалната етика съответно на БЛС и ССБ.

Чл.20. Изпълнителите на медицинска или стоматологична помощ имат право да получат договореното заплащане за реализираните дейности при условията и по реда на НРД.

Чл.21.(1) Изпълнителите на медицинска или стоматологична помощ имат право да получават текуща информация и съдействие относно възложените им за изпълнение дейности.

Чл.22. Изпълнителите на медицинска или стоматологична помощ :

1. осигуряват достъпна медицинска или стоматологична помощ и изпълняват правилата за добра медицинска практика съгласно условията на НРД;

2. предоставят медицинска или стоматологична помощ по вид и обем, съответстваща на договорената;

3. предписват лекарства, заплащани напълно или частично от НЗОК – с изключение на изпълнителите на болнична медицинска и болнична стоматологична помощ;

4. предписват лекарства по вид и количества, съобразени с изискванията на НРД и други действащи нормативни документи;

5. не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за дейност, която според договора се заплаща изцяло или частично от НЗОК, извън предвидената в договора сума, с изключение на случаите по чл.301, т.1-4.;

6. предоставят задължително изискваната от НЗОК информация в срокове, структура и формат, посочени в договора;

7. осигуряват на длъжностните лица на НЗОК достъп до документи, свързани с отчитането на извършените дейности;

8. не разпространяват данни, свързани с личността на ЗЗОЛ, станали му известни при или по повод оказване на медицинска или стоматологична помощ, освен в случаите, предвидени със закон.

ГЛАВА седма
ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЗДРАВНООСИГУРЕНИТЕ ЛИЦА

Чл.23.(1) Правата на ЗЗОЛ, включително в качеството им на болни (“пациенти”), са част от правата на човека, регламентирани в Конвенцията на ООН за правата на човека (ратифицирана със закон, приет от НС на 31.07.1992г., обн. ДВ, бр.66 от 1992 г.). Националният рамков договор създава условия за гарантиране и упражняване на част от тези права, а именно:

право на живот;
право на свобода и сигурност на личността;
право на неприкосновеност на личния живот;
право на информация и обучение;
право да решиш дали и кога да имаш деца;
право на здравеопазване и медицински грижи;
право да се възползваш от научно-техническия прогрес;
право да не бъдеш подлаган на мъчения и лошо отношение.

Наред с правата по ал.1, ЗЗОЛ има :

право на достъпна медицинска помощ;
право на избор;
право на безопасност;
право на поверителност;
право на достойнство;
право на комфорт (телесен и душевен);
право на продължително медицинско обслужване;
право на мнение.

Чл.24.(1) Всички ЗЗОЛ имат равни права и достъп при получаване на извънболнична и болнична медицинска и стоматологична помощ, независимо от тяхната раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

(2) При оказване на помощта по ал.1 не се допускат никакви ограничения на правата на серопозитивни лица, пациенти със СПИН, с инфекциозни заболявания или с психични разстройства.

При нарушения на правата на ЗЗОЛ същите имат право да подават жалби пред директора на РЗОК.

Права на ЗЗОЛ при оказване на медицинска и стоматологична помощ

Чл.25. Задължително здравноосигурените лица имат право:

1. на достъпна медицинска и стоматологична помощ в обхвата на чл.45 от ЗЗО, в НРД и в договорите между НЗОК и изпълнителите на медицинска и стоматологична помощ;

2. на свободен избор и лечение от лекар или стоматолог в лечебни заведения за първична медицинска или стоматологична помощ, както и на достъп до медицинска или стоматологична помощ, при условията и по реда на ЗЗО, Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ и настоящия договор;

3. да бъдат информирани за обема на медицинската помощ и видовете медицински услуги, които изпълнителят на болнична помощ предлага, за правилата, условията, реда, и времевия график за получаването им;

4. да приемат или отказват лечение, след като получат достатъчна информация за естеството му и очаквания резултат;

5. на непрекъснатост на медицинските грижи при оказване на болничната помощ в съответствие с правилата за добра медицинска практика и приетите стандарти за лечение;

6. да бъдат информирани за условията и реда за участие в клинични изследвания, проучвания и изпитвания;

7. на второ мнение от друг лекар от същото лечебно заведение относно диагностично-лечебната дейност, свързана с тяхното заболяване;

8. да получат спешна помощ, ако здравето и животът им се намират в непосредствена опасност. В случаите, когато спешната помощ не може да бъде оказана на място, медицинският специалист осигурява транспортирането на ЗЗОЛ към съответно лечебно заведение, като продължава оказването на спешните мерки;

9. на обезболяване в хода на лечението при установени правила и процедури за нейното провеждане, както и на съответни на квалификацията на лекаря или стоматолога грижи и обезболяване при хронична болка и терминални състояния;

10. да бъдат информирани за името, длъжността и специалността на всяко лице, което ги лекува или участва в лечебния процес. В случаите на съвместно лечение или поемане на лечението от друг изпълнител на медицинска помощ ЗЗОЛ имат право да поискат сътрудничество и добра координация между включените в лечението им специалисти, така че да се гарантира подходящото продължаване на лечението;

11. в случаите, когато са настанени в лечебно заведение:

а) да бъдат посещавани от общопрактикуващия лекар или специалиста, издал направлението за хоспитализация, при условията и по реда на чл.22 от Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ;

б) да приемат или отказват посетители.

12. на медицинска помощ, свързана с уважение и зачитане на техните ценности и убеждения, както и на съчувствие в състояния на безпомощност или в края на живота с оглед запазване на тяхното достойнство;

13. на защита от икономическа, сексуална и друга форма на насилие, физическо или друго малтретиране или унизително отношение;

Чл.26.(1) Медицинските специалисти са длъжни да оказват медицинска помощ след получаване на информирано съгласие на ЗЗОЛ, а ако то е недееспособно – съгласие на негов родител, настойник или попечител.

(2) За получаване на информирано съгласие по ал.1 лекарят или стоматологът трябва да предостави на пациента или на негов родител, настойник или попечител медицинска информация в обем, даващ му възможност да приеме или откаже предложеното лечение. Медицинската информация включва:

1. диагноза на здравното състояние на пациента и прогноза;

2. описание на целта, курса на лечение, разумните алтернативи, очакваните резултати и вероятността за успех от предлаганото лечение;

3. рисковете, свързани с предлаганите изследвания и лечение, вкл. странични ефекти, болка и други неудобства;

4. вероятността за успех и рисковете при алтернативни форми на лечение или при липса на лечение;

5. каква част от стойността на предлаганите изследвания и лечение се покрива от НЗОК.

Чл.27. Медицинската информация по предходния член следва да се предостави на ЗЗОЛ или негов родител, настойник или попечител във възможно най-ранен етап и по подходящ начин, даващ му възможност да направи свободен и независим избор.

Чл.28. Съгласието се дава писмено и се оформя чрез подписване на декларация от пациента.

Чл.29. Медицинска помощ без съгласие на ЗЗОЛ може да се окаже, когато тя има спешен характер, в една от следните хипотези:

1. когато физическото или психичното състояние на пациента за момента не позволява получаването на информираното му съгласие;

2. когато пациентът е недееспособен и е невъзможно да се получи съгласие от негов родител, настойник или попечител, или когато няма такива.

Чл.30.(1) Изпълнителят на болнична помощ може да разкрива медицинската информация относно даден пациент в следните случаи:

1. пациентът е дал съгласието си за разкриване на медицинската информация;

2. ако това е предвидено в закон;

3. разкриването е за целите на лечението на пациента от друго лечебно заведение;

4. разкриването на медицинската информация е от жизнено значение за защитата на здравето на други хора или на обществеността; в тези случаи решението се взема от лекарска комисия, която уведомява пациента за взетото решение;

5. разкриването е за целите на здравната статистика, научни публикации или за управленски или преподавателски цели, след като всяка информация, идентифицираща пациента, е била премахната.

(2) ЗЗОЛ има право на поверителност на информацията, свързана с медицинската помощ, която получава, с изключение на случаите по ал.1.

Задължения на ЗЗОЛ

Чл.31. ЗЗОЛ имат следните задължения:

1. да заплащат дължимите здравноосигурителни вноски в случаите, когато осигуряват себе си и членове на семейството си;

2. да изпълняват предписанията на ИМП и на ИСП и изискванията за профилактика на заболяванията, установени в този договор; за неявяване на профилактични прегледи ЗЗОЛ губи осигурителните си права за срок от един месец съгласно чл.110 от ЗЗО;

3. да представят на лекаря или стоматолога при посещение здравноосигурителната си книжка;

4. да спазват установения вътрешен ред на лечебното заведение, в което получават медицинска или стоматологична помощ;

5. да уважават професионалното и човешкото достойнство на лекарите и стоматолозите;

6. да не увреждат умишлено собственото си или на други лица здраве; в противен случай се прилага чл.111 от ЗЗО.

Чл.32.(1) На основание чл.109 от ЗЗО, ЗЗОЛ заплащат оказаната медицинска и стоматологична помощ, както и лекарствата по глава единадесета от НРД, в случай че не са заплатили повече от три дължими здравноосигурителни вноски.

(2) За удостоверяване на актуалността на задължителната си здравна осигуровка ЗЗОЛ подписват декларация за заплатени здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40 от ЗЗО в случаите на:

ползване на болнична медицинска помощ, заплащана от НЗОК;
ползване на лекарствени средства, заплащани изцяло или частично от НЗОК.

(3) Декларацията по т. 1 на предходната алинея се подава от ЗЗОЛ в съответното лечебно заведение за болнична помощ.

Декларацията по т. 2 на ал. 2 се подава от ЗЗОЛ в съответното лечебно заведение за извънболнична помощ в случаи на остро заболяване.
ЗЗОЛ с хронични заболявания подават декларация веднъж годишно в съответната РЗОК.

Задължения на страните по НРД, както и на ИМП и ИСП, относно правата на ЗЗОЛ

Чл.33.(1) Страните по НРД, както и ИМП и ИСП, са длъжни да спазват правата на ЗЗОЛ и да ги запознават с тях.

(2) ИМП и ИСП осигуряват условия, които гарантират правата на ЗЗОЛ при оказването на помощта.

Чл.34.(1) НЗОК се задължава да следи за спазване на правата на ЗЗОЛ от страна на ИМП и ИСП чрез:

включване в медицинската документация, която е неразделна част от настоящия НРД, на клаузи, гарантиращи спазване на правата на ЗЗОЛ;
приемане, разглеждане и изготвяне на мотивиран отговор на жалби, подадени от ЗЗОЛ до НЗОК;
осъществяване на контрол по изпълнението на индивидуалните договори с ИМП и ИСП.

(2) При нарушаване на правата на ЗЗОЛ от страна на изпълнителите НЗОК е длъжна да приложи санкциите, предвидени в глава четиринадесета на настоящия НРД.

Чл.35. При неспазване на правата на ЗЗОЛ, което представлява нарушение по смисъла на чл.37 от Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите (ЗСОЛС), лекарите и стоматолозите носят отговорност при условията и по реда на същия закон.

ГЛАВА осма
ПРИНЦИПИ НА ЗАПЛАЩАНЕ НА МЕДИЦИНСКА И СТОМАТОЛОГИЧНА ПОМОЩ ОТ НЗОК

Чл.36. На ИМП и ИСП се заплаща:

за договорени и изпълнени дейности;
при представяне на финансови отчетни документи, а именно: фактура, спецификация, отчетни документи - приложение № 8.

Чл.37. Принципите за заплащане на изпълнители на първична извънболнична медицинска помощ са:

месечно заплащане в зависимост от броя на ЗЗОЛ в регистъра на ОПЛ;
заплащане за извършени дейности по здравни приоритети;
допълнително стимулиране на ОПЛ за работа в неблагоприятни условия;
обслужване на ЗЗОЛ от други здравни райони;

Чл.38. Принципи за заплащане на изпълнители на специализирана извънболнична медицинска помощ са:

заплащане за извършени дейности от пакета на специалиста на база първични и вторични посещения;
заплащане за извършване на високоспециализирани дейности;
допълнително заплащане за експертизна дейност.

Чл.39. Принципите за заплащане на изпълнители на медико-диагностични дейности са:

заплащане за извършени изследвания от пакета на специалиста;
заплащане за извършването на високоспециализирани медико-диагностични дейности.

Чл.40. Принципите за заплащане на изпълнители на стоматологична помощ са:

заплащане за извършен обем диагностична и лечебна дейност;
заплащане на договорени и извършени рентгенографски изследвания на зъби.

Чл.41. Принципите за заплащане на изпълнители на болнична медицинска помощ са:

заплащане за лечение на преминал болен по клинични пътеки;
заплащане за извършването на високоспециализирани дейности;
заплащане за договорени и извършени медико-диагностични дейности.

Чл.42. Индикатори за обем на медицинската или стоматологичната помощ са:

за първичната извънболнична медицинска помощ:

а) всяко ЗЗОЛ, избрало даден ОПЛ;

б) всяко ЗЗОЛ, обслужено комплексно по съответен здравен приоритет;

в) всяко договорено посещение на ЗЗОЛ от други здравни райони.

2. за специализираната извънболнична медицинска помощ:

а) всяко първично или вторично посещение по реда на НРД;

б) всяка високоспециализирана дейност договорена и отчетена по реда на НРД;

в) всяка експертиза на специалист в ЛКК по реда на НРД;

г) всеки преглед за подготовка за ЛКК и поискан от ЛКК, по реда на НРД;

д) всяко договорено изследване включително и високоспециализирано.

3. за първичната и специализираната извънболнична стоматологична помощ:

а) всяка извършена дейност от договорените пакети;

б) всеки договорен контролен преглед след извършване на специализирани хирургични дейности.

4. за болничната помощ:

а) всеки преминал болен по договорена клинична пътека;

б) всеки договорен контролен преглед след изписване на болен, лекуван по клинични пътеки.

Общи условия и срокове за заплащане на извършените медицински и стоматологични дейности

Чл.43.(1) Изпълнителите на медицинска помощ, сключили договор с НЗОК, предоставят ежемесечни отчети за дейността си на РЗОК по утвърден график до 5-ия работен ден на месеца, следващ отчетния, съгласно глава десета на общата част и приложения №8 и №9.

(2) Районната здравноосигурителна каса извършва плащанията до 23-о число на месеца, следващ отчетния.

Чл.44.(1) Изпълнителите на извънболнична стоматологична помощ, сключили договор с НЗОК, представят ежемесечни отчети за дейността си на РЗОК по утвърден график до 5^-то число на месеца, следващ отчетния.

(2) Районната здравноосигурителна каса извършва плащанията до 15^-то число на месеца, следващ отчетния.

Чл.45.(1) Условия за плащане на изпълнителите на медицинска и стоматологична помощ са точно и правилно попълнени документи съгласно глава десета на общата част.

(2) РЗОК не заплаща по реда, предвиден в НРД, за извършени дейности от изпълнител, ако те не са отчетени до последно число на втория месец, следващ отчетния.

Чл.46.(1) При констатиране на неправилно попълнени данни РЗОК в срок от 5 работни дни връща фактурата и спецификацията към нея на изпълнителите на медицинска и стоматологична помощ с писмени указания за необходимите корекции и допълнения. В срок от 3 работни дни изпълнителят се задължава да върне документите със съответните промени. Дължимата сума се заплаща след уточняване на данните в определения срок.

(2) Средствата се превеждат на изпълнителите на медицинска и стоматологична помощ до 7 работни дни след получаване на коригираните спецификации и фактура.

(3) Ако исканите поправки не се извършат до края на втория месец, следващ отчетения, на изпълнителя не се заплаща по реда на НРД.

Чл.47. Плащанията се извършват в левове по банков път, по обявена от изпълнителя на медицинска и стоматологична помощ банкова сметка.

Чл.48. За неверни данни, посочени в отчетите и справките, изискуеми по договора, изпълнителите на медицинска и стоматологична помощ носят отговорност съгласно условията на глава единадесета.

Чл.49. В случай, че РЗОК не заплати на изпълнителя на медицинска и стоматологична помощ реализираните дейности в сроковете, определени с договора, тя дължи на изпълнителя законна лихва за просроченото време.

ГЛАВА девета
КАЧЕСТВО НА МЕДИЦИНСКАТА И СТОМАТОЛОГИЧНА ПОМОЩ

Чл.50.(1) Индикаторите за качество на медицинската и стоматологичната помощ са:

общи индикатори - валидни за всички видове медицинска и стоматологична помощ;
специфични индикатори - валидни за определен вид медицинска и стоматологична помощ.

(2) Общи индикатори за качество са:

непрекъснато поддържане и повишаване на квалификацията на изпълнителите;
поддържане и осъвременяване на материалната база на лечебните заведения;
поддържане и осъвременяване на информационните системи и дейности;
спазване на медицинските стандарти, утвърдени от министъра на здравеопазването;
спазване на правилата за добра медицинска и стоматологична практика;
промени в здравния статус на обслужваното население;

7. удовлетвореност на пациентите.

(3) Специфичните индикатори за качество са:

индикатори за качество на процеса;
индикатори за качество на резултата.

(4) Специфичните индикатори за качество се уреждат в специалната част на НРД.

Чл.51.(1) Националната здравноосигурителна каса извършва оценка на качеството на дейностите, осъществявани от ИМП и ИСП

(2) При оценка на качеството на дейностите по ал.1 се използват следните източници на информация:

отчетни документи;
медицинска документация;
анкетен метод:

а) анкетиране на ЗЗОЛ по отношение на удовлетвореност;

б) анкетиране на изпълнителите на медицинска помощ;

4. анализ на оплакванията;

5. медицински одит, осъществяван от НЗОК и от външни експерти.

ГЛАВА десета
ДОКУМЕНТАЦИЯ И ДОКУМЕНТООБОРОТ

Чл.52. ИМП и ИСП съставят следните документи:

а) първични медицински и стоматологични документи - приложение № 9;

б) финансово-отчетни документи - приложение № 8.

Чл.53(1) Документацията и документооборота за ИМП се уреждат в специалната част, дял “Медицинска помощ”.

(2) Документацията и документооборота за ИСП се уреждат в специална част, дял “Стоматологична помощ”.

ГЛАВА единадесета
ЛЕКАРСТВА ЗА ИЗВЪНБОЛНИЧНА ПОМОЩ, ЗАПЛАЩАНИ НАПЪЛНО ИЛИ ЧАСТИЧНО ОТ НЗОК

ПОЗИТИВЕН ЛЕКАРСТВЕН СПИСЪК

РАЗДЕЛ І
ЗАБОЛЯВАНИЯ, ЧИЕТО МЕДИКАМЕНТОЗНОТО ЛЕЧЕНИЕ се заплаща напълно или частично от НЗОК

Чл.54. Националната здравноосигурителна каса заплаща основно или поддържащо медикаментозно лечение за заболявания, съгласно списък по приложение №10.

Чл.55. Списъкът по чл.54 се съставя при спазване на следните принципи:

1. заболяванията отговарят на здравните приоритети, определени в НРД;

2. заболяванията са приоритет по Националната здравна стратегия;

3. заболяванията отговарят на основните принципи при заплащане на диагностичната и лечебната дейност от НЗОК;

4. лечението на ЗЗОЛ се провежда в условията на извънболничната помощ на територията на страната.

Чл.56.(1) Националната здравноосигурителна каса определя заболяванията от списъка по чл.54, за които е необходимо издаване на "Рецептурна книжка на хронично болния".

(2) Националната здравноосигурителна каса определя заболяванията, за които лекарствата се отпускат по специален режим по реда на раздел VІІІ от тази глава.

(3) Националната здравноосигурителна каса чрез РЗОК довежда до знанието на изпълнителите на медицинска помощ заболяванията по ал.2.

РАЗДЕЛ ІІ
ПОДБОР НА ЛЕКАРСТВА ЗА ИЗВЪНБОЛНИЧНО ЛЕЧЕНИЕ, ЗАПЛАЩАНИ ОТ НЗОК

Чл.57. Списъкът на лекарства за домашно лечение на територията на страната, наричан за краткост позитивен лекарствен списък /ПЛС/ (Приложение №10) се изготвя по предложение на консултанти, определени със заповед на НЗОК.

Чл.58. (1) Позитивният лекарствен списък се изготвя при спазване на следните принципи:

1. съответствие с основните принципи на лекарствената политика на НЗОК;

2. съобразяване с препоръките на Световната здравна организация и действащото в страната законодателство.

(2) ПЛС се изготвя по химико-терапевтични групи (4-то ниво по анатомо-терапевтичната класификация на Световната здравна организация) и следва да съдържа:

1. лекарства с валидно към момента на съставяне на списъка разрешение за употреба в страната, издадено по реда на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина;

2. лекарства, предназначени за лечение на заболяванията от списъка по чл.54;

3. лекарства, които съгласно режима на предписване, определен при разрешаването им, се отпускат по лекарско предписание;

4. лекарства, които съдържат не повече от две лекарствени вещества;

(3) ПЛС не следва да съдържа:

1. лекарства, които съгласно режима на предписване, определен при разрешаването им, се отпускат без лекарско предписание или са предназначени само за болнична употреба;

2. лекарства, които се закупуват със средства от републиканския бюджет и общинските бюджети, съгласно Закона за народното здраве и Правилника за неговото прилагане, с изключение на такива, предназначени за лечение на заболявания, включени в списък по чл. 54;

3. лекарства, които спадат към посочените групи: общопростудни; лаксативи; антиацидни; мултивитамини; продукти за отслабване и тонизиране; неспецифични дерматологични и противоалергични продукти; аналгетици - производни на салициловата киселина и пиразолони, хипнотици; контрацептиви.

Чл.59(1) Националната здравноосигурителна каса изготвя списък с лекарства и медицински изделия за обзавеждане на лекарски кабинети и спешни шкафове на лечебните заведения в извънболничната помощ и спешната чанта на ОПЛ - приложение №10.

(2) Списъкът по ал.1 следва да съдържа лекарства и медицински изделия, обезпечаващи работата на ОПЛ от лечебните заведения за първична извънболнична помощ при оказване на спешна помощ и при незабавно отзоваване при повикване.

Изпълнителите на медицинска помощ отговарят за закупуването и правилното съхранение на всички лекарствени позиции, включени в списъка по ал.1.
Изпълнителите на медицинска помощ водят отчетност за изразходваните лекарства в списъка по ал.1.

РАЗДЕЛ ІІІ
НИВО НА ЗАПЛАЩАНЕ ОТ НЗОК НА ЛЕКАРСТВА ЗА ИЗВЪНБОЛНИЧНО ЛЕЧЕНИЕ

Чл.60. Националната здравноосигурителна каса определя нивото, до което заплаща лекарствата, предназначени за лечение на заболяванията по чл.54.

Чл. 61. Нивото на заплащане на лекарствата по чл.60 се определя при спазване на следните основни принципи:

1. гарантиране на равен достъп до необходимото медикаментозно лечение на по-широки групи ЗЗОЛ;

2. финансова обезпеченост в рамките на утвърдения бюджет на НЗОК за лекарства;

3. значимост на заболяването, за лечението на което е предназначено лекарството;

4. съпоставимост на нивото на заплащане на база среден курс лечение за лекарства, спадащи към една и съща група по международно непатентно наименование, съгласно методиката за определяне на нивото на заплащане на лекарствата от НЗОК.

РАЗДЕЛ ІV
ПРИНЦИПИ НА ДОГОВАРЯНЕ С ПРОИЗВОДИТЕЛИ НА ЛЕКАРСТВА, ТЪРГОВЦИ НА ЕДРО С ЛЕКАРСТВА И АПТЕКИ

Чл.62(1) Националната здравноосигурителна каса договаря с производителите на лекарства цените на конкретни лекарствени продукти, за които заплаща.

(2) Основните критерии за договаряне са:

1. лекарственият продукт да съдържа лекарствено(и) вещество(а), включено(и) в позитивния лекарствен списък по чл.57;

2. лекарственият продукт да е разрешен за употреба в РБългария по реда на ЗЛАХМ към датата на подаване на документите и срокът на валидност на разрешението да не е по-малък от срока на действие на НРД;

3. да е предназначен за лечение на заболяванията от списъка по чл.54, съгласно показанията за приложение на лекарствения продукт, включени в разрешението за употреба;

4. лекарственият продукт да съдържа количество на лекарственото вещество(а) и брой единични лекарствени форми, съответстващи на средния месечен курс на лечение (за хронични състояния) или средния курс на лечение (за остри състояния), провеждан с него;

5. лекарственият продукт да е с доказан регулярен внос и/или гарантирано регулярно производство.

Чл.63.(1) Националната здравноосигурителна каса чрез РЗОК довежда до знанието на изпълнителите на извънболнична медицинска и стоматологична помощ и аптеките списъка с лекарствени продукти, договорени по реда на чл.62.

(2) Списъкът по ал.1 съдържа:

1. данни за всеки лекарствен продукт;

2. договорена цена и търговски надценки;

3. ниво на заплащане на лекарството;

4. ред и изисквания при предписването му, които са задължителни за изпълнителите на медицинска и стоматологична помощ.

Чл.64. Националната здравноосигурителна каса договаря с търговците на едро с лекарства, посочени от производителите на лекарства, условията за доставка на лекарствените продукти от списъка по чл.63.

Чл.65. (1) Националната здравноосигурителна каса изготвя общи условия за договаряне с аптеките в цялата страна, които ще отпускат лекарствени продукти от списъка по чл.63.

(2) РЗОК сключва договори с аптеките, намиращи се на територията на съответната област в срок до 45 работни дни, считано от датата на обнародване на НРД.

(3) РЗОК предоставя в ЦУ на НЗОК информация за сключените договори във формат и обем, определен от НЗОК.

(4) РЗОК може да сключи договор с аптека извън сроковете по ал. 2 в случаите на:

1. подадена допълнително молба в населено място или обслужван район с население под 5000 души, където не съществува аптека, сключила договор с РЗОК;

2. прекратяване на договор с аптека в населено място или обслужван район с население под 5000 души, където не съществува аптека, сключила договор с РЗОК.

РАЗДЕЛ V
ПРЕДПИСВАНЕ И ПОЛУЧАВАНЕ НА ЛЕКАРСТВА, ЗАПЛАЩАНИ ОТ НЗОК

УСЛОВИЕ И РЕД ЗА ПРЕДПИСВАНЕ НА ЛЕКАРСТВА

Чл.66. Съгласно чл.56 от ЗЗО, изпълнителите на извънболнична медицинска и стоматологична помощ предписват лекарствените продукти от списъка по чл.63 за лечение на ЗЗОЛ с установени заболявания по чл.54 и при спазване изискванията на НРД, сключените с РЗОК договори и действащото законодателство в страната.

Чл.67. Предписването на лекарствени продукти се осъществява само след извършен преглед, който се документира в амбулаторен лист, чрез подписа на ЗЗОЛ.

Чл.68. (1) На една рецептурна бланка изпълнителят на извънболнична медицинска и стоматологична помощ има право да предпише:

1. до три лекарствени продукта - за лечение на едно заболяване, като в този случай той нанася МКБ-кода на заболяването в полето срещу всеки лекарствен продукт;

2. до три лекарствени продукта - за до три различни заболявания, като в този случай той нанася съответния МКБ-код в полето на всяко предписание;

(2) На отделна рецептурна бланка се изписват лекарствени продукти, посочени в списъка по чл.63, ал.2, т. 4 като заплащани от НЗОК на доставчик.

