Contract

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1. КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

• Основания и цели на предложението

Със съобщението „Европейският зелен пакт“¹ (наричано по-нататък „Европейският зелен пакт“) беше определена нова стратегия за растеж, която има за цел превръщането на Съюза в устойчиво, по-справедливо и по-благоденстващо общество с модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика, в която през 2050 г. няма да има нетни емисии на парникови газове и икономическият растеж няма да зависи от използването на ресурси. С това съобщение се заявява отново стремежът на Комисията да увеличи амбициите си в областта на климата и до 2050 г. да превърне Европа в първия неутрален по отношение на климата континент. Необходимостта от Европейския зелен пакт и неговото значение нараснаха в светлината на тежките последици от пандемията от COVID-19 за здравето, социалното и икономическото благополучие на гражданите на Съюза.

Въз основа на определената с Европейския зелен пакт стратегия и на всеобхватна оценка на въздействието със съобщението на Комисията от септември 2020 г. „Засилване на европейската амбиция в областта на климата за 2030 г.“² („План във връзка с целта в областта на климата за 2030 г.“) беше предложено да се повиши равнището на амбиция на ЕС и беше представен всеобхватен план за определяне по отговорен начин на по-висока задължителна цел на Съюза за намаляване на нетните емисии с най-малко 55 % до 2030 г. Повишаването на равнището на амбиция за 2030 г. сега способства за предоставяне на сигурност за създателите на политики и инвеститорите с цел решенията, които предстои да бъдат взети през следващите години, да не създават обвързаност с нива на емисии, които са несъвместими с целта на Съюза до 2050 г. да постигне неутралност по отношение на климата. Повишената целева стойност на Съюза за 2030 г. съответства на целта в Парижкото споразумение към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) (наричано по-нататък „Парижко споразумение“)³ за ограничаване на глобалното нарастване на температурата до нива далеч под 2°C, както и на стремежа то да се ограничи до 1,5°C.

Европейският съвет утвърди новата обвързваща цел на Съюза за 2030 г. на своето заседание, проведено през декември 2020 г.⁴. На 25 май 2021 г. Европейският съвет потвърди тези заключения и прикани Комисията своевременно да представи своя законодателен пакет заедно със задълбочено изследване на неговото екологично, икономическо и социално въздействие на равнище държави членки. Както постигането на неутралност на ЕС по отношение на климата до 2050 г., така и междинната цел за намаляване на нетните емисии с най-малко 55 % до 2030 г. са залегнали в Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета⁵ („Европейски законодателен акт за климата“).

С цел прилагане на Европейския законодателен акт за климата и на заключенията на Европейския съвет Комисията извърши преглед на действащата нормативна уредба в областта на климата и енергетиката и предлага законодателния пакет „Подготвени за цел 55“.

Повишените амбиции на Съюза в областта на климата означават също, че е необходимо увеличаване на приноса на всички сектори. За целта се предлага търговия с емисии за сградния фонд и автомобилния транспорт като част от преразглеждането на Директива 2003/87/EО⁶ („Директива за СТЕ“). Очаква се това да осигури допълнителен икономически стимул за намаляване на прякото потребление на изкопаеми горива и по този начин да допринесе за намаляването на емисиите на парникови газове. Въвеждането на пазарна цена на въглерода в тези два сектора, заедно с други мерки, следва в средносрочен до дългосрочен план да доведе до намаляване на разходите за сградите и за автомобилния транспорт и да осигури нови възможности за инвестиции и създаване на работни места, които ще се използват напълно при наличието на подходящи политики за пазара на труда и уменията, като политиките, подкрепяни на равнището на ЕС от Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+), създаден с Регламент (ЕС) 2021/1057 на Европейския парламент и на Съвета⁷ и Фонда за справедлив преход, създаден съгласно Регламент (ЕС) 2021/1056 на Европейския парламент и на Съвета⁸.

Увеличаването на цената на изкопаемите горива обаче ще има значително социално въздействие и въздействие върху разпределението; това въздействие може непропорционално да засегне уязвимите домакинства, микропредприятия и ползватели на транспорт, които изразходват по-голямата част от своя доход за електроенергия и транспорт и които в определени райони нямат достъп до алтернативни решения за мобилност и транспорт на приемливи цени. Въздействието върху уязвимите групи е различно в различните държави членки и ценовото въздействие вероятно ще се почувства по-силно в държави членки, региони и сред население с по-нисък среден доход. В резултат от повишението на цените на горивата, предизвикано от определянето на цени на въглеродните емисии, търговията с емисии генерира приходи, които може да се използват за облекчаване на тежестта върху уязвимите групи.

За справяне със социалните последици и последиците за разпределението за най-уязвимите групи, произтичащи от търговията с емисии за двата нови сектора — сградния фонд и автомобилния транспорт — се създава Социален фонд за климата („фондът“). Необходимите за това предложение корекции в бюджетната рамка на Съюза, включително предложение за изменение на многогодишната финансова рамка, ще бъдат представени от Комисията като част от предстоящия пакет за собствените ресурси⁹. По-конкретно част от приходите от търговията с емисии за сградния фонд и автомобилния транспорт ще се начисляват в бюджета на Съюза, а процент от тях като правило ще съответстват на новия фонд. Преди края на годината Комисията възнамерява да представи също и предложение за препоръка на Съвета какво да бъде предприето по отношение на социалните аспекти на желания екологичен преход.

Фондът е предназначен за смекчаване на ценовото въздействия на новото определяне на цени на въглеродните емисии и следва да осигурява финансиране за държавите членки в помощ на техните политики по отношение на социалните аспекти на тази търговия с емисии за уязвимите домакинства, микропредприятия и ползватели на транспорт. Това следва да се постигне най-вече чрез временно подпомагане на доходите и мерки и инвестиции, насочени към намаляване на зависимостта от изкопаеми горива в средносрочен до дългосрочен план чрез повишена енергийна ефективност на сградите, декарбонизация на отоплението и охлаждането на сградите, включително интегрирането на енергия от възобновяеми източници, и осигуряване на по-широк достъп до мобилност и транспорт с нулеви и ниски емисии.

• Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

Създаването на Социалния фонд за климата има за цел справяне с част от социалните и свързаните с разпределението предизвикателства на прехода на Съюза към зелена икономика. Фондът е в съответствие с политиката на Съюза за действия в областта на климата и с ангажиментите, поети от Съюза и от държавите членки съгласно Парижкото споразумение. При създаването на фонда са взети предвид увеличените амбиции на Съюза в областта на климата, потвърдени със заключенията на Европейския съвет от декември 2020 г. и от май 2021 г., както и разпоредбите на Европейския законодателен акт за климата. Фондът е предназначен по-специално за облекчаване на социалната и свързаната с разпределението тежест на ценовото въздействие на търговията с емисии за секторите на сградния фонд и на автомобилния транспорт и за улесняване на екологосъобразните инвестиции за намаляване на тази тежест. Други законодателни актове в областта на климата, енергетиката и транспорта, които влияят върху тези сектори, също включват социалните аспекти; например в действащите разпоредби както на Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета¹⁰ („Директива за енергийната ефективност“), така и на Директивата за СТЕ се посочва, че при използването на финансовите ресурси и приходите следва да се вземат под внимание социалните аспекти. Новият фонд допълва съществуващите бюджетни инструменти и е насочен към инвестициите и уменията, свързани с прехода.

Целта за неутралност по отношение на климата, заложена в Европейския зелен пакт и в европейския законодателен акт за климата, и неразделно свързаните зелен и цифров преход са основен приоритет на Съюза. Пакетът „Подготвени за цел 55“, Инструментът на Европейския съюз за възстановяване и многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. ще способстват за осъществяването на неразделно свързаните екологичен и цифров преход, към които се стреми Европа. Съчетанието от тези политики ще има решаващ принос за преодоляването на икономическата криза, улесняване на възстановяването след пандемията от COVID-19 и ускоряване на прехода към чиста и устойчива икономика, като свърже действията в областта на климата с икономическия растеж и социалното и териториалното сближаване.

Необходимостта от екологичния преход и неговата значимост нараснаха с оглед на тежките последици от пандемията от COVID-19 за здравето и икономическото благополучие на гражданите на Съюза. Фондът ще започне да функционира през последните две години от функционирането на инструмента за възстановяване¹¹ и Механизма за възстановяване и устойчивост¹², които представляват мерки на Съюза за смекчаване на социалните и икономическите последици от пандемията от COVID-19 и целят икономиките и обществата на ЕС да станат по-устойчиви, по-издръжливи и по-добре подготвени за предизвикателствата и възможностите на екологичния и цифровия преход. Изпълнението на фонда, което следва да продължи до 2032 г., ще е съобразено с посочените мерки. Фондът за справедлив преход се финансира по същия начин от многогодишната финансова рамка и ще приключи през 2027 г. Новият фонд следва да продължи да функционира още пет години.

Управление и рамкиране на намесата

В Европейския зелен пакт беше потвърдено, че необходимостта от социално справедлив преход трябва да бъде отразена и в политиките на равнището на Съюза и на национално равнище. Това включва инвестиции за осигуряване на достъпни решения за онези, които са най-зле засегнати от политиките за определяне на цени на въглеродните емисии и които в по-ниска степен са в състояние да се справят с последиците от тях, например чрез по-добър обществен транспорт, както и мерки за облекчаване и преодоляване на енергийната бедност и насърчаване на преквалификацията. Тези действия съответстват на Принцип 1 и Принцип 20 от Европейския стълб на социалните права, като с тях се цели да се улеснят преходите на пазара на труда в контекста на двойния преход и възстановяването от социално-икономическото въздействие на пандемията от COVID-19 и да се осигури достъп за всички до основни услуги като енергия и мобилност.

Съгласно рамката на свързано с климата управление държавите членки са длъжни да актуализират през 2023 г. своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета¹³ („регламент относно управлението“). Десетгодишните национални планове в областта на енергетиката и климата очертават начина, по който държавите членки на ЕС предвиждат да работят за енергийна ефективност, използване на възобновяеми енергийни източници и намаляване на емисиите на парникови газове, и съгласно действащото законодателство тези планове вече обхващат енергийната бедност. Комисията наблюдава напредъка и докладва за него като част от доклада за енергийния съюз. Фондът и социалните планове във връзка с климата ще са свързани с планираните реформи и поетите ангажименти в националните планове в областта на енергетиката и климата и ще се изпълняват в техните рамки. С цел да се сведат до минимум допълнителните административни разходи сроковете за представяне и приемане на социалните планове във връзка с климата са съгласувани с вече съществуващия процес за националните планове в областта на енергетиката и климата.

Изпълнението на фонда чрез социалните планове на държавите членки във връзка с климата ще е съгласувано и с политиката и мерките, подкрепяни чрез различни други инструменти на ЕС за насърчаване на социално справедлив преход. Те включват плана за действие на Европейския стълб на социалните права¹⁴, с който се цели да се осигури екологичният преход да е социално справедлив за всички европейци, Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+), плановете да справедлив преход съгласно Регламент (ЕС) 2021/1056, дългосрочните стратегии на държавите членки за обновяване на сградите съгласно Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета¹⁵ и Обсерваторията на енергийната бедност, която подпомага усилията на държавите членки за наблюдение и облекчаване на енергийната бедност, и свързаните с това съчетания на политики в съответствие с Препоръката на Комисията относно енергийната бедност¹⁶.

Социалният фонд за климата ще допринесе също и за изпълнението на Плана за действие на ЕС: „Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата“¹⁷, който има за цел максимално увеличаване на полезното взаимодействие между декарбонизацията и амбицията за нулево замърсяване. За целта мерките и инвестициите ще бъдат насочени и към действия (например във връзка с отоплението и котлите), които могат същевременно да спомогнат за намаляване на замърсяването на въздуха, тъй като борбата против замърсяването е също и борба за справедливост и равенство. Най-вредните въздействия на замърсяването върху човешкото здраве обикновено се понасят от най-уязвимите групи.

2. ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

• Правно основание

Правните основания за настоящото предложение за регламент за създаване на социален фонд за климата са член 91, параграф 1, буква г), член 192, параграф 1 и член 194, параграф 1, буква в) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

Фондът се създава за справяне със социалните и свързаните с разпределението предизвикателства, породени от необходимия за борба с изменението на климата преход към зелена икономика, и за стимулиране на необходимите мерки за облекчаване на социалните последици от търговията с емисии за секторите на сградния фонд и на автомобилния транспорт.

Съгласно член 192, параграф 1 ДФЕС Съюзът следва да допринася, наред с друго, за усилията за опазване, защита и подобряване на качеството на околната среда, насърчаването на мерки на международно равнище за справяне с регионални или световни проблеми на околната среда, и по-специално борбата с изменението на климата. Политиката на Съюза в областта на околната среда има за цел постигането на високо равнище на защита, като взема предвид различното състояние на регионите в рамките на Съюза. Мерките за устойчив транспорт се приемат също съгласно тези разпоредби.

Фондът е насочен по-специално към свързаните с енергийната бедност предизвикателства за уязвимите домакинства и микропредприятия. Той следва да подкрепя мерките за насърчаване на енергийната ефективност, спестяването на енергия и разработването на нови и възобновяеми енергийни източници, както е посочено в член 194, параграф 1, буква в) от ДФЕС.

Необходимо е фондът да се справи също и със ситуацията с уязвимите ползватели на транспорт. Той следва да подкрепя мерки за улесняване на техния достъп до решения за мобилност и транспорт с нулеви и с ниски емисии, включително обществен транспорт, и по този начин да допринесе за постигането на целите на общата транспортна политика, посочени в член 91, параграф 1, буква г) ДФЕС.

• Субсидиарност (при неизключителна компетентност)

Фондът се създава за допълване на търговията с емисии за сградния фонд и за автомобилния транспорт, която ще се прилага в целия ЕС. Прилагането на еднаква цена за емисиите на парникови газове от сградите и от автомобилния транспорт ще има нееднакво въздействие в различните държави членки и региони. Фондът ще осигурява помощ за държавите членки, така че те да могат да финансират съгласувани мерки, включително временно пряко подпомагане на доходите, както и инвестиции, които се смятат за необходими за изпълнението на целите на Съюза в областта на климата, и по-специално осигуряване на достъпно и устойчиво отопление, охлаждане и мобилност. Помощта следва да е съобразена с различното състояние на държавите членки и техните региони, като се вземат предвид регионалните карти на енергийната бедност и картите на райони с недостатъчни пътни и железопътни връзки, отдалечените и селските райони. Тези мерки и инвестиции, включително временното пряко подпомагане на доходите, следва да са в полза на домакинствата, микропредприятията и ползвателите на транспорт, които са уязвими и особено засегнати от търговията с емисии за сградите и автомобилния транспорт, тъй като се очаква регулираните предприятия да прехвърлят разходите на крайните потребители.

Финансирането от бюджета на Съюза се съсредоточава върху дейности, чиито цели не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен самостоятелно от всички държави членки („критерий за необходимост“), когато намесата на Съюза може да придаде допълнителна стойност в сравнение със самостоятелните действия на държавите членки. В настоящия случай специфичните потребности на различните държави членки са отразени в методиката за разпределение. Създаването на програма на Съюза гарантира също, че всички държави членки могат да предприемат мерки за допълване на действията в областта на климата на равнището на ЕС. Държавите членки ще са тези, които разработват и подбират мерките и инвестициите, тъй като те най-добре могат да планират мерки, отразяващи националните особености.

Държавите членки следва да посочат цялостен набор от мерки и инвестиции, които да се финансират от фонда като свои социални планове във връзка с климата, които следва да бъдат представени заедно с актуализацията на техните национални планове в областта на енергетиката и климата в съответствие с регламента относно управлението.

Действия на равнището на ЕС са необходими, за да се постигне бърз и сигурен преход към зелена икономика, при който никой не е оставен да се справя сам. Следователно действията на равнище ЕС са нужни, за да се координира реагирането по подходящ начин на социалните предизвикателства в резултат от търговията с емисии за секторите на сградния фонд и автомобилния транспорт („проверка за ефективност“). Тази цел не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, действащи самостоятелно, докато намесата на Съюза може да придаде допълнителна стойност чрез създаването на инструмент за финансово подпомагане на държавите членки при определянето на параметрите и при изпълнението на така необходимите мерки и инвестиции.

• Пропорционалност

Предложението е в съответствие с принципа на пропорционалност, тъй като не излиза извън минимума, който се изисква за постигането на заявената цел на равнището на ЕС, и на необходимото за тази цел.

• Избор на инструмент

Целите, описани в предходните раздели, не могат да бъдат постигнати чрез хармонизация на законодателствата или чрез доброволни действия на държавите членки. Единствено регламент би позволил те да бъдат постигнати. Освен това регламент, приложим за всички държави членки, е най-подходящият правен инструмент за организиране на предоставянето на финансова подкрепа с оглед равното третиране на държавите членки.

По-голямата част от приходите от новата търговия с емисии ще се начислява в националните бюджети на държавите членки и следва да се използва за цели, свързани с климата, включително за справяне със социалните последици на новата търговия с емисии. Държавите членки се насърчават да използват тези приходи, а също и да насочват допълнителното финансиране, налично по други програми на Съюза, за мерки за подпомагане на социално справедлива декарбонизация на секторите. Един нов фонд на пряко управление в бюджета на Съюза допълва тези мерки по начин, който е специално насочен и пряко свързан с предизвикателствата в социалната сфера, възникващи като последица от търговията с емисии в секторите на сградния фонд и на автомобилния транспорт, чрез ориентиран към резултатите интегриран подход, основан на съгласуван план с ясни цели, етапи и резултати. С коефициента на разпределение за фонда се взема под внимание очакваното нееднакво въздействие върху държавите членки и вътре в тях.

3. РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

• Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство

Последваща оценка и проверка за пригодност, свързани с настоящото предложение, не са извършени, тъй като реализирането на увеличените амбиции на Съюза в областта на климата още не е започнало.

• Консултации със заинтересованите страни

Комисията прикани държавите членки, представителите на промишлеността от частния сектор, неправителствени организации, изследователски и академични институции, синдикати и граждани да дадат своите отзиви и мнения относно възможната търговия с емисии за секторите на сградния фонд и автомобилния транспорт, включително относно нейните социални последици.

Комисията организира първи кръг на обществена консултация преди да приеме съобщението относно Плана във връзка с целта в областта на климата за 2030 г., с което предложи да бъде повишена амбицията на ЕС и представи всеобхватен план за увеличаването по отговорен начин на обвързващата цел на Съюза за нетно намаляване на емисиите с най-малко 55 % до 2030 г.

За всяко от предложенията от пакета „Подготвени за цел 55“ Комисията организира втори кръг на обществени консултации онлайн. Бяха получени близо 500 отговора във връзка с преразглеждането на Директивата за СТЕ, включително търговията с емисии за сградния фонд и автомобилния транспорт.¹⁸. Преди това Комисията поиска да получи становища във връзка с първоначална оценка на въздействието¹⁹ на преразглеждането на Директивата за СТЕ, включително началните съображения и варианти на политиката във връзка с евентуалното въвеждане на търговията с емисии.

Що се отнася до секторите на сградния фонд и автомобилния транспорт, няколко заинтересовани страни, включително социалните партньори от страна на работодателите и на работниците, като цяло са скептични по отношение на разширяването на търговията с емисии, която да включва и тези сектори. Сред представените варианти на политиката предпочитаният от широк кръг заинтересовани страни вариант е да се започне с отделна самостоятелна система за секторите на сградния фонд и на автомобилния транспорт, както е отразено в предложението за преразглеждане на СТЕ. Няколко заинтересовани страни посочиха и социалното въздействие на повишението на цената на горивата за отопление и транспорт върху най-уязвимите домакинства. Беше изтъкнато по-специално това, че е възможно домакинствата с ниски доходи да имат нужда от подпомагане, за да направят необходимите инвестиции за енергийна ефективност и за мобилност и транспорт с нулеви и с ниски емисии.

• Събиране и използване на експертни становища

Настоящото предложение се основава на данните, събрани при оценката на въздействието, придружаваща Плана във връзка с целта в областта на климата за 2030 г.²⁰, оценката на въздействието във връзка с преразглеждането на Директивата за СТЕ²¹, анализа, извършен в подкрепа на дългосрочната стратегия на Комисията,²² и уместни данни, събрани в други паралелни инициативи във връзка с Европейския зелен пакт, както и на предишни проучвания, свързани със сградния фонд и автомобилния транспорт.

• Оценка на въздействието

Проблемите, които предложеният фонд ще решава, и възможните посоки за решаването им са анализирани в две последователни оценки на въздействието, затова специална оценка на въздействието не беше извършена.

В оценката на въздействието, придружаваща Плана във връзка с целта в областта на климата за 2030 г., е констатирано, че повишаването на целта за 2030 г. на -55 % би увеличило дела на свързаните с енергия разходи на домакинствата с около 0,7 до 0,8 процентни пункта. Промените в потребителските цени засягат домакинствата по различни начини, които зависят от структурата на техните разходи, равнището на техните доходи и източниците на доходи, благосъстоянието и самия състав на домакинството.

Очакваните промени в относителните цени в резултат от по-високата амбиция във връзка с климата биха засегнали лицата с по-ниски доходи значително повече, отколкото лицата с най-високи доходи. Тези резултати обаче не включват преразпределението на приходите от продажби чрез търг. Например, ако във всяка държава членка се въведе сумарно плащане въз основа на размера на домакинството за преразпределение на приходите от продажби чрез търг, това може да окаже положително въздействие върху благосъстоянието на хората, попадащи в децила с най-ниски разходи от населението на Съюза като цяло, и силно да намали негативните последици за всички останали класове по разходи. В оценката на въздействието се прави и изводът, че като конкретна политика един механизъм за преразпределение може да е значително по-точно насочен към нуждите на хората, попадащи в децилите с по-ниски доходи/разходи. Това би позволило по-висока степен на компенсиране и подпомагане на нуждаещите се домакинства при всяко равнище на приходите, генерирани от определянето на цени на въглеродните емисии.

В оценката на въздействието, придружаваща предложението за изменение на Директивата за СТЕ в рамките на пакета „Подготвени за цел 55“, е направен по-задълбочен анализ. В него се отделя специално внимание на въвеждането на търговия с емисии за сградния фонд и за автомобилния транспорт и се анализират социалните последици от това, особено върху домакинства с по-ниски доходи и уязвимите домакинства. По-конкретно в анализа разходите на домакинство за енергия са разбити на разходи за гориво и капиталови разходи за инвестиции, както и по основни групи според дохода на домакинство и групи държави членки според доходите.

Като последица от пакета „Подготвени за цел 55“ се очаква през 2030 г. разходите за инвестиции в жилищни имоти да нараснат с 0,4 до 0,7 процентни пункта от дохода на домакинство в сравнение с базовото равнище. В условията на политика, в по-голяма степен определяна от цената на въглеродните емисии, разходите за инвестиции нарастват по-бавно, отколкото при по-балансирано съчетание на политики. Във всички групи държави членки, определени според доходите, при разходно ефективно съчетание на политики нарастването на разходите за инвестиции на домакинствата с по-ниски доходи ще е над два пъти по-голямо в сравнение с нарастването за средностатистическото домакинство. Нарастването ще е значително над средното за ЕС в държави членки, в които БВП на глава от населението е под 60 % от средния за Съюза. Това показва колко е важен достъпът до финансиране за обновяване на жилищния фонд и за придобиване на енергоспестяващо оборудване, по-специално в държавите членки с по-нисък доход.

При оценката на въздействието за преразглеждането на Директивата за СТЕ се констатира, че търговията с емисии за сградите няма да засегне домакинствата еднакво, а вероятно ще повлияе регресивно върху разполагаемия доход, тъй като домакинствата с ниски доходи обикновено изразходват по-голяма част от своя доход за отопление. Освен това въвеждането на хармонизирана цена на въглеродните емисии ще има много различно въздействие върху потребителските цени в различните държави членки в зависимост от съществуващото равнище на данъците върху съответните горива, тъй като цените на изкопаемите горива преди облагане с данък във всички държави членки са сходни. Като цяло обаче общите разходи за гориво като процент от дохода остават почти постоянни. Това означава, че може да се пести от разходите за гориво въпреки нарастването на цените, при условие че се осъществят разходно ефективни инвестиции. Ако бъдат направени такива инвестиции, тогава в повечето случаи домакинствата с по-ниски доходи ще са в по-добро положение, отколкото средностатистическото домакинство. За групата на държавите членки с ниски доходи делът на разходите за горива в разходите за потребление на домакинствата нараства за всички групи, класифицирани според доходите им, и по-значително за домакинствата с ниски доходи. Ако се предприемат необходимите инвестиции за енергийна ефективност, обновяване и енергия от възобновяеми източници, предизвикателството във връзка с нарастването на цените на горивата остава ограничено и валидно най-вече за домакинствата с по-ниски доходи в държавите членки с ниски доходи.

Що се отнася до автомобилния транспорт, в Стратегията за устойчива и интелигентна мобилност и в оценката на въздействието, придружаваща Плана във връзка с целта в областта на климата за 2030 г., се признава първостепенното значение на инвестициите, насочени към засилване на търсенето на превозни средства с нулеви или с ниски емисии и към ускоряване на разгръщането на инфраструктура за зареждане с гориво или с електроенергия на такива превозни средства, които ще имат ключова роля за постигане на целта за значителна декарбонизация на автомобилния транспорт до 2030 г.

В оценката на въздействието, придружаваща предложението за преразглеждане на Директивата за СТЕ, се констатира, че последиците за домакинствата от търговията с емисии за автомобилния транспорт са смесени. Обикновено делът на разходите за транспорт е най-висок при групите домакинстват с ниски до средни и със средни доходи (понеже домакинствата с най-ниски доходи нямат достъп до лично превозно средство).

В оценката на въздействието обаче се прави и изводът, че макар определянето на цени за въглеродните емисии да повишава енергийните разходи на потребителите, в същото време в резултат от него се увеличават приходите, които може да се използват за реинвестиране, за насърчаване на действията в областта на климата и за справяне със социалните и свързаните с разпределението последици от определянето на такива цени. Приходите от продажбата на квоти чрез търг при такава търговия с емисии може чрез различни механизми на преразпределяне да се използват за компенсации за потребителите, подпомагане на инвестициите в енергийна ефективност или във възобновяеми източници на енергия или за други възможности.

• Пригодност и опростяване на законодателството

В нормативната уредба на ЕС за СТЕ последователно се предпочитат подходи, които свеждат до минимум регулаторната тежест както за икономическите оператори, така и за администрациите.

В съответствие с ангажимента на Комисията за по-добро регулиране, настоящото предложение бе подготвено като бяха взети предвид мненията на заинтересованите страни (вж. също раздела за събирането и използването на експертни становища).

За свеждане до минимум на допълнителните административни разходи социалните планове във връзка с климата ще се представят заедно с актуализацията на съществуващите национални планове в областта на енергетиката и климата. Посочените национални планове вече съдържат подробен преглед на основните проблеми във връзка с енергийната бедност, към чието решаване е насочен фондът. Освен това санирането на сградите, устойчивият транспорт и проекти във връзка с декарбонизацията на автомобилния транспорт вече са широко застъпени в националните планове за възстановяване и устойчивост.

Необходимите допълнителни административни усилия ще бъдат задължение на администрациите, а крайните ползи ще са за домакинствата, микропредприятията и ползвателите на транспорт. Възможностите за приходи и работни места ще бъдат в полза на местните дружества, като често това са малки и средни предприятия.

• Основни права

Предложението ще има положителен ефект за запазването и развитието на основните права в Съюза и на принципите на приобщаване и недискриминация, като се предполага, че държавите членки ще искат и получават подкрепа в съответните области, които могат да бъдат финансирани от фонда.

Особено силно засегнати от мерките за определяне на цени на въглеродните емисии са жените, тъй като те представляват 85 % от семействата с един родител. За такива семейства рискът от детска бедност е особено висок. Равенството между половете и равните възможности за всички, както и всеобхватното интегриране на тези цели следва да се отчитат и утвърждават през целия процес на изпълнение на фонда. Освен това 87 милиона европейци с някакъв вид увреждане живеят в частни домакинства и са изложени на значителен риск от бедност и социално изключване (28,5 % в сравнение с 18,6 % от лицата без увреждания в Съюза през 2019 г.).

4. ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Общият финансов пакет на фонда за периода 2025—2032 г. ще бъде 72,2 милиарда евро по текущи цени. Скоро Комисията ще предложи целево изменение на регламента за многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г., така, че в нея да се включи допълнителен разход на Съюза в размер на 23,7 милиарда евро за периода 2025—2027 г. Средствата следва да бъдат предоставени в началото на периода, за да предхождат и съпътстват плавното въвеждане на новата СТЕ. Сумата в размер на 48,5 милиарда евро за периода 2028—2032 г. зависи от наличието на средства съгласно годишните тавани на приложимата многогодишна финансова рамка, посочени в член 312 ДФЕС, за които Комисията ще направи предложение преди 1 юли 2025 г.²³

По принцип финансовият пакет на фонда следва да съответства на 25 % от очакваните приходи от включването на сградния фонд и автомобилния транспорт в приложното поле на Директивата за СТЕ предвид неговата пряка връзка с новата СТЕ. В предложението за изменение на Решението за собствените ресурси ще бъде определено как държавите членки следва да предоставят необходимите приходи в бюджета на Съюза като собствени ресурси.

Така за периода 2025—2032 г. фондът ще се финансира от собствените ресурси на бюджета на Съюза, включващи от 2026 г. приходите от търговията с емисии за сградния фонд и за автомобилния транспорт, както се предвижда в изменението на Решението за собствените ресурси, което Комисията скоро ще представи. Фондът следва да e приложим една година преди въвеждането на цена на въглеродните емисии съгласно новата СТЕ.

Годишното разпределение на бюджетните задължения се определя в съответствие с целта на фонда. В резултат се получава определен в началото профил съобразно целите на фонда да се смекчат последиците от разширяването на приложното поле на Директивата за СТЕ за уязвимите домакинства, микропредприятия и ползватели на транспорт. В готовност за посрещане на последиците от това разширяване известна подкрепа ще бъде предоставена още през 2025 г.

Бюджетните задължения се разбиват на годишни вноски, разпределени в два многогодишни периода: 2025—2027 г. и 2028—2032 г., в съответствие с настоящата и със следващата МФР и съгласно примерен график за изпълнение на съответните ключови етапи и цели, включен в решението на Комисията, с което се одобряват социалните планове на държавите членки във връзка с климата.

Отпуснатите финансови средства се изплащат на държавите членки, когато бъдат изпълнени съответните съгласувани ключови етапи и цели, посочени в социалния план на държавата членка във връзка с климата, след одобрение и в съответствие с наличното финансиране. Плащанията ще се извършват въз основа на решението, с което се одобрява превеждането на финансовите средства.

За да се улесни навременното изпълнение на подпомаганите мерки и инвестиции, се очаква планирането на ключовите етапи и целите стриктно да следва графика на годишните бюджетни задължения, което ще спомогне за бързото усвояване на средствата от фонда. Окончателните плащания ще се извършат през 2032 г. в съответствие с крайния срок за изпълнение на всички ключови етапи и цели.

Максималният размер на финансовите средства, отпуснати от фонда на всяка държава членка, се изчислява по формулата, представена в приложение I на регламента. Полученият дял и сумата на всяка държава членка във финансовия пакет на фонда са представени в приложение II. Всяка държава членка може да подаде искане до максималния размер на отпуснатите финансови средства, за да изпълни своя съответен план.

За максималния размер на отпуснатите финансови средства се вземат предвид брутните разходи за административна подкрепа, посочени в член 9, параграф 3 от настоящия регламент. Свързаните с тях суми се приспадат пропорционално от индивидуално отпуснатите финансови средства.

Държавите членки следва да финансират най-малко 50 % от общите разходи за социалните планове във връзка с климата. За целта те трябва да използват част от своите очаквани приходи от включването на сградния фонд и автомобилния транспорт в приложното поле на Директивата за СТЕ, без да се засяга началото на функционирането на фонда през 2025 г.

В законодателната и финансовата обосновка, придружаващи настоящото предложение, е предоставена допълнителна информация относно отражението върху бюджета и необходимите човешки и административни ресурси.

5. ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

• Планове за изпълнение и механизъм за мониторинг, оценка и докладване

За наблюдение на резултатите от изпълнението на фонда ще бъде създадена система за заявяване и извършване на плащания от фонда.

Държавите членки следва да разработят своите социални планове във връзка с климата, за да определят мерките и инвестициите, които ще се финансират, очакваните разходи за тях, както и ключовите етапи и целите за реализирането им. Комисията ще оцени тези планове и може да ги одобри само след положителна оценка въз основа на тяхната адекватност, ефикасност, ефективност и съгласуваност. Превеждането на отпуснатите суми ще следва изпълнението на ключовите етапи и целите, съгласувани със съответната държава членка и превърнати в задължителни с решение за изпълнение на Комисията. Сроковете за представяне, както и циклите за докладване за напредъка са съобразени с актуализациите на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, представени съгласно регламента относно управлението.

За тази цел веднъж или два пъти годишно държавите членки могат да поискат плащане от фонда, като искането следва да се придружава от доказателства, че са постигнати съответните ключови етапи и цели. Държавите членки следва да докладват на Комисията за постигнатия напредък в изпълнението на мерките и инвестициите съгласно своите социални планове във връзка с климата при докладването на всеки две години за напредъка в изпълнението на националните планове в областта на енергетиката и климата съгласно регламента относно управлението.

Ще бъдат извършени оценка и последваща оценка за оценяване на ефективността, ефикасността, целесъобразността и съгласуваността на фонда. Когато е уместно, Комисията ще придружи оценката с предложение за преразглеждане на регламента.

• Подробно разяснение на отделните разпоредби на предложението

Създава се Социален фонд за климата за периода 2025—2032 г. за справяне със социалните последици от търговията с емисии за секторите на сградния фонд и на автомобилния транспорт (член 1). Средствата от фонда следва да се предоставят на държавите членки за осигуряване на временно подпомагане на доходите и в помощ на техните мерки и инвестиции, предвидени за намаляване на зависимостта от изкопаеми горива чрез повишена енергийна ефективност на сградите, декарбонизация на отоплението и охлаждането на сградите, включително интегрирането на енергия от възобновяеми източници, и осигуряване на по-широк достъп до мобилност и транспорт с нулеви и с ниски емисии в полза на уязвимите домакинства, микропредприятия и ползватели на транспорт.

