Contract
на ЕКОЛОГИЧНАТА ОЦЕНКА
НА ПРЕДВАРИТЕЛЕН ПРОЕКТ ЗА ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА
„СОПОТ”
СЪДЪРЖАНИЕ
I. ОПИСАНИЕ НА ОСНОВНИТЕ ЦЕЛИ НА ПЛАНА И ВРЪЗКА С ДРУГИ СЪОТНОСИМИ ПЛАНОВЕ И ПРОГРАМИ 9
2. Основание за изготвяне на ОУП на Община Сопот 10
3. Описание на основните цели и задачи на ОУП на Община Сопот 10
4. Правила и нормативи за прилагане на ОУП на Община Сопот 12
5. Основни устройствени елементи, зони и територии, определени с предварителния проект за ОУП на Община Сопот 15
5.1. Разположение и характеристика на селищната мрежа 15
5.2. Поземлен ресурс на територията 16
5.3. Прогноза за пространствено развитие на общината 18
5.4. Основно предназначение на териториите, режим на устройство и параметри на натоварване 20
5.5. Прогноза за развитие на водоснабдителната и канализационната мрежи 24
5.5.1. Водоснабдителна мрежа 24
5.5.2. Канализационна мрежа 25
5.6. Прогноза за развитие на електроснабдителната мрежа 25
5.7. Прогноза за демографско развитие 25
5.8. Прогноза за развитие на здравеопазването, образованието и социалните дейности 25
5.9. Прогноза за икономическо развитие 26
5.10. Приоритети за развитие 26
1. Атмосферен въздух и климат 28
3. Земни недра. Геоложка среда 31
7.1. Защитени територии по смисъла на ЗЗТ 34
7.2. Защитени зони от Националната екологична мрежа „Натура 2000”.35
8. Културно-историческо наследство 37
8.1. Принадлежност на недвижимите културни ценности /НКЦ/ към определен исторически период: /праисторически, антични, средновековни, възрожденски, от ново и от най-ново време/ Грешка! Показалецът не е
дефиниран.
8.2. Категория и териториално разположение на НКЦ Грешка!
Показалецът не е дефиниран.
8.3. Анализ на предходно устройствено инвестиционно планиране с оглед НКЦ Грешка! Показалецът не е дефиниран.
8.4. Исторически обекти Грешка! Показалецът не е дефиниран.
8.5. Нематериално културно наследство Грешка! Показалецът не е
дефиниран.
10. Здравно-хигиенни аспекти на околната среда 38
11.1 Генерирани отпадъци на територията на Община Сопот Грешка!
Показалецът не е дефиниран.
11.1.1. Битови отпадъци Грешка! Показалецът не е дефиниран.
11.1.3. Хартия, картон, метали, пластмаса и стъкло Грешка! Показалецът не е дефиниран.
11.1.4. Производствени отпадъци Грешка! Показалецът не е дефиниран.
11.1.5. Опасни отпадъци Грешка! Показалецът не е дефиниран.
11.1.6. Специфични потоци отпадъци Грешка! Показалецът не е дефиниран.
11.2. Управление на отпадъците на територията на Община Сопот
......................................................................... Грешка! Показалецът не е дефиниран.
12. Опасни химични вещества и смеси 43
13. Вредни физични фактори – механични източници, шум, вибрации, лъчения 45
14. Рискове от природни бедствия и аварии, в т.ч.големи аварии 46
1. ЗЕМЕДЕЛСКИ ЗЕМИ ГРЕШКА! ПОКАЗАЛЕЦЪТ НЕ Е ДЕФИНИРАН.
2. Защитени територии по ЗЗТ и Защитени зони от мрежата Натура 2000
......................................................................... Грешка! Показалецът не е дефиниран.
3. ЗОНИ ЗА ЗАЩИТА НА ВОДИТЕ (ЗЗВ). ГРЕШКА! ПОКАЗАЛЕЦЪТ НЕ Е ДЕФИНИРАН.
4. ОБЕКТИ, ПОДЛЕЖАЩИ НА ЗДРАВЕН РИСК ГРЕШКА! ПОКАЗАЛЕЦЪТ НЕ Е
ДЕФИНИРАН.
1. Цели на опазване на околната среда на национално и международно равнище, имащи отношение към плана 50
2. Цели на опазване на околната среда на местно ниво, имащи отношение към плана 53
VI. ВЕРОЯТНИ ЗНАЧИТЕЛНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ ВЪРХУ КОМПОНЕНТИТЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВРЪЗКИТЕ МЕЖДУ ТЯХ. 54
6. Земни недра и геоложка среда 57
8. Защитени природни територии 58
11. Население и човешко здраве 60
13. Културно-историческо, архитектурно и археологическо наследство. 62
VII. ПРЕДВИДЕНИ МЕРКИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ, НАМАЛЯВАНЕ И ВЪЗМОЖНО НАЙ-ПЪЛНО КОМПЕНСИРАНЕ НА НЕБЛАГОПРИЯТНИТЕ ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО НА ПЛАНА ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА ГРЕШКА! ПОКАЗАЛЕЦЪТ НЕ Е ДЕФИНИРАН.
VIII. МОТИВИ ЗА ИЗБОР НА РАЗГЛЕДАНИТЕ АЛТЕРНАТИВИ И ОПИСАНИЕ НА МЕТОДИТЕ НА ИЗВЪРШВАНЕ НА ЕКОЛОГИЧНА ОЦЕНКА, ВКЛЮЧИТЕЛНО ТРУДНОСТИТЕ ПРИ СЪБИРАНЕ НА НЕОБХОДИМАТА ЗА ТОВА ИНФОРМАЦИЯ ГРЕШКА! ПОКАЗАЛЕЦЪТ НЕ Е ДЕФИНИРАН.
1. АЛТЕРНАТИВНИ ВАРИАНТИ ЗА ПОСТИГАНЕ ЦЕЛИТЕ НА ПЛАНА ГРЕШКА!
Показалецът не е дефиниран.
2. ОПИСАНИЕ НА МЕТОДИТЕ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ЕКОЛОГИЧНАТА ОЦЕНКА . ГРЕШКА! ПОКАЗАЛЕЦЪТ НЕ Е ДЕФИНИРАН.
3. ТРУДНОСТИ ПО СЪБИРАНЕ НА НЕОБХОДИМАТА ЗА ТОВА ИНФОРМАЦИЯ ГРЕШКА!
Показалецът не е дефиниран.
IX. ОПИСАНИЕ НА НЕОБХОДИМИТЕ МЕРКИ ВЪВ ВРЪЗКА С НАБЛЮДЕНИЕТО ПО ВРЕМЕ НА ПРИЛАГАНЕТО НА ПЛАНА ГРЕШКА! ПОКАЗАЛЕЦЪТ НЕ Е ДЕФИНИРАН.
X. СПРАВКА ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ПРОВЕДЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ В ПРОЦЕСА НА ИЗГОТВЯНЕ НА ПЛАНА И ИЗВЪРШВАНЕ НА ЕО. ГРЕШКА! ПОКАЗАЛЕЦЪТ НЕ Е ДЕФИНИРАН.
ПРИЛОЖЕНИЯ ГРЕШКА! ПОКАЗАЛЕЦЪТ НЕ Е ДЕФИНИРАН.
1. СПИСЪК С ЕКСПЕРТИТЕ, РАЗРАБОТИЛИ ДОКЛАДА ЗА ЕО. ГРЕШКА!
Показалецът не е дефиниран.
2. ДЕКЛАРАЦИИ ПО ЧЛ.16 ОТ НАРЕДБАТА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ЕКОЛОГИЧНА ОЦЕНКА НА ПЛАНОВЕ И ПРОГРАМИ ГРЕШКА! ПОКАЗАЛЕЦЪТ НЕ Е
ДЕФИНИРАН.
3. СТАНОВИЩА ОТ ИНСТИТУЦИИ, ПОЛУЧЕНИ В ХОДА НА ПРОЦЕДУРАТА ГРЕШКА!
Показалецът не е дефиниран.
4. ОПОРНО-СРАВНИТЕЛЕН ПЛАН – ПРЕДОСТАВЕН КЪМ ДОСВ ГРЕШКА!
Показалецът не е дефиниран.
5. НЕТЕХНИЧЕСКО РЕЗЮМЕ – ОТДЕЛНО САМОСТОЯТЕЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ ГРЕШКА!
Показалецът не е дефиниран.
СПИСЪК С ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ
Използвани съкращения | |
АВ | Атмосферен въздух |
АИС | Автоматична измервателна система |
БД ИБР | Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ |
ВЕЛ | Въздушна електропроводна линия |
ВЕЦ | Водно електрическа централа |
ВТ | Водно тяло |
ГПСОВ | Градска пречиствателна станция за отпадъчни води |
ДОСВ | Доклад оценка стопената на въздействие |
ЕИО | Европейска икономическа общност |
ЕО | |
ЗБР | Закон за биологичното разнообразие |
ЗВ | Закон за водите |
ЗГ | Закон за горите |
ЗЗ | Защитена зона |
ЗЗТ | Закон за защитените територии |
ЗКН | Закон за културното наследство |
ЗМ | Защитена местност |
ЗООС | Закон за опазване на околната среда |
ЗТ | Защитена територия |
ЗЧАВ | Закон за чистотата на атмосферния въздух |
ЗУО | Закон за управление на отпадъците |
ЗУТ | Закон за устройство на територията |
ИЕО | Индивидуални емисионни ограничения |
КАВ | Качество на атмосферния въздух |
КИН | Културно историческо наследство |
ЛПСОВ | Локална пречиствателна станция за отпадъчни води |
МАС | Мобилна автоматична станция |
МВЕЦ | Мини водно електрически централи |
МОСВ | Министерство на околната среда и водите |
МПС | Моторни превозни средства |
Наредба за ЕО | Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми |
Наредба за ОС | Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони |
НАТУРА 2000 | Европейска екологична мрежа от защитени зони |
НБО | Неопасни битови отпадъци |
НПО | Неправителствена организация |
НПУДО | Национална програма за управление на дейностите по отпадъците |
НСМОС | Национална система за мониторинг на околната среда |
НСИ | Национален статистически институт |
НУБА | Негодни за употреба батерии и акмулатори |
ОВМ | Орнитологично важно място |
ОГП | Общ градоустройствен план |
ОП | Опорен план |
ОСР | Отпадъци от строителни работи |
ОЧЦМ | Отпадъци от черни и цветни метали |
ПВТ | Подземно водно тяло |
ПИ | Поземлен имот |
ПЗ | Природна забележителност |
ПНУТ | Правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и |
ПОРН | Предварителна оценка на риска от наводнения |
ПоМ | Програма от мерки |
Ов | Терен за вилни зони |
ОВОС | Оценка въздействие върху околната среда |
ПДК | Пределно допустима концентрация |
ПУП | Подробен устройствен план |
ПУРБ | План за управление на речния басейн |
РЗИ | Регионална здравна инспекция |
РЗПЗН | Райони със значителен потенциален риск от наводнения |
РДВ | Рамкова директива за водите |
РДНО | Регионално депо за неопасни отпадъци |
РИОСВ | Регионалната инспекция по околна среда и води |
РПМ | Републиканска пътна мрежа |
СМВТ | Силно модифицирани водни тела |
Смф | Терени със смесена функция |
СОЗ | Санитарна охранителна зона |
ТБО | Твърди битови отпадъци |
ТК | Тръбен кладенец |
Тзв | Терени за озеленяване на улици |
ТУП | Териториален устройствен план |
ТПО | Териториална проектантска организация |
УПИ | Урегулиран поземлен имот |
СПИСЪК С ТАБЛИЦИ
Таблица 1. Баланс на територията според функционалното ѝ предназначение. Таблица 2. Зони под специална защита по единната европейска мрежа НАТУРА 2000 в обхвата на община Сопот
Таблица 3. Териториално разположение на обектите на НКЦ по населени места Таблица 4. Промени в броя на населението на община Сопот през периода 2003 - 2017 г. (бр.)
Таблица 5. Механично движение на населението по области, общини и пол през 2010 и 2017 г.
Таблица 6. Естествено движение на населението на община Сопот 2010 – 2017 г. Таблица 7. Площ, гъстота на населението и населени места към 31.12.2016 г. по статистически зони, статистически райони и по области и общини
Таблица 8. Полова структура на населението.
Таблица 9. Възрастова структура на населението по Зундберг
Таблица 10. Подробна възрастова структура на населението на Сопот към 31.12.2017 г.
Таблица 11. Население под, във и над трудоспособна възраст.
Таблица 12. Отношение на населението на възраст под 15 и над 65 и повече години към населението на възраст от 15 до 64 год. /Коефициент на възрастова зависимост/
Таблица 13. Лечебни и здравни заведения в община Сопот Таблица 14. Структура на медицинския персонал.
Таблица 15. Население на един лекар/лекар по дентална медицина.
Таблица 16. Докладвани количества събрани битови отпадъци от Община Сопот и норма на натрупване.
Таблица 17. Резултати от морфологичен анализ на битови отпадъци Таблица 18. Нерегламентирани сметища до 2005 г.
Таблица 19. Целите по опазване на околната среда на Националната стратегия за околна среда и връзката им с настоящия план.
Таблица 20. Целите по Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в България и връзката им с настоящия план.
Таблица 21. Насоки в разработването на Стратегията за развитие на транспортната система на РБ до 2020 г.
Таблица 22. Приоритетни области на интервенции в Областната стратегия за развитие на Област Пловдив 2014-2020г.
Таблица 23. Стратегически цели на Общински план за развитие на Община Сопот 2014- 2020г.
СПИСЪК С ФИГУРИ
Фиг.1. Разположение на Община Сопот
Фиг.2. Еволюция на развитието на населението на община Сопот 2003 – 2017 г.
