Настоящия документ е изготвен по проект BG051PO001-8.1-01-0001 “Подкрепа на Главна дирекция
Идентификация
Наименование на проекта: | “Предварителна оценка на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ за периода 2014–2020 г. |
Договор №: | ДО3-76/26.02.2014 г. |
Възложител: | Министерство на образованието и науката |
Изпълнител/Консултант: | Xxxxxx Xxxx Йист Юроп ЕООД Адрес: гр. София, бул. „Черни връх“ №1 Тел.: (x000 0) 0000 000 Факс: (x000 0) 000 00 00 |
Директор на проекта: | Xxxxxxx Xxxxxxxxx Xxx.: (x000 0) 0000 000 |
Ръководител екип: | Xxxxxx Xxxx Xxx.: (x000 0) 0000 000 |
Дата на подписване на договора: | 26.02.2014 г. |
Дата на започване на изпълнението: | 26.02.2014 г. |
Краен срок на договора: | 26.08.2014 г. |
Вид доклад: | Окончателен доклад |
Дата на изготвяне на доклада: | 12.08.2014 г. |
Настоящия документ е изготвен по проект BG051PO001-8.1-01-0001 “Подкрепа на Главна дирекция
„Структурни фондове и международни образователни програми” в Министерството на образованието и науката за успешното управление на приоритетни оси 3 и 4 на Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз.
Мненията, изразени в оценката са на нейните автори и не е задължително да отразяват позицията на Министерството на образованието и науката
2
За консултанта
XXXXXX Xxxx Ийст Юроп ЕООД (Xxxxxx XXX) е юридическо лице, регистрирано в България през август 2006 г. Компанията е част от европейска група от консултантски и изследователски организации – XXXXXX Xxxx (ECORYS Group), разполагаща с офиси в 10 страни в Европа, както и с представителни офиси в Украйна, Македония, Сърбия и Румъния. Мисията на Екорис СИЮ е да предоставя пълния набор от услуги, предлагани от XXXXXX Xxxx в този регион. Екорис притежава забележителна 80-годишна история и се наложи като една от най- силните европейски компании със своите иновативни, гъвкави и интегрирани многоаспектни решения и подходи, съобразени винаги и изцяло с нуждите на клиентите, както и със спецификата на пазара.
Чрез работата си се стремим да бъдем полезни за обществото като осигуряваме за нашите клиенти в обществения, частния и неправителствения сектор по целия свят уникални перспективи и високо-стойностни решения. Ние ценим нашата и на нашите партньори независимост и почтеност. Служителите ни са експерти, отдадени на работата си, които произлизат от академичните и консултантски среди. Те споделят най-добрите практики в нашите компании.
бул. Черни връх №1 1421 София България
T: 02 815 56 80
Ф: 02 981 60 32
3
СЪДЪРЖАНИЕ
СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ СЪКРАЩЕНИЯ 5
II. ЦЕЛИ И ОБХВАТ НА ОЦЕНКАТА 25
2. Обхват на оценката и ключови въпроси 25
Оценка на външната съгласуваност 32
Оценка на вътрешната съгласуваност 68
Изводи и препоръки 125
Оценка на системата от индикатори 125
Анализ 125
Изводи и препоръки 154
Оценка на бюджета на програмата 155
Анализ 155
Изводи и препоръки 167
Оценка на административния капацитет, управлението, наблюдението и оценката на ОПНОИР 168
Анализ 168
Изводи и препоръки 197
IV. ЗАКЛЮЧЕНИЯ И ПРЕПОРЪКИ 199
Заключения 199
Препоръки 202
V. ПРИЛОЖЕНИЯ 212
Приложение 1: Списък на използваните документи 213
Приложение 2: Списък на участниците в проведените срещи и фокус групи 219
Приложение 3: Резултати от онлайн проучването сред потенциални бенефициенти на програмата, бъдещият УО и членове на Работната група за подготовка на програмата
........................................................................................................................ 222
Приложение 4: Резултати от онлайн проучването сред експерти от ГД СФМОП 223
Приложение 5: Логика на интервенция на програмата 224
Приложение 6: Фишове на индикаторите 225
СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ СЪКРАЩЕНИЯ
БАН | Българска академия на науките |
ГД СФМОП | Главна дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми‖ |
ДАЗД | Държавна агенция за закрила на детето |
ЕК | Европейска комисия |
EС | Европейски съюз |
XXXX | Европейски структурни и инвестиционни фондове |
ЕСФ | Европейски социален фонд |
ИП | Инвестиционен приоритет |
МС | Министерски съвет |
МОН | Министерство на образованието и науката |
НИРД | Научноизследователска и развойна дейност |
ОПАК | Оперативна програма „Административен капацитет‖ 2007–2013 |
ОПДУ | Оперативна програма „Добро управление― |
ОПИК | Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност― 2014–2020 |
ОПНОИР | Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж‖ |
ОПОС | Оперативна програма „Околна среда― |
ОПРР | Оперативна програма „Регионално развитие‖ 2007–2013 и Оперативна програма „Региони в растеж― 2014–2020 |
ОПРКБИ | Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика‖ |
ОПРЧР | Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси― |
ОСР | Обща стратегическа рамка |
ОПТТИ | Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура― 2014–2020 |
ПИК | Политика по изменението на климата |
ПМДР | Програма за морско дело и рибарство 2014–2020 |
ПО | Приоритетна ос |
ПОС | Политика по околната среда |
ПОО | Професионално образование и обучение |
ПРСР | Програма за развитие на селските райони 2014–2020 |
РД | Работен документ |
РЕ | Ръководител на екип |
РМС | Решение на Министерски съвет |
СКФ | Структурните и Кохезионния фонд на ЕС |
СОП | Специални образователни потребности |
СП | Споразумение за партньорство на Република България, очертаващо помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014–2020 г. |
ССА | Селскостопанска академия |
СЦ | Специфична цел |
ТРГ | Тематична работна група |
ТС | Техническа спецификация |
УО | Управляващ орган |
ЦКЗ | Централно координационно звено |
Таблица 1. Връзки между приоритетите на ОПНОИР и ОПРР 50
Таблица 2. Допълване и разграничаване между ОПНОИР и ОПРР 51
Таблица 3: Връзки между приоритетите на ОПНОИР и ОПИК 52
Таблица 4. Допълване и разграничаване между ОПНОИР и ОПИК 52
Таблица 5: Връзки между приоритетите на ОПНОИР и ОПОС 54
Таблица 6. Допълване и разграничаване между ОПНОИР и ОПОС 54
Таблица 7. Връзки между приоритетите на ОПНОИР и ОПТТИ 55
Таблица 8. Допълване и разграничаване между ОПНОИР и ОПТТП 56
Таблица9. Връзки между приоритетите на ОПНОИР и ОПДУ 57
Таблица 10. Допълване и разграничаване между ОПНОИР и ОПДУ 57
Таблица 11: Връзки между приоритетите на ОПНОИР и ОПРЧР 59
Таблица 12. Допълване и разграничаване между ОПНОИР и ОПРЧР 59
Таблица 13: Връзки между приоритетите на ОПНОИР и ПРСР 62
Таблица 14. Допълване и разграничаване между ОПНОИР и ПРСР 63
Таблица 15: Връзки между приоритетите на ОПНОИР и ПМДР 65
Таблица 16. Допълване и разграничаване между ОПНОИР и ПМДР 66
Таблица 17. ПО1 - Съответствие между нужди, ИП, дейности и индикатори 71
Таблица 18. ПО2 - Съответствие между нужди, ИП, дейности и индикатори 74
Таблица 19. ПО3 - Съответствие между нужди, ИП, дейности и индикатори 81
Таблица 20. ПО4 - Съответствие между нужди, ИП, дейности и индикатори 84
Таблица 21. ПО1 – Анализ на дейностите 84
Таблица 22. ПО2 – Анализ на дейностите 87
Таблица 23. ПО3 – Анализ на дейностите 98
Таблица 24. ПО4 – Анализ на дейностите 101
Таблица 25. ПО1 – Анализ на бенефициенти и целеви групи 104
Таблица 26. ПО2 – Анализ на бенефициенти и целеви групи 106
Таблица 27. ПО3 – Анализ на бенефициенти и целеви групи 108
Таблица 28. Принципи, посочени като водещи при избора на операции 109
Таблица 29. Анализ на принципите, посочени като водещи при избора на операции
........................................................................................................................110
Таблица 30. Примери за финансови инструменти в областта на науката и образованието 113
Таблица 31. Препоръки по отношение на темите, които са в обхвата на ОПНОИР 2014–2020 г 116
Таблица 32. Хоризонтални принципи, посочени в регламенти за периода 2014–2020 г. и в Споразумението за партньорство 121
Таблица 33. Съпоставка на хоризонталните принципи в ОПНОИР2014–2020 г. с хоризонталните принципи, залегнали в регламентите на помощта на XXXX за периода 2014–2020 г. и Споразумението за партньорство 123
Таблица 34. Анализ на отразяване на хоризонталните принципи в ОПНОИР 124
Таблица 35.Оценката на уместността и яснотата на системата от индикатори (версия на програмата от май 2014) 128
Таблица 36.Коментар по предложената нова система от индикатори за изпълнение
........................................................................................................................137
Таблица 37.Коментар по предложената нова система от индикатори за резултат ..147 Таблица 38. Сравнение на бюджета на ОПНОИР 2014-2020 г. спрямо този за сходни дейности през програмния период 2007-2013 г. по приоритетни оси 156
Таблица 39. Разпределение на експертите по отдели в ГДСФМОП 171
Таблица 40. Рискове, свързани с административния капацитет за ОПНОИР 2014-2020 г. 184
Таблица 41. Рискове с висок интензитет и тяхното третиране 186
Фигура 1: Дефиниране обхвата на оценката 26
Фигура 2: Подход на оценката 28
Фигура 3: Подходи за предоставяне на средствата по програмата 112
Фигура 4: Възможни области на прилагане на финансови инструменти 113
Фигура 5: Приоритетни области на подкрепа според проведеното онлайн проучване
........................................................................................................................120
Фигура 6: Структура на бюджета на ОП НОИР 2014-2020 по приоритетни оси и по фондове 155
Фигура 7: Разбивка на бюджетните ангажименти по години на ОП НОИР2014-2020 г. в сравнение със съпоставими инвестиции през 2007-2013 г. 158
Фигура 8: Усвояване през 2007-2013 г 159
Фигура 9: Усвояване през 2014-2020 г 159
Фигура 12:Разпределение на отговорите за дела на финансиране по ПО 160
Фигура 13: Органиграма на ГДСФМОП 169
Фигура 14: Натоварване на служителите в ГДСФМОП 173
Фигура 15: Оценка на рисковете 186
Фигура 16: Система за набиране и агрегиране на данни 191
Предварителната оценка на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж― 2014-2020 г. е проведена като част от задължителните дейности по програмирането на оперативната програма. Оценката имаше за цел да подкрепи и способства за подобряване качеството на процеса на програмиране съгласно изискванията на Общия регламент за фондовете от общата стратегическа рамка (1303/2013).
Оценката е финансирана по проект BG051PO001-8.1-01-0001 Подкрепа на Главна дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми‖ в Министерството на образованието и науката за успешното управление на приоритетни оси 3 и 4 на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси‖, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси‖, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз.
Докладът за оценка, от който това резюме е неразделна част, отразява мнението и препоръките на консултанта по последната предоставена версия на текста на оперативната програма от май 2014 г. Анализите в оценката са структурирани съгласно заданието на възложителя и въпросите за оценка в следните глави/оценки:
• Оценка на външната съгласуваност;
• Оценка на вътрешната съгласуваност;
• Оценка на системата от индикатори;
• Оценка на финансовото разпределение на програмата;
• Оценка на административния капацитет;
Оценката съдържа 6 приложения както следва: източници на информация (Приложение 1), проведени срещи и фокус групи (Приложение 2), проведeни онлайн проучвания (Приложения 3 и 4), логика на интервенция на програмата (Приложение 5) и фишове на индикаторите (Приложение 6).
Оценката е осъществена в тясно сътрудничество с възложителя - Главна Дирекция
„Структурни фондове и международни образователни програми― в Министерство на образованието и науката, която е Управляващ орган на оперативната програма. Посредством срещи, онлайн проучвания и фокус групи е отчетено мнението на други ключови заинтересовани страни като: Работната група за подготовка на програмата, дирекции в Министерство на образованието и науката, представители на научни организации, висшето, училищното и предучилищното образование, неправителствени организации и потенциални бенефициенти на програмата. За осъществяването на оценката са използвани количествени и качествени методи за набиране на информация и оценка както следва: кабинетно проучване на документи и данни; интервюта; онлайн въпросници; фокус групи; анализ на заинтересованите
страни; дърво на целите; анализ на логиката на интервенция; сравнителен анализ; анализ на работното натоварване; анализ на рисковете; финансово–правен анализ; SMARTанализ на индикатори и фишове на индикатори.
По-долу представяме основните изводи от направените анализи по темите и въпросите за оценка.
Оценка на външната съгласуваност на програмата
? | Съгласуваност с Европейската стратегическа рамка – принос към Стратегията на ЕС за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж |
Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж― 2014-2020 г. се очаква да има принос към две от целите на стратегията Европа 2020: Цел 2 - Инвестиране на 3% (1,5% цел за България) от БВП в научноизследователска и развойна дейност (НИРД) и Цел 4 – а) Намаляване на 10% (11% цел за България) на преждевременно напусналите училище и б) Увеличаване на 40% (36% цел за България) на дела на 30-34 годишните с завършено висше образование. Програмата подкрепя изпълнението на 5 от 7те водещи инициативи за прилагане на стратегията.
Програмата се очаква да има принос и към ос 7 „Общество на знанието― на Дунавската стратегия. Очаква се оперативната програма да допълва мерките по
„Хоризонт 2020―, като и „Програмата на ЕС за заетост и социални иновации― x
„Еразъм за всички―.
Програмата в недостатъчна степен отразява териториалните аспекти, що се отнася до проблемите с разликите в качеството на образованието в малките и големите населени места и териториалната концентрация на деца от етническите малцинства.
? | Съгласуваност с Националната стратегическа рамка - Национална програма за развитие България 2020, Националната програма за реформи |
Оперативната програма се базира и отразява анализите и мерките, предвидени в Националната програма за развитие и Националната програма за реформи в областта на науката и образованието.
? | Съгласуваност с Европейската нормативна рамка |
Оперативната програма отразява изискванията на основните регламенти за програмния период 2014-2020 и по специално Регламента за общите разпоредби 1303/2013, Регламента за Европейския социален фонд 1304/2013 и Регламента за Европейския фонд за регионално развитие 1301/2013.
? | Съгласуваност с Националната нормативна рамка |
Оперативната програма не противоречи на разпоредбите в националното законодателство по отношение на науката и образованието. Все още предстои разработването или актуализирането на някои закони в тези сфери като Закон за средното образование и Закон за професионалното образование и обучение, които могат да повлияят върху прилагането на някои от предвидените по програмата мерки.
? | Съгласуваност с други секторни програми |
Оперативната програма като цяло взима под внимание повечето от целите и мерките, заложени в европейски и национални секторни стратегически документи, включително: „Комюнике от Букурещ на министрите, отговорни за висшето образование―, „Стратегия за мобилност 2020 за Европейското пространство за висше образование―, „Съобщение от Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите: В подкрепа на растежа и създаването на работни места – програма за модернизиране на системите за висше образование в Европа (2011 г.)―, „Комюнике от Брюж относно засилването на европейското сътрудничество в областта на професионалното образование и обучение за периода 2011—2020 г.―, „Съобщение от Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите: Нов импулс за европейското сътрудничество в професионалното образование и обучение за подкрепа на стратегията „Европа 2020‖―, „Актуализирана национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България 2012-2030 г.―, „Национална стратегия за младежта 2010-2020 г.―, „Национална стратегия за учене през целия живот за периода 2014–2020 г.―, „Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2020―, „Стратегия за превенция и намаляване на дела на отпадащите и преждевременно напусналите образователната система 2013-2020 г.― и „Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012-2020 г.―.
Националната пътна карта за научна инфраструктура е взета предвид, но не е спомогнала за фокусиране на подкрепата тъй като в момента е в процес на актуализация. В процес на разработване са и „Национална стратегия за висше образование― и „Национална стратегия за интелигентна специализация― и
„Национална стратегия за развитие на педагогическите кадри― и „Стратегия за ефективно прилагане на информационни и комуникационни технологии в образованието и науката на Република България 2014–2020 г.―, което е възпрепятствало фокусирането на подкрепата по програмата в тези области.
? | Съгласуваност със Споразумението за партньорство |
Програмата е в съгласие с основните постановки на Споразумението за партньорство. Следните предизвикателства в областта на науката, образованието и иновациите, посочени в Споразумението за партньорство, не са отразени в пълна степен в програмата:
• Създаване и укрепване на партньорства между висшето образование,
предприятията и научните изследвания;
• Повишаване капацитета за управление на научните заведения;
• Създаване на възможности за стажове на изследователи в предприятия;
• Стимулиране на образователните институции да предоставят образователни услуги извън рамките на своята инфраструктура на базата на партньорство с работодатели, държавни и общински институции и други заинтересовани страни;
• Развитие на партньорства между бизнеса и научните среди.
? | Съгласуваност с други оперативни програми |
В процеса на подготовка на програмата и на останалите оперативни програми течеше процес на синхронизиране, разделяне и допълване на подкрепата. В резултат много от въпросите бяха отразени и адресирани. Тези процеси в много по- малка степен продължават и към момента и ще продължат до окончателното одобрение на програмите. В тази връзка и Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж― може да претърпи доуточняващи корекции по отношение на допълването и разграничаването с останалите оперативни програми. Особено необходимо е това по отношение на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност―.
Оценка на вътрешната съгласуваност на програмата
? | Уместност на стратегията на ОПНОИР |
Стратегията на програмата е основана върху проблемите в следните три области: научно-изследователска дейност, висше образование и училищно образование. Стратегията е добре обоснована и мотивирана, като основните слабости са по отношение на необходимост от допълване на анализите и адресиране на всички анализирани проблеми чрез подходящи мерки.
? | • Адекватност на мерките, заложени в програмата и степента, в която ще допринесат за постигане на целите й |
Програмата е разписана в 4 приоритетни оси. Три от осите адресират основните проблеми, дискутирани в стратегията, а четвъртата ос е предвидена за техническа помощ за подкрепа на управлението и изпълнението на програмата.
Първата специфична ос ―Научни изследвания и технологично развитие― е разписана в два инвестиционни приоритета, касаещи подобряване на научната инфраструктура и насърчаване на научно-приложните дейности и връзката наука- бизнес. Двата приоритета и заложените специфични цели отразяват основните нужди. Обосновката на първата специфична цел очертава основните проблеми и
подходи за решаването им, но има нужда от по-добро структуриране и редактиране на текста. Обосновката на втората специфична цел е много по-неясна и поради това и подходите и мерките за нейното адресиране не са достатъчно убедителни. От особено значение за фокусиране на инвестиционния приоритет е наличието на ясна стратегия за разделяне и допълване на подкрепата, която ще бъде предоставена в тази област между Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж― и Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност―.
Втората специфична ос ―Образование и учене през целия живот― е разписана в четири инвестиционни приоритета насочени към (1) намаляване и предотвратяване на преждевременното напускане на училище, (2) подобряване на качеството и достъпа до висше образование, (3) учене през целия живот и (4) подобряване на системите за образование и обучение спрямо пазара на труда. Първият инвестиционен приоритет е добре разписан в три специфични цели, насочени към подобряване на постиженията на децата, обхващане и задържане в училище и подобряване на качеството на образованието. Обосновката на втория инвестиционен приоритет, насочен към висшето образование, също е добре мотивирана като възможности за подобрение има по отношение на третата специфична цел, визираща достъпа до висше образование. Третият инвестиционен приоритет добре очертава проблемите, свързани с квалификацията на заетите в сферата на образованието. Втората специфична цел на приоритета, отнасяща се до продължаващото обучение е необходимо да бъде фокусирана, включително с цел да се избегне дублиране на подкрепа с Оперативна програма „Човешки ресурси‖. Обосновката на четвъртия инвестиционен приоритет се нуждае от фокусиране и допълване на анализа на нуждите. Насърчаването на образование в инженерно- технически и природни специалности не е добре обосновано. Предвидената подкрепа за подобряване на компютърните умения, като цяло, вече е адресирана в предходните инвестиционни приоритети 1 и 2.
Третата приоритетна ос „Образователна среда за активно социално приобщаване‖ е разписана в два инвестиционни приоритета, насочени към активно приобщаване с цел по-добра пригодност за заетост и социално икономическо интегриране на маргинализирани общности. Двете специфични цели на първия инвестиционен приоритет адресират два основни проблема пред приобщаващото образование: включващо образование за деца със специални образователни способности и образователната система, която взема предвид индивидуалните потребности на учащите. Обосновката на втората специфична цел е твърде обща и е възможно да бъде фокусирана върху целодневната организация на учебния процес. Обосновката на втория инвестиционен приоритет посочва основните проблеми, но не е изчерпателна по отношение на предоставяне на конкретна информация за сегрегацията в училищния процес, което в резултат би фокусирало мерките за решаване на проблемите.
Четвъртата приоритетна ос „Техническа помощ‖ е разписана в една специфична цел, покриваща нуждата от укрепване на административния капацитет на управляващия орган и на бенефициентите по програмата. Като цяло основните нужди са очертани както и възможните мерки за тяхното решаване.
? | • Адекватност на определените допустими бенефициенти и целеви групи |
Бенефициентите и целевите групи като цяло са адекватно определени и отговарят на заложените мерки и дейности. Изключение е Министерството на образованието и науката, което е включено като бенефициент по приоритетна ос 1 без неговата роля в мерките за подкрепа на научните изследвания и технологично развитие да е много ясна.
? | Уместност на предложените форми за подкрепа; |
Програмата не предвижда конкретни форми на подкрепа, като очакванията са, че подкрепата ще бъде предоставяна както чрез договори за директно предоставяне на безвъзмездна помощ, така и на конкурентен принцип. Предложените принципи за подбор на операции като цяло са уместни. Два от тях – относно тематичната концентрация и прилагането на хоризонталните принципи са твърде общи и от задължителен характер за всички операции и поради това нямат добавена стойност при избора на операции.
Не се предвижда използване на финансови инструменти. Предвид, че са заложени дейности където има потенциал за прилагане на такива инструменти (стипендии, съвместни инициативи наука-бизнес) е препоръчително да се анализират възможностите за използване на финансови инструменти за някои от мерките.
? | Оценка на интегрирането на хоризонталните принципи • Анализ на степента, в която принципът за равенство и недискриминация е залегнал в програмния документ и степента, в която фигурира в различните части на програмата; • Оценка на потенциалния принос на програмата към насърчаването на равните възможности между половете и недискриминацията; |
В програмата са залегнали основните хоризонтални принципи – „партньорство‖,
„равенство и недискриминация‖, „устойчиво развитие‖, „равенство между половете‖,
„социални иновации‖ и „транснационално сътрудничество‖. Предвижда се принципите да бъдат интегрирани в програмата както чрез конкретни мерки, така и чрез предоставяне на предимство при подбора на проекти. Не са разписани механизми за наблюдение на прилагане на принципите за „устойчиво развитие‖ и
„равенство между половете‖. Предвидените специални проверки за наблюдение на прилагането на принципа за „равенство и недискриминация‖ е възможно да доведат до увеличаване на административната тежест, както за Управляващия орган така и за бенефициентите.