Чл.69. Изпълнителят на извънболнична медицинска и стоматологична помощ има право да предпише лекарствени продукти в следните количества:

1. за лечение на остри състояния – лекарствени продукти за не повече от 10 дни;

2. за лечение на хронични заболявания – лекарствени продукти за не повече от 30 дни, с изключение на случаите по чл.14, ал. 2 от Наредба № 4 /обн. ДВ, бр. 10 от 2001г./ и липса на подходяща опаковка в списъка по чл.63.

Чл.70. Изпълнителят на медицинска и стоматологична помощ предписва лекарствените продукти от списъка по чл.63 на цели опаковки. В изключителните случаи по чл. 69, т. 2 той записва с думи срока, за които са предписани лекарствените продукти.

Чл.71. (1) Лекарствените продукти, за които НЗОК заплаща, се предписват на “Рецептурна бланка – образец МЗ-НЗОК”- приложение № 10.

(2) В рецептурната бланка изпълнителят на медицинска и стоматологична помощ задължително попълва четливо всички реквизити, отнасящи се до:

1. лични данни на предписващия и практиката;

2. данни за ЗЗОЛ;

3. данни за предписваните лекарствени продукти, начина и срока на приемане;

4. номер и дата на амбулаторния лист и номера на “Рецептурната книжка на хронично болния” в случите, когато тя е необходима.

(3) В амбулаторния лист се вписва фабричният номер на рецептурната бланка и номерът на “Рецептурната книжка на хронично болния”.

(4) Третият екземпляр от рецептурната бланка се съхранява заедно с третия екземпляр от амбулаторния лист.

Чл.72. (1) Изпълнителят на медицинска и стоматологична помощ е длъжен да уведоми ЗЗОЛ – респ. родител, настойник, попечител:

1. за вида на предписаните лекарствени продукти, тяхното действие, нежелани лекарствени реакции, реда и начина на приемане;

2. за възможния избор на фармацевтично-еквивалентен продукт, включен в списъка по чл.63;

3. за сумата, която ЗЗОЛ следва да заплати при получаване на лекарствените продукти в аптеката.

(2) Уведомяването на ЗЗОЛ – респ. родителя, настойника, попечителя, се доказва с подписа му, положен в амбулаторния лист.

(3) В случай на получаване на съобщение от РЗОК или аптека за блокиране на лекарствен продукт от списъка по чл.63, изпълнителят на медицинска и стоматологична помощ уведомява при възможност ЗЗОЛ, на които е предписван такъв продукт.

Чл.73. (1) Предписването на лекарствени продукти, обозначени в списъка по чл.63 ал.2, т.4 като отпускани по протокол, се извършва при спазване на следния ред:

1. предписанията се извършват на протокол - бланка НЗОК – приложение № 10;

2. на един протокол може да се предпише един лекарствен продукт в до три лекарствени форми;

3. протоколите се издават за брой лечебни курсове, съобразно програмата по чл. 80, в рамките на шест месеца;

4. данните от предписанието се пренасят от протокола върху “Рецептурна бланка - образец МЗ-НЗОК” от общопрактикуващия лекар, който съхранява в медицинското досие на пациента копие от протокола.

Чл.74. Рецептите имат срок на валидност до 7 календарни дни, а протоколите - до шест месеца, считано от датата на издаване.

РАЗДЕЛ VІ
УСЛОВИЕ И РЕД ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА ЛЕКАРСТВА

Чл.75. (1) Рецептата се изпълнява в аптека, сключила договор с РЗОК.

(2) В случаите по чл.56, ал.1 и ал.2 за изпълнение на рецептата се представя “Рецептурна книжка за лечение на хронично болен”, протокол-бланка НЗОК и документ за самоличност.

(3) В случаите по ал. 2 рецептата се изпълнява в аптека, сключила договор с РЗОК, по местоживеене на лицето.

Чл.76. Рецептата не се изпълнява и се връща на приносителя й когато:

1. не съдържа всички реквизити ;

2. срокът на валидност по чл. 74 е изтекъл;

3. предписаното количество не съответства на изискванията на чл.69, съгласно определената от изпълнителя на медицинска помощ доза на прием;

4. предписаният лекарствен продукт не е включен в списъка по чл.63 или не се изписва по реда на чл.57 и чл.78 от ЗЗО;

5. не се представя документ, съгласно чл.75 или посочените данни в него не съответстват на попълнените в рецептурната бланка такива;

6. рецептата съдържа несъответстващи кодове на лекарства; не съдържа номер на "Рецептурна книжка на хронично болния" в случаите когато такава се изисква; превишени дози, срещу които няма подпис на лекаря; заличени и/или задраскани данни; несъответстващи МКБ-кодове и други несъответствия със списъка по чл.63 и посочените в него изисквания по предписанието.

РАЗДЕЛ VІІ
КОНТРОЛ ПО ПРЕДПИСВАНЕ И ОТПУСКАНЕ НА ЛЕКАРСТВА

Чл.77. Националната здравноосигурителна каса упражнява контрол по изпълнение на сключените договори с изпълнители на медицинска и стоматологична помощ и аптеки по отношение на предписване и отпускане на лекарства.

Чл.78. (1) Контролът се упражнява по ред и начин, определен в НРД и сключените договори.

(2) Контролът се осъществява от лицата по смисъла на глава тринадесета като могат да участват и консултанти-фармацевти - длъжностни лица в ЦУ на НЗОК и РЗОК.

РАЗДЕЛ VІІІ
ПРЕДПИСВАНЕ И ПОЛУЧАВАНЕ НА ЛЕКАРСТВА по специален режим

Чл.79. Лекарствените продукти, предназначени за лечение на заболявания, по реда на чл.56, ал.2, се предписват на протокол.

Чл.80. (1) За разрешаване на отпускането на лекарствени продукти по чл. 79, НЗОК съвместно с консултанти, определени със заповед на директора на НЗОК, разработва програма за всяко заболяване, която съдържа:

1. брой болни, които ще бъдат лекувани по програмата, за срока на действие на НРД;

2. критерии за включване на ЗЗОЛ в програмата;

3. лечебно-диагностичен алгоритъм;

4. периодичност на контролните прегледи;

5. необходими медико-диагностични изследвания и референтни стойности на показатели за проследяване на ефективността на лечението;

6. лечебно заведение и ниво на компетентност на оценяващите ефективността на проведеното лечение.

Чл.81. (1) За включване в програмите по чл.80, ал.1, ЗЗОЛ представя следните документи:

1. молба ( свободен текст ) до директора на РЗОК по местоживеене;

2. актуална епикриза (до 3 месеца от издаването) и/ или етапна епикриза от лечебно заведение за болнична помощ и диспансери;

3. приложени изследвания, които се изискват по чл.80, ал.1, т.5;

4. оригинален протокол по чл.79;

5. ксерокопие на предишен протокол, ако има такъв;

6. декларация за платени здравноосигурителни вноски.

(2) Документите се представят в РЗОК по местоживеене на ЗЗОЛ.

Чл.82. Документи по чл.81, ал. 1 се разглеждат от експертни комисии в ЦУ на НЗОК и РЗОК.

Чл.83. Съставът на експертните комисии се определя:

1. за комисията в ЦУ на НЗОК – със заповед на директора на НЗОК;

2. за комисиите в РЗОК – със заповед на директора на РЗОК. Копие от заповедта се изпраща в ЦУ на НЗОК.

Чл.84. (1) Комисията в ЦУ на НЗОК се определя със заповед на дирктора на НЗОК.

(2) Комисията в РЗОК осъществява дейността си по ред и начин, определен от директора на НЗОК.

(3) Експертите-консултанти на комисиите се определят с отделна заповед на директора на НЗОК / РЗОК /.

Чл.85. (1) Комисията в НЗОК/РЗОК има право:

1. да утвърди предложеното лечение;

2. да утвърди предложеното лечение с промени, които се изписват подробно;

3. да не приеме предложеното лечение като се посочат причините;

4. да приеме предложението с временно решение за срок до 1 месец – само за продължаване на вече започнато лечение, когато има непълнота в документацията не по вина на ЗЗОЛ.

(2) Комисията няма право да заменя предложения в протокол лекарствен продукт с друг.

(3) Комисията в НЗОК има право да анулира протокол, издаден от комисия в РЗОК.

Чл.86. Право да издават протоколи имат създадените със заповед на директора на лечебното заведение експертни комисии по съответното заболяване към университетски клиники, клиники в МБАЛ и диспансери, както и специалисти по профила на заболяването, сключили договор с РЗОК.

Чл.87. Протоколите се издават за брой лечебни курсове, посочени в програмата по чл.80, ал. 1, в рамките на шест месеца.

Чл.88. (1) Освен в случаите по чл. 85 ал. 3 анулиране на протокол се извършва от експертните комисии, които са го утвърдили в следните случаи:

1. смърт на пациента;

2. промяна на терапията или прекратяване на лечението;

3. при изгубване, кражба, унищожаване или запълване на рецептурната книжка;

4. изгубване или повреждане на издадения протокол;

5. при промяна на условията за отпускане на лекарствения продукт.

6. при промяна на местожителството.

Чл.89. Националната здравноосигурителна каса свежда до знанието на комисиите по чл.82 и чл.86 програмите по чл.80, ал. 1 и реда и начина за работа с протоколи.

Чл.90. В ЦУ на НЗОК за ЗЗОЛ, за които са издадени протоколи, се съхранява обобщена информация, получена от РЗОК, по ред, начин и формат, определен от ЦУ на НЗОК.

Чл.91. (1) Лекарственият продукт, за който има утвърден протокол, се отпуска в аптеки, сключили договор с РЗОК, определени за извършване на дейността на територията на РЗОК, в която ЗЗОЛ е подало документи и е получило разрешение за получаването му.

(2) Отпускането на лекарствения продукт се извършва след представяне на оригинален протокол, рецепта бланка МЗ-НЗОК, рецептурна книжка и документ за самоличност.

ГЛАВА дванадесета
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ ПО ИНФОРМАЦИОННОТО ОСИГУРЯВАНЕ И ОБМЕНА НА ИНФОРМАЦИЯ

Чл.92. Страните по този договор, с цел ефективно осъществяване на дейностите по задължителното здравно осигуряване, поддържат независимо една от друга собствени масиви от данни и обменят информация в зададени от НЗОК фиксирани формати, предназначени за компютърна обработка.

Чл.93. Информацията се обменя на хартиен или електронен носител. Електронният носител задължително се придружава от хартиен документ. Обемът и видът на предоставяната информация на електронен носител се договарят от НЗОК, БЛС и ССБ като се спазват реквизитите на установените в този договор документи.

Чл.94. (1) Националната здравноосигурителна каса при поискване получава от БЛС и ССБ информация за вписаните в техните регистри лекари и стоматолози, работещи в лечебните заведения, сключили договор с НЗОК, както и за настъпилите промени в регистрите.

(2) Националната здравноосигурителна каса ежемесечно или при поискване получава от РЦЗ информация за вписаните в регистъра лекари и стоматолози, съгласно чл.41 от ЗЛЗ, както и за настъпилите промени в регистрите.

Чл.95. Районната здравноосигурителна каса получава от аптеките, с които е в договорни отношения, на електронен носител спецификация към фактура за договорените отчетни периоди. Спецификацията към фактура съдържа информация за отпуснатите лекарствени продукти с рецептурната бланка - НЗОК.

Чл.96. (1) Националната здравноосигурителна каса си запазва правото да изисква от изпълнителите на медицинска и стоматологична помощ цялата първична документация при извършване на медицински и финансов контрол, както и финансовите отчетни документи и медико-статистическите документи.

(2) Информацията се предоставя на хартиен или електронен носител в зависимост от възможностите на изпълнителя.

Чл.97. Районната здравноосигурителна каса се задължава да изисква от изпълнителя на медицинска помощ да информира по подходящ начин в 15-дневен срок регистрираните при него ЗЗОЛ за настъпилите промени в организацията по оказване на медицинска помощ.

Чл.98. Националната здравноосигурителна каса се задължава да съхранява данните за осигурените лица и изпълнителите на медицинска и стоматологична помощ за период, регламентиран в чл.67 от ЗЗО.

Чл.99. Националната здравноосигурителна каса се задължава да използва данните, свързани с личността на осигуреното лице и изпълнителите на медицинска и стоматологична помощ, в съответствие с изискванията по чл.68 от ЗЗО.

Чл.100. Освен в случаите по чл.68, ал.1 и 2 от ЗЗО, НЗОК може да предостави данни на държавни органи за личността на осигурено лице или за изпълнител на медицинска и стоматологична помощ, само ако това е предвидено със закон.

Чл.101. Личните данни, които подлежат на компютърна обработка, трябва да бъдат съхранявани в структури и формати, които позволяват идентифицирането на субектите на данни за период, не по-продължителен от този, който се изисква за целите на съхраняване.

Чл. 102. (1) МЗ, НЗОК, БЛС и ССБ съвместно управляват частта от проект BUL 4565, финансиран по договор със Световната банка, насочена към частично машинно осигуряване на първичната извънболнична помощ.

(2) В срока на действие на този НРД в системата за първична извънболнична помощ ще бъдат разпределени поне 3 500 (три хиляди и петстотин) персонални компютъра по критерии, разработени от МЗ, НЗОК, БЛС и ССБ.

ГЛАВА тринадесета
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА КОНТРОЛ ПО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ДОГОВОРИТЕ

Чл.103. (1) Тази глава урежда контрола по изпълнението на договорите с изпълнителите на медицинска и стоматологична помощ, сключени в съответствие с НРД.

(2) Контролът по ал.1 е финансов и медицински.

(3) Медицинският контрол включва и стоматологичен, който се извършва от лекари – контрольори - за ИМП и от стоматолози – контрольори - за ИСП.

Чл.104. Директорът на НЗОК упражнява цялостен контрол:

а/ чрез длъжностни лица на НЗОК по реда на раздел І от тази глава;

б/ чрез длъжностни лица на РЗОК - финансови инспектори и лекари – контрольори, и стоматолози – контрольори, по реда на ЗЗО и раздел ІІ от тази глава.

Чл.105. (1) Изпълнителите на медицинска и стоматологична помощ са длъжни да:

1. оказват съдействие на контролните органи на НЗОК и РЗОК при изпълнение на служебните им задължения;

2. предоставят на контролните органи на НЗОК и РЗОК при поискване всички първични медицински и финансово - отчетни документи по сключените договори.

(2) Контролната дейност се осъществява по начин, незатрудняващ основната дейност на изпълнителите на медицинска и стоматологична помощ.

РАЗДЕЛ І
КОНТРОЛ, ОСЪЩЕСТВЯВАН ОТ ДЛЪЖНОСТНИ ЛИЦА НА НЗОК

Чл.106. (1) Длъжностните лица на НЗОК извършват проверка на основание заповед на директора на НЗОК, с която се определя проверяващото лице (лица), обектът - наименование и месторазположение, срокът, видът и задачата на проверката.

(2) За проверката по ал.1 се съставя заключение, което се подписва в три екземпляра от длъжностните лица, и се връчва на:

1. лицето, представляващо ИМП и ИСП - обект на проверката;

2. директора на НЗОК;

3. директора на РЗОК.

(3) За подпомагане на дейността на длъжностните лица на НЗОК директорът на НЗОК определя комисии от външни експерти по специалности.

Чл.107. (1) Директорът на НЗОК може да назначи съвместна проверка от служители на НЗОК и РЗОК, със заповед, в която определя проверяващите лица, обекта - наименование и месторазположение и вида и срока на проверката.

(2) На основание на заповедта по ал.1 директорът на РЗОК издава заповед.

(3) В случаите на констатирани нарушения се съставя финансов и/или медицински протокол от длъжностните лица на РЗОК.

РАЗДЕЛ ІІ
НЕПОСРЕДСТВЕН КОНТРОЛ

Чл.108. (1) Непосредственият контрол върху дейността на изпълнителите на медицинска и стоматологична помощ по изпълнението на договорите се осъществява от длъжностни лица на РЗОК - финансови инспектори, лекари - контрольори и стоматолози-контрольори.

(2) Проверките по ал.1 се извършват на основание заповед на директора на РЗОК, с която се определя проверяващото лице (лица), обектът - наименование и месторазположение, срокът, видът и задачата на проверката.

(3) При откриване на проверката проверяващото лице /лица/ се легитимира и връчва копие от заповедта за проверка на лицето, представляващо ИМП и ИСП - обект на проверката.

(4) В случаите на проверки по жалби директорът на РЗОК е длъжен по подходящ начин да уведоми лицето - обект на проверката, не по- късно от 24 часа преди началото на същата.

Чл.109. Длъжностните лица на РЗОК - финансови инспектори, имат правата по чл.73, ал.1 от ЗЗО.

Чл.110. При липса на нарушения от извършената проверка се съставя финансов констативен протокол.

Чл.111. (1) При установени нарушения от извършената проверка се съставя финансов протокол, в който се вписват:

1. обект на проверката - наименование, месторазположение;

2. данни за проверката - дата и място на съставяне, основание за извършване на проверката, проверяващото лице (лица);

3. констатираните нарушения по клаузите на договора с изпълнителя на медицинска или стоматологична помощ и размерът на нанесените вреди;

4. задължителни предписания и срокове за отстраняване на констатираните нарушения;

5. подпис на съставителя и на лицето - обект на проверката, и дата на връчване;

6. срок за възражение.

(2) Финансовият протокол се изготвя в три екземпляра и се връчва на лицето, представляващо ИМП и ИСП - обект на проверката, на директора на съответната РЗОК и на съответната районна колегия на съсловната организация на лекарите или на стоматолозите.

Чл.112. Лицето - обект на проверката, има право да представи писмено възражение по направените във финансовия протокол констатации пред директора на РЗОК в 7-дневен срок, считано от деня на получаване на протокола.

Чл.113. Санкциите се налагат по реда на глава четиринадесета.

Чл.114. (1) Длъжностните лица на РЗОК – лекари-контрольори и стоматолози - контрольори, имат правата по чл.74, ал.1 от ЗЗО.

(2) Със заповед на директора на РЗОК може да се създаде клинична консултативна комисия, подпомагаща дейността на лекарите - контрольори и стоматолозите - контрольори.

(3) Комисиите по ал.2 се състоят от клиницисти, които са работили в лечебни заведения за болнична помощ на територията на областта, в която се намира проверяваното лечебно заведение, но в момента не работят там.

Чл.115. При липса на нарушения от извършената проверка се съставя медицински констативен протокол.

Чл.116. (1) При установени нарушения от извършената проверка се съставя медицински протокол, в който се вписват:

1. обект на проверката - наименование, месторазположение;

2. данни за проверката - дата и място на съставяне, основание за извършване на проверката, проверяващо лице (лица);

3. констатирани нарушения по клаузите на договора с изпълнителя на медицинска или стоматологична помощ ;

4. констатирани недостатъци в дейността на изпълнителя на медицинска или стоматологична помощ;

5. задължителни предписания и срокове за отстраняване на констатираните нарушения;

6. препоръки за подобряване на дейността на изпълнителя на медицинска или стоматологична помощ;

7. подпис на съставителя и лицето - обект на проверката, и дата на връчване;

8. срок за възражение.

(2) Медицинският протокол се изготвя в три екземпляра и се връчва на: лицето, представляващо ИМП или ИСП - обект на проверката, директора на съответната РЗОК и съответната районна колегия на съсловната организация на лекарите или на стоматолозите.

(3) При констатирани от извършената проверка нарушения на Кодекса на професионалната етика директорът на РЗОК уведомява съответната комисия за професионална етика към БЛС/ССБ.

Чл.117. Лицето - обект на проверката, има право на писмено възражение по направените от лекаря-контрольор констатации пред директора на РЗОК в 7-дневен срок, считано от деня на получаване на протокола.

ГЛАВА четиринадесета
САНКЦИИ ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРИТЕ С ИЗПЪЛНИТЕЛИТЕ НА МЕДИЦИНСКА И СТОМАТОЛОГИЧНА ПОМОЩ

РАЗДЕЛ I
ОСНОВАНИЯ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА САНКЦИИ. ВИДОВЕ САНКЦИИ

Чл.118. (1) Когато изпълнител на медицинска и стоматологична помощ не изпълни задълженията си по договор с НЗОК, същата има право да приложи санкциите, предвидени в тази глава.

(2) Предвидените в настоящата глава санкции се прилагат при нарушение, констатирано по реда на глава тринадесета.

Чл.119. (1) Санкциите по този НРД са:

1. финансови неустойки в размери не по - малки и кратни на 80 лв.;

2. прекратяване на договор с едномесечно предизвестие;

3. прекратяване на договор без предизвестие.

(2) Националната здравноосигурителна каса може да иска обезщетение и за вреди по-големи от финансовите неустойки по ал.1, т.1, в случай, че такива са настъпили в резултат на нарушението.

(3) Прилагането на санкция “финансова неустойка” за повторно нарушение следва да се счита предупреждение за прекратяване на договора.

Чл.120. (1) Санкциите, в зависимост от констатираното нарушение, се прилагат от директора на РЗОК, както следва:

1. при неоснователен отказ да се окаже медицинска или стоматологична помощ на ЗЗОЛ, когато такава се дължи по договор, довел до непосредствена промяна в състоянието на пациента:

а) финансова неустойка в размер на:

- за индивидуални и групови практики - от 80 до 240 лв.;

- за ДКЦ, МЦ, СЦ и МСЦ- от 160 до 480 лв.;

- за медико- диагностични лаборатории - от 240 до 720 лв.;

- за болници и диспансери - от 400 до 1200 лв.

б) при повторно нарушение – финансова неустойка в размер един и половина пъти от първоначално приложената санкция;

в) при последващо нарушение – прекратяване на договор с предизвестие, или финансова неустойка в тройния размер на първоначално приложената санкция - по преценка на директора на РЗОК. В случаите на прекратяване на договор се взима съгласието на директора на НЗОК.

2. при несъответствие между оказаната медицинска или стоматологична помощ и заплатените суми от НЗОК, както и неоснователно заплащане от ЗЗОЛ на потребителска такса по чл.37 от ЗЗО:

а) финансова неустойка в размер на:

- за индивидуални и групови практики- от 80 до 240 лв.;

- за ДКЦ, МЦ, СЦ и МСЦ- от 160 до 480 лв.;

- за медико- диагностични лаборатории- от 240 до 720 лв.;

- за болници и диспансери- от 400 до 1200 лв.

в) при последващо нарушение – прекратяване на договор с предизвестие, или финансова неустойка в тройния размер на първоначално приложената санкция - по преценка на директора на РЗОК. В случаите на прекратяване на договор се взема съгласието на директора на НЗОК.

3. при необосновано нарушаване на поетите задължения по обявения месечен график или по плана за дейността на лечебното заведение съгласно чл.164, ал.2:

а) финансова неустойка в размер на:

- за индивидуални и групови практики - от 80 до 240 лв.;

- за ДКЦ, МЦ, СЦ и МСЦ- от 160 до 480 лв.;

- за медико- диагностични лаборатории- от 240 до 720 лв.;

- за болници и диспансери- от 400 до 1200 лв.;

б) при повторно нарушение - финансова неустойка в размер един и половина пъти от първоначално приложената санкция;

в) при последващо нарушение - двойния размер на първоначално приложената санкция.

4. при нарушения на установения с НРД ред за издаване на медицински документи – първични и отчетни:

а) финансова неустойка в размер на:

- за индивидуални и групови практики - от 80 до 400 лв.;

- за ДКЦ, МЦ, СЦ и МСЦ - от 160 до 800 лв.;

- за медико- диагностични лаборатории - от 240 до 1200 лв.;

- за болници и диспансери - от 400 до 2000 лв.

б) при повторно нарушение – финансова неустойка, в размер един и половина пъти от първоначално приложената санкция;

в) при последващо нарушение - тройния размер на първоначално приложената санкция.

5. при нарушения по изпълнение на вида, обема и осигуряването на качеството по специфични индикатори на договорената по пакети медицинска помощ, с изключение на чл.208, т.6:

а) финансова неустойка в размер на:

- за индивидуални и групови практики - от 80 до 480 лв.;

- за ДКЦ, МЦ, СЦ и МСЦ - от 160 до 960 лв.;

- за медико - диагностични лаборатории- от 240 до 1440 лв.;

- за болници и диспансери - от 400 до 2400 лв.

в) при последващо нарушение – прекратяване на договор с предизвестие, или финансова неустойка в тройния размер на първоначално приложената санкция - по преценка на директора на РЗОК. При случаите на прекратяване на договор се взима съгласието на директора на НЗОК.

6. при несъответствие на обема и качеството на договорената и предоставената стоматологична помощ:

а) финансова неустойка в размер на:

- за индивидуална и групова практика - от 80 до 160 лв.;

- за СЦ и МСЦ - от 160 до 320 лв.

в) при последващо нарушение – прекратяване на договор с предизвестие, или финансова неустойка в тройния размер на първоначално приложената санкция - по преценка на директора на РЗОК. В случаите на прекратяване на договор се взема съгласието на директора на НЗОК.

7. при неизпълнение на специфичните индикатори за качество по програмите за управление на здравни приоритети с изключение на чл.208, т.6:

а) финансова неустойка в размер на:

- за индивидуални и групови практики - от 80 до 240 лв.;

- за ДКЦ, МЦ, СЦ и МСЦ - от 160 до 480 лв.

в) при последващо нарушение - двойния размер на първоначално приложената санкция.

8. при неспазване на изискванията за отчетност - за изпълнители на медицинска помощ или при отчитане на услуги, които не са извършени и са отразени в документацията:

а) финансова неустойка в размер на:

- за индивидуални и групови практики - от 80 до 240 лв.;

- за ДКЦ, МЦ, СЦ и МСЦ- от 160 до 480 лв.;

- за медико - диагностични лаборатории - от 240 до 720 лв.;

- за болници и диспансери - от 400 до 1200 лв.

в) при последващо нарушение - тройния размер на първоначално приложената санкция.

9. при неспазване на условията и реда за предписване на лекарства, вид и количество:

а) финансова неустойка в размер на:

- за индивидуални и групови практики- 400 лв.;

- за ДКЦ, МЦ, СЦ и МСЦ- 800 лв.;

б) при повторно нарушение – финансова неустойка, в размер на:

- за индивидуални и групови практики – 800 лв.;

- за ДКЦ, МЦ, СЦ и МСЦ - 1600 лв.;

в) при последващо нарушение – прекратяване на договор с предизвестие, или финансова неустойка в тройния размер на първоначално приложената санкция - по преценка на директора на РЗОК. При случаите на прекратяване на договор се взема съгласието на директора на НЗОК.

10. при неправомерно записване на пациенти с оглед на правилата за избор на лекар по реда на Наредба за достъпа на ЗЗОЛ до лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ и НРД;

а) финансова неустойка в размер на от 80 до 400 лв - за индивидуални и групови практики за първична извънболнична медицинска помощ;

в) при последващо нарушение - прекратяване на договора.

11. при възпрепятстване на контролните органи на НЗОК и РЗОК да изпълняват правата и задълженията си по ЗЗО:

а) финансова неустойка в размер на:

- за индивидуални и групови практики - от 80 до 160 лв.;

- за ДКЦ, МЦ, СЦ и МСЦ - от 160 до 320 лв.;

- за медико - диагностични лаборатории - от 240 до 480 лв.;

- за болници и диспансери - от 400 до 800 лв.

в) при последващо нарушение - двойния размер на първоначално приложената санкция.

12. при нарушаване на правилата за експертиза на работоспособността по реда на раздел V на глава шестнадесета и раздел V на глава осемнадесета:

а) финансова неустойка в размер на:

- за индивидуални и групови практики - от 80 до 240 лв.;

- за ДКЦ, МЦ, СЦ и МСЦ - от 160 до 480 лв.;

- за медико - диагностични лаборатории - от 240 до 720 лв.;

- за болници и диспансери - от 400 до 1200 лв.