ВЪВЕДЕНИЕ
Предмет на настоящата Екологична оценка (ЕО) е „Общ устройствен план (ОУП) на Община Сопот”. Възложител на ОУП е Община Сопот.
Екологичната оценка е неразделна част от Общия устройствен план на Община Сопот и се разработва едновременно с разработването на плана.
Резултатите, получени при разработването на Доклада за ЕО ще бъдат взети предвид при изготвянето на Окончателния проект на ОУП на Община Сопот.
Екологичната оценка е разработена от колектив от експерти с ръководител, които отговарят на изискванията, поставени с чл. 83 ал. 1 и ал. 2 от ЗООС. Съгласно тези изисквания, към доклада са приложени:
• списък на авторския колектив, изработил екологичната оценка;
• писмени декларации на експертите, с които декларират, че не са лично заинтересувани от реализацията на плана.
Обхватът на настоящата екологична оценка е съобразен изцяло с изискванията за съдържание, поставени в чл. 86, ал. 3 от ЗООС, указанията на компетентния орган и резултатите от проведените консултации.
Източниците на информация за разработване на ЕО са национални, регионални и местни стратегии, програми и планове, специализирани научни разработки, статистически данни, Общински план за развитие на община Сопот, Проект на програма за опазване на околната среда в община Сопот за периода 2018-2021 и др.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ НА ПЛАНА
Възложител: Община Сопот 4330, Област Пловдив, ул. "Иван Вазов" №34
ЕИК: 115816423
Тел: 03134/60 03
Лице за контакти:
Калина Чилингирова Тел: 0896 727290;
Община Сопот Тел: 03134/60 03
I. ОПИСАНИЕ НА ОСНОВНИТЕ ЦЕЛИ НА ПЛАНА И ВРЪЗКА С ДРУГИ СЪОТНОСИМИ ПЛАНОВЕ И ПРОГРАМИ
1. Анотация на плана.
ОУП на община Сопот (ОУПО Сопот) e разработен в обхвата на цялата територия на общината с обща площ от 56 000 дка, в т.ч. 2 населени места с техните землища.
Съгласно Наредба №8 за обема и съдържанието на устройствените
години. Дългосрочният времеви хоризонт на прогнозите за перспективата в демографското, социално-икономическото и инфраструктурно развитие на общината, както и вероятностният характер на самите прогнози изискват срокът на действие на изготвяния ОУП на общината да бъде във формат от-до, а не фиксиран като период. Посочените срокове на действие са резултат от спецификата на предвидените процеси, протичащи на територията на общината, както и от факта, че последствията от тях, оставящи трайни резултати върху териториалните среди, демографските и икономически показатели на общината, понякога надхвърлят предварително прогнозираните времеви хоризонти.
2. Основание за изготвяне на ОУП на Община Сопот.
Разрешението за разработването на проект за Общ устройствен план на община Сопот е издадено по реда и съгласно изискванията на чл. 124 от ЗИД ЗУТ, с Решение № 133, взето с Протокол № 21/01.08.2013 год. от Общински съвет Сопот, по предложение на Кмета на общината.
ОУПО Сопот е разработен на базата на:
• Планово техническо задание, одобрено от Кмета на общината;
• Съгласувателни писма към Заданието за проектиране на Министерство на Културата, НИНКН – изх.№ 33-НН-40/24.01.2018 и Министерство на Околната среда и водите, Регионална инспекция гр. Пловдив – изх.№ ОВОС-872 от 04.08.2017 год;
• Техническо предложение за участие в открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Изработване на Общ устройствен план на община Сопот“, изготвено в съответствие с изискванията на конкурсната програма;
• Решение за определяне на изпълнител № ОП-7/28 от 22.12.2016 г.
• Договор за изготвяне на Общ устройствен план на община Сопот № ОП-7/38 от 26.01.2017г., сключен между Община Сопот и "Арконт- А" ООД, гр. Пловдив.
3. Описание на основните цели и задачи на ОУП на Община Сопот.
Стратегическа цел на ОУПО Сопот е да се създаде пространствена и планова основа за дългосрочно устройствено развитие, да оформи оптимални пространствени и функционални структури и връзки и комплексно устройство на цялата територия в хармонично единство на урбанизираните територии и на природните дадености. Цялостният
процес на планиране трябва да отговаря на заложените в стратегическите документи насоки за регионално развитие.
Такива стратегически документи за регионално развитие са: Общински план за развитие на община Сопот за периода 2014-2020г., Областна стратегия за развитие на област Пловдив за периода 2014- 2020г., които са разработени в съответствие със Закона за регионалното развитие.
Постигането на главната цел от своя страна се предпоставя от изпълнението на следните цели: регулиране на урбанизационните процеси, устройствено планиране и съответствие със стратегическите документи, регламентиране на общия режим на устройство на териториите.
Задачи на плана и постигане на очаквани резултати ОУПО Сопот следва да изпълни следните задачи:
• да установи състоянието на ресурсите и потенциалите на община Сопот;
• да осигури устройствени условия и предпоставки за капитализиране на територията в съответствие с принципите за устойчиво развитие;
• да изследва териториалното развитие и степента на осигуреност на населените места по отношение на зелените площи и жилищния фонд;
• да направи анализ на степента на осигуреност с техническа и социална инфраструктура.
Задачите с функционална насоченост са:
• функционално предназначение на терените и регламентиране на общия режим на устройство на отделните територии;
• извеждане на пространствени и социални параметри с цел подобряване на социалната инфраструктура;
• условия за оптимизиране на системите за транспорт, в това число и на масовия пътнически транспорт;
• определяне на възможности за развитие, оразмеряване и провеждане на инженерните мрежи;
• условия за поддържане на екологичното равновесие и опазване на природната среда от неблагоприятни и антропогенни въздействия;
• идентифициране на терените с вероятно разпространение на предвидими природни бедствия;
• създаване на благоприятни условия за развитие, популяризиране и опазване на културно-историческото наследство.
Очакваните резултати от прилагането на Общия устройствен план са свързани с осигуряването на добра териториално-устройствена основа за балансирано управление на територията. В този смисъл ОУПО Сопот съдържа решения за пространствена организация, които да дадат резултати в следните сфери:
• Икономика;
• Обитаване;
• Техническа инфраструктура;
• Околна среда;
• Културно- историческо наследство.
4. Правила и нормативи за прилагане на ОУП на Община Сопот.
1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
1.1. Настоящите правила и норми
за прилагане на Общия устройствен план на община Сопот уреждат устройството на територията на общината в административните ù граници.
1.2. Целта на ОУП на община Сопот е да предложи и осигури необходимите условия за по-нататъшното комплексно и устойчиво развитие и функциониране на общинската територия, като същевременно отчита и съхранява уникалната природна среда, опазва и интегрира богатото й културно историческо наследство.
1.3. Настоящите правила и нормативи за прилагане на ОУПО Сопот не отменят действащите общи нормативни актове на общината в областта на селищното устройство.
1.4. За тези въпроси, свързани с устройството и застрояването на територията, които с настоящите правила и нормативи остават неуточнени и неуредени, се прилагат разпоредбите на Закона за устройство на територията, Закона за биологичното разнообразие, Закона за културното наследство, Закона за защитените територии, техните подзаконови нормативни уредни и други относими нормативни актове.
2. ОСНОВАНИЯ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ПЛАНА
Съгласно чл. 134, 135 и 136 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), влезлият в сила общ устройствен план на община Сопот може да се изменя, ако :
2.1 настъпят съществени промени в обществено-икономическите и устройствените условия, при които е бил съставен планът;
2.2 възникнат нови държавни или общински нужди за обекти - собственост на държавата, на общините или на експлоатационните дружества;
2.3 възникнат инвестиционни инициативи, които ще се реализират със средства, осигурени по международни договори или от държавния бюджет, както и от инвеститори, сертифицирани по реда на Закона за насърчаване на инвестициите;
2.4 отпадне необходимостта от изграждане на сгради, мрежи и съоръжения за специални нужди на отбраната и сигурността на страната;
2.5 се констатира явна фактическа грешка, имаща значение за предвижданията на плана;
3. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПОДРОБНИТЕ УСТРОЙСТВЕНИ ПЛАНОВЕ И ИЗМЕНЕНИЯТА ИМ
3.1 Проектите за подробни устройствени планове, чието изработване е разрешено по реда на ЗУТ, които не са одобрени към датата на влизане в сила на общия устройствен план, се съобразяват с предвижданията на общия устройствен план и с правилата и нормативите за неговото прилагане.
3.2 С влизането в сила на новия общ устройствен план се спира действието по прилагане на заварените подробни устройствени планове в частите, в които с общия устройствен план се предвижда промяна на предназначението и начина на устройство на поземлените имоти
3.3 Подробните устройствени планове, в т.ч. плановете за регулация и плановете за застрояване се изработват в съответствие с влезлия в сила общ устройствен план на община Сопот.
3.4 При изготвяне на подробни устройствени планове за територии в съседство на защитени територии по Натура 2000 да се подбират дейности, съвместими с режима на опазване.
3.5 При процедиране на устройствени планове и инвестиционни проекти във всички видове урбанизирани територии, които попадат напълно или частично в защитена зона BG0001493 (ЗЗ по директивата за
местообитанията - буфер към ЗЗ "Централен Балкан") да се спазват и изискванията по ЗБР (Закона за биологичното разнообразие).
4. ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРИЛАГАНЕ НА ПЛАНА ЗА ТЕРИТОРИИ НА КИН
4.1 Всички Подробни устройствени планове за имоти с НКЦ или в охранителната им зона се съгласуват с НИНКН. Това касае както имотите в регулационни граници, така и имотите извън регулация.
4.2 За имотите, попадащи в териториалния обхват и охранителната зона на НКЦ „Ахиево кале” /средновековна крепост „Ахиево кале”и
„Средновековен манастир и некропол./, с.Анево:
За средновековна крепост „Ахиево кале”- територията на недвижимата културна ценност е определена като територия за археологическо проучване, консервация, реставрация и експониране. Забранява се всякакъв вид строителство с изключение на консервационно- реставраторски работи или за осигуряване на достъп и обслужване на посетителите- алеи, погледни площадки, площадки за почивка, пейки и експозиционни информационни табла, художествено и функционално осветление, стълби и предпазни парапети.
За „Средновековен манастир и некропол” с.Анево
Територията на НКЦ е определена за археологическо проучване, консервация, реставрация и експониране. Забранява се всякакъв вид строителство с изключение на консервационно-реставраторски работи или за осигуряване на достъп и обслужване на посетителите- алеи, погледни площадки, площадки за почивка, пейки и експозиционни информационни табла, художествено и функционално осветление. Охранителна зона Забранява се промяна предназначението на земята. Определеля се като територия за археологическо наблюдение. Забраняват се всякакви строителни дейности, с изключение на минимално необходимата техническа инфраструктура. Всички инвестиционни намерения се съгласуват с МК и се извършват задължително с участието на археолог.
Всички бъдещи инвестиционни инициативи да се съгласуват с МК.
4.3 „Римска пътна станция” - от местно значение и са определени: териториален обхват на недвижимата културна ценност и на три охранителни зони. Съгласно ЗКН всички инвестиционни намерения, касаещи определените територии се съгласуват с МК
4.4 За имоти, в които попадат недвижими културни ценности всички нови инвестицонни инициативи се съгласуват с НИНКН
4.5 За имоти, попадащи в охранителна зона на НКЦ всички нови инвестиционни инициативи се съгласуват с НИНКН
5. Основни устройствени елементи, зони и територии, определени с предварителния проект за ОУП на Община Сопот
5.1. Разположение и характеристика на селищната мрежа
Община Сопот е разположена в южното подножие на Стара планина, в северозападната част на Пловдивска област. Територията на общината обхваща южната част на Троянска планина – дял от Средна Стара планина, и част от Карловската котловина, и има площ от 5633,3 ха. или 0,9 % от площта на Пловдивска област. Надморската височина на територията е в границите от 378 м в южната част до 2165 м в североизточната част. Планинската част е със стръмен и силно разчленен от левите притоци на река Стряма релеф. Община Сопот има обща граница с Община Карлово от изток, запад и юг. На север тя граничи с Община Троян, която е част от Ловешка област. От гледна точка на националната и регионална урбанистична структура община Сопот попада в обхвата на Южен централен район за планиране (ЮЦРП), област Пловдив.
Фиг.1 Разположение на Община Сопот
В селищната мрежа на Община Сопот попадат град Сопот със землище от 3666,2 ха и село Анево със землище от 1967,1 ха. Землищата на двете населени места представляват около 5,5 % от територията на общината.
От градоустройствена гледна точка по показател брой жители град Сопот попада в категория 5 - „Много малки градове“ с население до 10 000 жители, а с. Анево в категория 3 - „Средни села“ с население от 1 000 до 2 000 жители.
5.2. Поземлен ресурс на територията
В структурата на поземления фонд на община Сопот преобладават горските територии, представляващи 46,90% (2 641,89 ха), следвани от земеделските територии 40,74 % (2 295,18 ха), териториите с общо предназначение 9,24% (520,29 ха), водни площи, транспорт и комуникации, техническа инфраструктура, общо 3,05% (172,11 ха) и животински ферми 0,06% (3,49 ха).
Териториите с общо предназначение заемат 9,24% (520,59 ха) от поземленият ресурс на община Сопот. Същите се явяват и урбанизирани територии, като техния дял е приблизително 3 пъти по-голям от средния
дял на урбанизираните територии за ЮЦРП1. Сред тях преобладават териториите, предназначени за рекреационни дейности, курорти и вилни зони 3,07% (172,66 ха), следвани от териториите предназначени за жилищни функции 2,38% (134,15 ха) и такива предназначени за производствени дейности 2,33% (131,36 ха).
Земеделските територии и животновъдни ферми.