Оценка на системата от индикатори
? | Оценка на уместността и яснотата на системата от индикатори |
Системата от индикатори беше подобрявана и доработвана, както м. xxxxxx XX XXXXX предложи и базови и целеви стойности по повечето от индикаторите. Все още са необходимо уточняване на системата от гледна точка на намаляване на броя на индикаторите за резултат за някои от специфичните цели и ясното им обвързване със специфичните цели. Отправени са специфични бележки.
? | Оценка на реалистичността при количественото изразяване на базовите и целевите стойности на индикаторите |
През м. август 2014 ГД СФМОП предостави нова система от индикатори със заложени базови, междинни и целеви стойности, която все още не е инкорпорирана в текста на програмата. Новата система е коментирана в доклада за оценка, включително заложените стойности. Тъй като заедно със системата от индикатори не беше предоставена информация, относно изчисляване на базовите и целевите стойности, оценката на адекватността на заложените стойности се основава на данни от предишен опит в изпълнение на подобни мерки по ОПРЧР 2007-2013, заложения бюджет по програмата, наличния административен капацитет и информация в самата програма относно естеството на дейностите и целите, които индикаторите измерват. Не по всички индикатори за резултат са заложени базови стойности. Повечето от заложените стойности изглеждат реалистични, предвид на изходната информация, с която се разполага.
? | Уместност на дефинираните етапни цели |
Разделът не беше възможно да бъде разработен тъй като в последният вариант на програмата от май 2014 не са идентифицирани етапни цели.
Оценка на разпределението на бюджета
? | Последователност и обоснованост на разпределението на бюджетните средства спрямо целите на програмата |
Бюджетът на оперативната програма е разпределен между образование и учене през целия живот, (съответно 36,1 за приоритетна ос 2 и 18,4% за приоритетна ос 3) и научни изследвания и технологично развитие (приоритетна ос 1 – 41,4). За техническа помощ са заделени 4,1% от финансовия ресурс по програмата.
За подобряването на образованието и ученето през целия живот (приоритетна ос 2) с предвидените над 200 млн. евро европейско финансиране предвид високата приоритетност на образованието за постигането на интелигентния растеж в дългосрочен план, увеличението от 5%, което на практика се изразява в намаление
в реално изражение, изглежда недостатъчно. Друг важен въпрос е свързан и с разпределението на средствата между цялото многообразие от дейности, обхванати в тази приоритетна ос, за което, на този етап, няма информация. Необходимо е да се представи и информация относно начина, по който ще бъде спазено изискването за фокусиране на поне 60% от всички средства по ЕСФ в рамките на най-много 5 инвестиционни приоритета.
За постигането на поставените цели във връзка с приобщаването към образованието (приоритетна ос 3) са заделени 107 млн. евро европейско финансиране. Този ресурс е значително по-малък от финансирането по аналогични дейности през 2007-2013 г. по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси―.
? | Последователност и обоснованост на разпределението на бюджетните средства спрямо изискванията на регламентите (интегриран подход, фокусиране на интервенциите, финансов инженеринг и др.) |
Разпределението на бюджетните ангажименти по години не крие риск от автоматична загуба на средства дори и при допускане за профил на усвояване по програмата, който е сходен на аналогични дейности по ОП РЧР 2007-2013.
Във варианта на програмата от август 2014 г. няма изложена финансова обосновка, което не позволява да се оцени изпълнението на изискването относно тематичната концентрация.
? | Анализ на дела от финансовия ресурс, насочен към области със стратегическо значение и на степента, в която средствата са насочени директно към идентифицираните в социално-икономическия анализ потребности и предизвикателства |
Оперативната програма ще способства постигането на следните приоритети на Националната програма за развитие:
1. Подобряване на достъпа и повишаване на качеството на образованието и обучението и качествените характеристики на работната сила.
2. Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване.
5. Подкрепа на иновационните и инвестиционни дейности за повишаване на конкурентоспособността на икономиката.
Финансовото разпределение в Споразумението за партньорство, предполага за тематични цели 1, 91 и 10 да бъдат изразходени общо 23% от всички европейски средства 2 , което е по-ниско, но съпоставимо на заложените общо 28% за аналогичните приоритети в Националната програма за развитие.
1 Към Тематична цел 1 трябва да бъдат отчетени и заделените средства по Оперативна програма
„Иновации и конкурентоспособност―
2 С изключение на тези по ЕЗФРСР и ЕФМДР, за които все още няма финансово разпределение в абсолютни стойности.
Оценка на административния капацитет, управлението на програмата, наблюдението и оценката
? | Адекватност на структурата за управление |
През юни 2014 Главна дирекция ―Структурни фондове и международни образователни програми― в Министерство на образованието и науката е преструктурирана, като са добавени нови звена във връзка с функциите, които дирекцията ще поеме като управляващ орган на оперативната програма.
Структурата е адекватна на новите отговорности на дирекцията. Отдел „Управление на риска и контрол― би трябвало да бъде на подчинение директно на главния директор, за да се осигури независимостта на експерта по нередности.
? | Адекватност на човешките ресурси и на административния капацитет за управление на програмата |
Предвижда се управляващият орган да работи с 87 експерта. Анализите показват, че предвидените човешки ресурси не са адекватни на отговорностите за отдели
„Програмиране и договаряне―, „Финансово планиране, счетоводна отчетност и плащания― и „Управление на риска и контрол―. За първите два отдела е необходими допълнителен човешки ресурс. За намаляване натоварването на отдел „Управление на риска и контрол― е препоръчително да бъде премахнат предварителният контрол върху обществените поръчки на бенефициентите или да се въведе праг, над който да бъде осъществяван такъв контрол.
Служителите притежават опит в управление на фондове на Европейския съюз и имат възможност да получават обучение. Съществува опит в разработване на процедури и наръчници. Работата по разписване на системите за управление и контрол е започнала.
Текучеството в дирекцията е малко и служителите като цяло са удовлетворени от работата в ГДСФМОП, но тяхната по-добра мотивация ще повиши административния капацитет на дирекцията.
Основен проблем пред изпълнението на програмата се оказват недостатъчните технически средства, с които разполага дирекцията. Вече е стартирана поръчка за доставка на оборудване.
? | Капацитет на бенефициентите на програмата и предвидените мерки за неговото укрепване |
Голяма част от потенциалните бенефициенти по програмата вече имат изграден капацитет на базата на изпълнени проекти в настоящия програмен период. Въпреки това, както управляващият орган, така и бенефициентите считат, че е необходима подкрепа и през настоящия програмен период. Тази подкрепа ще се изразява в провеждане на обучения и разяснителни срещи, провеждане на информационни
кампании и предоставяне на достъпна, ясна и навременна информация. Намаляване на административната тежест за бенефициентите също се очаква да допринесе за ефективно изпълнение на програмата.
? | Пригодност на етапните цели от гледна точка на адм. капацитет (като се направи връзка с анализа на заложените етапни цели) |
Към момента етапните цели на програмата са в процес на разработване. За целите на анализа са разгледани възможни рискове за успешно изпълнение на програмата, свързани с административния капацитет и на тази база са дефинирани възможни подходи за избягване на рисковете.
? | Пригодност на процедурите за управление, мониторинг и оценка на програмата и за събирането на данни за изпълнение на програмата. |
На база на натрупания до момента опит като междинно звено по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси―, експертите от управляващия орган на новата Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж― предвиждат, че основните проблеми по отношение на системата за мониторинг ще са свързани с качество на подаваната информация на ниво проект, качество на обработваната информация на ниво схема/ приоритетна ос (възможност за агрегиране на данните и информацията), използване на набраните данни от система за мониторинг за изготвяне на анализи за изпълнението на програмата и ефективното използване на индикаторите за целите на наблюдение и оценка.
За преодоляване на горните проблеми се очаква Управляващият орган да разпише в системите за управление и контрол стройна система за наблюдение. За улесняване на процесите на мониторинг в голяма степен се разчита и на подобренията, които ще бъдат направени в централизираната Информационна система за управление и наблюдение. В допълнение за осигуряване на всеобщо разбиране за значенията на индикаторите и начините за тяхното измерване както част от настоящата оценка е разработен формат на фишове на индикатори (Приложение 6).
? | Адекватност на Плана за оценка и формулиране на препоръки |
Планът за оценка на оперативната програма все още не е изготвен. Поради това в рамките на предварителната оценка не беше възможно да бъде прегледан.
С цел да се отговори на техническата спецификация на възложителя и с цел предварителната оценка да е полезна в процеса на подготовката на Плана за оценка на програмата, бяха предоставени насоки за подготовка на плана, които се базират на изискванията на регламентите за периода 2014-2020 г. и насоките на Европейската комисия относно мониторинг и оценка и изработване на план за провеждане на оценките.
Изводи и препоръки
Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж― 2014–2020 отразява в голяма степен целите и приоритетите на основните европейски и национални стратегически документи в областта на науката и образованието, включително основните цели на стратегията Европа 2020.
Възможно е по-ясно отразяване в текста на програмата на разписаните цели в Споразумението за партньорство по отношение на партньорства между висшето образование, предприятията и научните изследвания и подобряване капацитета за управление на научните институти.
Разграничаването и допълването с някои от останалите оперативни програми и по- специално с Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност―, предстои да бъде уточнено.
Програмата все още в недостатъчна степен адресира териториалните аспекти по отношение на качеството на образованието в малките и големите населени места.
Някои основни национални стратегически и нормативни документи са в процес на подготовка или в процес на актуализация, което в известна степен затруднява фокусирането на предвижданата подкрепа по оперативната програма.
Анализите в стратегията на програмата посочват основните проблеми в три основни области – наука, висше и училищно образование. Включването на допълваща информация би подобрило пълнотата на анализите ще способства формулиране на по-целенасочени мерки. Не всички идентифицирани проблеми са адресирани с конкретни подходи за тяхното решаване.
Логиката на интервенция на програмата е изградена в 3 основни приоритетни оси - науката и технологичното развитие, училищното и висше образование и социалното приобщаване в образованието на уязвими групи.
Определените инвестиционни приоритети са адекватно подбрани и като цяло добре фокусирани чрез разписаните специфични цели. Анализите и представянето на нуждите особено по отношение на специфичните цели, касаещи връзката между наука, образование и бизнес (Инвестиционен приоритет 2 на Приоритетна ос 1, Инвестиционен приоритет 4 на Приоритетна ос 2) могат да бъдат подобрени.
Дейностите по повечето от приоритетите са уместни. Не са разписани достатъчно адекватни дейности, които да адресират нуждите от по-добро сътрудничество между науката и бизнеса и подобряване на възможностите за реализация на завършилите висше образование. Дейностите по Приоритетна ос 2 са твърде многобройни и могат да се обобщят.
Бенефициентите и целевите групи като цяло са уместни и отговарят на заложените цели и дейности.
Основните хоризонтални принципи са отразени в програмата. Необходимо е добавяне на информация по отношение на наблюдението на прилагането на принципите за „устойчиво развитие― и „равенство между половете―. Наблюдението на прилагането на принципа за „равни възможности и превенция на
дискриминацията― чрез допълнителни проверки би довело до увеличаване на административната тежест.
Размерът на заделените средства като цяло е недостатъчен. Заделените средства за образование, приобщаване към образование и учене през целия живот в реално изражение са по-малки в сравнение с предходния програмен период. Заделените средства за техническа помощ е вероятно да се окажат недостатъчни да се осигури успешното управление и изпълнение на програмата. Разпределението на бюджетните ангажименти по години крие риск от автоматична загуба на средства и е необходимо да бъде преразгледано. Във варианта на програмата от май 2014 г. няма изложена финансова обосновка, което не позволява да се оцени изпълнението на изискването относно тематичната концентрация.
Системата от индикатори беше прецизирана и значително подобрена спрямо първоначалния си вариант. Въпреки това се очакват редакции в някои от индикаторите. Не по всички индикатори за резултат са заложени базови стойности. Повечето от заложените стойности изглеждат реалистични, предвид на изходната информация, с която се разполага. Все още не е разработена рамката за изпълнение и поради това не е осъществена оценка на етапните цели. Отправени са специфични препоръки по отношение на индикаторите за всяка от приоритетните оси.
Като цяло наличните човешки ресурси и структура на Управляващия орган са адекватни на отговорностите по управление на програмата. За три от отделите е вероятно да възникнат затруднения поради недостиг на експерти. Преодоляването им ще изисква осигуряване на допълнителен ресурс или намаляване на натоварването.
Служителите притежават опит в управление на фондове на ЕС и имат възможност да получават обучение. Съществува опит в разработване на процедури и наръчници. Основни затруднения към момента се изпитват поради недостиг на технически средства. Но този проблем се очаква да бъде решен с доставка на оборудване, която вече е стартирала.
Голяма част от потенциалните бенефициенти по програмата вече имат изграден капацитет на базата на изпълнени проекти в настоящия програмен период. Въпреки това е необходима подкрепа и през програмния период 2014-2020.
Основните проблеми по отношение на системата за мониторинг се очаква да са свързани с качество на подаваната информация на ниво проект, качество на обработваната информация на ниво схема/ приоритетна ос (възможност за агрегиране на данните и информацията), използване на набраните данни от система за мониторинг за изготвяне на анализи за изпълнението на програмата и ефективното използване на индикаторите за целите на наблюдение и оценка. Тези проблеми се очаква да бъдат взети предвид при разписването на системата за мониторинг и разработването на плана за оценки.
Основните препоръки, които са отправени са следните:
• Да се потърси по-голям принос на програмата по отношение на териториалното сближаване;
• Да се потърси възможност за по-пълно отразяване на някои от мерките на Споразумението за партньорство, свързани с подобряване на връзката наука- бизнес и подобряване управлението на научните институти;
• Да се изчистят спорните моменти по отношение на разграничаването и допълването с някои от останалите оперативни програми и по-специално с Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност‖;
• Да се разширят анализите в някои аспекти на стратегическата част и по отношение на някои от обосновките на специфичните цели;
• Да се окрупнят някои дейности и да се прецизира формулировката на други;
• Предвид на заложените дейности за кредитиране на висшето образование, както и възможностите за съвместни инициативи бизнес–наука и бизнес– висше образование е препоръчително да се анализират възможностите и предимствата от използването на финансови инструменти;
• Да се добави информация, как ще се наблюдава прилагането на принципите за „устойчиво развитие― и „равенство между половете― и да се прецени отново удачността на подхода за наблюдение на принципа за „равенство и недискриминация‖;
• Да се уеднаквят сумите в ОПНОИР и Споразумението за партньорство;
• Да се допълни информация относно изпълнението на изискването за концентрация на поне 60% от бюджета на програмата в най-много 5 инвестиционни приоритета;
• Да се премахне заделения за техническа помощ резерв за изпълнение, като той се разпредели по останалите приоритетни оси на програмата, за да не се допуска противоречие с чл. 22 (1) от Общия регламент за ЕСИФ.
• УО да обмисли възможността, при наличие на интерес и достатъчен обем на заделените за тях средства, дейностите по ЕСФ, свързани с транснационално сътрудничество, да бъдат обособени в отделна приоритетна ос.
• Да се преработят/отпаднат някои от индикаторите и във фишовете на индикаторите да се направят необходимите уточнения относно тяхното значение и начина на измерване;
• Да се заложат базови стойности по всички индикатори за резултат. Да се преразгледат някои от заложените целеви стойности.
Препоръките по отношение на административния капацитет не касаят текстове на програмата, а изпълнението и управлението й. Основните от тях включват:
• Отделът по управление на риска и контрол, който включва и служителя по нередности, да бъде на директно подчинение на главния директор на ГДСФМОП, а не на заместник-директор.
• Осигуряване на адекватни ресурси спрямо отговорностите на отдели
„Програмиране и договаряне―, „Финансово планиране, счетоводна отчетност и плащания― и „Управление на риска и контрол―.
• Осигуряване на необходимите технически средства за управление и изпълнение на програмата.
• Възможно най-бързо стартиране на обучения, свързани с новите отговорности като УО.
• Разработване на атрактивен пакет за стимулиране и възнаграждение на експертите с цел повишаване тяхната мотивация.
• Въвеждане на „контактна точка― за бенефициенти в Наръчника за изпълнение на проекта, с ясно определени лица, отговорности и срокове за отговор на въпроси.
• Изграждане на система за събиране и агрегиране на данни за индикатори, в която са определени задачите и сроковете на всички нива на мониторинг (бенефициент, конкретен бенефициент, отдели в УО)
Предварителната оценка на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж― 2014-2020 г. (ОПНОИР) е осъществена в периода февруари- август 2014 г. от екип от експерти на партньор Екорис Саут Ийст Юроп ЕООД, съгласно договор с Министерство на науката и образованието (МОН).
Настоящият доклад представлява заключителен доклад от оценката и отразява мнението и препоръките на консултанта по последната предоставена версия на текста на ОПНОИР 2014-2020 г. от май 2014 г.
Анализите са структурирани съгласно заданието на възложителя и въпросите за оценка в следните глави/оценки:
• Оценка на външната съгласуваност;
• Оценка на вътрешната съгласуваност;
• Оценка на системата от индикатори
• Оценка на бюджета на програмата;
• Оценка на административния капацитет, управлението на програмата, наблюдението и оценката.
Приложенията съдържат допълнителна информация относно използвани източници на информация (Приложение 1), проведени срещи и фокус групи (Приложение 2), проведени онлайн проучвания (Приложения 3 и 4), логика на интервенция на програмата (Приложение 5) и фишове на индикаторите (Приложение 6).
1. Цели на оценката
Посочените в техническата спецификация на Възложителя цели на поръчката са следните:
Основна цел | Подкрепа и подобряване на качеството на процеса на програмиране на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж― (ОПНОИР) за периода 2014 – 2020, съгласно изискванията на предложението за Регламента за общоприложимите разпоредби за фондовете от общата стратегическа рамка (Регламент (ЕС) № 1303/2013). |
Специфични цели | • Осигуряване на ориентиран към резултатите, добре структуриран програмен документ • Осигуряване на съответствието на стратегията и целите на ОПНОИР спрямо идентифицираните национални потребности • Оценка на съгласуваността на ОПНОИР с другите национални и Европейски политики и инструменти • Изследване на съотношението между очаквани резултати и наличния ресурс • Формулиране на препоръки за подобряване качеството и дизайна на ОПНОИР • Гарантиране на правилното прилагане на хоризонталните принципи на ЕС в областта на равните възможности, равен достъп, недискриминация, устойчиво развитие в т.ч. изискванията, свързани с екологичната оценка на планове и програми. |
Оценката е проведена като част от задължителните дейности по програмирането на ОПНОИР 2014-2020 г. и представлява неразделен елемент от проекта на оперативната програма.
2. Обхват на оценката и ключови въпроси
За постигане на целите на поръчката са изпълнени специфични дейности, които обхващат посочените на Фигура 1 групи от теми.
Изготвяне на искане за преценяване на необходимостта и обхвата за ЕО на ОПНОИР и оценка на съвместимостта
Оценка на външната съгласуваност на програмата
Изготвяне на окончателен доклад за предварителна оценка на ОПНОИР
Оценка на вътрешната съгласуваност на програмата
Оценка на системата от индикатори и бюджета
Оценка на административния капацитет, управлението, наблюдението и оценката на ОПНОИР
Предварителна оценка на Оперативна програма за наука и образование за интелигентен растеж за периода 2014 – 2020 г.
Формулиране на препоръки за подобряване качеството и дизайна на оперативната програма
Изследване на съотношението между очаквани резултати и наличния ресурс
Да се оцени съгласуваността на оперативната програма с другите национални и eвропейски политики и инструменти |
Осигуряване на съответствието на стратегията и целите на оперативната програма спрямо идентифицираните национални потребности Осигуряване на ориентиран към резултатите, добре структуриран програмен документ Гарантиране правилното прилагане на хоризонталните принципи |
Фигура 1: Дефиниране обхвата на оценката
Съответните групи от теми са оценени посредством въпроси за оценка, дефинирани за всяка група. Таблицата по-долу представя въпросите на оценката.
Тематична област | Ключови въпроси |
Анализ на външната съгласуваност на програмата | • Съгласуваност с Европейската стратегическа рамка - Принос към стратегията на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. • Съгласуваност с Националната стратегическа рамка - Национална програма за развитие България 2020, Националната програма за реформи. • Съгласуваност с Европейската нормативна рамка; • Съгласуваност с Националната нормативна рамка; • Съгласуваност с други оперативни програми; • Съгласуваност с други секторни програми; • Съгласуваност със Споразумението за партньорство. • Изпълнение на предварителните условия, заложени в приложение 4 към Общия регламент за фондовете по Общата стратегическа рамка (ОСР); |
Анализ на вътрешната съгласуваност на програмата | • Уместност на стратегията на ОПНОИР; • Уместност на предложените форми за подкрепа; • Адекватност на мерките, заложени в програмата и степента, в която ще допринесат за постигане на целите й; • Адекватност на определените допустими бенефициенти и целеви групи; • Оценка на интегрирането на хоризонталните принципи. |
Анализ на системата от индикатори и бюджета на програмата | • Оценка на уместността и яснотата на системата от индикатори; • Оценка на реалистичността при количественото изразяване на базовите и целевите стойности на индикаторите; • Уместност на дефинираните етапни цели; • Оценка на бюджета на програмата: - Последователност и обоснованост на разпределението на бюджетните средства спрямо целите на програмата; - Последователност и обоснованост на разпределението на бюджетните средства спрямо изискванията на регламентите (интегриран подход, фокусиране на интервенциите, финансов инженеринг и др.); - Анализ на степента, в която средствата са насочени директно към идентифицираните в социално- икономическия анализ потребности и предизвикателства; - Анализ на дела от финансовия ресурс, насочен към области със стратегическо значение. |
Анализ на административния капацитет, управлението на програмата, наблюдението и оценката | • Адекватност на структурата за управление; • Адекватност на човешките ресурси и на административния капацитет за управление на програмата; • Капацитет на бенефициентите на програмата и предвидените мерки за неговото укрепване; • Пригодност на етапните цели от гледна точка на административния капацитет (като се направи връзка с анализа на заложените етапни цели); • Пригодност на процедурите за управление, мониторинг и оценка на програмата и за събирането на данни за изпълнение на програмата; • Адекватност на Плана за оценка и формулиране на препоръки (при необходимост). |
Оценката е осъществена в тясно сътрудничество с възложителя - Главна дирекция
„Структурни фондове и международни образователни програми‖ (ГДСФМОП) в МОН, която е Междинно звено по ОПРЧР 2007-2013 г. Същата дирекция с решение на Министерски съвет 792 от 17.12. 2013 г. е определена за УО на ОПНОИР 2014- 2020 г.
Използваният подход е илюстриран схематично на фигурата по-долу.
Европейска стратегическа рамка
Заинтересовани страни
Национална стратегическа рамка
Европейска нормативна рамка
външна
Национална
нормативна рамка
Оценка на хоризонталните
принципи вътрешна
Предишен опит и научени уроци
ОПНОИР 2014-2020
Оценка на системите за управление и контрол и на административния капацитет
съгласуваност
Оценка на индикаторите
съгласуваност
Експертен екип
експертиза, методи и инструменти за оценка
Други секторни програми
Други оперативни програми
Подходът за осъществяване на оценката предполага едновременно набиране на информация за различни елементи на оценката. Така например проведените интервюта, онлайн проучвания и фокус групи засягаха по няколко от темите на оценката.
Използвани са следните методи за набиране и анализ на информация:
Кабинетно проучване на национални и европейски стратегически и нормативни документи, годишни доклади за изпълнение на други оперативни програми за периода 2007-2013 по които са финансирани мерки, подобни на мерките предвидени
в ОПНОИР 2014-2020, доклади от оценки, насоки на ЕК за новия програмен период и др. Списък на използваните документи е даден в Приложение 1 към настоящия доклад.
