Връзка между серумните нива на 25 (ОН) витамин D с различни показатели за оценка на затлъстяването при пациенти със захарен диабет тип 2 на перорална анти- диабетна терапия
Връзка между серумните нива на 25 (ОН) витамин D с различни показатели за оценка на затлъстяването при пациенти със захарен диабет тип 2 на перорална анти- диабетна терапия
Д. Бакалов1, X. Xxxxxx0, X. Цакова2
1 Клиника по ендокринология, Катедра вътрешни болести; 2 Катедра по клинична лаборатория и клинична имунология УМБАЛ “Александровска”, Медицински университет, София
Недостатъчност и дефицит на витамин D се установява много по- често при пациенти със захарен диабет тип 2 и затлъстяване.
Цел на проучването: Да се изследва връзката между серумните нива на 25(ОН) витамин D с телесното тегло, индексa на телесна маса (ИТМ), обиколка на талия- та, процентa мастна тъкан (fat%), свободната от масти тъкан (FFM) и общите те- лесни течности (TBW) при пациенти със захарен диабет тип на перорално лечение. Материали и методи: Участваха 197 пациенти със захарен диабет тип 2 – 92 мъже и 105 жени. Средната възраст на участниците и давността на диабета бяха 63,3±9,3 и 8,9±6,5 години. Не са приемани витамин D и калций-съдържащи пре- парати. Серумните нива на витамин D са измерени като 25(ОН)D Total с ECLIA ( на анализатор Elecsys 2010, Roche Diagnostics). Тегло, ръст, процент мастна тъкан и общи телесни течности бяха оценени с бодиимпедансна методика с апарат Tanita- TBF- 215 (Tanita Inc., Tokyo, Japan). Беше измерена обиколка на талията, а ИТМ беше изчислен по формула. Статистическият анализ се проведе с програма IBM SPSS
19.0 и включваше 10 регресионни криви.
Резултати: Средните нива на 25(OH) витамин D при участниците бяха 32,5±18,5 nmol/l, като 84% имаха нива под 50 nmol/l. Серумният 25(ОH) витамин D обратно корелираше с fat%, сигнификантно при използване на модели Logarithmic (p=0,050; R2=0,061) и Inverse (p=0,051; R2=0,061). Установи се корелация и с ИТМ ( мо- дел Logarithmic p=0,078; R2=0,050) и fat mass (модел Inverse p=0,090; R2=0,046), които бяха несигнификантни. Не се намери корелация с обиколката на талията, телесно- то тегло, FFM и TBW.
Изводи: При изследваната група с тип 2 захарен диабет серумните нива на витамин D бяха по- ниски при пациентите със затлъстяване и особено с по- висок процент на мастната тъкан. Връзката и влиянието на ИТМ, телесното тегло, обиколката на талията и свободната от масти тъкан върху серумното ниво на витамин D вероятно е значително по- слаба.
Това проучване бе подкрепено от СМН на МУ, София, грант №60 / 2011, проект № 46
Correlations of Serum 25(OH) Vitamin D Levels with Different Indices of Obesity in Type 2 Diabetes Patients on Oral Antidiabetic Drugs
D. Bakalov1, M. Boyanov1, A. Tsakova2
1 Clinic of Endocrinology and Metabolism, Department of Internal Medicine, University Hospital Alexandrovska, Medical University Sofia, 2 Department of Clinical Laboratory and Clinical Immunology, University Hospital Alexandrovska, Medical University Sofia
Българско Дружество по Ендокринология 97
Резюмета/Abstracts
Vitamin D insufficiency is more prevalent in obese people and in type 2 diabetes.
Objectives: To describe the correlations of serum 25(OH)D as dependent variable with the body mass index (BMI), waist circumference, weight, fat percent and mass, fat free mass (FFM) and total body water (TBW) as independent variables in type 2 diabetes patients on oral antidiabetic drugs.
Material and Methods: 197 type 2 diabetes patients participated – 92 men and 105 women. The mean age and diabetes duration was 63,3±9,3 and 8,9±6,5 years. None of them was taking vitamin D and calcium supplements. Serum levels of 25(OH)D were measured by electrohemiluminescence (Elecsys 2010, Roche Diagnostics). Weight, height and % fat mass were measured on a leg-to-leg bioelectrical impedance analyzer – Tanita TBF-215 (Tanita Inc., Tokyo, Japan). BMI was calculated and waist was measured. Correlation analysis was performed on a IBM SPSS 19.0 for Windows platform.
Results: The mean serum 25-OH-vitamin D levels were 32,5±18,5 nmol/l and 84% of all participants were vitamin D levels below 50 nmol/l. Serum 25(OH)D was negatively correlated only with % fat mass. The best fitting curves were the logarithmic model (p= 0,0050; R2=0,061) and the inverse one (p=0,051, R=0,061). There was a tendency for a negative correlation with BMI which was non-significant (logarithmic model, p=0,078; R2= 0,050) and fat mass (inverse model p=0,090; R2=0,046) also non- significant. Waist, body weight, FFM and TBW were not correlated with serum 25(OH)D.
Conclusion: In type 2 diabetes serum vitamin D might be lower in more obese patients with a higher fat mass percentage. The impact of fat-free mass on serum vitamin D levels might be much weaker.
Acknowledgments: This
study
was sponsored by the Scientific
Council
of the Medical
University of Sofia, Bulgaria; Grant № 60 / 2011 , Project № 46
Лечение на остеопорозата и дентално здраве
Д-р Xxxxxxx Xxxxxxxxx, доц. X. Xxxxxxxxx
Александровска болница, София
Нарастващата продължителност на живота увеличава честотата на хронич- ните заболявания като остеопорозата. Това води до продължително лечение на пациентите и поява на нежеланите събития, свързани с него. Остеонекрозата на челюстта е усложнение, свързано с антирезорбтивната терапия с бифосфонати и деносумаб, както и с някои от новите антиангиопролиферативни препарати.
Обект на лечение с бифосфонати и деносумаб са две категории пациенти – тези с остеопороза и тези с онкологични заболявания. В двата случая използвани- те дози и продължителност на лечението са различни и съответно и честотата на остеонекрозата също е значимо различна. При орално лечение за остеопоро- заобщата популация тази честота е < 0,001%. В характерния за остеопорозата възрастов период са значими и проблемите със зъбите. Екстирпациите и имплан- тите са състояния, които изискват съобразяване със съпътстващата терапия. Добрата устна хигиена, спиране на тютюнопушенето, внимателната хирур- гична дейност и антибиотичната профилактика са част от подготовката на пациентите. Съобразно продължителността на антирезорбтивната терапия и тази честота е 0,001% до 0,01%, а в онкологичната популация – от 1 до 15%. В индивидуалните рискове на пациентите трябва да бъде оценяван и подходящия
за стоматологична интервенция период и необходимата подготовка.
98 XI Национален Конгрес по ендокринология, 2018
Osteoporosis Treatment and Dental Health
Dr. Xxxxxxx Xxxxxxxxx, Assoc. Prof. Dr Xxxxxx Xxxxxxxxx MD
Aleksandrovska Hospital, Sofia
The ever-rising life expectancy increases the frequency of the chronic diseases such as osteoporosis. This results in continuous treatment of patients and the development of unwanted effects associated with this treatment. The Osteonecrosis of the Jaw (ONJ) is a complication associated with antiresorptive therapy with bisphosphonates and denosumab, as well as with some of the new antiangioproliferative agents.
Two categories of patients are usually subjected to treatment with bisphosphonates and denosumab – those with osteoporosis and those with oncological diseases. The doses applied as well as the continuation of treatment are different in both cases and in relation to this also the frequency of the osteonecrosis of the jaw is significantly different. The frequency for orally applied treatment of the osteoporosis is 0,001% up to 0,01%, as for the oncological population – from 1% up to 15%. In the general population, this frequency is <0,001%.
In the age span, typical for osteoporosis, the dental problems are also significant. Teeth extraction and implants insertion are conditions that require compliance with the accompanying therapy.
Good oral hygiene, quitting smoking, careful surgical activity and prophylactic therapy with antibiotics are part of the measures to take to prepare the patients. The continuation of the antiresorptive therapy and the individual risks for the patient should be taken into consideration when evaluating which is the most suitable period for the dental intervention and what are the necessary preparatory measures.
Вариации в DXA изследванията – рисков фактор за лечение на остеопорозата
Д-р Xxxxxxx Xxxxxxxxx, доц. X. Xxxxxxxxx
Александровска болница, София
Остеопорозата е социално и в личен план значимо хронично заболяване, което може да доведе до инвалидизиране на пациентите и преждевременна смърт. За- сяга все по-голям брой пациенти и за това има обективни причини. Навременно- то, достатъчно продължителното и компетентно лечение може да предотвра- ти много от фрактурите. Чупливостта трудно може да бъде обективизирана и измерена. Това, което можем да измерим е костната минерална плътност. Тя е само част от оценката на фрактурния риск и нейното значение доста се пре- увеличава. Разширеният достъп до апарати за измерване на костната плътност дава възможност по-голям брой пациенти да се диагностицират и проследяват. В същото време това е предпоставка за много колебания в резултатите, които при непознаване на принципите на измерването, могат да доведат до вземане на неправилни терапевтични решения.
Познаването на детайли в анализа на изследванията е от съществена важ- ност. Доброто позициониране на пациентите, спазване на строги изисквания при сравнение и проследяване, съобразяване с принципите на измерването и гаранти- ране на качествен контрол са абсолютно необходими за адекватно лечение на пациентите с остеопороза.
Българско Дружество по Ендокринология 99
Резюмета/Abstracts
DXA Investigation Variations – Risk Factor for Osteoporosis Treatment
Dr. Xxxxxxx Xxxxxxxxx, Assoc Prof Dr. Plamen Popivanov
Alexandrovska Hospital, Sofia
The osteoporosis is chronic disease with social and individual significance for the patient, which could lead to disability of the patients and untimely death. It affects increasing number of patients and there are objective reasons for this. Timely, with adequate duration and competent treatment could prevent a lot of the fractures.
It is difficult to objectify or measure the breakability of the bones. What could be measured though is the bone mineral density. It is only part of the process of evaluation the fracture risk and its significance is highly overrated. The increased accessibility to devices for bone density measurement allows for a larger number of patients to be diagnosed and followed- up. At the same time this causes a great variability of results, which if not knowing well the principles of measurement, could lead to the wrong therapeutic decisions.
Knowing details from the analysis of the investigation results is of utmost importance. The correct positioning of the patient, compliance with strict requirements when comparing and doing follow-up, taking into consideration the principles of measurement as well as guaranteeing the quality control are absolute prerequisites for adequate treatment of patients with osteoporosis.
Лумбалгия и клинична дензитометрия
К. Сиракова1, X. Герганова2, X. Попиванов2
1 Клиника по Образна диагностика, УМБАЛ “Александровска”, София
2 Отделение по клинична дензитометрия и костни метаболитни заболявания, УМБАЛ “Александровска”, София
Въведение: Лумбалният гръбнак е една от механично най-натоварените части на опорно-двигателната система. С възрастта тъканите стареят, променя се статиката и нараства нестабилността му. В резултат на системната микро- травматизация бързо прогресира дегенеративната патология и се развива “low back pain”.
Цел на проучването бе установяване на значимостта на клиничната дензито- метрия в диагностиката на хроничната “low back pain” при жени между 50 и 65г. Бяха изследвани 103 жени с DXA и XXX, като резултатите бяха обработени със статистическия пакет SPSS v.19.0.0.
Резултати: При 98% от изследваните се установи дегенеративна лумбална патология, а при 78% три или повече дегенеративни нарушения (ЯМР). Намери се зависимост на костната плътност и DXA изображенията от променената ста- тика и дегенеративна абнормност на лумбалните прешлени (ЯМР, DXA). Установи се зависимост на ниската костна плътност от реактивната мастна трансфор- мация на червения костен мозък.
Заключение: В диагнозата на хроничната лумбалгия изследванията с DXA по-ско- ро могат да допълнят образния метод на избор – ЯМР. DXA има ограничени въз- можности, защото при визуализация на дегенеративна патология тя се доказва и с ЯМР, но при липсата й на DXA скеновете, такива промени не могат да бъдат изключени.
