Подробен анализ е направен в приложение I.5.1. - Водоснабдителната система.
Подробен анализ е направен в приложение I.5.1. - Водоснабдителната система.
Водоснабдителната система на СО се управлява от „Софийска вода“ АД на базата на договор за концесия за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на територията на Столична община, в сила от 06.10.2000 г., допълван и изменян няколко пъти, последният от които на 23.03.2018 г. Според договора, дружеството-концесионер има право да извършва експлоатацията на ВиК мрежите от името на Столична община и да прави инвестиции, а публичните активи (мрежи и съоръжения) остават собственост на града. Контролът по изпълнение на договора се извършва от специализирано звено в структурата на Столична община.
В обхвата на концесионната област попадат 4 водоснабдителни системи – Водоснабдителна система (ВС) „София”, ВС „Бели Искър”, ВС „Божурище” и ВС „Вода с непитейни качества”, включващи ВиК мрежи и съоръжения публична държавна и публична общинска собственост.
ВС „София“ обслужва 100% от населението на Столична община (СО). По данни на “Софийска вода” АД общата ѝ дължина към декември 2020 год. е 3 699,00 км. Разделена на 4 стратегически зони, водоснабдява се от 4 водопроводни пръстена, като между отделните пръстени има изградени връзки за преразпределяне на водните количества в зоната. По мрежата има обособени над 285 водомерни зони и са определени зони за управление на налягането, като процесът на зониране е динамичен. Експлоатацията се осъществява автоматизирано посредством система SCADA, която водният оператор („Софийска вода“ АД) непрекъснато разширява и модернизира.
Стратегически зони за моделиране, определени на база водоснабдителните зони по ОУП (по данни от „Софийска вода“ АД, 2018 год.)
Водомерни зони, определени според големината на мрежата (по данни от „Софийска вода“АД, 2018 год.)
I.5.1.1. Водоизточници
Основни водоизточници на СО са язовирите „Искър“ и „Бели Искър”, а за около 1% от водоснабдяването се използват витошки водохващания и алтернативни водоизточници.
Xxxxxx „Искър“ е многогодишен изравнител със завирен обем 655 300 000 куб.м. Той осигурява водоснабдяването на приблизително 80% от територията на Столична община , като по деривация „Искър“ водата се довежда до пречиствателна станция за
питейни води (ПСПВ) „Бистрица“, а по деривация „Пасарел“ водата се довежда до ПСПВ
„Панчарево“. Язовир “Искър” е основният водоизточник за СО. Според резултатите от проведено задълбочено изследване на функционирането на язовира по задание на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) от 2012 г.14 при приет 20-годишен прогнозен период до 2031 г. язовирът може да задоволи 100% от нуждите за водоснабдяване, равни на 268 000 000 куб. м/г. с 95% надеждност, ако водите му не се използват за други цели.
Към настоящия момент авариен водоизточник за София е единствено бент „Кокаляне“ чрез върхова аварийна връзка. Той има завирен обем 2 700 000 куб. м, от които 900 000 куб. м са сработваем обем, тоест в случай на спиране на водоподаването от язовир
„Искър“, би могъл да осигури необходимите за водоснабдяването на СО водни количества за период от 1-2 дни. За да се осигури непрекъснатост на водоподаването при аварийна ситуация или ремонт и в по-далечна перспектива - за добиване на питейна и условно чиста вода, е необходимо в бъдеще да се търсят алтернативни водоизточници.
Язовир „Бели Искър“ е високопланински сезонен (едногодишен) изравнител с наличен (полезен) обем 15 080 000 куб.м. От него се водоснабдява около 20% от територията на общината. Язовир „Бели Искър“ няма резервен водоизточник. Съгласно споразумение от октомври 2020 г. Министерството на икономиката ще отпусне на СО средства, които ще се използват за изграждане на реверсивната връзка между довеждаща система „Бели Искър“ посредством малобучински водопровод и довеждаща система „Искър" през ПС
„Бъкстон". Целта на този проект е да се осигури непрекъснатост на водоподаването към захранваните от яз. „Бели Искър“ територии в случай на авария или ремонт на язовира. За осигуряване на дългосрочната стабилност на водоснабдяването на СО, в свое решение от октомври 2020 г. Министерски съвет определя “Български ВиК холдинг” ЕАД да възложи изготвяне на работен проект за ремонт или реконструкцията на язовир „Бели Искър", както и да процедира възлагането на изпълнението на заложените в проектната документация дейности.