Всяка държава членка следва да изготви свой социален план във връзка с климата (член 3). Този план се представя заедно с актуализацията на националния план в областта на енергетиката и климата съгласно процедурата и сроковете, предвидени в регламента относно управлението, според който срокът за официалното представяне е краят на месец юни 2024 г. В регламента е определено какво следва да съдържа социалният план във връзка с климата (член 4) и са изброени приемливите (член 6) и неприемливите (член 7) дейности. Фондът следва да оказва подкрепа за дейности, които се осъществяват при пълно спазване на стандартите и приоритетите на Съюза в областта на климата и околната среда и на принципа за ненанасяне на значителни вреди по смисъла на член 17 от Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета²⁴ (член 5).

Финансовият пакет на фонда е 23,7 милиарда евро за периода 2025—2027 г. и 48,5 милиарда евро за периода 2028—2032 г. (член 9), което по принцип съответства на 25 % от очакваните приходи, които ще се натрупат от продажбата на квоти чрез търг в рамките на търговията с емисии за сградите и за автомобилния транспорт. Средствата във фонда ще се разпределят съгласно член 13 и приложения I и II. Участието на държавите членки следва да е най-малко 50 % от общите прогнозни разходи за плана. За целта те следва да използват, наред с другото, приходите от продажбата на своите квоти чрез търг в рамките на търговията с емисии за двата нови сектора (член 14).

Комисията ще оцени адекватността, ефикасността, ефективността и съгласуваността на плановете на държавите членки (член 15). При положителна оценка Комисията ще приеме решение за изпълнение (член 16). В противен случай тя може да отхвърли социалния план във връзка с климата и тогава съответната държава членка може да представи актуализация на този план.

Във фазата на изпълнение всяка държава членка може да отправи обосновано искане за изменение на своя социален план във връзка с климата, когато планираните ключови етапи и цели вече не могат да бъдат постигнати, частично или изцяло, поради обективни обстоятелства (член 17). Държавите членки следва да оценят целесъобразността на своите социални планове във връзка с климата с оглед на действителните последици от схемата за търговия с емисии за сградния фонд и автомобилния транспорт.

Въз основа на положителна оценка на социалния план във връзка с климата Комисията ще сключи със съответната държава членка споразумение (член 18) с цел определяне на индивидуално правно задължение по смисъла на Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета²⁵ („финансовия регламент“).

Плащанията на финансовите средства, отпуснати на държавите членки от фонда, се извършват при изпълнение на съответните съгласувани ключови етапи и цели, посочени в социалните планове във връзка с климата. Определят се конкретни правила относно плащанията, спирането на изпълнението на споразуменията за отпускане на финансови средства и тяхното прекратяване (член 19).

Регламентът съдържа необходимите разпоредби за гарантиране на свързването на фонда със защитата на финансовите интереси на Съюза (член 20).

Включени са конкретни разпоредби за осигуряването на надеждна система за координиране, комуникация и наблюдение (член 21, член 22 и член 23). В делегирани актове Комисията ще определи общите показатели за докладване на напредъка и за целите на наблюдението и оценката.

Ще бъде извършена оценка за установяване на ефективността, ефикасността, целесъобразността и съгласуваността на фонда. Ще бъде определен размерът на финансовия пакет на фонда предвид приходите, които ще се натрупат от продажбата на квоти чрез търг съгласно схемата за търговия с емисии за сградите и за автомобилния транспорт в съответствие с Директивата за СТЕ. Когато е уместно, Комисията ще придружи оценката с предложение за преразглеждане на регламента (член 24).

За да се гарантира, че фондът се използва само ако схемата за търговия с емисии за сградите и за автомобилния транспорт се изпълнява ефективно, регламентът ще се прилага от датата, на която държавите членки трябва да транспонират Директивата за СТЕ за сградния фонд и за автомобилния транспорт (член 26). Освен това държавите членки ще могат да заявяват плащане по фонда не по-рано от годината, предшестваща годината, в която започват търговете в рамките на новата търговия с емисии (член 18, параграф 1).

2021/0206 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за създаване на Социален фонд за климата

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 91, параграф 1, буква г), член 192, параграф 1 и член 194, параграф 1, буква в) от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет²⁶,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите²⁷,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1) Съюзът и неговите държави членки са страни по Парижкото споразумение, което беше подписано през декември 2015 г. съгласно Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и влезе в сила през ноември 2016 г. („Парижкото споразумение”)²⁸. Съгласно това споразумение те са задължени да задържат увеличението на средната глобална температура значително под 2° C над равнищата от прединдустриалния период и да продължат усилията за ограничаване на увеличението на температурата до 1,5° C над равнищата от прединдустриалния период“.

(2) В съобщението на Комисията „Европейският зелен пакт“²⁹ се определя нова стратегия за растеж, която има за цел превръщането на Съюза в устойчиво, по-справедливо и по-благоденстващо общество с модерна конкурентоспособна икономика, която използва ефективно ресурсите, в която няма нетни емисии на парникови газове през 2050 г. и в която икономическият растеж не зависи от използването на ресурсите. Комисията предлага също така да се опазва, съхранява и увеличава природният капитал на Съюза и да се защитават здравето и благосъстоянието на гражданите от свързани с околната среда рискове и въздействия. И накрая, Комисията смята, че този преход трябва да бъде справедлив и приобщаващ, като никой не трябва да бъде оставен да се справя сам.

(3) В Регламент (EС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета³⁰ е заложена целта за постигане на неутралност по отношение на климата на всички отрасли на икономиката до 2050 г. С посочения регламент се определя обвързващ ангажимент за Съюза да бъдат намалени емисиите. До 2030 г. ЕС следва да намали своите емисии на парникови газове, след приспадане на погълнатите емисии на парникови газове, с най-малко 55 % в сравнение с равнището през 1990 г. Всички сектори на икономиката следва да допринасят за постигането на тази цел.

(4) На 11 декември 2020 г. Европейският съвет одобри тази цел и същевременно изтъкна значението на съображенията за справедливост и солидарност а също и принципа, че никой не бива да бъде оставен да се справя сам. На 25 май 2021 г. Европейският съвет потвърди тези заключения и прикани Комисията своевременно да представи своя законодателен пакет заедно със задълбочено изследване на неговото екологично, икономическо и социално въздействие на равнище държави членки.

(5) Принцип 20 на Европейския стълб на социалните права гласи, че „всеки има право на достъп до основни услуги с добро качество, включително водоснабдяване, канализация, енергия, транспорт, финансови услуги и цифрови комуникации. Следва да се осигури подкрепа на достъпа до такива услуги на нуждаещите се.“

(6) С Декларацията от Порто от 8 май 2021 г. беше потвърден ангажиментът на Европейския съвет да работи за постигането на социална Европа и неговата решимост да продължи да задълбочава изпълнението на Европейския стълб на социалните права на равнище ЕС и на национално равнище, при зачитане на съответните компетенции и спазване на принципите на субсидиарност и пропорционалност.

(7) За изпълнение на ангажиментите за неутралност по отношение на климата законодателството на Съюза в областта на климата и енергетиката беше прегледано и изменено, за да се ускори намаляването на емисиите на парникови газове.

(8) Тези изменения имат различно икономическо и социално въздействие върху различните сектори на икономиката, гражданите и държавите членки. Включването на емисиите на парникови газове от сградите и от автомобилния транспорт в приложното поле на Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета³¹ следва по-конкретно да осигури допълнителен икономически стимул за инвестиране в намаляване на потреблението на изкопаеми горива и по този начин да ускори намаляването на емисиите на парникови газове. В съчетание с други мерки това следва в средносрочен до дългосрочен план да намали разходите за сградния фонд и за автомобилния транспорт и да осигури нови възможности за създаване на работни места и за инвестиции.

(9) За финансиране на такива инвестиции обаче са необходими средства. Освен това преди инвестициите да бъдат реализирани е вероятно да нараснат разходите на домакинствата за отопление, охлаждане и готвене, както и разходите на ползвателите на транспорт за автомобилен транспорт, тъй като доставчиците, обвързани със задължения съгласно търговията с емисии за сградния фонд и за автомобилния транспорт ще прехвърлят разходите за въглеродни емисии на потребителите.

(10) Увеличаването на цената на изкопаемите горива може непропорционално да засегне уязвимите домакинства, микропредприятия и ползватели на транспорт, които изразходват по-голямата част от доходите си за електроенергия и транспорт, които в определени райони нямат достъп до алтернативни решения за мобилност и транспорт на приемливи цени и които може да нямат финансов капацитет да инвестират в намаляване на потреблението на изкопаеми горива.

(11) По тази причина част от приходите, генерирани от включването на сградния фонд и автомобилния транспорт в приложното поле на Директива 2003/87/EО, следва да се използват за справяне със социалните последици от това включване, за да е преходът справедлив и приобщаващ и никой да не бъде оставен да се справя сам.

(12) Това е още по-целесъобразно предвид съществуващите равнища на енергийна бедност. Енергийна бедност е ситуация, в която домакинствата нямат възможност за достъп до основни енергийни услуги като охлаждане, необходимо поради повишаването на температурата, и отопление. През 2018 г. около 34 милиона европейци са съобщили за невъзможност да поддържат домовете си достатъчно топли, а в проучване, проведено в целия ЕС през 2019 г., 6,9 % от населението на Съюза са заявили, че не могат да си позволят да отопляват дома си достатъчно³². По оценки на Обсерваторията на енергийната бедност повече от 50 милиона домакинства в Европейския съюз са засегнати от енергийна бедност. Следователно енергийната бедност е основно предизвикателство за Съюза. Социалните тарифи или прякото подпомагане на доходите могат да осигурят незабавна помощ за домакинствата, които се сблъскват с енергийна бедност, но единствено целенасочените структурни мерки, по-специално реновирането с цел пестене на енергия, могат да осигурят трайни решения.

(13) По тези причини следва да бъде създаден Социален фонд за климата („фондът“), който да осигурява финансови средства за държавите членки в помощ на техните политики по отношение на социалното въздействие на търговията с емисии за сградите и за автомобилния транспорт върху уязвимите домакинства, микропредприятия и ползватели на транспорт. Това следва да се постигне по-специално чрез временно подпомагане на доходите и мерки и инвестиции, предвидени за намаляване на зависимостта от изкопаеми горива чрез повишена енергийна ефективност на сградите, декарбонизация на тяхното отопление и охлаждане, включително интегрирането на енергия от възобновяеми източници, и осигуряване на по-широк достъп до мобилност и транспорт с нулеви и с ниски емисии в полза на уязвимите домакинства, микропредприятия и ползватели на транспорт.

(14) За целта всяка държава членка следва да представи на Комисията социален план във връзка с климата („планът“). Целите на тези планове са две: първо, те следва да осигуряват на уязвимите домакинства, микропредприятия и ползватели на транспорт необходимите средства за финансиране и реализация на инвестиции в енергийна ефективност, декарбонизация на отоплението и охлаждането, в превозни средства и мобилност с нулеви и с ниски емисии. Второ, те следва да смекчат въздействието на нарастването на цените на изкопаемите горива върху най-уязвимите и по този начин да предотвратят възникването на енергийна и транспортна бедност през преходния период до реализирането на такива инвестиции. Плановете следва да съдържат инвестиционен компонент, насърчаващ решения за намаляване в дългосрочен план на зависимостта от изкопаеми горива, и могат да предвиждат и други мерки, включително временно пряко подпомагане на доходите, за да се намалят неблагоприятните последици върху тях в краткосрочен план.

(15) Държавите членки, като се консултират с органите на регионално равнище, са в най-добрата позиция да разработят и реализират планове, адаптирани и насочени съм техните местни, регионални и национални особености като съществуващите национални политики в съответните области и планираното използване на други подходящи фондове на ЕС. По този начин плановете може най-добре да бъдат съобразени с широкото разнообразие от ситуации, със специфичните познания на органите на местното и регионалното управление, с местните и регионалните структури за научни изследвания, иновации, колективни трудови правоотношения и социален диалог, както и с националните традиции и да допринесат за ефективността и ефикасността на цялостната подкрепа за уязвимите граждани.

(16) Да се осигури специална насоченост на мерките и инвестициите към енергийно бедните и уязвимите домакинства, уязвимите микропредприятия и ползватели на транспорт е от ключово значение за справедлив преход към неутралност по отношение на климата. Мерките за подкрепа с цел да се допринесе за намаляване на емисиите на парникови газове следва да помогнат на държавите членки да се справят със социалните последици от търговията с емисии за секторите на сградния фонд и на автомобилния транспорт.

(17) В периода, преди тези инвестиции да дадат резултат за намаляване на разходите и на емисиите, целенасочено пряко подпомагане на доходите на най-уязвимите би спомогнало за справедливия преход. Такова подпомагане следва да се смята за временна мярка, съпътстваща декарбонизацията на жилищния и на транспортния сектор. То няма да е постоянно, тъй като не се бори с първопричините за енергийната и транспортната бедност. Това подпомагане следва да засяга само преките последици от включването на сградния фонд и автомобилния транспорт в приложното поле на Директива 2003/87/EО, а не разходите за електроенергия и отопление, свързани с включването на производството на електроенергия и топлинна енергия в обхвата на същата директива. Правото да се получава такова пряко подпомагане на доходите следва да е ограничено във времето.

(18) Предвид значението на борбата с изменението на климата в съответствие с ангажиментите съгласно Парижкото споразумение и за постигане на целите на ООН за устойчиво развитие, действията съгласно настоящия регламент следва да допринесат за постигането на целта 30 % от всички разходи съгласно многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. да са в подкрепа за целите в областта на климата и да способстват за амбицията 10 % от годишните разходи през 2026 г. и през 2027 г. да бъдат за цели, свързани с биологичното разнообразие, като се отчита съществуващото припокриване между целите по отношение на климата и по отношение на биологичното разнообразие. За тази цел следва да се използва методиката, определена в приложение II към Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета³³ за отбелязване на разходите на фонда. Фондът следва да оказва подкрепа за дейности, които се осъществяват при пълно спазване на стандартите и приоритетите на Съюза в областта на климата и околната среда и са в съответствие с принципа за ненанасяне на значителни вреди по смисъла на член 17 от Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета³⁴. В плановете следва да се включват само такива мерки и инвестиции. Мерките за пряко подпомагане на доходите следва по правило да се разглеждат като мерки с незначително обозримо въздействие по отношение на екологичните цели и като такива следва да се смятат за съответстващи на принципа за ненанасяне на значителни вреди. Комисията възнамерява да издаде технически насоки за държавите членки достатъчно рано преди подготовката на плановете. В насоките ще бъде обяснено как мерките и инвестициите трябва да съответстват на принципа за ненанасяне на значителни вреди по смисъла на член 17 от Регламент (ЕС) 2020/852. През 2021 г. Комисията възнамерява да представи предложение за препоръка на Съвета какво да бъде предприето по отношение на социалните аспекти на екологичния преход.

(19) Засегнати от определянето на цени на въглеродните емисии са предимно жените, тъй като те представляват 85 % от семействата с един родител. За такива семейства рискът от детска бедност е особено висок. Равенството между половете и равните възможности за всички, всеобхватното интегриране на тези цели, както и въпросите относно достъпността за хора с увреждания следва да се вземат под внимание и да се утвърждават през целия процес на подготовка и изпълнение на плановете, за да не бъде никой оставен да се справя сам.

(20) Държавите членки следва да представят плановете си заедно с актуализацията на своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата в съответствие с член 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета³⁵. Плановете следва да включват мерките, които да се финансират, прогнозните разходи за тях и националното участие. Те следва да включват също така ключовите етапи и целите за оценяване на ефективното изпълнение на мерките.

(21) Фондът и плановете следва да са съгласувани с и да се вписват в контекста на планираните реформи и поетите ангажименти от държавите членки съгласно техните актуализирани интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1999, съгласно Директива [yyyy/nnn] на Европейския парламент и на Съвета [Предложение за преработване на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност]³⁶, Плана за действие на Европейския стълб на социалните права³⁷, Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+), създаден с Регламент (ЕС) 2021/1057 на Европейския парламент и на Съвета³⁸, плановете за справедлив преход съгласно Регламент (ЕС) 2021/1056 на Европейския парламент и на Съвета³⁹ и стратегиите на държавите членки за обновяване на сградите в дългосрочен план съгласно Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета⁴⁰. За осигуряване на административна ефективност, когато е приложимо, включената в плановете информация следва да е съобразена с посочените по-горе законодателни актове и планове.

(22) Чрез Социалния фонд за климата Съюзът следва да подпомага държавите членки с финансови средства за изпълнение на техните планове. Плащанията от Социалния фонд за климата следва да са обвързани с постигането на ключовите етапи и целите, включени в плана. Това ще даде възможност по най-добър начин да бъдат взети предвид националните обстоятелства и приоритети, като същевременно се опрости финансирането и се улесни неговото интегриране с други национални разходни програми при гарантиране на въздействието и интегритета на разходите на ЕС.

(23) По принцип финансовият пакет на фонда следва да е съизмерим със сумите, съответстващи на 25 % от очакваните приходи от включването на сградния фонд и автомобилния транспорт в приложното поле на Директива 2003/87/ЕО през периода 2026—2032 г. Съгласно Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета⁴¹ държавите членки следва да предоставят тези приходи на бюджета на Съюза като собствени ресурси. Държавите членки трябва да финансират 50 % от общите разходи за своя план. За тази цел, както и за да се ускорят инвестициите и мерките и да се облекчи необходимият преход за негативно засегнатите граждани, държавите членки следва да използват, наред с другото, своите очаквани приходи от търговията с емисии за сградите и за автомобилния транспорт съгласно Директива 2003/87/ЕО.

