Contract

СПОГОДБА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА

АРМЕНИЯ ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ С ДАНЪЦИ НА ДОХОДИТЕ И ИМУЩЕСТВОТО

и Протокол за изменение

Ратифицирана със закон, приет от 37-о Народно събрание на 15.11.1995 г. - ДВ, бр. 104 от 1995 г. Издадена от Министерство на финансите, обн., ДВ, бр. 3 от 9.01.1996 г., в сила от 1.12.1995 г.

т. 7, р. 1, № 14

Република България и Република Армения,

желаейки да сключат спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото,

се договориха както следва:

Член 1

Обхват по отношение на лицата

Тази спогодба се прилага спрямо лица, които са местни лица на едната или на двете договарящи се държави.

Член 2

Данъци, за които се прилага спогодбата

1. Тази спогодба се прилага за данъци върху доходите и имуществото, налагани от страна на всяка договаряща държава или на нейна органи на местна власт, независимо от начина на тяхното събиране.

2. За данъци върху доходите и имуществото се считат всички данъци върху общия доход, върху съвкупното имущество или върху отделни елементи на доходите и имуществото, включително данъците върху приходи от отчуждаване на движимо или недвижимо имущество, данъците върху общата сума на надниците и заплатите, изплащани от предприятията, както и данъците върху нарастването на имуществото.

3. Съществуващите данъци, за които се прилага тази спогодба, са по- конкретно:

а) за България:

(i) данък върху общия доход;

(ii) данък върху печалбата; и

(iii) данък върху сградите

(по-нататък наричани "български данъци"); б) за Армения:

(i) данък върху печалбата;

(ii) данък върху дохода на физическите лица;

(iii) данък върху имуществото;

(iiii) данък върху земята

(по-нататък наричани "арменски данъци").

4. Спогодбата ще се прилага и за всички еднакви или подобни по естеството си данъци, които ще се събират след датата на подписване на спогодбата като допълнение или вместо съществуващите данъци. Компетентните органи на договарящите се държави ще се уведомяват взаимно за всички

изменения, извършени в съответните им данъчни закони. В случай, че възникне

съмнение при определянето дали дадени данъци са еднакви, или подобни по естеството си, компетентните органи на договарящите се държави могат да проведат взаимни консултации, като имат предвид разпоредбите на чл. 26.

Член 3

Общи определения

1. За целите на тази спогодба, освен ако контекстът не изисква друго:

а) терминът "България" означава Република България, а когато е употребен в географски смисъл, означава територията и териториалното море, върху която тя упражнява своя държавен суверенитет, а така също континенталния шелф и изключителната икономическа зона, върху които тя упражнява суверенни права и юрисдикция в съответствие с международното право;

б) терминът "Армения" означава Република Армения, а когато е употребен в географски смисъл, означава територията, върху която тя упражнява суверенни права и юрисдикция в съответствие с международното право и върху която разпростира своето данъчно законодателство;

в) термините "едната договаряща държава" и "другата договаряща държава"

означават България или Армения според изискванията на контекста;

г) терминът "лице" означава физическо лице, дружество или всяко друго сдружение от лица, което се счита за общност за целите на данъчното облагане;

д) терминът "дружество" означава всяко корпоративно тяло или общност, която се счита за корпоративно тяло за целите на данъчното облагане;

е) термините "предприятие на едната договаряща държава" и "предприятие на другата договаряща държава" означават съответно предприятие, ръководено от местно лице на едната договаряща държава, и предприятие, ръководено от

местно лице на другата договаряща държава; ж) терминът "гражданин" означава:

(i) всяко физическо лице, притежаващо гражданството на една от договарящите държави;

(ii) всяко юридическо лице, сдружение или асоциация, чието правно положение се определя от законодателството на договарящите държави;

з) терминът "международен транспорт" означава всеки превоз с кораб, самолет, шосейно или железопътно транспортно средство, извършван от

предприятие на една от договарящите държави, освен когато корабът, самолетът, шосейното или железопътното транспортно средство се експлоатира

изключително между места, намиращи се в другата договаряща държава; и) терминът "компетентен орган" означава:

(i) по отношение на България - министъра на финансите или негов упълномощен представител;

(ii) по отношение на Армения - началника на Държавната данъчна инспекция или негов упълномощен представител.

2. При прилагането на тази спогодба от всяка от договарящите се държави всеки термин, който не е изрично определен, ще има значението, което му придава законодателството на тази договаряща държава за данъците, за които се прилага спогодбата, освен ако от контекста не се налага друго.

Член 4 Местно лице

1. За целите на тази спогодба терминът "местно лице" на едната договаряща държава означава:

а) за България, всяко физическо лице, което е гражданин на България и, всяко юридическо лице или сдружение от лица, което е регистрирано в България или има седалище на управление там;

б) за Армения, всяко лице, което съгласно законодателството на Армения подлежи на данъчно облагане там поради неговото местожителство, място на регистрация, местопребиваване или всеки друг критерий от подобен характер.

2. Ако в съответствие с разпоредбите на ал. 1 едно физическо лице е местно и на двете договарящи се държави, неговото положение се определя, както следва:

а) то се счита за местно лице на тази договаряща държава, в която разполага с постоянно жилище; ако то разполага с постоянно жилище в двете държави, то се счита за местно лице на тази държава, с която има най-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси);

б) ако договарящата държава, в която е центърът на жизнени интереси, не може да бъде определена, или ако то не разполага с постоянно жилище в нито една от договарящите се държави, то се счита местно лице на държавата, в която обичайно пребивава;

в) ако то обичайно пребивава в двете договарящи се държави или ако то обичайно не пребивава в нито една от тях, то се счита за местно лице на тази договаряща държава, на която е гражданин;

г) ако това лице е гражданин и на двете държави или не е гражданин на нито една от тях, компетентните органи на договарящите се държави ще решат този въпрос чрез взаимно споразумение.

3. Когато съгласно разпоредбите на ал. 1 лице, което не е физическо лице, е местно лице на двете договарящи държави, то се счита за местно лице на държавата, съгласно законодателството на която е създадено.

Член 5

Място на стопанска дейност

1. За целите на тази спогодба изразът "място на стопанска дейност" означава определено място на дейност, чрез което предприятие на едната договаряща държава извършва цялостно или частично стопанска дейност в другата договаряща държава.

