Contract
I.Увод
Съдържание:
1.Определение за работна заплата
II. Изложение
1.Видове механизми за определяне на работна заплата
-минимална работна заплата - определение
-средна работна заплата - определение
-допълнителни възнаграждения - определение
2. Фактори, определящи работната заплата 3.Форми на работната заплата
-определение
-видове-сделна и повременна форма 4.Системи на работната заплата
-определение
-видове механизми-оценъчен и стимулационен
-видиве системи-еднофакторни и многофакторни
-видове многофакторни системи-еднопосочни и разнопосочни;зависими и независими
5. Динамика и равнище на БВП в България 1990-2010г. 5.1.Същност на БВП
5.2. Видове БВП
5.3. Оценка
6. Динамика и равнище на разходите в Държавния бюджет на България 1990-2010г.
6.1. Същност на държавните разходи
6.2. Видове държавни разходи
6.3. Динамика на инвестициите и разходите за крайно потребление 1990-2010г.
6.3.1. Инвестиции
6.3.2. Разходи за крайно потребление
6.4. Динамика на външнотърговското салдо на България 1990-2010г
6.4.1. Същност 6.4.2.Оценка
7. Динамика и равнище на средната работна заплата в България 1990 – 2010г.
7.1. Същност
7.2 Оценка
III Изводи
IV Използвана литература
I Увод
1.Определение за работна заплата
Работната заплата представлява част от брутния вътрешен продукт, разпределен за потребление между заетите лица в държавния, кооперативния и частния сектор. Тя включва всички начислени суми за отработено време по тридов договор, възнагражденията и доплащанията, предвидени в кодекса на труда и други закони, нормативни актове и колективните трудови договори.
2. Теория и методологически основи на работната заплата
Работната заплата или цената на работната сила е стойностна категория, която се налага в пазарното стопанство като универсална икономическа форма и започва да функционира в най-широки мащаби, едва при наличието и утвърждаването на следните условия и предпоставки:
- при отпадането на робската или феодална зависимост на човека, респ. след превръщането му от зависимо и безправно човешко същество в равноправен гражданин и юридическа свободна личност;
- при наличието на липса и/или при недостатъчни по-размер парични средства за средства за живот в определена част от икономически активното население;
- с наличието на достатъчно парични средства в друга част от населението, които на тази основа имат възможност да организират производствен процес, да заплащат на наетата работна сила и следователно да носят риск за постигнатите резултати;
-за работника заплатата се оказва единствен източник на храна и дрехи, а за работодателя тя е просто един от многото разходи по балансните сметки на фирмата. В национален мащаб работната заплата служи за стимулиране на икономиката, за търсенето и предлагането, вариант за спестяване на средства, които да се вложат в други области за общото икономическо израстване на страната.
II. Изложение
1.Видове механизми за определяне на работна заплата
Независимо от дадените определения за работна заплата, тя най-вече се състои от минимален и максимален праг. За да се определи равнището и динамиката на работната заплата, всяко предприятие трябва да разполага със специфични механизми за определяне и изменение на:
• минималната работна заплата за предприятието;
• основната заплата за отделните длъжности;
• допълнителните трудови възнаграждения;
• работната заплата в съответствие с положения труд;
• работната заплата вследствие на инфлация.
1.1 Минималната работна заплата е най-ниското трудово възнаграждение за положения труд или за постигнатите резултати, определена в закон, нормативен акт на Правителството, споразумение, колективен трудов договор и трудов договор. Тя се определя за страната, за отделните отрасли, региони и предприятия. За да се разработи конкретен механизъм за определянето и изменението на минималната работна заплата е необходимо да се вземат под внимание следните фактори:
- определяне на случаите, когато се променя тя;
- определяне на индикаторите за изменение;
- определяне на переодичността за промяна;
- определяне на обстоятелствата, които ще се отчитат при промяната;
- определяне на процедурите за постигането на по-горните фактори.
Всички посочени по-горе фактори се отнасят както на макроравнище в националната икономика, така и на микроравнище в отделните предприятия. За да бъде използвана тя за най-целенасочени решения, неминуему фирмата трябва да се намира в стабилно икономическо състояние. За тази цел предприятието би могло да определи точните граници на движение на заплащането и да постави праг, както в минималната точка, така и в максималната. За да се определи критичната такава, мениджърът трябва да притежава финансово икономическа и технологическа стратегия и с обуснована прогноза, чрез планове и програми, да осигури стабилен ръст на производителността. Когато се определят периодите, през които би могло да се промени минималната работна заплата за предприятието, трябва да се има в предвид, че те носят както положителни, така и отрицателни страни. Колкото по- рядко се променя заплатата, толкова по-малко разходи се правят. Независимо дали тези промени настъпват при по-квалифицирания или не толкова "развития" персонал, стабилността винаги води до печалба. В обратния смисъл - при по-редки промени на заплащането би могло да се получи дисбаланс в мотивационната среда,
а след това и социално напрежение. Xxxxx от персонала не би могъл да се развива на по-горно равнище, ако неговата заплата не расте.
1.1.1 Извод
Изводът от всичко казано до момента, е че освен ако ситуацията не го налага, не е много удачно да се променя на често размерът на минималната работна заплата.
1.2. Факторите, които трябва да се отчитат при една евентуална промяна са следните:
- потребностите на трудещите се и на техните семейства.
-общото равнище на работната заплата в страната.
-икономически фактори, включително изискванията за икономическо развитие на страната. Равнището на производителността на труда и подържане на целесъобразно равнище на заетостта;
- възможността за получаване на допълнителни, трудови и други възнаграждения;
- политика на предприятието за диференциация на работната заплата и др.
При наличието на трудов колективен договор, размерът на минималната работна заплата не може да бъде по-нисък от договорения. При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя ежемесечно се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата, установена за страната.
Към изменението на минималната работна заплата в предприятието се пристъпва ,когато се промени тази за цялата страна или за отрасъла /бранша/, в който попада фирмата или за региона.
Предложението за изменение на минималната работна заплата могат да се правят както от работодателя, така и от работниците по тяхна преценка.Те се правят в писмена и в устна форма. В тях се съдържат и мотиви за промените. Преговорите за определяне на нов размер на минимална работна заплата за фирмата могат да се водят независимо от това дали се водят преговори или са постигнати споразумения на национално, отраслово, браншово, регионално или общинско равнище.
- Когато не се постигне съгласие в преговорите споровете биха могли да се решат по реда на Закона за уреждане на колективните трудови спорове.
Във всички положения обаче, когато се определя минималната работна заплата, трябва много да се внимава. Наистина по-високата месечна заплата във фирмата от тази, договорена на национално, отраслово, браншово и териториално равнище, създава благоприятна мотивационна среда за повишаване на производителността. Но ако се увеличи тази заплата може да се провокира ръста на средната работна заплата с протичащите от това финансови затруднения.
1.2 . Средната работна заплата
На базата на посоченото до момента идва ред да се направи оценка и опит за формиране на средната работна заплата. Тя най-често се характеризира с посочване на длъжностите, качествата на работещите, личната мотивация, квалификациите. Механизмът по който се работи е следния:
- оценява се всяка длъжност по отделно;
- всички длъжности се подреждат във възходящ ред, като се степенуват;
- определя се размера на основното трудово възнаграждение и основанията за неговото изменение;
- това може да се направи с помощта или на метода на редовете, или на метода на квалификационните /длъжностните/ степени или на аналитичния метод.
