Contract

Условия за кандидатстване

с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове

1. Наименование на програмата:

Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.” (ОПОС 2014-2020 г.)

2. Наименование на приоритетната ос:

Води

3. Наименование на процедурата:

„Подобряване мониторинга на качеството на питейните води“

4. Измерения по кодове:

Измерение 1 - Област на интервенция – 021

Измерение 2 - Форма на финансиране - 01

Измерение 3 - Тип на територията - 07

Измерение 4 - Механизми за териториално изпълнение - 07

5. Териториален обхват:

Република България.

Процедурата е насочена към подобряване на техническите възможности на органи на Държавния здравен контрол (ДЗК) към Министерство на здравеопазването: Национален център по радиобиология и радиационна защита – София (НЦРРЗ) и девет Регионални здравни инспекции (РЗИ) в област Бургас, Варна, Велико Търново, Враца, Плевен, Пловдив, Русе, Стара Загора и Столична, в които се извършват лабораторни анализи във връзка с качеството на питейните води за цялата страна.

Кандидатът следва да попълни информация за местонахождение (място на изпълнение на проекта) в т.1. „Основни данни“ от формуляра за кандидатстване в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, която се използва за програмен период 2014-2020 г. (ИСУН 2020) на ниво „държава“, като избере България.

6. Цели на предоставяната безвъзмездна финансова помощ по процедурата и очаквани резултати:

Целта на процедурата е привеждане на обхвата и честотата на мониторинга на качеството на питейните води, провеждан от органите на ДЗК, в пълно съответствие с изискванията на европейското и национално законодателство. Процедурата се очаква да допринесе за изпълнение на Специфична цел 2: „Подобряване оценката на състоянието на водите“.

Чрез процедурата ще бъде закупено оборудване за лаборатории от системата на ДЗК за провеждане мониторинг на качеството на питейните води в отговор на препоръки за България от обобщаващ доклад на Европейската комисия (ЕК) от 16 юни 2014 г. за качеството на питейната вода в Европейския съюз (ЕС), разглеждащ докладите на държавите членки за периода 2008-2010 г., предоставени съгласно Директива 98/83/ЕО на Съвета от 3 ноември 1998 година за качеството на водите, предназначени за консумация от човека (Директива 98/83/ЕО), xxxx://xx.xxxxxx.xx/xxxxxxxxxxx/xxxxx/xxxxx-xxxxx/xxxxxxxxx_xx.xxxx (Доклад на ЕК (COM(2014) 363 final).

Kато основни слабости по изпълнение изискванията на Директива 98/83/ЕО за България в доклада са посочени недостатъчния обем и обхват, както и честота на извършвания мониторинг. За големите зони на водоснабдяване (ГЗВ) е изтъкнато, че за 55,5 % от тях няма или има недостатъчни данни от докладвания мониторинг. Посочва се също, че процентът на зоните на водоснабдяване, които не отговарят на изискванията по отношение на минималната честота на мониторинга или тези, при които честотата е недостатъчна, е сравнително висок за България. 99% от малките водоснабдителни зони (МВЗ) не са били наблюдавани в съответствие с изискванията.

Конкретни пропуски са констатирани в Доклада на ЕК по отношение на химични параметри като флуорид, бромати, полициклични ароматни въглеводороди, антимон, бензен, бенз(а)пирени, тетра- и трихлоретан, трихлорметани, 1,2 дихлоретан, алуминий, натрий. В доклада се съдържа и заключение по отношение на списъка на параметрите на питейната вода, като се отчита новата информация относно химикалите и други параметри в съответствие с текущото преразглеждане на насоките на Световната здравна организация (СЗО) относно питейната вода, включително за новопоявилите се рискове.

Лабораториите към седем РЗИ (Бургас, Варна, В. Търново, Плевен, Пловдив, Стара Загора и Столична ) по отношение на химичните анализи и на шест (1 НЦРРЗ и 5 РЗИ - Бургас, Варна, Враца, Пловдив и Русе) по отношение на радиологичните анализи са сравнително по-добре оборудвани от останалите, разполагат с повече възможности и обучен персонал, поради което изпълняват междуобластни функции и поемат извършването на част от необходимия мониторинг на останалите РЗИ, които разполагат с апаратура само за основен (рутинен) мониторинг на питейната вода (преди всичко за анализ по параметрите на т.нар. контролен мониторинг по Директива 98/83/ЕО).

Основното лабораторно оборудване на ДЗК е осигурено в периода преди присъединяване на страната към ЕС, основно по Програма „ФАР“ и с цел изпълнение на законодателството в областта на храните. Наличното оборудване на лабораториите към РЗИ, използвано за анализ на води, в по-голямата си част е с дата на производство 2005-2006 г., но има апаратура, която се използва повече от 20 години.

По отношение на радиологичните показатели наличната лабораторна техника в НЦРРЗ и РЗИ Бургас, Варна, Враца, Пловдив и Русе не позволява извършването на анализ по показател тритий. В годишния отчет за 2014 г. на НЦРРЗ е констатирано, че лаборатория „Контрол на облъчване на население“ не разполага със съвременна и високочувствителна апаратура. Част от предвидените в плана за 2014 г. задачи, като разширяване на обхвата на акредитацията с нов параметър – тритий в питейни води, разработване и верифициране на процедура за тритий във води, проучване за съдържание на радон в питейни води в България не са били реализирани поради липса на финансиране и апаратура. В част от тези лаборатории няма апаратура и за определяне на обща алфа активност.

Чрез процедурата ще се:

- Подобрят възможностите на лабораториите на РЗИ, чрез разширяване на обхвата и повишаване на техническия капацитет за анализиране в пълен обем на задължителните по европейско и национално законодателство показатели;

- Подобрят възможностите на лаборатории на НЦРРЗ и РЗИ чрез разширяване на обхвата и повишаване на капацитета за анaлизиране в пълен обем на задължителни по европейско и национално законодателство радиологични показатели, свързани с качеството на питейната вода;

- Осигурят възможности за анализ на най-често срещаните естествени и изкуствени радионуклиди, определящи вторичната концентрация на радиоактивност във водата, предназначена за питейно-битови цели;

- Анализират в пълен обем и обхват пестициди в питейни води, полициклични ароматни въглеводороди, бенз(а)пирени, бромати, бор, цианиди, трихалометани, тритий, радон, естествени и изкуствени радионуклиди и др.;

- Анализират и други показатели, различни от задължителните, свързани с гарантиране на качеството и безопасността на питейната вода.

Очакваният резултат от процедурата е подобрен капацитет на лабораториите на органите на ДЗК за осъществяване на мониторинг на качеството на питейните води, в пълно съответствие и в пълен обем с изискванията на европейското и националното законодателство.

7. Индикатори¹:

В проектното предложение трябва да се включи следният индикатор за резултат:

Оборудвани лаборатории с осигурен капацитет за осъществяване на мониторинг на качеството на питейните води в пълно съответствие с изискванията на европейското и националното законодателство – бр.

Във формуляра за кандидатстване като базова стойност кандидатът посочва 0, а като целева се посочва стойността, която ще бъде достигната в резултат от изпълнението на проекта, но не по-малко от 10 бр.

8. Общ размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата:

Реализацията на приоритетна ос 1 „Води“ на ОПОС 2014-2020 г., и в частност на процедурата, се подпомага финансово от Кохезионния фонд (КФ) на ЕС.

Общият размер на средствата, които могат да бъдат предоставени по процедурата чрез директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП), е 10 000 000 лв. (десет милиона лева), с включен данък добавена стойност (ДДС), от които средства от КФ в размер на 85% - 8 500 000 лв. (осем милиона и петстотин хиляди лева) и национално съфинансиране в размер на 15% - 1 500 000 лв. (един милион и петстотин хиляди лева). Управляващият орган си запазва правото да не предостави изцяло посочената по-горе сума, в случай че проектното предложение не отговаря на насоките за кандидатстване, както и ако предвидените за изпълнение дейности изискват по-малък финансов ресурс.

9. Минимален (ако е приложимо) и максимален размер на безвъзмездната финансова помощ за конкретен проект:

По процедурата не е предвиден минимален размер на БФП.

Максималният размер на БФП по процедурата е 10 000 000 лв. (десет милиона лева) с включен данък добавена стойност (ДДС).

10. Процент на съфинансиране²:

Процентът на съфинансиране по процедурата от КФ на ЕС и националното съфинансиране са определени в раздел 8 „Общ размер на безвъзмездната финансова помощ“ от насоките за кандидатстване, част „условия за кандидатстване“.

БФП може да покрие до 100% от допустимите разходи по проекта, 85% от които се финансират от КФ, а 15% са национално съ-финансиране.

Допустимо е съ-финансиране (собствено участие) от страна на конкретния бенефициент, без ограничение на неговия дял.

По правило, собственото участие на бенефициентите е задължително, когато проектите генерират приходи. За целта кандидатът по процедурата декларира, че неговият проект генерира, съответно не генерира приходи. В случай че проектът генерира приходи, кандидатът е длъжен да осигури собствено участие и да представи анализ на разходите и ползите (АРП), отговарящ на изискванията на т. 24.7 от раздел 24 на насоките, част „условия за кандидатстване“.

АРП се изготвя задължително за всички проекти в съответствие с чл. 61 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент (ЕС) № 1303/2013.

11. Допустими кандидати:

Допустим кандидат по процедурата е Министерство на здравеопазването.

Министърът на здравеопазването провежда мониторинг и контрол на качеството на водите, предназначени за питейно-битови цели съгласно чл. 155 а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите (ЗВ) и обобщава резултатите на национално ниво.

Съгласно разпоредбите на чл. 155а, ал. 3 от ЗВ, чл. 7 от Закона за здравето (ЗЗ) и чл. 8 от Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (Наредба № 9/2001 г.), РЗИ извършват мониторинг на питейната вода за целите на държавния здравен контрол.

Органи на ДЗК, съгласно чл. 12 на ЗЗ, са главният държавен здравен инспектор на Република България в Министерство на здравеопазването, РЗИ и НЦРРЗ. XXX и НЦРРЗ са юридически лица, второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на здравеопазването, а НЦРРЗ е и със статут на научна организация, според устройствените правилници на двете структури.

12. Допустими партньори (ако е приложимо):

Неприложимо.

По процедурата не са допустими партньори по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Постановление № 162 на Министерския съвет от 05.07.2016 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г. (Обн., ДВ, бр. 53 от 12.07.2016 г.) (ПМС № 162/2016 г.). Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“ не предвижда друг допустим бенефициент за дейностите по процедурата, който да може да участва в изпълнението на проекта и чиито разходи да са допустими за финансиране от програмата. Не е предвидено и участие на асоциирани партньори. По смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ПМС № 162/2016 г. асоциирани партньори на кандидата са всички физически и юридически лица и техни обединения, които са заинтересовани от реализирането на проекта и участват в изпълнението на дейностите по него, но не разходват средства от БФП.

13. Дейности, допустими за финансиране:

Кандидатът следва да посочи в т. 7 „План за изпълнение/Дейности по проекта“, поле „Описание“ от Формуляра за кандидатстване в ИСУН 2020 описание на всички дейности и обосновка за техния избор.

Кандидатът следва да има предвид, че при остойностяване на дейностите, заложени в т. 7 „План за изпълнение/Дейности по проекта“ от формуляра за кандидатстване в ИСУН 2020 се посочва стойността с ДДС (ако е приложимо). Стойността на всяка от дейностите по т. 7 от формуляра за кандидатстване трябва да съответства на стойността на разходите за съответната дейност в бюджета, като стойността на ДДС (допустим или недопустим) се посочва в отделен ред.

Допустими за финансиране по процедурата са следните групи дейности:

13.1. Доставка на необходимото оборудване, техника и/или софтуер за обновяване и модернизиране на лаборатории на органи на ДЗК за осигуряване на мониторинг за качеството на питейните води, като: ICP–MS, газ-хроматографска система (GS/MS), течно-хроматографска система (HPLC/MS), йонно-хроматографска система, нискофонова алфа/бета броячна система, алфа-спектрометрична система, нискофонова гама-спектрометрична система, нискофонов течносцинтилационен спектрометър, спектрофотометрична система, радонометър с активен измерител на радон, микро-вълнова пещ с високо налягане и др.

Цялото оборудване за мониторинг на качеството на питейните води и свързаните с него елементи, следва да бъдат държавна собственост.

Оборудването за мониторинг на качеството на питейните води и свързаните с него елементи, няма да бъдат използвани за търговска експлоатация (за икономическа дейност).

13.2. Задължителни дейности

Кандидатът трябва задължително да включи в проектното си предложение следните видове допустими дейности:

13.2.1. Организация и управление на проекта

Бенефициентът е пряко отговорен за управлението на проекта и осигуряване качественото изпълнение на заложените дейности. Той следва да предвиди достатъчно механизми за вътрешна оценка и контрол, за мониторинг на напредъка по проекта и предприемането на корективни мерки, при необходимост, което следва да бъде видно от предвидените квалификация и отговорности на отделните членове от екипа.

В проектното предложение кандидатът следва да представи структурата на организация и управление във връзка с изпълнението на проекта. В структурата следва да бъдат разписани необходимата квалификация и отговорностите на отделните членове на екипа за управление на проекта – служители на бенефициента и/или външни експерти за управлението на проекта, ако се предвиждат такива. Кандидатът следва да не допуска смесване и припокриване на функциите и задачите както между отделните членове в екипа за управление, така и с външните изпълнители по проекта. По този начин предвидената организационна структура за управление на проекта ще демонстрира ясно разделение на функциите в екипа за неговото управление.

За изпълнението на проекта, конкретният бенефициент определя екип за управление на проекта, включващ ръководител на проекта и членове. Членовете на екипа за управление на проекта следва да покриват функциите по подготовка на документите, необходими за извършване на плащания и за верификация на разходите, мониторинг и докладване, изпълнение на мерки за информация и комуникация, съхранение на документите по проекта, както и функции по координация на дейностите по проекта. По този начин предвиденият екип за управление ще притежава организационна структура, която ясно демонстрира разделение на функциите в екипа. Ръководителят на проекта не може да съвместява функциите на ръководител с тези на член на екипа за управление и/или изпълнение на проекта.

Ръководителят на администрацията, която е бенефициент, не може да взема участие в екипа за управление на проекта.

Кандидатът е предвидил надеждни механизми за контрол при управлението на проекта, при условие че в проектното си предложение:

е описал начина на приемане на работата и механизмите за контрол при изпълнението на договора/ите за обществена/и поръчка/и по проекта, вкл. контролът, който ще се упражнява върху начина на плащане по този/тези договор/и;
е предвидил механизми за контрол при извършването на мониторинг на изпълнението на проекта;
е описал както отговорностите на всеки член на екипа за управление, така и взаимоотношенията между тях за осигуряване постигането на целите на проекта.

13.2.2. Мерки за информация и комуникация

Ролята на мерките за информация и комуникация е да разяснят целта на проекта, ползата му за обществеността, подкрепата на ЕС и Европейските структурни и инвестиционни фондове (XXXX) за осъществяването му.

Кандидатът трябва да предвиди в проектното си предложение дейности за информация и комуникация, които да обхващат целия период на изпълнение на проекта и да популяризират приноса на XXXX и на оперативната програма. Тези дейности следва да включват като задължителен минимум приложимите за процедурата мерки и реквизити от Приложение № 2 „Единен наръчник на бенефициента за прилагане на правилата за информация и комуникация 2014-2020 г.“ xxxx://xxx.xxxxxxx.xx/xxxxxxx/xxxxxxxxx/0000000000.xxx към Националната комуникационна стратегия, както и да отговарят на изискванията на Насоките за информация и комуникация на проекти, финансирани по оперативна програма “Околна среда 2014–2020 г.”, приложение към насоките за кандидатстване, в частта им „условия за кандидатстване“ и в част „условия за изпълнение“. Конкретният бенефициент трябва да опише мерките, които възнамерява да изпълни по проекта. Те могат да бъдат възложени за изпълнение на външен изпълнител или да се изпълняват от негови служители.

13.3. Видове недопустими дейности:

Посочените по-долу дейности са недопустими за финансиране от ОПОС 2014-2020 г. по процедурата:

дейности за одит на проекта;
всякакви дейности от търговски характер, генериращи печалба за кандидата;
дейности, извършени в нарушение на правилата за държавни помощи;

дейности, за изпълнението на които вече е било предоставено финансиране със средства от XXXX или чрез други инструменти на Европейския съюз, както и с други публични средства, различни от тези на бенефициента;
други дейности извън обхвата на допустимите дейности по процедурата и непопадащи в приложното поле на Постановление № 189 на Министерски съвет от 28.07.2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съ-финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 – 2020 г. (ПМС № 189/2016 г.), и обхвата на Регламент (ЕС) № 1300/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1084/2006 на Съвета (Регламент (ЕС) № 1300/2013).

В случай че има недопустими дейности, кандидатът посочва тяхната стойност и източника на финансиране в проектното предложение. Разходи за финансиране на недопустими дейности не се включват като допустими в бюджета на проектното предложение и няма да бъдат възстановени от ОПОС 2014-2020 г.

Разходите за изпълнението на недопустими дейности се посочват в т. 5 „Бюджет“ на формуляра за кандидатстване, раздел „Недопустими разходи”.

14. Категории разходи, допустими за финансиране³:

14.1. Нормативна база

Разходите, допустими за финансиране по процедурата, трябва да отговарят на разпоредбите на:

Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент (ЕС 1303/2013);
Регламент (ЕС) № 1300/2013;
Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1605/2002 (Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 966/2012);
Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ);

ПМС № 189/2016 г.

14.2. Общи условия за допустимост на разходите по процедурата

Разходите по проекта по ОПОС 2014-2020 г. се считат за допустими, ако са налице едновременно условията за допустимост на разходите, определени в чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. По отношение на условията за допустимост на разходите приложение намира също чл. 3 на ПМС № 189/2016 г.

Допустимите разходи следва да се отнасят за дейности, попадащи в обхвата на подкрепата, оказвана от КФ, в съответствие с описаното в Регламент (ЕС) № 1300/2013 и да са извършени по отношение на дейности, допустими за финансиране по процедура. В проектното предложение кандидатът следва да вземе предвид, че за да са допустими за финансиране, разходите трябва да са платени от бенефициентите в периода 01 януари 2014 г. и 31 декември 2023 г.

За категориите разходи, определени в чл. 7, ал. 2 от ПМС № 189/2016 г., за които са предвидени ограничения в размера им, допустима за финансиране е частта от разхода, до размера на ограниченията.

При подготовката на проектното предложение, кандидатът следва да има предвид, че процентните ограничения се прилагат, както за определяне на размера на допустимите разходи на етап оценка, така и за определяне на размера на допустимите разходи за възстановяване при реално изпълнение на проекта. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ПМС № 189/2016 г., разходите за екипи, отговорни за управление и/или изпълнение на проект са допустими, когато:

- управлението и/или изпълнението се осъществява само от служители на бенефициента;

- в управлението и/или изпълнението на проекта са включени и външни за бенефициента лица – при необходимост от специфична експертиза и/или липса на достатъчен собствен административен капацитет;

- управлението и/или изпълнението се осъществява изцяло от външни за бенефициента лица, избрани в съответствие с националното законодателство.