(24) Фондът следва да подкрепя мерки, които зачитат принципа на допълняемост на финансирането от Съюза. Фондът не следва да замества периодичните национални разходи, освен в надлежно обосновани случаи.

(25) За да се гарантира ефикасното и съгласувано разпределение на средства и спазването на принципа за доброто финансово управление, действията по настоящия регламент следва да бъдат съгласувани с текущите програми на Съюза и да ги допълват, като същевременно се избягва двойното финансиране от фонда и от други програми на Съюза за едни и същи разходи. По-специално Комисията и държавите членки следва да осигурят ефективна координация на всички етапи от процеса, така че да се гарантира последователност, съгласуваност, взаимно допълване и полезно взаимодействие между източниците на финансиране. За тази цел държавите членки следва да са задължени, когато представят на Комисията своите планове, да представят и съответната информация за съществуващо или планирано финансиране от Съюза. Финансовата подкрепа от фонда следва да допълва подкрепата, предоставяна по линия на други програми и инструменти на Съюза. Финансираните от фонда мерки и инвестиции следва да могат да получават финансиране от други програми и инструменти на Съюза, при условие че тази подкрепа не покрива същите разходи.

(26) Плащанията следва да се извършват въз основа на решение на Комисията, с което се одобрява отпускането на финансовите средства на съответната държава членка. Затова е необходима дерогация от член 116, параграф 2 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета⁴², така че срокът за плащане да може да започва от датата на съобщаването от Комисията на въпросната държава членка относно това решение, а не от датата на получаване на искане за плащане.

(27) За да се осигурят прозрачни правила за мониторинг и оценка, правомощието за приемане на актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз следва да се делегира на Комисията по отношение на определянето на общи показатели за докладване относно напредъка и за целите на мониторинга и оценката на изпълнението на плановете. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 година. По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(28) Изпълнението на фонда следва да се извършва в съответствие с принципа на доброто финансово управление, включително ефективното предотвратяване и преследване по наказателен ред на измамите, включително данъчните измами, отклонението от данъчно облагане, корупцията и конфликтите на интереси.

(29) За целите на доброто финансово управление и като същевременно се зачита основаният на резултатите характер на фонда, следва да бъдат определени специални правила за бюджетните задължения, плащанията, спирането на плащанията и възстановяването на средства, както и за прекратяването на споразумения, свързани с финансова подкрепа. Държавите членки следва да предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че използването на средствата във връзка с мерки, получаващи подкрепа от фонда, е в съответствие с приложимото право на Съюза и с националното законодателство. Държавите членки трябва да гарантират, че подкрепата се оказва в съответствие с правилата на ЕС за държавна помощ, когато е приложимо. По-специално те следва да гарантират, че се предотвратяват, установяват и коригират измамите, корупцията и конфликтите на интереси и че се избягва двойното финансиране от фонда и от други програми на Съюза. Спиране на изпълнението на споразумения, свързани с финансова подкрепа, прекратяването на такива споразумения, както и намаляването и връщането на отпуснатите финансови средства следва да бъдат възможни, когато планът не е изпълнен по задоволителен начин от съответната държава членка или в случай на сериозни нередности, а именно измами, корупция и конфликти на интереси във връзка с мерките, получаващи подкрепа от фонда, или сериозно неизпълнение на задължение, произтичащо от споразуменията, свързани с финансова подкрепа. Следва да се създадат подходящи процедури по оспорване, за да се гарантира, че решението на Комисията във връзка с преустановяване на плащанията и възстановяване на платени суми, както и прекратяването на споразумения, свързани с финансова подкрепа, зачита правото на държавите членки да представят коментари.

(30) Комисията следва да гарантира, че финансовите интереси на Съюза са ефективно защитени. Въпреки че преди всичко държавата членка носи отговорност да осигури изпълнение на фонда в съответствие с приложимото право на Съюза и с националното законодателство, Комисията следва да може да получи достатъчни гаранции от държавите членки в това отношение. За тази цел държавите членки следва да осигурят функционирането на ефективна и ефикасна система за вътрешен контрол при изпълнението на фонда и да възстановяват неправомерно изплатени или неправилно използвани суми. В това отношение държавите членки следва да могат да разчитат на обичайните национални системи за управление на бюджета. Държавите членки следва да събират, записват и съхраняват в електронна система стандартизирани категории данни и информация, които позволяват предотвратяването, разкриването и коригирането на сериозни нередности, като например измами, корупция и конфликти на интереси, във връзка с мерките, получаващи подкрепа от фонда. Комисията следва да предостави система за информация и мониторинг, включително единен инструмент за извличане на данни и измерване на риска, с цел получаване на достъп и анализиране на тези данни и информация с оглед на нейното задължително прилагането от държавите членки.

(31) Комисията, Европейската служба за борба с измамите (OLAF), Сметната палата и когато е приложимо — Европейската прокуратура, следва да могат да използват системата за информация и мониторинг в рамките на своите правомощия и права.

(32) На държавите членки и на Комисията следва да бъде разрешено да обработват лични данни само когато това е необходимо за целите на осигуряването на освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, одит и контрол, информиране, съобщаване и публичност по отношение на използването на средства във връзка с мерките за изпълнение на фонда. Личните данни следва да се обработват в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета⁴³ или Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета⁴⁴, в зависимост от това кой от двата е приложим.

(33) В съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046, Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета⁴⁵ и регламенти (ЕО, Евратом) , № 2988/95⁴⁶, (Евратом, ЕО) № 2185/96⁴⁷ и (ЕС) 2017/1939⁴⁸ на Съвета финансовите интереси на Съюза трябва да се защитават посредством пропорционални мерки, включително посредством мерки, свързани с предотвратяване, разкриване, коригиране и разследване на измами, корупция и конфликти на интереси и когато е целесъобразно, с налагане на административни санкции. По-специално, в съответствие с регламенти (Евратом, ЕО) № 2185/96 и (ЕС, Евратом) № 883/2013 OLAF има правомощието да извършва административни разследвания, включително проверки и инспекции на място с цел установяване наличието на измама, корупция, конфликти на интереси или друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза. В съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1939 на Европейската прокуратура са предоставени правомощия да извършва разследване и наказателно преследване за измами, корупция, конфликти на интереси и други престъпления срещу финансовите интереси на Съюза, както е предвидено в Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета⁴⁹. В съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 всички лица и субекти, получаващи средства от бюджета на Съюза, трябва да оказват пълно съдействие за защита на финансовите интереси на Съюза, да предоставят необходимите права и достъп на Комисията, на OLAF, на Сметната палата и, по отношение на държавите членки, участващи в засилено сътрудничество съгласно Регламент (ЕС) 2017/1939, на Европейската прокуратура и да гарантират, че всички трети лица, участващи в усвояването на средства, осигурени от бюджета на Съюза, предоставят равностойни права.

(34) Хоризонталните финансови правила, приети от Европейския парламент и от Съвета съгласно член 322 от Договора за функционирането на Европейския съюз, се прилагат за настоящия регламент. Тези правила са установени с Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046, като с тях се определя по-специално процедурата за съставяне и изпълнение на бюджета чрез безвъзмездни средства, обществени поръчки, награди и непряко управление и се предвижда контрол върху отговорността на финансовите участници. Правилата, приети съгласно член 322 от Договора за функционирането на Европейския съюз, включват режим на обвързване с условия с цел защитата на бюджета на Съюза.

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет, приложно поле и цели

Създава се Социален фонд за климата („фондът“).

Той осигурява подкрепа за държавите членки за финансирането на мерките и инвестициите, включени в техните социални планове във връзка с климата („плановете“).

Мерките и инвестициите, подпомагани от фонда, са в полза на домакинствата, микропредприятията и ползвателите на транспорт, които са уязвими и особено засегнати от включването на емисиите на парникови газове от сградите и от автомобилния транспорт в приложното поле на Директива 2003/87/EО, по-специално домакинствата в енергийна бедност и гражданите без възможност да ползват обществен транспорт като алтернатива на личните им автомобили (в отдалечени и селски райони).

Общата цел на фонда е да допринесе за прехода към неутралност по отношение на климата чрез справяне със социалните последици от включването на емисиите на парникови газове от сградите и от автомобилния транспорт в приложното поле на Директива 2003/87/ЕО. Специфичната цел на фонда е да подпомага уязвимите домакинства, микропредприятия и ползватели на транспорт чрез временно пряко подпомагане на доходите и чрез мерки и инвестиции, предназначени за повишаване на енергийната ефективност на сградите, декарбонизация на тяхното отопление и охлаждане, включително интегрирането на енергия от възобновяеми източници, и осигуряване на по-широк достъп до мобилност и транспорт с нулеви и с ниски емисии.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

(1) „саниране на сгради“ означава всички видове обновяване, свързано с енергопотреблението, включително изолирането на сградната обвивка, т.е. стени, покрив, под, подмяна на прозорци, подмяна на уреди за отопление, охлаждане и готвене, и монтиране на инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници на място;

(2) „енергийна бедност“ означава енергийна бедност съгласно определеното в член 2, точка [(49)] от Директива (ЕС) [гггг/ннн] на Европейския парламент и на Съвета⁵⁰;

(3) „прогнозни общи разходи за плана“ означава очакваните общи разходи за мерките и инвестициите, включени в представения план;

(4) „отпуснати финансови средства“ означава безвъзмездна финансова подкрепа от фонда, която е на разположение за разпределяне или е вече разпределена на държава членка;

(5) „домакинство“ означава частно домакинство съгласно определението в член 2, точка 15 от Регламент (ЕС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета⁵¹;

(6) „ключов етап“ означава качествено постижение, което се използва за измерване на напредъка към осъществяването на мярка или инвестиция;

(7) „цел“ означава количествено постижение, което се използва за измерване на напредъка към осъществяването на мярка или инвестиция;

(8) „енергия от възобновяеми източници“ означава енергия от възобновяеми неизкопаеми източници съгласно определението в член 2, втора алинея, точка 1) от Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета⁵²;

(9) „микропредприятие“ означава предприятие с под 10 служители, чийто годишен оборот или годишен счетоводен баланс не надвишава 2 милиона евро, изчислено съгласно членове 3—6 от приложение I към Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията⁵³;

(10) „ползватели на транспорт“ означава домакинства или микропредприятия, които използват различни варианти на транспорт и мобилност;

(11) „уязвими домакинства“ означава домакинства в енергийна бедност или домакинства, включително такива с ниски до средни доходи, които са засегнати значително от ценовото въздействие на включването на сградите в приложното поле на Директива 2003/87/ЕО и не разполагат с нужните средства да санират сградата, която обитават;

(12) „уязвими микропредприятия“ означава микропредприятия, които са засегнати значително от ценовото въздействие на включването на сградите в приложното поле на Директива 2003/87/ЕО и не разполагат със нужните средства да санират сградата, която заемат;

(13) „уязвими ползватели на транспорт“ означава ползватели на транспорт, включително от домакинства с ниски до средни доходи, които са засегнати значително от ценовото въздействие на включването на автомобилния транспорт в приложното поле на Директива 2003/87/ЕО и не разполагат с нужните средства да купят превозни средства с нулеви или ниски емисии или да преминат към алтернативни устойчиви видове транспорт, включително обществен транспорт, по-специално в селските и отдалечените райони.

ГЛАВА II

СОЦИАЛНИ ПЛАНОВЕ ВЪВ ВРЪЗКА С КЛИМАТА

Член 3

Социални планове във връзка с климата

1. Всяка държава членка представя на Комисията социален план във връзка с климата („планът“) заедно с актуализацията на своя интегриран национален план в областта на енергетиката и климата, посочен в член 14, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1999 съгласно определените в същия член процедура и срокове. Планът трябва да съдържа набор от съгласувани мерки и инвестиции за справяне с въздействието на определянето на цени на въглеродните емисии върху уязвимите домакинства, микропредприятия и ползватели на транспорт, за да бъдат осигурени отопление, охлаждане и мобилност на достъпни цени, като същевременно съпътстват и ускоряват мерките за постигане на целите на ЕС в областта на климата.

2. Планът може да включва национални мерки за осигуряване на временно пряко подпомагане на доходите на уязвимите домакинства и домакинствата, които са уязвими ползватели на транспорт, за да се намалят последиците от нарастването на цената на изкопаемите горива в резултат от включването на сградния фонд и автомобилния транспорт в приложното поле на Директива 2003/87/EО.

3. Планът трябва да включва национални проекти за следното:

а) финансиране на мерки и инвестиции за повишаване на енергийната ефективност на сградите, реализиране на мерки за повишаване на енергийната ефективност, извършване на саниране на сградите и декарбонизация на тяхното отопление и охлаждане, включително интегрирането на производството на енергия от възобновяеми източници;

б) финансиране на мерки и инвестиции за разширено внедряване на мобилност и транспорт с нулеви и с ниски емисии.

Член 4

Съдържание на социалните планове във връзка с климата

1. В социалните планове във връзка с климата се определят по-специално следните елементи:

а) конкретни мерки и инвестиции в съответствие с член 3 за намаляване на последиците, посочени в буква в) на настоящия параграф, заедно с обяснение как те действително биха допринесли за постигането на целите, определени в член 1, в цялостния контекст на съответните политики на държавата членка;

б) конкретни съпътстващи мерки, необходими за осъществяване на предвидените в плана мерки и инвестиции и за намаляване на последиците, посочени в буква в), както и информация относно съществуващо или планирано финансиране на мерки и инвестиции от други източници на Съюза, международни източници, публични или частни източници;

в) прогноза относно вероятните последици, които нарастването на цените ще има за домакинствата, и по-специално за разпространението на енергийна бедност, за микропредприятията и за ползвателите на транспорт; прогнозата трябва да включва по-специално приблизителна оценка и определяне кои домакинства, микропредприятия и ползватели на транспорт са уязвими; последиците трябва да бъдат анализирани при достатъчно равнище на разбивка по райони, като се вземат предвид такива елементи като достъп до обществен транспорт и основни услуги и се определят най-засегнатите области, по-специално отдалечените и селските райони;

г) когато планът предвижда мерките по член 3, параграф 2, се посочват критериите за определяне на отговарящите на условията крайни получатели, предвиденият срок за въпросните мерки и тяхната обосновка въз основа на количествена оценка и качествено пояснение как се очаква мерките в плана да намалят енергийната и транспортната бедност и уязвимостта на домакинствата, микропредприятията и ползвателите на транспорт от нарастване на цените на автомобилния транспорт и на горивата за отопление;

д) предвидените ключови етапи, целите и примерният график за изпълнението на мерките и инвестициите, които трябва да са завършени до 31 юли 2032 г.;

е) прогнозните общи разходи за плана заедно с подходяща обосновка за тях и пояснения как е спазен принципът за ефективност на разходите и по какъв начин те са съизмерими с очакваното въздействие на плана;

ж) предвиденото национално участие в общите прогнозни разходи, изчислено в съответствие с член 14;

з) обяснение на това как планът гарантира, че никоя от включените в него инвестиции и мерки не нанася значителни вреди на екологичните цели по смисъла на член 17 от Регламент (ЕС) 2020/852; за тази цел Комисията предоставя на държавите членки технически насоки относно обхвата на фонда; за мерките, посочени в член 3, параграф 2, не се изисква такова обяснение;

и) мерките за ефективния мониторинг и ефективното изпълнение на плана от съответната държава членка, по-конкретно предложените ключови етапи и цели, включително показатели за изпълнението на мерките и инвестициите, които, когато е уместно, трябва да са същите като показателите, използвани от Евростат — службата по статистика на ЕС, и от Европейската обсерватория на енергийната бедност съгласно определеното в Препоръка (ЕО) 2020/1563 на Комисията относно енергийната бедност⁵⁴;

й) с оглед на изготвянето и когато е възможно, изпълнението на плана — резюме на процеса на консултации, проведени в съответствие с член 10 от Регламент (ЕС) 2018/1999 и с националната правна рамка с местните и регионалните органи, социалните партньори, организациите на гражданското общество, младежките организации и други заинтересовани страни и как приносът на заинтересованите страни е отразен в плана;

к) обяснение на системите на държавата членка за предотвратяване, разкриване и коригиране на корупция, измами и конфликти на интереси при използването на средствата, предоставени от фонда, и мерки, които имат за цел избягване на двойно финансиране от фонда и от други програми на Съюза.

2. Плановете следва да са съгласувани с включената информация и поетите ангажименти от държавите членки в съответствие с Плана за действие на Европейския стълб на социалните права и Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+), създаден с Регламент (ЕС) 2021/1057, с техните оперативни програми във връзка с политиката на сближаване съгласно Регламент (ЕС) 2021/1058⁵⁵, с техните планове за възстановяване и устойчивост съгласно Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета⁵⁶, с техните дългосрочни стратегии за енергийно обновяване на сгради съгласно Директива 2010/31/ЕС и с техните актуализирани интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999. Освен това те следва да допълват плановете за справедлив преход съгласно Регламент (ЕС) 2021/1056 на Европейския парламент и на Съвета⁵⁷.

3. При изготвянето на плановете си държавите членки могат да поискат от Комисията да организира обмен на добри практики. Държавите членки могат да поискат и техническа подкрепа по линия на Европейската програма за подпомагане в областта на енергетиката на местно равнище, създадена през 2009 г. със споразумение между Комисията и Европейската инвестиционна банка, или на Инструмента за техническа подкрепа, създаден с Регламент (ЕС) 2021/240 на Европейския парламент и на Съвета⁵⁸.