2. Терминът "място на стопанска дейност" включва по-специално: а) място на управление;

б) клон;

в) кантора; г) фабрика;

д) работилница; и

е) мина, нефтен или газов кладенец, кариера или всяко друго място на изследване, разработване или добиване на природни богатства.

3. Терминът "място на стопанска дейност" също така обхваща:

а) строителна площадка, строителен, инсталационен или монтажен обект или свързани с тях надзорни дейности само ако работата, свързана с тях, продължава повече от 12 месеца;

б) извършването на услуги, включително консултански услуги, от предприятие, чрез служители или друг персонал, нает от предприятието за тази цел, но само когато дейностите от този род продължават (за един и същ или за свързан с него обект) за период или периоди с обща продължителност повече от 6 месеца в рамките на всеки дванадесетмесечен период.

4. Независимо от предходните разпоредби на този член се счита, че терминът "място на стопанска дейност" не включва:

а) използването на съоръжения единствено с цел складиране, излагане или доставка на стоки, принадлежащи на предприятието;

б) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието единствено с цел складиране, излагане или доставка;

в) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел преработката им от друго предприятие;

г) поддържане на определено място изключително за покупка на стоки или за събиране на информация за предприятието;

д) поддържане на определено място, изключително за дейност, която има подготвителен или спомагателен характер за предприятието;

е) поддържане на определено място изключително за осъществяване на всяко съчетание от посочените в букви от "а" до "ж" дейности, при положение че цялостната дейност на това определено място, произтичаща от това съчетание, има подготвителен или спомагателен характер.

5. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2, когато лице, което не е представител с независим статут, за когото се прилага разпоредбата на ал. 7, действа от името на предприятие и има и обичайно упражнява в едната договаряща държава правото да сключва договори от името на предприятието, счита се, че това предприятие има място на стопанска дейност в тази държава по отношение на всички дейности, които това лице извършва за предприятието, освен ако дейностите на такова лице са ограничени до посочените в ал. 4, които, ако се извършват чрез определено място, не биха направили това определено

място на стопанска дейност, съгласно разпоредбите на тази алинея.

6. Независимо от предходните разпоредби на този член, застрахователно предприятие на едната договаряща държава се счита, освен в случаите на презастраховане, че има място на стопанска дейност в другата договаряща държава, ако събира застархователни премии или застрахова рискове на територията на тази друга държава посредством лице, различно от представител с независим статут.

7. Не се счита, че едно предприятие има място на стопанска дейност в едната договаряща държава само защото то извършва дейност в тази държава посредством брокер, комисионер или друг представител с независим статут, при условие, че такива лица действат в обичайните граници на своята дейност.

8. Обстоятелството, че дружеството, което е местно лице на едната договаряща държава, контролира или е контролирано от дружество, което е

местно лице на другата държава или което извършва стопанска дейност в тази друга държава (чрез място на стопанска дейност или по друг начин), не е основание да се счита което и да е от дружествата за място на стопанска дейност на другото.

Член 6

Доходи от недвижимо имущество

1. Доходи, получени от местно лице на едната договаряща държава от недвижимо имущество (включително доходи от селско и горско стопанство),

намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат с данъци в тази друга държава.

2. Терминът "недвижимо имущество" има съдържанието, което му придава законодателството на договарящата държава, в която се намира въпросното

имущество. Терминът във всички случаи включва имуществото, принадлежащо към недвижимото имущество, добитък и оборудване, използвани в селското и

горското стопанство, правата, спрямо които се прилагат разпоредбите на общото законодателство относно поземлената собственост, плодоползването на

недвижимо имущество, както и правата върху променливи или определени по размера си плащания, представляващи компенсация за разработването или за предоставяне на правото за разработване на минерални залежи, извори и други природни ресурси. Кораби, самолети, шосейни или железопътни транспортни средства не се считат за недвижимо имущество.

3. Разпоредбите на ал. 1 се прилагат и по отношение на доходи, получени от пряко използване, отдаване под наем или използване под каквато и да е друга форма на недвижимо имущество.

4. Разпоредбите на ал. 1 и 3 на този член се прилагат също така и по отношение на доходи от недвижимо имущество на предприятие и по отношение на доходи от недвижимо имущество, използвано за извършване на независими лични услуги.

Член 7

Печалби от стопанска дейност

1. Печалбите на предприятие на едната договаряща държава се облагат само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез намиращо се там място на стопанска дейност. Ако предприятието извършва стопанска дейност по този начин, печалбите на предприятието могат да се облагат в другата държава, но само такава част от тях, каквато е причислима към това място на стопанска дейност.

2. Като се има предвид разпоредбата на ал. 3, когато предприятие на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез намиращо се там място на стопанска дейност, във всяка договаряща държави към това място на стопанска дейност ще се причисляват печалбите, които то би получило, ако беше различно и отделно предприятие, извършващо същите или подобни дейности при същите или подобни условия и работещо напълно независимо от предприятието, на което то е място на стопанска дейност.

3. При определянето на печалбите от място на стопанска дейност се допуска приспадане на действителните разходи, извършени за мястото на стопанска дейност, включително управленските и общите административни разходи, извършени както в държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност, така и на всяко друго място. Независимо от това няма да се допусне приспадане на суми, ако такива са платени (различни от възстановяване на действителни разходи), от мястото на стопанска дейност на седалището на управление на предприятието или на някои от неговите кантори под формата на авторски или лицензионни възнаграждения или други подобни плащания във връзка с използването на патенти или други права, или под формата на

комисионна за извършени специални услуги или за управление, или, с изключение на банково предприятие, под формата на лихви във връзка с предоставен заем на мястото на стопанска дейност.

4. Не се причисляват печалби към мястото на стопанска дейност само поради обикновена покупка от това място на стопанска дейност на стоки за предприятието.

5. За целите на предходните алинеи печалбите, причислими към мястото на стопанска дейност, се определят ежегодно по един и същ начин, освен ако не съществува сериозна и основателна причина за противното.