При предоставянето на безвъзмездна финансова помощ под формата на чл. 55, ал. 1, т. 1 на ЗУСЕСИФ, дейностите по управление и/или изпълнение се възлагат както следва:

1. с длъжностната характеристика на служителя, нает от бенефициента по трудово или служебно правоотношение;

2. дейности, изпълнявани извън установеното работно време и длъжностната характеристика на служителя, се възлагат при следните условия:

- със заповед на органа на назначаване на служителя по служебно правоотношение, с негово съгласие и срещу възнаграждение са възложени допълнителни задължения във връзка с управлението и/или изпълнението на проекта, или

- със служителя по трудово правоотношение е сключен трудов договор по реда на чл. 110 от Кодекса на труда във връзка с управлението и/или изпълнението на проекта;

3. извън случаите по т.1. и 2 за дейности по проекта с лицето е сключен договор съгласно правилата на чл. 49, ал. 2 от ЗУСЕСИФ.

14.3. Детайлно описание на допустимите категории разходи:

Указания за попълване на бюджета на проекта са представени като приложение към настоящите насоки за кандидатстване, в частта „условия за кандидатстване“.

Допустими за финансиране по процедурата са следните категории разходи:

II. РАЗХОДИ ЗА МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ:

10. Закупуване/доставка/монтаж (пускане в експлоатация) на оборудване, съоръжения, обзавеждане и техника.

ІІІ. РАЗХОДИ ЗА НЕМАТЕРИАЛНИ АКТИВИ:

13. Закупуване на лицензи;

14. Закупуване/осигуряване на софтуер.

V. РАЗХОДИ ЗА ТАКСИ:

22. Разходи за такси.

VІ. РАЗХОДИ ЗА МАТЕРИАЛИ:

23. Разходи за закупуване на материали.

24. Разходи за закупуване на консумативи.

VІІІ. РАЗХОДИ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ И УЧАСТИЕ В МЕРОПРИЯТИЯ:

31. Разходи за участие.

ІХ. НЕПРЕКИ РАЗХОДИ:

33. Разходи за организация и управление.

34. Разходи за информация и комуникация на проекта.

X. Невъзстановим ДДС:

37. Общо ДДС по раздел II РАЗХОДИ ЗА МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ.

38. Общо ДДС по раздел III РАЗХОДИ ЗА НЕМАТЕРИАЛНИ АКТИВИ.

40. Общо ДДС по раздел V РАЗХОДИ ЗА ТАКСИ.

41. Общо ДДС по раздел VI РАЗХОДИ ЗА МАТЕРИАЛИ.

43. Общо ДДС по раздел VІІІ. РАЗХОДИ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ И УЧАСТИЕ В МЕРОПРИЯТИЯ.

44. Общо ДДС по раздел IX НЕПРЕКИ РАЗХОДИ.

Посочените по-горе категории разходи са съобразени с категориите разходи, заложени в ИСУН 2020, а номерацията е съобразена с номерацията в Приложение № 5 „Указания за изготвяне на бюджета“ от насоките за кандидатстване, частта „условия за кандидатстване“.

В случаите по чл. 15, ал. 2, т.1 на ПМС № 189/2016 г. допустимите разходи за проекта се намаляват предварително при отчитане на потенциала на проекта да генерира нетни приходи през определен референтен период, който обхваща както периода на изпълнение на проекта, така и периода след приключването на неговото изпълнение. В такъв случай, се представя и Анализ на разходите и ползите (АРП), както е пояснено в т. 24.7 от насоките за кандидатстване, в частта „условия за кандидатстване“.

14.4. Недопустими разходи

По процедурата не са допустими разходите, определени в чл. 26 от ПМС № 189/2016 г. и разходите, определени като недопустими в Приложение № 5 към насоките за кандидатстване, частта „условия за кандидатстване“, в това число:

разходи, които вече са финансирани със средства от XXXX или чрез други инструменти на ЕС, както и с други публични средства, различни от тези на бенефициента;
глоби, финансови санкции и разходи за разрешаване на спорове;
комисиони и загуби от курсови разлики при обмяна на чужда валута, с изключение на случаите на предоставянето на финансова подкрепа чрез финансови инструменти;
възстановим данък върху добавената стойност (ДДС);
закупуване на дълготрайни материални активи – втора употреба;
разходите за гаранции, осигурени от банка или от друга финансова институция, с изключение на разходите по финансови инструменти;
лихви по дългове, с изключение на свързани с БФП, предоставени под формата на лихвени субсидии или субсидии за гаранционни такси;

В допълнение, по процедурата са недопустими и следните разходи:

разходи за одит;
разходи за закупуване на МПС;
ДДС на недопустими разходи;
остатъчна стойност на разходи за оборудване за административни цели;
режийни разходи;
разходи за наем на машини, съоръжения, техника и оборудване, които трябва да се инсталират за постоянно ползване на мястото на изпълнение на проекта, след неговото приключване;
разходи за експлоатация и поддръжка;
разходи за придобиване/отчуждаване на незастроени и/или застроени земи и/или придобиване на ограничени вещни права, за които не са спазени всички нормативно определени условия;
разходи, надхвърлящи нормативно определени процентни ограничения над техния размер, включително разходи за организация и управление на проекта, за информация и комуникация;
разходи за командировъчни пари на ръководителя и/или членове на екипа за управление на проекта, които не отговарят на Наредбата за командировките в страната и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина или съответните нормативни актове на друга държава – членка на ЕС, в случаите, в които не е приложимо българското законодателство;
разходи, свързани с изпълнението на недопустими дейности по процедурата;
разходи за финансиране на операции, които към момента на избирането им за финансиране от Европейските структурни и инвестиционни фондове са били физически завършени или изцяло осъществени преди подаването на проектното предложение за финансиране по програмата от страна на бенефициента, независимо дали всички свързани плащания са направени от бенефициента или не (съгласно чл. 65, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 1303/2013);

други разходи, недопустими съгласно ПМС № 189/2016 г.

Недопустими за финансиране разходи, неправомерно одобрени и платени от бенефициента, остават за негова сметка и не подлежат на възстановяване.

14.5. Указания за изготвяне на бюджета:

При изчисляване на БФП ще бъдат взети предвид само допустимите разходи, посочени в насоките за кандидатстване, част „условия за кандидатстване“.

Ако е приложимо, в бюджета на проектното предложение трябва да са посочени и разходи, които са недопустими по процедурата, но за които кандидатът е осигурил съфинансиране от други източници, при условие че са свързани с изпълнението на проекта.

Безвъзмездната финансова помощ, получена за одобрен проект, не може да води до формирането на печалба за бенефициента.

Бюджетът на проектното предложение трябва да съдържа както разходите, които конкретният бенефициент планира да извърши след одобрението на проектното предложение, така и такива, които той вече е направил преди подаването му във връзка с изпълнението на дейности по проекта, които са извършени в срока на допустимост на разходите и които не са финансирани със средства от XXXX или чрез други инструменти на ЕС, както и с други публични средства, различни от тези на бенефициента (при съобразяване на чл. 65, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 1303/2013).

При попълване на бюджета, за всеки бюджетен ред от типа „1.1.“, „1.2.“, „2.1.“, „3.2“ и пр. кандидатът следва да укаже към коя дейност от т. 7. „План за изпълнение/Дейности по проекта“ от формуляра за кандидатстване в ИСУН 2020 се отнася планираният разход.

При изготвянето на бюджета кандидатът следва да има предвид нормативно определените ограничения в размера на определени категории разходи по процедурата. Такива ограничения са въведени с ПМС № 189/2016 г., при прилагане на формата по чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕСИФ, както следва:

- разходите за организация и управление, които да не надвишават 10% от общите допустими разходи по проекта;

- разходите за информация и комуникация, които не следва да надвишават 1% от общите допустими разходи по проекта;

- разходите за командировъчни пари - съгласно Наредбата за командировките в страната и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина или съответните нормативни актове на друга държава-членка на ЕС, в случаите когато не е приложимо българското законодателство.

Конкретният бенефициент следва да има предвид, че последващото изплащане на пълния размер на разходите за задължителните дейности зависи от постигането на резултатите от проекта.

При третиране на ДДС като допустим разход по процедурата се прилага Указание № НФ-5/28.07.2014 г. на министъра на финансите за третиране на данък върху добавената стойност като допустим разход при изпълнение на проекти по оперативните програми, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд на ЕС и от Европейския фонд за морско дело и рибарство, за финансовата рамка 2014–2020г., публикувани на адрес: xxx.xxx.xx/xxxxxxxx?xxx0000). Указанието се прилага дотолкова, доколкото не противоречи на ЗУСЕСИФ и до издаване на указания за третирането на ДДС, съгласно разпоредбата на § 4 от Преходните и заключителни разпoредби на ПМС № 189/2016 г.

ДДС за всяка допустима дейност или към всеки допустим разход по проекта следва да се разпише в отделен ред към перо „Невъзстановим ДДС (ако е приложимо)“ към т. 5 „Бюджет“ от формуляра за кандидатстване. В случай че ДДС се отнася за недопустима дейност или недопустим разход, то той следва да се посочи в раздел „Недопустими разходи“ в т. 5 „Бюджет“ от формуляра за кандидатстване.

14.6. Авансово плащане

Бенефициентът има право да получи авансово плащане в размер до 10% от стойността на БФП. В поле „Размер на авансово плащане“, т.11 „Допълнителна информация необходима за оценка на проектното предложение“ от формуляра за кандидатстване, конкретният бенефициент посочва размера на авансовото плащане, в % от стойността на БФП, което желае да получи, без да надхвърля посочения по-горе максимален размер на плащането. Срокът и условията за извършване на авансовото плащане са определени в насоките за кандидатстване, в частта им „условия за изпълнение“.

В съответствие с чл. 60, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, списък на писмените доказателства, които бенефициентът прилага към искането си за извършване на съответното плащане, е приложен към насоките за кандидатстване, в частта им „условия за изпълнение“.

15. Допустими целеви групи (ако е приложимо):

Населението в страната.

16. Приложим режим на минимални/държавни помощи (ако е приложимо): Определение на понятието „държавна помощ” се съдържа в член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС). Държавна помощ е всяка помощ, предоставена от държавата-членка, под каквато и да било форма, която нарушава или предизвиква опасност от нарушаване на конкуренцията, поради поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на определени стоки, доколкото се засяга търговията между държавите-членки на ЕС. По правило предоставянето на държавни помощи е забранено като изключенията от тази забрана са нормативно уредени. Предоставянето на безвъзмездна финансова помощ се извършва в съответствие с европейското и национално законодателство в областта на държавните помощи. Съгласно правилата за държавни помощи, ако финансирането бъде определено като неправомерна и несъвместима държавна помощ, то следва да бъде възстановено от бенефициента заедно с лихва за периода на неправомерно ползване.

По отношение на конкретния бенефициент подпомагането няма характера на държавна помощ. Кандидат по процедурата е Министерство на здравеопазването, което не е предприятие, извършващо икономическа дейност.

Съгласно разпоредбата на чл. 155а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите, министърът на здравеопазването ръководи мониторинга на качеството на водите, използвани за питейно-битови цели, на водите за къпане и на минералните води, използвани за лечение, профилактика, питейно-битови цели, бутилиране, хигиенни цели, спорт и отдих, и обобщава резултатите на национално ниво. В допълнение, съгласно разпоредбата на чл. 155а, ал. 3, т. 2 и 3 от ЗВ, във връзка с чл. 189, т. 1 от ЗВ, министърът на здравеопазването, чрез регионалните здравни инспекции провежда мониторинг и контрол на качеството на водите, създава и поддържа база данни и обобщава резултатите от извършения мониторинг и контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето, министърът на здравеопазването ръководи националната система за здравеопазване и осъществява контрол върху дейностите по опазване здравето на гражданите и държавен здравен контрол (ДЗК). В допълнение, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗЗ, държавната здравна политика на територията на областта се осъществява и организира от РЗИ. Регионалните здравни инспекции са юридически лица на бюджетна издръжка към министъра на здравеопазването, със седалище населеното място - административен център на областта, съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗЗ. Защитата на здравето на гражданите на територията на Република България се извършва от ДЗК чрез осъществяване на дейностите по чл. 15 от ЗЗ. Съгласно нормата на чл. 12, ал. 1 от ЗЗ, органи на ДЗК са главният държавен здравен инспектор на Република България, РЗИ и НЦРРЗ. Регионалните здравни инспекции осъществяват държавен здравен контрол чрез дейности по контрол по спазване и изпълнение на установените с нормативен акт здравни изисквания за факторите на жизнената среда по § 1, т. 12 от допълнителната разпоредба от ЗЗ, сред които са водите, предназначени за питейно-битови нужди. Анализът на проби от продуктите и стоките със значение за здравето на човека и на факторите на жизнената среда, взети за целите на държавния здравен контрол, се извършва в лаборатории, определени със заповед на министъра на здравеопазването. Лабораториите трябва да са акредитирани в съответствие с изискванията на БДС ЕN ISO/IEC 17025 и/или на БДС ЕN ISO/IEC 17020, като обхватът на акредитация на изпитвателните лаборатории по БДС ЕN ISO/IEC 17025 се отнася за определени изпитвания или групи изпитвания, съгласно разпоредбата на чл. 19а от ЗЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (Наредба № 9/2001 г.), водоснабдителните организации провеждат или възлагат извършването на постоянен и периодичен мониторинг по показателите по приложение № 1 от наредбата с цел да се провери дали водите, предлагани на потребителите, отговарят на изискванията на наредбата, и по специално, че не превишават максималните и параметричните стойности, определени в съответствие с изискванията на приложение № 1 от наредбата, както и да се проследи ефективността на провежданата обработка и дезинфекция. Лабораторните изпитвания за целите на мониторинга се извършват или възлагат на акредитирани лаборатории по БДС EN ISO/IEC 17020:2012 „Оценяване на съответствието“. Съгласно нормата на чл. 8 от Наредба № 9/2001 г., органите на ДЗК проверяват чрез постоянен и периодичен мониторинг съответствието на подаваната към консуматорите питейна вода по показателите за качество, определени в приложение № 1 от наредбата. Съгласно разпоредбата на чл. 14 и чл. 14а от Наредба № 9/2001 г., водоснабдителните организации предоставят данните от извършения мониторинг на съответната РЗИ, в съответствие с изискванията за докладване на Европейската комисия. РЗИ извършва преглед и оценка на постъпилите от съответните водоснабдителни организации данни и при необходимост изисква допълване или корекция на данните. Данните от извършения от водоснабдителните организации и РЗИ мониторинг за всяка зона на водоснабдяване се предоставят ежемесечно на Министерството на здравеопазването, в съответствие с изискванията за докладване на Европейската комисия. Министерството на здравеопазването извършва преглед и оценка на постъпилите данни и изготвя ежегодно обобщен национален доклад за качеството на водата за питейно-битови цели. Съгласно чл. 15 от Наредба № 9/2001 г., водоснабдителните организации и органите на ДЗК са длъжни да осигуряват достъп на потребителите до адекватна и актуална информация за качеството на питейната вода.

Държавният здравен контрол се извършва от държавни здравни инспектори на територията на цялата страна, а на територията на всяка област – държавни инспектори от съответната РЗИ или НЦРРЗ (чл. 5, ал. 1 от Наредба № 36 от 21.07.2009 г. за условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол (Наредба № 36/2009 г.), като директорите на РЗИ и НЦРРЗ определят със заповед обхвата на извършвания контрол за всеки държавен инспектор по отношение на контролирани фактори на жизнената среда, сред които и на качеството на водите, предназначени за питейно-битови цели ( чл. 5, ал. 6 от Наредба № 36/2009 г.).

РЗИ е юридическо лице на бюджетна издръжка - второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на здравеопазването. РЗИ се ръководят и представляват от директор, който е орган на изпълнителната власт към министъра на здравеопазването за организиране и осъществяване на държавната здравна политика на територията на съответната област, съгласно разпоредбата на чл. 5 от Устройствения правилник на РЗИ. Видно от правилника в лабораториите към регионалните здравни инспекции се извършват лабораторни изпитвания и измервания за обективизиране на държавния здравен контрол, за осъществяване мониторинг на факторите на жизнената среда и по искане на физически и юридически лица. Лабораториите към съответната РЗИ осигуряват високо качество на извършваната лабораторна дейност чрез спазване и поддържане изискванията на внедрената Система за управление на качеството съгласно БДС EN ISO/IEС 17025 и/или БДС EN ISO/IEС 17020 (чл. 35, ал. 2, т. 6 от Устройствения правилник на РЗИ).

Съгласно чл. 36 от Устройствения правилник на РЗИ, държавният здравен контрол за спазване на изискванията за защита на лицата от въздействието на йонизиращи лъчения се осъществява от РЗИ-Бургас, Варна, Враца, Пловдив и Русе, които извършват анализи и контрол на радиологични показатели на питейни води. За целите на ДЗК, министърът на здравеопазването може да разпореди на определени XXX да извършват лабораторни изследвания и изпитвания на проби, взети от територията на друга РЗИ, когато същата не разполага с високоспециализирана техника и апаратура за провеждане на изследванията.

Съгласно Правилника за устройството и дейността на НЦРРЗ, центърът е юридическо лице - второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на здравеопазването, със статут на научна организация. Центърът организира и извършва наблюдение на радиационните фактори на жизнената среда за оценка облъчването на населението като цяло и на отделни групи от него, като извършва радиационен мониторинг на обекти на околната и жизнената среда.

Процедурата е насочена към подобряване на техническите възможности на органи на ДЗК към Министерство на здравеопазването: НЦРРЗ – София и 9 РЗИ в области Бургас, Варна, Велико Търново, Враца, Плевен, Пловдив, Русе, Стара Загора и Столична. Закупеното оборудване ще подпомогне органи на ДЗК към Министерство на здравеопазването при изпълнение на задачите и функциите, вменени им чрез ЗВ, ЗЗ и Наредба № 9/2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели. Чрез закупуване на оборудването ще бъдат отстранени пропуски на провеждания мониторинг, констатирани в обобщаващ доклад на ЕК от 16 юни 2014 г. за качеството на питейната вода в ЕС, разглеждащ докладите на държавите членки за периода 2008-2010 г., предоставени съгласно Директива 98/83/ЕО на Съвета от 3 ноември 1998 година за качеството на водите, предназначени за консумация от човека.

В тази връзка, мониторингът на качеството на водите, предназначени за питейно-битови цели е дейност по упражняване на публична власт, присъща на държавата и включенa в правомощията на МЗ, чрез органите на ДЗК, видно от действащото законодателство.

Закупуваното оборудване, обект на финансиране по процедурата, ще бъде собственост на Министерството на здравеопазването (държавна собственост) и предадено за стопанисване на НЦРРЗ – София и 9 РЗИ в области Бургас, Варна, Велико Търново, Враца, Плевен, Пловдив, Русе, Стара Загора и Столична. В рамките на процедурата няма да се извършва трансфер на собственост от държавата към предприятия, извършващи стопанска (икономическа) дейност.

По процедурата няма да бъде подпомагана извършваната от XXX и НЦРРЗ икономическа дейност по извършване на измервания и лабораторни изпитвания (анализи) с оборудване закупено по настоящата процедура със средства от ОПОС 2014-2020 г. за трети лица срещу заплащане. В качеството си на конкретен бенефициент, МЗ, чрез своите структури (XXX и НЦРРЗ) следва да докаже, че те са в състояние да осигурят разделянето на икономическата от неикономическата им дейност (включително по отношение на приходите и източниците на финансиране) при използване на закупеното оборудване за мониторинга на качеството на водите, използвани за питейно-битови цели. С цел спазване на правилата за държавни помощи, кандидатът следва да подаде на етап кандидатстване доказателствените документи, посочени в раздел 24, т. 24.9. Тези документи доказват, че XXX и НЦРРЗ осигуряват разделяне на икономическата от неикономическата си дейност (включително по отношение на приходите и източниците на финансиране), вкл. че са в състояние да осигурят такова по отношение на дейностите по стопанисване и поддържане на оборудването за мониторинг на качеството на питейните води, закупено по настоящата процедура, както и да допуска представители на кандидата и на Управляващия орган на ОПОС 2014-2020 г. за извършване на проверки на място за спазване на това задължение. В допълнение, в административния договор за БФП ще бъде уточнено, че от МЗ ще се търси финансова отговорност, в случай че резултатите от проекта бъдат използвани за стопанска дейност и за нарушения на законодателството в областта на държавните помощи.