ГЛАВА III

ПОДКРЕПА ОТ ФОНДА ЗА СОЦИАЛНИТЕ ПЛАНОВЕ ВЪВ ВРЪЗКА С КЛИМАТА

Член 5

Принципи, ръководещи фонда, и допустимост

1. Фондът осигурява на държавите членки финансова подкрепа за финансиране на мерките и инвестициите, предвидени в техните планове.

2. Изплащането на финансовите средства се обуславя от постигането на ключовите етапи и целите на мерките и инвестициите, предвидени в плановете. Ключовите етапи и целите трябва да са съвместими с целите на Съюза в областта на климата и да обхващат по-специално:

а) енергийна ефективност;

б) саниране на сгради;

в) мобилност и транспорт с нулеви и с ниски емисии;

г) намаляване на емисиите на парникови газове;

д) намаляване на броя на уязвимите домакинства, по-специално домакинствата в енергийна бедност, на уязвимите микропредприятия и ползватели на транспорт, включително в селските и в отдалечените райони.

3. Фондът подкрепя само мерки и инвестиции, които са в съответствие с принципа за ненанасяне на значителни вреди, посочен в член 17 от Регламент (ЕС) 2020/852.

Член 6

Мерки и инвестиции, които се включват в прогнозните общи разходи за социалните планове във връзка с климата

1. Държавите членки могат да включат разходите за мерки за осигуряване на временно пряко подпомагане на доходите на уязвимите домакинства и на онези от тях, които са ползватели на транспорт, за да поемат повишението на цените за автомобилен превоз и на цените на горивата за отопление. Това подпомагане следва да намалява с течение на времето и да не надвишава прякото въздействие на търговията с емисии за сградния фонд и за автомобилния транспорт. Прякото подпомагане на доходите е допустимо само в срока, определен в член 4, параграф 1, буква г).

2. Държавите членки може да включат в прогнозните общи разходи за плана следните мерки и инвестиции, при условие, че те са в полза главно на уязвими домакинства, микропредприятия или ползватели на транспорт и са предназначени за:

а) подпомагане на санирането на сгради, особено за лицата, настанени в сгради с най-ниски енергийни характеристики, включително под формата на финансова подкрепа или фискални стимули, като например приспадане на разходите за саниране от наема, независимо от собствеността на съответните сгради;

б) принос за декарбонизацията, включително електрифицирането, на отоплението и охлаждането на сградите и приготвянето на храна в тях и интегрирането на енергия от възобновяеми източници, което допринася за икономии на енергия;

в) подпомагане на публични и частни субекти при разработването и предоставянето на решения за реновиране на приемливи цени, осигуряващи енергийна ефективност, и подходящи инструменти за финансиране в съответствие със социалните цели на фонда;

г) осигуряване на достъп до превозни средства с нулеви и с ниски емисии и до велосипеди, включително финансова подкрепа или фискални стимули за купуване на такива, както и за съответна публична и частна инфраструктура, включително за зареждане с електроенергия или с гориво; за помощ във връзка с превозни средства с ниски емисии се представя график за постепенно намаляване на помощта;

д) осигуряване на безплатен достъп до обществен транспорт или адаптирани тарифи за такъв достъп и насърчаване на услугите за мобилност по заявка и за споделена мобилност;

е) подпомагане на публични и частни субекти при разработването и предоставянето на услуги за мобилност и транспорт с нулеви и с ниски емисии на приемливи цени и внедряване на атрактивни възможности за активна мобилност за селските, островните, планинските, отдалечените и по-трудно достъпните райони или за по-слабо развитите райони и области, включително по-слабо развитите крайградски райони.

Член 7

Изключване от прогнозните общи разходи на социалните планове във връзка с климата

1. Фондът не подкрепя и прогнозните общи разходи за плановете не трябва да включват мерки под формата на пряко подпомагане на доходите съгласно член 3, параграф 2 от настоящия регламент за домакинства, които вече се ползват от:

а) публична интервенция в равнището на цените на горивата по глава IVa от Директива 2003/87/EО;

б) публична интервенция в определянето на цената на снабдяването с газ съгласно член 3, параграф 3 от Директива 2009/73/ЕО.

2. Когато в своя план дадена държава членка докаже, че посочените в параграф 1 публични интервенции не компенсират напълно повишението на цената в резултат от включването на секторите на сградния фонд и на автомобилния транспорт в приложното поле на Директива 2003/87/EО, в прогнозните общи разходи може да бъде включено пряко подпомагане на доходите, в границите на повишението на цената, което не е напълно компенсирано.

Член 8

Прехвърляне на ползите на домакинствата, микропредприятията и ползвателите на транспорт

Държавите членки може да включат в прогнозните общи разходи финансова подкрепа за публични или частни субекти, различни от уязвими домакинства, микропредприятия и ползватели на транспорт, ако тези субекти изпълняват мерки и инвестиции, от които в крайна сметка се ползват уязвими домакинства, микропредприятия и ползватели на транспорт.

Държавите членки осигуряват необходимите законови и договорни защитни мерки за гарантиране, че цялата полза се прехвърля на домакинствата, микропредприятията и ползвателите на транспорт.

Член 9

Бюджет

1. Финансовият пакет за изпълнението на Фонда за периода 2025—2027 г. е 23 700 000 000 EUR по текущи цени.

2. Финансовият пакет за изпълнението на фонда за периода 2028—2032 г. е 48 500 000 000 EUR по текущи цени и зависи от наличието на сумите съгласно годишните тавани на приложимата многогодишна финансова рамка, посочени в член 312 ДФЕС.

3. Сумите, посочени в параграфи 1 и 2, може също така да покриват разходи, свързани с дейности за подготовка, мониторинг, контрол, одит и оценка, които са необходими за управлението на фонда и постигането на неговите цели, по-специално проучвания, срещи на експерти, консултация със заинтересовани страни, дейности по комуникация и предоставяне на информация, включително приобщаващи действия за популяризиране, и институционална комуникация за политическите приоритети на Съюза, доколкото те са свързани с целите на настоящия регламент, разходи, свързани с ИТ мрежи, насочени към обработката и обмена на информация, институционални инструменти в областта на информационните технологии, и всички други разходи за техническа и административна помощ, направени от Комисията за управлението на фонда. Посочените суми могат да покриват също така разходите за други спомагателни дейности, като контрол на качеството и мониторинг на проектите на място, и разходите за партньорски консултации и експерти за оценката и изпълнението на допустимите дейности.

Член 10

Ресурси от програмите със споделено управление и използване на ресурсите

1. Ресурсите, разпределени на държавите членки в режим на споделено управление, могат, по искане на съответната държава членка, да бъдат прехвърлени към фонда при условията, посочени в съответните разпоредби от Регламент (ЕС) 2021/1060. Комисията прилага тези ресурси пряко в съответствие с член 62, параграф 1, първа алинея, буква а) от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046. Тези ресурси се използват изключително в полза на съответната държава членка.

2. Държавите членки може да възложат на управляващите органи на Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+), създаден с Регламент (ЕС) 2021/1057, и на оперативните програми за политиката на сближаване съгласно Регламент (ЕС) 2021/1058 изпълнението на мерките и инвестициите, ползващи се от този фонд, когато това е приложимо с оглед на полезните взаимодействия с тези фондове на Съюза и в съответствие с целите на фонда. В своите планове държавите членки заявяват намерението си за възлагане на тези органи.

3. Държавите членки може да включат в плановете си, като част от прогнозните общи разходи, плащанията за допълнителна техническа подкрепа съгласно член 7 от Регламент (ЕС) 2021/240 и размера на паричната вноска за целите на раздела „Държави членки“ съгласно съответните разпоредби от Регламент (ЕС) 2021/523. Тези разходи не надвишават 4 % от общия размер на отпуснатите финансови средства за плана, а съответните мерки, определени в плана, са в съответствие с настоящия регламент.

Член 11

Изпълнение

Фондът се изпълнява от Комисията при пряко управление в съответствие с относимите правила, приети съгласно член 322 от ДФЕС, по-специално Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 и Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092 на Европейския парламент и на Съвета⁵⁹.

Член 12

Допълняемост и допълнително финансиране

1. Подкрепата от фонда допълва подкрепата, предоставяна по линия на други фондове, програми и инструменти на Съюза. Мерките и инвестициите, подпомагани от фонда, могат да получат подкрепа от други фондове, програми и инструменти на Съюза, при условие че тази подкрепа не покрива същите разходи.

2. Подкрепата от фонда допълва и не замества периодичните национални бюджетни разходи.

Член 13

Максимален размер на отпуснатите финансови средства

1. За всяка държава членка максималният размер на отпуснатите финансови средства се изчислява както е посочено в приложение I и приложение II.

2. Всяка държава членка може да подаде искане до максималния размер на отпуснатите ѝ финансови средства, за да изпълни плана си.

Член 14

Национално участие в общите прогнозни разходи

1. Държавите членки поемат най-малко 50 % от общите прогнозни разходи по своите планове.

2. За националното си участие в общите прогнозни разходи във връзка с плановете държавите членки използват, наред с другото, приходите от продажбата на своите квоти чрез търг съгласно глава IVa от Директива 2003/87/EО.

Член 15

Оценка на Комисията

1. Комисията оценява плана или когато е приложимо, изменението на този план, представен/о от държавата членка в съответствие с член 17, за съответствие с разпоредбите на настоящия регламент. При извършването на тази оценка Комисията действа в тясно сътрудничество със съответната държава членка. Комисията може да направи коментари или да поиска допълнителна информация. Съответната държава членка предоставя поисканата допълнителна информация и може да преразгледа плана, ако е необходимо, включително след неговото представяне. Съответната държава членка и Комисията могат да се споразумеят да удължат срока за оценка с разумен период от време, ако е необходимо.

2. Комисията оценява адекватността, ефикасността, ефективността и съгласуваността на плана както следва:

а) За оценяване на адекватността Комисията взема предвид следните критерии:

i) дали планът представлява отговор на социалното въздействие върху уязвимите домакинства, микропредприятия и ползватели на транспорт в дадената държава членка и на предизвикателствата пред тях, възникнали като последица от включването на сградите и автомобилния транспорт в схемата за търговия с емисии съгласно глава IVa от Директива 2003/87/EО, по-специално домакинствата в енергийна бедност, съответно вземайки под внимание предизвикателствата, определени в направените от Комисията оценки на актуализирания интегриран национален план на съответната държава членка в областта на енергетиката и климата и на напредъка по него съгласно член 9, параграф 3, член 13 и член 29 от Регламент (ЕС) 2018/1999, както и в препоръките на Комисията към държавите членки, отправени съгласно член 34 от същия регламент с оглед на дългосрочната цел за неутралност по отношение на климата в Съюза до 2050 г. Тук се вземат предвид конкретните предизвикателства и отпуснатите финансови средства на въпросната държава членка;

ii) дали се очаква планът да гарантира, че никоя от включените в него мерки и инвестиции не нанася значителни вреди на екологичните цели по смисъла на член 17 от Регламент (ЕС) 2020/852;

iii) дали планът включва мерки и инвестиции, които допринасят за прехода към зелена икономика, включително за справяне с произтичащите от него предизвикателства, и по-специално за постигането на целите на Съюза за 2030 г. в областта на климата и енергетиката и на междинните цели от стратегията за мобилността.

б) За оценяване на ефикасността Комисията взема предвид следните критерии:

i) дали се очаква планът да има трайно въздействие върху предизвикателствата, към които е насочен, и по-специално за уязвимите домакинства, микропредприятия и ползватели на транспорт, особено домакинствата в енергийна бедност, във въпросната държава членка;

ii) дали се очаква мерките, предложени от съответната държава членка, да осигурят ефективен мониторинг и ефективно изпълнение на плана, включително предвидения график, ключовите етапи и целите и свързаните тях показатели;

(iii) дали мерките и инвестициите, предложени от въпросната държава, са съобразени и в съответствие с изискванията съгласно Директива [гггг/ннн] [Предложение за преработване на Директива 2012/27/ЕС], Директива (ЕС) 2018/2001, Директива 2014/94/EС на Европейския парламент и на Съвета⁶⁰, Директива (ЕС) 2019/1161 на Европейския парламент и на Съвета и Директива 2010/31/EС;

в) За оценяване на ефективността Комисията взема предвид следните критерии:

i) дали представената от държавата членка обосновка за размера на прогнозните общи разходи по плана е разумна и реалистична, дали съответства на принципа за ефективност на разходите и дали е съизмерима с очакваното екологично и социално въздействие в държавата членка;

ii) дали се очаква мерките, предложени от съответната държава членка, да предотвратяват, разкриват и коригират корупция, измами и конфликти на интереси при използването на средствата, предоставени от фонда, включително мерките, които имат за цел избягване на двойно финансиране от фонда и от други програми на ЕС;

iii) дали предложените от държавата членка ключови етапи и цели са ефективни предвид обхвата, целите и допустимите дейности на фонда;

г) За оценяване на съгласуваността Комисията взема под внимание дали планът съдържа мерки и инвестиции, които представляват съгласувани действия.

Член 16

Решение на Комисията

1. Въз основа на оценката в съответствие с член 15, посредством акт за изпълнение Комисията постановява решение относно плана на всяка държава членка в срок от шест месеца след датата на представянето на този план съгласно член 3, параграф 1 от настоящия регламент.

Когато Комисията дава положителна оценка, с това решение се определят:

а) мерките и инвестициите, които държавата членка ще осъществи, размерът на прогнозните общи разходи по плана и ключовите етапи и целите;

б) финансовите средства, които се отпускат от Съюза съгласно член 13 от настоящия регламент и се изплащат на вноски след като държавата членка изпълни задоволително съответните ключови етапи и цели, определени във връзка с изпълнението на плана, което за периода 2028—2032 г. зависи от наличието на средствата, посочени в член 9, параграф 2 от настоящия регламент в съответствие с годишните тавани в многогодишната финансова рамка съгласно член 312 от ДФЕС;

в) националният принос;

г) мерките и графикът за мониторинг и изпълнение на плана, включително, когато е приложимо, необходимите мерки за спазване на член 20 от настоящия регламент;

д) съответните показатели във връзка с изпълнението на предвидените ключови етапи и цели;

е) редът и условията за предоставяне на пълен достъп от Комисията до съответните основни данни;

2. Финансовите средства, посочени в параграф 1, буква б), се определят въз основа на прогнозните общи разходи за плана, предложени от съответната държава членка и оценени съгласно критериите, посочени в член 15, параграф 2.

Сумата на отпуснатите финансови средства се определя, както следва:

а) когато планът отговаря задоволително на критериите, определени в член 15, параграф 2, и размерът на прогнозните общи разходи за пакета след приспадане на националното участие е равен или по-голям от максималния размер на финансовите средства за тази държава членка съгласно член 13, параграф 1, финансовите средства, които се отпускат на въпросната държава членка, са равни на общата сума на максималния размер на отпуснатите финансови средства, както е посочено в член 9;

б) когато планът отговаря задоволително на критериите, определени в член 15, параграф 2, и размерът на прогнозните общи разходи за пакета след приспадане на националното участие е по-малък от максималния размер на финансовите средства за тази държава членка съгласно член 13, параграф 1, финансовите средства, които се отпускат на държавата членка, са равни на сумата на прогнозните общи разходи за пакета, минус националното участие;

в) когато планът отговаря задоволително на критериите, определени в член 15, параграф 2, но при оценката са установени слабости в системата за контрол, Комисията може да изиска да бъдат изпълнени допълнителни ключови етапи и цели преди да се извърши първото плащане;

г) когато планът не отговаря задоволително на критериите, определени в член 15, параграф 2, на съответната държава членка не се отпускат финансови средства.

3. Когато Комисията дава отрицателна оценка на даден план, посоченото в параграф 1 решение включва причините за отрицателната оценка. Въпросната държава членка представя плана отново, след като е взела под внимание оценката на Комисията.

Член 17

Изменение на социалните планове във връзка с климата

1. Когато социалният план във връзка с климата, включително съответните ключови етапи и цели, вече не може да бъде изпълнен, изцяло или частично, от дадена държава членка поради обективни обстоятелства, по-специално поради действителните преки последици от схемата за търговия с емисии за сградите и за автомобилния транспорт, въведена съгласно глава IVa от Директива 2003/87/EО, въпросната държава членка може да представи на Комисията изменение на своя план, за да включи необходимите и надлежно обосновани промени. Държавите членки могат да поискат техническа подкрепа за подготовката на такова искане.

2. Комисията прави оценка на изменения план в съответствие с член 15.

3. Когато Комисията даде положителна оценка на изменения план, в съответствие с член 16, параграф 1 в рамките на четири месеца от официалното представяне на изменения план от държавата членка, тя приема решение, в което се излагат причините за положителната оценка, посредством акт за изпълнение.

4. Когато Комисията даде отрицателна оценка на изменения план, тя отхвърля искането в рамките на посочения в параграф 3 срок, след като е предоставила на съответната държава членка възможността да изложи своите съображения в срок от три месеца след съобщаването на оценката на Комисията.

5. До 15 март 2027 г. всяка държава членка следва да оцени целесъобразността на своя план предвид действителните преки последици от схемата за търговия с емисии за сградния фонд и за автомобилния транспорт, въведена съгласно глава IVa от Директива 2003/087/EО. Тези оценки се представят на Комисията като част от докладването на всеки две години за напредъка съгласно член 17 от Регламент (ЕС) 2018/1999.