6. Ако в едната договаряща държава е възприето печалбите, отнасящи се до мястото на стопанска дейност, да се определят на базата на разпределение на общата печалба на предприятието между неговите отделни звена, то разпоредбите на ал. 2 не ограничават тази договаряща държава да определя

облагаемата печалба съобразно възприетия начин на разпределение. Все пак възприетият метод на разпределение следва да бъде такъв, че резултатът да е в съответствие със съдържащите се в този член принципи.

7. Когато печалбите включват елементи на доход, разгледани отделно в други членове на тази спогодба, разпоредбите на тези членове няма да се засягат от разпоредбите на този член.

Член 8

Международен транспорт

1. Печалбите на предприятие на едната договаряща държава от

експлоатация на кораби, самолети, шосейни или железопътни транспортни средства в международния транспорт ще се облагат само в тази държава.

2. Печалбите на предприятие на едната договаряща държава от непосредственото използване, отдаването под наем или експлоатация по

всякакъв друг начин на контейнери и принадлежащото към тях оборудване ще се облагат само в тази държава.

3. Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат и по отношение на печалбите от участие в пул, съвместна стопанска дейност или международна експлоатационна агенция.

Член 9

Свързани предприятия

1. Когато:

а) предприятие на едната договаряща държава участва пряко или косвено в управлението, контрола или имуществото на предприятие на другата договаряща държава; или

б) едни и същи лица участват пряко или косвено в управлението, контрола или имуществото на предприятие на едната договаряща държава и на предприятие на другата договаряща държава,

и в двата случая между двете предприятия в техните търговски или финансови отношения са приети или наложени условия, различни от тези, които биха били приети между независими предприятия, тогава всяка печалба, която, ако ги нямаше тези условия, би възникнала, но поради тези условия не е

възникнала за едно от предприятията, може да бъде включена в печалбите на това предприятие и съответно обложена с данъци.

2. Когато една от договарящите държави включи в съответствие с разпоредбите на ал. 1 в печалбите на предприятие на тази държава и съответно обложи с данък печалби, по отношение на които предприятие на другата договаряща държава е било подложено на облагане с данък в тази друга държава, и така включените печалби са печалби, които биха възникнали за предприятието на първата посочена държава, ако договорените условия между двете предприятия бяха такива, каквито биха били договорени между независими предприятия, то тогава тази друга държава ще направи съответно уточнение на начисления от нея данък върху тези печалби. При извършването на такова уточнение ще се вземат предвид другите разпоредби на спогодбата и

компетентните органи на договарящите държави при необходимост ще се консултират един с друг.

Член 10 Дивиденти

1. Дивидентите, изплатени от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данъци в тази друга държава.

2. Въпреки това такива дивиденти могат да се облагат с данък в договарящата държава, на която дружеството, изплащащо дивидентите, е местно лице, и в съответствие със законодателството на тази държава, но когато получателят на дивидентите е и техен притежател, наложеният данък няма да надвишава:

а) 5 на сто от брутната сума на дивидентите, ако местното лице притежава пряко най-малко 40 000 щ. д. или тяхната равностойност в съответната национална валута от капитала на дружеството, което изплаща дивидентите;

б) 10 на сто от брутната сума на дивидентите във всички останали случаи.

Компетентните органи на договарящите държави ще уточнят чрез взаимно споразумение начина на прилагане на тези ограничения.

Тази алинея не засяга данъчното облагане на дружеството по отношение на печалбите, от които се изплащат дивидентите.

3. Терминът "дивиденти", употребен в този член, означава доходи от акции или други права, с изключение на вземания за дълг, даващи право на участие в печалбите, както и доходи от други корпоративни права, които са подчинени на същия данъчен режим като доходи от акции в съответствие със

законодателството на държавата, на която дружеството, извършващо разпределението, е местно лице.

4. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако получателят на дивидентите, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, на която е местно лице дружеството, изплащащо дивидентите, чрез място на стопанска дейност, разположено там, или упражнява в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и участието, във връзка с което се изплащат дивидентите, е действително свързано с това място на стопанска дейност или определена база. В този случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или 14 съобразно случая.

5. Когато дружеството, което е местно лице на едната договаряща държава, получава печалби или доходи от другата договаряща държава, тази друга държава не може да налага никакъв данък върху дивидентите, платени от дружество, освен доколкото тези дивиденти са платени на местно лице на тази друга държава или доколкото участието, във връзка с което са платени дивидентите, е действително свързано с място на стопанска дейност или определена база, намиращи се в тази друга държава, нито да облага неразпределените печалби на дружеството с данък върху неразпределените печалби, дори ако изплатените дивиденти или неразпределените печалби се състоят изцяло или частично от печалби или доходи, произхождащи в тази друга държава.

Член 11 Лихви

1. Лихвите, възникващи в едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данъци в тази друга държава.

2. Въпреки това тези лихви могат да бъдат облагани с данък и в договарящата държава, в която възникват, и съобразно законодателството на

тази държава, но когато получателят е и притежател на лихвите, така наложеният данък няма да надвишава 10 на сто от брутната сума на лихвите.

Компетентните органи на договарящите се държави ще уточнят чрез взаимно споразумение начина на прилагане на това ограничение.

3. Независимо от разпоредбите на ал. 2 лихвите, възникващи в едната договаряща държава и платени на правителството или на Централната банка на другата договаряща държава, се освобождават от облагане с данъци в първата посочена държава.

4. Терминът "лихви", използван в този член, означава доход от вземания за дълг от всякакъв вид, независимо от това, дали са осигурени или не с ипотека и носещи или не правото за участие в печалбите на длъжника, и по специално доходи от държавни ценни книжа и доходи от бонове и облигации, включително от премии и награди, свързани с такива ценни книжа, бонове или облигации.

Санкции за закъснели плащания не се считат за лихви за целите на този член.

5. Разпоредбите на ал. 1 и 2 няма да се прилагат, ако получателят на лихвите, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат лихвите, посредством намиращо се там място на стопанска дейност или извършва в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и вземането за дълг, във връзка с което се плащат лихвите, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база. В такъв случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или 14 съобразно случая.

6. Лихвите се считат за възникнали в едната договаряща държава, когато платец е самата държава, неин орган на местната власт или местно лице на тази държава. Когато обаче платецът на лихвите, независимо дали е местно лице на едната договаряща държава, или не, притежава в една от договарящите държави място на стопанска дейност или определена база, във връзка с които е възникнал дългът, който поражда плащането на лихвите, и тези лихви са свързани с такова място на стопанска дейност или определена база, ще се счита, че тези лихви произхождат от договарящата държава, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база.