100 XI Национален Конгрес по ендокринология, 2018
Low Back Pain and Clinical Densitometry
K. Sirakova1, X. Gerganova2, P. Popivanov2
1 Clinic of Radiology, University Hospital “Alexandrovska”, Sofia, Bulgaria, 2 Department of clinical densitometry and bone metabolic diseases, University Hospital “Alexandrovska”, Sofia, Bulgaria
Background: The lumbar spine is one of the most mechanically loaded parts of the muskuloskeletal system. With the advancing calendar age, the tissues are aging/getting older, the biomechanics of the lumbar spine is changing and increases its instability. The consequence of the permanently repeated microtrauma is a swift progression of the degenerative lumbar pathology and “low back pain”.
The aim of the study was to observe the significance of the clinical densitometry in the diagnostics algorithm of the chronic “low back pain” in women between 50 and 65 years of age. A DXA scan and a following MRI scan were performed on each of the 103 women from the sample. The results were collected and analyzed with the statistics program SPSS v.19.0.0.
Results: In 98% of the cohort degenerative lumbar diseases were found, and in 78% of the cases were observed 3 or more degenerative findings (MRI). It was confirmed that there is a dependance of the BMD and the DXA image from disbalanced static of the spine and degenerative abnormality of the lumbar vertebrae (MRI, DXA). A correlation was established between the low BMD and reactive fat transformation of the bone marrow.
Conclusion: The DXA scans probably could complement the main imaging modality – the MRI, in the diagnosis of the chronic low back pain. DXA has limited capabilities. Only if there is a visible degenerative lumbar pathology, it could be confirmed with MRI as well. But in case of its absence on the DXA scans, it could not be excluded.
Нефрокалцинозата като интердисциплинарен проблем –
на границата между нефрология, ендокринология и онкология
X. Xxxxxxxx, X. Xxxxxxxx, X. Xxxxx, X. Xxxxxx, X. Xxxxxxx, X. Xxxxxx#, X. Xxxxxx, X. Xxxxxxx, X. Xxxxxxxx, X. Xxxxxxxxxx, X. Xxxxxxxx, X. Xxxxxx, X. Xxxxxxxx Медицински Университет – София; #Софийски Университет, Медицински факултет
Нефрокалцинозата представлява отлагане на калциеви соли в бъбречната тъ- кан – бъбречните тубулни клетки, в лумена на тубулите и/или в интерстициу- ма. В зависимост от локализацията на отлаганията се подразделя на кортикална, медуларна и смесена. Наблюдава се при хронични тубуло-интерстициални нефри- ти, гломерулонефрити, хронични интоксикации, хиперпаратиреоидизъм, след ли- тотрипсия или травма на бъбрека, при онкологични заболявания и др. Автори- те представят серия от 80 случая с нефрокалциноза, доказана ехографски и/или рентгенологично, и обсъждат основните стъпки в доказването на подлежащата причина за появата на това състояние.
Българско Дружество по Ендокринология
101
Резюмета/Abstracts
Nephrocalcinosis as Interdisciplinary Problem – on the borders Between Nephrology, Endocrinology and Oncology
M. Xxxxxxxx, X. Xxxxxxxx, X. Xxxxx, X. Xxxxxxx, X. Xxxxxxx, X. Vlahov#, R. Xxxxxx,
E. Xxxxxxx, X. Xxxxxxxxx, X. Xxxxxxxxxxx, Xx. Xxxxxxxx, X. Xxxxxxx, X. Bekirova
Medical University – Sofia; #Sofia University, Medical Faculty
Nephrocalcinosis is defined as deposition of calcium salts in the renal tissue – renal tubular cells, tubular lumini and/or interstitial spaces. Depending on the localization of the depositions, nephrocalcinosis is classified as cortical, medullar and mixed types. This condition can develop in chronic tubule-interstitial nephritis, glomerulonephritis, chronic intoxications, hyperparathyroidism, after lithotripsy or renal trauma, in neoplastic diseases, etc. The authors present a series of 80 patients with nephrocalcinosis, detected using abdominal ultrasound and/or X-ray imaging, and discuss the major steps in the diagnosis of the underlying disease that leads to the development of nephrocalcinosis.
Ролята на едноизотопна двуфазова сцинтиграфия с 99mTc–MIBI и едноизотопна двуфазова сцинтиграфия с 99mTc–Tetrofosmin съчетана със SPECT техника при пациенти с вторичен хиперпаратиреоидизъм
Xxxxxx Xxxxxxxxxx0, Xxxxxxx Xxxxxxxxx0, Xxxxxxx Xxxxxxxx0, Xxxxxxx Xxxxxxxx0 1 Катедра клинична онкология. Секция по Радиология и Нуклеарна медицина, УМБАЛ “Св.Xxxxxx”, Пло- вдив; 2Отделение по ендокринология и болести на обмяната, МБАЛ “Медлайн клиник”АД , Пловдив
Вторичният хиперпаратироидизъм се характеризира с повишена секреция на паратхормон в резултат на негативен калциев баланс обусловен от други съпътстващи заболявания. В резултат на основното заболяване болните са в значително увреденото общо състояние и локализацията на хиперплазиралите паращитовидни жлези и изключването на медиастиналното им разположение до- биват особенна важност за избора на терапевтично поведение.
Цел: Да се уточни диагностичната стойност на едноизотопната двуфазова сцинтиграфия с 99mTc–MIBI и 99mTc–Tetrofosmin съчетана със SPECT техника в предо- перативната локализиция на абнормните хиперпластични паращитовидни жлези при пациенти с вторичен хиперпаратироидизъм.
Материал и методи: В проучването са включени 15 пациенти (8 жени и 7 мъже) с доказан вторичен хиперпаратироидизъм на възраст от 37 до 73 години. Всички пациенти бяха на хрониодиализа и лечение с Калцитриол. Изследването се про- веде на двуглава SPECT гама камера SIMBIA по протоколи за едноизотопна дву- фазофа сцинтиграфия и SPECT техника. При 6 от пациентите се въведе строго интравенозно 740 MBq 99mTc–MIBI и се записаха ранни (20 мин.) и късни (120 мин.) планарни образи. При 9 пациента се приложи строго интравенозно 740 MBq 99mTc– Tetrofosmin и се записаха ранни планарни образи (20 мин.), като непосредствено след това се проведе SPECT техника и на 120 мин. се записаха късни планарни образи.
Резултати: При сцинтиграфията с 99mTc–MIBI се визуализира фокус на оста- тъчна активност при 4 пациента, а при 2 – отрицателна сцинтиграфска находка. При сцинтиграфията с 99mTc–Tetrofosmin съчетана със SPECT техника се регис трира фокус на остатъчна активност в късна фаза и на SPECT образите при 1
102 XI Национален Конгрес по ендокринология, 2018
пациент. При 2-ма пациента се визуализираха хиперфиксиращи зони, суспектни за абнормни паращитовидни жлези само в ранните SPECT образи, а при 6 пациенти сцинтиграфското изследване е негативно.
Изводи: Отрицателните сцинтиграфски резултати бихме могли да обясним с възможността за подтискане на ъптейка на двата радиофармацевтика- 99mTc– MIBI и 99mTc–Tetrofosmin от паращитовидните клетки в резултат на приема на
Калцитриол. Сцинтиграфията с 99mTc–MIBI и Tc–Tetrofosmin не показва висока
99m
чувствителност при идентифициране на хиперпластичните паращитовидни жлези, въпреки, че е в състояние да разграничи пациентите с нодуларна хиперпла- зия от тези с дифузна хиперплазия.
The Role of Single-isotope Dual- Phase Scyntigraphy with 99mTc–MIBI and Single-isotope Dual- Phase Scyntigraphy with 99mTc–Tetrofosmin Combined with SPECT in Patients with Secondary Hyperparathyroidism
Xxxxxx Xxxxxxxxxxx0, Xxxxxxx Xxxxxxxxxx0, Xxxxxxx Xxxxxxxx0, Xxxxxxx Xxxxxxxx0 1Department of clinical oncology, Section of Radiology and Nuclear medicine, UMHAT “Xx.Xxxxxx”, Plovdiv 2Department of Endocrinology and Metabolic diseases, MHAT “Medline clinic”, Plovdiv
The secondary hyperparathyroidism is characterized with increased blood levels of parathyroid hormone due to negative calcium balance as a result of other concomitant diseases. Usually patients with secondary hyperparathyroidism are in worsened general condition, so localization of hyperplastic parathyroid glands, especially if they are with mediastinal localization is of great importance for choosing the best therapeutic option.
The Aim: To evaluate the diagnostic value of single-isotope dual- phase scintigraphy with 99mTc–MIBI and single-isotope dual-phase scintigraphy with 99mTc–Tetrofosmin combined with SPECT for preoperative localization of abnormal hyperplastic parathyroid glands in patients with secondary hyperparathyroidism.
Materials and Methods: 15 patients (8 women and 7 men), aged between 37 and 73 years, with secondary hyperparathyroidism were included in this study. All patients were on chroniodialysis and were treated with calcitriol. The scinigraphy was performed on dual headed SPECT gamma camera SIMBIA, using protocols for sngle-isotope, dual-phase scintigraphy and SPECT techique. 740 MBq 9 9mTc–MIBI was applied intravenously in 6 patients and early (20 min) and late (120 min) planar images were taken. In 9 patients 740 MBq 99mTc–Tetrofosmin was administered intravenously and after early (20 min) planar images were recorded SPECT was performed after which late (120 min) planar images were also taken.
Results: In scintigraphy with 99mTc–MIBI a focus of residual activity was recorded in 4 patients and in 2 patients the scan was negative. A positive scan on the late planar image was seen in 1 patient using 99mTc –Tetrofosmin combined with SPECT. In 2 patients positive images suggesting abnormal parathyroid glands were seen only on early SPECT images, and in 6 patients we obtained negative scans.
Conclusions: We can explain the obtained negative scans with the possible supressed uptake of the two radiopharmaceuticals, 99mTc–MIBI and 99mTc–Tetrofosmin, from the parathyroid cells due to calcitriol intake. The scintigraphy with 99mTc–MIBI and 99mTc– Tetrofosmin did not show to be with high sensitivity in identifying patients with parathyroid hyperplasia, although it was capable to discriminate patients with nodular hyperplasia from those with diffuse hyperplasia.
Българско Дружество по Ендокринология
103
Xxxxxx Xxxxxxxx “Раждането на Венера”, детайл Флора,1550, Галерия Уфици, Флоренция
104 XI Национален Конгрес по ендокринология, 2018
Резюмета/Abstracts
Diabetes Mellitus
Захарен диабет
Нови стандарти – 2018 г. за лечение на диабета в старческата възраст
Проф. Xxxxxxxx Xxxx
ВМА, Морска болница, Варна
Добре известно е, че българската нация застарява, поради много причини: де- мографски, икономически и социални. Процентът на лицата в старческата въз- раст, както и общата смъртност в България ежегодно се увеличават. Лечението на захарния диабет в България, обаче е, най-често се провежда по стандартите за лицата в по-млада и средна възраст, като се цели да се постигне и поддържа HbA1c под 7,0%, най-често с цената на интензифицирано или перорално лечение: така, както са препоръките на европейските и български ендокринологични дружества от преди 2 години. В тези препоръки няма отчетливи критерии за индивидуализи- ране на лечението при старческа възраст, във връзка с многото придружаващи диабета други заболявания.
За съжаление в България няма лицензирани специалисти – геронтолози, с изклю- чение на двама колеги: доцент Xxxxx Xxxxxx и д-р Xxxx Xxxxxxxx. Някои медицин- ски университети (Пловдив, Плевен) изнасят отделни лекции пред студентите за лечение на диабета в старческа възраст, но те не достигат до ендокринолози- те в клиничната практика. Ето защо, лечението на диабета в старческа възраст у нас не е индивидуализирано, а се назначава по шаблон, което е с висок риск от влошаване на общото състояние на болния, вместо подобрение.
Презентацията е предназначена да запознае аудиторията със съвременното лече- ние на диабета в старческа възраст, каквато е обичайната практика в Европа и САЩ.
New Standarts – 2018 for the Treatment of Diabetes in Elderly Patients
Xxxxxxxx Xxxx
Military Medical Academy, Naval Hospital Varna
It is well known that Bulgarian nation is agening because of chain of causations: demo- graphic, economic amd social. The percentige of people in senile age, as well as total mor- tality in Bulgaria are increaiasing yearly.