в) при последващо нарушение - двойния размер на първоначално приложената санкция.

13. при неизпълнение на договорените условия и ред за оказване на медицинска или стоматологична помощ, съгласно раздел ІІІ на глава шестнадесета, раздел ІІІ на глава седемнадесета и раздел ІV на глава осемнадесета:

а) финансова неустойка в размер на:

- за индивидуални и групови практики - от 80 до 240 лв.;

- за ДКЦ, МЦ, СЦ и МСЦ - от 160 до 480 лв.;

- за медико - диагностични лаборатории - от 240 до 720 лв.;

- за болници и диспансери - от 400 до 1200 лв.

в) при последващо нарушение - двойния размер на първоначално приложената санкция.

14. при нарушаване на други клаузи от договора с изпълнители на медицинска или стоматологична помощ, извън изброените в предходните точки, се прилагат санкции по преценка на директора на РЗОК, съобразно видовете лечебни заведения.

(2) При лечебните заведения за болнична помощ финансовата неустойка се определя за всеки отделен случай от договорените болнични пакети.

(3) Видът и размерът на санкцията се определят от директора на РЗОК в зависимост от: тежестта на констатираното нарушение; поредността на извършването му; наличие на други нарушения или санкции и от решението на арбитражната комисия, ако спорът е отнесен към нея.

Чл.121. При прилагане на санкция прекратяване на договор с ДКЦ, МЦ, СЦ, МСЦ и лечебно заведение за болнична помощ е необходимо предварителното съгласие на директора на НЗОК.

РАЗДЕЛ II
РЕД ЗА ПРИЛАГАНЕ НА САНКЦИИ

РЕД ЗА ПРИЛАГАНЕ НА САНКЦИИ ПРИ ФИНАНСОВИ НАРУШЕНИЯ

Чл.122. (1) При липса на възражения в срока по чл.112 директорът на РЗОК прилага санкциите, предвидени в договора.

Чл.123. При постъпване на възражение в срока по чл.112 директорът на РЗОК може да приложи санкциите, предвидени в договора, като вземе предвид възражението.

Чл.124. (1) В случай, че директорът на РЗОК приложи санкция по чл. 119, ал.1, т.1, същият изпраща писмена покана до изпълнителя за доброволно плащане на определената финансова неустойка.

(2) Изпълнителят се задължава в 14-дневен срок от получаване на поканата по ал.1 доброволно да внесе дължимите суми.

(3) Когато изпълнителят не изпълни поканата в срока по ал.2, дължимата сума се прихваща от следващото плащане по договора или се събира по исков ред.

РЕД ЗА ПРИЛАГАНЕ НА САНКЦИИ ПРИ МЕДИЦИНСКИ НАРУШЕНИЯ

Чл.125. При липса на възражения в срока по чл.117 директорът на РЗОК издава заповед за прилагане на санкциите, предвидени в договора, която се връчва на изпълнителя в 3-дневен срок от издаването на същата.

Чл.126. (1) В случаите, когато лицето оспори констатациите на лекаря-контрольор или стоматолога - контрольор, директорът на РЗОК в 7-дневен срок от получаване на писменото възражение изпраща спора за решаване от арбитражна комисия.

(2) Арбитражната комисия по чл.75, ал.2 от ЗЗО изготвя правила за дейността си в съответствие с този раздел.

(3) Арбитражната комисия задължително се произнася с решение в срока по чл.75, ал.3 от ЗЗО, с което потвърждава или отхвърля изцяло, или частично констатациите на лекаря-контрольор, или стоматолога - контрольор.

(4) Решението се изпраща в 3-дневен срок на директора на РЗОК.

Чл.127. Заповедта на директора на РЗОК за прилагане на санкциите подлежи на съдебно обжалване по реда на Закона за административното производство.

Чл.128. Прекратяването на договор с изпълнител на извънболнична помощ не освобождава НЗОК от задължението да заплати на изпълнителя по представени отчетни документи реализираните от него дейности до прекратяването на договора.

РАЗДЕЛ ІІІ

ПРАВИЛА ЗА РАБОТА НА АРБИТРАЖНАТА КОМИСИЯ

Чл.129. (1) Арбитражната комисия се създава на основание чл. 75 от ЗЗО със заповед на директора на РЗОК, съгласувано с председателите на районните колегии на БЛС и ССБ.

(2) Заповедта по ал.1 се издава в едномесечен срок от обнародването на НРД. Срокът за работа на комисията е за периода на действие на НРД.

Чл.130. (1) Комисията се състои от 6 членове - равен брой представители на РЗОК и на районната колегия на съответната съсловна организация.

(2) За всяка от квотите се определят по трима резервни членове по същия ред, по който се определят постоянните членове. Когато отсъства титуляр, на заседанията и при вземане на решения се включва резервен член от същата квота.

(3) Комисията се председателства на ротационен принцип за срок от три месеца.

Чл.131. (1) Арбитражната комисия работи в съответствие с чл. 75 и чл. 76 от ЗЗО.

(2) За установени нарушения от смесен характер (медицински и финансов), когато лицето оспори констатациите, директорът на РЗОК изпраща спора за решаване от Арбитражната комисия, която се произнася по медицинската част.

Чл.132. (1) Арбитражната комисия разглежда споровете в пълен състав. Ако някой от постоянните членове отсъства, се включва резервен член от съответната квота.

(2) Всяка от страните по спора може в писмен вид да иска отвод на член на комисията, ако са налице обстоятелства, които пораждат основателни съмнения относно неговата безпристрастност и независимост.

Чл.133. (1) Председателят на комисията свиква заседанията, докладва спора, изготвя решенията и комплектува преписките.

(2) Арбитражната комисия разглежда споровете по документи, които страните предварително са представили.

(3) Ако комисията прецени, тя може да изслуша представител на контролния орган или възразилото лечебно заведение. Комисията може да изисква всички необходими документи, справки и други материали, необходими й за формиране на мнение.

Чл.134. (1) Арбитражната комисия се произнася с решение по предмета на спора.

(2) В случай, че Арбитражната комисия потвърди констатациите на лекаря-контрольор или стоматолог - контрольор изцяло или частично, директорът на РЗОК издава заповед за прилагане на санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или стоматологична помощ.

(3) В случай, че Арбитражната комисия отхвърли изцяло констатациите на лекаря-контрольор или стоматолога - контрольор, директорът на РЗОК уведомява писмено лицето - обект на проверката, за решението й и за прекратяване на производството по медицинската проверка.

Чл.135. (1) Решението на комисията е в писмен вид, съдържа мотиви и се подписва от всички членове.

(2) Срокът за произнасяне е едномесечен, считан от датата на постъпване на преписката.

(3) Решението се взима с обикновено мнозинство, присъствено и чрез явно гласуване.

(4) Решението на комисията се изготвя в три екземпляра - по един за изпълнителя на медицинска помощ, директора на РЗОК и съответната районна колегия на БЛС или ССБ. Решенията се връчват по начин, удостоверяващ получаването им.

(5) Директорът на РЗОК изпраща на арбитражната комисия копие от заповедта за налагане на санкция или за прекратяване на производството.

Чл.136. На всяко заседание на комисията се води протокол, който задължително се подписва от всички членове на комисията.

Чл.137. След приключване на всяка преписка, цялата документация се извежда в специална книга и се връща в РЗОК. Копия от преписките се подреждат в архив и се съхраняват от комисията не по-малко от една година. Книгата се съхранява от председателя на комисията.

ГЛАВА петнадесета
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОР С ИЗПЪЛНИТЕЛ НА МЕДИЦИНСКА И СТОМАТОЛОГИЧНА ПОМОЩ

Чл.138. Договорът с ИМП и ИСП се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие:

по взаимно писмено съгласие между страните;
с изтичане на уговорения срок;
при смърт или поставяне под запрещение на лекаря или стоматолога, регистрирал индивидуална практика за извънболнична медицинска или стоматологична помощ - от момента на смъртта или от датата на постановяване на съдебното решение за поставяне под запрещение;
при заличаване на регистрацията в РЦЗ на лечебното заведение- изпълнител, при условията на чл.45 от ЗЛЗ – от датата на влизане в сила на акта на заличаването;
при заличаване на лекаря или стоматолога, регистрирал индивидуалната практика за първична или специализирана медицинска помощ, от регистъра на съответната районна колегия на БЛС/ССБ, за което председателят на колегията незабавно уведомява РЗОК – от датата на влизане в сила на акта на заличаването;
при прекратяване, ликвидация или обявяване в несъстоятелност на изпълнител - юридическо лице или едноличен търговец – от момента на настъпване на съответното юридическо събитие;
при налагане на запор на изпълнителя по реда на ГПК.

Чл.139. Договорът се прекратява без предизвестие от страна на НЗОК, когато изпълнителят:

а) е прекратил дейността си, без да уведоми РЗОК;

б) не представи повече от два месеца отчетите за дейността си по глава десета от НРД;

Чл.140. Договорът може да се прекрати с писмено предизвестие от страна на ИМП и ИСП в следните срокове:

1. изпълнител на ПИМП и ПИСП - един месец, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от три месеца;

2. изпълнител на СИМП и СИСП - 15 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от един месец;

3. изпълнител на болнична помощ - един месец, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от три месеца.

Чл.141. (1) Договорът може да се прекрати с едномесечно предизвестие от страна на възложителя в случаите на:

1. прилагане на санкции по чл. 119, ал.1,т.2,

2. чл.264, ал.2, т.4.

(2) Прекратяването на договор с изпълнител на извънболнична помощ не освобождава НЗОК от задължението да заплати на изпълнителя по представени отчетни документи извършените от него дейности до прекратяването на договора.

СПЕЦИАЛНА ЧАСТ

ДЯЛ І
МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ

ГЛАВА шестнадесета
ИЗВЪНБОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ

РАЗДЕЛ I
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРИ С ИЗПЪЛНИТЕЛИ НА ИЗВЪНБОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ

Чл.142. (1) Националната здравноосигурителна каса сключва договори за оказване на медицинска помощ с изпълнители на извънболнична помощ по смисъла на чл. 58 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

(2) Директорът на РЗОК сключва договорите по ал. 1 с изпълнители на извънболнична помощ на територията, обслужвана от РЗОК, при спазване на действащата в страната нормативна уредба и в съответствие с този Национален рамков договор.

Чл.143. Страна по договор с НЗОК може да бъде лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ, което отговаря на следните условия:

членство в Българския лекарски съюз—за лекарите, които ръководят, съответно работят в лечебното заведение;
регистрация на лечебното заведение съгласно ЗЛЗ на територията на съответната РЗОК;
налично медицинско и техническо оборудване и обзавеждане, съгласно приложения №2 и 3;
необходима квалификация за използване на наличното оборудване, когато такава се изисква, доказана с документ, издаден от МЗ или висши медицински училища.

Чл.144. Лечебно заведение за първична извънболнична медицинска помощ, желаещо да сключи договор с НЗОК, трябва да има записани в регистъра си здравноосигурени лица, осъществили правото си на постоянен избор на общопрактикуващ лекар от лечебното заведение, както следва:

установява се долна граница на броя здравноосигурени лица 800 души, избрали лекар от амбулатория за индивидуална или групова практика за първична извънболнична медицинска помощ;
не се установява горна граница за броя регистрирани лица;
не се установява долна граница за броя на здравноосигурени лица, регистрирани в индивидуална и групова практика, в случай на:

а) месторазположение на практиката в населено място с население под 5000 души;

б) месторазположение на практиката в район с отдалеченост и разпокъсаност на населените места, което се преценява от директора на съответната РЗОК;

в) наличие на незаета практика, за която повече от 6 месеца няма кандидат;

индивидуалните практики за първична извънболнична медицинска помощ, разположени в населено място с население над 5000 души, в които броят на регистрираните лица е под 800, следва да обединят дейността си чрез договор за дружество по реда на чл. 357 и сл. от Закона за задълженията и договорите, както следва:

а) с индивидуална или групова практика за първична медицинска помощ, изпълнила условието по т. 1;

б) с други практики за първична медицинска помощ, в които броят на регистрираните лица за всеки лекар от тях също е под 800 души с цел изпълнение на условието по т. 1;

с договора за гражданско дружество се регламентират ползването на общи помещения, оборудване, изготвяне на общ график за повикванията и други въпроси, свързани с дейността на дружеството;

Чл.145. (1) Директорът на РЗОК може да сключи договор с лечебно заведение за първична извънболнична медицинска помощ, без да се изисква списък с регистрирани при същия пациенти, в случай че:

над 30 % от постоянно живеещите в населено място с население под 5000 души не са избрали личен лекар;
наличие на незаета практика, за която повече от шест месеца няма кандидат.

(2) В случаите по ал. 1 директорът прави служебен избор за здравноосигурените лица, които не са избрали личен лекар, като ги включва в списъка на изпълнителя на първична извънболнична медицинска помощ.

Чл.146. (1) Лечебните заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ, желаещи да сключат договор с НЗОК за извършване на специализирани медицински дейности могат да кандидатстват и за извършване на високоспециализирани медицински дейности по специалности, посочени в приложение № 6.

(2) В случаите по ал. 1 лечебните заведения трябва да отговарят освен на посочените в чл. 14 и на следните изисквания:

налично оборудване и високоспециализирана техника - приложение № 6;
необходима квалификация и преминато обучение от специалистите от лечебното заведение за използване на високоспециализираната техника, удостоверено с документ, издаден от висше медицинско училище.

(3) Лечебните заведения по ал. 1 не могат да сключват договори само за извършване на високоспециализирани дейности, без да изпълняват и специализираните дейности от съответния пакет.

Чл.147. (1) Националната здравноосигурителна каса сключва договори за извършване на медико-диагностични изследвания съгласно приложение № 5.

(2) Лечебните заведения по ал.1, желаещи да извършват и високоспециализирани медико-диагностични изследвания, посочени в приложение № 5, следва да отговарят на изискванията по чл.146, ал.2.

(3) При липса на възможност сключилите договор с НЗОК лечебни заведения да задоволят потребностите на здравноосигурените лица от медико-диагностични изследвания може да се сключи договор със здравни заведения по ЗНЗ.

Необходими документи и ред за сключване на договори с изпълнители на извънболнична медицинска помощ

Чл.148. (1) Лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ, желаещи да сключат договор със съответната РЗОК, на чиято територия имат месторазположение, представят заявление по образец, утвърден от директора на НЗОК, към което прилагат:

удостоверение за регистрация на лечебното заведение в районния център по здравеопазване;
документ, удостоверяващ членство в БЛС на лекарите, които ръководят, съответно работят в лечебното заведение, към датата на подаване на документите;
списък на здравноосигурените лица, избрали съответния общопрактикуващ лекар—за лечебните заведения за първична медицинска помощ.
план за дейността на лечебното заведение (за медицински центрове, диагностично-консултативни центрове и медико-стоматологични центрове, като за последните се изисква план относно медицинската дейност на съответния център);
план за организация на повикванията в съответния здравен район, където е амбулаторията (за лечебните заведения за първична медицинска помощ);
копие от договорите, с които е нает медицинският персонал в съответното лечебно заведение, в случаите по чл.163;
информация за дейността на съответната лаборатория—оборудване, капацитет, структура и квалификация на персонала, работещ в нея—за лечебните заведения, самостоятелни медико-диагностични лаборатории и здравните заведения;
декларация от управителя на лечебното заведение (медицински център, медико-стоматологичен център или диагностично-консултативен център), че заплаща не по-малко от 30 % бруто от размера на личния принос на лекаря—пряк изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ от приходите, реализирани по договор с НЗОК, и потребителски такси.
декларация за налично оборудване и обзавеждане съгласно чл.143, т.3 НРД;
декларация за налично оборудване за извършване на високоспециализирани медицински дейности или високоспециализирано медико-диагностични изследвания по чл. 146 и 147;
необходими квалификационни документи по чл. 146 и 147.

(2) Планът за дейността по т.4 на ал. 1 става неразделна част от договора при сключването му между съответната РЗОК и лечебното заведение и съдържа:

налично медицинско и техническо оборудване и обзавеждане, задължения по разширяването им и срокове за изпълнение;
поименен списък и квалификация на персонала, включително лекари, наети по трудови или граждански договори в лечебното заведение; представя се и копие от трудовата книжка, с което се установява трудово-правният статут на специалистите към момента на подаване на плана за дейността;
график за обслужването на пациентите;
доказателства за изпълнение на пакетите медицинска помощ по специалности .
взаимоотношения с други изпълнители на медицинска помощ;
очакван среден размер на трудовото възнаграждение по видове персонал, нает по трудов договор;
задължения по социалното и здравното осигуряване на персонала;
друга информация в съответствие с вида и спецификата на лечебното заведение.

(3) Изпълнителите на извънболнична медицинска помощ, които са сключили договор с НЗОК за срока на действие на НРД-2001г., прилагат следните документи:

1. удостоверение от РЦЗ за промени в обстоятелствата по извършената регистрация—в случаите, когато такива са настъпили;

2. удостоверение за членство в БЛС на лекарите, които ръководят, съответно работят в лечебното заведение към датата на подаване на документите;

3. декларация в свободен текст от лицето, което представлява лечебното заведение, за липса на промени в обстоятелствата по чл. 40 ЗЛЗ, извън случаите по т. 1;

4. план за дейността по ал. 1, т. 5 и счетоводен отчет за приходите от дейността по задължителното здравно осигуряване и извършените разходи за изминалата година (за лечебните заведения, изброени в ал. 1, т. 5);

5. план за организация на повикванията (за лечебните заведения за първична извънболнична медицинска помощ);

6. копие от договорите, с които е нает медицинският персонал в съответното лечебно заведение, в случаите по чл. 163;

7. декларация за налично оборудване и обзавеждане съгласно чл. 143, т. 3;

8. декларация по ал. 1, т. 8.

9. декларация за налично оборудване за извършване на високоспециализирани медицински дейности или високоспециализирано медико-диагностични изследвания по чл. 146 и 147;

10. необходими квалификационни документи по чл. 146 и 147.

(4) При промяна на всяко от обстоятелствата, удостоверени с документи по ал. 2, т. 1, 2 и 3, изпълнителят на медицинска помощ е длъжен да уведоми РЗОК и да изпрати копие от съответния документ в 7-дневен срок.

(5) Здравните заведения, поканени да сключат договор чрез директора на РЗОК, подават заявление, към което прилагат:

1. копие от акта на Министерския съвет, с който са създадени или преобразувани съгласно чл. 2, ал. 2 ЗНЗ;

2. информация за дейността на съответната профилна лаборатория в структурата на здравното заведение (оборудване, капацитет, структура и квалификация на персонала) за хигиенно-епидемиологичните инспекции;

Чл.149. При непълнота на представените документи по чл.148, ал.1 и 3, директорът на РЗОК в 7-дневен срок писмено уведомява изпълнителя за това и определя срок за отстраняването й.

Чл. 150. (1) Документите по чл. 148 се подават от изпълнителите на медицинска помощ в съответната РЗОК в едномесечен срок от влизане в сила на НРД.

(3) При незапълване на областната здравна карта директорът на РЗОК може да сключва договори за оказване на извънболнична медицинска помощ и след изтичане на срока по ал. 2.

(4) В случай, че изпълнителят е подал документи в срока по ал.1. и непълнотата е отстранена в определения от директора на НЗОК срок, който изтича след срока по ал. 2, договор може да се сключи и след срока по ал.2.

Чл.151. (1) Директорът на РЗОК отказва да сключи договор с изпълнител на извънболнична медицинска помощ при:

1. липса на някое от обстоятелствата по чл. 143 или 144;

2. непълнота на документацията по чл. 148, която не е била отстранена в определения срок;

3. невъзможност на съответното лечебно заведение да покрива пакета медицинска помощ по специалността (специалностите), за която (които) е регистрирано, което се установява от представените документи или при проверка;

4. прекратен предишен договор с НЗОК на основание глава четиринадесета;

5. директорът на РЗОК може да откаже да сключи договор с изпълнител при наложени санкции за повече от три нарушения.

(2) Ако броят на сключените договори от съответната РЗОК с лечебни заведения за първична или специализирана помощ, е равен на определения брой в областната здравна карта по видове практики, с останалите кандидати може да не се сключи договор.

(3) Отказът на директора на РЗОК да сключи договор може да се обжалва от изпълнителя в 14-дневен срок пред управителния съвет на НЗОК чрез директора на НЗОК, ако последният не отмени еднолично отказа.

(4) Управителният съвет се произнася по отказа в едномесечен срок от постъпването на жалбата. Отказът подлежи на обжалване по Закона за административното производство пред съответния окръжен съд в 14-дневен срок.

Чл.152. (1) Директорът на РЗОК може да сключи договор при условията на чл. 81 ЗЛЗ за оказване на извънболнична помощ с лекари, работещи в болница, при условие, че на същата територия не са сключени договори за всички бройки по здравна карта или има доказани потребности от определен вид специализирана помощ и не се нарушава дейността на болницата.

(2) Договорът по ал. 1 не се прекратява до изтичането на срока му, в случай че друго лечебно заведение за специализирана извънболнична помощ от тази специалност желае да сключи договор с НЗОК.

Раздел IIІ

УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ОКАЗВАНЕ НА ИЗВЪНБОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ

Общи положения

Чл.153. Извънболнична медицинска помощ се оказва от изпълнители на такава, сключили договор с НЗОК, на лицата, които са задължително осигурени по ЗЗО.

Чл. 154. (1) Изпълнителят на извънболнична помощ осъществява дейността си според правилата за добра медицинска практика и стандартите за диагностика и лечение при спазване на професионалната тайна и правата на пациента.

(2) Изпълнителят по ал. 1 е длъжен да разясни на здравноосигуреното лице естеството на необходимите изследвания, манипулации, физикални и оперативни интервенции и риска, който те крият, както и да получи съгласието му за осъществяването им.

(3) Информацията по ал. 2 се предоставя на пациента предварително или на възможно най-ранен етап и по начин, даващ му възможност да я разбере и да направи своя независим и свободен избор. За малолетните и непълнолетните лица и за поставените под пълно или ограничено запрещение лица изборът се извършва от техните родители и настойници, съответно със съгласието на техните родители и попечители.

(4) Изпълнителят на извънболнична помощ може да не предостави информацията по ал. 3, ако прецени, че с това може да причини сериозни щети на душевното или физическото здраве на пациента. В тези случаи той е длъжен да я предостави на родители (настойници или попечители), други роднини по права линия, съпруг/а, роднини по съребрена линия до втора степен включително.

Чл.155. (1) Изпълнителят на извънболнична помощ няма право да прилага диагностични и лечебни методи, които:

1. не са утвърдени в медицинската практика, противоречат на медицинската наука и създават риск за здравето и живота на пациента;

2. водят до временна промяна в съзнанието без съгласието на пациента, с изключение на животозастрашаващи състояния, изискващи спешна намеса и при невъзможност да се вземе писмено съгласие на съпруг/а или роднини по чл. 154, ал. 4.

(2) На лица в нетрезво състояние не се прилагат специализирани диагностични и лечебни мероприятия извън случаите на спешност.

Избор на общопрактикуващ лекар. Условия и ред за оказване на първична извънболнична медицинска помощ

Чл.156. (1) Медицинска помощ при условията и по реда на този раздел се оказва на здравноосигурени лица, осъществили правото си на свободен избор на лекар в лечебно заведение за първична извънболнична помощ, което е сключило договор с НЗОК.

(2) Изборът по ал. 1 е личен.

(3) За малолетните и непълнолетните лица и за поставените под пълно или ограничено запрещение лица изборът се извършва от техните родители и настойници, съответно със съгласието на техните родители и попечители.

Чл. 157. (1) Здравноосигурените лица имат право да избират лекар само в лечебни заведения с месторазположение на територията на определения с Националната здравна карта здравен район, в който е техният настоящ адрес. Това ограничение не се отнася за лицата по чл. 156, ал. 3.

(2) При липса на възможност за избор в здравния район, в който е настоящият му адрес, здравноосигуреното лице може да избере лекар в лечебно заведение с месторазположение в най-близкия за него район.

(3) В случаите по чл. 145 директорът на съответната РЗОК извършва служебен избор.

(4) За военнослужещите на наборна военна служба във въоръжените сили на Република България, които нямат достъп до медицинска помощ поради липса на лекар, работещ в съответното ведомство, изборът се осъществява служебно от директора на съответната РЗОК и председателя на съответната районна колегия на БЛС и ССБ съгласувано с командира на поделението.

(5) За задържаните под стража и лишените от свобода лица, лицата в процедура за придобиване статут на бежанец, лицата, настанени в домове за медико-социални услуги, за децата, настанени в специалните училища и домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, както и други подобни структури и организации, които нямат достъп до медицинска помощ поради липса на лекар, работещ в съответното ведомство, изборът се осъществява служебно от директора на съответната РЗОК и председателя на съответната районна колегия на БЛС и ССБ съгласувано с директора на съответното заведение.

Чл.158. (1) Здравноосигурените лица могат да променят избора си на общопрактикуващ лекар в срок от 1 до 30.VI.2002г., както и от 1 до 31.ХII.2002г.

(2) Лицата по ал.1 закупуват регистрационни форми за постоянен избор на общопрактикуващ лекар.

(3) Здравноосигурено лице, желаещо да направи постоянен избор, представя на новоизбрания общопрактикуващ лекар:

1. здравноосигурителна книжка;

2. третия екземпляр от регистрационната форма за първоначален избор, в случай, че няма здравноосигурителна книжка;

3. попълнена регистрационната форма за постоянен избор.

(4) Лица, временно пребиваващи за срок от един до пет месеца извън здравния район, в който са осъществили постоянен избор, могат да направят временен избор с регистрационна форма за временен избор, която се закупува от лицето.

Чл.159. Първоначалният избор на общопрактикуващ лекар може да се осъществи по всяко време, с регистрационна форма за първоначален избор, която се получава от РЗОК.

Чл.160. (1) В 10-дневен срок след изтичане на срока по чл. 158, ал. 1 лечебните заведения за първична извънболнична помощ, представят в съответната РЗОК списък с новорегистрираните при тях здравноосигурени лица и първите екземпляри от регистрационните форми за първоначален, постоянен или временен избор.

(2) В едномесечен срок от изтичането на срока по ал.1, РЗОК обработва подадената информация от всички лечебни заведения по ал. 1, като за всяко от тях отчита:

1. броя на лицата, отпаднали от регистъра му поради промяна в избора или друго обстоятелство;

2. броя на новорегистрираните лица;

3. окончателен брой на лицата от регистъра след отчитане на броя на лицата по т. 1 и 2.

(3) Информацията по ал. 2 се предоставя на лечебните заведения с оглед изпълнение на условията по чл. 144.

Чл.161. (1) Лечебните заведения за първична извънболнична помощ водят регистър на здравноосигурените лица, в който вписват данните относно здравноосигуреното лице съгласно регистрационните форми за осъществяване на избор на общопрактикуващ лекар.

(2) Освен регистъра по ал. 1 лечебните заведения за първична извънболнична помощ водят отделен регистър на здравноосигурените лица, осъществили временен избор в тях за срок от един до пет месеца.

Чл.162. (1) Общопрактикуващ лекар оказва първична извънболнична медицинска помощ в обхват съгласно приложение № 2 на следните здравноосигурени лица:

1. записани в неговия регистър на основание техен личен избор;

2. лица, временно пребиваващи за срок от един до пет месеца извън здравния район, в който са избрали лекар—срещу представяне на форма за временен избор;

3. лица, временно пребиваващи за срок до един месец извън здравния район, в който са избрали общопрактикуващ лекар—срещу представяне на здравноосигурителна книжка.

