Глава I
СПОГОДБА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ГРУЗИЯ ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ НА ДОХОДИТЕ И ИМУЩЕСТВОТО
Ратифицирана със закон, приет от 38-о Народно събрание на 16.06.1999 г. - ДВ, бр. 57 от 25.06.1999 г.
Издадена от Министерството на финансите, обн., ДВ, бр. 14 от 18.02.2000 г., в сила от 1.07.1999 г.
Република България и Грузия,
желаейки да сключат Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, се споразумяха, както следва:
Глава I
ОБХВАТ НА СПОГОДБАТА
Член 1
Обхват по отношение на лицата
Тази спогодба се прилага спрямо лица, които са местни лица на едната или на двете договарящи държави.
Член 2
Данъци, за които се прилага спогодбата
1. Тази спогодба се прилага за данъци върху доходите и имуществото, налагани от страна на всяка договаряща държава или нейни органи на местна власт, независимо от начина на тяхното събиране.
2. За данъци върху доходите и имуществото се считат всички данъци върху общия доход, върху съвкупното имущество или върху отделни елементи на доходите или имуществото, включително данъците върху приходи от отчуждаване на движимо или недвижимо имущество, данъците върху брутните суми на
надници и заплати, платени от предприятия, както и данъците върху нарастване стойността на имуществото.
3. Съществуващите данъци, за които се прилага тази спогодба, са по- конкретно:
а) за Република България:
I. данъкът върху доходите на физическите лица;
II. корпоративният подоходен данък;
III. данъкът върху недвижимото имущество; (по-нататък наричани "български данък"); б) за Грузия:
I. данъкът върху печалбите на юридическите лица;
II. данъкът върху имуществото;
III. данъкът върху доходите на физическите лица; (по-нататък наричани "грузински данък").
4. Спогодбата ще се прилага и за всички подобни по естеството си данъци, установени след датата на подписване на спогодбата, като допълнение или
вместо съществуващите данъци. Компетентните органи на договарящите държави ще се уведомяват своевременно за всички съществени изменения, извършени в съответните им данъчни закони.
Глава II ОПРЕДЕЛЕНИЯ
Член 3
Общи определения
1. За целите на тази спогодба, освен ако контекстът не изисква друго: а) термините "едната договаряща държава" и "другата договаряща
държава" означават България или Грузия според изискванията на контекста;
б) терминът "България" означава Република България, а когато е употребен в географски смисъл, означава територията, върху която тя упражнява своя държавен суверенитет, а така също континенталния шелф и изключителната
икономическа зона, върху които тя упражнява суверенни права и юрисдикция в съответствие с международното право;
в) терминът "Грузия" означава цялата територия в границите на Грузия, включително вътрешните води, вътрешните и териториалните водни басейни, природните ресурси в рамките на нейните граници и въздушното пространство над тях, над които Грузия упражнява суверенитет; Грузия в съответствие с
международното право упражнява своите суверенни права и юрисдикция върху изключителната икономическа зона и континенталния шелф, прилежащи към нейния морски бряг;
г) терминът "лице" включва физическо лице, дружество или всяко друго сдружение от лица;
д) терминът "дружество" означава юридическо лице или всяка общност, която се третира като юридическо лице за целите на данъчното облагане;
е) терминът "предприятие на едната договаряща държава" и "предприятие на другата договаряща държава" означават съответно предприятие, ръководено от местно лице на едната договаряща държава, и предприятие, ръководено от
местно лице на другата договаряща държава;
ж) терминът "гражданин" означава всяко физическо лице, притежаващо гражданство на една от договарящите държави;
з) терминът "международен транспорт" означава всеки превоз с кораб, самолет, железопътно или шосейно транспортно средство, извършван от предприятие на едната договаряща държава, освен ако този превоз се извършва изключително между места, намиращи се в другата договаряща държава;
и) терминът "място на действително управление" означава мястото, от което се извършва действителното и постоянно управление на предприятие и
като резултат от тази управленска дейност то реализира доходи, причислими към това място на управление;
к) терминът "компетентен орган" означава:
I. по отношение на България - министъра на финансите или негов упълномощен представител;
II. по отношение на Грузия - министъра на финансите или негов упълномощен представител.
2. При прилагането на спогодбата от договарящите държави всеки термин, който не е изрично определен в нея, освен ако контекстът не изисква друго, ще има значението, което му придава законодателството на тази договаряща държава за данъците, за които се прилага спогодбата. Всяко значение съгласно
приложимото данъчно законодателство на тази държава ще има предимство пред значението на термина, което той има по смисъла на останалото законодателство на тази държава.
Член 4 Местно лице
1. За целите на тази спогодба терминът "местно лице на едната договаряща държава" означава лице, което съгласно законодателството на тази държава подлежи на данъчно облагане в нея поради неговото местожителство, местопребиваване, място на управление или всеки друг критерий от подобно естество. Този термин обаче не включва лице, което подлежи на данъчно облагане в тази държава единствено поради получаване на доходи от източници в тази държава или имущество, намиращо се в нея.
