Alno-Padion, Alnion incanae, Salicion albae) 21

Съдържание

2.5. Природозащитни цели за 6210 Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи) 61

2. 6. Природозащитни цели за 62A0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества 74

2.7. Природозащитни цели за 6410 Ливади с Molinia на карбонатни, торфени или глинести почви (Molinion caeruleae ) 83

2.8. Природозащитни цели за 6510 Низинни сенокосни ливади 88

2. 9. Природозащитни цели за 7220 *Извори с твърда вода и туфести формации (Cratoneurion)96

2.10. Природозащитни цели за 7230 Алкални блата 100

2.11. Природозащитни цели за 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове

......................................................................................................................................................... 104

2.12. Природозащитни цели за 8310 Неблагоустроени пещери 109

3. Природозащитни цели за видове растения. 111

3.1. Природозащитни цели за 1516. Aldrovanda vesiculosa L. 111

3.2. Природозащитни цели за 1898 Карниолска пушица (Eleocharis carniolica W. D. J. Xxxx)

117

3.3. Природозащитни цели за 6927 Xxxxxx пърчовка (Himantoglossum xxxxxx Xxxxxxx, Xxxxxx & Xxxxx) (докладван като 2327 Himantoglossum caprinum през 2013 г.) 121

4. Природозащитни цели за видове животни 126

4.1. Безгръбначни 126

4.1.1. Природозащитни цели за 4013 Carabus hungaricus, Унгарски карабус 126

4.1.2. Природозащитни цели за 4028 Catopta thrips 131

4.1.3. Природозащитни цели за 1074 Eriogaster catax, Глогова торбогнездница 135

4.1.4. Природозащитни цели за 6199 Euplagia quadripunctaria - Четириточкова мечa пеперуда

..................................................................................................................................................... 139

4.1.5. Природозащитни цели за 1060 Lycaena dispar - Xxxxxx 141

4.1.6. Природозащитни цели за 4037 Lignyoptera fumidaria 144

4.1.7. Природозащитни цели за 4042 Polyommatus eroides 148

4.2. Земноводни и влечуги 152

4.2.1. Природозащитни цели за вид 1171 Triturus karelinii, Южен гребенест тритон 152

4.2.2. Природозащитни цели за вид 1193 Bombina variegata, Жъртокоремна бумка 156

4.2.3. Природозащитни цели за вид 1220 Emys orbicularis, Европейска блатна костенура

160

4.2.4. Природозащитни цели за вид 1217 Testudo hermanni - Шипоопашата костенурка165

4.3. Бозайнци без прилепи 168

4.3.1. Природозащитни цели за 1335 Spermophilus citellus, Европейски лалугер 168

4.3.2. Природозащитни цели за 1352 Canis lupus, Европейски вълк 174

4.3.3. Природозащитни цели за 2635 Vormela peregusna, Пъстър пор 179

4.3.4. Природозащитни цели за 1355 Lutra lutra, Видра 185

4.4. Бозайници –прилепи 194

4.4.1.Природозащитни цели за 1308 Barbastella barbastellus (Schreber, 1774). Широкоух прилеп 194

4.4.2. Природозащитни цели за 1310 Miniopterus schreibersii (Bonaparte, 1837) Пещерен дългокрил 199

4.4.3. Прирдозащитни цели за 1323 Myotis bechsteinii (Kuhl, 1817). Xxxxxxxxx нощник . 203

4.4.4. Природозащитни цели за 1307 Myotis blythii (Kuhl, 1818) Остроух нощник 210

4.4.5. Природозащитни цели за 1324 Myotis myotis (Borkhausen, 1797) Голям нощник 215

4.4.6. Природозащитни цели за 1304 Rhinolophus ferrumequinum (Schreber, 1774) Голям подковонос 220

4.4.7. Природозащитни цели за 1303 Rhinolophus hipposideros (Bechstein, 1800) Малък подковонос 225

Защитена зона BG0000322 „Драгоман“ по Директива 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна е обявена със Заповед РД-265 от 31.03.2021г. на министъра на околната среда и водите (ДВ, бр. 43 от 2021 г.), заема площ от 21357,18 ха и попада изцяло в Континенталния биогеографски регион. Съгласно Стандартния формуляр за зоната, в нея обект на опазване са 18 типа природни местообитания и 23 вида от флората и фауната на България. Територията на зоната обхваща голям карстов масив в югозападните подножия на Стара планина. Важни природни обекти са Драгоманското и Алдомировското блато, карстовите хълмове Чепън, Три Уши, влажните поляни между селата Големо Малово и Цръклевци. Тук попадат и скални местообитания, намиращи се в района на Беледие Хан.

Настоящият документ включва следните раздели с важна информация:

✓ Код и наименование на типа местообитание/вида

✓ Кратка характеристика на целевия обект

✓ Състояние на биогеографско ниво и разпространение в мрежата

✓ Състояние на ниво защитена зона

✓ Анализ на наличната информация

✓ Цели за подобряване/поддържане на природозащитното състояние на местообитанието/вида в зоната

✓ Необходимост от актуализация на Стандартния формуляр на защитената зона

✓ Използвана литература

Природозащитните цели за типовете природни местообитания и видовете са представени в текста по-долу в табличен вид, като са изведени на преден план основни параметри с техните целеви стойности, към които да се насочат природозащитните цели така, че да се постигне поддържане и/или подобряване на природозащитното състояние.

Не се разработват специфични за опазване цели, ако дадено природно местообитание е с оценка D по отношение на представителност в защитената зона. Аналогично, не се разработват цели за опазване и за видовете с оценка D (незначителна популация) по отношение на показателя „Популация“. В случаите на налични данни, че даден целеви обект може да бъде оценен с оценка различна от D, то тогава са предложени цели за опазване.

В случаите, когато е регистриран нов тип природно местообитание или нов вид, направени са предложения за включване в Стандартния формуляр.

В случаите, когато са наблюдавани промени в площите на даден тип природно местообитание или промени в популациите на целевите видове, това е отразено в аналитичната част на разработката и са направени съответни предложения за промени в Стандартния формуляр.

В случаите, когато пространственият обхват на популациите в зоната е оценяван чрез брой квадрати, за безгръбначните животни е използван ETRS грид, а за земноводни и влечуги – UTM грид (проекционна координатна система “WGS 84 UTM 35N”).

1. Типове горски природни местообитания

1.1.Природозащитни цели за 9150 Термофилни букови гори Cephalanthero- Fagion

1. Код и наименование на типа местообитание: 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion)

2. Кратка характеристика на целевия обект

В това местообитание се включват ксеротермофилни гори с участие по-голямо или равно на 5 на обикновения бук (Fagus sylvatica subsp. sylvatica и Fagus sylvatica subsp. moesiaca), развиващи се върху варовити, често плитки почви от типовете лесивирани файоземи (Luvic Phaeozems) и рендзини (Rendzic Leptosols). В състава на дървесния етаж участват още Tilia tomentosa, T. cordata, Carpinus betulus и C. orientalis. Към това местообитание се отнасят и буковите гори с участие на Pinus nigra, които имат реликтен характер и са сукцесионен стадий при смяната на черeнборовите от букови гори. Храстовият етаж е изграден от Acer campestre, Cornus mas, Fraxinus ornus и Ligustrum vulgare. В тревния етаж участват видове, характерни за термофилните дъбови гори от клас Quercetalia pubescenti-petraeae и съюз Quercion frainetto.

3. Състояние на биогеографско ниво и разпространение в мрежата

Съгласно картирането извършено през периода 2011–2013 година, местообитание 9150 е разпространено в Алпийския, Черноморския и Континенталния биогеографски региони. При докладването, съгласно чл. 17 от Директивата за местообитанията през 2019 г., природното местообитание е посочено в благоприятно състояние по отношение на Площ на разпространение, Площ, покрита от местообитанието и Структура и функции и в трите биогеографски региона. Тъй като при докладването през 2019 година са посочени някои влияния и заплахи, които оказват съществено влияние върху структурата и функциите на местообитанието в Алпийския, Черноморския и Континенталния биогеографски региони, то има достатъчно основания, неблагоприятно- незадоволителната оценката на състоянието по критерий „Структура и функции“ от 2013 година да се счита все още за валидна. Най-значителните влияния и заплахи са

„Нерегламентирани сечи“ и „Строителство на инфраструктурни обекти“. Други влияния и заплахи, които са от значение са „Залесяване с екзоти, неместни видове и хибриди“ и

„Изнасяне на мъртва дървесина“. Местообитанието е предмет на опазване в 46 защитени зони.

4. Състояние на ниво защитена зона

Съгласно Стандартния формуляр (последно актуализиран през Декември 2018), състоянието на местообитанието в защитената зона е както следва:

Код

Местообитание

Площ (ха)

Качество на данните

Представи- телност

Площ

Степен на съхранение

Обща оценка

9150

Термофилни букови гори (Cephalanthero- Fagion)

39.5

Качеството на данните е оценено като М или средно, което означава че определянето на състоянието на местообитанието се основава на частични данни, с някои екстраполации. Представителността е B или добра, като местообитанието е типично за защитената зона и неговото опазване е важно при нейното управление. Оценката за площ е C, като процентното съотношение (p) на площта на местообитанието в зоната, спрямо площта му в национален мащаб е 2% ≥ p > 0%. Степента на съхранение е А, което определя местообитанието като такова с отлично съхранение. Общата оценка е X.

5. Анализ на наличната информация

При изработката на настоящия документ е използвана информацията за разпространението и състоянието на местообитанието, предоставена в Информационната система за защитени зони от екологична мрежа Натура 2000, Горската инвентаризация и Докладванията по член 17 от 2013 г. и 2019 г. да се отбележи, че картираните полигони на местообитанието не съвпадат пространствено с подотделите на последната горска инвентаризация. Поради тази причина, показателите на състоянието на местообитанието, налични в горската база данни не може да се използват директно, а само експертно, едновременно с оглед на ортофото изображения и след теренни проучвания. През 2020 година, беше извършено теренно проучване за актуализация на наличната информация на състоянието на местообитанието в зоната. Въз основа на анализ на данните от горската инвентаризация и на ортофото изображения, бяха избрани места за верификация на присъствие на местообитанието, както в полигони, където то вече е регистрирано, така и на потенциално нови места. Местата за верификация представляват кръг с радиус около 10 м. Наред с верификациите за присъствие беше извършена и експертна оценка, по протежение на обследваните полигони, на показатели, които липсват в данните от горската инвентаризация, такива като Количество мъртва дървесина и Наличие на големи/биотопни дървета.

6. Цели за подобряване/поддържане на природозащитното състояние на местообитанието в зоната

Специфичните природозащитни цели за защитената зона са формулирани по показатели в приложената таблица. Целевите стойности са съгласно Ръководството за оценка на благоприятно природозащитно състояние за типове природни местообитания и видове в Натура 2000 в България. Не може да се счита, че има подобряване на природозащитното състояние на местообитанието, при увеличаване на стойностите на показателите на структура и функции - важно е те да бъдат в посочения диапазон.

Показател

Мерна

единица

Целева

стойност

Допълнителна информация

Специфични природозащитни цели за

защитената зона

Площ

ха

Поне 39.5 ха

Съгласно проект "Картиране и определяне на природозащитно състояние на природни местообитания и видове - фаза I", от 2013 г., площта на местообитанието в зоната е 39.5 ха. Същата площ е посочена и в актуалния стандартен формуляр. При теренната

работа в зоната през

Поддържане на площ на местообитанието в защитената зона

39.5 ха. Междинна цел е да се разработи и приложи единна бъдеща схема за мониторинг на параметъра до 2025

година.

Показател	Мерна единица	Целева стойност	Допълнителна информация	Специфични природозащитни цели за защитената зона
			2020 г., местообитанието се потвърди в посетените полигони от картирането през 2013 г. Поради тази причина целевата стойност е площта установена при картирането от 2013 г.
Структура и функции. Пълнота на първия дървесен етаж (средно претеглена)	Части от единицата	От 0.6 до 1	Този показател представя степента на насищане с дървета и се изразява като съотношение на кръговата площ на наличния дървостой към кръговата площ на еталонно (нормално) насаждение. Окончателната стойност на показателя се получава като средно претеглена, според площите на отделните полигони. Стойността на показателя е динамична и пряко зависи от провежданите лесовъдски мероприятия и естествени природни нарушения водещи до отпадане на дървета. Според анализа на наличната информация, съобразно подхода, описан в т. 5 на настоящия документ, средно претеглената пълнота на първия дървесен етаж в полигоните на местообитанието е 0.8.	Целта е поддържане пълнота на първия дървесен етаж (средно претеглена) от 0.6 до 1.
Структура и функции. Състав на първия дървесен етаж (средно претеглен)	Части от десетицата	От 7 до 10 за обикновен бук (Fagus sylvatica)	Съставът на първия етаж изразява относителното участие на съответните дървесни видове в насаждението, като окончателната стойност на показателя се получава като средно претеглена, според площите на отделните полигони. Според анализа на наличната информация, съобразно подхода, описан в т. 5 на настоящия документ, средно претегленото участие на	Поддържане на състав на първия дървесен етаж (средно претеглен) с участие от 7 до 10 за Fagus sylvatica

Показател	Мерна единица	Целева стойност	Допълнителна информация	Специфични природозащитни цели за защитената зона
			обикновен бук в състава на първия дървесен етаж е над 6 десети. Поради тази причина специфичната цел е поддържане на състоянието по този показател.
Структура и функции. Средна възраст на първия дървесен етаж (средно претеглена)	Години	Над 80, не намалява, а се увеличава	Стойността на показателя се получава като средно претеглена, според площите на отделните полигони. Според анализа на наличната информация, съобразно подхода, описан в т. 5 на настоящия документ, възрастта на първия дървесен етаж е около 70 години.	Целта e подобряване на състоянието по този показател, така че средната възраст (средно претеглена) на първия дървесен етаж да достигне поне 80 години до 2030 година
Структура и функции. Площ на горите във фаза на старост	ха	Поне 10% от общата площ на местообитанието	Съгласно Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, обновена от 29.09.2020 г., „Гора във фаза на старост" е гора в последната фаза на естествена динамика на горското насаждение, без значими интервенции - не е съществено повлияна от едроплощни природни нарушения и антропогенни въздействия, като по този начин притежава екосистемни характеристики на предклимаксно съобщество. Съгласно заповед № РД 49-493 от 13.12.2016 г. на Министъра на земеделието и храните, 2.9 хa гори от местообитанието в зоната, представляващи държавни горски територии, управлявани от Министерство на земеделието и храните са определени като Гори във фаза на старост. Това са 7 % от горите на местообитанието в зоната. Необходимо е да се	Целта е подобряване на състоянието по този показател, така че площта на горите във фаза на старост да достигне поне 10% от площта на местообитанието в зоната.

Показател

Мерна

единица

Целева

стойност

Допълнителна информация

Специфични природозащитни цели за

защитената зона

отбележи, че определените от МЗХ гори от местообитанието като ГФС, не съвпадат напълно с полигоните от проект

„Картиране и определяне на природозащитно състояние на природни

местообитания и видове - фаза I", от 2013 г.

Структура и функции.

Количество мъртва дървесина

% или м3/хa

Поне 60% от площта на местообитанието се характеризира с общо количество мъртва дървесина от поне 10% от запаса, но не по- малко от

20 м3/хa, също какво и с не по- малко от 10

стоящи мъртви дървета

Мъртвата дървесина може да бъде стояща или лежаща. Минималният диаметър на лежащата мъртва дървесина е 8 cм, а на стоящата – 16 см.

Според анализа на наличната информация, съобразно подхода, описан в т. 5 на настоящия документ, количеството мъртва дървесина е по- малко от целевата стойност.

Подобряване на състоянието по този показател, до достигане на целевата стойност.

Структура и функции.

Наличие на големи/ биотопни дървета

Брой на ха

Поне 60% от площта на местообитанието се характеризира с наличието на най-малко 10 големи/ биотопни дървета на ха

Най-подходящо е биотопните дървета да са разположени на групи, а не като единични дървета. Според анализа на наличната информация, съобразно подхода, описан в т. 5 на настоящия документ, броят биотопни

дървета е по-малък от целевата стойност,

Подобряване на състоянието по този показател, до достигане на целевата стойност.

7. Необходимост от актуализация на СФ на защитената зона

Не е необходима промяна на Стандартния формуляр за данни.

8. Използвана литература

Xxxxxxxx, X. (гл ред). Червена книга на Република България, Том III - Природни местообитания. xxxx://x-xxxxx.xxx.xx/xxx/xx/xxx0/. Последно посетен на 20.11.2021 г. Министерство на околната среда и водите (МОСВ). Информационна система за защитени зони от екологична мрежа Натура 2000.

xxxx://xxxxxx0000.xxxx.xxxxxxxxxx.xx/Xxxx/Xxxxxx0000XxxxxxxxxXxxxx. Последно посетен на 23.11.2021 г.

Изпълнителна агенция по горите (ИАГ). Лесоустройствени проекти. xxxx://xxx.xxxxxxxxxxx.xxx.xx:0000/xxx-xxx/xxx.xxx. Последно посетен на 25.11.2021 г.

Xxxxxxxx, Х., X. Xxxxxxx, X. Xxxxxxx, X. Xxxxx, X. Xxxxxx, X. Xxxxxxx (ред.) 2009. Ръководство за оценка на благоприятно природозащитно състояние за типове природни местообитания и видове по НАТУРА 2000 в България. Изд. Българска фондация Биоразнообразие. София, 630 стр.

European commission. The State of Nature in the EU – Article 17 reporting. xxxxx://xx.xxxxxx.xx/xxxxxxxxxxx/xxxxxx/xxxxxxxxx/xxx_xxxxxxxx/xxxxx_xx.xxx. Last visited on 00.00.000.0000.

Автори: Xxxxxx Xxxxxxxx, Xxxxxx Xxxxxx, Xxxxxx Xxxxxxx, Xxxxxxxxx Xxxxxxxxx

1.2. Природозащитни цели за 9170 Дъбово-габърови гори от типа

Galio-Carpinetum

1. Код и наименование на типа местообитание: 9170, Дъбово-габърови гори от типа

Galio-Carpinetum

2. Кратка характеристика на целевия обект

В това местообитание се включват гори с участие по-голямо или равно на 5 за обикновен габър (Carpinus betulus) и обикновен горун (Quercus dalechampii) или за смесени дървостои от тези видове. В част от тях съществено участие има и обикновеният бук (Fagus sylvatica). Формирани са на границата между нископланинския район на смесените широколистни гори и нископланинския пояс на горуновите буковите и иглолистните гори при надморска височина над 500-600 m. Срещат се в почти всички планини в България - Стара планина, Предбалкана, Витоша, Люлин, Лозенска планина, Средна гора, Североизточна Рила, северните склонове на Западните и Централните Родопи, Западните гранични планини и др., където заемат предимно сенчести изложения. В етажа на дърветата участие имат и Acer campestre, A. hyrcanum, A. platanoides, Cerasus avium (= Prunus avium), Fraxinus excelsior, Sorbus torminalis, Tilia cordarta, T. platyphyllos и рядко Quеrcus cerris и Q. frainetto.

3. Състояние на биогеографско ниво и разпространение в мрежата

Съгласно картирането, извършено през периода 2011–2013 година, местообитание 9170 е разпространено в Алпийския, Континенталния и Черноморския биогеографски региони. При докладването по чл. 17 от Директивата за местообитанията (за периода 2013-2018 г.), природното местообитание е посочено в благоприятно състояние по отношение на Разпространение, Площ, Структура и функции и в трите биогеографски района. В Континенталния биогеографски регион, състоянието е благоприятно и по бъдещи перспективи, заплахи и влияния. Тъй като при докладването през 2019 година са посочени някои влияния и заплахи, които оказват съществено влияние върху структурата и функциите на местообитанието в Алпийския и Черноморския биогеографски региони, то има достатъчно основания, неблагоприятно-незадоволителната оценката на състоянието по критерий „Структура и функции“ и в Континенталния биогеографски регион от докладването през 2013 година (за периода 2007-2012 г.) също да се счита за валидна. Най- значителните влияния и заплахи са „Интензивна паша от домашни животни“, и „Изнасяне на мъртва дървесина“. Местообитанието е предмет на опазване в 60 защитени зони.

4. Състояние на ниво защитена зона

Код

Местообитание

Площ (ха)

Качество на данните

Представи- телност

Площ

Степен на съхранение

Обща оценка

9170

Дъбово-габърови гори от типа Galio- Carpinetum

931.29

Качеството на данните е оценено като М или средно, което означава че определянето на състоянието на местообитанието се основава на частични данни, с някои екстраполации. Представителността е А е отлична, като местообитанието е типично за защитената зона и неговото опазване е приоритетно при нейното управление. Оценката за площ е C, като процентното съотношение (p) на площта на местообитанието в зоната, спрямо площта му в национален мащаб е 2% ≥ p > 0%. Степента на съхранение е А, което определя местообитанието като такова с отлично съхранение. Общата оценка е В.

5. Анализ на наличната информация

При изработката на настоящия документ е използвана информацията за разпространението и състоянието на местообитанието, предоставена в Информационната система за защитени зони от екологична мрежа Натура 2000, Горската инвентаризация и Докладванията по член 17 от 2013 г. и 2019 г. Необходимо е да се отбележи, че картираните полигони на местообитанието не съвпадат пространствено с подотделите на последната горска инвентаризация. Поради тази причина, показателите на състоянието на местообитанието, налични в горската база данни не може да се използват директно, а само експертно, едновременно с оглед на ортофото изображения и след теренни проучвания. През 2020 година, беше извършено теренно проучване за актуализация на наличната информация на състоянието на местообитанието в зоната. Въз основа на анализ на данните от горската инвентаризация и на ортофото изображения, бяха избрани места за верификация на присъствие на местообитанието, както в полигони, където то вече е регистрирано, така и на потенциално нови места. Местата за верификация представляват кръг с радиус около 10 м. Наред с верификациите за присъствие беше извършена и експертна оценка, по протежение на обследваните полигони, на показатели, които липсват в данните от горската инвентаризация, такива като Количество мъртва дървесина и Наличие на големи/биотопни дървета.

6. Цели за подобряване/поддържане на природозащитното състояние на местообитанието в зоната

Показател

Мерна

единица

Целева стойност

Допълнителна информация

Специфични природозащитни цели за

защитената зона

Площ

ха

Поне 931.29 ха

Съгласно проект "Картиране и определяне на природозащитно състояние на природни местообитания и видове - фаза I", от 2013 г., площта на местообитанието в зоната е 931.29 ха. Същата площ е посочена и в актуалния стандартен формуляр. При теренната работа в зоната през 2020 г., местообитанието се потвърди в посетените полигони от картирането през 2013 г. Поради тази причина целевата стойност е площта установена при картирането от 2013

г.

Поддържане на площ на местообитанието в защитената зона

931.29 ха. Междинна цел е да се разработи и приложи единна бъдеща схема за мониторинг на параметъра до 2025 година.

Структура и функции.

Пълнота на първия дървесен етаж (средно претеглена)

Части от единицата

От 0.6 до 1

Този показател представя степента на насищане с дървета и се изразява като съотношение на кръговата площ на наличния дървостой към кръговата площ на еталонно (нормално) насаждение.

Окончателната стойност на показателя се получава като средно претеглена, според площите на отделните полигони. Стойността на показателя е

динамична и пряко зависи от

Целта е поддържане пълнота на първия дървесен етаж (средно претеглена) от 0.6

до 1.

Показател

Мерна

единица

Целева стойност

Допълнителна информация

Специфични природозащитни цели за

защитената зона

провежданите лесовъдски мероприятия и естествени природни нарушения водещи до отпадане на дървета.

Според анализа на наличната информация, съобразно подхода, описан в т. 5 на настоящия документ, средно претеглената пълнота на първия дървесен етаж в полигоните на местообитанието е

0.7.

Структура и функции.

Състав на първия дървесен етаж (средно претеглен)

Части от десетицата

От 6 до 10 за Carpinus betulus и/или Q. dalechampii, или комбинации от тези видове в първия дървесен етаж.

Съставът на първия етаж изразява относителното участие на съответните дървесни видове в насаждението, като окончателната стойност на показателя се получава като средно прeтеглена, според площите на отделните полигони. Според анализа на наличната информация, съобразно подхода, описан в т. 5 на настоящия документ, средно прeтегленото участие на посочените целеви видове в състава на първия дървесен етаж е над 6 десети. Поради тази причина

специфичната цел е поддържане на

Поддържане на състав на първия дървесен етаж (средно претеглен) с участие от 6 до 10 за Carpinus betulus и/или Q. dalechampii, или комбинации от тези видове в първия дървесен етаж.

Показател	Мерна единица	Целева стойност	Допълнителна информация	Специфични природозащитни цели за защитената зона
			състоянието по този показател.
Структура и функции. Средна възраст на първия дървесен етаж (средно претеглена)	Години	Над 80, не намалява, а се увеличава	Стойността на показателя се получава като средно претеглена, според площите на отделните полигони. Според анализа на наличната информация, съобразно подхода, описан в т. 5 на настоящия документ, възрастта на първия дървесен етаж е около 70 години. Горите са с издънков произход, със започнали възобновителни сечи и част от площите ще преминават в по- ниски класове на възраст в бъдеще.	Целта e подобряване на състоянието по този показател, така че средната възраст (средно претеглена) на първия дървесен етаж да достигне поне 80 години до 2030 година
Структура и функции. Площ на горите във фаза на старост	ха	Поне 10% от общата площ на местообитанието	Съгласно Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, обновена от 29.09.2020 г., „Гора във фаза на старост" е гора в последната фаза на естествена динамика на горското насаждение, без значими интервенции - не е съществено повлияна от едроплощни природни нарушения и антропогенни въздействия, като по този начин притежава екосистемни характеристики на предклимаксно	Целта е подобряване на състоянието по този показател, така че площта на горите във фаза на старост да достигне поне 10% от площта на местообитанието в зоната.

Показател

Мерна

единица

Целева стойност

Допълнителна информация

Специфични природозащитни цели за

защитената зона

съобщество. Съгласно заповед

№ РД 49-493 от 13.12.2016 г. на

Министъра на земеделието и храните, 62.5 хa гори от местообитанието в зоната, представляващи държавни горски територии, управлявани от Министерство на земеделието и храните са определени като Гори във фаза на старост.

Това са 7 % от горите на местообитанието в зоната. Необходимо е да се отбележи, че определените от МЗХ гори от местообитанието като ГФС, не съвпадат напълно с полигоните от проект „Картиране и определяне на природозащитно състояние на природни местообитания и видове - фаза I", от

2013 г.

Структура и функции.

