Европейската комисия, наричана по-нататък “КОМИСИЯТА”, действаща за и от името на Eвропейската общност, наричана по-надолу “ОБЩНОСТТА”,

ФИНАНСОВ МЕМОРАНДУМ

Европейската комисия, наричана по-нататък “КОМИСИЯТА”, действаща за и от името на Eвропейската общност, наричана по-надолу “ОБЩНОСТТА”,

от една страна, и

Правителството на Република България, наричано по-надолу “ПОЛУЧАТЕЛ”, от друга страна,

СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО;

Мярката по чл.1 трябва да бъде изпълнена и финансирана от бюджетa на Общността съгласно разпоредбите на този Меморандум. Техническата, правната и административната рамка, в която мярката по чл.1 трябва да се изпълни, е посочена в анекса към Рамковото споразумение между КОМИСИЯТА и ПОЛУЧАТЕЛЯ, наречен “Общи условия” и допълнен от разпоредбите на този Меморандум и анекса “Специални разпоредби” към него.

ЧЛЕН 1- ХАРАКТЕР И ПРЕДМЕТ

Като част от своята програма за помощ, ОБЩНОСТТА ще подпомогне финансирането на следната МЯРКА:

Номер на програмата: 2002/000-623

Име: Програма за трансгранично сътрудничество между България и Румъния 2002

Продължителност: до 30 ноември 2004 г.

ЧЛЕН 2 - ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА ОБЩНОСТТА

Максималният размер на финансовата помощ на ОБЩНОСТТА, наричана по- нататък “ПОМОЩ НА ЕО (Европейската Общност)”, е фиксиран в размер на

8.000 милиона евро.

ЧЛЕН 3 - ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ И ИЗТИЧАНЕ СРОКА НА ДЕЙСТВИЕ

За тази МЯРКА, ПОМОЩТА НА ЕО подлежи на договаряне до 30 ноември 2004 г., съгласно разпоредбите на този Меморандум. Всички договори трябва да са подписани до тази дата. Тази част от средствата от ПОМОЩТА, която не е договорена, няма да бъде предоставена. Крайният срок за изплащане на ПОМОЩТА е 30 ноември 2005 г., с изключение на проектите 2002/000-000-00 “Граничен пункт и ферибот Турну Мъгуреле (Румъния) – Никопол (България)” и 2002/000-000-00 “Рехабилитация и частична реконструкция на път ІІ-15, отсечка Мизия – Оряхово (преминаване на границата между България и Румъния)”, за които крайният срок е 30 ноември 2006. Всички разплащания трябва да бъдат извършени до края на срока, определен за разплащане. Въпреки това КОМИСИЯТА може, при изключителни обстоятелства, да разреши подходящо увеличаване на периода за договаряне или извършване на разплащанията, при условие че това е поискано в разумен срок и x

аргументирано от ПОЛУЧАТЕЛЯ. Този Меморандум престава да бъде в сила с изтичането на срока за изразходване на ПОМОЩТА. Всички средства, които не са изразходвани, трябва да бъдат върнати на Комисията.

ЧЛЕН 4 – АДРЕСИ ЗА КОНТАКТИ

Кореспонденцията, във връзка с изпълнението на МЯРКАТА, като се посочва номера и името на МЯРКАТА, трябва да бъде адресирана както следва:

За КОМИСИЯТА:

Делегация на Европейската комисия в България Ул. Московска No.9

Пощенска кутия 668

София 1000, България

Тел.: (x000 0) 000 0000

Факс: (x000 0) 000 0000

За ПОЛУЧАТЕЛЯ:

Министерство на финансите Национален координатор на помощта Ул. “Раковски” 102

София 1040, България

Тел.: (+359 2) 739 922

Факс: (x000 0) 000 0000

ЧЛЕН 5 – БРОЙ НА ОРИГИНАЛИТЕ

Този Меморандум е изготвен в два екземпляра на английски език.

ЧЛЕН 6- ВЛИЗАНЕ В СИЛА

Този Меморандум влиза в сила от датата на подписването му от двете страни. Разходите, направени преди тази дата, няма да се покриват от ПОМОЩТА НА ЕО.

Анексите трябва да се разглеждат като неразделна част от този Меморандум Съставено в София Съставено в София.

Дата ………….. Дата …………..

За получателя: За комисията:

……………………. ……………………

Анекс 1 Рамково споразумение ( с Анекси А и Б) Анекс 2 Специални разпоредби

Анекс 3 Гласност/Публичност

АНЕКС 2 КЪМ ФИНАНСОВ МЕМОРАНДУМ СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ

1. СТРАТЕГИЯ

1.1. Общите цели на българо-румънското сътрудничество са:

• Да подобри сътрудничеството и да стимулира интеграцията между двете страни и Европейския съюз и да поддържа стабилността и сигурността в региона.

• Да допринася за добрите съседски взаимоотношения и стабилността в пограничните райони на държавите от Централна и Източна Европа (в частност България и Румъния) чрез финансирането на проекти, които биха

произвели значителни ползи за регионите и общностите от двете страни на границата.

• Да поощрява сътрудничеството между граничните райони на двете страни, като им помага да преодолеят специфичните проблеми в развитието си,

които могат да възникнат във връзка със зависимостта им от националните икономики, в интерес на местните общности и по начин, съответстващ на мерките за опазване на околната среда.

• Да поощрява създаването и по-нататъшното развитие на системи за сътрудничество от двете страни на границата и да установява връзки между тези системи и по-мащабните мрежи за сътрудничество на ОБЩНОСТТА.

1.2. Ориентацията и приоритетите на програмите ФАР за ТГС между България и Румъния са посочени в детайли в Съвместния програмен документ (СПД), който представлява общата рамка за сътрудничество между двете страни. Този СПД беше съгласуван от двете страни в началото на 2000 г. По- долу е представено кратко обобщение на този документ:

I. Характеристика на граничния район

Граничният район между България и Румъния се състои от 15 района от III ниво според Класификацията на единиците за териториална статистика с общо население 5.33 млн. души и площ 69 250 кв. км. Районът се характеризира със:

- Значително намаляване на населението и произтичащо от това увеличаване на средната възраст. Гъстотата на населението е по- ниска от средните показатели и в двете страни и основната причина за това е, че смъртността значително надвишава раждаемостта. Друг важен фактор е отрицателният миграционен баланс, който се дължи главно на лошата транспортна и социална инфраструктура.

- Ниска степен на заетост и висока безработица. Няколко фактора обуславят продължителното покачване на нивото на безработица:

- Много работници бяха съкратени заради рационализацията на процеса на промишлено производство

- Ниско ниво на образование на работната сила

- Липсата на нови възможности за работа.

Броят на безработните мъже е по-голям от броя на безработните жени, като това е продължаваща тенденция.

- Неефективна транспортна инфраструктура. Основна характеристика на граничния район е, че той е разделен от x. Xxxxx, естествена граница в разстояние на около 650 км. До този момент въпреки че на сухоземната граница съществуват три гранични пункта, по цялото протежение на x. Xxxxx в участъка между двете страни има само един мост при Русе – Гюргево и три фериботни линии. В последните години, в съответствие с двустранното споразумение, започна подготовката за изграждане не втори мост между Видин и Калафат. Този мост ще разкрие нови възможности за по-нататъшно сътрудничество между двете страни и ще подпомогне социално-икономическото развитие на граничния район.

- Проблеми на околната среда в пограничните райони на x. Xxxxx и Черно море. Вредите, нанасяни на околната среда са едни от най- наболелите проблеми, с които районът се сблъсква заради замърсяването на въздуха и водата при x. Xxxxx и Черно море. Концентрацията на химическата промишленост в района влошава състоянието на въздуха, а реките, вливащи се в Черно море също увеличават замърсяването. Особено в източния граничен район екологичният баланс е значително нарушен от бързото развитие на туристическия сектор. Освен това, в последните години се наблюдава значително намаляване на запасите от риба заради увеличаване на риболова.

- В икономическата структура традиционно преобладава селското стопанство заради благоприятните географски условия (обширни равнини, добър климат, плодородни почви). Производството е разнообразно и се базира на използването на потенциала на земята (зърнени култури, грозде и зеленчуци). Хълмистите райони са специализирани в лесовъдство.

- Промишленото развитие е водещо за големите градове като Русе, Плевен, Видин, Велико Търново и Силистра – от българска страна, и Крайова, Констанца, Гюргево, Калъраш – от румънска страна. Индустриалният потенциал на граничния район е разнообразен – от производство на желязо и стомана до целулоза и хартия, текстил, трикотаж и храни. Най-големият потенциал на промишлеността включва производството и преноса на електроенергия, пренос на природен газ и вода, химикали (химически продукти и синтетични влакна, гума, пластмаси)(в момента в дълбока криза), както и топене, леене и преработка на метали, машиностроене и производство на оборудване, предприятия за хартия и целулоза, производство на хранителни продукти.

II. Съществуващи дейности по ТГС

Традиционно добрите съседски взаимоотношения между България и Румъния обуславят също и развитието на определени форми на ТГС между регионалните и местни власти. Преобладаваща част от

общините от двете страни на границата са установили контакти помежду си. До този момент осъществените общи контакти и дейности са главно в сферата на:

- транспорта – изграждане на фериботни линии;

- търговията – редовни контакти и дейности с търговско- промишлените палати;

- културата – обмен на културни и спортни дейности и делегации;

- екологията – прилагане на някои общи проекти и др.

Но потенциалът и интересите за сътрудничество са значително по- големи и не се изчерпват с контактите и дейностите, осъществени до този момент.

III. Представяне на установените приоритети

За постигане на главните цели на ТГС трябва да се наблегне на следните приоритети.

Приоритет 1 – Подобряване на местните транс-национални инфраструктури

Целта е да се подобрят инфраструктурите: транспортната, включително и преминаването на границата, а също така и доставката на вода, газ и електричество, което да донесе ползи в граничните райони. За социално-икономическото развитие на регионите е важно не само да се модернизират и подобрят съществуващите удобства, но и да се вземат основополагащи мерки за въвеждане на нови технологии. Това ще подобри икономическия потенциал на граничния район и ще допринесе за установяване на международни връзки. Поради местния им характер те трябва да се планират и изпълняват като допълват други действия от по-общо значение.

Приоритет 2 – Опазване на околната среда

Регионите и общините от двете страни на границата разполагат със значителни природни богатства (x. Xxxxx, Черно море) и се ръководят от желанието си да ги опазват и поддържат. В същото време промишленото и енергийното развитие причиняват вреди на въздуха, водите и почвата на някои места. В последствие в програмите Фар за ТГС между България и Румъния е отделено голямо внимание на мерките за опазване и поддържане на околната среда. Съществува значителен потенциал за съвместни проекти в сферата на опазването на природните ресурси на тези райони и по-специално на x. Xxxxx. И двете страни считат за особено важно първо замърсяването на въздух и второ отпадните води, подсилването на почвата и защитата от ерозия по коритото на x. Xxxxx.

Приоритет 3 – Преодоляване на административните и институционалните пречки за свободното движение на хора, стоки и услуги през границата.