2. Когато съгласно разпоредбите на ал. 1 едно физическо лице е местно лице и на двете договарящи държави, неговото положение се определя, както следва:
а) то се счита за местно лице само на тази договаряща държава, в която разполага с постоянно жилище; ако то разполага с постоянно жилище в двете договарящи държави, то се счита за местно лице само на държавата, с която личните му и икономически връзки са по-тесни (център на жизнени интереси);
б) ако договарящата държава, в която се намира центърът на неговите жизнени интереси, не може да бъде определена или ако то не разполага с
постоянно жилище в нито една държава, то се счита за местно лице на държавата, в която обичайно пребивава;
в) ако то обичайно пребивава и в двете държави или в нито една от тях,
компетентните органи на договарящите държави ще решат въпроса чрез взаимно споразумение.
3. Когато съгласно разпоредбите на ал. 1 лице, което не е физическо лице, е местно лице на двете договарящи държави, то се счита за местно лице на държавата, съгласно законодателството на която е регистрирано неговото седалище.
Член 5
Място на стопанска дейност
1. За целите на тази спогодба терминът "място на стопанска дейност" означава определено място на дейност, чрез което се извършва цялостно или частично стопанската дейност на едно предприятие.
2. Терминът "място на стопанска дейност" включва по-специално: а) място на управление;
б) клон; в) офис;
г) фабрика;
д) работилница;
e) мина, нефтен или газов кладенец, кариера или всяко друго място за добиване на природни богатства.
3. Строителна площадка, строителен или монтажен обект представлява място на стопанска дейност, само ако продължава повече от 9 месеца.
4. Независимо от предходните разпоредби на този член счита се, че терминът "място на стопанска дейност" не включва:
а) използването на съоръжения единствено с цел складиране, излагане или доставка на стоки, принадлежащи на предприятието;
б) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието единствено с цел складиране, излагане или доставка на стоки;
в) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието единствено с цел преработката им от друго предприятие;
г) поддържането на определено място на дейност изключително за покупка на стоки или за събиране на информация за предприятието;
д) поддържането на определено място на дейност изключително с цел извършване на всяка друга дейност от подготвителен или спомагателен характер;
е) поддържането на място на дейност изключително за осъществяване на всяко съчетание от посочените в букви "а" до "д" дейности при положение, че цялостната дейност на това определено място, произтичаща от това съчетание, има подготвителен или спомагателен характер.
5. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2, когато лице, което не е представител с независим статут, за когото се прилага разпоредбата на ал. 7, действа от името на предприятие, като има и обичайно упражнява в едната договаряща държава правото да сключва договори от името на предприятието, счита се, че това предприятие има място на стопанска дейност в тази държава по отношение на всички дейности, които това лице извършва за предприятието, освен ако дейностите на това лице са ограничени до посочените в ал. 4, които,
ако се извършват чрез определено място, не биха направили това определено място място на стопанска дейност съгласно разпоредбите на тази алинея.
6. Независимо от предходните разпоредби на този член застрахователно дружество на едната договаряща държава, с изключение на дейностите по презастраховане, ще се счита, че притежава място на стопанска дейност в другата договаряща държава, ако събира застрахователни премии на територията на тази друга договаряща държава или прави застраховки в нея чрез лице, различно от представител с независим статут, за когото се прилагат разпоредбите на ал. 7.
7. Не се счита, че едно предприятие има място на стопанска дейност в едната договаряща държава само защото то извършва дейност в тази държава чрез брокер, комисионер или друг представител с независим статут, при условие, че тези лица действат в обичайните граници на своята дейност. Когато обаче дейността на този представител е посветена изцяло или почти изцяло на това предприятие, то той няма да се счита за представител с независим статут по смисъла на тази алинея.
8. Обстоятелството, че дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, контролира или е контролирано от дружество, което е местно лице на другата договаряща държава или което извършва стопанска
дейност в тази друга държава (независимо дали чрез място на стопанска дейност или по друг начин), не е основание да се счита което и да е от дружествата за
място на стопанска дейност на другото.
Глава III
ОБЛАГАНЕ НА ДОХОДИТЕ
Член 6
Доходи от недвижимо имущество
1. Доходи, получени от местно лице на едната договаряща държава от недвижимо имущество (включително доходи от селско и горско стопанство), намиращо се в другата договаряща държава, може да се облага с данък в тази друга държава.
2. Терминът "недвижимо имущество" има значението, което му придава законодателството на договарящата държава, в която се намира въпросното имущество. Терминът във всички случаи включва имуществото, принадлежащо към недвижимото имущество, добитък и оборудване, използвани в горското стопанство, правата, спрямо които се прилагат разпоредбите на общото
законодателство относно поземлената собственост, плодоползването на недвижимо имущество, както и правата върху променливи или определени по размера си плащания, представляващи компенсация за разработването или за предоставяне правото за разработване на минерални залежи, извори и други природни ресурси. Кораби и самолети не се считат за недвижимо имущество.