Анализ на заинтересованите страни - беше осъществен още със стартиране на оценката и включен във встъпителния доклад, за да осигурим, че основните заинтересовани страни ще бъдат консултирани и тяхното мнение ще бъде адекватно отразено в оценката.
Интервюта с експерти от ГДСФМОП, други дирекции и отдели в МОН, членове на създадената Работната група за разработване на програмата. Списък на проведените срещи е даден в Приложение 2 към настоящия доклад.
Онлайн въпросник до настоящи бенефициенти по ОПРЧР 2007-2013 г., които изпълняват проекти по мерки за образование с междинно звено МОН, потенциални бенефициенти по ОПНОИР 2014-2020 г. (включително научни институти, висши училища, училища, детски градини, работодатели, браншови организации, общини, читалища, НПО), членове на Работната група за подготовка на програмата и експерти в ГДЕФМПП. Въпросникът, посредством уеб базираната платформа www.checkmarket.com, беше разпратен до 1206 респондента. Получени бяха 190 отговора (15,8%). От отговорилите 58% са потенциални бенефициенти на програмата, 22% са от ГДСФМОП и 20% представители на РГ за подготовка на програмата, както е посочено в таблицата по-долу.
Отговорили | Total | % of responses | % |
1 Потенциален бенефициент на ОПНОИР 2014 -2020 | 111 | 58 % | |
2 Управляващ орган на ОПНОИР 2014-2020 | 41 | 21 % | |
3 Член на работната група за разработване на ОПНОИР 2014-2020 (извън посочените по-горе) | 39 | 20 % | |
Total respondents: 191 Skipped question: 0 | |||
0% | 20% | 40% | 60% | 80% |
Резултатите от въпросника са използвани като допълваща анализите информация, където е подходящо и са представени в Приложение 3 към настоящия доклад.
Онлайн въпросник до ГДСФМОП. Въпросникът, посредством уеб базираната платформа www.checkmarket.com, беше изпратен до всички служители в ГДСФМОП (80 експерта) и имаше за цел да набере информация, която да подкрепи анализите и оценката на административния капацитет за управление и изпълнение на ОПНОИР 2014-2020 г. На анкетата отговориха 56 експерта (68%). Разпределение на отговорилите по отдели е представено в таблицата по-долу.
Отдел* | Брой експерти в отделите | Отговорили (брой) | % на отговорилите |
1 Отдел "Анализи, планиране и предоставяне на БФП" | 9 | 8 | 89 |
2 Отдел "Техническа верификация" | 17 | 10 | 59 |
3 Отдел "Финансова верификация" | 19 | 13 | 68 |
4 Отдел "Финансово планиране, счетоводна отчетност и плащания" | 6 | 2 | 33 |
5 Отдел "Регионално управление на проекти" | 23 | 19 | 83 |
6 Отдел "Управление на качеството" | 5 | 2 | 40 |
7 Други (директор, заместник главен директор, специалист), моля отбележете. | 3 | 2 | 67 |
Общо | 82 | 56 |
* Структура на дирекцията по време на провеждане на допитването. От края на май 2014 е приета нова структура, която е коментирана по-долу в анализите.
Отговорите на въпросника са представени в Приложение 4.
Фокус група с представители на работната група за подготовка на програмата, на която беше обсъдено фокусирането и приоритизирането на инвестициите по Приоритетна ос (ПО) 1, ПО2 и ПО3 на програмата.
Фокус група с бенефициенти на ОПРЧР 2007-2013 г., които изпълняват проекти по мерки, свързани с образование и администрирани от МОН като междинно звено. На фокус групата бяха обсъдени административния капацитет и възможности за намаляване на административната тежест на базата на опита от изпълнението на проекти в настоящия програмен период.
Списък на участниците във фокус групите е представен в Приложение 2.
Експерти от екипа оценители участваха в заседания на Работната група за разработване на ОПНОИР 2014-2020 г.
Анализ на логиката на интервенция беше използван при оценка на външната съгласуваност на програмата с основни стратегически документи и при оценка на вътрешната логика на програмата. В Приложение 5 е представена логиката на интервенция на програмата по приоритетни оси.
Финансово правният анализ, който включва елементи на финансовото планиране и анализ на нормативните изисквания относно бюджета, заложени в регламентите и Споразумението за партньорство за следващия програмен период, беше използван за оценка на заложените финансови параметри в програмата.
Сравнителен анализ (benchmarking) с референтни стойности от настоящия програмен период е използван при оценка на разпределението на бюджета на ОПНОИР 2014- 2020 г.
При оценката на индикаторите е използвана концепцията за SMART индикатори, като е направен SMART анализ.
С цел улесняване използването на индикаторите са разработени формати на фишове на индикаторите, където следва да се попълни информация относно вида на индикатора и неговото значение, както и методи и източници на данни за измерване. Фишовете на индикаторите са представени в електронен формат в Приложение 6.
При оценка на административния капацитет за управление и изпълнение на ОПНОИР 2014-2020 г. е използван анализ на работното натоварване (workloadanalysis) на ГДСФМОП в качеството и на междинно звено по ОП РЧР 2007- 2013 г., самооценка на капацитета и нуждите както и анализ на рисковете, свързани с административния капацитет.
Оценка на външната съгласуваност
Анализът на външната съгласуваност представя връзката между ОПНОИР2014- 2020 г. и основни европейски и национални стратегически и нормативни документи. Направен е коментар на това доколко програмата подходящо отразява основните цели и изисквания на националната и европейска стратегическа и нормативна рамка и до каква степен програмата ще допринесе за постигане на целите на стратегията
„Европа 2020―. Като част от външната съгласуваност е извършен преглед на изпълнението на предварителните условия, посочени в Приложение 4 към Общия регламент за фондовете по ОСР.
? | Съгласуваност с Европейската стратегическа рамка – принос към Стратегията на ЕС за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж |
Европа 2020 и 7-те водещи инициативи за реализация на стратегията
Основният принос на ОПНОИР 2014–2020 г. към стратегията „Европа 2020― се очаква да бъде по отношение на постигане на 2-ра и 4-та цел на стратегията, а именно:
Цел 2 - Инвестиране на 3% (1,5% цел за България) от БВП в научноизследователска и развойна дейност (НИРД). За постигане на целта ОПНОИР предвижда средствата по програмата да се използват като допълваща инвестиция към „бюджетното портфолио‖ на изследователския сектор в България. Предвиждат се и мерки за подобряване на научната инфраструктура и развитие на иновационния потенциал и връзките между науката и бизнеса, с което да се получи синергичен ефект по отношение на развитие на НИРД в страната.
Цел 4:
• Намаляване на 10% (11% цел за България) на преждевременно напусналите училище. ОПНОИР предвижда мерки за превенция на ранното отпадане от училище, за подобряване на достъпа до образование на деца със специални образователни потребности (СОП), включително деца от етнически малцинства. Предвидените мерки за повишаване качеството на образованието и индивидуален подход към потребностите на учащите с подкрепа и участие на родителите също се разглеждат като ключови за намаляване на преждевременното напускане на училище.
• Увеличаване на 40% (36% цел за България) на дела на 30-34 годишните с завършено висше образование. ОПНОИР 2014–2020 предвижда мерки, насочени към подобряване на системата на висше образовани чрез преструктуриране и подобряване на управлението, подобряване на образователния продукт и на качеството на образованието и предоставяне на
по-големи възможности за достъп до образование на лица с ограничени финансови възможности и хора с увреждания. Планираните мерки целят да повишат привлекателността и престижността на образованието и да подобрят достъпа до системата за уязвими групи.
По отношение на седемте водещи инициативи за реализация на стратегията 3 , ОПНОИР подкрепя дейности в обхвата на следните инициативи:
• Програма в областта на цифровите технологии за Европа – пети стълб (изследвания и иновации) и шести стълб (подобряване на цифровата грамотност и умения) чрез предвидената подкрепа в областта на научните изследвания и подкрепата за по-широко въвеждане на цифровите технологии в образователния процес;
• Съюз за иновации – по отношение на насърчаването на иновациите и връзката наука-бизнес;
• Младежта в движение – по отношение на подкрепата за студенти и млади преподаватели;
• Програма за нови умения и работни места – по отношение на промяна и адаптация на учебни програми и съдържание към промените в средата за трудова реализация и предизвикателствата на глобалното общество и разширяване на възможностите за практическо обучение и развитие на условията за учене през целия живот.
• Европейска платформа срещу бедността – по отношение на провеждане на политики в областта на образованието и младежта.
С останалите две инициативи (Европа за ефективно използване на ресурсите, Индустриална политика за ерата на глобализацията) програмата има индиректна връзка що се касае до осигуряването на възможност за финансиране на изследвания в областите на инициативите.
Текстът на ОПНОИР2014–2020се позовава на стратегията „Европа 2020― и водещите инициативи за нейното прилагане.
Териториален дневен ред 2020;
―Териториален дневен ред на Европейския съюз 2020‖, поставя като основна цел постигане на „териториално сближаване за по-хармонизирани и балансирани условия в Европа‖. Препоръчва се териториално сближаване на общоевропейско ниво, трансгранично и транснационално, междурегионално в дадена страна и вътрешно-регионално в отделните райони. Предвижда се въвеждане на принципите на териториалното сближаване в националните интегрирани политики за развитие и по отношение на пространственото планиране.
3Програма в областта на цифровите технологии за Европа, Съюз за иновации, Младежта в движение, Европа за ефективно използване на ресурсите, Индустриална политика за ерата на глобализацията, Програма за нови умения и работни места, Европейска платформа срещу бедността
Раздел 4 на ОПНОИР 2014–2020 г. разглежда Интегриран подход за териториално развитие, в който във версията на програмата от май 2014 е отбелязано, че програмата ще финансира участие в проекти по приоритетна ос 7, посветена на развитие на общество основано на знанието на Дунавската стратегия. Частта за интегрираните териториални инвестиции преповтаря текстовете от Споразумението за партньорство като посочва, че предвидените мерки за инфраструктура в областта на образованието ще бъдат допълнение от меки мерки, финансирани по линия на ОПНОИР.
Програмата в недостатъчна степен адресира териториалните аспекти, що се отнася до проблемите с разликите в качеството на образованието в малките и големите населени места и териториалната концентрация на деца от етническите малцинства.
Стратегия на ЕС за Дунавския регион
ОПНОИР 2014–2020 г. адресира Приоритетна ос 7 „Общество на знанието― - изследвания, образование и информационни и комуникационни технологии на Дунавската стратегия. Програмата ще подкрепи осъществяване на транснационални проекти със страните от Дунавския регион в тези сфери.
Хоризонт 2020
„Хоризонт 2020― ще наследи програмите на ЕС в областта на научните изследвания и иновации, действащи в периода 2007–2013 като ще обедини всички съществуващи форми на финансиране на научни изследвания и иновации, включително „Рамковата програма за научни изследвания―, дейностите, свързани с иновации, от „Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации―, както и „Европейския институт за иновации и технологии―. Подкрепата ще бъде насочена към три приоритета:
• Високи постижения в научната област – подкрепа за научни изследвания, възможности за обучение и професионално развитие, подкрепа за европейски научно-изследователски инфраструктури от висока класа;
• Водещи позиции в промишлеността – инвестиции в ключови промишлени технологии, подкрепа за иновации в МСП и достъп до рисково финансиране;
• Справяне с обществените предизвикателства – предоставяне на финансиране на комплексни подходи от научните изследвания до пазарната реализация в следните области: здравеопазване, демографски промени и благосъстояние; продоволствена сигурност, устойчиво земеделие, морски изследвания и биоикономика; сигурна, чиста и ефективна енергия; интелигентен, екологосъобразен и интегриран транспорт; действия във връзка с изменението на климата, ефективно използване на ресурсите и суровините; приобщаващи, новаторски и сигурни общества.
В раздел 8 на ОРНОИР 2014–2020 г. е описано допълването и разграничаването между двете програми както следва:
Допълване | Разграничаване |
ОПНОИР ще подкрепи модернизирането на | „Хоризонт 2020―и ОПНОИР |
научната инфраструктура в България, което ще даде по-добри възможности за участие в проектите по „Хоризонт 2020―. Посочено е, че предвидената подкрепа за изследователските центрове ще способства мобилността на учени и привличане на учени от други държави. Посочено е допълване в областта на провеждане на научни изследвания. Предполага се, че предоставяната по „Хоризонт 2020― възможност за достъп до рисково финансиране за МСП ще повиши възможностите за участие на дейности, подкрепяни по оперативната програма. Синергичен ефект се очаква и по отношение на третия приоритет на „Хоризонт 2020―, където подкрепата по оперативната програма се очаква както цяло да има допълваща роля към по-комплексни изследвания в приоритетните области на европейско ниво. Предвидена е възможност за допълване на финансирането по Хоризонт 2020 чрез ОПНОИР. | предоставят финансиране за научно-изследователска инфраструктура. Разграничаването между програмите е в мащабите: ОПНОИР ще финансира такава инфраструктура на територията на страната от национално значение, а „Хоризонт 2020― европейски инфраструктури от висока класа. И двете програми предвиждат подкрепа за приложни научни изследвания и иновации в МСП. Предвижда се разграничаването да става на ниво проекти (бенефициенти, целеви групи и дейности). |
Програма на ЕС за заетост и социални иновации
Програмата на ЕС за заетост и социални иновации има три основни направления, както следва:
• Ос „Прогрес‖ ще финансира анализи, проучвания и обмен на опит в сферата на политиките по заетостта, социалните въпроси и условията на труд, включително за висши училища и научноизследователски институти.
• Ос „EURES‖ ще продължи подкрепата за европейската мрежа на посредническите услуги за професионална мобилност.
• Ос „Микрофинансиране и социално предприемачество‖ ще осигури достъп до микрофинансиране за започване на собствен бизнес на безработни и заети лица, на микропредприятия и на социални предприятия.
В Раздел 8. на ОПНОИР 2014–2020 е посочена координацията с програмата по отношение на механизмите за недопускане на двойно финансиране и за допълване. Посочено е следното допълване и разграничаване:
Допълване | Разграничаване |
Ос „Прогрес― предоставя възможности за финансиране на изследвания с европейско значение. Подобни изследвания на национално ниво потенциално могат да бъдат финансирани по оперативната програма. Допълване по отношение на мобилност на изследователи и научни работници с ос „EURES‖. Допълване по отношение на ос „Микрофинансиране и социално предприемачество‖ е възможно в рамките на кредитиране на предприятия на преподаватели и студенти. | Не съществува потенциал за застъпване между програмите. |
Програма „Еразъм за всички‖
Програма „Еразъм за всички 2014–2020 ще наследи редица програми на ЕС от програмния период 2007–2013 в областта на образованието и обучението, младежка политика и спорт. По програмата ще бъде предоставена подкрепа за мобилност с учебна цел, сътрудничество и реформиране на политики. Чрез схема за гарантиране на студентски заеми ще се даде възможност за подкрепа на студенти, които искат да получат магистърска степен в друга държава-членка.
В Раздел 8. на ОПНОИР 2014–2020 е посочено следното допълване и разграничаване с програмата „Еразъм за всички―:
Допълване | Разграничаване |
Очаква се подкрепата по оперативната програма да укрепи капацитета на българските потенциални бенефициенти на „Еразъм за всички― за участие в европейската програма, включително чрез инвестициите в инфраструктура. Посочено е, че „добри възможности за допълняемост могат да се очакват и по линия на сътрудничеството за иновации и добри практики, както и по линия на подкрепата за реформиране на политиката в сферите на образованието, обучението и младежта―. | И двете програми подкрепят мобилността и поради това е посочено, че е необходимо разграничаване на ниво проект. Очаква се оперативната програма да допълва финансирането по програма „Еразъм за всички―. |
? | Съгласуваност с Националната стратегическа рамка - Национална програма за развитие България 2020, Националната програма за реформи |
Национална програма за развитие
ОПНОИР 2014–2020 адресира повечето от мерките на Приоритет 1.Подобряване на достъпа и повишаване на качеството на образованието и обучението и качествените
характеристики на работната сила на Националната програма за развитие, а именно: реформа в образованието, осъвременяване на учебните програми, развитие на система за кариерно ориентиране, подобряване квалификацията на учителите, внедряване на ИКТ в образованието, превенция на ранното отпадане от училище, подобряване на модела за акредитация на висшите училища и научни организации, създаване на центрове за върхови постижения.
Програмата инкорпорира и някои от мерките ,залегнали в Приоритет 5. Подкрепа на иновационните и инвестиционни дейности за повишаване на конкурентоспособността на икономиката като: подкрепа за връзките „наука-образование-бизнес―, подкрепа за докторанти и специалисти при работа с бизнеса.
Национална програма за реформи (2012-2020 г., Конвергентната програма на Република България и препоръки в заключенията на доклада на Европейската комисия за Годишния преглед на растежа (2013 г. и 2014)
В актуализацията на Националната програма за реформи от 2013 се посочва, че България запазва националните си цели във връзка с целите на стратегията „Европа 2020―, като предвижда междинна оценка и евентуално преразглеждане на тези цели към средата на периода на стратегия „Европа 2020‖.
По отношение на националната цел за НИРД към 2013 г. е посочено, че не се наблюдава повишаване на финансирането за НИРД. Същевременно обаче е отчетено, че са предприети действия за подобряване на средата за осъществяване на иновационна дейност чрез проекта на Закон за иновациите и проекта на Иновационна стратегия за интелигентна специализация.
По отношение на целта, свързана с образование, е посочено, че България провежда мащабна реформа в училищното и предучилищното образование, която има за цел да модернизира модела на предоставяне на образователни услуги за населението и съответно да подобри нивото на образованост. Все още се очаква приемането на Закона за училищното и предучилищно образование, който да даде правна рамка за реформата, последвана от измененията в Закона за Професионалното образование и обучение. Тече и процес на модернизиране на учебните планове и програми. В изпълнение са проекти за подобряване квалификацията на педагогическите специалисти. Мерки за осигуряване на равен достъп до образование за групите в неравностойно положение се подкрепят от държавния бюджет и включват предоставяне на безплатни учебници за ученици със специални образователни потребности, включване на деца от етническите малцинства в „приемни― училища, осигуряване на безплатен превоз на ученици до 16 г.
В ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА от 9 юли 2013 година относно Националната програма за реформи на България за 2013 г. и съдържаща становище на Съвета относно Конвергентната програма на България за периода 2012—2016 г. се посочва, че е отбелязан „много ограничен напредък в реформата на висшето образование. Наличието на значителни различия между резултатите от висшето образование и търсенето на пазара на труда влошава структурната безработица и затруднява развитието на високостойностни иновационни сектори. Слабите резултати на висшето образование се обясняват с липсата на стимули за висшите училища и със
стандартите на отделните научни изследователи и преподаватели―.
Една от отправените 7 препоръки в документа касае подкрепа, която се очаква да бъде предоставена чрез ОПНОИР, а именно: Препоръка №4: „Да приеме Закона за училищното образование и да продължи реформата във висшето образование, по- специално като подобри съответствието между резултатите от него и нуждите на пазара на труда и като засили сътрудничеството между образованието, научно- изследователските институти и предприятията. Да подобри достъпа до приобщаващо образование за децата в неравностойно положение, в частност ромите―.
Докладът от 2014 конкретизира и разширява препоръката: „Да приеме Закона за училищното образование и да продължи реформите в областта на професионалното и висшето образование, за да увеличи нивото и адекватността на уменията, придобити на всички равнища, като същевременно насърчава партньорствата между образователните институции и деловите среди с оглед резултатите да отговарят по- добре на потребностите на пазара на труда. Да повиши качеството на институциите за професионално образование и обучение и да подобри достъпа до учене през целия живот. Да увеличи усилията за подобряване на достъпа до качествено приобщаващо предучилищно и училищно образование за децата в неравностойно положение, в частност ромите, и да прилага стриктно правилата, които обвързват плащането на детски надбавки с участие в образованието―.
При обосновката на избора на тематични цели и инвестиционни приоритети са цитирани препоръки на ЕС.
? | Съгласуваност с Европейската нормативна рамка |
Разгледана е съгласуваността на ОПНОИР основно със следните регламенти за следващия програмен период:
• Регламент 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общо приложими разпоредби за ЕФРР, ЕСФ, КФ, ЕЗФРСР, ЕФМДР, обхванати от ОСР и за определяне на общи разпоредби за ЕФРР, ЕСФ, КФ и Елементи за обща стратегическа рамка за периода 2014 — 2020 г. за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство
• Регламент 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006
• Регламент 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно специални разпоредби по отношение на Европейския фонд за регионално развитие и целта „Инвестиции за растеж и работни места― и за отмяна на Регламент (EО) № 1080/2006
Също така като част от съгласуваността на програмата с други стратегически документи на национално и европейско ниво е анализирана информация в следните Регламенти:
• Регламент 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно подкрепата за развитие на селските райони чрез Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони;
• Регламент 508/2014 на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2328/2003, (ЕО) № 861/2006, (ЕО) № 1198/2006 и (ЕО) № 791/2007 на Съвета и Регламент (ЕС) № 1255/2011 на Европейския парламент и на Съвета;
• Регламент 1309/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (2014–2020);
• Регламент 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество―;
• Регламент (ЕС) № 1287/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Програма за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME) (2014—2020 г.) и за отмяна на Решение № 1639/2006/ЕО
Като цяло текстът на програмата е съгласуван с изискванията на регламентите. Специфични коментари са правени в отделни части на настоящия доклад, при коментиране спазването на специфични изисквания на регламентите.
? | Съгласуваност с Националната нормативна рамка |
Закон за народната просвета;
Законът за народната просвета урежда общите постановки относно устройството, функциите и управлението на детски градини, училища и обслужващи звена. ОПНОИР не е в противоречие със постановките на закона и ще способства за прилагането му по отношение на предоставянето на възможности за интегрирано образование на деца със специални образователни потребности, подкрепа за деца с изявени дарби, партньорство с родителите, допълнително обучение по майчин език, както и за допълнително обучение по български език за деца, чиито майчин език не е български.
Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план
Законът за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план урежда държавното образователно изискване за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план в системата на народната просвета.
Законът посочва, че структурата на учебния план обхваща три вида подготовка: задължителна, задължително-избираема и свободно-избираема, което кореспондира с предвидените мерки в ОПНОИР за подкрепа на мерки за осигуряване на възможности за обучение, съобразени с индивидуалните потребности.
Закон за средното образование Законът е в процес на изработване.
Закон за професионалното образование и обучение Очаква се актуализация на закона.
Законът урежда устройството, функциите, управлението и финансирането на висшето образование в Република България и поради това има отношение към дейностите, планирани в ОПНОИР 2014–2020 г. за усъвършенстване на системите за управление на висшите училища, усъвършенстване на системата за акредитация и рейтинговата система, разработване и внедряване на модели за обвързване на финансирането с реализацията на студентите. Програмата не е в противоречие с клаузи на закона.
Закон за развитието на академичния състав в Република България
Законът урежда научните степени и академичните длъжности в Република България и няма пряка връзка с подкрепата па ОПНОИР 2014–2020 г.
Закон за насърчаване на научните изследвания
Законът урежда принципите и механизмите за провеждането на държавната политика за насърчаване на научните изследвания в Република България и има пряко отношение към подкрепата, предоставяна чрез ОПНОИР за научни изследвания. Законът посочва, че научните изследвания са национален приоритет и имат стратегическо значение за страната и урежда предоставянето на финансова подкрепа за провеждане на научни изследвания, стимулиране на международното научно сътрудничество, развитие на човешките ресурси и създаване на мостови структури между университетите, научните организации и бизнеса. В това отношение ОПНОИР 2014–2020 г. предвижда подкрепа, която ще допълва подкрепата от националния бюджет.