Първият метод преминава през следните технологични фази:
- описание на длъжностите в предприятието
- сравняване на всяка длъжност с всички останали по сложност, отговорност, значимост за фирмата
- групиране на длъжностите в длъжностни степени в зависимост от тяхната сложност, отговорност и значимост за фирмата
- определяне размера на основната заплата за всяка длъжностна степен.
Описанието на длъжности трябва да предостави информация за това какви специални знания и професионални умения са необходими за ефективното изпълнение на длъжността, каква е отговорността, която носи изпълнителят, каква е значимостта на длъжността за цялото заведение. Цялата тази информация би могла да се получи от длъжностните характеристика /ако във фирмата има такива/, а документацията за анализа и проектирането на длъжностите /ако има данни за това/ и от специално организираното за това наблюдение на длъжностите. Но без тяхното описание не може да се направи никаква сериозна оценка и ранжиране, не могат да се определят и аргументират приемливи съотношения в основната заплата за отделния индивид в цялото.
Този метод за определяне на заплатата може да се извършва от специално наети за това лица, които да направят анализ и да степенуват длъжностите.
Използването на аналитичния метод за формирането на средната работна заплата е доста нашумяло в днешно време. Той се прилага най-често в средните и по- големи фирми, за подреждане на длъжностите в друг ред.Тъй като в този случай служителите изпълняват различна по вид работа, трудно тя би могла да се разчлени. Необходимо е да се оценява като цяло или по функции по следните основополагащи и водещи признаци:
- обхват и структура на дейността;
- степен на самостоятелност при изпълняването на задълженията;
- степен на повтаряемост на работата;
- сложност и качество на произвежданата продукция;
- сложност на използваните "оръдия на труда" или технологии за изработка;
- степен на отговорност /за решенията, за хората и т.н. /;
- организационно-управленчески връзки и подчиненост.
Така признакът "Обхват и структура на дейността" може да се разгледа в по- широк обхват. Съществува възможност да се изгради система от точки, която да позволи по-реалното оценяване на качествата на работника и да се определи с по- голяма точност средната заплата на принципа "за равен труд - равна заплата"
Определянето на средната работна заплата се формира чрез комбиниран анализ и на двете системи, без да се изключват взаимно. Това предопределя успехът в мотивацията на персонала и предизвиква собственика да търси още мотивиращи фактори, като допълва средните заплати чрез допълнителни трудови възнаждения.
1.3 Допълнителни трудови възнаждения.
Те са уредени в кодекса на труда и с Xxxxxxx за допълнителните и други трудови възнаграждения, приета с Постановление № 133 на Министерския съвет. Включват:
- заплащане за продължителна работа;
- заплащане при вредни или при други специфични условия на труд;
-заплащане за по-висока лична квалификация;
- заплащане за нощен труд;
- заплащане за извънреден труд.
2. Фактори, определящи работната заплата
При наличие на стоково, пазарно ориентирано стопанство, работната заплата е цената на работната сила или икономическата категория, която се формира на пазара на труда, в условията на свободно и доброволно договаряне между два свободни и независими един от друг субекта. Поставена и разгледана от правна гледна точка, работната заплата е материален резултат на доброволно и равноправно юридическо споразумение постигнато между две равноправни страни, респ. между стопански субект и физическо лице или между физически лица, израз на еквивалентна размяна на стойности и в конкретния случай
– замяна на свободно време и способност за труд на едно лице за временно ползване от друго лице, срещу парично или натурално възнаграждение. В този случай наемното отношение за полагане /ползване/ на труд между две страни се приема като правно издържана сделка, при което едната страна - собствениците на работната сила на принципа на еквивалентната размяна, предоставят собствената си работна сила по договор на собствениците на капитал /втората страна/, които от своя страна се задължават да ги възнаградят за труда и времето на тяхното използване. Това възнаграждение респ. получената работна заплата собствениците на работната сила ползват за закупуване и присвояване на стоки и услуги осигуряващи им необходимите средства за живот. В конкретния случай съществува и има реално проявление на един вид юридически издържан договор /договор за наем/, форма на писмено или устно споразумение между две независими и равноправни една от друга страни – страна собственик на работната сила и страна собственик на капитала, при което, първият субект по договора следва да отработи определено календарно време /ден, месец, година/, срещу което следва да получи в замяна парично възнаграждение, докато вторият субект по същия този договор, който използвайки работната сила и част от свободното време на собственика на работната сила, следва да заплати предварително уговореното парично възнаграждение, придобило в стопанския живот на страните с пазарни икономики формата на работна заплата.
2.1 Фактор качество на работната сила
Качество на работната сила, в лицето на нейните професионално-делови и квалификационни характеристики представлява и един от основните и първостепенни заплато-определящи фактори при формирането на цената на предлаганата и наемана на пазара на труда работна сила.
По-принцип търсенето на пазара на труда намира израз в търсенето от страна на работодателите на работна сила с определени качества – професионални, квалификационни, делови, физически, духовни, интелектуални и т.н. Работната сила, която се отличава с особено добри и високи професионално- квалификационни качества, се оценява много по-високо от останалата, тъй като за нейното създаване и подържане се изразходват много повече усилия и парични средства, което на пазара на труда изисква и по-висока цена. По-голяма цена изисква и работната сила притежаваща по-редки, уникални и дефицитни професионално-квалификационни качества като уникалност на постиженията, бързина на изпълнението, висока степен на адаптивност, съобразителност, решителност, прецизност, отговорност, възможност за изпълнение на близки и сродни професии и специалности, наличие на висока квалификация и др. подобни.
2.2. Фактор съвкупно търсене и предлагане на работната сила на пазара на труда
- при предлагане на работна сила на пазара на труда, в размери по-ниски от нейното търсене – номиналният паричен размер на работната заплата се отклонява трайно над стойността на необходимата материално-веществена и духовна издръжка;
- при предлагане на работната сила на пазара на труда, в размери по-високи от нейното търсене – номиналният паричен размер на работната заплата се отклонява трайно под стойността на необходимата материално-веществена и духовна издръжка;
При съвременните условия влиянието на търсенето и предлагането на работна сила върху паричната /номиналната/ заплата не е безусловно. Водещата причина за това е липсата на свободна конкуренция, затруднен контакт и силно опосредстване на тази връзка, в реалния процес на търсене и предлагане на работна сила. По съществените причини за това могат да се отнесат до следното:
- движението на работната сила по територията на страната не е напълно свободно, пред вид наличието на такива фактори като например недостиг на жилища в районите, търсещи работна сила, нежелание от промяна на социалната среда, липса на възможности и желание за преквалификация или придобиване на друга професия и специалност и т.н.;
- политиката на отделни работодатели по задържането и привличането на квалифицирани и висококвалифицирани работници и специалисти, обикновено осъществено чрез определянето на по-високо ниво на изплащаните заплати и
извършено в разрез и извън параметрите на нормалното търсене и предлагане на работна сила;
- намесата на държавата, чрез регулаторната дейност по-отношение на заплатата;
- определени действия на синдикалните организации, по-повод и във връзка защитата на наемния труд;
- деформиращото влияние на принципа “за равен труд – равна заплата” в отделната фирма и предприятие. По правило неговото спазване ограничава работодателите да определят заплати на новопостъпващи работници и служители в зависимост от търсенето и предлагането и т.н.;
2.3. Фактор социално- икономическа политика
Известно е, че всяко правителство изпълнява и провежда конкретна социално- икономическа политика, която обикновено се декларира по-време на избори. Тази политика може да има различни измерения и приоритети, в посока на увеличение или намаление на данъчната и социално-осигурителна тежест, в утвърждаването на различни принципи, насоки и доминанти при разпределението и преразпределението на добавената стойност на национално и фирмено равнище, по начина на формиране и използване на държавния бюджет, което от своя страна оказва динамично и твърде противоречиво влияние върху работната заплата.