3. Разпоредбите на ал. 1 се прилагат за доходи, получени от пряко използване, отдаване под наем или използване под каквато и да е друга форма на недвижимото имущество.
4. Разпоредбите на ал. 1 и 3 се прилагат също така по отношение на доходи от недвижимо имущество на предприятие и по отношение на доходи от недвижимо имущество, използвано за извършване на независими лични услуги.
Член 7
Печалби от стопанска дейност
1. Печалбите на предприятие на едната договаряща държава се облагат само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез намиращо се там място на стопанска дейност. Ако предприятието извършва стопанска дейност по гореспоменатия начин, печалбите на предприятието могат да се облагат в другата държава, но само
такава част от тях, каквато е причислима към това място на стопанска дейност.
2. Като се има предвид разпоредбата на ал. 3, когато предприятие на едната договаряща държава извършва дейност в другата договаряща държава чрез намиращо се там място на стопанска дейност, във всяка договаряща държава към това място на стопанска дейност се причисляват печалбите, които би получило, ако беше различно и отделно предприятие, извършващо същите или подобни дейности при същите или подобни условия и работещо напълно независимо от предприятието, на което то е място на стопанска дейност.
3. При определянето на печалбите от място на стопанска дейност се допуска приспадане на разходите, извършени за мястото на стопанска дейност,
включително управленските и общите административни разходи, извършени както в държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност, така и на всяко друго място.
4. Ако в едната договаряща държава е възприето печалбите, отнасящи се до мястото на стопанска дейност, да се определят на базата на разпределението на общата печалба между неговите отделни звена, то разпоредбите на ал. 2 не ограничават тази договаряща държава да определя облагаемата печалба съобразно възприетия начин на разпределение; все пак възприетият метод на разпределение трябва да бъде такъв, че полученият резултат да съответства на принципите, съдържащи се в този член.
5. Не се причисляват печалби към мястото на стопанска дейност само поради обикновена покупка от това място на стопанска дейност на стоки за предприятието.
6. За целите на предходните алинеи печалбите, причислими към мястото на стопанска дейност, се определят ежегодно по един и същ начин, освен ако не съществува сериозна и основателна причина за противното.
7. Когато печалбите включват елементи на доход, регламентирани отделно в други членове на тази спогодба, разпоредбите на тези членове няма да се засягат от разпоредбите на този член.
Член 8
Международен транспорт
1. Печалбите, получени от предприятие на едната договаряща държава от експлоатацията на кораби или самолети в международния транспорт, се облагат само в тази държава.
2. Печалбите, получени от предприятие на едната договаряща държава от експлоатацията на железопътни или шосейни транспортни средства в
международния транспорт, се облагат само в държавата, където се намира мястото на действително управление на предприятието.
3. Разпоредбите на ал. 1 се прилагат също и по отношение на печалбите от участие в пул, съвместна стопанска дейност или международна
експлоатационна агенция.
Член 9
Свързани предприятия
1. Когато:
а) предприятие на едната договаряща държава участва пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на другата договаряща държава, или
б) едни и същи лица участват пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на едната договаряща държава и на предприятие на другата договаряща държава,
и в двата случая между двете предприятия в техните търговски или финансови отношения са наложени условия, различни от тези, които биха били осъществени между независими предприятия, тогава всяка печалба, която би възникнала, ако ги нямаше тези условия, но поради тези условия не е възникнала за едно от предприятията, може да бъде включена в печалбите на това предприятие и съответно обложена с данъци.
2. Когато едната договаряща държава включи в печалбите на предприятие на тази държава и съответно обложи с данък печалби, по отношение на които предприятие на другата договаряща държава е било подложено на облагане с данък в тази друга държава, и така включените печалби са печалби, които биха възникнали за предприятието на първата посочена държава, ако договорените условия между двете предприятия бяха такива, каквито биха били между независими предприятия, то тогава тази друга държава ще направи съответното уточнение на начисления от нея данък върху тези печалби. При извършването на това уточнение ще се вземат предвид другите разпоредби на спогодбата и
компетентните органи на договарящите държави при необходимост ще се консултират помежду си.
Член 10 Дивиденти
1. Дивиденти, платени от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
2. Въпреки това такива дивиденти могат също да се облагат с данък и в договарящата държава, на която дружеството, изплащащо дивидентите, е местно лице и в съответствие със законодателството на тази държава, но ако притежателят на дивидентите е местно лице на другата договаряща държава, наложеният данък няма да надвишава 10 процента от брутната сума на дивидентите.
Разпоредбите на тази алинея не засягат данъчното облагане на дружество по отношение на печалбата, от която са изплатени дивидентите.