Земеделските територии съставляват 40,74% (2 295,18 ха), което е под средния процентен дял на земеделските територии за ЮЦРП2. Земеделските имоти са раздробени, като средната големина на обработваемите парцели е 0,35 ха. Животинските ферми съставляват 0,06% (3,49 ха) от територията на община Сопот, включващи 65 ферми3. Преобладаващите земеделски земи са от осма категория (36,8 % от всички земеделски земи), следвана от шеста (31,3 %) в южната част и девета (19,0
%) в северната.
Процентът на необработваемите земеделски територии е сравнително висок 18,98% ( 1 069,28 ха ). Това до голяма степен е обусловено от факта, че едва 6% от подходящите за земеделие територии на община Сопот са поливни. За сравнение – над 40% от обработваемата земя в Пловдивска област е заета от поливни площи. Община Сопот разполага с достатъчен воден ресурс за обезпечаване на обработваемата земя, въпреки това хидромелиоративният фонд е силно амортизиран, нуждаещ се от сериозни инвестиции за ремонт и поддръжка.
Горските територии заемат най-голям дял от поземленият фонд на община Сопот 46,90% (2 641,89 ха), надхвърляйки средния дял на горските площи за ЮЦРП4. В основната си част горите на територията на община Сопот са държавен горски фонд, като стопанисването им се извършва от подразделение на Държавно лесничейство „Карлово”. Процентът на
1 По данни от Регионалния план за развитие на Южен централен район за планиране 2014 – 2020, урбанизираните територии съставляват 3,9% от поземленият ресурс на ЮЦРП.
2 По данни от Регионалния план за развитие на Южен централен район за планиране 2014 – 2020, земеделските територии съставляват 48,1% от поземленият ресурс на ЮЦРП.
3 Към 2018 г. на територията на община Сопот функционират 65 животновъдни обекта: 34 за говеда; 14 за овце; 4 за кози; и 13 за коне.
Източник: БАБХ http://www.babh.government.bg/bg/Object/site_register/view/5 , http://www.babh.government.bg/bg/Page/spravka-37-3/index/spravka-37-3
4 По данни от Регионалния план за развитие на Южен централен район за планиране 2014 – 2020, горските територии съставляват 45,1% от поземленият ресурс на ЮЦРП.
горските територии със стопанско значение е сравнително нисък 6,24 % (351,54 ха). Основната част от горските територии на общината попадат в рамките на Национален парк „Централен Балкан“ 1 577,63 ха.
Водните площи съставляват 0,26% (14,89 ха) от територията на община Сопот и включват основно 4 /микроязовири/ с обща водовместимост от 830 000 куб.м. и обща площ от приблизително 13 ха: яз. Сопот – 1 "Арменица" (50 000 куб. м.), яз. Сопот – 2 "Малкият друм - Мурла" (350 000 куб. м.), яз. "Анево-1" (30 000 куб. м.) и яз. "Анево-2" (400
000 куб. м.).
Транспортна, комуникационна и техническа инфраструктура. Заетите поземлените територии включва четири основни подсистеми – транспортна, съобщителна, енергийна и водно-канализационна. Площите предназначени за транспорт и комуникации заемат 2,77% (155,98 ха) от територията на община Сопот. Транспортната и комуникационната инфраструктура е сравнително добре развита, като през територията преминават участък от път I-6 (София–Карлово–Бургас), както и от подбалканската жп линия София–Карлово–Варна. Техническата инфраструктура съставлява 0,02% (1,24 ха) от поземленият ресурс. Изграден е 100% свързаност населението с СПСОВ и водопреносна мрежа.
Защитени и нарушени територии. Община Сопот е сред общините с висок относителен дял на защитени зони и територии. 67,34 % (3 793,54 ха) от територията й са заети от Национален парк „Централен Балкан“, защитени зони по директивите за птиците и местообитанията, както и буферни зони по двете директиви всички попадащи европейската мрежа по НАТУРА 200. „Централен Балкан“ е защитена зона по две директиви и обхващаща територията на Национален парк „Централен Балкан“, като заема 36,11 % (2 033,90 ха) от територията на община Сопот. Другите две защитени зони попадащи в обхвата на община Сопот, BG0002128 (ЗЗ по директивата за птиците) и BG0001493 (ЗЗ по директивата за местообитанията) са буферни към ЗЗ „Централен балкан“, като териториите им в по-голямата си част се припокриват.
Защитените зони за опазване на културно-историческото наследство съставляват 0,02% (0,86 ха) от територията на община Сопот и включват
59 археологически, художествени и архитектурно-строителни обекта обявени за недвижими културни ценности.
Териториите за възстановяване и рекултивация, територии с активни и потенциални свлачища и срутища и други нарушени територии
съставляват 2,26 % (127,15 ха) от територията на община Сопот. В рамките на тази категория поземлени територии попадат замърсени територии на нерегламентирани сметища за битови отпадъци и депа за ТБО, които подлежат на саниране и рекултивация и терени, предназначени за военни полигони на Министерството на отбраната и ВМЗ-Сопот.
5.3. Прогноза за пространствено развитие на общината
Общият устройствен план на Община Сопот очертава пространственото развитие на общината за период от 15-20 г. чрез определяне на основното и преобладаващото предназначение, режимите на устройство, правилата и нормативите за прилагането на плана, изискванията към подробните устройствени планове и планирането на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура.
Териториалното и пространствено развитие на урбанизираните територии се ограничава: на север от: Централен Балкан; Централен Балкан, буфер по директива за птиците; Централен Балкан, буфер по директива за местообитаване, на юг от наличието на земеделски
земи.
Анализът на концентрацията на човешката дейност, на населените места и социалната инфраструктура очертава и урбанистичния модел на развитие. За община Сопот този модел е моноцентричен, тъй като в пространствената структура на общината, в пространствено и функционално отношение се очертава един център – град Сопот.
Вследствие на направения анализ по избрани критерии за село Анево, което се намира в непосредствена близост до общинския център, следва да се заключи, че то няма потенциал да се развие като вторичен център.
5.4. Основно предназначение на териториите, режим на устройство и параметри на натоварване
Според основното им предназначение, определено от общия устройствен план, териториите в страната са: урбанизирани територии (населени места и селищни образувания), земеделски територии, горски територии, защитени територии, нарушени територии за възстановяване, територии, заети от води и водни обекти и територии на транспорта.
УРБАНИЗИРАНИ ТЕРИТОРИИ
Урбанизираните територии са структурирани като населени места, по-голямото от които е град Сопот с площ от 341,3 ха. Град Сопот е единствен град и административен център на община Сопот. Локализиран е в източната част на общината. През него преминава Републикански път I- 6 871.
Второто населено място е с. Анево с площ от 39,9 ха. разположено на запад от гр. Сопот, в продължението на Републикански път I-6 871.
С ОУПО Сопот се определят границите на урбанизираните територии съгласно Наредба 8 за обема и съдържанието на устройствените планове.
⮚ Жилищни територии гр. Сопот
В следствие на направения анализ на функционалните подсистеми,
отчитайки демографските прогнози, следва да се заключи, че не се очаква прираст на населението и съответно не е обосновано увеличаване на строителните граници на града с цел придаване на нови жилищни територии към него.
Жилищните територии на село Анево са 39,9 ха. с преобладаващо застрояване с малка височина и плътност. Направената диагноза на съществуващото положение, както и по-горе представените прогнози, не показват необходимостта от увеличаването на тези площи.
Съгласно прогнозното демографско развитие на общината към 2035г., в реалистичния вариант, гр. Сопот запазва своята категория на "много малък град", а село Анево преминава от "средно село" в "малко село" ( от 200 до 1000 жители).
⮚ Производствени територии и територии за обществено-облужващи дейности
гр. Сопот
Производствените територии на гр. Сопот са локализирани понастоящем предимно в зоните около ВМЗ-Сопот, където се оформя значителен по размерите си обществено обслужващ и производствен център, генератор на икономическото развитие в околността.
ОУПО Сопот не цели увеличаване на чисто производствения капацитет на града, а по-скоро - освобождаване на терени за инвестиции със смесени функции в зоната, свързваща града, гарата и съществуващите производствени терени.
Друга територия с преобладаващо обществено обслужващи, производствени и складови дейности се явява източният вход на гр. Сопот, по протежението на Републикански път I-6 871, където инвестиционните намерения ясно чертаят посоката на разрастване на градската структура. С цел освобождаване на инвестиционния потенциал, ОУПО-Сопот предвижда в тази територия да се обособи друга смесена многофункционална зона.
с. Анево
Предвид размера на производствените и обслужващи територии в гр. Сопот и непосредствената му близост до село Анево, планът не предвижда обособяване на нови производствени зони в селото.
⮚ Озеленени територии
Към териториите за озеленяване спадат:
- територии за широко обществено ползване, като паркове, градини, улично озеленяване и др.;
- гробищни паркове;
- терени за спорт и атракция.
Съществуващите жилищни комплекси в гр. Сопот, ситуирани по периферията, се отличават с ниска плътност и предлагат голям процент озеленяване, което може да се приема като дългосрочен резерв от зелени площи за широко обществено ползване.
⮚ Резервни територии
Предвидени са резервни територии, под формата на земеделски земи с допустима промяна на предназначението, които са в близост до строителните граници на населените места.
ЗЕМЕДЕЛСКИ ТЕРИТОРИИ
Земеделските територии заемат площ от 2 295,17 ха. или около 40,7
% от територията на община Сопот, по-големият дял от които се намира в землището на гр. Сопот.
С ОУПО се предвижда намаляване на земеделските територии с
65.54 ха, от които 38,94 ха. са ниви, 17,2 ха. са трайни насаждения, а 9,48 ха. са необработваеми земи.
Тези 65,54 ха. земеделски земи променят предназначенето си, както следва:
- за смесена многофункционална зона - 43,14 ха.,
- за рекреационни дейности и вилни зони - 5,0 ха.,
- за транспорт и комуникации- 16,5 ха.,
- 0,9 ха. попадат в строителните граници на града.
По отношение на земеделските земи ОУПО предвижда:
• опазване на земеделски земи с по-висока категория,
• въвеждане режим без право на промяна на предназначението за някои оброботваеми и необработваеми земи и ценни ландшафти
• въвеждане на режим с допустима промяна на предназначението на някои обработваеми и необработваеми земеделски земи.
ГОРСКИ ТЕРИТОРИИ
За всички горски територии е предвиден устройствен режим, който не допуска промяна на предназначението.
ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ
Община Сопот е сред общините с висок относителен дял на защитени зони и територии. 67,34 % (3 793,54 ха) от територията ѝ са заети от Национален парк „Централен Балкан“ защитени зони по директивите за птиците и местообитанията, както и буферни зони по двете директиви всички попадащи европейската мрежа по НАТУРА 200.
Защитени територии
Приблизително 36,11% (2 033,9 ха) от територията на община Сопот попада в Национален парк „Централен Балкан“, който е вторият по големина национален парк в България, с обща площ от 72 021,07 ха. В границите на парка попада общо 9 резервата, като в територията на община Сопот попада част от резерват „Стара река“ заемащ 1, 76 ха от територията ѝ.
ТЕРИТОРИИ НА КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО
Недвижимите културни ценности в община Сопот попадат в следните зони:
• Възрожденските къщи, между които и „Къщата –музей на Иван Вазов” са групирани в няколко централни квартала на града ,за които е определена зона Жм с устройствени показатели: Н- до 10м,Плътност - 60%, КИНТ-1.2 , Козеленяване-40
• Манастирът „Св. Спас” е във вилна зона
• Другите обекти са в земеделски или горски земи
• Няма НКЦ попадащи в промишлени зони или в зони Жк
НАРУШЕНИ ТЕРИТОРИИ
Нарушените територии на територията на община Сопот заемат площ от 127,15ха.
Основната част от тези територии (126,86 ха) представляват:
- Полигон - учебен център на Министрерството на отбраната, ситуиран в ПИ 044.001, в който се провеждат редовни стрелкови тренировки.
- Полигон на ВМЗ - Сопот, ситуиран в ПИ 043.001.
Двата имота представляват държавна собственост. Те са под управлението на Държавните организации и са обозначени като терени със
специално предназначение, поради което на този етап не могат бъдат предвидени мероприятия по тяхната рекултивация и възтановяване.
Други нарушени територии са сметищата. Към настоящия момент община Сопот е предприела мерки по санирането на и рекултивирането на нерегламентираните сметища.
ВОДНИ ПЛОЩИ
Водните площи в община Сопот се равняват на 14,89 ха., или 0,26 % от площтта на общината. ОУПО Сопот предвижда запазване на площта на водите.
ТЕРИТОРИИ НА ТРАНСПОРТА
ОУПО предвижда изнасяне на главен път І-6 от същинската част на Сопот и Анево в южна посока, като отклонението му ще се осъществява преди входа от посока Карлово и ще се включва в съществуващото трасе след Анево, като в този пункт ще се свързва и общински път за с.Московец/с.Богдан/.
Предвид европейските тенденции в развитието на междуселищния транспорт, се отчита потенциална възможност за подновяване на интензивността на железопътния превоз. ОУПО отчита възможно подсилване на оста, свързваща централното ядро с железопътната гара. Тази ос към момента е наситена с производствени и обслужващи функции, които плана запазва и дава възможност да се доразвият. Директната връзка на обслужващата зона на града с центъра има потенциал да възприеме роля на вход към града.
5.5. Прогноза за развитие на водоснабдителната и канализационната мрежи
5.5.1. Водоснабдителна мрежа
Прогнозното развитие на техническата инфраструктура във водоснабдяването ще включва:
• Ремонт, рехабилитация и реконструкция на външни довеждащи водопроводи:
- От водохващане при р. Манастирска до водоеми V=2000м3 и V=300м3 на гр. Сопот
- От ПС „Московец“ през водоем НР „Бозалан“ с обем 2000м3 до водоем V=2000м3 на
гр. Сопот.