Действието на фактора “Социално-икономическата политика на правителството” върху заплатите следва да се разгледа задължително през призмата на държавното регулиране на икономиката и съставянето на държавния бюджет, намиращо материален израз в съвкупността от нормативи на данъчната, финансовата и осигурителна система. При неизменни други условия, чрез величината на тези нормативи държавата регулира и на практика предопределя пропорциите на разпределение и преразпределение на новосъздадения доход, конкретизира и регламентира размерите на държавните инвестиции, средствата на социалните плащания към населението и социалната защита, изплащането на дължимите суми по външния и вътрешен дълг, осигуряването на необходимите средства за образование, здравеопазване и др. обществено-контролирани дейности като:
- регламентиране на задължителна минимална работна заплата за страната;
- регламентиране на нормативи за данъчно облагане и формиране на бюджетните приходи и разходи;
- регламентиране на нормативи за задължителни социални и здравно осигурителни вноски, респ. на приходите и разходите на осигурителните фондове;
- косвеното регулиране на добавената стойност /остатъчната печалба/ на фирмата,
чрез нормативите на фиска и социално-осигурителната система;
- чрез пропорциите на разпределение на добавената стойност /печалбата/ в
отделната фирма, респ. изплатените годишни премии и други бонуси от печалбата;
- от размера на работните заплати, предназначени за издръжка на държавните и общински служители;
Следователно в процеса на размяната, при покупко-продажбата /респ. наемането/ на работна сила на пазара на труда, както и при размяната на получените парични знаци със стоки и услуги на стоковия пазар, работната заплата изпитва определени връзки и зависимости, които влияят и отклоняват издръжката на работната сила, респ. цената на работната сила от нейната стойност, в една или друга посока. При формирането и регулирането на заплатите тези връзки и зависимости имат изключително силно проявление върху нейната величина, придобивайки характер на основополагащи фактори, при което могат да бъдат идентифицирани на макро или на микро-равнище, чрез следните трудови и икономически категории:
А/ Усреднената /общоприетата/ издръжка на работна сила от даден вид, професия или специалност;
Б/ Индивидуалните /персонални/ различия в трудовите качества на човека като професионално-делова и квалификационна характеристика на предлаганата и използвана в процеса на труда работна сила;
В/ Съотношение в търсенето и предлагането на работна сила на пазара на труда;
Г/ Ръст на изменение /динамика/ на потребителските цени на стоковия пазар /инфлация/;
Д/ Социално-икономическата политика на правителството, конкретизирана в данъчната и личната осигурителна тежест /ЛОВ/;
2.4. Фактор „ Издръжка на живота”
Факторът, който закономерно доминира и има основополагащо значение при формиране на цената на наетата работна сила и на тази основа при определяне величината на трудовото възнаграждение на заетите работници и служители в сферата на производството е социално-икономическата категория “Издръжка на живота”. Това е базисната /изходната/ позиция, социално-икономическата и биологично-физиологичната платформа, спрямо която и от която се извършва определянето на средствата за живот на населението в дадена страна, на материалната издръжка на неговата трудоспособна част и на тази основа на цената на работната сила /заплатите/, осигуровките, обезщетенията, както и на необходимите средства за социално подпомагане.
Стойността или обществено-необходимите разходи на издръжката на наетата работна сила е обективно предопределена величина, която работодателите като представители на собствениците на капитала не могат да променят произволно и безнаказано. В тази връзка следва да посочим, че в основата на всички тези парични
разходи, осигуряващи нормалната издръжка на функциониращата работна сила, стоят жизнени потребности на човека, които по своя вид, обем, структура и темпове на нарастване са практически неограничени, като възможностите за тяхното задоволяване се предопределя, както от величината на разполагаемите природни ресурси, но така също и от достигнатите темпове на производителност на труда, респ. от създадения БВП в страната, от пропорциите на неговото разпределение, извършено в резултат на провежданата от правителството социално-икономическа политика и др. специфични фактори като качеството на работната сила, които са предмет на предстоящо разглеждане и осветляване.
В принципен вид, издръжката на живота, респ. издръжката на работната сила представлява макроикономически показател, който характеризира съвкупността на характерните и най-масово употребявани потребителски стоки и услуги от населението в даден период, страна или регион, в съответствие с традиционно установения жизнен стандарт и начин на живот, както и при конкретно установено равнище на техните цени. Определянето на издръжката на живота под формата на отчет за стойността на характерната и типична потребителската кошница на населението предполага установяването на фактическата структура и реално закупени количества от потребителски стоки и услуги по съответните цени, за един по-продължителен период от време – месец, тримесечие или година. Фактически чрез практиката на периодично извършваните статистически наблюдения за издръжката на живота, оторизираните държавни органи следят и определят динамиката на изменение във вида /структурата/, цените и “теглата” на отделните стоки и услуги в потреблението на отделните граждани и български семейства
/домакинства/.
Определянето на издръжката на живота, респ. издръжката на работната сила
се извършва с помощта на редица методи, по-важните от които са:
- Нормативният метод;
- Методът на фактическото потребление;
- Коефициентен метод;
- Експертен метод;
- Метод на пренесените нормативи;
-Метод на дискусията;
- Метод на договарянето;
- Определяне на издръжката на живота на база “социологически анкети и проучвания;
2.5. Фактор “Издръжка на работната сила”
Паричната издръжка на нискоквалифицираната работна сила при формирането на заплатите има твърде особено и противоречиво проявление в практиката. Така например в различните исторически епохи социалният или жизнен минимум получават твърде различно тълкуване
Смисълът на този принцип е, че работната заплата на представителите на най- простия труд /неквалифицираните работници/ винаги ще бъде на нивото на абсолютния жизнен минимум необходими средства за съществуване или незначително над него. Така, всяко по-чувствително повишаване на реалната работна заплата над необходимите средства за физическото съществуване на човека, повишава неговия жизнен стандарт и създава условия за нарастване на населението по-бързо, спрямо ръста на хранителните продукти и на материалните условия в цялост. В резултат на нарастване на населението в трудоспособна възраст, предлагането на работна сила започва да надвишава нейното търсене, което естествено поражда обратната тенденция – намаляване на работната заплата до равнището на средствата, необходими за физическото съществувание на човека. От тази гледна точка Xxxxxxx и неговите последователи, считат, че първо, нарастването на работната заплата представлява само временно нейно състояние и второ, че работната заплата е доминиращият фактор, които регулира търсенето и предлагането на пазара на труда.