Количество мъртва дървесина

% или м3/хa

20 м3/хa, също какво и с не по- малко от 10

Мъртвата дървесина може да бъде стояща или лежаща. Минималният диаметър на лежащата мъртва дървесина е 8 cм, а на стоящата – 16 см. Според анализа на наличната информация,

съобразно подхода, описан в т. 5 на

Подобряване на състоянието по този показател, до достигане на целевата стойност.

Показател

Мерна

единица

Целева стойност

Допълнителна информация

Специфични природозащитни цели за

защитената зона

стоящи мъртви дървета

настоящия документ, количеството мъртва дървесина е

по-малко от целевата стойност.

Структура и функции.

Наличие на големи/биотопни дървета

Брой на ха

целевата стойност,

Подобряване на състоянието по този показател, до достигане на целевата стойност.

7. Необходимост от актуализация на СФ на защитената зона

Не е необходима промяна на Стандартния формуляр за данни.

8. Използвана литература

Xxxxxxxx, X. (гл. ред.). Червена книга на Република България, Том III - Природни местообитания. xxxx://x-xxxxx.xxx.xx/xxx/xx/xxx0/. Последно посетен на 22.11.2021 г. Министерство на околната среда и водите (МОСВ). Информационна система за защитени зони от екологична мрежа Натура 2000.

xxxx://xxxxxx0000.xxxx.xxxxxxxxxx.xx/Xxxx/Xxxxxx0000XxxxxxxxxXxxxx. Последно посетен на 23.11.2021 г.

Изпълнителна агенция по горите (ИАГ). Лесоустройствени проекти. xxxx://xxx.xxxxxxxxxxx.xxx.xx:0000/xxx-xxx/xxx.xxx. Последно посетен на 24.11.2021 г.

Зxxxxxxx, Х., X. Xxxxxxx, X. Xxxxxxx, X. Xxxxx, X. Xxxxxx, X. Xxxxxxx (ред.) 2009. Ръководство за оценка на благоприятно природозащитно състояние за типове природни местообитания и видове по НАТУРА 2000 в България. Изд. Българска фондация Биоразнообразие. София, 630 стр.

European commission. The State of Nature in the EU – Article 17 reporting. xxxxx://xx.xxxxxx.xx/xxxxxxxxxxx/xxxxxx/xxxxxxxxx/xxx_xxxxxxxx/xxxxx_xx.xxx. Last visited on 20.11.2021.

1.3. Природозащитни цели за 9180* Смесени гори от типа Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове

1. Код и наименование на типа местообитание: 9180*, Смесени гори от типа Tilio- Acerion върху сипеи и стръмни склонове

2. Кратка характеристика на целевия обект

В това местообитание са включени сенчести и влажни смесени първични или вторични широколистни гори с многовидов дървесен етаж и участие ≥ 5 за Acer spp., Tilia spp., и Fraxinus spp., с различно съотношение на видовете. Най-често заемат повече или по-малко стръмни и отвесни скални склонове, сипеи или неравни колувиални наноси, по- често на варовик. Тревният етаж е представен от видове, характерни за буковите гори. В типичния случай в Европа съобществата от този тип се срещат на силикатни скали, а в България по-често на варовик. Малки промени в условията на субстратите или във влажността водят до преход към букови гори (при увеличаване на влажността и Cephalantero-Fagion, Luzulo-Fagion или Asperulo-Fagetum) или към термофилни дъбови гори при ксерофитни условия.

3. Състояние на биогеографско ниво и разпространение в мрежата

Съгласно картирането извършено през периода 2011–2013 година, 9180* е разпространено в Алпийския, Континенталния и Черноморския биогеографски региони. При докладването по чл. 17 от Директивата за местообитанията (за периода 2013-2018 г.), природното местообитание е посочено в благоприятно състояние по отношение на Площ на разпространение, Площ покрита от местообитанието и Структура и функции в Алпийския биогеографски регион. В Черноморския регион състоянието по Площ на разпространение и Площ покрита от местообитанието е неизвестно, а по Структура и функции е благоприятно. В Континенталния биогеографски регион състоянието по Площ на разпространение и Структура и функции е благоприятно, а по Площ покрита от местообитанието е неизвестно. Състоянието по Бъдещи перспективи е неблагоприятно- незадоволително за трите биогеографски региона. Тъй като при докладването през 2019 година са посочени някои влияния и заплахи, които оказват съществено влияние върху структурата и функциите на местообитанието, то има достатъчно основания, неблагоприятно-незадоволителната оценка на състоянието по критерий „Структура и функции“ от 2013 година да се счита все още за валидна. Най-значителните влияния и заплахи са „Нерегламентирано и неправилно добиване на недървесни горски ресурси“ и

„Природни нарушения и тенденции“. Други влияния и заплахи, които са от значение са

„Естествени сукцесионни изменения“ и „Горски пожари“. Местообитанието е предмет на опазване в 59 защитени зони.

4. Състояние на ниво защитена зона

Код

Местообитание

Площ (ха)

Качество на данните

Представи- телност

Площ

Степен на съхранение

Обща оценка

9180*

Смесени гори от типа Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове

4.12

Качеството на данните е оценено като G или добро, което означава че определянето на състоянието на местообитанието се основава на изследвания. Представителността е C

или значителна, като местообитанието е от значение при управлението на зоната. Оценката за площ е C, като процентното съотношение (p) на площта на местообитанието в зоната, спрямо площта му в национален мащаб е 2% ≥ p > 0%. Степента на съхранение е B, което определя местообитанието като такова с добро съхранение. Общата оценка е С.

5. Анализ на наличната информация

При изработката на настоящия документ е използвана информацията за разпространението и състоянието на местообитанието, предоставена в Информационната система за защитени зони от екологична мрежа Натура 2000, Горската инвентаризация и Докладванията по член 17 от 2013 г. и 2019 г. Необходимо е да се отбележи, че картираните полигони на местообитанието не съвпадат пространствено с подотделите на последната горска инвентаризация. Поради тази причина, показателите на състоянието на местообитанието, налични в горската база данни не може да се използват директно, а само експертно, едновременно с оглед на ортофото изображения и след теренни проучвания. През 2020 година, беше извършено теренно проучване за актуализация на наличната информация на състоянието на местообитанието в зоната. Въз основа на анализ на данните от горската инвентаризация и на ортофото изображения, бяха избрани места за верификация на присъствие на местообитанието, както в полигони, където то вече е регистрирано, така и на потенциално нови места. Местата за верификация представляват кръг с радиус около 10 м. Наред с верификациите за присъствие беше извършена и експертна оценка, по протежение на обследваните полигони, на показатели, които липсват в данните от горската инвентаризация, такива като Количество мъртва дървесина и Наличие на големи/биотопни дървета.

6. Цели за подобряване/поддържане на природозащитното състояние на местообитанието в зоната

Показател

Мерна

единица

Целева стойност

Допълнителна информация

Специфични природозащитни цели за

защитената зона

Площ

ха

Поне 4.12 ха

Съгласно проект "Картиране и определяне на природозащитно състояние на природни местообитания и видове - фаза I", от

2013 г., площта на местообитанието в зоната е

4.12 ха. При теренната работа в зоната през 2020 г., местообитанието се потвърди в посетените полигони.

Поддържане на площ на местообитанието в защитената зона

4.12 ха. Междинна цел е да се разработи и приложи единна бъдеща схема за мониторинг на параметъра до 2025 година.

Показател

Мерна

единица

Целева стойност

Допълнителна информация

Специфични природозащитни цели за

защитената зона

Структура и функции. Пълнота на първия дървесен

етаж

(средно притеглена)

Части от единицата

От 0.6 до 1

Стойността на показателя е динамична и пряко зависи от провежданите лесовъдски мероприятия и естествени природни нарушения водещи до отпадане на дървета.

Според анализа на наличната информация, съобразно подхода, описан в т. 5 на настоящия документ, пълнотата на първия дървесен етаж в полигона на

местообитанието е 0.8.

Поддържане на пълнота на първия дървесен етаж (средно претеглена) от 0.6

до 1.

Структура и функции. Състав на първия дървесен

етаж

(средно претеглен)

Части от десетицата

По-голямо от 5 десети, за който и да е от дървесните видове или смесени дървостои на 2

или 3 от видовете, в които те присъстват с участие 3.

Видове: Fagus sylvatica, Acer pseudoplatanus, Acer platanoides Fraxinus excelsior, Ulmus glabra, Tilia platyphyllos. Tilia cordata, Carpinus betulus

Съставът на първия етаж изразява относителното участие на съответните дървесни видове в насаждението, като окончателната стойност на показателя се получава като средно претеглена, според площите на отделните полигони.

Според анализа на наличната информация, съобразно подхода, описан в т. 5 на настоящия документ, дървесния състав на местообитанието отговаря на целевата стойност – участие над 5 десети за Carpinus betulus, Acer platanoides, Acer pseudoplatanus, Acer hyrcanum, Acer campestre,

Fagus sylvatica.

Поддържане на състав на първия дървесен етаж (средно претеглен) по- голямо от 5 десети, за който и да е от дървесните видове или смесени дървостои на 2

или 3 от видовете, в които те присъстват с участие 3.

Видове: Acer platanoides Fraxinus excelsior, Ulmus glabra, Carpinus betulus

Структура и функции.

Средна възраст на първия

дървесен

Години

Над 60, не намалява, а се увеличава

Стойността на показателя се получава като средно претеглена, според площите на отделните полигони.

Според анализа на наличната информация,

Целта е поддържане на състоянието по този показател, така че средната

възраст (средно

Показател

Мерна

единица

Целева стойност

Допълнителна информация

Специфични природозащитни цели за

защитената зона

етаж

(средно притеглена)

съобразно подхода, описан в т. 5 на настоящия документ, възрастта на първия дървесен етаж е

70 години.

претеглена) на първия дървесен етаж да е поне 70 години.

Структура и функции. Площ на горите във фаза на

старост

ха

Поне 10% от общата площ на местообитанието.

Съгласно Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, обновена от 29.09.2020 г., „Гора във фаза на старост" е гора в последната фаза на естествена динамика на горското насаждение, без значими интервенции - не е съществено повлияна от едроплощни природни нарушения и антропогенни въздействия, като по този начин притежава екосистемни характеристики на предклимаксно съобщество. Съгласно заповед № РД 49- 493 от 13.12.2016 г. на

Министъра на земеделието и храните, 4,9 хa гори от местообитанието в зоната, представляващи държавни горски територии, управлявани от Министерство на земеделието и храните са определени като Гори във фаза на старост.

Това са повече от горите на местообитанието в зоната. Причините за това са, че определените от МЗХ гори от местообитанието като ГФС, не съвпадат напълно с полигоните от проект “Картиране и определяне на природозащитно състояние

на природни местообитания и видове - фаза I", от 2013 г.

Целта е поддържане на състоянието по този показател, така че площта на горите във фаза на старост да не намалява под 10

% от общата площ на местообитанието в зоната.

Структура и функции. Количество мъртва дървесина

% или м3/хa

Поне 60% от площта на местообитанието се характеризира с общо

количество мъртва дървесина

Мъртвата дървесина може да бъде стояща или лежаща. Минималният диаметър на лежащата мъртва дървесина е 8 cм, а на стоящата –

16 см.

Подобряване на състоянието по този показател, до достигане на целевата стойност.

Показател

Мерна

единица

Целева стойност

Допълнителна информация

Специфични природозащитни цели за

защитената зона

от поне 10% от запаса, но не по- малко от 20 м3/хa, също така и с не по-малко от 10 стоящи мъртви

дървета

Според анализа на наличната информация, съобразно подхода, описан в т. 5 на настоящия документ, количеството мъртва дървесина е по-

малко от целевата стойност.

Структура и функции. Наличие на големи/ биотопни дървета

Брой на ха

Най-подходящо е биотопните дървета да са разположени на групи, а не като единични дървета.

Според анализа на наличната информация, съобразно подхода, описан в т. 5 на настоящия документ, броят биотопни дървета е по-малък от

целевата стойност,

Подобряване на състоянието по този показател, до достигане на целевата стойност.

7. Необходимост от актуализация на СФ на защитената зона

Не е необходима промяна на Стандартния формуляр за данни.

8. Използвана литература

Xxxxxxxx, X. (гл. ред.). Червена книга на Република България, Том III - Природни местообитания. xxxx://x-xxxxx.xxx.xx/xxx/xx/xxx0/. Последно посетен на 19.11.2021 г. Министерство на околната среда и водите (МОСВ). Информационна система за защитени зони от екологична мрежа Натура 2000.

xxxx://xxxxxx0000.xxxx.xxxxxxxxxx.xx/Xxxx/Xxxxxx0000XxxxxxxxxXxxxx. Последно посетен на 21.11.2021 г.

Изпълнителна агенция по горите (ИАГ). Лесоустройствени проекти. xxxx://xxx.xxxxxxxxxxx.xxx.xx:0000/xxx-xxx/xxx.xxx. Последно посетен на 21.11.2021 г.

European commission. The State of Nature in the EU – Article 17 reporting. xxxxx://xx.xxxxxx.xx/xxxxxxxxxxx/xxxxxx/xxxxxxxxx/xxx_xxxxxxxx/xxxxx_xx.xxx. Last visited on 21.11.2021.

1.4. Природозащитни цели за 91E0 * Алувиални гори с Alnus glutinosa и

Fraxinus excelsior (Alno-Padion, Alnion incanae, Salicion albae)

1. Код и наименование на типа местообитание: 91E0 Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Padion, Alnion incanae, Salicion albae)*

2. Кратка характеристика на целевия обект

В това местообитание се включват крайречни гори, с участие равно на или по- голямо от 4 десети на видове от род Alnus, Populus, Salix и Fraxinus. Промишлените горски култури от хибридни тополи не се включват в местообитанието. Насажденията се развиват на богати почви, периодично заливани от реките. Разграничават се три подтипа: Монодоминантни гори на Alnus glutinosa с единично участие на Fraxinus excelsior (съюз Alno-Padion) в долните течения на реките; Крайречни съобщества на Alnus glutinosa и/или Alnus incana в горните и средните течения на реките (Alnion incanae) и Крайречни, заливни гори или галерии, доминирани основно от Salix alba, Populus alba и Populus nigra (Salicion albae). В защитената зона е разпространен последният подтип. Видовият състав е богат, като включва както влаголюбиви крайречни растения, така и видове, характерни за зоналната растителност, в която са разположени съобществата. Местообитанието е приоритетно за опазване, съгласно Директивата за местообитанията.

3. Състояние на биогеографско ниво и разпространение в мрежата

Съгласно картирането извършено през периода 2011–2013 година, местообитание 91Е0 е разпространено в Алпийския, Черноморския и Континенталния биогеографски региони. При докладването, съгласно чл. 17 от Директивата за местообитанията през 2019 г., природното местообитание е посочено в благоприятно състояние по отношение на Площ на разпространение, Площ, покрита от местообитанието и Структура и функции в Континенталния и Черноморския биогеографски региони. По отношение на Алпийския биогеографски регион е посочено благоприятно състояние по отношение на Площ на разпространение и Структура и функции, като за Площ, покрита от местообитанието е посочено, че липсва информация. Тъй като при докладването през 2019 година са посочени някои влияния и заплахи, които оказват съществено влияние върху структурата и функциите на местообитанието в Алпийския, Черноморския и Континенталния биогеографски региони, то има достатъчно основания, неблагоприятно- незадоволителната оценката на състоянието по критерий „Структура и функции“ от 2013 година да се счита все още за валидна. Най-значителните влияния и заплахи са

„Почистване на речните корита“ и „Промяна на водния режим“. Други влияния и заплахи, които са от значение са „Залесяване с екзоти, неместни видове и хибриди“, „Естествени сукцесионни изменения“ и „Присъствие на инвазивни видове“. Местообитанието е предмет на опазване в 126 защитени зони.

4. Състояние на ниво защитена зона

Код

Местообитание

Площ (ха)

Качество на данните

Представителност

Площ

Степен на съхранение

Обща оценка

91Е0

Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno- Padion, Alnion

incanae, Salicion albae)

12.81

Качеството на данните е оценено като G или добро, което означава че определянето на състоянието на местообитанието се основава на изследвания. Представителността е B или добра, като местообитанието е сравнително добре представено в защитената зона и неговото опазване е важно при нейното управление. Оценката за площ е C, като процентното съотношение (p) на площта на местообитанието в зоната, спрямо площта му в национален мащаб е 2% ≥ p > 0%. Степента на съхранение е B, което определя местообитанието като такова със средно или намалено съхранение. Общата оценка е C.

5. Анализ на наличната информация

При изработката на настоящия документ е използвана информацията за разпространението и състоянието на местообитанието, предоставена в Информационната система за защитени зони от екологична мрежа Натура 2000, Горската инвентаризация и Докладванията по член 17 от 2013 г. и 2019 г. Необходимо е да се отбележи, че полигоните на местообитанието не съвпадат пространствено с подотделите на горската инвентаризация. Поради тази причина, показателите на състоянието на местообитанието, налични в горската база данни не може да се използват директно, а само експертно, едновременно с оглед на ортофото изображения и след теренни проучвания. През 2020 година, беше извършено теренно проучване за актуализация на наличната информация на състоянието на местообитанието в зоната. Въз основа на анализ на данните от горската инвентаризация и на ортофото изображения, бяха избрани места за верификация на присъствие на местообитанието, както в полигони, където то вече е регистрирано, така и на потенциално нови места. Местата за верификация представляват кръг с радиус около

10 м. Резултатите от верификациите са представени в отделен документ. Наред с верификациите за присъствие беше извършена и експертна оценка, по протежение на обследваните полигони, на показатели, които липсват в данните от горската инвентаризация, такива като Количество мъртва дървесина и Наличие на големи/биотопни дървета.

6. Цели за подобряване/поддържане на природозащитното състояние на местообитанието в зоната

Специфичните природозащитни цели за защитената зона са формулирани по показатели, в приложената таблица. Целевите стойности са съгласно Ръководството за оценка на благоприятно природозащитно състояние за типове природни местообитания и видове в Натура 2000 в България. Не може да се счита, че има подобряване на природозащитното състояние на местообитанието, при увеличаване на стойностите на показателите на структура и функции - важно е те да бъдат в посочения диапазон.

Показател

Мерна

единица

Целева

стойност

Допълнителна информация

Специфични

природозащитни цели за защитената зона

Площ

ха

Поне 12.81 ха

Съгласно проект "Картиране и определяне на природозащитно състояние на природни местообитания и видове - фаза I", от 2013 г., площта на местообитанието в зоната е

12.81 ха. Същата площ е посочена и в актуалния стандартен формуляр. При теренната работа в зоната през 2020 г.,

Поддържане на площ на местообитанието в защитената зона поне

12.81 ха. Междинна цел е да се разработи и приложи единна бъдеща схема за мониторинг на

Показател	Мерна единица	Целева стойност	Допълнителна информация	Специфични природозащитни цели за защитената зона
			местообитанието се потвърди в посетените полигони, където то е посочено като налично, според картирането от 2013 г. Казаното по- горе ни дава основание да считаме, че реалната площ на местообитанието в зоната е тази посочена в стандартния формуляр.	параметъра до 2025 година.
Структура и функции. Пълнота на първия дървесен етаж (средно претеглена )	Части от единицат а	От 0.6 до 1	Този показател представя степента на насищане с дървета. Изразява се като съотношение на кръговата площ на наличния дървостой към кръговата площ на еталонно (нормално) насаждение. Окончателната стойност на показателя се получава като средно претеглена, според площите на отделните полигони. Стойността на показателя е динамична и пряко зависи от провежданите лесовъдски мероприятия. Според анализа на наличната информация, съобразно подхода, описан в т. 5 на настоящия документ, средно претеглената пълнота на първия дървесен етаж в полигоните на местообитанието е 0.6.	Поддържане на пълнота на първия дървесен етаж (средно претеглена) от 0.6 до 1.
Структура и функции. Състав на първия дървесен етаж (средно претеглен)	Части от десетица та	От 6 до 10 за различнит е видовете от род Salix, Populus и/или Alnus	Съставът на първия етаж изразява относителното участие на съответните дървесни видове в насаждението. Окончателната стойност на показателя се получава като средно претеглена, според площите на отделните полигони. Според анализа на наличната информация, съобразно подхода, описан в т. 5 на настоящия документ, средно претегленото участие на видовете от род Populus и Salix в състава на първия дървесен етаж е около 6 десети.	Поддържане на състав на първия дървесен етаж (средно претеглен) от 6 до 10 за различните видовете от род Salix, Populus и/или Alnus.
Структура и функции. Средна възраст на първия дървесен етаж (средно претеглена )	Години	Над 60, не намалява, а се увеличава	Стойността на показателя се получава като средно претеглена, според площите на отделните полигони. Според анализа на наличната информация, съобразно подхода, описан в т. 5 на настоящия документ, средната възраст на първия дървесен етаж (средно претеглен) на тези гори е над стойността за благоприятно природозащитно състояние - около 60 години.	Целта е поддържане на състоянието по този показател, така че средната възраст (средно претеглена) на първия дървесен етаж да бъде поне 60 години.
Структура и функции.	ха	Поне 10% от общата	Съгласно Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, обновена от	Целта е поддържане на състоянието по този

Показател

Мерна

единица

Целева

стойност

Допълнителна информация

Специфични

природозащитни цели за защитената зона

Площ на горите във фаза на

старост

площ на местообит анието.

29.09.2020 г., „Гора във фаза на старост" е гора в последната фаза на естествена динамика на горското насаждение, без значими интервенции

- не е съществено повлияна от едроплощни природни нарушения и антропогенни въздействия, като по този начин притежава екосистемни характеристики на предклимаксно съобщество.

Съгласно заповед № РД 49-493 от 13.12.2016 г. на Министъра на земеделието и храните, 28,7 хa гори от местообитанието в зоната, представляващи държавни горски територии, управлявани от Министерство на земеделието и храните са определени като Гори във фаза на старост.

Това са повече от горите на местообитанието в зоната. Причините за това са, че определените от МЗХ гори от местообитанието като ГФС, не съвпадат напълно с полигоните от проект „Картиране и определяне на природозащитно състояние на природни местообитания и видове - фаза I", от 2013 г. В заповедта са включени площи на подотдели, малка част от площта, на които е заета от

местообитанието.

показател, така че площта на горите във фаза на старост да не намалява под 10 % от общата площ на местообитанието в зоната.

Структура и функции. Количеств о мъртва дървесина

% или м3/ха

Поне 60% от площта на местообит анието се характериз ира с общо количеств о мъртва дървесина от поне 10% от запаса, но не по- малко от 20 м3/ха, също както и с не по-

малко от 10 стоящи

По експертна преценка, количеството мъртва дървесина на горите от местообитанието е под стойността за благоприятно природозащитно състояние.

Целта е подобряване на състоянието по този показател.

Показател

Мерна

единица

Целева

стойност

Допълнителна информация

Специфични

природозащитни цели за защитената зона

мъртви

дървета.

Структура и функции. Наличие на големи/био топни дървета

Брой на ха

Поне 60% от площта на местообит анието се характериз ира с наличието на най- малко 10 големи/ биотопни дървета на

ха.

Най-подходящо е биотопните дървета да са разположени на групи, а не като единични дървета.

По експертна преценка, количеството биотопни дървета от горите от местообитанието е под стойността за благоприятно природозащитно състояние.

Целта е подобряване на състоянието по този показател.

7. Необходимост от актуализация на СФ на защитената зона

Не е необходима промяна на Стандартния формуляр за данни.

8. Цитирана литература

Xxxxxxxx, X. (гл. ред.). Червена книга на Република България, Том III - Природни местообитания. xxxx://x-xxxxx.xxx.xx/xxx/xx/xxx0/. Последно посетен на 25.11.2021 г. Министерство на околната среда и водите (МОСВ). Информационна система за защитени зони от екологична мрежа Натура 2000.

xxxx://xxxxxx0000.xxxx.xxxxxxxxxx.xx/Xxxx/Xxxxxx0000XxxxxxxxxXxxxx. Последно посетен на 25.11.2021 г.

European commission. The State of Nature in the EU – Article 17 reporting. xxxxx://xx.xxxxxx.xx/xxxxxxxxxxx/xxxxxx/xxxxxxxxx/xxx_xxxxxxxx/xxxxx_xx.xxx. Last visited on 25.11.2021.

1.5. Природозащитни цели за 91H0* Панонски гори с Quercus pubescens

1. Код и наименование на типа местообитание: 91H0 * Панонски гори с Quercus pubescens

2. Кратка характеристика на целевия обект

В това местообитание се включват разредени дъбови гори, с участие на космат дъб (Quercus pubescens) над 3 десети. Разпространено е по варовикови възвишения на места с континентален климат. Тези гори са част от смесените дъбови гори, като обикновено заемат най-сухите и топли места по склонове предимно с южно или западно изложение. Заради континенталните условия, бедните почви и антропогенното влияние, горите са предимно фрагментарни и имат на места храсталачен облик. Дървесният етаж, в който косматият дъб доминира или съдоминира, достига височина най-често 4-8 m. Освен Quercus pubescens, в този етаж обикновено се срещат Acer campestre, Fraxinus ornus, Quercus cerris, Q. frainetto, Q. virgiliana. Често, особено на места с плитка варовикова основа, масово расте и Carpinus orientalis, който може да образува и втори дървесен етаж.

3. Състояние на биогеографско ниво и разпространение в мрежата

Съгласно картирането извършено през периода 2011–2013 година, 91H0* е разпространено в Алпийския, Континенталния и Черноморския биогеографски региони. При докладването, съгласно чл. 17 от Директивата за местообитанията през 2019 г., природното местообитание е посочено в благоприятно състояние по отношение на Площ на разпространение, Площ, покрита от местообитанието и Структура и функции и в трите биогеографски региона. И в трите района състоянието по отношение на бъдещите перспективи е неблагоприятно-незадоволително. Тъй като при докладването през 2019 година са посочени някои влияния и заплахи, които оказват съществено влияние върху структурата и функциите на местообитанието, то има достатъчно основания, неблагоприятно-незадоволителната оценка на състоянието по критерий „Структура и функции“ от 2013 година да се счита все още за валидна. Най-значителните влияния и заплахи са „Интензивна паша от домашни животни“ и „Изнасяне на мъртва дървесина“. Други влияния и заплахи, които са от значение са „Естествени сукцесионни изменения“,

„Залесяване с екзоти и неместни видове“ и „Горски пожари“. Местообитанието е предмет на опазване в 59 защитени зони.

4. Състояние на ниво защитена зона

Код

Местообитани е

Площ (ха)

Качеств о на данните

Представителнос т

Пло щ

Степен на съхранени е

Обща оценк а

91H0

Панонски гори с

Quercus pubescens

546.7

Качеството на данните е оценено като М или средно, което означава че определянето на състоянието на местообитанието се основава на частични данни, с някои екстраполации. Представителността е B или добра, като местообитанието е типично за защитената зона и неговото опазване е важно при нейното управление. Оценката за площ е B, като процентното съотношение (p) на площта на местообитанието в зоната, спрямо площта му в национален мащаб е 15% ≥ p > 2%. Степента на съхранение е B, което определя местообитанието като такова с добро съхранение. Общата оценка е B.