3. Терминът "дивиденти", употребен в този член, означава доходи от акции или други права, с изключение на вземания за дълг, даващи право на участие при разпределението на печалбата, включително доходи от други корпоративни права, които са подчинени на същия режим на данъчно облагане, като доходи от акции в съответствие със законодателството на държавата, на която дружеството, извършващо разпределението, е местно лице.
4. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако притежателят на дивидентите като местно лице на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, на която е местно лице дружеството, изплащащо дивидентите, чрез място на стопанска дейност там или упражнява в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и участието, във връзка с което се изплащат дивидентите, е действително свързано с това място на стопанска дейност или определена база. В този случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или чл. 14.
5. Когато дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, получава печалби или доходи от другата договаряща държава, тази друга държава не може да налага никакви данъци върху дивидентите, платени от дружеството, освен доколкото тези дивиденти са платени на местно лице на тази друга държава или доколкото участието, във връзка с което са платени дивидентите, е действително свързано с място на стопанска дейност или определена база, разположени в тази друга държава, нито да облага неразпределените печалби на дружеството с данък върху неразпределените печалби, дори ако изплатените дивиденти или неразпределените печалби се състоят изцяло или частично от печалби или доходи, произхождащи от тази друга държава.
Член 11 Лихви
1. Лихвите, произхождащи от едната договаряща държава и платени на
местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
2. Въпреки това тези лихви могат също да се облагат с данък и в договарящата държава, от която произхождат, и в съответствие със
законодателството на тази държава, но ако притежателят на лихвите е местно лице на другата договаряща държава, така наложеният данък няма да надвишава 10 процента от брутната сума на лихвите.
3. Независимо от разпоредбите на ал. 2 лихвите, произхождащи от едната договаряща държава и платени на правителството на другата договаряща държава, на неин законоустановен орган или на националната банка на тази друга държава, се освобождават от данъчно облагане в първата посочена договаряща държава.
4. Терминът "лихви" , използван в този член, означава доход от вземания за дълг от всякакъв вид независимо от това дали са обезпечени или не с ипотека и носещи или не правото на участие в печалбата на длъжника и по-специално доходи от държавни ценни книжа, бонове и облигации, включително от премии и бонуси, свързани с такива ценни книжа, бонове или облигации. Санкции за
закъснели плащания няма да се считат за лихви за целите на този член.
5. Разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 няма да се прилагат, ако притежателят на лихвите, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат лихвите,
посредством намиращо се там място на стопанска дейност или извършва в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, намираща се там, и вземането за дълг, във връзка с което се изплащат лихвите, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база. В този случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или чл. 14.
6. Лихвите се считат за произхождащи от едната договаряща държава, ако платецът им е местно лице на тази държава. Когато обаче лицето, изплащащо лихвите, независимо дали е местно лице на едната договаряща държава или не, притежава в едната от договарящите държави място на стопанска дейност или определена база, във връзка с което/която е възникнал дългът, който поражда изплащането на лихвите, и тези лихви са свързани с това място на стопанска дейност или определена база, ще се счита, че тези лихви произхождат от договарящата държава, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база.
7. Когато поради особените взаимоотношения между платеца и притежателя на лихвите или между тях двамата и някое друго лице размерът на лихвите, като се има предвид задължението, за което се плащат, надвишава размера, който би бил договорен между платеца и притежателя при липсата на тези особени взаимоотношения, разпоредбите на този член ще се прилагат само по отношение на последния размер. В този случай надвишаващата сума ще се облага съобразно законодателството на всяка от договарящите държави, като съответно се имат предвид останалите разпоредби на тази спогодба.
Член 12
Авторски или лицензионни възнаграждения
1. Авторските или лицензионните възнаграждения, произхождащи от едната договаряща държава и притежавани от местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
2. Въпреки това такива авторски или лицензионни възнаграждения могат също да се облагат с данък и в договарящата държава, от която произхождат и в съответствие с нейното законодателство, но ако притежателят на авторските или лицензионните възнаграждения е местно лице на другата договаряща държава, наложеният данък няма да надвишава 10 процента от брутната сума на авторските, лицензионните или възнагражденията за технически услуги.
3. Терминът "авторски или лицензионни възнаграждения", използван в този член, означава плащания от всякакъв вид, получени за използване или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително на кино или други филми, магнетофонни записи или други средства за възпроизводство на образ или звук за радио или телевизионно излъчване, на всеки патент, търговска марка, чертеж или модел, план, секретна формула или процес, или за използването на, или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация (или възнаграждения за технически услуги) относно промишлен, търговски или научен опит.
4. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако притежателят на авторските или лицензионните възнаграждения като местно лице на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат авторските или лицензионните възнаграждения чрез място на стопанска дейност, или извършва независими лични услуги в тази друга държава чрез определена база, разположена там, и правото или собствеността, във връзка с които се изплащат авторските или лицензионните възнаграждения, е действително свързано с такова място на стопанска дейност
или определена база. В такъв случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или чл. 14.