- От извори „Пръскалото“ и „Коджа дере“ до водоем V=2000м3 на гр. Сопот
- От каптажите до водоем V=160м3 на с. Анево.
• ПСПВ за водите от водохващания „Манастирска“ и „Леевица“. Ще се ситуира на
площадката на водоеми V=2000м3 и V=300м3 на гр. Сопот
• Подмяна на помпени агрегати при ПС „Московец“
• Реконструкция на водоеми V=2000м3 и V=300м3 на гр. Сопот и V=160м3 на с. Анево.
• Връзка с Карловската ВС и строителство на нов тласкател от Карлово до Сопот с D315мм;
L=4 800 м; за обезпечаване на водното количество при планирана приватизация на ВМЗ Сопот
5.5.2. Канализационна мрежа
Ресурси за развитие на канализационната мрежа
Доизграждане канализационната мрежа на гр. Сопот (в момента степента на изграденост на канализационната мрежа на гр. Сопот е 90 %).
Пречиствателната станция не се нуждае от разширение или реконструкция.
5.6. Прогноза за развитие на електроснабдителната мрежа
С цел постигането на устойчиво енергийно развитие на Общината, в бъдеще биха могли да се предвидят възможности за развитие на съвременно енергопроизводство от алтернативни възобновяеми енергийни източници, каквато е вятърната енергия, индиви-дуалните соларни фотоволтаични централи.
5.7. Прогноза за демографско развитие
Очаква се намаляване на населението на община Сопот като цяло, така и по отделните населени места, но с различни темпове.
5.8. Прогноза за развитие на здравеопазването, образованието и социалните дейности
Очаква се намаляване на броя на децата в предучилищна и училищна
индикации, че наличният капацитет на съществуващата общинска образователна инфраструктура ще е напълно достатъчен за задоволяване на потребностите на населението.
Реалистичната прогноза за демографско развитие на община Сопот отнесена към средните показатели лекари/лекари по дентална медицина за област Пловдив показва, че обектите на здравеопазването са достатъчно и задоволяват в необходимата степен потребностите на населението на общината и не се налага изграждане на нови такива.
5.9. Прогноза за икономическо развитие
От гледна точка на отрасловата структура икономиката на община Сопот е налице силна концентрация в един конкретен сектор
„Преработвателна промишленост“. Основополагащо значение имат
„Производството на машини и оборудване“. Освен ключовата роля на държавното предприятие „ВМЗ“ ЕАД друг основен работодател е шведският производител на лагери „СКФ Берингс България“, който през 2002 г. придоби част от производствените мощности на „ВМЗ“.
Секторите „Търговия“ и „Хотелиерство и ресторантьорство“ притежават потенциал за допълнително развитие.
Туризмът и свързаните с него дейности са друг сектор с потенциал за развитие на територията на община Сопот. Очаква се до 2035 г. борят на наетите в сферата на хотелиерството и ресторантьорството да се увеличи с над 30% и да достигне 85 наети лица.
От извършения социално-икономически анализ на настоящото състояние на община Сопот се очертават някои основни приоритети за целесъобразно бъдещо развитие:
Повишаване на инвестиционния потенциал на общината, чрез модернизация на местната техническа и социална инфраструктура, вкл.:
• Обновяване и доизграждане на общинската пътна мрежа
• Изграждане на модерна информационна и комуникационна инфраструктура
• Благоустрояване на с.Анево
• Въвеждане на енергоефективни мерки
• Благоустрояване на тротоари и улични настилки .
• Възстановяване, поддържане и съхраняване на зелените площи на общината.
• Осигуряване на улично осветление съобразно сезонен режим
Подкрепа на конкурентноспособна, устойчива, местна икономика, основана на местните условия и ресурси
• Повишаване на конкурентноспособността на преработвателната промишленост , като структуроопределящ отрасъл на местната икономика
• Стимулиране и създаване на условия за развитие на МСП
• Развитие и популяризиране на атрактивен туризъм
Развитие на туризма
• Обединяване на природните дадености и културното наследство за развитие на еко и културен туризъм .
• Разработване на туристически маршрути, свързани с обекти от културно- историческото наследство и природни дадености
• Промотиране на туристически обекти на територията на община Сопот
•”Хотелиерството и ресторантьорството с потенциал за развитие. Подобряване на количеството и качеството на местата за настаняване и хранене, отчитайки специфичната градска структура , архитектурни и кулинарни традиции.
• Поддържане и разширяване дейността на Туристически информационен център
Развитие на транспорта
• Ремонт и реконструкция на общинската пътна инфраструктура
•Изграждане на обходен маршрут на републиканската пътна инфраструктура
• Ремонт и подмяна на амортизирала тротоарна настилка в населените места
Развитие на социалната база
• Разширяване кръга и повишаване качеството на предлаганите социални услуги
• Подобряване на условията на живот и включване на ромите и бедните малцинствени групи в социално-икономическия живот на общината
• Проектиране и изграждане на рампи за трудноподвижни лица за осигуряване на достъп до всички сгради за обществено ползване
• Поддържане и модернизиране на спортните съоръжения в общината
• Подобряване на инфраструктурата в малцинствените квартали
• Създаване на условия за спортни и културни занимания
• Изграждане на обезопасени и осветени детски площадки съобразно стандартите
Развитие на културата:
• Възстановяване и опазване на културно-историческото наследство , съблюдавайки ЗКН и предписанията на МК
• Иницииране на археологически проучвания, като база за консервационно-реставраторски работи
• Осигуряване на достъп до отдалечените недвижими културни ценности
1. Атмосферен въздух и климат
По данни, представени в ОБЩИНСКИ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА СОПОТ ЗА ПЕРИОДА 2014-2020г. в климатично отношение Община Сопот попада в преходно-континенталната климатична област. Влияние върху климатичните условия в общината оказва котловинният характер на релефа. В сравнение с другите Подбалкански полета климатът на Община Сопот е по-топъл и мек. Рядко явление тук са температурните инверсии. Преграда за студените ветрове се явява планинският масив от север, докато ниската планинска ограда от юг, заедно с дефилетата и клисурите са естествен регулатор на въздушни маси.
Атмосферен въздух
Източник на замърсяване на въздуха, през зимните месеци е масовото използване на твърди горива от населението през отоплителния сезон.
Съгласно доклада на Регионалната инспекция по околната среда и водите, промишлената активност в общината е сведена до минимум. Основните производствени обекти са „ВМЗ” ЕАД и „СКФ Берингс България” ЕАД. След преминаване към гориво природен газ и дизелово гориво двата обекта не изпускат отпадъчни газове с концентрации на вредни вещества над определените норми. В резултат на това нивото на замърсяване на атмосферния въздух в общината не е високо. То е породено главно от следните няколко фактора:
• значителния поток от транспортни средства по главния път София – Бургас (I-6);
• запрашване в резултат на транспортната дейност през летния сезон при отсъствието на редовно миене на основните пътни артерии в общината;
• масовото използване на твърди горива от населението през отоплителния сезон, което води до повишаване концентрацията на сероводород, серен диоксид и фини прахови частици от горивни процеси.
Евентуално развитие на компонента без прилагане на плана
Без прилагането на ОУПО Сопот вероятно ще се запази съществуващото положение на климатичните фактори и качеството на атмосферния въздух на територията на общината.
Стратегическа цел на ОУПО Сопот е да се създаде пространствена и планова основа за дългосрочно устройствено развитие, като оформи оптимални функционални структури и връзки. В дългосрочен план неприлагането на съвременно общо устойствено планиране крие рискове от влошаване на качеството на живот и негативни въздействия върху компонентите на околната среда.
2. Води
Разположена почти в средата на Стремската долина, Община Сопот се намира между реките Леевица и Манастирска, които се явяват нейни основни водоизточници. Тези две реки, заедно с техните притоци осигуряват условия за задоволяване на нуждите от вода в общината. Освен тях с добри питейни качества и висока чистота са подпочвените води по речните тераси. Те, както и речните води от горните течения на планинските потоци са основен ресурс за питейното и битовото водоснабдяване на населените места в Община Сопот. Нормалните потребности на населението на общината от питейни води се гарантира именно благодарение на използвания дебит на тези води.
Значително количество от отпадъчните води на общината все още не постъпват за пречистване в ГПСОВ (25-30%) и заустват посредством Дъждопреливник 1 в р. Леевица, което води до замърсяване на водите й. Река Леевица (р. Сопотска) е включена в програмата за оперативен мониторинг на повърхностни води, предназначени за питейно водоснабдяване.
Подземните води в район Сопот попадат във водно тяло Порови води в Неоген - Кватернер - Карловска котловина.
Общата оценка за химичното състояние на подземните води в района е добро. Количественият баланс също е определен в добро състояние.
Евентуално развитие на компонента без прилагане на плана
Без прилагането на ОУП Сопот:
1. На територията на общината ще се увеличат рисковете от неконтролирано замърсяване на повърхностните и подземни води в резултат на неекологосъобразното извършване на стопански дейности основно свързана със животновъдство, както и замърсяването на водите от нерегламентирани сметища. Липсата на изолация на сметищата и естествения поток от отпадъчни води, формирани в тялото на депонираните отпадъци създават предпоставка за проникване на отпадъчни води в прилежащите терени и за замърсяване на подземните водни хоризонти;
2. Част от населението (около 10%) ще остане без канализация, с попивни ями за отвеждане на битовите отпадъчни води;
3. Ще се увеличи риска от замърсяване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване;
3. Земни недра. Геоложка среда.
Районът на Община Сопот е беден на полезни изкопаеми. Съществува находище на лигнитни въглища югозападно от село Анево, което е на малка дълбочина, но не се експлоатира. Дебелината на въглищния пласт е между 1,4 м и 11,5 м.
На територията на общината липсват кариерни дейности за добиване на инертни материали.
4. Почви.
На територията на Община Сопот се наблюдава разнообразие от почвени видове. С най-широко разпространение в района са делувиално- ливадните и алувиално-ливадните – около 75%. 10-12 % от територията на общината са заети от канелените горски почви. По високите части на Стара планина се срещат още кафявите горски и планинско-ливадните почви.
Почвите на територията на Община Сопот като цяло не са замърсени. Причини за доброто екологично състояние на почвите е отсъствието на мащабна промишлена дейност, както и липсата на интензивна селскостопанска дейност.
Евентуално развитие на компонента без прилагане на плана
При сегашната структура и мащаб на основните икономически дейности не се очаква негативно въздействие върху състоянието на почвите в бъдеще.
Наличните на територията на община Сопот регламентирани и нерегламентирани сметища крият рискове за качеството на почвения слой.
При неприлагане на ОУП не би се осъществила проучвателната дейност за състоянието на почвите в района. Ще се задълбочи тенденцията на замърсяване на почвите от регламентирани и нерегламентирани сметища.
5. Ландшафт.
Община Сопот е разположена в южното подножие на Стара планина, в северозападната част на Пловдивска област. Надморската височина на
територията е в границите от 378 м в южната част и до 2165 м в североизточната част.
През общината преминават първокласната шосейна магистрала София – Карлово- Бургас и подбалканската железопътна линия София- Бургас.
На територията на Община Сопот са налични нарушени територии
– това са терени за възстановяване и рекултивация, територии с активни и потенциални свлачища и срутища и други нарушени територии, които съставляват 2,26 % (127,15 ха). В рамките на тази категория поземлени територии попадат замърсени територии на нерегламентирани сметища за битови отпадъци и депа за ТБО, които подлежат на саниране и рекултивация и терени, предназначени за военни полигони на Министерството на отбраната и ВМЗ-Сопот.
Евентуално развитие без прилагане на плана
Съществува опасност някои природни ландшафти да бъдат променени за сметка на урбанизираните. Дейностите, развивани без устойчива териториална стратегия на общинско ниво могат да доведат до негативни въздействия на части от незасегнатите, до момента, от човека ландшафти.
Не може да се очаква развитие на цялостно зелената система на общината, като част от селищната и свързаното с това устойчиво интегриране на различните представени в общината видове ландшафти в хармонична цялост.
6. Биологично разнообразие.
Територията на Община Сопот, поради голямата разлика в надморската височина на отделните ѝ части, обхваща голям брой биотопи, което е предпоставка и за богатото видово разнообразие на растителния и животински свят срещащо се там.
Според геоботаническото райониране на България територията на община Сопот попада в Македоно – Тракийската провинция на Европейската широколистна горска област.
Голямата разлика в надморската височина между южната и северната част на община Сопот е причина за съществуването на растителност от различни височинни пояси:
дъбови гори, габърови гори, букови гори, иглолистните гори, явор, планински ясен, обикновена леска, клековите и хвойнови храсталаци, мечо грозде, боровинки и др.
Добре обособен е и характерен високопланински тревостой.
В двете населени места на общината съществуват и множество паркове и градини, с характерната за такъв тип озеленяване декоративна и паркова растителност.
Евентуално развитие без прилагане на плана
Предвидените в ОУП промени ще засегнат земеделските земи, като това би се отразило върху растителността им - културни насаждения и съпътстващи ги плевелна и рудерална растителност. Земеделските лощи, при които ще има промяна на предназначението са 65.54 ха, а тези с предвидена допустима промяна на предназначението ще са с обща площ от 186,19 ха.
При неприлагане на ОУП предвидените за промяна земеделски земи ще продължат да функционират, като такива. Възможно е превръщането на част от тях в запустели земи, особено такива терени с по-ниска категория.
В ПП на ОУП на Община Сопот не се предвижда засягане на горския фонд и озеленените територии, поради което не се очаква промяна в развитието им.