В сферата на производството, издръжката на работната сила се осигурява по линия на различни и най-разнообразни източници. По вид и форма, източниците осигуряващи издръжката на работна сила се диференцират в няколко направления, както следва:
- Трудово възнаграждение;
- Осигурителни вноски /лични и на работодател/;
- Бонуси, премии, награди, изплащани от печалбата на фирмата;
- Средства за квалификация и преквалификация;
- Средства за охрана и условия на труд;
- Средства за социално-битово и културно обслужване;
- Средства за текуща профилактика и здравно обслужване;
В съответствие с гореизложеното, работната заплата като форма и израз на издръжката на наетата работна сила е необходимо да бъде разглеждана в тесен и широк смисъл, а именно:
І. Работна заплата в тесния смисъл представлява периодичното /ежемесечно/ изплащано на наетите лица под формата на номинално трудово възнаграждение; ІІ. Работна заплата в широкия смисъл представлява цялата съвкупност от трудови възнаграждения и парични плащания извършвани от работодателите
/елементите посочени по- горе, по-отделни направления/, с което се осигурява необходимата и възможно най-пълна издръжка на функциониращата работна сила в процеса на производството.
В съответствие с гореизложеното, съдържателната характеристика на отделните съставни елементи на работната заплата в широкия смисъл, може да бъде обобщена и конкретизирана в следните по-важни и структуроопределящи елементи като:
Осигуровките, които работодателите правят за работещите по трудово правоотношение, са задължителните вноски във фонд “Държавно обществено осигуряване”, доброволните вноски в този фонд или в застрахователни организации
за социално осигуряване и застраховане на наетите лица за различните осигурителни случаи, задължителните вноски за осигуряване при риска безработица, както и за здравните осигуровки.
Задължителното социално осигуряване на наетите лица, което се прави от работодателите, се разпростира върху всички заети в държавни, обществени, кооперативни, смесени или частни предприятия, органи и учреждения или при частни лица, независимо от характера и продължителността на тяхната работа и начина, по който тя се заплаща. То се подразделя и изплаща в следните целево регламентирани направления:
- ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ;
- ОСИГУРЯВАНЕ ЗА ОБЩО ЗАБОЛЯВАНЕ И МАЙЧИНСТВО;
- ОСИГУРЯВАНЕ ЗА ТРУДОВА ЗЛОПОЛУКА И ПРОФЕСИОНАЛНА БОЛЕСТ;
- ОСИГУРЯВАНЕ ЗА БЕЗРАБОТИЦА;
- ДОПЪЛНИТЕЛНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ;
- ЗДРАВНО ОСИГУРЯВАНЕ;
2.6. Фактор “Брутен вътрешен продукт /БВП/”
Този фактор е посочен още от класиците икономисти при анализа за същността на работната заплата, които посочват съществената роля и отражение, което има създаденото материално и духовно богатство в страната, респ. “произведения в даден период от време БВП на страната”. Макар и разгледан на втори план, това е факторът, който при равни други условия предопределя максимално-възможната величина на материално-веществената и духовна издръжка на работната сила и източника на средства за живот в съответната страна. БВП регламентира и предопределя от една страна стойността на издръжката на работната сила, а от друга темповете на изменение /нарастване или намаление/ на производителността на труда на едно лице от населението. Увеличението на БВП при неизменна или намаляваща численост на населението, означава ръст на физическия обем на произведените стоки и услуги в страната, което е условие и предпоставка за повишаване на потреблението на населението, в т.ч. и на заетите работници и служители. При неизменна численост на населението, динамиката и увеличението на БВП предполага нарастване на националната производителност на труда, което при равни други условия е условие и предпоставка за по-висок жизнен стандарт на населението и съответно – източник и основание за повишаване на реалната работна заплата на работниците и служителите. Връзката и зависимостта на работната заплата от БВП има строго предопределена икономическа логика и макроикономическа обосновка. Така например нарастването на БВП в страната изисква и функционално е свързано с адекватно увеличение на паричната маса в сферата на обръщението. Всяко друго състояние на паричната маса в обръщението в посока на запазване или намаление при реален ръст на произведените стоки и услуги е икономически необосновано, тъй като това ще означава само едно -
залежаване и липса на реализация на допълнително произведените стоки и услуги при производителите. Следователно нарастването на БВП е икономическо основание и обективно изискване за растеж на доходите, като израз и следствие на увеличената паричната маса в обръщението на страната. Допускането на обратната възможност при растеж на БВП има и допуска едно, единствено решение – създаването на условия и предпоставки за залежаване на произведените стоки и услуги. Липсата на парични средства неминуемо ще подаде сигнал на предприемачите за ограничаване темповете на производството, ще обуслови състояние на стагнация и на тази основа - предпоставка за нарастване на безработицата.
Разглеждането на връзката работна заплата – произведен БВП, като глобален източник на доходи във всяка страна неизбежно налага по-детайлното отчитане на ролята и влиянието на този фактор върху паричната издръжка и възнаграждението на работната сила. В същност ролята и отражението на БВП върху работните заплати е изключително сложно и комплицирано по-своя характер. В това отношение е необходимо да посочим следните принципни постановки, които най- общо бихме групирали в следното:
Първо. Величината на БВП не се отразява пряко и непосредствено върху работната заплата на заетите работници и служители. Върху величината на работната заплата оказва влияние само известна част от БВП – категорията “коригиран БВП”, който се формира след редица корекции в посока на намаление от първоначалната величина на произведения БВП на страната, в следните направления:
а/ отчисленията от БВП на финансови средства за изплащане на външния държавен дълг /чрез данъчните нормативи на държавния бюджет/;
б/ отчисленията от БВП на финансови средства за осъществяване на планираните държавни инвестиции и за реализиране на екологични проекти / чрез данъчните нормативи на държавния бюджет;
в/ отчисленията от БВП на финансови средства за осъществяване на социалното осигуряване и социалното подпомагане / чрез данъчните нормативи на държавния бюджет и осигурителните вноски на работодател и личните осигурителни вноски на осигурените лица ;
г/ отчисления от БВП на финансови средства, свързани с доходите на самонаетите лица и дохода на предприемачите за вложения капитал;
Второ. Коригираната величина на БВП не влияе върху цялата работна заплата, а само върху точно определена нейна част – минималната работна заплата. Това е така, защото работната заплата като специфична икономическа категория се формира децентрализирано, в рамките на отделната фирма /организация/ и в условията на разпределение на добавената стойност в съответната фирма, изискващо преди всичко отчитане и разпределение на реализираната печалба.
Трето. На макро-равнище връзката и зависимостта на работната заплата от БВП се опосредства, както от равнището и динамиката на националната
производителност на труда, но така също и от показателя за числеността на населението.
Четвърто. Успоредно с възможния ефект на намаление на стойността на издръжката на работната сила в резултат на увеличаване на производителността на труда, следва да посочим, че величината на работната заплата изпитва едновременното и противоречиво въздействие и на друг, изключително силен и динамичен фактор, който произтича от глобалното въздействие на научно- техническия прогрес върху качествата на работната сила и на тази основа върху структурата и динамиката на материално-веществената и духовна издръжка на съвременния човек.
Пето. Обстоятелството, че величината на работната заплата се формира и регулира в условията на разпределение на БВП, другият фактор, който има роля и предопределя нейното равнище и динамика в сферата на производството, представлява социално-икономическа политика на правителството.
Шесто. Номиналната парична заплата е стойностна категория и като такава функционално се обуславя, не само от издръжката на работната сила, БВП и пропорциите на неговото разпределение, но така също и от действието на фактора “Равнище и динамика на фирмената печалба”, респ. от пропорциите на нейното разпределение.