5. Авторските или лицензионните възнаграждения се считат, че произхождат от едната договаряща държава, когато платецът е местно лице на тази държава. Когато обаче лицето, изплащащо авторските или лицензионните възнаграждения, независимо дали е местно лице на едната договаряща държава или не, притежава в една от договарящите държави място на стопанска дейност или определена база, във връзка с което/която е възникнало задължението за изплащане на авторските или лицензионните възнаграждения, и тези авторски или лицензионни възнаграждения произхождат от това място на стопанска дейност или определена база, то тогава ще се счита, че те произхождат от държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база.
6. Когато поради особените взаимоотношения между платеца и притежателя или между двамата и някое трето лице сумата на авторските и лицензионни възнаграждения, като се има предвид използването, правото или информацията, за които те се плащат, надвишава сумата, която би била договорена между платеца и притежателя при липсата на такива особени
взаимоотношения, разпоредбите на този член ще се прилагат само по отношение на последната сума. В такъв случай надвишаващата сума ще се облага съобразно законодателството на всяка от договарящите държави, като се имат предвид останалите разпоредби на тази спогодба.
Член 13
Печалби от прехвърляне на имущество
1. Печалбите, получени от местно лице на едната договаряща държава от прехвърляне на недвижимо имущество, посочено в чл. 6 и намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
2. Печалбите от прехвърляне на движимо имущество, съставляващо част от стопанското имущество на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, или на движимо имущество, принадлежащо на определена база, което местно лице на едната договаряща държава има на разположение в другата договаряща държава с цел извършване на независими лични услуги, включително печалбите от отчуждаването на такова място на стопанска дейност (самостоятелно или заедно с цялото предприятие) или на такава определена база, могат да се облагат с данъци в тази друга държава.
3. Печалбите от прехвърляне на кораби или самолети, използвани в
международния транспорт от предприятие на едната договаряща държава, или на движимо имущество, предназначено за използването на посочените транспортни средства, се облагат с данък само в тази държава.
4. Печалбите от прехвърляне на железопътни или шосейни транспортни средства, използвани в международния транспорт от предприятие на едната договаряща държава, или на движимо имущество, предназначено за използването на такива транспортни средства, се облагат само в държавата, в която се намира мястото на действително управление на предприятието.
5. Печалбите от прехвърляне на имущество, различно от посоченото в ал. 1, 2 и 3, се облагат с данък само в държавата, на която прехвърлителят е местно лице.
Член 14
Доходи от независими професионални и други лични услуги
1. Доходите, получени от местно лице на едната договаряща държава от извършване на професионални услуги или от други дейности с независим
характер, се облагат само в тази държава освен при наличието на следните обстоятелства, при които тези доходи могат също да се облагат с данък и в другата договаряща държава:
а) ако лицето има редовно на разположение определена база в другата договаряща страна за извършване на своята дейност; в такъв случай само такава част от доходите може да се облага в тази друга държава, каквато е причислима
към тази определена база; или
б) ако престоят му в другата договаряща държава е за период или периоди, надвишаващи общо 90 дни за всеки дванадесетмесечен период; в този случай само тази част от доходите може да се облага в тази друга държава, която произхожда от дейностите, извършени в тази държава.
2. Терминът "професионални услуги" включва по-специално самостоятелни научни, литературни, художествени, образователни или преподавателски дейности, както и самостоятелни дейности на лекари, адвокати, инженери,
архитекти, стоматолози и счетоводители.
Член 15
Доходи от трудови правоотношения
1. Като се имат предвид разпоредбите на чл. 16, 18, 19, 20 и 21, заплати, надници и други подобни възнаграждения, получени от местно лице на едната договаряща държава въз основа на трудово правоотношение, се облагат само в тази държава, освен ако трудът се полага в другата договаряща държава. Ако трудът се полага по този начин, така получените възнаграждения могат да се облагат с данък в тази друга държава.
2. Независимо от разпоредбите на ал. 1 възнаграждение, получено от местно лице на едната договаряща държава за полагане на труд в другата договаряща държава, се облага само в първата посочена държава, ако:
а) получателят пребивава в другата договаряща държава за период или периоди, ненадвишаващи общо 183 дни за всеки дванадесетмесечен период; и
б) възнаграждението е платено от работодател или от името на работодател, който не е местно лице на другата държава; и
в) възнаграждението не е за сметка на място на стопанска дейност или определена база, които работодателят притежава в другата държава.
3. Независимо от предходните разпоредби на този член възнаграждение, получено за положен труд на борда на кораб или самолет, използван в
международния транспорт от предприятие на едната договаряща държава, се облага само в тази държава.
4. Независимо от предходните разпоредби на този член възнаграждение, получено за положен труд на железопътно или шосейно транспортно средство, използвано в международния транспорт от предприятие на едната договаряща държава, се облага само в държавата, където се намира мястото на действително управление на предприятието.