Закон за кредитиране на студенти и докторанти
Законът урежда условията и реда за кредитиране на студенти и докторанти с държавна финансова подкрепа. В допълнение, по ОПНОИР 2014–2020 г. е предвидена подкрепа на системата за студентско кредитиране. В програмата не е изяснено принципното допълване или разграничаване между двата инструмента.
? | Съгласуваност с други секторни програми |
Комюнике от Букурещ на министрите, отговорни за висшето образование: Да използваме потенциала си по най-добрия възможен начин – консолидиране на Европейското пространство за висше образование (2012 г.)
Комюникето декларира поетия ангажимент от министрите, отговарящи за висшето образование от 47-те държави членки на Европейското пространство за висше образование съответните страни да осигурят възможно най-доброто ниво на обществено финансиране за висшето образование и да се възползват от други подходящи източници за инвестиции. Основните политики, посочени в комюникето са отразени в ОПНОИР 2014–2020. Това са политиките по отношение на:
Осигуряване на качествено образование за всички –подобряване на достъпа до висше образование, насочено към студентите, което се характеризира с иновативни методи на преподаване, осигуряване на качество на образованието и подобрено финансиране и управление.
Увеличаване на заетостта за посрещане на нуждите на Европа – подобряване на сътрудничеството между работодателите, студентите и институциите за висше образование, особено при разработването на учебни програми, които подпомагат увеличаването на иновациите, предприемаческия и изследователския потенциал на завършилите; учене през целия живот; подобряване на връзката между обучението и изследователската дейност; подобряване на учебните програми, по-добра връзка между академичните кредити, резултатите от ученето и натовареността на студентите, както и включване на постигането на учебни резултати в процедурите по оценяване, разработване на квалификационни рамки.
Увеличаване на мобилността за по-добро обучение – отворени системи за висше образование и по-добре балансирана мобилност; сътрудничеството с другите региони на света и отвореността към света. В това отношение ОПНОИР не разглежда възможности за подкрепа за разработване на съвместни програми и степени с други университети, както част от мерките за подобряване на качеството и ефикасността на висшето образование.
Подобряване събирането на данни и прозрачността в подкрепа на политическите ни цели - подобрено качество на данните и информацията за висшето образование; по- целенасочено събиране на данни и тяхното съотнасяне спрямо общоприети индикатори, например за заетостта, социалното измерение, ученето през целия живот, интернационализацията, преносимостта на грантовете/заемите и мобилността на студентите и преподавателите.
Стратегия за мобилност 2020 за Европейското пространство за висше образование
Стратегията има за цел да насърчи мобилността на студенти, изследователи, преподаватели и други кадри от системата на висшето образование. Стратегията предвижда мерки, повечето от които за залегнали като мерки в ОПНОИР 2014–2020. Това са мерки по отношение на:
• Отворени системи за висше образование, позволяващи мобилност и зачитане на студентски кредити;
• Преодоляване на съществуващи пречки пред мобилността чрез осигуряване на финансиране;
• Подобряване на качеството и прозрачност на процеса.
Съобщение от Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите: В подкрепа на растежа и създаването на работни места – програма за модернизиране на системите за висше образование в Европа (2011 г.)
Съобщението на ЕК разглежда проблемите пред икономическия растеж и пазара на труда в Европа от гледна точка на системата за висше образование и поставя основни въпроси на вниманието на страните членки. Въпросите се разглеждат в стратегическата част на ОПНОИР и са отразени в планираните мерки по програмата. Това са въпроси, свързани с увеличаване на дела на завършващите висше образование; осигуряване на кадрите с висше образование и изследователите, от които Европа се нуждае; подобряване на качеството и подходящата насоченост на висшето образование; осъществяване на връзка между висшето образование, научните изследвания и бизнеса; подобряване на управлението и финансирането.
Комюнике от Брюж относно засилването на европейското сътрудничество в областта на професионалното образование и обучение за периода 2011—2020 г.
Комюникето от Брюж посочва, че е необходимо обвързване на политиките в областта на професионалното образование и обучение (ПОО) с останалите политики и че професионалното образование и обучение следва да играе своята роля за постигането на двете водещи цели в областта на образованието, заложени в стратегията „Европа 2020― – до 2020 г. да се намали под 10% делът на преждевременно напусналите образователната система и да се увеличи до поне 40% делът на лицата на възраст 30—34 години със завършено висше или равностойно на висше образование. В този аспект професионалното образование и обучение е в тясна връзка с целите на ОПНОИР 2014–2020 и съответно в програмата е предвидена подкрепа за мерки в тази област. Комюникето предлага 11 стратегически цели, някои от които са отразени в ОПНОИР 2014–2020. Това са: превръщане на ПОО в привлекателна възможност за учене; приложимост на пазара на труда; осигуряване на гъвкав достъп до обучение и придобиване на квалификация; осъществяване на приобщаващо първоначално и продължаващо ПОО.
Съобщение от Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите: Нов импулс за европейското сътрудничество в професионалното образование и обучение за подкрепа на стратегията „Европа 2020‖
Съобщението посочва, че ПОО в Европа до 2020 г. следва да допринесе както за високите резултати, така и за равнопоставеността в системите за учене през целия
живот в ЕС и чрез тях — за постигането на целите на стратегията „Европа 2020― за интелигентен и приобщаващ растеж. В тази връзка са дефинирани следните основни подходи:
• Използване на началното ПОО като привлекателна, отговаряща в голяма степен на нуждите на пазара на труда възможност за учене, която позволява преход към висшето образование;
• Предоставяне на продължаващо ПОО, което е лесно достъпно за лица в разнообразни жизнени ситуации и което улеснява развитието на уменията и промените в професионалното развитие,
• Осигуряване на гъвкави системи, основаващи се на признаването на резултатите от ученето, в това число и на дипломите, и подпомагане на индивидуалните учебни пътеки,
• Подходяща подкрепа за лицата в неравностойно положение, и
• Трансгранична мобилност като неразделна част от практиките в областта на ПОО.
ОПНОИР 2014–2020 отразява в голяма степен подходите, залегнали в съобщението.
Актуализирана национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България 2012-2030 г.
ОНПОИР 2014–2020 пряко адресира направление 9 на стратегията „Повишаване на общото образователно духовно и културно равнище, квалификация, способности и умения на населението от всички възрастови групи―. В приоритетите и мерките, предвидени за подкрепа по програмата, са отразени следните цели на Националната стратегия за демографско развитие:
• Създаване условия за пълно обхващане на децата в детски градини и предучилищни форми на обучение;
• Осигуряване на равен достъп на всички деца до образование във всички образователни степени без разлика на етническа принадлежност, пол, произход, вероизповедание, социално положение и др.;
• По-пълно обхващане на учениците в задължителните образователни степени и превенция на отпадането им от образователната система;
• Преодоляване неграмотността в средите на бедното население и в групите в неравностойно положение;
• Осигуряване на високо качество на образованието чрез подобряване на съдържанието на учебния процес и материалната база, повишаване квалификацията на преподавателите и осигуряване на училищата с информационни технологии;
• Формиране на умения за работа с високи технологии;
• Изграждане на трайни навици за учене през целия живот, осигуряване на максимално добри условия за непрекъснато професионално обучение и развитие и развиване на системата за квалификация, преквалификация и продължаващо обучение;
• Предприемане на мерки, насочени към социализиране и осигуряване на условия за интеграция на ученици със специални образователни потребности и специфични увреждания в общообразователното училище;
• Преодоляване на социалната изолация чрез образователни програми.
Релевантна мярка/цел на стратегията, която не е отразена във версията на ОПНОИР от май 2014 и която е свързана с териториалния подход на предоставяне на подкрепа, е следната:
• Създаване на условия за сближаване на образователните модели на жителите на големите градове и на живеещите в малките селища, особено в изостаналите селски райони;
Национална стратегия за младежта 2010-2020 г.
Националната стратегия за младежта поставя 9 стратегически цели. ОПНОИР 2014– 2020 интегрира първата цел по отношение на подобряване на качеството на средното и висшето образование и неформалното обучение, както и насърчаване на ученето през целия живот, в съответствие с потребностите на пазара на труда. Програмата включва мерки, които кореспондират със заложените в стратегията мерки като: засилване на връзките между образование и бизнес, предоставяне на информация и консултации за професионално ориентиране и кариерно развитие; насърчаване на изследователския интерес и задържане на младите хора в областта на науката, образованието и изследванията.
Национална стратегия за учене през целия живот за периода 2014–2020 г.
Националната стратегия за учене през целия живот е един от основните стратегически документи, върху които е базирана ОПНОИР 2014–2020 г. Програмата включва множество мерки по отношение най-вече на първите 6 от 8-те приоритета на стратегията. Това са приоритетите в областта на ученето през целия живот (като: въвеждане на система за валидиране на знания и компетентности, придобити чрез неформалното обучение; въвеждане на система за кредити в ПОО, развитие и разширяване на системата за кариерно ориентиране, развитие и разширяване на системата за ограмотяване на възрастни, изграждане на партньорски мрежи – образование-бизнес); разширяване на обхвата и повишаване качеството на предучилищното образование; намаляване дела на преждевременно напусналите училище; повишаване на качеството на училищното образование; повишаване привлекателността и подобряване качеството на ПОО; модернизиране на висшето образование.
Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2020
Националната стратегия за развитие на научните изследвания отбелязва основни приоритети за развитие на научните изследвания в България като преследва следните основни цели:
• да съдейства за постигане превръщането на българското общество в
„общество на знанието‖;
• да съдейства за изграждането на национална икономика, базирана на еко- технологиите;
• да формулира национална научна политика, която създава условия и задава перспективи за постигане на задачите, поставени от Европейската стратегия 2020; и
• да допринася за изграждането на интегрирано европейско изследователско пространство.
ОПНОИР 2014–2020 отразява в голяма степен набелязаните в стратегията мерки за постигане на целите по отношение на двете основни задачи на стратегията: (1) Повишаване на интензивността, резултатността и ефективността на научноизследователската и развойна дейност в полза на икономиката и обществото и (2) изграждане на устойчива връзка образование-наука-бизнес като основа за развитие на икономика, базирана на знанието.
Национална пътна карта за научна инфраструктура
Националната пътна карта за научна инфраструктура е изработена съобразно Заключенията на Съвета относно „Европейските изследователски инфраструктури и техните регионални измерения‖ и е неделима част от визията на Европа за изграждането на интегрирано Европейско изследователско пространство (ЕИП). Пътната карта обхваща национално значими научни комплекси и/или съоръжения, разположени на територията на страната, които имат потенциал за развитие в национален, регионален или европейски мащаб. Пътната карта има отношение към специфичната цел на програмата насочена, към модернизиране и изграждане на националната научна инфраструктура като посочва приоритетите за страната, включително по отношение на регионални и партньорски съоръжения към европейски научни инфраструктури. ОПНОИР 2014–2020в стратегическата си част, реферира към приоритетите, посочени в пътната карта. Националната пътна карта е в процес на актуализиране, което към момента възпрепятства използването на документа за фокусиране на предвидената подкрепа по оперативната програма.
Националната квалификационна рамка, приета с РМС 96 от 2 февруари 2012 г.
Националната квалификационна рамка определя квалификационните степени. Тя е създадена в изпълнение на Препоръката на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейска квалификационна рамка (ЕКР) за учене през целия живот, която от своя страна цели да осигури обща европейска основа (отправна точка) за съпоставяне на отделните квалификационни нива от националните квалификационни системи. Документът има общо отношение към ОПНОИР 2014– 2020, доколкото програмата касае подкрепа за образование.
Национална стратегия за развитие на висшето образование Стратегията е в процес на подготовка.
Национална стратегия за интелигентна специализация Стратегията е в процес на подготовка.
Стратегия за превенция и намаляване на дела на отпадащите и преждевременно напусналите образователната система 2013-2020 г.
Стратегията дефинира три вида политики:
Политики за превенция, включващи: осигуряване на подходяща образователна среда, повишаване качеството на образованието и осигуряване на достъп и качествено образование на деца от уязвими етнически общности и деца със специални образователни потребности.
Политики за интервенция, включващи: по-добро участие и ангажираност на родителите, индивидуално и групово наставничество, кариерно и личностно развитие, занимания по интереси, придобиване на професионална квалификация, финансово подпомагане.
Политики за компенсиране, включващи: – създаване на условия за реинтегриране, система за валидиране на компетентности, придобити чрез неформално учене.
Четири от приоритетите на ОПНОИР адресират изложените по-горе политики и мерки на стратегията – приоритетите за (1) Превенция и намаляване на преждевременно напускане на училище и насърчаване на равния достъп до висококачествено предучилищно, основно и средно образование, (2) Активно приобщаване, особено с оглед на подобряване на пригодността за заетост (3)Интеграция на маргинализирани общности като ромите и (4)Подобряване на достъпа до възможностите за учене през целия живот, подобряване на уменията и квалификацията на работната ръка и повишаване на адекватността на системите за образование и обучение спрямо пазара на труда включително подобряване на качеството на професионалното образование и обучение и създаване и развитие на схеми за учене чрез работа и чиракуване като например дуалната система.
Национална стратегия за развитие на педагогическите кадри Стратегията е в процес на подготовка.
Стратегия за ефективно прилагане на информационни и комуникационни технологии в образованието и науката на Република България 2014–2020 г.
Стратегията е в процес на подготовка.
Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012-2020
ОПНОИР 2014–2020 г. интегрира цели и мерки на стратегията, свързани с обхващане и задържане на ромските деца и ученици в образователната система и осигуряване на качествено образование в мултикултурна образователна среда. Един от инвестиционните приоритети на програмата е насочен към интегриране на ромски деца в образователната система.
? | Съгласуваност със Споразумението за партньорство |
Споразумение за партньорство и развитие за България за периода 2014–2020 г.
Споразумението за партньорство (СП) посочва ОПНОИР като кореспондираща програма, а също така и в партньорство с други програми, като инструмент за реализацията на следните тематични цели:
1) Засилване на научноизследователска дейност, технологично развитие и иновациите;
9) Насърчаване на социалното приобщаване, борба с бедността и всяка форма на дискриминация;
10) Инвестиции в образованието, обучението, включително професионално обучение за придобиване на умения и ученето през целия живот;
Съответните тематични цели са залегнали при избора на инвестиционни приоритети на програмата.
Предвидените в СП мерки по съответните тематични цели, както цяло са залегнали в ОПНОИР 2014–2020. Отразени са мерки като:
• Подобряване на образователната структура и учебните програми, целодневна организация на учебния ден, квалификация на кадрите, ранно оценяване на образователните потребности и интегриране в образование на децата от етнически малцинства и деца със СОП;
• Повишаване качеството на професионалното образование, кредитна система и система за валидиране на знания, засилване на връзката между професионалните гимназии и бизнеса;
• Въвеждане на ИКТ и интерактивни методи за преподаване училищата;
• Подобряване капацитета за управление на висшите училища;
• Трансфер на опит и добри практики в областта на науката;
• Подобряване на подготовката на кадрите в образованието;
• Повишаване качеството на висшето образование;
• Насърчаване на мобилността на всички равнища;
• Развитие на инфраструктура за иновации и изследвания;
• Участие на България в европейските технологични платформи и Европейския институт за иновации и технологии
Следните мерки са по-слабо или неясно отразени:
• Създаване и укрепване на партньорства между висшето образование, предприятията и научните изследвания;
• Повишаване капацитета за управление на научните заведения;
• Създаване на възможности за стажове на изследователи в предприятия;
• Стимулиране на образователните институции да предоставят образователни услуги извън рамките на своята инфраструктура на базата на партньорство с работодатели, държавни и общински институции и други заинтересовани страни;
• Развитие на партньорства между бизнеса и научните среди.
Позиция на службите на Комисията относно изготвянето на Споразумение за партньорство и програми в България за периода 2014–2020 г.
В позицията на службите на Комисията относно СП в областта на образованието се посочва, че „инвестициите следва да се насочат към намаляване на преждевременното напускане на училище (със специална насоченост към ромите), придобиване на технически и бизнес умения, насърчаване на ефективен достъп до висококачествено образование в ранна детска възраст и начално и средно образование без сегрегация, както и повишаване на качеството, ефективността и достъпността на висшето образование. Фондовете по ОСР следва да спомогнат за подобряване на качеството на образованието чрез модернизиране на учебните планове, обучение и професионално развитие за преподавателите и на работещите в сферата на висшето образование, увеличено използване на ИКТ, обучение по предприемачество и въвеждане на системи за гарантиране и мониторинг на качеството. Модернизирането на образованието и обучението също така ще изисква значителни инвестиции в инфраструктурата―.
По отношение на научните изследвания и иновациите се посочва, че „създаването на висококачествена система за научни изследвания и иновации следва да започне с разумна национална стратегия за научни изследвания и иновации. Този приоритет за финансиране следва да получи много по-голяма подкрепа както в абсолютно, така и в относително финансово изражение, в сравнение с програмния период от 2007— 2013 г., като по-специално трябва да се мобилизират значителни ресурси за постигане на целта за 1,5 % от БВП, заложена в стратегията „Европа 2020―.
ОПНОИР 2014–2020 отразява препоръките в позицията на службите на Комисията по отношение на тематичния обхват. Предвидени са приоритети насочени към намаляване на процента на преждевременно напусналите училище, интегриране в образованието на етнически малцинства, в частност ромите и повишаване достъпа и качеството на образованието. В много по-малка степен в програмата прозира стратегически подход при подкрепата за научни изследвания и иновации.
? | Съгласуваност с други оперативни програми |
Оперативна програма „Региони в растеж‖ (ОПРР) 2014–2020 г.
Приоритетна ос 1: Устойчиво и интегрирано градско развитие |
1.1 Подкрепа за енергийната ефективност, интелигентно енергийно управление и използването на енергия от възобновяеми източници в публични инфраструктури, включително в публични сгради и в жилищния сектор
1.2 Действия за подобряване на градската околна среда, обновяване на градовете, възстановяване и почистване на терените за вторично застрояване (включително зони за конверсия), намаляване на замърсяването на въздуха и насърчаване на мерки за намаляване на шума
1.3 Инвестиции в образованието, уменията и ученето през целия живот посредством изграждането на образователна инфраструктура и на инфраструктура за обучение
1.4 Инвестиране в здравна и социална инфраструктура, която допринася за националното, регионалното и местното развитие, понижаване на неравнопоставеността по отношение на здравния статус, насърчаване на социалното включване чрез подобрен достъп до социални, културни и рекреационни услуги и преминаване от институционални услуги към услуги в общността
1.5 Насърчаване на нисковъглеродни стратегии за всички типове територии, и особено градските райони, включително насърчаване на устойчива мултимодална градска мобилност и смекчаване на съответните адаптационни мерки
Приоритетна ос 2: Регионална образователна инфраструктура |
2.1. Инвестиции в образованието, уменията и ученето през целия живот посредством изграждането на образователна инфраструктура и на инфраструктура за обучение
Приоритетна ос 3: Регионална здравна инфраструктура |
3.1 Инвестиране в здравна и социална инфраструктура, която допринася за националното, регионалното и местното развитие понижаване на неравнопоставеността по отношение на здравния статус, насърчаване на социалното включване, чрез подобрен достъп до социални, културни и рекреационни услуги и преминаване от институционални услуги към услуги в общността.
Приоритетна ос 4: Регионална социална инфраструктура |
4.1 Инвестиране в здравна и социална инфраструктура, която допринася за националното, регионалното и местното развитие понижаване на
неравнопоставеността по отношение на здравния статус, насърчаване на социалното включване, чрез подобрен достъп до социални, културни и рекреационни услуги и преминаване от институционални услуги към услуги в общността.
Приоритетна ос 5: Регионален туризъм |
5.1 Консервация, опазване, популяризиране и развитие на природното и културното наследство.
Приоритетна ос 6: Регионална пътна инфраструктура |
6.1 Подобряване на мобилността на регионално равнище посредством свързването на второстепенни и третостепенни възли с инфраструктурата на транс-европейската транспортна мрежа, включително мултимодални възли
Приоритетна ос 7: Превенция на риска
7.1 Насърчаване на инвестициите за справяне със специфични рискове, осигуряване на устойчивост на бедствия и развитие на системи за управление на бедствията.
Таблица 1. Връзки между приоритетите на ОПНОИР и ОПРР
Оперативна програма / приоритетна ос | ОПНОИР | ПО 1: Научни изследвания и технологично развитие | ПО 2: Образование и учене през целия живот | ПО 3: Образователна среда за активно соц. приобщаване | ||||
ОПРР | Приоритет | 1.1 | 1.2 | 2.1 | 2.2 | 2.3 | 3.1 | 3.2 |
ПО 1: Устойчиво и интегрирано градско развитие | 1.1 | |||||||
1.2 | ||||||||
1.3 | 🗸 | 🗸🗸🗸 | 🗸 | 🗸 | ||||
1.4 | ||||||||
1.5 | ||||||||
ПО 2: Регионална обр. инфраструктура | 2.1 | 🗸 | 🗸🗸🗸 | 🗸 | 🗸 | |||
ПО 3: Регионална здравна инфраструктура | 3.1 | |||||||
ПО 4: Регионална соц. инфраструктура | 4.1 | |||||||
ПО 5: Регионален туризъм | 5.1 | |||||||
ПО 6: Регионална пътна инфраструктура | 6.1 | |||||||
ПО 7: Превенция на риска | 7.1 | |||||||
Легенда: 🗸 - слаба връзка, 🗸🗸🗸- средно силна връзка, 🗸🗸🗸 - силна връзка
Таблица 2. Допълване и разграничаване между ОПНОИР и ОПРР
Допълване / Разграничаване в текста на ОПНОИР | Допълване: Отразено е като подкрепа от страна на ОПНОИР за осъществяване на „меки мерки―, оборудване, обзавеждане и ИКТ за финансираните по линия на ОПРР 2014–2020 обекти от образователната и научната сфера. Разграничаване: „В рамките на приоритетна ос 1 на ОПНОИР се предвижда финансирането на научна инфраструктура, със средства от ЕФРР. По ОПРР няма да се финансира научна инфраструктура.‖ В етапа на програмиране, за сходни дейности свързани със закупуването на оборудване и обзавеждане на сгради/помещения по ПО 2 „Регионална образователна инфраструктура‖ по ОПРР и ПО 2 на ОПНОИР, демаркацията е на ниво бенефициенти и проекти. |
Коментар | Реализацията на целите по инвестиционни приоритети 2.1, 2.2, 2.3 от ПО 2 на ОПНОИР, както и инвестиционните приоритети от ПО 1 на програмата се допълват от приоритети 1.3 и 2.1 от ОПРР – насочени към реализацията на инвестиции в образователна инфраструктура. Съществува потенциална вероятност да се получи припокриване на дейности между заложените в приоритет 2.1 на ОПРР и ПО 2, ИП 1на ОПНОИР по отношение на внедряване на ИКТ в училищата. В ОПРР като примерни дейности са посочени и „Доставка и монтаж на оборудване и обзавеждане за горепосочените сгради/помещения (държавни и общински училища от национално и регионално значение), като част от цялостното им обновяване‖; |
Препоръка | Няма |
Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност‖ (ОПИК) 2014–2020 г.