Тези действия целят преодоляването на административните и институционалните пречки за свободното движение на хора, стоки и услуги през границата, като се имат предвид аспектите на сигурността при такова движение, както и да се предприемат мерки, свързани с

политиката на Общността в областта на правосъдието и вътрешните работи. Поради голямото значение на тези въпроси по отношение на пред-присъединителния период на двете страни, те считат тези мерки за особено важни, в частност стандартизацията на Граничната полиция, Митниците, процедурите за ветеринарен и фито-санитарен контрол, което ще доведе до съвместен единичен и интегриран контрол между съответните администрации на двете страни.

Приоритет 4 – Икономическо развитие

Загубата на традиционните пазари и липсата на вносни суровини са повлияли значително на почти всички главни отрасли на промишлеността. Много предприятия в тези райони работят на загуба и не могат да намерят нови пазари поради липсата на конкурентноспособност. Има нужда от специфични мерки за подобряване на икономическото развитие на пограничните райони и за преодоляване на високата безработица, липсата на възможности за работа, недостига на дейности за допълнително обучение и слабото развитие на малките и средни предприятия. За тази цел се очаква да се поощрят бизнес връзките, развитието на предприятията, финансовото сътрудничество, както и това между институциите, представляващи бизнес сектора. Има се предвид също така и сътрудничеството в сферите на здравеопазването, културния обмен, местната заетост, образованието и инициативите за обучение. За тази цел е необходимо установяването на Фонд за съвместни малки проекти.

1.3. По долу е представено класифициране по приоритети на средствата от съвместния програмен документ по програмата на ФАР за ТГС между България и Румъния – 2002:

Приоритет 1 - Подобряване на местните транс-национални инфраструктури: 68.75 %

Приоритет 2 - Опазване на околната среда: 21.25 %

Приоритет 3 - Преодоляване на административните и институционалните пречки: 0.00 %

Приоритет 4 – Икономическо развитие: 6.25 %

Приоритет 5 – Други – Техническо сътрудничество за дейности по подготовката на проекти: 3.75 %

1.4. Приоритетите, които ще бъдат финансирани по програмата на ФАР за ТГС 2002, се придържат изцяло към Разпоредба 1266/1999 на ЕС за Координацията на предприсъединителната помощ. Осигурена е тясна координация между властите, отговарящи за САПАРД и ИСПА, за да се избегне каквото и да е припокриване.

1.5. Проектите се съобразяват също и с минималния размер от 2 млн. евро с изключение на следните проекти: 2002/000-000-00 и 2002/000-000-00 “Изграждане на система за контрол на вредните емисии от автомобилния транспорт и от стационарни източници на замърсяване в граничния район между България и Румъния” (1.9 млн. евро в Румъния и 1.5 млн. евро в България); 2002/000-000-00 и 2002/000-000-00 “Действия за подготовка на проектите” (0.3 млн. евро за всяка страна) и с изключение на Съвместния фонд за малки проекти (2002/000-000-00 и 2002/000-623-04), които по правило са ограничени до 10% от общите средства по ФАР.

2. ЦЕЛИ, ОПИСАНИЕ И УСЛОВИЯ

2.1. Общите цели на програмата са:

• Да поощрява добрите съседски взаимоотношения и стабилността в граничните райони на страните от централна и източна Европа (в частност на България и Румъния) чрез финансиране на проекти, които ще донесат

осезаеми ползи за районите и общините от двете страни на границата;

• Да насърчава сътрудничеството между граничните райони на двете страни, като им помага да преодолеят специфичните проблеми при развитието,

които могат да възникнат от тяхната позиция в националните икономики, в интерес на местните общини и по начин, който се съобразява с опазването на околната среда;

• Да подпомага икономическото и социално сближаване на граничните райони.

2.2. Конкретните цели и резултати са отразени в следните приоритетни области:

• Да подобри местните и транс-националните инфраструктури, в частност в сферата на транспорта чрез построяването на нови възможности за достъп между двете страни: проекти 2002/000-000-00 “Граничен контролно-

пропускателен пункт и ферибот при Турну Мъгуреле (Румъния) – Никопол (България)” и 2002/000-000-00 “Контролно-пропускателен пункт и гранично преминаване с ферибот при Турну Мъгуреле (Румъния) – Никопол (България)”; и чрез подобряване на пътя за достъп до границата: проекти 2002/000-000-00 “Рехабилитация и частична реконструкция на път II-15, отсечка Мизия – Оряхово; гранично преминаване между България и Румъния” и 2002/000-000-00 “Рехабилитация на национален път 3Б, между пресечната му точка с национален път 3 и Калъраш, от километър 0+000 до километър 3+020”.

• Да поощри опазването на околната среда чрез създаването на система за контрол на замърсяването на въздуха в граничния район между двете страни, за да им позволи да разработят програми за оценка на качеството на

въздуха, контрол и намаляване на замърсяването, подобряване на качеството на въздуха, включващо спазване на изискванията на европейското законодателството: проекти .03 “Изграждане на система за контрол на вредните емисии от автомобилния транспорт и от стационарни източници на замърсяване в граничния район между България и Румъния” и 2002/000-623- 03 “Изграждане на система за контрол (мониторинг) на емисиите от VOC, PAH и тежки метали от стационарни източници на замърсяване в граничните райони между България и Румъния по долното течение на x. Xxxxx”.

• Да подпомогне регионалното социално-икономическо развитие на граничния район чрез продължаване на Съвместния фонд за малки проекти; проекти 2002/000-000-00 и 2002/000-000-00;

• Да осигури техническо сътрудничество чрез Действията за подготовка на проектите: проекти 2002/000-000-00 и 2002/000-000-00

2.3. Описание на програмата

Програмата е изготвена, следвайки двустранните контакти между България и Румъния, няколко консултации с Делегациите на ЕС в двете страни и препоръките на Главна дирекция “Разширяване”, които всъщност отразяват Разпоредба 2760/98, засягаща прилагането на програмите за ТГС в рамката на програмата ФАР. Проектите в подкрепа на програмата ФАР за ТГС между България и Румъния 2002 са одобрени на срещата на Комитета за съвместно сътрудничество, проведена на 21 май 2002 г. в Русе, България и са в съответствие със съдържанието на Съвместния програмен документ.

Като доказателство за подобряващото се сътрудничество между двете страни повечето от одобрените проекти по програмата ТГС 2002 са огледални проекти.

2.3.1. Приоритет на Съвместния програмен документ: Подобряване на местните и транс-национални инфраструктури

Река Дунав формира естествена граница между България и Румъния и дълго време е била пречка за екстензивна търговия и сътрудничество между граничните райони. В този контекст граничните пунктове за достъп не са много. Необходимо е да се създадат нови такива и да се подобрят вече съществуващите, така че да не представляват пречки за развитието на която и да е форма на ТГС.

Проект 2002/000-000-00 ГКПП и ферибот при Турну Мъгуреле (Румъния) – Никопол (България)

Проект 2002/000-000-00 Контролно-пропускателен пункт и гранично преминаване с ферибот при Турну Мъгуреле (Румъния) – Никопол (България)”

Предложените проекти се състоят от построяването на нов граничен пункт при Турну Мъгуреле (Румъния) и Никопол (България) и закупуването на два нови ферибота за преминаването на x. Xxxxx. Тези два идентични проекта целят подобряването на ТГС между България и Румъния чрез създаването на нов граничен пункт. Те също ще облекчат преминаването през границата на пътници и превозни средства, като се намали времето за чакане и улеснят формалностите по митническия и граничния полицейски контрол.

Що се отнася до влиянието от преминаването на границата, тези проекти ще благоприятстват ТГС на местно и национално ниво и ще поощрят културния обмен и интеграцията на двата гранични района. Те насърчат икономическото развитие от двете страни на границата, които са с нисък икономически стандарт.

Предвидените действия от българска страна са:

• Ще бъде осигурено техническо сътрудничество при подготовката на тръжната документация от специализирана компания, договорена според изискванията на ФАР, което ще включва: подробен проект и инженерни

проучвания за построяването на контролния пункт, тръжно досие, включващо техническите характеристики за доставяне на оборудването и проект на дейностите за наблюдение на работата. Консултантът ще подготви документацията със съдействието на бенефициентите: общините Оряхово и Мизия в тясно сътрудничество с румънските власти. Този компонент ще бъде реализиран по рамков договор и ще бъде финансиран от програма ФАР.

• Строителството на ГКПП ще бъде подсигурено от специализирана компания, договорена според изискванията на ФАР и ще включва: построяване на инфраструктурни съоръжения за доставяне на вода,

електричество, отоплителни системи, канализационни мрежи, телекомуникационни мрежи, изграждането на всички необходими сгради, свързани със специфичните дейности на граничното преминаване, а също и временни съоръжения като товаро-разтоварни платформи за превозни средства; подсилване на бреговете, рехабилитация на парковите площи на вътрешните пътни мрежи, складове. Този компонент ще бъде реализиран по договор за строителство на ФАР и ще бъде финансиран със средствата на ФАР.

• Надзорът върху строителството ще бъде осигурен от специализирана компания, договорена според изискванията на ФАР, по рамков договор и ще бъде финансиран със средствата на ФАР.

• Доставянето на необходимото оборудване ще бъде извършено от специализирана компания, договорена според изискванията на ФАР и ще включва усвояване на оборудване за инфраструктурни съоръжения като:

енергийни мрежи, отоплителни инсталации, водопроводни и канализационни мрежи, телекомуникационни системи. Този компонент ще бъде реализиран по договор за доставка на ФАР и ще бъде финансиран със средствата на ФАР.

• Доставка на транспортно оборудване: предвижда се, че българските власти (Министерство на транспорта и съобщенията и/или други местни/централни власти) ще доставят един транспортен кораб (ферибот) като съфинансиране

към проекта.

Български бенефициент: Министерство на регионалното развитие и

благоустройството

Обща цена на проекта: 4.45 млн. евро

Средства по Фар: 3.20 млн. евро

Съфинансиране: 1.25 млн. евро (държавен бюджет)

Поради сложната координация, която е необходима при изпълнението на идентични проекти (в рамките на една страна и между България и Румъния) и сложните етапи на строителството, се очаква договарянето на строителството да продължи около 28 месеца. Затова, крайната дата за изплащане и на двата проекта ще бъде 30 ноември 2006.

Предвидените действия от румънска страна са:

• Ще бъде осигурено техническото сътрудничество при подготовката на тръжната документация от специализирана компания, договорена според изискванията на ФАР, което ще включва: подробен проект и инженерни

проучвания за построяването на контролния пункт, тръжно досие, включващо техническите характеристики за доставяне на оборудването и

проект на дейностите за наблюдение на работата. Консултантът ще подготви документацията със съдействието на бенефициентите: Областен съвет Телеорман и Общински съвет Турну Мъгуреле в тясно сътрудничество с българските власти. Този компонент ще бъде реализиран по рамков договор и ще бъде финансиран от програма ФАР.

• Доставянето на транспортен кораб за преминаване на x. Xxxxx и на транспортно оборудване ще бъде осигурено от румънските бенефициенти (Областен съвет Телеорман и Общински съвет Турну Мъгуреле) като

съфинансиране на проекта.