Член 16
Директорски възнаграждения
Директорски възнаграждения и други подобни плащания, получени от
местно лице на едната договаряща държава в качеството му на член на съвета на
директорите или друг подобен орган на дружество, което е местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
Член 17
Художествени изпълнители и спортисти
1. Независимо от разпоредбите на чл. 14 и 15 доход, получен от местно лице на едната договаряща държава в качеството му на художествен изпълнител, като театрален, кино, радио- или телевизионен артист или музикант, или като спортист от личната му дейност като такъв, извършвана в другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
2. Когато доходи от личната дейност на художествен изпълнител или спортист в качеството му на такъв се получават не от самия художествен изпълнител или спортист, а от друго лице, тези доходи, независимо от разпоредбите на чл. 7, 14 и 15, се облагат с данък в договарящата държава, в която се извършва дейността на художествения изпълнител или спортиста.
3. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2 доходите, посочени в този член, се освобождават от данъчно облагане в договарящата държава, в която се упражнява дейността на художествения изпълнител или спортиста, при условие, че тази дейност е подпомагана изцяло от обществени фондове на която и да е договаряща държава или от нейни органи на местна власт, или дейността се осъществява въз основа на сключена спогодба за сътрудничество между договарящите държави в областта на културата или спорта.
Член 18
Пенсии и анюитети
1. Освен в случаите по ал. 2 на чл. 19 пенсии и други подобни възнаграждения, платени на местно лице на едната договаряща държава във връзка с трудово правоотношение в миналото, както и анюитети се облагат с данък само в тази държава.
2. Независимо от разпоредбите на ал. 1 изплатените пенсии и други подобни възнаграждения от обществени фондове, които са част от система за социално осигуряване на едната договаряща държава, се облагат с данък само в тази държава.
3. Терминът "анюитет" означава определена сума, изплащана периодично в определено време, пожизнено или през определен или определим период от време въз основа на задължение за пълно и съответно възстановяване на плащането в пари или тяхната равностойност.
Член 19 Държавна служба
1. а) Заплати, надници и други подобни възнаграждения, различни от пенсии, изплатени от едната договаряща държава или неин орган на местна власт на физическо лице за извършени услуги на тази държава или орган на местна власт, се облагат само в тази държава.
б) Такова възнаграждение обаче се облага само в другата договаряща държава, ако услугите са извършени в тази друга държава и физическото лице е местно на тази държава, което:
I. е гражданин на тази държава; или
II. не е станало местно лице на тази държава единствено с цел извършване на услугите.
2. а) Всяка пенсия, изплатена от или за сметка на фондове, създадени от едната договаряща държава или неин орган на местна власт, на физическо лице
за услуги, оказани на тази държава или орган на местната власт, се облага само в тази държава.
б) Xxxxxx пенсия обаче се облага само в другата договаряща държава, ако физическото лице е местно лице и гражданин на тази друга държава.
3. Разпоредбите на чл. 15, 16, 17 и 18 се прилагат по отношение на заплати, надници и други подобни възнаграждения и пенсии за услуги, извършени във връзка със стопанска дейност, осъществена от едната договаряща държава или неин орган на местна власт.
Член 20 Студенти
1. Плащания, които студент или стажант, който е или е бил непосредствено преди пристигането си в едната договаряща държава местно лице на другата договаряща държава и който се намира в първата посочена държава единствено с цел образование или стаж, получава за своята издръжка, образование или стаж, не се облагат с данък в първата посочена държава при условие, че плащанията
са от източник извън тази държава.
2. По отношение на получаваните субсидии, стипендии и възнаграждения въз основа на трудов договор, които са различни от плащанията по ал. 1, студентът или стажантът за периода на обучението или стажа си ще ползва същите данъчни облекчения, освобождаване или приспадане на данъци, които се предоставят на местните лица на договарящата държава, в която той пребивава.
Член 21
Преподаватели и научни работници
1. Физическо лице, което пребивава в едната договаряща държава с цел да преподава или извършва научни изследвания в университет, колеж, училище или друга образователна институция, призната в тази държава, и което непосредствено преди това пребиваване е било местно лице на другата договаряща държава, се освобождава от данъчно облагане в първата посочена държава за полученото възнаграждение за такова преподаване или научни изследвания за период от две години от датата на първото му пристигане в тази държава с xxxxxx цел, при условие, че тези възнаграждения са получени от него от източници извън посочената държава.
2. Разпоредбата на предходната алинея не се прилага за доходи от научни изследвания, ако тези изследвания са предприети от физическото лице не в обществен интерес, а с цел лично облагодетелстване на някое лице или лица.
Член 22 Други доходи
1. Елементи от дохода на местно лице на едната договаряща държава,
които не са разгледани в предходните членове на тази спогодба, се облагат само в тази държава, освен ако този доход произхожда от източници в другата договаряща държава - тогава той може да се облага с данък в тази друга държава.
2. Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат по отношение на доходи, различни от доходи от недвижимо имущество, съгласно ал. 2 на чл. 6, при условие, че притежателят на такива доходи като местно лице на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез намиращо се там място на стопанска дейност или извършва в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и правото или собствеността, във връзка с които се получават доходите, са действително
свързани с това място на стопанска дейност или определена база. В такъв случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или чл. 14.
Глава IV
ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ НА ИМУЩЕСТВОТО
Член 23 Имущество
1. Недвижимото имущество по смисъла на чл. 6, притежавано от местно лице на едната договаряща държава и разположено в другата договаряща държава, може да се облага с данък в тази друга държава.
2. Движимото имущество, образуващо част от актива на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, или движимото имущество, принадлежащо към определена база, която е на разположение на местно лице на едната договаряща държава в другата договаряща държава за извършване на независими лични услуги, може да се облага с данък в тази друга държава.
3. Имуществото, представляващо кораби или самолети, експлоатирани от местно лице на едната договаряща държава в международния транспорт, както и другите движими вещи, необходими за експлоатацията на посочените транспортни средства, се облагат с данък само в тази държава.
4. Имуществото, представляващо железопътни или шосейни транспортни средства, експлоатирани от местно лице на едната договаряща държава в
международния транспорт, както и другите движими вещи, необходими за експлоатацията на посочените транспортни средства, се облагат само в държавата, в която се намира мястото на действително управление на предприятието.
5. Всички други елементи на имущество на местно лице на едната договаряща държава се облагат с данък само в тази държава.
Глава V
МЕТОДИ ЗА ПРЕМАХВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ
Член 24
Премахване на двойното данъчно облагане
1. Когато местно лице на едната договаряща държава получава доходи или притежава имущество, които в съответствие с разпоредбите на тази спогодба могат да бъдат облагани с данък в другата договаряща държава, то първата посочена държава допуска:
а) като намаление от данъка върху дохода на това местно лице сума, равна на данъка върху дохода, платен в тази друга държава;
б) като намаление от данъка върху имуществото на това местно лице сума, равна на данъка върху имуществото, платен в тази друга държава.
Това намаление обаче и в двата случая няма да надвишава тази част от данъка върху дохода или данъка върху имуществото, изчислен преди предоставяне на намалението, която е причислима според случая към дохода или имуществото, които могат да бъдат обложени с данък в тази друга държава.
2. Когато в съответствие с разпоредбите на тази спогодба полученият доход или притежаваното имущество от местно лице на едната договаряща държава е освободено от данъчно облагане в тази държава, същата държава може независимо от това при изчисляване размера на данъка върху останалия
доход или имущество на това местно лице да вземе предвид освободения доход или имущество.
Глава VI
СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 25 Недискриминация
1. Гражданите на едната договаряща държава не подлежат в другата договаряща държава на каквото и да е облагане или свързаните с него задължения, които са различни или по-обременителни от данъчното облагане и свързаните с него задължения, на които са или могат да бъдат подложени гражданите на тази друга държава при същите обстоятелства.
2. Лицата без гражданство, които са местни лица на едната договаряща държава, не подлежат в която и да е договаряща държава на данъчно облагане или свързаните с него задължения, които са различни или по-обременителни от данъчното облагане и свързаните с него задължения, на които са или могат да бъдат подложени гражданите на съответната държава при същите обстоятелства.
3. Данъчното облагане на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, не може да бъде по-неблагоприятно отколкото данъчното облагане на предприятия на тази друга държава, които извършват същата дейност. Тази разпоредба не може да бъде тълкувана като задължаваща едната договаряща държава да предоставя на местни лица на другата договаряща държава лични облекчения, приспадания или намаления за целите на данъчното облагане в зависимост от гражданско състояние или семейни задължения, каквито тя предоставя на своите местни лица.
4. Освен случаите, когато се прилагат разпоредбите на ал. 1 на чл. 9, ал. 7 на чл. 11 или ал. 6 на чл. 12, лихвите, авторските, лицензионните или възнагражденията за технически услуги, както и другите разходи, платени от предприятие на едната договаряща държава на местно лице на другата договаряща държава, за целите на определяне на облагаемата печалба на това предприятие подлежат на приспадане при същите условия, както ако бяха платени на местно лице на първата посочена държава. Също така дълговете на предприятие на едната договаряща държава към местно лице на другата договаряща държава за целите на определянето на облагаемото имущество на това предприятие се приспадат при същите условия, както ако бяха договорени с местно лице на първата посочена държава.
5. Предприятия на едната договаряща държава, имуществото на които изцяло или частично се притежава или контролира, пряко или непряко от едно или повече местни лица на другата договаряща държава, няма да се подлагат в първата договаряща държава на данъчно облагане или свързаните с него задължения, които са различни или по-обременителни от данъчното облагане или свързаните с него задължения, на които са или могат да бъдат подложени други подобни предприятия на първата посочена държава.