Nevertheless, the treatment in Bulgaria for this old persons is carry out like in young and middle age persons, using the same standarts. The target of the good control is the same – HbA1c 7%, using intensified insulin or oral treatment, according the recommendations of European and Bulgarian Endocrine Societies two years ago.
Nevertheless, in this recommendations there are not evident criteria conserning individual diabetic treatment of older patients, having in mind lot of numerous accompanied other diseases.
Unfortunately in our country there are not licensed specialists - gerontologists : they are only two – Doc. D-r Xxxxx Xxxxxx and D-r Xxxx Xxxxxxxx.
Some medical universisites (Plodiv, Pleven) read additional lectures fn the treatment if diabe- tes but they are not compulsary.
Българско Дружество по Ендокринология 105
Резюмета/Abstracts
Повишени нива на thyoredoxin interacting protein (TXNIP) при пациенти с предиабет в сравнение с нормо-
гликемични контроли
Xxxxxxxxx Xxxxxx0, Xxxx Xxxxx0, Xxxxxxx Xxxxxx0, Xxxxxxx Каменов1
1Клиника по ендокринология, УМБАЛ, Александровска; 2Централна клинична лаборатория, УМБАЛ, Александровска
Thyoredoxin interacting protein (TXNIP) е един от медиаторите на индуцираната от оксидативния стрес бета-клетъчна глюкотоксичност. TXNIP вероятно има значителна роля за нарушената глюкозна хомеостаза, предхождаща изявения заха- рен диабет.
Целта на настоящето проучване е да се сравнят нивата на TXNIP при пациен- ти с предиабет и нормогликемични контроли и да се оцени връзката му с метабо- литните рискови фактори.
Пациенти и методи: В проучването бяха включени 79 пациенти на средна въз- раст 50,3±10,6 години, разделени в две сходни по възраст и ИТМ групи – група 1 (контролна група) със затлъстяване без гликемични нарушения (n=40) и група 2 с предиабет (n=39). Нивата на TXNIP бяха измерени с помощта на ензимно свързан имуносробентен метод (ELISA).
Резултати: Установихме значително повишени нива на TXNIP при пациентите с предиабет в сравнение с нормогликемични контроли със затлъстяване (54,2±69,9 vs. 23,9±47,1pg/ml; p=0,03). Нивата на TXNIP постепенно се повишаваха от нормал- ния глюкозен толеранс през изолираните НГГ/НГТ до комбинацията НГГ+НГТ (27,1; 44,0; 49,9 and 95,7 pg/ml съответно; p=0,025 между нормогликемията и НГГ+НГТ). Нивата на TXNIP корелираха само с плазмената глюкоза на гладно (r=0,235; p=0,04), но не и с глюкозата в хода на ОГТТ или маркерите за инсулинова резистестност. Не се устаниви разлика в нивата на TXNIP между пациенти със и без метаболи- тен синдром.
Заключение: Нивата на TXNIP са по-високи при пациенти с предиабет в сравне- ние с нормогликемични контроли и се повишават постепенно от нормалния глю- козен толеранс през изолираните НГГ/НГТ до комбинацията НГГ+НГТ.
Higher Levels of Thyoredoxin Interacting Protein (TXNIP) in Patients with Prediabetes Compared to Obese Normoglycemic Subjects
Antoaneta Gateva1, Xxxxx Xxxxxx0, Xxxxxxx Xxxxxxx0, Xxxxxxx Xxxxxxx0
1Clinic of Endocrinology, University Hospital-Alexandrovska; 2Central Clinical Laboratory, University Hospital-Alexandrovska
Thyoredoxin interacting protein (TXNIP) is one of the mediators of oxidative stress induced beta-cell glucotoxisity. TXNIP might play a key role in impaired glucose homeostasis preceding overt T2DM.The aim of the present study was to compare TXNIP levels between patients with prediabetes and obese normoglycemic controls and to evaluate the link between TXNIP and metabolic risk factors.
Patients and methods: In the present study we included 79 patients with mean age 50,3±10,6 years, divided into two age and BMI matched groups – group 1 (control group) with obesity without glycemic disturbances (NGT) (n=40) and group 2 with prediabetes
106 XI Национален Конгрес по ендокринология, 2018
(n=39). TXNIP levels were measured by enzyme-linked immunosorbent a ssay (ELISA).
Results: We found significantly higher levels of TXNIP in patients with prediabetes compared to normoglycemic obese controls (54,2±69,9 vs. 23,9±47,1pg/ml; p=0,03). The levels of TXNIP gradually increased from normal glucose tolerance trough IFG/IGT only to IFG+IGT (27,1; 44,0; 49,9 and 95,7 pg/ml respectively; p=0,025 between NGT and IFG+IGT). TXNIP levels correlated weakly only with fasting blood glucose (r=0,235; p=0,04) but not with glucose during OGTT or the markers of insulin resistance. There was no difference in TXNIP levels between patients with and without metabolic syndrome.
Conclusions: The levels of TXNIP are higher in patients with prediabetes compared to normoglycemic controls as they increase gradually from NGT trough IFG/IGT only to IFG+IGT.
Оценка на глюкозната вариабилност при лица с предиабет с продължително глюкозно мониториране
Xxxxxx Xxxxxxxx, Xxxxxx Xxxxxx, Xxxxx Xxxxxxx, Xxxxxxxxx Xxxxxxx
Клиничен център по ендокринология и геронтология, Медицински Университет София
Целта на настоящото изследване е да се направи оценка на глюкозната вари- абилност при лица с предиабет на базата на данни от продължително глюкозно мониториране.
Материал и методи: Изследвани са 32 лица с предиабет - 8 мъже и 24 жени, средна възраст 56,6±9,6 години, среден ИТМ 30,3±5,3 кг/м2 и 18 лица с нормален глюкозен толеранс (НормГТ) – 4 мъже и 14 жени, средна възраст 54,4±9,9 години, среден ИТМ 24,8±6,9 кг/м2. Глюкозният толеранс е оценен с ОГТТ с изследване на серумна глюкоза по хексокиназен метод. HbA1c е изследван по имунотурбидиме- тричен, NGSP-сертифициран метод. Продължителното глюкозно мониториране е проведено с професионален сляп сензор FreeStyle Libre Pro за среден период от 13,6 ± 2,3 дни. Статистическият анализ е осъществен със статистически пакет SPSS vs. 21.
Резултати: В групата с предиабет се установяват значимо по-високи стой- ности на следните индекси за глюкозна вариабилност – CV (p<0,041), J-index (p<0.014), CONGA (p<0,047) и GRADE (p<0,036), в сравнение с групата с НормГТ. Времето в прицелния диапазон е значимо намалено (p<0,014), а времето над при- целния диапазон – значимо увеличено (p<0,018) при предиабет спрямо НормГТ. Сиг- нификантно по-високи са нивата на HbA1c (p<0,036) и средна интерстициална глю- коза (p<0,025) при предиабет в сравнение с НормГТ.
Изводи: При предиабет се наблюдава значимо повишение както на средната глюкозна концентрация, така и на глюкозната вариабилност. Изследването на глюкозната вариабилност вероятно има допълнителна роля и значение в оценка- та на глюкозната хомеостаза още на този ранен етап на отклонения.
Финансиранe: МУ, София, Договор 9-С/2016, конкурс “Стимулиране на научните изследвания в области с високи постижения”
Българско Дружество по Ендокринология 107
Резюмета/Abstracts
Аssessment of Glucose Variability in Subjects with Prediabetes by Continuous Glucose Monitoring
Xxxxxx Xxxxxxxxx, Xxxxxxx Xxxxxx, Xxxxx Xxxxxxx, Xxxxxxxxxx Xxxxxxx
Clinical Center of Endocrinology and Gerontology, Medical University, Sofia
The aim of the present study is to assess the glucose variability in subjects with prediabetes by means of continuous glucose monitoring.
Material and methods: 32 subjects with prediabetes – 8 males and 2 females, mean age 56,6±9,6 years, mean BMI 30,3±5,3 kg/m2 and 18 subjects with normal glucose tolerance (NGT) – 4 males and 14 females, mean age 54±9,9 years, mean BMI 24,8±6,9 kg/m2 were enrolled. Glucose tolerance was assessed by OGTT with serum glucose measurement by hexokinase method. HbA1c was assessed by immuno-turbidimetric, NGSP certified method. Continuous glucose monitoring was performed with blind sensor for professional use – FreeStyle Libre Pro – for a mean period of 13,6 ± 2,3 days. Statistical analysis of data was performed with SPSS vs. 21,0.
Results: The following indices of glucose variability were significantly elevated in the group with prediabetes as compared to the NGT group - CV (p<0,041), J-index (p<0,014), CONGA (p<0,047) and GRADE (p<0,036). Time in range was significantly decreased (p<0,014) and time above range (p<0,018) was significantly increased in prediabetes compared to NGT. In prediabetes the levels of HbA1c (p<0,036) and mean interstitial glucose (p<0,025) were significantly higher as compared to NGT.
Conclusions: In prediabetes there is a significant increase in both mean glucose concentration and glucose variability. The assessment of glucose variability in prediabetes probably has additional role and importance in the evaluation of the glucose homeostasis at these early stages of dysregulation.
Funding: Medical University Sofia, Contract 9C/2016
Оценка на връзката между автономната функция и глю- козната вариабилност, инсулиновата резистентност и оксидативния стрес при предиабет
Xxxxxx Xxxxxx, Xxxxxx Xxxxxxxx, Xxxxx Xxxxxxx, Xxxxxxxxx Xxxxxxx, Xxxxxx Xxxxxxx
Клиничен център по ендокринология и геронтология, Медицински Университет, София
Цел: Целта на настоящото изследване е да се оцени връзката между някои по- казатели за глюкозна вариабилност, инсулинова резистeнтност и оксидативен стрес и параметрите за автономна сърдечно-съдова функция в ранните етапи на нарушен глюкозен толеранс.
Материал и методи: Общо 50 лица – 12 мъже, средна възраст 55,6±9,7 годи- ни, среден ИТМ 28,4±6,4 кг/м2, разделени в 2 групи според глюкозния толеранс: 32 лица с предиабет и 18 лица с нормален глюкозен толеранс (НормГТ) са включени в настоящото крос-секционно проучване. Глюкозният толеранс е оценен с ОГТТ според критериите на СЗО от 2006 г. Изследвани са серумна глюкоза по хексоки- назен метод и имунореактивен инсулин по имунохемилуминисцентен метод на 0, 120 и 180 минута; както и oxLDL и 5-Nitrotyrosine по ELISA метод на 0 и 120 минута в хода на теста. Индиректно са изчислени индекси за инсулинова резистентност
108 XI Национален Конгрес по ендокринология, 2018
– НОМА-IR и инсулинова чувствителност – OGIS. Изследван е HbA1c по имуно- турбидиметричен, NGSP сертифициран метод. Проведено е продължително глю- козно мониториране с професионален сляп сензор FreeStyle Libre Pro за среден пе- риод от 13,6 ± 2,3 дни. Измерени на антропометрични показатели – ръст и тегло и е изчислен индекс на телесна маса. Статистическият анализ е осъществен със статистически пакет SPSS vs. 21.0.
Резултати: Установи се сигнификантно намален парасимпатиков тонус в хода на пробата с дълбоко дишане (p=0,009) и симпатиков тонус в покой (p=0,021) и в хода на пробата Валсалва (p=0,026). От показателите за глюкозна вариабилност симпатиковата активност е свързана със стандартното отклонение (SD) на глюкозните екскурзии при участниците с предиабет (F [1,31]=7,91, p=0,018); до- като парасимпатиковата активност е свързана с J-index и % време прекарано в глюкозния диапазон >7,8 mmol/l при лицата с предиабет (F [1,31]=7,20, p=0,004) и с индекса CONGA при НормГТ (F [1,18]=6,75, p=0,025). Не се установи сигнификант- на корелация между автономния тонус и изследваните маркери за инсулинова рез- истентност и оксидативен стрес.
Изводи: Автономният тонус е намален в предиабетната популация. Глюко- зният вариабилитет вероятно е допълнителен рисков фактор за автономна дисфункция още в ранните етапи на нарушен глюкозен толеранс.