7. Когато поради особените взаимоотношения между платеца и притежателя на лихвите или между тях двамата и някое друго лице сумата на

лихвите, като се има предвид задължението, за което се изплащат, надвишава сумата, която би била договорена между платеца и притежателя при липсата на тези особени взаимоотношения, разпоредбите на този член се прилагат само по отношение на последната сума. В такъв случай надвишаващата сума се облага съобразно законодателството на всяка от договарящите се държави, като съответно се имат предвид останалите разпоредби на тази спогодба.

Член 12

Авторски и лицензионни възнаграждения

1. Авторските и лицензионните възнаграждения, произхождащи от едната договаряща държава и изплатени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данъци в тази друга държава.

2. Такива авторски и лицензионни възнаграждения обаче могат да се облагат с данъци и в договарящата държава, от която произхождат, и съобразно законодателството на тази държава, но ако получателят е и притежател на авторските и лицензионните възнаграждения, така наложеният данък няма да надвишава 10 на сто от брутния размер на дохода от авторските и лицензионните възнаграждения.

3. Изразът "авторски и лицензионни възнаграждения", използван в този член, означава плащания от всякакъв вид, получени за използване или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми или филми или записи за телевизионно или радиопредаване, на всеки патент, търговска марка, чертеж или модел, план, секретна формула или процес, или за използване, или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит.

4. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако притежателят на авторските и лицензионните възнаграждения като местно лице на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат авторските и лицензионните възнаграждения, чрез място на стопанска дейност, разположено там, или извършва в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и правото или собствеността, във връзка с които се изплащат авторските и лицензионните възнаграждения, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база. В такъв случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или 14 съобразно случая.

5. Авторските и лицензионните възнаграждения ще се считат за

възникнали в едната договаряща държава, когато платец е самата държава, неин орган на местната власт или местно лице на тази държава. Когато обаче платецът на авторските и лицензионните възнаграждения, независимо дали е

местно лице на една от договарящите държави или не, притежава в една от договарящите държави място на стопанска дейност или определена база, във връзка с които възниква задължението за изплащане на авторските и лицензионните възнаграждения, и тези авторски и лицензионни възнаграждения произхождат от такова място на стопанска дейност или определена база, то тогава ще се счита, че те възникват в договарящата държава, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база.

6. Когато поради особените взаимоотношения между платеца и притежателя или между тях двамата и някое трето лице сумата на авторските и лицензионните възнаграждения, като се има предвид използването, правото или информацията, за които те се плащат, надвишава сумата, която би била договорена между платеца и притежателя при липсата на такива особени

взаимоотношения, разпоредбите на този член ще се прилагат само по отношение на последната сума. В такъв случай надвишаващата сума ще се облага съобразно законодателството на всяка от договарящите държави, като се има предвид останалите разпоредби на тази спогодба.

Член 13

Печалби от прехвърляне на имущество

1. Печалбите на местно лице на едната договаряща държава от прехвърляне на недвижимо имущество, посочено в чл. 6 и намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат с данъци в тази друга държава.

2. Печалбите от прехвърляне на движимо имущество, съставляващо част от стопанското имущество на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, или на движимо имущество, съставляващо част от определена база, която местно лице на едната договаряща държава има на разположение в другата договаряща държава с цел извършване на независими лични услуги, включително печалбите от прехвърляне на такова място на стопанска дейност (самостоятелно или заедно с цялото

предприятие) или от подобна определена база, могат да се облагат с данъци в тази друга държава.

3. Печалбите, получени от предприятие на едната договаряща държава от прехвърляне на кораби, самолети, шосейни или железопътни транспортни средства, използвани в международния транспорт, или на движимо имущество, свързано с тяхната експлоатация, се облагат само в тази договаряща държава.

4. Печалбите от прехвърляне на имущество, различно от посоченото в ал. 1, 2 и 3, се облагат само в договарящата държава, на която прехвърлителят е

местно лице.

Член 14

Независими професионални услуги

1. Доходите, получени от местно лице на едната договаряща държава от извършване на професионални услуги или от други дейности с независим

характер, се облагат с данъци само в тази държава, освен ако лицето има редовно на разположение определена база в другата договаряща държава за извършване на своята дейност. Ако то има такава определена база, доходите могат да се облагат в тази друга държава, но само такава част от тях, каквато е причислима към тази определена база.

2. Изразът "професионални услуги" включва по-специално самостоятелни научни, литературни, художествени, образователни или преподавателски дейности, както и самостоятелни дейности на лекари, адвокати, инженери, архитекти, стоматолози и счетоводители.

Член 15

Трудово правоотношение

1. Като се имат предвид разпоредбите на чл. 16, 18, 19, 20 и 21, заплати, надници и други подобни възнаграждения, получени от местно лице на едната договаряща държава въз основа на трудово правоотношение, се облагат с данъци в тази държава, освен ако трудът се полага в другата договаряща държава. Ако трудът се полага по този начин, така получените възнаграждения могат да се облагат с данък в тази друга държава.

2. Независимо от разпоредбите на ал. 1 възнаграждение, получено от местно лице на едната договаряща държава за полагане на труд в другата договаряща държава, се облага само в първата посочена държава, ако:

а) получателят пребивава в другата договаряща държава за период или периоди, ненадвишаващи общо 183 дни във всеки 12-месечен период; и

б) възнаграждението е платено от работодател или от името на работодател, който не е местно лице на другата договаряща държава; и

в) възнаграждението не е за сметка на място на стопанска дейност или определена база, които работодателят притежава в другата договаряща държава.

3. Независимо от предходните разпоредби на този член възнаграждение, получено от местно лице на едната договаряща държава за положен труд на борда на кораб, самолет, шосейно или железопътно транспортно средство, използвано в международния транспорт, може да се облага с данъци в тази държава.

Член 16

Директорски възнаграждения

Директорски възнаграждения и други подобни плащания, получени от местно лице на едната от договарящите държави в качеството му на член на

управителен съвет или на друг подобен орган на дружество, което е местно лице

на другата договаряща държава, могат да се облагат с данъци в тази друга държава.