(2) Здравноосигурените лица, избрали общопрактикуващ лекар, не заплащат медицинската помощ по чл. 4, извън потребителската такса по чл. 37, ал. 1 ЗЗО. Последната не се заплаща от категориите лица, изброени в чл. 37, ал. 2 ЗЗО, както и от лицата със заболявания, определени по списък в приложение № 11.

(3) Общопрактикуващият лекар е длъжен да:

1. оказва спешна медицинска помощ на всеки пациент независимо от неговата регистрация и местоживеене, когато такава е потърсена от него, до идване на екип на спешна помощ;

2. изпълнява общите и специализираните програми за здравни приоритети при условията и по реда на раздел IV от тази глава и да работи по национални програми;

3. създава и поддържа регистри по общите и специализираните програми;

4. организира консултации или хоспитализация на здравноосигурените лица, когато прецени, че са необходими такива; в тези случаи подготвя документите, осъществява връзка с лечебните заведения, които ще ги осъществяват, и уговаря с тях дата и час за прием на осигурените лица;

5. извършва посещения не по-малко от осем часа месечно в домове за медико-социални грижи в района на практиката, ако настанените в него здравноосигурени лица са записани в регистъра на лечебното заведение;

6. осъществява методична помощ и контрол по отношение организацията на здравните дейности в училищата, намиращи се в района на практиката, ако са налице създадени условия за това от ръководството на съответното учебно заведение;

7. изпраща в началото на учебната година “Талон за здравословното състояние” на деца и ученици съгласно изискванията на Наредба № 3 от 2000 г. за здравните кабинети в детските заведения и училищата (ДВ, бр. 38 от 2000 г.; изм. бр. 83 от 2000 г.).

(4) Условията и редът за помощта в случаите по ал. 3, т. 6 се договарят предварително между директора на учебното заведение и директора на РЗОК. В процеса на съгласуване директорът на РЗОК разпределя часовете между изпълнителите на първична извънболнична помощ в населеното място.

(5) Общопрактикуващ лекар, който няма придобита специалност “Педиатрия” и има записани в регистъра си деца на възраст от 0 до 1 година, при необходимост от лечение задължително изисква консултация и провеждане на съвместно лечение със специалист-педиатър от лечебно заведение за специализирана медицинска помощ, сключило договор с НЗОК.

Чл. 163. (1) За нуждите на осъществяваната дейност лечебните заведения за първична извънболнична помощ наемат медицински персонал, както следва:

1. при регистрирани до 800 здравноосигурени лица в случаите по чл. 144, т. 3 общопрактикуващият лекар е длъжен да наеме медицински специалист с образователно-квалификационна степен “специалист” или “бакалавър” на непълен работен ден;

2. при регистрирани между 800 и 2500 здравноосигурени лица общопрактикуващият лекар е длъжен да наеме медицински специалист с образователно-квалификационна степен “специалист” или “бакалавър” на пълен работен ден;

3. при регистрирани между 2500 и 3500 здравноосигурени лица общопрактикуващият лекар е длъжен да наеме медицински специалист с образователно-квалификационна степен “специалист” или “бакалавър” на пълен работен ден, както и лекар на пълен работен ден;

4. при регистрирани над 3500 здравноосигурени лица общопрактикуващият лекар е длъжен да наеме двама медицински специалисти с образователно-квалификационна степен “специалист” или “бакалавър” на пълен работен ден, както и лекар на пълен работен ден.

(2) В случаите по ал. 1, т. 4 за всеки регистрирани 1000 здравноосигурени лица над 3500 общопрактикуващият лекар е длъжен да наеме още един медицински специалист с образователно-квалификационна степен “специалист” или “бакалавър”, а за всеки регистрирани 1500 лица над 3500—още един лекар.

(3) Извън изискванията по ал. 1 и 2 общо-практикуващият лекар по своя преценка може да наеме и други лекари, медицински специалисти с образователно-квалификационна степен “специалист” или “бакалавър” или персонал, извършващ административни или помощни дейности.

(4) В случаите, когато има нает допълнителен медицински персонал, титулярът на практиката трябва да включи в месечния график часовете, в които лично ще извършва прегледи.

Чл.164. (1) Лечебните заведения за първична извънболнична помощ обявяват в амбулаторията на място, достъпно за здравноосигурените лица по всяко време, своя месечен график, който съдържа:

1. часове за амбулаторен прием—не по- малко от 5 часа дневно;

2. часове за домашни посещения—не по-малко от 2 часа дневно;

3. часове за посещения в домове за медико-социални грижи, училища и хоспис—веднъж седмично не по-малко от 2 часа, ако в района на практиката има някое от изброените заведения;

4. часове за промотивна и профилактична дейност—два пъти седмично не по-малко от един час;

5. часове за работа по програмата “Майчино здравеопазване”;

6. часове за работа по програма “Детско здравеопазване”.

(2) Часовете по ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6 от графика се фиксират по дати.

(3) Графикът по ал. 1 съдържа и телефон за повикване по спешност и за домашни посещения—телефон на практиката, домашен или мобилен.

Чл.165. (1) При възникнала нужда от преглед или консултация на болни и пострадали лица, които се нуждаят от медицинска помощ в кратък срок, за да бъде предотвратено по-нататъшно развитие и усложняване на заболяването, лекарят от лечебното заведение за първична извънболнична помощ извън обявения график е длъжен да се отзове незабавно.

(2) При наличието на повече от едно лечебно заведение за първична извънболнична помощ изпълнението на повикванията може да се осъществява съвместно по общ, предварително изготвен и съгласуван с РЗОК график. В графика фигурират телефони за връзка и адреси на оказващите помощта. Графикът е месечен. Промените в него също се съгласуват с РЗОК.

Чл.166. (1) Всеки титуляр на индивидуална практика за първична извънболнична медицинска помощ посочва в договора си с РЗОК свой заместник за случаите, когато не може да изпълнява лично задълженията си. Посоченият заместник представя писмена декларация за съгласие.

(2) Титулярът и заместникът могат да представят в РЗОК договор за заместване, в който се уреждат всички условия, при които се извършва заместването—срок, място, разплащателна сметка, помощен персонал и др. Договорът за заместване се приподписва от директора на РЗОК.

(3) При липса на договор за заместване, посоченият по реда на ал. 1 заместник встъпва в правата на титуляра, като писмено уведомява съответната РЗОК. В този случай РЗОК заплаща по сметката на титуляра на практиката.

(4) Лицето, определено за заместник, трябва да притежава съответната правоспособност и да е вписано в съответния регистър по Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите.

(5) В срока на заместване заместникът има всички права и задължения на титуляра на практиката.

(6) Срокът на заместване не може да бъде по-дълъг от срока на действие на договора на титуляра на практиката с НЗОК.

Чл. 167. (1) При ползване на първична извънболнична помощ (в амбулатория или при домашно посещение) осигуреното лице представя на избрания от него общопрактикуващ лекар здравноосигурителната си книжка.

(2) Лекарят води амбулаторен журнал, състоящ се от амбулаторни листове, в които се вписват данните от прегледа, резултатите от изследванията, извършените манипулации, консултации, поставената диагноза, предписаната терапия или установената временна неработоспособност.

Чл. 168. (1) Общопрактикуващият лекар издава следните документи на записаните в неговия регистър здравноосигурени лица:

1. медицински документи, свързани с дейността му (без извършване на експертиза):

1.1. здравноосигурителна книжка;

1.2. медицинско направление за медицинска консултация или съвместно лечение със специалист;

1.3. направление за медико-диагностична дейност;

1.4. направление за хоспитализация;

1.5. рецепта;

1.6. рецептурна книжка на хронично болен;

1.7. бързи известия за инфекциозно заболяване и за задължително съобщаване за злокачествено образувание;

1.8. препис-извлечение от медицинско досие при отписване от лечебното заведение;

1.9. препис-извлечение от медицинската документация на:

а) наборници, навършили 18-годишна възраст, и тези, подлежащи на първоначален медицински преглед за нуждите на Въоръжените сили, след представено от тях известие от военния отдел;

б) наборници, явяващи се на наборна комисия, след представено от тях известие от военното окръжие;

1.10. медицинско направление за балнеосанаториално лечение;

1.11. медицинско направление за превозване на починал в друго населено място;

1.12. медицинско направление за кремация;

1.13. медицинско направление за диетично хранене;

1.14. медицинско направление за социални грижи и за отпускане на социални помощи;

1.15. препис от медицинско досие за съда и прокуратурата;

1.16. талон за здравословното състояние на деца и ученици до здравните кабинети в детски заведения и училища;

2. медицински документи, свързани с извършване на експертизна дейност:

2.1. болничен лист за временна неработоспособност (първичен или за продължаване на първичния) и/или трудоустрояване;

2.2. медицинско свидетелство за постъпване на работа;

2.3. направление за хоспис;

2.4. медицинско свидетелство за приемане в детски и учебни заведения;

2.5. медицински свидетелства за водни и планински спасители;

2.6. медицински свидетелства на участници в спортни състезания и маратон, ако не съществуват специализирани лечебни заведения в тази област;

2.7. медицинско удостоверение за детски и учебни заведения при отсъствие по медицински показания;

2.8. медицинска бележка на дете (ученик), че не е опаразитено;

2.9. съобщение до ЕСГРАОН за смърт;

2.10. талон за Лекарска консултативна комисия (ЛКК)—обща или специализирана;

2.11. медицинска бележка на дете (ученик), че не е в контакт със заразно болни;

2.12. попълване на лична амбулаторна карта (ЛАК) във връзка с експертиза на работоспособността;

2.13. талон за проведени профилактични прегледи на деца и ученици до детски заведения и училища;

3. медицински документи след извършена експертизна дейност от специалист:

3.1. медицинско свидетелство за постъпване на работа при професии на специален режим, вкл. за работещите в детски и хранителни заведения, изискващи специализирани прегледи и изследвания;

3.2. издаване и/или презаверка на здравна книжка на работещите в детски и хранителни заведения;

3.3. медицинско свидетелство за сключване на граждански брак;

3.4. медицинско свидетелство за осиновяване на дете;

3.5. медицински талон за диспансер.

(2) При необходимост от скъпоструващи лекарства и лечение по реда на чл. 78 ЗЗО общо-практикуващият лекар съдейства за комплектоване на необходимите документи за извършване на експертиза и ги изпраща чрез РЗОК в НЗОК.

(3) При необходимост от предписване на лекарствен продукт по чл. 57 ЗЗО общопрактикуващият лекар уведомява РЗОК и обосновава нуждата от него.

Чл. 169. (1) Общопрактикуващият лекар определя необходимостта от специализирана извънболнична помощ, като издава медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение, в следните случаи:

1. при заболявания и проблеми, изискващи специализирани диагностични дейности;

2. при настъпване на усложнения в хода на лечението;

3. за оценка на здравословното състояние;

4. при изпълнение на програми по здравни приоритети;

5. за диспансеризация—еднократно за срока на действие на НРД.

(2) Лица от 0 до 18 г. със заболявания съгласно приложение № 12 задължително се изпращат за консултация от общопрактикуващия лекар с “Медицинско направление”—бл. МЗ-НЗОК № 3, към специалист—педиатър, по профила на заболяването от лечебно заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ, сключило договор с НЗОК.

(3) Ако такъв специалист липсва в съответния здравен район, общопрактикуващият лекар насочва за консултация от необходимия специалист от друг здравен район или болнично лечебно заведение.

(4) В случаите по ал. 2 и 3 общопрактикуващият лекар е длъжен да уговори консултация и да подготви необходимите документи.

(5) Общопрактикуващият лекар разполага с определен от РЗОК брой медицински направления за консултация или за провеждане на съвместно лечение.

(6) За военнослужещите на наборна военна служба, задържаните под стража или лишените от свобода, малолетните и непълнолетните, настанени в домове за деца и юноши, настанените в домове за медико-социални услуги за деца, както и в други подобни структури и организации лекарят, който е назначен да обслужва посочените категории лица в съответното ведомство, издава медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение—бл. МЗ-НЗОК № 3, както и направление за медико-диагностична дейност-бл.МЗ-НЗОК №4. Ведомството закупува направленията и ги подпечатва с печата си.

(7) В медицинското направление за консултация, задължително се посочва конкретното искане към специалиста.

Чл. 170. (1) Освен в случаите по чл. 36 от Закона за народното здраве общопрактикуващият лекар уговаря и организира хоспитализацията на здравноосигуреното лице, когато лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболничната помощ.

(2) Отказ от болнично лечение се заявява пред лекаря лично или чрез родител, настойник или попечител. Отказът се заявява писмено в амбулаторния лист, а при фактическа невъзможност за писмено заявление—в присъствие на двама свидетели, които удостоверяват устното заявление с подписите си в амбулаторния лист.

Чл. 171. При оказване на първична извънболнична помощ общопрактикуващият лекар предписва лекарствени продукти и консумативи при условията и по реда в глава единадесета, раздел V.

Условия и ред за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ

Чл. 172. (1) Специализирана извънболнична медицинска помощ се оказва на здравноосигурени лица, на които е издадено “Медицинско направление”—бл. МЗ-НЗОК № 3, за консултация или провеждане на съвместно лечение от общопрактикуващ лекар или специалист.

(2) Когато в медицинското направление се изисква съвместно лечение, задължително се посочват мотивите за това, както и видът и обемът дейности, които се предлагат за осъществяване от всяко лечебно заведение.

(3) Специалистът осъществява своята част от дейността и връща информацията на общо-практикуващия лекар с указания за продължаване на лечението.

(4) Медицинското направление за консултация или провеждане на съвместно лечение, може да се ползва до 30 календарни дни от издаването му. След изтичане на този срок при необходимост се издава ново.

Чл. 173. (1) Здравноосигуреното лице може да избере лечебно заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ, сключило договор с НЗОК и с месторазположение на територията на областта, в която е неговият здравен район.

(2) В случаите, когато осигуреното лице не може да посочи специалист, такъв се препоръчва от общопрактикуващия лекар.

(3) Специалистът определя ден и час за консултация, които общопрактикуващият лекар съобщава на здравноосигуреното лице.

(4) Когато на територията на областта, в която е здравният район на осигуреното лице, няма лечебно заведение, което да осъществи необходимите специализирани диагностични и лечебни процедури, то може да бъде изпратено с “Медицинско направление”—бл. МЗ-НЗОК № 3, в лечебно заведение извън нея.

Чл. 174. (1) Лечебните заведения за специализирана извънболнична помощ обявяват в амбулаторията на място, достъпно за здравноосигурените лица по всяко време, своя седмичен график, който включва:

1. часовете за амбулаторен прием;

2. часовете за домашни посещения.

(2) Всяко лечебно заведение следва да поддържа актуална листа на чакащите и да уведомява пациентите си за първата следваща свободна дата за амбулаторен прием.

(3) Лекар от лечебно заведение за специализирана извънболнична помощ оказва такава в дома на здравноосигурено лице, в случай че:

1. е повикан за консултация от общопрактикуващия лекар, който е преценил, че състоянието на пациента не позволява да посети кабинета на специалиста, като в този случай попълва “Амбулаторен лист”—бл. МЗ-НЗОК № 1;

2. за лекувано от него лице се налага повторно посещение в дома на пациента.

(4) Специалистът може да препоръча или изиска консултация в дома от друг специалист.

Чл. 175. Медицинските, медико-стоматологичните, диагностично-консултативните центрове и самостоятелните медико-диагностични лаборатории, сключили договор с НЗОК, не могат да прекъсват дейността си по какъвто и да е повод извън регламента на НРД и индивидуалните договори, освен при обективна невъзможност за извършването й.

Чл. 176. В случаите по чл. 175 посочените лечебни заведения незабавно уведомяват РЗОК, а чрез средствата за масово осведомяване—и обслужваните от тях здравноосигурени лица.

Чл. 177. (1) Изпълнителят на специализирана извънболнична помощ извършва дейности от пакетите при първични и вторични посещения на здравноосигуреното лице в съотношение, предвидено в чл.217.

(2) Специалистът преценява броя на необходимите вторични прегледи за всеки пациент съобразно неговото състояние в рамките на месечния лимит.

(3) За пациентите, диспансеризирани от специалист, както и пациентите, включени в специализираните програми по чл. 189, ал. 2, първият за календарната година преглед се отчита като първичен, а останалите като вторични.

Чл. 178. Специалистът е длъжен да уговаря и организира хоспитализация здравноосигуреното лице при спазване разпоредбата на чл. 170, когато лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболничната помощ.

Чл. 179. Необходимостта от рехабилитационни мероприятия за здравноосигуреното лице се установява и обсъжда от специалиста и/или общопрактикуващия лекар и физиотерапевта, като лечението се извършва по предписана схема, която се съгласува помежду им.

Чл. 180. Специалистът води амбулаторен журнал, състоящ се от амбулаторни листове, в които се вписват данните от прегледа, резултатите от направените изследвания, извършените манипулации, диагнозата, предписаната терапия и установената временна неработоспособност.

Чл. 181. Специалистът изпраща третия екземпляр от амбулаторния лист с резултатите от проведените изследвания и лечение на общопрактикуващия лекар, издал “Медицинско направление—бл. МЗ-НЗОК № 3.

Чл. 182. Лечебното заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ може да поиска консултация или провеждане на съвместно лечение със специалист от същото или друго лечебно заведение, сключило договор с НЗОК, като издаде “Медицинско направление”—бл. МЗ-НЗОК № 3, за това в следните случаи:

1. при необходимост от консултация или провеждане на съвместно лечение със специалист от същата или друга специалност;

2. при необходимост от извършване на високоспециализирани медицински дейности;

Чл. 183. Специалистът предоставя на общо-практикуващия лекар необходимите документи за всяко консултирано от него лице в случаите, когато същото се нуждае от скъпоструващо лечение, съгласно правилата за извършване на експертизи и дейност на комисията по чл. 78 от ЗЗО.

Чл. 184. Специалистът извършва експертизна дейност и издава следните документи:

1. медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение;

2. направление за медико-диагностична дейност;

3. направление за хоспитализация;

4. болничен лист за временна неработоспособност;

5. съобщения за смърт;

6. рецепти;

7. протоколи (приложение № 9);

8. бързи известия за инфекциозно заболяване и за задължително съобщаване за злокачествено образувание;

9. талон за ЛКК.

Чл. 185. (1) Лечебни заведения—самостоятелни медико-диагностични лаборатории, медицински, медико-стоматологични и диагностично-консултативни центрове, и здравни заведения по ЗНЗ, сключили договор с НЗОК, осъществяват своята дейност по договор с НЗОК на основание медицинско направление за медико-диагностична дейност, издадено от лечебно заведение за първична или специализирана извънболнична помощ.

(2) В медицинското направление за медико-диагностична дейност, се описват необходимите изследвания и процедури, за които има договор с НЗОК.

Чл. 186. Изпълнителят от лечебно заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ може да предписва лекарствени продукти и консумативи съгласно условията и реда за предписване на лекарствени продукти, съгласно глава единадесета, раздел V.

Чл. 187. (1) Лечебните заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ водят отделен регистър на диспансеризираните здравноосигурени лица,

(2) Специалистът преценява броя на необходимите вторични прегледи за всеки пациент според състоянието му.

Раздел IV

Изпълнение на програми за здравни приоритети

Чл. 188. (1) Въз основа на критериите: заболеваемост, инвалидност, детска смъртност и смъртност при възрастни, се приемат програми за здравни приоритети.

(2) С цел подобряване на качеството и постигане на ефективна и ефикасна медицинска помощ се разработват клинични препоръки по приоритетните заболявания, съдържащи се в приложение № 13.

(3) Страните по този договор приемат изработените до момента клинични препоръки, които стават неразделна част от него. Изработените след подписване на договора клинични препоръки се предоставят от РЗОК на изпълнителите на извънболнична медицинска помощ.

(4) Дейностите за изпълнение на програмите за здравни приоритети се регламентират в приложения № 14 и 15.

Чл. 189. (1) Всеки общопрактикуващ лекар от лечебно заведение за първична извънболнична помощ, сключило договор с НЗОК, задължително изпълнява следните общи програми за здравни приоритети:

1. “Майчино здравеопазване”;

2. “Детско здравеопазване”;

3. “Здравеопазване на лица над 65 години”.

(2) Общопрактикуващият лекар изпълнява и следните специализирани програми съобразно посочените в тях дейности:

1. “Сърдечно-съдови заболявания”;

2. “Онкологични заболявания”;

3. “Белодробни заболявания”;

4. “Ендокринни заболявания”;

5. “Психични заболявания”.

(3) Здравноосигурено лице се счита включено в специализирани програми, когато диагнозата е потвърдена чрез “Амбулаторен лист”—бл. МЗ-НЗОК № 1, издаден от специалист, който участва в съответната програма.

(4) Общопрактикуващият лекар изготвя план за дейността си по програмите за управление на здравни приоритети през годината. Планът съдържа очаквания брой на лицата, обхванати в програмите месечно, и се представя в РЗОК заедно с месечния отчет за м. юни.

Чл. 190. (1) Всеки специалист от лечебно заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ може да изпълнява само специализираните програми по чл. 189, ал. 2, свързани с неговата специалност.

(2) Изпълнителите на специализирана извънболнична медицинска помощ могат да поемат задължение чрез допълнителни клаузи в договора си с НЗОК да изпълняват специализирани програми за здравни приоритети по чл. 189, ал. 2 по специалности, както следва:

1. “Сърдечно-съдови заболявания”—кардиология;

2. “Онкологични заболявания”—урология, гастроентерология, акушерство и гинекология, онкология;

3. “Белодробни заболявания”—пневмология и фтизиатрия, алергология;

4. “Ендокринни заболявания”—ендокринология;

5. “Психични заболявания”—психиатрия.

Чл. 191. Изпълнителите на специализирана медицинска помощ, желаещи да изпълняват програми за здравни приоритети съгласно изискванията по чл. 190, при подаване на документите по чл. 148 за сключване на договор представят:

1. заявление за изпълнение на отделни програми от специалисти от лечебното заведение;

2. документ за призната специалност на специалистите, които ще изпълняват програми за здравни приоритети.

Чл. 192. Директорът на РЗОК информира по подходящ начин здравноосигурените лица и общопрактикуващите лекари по здравни райони за сключените договори с изпълнители на специализирана медицинска помощ за изпълнение на програми за здравни приоритети. Информацията съдържа имената на лечебните заведения, специалистите и конкретните програми, които те изпълняват.

Чл. 193. (1) Общопрактикуващият лекар изпраща свои пациенти за еднократен преглед, консултации или съвместно лечение и наблюдение към специалисти от лечебни заведения за специализирана помощ, сключили договори за изпълнение на програми за здравни приоритети.

(2) В случаите по ал. 1 специалистът определя график и план за вторични посещения на пациента в амбулаторията съгласно програмите за здравни приоритети.

Чл. 194. (1) Всеки специалист, изпълняващ програми за здравни приоритети, се задължава след съгласуване с лечебните заведения за първична медицинска помощ от неговия здравен район, насочили към него пациенти, да извършва визити и оказва консултации в амбулаториите на общопрактикуващите лекари от тези заведения.

(2) Специалистът изготвя план за изпълнение на програми за здравни приоритети, съдържащ очаквания брой на консултативните прегледи по месеци през годината, както и графика на посещенията си в амбулаториите на общопрактикуващите лекари. Планът се представя в РЗОК в едномесечен срок от подписване на договора.

(3) При посещенията си в амбулаториите на общопрактикуващите лекари специалистът им оказва методична помощ при изпълнение на програмите за здравни приоритети.

Чл. 195. В случаите по чл. 194 общопрактикуващите лекари са длъжни да:

1. създават условия за извършване на консултативна помощ от специалиста;

2. подготвят пациентите за визита на специалиста (извършване на необходими изследвания и др.).

Раздел V

Дейност на лечебните заведения за извънболнична помощ във връзка с експертиза на работоспособността

Чл. 196. (1) Дейността на лечебните заведения за извънболнична помощ, сключили договор за оказване на медицинска помощ с НЗОК относно извършване експертиза на работоспособността на здравноосигурените лица, се извършва при условия и по ред, определени в Наредбата за експертиза на работоспособността (ДВ, бр. 61 от 2000 г.).

(2) Експертизата на работоспособността е неразделна част от диагностично-лечебната и профилактичната дейност на лечебните заведения по ал. 1.

Чл. 197. (1) Експертизата на временната неработоспособност се осъществява от:

1. лекар от лечебно заведение за първична или лечебно заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ;

2. лекарските консултативни комисии;

3. териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК);

4. Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).

(2) Експертизата на трайната неработоспособност се осъществява от:

1. териториалните експертни лекарски комисии;

2. Националната експертна лекарска комисия.

Чл. 198. (1) При извършване на експертиза на временната неработоспособност (до 10 календарни дни) лекарят от лечебното заведение за първична или специализирана извънболнична медицинска помощ води необходимата медицинска документация и извършва дейностите, предвидени в чл. 5 от Наредбата за експертиза на работоспособността.

(2) В случай, че за нуждите на експертизата по ал. 1 са необходими изследвания или консултации със специалисти, лекарят издава на здравноосигуреното лице направление за медико-диагностична дейност или направление за консултация.

Чл. 199. (1) Общопрактикуващият лекар или лекуващият лекар-специалист от лечебно заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ насочва здравноосигуреното лице към ЛКК в случаите по чл. 5, ал. 1, т. 6 от Наредбата за експертизата на работоспособността.

(2) При подготовката за ЛКК здравноосигуреното лице се насочва за прегледи към специалисти от лечебни заведения за специализирана извънболнична помощ, сключили договор с НЗОК, с “Талон за ЛКК” (приложение №9).

(3) Здравноосигуреното лице се насочва към ЛКК с “Талон за ЛКК”.

(4) Лекарската консултативна комисия освидетелства здравноосигурените лица, когато са налице основанията, предвидени в чл. 6 от Наредбата за експертизата на работоспособността.

(5) Лекарската консултативна комисия от извънболничната медицинска помощ може да назначи допълнителни изследвания или консултации, ако са необходими.

(6) Лекарската консултативна комисия насочва здравноосигуреното лице за допълнителни консултации към специалист с “Талон за ЛКК”.

(7) Член на ЛКК от извънболничната медицинска помощ няма право да насочи здравноосигуреното лице за допълнителни изследвания или консултации към самия себе си.

Чл. 200. Общопрактикуващият лекар или специалистът представя ЗЗОЛ лице пред ЛКК с необходимата медицинска документация, третия екземпляр на амбулаторния лист и ЛАК, като не участва при вземането на решение, освен в случаите, когато е член на ЛКК.

Чл. 201. (1) Ръководителите на лечебни заведения, в които е създадена ЛКК, сключили договор с НЗОК, се задължават да предадат на РЗОК информация, включително и за настъпили промени, относно:

1. номер и основание за издаване на заповедта, с която е създадена ЛКК;

2. вид на комисията (обща или специализирана и по какви болести);

3. състав на комисията и придобита клинична специалност на членовете й;

4. район и график за работата на комисията.

(2) Районната здравноосигурителна каса е задължена да уведоми по подходящ начин лечебните заведения от извънболничната помощ, сключили договор с НЗОК, за сформираните ЛКК на територията на съответната област, профила им и графика за работата.

Чл. 202. Лекарската консултативна комисия оформя документацията на здравноосигуреното лице и я представя за експертиза пред ТЕЛК в случаите по чл. 10 от Наредбата за експертиза на работоспособността.