5. Анализ на наличната информация

При изработката на настоящия документ е използвана информацията за разпространението и състоянието на местообитанието, предоставена в Информационната система за защитени зони от екологична мрежа Натура 2000, Горската инвентаризация и Докладванията по член 17 от 2013 г. и 2019 г. Необходимо е да се отбележи, че картираните полигони на местообитанието не съвпадат пространствено с подотделите на последната горска инвентаризация. Поради тази причина, показателите на състоянието на местообитанието, налични в горската база данни не може да се използват директно, а само експертно, едновременно с оглед на ортофото изображения и след теренни проучвания. През 2020 година, беше извършено теренно проучване за актуализация на наличната информация на състоянието на местообитанието в зоната. Въз основа на анализ на данните от горската инвентаризация и на ортофото изображения, бяха избрани места за верификация на присъствие на местообитанието, както в полигони, където то вече е регистрирано, така и на потенциално нови места. Местата за верификация представляват кръг с радиус около 10 м. Наред с верификациите за присъствие беше извършена и експертна оценка, по протежение на обследваните полигони, на показатели, които липсват в данните от горската инвентаризация, такива като Количество мъртва дървесина и Наличие на големи/биотопни дървета.

6. Цели за подобряване/поддържане на природозащитното състояние на местообитанието в зоната

Показател

Мерна

единица

Целева

стойност

Допълнителна информация

Специфични природозащитни

цели за защитената зона

Площ

ха

Не може да се определи

2013 г., площта на местообитанието в зоната е

546.71 ха. Същата площ е посочена и в актуалния стандартен формуляр. При теренната работа през 2020 година се установи, че част от картираните полигони на местообитанието в ЗЗ

„Драгоман “, включват площи, които не са заети с горски съобщества, а с

единични дървета от космат дъб. Независимо, че при

Междинни цели: да се осъществи картиране на местообитанието в защитената зона за прецизиране на площта му до 2025 г; да се разработи единна бъдеща схема за мониторинг на параметъра до 2025 година.

Показател	Мерна единица	Целева стойност	Допълнителна информация	Специфични природозащитни цели за защитената зона
			картирането през 2012 година, площта е редуцирана значително спрямо първоначално посочената в стандартния формуляр, все още има много площи, които нямат характеристиката на гора. Това не ни позволява да посочим конкретна целева стойност на показателя Площ, преди да бъде извършено ново, по- детайлно картиране на площите заети от местообитанието.
Структура и функции. Пълнота на първия дървесен етаж (средно притеглена)	Части от единицата	От 0.6 до 1	Този показател представя степента на насищане с дървета и се изразява като съотношение на кръговата площ на наличния дървостой към кръговата площ на еталонно (нормално) насаждение. Окончателната стойност на показателя се получава като средно претеглена, според площите на отделните полигони. Стойността на показателя е динамична и пряко зависи от провежданите лесовъдски мероприятия и естествени природни нарушения водещи до отпадане на дървета. Пълнота на първия дървесен етаж, е посочена за картираните площи имащи характеристика на гора. По експертна преценка, пълнотата на първия дървесен етаж (средно претеглена) на тези гори е 0.5.	Подобряване на пълнотата на първия дървесен етаж (средно претеглен) до достигане на стойности от 0.6 до 1.
Структура и функции. Състав на първия дървесен етаж (средно притеглен)	Части от десетицата	От 6 до 10 за космат дъб (Quercus pubescens)	Съставът на първия етаж изразява относителното участие на съответните дървесни видове в насаждението, като окончателната стойност на показателя се получава като	Целта е поддържане на състоянието по този показател, така че състав на първия дървесен етаж (средно претеглен) до

Показател

Мерна

единица

Целева

стойност

Допълнителна информация

Специфични природозащитни цели за защитената

зона

средно прeтеглена, според площите на отделните полигони.

Според анализа на наличната информация, съобразно подхода, описан в т. 5 на настоящия документ, средно прeтегленото участие на космат дъб в състава на първия дървесен етаж за площите имащи характеристика на гора е 6

десети.

да бъде от 6 до 10 за космат дъб.

Структура и функции.

Средна възраст на първия дървесен

етаж (средно притеглена)

Години

Над 60, не намалява, а се увеличава

Стойността на показателя се получава като средно претеглена, според площите на отделните полигони.

Според анализа на наличната информация, съобразно подхода, описан в т. 5 на настоящия документ, възрастта на първия дървесен етаж за полигоните имащи характеристика на гора е

50 години..

Целта е подобряване на състоянието по този показател, така че средната възраст (средно претеглена) на първия дървесен етаж да достигне 60 години до 2030 година.

Структура и функции.

Площ на горите във фаза на

старост

ха

Поне 10% от общата площ на местообитанието

Министъра на земеделието и храните, 82,9 хa гори от местообитанието в зоната, представляващи държавни горски територии,

управлявани от

Целта е поддържане на състоянието по този показател, така че площта на горите във фаза на старост да не намалява под

82.9 ха.

Показател

Мерна

единица

Целева

стойност

Допълнителна информация

Специфични природозащитни цели за защитената

зона

Министерство на земеделието и храните са определени като Гори във фаза на старост.

Поради липсата на точни данни за площ не може да се определи процента на

гори във фаза на старост.

Структура и функции.

Количество мъртва дървесина

% или м3/хa

20 м3/хa, също какво и с не по- малко от 10

стоящи мъртви дървета

Подобряване на състоянието по този показател, до достигане на целевата стойност.

Структура и функции.

Наличие на големи/ биотопни дървета

Брой на ха

Най-подходящо е биотопните дървета да са разположени на групи, а не като единични дървета.

целевата стойност.

Подобряване на състоянието по този показател, до достигане на целевата стойност.

7. Необходимост от актуализация на СФ на защитената зона

Не е необходима промяна на стандартния формуляр на местообитанието в зоната. Следва да се запази настоящата площ до нейното прецизиране при бъдещи проучвания. Към момента няма достатъчно надеждни данни, че посочената площ не може да се заложи като целева.

8. Използвана литература

Xxxxxxxx, X. (гл. ред.). Червена книга на Република България, Том III - Природни местообитания. xxxx://x-xxxxx.xxx.xx/xxx/xx/xxx0/. Последно посетен на 26.11.2021 г. Министерство на околната среда и водите (МОСВ). Информационна система за защитени зони от екологична мрежа Натура 2000.

xxxx://xxxxxx0000.xxxx.xxxxxxxxxx.xx/Xxxx/Xxxxxx0000XxxxxxxxxXxxxx. Последно посетен на 26.11.2021 г.

European commission. The State of Nature in the EU – Article 17 reporting. xxxxx://xx.xxxxxx.xx/xxxxxxxxxxx/xxxxxx/xxxxxxxxx/xxx habitats/index en.htm. Last visited on 25.11.2021.

1.6. Природозащитни цели за 91М0 Балкано-панонски церово-горунови гори

1. Код и наименование на типа местообитание: 91М0, Балкано-панонски церово- горунови гори

2. Кратка характеристика на целевия обект

В това местообитание се включват гори с участие по-голямо или равно на 5 за благун (Quercus frainetto), цер (Quercus cerris), или зимен дъб (Quercus dalechampii) или за смесени дървостои от тези видове. В условия на планинските масиви по западното крайбрежие на Черно море (Странджа и Източна Стара планина) в състава участва и източен горун (Quercus polycarpa). Местообитанието е представено с три подтипа: Континентални смесени дъбови гори, Субсредиземноморски смесени дъбови гори и Евксински гори на Quercus polycarpa.

3. Състояние на биогеографско ниво и разпространение в мрежата

Съгласно картирането, извършено през периода 2011–2013 година, местообитание 91М0 е разпространено в Алпийския, Континенталния и Черноморския биогеографски региони. При докладването по чл. 17 от Директивата за местообитанията (за периода 2013- 2018 г.), природното местообитание е посочено в благоприятно състояние по отношение на Разпространение, Площ, Структура и функции и Бъдещи перспективи (заплахи и влияния) и в трите биогеографски региона. Тъй като при докладването през 2019 година са посочени някои влияния и заплахи, които оказват съществено влияние върху структурата и функциите на местообитанието, то има достатъчно основания, неблагоприятно-незадоволителната оценката на състоянието по критерий „Структура и функции“ от докладването през 2013 година (за периода 2007-2012 г.) да се счита все още за валидна. Най-значителните влияния и заплахи са „Интензивна паша от домашни животни“, „Изнасяне на мъртва дървесина“. Местообитанието е предмет на опазване в 126 защитени зони.

4. Състояние на ниво защитена зона

Код

Местообитани е

Площ (ха)

Качество на данните

Представителност

Площ

Степен на съхранение

Обща оценка

91М

Балкано- панонски церово- горунови гори

932.66

Качеството на данните е оценено като М или средно, което означава че определянето на състоянието на местообитанието се основава на частични данни, с някои екстраполации. Представителността е В или добра, като местообитанието е типично за защитената зона и неговото опазване е важно при нейното управление. Оценката за площ е C, като процентното съотношение (p) на площта на местообитанието в зоната, спрямо площта му в национален мащаб е 2% ≥ p > 0%. Степента на съхранение е B, което определя местообитанието като такова с добро съхранение. Общата оценка е В.

5. Анализ на наличната информация

При изработката на настоящия документ е използвана информацията за разпространението и състоянието на местообитанието, предоставена в Информационната система за защитени зони от екологична мрежа Натура 2000, Горската инвентаризация и Докладванията по член 17 от 2013 г. и 2019 г. Необходимо е да се отбележи, че картираните полигони на местообитанието не съвпадат пространствено с подотделите на последната горска инвентаризация. Поради тази причина, показателите на състоянието на местообитанието, налични в горската база данни не може да се използват директно, а само експертно, едновременно с оглед на ортофото изображения и след теренни проучвания. През 2020 година, беше извършено теренно проучване за актуализация на наличната информация на състоянието на местообитанието в зоната. Въз основа на анализ на данните от горската инвентаризация и на ортофото изображения, бяха избрани места за верификация на присъствие на местообитанието, както в полигони, където то вече е регистрирано, така и на потенциално нови места. Местата за верификация представляват кръг с радиус около 10 м. Наред с верификациите за присъствие беше извършена и експертна оценка, по протежение на обследваните полигони, на показатели, които липсват в данните от горската инвентаризация, такива като Количество мъртва дървесина и Наличие на големи/биотопни дървета.

6. Цели за подобряване/поддържане на природозащитното състояние на местообитанието в зоната

Показател

Мерна

единица

Целева стойност

Допълнителна информация

Специфични природозащитни цели за

защитената зона

Площ

ха

Поне 932.66 ха

Съгласно проект "Картиране и определяне на природозащитно състояние на природни местообитания и видове - фаза I", от 2013 г., площта на местообитанието в зоната е 932.66 ха. Същата площ е посочена и в актуалния стандартен формуляр. При теренната работа в зоната през 2020 г., местообитанието се потвърди в посетените полигони от картирането през 2013 г. Поради тази причина целевата стойност е площта установена при картирането от 2013

г.

Поддържане на площ на местообитанието в защитената зона

932.66 ха. Междинна цел е да се разработи и приложи единна бъдеща схема за мониторинг на параметъра до 2025 година.

Структура и функции.

Пълнота на първия дървесен етаж (средно претеглена)

Части от единицата

От 0.6 до 1

динамична и пряко зависи от

Целта е поддържане пълнота на първия дървесен етаж (средно претеглена) от 0.6

до 1.

Показател

Мерна

единица

Целева стойност

Допълнителна информация

Специфични природозащитни цели за

защитената зона

провежданите лесовъдски мероприятия и естествени природни нарушения водещи до отпадане на дървета.

0.6.

Структура и функции.

Състав на първия дървесен етаж (средно претеглен)

Части от десетицата

От 6 до 10 за Q. frainetto и/или

Q. cerris, и/или

Q. dalechampii; или комбинации от тези видове в първия дървесен етаж.

специфичната цел е поддържане на

Поддържане на състав на първия дървесен етаж (средно претеглен) с участие от 6 до 10 за Q. frainetto и/или Q. cerris, и/или Q. dalechampii; или комбинации от тези видове.

Показател	Мерна единица	Целева стойност	Допълнителна информация	Специфични природозащитни цели за защитената зона
			състоянието по този показател.
Структура и функции. Средна възраст на първия дървесен етаж (средно претеглена)	Години	Над 60, не намалява, а се увеличава	Стойността на показателя се получава като средно претеглена, според площите на отделните полигони. Според анализа на наличната информация, съобразно подхода, описан в т. 5 на настоящия документ, възрастта на първия дървесен етаж е 60 години. Горите са с издънков произход, със започнали възобновителни сечи и част от площите ще преминават в по- ниски класове на възраст в бъдеще.	Целта е поддържане на състоянието по този показател, така че средната възраст (средно претеглена) на първия дървесен етаж да бъде поне 60 години.
Структура и функции. Площ на горите във фаза на старост	ха	Поне 10% от общата площ на местообитанието	Съгласно Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, обновена от 29.09.2020 г., „Гора във фаза на старост" е гора в последната фаза на естествена динамика на горското насаждение, без значими интервенции - не е съществено повлияна от едроплощни природни нарушения и антропогенни въздействия, като по този начин притежава екосистемни характеристики на предклимаксно съобщество.	Целта е поддържане на състоянието по този показател, така че площта на горите във фаза на старост да не намалява под 127.2 ха.

Показател

Мерна

единица

Целева стойност

Допълнителна информация

Специфични природозащитни цели за

защитената зона

Съгласно заповед

№ РД 49-493 от 13.12.2016 г. на

Министъра на земеделието и храните, 127.2 хa гори от местообитанието в зоната, представляващи държавни горски територии, управлявани от Министерство на земеделието и храните са определени като Гори във фаза на старост.

Това са 14 % от горите на местообитанието в зоната. Необходимо е да се отбележи, че определените от МЗХ гори от местообитанието като ГФС, не съвпадат напълно с полигоните от проект „Картиране и определяне на природозащитно състояние на природни местообитания и видове - фаза I", от

2013 г.

Структура и функции.

Количество мъртва дървесина

% или м3/хa

20 м3/хa, също какво и с не по- малко от 10

Мъртвата дървесина може да бъде стояща или лежаща. Минималният диаметър на лежащата мъртва дървесина е 8 cм, а на стоящата – 16 см. Според анализа на наличната информация, съобразно подхода,

описан в т. 5 на настоящия

Подобряване на състоянието по този показател, до достигане на целевата стойност.

Показател

Мерна

единица

Целева стойност

Допълнителна информация

Специфични природозащитни цели за

защитената зона

стоящи мъртви дървета

документ, количеството мъртва дървесина е

по-малко от целевата стойност.

Структура и функции.

Наличие на големи/биотопни дървета

Брой на ха

по-малък от целевата стойност,

Подобряване на състоянието по този показател, до достигане на целевата стойност.

7. Необходимост от актуализация на СФ на защитената зона

Не е необходима промяна на Стандартния формуляр за данни.

8. Използвана литература

Xxxxxxxx, X. (гл. ред.). Червена книга на Република България, Том III - Природни местообитания. xxxx://x-xxxxx.xxx.xx/xxx/xx/xxx0/. Последно посетен на 24.11.2021 г. Министерство на околната среда и водите (МОСВ). Информационна система за защитени зони от екологична мрежа Натура 2000.

xxxx://xxxxxx0000.xxxx.xxxxxxxxxx.xx/Xxxx/Xxxxxx0000XxxxxxxxxXxxxx. Последно посетен на 23.11.2021 г.

Изпълнителна агенция по горите (ИАГ). Лесоустройствени проекти. xxxx://xxx.xxxxxxxxxxx.xxx.xx:0000/xxx-xxx/xxx.xxx. Последно посетен на 23.11.2021 г.

Xxxxxxxx, Х., X. Xxxxxxx., X. Xxxxxxx, X. Xxxxx, X. Xxxxxx, X. Xxxxxxx (ред.) 2009. Ръководство за оценка на благоприятно природозащитно състояние за типове природни местообитания и видове по НАТУРА 2000 в България. Изд. Българска фондация Биоразнообразие. София, 630 стр.

European commission. The State of Nature in the EU – Article 17 reporting. xxxxx://xx.xxxxxx.xx/xxxxxxxxxxx/xxxxxx/xxxxxxxxx/xxx_xxxxxxxx/xxxxx_xx.xxx. Last visited on 24.11.2021.

Автори горски местообитания: Xxxxxx Xxxxxxxx, Xxxxxx Xxxxxx, Xxxxxx Xxxxxxx, Xxxxxxxxx Xxxxxxxxx

2. Типове негорски природни местообитания

2.1. Природозащитни цели за 3140 Твърди олиготрофни до мезотрофни води с бентосни формации от Chara

1. Код и наименование на типа местообитание: 3140 Твърди олиготрофни до мезотрофни води с бентосни формации от Chara

2. Кратка характеристика на целевия обект

Природното местообитание е представено от т. нар. подводни “ливади” от харови водорасли (от родовете: Chara, Lamprothamnium, Nitellopsis, Nitella и Tolypella), които частично и по-рядко изцяло покриват дъната на олиго- до мезотрофни водни басейни със стояща или бавно течаща, с алкална реакция вода, включително в бракични и солени води. Местообитанието е разпространено предимно във варовитите и карстови райони на страната, като понастоящем е с ограничено разпространение и обикновено заема малки площи. Съобществата отнасящи се към местообитанието се развиват по тинесто дъно на дълбочина 0–2 m (рядко до 5 m), като заемат неголеми площи, понякога частично или изцяло изчезват в резултат на пресъхване на водоема, но са с добри възобновителни способности при възстановяване на водните басейни и влажните зони дори след дълъг период от време. Наблюдават се в различни видове водни басейни, в които местообитанието се проявява в зависимост от абиотичните фактори: степен на еутрофизация (от олиготрофни до еутрофни), но обикновено това са алкални води– рН от 7 до >8,5. Заедно с харовите водорасли, често се срещат и видове макроводорасли от родовете Cladophora и Vaucheria, както и редица висши растения – видове хидро- и хидро- хигрофити. Към местообитание 3140 в Червена книга на България (ЧК, т.3. Природни местообитания) са отнесени два типа местообитания с кодове и имена 02C1 Съобщества от харови водорасли в олиготрофни варовити течащи води (Xxxxxx, Xxxxxxxxxx 2015а) и 03C1 Съобщества от харови водорасли в стоящи води (Xxxxxx, Xxxxxxxxxx 2015б). И двата типа природни местообитания са с категория Застрашено (EN) местообитание.

В защитената зона, природното местообитание е налично в границите на Драгоманското блато и във водни обекти до с. Безден.

3. Състояние на биогеографско ниво и разпространение в мрежата

В мрежата Натура 2000, природно местообитание с код 3140 е предмет на опазване в 17 защитени зони (Natura 2000 update April 2019: xxxxx://xxx.xxxxxx.xxxxxx.xx/xx/xx/x0000), като в мрежата Натура 2000 са включени 99% от площта на местообитанието спрямо националната му оценка. То е разпространено в Алпийския, Континенталния и Черноморския биогеографски региони, като най-обширни са площите му в Континенталния регион. В защитена зона „Драгоман“ се среща само в Континенталния биогеографски регион.

Съгласно двете последователни докладвания по чл. 17 на Директивата за местообитанията, респективно през 2019 г. (за периода 2013-2018 г.) и през 2013 г. (за периода 2007-2012 г.) за това местообитание в Континенталния биогеографски регион, то е в неблагоприятно-незадоволително състояние. Като според докладването през 2019 г. е в благоприятно състояние по разпространение и неблагоприятни-незадоволителни площ, структура и функции, и бъдещи перспективи. Докато при докладването през 2013 г. са оценени благоприятно състояние по разпространение и площ, и неблагоприятно- незадоволително по структура и функции, и бъдещи перспективи. При докладването през 2019 г., посочените заплахи и влияния са оценени със средна степен на значимост – температурни промени поради изменение на климата, абиотични естествени процеси (ерозия, затлачване, осушаване и др.), водовземане от подземни, повърхностни или

смесени води, замърсяване на повърхностни или подземни води, натрупване на органичен материал, добив на минерали (напр. чакъл, пясък, черупки) и др. Като влияния и заплахи, при докладването през 2013 г. с висока степен на значимост се посочват добив на пясък и чакъл, зауствания и предизвикани от човека промени на хидрологичните условия. Тези заплахи и влияния, донякъде съответстват на посочените за местообитанието и в Червена книга, където за тип 03C1, като отрицателно действащи фактори са: пресушаване на блата, запълване, преграждане с диги, изменения в хидрологичния режим, управление на водните нива и водната растителност, и замърсяване на водните басейни; естествени процеси – затлачване, пресъхване, еутрофизиране, натрупване на органичен материал, промяна на водните екосистеми в сухоземни.

4. Състояние на ниво защитена зона

Според данните в стандартния формуляр, площта на местообитанието в зона

„Драгоман“ е 4,42 ха, което е 0,92% от цялата площ на местообитанието в Континенталния биогеографски регион за страната. В стандартния формуляр, местообитанието в зоната е с оценка за „Представителност“ (A), за „Относителна площ“ (С) и „Степен на опазване“ (В), като крайната оценка е (В).

Annex I Habitat types						Site assessment
Code	PF	NP	Cover (ha)	Cave (number)	Data quality	A/B/C/D	A/B/C
						Representativity	Relative Surface	Conservation	Global
3140			4.42		G	А	C	B	B

Съгласно специфичния доклад за това природно местообитание в защитена зона

„Драгоман“, публикуван в „Информационна система за защитени зони от екологичната мрежа Натура 2000 на МОСВ“, и в резултат на картирането през 2011-2012 г., е представен с 3 полигона. Единия от полигоните (с площ 0,33 ха; до с. Безден) е зает 100% от местообитанието, докато в другите два полигона (Драгоманско и Алдомировско блато) природното местообитание е в комплекс с местообитание 3150, като заема 1% от площта на полигоните. Цялата площ на водния басейн на Алдомировското блато и някои прилежащи влажни ливади са включени в ЗМ „Алдомировско блато“, която е защитена територия съгласно ЗЗТ.

Съгласно специфичния доклад за това природно местообитание в защитена зона

„Драгоман“, то е оценено в неблагоприятно-незадоволително състояние, като тази оценка е въз основа незадоволителното състояние по значителна част от параметрите по критерии Структура и Функции и Бъдещи перспективи. Съгласно информацията в специфичния доклад за местообитанието в зоната, при теренните проучвания през 2011 г. са отчетени процеси на еутрофикация: например е посочено че са „установени зообентосни и планктонни видове, посочените като типични в Ръководството за определяне на ПС и характерни за басейни с напреднала еутрофизация“, че „съгласно параметрите заложени в РДВ на ЕС фито- и зообентосните както и планктонните съобщества в стоящите басейни от типа местообитание са характерни за повлияни антропогенно басейни“ и че е

„установено мезо-, еутрофно състояние на полигоните местообитанието в цялата зона. Това е нетипично за типа местообитание“.

През 2020 година беше извършена теренна проверка за актуализация на наличната информация за състоянието на местообитанието в зоната. При проведените теренни изследвания не са установени промени в заеманата площ на местообитанието. В полигона до с. Безден беше наблюдавано покритие на харови водорасли около 40-50% по водното дъно и на хидро- и хидро до – хигрофитна растителност по периферията на водното тяло

под 10 % от заеманата площ. Теренни измервания през ноември 2020 г. в полигона до с. Безден показват pH = 8.2 и електропроводимост от 333 microS/cm.

5. Анализ на наличната информация

При определянето на природозащитните цели е използвана информацията за разпространението и състоянието на местообитанието, предоставена в Информационната система за защитени зони от екологична мрежа Натура 2000 и Докладванията по член 17 от 2013 г. и 2019 г., както и данните от извършената теренна проверка за актуализация на наличната информация за състоянието на местообитанието в зоната през 2020 г. Въз основа на анализа на наличната информация са направени следните изводи за настоящото състояние на местообитанието, които са отразени в целите, представени в този документ:

- В специфичния доклад за местообитанието са включени параметри, като екологичен статус на водното тяло по биологични параметри съгласно РДВ, активна реакция – pH на водата, електропроводимост, количество на азот, фосфор и др., които са свързани с хидробиологичния мониторинг от Националната система за мониторинг на околната среда „Мониторинг на води“. В нито един от трите полигона (респективно водни обекти), в които има наличие на местообитание 3140 в защитена зона „Драгоман“, обаче, няма пункт за пробонабиране към Националната система за мониторинг на околната среда,

„Мониторинг на води“.

6. Природозащитни цели за местообитанието в зоната

Специфичните природозащитни цели за защитената зона са формулирани по параметри със съответни мерни единици и целеви стойности в приложената таблица.

Параметър

Мерна единица

Целева стойност

Допълнителна информация

Специфични цели

Площ

ха

Най-малко 4,42 ха

Местообитанието се среща ограничено в защитената зона в границите на

Драгоманското и Алдомировското блато и

във воден обект до с. Безден.

Поддържане на площта от най-малко 4,42 ха.

Структура и функции: Присъствие на типичния доминиращ вид (доминиращи видове)

Проективно покритие (%) на доминиращ вид от харови водорасли

Наличие на поне 1 вид с проективно покритие над 50%

Типичните видове, представители на харовите водорасли, които трябва да се отчитат в защитена зона

„Драгоман“ са Chara spp., Lamprothamnium spp., Nitellopsis spp., Nitella spp. и Tolypella spp.

Според информацията в специфичния доклад, през 2011г. е установено

20% проективно покритие на

Поддържане на покритие на харови водорасли над 50%.

Параметър

Мерна единица

Целева стойност

Допълнителна информация

Специфични цели

популациите на харови водорасли. При посещението през 2020 г. беше наблюдавано покритие на харови водорасли около 40-

50%.

Структура и функции: Промени в хидрологичния режим

свързани с отводняване и водоползване

Наличие/липса на отводнителни дейности

Няма нови отводнителни съоръжения и водоползвания

По данните в специфичния доклад и наблюденията през ноември 2020 г., в част от границата на

полигона на

местообитанието до с. Безден има

антропогенни структури като дига, саваци, тръби и път. Тези структури разделят местообитанието от яз. Бистрица и създават фрагментация на неговия екотон. На територията на Драгоманското блато също има изградени изкуствени

хидромелиоративни съоръжения (канали).

Поддържане на състоянието. Недопускане на изграждане на нови

изкуствени хидрологични съоръжения.

7. Необходимост от актуализация на СФ на защитената зона

За момента, не е необходима промяна на данните, посочени в СФ.