Член 17

Артисти и спортисти

1. Независимо от разпоредбите на чл. 14 и 15 доходите, получени от местно лице на едната договаряща държава в качеството му на художествен

изпълнител - като театрален, кино- радио- или телевизионен артист или музикант, или като спортист, от личната му дейност като такъв, извършвана в другата договаряща държава, могат да се облагат с данъци в тази друга държава.

2. Когато доходи от личната дейност на художествен изпълнител или спортист в качеството му на такъв се получават не от самия художествен изпълнител или спортист, а от друго лице, тези доходи независимо от разпоредбите на чл. 7, 14 и 15 могат да се облагат в договарящата държава, в която се извършва дейността на художествения изпълнител или спортиста.

3. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2 посочените в този член доходи ще бъдат освободени от данъчно облагане в договарящата държава, в която се извършва дейността на художествения изпълнител или спортиста, когато тази дейност е финансирана изцяло или в значителна степен от обществени фондове на тази или на другата държава или от техни органи на местна власт, или когато дейността се извършва въз основа на споразумение или програма между договарящите се държави за сътрудничество в областта на културата.

Член 18 Пенсии

Пенсии и други подобни плащания, възникващи в едната договаряща държава, включително суми, получавани в съответствие със законодателството по социалното осигуряване на тази държава и изплащани на местно лице на другата договаряща държава, ще се облагат само в първата посочена държава.

Член 19 Държавна служба

1. а) Възнаграждение, различно от пенсия, изплатено от едната договаряща държава или неин орган на местна власт на физическо лице за извършени услуги на тази държава или неин орган на местна власт, ще се облага с данъци само в тази държава;

б) такова възнаграждение обаче ще се облага с данък само в другата договаряща държава, ако услугите са извършени в тази друга държава и

физическото лице е местно лице на тази държава, което:

(i) е гражданин на тази държава; или

(ii) не е станало местно лице на тази държава единствено с цел извършване на услугите.

2. Разпоредбите на чл. 15 и 16 ще се прилагат и по отношение на възнаграждения за услуги, извършени във връзка със стопанска дейност, осъществена от едната договаряща държава или неин орган на местна власт.

Член 20 Студенти

Плащания, които студент или стажант, който е или е бил непосредствено преди пристигането си в едната договаряща държава местно лице на другата договаряща държава и който се намира в първата посочена държава единствено с цел образование или стаж, и ги получава за своята издръжка, образование или

стаж, не се облагат с данъци в първата посочена държава, при условие че плащанията са от източници извън тази държава.

Член 21 Преподаватели

1. Възнаграждения, получени от физическо лице, което непосредствено преди пристигането си в едната договаряща държава е или е било местно лице на другата договаряща държава и се намира в първата посочена държава с цел научни изследвания или преподаване в университет, колеж, институт за висше образование или в подобна институция, се освобождават от облагане с данъци в първата посочена държава за всяко възнаграждение за такова изследване или преподаване за период, не по-голям от две години от датата на неговото първо пристигане с такава цел в тази държава.

2. Този член се прилага само спрямо доходи от изследователска дейност или преподаване, ако тази дейност или преподаването се предприема от физическото лице в обществен интерес, а не предимно за облагодетелстване на друго частно лице или лица.

Член 22 Други доходи

1. Елементи от дохода на местно лице на едната договаряща държава, независимо от това къде възникват, които не са разгледани в предходните членове на тази спогодба, ще се облагат с данъци само в тази държава.

2. Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат по отношение на доходи, различни от доходи от недвижимо имущество, определено в ал. 2 на чл. 6, когато получателят на такива доходи като местно лице на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез намиращо се там място на стопанска дейност или осъществява в тази друга държава независими лични услуги чрез постоянна база, разположена там, и правото или собствеността, по отношение на които се получават доходите, са действително свързани с такова място на стопанска дейност или определена база. В такъв случай ще се прилагат разпоредбите на чл. 7 или 14 съобразно случая.

Член 23 Имущество

1. Недвижимото имущество по смисъла на чл. 6, притежавано от местно лице на едната договаряща държава и намиращо се в другата договаряща държава, може да се облага с данъци в тази друга държава.

2. Движимото имущество, образуващо част от актива на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща държава притежава в другата договаряща държава, или движимото имущество, принадлежащо към определена база, която местно лице на едната договаряща държава има в другата договаряща държава с цел извършване на независими лични услуги,

може да се облага в тази друга държава.

3. Имуществото, притежавано от местно лице на едната договаряща държава и представляващо кораби, самолети, шосейни или железопътни транспортни средства, използвани в международния транспорт, както и другите движими вещи, необходими за тяхната експлоатация, се облага с данъци само в тази договаряща държава.

4. Имущество, представляващо акции или други дялови участия в дружество, активите на което се състоят предимно от недвижимо имущество, намиращо се в едната договаряща държава, може да се облага в тази държава.

5. Всички други елементи на имущество на местно лице на едната договаряща държава се облагат с данъци само в тази държава.

Член 24

Премахване на двойното данъчно облагане

1. В България двойното данъчно облагане се избягва, както следва: а) когато местно лице на България получава доходи или притежава

имущество, които в съответствие с разпоредбите на тази спогодба могат да се облагат с данък в Армения, България, като има предвид разпоредбите на букви "б" и "в", ще освободи от данъчно облагане такива доходи или имущество;

б) когато местно лице на България получава елементи от доход, които в съответствие с разпоредбите на чл. 10, 11 и 12 могат да бъдат облагани с данъци в Армения, България ще допусне приспадане от данъка върху дохода на това

местно лице сума, равна на данъка, платен в Армения. Това приспадане обаче няма да надвишава тази част от данъка, който е изчислен, преди да е направено приспадането, отнасящо се до тези елементи, от дохода получени в Армения;

в) когато в съответствие с други разпоредби на тази спогодба полученият доход или притежаваното имущество от местно лице на България е освободен от данъчно облагане в България, България може въпреки това при определяне

размера на данъка за останалия доход или имущество на това местно лице да включи освободения доход или имущество.

