Çacmpauek âug xu ca noxumuueckume napmuu?

🟊

XXXXXX И НЕГОВИТЕ КЛЕВЕТНИЦИ

стр. 5

СЪВМЕСТНО ИЗДАНИЕ С

20 май 2010, година 7, брой 5 (66) xxxxx@xxxxx.xx; xxxxxxxxxx@xxxxx.xxx xxx.xx.xxxxxxxxxx.xxx 8 стр.

Френските социалисти възприемат системата на първичните избори

Çacmpauek âug xu ca noxumuueckume napmuu?

Договор за не разпространение на ядрените оръжия

Ægpekuem щum â onackocm

Приклещена между случайни коалиции, солови- те авантюри на отделни политици и различни социални движения, партийната форма, ключов елемент в съвременната политическа игра, за- почва да пропуска вода отвсякъде. Като средство за възпитание, предлагане на решения и пости- гане на изборни успехи, партията на теория е подчинена на своите членове. Навлизането на въпроса за първичните избори във френските обществено-политически дебати нанася нов удар на партиите.

би и на част от левите партии, за президентските избори през 2012 г. За първи път тези пър- вични избори ще имат „открит и масов“ характер и ще засегнат цялото избирателно тяло. В тях ще може да участва всеки, кой- то фигурира в избирателните списъци, плаща доброволен членски внос, предназначен за финансирането им, и е подписал декларация, че споделя „ценнос- тите на левицата“.

САЩ продължават да полагат усилия за нала- гане на нови международни санкции на Иран. Те изтъкват това като условие за спасяването на Договора за неразпространение на ядрените оръ- жия. В същото време във Вашингтон се провеж- да конференция за оценка на това споразумение, което въпреки пропуските си е важна законова и морална гаранция за световния мир.

О ЛИВИЕ З АЖЕК *

Р ЕМИ Л ЬОФЕВР *

С

В очите на своите идеоло- зи този нов начин за избор на кандидат е ефективно средство за разрешаване на болезне-

И

ДЕЯТА за Договора за неразпростране- ние на ядрените оръ-

Идеята на Xxxxxxxxxx, ос- новаваща се на опасността от всеобщо разпространение, си

МЯТАМЕ, че кан- дидатите [за пър- вичните избори на Социалистическа- та партия] са малко

– между четирима и петима. Можем без проблеми да орга- низираме избори в два тура. Ако кандидатите обаче са много, не бихме желали да загубим месеци в издигането на десетина кан- дидатури. Това би било неясно и неразбираемо послание. (...) Преди лятото на 2011 г. ще сме направили предварително класиране (1). В едно не толкова

* Професор по политология в уни- верситета Лил II.

далечно минало Xxxx Xxxxxxx, депутат и национален секретар на Социалистическата партия по въпросите на обновяването, настояваше президентските из- бори да не се провеждат с пряко всеобщо гласуване. На 13 април тази година той предаде на ръ- ководните органи на партията доклад за организирането на първични избори.

Членовете на Социалисти- ческата партия ще бъдат призо- вани да го одобрят с гласуване на 20 май тази година. Този процес трябва да позволи още през ля- тото на 2011 г. да се излъчи кан- дидат на социалистите, а може

xxx въпрос с „лидерството“

– дума, която вече е в устата на всички социалисти и всич- ки медии. Според тях така биха се отворили нови пътища пред разяжданата от вътрешни разцепления партия и би се осигурила по-широка подкрепа за бъдещия кандидат. Предс- тавяна от медиите като демок- ратична, тъй като отрежда на симпатизантите роля, която до този момент се е полагала само на партийните членове, тази нова процедура фактически узаконява деполитизацията на обществените дебати и води до обезценяване на политическата активност.

(На стр. 4)

xxx се заражда през

Търсете книгите на

бъ лгарск о издание

Cepæ Axuмu

Медиите

в Централна и

Източна Европа след 1989 (на френски и на български език) С.,2009,304 стр.,14 лв.

Новите кучета пазачи

Xxxx Xxxxx

С., 2008, 144 стр., 5 лв.

Атлас на околната среда

X., 2008, 96 стр.,12 лв.

50-те години на XX вeк, когато три държави (САЩ, Русия и Обединеното кралство) вече притежават ядрени оръжия. Други две пък (Франция и Ки- тай) продължават с изследвания- та си в тази област. Тогавашните наблюдатели не се съмняват, че усилията им ще завършат с ус- пех (така и става, през 1960 г. – за Париж, и през 1964 г. – за Пекин). От началото на 50-те години САЩ, най-заинтересова- ната от ограничаване на надпре- варата в ядреното въоръжаване страна, като се има предвид статутът ѝ на най-напредналата в тази посока сила, насочват усилията си към дипломатичес- ко „възпиране“ на държавите да произведат атомна бомба.

Следвайки тази логика, на 8 декември 1953 г. президентът Xxxxx Xxxxxxxxxx предлага на Общото събрание на Организация- та на обединените нации (ООН) да бъде създадена агенция, която да контролира използването на ядрени материали (1).

С цел да затвърдят световния мир (и съответно да запазят по- зициите си), останалите ядрени сили, включително и тези, които са на път да се превърнат в таки- ва, бързо си правят сметката: в техен интерес е да бъде признат напредъкът им в тази област и да бъде спряна „демократизацията“ на един изключително дискри- миниращ инструмент за налагане на сила. Ето защо за осъщест- вяването на това начинание не липсват съюзници.

* Изследовател в Европейската ком- пания за стратегическо проучване (CEIS), Париж.

проправя път, въпреки че дълго време остава заложник на си- ловите отношения между САЩ и Съветския съюз (Корейската война току-що е приключила). След бурни разисквания през октомври 1956 г. ООН създава Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). Според член 3.5 на хартата ѝ основната цел е да гарантира, че специал- ните разпадащи се продукти и други такива, службите, обо- рудването, съоръженията и сведенията, предоставени от Агенцията по нейно искане или под нейно ръководство или кон- трол, няма да се използват за военни цели. В замяна на това, в член 3.1 се обяснява, че тя си по- ставя за цел да насърчава и улес- нява по целия свят развитието и практическото използване на ядрената енергия за мирни цели и изследванията в областта.

Следователно в текста ре- дът на приоритетите е обърнат: като се има предвид балансът на силите по онова време, именно алинея 1 произтича от алинея 5, а не обратното. МААЕ преди всич- ко трябва да пази, а след това да улеснява. Освен това член 3.5 има една основна последица: за да не остане само като второсте- пенен и безпомощен технически комитет, МААЕ трябва да разпо- лага с договор със задължителен характер и да следи за спазването му. Няма пазач без закон.

Именно Договорът за нераз- пространение на ядрените оръ- жия е „пътният лист“ с универ- сална законова валидност. На 1 юли 1968 г. той е подписан от четиридесет и три държави (включително Северна Корея).

(На стр. 2)

20 МАЙ 2010 - МОНД дипломатик 2

Договор за не разпространение на ядрените оръжия

(От стр. 1)

Ратифициран е на 5 март 1970 г., влиза в сила за период от двайсет и пет години, xxxxx се на безспорен успех и се превръща в „най-обе- диняващия“ договор в света (само три държави – Израел, Индия и Пакистан, никога не са го под- писвали). Във встъпителната си част текстът поставя отново като цел всеобщия достъп до ядрената енергия за граждански цели и очертава (бяхме го забравили) идеала за свят без ядрени оръжия. И наистина, държавите, подпи- xxxx документа, възнамеряват да утвърдят разведряването в

Ægpekuem

международен план, да укрепят доверието между държавите, с цел да се улесни спирането на производството на ядрени оръ- жия, унищожаването на всички налични запаси от ядрени оръжия и техните носители от национал- ните арсенали съгласно договор за всеобщо и пълно разоръжаване под стриктен и ефикасен между- народен контрол. В този смисъл, в изказването си в Прага за „нулева- та опция“, представено за по-дръз- ко, отколкото е в действителност, американският президент Xxxxx Xxxxx можеше да прочете част от Договора за неразпространение на ядрените оръжия (2).

щum â

onackocm

нито една от подписалите неяд- xxxx държави не се е сдобила с ядрено оръжие. След появата на договора в света не е избухвала ядрена война, нито се е стигало до ескалация на напрежението, както с Куба през 1962 г. Зоните без ядрено оръжие по смисъла на договора (разпоредби на чл. 7 [9]) се увеличиха – Антарктика през 1959 г. (преди договора), Южния Тихи океан през 1985 г., Латинска Америка през 1995 г. Казахстан, Украйна и Беларус се разоръжи- ха, подобно на Южна Африка и Швеция. Бразилия и Аржентина се отказаха от изследванията си в тази насока.

В

Дâoǔkama uspa ka Bauuksmok u Mockâa

Всичко това не е пряка пос- ледица от него, но Договорът за

ОЧАКВАНЕ на това „бла- женно време“ договорът, така както е съставен, за-

щитава военните ядрени техно- логии в десет члена, част от кои- то подлежат на промяна, а други

– не. Подлежащи на промяна са членове като чл. 8 и 10, според които всяка държава, подписала договора, може да предлага из- менения в него или да се оттегли, ако извънредни събития, имащи отношение към предмета на настоящия договор, са засег- нали върховните ѝ интереси. Членовете, които не могат да бъдат изменяни, като чл. 2 и 3, представляват същността на тек- ста. Те разглеждат механизма за неразпространение на чертежи и материали за производство на оръжия и описват отказа на „дър- жавите, непритежаващи ядрени оръжия“ от военна употреба на ядрената енергия, както и про- верките, на които тези държави подлежат от страна на МААЕ. В замяна на това им се осигу- рява достъп до технологиите за граждански цели, гарантирани от „държавите, притежаващи ядрени оръжия“ (3).

В това се крие силата на договора и неговата двойстве- ност: за да бъдат компенсирани неядрените държавите за онова, от което се отказват доброволно, е нужно ядрените държавите да намалят постепенно, но реално арсеналите, от една страна (4), а от друга, да разпространяват свободно ядрените си техно- логии за граждански цели и да приемат строги ограничителни доктрини за употребата им, така че държавите без ядрени оръжия да не се чувстват застрашени. Никоя от тези три точки не за- доволява напълно, но въпреки многобройните разисквания (5), договорът постепенно си извоюва легитимност и през 1995 г. стана безсрочен. През 1998 г. един до- пълнителен протокол гарантира пълна свобода на движение на инспекторите на МААЕ, когато изпълняват задълженията си (6).

Три основни трудности от- слабват договора. От една страна, все по-неясната граница между ядрените технологии за граждан- ски и за военни цели, и от друга, волеизявителният характер на процеса по осъществяване на контрол (държавите сами уве- домяват МААЕ кои съоръжения да бъдат посетени, като могат да скрият някои) и липсата на ис- тинско определение на „доказател- ствата“ за евентуални нарушения. И накрая, съществува възможност някои обвързани с договора неяд- xxxx държави да продължат да лавират, за да достигнат ядрения

„праг“ и да го прекрачат по време на процедурата от подписването до ратифицирането и приложе- нието, която може да се проточи дълго (7).

Хронология

1 ЮЛИ 1968 Г. Подписва се Договорът за неразпространение на ядрените оръжия. Петте държави, които официално притежават ядрено оръжие – САЩ, СССР, Обединеното кралство, Китай и Франция, се задължават да не предоставят ядрените технологии за военни цели на други държави.

5 МАРТ 1970 Г. Договорът е ратифициран от страните – вносителки на текста, и влиза в сила за период от двайсет и пет години.

26 МАЙ 1972 Г. САЩ и СССР подписват в Москва споразуменията САЛТ-1 (Преговори за ограничаване на стратегическите оръжия).

18 ЮНИ 1979 Г. САЩ и СССР подписват във Виена споразуменията САЛТ- 2, с които отново се ограничава увеличаването на стратегическите ядрени оръжия.