Наличието на разнообразни екологични условия, характерни за територията на Община Сопот, е причина за многообразието на животинските видове, които се срещат там. И тук, височинно, подобно на растителния свят, фауната може да се разгледа по пояси, с характерни за всеки от тях видове:
- фауна на низините и ниските части на планините: характеризира се с голямо разнообразие от безгръбначни – особено видове от разреди Пеперуди, Твърдокрили, Полутвърдокрили, Равнокрили и др. Гръбначната фауна е също много богата – два вида сухоземни костенурки, зелена крастава жаба, горска дългокрака жаба, представители на подразред гущери и подразред змии, редица горски птици – от разред Кълвачи, малък
и голям ястреб, синигери, авлига, сойка, насекомоядни бозайници и гризачи, прилепи, европейски заек, язовец, невестулка, белка, лисица и др.
- фауна на буковия пояс: със значително по-беден състав от предишния пояс – характерни за него са алпийска розалия, буков сечко, малка мухоловка, дива котка, дива свиня и др.
- фауна на пояса на иглолистните гори: харакатеризира се с рязко намаляване на топлолюбивите видове. В него се срещат малка кукумявка, пернатонога кукумявка, сокерица, сивогуша завирушка белогуш дрозд, златка и др.
- фауна на високопланинския пояс: с най-сурови условия за животинския свят. Характерни са някои специфични видове скакалци, пеперуди, хоботници и др. От гръбначните се срещат пъстрогуша завирушка, водна бъбрица, скален орел, скалолазка, снежна полевка и др.
- фауна на антропогенните терени: редица безгръбначни, птици – гугутка, домашна кукумявка, селска лястовица и бозайници – сив плъх, домашна мишка и др.
Евентуално развитие без прилагане на плана
Предвидените в ОУП промени биха засегнали основно фауната на земеделските земи, като при промяна на предназначението им обитаващите ги индивиди биха се заселели в съседни подобни терени.
При неприлагането на Плана ще се запази сегашния видов състав и състояние на животинския свят в предвидените за промяна територии.
7. Природни обекти.
На територията на Община Сопот се намират части от един национален парк, един резерват и три Защитени зони.
7.1. Защитени територии по смисъла на ЗЗТ
Приблизително 36,11% (2 033,9 ха) от територията на Община Сопот попада в Национален парк „Централен Балкан“, който е с обща площ от 72 021,07 ха.
Паркът е разположен в централната част на България и обхваща най- високата част на Централна Стара планина, като включва три части на планинската верига на Балкана - Златишко-Тетевенска планина (с най-
Купена, 2 169 м н. в.) и Калоферска планина (с най-висок връх Ботев, 2 376 м н. в., който е и най-високият връх в Стара планина).
В резервата се забраняват всякакви дейности, с изключение на: 1. тяхната охрана; 2. посещения с научна цел; 3. преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел; 4. събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите.
Евентуално развитие без прилагане на плана
Заложените промени в ПП на ОУП не предполагат въздействие върху защитените територии попадащи в обхвата на Община Сопот. При неприлагане на Плана ще се запази сегашното състояние на тези територии, съответстващо на целите на обявяване и режимите на
дейностите им.
7.2. Защитени зони от Националната екологична мрежа „Натура 2000”.
Територията на Община Сопот засяга частично три защитени зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР):
✓ „Централен Балкан”- Защитена зона по Директива за птиците и по Директива за местообитанията
✓ Целите на обявяване на зоната са:
1. Опазване и поддържане на местообитанията на видовете птици предмет на опазване в зоната за постигане на тяхното благоприятно природозащитно състояние;
2. Възстановяване на местообитания на видовете птици предмет на опазване в зоната, за които е необходимо подобряване на природозащитното им състояние.
✓ „Централен Балкан буфер”- Защитена зона по Директива за птиците.
1. Опазване и поддържане на местообитанията на видовете птици предмет на опазване в зоната за постигане на тяхното благоприятно природозащитно състояние;
2. Възстановяване на местообитания на видовете птици предмет на опазване в зоната, за които е необходимо подобряване на природозащитното им състояние.
✓ „Централен Балкан буфер”- Защитена зона по Директива за местообитанията.
Целите на обявяване на зоната са:
1. Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
2. Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.
3. Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
Състоянието на Защитените зони и предметите им на опазване, както и въздействието на предвидените промени в ПП на ОУП на Община Сопот върху тях, са разгледани подробно в ДОСВ към настоящата ЕО.
Евентуално развитие без прилагане на плана
Заложените промени в ПП на ОУП предполагат засягане на териториите на защитените зони попадащи в обхвата на община Сопот. Основно това са терени във вилните зони, отредени за жилищно строителство. Осъществяването на бъдещите дейности върху тези места ще подлежи на индивидуални процедури по екологичното законодателство. Характерът и последствията от тези евентуални въздействия са разгледани подробно в ДОСВ към настоящия Доклад.
При неприлагане на Плана ще се запази сегашното състояние на тези територии, съответстващо на целите на обявяването им.
8. Културно-историческо наследство.
Разположен под южните склонове на Стара планина, между реките Манастирска и Леевица, китното планинско градче Сопот има интересна история и богато културно-историческо наследство.
Териториите на община Сопот са обитавана от дълбока древност. Като населено място Сопот е възникнал преди около 3 хилядолетия. В района на града и землището му са открити останки от поселищен живот от времето на старожелязната епоха.
Недвижимите културни ценности на територията на общината датират от различни исторически периоди.
Евентуално развитие без прилагане на плана
Наличните НКЦ не са застрашени от екстензивно развиващи се процеси на урбанизация. По-сериозно влияние в това отношение оказват други съпътстващи процеси на демографска и икономическа криза и липса на документи, свързани с прилагането на специални закони или стратегически планове за развитие. Липсват пълни археологически и архитектурни заснемания и проучвания, на базата на които да се реализират мерки за консервация, реставрация и експониране на НКЦ, както и тяхното социализиране като значим елемент на културния туризъм.
Недвижимите културни ценности не са експонирани, труднооткриваеми са и липсва достъп до отдалечените археологически обекти.
Стратегическа цел на ОУПО Сопот е да се създаде пространствена и планова основа за дългосрочно устройствено развитие, като оформи оптимални функционални структури и връзки. Бъдещото зониране, базирано на законосъобразна планова основа ще допринесе за организиране на битовите, производствените, стопанските, социалните и културните дейности така, че да се постигне хармонично единство с природните и здравните изисквания на урбанизираната средата. По този начин прилагането на ОУПО ще въздейства положително на обектите на културно-историческото наследство на територията на общината.
9. Материални активи.
Екологичната оценка на ОУПО Сопот е аналитична макрорамка на очакваните въздействия от плана върху компонентите на околната среда, с която в последствие следва да се съобразяват всички конкретни инвестиционни предложения в обхванатата територия.
Общата структура на територията, предмет на плана и преобладаващото предназначение на съставните ѝ части: местоположението и границите на урбанизираните територии; земеделските територии; горските територии; териториите за природозащита; териториите на културно-историческо наследство; нарушените територии за възстановяване и териториите със специално, с друго или със смесено предназначение определят основните материални активи на община Сопот, съсредоточени в рамките на град Сопот и с.Анево.
Евентуално развитие без прилагане на плана
Стратегическа цел на ОУПО Сопот е да се създаде пространствена и планова основа за дългосрочно устройствено развитие, като оформи оптимални функционални структури и връзки. Съществуващата ограничената планова основа в съчетание с увеличаване на инвестиционните намерения предопределят затруднения в бъдещето управление на територията на община Сопот. Без устойчиво планиране на общинската територия, което да позволява по-добро социално- икономическо развитие, Общината ще среща все по-големи затруднения в организиране на териториите. Частният сектор ще бъде ограничен от възможности за развитие и е възможна миграция в други, по-развити териториално, системи.
Ако не бъде реализиран ОУП на община Сопот ще бъдат поставени под въпрос редица модернизации и рационализации, свързани с увеличаване на материалните активи.
Бъдещото развитие на компонент „Материални активи" при неприлагане на ОУП на община Борино може да бъде определено като негативно.
10. Здравно-хигиенни аспекти на околната среда.
Динамика на населението.
Община Сопот е една от малките по територия и население общини в България. Тя е създадена на 05.09.2003 г. чрез отделянето на гр. Сопот и с. Анево от община Карлово. Тенденциите в демографското й развитие могат да бъдат илюстрирани с промените в броя на населението на нейния център – гр. Сопот.
По данни на НСИ се забелязва трайна тенденция за намаляване на населението на община Сопот, като за периода 2003 - 2017 г. (от създаването си до момента) населението е намаляло с 1 509 души или с 14,03 %. Населението на общинския център – гр. Сопот е намаляло с 1 467 души или 15,12 %, а с. Анево с 42 души или само с 4 %.
Гъстота и структура на населението. Тенденции на развитие. Гъстота на населението.
Малката площ на територията на община Сопот определя по-
голямата гъстота на населението ѝ. Към 2017 г. тя е 165,1 д./кв.км. или 2,6 пъти по-голяма от средната за страната.
Полова структура. Статистическите данни показват, че съотношението между мъжете и жените в община Сопот се доближава до средното за страната и област Пловдив.
Възрастова структура.
Населението на община Сопот има регресивен тип възрастова структура. Това означава, че поколението на прародителите (населението на 50 и повече навършени години) превишава значително като брой и относителен дял поколението на децата (население от 0-14 навършени години). Тези негативни тенденции в община Сопот са по-ясно изразени от колкото на национално и областно ниво.
Съпоставянето на данните от предходни години показва, че населението на община Сопот застарява. На настоящия етап население от под трудоспособна възраст има по-малък относителен дял от този в страната и област Пловдив.
Трудоспособност.
Промените във възрастовата структура имат определящо значение за формирането на трудоспособния контингент от населението. Той включва лицата от началната до пределната трудова възраст според нашето трудово
законодателство. На настоящия етап община Сопот притежава по-голям дял население в трудоспособна възраст в сравнение със средните стойности за страната. Това заедно с доброто образователно равнище на трудоспособното население, създава известно предимство на общината по отношение на наличните човешки ресурси. В границите на Пловдивска област Сопот е сред общините със сравнително по-благоприятно отношение между населението под трудоспособна, трудоспособна и над трудоспособна възраст.
Тенденции на развитие.
Очертава се тенденция на относително запазване на процентното съотношение между трите възрастови категории.
Лечебни и здравни заведения.
Единствената функционираща публична структура на медицинско обслужване на територията на община Сопот е Специализираната болница за долекуване и продължително лечение “Д-р Иван Раев-Сопот” ЕООД. Болницата предлага обслужване на лица с хронични заболявания и на лица, нуждаещи се от рехабилитация и продължително възстановяване на здравето, при които лечебния ефект не може да се постигне в домашни условия. Легловата база е съставена от 70 легла, разпределени в три специализирани отделения: вътрешно, неврологично и рехабилитационно, в които се приемат хронично болни. В болничното заведение към 2017 г. работят 9 специалисти с висше медицинско образование и 24 специалисти по здравни грижи.
Извънболничното медицинско обслужване се осъществява от частни общопрактикуващи лекари и лекари по дентална медицина. Част от частно-практикуващите специалисти са обединени в Медицински център
„Сопот” ЕООД, в който работят 9 специалисти с висше медицинско образование и 10 души среден медицински персонал.
В рамките на община Сопот няма звено за бърза и неотложна медицинска помощ. Общината се обслужва от звеното в Карлово (филиал на ЦСМП–Пловдив) и от частна бърза помощ, която има договор с общопрактикуващите лекари.
На територията на община Сопот функционират 1 детска ясла Детски ясли
„Мечо Пух“ разположена в сградата на ЦДГ „Роза“ гр. Сопот. Местата към 31.12.2017 г. по данни на НСИ са 36, а записаните деца 26.
Социални услуги.
От 2007 г. в община Сопот с финансовата подкрепа на програма “PHARE” е създаден „Център за обществена подкрепа“, който от 2008 г. става част от предлаганите от общината социални услуги с делегиран държавен бюджет. Центърът е с месечен капацитет от 30 потребители и предоставя социални услуги по следните програми: „семейна подкрепа“;
„родители“; „директна работа с деца“; да се върнем в клас“; „социални умения“; „логопед“; „първична превенция“ (групова работа в училище).
„Комплекс социални услуги гр. Сопот“ обединява социалните услуги: „Дневен център за деца с увреждания“ с капацитет 20 места,
„Дневен център за възрастни хора с увреждания“ с капацитет 20 места и
„Домашен социален патронаж“ с възможност да обслужва 70 нуждаещи се.
Образование.
Инфраструктурата на образованието в община Сопот включва детски градини, общообразователни училища, и професионални гимназии. Всички обекти на територията на общината са разположени в гр. Сопот.
На територията на община Сопот функционират общо 6 образователни институции (3 целодневни детски градини, едно начално училище, едно средно общообразователно училище и една професионална гимназия). Всички образователни заведения са разположени в гр. Сопот.
Структурата на образователните институции е сравнително оптимална и задоволява наличните образователни потребностите на местното население.
Отдих и зелена система.
Места за отдих на населението и гостите на община Сопот са обекти на културата и обекти на открито – те са основно част от зелената система и спорта.
Община Сопот притежава отлични условия за отдих и туризъм. Наличието на силен туристически ресурс в лицето на исторически, културни и природни забележителности като Къща музей „Иван Вазов, Радиното училище, Девическият метох, Дядо Стояновата воденица, манастир „Св. Спас“, Параклис „Въведение Богородично“ и Ахиевото кале; природни ресурси – като Стара планина и възможностите за
практикуване на парапланеризъм дават сериозни основания за превръщане на град Сопот като предпочитана дестинация.
Евентуално развитие без прилагане на плана
Без прилагане на ОУП на територията на община Сопот ще остане съществуващата единствена публична структура на медицинско обслужване: Специализираната болница за долекуване и продължително лечение “Д-р Иван Раев-Сопот” ЕООД, в резултат на което потребностите на населението ще продължат да се задоволяват от медицинските заведения на община Карлово. Същото е и обслужването на пациентите в сектора по дентална медицина.
На територията на община Сопот функционира добре структурирана система за социални услуги, задоволяваща потребностите на местното население.