Алтернативното водоснабдяване отговаря за по-малко от 1% от общото водоснабдяване на СО. Към настоящия момент две населени места на територията на общината не са свързани с централната водоснабдителна система, а използват алтернативни водоизточници. Село Мърчаево се водоснабдява от речни водохващания от Владайска река и каптажи “Три кладенци”, “Турска вада” и “Селимица”, разположени на територията на резерват „Торфено бранище” в Природен парк (ПП) „Витоша”. Село
14 xxxxx://xxx.xxxxx.xxx/xxxxx/xxxxxxxx/0-0.00_x0.xxx
Клисура се водоснабдява от каптаж “Клисура”, който е с недостатъчен дебит и непостоянно качество на постъпващата от каптажа вода.
Хижите на територията на ПП „Витоша” използват води от речно водохващане
„Каменно здание“ (Боянска река), а територията около Драгалевския манастир се захранва от каптаж „Паша Бунар”. Витошките водохващания могат да осигурят до 200 л/с - водохващанията на река Боянска при „Каменното здание” имат дебит 150 л/с, а местни каптажи над квартал Бояна са с дебит 50 л/с. Към момента техният капацитет е резервен за водоснабдителната система на СО. След свързване на селата Желява и Владая към централната водоснабдителна система, използваните от тях водоизточници остават резервни.
Водоснабдяването на промишлени обекти с условно чиста вода се извършва по отделна мрежа с обща дължина над 47 км, изградена от стомана през периода 1961-1996 г. Основен водоизточник е Панчаревското езеро с полезен обем 6 165 000 куб.м. Допълнително се ползват води от язовир “Огняново”, баластриерите в поречието на р. Искър, сондажи, шахтови кладенци и кариерни езера.
Към настоящия момент системата за промишлено водоснабдяване е в лошо експлоатационно състояние, като причини за това са както изтеклият амортизационен срок, така и значително намалялото потребление на условно чиста вода. Най-големите потребители са ТЕЦ “София-Изток“, ТЕЦ “София” и „Софарма“ АД.
Наличните водоизточници са достатъчни, за да осигурят водоснабдяването на населените места в общината за следващите 20 години. Въпреки това трябва да се изследват възможностите за алтернативно водоснабдяване, тъй като към момента главен водоизточник за СО е единствено язовир „Искър“. Водопроводът „Джерман – Скакавица“ и прилежащите му съоръжения, изградени, за да увеличат притока към язовир
„Искър“ с води от Струмския басейн по време на пролетно пълноводие, са в лошо техническо състояние и на практика деривацията е неизползваема. От каскада Белмекен- Сестримо през събирателни канали „Гранчар“ и „Манастирски“ в сухи години и безводие на яз. “Бели Искър”, могат да се прехвърлят допълнителни водни количества от Маришкия басейн към водосбора на р. Искър, които по проектни данни биха могли да достигнат до 85 000 000 куб.м/г. и не биха били дълготрайно решение при водна криза.
С решение на Министерски съвет от октомври 2020 г. относно действията за осигуряване на дългосрочна стабилност на водоснабдяването на СО, “Български ВиК холдинг” ЕАД е определен, след изготвянето на правно-икономически анализ, да възложи дейностите, свързани с ремонта и/или реконструкцията на язовир „Огняново“ и действия за осигуряване на възможност за пречистване на питейни води от яз.
„Огняново“ чрез изграждане на ПСПВ и на нов магистрален водопровод до ПСПВ
„Панчарево“ и свързване на обекта към водоснабдителната система на СО („Чепински ринг“).