От значение за определянето на приложимостта на правилата за държавни помощи е обстоятелството, че съгласно чл. 19а от ЗЗ, анализът на проби от продуктите и стоките със значение за здравето на човека и на факторите на жизнената среда, взети за целите на държавния здравен контрол, се извършва в акредитирани лаборатории, определени със заповед на министъра на здравеопазването. С Постановление № 242 на Министерския съвет от 8.10.2007 г. е приета тарифа за таксите, които се събират от органите на държавния здравен контрол по Закона за здравето. Ползватели на тази услуга могат да бъдат и водоснабдителните организации, в случай че в собствените им лаборатории не е налице апаратура с необходимия капацитет и качество. В тези случаи, със сключването на административния договор за предоставяне на БФП, МЗ ще се задължи да не предоставя услуги на трети лица, включително на ВиК оператори, използвайки оборудването, закупено по процедурата.

В рамките на процедурата се предвижда закупуване на оборудване, за което съществува потенциална възможност да бъде използвано за извършване на лабораторни изпитвания на проби на трети лица в лаборатории на органите на ДЗК срещу заплащане. Дотолкова доколкото органите на ДЗК изпълняват услуги срещу заплащане, които биха могли да бъдат предоставяни и от акредитирани лаборатории, МЗ, чрез органите на ДЗК се явяват публичен субект, извършващ икономическа дейност. Посоченото обстоятелство обаче не определя подпомагането като държавна помощ по смисъла на чл. 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз като аргументите за това са следните:

- данните, получавани чрез използването на закупеното по процедурата оборудване, няма да бъдат предоставяни на трети лица срещу заплащане;

- техниката и оборудването, закупени със средства по процедурата, няма да бъдат давани под наем на трети лица, включително и на ВиК оператори, а ще бъдат използвани единствено от служители на МЗ и органите на ДЗК.

- за предоставянето на данните няма да бъдат начислявани такси.

Съгласно тарифата за таксите, които се събират от органите на ДЗК и националните центрове по проблемите на общественото здраве по ЗЗ, приета с ПМС № 242/8.10.2007 г., МЗ чрез органите на ДЗК може да предоставя услуги по измерване и анализи на различни показатели, тъй като разполага с апаратура, сходна с част от апаратурата, която ще бъде закупена по процедурата. Към момента наличното оборудване на лабораториите към съответните РЗИ, използвано за анализ на води в по-голямата си част е с дата на производство 2005-2006 г., но има апаратура която се използва повече от 20 години. Само в една РЗИ е възможно да се правят анализи по всички химични показатели посочени, в Приложение 1, част А и Приложение 2, таблици А и Б на Директива 98/83/ЕО. В останалите РЗИ няма възможност да се извършват анализи по бромати, някои видове пестициди. Част от новозакупената апаратура ще замени съществуващи апарати в лабораториите на органите на ДЗК, които са физически и морално остарели и ще послужи единствено за извършване на увеличения обем изпитвания. С част от предвижданата за закупуване апаратура ще бъдат анализирани нови показатели, които до момента не са изследвани и не фигурират в тарифата. По отношение на радиологичните показатели наличната лабораторна техника в НЦРРЗ и петте РЗИ - Бургас, Варна, Враца, Пловдив и Русе не позволява извършването на анализ по показател тритий. В годишния отчет за 2014 г. на НЦРРЗ е констатирано, че лаборатория „Контрол на облъчване на население“ не разполага със съвременна и високочувствителна апаратура. По отношение на новите изисквания във връзка с мониторинга на радиологичните показатели в питейните води с Директива на Съвета 2013/51/Евратом за измерване в определени случаи на контролните нива на различни радионуклиди, в момента няма налично оборудване в нито една от лабораториите, извършващи анализ по радиологични параметри. Като цяло, с новозакупената апаратура ще се покрият новите разширени изисквания за провеждането на мониторинг, и поради увеличения обем на работата при изпълнение на мониторинга няма възможност да се увеличат приходите от изследвания, възложени от частни лица срещу заплащане. Независимо от това, за да осигури пълно съответствие на подпомагането с правилата за държавни помощи и за да гарантира, че със средства, които представляват безвъзмездна финансова помощ, няма да се подпомогне извършването на икономическа дейност от страна на органите на ДЗК, управляващият орган на ОПОС 2014-2020 г. ще предприеме следните действия:

- Със сключването на административния договор за предоставяне на БФП, МЗ ще се задължи да не използва апаратурата, техниката и оборудването, закупени със средства от ОПОС 2014-2020 г., за извършване на измервания и лабораторни изпитвания в полза на трети лица срещу заплащане.

- Забраната МЗ, чрез органите на ДЗК да използва апаратурата, техниката и оборудването, закупени със средства от ОПОС 2014-2020 г., за извършване на измервания и лабораторни изпитвания в полза на трети лица срещу заплащане, ще бъде обект на проверки на място от страна на управляващия орган на ОПОС 2014-2020 г. при изпълнението на проекта.

Съгласно параграф 68, изр. второ от проекта на Съобщение на Комисията относно понятието за държавна помощ в съответствие с чл. 107, пар. 1 от ДФЕС, винаги когато финансовото положение на едно предприятие се подобрява в резултат от интервенцията от страна на държавата, е налице икономическо предимство. Икономическо предимство е налице, както когато дадено предприятие получава положителен икономически резултат, така и тогава, когато то спестява извършването на определен разход. Предвид действащата нормативна уредба за МЗ, НЦРРЗ и РЗИ не би могло да е налице икономическо предимство от стопанисването и поддържането на оборудването, необходимо за извършване и събиране на данните за качеството на питейните води на национално ниво.

На ниво изпълнител подпомагането по процедурата също не представлява държавна помощ. Дейности по проекта (с изключение на дейностите, които ще се изпълняват от служители на МЗ) ще се осъществяват от изпълнители, определени по реда на ЗОП, чрез провеждането на открити, прозрачни, достатъчно добре разгласени, недискриминационни и безусловни процедури⁴. По този начин ще се избегне предоставянето на предимство на предприятие по смисъла на законодателството в областта на държавните помощи. Управляващият орган на оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“ осъществява последващ контрол за законосъобразност на проведени от бенефициента обществени поръчки. Контрол за спазване на разпоредбите на Закона за обществените поръчки и подзаконовите нормативни актове по прилагането му упражняват и посочените в Закона за обществените поръчки контролни органи.

Предоставянето на държавна/минимална помощ, която не отговаря на всички изисквания на приложимия режим по държавни/минимални помощи, представлява неправомерна държавна помощ/незаконосъобразна минимална помощ, което от своя страна е основание за нейното възстановяване. В случай че Управляващият орган, министърът на финансите или проверяващ или одитиращ орган установи нарушения и неправомерно отпускане на държавни помощи от страна на бенефициента, всички изплатени суми, ведно с лихва, определена по реда на приложимото законодателство за държавни помощи трябва да бъдат възстановени в бюджета на програмата.

Допълнителна информация относно приложимото законодателство в областта на държавните помощи може да бъде открита на интернет страницата на Министерство на финансите - xxxx://xxxxxxxx.xxxxxx.xx/.

17. Хоризонтални политики⁵:

При изпълнение на дейностите по процедурата трябва да се прилагат следните хоризонтални принципи – законност, партньорство, прозрачност и публичност, равни възможности и предотвратяване на дискриминация.

При изпълнение на дейностите по процедурата, там където е приложимо, ще се прилагат ръководните принципи за избор на операции от ОПОС 2014-2020 г. за „Финансиране, основано на законодателните ангажименти“, “Устойчиво развитие и ресурсна ефективност“.

При избора на варианти за инвестиции ще бъдат насърчавани решения, изискващи по-малко инвестиционни и експлоатационни разходи, поради което изпълнението на проекта ще е съобразено и с принципа „Устойчиво развитие и ресурсна ефективност“.

Кандидатът следва да посочи в проектното си предложение, че ще спазва принципа на законност като при подготовката на документи за избор на изпълнител ще се съблюдава действащата европейска и национална нормативна уредба. Трябва да бъдат спазвани и принципите, посочени в Закона за обществените поръчки.

В съответствие с Насоките за интегриране на политиката по околна среда и политиката по изменение на климата (ПОС и ПИК), проектното предложение е препоръчително да предвиди възлагане на зелена/и обществена/и поръчка/и, например чрез използването на рециклирана хартия и електронни носители на информация. Информация относно възможностите за прилагане на изискванията за възлагане на зелени обществени поръчки се съдържа на интернет страницата на Агенцията по обществени поръчки (xxx.xxx.xx) и на интернет страницата на Европейската комисия (xxxx://xx.xxxxxx.xx/xxxxxxxxxxx/xxx/xx_xxx_xxxxxxxx_xx.xxx).

18. Минимален и максимален срок за изпълнение на проекта (ако е приложимо):

Срокът за изпълнение на проекта тече от датата, посочена в административния договор за БФП. Максималният срок за изпълнение на проекта, който бенефициентът може да посочи в т.1 „Основни данни“, е 24 месеца и се определя по следния начин:

19 месеца за физическото изпълнение на дейностите по проекта. Този срок трябва да бъде съобразен при попълването на т. 7 „План за изпълнение/Дейности по проекта“ от формуляра за кандидатстване;
1 месец след изтичането на срока за физическо изпълнение, в който бенефициентът следва да изготви и внесе искане за окончателно плащане по проекта;
90 дни след получаването на искането за окончателно плащане, заедно със съпровождащите го документи, в които УО на ОПОС 2014-2020 г. трябва да извърши документално приключване на проекта и окончателно плащане на верифицираните разходи. В случаите по чл. 63, ал.1 и 2 на ЗУСЕСИФ, срокът от 90 дни спира да тече до представяне на документите и разясненията, но общо за не повече от един месец.

Допустими за финансиране са единствено разходите, извършени за физическо изпълнение на дейностите по проекта.

Кандидатът следва да посочи необходимия срок за изпълнение на отделните дейности в т. 7. „План за изпълнение/Дейности“, който не може да бъде по-дълъг от 19 месеца и планираните срокове за обявяване на обществени поръчки в т. 10 „План за външно възлагане“ от формуляра за кандидатстване.

В т. 7. „План за изпълнение/Дейности по проекта“ за всяка отделна дейност се посочва планираната продължителност на изпълнението й. В случай че тя е започнала преди подаването на проектното предложение, в поле „продължителност на дейността“ се указва остатъчният срок за изпълнение на дейността, до нейното приключване. В случай че дейността е изпълнена изцяло преди подаването на проектното предложение, това обстоятелство се описва като:

- в поле „начин на изпълнение“ се посочва началната и крайна дата на изпълнение на дейността;

- при попълването на поле „месец на стартиране на дейността“ се посочва „1“, а в поле „продължителност на дейността“ - „1“.

При попълването на т. 7. „План за изпълнение/Дейности по проекта“ в поле „начин на изпълнение“, кандидатът трябва да посочи как планира да изпълни всяка дейност, като опише дали цялата дейност или част от нея ще бъде възложена на външен изпълнител. Ако изпълнението на дейността се предвижда да се възложи на външен изпълнител, кандидатът трябва да посочи планирания период от време, необходим за обявяване на съответната обществена поръчка по реда на Закон за обществените поръчки (ЗОП) (Обн., ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г.), нейното провеждане, предвиденото от кандидата време за обжалване и сключването на договор с избрания изпълнител. В случай че кандидатът вече е обявил обществени поръчки преди датата на влизане в сила на новия ЗОП (15.04.2016 г.), той посочва това обстоятелство в поле „начин на изпълнение“. Ако поръчката е възложена към датата на кандидатстване, в плана за изпълнение се описва нейният предмет и срок за изпълнение, без тя да се посочва в плана за външно възлагане. За поръчки, които са обявени, но не са възложени към датата на кандидатстване, в плана за изпълнение се посочва датата на обявяване като се попълва и планът за външно възлагане.

Графикът за изпълнение на дейностите по проекта е реалистичен и съобразен с плана за външно възлагане, когато:

- обществените поръчки/планираните за възлагане обществени поръчки, описани в плана за външно възлагане, съответстват на предвидените дейности, включени в плана за изпълнение;

- при определянето на планирания месец за стартиране на дейността кандидатът е предвидил период за получаване на заявления за участие и/или оферти, отговарящ на нормативно установените срокове съгласно ЗОП (в сила от 15.04.2016 г.);

- при определянето на планирания месец за стартиране на дейността кандидатът е предвидил период от най-малко 20 дни за работа на комисията, назначена от възложителя за разглеждане, оценка и класиране на офертите, който тече от датата на отваряне на офертите;

- кандидатът е предвидил срок за сключване на всеки договор за обществена поръчка, съобразен с чл. 112, ал. 6 от ЗОП (в сила от 15.04.2016 г.), а за поръчки, които към датата на кандидатстване са обявени, но не са възложени – с чл. 41, ал. 4 от ЗОП (в сила до 15.04.2016 г.).

Планът за външно възлагане трябва да е съобразен с нормативните изисквания в областта на обществените поръчки като посочената в него стойност на поръчката съответства на определения от кандидата тип на процедурата и обекта на поръчката, определени при спазване на ЗОП.

Планът за провеждане на обществени поръчки за избор на изпълнител (план за външно възлагане) е реалистичен, когато при посочването на планирана дата на обявяване на поръчката, кандидатът е предвидил сроковете за изпращане на обявлението за обществена поръчка до Агенцията по обществени поръчки (АОП) за вписване в Регистъра на обществените поръчки (съобразно вида на процедурата и начина на изпращане на обявлението)/ в Официалния вестник на ЕС, вкл. сроковете за осъществяване на предварителен контрол от АОП (когато е приложимо).

Преценка за спазване на това изискване се извършва като планираната дата на обявяване на поръчката се съпоставя с месеца за стартиране на дейността, посочена в плана за изпълнение.

При попълване на т.7 „План за изпълнение/Xxxxxxxx по проекта“ от формуляра за кандидатстване кандидатът следва да има предвид, че съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗУСЕСИФ финансирането с безвъзмездна финансова помощ се прекратява едностранно от Ръководителя на Управляващия орган, когато бенефициент не сключи договор с изпълнител до 12 месеца от изтичането на срока, предвиден за неговото сключване. За целта кандидатът трябва да предвиди в т. 7 от формуляра за кандидатстване месец за стартиране на дейността, който да отчита възможността обществената поръчка да се обжалва. Случаите, при които този срок спира да тече, са определени в чл. 4, ал. 2 на Постановление № 162 на МС от 5.07.2016 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 –2020 г. (ПМС № 162/2016 г.).

19. Ред за оценяване на концепциите за проектни предложения⁶:

Неприложимо.

20. Критерии и методика за оценка на концепциите за проектни предложения⁷:

Неприложимо.

21. Ред за оценяване на проектните предложения:

Оценката на проектното предложение ще се извърши по реда на Приложение № 9 към насоките за кандидатстване, частта „условия за кандидатстване“, при спазване разпоредбите на ЗУСЕСИФ и ПМС № 162/2016 г.

22. Критерии и методика за оценка на проектните предложения:

Оценяват се само проектните предложения, получени чрез системата ИСУН 2020. Оценката се извършва на база критерии, одобрени от Комитета за наблюдение на оперативна програма “Околна среда 2014-2020 г.”. Методологията и критериите не подлежат на изменение по време на провеждането на оценката.

Оценяването на проектно предложение се извършва в срок до три месеца от датата на подаването му или от крайния срок за подаването му.

Оценката на проектни предложения се извършва от експертна работна група, определена със заповед на министъра на околната среда и водите или оправомощено от него лице, като в заповедта се уточнява и разпределението на критериите между отделните оценители.

Оценката се извършва на един етап и включва оценка на административно съответствие, оценка на допустимост и оценка за качество.

Проверява се дали проектното предложение отговаря на всички критерии, като за всеки критерий се поставя оценка „ДА“ или „НЕ“.

При получаване на окончателна оценка „НЕ“ по даден критерий от един от оценителите, проектното предложение не се предлага за финансиране и процедурата се прекратява по отношение на конкретния бенефициент.

По време на оценката на проектното предложение комуникацията с кандидата и редакцията на установени неточности по подаденото проектно предложение ще се извършват електронно чрез профила на кандидата в ИСУН 2020, от който е подаден съответният проект и промени на посочения профил са невъзможни.

№	КРИТЕРИЙ	ДА/НЕ
Административно съответствие
	Проектното предложение е подадено в срока за кандидатстване и по реда, определен от УО.
	Текстът на проектното предложение е на български език (на кирилица) с изключение на полета „Наименование на проектното предложение на английски език“ и „Кратко описание на проектното предложение на английски език“ и „Пълно наименование на английски език“, които следва да са попълнени на английски език, и всички полета във формуляра за кандидатстване са попълнени коректно.
	Кандидатът е представил всички документи, които се изискват за целите на кандидатстването.
	Прикачените документи са подписани в съответствие с Раздел 24 от Насоките за кандидатстване.
	Всички съпътстващи документи са подадени съгласно указания формат в Раздел 24 от Насоките за кандидатстване.
Оценка на допустимост
	Кандидатът е допустим съгласно: 1.1. Приоритетна ос 1 на ОПОС 2014-2020 г.; 1.2. Процедурата.
2.	Кандидатът е потвърдил, че исканата безвъзмездна финансова помощ не е за финансиране на разходи, които вече са финансирани със средства от XXXX или чрез други инструменти на Европейския съюз, както и с други публични средства, различни от тези на бенефициента.
3.	Операцията не е била физически завършена или изцяло осъществена преди подаването на проектното предложение за финансиране по програмата от страна на бенефициента, независимо дали всички свързани плащания са направени от бенефициента или не.
4.	Териториалният обхват за изпълнение на проектното предложение съответства на посочения в Раздел 5 от Насоките за кандидатстване.
5.	Дейностите, включени в проектното предложение, за които се иска финансиране от програмата, са допустими съгласно: 5.1. Приоритетна ос 1 на ОПОС 2014-2020 г.; 5.2. Процедурата.
6.	Кандидатът е включил в проектното предложение всички задължителни дейности, които се изискват, съгласно Раздел 13 от Насоките за кандидатстване.
7.	В проектното предложение са заложени всички индикатори, указани в раздел 7 от условията за кандидатстване.
8.	Срокът за изпълнение на проектното предложение е съобразен с максималния срок, указан в Раздел 18 от Насоките за кандидатстване.
Оценка за качество
1.	Проектът допринася за постигането на специфична цел 2 „Подобряване оценката на състоянието на водите“ на приоритетна ос 1 на ОПОС 2014-2020 г. и ще постигне целите на процедурата.
2.	Предвидените дейности: 2.1. са ясно описани; 2.2. обвързани са с целите на проектното предложение; 2.3. обвързани са със заложените индикатори по процедурата.