Чл. 203. (1) Пациентът представя в “Картотека за медицински експертни досиета” (КМЕД) медицинския протокол, придружен от молба и съответната медицинска документация.

(2) Когато в КМЕД се прецени, че представеният протокол не е достатъчно изчерпателен (като изследвания и консултации), той е в правото си да го върне на съответната ЛКК за допълнителни такива.

(3) Лекарската консултативна комисия назначава допълнителните изследвания или консултации по описания ред.

Чл. 204. (1) Председателите на ЛКК, структурирани в извънболничната помощ, представят ежемесечни отчети пред РЗОК. Отчетът съдържа обобщен списък на здравноосигурените лица, номерата на протоколите от заседанията на комисията, състава на комисията и взетите решения.

(2) Към отчета по ал. 1 се прилага общата част на талона за ЛКК, с който пациентът е изпратен за експертиза на работоспособността.

РАЗДЕЛ VІ
КАЧЕСТВО НА ДЕЙНОСТИТЕ В ПЪРВИЧНАТА ИЗВЪНБОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ

Специфични индикатори

Чл.205. Индикатори за качество на процеса са:

1. брой на извършените общи профилактични прегледи на лица спрямо общия брой записани при ОПЛ; (годишният профилактичен преглед на всеки пациент от практиката е препоръчителен.);

2. брой на извършените задължителни профилактични прегледи на учениците с предоставяне на данните от прегледа на медицинските специалисти в училищата (според изискванията на Наредба №3 от 2000г. за здравните кабинети в детските заведения и училищата) спрямо общия брой записани при ОПЛ лица в училищна възраст (обн. ДВ, бр.38 от 9.05.2000 г., изм. бр.83 от 10.10.2000 г.);

3. спазване на изискванията на пакета по майчино здравеопазване;

4. своевременно откриване на бременност и консултиране с акушер-гинеколог - при необходимост;

5. задължително насочване за консултация с акушер-гинеколог за малформации на плода при жени с фамилна анамнеза или предхождащо раждане на дете с малформации, както и при възраст над 35 години;

6. индикатор за лошо качество на извършваната дейност е установяване на разгърната клинична картина на късна токсикоза при бременни, наблюдавани от ОПЛ;

7. брой на извършените профилактични гинекологични прегледи, включително и намазки за онкопрофилактични прегледи спрямо общия брой жени, записани при ОПЛ;

8. изпълнение на пакета по детско здравеопазване за проследяване на здравословното състояние на децата на възраст от 0 до 18 години;

9. брой на осъществени имунизации спрямо общия брой подлежащи лица в сроковете, съгласно изискванията на утвърдения от министъра на здравеопазването имунизационен календар;

10. съответствие на прегледи по брой и периодичност, съобразно изискванията на програмите за управление нате по специализирани здравни приоритети;

11. брой на новооткритите заболявания по приоритети във възрастовите групи до 18 години и над 18 години;

12. съответствие на прегледи по брой и периодичност, съобразно изискванията на Наредба № 9 и № 12/ 1996 г. на МЗ;

13. изпълнение на панели от задължителен и минимален набор медико-диагностични изследвания по нозологични единици и групи;

14. спазване на изискванията за целесъобразност при изписване на лекарства;

15. своевременност на хоспитализацията, дата на издаване на направлението за хоспитализация.

Чл.206. (1) Индикатори за качество на резултата са:

1. изход при пациенти с нововъзникнало остро заболяване:

а) оздравяване - брой случаи спрямо брой лица по пациентска листа;

б) хронифициране на заболяването - брой случаи спрямо брой лица по пациентска листа;

в) влошаване на здравословното състояние - брой случаи спрямо брой лица по пациентска листа;

г) инвалидизирани - брой случаи спрямо брой лица по пациентска листа;

д) починали - брой случаи спрямо брой лица по пациентска листа.

2. за пациенти с хронични заболявания, които се наблюдават само от ОПЛ:

а) брой на преминалите болни от една диспансерна група в предишна диспансерна група спрямо общия брой болни по даденото заболяване.

б) брой на преминалите болни от една диспансерна група в следваща диспансерна група спрямо общия брой болни по даденото заболяване.

в) брой на починали пациенти от заболяване, определено като диспансерно, спрямо общия брой диспансеризирани лица;

3. удовлетвореност на пациентите от предоставената първична медицинска помощ.

(2) Индикаторите по ал.1 не са основание за налагане на санкции.

РАЗДЕЛ VІІ
КАЧЕСТВО НА Дейностите в специализираната ИЗВЪНБОЛНИЧНА медицинска ПОМОЩ

Специфични индикатори

Чл.207. Индикатори за качество на процеса са:

съответствие на назначените медико-диагностични изследвания за ЗЗОЛ по вид, обем и периодичност по здравни приоритети;
съответствие на показанията за провеждане на високоспециализирани дейности с окончателната диагноза, поставена от специалиста;
съответствие на извършените високоспециализирани дейности по вид, обем и периодичност по здравни приоритети;
съответствие на прегледите по брой и периодичност в рамките на един диспансерен случай по Наредба № 9 и № 12/1996 г. на МЗ;
процент на съвпадение на насочващата диагноза на лекаря от СИМП с окончателната при изписване от лечебно заведение за болнична помощ или диспансер;
за медико-диагностични лаборатории - степен на изпълнение на изискванията на медицински стандарт "Клинична лаборатория";
за всички останали изпълнители на СИМП - степен на изпълнение на изискванията на утвърдените медицински стандарти;
спазване на изискванията за целесъобразност при изписване на лекарства;
своевременност на хоспитализацията;
брой прегледи спрямо часовия график;
спазване на реда и условията за извършване експертиза на работоспособността.

Чл.208. (1) Индикатори за качество на резултата:

1. изход при пациенти с нововъзникнало остро заболяване: брой случаи спрямо общ брой случаи по дадено заболяване, преминали през специалист, завършили с:

а) оздравяване;

б) хронифициране на заболяването;

в) без промяна;

г) хоспитализация;

д) инвалидизирани;

е) починали.

2. за пациенти с хронични заболявания, регистрирани при специалиста:

а) брой на преминалите болни от една диспансерна група в предишна диспансерна група спрямо общия брой болни по даденото заболяване;

б) брой на преминалите болни от една диспансерна група в следваща диспансерна група спрямо общия брой болни по даденото заболяване;

в) брой на починали пациенти от заболявания, определени за диспансеризация, спрямо общия брой диспансеризирани лица.

3. брой новооткрити лица със заболяване, определено като здравен приоритет, спрямо общия брой лица, преминали през специалиста;

4. брой новооткрити лица със заболяване, определено като диспансерно, спрямо общия брой лица, преминали през специалиста;

5. за оценка на качеството на лекарските консултации при бременност се проследяват следните показатели:

а) брой бременни жени с претоксикози и повишен риск от възникване на токсикози на бременността спрямо общия брой наблюдавани бременни;

б) брой жени, при които бременността е завършила с антенатална смърт на плода спрямо общия брой бременни;

в) брой на бременните, с преждевременно раждане на жив плод спрямо общия брой бременни;

г) брой на диагностицирани малформации у плода чрез скрининг при жени:

- с фамилна обремененост и/или предхождащо раждане на дете с малформации;

- при възраст над 35 години.

5. за здравословното състояние на децата на възраст от 1 до 18 години:

а) брой на новооткритите болни деца със заболяване, определено като здравен приоритет;

б) брой на новооткритите болни деца със заболяване, определено като диспансерно;

6. удовлетвореност на пациентите от предоставената специализирана медицинска помощ.

РАЗДЕЛ VІІІ.
ЗАПЛАЩАНЕ ЗА ИЗВЪНБОЛНИЧНА ПОМОЩ

ЗАПЛАЩАНЕ ЗА ПЪРВИЧНА ИЗВЪНБОЛНИЧНА мЕДИЦИНСКА ПОМОЩ

Чл.209. Националната здравноосигурителна каса заплаща договорената и извършената дейност на изпълнителите на ПИМП по следните елементи:

1. медицинско обслужване по пакета за ПИМП съгласно Наредба № 28 от 12.11.1999 г., издадена от министъра на здравеопазването, на:

а) ЗЗОЛ, регистрирано при изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ;

б) ЗЗОЛ, пребиваващо повече от един месец в друго населено място и направило своя временен избор;

в) лице извън регистъра на изпълнителя на ПИМП, на което е оказана медицинска помощ при нещастен случай или внезапно заболяване;

2. изпълнение на общи и специализирани програми за управление на здравни приоритети, съгласно Раздел ІV “Изпълнение на програми за управление на здравни приоритети”;

3. неблагоприятни условия на работа;

4. посещение от ЗЗОЛ, обърнало се към изпълнител на ПИМП инцидентно по повод на медицински проблем, извън случаите по т. 1, буква “в”;

Чл.210. (1) Заплащането по чл. 209, т.1 е ежемесечно и се определя в зависимост от броя на:

1. ЗЗОЛ, с постоянен избор при изпълнителя на ПИМП;

2. ЗЗОЛ, пребиваващи повече от един месец в друго населено място и направили временен избор при изпълнителя на ПИМП;

(2) Броят на ЗЗОЛ по ал.1 се намалява с броя на лицата по ал. 1, т. 1, които са направили временен избор при друг изпълнител на ПИМП, за периода на временния избор.

(3) Броят на лицата по ал.1 и ал.2 се определя към последно число на месеца или датата на прекратяване на договора.

(4) Националната здравноосигурителна каса заплаща на изпълнителите на ПИМП по 0,60 лв. за месец за всяко лице, съгласно ал. 3.

(5) Когато договорът е сключен или прекратен през текущия месец, заплащането се изчислява пропорционално на дните на действие на договора през месеца.

(6) Националната здравноосигурителна каса заплаща по чл. 209, т.1 месечно след проверка по фактура, спецификация, амбулаторните листа, подписани от пациентите и първите екземпляри на регистрационните форми за избор.

Чл.211. (1) Обемът на видовете дейности по чл. 209, т. 2 се регламентира с приложения № 14 и 15.

(2) На изпълнител на ПИМП се заплаща за лице в неговия регистър, което е включено в програми за управление на здравни приоритети, следните суми:

1. за лице, включено в общ приоритет “Детско здравеопазване”, на възраст до една година—по 1,20 лв.;

2. за лице, включено в общ приоритет “Детско здравеопазване”, на възраст от 1 до 18 години—по 1,00 лв.;

3. за лице, включено в общ приоритет “Майчино здравеопазване”—по 0,80 лв.;

4. за лице, включено в общ приоритет “Грижи за лица над 65 години”—по 0,80 лв.;

5. за лице с наличие на заболяване, определено като специализиран здравен приоритет, съгласно раздел ІV “Изпълнение на програми за управление на здравни приоритети”—по 1,00 лв.;

(3) Включването на лице в специализирани приоритети се извършва при наличие на съответна диагноза по данни от епикриза, амбулаторен лист за извършена консултация от специалист по съответния здравен приоритет или по преценка на изпълнителя ако притежава съответната специалност.

(4) Лицата, включени в едни и същи специализирани приоритети (за отделно заболяване) по реда на НРД 2001 г., се считат за включени и през периода на НРД 2002 г.

(5) Броят на обхванатите лица по всеки приоритет се декларира в месечен отчет на общопрактикуващия лекар за дейността му по здравни приоритети и заболявания, за които се издава рецептурна книжка на хронично болния.

(6) Сумите по ал. 2 се заплащат на изпълнителя на ПИМП месечно след проверка по фактура, спецификация, отчета по ал. 5, амбулаторните листове подписани от пациентите и копие от основанието за включване в специализиран здравен приоритет.

(7) Изплатените суми по ал. 2 подлежат на корекция след отчитане на дейността по здравни приоритети за шестмесечие. Шестмесечните отчети—приложения № 14 и 15, се представят в РЗОК заедно с месечните отчети за юни и декември.

(8) Изпълнител на ПИМП, сключил договор с НЗОК за срока на действие на НРД 2001г., отчита в шестмесечните отчети дейността си за целия шестмесечен период. Корекцията по ал. 7 се извършва на всички плащания по здравни приоритети за периода.

Чл. 212. (1) Изпълнителят на ПИМП има право на заплащане по чл.209, т.3, когато населеното място, в което е разкрита амбулаторията му, е определено като неблагоприятно в този договор.

(2) Месечните суми, заплащани от НЗОК, и населените места—центрове на практики с неблагоприятни условия, са посочени в приложение № 16.

(3) При наличие на повече от един изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ с месторазположение на практиката в населено място по приложение №16, сумата се разпределя по съвместно решение на РЗОК и районната колегия на БЛС.

(4) Сумите по ал. 2 и 3 се определят към момента на сключване на индивидуалния договор и се вписват в него.

(5) Когато договорът е сключен или прекратен през текущия месец, сумата по ал. 2 и 3 се изчислява пропорционално на дните на действие на договора през месеца.

(6) Изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ получава еднократно плащане в размер 300 лв. при наличие на следните две условия:

1. разкрита амбулатория в обособена в областната здравна карта практика, която е била незаета в продължение на последните 6 месеца;

2. декларирано осигуряване на лекарска помощ на пълен график на територията на практиката за срока на действие на договора.

Чл.213. (1) Заплащането по чл.209, т.4 се извършва при следните условия:

1. ЗЗОЛ е временно извън района, където е направило избор на общопрактикуващ лекар, и при посещението си представи здравноосигурителна книжка;

2. изпълнителят на ПИМП отчете реализираното посещение с първи екземпляр на амбулаторния лист;

3. изпълнителят отчита не повече от две посещения на едно и също ЗЗОЛ за месеца.

(2) Националната здравноосигурителна каса заплаща по 2 лв. за всяко посещение, отговарящо на условията по ал. 1, но за не повече от 10 посещения месечно.

Заплащане за специализирана извънболнична медицинска помощ

Чл.214. Националната здравноосигурителна каса заплаща по различен ред договорената и извършената дейност за следните видове специализирана извънболнична медицинска помощ:

1. специализирана извънболнична медицинска помощ съгласно Наредба № 28 за определяне на минималния пакет медицинска помощ по чл.45, ал.1 от ЗЗО, за специалности: “Акушерство и гинекология”, “Вътрешни болести”, “Гастроентерология”, “Детска алергология”, “Детска ендокринология и болести на обмяната”, “Детска кардиология”, “Детска пневмология и фтизиатрия”, “Детски болести”, “Ендокринология и болести на обмяната”, “Инфекциозни болести”, “Кардиология”, “Клинична алергология”, “Клинична хематология”, “Клинична токсикология”, “Кожни и венерически болести”, “Медицинска паразитология”, “Нервни болести”, “Нефрология”, “Онкология”, “Ортопедия и травматология”, “Очни болести”, “Психиатрия”, “Пневмология и фтизиатрия”, “Ревматология”, “Урология”, “Ушно-носно-гърлени болести”, “Хирургия”;

2. специализирана извънболнична медицинска помощ, свързана със специални условия, съгласно приложение №7 за специалности и квалификация по: “Анестезиология и интензивно лечение”, “Гръдна хирургия”, “Кардиохирургия”, “Неврохирургия”, “Съдова хирургия” и “Инвазивна и интервенционална кардиология”;

3. високоспециализирани дейности съгласно приложение № 6.

4. специализирана извънболнична медицинска помощ съгласно Наредба № 28 за определяне на минималния пакет медицинска помощ по чл.45, ал.1 от ЗЗО, за специалност “Физикална терапия и рехабилитация”;

5. медико-диагностични дейности по приложение №5 — пакети изследвания: “Клинична лаборатория”, “Микробиология”, “Серология”, “Вирусология”, “Имунология”, “Паразитология”, “Имунохематология”, “Рентгенология”, “Патоанатомия”, и списък високоспециализирани медико-диагностични изследвания.

Чл.215. За видовете специализирана помощ по чл. 214, т. 1 се заплаща за всяко реализирано първично посещение по 8 лв.

(2) Първичните посещения за месеца се отчитат пред РЗОК с медицинско направление и с първия екземпляр на амбулаторни листове, подписани от пациентите.

Чл.216. (1) За видовете специализирана помощ по чл. 214, т. 1 се заплаща за реализирано вторично посещение по 4 лв.

(2) Вторичните посещения за месеца се отчитат, като към медицинското направление за първично посещение, реализирано през същия месец, се прибавят първите екземпляри на амбулаторните листове, подписани от пациентите.

(3) Вторичните посещения, реализирани през месеци, следващи първичното посещение, се отчитат с първите екземпляри от амбулаторните листове, попълнени за вторични посещения и подписани от пациентите. В него се вписват номерът на медицинското направление за първично посещение и номерът на амбулаторния лист от първично посещение.

Чл.217. За видовете специализирана помощ по чл. 214, т. 1 се заплащат отчетените вторични посещения, но не повече от 110 на сто от общия брой на отчетените през месеца първични посещения.

Чл.218. (1) За видовете специализирана помощ по чл. 214, т. 2 се заплаща за реализирано посещение сумата 8 лв.

(2) Заплаща се не повече от едно посещение на ЗЗОЛ за годината.

(3) Специализираната извънболнична медицинска помощ се отчита с с медицинско направление и с първия екземпляр на амбулаторни листове, подписани от пациентите.

Чл.219. (1) За видовете високоспециализирани дейности по чл. 214, т. 3, се заплащат договорени цени, които не могат да бъдат по-високи от пределните цени, както следва:

1. Марсупиализация или екстирпация на Бартолинова киста или инцизия на Бартолинов абсцес — 20 лв.;

2. Тъканно деструктивно лечение на доброкачествени изменения на маточната шийка — 10 лв.;

3. Колпоскопия с прицелна биопсия под колпоскопски контрол — 10 лв.;

4. Бронхопровокационен тест с медиатори — 20 лв.;

5. Назален провокационен тест с алергени — 10 лв.;

6. Кожно-алергично тестуване - скарификация, убождане ("прик"-тестове, епикутанни и интракутанни) — 10 лв.;

7. Езофагогастродуоденоскопия, +/- биопсия от няколко места и полипектомия — 15 лв.;

8. Фибросигмоидоскопия, +/- биопсия от няколко места и ендоскопска полипектомия — 15

9. Колоноскопия, +/- биопсия от няколко места и полипектомия — 25 лв.;

10. Диагностична и терапевтична пункция и пункционна биопсия на кистозни формации под ехографски контрол (панкреас, черен дроб, бъбреци, яйчник) — 30 лв.;

11. Аблация на тумори (високочестотна аблация и алкохолизация) — 30 лв.;

12. Криотерапия на доброкачествени кожни тумори — 8 лв.;

13. Пункционна биопсия на щитовидна жлеза под ехографски контрол — 10 лв.;

14. Остеоденситометрия — 15 лв.;

15. Непрекъснат 24-часов EКГ запис с Холтер монитор — 12 лв.;

16. Ехокардиография — 15 лв.;

17. Сърдечно-съдов тест с натоварване (бягаща пътечка или велосипеден ергометър) — 15 лв.;

18. Доплерова сонография на артерии и вени — 12 лв.;

19. Фетална ехокардиография — 12 лв.;

20. Електромиография (ЕМГ) — 12 лв.;

21. Електроенцефалография (ЕЕГ) — 12 лв.;

22. Доплерово ултразвуково изследване на бъбречни съдове - цветен доплер и power доплер — 12 лв.;

23. Ехографско изследване на стави при деца — 12 лв.;

24. Диагностична и терапевтична пункция на стави — 8 лв.;

25. Конвенционална аудиометрия - прагова — 5 лв.;

26. Фонетография — 10 лв.;

27. Фониатрична консултация с последваща гласова рехабилитация - курс /комплекс дихателни, фонаторни и резонаторни упражнения/ 10 сеанса — 20 лв.;

28. Комплекс от изследвания за откриване на спонтанна вестибуларна симптоматика — 20 лв.;

29. Ларингостробоскопия — 20 лв.;

30. Ултразвуково изследване на очна ябълка — 10 лв.;

31. Трансфонтанелна ехография — 12 лв.;

32. Терапевтична сесия: индивидуална и групова динамична, психодраматична, когнитивна, системна и друга психотерапия и фамилна терапия (вкл. и с деца и юноши) — 20 лв.;

33. Фибробронхоскопия +/- биопсия — 25 лв.;

34. Цистоскопия /диагностична/ — 15 лв.;

35. Вземане на биопсичен материал (от гърда, кожа, подкожна тъкан, уретра, пикочен мехур, пенис, лимфен възел, простата) — 8 лв.;

36. Стернална пункция с вземане на материал за цитологичен анализ, допълнителни цитохимични изследвания и интерпретация — 10 лв.;

37. Eксцизия на доброкачествени тумори от меки тъкани или отстраняване на нокът, нокътно легло и нокътна гънка — 10 лв.;

38. Инцизия на повърхностно разположен флегмон на глава и гръб — 10 лв.;

39. Ексцизионна обработка при рани, инфекции и изгаряния и шев на меки тъкани до ниво фасция на глава и гръб — 15 лв.;

40. Вагинотомия — 20 лв.;

41. Шев на мускули (фасции) при травма на глава и гръб — 12 лв.;

42. Диагностична и лечебна пункция на повърхностни кисти, абсцеси или сондиране на повърхностно разположени фистули на глава и гръбнак — 10 лв.;

43. Постоянен съдов достъп при подготовка за хемодиализа — 15 лв.;

44. Трансторакална плеврална биопсия – биопсия на плевра — 30 лв.;

45. Иглена биопсия на процеси на гръдната стена (tru cut) – биопсия бял дроб затворена (перкутанна) иглена — 30 лв.;

46. Трансторакална иглена биопсия на интраторакални процеси под рентгенов контрол и ехографски контрол — 30 лв.;

47. Аналгезия при лечение на хроничната болка с анестетични средства в амбулаторни и домашни условия, включващо поставяне на спинален, епидурален и интраплеврален катетър, всички видове блокове на нерви и прилагане на други фармакологични средства — 20 лв.;

48. Амбулаторна венозна анестезия — 15 лв;

49. Амбулаторна епидурална, спинална или комбинирана анестезия — 20 лв.;

50. Дренаж на плеврална кухина - дренаж на плевра (затворен) — 30 лв.;

51. Пункция и/или дренаж в перикардиум — 30 лв.;

(2) Заплащането по ал.1 включва извършените високоспециализирани дейности и интерпретацията на резултатите.

(3) Преценката за прилагане на високоспециализирана дейност се прави от специалиста, който съгласно договора с НЗОК е поел задължение да изпълнява такива дейности.

(4) Лечебните заведения и НЗОК договарят максимален годишен обем за високоспециализираните медицински дейности по видове.

(5) Високоспециализираните дейности се отчитат с медицинско направление и амбулаторен лист, подписан от пациента.

Чл.220. (1) Заплащането за договорената дейност по специалност “Физиотерапия и рехабилитация” по чл. 214, т. 4, е 30 лв. за физиотерапевтичен курс на лечение, отчетен с медицинско направление и амбулаторен лист подписан от пациента.

(2) За физиотерапевтичен курс на лечение на определено заболяване се приема комплексно физиолечение, състоящо се поне от два вида физикални процедури при общ брой не по-малък от 10 по преценка на лекаря физиотерапевт в зависимост от обективното състояние на болния. Физиотерапевтичният курс на лечение обхваща преценка на здравословното състояние на пациента, подлежащ на лечение, назначеното лечение, промените на лечението за дадено лице, както и оценка на резултата от него.

(3) Националната здравноосигурителна каса заплаща не повече от 100 курса месечно на всеки лекар със специалност “Физиотерапия и рехабилитация” в лечебното заведение.

Чл.221. (1) За медико-диагностични дейности по чл. 214, т. 5 НЗОК заплаща за извършени изследвания, назначени с направления за медико-диагностична дейност.

(2) Националната здравноосигурителна каса заплаща отчетени високоспециализирани медико-диагностични изследвания, когато те са назначени от изпълнител на специализирана медицинска помощ, съгласно приложение.№ 5.

(3) Изпълнителите, осъществяващи медико-диагностична дейност, и НЗОК договарят максимален обем дейности по видове за всеки месец по договора.

(4) Договорените максимални обеми по ал. 3, се определят от бюджета на съответната РЗОК, договорените цени за изследванията, броя на изпълнителите на такава дейност, желаещи договор с НЗОК, квалификацията на специалистите, качеството и капацитета на апаратурата, търсенето от страна на здравноосигурените лица.

(5) За видовете медико-диагностична дейност се заплащат договорени цени за изследване, които не могат да бъдат по-високи от пределните цени, както следва:

1. изследвания—пакет “Клинична лаборатория”:

а) хематологични и цитологични изследвания—0,50 лв.;

б) кръвосъсирване и фибринолиза—1,20 лв.;

в) изследване на урина и изпражнения—0,50 лв.;

г) клинико-химични изследвания—1,20 лв.;

2. изследвания—пакет “Микробиология”—3 лв.;

3. изследвания—пакет “Серология” ”—3 лв.;

4. изследвания—пакет “Паразитология”—3 лв.;

5. изследвания—пакет “Вирусология”—6 лв.;

6. изследвания—пакет “Патоанатомия”:

а) цитологични изследвания—две проби—2 лв.;

б) хистобиопсични изследвания—две проби—10 лв.;

7. изследвания—пакет “Рентгенология”:

а) рентгенологични изследвания от група I—1 лв.;

б) рентгенологични изследвания от група II—5 лв.;

в) рентгенологични изследвания от група III—9 лв.;

г) рентгенологични изследвания от група IV—14 лв.;

8. изследвания—пакет “Имунохематология”—5 лв.;

9. изследвания—пакет “Имунология”:

а) имунологични изследвания от група I—5 лв.;

б) имунологични изследвания от група II—8 лв.;

10. високоспециализирани медико-диагностични изследвания:

а) магнитно резонансно изследване—150 лв.;

б) компютърна аксиална томография—45 лв.;

в) хормонални изследвания—9 лв.;

г) туморни маркери—10 лв.;

д) серумна концентрация на лекарства—9 лв.;

е) сцинтиграфия на щитовидна жлеза —20 лв.;

ж) сцинтиграфия с 99 м Тс МІВІ — 25 лв.;

з) сцинтиграфия на бъбреци с 99м Тс—ДМСА, ДТРА, МАГЗ — 25 лв.;

и) белодробна сцинтиграфия — 25 лв.;

к) радионуклидна нефрография с 131 J-хипуран—20 лв.;

л) сцинтиграфско изследване на остатъчна урина—10 лв.;

м) костна сцинтиграфия—30 лв;

н) определяне на общи имуноглобулини Иг Е—35 лв.;

о) определяне на антинуклеарни антитела в серума—15 лв.;

п) флуоцитометрично имунофенотипизиране на левкоцити - стандартен панел—100 лв.;

р) определяне на фагоцитозата с флуоцитометрия—40 лв;

с) определяне на окислителен взрив на неутрофили и моноцити с Нитроблу Тетразолов Тест (НБТ)—27 лв.

т) изследване на урина - микроалбуминурия - 6 лв.

(6) Заплащането по ал. 5 включва извършените изследвания и интерпретацията на резултатите.

(7) Реализираната медико-диагностична дейност за месеца се отчита пред РЗОК с фактура, спецификация и приложени направления за медико-диагностична дейност, на гърба на които са вписани номерата на направените изследвания от журнала.

РАЗДЕЛ ІХ.
ЗАПЛАЩАНЕ ЗА ЕКСПЕРТИЗНА ДЕЙНОСТ

Чл.222. На изпълнители на специализирана извънболнична медицинска помощ, които са в договорни отношения с НЗОК, се заплаща извършена и отчетена експертизна дейност, ако са спазени изискванията на глава шестнадесета, раздел V“Дейност на лечебните заведения за извънболнична помощ във връзка с експертиза на работоспособността”.