За подобряване на водния баланс на СО трябва да се разгледат и възможностите за водочерпене и използване на подземни води, термоминералните води и оборотното използване на вода. Необходимо е да се възобновят проучванията за алтернативни водоизточници и актуална единна концепция за комплексно водоснабдяване на София и СО в дългосрочен план (хоризонт след 2020 година), като проучванията трябва да се обвържат с “Генерални схеми за използване на водите в районите с басейново управление” (2000 г.) и “План за управление на водите в Дунавския речен басейн” (публикуван проект в края на 2008 г.). Също така, за да се определи нуждата от рехабилитация/ реконструкция на мрежата за условно чиста вода, трябва да се изготви анализ за необходимостта от използването на условно чиста вода. Село Клисура трябва да бъде свързано към водоснабдителната мрежа на гр. Банкя.
Диверсификацията на източниците на вода, тоест осигуряването на алтернативи на язовир „Искър“, би увеличило устойчивостта на общината и възможностите ѝ за реакция в случай на кризи.
I.5.1.2. Воден баланс
Проектното решение за обезпечаване на Столична община с необходимите водни количества с качества на “питейна вода” съгласно Измененията на ОУП с хоризонт 2030 г. е изведено на базата на следните параметри:
● Обитатели съгласно максималния капацитет по структурни единици N=1 747 000 жители;
● Водоснабдителна норма 310 л/ж/ден, като в тази норма е включено водното количество и за общественото обслужване, местната промишленост, домашните животни, противопожарни нужди;
● Коефициент на денонощна неравномерност 1,25;
● Коефициент на часова неравномерност 1,40;
С така приетите параметри в ОУП са определени характерните водни количества, необходими за обезпечаване на водоснабдителните нужди на СО, както следва:
● Q ср. ден. = 1 747 000 ж. x 310 л/ж/ден. = 541 570 000 л/ден.
● Q ср. ден. = 6,268 куб.м/с;
● Q макс. ден. = 6,268 x 1,25 = 7, 835 куб. м/с;
● Физически загуби в системата - 20% от Q ср. ден.:
Q физ. заг. = 6,268 x 0,20 = 1,254 куб. м/с;
Водно количество, което постъпва в системата след пречиствателните станции:
Q ор. = Q макс. ден. + Q физ. заг. = 7, 835 + 1,254 = 9,089 куб. М/с
● Водно количество, което трябва да постъпва от водоизточниците: Q изт. = Q ор. х 1,10 = 9,089 x 1,10 = 9,998 куб.м/с.
Водните количества, които могат да постъпват от водоизточниците към града в момента са:
По Рилски водопровод | 1,8 куб. м/с |
От ПСПВ „Панчарево“ | 2,25 куб. м/с |
От ПСПВ „Бистрица“ | 6,75 куб. м/с |
Общо | 10,80 куб. м/с |
От данните на „Софийска вода“ за иззетите водни количества от основните водоизточници за периода 2007-2019 г. се забелязва трайна положителна тенденция на намаляване на иззетата вода. Към 2019 г. общо иззетите водни количества са с 35% по- малко спрямо тези през 2007 г. Причините за това са комплексни – намаляване загубите на вода в мрежата чрез управление на налягането и подмяна и рехабилитация на съществуващите водопроводи, оптимизиране на управлението на системата, намалена консумация и използване на ефективни водочерпни уреди от крайните потребители.
Иззети водни количества от природните водоизточници за питейни и непитейни нужди (по данни от „Софийска вода“)
I.5.1.3. Довеждащи и магистрални водопроводи
Довеждащите водопроводи от водоизточниците до пречиствателните станции за питейни води (ПСПВ) и от ПСПВ до стратегическите резервоари са цялостно изградени и с малки изключения са в добро експлоатационно състояние.