3.	Задължителните дейности по информация и комуникация, заложени в проектното предложение, предвиждат като минимум изискванията, посочени в Раздел 13 от Насоките за кандидатстване.
4.	Планът за външно възлагане е реалистичен и съобразен с нормативните изисквания в областта на обществените поръчки.
5.	Графикът за изпълнение на проекта е реалистичен и съобразен с плана за външно възлагане.
6.	Дейностите са остойностени въз основа на анализ.
7.	Бюджетът на проектното предложение е попълнен съгласно изискванията и указанията, посочени в Раздел 14 от Насоките за кандидатстване.
8.	Исканото финансиране (безвъзмездна финансова помощ) се отнася само за допустими разходи и е в указаните в Насоките за кандидатстване граници.
9.	Предвиден е екип за управление, чиято организационна структура ясно демонстрира разделение на функциите в екипа и надеждни механизми за контрол.
10.	Проектът демонстрира спазването на хоризонталните принципи на ЕС, посочени в Раздел 17 от Насоките за кандидатстване.

23. Начин на подаване на проектните предложения/концепциите за проектни предложения:

Проектно предложение по процедурата може да бъде подадено от кандидата или от упълномощено/оправомощено от него лице единствено чрез попълване на уеб базиран формуляр за кандидатстване с електронен подпис чрез системата ИСУН 2020: xxxx://xxxxx0000.xxxxxxxxxx.xx/. В случай, че проектното предложение се подава от упълномощено/оправомощено лице, е необходимо представянето на заповед или пълномощно от ръководителя на структурата-кандидат.

ВАЖНО! Законният представител на кандидата няма право да оправомощава други лица да подписват декларациите по т. 24.3., 24.4., 24.5., тъй като с тях се декларират данни, които деклараторът декларира в лично качество или съответно данни за представляваното от него юридическо лице, като за верността им се носи наказателна отговорност, която също е лична.

В допълнение, кандидатът трябва да посочи имейл адрес, който да е създаден специално за периода на кандидатстване (оценката) на проекти по ОПОС 2014-2020 г. или да използва друг общ имейл адрес на кандидата, а не личен електронен адрес, с който да се регистрира и да влиза в ИСУН 2020. Този имейл адрес ще се извлича автоматично и съответно ще се визуализира в полето E-mail в т. 2. „Данни за кандидата“ от формуляра за кандидатстване. Веднъж създаден, този имейл адрес не трябва да се променя в периода на кандидатстване и оценка до момента на сключване на административния договор за БФП по ОПОС 2014-2020 г.

По време на оценка на проектното предложение комуникацията с кандидата и редакцията на забелязани неточности по подаденото проектно предложение ще се извършват електронно чрез профила на кандидата в ИСУН 2020, от който е подаден съответният проект и промени на посочения профил (вкл. промяна на имейл адреса, асоцииран към съответния профил) са невъзможни.

24. Списък на документите, които се подават на етап кандидатстване⁸:

24.1. Формуляр за кандидатстване (попълва се формата в ИСУН 2020, като в системата не следва да се прикачва отделен файл);

24.2. Заповед или пълномощно на лицето, което подписва с електронен подпис от името на кандидата документите за кандидатстване по процедурата (ако е приложимо) - в *.pdf, .zip, .rar;

24.3. Попълнена от кандидата декларация по образец за съгласие данните от статистическите изследвания, необходими за кандидатстването, оценката на проектното предложение, мониторинга, измерването и отчитането на резултатите от изпълнението и контрола по изпълнението за периода на действие на ОПОС 2014-2020 г. да бъдат предоставени от Националния статистически институт на Управляващия орган на ОПОС 2014-2020 г., както и да бъдат разпространявани/публикувани в докладите за изпълнение на програмата – в * .doc, .docx, .zip, .rar;

24.4. Попълнена от кандидата декларация по образец за запознатост с определението за нередност и измама - в * .doc, .docx, .zip, .rar;

24.5. Попълнена от кандидата декларация по образец за съгласие кореспонденцията с Управляващия орган да се извършва чрез ИСУН 2020 – в *.doc, .docx, .zip, .rar;

24.6. Бюджет на проекта - в *.xls, .xlsx, .zip, .rar. (водещ е бюджетът на проектното предложение в ИСУН 2020);

24.7. Анализ на разходите и ползите, в случай че проектът генерира приходи и спада в една от групите по чл. 15 от ПМС № 189/2016 г. (ако е приложимо) - текстова част в *.doc, .docх или .pdf и информация в .xls или .xlsх.

По отношение на АРП:

АРП (ако такъв трябва да бъде изготвен за проекта) следва да бъде съобразен с изискванията за определяне на нетни приходи по чл. 61 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, както и с изискванията на ЗУСЕСИФ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му и в частност ПМС № 189/2016 x. XXX следва да се съобрази и с:

- Методологията, определена в Регламент за изпълнение на Комисията (ЕС) № 2015/207 от 20 януари 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на образците за доклад за напредъка, представяне на информация относно голям проект, съвместен план за действие, доклади за изпълнението по цел „Инвестиции за растеж и работни места“, декларация за управлението, одитна стратегия, одитно становище и годишен контролен доклад, както и методология за анализ на разходите и ползите и в съответствие с Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на образеца на доклади за изпълнението по цел „Европейско териториално сътрудничество“ (xxxx://xxx-xxx.xxxxxx.xx/xxxxx-xxxxxxx/XX/XXX/XXXX/?xxxxXXXXX:00000X0000&xxxxxXX );

- Указанията за подготовка на Анализ на разходите и ползите за инвестиционни проекти – инструмент за икономическа оценка на Кохезионната политика за периода 2014-2020 г. (xxxx://xx.xxxxxx.xx/xxxxxxxx_xxxxxx/xxxxxxx/xxxxxxxx/xxxxxxx/xxx/xxx_xxxxx.xxx );

- Всички актуални национални методически указания.

Методът, по който следва да бъдат определени потенциалните нетни приходи, трябва да следва разпоредбите на чл. 16, ал. 2, т. 2 от ПМС № 189/2016 г. („изчисляване на дисконтираните нетни приходи от проекта при отчитане на подходящия референтен период за сектора или подсектора, приложим за проекта, обичайно очакваната рентабилност за съответната категория инвестиция, прилагането на принципа "замърсителят плаща" и ако е необходимо – съображенията за справедливост, свързани с относителния просперитет на съответната държава членка или регион..“).

Под „нетен приход“ следва да се разбират паричните потоци, заплащани директно от потребителите за стоки и услуги, предоставени с проекта, като такси, заплащани директно от потребителите за използването на инфраструктура, продажбата или отдаването под наем на земя или сгради, или плащанията за услуги минус всички оперативни разходи и разходи за подмяна на недълготрайно оборудване за съответния период (т. 4 от § 1 на ДР на ПМС № 189/2016 г.).

АРП следва да се основава на реалистични допускания, да отчита общите демографски и социално-икономически прогнози за референтния период и да демонстрира, че проектът взема предвид принципа „замърсителят плаща“ при съблюдаване на социалната поносимост. Финансовият анализ е необходимо да демонстрира финансова устойчивост на проекта, като кумулативният нетен паричен проект е положителен за всяка година от референтния период. Финансовият дефицит в анализа следва да е изчислен съгласно изискванията на чл. 61, ал. 3, б. „б“ на Регламент (ЕС) № 1303/2013.

24.8. Индикативен опис на необходимото оборудване, техника и материали – в *.doc, .docx, .pdf, .xls, .xlsx, .zip, .rar;

24.9. Xxxxxx и отчет за приходите и разходите за последната отчетна година преди годината на кандидатстване и счетоводната политика или извлечение от нея на Националния център по радиобиология и радиационна защита , както и на всяко от РЗИ, в които ще бъде разположено оборудването, от които да е видно, че разделението на икономическите от неикономическите дейности е осигурено към датата на кандидатстване – в *.pdf, .zip, .rar;

24.10. Подписан от кандидата анализ относно остойностяването на дейностите, включени в проектното предложение – в *.pdf, .zip, .rar;

Кандидатът следва да разпише въз основа на какви документи, анализи, проучвания е остойностил дейностите по проекта - напр. стойност на предишни договори, получени оферти и/или проучване в интернет, като посочи съответни линкове.

24.11. Копие от регистрация по ЗДДС (ако е приложимо и ако кандидатът е включил по проекта ДДС като невъзстановим разход) – във формат *.pdf, .zip, .rar;

24.12. Попълнен въпросник за оценка на капацитета на бенефициента – в *. doc, .docx, .zip, .rar;

24.13. Други документи по преценка на кандидата, спомагащи за обосновката на необходимостта от изпълнение на проектното предложение, включително проучвания, анализи и други – в *.doc, .docx, .pdf, .dwg, .dwf, .xls, xlsx, .jpg, .zip, .rar;

Всички приложени документи следва да бъдат подписани с електронен подпис с отделена сигнатура (detached signature) и прикачени в ИСУН 2020, съгласно Указания за попълване в ИСУН 2020 на информация за проектни предложения по ОПОС 2014-2020 г. (Приложение № 6 към насоките за кандидатстване, частта „условия за кандидатстване“).

Подписването може да стане по два начина:

чрез общ архивиран файл на всички приложени документи, подписан от кандидата или от оправомощеното/упълномощеното лице с електронен подпис. Архивираният файл, вкл. подписът на кандидата към него, се публикуват в ИСУН 2020 в т. 12. „Прикачени електронно подписани документи“ от формуляра за кандидатстване – полета „Файл“ и „Подпис“, съгласно Указанията за попълване в ИСУН 2020 на информация за проектни предложения по ОПОС 2014-2020 г. или
всеки приложен файл се подписва с електронен подпис, като всички файлове се публикуват в ИСУН 2020 в т. 12. „Прикачени електронно подписани документи“ от формуляра за кандидатстване – полета „Файл“ и „Подпис“ съгл. Указанията за попълване в ИСУН 2020 на информация за проектни предложения по ОПОС 2014-2020 г.

Кандидатът трябва да номерира и да постави наименование на латиница на приложените документи, от което е видно какво е съдържанието им (напр. „1. Deklaratsia NSI”) с цел улесняване на прегледа на документите при извършване на оценката на проектното предложение.

25. Краен срок за подаване на проектните предложения⁹:

Кандидатът подава проектното предложение преди изтичането на крайния срок, който е:

31.01.2017 г. 16:00 часа

26. Адрес за подаване на проектните предложения/концепциите за проектни предложения¹⁰:

Неприложимо.

27. Допълнителна информация¹¹:

27.1. Искане на разяснения по настоящата процедура

Кандидатът по процедурата може да иска разяснения по насоките за кандидатстване, в частта „условия за кандидатстване“ в срок до три седмици преди крайния срок за подаване на проектното предложение, като изпраща въпроси по електронна поща на адрес xxxxxxxxxxx@xxxx.xxxxxxxxxx.xx. Кандидатът следва задължително да укаже номера на процедурата, за която се отнася искането на разяснения.

Разясненията от УО се дават по отношение на условията за кандидатстване, не съдържат становище относно качеството на проектното предложение и са задължителни за кандидата. Писмени отговори ще бъдат публикувани своевременно, но не по-късно от две седмици преди крайния срок за подаване на проектното предложение. Отговорите ще бъдат публикувани в системата ИСУН 2020, модул „Въпроси и отговори“, на интернет страницата на ОПОС – а ако нормативен акт изисква това - и на Единния информационен портал за обща информация за управлението на Европейските структурни и инвестиционни фондове, като за това ще бъде информиран конкретният бенефициент.

27.2. Попълване на информация в т.11 „Допълнителна информация необходима за оценка на проектното предложение“ от формуляра за кандидатстване в ИСУН 2020

Кандидатът трябва да попълни всички полета в т. 11 „Допълнителна информация необходима за оценка на проектното предложение“ във формуляра за кандидатстване в ИСУН 2020, както следва:

В поле „Декларация за липса на двойно финансиране“ кандидатът следва да попълни следния текст: „Съгласен съм с декларираните обстоятелства“. По този начин конкретният бенефициент декларира, че исканата безвъзмездна финансова помощ не е за финансиране на разходи, които вече са финансирани със средства от XXXX или чрез други инструменти на Европейския съюз, както и с други публични средства, различни от тези на бенефициента и му е известно, че за декларирани неверни данни носи наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс;
В поле „Декларация, че проектът не е физически завършен или изцяло осъществен“ кандидатът следва да попълни следния текст: „Съгласен съм с декларираните обстоятелства“. По този начин кандидатът декларира, че проектът не е физически завършен или изцяло осъществен към датата на подаване на проектното предложение, независимо дали всички свързани плащания са направени от кандидата или не, и му е известно, че за декларирани неверни данни носи наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс;
В поле „Декларация, че проектът генерира/не генерира приходи“ кандидатът следва да попълни „Проектът генерира приходи“ или „Проектът не генерира приходи“, в съответствие с приложимостта на това обстоятелство за неговия проект;
В поле „Размер на авансово плащане“ кандидатът посочва размера (в проценти) на авансовото плащане, което желае да получи;
В поле „Трудности и рискове“ кандидатът следва да разпише всички видове рискове и трудности, които могат да окажат значимо въздействие върху изпълнението на проекта като определи вероятността за тяхното случване по скала „малко вероятно-вероятно-много вероятно“ и укаже върху кои дейности от проекта биха оказали влияние. Кандидатът следва да посочи и действия за предотвратяване или ограничаване на негативните последствия;
В поле „Хоризонтални принципи“ кандидатът следва да разпише как ще се спазят хоризонталните принципи, посочени в насоките за кандидатстване, част „условия за кандидатстване“. Кандидатът може да разпише и допълнителни хоризонтални принципи, които счита за приложими при изпълнението на проекта.

28. Приложения към Условията за кандидатстване:

Формуляр за кандидатстване - Образецът на формуляр за кандидатстване е този, който генерира системата ИСУН 2020, а указанията за попълването му са описани в предходните точки на насоките, в частта „условия за кандидатстване“;
Приложение № 1: Образец на бюджет на проекта;
Приложение № 2: Образец на декларация за запознатост с определението за нередност и измама;
Приложение № 3: Образец на декларация на кандидата за съгласие данните от статистическите изследвания, необходими за кандидатстването, оценката на проектното предложение, мониторинга, измерването и отчитането на резултатите от изпълнението и контрола по изпълнението за периода на действие на ОПОС 2014-2020 г. да бъдат предоставени от Националния статистически институт на Управляващия орган на ОПОС 2014-2020 г., както и да бъдат разпространявани/публикувани в докладите за изпълнение на програмата;
Приложение № 4: Образец на декларация на кандидата за съгласие кореспонденцията с Управляващия орган да се извършва чрез ИСУН 2020;
Приложение № 5: Указания за допустимост на разходите и попълване на бюджета на проекта;
Приложение № 6: Указания за попълване в ИСУН 2020 на информация за проектни предложения по оперативна програма „Околна среда 2014–2020 г.”;
Приложение № 7: Указания за условията и реда за подаване на проектни предложения и тяхната оценка по електронен път чрез Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в програмния период 2014-2020 г. („ИСУН 2020“);
Приложение № 8: Насоки за информация и комуникация на проекти, финансирани по оперативна програма „Околна среда 2014–2020 г.”;
Приложение № 9: Правила за оценяване на проектното предложение по процедура „Подобряване мониторинга на качеството на питейните води”.
Приложение № 10– Образец на Въпросник за оценка на капацитета на бенефициента;

ІІ. УСЛОВИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ

НА ОДОБРЕНИЯ ПРОЕКТ ПО ПРОЦЕДУРА

„ПОДОБРЯВАНЕ МОНИТОРИНГА НА КАЧЕСТВОТО НА ПИТЕЙНИТЕ ВОДИ” ПО ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ОКОЛНА СРЕДА 2014-2020 г.“

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Раздел I

Определения

Чл. 1. Използваните в настоящите Условия за изпълнение на одобрените проекти по оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“, наричани по-долу Условия за изпълнение, съкращения, думи и изрази имат следното значение, освен ако от контекста следва друго или изрично е посочен друг смисъл:

Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, наричан по-долу АДБФП – административен договор по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Обн., ДВ,. бр.101 от 22 Декември 2015г.), наричан по-долу ЗУСЕСИФ;
Асоцииран партньор – физическо лице, юридическо лице и техни обединения, които са заинтересовани от реализирането на проекта и участват в изпълнението на дейностите по него, но не разходват средства от безвъзмездната финансова помощ;
Бенефициент – субектът по чл. 2, т. 10 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета, наричан по-долу Регламент (ЕС) № 1303/2013;
XXXX – Европейски структурни и инвестиционни фондове;
Заповед за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, наричана по-долу ЗБФП – административен акт на Ръководителя на Управляващия орган на оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“, наричана по-долу ОПОС 2014-2020 г., по силата на който безвъзмездната финансова помощ се предоставя на бенефициент – звено в структурата или структура към Министерството на околната среда и водите, наричано по-долу МОСВ;
Измама - всяко умишлено действие или бездействие по отношение на разходите, свързано с:

използването или представянето на грешни, неточни или непълни декларации или документи, което води до злоупотреба или неоправдано използване на средства от общия бюджет на Европейските общности или от бюджетите, управлявани от Европейските общности или от тяхно име;
прикриване на информация в нарушение на конкретно задължение, водещо до резултатите, посочени в предходното тире;
разходване на такива средства за цели, различни от тези, за които са отпуснати първоначално.

ИСУН 2020 - Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове в България за програмен период 2014-2020 г., в която се събира и систематизира коректна и достоверна информация относно дейностите по изпълнението, управлението, наблюдението, оценката и контрола на програмите, включени в Споразумението за партньорство;
Извънредни обстоятелства - са обстоятелства от извънреден характер, които са възникнали след сключването на АДБФП, респективно след връчването на ЗБФП, не са могли да бъдат предвидени или предотвратени при полагане на дължимата грижа и не са резултат от действие или бездействие на Управляващия орган, бенефициента, партньор или асоцииран партньор на Бенефициента;
Нередност - всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на Европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза;
Одитен орган - Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“ към министъра на финансите;
Основна дейност по проекта е дейност, без която няма да могат да бъдат постигнати целите и резултатите на проекта.
Партньор – физическо лице, юридическо лице и техни обединения, които участват съвместно с кандидата в подготовката и/или техническото изпълнение на проекта или на предварително заявени във формуляра за кандидатстване дейности от проекта и разходват средства от безвъзмездната финансова помощ;
Ръководител на Управляващия орган на ОПОС 2014-2020 г. е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира Управляващият орган, или оправомощено от него лице.
Сертифициращ орган - Дирекция „Национален фонд“ към Министерството на финансите;
Системна нередност – всяка нередност, която може да има повтарящ се характер, с висока степен на вероятност от поява при сходни по вид операции, която се дължи на сериозни недостатъци в ефективното функциониране на дадена система за управление и контрол, включително липса на подходящи процедури, установени в съответствие с Регламент (ЕС) № 1303/2013 и правилата за отделните фондове.
Управляващ орган, наричан по-долу УО – Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“ към Министерството на околната среда и водите.

Раздел II

Приложно поле. Изменение на условията за изпълнение

Чл. 2. (1) Настоящите условия за изпълнение са неразделна част от насоките, определящи условията за кандидатстване и за изпълнение, и от АДБФП, съответно от ЗБФП.

(2) Разпоредбите от условията за изпълнение, отнасящи се до издаването и изпълнението на ЗБФП, разпоредбите на чл. 4-7, чл. 10, ал. 3 и ал. 4, чл. 26, т.5 и чл. 38, т.3. са неприложими за проектното предложение по процедура „Подобряване мониторинга на качеството на питейните води”, за което се сключва АДБФП.