8. Цитирана литература

Xxxxxx, X. x Xxxxxxxxxx, Д. 2015а. 02C1 Съобщества от харови водорасли в олиготрофни варовити течащи води. - В: Xxxxxxxx X., Xxxxx Ч., Xxxxx X., Xxxxxx X., Xxxxxxxx, X., Xxxxxxxxx X., Xxxxxx X., Xxxxxxxx X., Xxxxx X., Xxxxxx С. (ред.). Червена книга на Република България, Том 3. Природни местообитания”. ИБЕИ–XXX & МОСВ, София, 81-82 стр.

Xxxxxx, X. x Xxxxxxxxxx, Д. 2015б. 03С1. Съобщества от харови водорасли в стоящи води.

- В: Xxxxxxxx X., Xxxxx X., Xxxxx X., Xxxxxx X., Xxxxxxxx, X., Xxxxxxxxx X., Xxxxxx Й., Xxxxxxxx X., Xxxxx X., Xxxxxx С. (ред.). Червена книга на Република България, Том 3. Природни местообитания”. ИБЕИ–XXX & МОСВ, София, 82-84 стр.

Автор на текста: Xxxxxxxxx Xxxxxxxxxx

2.2. Природозащитни цели за 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition

1. Код и наименование на типа местообитание: 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition

2. Кратка характеристика на целевия обект

Това местообитание представлява мезотрофни до еутрофни езера и блата. В тази група се включват и водоеми с частично антропогенен произход, например изоставени наводнени баластриери, стари речни корита, някои блата, които са били използвани като рибарници и после изоставени, ако в тях се развиват типични хидрофитни ценози, доминирани от Lemna spp., Nymphoides peltata, Persicaria amphibia, Nymphaea alba, Nuphar lutea, Trapa natans, Potamogeton spp., Ceratophyllum spp., Utricularia spp. и др. Обикновено хидрофитните ценози в блатата и езерата формират комплекс с разнообразни хигрофитни съобщества, например пояси и петна от тръстика (Phragmites australis), папур (Typha spp.), камъш (Schoenoplectus lacustris) и др. Различните хидромелиоративни мероприятия водят до бързо изплитняване, пресъхване и запълване на езерата и блатата с растителни останки и хигрофитните ценози могат да ги заемат изцяло. Това е деградационна сукцесия в тези водоеми, която силно намалява тяхното значение за опазване на водолюбива флора и фауна.

Езерата или блатата следва да се разглеждат като комплексен хабитатен тип, доколкото включват разнообразни хабитатни подтипове или респективно растителни съобщества, които се намират в динамично равновесие помежду си. Тези водоеми имат понякога силно флуктуиращо водно ниво в зависимост от нивото на реката, в чиято тераса се намират. Откритите водни площи, известни още като „водни огледала“ или

„лъщинета“, са заети най-често от потопена (бентосна) и плаваща растителност, съставена от типични хидрофити. Те също варират по площ и обем и при сухи лета могат временно да изчезват.

В Червена книга на България (том 3. Природни местообитания) е включено като 04С1 Естествени или полуестествени мезотрофни до еутрофни езера и блата с макрофитна растителност и е с категория застрашено (EN) местообитание (Цонев, Xxxxxx, Xxxxxxxx 2015). В защитена зона Драгоман местообитание е представено от Драгоманското и Алдомировското блато.

3. Състояние на биогеографско ниво и разпространение в мрежата

В мрежата Натура 2000, природно местообитание с код 3150 е предмет на опазване в 52 защитени зони (Natura 2000 update April 2019: xxxxx://xxx.xxxxxx.xxxxxx.xx/xx/xx/x0000) и е разпространено в три биогеографски региона – Алпийски, Континентален и Черноморски, като най-обширни са площите му в Континенталния регион. В защитена зона „Драгоман“ се среща само в Континенталния биогеографски регион.

Съгласно двете последователни докладвания по чл. 17 на Директивата за местообитанията, респективно през 2019 г. (за периода 2013-2018 г.) и през 2013 г. (за периода 2007-2012 г.) за това местообитание в Континенталния биогеографски регион, то е в неблагоприятно-незадоволително състояние: благоприятно състояние по разпространение и площ, и неблагоприятни-незадоволително по структура и функции, и бъдещи перспективи. При докладването през 2019 г., посочените заплахи и влияния са оценени със средна степен на значение – температурни промени поради изменение на климата, абиотични естествени процеси (ерозия, затлачване, осушаване и др.), водовземане от подземни, повърхностни или смесени води, замърсяване на повърхностни

или подземни води, натрупване на органичен материал, добив на минерали (напр. чакъл, пясък, черупки) и др. През 2013 г. като влияния и заплахи с висока степен на значимост се посочват замърсяването на повърхностни води и предизвиканите от човека промени на хидрологичните условия.

4. Състояние на ниво защитена зона

Според данните в стандартния формуляр, площта на местообитанието в защитена зона „Драгоман“ е 404,84 ха, което е 2,51% от общата му площ в Континенталния биогеографски регион за страната. Тази площ е установена по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (т.е. през 2011-2012 г.) и е по-голяма от предишна референтна площ. Съгласно Стандартен Формуляр местообитанието в зоната е с оценки: за „Представителност“ (A), за „Относителна площ“ (С) и „Степен на опазване“ (В), като крайната оценка е (В).

Annex I Habitat types						Site assessment
Code	PF	NP	Cover (ha)	Cave (number)	Data quality	A/B/C/D	A/B/C
						Representativity	Relative Surface	Conservation	Global
3150			404.84		G	A	C	B	B

Съгласно специфичния доклад за това природно местообитание в защитена зона

„Драгоман“, публикуван в „Информационна система за защитени зони от екологичната мрежа Натура 2000 на МОСВ“, то е представено само с 2 полигона съответстващи на водните тела на Драгоманското и Алдомировското блато. В тези полигони местообитанието е с 99% участие и 1% участие има местообитание 3140. Въпреки, че в специфичния доклад, е отчетено, че местообитанието проявява своите основни характеристики, общaта оценка за неговото състояние обаче е за неблагоприятно-лошо състояние, основно заради установена еутрофикация. По редица параметри от критерии Структура и функции и Бъдещи перспективи също има по-ниски оценки – неблагоприятно-незадоволително състояние.

През 2020 г. беше извършена теренна проверка за актуализация на наличната информация за състоянието на местообитанието в зоната. Въпреки, че основната площ не е променена, е установено практически изсъхване на Алдомироското блато, дори и в един от районите с най-голяма дълбочина (около координати 42.886440°, 23.002247°). За Драгоманското блато също е наблюдавано осушаване – липса на повърхностен воден слой в някои от крайните части (около координати 42.936564°, 22.9526655°). Въпреки, че наблюденията през 2020 г., могат да се приемат че са в период на маловодие (ноември месец, след лятното ниско ниво на валежи), предвид относително влажното лято през 2020 г. за Западна България, както и че наблюденията през 2011 г. също са били през ноември месец, може да се заключи, че през 2020 г. има ясно намаляване на водното ниво. Допълнителна причина за осушаване на част от територията, заета от местообитанието е наличието на паша. При теренните посещения през 2020 г. е установено заграждане с електропастир на някои крайни части от полигона на местообитание 3150 в района на Драгоманското блато. Теренните посещения през 2020г., както и сателитни изображения в Гугъл, показват значителна степен на обрастване на водните басейни на Алдомировско и Драгоманско блато с хигрофитна растителност (тръстика, папури и др.) и значително по-малка представеност на територии с открито водно огледало, в които има условия за

развитие на хидрофитните растителни видове. Превес на хигро- или хелиофитни видове е установен и през 2017 г. (Xxxxxxxx xx.xx. 2019), като за Алдомировското блато са посочени шест, а за Драгоманското блато само три хидрофитни вида. Теренни измервания през ноември 2020 г. в полигона на Драгоманското блато (в канал в близост до координати 42.936564°, 22.9526655°) показват pH = 8.7 и електропроводимост от 750 microS/cm.

Цялата площ на местообитанието във водния басейн на Алдомировското блато, както и някои прилежащи влажни ливади са включени в ЗМ „Алдомировско блато“, защитена територия съгласно ЗЗТ.

5. Анализ на наличната информация

При определянето на природозащитните цели е използвана информацията за разпространението и състоянието на местообитанието, предоставена в Информационната система за защитени зони от екологична мрежа Натура 2000 и Докладванията по член 17 от 2013 г. и 2019 г., както и изследването на Vassilev xx.xx. (2019) и данните от извършената теренна проверка за актуализация на наличната информация за състоянието на местообитанието в зоната през 2020 г. Въз основа на анализа на наличната информация са направени следните изводи за настоящото състояние на местообитанието, които са отразени в целите, представени в този документ:

- От теренната работа може да се заключи, че Алдомировското блато, въпреки че е част от защитена територия (ЗМ „Алдомировско блато“) е със значително увреден воден режим и без дейности по възстановяване на този воден режим няма да бъдат постигнати целите на опазването на природното местообитание 3150.

- Както при картирането през 2011-2012г., така и според данните в изследването на Xxxxxxxx xx.xx. (2019) в местообитанието преобладават хигрофитните видове. За добро състояние на местообитанието трябва да има превес на хидрофитни видове.

- В специфичния доклад за местообитанието са включени параметри, като, активна реакция – pH на водата, електропроводимост, количество на азот, фосфор, които са свързани с хидробиологичния мониторинг от Националната система за мониторинг на околната среда „Мониторинг на води“. В нито един от двата полигона (респективно водни обекти), в които има наличие на местообитание 3150 в защитена зона „Драгоман“, обаче, няма пункт за пробонабиране към Националната система за мониторинг на околната среда,

„Мониторинг на води“.

6. Природозащитни цели за местообитанието в зоната

Параметър

Мерна единица

Целева стойност

Допълнителна информация

Специфични цели

Площ

Хектари

Най-малко 404,84 ха

Тази площ е резултат от картирането през 2011-2012 г., формира се от сумирането на площите с 99%

участие на

Поддържане на заеманата площ от най-малко 404,84 ха.

Параметър	Мерна единица	Целева стойност	Допълнителна информация	Специфични цели
			местообитанието в двата мозаечни полигони с местообитание 3150 в Драгоманското и Алдомировското блато.
Структура и функции: Присъствие на типични видове растения	Брой типични видове	Наличие на поне 3 вида	Типичните видове, които трябва да се отчитат са хидрофитни видове. За защитена зона „Драгоман“ това са: Ceratophyllum demersum, C. submersum, Hydrocharis morsus- ranae, Lemna minor, L.trisulca, L. major, Wolfia sp. Myriophyllum verticulatum, Potamogeton lucens и P polygonifolius. При теренните проучвания през 2011г. са отчетени като типични, както хидрофитни, така и хигрофитни видове. При посещението през 2020 г. не са отчитани типични видове, основно поради неустановената наличност на водно огледало и свързаните с него хидрофитни видове.	Подобряване на състоянието – присъстват поне 3 от типичните видове.
Структура и функции: Наличие на воден слой	Брой месеци от годината с воден слой	Над 7 месеца през годината	При картирането през 2011-2012 г. е установено наличие на воден слой, като е измерена максимална дълбочина от 1,5 m. При теренното посещение през 2020 г. беше установена пълно пресушаване на Алдомировското блато и не беше наблюдаван	Подобряване на състоянието – наличие на воден слой повече от 7 месеца през годината.

Параметър	Мерна единица	Целева стойност	Допълнителна информация	Специфични цели
			воден слой в Драгоманското блато.
Структура и функции: Активна реакция - pH на водата	Скала	6.5-9.00	При теренните проучвания през 2011 г. е отчетена алкална реакция на водите (pH=8,5-8,8). През ноември 2020 г. в полигона на Драгоманското блато е измерено pH = 8.7.	Поддържане на състоянието – рН между 6.5 и 9.00.
Структура и функции: Промени в хидрологичния режим свързани с отводняване и водоползване	Наличие/ липса на отводнителни съоръжения и водоползвания	Няма нови отводнителни съоръжения и водоползвания	По данни от специфичния доклад, както и при теренните проучвания през 2020 г. е отчетено наличие на антропогенни структури (вкл. хидромелиоративни съоръжения; основно канали) най-вече на територията на местообитанието в Драгоманското блато.	Подобряване на състоянието – липса на нови дейности, свързани с негативни промени на хидрологичния режим.

7. Необходимост от актуализация на СФ на защитената зона

За момента, не е необходима промяна на данните, посочени в СФ.

8. Цитирана литература

Xxxxx, X., Xxxxxx, X., Xxxxxxxx, X. 2015. 04С1 Естествени или полуестествени мезотрофни до еутрофни езера и блата с макрофитна растителност. - В: Xxxxxxxx X., Xxxxx Ч., Xxxxx X., Xxxxxx Г., Xxxxxxxx, X., Xxxxxxxxx X., Xxxxxx X., Xxxxxxxx М., Xxxxx X., Xxxxxx С. (ред.). Червена книга на Република България, Том 3. Природни местообитания”. ИБЕИ–XXX & МОСВ, София, 84-87 стр.

Xxxxxxxx, X., Xxxxxxx, G.M., Xxxxxx, T.A. 2019. Macrophyte-based Assessment of Ecological Status of Aldomirovsko and Dragomansko Marshes, Bulgaria. – Ecologia Balkanica, 11(1): 161-166.

Автор на текста: Xxxxxxxxx Xxxxxxxxxx

2.3. Природозащитни цели за 40A0 *Субконтинентални пери-панонски храстови съобщества

1. Код и наименование на типа местообитание: 40A0 *Субконтинентални пери- панонски храстови съобщества

2. Кратка характеристика на целевия обект

Природното местообитание е представено от храстови фитоценози със степен характер. Доминират дребноразмерни храстови видове като нисък бадем (Amygdalus nana), степна вишна (Prunus fruticosa), анасонолистна шипка (Rosa pimpinellifolia). Това са неголеми по площ храсталаци, заемащи най-често няколко десетки квадратни метра, обикновено в комплекс със степни тревни съобщества. Преобладаващо се развиват върху варовикова скална подложка. Терените обикновено са сухи и каменисти със слабо развит почвен слой. Различават се два подтипа на местообитанието: 1) Храсталачни съобщества с доминиране на Amygdalus nana и по-рядко на Prunus fruticosa; 2) Ниски храсталаци, доминирани от Rosa pimpinellifolia. С най-големи площи местообитанието е представено от фитоценози, доминирани от Amygdalus nana. Съобществата са богати на видове но проективното покритие на растителността е относително ниско – 60-70%, по-рядко докъм 85%. По-често срещани видове са Achillea clypeolata, Artemisia alba, Astragalus angustifolius, A. onobrychis, Bromus riparius, Carex humilis, Cleistogenes serotina, Daphne cneorum, Festuca valesiaca, Medicago minima, Melica ciliata, Prunus spinosa, Satureja montana subsp. kitaibelii, Sesleria rigida, Syringa vulgaris, Thymus spp., Trifolium alpestre, Adonis vernalis, Allium flavum, Crocus biflorus, C. flavus, Helleborus odorus, Muscari tenuiflorum, Pulsatilla montana (Xxxxx 2009; Xxxxx, Цонев 2015). С по-малки площи и по рядко срещани са съобществата доминирани от Rosa pimpinellifolia и Prunus fruticosa.

Местообитанието е включено в Червена книга на България (ЧК, т.3. Природни местообитания) с код и име 18F3 Субконтинентални степни храсталаци, и е с категория Застрашено (ЕN) (Xxxxx, Цонев 2015).

Природното местообитание е приоритетно, според Директива 92/43/ЕЕС и е отбелязано със звезда (*).

В Защитена зона BG0000322 „Драгоман“ местообитание 40A0* е представено с 58 полигона, като всички полигони са в комплекс с други типове природни местообитания – най-често с 6110*, 6210 и 62А0 (Xxxxxxxx et al. 2021a). Площта на полигоните варира от 0,06 ха до 2408,3 ха. Местообитанието е разпространено във височинен диапазон от 600 до 1000 m н. в. Общото проективно покритие на растителността варира в границите 60- 90%. Доминиращи видове са Amygdalus nana и Rosa pimpinellifolia. С по-високо обилие в тези съобщества е и обикновеният люляк (Syringa vulgaris). Растителността се отнася към съюз Pruno tenellae-Syringion, клас Crataego-Prunetea (Xxxxxxxx et al. 2021b). Съгласно специфичният доклад за това природно местообитание в зоната, публикуван в

„Информационна система за защитени зони от екологичната мрежа Натура 2000 на МОСВ“, местообитанието е разпространено по карстовите терени на Чепън планина, възвишението Три уши, западната част на Мала планина (района между с. Xxxxxx и Беледие хан), Понорско плато, Беледие хан и др.

3. Състояние на биогеографско ниво и разпространение в мрежата

В България местообитанието е разпространено в Kонтиненталния и Черноморския биогеографски региони. Защитена зона BG0000322 „Драгоман“ попада изцяло в Континенталния биогеографски регион.

Съгласно докладването по чл. 17 на Директивата за местообитанията за периода 2013-2018 г. (докладвано през 2019 г.), природното местообитание е в неблагоприятно- незадоволително състояние за Континенталния биогеографски регион – неизвестно разпространение, площ и структура и функции, и неблагоприятни-незадоволителни бъдещи перспективи.

Докладването по чл. 17 през 2019 г. (за периода 2013-2018 г.) се различава от докладването през 2013 г. (за периода 2007-2012 г.). За Континенталния регион, през 2013 г., е констатирано благоприятно състояние по заемана площ и разпространение и неблагоприятно-незадоволително по структура и функции, и бъдещи перспективи. Общата оценка също е била неблагоприятно-незадоволително състояние.

Сред влиянията и заплахите за местообитание 40A0*, съгласно докладването през 2019 г., като такива с висока степен за Континенталния регион се посочват: превръщане на терените в селскостопански земи (без дрениране и опожаряване); застрояване и създаване на селища или зони за отдих (без дрениране и модифициране на крайбрежната ивица); изграждане на инфраструктура с цел спорт, туризъм и отдих (извън урбанизираните зони); спорт, туризъм и развлечения; естествена сукцесия, водеща до промяна във видовия състав [различни процеси от пряка промяна поради селскостопански или горски (лесовъдски) практики]. Сред основните заплахи, посочени в Червена книга на Република България, том 3, са разораването, активната паша, деградацията на тревните съобщества, залесяването, пожарите, добивът на инертни материали, строителството на инфраструктурни обекти и др.

Природно местообитание 40A0* е предмет на опазване в 11 бр. защитени зони от мрежата Натура 2000 (Natura 2000 update April 2019:

xxxxx://xxx.xxxxxx.xxxxxx.xx/xx/xx/x0000).

4. Състояние на ниво защитена зона

Данни за природното местообитание, представени в Стандартния Формуляр за данни (СФ) на зоната.

Код

Местообитание

Площ (ха)

Качество на

данните

Предста- вителност

Относителна площ

Степен на опазване

Обща оценка

40A0*

Субконтинентални пери-панонски храстови съобщества

1340,84

Според стандартният формуляр, в защитена зона BG0000322 „Драгоман“ местообитанието заема площ от 1340,84 ха. Цялата защитена зона попада в Континенталния биогеографски регион. Площта на местообитанието в зоната е 84,26% от общата му площ в Континенталния регион. Съгласно картирането през 2011-2012 г., природното местообитание е представено с 58 полигона в зоната. Местообитанието в зоната е с оценка „A“ за „Представителност“, „Относителна площ“ и „Степен на опазване“. Общата оценка на стойността на защитената зона за опазване на природното местообитание също е „A“.

Съгласно специфичният доклад за местообитанието в тази зона, публикуван на страницата на Информационната система за защитените зони от екологичната мрежа Натура 2000 на МОСВ, местообитанието е оценено в благоприятно състояние по критерии

„Площ в границите на зоната“, „Структура и функции“ и „Бъдещи перспективи (заплахи и влияния)“. Общата оценка на състоянието на местообитанието в зоната по трите критерия е благоприятно състояние.

5. Анализ на наличната информация

При проведените теренни изследвания през 2020 г. е установено, че местообитанието е запазено в границите на картираните през 2012 г. полигони. Общото проективно покритие на растителността в полигоните е в диапазона 60-90%. Част от терените се ползват пасищно. Често срещани са комплексите с местообитания 6110* и 62А0. На места люлякът (Syringa vulgaris) е с по-високо обилие се изявява като субдоминант или доминант в местообитанието. В отделни локалитети се забелязват начални процеси на настъпление на иглолистни храстови и дървесни видове (хвойна и бор). Като цяло, местообитанието в зоната е запазило характеристиките си.

6. Цели за подобряване/поддържане на природозащитното състояние на местообитанието в зоната

Параметър

Мерна

единица

Целева стойност

Допълнителна информация

Специфични

природозащитни цели за защитената зона

Площ

Хектари

Най-малко 1340,84 ха

При картирането през 2011- 2012 г. е установено, че местообитанието е с обща площ от 1340,84 ха.

Местообитанието е оценено като добре развито, с висока степен на представителност. При теренната работа през 2020 г. е установено че местообитанието е запазило типичните видове и структура. По ортофото изображения се забелязва настъпление на горска растителност в някои полигони, както и частични разоравания, което води до

загуба на площ от местообитанието.

Подобряване на площта – заеманата от местообитанието площ в зоната следва да е най-малко 1340,84 ха.

Параметър	Мерна единица	Целева стойност	Допълнителна информация	Специфични природозащитни цели за защитената зона
			Според наличните данни, местообитанието в зоната се нуждае от подобряване на състоянието по този параметър.
Структура и функции: Общо проективно покритие на растителността	% общо проективно покритие на растителностт а	Най-малко 60% общо проективно покритие на растителността	В специфичния доклад за местообитанието, е посочено, че изследваните полигони по време на картирането 2011- 2012 г. са имали общо проективно покритие на растителността в диапазона 60-100%. При теренните проучвания през 2020 г. общото проективно покритие на растителността в изследваните полигони е 60-90%. Според наличните данни, местообитанието в зоната се нуждае от поддържане на състоянието по този параметър.	Поддържане на състоянието по този параметър – общото проективното покритие на растителността следва да е най-малко 60%
Структура и функции: Присъствие на типични видове растения	Брой типични видове	Най-малко 5 вида	При картирането през 2011- 2012 г. е отчетено благоприятно състояние на местообитанието по отношение на комбинацията от типични видове растения. Установени са следните типични видове: Amygdalus nana, Rosa pimpinellifolia, Syringa vulgaris, Teucrium polium, T. chamaedrys, Vinca herbacea. В посетените през 2020 г. находища на местообитанието също сe установи наличие на поне пет типични вида. Типични видове за местообитанието са: Amygdalus nana, Prunus fruticosa, Xxxx xxxxxxx, Rosa pimpinellifolia, Amelanchier ovalis, Acer tataricum, Cotoneaster integerrimus, Cotoneaster niger, Adonis vernalis, Anemone sylvestris, Geranium sanguineum, Galium purpureum, Peucedaunum carvifolia, Teucrium chamaedrys, T. polium, T. montanum, Aster linosyris, Inula ensifolia, Inula hirta, Nepeta nuda, Peucedanum cervaria, Phlomis tuberosa, Jurinea mollis, Vinca herbacea, Salvia austriaca, Syringa vulgaris.	Поддържане на състоянието по този параметър – в природното местообитание присъстват поне 5 от типичните видове.

Параметър	Мерна единица	Целева стойност	Допълнителна информация	Специфични природозащитни цели за защитената зона
			Според наличните данни, местообитанието в зоната се нуждае от поддържане на състоянието по този параметър.
Структура и функции: Проективно покритие на типичния доминиращ вид (доминиращи видове)	% проективно покритие на един или комбинация от типичните доминиращи видове	Най-малко 40% проективно покритие на един или комбинация от типичните доминиращи видове	Съгласно специфичния доклад за това природно местообитание в зоната, публикуван в „Информационна система за защитени зони от екологичната мрежа Натура 2000 на МОСВ“, доминиращи видове са ниския бадем (Amygdalus nana) и анасонолистната шипка (Rosa pimpinellifolia). Двата вида са имали доминантна роля в над 90% от изследваната територия. При теренните проучвания през 2020 г. е потвърдено наличието на самостоятелни фитоценози на типичните доминиращи видове. Типични доминиращи видове за местообитанието са: Amygdalus nana, Rosa pimpineifolia и Prunus fruticosa. Според наличните данни, местообитанието в зоната се нуждае от поддържане на състоянието по този параметър.	Поддържане на състоянието по този параметър – наличие на самостоятелни фитоценози на един или комбинация от типичните доминращи видове в рамките на местообитанието. Проективното покритие на типичните доминиращи видове в рамките на фитоценозите следва да е минимум 40%.
Структура и функции: Наличие на инвазивни чужди видове	% проективно покритие на инвазивни чужди видове	Не повече от 1% проективно покритие на инвазивни чужди видове растения	При картирането през 2011- 2012 г. този параметър не е бил оценяван в рамките на местообитанието. При теренната работа през 2020 г. не е установено наличие на ИЧВ в рамките на местообитанието. Инвазивните чужди видове (ИЧВ) се идентифицират, съгласно „Списък с инвазивните чужди видове растения“, които ИАОС докладва към Европейската агенция по околна среда в Националните доклади за състоянието и опазването на околната среда в Република България по индикатор "Инвазивни чужди видове за България/SEBI 2010 Инвазивни чужди видове за Европа" и списъка с ИЧВ, които засягат Съюза (създаден	Поддържане на състоянието по този параметър – присъствието на ИЧВ в природното местообитание следва да е под 1%.

Параметър

Мерна

единица

Целева стойност

Допълнителна информация

Специфични

природозащитни цели за защитената зона

и актуализиран с регламенти за изпълнение на Комисията в съответствие с Регламент (ЕС)

№ 1143/2014 на Европейския парламент и на Съвета). За ИЧВ растения, следва да се има предвид и списъкът в Петрова и др. (2012).

Според наличните данни, местообитанието в зоната се нуждае от поддържане на състоянието по този

параметър.

Структура и функции: Присъствие на рудерални

видове

% от площта на местообитани ето

Най-много 5%

При картирането на местообитанията в зоната (2011–2012 г.) е установено, че рудералните видове не формират самостоятелни формации в изследваните полигони.

При теренни наблюдения в зоната през 2020 г., присъствието на рудерални видове в посетените полигони е под 5%.

Списък с често срещани рудерални видове: Carduus acanthoides, Carthamus lanatus, Cirsium arvense, Cirsium ligulare, Cirsium vulgare, Conium maculatum, Eryngium campestre, Galium aparine, Lepidium ruderale, Marrubium peregrinum, Onopordon acanthium, Polygonum aviculare, Rumex crispus, Sambucus ebulus, Urtica dioica, Verbascum spp. и др.