Селищата Кремиковци, Сеславци, Ботунец, Челопечене, Горни Богров, Бухово, Яна, Кривина и Казичене, както и промишлени предприятия в прилежащите му територии (включително „Топлофикация София“ АД) се водоснабдяват от Кремиковския водопровод, който е в критично състояние. Изграден е за задоволяване на нуждите от промишлено водоснабдяване на МК „Кремиковци“, а към настоящия момент се използва за водоснабдяване на гореизброените селища поради липса на алтернатива. Водопроводът е с обща дължина около 34 км, с начало ПСПВ „Панчарево“ и преминаващ през районите “Панчарево”, “Искър” и “Кремиковци”. Той няма отредено трасе, почти изцяло се намира в частни имоти и при авария няма никаква алтернатива за водоснабдяване на захранваните от него населени места. На част от водопровода с приблизителна дължина 16 км и диаметър Ø 1000mm трябва да бъде определена собствеността (СО или частна на МК „Кремиковци“).
I.5.1.4. Пречиствателни станции за питейни води
Територията на Столична община се обслужва от 4 пречиствателни станции за питейни води (ПСПВ) - „Панчарево“, „Бистрица”, за село „Долни Пасарел” и „Мала църква”. Анализ на състоянието им, направен при разработването на Регионалното прединвестиционно проучване (РПИП), показва, че всички те работят с по-малък от проектния си капацитет и с изключение на ПСПВ „Мала църква” се нуждаят от рехабилитация.
I.5.1.5. Помпени станции
Водоснабдителната система на СО е проектирана и работи като гравитачна, но в отделни части на системата функционират локални помпени станции (ПС). Те се намират предимно в северната част на общината, която е равнинна. Повечето ПС са реконструирани (сменени помпени агрегати, ВиК мрежи, ел. инсталации, ремонт на сгради). В ОУП са предвидени три стратегически ПС - ПС „Бъкстон“, ПС „Коньовица“ (при р-р „Коньовица“) и ПС „Под Симеоново“ (при р-р „Под Симеоново“). ПС “Бъкстон” се ползва като резервна мощност при спиране работата на ПСПВ “Бистрица” за подаване вода от ПСПВ “Панчарево”. Изграждането на ПС „Коньовица“ и ПС „Под Симеоново“ може да се
планира след доизграждане на водопровод в кв. Овча купел 2 и след пускането на р-р „Под Симеоново“ в експлоатация и възстановяване на входящи/ изходящи водопроводи.
I.5.1.6. Резервоари
За водоснабдяването на София са изградени 15 стратегически (главни) резервоара с общ обем 336 560 куб. м, 4 от които с общ обем 78 060 куб.м. не са в експлоатация („Под Симеоново“, „Красно село“, „Княжево“ и „Под Бояна“). Това затруднява водоснабдяването на прилежащите им територии и затова е важно те да бъдат въведени в експлоатация. Необходимо е да се презонира водоснабдителната система на града и да се изградят водопроводни връзки между главните резервоари там, където липсват, за да се повиши сигурността на водоподаването и да се осигури равностоен еквивалент „обем резервоари на жител“, тъй като в момента има диспропорция между изграден обем резервоари и обслужвано население. Резервоарите, които са в експлоатация, са в добро техническо състояние, след направен основен ремонт. Трябва да се анализира необходимостта от изграждане на нови стратегически резервоари на територията на СО.
За квартали и населени места извън територията на компактен град са изградени 44 локални резервоара, които служат като дневни изравнители, осигуряват равномерното водоподаване и необходимото качество на водата чрез вторично дезинфекциране.
Някои от тези резервоари са с изчерпан капацитет, а редица квартали и селища на територията на СО нямат изградени локални резервоари и се водоснабдяват директно от магистралните водопроводи. Това е основен проблем за функционирането на водоснабдителната система в тези територии и изисква своевременното му решаване.
I.5.1.7. Разпределителна мрежа
Разпределителната мрежа за питейна вода в СО е в лошо експлоатационно състояние. Тя е развивана и разширявана едновременно с разрастването на града и значителна част от нея е изградена преди 1999 г. Използвани са материали, които в момента класифицираме като некачествени или морално остарели, а диаметрите им в много участъци са недостатъчни. Проблем представлява и налягането в мрежата, което на много места надхвърля нормативно определената граница от 6 bar.
Материалите, както и качеството на изработка на водопроводите, са причина за честото възникване на аварии по тези водопроводи, бързата им амортизация и краткия полезен живот, който в общия случай е изтекъл. Според данни, предоставени от
„Софийска вода“, към 2018 г. почти 50% от мрежата е съставена от стомана и етернит.