(3) Всички разпоредби от условията за изпълнение, отнасящи се до издаването и изпълнението на АДБФП, са обвързващи за Бенефициента по процедура „Подобряване мониторинга на качеството на питейните води ”.

Чл. 3. (1) Като част от АДБФП, съответно от ЗБФП, условията за изпълнение могат да бъдат изменяни и/или допълвани по инициатива на Управляващия орган или по искане на Бенефициента, когато това се основава на свързани с уредените в тях отношения промени в правото на Европейския съюз и/или българското законодателство, в политиката на европейско и/или национално ниво, произтичаща от стратегически документ, или в оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“.

(2) Условията за изпълнение като част от АДБФП, съответно от ЗБФП могат да бъдат изменяни и/или допълвани по мотивирано искане на Бенефициента и извън случаите по ал. 1, което трябва да бъде одобрено от Управляващия орган.

(3) Условията за изпълнение, като част от АДБФП, могат да бъдат изменяни и/или допълвани с писмено допълнително споразумение на страните по административния договор.

(4) Условията за изпълнение, като част от ЗБФП, могат да бъдат изменяни и/или допълвани със заповед на Ръководителя на Управляващия орган на ОПОС 2014-2020 г., която се съобщава на Бенефициента в 3-дневен срок от издаването й писмено, по електронна поща с електронен подпис или по факс. Бенефициентът е длъжен да се запознае с всяко изменение на условията за изпълнение.

(5) Изменените условия за изпълнение са обвързващи за Бенефициента от датата на сключването на допълнителното споразумение, в случаите по ал. 3 или от датата на съобщаването – в случаите по ал. 4.

Раздел IІІ

Партньорство

Чл. 4. (1) Ако това е предвидено в условията за кандидатстване и в проектното предложение на Бенефициента, представляващо приложение към АДБФП, съответно ЗБФП, той може да изпълнява задълженията си съвместно с един или повече Партньори.

(2) Партньорите участват в изпълнението на проекта и разходите, извършени от тях се признават за допустими и подлежат на верификация и доказване на същото основание както разходите, извършени от Бенефициента, освен ако друго не е предвидено в АДБФП, съответно в ЗБФП.

(3) Когато това е предвидено в насоките, част „условия за кандидатстване“, Бенефициентът е длъжен да сключи споразумение със своите Партньори. Бенефициентът е длъжен да предостави на своите Партньори копие от АДБФП, съответно ЗБФП.

Чл. 5. (1) Бенефициентът има право да измени или прекрати споразумение с Xxxxxxxx единствено след получаване на предварителното писмено съгласие на Ръководителя на Управляващия орган на ОПОС 2014-2020 г.

(2) Бенефициентът и Партньорът/ите носят солидарна отговорност за изпълнението на АДБФП, съответно ЗБФП.

Чл. 6. (1) Когато е предвидено в условията за кандидатстване или в проектното предложение на Бенефициента, представляващо приложение към АДБФП, съответно ЗБФП, Бенефициентът изпълнява задълженията си съвместно с един или повече Асоциирани партньори.

(2) Когато това е предвидено в насоките за кандидатстване по съответната процедура чрез подбор или процедура чрез директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, Бенефициентът е длъжен да сключи споразумение със своите Асоциирани партньори.

(3) Асоциираните партньори подпомагат изпълнението на проекта. Бенефициентът е длъжен да представи на асоциираните си партньори копие от АДБФП, съответно ЗБФП.

(4) Разходите, направени от Асоциираните партньори са недопустими за възстановяване по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“.

Чл. 7. Бенефициентът има право да измени или прекрати споразумение с Асоцииран партньор единствено след получаване на предварителното писмено съгласие на Ръководителя на Управляващия орган на ОПОС 2014-2020 г.

Раздел ІV

Проекти, включващи предоставяне на държавни помощи

Чл. 8. (1) При определянето на безвъзмездната финансова помощ за проекти, включващи предоставянето на държавни помощи, се прилагат изискванията, съдържащи се в нормативните актове за съответния вид помощ.

(2) Видът и размерът на държавната помощ, условията за предоставяне на помощта, както и условията, съдържащи се в решението на Европейската комисия за разрешаване на помощта, се посочват в АДБФП, съответно в ЗБФП.

(3) При предоставяне на минимални помощи, помощи, освободени от задължението за уведомяване на Европейската комисия и/или помощи, попадащи в обхвата на груповото освобождаване, размерът/интензитетът на помощта, условията за предоставяне на помощта и приложимият нормативен акт за съответния вид помощ се посочват в АДБФП, съответно в ЗБФП.

(4) Бенефициентът е длъжен да изпълнява всички задължения, свързани с получаването на държавна помощ, минимална помощ или помощ, попадаща в обхвата на груповото освобождаване, във вид и обем, определени в АДБФП, съответно в ЗБФП и в съответствие с приложимото законодателство.

Чл. 9. (1) В случаите на предоставяне на държавни помощи, Бенефициентът няма право да включва в исканията за плащания подлежащи на възстановяване разходи, надхвърлящи размера и/или интензитета на помощта.

(2) Бенефициентът е длъжен да използва средствата, предоставяни под формата на държавна помощ, минимална помощ, освободена от уведомяване помощ или помощ, попадаща в обхвата на груповото освобождаване, единствено за финансиране на дейностите, за които тези средства се предоставят.

(3) Бенефициентът, в качеството му на получател на помощ, е длъжен да оказва пълно съдействие на Управляващия орган на ОПОС 2014-2020 г.

Глава втора

ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АДБФП/ЗБФП

Раздел I

Права и задължения на Бенефициента

Чл. 10. (1) Бенефициентът е длъжен да изпълни дейностите, включени в проекта при условията и в сроковете по АДБФП, съответно по ЗБФП, на свой собствен риск, с оглед на предвидените в одобреното проектно предложение цели и постигане на посочените в него индикатори, както и да използва предоставената безвъзмездна финансова помощ по предназначение. Одобреното проектно предложение е неразделна част от АДБФП, съответно от ЗБФП.

(2) Бенефициентът е длъжен да постигне целевите стойности на всички индикатори за изпълнение и/или резултат, включени в проектното предложение, до изтичане на срока за изпълнение на дейностите по проекта, определен в АДБФП, съответно в ЗБФП.

(3) За пълно изпълнение на дейностите по проекта се приема, ако целевите стойности на всички индикатори са изпълнени най-малко на 85% (осемдесет и пет процента) и до изтичането на срока за изпълнение на дейностите по проекта, определен в АДБФП, съответно в ЗБФП, обектите са въведени в експлоатация и функционират.

(4) Извън случаите по ал. 3, когато одобреното проектно предложение включва три или повече индикатора, задължението на Бенефициента за пълно изпълнение на дейностите по проекта се счита за изпълнено, при условие че:

всички индикатори, с изключение на един, са достигнали най-малко 85% от целевите си стойности;
индикаторът, за който не е постигнато изпълнение от най-малко 85% от целевата му стойност е достигнал най-малко 75% от тази стойност;
обектите, изградени в резултат от изпълнението на АДБФП, съответно в ЗБФП, са въведени в експлоатация и функционират.

Чл. 11. (1) В случай че Бенефициентът не успее да изпълни всички дейности, необходими за постигане на предвиденото в чл. 10, ал. 2, 3 и/или 4, но е изпълнил основните дейности по проекта, той има право да получи безвъзмездна финансова помощ за възстановяване на извършените от него разходи за изпълнение на основните дейности по проекта и за всички останали изпълнени от него дейности.

(2) В случаите по ал. 1, Бенефициентът е длъжен да осигури, в указан от Управляващия орган срок и за своя сметка, средствата, необходими за изпълнение на неизпълнените дейности, включени в одобреното проектно предложение. В случай че Бенефициентът не осигури необходимите средства в указания срок и не изпълни условията по чл. 10, ал. 2, 3 и/или 4, Ръководителят на Управляващия орган на ОПОС 2014-2020 г. има право да наложи финансова корекция.

Чл. 12. (1) В случай че Бенефициентът не успее да изпълни предвиденото в чл. 10, ал. 2, 3 и/или 4 и не е изпълнил основните дейности по проекта, той е длъжен да възстанови на Управляващия орган всички изплатени по АДБФП, съответно по ЗБФП средства, ведно с дължимата лихва, която се начислява от момента, в който задължението стане изискуемо.

(2) Бенефициентът се задължава да извършва дейностите, включени в проекта, в съответствие с принципите за добро финансово управление.

(3) Бенефициентът е длъжен да осигури финансовите средства за покриване на недопустими за финансиране разходи, необходими за изпълнението на проекта и за покриване на собственото участие, както и за покриване на допустимите за финансиране разходи, преди те да му бъдат възстановени от безвъзмездната финансова помощ по АДБФП, съответно по ЗБФП.

Чл. 13. (1) Бенефициентът е длъжен да използва безвъзмездната финансова помощ единствено за финансиране на дейностите, включени в проекта, съответно за възстановяване на допустимите за финансиране разходи.

(2) Безвъзмездната финансова помощ по всеки АДБФП, съответно ЗБФП е дължима до размера на сертифицираните допустими за финансиране разходи.

(3) Бенефициентът се задължава да не кумулира и начислява печалба вследствие на изпълнението на АДБФП, съответно на ЗБФП.

(4) Когато Бенефициентът е получил средства чрез превод от Управляващия орган по своя банкова сметка, всички натрупани лихви или евентуални приходи и/или други печалби, генерирани по време на изпълнение на АДБФП, съответно на ЗБФП, както и подлежащите на възстановяване неусвоени средства се възстановяват на Управляващия орган. Ръководителят на Управляващият орган на ОПОС 2014-2020 г. има право да издаде указания относно срока за възстановяване на средствата, който не може да бъде по-кратък от 7 (седем) дни и банковата сметка, по която следва да се преведат.

Чл. 14. (1) Бенефициентът е длъжен да спазва бюджета на проекта, въведен във формуляра за кандидатстване, наличен в ИСУН 2020.

(2) Промени в бюджета на проекта, наличен в ИСУН 2020, се извършват по мотивирано искане на Бенефициента и след одобрение от Ръководителя на Управляващия орган на ОПОС 2014 – 2020 г., чрез подписване на допълнително споразумение към АДБФП, съответно чрез издаване на заповед за изменение и/или допълнение на ЗБФП.

(3) Ръководителят на Управляващият орган на ОПОС 2014 – 2020 г. има право да дава на Бенефициента указания за промяна на бюджета на проекта, в които да посочи условията, при които би одобрил промяната да се извърши.

Чл. 15. (1) Преди подписването на АДБФП, съответно преди издаването на ЗБФП, Бенефициентът предоставя на Управляващия орган финансов план за изпълнение на основните дейности по проекта по тримесечия, до изтичането на срока за изпълнение на дейностите по проекта, определен в АДБФП, съответно в ЗБФП.

(2) Финансовият план по ал. 1 е неразделна част от АДБФП, съответно от ЗБФП.

(3) Бенефициентът е длъжен да разходва безвъзмездната финансова помощ съобразно предвиденото във финансовия план, неразделна част от АДБФП, съответно ЗБФП.

(4) В случай че Бенефициентът не разходва всички средства, предвидени във финансовия план за съответното тримесечие до неговото изтичане, Ръководителят на Управляващия орган на ОПОС 2014-2020 г. не верифицира съответното плащане и не извършва последващи плащания по АДБФП, съответно по ЗБФП. Верифицирането на разходите, включени в съответното искане за плащане и извършването на плащанията по него се възобновяват, след като Бенефициентът представи разходооправдателни документи или документи с еквивалентна доказателствена стойност, доказващи разходването на всички средства, планирани за това тримесечие.

(5) Актуализацията на финансовия план по проекта се извършва веднъж годишно като в срок до 31 януари всяка година Бенефициентът трябва да представи на Управляващия орган актуализиран финансов план.

(6) Актуализираният финансов план по ал. 5 подлежи на одобрение от Ръководителя на Управляващия орган на ОПОС 2014-2020 г.

Чл. 16. (1) Бенефициентът се задължава да потвърждава разходите за строително-монтажни работи и/или доставка на стоки и/или предоставяне на услуги по АДБФП, съответно ЗБФП, въз основа на фактури и/или счетоводни документи с еквивалентна доказателствена стойност, съгласно приложимото законодателство.

(2) Бенефициентът се задължава преди да направи плащане към изпълнителя да извърши следните проверки:

пълна проверка на документите, представени от изпълнителите по договорите за изпълнение на проекта, както и проверка за изпълнението на определените условия за плащане;
при изпълнение на инфраструктурни проекти - проверка на място с цел да удостовери, че декларираните от изпълнителя разходи съответстват на действителния напредък при изпълнението на проекта;
при всички други случаи извън т. 2 - при необходимост проверка на място с цел да удостовери, че декларираните от изпълнителя разходи съответстват на действителния напредък при изпълнението на проекта.

(3) Всяка проверка по ал. 2 задължително се документира от Бенефициента, като доказателствата за извършването й се предоставят при поискване на Управляващия орган, Сертифициращия орган, Одитния орган и на други проверяващи и контролни органи.

(4) Бенефициентът е длъжен да не допуска едни и същи разходи по проекта да бъдат финансирани както по АДБФП, съответно по ЗБФП, така и с други средства от XXXX или чрез други инструменти на Европейския съюз, както и с други публични средства, различни от тези на Бенефициента.

(5) В случай че при извършване на проверка по ал. 2 се установят заявени за плащане дейности, базирани на договор за изпълнение на проекта, които се финансират и с други средства от XXXX или чрез други инструменти на Европейския съюз, както и с други публични средства, различни от тези на Бенефициента, последният уведомява Управляващия орган в деня на узнаване на това обстоятелство и не включва разходите за тези дейности в искания за плащане.

Чл. 17. (1) Бенефициентът в 10-дневен срок от подписване на АДБФП или съобщаването на ЗБФП уведомява писмено Управляващия орган относно имената на ръководителя на проекта, служебния му адрес и координатите за връзка.

(2) При промяна на ръководителя на проекта Бенефициентът е длъжен да уведоми Управляващия орган относно обстоятелствата по ал. 1 в 10-дневен срок от промяната.

(3) Всички действия, извършени от лицето по ал. 1 в качеството му на ръководител на проект, се считат за извършени за Бенефициента и са обвързващи за него.

Чл. 18. Бенефициентът се задължава, във връзка с изпълнението на проекта, да осигури екип за управление на проекта с подходяща квалификация и опит, съобразно спецификата на проекта, в срок до 1 (един) месец от датата на влизане в сила на АДБФП, съответно на ЗБФП и ясно да определи задачите му.

Чл. 19. (1) Бенефициентът се задължава да сключи всеки договор с изпълнител до 12 месеца от датата на изтичането на срока, предвиден за неговото сключване, който срок е определен в проектното предложение.

(2) Срокът по ал. 1 спира да тече в случаите, определени с разпоредбите на чл. 4, ал. 2 от ПМС №162/2016 г.

(3) При неизпълнение на задължението на Бенефициента по ал. 1, Управляващият орган прекратява АДБФП, съответно ЗБФП, и има право да иска възстановяване на всички изплатени средства, заедно с дължимата лихва, която се начислява от момента, в който задължението стане изискуемо.

Чл. 20. (1) Бенефициентът се задължава в 7-дневен срок от сключване на договор с избран изпълнител да представи на Управляващия орган всички документи, свързани с проведената процедура, както и сключените допълнителни споразумения към договорите за изпълнение на дейностите по проекта, за осъществяване на последващ контрол за законосъобразност.

(2) Бенефициентът качва документите по ал. 1 в ИСУН 2020 в срока по ал. 1, за което уведомява Управляващия орган в писмена форма – по факс, с писмо или по електронна поща с електронен подпис като прилага към уведомлението и декларация за идентичност на документите.

(3) В случай на обжалване на проведената обществена поръчка за избор на изпълнител, Бенефициентът се задължава след влизане в сила на решението за определяне на класирания изпълнител или определението за допуснато предварително изпълнение да предостави всички документи, свързани с обществената поръчка за последващ контрол за законосъобразност и да уведоми Управляващия орган по реда и в сроковете по ал. 1 - 2.

(4) Последващият контрол за законосъобразност по предходните алинеи се извършва в срок до 30 работни дни от получаването на писменото уведомление по ал. 2 и/или 3.

(5) Срокът по ал. 4 спира да тече при установени от Управляващия орган непълноти и/или несъответствия в документацията, за които Бенефициентът е надлежно уведомен от Управляващия орган - до тяхното отстраняване.

(6) Документите по ал. 1 и 3 се допълват единствено с документи, изрично изискани от Управляващия орган.

(7) Бенефициентът няма право да променя след уведомлението по ал. 2 и 3 качените в ИСУН 2020 документи за последващ контрол, с изключение на случаите, в които Управляващият орган е изискал представяне на допълнителни документи и доказателства.

Чл. 21. (1) Бенефициентът се задължава да предприема всички необходими мерки за избягване на конфликт на интереси и да уведомява Управляващия орган за всяко обстоятелство, което предизвиква или би могло да предизвика такъв.

(2) Бенефициентът се задължава да не допуска конфликт на интереси и да не допуска осъществяването на корупционни схеми и практики при провеждането на процедурите за определяне на изпълнител за дейностите, включени в проекта.

Чл. 22. (1) Бенефициентът се задължава да спазва мерките за информация и комуникация, посочени в Приложение № ХІІ към Регламент (ЕС) № 1303/2013 и в Регламент за изпълнение (ЕС) № 821/2014 на Комисията от 28 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на някои подробни разпоредби за прехвърлянето и управлението на приноса от програми, докладването относно финансовите инструменти, техническите характеристики на мерките за информация и комуникация относно операциите и системата за записване и съхранение на данни, както и мерките за информация и комуникация, предвидени в проектното му предложение.

(2) Бенефициентът е длъжен да предприеме всички необходими действия за популяризиране на факта, че проектът се съфинансира от Кохезионния фонд на Европейския съюз, по оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“.

Чл. 23. Бенефициентът се задължава да съхранява цялата документация по АДБФП, съответно по ЗБФП в сроковете по чл. 140 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.

Чл. 24. Бенефициентът е длъжен да осчетоводява надлежно извършените разходи в специално обособена аналитичност в счетоводна система и да осигурява достъп до счетоводната система за проверка от националните и европейските контролни и одитни органи.

Чл. 25. (1) Бенефициентът е длъжен да уведомява писмено Управляващия орган в срок не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство, за приети решения, свързани с предстоящи промени в правно-организационната си форма и един ден - при промени на банкови сметки, които се използват за целите на АДБФП, съответно на ЗБФП.

(2) В случаите по ал. 1 Управляващият орган има право да провери правосубектността на Бенефициента.

(3) Правата и задълженията, произтичащи от АДБФП, съответно от ЗБФП не могат да бъдат прехвърлени от Бенефициента на трето лице, освен в случай на законодателни промени или на други причини, водещи до промяна на правосубектността на Бенефициента. Прехвърлянето на права и задължения се извършва след предварително писмено съгласие на Ръководителя на Управляващия орган на ОПОС 2014-2020 г.

(4) В случаите по ал. 3 правата и задълженията, произтичащи от АДБФП, съответно от ЗБФП могат да бъдат прехвърлени само на лицето, правоприемник на Бенефициента.