2.7. Фактор количество и качество на живия труд
За разлика на част от посочените до тук фактори, имащи предимно косвено въздействие върху издръжката на работната сила, то количеството и качеството на живия труд има много пряко и непосредствено отражение върху работната заплата. В това отношение триадата - издръжка на работната сила, количеството и качеството на труда и работната заплата се намират в много силна, взаимообусловена и функционална предопределена зависимост. В този смисъл действието и проявлението на фактора “Количество и качество на живия труд” върху работната заплата има доминиращо и приоритетно въздействие. Става въпрос за това, че трудът придружен с конкретен трудов резултат, като показател и заплатоопределящ фактор, наред с издръжката на работната сила има много съществена роля и значение при диференцирането на заплатите. В случая важи икономическата аксиома, а именно правилото, че без труд няма резултати, а без конкретен резултат от труда няма и не може да съществува процес на разпределение. Така в фундаменталната и основополагащата зависимост “издръжка на работната сила” - “равнище и динамика на работна заплата”, липсата на опосредствуващото звено – факторът “труд” придружен с конкретен трудов резултат, прави цялата процедура по определяне на работната заплата безпредметен.
При неизменно влияние на факторите “Издръжка на работната сила”, търсене и предлагане на работна сила, БВП и социално-икономическа политика, както и при разход на труд в размери, надвишаващи средните параметри в отрасъла /страната/, стойността на паричната издръжка на работната сила се отклонява в зависимост от вложеното количество и качество на труда, както следва:
- При влагане от страна на наетите лица във фирмите на по-голямо количество и качество жив труд спрямо параметрите, характеризиращи средните или нормалните/общоприетите/ за страната и отрасъла/бранша/ - там, цената или номиналният размер на паричната заплата започва да се отклонява трайно над стойността на необходимата издръжка на наетите лица;
- При влагане от страна на наетите лица във фирмата на по-малко количество и качество жив труд спрямо параметрите характеризиращи средните или нормалните/общоприетите/ за страната и отрасъла/бранша/ - там, цената или номиналният размер на паричната заплата по-правило съвпада със стойността на необходимата издръжка на наетите лица;
2.8. Фактор “сила, тежест и значимост на синдикалните организации”
В съответствие със законово регламентирано изискване за участие на синдикалните организации при договарянето на заплатите, тяхната роля, тежест и значимост се проявява като фактор, който влияе върху равнището и динамиката на цената на работната сила, особено в процеса на колективното договаряне. В същност този фактор се проявява като противодействие на действията на правителството и работодателите, по отношение размера и динамиката на определените трудови възнаграждения, ръста на потребителските цени и провеждана социална политика. При всички случаи на намаление на реалната работна заплата и ограничаване на социалните придобивки на заетите лица, синдикалните организации като представителни организации на работниците и служителите реагират в посока на запазване и разширяване полето на достигнатите равнища на възнаграждения и социални придобивки.
На основата на посочените връзки и зависимостти в сферата на производството, равнището и динамиката на номиналната работна заплата варира в една или друга посока, при което отделните фактори могат да бъдат конкретизирани и индентифицирани със следните показатели:
А/ Стойност на издръжката на работната сила – средна или обществено- необходима;
Б/ Минимален /социално допустим/ размер на стойността на издръжката на работната сила;
В/ Трудови качества /професионално-делови и квалификационни/ на работната сила;
Г/ БВП на страната /национална производителност на труда/;
Д/ Социално-икономическа политика на правителството и пропорции за разпределение на БВП;
Е/ Добавена стойност /печалба/ на фирмата;
Ж/ Социално-икономическа фирмена политика на работодателите и пропорции за разпределение на печалбата;
З/ Количество и качество на вложения жив труд;
И/ Тежест и значимост на синдикалните организации;
В съответствие с направените по-горе разсъждения, както и посочването на същностните и основополагащите фактори на работната заплата в отделните сфери и сектори на цялостния възпроизводствен процес, дават основание за формулиране на редица принципни изводи. В тази връзка на този етап на изследване действието на тези фактори следва и е целесъобразно да бъдат диференцирани и обвързани със стойността и цената на издръжката на работната сила, както следва:
Първо – фактори, детерминиращи стойността на издръжката на работната сила, респ. на трайно и обективно проявяващи се фактори, които определят обществено-необходимия размер на издръжката /стойността на живота/ на наетите лица на национално или макро-равнище;
Второ – фактори, определящи конкретният размер на цената на работната сила, респ. на фактори, които отклоняват равнището, динамиката и съотношенията в работната заплата спрямо реалната стойност на издръжката на работната сила, обективно обусловена на национално равнище и които се проявяват изключително на ниво конкретна фирма, предприятие, организация, както следва:
І. Фактори, определящи стойността на издръжката на работната сила:
- МАТЕРИАЛНО-ВЕЩЕСТВЕНА И ДУХОВНА ИЗДРЪЖКА НА РАБОТНАТА СИЛА, РЕСП. ЖИЗНЕН СТАНДАРТ НА НАСЕЛЕНИЕТО;
-БВП НА СТРАНАТА /НАЦИОНАЛНА ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ НА ТРУДА/;
- СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО И ПРОПОРЦИИ НА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА БВП /СТЕПЕН НА ДЪРЖАВНО РЕГУЛИРАНЕ/;
-КОЛИЧЕСТВО И КАЧЕСТВО НА РАЗХОДА НА ЖИВ ТРУД /В РАМКИТЕ НА УСРЕДНЕНИТЕ И ОБЩОПРИЕТИ ПАРАМЕТРИ НА НАЦИОНАЛНО РАВНИЩЕ/;
ІІ. Фактори определящи цената на работната сила:
- ТРУДОВИТЕ КАЧЕСТВА НА НАЕТАТА РАБОТНА СИЛА;
- КОЛИЧЕСТВО И КАЧЕСТВО НА ЖИВИЯ ТРУД /ПО ПАРАМЕТРИ, КОИТО СЕ ОТКЛОНЯВАТ НАД УСРЕДНЕНИТЕ И ОБЩОПРИЕТИ НАЦИОНАЛНИ РАВНИЩА/;
- ТЪРСЕНЕ И ПРЕДЛАГАНЕ НА РАБОТНА СИЛА НА ПАЗАРА НА ТРУДА;
- РЪСТ НА ПОТРЕБИТЕЛСКИТЕ ЦЕНИ /ИНФЛАЦИЯ ИЛИ ДЕФЛАЦИЯ;
- ОБЕМ /РЪСТ/ НА РЕАЛИЗИРАНАТА ПЕЧАЛБА ОТ ФИРМАТА;
- ПРОПОРЦИИ НА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
ВЪВ ФИРМАТА / РЕАЛИЗИРАНАТА ПЕЧАЛБА/;
- РОЛЯ И ДОГОВОРНА ТЕЖЕСТ /ЗНАЧИМОСТ/ НА СИНДИКАЛНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ;
3. Форми на работната заплата
Формите на работната заплата се определят от това как се измерва количеството на вложения труд. За да се отчетат разликите във вложения труд на отделните работници при една и съща по сложност и трудност извършена работа, е необходимо да се избере и прилага адекватна и подхо-дяща форма и система на работната заплата за съответната категория пер-сонал. Теорията и практиката познават две форми на работната заплата: сделна и повременна.
При сделната форма работната заплата се определя от количеството на произведената продукция и разценката на работната заплата за единица продукция. Това означава, че се прилага в случаите, когато може да се определи с достатъчна точност изразходваният от работника труд, чрез количеството на произведените от него изделия при спазване на изискванията за качество на продукцията. Размерът на работната заплата на работника за определено време при сделната форма на заплащане се определя от количеството доброкачествена продукция произведена за същото време.