Финансиранe: МУ-София, Договор 9-С/2016, конкурс “Стимулиране на научните изследвания в области с високи постижения”
Evaluation of the Relationship Between Autonomic Function and Glucose Variability, Insulin Resistance and Oxidative Stress in Prediabetes
Xxxxxxx Xxxxxx, Xxxxxx Xxxxxxxxx, Xxxxx Xxxxxxx, Xxxxxxxxxx Xxxxxxx, Xxxxxx Xxxxxxx
Clinical Center of Endocrinology and Gerontology, Medical University, Sofia
Aim: The aim of the present study is to assess the relation between some indexes of glycose variability, insulin resistance and oxidative stress, and parameters of autonomic cardio-vascular function at early stages of impaired glucose tolerance.
Material and methods: A total of 50 subjects – 12 males, mean age 55,6±9,7 years, mean BMI 28,4±6,4 kg/m2, divided into 2 groups according to glucose tolerance: 32 subjects with prediabetes and 18 subjects with normal glucose tolerance (NGТ) were included in this cross- sectional study. Glucose tolerance was assessed by OGTT in accordance with WHO 2006 criteria. Serum glucose was measured by hexokinase method and immunoreactive insulin
– by immuno-chemiluminescence method at fasting, 120-minute and 180-minute during the test; and also oxLDL and 5-Nitrotyrosine – by ELISA method at fasting and 120-minute during the test. Indexes for insulin resistance – HOMA-IR and insulin sensitivity – OGIS were calculated indirectly. HbA1c was assessed by immuno-turbidimetric, NGSP certified
method. Continuous glucose monitoring was performed with blind sensor for professional
use – FreeStyle Libre Pro – for a mean period of 13,6 ± 2,3 days. Statistical analysis of data was performed with SPSS vs. 21.0.
Results: There is a significantly decreased parasympathetic tone during deep breathing test (p=0,009) and sympathetic tone at rest (p=0,021) and during Valsalva maneuver test
Българско Дружество по Ендокринология 109
Резюмета/Abstracts
(p=0,026). From glucose variability indexes sympathetic activity is related to standard deviation (SD) of glycemic excursions in the participants with prediabetes (F [1,31]=7,91, p=0,018); whilst parasympathetic activity is related to J-index and % time spent in glycemic range >7,8 mmol/l in subjects with prediabetes (F [1,31]=7,20, p=0,004) and with CONGA index in NGT (F [1,18]=6,75, p=0,025). No significant correlation between autonomic tone and the assessed markers for insulin resistance and oxidative stress was established.
Conclusions: The autonomic tone has been found to be declined in the population with prediabetes. Glucose variability probably is an additional risk factor for autonomic dysfunction at early stages of glucose intolerance.
Funding: Medical University Sofia, Contract 9C/2016
Роля на антитела към цинков транспортер 8 (ZnT8) в диагнозата на захарен диабет тип 1
Xxxxx Xxxxxxx, Xxxxxx Xxxxxxxx, Xxxxxx Xxxxxx, Xxxxxx Xxxxxxxxx, Xxxxxxxxx Xxxxxxx
Клиничен център по ендокринология и геронтология, Медицински Университет София
През последните години в диагнозата на захарен диабет тип 1 се утвърди нов имунологичен маркер – антитяло към цинков транспортер 8 (ZnT8-Ab).
Целта на изследването е да се определи честотата и диагностичната стойност на антителата към ZnT8 в българска популация пациенти със захарен диабет тип 1. Материал и методи: Изследвани са 70 лица (40 мъже и 30 жени), на средна въз- раст 37,24 ±11,08 години, среден ИТМ 23,46±4,49 кг/м2, с давност на заболяване- то до 5 години, като при 47% захарният диабет е новооткрит или с давност под 1 година. Изследвани са антитела към бета-клетъчни структури – антитела към деркабоксилазата на глутаминовата киселина (GAD 65-Ab), антитела към тиро-
зин фосфатаза (IA 2-Ab) и антитела към цинков транспортер 8 (ZnT8-Ab).
Резултати: При 85,7% от участниците се установяват едно или повече от изследваните антитела. Антителата към ZnT8 са втори по честота – устано- вяват се при 45,7% от изследваните, като се нареждат след GAD 65-Ab – 77,1% и преди IA 2-Ab – 34,3%. Негативни и към трите антитела са 14,3% от изследва- ните. Позитивни само с ZnT8-Ab са 2,9%, което съставлява 16,6% от случаите на идиопатичен захарен диабет. В подгрупата с новооткрит захарен диабет и диабет с давност под 1 година процентът на антитялопозитивност към ZnT8 е сигнификантно по-висок – 63,6%, (p=0,04). Изследването на класическата комбинация GAD 65-Ab + IA-2-Ab води до идентифициране на 83% от случите на захарен диабет тип 1 (F=[2,3] 43,4, р<0,001, r=0,462). Използването на ZnT8-Ab вместо IA 2-Ab като втори имунологичен маркер идентифицира по-висок процент от случаите – 87% (F=[2,3] 46,6, р < 0,001, r=0,486), а комбинацията от трите антитела диагностицира 92% от случаите на захарен диабет тип 1. (F=[3,3] 50,7, р = 0,043, r=0,515).
Изводи: ZnT8-Ab е второто по честота антитяло при възрастните пациен- ти с автоимунен захарен диабет и второ по диагностична значимост след GAD 65-Ab. Изследването на ZnT8-Ab в допълнение към GAD 65-Ab и IA-2-Ab води до редуциране на случаите на идиопатичен захарен диабет тип 1, а въвежданетоим като втори имунологичен маркер към GAD 65-Ab превъзхожда утвърдената ком- бинация GAD 65-Ab + IA 2-Ab.
110 XI Национален Конгрес по ендокринология, 2018
The Role of Zinc Transporter 8 (ZnT8) Antibodies in the Diagnosis of Type 1 Diabetes
Xxxxx Xxxxxxx, Xxxxxx Xxxxxxxxx, Xxxxxxx Xxxxxx, Xxxxxx Xxxxxxxxx,
Xxxxxxxxxx Xxxxxxx
Clinical Center of Endocrinology and Gerontology, Medical University, Sofia
A new immunologic marker † antibody to zinc transporter 8 (ZnT8-Ab), has been established in the diagnosis of type 1 diabetes in the recent years.
The aim of the study is to investigate the prevalence and diagnostic value of ZnT8-Ab in a Bulgarian population of type 1 diabetes patients.
Material and methods: 70 patients (40 males and 30 females), of mean age 37,24
±11,08 years and mean BMI 23,46±4,49 kg/m2, of up to 5 years duration of the disease (in 47% of the patients diabetes being newly-diagnosed or of less than a year duration), were investigated.
Antibodies to beta-cell structures – antibodies to glutamic acid decarboxylase – GAD 65-Ab, antibodies to thyrosin phosphatase – IA 2-Ab and ZnT8-Ab were assessed.
Results: Оne or more of the investigated antibodies were detected in 85,7% of the participants, ZnT8-Ab being the second most prevalent – in 45,7% of the group, following GAD 65-Ab – 77,1% and exceeding the prevalence of IA-2-Ab – 34,3%. Triple negative were 14,3% of the participants. Positive to ZnT8 only were 2,9% which accounts for 16,6% of the cases of idiopathic type 1 diabetes. ZnT8-Ab were significantly more prevalent in the subgroup with newly-diagnosed diabetes and diabetes of less than a year duration – 63,6%, (p=0,04). The assessment of the classical combination GAD 65-Ab + IA-2-Ab identified 83% of type 1 diabetes cases (F=[2,3] 43,4, р<0,001, r=0,462). The use of ZnT8-Ab instead of IA 2-Ab as a second immunologic marker identified more cases of type 1 diabetes – 87% (F=[2,3] 46,6, р < 0,001, r=0,486), and the combination of all the three antibodies led to the diagnosis of 92% of the type 1 diabetes cases (F=[3,3] 50,7, р = 0,043, r=0,515).
Conclusions: In adult patients with autoimmune diabetes ZnT8-Ab is the second most prevalent antibody and the second in diagnostic importance after GAD 65-Ab. The assessment of ZnT8-Ab in addition to GAD 65-Ab and IA 2-Ab reduces the cases of idiopathic type 1 diabetes and the use of ZnT8-Ab as a second immunologic marker in addition to GAD 65-Ab outweights the established combination of GAD 65-Ab+IA 2-Ab.
Стресова хипергликемия при пациенти с остър исхемичен мозъчен инсулт
Xxxxxx Xxxxx0, Xxxx Xxxxxxxxx0, Xxxxx Xxxxxxxxx0, Xxxxxx Xxxxx-Xxxxxxxx0
1Клиника по ендокринология, МБАЛ “Св. Марина”, Варна,
2Клиника по неврология, МБАЛ “Св. Марина”, Варна
Въведение: Хипергликемия при хоспитализация (стресова хипергликемия, СХ) се дефинира най-често като кръвна глюкоза (КГ) 7,8 mmol/l при пациенти без извес- тен тип 2 захарен диабет (Т2ЗД). СХ е често срещана при остър исхемичен мозъ- чен инсулт (ИМИ) и варира между 8-35%. Повечето проучвания показват по-голя- ма честота на заболеваемост и смъртност при СХ отколкото при нормална КГ.
Българско Дружество по Ендокринология 111
Резюмета/Abstracts
Цел: Да се изследва ретроспективно разпространението на фатален изход при пациенти с остър ИМИ съобразно КГ при приемане, както и да се потърсят въз- можни асоциирани фактори.
Материали и методи: За периода м. 05.16 год.–м. 04.17год. изследвахме всички пациенти хоспитализирани поради остър ИМИ в интензивно неврологично отде- ление. Кохортата от 555 пациенти беше разделена на три групи – със СХ (n=116), Т2ЗД (n=145) и нормогликемия (НГ) (n=294).
Резултати: Със СХ бяха 20,9% от изследваните. Фатален изход се установи при 143 пациенти – 32,76%, 33,80% и 19,05%, съответно в групите със СХ, Т2ЗД и НГ (СХ/НГ, p=0,003; Т2ЗД/НГ, p=0,0007). Не се наблюдава значима разлика между тези със СХ и Т2ЗД. Интересно, пациентите със СХ показаха най-висок левкоцитен брой (СХ, 10,17±0,529; Т2ЗД, 9,902±0,323; НГ, 8,59±0,195 10^9/L; p=0,0003). Xxxxxxxx,
преживелите във всички групи бяха на по-млада възраст от починалите (p<0,05), но показаха по-високо ниво на общ холестерол (СХ, 5,07±0,15/4,12±0,29, p=0,0026; Т2ЗД, 4,95±0,153/4,72±0,208, ns; НГ, 4,91±0,074/4,41±0,176 mmol/l, p=0,0085) и LDL – холестерол (СХ, 3,07±0,13/2,4±0,19, p=0,0046; Т2ЗД, 2,98±0,131/2,71±0,163, ns; НГ, 2,99±0,065/2,7±0,139 mmol/l, ns).
Заключение: Сходният дял починали пациенти в групите със СХ и Т2ЗД, значи- мо по-голям от този при НГ, предполага асоциация на хипергликемията с повишен риск от фатален изход. Необходими са допълнителни изследвания върху наблюда- ваните тенденции в левкоцитния брой и липидните показатели.
Stress Hyperglycemia in Patients with Acute Ischemic Stroke
Xxxxxxx Xxxxxx0, Xxxx Xxxxxxxxxx 1, Xxxxx Xxxxxxxxx0, Xxxxxx Xxxxxx-Xxxxxxxx0
1Department of Endocrinology, University Hospital, Varna, 2Department of Neurology, University Hospital, Varna
Background: Hyperglycemia at admission (stress hyperglycemia, SH) is most commonly defined as blood glucose (BG) 7,8 mmol/l in patients without a history of type 2 diabetes mellitus (T2DM). SH is commonly found in acute ischemic stroke (AIS) and ranges between 8-35%. Most studies show a higher incidence of morbidity and mortality in SH relative to normal BG level.
Aim: To examine retrospectively the prevalence of fatal outcome according to the BG at admission and to look for possible contributing factors.
Materials and methods: We studied consecutive patients hospitalized for AIS in a neurological intensive care unit from May 2016 to April 2017. The cohort of 555 patients was divided into three groups – with SH (n=116); T2DM (n=145) and normoglycemia (NG) (n=294).