Това са материали, които са доказано неефективни и при определени обстоятелства биха могли да бъдат опасни за човешкото здраве.
Мрежата на населените места в северните територии на СО е изградена почти напълно от етернитови тръби. Тези тръби са евтини, не корозират и имат сравнително малка грапавина. Те обаче са крехки, дебелостенни, връзките между тях са ненадеждни и поради това са отречени отдавна.
В централната градска част мрежата е изградена основно от стомана. Стоманените тръби са с много голямата якост, имат здрави връзки и относително малка грапавина на стените. Основен недостатък на стоманените тръби е по-краткият им експлоатационен срок и неустойчивостта им на корозия.
Източник: “Софийска вода” АД, 2018 год.
От графиката са изключени водопроводите от полипропилен, стъклопласт, ПВЦ, каменни и зидани, тъй като дължината им към общата дължина на водопроводната мрежа е пренебрежително малка (~4 км)
Източник: “Софийска вода” АД, 2018 год.
Разпределение на мрежата по материал на водопровода. Източник: “Софийска вода” АД, 2018 год.
На редица територии налягането в мрежата надхвърля нормативно определената горна граница от 6 bar, като на места надхвърля и 8 bar. Високото налягане по мрежата често е породено от директното водоснабдяване на редица населени места и квартали от довеждащите и стратегическите водопроводи, в които се поддържа нормативно заложено високо налягане, за да се осигури необходимото водоподаване до най- отдалечените точки. В северната част на СО има селища, които не са обезпечени с локални резервоари, служещи като изравнители на налягането и дневни изравнители, или съществуващите такива са с недостатъчен обем и тези територии водочерпят
директно от довеждащите водопроводи. Най-сериозен е проблемът в южните територии на СО (Подвитошката яка), тъй като те се водоснабдяват директно от Рилски водопровод, нормативно работещ при налягане от 8 bar.
За повишаване ефективността на системата „Софийска вода“ АД реализира програма за управление на налягането в зоните, за които това е възможно. На практика обаче, поради технологични пречки (необходимост от мащабни реконструкции и промяна на основните потоци вода по мрежата) е невъзможно цялата територия с налягане в мрежата над 6 bar да бъде покрита със зони за управление на налягането.
Зони за управление на налягането. Източник: “Софийска вода” АД, 2018 год.
Проблемите с мрежата не се ограничават само до материалите, от които е изградена тя, или до налягането в нея. Бързите темпове на строителство на нови сгради на много места на територията на общината, част от които в неурбанизирани територии, води до стихийно разрастване на мрежата без да се спазва принципа на сключеност на мрежата на СО, възприет при изграждането ѝ. Често инвеститорът решава сам своята нужда от достъп до водопровод, възможно най-бързо, което води до създаване на мрежа на парче, като този проблем е особено явен в неурбанизираните територии.
Желанието за бързо решаване на проблема с достъпа до вода е причина към 2020 г. приблизително 10% от водопроводната мрежа да преминава през частни имоти. Същевременно други 20% от мрежата се намират в имоти с възстановена частна собственост в територии, за които няма влезли в сила подробни устройствени планове (ПУП), и съответно не са отредени трасета за преминаване на проводите. Това силно затруднява обслужването на мрежата в случай на авария, при планова рехабилитация или подмяна.
I.5.1.8. Загуби на вода
Основен технологичен показател за ефективността на една водоснабдителна система са загубите на вода. За определяне обема на реалните и търговските загуби и на вода, неносеща приходи, се изчислява водният баланс на системата чрез сравняване на общото количество вода на входа на системата спрямо всички видове консумация на вода. Общите загуби на вода са съставени от търговските загуби (незаконна консумация, неизправни водомери) и реалните загуби на вода, вследствие на течове по мрежата, във водопроводните арматури и резервоари. Налице е положителна тенденция на намаляване на общите и реалните загуби на вода и тенденция на сближаване на реалните с общите загуби на вода. Въпреки това, общите и реалните загуби на вода са все още твърде високи, като към 2019 година те са съответно 42% общи загуби, като 29% от тях са реални загуби спрямо вход система.