Чл. 26. Бенефициентът се задължава също:

да изпълни дейностите, включени в проекта точно, пълно, качествено, в срок и на своя собствена отговорност, при спазване на приложимото законодателство;
да съдейства на Управляващия орган, Сертифициращия орган и Одитния орган и да предоставя при поискване информация и документи, във връзка с предмета на АДБФП, съответно на ЗБФП, в определения за това срок;
да спазва разпоредбите на действащото законодателство, отнасящо се до управлението и изпълнението на проекта, включително законодателството в областта на държавните помощи, провеждането на процедури за избор на изпълнители на дейност по проекта, осигуряването на равни възможности и опазването на околната среда;
да не допуска средства, получени по АXXXX, съответно по ЗБФП, или активи, придобити при изпълнение на проекта да бъдат предоставяни на трети лица в нарушение на законодателството в областта на държавните помощи;
да възложи експлоатацията на съоръженията, изградени в изпълнение на АДБФП, съответно на ЗБФП, при спазване на действащото законодателство, включително на законодателството в областта на държавните помощи;
да предоставя становища, документи и информация, свързани с предоставянето на държавни помощи, в т. ч. минимални помощи и/или помощи, попадащи в обхвата на груповото освобождаване, изискани от Управляващия орган, Министерството на финансите и/или от Европейската комисия, в рамките на срока, определен в искането за тяхното предоставяне;
при поискване да предоставя на Управляващия орган документите, свързани с откриването на нови работни места и запазването на съществуващи такива, в рамките на срока, определен в искането за тяхното предоставяне;
да предоставя достъп и да осигурява условия за извършване на проверки на място и одити по време на изпълнението на проекта от Управляващия орган, Сертифициращия орган, Одитния орган, определени български контролни и одитиращи органи, Европейската служба за борба с измамите, Европейската сметна палата и от страна на Европейската комисия;
да изпълнява мерките и указанията, съдържащи се в докладите от проверки на място и докладите за оxxx, и да предоставя на Управляващия орган информация и доказателства във връзка с тяхното изпълнение;
да изпълнява указанията на Управляващия орган във връзка с изпълнението на задълженията си по АДБФП, съответно по ЗБФП, и на Министерството на финансите в качеството му на Сертифициращ орган.
да привежда в съответствие с АДБФП, съответно със ЗБФП и с указанията на Управляващия орган всички инструкции, указания, правила и други вътрешни актове, които се прилагат в организацията на Бенефициента.

Чл. 27. Бенефициентът има право:

да получи безвъзмездна финансова помощ по реда, в сроковете и при условията, определени в АДБФП, съответно в ЗБФП;
да бъде предварително уведомяван за датите на извършване на планираните проверки на място;
да бъде уведомяван писмено за размера на верифицираните разходи, включени в искания за плащане;
да получава от Управляващия орган документи и информация относно изискванията, отнасящи се до предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Околна среда 2014 -2020 г.”.

Раздел II

Срокове

Чл. 28. (1) Бенефициентът е длъжен да информира незабавно Управляващия орган в писмен вид за възникването на всякакви обстоятелства, които биха могли да попречат или да забавят изпълнението на АДБФП, съответно на ЗБФП, с цел преодоляването им чрез целесъобразното изменение на АДБФП, съответно на ЗБФП.

(2) Бенефициентът може да поиска удължаване на срока за изпълнение на дейностите, включени в проекта. Искането за удължаване трябва да бъде мотивирано и придружено от всички доказателства за наличието на обстоятелствата, налагащи удължаването, които са необходими за вземане на решение за изменение на АДБФП, съответно на ЗБФП.

(3) Искането за удължаване по ал. 2 подлежи на одобрение от Управляващия орган.

(4) В случай на спиране и удължаване на срокове по АДБФП, съответно по ЗБФП, независимо от обстоятелствата, довели до спирането и удължаването на сроковете, Управляващият орган е длъжен да възстанови само разходите, платени в периода на допустимост на разходите – от 01.01.2014 г. до 31.12.2023 г., като плащания, извършени извън този период, остават за сметка на Бенефициента.

Чл. 29. (1) Срокът за изпълнение на отделни дейности по проекта спира да тече при възникване на някое от следните обстоятелства:

при обжалване на процедура за определяне от Бенефициента на изпълнител на дейност по проекта – от датата на получаване на уведомление от страна на Бенефициента за постъпилата жалба до сключване на договор с изпълнител.
при прекратяване на процедура за определяне от Бенефициента на изпълнител на дейност по проекта – от датата на прекратяване до повторното откриване на процедурата.
при възникване на извънредни обстоятелства, които възпрепятстват изпълнението на дейността или го правят трудно или рисковано – от момента на възникване на съответното обстоятелство до отпадането му.

(2) В случаите по ал. 1, когато срокът спира да тече за период, по-дълъг от посочения в чл. 19, ал. 1 и при съблюдаване на разпоредбите на чл. 4, ал. 2 от ПМС №162/2016 г.

(3) В случай че обстоятелство по ал. 1 налага удължаване на срока за физическо изпълнение на проекта, посочен в АДБФП, съответно на ЗБФП, същият може да бъде удължен по мотивирано искане на Бенефициента, по реда на чл. 3, ал. 2, 3 и 4.

(4) В случаите по ал. 1, т. 3, когато извънредното обстоятелство създава необходимост да се предотвратят или отстранят тежки последици за обществения интерес, Ръководителят на Управляващия орган на ОПОС 2014-2020 г. може да прекрати едностранно АДБФП, съответно да отмени едностранно, ЗБФП.

(5) Страната, изправена пред обстоятелство по ал. 1, информира другата страна незабавно, като посочва естеството, вероятната продължителност и предвидимите последици от него и предприема всички мерки за свеждане до минимум на евентуални вреди.

(6) След отпадане на обстоятелството по ал. 1, предизвикало спирането или удължаването, срокът за изпълнение на спряната дейност по проекта се възобновява. Бенефициентът е длъжен в деня на узнаването за отпадането на обстоятелството да уведоми Управляващия орган за това и за възобновяването на дейността по проекта като представи към уведомлението финансов план, преработен съобразно периода на спиране.

(7) Финансовият план по ал. 6 подлежи на одобрение от Управляващия орган.

(8) За периода на спиране на изпълнението плащания по АДБФП, съответно по ЗБФП, за съответната дейност не се дължат. Уведомлението за отпадането на обстоятелството, довело до спиране на срока за изпълнение на съответната дейност, е изискуем документ към следващото искане за плащане на Бенефициента, в което са включени разходи за съответната дейност.

Чл. 30. (1) По преценка на Управляващия орган, срокът за физическо изпълнение на проекта и срокът на АДБФП, съответно на ЗБФП спира да тече при съмнение за нередност или подозрение за измама, съобразно тежестта на нарушението – от датата на уведомяването на Бенефициента за спирането и се възобновява след отпадане на обстоятелството, предизвикало съмнението за нередност или подозрението за измама.

(2) По преценка на Управляващия орган, срокът за физическо изпълнение на проекта, а от там и за изпълнение на АДБФП, съответно на ЗБФП спира да тече от датата на регистриране на нередност или подозрение за измама и се възобновява от датата на тяхното приключване, съобразно тежестта на нарушението.

Ръководителят на Управляващия орган на ОПОС 2014-2020 г. уведомява Бенефициента за спирането и за възобновяването на изпълнението на АДБФП, съответно на ЗБФП.

(4) Срокът за физическо изпълнение на проекта, а от там и на АДБФП, съответно на ЗБФП се удължава с периода на спирането като за този период плащания по АДБФП, съответно по ЗБФП не се дължат.

(5) В срок до 3 дни от датата на получаване на уведомлението за възобновяване на изпълнението по АДБФП, съответно по ЗБФП, Бенефициентът предоставя на Управляващия орган финансов план, преработен съобразно периода на спиране.

(6) Финансовият план по ал. 5 подлежи на одобрение от Управляващия орган.

(7) Удължаването на сроковете по този раздел не може да води до нарушаване на конкурентните условия, съществуващи към момента на сключване на АДБФП/издаването на ЗБФП за проекти, одобрени за финансиране в резултат от проведени процедури чрез подбор на проекти.

Раздел III

Доклади на Бенефициента. Одобряване

Чл. 31. (1) Бенефициентът е длъжен да предоставя на Управляващия орган за одобрение следните видове отчетни документи:

доклади за напредък, включващи технически и финансов отчети, които се представят заедно с всяко искане за междинно плащане;
окончателен доклад (включващ технически и финансов отчет) за изпълнението на проекта, който се представя заедно с искането за окончателно плащане.

(2) Докладите по ал. 1 се представят чрез ИСУН 2020 и се подготвят по образци, налични в системата. Те трябва да съдържат пълна информация за всички аспекти от изпълнението на проекта в рамките на периода на докладване, независимо от това каква част от проекта се финансира чрез безвъзмездната финансова помощ.

(3) Бенефициентът носи отговорност за достоверността и пълнотата на информацията, включена в докладите за напредък.

(4) Управляващият орган има право по всяко време да иска информация за изпълнението на проектите.

Чл. 32. (1) Докладите по чл. 31 подлежат на одобрение от Управляващия орган, като одобрението им е задължително условие за възстановяване на извършени допустими за финансиране разходи.

(2) Одобряването на докладите следва да бъде извършено от Управляващия орган в сроковете за верифициране на съответното искане за междинно плащане или на искането за окончателно плащане.

Раздел IV

Права и задължения на Управляващия орган

Чл. 33. Управляващият орган се задължава:

да предостави на Бенефициента безвъзмездната финансова помощ при условията и в сроковете, определени в АДБФП, съответно в ЗБФП, до размера на сертифицираните разходи;
да уведомява Xxxxxxxxxxxx за датите на извършване на планираните проверки на място най-малко 7 дни преди датата на проверката;
да уведомява писмено Бенефициента за размера на верифицираните разходи, включени в искания за плащане;
да предоставя на Бенефициента при поискване документи и информация относно изискванията, отнасящи се до предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Околна среда 2014 -2020 г.”.

Чл. 34. (1) Управляващият орган има право:

да проверява изпълнението на задълженията на Бенефициента, произтичащи от АДБФП, съответно от ЗБФП;
да извършва проверки на документацията, която му е предоставена от Бенефициента;
да извършва проверки на място на Бенефициента;
да проверява изпълнението от страна на Бенефициента на мерките и указанията, съдържащи се в доклади от проверки на място и в одитни доклади;
да изисква от Бенефициента информация и документи, свързани с изпълнението на АДБФП, съответно на ЗБФП;
да иска възстановяване на суми по нередности и други неправомерно изплатени средства, както и на всички суми, надхвърлящи размера на сертифицираните разходи;
да прихваща дължими от Бенефициента суми от последващи плащания по АДБФП, съответно по ЗБФП;
да упражнява правата по предоставените от Бенефициента обезпечения, предвидени в АДБФП, съответно в ЗБФП;
да извършва финансови корекции въз основа на собствени констатации и/или при препоръка от страна на Одитния орган, както и по искане на Европейската комисия или друг контролен орган;
да дава указания, които са задължителни за Бенефициента, във връзка с изпълнението на АДБФП, съответно на ЗБФП;
при три или повече от три неизпълнения на задължения от страна на Бенефициента, констатирани в резултат на проверки от страна на органите по чл. 36, ал. 1, да вземе предпазни мерки за изпълнението на АДБФП, съответно на ЗБФП, изразяващи се във временно спиране без предизвестие на плащанията по АДБФП, съответно по ЗБФП;
в случаите, когато Бенефициентът не изпълни препоръки, съдържащи се в доклад от проверка на място, да вземе предпазни мерки за изпълнението на АДБФП, съответно на ЗБФП, изразяващи се във временно спиране без предизвестие на плащанията по АДБФП, съответно на ЗБФП;
да спира изпълнението на АДБФП, съответно на ЗБФП, съгласно предвиденото в него/нея, както и при възникване на обстоятелства, които не са могли да бъдат предвидени към момента на сключването на АДБФП/издаването на ЗБФП;
да одобри или да откаже да одобри актуализирането веднъж годишно на финансовия план, неразделна част от АДБФП, съответно от ЗБФП, след изтичане на предходната календарна година;
да прекрати АДБФП, съответно ЗБФП при наличие на основанията, предвидени в тях и/или в действащото законодателство.

(2) Максималният размер на безвъзмездната финансова помощ за проекта се намалява с размера на средствата, представляващ разликата между планираната и реалната цена на всички договори за общестевни поръчки, сключени в изпълнение на АДБФП, съответно на ЗБФП.

(3) Всяка година, в срок до 28 февруари, Ръководителят на Управляващия орган на ОПОС 2014-2020 г. уведомява Бенефициента за намаления по реда на ал. 2 размер на безвъзвъзмездната финансова помощ, който той има право да получи за възстановяване на допустими за финансиране разходи по АДБФП, съответно по ЗБФП.

(4) Размерът на авансовото плащане се определя като процент от размера на безвъзмездната финансова помощ, посочен в АДБФП, съответно по ЗБФП. Размерът на авансовото плащане се намалява със сумата, представляваща разликата между изплатеното на Бенефициента авансовото плащане, определено като процент от максималния размер на безвъзмездната финансова помощ и авансовото плащане, определено като процент от намаления по реда на ал. 3 размер на помощта.

(5) Управляващият орган има правото да приспада разликата между изплатения аванс и намаления размер на авансовото плащане по ал. 4 от последващи плащания, дължими на Бенефициента.

(6) Едновременно с уведомлението по ал. 3, Ръководителят на Управляващия орган на ОПОС 2014-2020 г. уведомява Бенефициента за намаления размер на авансовото плащане по ал. 4.

Чл. 35. Управляващият орган, националните контролни и одитиращи органи, Европейската комисия, Европейската служба за борба с измамите, Европейската сметна палата и външните одитори имат право да публикуват наименованието и адреса на Бенефициента, наименованието на проекта и размера на предоставената безвъзмездна финансова помощ.

Раздел V

Проверки

Чл. 36. (1) Изпълнението на проекта и резултатите от него се проверяват от Управляващия орган или определени от него лица, Одитния или Сертифициращия орган, европейски контролни и одитни органи и от представители на Европейската комисия. Проверките на място се извършват от датата на одобрението на проекта за финансиране по оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“ до изтичането на срока, определен по реда на чл. 140 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 или до изтичането на срока по чл. 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, който от двата срока изтича по-късно.

(2) Управляващият орган има право да извършва планирани и непланирани (извънредни) проверки на място, като честотата на планираните проверки на място за проекта се определя в АДБФП, съответно в ЗБФП, въз основа на оценка на капацитета на Бенефициента и оценка на риска. Проверки могат да бъдат правени от Управляващия орган както във връзка с постъпило искане за плащане, така и независимо от това.

Проверки могат да бъдат правени от Управляващия орган и за спазване на принципа за дълготрайност съгласно изискванията на чл. 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.

Чл. 37. (1) Управляващият орган уведомява Бенефициента за планираните проверки на място поне 7 дни предварително, като му предоставя следната информация: период на проверката, брой на проверяващите лица, както и при необходимост документация, която Бенефициентът трябва да осигури и лица, които е необходимо да присъстват.

(2) Управляващият орган не е длъжен да уведомява Бенефициента за непланираните (извънредни) проверки на място.

Чл. 38. По време на проверките Бенефициентът е длъжен:

да определи един или няколко служители с подходяща квалификация и опит, в зависимост от естеството на проекта, пряко ангажирани с неговото управление, които да присъстват при извършването на проверките и да оказват съдействие на проверяващите лица;
да осигури достъп до финансовата, техническа, счетоводна и всякаква друга документация, бази данни и/или системи, отнасящи се до проекта, в това число документация, свързана с капацитета на Бенефициента да управлява и изпълнява проекта; документи, свързани с процедурите за определяне на изпълнител и с договорите за изпълнение на дейностите по проекта; документи относно извършени разходи, вътрешни правила и процедури, инструкции, указания, длъжностни характеристики и др.;
да предостави на проверяващите лица свободен достъп до обектите, реализиращи се/реализирани в резултат на проекта;
да осигури достъп до документацията, която се държи и/или съхранява от изпълнителите, подизпълнителите и Партньорите/Асоциираните партньори;
да оказва пълно съдействие на проверяващите лица, включително при вземането на проби, извършването на замервания и/или набирането на снимков материал.

Чл. 39. (1) За всяка проверка на място Управляващият орган изготвя доклад, който се изпраща на Бенефициента по електронен път с електронен подпис, на хартиен носител или по факс и се въвежда в ИСУН 2020. В случай че докладът съдържа препоръки, Ръководителя на Управляващия орган на ОПОС 2014-2020 г. определя срок, в който Бенефициентът да ги отстрани.

(2) Бенефициентът е длъжен да изпълни препоръките, съдържащи се в доклада по ал. 1, в определения за това срок. Изпълнението на препоръките, съдържащи се в доклада, се проследява при последваща проверка на място.

(3) Неизпълнението на съдържащите се в доклада препоръки на Управляващия орган в определения за това срок е основание той да откаже да извърши плащане. Доказателства за изпълнението на всяка от препоръките се прилагат към искането за плащане, представяно към датата, на която съответната препоръка следва да е изпълнена.

Глава трета

ПОДЛЕЖАЩИ НА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ РАЗХОДИ

Раздел I

Допустими разходи

Чл. 40. (1) На възстановяване подлежат само направените от Бенефициента допустими разходи. За допустими се считат разходите, които отговарят на изискванията за допустимост на приложимото право на Европейския съюз и на разпоредбите на националните нормативни актове.

(2) Доколкото приложимото право не предвижда друго, разходите се считат за допустими, ако са налице едновременно следните условия:

разходите са за дейности, съответстващи на критериите за подбор на операции и се извършват от допустими бенефициенти съгласно оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“;
разходите попадат във включените в условията за кандидатстване и в одобрения проект категории разходи;
разходите са за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности;
разходите са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство;
разходите са отразени в счетоводната документация на Бенефициента чрез отделни счетоводни аналитични сметки или в отделна счетоводна система;
за направените разходи е налична одитна следа съгласно минималните изисквания на чл. 25 от Делегиран регламент (ЕС) № 480/2014 на Комисията от 3 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство и са спазени изискванията за съхраняване на документите съгласно чл. 140 от Регламент (ЕС) № 1303/2013;
разходите са съобразени с приложимите правила за предоставяне на държавни помощи, когато е приложимо.

(3) Не са допустими разходи за операции, които са физически завършени или изцяло осъществени преди подаването на формуляра за кандидатстване от Бенефициента и към датата на сключването на АДБФП, съответно издаването на ЗБФП, независимо дали всички свързани плащания са извършени от него.

(4) Недопустимите за финансиране разходи, които са одобрени и платени от Бенефициента, остават за сметка на Бенефициента и не подлежат на възстановяване и финансиране чрез безвъзмездната финансова помощ.

(5) Разходи, които биха могли да бъдат допустими за финансиране, но които не са извършени правомерно и не са верифицирани и/или сертифицирани от Управляващия орган и/или Сертифициращия орган, независимо че са били одобрени и платени от Бенефициента, остават за сметка на Бенефициента и не подлежат на възстановяване и финансиране чрез безвъзмездната финансова помощ.

(6) В случай че съгласно приложимото право, в условията за кандидатстване или в самия проект е определен максимален процент на определена категория разходи спрямо общия размер на безвъзмездната финансова помощ или по друг начин бъде определен максимален размер на определена категория разходи, на възстановяване подлежат само разходите до съответно определения максимален размер, а направените над този размер разходи остават за сметка на Бенефициента.