Results: In the total study population 20,9% had SH. Fatal endpoint was found in 143 patients – 32,76%, 33,80% and 19,05% in the SH, T2DM and NG group respectively (SH/ NG, p=0,003; T2DM/NG, p=0,0007). There was no significant difference between SH and T2DM group. Interestingly, patients with SH had the highest white blood cell count (SH, 10,17±0,529; T2DM, 9,902±0,323; NG, 8,59±0,195 10^9/L; p=0,0003). As expected,
survivors in all groups were younger than non-survivors (p<0,05), but showed higher totalcholesterol (SH, 5,07±0,15/4,12±0,29, p=0,0026; T2DM, 4,95±0,153/4,72±0,208, ns; NG,4,91±0,074/4,41±0,176mmol/l,p=0,0085)andLDL-cholesterol(SH,3,07±0,13/2,4±0,19, p=0,0046; T2DM, 2,98±0,131/2,71±0,163, ns; NG, 2,99±0,065/2,7±0,139 mmol/l, ns).
112 XI Национален Конгрес по ендокринология, 2018
Conclusion: The similar mortality prevalence in the groups with SH and T2DM, significantly higher than that in the NG group, suggests an association of hyperglycemia with an increased risk of fatal outcome. Further investigation is needed on the observed trends in leukocyte counts and lipid parameters.
Резултати от приложението на хибридни системи за из- куствен панкреас при български деца и млади хора с диабет
1Константинова X., 2Кожак М., 3Радев X., 4Пандова X., 3Димова X. и 3,5Георгиев X.
1Председател на Българското Национално Сдружение по Детска Ендокринология;
2 Създател на AndroidAPS, Прага, Чешка Република; 3 Член на Сдружение с нестопанска цел “Култура без граници” 4Председател на Сдружение с нестопанска цел “Култура без граници” 5Local Insurance Company
Въвеждането на нови технологии в диабетологията подобриха не само общия метаболитен контрол, изследван чрез НбА1с, но и показатели като “% от време- то в нормални граници”, “Индекс за гликемична вариабилност” (Glycemic Variability Index /GVI) и т.н. Гликемичен статус на пациента (Patient’s Glycemic Status/PGS).
Родители на деца или пациенти с диабет показват нетърпение за откриване и приложение на системи на изкуствен панкреас (APS). Първоначално те създадоха интернет - платформата “Nightscout” за дистанционно наблюдение на данните от глюкозните сензори (Continuous Glucose Monitoring), а след това – и отворе- нисистеми за изкуствен панкреас (Open Source Artificial Pancreas System): OpenAPS, Loop- от Xxxxx Xxxx и Андроид APS – от Xxxxx Xxxxx.
В България съществува общество от млади хора с диабет и родители на деца с диабет, решени да прилагат по-добри начини за лечение.
Цел: Да се споделят резултатите за 17 български пациенти, които се лекуват с Xxxxxxx APS и Loop и предоставиха на авторите достъп по данните си в Найт- скаут.
Материал и методи: В България 75 пациенти с тип 1 диабет се лекуват чрез системата Андроид APS и 3-ма с Loop. Тези системи се прилагат от самите паци- енти или родители на децата с диабет, стъпка по стъпка под контрола на създа телите на системите и с помощта от екипа на “Култура без граници”. Предста- вят се резултатите за 15 пациенти използващи системата Андроид APS и 2-ма на Loop. Приложи се вариационен анализ за данните, получени от платформата- Найтскаут за 90 и 30 дни.
Резултати: Средна възраст – 13,5 (от 3,8 до 39,9) години; Средна продължи- телност на диабета 7,52 (от 1,8 до 28,3) години; Продължителност на APS от 3 месеца до 2,3 години. Средните стойности и границите на индивидуалните ва- риации за индеските на диабетния контрол за двата периода са представени на таблицата.
За сега не са наблюдавани тежки хипогликемии или диабетни кетоацидози. Всички пациенти и техните родители показват голяма удовлетвореност от сис- темата и нито един не се е отказал от нейното използване.
Обсъждане: Средните стойности за показателите на гликемичен контрол по- казват стабилни резултати за изследвания период. Средният % от време с нор- мални стойности е над 75% и е отличен резултат. В същото време % на ниски стойности е сравнително нисък. Показателите за гликемична вариабилност
Българско Дружество по Ендокринология 113
Резюмета/Abstracts
% ниски | % Нормални | %високи | HbA1c | HbA1c | GVI | PGS | |
Дни брой | <4,4 mmol/L | >4,4-<10,0 | >10,0 | % | Mmol/ Mol | <1,5 | 35-100 |
30 | 5,9 0,1-12,6 | 76,1 65-90,5 | 17,96 4,1-26,1 | 6,43 5,1-7,4 | 46,71 33-57 | 1,39 1,1-1,58 | 46,1 13,9-86,0 |
90 | 7,0 0,1-16,2 | 76,3 63,6-89,9 | 16,3 0,2-28,2 | 6,44 5,1-7,3 | 46,9 33,0-57,0 | 1,41 1,1-1,51 | 48 12,8-72,3 |
/GVI/, както и общия гликемичен статус PGS също попадат в желаните граници за оптимален контрол. Наличните индивидуални вариации в изследваните пара- метри дават възможност за пациентите/създателите/лекарите да подобряват персоналните си настройки в системата.
Изводи: Изследваните пациенти, лекувани с хибридните системи на изкустве- на панкреасна жлеза OpenAPS и AndroidAPS показаха безопасност на системите, отлични резултати за всички параметри на прецизен контрол на диабета, както и висока удовлетвореност от това лечение
Results for the Therapy with Open Source Artificial Pancreas Systems in Bulgarian Children and Young People with Diabetes
1Konstantinova M., 0Xxxxx M., 3Radev R., 4Pandova R., 3Dimova H. and 3,5Georgiev R.
1President of the Bulgarian National Society of Pediatric Endocrinology Sofia, Bulgaria, 2Creator of AndroidAPS, Prague, Czech Republic,
3Associates of the association “Kulture without borders” Sofia, Bulgaria, 4President of the association “Kulture without borders” Sofia, Bulgaria, 5Local Insurance Company.
The new technologies in diabetology improved not only the overal control of diabetes, measured by HbA1c, but also “Time in range”, “Glycemic variability Index „(GVI), and “Patient‘s Glycemic Status” (PGS). Parents of children and patients with diabetes demonstrated impatience for artificial pancreas systems (APS). They initially created “Nightscout” platform for remote monitoring of the glucose sensors and then – Open Source Artificial Pancreas Systems (Loop – Xxxx Xxxxx and AndroidAPS - Xxxxx Xxxxx). In Bulgaria there are young people or parents of diabetic children, decisive to apply better treatment options.
Objectives: To share the results for 17 Bulgarian patients with AndroidAPS and Loop, who gave the presenters access to their Nightscout data.
Materials and Methods: In Bulgaria 75 Type 1 diabetes patients use Android APS and 3
– Open APS (Loop) with Dexcom CGM. The systems are applied by the patients or parents step-by- step, controled by the creators and the team of “Culture without borders”. Data for 15 patients using AndroidAPS and 2 – using Loop are presented.
Variation analysis was applied for the data obtained from Nightscout platform for 90 and 30 days.
Results: Average age 13,5 (3,8 – 39,9) years; Duration of diabetes 7,52 (1,8 – 28,3) years; APS -3 months to 2,3 years. The average levels and ranges of the indices for diabetes control for both periods are shown in the table:
114 XI Национален Конгрес по ендокринология, 2018
% Low | % Normal | %High | HbA1c | HbA1c | GVI | PGS | |
Days | <4,4 mmol/L | >4,4-<10,0 | >10,0 | % | Mmol/ Mol | <1,5 | 35-100 |
30 | 5,9 0,1-12,6 | 76,1 65-90,5 | 17,96 4,1-26,1 | 6,43 5,1-7,4 | 46,71 33-57 | 1,39 1,1-1,58 | 46,1 13,9-86,0 |
90 | 7,0 0,1-16,2 | 76,3 63,6-89,9 | 16,3 0,2-28,2 | 6,44 5,1-7,3 | 46,9 33,0-57,0 | 1,41 1,1-1,51 | 48 12,8-72,3 |
No severe hypoglycemia or DKA have been observed. All the patients and parents show high satisfaction from the APS and no one has refused the systems.
Discussion: The average values for the glycemic control with APS show stable results for the examined period. The average % of time in range above 75% is excellent, while the % time in hypoglycemia is comparatively low. GVI and PGS also fall in the desired range for optimal control. The existing ranges in the individual parameters give opportunities for the patients/creators/physicians to upgrade the personal settings.
Conclusion: The examined patients treated with OpenAPS and AndroidAPS show the safety of the systems, excellent results for all the parameters for precise control of diabetes, as well as high satisfaction of this treatment option.
Метаболитна хирургия за лечение на захарен диабет тип 2 – десет годишен опит
Xxxxxx Xxxxxxx 1,3, Xxxxxxx Xxxxxxx 2, Xxxxx Xxxxxx 3, Xxxxx Xxxxx 3,
Xxxxxxx Xxxxxx 4
Кралска Болница Борнемут, Великобритания 1, УМБАЛ Aцибадем - Токуда, София 2, Болница Вита, Со-
фия 3, УМБАЛ “Света Марина”, Плевен 4
Цел: Да представи опитът на няколко хирургични екипа, лекували и оперирали 114 пациенти със Xxxxxxx Xxxxxx тип 2 в 4 български болници през периода 2008
– 2018 година.
Въведение: Според указанията на Международната диабетна федерация (International Diabetes Federation – IDF), публикувани през 2011 година, Метаболит- натаа хирургия (МХ) представлява и обединява различни гастро-интестинални операции за постигане на значителна загуба на тегло и поради това тези опера- ции са ефективнио средство за хирургично лечение:
• подходящо терапевтично решение при пациенти с ДТ2 и високо степенно затлъстяване (BMI=/<35 kg/m2 – при европеидната раса)
• подходящо алтернативно терапевтично решение при пациенти с ДТ2 и лека до умерена степен на затлъстяване (BMI между 30 и 35 kg/m2 – при европеидната раса), които не могат да постигнат адекватен гликемичен контрол с оптимален медикаментозен терапевтичен режим (или ако глюкозо-понижаващата терапия води до допълнително наддаване на тегло), особено при наличието на други ри- скови фактори за сърдечно-съдово заболяване.
Материал и методика: В материала са включени и ретроспективно проследени 114 пациенти на възраст от 21 до 63 години и с Индекс на телесна маса от 32.0
Българско Дружество по Ендокринология 115
Резюмета/Abstracts
до 67,0 с основно придружаващо заболяване Xxxxxxx Xxxxxx тип 2. За лечение на диабета са приложени основно 3 вида лапароскопски хирургични интервенции: висок стомашен байпас, мини-стомашен бай пас и ръкавична резекция на стомаха. При 7 жени на възраст от 38 до 51 години Индексът на телесна маса бе от 31 до 34 и операцията бе предприета поради неадекватен гликемичен контрол в рам- ките на 1 година предоперативно. При 14 пациенти първоначално бе поставен ендоскопски балон в стомаха и 6 до 8 месеца по-късно бяха оперирани. При 64 паци- енти след 2011 година бе използвана DIAREM скалата за прогностично определяне на изхода от хирургичното лечение на Захарен Диабет тип 2.