Природното местообитание е в благоприятно състояние, когато не присъстват рудерални видове (в един идеален вариант) или тяхното присъствие е спорадично и общото им проективно покритие не надхвърля 5%.

Според наличните данни, местообитанието в зоната се нуждае от поддържане на състоянието по този параметър.

Поддържане на състоянието по този параметър – в местообитанието не присъстват рудерални видове или тяхното присъствие е спорадично и общото им проективно покритие не надхвърля 5%.

Структура и функции: Присъствие на нетипични храстови и

дървесни видове, и

орлова папрат

% от площта на местообитани ето с покритие на нетипична

храстова и дървесна

Най-много 10%

При картирането през 2011- 2012 г. е отчетено, че нетипичната дървесна и храстова растителност не превишава 10% от площта на изследваните полигони.

При теренната работа през 2020 г. са установени начални

Подобряване на състоянието по този параметър – проективното покритие на нетипични храстови и дървесни видове, и

обраствания с орлова папрат в

Параметър

Мерна

единица

Целева стойност

Допълнителна информация

Специфични

природозащитни цели за защитената зона

растителност, и орлова папрат

процеси на настъпление на иглолистни храстови и дървесни видове (хвойна и бор) в местообитанието.

По ортофото изображения се забелязва настъпление на горска растителност в някои полигони на местообитанието. Според най-съвременните данни, местообитанието в зоната се нуждае от подобряване на състоянието

по този параметър.

местообитанието следва да е под 10%.

7. Необходимост от актуализация на СФ на защитената зона

За момента, не е необходима промяна на данните, посочени в Стандартния формуляр.

8. Цитирана литература

Xxxxx, X. 0009. 40A0 * Субконтинентални пери-панонски храстови съобщества. – В: Зингстра, Х., Xxxxxxx, А., Кxxxxxx, К., Цxxxx, Р., Xxxxxx, Д., Xxxxxxx, П. (ред.) Ръководство за оценка на благоприятно природозащитно състояние за типове природни местообитания и видове по НАТУРА 2000 в България. Изд. Българска фондация Биоразнообразие. София, с. 145-149.

Xxxxx, Ч., Цxxxx, Р. 0015. 18F3 Субконтинентални степни храсталаци. – В: Xxxxxxxx, В. x др. (ред.). Червена книга на Република България. Том 3. Природни местообитания. БАН & МОСВ, София, с. 145-147.

Министерство на околната среда и водите (МОСВ). Информационна система за защитени зони от екологична мрежа Натура 2000. xxxx://xxxxxx0000.xxxx.xxxxxxxxxx.xx/. Посетен на 09.11.2021 x.

Xxxxxxx, А., Xxxxxxxxxx, В., Xxxxxxxx, В. 0012. Инвазивни чужди видове растения в България. ИБЕИ-БАН, София, 320 с.

European commission. The State of Nature in the EU – Article 17 reporting. xxxxx://xx.xxxxxx.xx/xxxxxxxxxxx/xxxxxx/xxxxxxxxx/xxx habitats/index en.htm. Visited on 09.11.2021.

Grxxxxxx, B., Vexxx, N., Asxxxxx, A., Xxxxxxx, M., Grxxxxxxxx, M., Genova, B. & Vaxxxxxx, K. 2021a. Grassland habitats on the territory of Dragoman Municipality (Western Bulgaria). Flora Mediterranea, 31: 89-100.

Grxxxxxx, B., Vexxx, N., Asxxxxx, A., Xxxxxxx, M., Grxxxxxxxx, M., Genova, B. & Vaxxxxxx, K. 2021b. Shrubland habitats in Dragoman municipality: a case study from western Bulgaria. Journal of the Bulgarian Geographical Society, 44: 21-24. DOI 10.3897/jbgs.e66377.

Автори на текста: Xxxxxxx Xxxxx, Xxxxx Xxxxxxx

2.4. Природозащитни цели за 6110 Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi

1. Код и наименование на типа местообитание: 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi

2. Кратка характеристика на целевия обект

Природното местообитание представлява пионерни растителни съобщества, обикновено с ниско проективно покритие на растителността и значителен излаз на основната скала, формирани върху скални субстрати с алкална реакция и плитка почва. Разпространени са предимно в равнините, в хълмистия и долния планински пояси докъм 900–1000 m н.в. Най-често заемат малки площи и образуват комплекси с многогодишни тревни съобщества от клас Festuco-Brometea или с отворени ксеротермни гори и храсталаци, доминирани в повечето случаи от Quercus pubescens, Fraxinus ornus, Carpinus orientalis, Palliurus spina-christi. Съобществата на местообитание 6110 се отнасят към съюз Alysso alyssoides-Sedion albi и са с доминиране както на едногодишни (често пролетни) така и на многогодишни растения. Основни доминанти са Arabis recta, Scleranthus perennis, S. polycarpos, Acinos arvensis, Dichanthium ischaemum, Convolvulus cantabrica, Eryngium campestre, Festuca valesiaca, Hieracium pilosella, Medicago minima, Minuartia caespitosa, Plantago scabra, P. subulata, Sanguisorba minor и др., както и множество сукуленти – Sedum album, S. acre, S. hispanicum и др. Характерно е присъствието на мозайки от мъхове и лишеи.

Местообитанието е включено в Червена книга на България (ЧК, т.3. Природни местообитания) с код и име 01Е1 Пионерни термофилни тревни съобщества на варовити скалисти и каменисти места, и е с категория Почти застрашено (NT) (Xxxxx, Xxxxxxxx, Xxxxxxxx, 2015, ЧК, т.3. Природни местообитания).

Природното местообитание е приоритетно, според Директива 92/43/ЕЕС и е отбелязано със звезда (*).

3. Състояние на биогеографско ниво и разпространение в мрежата

→ За Континенталния биогеографски регион – неизвестно състояние по разпространение, заемана площ и по структура и функции, и неблагоприятно-незадоволителни бъдещи перспективи.

Докладването по чл. 17 през 2019 г. (за периода 2013-2018 г.) се различава от докладването през 2013 г. (за периода 2007-2012 г.), доколкото през 2013 г. е оценено в благоприятно състояние по разпространение и заемана площ, и в неблагоприятно- незадоволително по структура и функции, и бъдещи перспективи, но като крайна оценка е също в неблагоприятно-незадоволително състояние, както през 2019 г. Сред влиянията и заплахите за местообитание 6110*, съгласно докладването през 2019 г., като такива с висока степен за Континенталния биогеографски регион се посочват екстракция на материали (скали, чакъл и др.), промяна на селскостопанските земи, пътища и други инфраструктурни елементи, като те са сред основните заплахи и влияния, посочени и в Червена книга на България.

Природното местообитание е предмет на опазване в 76 защитени зони от мрежата Натура 2000 (Natura 2000 update April 2019: xxxxx://xxx.xxxxxx.xxxxxx.xx/xx/xx/x0000).

4. Състояние на ниво защитена зона

В Защитена зона BG0000322 „Драгоман“ местообитание 6110* се среща по каменливи и ерозирали терени, като формира комплексни полигони с местообитания 6210, 62A0 и 40А0*, като процента на мозаечност варира в диапазона 1-40%. Местообитанието заема малки по площ терени – от 0,0003 до 24,1 ха. Общото проективно покритие на фитоценозите за този тип местообитание е от 10% до 60%. Срещат се видовете Sedum acre, S. ochroleucum, S. album, Paronychia cephalotes, Alyssum alyssoides, Erophila verna и др. На някои места в местообитанието има настъпление на храстова и дървесна растителност, което е под или близо до нормата от 10%. Някои терени от местообитанието са част от пасищните системи в района и по този начин растителността е подложена на паша и утъпкване. Въпреки че формирането и съществуването на тези фитоценози не зависи пряко от пашата, последната влияе върху тяхната структура и функции, тъй като интензивната паша и утъпкването водят до деградация на местообитанието. Развитието на кариери край селата Опицвет, Градец и кариера

„Пуклина” са сериозна заплаха, която може да доведе до необратими промени в структурата на местообитанието

Данни за природното местообитание, представени в Стандартния Формуляр за данни (СФ) на зоната.

Код

Местообитание

Площ (ха)

Качество на данните

Предста- вителност

Площ

Степен на съхране- ние

Обща оценка

6110*

Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-

Sedion albi

108,56

В защитена зона BG0000322 „Драгоман“ местообитанието заема площ от 108,56 ха и е разпространено в Континенталния биогеографски регион, където попада и цялата зона. Площта на местообитанието в зоната е 5,72% от общата му площ в Континенталния биогеографски регион за страната. Съгласно картирането през 2011-2012 г. природното местообитание е представено с 114 полигона в зоната, като в 112 полигона е в комплекси с други местообитания 6210, 62A0 и 40А0*.

5. Анализ на наличната информация

Съгласно специфичният доклад за местообитанието в тази зона, публикуван на страницата на Информационната система за защитените зони от екологичната мрежа Натура 2000, местообитанието е оценено в благоприятно състояние по всички параметри. Допълнителни данни са ползвани и от публикацията на Grxxxxxx xt al. (2021), в която се анализира разнообразието на тревните природните местообитания от Директива 92/43/EEC на територията на община Драгоман, където попада по-голямата част от защотената зона. Допълнителна информация е ползвана и от “Ръководство за определяне и ефективно управление на тревни местообитания (пасища, ливади и постоянно затревени площ) – обект на опазване и стопанско ползване в България“ (Цонев, Р., Xxxxx, Ч., 2017). При проведените теренни изследвания през 2020 г. е установено, че общото проективно покритие на растителността е в диапазона 35-60%. Покритието на мъхове и

лишеи в посетените полигони е над 10%. В част от мозаечните полигони местообитанието е грешно картирано, като реално представлява местообитание 62А0, където на местата с излазна скална основа се срещат с по-високо обилие характерни видове за местообитание 6110*. Необходими са допълнителни целенасочени проучвания и събиране на фитоценологични данни за изследване разпространението на местообитанието в тези полигони. В част от полигоните е установена пxxx, която води до утъпкването водят до деградация на местообитанието. В някои полигони има развитие на дървесно-храстова растителност около и под допустимите граници.

6. Цели за подобряване/поддържане на природозащитното състояние на местообитанието в зоната

Параметър

Мерна

единица

Целева стойност

Допълнителна информация

Специфични

природозащитни цели за защитената зона

Площ

ха

Най-малко 108,56 ха

При картирането през 2011-2012 г. е установено, че местообитанието обхваща малки площи върху варовикови скални субстрати и е с обща площ от 108,56 ха. Местообитанието е оценено като добре развито, с наличие на характерни видове и типична структура.

При теренната работа през 2020 г. са посетени мозаечни полигони с местообитания 6210, 62A0 и 40А0*. Необходимо е допълнително фитоценологично изследване за разграничаване на находищата на местообитание 6110 от тези на 62А0. Част от картираните площи за 6110 представят по-ерозирани участъци на местообитание 62А0. Необходимо е събиране на съвременни данни и тяхното анализиране с подходящи методи за решаването на този научен въпрос.

Промяна в площта може да настъпи в резултат на антропогенен натиск

– разкриване на нови кариери, както и развитието на съществуващите такива край селата Опицвет, Градец и кариера

„Пуклина”, проекти за ветроенергийни паркове, прокарване на нерегламентирани пътища (над село Голямо Малово съществува такъв).

Според наличните данни, местообитанието в зоната се нуждае от поддържане на

състоянието по този параметър.

Поддържане на площта, така че постоянната заемана площ от местообитанието в зоната следва да е най- малко 108,56 ха.

Структура и функции:

Общо

проективно

% общо проективно покритие на

Покритие на тревната растителност

до 60%

При картирането 2011-2012 г. е установено проективно покритие на растителността в диапазона 10-

Поддържане на състоянието по този параметър –

проективното покритие

Параметър

Мерна

единица

Целева стойност

Допълнителна информация

Специфични

природозащитни цели за защитената зона

покритие на растителнос тта

растителност та

60%, което показва благоприятно състояние на местообитанието.

В посетените през 2020 г. полигони покритието на тревната растителност е в диапазона 35-60%.

Има регистрирани пожари в рамките на местообитанието в зоната, които оказват негативно, върху общото проективно покритие на растителността. Също така разкриване на нови кариери, както и развитието на съществуващите такива край селата Опицвет, Градец и кариера „Пуклина” са сериозна заплаха, която може да доведе до необратими промени в структурата на местообитанието.

Според най-съвременните данни, местообитанието в зоната се нуждае от поддържане на състоянието по този параметър.

на тревната

растителност в местообитанието следва да е до 60%.

Структура и функции: Присъствие на типични видове растения

Брой типични видове

Най-малко 3 вида

При картирането през 2011-2012 г. е отчетено благоприятно състояние на местообитанието по отношение на комбинацията от типични видове растения. Установени са Sedum acre, S. ochroleucum, S. album, Paronychia cephalotes, Alyssum alyssoides, Erophila verna, мъхове и лишеи.

В посетените през 2021 г. находища на местообитанието също са установени повече от три типични за местообитанието вида – Arenaria serpyllifolia, Poa bulbosa, Acinos arvensis, Cerastium spp., Alyssum alyssoides, Medicago minima, Sempervivum marmoreum, Jovibarba heuffelii и др.

Типични видове за местообитанието са: Sedum acre, Sedum album, Sedum hispanicum, Paronychia spp., Alyssum spp. Allium spp., Acinos arvensis, Arenaria serpyllifolia, Cerastium spp., Erophila verna, Jovibarba heuffelii, Medicago minima, Minuartia setacea, Poa bulbosa, Scleranthus spp., Sempervivum spp., Ornithogalum spp., Muscari spp., Teucrium montanum, Syntrichia ruralis, Grimmia pulvinata, Collema spp., Calloplaca spp., Cladonia spp.

Поддържане на благоприятното състояние по този параметър – в природното местообитание присъстват поне три от типичните видове.

Параметър

Мерна

единица

Целева стойност

Допълнителна информация

Специфични

природозащитни цели за защитената зона

Според наличните данни, местообитанието в зоната се нуждае от поддържане на състоянието по този параметър.

Структура и функции: Наличие на мозайки с мъхове и лишеи

проективно покритие

Не по малко от 10% проективно покритие на мъховете и лишеите

При картирането през 2011-2012 г. е установено наличие на мозайки с мъхове и лишеи, като над 90% от площта на местообитанието е оценена в благоприятно състояние.

В посетените през 2020 г. полигони на местообитанието, покритието на мъхове и лишеи е над 10%.

Поддържане на състоянието по този параметър –

проективното покритие на мозайките от мъхове и лишеи следва да е не по-малко от 10%.

Структура и функции: Наличие на инвазивни

чужди видове

проективно покритие на инвазивни чужди видове растения

Не повече от 1%

проективно покритие на инвазивни чужди видове растения

При картирането през 2011-2012 г. не е установено наличие на инвазивни чужди видове (ИЧВ) в рамките на местообитанието.

При теренната работа през 2020 г. е потвърдено благоприятното състояние на местообитанието по този параметър. В съседство на някои полигони е установено разпространението на единични дървета Robinia pseudoacacia, което може в бъдеще да бъде заплаха за местообитанието.

Инвазивните чужди видове (ИЧВ) се идентифицират, съгласно

„Списък с инвазивните чужди видове растения“, които ИАОС докладва към Европейската агенция по околна среда в Националните доклади за състоянието и опазването на околната среда в Република България по индикатор "Инвазивни чужди видове за България / SEBI 2010 Инвазивни чужди видове за Европа" и списъка с ИЧВ, които засягат Съюза (създаден и актуализиран с регламенти за изпълнение на Комисията в съответствие с Регламент (ЕС) № 1143/2014 на Европейския парламент и на Съвета). За ИЧВ растения, следва да се има предвид и списъкът в Петрова и др. (2012).

Според наличните данни, местообитанието в зоната се нуждае от поддържане на състоянието по този параметър.

Поддържане на състоянието по този параметър –

присъствието на ИЧВ в природното местообитание следва да е под 1%.

Параметър

Мерна

единица

Целева стойност

Допълнителна информация

Специфични

природозащитни цели за защитената зона

Структура и функции: Присъствие на нетипични храстови и

дървесни видове, и орлова папрат

% от площта на местообита- нието с покритие на с храстова и дървесна растителност и орлова папрат

Не повече от 10%.

За всички площи, в които има припокрива- не с местообита- ния на целеви видове птици и/или целеви видове влечуги, целевата стойност е до 20%.

При картирането през 2011-2012 г. дървесните и храстовите видове формират покритие под 10% и местообитанието е оценено в благоприятно състояние по този параметър.

При теренната работа през 2020 г. е установено присъствие на храстова и дървесна растителност до и около 10% в изследваните полигони. В около 10% от полигоните има участъци с по-високо проективно покритие на дървесна и храстова растителност. Установените видове са Prunus spinosa, Rosa spp., Crataegus monogyna, Rosa sp., Acer hyrcanum, A. tataricum, Carpinus orientalis, Fraxinus ornus, Quercus cerris, Q. pubescens и др.

Поддържанее на състоянието по този параметър –

проективното покритие на нетипичните храстови и дървесни видове, и обраствания с орлова папрат следва да е под 10%. За всички площи, в които има припокрива-не с

местообита-ния на целеви видове птици и/или целеви видове влечуги, целевата стойност е до 20%.

Структура и функции: Присъствие на

рудерални видове

% от площта на местообита- нието

Най-много 5%

При картирането на местообитанията в зоната (2011– 2012 г.) този индикатор не е оценяван директно.

При теренни наблюдения в зоната през 2021 г., присъствието на рудерални видове в посетените полигони е до 5%. Установена е паша в полигоните в близост до населените места, което благоприятсва процесите на рудерализация.

Според наличните данни, местообитанието се нуждае от поддържане на състоянието по този параметър.

Поддържане на състоянието по този параметър –

присъствието на рудерални видове в природното местообитание следва да е под 5%.

7. Необходимост от актуализация на СФ за защитената зона

За момента, не е необходима промяна на данните, посочени в СФ.

8. Цитирана литература

Xxxxx, X. 0009. 6110 * Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso- Sedion albi. – В: Зингстра, Х., Xxxxxxx, А., Кxxxxxx, К., Цxxxx, Р., Xxxxxx, Д., Xxxxxxx, П. (ред.) Ръководство за оценка на благоприятно природозащитно състояние за типове природни местообитания и видове по НАТУРА 2000 в България. Изд. Българска фондация Биоразнообразие. София, с. 172-175.

Xxxxx, Ч., Xxxxxxxx, В., Димитров, Д. 0015. 01E1 Пионерни термофилни тревни съобщества на варовити скалисти и каменисти места. – В: Xxxxxxxx, В. x др. (ред.). Червена книга на Република България. Том 3. Природни местообитания. БАН & МОСВ, София, с. 129-131.

Пxxxxxx, А., Xxxxxxxxxx, В., Xxxxxxxx, В. 0012. Инвазивни чужди видове растения в България. ИБЕИ-БАН, София, 320 x.

Xxxxx, Р., Xxxxx, Ч. 2017. Ръководство за определяне и ефективно управление на тревни местообитания (пасища, ливади и постоянно затревени площ) – обект на опазване и стопанско ползване в България. Второ преработено и допълнено издание. Българско дружество за защита на птиците, Природозащитна поредица - книга 34, София.

Grxxxxxx, B., Vexxx, N., Asxxxxx, A., Xxxxxxx, M., Grxxxxxxxx, M., Genova, B., Vaxxxxxx, K. 0021. Grassland habitats on the territory of Dragoman municipality, Western Bulgaria. Flora Meditteranea, 31: 89-100.

Автори на текста: Xxxxx Xxxxxxx, Xxxxxxx Xxxxx

2.5. Природозащитни цели за 6210 Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи)

1. Код и наименование на типа местообитание: 6210 Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи)

2. Кратка характеристика на целевия обект

Природното местообитание представлява разнообразни ксерофитни и ксеро- мезофитни тревни съобщества, които се срещат в равнините, предпланините и планините на страната. Срещат се при разнообразни климатични и почвени условия. Характерна особеност е доминирането на многогодишните житни тревни видове, като видовия състав на фитоценозите се определя от климатичните условия (умерено-континентален или средиземноморски климат) и начина на ползване (ливаден или пасищен). Преобладаващата част от съобществата на това местообитание в България имат вторичен произход и са възникнали на мястото на унищожени широколистни гори. Фитоценозите им са с полуотворена до затворена хоризонтална структура, а основни ценообразуватели са видовете Chrysopogon gryllus, Dichantium ischaemum, Stipa spp., Festuca valesiaca agg.,

F. pseudodalmatica, Poa angustifolia. От синтаксономична гледна точка растителността на съобществата, отнасящи се към това местообитание се класифицира основно към разред Festucetalia valesiacae или към разред Brachypodietalia pinnati на клас Festuco-Brometea. Основните застрашаващи фактори, които оказват негативно въздействие върху

местообитанието са интензивната паша или преустановяването на пашата, рудерализацията, навлизането на инвазивни видове, разораването и процесите на охраставяване. Според Ръководство за оценка на благоприятно природозащитно състояние за типове природни местообитания и видове по НАТУРА 2000 в България, на територията на страната местообитанието е представено с два подтипа – подтип 1: Ксеротермни андропогоноидни ливади и пасища и подтип 2: Ливадни степи (Зингстра и др., 2009).

Природно местообитание 6210 е представено с два типа на опазване според Директива 92/43/ЕИО – приоритетен и неприоритетен тип, като за приоритения за опазване тип трябва да са изпълнени едно или повече от следните условия:

(a) местообитанието поддържа голям брой видове орхидеи;

(b) местообитанието поддържа важна популация на поне един вид орхидея, която не се счита за често срещан вид на територията на страната;

(c) местообитанието поддържа един или няколко вида орхидеи, които се считат за редки, много редки или са изключение за територията на страната. (European Commission (2013) Interpretation Manual of European Union Habitats).

Местообитанието е включено в Червена книга на Република България (ЧК, т.3. Природни местообитания) с кодове 05Е1 Ливадни степи, и е с категория Уязвимо (VU) (Цонев, Р., Xxxxx, Ч., 2015) и 11Е1 Ксеротермни ливади и пасища от садина (Chrysopogon gryllus), белизма (Dichantium ischaemum) и валезийска власатка (Festuca valesiaca), и е с категория Потенциално застрашено (NT) (Цонев, Р., Xxxxxxxx, В., 2015).

3. Състояние на биогеографско ниво и разпространение в мрежата

В България местообитанието е разпространено в Черноморския, Континенталния и Алпийския биогеографски региони. В защитена зона BG0000322 „Драгоман“ местообитанието е разпространено в Континенталния биогеографски регион, където попада и цялата зона. Съгласно докладването по чл. 17 на Директивата за местообитанията за периода 2013-2018 г. (докладвано през 2019 г.), природното местообитание е в неблагоприятно-незадоволително състояние в Kонтиненталния биогеографски регион:

За Континенталния биогеографски регион – благоприятно състояние по разпространение, неизвестно по структура и функции и неблагоприятно-незадоволително по заемана площ и бъдещи перспективи.

Докладването по чл. 17 през 2019 г. (за периода 2013-2018 г.) се различава от докладването през 2013 г. (за периода 2007-2012 г.). През 2013 г. е константирано благоприятно състояние по разпространение и заемана площ и неблагоприятно-лошо по бъдещи перспективи и структура и функции. Сред влиянията и заплахите за местообитание 6210, съгласно докладването през 2019 г., като такава с висока степен за Континенталния биогеографски регион се посочва интензивността на пашата. Заплахите и влиянията със средна степен са строителството на пътища, сгради и друга инфраструктура, замърсяването, разораването. Същите заплахи са посочени и в ЧК на Република България, като трябва да се добавят също така рудерализацията и навлизането на инвазивни видове.

Природното местообитание е предмет на опазване в 115 защитени зони от мрежата Натура 2000 (Natura 2000 update April 2019: xxxxx://xxx.xxxxxx.xxxxxx.xx/xx/xx/x0000).

4. Състояние на ниво защитена зона

В защитена зона BG0000322 „Драгоман“ местообитание 6210 е с широко разпространение, като се среща на места с разнообразен наклон и изложение и обхваща 15,18% от общата площ на зоната. Полигоните на местообитанието са с площ от 0,02 до

224,3 ха. Растителността има полуотворена до затворена хоризонтална структура, като общото проективно покритие е над 80%, преобладаващо 90%-100%. Типични видове растения, които се срещат в зоната са Chrysopogon gryllus, Dichanthium ischaemum, Festuca valesiaca, F. dalmatica, Teucrium chamaedrys, Sanguisorba minor, Eryngium campestre, Filipendula vulgaris, Achillea milefolium agg., Galium verum, Convolvolus cantabricа, Euphorbia nicaensis, Asperula cynanchica, Stipa capillata. Основни ценообразуватели са Chrysopogon gryllus, Dichanthium ischaemum, Stipa spp., Festuca dalmatica. В съобществата в близост до населените места се наблюдават процеси на рудерализация, като се формират петна от рудерални видове, като Cirsium arvense, Cichorium intybus, Euphorbia cyparissias, Torilis arvensis, Cephalaria transsylvanica и др. Има пасищен и сенокосен режим на ползване. Основният фактор регулиращ поддържането на видовия състав и структура на фитоценозите на местообитанието е пашата, като в част от полигоните тя липсва. В голяма част от площите на местообитанието има настъпление на храстова и дървесна растителност. През последните години част от заравнените площи на местообитанието са разорани и се ползват като обработваеми земи.

Данни за природното местообитание, представени в Стандартния Формуляр за данни (СФ) на зоната.

Код

Местообитание

Площ (ха)

Качество на

данните

Предста- вителност

Площ

Степен на

съхране- ние

Обща оценка

6210*

Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco- Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи)

3243,64

В защитена зона BG0000322 „Драгоман“ местообитанието заема площ от 3243,64 ха.. Площта на местообитанието в зоната е 3,73% 3,56% от общата му площ в Континенталния биогеографски регион за страната. Съгласно картирането през 2011-2012 г. природното местообитание е представено със 155 полигона в зоната.

Местообитанието в зоната e приоритетно (6210*), в част от полигоните си, тъй като поддържа разнообразие от различни видове орхидеи, както и популация на вид орхидея от Приложение II на Директива 92/43/EEC (Himantoglossum jankae Somlyay, Krxxxx & Óvári). В част от полигоните на местообитанието има данни за разпространението и за следните видове орхидеи: Orchis purpurea, O. morio, O. simia, Ophrys cornuta (лични съобщения от доц. д-р Ант. Петрова), освен за вида от Приложение II на Директива 92/43/ЕИО – Himanthoglossum caprinumC.