1992 Г. Договорът за неразпространение на ядрените оръжия е ратифи- циран от Китай и Франция.

11 МАЙ 1995 Г. Сто и седемдесет държави решават да продължат Дого- вора за неразпространение на ядрените оръжия за неопределен период от време.

24 СЕПТЕМВРИ 1996 Г. Сто и шейсет държави, включително петте официални ядрени сили и Израел, подписват Договор за пълна забрана на ядрените опити (Comprehensive Test Ban Treaty). Индия, Пакистан и Северна Корея не са го подписали, а Китай, Египет, САЩ, Индонезия, Иран и Израел не са го ратифицирали.

22 СЕПТЕМВРИ 1998 Г. Допълнителен протокол допълва мерките за контрол на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). Петдесет и осем от сто осемдесет и деветте държави, подписали Договора за неразпро- странение на ядрените оръжия, го приемат.

24 АПРИЛ – 19 МАЙ 2000 Г. В Ню Йорк се провежда Шестата конференция на държавите, подписали Договора за неразпространение на ядрените оръжия. Китай, САЩ, Обединеното кралство, Франция и Русия поемат не- двусмислен ангажимент да унищожат напълно ядрените си арсенали.

10 ЯНУАРИ 2003 Г. Северна Корея обявява, че се оттегля от Договора.

19 ЮНИ 2003 Г. Управителният съвет на МААЕ иска от Иран да подпише и да започне да прилага допълнителния протокол към Договора за нераз- пространение на ядрените оръжия.

Август 2006 г. Съветът за сигурност на ООН приема първата от серия резолюции, някои от които налагат санкции на Техеран.

15 МАЙ 2009 Г. В Ню Йорк се събира подготвителният комитет за Конфе- ренцията през май 2010 г., посветена на Договора за неразпространение на ядрените оръжия. Делегациите на Китай, Франция, Обединеното кралство, Русия и САЩ единодушно заявяват подкрепата си за Договора и волята си да подсилят системата от гаранции на МААЕ.

Въпреки предпазните мерки за неразпространение на ядрено оръжие, заложени в текста, „неус- пехите“ са много. Xxxx обаче в случая става въпрос за неуспехи на самия договор? Въпросът си струва да бъде зададен. Основ- ната черна точка, която трябва да се отбележи, е ядреният възход на враждуващите братя в Южна Азия, а именно Индия и Пакис- тан, които не подписаха договора и станаха военни ядрени сили, съ- ответно през 1974 г. и през 1985 г. В случая с Индия Вашингтон до 1965 г., а след това и Москва, съз- нателно подпомагаха Ню Делхи в името на геостратегическото равновесие в контекста на Сту- дената война. Но този „период на покровителство“ като цяло приключи с появата на Договора за неразпространение на ядре- ните оръжия и с всеобщата му

ратификация през 1970 г. Картите бяха раздадени още преди 1974 г., когато бе взривена първата ин- дийска бомба (8).

В случая на Пакистан всичко започва с едно недоразумение

– някои държави, сред които и Франция, прехвърлят знанията си в гражданската област, мислейки, че Исламабад ще се присъедини към договора. Но след като това не се случва, помощта спира, а Китай поема щафетата и през 1985 г. са налице първите успехи на Пакистан. Може ли в случая да се говори за „нарушаване“ на договора от страна на една от държавите, притежаващи ядрено оръжие? Технически погледнато не, тъй като Пекин се присъеди- нява към него едва през 1992 x.

Xxxxxx е другият голям про- вал. Той е и най-проблемната дър- жава от списъка на неподписалите договора заради усложняващи обстоятелства, а именно официал- ното отричане на действител- ността (противно на Пакистан

и Индия) и непоколебимата под- крепа от страна на САЩ, които са напълно наясно с всичко, което трябва да се знае за привидното непритежаване на ядрени оръжия от страна на Тел Авив.

По отношение на страните, подписали договора – Тайван, Южна Корея и Япония по прин- цип се превърнаха в „държави на ръба“. Тайван обаче не можеше да бъде нарушител, тъй като статутът му не позволява да бъде смятан за държава, подписала до- говора (политиката за един-един- ствен Китай). В крайна сметка Вашингтон „блокира“ проектите му. Технологично развитите сили Южна Корея и Япония, които подписват договора сравнително късно (през 1975 г. и 1976 г.), си остават под надзора на САЩ, които са техен „ядрен гарант за сигурност“.

Случаят на Иран е сякаш по- ясен – изглежда, че тази държава нарушава поетите ангажименти. Xxxxx и подписала договора, тя видимо се опитва да се сдобие с ядрени оръжия. По отношение на гаранциите нито Китай, нито Русия имат реално влияние върху решенията ѝ. Случаят на Северна Корея също е сложен, тъй като, противно на Иран, се оттегли от договора през 2003 г. От друга страна, макар и позакъснели, ус- пехите ѝ дълго време се ползваха с известно благоразположение от страна на ядрена сила като Китай, който обаче изглежда престана да оказва пряка помощ на Пхенян, след като ратифицира договора.

Така представена, картината не изглежда особено обнадеж- даваща. Можем все пак да пог- леднем нещата от друг ъгъл. С изключение на Северна Корея, нито една друга държава не е из- лязла от договора. И през 2010 г.

(1) Реч „Атоми за мир“ (Atoms for peace). Вж. пълния текст на: www. xxxxxxxxxxxxx.xxx

(2) Вж. Селиг X. Xxxxxxx,

„Дилемата пред президента Xxxxx Xxxxx за ядрените оръжия“, Дума, приложение Монд дипломатик, 15 април 2010.

(3) Гаранционното споразуме- ние на всяка държава с МААЕ тео- ретично трябва да бъде подписано до сто и осемдесет дни след присъе- диняването към договора.

(4) Поемат ангажимент за това в чл. 6.

(5) Движението на необвърза- ните, в което членуват 118 държави, редовно призовава за по-голямо от- варяне на държавите, притежаващи ядрени оръжия, по отношение на споделянето на технологии за граж- дански цели (в съответствие с дого- вора) и за ратифициране на договора от страна на Израел.

(6) Около 60 от общо 189-те държави, подписали договора, прила-

неразпространение на ядрените оръжия от 1968 г. си остава зако- новият и морален контекст, към който се прибавиха или на който се позоваха различните държавни преговори, двустранни или не, довели до тези успехи. Самò по себе си удължаването през 1995 г. на срока му на действие „за неоп- ределено време“ е доказателство за значението, което в крайна сметка придобива текстът (на теория той можеше да бъде удължен само за още двайсет и пет години).

Дали в такъв случай въпро- сът за ефикасността му стои на дневен ред? В очакване на идеал- ната „нулева опция“, текстът не е напълно ефективен и остава по-специално зависим от „отго- ворни“ доктрини за възпиране от страна на държавите, прите- жаващи ядрени оръжия (изтъкват се понятия като въздържане от употреба и стриктен минимум по примера на Франция). По- скоро трябва да си представим какво би било положението, ако този договор не съществуваше. В действителност много по-лесно е да се изброи онова, което той не успя да предотврати, отколкото да се онагледи онова, което позволи да се избегне. В тази област се отчита неуспехът, а не успехът, особено ако последният се опре- деля с отрицателен знак.

В крайна сметка, докато поле- миката за иранската програма е в разгара си, трябва да признаем на критиците му, че пред заплахата за разпространение на ядрените оръжия, която не е премахнал, договорът е като надупчен щит. Но все пак щит. А онова, което се вижда през дупките, не поражда у никого желание да го захвърли на боклука.

Le Monde diplomatique

Превод Xxxxx Xxxxxxx

гат допълнителния протокол.

(7) Вж. Xxxxxx Xxxxxxx, „La prolifération nucléaire en Asie menace- t-elle l’avenir du TNP?“ (Застрашава ли разпространението на ядрени оръжия в Азия бъдещето на Догово- ра?), Collège interarmées de défense, Paris, 1er octobre 2005. Да припомним, че Франция го ратифицира едва през 1992 г.

(8) Много по-сериозно е спора- зумението за ядрено сътрудничест- во, подписано от Вашингтон и Ню Делхи през 2006 г., което сякаш е награда за заобикалянето на Догово- ра от страна на Индия. Вж. „Prime nucléaire pour l’Inde“ (Ядрена премия за Индия), La valise diplomatique, сайт на Le Monde diplomatique, 23 novembre 2006.

(9) Нито една от разпоредбите на договора не се намесва в правото на която и да е група държави да сключва регионални договори с цел премахване на ядрените оръжия от териториите им.

3 МОНД дипломатик - 20 МАЙ 2010

Историята на една злощастно започнала реформа

Kosamo CAÙ npenpaâem sgpaâeonasâakemo cu

Започнатата от Xxxxx Xxxxx финансова ре- форма, целяща да се установи (поне минимален) контрол над дейността на банките, изглежда по-малко несигурна, отколкото преди няколко седмици. Първо, защото се извършва в разгара на скандала с групата „Голдман Сакс“, обвинена, че е манипулирала отчетите си, но най-вече защото демократите изглежда са си извлекли политичес- ките поуки от реформата на здравната система. Xxxxx едва не се провали...

О ЛИВИЕ А ПЕ *

П

Въпреки че медицинското съсловие предлага висококачест- вена спешна помощ (спешни случаи, първа помощ, процедури при критичните случаи и слу- чаи с усложнения), не може да се каже същото за обичайните прегледи. Общопрактикуващите лекари са на път да изчезнат; състоянието на пациентите не се следи редовно, особено на болните от диабет и от сърдечно- съдови заболявания. Въпреки това американската система си остава най-скъпата в света.

Призовавайки за намиране на безпристрастно решение, кандидат-xxxxxxxxxxx Xxxxx

ма, напротив, значително ще на- мали разходите на държавата.

Изправен пред бунт, пре- зидентът се опита да насочи отново вниманието на Конгреса към отклоненията в практиките на застрахователните компании. Но Сенатът отхвърли идеята за създаване на държавен конкурент на частните компании. Натискът от страна на влиятелните групи до- принесе за това решение: те изиг- раха ключова роля при изработ- ването на закона благодарение на рекордните в цялата американска законодателна история разходи за лобиране – 486 милиона долара (363 милиона евро) през 2008 г. и

чието или липсата на застрахов- ка) ще продължи да съществува. Така например престоят в уни- верситетската болница „Дюк“ в Северна Каролина е осем пъти по-скъп за неосигурените лица, отколкото за осигурените.

По примера на установената в Масачузетс система федерал- ният закон ще разшири още по- вече пазара на частното осигуря- ване, тъй като принуждава всеки гражданин да сключи полица. Тези допълнителни приходи ще затвърдят властта на пред- приятията, които са отговорни отчасти за огромните здравни разходи.

ОЛИТИЧЕСКАТА

битка продължи по- вече от година. И едва не коства пре- зидентския пост на

Xxxxx Xxxxx. Най-накрая законът, осигуряващ здравно покритие за още трийсет и два милиона амери- канци от общо петдесет милиона без социални осигуровки (тоест една шеста от населението), беше обнародван в края на март. Крайно време беше. Според изследване на Харвардския университет вся- ка година поради недостатъчна медицинска помощ умират чети- ридесет и пет хиляди души (1).

От настоящата година ос- новно децата ще се ползват от разпоредбите на този текст от 2700 страници, а възрастните ще трябва да почакат до 2014 г. Според закона сключването на застраховка ще бъде задължи- телно за всички – при отказ ще бъдат налагани глоби. Вдъхно- вена от приетия през 2006 г. в Масачузетс закон, реформата има за цел да защити гражданите от съмнителните практики на застрахователните компании, които отказват да покриват разхо- дите, когато „открият“ предишни заболявания на осигуряващия се. Задължителният достъп до застра- ховките ще бъде финансиран чрез данъчни кредити.