Резултати: Всички пациенти бяха проследени от 1 до 9 години след операци- ята. Предоперативните показатели на пациентите като: пол и възраст, кръв- но-захарен профил, HbA1c, прием на медикаменти и инсулин за лечение на диабе- та преди и след операцията, диетичен режим и ниво на инсулина в кръвта бяха изследвани при всички пациенти. Пълна ремисия на Захарен Диабет тип 2 -HbA1c под 6,0, бе отчетена при 53 пациенти, включващи 5 пациенти с ИТМ под 34. При 49 болни отчетохме ниво на HbA1c от 6,0 до 6,5 и кръвна захар на гладно от 5,6 to 6,9 mmol/L от 14 дни до 2 години след операцията. От тях 41 бяха само на 1 таблетка Метформин сутрин и диета, при останалите пациенти на възраст от 51 до 59 години отчетохме двукратен прием на Метформин и нива на HbA1c от 6,2 до 6,5. Отчетени бяха също подобряване на стойностите на кръвното наля- гане при 110 пациенти, нормализиране на чернодробните ензими при 107 пациен- ти, подобрено качество на живот при всички 114 пациенти. При останалите 12 пациенти на възраст от 47 до 63 години отчетохме нива на HbA1c от 6,4 до 7,0 до 2 години след операцията. При 7 от тези болни инсулиновата терапия бе заме- нена от медикаментозна, а при останалите 5 пациенти дозите на инсулина бяха намалени трикратно в рамките на 6 месеца до 1 година сдлед операцията. Следо- перативната смъртност до 30 дни след операцията бе 0%. Един пациент получи инфаркт на миокарда 48 дни след операцията и при един пациент на 50 години се наложи двукратна ендоскопска дилатация на гастро-йейюно анастомозата 15 и 45 дни след операцията. Реоперация се наложи при пациент на 48 години 4 дни след операцията поради наличие на изпускане на резекционната линия в областта на кардията след ръкавична резекция на стомаха. При този пациент отчетохме 3 години след операцията и връщане на част от теглото – с около 18 кг, както и лечение с инсулин, но в дози двукратно по-малки от тези преди операцията.
Изводи: Опитът ни с МХ показа, че този метод на лечение на Xxxxxxx Xxxxxx тип 2 при пациенти с ИТМ над 30,0 в момента превъзхожда всички консерватив- ни методи и значително подобрява качеството на живот при оперираните па- циенти. Резултатите ни потвърждават данните от литературата, че колкото по-рано след откриване на Xxxxxxx Xxxxxx тип 2 пациентът бъде насочен за опе- ративно лечение, толкова по-добри са резултатите. Пълна ремисия на заболя- ването се получи именно при пациенти, оперирани до 2 години след откриване на диабета. Отслабването на килограми има ключово значение за ремисия на бо- лестта при оперираните от нас пациенти. МХ е безопасен и надежден метод за хирургично лечение на захарен диабет тип 2, следоперативните усложнения са по-малки от тези след лапароскопска холецистектомия. За съжаление в България няма изграден стандарт и система за хиругично лечение на Захарен Диабет тип 2. Според наши и на пациентите изчисления, сумата от 8600 лева, необходима за
116 XI Национален Конгрес по ендокринология, 2018
операцията, се възстановява за пациента в рамките на 3 години след операцията от намаления прием на медикаменти, повишената работоспособност, подобре- ния психологичен статус и не на последно място от значително подобреното качество на живот.
Metabolic Surgery for Treatment of Diabetes Type 2 - Ten Years Experience
Xxxxxx Xxxxxxxx 1,3, Xxxxxxxx Xxxxxxx 2, Xxxxx Xxxxxx 3, Xxxxx Xxxxxx0, Xxxxxxx Xxxxxxx0 Royal Bournemouth Hospital, UK 1, University Hospital Acibadem - Tokuda, Sofia 2, Private Hospital Vita, Sofia 3, University Hospital “Sveta Marina”, Pleven 4
Aim of the study: To reveal the experience of several teams about treatment and surgical management of 114 patients with type 2 diabetes mellitus in 4 Bulgarian hospitals during 2008-2018.
Introduction: According to the International Diabetes Federation (IDF) Guidelines published in 2011, Metabolic Surgery (MCA) represents and combines various gastrointestinal operations to achieve significant weight loss and therefore these operations are an effective tool for Surgical treatment as:
•an appropriate therapeutic solution for patients with DT2 and Morbid obesity (BMI = 35 kg /m 2 (in the European type race).
• a suitable alternative therapeutic solution for patients with DT2 and mild to moderate Obesity (BMI between 30 and 35 kg / m2 in the European type race), who did not achieve adequate glycaemic control with an optimal medication regimen (or if glucose-lowering therapy leads to additional weight gain), especially in the presence of other risk factors for cardiovascular disease.
Materials and Methods: A retrospective assessment was performed of 114 patients, aged 21 to 63 years old and with a Body Mass Index of 32,0 to 67,0 with Diabetes type 2. Three types of laparoscopic surgical interventions were applied: RYN gastric bypass, mini-gastric bypass and gastric sleeve resection of the stomach. The Body Mass Index was 31 to 34 in 7 women, aged 38 to 51 years old, where the surgery was undertaken due to inadequate glycaemic control within 1 year preoperatively. An endoscopic balloon was initially placed in the stomach in 14 patients and 6 to 8 months later they were operated on. The DIAREM scale was used to predict the outcome of Surgical Treatment of Diabetes type 2 in 64 patients after 2011.
Results: All patients were followed up 1 to 9 years after surgery. Pre-operative parameters were recorded before and after surgery as: sex and age, blood glucose profile, HbA1c, medication and applied insulin to treat diabetes, dietary regimen and blood insulin levels. Complete remission of Diabetes Type 2 – HbA1c below 6.0, was reported in 53 patients including 5 patients with BMI less than 34.0. We found a HbA1c level of 6,0 to 6,5 and fasting blood glucose of 5,6 to 6,9 mmol / L in 49 patients 14 days to 2 years after surgery. Of these, 41 were only on 1 tablet of Metformin in the morning and a diet, the other patients, 51 to 59 years old had a double dose of Metformin and HbA1c levels of 6,2 to 6,5. Improvements in blood pressure values in 110 patients, normalization of liver enzymes in 107 patients, improved quality of life in all 114 patients were also documented. The records showed HbA1c levels from 6,4 to 7,0 for the remaining 12 patients, aged 47 to 63 years old, up to 2 years after surgery. Insulin therapy was replaced by medication in 7 of those patients and
Българско Дружество по Ендокринология 117
Резюмета/Abstracts
in the remaining 5 patients insulin doses were reduced threefold within 6 months to 1 year after surgery. Post-operative 30 days mortality rate was 0%. One patient had a myocardial infarction 48 days after the operation and one 50 years old patient was reported with a stricture of gastro-jejunal anastomosis, treated with two endoscopic dilatations on 15th and 45th postoperative days. A reoperation was required in a 48 years old patient about 4 days after the primary surgery due to a leakage of the resection line in the cardiac area after Sleeve Gastrectomy. A weight regain of 18 kg was noticed in that patient 3 years after the operation and he continued the insulin treatment of DT2, but at doses twice as low as before surgery.
Conclusions: Our experience with Metabolic Surgery has shown that this method of treating Diabetes type 2 in patients with BMI above 30,0 currently outperforms all conservative methods and significantly improves the quality of life of the operated patients. Our results confirm the literature data that patients, who had surgery within a year or two after detection of Diabetes type 2, achieved the best outcome and control of it. Complete remission of the disease occurred in patients operated on up to 2 years after the onset of Diabetes type
2. Weight loss played a key role in disease remission. Metabolic Surgery seemed a safe and reliable method of surgical treatment of DT2. The rate of post-operative complications were estimated at lower levels than those following laparoscopic cholecystectomy. Unfortunately, there are no standards and Guidelines for the surgical treatment of Diabetes type 2 in Bulgaria. According to our and the patients‘ calculations, the amount of BGN 8600, needed for the operation, is reimbursed to the patient within 3 years after it and costs saving camefrom the reduced intake of medications, increased working capacity, improved psychological status and, last but not least, by significantly improved quality of life.
Мембранозна нефропатия при пациенти със захарен диабет – клиничен подход и терапевтични резултати
И. Xxxxxxxxx0,2, X. Тилкиян1,2, С. Владева1,3
МУ Пловдив1, УМБАЛ “Каспела” Пловдив, Клиника по Нефрология2, Клиника по Ендокринология1,3
Пациентите със Захарен диабет са най-голям процент сред болните, нужда- ещи се от бъбречно-заместително лечение. На настоящия етап все още не съ- ществува ефективна терапия на диабетната нефропатия и установяването на недиабетно бъбречно увреждане дава възможност за подобряване на прогнозата при някои пациенти със Захарен диабет и клинични и параклинични данни за гло- мерулопатия. Диабетна нефропатия е диагноза, която често се поставя и без хистологично верифициране, но съществуват клинични и лабораторни критерии, които налагат извършването на пункционна бъбречна биопсия (ПББ), която за момента е eдинственият сигурен начин за диагноза и разграничаване на диабетно от недиабетно бъбречно увреждане. Мембранозната нефропатия (МН) е водеща причина за нефротичен синдром при възрастни и при различни проучвания дос- тига до 30% при недиабетно бъбречно увреждане при диабетици. Проучване в нашата клиника показва, че МН е най-честата диагноза, установявана чрез ПББ при диабетно болни (16%) над 60г. Нашата цел е да представим пациенти с мем- бранозна нефропатия, стартираща на фона на захарен диабет, показанията за извършване на ПББ при диабетици и ефекта от проведената терапия. МН е ус- тановена с ПББ при 65 пациенти за период от 8 години (2010-2018г.). От тях 16
118 XI Национален Конгрес по ендокринология, 2018
са имали захарен диабет при поставянето на диагнозата, 10 мъже и 6 жени, на възраст от 35 до 86г. 15 пациенти са със захарен диабет тип 2, 1 е със ЗД тип 1. 3 пациенти са с вторична МН, 13 са с първична. Антифосфолипаза А2 рецепторни- те антитела, които са с висока специфичност и чувствителност при първична МН (съответно над 90% и 70%) са изследвани при 12 пациенти, като положител- ни са само при 4 (33%). При всички пациенти с първична МН е проведена терапия с кортикостероиди и имуносупресори, като клинична ремисия е постигната при 10 (77%). Резултатите показват, че при пациенти със Захарен диабет и неубедител- ни клинични и лабораторни данни за диабетна нефропатия е уместно провеждане на ПББ, като доказването на недиабетна гломерулопатия дава възможност за благоприятно повлияване.
Membranous Nephropathy in Diabetic Patients – Clinical Approach and Therapeutic Results
I. Zdravkova1,2 , E. Tilkiyan1,2, S. Vladeva1,3
MU, Plovdiv1, UMHAT “Kaspela” Plovdiv - Clinic of Nephrolgy 2, Clinic of Endocrinology3
Diabetics form greatest part of patients requiring renal replacement therapy. There is no effective treatment of diabetic nephropathy to that moment and diagnosis of nondiabetic renal disease (NDRD) in diabetics gives the opportunity to improve prognosis in some cases. Diabetic nephropathy is diagnosed usually without histology but some clinical and laboratory data raise the possibility of NDRD. Kidney biopsy is the single opportunity for exact diagnosis and should be performed in these cases. Membranous nephropathy (MN) is the leading cause of nephrotic syndrome in adults and accounting for up to 30% of renal biopsies of NDRD in diabetics. A study in our clinic finds MN as the most common histology pattern (16%) in kidney biopsies in diabetics over 60 years. We present patients with MN and diabetes at the time of diagnosis, indications for kidney biopsy and results of therapy. MN is proved in 16 diabetics undergone kidney biopsy for an eight-year period (2010-2018), 10 male, 6 female, aged 35 to 86 years. Fifteen patients have type 2 diabetes and one has type 1. Three patients have secondary MN and 13 have primary MN. Anti-phospholipase a2 receptor antibodies that are highly specific and sensitive for primary MN (respectively 90% and 70%) are performed in 12 cases, proving positive in only 4 (33%). All primary MN patients were subjected to steroid and immunosuppressive treatment leading to clinical remission in 10 (77%). These results show that kidney biopsy is reasonable in diabetics without convincing data of diabetic nephropathy as proving NDRD presents opportunities for favorable outcome.
Xxxxxxx и въглехидратна обмяна
Xxxx Xxxxx, Xxxxxxxxx Xxxxxx, Xxxxxxx Xxxxxxx
Клиника по Ендокринология, Университетска Болница “Александровска”, София
Цели: Скелетните мускули понастоящем се възприемат като ендокринен ор- ган, който, в условия на физическа активност, експресира метаболитно активни молекули, наречени миокини. Целта на настоящото проучване бе да хвърли свет лина върху потенциалната връзка между миокините и въглехидратната обмяна и
Българско Дружество по Ендокринология 119
Резюмета/Abstracts
участието им в патогенезата на захарен диабет тип 2.