2. В Армения двойното данъчно облагане се избягва, както следва: а) когато местно лице на Армения получава доход или притежава

имущество, които в съответствие с разпоредбите на тази спогодба могат да бъдат обложени с данъци в България, Армения ще допусне:

(i) приспадане от данъка върху дохода на това местно лице сума, равна на данъка, платен в България;

(ii) приспадане от данъка върху имуществото на това местно лице сума, равна на данъка, платен в България.

Това приспадане обаче във всеки един от случаите не може да надвишава тази част от данъка върху дохода или имуществото, изчислена, преди да е направено приспадането, която е причислима, съобразно случая към дохода или имуществото, който може да се обложи в България.

б) когато в съответствие с други разпоредби на тази спогодба полученият доход или притежаваното имущество от местно лице на Армения е освободен от данъчно облагане в Армения, Армения може въпреки това при определяне

размера на данъка за останалия доход или имущество на това местно лице да включи освободения доход или имущество.

Член 25 Недискриминация

1. Гражданите на едната договаряща държава не подлежат в другата договаряща държава на каквото и да е облагане или свързаните с него задължения, които са различни или по-обременителни от данъчното облагане и свързаните с него задължения, на които са или могат да бъдат подложени гражданите на тази друга държава при същите обстоятелства. Тази разпоредба ще се прилага независимо от разпоредбата на чл. 1 и по отношение на лица,

които не са местни лица на едната или на двете договарящи държави.

2. Лица без гражданство, които са местни лица на едната договаряща държава, не подлежат в която и да е от договарящите държави на каквото и да е облагане или свързаните с него задължения, които са различни или по-

обременителни от данъчното облагане и свързаните с него задължения, на които

са или могат да бъдат подложени гражданите на тази държава при същите обстоятелства.

3. Данъчното облагане на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, не може да бъде по-неблагоприятно в тази друга договаряща държава, отколкото данъчното облагане на предприятия на тази друга държава, които извършват същата дейност. Тази разпоредба обаче не задължава едната договаряща държава да предоставя на местни лица на другата договаряща държава каквито и да е лични намаления, приспадания или облекчения за целите на данъчното облагане с оглед гражданското им състояние или семейните им задължения, каквито тя предоставя на собствените си местни лица.

4. Освен в случаите, когато се прилагат разпоредбите на ал. 1 на чл. 9, ал. 7 на чл. 11 и ал. 6 на чл. 12, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения и

други плащания от предприятие на едната договаряща държава на местно лице на другата договаряща държава за целите на определянето на облагаемите печалби на такова предприятие ще се изключват от облагане при същите условия, както ако биха били платени на местно лице на първата посочена държава. По същия начин задълженията на предприятие на едната договаряща държава към местно лице на другата договаряща държава за целите на определяне на облагаемото имущество на такова предприятие подлежат на приспадане при същите условия, както биха били договорени с местно лице на първата държава.

5. Предприятия на едната договаряща държава, имуществото на които изцяло или частично се притежава или контролира пряко или косвено от едно или повече местни лица на другата договаряща държава, няма да се подлагат в първата договаряща държава на данъчно облагане или свързаните с него задължения, които са по-обременителни от данъчното облагане и свързаните с него задължения, на които са или могат да бъдат подложени други подобни предприятия на първата договаряща държава.

6. Независимо от разпоредбите на чл. 2 разпоредбите на този член се прилагат по отношение на данъци от всякакъв вид естество.

Член 26

Процедура на взаимно споразумение

1. Когато едно лице счете, че действията на едната или на двете договарящи държави водят или ще доведат за него до данъчно облагане, несъответствуващо на разпоредбите на тази спогодба, то може независимо от средствата за защита, предвидени в националните законодателства на тези държави, да представи своето възражение пред компетентния орган на договарящата държава, на която е местно лице, или, ако случаят му е във връзка с ал. 1 на чл. 25, пред този орган на договарящата държава, на която е гражданин.

Възражението трябва да бъде представено в срок три години от първото уведомяване за действието, водещо до данъчно облагане, несъответстващо на разпоредбите на спогодбата.

2. Компетентния орган, ако счете, че възражението е основателно и ако не е в състояние да достигне сам удовлетворително разрешение, ще положи усилия да реши случая посредством взаимно споразумение с компетентния орган на другата договаряща държава с оглед да се избегне данъчно облагане, което не е в съответствие със спогодбата. Всяко постигнато споразумение ще се приложи независимо от сроковете, предвидени в националното законодателство на договарящите държави.

3. Компетентните органи на договарящите държави ще полагат усилия да разрешават посредством взаимно споразумение всички затруднения или съмнения, възникващи във връзка с тълкуването или прилагането на спогодбата. Те могат също така да се консултират взаимно за отстраняване на двойното данъчно облагане за случаи, непредвидени в тази спогодба.

4. Компетентните органи на договарящите държави могат да се

консултират пряко помежду си с цел да постигнат споразумение по смисъла на предходните алинеи. Ако се счете, че за постигането на споразумение е необходима устна размяна на мнения, такава може да се осъществи в рамките на комисия, съставена от представители на компетентните органи на договарящите държави.

Член 27

Размяна на информация

1. Компетентните органи на договарящите държави ще си разменят такава информация, каквато е необходима за прилагането на разпоредбите на тази спогодба или на националните си законодателства по отношение на данъците, спрямо които се прилага спогодбата, доколкото предвиденото в тях данъчно облагане не противоречи на спогодбата. Размяната на информация не е ограничена от чл. 1. Всяка информация, получена от едната договаряща държава, ще се счита за поверителна, също както информацията, получена съобразно националното законодателство на тази държава, и ще се предоставя само на лица или органи (включително съдилища и административни органи), занимаващи се с определянето или събирането, правоприлагането или

принудителното изпълнение или за решаването на жалби във връзка с данъците, обхванати от спогодбата. Такива лица или органи ще ползват информацията само за такива цели. Те могат да предоставят информацията на публични съдебни процеси или при постановяване на съдебни решения.

2. Разпоредбите на ал. 1 в никакъв случай няма да се разглеждат като налагащи на една от договарящите държави задължението:

а) да предприема административни мерки, отклоняващи се от законите и административната практика на тази или на другата договаряща държава;

б) да предоставя информация, която не може да се получи съгласно законите или по нормалната административна процедура в тази или в другата договаряща държава;

в) да предоставя информация, която би разкрила каквато и да е търговска, стопанска, промишлена или професионална тайна или търговска процедура, или информация, чието разкриване би противоречало на обществения ред (ordre public).