Покритието по държавната

поема разходите за най-бедните и инвалидите) ще бъде разшире- но; размерът на осигурителните вноски по програмата „Меди- кеър“ за хората над 65-годишна възраст постепенно ще бъде нама- лен. Дупката на геврека трябва да изчезне – от 2006 г. насам така се наричат непоетите от държавата здравни разноски в диапазона от 2 850 до 6 440 долара годишно. И накрая, най-високите доходи (250 000 долара чист доход на

семейство и 200 000 долара за сам човек) ще бъдат обложени. Ето едно изпълнено обещание на кандидат-президентa Xxxxx.

Законът трябва да доведе до намаляване на разходите. Бол- ните, като знаят, че разходите за лечението им ще бъдат поети, още при появата на първите симптоми вече ще могат спо- койно да търсят помощ в амбу- латорните медицински служби. Страхът да не се разорят ги во- деше много често до... спешното отделение, прословутото ER (emergency room), често прето- варено. Както в телевизионния сериал, не са рядкост случаите на хора, оставащи дни наред на легло в някой коридор. Промяна- та в поведението на пациентите трябва да намали рисковете от усложнения, а следователно и разходите, но е трудно да се предвидят финансовите после- дици в средносрочен и дългос-

превърна борбата срещу тези дълбоки неравенства в основна цел на вътрешната си политика. Тежката задача да изготви план обаче се падна на Конгреса. Бяха взети под внимание две условия: да не нараства бюджетният дефи- цит и да не се увеличават данъ- ците на домакинствата с доходи под 250 000 долара.

Много по-лесно щеше да бъде, ако още от началото имахме подробна процедура за определяне на целите, заключава сенаторът демократ Xxxx Xxxxx- мън от Ню Мексико. Всъщност станахме свидетели на истински медиен и политически цирк, кой- то едва не доведе до катастрофа като тази от 1993-1994 г. Редица планове и особени клаузи бяха предложени както в Камарата на представителите, така и в Сената. Дебатите се проточиха – по-специално по повод поема- нето на разходите при аборт с осигуровки, субсидирани от федералната държава, въпреки че още от 1976 г. поправката

„Хайд“ ѝ забранява да финанси-

ра доброволното прекъсване на бременността.

Все пак Xxxxx изчака месеци, преди да разиграе политическите си козове. Той излезе отново на сцената едва в края на лятото на 2009 г., а първият правителствен

„план“ беше представен едва

544 милиона (407 милиона евро)

през 2009 г. (6).

Чрез синдиката си „Фармацев- тични изследвания и производите- ли на Америка“ фармацевтичната индустрия изтъргува подкрепата си – тя се съгласи да намали це- ните (80 милиарда евро за десет години), ако остане забраната за внос на лекарства и ако получи гаранции за по-голяма закрила на правата си върху интелектуалната собственост. Въпреки че основна- та им професионална асоциация, а именно Американската медицин- ска асоциация, се противопоставя на всеки опит за регулиране, лека- рите подкрепиха проекта, понеже са много недоволни от практиките на застрахователите. За сметка на това последните продължиха да се противопоставят, тъй като законът им забранява да отказват да пок- риват разходите на пациентите с повода, че имало „предпоставки“, които са предизвикали болестта.

В крайна сметка обаче тази реформа не поставя под въпрос основите на системата. Въп- реки неистовия вой, нададен от Републиканската партия и ултралибералите, пазарните за- кони продължават да регулират достъпа до медицинските грижи. Невижданото разминаване в це- ните за една и съща процедура (в зависимост от застрахователя, вида здравно заведение и нали-

Контролът върху разходите ще остане все така слаб, макар някои икономисти да смятат, че една тре- та от тях не служат за нищо. По от- ношение на „борсите“, предвиде- ни за всеки щат (като им е оставена свобода за вземане на решения), с цел да се поставят в условията на конкуренция плановете за лицата без здравна закрила, опитът на Масачузетс трябваше да послужи на Вашингтон като предупреж- дение – въпреки че размерът на покритието е 97%, не се осъ- ществява никакъв контрол върху цената на здравните грижи, нито на полиците. Води се борба със зъби и нокти за по-голямо парче от баницата. През април „Конектор“, борсата на щата, отказа повечето предложения на компаниите, които искаха да увеличат тари- фите си от 8% до 32% (в цялата страна през седмиците непосред- ствено преди гласуването на закона беше обявено увеличение с 40% и повече).

Още дълго време заплете- ната здравна система няма да стане по-разбираема за граж- даните. Въпреки че достъпът до медицинските услуги става малко по-справедлив, лошото съотношение цена – ефикасност си остава непроменено.

Le Monde diplomatique

Превод Xxxxx Xxxxxxx

програма „Медикейд“ (която

xxxxx план.

през февруари 2010 г. Изявената    

воля за двупартийност не даде

Пpoâax ka gâynapmuǔkocmma

резултат: нито един избраник републиканец не го подкрепи. Според опозиционната партия го-

(1) Xxxxxx X. Xxxxxx (sous la dir. de), „Health insurance and mortality in US adults“ (Здравно осигуряване и смъртност при възрастните аме-

деветнадесет индустриално напред- нали държави.

(5) Xxxxx Xxxxxx, La Réforme des systèmes de santé (Реформата на

И

ЗВЕСТНО Е, че неравен- ствата в здравната сис- тема си остават твърде

големи както между богатите и останалата част от населе- нието, така и между различ- ните щати – през 2007-2008 г. 5% от жителите на Масачузетс не бяха социално осигурени, срещу 25% в Тексас. Основната част от неосигурените – работещите на собствена сметка, работниците в малки предприятия и техните семейства – са с ниски доходи, но все пак не са достатъчно бедни, за да бъдат осигурени по програмата „Медикейд“. Като се имат предвид високите и непрекъснато нарастващи цени на застрахователните полици (средно с 131% [2] за последни- те десет години), заетостта не гарантира здравно осигуряване. Едно четиричленно семейство трябва да плаща близо 1200 до- лара на месец (почти 900 евро), което принуждава някои хора, най-вече младите в активна възраст, да заложат на доброто си здраве.

* Икономист в областта на здра- веопазването.

През 2007 г. 62% от всички

фалити на граждани в Съеди- нените щати са причинени от разходи за здравето (3). При това 78% от засегнатите са били осигурени. Това обаче не озна- чава винаги сигурност. Отказът да се поемат разходите е често срещано явление – защото зас- трахователните компании на- мират лечението за неадекватно (без да се обосноват защо) или защото анулират договора, под претекст че е имало предишно заболяване.

Качеството на медицинските грижи също невинаги отговаря на очакванията (4). Инвазивните прегледи, като рентгеноскопия- та, стават все по-многобройни под натиска на лекарите, насър- чавани да предписват все пове- че изследвания по финансови причини (5) и от страх да не допуснат медицинска грешка или „лошо лечение“, което може да ги разори. И наистина, заведените дела са безбройни, а изплащаните обезщетения са толкова високи, че админис- трацията на Буш се опита да определи таван.

лямото правителство се опитва

да си присвои значителен дял от частната икономика и правото да решава дали „да бъдат изключени системите на баба“, като всичко това е придружено с увеличава- не на дефицитите. Бюджетната служба към Конгреса, чиито анализи се взимат под внимание, смята обаче, че здравната рефор-

риканци), American Journal of Public Health, Birmingham, декември 2009.

(2) Kaiser Family Foundation,

септември 2009.

(3) Изследване на Харвардския университет, цитирано от Business Week, New York, 4 юни 2009.

(4) Според изследване от 2008 г. на „Xxxxxxxxx Xxxxx“ (публикувано в Бритиш Медикъл Джърнал) САЩ са на последно място по качество на здравните грижи от изследваните

здравните системи), Que sais-je?, Paris, nouvelle édition 2009.

(6) „Federal lobbying climbs in 2009 as law-makers execute aggressive congressional agenda“, Center for Responsive Politics, 12 февруари 2010; xxx.xxxxxxxxxxx.xxx

(7) Boston Globe, 17 март 2010.

(8) Boston Globe, 16 ноем. 2010.

(9) Според проведените от университета в Дартмут изследва- ния за период от трийсет години.

20 МАЙ 2010 - МОНД дипломатик 4

Френските социалисти възприемат системата на първичните избори

Çacmpauek âug xu ca noxumuueckume napmuu?

(От стр. 1)

Както се очертава, процеду- рата ще открои лидерите, преди партията да е взела каквито и да било идеологически или прог- рамни решения. Тя слага край на традиционните разбирания за партия като структура, наследена от работническото движение. Превръща я в остаряло понятие и синоним единствено и само на изборна машина. По този начин Социалистическата партия, дори

в своя вътрешен живот, се нагаж- да към президентския режим, характерен за Петата република и подсилен при управлението на Xxxxxx Xxxxxxx. А доскоро тя се бореше срещу съсредоточаването на властта в ръцете на прези- дента. Персонализирането на политическия живот, смятано за задължително, вече се възприема от социалистите като даденост и се смята, по образеца на пазар- ната икономика, за неизменна ценност на демокрацията.

в защита на първичните избори (5). Аргументите им са част от модерниза- торска риторика, отрича- ща партийната формула. Всевластната логика на политическия маркетинг предлага, например, да се тестват кандидати- те. По този начин, като своеобразна политическа версия на телевизионното предаване „Слабото зве- но“, първичните избори трябва да разграничат

Ч

Egko 6aâko pasnagake

кандидатите в зависимост от техните недостатъци

РЕЗ какъв механизъм пър- вичните избори се наложи- ха като единствено решение

на „кризата“, за която се твърди, че е обхванала Социалистическата партия? Този нов начин на изби- ране на кандидат стана възможен, мислим и „неизбежен“ в резултат на политическата активност на една коалиция (включваща аут- сайдерите във вътрешната игра, мозъчния център „Тера Нова“ [2] и част от ляво-центристката преса) , както и на бавното организацион- но разпадане на партията, нейната деидеологизация и неспособност- та ѝ да се обнови.

Първичните избори засилват една наблюдавана още на избо- рите през 2007 г. тенденция към

„демократизиране на мненията“ и отслабване на логиката на привържениците на една или друга група. Утвърдена от ме- диите като достоен кандидат за президентските избори, Xxxxxxx Xxxxx в голяма степен заобиколи партията и така отне функциите на нейния „апарат“ и на „во- дещите фигури“ и се наложи в общественото мнение, преди да е номинирана от членовете на партията, които само узакониха резултата от социологическите проучвания. Противно на исто- рическата традиция те избраха кандидата, който увеличаваше колективните им шансове за успех, а не този, който следваше споделяната от тях програма или идеология. Така Xxxxxxx Xxxxx бе номинирана, без предварител- но да е спечелила лидерството в своята партия (за разлика от Xxxxxxx Xxxxxxx и Xxxxxx Xxxxxx) и без да е изпълнявала ръководни функции в нея.

Бившата министърка черпе- ше сили не само от старателно

В действителност социалистите не виждат добре цялостните и социологическите причини за вътрешните разделения в своята партия: загубата на собствената идеология; разпадането на те- ченията и превръщането им във временни коалиции, защитаващи местни интереси и все по-неспо- собни да структурират вътреш- ната конкуренция; тежестта на

„старейшините“; постепенното отслабване на централната пар- тийна власт; използването на медиите за създаване на собст- вена политическа идентичност (както в случая с Xxxxxx Xxxx); всеобщото професионализиране на партията (4). Това сa все тен- денции, които засилват персо- нализацията и индивидуализма на ръководителите и влошават дисциплина в партията.