Член 18

Задължение за отпускане на финансовите средства

1. След като Комисията приеме решение, както е посочено в член 16, тя своевременно сключва със съответната държава членка споразумение, което представлява индивидуално правно задължение по смисъла на Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 за периода 2025—2027 г. Такова споразумение може да бъде сключено най-рано една година преди годината, през която започват търговете съгласно глава IVa от Директива 2003/87/EО.

2. Сключването на индивидуалното правно задължение за периода 2028—2032 г. зависи от наличието на сумите, посочени в член 9, параграф 2 от настоящия регламент съгласно годишните тавани на многогодишната финансова рамка, посочени в член 312 от ДФЕС.

3. Бюджетните задължения могат да се основават на глобални задължения и когато е целесъобразно, могат да бъдат разбити на годишни вноски, разпределени в рамките на няколко години.

Член 19

Правила относно плащанията, спирането на изпълнението на споразуменията за отпускане на финансови средства и прекратяването на тези споразумения

1. Отпуснатите финансови средства се изплащат на съответните държави членки съгласно настоящия член когато бъдат изпълнени съответните съгласувани ключови етапи и цели, посочени в плана, след одобрение съгласно член 16 и в съответствие с наличното финансиране. След тяхното изпълнение съответната държава членка представя на Комисията надлежно обосновано искане за плащане на отпуснатите финансови средства. Тези искания за плащане се подават от държавите членки до Комисията веднъж или два пъти годишно най-късно до 31 юли.

2. Без неоправдано забавяне и най-късно до два месеца след получаването на искането Комисията оценява дали съответните ключови етапи и цели, определени в посоченото в член 16 решение на Комисията, са изпълнени задоволително. Задоволителното изпълнение на ключовите етапи и целите предполага съответната държава членка да не е отменила мерките, свързани със задоволително изпълнените по-рано ключови етапи и цели. Комисията може да се подпомага от експерти.

3. Когато Комисията даде положителна оценка, тя без неоправдано забавяне приема решение, с което разрешава изплащането на отпуснатите финансови средства в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046.

4. Когато в резултат на оценката, посочена в параграф 3, Комисията установи, че ключовите етапи и целите, определени в посоченото в член 16 решение, не са изпълнени задоволително, плащането на целия размер или на част от отпуснатите финансови средства се спира. Съответната държава членка може да изложи своите коментари в срок от един месец от представянето на оценката на Комисията.

Спирането се отменя само когато бъдат задоволително изпълнени ключовите етапи и целите както е определено в решението на Комисията, посочено в член 16.

5. Чрез дерогация от член 116, параграф 2 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 срокът за плащане започва да тече от датата на съобщаването на решението за разрешаване на изплащането на съответната държава членка съгласно параграф 3 от настоящия член или от датата на съобщаването за отмяната на спирането съгласно параграф 4, втора алинея от настоящия член.

6. Когато ключовите етапи и целите не са задоволително изпълнени в срок от шест месеца след спирането на плащанията, Комисията намалява пропорционално сумата на отпуснатите финансови средства, след като е предоставила на съответната държава членка възможността да изложи своите коментари в срок от два месеца след представянето на заключенията на Комисията.

7. Когато в рамките на 12 месеца от датата на сключване на споразуменията, посочени в параграф 18, съответната държава членка не постигне осезаем напредък по отношение на никой/я от съответните ключови етапи и цели, Комисията прекратява съответните споразумения, посочени в член 18, и отменя сумата на отпуснатите финансови средства. Комисията взема решение относно прекратяването на посочените в член 18 споразумения, след като е предоставила на съответната държава членка възможността да изложи своите коментари в срок от два месеца след съобщаването на оценката, че не е бил постигнат осезаем напредък.

Член 20

Защита на финансовите интереси на Съюза

1. При изпълнението на фонда държавите членки, в качеството си на бенефициери на средства от фонда, предприемат всички подходящи мерки, за да защитават финансовите интереси на Съюза и да гарантират, че използването на средствата във връзка с мерките и инвестициите, получаващи подкрепа от фонда, е съобразено с приложимото право на Съюза и с националното право, по-специално по отношение на предотвратяването, разкриването и коригирането на измами, корупция и конфликти на интереси. За тази цел държавите членки осигуряват ефективна и ефикасна система за вътрешен контрол, както е описано по-подробно в приложение III, и възстановяване на неправомерно изплатени или неправилно използвани суми. Държавите членки могат да разчитат на обичайните национални системи за управление на бюджета.

2. Споразуменията, посочени в член 18, предвиждат следните задължения за държавите членки:

а) да проверяват редовно дали предоставеното финансиране е било използвано правилно в съответствие с всички приложими правила и дали всяка мярка и инвестиция съгласно плана е била изпълнена правилно в съответствие с всички приложими правила, по-специално по отношение на предотвратяването, разкриването и коригирането на измами, корупция и конфликти на интереси;

б) да предприемат подходящи мерки за предотвратяване, разкриване и коригиране на измами, корупция и конфликти на интереси съгласно определеното в член 61 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046, засягащи финансовите интереси на Съюза, и да предприемат правни действия за възстановяване на средства, които са били незаконно присвоени, включително във връзка с която и да е от мерките и инвестициите, изпълнени съгласно плана;

в) да прилагат към искането за плащане:

i) декларация за управлението, която да удостоверява, че средствата са използвани по предназначение, че информацията, предоставена с искането за плащане, е пълна, точна и надеждна, и че въведените системи за контрол дават необходимите гаранции, че средствата са били управлявани в съответствие с всички приложими правила, и по-специално правилата относно избягването на конфликти на интереси и предотвратяването на измами, корупция и двойно финансиране от фонда и от други програми на управление; както и

ii) обобщение на извършените одити в съответствие с международно приетите стандарти за одит, включително обсега на тези одити от гледна точка на обхванатия размер на разходите и обхванатия период, и анализ на установените слабости и евентуално предприети коригиращи действия;

а) за целите на одита и контрола и за предоставяне на сравнима информация за използването на средства във връзка с мерките и инвестициите, изпълнявани съгласно плана, да събират, записват и съхраняват в електронна система посочените по-долу стандартни категории данни и да осигуряват достъп до тях:

i) название на крайните получатели на средствата, техните идентификационни номера по ДДС или данъчни идентификационни номера и размерът на финансовите средства, получени от фонда;

ii) название на изпълнителя/изпълнителите и подизпълнителя/подизпълнителите и техните идентификационни номера по ДДС или данъчни идентификационни номера, когато крайният получател на средствата е възлагащ орган в съответствие с правото на Съюза или с националното право в областта на обществените поръчки, и стойността на договора/договорите;

iii) собствено/и име/на, фамилно/и име/на, дата на раждане и идентификационен номер/а по ДДС или данъчен идентификационен номер/а на действителния собственик /действителните собственици на получателя на средствата или на изпълнителя по смисъла на член 3, точка 6 от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета⁶¹;

iv) списък на всички мерки и инвестиции, изпълнени чрез фонда с общия размер на публичното финансиране на тези мерки и инвестиции, като се посочва размерът на средствата, изплатени от други фондове, финансирани от бюджета на Съюза;

б) да упълномощят изрично Комисията, OLAF, Сметната палата и, когато е приложимо, Европейската прокуратура да упражняват правата си, както е предвидено в член 129, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 и да налагат задължения на всички крайни получатели на средства, изплатени за изпълнение на мерките и инвестициите, включени в плана, или на всички други лица или субекти, участващи в изпълнението им, да упълномощават изрично Комисията, OLAF, Сметната палата и когато е приложимо, Европейската прокуратура, да упражняват правата си, както е предвидено в член 129, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 и да налагат подобни задължения на всички крайни получатели на отпуснатите средства;

в) да водят документация в съответствие с член 132 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046.

3. Личните данни, посочени в параграф 2, буква г) от настоящия член, се обработват от държавите членки и от Комисията за целите и в рамките на съответната продължителност на процедурите, отнасящи се до освобождаването от отговорност, одита и контрола, информацията, комуникацията и публичността във връзка с използването на средствата, свързани с изпълнението на посочените в член 18 споразумения. Личните данни се обработват в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 или Регламент (ЕС) 2018/1725, в зависимост от това кой от двата е приложим. В рамките на процедурата по освобождаване от отговорност на Комисията в съответствие с член 319 ДФЕС фондът подлежи на докладване съгласно интегрираните отчети за финансите и управленската отговорност, посочени в член 247 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046, и по-специално отделно в годишния доклад за управлението и резултатите.

4. Комисията предоставя на държавите членки интегрирана и оперативно съвместима система за информация и мониторинг, включително единен инструмент за извличане на данни и измерване на риска, с цел получаване на достъп и анализиране на съответните данни. Държавите членки използват този инструмент за целите на одита и контрола, за да се избегне двойно финансиране и да се предотвратяват, разкриват и коригират измами, корупция и конфликти на интереси във връзка с мерките и инвестициите, получаващи подкрепа от фонда. Комисията, OLAF, Сметната палата и когато е приложимо — Европейската прокуратура, могат да използват инструмента в рамките на своята компетентност и права, както е посочено в параграф 2, буква г) от настоящия член.

5. Споразуменията, посочени в член 18, предвиждат също така правото на Комисията да намалява пропорционално подкрепата по линия на фонда и да събира всички суми, дължими на бюджета на Съюза в случаи на измама, корупция и конфликти на интереси, засягащи финансовите интереси на Съюза, които не са били коригирани от държавата членка, или в случай на сериозни неизпълнения на задължението, произтичащо от такива споразумения.

При вземането на решение относно размера на възстановяването или намаляването на сумата, Комисията спазва принципа на пропорционалност и взема предвид тежестта на измамата, корупцията или конфликта на интереси, засягащи финансовите интереси на Съюза, или на неизпълнението на задължение. На държавата членка се дава възможност да изложи своите съображения, преди намалението да влезе в сила.

ГЛАВА IV

ВЗАИМНО ДОПЪЛВАНЕ, МОНИТОРИНГ И ОЦЕНКА

Член 21

Координация и взаимно допълване

Комисията и съответните държави членки, по начин, който е съизмерим със съответните им отговорности, насърчават взаимодействията и гарантират ефективната координация между фонда и другите програми и инструменти на Съюза, включително програмата InvestEU, Инструмента за техническа подкрепа, Механизма за възстановяване и устойчивост и фондовете, включени в обхвата на Регламент (ЕС) 2021/1060. За целта те:

а) осигуряват взаимно допълване, полезно взаимодействие, последователност и съгласуваност между различните инструменти на равнището на Съюза, на национално и по целесъобразност, на регионално равнище, както във фазата на планиране, така и по време на изпълнението;

б) оптимизират механизмите за координация с цел избягване на дублирането на усилия, както и

в) осигуряват тясно сътрудничество между отговарящите за изпълнението и контрола лица на равнището на Съюза, на национално и по целесъобразност, на регионално равнище за постигане на целите на фонда.

Член 22

Информация, комуникация и публичност

1. Държавите членки осигуряват данните, посочени в член 20, параграф 2, буква г), точки i), ii) и iv) от настоящия регламент да са публично достъпни и актуализирани в отделен уебсайт в отворени, машинночетими формати, както е предвидено в член 5, параграф 1 от Директива (ЕС) 2019/1024 на Европейския парламент и на Съвета⁶², което позволява данните да бъдат сортирани, търсени, извличани, сравнявани и повторно използвани. Информацията, посочена в член 20, параграф 2, буква г), точки i) и ii) от настоящия регламент, не се публикува в случаите, предвидени в член 38, параграф 3 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046, или ако за пряко подпомагане на доходите са изплатени по-малко от 15 000 евро.

2. Получателите на финансиране от Съюза посочват произхода на средствата и осигуряват видимост на финансирането от Съюза, по-специално когато популяризират действията и резултатите от тях, като предоставят последователна, ефективна и пропорционална целева информация на различни видове публика, включително медиите и обществеността.

3. Комисията осъществява информационни и комуникационни дейности по отношение на фонда, на действията, предприети съгласно настоящия регламент, и на постигнатите резултати, включително, по целесъобразност и със съгласието на националните органи, чрез съвместни комуникационни дейности с националните органи и с представителствата на Европейския парламент и на Комисията в съответната държава членка.

Член 23

Мониторинг на изпълнението

1. На всеки две години всяка засегната държава членка докладва на Комисията относно изпълнението на своя план, като част от интегрирания си национален доклад за напредъка в областта на енергетиката и климата съгласно член 17 от Регламент (ЕС) 2018/1999 и в съответствие с член 28 от същия регламент. В своя доклад за напредъка държавите членки включват:

а) подробна количествена информация относно броя на домакинствата в енергийна бедност;

б) когато е приложимо, подробна информация относно напредъка към постигане на националната индикативна цел за намаляване на броя на домакинствата в енергийна бедност;

в) подробна информация относно резултатите от мерките и инвестициите, включени в плана на държавата членка;

г) докладваната информация относно политиките и мерките в областта на парниковите газове и относно прогнозите, както и относно енергийната бедност, съгласно член 18 и член 24 от Регламент (ЕС) 2018/1999;

д) докладваната информация във връзка с дългосрочните стратегии за обновяване на сградите съгласно Директива 2010/31/EС;

е) през 2027 г., оценка на плана, предвидена в член 17, параграф 5, предвид действителните преки последици от схемата за търговия с емисии за сградния фонд и за автомобилния транспорт, въведена съгласно глава IVa от Директива 2003/087/EО;

ж) информация относно промени в плана на държавата членка в съответствие с член 17.

2. Комисията извършва мониторинг на изпълнението на фонда и измерва постигането на неговите цели. Мониторингът на изпълнението е целенасочен и пропорционален на дейностите, които се извършват в рамките на фонда.

3. Системата на Комисията за докладване на изпълнението трябва да гарантира ефикасното, ефективно и навременно събиране на данните за мониторинга на изпълнението на дейностите и на техните резултати. За тази цел на получателите на финансиране от Съюза се налагат пропорционални изисквания за докладване.

4. На Комисията се предоставят правомощия за приемане на делегирани актове в съответствие с член 25 за допълване на настоящия регламент, за да бъдат определени общите показатели, които да се използват при докладването относно напредъка и за целите на мониторинга и оценката на фонда във връзка с постигането на целите, посочени в член 1.

ГЛАВА V

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 24

Оценка и преразглеждане на фонда

1. Най-късно до 1 юли 2028 г. Комисията представя на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите доклад за оценка на изпълнението и функционирането на фонда.

2. Най-късно до 31 декември 2033 г. Комисията представя на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите доклад за независима последваща оценка.

3. В доклада за оценка се оценява по-конкретно до каква степен са постигнати определените в член 1 цели на фонда, ефективността на използването на ресурсите и добавената стойност от Съюза. В него се разглежда дали продължават да са целесъобразни всички цели и действия, определени в член 6, като се имат предвид въздействието на схемата за търговия с емисии за сградния фонд и за автомобилния транспорт съгласно глава IVa от Директива 2003/87/EО и предприетите от държавите членки национални мерки за изпълнение на задължителните годишни цели за намаляване на емисиите на парникови газове съгласно Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета върху емисиите на парникови газове⁶³. Разглежда се също така дали продължава да е адекватен финансовият пакет на фонда във връзка с евентуални промени относно продажбата на квоти чрез търг съгласно схемата за търговия с емисии за сградния фонд и за автомобилния транспорт в съответствие с глава IVa от Директива 2003/87/EО и други уместни съображения.

4. По целесъобразност докладът за оценка се придружава от предложение за изменение на настоящия регламент.

5. Докладът за последваща оценка се състои от обща оценка на фонда и включва информация относно неговото въздействие.

Член 25

Упражняване на делегирането

1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 23, параграф 4, се предоставя на Комисията за неопределен срок.

3. Делегирането на правомощия, посочено в член 23, параграф 4, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6. Делегиран акт, приет съгласно член 23, параграф 4, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок Европейският парламент и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 26

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от датата, до която държавите членки въвеждат в действие законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за съобразяване с Директива (ЕС) [гггг/ннн] на Европейския парламент и на Съвета⁶⁴ за изменение на Директива 2003/87/EО по отношение на глава IVa от същата директива.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1. РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1. Наименование на предложението/инициативата

1.2. Съответна област/съответни области на политиката

1.3. Предложението/инициативата е във връзка с:

1.4. Цел/и

1.4.1. Обща цел/общи цели

1.4.2. Конкретна цел/конкретни цели

1.4.3. Очакван резултат/очаквани резултати и отражение

1.4.4. Показатели за изпълнението

1.5. Мотиви за предложението/инициативата

1.5.1. Изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в краткосрочна или дългосрочна перспектива, включително подробен график за изпълнението на инициативата

1.5.2. Добавена стойност от участието на Съюза (може да е в резултат от различни фактори, например ползи по отношение на координацията, правна сигурност, по-добра ефективност или взаимно допълване). За целите на тази точка „добавена стойност от участието на Съюза“ е стойността, която е резултат от намесата на ЕС и е допълнителна спрямо стойността, която би била създадена само от отделните държави членки.