Приоритетна ос 1: Предприемачество, експортен и производствен потенциал
1.1. „Насърчаване на инвестициите в научноизследователска и иновационна дейност― (технологично развитие и иновации)
1.2. Подкрепа за повишаване капацитета на МСП за увеличаване приноса им към икономическия растеж и развитието на иновационни процеси― (конкурентоспособност и продуктивност)
Приоритетна ос 2: Зелена и ефективна икономика |
2.1. „Подкрепа за преход към ресурсно ефективна и зелена икономика‖ (ресурсна ефективност на предприятията)
2.2. „Насърчаване на енергийната ефективност и използването на енергия от
възобновяеми източници в предприятията‖ (енергийни технологии и енергийна ефективност)
Таблица 3: Връзки между приоритетите на ОПНОИР и ОПИК
Оперативна програма / приоритетна ос | ОПНОИР | ПО 1: Научни изследвания и технологично развитие | ПО 2: Образование и учене през целия живот | ПО 3: Образователна среда за активно соц.приобщаване | ||||
ОПИК | Приоритет | 1.1 | 1.2 | 2.1 | 2.2 | 2.3 | 3.1 | 3.2 |
ПО 1: Предприемачество, експортен и производствен потенциал | 1.1 | 🗸🗸🗸 | 🗸🗸🗸 | |||||
1.2 | ||||||||
ПО 2: Зелена и ефективна икономика | 2.1 | |||||||
2.2 | ||||||||
Легенда: 🗸 - слаба връзка, 🗸🗸🗸- средно силна връзка, 🗸🗸🗸 - силна връзка
Таблица 4. Допълване и разграничаване между ОПНОИР и ОПИК
Допълване / Разграничаване в текста на ОПНОИР | Допълване: Двете програми се допълват по отношение на развитието на научно-изследователската дейност, технологичното развитие и иновациите – чрез подкрепата на различни техни аспекти. Отбелязано е, че двете програми трябва да допринесат за постигането на дефинираната национална цел за инвестиции в НИРД в размер на 1,5% от БВП до 2020 г., както и към реализацията на по-общата цел – постигането на интелигентен растеж на българската икономика. В същото време не са дадени ясни рамки на допълване между програмите. Оставени са възможности за последваща координация на ниво изпълнение. Разграничаване: Отбелязано е, че основна линия на демаркация между програмите ще бъдат «различните етапи на реализиране и внедряване на продуктите на научните изследвания в предприятията» ОПНОИР ще финансира развитието на науката в услуга на бизнеса докато по ОПИК ще се финансират последните няколко стъпки от съвместните партньорства между научните организации и бизнеса, които ще водят до внедряване на научните разработки в производството и патентоването им. |
Коментар | Фокусът на ОПИК е концентриран към бизнеса, докато този на ОПНОИР – основно към образованието и науката. Същевременно, инвестиционен приоритет 1 на ПО 1 на ОПИК „Насърчаване на инвестициите в научноизследователска и иновационна дейност― (технологично развитие и иновации), също като инвестиционните |
приоритети по ПО 1 на ОПНОИР „Научни изследвания и технологично развитие‖ е насочен към изпълнението на тематична цел 1 „Засилване на научноизследователската дейност, технологичното развитие и иновациите‖, предвидена в член 9 от Общия регламент. В двете програми са очертани редица дейности, насочени към насърчаване на партньорството между бизнеса и научните среди и активиране на триъгълника на знанието „образование – наука – бизнес‖ (ИП 1 на ПО 1 на ОПИК, ИП 1 и 2 на ПО 1), които в голямата си част се застъпват. | |
Препоръка | Необходимо е по-ясно описание както на допълването, така и на разграничаването между програмите. Трябва ясно да се посочат сферите на подкрепа по едната и другата програма. ОПНОИР е удачно да концентрира ресурси към популяризиране на работата на научните и научно-приложни звена сред бизнеса за да насърчи сътрудничеството и способства превръщането на научните разработки в търговки продукти. |
Оперативна програма „Околна среда‖ (ОПОС) 2014–2020 г.
ПО 1: Води |
1.1. Адресиране на значителните нужди за инвестиции във водния сектор за покриване на изискванията на законодателството на ЕС в областта на околната среда
1.2. Насърчаване на инвестициите за адресиране на специфични рискове, осигуряващи устойчивост към бедствия и развитие на системи за управление на бедствия
ПО 2: Отпадъци |
2.1 Адресиране на значителните нужди за инвестиции в сектор отпадъци за покриване на изискванията на законодателството на ЕС в областта на околната среда
ПО 3: Натура 2000 и биоразнообразие |
3.1 Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и почвите, и насърчаване на екосистемните услуги, вкл. Натура 2000 и зелена инфраструктура.
ПО 4: Подкрепа за ПОС и ПИК при прилагане на ЕСИФ |
4.1. Повишаване на институционалния капацитет и ефективна публична администрация посредством укрепване на институционалния капацитет и ефективната публична администрация и обществените услуги, свързани с изпълнението на КФ.
4.2. Повишаване на институционалния капацитет и ефективна публична администрация посредством укрепване на институционалния капацитет и ефективната публична администрация и обществените услуги, свързани с
изпълнението на ЕФРР, в подкрепа на действията по отношение на институционалния капацитет и на ефективната публична администрация, подпомагани от ЕСФ.
Таблица 5: Връзки между приоритетите на ОПНОИР и ОПОС
Оперативна програма / приоритетна ос | ОПНОИР | ПО 1: Научни изследвания и техн. развитие | ПО 2: Образование и учене през целия живот | ПО 3: Образователна среда за активно соц. приобщаване | ||||
ОПОС | Приоритет | 1.1 | 1.2 | 2.1 | 2.2 | 2.3 | 3.1 | 3.2 |
ПО 1: Води | 1.1 | |||||||
1.2 | ||||||||
ПО 2: Отпадъци | 2.1 | |||||||
ПО 3: Натура 2000 и биоразноообразие | 3.1 | |||||||
ПО 4: Подкрепа за ПОС и ПИК при прилагане на ЕИСФ | 4.1 | |||||||
4.2 | ||||||||
Легенда: 🗸 - слаба връзка, 🗸🗸🗸- средно силна връзка, 🗸🗸🗸 - силна връзка
Таблица 6. Допълване и разграничаване между ОПНОИР и ОПОС
Допълване / Разграничаван е в текста на ОПНОИР | Допълване и разграничаване – отразени. В ОПНОИР е посочено, че между двете програми няма припокриване на тематични цели и дефинирането на демаркационни линии не е необходимо. Отбелязано е и че допълняемост между програмите може да бъде постигната при реализацията на научни проекти по теми, свързани с приоритетите на ОПОС, както и при финансиране на научна инфраструктура, работеща в областта на околната среда. |
Коментар | Между двете програми няма пряка връзка |
Препоръка | Няма |
Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура‖ (ОПТТИ) 2014– 2020 г.
ПО 1: Развитие на железопътната инфраструктура по „основната‖ и „разширената‖ Трансевропейска транспортна мрежа |
1.1. Предоставяне на подкрепа за мултимодалното единно европейско транспортно пространство, посредством инвестиции в Трансевропейската транспортна мрежа;
1.2. Изграждане и рехабилитация на всеобхватни, висококачествени и оперативно съвместими железопътни системи и насърчаване на мерки за намаляване на шума.
ПО 2: Развитие на пътната инфраструктура по „основната‖ Трансевропейска транспортна мрежа |
2.1. Предоставяне на подкрепа за мултимодалното единно европейско транспортно пространство, посредством инвестиции в Трансевропейската транспортна мрежа;
2.2. Развитие на железопътната инфраструктура по „основната‖ Трансевропейска транспортна мрежа.
ПО 3: Подобряване на интермодалността при превоза на пътници и товари и развитие на устойчив градски транспорт |
3.1. Предоставяне на подкрепа за мултимодалното единно европейско транспортно пространство, посредством инвестиции в Трансевропейската транспортна мрежа;
3.2. Насърчаване на стратегии за нисковъглеродно развитие във всички видове територии, по-специално градските райони, включително насърчаването на устойчива мултимодална градска мобилност и мерки за приспособяване и смекчаване, свързани с изменението на климата.
ПО 4: Иновации в управлението и услугите - внедряване на модернизирана инфраструктура за управление на трафика, подобряване на безопасността и сигурността на транспорта |
4.1. Разработване и подобряване на екологосъобразни, включително с ниски емисии на шум, и ниско-въглеродни транспортни системи, включително вътрешни водни пътища и морски транспорт, пристанища, мултимодални връзки и летищна инфраструктура с цел насърчаване на устойчиво развита регионална и местна достъпност;
4.2. Изграждане и рехабилитация на всеобхватни, висококачествени и оперативно съвместими железопътни системи и насърчаване на мерки за намаляване на шума‖.
Таблица 7. Връзки между приоритетите на ОПНОИР и ОПТТИ
Оперативна програма / приоритетна ос | ОПНОИР | ПО 1: Научни изследвания и технологично развитие | ПО 2: Образование и учене през целия живот | ПО 3: Образователна среда за активно соц. приобщаване | ||||
ОПТТИ | Приоритет | 1.1 | 1.2 | 2.1 | 2.2 | 2.3 | 3.1 | 3.2 |
ПО 1: Развитие на ж.п. инфраструктура по „основната‖ и „разирената‖ Трансевропейска транспортна мрежа | 1.1 | |||||||
1.2 | ||||||||
1.3 | ||||||||
ПО 2: Развитие на пътната инфраструктура по „основната‖ Трансевропейска транспортна мрежа | 2.1 | |||||||
2.2 | ||||||||
2.3 | ||||||||
ПО 3: Подобряване на интермодалността при превоза на пътници и товари и развитие на устойчив градски транспорт | 3.1 | |||||||
3.2 | ||||||||
ПО 4: Иновации в управлението и услугите - внедряване на модернизирана инфраструктура за управление на трафика, подобряване на безопасността и сигурността на транспорта | 4.1 | |||||||
4.2 | ||||||||
4.3 |
Легенда: 🗸 - слаба връзка, 🗸🗸🗸- средно силна връзка, 🗸🗸🗸 - силна връзка
Таблица 8. Допълване и разграничаване между ОПНОИР и ОПТТП
Допълване / Разграничаван е в текста на ОПНОИР | Допълване и разграничаване: Посочено е, че няма допирни точки между двете програми |
Коментар | Между двете програми няма допирни точки. |
Препоръка | Няма |
Оперативна програма „Добро управление‖ (ОПДУ) 2014–2020 г.
Приоритетна ос 1: Административно обслужване и е-управление |
1.1. Подобряване на административното обслужване на гражданите и бизнеса чрез стандартизиране на услуги, въвеждане на комплексно административно обслужване и внедряване на системи за управление на качеството
1.2. Изграждане на конкурентна бизнес среда чрез намаляване на регулаторната тежест
1.3. Модернизиране на администрацията чрез въвеждане на е-управление
Приоритетна ос 2: Ефективно и професионално управление в партньорство с гражданското общество и бизнеса |
2.1. Подобряване на процеса на стратегическо планиране и програмно бюджетиране
2.2. Модерно управление на човешките ресурси, включително чрез повишаване компетенциите на служителите
2.3. Подобряване на достъпа до публична информация и повишаване на участието на гражданското общество и бизнеса в управлението
Приоритетна ос 3: Прозрачна и ефективна съдебна система |
3.1. Повишаване на качеството и ускоряване на правораздаването и модернизиране на съдебната система чрез реформа в структурата, процедурите и организацията
3.2. Разширяване обхвата и подобряване на качеството на обученията в съдебната система
Приоритетна ос 4: Техническа помощ за структурите на администрацията, участващи в управлението и усвояването на ЕСИФ |
4.1. Подкрепа на хоризонталните структури, отговорни за изпълнението на ЕСИФ, чрез мерки за укрепване на капацитета в съответствие с идентифицираните нужди.
4.2. Осигуряване на функционирането на ИСУН 2020 според нуждите на ЦИО, ЦКЗ, Сертифициращия орган, Одитния орган, Управляващите органи на ОП, Европейската комисия, кандидати и бенефициенти и широката общественост
4.3. Подобряване на информираността на обществото за възможностите и резултатите от ЕСИФ в България, както и подобряване капацитета на бенефициентите
Таблица9. Връзки между приоритетите на ОПНОИР и ОПДУ
Оперативна програма / приоритетна ос | ОПНОИР | ПО 1: Научни изследвания и техн. развитие | ПО 2: Образование и учене през целия живот | ПО 3: Образ. среда за активно соц. приобщаване | ||||
ОПДУ | Приоритет | 1.1 | 1.2 | 2.1 | 2.2 | 2.3 | 3.1 | 3.2 |
ПО 1: Административно обслужване и е- управление | 1.1 | 🗸 | 🗸 | 🗸 | ||||
1.2 | 🗸 | 🗸 | 🗸 | |||||
1.3 | 🗸 | 🗸 | 🗸 | |||||
ПО 2: Ефективно и професионално управление в партньорство с гражд. общество и бизнеса | 2.1 | |||||||
2.2 | ||||||||
2.3 | ||||||||
ПО 3: Прозрачна и ефективна съдебна система | 3.1 | |||||||
3.2 | ||||||||
ПО 4: ТП за структурите на администрацията, участващи в управлението и усвояването на ЕСИФ | 4.1 | |||||||
4.2 | ||||||||
4.3 | ||||||||
Легенда: 🗸 - слаба връзка, 🗸🗸🗸- средно силна връзка, 🗸🗸🗸 - силна връзка
Таблица 10. Допълване и разграничаване между ОПНОИР и ОПДУ
Допълване / Разграничаване в текста на | Допълване: посочено е, че ОПДУ ще способства за укрепване на капацитета на НПО, които са потенциални бенефициенти по |
ОПНОИР | ОПНОИР. Разграничаване: описани са разграничителните линии между двете програми, където потенциално би могло да съществуват възможности за застъпване и двойно финансиране – областта на електронното управление, финансиране на НПО, стажантски програми/практики. |
Коментар | Допълването и разграничаването е добре описано. |
Препоръка | Няма |
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси‖ (ОПРЧР) 2014–2020 г.
Приоритетна ос 1: Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места 1.1 „Достъп до заетост за търсещите работа и неактивните лица, включително трайно безработни и лица, отдалечени от пазара на труда, а също и чрез местните инициативи за заетост, и подкрепа за мобилността на работната сила‖ 1.2 Устойчива интеграция на пазара на труда на младите хора, в частност на тези, в частност тези, които не са ангажирани с трудова дейност, образование или обучение, включително младите хора изложени на риск от социално изключване и младите хора от маргинализирани общности, включително чрез прилагане на гаранцията за младежта 1.3 „Самостоятелна заетост, предприемачество и създаване на предприятия, включително иновативни микро-, малки и средни предприятия‖ 1.4 Подобряване на равния достъп до възможностите за учене през целия живот за всички възрастови групи във формален, неформален и неофициален вид, осъвременяване на познанията, уменията и компетенциите на работната ръка, както и насърчаване на гъвкави процеси на учене, включително чрез професионална ориентация и валидиране на придобитите компетенции 1.5 „Приспособяване на работниците, предприятията и предприемачите към промените‖ |
Приоритетна ос 2: Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване |
2.1. „Социално-икономическа интеграция на маргинализирани общности като ромите‖ 2.2. „Активно приобщаване, включително с оглед насърчаване на равните възможности и активното участие и по-добрата пригодност за заетост‖ 2.3. „Насърчаване на социалното предприемачество и на професионалната интеграция в социалните предприятия и насърчаване на социалната и солидарна икономика с цел улесняване на достъпа до заетост‖ |
Приоритетна ос 3: Модернизация на институциите на пазара на труда, социалното включване и здравеопазването |
3.1. „Изграждане на капацитет по отношение на всички заинтересовани страни, които изпълняват политики в областта на образованието, ученето през целия живот, обучението и политиките в областта на заетостта и социалната сфера, включително чрез секторни и териториални пактове за мобилизиране с цел осъществяването на реформи на национално, регионално и местно равнище‖ 3.2. „Изграждане на капацитет по отношение на заинтересованите страни, които предоставят образование, форми на учене през целия живот, обучение и заетост и социални политики, включително чрез секторни и териториални пактове за мобилизиране с цел осъществяването на реформи на национално, регионално и местно равнище‖ |
Приоритетна ос 4: Транснационално сътрудничество |
Таблица 11: Връзки между приоритетите на ОПНОИР и ОПРЧР
Оперативна програма / приоритетна ос | ОПНОИР | ПО 1: Научни изследвания и техн. развитие | ПО 2: Образование и учене през целия живот | ПО 3: Образователна среда за активно соц. приобщаване | ||||
ОПРЧР | Приоритет | 1.1 | 1.2 | 2.1 | 2.2 | 2.3 | 3.1 | 3.2 |
ПО 1: Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места | 1.1 | 🗸 | ||||||
1.2 | 🗸 | |||||||
1.3 | 🗸 | |||||||
1.4 | 🗸🗸🗸 | 🗸 | ||||||
1.5 | ||||||||
ПО 2: Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване | 2.1 | 🗸🗸 | 🗸 | |||||
2.2 | 🗸🗸 | |||||||
2.3 | ||||||||
ПО 3: Модернизация на инст. на пазара на труда, социалното включване и здравеопазването | 3.1 | |||||||
3.2 | ||||||||
ПО 4: Транснационално сътрудничество | 4.1 | |||||||
4.2 | ||||||||
Легенда: 🗸 - слаба връзка, 🗸🗸🗸- средно силна връзка, 🗸🗸🗸 - силна връзка
Таблица 12. Допълване и разграничаване между ОПНОИР и ОПРЧР
Допълване / Разграничаване в текста на ОПНОИР | Допълване: Посочено е, че посредством механизми за координирано изпълнение на операции и чрез „интегрирани операции‖, ОПНОИР ще допълни инициативите по ОПРЧР, предоставяйки подкрепа за подобряване достъпа до образование |
на целевите групи. Също така, че посредством механизми за координирано изпълнение на операции, ОПРЧР и ОПНОИР ще подкрепят реформите за деинституционализация на децата в България. Разграничение: По отношение участието на населението в различни форми на учене през целия живот, се посочва, че по ОПРЧР ще бъдат подкрепяни само обучения за икономически неактивни, безработни и заети лица, осъществявани извън системата на формалното образование, докато по ОПНОИР ще бъде подкрепяно участието на населението в различни форми на учене през целия живот, осъществявани в рамките на формалното образование. Предвижда се по ОПРЧР да бъдат подкрепяни инициативи за осигуряване на достъп до образование, до момента, в който децата и учениците се включат в образователния процес. | |
Коментар | Приоритет 1.2 на ОПНОИР предвижда ―обучение на кадри (студенти, ученици, докторанти, млади учени и др.), по заявка и с финансовото участие на бизнеса чрез ваучерни схеми‖. По Приоритети 1.4 на ОПРЧР се предвижда предоставяне на обучение за повишаване на професионалната квалификация и/или за придобиване на нова и предоставяне на обучение за придобиване на ключови компетентности, приоритет 1.5 предвижда и предоставяне на обучения на работното място. Двете дейности се допълват, в предоставянето на подкрепа за осигуряване на високо-квалифицирани кадри за бизнеса, като ОПНОИР е насочена към лица в образователни и научни институции, докато ОПРЧР е насочена към безработни и заети лица. Приоритет 2.3 по ОПНОИР предвижда подкрепа за повишаване на професионалната квалификация на заетите в сферата на образованието, а приоритет 1.4 на ОПРЧР за повишаване на професионалната квалификация (общо за всички сектори). Приоритети 1.1, 1.2 и 1.3 на ОПРЧР също предвиждат обучения за повишаване на професионалната квалификация и развитието на предприемачески и бизнес умения като част от мерките за осигуряване на заетост. Приоритет 3.2 на ОПНОИР предвижда подкрепа за интеграция в образователната система на ученици и младежи от етническите малцинства, от семейства на мигранти и бежанци като по този начин допълва приоритет 2.1 на ОПРЧР в частта му за достъп до образование на деца от маргинализираните общности. |
Препоръка | Няма |
Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014–2020 г.