Съпоставка между подаденото водно количество на вход ВС София, общите загуби и реалните загуби на вода, Източник: План действие за устойчива енергия и климат
Реалните загуби на вода по мрежата се определят по сложна методология, при която се определят стойностите на различни индикатори на база определени параметри на системата. От анализ, направен в РПИП, се вижда намаляване на загубите по мрежата от 48% за 2015 г. до 45,58% за 2017 г. Според прогнозата, заложена в бизнес плана на
„Софийска Вода“ АД, загубите ще възлизат на 38,82% към 2021 x.
X.5.1.9. Качество на питейната вода
Качеството на водата, подавана за задоволяване на питейно-битовите нужди, е добро. Наблюдават се спорадични отклонения от нормативните изисквания основно по показателите мътност, съдържание на желязо и микробиологични показатели. Основен проблем представлява високият процент на несъответствие с нормативната уредба по отношение на съдържанието на остатъчен хлор в подаваната вода. Причина за това може да е неравномерното разпределение на хлора, подаван за обеззаразяване или наличие на вторично замърсяване на водата във водопроводната мрежа.
I.5.1.10. Обвързаност с други общини
Към настоящия момент се отдават водни количества към съседни общини, които изпитват затруднения при осигуряване на водоснабдяването си.
През ВС “Бели Искър” се подава сурова вода за „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – София област за нуждите на Самоков, Боровец и още няколко по-малки селища (Говедарци, Маджаре, Мала църква, Рельово, Райово, Белчин и Алино).
Източник: Регионално прединвестиционно проучване
С решение на СОС от 2017 г. от ВС “Бели Искър” са отпуснати водни количества в размер 31,25 л/с за „ПУП - ПП на елементи на техническата инфраструктура за осигуряване на пътно-транспортен достъп и техническо обезпечаване на жилищен комплекс „Плана Хайтс" (проект „Плана Хайтс") при стриктно спазване на параметрите, посочени в искането на инвеститора. В случай на възникване на недостиг на водни ресурси на територията на Столична община, подаването на водните количества ще бъде намалено или дори преустановено.
През ВС “София” се отдава водно количество за ВС „Божурище“, с което се захранват с. Божурище и с. Равно поле (водоснабдяването на с. Равно поле се извършва през Кремиковски водопровод). Забелязва се трайна тенденция за повишаване нуждите от вода за територията, водоснабдена от ВС “Божурище”, която се дължи и на разрастващия се промишлен комплекс в района на с. Божурище.
Източник: Регионално прединвестиционно проучване
От 2017 г. СО отпуска допълнителни водни количества от ВС „София“ към град Костинброд и фабриката на „Кока-Кола ХБК България“ до 42 л/с, разпределени както следва:
● до 10 л/с за аварийни нужди на община Костинброд;
● до 32 л/с за алтернативно захранване на „Кока Кола ХБК България“ АД.
В случай на възникване на недостиг на водни ресурси на територията на СО, подаването на допълнителните водни количества ще бъде намалено или дори преустановено.
От 2020 г. СО отпуска също така водни количества от ВС „София“ към водоснабдителната система на Перник до възстановяване на регулярното водоподаване на община Перник от язовир „Студена“. Прието е техническо решение отпуснатите допълнителни водни количества да се осигурят от събирателни канали „Грънчар“ и
„Манастирски“ от каскада „Белмекен-Сестримо“ и да бъдат в размер на 300 л/с. Подаването на водата се осъществява от резервоар „Мало Бучино – нов“, като необходимите водни количества биват провеждани през Рилски и Малобучински водопровод.
В следствие на решението за отпускане на водни количества към Перник е започнала подготовката за реализация на три важни за СО обекта, които да гарантират дългосрочното водоснабдяване на София с оглед климатичните промени:
● ремонт на язовирната стена на „Бели Искър“;
● изграждане на реверсивна връзка между довеждаща система „Бели Искър“ и довеждаща система „Искър“;
● рехабилитация на язовир „Огняново“ с възможност за пречистване на питейни води до 1 500 л/с, чрез изграждане на ПСПВ и нов магистрален водопровод до ПСПВ
„Панчарево“ и свързване на обекта към водоснабдителната система на СО (Чепински ринг).