5. Анализ на наличната информация

Съгласно специфичния доклад за местообитанието в тази зона, публикуван на страницата на Информационната система за защитените зони от екологичната мрежа Натура 2000, местообитанието е оценено като неблагорирятно-незадоволително състояние по параметър бъдещи перспективи и в неблагоприятно-лошо по структура и функции и заемана площ. Общата оценка на състоянието е неблагоприятно-лошо състояние Допълнителни данни са ползвани и от публикацията на Grxxxxxx xt al. (2021), в която се анализира разнообразието на тревните природните местообитания от Директива 92/43/EEC на територията на община Драгоман, където попада по-голямата част от защитената зона. Допълнителна информация е ползвана и от “Ръководство за определяне и ефективно управление на тревни местообитания (пасища, ливади и постоянно затревени площ) – обект на опазване и стопанско ползване в България“ (Цонев, Р., Xxxxx, Ч., 2017).

При проведените теренни изследвания през 2020 г. е установено, че общото проективно покритие на растителността е над 90%, което е над долната допустима граница за благоприятно състояние на местообитанието. Специфична особеност на местообитанието в зоната е високия процент на мозаечни полигони с местообитания 62А0 и 6110, като процента на мозаечност варира в диапазона 5-95%. При проведените изследвания беше установено, че част от полигоните на местообитание 6210 реално представляват местообитание 62А0. Във видовият състав основните ценообразуватели са Chrysopogon gryllus, Dichanthium ischaemum и Festuca dalmatica. Срещат се типични видове, като Eryngium campestre, Sanguisorba minor, Teucrium chamaedrys, Poa angustifolia, Coronilla varia, Stipa capillata, Festuca valesiaca, Medicago falcata, Dorycnium herbaceum и др. Разпространението на рудерални видове (Carduus acanthoides, Lactuca serriola, Torilis arvensis, Cephalaria transylvanica, Carthamnus lanatus, Bromus arvensis, Daucus carota, Conium maculatum, Sambucus ebulus и др.) е установено в някои полигони на местообитанието в близост до населените места, като проективното им покритие е до 10%. Четири картирани полигони са разоравани и се използват или са били използвани, като обработваеми земи. Основният фактор влияещ върху видовия състав и структурата на съобществата е интензивността на пашата. В резултат на намаляването на пашата в част от полигоните се наблюдават засилени процеси на настъпление на храстова и дървесна растителност. Срещат се и някои инвазивни видове, като Robinia pseudoacacia, Erigeron annuus, Conyza canadensis. В отделни полигони по южните склонове на Чепън планина (в района на гр. Драгоман и с. Големо Малово) са осъществяваниСследи от пожари се наблюдават на различни места в зоната.

6. Цели за подобряване/поддържане на природозащитното състояние на местообитанието в зоната

Параметър

Мерна

единица

Целева стойност

Допълнителна информация

Специфични

природозащитни цели за защитената зона

Площ

ха

Най-малко 3243,64 ха

Площ на местообитанието от приоритетната форма (6210*)– неизвестна (ха)

При картирането през 2011- 2012 г. е установено, че местообитанието е широко разпространено и е с обща площ от 3243,64 ха.. Осемдесет и два от всички 155 полигона на природното местообитание в зоната образуват комплекси с други типове местообитания (62А0 и 6110), като процента

Подобряване на площта на местообитанието в зоната чрез достигане на целева площ от най- малко 3243,64 ха.

Междинна цел:

✓ Установяване на площта на

Параметър

Мерна

единица

Целева стойност

Допълнителна информация

Специфични

природозащитни цели за защитената зона

на мозаечност варира в диапазона 5-95%.

При теренните изследвания се установи, че 4 от полигоните в равнините части и близо до населените места са били разоравани във времето и ползвани, като обработваеми земи. Процесите на навлизане на храстовата и дървесната растителност са засилени в голяма част от полигоните.

Според наличните данни, местообитанието в зоната се нуждае от подобряване на състоянието по този параметър.

Към този момент е известно разпространение на площ от 36,27 ха в тази ЗЗ на вида 6927 Янкева пърчовка (Himantoglossum jankae Somlyay, Krxxxx & Óvári) (докладван като 2327

Himantoglossum caprinum) - виж по долу в доклада); Освен това са известни популации на различни видове от сем. Салепови от района на ЗЗ

„Драгоман“, (напр. Orchis purpurea, O. xxxxx, O. simia, Ophrys cornuta (лични съобщения от доц. д-р Ант. Пxxxxxx), но техните находища и численост на популациите не са документирани към момента.

Следователно: считаме, че в ЗЗ

„Драгоман“ има площ (и) заети от приоритетния тип на местообитание 6210 (*), но са необходими допълнителни проучвания за точното им изясняване.

приоритетната форма на местообитанието в зоната. (срок 2026 г.)

✓ Картиране на разпространението на приоритетната форма на местообитанието в зоната. (срок 2026 г.)

Структура и

функции: Общо

% общо

проективно

Най-малко 80%

общо

При картирането 2011-2012 г.

е установено проективно

Поддържане на

състоянието по този

Параметър

Мерна

единица

Целева стойност

Допълнителна информация

Специфични

природозащитни цели за защитената зона

проективно покритие на растителността

покритие на растител- ността

проективно покритие на растителността

покритие на растителността над 80%, като местообитанието е оценено в благоприятно състояние.

При теренните проучвания през 2020 г. общото проективно покритие на растителността в изследваните полигони е 90%-100%.

В част от полигоните са установени следи от опожаряване. Пожарите оказват негативно влияние върху общото проективно покритие на растителността. Също така процесът на охраставяване води до промени в хоризонталната и вертикалната структура на фитоценозите и променя проективното покритие на тревните видове.

По южния склон на Чепън пл. са извършвани залесителни дейности и са създавани горски насаждения на черен бор. При проведените теренни изследвания в района на с. Големо Малово и северно от гр. Драгоман се установиха набраздявания (изорани лехи за засаждане на дървета) на южния склон на планината, което води до промяна в проективното покритие на видовете във фитоценозите. Залесителните дейности в ливади, пасища и мери за забранени съгласно Заповед

№РД-569/05.09.2008 г. на

Министъра на околната среда и водите, относно обявяването на ЗЗ „Раяновци“ с код BG0002001.

Според наличните данни, местообитанието в зоната се нуждае от поддържане на

параметър – общото проективното покритие на растителността следва да е най-малко 80%

Параметър

Мерна

единица

Целева стойност

Допълнителна информация

Специфични

природозащитни цели за защитената зона

състоянието по този параметър.

Структура и функции: Присъствие на типични видове растения

Брой типични видове

Най-малко 5 вида

При картирането през 2011- 2012 г. е отчетено благоприятно състояние на местообитанието по отношение на комбинацията от типични видове растения, като са установени 10 типични вида.

В посетените през 2020 г. находища на местообитанието също са установени повече от пет типични за местообитанието вида. Срещат се типични видове, като Eryngium campestre, Sanguisorba minor, Teucrium chamaedrys, Poa angustifolia, Coronilla varia, Stipa capillata, Festuca valesiaca, Medicago falcata, Dorycnium herbaceum и др.

Типични видове за местообитанието са: Подтип 1: Chrysopogon gryllus, Dichantium ischaemum, Festuca spp., Sesleria latifolia, Bromus spp., Poa sp., Cleistogenes serotinа, Stipa spp., Aegilops spp., Medicago spp., Trifolium spp., Ononis arvensis, Astragalus onobrychis, A. sprunneri, Teucrium pollium, T. chamaedrys, Iris spp., Dorycnium herbaceum, Helianthemum salicifolium, Thymus spp., Asperula cynanchica, Convolvulus cantabrica, Crepis sancta, Eryngium campestre, Euphorbia nicaeensis, E. niciciana, Leontodon crispus, Pethroragia spp., Polygala spp., Potentilla recta agg., Salvia nutans, S. nemorosa, S. pratensis, Scabiosa spp., Galium verum, Coronilla

varia, Sanguisorba minor,

Поддържане на състоянието по този параметър – в природното местообитание трябва да присъстват поне 5 от типичните видове.

Параметър

Мерна

единица

Целева стойност

Допълнителна информация

Специфични

природозащитни цели за защитената зона

Melica ciliata, Helleborus odorus, Carex caryophyllea, C. humilis, Oprhys spp., Orchys spp., Centaurea stoebe; Подтип 2: Chrysopogon gryllus, Filipendula vulgaris, Alopecurus pratensis, Agrostis capillaris, Festuca spp., Poa spp., Melica ciliata, Anthoxantum odoratum, Briza media, Cynosurus cristatus, Bromus spp., Danthonia alpina, Lathyrus spp., Rumex spp., Centaurea jacea, Centaurea orientalis, C. spinulosa, Ranunculus polyanthemos, Rhinanthus spp., Helleborus odorus, Ornithogalus spp., Muscari tenuifolium, Moenhia xxxxxxx, Stellaria graminea, Knautia arvensis, Leucanthemum vulgare, Trifolium ochroleucon, Allium scorodoprasum, Anthericum ramosum, Stachys officinalis, Salvia spp., Galium verum, Nepeta nuda, Echium russicum, Chamaecytisus calcareous, Ch. jankae, Campanula rapunculus, Coronilla varia, Carex caryophyllea, Carlina vulgaris, Dianthus spp., Veronica officinalis, V, chamaedrys, Helianthemum nummularium

Според наличните данни, местообитанието в зоната се нуждае от поддържане на състоянието по този параметър.

Структура и функции: Проективно покритие на типичния

доминиращ вид (доминиращи видове)

% проективно покритие на един или комбинация от типичните доминиращи видове

Най-малко 60% проективно покритие на един или комбинация от типичните доминиращи видове

При картирането през 2011- 2012 г. е отчетено благоприятно състояние на местообитанието по отношение на типични домиращи видове във фитоценозите. Това са Chrysopogon gryllus , Stipa spp., Festuca valesiaca.

Поддържане на състоянието по този параметър –

проективното покритие на типичните доминиращи видове в местообитанието следва да е минимум 60%.

Параметър

Мерна

единица

Целева стойност

Допълнителна информация

Специфични

природозащитни цели за защитената зона

При теренните проучвания през 2020 г, като доминиращи видове за съобществата на местообитанието в зоната са установени за подтип 1: Chrysopogon gryllus, Dichantium (Botriochloa) ischaemum, Festuca sp., Poa angustifolia, a за подтип 2: Chrysopogon gryllus, Brachypodium pinnatum, Agrostis capilaris, Festuca spp., Briza media, Danthonia alpina.

Средното проективно покритие на домиращия вид (видове) е 60-65%. В един полигон, в който е провеждане залесяване покритието им е 40- 50%.

Според наличните данни, местообитанието в зоната се нуждае от поддържане на състоянието по този параметър.

Структура и функции: Наличие на орхидеи в приоритетната форма на

местообитаниет о (*важни

местообитания за орхидеи)

Изпълнено е едно или повече от следните условия:

(a) местообитани ето поддържа голям брой видове орхидеи;

(b) местообитани ето поддържа важна популация на поне един вид орхидея, която не се счита за често срещан вид на

Неизвестна

При теренната работа в зоната, в някои от находищата на местообитанието са установени следните видове орхидеи: Orchis purpurea, O. morio, O. simia, Ophrys cornuta, както и вид от Приложение II на Директива 92/43/ЕИО – Himanthoglossum caprinum. Това определя присъствието на приоритетната форма на местообитанието в зоната.

Не са провеждани специализирани проучвания в зоната, по отношение на разпространението и биоразнообразието на орхидеите. Не е картирано разпространението на приоритетния подтип на местообитанието в зоната.

Междинна цел:

Подобряване на информацията относно биоразнообразието на орхидеите в зоната. (срок 2026 г.)

Параметър

Мерна

единица

Целева стойност

Допълнителна информация

Специфични

природозащитни цели за защитената зона

територията на страната;

(c) местообитани ето поддържа един или няколко вида орхидеи, които се считат за редки, много редки или са изключение за територията на страната.

Наличните за момента данни не са достатъчни за формулирането на конкретна цел.

Структура и функции: Наличие на инвазивни

чужди видове

% проективно покритие на инвазивни чужди видове

Не повече от 1% проективно покритие на инвазивни чужди видове растения

При картирането през 2011- 2012 г. не е установено наличие на инвазивни чужди видове (ИЧВ) в рамките на местообитанието.

При теренната работа през 2020 г. е установено разпространението на единични индивиди на Robinia pseudoacacia, Erigeron annuus, Conyza canadensis, които формират покритие до 1%. Robinia pseudacacia навлиза в полигони на местообитанието от съседни акациеви горски насаждения.

Инвазивните чужди видове (ИЧВ) се идентифицират, съгласно „Списък с инвазивните чужди видове растения“, които ИАОС докладва към Европейската агенция по околна среда в Националните доклади за състоянието и опазването на околната среда в Република България по индикатор "Инвазивни чужди видове за България / SEBI 2010 Инвазивни чужди видове за

Европа" и списъка с ИЧВ,

Поддържане на състоянието по този параметър –

присъствието на ИЧВ в природното местообитание следва да е под 1%.

Параметър

Мерна

единица

Целева стойност

Допълнителна информация

Специфични

природозащитни цели за защитената зона

които засягат Съюза (създаден и актуализиран с регламенти за изпълнение на Комисията в съответствие с Регламент (ЕС)

№ 1143/2014 на Европейския парламент и на Съвета).

Според наличните данни, местообитанието в зоната се нуждае от поддържане на състоянието по този параметър.

Структура и функции: Присъствие на рудерални

видове

% от площта на местообита- нието

Най-много 5%

При картирането на местообитанието в зоната (2011–2012 г.) този индикатор е оценен в благоприятно състояние, като рудералните видове не формират собствени фитоценози и проективното им покритие е под 10% от площта му. Рудерални видове са Euphorbia cyparisias, Cichorium intybus, Dactylis glomerata и др.

При теренни наблюдения в зоната през 2020 г., процеси на рудерализация са установени в полигоните в близост на населените места. Пашата в част от полигоните също благоприятства разпространението на рудерални видове.

Във видовия състав на рудералните видове растения, които могат да се срещат във фитоценозите на местообитанието, но не трябва да формират самостоятелни ценози (над 5%) се включват: Carduus acanthoides, Lactuca serriola, Torilis arvensis, Cephalaria transylvanica, Carthamnus lanatus, Bromus arvensis, Daucus carota, Conium maculatum, Sambucus ebulus и др.

Поддържане на състоянието по този параметър – не присъстват рудерални видове или тяхното присъствие е спорадично и общото им проективно покритие не надхвърля 5%.

Параметър

Мерна

единица

Целева стойност

Допълнителна информация

Специфични

природозащитни цели за защитената зона

Според наличните данни, местообитанието в зоната се нуждае от поддържане на състоянието по този параметър.

Структура и функции: Присъствие на нетипични храстови и

дървесни видове, и

орлова папрат

% от площта на местообита- нието с покритие на с храстова и дървесна растителност, и орлова папрат

Най-много 20%

При картирането през 2011- 2012 г. покритието на дървесни и храстови видове в над 75% от полигоните на местообитанието е в неблагоприятно състояние.

При теренната работа и обследване на ортофото изображения в ГИС среда през 2020 г. е установено присъствие на храстова и дървесна растителност над допустимите норми в 10% от полигоните, което води до нарушаване на структурата и функциите на местообитанието. През последните 3-4 г. тази растителност в голяма част от полигоните на местообитанието в зоната се изрязва периодично.

Регистрирани са следните видове: Prunus spinosa, Rosa spp., Crataegus monogyna, Rosa sp., Acer hyrcanum, A. tataricum, Carpinus orientalis, Fraxinus ornus, Quercus cerris,

Q. pubescens и др. Тук следва да се обръща специално внимание на по-агресивните видове като Prunus spinosa, Crataegus monogyna, Pteridium aquilinum и др.

Според най-съвременните данни, местообитанието в зоната се нуждае от подобряване на състоянието по този параметър.

Подобряване на състоянието по този параметър –

проективното покритие на нетипични храстови и дървесни видове, и обраствания с орлова папрат в

местообитанието следва да е под 20%.

7. Необходимост от актуализация на СФ за защитената зона

Необходима е промяна на данните, посочени в СФ. За местообитание 6210, трябва да се добави още един запис в СФ, който да индикира, че местообитанието в зоната е представено и с приоритетната си форма (*важни местообитания на орхидеи). Площта на приоритетната форма на местообитанието може да се посочи след реализиране на заложените междинни цели. Съответните промени на данните в СФ, могат да бъдат направени след реализиране на междинните цели.

8. Цитирана литература

Xxxxxxxx, X., Xxxxxxx, X., Xxxxxxx, X., Xxxxx, X., Xxxxxx, X. & Xxxxxxx, X. (ред.) 2009.Ръководство за оценка на благоприятно природозащитно състояние за типове природни местообитания и видове по НАТУРА 2000 в България. Изд. Българска фондация Биоразнообразие.София.

Xxxxxxx, X., Xxxxxxxxxx, X., Xxxxxxxx, В. 2012. Инвазивни чужди видове растения в България. ИБЕИ-БАН, София, 320 x.

Xxxxx, X., Xxxxx, Ч. 2009. 6210 Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи) – В: Зингстра, Х., Xxxxxxx, А., Xxxxxxx, X., Xxxxx, Р., Xxxxxx, X., Xxxxxxx, П. (ред.) Ръководство за оценка на благоприятно природозащитно състояние за типове природни местообитания и видове по НАТУРА 2000 в България. Изд. Българска фондация Биоразнообразие. София, с. 183-191.

Xxxxx, X., Xxxxx, Ч. 2015. 05Е1 Ливадни степи. – В: Xxxxxxxx, X. и др. (ред.). Червена книга на Република България. Том 3. Природни местообитания. БАН & МОСВ, София, с. 141-143.

Xxxxx, X., Xxxxxxxx, X. 2015. 11Е1 Ксеротермни ливади и пасища от садина (Chrysopogon gryllus), белизма (Dichantium ischaemum) и валезийска власатка (Festuca valesiaca.

– В: Xxxxxxxx, X. и др. (ред.). Червена книга на Република България. Том 3. Природни местообитания. БАН & МОСВ, София, с. 154-158.

Xxxxx, X., Xxxxx, Ч. 2017. Ръководство за определяне и ефективно управление на тревни местообитания (пасища, ливади и постоянно затревени площ) – обект на опазване и стопанско ползване в България. Второ преработено и допълнено издание. Българско дружество за защита на птиците, Природозащитна поредица - книга 34, София., с. 73-76.

Calaciura B & Spinelli O. 2008. Management of Natura 2000 habitats. 6210 Semi-natural dry grasslands and scrubland facies on calcareous substrates (Festuco brometalia) (*important orchid sites). European Comission.

European Commission (2013) Interpretation Manual of European Union Habitats –EUR28. xxxx://xx.xxxxxx.xx/xxxxxxxxxxx/xxxxxx/xxxxxxxxxxx/xxxxxxxxxxxxxxxxx/xxxx/Xxx_Xxxxxx_X U28.pdf

Xxxxxxxx, X., Xxxxx, N., Xxxxxxx, X., Xxxxxxx, M., Xxxxxxxxxx, M., Genova, B., Xxxxxxxx, X. 2021. Grassland habitats on the territory of Dragoman municipality, Western Bulgaria. Flora Meditteranea, 31: 89-100.

Автори на текста: Xxxxx Xxxxxxx, Xxxxxxx Xxxxx

2.6. Природозащитни цели за 62A0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества

1. Код и наименование на типа местообитание: 62A0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества

2. Кратка характеристика на целевия обект

Природното местообитание представлява субмедитерански ксерофитни калцифилни тревни съобщества, които са с по-широко разпространение в равнинните, планинските и полупланинските райони на страната. Срещат се по склонове с разнообразни изложения (преобладаващо южни или с южна компонента), както и по билата на възвишенията, които са по-припечни. Почвите са плитки, по-рядко средномощни, като най-често срещаните почвените типове са канелени, литосоли и ранкери. Характерна особеност за местообитанието е хетерогеността на терена и високия процент на излаз на основната скала (средно 15-20%). Преобладаващата част от съобществата имат вторичен произход и са възникнали на мястото на унищожени ксеротермни дъбови гори и храсталаци на келяв габър и мъждрян. Фитоценозите са с отворена до полу-отворена хоризонтална структура с общо проективно покритие 30-90%, а основни ценообразуватели са Artemisia alba, Satureja montana subsp. kitaibelii, Chrysopogon gryllus, Dichantium ischaemum, Stipa spp., Festuca dalmatica. От синтаксономична гледна точка растителността се класифицира към съюз Saturejion montanae на клас Festuco-Brometea. Основните застрашаващи фактори, които оказват негативно въздействие върху местообитанието са преустановяването на пашата, рудерализацията, навлизането на инвазивни видове и процесите на охраставяване.

Местообитанието е включено в Червена книга на Република България (ЧК, т.3. Природни местообитания) с кодове 02Е1 Планински петрофилни степи, и е с категория Уязвимо (VU) (Цонев, Р. и др., 2015а) и 03Е1 Субсредиземноморски петрофилни степи, и е с категория Уязвимо (VU) (Цонев, Р. и др., 2015б)

3. Състояние на биогеографско ниво и разпространение в мрежата

За Континенталния биогеографски регион – неблагоприятно-незадоволително по площ и бъдещи перспективи и неизвестно по разпространение и структура и функции.

Докладването по чл. 17 през 2019 г. (за периода 2013-2018 г.) се различава от докладването през 2013г. (за периода 2007-2012 г.). През 2013 г. е константирано благоприятно състояние по площ и разпространение и неблагоприятно-незадоволително състояние по структура и функции и бъдещи перспективи. Сред влиянията и заплахите за местообитание 62А0, съгласно докладването през 2019 г., като такива с висока степен за Континенталния биогеографски регион се посочват интензивността на пашата и разораването на площи за обработваеми земи. Заплахите и влиянията със средна степен са строителството на пътища, сгради и друга инфраструктура, замърсяването, добива на инертни материали, климатичните промени. Като заплахи в ЧК на Република България са посочени също така интензивната паша, която допълнително засилва ерозията и променя видовия състав, терасирането и залесяването с горски култури.

Природното местообитание е предмет на опазване в 39 защитени зони от мрежата Натура 2000 (Natura 2000 update April 2019: xxxxx://xxx.xxxxxx.xxxxxx.xx/xx/xx/x0000).

4. Състояние на ниво защитена зона

В защитена зона BG0000322 „Драгоман“ местообитание 62А0 е с широко разпространение, като се среща по склоновете на Чепън планина, възвишението Три уши, Понорското плато, Беледие хан, като обваща 29% от общата площ на зоната. Полигоните на местообитанието са с площ от 0,02 до 1902,6 ха. Има отворена до полуотворена хоризонтална структура, като общото проективно покритие варира между 30%-80% (90%). Типични видове растения, които се срещат в зоната са Teucrium polium, Satureja montana subsp. kitaibelii, Artemisia alba, Allium flavum, Stipa capillata, Thymus spp., Xxxxxx glauca и др. Основни ценообразуватели са Satureja montana subsp. kitaibelii, Artemisia alba, Achillea clypeolata, Stipa spp., Festuca dalmatica. Във видовия състав е с високо процентното участие на мъховете и лишеите, които имат общо проективно покритие средно 10-20%. Значителна част от съобществата на природно местообитание 62А0 се асоциират с храстови и тревни съобщества, принадлежащи към природни местообитания 40А0*, 6210 и 6110. Има пасищен режим на ползване, а фитоценозите са богати на консервационно значими видове растения (Edraianthus serbicus, Astragalus wilmottianus, Jurineа tsar-ferdinandii и др.). Основният регулиращ фактор за поддържането на видовия състав и структура на фитоценозите на местообитание е пашата, като в част от полигоните тя липсва. В част от площите на местообитанието има настъпление на храстова и дървесна растителност.

Данни за природното местообитание, представени в Стандартния Формуляр за данни (СФ) на зоната.

Код

Местообитание

Площ (ха)

Качество на

данните

Предста- вителност

Площ

Степен на съхране- ние

Обща оценка

62А0

Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества

6272,62

В защитена зона BG0000322 „Драгоман“ местообитанието заема площ от 6272,62 ха. В България местообитанието е разпространено в Черноморски, Континентален и Алпийски биогеографски региони. Площта на местообитанието в зоната е 27,20% от общата му площ в континенталния биогеографски регион за страната. Съгласно картирането през 2011-2012 г. природното местообитание е представено със 111 полигона в зоната. Преобладаващата част от полигоните на природното местообитание (107 бр.) са в комплекси с други местообитания 6210, 6110* и 40А0*.

5. Анализ на наличната информация

Съгласно специфичния доклад за местообитанието в тази зона, публикуван на страницата на Информационната система за защитените зони от екологичната мрежа

Натура 2000, местообитанието е оценено в благоприятно състояние по параметър заемана площ, структура и функции и бъдещи перспективи. Общата оценка на състоянието е благоприятно. Допълнителни данни са ползвани и от публикацията на Grxxxxxx xt al. (2021), в която се анализира разнообразието на тревните природните местообитания от Директива 92/43/EEC на територията на община Драгоман, където попада по-голямата част от защитената зона. Допълнителна информация е ползвана и от “Ръководство за определяне и ефективно управление на тревни местообитания (пасища, ливади и постоянно затревени площ) – обект на опазване и стопанско ползване в България“ (Цонев, Р., Xxxxx, Ч., 2017).

При проведените теренни изследвания през 2020 г. е установено, че общото проективно покритие на растителността е 60-70%, което е над долната допустима граница за благоприятно състояние на местообитанието. Специфична особеност на местообитанието в зоната е високия процент на мозаечни полигони с местообитания 6210, 6110 и 40А0*. Местообитанието се среща по слабо-наклонени до стръмни каменливи терени с разнообразно изложение и висок процент на покритие на основната скала (до 30- 40%). Почвите са плитки най-често ранкери и литосоли. Във видовият състав основните ценообразуватели са Artemisia alba, Satureja montana subsp. kitaibelii, Chrysopogon gryllus, Stipa eriocaulis, Dichantium ischaemum, Stipa spp., Festuca dalmatica. Срещат се типични видове, като Teucrium polium, Satureja montana subsp. kitaibelii, Artemisia alba, Allium flavum, Stipa capillata, S. eriocaulis, Thymus spp., Xxxxxx glauca, Melica ciliata, Teucrium polium, Achillea clypeolata и др. Основният фактор влияещ върху видовия състав и структурата на съобществата е интензивността на пашата. В резултат на намаляването на пашата в част от полигоните се наблюдават процеси на настъпление на храстова и дървесна растителност. В отделни полигони по южните склонове на Чепън планина (в района на гр. Драгоман и с. Големо Малово) са осъществявани залесителни дейности и са създавани горски насаждения на черен бор. Също така следи от пожари се наблюдават на различни места в зоната.