Приоритет 1: Стимулиране на трансфера на знания и иновациите в областта на селското и горското стопанство и селските райони
ПО 1А - Стимулиране на иновациите, сътрудничеството и развитието на базата от знания в селските райони
ПО 1.Б - Укрепване на връзките между селското стопанство, производството на храни, горското стопанство и научноизследователската дейност и иновациите; включително с цел подобряване на екологичното управление и екологичните показатели
Приоритетна област 2: Повишаване на жизнеспособността на земеделските стопанства и конкурентоспособността на всички видове селскостопанска дейност във всички региони и насърчаване на новаторските технологии в селското стопанство и устойчивото управление на горите
ПО 2A:Подобряване на икономическите резултати на всички земеделски
стопанства и улесняване на преструктурирането и модернизирането на стопанствата, особено с оглед увеличаването на пазарното участие и ориентация и на разнообразяването в селското стопанство
ПО 2Б: Улесняване на навлизането на земеделски стопани с подходяща квалификация селскостопанския сектор, и по-специално приемствеността между поколенията
Приоритетна област 3: Насърчаване на организацията на хранителната верига, включително преработката и предлагането на пазара на селскостопански продукти, на хуманното отношение към животните и управлението на риска в селското стопанство
ПО 3A: Подобряване на конкурентоспособността на първичните производители
чрез по-доброто им интегриране в селскостопанската и хранителната верига посредством схеми за качество, които да добавят стойност към селскостопанските продукти, популяризиране на местните пазари и къси вериги на доставки, групи на производителите и междубраншови организации
ПО3Б: Подпомагане на превенцията и управлението на риска на стопанствата
Приоритетна област 4: Възстановяване, опазване и укрепване на екосистемите, свързани със селското и горското стопанство
ПО4A: Възстановяване, опазване и укрепване на биологичното разнообразие,
включително в зони по Натура 2000 и в зони с природни или други специфични ограничения и земеделие с висока природна стойност, както и на състоянието на европейските ландшафти
ПО4Б: Подобряване управлението на водите, включително управлението на торовете и пестицидите
ПО4В: Предотвратяване на ерозията на почвите и подобряване на управлението им
Приоритетна област 5: Насърчаване на ефективното използване на ресурсите и подпомагане на прехода към нисковъглеродна и устойчива на изменението на климата икономика в селското стопанство, сектора на храните и горското стопанство |
ПО5A: Повишаване на ефективността на потреблението на водата в земеделието ПО5Б: Повишаване на ефективността на потреблението на енергия в селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост ПО5В: Улесняване на доставките и използването на възобновяеми източници на енергия от странични продукти, отпадъци и остатъци и други нехранителни суровини за целите на биоикономиката ПО5Г: Намаляване на емисиите на парникови газове и амоняк от селското стопанство ПО5Д: Стимулиране на съхраняването и поглъщането на въглерода в сектора на селското и горското стопанство |
Приоритетна област 6: Насърчаване на социалното приобщаване, намаляването на бедността и икономическото развитие в селските райони |
ПО6A: Улесняване на разнообразяването, създаването и развитието на малки предприятия и разкриването на работни места ПО6Б: Стимулиране на местното развитие в селските райони ПО6В:Подобряване на достъпа до информационни и комуникационни технологии, използването и качеството им в селските райони |
а
Таблица 13: Връзки между приоритетите на ОПНОИР и ПРСР
Оперативна програма / приоритетна ос | ОПНОИР | ПО 1: Научни изследвания и технологично развитие | ПО 2: Образование и учене през целия живот | ПО 3: Образователна среда за активно соц.приобщаване | ||||
ПРСР | Приоритет | 1.1 | 1.2 | 2.1 | 2.2 | 2.3 | 3.1 | 3.2 |
Стимулиране на трансфера н знания и иновациите в областта на селското и горското стопанство и селските райони | 1А | 🗸 | ||||||
1Б | 🗸 | |||||||
Увеличаване конкурентоспособността на всички типове земеделие и нарастване жизнеспособността на стопанствата | 2А | 🗸 | ||||||
2Б | ||||||||
Насърчаване организацията на хранителната верига и управление на риска в земеделието | 3А | 🗸 | 🗸 | 🗸 | ||||
3Б | ||||||||
Възстановяване, опазване и | 4А | |||||||
укрепване на екосистемите, свързани със селското и горското стопанство | 4Б | 🗸 | ||||||
4В | 🗸 | |||||||
Насърчаване на ефективността на използване на ресурсите и подкрепа на прехода към нисковъглеродн и устойчива на изменението на климата икономика в секторите земеделие, храни и гори | 5А | 🗸 | ||||||
5Б | 🗸 | 🗸 | 🗸 | 🗸 | ||||
5В | 🗸 | |||||||
5Г | 🗸 | |||||||
5Д | 🗸 | |||||||
Възстановяване, опазване и укрепване на екосистемите, свързани със селското и горското стопанство | 6А | |||||||
6Б | 🗸 | 🗸 | 🗸 | |||||
6В |
а
Легенда: 🗸 - слаба връзка, 🗸🗸🗸- средно силна връзка, 🗸🗸🗸 - силна връзка
Таблица 14. Допълване и разграничаване между ОПНОИР и ПРСР
Допълване / Разграничаване в текста на ОПНОИР | Допълване: Посочено е, че по ПРСР се предвиждат мерки, свързани с образователната инфраструктура в селските райони, които ще допълнят подкрепата за инфраструктура по ОПРР в градските райони. В същото време по ОПНОИР са предвидени възможности за инвестиции в оборудване, свързано с учебния процес и главно с ИКТ. Текстът в раздел 8 на ОПНОИР посочва възможно допълване по отношение на „поощряване трансфера на знания и иновации в селското и горското стопанство и селските райони― чрез оптимизиране на системата за обучение в Селскостопанската академия и свързаните с нея структури. Последната мярка не е разписана във версията на ОПНОИР от май 2014 и поради това следва текста да се редактира. Разграничаване: По отношение на предоставяне на обучение, е посочено, че обучението но ПРСР не включва курсове за инструктиране или обучение, които са част от стандартни програми или системи за обучение за средни или висши училища. Текстовете по отношение на чл.35 от Регламент 1305/2013 са неясни. |
Коментар | Реализацията на целите по ПО 1 и ПО 2 на ОПНОИР ще бъде допълнена от ПРСР чрез подмерки 1.1 ―Професионално обучение и придобиване на умения‖ (с принос към приоритетни области 2А; 2Б; 3А; 3Б; 4А; 4В; 5А; 5Б; 5В; 5Г; 5Д) и 1.2 ―Демонстрационни дейности и действия по осведомяване‖ (с принос към приоритетни области 2А; 4Б; 4В; 5А; 5Б; 5Г; 5Д). Същевременно, съществува потенциална възможност за дублиране на финансиране към |
бенефициенти тъй като подмярка 1.1 на ПРСР предвижда „закупуването или вземането на лизинг на нови машини и оборудване за демонстрационни дейности, осъществени в демонстрационен обект, който може да бъде опитно поле или учебно-опитно поле или лаборатория на научен институт, висше училище или професионална гимназия, които обучават или извършват научно-изследователска дейност в областта на селското стопанство, храните или горското стопанство‖, което донякъде припокрива примерни дейности посочени в ПО 1, ИП2 на ОПНОИР. Допълване между програмите съществува по линия на образователната инфраструктура, дотолкова, доколкото по ПРСР ще се предоставя финансиране за реконструкция, ремонт, оборудване и/или обзавеждане на образователна инфраструктура с местно значение в селските райони (Подмярка 7.2 от ПРСР, с принос към Приоритетни области 3А, 5Б и 6Б), а ОП НОИР ще осигури финансиране чрез „меки мерки― на обекти от образователната инфраструктура (ПО 2, ИП 1).Допълване може да се търси и по отношение на осигуряването на достъп до информационни технологии – по ПРСР (Мярка 7.3) са предвидени инвестиции за създаване на широколентова инфраструктура, докато по ПО 2, ИП 1 на ОПНОИР са предвидени дейности за внедряване на ИКТ в училищата. Наред с посочените области на допълване между програмите, следва да се отчете, че съществува възможност и за потенциално дублиране на инвестиции, тъй като ОПНОИР също предвижда възможности за инвестиране в оборудване за училища, включително в селските райони, главно ИКТ (ПО2, ИП1). В областта на трансфера на знания и иновации ПРСР предвижда „финансиране на иновативни инвестиционни проекти в рамките на стратегиите за местно развитие (проекти, които са свързани директно с въвеждане на нови технологии)―. Тази подкрепа ще допълва дейностите по ОПНОИР, предвиждащи подкрепа за приложни изследвания (ПО1, ИП2) | |
Препоръка | Необходимо е по-ясно разграничение между програмите по отношение на дейностите, насочени към инвестиции в образователна инфраструктура и по отношение на възможностите за закупуване на машини и оборудване от страна на научни институти/висши училища. Необходимо е, също така, да се опише допълването по отношение на научните изследвания и сътрудничеството с бизнеса в областта на селското стопанство, както и да се търсят по-големи възможности за допълване в този аспект. |
Програма за морско дело и рибарство (ПМДР) 2014–2020 г.
Глава I: Устойчиво развитие на рибарството |
1. Иновации в рибарството |
2. Нови форми на доход, диверсификация и създаване на работни места в рибарството |
3. Инвестиции на борда |
4. Окончателно преустановяване на риболовните дейности |
5. Опазване и възстановяване на морското биологично разнообразие и екосистеми |
6. Добавена стойност и качество на продуктите от риболов |
7. Рибарски пристанища, кейове за разтоварване и покрити лодкостоянки |
Глава II: Устойчиво развитие на аквакултурите |
8. Иновации в аквакултурата |
9. Производствени инвестиции в аквакултурите |
10. Нови форми на доход и добавена стойност в аквакултурата |
11. Услуги за околната среда и биологично производство |
12. Застраховане на продукцията от аквакултури |
Глава III: Устойчиво развитие на рибарските райони |
Глава IV: Мерки, свързани с предлагането на пазара и преработването |
13. Мерки за предлагане на пазара |
14. Преработване на продуктите на риболова и аквакултурите |
15. Контрол и събиране на данни |
Глава VI: Съпътстващи мерки за обща политика в областта на рибарството при споделено управление |
Изпълнение на стратегиите за местно развитие |
Техническа помощ |
Таблица 15: Връзки между приоритетите на ОПНОИР и ПМДР
Оперативна програма / приоритетна ос | ОПНОИР | ПО 1: Научни изследвания и техн. развитие | ПО 2: Образование и учене през целия живот | ПО 3: Образов. среда за акт. соц. приобщаване | ||||
ПМДР | Приоритет | 1.1 | 1.2 | 2.1 | 2.2 | 2.3 | 3.1 | 3.2 |
Глава I: Устойчиво развитие на рибарството | 1 | 🗸 | 🗸 | 🗸🗸 | ||||
2 | ||||||||
3 | ||||||||
4 | ||||||||
5 | ||||||||
6 | ||||||||
7 | ||||||||
Глава II: Устойчиво развитие на | 8 | 🗸 | 🗸 | 🗸🗸 | ||||
9 | ||||||||
аквакултурите | 10 | |||||||
11 | ||||||||
12 | ||||||||
Глава III: Устойчиво развитие на рибарските райони | ||||||||
Глава IV: Мерки свързани с предлагането на пазара и преработването | 13 | |||||||
14 | ||||||||
15 | ||||||||
Глава VI: Съпътстващи мерки за ОПОР при споделено управление | ||||||||
Стратегии за местно развитие |
Легенда: 🗸 - слаба връзка, 🗸🗸🗸- средно силна връзка, 🗸🗸🗸 - силна връзка
Таблица 16. Допълване и разграничаване между ОПНОИР и ПМДР
Допълване / Разграничаване в текста на ОПНОИР | Допълване: посочена е възможност ОПНОИР да „допълни мерките по ПМДР чрез планираните операции за оптимизация на системата за обучение в сферите на морското дело, рибарството и аквакултурите». Разграничаване: посочено е, че „всички мерки, свързани с провеждането на разпространение на научни знания; иновативни практики; придобиване на професионални умения; създаването на мрежи и др., които са свързани със сферите на рибарството и аквакултурите, ще се подпомагат от новата ПМДР.‖ Също така е посочено, че „участието на научни организации във валидирането на резултати от изследвания върху влияние на риболовните дейности върху околната среда или върху по-устойчиво използване на морските биологични ресурси ще се съфинансира от ЕФМДР―. |
Коментар | Инвестициите в научни изследвания и иновации в областта на рибарството и аквакултурите чрез мерки 1. Иновации в рибарството и 8. Иновации в аквакултурата допълват инвестициите за създаване и развитие на научна инфраструктура чрез инвестиционен приоритет 1.1 по ОПНОИР, по който се предвиждат дейности за създаване на научни центрове и модернизиране на научната инфраструктура. Описани са възможностите на ОПНОИР за допълване на ПМДР по отношение на оптимизиране на системите за обучение в сферите на морското дело, рибарството и аквакултурите. |
Препоръка | В текста на оперативната програма може да се посочи |
допълването между Инвестиционен приоритет 1.1. на ОПНОИР и мерки 1 и 8 на ПМДР. |
Програми, съфинансирани от ЕФРР по цел „Европейско териториално сътрудничество‖ (ЕТС)
Допълване / Разграничаване в текста на ОПНОИР | Посочено е, че демаркация на ниво програмиране не е необходима. Отчетено е, че ―при стартиране на програмите ще се извършва проследяване за недопускане на двойно финансиране на ниво целеви групи, бенефициенти, допустими дейности/ разходи, резултати‖. |
Коментар | Няма налични работни версии на програмите по цел ЕТС, чиито връзки с ОПНОИР да бъдат разглеждани, анализирани и оценявани. |
Препоръка | При разработване на работните версии на програмите по цел ЕТС, по които България ще бъде страна, следва текстът на т. 1.8 от Раздел 8 да бъде прегледан, и в случай на необходимост – ревизиран. |
? | Изпълнение на предварителните условия, заложени в приложение 4 към Общия регламент за фондовете по ОСР |
Изпълнението на предварителните условия се следи на национално ниво. По отношение на изпълнението на предварителните условия, СП посочва че се очаква изпълнението на всички условия най-късно 31.12.2016 г., а на по-голямата част от тях към първата половина на 2014 г.
Пет от специфичните условия в сферата на образованието и науката имат пряко отношение към подготовката на ОПНОИР 2014–2020. Те са в следните тематични области:
• Засилване на научноизследователската дейност, технологичното развитие и иновациите;
• Инвестиции в уменията, образованието и ученето през целия живот.
Приемането на Стратегията за интелигентна специализация и Стратегията за развитие на висшето образование, както и на Закон за средното образование и на промени в Закона за професионалното образование ще способстват за изпълнението на предварителните условия.
Отразяването на част от препоръките на предавателната оценка в резултат доведе до подобряване на синергията между програмата и Хоризонт 2020 и по-ясно разделяни и допълване с някои от оперативните програми. Актуализирани бяха
текстове на програмата съобразно последните версии на документите. Необходимо е да се обърне внимание на следното:
• Да се адресират териториалните аспекти по отношение на качеството на образованието в малките и големите населени места.
• По-пълно отразяване в текста на програмата на разписаните цели в СП по отношение на:
o Създаване и укрепване на партньорства между висшето образование, предприятията и научните изследвания;
o Подобряване капацитета за управление на научните институти;
o Създаване на възможности за стажове на изследователи в предприятия;
o Стимулиране на образователните институции да предоставят образователни услуги извън рамките на своята инфраструктура на базата на партньорство с работодатели, държавни и общински институции и други заинтересовани страни.
o Развитие на партньорства между бизнеса и научните среди.
• Съществува възможност за подобряване на синегрията между програмата и приоритетите, декларирани в Комюникето от Букурещ на министрите, отговорни за висшето образование чрез подкрепа по ОПНОИР за разработване на съвместни програми и степени с други университети, както част от мерките за подобряване на качеството и ефикасността на висшето образование.
• Разграничаването и допълването с някои от останалите оперативни програми също може да бъде подобрено и по-специално с ОПИК.
Оценка на вътрешната съгласуваност
? | Уместност на стратегията на ОПНОИР |
Уместност на стратегическия подход на програмата, изложен в Раздел 1.
В Раздел 1 на ОПНОИР 2014–2020 е посочено, че програмата е насочена към изпълнението на две основни задачи:
▪ Да бъде сред ключовите инструменти за постигане на целите, приети от България в границите на Стратегията „Европа 2020‖.
▪ Да служи като ефикасно средство за прилагане на политики по сближаване, съгласно дневния ред на национално и общностно равнище.
Обосновката на стратегията е изградена върху следните три основни теми:
Основните нужди в областта на научно-изследователската дейност включват: увеличаване на инвестициите в НИРД; развитие на научната инфраструктура; подобряване стимулите, условията и възможностите за работещите в сферата на НИРД; подобряване на връзка „наука-бизнес― и повишаване на иновационния потенциал. Информация по отношение на сегашното състояние е илюстрирана с данни като са посочени източниците на финансиране (държавно, от бизнеса, ЕС). По отношение на създаването и задържането на специалисти лисват данни за заетите с сферата на научните изследвания както по възраст, така и по сектори, както и анализ на тяхната предприемчивост и възможности за мобилност, като и възможности за привличане на чуждестранни изследователи в български научни институции. Като едни от основните проблеми по отношение на връзката наука- бизнес са посочени слабата търговска реализация на научните резултати и липсата на подкрепящи публични политики. Направен е анализ на областите, където има потенциал за въвеждане на научни разработки в бизнес продукти. По отношение на стратегическите подходи за адресиране на нуждите е посочено, че чрез финансирането по ОПНОИР ще се търси допълващ ефект на инвестициите в НИРД. Програмата се очаква да има и допълващ ефект по отношение на финансирането по Хоризонт 2020. Инвестициите в инфраструктура предвиждат подкрепа за (1) центрове за върхови постижения и компетентност; (2) подкрепа за инфраструктури, които играят важна роля в европейската пътна карта и (3) инвестиции в модернизиране на научни институти и висши училища засилване на регионалния икономически растеж и производителност. Мерките по отношение на развитие и задържане на специалистите в сферата на науката и образованието предвиждат повишаване на квалификацията на преподаватели, възможност за обмен на опит и мобилност; достъп до международни научно-изследователски съоръжения и финансиране на публикации. Сред мерките не са анализирани възможности за подобряване на възнаграждението и кариерно и научно развитие. Мерките за подобряване на връзката наука-бизнес предвиждат насърчаване на приложните изследвания и по-добра съгласуваност между научно-изследователските приоритети и доказаните научни предимства. Мерките не адресират идентифицираните слабости
– липсата на търговка реализация на научните разработки и липсата на подкрепящи публични политики.
Анализите относно системата на висшето образование посочват следните нужди: недобро структуриране с множество университети, слаба ефективност на бюджетното финансиране за сектора, влошеното качество на обучение и слабата реализация на завършилите на трудовия пазар; разглеждане на университетите предимно като образователни структури и слабата им връзка с НИРД; необходимост от повишаване квалификацията и компетентностите на преподавателите. Анализирани са и потребностите, свързани със спецификата на образователните програми и тяхната пригодност за нуждите на икономиката. Посочват се секторите на икономиката, в които има недостиг на кадри, както и специалностите, които се търсят като образователна степен. Посочен е ниският процент за България, в сравнение с останалите страни в ЕС, на завършилите висше образование, въпреки тенденцията за увеличаване на този процент, като са анализирани причините. Предложените подходи за адресиране на потребностите включват преструктуриране и оптимизиране на мрежата от висши училища и подобряване на управлението,
включително внедряването на модели за обвързване на финансирането с реализацията на завършилите. Предвижда се подобряване на програмите и методите на преподаване, както и предоставянето на стипендии за обучение в приоритетни за икономиката области. По отношение подобряването на квалификацията на преподавателите, фокусът е съсредоточен върху ИКТ, преподавателската мобилност и методически и управленски компетенции. Не са анализирани подходи за по-тясна връзка между висшето образование, НИРД и бизнеса, които могат да допринесат за повишаване на професионалните компетенции на преподавателите, а също така и възможностите за въвличане на студентите и докторантите в извънучебни дейности, включително срещу заплащане, което в същото време ще адресира проблема с финансовото подпомагане на следването. Предвижда се програмата да предостави допълнителен ресурс за студентско кредитиране.
Темата за училищно образование, обучение и учене през целия живот анализира следните проблеми: отпадане от системата на училищното образование поради социални, етнически и културни причини; хронични дефицити на системата като инфраструктура, учебно съдържание и квалификация и подготовка на учителите; ниско качество на образованието; липса на връзка между образованието и пазара на труда, липса на нагласи за учене през целия живот; необходимост от ограмотяване на възрастни и допълнително обучение за трудов ресурс с ниско образование и квалификация. Анализирани за причините за ниската квалификация на учителите и нуждите в това отношение. В анализа липсва информация за системата за предучилищно образование и детските градини. Подходите за адресиране на нуждите включват мерки за интеграция на деца от етнически общности, мерки за деца със СОП и мерки за превенция на ранното отпадане от училище. За подобряване на качеството на образование се предвиждат мерки за въвеждане на ИКТ в училище, развитие на системата за външно оценяване промяна и адаптиране на учебни програми, включително съгласно потребностите на икономиката, разширяване на възможностите за практическо обучение и развитие на условия за учене през целия живот. Не са анализирани възможности за подобряване на учебния процес чрез адресиране на индивидуалните нужди на учениците, извън класна работа и подготовка (включително в светлината на целодневната организация на учебния процес) и подкрепа за развиване на дарбите на даровити деца и работа с деца с трудности за усвояване на учебния материал. Мерките по отношение на квалификацията на педагогическия персонал включват продължаваща подготовка на специалистите, стимули за оставане в професията и кариерно развитие, но не адресират основния проблем – ниското заплащане.
В Таблица 1 в текста на програмата е дадена обосновка за избора на инвестиционни приоритети. Обосновката беше подобрена като за всеки инвестиционен приоритет е представена отделна обосновка.
? | • Адекватност на мерките, заложени в програмата и степента, в която ще допринесат за постигане на целите й |
По-долу в текста, по приоритетни оси, е анализирана обвързаността между идентифицираните нужди, инвестиционните приоритети, дейностите и заложените индикатори. По отношение на индикаторите е коментирано доколко заложените индикатори са адекватни към дефинираните продукти и специфични цели без да се анализират самите индикатори. Индикаторите са подробно коментирани в Оценка 3. Логиката на интервенция на ОПНОИР по приоритетни оси илюстрира връзката между нужди, инвестиционни приоритети, специфични цели, дейности и индикатори. Графиките са представени в Приложение 5.