Чл.223. (1) Националната здравноосигурителна каса заплаща 2 лв. за извършен преглед за експертиза от изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ за представяне на пациент пред ЛКК, за преглед, поискан от ЛКК и КМЕД.

(2) Прегледът по ал. 1 се отчита с отрязък от талон за ЛКК и амбулаторен лист, подписан от пациента.

Чл.224. (1) Националната здравноосигурителна каса заплаща 2 лв. за експертиза на временна неработоспособност на всеки член в специализирана или обща ЛКК, но на не повече от трима.

(2) Всеки член на специализирана или обща ЛКК отчита прегледите по ал. 1 с отрязък от талон за ЛКК, с който е насочен пациентът към ЛКК, и амбулаторен лист, подписан от пациента.

Чл.225. Националната здравноосигурителна каса заплаща извършени медико-диагностични дейности, изисквани от ЛКК, по реда на Раздел VІІІ “Заплащане на извънболнична помощ”.

Раздел Х

ДОКУМЕНТАЦИЯ И ДОКУМЕНТООБОРОТ

Чл.226. Документацията, която е длъжен да води и съхранява в амбулаторията си всеки изпълнител на медицинска помощ по този договор, включва първични медицински и отчетни (медико-статистически и финансови) документи.

Чл. 227. (1) Първичните медицински документи (приложение № 9), задължителни за изпълнителите на медицинска извънболнична помощ, сключили договор с НЗОК, са:

1. “Амбулаторен лист”—бл. МЗ-НЗОК № 1, за изпълнителите от извънболничната медицинска помощ;

2. “Медицинско направление” — бл. МЗ-НЗОК № 3, за консултация или за провеждане на съвместно лечение;

3. “Направление за медико-диагностична дейност”—бл. МЗ-НЗОК № 4;

4. “Искане/резултат за цитологично изследване на влагалищни намазки”;

5. “Рецептурна бланка—НЗОК”—бл. МЗ-НЗОК № 5, за предписване и отпускане на лекарства, за които НЗОК напълно или частично заплаща;

6. “Протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК;

7. “Талон за ЛКК”—бл. МЗ-НЗОК № 6;

8.“Рецептурна книжка на хронично болния”

“Направление за хоспитализация”.

(2) Комисиите за отпускане на лекарства по чл. 57 и 78 от ЗЗО в НЗОК и РЗОК издават Протокол за предписване на лекарства по чл. 57 и 78 от ЗЗО.

(3) Документооборотът по ал.1 и 2 е:

1. “Амбулаторен лист”—бл. МЗ-НЗОК № 1, за извънболнична медицинска помощ—попълва се в три екземпляра от общопрактикуващия лекар или специалиста при всяко посещение на пациент, като:

а) общопрактикуващият лекар ежемесечно предава в РЗОК първия екземпляр, вторият формира амбулаторния журнал, а третият замества личната амбулаторна карта (ЛАК), като се формира медицинско досие по хронология, което се води и съхранява при лекаря;

б) специалистът от специализирана извънболнична медицинска помощ ежемесечно изпраща първия екземпляр от амбулаторния лист в РЗОК с прикрепено към него “Медицинско направление”—бл. МЗ-НЗОК № 3, за консултация или за провеждане на съвместно лечение; амбулаторните листове, попълвани при вторичните посещения, ако са в рамките на същия месец, се прикрепят към амбулаторния лист за първичното посещение и медицинското направление от общо-практикуващия лекар; ако амбулаторните листове за вторични посещения се отчитат през следващия месец, те се комплектуват и се представят в РЗОК; в случаите, когато специалист извършва консултация за представяне пред ЛКК или извършва консултация като член на ЛКК, първият екземпляр от амбулаторния лист се изпраща в РЗОК с прикрепено към него направление от “Талон за ЛКК”—бл. МЗ-НЗОК № 6; вторият екземпляр от амбулаторния лист формира амбулаторния журнал на специалиста, а третият се връща от пациента или по служебен ред на общопрактикуващия лекар;

2. “Медицинско направление”—бл. МЗ-НЗОК № 3, за консултация или за провеждане на съвместно лечение—съставя се в един екземпляр от изпълнителя на медицинска помощ (общо-практикуващ лекар или специалист) при необходимост от провеждане на медицинска консултация или лечение; в случаите, когато се касае за консултация със специалист за представяне пред ЛКК, или за консултация със специалист, изисквана от ЛКК, не се издава “Медицинско направление”—бл. МЗ-НЗОК № 3; медицинското направление се изпраща от изпълнителите на специализирана извънболнична медицинска помощ, извършили консултацията или съвместното лечение, заедно с финансовите отчетни документи в РЗОК; към всяко медицинско направление се прикрепят попълнените амбулаторни листове от първичното и съответно вторичните посещения, ако има такива;

3. “Направление за медико-диагностична дейност”—бл. МЗ-НЗОК № 4—съставя се в един екземпляр от общопрактикуващ лекар или специалист от извънболничната медицинска помощ при необходимост за провеждане на медико-диагностични изследвания на здравноосигурено лице; изследванията, включени в направлението трябва да са само по един от договорените с НРД пакети за медико-диагностична дейност; изпълнителите на специализирана извънболнична медицинска помощ, извършили лабораторните изследвания, го изпращат заедно с финансовите отчетни документи в РЗОК;

4. “Искане/резултат за цитологично изследване на влагалищни намазки”—съставя се в един екземпляр от изпълнителя на извънболнична медицинска помощ (общопрактикуващ лекар или специалист) при необходимост за провеждане на цитологично изследване на влагалищни намазки на здравноосигурено лице; изпълнителят на извънболнична медицинска помощ прегъва фиша по такъв начин, че искането става стр. 1, а резултатът—стр. 3, и без да го къса, го изпраща в лабораторията; резултатът от изследването се попълва от лабораторния лекар, който разделя (къса) фиша по линията на прегъване; отрязъкът—резултат, се изпраща на изпълнителя на извънболнична медицинска помощ, а отрязъкът—искане, остава в лабораторията;

5. “Рецептурна бланка—НЗОК”—бл. МЗ-НЗОК № 5, за предписване и отпускане на лекарства—съставя се в три екземпляра от изпълнителя на медицинска помощ; първият екземпляр от рецептата се прилага към финансовия отчет (спецификация към фактура) и се предава в РЗОК от аптеките, сключили договор с РЗОК; вторият екземпляр остава в аптеката, отпуснала лекарствата; третият екземпляр остава в изпълнителя на медицинска помощ, изписал рецептата;

6. “Протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК — издава се за ЗЗОЛ от експертна комисия или специалист по профила на заболяването; само общопрактикуващ лекар, към който е записано лицето, на което е издаден протокол, попълва рецептурна бланка МЗ-НЗОК, с предписаните в протокола лекарства;

7. “Талон за ЛКК”—бл. МЗ-НЗОК № 6—документът е в един екземпляр; използва се в случаите, когато общопрактикуващ лекар или специалист изпраща здравноосигурено лице към специалист в извънболничната медицинска помощ за преглед за представяне пред ЛКК или в ЛКК за експертиза на работоспособността; в тези случаи не се издава “Медицинско направление”—бл. МЗ-НЗОК № 3, за консултация или за провеждане на съвместно лечение; всеки специалист, извършил преглед за представяне пред ЛКК, както и специалист член на ЛКК, попълва данните си в направление от “Талон за ЛКК”, откъсва го и го изпраща в РЗОК, прикрепен към амбулаторния лист за посещението; общият талон (данните за здравноосигуреното лице и данните на изпращащия за консултация изпълнител на медицинска помощ):

а) при предварителни прегледи със специалисти за представяне пред ЛКК се връща на общопрактикуващия лекар или специалиста, поискал консултациите, като се прилага към медицинското досие на здравноосигуреното лице;

б) при изпращане към ЛКК остава в председателя на ЛКК, като се прилага към месечния отчет на ЛКК, представян в РЗОК;

в) при допълнително поискани прегледи от ЛКК се връща от здравноосигуреното лице в ЛКК и се прилага към месечния отчет на ЛКК, представян в РЗОК;

8. “Рецептурна книжка на хронично болния”—издава се на здравноосигурени лица, определени като хронично болни по списък заболявания (приложение № 10); книжката се попълва от общо-практикуващия лекар, при който е записано здравноосигуреното лице; заверява се в РЗОК по местоживеене на здравноосигуреното лице; в документа могат да бъдат вписани диагнози от “Списък на заболявания, за които се издава рецептурна книжка на хронично болния” (приложение № 10); лекарство и медицинско изделие по диагноза, отбелязана в книжката, може да се изписва от общопрактикуващия лекар на здравноосигуреното лице или от специалист със специалност по профила на заболяването; лекарства и медицински изделия, изписани по диагнозите, отбелязани в книжката, се получават в аптека, сключила договор с РЗОК, срещу представяне на рецептурна книжка, рецептурна бланка МЗ—НЗОК, и документ за самоличност; рецептурната книжка на хронично болния се съхранява от здравноосигуреното лице, на което е издадена.

Чл.228. Амбулаторният лист, медицинското направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение, направлението за медико-диагностична дейност, талонът за ЛКК, рецептурната бланка—НЗОК, и рецептурната книжка на хронично болния, се изготвят съгласно изискванията и реквизитите, посочени в приложение № 8.

Чл.229. Изпълнителите на медицинска помощ закупуват за своя сметка необходимите им за извършване на съответната дейност формуляри.

Чл. 230. (1) Финансовите отчетни документи към фактурите (спецификации и отчети за месечно отчитане на дейността на изпълнителите на извънболнична медицинска помощ) - приложение №8 - се подготвят в два екземпляра от всички лечебни заведения, сключили договор с НЗОК. Първият екземпляр, придружен с фактура, се предава в РЗОК до 5-о число на месеца, следващ отчетния. Вторият екземпляр остава в изпълнителя на медицинска помощ.

(2) Неразделна част към отчетите е “Месечен отчет на общопрактикуващия лекар за дейността му по програми за управление на здравни приоритети и заболявания, за които се издава рецептурна книжка на хронично болния”.

Чл.231. Изпълнителите на първична извънболнична помощ, сключили договор с НЗОК, изготвят до 05.03.2003г. отчет “Регистрирани заболявания от общопрактикуващия лекар по класове болести (по обръщаемост)”—приложение № 17.

Чл.232. Общопрактикуващите лекари, сключили договор с НЗОК, изготвят 6-месечен отчет за извършената имунопрофилактична дейност (приложение № 14).

Чл.233. (1) Общопрактикуващите лекари, сключили договор с НЗОК, изготвят 6-месечни отчети за изпълнението на програми по здравни приоритети (приложения № 14 и 15).

(2) Специалистите, сключили договор с НЗОК, за работа по здравни приоритети изготвят 6-месечни отчети за изпълнението на програми по здравни приоритети (приложение № 15).

Чл.234. Изпълнителите на медицинска извънболнична помощ, сключили договор с НЗОК, изготвят годишни медико-статистически отчети за извършените дейности (приложение № 17):

1. oтчет на общопрактикуващия лекар от индивидуална или групова практика;

2. oтчети на изпълнители от специализирана извънболнична медицинска помощ по видове специалности.

Чл.235. В РЗОК се води отчетност за всички първични медицински и отчетни документи, които изпълнителите на извънболнична помощ представят, по опис за отчитане на извършената дейност.

Чл.236. (1) При констатиране на неправилно попълнени данни във финансовите отчетни документи на изпълнителите на медицинска помощ, РЗОК ги връща за корекция. Плащането се извършва до 7 работни дни след получаване на правилно попълнените документи.

(2) За представени неверни данни в отчетите по този договор се прилагат разпоредбите на глава единадесета.

ГЛАВА седемнадесета
БОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ

РАЗДЕЛ І
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРИ С ИЗПЪЛНИТЕЛИ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ

Чл.237. Директорът на РЗОК сключва договори за оказване на болнична помощ с изпълнители на болнична помощ по чл.10, ал.4, чиито седалища се намират на територията на областта, обслужвана от РЗОК,

Чл. 238. Изпълнителите на болнична помощ следва да отговарят на общите условия по чл.14, ал.1, т.1, както и на следните специални условия:

1. налично медицинско и техническо оборудване и обзавеждане, необходими за осъществяване на дейността по клинични пътеки, за които лечебното заведение кандидатства, съгласно методичните изисквания към тях - “Специални изисквания на НЗОК за сключване на договор”;

2. необходима квалификация на медицинските специалисти за осъществяване на диагностична и лечебна дейност по клинични пътеки, съгласно методичните изисквания към тях - “Специални изисквания на НЗОК за сключване на договор”.

РАЗДЕЛ ІІ
НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРИ С ИЗПЪЛНИТЕЛИ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ

Чл. 239. (1) Изпълнителите на болнична помощ, желаещи да сключат договор с НЗОК, освен документите по чл.15, ал.2 и 3, следва да приложат и:

1. документ за призната специалност на лице по чл.238, т.2, съгласно методичните изисквания към клиничните пътеки - “Специални изисквания на НЗОК за сключване на договор”;

2. декларация за апаратура и оборудване, съгласно методичните изисквания към клиничните пътеки - “Специални изисквания на НЗОК за сключване на договор”;

3. сертификат от българска национална система за оценка на качеството на клинична лаборатория и диагностичните лаборатории по микробиология, вирусология, паразитология, микробиология и инфекциозна имунология;

4. план за дейността на лечебното заведение и неговата икономическа ефективност;

5. декларация от управителя, респ. директора на лечебното заведение, че заделя 40 % бруто от размера на приходите, реализирани по договор с НЗОК, за възнаграждения, включително осигурителни и здравноосигурителни плащания, на персонала в лечебното заведение за болнична помощ.

(2) Изпълнителите на болнична помощ по чл.5, ал.1 от ЗЛЗ прилагат всички необходими документи с изключение на разрешение за осъществяване на дейността на министъра на здравеопазването и съдебно решение за регистрация на лечебното заведение.

Чл.240. Изпълнителите на болнична помощ, сключили договор с НЗОК за срока на действие на НРД-2001 г., прилагат следните документи:

декларация за апаратура и оборудване, съгласно методичните изисквания към клиничните пътеки - “Специални изисквания на НЗОК за сключване на договор”;
документ за призната специалност на лице по чл. 16, ал.(2), т.2, съгласно методичните изисквания към клиничните пътеки - “Специални изисквания на НЗОК за сключване на договор”.

РАЗДЕЛ ІІІ
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ОКАЗВАНЕ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ

Чл.241. (1) Изпълнител на болнична помощ оказва договорената медицинска или стоматологична помощ на ЗЗОЛ, на които е издадено “Направление за хоспитализация” (бл. МЗ-НЗОК № 7).

(2) Здравноосигуреното лице може да бъде насочено за хоспитализация от всеки лекар или стоматолог, съгласно Наредба за достъп на ЗЗОЛ до лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ.

(3) В случаите, когато пациент самостоятелно се обърне към изпълнител на болнична помощ, сключил договор с НЗОК, той се хоспитализира след преценка за необходимостта от болнично лечение.

Чл.242 (1) Лекарите и стоматолозите от лечебните заведения за извънболнична помощ насочват с медицинско направление ЗЗОЛ към изпълнители на болнична помощ съгласно чл.21, ал.1 и 3 и чл.21а от Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица към лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ.

(2) Когато необходимите за лечението медицински дейности не могат да бъдат осигурени от изпълнителите на болнична помощ по ал.2, ЗЗОЛ се насочват към:

1. областна, междуобластна или национална болница, съгласно заповед на министъра на здравеопазването, издадена на основание чл.21, ал.6 от Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ, ако заболяването на лицето е включено в списъка на клиничните пътеки, за които лечебното заведение е сключило договор с НЗОК.

2. клинична болница ”Лозенец”-София, Военномедицинска академия – София, Национална многопрофилна транспортна болница “Цар Борис ІІІ - София и Медицински институт на МВР – София, ако заболяването на лицето е включено в списъка на клиничните пътеки, за които лечебното заведение е сключило договор с НЗОК.

(3) За да бъде включен в клинична пътека, ЗЗОЛ трябва да отговаря на индикациите за хоспитализация, определени в нея.

Чл.243. (1) Управителят, съответно изпълнителният директор на лечебното заведение за болнична помощ предоставя на РЗОК и обявява на видно място работния график на кабинетите в диагностично-консултативния блок.

(2) Районната здравноосигурителна каса и съответните поделения по общини:

1. предоставят информацията по ал.1 на изпълнителите на извънболнична помощ при месечното отчитане на дейността им;

2. обявяват на видно място в РЗОК информацията по ал. 1 за ЗЗОЛ.

Чл.244. Изпълнителите на болнична помощ се задължават да осигурят на пациентите непрекъснатост на болничната помощ и грижите, както и координация между специалистите, които ги осъществяват.

Чл.245. Районната здравноосигурителна каса и съответните поделения по общини:

1. предоставят на изпълнителите на извънболнична помощ информация за лечебните заведения за болнична помощ в съответната област, сключили договор с НЗОК, както и за договорените с тях клинични пътеки;

2. своевременно уведомяват изпълнителите на извънболнична помощ за промяна на договорните отношения с лечебните заведения за болнична помощ;

3. обявяват на видно място информацията по т.1 за нуждите на ЗЗОЛ.

Чл.246. Специалистът от диагностично-консултативния блок на лечебното заведение определя деня и часа за хоспитализация на пациента, които вписва в направлението за хоспитализация и в журнала за планов прием на пациенти.

Чл.247. При приемане в лечебното заведение за болнична помощ изпълнителят на болнична помощ информира пациента, членовете на семейството му или придружаващото го лице за предлаганата медицинска помощ и очакваните разходи за сметка на пациента за тази помощ, съгласно чл. 37 от Закона за здравното осигуряване и Наредба № 22 от 9.12.1997 г. за условията и реда за заплащане на медицинската помощ по избор на пациента.

Чл.248. Престоят на пациента в болничния стационар може да бъде:

не по-малко от 6 часа преди настъпване на 0.00 часа на следващата дата – “дневен стационар”;
след настъпване на 0.00 часа на следващата дата като този момент дефинира “ден втори” на стационарния престой.

Чл.249. Лечебното заведение за болнична помощ в процеса на диагностика, лечение и обслужване на пациента прилага утвърдени начини на действие, съобразени с указанията за клинично поведение в клиничните пътеки и добрата медицинска практика.

Чл.250. (1) Изпълнител на болнична помощ пренасочва пациент, изпратен за планова хоспитализация по клинична пътека, за която няма сключен договор, към лечебно заведение, сключило договор с НЗОК за същата пътека, съгласно Наредбата за достъп на здравноосигурените лица до лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ.

(2) Пренасочването се извършва с попълване на ново направление за хоспитализация.

Чл.251. (1) Изпълнител на болнична помощ пренасочва или превежда пациент по клинична пътека за лечение към друго лечебно заведение за болнична помощ, когато в хода на лечебно-диагностичния процес установи, че не може да изпълни определени медицински дейности поради:

1. промяна на приемната диагноза или настъпило усложнение, което лечебното заведение не може да лекува;

2. възникнал проблем с апаратурата;

3. липса на съответно квалифициран медицински персонал.

(2) Взаимодействието между изпълнителите на болнична помощ при лечение на хоспитализирани болни се осъществява съгласно Наредба №26 от 1996 г. за организацията на консултативната медицинска помощ и взаимодействие между здравните заведения при лечението на хоспитализирани болни.

Чл.252. (1) Изпълнителят на болнична помощ превежда пациента, когато това се налага, съгласно Наредбата за достъп на здравноосигурените лица до лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ и Наредба №26 от 1996 г. за организацията на консултативната медицинска помощ и взаимодействие между здравните заведения при лечението на хоспитализирани болни.

(2) Изпращащият изпълнител на болнична помощ попълва “Направление за хоспитализация” (бланка МЗ-НЗОК №7).

(3) Изпращащият изпълнител на болнична помощ задължително предоставя писмена информация за клиничното състояние на пациента и оказаните му диагностично-лечебни процедури, както и мотивите за превеждане на приемащото лечебно заведение за болнична помощ.

Чл.253. (1) При изписване на пациента в лечебното заведение за болнична помощ се изготвя епикриза, съгласно чл. 24, ал.1 от Наредба № 29 от 23 ноември 1999 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи.

(2) първият екземпляр от епикризата се предоставя на пациента, на членовете на семейството му или на придружаващите го лица; вторият екземпляр от епикризата се оформя и изпраща персонално на общопрактикуващия лекар на пациента; копие от епикризата се прилага към история на заболяването на болния и се съхранява в лечебното заведение.

(3) Извън случаите по ал.2 при необходимост се издава копие от епикризата.

(4) Епикризата съдържа следните реквизити:

1. паспортна част;

2. окончателна диагноза;

3. придружаващи заболявания;

4. анамнеза;

5. обективно състояние с локален, соматичен и специализиран статус;

6. параклинични изследвания;

7. консултативни прегледи;

8. терапевтична схема;

9. ход на заболяването;

10. настъпили усложнения;

11. инвазивни диагностични и терапевтични процедури;

12. заключение от етапната или предоперативната епикриза;

13. дата и час на оперативната интервенция с оперативна диагноза;

14. извадка от оперативния протокол;

15. постоперативен статус;

16. ход на заболяването след операцията;

17. оплаквания при изписването;

18. обективно състояние при изписването;

19. изход от заболяването;

20. становище за периода на временна неработоспособност;

21. период на уредената временна неработоспособност;

22. препоръки за хигиенно-охранителен режим след изписването;

23. назначено медикаментозно лечение след изписването и препоръки за такова;

24. необходимост от контролни прегледи в болницата след изписването;

25. препоръки към общопрактикуващия лекар на пациента;

26. насрочена рехоспитализация при необходимост от такава;

27. описание на съпровождащите епикризата други документи за служебно ползване;

28. описание на приложените с епикризата изследвания.

(5) Изследвания, резултатът от които се получава след изписването на пациента, се изпращат в писмен вид от лечебното заведение за болнична помощ по преценка или на пациента, или на общопрактикуващия лекар.

РАЗДЕЛ ІV
СТРУКТУРА НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА

Чл.254. (1) Пакетът болнична помощ, заплащан от НЗОК в полза на ЗЗОЛ, съдържа диагностика и клинично лечение на заболявания , включени в клинични пътеки.

(2) Клиничната пътека се състои от следните основни компоненти:

изисквания по поставяне на индикации за лечение;
изисквания по условията, необходими за започване на лечение и изисквания за задължителен минимум от долечебни изследвания – параклиничен предхоспитализационен минимум;
изисквания по провеждане на лечение:

а) изисквания за същността на дейностите и достоверността на резултата от тях;

б) изисквания за начина на извършване на дейностите само по изключение (при императивна необходимост);

изисквания по взимането на решение за дехоспитализация и определяне на следболничния режим;
изисквания по определяне на работоспособността на ЗЗОЛ след проведеното лечение;
изисквания по спазване на правата на пациента.

(3) Компонентите по ал.2 формират методичните изисквания на клиничната пътека.

(4) Там, където е възможно и необходимо, изискванията по ал.2 са обвързани със срокове (часове, дни).

(5) Ръководителите на лечебните заведения и техните подразделения, където се изпълняват дейности по клинични пътеки на основание договор с НЗОК, осигуряват постоянен достъп на преките изпълнители до методичните изисквания.

Чл.255. (1) Всяка клинична пътека включва определяне на задължителен минимум от долечебни изследвания, отразен в част “Условия за лечение - долечебна подготовка на болния” от методичните изисквания на клиничните пътеки.

(2) Изследванията по предходната алинея могат да се извършват:

от лечебни заведения за извънболнична помощ – амбулатории за специализирана медицинска помощ или медико-диагностични лаборатории;
от лечебни заведения за болнична помощ, изпълнители на съответната клинична пътека.

Цената на долечебните изследвания по т.2 на предходната алинея е включена в цената на съответната клинична пътека.

Документално оформление на клиничната пътека

Чл. 256. (1) Условията, определени в НРД по отношение дейностите, извършвани по клинични пътеки, са оформени като документи.

(2) Документите по предходната алинея са три групи, а именно:

1. методични изисквания, съгласно предходния член;

2. допълнения към болничната документация (документи № 1-4 към всяка клинична пътека);

3. отчетни документи.

Чл.257. (1) Дейностите, извършени по клинични пътеки, се документират в болничната документация от изпълнителя им.

(2) Допълнението към болничната документация (специфични медицински грижи и дейности към всяка клинична пътека) представлява листове с формат А4, разграфени по дни. Те съдържат:

1. название на диагностична или лечебна манипулация (лечебно средство), които би следвало да се приложат на съответния ден от началото на лечението;

2. обозначение за прилагане/ неприлагане на манипулацията (средството) по т.1;

3. място за кратко излагане на мотиви в случай на неприлагане на манипулацията (средството);

4. място за вписване на decursus morbi.

(3) Листовете по ал. 2 се подлепват в историята на заболяването на всеки пациент, лекуван по клинична пътека, и стават неразделна част от болничната документация.

Резултати от изследвания, манипулации, лекарствени средства, консултации и други фактори от значение за протичане на болестта, които не са изрично упоменати в листовете по ал. 2, се обозначават в болничната документация, съгласно съществуващите правила и установените в лечебното заведение традиции.

Клиничните пътеки като показател за количество (обем) и за качество на дейностите

Чл.258. (1) Клиничните пътеки обхващат оптималния обем дейности за диагностика и лечение на дадено заболяване.

(2) Изпълнителят на болнична помощ може да разшири обема на диагностично-лечебните дейности, включени в клиничната пътека, съобразно спецификата на протичане на заболяването и добрата клинична практика.

РАЗДЕЛ V
КАЧЕСТВО НА БОЛНИЧНАТА ПОМОЩ

Специфични индикатори

Чл.259. (1) За качеството на процеса на предоставяне на болнична помощ специфичните индикатори са:

1. брой случаи по клинични пътеки, насочени към друга болница за всяка пътека;

2. рехоспитализирани случаи със същата основна диагноза по клинични пътеки;

3. брой пациенти с отклонения по съответна клинична пътека:

а/ организационни отклонения;

б/ клинични отклонения, свързани с: основното заболяване; придружаващите заболявания; лечението или диагностиката;

в/ отклонения, предизвикани от външни обстоятелства;

4. среден болничен престой по клинична пътека;

5. съвпадение на диагнозите:

а/ съответствие между приемна, оперативна и окончателна диагноза;

б/ брой проведени клинико-патологоанатомични срещи.

5. наличие и управление на "лист на чакащи" за планова хоспитализация пациенти;

6. брой на регистрираните вътреболнични инфекции.

(2) За качество на резултата от болничната медицинска помощ специфичните индикатори са:

1. промяната на здравословното състояние на болните в процеса на провежданото лечение и след завършването му:

а/ оздравели;

б/ с подобрение;

в/ без промяна;

г/ с влошаване;

д/ с трайна инвалидизация;

2. удовлетвореност на пациентите;

качество на болничната помощ според оценка на лекари от извънболничната медицинска помощ.