6. Цели за подобряване/поддържане на природозащитното състояние на местообитанието в зоната

Параметър

Мерна

единица

Целева стойност

Допълнителна информация

Специфични

природозащитни цели за защитената зона

Площ

ха

Най-малко 6272,62 ха

При картирането през 2011- 2012 г. е установено, че местообитанието е широко разпространено и е с обща площ от 6272,62 ха. Сто и седем от всички 111 полигона на природното местообитание в зоната образуват комплекси с други типове местообитания (6210, 6110 и *40А0).

При теренните изследвания се установи, че промяна в площта може да настъпи в резултат на антропогенен натиск – разкриване на нови кариери, както и развитието на

съществуващите такива край

Поддържане на площта на местообитанието в зоната, чрез достигане на целева площ от най- малко 6272,62 ха.

Параметър

Мерна

единица

Целева стойност

Допълнителна информация

Специфични

природозащитни цели за защитената зона

селата Опицвет, Градец и кариера „Пуклина”, проекти за ветроенергийни паркове, прокарване на

нерегламентирани пътища (над село Голямо Малово съществува такъв).

Според наличните данни, местообитанието в зоната се нуждае от поддържане на състоянието по този параметър.

Структура и функции: Общо проективно покритие на растителността

% общо проективно покритие на растител- ността

Между 40 и 70% общо проективно покритие на растителността

При картирането 2011-2012 г. е установено проективно покритие на растителността e в границите 40%-70%, като местообитанието е оценено в благоприятно състояние.

При теренните проучвания през 2020 г. общото проективно покритие на растителността в изследваните полигони е 60%-70%.

което води до промяна в

Поддържане на състоянието по този параметър – общото проективното покритие на растителността следва да е между 40 и 70%.

Параметър

Мерна

единица

Целева стойност

Допълнителна информация

Специфични

природозащитни цели за защитената зона

проективното покритие на видовете във фитоценозите. Залесителните дейности в ливади, пасища и мери за забранени съгласно Заповед

№РД-569/05.09.2008 г. на

Министъра на околната среда и водите, относно обявяването на ЗЗ „Раяновци“ с код BG0002001.

Също така разкриване на нови кариери, както и развитието на съществуващите такива край селата Опицвет, Градец и кариера „Пуклина” са сериозна заплаха, която може да доведе до необратими промени в структурата на

местообитанието.

Според наличните данни, местообитанието в зоната се нуждае от поддържане на състоянието по този параметър.

Структура и функции: Присъствие на типични видове растения

Брой типични видове

Най-малко 5 вида

При картирането през 2011- 2012 г. е отчетено благоприятно състояние на местообитанието по отношение на комбинацията от типични видове растения, като са установени над 7 типични вида.

В посетените през 2020 г. находища на местообитанието също са установени повече от пет типични за местообитанието. Срещат се типични видове, като Teucrium polium, Satureja montana subsp. kitaibelii, Artemisia alba, Allium flavum, Stipa capillata, S. eriocaulis, Thymus spp., Xxxxxx glauca, Melica ciliata, Teucrium polium, Achillea clypeolata и др.

Типични видове за местообитанието са: Stipa capillata, S. eriocaulis, S.

Параметър

Мерна

единица

Целева стойност

Допълнителна информация

Специфични

природозащитни цели за защитената зона

pennata agg., Achilllea clypeolata, Paronychia spp., Asperula purpurea, Chrysopogon gryllus, Jurinea spp., Koeleria sp. Euprasia sp., Sanguisorba minor, Melica ciliata, Poa bulbosa, Agropyron spp., Sideritis montana, Crupina vulgaris, Medicago minima, Allium ssp., Sedum spp., Thymus ssp., Acinos arvensis, Arenaria serpilifolia, Cerastium spp., Erophila verna, Poa bulbosa, Hyacinthella leucophaea, Trigonella gladiata, Fumana procumbens, Artemisia alba, Allium flavum, Satureja montana subsp. kitaibelii, Alyssum minus, Xxxxxx glauca, Astragalus wilmottianus, Edraianthus serbicus, Ornithogalum spp., Muscari spp., Teucrium montanum, Syntrichia ruralis, Grimmia pulvinata, Collema spp., Calloplaca spp., Cladonia spp.

Според наличните данни, местообитанието в зоната се нуждае от поддържане на състоянието по този параметър.

Структура и функции: Проективно покритие на типичния

доминиращ вид (доминиращи видове)

% проективно покритие на един или комбинация от типичните доминиращи видове

Между 35-60% проективно покритие на един или комбинация от типичните доминиращи видове

При картирането през 2011- 2012 г. е отчетено благоприятно състояние на местообитанието по отношение на типични домиращи видове във фитоценозите. Това са Artemisia alba, Satureja montana subsp. kitaibelii и Achillea clypeolata.

При теренните проучвания през 2020 г, като доминиращи видове за съобществата на местообитанието в зоната са установени Artemisia alba, Satureja montana subsp. kitaibelii, Chrysopogon gryllus, Dichantium ischaemum, Stipa eriocalis, S. capillata, Festuca dalmatica.

Поддържане на състоянието по този параметър –

проективното покритие на типичните доминращи видове в местообитанието следва да е между 35 и 60%.

Параметър

Мерна

единица

Целева стойност

Допълнителна информация

Специфични

природозащитни цели за защитената зона

Средното проективно покритие на домиращия вид (видове) е между 35 и 60%.

Според наличните данни, местообитанието в зоната се нуждае от поддържане на състоянието по този параметър.

Структура и функции: Наличие на инвазивни

чужди видове

% проективно покритие на инвазивни чужди видове

Не повече от 1% проективно покритие на инвазивни чужди видове растения

При картирането през 2011- 2012 г. не е установено наличие на инвазивни чужди видове (ИЧВ) в рамките на местообитанието.

При теренната работа през 2020 г. също не е установено разпространението на единични индивиди ИЧВ.

№ 1143/2014 на Европейския парламент и на Съвета).

Според наличните данни, местообитанието в зоната се нуждае от поддържане на състоянието по този параметър.

Поддържане на състоянието по този параметър –

присъствието на ИЧВ в природното местообитание следва да е под 1%.

Параметър	Мерна единица	Целева стойност	Допълнителна информация	Специфични природозащитни цели за защитената зона
Структура и функции: Наличие на мозайки с мъхове и лишеи	% проективно покритие на мъхове и лишеи	Не по малко от 10% проективно покритие на мъховете и лишеите	При теренни наблюдения в зоната през 2020 г. се установи, че покритието на мъховете и лишеите варира, но средно е в диапазона 10-20%. Според наличните данни, местообитанието в зоната се нуждае от поддържане на състоянието по този параметър.	Поддържане на състоянието по този параметър – присъствието на мъховете и лишеите в местообитанието следва да е над 10%.
Структура и функции: Присъствие на нетипични храстови и дървесни видове, и орлова папрат	% от площта на местообита- нието с покритие на с храстова и дървесна растителност, и орлова папрат	Най-много 20%	При картирането през 2011- 2012 г. покритието на дървесни и храстови видове е не повече от 10% в полигоните, като местообитанието е оценено в благоприятно състояние. При теренната работа и обследване на ортофото изображения в ГИС среда през 2020 г. е установено присъствие на храстова и дървесна растителност под допустимите норми от 20% в полигоните. Регистрирани са следните храстови и дъвесни видове: Prunus spinosa, Rosa spp., Crataegus monogyna, Rosa sp., Acer hyrcanum, A. tataricum, Carpinus orientalis, Fraxinus ornus, Quercus cerris, Q. pubescens и др. В граничните зони с храстовата и горската растителност, особено по склонове със северна и западна компонента, покритието е по- високо и достига 30-35%. Според най-съвременните данни, местообитанието в зоната се нуждае от поддържане на състоянието по този параметър.	Поддържане на състоянието по този параметър – проективното покритие на нетипични храстови и дървесни видове, и обраствания с орлова папрат в местообитанието следва да е под 20%.
Структура и функции: Присъствие на рудерални видове	% от площта на местообита- нието	Най-много 5%	Природното местообитание е в благоприятно състояние, когато не присъстват рудерални видове (в един идеален вариант) или тяхното присъствие е спорадично и общото им проективно покритие не надхвърля 5%.	Поддържане на състоянието по този параметър – присъствието на рудерални видове в природното местообитание следва да е под 5%.

Параметър

Мерна

единица

Целева стойност

Допълнителна информация

Специфични

природозащитни цели за защитената зона

При картирането на местообитанията в зоната (2011–2012 г.) този индикатор не е оценяван директно

При теренни наблюдения в зоната през 2021 г., присъствието на рудерални видове в посетените полигони е до 5%. Установена е паша в полигоните в близост до населените места, която благоприятсва разпространението на рудерални видове.

Според наличните данни, местообитанието се нуждае от поддържане на състоянието по този параметър.

7. Необходимост от актуализация на СФ за защитената зона

За момента, не е необходима промяна на данните, посочени в СФ.

8. Цитирана литература

Пxxxxxx, А., Xxxxxxxxxx, В., Xxxxxxxx, В. 0012. Инвазивни чужди видове растения в България. ИБЕИ-БАН, София, 320 x.

Xxxxx, Р., Xxxxxxxx, М., Xxxxx, Ч. 2015а. 02Е1 Планински петрофилни степи. – В: Xxxxxxxx, В. x др. (ред.). Червена книга на Република България. Том 3. Природни местообитания. БАН & МОСВ, София, с. 131-134.

Цxxxx, Р., Xxxxxxxx, М., Xxxxx, Ч. 2015б. 03Е1 Субсредиземноморски петрофилни степи.

– В: Xxxxxxxx, В. x др. (ред.). Червена книга на Република България. Том 3. Природни местообитания. БАН & МОСВ, София, с. 134-136.

Цxxxx, Р., Xxxxx, Ч. 2009. 6210 Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи) – В: Зингстра, Х., Xxxxxxx, А., Кxxxxxx, К., Цxxxx, Р., Xxxxxx, Д., Xxxxxxx, П. (ред.) Ръководство за оценка на благоприятно природозащитно състояние за типове природни местообитания и видове по НАТУРА 2000 в България. Изд. Българска фондация Биоразнообразие. София, с. 226-229.

Цxxxx, Р., Xxxxx, Ч. 2017. Ръководство за определяне и ефективно управление на тревни местообитания (пасища, ливади и постоянно затревени площ) – обект на опазване и стопанско ползване в България. Второ преработено и допълнено издание. Българско дружество за защита на птиците, Природозащитна поредица - книга 34, София., с. 41-42.

Автори на текста: Xxxxx Xxxxxxx, Xxxxxxx Xxxxx

2.7. Природозащитни цели за 6410 Ливади с Molinia на карбонатни, торфени или глинести почви (Molinion caeruleae)

1. Код и наименование на типа местообитание: 6410 Ливади с Molinia на карбонатни, торфени или глинести почви (Molinion caeruleae)

2. Кратка характеристика на целевия обект

Това природно местообитание представлява растителни съобщества, разпространени в депресии на релефа, където подпочвените води са високи. Среща се също така покрай потоци и реки, както и в покрайнините на мочурища. На територията на страната има ограничено разпространение. По принцип се развива в полу-планинските и планински райони. Доминант в съобществата най-често е гълъбовата молиния (Molinia caerulea). Почвите са бедни на хранителни вещества и остават преовлажнени почти през цялата година. Подпочвените скали могат да бъдат от различен характер – както карбонатни, какъвто е случаят в района на Драгоман, така и силикатни. Растителността на местообитанието се отнася към клас Molinio-Arrhenatheretea, разред Molinietalia. В зависимост от условията на овлажнение, растителността на това местообитание може да представлява сукцесионна фаза към осушаване и тогава сред доминиращите видове се появяват Agrostis capillaris, Antoxanthum odoratum, Cynosurus cristatus и др. В някои локалитети, наред с гълъбовата молиния доминираща роля има и картълът (Nardus stricta). Ползването на местообитанието може да е пасищно или сенокосно. В района на Драгоман се ползва и по двата начина, но пашата е със слаба интензивност.

3. Състояние на биогеографско ниво и разпространение в мрежата

В мрежата Натура 2000, природно местообитание с код 6410 е предмет на опазване в 9 защитени зони (Natura 2000 update April 2019: xxxxx://xxx.xxxxxx.xxxxxx.xx/xx/xx/x0000) и е разпространено в Континенталния и в Алпийския биогеографски региони. Съгласно докладването по чл. 17 от Директива за местообитанията през 2019 г. (за периода 2013- 2018 г.), природното местообитание е в неблагоприятно-незадоволително придозащитно състояние за двата биогеографски региона (Континенталния и Алпийския), като за Континенталния е с оценка неизвестна по разпространение, неблагоприятна- незадоволителна по площ, неизвестни структура и функции, и неблагоприятни- незадоволителни бъдещи перспективи, а за Алпийския биогеографски регион е с оценка неизвестна по разпространение, благоприятна по площ, неизвестни структура и функции, и неблагоприятни-незадоволителни бъдещи перспективи. При докладването през 2019 г. са посочени като заплахи и влияния с висока степен на въздействие – намаляване на пасищното натоварване, промяна в начина на трайно ползване на земите, развитие на туристическа инфраструктура и засушаване на климата. При докладването по чл. 17 през 2013 г. (за периода 2007-2012 г.) местообитанието е с оценка благоприятно състояние за Континенталния биогеографски регион (благоприятно по всички параметри) и неблагоприятно-незадоволително за Алпийския регион (благоприятно разпространение и площ, неблагоприятно-незадоволителни структура и функции, и бъдещи перспективи).

4. Състояние на ниво защитена зона

Според данните в стандартния формуляр, площта на местообитанието в зона

„Драгоман“ e представено с осем полигона и обща площ от 51,29 ха. Съгласно специфичния доклад, публикуван в „Информационна система за защитени зони от екологичната мрежа Натура 2000 на МОСВ“, местообитанието е оценено в благоприятно състояние по критерий „Площ в границите на зоната“ и по критерий „Структура и

функции“. По критерий „Бъдещи перспективи (заплахи и влияния)“ то е оценено в неблагоприятно-незадоволително състояние. Оценките се основават на влияние на хидромелиоративни съоражения, пренос на биогени от съседни обработваеми земи и степента на пасищно натоварване.

Според стандартния формуляр, местообитанието в зоната е с оценки за

„Представителност“ „A“, за „Относителна площ“ и „Степен на опазване“ „B“, като общата оценка на стойността на защитената зона за опазване на природното местообитание е „В“.

Annex I Habitat types						Site assessment
Code	PF	NP	Cover (ha)	Cave (number)	Data quality	A/B/C/D	A/B/C
						Representativity	Relative Surface	Conservation	Global
6410			51,29		G	A	B	B	В

5. Анализ на наличната информация

№ 10/1.06.2011 г.) (Цонев 2011) и проекта на Интегриран план за управление на защитени зони „ДРАГОМАН” и „РАЯНОВЦИ”.

През 2020 г. e извършена теренна проверка за актуализация на наличната информация за състоянието на местообитанието в зоната, като са направени следните изводи за настоящото състояние на местообитанието, които са отразени в целите, представени в този документ:

- В повечето от полигоните местообитанието има високо проективно покритие – обикновено около 90%.

- В повечето от полигоните природното местообитание има повече от три типични вида, които са добре придставени в растителните съобщества.

- Проучените ливади имат висока консервационна стойност, тъй като някои от най-редките видове растения в района и в България се срещат основно в тях, като например Salix rosmarinifolia,Viola pumila и Plantago maxima.

- Наблюдавана е слаба паша на крави.

- Териториите на местообитанието ежегодно се косят.

- Не са установени инвазивни видове.

- В повечето от полигоните, заети от местообитанието, няма рудерални видове, или те са с много ниско обилие.

За осъществяване на заложените цели е необходимо да бъдат прилагани мерки за поддържане на хидрологичния режим, на регулярната коситба и умерена паша. Не бива да се допуска промяна на начина на ползване на земите.

6. Цели за подобряване/поддържане на природозащитното състояние на местообитанието в зоната

Целите са формулирани по параметри със съответни мерни единици и целеви стойности и са представени в таблицата по-долу.

Параметър

Мерна

единица

Целева стойност

Допълнителна информация

Специфични

природозащитни цели за защитената зона

Площ

Хектари

Най-малко 51,29 ха

Седем от общо осем полигона на природното местообитание в зоната образуват комплекси с други типове местообитания.

Процента на мозаечност варира в диапазона 20-50%. Мозайките (комплексите) са

образувани с местообитание 6510.

Поддържане на площта – най-малко 51,29 ха.

Недопускане на унищожаване на местообитанието, сукцесия към ксеромезофтни местообитания и загуба на площи.

Структура и функции: Общо проективно покритие на

растителността

% общо проективно покритие на растител-ността

Най-малко 60% общо проективно покритие на

растителността

Местообитанието е с високо проективно покритие в повечето полигони то е над 80%.

Поддържане на състоянието – общото проективно покритие на растителността следва да

е най-малко 60%.

Структура и функции: Присъствие на типични видове растения

Брой типични видове

Най-малко 3 вида

Типични за местообитание 6410 са видовете: Molinia coerulea, Agrostis capillaris, Betonica officinalis, Briza media, Carex nigra, C. pallescens, C. panicea, Glyceria fluitans, Potentilla erecta, Deschampsia caespitosa, Dianthus superbus, Eleocharis palustris, Leucanthemum vulgare, Luzula campestris agg., Lathyrus pratensis, Nardus stricta, Serratula tinctoria, Succisa pratensis, Inula salicina, Iris sibirica, Juncus conglomeratus.

В рамките на това природно местообитание попадат находищата на три редки за България вида

– блатното секирче (Lathyrus palustris L.), розмаринолистната върба (Salix rosmarinifolia L.) и гигантския живовляк (Plantago maxima Jacq.). И трите вида са с природозащитен статут „Критично

застрашен“.

Поддържане на състоянието – присъстват поне 3 от типичните видове.

Поддържане на доброто състояние на критично застрашените видове в него.

Присъствие на

типичния

% покритие

Минимум 20%

проективно

За местообитание 6410

типични доминиращи

Поддържане на

състоянието – типичните

Параметър	Мерна единица	Целева стойност	Допълнителна информация	Специфични природозащитни цели за защитената зона
доминиращ вид (доминиращи видове)		покритие на един или комбинация от доминиращи видове	видове са Molinia coerulea и Deschampsia caespitosa. В повече от 80% от изследваните площи растителността е доминирана от гълъбовата молиния (Molinia caerulea).	доминиращи имат проективно покритие във фитоценозите най-малко 20% от пробната площ.
Структура и функции: Наличие на инвазивни чужди видове	% проективно покритие на инвазивни чужди видове	Не повече от 1% проективно покритие на инвазивни чужди видове растения	За референтен източник се използва „Списък с инвазивни чужди видове растения“ на интернет страницата на ИАОС, а за идентифициране се използва Атлас на инвазивните чужди видове растения в България (вж. Пxxxxxx x др. 2012). За момента не се наблюдава конкурентен натиск от инвазивни чужди видове (ИЧВ) върху природното местообитание.	Поддържане на състоянието чрез елиминиране на заплахите от настъпление на инвазивни чужди видове в рамките на местообитанието. Инвазивните чужди видове отсъстват в полигоните на местообитанието или тяхното покритие не надхвърля 1%/ха.
Структура и функции: Присъствие на нетипични храстови и дървесни видове и орлова папрат	% от площта на местообита- нието с покритие на храстова и дървесна растителност, и орлова папрат	Не повече от 10%	За местообитание 6410, охрастяването може да бъде свързано с промяна на водния режим (ксерофитизация) и с навлизане на пластични храстови и дървесни видове. В районите с по-малка надморска височина, какъвто е случаят в ЗЗ Драгоман, могат да навлизат: Crataegus monogyna, Rosa spp., както и някои дървесни видове. Съгласно специфичния доклад за това природно местообитание в зоната, дървесната и храстова растителност не е превишавала 10% от площта на изследваните полигони. Оценката по този параметър е „благоприятно състояние“.	Поддържане на състоянието чрез контрол върху популациите на храстовите и дървесни видове, а също и на орловата папрат. Проективното покритие на нетипични храстови и дървесни видове, и обраствания с орлова папрат следва да е под 10%.

Параметър

Мерна

единица

Целева стойност

Допълнителна информация

Специфични

природозащитни цели за защитената зона

Посетените полигони през 2020 г., също отговаряха на условието обрастването с храстова и дървесна растителност да е под 10%. При изследване на сателитни изображения в ГИС среда, също се констатира присъствие на дървесна и храстова растителност под

10%/ха.

Структура и функции: Присъствие на рудерални

видове

% от площта на местообита- нието

Най-много 1%

С увеличаване на интензивността на пашата се увеличават рудералните видове, като могат да трансформират съобществото. В резултат на теренните проучвания не бяха установени рудерални

огнища в местообитанието.

Подържане на състоянието – присъствието на рудерални видове следва да е под 1%.

7. Необходимост от актуализация на СФ на защитената зона

Към настоящия момент не е необходима актуализация на стандартния формуляр.

8. Цитирана литература

Министерство на околната среда и водите (МОСВ). Информационна система за защитени зони от екологична мрежа Натура 2000.

xxxx://xxxxxx0000.xxxx.xxxxxxxxxx.xx/Xxxx/Xxxxxx0000XxxxxxxxxXxxxx. Последно посетен на 15.10.2021

European commission. The State of Nature in the EU – Article 17 reporting. xxxxx://xx.xxxxxx.xx/xxxxxxxxxxx/xxxxxx/xxxxxxxxx/xxx_xxxxxxxx/xxxxx_xx.xxx. Last visited on 16.12.2021

Интегриран план за управление на защитени зони „ДРАГОМАН” и „РАЯНОВЦИ” Изготвен по Проект „Опазване и устойчиво управление на биоразнообразието в района на Драгоманското блато и карстовия хълм Чепън”, изпълняван от Сдружение за дива природа БАЛКАНИ и Българска фондация „Биоразнообразие” с финансовата подкрепа на Програмата за малки проекти на ГЕФ и Швейцарската агенция за развитие (SDC).

Цxxxx, X. 0011. Части от доклад по договор № 10/1.06.2011 г., проект „Опазване и устойчиво развитие на карстовия комплекс в района на Драгоманското блато в България”

Автор на текста: Xxx Xxxxxxxxxx

2.8. Природозащитни цели за 6510 Низинни сенокосни ливади

1. Код и наименование на типа местообитание: 6510 Низинни сенокосни ливади

2. Кратка характеристика на целевия обект

Природното местообитание е представено от вторични по произход мезофилни тревни съобщества, доминирани от житни треви като Arrhenatherum elatius, Festuca pratensis, Alopecurus pratensis, Deschampsia caespitosa и др. Развиват се върху мощни почви по крайречни тераси и понижения на релефа. Терените обикновено са заравнени, което благоприятства задържането на вода в субстрата. Имат богат видов състав и се ползват сенокосно, като се правят 1-2 откоса годишно. Освен споменатите доминанти, други типични видове за местообитанието са Poa pratensis, P. sylvicola, Elymus repens, Alopecurus rendlei, Anthoxanthum odoratum, Centaurea jacea, Cirsium canum, Crepis biennis, Daucus carota, Filipendula vulgaris, Holcus lanatus, Knautia arvensis, Lathyrus pratensis, Leucanthemum vulgare, Lotus corniculatus, Lychnis flos-cuculi, Prunella vulgaris, Rhinanthus minor, R. rumelicus, Ranunculus acris, Stellaria graminea, Tragopogon pratensis, Trifolium campestre, T. dubium, T. hybridum, T. pratense, T. repens, Trisetum flavescens и др. Природното местообитание е разпространено в страната основно докъм 800 (1000) m н. в. и обикновено отделните му находища не заемат големи площи. Сенокосният режим на ползване влияе върху видовия състав и е от основно значение за формирането и поддържането на структурата и функциите на местообитанието. Често пъти ползването на растителността е комбинирано (паша след окосяване) или само пасищно, което също силно влияе върху видовия състав на фитоценозите (Цонев, Xxxxxxxx 2015, в ЧК на РБ). Местообитанието е включено в Червена книга на България (ЧК, т.3. Природни местообитания) с код и име 15Е2 Низинни сенокосни ливади, и е с категория Застрашено (EN).

Според картирането (2011-2012 г.), местообитание 6510 е добре представено в защитена зона „Драгоман”. Заема участъци в района на селата Раяновци, Мало Малово, Василовци и Цръклевци, а също и около блатата Драгоманско и Алдомировско. Най- обширен по площ е ливадният комплекс „Цръклевци-Раниславци“. Малки по площ ливади са установени по северните части на Чепън и по река Xxxxxx. Растителността се ползва сенокосно. На места образува комплекси с местообитание 6410 (Grxxxxxx & al. 2021), а също и с местообитание 7230. Характерно е наличието на някои редки и защитени видове – розмаринолистна върба (Salix rosmarinifolia), гигантски живовляк (Plantago maxima) и блатно секирче (Lathyrus palustris), за чието опазване са обявени малки защитени местности, съгласно Закона за защитените територии (Xxxxx & al. 2006; Tzxxxx & Kaxxxxxx 0007; Xxxxxxxxxx 2014).

3. Състояние на биогеографско ниво и разпространение в мрежата

В България местообитанието е разпространено и в трите биогеографски региона – Алпийски, Континентален и Черноморски. Защитена зона BG0000322 „Драгоман“ попада изцяло в Континенталния биогеографски регион.

Съгласно докладването по чл. 17 на Директива за местообитанията за периода 2013-2018 г. (докладвано през 2019 г.), природното местообитание е в неблагоприятно- лошо състояние за Континентален биогеографски регион – неизвестно разпространение и структура и функции, неблагоприятна-незадоволителна площ и неблагоприятни-лоши бъдещи перспективи. За Континенталния биогеографски регион, оценката неблагоприятно-незадоволително състояние, дадена през 2013 г., е понижена на

неблагоприятно-лошо състояние през 2019 г. Като влияния и заплахи с висока степен за Континенталния биогеографски регион се посочват: изоставяне на ливадите (преустановяване на пашата и коситбата); селскостопански дейности (различни от паша и коситба); изграждане на инфраструктура с цел спорт, туризъм и отдих; замърсяване на почвата от различни източници, включително с ТБО; естествени сукцесионни процеси, водещи до промяна във видовия състав. Като отрицателно действащи фактори, посочени в ЧК на РБ, т.3. Природни местообитания, са изоставянето на ливадите, промяна в хидрологичния режим на реките чрез андигиране и пресушаване на крайречните разливи, замърсяване със синтетични торове, използване на хербициди и общото засушаване на климата.

Природното местообитание е предмет на опазване в 53 защитени зони от мрежата Натура 2000 (Natura 2000 update April 2019: xxxxx://xxx.xxxxxx.xxxxxx.xx/xx/xx/x0000).