1.5.3. Изводи от подобен опит в миналото

1.5.4. Съвместимост с многогодишната финансова рамка и евентуално полезно взаимодействие с други подходящи инструменти

1.5.5. Оценка на различните налични варианти за финансиране, включително възможностите за преразпределяне на средства

1.6. Продължителност и финансово отражение на предложението/инициативата

1.7. Планирани методи на управление

2. МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1. Правила за мониторинг и докладване

2.2. Системи за управление и контрол

2.2.1. Обосновка на предложените методи на управление, механизмите за финансиране на изпълнението, начините за плащане и стратегията за контрол

2.2.2. Информация относно установените рискове и системите за вътрешен контрол, създадени с цел намаляването им

2.2.3. Оценка и обосновка на разходната ефективност на проверките (съотношение „разходи за контрол ÷ стойност на съответните управлявани финансови средства“) и оценка на очакваната степен на риска от грешки (при плащане и при приключване)

2.3. Мерки за предотвратяване на измами и нередности

3. ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1. Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

3.2. Очаквано финансово отражение на предложението върху бюджетните кредити

3.2.1. Обобщение на очакваното отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

3.2.2. Обобщение на очакваното отражение върху бюджетните кредити за административни разходи

3.2.2.1. Очаквани нужди от човешки ресурси

3.2.3. Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

3.2.4. Финансов принос от трети страни

3.3. Очаквано отражение върху приходите

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1. РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1. Наименование на предложението/инициативата

Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Социален фонд за климата

1.2. Съответна област/съответни области на политиката

Действия в областта на околната среда и климата, енергийна бедност, насърчаване на енергийната ефективност и пестенето на енергия, насърчаване на устойчиви транспортни средства

1.3. Предложението/инициативата е във връзка с:

 ново действие

 ново действие след пилотен проект/подготвително действие⁶⁵

 продължаване на съществуващо действие

 сливане или пренасочване на едно или няколко действия към друго/ново действие

1.4. Цел/и

1.4.1. Обща цел/общи цели

Общата цел на фонда е да допринесе за прехода към неутралност по отношение на климата чрез справяне със социалните последици от включването на емисиите на парникови газове от сградите и от автомобилния транспорт в приложното поле на Директива 2003/87/ЕО.

1.4.2. Специфична цел/специфични цели

Специфичната цел на фонда е да подпомага уязвимите домакинства, микропредприятия и ползватели на транспорт чрез мерки и инвестиции, предназначени за повишаване на енергийната ефективност на сградите чрез дейности като саниране, за декарбонизация на отоплението и охлаждането на сградите, включително интегрирането на енергия от възобновяеми източници, и за финансиране на въвеждането на мобилност и транспорт с нулеви и с ниски емисии.

1.4.3. Очакван резултат/очаквани резултати и отражение

Да се посочи въздействието, което предложението/инициативата следва да окаже по отношение на бенефициерите/целевите групи.

Фондът допринася за постигане на ревизираната обща цел за намаляване на нетните емисиите на парникови газове в ЕС с най-малко 55 % през 2030 г. в сравнение с 1990 г. чрез подпомагане на необходимите инвестиции и облекчаване на социалните последици за най-уязвимите групи.

Средствата от фонда следва да се предоставят на държавите членки за подпомагане на техните мерки и инвестиции за повишаване на енергийната ефективност на сградите, саниране на сградите и декарбонизация на тяхното отопление и охлаждане, включително интегрирането на производството на енергия от възобновяеми източници, и за финансиране на мобилност и транспорт с нулеви и с ниски емисии.

1.4.4. Показатели за изпълнението

Посочете показателите за проследяване на напредъка и на постиженията.

Крайни показатели

Показател № 1: брой планове, одобрени от Комисията;

Показател № 2: общо финансови средства, отпуснати за плановете;

Показатели за резултатите:

Показател № 3: брой изпълнени планове;

Показатели за въздействие:

Показател № 4: постигнати цели, определени в плановете.

1.5. Мотиви за предложението/инициативата

1.5.1. Изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в краткосрочна или дългосрочна перспектива, включително подробен график за изпълнението на инициативата

Всяка държава членка трябва да спази изискванията, изложени в регламента. Така ще се смекчат социалните дисбаланси между държавите членки и вътре в тях при усилията за постигане на актуализираната цел за намаляване с 55 % на нетните емисии на парникови газове в сравнение с 1990 г., по-специално във връзка с търговията на емисии за сградния фонд и за автомобилния транспорт.

Фондът ще се прилага от 2025 г. до 2032 г.

1.5.2. Добавена стойност от участието на Съюза (може да е в резултат от различни фактори, например ползи по отношение на координацията, правна сигурност, по-добра ефективност или взаимно допълване). За целите на тази точка „добавена стойност от участието на Съюза“ е стойността, която е резултат от намесата на ЕС и е допълнителна спрямо стойността, която би била създадена само от отделните държави членки.

Основания за действие на европейско равнище (предварителни)

Изменението на климата е трансграничен проблем и действията на ЕС могат ефективно да допълват и подкрепят действията на национално равнище. Повишаването на целта за намаляване на емисиите на парникови газове в ЕС до 2030 г. ще засегне много сектори в икономиката на ЕС и поради това координираните действия и финансовата подкрепа на равнище ЕС са задължителни. В съответствие с член 191, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) политиката на Съюза в областта на околната среда допринася за опазване, защита и подобряване на качеството на околната среда, както и за насърчаване, на международно равнище, на мерки за справяне с регионални или световни проблеми в областта на околната среда, и по-специално борбата с изменението на климата. Политиката на Съюза в областта на околната среда има за цел постигането на високо равнище на защита, като взема предвид различното състояние на регионите в рамките на Съюза.

Освен това в съответствие с член 194, параграф 1, буква в) от ДФЕС, в дух на солидарност между държавите-членки, политиката на Съюза в областта на енергетиката има за цел по-специално да насърчава енергийната ефективност и пестенето на енергия, както и разработването на нови и възобновяеми енергийни източници.

Необходимо е фондът да се справи също и със ситуацията с уязвимите ползватели на транспорт. Той следва да подкрепя мерки за улесняване на техния достъп до решения за мобилност и транспорт с нулеви и с ниски емисии, включително обществен транспорт, и по този начин да допринесе за постигането на целите на общата транспортна политика, посочени в член 91, параграф 1, буква г) от ДФЕС.

Фондът се създава за облекчаване на социалната тежест, възникваща в резултат от търговията с емисии за сградния фонд и за автомобилния транспорт, чрез подпомагане на мерките и инвестициите на държавите членки, предназначени за повишаване на енергийната ефективност на сградите, саниране на сградите и декарбонизация на тяхното отопление и охлаждане, включително интегрирането на производството на енергия от възобновяеми източници, и за финансиране на мобилност и транспорт с нулеви и с ниски емисии.

Очаквана генерирана добавена стойност от ЕС (последваща)

Финансовата помощ от фонда ще се разпределя по безпристрастен и справедлив начин за справяне със социалните последици за най-уязвимите групи граждани на ЕС във всички държави членки. За да получат финансиране, държавите членки следва да изготвят социални планове и в тях да посочат дейностите (мерки и инвестиции), които те предвиждат да финансират от фонда. Финансирането от бюджета на Съюза се съсредоточава върху дейности, чиито цели не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен самостоятелно от държавите членки („критерий за необходимост“), и когато намесата на Съюза може да придаде допълнителна стойност в сравнение със самостоятелните действия на държавите членки. Необходими са действия на равнището на ЕС, за да се даде съгласуван отговор на социалните предизвикателства, породени от търговията с емисии за секторите на сградния фонд и автомобилния транспорт („проверка за ефективност“). Тази цел не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, действащи самостоятелно; от своя страна, намесата на Съюза може да придаде допълнителна стойност чрез създаването на инструмент за финансово подпомагане на държавите членки при определянето на параметрите и при изпълнението на необходимите мерки и инвестиции.

1.5.3. Изводи от подобен опит в миналото

Този фонд се основава на опита, натрупан при осъществяването на друго финансиране от Съюза. При създаването и изпълнението на фонда се прилагат основните принципи на Механизма за възстановяване и устойчивост.

1.5.4. Съвместимост с многогодишната финансова рамка и евентуално полезно взаимодействие с други подходящи инструменти

Целта за неутралност по отношение на климата, заложена в Европейския зелен пакт и в европейския законодателен акт за климата, и неразделно свързаните зелен и цифров преход са основен приоритет на Европейския съюз. Пакетът „Подготвени за цел 55“, Инструментът на Европейския съюз за възстановяване и многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. ще способстват за осъществяването на неразделно свързаните екологичен и цифров преход, към които се стреми Европа. Съчетанието от тези политики ще помогне да се преодолее икономическата криза след пандемията от COVID-19 и ще ускори прехода към чиста и устойчива икономика, като свърже действията в областта на климата с икономическия растеж.

Настоящото предложение е част от пакета „Подготвени за цел 55“ за енергетиката и климата. Общата цел на този пакет е да се приведе законодателството на Съюза в съответствие с повишената амбиция на ЕС в областта на климата. Всички инициативи в пакета са тясно свързани помежду си и всяка от тях зависи от структурирането на останалите. Настоящото законодателно предложение допълва направените в пакета предложения и запазва съгласуваността с тях.

Фондът ще се финансира по функция 3 „Природни ресурси и околна среда“ на многогодишната финансова рамка, а в бюджетна номенклатура на годишния бюджет — като част от клъстер 9: „Политика за околната среда и действия в областта на климата“.

Размерът на Социалния фонд за климата по принцип следва да съответства на 25 % от очакваните приходи от включването на автомобилния транспорт и сградите в приложното поле на Директива 2003/87/EО. Скоро Комисията ще направи предложение за изменение на Решението за собствените ресурси, съгласно което държавите членки следва да предоставят тези приходи към бюджета на Съюза като собствени ресурси.

Сума, равностойна на посочения по-горе дял, ще бъде на разположение в подкрепа на фонда съгласно многогодишната финансова рамка. Във връзка с това Комисията скоро ще предложи целево изменение на многогодишната финансова рамка, за да бъде повишен таванът на предвидените поети задължения по функция 3 „Природни ресурси и околна среда“ със сумите 2176 милиона евро през 2025 г., 9132 милиона евро през 2026 г. и 8786 милиона евро през 2027 г. по цени от 2018 г.

Предвид факта, че предложените увеличения на таваните на поетите задължения ще доведат до равностойно нарастване на нуждите от плащания, Комисията предлага да бъдат ревизирани таваните на плащанията за 2025 г., 2026 г. и 2027 г. със същите суми.

Що се отнася до полезното взаимодействие с други инструменти, най-приложим е Механизмът за възстановяване и устойчивост, който вече дава възможност на държавите членки да финансират мерки за намаляване на енергийната бедност. Отпускането на финансови средства по Механизма за възстановяване и устойчивост ще приключи до края на 2026 г., следователно този Социален фонд за климата би го допълвал по време и обхват с главна насоченост към най-уязвимите. По подобен начин Фондът за справедлив преход и по-специално неговата част от финансирането от Инструмента на Европейския съюз за възстановяване ще приключи скоро след старта на Социалния фонд за климата.

1.5.5. Оценка на различните налични варианти за финансиране, включително възможностите за преразпределяне на средства

Фондът ще допълва останалите програми на Съюза, по-специално Механизма за възстановяване и устойчивост, като действа в синергия с тях при финансираните по тяхна линия проекти.

Въз основа на социалните планове на държавите членки във връзка с климата фондът ще предоставя безвъзмездна финансова подкрепа за съфинансиране на национални схеми, осигуряващи подпомагане за домакинствата с ниски доходи главно чрез помощ за инвестиции, а при необходимост — чрез временно подпомагане на доходите.

1.6. Продължителност и финансово отражение на предложението/инициативата

 ограничен срок на действие

 в сила от [ДД/ММ]ГГГГ до [ДД/ММ]ГГГГ

 Финансово отражение от 2025 г. до 2032 г. за бюджетните кредити за поети задължения и от 2025 г. до 2032 г. за бюджетните кредити за плащания.

 неограничен срок на действие

 Осъществяване с период на започване от ГГГГ до ГГГГ, последвано от функциониране с пълен капацитет.

1.7. Планирани методи на управление⁶⁶

 Пряко управление от Комисията;

 от нейните служби, включително от нейния персонал в делегациите на Съюза;

 от изпълнителните агенции;

 Споделено управление с държавите членки;

 Непряко управление чрез възлагане на задачи по изпълнението на бюджета на:

 трети държави или на органите, определени от тях;

 международни организации и техните агенции (да се уточни);

 ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд;

 органите, посочени в член 70 и член 71 от Финансовия регламент;

 публичноправни органи;

 частноправни органи със задължение за обществена услуга, доколкото предоставят подходящи финансови гаранции;

 органи, уредени в частното право на държава членка, на които е възложено осъществяването на публично-частно партньорство и които предоставят подходящи финансови гаранции;

 лица, на които е възложено изпълнението на специфични дейности в областта на ОВППС съгласно дял V от ДЕС и които са посочени в съответния основен акт.

Ако е посочен повече от един метод на управление, пояснете в частта „Забележки“.

Забележки

N/A /неприложимо/

2. МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1. Правила за мониторинг и докладване

Да се посочат честотата и условията.

За наблюдение на резултатите от изпълнението на фонда ще бъде създадена система за заявяване и извършване на плащания от фонда.

За да получат средства от фонда, държавите членки следва да разработят своите социални планове във връзка с климата („планове“), за да определят мерките и инвестициите, които ще се финансират. Комисията ще оцени тези планове и може да ги одобри само след положителна оценка въз основа на тяхната адекватност, ефикасност, ефективност и съгласуваност. Плащането на отпуснатите финансови средства ще се извършва след като бъдат изпълнени ключовите етапи и целите, съгласувани със съответната държава членка. Сроковете за представяне на плановете, както и циклите за докладване за напредъка, са съобразени с актуализациите на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, представени съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999.

За тази цел два пъти годишно държавите членки могат да поискат плащане от фонда, като искането следва да се придружава от доказателства относно постигнатия напредък за изпълнение на ключовите етапи и целите. Държавите членки следва да докладват на Комисията за постигнатия напредък в изпълнението на мерките и инвестициите съгласно своите планове при докладването на всеки две години за напредъка в изпълнението на националните планове в областта на енергетиката и климата съгласно регламента относно управлението.

Ще бъдат извършени оценка и последваща оценка за оценяване на ефективността, ефикасността, целесъобразността и съгласуваността на фонда. Когато е уместно, Комисията ще придружи оценката с предложение за преразглеждане на регламента.

2.2. Системи за управление и контрол

2.2.1. Обосновка на предложените методи на управление, механизмите за финансиране на изпълнението, начините за плащане и стратегията за контрол

Финансирането с национално участие на дейностите, включени в представените от държавите членки планове, е най-подходящото решение. Прякото управление, съчетано с основан на резултатите инструмент, осигурява най-добри резултати за определен размер финансови средства и свежда до минимум участието на административни структури в процеса, като по този начин също така се опростява процесът и се намаляват административните разходи.

Очаква се следният график във връзка с фонда:

От средата на 2023 г. държавите членки могат да започнат да представят проекти на своите планове за използване на фонда.

В края на 2023 г. и началото на 2024 г. ще е необходимо службите на Комисията да започнат да подготвят делегираните актове за изискванията относно докладване във връзка с фонда.

Датата, на която се планира да започне прилагането на регламента за създаване на фонда, е 30 юни 2024 г.

Също 30 юни 2024 г. е крайният срок, до който е необходимо държаните членки официално да представят на Комисията своите планове. Както е посочено по-горе обаче, те може да започнат да представят плановете още в средата на 2023 г., тъй като тези планове трябва да бъдат представени с националните планове в областта на енергетиката и климата съгласно регламента относно управлението.

Между 30 юни и 31 декември 2024 г. Комисията трябва да направи оценка на плановете за използване на фонда и евентуално да приеме делегирани актове за тяхното одобрение. Това ще е огромен обем работа с оглед на това, че предвиждаме същата система като тази за Механизма за възстановяване и устойчивост и плановете по него.

От началото на 2025 г. Комисията ще започне да подписва индивидуални споразумения с държавите членки относно използването на фонда; тези споразумения ще са финансовите ангажименти за оползотворяване на средствата от фонда от държавите членки.

От средата на 2025 г. държавите могат да започнат да изискват плащания от фонда. Държавите могат да представят искания за плащане от фонда два пъти в годината. Плащанията ще се извършват след оценка на изпълнените ключови етапи и цели.

2.2.2. Информация относно установените рискове и системите за вътрешен контрол, създадени с цел намаляването им

Рисковете са свързани с измерването на резултатите (непостигане на заложените цели/ключови етапи) или със сериозни нередности.

Мерките, които ще бъдат въведени за намаляване на тези рискове, са следните:

– задълбочен процес на оценка преди отпускане на средствата за постигнати ключови етапи/цели от държавите членки бенефициери;

– спиране на плащания, възстановяване на финансови средства, прекратяване на споразумения при непостигнати ключови етапи/цели от държавите членки бенефициери или при сериозни нередности или неспазване на задълженията съгласно споразуменията с държавите членки.

Фондът ще се управлява пряко от Комисията в съответствие с Финансовия регламент.

2.2.3. Оценка и обосновка на разходната ефективност на проверките (съотношение „разходи за контрол ÷ стойност на съответните управлявани финансови средства“) и оценка на очакваната степен на риска от грешки (при плащане и при приключване)

Финансовите средства ще се предоставят на държавите членки под формата на финансиране, което не е свързано с разходите.

2.3. Мерки за предотвратяване на измами и нередности

Да се посочат съществуващите или планираните мерки за превенция и защита, например от стратегията за борба с измамите.

Регламентът съдържа необходимите разпоредби за гарантиране, че изпълнението на фонда е в съответствие със защитата на финансовите интереси на Съюза.