Материали и методи: Това проучване включи 160 лица, постъпили в Клиниката по Ендокринология за оценка на въглехидратната обмяна. Лицата бяха разделени в три групи – такива с предиабет (n=60), захарен диабет тип 2 (n=50) и таки- ва със съхранен въглехидратен толеранс (n=50). Трите групи не се различаваха статистически по тяхната възраст, полово разпределение и индекс на телесна маса. Чрез имуноензимен метод (ELISA) определихме нивата на следните серумни миокини: irisin, myostatin, sestrin-3, fracktalkine. Проследихме лицата с предиабет и тези със съхранен въглехидратен толеранс за период от 1 година и изследвахме предиктивната стойност за изследваните миокини за развитие на метаболитни отклонения.
Резултати: Серумният irisin прогресивно намаляваше, а серумният myostatin бе статистически значимо по-висок с влошаване на въглехидратния толеранс (p<0,05). Установихме негативна корелация на серумния irisin с общия холесте- рол (r=-0,246, p<0,05), възрастта (r=-0,457, p<0,01), обиколка на талията (r=-0,191, p<0,05) и позитивна на серумния myostatin с възрастта (r=0,352, p<0,01), GGT (r=0,425, p<0,01), гликирания хемоглобин (r=0,272, p<0,05). Проведения анализ на ROC-криви показа, че при едногодишно проследяване на високорискови за захарен диабет лица, по-ниският серумен irisin (AUC=0,705, p<0,001) и по-високият серумен myostatin (AUC=0,712, p<0,001) могат да се използват като предиктори за развитие на захарен диабет тип 2. Серумните нива на миокините sestrin-3 и fracktalkine не ко- релираха значимо с изследваните антропометрични и биохимични показатели.
Заключение: Нашето проучване демонстрира, че в изследваната високорискова за метаболитни отклонения популация, серумните миокини корелират с различни био- химични и антропометрични параметри на метаболитното здраве. Установените асоциации поставят сериозни въпроси за връзката им с въглехидратната обмяна.
Myokines and Carbohydrate Metabolism
Xxxxx Xxxxxx, Xxxxxxxxx Xxxxxx, Xxxxxxx Xxxxxxx
Clinic of Endocrinology, University Hospital “Alexandrovska”, Sofia
Aim: Skeletal muscles are currently widely accepted as an endocrine organ that, in the state of physical activity, expresses metabolically active molecules, called myokines. The aim of the current study was to elucidate the potential association between the myokines and the carbohydrate metabolism and their potential involvement in the pathogenesis of type 2 diabetes mellitus.
Materials and methods: This study included 160 individuals admitted in the Clinic of Endocrinology for the evaluation of their carbohydrate metabolism. The participants were divided into three groups – those with prediabetes (n=60), type 2 diabetes mellitus (n=50) and those with normal carbohydrate tolerance (n=50). The three groups were age, sex and BMI- matched. We have performed biochemical and anthropometric evaluations to establish the individual metabolic risk. By means of immunoenzyme method (ELISA) we have determined the serum levels of the following myokines: irisin, myostatin, sestrin-3, fracktalkine. We have followed-up the subjects with prediabetes and those with normal carbohydrate intolerance for a period of 1 year and we have measured the predictive value of the evaluated myokines for the development of metabolic disturbances.
120 XI Национален Конгрес по ендокринология, 2018
Results: Serum irisin progressively decreased, and the serum myostatin was statistically significantly higher with worsening of the glucose tolerance (p<0,05). We established a negative correlation of the serum irisin with total cholesterol (r=-0,246, p<0,05), age (r=- 0,457, p<0,01), waist circumference (r=-0,191, p<0,05) and a positive correlation of the serum myostatin with age (r=0,352, p<0,01), GGT (r=0,425, p<0,01); HbA1c (r=0,272, p<0,05). ROC- curve analysis showed that in a one-year follow-up of high-risk individuals, lower serum irisin (AUC=0,705, p<0,001) and higher serum myostatin (AUC=0,712, p<0,001) can be used as predictors for the development of type 2 diabetes mellitus. Serum levels of sestrin-3 and fracktalkine did not correlate significantly with any of the anthropometric and biochemical parameters.
Conclusion: Our study has demonstrated that in the aforementioned high-risk for metabolic disturbances population, serum myokines correlated with various biochemical and anthropometric outcomes for metabolic health. The established associations raise serious questions with regards to their possible connection with the carbohydrate metabolism.
Честота на основните компоненти на метаболитен синдром при възрастни лица със захарен диабет тип 1
Xxxx Xxxxxxxxx, Xxxxxxxxx Xxxxxxx, Xxxxxx Xxxxxx, Xxxxxx Xxxxxxxx, Xxx Xxxxxxxx, Xxxxxx Xxxxxxx
Клиничен център по ендокринология и геронтология, Медицински Университет, София
Увод: Предвид трайната тенденция към прогресивно покачване на честотата на затлъстяване и метаболитен синдром при пациентите със захарен диабет тип 1 в световен мащаб и повишеният сърдечно–съдов риск в тази популация, е важно да се анализира рисковият профил при тези пациенти.
Цел: Да се оцени честотата на основните компоненти на метаболитен синд- ром при пациенти със захарен диабет тип 1.
Материал и методи: Общо 301 пациенти със захарен диабет тип 1 (ЗД тип 1)
- 180 жени и 121 мъже, на средна възраст 39,1 ± 13,3г., с давност на заболяването 9,0±4,2 години и среден HbA1c 9,0 ± 1,8% са включени в настоящото крос-секцион- но проучване. Пациентите са разделени в групи по пол, възраст (< и > 45 години), давност на заболяването (с новооткрит ЗД тип 1, с под 5-годишна давност,с 5-10-годишна давност и с над 10-годишна давност) и гликемичен контрол (HbA1c< и > 7,5%). При всички пациенти са проведени антропометрични измервания на ръст, тегло и е изчислен индекс на телесна маса (ИТМ). Измерено е артериално налягане при стандартни условия. Изследван е липиден профил – общ холестерол, HDL-холестерол, LDL-холестерол, триглицериди по ензимен колориметричен ме- xxx (Roche Diagnostics). Статистическият анализ на данните е извършен с пакет SPSS (версия 21.0).
Резултати: В изследваната кохорта се установи честота на наднормено те- гло и затлъстяване съответно 24% и 8%, на артериална хипертония (АХ) – 32 %, и на дислипидемия – 50 %. Наблюдава се значимо по-висока честота на наднормено тегло и затлъстяване при пациентите > 45-годишна възраст (съответно 41% и 12%, спрямо 16% и 7%, p<0,0001) и на наднормено тегло при мъже (31% спрямо 18%, p=0,03). Не се установи връзка между ИТМ и давността на заболяването
Българско Дружество по Ендокринология 121
Резюмета/Abstracts
(p=0,242) и гликемичния контрол (p=0,214). Честотата на АХ нараства значимо в групите с увеличаване на давността на ЗД тип 1:11% при новооткрит захарен диабет, 25% при < 5-годишна давност, 22% при 5-10-годишна давност и 45% при > 10-годишна давност (p<0.0001). Дислипидемията също показва значимо по-висока честота в групите с различна давност на заболяването – съответно 41%, 44% и 61%, спрямо групата с новооткрит ЗД тип 1 – 29% (p=0,002). Възрастта се оказ- ва рисков фактор за развитие на АХ и дислипидемия, като рискът се повишава 3,9 пъти за АХ (OR 3,9, 95% CI:2,7-5,5) и 1,9 пъти за дислипидемия (OR 1,9, 95% CI: 1,4-2,8) при пациенти със ЗД тип 1 > 45-годишна възраст. В групите според пол и гликемичен контрол не се отчита разлика в честотата на АХ и дислипидемия.
Заключение: Получените резултати показват висока честота на основните компоненти на метаболитен синдром при възрастна популация пациенти със за- харен диабет тип 1. Като основни рискови фактори се очертават възрастта и давността на заболяването.
Prevalence of the Main Components of the Metabolic Syndrome in Adults with Type 1 Diabetes
Xxxx Xxxxxxxxx, Xxxxxxxxxx Xxxxxxx, Xxxxxxx Xxxxxx, Xxxxxx Xxxxxxxxx, Xxx Xxxxxxxx, Xxxxxx Xxxxxxxx
Clinical Center of Endocrinology and Gerontology, medical University, Sofia
Introduction: Considering the sustained trend towards progressively increasing prevalence of obesity and the metabolic syndrome in patients with type 1 diabetes worldwide and increased cardiovascular risk in this population, it is important to analyze the risk profile of these patients.
Aim: To assess the prevalence of the main components of the metabolic syndrome in patients with type 1 diabetes.
Material and methods: A total of 301 patients with type 1 diabetes (T1D) – 180 females and 121 males, of mean age 39,1± 13,3 years, mean duration of the disease 9,0±4,2 years and mean HbA1c 9,0 ± 1,8% were enrolled in this cross-sectional study. The patients were divided into groups according to gender, age (under and over 45 years of age), duration of diabetes (with newly diagnosed type 1, under 5 years of duration, 5-10 years of duration and over 10 years of duration) and glycemic control (HbA1c < and > 7,5%). Anthropometric measurements of height, weight, and calculation of body mass index (BMI) were performed in all participants. Blood pressure was measured under standard conditions. Lipid profile – total cholesterol, HDL-cholesterol, LDL-cholesterol, triglycerides was examined using an enzyme colorimetric method (Roche Diagnostics). The statistical analysis of data was performed with SPSS (21.0 version).
Results: The prevalence of overweight and obesity in the studied cohort was estimated to be 24% and 8% respectively, of arterial hypertension (AH) – 32% and of dyslipidemia - 50%. We observed that the prevalence of overweight and obesity is significantly higher in patients over 45 years of age (41% and 12% vs. 16% and 7%, p <0,0001) and overweight and obesity are significantly higher in males (31% vs. 18 %, p = 0,030). No relationship between BMI and duration of the disease (p = 0,242) and glycemic control (p = 0,214) was found.
The incidence of AH increased significantly in the enrolled groups with the increase of the duration of T1D: 11% for newly diagnosed, 25% for under 5 years of duration, 22% for
122 XI Национален Конгрес по ендокринология, 2018
5-10 years of duration and 45% for over 10 years of duration (p <0,0001). Dyslipidemia also showed significantly higher incidence in the groups with increasing duration of the disease
– 41%, 44%, 61%, respectively, compared to newly diagnosed T1D – 29% (p = 0,002). Age appears to be a risk factor for the development of AH and dyslipidemia, with the risk rising 3,9 times for AH (OR 3.9, 95% CI:2,7-5,5) and 1.9 times for dyslipidemia (OR 1,9, 95% CI: 1,4-2,8) in patients with T1D over 45 years of age. As to males and females and the groups with different glycemic control, no difference in the prevalence of AH and dyslipidemia is reported.
Conclusion: The results obtained demonstrate a high prevalence of the main components of the metabolic syndrome in an adult population of patients with T1D. The main risk factors appear to be age and duration of the disease.
Оценка на ролята на някои рискови фактори за развитие на диабетно стъпало
Xxx Xxxxxxxx, Xxxxxxxxx Xxxxxxx, Xxxxxx Xxxxxxxx, Xxxxxx Xxxxxx, Xxxx Xxxxxxxxx
Клиничен център по ендокринология и геронтология, Медицински Университет, София
Цел: Цел на настоящото проучване е да се направи оценка на ролята на различ- ни рискови фактори за развитие на диабетно стъпало.
Материали и методи: В изследването са включени 82 пациенти със заха- рен диабет, разделени в две групи – 41 пациенти с диабетно стъпало (среден ИТМ 30,4±5,6 кг/м2, средна възраст 60,2±11,3г., средна давност на заболяването 17,7±9,7г.; 7 със захарен диабет тип 1 и 34 със захарен диабет тип 2) и 41 съот- ветни по пол и възраст пациенти без диабетно стъпало (среден ИТМ 30,6±5,8 кг/м2, средна възраст 60,3±11,4г., средна давност на заболяването 14,5 ± 8,2г., 14 със захарен диабет тип 1 и 27 със захарен диабет тип 2). На всеки участник е снета анамнеза, извършен е физикален преглед, включващ статус на стъпала; изследвани са антропометрични показатели (ръст, тегло, ИТМ), HbA1c по турби- диметричен NGSP сертифициран метод (Roche Diagnostics), и бъбречна функция - креатинин и отношение албумин: креатинин в сутрешна урина по ензимен метод (Roche Diagnostics). Гломерулната филтрация е изчислена по формулата CKD-EPI. Статистическият анализ на данните е извършен с пакет SPSS (версия 21.0).