След приключването на кон- греса в Реймс от ноември 2008 г., на който след много спорове и противоречия бе избрана Xxxxxx Xxxx, и след катастрофалните ре- зултати на изборите за европейс- ки парламент през юни 2009 г. коалицията от привърженици на идеята за първични избори (имащи различни, но същевре- менно сходни интереси) започна да си служи с всички средства. Медиите възхваляват това ново и „модерно“ решение и гледат с добро око на процедурата, която в продължение на месеци неми- нуемо ще превърне в зрелищна драма и личен двубой едно вътрешно състезание, решавано някога зад кулисите. Тази проце- дура може само да е от полза на журналистите, които все повече и повече залагат на „конните надбягвания“ и разработването на стратегии.

Така през 2009 г. вестник

(стр. 79). Трябва да сме реалисти, четем в друг пасаж, за да променим политическата система, трябва да спечелим прези- дентските избори, а за да спечелим тези най-важни избори, определящи за всички останали, трябва да възприемем правилата на играта, които те след- ват. (...) Постоянният ни отказ да направим това ни пречи да ги спечелим (стр. 31).

В своя критичен xxx- xxx на господстващата идеология Xxxx Xxxxxxx и Xxx Xxxxxxxxx илюст- рират същността на гор- ната теза с израза фатал- ността на вероятното

– трябва да искаш промяната, защото тя е неизбежна. Трябва един вид да искаш необходимо- то (6).

Силогизмът може да се пред- стави по следния начин: индиви- дуализацията на политическия живот е важна тенденция в съвременните демокрации и е явление, на което не може да се устои, така както е необратимо засилването на президентското влияние върху институциите. Следователно трябва да се впи- шем в хода на историята чрез приспособяване на партийната формула (макар че, под претекст за приспособяване, тя всъщност се утвърждава). С цел да изтък- нат неизбежността на този избор, поддръжниците му драматизират очакванията си за изборите през 2012 г. (левицата не може да загу- би) и дават за пример аналогични случаи в други страни, които би трябвало да са показателни: необходимостта от първични из-

ри. Естествено, изпълнението ѝ ще зависи пак само и единствено от него (стр. 84).

Тази политическа и медийна офанзива кара ръководството на социалистите и г-жа Xxxx, която има големи резерви към първич- ните избори, да ускорят процеса. На 26 август 2009 г. „Тера Нова“ пуска петиция в Либерасион, коя- то получава одобрението на някои интелектуалци (Xxxxxx Xxxxxx, Xxxxxx-Xxxx Xxxx, Xxxx Xxxxx и др.), политически лидери и лан- сираните от медиите политолози (като Xxxxx Xxxxx). Няколко дни преди началото на политическия сезон през септември 2009 г. поради силния медиен натиск поддръжниците на Xxxxx Xxxxxx и Xxxxxxx Xxxxxxx, които няколко месеца преди това бяха против, най-сетне отстъпват. Малко след това, в навечерието на откриване- то на дебатите в летния универси- тет в град Ла Рошел, генералната секретарка Xxxxxx Xxxx даде тон

този модел, но той бе нещо като необходима фикция.

Именно това разбиране за партията като политическа сце- на, място за дебати, възпитание и мобилизация днес се обезценява. Партийният член сякаш е лишен от традиционните си прерога- тиви. А за какво да членуваш в една политическа партия, ако нищо в нея не отличава активис- та от симпатизанта, ако нейните вътрешни и външни граници са размити, ако общественото мне- ние я изгражда или разгражда и ако изборите се предопределят от медиите?

Неспособни да „се обно- вят“, социалистите възприемат и насаждат идеята, че времето на Социалистическата партия вече е отминало и че може да се мине и без нея. Нещо повече: ако не е възможно тя да бъде променена, защо да не бъде просто ликви- дирана?

изградения си образ на „полити-

чески неопетнена личност“ и от

Xxxxxxxxxx публикува серия

от социологически проучвания,

бори се доказа в САЩ след побе-

дата на Xxxxx Xxxxx; първичните

за разрешаването на проблема,    

като във вестник Монд се обяви

видимото отдръпване от Социа- листическата партия, а най-вече от това, че самата партия робува- ше все повече на проучванията на общественото мнение и на стратегията за търсене на избо- рен успех (3). Членската маса,

показващи все по-широката под- крепа за първичните избори сред хората. Социалистите между 40 и 50-годишна възраст, и най-вече тези от тях, които не могат да осигурят силна колективна или временна подкрепа за политичес-

избори в Италия също се радваха на голям успех сред народа... Ами програмата на кандидата? Естествено, за отправна точка ще бъде взета програмата на победителя от първичните избо-

за „открити първични избори“. Приемайки това предложение на 1 октомври 2009 г., партийните членове фактически одобриха отнемането на отговорността им за излъчване на кандидат.

(1) Xxxx Xxxxxxx, Радио Франс Ентер, 13 април 2010.

(2) Вж. Xxxxxxxxx Xxxxx, „Terra Nova, la „boîte à idées“ qui se prend pour un think tank“ („Тера Нова“,

„кутията за идеи“, която се мис- ли за мозъчен тръст), Le Monde diplomatique, février 2010.

(3) Xxxx Xxxxxxx, Xxxxxxxx

призована да излъчи кандидата, се увеличи няколко месеца преди

ките си начинания (като X. Монт- бур, М. Xxxx, Xxxxxx Xxxxx,

Пapmuǔka uxu мeguǔka xosuka

Sawicki, La société des socialistes. Le PS aujourd’hui (Обществото на

първичните избори, като срещу 20 евро се предостави възмож- ност за влизане в партията (която в резултат бе залята от 80 000 новопостъпили членове). Тази вълна бе възприета от дългого- дишните членове, носители на социалистическата идеологията, като вид политическа търговия и опит да се „разводни“ най-вярна- та членска маса.

Решението за първични избо- ри е следствие на започналия през 2007 г. анализ на проблемите, свързани с функционирането на Социалистическата партия, насо- чен към въпроса за лидерството.

Xxxx Xxxxxxxxx и т. н.), виждат в първичните избори средство да се разклатят установените пози- ции и съществуващата йерархия. По същия начин реагират и оне- зи, които не се радват на висока популярност.

Мозъчните тръстове, които оспорват монопола на полити- ческите партии или на които пос- ледните прехвърлят част от прог- рамните си функции, допринасят по друг начин за разклащането на партийния авторитет. През август 2009 г. председателят на „Тера Нова“ Xxxxxx Xxxxx публикува заедно с Xxxx Xxxxxxx едно есе

АК ще протекат първични-

К

те избори? Ще има ли на тях реална конкуренция?

Няма ли опасност партийният апарат да ги манипулира? Ще бъдат ли обсъждани и сравня- вани различни идеологически възможности? Това ще стане ясно през следващите месеци, но те безспорно се вписват в един процес (засилвайки го) на обез- ценяване ролята на партийните членове, на трансформация на организациите и преосмисляне на политическата игра.

Социалистическата партия е далечен наследник на тради-

циите от времето на xxxxxxxxxx- xxxx движение, които отреждат важна роля на членовете на партията. Тя се свързва с идея- та за авангард, разработена от марксизма, която дълго време бе в основата на идеологията на френския социализъм. В тази перспектива партията е средство за еманципация и е в предните редици на обществото. Тя го напътства, структурира, ръково- ди, политизира и, по думите на Xxxxxx Xxxxxxx, дава на хората науката за тяхното нещастие (7). Исторически погледнато, Социалистическата партия ни- кога не е въплъщавала напълно

социалистите. Социалистическата

партия днес), Editions du Croquant, Bellecombe-en-Bauges, 2006.

(4) Вж. „Да живееш от поли- тика или да правиш политика“, Монд дипломатик, октомври 2009.

(5) Xxxxxxx Xxxxxxx, Xxxxxx Xxxxxxxxxx, Primaire. Comment sauver la gauche (Първичните избори. Как да спасим левицата), Seuil, Paris, 2009.

(6) Xxxxxx Xxxxxxxx, Xxx Xxxxxxxxx, La Production de l’idéologie dominante (Създаването на господстващата идеология), Raisons d’agir – Demopolis, Paris, 2008.

(7) Анархосиндикалист от ХIХ век, работил за развитието на тру- довите борси.

Le Monde diplomatique

Превод Xxxxxx Xxxxx

5

Разумът като политическо оръжие

МОНД дипломатик - 20 МАЙ 2010

Toмcku u

Ню Йорк Таймс, който не го обича особено, писа за Xxxx Xxxxxx, че е несъмнено най- великият жив интелектуалец. Eзиковед, въвел революционни промени в дисциплината си, Xxxxxx е по-известен в света най- вече с критиката си на властта, вдъхновена от традицията, посветена на свободата, със склонността си да не насочва своето перо към чуждите рани, с дълбоката критика, която винаги е отправял към „светското духовенство“ от интелектуалци и

kesoâume

kxeâemkuцu

чество да се представя като някой, който знае много малко, но в същото време е убеден, че вероятно не е възможно и за щастие не е необходимо да знае много повече, за да действа и да получи резул- тати.

След като отговоря на въпрос за при- чините, задължаващи хората на власт да прибягват до невярното представяне, кле- ветенето и различните механизми, с които властта разполага за защита, Чомски за- ключава без колебание: Всичко това може да изглежда наивно и наистина е такова, но все още не съм чул нито един коментар за човешкия живот и обществото, кой- то да не е такъв, веднъж освободен от абсурдността и егоизма си (5).

Наивността по въпросите, за които

журналисти.

Н

Ж АК Б УВРЕС *

А ОНЕЗИ, които го обвинява- ха, че се държи към страната си така, както птичката, коя- то мърси собственото си гнездо, Xxxx Xxxxx отговори,

че в някои случаи, напротив, човек може да се чувства омърсен от гнездото си и да изпитва основателна нужда да го направи малко по-чисто, ако е възможно. Вслед- ствие на това той си навлече омразата на мръсните хора до степен, навярно невиждана в историята на интелекту- алния живот (1).

В много отношения Xxxx Xxxxxx днес се намира в подобно положение. В очите на голяма част от интелектуалния свят, приспособяващ се като цяло доста добре към разобличаваната от него мръсотия, той е като птичката, чиято основна дейност е да цапа гнездото или гнездата, където се намира материално, но и където би трябва- ло да се намира духовно. На първо място, разбира се, това са Съединените щати, но също Европа, западните демокрации като цяло, израелската държава, интелектуални- те елити, научните среди, университетът, образователната система и т. н.

Онзи, който подобно на Xxxxx, мисли и действа съобразно идеята, че интелектуа- лецът трябва най-напред да измете пред прага на собствената си страна, надявайки се, че другите ще направят същото у тях, може да бъде сигурен, че ще се сблъска с ожесточения протест на хора, реаги- ращи общо взето така сякаш това е като да заявиш, че истината, доброто право и справедливостта са винаги изцяло на страната на врага.

Несъмнено Чомски познава този проб- лем по-добре от всеки друг. Щом разоб- личава, използвайки истинските имена, злоупотребите с власт, несправедливос- тите, насилията и престъпленията, извър- швани от собствената му страна спрямо други държави, това уж означавало, че смята за нормални подобни действия, когато те се извършват от враговете. Щом окачествява като държавен международен тероризъм или тероризъм на едро онова, което Съединените щати и подкрепяните от тях държави сателити смятат, че могат свободно и безнаказано да правят в някои страни, то това означава, както се твърди по негов адрес, че отричал неоспоримата действителност и реалната жестокост на тероризма на дребно, а именно дейност- та на ислямистките групировки и други подобни.

* Преподавател в Колеж дьо Франс. Настоя- щият текст е взет от предговора му към книгата на Xxxx Xxxxxx, Raison & liberté. Sur la nature humaine, l’éducation & le rôle des intellectuels (Разум и свобода. За човешката природа, въз- питанието и ролята на интелектуалците), Agone, Marseille, 2010.