Румънски бенефициент: Областен съвет Телеорман и

Общински съвет Турну Мъгуреле

Обща цена на проекта: 4.50 млн. евро

Средства по Фар: 3.30 млн. евро

Съфинансиране: 1.20 млн. евро (0.72 млн. евро от Областен съвет Телеорман и 0.48 млн. евро от Общински съвет Турну Мъгуреле)

По време на изпълнението на проекта ще бъдат организирани двустранни съвместни технически срещи със съответните български власти за разрешаване на възникналите различия (ако има такива), за обмен на информация и данни и за осигуряване на правилното изпълнение на проекта.

Проект 2002/000-000-00 – Рехабилитация на национален път 3Б между пресичането му с национален път 3 и Калъраш, от километър 0+000 до километър 3+020

Реализацията на проекта ще подобри и увеличи трансграничното движение между България и Румъния. За отварянето на ГКПП Калъраш-Силистра за международен трафик е необходимо да се осигурят по-добри условия за транзитно преминаване. Предложеният проект ще подобри достъпа до граничен пункт Остров.

Същинският път е широк 10 м. с банкети от 1 м. от двете страни и широчина на платното за движение 8 м., като то ще бъде изградено от бетон. Пътят ще бъде класифициран като отворен за международен трафик, тъй като е продължение към границата с България (Силистра) и национален път 3. За съжаление същинският път не отговаря на стандартите на ЕС за класификация като път отворен за международен трафик.

Пътят започва от пресечната точка на национален път 3 с национален път 3Б, което е границата на проекта ФАР за ТГС Румъния-България 2001 – “Пресичане на границата между Калъраш (Румъния) и Силистра (България) за международен трафик на пътници и стоки” и стига до град Калъраш. Гр. Калъраш е границата на проекта, финансиран по програмата ФАР 2000 за икономическо и социално сближаване “Подобряване на достъпа до IV Транс- европейски коридор – Рехабилитация на национален път 21 между Дражна и Калъраш от километър 107+500 до километър 129+602”

Представените дейности са:

• Техническата помощ за подготовка на тръжната документация, включваща планиране и инженерно проектиране, ще бъде осигурена от Министерство на благоустройство, транспорта и жилищното строителство чрез Държавна

агенция “Пътища” (ДАП), която ще съфинансира проекта. Въз основа на детайлен проект и съгласно изискванията и процедурите на Програма ФАР, ДАП ще подготви тръжното досие, съблюдавайки техническите спецификации и заданието на елементите: построяване на пътя, дейност за изграждане на моста и наблюдение на работата.

• Дейността, свързана с изграждането на пътя ще бъде осигурена от специализирана компания, договорирана съгласно правилата на Програма ФАР, включвайки преустрояването на пътя спрямо европейските стандарти.

Секторът от национален път NR 3B, включващ участъка между 0 + 000км и 0+ 480км (начало на моста), ще бъде възстановен съгласно техническите норми, одобрени от Министерство на транспорта със заповед No.45/1998г.,означаваща : ширина на платформата –17м., платно 14м. с банкети по 1,50м. ширина. Тази дейност ще включва също така уреждане на съединяването между NR 3 и NR 3B, съгласно румънските и европейски стандарти. Тази дейност ще бъде осъществена посредством договор за изпълнение и ще бъде финансирана от Програма ФАР.

• Действията свързани с изграждане на моста ще бъдат осигурени от специализирана компания, договорирана съгласно правилата на Програма ФАР и ще имат за цел проектиране на моста за товарен клас “Е”, като

ширината на платното трябва да бъде 14м., оградена с не стъпаловидни пешеходни зони с ширина 1м. извън местоположението. Тази дейност ще бъде реализирана съгласно договор за изпълнение и ще бъде финансирана от Програма ФАР.

• Наблюдение на работата. ДАП ще осигури заданието за наблюдение на работата. Ще бъде договорен консултант за наблюдение на работата, с цел

да осигури съгласие с Европейските и национални изисквания. Този компонент ще бъде реализиран посредством рамков договор и финансиран от програма ФАР.

• Публичност - този елемент ще бъде финансиран от Министерство на благоустройството, транспорта и жилищното строителство чрез ДАП, като съфинансиране на проекта.

Румънски бенефициент: Министерство на благоустройството,

транспорта и жилищното строителство чрез Държавна агенция “Пътища” (ДАП)

Обща стойност на проекта: 3.05 млн. евро

Средства по ФАР: 2.00 млн. евро

Съфинансиране: 1.05 млн. евро (ДАП)

Заради периода за появата на вероятни дефекти и продължителността на работата, този инвестиционен проект изисква 2- годишен период на изплащане, до месец ноември 2006 г.

2002/000-000-00 - Възстановяване и частична реконструкция на път II-15, частта Мизия-Оряхово(Българо-румънска граница)

Реализацията на проекта ще подобри и увеличи трансграничния трафик между Република България и Румъния. За отваряне на ГКПП Калъраш /Силистра за международен трафик е необходимо да се осигурят по-добри условия за транзитен трафик. Предложения проект възстановява пътя, осигуряващ достъп до граничен пункт Остров. Този проект е в съответствие с приоритетите, които са посочени в общата рамка за сътрудничество между двете страни. Под приоритет 1 “Усъвършенстване на локалната транс-национална инфраструктура”, една от предложените мерки е “възстановяване на комуникационната инфраструктура в трансграничния регион, включително възстановяване на пътната мрежа”.

Пътната настилка на път II-15 от Мизия до Българо-Румънската граница (Оряхово) е в относително лошо състояние и има ниски пътно-операционни характеристики. Участъкът има добри хоризонтални и вертикални параметри, но не е еднороден в цялата си част. Ширината на пътя е крайно варираща в по- голямата си част, извън населените места тя е 6/8 м., включваща банкети по 1,50м (1,25м), асфалтова настилка – 6 до 6,20 м. от страната на железопътната линия и на около 3 м от наклона, наречен “канавка”, включително банкетите. Наклонът е с ясно изразени свлачищни процеси и е покрит с храсти.

Предложеният проект се състои във възстановяване и подобряване на приблизително 16 км от път II- 15 (от км. 61+300 до км. 77+872,36). По-голяма част от възстановяването на пътя включва укрепване на съществуващата пътна настилка посредством покриване с асфалт с варираща дебелина в зависимост от състоянието на структурата на пътната настилка. Възстановяването на пътя включва също и дренаж на подпочвените води, подобряване на банкетите, пътната маркировка, подмяна, почистване или осигуряване на нови пътни знаци, мантинели и бордюри.

От българска страна, заложените дейности са:

Служби за наблюдение на строителството: Изпълнителна агенция “Пътища” (ИАП) ще поеме задължението да подготви тръжното досие за договора за услуга и тръжните процедури. Не се изискват допълнителни средства.

Този договор ще бъде присъден, съгласно “Практическото ръководство за процедурите на договаряне по ФАР, ИСПА и САПАРД”, чрез ограничена тръжна процедура. Определен бюджет: 0.300 млн. евро.

Строителни дейности: ИАП ще поеме задължението да подготви тръжното досие за договора за изпълнение и тръжните процедури. Не се изискват допълнителни средства. Дейностите се състоят във възстановяване на 16 км. участък на съществуващ път. Възстановеният участък трябва да отговаря на европейските стандарти – увеличаване товароподемния капацитет на структурата на пътната настилка в съответствие с директива 96/53/ЕС от 25 юли 1996 г., която засяга максималния размер и тегло на превозните средства. Договорът ще бъде присъден в съответствие с условията на FIDIC чрез явен търг.

Строителен надзор: ИАП ще определи действията за строителен надзор. Ще бъде договорен консултант за наблюдение на строителството, за да се осигури съответствие с националните изисквания и тези на ЕС. Този компонент ще бъде реализиран по рамковия договор и ще бъде финансиран от средствата, отпуснати от ФАР.

Публичност: Този компонент ще бъде финансиран от Министерство на регионалното развитие и благоустройството посредством ИАП като съфинансиращи към проекта.

Български бенефициент: Министерство на регионалното развитие и

благоустройството чрез Изпълнителна агенция “Пътища” (ИАП)

Обща стойност на проекта: 3.334 млн. евро

Средства по ФАР: 2.500 млн. евро

Съфинансиране: 0.834 млн. евро (ИАП)

Заради периода за появата на вероятни дефекти и продължителността на работата, този инвестиционен проект изисква 2- годишен период на изплащане, до месец март 2006 г.

2.3.2. Приоритет на Съвместния програмен документ: Опазване на околната среда

Регионите и общините от двете страни на границата са надарени с множество природни богатства и се ръководят от желанието си да ги опазват и поддържат. В същото време промишлеността и развитието на енергетиката на някои места причиняват щети на околната среда – на въздуха, водата и почвите. В последствие мерките за контрол и предотвратяване на замърсяването са станали приоритетни.

2002/000-000-00 Разработване на Система за контрол (мониторинг) на емисиите от VOC, PAH и тежки метали от стационарни източници в

граничния район между България и Румъния по долното течение на x. Xxxxx

2002/000-000-00 Разработване на система за контрол на вредните емисиите във въздуха от автомобилния транспорт и стационарни източници в граничния район между България и Румъния

Тези идентични проекти ще допринесат за подобряването на сътрудничеството между двете страни по отношение на намаляването на замърсяването на въздуха и съобразяването с изискванията на законодателството на ЕС; ще подобрят и поощрят сътрудничеството между граничните райони на двете страни, като по този начин ще им помогнат да преодолеят специфичните проблеми при развитието, които могат да възникнат от тяхната позиция в националните икономики, в интерес на местните общини и по начин, който се съобразява с опазването на околната среда.

Целта на проекта е да се разработи система за контрол на замърсяването на въздуха в граничния район между двете страни, за да им позволи да спазят изискванията на следното законодателство на ЕС: Рамкова директива 96/62/ЕС за оценка и опазване на въздуха, Директива 88/609/ЕС изменена от 96/66/ЕС за замърсяването от големи фабрики, Директива 94/63/ЕС за контрола върху емисиите от VOC, Директива IPPC 96/61/ЕС, Директива 99/13/ЕС за контрола върху VOC от използването на органични разтворители в определени дейности и инсталации, а също така и да спазят съответното законодателство на ЕК. Системата ще осигури информация и специфични данни, за да се разрешат споровете, които могат да възникнат между двете страни относно произхода на замърсителите. На базата на тези данни и информация, които ще се получават под формата на ежедневни, тримесечни или годишни доклади, румънският и българският инспекторат по околната среда (Долж, Олт, Телеорман, Гюргево, Калъраш от румънска страна и съответните инспекторати от българска страна), общините и двете Министерства на околната среда ще изработят програми за оценка на качеството на въздуха, за контрол и намаляване на замърсяването на въздуха от източници, базирани на специфично разсейване на замърсители от двете страни на x. Xxxxx, за да се подобри качеството на въздуха.

От румънска страна ще бъдат предприети следните дейности:

• Доставяне на необходимото оборудване за румънските инспекторати за защита на околната среда (Долж, Олт, Телеорман, Гюргево, Калъраш) за да могат да контролират емисиите от всички стационарни и транспортни

източници, намиращи се в района на българо-румънската граница. Освен това оборудването ще бъде използвано за контрол на качеството на въздуха. Тръжната документация, включително техническите спецификации, за доставяне на оборудването ще бъде осигурена чрез техническо сътрудничество по рамков договор, сключен по проект BG 0107.04.01 “Подготовка на бъдещи проекти за околната среда”. Оборудването ще бъде осигурено по договор за доставка, сключен според процедурите на ФАР за международни явни търгове. Доставчикът ще осигури необходимото обучение за персонала, отговарящ за използването на това оборудване. Този компонент ще бъде реализиран по договор за доставка и ще бъде

финансиран от средствата по ФАР и национално съфинансиране, осигурено от Министерство на водите и защита на околната среда.