(7) Извършените от Бенефициента разходи за информация и комуникация и за организация и управление се възстановяват до размера, пропорционален на изпълнените дейности, различни от информация и комуникация и организация и управление.

(8) За дейности за организация и управление на проект, изпълнението на които се предвижда да не се възлага изцяло на външен за бенефициента изпълнител съгласно правилата по чл. 49, ал. 2 ЗУСЕСИФ, безвъзмездна финансова помощ и възстановима помощ се предоставят само под формата по чл. 55, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ.

(9) По изключение, когато към датата на утвърждаване на документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ не е налице методология за определяне на размерите на сумите по формата, посочена в чл. 55, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ, безвъзмездна финансова помощ и възстановима помощ за дейности за организация и управление, изпълнението на които се предвижда да не се възлага изцяло на външен за бенефициента изпълнител съгласно правилата по чл. 49, ал. 2 ЗУСЕСИФ, може да бъде предоставена чрез формата по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ след изрично одобрение на Съвета за координация при управлението на средствата от Европейския съюз (СКУСЕС).

(10) При отчитане на разходи за организация и управление по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ и при одобрението на методологията за определяне на размерите на сумите по формата, посочена в чл. 55, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ, Бенефициентът включва в искането за плащане към Управляващия орган 75 % от стойността на разходите, изчислени съгласно определената единна ставка в одобрената методология. Задължително условие за включването на разходи за организация и управление в искане за плащане към управляващия орган е извършването и включването на съотносими допустими преки разходи.

Раздел II

Верифициране на разходи

Чл. 41. (1) На верифициране подлежат само разходите, по отношение на които са спазени изискванията за допустимост.

(2) Бенефициентът по АДБФП, съответно по ЗБФП е отговорен за потвърждаване на разходите по проекта въз основа на фактури и/или счетоводни документи с еквивалентна доказателствена стойност съгласно приложимото законодателство, освен в случаите на отчитане на разходи чрез формите за предоставяне на финансова подкрепа по чл. 55, ал. 1, т. 2 – 4 от ЗУСЕСИФ.

(3) Бенефициентът се задължава да не включва в договорите с изпълнителите изисквания за минимална стойност на разходите, които да бъдат отчитани към него.

(4) Преди плащане Бенефициентът на финансовата подкрепа, финансирана с безвъзмездна финансова помощ, извършва:

1. проверка на документите, представени от изпълнителите по договори в рамките на проекта;

2. проверка за изпълнението на определените условия за плащане в АДБФП, съответно в ЗБФП, в случаите на отчитане чрез формите за предоставяне на финансова подкрепа по чл. 55, ал. 1, т. 2 – 4 от ЗУСЕСИФ;

3. проверка на място за удостоверяване на изпълнението на заявените за плащане дейности, когато е приложимо;

(5) Бенефициентът декларира в искането за плащане към Управляващия орган най-малко следното:

1. проверките по ал. 4 са извършени;

2. изборът на изпълнител е осъществен в съответствие с приложимото законодателство;

3. при извършени одити или проверки не са констатирани слабости и пропуски при управлението на одобрения проект, а за констатираните такива са предприети действия за тяхното отстраняване.

Чл. 42. (1) Управленските проверки за верифициране на разходите включват:

1. документална проверка на всяко искане за плащане, подадено от Бенефициента, включително и на придружаващата го документация;

(2) Управляващият орган може да изиска от Бенефициента допълнителни документи и разяснения след приключване на цялостната проверка.

(3) За целите на верифицирането на разходите Бенефициентът е длъжен да представя надлежно изготвени и попълнени заверени фактури и/или счетоводни документи с еквивалентна доказателствена стойност, съдържащи следните реквизити: наименованието на оперативната програма, предмета и номера на АДБФП, съответно на ЗБФП, както и номера и датата на договора за изпълнение на дейностите по проекта, както и други изискуеми документи съгласно приложимото българско законодателство, освен в случаите на отчитане на разходите чрез формите по чл. 55, ал. 1, т. 2-4 от ЗУСЕСИФ и на финансовата подкрепа за финансови инструменти. В случай че представените от Бенефициента документи не съдържат посочените реквизити, разходите, включени във фактурата или счетоводния документ, не се верифицират.

(4) Предметът и номерът на АДБФП, съответно на ЗБФП не се посочват във фактурите и/или счетоводните документи с еквивалентна доказателствена стойност, когато договорът за изпълнение на дейностите по проекта е сключен преди сключване на АДБФП, съответно преди съобщаването на ЗБФП. След сключването на АДБФП, съответно съобщаването на ЗБФП, съответните реквизити задължително трябва да се включват във фактурите и счетоводните документи.

(5) В случай че удостоверяването на съответния разход не може да се извърши с фактура, извършването на разхода се доказва с:

1. документ с еквивалентна на фактура доказателствена стойност - ще се приемат документи, които се издават при наличието на следните кумулативно дадени обстоятелства:

1.1. не може да се издаде фактура по действащото българско законодателство или по законодателството на издателя й;

1.2. съдържа всички основни реквизити на фактура;

1.3. издаден е съобразно изискванията на действащото законодателство на издателя ú;

1.4. предоставено е заверено извлечение на изискванията на действащото законодателство на издателя ú в случаите, когато то не е българското;

2. друг разходооправдателен документ с доказателствена стойност по смисъла на българското законодателство.

Глава четвърта

ПЛАЩАНИЯ КЪМ БЕНЕФИЦИЕНТА

Раздел I

Видове плащания

Чл. 43. (1) Безвъзмездната финансова помощ се предоставя на Бенефициента под формата на възстановяване на действително направени и платени допустими разходи, включително и на принос в натура и разходи за амортизация, когато е приложимо. Възстановяването се осъществява чрез авансови, междинни и окончателно плащания, извършвани от Управляващия орган въз основа на искане за плащане от Бенефициента.

(2) Управляващият орган извършва плащания към Бенефициента в рамките на заложените от дирекция „Национален фонд“ в Министерството на финансите лимити.

(3) Авансово плащане се извършва, когато такова е предвидено в условията за кандидатстване и в АДБФП, съответно в ЗБФП. Преведените като авансови плащания суми служат за оборотни средства на Бенефициента. Максималният размер на сумата на авансовите плащания не може да надвишава 10% от стойността на безвъзмездната финансова помощ, освен ако друго не е указано в условията за кандидатстване. Конкретният максимален размер на авансовите плащания се определя в АДБФП, съответно в ЗБФП, като може да бъде определен по-нисък максимален размер на авансовите плащания.

(4) Междинни и окончателни плащания се извършват при наличие на физически и финансов напредък на проекта и след верифициране от Управляващия орган на направените от Бенефициента разходи.

(5) Бенефициентът е длъжен да представи на Управляващия орган към датата на предоставяне на всяко искане за плащане, по факс, с писмо или по електронна поща с електронен подпис декларация за идентичност на документите, приложени към искането за плащане с документите, налични при Бенефициента на хартиен носител.

Чл. 44. (1) Общият размер на авансовите и междинните плащания по един проект не може да надхвърля:

за инфраструктурни проекти на стойност над 5 млн. лева – 90% от стойността на безвъзмездната финансова помощ;
за всички останали проекти - 80% от стойността на безвъзмездната финансова помощ.

(2) В случаите, при които авансовите плащания към Бенефициентите са обезпечени с гаранция, издадена от банка или друга финансова институция, регистрирана в Република България, общият размер на авансовите и междинните плащания по един проект не може да надхвърля 95% от стойността на безвъзмездната финансова помощ.

Чл. 45. За Бенефициентите от централната администрация на изпълнителната власт, Управляващият орган на оперативната програма може да определи размер на авансовите и междинните плащания за изпълнение на проекти до 95% от стойността на безвъзмездната финансова помощ, в случай че утвърдените разходи по бюджета на първостепенния разпоредител, в чиято структура е съответният Бенефициент, са по-високи от размера на отпуснатите авансови плащания.

Чл. 46. Размерът на окончателното плащане се изчислява от Управляващия орган като от общата стойност на верифицираните от него общо допустими разходи по проекта, съфинансиран по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“, се приспаднат сумите на извършените авансови и междинни плащания.

Раздел II

Условия за извършване на авансови плащания

Чл. 47. Доколкото в нормативен акт или в настоящите условия за изпълнение не е предвидено друго, авансови плащания се извършват след предоставяне на обезпечение от Бенефициента.

Чл. 48. (1) За получаване на плащането, Бенефициентът трябва да представи чрез ИСУН 2020 искане за плащане по образец, съдържащ се в системата.

(2 Авансовите плащания за инфраструктурни проекти на стойност над 5 милиона лева се извършват както следва:

1. след сключването на АДБФП, съответно издаването на ЗБФП Бенефициентът има право да получи 1% от стойността на безвъзмездната финансова помощ, след представяне на документи, доказващи издаването и/или учредяването на обезпечението за авансовото плащане, когато такова се изисква, които освен чрез системата ИСУН 2020 се представят и в оригинал.

2. след сключване на първия договор за строителство Бенефициентът има право да получи остатъка до определения в АДБФП, съответно в ЗБФП размер на авансовото плащане, след предоставяне на сключения договори и на други документи, посочени в АДБФП, съответно в ЗБФП и в Списъка на писмените доказателства, които бенефициентът прилага към искане за извършване на плащане, приложен към настоящите условия за изпълнение.

(3) Обезпечение за авансово плащане не се изисква от бенефициенти – разпоредители с бюджет по чл. 13, ал. 1, 3 и 4 от Закона за публичните финанси.

(4) Срокът на валидност на обезпечението за авансовото плащане не може да бъде по-кратък от срока за извършване на окончателното плащане по проекта, определен съгласно АДБФП, съответно в ЗБФП.

(5) При обезпечение с банкова гаранция тя трябва да бъде безусловна и неотменима в полза на управляващия орган. Обезпечението със запис на заповед трябва да бъде „без протест“ и „без разноски“.

(6) Управляващият орган има правото при необходимост да изисква предоставянето на документите в оригинал, както и други документи, извън посочените в ал. 2.

Чл. 49. (1) Управляващият орган извършва проверка на документите и уведомява Бенефициента при констатиране на някое от следните обстоятелства:

искането за плащане е непълно или информацията в него е непълна;
не е представен някой от документите по чл. 48, ал. 2 за извършване на авансово плащане;
някой от представените документи не съответства на изискванията на Управляващия орган;
заявената в искането за плащане сума надвишава размера на авансовото плащане, определен в АДБФП, съответно в ЗБФП.

(2) С уведомлението по ал. 1 Управляващият орган определя допълнителен срок за отстраняване на непълноти, нанасяне на поправки или представяне на документи и информация от Бенефициента.

Чл. 50. (1) Управляващият орган извършва авансово плащане в двуседмичен срок от получаването искането за плащане.

(2) Срокът за извършване на авансово плащане спира да тече от уведомяване Бенефициента за необходимостта от:

представяне на документ, необходим за извършване на авансовото плащане, включително за отстраняване на несъответствия, непълноти или други отклонения в искането за плащане и в приложените към него документи;
представяне на обезпечение за авансовото плащане, освен ако нормативен акт не предвижда друго.

(3) Спреният срок се възобновява от надлежното отстраняване на несъответствията/отклоненията или от предоставянето на изисканите от Управляващия орган документи/информация.

Чл. 51. (1) Управляващият орган не извършва авансово плащане в следните случаи:

заявените в искането за плащане суми са недължими, тъй като в АДБФП, съответно в ЗБФП и в условията за кандидатстване не е предвидено извършването на авансово плащане;
Бенефициентът не е представил надлежно искане за авансово плащане или някой от документите по чл. 48, ал. 2 в рамките на срока по чл. 49, ал. 2 от настоящите условия за изпълнение.

В случаите по т. 2 от предходната алинея Управляващият орган извършва авансово плащане след подаване на ново искане от Бенефициента, при съответно прилагане на правилата по настоящия раздел.

Чл. 52. Бенефициентът се задължава да не използва средствата, предоставени му под формата на авансово плащане по АДБФП, съответно по ЗБФП, като обезпечение на каквито и да е негови задължения.

Раздел III

Условия за извършване на междинни плащания

Чл. 53. (1) Чрез междинни плащания се възстановяват само допустими разходи след верификацията им от Управляващия орган и след установен от него физически и финансов напредък по проекта.

(2) За получаване на междинно плащане Бенефициентът подава чрез ИСУН 2020 искане за плащане по образец, съдържащ се в системата. Бенефициентът подава отделни искания за плащания за основната дейност при изпълнение на проекта и съответно за дейностите по подготовка, организация и управление на проекта, информация и комуникация.

(3) Бенефициентът може да подава не повече от две искания за междинни плащания в рамките на един месец в периода от 1-во до 5-то число и от 15-то до 20-то число на съответния месец. Исканията се подават, при условие че на Бенефициента е издаден акт на ръководителя на Управляващия орган на ОПОС 2014-2020 г. за осъществен контрол за законосъобразност на обществените поръчки, разходи по които са включени в съответното искане.

(4) Бенефициентът може да подава и повече от две искания за междинни плащания в рамките на един календарен месец при възникване на обстоятелства, обосноваващи необходимостта от подаването им, и след представяне на обосновка, при наличие на функционална възможност на ИСУН 2020.

Чл. 54. (1) Към искането за плащане следва да бъдат приложени:

доклад за напредък, който включва технически и финансов отчети;
разходооправдателни документи (фактури, документи с еквивалентна доказателствена стойност, платежни нареждания, банкови извлечения за извършени преводи и други документи, които удостоверяват размера на допустимите разходи, включени в искането за междинно плащане, включително и такъв, предназначен за покриване от собствено участие);
други документи, посочени в XXXXX, съответно в ЗБФП и в Списъка на писмените доказателства, които бенефициентът прилага към искане за извършване на плащане, приложен към настоящите условия за изпълнение.

(2) В исканията за междинни плащания Бенефициентът посочва общия размер на допустимите разходи, отчетени с приложените към тях разходооправдателни документи, и определя източниците на съфинансиране на средствата, включително собственото участие, в съответствие с процента, предвиден в АДБФП, съответно в ЗБФП.

Чл. 55. (1) Управляващият орган извършва междинното плащане след проверка на предоставените документи и в случай че прецени за необходимо - след проверка на място.

(2) Управляващият орган може да изиска допълнително представянето на документи или разяснения от Бенефициента, когато:

сума, включена в искането за плащане, не е дължима;
не са предоставени заверени фактури и/или счетоводни документи с еквивалентна доказателствена стойност, или други изискуеми документи, доказващи извършване на дейностите в съответствие с условията за допустимост по раздел І от глава V от ЗУСЕСИФ;
има съмнение за нередност, отнасяща се до съответните разходи;
представените документи за физическия и финансов напредък на проекта са некоректно попълнени или не съдържат цялата задължителна информация.

(3) За представяне на документите и разясненията по ал. 2 Управляващият орган определя разумен срок, който не може да бъде по-дълъг от един месец.

Чл. 56. (1) Междинните плащания се извършват в срок до 90 дни от датата на постъпване на искането за плащане при Управляващия орган, заедно с изискуемите документи.

(2) Срокът за извършване на междинно плащане спира да тече от уведомяване Бенефициента за необходимостта от представяне на документите или разясненията по чл. 55, ал. 2, но за не повече от един месец. Спреният срок се възобновява с представяне на съответните документи и/или разяснения.

(3) В случай че Бенефициентът не представи в срока по чл. 55, ал. 3 документ или разяснения по чл. 55, ал. 2, съответният разход не се верифицира като може да бъде включен в следващо искане за плащане.

(4) Междинно плащане се извършва до размера на верифицираните разходи с източник на финансиране от безвъзмездната финансова помощ.

Чл. 57. (1) Ако при извършването на проверката се установи, че някои от разходите или всички разходи, включени в искане за междинно плащане, не съответстват на изискванията за верификация или не е налице физически и финансов напредък по проекта, съответните разходи не се верифицират, съответно не се възстановяват от безвъзмездната финансова помощ.

(2) В случаите по ал. 1 съответните разходи могат да бъдат верифицирани, ако се включат в следващи искания за плащане, след представянето на документ и/или разяснения, поискани от Управляващия орган.

(3) В случаи, че при извършване на проверката се установи, че някои от разходите или всички разходи, включени в искане за междинно плащане са извършени за дейности финансирани с други средства от XXXX или чрез други инструменти на Европейския съюз, както и с други публични средства, различни от тези на Бенефициента, съответните разходи не се верифицират и не се възстановяват от безвъзмездната финансова помощ;

(4) За резултатите от проверката за верификация Управляващият орган уведомява Бенефициента. Уведомлението следва да съдържа най-малко: наименованието на Управляващия орган; посочване, че уведомлението се отнася за верификацията, съответно за отказ от верификация на разходи по конкретен проект; Бенефициентa, до когото се изпраща; фактическите и правни основания; сумите, които са верифицирани, съответно сумите, които не са и мотивите за това и подпис на Ръководителя на Управляващия орган.

(5) Верифицираните суми по искането за плащане се посочват в лева, по източници на съфинансиране /безвъзмездна финансова помощ и собствено участие/, в съответствие с АДБФП, съответно със ЗБФП.

Чл. 58. Верификацията на разходите на Бенефициента е задължително условие за сертифициране на разходите от Сертифициращия орган по чл. 126 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.

Раздел IV

Условия за извършване на окончателно плащане

Чл. 59. (1) Окончателното плащане се извършва за възстановяване на верифицирани от Управляващия орган допустими разходи след установяване от органа на физическото и финансово изпълнение на проекта, както и постигане на заложените индикатори.

(2) За получаване на окончателно плащане Бенефициентът подава чрез ИСУН 2020 искане по образец, съдържащ се в системата. Искането се подава в 1-месечен срок от приключването на всички дейности по проекта.

(3) В искането за окончателно плащане Бенефициентът посочва и размера на средствата, осигурени под формата на собствено участие и представя доказателства за осъществяването му.

Чл. 60. (1) Към искането за окончателно плащане Бенефициентът прилага в ИСУН 2020 следните документи:

окончателен доклад за изпълнение на проекта, включващ технически и финансов отчет;
разходооправдателни документи (фактури, документи с еквивалентна доказателствена стойност, платежни нареждания, банкови извлечения за извършени преводи и други документи, които удостоверяват извършения разход – включително и такъв, предназначен за покриване от собствено участие);
други документи, посочени в XXXXX, съответно в ЗБФП и в Списъка на писмените доказателства, които бенефициентът прилага към искане за извършване на плащане, приложен към настоящите условия за изпълнение.

(2) В случай, че при извършване на проверката се установи, че някои от разходите или вси

чки разходи, включени в искане за междинно плащане са извършени за дейности, финансирани с други средства от XXXX или чрез други инструменти на Европейския съюз, както и с други публични средства, различни от тези на Бенефициента, съответните разходи не се верифицират и не се възстановяват от безвъзмездната финансова помощ.

(3) В искането за окончателно плащане Бенефициентът посочва общия размер допустимите разходи, отчетени с приложените към него разходооправдателни документи и определя източниците на съфинансиране на средствата, включително собственото участие, в съответствие с процента предвиден в АДБФП или ЗБФП.

(4) Окончателното плащане се извършва в срок до 90 дни от датата на постъпване на искането за плащане при Управляващия орган, заедно с изискуемите документи.

(5) Окончателното плащане се извършва до размера на верифицираните разходи с източник на финансиране от безвъзмездната финансова помощ.

Чл. 61. (1) Преди извършване на окончателното плащане Управляващият орган извършва проверки, съответно изисква документи или разяснения по реда и в сроковете по чл. 55.