Подходящи процедури за вътрешен контрол ще бъдат въведени на всички управленски равнища; те ще са замислени така, че да осигуряват разумна увереност за постигане на следното: ефективност, ефикасност и икономичност на операциите; надеждност на отчетността; опазване на активите и информацията; подходящо управление на рисковете, свързани със законосъобразността и редовността на извършените операции, и предотвратяване, разкриване и коригиране на измами, корупция, конфликти на интереси, нередности и дублирано финансиране от фонда и от други програми на Съюза.

3. ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1. Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

Поискани нови бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

Функция от многогодишната финансова рамка	Бюджетен ред	Вид на разхода	Финансов принос
	Номер	Многогод./едногод.	от държави от ЕАСТ	от държави кандидатки	от трети държави	по смисъла на член 21, параграф 2, буква б) от Финансовия регламент
3	09 01 04 01 — Разходи за подпомагане за Социалния фонд за климата	Едногод.	НЯМА	НЯМА	НЯМА	НЯМА
3	09 05 01 — Социален фонд за климата — оперативни разходи	Многогод.	НЯМА	НЯМА	НЯМА	НЯМА

3.2. Очаквано финансово отражение на предложението върху бюджетните кредити

3.2.1. Обобщение на очакваното отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

 Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи.

 Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи съгласно обяснението по-долу:

Функция от многогодишната финансова

рамка 3 ПРИРОДНИ РЕСУРСИ И ОКОЛНА СРЕДА

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

			2025 г.	2026 г.	2027 г.		2028 г.	2029 г.	2030 г.	2031 г.	2032 г.	ОБЩО
Бюджетни кредити за оперативни разходи
09 05 01	Поети задължения	-1	2495,000	10 695,000		10 495,000	10 145,000	9945,000	9745,000	9495,000	9145,000	72 160,000
	Плащания	-2	2495,000	10 695,000		10 495,000	10 145,000	9945,000	9745,000	9495,000	9145,000	72 160,000
Бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за определени програми
09 01 04 01		-3	5000	5000		5000	5000	5000	5000	5000	5000	40,000
ОБЩО бюджетни кредити за финансовия пакет на програмата	Поети задължения	= 1 + 3	2500,000	10 700,000		10 500,000	10 150,000	9950,000	9750,000	9500,000	9150,000	72 200,000
	Плащания	= 2 + 3	2500,000	10 700,000		10 500,000	10 150,000	9950,000	9750,000	9500,000	9150,000	72 200,000

Функция от многогодишната финансова

рамка 7 „Административни разходи“

Тази част следва да бъде попълнена, като се използва таблицата за бюджетни данни от административно естество, която най-напред се въвежда в приложението към законодателната финансова обосновка (приложение V към вътрешните правила), което се качва в DECIDE за провеждането на вътрешни консултации между службите.

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

		2022 г.	2023 г.	2024 г.	2025 г.	2026 г.	2027 г.	2028 г.	2029 г.	2030 г.	2031 г.	2032 г.	ОБЩО
Човешки ресурси		1,824	8,664	8,664	8,664	8,664	8,664	8,664	8,664	8,664	8,664	8,664	88,464
Други административни разходи		-	-	0,059	0,016	-	-	-	-	-	-	-	0,075
ОБЩО бюджетни кредити за ФУНКЦИЯ 7 от многогодишната финансова рамка	(Общо поети задължения = Общо плащания)	1,824	8,664	8,723	8,680	8,664	8,664	8,664	8,664	8,664	8,664	8,664	88,539

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

		2022 г.	2023 г.	2024 г.	2025 г.	2026 г.	2027 г.	2028 г.	2029 г.	2030 г.	2031 г.	2032 г.	ОБЩО
ОБЩО бюджетни кредити за всички ФУНКЦИИ от многогодишната финансова рамка	Поети задължения	1,824	8,664	8,723	2508,680	10 708,664	10 508,664	10 158,664	9958,664	9758,664	9508,664	9158,664	72 288,539
	Плащания	1,824	8,664	8,723	2 508,680	10 708,664	10 508,664	10 158,664	9958,664	9758,664	9508,664	9158,664	72 288,539

3.2.2. Обобщение на очакваното отражение върху бюджетните кредити за административни разходи

 Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за административни разходи.

 Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

2022 г. 2023 г. 2024 г. 2025 г. 2026 г. 2027 г. 2028 г. 2029 г. 2030 г. 2031 г. 2032 г. ОБЩО

ФУНКЦИЯ 7 от многогодишната финансова рамка
Човешки ресурси	1,824	8,664	8,664	8,664	8,664	8,664	8,664	8,664	8,664	8,664	8,664	88,464
Други административни разходи	-	-	0,059	0,016	-	-	-	-	-	-	-	0,075
Междинен сбор за ФУНКЦИЯ 7 от многогодишната финансова рамка	1,824	8,664	8,723	8,680	8,664	8,664	8,664	8,664	8,664	8,664	8,664	88,539

Извън ФУНКЦИЯ 767 от многогодишната финансова рамка
Човешки ресурси
Други административни разходи	-	-	-	5000	5000	5000	5000	5000	5000	5000	5000	40,000
Междинен сбор извън ФУНКЦИЯ 7 от многогодишната финансова рамка	-	-	-	5000	5000	5000	5000	5000	5000	5000	5000	40,000

ОБЩО 1,824 8,664 8,723 13,680 13,664 13,664 13,664 13,664 13,664 13,664 13,664 128,539

Бюджетните кредити, необходими за човешки ресурси и други разходи с административен характер, ще бъдат покрити от бюджетни кредити на ГД, които вече са определени за управлението на действието и/или които са преразпределени в рамките на ГД, при необходимост заедно с допълнително отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

3.2.2.1. Очаквани нужди от човешки ресурси

 Предложението/инициативата не налага използване на човешки ресурси.

 Предложението/инициативата налага използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу:

Оценката се посочва в еквиваленти на пълно работно време

			2022 г.	2023 г.	2024 г.	2025 г.	2026 г.	2027 г.	2028 г.	2029 г.	2030 г.	2031 г.	2032 г.
	Длъжности в щатното разписание (длъжностни лица и срочно наети служители)
20 01 02 01 (Централа и представителства на Комисията)			12	57	57	57	57	57	57	57	57	57	57
20 01 02 03 (Делегации)
01 01 01 01 (Непреки научни изследвания)
01 01 01 11 (Преки научни изследвания)
Други бюджетни редове (да се посочат)
	Външен персонал (в еквивалент на пълно работно време: FTE)[1]
20 02 01 20 02 01 (ДНП, КНЕ, ПНА от общия финансов пакет)
20 02 03 (ДНП, МП, КНЕ, ПНА и МЕД в делегациите)
XX 01 xx yy zz		- в централата
		- в делегациите
01 01 01 02 (ДНП, КНЕ, ПНА — Непреки научни изследвания)
01 01 01 12 (ДНП, КНЕ, ПНА — Преки научни изследвания)
Други бюджетни редове (да се посочат)
ОБЩО			12	57	57	57	57	57	57	57	57	57	57

Нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от персонала на ГД, на който вече е възложено управлението на дейността и/или който е преразпределен в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

Описание на задачите, които трябва да се изпълнят:

Длъжностни лица и срочно наети служители

• Планиране, изготвяне на проекта на правен документ, консултации, координиране със службите на Комисията; • Оценяване на проектите на националните социални планове във връзка с климата и на техните окончателни варианти в синергия с останалите процеси (2023—2024 г.); • Подготовка и управление на споразумения за безвъзмездни средства и на съответните финансови операции; • Надзор и контрол на изпълнението на фонда (от 2025 г. нататък); • Бюджетни процедури и процедури за контрол с ГД „Бюджет“ (2025 г. и нататък)

Външен персонал

3.2.3. Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

Предложението/инициативата:

 може да се финансира изцяло чрез преразпределяне на средства в рамките на съответната функция от многогодишната финансова рамка (МФР).

 налага да се използват неразпределеният марж под съответната функция от МФР и/или специалните инструменти, предвидени в Регламента за МФР.

 налага преразглеждане на МФР.

Фондът ще се финансира по функция 3 „Природни ресурси и околна среда“ на многогодишната финансова рамка, а в бюджетна номенклатура на годишния бюджет — като част от клъстер 9: „Политика за околната среда и действия в областта на климата“.

Размерът на Социалния фонд за климата по принцип следва да съответства на 25 % от очакваните приходи от включването на автомобилния транспорт и сградите в приложното поле на Директива 2003/87/EО.

Сума, равностойна на посочения по-горе дял, ще бъде на разположение в подкрепа на фонда съгласно многогодишната финансова рамка. В връзка с това Комисията скоро ще предложи целево преразглеждане на многогодишната финансова рамка, за да бъде повишен таванът на предвидените поети задължения по функция 3 „Природни ресурси и околна среда“ със сумите 2176 милиона евро през 2025 г., 9132 милиона евро през 2026 г. и 8786 милиона евро през 2027 г. по цени от 2018 г. Предвид факта, че предложените увеличения на таваните на поетите задължения ще доведат до равностойно нарастване на нуждите от плащания, Комисията предлага да бъдат ревизирани таваните на плащанията за 2025 г., 2026 г. и 2027 г. със същите суми.

3.2.4. Финансов принос от трети страни

Предложението/инициативата:

 не предвижда съфинансиране от трети страни

 предвижда съфинансиране от трети страни, като оценките са дадени по-долу:

Бюджетни кредити в млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

	2022 г.	2023 г.	2024 г.	2025 г.	2026 г.	2027 г.	2028 г.	2029 г.	2030 г.	2031 г.	2032 г.
Да се посочи съфинансиращият орган.	p.m.	p.m.	p.m.	p.m.	p.m.	p.m.	p.m.	p.m.	p.m.	p.m.	p.m.
ОБЩО съфинансирани бюджетни кредити	p.m.	p.m.	p.m.	p.m.	p.m.	p.m.	p.m.	p.m.	p.m.	p.m.	p.m.

3.3. Очаквано отражение върху приходите

 Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.

 Предложението/инициативата има следното финансово отражение:

 върху собствените ресурси

 върху други приходи

Моля, посочете дали приходите са записани по разходни бюджетни редове.

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Приходен бюджетен ред:

Налични бюджетни кредити за текущата финансова година

Отражение на предложението/инициативата68

2022 г.

2023 г.

2024 г.

2025 г.

2026 г.

2027 г.

2028 г.

2029 г.

2030 г.

2031 г.

2032 г.

Член ...

За целевите приходи да се посочат съответните разходни бюджетни редове.

[…]

Други забележки (например метод/формула за изчисляване на отражението върху приходите или друга информация).[…]

[…]

1COM(2019)640 final.

2COM (2020) 562 final.

3Парижко споразумение (ОВ L 282, 19.10.2016 г, стр. 4).

4Заключения на Европейския съвет от 10—11 декември 2020 г., EUCO 22/20 CO EUR 17 CONCL 8.

5Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (Европейски законодателен акт за климата) (ОВ L 243, 9.7.2021 г., стр. 1).

6Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32).

7Регламент (ЕС) 2021/1057 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 година за създаване на Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+) и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1296/2013 (OВ L 231, 30.6.2021 г., стр. 21).

8Регламент (ЕС) 2021/1056 на Европейския парламент и на Съвета oт 24 юни 2021 година за създаване на Фонда за справедлив преход (OВ L 231, 30.6.2021 г., стр. 1).

9Изменено предложение за Регламент на Съвета (ЕС) 2020/2093 за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021—2027, COM/2021/XXX final.

10Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 1).

11Регламент (ЕС) 2020/2094 на Съвета от 14 декември 2020 г. за създаване на Инструмент на Европейския съюз за възстановяване с цел подкрепа на възстановяването след кризата с COVID-19 (OВ L 433I, 22.12.2020 г., стр. 23).

12Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост (ОВ L 57, 18.2.2021 г., стр. 17).

13Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1).

14Одобрен от Европейския съвет на 24 и 25 юни 2021 г.

15Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите (ОВ L 153, 18.6.2010 г., стр. 13).

16Препоръка (ЕС) 2020/1563 на Комисията от 14 октомври 2020 година относно енергийната бедност, C/2020/9600 (OВ L 357, 27.10.2020 г., стр. 35).

17COM(2021) 400.

18Кръгът за консултации беше отворен за участие в продължение на 12 седмици — от 13 ноември 2020 г. до 5 февруари 2021 г. Резултатите можете да намерите на следния уебсайт: https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/have-your-say/initiatives/12660-Updating-the-EU-Emissions-Trading-System/public-consultation.

19Становища във връзка с първоначалната оценка на въздействието беше възможно да се подават от 29 октомври 2020 г. до 26 ноември 2020 г., като бяха получени около 250 мнения. Резултатите можете да намерите на следния уебсайт: https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/have-your-say/initiatives/12660-Updating-the-EU-Emissions-Trading-System.

20SWD(2020)176, по-специално точка 6.5.2.

21[Оценка на въздействието, придружаваща ….]

22Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската инвестиционна банка „Чиста планета за всички: Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“, COM/2018/773 final.

23Член 21 от Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 на Съвета от 17 декември 2020 година за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021—2027 (ОВ L 433I, 22.12.2020 г., стр. 11).

24Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (OВ L 198, 22.6.2020 г., стр. 13).

25Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1).

26OВ C […], […] г., стр. […].

27OВ C […], […] г., стр. […].

28Парижко споразумение (ОВ L 282, 19.10.2016 г., стр. 4).

29COM(2019)640 final.

30Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (Европейски закон за климата) (ОВ L 243, 9.7.2021 г., стр. 1).

31Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32).

32Данни от 2018 г. Евростат, SILC [ilc_mdes01].

33Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 година за установяване на общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика (OВ L 231, 30.6.2021 г., стр. 159).

34Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (OВ L 198, 22.6.2020 г., стр. 13).

35Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1).

36[Да се добави препратка]

37Одобрен от Европейския съвет на 24 и 25 юни 2021 г.

38Регламент (ЕС) 2021/1057 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 година за създаване на Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+) и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1296/2013 (OВ L 231, 30.6.2021 г., стр. 21).

39Регламент (ЕС) 2021/1056 на Европейския парламент и на Съвета oт 24 юни 2021 година за създаване на Фонда за справедлив преход (OВ L 231, 30.6.2021 г., стр. 1).

40Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите (ОВ L 153, 18.6.2010 г., стр. 13).

41Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета от 14 декември 2020 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз и за отмяна на Решение 2014/335/ЕС, Евратом (OВ L 424, 15.12.2020 г. стр. 1).

42Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1).

43Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (OB L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

44Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 39).

45Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (ОВ L 248, 18.9.2013 г., стр. 1).

46Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ L 312, 23.12.1995 г., стр. 1).

47Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (ОВ L 292, 15.11.1996 г., стр. 2).

48Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (OВ L 283, 31.10.2017 г., стp. 1).

49Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 г. относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (ОВ L 198, 28.7.2017 г., стр. 29).

50[Директива (ЕС) [гггг/ннн] на Европейския парламент и на Съвета (ОВ C […], […], стр. […]).] [Предложение за преработване на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност].

51Регламент (EС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета от 10 октомври 2019 година за създаване на обща рамка за европейската статистика за лицата и домакинствата, основана на индивидуални данни, събрани чрез извадки, за изменение на регламенти (EО) № 808/2004, (EО) № 452/2008 и (EО) № 1338/2008 на Европейския парламент и на Съвета, и за отмяна на Регламент (EО) № 1177/2003 на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (EО) № 577/980 на Съвета (OВ L 261I , 14.10.2019 г., стр. 1).

52Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 82).

53Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора, текст от значение за ЕИП (ОВ L 187, 26.6.2014 г., стр. 1);

54OВ L 357, 27.10.2020 г., стр. 35.

55Регламент (ЕС) 2021/1058 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 година относно Европейския фонд за регионално развитие и относно Кохезионния фонд (OВ L 231, 30.6.2021 г., стр. 60).

56Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост (ОВ L 57, 18.2.2021 г., стр. 17).

57Регламент (ЕС) 2021/1056 на Европейския парламент и на Съвета oт 24 юни 2021 година за създаване на Фонда за справедлив преход (OВ L 231, 30.6.2021 г., стр. 1).

58Регламент (ЕС) 2021/240 на Европейския парламент и на Съвета от 10 февруари 2021 година за създаване на Инструмент за техническа подкрепа (ОВ L 57, 18.2.2021 г., стр. 1).

59Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 година относно общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза (OВ L 433I, 22.12.2020 г., стр. 1).

60Директива 2014/94/EC на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 година за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива (ОВ L 307, 28.10.2014 г., стр. 1).

61Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (ОВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 73).

62Директива (ЕС) 2019/1024 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор (ОВ L 172, 26.6.2019 г., стр. 56).

63Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021—2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 26-42).

64[Директива (ЕС) гггг/ннн на Европейския парламент и на Съвета …. (ОВ …..).] [Директива за изменение на Директива 2003/87/EО]

65Съгласно член 58, параграф 2, буква а) или б) от Финансовия регламент.

66Подробности във връзка с методите на управление и позоваванията на Финансовия регламент могат да бъдат намерени на уебсайта BudgWeb: https://myintracomm.ec.europa.eu/budgweb/EN/man/budgmanag/Pages/budgmanag.aspx

67Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове BA), непреки научни изследвания, преки научни изследвания.

68Що се отнася до традиционните собствени ресурси (мита, налози върху захарта), посочените суми трябва да бъдат нетни, т.е. брутни суми, от които са приспаднати 20 % за разходи по събирането.

BG BG