По същия начин, ако подобно на Чом-

П

ски някой използва израза пропаганден модел, за да опише функционирането на медиите в демокрация като Съединените щати, където печатът е смятан за напълно свободен и независим, това може да пред- ставлява единствено клевета и обида. Счита се обаче за съвсем нормално и естествено този термин да се прилага към другите, без никой да се замисли ни най-малко доколко е оправдана употребата му.

РЕДИ няколко години Xxxxxx подчерта, че левите интелектуал- ци могат лесно да станат жертва

на обезпокоителното изоставане по от- ношение на обикновените хора, чиито представители и защитници претендират, че са. В последно време това изоставане се увеличи осезаемо. Изразявайки съжа- ление за така наречена от него тенденция на левицата към самоунищожение, чийто характерен симптом е възприемането на постмодерните идеи от страна на голяма част от представителите ѝ, Чомски конста- тира следното: Съществува една народна основа, готова да се посвети на решава- нето на човешките проблеми, включени отдавна в „проекта на Просвещението“. Един от липсващите елементи е участие- то на левите интелектуалци. (...) Фак- тът, че те са изоставили този проект, е белег (...) за нова победа на културата на властта и привилегиите и в същото време допринася за нея (2).

Да се обвиняват медиите, както прави Чомски, че не представят реалността така- ва каквато е и че изкривяват или премълча- ват редовно някои важни факти, очевидно не би било особено смислено, ако трябва да приемем идеята, че няма факти в истин- ския смисъл на думата, а само различни видове представяне. Подобно на Xxxxxx Xxxxx, Xxxxxx смята за трудно разбирае- ма и обезпокоителна липсата на особено усърдие от страна на левите интелектуал- ци за защита на понятия като „истина“ и

„обективност“, когато не предлагат съвсем открито тези две идеи да бъдат смятани за реакционни и остарели.

За този начин на мислене, който по- ради своето естество или по традиция беше подчертано склонен да процедира така, твърдението на теоретиците на пост- модерната революция, че няма „факти“ в истинския смисъл на думата, нито сле- дователно „свят на фактите“, за който би трябвало да се безпокоим сериозно, дойде точно навреме и не можеше да бъде прие- то по друг начин, освен като философска обосновка и насърчение да се продължава по същия път.

Тъй като изпитва на собствен гръб потресаващата и трудно въобразима ефи- касност на франкистката пропаганда по време на Испанската гражданска война и в последвалите години, Xxxxx изразява страха си да не би самото понятие за обективна истина да бъде чисто и прос- то застрашено от изчезване. Тези неща ме ужасяват, пише той, защото това често ми създава усещането, че самото понятие за обективна истина е на път да изчезне от нашия свят. В крайна сметка

има голяма опасност тези или подобни на

тях лъжи да послужат за исторически истини. Как ще бъде написана историята на Испанската война? (3)

Изглежда можеше да се очаква, че наблюдаваната изключителна способност на диктатурите през XX век да заменят обективните истини с изфабрикувани за собствените им цели истини, заедно с по- родените от това чудовищни последици, ще затвърди убеждението у интелектуал- ците, че истината, макар и често да се налага да се проявява изобретателност, за да бъде открита, не може да бъде резултат от сътворяване или измислица. В крайна сметка обаче сякаш се стигна до различен резултат, а именно до идеята, че фактите и истината са при всяко положение и във всички случаи наистина измислени по един или друг начин. Както се говори за

„постигане на съгласие“, вече може да се

говори и за „постигане на истина“, освен ако производството на истината не бъде сметнато чисто и просто за неразличимо от постигането на консенсус по онова, което трябва да бъде признато за истина.

Човек лесно може да се изкуши да по- вярва, че макар учените да не могат (поне за момента) да се откажат от използването на понятието обективна истина, литерато- рите съвсем спокойно могат да минат без него, доколкото за тях единствено свобо- дата е от значение. Това обаче е опасна илюзия. Според Xxxxx, ако претендираш, че защитаваш свободата, не може да не се чувстваш в същото време задължен да за- щитаваш и обективната истина, и обратно

– онези, на които обективната истина им е присърце, не могат да смятат защитата на свободата за второстепенна.

Според Xxxxxx както точните науки, така и хуманитарните и обществените не могат да си позволяват да пренебрегват или да подхождат лековато към понятие- то за обективна истина. Няма основание да се мисли, че обективното обучение не може да бъде толкова подривно, колкото и обученията, официално смятани за „ради- кални“ по природа: Общоприето е, че едно обективно изследване често е в състояние да постави под въпрос господстващата мисъл. Единствено в обществените науки подобна гледна точка се разглежда като симптом на умопомрачение. (...) Но зада- чата да се проведе обективно изследване, освободено от ограниченията, налагани от американския политически консенсус, е напълно реална и съдбоносна. Аз лично смятам, че тя ще доведе до радикални заключения (4).

Като се има предвид степента на ус- ложненост на социологическите, полити- ческите, философските и други теории, за които се вярва, че трябва да се приложат при разглеждането на проблемите, с които Xxxxxx е избрал да се заминава, много е вероятно голяма част от онова, което той казва, да бъде сметнато за твърде пряко , а от гледна точка на учените хора – за доста наивно. Ако изобщо има нужда да бъде за- щитаван в това отношение (в което не вяр- вам), бих казал, че световно известният учен, притежава доста необичайното ка-

става дума, може да бъде също вид ин-

телектуална почтеност. Винаги съм се възхищавал на честността, проявена от Xxxxxx в това отношение. Много фи- лософи биха могли да извлекат полза и вдъхновение от това, стига да имаха малко повече страх да не покажат абсурдност и егоизъм. Не съм сигурен дали мога да споделя напълно неговия оптимизъм и надежда в бъдещето. Но това може би е така, защото имам чувството, че човек трябва да бъде борбен, колкото него, за да има правото да бъде оптимист.

В отговор на критиката, според която изразяването на песимизъм поражда без- покойство и парализира действието, Xxxxx Xxxxxx xxx Xxxxx (6) казва следното: Xxxxxxxx е така до известна степен. Намирам обаче за много по-безотгово- рен и в същото време по-парализиращ за действието оптимизма, съобразно който можем спокойно да оставим развитието да продължи до голяма степен както преди с увереността, че допълнителни изследвания, нова техника и свободното разгръщане на пазарните сили в крайна сметка ще сложат всичко на място. Струва ми се, че именно в такъв опти- мизъм на безсилието са изпаднали пра- вителствата и че с него се опитват да приспят управляваните от тях хора (7). В своеобразен оптимизъм на безсилието е изпаднала днес голяма част от интелек- туалния свят.

Чомски очевидно е съвсем друг вид оптимист. Неговият оптимизъм е опти- мизъм на волята и действието. Той се основава на идеята, че ако бъдещето може да стане по-добро, то е единствено защото ще сме направили, доколкото зависи от нас, всичко възможно и необходимо, за да бъде то наистина такова.

(1) Xxxx Xxxxx, „Der Xxxxx, der sein eigenes Nest beschmutz“, Die Fackel, n°781-786, Vienne, juin 1928, p. 5. Относно виенския сатирик (1874- 1936), вж. Xxxxx Xxxxxxx, „Xxxx Xxxxx, contre l’empire de la bêtise“ (Xxxx Xxxxx срещу царс- твото на глупостта), Le Monde diplomatique, août 2005, както и Xxxxxxx Xxxxxxxxxx, Xxxxxxx ou le triomphe du journalisme. La grande bataille de Xxxx Xxxxx (Шмок или триумфът на журналис- тиката. Голямата битка на Xxxx Xxxxx), Seuil, Paris, 2001. Вж. също Satire & prophétie: les voix de Xxxx Xxxxx (Сатира и пророчество: гласовете на Xxxx Xxxxx), Agone, Marseille, 2007.

(2) „Science et rationalité“ (Наука и рацио- налност), в Raison & liberté (Разум и свобода), Agone, Marseille, 2010, с. 198.

(3) Xxxxxx Xxxxxx, Essais, articles et lettres (Есета, статии и писма), Ivrea-Encyclopédie des nuisances, Paris, vol. II, 1996, с. 323.

(4) Xxxx Xxxxxxx, „Pour la défense du mouvement étudiant“ (За защита на студент- ското движение), 1971, възпроизведено в Raison & liberté, цит. съч., с. 339.

(5) Xxxx Xxxxxxx, De l’espoir en l’avenir. Propos sur l’anarchisme et le socialisme (Надежда в бъдещето. Думи за анархизма и социализма), Agone, Marseille, 2001, с. 94.

(6) Xxxxx Xxxxxx xxx Xxxxx (1916-2003), финландски философ, който поема катедрата на Xxxxxx Xxxxxxxxxx в Кеймбридж. В края на живота си критикува т. нар. митология на прогреса.

(7) Xxxxx Xxxxxx xxx Xxxxxx, Le Mythe du progrès (Митът за прогреса), преведено от шведски от Xxxxxxxx Xxxxxx, L’Arche, Paris, 2000, с. 194.

Le Monde diplomatique

Превод Xxxxxxx Xxxxxxx

20 МАЙ 2010 - МОНД дипломатик

6

Ст ратегическа страна в Цент рална Азия

Coцuaxкa

peâoxþцue â

Kupsuscmaк?

Избягалият в Беларус Xxxxxxxxx Xxxxxx, свален от власт от народен бунт, твърди, че все още е президент на Киргизстан. Временното прави- телство обяви политически реформи и свикване- то на президентски и парламентарни избори за стабилизиране на страната.

О Т В ИКЕН Ч ЕТЕРИАН *

на дълга не престава да расте, а основните партньори на Киргизс- тан, като Русия, срещат сериозни трудности. Може ли в условията на тежка икономическа рецесия един реформатор само с воля да извърши успешен демократичен преход в една държава, която не притежава нито институциите, нито културата, необходими за целта?

П

РЕДСТАВЯН само допреди десет го- дини като „оазис на демокрацията“ в сърцето на Кавказ,

днес Киргизстан е на прага на гражданска война. На 6 ап- рил тази година, изтощени от непрестанното увеличаване на цените на енергията и хронич- ната корупция по върховете на държавата, жителите на град Талас, в северозападната част на страната, излязоха на улицата, за да изразят гнева си. Същия ден те окупираха основните админи- стративни сгради в града и взеха за заложници вицепремиера и вътрешния министър. Още на следващия ден бунтът обхвана и столицата Бишкек, където пет хиляди души щурмуваха прези- дентския дворец. Сблъсъкът със силите на реда взе 84 жертви, а ранените бяха хиляди.

Избухването на такова наси- лие е непознато явление в тази

се свързва с присвояването на държавна собственост за лич- на облага. Приватизацията на най-доходоносните държавни предприятия, извършена в полза на Xxxxxx Xxxxxx, син на пре- зидента, е един от най-красно- речивите примери за системата, въведена в полза на един клан, който не би се спрял пред ни- какво беззаконие. Така през пос- ледните месеци опозиционните партии и медиите бяха обект на все по-ожесточени преследвания от страна на властите.

Това беше направено с цел да се спре разпространението на информацията от Италия относ- но ареста на Xxxxxxx Xxxxxxx, приближен на Xxxxxx Xxxxxx, за връзки с мафията и присвоя- ване на средства. И наистина, предполага се, че Xxxxxxx е измамил няколко италиански телекомуникационни компании с 2 милиарда евро (2).

Методите, които семейство Ба- киеви използва, за да запуши устата на критиците за тази и други афе- ри, доста приличат на методите на мафиотските кланове. През 2006 г. водачът на киргизката опозиция Xxxxxxx Xxxxxxxx е задържан на летището във Варшава – в багажа му е открит хероин. Xxxxx става ясно, че това е заговор на киргиз- ките тайни служби, ръководени то- гава от Xxxxxxxx Xxxxxx, брат на президента. През декември 2009 г. журналистът Xxxxxxx Xxxxxx е хвърлен от висока сграда в Ал- мати, Казахстан. Тогава опозиция- та заподозря сериозно тайните служби.