Към момента на територията на общината функционират общо 6 образователни институции (3 целодневни детски градини, едно начално училище, едно средно общообразователно училище и една професионална гимназия). Всички образователни заведения са разположени в гр. Сопот.
Структурата на образователните институции е сравнително оптимална и задоволява наличните образователни потребностите на местното население;
Налице е негативна тенденция за намаляване на броя на учащите, което е продиктувано основно от протичащите демографски процеси.
Чрез новия ОУП ще се създаде оптимална планова основа за развитие на територията на община Сопот в социален, образователен и здравно-хигиенен аспект, чрез уреголиране и доразвиване на съответните зони.
Без прилагане на ОУП на община Сопот няма да се създадат условия за промяна на съществуващата транспортна мрежа и изнасяне на главен път І-6 от същинската част на Сопот и Анево в южна посока.
Емисиите от вредни физични фактори, генерирани в резултат от транспортният поток поради влошеното състояние на пътната настилка ще засилват неблагоприятното въздействие върху здравния статус на населението.
11. Отпадъци.
Управлението на отпадъците е сложен и многообхватен процес, изискващ интегрираност на подходите, внедряване на нови технологии, създаване на подходяща икономическа среда и нормативна база, и не на последно място висока обществена отговорност.
Община Сопот има изготвена и утвърдена от РИОСВ Пловдив Програма за управление на отпадъците.
Евентуално развитие без прилагане на плана
Развитието на фактор „Отпадъци” без прилагане на Плана ще е неблагоприятно за управлението им и най-вече за изграждане на инфраструктурата за тяхното развитие. В Закона за управлението на отпадъците са регламентирани ясни условия за устройствения статут на площадките, на които могат да се извършват дейностите по третиране. От друга страна, яснотата по отношение на статута на устройствените зони ще благоприятства частната инициатива по отношение на оформяне на площадки за приемане на отпадъци и изграждане на инсталации за третиране на отпадъци, включително и за такива, за които има определени цели за рециклиране. Това ще доведе до спазване на утвърдената йерархия при тяхното управление.
Без реализирането на ОУП Общината също ще бъде затруднена в оформянето на площадка за безвъзмездно предаване на отпадъци от домакинствата и в изпълнението на целите за оползотворяване като член на Регионалното сдружение и възможностите за изпълнение на националните цели. Това от своя страна ще възпрепятства възможността за кандидатстване по процедурата за намаляване на отчисленията за депониране съгласно чл. 27 от Наредба №7от 19декември 2013г. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци.
Териториите на рекултивираните терени ще останат със старото си предназначение, което ще е в разрез с проектите им за рекултивация.
12. Опасни химични вещества и смеси.
Основна цел на анализа на риска от промишлени аварии, свързани с отделяне на опасни химични вещества и последствията от тях, е
намаляване на вероятността за възникване на бедствия и протичане на дадена авария и свързаните с нея човешки жертви, икономически загуби и увреждане на околната среда.
По данни на НСИ към 31.12.2015. общият брой на функциониращите на територията на община Сопот предприятия е 3075, разпределени в различни отрасли на икономиката.
Производствените територии на гр. Сопот са локализирани понастоящем предимно в зоните около „ВМЗ” ЕАД – гр. Сопот, като промишлената активност в общината е сведена до минимум.
Съществуващото производствено звено представлява значителна по размерите си площ, в сравнение с големината на населеното място. Поради тази причина ОУПО Сопот не цели увеличаване на чисто производствения капацитет на града, а по-скоро освобождаване на терени за инвестиции със смесени функции в зоната, свързваща града, градската гара и съществуващите производствени терени.
Смесената многофункционална устройствена зона ще съвместява социална и бизнес инфраструктура, производствена и складова дейност, обитаване и други допълващи функции.
Най-голямото и структуроопределящо предприятие в Общината е “ВМЗ” ЕАД, специализирано в производството на военна и гражданска продукция (сред които: машини за хранително-вкусовата промишленост, авиационна и селскостопанска техника, нестандартни машини и съоръжения, големи номенклатури газови уреди и съдове за втечнен газ, инструментална екипировка, абразивни и диамантени инструменти и др.). При извършена проверка от РИОСВ-Пловдив на площадката в гр. Сопот през 2018 г, е установено, че химичните вещества и смеси, които се използват в различните производствени дейности се съхраняват в обособени, самостоятелни складови помещения с контролиран достъп в съответствие с изискванията на Наредбата за реда и начина на съхранение на химични вещества и смеси (обн. в ДВ бр. 43/2011г.).
„ВМЗ“ ЕАД в ролята си на стратегически обект от значение за националната сигурност попада в приложното поле на изключението чл. 103, ал. 8, т. 1 от ЗООС , а именно: „Този раздел не се прилага за:
1. предприятия и/или съоръжения, в т.ч. складови съоръжения, в
които:
б) се извършват дейности с опасни вещества, предоставят се
услуги и/или се произвежда военна продукция за целите на отбраната и сигурността на страната, за които са издадени разрешителни съгласно
5 В анализа са включени само действащите стопански субекти, които са отчели икономическа дейност.
Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, и/или представляват специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната по смисъла на § 5, т. 63 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията;”
В тази връзка дружеството не е обект на контрол по реда на Глава седма, раздел I от ЗООС (писмено удостоверение от МОСВ с изх. номер 26-00-1691/10.11.2016), но не е освободено от задълженията, произтичащи от действащото законодателство по отношение на изпълняваните дейности.
Евентуално развитие без прилагане на плана
С прилагането на ОУП ще бъдат ревизирани и определени пространствата за развитие на промишлеността. Вместо увеличаване на чисто производствения капацитет на града ще се цели по-скоро освобождаване на терени за инвестиции със смесени функции в зоната, свързваща града, градската гара и съществуващите производствени терени. Без прилагането на ОУП няма да има възможност за промяна на териториите на промишлеността по начин, който да осигури адекватна планова основа за тяхното усвояване в зависимост от нуждите на
населението, съответно обособяването на терени със смесени функции.
13. Вредни физични фактори – механични източници, шум, вибрации, лъчения.
Възможните вредни физични фактори, които могат да окажат негативно въздействие върху здравето на населението и околната среда са механични, акустични, йонизиращи, нейонизиращи и вибрационни. Те се генерират в резултат от дейността на транспортните средства, строително- мантажна техника и производствените предприятия действащи в района на общината.
Евентуално развитие без прилагане на плана
Без прилагане на ОУП на община Сопот ще се запази сегашното положение на преминаване на МПС през населените места. Няма да се реализира намерението предвидено в Плана за изнасяне на главен път І-6
от същинската част на Сопот и Анево в южна посока, с което ще бъдат намалени въздействията от транспортният поток като генериране на шум, вибрации и прах.
Емисиите от вредни физични фактори, генерирани в резултат от транспортният поток поради влошеното състояние на пътната настилка ще продължат да са предпоставка за неблагоприятното въздействие върху здравния статус на населението.
14. Рискове от природни бедствия и аварии, в т.ч.големи аварии.
Една от универсалните задачи на общите устройствени планове е идентифицирането на териториите с вероятно разпространение на предвидими природни бедствия и регламентиране на необходимите превантивни мерки и начини на устройство и защита.
През последното десетилетие статистиката показва увеличаване в броя на бедствията, предизвикани от природни явления, които имат негативни последици за населението, инфраструктурата и икономиката на района.
За територията на община Сопот, са възможни:
• бедствия, предизвикани от природни явления - земетресения, наводнения, горски и полски пожари, снежни бури и обледявания, свлачища и срутища, бурни ветрове, смерчови явления;
• бедствия, вследствие на епидемии и пандемии по хората, животните и растенията;
• бедствия, вследствие на крупни промишлени аварии и пожари;
• бедствия, вследствие на пътни транспортни инциденти.
Евентуално развитие без прилагане на плана
Една от универсалните задачи на ОУП на Община Сопот е идентифицирането на териториите с вероятно разпространение на предвидими природни бедствия и регламентиране на необходимите превантивни мерки и начини на устройство и защита.
Прилагането на ОУП ще създаде възможност не само за по-добро организиране на мерките за аварийно планиране, с цел предотвратяването на бедствия и аварии на територията на Общината, но и за своевременните действия за отстраняване на такива.
При определяне на застрашените от бедствия територии е необходимо също съобразяване с картите, изготвени по реда на Наредбата за условията, реда и органите за извършване на анализ, оценка и картографиране на рисковете от бедствия, както и общинските планове за защита на населението.
Основна цел на ОУП на община Сопот е разработване на съвременна концепция за създаване на качествена урбанистична и пространствена структура на общината.
Въз основа на състоянието на компонентите на околната среда към момента, както и на предвижданията на ОУП, са анализирани онези територии, които е възможно да бъдат най-значително засегнати от ОУП. Специално внимание е обърнато на зони и територии с особен статут – защитени зони по Закона за биологичното разнообразие, защитени територии по Закона за защитените територии, зони за защита на водите, обекти, подлежащи на здравна защита и други.
Биоразнообразие и Природни обекти
Основен проблем за постигане на целите за опазване на биоразнообразието на територията на общината е нерегламентираното и хаотично използване на терените за вилно строителство. Постоянно увещаващия се туристически поток, често използва нерегламентирани маршрути, както не са изключени и случаи на бракониерство. Това са предпоставки водещи до унищожаване на хабитати и местообитания с ценни и защитени видове. На север от градското ядро, планът отчита присъствието на вече създадени територии, експлоатирани като вилни. Това дава основание с ОУПО да се обособят четири отделни вилни зони като нови селищни образувания. Те са с обща площ от 177,66.ха. Обособяването на регламентирани зони за рекреация и туризъм ще се ограничи хаотичното използване на терените.
Друг проблем е управлението на горския фонд. Старите гори са застрашени от изсичане, като се посяга до малкото недокоснати досега от
сечи гори. Естествените гори са застрашени от прекомерната експлоатация на горски ресурси, както и от незаконни сечи. Това снижава качествата на горските екосистеми, нарушава естествения воден баланс в целия район и предизвиква ерозионни и свлачищни процеси. В района е регистрирано и умишлено предизвикване на пожари в горите с цел търговия с дървесина. Голям проблем е засаждането на чужди горски видове. Дъбовите гори са с издънков характер и са силно уязвими от деградация и изместване от други видове. Необходимо е активно управление на горите към постепенното естествено възобновяване на семенните гори. ОУП предвижда горите да запазят площта си и въвежда забрана за смяна на предназначението им. Без промяна на предназначението на земи могат да се изграждат обекти чийто функции са свързани с горскостопанската дейност, в т.ч. горски пътища за достъп. Допуска се изграждане на проводи, съоръжения и др. обекти при спазване на ЗУТ, Н-ба 7 ПНУТ , ЗГ , ЗРБ и ЗООС.
Подземни води
Съществуващите екологични проблеми произтичат от обстоятелството, че приповърхностния слой на подземните водни тела не е защитен от антропогенни въздействия, които влияят върху количественото и химичното им състояние. Основни всред тях са:
- заустване на отпадъчните води от населените места без изградена канализация и пречиствателни съоръжения;
- неспазване на нормативната уредба за ритмично проектиране и строителство на канализация за отпадъчни води;
- земеделски дейности и животновъдство, свързани с прилагане на торове и препарати за растителна защита;
- нерегламентирано освобождаване от отпадъци на произволни места край пътища, дерета, върху земеделски и горски земи, край промишлени и строителни площадки, населени места и места за отдих и туризъм
Повърхности води
Повърхностните води в района са застрашени от влошаване на състоянието на екологичните им параметри, замърсяване на речните води от битово - фекални отпадъчни и производствено замърсени отпадъчни води, които се заустват без достатъчно пречистване, нерегламентираните сметища и др., което създава условия за здравен риск за обитатели, гости и населението в района.
Липсата на изградена канализационна мрежа на част от населените места в района влошава екологичната обстановка.
Освен това и водопроводната мрежа е стара и загубите на питейна вода са завишени.
При разработването на Проекта за ОУП са взети предвид приоритетите от Плана за развитие на Община Сопот:
- Недопускане влошаване качествата на водите, предназначени за пиене, в сравнение с вече съществуващото състояние, провеждане на стриктен режим за дезинфекция и системен контрол за качествата на питейните води;
- Рехабилитация на съществуващата водопроводна мрежа с цел намаляване на загубите. Поетапна подмяна на водопроводната мрежа в общината;
- Доизграждане и рехабилитация наканализационната система ;
- Разработване на Програма за управление на водите, която периодично да се актуализира ;
Контролът върху предприятията, заустващи отпадъчни води в повърхностните водни обекти ще допринесе до :
- подобряване екологичното състояние на повърхностните водни обекти;
- предотвратяване на здравен риск за населението в района при заустване на непречистени отпадъчни води в приемниците.
- осигуряване устойчиво развитие на екосистемата, опазване на биоразнообразието в района и ЗЗ.
Земи и почви
Дифузни източници на замърсяване са малки животновъдни ферми чрез оформени торища, нерегламентираните сметища в района.
С цел опазване на обработваемите земи и почвите по-голямо внимание трябва да се отдели на строителството на новите обекти в границите на населените места и прилежащите територии с обновена или изградена инфраструктура, където съществува възможност за замърсяването им или по-скоро - унищожаването им.
Вредни физични лъчния, шум и други нейонизиращи лъчения
Натоварването на средата с електромагнитни лъчения е най-слабо разработеният засега екологичен проблем. Необходимо е по-подробна и актуална информация за поддържане на списъка на предавателите, ел.подстанциите, високо волтовите електопроводи, местоположението, мощност и др., които в следващите подробни фази на планиране да намерят отражението им.