Резултати: В групата с диабетно стъпало се установява значимо по-висока честота на хронично бъбречно заболяване в сравнение с групата без диабетно стъпало – 55% спрямо 32% (p = 0,045). Не се установява значима разлика в глике- мичния контрол (HbA1c), антропометричните показатели (ръст, ИТМ) и давност- та на заболяването между двете изследвани групи (p>0,05 за всички показатели). Заключение: Пациентите с диабетно стъпало показват значими промени в бъбречната функция в сравнение с пациенти със захарен диабет без диабетно стъпало, независимо от гликемичния контрол и давността на заболяването. Хро- ничното бъбречно заболяване може да се разглежда като допълнителен рисков
фактор за развитие на диабетно стъпало.
Българско Дружество по Ендокринология 123
Резюмета/Abstracts
Assessment of the Role of Some Risk Factors for the Development of Diabetic Foot
Xxx Xxxxxxxx, Xxxxxxxxxx Xxxxxxx, Xxxxxx Xxxxxxxxx, Xxxxxxx Xxxxxx, Xxxx Xxxxxxxxx
Clinical Centre of Endocrinology and Gerontology, Medical University, Sofia
Aim: The aim of the study is to assess the role of different risk factors for the presence of diabetic foot.
Materials and methods: 82 patients with diabetes mellitus, divided into two groups - 41 patients with diabetic foot (mean BMI 30,4 ± 5,6 kg/m2, mean age 60,2±11,3 years, mean duration of the disease 17,7±9,7 years, 7 with type 1 diabetes and 34 with type 2 diabetes) and 41 age and sex-matched patients without diabetic foot (mean BMI 30,6±5,8 kg/m2, mean age 60,3±11,4 years, mean duration of the disease 14,5±8,2 year; 14 with type 1 diabetes and 27 with type 2 diabetes) were included in the study. Мedical history was collected for each participant, physical examination was performed, including foot status; anthropometric parameters were measured (height, weight, BMI), HbA1c was assessed by turbidimetric NGSP certified method (Roche Diagnostics), and renal function was evaluated by measuring serum creatinine and albumin:creatinine ratio in a morning urine sample by enzyme method (Roche Diagnostics). Glomerular filtration rate was calculated using the CKD-EPI formula. The statistical analysis of data was performed with SPSS (21.0 version).
Results: A significantly higher incidence of chronic kidney disease was found In the diabetic foot group as compared to the group without diabetic foot – 55% vs. 32% (p
= 0,045). There was no significant difference in glycemic control (HbA1c), anthropometric parameters (height, BMI) and the duration of the disease between the two groups (p> 0,05 for all).
Conclusion: Patients with diabetic foot show significant changes in renal function compared to patients without diabetic foot, regardless of glycemic control and disease duration. Chronic kidney disease can be considered an additional risk factor for the development of diabetic foot.
Психологическа нагласа към заболяването при пациенти със захарен диабет
X. Xxxxxxx, X. Xxxxxxx
Софийски университет, Медицински факултет, УБ “Лозенец”, София
Захарният диабет е хронично заболяване, което има сериозно отражение вър- ху личността на пациентите. Нагласата към него съдържа редица аспекти, една част от които са разионализирани, а други са в емоционалнатасфера.
Цел: Цел на насточщето изследване беше да се изследва психологическата на- гласа към болестта при пациенти със захарен диабет.
Материал и методи: Беше проведено срезово изследване при 36 пациенти със захарен диабет (19 мъже и 11 жени) на възраст от 19 до 36 год. За целите на изследването беше конструирана психологична методика, която включва 8 само- оценъчни въпроса.
Резултати: Анализът на данните от анкетата позаза, че най-честата първо- начална реакция при диагностициране на заболяването сред анкетираните паци-
124 XI Национален Конгрес по ендокринология, 2018
енти е “объркване”, следвана от “безпокойство” и “шок”. Анализът на анкетата показват наличие на безсъзнавано желание и стремеж на болните за отхвърляне на заболяването като заплаха, обезценяване тежестта на хроничното заболява- не и редица трудности в процеса на психично интегриране.
Изводи: Оценката на психологичното състояние на болните със захарен диа- бет е важен елемент от цялостната грижа за тези пациенти. Това би помогнало за изграждане на адекватна стратегия за справяне със заболяването.
Attitude towards the Disease in Patients with Diabetes Mellitus
Xxxxxxx, X. Krumova
SU, Medical Faculty, UH “Lozenetz”, Sofia
Diabetes mellitus is a chronic disease that affects patient`s behavior. The attitude of the patients towards their disease has many aspects-both conscious and unconscious.
Aim:
To evaluate the attitude of the patients with diabetes mellitus towards their disease.
Material and methods:
It was a trans-sectional study, including 36 patients with diabetes mellitus (19 man and 11 females), age between 19 and 64 years. The physiological method with 8 questionnaires was developed for this aim.
Results:
The initial response of the patients to the diagnosis was “confuse”, “frustration”, “shock”. The analyses of the questionnaires demonstrate the impact of the disease on the emotional state, self-perception and the psychological status of the patients.
Conclusion:
The evaluation of the psychological status in patients with diabetes mellitus is important part of their care. On the basis of the evaluation one proper strategy for the disease management can be established.
Образни изследвания в диагностиката на инсулинома – клиничен случай
Xxxxxxxxx Xxxxxxxx, Xxxx Xxxxxx, Xxxxx Xxxxxxxx
Клиника по Ендокринология, УМБАЛ “Св. Xxxxxx”, Пловдив
Секция Ендокринология, Втора катедра по вътрешни болести, МУ, Пловдив
Представя се случай на 31-годишен мъж с пристъпи на объркване, дезориен- тация и неадекватно поведение. Приемал антиепилептични средства без ефект върху симптоматиката. Във връзка със зачестяване на епизодите и настъпване на качествени промени в съзнанието съчетани с агресивно поведение са прове- xxxx образни и функционални изследвания (МРТ на гл. мозък, ЕЕГ), които не ус- тановяват патологични промени. В хода на уточняване на различни по характер епилептиформени пристъпи са регистрирани стойности на кр. захар 1,3 – 1,5 ммол/л. Пациентът е насочен към клиника по ендокринология, където се доказва органична хиперинсулинемия. Проведените диагностични образни изследвания
Българско Дружество по Ендокринология 125
Резюмета/Abstracts
(МРТ на корем, сцинтиграфия с октреотид, КТ на корем, ендоскопска ехография, ентероскопия) не дават категоричен резултат за локализацията на процеса. За- почната е терапия с диазоксид и кортикостероиди без съществен ефект върху нивата на кръвна захар. ПЕТ/КТ с 18F-FDG установява метаболитно активна лезия в опашката на панкреаса. След извършване на парциална резекция на панкреаса се потвърждава наличието на диференциран невроендокринен тумор – инсулином. Година и половина след интервенцията пациентът е без субективни оплаквания и лабораторни отклонения в хормонално-метаболитния статус. При описания слу- чай правилната диагноза се забавя няколко години. Характерната клинична изява със симптоми на невроглюкопения може да е неспецифична и вариабилна, което изисква задълбочена оценка и разширяване на диференциално-диагностичния про- цес. Биохимичната диагноза не представлява трудност, но точната предопера- тивна локализация на процеса понякога е предизвикателство и често налага ком- бинираното използване на образните техники.
Imaging Studies in the Diagnosis of Insulinoma – a Case Report
Xxxxxxxxx Xxxxxxxx, Xxxxx Xxxxxxx, Xxxxx Xxxxxxxxx
Clinic of Endocrinology, UMHAT “Sv. Xxxxxx” Xxxxxxx
Section of Endocrinology, Second department of internal disease, Medical University Plovdiv
We report a case of a 30-year-old man, who suffered episodes of confusion and abnormal behaviour. He had been treated with antiepileptic drugs with no effect. Due to increased frequency of the symptoms coupled with altered state of consciousness and aggressive be- haviour imaging and functional studies had been conducted (MRI, EEG) with no pathological findings. In the course of defining his various seizures low values of blood glucose 1,3-1,5 mmol/l were recorded. The patient was referred to clinic of endocrinology where the bio- chemical diagnosis of endogenous hyperinsulinemia was established.
Diagnostic imaging studies (MRI of abdomen, octreotide scan, CT of abdomen, endo- scopic ultrasound, enterography) did not provide the localization of the tumor. Diazoxide and corticosteroid therapy was inititated without significant effect on blood glucose levels. 18F-FDG PET/CT established a metabolically active lesion in the pancreatic tail. After partial pancreatic resection the presence of a differentiated nueroendocrine tumor – insulinoma was confirmed. A year and a half following the surgery the patient has no complaints and no laboratory abnormalities. In the presented case the correct diagnosis has been delayed for several years. The typical clinical manifestation characterised by the symptoms of neuroglu- copenia may be nonspecific and variable, thus requiring thorough evaluation and widening the dignostic approach. Biochemical diagnosis is not a difficulty, but accurate pre-operative localization of the process is sometimes a challenge and often requires combined use of imaging modalities.
126 XI Национален Конгрес по ендокринология, 2018
Xxxxxxx Xxxxxxxxxx “Зима”, 1578, Милано
Българско Дружество по Ендокринология 127
Резюмета/Abstracts
Rare Diseases in the Field of Thyroid
and Bone Pathology
Редки заболявания от областта на тиреоидната и костна патология
Остеогенезис имперфекта при възрастни
X. Xxxxxxxxx, X. Xxxxxxxxx, X. Xxxxxxxxx
Отделение по клинична дензитометрия и костни метаболитни заболявания, УМБАЛ “Александровска”, София
Остеогенезис имперфекта (“болест на чупливите кости”) е рядко наследстве- но заболяване на съединителната тъкан с болестност 1 на 20 000 раждания. При- чинява се от мутации на гена кодираш колаген тип I, който е основен структурен протеин за костите, сухожилията, лигаментите, хрущялите, кожата, склерите, както и за аортата, клапите на сърцето, капилярите и тромбоцитите. Поради силно вариращите пенетрантност и експресивност на мутиращия ген фенотип- ната изява на заболяването е много различна дори в едно семейство. Въз основа на генетични, рентгенологични и клинични критерии заболяването се разделя на 9 субтипа. Остеогенезис имперфекта значително увеличава заболеваемостта и смъртността на болните.
Клиничната диагноза се поставя въз основа на множеството атравматични/ атипични фрактури, фамилната анамнеза и екстраскелетните изяви, които при хетерозиготите често са субклинични. Типичните клинични симптоми са множе- ство фрактрури и деформации на костите, нисък ръст, сколиоза, сини склери, хипермобилност на ставите с чести луксации и много разтеглива кожа. Харак- терните екстраскелетни изяви са ранното оглушаване, клапни пороци, аортна дилатация, дихателна недостатъчност поради кифосколиоза и хеморагични ди- атези. Диференциалната диагноза е много широка като за опорно-двигателния апарат обхваща синдромите на слабост на съединителната тъкан, други редки болести, рахит/остеомалация.
Проследяването на болните се провежда през 1-2 години с аудиометрия, DXA, класически рентген, спирометрия, ЕхоКГ, ЕКГ и неврологично изследване. Лекуват се по общите правила с бифосфонати.
При остеогенезис имперфекта костна плътност на полово зрелите пациенти е ниска (около -3,5 T-score), като отразява тежестта на заболяването. При еднак- ва костна плътност фрактурният риск е значително по-висок при болните пора- ди по-ниската BMD, влошеното качество на костта и цялостното нарушение на опорно-двигателния апарат увеличаващо риска от падания. Пациентите са с пре- менопаузална остеопороза, която силно акцелерира при появата на други рискови фактори – бременност, кърмене, менопауза, стареене, обездвижване и други.
Изявата на остеогенезис имперфекта в детска възраст е само “върхът на айсберга” спрямо субклиничните късни изяви при възрастните, проявяващи се с ранна тежка пременопаузална или бързо прогресираща постменопаузална осте- опороза, и особено с екстраскелетните изяви на болестта.