• Изработване на проучване относно местоположението на Диференциалните системи за оптичен анализ (ДСОА) за измерването на емисиите от автомобилния транспорт. Трябва да се определи местоположението на

ДСОА, за да се измерят най-високите стойности на емисиите от замърсители от автомобилния транспорт. За тази цел по този компонент ще се контрактува институт за изследване на околната среда, за да се изпълни това проучване в района на действие на проекта. Освен това ще се организират двустранни съвместни срещи с българските партньори за разрешаване на възникналите различия, за обмен на информация и данни и за да се осигури правилното изпълнение на проекта. Този компонент ще бъде финансиран от Министерството на водите и защита на околната среда като проектно съфинансиране.

Румънски бенефициент: Министерството на водите и защита на

околната среда чрез Инспекторатите за защита на околната среда в областите Долж, Олт, Телеорман, Гюргево, Калъраш.

Обща стойност на проекта: 2.53 млн. евро

Средства по ФАР: 1.90 млн. евро

Съфинансиране: 0.63 млн. евро (Министерството на водите и защита на околната среда)

От българска страна ще бъдат предприети следните дейности:

• Доставяне на необходимото оборудване за българските регионални инспекторати по околната среда и водите (Монтана, Враца, Плевен, Велико Търново и Русе), за да могат да контролират емисиите от всички

стационарни и транспортни източници, намиращи се в района на българо-румънската граница. Освен това оборудването ще бъде използвано за контрол на качеството на въздуха. Тръжната документация, включително техническите спецификации, за доставяне на оборудването ще бъде осигурена чрез техническо сътрудничество по рамков договор, сключен по проект BG 0107.04.01 “Подготовка на бъдещи проекти за околната среда”. Оборудването ще бъде осигурено по договор за доставка, сключен според процедурите на ФАР за международни явни търгове. Доставчикът ще осигури необходимото обучение за персонала, отговарящ за използването на това оборудване. Този компонент ще бъде реализиран по договор за доставка и ще бъде финансиран от средствата по ФАР и националното съфинансиране, осигурено от Министерство на околната среда и водите.

• Изработване на проучване относно местоположението на Диференциалните системи за оптичен анализ (ДСОА) за измерването на емисиите от автомобилния транспорт. Xxxxxx да се определи

местоположението на ДСОА, за да се измерят най-високите стойности на емисиите от замърсители от автомобилния транспорт. За тази цел по този компонент ще се контрактува институт за изследване на околната среда, за да се изпълни това проучване в района на действие на проекта. Освен това ще се организират двустранни съвместни срещи с българските партньори за разрешаване на възникналите различия, за обмен на информация и данни и за да се осигури правилното изпълнение

на проекта. Този компонент ще бъде финансиран от Министерството на околната среда и водите.

Български бенефициент: Министерството на околната среда и водите Обща стойност на проекта: 2.0 млн. евро

Средства по ФАР: 1.5 млн. евро

Съфинансиране: 0.5 млн. евро (държавен бюджет)

2.3.3. Приоритет на СПД: Социално икономическо развитие

Въпреки настоящите икономически проблеми, граничният регион предлага явен потенциал за развитието на местните икономически ресурси. За тази цел, трябва да се развиват индивидуалната инициатива както и местни проекти с трансгранично влияние. Тези малки проекти трябва да допринесат за един устойчив модел на развитие, включващ околната среда, икономическите и социални аспекти на устойчивостта.

Проекти 2002/000-000-00 и 2002/000-000-00 – съвместен фонд за малки проекти (огледални проекти)

Съвместният фонд за малки проекти (СФМП) ще бъде създаден като гъвкав механизъм за финансиране на малки проекти или проекти от типа “people-to- people” имащи трансграничен ефект и отнасящи се до: бизнес сътрудничество, развитие на предприятията, трансфер на технологии и маркетинг за малки и средни предприятия, обучение, заетост, здравен и културен обмен, подобряване на информационния обмен и комуникации между граничните региони и т.н. С цел да се постигне необходимото ниво на въздействие, тези схеми трябва да бъдат приложени на базата на многогодишна перспектива. Ето защо е предложено да се продължи тази инициатива.

СФМП ще функционира следвайки Специфичните указания, разработени за 2000 exercise и одобрени от Комисията (Делегацията на ЕК) и Практическото ръководство по ФАР, ИСПА и САПАРД. Двете страни ще изработят прецизни съвместни правила, които ще трябва да бъдат одобрени от Делегациите на ЕС в България и в Румъния. Ключовите институции на СФМП са българската и румънската Изпълнителни агенции (Министерство на регионалното развитие и благоустройството/ Министерство на развитието и прогнозите), които ще открият процедура за предложения, която трябва да бъде отворена и честна за всички организации, отговарящи на изискванията, Съвместния комитет за сътрудничество (СКС), Съвместния оценяващ комитет (СОК), Секретариатите (Регионалните бюра по ТГС за СФМП) както и екипа от оценители за оценка на проектите. Крайните решения се взимат на базата на препоръките от СОК. Румънският секретариат беше учреден в граничния район с център Гюргево, за да осигури ежедневен контакт и сътрудничество с бенефициентите по проектите. Бюрото има специфични задачи съгласно Указанията за СФМП. Българският секретариат беше създаден в граничния район с център Русе, за да осигури ежедневен контакт и сътрудничество с бенефициентите по проектите. Бюрото има специфични задачи съгласно Указанията за СФМП.

В много случаи, страните кандидатствуващи с проекти, се нуждаят от съществена подкрепа за развитие. За кандидатите може да бъдат организирани семинари с цел информиране и обучение, така че да се осигури висока степен на прозрачност и за да се окуражат предложенията с добро качество. Секретариатът ще назначи и експерти, които да посещават потенциалните кандидати, с цел да им се предостави помощ, особено във връзка с такива въпроси като оценка на разходите по проектите.

СФМП е създаден, за да направи достъпна за граничния регион помощ от общо 800 000 евро по програма ФАР (до 10% от общата стойност на фондовете достъпни за страната по програма ФАР). Съгласно решение на СКС, през тази година за региона беше достъпна помощ на стойност 500 000 евро по програма ФАР. До 7 % от помощта по програма ФАР (максимум 35 000 евро за всяка страна) може да бъде използвана за разходи свързани с подготовката, подбора, оценката и контрола на помощта. Необходимо е съфинансиране и то ще бъде един от критериите, дали проектите съответствуват на изискванията. Минималното съфинансиране ще бъде 10 % от стойността of soft projects (in cash or in kind)

Обща стойност на проектите 1.1 млн. евро (0,55 млн. евро за всяка страна) Средства по ФАР 1.0 млн. евро (0,50 млн. евро за всяка страна) Съфинансиране 0.1 млн. евро (0,05 млн. евро за всяка страна)

2.3.4 Приоритет на СПД: Други – Техническа помощ

Проекти 2002/000-000-00 и 2002/000-000-00 – Project preparation facility (огледални проекти)

Дейностите по подготовка на проектите ще обезпечат подготовката на проекти в рамките на бъдещите програми ФАР-ТГС, в резултат на което ще очертаят основните цели на програмата за ТГС по ФАР между Румъния и България. Особено внимание ще бъде отделено на подготвянето на съвместни проекти и на проекти с ясно изразен трансграничен характер, нещо което ще бъде планирано в тясно сътрудничество с регионалните и местни власти в граничната зона.

От румънска страна този проект има за цел:

- Да се укрепи капацитета на Изпълнителната агенция по ТГС в рамките на Министерството на развитието и прогнозите за подготовка на адекватни програми и проекти в контекста на ТГС по програма ФАР между България и Румъния имайки предвид бъдещата финансова подкрепа за програми за ТГС по ФАР.

- Да подкрепи съответните власти в подготовката на поредица от готови проекти (a pipeline of mature projects), които ще бъдат предложени за бъдещо финансиране в рамките на ТГС по програма ФАР в сферата на

o Инфраструктура и околна среда

o Икономическо и социално сближаване

o Намаляване на административните и институционални пречки за свободното придвижване на хора, стоки и услуги през границата.

Дейностите предвидени по този проект са :

- Създаване на PPF , който ще осигури краткосрочна техническа помощ в рамките на две календарни години, с цел да подпомогне Изпълнителната агенция за ТГС по програма ФАР към Министерството на развитието и прогнозите в подготовката на програмата за ТГС по ФАР България- Румъния. Тази помощ се отнася за всички дейности и всички етапи от жизнения цикъл на проектите по ФАР – ТГС (идентификация, програмиране, договаряне, изпълнение и т.н.), включително и ревизия на документите на СФМП.

- Румънските власти включени във фазата на програмиране, ще бъдат подкрепени с краткосрочна експертиза с цел да представят необходимата подготвителна документация, предпроектни изследвания, технически чертежи, инструкции, технически спесификации и тържни досиета и т.н.

От българска страна този проект има за цел:

- Укрепване на капацитета на Изпълнителната агенция за ТГС по ФАР към МРРБ за подготовка на адекватни програми и проекти в контекста на ТГС по програма ФАР между България и Румъния, имайки предвид бъдещата финансова подкрепа за програми за ТГС по ФАР.

o Инфраструктура и околна среда

o Икономическо и социално сближаване

Дейностите предвидени по този проект са :

- Създаване на PPF , който ще осигури краткосрочна техническа помощ в рамките на две календарни години, с цел да подпомогне Изпълнителната агенция за ТГС по програма ФАР към МРРБ в подготовката на програмата за ТГС по ФАР България-Румъния. Тази помощ се отнася за всички дейности и всички етапи от жизнения цикъл на проектите по ФАР – ТГС (идентификация, програмиране, договаряне, изпълнение и т.н.), включително и ревизия на документите на СФМП.

- Българските власти включени във фазата на програмиране, ще бъдат подкрепени с краткосрочна експертиза с цел да представят необходимата подготвителна документация, предпроектни изследвания, технически чертежи, инструкции, технически спецификации и тръжни досиета и т.н.

Бенефициент от българска страна : Министерство на регионалното

развитие и благоустройството

Общо разходи по проекта: 0.6 млн. евро (0.3 млн. евро за всяка

страна)

Разходи по ФАР : 0.6 млн. евро (0.3 млн. евро за всяка страна)

Предвидена е подкрепа по програма ФАР за всички проекти, които са обект на съфинансиране, както е посочено в бюджетната таблица по-долу.

Всички инвестиционни проекти, за които се изисква оценка на ефекта върху околната среда, съгласно правилата посочени в Директива 85/337/CEE и допълнени от Директива 97/11. Ако директивата до момента не е напълно транспонирана, то процедурата трябва да бъде подобна на тази от споменатата по-горе директива.

Всички инвестиционни проекти трябва да се изпълняват в съответствие с законодателството относно околната среда на съответната общност. Проектните фишове ще съдържат специфични клаузи за съответствие с

приложимото в ЕС законодателство относно околната среда в зависимост от вида на дейността извършвана съгласно всеки един инвестиционен проект.