4. Състояние на ниво защитена зона

Данни за природното местообитание, представени в Стандартния Формуляр за данни (СФ) на зоната.

Код	Местообитание	Площ (ха)	Качество на данните	Предста- вителност	Площ	Степен на опазване	Обща оценка
6510	Низинни сенокосни ливади	510,33	G	A	B	A	A

В защитена зона BG0000322 „Драгоман“ местообитанието заема площ от 510,33 ха и е разпространено в Континенталния биогеографски регион, където попада и цялата зона. Площта на местообитанието в зоната е 3,71% от общата му площ в Континенталния биогеографски регион за страната. Съгласно картирането през 2011-2012 г., природното местообитание е представено с 55 полигона в зоната. Площта на полигоните варира от 0,08 до 61,2 ха, като в 19 от полигоните на местообитанието образуват комплекси. Мозайките (комплексите) най-често са с местообитание 6410 и по-рядко с 6210 и 7230. Процентът на мозаечност варира в диапазона 15-90%.

Местообитанието в зоната е с оценка „A“ за „Представителност“ и „Степен на опазване“, и с оценка „B“ за „Относителна площ“. Общата оценка на стойността на защитената зона за опазване на природното местообитание също е „A“.

„Площ в границите на зоната“ и „Структура и функции“, и в неблагоприятно- незадоволително състояние по критерий „Бъдещи перспективи (заплахи и влияния)“. Общата оценка на състоянието на местообитанието в зоната по трите критерия е неблагоприятно-незадоволително състояние.

5. Анализ на наличната информация

При проведените теренни изследвания през 2020 г. е установено, че местообитанието в зоната е със запазени типични структура и функции. Растителността се ползва предимно сенокосно, пашата е умерена. Рудерализацията е слаба, като рудералните видове са представени спорадично и не формират самостоятелни ценози. Съобществата са със затворена хоризонтална структура, като общото проективно покритие на растителността е около и над 90%. Установени са редица типични за местообитанието видове: Arrhenatherum elatius, Festuca pratensis, F. rubra agg., Alopecurus pratensis, Cynosurus cristatus, Poa pratensis L., Convolvulus arvensis, Trisetum flavescens, Crepis biennis, Vicia cracca, Agrostis capillaris, Holcus lanatus , Anthoxanthum odoratum, Lathyrus pratensis, Plantago lanceolata и др. На местата, където местообитание 6510 прави комплекси с местообитание 6410, перобладават видовете Molinia caerulea, Danthonia alpina, Agrostis capillaris, Serratula tinctoria, Sanguisorba officinalis, Potentilla erecta, Galium verum, G. boreale, Lotus corniculatus, Gentiana pneumonanthe, Hieracium umbellatum, Sieglingia decumbens, Bistorta major, Iris sibirica, Ranunculus polyanthemos, Festuca pratensis, Anthoxanthum odoratum и др. Местообитание 6510 образува комплекси и с местообитания 7230 и 6210.

В близост до местообитание 6510 са регистрирани инвазивни чужди видове – Robinia pseudoacacia и Erigeron annuus (Grxxxxxx & al. 2016), но за момента без инвазия в рамките на местообитанието.

6. Цели за подобряване/поддържане на природозащитното състояние на местообитанието в зоната

Параметър

Мерна

единица

Целева стойност

Допълнителна информация

Специфични

природозащитни цели за защитената зона

Площ

ха

Най-малко 510,33 ха

При картирането през 2011-2012 г.

местообитанието е оценено в благоприятно състояние по параметър площ.

При теренните изследвания в зоната през 2020 г. не е установена загуба на площи от местообитанието.

Според най-съвременните данни, местообитанието в зоната се нуждае от поддържане на състоянието по този

параметър.

Поддържане на площта

– постоянната заемана площ от местообитанието в зоната следва да е най- малко 510,33 ха.

Структура и функции: Общо проективно покритие на растителността

% общо проективно покритие на растителностт а

Най-малко 90% общо проективно покритие на растителността

При картирането 2011- 2012 г. е установено проективно покритие на растителността в посетените полигони над 90%. Дадена е оценка благоприятно състояние на местообитанието.

В посетените през 2020 г.

находища на

Поддържане на състоянието по този параметър – проективното покритие на тревната растителност в местообитанието следва да е над 90%.

Параметър	Мерна единица	Целева стойност	Допълнителна информация	Специфични природозащитни цели за защитената зона
			местообитанието е установено покритие на тревната растителност около и над 90% – местообитанието е в благоприятно състояние. Според наличните данни, местообитанието в зоната се нуждае от поддържане на състоянието по този параметър.
Структура и функции: Присъствие на типичния доминиращ вид (доминиращи видове)	Брой видове	Доминиране на поне един от видовете: Arrhenatherum elatius, Poa sylvicola, Alopecurus, pratensis, Festuca pratensis, Festuca arundinacea, Deschampsia caespitosa	В специфичният доклад за това местообитание в зоната е посочено, че растителността е доминирана от видовете Alopecurus pratensis, Poa sylvicola, Festuca arundinacea или Festuca pratensis. В посетените през 2020 г. е потвърдено благоприятното състояние на местообитанието. Растителността е доминирана от типичните за местообитанието доминиращи видове. Според наличните данни, местообитанието в зоната се нуждае от поддържане на състоянието по този параметър.	Поддържане на състоянието по този параметър – тревната растителност в местообитанието е доминирана поне от един от изброените в целевата стойност типични видове.
Структура и функции: Присъствие на типични видове растения	Брой типични видове	Най-малко 7 вида	При картирането през 2011-2012 г. е отчетено благоприятно състояние на местообитанието по отношение на комбинацията от типични видове растения. Установени са видовете Alopecurus pratensis, Anthoxanthum odoratum, Holcus lanatus, Lychnis flos- cuculi, Rhinanthus spp., Ranunculus acris, Leucanthemum vulgare и др. В посетените през 2020 г. находища на местообитанието,	Поддържане на състояние по този параметър – в природното местообитание присъстват поне 7 от типичните видове.

Параметър

Мерна

единица

Целева стойност

Допълнителна информация

Специфични

природозащитни цели за защитената зона

благоприятното състояние е потвърдено.

Типични видове за местообитанието са: Alopecurus pratensis, Agrostis alba, Anthoxanthum odoratum, Arrhenatherum elatius, Bromus commutatus, Briza media, Campanula patula, Campanula rapunculus, Carex distans, Carex vulpina, Cirsium canum, Centaurea jacea, Cynosurus cristatus, Deschampsia caespitosa, Elymus repens, Festuca pratensis, Festuca arundiancea, Geranium pratense, Gladiolus spp., Holcus lanatus, Knautia arvensis, Lathyrus pratensis, Lotus corniculatus, Lychnis flos-cuculi, Lysimachia nummularia, Leucanthemum vulgare, Moenchia xxxxxxx, Molinia couerulea, Stellaria graminea, Medicago arabica, Oenanthe spp., Orchis elegans, Orchis coriophora, Prunella vulgaris, Poa sylvicola, Poa angustifolia, Phleum pratense, Polygala vulgaris, Ranunculus acris, Ranunculus repens, Rumex acetosa, Rhinanthus spp., Rorippa sylvestris, Sanguisorba officinalis, Tragopogon pratensis, Trifolium resupinatum, Trifolium patens, Trifolium campestre, Trifolium dubium, Trifolium incarnatum.

Според наличните данни, местообитанието в зоната се нуждае от поддържане на състоянието по този

параметър.

Параметър

Мерна

единица

Целева стойност

Допълнителна информация

Специфични

природозащитни цели за защитената зона

Структура и функции: Присъствие на нетипични храстови и

дървесни видове, и

орлова папрат

% от площта на местообита- нието с покритие на с храстова и дървесна растителност, и орлова папрат

Не повече от 10%. За всички площи, в които има припокриване с местообитания на целеви животински видове, целевата стойност е до 20%.

В специфичният доклад за това местообитание в зоната се посочва, че обрастването с храсти не надвишава 10% – дадена е оценка благоприятно състояние.

При теренната работа през 2020 г. също е установено обрастване с храсти до 10% от площта на местообитанието.

Според наличните данни, местообитанието в зоната се нуждае от поддържане на състоянието по този

параметър.

Поддържане на състоянието по този параметър – проективното покритие на нетипичните храстови и дървесни видове, и обраствания с орлова папрат следва да е под 10%. За всички площи, в които има припокриване с местообитания на целеви животински видове, целевата стойност по този параметър следва да е

до 20%.

Структура и функции: Наличие на инвазивни

чужди видове

% проективно покритие на инвазивни чужди видове

Не повече от 1% проективно покритие на инвазивни чужди видове растения

При картирането през 2011-2012 г. не са регистрирани инвазивни видове в местообитанието. При теренната работа през 2020 г. са установени единични екземпляри от ИЧВ (Erigeron annuus) в рамките на местообитанието.

Покритието им е под 1% – благоприятно състояние на местообитанието.

за изпълнение на

Поддържане на състоянието по този параметър – присъствието на ИЧВ в природното местообитание следва да е под 1%.

Параметър

Мерна

единица

Целева стойност

Допълнителна информация

Специфични

природозащитни цели за защитената зона

Комисията в съответствие с Регламент (ЕС) № 1143/2014 на Европейския парламент и на Съвета). Според наличните данни, местообитанието в зоната се нуждае от поддържане на състоянието по този

параметър.

Структура и функции: Присъствие на рудерални

видове

% от площта на местообита- нието

Най-много 5%

При картирането на местообитанията в зоната (2011–2012 г.) е отчетено, че рудералните видове не формират самостоятелни ценози в изследваните полигони.

При теренните наблюдения в зоната през 2020 г. са установени само единични екземпляри от рудерални видове в рамките на местообитанието – благоприятно състояние.

Списък с често срещани рудерални видове: Carduus acanthoides, Carthamus lanatus, Cirsium arvense, Cirsium ligulare, Cirsium vulgare, Conium maculatum, Eryngium campestre, Galium aparine, Lepidium ruderale, Marrubium peregrinum, Onopordon acanthium, Polygonum aviculare, Rumex crispus, Sambucus ebulus, Urtica dioica, Verbascum spp. и др.

Според наличните данни, местообитанието в зоната

се нуждае от поддържане

Поддържане на състоянието по този параметър – присъствието на рудерални видове в природното местообитание следва да е под 5%.

Параметър

Мерна

единица

Целева стойност

Допълнителна информация

Специфични

природозащитни цели за защитената зона

на състоянието по този параметър.

7. Необходимост от актуализация на СФ за защитената зона

За момента не е необходима промяна на данните, посочени в СФ.

8. Цитирана литература

Xxxxxxxxxx, X. (ред.). 2014. Пилотна мрежа от малки защитени местности за опазване на редки растения в България. ИБЕИ – БАН & МОСВ, София.

Xxxxxxx, X., Xxxxxxxxxx, X., Xxxxxxxx, X. 2012. Инвазивни чужди видове растения в България. ИБЕИ-БАН, София, 320 x.

Xxxxx, X., Xxxxxxxx, X. 2009. 6510 Низинни сенокосни ливади. – В: Xxxxxxxx, X., Xxxxxxx, X., Xxxxxxx, X., Xxxxx, X., Xxxxxx, X., Xxxxxxx, X. (ред.) Ръководство за оценка на благоприятно природозащитно състояние за типове природни местообитания и видове по НАТУРА 2000 в България. Изд. Българска фондация Биоразнообразие. София, с. 260-264.

Xxxxx, X., Xxxxxxxx, X. 2015. 15Е2 Низинни сенокосни ливади. – В: Xxxxxxxx, X. и др. (ред.). Червена книга на Република България. Том 3. Природни местообитания. БАН & МОСВ, София, с. 165-167.

European commission. The State of Nature in the EU – Article 17 reporting. xxxxx://xx.xxxxxx.xx/xxxxxxxxxxx/xxxxxx/xxxxxxxxx/xxx_xxxxxxxx/xxxxx_xx.xxx. Visited on 09.11.2021.

Xxxxxxxx, B., Xxxxxxxx, X., Xxxxx, N. & Xxxxxxx, X. 2016. The Contradiction between Taxa of Conservation Significance and Invasive Species – a Case Study of Sustainable Development in Mala Planina. – EJSD, 5(4): 464-474.

Xxxxxxxx, X., Xxxxx, N., Xxxxxxx, X., Xxxxxxx, M., Xxxxxxxxxx, M., Genova, B. & Xxxxxxxx, X. 2021. Grassland habitats on the territory of Dragoman Municipality (Western Bulgaria).

– Flora Mediterranea, 31: 89-100.

Xxxxx, X., X. Xxxxxxx, X. Apostolova, D. Sopotlieva & N. Velev. 2006. Report 49-52. – In: Xxxxxxxxxx, X. & al. (eds), New floristic records in the Balkans: 2. – Phytol. Balcan., 12(2): 286-287.

Xxxxxx, X. & Xxxxxxxx, X. 2007. Plantago maxima (Plantaginaceae): a relict species new for the Bulgarian flora. – Phytol. Balcan., 13(3): 347-350.

Автори на текста: Xxxxxxx Xxxxx, Xxxxx Xxxxxxx

2.9. Природозащитни цели за 7220 *Извори с твърда вода и туфести формации (Cratoneurion)

1. Код и наименование на типа местообитание: 7220 * Извори с твърда вода и туфести формации (Cratoneurion)

2. Кратка характеристика на целевия обект

Това природно местообитание представлява водни тела с прилежащите им бигорни образувания. Обикновено се свързва с извори с малки размери и дебит. Разпространено е както в планинските райони, така и в равнините. Важно условие за неговото съществуване е наличието на води с високо съдържание на карбонати, които обуславят отлагането на бигор. Основната скала в районите където се развива местообитанието е варовик или мрамор. За разлика от местообитание 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion, това местообитание е изключително свързано с карстовите региони и водата е наситена с карбонати, които се отлагат, формирайки туфести образувания по склоновете и каскади по водното течение. Площите, които заема са по правило малки, затова при картиране представляват или точкови обекти или малки линейни формации. Много характерно е наличието на мъхове, сред които доминират родовете Cratoneuron и Palustriella. Типичните за това местообитание мъхове формират комплекси, между които Fontinalis antipyretica, Cratoneuron commutatum, Aneura pinguis. Растителността се отнася към клас Scheuchzerio-Caricetea nigrae. В района е установен съюза Caricion davallianae. Най-типични и добре развити представители на местообитанието са водопад и травертинова каскада край с. Крушуна в района на Деветашкото плато и водопад и травертинова каскада на р. Бохот край с. Хотница, Xxxxxx Xxxxxxxxx. В значително по-малък мащаб е природната забележителност в местността Гърбава чешма, община Антоново. В карстовия район на ЗЗ BG0000322 Драгоман са характерни карстови извори, с различен дебит. В зоната местообитанието е представено от Безденските карстови извори.

3. Състояние на биогеографско ниво и разпространение в мрежата

В мрежата Натура 2000, природно местообитание с код 7220 е предмет на опазване в 27 защитени зони (Natura 2000 update April 2019: xxxxx://xxx.xxxxxx.xxxxxx.xx/xx/xx/x0000) и е разпространено в Алпийкия, Континенталния и Черноморски биогеографски региони. В границите на защитените зони се опазват 99% от площите му. Съгласно докладването по чл. 17 от Директива за местообитанията през 2019 г. (за периода 2013-2018 г.), природното местообитание е в неблагоприятно-незадоволително природозащитно състояние и за трите биогеографски региона (за Алпийския район: неизвестно по разпространение, благоприятно по площ, неизвестни структура и функции, и неблагоприятно-незадоволителни бъдещи перспективи; за Черноморския регион: благоприятно по разпространение и площ, неизвестни структура и функции, и неблагоприятно-незадоволителни бъдещи перспективи; за Континенталния регион: неизвестно по разпространение, неблагоприятно-незадоволително по площ, неизвестни структура и функции, и неблагоприятно-незадоволителни бъдещи перспективи). При докладването през 2019 г. са посочени следните заплахи и влияния с висока степен на въздействие: добив на минерали, осушаване в резултат на климатични промени и използване на грунтови води за различни цели. При докладването по чл. 17 от Директива за местообитанията през 2013 г. природното местообитание е в неблагоприятно- незадоволително природозащитно състояние и за трите биогеографски региона, като по

критерии разпространение и площ е благоприятно, а по структура и функции и бъдещи перспективи - неблагоприятно-незадоволително.

4. Състояние на ниво защитена зона

Според данните в стандартния формуляр, площта на местообитанието в зона

„Драгоман“ е 0.26 ха. Съгласно специфичния доклад, публикуван в „Информационна система за защитени зони от екологичната мрежа Натура 2000 на МОСВ“, местообитанието е оценено в благоприятно състояние по критерий „Площ в границите на зоната“, по критерий „Структура и функции“ – в неблагоприятно-незадоволително, а по критерий „Бъдещи перспективи (заплахи и влияния)“ – в неблагоприятно- незадоволително състояние. Оценките се основават на наблюдавана фрагментация на местообитанието (каптажи, чешми, пътища, саваци, диги, сгради и др.); установени водовземания и отнети водни количества от каптажи и чешми. Изворите се използват и за водоснабдяване на рибарници. Каптирането на изворите води до морфологични изменения в изворите и забавяне на процеса на бигорообразуване.

Според стандартния формуляр, местообитанието в зоната е с оценки за

„Представителност“ и „Относителна площ“ „С“, за „Степен на опазване“ „B“, като общата оценка на стойността на защитената зона за опазване на природното местообитание е „A“.

Annex I Habitat types						Site assessment
Code	PF	NP	Cover (ха)	Cave (number)	Data quality	A/B/C/D	A/B/C
						Representativity	Relative Surface	Conservation	Global
7220			0,26		G	A	A	B	A

5. Анализ на наличната информация

№ 10/1.06.2011 г.) (Цонев 2011) и проекта на Интегриран план за управление на защитени зони „ДРАГОМАН” и „РАЯНОВЦИ”.

- В района на Безденските карстови извори са налице типични бигорообразуващи мъхове от родовете Cratoneuron и Drepanocladus.

- Местообитанието e представено с 5 полигона.

- При посещението на терен през ноември 2020 г. се установява каптаж в района на извора край Безден.

- При посещението през 2020 г. беше установено силно намалено водно количество на извора край Безден. Това може да се дължи на локалните климатични условия, както и на засушаването в резултат на климатични промени в последните години. Необходимо е системно наблюдение върху състоянието на хидрологичния режим

Следователно, за осъществяване на заложените цели е необходимо да бъдат прилагани специални мерки най-вече за системно наблюдение върху състоянието на хидрологичния режим, за контрол на рудерализацията и захрастяването.

6. Цели за подобряване/поддържане на природозащитното състояние на местообитанието в зоната

Целите са формулирани по параметри със съответни мерни единици и целеви стойности са представени в таблицата по-долу.

Параметър	Мерна единица	Целева стойност	Допълнителна информация	Специфични природозащитни цели за защитената зона
Площ	Хектари	Най-малко 0,26 ха	Според специфичния доклад за местообитанието в ЗЗ Драгоман от информационния портал за Натура 2000 в България xxxx://xxxxxx0000 moew.govern xxxx.xx/ местообитание 7220 е с площ от 0,26 ха. Тази площ е посочена и в Стандартния формуляр.	Поддържане на площта – най-малко 0,26 ха
Структура и функции: Присъствие на типични видове растения	Брой типични видове	Присъствие на поне 3 вида от типичните мъхове и поне 3 вида други типични растения	Типични мъхове за това местообитание са Cratoneuron filicinum, Eucladium verticillatum, Palustriella commutata, P. falcata, P. decipiens, Philonotis calcarea. Други видове: Carex spp., Equisetum spp. При посещението през 2020 г. бяха установени мъхове от родовете Cratoneuron, Drepanodadus, но с ниско обилие. Същото се отнася и за установените семенни растения.	Подобряване на състоянието – присъстват поне 3 вида от типичните мъхове и поне 3 вида други типични растения. Недопускане на рудерализация и еутрофизация в и около извора, които могат да променят видовия състав.
Структура и функции: Присъствие на нетипични храстови и дървесни видове и орлова папрат	% от площта на местообита- нието с покритие на храстова и дървесна растителност, и орлова папрат	Не повече от 10%	Около извора в Безден има дървесна и храстова растителност, но тя е под 10% от площта му. Самата растителност не влияе върху дебита на водата и формирането на бигорни образувания.	Поддържане на състоянието – не повече от 10% от площта на местообитанието да е с покритие на храстова и дървесна растителност.
Структура и функции: Наличие на инвазивни чужди видове	% проективно покритие на инвазивни чужди видове	Не повече от 1% проективно покритие на инвазивни чужди видове растения	За референтен източник се използва " Списък с инвазивни чужди видове растения" на интернет страницата на ИАОС, а за идентифициране се използва Атлас на инвазивните чужди видове растения в България (вж. Xxxxxxx и др. 2012).	Поддържане на състоянието – присъствието на инвазивни чужди видове следва да е под 1%.

Параметър

Мерна единица

Целева стойност

Допълнителна информация

Специфични природозащитни цели за

защитената зона

При посещенито не са

установени инвазиввни видове.

Хидрологични изменения

% от площта на местообита- нието

Не повече от 1%

Установените намалени водни количества в следствие на каптирането са неблагоприятни за местообитанието. Дължат се както на антропогенно повлияване, така и на глобални климатични промени. По този начин се забавя и процеса на бигорообразуване. При посещението през 2020г. беше установено силно намалено водно количество на извора край Безден. Това може да се дължи на локалните климатични условия, както и на засушаването в резултат на климатични промени в последните години.

Необходимо е системно наблюдение върху състоянието на хидрологичния режим. Необходимо е недопускане

изграждането на нови каптажи.

Поддържане на състоянието.

Недопускане на промяна в хидрологичния режим в резултат на антропогенна намеса. Опазване на местообитанието в оптимална флористична и екологична структура

7. Необходимост от актуализация на СФ на защитената зона

Към настоящия момент не е необходима актуализация на стандартния формуляр.

8. Цитирана литература

xxxx://xxxxxx0000.xxxx.xxxxxxxxxx.xx/Xxxx/Xxxxxx0000XxxxxxxxxXxxxx. Последно посетен на 15.10.2021

European commission. The State of Nature in the EU – Article 17 reporting. xxxxx://xx.xxxxxx.xx/xxxxxxxxxxx/xxxxxx/xxxxxxxxx/xxx_xxxxxxxx/xxxxx_xx.xxx. Last visited on 16.12.2021

Автор на текста: Xxx Xxxxxxxxxx

Document Metadata

Table of Contents

Alno-Padion, Alnion incanae, Salicion albae) 21

Document Metadata

Alno-Padion, Alnion incanae, Salicion albae) 21

3. Природозащитни цели за видове растения. 111

4. Природозащитни цели за видове животни 126

4.2. Земноводни и влечуги 152

4.3. Бозайнци без прилепи 168

4.4. Бозайници –прилепи 194

1. Типове горски природни местообитания

2. Кратка характеристика на целевия обект

3. Състояние на биогеографско ниво и разпространение в мрежата

4. Състояние на ниво защитена зона

5. Анализ на наличната информация

6. Цели за подобряване/поддържане на природозащитното състояние на местообитанието в зоната

7. Необходимост от актуализация на СФ на защитената зона

8. Използвана литература

1. Код и наименование на типа местообитание: 9170, Дъбово-габърови гори от типа

2. Кратка характеристика на целевия обект

3. Състояние на биогеографско ниво и разпространение в мрежата

4. Състояние на ниво защитена зона

5. Анализ на наличната информация

6. Цели за подобряване/поддържане на природозащитното състояние на местообитанието в зоната

7. Необходимост от актуализация на СФ на защитената зона

8. Използвана литература

2. Кратка характеристика на целевия обект

3. Състояние на биогеографско ниво и разпространение в мрежата

4. Състояние на ниво защитена зона

5. Анализ на наличната информация

6. Цели за подобряване/поддържане на природозащитното състояние на местообитанието в зоната

7. Необходимост от актуализация на СФ на защитената зона

8. Използвана литература

1. Код и наименование на типа местообитание: 91E0 *Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Padion, Alnion incanae, Salicion albae)

2. Кратка характеристика на целевия обект

3. Състояние на биогеографско ниво и разпространение в мрежата

4. Състояние на ниво защитена зона

5. Анализ на наличната информация

6. Цели за подобряване/поддържане на природозащитното състояние на местообитанието в зоната

7. Необходимост от актуализация на СФ на защитената зона

8. Цитирана литература

1. Код и наименование на типа местообитание: 91H0 * Панонски гори с Quercus pubescens

2. Кратка характеристика на целевия обект

3. Състояние на биогеографско ниво и разпространение в мрежата

4. Състояние на ниво защитена зона

5. Анализ на наличната информация

6. Цели за подобряване/поддържане на природозащитното състояние на местообитанието в зоната

7. Необходимост от актуализация на СФ на защитената зона

8. Използвана литература

1. Код и наименование на типа местообитание: 91М0, Балкано-панонски церово- горунови гори

2. Кратка характеристика на целевия обект

3. Състояние на биогеографско ниво и разпространение в мрежата

4. Състояние на ниво защитена зона

5. Анализ на наличната информация

6. Цели за подобряване/поддържане на природозащитното състояние на местообитанието в зоната

7. Необходимост от актуализация на СФ на защитената зона

8. Използвана литература

2. Типове негорски природни местообитания

1. Код и наименование на типа местообитание: 3140 Твърди олиготрофни до мезотрофни води с бентосни формации от Chara

2. Кратка характеристика на целевия обект

3. Състояние на биогеографско ниво и разпространение в мрежата

4. Състояние на ниво защитена зона

5. Анализ на наличната информация

6. Природозащитни цели за местообитанието в зоната

7. Необходимост от актуализация на СФ на защитената зона

8. Цитирана литература

2. Кратка характеристика на целевия обект

3. Състояние на биогеографско ниво и разпространение в мрежата

4. Състояние на ниво защитена зона

5. Анализ на наличната информация

6. Природозащитни цели за местообитанието в зоната

7. Необходимост от актуализация на СФ на защитената зона

8. Цитирана литература

1. Код и наименование на типа местообитание: 40A0 *Субконтинентални пери- панонски храстови съобщества

2. Кратка характеристика на целевия обект

3. Състояние на биогеографско ниво и разпространение в мрежата

4. Състояние на ниво защитена зона

5. Анализ на наличната информация

6. Цели за подобряване/поддържане на природозащитното състояние на местообитанието в зоната

7. Необходимост от актуализация на СФ на защитената зона

8. Цитирана литература

1. Код и наименование на типа местообитание: 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi

2. Кратка характеристика на целевия обект

3. Състояние на биогеографско ниво и разпространение в мрежата

1. Код и наименование на типа местообитание: 91E0 Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Padion, Alnion incanae, Salicion albae)*