Повременната форма на заплащане на труда се изразява в определяне размера на работната заплата съобразно количеството на отработеното време, а не според обема на произведената продукция или извършената работа. Заплаща се на ден или на месец, на база на основните месечни заплати. По тази форма се заплаща: труда на работниците в строго регламентирани производствени процеси, в които те не могат да влияят върху обема на продукцията, труда на специалистите, ръководителите, помощния персонал и охраната.
Основната слабост на повременната форма на работната заплата е това, че не мотивира работниците и служителите към подобряване на резултатите от
осъществяваната трудова дейност и не стимулира постигането на по-висока ефективност в процеса на труда.
4. Системи на работната заплата
Системите на работната заплата са съвкупност от показатели, норми и нормативи и правила за определяне на резултатите от труда, на различните категории персонал и съответстващите им работни заплати. Те притежават два механизма: оценъчен и стимулационен.
Оценъчният механизъм служи за определянето на резултатите от труда на заетите в предприятието.
Стимулационният механизъм служи за определяне размера на работната заплата в зависимост от постигнатите резултати от труда.
Системите на работната заплата с пълна /глобална/ зависимост на трудо-вото възнаграждение от резултата на труда са, както простата сделна форма на работната заплата, основана на разценковото заплащане, акордното възнаграждение, но така също и разнообразните премиални системи на работната заплата, обвързващи цялото планирано трудово възнаграждение на работниците с резултатите, характеризиращи ефективността на произ-водството.
Сделната и повременната форма на работната заплата се прилагат чрез еднофакторни и многофакторни системи на работната заплата.
При еднофакторните системи работната заплата се определя от единия от двата фактора – количеството продукция или отработе-ното време.
При многофакторните системи, които понастоящем се използват ши- роко в практиката, работната заплата на работниците се формира не само под влияние на количеството на произвежданата продукция, но и под влияние на редица други количествени и качествени показатели предполагащо, че тяхната материална заинтересованост се насочва не само към изпълнение на
количествения показател, но и към изпълнение на качествените показатели на ефективността.
В зависимост от насоката на материалната заинтересованост многофак-торните системи на работната заплата могат да бъдат разграничени на еднопосочни или на разнопосочни.
Еднопосочните многофакторни системи са тези, при които, както
основното възнаграждение, така и допълнителното трудово възна-граждение се формира под влиянието и единствено на основата на използване на еднотипни количествени показатели, т.е. главно чрез равнището и динамиката на произведената продукция.
Разнопосочни многофакторни системи са онези, при които допълни-телното трудово или премиално възнаграждение на работници и слу- жители се формира под едновременното влияние на количествени и качествени показатели.
В зависимост от конкретния начин, по който се отчита влиянието на отделните фактори /показатели/ при определянето на допълнителното тру-дово възнаграждение /премията/, многофакторните системи могат да се проявяват като зависими или като независими.
Зависими многофакторни системи са тези, при които за основа при изчисляването на допълнителното трудово възнаграждение /премията/ на изпълнителите се използва определената основна заплата на лицето. За целта основната заплата се коригира с определен процент /или коефициент/, който отразява изпълнението.
Независимите многофакторни системи на работната заплата се характеризират с обстоятелството, че всеки от заплатоопределящите показатели има и оказва самостоятелно влияние върху величината на трудовото възнаграждение. При тези системи, отделните фактори, оказващи влияние при определянето на заплатата, се проявяват отно-сително самостоятелно. В тази насока могат да се отнесат системите, стимулиращи работниците и служителите към икономия на
суровини, материали и енергия, инструменти, намаляване на неизбежния брак и т.н.
Приложението на многофакторните системи изисква изясняване елемен- тите на брутната работна заплата:
1. основна заплата – за произведено количество продукция или отра-ботено време.
2. текущи премии и надбавки (за месеци или тримесечие) – за подоб-ряване на качеството, количествени преизпълнения, икономия на материали и други.
3. допълнителни възнаграждения за неблагоприятни и други специфични условия на труд – за работа във вредна и опасна за здравето среда и други.
4. други възнаграждения и обезщетения, регламентирани в Кодекса на труда и други нормативни актове – за нощен труд, за работа в почивни и празнични дни, за платен отпуск, отсъствие по майчин-ство и други.
5. индексации и компенсации на заплатите, отразяващи равнището на инфлация и поскъпването на живота..
6. целеви награди и премии за годишни резултати от положения труд. Наградите са за изпълнение на определени задачи – бързо преодо-ляване на аварийни ситуации и други подобни, а премиите – за принос за нарастване на печалбата.
БВП на България 1990-2010 | |||
Година | БВП млн. лв. | Прираст | БВП на глава от населението лв. |
1990 | 45 | ...... | 7 |
5. Динамика и равнище на БВП в България 1990-2010г.
1991 | 131 | -8,45% | 26 |
1992 | 195 | -7,27% | 39 |
1993 | 299 | -1,48% | 50 |
1994 | 526 | 1,82% | 88 |
1995 | 878 | 2,86% | 184,7 |
1996 | 1581 | -9,03% | 211 |
1997 | 16909 | -1,65% | 2097 |
1998* | 22992 | 4,86% | 2715 |
1999 | 24309 | 1,95% | 2898 |
2000 | 27399 | 5,73% | 3274 |
2001 | 30299 | 4,15% | 3756 |
2002 | 33189 | 4,65% | 4118 |
2003 | 35812 | 5,51% | 4426 |
2004 | 39824 | 6,75% | 4989 |
2005 | 45484 | 6,36% | 5529 |
2006 | 51783 | 6,51% | 6411 |
2007 | 60185 | 6,45% | 7379 |
2008 | 69295 | 6,22% | 8753 |
2009 | 68322 | -5,22% | 9760 |
2010 | 70511 | 0,20% | 10073 |
*Данните до 1998 г. са преизчислени от BGL в BGN (1000 BGL = 1 BGN).
BGL – за стойности преди деноминацията от 1999г. BGN – за стойности след деноминацията от 1999г.
5.1. Същност на БВП
БВП (брутен вътрешен продукт) е сумата от пазарните стойности на всички крайни стоки и услуги, произведени в страната за определен период от време (обикновено 1 година) от фактори на производството, разположени на територията на страната, без значение чия собственост са. Чистият вътрешен продукт е общата пазарна стойност на всички крайни стоки и услуги, произведени за определен период от време (1 година) в икономиката минус стойността на изнесения за това производство капитал. БВП включва капиталовите блага за възстановяване и
разширяване (брутните инвестиционни разходи), разходите за лично потребление, правителствените разходи за стоки и услуги и нетния експорт (експортът минус импорта).
5.2. Видове БВП
БВП може да е реален или номинален. Номиналният БВП е БВП, измерен в текущи цени, а реален БВП е БВП, измерен в постоянни цени.
млн. лв.
80000
70000
60000
50000
40000
БВП
30000
20000
10000
0
1990
1995
2000
2005
2010
5.3. Оценка
БВП е индикатор за „вътрешната” икономическа активност. БВП е незаменим инструмент за установяване на икономическото благосъстояние в различните страни. То е пряко свързано с БВП на глава от населението. Определя стойността на издръжката на работната сила и темповете на изменение на производителността на труда на едно лице от населението.