Оценка на качеството

Чл.260. (1) Националната здравноосигурителна каса извършва оценка на качеството с оглед индикаторите по чл. 259 чрез:

1. анализ на специфичните индикатори, отразени в месечен отчет по клинична пътека;

2. анализ на специфичните индикатори, отразени в годишния отчет за медицинска дейност, представен в РЦЗ и РЗОК;

3. анализиране на отклоненията при изпълнение на клиничните пътеки;

4. провеждане на медицински контрол съгласно глава осма от настоящия НРД;

5. проверка на разработените вътрешни стандарти за качество на диагностичните, лечебните и профилактичните дейности и план-график на лечебно-контролната комисия за извършване на проверки по ефективността и качеството на диагностично-лечебните дейности, съгласно Наредба №1/ 27.04.2000 г. за критериите, показателите и методиката на акредитация на лечебните заведения за болнична помощ и диагностично-консултативните центрове (обн. ДВ, бр. 38/ 2000 г.);

6. анкетиране на пациенти и техни близки;

7. анкетиране на лекари от извънболничната медицинска помощ.

(2) Индикаторите за качество на процеса се извеждат от медицинския отчет по предходната година.

Чл.261. Оценката на качеството на всяка изпълнена пътека се извършва от директора на съответното РЗОК.

Чл.262. Изпълнението на клиничните пътеки с оглед индикаторите по чл.259 може да бъде:

1. точно изпълнение, което означава липса на отклонение;

2. неточно изпълнение, което се изразява в следните отклонения:

2.1. организационни отклонения;

2.2. клинични отклонения:

а) напълно овладени в рамките на регламентирания болничен престой, без трайни последствия;

б) пълното овладяване налага удължаване на болничния престой или рехоспитализация;

в) ненапълно овладени независимо от болничния престой, трайни последствия.

2.3. предизвикани от външни обстоятелства.

3. болничният престой може да:

3.1. не надхвърля максималния болничен престой, предвиден в пътеката;

3.2. надхвърля максималния болничен престой, предвиден в пътеката с < 50 %;

надхвърля максималния болничен престой, предвиден в пътеката с >50 %;

4. болнична смъртност:

4.1. преди започване на основното лечение, но не по-късно от 12 часа след хоспитализацията;

4.2. по време на основното лечение или преди започване на основното лечение, но по-късно от 12 часа след хоспитализацията;

4.3. след края на основното лечение, без регистрирано клинично отклонение;

4.4. след края на основното лечение с регистрирано клинично отклонение.

Чл.263. (1) Индикаторите по чл.262, точки 2.1; 2.2.б; 3.2.; 4.1. и 4.3. се оценяват по 1 единица.

(2) Индикаторите по чл.262, точки 2.2.в; 3.3. и 4.4. се оценяват по 2 единици.

(3) Всички останали индикатори се оценяват по 0 единици.

Чл.264. (1) След приключване на шестмесечието директорът на РЗОК прави осреднен ОКК за всички договорени клинични пътеки, чиято стойност може да бъде:

равен на 0;

по-висок от 0, но не по-висок от 3 и отсъствие на клинична пътека с осреднен коефициент над 5;
по-висок от 3, но не по-висок от 4 или наличие на 1 клинична пътека с осреднен коефициент над 5;
над 4 или наличие на 2 или повече клинични пътеки с осреднен коефициент над 5.

(2) Последиците за изпълнителя на болнична помощ, в зависимост от стойността на коефициента по ал.1, са, както следва:

1. по ал.1, т.1 - изпълнителят на болнична помощ може да договори с НЗОК нови цени, надвишаващи досегашните;

2. по ал.1, т.2 - не възникват последствия;

3. по ал.1, т.3 - изпълнителят на болнична помощ разпределя за материално стимулиране на персонала до 20 % от получените по договор(и) с НЗОК средства;

4. по ал.1, т.4 - НЗОК прекратява договора с болницата с едномесечно предизвестие на основание чл.141, ал.1, т.2.

РАЗДЕЛ VІ
ЗАПЛАЩАНЕ ЗА БОЛНИЧНА ПОМОЩ

Чл.265. (1) Националната здравноосигурителна каса заплаща на изпълнителите на болнична помощ дейност по клинични пътеки за ЗЗОЛ, насочени с “Направление за хоспитализация” - бл. МЗ-НЗОК №7.

(2) Заплащането по ал. 1 е за ЗЗОЛ, хоспитализирани след влизане в сила на договора между НЗОК и съответния изпълнител на болнична помощ.

Чл.266. За всеки отчетен случай по договорените клинични пътеки се заплаща както следва:

Пневмония – 348 лв.
Хроничен обструктивен бронхит (ХОББ) във фаза на обостряне – 346 лв.
Хронична сърдечна недостатъчност – 372 лв.
Остър миокарден инфаркт – 632 лв.
Нарушения на сърдечния ритъм – предсърдно мъждене и трептене, планова хоспитализация за възстановяване на синусов ритъм – 178 лв.
Остър и хроничен обострен пиелонефрит – 190 лв.
Декомпенсирана чернодробна цироза – 300 лв
Астматичен пристъп - болнично лечение – 270 лв

9 Захарен диабет със съдови разстройства – 506 лв.

Апендицит – 296 лв.
Херния (ингвинална или феморална) – 294 лв.
Оперативно лечение на жлъчнокаменна болест – 413 лв.
Оперативно лечение на онкологично заболяване на колон, ректум, ректо-сигмоидната област и ануса в Т1-4 N0-3 М0-1 (чернодробни метастази) стадии – 715 лв.
Оперативно лечение на онкологично заболяване на стомаха в Т1– 4 N0-3 М0-1 стадии – 702 лв.
Хирургично лечение на доброкачествени и злокачествени заболявания на щитовидната жлеза – 253 лв.
Оперативно лечение на онкологично заболяване на женската гърда Т 1-4 N 0-2 М0 стадий – 274 лв.
Раждане, независимо от метода за родоразрешение – 222 лв.
Изкуствен аборт по медицински показания и евакуация на маточното съдържание при спонтанен неусложнен аборт – 94 лв.
Операции за тотална екстирпация на матката с или без нейните придатъци в отсъствие на долечебни данни за злокачествено заболяване – 406 лв.
Оперативно лечение на онкологично заболяване на маточната шийка в І-ІІ А клиничен стадий и онкологично заболяване на маточното тяло до ІІІ стадий по клинико-анатомичната класификация включително – 705 лв.
Исхемичен мозъчен инсулт и консервативно лечение на интракраниален кръвоизлив – 435 лв.
Преходни нарушения на мозъчното кръвообращение – 396 лв.
Краниотомии, неиндицирани от травма, при ЗЗОЛ на възраст над 17 години – 978 лв.
Оперативно лечение на онкологично заболяване на белия дроб в І-ІІІ А клиничен стадий (Т1-3 N0-2 М0) – 715 лв.
Уретеролитиаза – 362 лв.
Оперативно лечение на онкологично заболяване на пикочния мехур в Т1-3 N0-2 М0-1 стадии – 548 лв.
Оперативно лечение на аденом на простатната жлеза - 328 лв.
Оперативно лечение на хронични заболявания на сливиците – 179 лв.
Онкологично заболяване на ларинкса и метастази на шията в Т1-4 N0-3 М0 стадии – 644 лв.
Остри вирусни хепатити – 257 лв.
Вирусни и бактериални менингити и менингоенцефалити – 1068 лв.
Следоперативно лъчелечение и лъчелечение без операция на онкологично заболяване на женската гърда – 247 лв.
Дефинитивно лъчелечение на онкологично заболяване на маточната шийка – 429 лв.
Предоперативно и/или следоперативно лъчелечение на онкологично заболяване на маточната шийка – 277 лв.
Палиативни грижи за терминално онкологично болни - 349 лв.
Флегмон на пода на устата – 268 лв.
Оперативно лечение на онкологично заболяване на езика Т1-4 N0-2 М0-1 стадии – 444 лв.
Оперативно лечение на тумори на слюнчените жлези – 416 лв.
Фрактура на долна челюст – 314 лв.
Коагулопатии при пациенти до 18-годишна възраст – 443 лв.

Чл.267. Заплащането по предходния член обхваща:

1. извършване на необходимите изследвания на ЗЗОЛ, подлежащи на хоспитализация по клинични пътеки;

2. всички медицински дейности по клинични пътеки съгласно приложение №4 и спомагателни услуги, предоставени на ЗЗОЛ по време на тяхната хоспитализация;

3. експертизна дейност във връзка с временната неработоспособност на ЗЗОЛ, преминали през болницата по договорените клинични пътеки;

4. до два амбулаторни консултативни прегледа след изписване на пациента от болницата.

Чл. 268. (1) В хода на изпълнението на НРД-2002 НЗОК и изпълнителите на болнична помощ могат да договарят промени в обема на финансираната от НЗОК болнична помощ и в размера на определеното в чл. 266 заплащане за случай по клинични пътеки, съобразно степента на усвояемост на средствата и промяна във финансовата рамка на бюджета на НЗОК за болнична помощ за 2002 г.

(2) Националната здравноосигурителна каса може да промени размера на заплащането за случай по клинични пътеки в случаи на чл.264.

Чл.269. Националната здравноосигурителна каса заплаща на изпълнителите на болнична помощ за завършена клинична пътека.

Чл.270. Националната здравноосигурителна каса не заплаща в случаите на рехоспитализации в същата болница по повод на същата диагноза в съответен период от време, посочен в клиничните пътеки по приложение № 4.

Чл.271. Националната здравноосигурителна каса заплаща на изпълнителя на болнична помощ след представяне на фактура, спецификация към нея, втори екземпляр от направления за хоспитализация с основна диагноза, месечни отчети по клинични пътеки.

РАЗДЕЛ VІІ
ДОКУМЕНТАЦИЯ И ДОКУМЕНТООБОРОТ ЗА ИЗПЪЛНИТЕЛИ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ

Чл.272. Документацията, която е длъжен да води и съхранява всеки изпълнител на болнична медицинска помощ по този договор, включва първични медицински и отчетни (медико-статистически и финансови) документи.

Чл.273. (1) Първичният медицински документ “Направление за хоспитализация” - бл. МЗ-НЗОК №7 (приложение №.9) е задължителен за лечебните заведения за болнична помощ, сключили договор с НЗОК.

Чл.274. (1) Първичният медицински документ “Направление за хоспитализация” - бл. МЗ-НЗОК №7, служи за насочване на ЗЗОЛ към лечебно заведение за болнична помощ за планова хоспитализация или при необходимост от хоспитализация по спешност.

(2) Първичният медицински документ “Направление за хоспитализация” - бл. МЗ-НЗОК №7, е основен отчетен документ към РЗОК на лечебно заведение за болнична помощ, договорен партньор на НЗОК.

(3) Първичният медицински документ “Направление за хоспитализация” - бл. МЗ-НЗОК №7, се попълва в два екземпляра като:

1. Регистрационните и медицинските данни в документа, необходими за насочване за хоспитализация, се попълват от лекар/стоматолог от извънболничната медицинска помощ, лечебно заведение за болнична помощ, център за спешна медицинска помощ или друго лечебно заведение за медицинска/стоматологична помощ;

2. Регистрационните и медицинските данни в документа относно приемането за хоспитализация и болничното лечение на ЗЗОЛ се попълват от лечебното заведение за болнична помощ. Първият екземпляр на документа остава на съхранение в лечебното заведение за болнична помощ, а вторият се изпраща заедно с финансовите отчетни документи в РЗОК.

Чл.275.(1) Направлението за хоспитализация се изготвя съгласно изискванията и реквизитите, посочени в приложение №.9.

(2) Изпълнителите на болнична помощ закупуват за своя сметка формуляри на необходимите документи.

Чл.276. (1) Финансовият отчетен документ към фактурата (спецификация за извършена дейност по клинични пътеки от лечебно заведение за болнична помощ) - приложение №.8 - се подготвя в два екземпляра от всички лечебни заведения за болнична помощ, сключили договор с НЗОК. Първият екземпляр, придружен с фактура и направленията за хоспитализация, се предава в РЗОК в срок съгласно раздел “Условия и срокове на заплащане” Вторият екземпляр остава в изпълнителя на болнична помощ.

(2) Неразделна част към спецификацията са месечните отчети по клинични пътеки (приложение №.8).

Чл.277. В РЗОК се води отчетност за всички първични медицински и отчетни документи, които изпълнителите на болнична помощ представят, по опис за отчитане на извършената дейност.

Чл.278. (1) При констатиране на неправилно попълнени данни във финансовите отчетни документи на изпълнителите на болнична помощ РЗОК ги връща за корекция в предвидения срок.

(2) За представени неверни данни в отчетите по този договор се прилагат разпоредбите на глава четиринадесета.

ДЯЛ ІІ

СТОМАТОЛОГИЧНА ПОМОЩ

ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА

РАЗДЕЛ І

УСЛОВИЯ И РЕД ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР С ИЗПЪЛНИТЕЛИ НА ИЗВЪНБОЛНИЧНА СТОМАТОЛОГИЧНА ПОМОЩ

Чл.279. Страна по договор за оказване на ИСП с НЗОК може да бъде лечебно заведение за ИСП, което отговаря на общите условия по чл.14, ал.1, т.1, букви “а” и “б”, както и на следните условия:

1. Наличие на стоматологично и техническо оборудване и обзавеждане съгласно приложениe №18;

2. Квалификация за използване на наличното оборудванеІ- когато такава се изисква, доказана с документ, издаден от МЗ или медицински университет.

Чл.280. (1) НЗОК сключва само по един договор с изпълнител на извънболнична стоматологична помощ в рамките на една РЗОК като изпълнението може да се осъществява на няколко места на територията на съответната РЗОК.

(2) Втори договор може да се сключи с изпълнител на ИСП, регистрирал лечебно заведение на територията и на друга РЗОК, ако има неизпълнение на областната здравна карта.

Чл.281. (1) Лечебните заведения за извънболнична стоматологична помощ, желаещи да сключат договор със съответната РЗОК, на чиято територия са регистрирани представят заявление по образец, утвърден от директора на НЗОК, към което прилагат документи, удостоверяващи условията по чл.279 и общите условия по глава пета.

(2) Изпълнителите на извънболнична стоматологична помощ, сключили договор с НЗОК за 2001 г., прилагат само следните документи:

1. копие от удостоверението за регистрация на лечебното заведение в РЦЗ;

2. удостоверение за членство в ССБ към датата на подаване на документите;

3. декларация в свободен текст от лицето, което представлява лечебното заведение, за липса на промени в обстоятелствата по чл.40 от ЗЛЗ, както и за наличие на всички останали условия за сключване на договор.

Чл.282. При промяна на всяко от обстоятелствата, по чл.279 и чл.281, ал.2, т.1 и 2 изпълнителят на ИСП е длъжен да уведоми РЗОК като изпрати и копие от съответния документ в 7-дневен срок от настъпването на същата.

РАЗДЕЛ ІІ

ОБЕМ ДЕЙНОСТИ В ИЗВЪНБОЛНИЧНАТА СТОМАТОЛОГИЧНА ПОМОЩ

Чл.283. Изпълнителят на първична извънболнична стоматологична помощ извършва за всяко ЗЗОЛ, потърсило стоматологична помощ, следния обем дейности, диференциран по възрастови групи:

при ЗЗОЛ на възраст до 18 години:

а) обстоен преглед със снемане на зъбен статус – само веднъж за срока на НРД
б) до 3 (три) лечебни дейности за срока на НРД по ал.1, т.2.1. на чл.7.

при ЗЗОЛ на възраст над 18 години:

а) обстоен преглед със снемане на зъбен статус – само веднъж за срока на НРД

б) до 2 (две) лечебни дейности за срока на НРД по ал.1, т.2.2. на чл.7.

Чл.284. (1) Обемът на дейностите за специализираната извънболнична стоматологична помощ се определя от наличните финансови средства и натурални показатели за отделните региони, които се разпределят между изпълнителите на същата.

(2) В индивидуалните договори с изпълнителите на хирургична специализирана извънболнична стоматологична помощ се уточняват обемът дейности и тяхното тримесечно разпределение.

(3) Допуска се един контролен преглед след някоя от дейностите по СИСП.

РАЗДЕЛ ІІІ

КАЧЕСТВО НА ДЕЙНОСТИТЕ В ИСП

Чл.285. Показателите за качеството и ефективността на лечебната дейност в стоматологията са:

1. За терапевтично лечение:

а) диагноза -пълна и правилно вписана;

б) избран и приложен лечебен метод при заболявания на твърдите зъбни тъкани;

в) оформяне на оклузалната повърхност и контакта на обтурацията със съседния зъб (клинично и рентгенологично);

г) оформяне на обтурацията в гингивалната основа.

д) спазване на установеното времетраене, както следва:

- обстоен преглед за установяване на орален статус и изготвяне на амбулаторен лист – 15 мин.;

- препариране на кавитет. Подложка и обтурация с амалгама или химичен композит – 26 мин.;

- екстракция на временен зъб, включително анестезията – 17 мин.;

- екстракция на постоянен зъб, включително анестезията – 22 мин;

- лечение на пулпит или периодонтит на временен зъб (включва всички дейности, без обтурацията) – 39 мин;

2. За хирургично лечение:

а) диагноза (пълна и правилно вписана);

а) вид и качество на проведеното обезболяване;

б) качество на лечение на възпалителното заболяване;

в) спазване на установеното времетраене, както следва:

интраорална инцизия на абсцеси и флегмони, включително анестезия – 20 мин.;
екстракция на дълбоко фрактуриран или дълбоко разрушен зъб, включително анестезия – 45 мин.;
контролен преглед на някоя от горните две дейности – 10 мин.

Чл.286. (1) Качеството на договорените дейности, отчетени от изпълнител на ПИСП, е гарантирано за срока на действие на НРД.

(2) Когато в срока на действие на НРД се наложи повторно извършване на отчетена дейност, това става за сметка на изпълнителя на ПИСП.

РАЗДЕЛ ІV

УСЛОВИЯ И РЕД ОКАЗВАНЕ НА ИЗВЪНБОЛНИЧНА СТОМАТОЛОГИЧНА ПОМОЩ

Чл.287. (1) Първична стоматологична помощ при условията и по реда на този раздел се оказва на ЗЗОЛ, осъществяващи правото си на свободен избор и лечение от стоматолог в лечебно заведение за извънболнична стоматологична помощ, сключило договор с НЗОК.

(2) Изборът по ал.1 се осъществява в лечебни заведения съгласно Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ.

Чл.288 (1) ЗЗОЛ могат свободно да осъществяват или променят избора си на общопрактикуващ стоматолог за всяка от договорените дейности в чл.7 през срока на действие на НРД.

(2) ЗЗОЛ получава договорената стоматологична помощ само при представяне на здравноосигурителна книжка на избрания общопрактикуващ стоматолог.

Чл.289. (1) Изпълнителите на първична извънболнична стоматологична помощ обявяват на видно място в амбулаторията графика си, включващ часове за амбулаторен прием на ЗЗОЛ

(2) Часовете за прием на ЗЗОЛ се уговарят предварително между изпълнителя на първична извънболнична стоматологична помощ и ЗЗОЛ.

(3) Изпълнителят на първична извънболнична стоматологична помощ поставя на видно място в амбулаторията приложение №19 към НРД с пакетите, обемите и стойностите на договорените дейности .

Чл.290. Общопрактикуващият стоматолог задължително попълва за всяко ЗЗОЛ месечен “Амбулаторен лист”-бл. МЗ-НЗОК № 2, в който се отбелязва оказаната стоматологична помощ през текущия месец.

Чл.291. Общопрактикуващият стоматолог отчита извършени стоматологични дейности, съобразно определено времетраене за всяка стоматологична дейност съгласно чл.273, не повече от 6 часа дневно.

Чл.292.(1) Документацията, която е длъжен да води всеки изпълнител на ИСП по този договор, включва:

здравноосигурителна книжка, която се съхранява от ЗЗОЛ.
първични стоматологични и отчетни финансови документи, които се съхраняват от изпълнителя на ИСП.

(2) В здравноосигурителната книжка на ЗЗОЛ се отбелязват данните на стоматолога и кода на извършената от него лечебна дейност по договора с НЗОК.

РАЗДЕЛ V

ДЕЙНОСТ НА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ ЗА ИЗВЪНБОЛНИЧНА СТОМАТОЛОГИЧНА ПОМОЩ ВЪВ ВРЪЗКА С ЕКСПЕРТИЗА НА РАБОТОСПОСОБНОСТТА

Чл.293. Експертизата на работоспособността е неразделна част от диагностично-лечебната и профилактичната дейност на лечебните заведения за ИСП, сключили договор с НЗОК, и се извършва при условия и ред определени в Наредбата за експертиза на работоспособността (обн., ДВ, бр.61 от 2000 г.).

(2) При подготовката за ЛКК ЗЗОЛ може да се насочи за прегледи към специалисти от лечебни заведения за специализирана ИСП, сключили договор с НЗОК, с “Талон за ЛКК”- бл. МЗ-НЗОК №6.

(3) Здравноосигуреното лице се насочва за освидетелстване към ЛКК с “Талон за ЛКК”- бл. МЗ-НЗОК №6.

(4) Лекарската консултативна комисия освидетелства ЗЗОЛ, когато са налице основанията, предвидени в чл.6 от Наредбата за експертиза на работоспособността.

(5) Лекарската консултативна комисия от извънболничната стоматологична помощ може да назначи допълнителни изследвания или консултации, ако са необходими. В тези случаи ЛКК насочва ЗЗОЛ за извършването им с “Талон за ЛКК”-бл. МЗ-НЗОК №6.

(6) Член на ЛКК от ИСП няма право да насочи ЗЗОЛ за допълнителни изследвания или консултации към самия себе си.

Чл.294. Лекуващият стоматолог - общопрактикуващ или специалист, докладва случаите пред ЛКК, но не участва при вземането на решение освен в случаите, когато е член на ЛКК.

Чл.295. (1) Ръководителите на лечебни заведения, в които е създадена ЛКК, сключили договор с НЗОК, се задължават да предадат на РЗОК информация, включително и за настъпила промяна, относно:

1. номер и основание за издаване на заповедта, с която е създадена ЛКК;

2. вид на комисията (обща или специализирана и по какви болести);

3. състав на комисията и придобита клинична специалност на членовете;

4. район и график за работата на комисията.

(2) Районната здравноосигурителна каса се задължава да уведоми по подходящ начин лечебните заведения за ИСП, сключили договор с НЗОК, за сформираните ЛКК на територията на съответната област, профила им и графика за работата.

Чл.296. Лекарската консултативна комисия оформя документацията на ЗЗОЛ и я представя за експертиза пред ТЕЛК в случаите по чл. 10 от Наредбата за експертиза на работоспособността.

Чл.297. (1) Пациентът представя в КМЕД медицинския протокол, придружен от молба и съответната стоматологична документация.

(2) Когато в КМЕД се прецени, че представеният протокол не е достатъчно изчерпателен (като изследвания и консултации) той може да върне същия на съответната ЛКК за допълнителни такива.

Чл.298. (1) Председателите на ЛКК, структурирани в извънболничната помощ, представят ежемесечен отчет пред РЗОК. Отчетът съдържа обобщен списък на ЗЗОЛ с номерата на протоколите от заседанията на комисията, състава на комисията и взетите решения.

(2) Към отчета по ал.1 се прилага общата част на талона за ЛКК, с който пациентът е изпратен за експертиза на работоспособността.

РАЗДЕЛ VІ

ЗАПЛАЩАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ В ИЗВЪНБОЛНИЧНАТА СТОМАТОЛОГИЧНА ПОМОЩ

Чл.299. (1) Договорената и извършената дейност от изпълнителите на ПИСП се заплаща на база на следните договорени цени:

При ЗЗОЛ на възраст до 18 години:
обстоен преглед за установяване на орален статус и изготвяне на амбулаторен лист - 6.00 лв
1. Екстракция на временен зъб, включително анестезията-7.00 лв
2. Екстракция на постоянен зъб включително анестезията-13.00 лв
3. Лечение на пулпит или периодонтит на временен зъб (включва всички дейности, без обтурация)- 18.00 лв
При ЗЗОЛ на възраст над 18 години:
1. Обстоен преглед за установяване на орален статус и изготвяне на амбулаторен лист - 6.00 лв
2. Препариране на кавитет. Подложка и обтурация с амалгама или химичен композит - 13.00 лв.
3. Екстракция на зъб, включително анестезията - 13.00 лв

(2) При ЗЗОЛ на възраст до 18 години НЗОК заплаща изцяло или частично договорения обем дейности по цени, както следва:

Обстоен преглед за установяване на орален статус и изготвяне на амбулаторен лист - 6.00 лв
Препариране на кавитет. Подложка и обтурация с амалгама или химичен композит - 10.50 лв
Екстракция на временен зъб, включително анестезията- 5.50 лв
Екстракция на постоянен зъб включително анестезията-6.50 лв
Лечение на пулпит или периодонтит на временен зъб-9.00 лв

(3) При ЗЗОЛ на възраст над 18 години НЗОК изплаща частично договорения обем дейности по цени, както следва:

Обстоен преглед за устанавяване на орален статус и изготвяне на амбулаторен лист - 3.00 лв
Препариране на кавитет. Подложка и обтурация с амалгама или химичен композит - 4.00 лв
Екстракция на зъб включително анестезията - 4.00 лв

Чл.300. (1) Националната здравноосигурителна каса заплаща договорената и извършената дейност от изпълнителите на специализирана извънболнична стоматологична помощ на база на следните договорени цени:

за интраорална инцизия на абсцеси и флегмони, вкл. анестезия - 12.00 лв
за екстракция на дълбоко фрактуриран и дълбоко разрушен зъб, вкл. анестезия - 23.00 лв
за контролен преглед след някоя от горните две дейности - 3.00лв

(2) При ЗЗОЛ на възраст до 18 години

НЗОК заплаща частично договорения обем дейности по цени, както следва:

Интраорална инцизия на абсцеси и флегмони, вкл анестезията - 9.50 лв
Екстракция на дълбоко фрактуриран или дълбоко разрушен зъб, включително анестезията - 18.50 лв
Контролен преглед след някоя от горните две дейности - 2.00 лв

(3) При ЗЗОЛ на възраст над 18 години НЗОК заплаща частично договорения обем дейности по цени, както следва:

Интраорална инцизия на абсцеси и флегмони, вкл анестезията - 3.50 лв
Екстракция на дълбоко фрактуриран или дълбоко разрушен зъб, включително анестезията - 7.00 лв
Контролен преглед след някоя от горните две дейности - 1.00 лв

Чл. 301. Изпълнителят на извънболнична стоматологична помощ има право на пряко заплащане и/или доплащане от ЗЗОЛ в следните случаи:

при доплащане до пълните договорени стойности на извънболничната стоматологична помощ по чл.287 и 288.
когато лицето е получило полагащия му се обем дейности съгласно НРД и желае да продължи лечението си;
когато необходимото лечение обхваща лечебно-диагностични дейности, невключени в договорения пакет по НРД;
когато при дейност, заплащана от НЗОК, лицето изрично предпочете методики, средства или материали, невключени в договорения пакет по НРД.

Чл.302. (1) НЗОК заплаща за секторна рентгенография на зъби и ортопантомография, назначени с направление за медико-диагностична дейност от изпълнител на ИСП, притежаващ разрешение за извършване на рентгенографска дейност, или от друг изпълнител на извънболнична стоматологична помощ по НРД.

(2) Редът на договаряне, заплащане и отчитане на рентгенографски изследвания от изпълнителите на извънболнична стоматологична помощ е както при изпълнителите на медико-диагностични дейности.

Чл.303. На изпълнители на ИСП, които са в договорни отношения с НЗОК, се заплаща отчетена експертизна дейност, извършена по реда на този договор.

Чл.304. (1) Националната здравноосигурителна каса заплаща 2.00 лв. за отчетена експертиза на временната неработоспособност на всеки член на обща или специализирана ЛКК, но на не повече от 3-ма,

(2) Експертиза по ал.1 се отчита с отрязък от “Талон за лекарска консултативна комисия”-бл. МЗ-НЗОК №6, за всеки член на ЛКК.