ПО1. Научни изследвания и технологично развитие
Таблица 17. ПО1 - Съответствие между нужди, ИП, дейности и индикатори
Връзка | Коментар |
Инвестиционен приоритет 1. Укрепване на инфраструктурата, необходима за научноизследователска и иновационна дейност (НИД) и на капацитета за реализиране на достижения в областта на научноизследователската и иновационната дейност и насърчаване на центрове на компетентност, по- специално центрове, които са от интерес за Европа. | |
Нужди, инвестиционен приоритет и специфична цел | Инвестиционният приоритет е разписан в две специфични цели, които адресират темите посочени в приоритета: (1) модернизиране на съществуващи и изграждане на нови центрове за върхови постижения и центрове за компетентност и (2) развитие на научноизследователска инфраструктура. Обосновката на първата специфична цел предоставя информация за съществуващи центрове и натрупан предишен опит. Текстът се нуждае от структуриране, така че да се избегне посочването на всички финансирани проекти по 7ма рамкова програма. Редакцията трябва да е в посока на обобщаване и анализ на работата и ефективността на съществуващите центрове. Посочено е значението на центровете за подобряване на изключително ниските показатели на страната в областта на научните изследвания и приносът им за подобряване на конкурентоспособността на икономиката. Относно областите, в които центровете ще бъдат изграждани, обосновката се позовава на Националната стратегия за развитие на научните изследвания и Иновационната стратегия за интелигентна специализация. В допълнение са анализирани областите, които са от значение за страната и областите където са показани добри резултати. Направен е и анализ за ситуирането на научноизследователските организации на територията на страната. В обосновката на втората специфична цел е посочено значението на научноизследователската инфраструктура за икономиката и обществото. Анализирани са институциите, които имат капацитет |
и области, където не е предоставяно финансиране, но съществува потенциал за развитие. Оценено е и териториалното разпределение на съществуващата научноизследователска инфраструктура. Специфичната цел предвижда целево финансиране за модернизиране и изграждане на научна инфраструктура в институти и висши учебни заведения, включително инвестиции в информационна и комуникационна инфраструктура, особено тези които са разположени в по-слабо развитите части на страната. Подкрепа ще получат и идентифицираните обекти в Националната пътна карта за научна инфраструктура с цел изграждане на регионални партньорски съоръжения (РПС) и/ или разпределени възли към паневропейските научни съоръжения. Не е коментирано евентуално участие или партньорство с бизнеса. | |
Нужди и предвидени дейности | В т.2.А.2.1 са изброени примерни дейности, които са адекватни към заложените цели. |
Индикатори за продукт и предвидени дейности | Предвидени са два индикатора за продукт, които са уместни и отговарят на общите индикатори на Регламент 1301/2013 г.: • Брой изследователи, работещи в подобрени инфраструктури за научни изследвания; • Брой нови изследователи в подпомогнатите центрове за върхови постижения и центрове за компетентност. |
Индикатори за резултат и специфични цели | Предвиден е един индикатор за резултат: • Брой подкрепени центрове за върхови постижения и центрове за компетентност; Индикаторът е по-скоро индикатор за продукт. Не е предложен индикатор за втората специфична цел. |
Инвестиционен приоритет 2. Насърчаване на инвестициите на предприятията в НИД, разработване на връзки и взаимодействие между предприятията, центровете за научноизследователска и развойна дейност и сектора на висшите учебни заведения, по-специално поощряване на инвестициите в разработването на продукти и услуги, на трансфера на технологии, на социалната иновация, екоиновациите и приложенията за публични услуги, на стимулирането на търсенето, на изграждането на мрежи, на клъстерите и на отворените иновации посредством интелигентна специализация и подпомагане на технологичните и приложните научни изследвания, пилотни линии, действия за одобрение на продуктите на начален етап, усъвършенствани производствени възможности и пилотно производство, по-специално в ключови базови технологии, както и разпространението на технологии с общо предназначение. | |
Нужди, инвестиционен приоритет и специфична цел | Инвестиционният приоритет е разписан в една специфична цел за подкрепа за приложни изследвания и експериментално развитие в приоритетни за икономиката области. Обосновката е оскъдна откъм факти и посочване на нуждите. Не е ясно колко от научните институти или висши училища в България осъществяват експериментални изследвания в тясна връзка с бизнеса, какво е участието на бизнеса, в кои области са тези изследвания, какви са нуждите. Посочени са твърдения, които не са подкрепени с повече информация и поради това изглеждат необосновани и дори противоречащи си като: „България е изправена пред предизвикателствата, пред които са изправени и развитите страни-членки на ЕС―и след това„като това се случва в условията на тежък преход след дългогодишна изолация от научно-изследователския международен живот―. Обосновката също така поставя различни теми, които са посочени като необходими подходи, но не са доразвити като: „развитие на връзки между предприятията, научноизследователски и развойни центрове и институциите за висше образование― без да де посочва чрез какви подходи това ще се осъществи; „подпомагане на приложните научни изследвания в приоритетните за страната направления― без да се посочват кои са тези направления; „диференциация на образователните институции и на тази база определяне на тези, които ще развиват силна научна дейност― без да се посочва как тази диференциация ще бъде осъществена и дали е предварително условия за отпускане на помощта. Освен това се говори за научна дейност, а не за приложни изследвания, както е дефинирано в специфичната цел. В обосновката трябва да се предостави и информация относно синергичния ефект, който се очаква да се получи чрез подкрепата по ОПИК. Необходим е пълен и ясен анализ на нуждите, включително опит от изпълнението на проекти в тази сфера по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика―2007–2013. Необходим е ясен анализ на причините, поради които връзката наука-бизнес не е достатъчно силна. |
Нужди и предвидени дейности | Липсват дейности, които да покрият основната тема на инвестиционния приоритет - за развитие на синергични връзки между предприятията, научноизследователските и развойни центрове и висшето образование. |
Индикатори за продукт и предвидени | Предвидени са пет индикатора за продукт, които адресират предвидени основни дейности за подкрепа: |
дейности | • Брой предприятия, които си сътрудничат с подпомогнатите научноизследователски институции; • Брой предприятия, въвели нови или значително подобрени продукти на пазара и създадени в резултат от подпомогнатите иновации или научноизследователски и развойни проекти; • Брой висши училища, подкрепили или осигурили достъп на български научни организации до различни европейски технологични платформи, осъществили съвместни технологични инициативи; • Брой обучени студенти по заявка и с финансовото участие на бизнеса; • Брой изградени пилотни производствени центрове във ВУ и научните институти. |
Индикатори за резултат и специфични цели | Посочен е един индикатор за резултат: • Частни инвестиции в НИРД, допълващи публичната подкрепа в лв./евро Индикаторът не е ясно свързан с поставената специфична цел и съгласно Регламент 1301/2013 е индикатор за продукт. |
ПО2. Образование и учене през целия живот
Таблица 18. ПО2 - Съответствие между нужди, ИП, дейности и индикатори
Връзка | Коментар |
Инвестиционен приоритет 1. Намаляване и предотвратяване на преждевременното напускане на училище и насърчаване на равния достъп до висококачествено предучилищно, основно и средно образование, включващо формални, неформални и неофициални начини на учене за повторно включване в образователната система и системата на обучение. | |
Нужди, инвестиционен приоритет и специфична цел | Инвестиционният приоритет е разписан в три специфични цели, които: (1) подобряване постиженията на децата; (2) обхващане и задържане на децата в училище и (3)управление на качеството на образованието. Обосновката на СЦ1 е уместна и информативна. Посочени са основните проблеми, свързани с постиженията на децата в овладяването на ключови компетентности, сегашната ситуация, както и направеното до момента. СЦ2 също е добре обоснована, като е описана настоящата |
ситуация, целите, които трябва да бъдат постигнати, както и основните причини за преждевременното напускане на училище. Сред причините за напускане на училище е посочено социалното положение на семействата, което наред с други комплексни причини също е основна движеща сила за непосещаване и напускане на училище. Не е посочено обаче, дали този проблем се адресира понастоящем и как. Третата специфична цел посочва проблемите и недостатъците в системата на управление на качеството на образованието. | |
Нужди и предвидени дейности | Предвидени са множество дейности, някои от които са много близки като съдържание. Обединяването на някои от тях (например има 4 дейности, свързани с ИКТ) и прецизирането на формулировката на други, ще допринесе за подобряване яснотата на изложението. |
Индикатори за продукт и предвидени дейности | Посочени са следните индикатори за продукт: • Брой деца на възраст от 4 години до започване на училище, обхванати в предучилищно образование • Брой ученици, получили стипендии; • Брой ученици, включени в извънкласни и извънучилищни дейности • Брой ученици явили се на национално и регионално външно оценяване; • Брой проведени национални и регионални външни оценявания; • Брой педагогически специалисти преминали обучения за прилагане на международни стандарти за оценяване на учениците; Четвъртият и петият индикатор имат един и същ смисъл, като четвъртият индикатор не е обвързан с дейностите за подкрепа и е извън контрола на програмата. |
Индикатори за резултат и специфични цели | Предвидени са следните индикатори за резултат: • Най-много 11% ПНУ от лицата на възраст между 18 и 24 г. • Повишeн среден резултат на българските четвъртокласници по PIRLS – до 540 точки • Повишeн среден резултат на момичетата по PIRLS – до 549 точки • Повишeн среден резултат на момчетата по PIRLS – до 531 точки |
• Най-много 30% от 15-годишните ученици с умения, оценени под критичния втори праг в познавателна област „четене― по скалата на PISA. • Най-много 35% от 15-годишните ученици с умения, оценени под критичния втори праг в познавателна област „математика― по скалата на PISA. • Най-много 30% от 15-годишните ученици с умения, оценени под критичния втори праг в познавателна област „природни науки― по скалата на PISA. Предвидените индикатори за резултат са твърде много. Съгласно насоките на ЕК броят на индикаторите за резултат трябва да бъде ограничен до 1-2 за специфична цел. Предвидените индикатори не измерват пряко постигането на третата специфична цел. | |
Инвестиционен приоритет 2. Подобряване на качеството и ефикасността и достъпа до висшето и равностойното на него образование с цел увеличаване на участието и подобряване на равнищата на образование, особено за групите в неравностойно положение. | |
Нужди, инвестиционен приоритет и специфична цел | Инвестиционният приоритет е разписан в три специфични цели (1) подобряване на знанията и уменията на студентите и възможностите за реализация на завършилите висше образование (2) оптимизиране дейността на висшите училища (3) подобряване на достъпа до висше образование. Обосновката на първата специфична цел посочва като основни предизвикателства ниското качество на образование и слабата реализация на завършващите на пазара на труда по специалностите, които са завършили и формирането на университетите като предимно образователни институции, без развитие на научна дейност, което не способства за подобряване на качеството на образованието и съответно престижа учебните заведения. На база на слабостите са посочени проблеми и подходи за решаването им. Обосновката на втората специфична цел анализира причините за ниското качество на образованието, като основна причина е посочено неадекватното финансиране на висшите училища, което се базира на броя на студентите, а не на качеството на образованието. Анализът на нуждите в третата специфична може бъде допълнен с информация относно броя на записаните и броя на завършилите висше образование и основните причини за ниския процент на завършващите висше образованите. За някои от причините може да се съди по дефинираните подходи – стипендии, дистанционна форма на обучение, но самите причини |
не са посочени и анализирани. Не е достатъчно убедително твърдението, че подобряването на моделите за прием ще доведе и до по-голям процент на завършилите образование. | |
Нужди и предвидени дейности | Планираните дейности, като цяло адресират поставените цели. Не са дефинирани достатъчно подходящи дейности за подобряване на възможностите за реализация на завършилите висше образование. |
Индикатори за продукт и предвидени дейности | Предвидени са следните индикатори за продукт: • Брой студенти обучаващи се по нови учебни планове и програми • Брой разработени нови учебни планове и програми • Брой обучени преподаватели • Брой висши училища, участващи в инициативи за консолидация • Брой студенти, получили стипендии и специални стипендии; • Брой студенти, получили студентско кредитиране Индикатори 3 и 4 не кореспондират на заложените дейности. |
Индикатори за резултат и специфични цели | Предвидени са четири индикатора за резултат: • Дял на завършилите висше образование, които са започнали работа през първата година след завършването • Брой ВУ с усъвършенствана система за външно и вътрешно оценяване; • Повишен с най-малко…..процента дял от финансирането за висшите училища, който се формира на база показателите от рейтинговата система. • Най-малко 36 % от 30-34-годишните с висше образование Вторият индикатор е неясен и е по-скоро индикатор за продукт. |
Инвестиционен приоритет 3. Подобряване на равния достъп до възможностите за учене през целия живот за всички възрастови групи във формален, неформален и неофициален вид, осъвременяване на познанията, уменията и компетенциите на работната ръка, както и насърчаване на гъвкави процеси на учене, включително чрез професионална ориентация и валидиране на придобитите компетенции. | |
Нужди, инвестиционен | Инвестиционният приоритет е разписан в две специфични цели: (1) повишаване квалификацията на заетите в областта на |
77 | |
приоритет и специфична цел | образованието, обучението и науката и (2) подкрепа за продължаващото обучение. Обосновката на първата специфична посочва проблемите свързани с качеството на педагогическия персонал в училище и в университетите. Обосновката на нуждите на СЦ2 посочва някои данни и проблеми като дела на неграмотните и никога непосещавалите училище. Представена е информация за образователния статус. СЦ2 касае широк кръг от въпроси, част от които са адресирани от ОПРЧР 2014–2020. Поради това, трябва да се направи ясно разграничение между двете програми и да се фокусира обхвата на подкрепата. Например, подкрепа за повишаване участието в различни форми на учене през целия живот, което ще даде възможност за по-добра реализация на пазара на труда на участващите в такива форми и подобряване на социалните и комуникативните умения на младежи и възрастни е включена в ОПРЧР 2014–2020. |
Нужди и предвидени дейности | Повечето от дейностите са уместни спрямо дефинираните цели. Същевременно, съществуват дейности, които не са мотивирани в обосновката на нуждите, дейности които не са уместни към целите и дейности, които могат да бъдат обобщени и окрупнени, тъй като в същността си засягат един и същ проблем. |
Индикатори за продукт и предвидени дейности | Посочени са следните индикатори за продукт: • Брой обучаващи се в ОКС бакалавър/ магистър, които придобиват професионална квалификация учител и започват работа в първата година след завършването • Брой млади специалисти, участващи в партньорски мрежи за провеждане на научни изследвания, включително в съвмести проекти с бизнеса. • Брой внедрени в бизнеса научни разработки. • Брой привлечени от чужбина млади учени в центровете за върхови постижения и за компетентност. • Брой докторанти, пост-докторанти, специализанти, преподаватели във висшите училища и изследователи от чуждестранни европейски университети и изследователски центрове в България включени в програми за мобилност. • Брой лица на възраст 25-64 г., които участват в учене през целия живот; • Най-малко 20 000 лица получили ваучери за валидиране на знания и умения от самостоятелно и неформално |
78
образование и обучение • Брой ученици и студенти обхванати от системата за кариерно ориентиране. Третият и четвъртият индикатори не са обвързани с дейностите. Шестият индикатор не е възможно да измери само подкрепата по програмата, тъй като влияние ще имат и други дейности и програми. | |
Индикатори за резултат и специфични цели | Посочени са следните индикатори за резултат: • Най-малко 12 % от учителите да са на възраст до 34 г. • Най-малко….процента от студентите, обучаващи се в педагогически специалности • Най-малко …. % от придобилите ОКС „магистър―, продължаващи в докторантски програми • Дял на участвалите в различни форми на мобилност, които са с повишена квалификация и умения и по-добра реализация. • Намален до 1.5% дял на неграмотните лица на възраст 15- 29 г. • Най-малко 2500 лица с валидирани знания и умения от самостоятелно и неформално образование и обучение Индикатори 1, 2 и 5 нямат пряка връзка със заложените специфични цели. Третият и четвъртият индикатор са по-скоро индикатори за продукт. |
Инвестиционен приоритет 4. Подобряване на адекватността на системите за образование и обучение спрямо пазара на труда, улесняване на прехода от образование към работа и укрепване на професионалното образование и системите на обучение, както и тяхното качество, включително чрез механизми за предвиждане на уменията, адаптиране на учебните програми и създаване и развитие на основаващи се на работата системи за учене, включително двойни системи на учене и схеми за чиракуване. | |
Нужди, инвестиционен приоритет и специфична цел | Инвестиционният приоритет е разписан в две специфични цели: (1) подкрепа за професионалното обучение и (2) насърчаване на връзките между професионалното, висшето образование, науката и бизнеса. Обосновката на нуждите на СЦ1 анализира проблеми, свързани с липсата на система за определяне на нуждите на бизнеса и обратната връзка от пазара на труда. Не е предоставена и |
79 | |
информация относно важността на ПОО за пазара на труда, в т.ч. сектори, към които професионалното образование има конкретен принос и значение. СЦ2 посочва някои от основните проблеми – не достатъчно ефективна връзка между системите на образование и бизнеса; липса на гъвкавост в учебното съдържание по отношение на изискванията на пазара на труда, превес на теоретичните познания за сметка на практическите, малък дял на учебните практики, недобро сътрудничество с бизнеса. Насърчаването на образование в инженерно-технически и природни специалности не е добре обосновано – не са предоставени данни, че именно там има търсене на пазара на труда. Не са направени анализи, отчитащи динамиката на пазара на труда, дали 5-6 години след обучението на студентите ще съществува търсене на подобни специалисти. Подобряването на работата с компютърни системи не е обвързано с конкретната специфична цел, а е по-скоро мярка за повишаване компетентностите на учениците и студентите и вече е адресирана в ИП1 и ИП2. Обосновката на специфичната цел не разписва проблеми или мерки свързани с науката, поради това е препоръчително да се прецени дали думата „наука― да остане в текста на специфичната цел, още повече, като се има предвид, че връзката наука-бизнес е адресирана в ПО1. | |
Нужди и предвидени дейности | Повечето от дейностите са уместни към дефинираните цели, но съществуват и дейности, които са неясни или не са застъпени в обосновката на нуждите. |
Индикатори за продукт и предвидени дейности | Посочени са следните индикатори за продукт: • Брой ученици, участващи в гъвкави форми на обучение в професионалното образование. • Брой на учениците и студентите, обучаващи се в технически специалности Двата индикатора могат да се разглеждат по-скоро като индикатори за резултат. |
Индикатори за резултат и специфични цели | Посочени са следните индикатори за резултат: • Дял на завършилите професионални гимназии, които са започнали работа по съответната професия през първата година след завършването си. Предложеният индикатор е насочен към първата специфична цел, но връзката му с него не е пряка. Не са заложени индикатори за измерване на втората специфична цел. |
През месец август 2014 ГД СФМОП предостави проект на нова СП 4, която да бъде добавена към ИП2 на ПО2. Подобряване на условията за обучение в съчетание с научни изследвания и за развитие на човешките ресурси в сферата на научните изследвания и развойната дейност (НИРД). Специфичната цел е представена отделно, като не е включена в текста на програмата със съответните редакции в останалите й части и поради това е коментирана отделно.
Целта е специфичната цел да консолидира всички мерки, насочени към осигуряване на връзка между висшето образование и науката и научните изследвания. Специфичната цел ще инкорпорира някои от дейностите, които към момента са в СП1 на ИП3 на ПО2.
Обосновката на четвъртата специфична цел се базира на необходимостта да се засили връзката между висшето образование и науката и да се предостави подкрепа за развитие на човешките ресурси в сферата на НИРД. Планираните дейности предвиждат подкрепа за квалификация, кариерно развитие и мобилност в областта на науката, съвместни програми с бизнеса, развитие на партньорски мрежи, привличане на изследователи и създаване на изследователски потенциал в изградените изследователски центрове, подпомагане на процеса на разпространение на научните резултати и популяризиране на науката и научните изследвания. Дейностите подкрепят постигането на специфичната цел.
За измерване на постигнатото по специфичната цел се предвижда следният индикатор за резултат:
• Научни организации с новоназначени изследователи от чужбина; Индикаторът е уместен, но обхваща само един от аспектите на подкрепа. Предвидени са следните индикатори за продукт:
• Привлечени от чужбина учени в центровете за върхови постижения и за компетентност;
• Докторанти, пост-докторанти, специализанти и изследователи, включени в програми за мобилност.
Индикаторите са уместни.
ПО3. Образователна среда за активно социално приобщаване
Таблица 19. ПО3 - Съответствие между нужди, ИП, дейности и индикатори
Връзка | Коментар |
Инвестиционен приоритет 1. Активно приобщаване, включително с оглед на насърчаване на равните възможности и активното участие, и по-добрата пригодност за заетост. | |
Нужди, инвестиционен приоритет и специфична цел | Инвестиционният приоритет е разписан в две специфични цели: (1) повишаване качеството и подобряване достъпа до образование чрез създаване на подкрепяща среда за включващо образование и (2) изграждане на образователна среда, насърчаваща разгръщането на потенциала на всяко дете и ученик за личностно развитие, успешна реализация и социализация. Двете специфични цели адресират два основни проблема пред приобщаващото образование: включващо образование за деца със СОП и образователната система, която да взема предвид индивидуалните потребности на учащите. В този аспект е препоръчително дефиницията на първата специфична цел да бъде преформулирана. Сегашната формулировка на целта започва с „повишаване на качеството и подобряване на достъпа до образование―, което отклонява фокуса от основния проблем и в допълнение води до объркване, тъй като достъпа и качеството на образование се подкрепя от ИП1 на ПО2. Обосновката на СЦ1 дава информация за постигнатото към момента в процеса на интегрирано обучение на децата със СОП. Посочени са основните проблеми. Не е представен анализ за студенти със СОП и практиките, трудностите и нуждите по отношение на тяхното интегриране и достъп до висше образование. Обосновката на СЦ2 е по-обща, което до някъде е обяснимо предвид на нейната специфика. Въпреки това може да бъде предоставена информация и анализ за практиките за адресиране на индивидуалните потребности на ученици и по-специално на опита и нуждите за подобряване на целодневната организация на учебния процес в училище. |
Нужди и предвидени дейности | Посочени са редица дейности, повечето от които са уместни към дефинираните специфични цели. Някои от дейностите нямат ясна връзка с нуждите, посочени в обосновката на специфичните цели, което налага обосновката да бъде разширена. |
Индикатори за продукт и предвидени дейности | Посочени са следните индикатори за продукт, които отговарят на заложените дейности: • Деца и ученици със специални образователни потребности, обхванати в системата на образованието чрез включващо обучение • Брой образователни институции осигурили подкрепяща среда за включващо обучение. Първият индикатор е по-скоро индикатор за резултат и не се |
различава съществено от предложения индикатор за резултат. | |
Индикатори за резултат и специфични цели | Посочени са следните индикатори за резултат: • Най-малко 25% от всички деца и ученици със специални образователни потребности в системата на народната просвета са обхванати от процеса на включващо обучение • Най-много 11% ПНУ от лицата на възраст между 18 и 24 г. Вторият индикатор не е обвързан със специфична цел. |
Инвестиционен приоритет 2. Социално-икономическо интегриране на маргинализираните общности, като например ромите. | |
Нужди, инвестиционен приоритет и специфична цел | Инвестиционният приоритет е разписан в една специфична цел: интеграция в образователната система на деца от етническите малцинства. Обосновката на специфичната цел посочва основните проблеми, но не е изчерпателна по отношение на предоставяне на конкретна информация за сегрегацията в училищния процес, какъв е процентът на децата от ромски произход, които не посещават детски градини и училища, както и описание на промените в годините, посоката на промените както и трудностите пред интегриране на деца, за да могат да бъдат набелязани подходящи мерки за адресиране на трудностите. Не се посочва и евентуална интегрирана подкрепа съвместно с ОПРЧР 2014–2020 г. На проведената фокус група с членове на тематичната работна група за подготовка на програмата беше посочено, че е добре приоритетът да бъде отворен към децата на бежанци и чужди граждани. В този аспект е възможно допълване на анализите. |
Нужди и предвидени дейности | Повечето от предвидените дейности отговарят на поставената специфична цел. Конкретни бележки по дейности са дадени в таблица по-долу. |
Индикатори за продукт и предвидени дейности | Предвиден е един индикатор за продукт: • Брой деца, ученици, младежи от ромски произход, включени в мерки за образователна интеграция и реинтеграция |
Индикатори за резултат и специфични цели | Посочен е един индикатор за резултат: • Брой лица, участващи в мерки, насочени към превенция на ранното отпадане от училище Индикаторът е сходен с предложения индикатор за продукт. |
ПО4. Техническа помощ
Таблица 20. ПО4 - Съответствие между нужди, ИП, дейности и индикатори
Връзка | Коментар |
Специфична цел 1. Укрепване и повишаване на административния капацитет на управляващия орган и бенефициентите по Оперативната програма. | |
Нужди, инвестиционен приоритет и специфична цел | Анализът на нуждите очертава основните потребности и сегашната ситуация. Може да се добави информация относно материално- техническото осигуряване и нуждите към момента – сграда, офиси, архив, работни помещения, компютърна техника, както и по отношение на експертния състав – предвиждат ли се нови назначения и нужда от обучение за тях. |
Нужди и предвидени дейности | Като цяло, дейностите адресират нуждите. Някои от тях се нуждаят от прецизиране. Бележки са дадени в таблица по-долу. |
Индикатори за продукт и предвидени дейности | Предвидени са следните индикатори за продукт: • Обучени служители на УО • Извършени оценки на ОП • Информационни събития • Подкрепени бенефициенти Предложените индикатори за продукт са адекватни на предвидените дейности. |
Индикатори за резултат и специфични цели | Във варианта на програмата от май 2014 не са предвидени индикатори за резултат. |
? | Адекватност на мерките, заложени в програмата и степента, в която ще допринесат за постигане на целите й |
ПО1. Научни изследвания и технологично развитие
Таблица 21. ПО1 – Анализ на дейностите
Предвидени мерки/дейности | Адекватност |
Инвестиционен приоритет 1: Укрепване на инфраструктурата, необходима за | |
научноизследователска и иновационна дейност (НИД) и на капацитета за реализиране на достижения в областта на научноизследователската и иновационната дейност и насърчаване на центрове на компетентност, по- специално центрове, които са от интерес за Европа. | |