Член 28

Помощ за събиране на данъци

1. Компетентните органи на договарящите държави се задължават да си оказват взаимно помощ за събиране на данъци заедно със следващите се лихви, съдебни разноски и глоби, по-нататък наричани в този член "данъчно задължение".

2. Молбата, отправена от компетентния орган на едната договаряща държава за оказване на помощ във връзка със събирането на данъчни

задължения, трябва да се съдържа декларация от този орган, че в съответствие с нейното законодателство данъчното задължение е окончателно установено. По смисъла на този член данъчното задължение е окончателно установено, когато съгласно вътрешното си законодателство договарящата държава има право да

събере данъчното задължение, без данъкоплатецът да има право да спре събирането.

3. Данъчно задължение, за което е отправена молба от едната договаряща държава и което е прието за събиране от другата договаряща държава, ще бъде събрано от тази друга държава като нейно собствено данъчно задължение, установено съобразно вътрешното й законодателство, регламентиращо събирането на собствените й данъци.

4. Сумите, събрани от компетентния орган на едната договаряща държава в съответствие с разпоредбите на този член, ще бъдат препратени на

компетентния орган на другата договаряща държава. Обикновените разходи във връзка с оказване на помощта за събиране на данъци ще се поемат от първата посочена държава, освен ако компетентните органи на договарящите държави се споразумеят за друго, а извънредните разходи ще се поемат от другата договаряща държава.

5. Няма да се оказва помощ съгласно този член за данъчно задължение на данъкоплатец, за което е отправена молба от едната договаряща държава, ако това задължение се отнася за период, през който данъкоплатецът е бил местно лице на другата договаряща държава.

6. Независимо от разпоредбите на чл. 2 този член ще се прилага за всички данъци, събирани от или от името на правителството на всяка договаряща държава.

7. Нищо в този член няма да се счита като налагащо на която и да е договаряща държава задължението да предприема административни действия, различни по характер от административните действия, предприемани за събиране на собствените й данъци или които противоречат на нейния обществен ред (ordre public).

Член 29

Членове на дипломатически представителства и консулски служби

Нищо в тази спогодба не засяга данъчните привилегии на членовете на дипломатическите представителства или на консулските служби съгласно общите норми на международното право или съобразно разпоредбите на специални споразумения.

Член 30 Влизане в сила

1. Тази спогодба подлежи на ратификация. Договарящите се държави ще се уведомят взаимно за изпълнението на конституционните изисквания за влизане на спогодбата в сила.

2. Спогодбата влиза в сила от датата на последното уведомление по ал. 1 и нейните разпоредби ще се прилагат:

а) по отношение на данъците, удържани при източника - за доходите, получени на или след 1 януари на календарната година, следваща годината, в която спогодбата влиза в сила;

б) по отношение на другите данъци върху доходите и имуществото за данъците, събирани за всяка данъчна година, започваща на или след 1 януари на календарната година, следваща годината, в която спогодбата влиза в сила;

в) за целите на чл. 27 (Размяна на информация) и чл. 28 (Помощ за събиране на данъци) - на и след датата на влизане на спогодбата в сила.

Член 31

Прекратяване на действието

1. Тази спогодба остава в сила, докато не бъде прекратена от една от договарящите се държави. Всяка договаряща държава може да прекрати действието на спогодбата по дипломатически път чрез писмено съобщение за прекратяването най-малко шест месеца преди края на всяка календарна година след изтичането на период от пет години от датата, на която спогодбата влиза в сила. В такъв случай спогодбата ще престане да действува:

а) по отношение на данъците, удържани при източника - за доходите, получени на или след 1 януари на календарната година, следваща годината, в която е изпратено уведомлението; и

б) по отношение на другите данъци върху дохода и имуществото - за данъците, събирани за всяка данъчна година, започваща на или след 1 януари на календарната година, през която е изпратено уведомлението.

В удостоверение на горното долуподписаните, съответно упълномощени за това, подписаха тази спогодба.

Съставена в два екземпляра в София на 10 април хиляда деветстотин деветдесет и пета година на български, арменски и английски език, като всички текстове имат еднаква сила. В случай на различия в тълкуването меродавен е английският текст.

ПРОТОКОЛ

При подписването на Спогодбата между Република България и Република Армения за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите и имуществото долуподписаните се споразумяха по отношение на следните определения, които са неделима част от спогодбата:

1. За целите на тази спогодба терминът "предприятие" по отношение на Армения включва също така и предприемач, статутът на който е определен съгласно законодателството на Армения.

2. Терминът "представител с независим статут" означава лице, което не осъществява дейност по трудово правоотношение с предприятието, за което извършва дейността, и което не получава подробни указания и не е подложено на непрекъснат контрол от това предприятие. Отговорностите или рисковете, които възникват от дейността на това лице, са за негова сметка, а не за сметка на предприятието.

Съставен в София на 10 април хиляда деветстотин деветдесет и пета година в два екземпляра на български, арменски и английски език, като всички текстове имат еднаква сила. В случай на различия в тълкуването меродавен е английският текст.

ПРОТОКОЛ МЕЖДУ

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА АРМЕНИЯ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА

СПОГОДБАТА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА АРМЕНИЯ ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ С ДАНЪЦИ НА ДОХОДИТЕ И ИМУЩЕСТВОТО,

Подписана в София, на 10 април 1995 г., в сила от 01.12.1995 г.

Република България и Република Армения,

по нататък наричани „договарящите държави“,

Считайки, че е необходимо да се измени Спогодбата между Република България и Република Армения за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, подписана в София на 10 април 1995 г., по-нататък наричана "спогодбата",

Желаейки да преведат спогодбата в съответствие с икономическите и правни промени в двете държави,

Се споразумяха за следното:

Член 1

В член 2 „Данъци, за които се прилага спогодбата“, алинея 3 се изменя, както следва:

„Съществуващите данъци, за които се прилага тази спогодба, са по-конкретно: а) за Република България:

i) данъкът върху доходите на физическите лица;

ii) корпоративният подоходен данък;

iii) данъкът върху имуществото.

(по-нататък наричани "български данък"); б) за Република Армения

i) данъкът върху печалбата;

ii) данъкът върху дохода на физическите лица;

iii) данъкът върху имуществото.