Член 26
Процедура по взаимно споразумение
1. Когато едно лице счете, че действията на едната или на двете договарящи държави водят или ще доведат за него до данъчно облагане, несъответстващо на разпоредбите на тази спогодба, то може, независимо от средствата за защита в националните законодателства на тези държави, да
представи своето възражение пред компетентния орган на договарящата държава, на която е местно лице, или ако случаят му е във връзка с ал. 1 на чл. 25, пред този орган на договарящата държава, на която е гражданин.
Възражението трябва да бъде предоставено в срок от три години от първото уведомяване за действието, водещо до данъчно облагане, несъответстващо на разпоредбите на спогодбата.
2. Компетентният орган, ако счете, че възражението е основателно, и ако не е в състояние да достигне сам до удовлетворително разрешение, ще положи усилия да реши случая посредством взаимно споразумение с компетентния орган на другата договаряща държава с оглед да се избегне данъчно облагане, което не е в съответствие със спогодбата. Всяко постигнато споразумение ще се прилага независимо от давностните срокове, предвидени в националните законодателства на договарящите държави.
3. Компетентните органи на договарящите държави ще полагат усилия да разрешават посредством взаимно споразумение всички затруднения или съмнения, възникващи във връзка с тълкуването или прилагането на спогодбата. Те могат също така да се консултират взаимно за отстраняване на двойното данъчно облагане за случаи, непредвидени в тази спогодба.
4. Компетентните органи на договарящите държави могат да контактуват пряко помежду си, включително чрез съвместни комисии, състоящи се от техни представители за целите на постигане на споразумение по смисъла на предходните алинеи.
Член 27
Размяна на информация
1. Компетентните органи на договарящите държави ще си разменят информация, каквато е необходима за прилагане на разпоредбите на тази спогодба или на националните законодателства на договарящите държави във връзка с данъците, за които се прилага спогодбата, доколкото предвиденото в тях данъчно облагане не противоречи на спогодбата. Всяка информация, получена от договаряща държава, се счита за поверителна, също както информацията, получена съобразно националното законодателство на тази държава, и ще се предоставя само на лица или органи (включително съдебни и административни органи), занимаващи се с определянето или събирането, принудителното изпълнение или наказателното преследване, или за решаването на жалби във връзка с данъците, обхванати от спогодбата. Такива лица или органи ще ползват информацията само за такива цели. Те могат да предоставят информацията в съдебни процеси или при постановяване на съдебни решения.
2. Разпоредбите на ал. 1 в никакъв случай няма да се разглеждат като налагащи на една от договарящите държави задължението:
а) да предприема административни мерки, отклоняващи се от законите и административната практика на тази или другата договаряща държава;
б) да предоставя информация, която не може да се получи съгласно законодателството или нормалната административна процедура в тази или в другата договаряща държава;
в) да предоставя информация, която би разкрила каквато и да е търговска, стопанска, промишлена или професионална тайна или търговска процедура, или информация, чието разкриване би противоречало на обществения ред (ordre public).
Член 28
Членове на дипломатически представителства и консулски служби Нищо в тази спогодба не засяга данъчните привилегии на членовете на
дипломатическите представителства и консулските служби съгласно нормите на международното право или съобразно разпоредбите на специални споразумения.
Глава VII
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 29 Влизане в сила
1. Тази спогодба подлежи на ратификация. Договарящите държави се уведомяват писмено една друга, че съответните конституционни изисквания за влизане в сила на тази спогодба са изпълнени.
2. Спогодбата влиза в сила от датата на последното писмено уведомление по ал. 1 и нейните разпоредби се прилагат:
а) по отношение на данъците, удържани при източника, за доходите, получени на или след първи януари на календарната година, следваща годината, в която спогодбата влиза в сила;
б) по отношение на другите данъци върху доходите или данъците върху имуществото, за данъците, налагани за всяка данъчна година, започваща на или след първи януари на календарната година, следваща годината, в която спогодбата влиза в сила.
Член 30
Прекратяване на действието
Тази спогодба остава в сила докато не бъде прекратена от една от договарящите държави. Всяка договаряща държава може да прекрати действието на спогодбата по дипломатически път чрез писмено съобщение за прекратяването, най-малко шест месеца преди края на всяка календарна година, след изтичането на период от пет години от датата, на която спогодбата влиза в сила. В такъв случай спогодбата ще престане да действа:
а) по отношение на данъците, удържани при източника, за доходите получени на или след първи януари на календарната година, следваща годината, в която е изпратено съобщението за прекратяване;
б) по отношение на другите данъци върху дохода и данъците върху
имуществото, за данъците налагани на или след първи януари на календарната година, следваща годината, през която е изпратено съобщението за
прекратяване.
В удостоверение на горното, долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха тази спогодба.
Съставена в два екземпляра съответно на български, грузински и английски език, като всички текстове имат еднаква сила. В случай на различия в
тълкуването меродавен е английският текст.
За Република България: За Грузия:
Xxxxxxx Xxxxx, Xxxxx Xxxxxxxxxxx,
министър министър
на транспорта на финансите