(3) Националната здравноосигурителна каса заплаща 2.00 лв. за отчетен преглед, поискан от ЛКК и КМЕД

(4) Прегледът по ал.3 се отчита с отрязък от “Талон за лекарска консултативна комисия” - бл. МЗ-НЗОК №6.

(5) НЗОК заплаща извършените медико-диагностични дейности, изискани от ЛКК, по реда на чл.221.

Чл.305. Националната здравноосигурителна каса заплаща на изпълнител на ИСП по чл.291 след проверка по фактура, спецификация и изискваните отчетни документи по чл.292.

Чл.306. Условията и сроковете за заплащане на стоматологичната помощ се извършват по реда на глава осма .

РАЗДЕЛ VІІ

Документация и документооборот

ЗА ИЗПЪЛНИТЕЛИ НА ИЗВЪНБОЛНИЧНА стоматолоГИЧНА ПОМОЩ

Чл.307. Документацията, която е длъжен да води и съхранява в амбулаторията си всеки ИСП по този договор, включва първични и отчетни документи.

Чл.308. (1) Първичните документи (приложение №9), задължителни за ИСП, сключили договор с НЗОК, са:

1. “Амбулаторен лист”-бл. МЗ-НЗОК № 2, за изпълнителите от извънболничната стоматологична помощ;

2. “Направление за медико-диагностична дейност”-бл. МЗ-НЗОК № 4;

3.“Рецептурна бланка-НЗОК”-бл. МЗ-НЗОК № 5, за предписване и отпускане на лекарства, за които НЗОК напълно или частично заплаща;

4.”Талон за ЛКК” – бл. МЗ-НЗОК №6;

5.“Направление за хоспитализация” МЗ-НЗОК №7;

6.“Направление за консултация” бл. МЗ119А.

(2) Документооборотът по ал.1 е, както следва:

1. месечен “Амбулаторен лист”-бл. МЗ-НЗОК № 2, за извънболнична стоматологична помощ се попълва в три екземпляра от общопрактикуващия стоматолог или от специалиста стоматолог за всяко ЗЗОЛ; в амбулаторния лист се отбелязва оказаната стоматологична помощ през текущия месец; зъбният статус се отразява еднократно в рамките на сключения договор при първото посещение на пациента; първият екземпляр се изпраща в РЗОК, вторият екземпляр формира амбулаторния журнал на стоматолога, а третият се предава на пациента;

2. “Направление за медико-диагностична дейност”-бл. МЗ-НЗОК № 4 - съставя се в един екземпляр от изпълнителя на извънболнична стоматологична помощ (общопрактикуващ стоматолог или специалист) при необходимост за провеждане на медико-диагностични изследвания на ЗЗОЛ. Изследванията, включени в направлението, трябва да са само по един от договорените с този договор пакети за медико-диагностична дейност. Изпълнителите на специализирана извънболнична помощ, извършили лабораторните изследвания, отчитат документа заедно с финансовите отчетни документи в РЗОК.

3.“Рецептурна бланка-НЗОК” - бл. МЗ-НЗОК №5, за предписване и отпускане на лекарства, за които НЗОК заплаща напълно или частично (приложение №9 в частта за стоматолози) - съставя се в три екземпляра от изпълнителя на ИСП - първият екземпляр от рецептата се прилага към финансов отчет (спецификация към фактура) и се предава в РЗОК от аптеките, сключили договор с РЗОК; вторият екземпляр остава в аптеката, отпуснала лекарствата, а третият екземпляр остава в изпълнителя на стоматологична помощ, изписал рецептата;

4. “Талон за ЛКК” - бл. МЗ-НЗОК №6 - се съставя в един екземпляр от изпълнител на специализирана извънболнична стоматологична помощ при необходимост от експертиза на работоспособността на ЗЗОЛ. Изпълнителят на специализирана извънболнична стоматологична помощ, в който е създадена ЛКК, извършила експертизата, отчита документа (отделните направления към него) заедно с финансовите отчетни документи в РЗОК. Специалистът, член на ЛКК, попълва данните си в направление от ““Талон за ЛКК”, откъсва и отчита същия в РЗОК. Общият талон:

а) при изпращане към ЛКК остава в председателя от ЛКК, като се прилага към месечния отчет на ЛКК, представян в РЗОК;

б) при допълнително поискан преглед от ЛКК се отчита от изпълнителя , извършил прегледа.

Чл.309. (1) Амбулаторният лист, направлението за медико-диагностична дейност и рецептурната бланка-НЗОК, се изготвят съгласно изисквания и реквизити, посочени в приложение №9.

(2) Изпълнителите на стоматологична помощ закупуват за своя сметка необходимите им за извършване на съответната дейност формуляри.

Чл.310. Финансовите отчетни документи към фактурите (спецификациите за месечно отчитане на дейността на изпълнителите на ИСП) – приложение №8 - се подготвят в два екземпляра от всички лечебни заведения, сключили договор с НЗОК. Първият екземпляр, придружен с фактура, се предава в РЗОК до 5-о число на месеца, следващ отчетния. Вторият екземпляр остава в ИСП.

Чл.311. В РЗОК се води отчетност за всички първични стоматологични и отчетни документи, които ИСП представят по опис за отчитане на извършената дейност.

Чл.312. (1) При констатиране на неправилно попълнени данни във финансовите отчетни документи на ИСП, РЗОК ги връща за корекция.

(2) За представени неверни данни в отчетите по този договор се прилагат разпоредбите на глава четиринадесета.

Чл.313. (1) Изпълнителят на ПИСП:

изпраща ЗЗОЛ до изпълнител на СИСП или изпълнител на ПИМП с направление за консултация, бланка 119А МЗ;
изпраща ЗЗОЛ до лечебно заведение – изпълнител на болнична помощ, с направление за хоспитализация бланка МЗ-НЗОК №7

(2) Изпълнителят на СИСП:

изпраща ЗЗОЛ до изпълнител на изпълнител на ПИМП с направление за консултация, бланка 119А МЗ
изпраща ЗЗОЛ до лечебно заведение – изпълнител на болнична помощ с направление за хоспитализация, бланка МЗ-НЗОК №7

ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА

БОЛНИЧНА СТОМАТОЛОГИЧНА ПОМОЩ

Чл.314 Изпълнителите на стоматологична помощ могат да сключват договори за изпълнение на съответните клинични пътеки по приложение №4.

Чл.315. За договорите за болнична стоматологична помощ се прилага глава седемнадесета .

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§1. По смисъла на НРД-2002:

1. “Цена” е договорената стойност на видовете медицински и стоматологични дейности, която НЗОК заплаща на изпълнителите на медицинска и стоматологична помощ.

2. “Качество на медицинската и стоматологичната помощ” е съвкупност от характеристики, позволяващи задоволяването на здравните потребности на ЗЗОЛ, в съответствие с наличните ресурси.

3. “Обхват” на медицинската или стоматологичната помощ в този НРД са видовете договорени медицински и стоматологични дейности, обединени в пакети или представляващи самостоятелен предмет на договаряне с изпълнителите на медицинска и стоматологична помощ. Пакетите са съобразени с Наредба № 28/ 1999 г. на МЗ (обн. ДВ бр. 106/ 1999 г., изм. и доп. ДВ, бр. 46/ 2001 г.).

4. “Изпълнител на медицинска или стоматологична помощ” е лечебно заведение по ЗЛЗ, както и здравно заведение по ЗНЗ, което е сключило договор с НЗОК. Качеството “изпълнител на медицинска помощ” или “изпълнител на стоматологична помощ” възниква от момента на сключване на съответния договор.

5. “Обем” на медицинската или стоматологичната помощ е количеството на медицинските и стоматологичните дейности, позволяващо задоволяването на здравните потребности на ЗЗОЛ в приетата финансова рамка.

6. “Наето лице” е лице, сключило граждански или трудов договор с изпълнител на медицинска или стоматологична помощ, който извършва медицинска или стоматологична дейност в изпълнение на договор с НЗОК.

7. “Посещение” е еднократното упражняване от страна на изпълнител на медицинска и стоматологична помощ на една или повече от дейностите, включени по пакети дейности, при:

първично или вторично посещение на ЗЗОЛ в амбулатория;
първично или вторично посещение на изпълнител в дома на ЗЗОЛ.

8. “Високоспециализирана дейност” е диагностична или лечебна дейност, изискваща по-висока квалификация и медицински технологии, и осъществявана от специалист в извънболничната медицинска помощ, в диспансер или в болнично лечебно заведение.

9. “Медико-диагностична дейност” е изследване по всяка от позициите в минималния пакет дейности по Приложение № 2 на Наредба № 28/ 1999 г. на МЗ за следните специалности:

9. 1. клинична лаборатория;

9. 2. образна диагностика (рентгенология);

9. 3 патология;

9.4. микробиология;

9.5. паразитология;

9.6. имунология.

10. “Високоспециализирана медико-диагностична дейност” са изследвания, извършени с помощта на следните диагностични методи:

10.1. компютърна аксиална томография (КАТ);

10.2. ядрено-магнитен резонанс (ЯМР);

10.3 нуклеарно-медицински изследвания (НМИ);

10.4. радио-имунологични изследвания;

10.5. неизотопни имунологични изследвания.

11. “Клинична пътека” е:

11.1. система от изисквания и указания за поведение на различни видове медицински специалисти при лечението на пациенти с определени заболявания, както и инструмент за:

11.1.1 осигуряване на качество на медицинската дейност;

11.1..2. отчитане на медицински дейности;

11.1.3. заплащане на медицински дейности;

11.1.4. гарантиране на правата на пациента;

11.1.5. улеснение при контакти между изпълнителите на медицински дейности и правоприлагащите органи;

11.1.6. изисквания за апаратура и оборудване, необходими за диагностика и лечение съобразно указанията за клинично поведение;

11.1.7. изисквания за медицинска квалификация и правоспособност за работа с апаратурата и оборудването съгласно указанията за клинично поведение.

11.2. средство за управление и контрол на медицинските дейности и резултата от тях както в количествен, така и в качествен аспект.

12. “Завършена клинична пътека” е:

12.1 за хирургична клинична пътека – когато е извършена основната хирургическа процедура и предвидените следоперативни грижи.

12.2. за терапевтична клинична пътека - когато са извършени основните лечебни процедури, предвидени в същата

13. “Палиативни грижи” са онези грижи, които включват всички видове медицински намеси, хигиенни и други мерки спрямо човешкото тяло, психологическа, социална и духовна подкрепа, предназначени за пациенти с прогресиращо и нелечимо страдание.

14. “Повторно нарушение” е налице, когато се констатира, че изпълнителят е извършил отново същия вид нарушение, за което вече е получил задължителни предписания от контролните органи или е приложена санкция.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§2 НРД-2002 влиза в сила от 01.04.2002 г. и отменя НРД-2001.

§3. Договорите с изпълнители на медицинска и стоматологична помощ, сключени в съответствие с НРД – 2002, влизат в сила както следва:

от влизане в сила на НРД-2002 – при условие, че съответният изпълнител до момента на сключване на новия договор е оказвал медицинска и стоматологична помощ по договор с НЗОК, и че новият договор се сключи в срока по чл.16;
от датата на подписване – при условие, че съответният изпълнител до момента на сключване на договора не е оказвал медицинска и стоматологична помощ по договор с НЗОК.

§4. ЗЗОЛ, избрали изпълнител на ПИМП, с когото не е сключен договор за първична извънболнична помощ в съответствие с НРД – 2002, правят нов избор по реда на чл.6, ал.1 от Наредбата за достъп на здравноосигурените лица до лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ.

§5. (1) Националната здравноосигурителна каса, БЛС и ССБ формират комисия за провеждане на рамково договаряне за даване правото на отпечатване и разпространение на образци документи по приложение № 9, както и тяхното качество и пределни цени за продажба на дребно.

(2) Комисията по ал. 1 се формира от трима представители на НЗОК, двама на БЛС и един на ССБ.

§6. Страните могат да подписват съвместни указания по тълкуването и прилагането на НРД, които не представляват изменения на НРД по смисъла на чл. 55, ал. 4 на ЗЗО.

§7. В случай, че след подписване на настоящия НРД, правната уредба в областта на здравеопазването се промени по начин, че страна по НРД бъде делегитимирана, този НРД прекратява действието си. От датата на прекратяването му се възобновява действието на НРД – 2001 година.

§8. За всички неуредени въпроси се прилагат разпоредбите на действащото законодателство на РБългария.

§9. На основание 15, ал.1, т.7 от ЗЗО управителният съвет на НЗОК обнародва в “Държавен вестник” НРД, а заедно с приложенията към него – в притурка към “Държавен вестник “.

Националният рамков договор за 2002г. между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България се подписа в пет еднообразни екземпляра—по един за НЗОК, БЛС и ССБ, министъра на здравеопазването и за обнародване в “Държавен вестник”.

Неразделна част от съдържанието на НРД са 19 броя приложения.

Страните подписаха този договор чрез своите представители:

За Националната За Българския

здравноосигурителна каса: лекарски съюз:

Председател на УС Председател на УС

Стефан Софиянски д-р Димитър Игнатов

Мариела Ненова

Д-р Татяна Василева д-р Стефан Ботев

Доц. Петър Тенчев д-р Лорис Мануелян

Д-р Желязко Христов д-р Божидар Ангелов

Петър Денев д-р Максим Гайдев

Александър Караминков д-р Петър Сбирков

Кирил Ананиев

За Съюза на стоматолозите

в България:

Д-р Николай Шарков

Д-р Йорданка Александрова

Д-р Явор Голчев

Министър на здравеопазването:

Доц. Божидар Финков

Document Metadata

Table of Contents

2) Националната здравноосигурителна каса определя заболяванията, за които лекарствата се отпускат по специален режим по реда на раздел VІІІ от тази глава.

Document Metadata

2) Националната здравноосигурителна каса определя заболяванията, за които лекарствата се отпускат по специален режим по реда на раздел VІІІ от тази глава.

ОБЩА ЧАСТ

ГЛАВА първа ПРЕДМЕТ НА НАЦИОНАЛНИЯ РАМКОВ ДОГОВОР. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ

ГЛАВА втора ВИДОВЕ МЕДИЦИНСКА И СТОМАТОЛОГИЧНА ПОМОЩ, ЗАПЛАЩАНА ОТ НЗОК В ПОЛЗА НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЗДРАВНООСИГУРЕНИТЕ ЛИЦА

ГЛАВА трета ФИНАНСОВА РАМКА НА НРД

ГЛАВА четвърта ИЗПЪЛНИТЕЛИ НА МЕДИЦИНСКА И СТОМАТОЛОГИЧНА ПОМОЩ ПО НРД

ГЛАВА пета ОБЩИ УСЛОВИЯ И РЕД ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРИ ЗА ОКАЗВАНЕ НА МЕДИЦИНСКА И СТОМАТОЛОГИЧНА ПОМОЩ

ГЛАВА шеста ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛИТЕ НА МЕДИЦИНСКА И СТОМАТОЛОГИЧНА ПОМОЩ

ГЛАВА седма ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЗДРАВНООСИГУРЕНИТЕ ЛИЦА

ГЛАВА осма ПРИНЦИПИ НА ЗАПЛАЩАНЕ НА МЕДИЦИНСКА И СТОМАТОЛОГИЧНА ПОМОЩ ОТ НЗОК

ГЛАВА девета КАЧЕСТВО НА МЕДИЦИНСКАТА И СТОМАТОЛОГИЧНА ПОМОЩ

ГЛАВА десета ДОКУМЕНТАЦИЯ И ДОКУМЕНТООБОРОТ

ГЛАВА единадесета ЛЕКАРСТВА ЗА ИЗВЪНБОЛНИЧНА ПОМОЩ, ЗАПЛАЩАНИ НАПЪЛНО ИЛИ ЧАСТИЧНО ОТ НЗОК

РАЗДЕЛ І ЗАБОЛЯВАНИЯ, ЧИЕТО МЕДИКАМЕНТОЗНОТО ЛЕЧЕНИЕ се заплаща напълно или частично от НЗОК

РАЗДЕЛ ІІ ПОДБОР НА ЛЕКАРСТВА ЗА ИЗВЪНБОЛНИЧНО ЛЕЧЕНИЕ, ЗАПЛАЩАНИ ОТ НЗОК

РАЗДЕЛ ІІІ НИВО НА ЗАПЛАЩАНЕ ОТ НЗОК НА ЛЕКАРСТВА ЗА ИЗВЪНБОЛНИЧНО ЛЕЧЕНИЕ

РАЗДЕЛ ІV ПРИНЦИПИ НА ДОГОВАРЯНЕ С ПРОИЗВОДИТЕЛИ НА ЛЕКАРСТВА, ТЪРГОВЦИ НА ЕДРО С ЛЕКАРСТВА И АПТЕКИ

РАЗДЕЛ V ПРЕДПИСВАНЕ И ПОЛУЧАВАНЕ НА ЛЕКАРСТВА, ЗАПЛАЩАНИ ОТ НЗОК

РАЗДЕЛ VІ УСЛОВИЕ И РЕД ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА ЛЕКАРСТВА

РАЗДЕЛ VІІ КОНТРОЛ ПО ПРЕДПИСВАНЕ И ОТПУСКАНЕ НА ЛЕКАРСТВА

РАЗДЕЛ VІІІ ПРЕДПИСВАНЕ И ПОЛУЧАВАНЕ НА ЛЕКАРСТВА по специален режим

ГЛАВА дванадесета ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ ПО ИНФОРМАЦИОННОТО ОСИГУРЯВАНЕ И ОБМЕНА НА ИНФОРМАЦИЯ

ГЛАВА тринадесета УСЛОВИЯ И РЕД ЗА КОНТРОЛ ПО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ДОГОВОРИТЕ

РАЗДЕЛ І КОНТРОЛ, ОСЪЩЕСТВЯВАН ОТ ДЛЪЖНОСТНИ ЛИЦА НА НЗОК

РАЗДЕЛ ІІ НЕПОСРЕДСТВЕН КОНТРОЛ

ГЛАВА четиринадесета САНКЦИИ ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРИТЕ С ИЗПЪЛНИТЕЛИТЕ НА МЕДИЦИНСКА И СТОМАТОЛОГИЧНА ПОМОЩ

РАЗДЕЛ I ОСНОВАНИЯ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА САНКЦИИ. ВИДОВЕ САНКЦИИ

РАЗДЕЛ II РЕД ЗА ПРИЛАГАНЕ НА САНКЦИИ

ГЛАВА петнадесета ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОР С ИЗПЪЛНИТЕЛ НА МЕДИЦИНСКА И СТОМАТОЛОГИЧНА ПОМОЩ

СПЕЦИАЛНА ЧАСТ

ДЯЛ І МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ

ГЛАВА шестнадесета ИЗВЪНБОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ

РАЗДЕЛ I УСЛОВИЯ И РЕД ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРИ С ИЗПЪЛНИТЕЛИ НА ИЗВЪНБОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ

РАЗДЕЛ VІ КАЧЕСТВО НА ДЕЙНОСТИТЕ В ПЪРВИЧНАТА ИЗВЪНБОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ

Специфични индикатори

РАЗДЕЛ VІІ КАЧЕСТВО НА Дейностите в специализираната ИЗВЪНБОЛНИЧНА медицинска ПОМОЩ

Специфични индикатори

РАЗДЕЛ VІІІ. ЗАПЛАЩАНЕ ЗА ИЗВЪНБОЛНИЧНА ПОМОЩ

РАЗДЕЛ ІХ. ЗАПЛАЩАНЕ ЗА ЕКСПЕРТИЗНА ДЕЙНОСТ

ГЛАВА седемнадесета БОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ

РАЗДЕЛ І УСЛОВИЯ И РЕД ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРИ С ИЗПЪЛНИТЕЛИ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ

РАЗДЕЛ ІІ НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРИ С ИЗПЪЛНИТЕЛИ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ

РАЗДЕЛ ІІІ УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ОКАЗВАНЕ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ

РАЗДЕЛ ІV СТРУКТУРА НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА

Документално оформление на клиничната пътека

РАЗДЕЛ V КАЧЕСТВО НА БОЛНИЧНАТА ПОМОЩ

Специфични индикатори

Оценка на качеството

РАЗДЕЛ VІ ЗАПЛАЩАНЕ ЗА БОЛНИЧНА ПОМОЩ

РАЗДЕЛ VІІ ДОКУМЕНТАЦИЯ И ДОКУМЕНТООБОРОТ ЗА ИЗПЪЛНИТЕЛИ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ

ДЯЛ ІІ

РАЗДЕЛ ІІ

ОБЕМ ДЕЙНОСТИ В ИЗВЪНБОЛНИЧНАТА СТОМАТОЛОГИЧНА ПОМОЩ

РАЗДЕЛ ІV

УСЛОВИЯ И РЕД ОКАЗВАНЕ НА ИЗВЪНБОЛНИЧНА СТОМАТОЛОГИЧНА ПОМОЩ

РАЗДЕЛ VІ

ЗАПЛАЩАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ В ИЗВЪНБОЛНИЧНАТА СТОМАТОЛОГИЧНА ПОМОЩ

РАЗДЕЛ VІІ

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Document Metadata

ГЛАВА първа
ПРЕДМЕТ НА НАЦИОНАЛНИЯ РАМКОВ ДОГОВОР. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ

ГЛАВА втора
ВИДОВЕ МЕДИЦИНСКА И СТОМАТОЛОГИЧНА ПОМОЩ, ЗАПЛАЩАНА ОТ НЗОК В ПОЛЗА НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЗДРАВНООСИГУРЕНИТЕ ЛИЦА

ГЛАВА трета
ФИНАНСОВА РАМКА НА НРД

ГЛАВА четвърта
ИЗПЪЛНИТЕЛИ НА МЕДИЦИНСКА И СТОМАТОЛОГИЧНА ПОМОЩ ПО НРД

ГЛАВА пета
ОБЩИ УСЛОВИЯ И РЕД ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРИ ЗА ОКАЗВАНЕ НА МЕДИЦИНСКА И СТОМАТОЛОГИЧНА ПОМОЩ

ГЛАВА шеста
ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛИТЕ НА МЕДИЦИНСКА И СТОМАТОЛОГИЧНА ПОМОЩ

ГЛАВА седма
ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЗДРАВНООСИГУРЕНИТЕ ЛИЦА

ГЛАВА осма
ПРИНЦИПИ НА ЗАПЛАЩАНЕ НА МЕДИЦИНСКА И СТОМАТОЛОГИЧНА ПОМОЩ ОТ НЗОК

ГЛАВА девета
КАЧЕСТВО НА МЕДИЦИНСКАТА И СТОМАТОЛОГИЧНА ПОМОЩ

ГЛАВА десета
ДОКУМЕНТАЦИЯ И ДОКУМЕНТООБОРОТ

ГЛАВА единадесета
ЛЕКАРСТВА ЗА ИЗВЪНБОЛНИЧНА ПОМОЩ, ЗАПЛАЩАНИ НАПЪЛНО ИЛИ ЧАСТИЧНО ОТ НЗОК

РАЗДЕЛ І
ЗАБОЛЯВАНИЯ, ЧИЕТО МЕДИКАМЕНТОЗНОТО ЛЕЧЕНИЕ се заплаща напълно или частично от НЗОК

РАЗДЕЛ ІІ
ПОДБОР НА ЛЕКАРСТВА ЗА ИЗВЪНБОЛНИЧНО ЛЕЧЕНИЕ, ЗАПЛАЩАНИ ОТ НЗОК

РАЗДЕЛ ІІІ
НИВО НА ЗАПЛАЩАНЕ ОТ НЗОК НА ЛЕКАРСТВА ЗА ИЗВЪНБОЛНИЧНО ЛЕЧЕНИЕ

РАЗДЕЛ ІV
ПРИНЦИПИ НА ДОГОВАРЯНЕ С ПРОИЗВОДИТЕЛИ НА ЛЕКАРСТВА, ТЪРГОВЦИ НА ЕДРО С ЛЕКАРСТВА И АПТЕКИ

РАЗДЕЛ V
ПРЕДПИСВАНЕ И ПОЛУЧАВАНЕ НА ЛЕКАРСТВА, ЗАПЛАЩАНИ ОТ НЗОК

РАЗДЕЛ VІ
УСЛОВИЕ И РЕД ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА ЛЕКАРСТВА

РАЗДЕЛ VІІ
КОНТРОЛ ПО ПРЕДПИСВАНЕ И ОТПУСКАНЕ НА ЛЕКАРСТВА

РАЗДЕЛ VІІІ
ПРЕДПИСВАНЕ И ПОЛУЧАВАНЕ НА ЛЕКАРСТВА по специален режим

ГЛАВА дванадесета
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ ПО ИНФОРМАЦИОННОТО ОСИГУРЯВАНЕ И ОБМЕНА НА ИНФОРМАЦИЯ

ГЛАВА тринадесета
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА КОНТРОЛ ПО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ДОГОВОРИТЕ

РАЗДЕЛ І
КОНТРОЛ, ОСЪЩЕСТВЯВАН ОТ ДЛЪЖНОСТНИ ЛИЦА НА НЗОК

РАЗДЕЛ ІІ
НЕПОСРЕДСТВЕН КОНТРОЛ

ГЛАВА четиринадесета
САНКЦИИ ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРИТЕ С ИЗПЪЛНИТЕЛИТЕ НА МЕДИЦИНСКА И СТОМАТОЛОГИЧНА ПОМОЩ

РАЗДЕЛ I
ОСНОВАНИЯ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА САНКЦИИ. ВИДОВЕ САНКЦИИ

РАЗДЕЛ II
РЕД ЗА ПРИЛАГАНЕ НА САНКЦИИ

ГЛАВА петнадесета
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОР С ИЗПЪЛНИТЕЛ НА МЕДИЦИНСКА И СТОМАТОЛОГИЧНА ПОМОЩ

ДЯЛ І
МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ

ГЛАВА шестнадесета
ИЗВЪНБОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ

РАЗДЕЛ I
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРИ С ИЗПЪЛНИТЕЛИ НА ИЗВЪНБОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ

РАЗДЕЛ VІ
КАЧЕСТВО НА ДЕЙНОСТИТЕ В ПЪРВИЧНАТА ИЗВЪНБОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ

РАЗДЕЛ VІІ
КАЧЕСТВО НА Дейностите в специализираната ИЗВЪНБОЛНИЧНА медицинска ПОМОЩ

РАЗДЕЛ VІІІ.
ЗАПЛАЩАНЕ ЗА ИЗВЪНБОЛНИЧНА ПОМОЩ

РАЗДЕЛ ІХ.
ЗАПЛАЩАНЕ ЗА ЕКСПЕРТИЗНА ДЕЙНОСТ

ГЛАВА седемнадесета
БОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ

РАЗДЕЛ І
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРИ С ИЗПЪЛНИТЕЛИ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ

РАЗДЕЛ ІІ
НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРИ С ИЗПЪЛНИТЕЛИ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ

РАЗДЕЛ ІІІ
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ОКАЗВАНЕ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ

РАЗДЕЛ ІV
СТРУКТУРА НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА

РАЗДЕЛ V
КАЧЕСТВО НА БОЛНИЧНАТА ПОМОЩ

РАЗДЕЛ VІ
ЗАПЛАЩАНЕ ЗА БОЛНИЧНА ПОМОЩ

РАЗДЕЛ VІІ
ДОКУМЕНТАЦИЯ И ДОКУМЕНТООБОРОТ ЗА ИЗПЪЛНИТЕЛИ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