(2) Срокът за извършване на окончателно плащане спира да тече от уведомяването на Бенефициента за необходимостта от представяне на документите или разясненията по реда на чл. 55, ал. 2, но за не повече от един месец. Спреният срок се възобновява с представяне на съответните документи и/или разяснения.

(3) В случай че Бенефициентът не представи в срока по чл. 55, ал. 3 документ или разяснения, съответният разход не се верифицира.

(4) В рамките на проверките Управляващият орган извършва задължителна проверка на място и изготвя доклад, който при необходимост съдържа и препоръки за Бенефициента. До изпълнение на съдържащите се в доклада препоръки окончателно плащане не се извършва.

Чл. 62. (1) Ако при извършването на проверката се установи, че някои от разходите или всички разходи, включени в искане за окончателно плащане, не съответстват на изискванията за верификация или не е налице физически или финансов напредък по проекта, съответните разходи не се верифицират, съответно не се възстановяват от безвъзмездната финансова помощ.

(2) За резултатите от проверката за верификация Управляващият орган уведомява Бенефициента. Уведомлението следва да съдържа най-малко: наименованието на Управляващия орган; посочване, че уведомлението се отнася за верификацията, съответно за отказ от верификация на разходи по конкретен проект; Бенефициентa, до когото се изпраща; фактическите и правни основания; сумите, които са верифицирани, съответно сумите, които не са и мотивите за това и подпис на Ръководителя на Управляващия орган на ОПОС 2014-2020 г.

(3) Верификацията на разходите на Бенефициента е задължително условие за сертифициране на разходите от Сертифициращия орган по чл. 126 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.

(4) В случай че Бенефициентът не представи искане за окончателно плащане в срока по чл. 59, ал. 2, Управляващият орган извършва проверка на място, при която ако установи, че Бенефициентът е извършил допустими за финансиране разходи, същите се верифицират служебно от Управляващия орган и се подават за сертифициране към Сертифициращия орган.

(5) Едновременно с извършването на верификацията на разходите, включени в искането за окончателно плащане и подлежащи на възстановяване под формата на безвъзмездна финансова помощ, Управляващият орган верифицира и размера на разходите, които Бенефициентът е бил длъжен да осигури под формата на собствено участие. Собственият принос на Бенефициента се определя като процент от реално разходваните средства по проекта за допустими разходи и се приспада от размера на окончателното плащане.

Глава пета

НЕРЕДНОСТ И ИЗМАМА

Раздел I

Определения за нередност и измама

Чл. 63. (1) Бенефициентът декларира, че е запознат с определенията за нередност и измама по смисъла на приложимото европейско законодателство, като при подаването на проектното предложение попълва и представя декларация по образец, който е приложен към насоките за кандидатстване, в частта „условия за кандидатстване“.

(2) Бенефициентът е длъжен да запознае всички свои служители, участващи в управлението и/или изпълнението на проекта, с определението за нередност и измама и с действията, които следва да предприемат, в случаите когато заподозрат наличието на нередност или измама. Запознаването на служителите се удостоверява с подписването на декларация по образеца по ал. 1 от всеки от служителите.

(3) Бенефициентът е длъжен, при промяна в състава на служителите, участващи в управлението и/или изпълнението на проекта, да извърши действията по ал. 2 в 10-дневен срок от назначаването/преназначаването на служители.

(4) Декларациите по предходните алинеи се съхраняват от Бенефициента в рамките на срока по чл. 140 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.

Чл. 64. Бенефициентът се задължава да следи и да докладва на Управляващия орган за сигнали за нередности и измами при изпълнението на проекта.

Раздел II

Налагане на финансови корекции

Чл. 65. (1) В случаите по чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ Управляващият орган може да отмени изцяло или частично финансовата подкрепа със средства от XXXX като наложи на Бенефициента финансова корекция.

(2) Основанието за налагане на финансова корекция и установяването на приложимия й размер се определят съгласно релевантното действащо национално законодателство и Насоките на Европейската комисия за определяне на финансовите корекции от страна на Комисията по отношение на разходите, финансирани от Съюза в рамките на споделеното управление, в случаите на неспазване на правилата за възлагане на обществени поръчки, одобрени с Решение от 19.12.2013 г. (C(2013) 9527) на Европейската комисия.

Чл. 66. (1) При съществуващо съмнение за наличието на нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство съгласно чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ, Управляващият орган уведомява писмено Бенефициента за започване на производство по налагане на финансова корекция, като посочва всички нарушения, за които предстои да бъде наложена финансова корекция, нарушените нормативни разпоредби и мотивите за квалифицирането на нарушенията като нередности, обуславящи налагането на финансова корекция. В уведомлението Управляващият орган мотивира избрания метод за определяне на конкретния размер на финансовата корекция и правното основание за налагането й.

(2) Бенефициентът може да подаде писмено възражение срещу основателността и/или размера на предложената финансова корекция в определен от Управляващия орган разумен срок, който не може да бъде по-кратък от 2 седмици от уведомяването по ал. 1.

(3) Ако Бенефициентът не подаде възражение в срока по ал. 2 или Управляващият орган не приеме мотивите на Бенефициента за неналагане на финансовата корекция или за намаляване на нейния размер, в 1-месечен срок от представянето на възраженията, съответно от изтичането на срока за това, Управляващият орган издава писмено мотивирано решение за налагане на финансова корекция. Управляващият орган уведомява Бенефициента за наложената финансова корекция и за нейния конкретен окончателен размер.

(4) В случай че Управляващият орган приеме мотивите на Бенефициента и не наложи финансова корекция, същият прекратява започнатото производство и уведомява Бенефициента за това.

(5) В случаите по ал. 4 и при решение за намаляване размера на финансовата корекция, Управляващият орган извършва повторна верификация на засегнатите от нередността разходи и уведомява писмено Бенефициента за резултатите от нея по реда на чл. 57, ал. 3 и чл. 62, ал. 2 от настоящите условия за изпълнение.

(6) Производството по налагане на финансова корекция спира да тече и се възобновява при условията и по реда на чл. 54 и 55 от АПК.

(7) Решението по ал. 3 за налагане на финансова корекция съставлява индивидуален административен акт. Бенефициентът има право да го обжалва в сроковете и по реда на Глава десета, Раздел I от Административнопроцесуалния кодекс.

(8) Ръководителят на Управляващия орган на ОПОС 2014-2020 г. налага финансови корекции на основание чл. 70, ал. 1, т. 1-8 като спазва действащото към момента на налагането им законодателство.

Раздел III

Извършване на финансови корекции

Чл. 67. (1) Бенефициентът е длъжен да възстанови на Управляващия орган всички неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по реда, описан в съответния акт на министъра на финансите за определяне правилата за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване по оперативни програми, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд.

(2) Бенефициентът е длъжен да възстанови на Управляващия орган сумата по предоставеното авансово плащане, когато се установи, че предоставените средства не се разходват за извършване на плащания по проекта и/или че се използват за финансиране на недопустими разходи.

(3) В случай че Управляващият орган установи нарушения на законодателството в областта на държавните помощи, включително при неизпълнение на задължения на Бенефициента във връзка с предоставянето на държавни помощи, Управляващият орган има право да изисква от Бенефициента възстановяване на неправомерно получените от него суми, заедно със съответните лихви, които се начисляват за периода от датата, на която неправомерната помощ е била на разположение на получателя, до датата на нейното възстановяване.

(4) В случаите на установена нередност Бенефициентът е длъжен да възстанови всички подлежащи на възстановяване суми, заедно със съответната лихва, когато такава се дължи, която се начислява от момента, в който задължението стане изискуемо. Във всички случаи, когато Бенефициентът възстанови дължимите от него суми по нередности, той е задължен да ги осчетоводи в счетоводната си система.

(5) В случай че в рамките на 3 години от приключване на проекта или най-късно до крайния срок за приспадане на нетни приходи, в резултат на контролна или одитна проверка на Бенефициента се установи наличие на нетни приходи, които не са били идентифицирани и отчетени към момента на одобрение на проектното предложение, и/или промяна в тарифната политика, тези нетни приходи се приспадат от разходите за проекта, които са верифицирани, и Бенефициентът е длъжен да ги възстанови на Управляващия орган.

Чл. 68. (1) Бенефициентът се задължава да спазва чл. 71, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и да възстанови средствата от оперативна програма „Околна среда 2014-2020г.“, ако в срок до 5 години от окончателното плащане възникне някое от следните обстоятелства:

прекратяване или преместване на производствена дейност извън програмния район;
промяна на собствеността на дадена позиция от инфраструктурата, която дава на дадено търговско дружество или публичноправна организация неправомерно преимущество;
значителна промяна, която засяга естеството, целите или условията за изпълнение и която би довела до подкопаване на първоначалните цели на проекта.

(2) Бенефициентът възстановява приноса от XXXX и в случай че премести производствената дейност по ал. 1, т. 1 извън Европейския съюз в срок до 10 години от окончателното плащане.

(3) Неправомерно платените суми по ал. 1 и 2 се възстановяват от Бенефициента пропорционално на периода, за който изискванията не са били изпълнени.

Чл. 69. (1) Бенефициентът възстановява дължимите средства в срок до 14 дни от датата на получаване на решението за наложена финансова корекция. При възстановяване на сумите преди крайния срок не се дължи лихва за забава, освен в случаите, в които регламент или закон изискват начисляване на лихва.

(2) При невъзможност на Бенефициента да възстанови дължимите суми в срока по чл. 69, същият има право да поиска с писмено заявление от Управляващия орган да определи по-дълъг срок за доброволно изпълнение на задължението. Срокът за възстановяване не може да е по-дълъг от 12 месеца, считано от изтичането на срока по чл. 69.

(3) При невъзможност на Бенефициента да възстанови дължимите суми в срока по чл. 69, същият има право да поиска с писмено заявление до Управляващия орган да изпълни задължението си на части. Срокът за възстановяване не може да е по-дълъг от 12 месеца, считано от изтичането на срока по чл. 69.

(4) Заявленията по ал. 2 и 3 се подават в едномесечен срок от изтичането на срока по чл. 69, заедно с разработен график за възстановяване. Срокът за разглеждане на заявлението не може да бъде по-дълъг от 14 дни.

(5) Отсрочването и разсрочването на дължимите суми по реда на ал. 2 и 3 е възможно единствено след получаване на изричното писмено съгласие на Управляващия орган.

(6) Разсрочване по реда на ал. 3 не се допуска, ако Бенефициентът не представи приет от съответния общински съвет погасителен план в срок до един месец след изтичане на срока за доброволно изпълнение по чл. 69.

(7) За периода на отсрочването или разсрочването по ал. 2 и 3 се дължи законната лихва, начислена за периода до възстановяване на дължимата сума.

(8) Ако в случаите по ал. 2 и 3 Бенефициентът не възстанови дължимите суми в определения за това срок, същите стават незабавно изискуеми.

(9) Разпоредбите на ал. 2-8 са приложими само за Бенефициенти – общини.

Чл. 70. (1) Когато Бенефициентът не изпълни доброволно задължението си за възстановяване на дължимите средства в срока по чл. 69, Управляващият орган има право да извършва прихващане на подлежащите на възстановяване суми, заедно с дължимата лихва от последващо дължимо плащане по АДБФП, съответно по ЗБФП.

(2) Дължимите средства се прихващат в рамките на 90 дни след изтичане на срока за доброволно изпълнение по чл. 69, заедно с xxxxx за забава, начислена от датата, следваща датата на изтичане на този срок, до датата на възстановяване на средствата.

Чл. 71. Когато Бенефициентът не изпълни доброволно задължението си за възстановяване на дължимите средства в срока по чл. 69 и когато няма последващи плащания или сумите по последващите плащания не са достатъчни за възстановяване на дължимите от Бенефициента средства, Управляващият орган, при наличие на основанията за това, има право да пристъпи към упражняване на правата по обезпечението на авансовото плащане, определено по вид и размер в АДБФП, съответно в ЗБФП. В този случай Бенефициентът дължи възстановяване на сумата, заедно с дължимата лихва.

Чл. 72. В случай че Бенефициентът не възстанови сумите по посочения в този раздел ред и срокове, Управляващият орган пристъпва към принудително събиране на дължимите суми като уведомява Националната агенция за приходите в 14-дневен срок след изчерпване на приложимите способи. Дължимите вземания се погасяват по реда на чл. 169, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 73. Дължими средства по индивидуални финансови корекции, определени на бенефициенти – бюджетни организации, се възстановяват по реда на Наредба № Н-3 на Министерство на финансите от 8.07.2016 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество (обн., ДВ, бр. 57 от 22.07.2016 г.).

Чл. 74. (1) Всички разходи, свързани с възстановяването на дължими суми на Управляващия орган, независимо от основанието за това, са изцяло за сметка на Бенефициента.

(2) Управляващият орган не отговаря за щети или понесени вреди от персонала или имуществото на Бенефициента му през време на изпълнението на проекта или като последица от него. Бенефициентът не може да иска промяна на бюджета на проекта или други видове плащания за компенсиране на такава щета или вреда.

Глава шеста

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА АДБФП/ЗБФП

Чл. 75. Управляващият орган прекратява едностранно АДБФП, съответно ЗБФП, когато Бенефициентът не сключи договор с изпълнител до 12 месеца от изтичането на срока, предвиден за неговото сключване;

Чл. 76. Управляващият орган може да прекрати едностранно АДБФП, съответно ЗБФП, за да предотврати или отстрани тежки последици за обществения интерес.

Чл. 77. АДБФП, съответно ЗБФП може да бъде едностранно прекратен, когато АДБФП, съответно ЗБФП не е възможно да бъде приведен/а в съответствие със свързани с процедурата за предоставяне на безвъзмездната финансовата помощ по него/нея промени в правото на Европейския съюз и/или българското законодателство, в политиката на европейско и/или национално ниво, произтичаща от стратегически документ, или в оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г., както и при несъгласие на другата страна с нея.

Чл. 78. Когато Бенефициентът не е изпълнил проекта, той е длъжен да възстанови на Управляващия орган всички изплатени средства по АДБФП, съответно по ЗБФП в указан от Управляващия орган срок, ведно с дължимата лихва, която се начислява от момента, в който задължението стане изискуемо.

Глава седма

ПОДСЪДНОСТ ПРИ СПОРОВЕ

Чл. 79. (1) АДБФП се оспорва по реда за оспорване на индивидуални административни актове, уреден в Административнопроцесуалния кодекс.

(2) Всички актове, издавани от Управляващия орган във връзка с АДБФП, са административни актове и се оспорват пред компетентния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) На съдебен контрол не подлежат индивидуалните административни актове, издадени от Управляващия орган, когато Бенефициентът е от същата административна структура.

Глава осма

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 80. До осигуряването на пълната функционалност на ИСУН 2020 документите, изготвяни по АДБФП, съответно по ЗБФП, се предоставят на страните на хартиен носител.

Чл. 81. (1) Кореспонденцията между страните се изпраща на адресите, посочени в АДБФП, съответно в ЗБФП.

(2) За дата на съобщението/известието се смята:

датата на предаването – при ръчно предаване на съобщението/известието;
датата на пощенското клеймо на обратната разписка – при изпращане по пощата;
датата на приемането – при изпращане по факс или телекс;
датата на полученото електронно писмо – при изпращане по електронна поща с електронен подпис;
датата на качване на документа в ИСУН 2020, освен когато в АДБФП, съответно в ЗБФП и в настоящите условия за изпълнение не е предвидено уведомяването да се извърши с писмо, по факс или по електронна поща.

(3) В случай на промяна на адреса на някоя от страните съответната страна е длъжна да уведоми другата в 10-дневен срок от промяната.

(4) До получаване на уведомлението по ал. 3, цялата кореспонденция, изпратена на посочения в АДБФП, съответно в ЗБФП адрес, се счита за надлежно връчена на съответния адресат.

Чл. 82. Кореспонденцията съдържа обозначение на номера на проекта, номера на АДБФП, съответно на ЗБФП и пълното наименование на проекта.

Чл. 83. Управляващият орган и Бенефициентът се задължават да спазват действащото европейско и национално законодателство, регулиращо изпълнението на задълженията им по АДБФП, съответно по ЗБФП.

Чл. 84. В случай че някоя от клаузите на настоящите условия за изпълнение бъде обявена за нищожна, невалидна или неприложима изцяло или отчасти по силата на нормативен, административен или съдебен акт, тази клауза няма да се прилага, без това да засяга действителността и/или приложимостта на останалата част от условията за изпълнение.

Чл. 85. Неразделна част от настоящите условия за изпълнение, като част от насоките за кандидатстване, са:

образец на административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, съгласно Приложение № 1 към условията за изпълнение;
образец на финансов план, съгласно Приложение № 2 към условията за изпълнение;
списък на писмените доказателства, които бенефициентът прилага към искане за извършване на плащане, съгласно Приложение № 3 към условията за изпълнение, към който са приложени:
1. образец на декларация към искане за авансово плащане – Приложение № 3.1 към списъка;
2. образец на декларация към искане за междинно/окончателно плащане – Приложение № 3.2 към списъка;
3. образец на информация за размера на невъзстановимия данък върху добавена стойност, който се включва като допустим разход по проекта - Приложение № 3.3 към списъка;
4. образец на справка-отчет на разходите за командировки към бюджета на проекта - Приложение № 3.4 към списъка;
5. образец на количествено-стойностна сметка по установена бланка с наверижване на стойностите - Приложение № 3.5 към списъка (неприложимо);

3.6. образец на Сметки-описи за извършените през отчетния период СМР, съгласно Приложение № 3.6 към списъка (неприложимо).

4. образец на декларация на Бенефициента, че проектът не е физически завършен към датата на сключване на АДБФП, съответно към датата на издаване на ЗБФП, съгласно Приложение № 4 към условията за изпълнение;

5. образец на декларация за съгласие на Бенефициента за използване на профил за комуникация с Управляващия орган, съгласно Приложение № 5 към условията за изпълнение;

6. Насоки за информация и комуникация на проекти, финансирани от оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“, съгласно Приложение № 6 към условията за изпълнение.

* * * *

1 Посочват се конкретни изисквания към индикаторите по процедурата, вкл. индикатори, които следва задължително да бъдат включени в проектните предложени, в случай че има такива.

2 Посочва се процентът на безвъзмездната финансова помощ (европейско и национално съфинансиране) и на съфинансирането от страна на бенефициентите (ако е приложимо).

3 В случай че е приложимо, се посочват и недопустими разходи, както и съответната информация съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (обн., ДВ, бр. 101 от 2015 г.)

4 Съгласно параграф 91-108 от Съобщение на Комисията - Проект на известие на Комисията за понятието за държавна помощ съгласно член 107, параграф 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз.

5 Описват се изискванията за постигане на съответствие с хоризонталните политики на ЕС и, ако е приложимо, на принос към тях.

6 Попълва се ако по процедурата се извършва предварителен подбор на концепции за проектни предложения по смисъла на чл. 31, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

7 Попълва се ако по процедурата се извършва предварителен подбор на концепции за проектни предложения по смисъла на чл. 31, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

8 В случай че по процедурата се извършва предварителен подбор на концепции за проектни предложения, документите, които се подават на този етап, се посочват отделно.

9 В случай че по процедурата се извършва предварителен подбор на концепции за проектни предложения, се посочва и краен срок за подаване на концепциите.

10 При подаване на хартиен носител.

11 По преценка на Управляващия орган.

Document Metadata

Table of Contents

Contract

Document Metadata