Съществуващите незаконно строителство и заемане на терени биха били регулирани чрез заложените промени в ПП на ОУП на Община Сопот. Ясното определяне на отделните зони за дейности ще спомогне за предотвратяване на отрицателното въздействие от нерегламентирани мероприятия върху компонентите на биоразнообразието и особенно на тези намиращи се в Защитените зони.
По отношение качеството на атмосферния въздух на територията на общината е налице трайна тенденция за намаляване на замърсяването на атмосферния въздух с аерозоли, обусловена от мерките, предприети за ограничаване на вредните емисии от енергийните и индустриалните замърсители.
Продължава да е високо нивото на замърсяване на въздуха с прахови частици, основно поради ниското ниво на благоустройство и незадоволителното ниво на поддържане на чистотата на уличната мрежа и обществените пространства в населените места.
Автомобилният транспорт, индивидуалното отопление на жилищните сгради на твърдо гориво и на обществените сгради - на мазут, са основните фактори за замърсяване на атмосферния въздух, действащи на общинската територия.
1. Цели на опазване на околната среда на национално и международно равнище, имащи отношение към плана.
Националната програма за развитие: България 2020 (НПР БГ2020) е водещият стратегически и програмен документ, който конкретизира целите на политиките за развитие на страната до 2020 г. Визията, целите и приоритетите на НПР БГ2020 са дефинирани на базата на изготвен за целта социално-икономически анализ, както и на получените становища в рамките на публичните дискусии на всеки един етап от изработването на документа. Формулираните цели на правителствените политики ще осигурят постигането на ускорен
икономически растеж и повишаване на жизнения стандарт на българските граждани в средносрочен и дългосрочен план.
НПР БГ2020 е документ за националните решения за растеж. Той е в съответствие с ангажиментите на България на европейско и международно ниво, но въплъщава стремежа на държавата за избор на национален път за напредък.
НПР БГ2020 е интегриран документ за социално-икономическото развитие на България до 2020 г, показващ връзката между приоритетите на ЕС в контекста на Стратегията „Европа 2020“ и националните приоритети на България. Той обхваща пълния комплекс от действия на държавата в областта на социално-икономическото развитие, като същевременно определя мястото на мерките за постигане на националните цели, чието реализиране е заложено в Националната програма за реформи, Конвергентната програма и всички действащи стратегически и програмни документи. Поради това НПР БГ2020 осигурява и основа за програмния документ по Кохезионната политика на ЕС за периода 2014-2020 г.
Националната стратегия за регионално развитие (НСРР) за периода 2012-2022 г. е основният документ, който определя стратегическата рамка на държавната политика за постигане на балансирано и устойчиво развитие на районите на страната и за преодоляване на вътрешнорегионалните и междурегионалните различия/неравенства в контекста на общоевропейската политика за сближаване и постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.
НСРР определя дългосрочните цели и приоритети на политиката за регионално развитие, която има интегрален характер, дава възможност за координация на секторните политики на територията и съдейства за тяхното синхронизиране.
НСРР играе важна роля за постигане на съответствие и взаимно допълване между целите и приоритетите на политиката за регионално развитие и секторните политики и стратегии, които спомагат за балансирано развитие на районите.
Главната стратегическа цел на НСРР е:
„Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие, базирано на използване на местния потенциал и сближаване на районите в икономически, социален и териториален аспект.”
Стратегическите цели обхващат основните аспекти на сближаване – икономическо, социално и териториално. Всяка от тези цели визира и трите нива на сближаване: България - ЕС, междурегионално и вътрешнорегионално:
Стратегическа цел 1: Икономическо сближаване в европейски, национален и вътрешнорегионален план чрез развитие на собствения потенциал на районите и опазване на околната среда.
Стратегическа цел 2: Социално сближаване и намаляване на регионалните диспропорции в социалната сфера чрез създаване на условия за развитие и реализация на човешкия капитал.
Стратегическа цел 3: Териториално сближаване и развитие на трансграничното, междурегионалното и транснационалното сътрудничество.
Стратегическа цел 4: Балансирано териториално развитие чрез укрепване на мрежата от градове-центрове, подобряване свързаността в районите и качеството на средата в населените места.
Националната стратегия за околна среда 2009 - 2018 г. и Планът за действие за периода 2009 - 2018 г.
Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в България
Генералната стратегическа цел, която страната ще преследва в дългосрочен план за развитието и управлението на водния сектор, поставена в „Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Р. България “, е: устойчиво ползване на водните ресурси за осигуряване на водоснабдяването за питейни нужди на населението и за икономиката в условията на басейново управление на трансграничните води и на глобално изменение на климата при гарантиране на екологична устойчивост на засегнатите водни системи и националните интереси, свързани с осигуряването на необходимата по количество и качество вода за нуждите на сегашните и бъдещите поколения. За постигането на тази дългосрочна цел са формулирани четири стратегически цели, чието изпълнение ще бъде осъществено в краткосрочна (2013-2015 г.), средносрочна (2016-2021 г.) и дългосрочна (2022-2037 г.) перспектива В таблицата по-долу са описани начините, по които тези стратегически цели са взети предвид в ОУП на Община Сопот, дали допринасят за постигане на стратегическите цели, както и дали са съобразени или противоречат с тях.
Стратегия за развитие на транспортната система на Република България до 2020 г.
Транспортът играе ключова роля за развитието на всяко модерно общество, като средство за икономическо развитие и предварително условие за постигане на социална и регионална кохезия. В този смисъл, целта на държавната администрация в лицето на Министерството на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, е да създаде законови и икономически условия за предоставянето на обществени транспортни услуги и съответната инфраструктура, които да отговорят на очакванията на потребителите. Добре изготвената и успешно прилагана транспортна политика допринася за повишаване качеството на човешкия живот. Стратегическият документ е напълно съобразен с последните насоки за развитие на европейската транспортна политика. Основна негова цел е да очертае основните задачи, стоящи пред българската транспортна система за успешното й интегриране в европейската такава.
В предварителния проект за ОУП на Община Сопот транспортната система се разглежда като фактор в подпомагане регионалното и социално развитие и интеграция.
Едни от най-важните документи, които засягат опазването на околната среда, респективно местообитанията и биологичното разнообразие, са Директивите по Натура 2000.
Директива на Съвета 92/43/ЕИО от 21.05.1992 г. за запазването на природните местообитания и на дивата флора и фауна
Директива на Съвета 2009/147/ЕО от 30 ноември 2009 година за опазването на дивите птици
2. Цели на опазване на околната среда на местно ниво, имащи отношение към плана
Целите на настоящия план се припокриват и с основните цели и приоритети на стратегиите, плановете и програмите на местно ниво.
Регионален план за развитие на Южен централен район за планиране периода 2014 - 2020 г.
Областната стратегия за развитие на област Пловдив 2014-2020 г. Общински план за развитие на Община Сопот за периода 2014-
2020 г.
Визията за развитието на община Сопот отразява желаните промени и желаното състояние за развитието на общината в един дългосрочен период. Тя отразява мнението на местните хора и има мобилизиращ и консенсусен характер, обединяващ териториалната общност.
Община Сопот – привлекателно място за живот, бизнес и инвестиции, с висок стандарт на живот, съхранена култура и околна среда.
VI. ВЕРОЯТНИ ЗНАЧИТЕЛНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ ВЪРХУ КОМПОНЕНТИТЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВРЪЗКИТЕ МЕЖДУ ТЯХ.
1. Атмосферен въздух
Не се очакват значителни въздействия върху атмосферния въздух при реализирането на целите в ОУП на община Сопот. Дейностите ще се осъществяват в унисон с ОБЩИНСКИ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА СОПОТ ЗА ПЕРИОДА 2014-2020г.
Бъдещото зониране, базирано на законосъобразна планова база ще допринесе за организиране на битовите, производствените, стопанските, социалните и културните дейности така, че да се постигне хармонично единство с природните и здравните изисквания на урбанизираната средата. По този начин прилагането на ОУПО ще въздейства положително, индиректно за подобряване на качеството на атмосферния въздух на територията на общината.
2. Климатични фактори
Реализирането на ОУП на община Сопот не предполага значителни въздействия върху климатичните фактори в района.
С оглед на това, че ОУПО създава законна планова основа за устойчиво териториално-пространствено управление на общината се очаква общото въздействие върху компонентите на околната среда да е положително.
3. Води
Целта на ОУП е да осигури оптимални условия за развитие на Общината с цел подобряване на ВиК инфраструктурата, минимизиране на загубите и подобряване на качеството на предоставената услуга.
Основни цели са:
- Продължаване на водоподаването от сега съществуващите утвърдени водоизточници на питейна вода с полагане на необходимите мерки за съхраняване на нейното качество;
- Развитие на техническата инфраструктура във водоснабдяването, което ще включва:
- Ремонт, рехабилитация и реконструкция на външни довеждащи водопроводи:
- Подмяна на помпени агрегати при ПС „Московец“
- Реконструкция на водоеми V=2000м3 и V=300м3 на гр. Сопот и V=160 м3 на с. Анево.
- Връзка с Карловската водопроводна система и строителство на нов тласкател от Карлово до Сопот за обезпечаване на водното количество при планирана приватизация на ВМЗ Сопот
- По отношение на канализацията е предвидено доизграждане на канализационната мрежа на гр. Сопот и търсене алтернативи за оползотворяване на утайките от ПСОВ.
Реконструкцията и рехабилитация на ВиК съоръженията на територията на общината ще доведат до намаляване загубите на питейна вода, както и подобряване качеството им, с което ще се подобрят условията за живот на населението.
Въздействието е положително и пряко.
4. Почви
В структурата на поземления фонд на общината преобладават горските територии, представляващи 46,90% , следвани от земеделските територии 40,74 % .Териториите за възстановяване и рекултивация, територии с активни и потенциални свлачища и срутища и други нарушени територии съставляват 2,26 % от територията на община Сопот. В рамките на тази категория поземлени територии попадат замърсени територии на нерегламентирани сметища за битови отпадъци и депа за ТБО, които подлежат на саниране и рекултивация.
Наличните регламентирани и нерегламентирани сметища крият рискове за качеството на почвения слой. Поради характера на компонентите на почвите, замърсителите от отпадъчните води от сметищата се акумулират в тях и носят рискове от нарушаване на екологичното равновесие в повърхностните, а понякога и в по - дълбоките почвени слоеве.
Промяната на земеделските територии за целите на устрояването на зони с жилищни функции могат да засегнат плодородни земеделски територии. По отношение на загубата на площи със земеделско предназначение се очаква незначително отрицателно въздействие върху почвите.
В тази връзка чрез ОУП на община Сопот, осигуряващ законната планова основа за устойчиво териториално-пространствено управление на общината се очаква общото въздействие върху компонента да е положително.
5. Ландшафт
Една от основните цели на проекта на ОУП е оптималното пространствено развитие на териториите на общината, което като косвен ефект предполага опазване на съществуващия тип ландшафт. Заложените специфични цели ще бъдат предпоставка за съвременно третиране и устройство на територията и на отделните компоненти на ландшафта. Регулираното териториално развитие ще ограничи безразборното усвояване на земеделски земи.
Задачите на ОУП на общината са в съответствие с изискванията за постигане на устойчиво развитие, като се търси баланс между икономическите интереси на общината, инвестиционни намерения, стабилизиране на населените места, осигуряване на високо качество на живот и околна среда при съхраняване на уникалните природни дадености в.т.ч. ландшафтите и екосистемите.
Съгластно предвижданията на ОУП, за гр. Сопот ще бъде увеличена площа отредена за смесена многофункционална зона – за сметка на намаляването на земеделските земи, терените с чисто производствено предназначение и жилищните зони. Също така отново за сметка на земеделските земи ще бъдат увеличени зоните за рекреационни дейности, вилните зони и зоните за транспорт и комуникации. Предвидени са резервни територии, под формата на земеделски земи с допустима промяна на предназначението, които са в близост до строителните граници на населените места.
Общият устройствен план на Общината цели да запази съществуващата структура на гр. Сопот (социално-икономическите фактори са довели до оформяне на квартали с комплексно жилищно застрояване), но и да регламентира по-лесното й функциониране в бъдеще.
За всички горски територии е предвиден устройствен режим, който не допуска промяна на предназначението.
Част от ландшафта на община Сопот е с елементи на културно- историческото наследство, показващ характера на древните културни традиции на жителите и отношението им към заобикалящата ги среда. Целите на ОУП са свързани със съхраняване на типичните за района пейзажни и ландшафтни дадености и тяхното доразвиване, чрез хармонично вписване на новите пространствени устройствени елементи.
Всички дейности свързани със строителството и експлоатацията на определена инфраструктура имат комбинирано, комплексно, кумулативно въздействие върху ландшафта. Не се очакват значими отрицателни въздействия върху него, следствие от специфичните цели на ОУП. Напротив, заложената цел ще бъде предпоставка за съвременно третиране и устройство на територията и на отделните компоненти на ландшафта. Очакваното въздействие е положително.
6. Земни недра и геоложка среда
Районът на Община Сопот е беден на полезни изкопаеми. Съществува находище на лигнитни въглища югозападно от село Анево, което е на малка дълбочина, но не се експлоатира. Дебелината на въглищния пласт е между 1,4 м и 11,5 м.
На територията на общината липсват кариерни дейности за добиване на инертни материали.
Предвидените в ОУП промени не предполагат засягане на земните недра и геоложката среда на територията на община Сопот.
7. Биологично разнообразие
С реализацията на ОУП на община Сопот, териториално, ще бъдат засегнати земеделски земи, като за 65.54 ха от тях ще им бъде сменено предназначението, а тези с предвидена допустима промяна на предназначението ще са с обща площ от 186,19 ха. Това ще окаже въздействие върху биоразнообразието им в посока намаляване на площите на местообитанията и изтласкване на видовете, които ги обитават. Ще бъдат засегнати културни насаждения и съпътстващите ги плевелна и рудерална растителност, както и представители на фауната, които ги използват по време на различните си жизнени цикли. Видовият състав на такъв тип хабитати не се отличава с голямо разнообразие и консервационна значимост.