I.5.1.11. Сфери на подобрение
Основните сфери, в които трябва да се инвестира, за да се подобри състоянието и ефективността на водопроводната мрежа, са:
● Намаляване на загубите на вода по мрежата;
● Постигане на съответствие с нормите по отношение на съдържанието на остатъчен хлор;
● Изграждане на локални резервоари, осигуряващи навсякъде налягане в рамките на нормите и съответно равномерно водоподаване;
● Придобиване на имоти или осигуряване на право на преминаване на местата, където мрежата преминава през частни имоти;
● Прилагане на регулацията на местата, където това не е направено, но има изградена водопроводна мрежа;
● Реконструкция или рехабилитация на съществуващите проводи и съоръжения.
Последната точка заслужава особено внимание, защото е и най-ресурсоемка. За да се осигури доброто функциониране на водоснабдителната система трябва да се извършат мащабни дейности по изграждане на нови и реконструкция или рехабилитация на съществуващите проводи и съоръжения. Към момента подмяната се извършва реакционно и на къси участъци и това води до липса на хомогенност на водопроводната мрежа и съответно значителен риск от аварии. Важно за ефективното функциониране на системата е тази подмяна да се извърши планирано и да обхваща големи територии.
Модернизацията на ВиК инфраструктурата изисква високи капиталови разходи, които не могат да бъдат осигурени единствено от Столична община или ВиК оператора.
Фондовете на ЕС подкрепят инвестиции за подобряване ефективността на ВиК инфраструктурата. Отговорност на СО е разработването на проектни предложения, отговарящи на критериите за отпускане на финансиране.
I.5.1.12. SWOT анализ
Силни страни
● Почти 100% от населението получава питейна вода с необходимите качества, съгласно действащата нормативна уредба
● Изградени са основните източници на питейна и условно чиста вода
● Изградени са основните съоръжения, довеждащи и магистрални водопроводи на системата
● Водоснабдителната система е изградена на гравитачен принцип и работи с минимален брой помпени станции
● Достатъчна база данни, позволяваща стабилна оценка на недостатъците и потенциала за иновации на системите - SCADA; DMA, PMA зони, хидравличен модел.
Слаби страни
● Модернизацията на ВиК инфраструктурата изисква високи капиталови разходи, които не могат да бъдат осигурени единствено от Столична община или ВиК Оператора
● Водоснабдяването на СО е зависимо изцяло от язовир Искър
● Загубите на вода във водоснабдителната мрежа са големи
● Довеждащите и магистралните водопроводи, както и значителна част от мрежата, са амортизирани и се нуждаят от основен ремонт или подмяна
● Не са изградени водопроводни връзки между основни резервоари
● Водопроводната мрежа, изградена на къси участъци от частни инвеститори, често води до нарушаване на принципа на сключеност, възприет при изграждането ѝ
● Част от мрежата не е предадена за експлоатация на концесионера
● Четири стратегически резервоара с общ обем 78 060 куб.м не са въведени в експлоатация
● Не всички помпени станции са реконструирани, а две от предвидените в ОУП стратегически ПС не са изградени
● Големи територии се водоснабдяват директно от довеждащите водопроводи
Възможности
● Наличните водоизточници осигуряват водоснабдяването на гр. София и околоградската зона в следващите 20-25 години
● Съществуват резерви за допълнителни количества за питейно водоснабдяване от яз. Огняново
● Създадена е законова възможност за участие на частни инвеститори в проектирането и изграждането на водопроводната и канализационната мрежи
● Структурните и Кохезионния фондове на ЕС подкрепят инвестиции за подобряване ефективността на ВиК инфраструктурата
Заплахи
● Липсва координация за проектиране, изграждане и мониторинг между различни участници в инвестиционния процес
● Продължаване на процеса на заселване на хора на територията на СО, несъобразено с възможностите на инженерната инфраструктура.