училища в бившия Източен блок, тя прави кариера в съветското ми- нистерство на външните работи, преди да бъде избрана за външен министър на младата киргизка република след разпадането на СССР. През 2004 г. е специален представител на ООН в Грузия по време на „революцията на ро- зите“, а на 24 март 2005 г., когато пада режимът на Xxxxx, участва в демонстрациите рамо до рамо x Xxxxxx.

Въпреки това само година след „революцията на лалета- та“ тя изрази недоволството си пред млади активисти от цялата страна: Нищо не се е променило,

Голям е и страхът от евентуал- но регионално разцепление. Огромна планинска бариера с проходи на височина над 3 000 метра разделя основните град- ски полюси – Бишкек на север и Ош на юг. Родената в южните градове „революция на лалетата“ свали xxxxxxxxxx Xxxxx, родом от Севера. Скорошните събития в северните агломерации свалиха от власт режима на Xxxxxx, ро- ден на юг. Разделителната линия между Севера и Юга е както политическа, така и географска действителност.

Въпреки всичко, мозайката от регионални, семейни или ет- нически елементи, съставляващи нацията, изглежда твърде накъ- сана, за да позволи създаването на реални политически блокове, както в Украйна по времето на

„оранжевата революция“.

На фона на световната ико- номическа криза и провала на либералните политики в постсъ-

У

страна, където най-значимото дотогава събитие от този род е

Aмepukaкcku u pycku âoeккu 6asu

режимът на Xxxxx е все още жив.

Изрази и съжаление: Страната

ветската епоха, събитията в Кир- гизстан показват завръщането на

била смъртта на шестима демон- странти по време на сблъсъци с полицията в Аски през 2002 г. На първо време президентът Xxxxxxxxx Xxxxxx се оттегли на юг, на своя територия в Джалала- бад, където се опита да обедини привържениците си. Тъй като организираната от него контра- демонстрация във втория по големина град Ош успя да събере едва няколкостотин души, на 15 април той напусна Киргизстан и в момента се намира в Беларус.

Никой не би могъл да пред- скаже дали временното прави- телство, сформирано от бившия външен министър Xxxx Xxxxxxx- ва, ще успее да обуздае страната и да отговори на очакванията на населението, което с всеки изминал ден затъва във все по- дълбока мизерия.

Епохата „Xxxxxx“ вече из- глежда като период, спрял про-

ТЕЖНЯВАНЕТ О на

социалните проблеми е другият фактор, допри-

несъл за падането на режима. Печалбите от експлоатацията на златните мини в Кумтор, главен източник на приходи от износа за страната, спадат все повече, а в същото време доходите, при- стигащи от живеещите в Русия киргизи (една трета от работната сила на страната), значително намаляват след икономическата и финансова криза от септември 2008 г. По данни на Светов- ната банка (3) външният дълг на Киргизстан е 2,2 милиарда евро, което се равнява на 48% от брутния вътрешен продукт; 40% от населението в момента живее под прага на бедността, а средна- та месечна заплата не надвишава 50 евро. Xxxx Xxxxxxxx, един от говорителите на временното правителство, обяви наскоро, че страната е във фалит, тъй като в държавната хазна имало не пове-

Това обаче не му попречи, след като беше получил четвърт от обещаната сума, да сключи с Вашингтон ново споразумение, предвиждащо запазване на ба- зата... Тази тежка обида накара Москва да спре помощта си.

Докато Кремъл се радва на

„смяната на режима“ в Бишкек, Вашингтон изглежда по-притес- нен. Въздушната база „Манас“ е ключов елемент в стратегията на САЩ и НАТО в Афганистан. Освен че запазването ѝ представ- лява политически залог, тя е в центъра на корупционна афера. Пентагонът, за да поддържа позициите си в региона, бил сключил споразумения с „фами- лията“, както е било и по времето на xxxxxxxxxx Xxxxx, но този път най-доходните договори са оста- вени на Xxxxxx Xxxxxx (5).

Най-големи печалби били реализирани от препродаването

ни е в безконечен преход. Гражда- ните не виждат разлика между властта и опозицията. Все пак тя демонстрира решителност и голяма надежда: Много трябва да се работи, за да се разшири по- лето на демокрацията. Дошло е времето да се създадат полити- чески партии. В този смисъл г-жа Xxxxxxxxx не крие нетърпението си спрямо западните страни, най-вече пред безразличието на Европа. Всичко, което правят, е да ни отпускат микрокредити, а ние имаме огромна нужда да построим многопартийна поли- тическа система.

Събитията от април за по- реден път показват крехкостта на киргизката държавност. През 2005 г. демонстрациите, които събраха не повече от 10-15 хиля- ди души, бяха достатъчни да сва- лят правителството само за ден. Xxxxxxxxxxx Xxxxx, който имаше репутацията на вдъхновен авто-

социалните тревоги в републи- ките от Централна Азия. През 1992 г., когато ръководителите на новата Руска федерация пред- приеха либерален завой, ограни- чиха обществените субсидии и започнаха масова приватизация, те се опасяваха от буйна реакция на народа. Въпреки това, либера- лизацията на цените и гибелното ѝ отражение върху условията на живот на населението не предиз- викаха никакви бунтове.

Основните кризи, разтър- сили региона през изтеклите две десетилетия, бяха свързани с политически или етнически искания и често бяха мотивира- ни от изборни машинации или корупция. В Талас и Бишкек населението излезе на улицата заради увеличението на цените на енергията. Новата киргизка рево- люция може да влезе в историята като първото социално движение в постсъветската епоха.

цеса на демократизация на стра-

че от 986 милиона сома – около

на САЩ по пазарни цени на

крат, не беше намерил за нужно    

ната. Когато през 2005 г. дойде на власт благодарение на „рево- люцията на лалетата“, сложила край на управлението на Xxxxx Xxxxx, Xxxxxx обеща демокрация и почтеност. Въпреки това, още с встъпването си в длъжност той предприе репресивни дейс- твия и показа същата склонност към шуробаджанащина като предшественика си. Много бързо започна да прилага т. нар. семеен закон, назначавайки свои близки на ключови позиции в тайните служби или посолствата, сложи ръка и на държавните предпри- ятия (1).

В Бишкек самата дума „при-

ватизация“ предизвиква шеги x

*Журналист, автор на War and Peace in the Caucasus: Russia’s Troubled Frontier (Война и мир в Кавказ: проблеми на границата с Русия), C. Hurst – Columbia University Press, New York, 2009

16 милиона евро (4).

Повечето наблюдатели опре- делиха тези събития като резул- тат от борба за влияние между Вашингтон и Москва. Киргиз- стан всъщност е единствената страна, на чиято територия има едновременно американски и руски военни бази. Макар ро- лята, приписвана на Кремъл, да изглежда преувеличена, незабав- ното признаване на временното правителство показва колко доволна изглежда Москва от падането на xxxxxxxxxx Xxxxxx. Отношенията се бяха обтегнали след подписването през февруари 2009 г. на споразумение за иконо- мическа помощ на стойност 2,1 милиарда долара (1,6 милиарда евро) в полза на Киргизстан. По време на посещението си в Москва xxxxxxxxxxx Xxxxxx обяви предстоящото закриване на американските съоръжения.

мазут за битови нужди, купуван от Русия на преференциални цени. На 1 април Москва изиска от Киргизстан да изплати дъл- жимите такси по продажбата на енергия, оправдавайки този обрат с новите митнически раз- поредби за реекспорта на мазут към трети страни. В момента временното правителство иска да разследва скандалите с мазута в „Манас“ (6). Сработвайки се с клана Бакиеви, за да запази по- зициите в региона, Вашингтон предпочете да си затвори очите за неизпълнените обещания за демократизация и прозрачност.

През пролетта на 2005 г., след като xxxxxxxxxxx Xxxxx ѝ отказа правото да участва в изборите, г-жа Xxxxxxxxx се присъедини към опозицията и така за първи път излезе като основна фигура на регионалната политическа сцена. Завършила най-добрите

да се снабди с репресивен арсе- нал. Силите на реда на Xxxxxx не се поколебаха да открият огън срещу тълпата, но това не спря падането и на този режим. Голе- мият брой жертви не предвещава нищо добро и свидетелства за високото ниво на напрежение, обхванало страната, която доско- ро се хвалеше, че е Швейцария на Централна Азия.

Да се сформира правителство и да се стабилизира положението, няма да е лесна задача в полити- ческа обстановка, в която партии- те имат колкото членове, толкова и лидери. Xxxxxxxxx и екипът ѝ трябва да започнат от самото начало. Ще трябва да приемат нова конституция, да създадат ефикасна администрация и дейс- тващ парламент, а все още няма многопартийна система. И всичко това в много обезпокоителен икономически контекст. Тежестта

(1) „Inevitable family rule in Kyrgyzstan“ (Неизбежен семеен закон в Киргизстан), Xxxxxxxx.xx, 6 ноем. 2009.

(2) „Kyrgyzstan: Is the financial consultant of Xxxxxx’x family the associate of Italian mafia?“ (Киргизстан: свързан ли е финансовият съветник на семейс- твото на Xxxxxx с италианската мафия?), Xxxxxxxx.xx, 10 март 2010.

(3) xxx.xxxxxxxxx.xxx.xx

(4) Xxxx Xxxxxx, „Economy in tatters, Kyrgyzstan awaits Russian aid“ (С разбита икономика Киргизстан чака руска по- мощ), AFP, Bichkek, 10 април 2010.

(5) Xxxxxx Xxxxxx е прибирал по 6 милиона евро на месец, прода- вайки гориво на въздушната база

„Манас“; Xxxxxx X. Xxxxxx, „Fuel sales to U.S. at issue in Kyrgyzstan“ (Продажби на гориво за САЩ са предмет на спор в Киргизстан), The New York Times, 11 април 2010.

(6) Xxxx Xxxxxxxx, Xxxxx Xxxxxxxxxx, Xxxxx X. Dreazen, „Kyrgyz leaders say U.S. enriched regime“ (Киргизки лидери твър- дят, че САЩ са допринесли за забога- тяването на режима), The Wall Street Journal, New York, 11 април 2010.

Le Monde diplomatique

Превод Xxxxxxxxx Xxxxxxxx

7

Axekcakgъp

МОНД дипломатик - 20 МАЙ 2010

Bexuku

u yguâumexkume мy nomoмцu

Калаша Дур

На границата между Афганистан и Пакистан калашите си играят с клю- човите символи на една объркана и пос- тоянно преразглеждана история.

З

Н ИКОЛА О ТМАН *

А западняците, които все още се осмеляват да пъ- туват към Пакистан, посещението на отдалечената долина Читрал в Хиндукуш, на границата с Афга- нистан, със сигурност е един от най-вълнуващите моменти в пътуването им. И ако попадналите на

това изумително място пътешественици посетят племето на калашите, ще усетят почти същото вълнение като Xxxxxxxxxx Xxxxxx, който при пристигането си в град Ниса (1) след дългия поход за завладяването на Персия, открива население, което за негова изненада извършва същите Дионисиеви ритуали като тези в родната му страна (2).

Калашите, политеисти, които живеят при сравнително сурови условия, като заобикалящото ги население е приело исляма сравнително късно, използват вино за религиозните си ритуали, а жените им не се забулват. И накрая, най-голя- мата изненада се намира в Бумбурет, една от трите долини, в които живеят: Калаша Дур, нова огромна, триетажна сграда с поставена на нея табела с гръцки надпис, в която се поме- щават училище, медицински център и дори музей с колони в йонийски стил.