Крайните правила за прилагане на СФМП трябва да бъдат одобрени и потвърдени от двете Делегации на ЕС.

3. БЮДЖЕТ (милиони евро)

Код на проекта	Приоритет/ Наименование на проекта	ФАР			Национално съфинанси- ране	Общо (млн. евро)	Код по CRIS/ DAC
Код на проекта	Приоритет/ Наименование на проекта	Институци онално изграждане	Инве сти- ции	общо	Национално съфинанси- ране	Общо (млн. евро)	Код по CRIS/ DAC

Приоритет: Подобрение на местните и транснационални инфраструктури		0,8	10,2	11,0	4,334	15,334
2002/000- 625-01		ГКПП и ферибот при Турну Мъгуреле (Румъния) и Никопол (България)	0,3	3,0	3,3	1,2	4,5	21010
2002/000- 623-01		ГКПП и ферибот при Турну Мъгуреле (Румъния) и Никопол (България	0,5	2,7	3,2	1,25	4,45	21010
2002/000- 623-02		Подновяване и частична реконструкция на участък Мизия – Оряхово от път II- 15, (граница между България и Румъния)	0	2,5	2,5	0,834	3,334	21020
Приоритет: Опазване на околната среда		0,2	3,2	3,4	1,13	4,53
2002/000- 625-03		Изготвяне на система за контрол на изхвърляните газове от превозните средства и от статични източници в района на Българо- Румънската граница	0	1,9	1,9	0,63	2,53	41020
2002/000- 623-03		Изготвяне на система за контрол (мониторинг) на емисиите от VOC,	0,2	1,3	1,5	0,5	2,0	41020

	PAH и тежки метали от статични източници в районите на Българо-Румънската граница по течението на Долен Дунав
Приоритет: Социално- икономическо развитие		0,07	0,93	1,0	0,1	1,1
2002/000- 625-04	Съвместен фонд за малки проекти	0,035	0,46 5	0,50	0,05	0,55	43020
2002/000- 623-04	Съвместен фонд за малки проекти	0,035	0,46 5	0,50	0,05	0,55	43020
Приоритет: Техническа помощ		0,6	0	0,6	0	0,6
2002/000- 625-05	Способност за подготовка на проекти	0,3	0	0,3	0	0,3	53010
2002/000- 623-05	Подпомагане подготовката на проекти	0,3	0	0,3	0	0,3	53010
	Общо за Румъния	0,635	7,36 5	8,00	2,93	10,93
	Общо за България	1,035	6,96 5	8,00	2,634	10,634
ОБЩО:		1,670	14,3 3	16,00	5,564	21,564

По тази програма няма съфинансиране от Международните банкови институции.

4. МЕРКИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОЕКТА

4.1 Мерки за изпълнение в България

а) Финансово управление и ръководство на проекта от страната-кандидат

Програмата ще бъде ръководена в съответствие с Децентрализираната система за изпълнение на ФАР (DIS) процедури1.

Националният координатор на помощта (НКП) ще носи пълна отговорност за изготвянето, контрола и изпълнението на програмите на ФАР. Националният ръководител (НР) и Ръководителите на програми (РП) трябва да потвърдят, че програмите се изпълняват съгласно процедурите, заложени в DIS Ръководството за изпълнение и други инструкции на Европейската комисия, и че всички договори са изготвени в съответствие с Практическото ръководство за ФАР, ИСПА и САПАРД2.

1 вземайки предвид правилата заложени в анекса на Правила на Съвета 1266/1999

2 Практическото ръководство заменя част F(“Снабдяване”) от DIS Ръководството

Националният координатор на помощта и Националният ръководител носят обща отговорност за координацията между ФАР (включително ФАР ТГС), ИСПА и САПАРД.

Националният Фонд (НФ) в Министерството на финансите, ръководен от Националния ръководител упражнява надзор върху финансовото ръководство на Програмата и е отговорен за докладите до Европейската комисия. Националният ръководител носи пълна отговорност за финансовото ръководство на фондовете на ФАР. Той гарантира, че правилата, предписанията и процедурите на ФАР, отнасящи се за обществените поръчки, докладване и финансово ръководство, а така също и правилата за държавните помощи се спазват, и че е на лице функционираща информационна система за проекта. Това включва и докладването на всички съмнителни и действителни случай на измами и нередности. Националният ръководител е отговорен за пълната отчетност за фондовете на ФАР за една програма до закриването и.

б) Размери на проекта

Всички проекти ще бъдат по-големи от 2 млн. евро , с изключение на проектите в следните области:

а) Околна среда - проекти за изграждане система за контрол (мониторинг) на вредните емисии от VOC, PAH и тежки метали от статични източници в районите на Българо-Румънската граница по течението на Долен Дунав

б) Съвместен фонд за малки проекти

в) Подпомагане подготовката на проекти

където се включват българските министерства с ограничен капацитет за усвояване на средства и могат да оползотворят не повече от 2 мил. евро.

в) Краен срок за сключване на договорите и плащанията

Всички договори трябва да се сключат до 30 ноември 2004 г. Всички плащания трябва да се осъществят до 30 ноември 2005 г.

Плащанията трябва да се извършат до 30 ноември 2006 г. за следните проекти. Уточненията са посочени във фишовете на проектите:

•

2002/000-000-00

ГКПП и ферибот при Турну Мъгуреле (Румъния) и Никопол (България);

•

2002/000-000-00

Подновяване и частична реконструкция на участък Мизия – Оряхово от път II-15,

(граница между България и Румъния ).

Тези изключения в периода за плащанията са необходими тъй като се вземат в предвид продължителността на строителните работи (невъзможност да се работи през зимата за няколко месеца) и периода за откриване на дефекти, който е една година след завършване на обектите.

г) Възстановяване на средства

Всяка доказана нередност или измама, разкрити по време на прилагането на програмата ще доведе до възстановяване на средствата, изразходвани от Комисията.

Ако в процеса на прилагане на проекта се породи несъответствие с предварителния разчет на част или цялата отпусната помощ, Комисията ще проучи подробно случая, като изиска от страната бенефициент да изпрати своите коментари в рамките на определен период от време и да отстрани породилите се нередности.

Във връзка с горепосоченото проучване Комисията може да редуцира, спре или отмени помощта, ако проучването разкрие нередност, неправилно комбиниране на фондове или неспособност да се спази едно от условията от финансовия меморандум и по-специално всяка значителна промяна, касаеща условията на изпълнение на мярката, за което не е потърсено одобрението на Комисията. Всяко намаляване или отменяне на помощта ще има за цел да се възстановят платените суми.

Когато Комисията установи, че нередността не е отстранена, или че част или цяла дейност по проекта не е в съответствие с отпусната помощ, Комисията ще проучи подробно случая, като изиска от страната бенефициент да изпрати своите коментари в рамките на определен период от време. След проучването, ако страната бенефициент не е предприела мерки за отстраняване на нередностите, Комисията може:

(а) да редуцира или отмени всякакви авансови плащания;

(б) да отмени цялата или част от отпусната помощ за мярката.

Комисията трябва да определи размера на мерките, които ще се предприемат, като вземе предвид същността на нередното действие и неспособността на системата за управление и контрол да се справи с възникналия проблем.

Всички средства, неизползвани до изтичането на крайния срок на програмата, следва бъдат възстановени на Комисията. Окончателна писмена декларация със съответната прилежаща документация следва да бъде издадена от Националния ръководител, след приключването на периода на плащания съгласно Финансовия меморандум, показваща общата договорена и изплатена стойност по проекта. Към документацията трябва да бъде приложено и окончателно банково съгласуване, показващо баланса в документацията на Националния фонд/Изпълнителната агенция/ Централното звено за финансиране и договаряне.

Независимо от възстановяването на неизползваните и неприемливи фондове след изтичането на Финансовия меморандум, една допълнителна възстановителна заповед може да бъде издадена след окончателния одит за надеждност и цялост на контрактите и плащанията както и на тяхното изпълнение в съответствие на условията на Финансовия меморандум, като се вземе предвид независимото мнение на окончателния одит.

Националният ръководител ще осигури възстановяването на всички неоползотворени фондове или всяка сума, изплатена погрешно в рамките на 60 календарни дни от датата на известието. Ако Националният ръководител не изплати сумата на Общността, страната бенефициент ще възстанови същата на Комисията. Лихвите за закъснели плащания ще се начисляват върху неизплатените суми, като се прилагат правилата, посочени във Финансовите условия прилагани по отношение на бюджета на Общността.

д) Финансови преводи

Комисията ще преведе на средства на Националния Фонд в съответствие с Меморандума за разбирателство, подписан между Комисията и Правителството на България през декември 1998 г. Фондовете ще бъдат прехвърлени след поискване от страна на Националния ръководител в отделна банкова сметка, деноминирана в евро, която ще бъде открита и обслужвана от Националния Фонд в банка предварително договорена с Комисията.

аа) Трансфери на фондове на Националния Фонд

Плащания до 20% от средствата, които ще се управляват на местно ниво٭, ще бъдат преведени на Националния Фонд, след подписването на Финансовия меморандум и Финансовите споразумения между Националния Фонд и Изпълнителните агенции и Централното звено за финансиране и договаряне. Изискванията, залегнали в членове 2 и 13 на Меморандума за разбирателство за Националния Фонд, също трябва да бъдат спазени. Нещо повече, Националният ръководител трябва да предостави на Комисията списък с назначените Програмни ръководители както и описание съществуващата система, наблягайки на потока от информация между Националния Фонд и Изпълнителните агенции, Централното звено за финансиране и договаряне и начина, по който ще се осъществят плащанията.

Две плащания /обезпечаване/ ще бъдат извършени до 30% от средствата които ще се управляват на местно ниво٭ и окончателно плащане до 20% или пълния баланс на бюджета, което е по-малката сума. Първото плащане ще бъде задействано, когато 5% от бюджета٭ са вече изплатени от Изпълнителните агенции и Централното звено за финансиране и договаряне. Второто плащане може да бъде поискано, когато 35% от целия бюджет٭ са вече изплатени. Окончателното трето плащане ще бъде осъществено, когато 70% от целия бюджет٭ са вече изплатени. По изключение, Националният ръководител може да поиска авансово плащане, в по-големи размери от посочените по-горе проценти, в съответствие с процедурите, заложени в споменатия Меморандум за разбирателство. Никакви плащания не могат де бъдат осъществени без спазването на горепосочените правила или без предварително съгласуване на Централния офис на Комисията.

٭ С изключение на сумите предвидени по програми на Общността

бб) Трансфер на средства /фондове/ към Изпълнителните агенции

Националният фонд ще преведе средства на Изпълнителните агенции, включително и на Централното звено за финансиране и договаряне в съответствие с Финансовите споразумения, подписани между Националния фонд и Изпълнителните агенции и Централното звено за финансиране и договаряне, когато споразуменията са приложими. Банкови сметки за съпътстващи програми ще бъдат открити на името на съответната Изпълнителна агенция и Централното звено за финансиране и договаряне отговорни за финансовото администриране на съпътстващата програма във връзка с член 13 от Меморандума за разбирателство за създаването на Национален фонд.