От 1989г. до 1997г. българската икономика е в рецесия. В периода 1993-1995г. се забелязва плавно повишаване на БВП, в сравнение с предходните години. През 1994г. и 1995г. прирастът достига положителни стойности преди спада от почти – 10% през 1996г. До 2010г. БВП на страната расте непрекъснато и неравномерно и
надвишава стойности от 4%. От 2008-2009г. към настоящия момент икономиката ни е отново в рецесия.
6. Динамика и равнище на разходите в Държавния бюджет на България 1990-2010г.
6.1. Същност на държавните разходи
Всекидневно в пазарното общество се извършват многобройни сделки между стопанските субекти. Те пораждат определено движение на парични потоци, които в своята цялост образуват финансовата система на стопанството. Бюджетът на държавата е част от нея. В него се акумулират парични потоци от стопанските субекти към държавата и от нея към стопанските субекти и членовете на обществото. В този план бюджета е инструмент за преразпределение на финансовите ресурси, за да може държавата да изпълни своите икономически и социални функции.
6.2. Видове държавни разходи
Групирането на бюджетните разходи по определени признаци позволява да се разкрият насоките и приоритетите на държавната намеса в стопанската и социална дейност. Те, в зависимост от икономическото предназначение и функции, се класифицират както следва:
По предназначение: По функции:
1. Текущи разходи 1. Общи публични услуги
- за заплати и осигуровки 2. Отбрана
- за покупка на стоки и услуги 3. Вътрешен ред и сигурност
- за субсидии 4. Образование
- за лихви по вътр. и межд.заеми 5. Здравеопазване
2. Капиталови разходи 6.Социално осигуряване
3. Разходи по структурната реформа 7. Икономически услуги
4. Трансфери от и за държавния 8. Други разходи бюджет
6.3. Динамика на инвестициите и разходите за крайно потребление 1990-
2010г.
година | разходи за крайно потребление млн. лв. | Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи (инвестиции) млн. лв. |
1990 | 12,7 | 14 |
1991 | 14,8 | 29 |
1992 | 22,4 | 54,6 |
1993 | 31,1 | 56,8 |
1994 | 46,8 | 84,2 |
1995 | 722 | 125,9 |
1996 | 1398 | 268,2 |
1997 | 14290 | 2364 |
1998* | 18888 | 3388 |
1999 | 21110 | 4600 |
2000 | 23935 | 5409 |
2001 | 27022 | 6694,3 |
2002 | 29342 | 7220,5 |
2003 | 31935 | 8503 |
2004 | 35330 | 9949,6 |
2005 | 39816 | 13262,5 |
2006 | 44247 | 17742,9 |
2007 | 51532 | 27446,6 |
2008 | 57496 | 29424,2 |
2009 | 54293 | 21274,3 |
2010 | 55392 | 16218,3 |
* Данните до 1998 г. са преизчислени от BGL в BGN (1000 BGL = 1 BGN).
BGL — за стойности преди деноминацията от 1999г. BGN — за стойности след деноминацията от 1999г."
6.3.1. Инвестиции
6.3.1.1. Същност
Инвестициите или както се наричат още разходи за брутно формиране на капитала, са важен елемент на съвкупните разходи. Всъщност инвестициите са поток от разходи за дълготрайни активи (основен капитал) – сгради, машини, оборудване и за попълване наматериални запаси с оглед на изгода в бъдещи периоди.
млн.лв.
6.3.1.2 Оценка
Инвестициите са елемент на разходната структура на БВП и са свързани с процеса на капиталообразуването. Благодарение на тях се създава възможност в бъдеще да се произвежда и потребява повече. Инвестициите на България в периода 1995-2005г. се увеличават плавно и неравномерно.След 2005г. инвестициите растат значително, за да достигнат най-високите си резултати през 2008г. През 2009г. се наблюдава спад на инвестициите, последван от увеличение през 2010г., което достига стойности по-ниски от 2008г.
6.3.2. Разходи за крайно потребление
6.3.2.1 Същност
В икономиката на страната се създават множество стоки и услуги, резултат от дейността на всички фирми. Сумата от техните пазарни стойности е съвкупния продукт на обществото. Само част от тези стоки и услуги обаче са за крайно потребление и те се включват при изчисляването на БВП. Останалите от произведените стоки и услуги се използват за производството на други стоки и услуги и се наричат междинни стоки и услуги. Крайните стоки и услуги се използват за крайно потребление от домакинствата за консумация, за потребление, от бизнеса за инвестиции, от държавата за нейните нужди и потребности и от чужденците.
Разходите за крайно потребление се формират в три основни сектора на макроикономиката:
1. Частен – включва дейността на домакинствата и частния бизнес
2. Правителствен или държавен – включва дейността на държавата
3. Чуждестранен – дейностите, свързани с външно-икономическите връзки на страната.
млн. лв.
Разходи за крайно потребление
1990-2010
70000
60000
50000
40000
30000
20000
10000
0
1990
1995
2000
2005
2010
6.3.2.2 Оценка
Разходите за крайно потребление са личните разходи за потребление от сектор домакинства, или личното потребление, крайните потребителски разходи на домакинствата разходите им за храна, облекло, покъщнина, отопление, осветление, здравеопазване, образование, култура и др. Част от разходите за стоки и услуги за краткотрайна употреба, а друга част за стоки за дълготрайна употреба.
Разходите за крайно потребление на България през последните 20 години драстично нарастват.
6.4. Динамика на външнотърговското салдо на България 1990-2010г
6.4.1. Същност
Под външна търговия се разбира размяна на материални блага, услуги, енергия и информация между контрагенти от различни държави. Външната търговия включва износ и внос на материални блага, услуги, енергия и информация.
Износът (експортът) е поток от блага, произведени от една страна и продавани за потребление на друга. Износът може да бъде видим и невидим. Видим е износът на блага, които имат някаква материална форма. Невидим е износът на блага, които нямат материална форма: услуги, застраховки, банкови услуги, информационни услуги, туризъм и т.н.
Вносът (импортът) е поток от блага (материални блага, услуги, енергия и информация), произведени в други страни, но купувани и потребявани в дадена държава.
Външнотърговското салдо (чист експорт) се измерва с разликата между експорта и импорта на блага и услуги. То миже да бъде положителна величина (износът превишава вноса), нулев (експортът е равен на импорта) или отрицателна величина (износът е по-малък от вноса).
данни на БНБ за транспортните разходи
1 По
години | ИЗНОС - FOB | ВНОС - CIF | ВНОС – FOB1 | САЛДО – FOB-FOB1 |
млн. лева | млн. лева | млн. лева | млн. лева | |
1990 | 10559,5 | 10314,9 | 244,6 | |
1994 | 216,2 | 227 | -10,8 | |
1995 | 359,7 | 380 | -20,3 | |
1996 | 859,8 | 892,1 | -32,2 | |
1997 | 8238,2 | 8285,4 | -47,2 | |
1998* | 7570,1 | 8765,2 | -1195,1 | |
1999 | 7302,6 | 10052,8 | -2750,2 | |
2000 | 10274,1 | 13856,8 | 12777,4 | -2503,3 |
2001 | 11176,1 | 15896,6 | 14654,2 | -3478,1 |
2002 | 11857,9 | 16450,9 | 15531,0 | -3673,1 |
2003 | 13041,9 | 18796,6 | 17785,9 | -4744,0 |
2004 | 15617,1 | 22725,8 | 21393,6 | -5776,5 |
2005 | 18514,6 | 28687,6 | 27139,2 | -8624,6 |
2006 | 23493,2 | 36142,4 | 34372,0 | -10878,8 |
2007 | 26426,9 | 42756,9 | 40597,5 | -14170,6 |
2008 | 29736,4 | 49079,9 | 46552,1 | -16815,7 |
2009 | 22881,6 | 33005,4 | 31045,1 | -8163,5 |
2010 | 30435,0 | 37639,5 | 35840,3 | -5405,3 |
преизчислени
* Данните до 1998 г. са преизчислени от BGL в BGN (1000 BGL = 1 BGN).