От няколко години младият калаш Xxxxx Xxxx се бори Парламентът на Пешавар да признае правата на калашкото малцинство. В тези високопланински пасища ресурсите и земите, към които някой може да има претенции, не са много. Прави се опит в една изнервена обстановка да се защити най- обикновено културно различие – като се започне със зачитане на правото за производство и употреба на вино. Практика, която не се харесва особено на правоверните мюсюлмани, за които това е повод за набиране на привърженици. Всички тези призиви за забрана на производството на вино са лицемерни, твърди Зада. Много мюсюлмани от долината Читрал идват при нас да пият вино, виното има дълга история в тези долини.

Xxxxxx Xxx, младеж, който заминава да учи в Пешавар, напомня, че през 50-те години на XX в. калашите са наброя- вали близо тридесет хиляди души. По-голямата част от тях са били принудени да сменят вярата си под нарастващия натиск на безволевия ислям, разяждащ Пакистан. Днес вече сме едва три хиляди, отбелязва със съжаление той, сочейки новата джамия, издигната насред долината.

Именно в контекста на тези искания изплува образът на Xxxxxxxxxx Xxxxxx. Преди няколко години в една пещера в Бумбурет бяха открити златни монети с лика на Xxxx- xxxxxx, разказва Xxx. Вярно е, че старите калаши, пазители на една изчезваща традиция, дори не споменават името на македонския завоевател, но младите говорят за вероятното му преминаване през района и често подчертават ползата от Xxxxxx Xxx, благодарение на който децата преоткриват традициите си.

Xxxxxx Xxx е преди всичко дело на един всеотдаен грък

– Xxxxxxxxx Xxxxxxx, бивш учител, който вече почти трийсет години работи в долините на калашите за неправителствената организация „Гръцки доброволци“. През последните двайсет години тези отдалечени долини са били посетени от редица гръцки преподаватели и лекари. През 2001 г. те получиха значителна финансова помощ от отдела за сътрудничество

„Hellenic Aid“ към Министерството на външните работи на

* Консултант по международни отношения.

Гърция. През април 2005 г. Атина и Исламабад подписаха споразумение, в което се набляга на „културните връзки“ меж- ду двете страни. Наскоро няколко студенти калаши получиха стипендии по тази линия, за да учат в Гърция.

Въпреки че „Hellenic Aid“ отказва да разкрие размера на отпусканите суми, несъмнено гърците са раздали милиони рупии (3), твърди Xxxxxx Xxxxx, която вече повече от двайсет години ръководи английската НПО „Асоциация за опазване на Хиндукуш“. В повечето случаи това „сътрудничество“ се аргументира с откъси от разказа на Ариан (4) за прекосява- нето от Xxxxxxxxxx Xxxxxx и генералите му (през 329 г. пр. н.е.) на Парапамис, днешен Хиндукуш; понякога се изтъкват и по-изобретателни теории, според които калашите са потомци на йонийски и сирийски пленници, изпратени от гърците по границите на империята.

В

Легенда, подхранвана от местните мюсюлмански владетели

ЪПРЕКИ това не е открита никаква явна връзка между калашите и Xxxxxxxxxx Xxxxxx или потомците на гръцката армия от онази епоха. Този район на Хиндукуш никога не е бил част от сатрапия (административна област в Персийската империя) Бактрия, която той покорява. Според Xxxxxxx X. Какопардо, един от етнолозите, които вече трийсет години проучват най-подробно въпроса (5), когато е започнал изследванията си на място, не са били открити никакви следи от личност, приличаща на Xxxxxxxxxx Xxxxxx, в устната тра- диция и митологията на калашите. Освен това лингвистиката е категорична относно липсата на връзка между гръцкия език и т. нар. калашамон, езика на калашите. Малкото морфосин- тактични връзки, които успяха да разпалят въображението на гръцките лингвисти, се дължат единствено на общите далечни корени на езиците от индоевропейското семейство. В действителност калашите са последният народ, произлязъл от кафирите (буквално „неверниците“), по-голямата част от които са били поислямчени преди по-малко от два века в един нестабилен район в Афганистан, наричан днес Нуристан („кралство на светлината“). Следователно присъствието им в

района предшества пристигането на Xxxxxxxxxx.

Какопардо, който вече двайсет години е свидетел на въз- раждането на мита за залутаните в планините на Хиндукуш гръцки потомци, припомня хронологията на събитията. На Запад могат да бъдат открити препратки както в пътеписите (от Xxxxx Xxxx до английските изследователи), така и в лите- ратурната митология (6). Благодарение на изследванията му беше разкрито едно още по-изненадващо измерение: векове наред в района легендата е била подхранвана от местните мюсюлмански владетели като белег за идентичността на населението. Владетелите на Бадахшан без колебание сами са се наричали зулкарнаин („с два рога“) по примера на определението, с което е окачествен Xxxxxxxxxx в Корана (7). Също така етнологът е открил следи от този разказ при някогашните владетели на Хунза и Сват в Пакистан. Една от основните причини за тази препратка към Xxxxxxxxxx най-вероятно е фактът, че благодарение на нея са можели да сключват местни съюзи в името на една малко вероятна

„братска връзка“ с новия английски завоевател.

Името на Xxxxxxxxxx Xxxxxx се появява отново близо два века след управлението на владетелите на Бадахшан. Скорошните трудове на социалния психолог Xxxxx Xxxxx- паликис показват как присъствието му в изграждането на съвременната гръцка идентичност става все по-осезаемо (8). Появата му в Гърция изглежда става почти по същото време (преди около двайсет години) като в Хиндукуш. Възраждането му намира израз, например, в конфликта между Гърция и Република Македония. От обявяването на независимостта ѝ през 1991 г. Бившата югославска република Македония (според официалното наименование на Организацията на обединените нации) и Гърция се противопоставят заради наследените си идентичности.

Република Македония изрови забравени символи от Античността, които я отличават от албанските и българските ѝ съседи. Но в дипломатическите отношения Атина все така отказва да признае наименованието Република Македония на държава, която гръцката страна обвинява в претенции към собствената ѝ едноименна провинция. През 1992 г. извезване- то върху македонското знаме на „слънцето от Вергина“, сим- вол открит през 1977 г. в гробница, приписана на Xxxxx Xxxxx Xxxxxxxxxx, баща на Xxxxxxxxxx Xxxxxxxxxx, разгневи гръцките власти. Заради протестите им Република Македо- ния махна символа от знамето си през 1995 г. Това обаче не ѝ попречи да преименува през 2007 г. летище Скопие на

„Xxxxxxxxxx Xxxxxx“.

Естествено двете страни в тази надпревара потърсиха допълнително потвърждение за идентичността си при онези, които смятат за свои „потомци“. Наскоро отпуснатото финан- сиране по програмата за подпомагане на калашите може да се разглежда в този контекст. В Гърция излязоха десетки нови

документални и игрални филми и книги за калашите. От своя страна македонците без колебание заявиха, че истинските потомци на Xxxxxxxxxx всъщност живеят в Хунза, друга от долините на Хиндукуш. През юли 2008 г. принц Xxxxxxxx Xxx Xxx и принцеса Xxxx Атика от Хунза бяха поканени в Скопие, където заявиха, че им се оказва огромна чест да могат да се завърнат в родината си Македония (9). Попитан за този случай, Калампаликис убедено заяви, не без известна ирония, че от психологическа гледна точка сме свидетели на „изместване“.

По същото време едно друго явление на присвояване на миналото се прикрепи към първоначалната идея за възраждането на мита. Тъй като благодарение на новите средства за общуване вече са достъпни много писмени и иконографски документи за калашите, те в крайна сметка, без да го желаят, се превърнаха в символ на борбата на за- падните народи за идентичност в една враждебна ислямска среда. Г-жа Xxxxx разказва, че всяка година получава десетки искания за информация от журналисти, желаещи да опишат народ, който се бори се срещу принудителната смяна на вярата. В контекста на едно интелектуално изграждане на хипотези, които се опитват да разделят хората по света на цивилизовани и варвари (10), „потомците“ на Xxxxxxxxxx Xxxxxx имат все по-голям успех и доказателство за това са многобройните репортажи и материали, качени на интернет сайтове, защитаващи една хомогенна западна идентичност, била тя национална (11) или религиозна (12).

П

Приказни истории и неочаквани интелектуални срещи

ОВТОРНАТА поява на случая на калашите несъмнено се дължи на смущаващите прилики между важните въп- роси за идентичността, зададени още в Походите на

Xxxxxxxxxx (вж. бележка 2) по повод другостта, варварството и асимилацията (13), и проблематиката, която днес откриваме в теориите, близки до тази за „сблъсъка на цивилизациите“, вдъхновена от Xxxxxx Xxxxxxxxxx, където „Другият“ при- надлежи най-вече на ислямския свят. По този повод можем да се запитаме дали намерението на Xxxxxx Xxxxx с филма му Xxxxxxxxxx (2004 г.) не е всъщност да доближи образите на Xxxxxxxxxx Xxxxxx и Xxxxxx X. Xxx, и двамата синове на „военачалници“, опитващи се да довършат започнатото от бащите им завоевание в Близкия изток.

Тази последна форма на присвояване на миналото несъмнено се доближава повече до историческата истина. Какопардо подчертава, че е напълно възможно поне в об- ластта калашите да са последните важни представители на индоевропейските езически култури, предхождащи възхода на монотеистичните религии. Доказателство за това са ритуа- лите им, близки до тези на култовете към Xxxxxx, античен бог в гръцката митология, дошъл от Ориента. Както проличава в случая, типично за илюзиите на идентичността и за националните им разновидности е да разказват приказни истории или да правят неочаквани интелектуални постановки. А тази на Xxxxxxxxxx и Дионис със сигурност не е най-малко изненадващата от всички.

(1) Вероятно днешен Джалалабад в Афганистан, наречен така заради култа към Дионис.

(2) Вж. Xxxxxx, Histoire d’Xxxxxxxxx. L’anabase d’Xxxxxxxxx xx Xxxxx (Историята на Xxxxxxxxxx. Походите на Xxxxxxxxxx Xxxxxx), Minuit, Paris, 1984, книга V, глава I - III. Написан през II в. от н.е., текстът на Xxxxx се смята за най-достоверния разказ за експедициите на Xxxxxxxxxx.

(3) Тоест няколко десетки хиляди долара.

(4) Пак там, книга IV.

(5) Вж. Xxxxxxx X. Xxxxxxxxx, Xxxxxxx X. Cacopardo, Gates of Peristan (Портите на Перистан), Istituto Italiano per l’Africa e l’Oriente, Rome, 2001, и Xxxxxxx X. Xxxxxxxxx, Proceedings of the First International Conference on Language Documentation and Tradition, with a Special Interest in the Xxxxxxx of the Hindu Kush Valleys, Himalayas – Thessaloniki, 7-9 novembre 2007 (Прото- коли от Първата международна конференция за езикова документация и традиция с акцент върху калашите и долините на Хиндукуш, Хималаи

– Солун, 7-9 ноември 2007 г.), предстои да излезе.

(6) Вж. Xxxxxxx Xxxxxxx, The Man Who Would Be King (Човекът, който искаше да бъде крал), 1888, и едноименния филм на Xxxx Xxxxxx (1975).

(7) Вж. Корана, Сура XVIII, 83, 84, 85.

(8) Xxxxx Xxxxxxxxxxxx, Les Grecs et le mythe d’Xxxxxxxxx. Etude psychosociale d’un conflit symbolique à propos de la Macédoine (Гърците и митът за Xxxxxxxxxx. Социално-психологически анализ на символния конфликт за Македония), L’Harmattan, Paris, 2007.

(9) Вж. „Hunza royals visiting Macedonia“ (Кралски особи от Хунза на посещение в Македония), Xxxxxxxxxxxxxx.xxx, 12 юли 2008.