Всяко отделно Финансово споразумение трябва да бъде подписано предварително от Европейската Комисия. Когато Националният фонд е сам по себе си и разплащателно тяло за Изпълнителната агенция и Централното звено за финансиране и договаряне няма да има преводи на фондове от Националния фонд до Изпълнителната агенция и Централното звено за финансиране и договаряне. Всяка от Изпълнителните агенция и Централното звено за финансиране и договаряне трябва да бъдат управлявана от Програмен ръководител, посочен от Националния ръководител, след консултация с Националния координатор на помощта (NAC). Програмният ръководител ще бъде отговорен за всички операции, проведени от съответната Изпълнителна агенция и Централното звено за финансиране и договаряне.

За тези договори заедно със средствата задържани за гаранционен период продължаващ след края на срока за плащане по програмата, общият размер на фондовете по тези договори, изчислен от Програмния ръководител и определен от Комисията, ще бъде изплатен на Изпълнителната агенция преди официалното приключване на програмата. Изпълнителната агенция поема пълната отговорност за съхранението на средствата до осъществяване на финалното плащане, с цел да се гарантира, че горепосочените средства ще бъдат използвани само за плащания, свързани с договорените условия.

Изпълнителната агенция по-нататък поема пълната отговорност към договарящите страни за изпълнение на задълженията, свързани с договорените условия. Лихвите, натрупани върху депозираните фондове, ще бъдат изплатени на Комисията след финалното плащане към договарящите страни. Фондове, неизплатени към договарящите страни след уреждане на финалното плащане ще бъдат възстановявани на Комисията. Справка за използването на средствата, депозирани в гаранционни сметки – и по-специално на плащанията, извършени от тях – и за натрупаните лихви ще бъде предоставян годишно от Националния ръководител на Комисията.

вв) Лихви

По принцип, всички банкови сметки3 трябва да носят лихви. Лихвите ще се докладват на Европейската Комисия. Ако Комисията реши, на базата на предложение от Националния ръководител, лихвите могат да се реинвестират в Програмата.

3 в частност, но не само, сметки управлявани от НФ, ИА и ЦЗФД

е) Изпълнителните агенции ще бъдат отговорни за съпътстващите програми, както следва:

От Българска страна, Изпълнителните агенции по ФАР гранично сътрудничество в Министерството на pегионалното развитие и благоустройство, ще бъдат отговорни както за всички програми така и за съпътстващите програми.

ж) Оценка на влиянието на околната среда и опазване на природата

Процедурите за оценка за влиянието върху околната среда, както е заложено в EIA-директива са напълно приложими за всички инвестиционни проекти изпълнявани по програма ФАР. Ако EIA-директива не е напълно приложима, процедурите трябва да са сходни на тези, установени в горепосочените директива. Ако един проект попада в рамките на анекс І или анекс ІІ на EIA- директивата, провеждането на една EIA-процедура трябва да бъде документирана.

Ако съществува възможност изпълнението на проекта да окаже въздействие върху природен резерват, трябва да бъде извършена и документирана оценка според член 6 на Хебитатс-директивата.

Всички инвестиционни проекти трябва да бъдат прилагани в съответствие съответното екологично законодателство на Общността. Проектната документация по кандидатстване ще съдържат специфични клаузи за съответствие с европейско законодателство в областта на околната среда, според вида дейност, която се провежда за всеки инвестиционен проект.

з) Специални правила за някои компоненти на програмата

Съвместния фонд за малки проекти няма да включва инвестиции за малки инфраструктурни проекти, които не носят значителни нетни печалби.

По съвместния фонд за малки проекти трансгранично сътрудничество, до 7% от финансирането по ФАР може да бъде използвано за разходи свързани с подготовката, избора, оценката и контрола по помощта.

4.2. Мерки по изпълнението в Румъния

а) Финансово и проектно управление от страната-кандидат

Програмата ще бъде управлявана в съответствие с процедурите на Фар за децентрализирано изпълнение9.

Националният координатор по помощта (НКП) ще има цялостна отговорност за програмирането, наблюдението и изпълнението на програмите ФАР.

9 като се имат предвид правилата, посочени в анекса към Разпоредба 1266/1999 на Съвета на Европа

Националният ръководител (НР) и Ръководител програми (РП) ще контролират програмите да бъдат изпълнявани в съответствие с процедурите заложени в Ръководството за децентрализирано изпълнение и в съответствие с други инструкции на Комисията, а също така и всички договори да се подготвят съгласно Практическото ръководство за ФАР, ИСПА и САПАРД10.

НКП и НР ще отговарят заедно за координацията между ФАР (включително ТГС), ИСПА и САПАРД.

Национален фонд (НФ) към Министерство на финансите, оглавяван от НР ще ръководи финансовото управление на Програмата и ще отговаря за докладването пред ЕК. НР ще има цялостна отговорност за финансовото управление на средствата по ФАР. Той ще съблюдава за спазването на правилата, разпоредбите и процедурите на ФАР, отнасящи се до поръчките, докладването и финансовото управление, също така за спазването на правилата за помощта от държавите от Общността и за функционирането на системата за докладване и информация по проектите. Това включва задължението да се докладва за всички предполагаеми и реални случаи на измама и нередности. НР ще има пълна и цялостна отчетност за средствата по ФАР за всяка програма до самото й приключване.

б) Размер на проекта

Всички проекти ще бъдат на стойност по-голяма от 2 млн. евро с изключение на проектите в следните области:

а) Околна среда, за проекта за разработване на система за контрол (мониторинг) на емисиите от VOC, PAH и тежки метали от стационарни източници в граничния район между България и Румъния по долното течение на x. Xxxxx;

б) Съвместен фонд за малки проекти; в) Действия за подготовка на проекти

и в случаите, когато съответните румънски министерства имат ограничена възможност за усвояване и не могат да оползотворят суми от 2 млн. евро.

в) Xxxxxx срокове за договаряне и изплащане

Всички договори трябва да бъдат сключени до 30 ноември 2004 г. Всички изплащания трябва да направени до 30 ноември 2005 г.

В случаите със следните проекти изплащането трябва да е направено до 30 ноември 2006 г. Обосновката е представена в проектните фишове:

2002/000-000-00 Контролно-пропускателен пункт и гранично преминаване с ферибот при Турну Мъгуреле (Румъния) – Никопол (България)”

10 Практическото ръководство е отстранило раздел F (“Поръчки”) от Наръчника за Системата за децентрализирано изпълнение

2002/000-000-00 Рехабилитация на национален път 3Б, между пресечната му точка с национален път 3 и Калъраш, от километър 0+000 до километър 3+020”.

Удължаването на периода за изплащане се налага, защото се взема предвид продължителността на строителството (невъзможността да се работи в продължение на няколко месеца през зимата) и периода за появата на вероятни дефекти, който трае една година след приключване на строителството.

г) Възвръщане на средствата

Всички доказани случаи на нередности или измама, открити по време на изпълнение на програмата, ще доведат до възвръщане на средствата от страна на Комисията.

Ако изпълнението на някоя мярка не оправдава част или цялата отпусната помощ, Комисията ще извърши съответното разследване на случая и по- специално ще изиска страната бенефициент да изложи своите коментари за точно определен период от време и да поправи всички нередности.

В резултат на разследването, споменато в предишния абзац, Комисията може да намали, временно да преустанови или да прекрати помощта, отнасяща се до въпросните мерки, ако разследването разкрие нередности, неподходящо комбиниране на отпуснати средства или невъзможност да се спази едно от условията на финансовия меморандум или ако настъпят значителни промени, които се отразяват на същността или условията на прилагането на мярката, за което не е потърсено одобрението на Комисията. Всяко намаляване или прекратяване на помощта, води до възстановяване на платените суми.

Когато Комисията прецени, че някоя нередност не е била поправена или че цялата операция или част от нея не оправдава част или цялата помощ, отпусната за нея, Комисията ще проведе необходимото разследване на случая и ще изиска от страната бенефициент да изложи своите коментари за точно определен период от време. Ако след разследването страната бенефициент не е предприела изправителни мерки, Комисията може:

(а) да намали или прекрати авансовите плащания;

(б) да прекрати част или цялата помощ, отпусната за тази

операция.

Комисията ще прецени размера на промяната, като вземе предвид естеството на проблема и степента на неуспех на системите за управление и контрол.

Всички средства, неизразходвани до изтичане на крайния срок на програмата, ще бъдат възстановени на Комисията. Окончателна писмена декларация със съпътстваща документация относно пълните договорени и изплатени суми ще бъде изготвена от НР точно след края на периода за изплащане на Финансовия меморандум. Ще бъде приложено и окончателно банково съгласуване, показващо съществуващия баланс на Национален фонд (НФ), Изпълнителната агенция (ИА) и Централното звено за финансиране и договаряне (ЦЗФД).

Въпреки възстановяването на неизползваните и неправилно изразходваните средства след изтичането на Финансовия меморандум може да бъде дадено нареждане за допълнително възстановяване след окончателна ревизия на надеждността и състоятелността на договорите и изплащанията, както и тяхното съответствие с разпоредбите на Финансовия меморандум, като се вземе предвид независимото мнение на окончателната ревизия.

НР ще гарантира възстановяването на всички неизползвани или неправилно изплатени средства в рамките на 60 календарни дни от датата на известието. Ако НР не възстанови дължимите суми на Общността, страната бенефициент ще ги върне на Комисията. Ще бъде начислена лихва за забавяне на плащанията на суми, неизплатени според правилата на Финансовите разпоредби, ръководещи Бюджета на Общността.

д) Движение на средствата

Комисията ще насочи средства към Националния фонд в съответствие с Меморандума за разбирателство, подписан между Комисията и Правителството на Румъния на 20 октомври 1998 г. Средствата ще бъдат отпуснати, следвайки молбата на НР за отделна банкова сметка в евро, която да бъде открита и управлявана от НФ в банка, предварително съгласувана с Комисията.

аа) Насочване на средства към НФ

До 20 % от сумите, които ще се управляват на местно ниво∗, ще бъдат преведени на НФ след подписването на Финансовия меморандум и

Финансовите споразумения между НФ и Изпълнителните агенции/Централното звено за финансиране и договаряне. Разпоредбите на чл. 2 и чл. 13 от Меморандума за разбирателство за НФ също трябва да бъдат спазени. Освен това НР трябва да удостовери пред Комисията назначението на Програмен ръководител и да представи описание на действащата система, като набляга на обмена на информация между Национален фонд и ИА/ЦЗФД и начина, по който ще се осъществява плащането.

Ще бъдат направени два следващи превода от средствата, които ще се управляват на местно ниво*, всеки от тях не повече от 30 %, както и крайно плащане в размер до 20 % или оставащата сума по бюджета. Първото изплащане ще бъде осъществено, когато 5 % от бюджета* бъдат разпределени от ИА и ЦЗФД. Второто изплащане може да бъде заявено, когато 35 % от действащия бюджет* са разпределени. Последното трето изплащане ще се осъществи, когато са разпределени 70 % от общия действащ бюджет*. По изключение НР може да поиска авансово изплащане на по-големи суми от процентите, споменати по-горе в съответствие с процедурите, посочени в Меморандума за разбирателство. Ако не се спазват гореспоменатите изисквания, не може да бъде направено никакво изплащане с изключение на случаите на спешно предварително одобрение от Комисията.