Подкрепа за създаване и развитие на центрове за върхови постижения и центрове за компетентност вкл. обновяване на сградния фонд, материалната база и закупуване на оборудване; | Адекватна и ще допринесе за постигане на целите |
Подкрепа за модернизирането на научната инфраструктура и на съществуващите учебно- изследователски лаборатории на научни институти и висши учебни заведения, които провеждат изследвания в области, съответстващи на регионалните и националните икономически и социални предизвикателства; | Адекватна и ще допринесе за постигане на целите |
Създаване и развитието на регионални научни инфраструктури, в т.ч. и на уникални колекции и архиви и на национални звена – партньори на Европейските научни комплекси, определени в Европейската пътна карта за научна инфраструктура; | Адекватна и ще допринесе за постигане на целите |
Инвестиционен приоритет 2: Насърчаване на инвестициите на предприятията в НИД, разработване на връзки и взаимодействие между предприятията, центровете за научноизследователска и развойна дейност и сектора на висшите учебни заведения, по-специално поощряване на инвестициите в разработването на продукти и услуги, на трансфера на технологии, на социалната иновация, екоиновациите и приложенията за публични услуги, на стимулирането на търсенето, на изграждането на мрежи, на клъстерите и на отворените иновации посредством интелигентна специализация и подпомагане на технологичните и приложните научни изследвания, пилотни линии, действия за одобрение на продуктите на начален етап, усъвършенствани производствени възможности и пилотно производство, по-специално в ключови базови технологии, както и разпространението на технологии с общо предназначение. | |
Подкрепа за стратегически изследователски програми в центровете за компетентност и в инфраструктурните комплекси, които да гарантират тяхното устойчиво развитие и добавен ефект за националната и регионална | Няма ясна връзка с поставената специфична цел. Специфичната цел визира приложни изследвания за развитие на икономиката, докато дейността е насочена към стратегически |
85 | |
икономика; | програми с цел гарантиране на устойчивото развитие на центровете. |
Подкрепа за провеждане на приложни научни изследвания. Финансиране на самите изследвания и дейности, свързани със закупуване на нова или модернизиране на съществуваща апаратура, оборудване, материали, консумативи и др., необходими за провеждане на приложното научно изследване, включително и разходите по възнаграждения на участниците; | Адекватна и отговоря на заложената специфична цел. |
Осигуряване на подкрепа за достъп и участие на български научни организации и висши училища до различни европейски технологични платформи съвместни технологични инициативи и в Европейския институт за технологии и иновации; | Ще способства обмен на опит и развитие на научно-приложни изследвания. |
Обучение на кадри по заявка и с финансовото участие на бизнеса чрез ваучерни схеми; | Предполага се, че дейността визира обучение на студенти във висшите училища или докторанти във висшите училища и/или институтите по заявка на бизнеса. В този смисъл дейността ще способства за по- добрите връзки между бизнеса и образованието, и подари това като цяло е уместна, но не за конкретната специфичната цел. По-подходящо е дейността да бъде преместена в ИП2 (СЦ1) на ПО2. |
Предоставяне на подкрепа за изграждане, развитие и използване на пилотни производствени центрове във висшите училища и научните институти за провеждане на научно обучение, изследователска работа, експериментално развитие и прототипиране. | Дейността ще способства постигането на специфичната цел. |
ПО2. Образование и учене през целия живот
Таблица 22. ПО2 – Анализ на дейностите
Предвидени мерки/дейности | Адекватност |
Инвестиционен приоритет 1: Намаляване и предотвратяване на преждевременното напускане на училище и насърчаване на равния достъп до висококачествено предучилищно, основно и средно образование, включващо формални, неформални и неофициални начини на учене за повторно включване в образователната система и системата на обучение | |
Дейности за подобряване на ключовите | Мярката отговаря на първата |
компетентности на учениците с акцент върху | специфична цел, но е твърде обща |
грамотността, уменията за общуване на чужд | и може да включва в себе си |
език, дигиталната компетентност, социалните | много от по-долу изброените |
и гражданските компетентности. | дейности. |
Разширяване и усъвършенстване на | Мярката ще способства за |
прилагането на системата за оценяване | постигане на третата специфична |
(външно и/или вътрешно) на резултатите от | цел. |
обучението на учениците на национално, | |
регионално и училищно равнище; | |
Измерване на постиженията на учениците в | Мярката ще способства за |
областта на четенето, математиката и | постигане на третата специфична |
природните науки в т.ч. дейности, свързани с | цел. |
участие в национални и международни | |
изследвания, вкл. обучение на педагогически | |
специалисти за прилагане на международни | |
стандарти за оценяване на учениците; | |
Въвеждане на модерни технологии и | Мярката ще способства за |
интерактивни методи и средства в | подобряване на качеството на |
образователния процес, включително и на | образованието и по-този начин ще |
електронно съдържание; | допринесе за постигане на СЦ1 и |
СЦ2. | |
Разработване, актуализиране и оценка на | Мярката е адекватна що се отнася |
ефективността на учебни планове и | до оценка на ефективността на |
програми; | плановете и програмите, защото |
ще способства за подобряване на | |
управлението, а от там и до | |
качеството на образование и по | |
този начин ще допринесе за | |
постигане на поставените три | |
специфични цели. Разработването | |
и актуализирането на учебни планове и програми е част от задълженията на съответните специалисти в системата на образованието и поради това подкрепата на оперативната програма няма да има добавена стойност. По-скоро подходяща би била мярка, която ще доведе до подобряване на процесите на разработване и актуализиране на учебни планове и програми. | |
Изграждане на модерна защитена образователна среда в училищата, базирана на съвременни ИКТ за образованието. | Дейността е адекватна и ще способства за подобряване качеството на образованието и задържането на учениците в училище. |
Осигуряване на ИКТ средства за онагледяване/представяне на учебния материал в кабинетите с общо предназначение и за обезпечаване на специализираните кабинети (физика, химия и др.), както и внедряване на интелигентни интерактивни системи за общуване с родители и общество; | Дейността ще способства за подобряване качеството на образованието, комуникацията с родителите и въвличането им в образователния процес и задържане на учениците в училище. |
Изграждане на модерна сигурна, гъвкава и скалируема облачна среда за общи и специфични ИКТ образователни услуги и съдържание и осигуряване на надежден комуникационен достъп до нея на потребителите от сферата на образованието и науката. | Дейността ще способства за подобряване на управлението в областта на образованието. |
Модернизиране на учебния процес чрез внедряване на ИКТ решения за преподаване и учене от разстояние, осигуряване на специализирано оборудване за онлайн сътрудничество и съвместни проекти между институти/висши училища/училища и др.; | Дейността ще способства за подобряване на качеството на образованието, подобряване достъпа до образование и кариерно ориентиране на по- големите ученици. Също така, дейността ще допринесе за подобряване на сътрудничеството между образованието и науката. |
Подобряване на управлението на | Дейността ще способства за |
институциите и процесите в системата на предучилищното и училищното образование, включително в областта на инспектирането; | подобряване на управлението в областта на образованието. |
Разработване на стандарти за гарантиране на качеството на предучилищното образование с участието на всички заинтересовани страни (включително родителите) и разработване на подходящи за развитието на децата програми и учебно съдържание, които благоприятстват придобиването както на когнитивни, така и на некогнитивни умения; | В обосновката е посочено, че са в процес на разработване: (1) стандарт за инспектиране на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, (2) стандарт за организационно развитие и управление на качеството, както и (3) индикатори за ефективност на образованието. Не е ясно доколко предложените в дейността стандарти са по-различни от тези, които се разработват в момента. |
Внедряване, прилагане и оценка на ефективността от стандартизирана диагностика за училищната готовност; | Дейността ще способства постигането на СЦ3. |
Осигуряване на условия за целодневна организация на учебния ден в училищата. | Дейността е особено важна с оглед на реформите в образованието и осигуряването на възможност на родителите за целодневна трудова заетост, но няма пряка връзка с поставените специфични цели. Не е добре мотивирана в обосновката. |
Подкрепа на педагогическите иновации, които увеличат шансовете на децата и учениците за постигане на по-добри образователни резултати; | Ще допринесе за постигане на СЦ1. |
Осигуряване на възможности за обучение, съобразно с индивидуалните потребности на децата и учениците, стимулиране на иновативността и предприемачеството; | Ще допринесе за постигане на СЦ1 и СЦ2. Дейности, в подкрепа на индивидуалните потребности на децата и учениците се подкрепят по ИП1 на ПО3 поради това съществува възможност за дублиране на подкрепа. |
Засилване интереса и мотивацията на децата и учениците за учене чрез модернизиране на системата за отпускане на ученически | Ще допринесе за постигане на СЦ2. |
стипендии; | ||
Разработване на програми за семейна подкрепа с цел насърчаване участието на родителите в образователния процес; | Ще допринесе за постигане на СЦ2и косвено на СЦ1. | |
Подкрепа за разработване и реализиране на училищни политики и програми за превенция на насилието и агресията сред децата като предпоставка за създаване на благоприятна среда за развитие на децата и високи образователни постижения; | Ще допринесе за постигане на СЦ2. | |
Подкрепа за развитието на училищната мрежа и повишаването на качеството на образование в малките населени места, за обхващане на необхванатите в задължителна училищна възраст; | Адекватна и ще допринесе за адресиране на проблема с по- ниските резултати на учениците в малките населени места. | |
Насърчаване участието на учениците в процеса на управление и взимане на решение в училище, както и за развиване на форми на ученическо самоуправление. | Адекватна и ще допринесе за постигане и на трите специфични цели. | |
Осигуряване на възможности за разгръщане на творческите способности и изява на децата и учениците чрез извънкласни и извънучилищни дейности занимания. | Адекватна към СЦ 1. | |
Инвестиционен приоритет 2: Подобряване на качеството и ефикасността и достъпа до висшето и равностойното на него образование с цел увеличаване на участието и подобряване на равнищата на образование, особено за групите в неравностойно положение | ||
Усъвършенстване на системите за управление на висшите училища; | Дейността ще способства постигането на СЦ2. | |
Усъвършенстване на системата за акредитация, чрез стимулиране гъвкавостта и прозрачността на външното и вътрешно оценяване на качеството във висшите училища и научните организации; | Дейността ще способства постигането на СЦ2. | |
Поддържане и усъвършенстване на разработената рейтингова система на висшите училища; | Дейността ще способства постигането на СЦ2. | |
Разработване и внедряване на модели за обвързване на финансирането на висшите училища с резултатите от обучението и реализацията на студентите; | Дейността ще способства постигането на СЦ2. |
Усъвършенстване на формите за преподаване и на методите за оценяване на студентите и докторантите, модернизиране на учебните планове и програми във висшите училища (в т.ч. чуждоезикови), подкрепа за учебни програми с интегрирано съдържание и актуална пазарна ориентираност; интегриране на въпросите за устойчивото развитие в учебното съдържание и реализация на интердисциплинарни програми за повишаване знанията и уменията на студентите по въпросите на устойчивото развитие и климатичните промени. Създаване на национална система за оценяването на придобитите знания, умения и компетентности на завършващите по всяко професионално направление в системата на висшето образование, с участието на работодателите; | Дейността е уместна и ще допринесе за постигането на СЦ1. Могат да се дефинират допълнителни и по-подходящи дейности за подобряване на възможностите за реализация на завършилите висше образование от разработването на национална система за оценяване с участие на бизнеса. Такива дейности са например подобряване сътрудничеството на кариерните центрове към висшите училища с бизнеса, студентски борси с участие на бизнеса, обучение на кадри по заявка на бизнеса. |
Насърчаване участието на студенти в различни форми на допълнително обучение като студентски научни клубове, изследователски школи и др.; | Дейността ще способства за постигате на СЦ1. |
Усъвършенстване на механизмите по признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища; | Дейността ще способства постигането на СЦ1 и СЦ3. |
Предоставяне на студентски стипендии в т.ч. за стимулиране на обучение в приоритетни за икономиката области, както и на стипендии за специални постижения в науката, инженерно- техническите дейности, иновациите и предприемачеството, изкуството, културата и спорта (на конкурсен принцип); | Дейността е подходяща и ще способства постигането на СЦ3. |
Подкрепа на системата на студентско кредитиране; | Дейността како цяло е уместна, защото ще подобри достъпа до образование, но нуждите от студентско кредитиране не са |
обосновани и застъпени в анализа. | |
Усъвършенстване на моделите на прием във висшите училища; | Не е ясно как дейността ще способства за увеличаване на броя на завършилите висше образование. |
Оптимизиране дейността на висшите училища чрез: - подобряване модела на финансиране - оптимизация на мрежата от висши училища. | Дейността адресира СЦ2. В частта си относно подобряване модела на финансиране, дейността се припокрива с посочената по-горе дейност: „Разработване и внедряване на модели за обвързване на финансирането на висшите училища с резултатите от обучението и реализацията на студентите―. Поради това двете дейности могат да се обединят. Не е ясно какво се разбира под „оптимизация на мрежата от висши училища―. |
Подкрепа за прилагане на гъвкави модели на обучение, позволяващи по-лесно съчетаване на ученето с лични/семейни ангажименти и/или с работа (в т.ч. дистанционно обучение); | Дейността е уместна и ще способства постигането на СЦ3. |
Развитие на партньорски мрежи между български и чуждестранни студенти и техните организации за провеждане на научни изследвания. | Дейността косвено ще способства постигането на СЦ1, но като цяло не е от основните дейности в подкрепа на поставените специфични цели. По-уместни са дейности за създаване на мрежи и сътрудничество между различни университети, в т.ч и между техните студенти. |
Инвестиционен приоритет 3: Подобряване на равния достъп до възможностите за учене през целия живот за всички възрастови групи във формален, неформален и неофициален вид, осъвременяване на познанията, уменията и компетенциите на работната ръка, както и насърчаване на гъвкави процеси на учене, включително чрез професионална ориентация и валидиране на придобитите компетенции | |
Подкрепа за квалификация, продължаващо | Дейността е адекватна и ще |
92 | |
обучение и кариерно развитие на заетите в сферата на образованието, обучението и науката; | способства постигането на СЦ1. |
Развитие на капацитета и създаване на стимули за мотивиране и задържане на млади специалисти в системата на предучилищното и училищното образование, напр. чрез осигуряване на стипендии на млади педагогически специалисти, заети в системата на предучилищното и училищното образование, които желаят да продължат обучението в образователно-научна степен „доктор‖ по педагогически науки; | Дейността е адекватна и ще способства постигането на СЦ1. Нуждите от нея, обаче не са ясно разписани в обосновката. |
Създаване на модел на професионален профил за всяка длъжност от кариерното развитие на педагогическите специалисти, който да определя необходимите компетентности като съвкупност от знания, умения и отношения; | Дейността е уместна и ще способства за подобряване на кариерното развитие в областта на образованието и обучението и повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти. |
Подобряване на условията за усъвършенстване и придобиване на нови личностни и професионални знания и умения, включително чрез развитие на партньорски мрежи; | Дейността е адекватна само ако става въпрос за заетите в областта на образованието и науката. |
Развитие на капацитета и мотивиране на млади специалисти – докторанти, пост- докторанти, специализанти и млади учени в научния сектор и във висшето образование, включително и чрез съвместни програми с бизнеса; | Дейността е адекватна и ще способства за постигане на СЦ1. |
Подкрепа за развитието на докторанти, които реализират „проектна‖ докторантура в приоритетни за държавата научни области и икономически сектори; | Дейността не отговаря пряко на нито една от дефинираните специфични цели. По-скоро е уместна за СЦ1 на ИП2 на ПО2. |
Развитие на партньорски мрежи между български и чуждестранни учени, изследователи, докторанти, пост-докторанти, специализанти, млади учени и учители за провеждане на научни изследвания; | Дейността е уместна, но преповтаря в голяма степен посочената по-горе дейност „Подобряване на условията за усъвършенстване и придобиване на нови личностни и професионални знания и умения, |
включително чрез развитие на партньорски мрежи― | |
Създаване, поддържане и прилагане на система за оценка (международна) на въздействието от въвеждането и изпълнението на стратегически програми и мерки за насърчаване на научните изследвания и въвеждане на задължителна, периодична международна оценка на организациите, финансиращи и провеждащи научни изследвания, развойна дейности и иновации, наред със система за регулярен мониторинг и анализ; | Дейността не е уместна към нито една от специфичните цели и би трябвало да бъде отнесена към ПО1. |
Създаване на изследователски потенциал в изградените центрове за върхови постижения и на благоприятни условия за провеждане на научни изследвания, кариерно израстване и мобилност, в т.ч. и възможности за привличане на учени от други държави или отваряне на позиции за български учени, които са били на работа в чуждестранни научни организации. | Смисълът на подкрепа, що се отнася до квалификацията на човешките ресурси, вече е адресиран чрез посочената по- горе дейност: „Подкрепа за квалификация, продължаващо обучение и кариерно развитие на заетите в сферата на образованието, обучението и науката―. Другите значения на подкрепа не са уместни към настоящия ИП. |
Подпомагане на процеса на разпространение на научните резултати, вкл. подпомагане на организирането на национални и международни научни форуми (конференции, семинари, симпозиуми, конгреси, летни училища, състезания) | Дейността е уместна за СЦ1. |
Подкрепа на стажант – учители чрез финансиране на стажантската практика от практическата подготовка на студентите във висшите училища; | Дейността е уместна за СЦ1. |
Насърчаване на гъвкави пътеки за учене през целия живот за лицата, необхванати от традиционната образователна система чрез разширяване на спектъра от възможности за учене в т. ч. ограмотяване на възрастни, курсове за усвояване на учебно съдържание за различните образователни степени и за | Дейността адресира СЦ2. |
придобиване на степени на професионална квалификация. | |
Подкрепа на дейности за подобряване на координацията на заинтересованите страни и за изграждане на механизми за взаимодействие при планирането, изпълнението, мониторинга и оценката на политиката за УЦЖ; | Дейността адресира СЦ2, но не е добре застъпена в обосновката на нуждите. |
Създаване на условия за разработване на секторни квалификационни рамки в системата на професионалното образование и обучение и висшето образование и в контекста на Националната квалификационна рамка на Република България; | Дейността адресира СЦ1, но не е добре застъпена в обосновката на нуждите. |
Подкрепа за дейности по Националната квалификационна рамка и по секторните квалификационни рамки | Дейността е неясна, тъй като Националната квалификационна рамка не посочва дейности. Не е добре обоснована в представянето на нуждите. |
Разширяване на спектъра от изследвания, анализи и оценки на въздействието за формиране на адекватни политики за образование и обучение през целия живот; | Дейността адресира СЦ2, но не е добре застъпена в обосновката на нуждите. |
Развитие на системата за кариерно ориентиране (информиране и съветване, консултиране, оценка на компетенциите, наставничество, юридическа помощ, обучение за вземане на решение, формиране на умения за управление на кариерата) за ученици и студенти в системата на образованието; | Дейността е уместна за СЦ2, но не е засегната в обосновката на нуждите. |
Създаване на условия за информационно осигуряване на процесите в системата за УЦЖ. | Дейността адресира СЦ2, но не е добре застъпена в обосновката на нуждите. |
Изграждане на функционираща национална система за валидиране на резултати от неформалното образование и самостоятелно учене и насърчаване на използването й от всички възрастови групи над 16 години; | Дейността е уместна за СЦ2. |
Популяризиране на ученето през целия живот | Дейността е уместна за СЦ2. |
сред всички слоеве на населението като фактор за личностно развитие, устойчива заетост и социално включване; | |
Чрез интегрирани мерки с програма Еразъм + ще се осъществяват следните примерни дейности: • Мобилност с цел практика на студенти, докторанти, специализанти и млади учени, включително като допълнително финансиране по други програми за мобилност в рамките на ЕС; • Мобилност с цел практика на ученици от професионалните гимназии, включително като допълнително финансиране по други програми за мобилност в рамките на ЕС; • Мобилност с цел придобиване на ключови компетентности на учениците от общото образование, включително като допълнително финансиране по други програми за мобилност в рамките на ЕС; • Мобилност с цел обмен на опит на докторанти, пост-докторанти, специализанти, преподаватели във висшите училища и изследователи, включително като допълнително финансиране по други програми за мобилност в рамките на ЕС; • Мобилност на докторанти, пост-докторанти, специализанти, преподаватели във висшите училища и изследователи от чуждестранни европейски университети и изследователски центрове в България; • Мобилност с цел обмен на опит и ноу-хау на преподавателския състав в училищното и професионално образование, включително и като допълнително финансиране по други програми за мобилност в рамките на ЕС. | Дейността е уместна за СЦ1. |
Инвестиционен приоритет 4:Подобряване на системите за образование и обучение спрямо пазара на труда, улесняване на прехода от образование към работа и укрепване на професионалното образование и системите на обучение, както и тяхното качество, включително чрез механизми за предвиждане на уменията, адаптиране на учебните програми и създаване и развитие на | |
основаващи се на работата системи за учене, включително двойни системи на учене и схеми за чиракуване | |
Подкрепа за дейности, свързани с прилагането на системата за трансфер на кредити в професионалното образование; | Дейността е уместна за СЦ1. |
Въвеждане на гъвкави форми на обучение в професионалното образование например модулно обучение за придобиване на професионална квалификация и учебна документация, разработена в сътрудничество с представители на бизнеса; | Дейността е уместна за СЦ1. |
Подкрепа за дейността на учебно- тренировъчните и/или други форми на учебни или тренировъчни фирми; | Дейността е уместна за СЦ1. Необходима е редакция – изглежда, че е изпусната дума. |
Подкрепа на дейности за въвеждане или модернизиране на системи за дистанционно и електронно обучение в училищното образование; | Дейността има отношение към СЦ1 по отношение на продължаващо обучение за възрастни. |
Стимулиране на обучението и сертификацията в областта на ИКТ, чрез прилагане на международно признати стандарти и сертификати; | Обосновката не дава ясна представа какви са потребностите от обучение и още повече от сертификация в областта на ИКТ. |
Поддържане на национална платформа „наука- образование-бизнес‖. | Дейността е уместна за СЦ2, но е много неясна. Не е обоснована в нуждите. |
Подкрепа за изграждане на системи за планиране на обучението в зависимост от нуждите на пазара на труда на национално и регионално ниво; | Дейността е уместна за СЦ2. |
Стимулиране на образованието в областите на инженерно-техническите и природните науки и в професионалните направления от приоритетните области на икономиката; | Дейността може и да е уместна за СЦ2, но това не е ясно от обосновката на нуждите. |
Актуализация на учебни програми и учебни планове в професионалното образование с участие на работодателите; | Дейността е уместна към СЦ1 и СЦ2. |
Разработване и прилагане на политики и мерки за развитие на „обучение чрез работа‖ и подкрепа за провеждане на ефективно практическо обучение в реална работна среда за ученици в професионалните гимназии, студенти и докторанти. | Дейността е уместна за СЦ1 и СЦ2. |
Подобряване на практическото обучение на учениците от професионалните гимназии чрез стажове във фирми. | Дейността е уместна. Вече е отразена чрез предходната дейност. |
ПО3. Образователна среда за активно социално приобщаване
Таблица 23. ПО3 – Анализ на дейностите
Предвидени мерки/дейности | Адекватност |
Инвестиционен приоритет 1: Активно приобщаване, включително с оглед на насърчаване на равните възможности и активното участие, и по-добрата пригодност за заетост. | |
Въвеждане на модел за ранно оценяване на образователните потребности на децата от предучилищна възраст и за превенция и ранна интервенция на обучителните им затруднения; | Дейността ще способства за определяне на индивидуалните потребности и ранна превенция на обучителни затруднения и по този начин ще допринесе за постигане и на двете специфични цели. |
Изграждане на функционален модел за подкрепа на процеса на включващо обучение чрез участието и с използването на капацитета на специалните училища за ученици със сензорни увреждания и с умствена изостаналост. | Дейността отговаря и ще способства за постигане на СЦ1. |
Осигуряване на условия и ресурси за изграждане и развитие на подкрепяща среда в детските градини и училищата за осъществяване на включващо образование чрез: повишаване на капацитета на педагогическите специалисти и на екипната работа; прилагане на гъвкави форми на обучение; осигуряване на специализирани пособия и помагала; осигуряване на | Дейността отговаря и ще способства за постигане на СЦ1. |
индивидуална подкрепа за обучение и развитие съобразно образователните потребности на децата и учениците и др.; | |
Създаване на специализирани кабинети за работа с децата и учениците на ниво детска градина и училище; | Дейността отговаря и на двете специфични цели. |
Осигуряване на условия за подпомагане на младежи с увреждания за кандидатстване във висши училища; | Дейността ще способства за постигане на СЦ1. |
Подкрепа на ученици с девиантно поведение за продължаване на образованието и за социално включване; | Дейността ще способства за постигане и на двете специфични цели |
Подкрепа за обучението на студенти, специализанти и докторанти с увреждания; | Дейността ще способства постигане на СЦ1. |
Осигуряване на условия за изграждане на положителни обществени нагласи към процеса на включващо обучение в детските градини и в училищата; | Дейността косвено подкрепя СЦ1, но причините и проблемите, които адресира, не са посочени в обосновката. |
Подкрепа на процеса на приобщаващо образование и на социалното включване чрез оптимизация на мрежата от специални детски градини и училища; | Дейността подкрепя СЦ1, но причините и проблемите, които адресира, не са посочени в обосновката. |
Осигуряване на алтернативни модели за работа с ученици с девиантно поведение, за подпомагане на образованието им и на социалното им включване; | Дейността е уместна, но в голяма степен се припокрива с посочената по-горе дейност: „Подкрепа на ученици с девиантно поведение за продължаване на образованието и за социално включване― |
Осигуряване на подкрепа за деца, включени в процеса на деинституционализация; | Дейността е адекватна и ще способства за постигане на специфичните цели. |
Създаване на условия за активно партньорство с родителите на ниво детска градина и училище; | Дейността е адекватна и ще способства за постигане на специфичните цели. |
Осигуряване на условия за целодневна организация на учебния ден в училищата | Дейността ще способства за постигане на СЦ2. |