Обособяването на ясно разграничими зони на дейности, предвидено в ОУП на община Сопот, ще спомогне за предотвратяване на отрицателното въздействие от нерегламентирани мероприятия върху компонентите на биоразнообразието и особенно на тези намиращи се в Защитените зони.
Предвидените в ОУП промени предполагат регулирано използване на териториите. Вероятно е бъдещи инвестиционни намерения, засягащи различен тип терени, да окажат въздействие върху биологичното разнообразие, срещащо се там. В такива случаи, при спазване на съответната нормативна база не се очаква неблагоприятно въздействие върху този компонент на околната среда. Именно урегулираното използване на териториите ще възпрепятства нерегламентираното извършване на дейности засягащи растителния и животински свят.
8. Защитени природни територии
Заложените промени в ПП на ОУП не предполагат въздействие върху защитените територии попадащи в обхвата на Община Сопот.
Състоянието на Защитените зони и предметите им на опазване, както и въздействието на предвидените промени в ПП на ОУП на община Сопот върху тях, са разгледани подробно в ДОСВ към настоящата ЕО.
9. Флора
С осъществяване на заложените промени в ОУП на Община Сопот се очаква част от извънселищната растителност да бъде намалена чрез промяна на предназначението на земеделските територии с площ от 65.54 ха, от които 38,94 ха. са ниви, 17,2 ха. са трайни насаждения, а 9,48 ха. са необработваеми земи.
Промяната на предназначенето е, както следва:
- за смесена многофункционална зона - 43,14 ха.,
- за рекреационни дейности и вилни зони - 5,0 ха.,
- за транспорт и комуникации- 16,5 ха.,
- 0,9 ха. попадат в строителните граници на града.
С ОУП се предвижда опазване на горските територии, които заемат площ от 2641,89 ха. или 46,90% от площта на община Сопот. 1177,97 ха. от тях се намират в землището на с.Анево, а останалите 1463,92 ха - в
общината попадат в рамките на Национален парк „Централен Балкан“ 1 577,63ха.
За всички горски територии е предвиден устройствен режим, който не допуска промяна на предназначението.
В населените места не се предвижда промяна на зелената система.
Нормативите за площ на обществените озеленени площи за широко обществено ползване са, както следва:
- за много малки градове - 8 кв.м. на жител
- за всички села - 4 кв.м. на жител
С ОУПО тези изисквания са спазени, като съответните терени ги надвишават:
- обществени озеленени територии за гр. Сопот - 18 кв.м./жител
-обществени озеленени територии за село Анево - 12,53 кв.м./жител Съществуващите жилищни комплекси в гр. Сопот, ситуирани по
периферията, се отличават с ниска плътност и предлагат голям процент озеленяване, което може да се приема като дългосрочен резерв от зелени площи за широко обществено ползване.
В ПП на ОУП на Община Сопот е предвидено част от земеделските територии да са с допустима промяна на предназначението. Те са с обща площ от 186,19 ха. при приспадане на вече преотредените терени. От тях 79,02 ха. са с допустима промяна на предназначението за многофункционално ползване, а 109,95 ха. - за ниско жилищно строителство.
В земеделски територии с допустима промяна на предназначението за изграждането на обектите е необходима промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди по реда на Закона за опазване на земеделските земи.
Интензивността на застрояване в земеделските земи с допустима промяна на предназначението за жилищни нужди се ограничава до 1,2.
В земеделските територии с допустима промяна на предназначението за смесено многофункционално ползване, се разрешава строителството на:
1. селскостопански и горскостопански обекти;
2. жилищни сгради;
3. промишлени и складови обекти;
4. транспортни обекти и съоръжения;
5. обекти и съоръжения на техническата инфраструктура;
6. рекреационни и туристически обекти;
7. спортни обекти и съоръжения;
8. търговски и обслужващи обекти;
9. здравни обекти;
10. обекти със специално предназначение;
11. историко-мемориални обекти.
Интензивността на застрояването се определя със съответния коефицент на интензивност, съответстващ на предназначението на обектите.
Тези промени в земеделските земи ще се отразят върху растителността им - културни насаждения и съпътстващи ги плевелна и рудерална растителност, като се намалят площите им. Не се очаква засягане на местообитания и видове с консервационна стойност.
При промяна на предназначението на земеделски земи, които попадат напълно или частично в Защитена зона по Директивата за местообитанията BG0001493 "Централен Балкан - буфер" да се спазват и изискванията по ЗБР (Закона за биологичното разнообразие).
Обособяването на ясно разграничими зони на дейности, предвидено в ОУП на община Сопот, ще спомогне за предотвратяване на отрицателното въздействие от нерегламентирани мероприятия върху флората и особенно на тззи намираща се в Защитените зони.
10. Фауна
Чрез предвиденото в ПП на ОУП на Община Сопот намаляване на земеделските площи се очаква засягане на фауната обитаваща културните насаждения, плевелната и рудералната растителност. Видовото богатство на такива хабитати не е голямо, като не се очаква засягане на консервационно значими таксони.
Обособяването на ясно разграничими зони на дейности, предвидено в ОУП на община Сопот, ще спомогне за предотвратяване на отрицателното въздействие от нерегламентирани мероприятия върху флората и особенно на тази намираща се в Защитените зони.
11. Население и човешко здраве
Здравно-хигиенните аспекти към настоящия доклад отразят аспектите на човешкото здраве от въздействието върху околната среда и характеризираните източници на вредно въздействие от плана – „Общ устройствен план на Община Сопот”.
Качеството на живот и благосъстояние в общината представлява интегриран подход, който изисква комбинирана оценка на риска и неговото управление с цел контролиране на заболяванията, свързани с
източниците на въздействие, експертиза на състоянието на компонентите на околна среда и характеристика на основните замърсители.
Общият устройствен план на Община Сопот очертава пространственото развитие на общината за период от 15-20 г. чрез определяне на основното и преобладаващото предназначение, режимите на устройство, правилата и нормативите за прилагането на плана, изискванията към подробните устройствени планове и планирането на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура.
В следствие на направения анализ на функционалните подсистеми, отчитайки демографските прогнози, следва да се заключи, че не се очаква прираст на населението и съответно не е обосновано увеличаване на строителните граници на града с цел придаване на нови жилищни територии към него. Съществуващите инвестиционни инициативи за жилищни нужди в околностите на града са отчетени и са включени в зони с допустима промяна на предназначението.
Идентифициране на потенциалните рискови фактори, увреждащи здравето на хората в община Сопот.
Рисковите фактори на територията на община Сопот могат да бъдат разгледани като два типа. Едните произтичащи от изграждане на нови стопански обекти, обекти на инфраструктурата и благоустройството, а други произтичащи от експлоатацията на съществуващите такива.
• Рискови фактори увреждащи здравето по време на строителство на нови обекти се явяват:
Шум от строително-транспортна техника; прах с различен фракционен състав от извършване на изкопни дейности за залагане на фундаменти, разтоварване на строителни материали, оформяне на площадки и др.; токсични газове и сажди в атмосферния въздух от работните площадки при работа на двигателите с вътрешно горене на различни МПС, ползвани при строителство.
• Рискови фактори, увреждащи здравето на хората от експлоатация на съществуващи обекти
Това могат да бъдат шум и вибрации генерирани от преминаващи и паркиращи МПС в жилищните зони и в района на други обекти, подлежащи на здравна защита, както и такива създавани от производствените обекти.
Характеристиките на отделните фактори и компоненти на околната среда са идентични с тези на урбанизираните територии на други населени места подобни на тези в община Сопот.
По-значителни въздействия върху здравето на хората могат да се очакват основно в работната среда на производствените обекти от разглежданата територия.
Очаква се вследствие дейностите предвидени в ОУП на община Сопот, а така също и с приемането и реализирането на редица мерки свързани с оптимизиране на жизнената среда, в т.ч. в областта на обществено-обслужващите дейности, свързани с образование, здравеопазване и социалните грижи да се подобрят здравно-демографското състояние на населението и здравната система за осигуряване на доболнична, болнична, както и спешна медицинска помощ.
12. Материални активи.
Основната цел на общия устройствен план е осигуряване на оптимални условия за териториално, социално и пространствена развитие на средата на живот, включително производствени, земеделски и битови материални активи, съчетано със запазване на природната среда и местните културни ценности.
Това ще бъде постигнато чрез прилагане на следните принципи:
• анализиране на антропогенните, културни и природни ресурси и тяхното максимално ефективно управление;
• оценяване на въздействията от външни фактори на локално, регионално, национално и европейско равнище;
• ползотворно сътрудничество със съседни общини, за реализиране на съвместни проекти;
• развитие на селищната мрежа в съответствие с приоритетите на регионалната политика за устройство на териториите;
• стимулиране на земеделието в общината и възстановяване на някои от традиционните селскостопански производства;
• съхраняване на горските и природните ресурси.
За да бъде изпълнено по-горното се налага адаптиране и развиване на средата за живот, съобразена с местните традиции и практики и модернизиране на производствената инфраструктура, по отношение на селскостопанство и промишленост. За гарантиране на принципа на устойчивост: икономическо развитие със съхраняване на природните, културните и историческите ресурси е необходима изграждане на нова структура на пространствено оформление на общината.
Така поставените цели определят положително кумулативно въздействие по отношение на материалните активи и рационалното, устойчиво ползване на земите на територията на общината.
Увеличаването на материалните активи на територията, обхваната от ОУПО, е свързано с подобряване на инфраструктурата и изграждане на нова, промени в предназначението на земи, съвременен подход в управлението на зони и територии. При реализиране на бъдещи инвестиционни намерения се очаква увеличаване на материалните активи вследствие строителство, модернизацията на инфраструктурата и промяна в стопанското и жилищното предназначение на територията.
Очаква се, вследствие дейностите предвидени с ОУПО, въздействието върху материалните активи да е значително, в положителна посока.
Предложеното устройствено планиране в проекта на ОУПО ще има следното отражение по отношение на материалните активи:
- по отношение на земите като материален актив – балансът на териториите в границите на общината предполага положително въздействие при усвояване на потенциала за развитие на туризъм, съхраняване на природната среда, горските територии, екологосъобразно управление на отпадъците и водите.
- по отношение на обектите и съоръженията като материален актив – ще се осигури устойчиво ползване на териториите в новите устройствени зони, като за целта ще се обнови и изгради нова материална база, която ще е свързана с положително въздействие върху инфаструктурата, околната среда и здравето на хората в сравнение със съществуващото положение.
Очаква се въздействието да бъде положително, дългосрочно, с изразен кумулативен ефект.
13. Културно-историческо, архитектурно и археологическо наследство.
Стратегическа цел на ОУПО Сопот е да се създаде пространствена и
оптимални функционални структури и връзки. Бъдещото зониране, базирано на законосъобразна планова основа ще допринесе за организиране на битовите, производствените, стопанските, социалните и културните дейности така, че да се постигне хармонично единство с природните и здравните изисквания на урбанизираната средата. По този начин прилагането на ОУПО ще въздейства положително на обектите на културно-историческото наследство на територията на общината.
Екологичната част към „Общ устройствен план на община Сопот” е изготвена в съответствие с изискванията на нормативната уредба по околна среда. В нея е направена оценка на съществуващото състояние на компонентите на околната среда и факторите, замърсяващи или увреждащи и човешкото здраве, и е определено очакваното въздействие върху компонентите на околната среда. Направени са препоръки и са предложени мерки за намаляване и възможно най- пълно отстраняване на предполагаемите значителни въздействия върху околната среда от реализацията на ОУП.
Анализът и оценката на предвижданията на предварителния проект на Общият устройствен план на община Сопот, дава основание за формулиране на следните основни изводи:
• Планът е ориентиран към осигуряване на устройствени условия за екологосъобразно развитие на общинската територия;
• Не се очаква предвидените промени в ПП на ОУП на Община Сопот да окажат влияние върху земните недра на територията ѝ.
• Билогичното разнообразие ще бъде засегнато териториално чрез промяната на предназначението на земеделски земи с площ 65.54 ха, а тези с предвидена допустима промяна на предназначението ще са с обща площ от 186,19 ха. Очаква се намаляване на площите на местообитанията в тези територии: растителни култури, рудерална и плевелна растителност и съпътстващата ги фауна.
• Обособяването на ясно разграничими зони на дейности, предвидено в ОУП на община Сопот, ще окаже положително влияние за предотвратяване на отрицателното въздействие от нерегламентирани мероприятия върху компонентите на биоразнообразието и особенно на тези намиращи се в Защитените зони.
• Стратегическа цел на ОУПО Сопот е да се създаде пространствена и планова основа за дългосрочно устройствено развитие, като оформи оптимални функционални структури и връзки. Бъдещото зониране, базирано на законосъобразна планова основа ще допринесе за организиране на битовите, производствените, стопанските, социалните и културните дейности така, че да се постигне хармонично единство с природните и здравните изисквания на урбанизираната средата. По този начин прилагането на ОУПО ще въздейства положително на обектите на културно-историческото наследство на територията на общината.
• С прилагането на ОУПО ще се гарантира устойчивото, съобразено с опазването на природните дадености и културната идентичност, развитие на ландшафта.
• За опазване на атмосферния въздух планът предвижда да не се допуска непрекъсната урбанизация, създаване на устройствени условия за изнасяне извън населените места на производствени, складови и обслужващи дейности. Общо предвижданията на плана по отношение устройството и локацията на производствените дейности, дейностите по рехабилитация на съществуващата пътна инфраструктура и изграждане на обходни пътни връзки, (до)изграждане на система(та) от ветрозащитни пояси благоустрояване/асфалтиране, още през първия етап, на улиците в населените места с относително най-интензивно моторно движение, са все предпоставки за положително въздействие на качествата на атмосферния въздух на територията на общината.