∗ с изключение на сумите предвидени за програмите на Общността

бб) Насочване на средства към Изпълнителните агенции

НФ ще превежда средства към ИА, включително и ЦЗФД, в съответствие с Финансовите споразумения (ФС), подписани от НФ и ИА/ЦЗФД. Банковите сметки за под-програмите ще бъдат открити на името на съответната ИА/ЦЗФД, отговаряща за финансовото управление на под-програмата в съответствие с чл. 13 от Меморандума за разбирателство за създаването на НФ.

Всяко индивидуално Финансово споразумение ще бъде предварително подписано от ЕК. В случаите, когато самият НФ е агент по изплащането към ЦЗФД/ИА, няма да се прави превод на средства от НФ към ЦЗФД/ИА. И ЦЗФД, и XX трябва да се оглавяват от Програмен ръководител, назначен от НР след консултации с Националния координатор на помощта. Програмният ръководител ще отговаря за операции, осъществявани от съответната ИА/ЦЗФД.

При договори, чиито средства са задържани за изпитателен период, който изтича след края на периода за изплащане на програмата, общите суми по договорите, изчислени от Програмния ръководител и установени от Комисията, ще бъдат изплатени на ИА преди официалното приключване на програмата. ИА поема пълна отговорност за събирането на средствата до извършването на последното плащане и гарантира, че въпросните средства ще се използват единствено за разплащания, свързани с условията за възпиране.

Освен това ИА поема отговорност към доставчиците за изпълняване на задълженията, свързани с условията за възпиране. Лихвите, натрупани върху вложените средства, ще бъдат изплатени на Комисията след последното плащане за доставчиците. Суми, които не са били изплатени на доставчиците след отпускането на последните средства, ще бъдат възстановени на Комисията. Обща справка за използването на средства депозирани в поръчителски сметки – и най-вече за разплащанията, направени от тях, както и за натрупаните лихви ще бъде представяна на Комисията от НР.

вв.) Лихви

Основно положение е, че всички банкови сметки11 ще бъдат олихвявани. Xxxxxxx ще се докладва на ЕК. Основавайки се на предложение на НР, Комисията може да реши лихвата да бъде реинвестирана в програмата.

е.) Изпълнителните агенции ще бъдат отговорни за подпрограмите както следва:

ИА на Министерството на регионалното развитие и прогнозите чрез Дирекцията си за ТГС от румънска страна ще отговаря за всички програми и подпрограми.

ж) Оценка на влиянието върху околната среда и опазването на природата

Процедурите по оценка на влиянието върху околната среда, по начина, по който са установени в съответните директиви12, са напълно приложими за всички

11 в частност, но не единствено, сметки, управлявани от НФ, ЦЗФД и XX

инвестиционни проекти по ФАР. Ако разпоредбата за оценка на влиянието върху околната среда все още не е напълно трансформирана, процедурите трябва да са подобни на тези, установени в горепосочената разпоредба. Ако даден проект попада в обсега на Анекс 1 или Анекс 2 към разпоредбата за оценка на влиянието върху околната среда, осъществяването на процедурите за оценка трябва да бъде документирано13.

Ако има вероятност даден проект да засегне обекти от значение за опазването на природата, необходимата оценка съгласно чл. 6 от Директивата за Хабитатите14 трябва да бъде документирана15.

Всички инвестиционни проекти ще бъдат осъществявани съгласно съответното законодателство на Общността за околната среда. Проектните фишове ще съдържат специални клаузи за съобразяване със съответното законодателство на ЕС в сферата на околната среда относно типа на дейностите, извършвани по всеки инвестиционен проект.

з) Специални правила за определени компоненти на програмата

Фондът за съвместни малки проекти (ФСМП) няма да включва физическо инвестиране, с изключение на инфраструктури, които не носят значителни чисти печалби.

За ФСМП на ТГС може да се използват до 7 % от средствата по ФАР за разходи, свързани с подготовката, изгора, одобряването и наблюдаването на помощта.

4.3. Съвместен комитет за сътрудничество

Съгласно изискванията на чл. 7 (1) от разпоредба No. 2760/98 на ЕК е основан Съвместен комитет за сътрудничество (СКС).

Съпредседателите на СКС са от ранга на:

• Заместник-министър/ Министерство на регионалното развитие и благоустройството (България);

• Държавен секретар/ Министерство на развитието и прогнозите (Румъния).

Съпредседателите определят състава на съответните делегации от страните си в СКС, на централно и местно ниво на публичната администрация, и могат да сформират секторни работни групи, които да се състоят от представители на местните власти, съответните министерства и други засегнати институции на експертно ниво. Тези работни групи ще наблюдават отблизо напредъка по всеки проект, като отправят препоръки по въпросите за избора, управлението и оценката и ще докладват на СКС.

12 Директива 85/337/ЕЕС; OJ L 175/40, 5.7.1985; изменена от Директива 97/11/ЕЕС; OJ L 73/5, 14.3.1997

13 в Анекс Оценка на влиянието върху околната среда към съответния инвестиционен проектен фиш

14 Директива 92/43/EEC; OJ 206/7, 22.7.1992

15 в Анекс Опазване на природата към съответния инвестиционен проектен фиш

Представителите на ЕК ще участват в срещите на СКС като пълноправни членове. Те ще наблюдават спазването на правилата на ЕС, ще разглеждат изискванията на предложените мерки и проекти, организацията по изпълнението, като обръщат внимание на допълнителните проектни предложения по отношение на компонента за “отсрещната страна” към Програмата ТГС на ФАР.

Редовните срещи на СКС ще се състоят на всеки 6 месеца за разглеждане на програмата във всяка от заинтересованите страни, за да се оцени напредъка към постигане на поставените цели. Могат да се поискат извънредни срещи по време на подготовката на програмите и годишните съвместни финансови предложения или в случай на всички извънредни въпроси по изпълнението. Такива срещи могат да се свикват по всяко време с решение на Съпредседателите или на ЕК. Извънредните срещи, свикани по молба на ЕК, могат да се провеждат в Брюксел.

Подготовката на доклади, дневен ред и паметни записки на срещите на СКС се организират от съпредседателите и техните администрации.

При постигнат консенсус СКС трябва да:

• Дава мнението си за приоритетите, целите и предложените мерки за ТГС, които ще бъдат включени в Съвместния програмен документ;

• Одобрява окончателния годишен подбор на проектните предложения;

• Получава доклади за напредъка, рецензии и оценки на вече одобрените програми и техните съставни части;

• Инициира и подкрепя дейности, които трябва да насърчат мерките за ТГС и да направят по-ефективни настоящите и бъдещите програми за ТГС.

5. МОНИТОРИНГ И ОЦЕНКА

Изпълнението на проекта ще бъде наблюдавано от т.нар. Съвместен Комитет за Наблюдение (СКН). Той включва Националния Ръководител (НР), Националния координатор на помощта (НКП) и службите на Комисията. XXX ще провежда срещи поне веднъж годишно, за да прави преглед на всички програми, финансирани от ФАР, с оглед проследяване на тяхното развитие за изпълнение на целите, залегнали във Финансовия меморандум и Партньорството за Присъединяване. СКН може да препоръча смяна на приоритетите и/или преразпределение на средствата по ФАР.

СКН ще бъде подпомаган от Секторни Подкомитети за Наблюдение (СПКН), които ще включват Националния координатор на помощта, Ръководителят програми за всяка Изпълнителна агенция (и където е приложимо - за Централното звено за финансиране и договаряне) и службите на Комисията. СПКН ще прави детайлен преглед на развитието на всяка програма, включително нейните компоненти и договори, събрани от СКН в съответните сектори за наблюдение. Всеки сектор ще бъде наблюдаван от един СПКН на базата на регулярни доклади за наблюдение, изготвяни от Изпълнителната агенция и вътрешни оценки, изготвени с помощта на външен консултант. XXXX ще представи препоръки върху аспекти от ръководството и изготвянето на проекти, осигурявайки тяхната ефективност. СПКН ще докладва на XXX, на който ще предоставя обобщени, подробни доклади за всички програми, финансирани по ФАР в съответния сектор.

Службите на Комисията ще осигурят изготвянето на последващо оценяване, след приключване на програмата.

6. ОДИТ И МЕРКИ ПРОТИВ ПРЕСТЪПНОСТТА а) От страните-кандидатки

Всяка година до Комисията ще бъдат изпращани план за одит и обобщение на резултатите от неговото провеждане. Докладите от одита ще бъдат на разположение на Комисията.

Компетентните национални финансови и контролни органи ще провеждат съответен финансов контрол по отношение изпълнението на програмата.

Страните-бенефициенти ще осигурят проучване и задоволително разрешаване на съмнителни и истински случаи на измами и нередности, контролирани от страната и от Общността.

Нередност ще означава всяко нарушение на разпоредба от закон на Общността, от действие или пропуск на икономическия оператор, което има или ще има негативен ефект върху общия бюджет на Общностите или бюджетите управлявани от тях, чрез намаляване или загуба на приходите, натрупвани от собствени източници, събирани директно от името на Общностите, или чрез необосновани разходи.

Престъпление ще означава всяко целенасочено действие или нарушение по отношение на:

1. използването или предоставянето на фалшиви, некоректни или непълни изявления или документи, което от своя страна оказва ефект на неподходящо или погрешно задържане на средства от общия бюджет на европейските общности или на бюджети, управлявани от името на европейските общности,

2. не предоставяне на информация, нарушавайки специфично задължение със същия ефект,

3. използване на средства не за целите, за които те първоначално са отпуснати.

Националните власти ще осигурят функционирането на механизъм за контрол и отчитане еквивалентен на този, предвиден в Регламент 1681/9416 на Комисията.

По-специално, всички съмнителни и действителни случаи на престъпление и нередности, а така също и всички предприети от националните власти мерки трябва да се докладват своевременно на службите на Комисията. Ако няма случаи на заподозрени или действителни престъпления или нередности за докладване, страната бенефициент ще информира Комисията за този факт в края на всяко тримесечие.

16 OJ L 178; 12.7.94;p.43-46

б) От Комисията

Всички финансови меморандуми и резултатни договори са предмет на проверка и финансов контрол от Комисията (включително и от европейския офис за борба с престъпността) и одитите от Сметната палата. Това включва и мерки, като последваща проверка на търговете или договорите, осъществена от Делегацията в заинтересованата страна-кандидат и осъществяване на проверки на място.

За осигуряване на ефективна защита на финансовите интереси на общността, Комисията може да проведе проверки и инспекции на място съгласно процедурите предвидени в Регламент 2185/ 961417 на Общността (Евроатом, ЕС).

Сметките и операциите на Националния фонд и където е необходимо на Централното звено за финансиране и договориране, както и всички съответни Изпълнителни агенции могат да бъдат проверявани по преценка на Комисията от външни одитори, договорени от Комисията, което е част от отговорностите на Комисията и Сметната палата, както е отразено в “Общите условия на Финансовия меморандум”, приложени към Рамковото споразумение.

7. ПРОЗРАЧНОСТ/ПУБЛИЧНОСТ

Подходящият Ръководител Програма ще бъде отговорен за осигуряване на всички необходими мерки предприети за осигуряване на публичност на всички дейности, финансирани от програмата. Това ще се извършва в тясно сътрудничество с Делегацията на Европейската Комисия. Повече подробности са изложени в Приложение 3 “Прозрачност/Публичност”.