(10) Вж. Xxxxxxx Xxxxxxx, La Peur des barbares. Au-delà du choc des civilisations (Страхът от варварите. Отвъд сблъсъка на цивилизациите), Xxxxxx Xxxxxxx, Paris, 2008.

(11) Подробна информация за калашите е достъпна на сайта Xxxxxxxxxxxxxx.xxx, чиято оригинална американска версия е създадена от Xxxxxx Xxx, бивш велик маг на рицарите на Ку-Клукс-Клан.

(12) И най-вече на различни православни религиозни сайтове.

(13) По този повод трябва да се припомни бунтът в Опис през 324 г. пр. н.е., при който генералите на Xxxxxxxxxx го упрекват, че назначава персийци на най-висшите военни постове.

Le Monde diplomatique

Превод Xxxxx Xxxxxxx

20 МАЙ 2010 - МОНД дипломатик 8

Гарсок, nраâосъguemо u nамemmа

И ГНАСИО Р АМОНЕ

С

дискусия за Втората световна война ре- шил: „Една минута за Xxxxxx и една минута за евреите“.

Франкизмът не беше само войната (по време на която ге- xxxxx Xxxxx де Ляно твърдеше: Трябва да се насади терор, като се избиват без скру- пули и без колебание тези, които не мислят като нас). Франкиз- мът от 1939 до 1975 г. беше преди всичко един авторитарен режим, от най-безмилостните на ХХ век, който използва

ВЕТОВНАТА ПРЕСА, асоциа-

циите за защита на човешките права и най-известните между- народни прависти са изумени. Защо испанското правосъдие,

което през последните години направи толкова много срещу престъпленията спрямо човечеството в различни части на земното кълбо, иска да постави на подсъдимата скамейка Xxxxxxxx Xxxxxx, съдията, който най-добре символизира прилагането на правосъдието в световен мащаб?

Медиите по света напомнят заслугите на този „свръхсъдия“ – незабравимата му роля за арестуването на чилийския диктатор Xxxxxxx Xxxxxxx в Лондон през 1998 г.; разобличаването на жестокости- те, прилагани от военните в Аржентина, Гватемала и други латиноамерикански диктатури; разтурването на Антитерорис- тичните групи за освобождение (GAL) (1) в Испания и даването под съд по този по- вод на тогавашния министър-председател Xxxxxx Xxxxxxxx; опозицията на Xxxxxx срещу нахлуването в Ирак през 2003 г. и дори неотдавнашното му пътуване в Хон- дурас като предупреждение към преврата- джиите там, че за престъпленията спрямо човечеството давност няма.

Като член на Върховния съд Xxxxxxxx Xxxxxx е дал под съд около хиляда акти- висти на организацията ЕТА, поради което десницата внушаваше, че трябва да му се присъди Нобелова награда за мир… Някои негови действия предизвикаха критика, особено затварянето на вестник „Ехин“ на организацията ЕТА, както и нарежданията му за задържане в изолация на обвинените в тероризъм. Някои органи като Комитета против изтезанията към Съвета на Европа искат премахването на този вид задържане. Xxxxxx бе критикуван, че имал прекомерно

желание като „съдия-звезда“ да фигурира на първите страници в медиите.

При всички положения Гарсон по- каза и доказа, че е размирен, независим и непродажен съдия. Затова има толкова противници и е преследван днес от корумпираните по аферата „Гюртел“

(2) и наследниците на франкизма. Във Върховния съд са постъпили три обви- нения срещу него. Първото е по повод на хонорарите, получени за няколко конференции в Ню Йорк под патронажа на банката „Сантандер“. Второто – за- ради нареждането му да се подслушват телефоните в рамките на аферата „Гюр- тел“. Третото, и основно, обвинение е свързано с неговите разследвания за престъпленията на франкизма.

Две ултраконсервативни организации го обвиняват в „злоупотреба“ (3), защото през октомври 2008 г. започнал следствие за „изчезването“ на повече от 100 хиляди републиканци (чиито останки лежат в канавки и ями, без право на достойно погребение), както и за съдбата на 30 хиляди деца, изтръгнати от майките им в затворите (4) и дадени на семейства от средите на победителите по време на франкистката диктатура (1939–1975).

Ако го признаят за виновен, Xxxxxx ще подлежи на отстраняване от работа за период от 10 до 20 години. Това би било срамен акт. В основата си този казус засяга един централен въпрос – какво да се направи днес от символична гледна точка по отношение на Гражданската война (1936–1939)? Административното решение, взето през 1977 г. със Закона за амнистията (който по онова време целе- ше основно да се изкарат от тъмницата стотици затворници от левицата), бе да не се раздава правосъдие и да не се води

никаква политика от гледна точка на па- метта за миналото.

Очевидно 71 години след края на кон- фликта, когато отговорните за него вече ги няма по биологични причини, да се раздаде правосъдие, не означава да се изправят пред съда обвинени в престъпления срещу човечеството. Проблемът не е само съдебен. Това, че той вълнува милиони испанци, означава, че отвъд случая с Xxxxxx става въпрос за правото на морално обезщете- ние на жертвите, за колективното право да пазят спомена, за възможността да се установи официално въз основа на доказани издевателства, че франкизмът беше едно чудовище. И че неговата неприкосновеност е непоносима. Xxxxxx искат да оповестят това на висок глас, да го показват, например в музеи, посветени на Гражданската война, във всенародни възпоминания, да го пишат в учебниците по история и т. н., както се прави в Европа в знак на солидарност с жертвите на нацизма.

Привържениците на „културата на прикриването“ обвиняват Xxxxxx, че искал да отвори кутията на Xxxxxxx и да изправи отново испанците едни срещу други. Настояват, че от другата страна също е имало престъпления. Продължават да не разбират спецификата на франкизма. Държат се като онзи журналист, който с намерението да организира уравновесена

терора планирано и систематично за из- требване на идеоло- гическите си против- ници и за сплашване на цялото население. Това твърдение не е политическо изказване, то е една историческа констатация.

Законът за амнистията доведе до това

„баналното злото“ на франкизма да се покрие с един вид официална амнезия, да се приложи един механизъм, познат в медицината като „несъзнателна слепота“, в този случай колективна, чрез който ини- дивидът изчиства неприятните факти от паметта си, докато един ден те се завръщат с кипеж като изблик на ирационалното.

Точно това поиска да избегне съдията Xxxxxx, като извади на показ злонамере- ната същност на франкизма, за да не се повтори историята. Никога вече.

(1) Организирани и използвани нелегално от Министерството на вътрешните работи в борбата срещу тероризма – бел. пр.

(2) В аферата са замесени важни лич- ности от дясната Народна партия и най-вече бившият ковчежник на Народната партия Xxxx Xxxxxxxx.

(3) Юридически се говори за „злоупотре- ба“, когато една власт издаде резолюция със знанието, че тя е несправедлива.

(4) Xxxxxx Xxxxxx, Irredentas. Las presas políticas y sus hijos en las cárceles franquistas (Неп- рикосновени земи. Политическите затворнич- ки и децата им във франкистките затвори), Planeta, Barcelona, 2002. Вж. документалния филм „Els nensperduts del franquisme“ (Изгубе- ните деца на франкизма) на Xxxxxxxx Xxxxxxxx и Xxxxxx Xxxxx.

Le Monde diplomatique

испанско издание Превод Xxxxx Xxxxx

Издания на Le Monde diplomatique по света

Англоезично пространство. Месечна притурка на Gardian Weekly,

доставянa по абонамент

Аржентина. Месечник, издаван от Capital intellectual Боливия. Двумесечна притурка към El Juguete rabioso България. Двуседмично приложение на вестник Дума

Германия. Месечна притурка на всекидневника Die Tageszeitung Гърция. Седмична притурка на всекидневника Eleftherotypia Египет. Месечно приложение на всекидневника Al-Akhbar Индия. Приложение на месечника Hard News (на английски език) Иран. Месечна притурка към списанието Farough

Йемен. Приложение на списание Аl-Siyyassa Бахрейн. Приложение на всекидневника Al-Wagt Бразилия. Месечник, публикуван от l’Institut Polis Испания. Месечник, издаван от Ediciones Sybermonde

Италия. Месечна притурка към всекидневника Il manifesto

Катар. Приложение към всекидневника Al-Watan

Кипър. Месечно приложение на всекидневника Рolitis

Китай. Приложение към седмичника Ming Pao Weekly (Хонконг) Колумбия. Месечник, публикуван от Tebeo Comunicaciones Кувейт. Месечна притурка към всекидневника Al-Qabas Люксембург. Месечна притурка (на немски език) към всекидневника Tageblatt

Мароко. Месечна притурка към всекидневника Al Sahifa-Le Journal Норвегия. Месечна притурка към всекидневника Morgenbladet Обединени арабски емирства. Приложение на всекидневника Аl- Khaleej (Charjah)

Палестина. Приложение на всекидневника Al-Аyyam Перу. Издание на Altermundo Comunicaciones SAC, Lima Полша. Месечник, издаван от Книги и периодични издания Порто Рико. Притурка към седмичника Claridad Португалия. Месечник, издаван от Campo da Comunicacao

„Монд дипломатик“ ООД Xxxxx Xxxxx Xxxxxx Xxxxxx	„Дума 2008“ ЕООД Xxxxxxx Xxxxxxx Xxxxx Xxxxx
„Монд дипломатик“ започва да излиза на български език през ноември 2004 г. под името „Свят и дипломация“. От ноември 2005 г. българското издание носи сегашното си име. От началото на 2010 г. „Монд дипломатик“ излиза всеки първи и трети четвъртък на месеца като приложение на в. „Дума“.	Вестник „МОНД дипломатик“ Директор проф. д.ф.н. Xxxxx XXXXX Отговорен редактор Xxxx XXXXXXX
Във Франция вестникът се издава от SA Le Monde diplomatique, в което акционери са SA Le Monde, Асоциация Xxxxxx Xxxxxxxx и Асоциацията на приятелите на Monde diplomatique. Директор Xxxxx XXXXXX Xxxxxx редактор Xxxxxxx XXXXXXX	Редактори Xxxx Xxxxxxx Xxxxxxx Xxxxxxx За контакт с българската редакция: София –1784 бул. „Цариградско шосе“ 113 А Вестник „Дума“ (Монд дипломатик – българско издание)
Основател: Xxxxxx XXXXX-XXXX Предишни директори : Xxxxxxxx XXXXX (1954–1972), Xxxxxx XXXXXX (1973–1990), Xxxxxxx XXXXXXX (1990–2008)	тел. x000 0 0000000 e-mail: xxxxx@xxxxx.xx xx.xxxxxxxxxx@xxxxx.xxx xxx.xx.xxxxxxxxxx.xxx

Румъния. Месечник, издаван от Асоциацията Dans le meme bateau Русия. Приложение на месечното издание Россия в глобальной политике

Саудитска Арабия. Приложение на всекидневника Al-Riaydh

Словения. Месечник, издаван от Novinarski Klub Судан. Приложение на всекидневника Аl-Аhdath Сърбия. Приложение на седмичника Nin

Унгария. Месечно издание на дружеството LMD Hungary Финландия. Тримесечно издание, публикувано във вестник Voima Хърватия. Месечник, издаван от дружеството Masmedia

Чили. Месечник, издаван от дружеството Aun Creemos en los Suenos

Швейцария. Месечна притурка (на немски език) към седмичника

Wochen Zeitung

Южна Африка. Приложение към списание Die Vrye Africaan

Южна Корея. Месечник, издаван от дружеството Le Monde & Corea

Към февруари 2009 г. Le Monde diplomatique има 72 международни издания на 25 езика - 46 печатни ( с общ тираж над 2,4 милиона екземпляра) и 26 електронни.

Очаквайте следващия брой на „Монд дипломатик“ на 3 юни 2010 г.

Повече информация: xxx.xxxxx-xxxxxxxxxxxx.xx./int/