BGL — за стойности преди деноминацията от 1999г. BGN — за стойности след деноминацията от 1999г.
млн.лв.
6.4.2. Оценка
Определящите условия на вноса зависят от БВП. Това са:
–изменението на равнището на собствения ни БВП – колкото по-бързо расте БВП, толкова и вносът се увеличава, т.е. зависимостта е правопропорционална
–ограниченията, въведени от правителството върху вноса
–валутният курс на лева спрямо чуждите валути – ако левът се обезценява това затруднява вноса и благоприятства износа, ако левът поскъпва – това стимулира вноса и ограничава износа
година | средна работна заплата лв. |
1990 | 378 |
1991 | 1012 |
1992 | 2047,33 |
1993 | 3231,33 |
1994 | 4960,42 |
1995 | 7597 |
1996 | 13269 |
1997 | 130 |
1998 | 164,79 |
1999 | 201 |
2000 | 248 |
2001 | 264 |
2002 | 273 |
2003 | 298 |
2004 | 306 |
2005 | 326 |
2006 | 361 |
2007 | 480 |
2008 | 566 |
2009 | 625 |
2010 | 691 |
7. Динамика и равнище на средната работна заплата в България 1990 – 2010г.
7.1. Същност
Работната заплата е цената на работната сила, която се формира на пазара на труда в условията на свободно и доброволно договаряне между две свободни и независими един от друг субекта. Работната заплата е израз на еквивалентна размяна на стойности – замяна на свободно време и способност за труд на едно лице за временно ползване от друго лице срещу парично или натурално възнаграждение.
Получената работна заплата собствениците на работна сила ползват за закупуване и присвояване на стоки и услуги, осигуряващи им необходимите средства за живот.
Средната работна заплата е показател за постигнатия икономически растеж и икономическа стабилност в даден отрасъл, фирма или в страната.
• Средната месечна работна заплата се изчислява като начислените средства за работна заплата за отчетния месец се разделят на средния списъчен брой на наетите по трудово правоотношение без лицата в отпуск по майчинство.
• Средната годишна работна заплата по предварителни данни се изчислява като начислените средства за работна заплата от началото на годината се разделят на осреднения за дванадесетте месеца на годината среден списъчен брой на наетите без лицата в отпуск по майчинство.
млн. лв.
7.2Оценка
В момента състоянието на трудовия пазар в България се характеризира с трайно превишаване на предлагането на работна сила спрямо това на търсенето. Съществува дефицит на работни места, работодателите сравнително лесно намират необходимата им работна сила при условия, по-близки до техните икономически интереси, отколкото до интересите на търсещите платена работа.
В България в периода 1990-2006г. съществува процес на инфлация и цените на потребителски стоки и услуги непрекъснато нарастват, в резултат на което реалната работна заплата систематически намалява. Връзката и зависимостта между цените на потребителски стоки и работната заплата е обратнопропорционална и много силна. Периодът 1990-1997г. се характеризира с преход в икономиката и остра социално-икономическа криза в страната, реалната работна заплата намалява перманентно, но най-значимите инфлационни скокове са през 1991г. и 1996-1997г., когато намалението на работната заплата е най-значимо. След 1998г. икономиката се стабилизира и номиналната работна заплата се увеличава с по-високи темпове спрямо тези на цените на потребителски стоки и услуги.
III Изводи
1. БВП е основна част от формирането на работната заплата. Следователно при по-големи стойности на БВП, държавата разполага с повече средства, с които да покрива всичките си разходи – външна задлъжнялост, провеждане на социална и инфраструктурна политика, печалби на предприятията и работна заплата на заетите. България е страната от ЕС с най-ниска работна заплата, въпреки икономическия растеж през последните години. По мое мнение, за да се справи с този проблем, страната ни трябва да изразходва разумно и пестеливо държавните средства и да ги насочва в сферите , в които наистина има нужда и наистина са в полза на населението.
2. Всяка година страната ни инвестира милиони левове за дълготрайни активи. Благодарение на тях , ще се увеличава производството и съответно БВП. Следователно при увеличаване на инвестициите на страната, БВП също ще нарастне, а при намаляване на инвестициите – БВП ще намалее.Ние имаме нужда от по- голям БВП , за да се повиши стандарта на живот на населението.
3. . В България приходите на хората са толкова ниски, че не остава част за спестяване, а домакинствата се стремят да посрещнат всичките си нужди, но понякога дори и за това не им достигат средства.
Домакинствата правят разходи за стоки и услуги – жилища, дрехи, автомобили, здравни услуги и т.н., които достигат 90% от личния разполагаем доход, а неизразходваната част от него се спестява. Когато личният разполагаем доход нараства, личните потребителски разходи също нарастват, но с по-малък темп, в следствие на което спестяванията също нарастват, но с по-висок темп.
Всяко домакинство се опитва да харчи парите си разумно, с цел предотвратяване изпадането в липса на средства. Част от доходите могат да се изхарчат веднага, а другата част – се спестяват. Колкото доходите са по-високи, толкова частта за спестявания е по-голяма. Ако домакинството получава ниски доходи, след погасяване на неотложните нужди няма да останат пари за спестяване
4. Всяка страна неминуемо е изправена пред въпроса какво да внася и какво да изнася. Това е много важно, защото всяка държава притежава различни и като количество и по вид ресурси за производството на блага. Държавата изнася тези блага и услуги, които притежава в изобилие, а други държави се нуждаят от тях. В България се внасят стоки и услуги, които са в оскъдни количества .
Вносът за България е по-голям от износа и външнотърговското салдо за последните 20г. е отрицателно. Вносът расте с увеличаването на БВП. За подобряване на
икономическия растеж е необходимо страната ни намали вноса за сметка на износа като това е възможно при увеличаване на БВП. БВП се увеличава с нарастване на износа. Смятам , че България трябва да намери нови пазари на които да изнасяя своите продукти, с оглед влизането ни в ЕС. По този начин ще увеличим БВП.
5. Всички хора работят, за да получават работна заплата. С получените пари, те си набавят стоки и услуги, необходими за тяхното съществуване и поддържане на работната сила. Работодателите са задължени да плащат на служителите си освен трудово възнаграждение и социални и здравни осигуровки, застраховки. В България средната работна заплата е най-ниска в сравнение с другите страни в ЕС. Населението на България получава и най-ниските доходи в ЕС. За подобряване на този показател е необходимо правителството да провежда съответната социална политика. Държавата трябва да предприеме зничителни реформи при определянето на минималната работна заплата.
6. С увеличаване на пазарите за износ България ще може да прави повече инвестиции, ще вкара иновации в производството, съответно ще повиши производителността и качеството на продукцията , а това неминуемо ще доведе до съответното повишанане на минималната и средната работна заплата.
Използвана литература
1.Икономика на труда – автор: Доцент доктор Xxxxxx Xxxxxxxx
2. xxx.xxx.xx 3.Internet
1