8. СПЕЦИАЛНИ УСЛОВИЯ

В случай, че поетите ангажименти не са изпълнени от страна на българското правителство или от правителството на Румъния, Европейската Комисия по своя преценка може да преразгледа програмата, така че да я отмени или да отмени части от нея и/или да преразпредели неизползваните средства за други цели съответстващи на целите на програма ФАР.

Създадени са всички необходими структури за изпълнение и управление по време на предишни подобни програми, което означава, че всички заинтересовани страни са способни да си сътрудничат с цел изпълнение на предложените цели. Писмо за ангажираност ще придружава всеки проект одобрен от СКС, като се има предвид, че местното съ-финансиране ще бъде от страна на бенефициентите.

За двата проекта отнасящи се за защита на околна среда (Развитие на система за контрол (наблюдение) на емисиите от VOC, PAH и тежки метали от стационарни източници в граничните българо-румънски региони на долното поречие на Дунав), тяхното изпълнение ще се вземе изцяло под внимание и ще бъде в съответствие с всички поети ангажименти и от двете страни по време на преговорите в процеса на присъединяване по глава 22.

17 OJ L 292;15.11.96;p.2-5

АНЕКС 3 КЪМ ФИНАНСОВИЯ МЕМОРАНДУМ

ИНФОРМАЦИЯ И ПУБЛИЧНОСТ ЗА ПРОГРАМИТЕ ФАР, ИСПА И САПАРД НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ

1. Цели и обхват

Мерките за публичност и информация, касаещи помощта по програмата ФАР от Европейската общност имат за цел да увеличат обществената осведоменост и прозрачността за действията на ЕО и да създадат обща представа за проектите във всички страни-кандидатки. Информацията и публичността ще засегнат мерките, получаващи помощ от програма ФАР.

2. Общи принципи

Подходящият Ръководител програма, отговорен за изпълнението на Финансовия меморандум и други форми на помощ ще бъде отговорен за публичността на място. Публичността ще се осъществява в сътрудничество с Делегациите на ЕК, които ще бъдат информирани за взетите за тази цел мерки.

Компетентните национални и регионални органи ще предприемат всички необходими административни мерки, за да осигурят ефективно прилагане на тези ангажименти, и за да си сътрудничат с Делегациите на ЕК по места.

Мерките за публичност и информация, описани по-долу, са базирани на условията на правилата и решенията, приложими за Структурните фондове. Те са:

- Регламент(EEC) 1159/2000 Официален бюлетин на ЕК L130/30, 31 май 2000г.;

- Решение на Комисията от 31 май 1994 г.; Официален бюлетин на ЕК L 152/39, 18 юни 1994 г.

Специалните условия, касаещи ИСПА са включени в:

- Решение на Комисията от 22 юни 2001 г., Официален бюлетин на ЕК L.182/58

Мерките за публичност и информация трябва да са в съответствие с разпоредбите на горепосочените правила и решения. Съответно ръководство е налично за националните, регионалните и местни власти от Делегацията на ЕК в заинтересованата страна.

3. Информация и публичност, касаещи програмите на ФАР

Информацията и публичността ще бъдат предмет на единен комплект от мерки, дефинирани от компетентните национални, регионални и местни власти, в сътрудничество с Делегациите на ЕК за срока на Финансовия меморандум и ще се отнасят както за програмите, така и за други форми на подкрепа.

Стойността на информацията и публичността за индивидуалните проекти ще се посрещне от бюджета на тези проекти.

Когато ФАР програмите се изпълняват, трябва да бъдат прилагани мерките, посочени в (а) и (б) по-долу:

(а) Компетентните власти в страните-кандидатки трябва да публикуват съдържание на програмите и други форми на подкрепа в най-подходяща форма. Те ще осигурят правилно разпространение и достъп до такива документи на всички заинтересовани страни. Те ще осигуряват периодично представяне на изготвените информационни материали и публикации на територията на страната-кандидатка.

(б) Мерките за информация и публичност по места трябва да включват следното:

1. При наличие на инвестиции в инфраструктурата на стойност по-голяма от 1 млн. евро:

- Издигането на билбордове, инсталирани в съответствие с условията в наредбата и решението, споменати по-горе в параграф 2, както и осигуряване на техническите норми в Ръководството от страна на Делегацията на ЕК в заинтересованата страна.

- Поставяне на стационарни благодарствени плочи на изградената инфраструктура, достъпни за обществеността, в съответствие с условията в наредбата и решението, споменати по-горе в параграф 2, както и осигуряване на техническите норми в Ръководството от страна на Делегацията на ЕК в заинтересованата страна.

2. При наличие на инвестиции в производството, мерки за развитие на местния потенциал и всички други мерки, получаващи финансова помощ от ФАР, ИСПА или САПАРД:

- Мерки, информиращи потенциалните бенефициенти и обществеността за средствата, отпускани по ФАР, ИСПА или САПАРД, в съответствие с условията, залегнали в параграф 3(б)(1) по-горе.

- Мерки, насочени към кандидатстващите за държавни помощи, частично финансирани от ФАР, ИСПА или САПАРД като индикация във формите за кандидатстване да бъде означено, че тази част от помощта идва от ЕС и по- специално от Програмите ФАР, ИСПА и САПАРД в съответствие с разпоредбите, посочени по-горе.

4. Запознаване с помощта на ЕС на бизнес кръговете, на потенциалните бенефициенти и на обществеността

4.1. Бизнес кръговете

Бизнес кръговете трябва да бъдат обвързани, колкото е възможно повече с помощта, касаеща ги директно.

Властите, отговорни за усвояване на помощта, трябва да осигурят подходящи канали за разпространение на информацията до потенциалните бенефициенти, и по-специално до малките и средни предприятия. В нея трябва да се съдържат указания за административните процедури, които трябва да бъдат спазени.

4.2. Други потенциални бенефициенти

Властите, отговорни за усвояване на помощта, трябва да осигурят подходящи канали за разпространение на информацията до всички хора, които имат полза или могат да се възползват от мерките , касаещи обучение, наемане на работната ръка или развитие на човешките ресурси. До този момент, властите трябва да осигурят сътрудничество с органи за професионално обучение в сферата на заетостта, бизнеса или бизнес групи, центрове за обучение и неправителствени организации.

Форми

Формите, издадени от националните, регионалните или локалните власти, касаещи обявяването, кандидатстването и отпускането на помощта, предназначена за крайните бенефициенти или всеки друг, избран за получаване на тази помощ, трябва да отбелязват, че ЕС, и по-специално Програмите ФАР, ИСПА или САПАРД предоставят финансовата помощ. Известието за помощ, изпратено до бенефициентите, ще означава размера или процента на помощта, отпуснат от въпросната програма. Ако такива документи носят национална или регионална емблема, те също трябва да носят и логото на ЕС със същите размери.

4.3.Обществеността

Медиите

Компетентните власти трябва да информират медиите, по най-подходящ начин, за дейностите съ-финансирани от ЕС и по-специално от програмите ФАР, ИСПА и САПАРД. Участието на тези програми трябва да бъде безпристрастно отразено в тази информация.

Стартирането на проекти (веднъж вече одобрени от Комисията) и важните фази при тяхното изпълнение, трябва да бъдат предмет на информационни мерки, по-точно по отношение на регионалните медии (преса, радио и телевизия). Подходящо сътрудничество трябва да бъде осигурено с Делегацията на ЕК в кандидатстващата страна.

Принципите, залегнали в горните параграфи, трябва да се използват и при реклама, във вид на съобщения в пресата и публични комюникета.

Информационни събития

Организаторите на информационни събития, като конференции, семинари, панаири и изложби във връзка с осъществяването на проекти, частично финансирани от Програмите ФАР, ИСПА или САПАРД трябва да посочат ясно участието на XX. Това може да стане чрез излагане на европейското знаме в залите за срещи и поставяне на европейското лого на документите, в зависимост от обстоятелствата. Делегацията на XX в страната-кандидат ще оказва съдействие, когато е необходимо, при подготовката и реализацията на такива събития.

Информационни материали

Публикации (като брошури и памфлети) за програмите, или подобни мерки, финансирани или съфинансирани от ФАР, ИСПА или САПАРД, трябва на заглавната страница да съдържат ясна индикация за участието на ЕС, а така също и европейското лого, където се използват национални или регионални емблеми .

Когато такива публикации имат предговор, той трябва да бъде подписан, както от отговорната личност за страната-кандидат, така и за Комисията, от Делегата на Комисията, за да се покаже ясно участието на XX.

Такива публикации ще се отнасят за националните и регионални органи, отговорни за информирането на заинтересованите страни.

Горепосочените принципи ще се прилагат и за аудио-визуални материали.

5. Специална правила, касаещи билбордове, възпоменателни плочи и плакати

За да се осигури информираност по проектите, частично финансирани от Програмите ФАР, ИСПА или САПАРД, страните-кандидатки ще трябва да осигурят спазването на следните мерки за публичност и информация:

Билбордове

Билбордове, предоставящи информация за участието на ЕС във финансиране на проектите, трябва да се издигнат на местата на всички обекти, в които участието на ЕС възлиза на 1 млн.евро или повече. Дори там, където компетентните национални или регионални власти не поставят билбордове, показващи тяхното участие във финансирането, помощта, отпускана от ЕС задължително трябва да бъде представена на специален билборд. Билбордовете трябва да са с размери, подходящи за мащабите на операцията (вземайки предвид размера на съфинансирането от ЕС) и трябва да бъдат изготвени съгласно инструкциите, посочени по-горе и залегнали в техническото ръководство, което може да се получи от Делегациите на ЕК.

Билбордовете трябва да се запазят не по-рано от шест месеца след приключване на работата и ще бъдат заменени, където е възможно от благодарствени плочи в съответствие със спецификациите, посочени в горепосоченото техническо ръководство.

Възпоменателни плочи

Постоянни възпоменателни плочи трябва да се поставят на места, достъпни за обществеността (конгресни центрове, летища, гари и т.н.). В допълнение на европейското лого, в такива плочи трябва да се споменава за частта финансирана от ЕС и съответната Програма (ФАР, ИСПА или САПАРД).

Там, където национална, регионална или местна власт или друг краен бенефициент реши да издигне билборд, да постави благодарствена плоча, да постави плакат или да предприеме каквато и да е стъпка за предоставяне на информация за проекти със стойност по-малка от 1 млн. евро, участието на ЕС също трябва да бъде показано.

6. Заключителни разпоредби

Заинтересованите национални, регионални или местни власти могат да предприемат допълнителни мерки, ако намерят това за целесъобразно. Те трябва да се консултират с Делегацията на ЕК и да я информират за инициативите, които предприемат, за да може Делегацията да участва по подходящ начин в реализацията им.

С цел улесняване изпълнението на тези условия, Комисията, чрез Делегациите си по места, ще предостави техническа помощ под формата на ръководство относно изискванията към дизайна, където е необходимо. Ръководство ще бъде изготвено на съответния национален език, което ще съдържа детайлни насоки за дизайна в електронна форма и ще бъде на разположение при поискване.

Document Metadata

Table of Contents

Европейската комисия, наричана по-нататък “КОМИСИЯТА”, действаща за и от името на Eвропейската общност, наричана по-надолу “ОБЩНОСТТА”,

Document Metadata