(по-нататък наричани "арменски данък").“

Член 2

В член 3 „Общи определения“, буква б) на алинея 1 се изменя, както следва:

„терминът "Армения" означава Република Армения, а когато е употребен в географски смисъл, означава територията, включвайки земята, водите, недрата и въздушното пространство върху които Република Армения упражнява суверенни права и юрисдикция в съответствие с вътрешното си законодателство и

международното право“

Член 3

В член 3 „Общи определения“, алинея 1, точка (ii) на буква и) се изменя, както следва:

„по отношение на Армения – Министъра на Финансите, началника на Държавния комитет по приходите или техни упълномощени представители.“

Член 4

В член 4 „Местно лице“, алинея 1 се изменя, както следва:

„За целите на тази спогодба терминът "местно лице" на едната договаряща държава означава всяко лице, което в съответствие със законодателството на тази държава подлежи на данъчно облагане в нея на основание своето

местожителство, местопребиваване, място на учредяване, място на управление или всеки друг критерий от подобно естество. Този термин обаче не включва лице, което подлежи на данъчно облагане в тази държава само по отношение на доходи от източници в тази държава или на имущество, разположено в нея.

Член 5

В член 8 „Международен транспорт“, алинея 2 се заличава.

Член 6

В член 10 „Дивиденти“, буква а) на алинея 2 се изменя, както следва:

„а) 5 на сто от брутната сума на дивидентите, ако местното лице притежава пряко най-малко 100 000 щ. д. или тяхната равностойност в съответната национална валута от капитала на дружеството, което изплаща дивидентите;“

Член 7

В член 11 „Лихви“, алинея 2 се изменя, както следва:

„2. Въпреки това тези лихви могат да се облагат с данък и в договарящата държава, от която произхождат, съобразно законодателството на тази държава, но когато притежателят на лихвите е местно лице на другата договаряща държава, така наложеният данък няма да надвишава:

а) 5 на сто от брутната сума на лихвите, ако тези лихви са платени по заем, отпуснат от банка или финансова институция;

б) 10 на сто от брутната сума на лихвите във всички останали случаи.“

Член 8

В член 12 „Авторски и лицензионни възнаграждения“, алинея 2 се изменя, както следва:

„2. Въпреки това тези авторски и лицензионни възнаграждения могат да се облагат с данък и в договарящата държава от която произхождат, съобразно законодателството на тази държава, но когато притежателят на авторските и лицензионните възнаграждения е местно лице на другата договаряща държава, така наложеният данък няма да надвишава:

а) 5 на сто от брутната сума на авторските и лицензионните възнаграждения, когато са получени като възнаграждение за използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно

произведение, включително кинофилми и филми или записи за телевизионно или радиопредаване;

б) 10 на сто от брутната сума на авторските и лицензионните възнаграждения във всички останали случай.“

Член 9

В член 12 „Авторски и лицензионни възнаграждения“, алинея 3 думите „или за използване, или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване,“ се заличават.

Член 10

В член 13 „Печалби от прехвърляне на имущество“ се добавя нова алинея 3а, както следва:

„3а. Печалбите, получени от местно лице на едната договаряща държава от прехвърляне на акции или дялове, повече от 50 % от стойността на които се състои пряко или непряко от недвижимо имущество, намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.“

Член 11

В член 13 „Печалби от прехвърляне на имущество“, алинея 4 се изменя, както следва:

„Печалбите от прехвърляне на всякакво имущество, различно от посоченото в алинеи 1, 2, 3 и 3а, се облагат с данък само в договарящата държава, на която прехвърлителят е местно лице.“

Член 12

Член 18 „Пенсии“ се изменя, както следва:

Член 18 Пенсии и анюитети

1. Като се имат предвид разпоредбите на алинея 2 на член 19, пенсии и други подобни плащания във връзка с трудово правоотношение в миналото, както и анюитети, изплатени на местно лице на едната договаряща държава, се облагат с данък само в тази държава.

2. Независимо от разпоредбите на алинея 1, пенсии и други подобни плащания, изплатени на основание публична схема, представляваща част от социално- осигурителната система на едната договаряща държава, се облагат с данък само в тази държава.

3. Терминът "анюитет" означава определена сума, която се изплаща периодично в определено време пожизнено или в течение на определен или определим период от време в изпълнение на задължение за съответно и пълно възстановяване на извършените плащания в пари или в тяхна равностойност.“

Член 13

В член 22 „Други доходи“ се добавя нова алинея 3, както следва:

„Независимо от разпоредбите на алинеи 1 и 2, елементи от дохода на местно лице на едната договаряща държава, които не са разгледани в предходните членове на тази спогодба и възникват в другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.“

Член 14

В член 27 „Обмен на информация“, първото и второто изречение на алинея 1 се изменят, както следва:

„1. Компетентните органи на договарящите държави ще си разменят такава информация, каквато е необходима за изпълнение разпоредбите на тази спогодба или на националните си законодателства, относно данъци от всякакъв вид и описание, наложени от договарящите държави или техни органи на местна власт, доколкото предвиденото в тях данъчно облагане не противоречи на спогодбата.

Обменът на информация не е ограничен от член 1 и 2.“

Член 15

Член 28 „Сътрудничество при събиране на данъци“ се заличава.

Член 16

1. Този Протокол ще бъде ратифициран и всяка от договарящите държави писмено ще уведоми другата относно приключване на процедурата за влизане в сила на този Протокол.

2. Този Протокол ще влезе в сила от датата на получаване на последното уведомление по ал. 1 и представлява неразделна част от спогодбата.

3. Този Протокол ще се прилага по отношение на доходи и имущество за данъчната година, започваща на или след първия ден на месец януари на календарната година, в която той влиза в сила.

В уверение на горното, долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха този Протокол.

Съставен в два екземпляра в София, на 10 декември 2008 г., на български,

арменски и английски език, като всички текстове имат еднаква сила. В случай на различия в тълкуването меродавен е английският текст.

ЗА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА РЕПУБЛИКА АРМЕНИЯ

......................п.......................... ...................п.............................

Xxxxx Xxxxx, Xxxxx Xxxxxx,

Заместник-министър на финансите Заместник-министър на финансите